[Draft] Nashata slavjanqina - ot vekove za vekove

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове

In development: Не е написано още - това е само чернова.

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто
• 8. Прѣпратки: references
• 9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го ..)

• (.. скрий го преамбюлът ..)   .. към началото ..

---

►►  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто  (.. покажи го събраното ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

• ►►  Сводка на терминологията в славистиката  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сводка на терминологията в славистиката  (.. скрий ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)
  
  
  • Това е терминологията, към която аз се придържам. Не всички термини и дефиниции сѫ общоприети. Нѣ̋кои хора се придържат към други дефиниции. Основната причина за разнобоя̌т е националистическитѣ тежнения в различнитѣ страни.
  
  
  • Старо-славянски език (OCS*, Old Common Slavic). Може да се уточни: старо-общо-славянски език. Може да се опрѣдѣли и така: славянския̌т език от 9-ти и 10-ти вѣк слѣд Христа. Или пък така: общо-славянския̌т език от 9-ти и 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е бил говорим език от онова врѣме, който миграцията на населението наскоро го е била разнесла на огромна територия. Както всѣки друг говорим език, който заема достатъчно обширна територия, така и старо-общо-славянския̌т език се е прѣдставял чрѣз своитѣ териториални диалекти. Старо-[общо]-славянския̌т език е общ прѣдшественик на всички съврѣменни славянски езици. Старо-славянския̌т се счита за извѣстен език.
  
  
  • Забѣлѣжка_1: Тука пиша̨ на съврѣменен български език. Терминитѣ си имат своитѣ дефиниции (опрѣдѣления). Да, думата "славянски" нѣ̋кога е звучала "словѣнски", но сега в нашия̌т език тази дума звучи "славянски", а с думата "словѣнски" сега означаваме един от съврѣменнитѣ славянски езици.
  
  
  • Забѣлѣжка_2: Нѣ̋кои се придържат към друга терминология. Това, което аз наричам старо-общо-славянски език, тѣ го наричат пра-славянски език. Или пък никак не го наричат.
  
  
  • Пра-славянски език (PS, Proto-Slavic). Това е прѣдшественикът на старо-славянския̌т. Този термин има двѣ дефиниции, като аз се придържам към първата.
    
    
    • Опрѣдѣление_1: Пра-славянския̌т език е прѣдшественикът на старо-славянския̌т отпрѣди първата и втората палатализации и отпрѣди отварянето на сричкитѣ. Слѣд отварянето на сричкитѣ и слѣд палатализациитѣ (1-вата и 2-рата) езикът не бива вече да се нарича пра-славянски, а просто славянски (или старо-славянски, или старо-общо-славянски). Носители на старо-славянски (или на старо-общо-славянски, от 9-ти или 10-ти вѣк) не биха̨ вече разбирали пра-славянския̌т език, но със съврѣменнитѣ славянски езици нѣ̋каква взаимна разбираемост (mutual intelligibility) би сѫществувала. Нѣ̋ма друг извѣстен наслѣдник на пра-славянския̌т език освѣн старо-[общо]-славянския̌т език. Пра-славянския̌т е връзката на [старо-общо-]славянския̌т език с балтийскитѣ езици и с пра-индоевропейския̌т език. Пра-славянския̌т език не е извѣстен, той е хипотетично реконструиран въз основа на наслѣдникът си старо-славянския̌т език и въз основа на сестринскитѣ си индо-европейски езици. Реконструкцията е с много висока степен на вѣроятност, по-висока от реконструкцията на пра-германския̌т език и разбира се, по-висока от реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език.
    
    
    • Опрѣдѣление_2: Пра-славянския̌т език е прѣдшественикът на съврѣменнитѣ славянски езици от врѣмето непосрѣдствено прѣди split-ът (прѣди раздѣлянето им един от друг). Тъй като нѣ̋ма друг подходящ термин, налага се терминът пра-славянски език да се използва за цѣлия̌т дълъг период от балто-славянския̌т диалектен континуум до split-ът. В частност, нѣ̋ма отдѣлен термин за състоянието на езикът отпрѣди първата и втората палатализации и отпрѣди отварянето на сричкитѣ.
    
    
    • Забѣлѣжка_1: В разглеђаната терминологична система думата "славянски" не може да се замѣсти с думата "български", понеже терминът "пра-български" е натоварен с друго значение и "пра-български" не може да замѣсти "пра-славянски". Измислянето на понятието и терминът "пра-български" е факт, от който не можем да избѣ̋гаме. Ако не бѣ̋ха̨ го измислили, друго може би щѣше да е положението.
    
    
    • Забѣлѣжка_2: Оттук нататък ще привеђам само терминитѣ с опрѣдѣленията им, към които аз се придържам. Иначе текстът ще излѣзе много разхвърлян, пък и не ми е работа да разяснявам възгледитѣ на другитѣ, и то когато разликитѣ са прѣнебрѣжимо малки.
  
  
  • Старо-български език, старо-сръбски език, старо-руски (старо-източно-славянски) език, старо-полски език, .. Това сѫ териториални говорими диалекти на старо-общо-славянския̌т език, които послѣ сѫ се развили до съотвѣтния̌т съврѣменен славянски език. Добрѣ е винѫги тѣзи термини да сѫ придружени от врѣмево означение (напримѣр, старо-руски език от 12-ти вѣк). Диалектнитѣ черти се считат за извѣстни, т.е. сега може да се каже каква е била разликата међу старо-българския̌т и старо-руския̌т прѣз 9-ти и 10-ти вѣк. И е ясно, че това сѫ били разлики међу говорими диалекти на един и сѫщ език. И е ясно, че тѣзи разлики сѫ били по-малки напримѣр от разликитѣ међу териториалнитѣ диалекти на нашия̌т български език, както тѣ сѫ били засвидѣтелствани прѣз 19-ти вѣк.
  
  
  • Oбщо-славянски диалектен континуум (славянско море, Slavic Intermarium). Прѣз 9-ти и 10-ти вѣк по-голѣ̋мата част от територията, къдѣто се е говорѣл старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*), е била свързана, и славянскитѣ диалекти върху тази територия сѫ прѣдставлявали диалектен континуум. Старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*) е обвивката на този диалектен континуум.
  
  
  • Славянски mainstream. Абстрактно понятие. Когато се разглеђат характеристикитѣ на отдѣлнитѣ [старо-]славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк, тѣзи характеристики, които сѫ най-разпространени и абстрактно считани за правилни, съставят славянския̌т mainstream. Той може да служи за репер: всѣки отдѣлен старо-славянски диалект (старо-български, старо-сръбски, старо-руски, ..) да се сравнява със славянския̌т mainstream.
  
  
  • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic). Това е езикът на първитѣ прѣводи на Светото Писание на славянски език (на старо-[общо]-славянски език, OCS*) от края̌т на 9-ти вѣк и от 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е най-стария̌т засвидѣтелстван славянски език. Счита се, че OCS+ се основава на старо-българския̌т език, т.е. на този диалект на OCS*, който по-късно се е развил до нашия̌т съврѣменен български език.
  
  
  • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). Това е сѫщия̌т език, както OCS+, но с произношението и с правописът на руснацитѣ слѣд 15-ти вѣк (напримѣр, от 18-ти вѣк).
  
  
  • Ново-църковно-славянски език. Това е сѫщия̌т език, както църковно-славянския̌т (CS), но с произношението и с правописът на руснацитѣ от 21-ви вѣк.
  
  
  • (.. скрий я̨ терминологията в славистиката ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)


• ►►  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)

  Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Веднага да отбѣлѣжа̨, че глаголната форма "воскресе", макар на картинката да е означена за българска, в смисъл ново-българска, не е нито ново-българска ("възкръсна̨" е ново-българската форма), нито е руска ("воскрёс" е руската форма, "воскрес" - украинската). Формата "воскресе" е на църковно-славянски.
  
  Единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието - това е "църковно-славянския̌т" език (CS, Church Slavonic).
  
  За този език не може да се приеме терминът "старо-български", защото не е.
  
  На този език великденския̌т поздрав е "Христосъ воскресе!", а отговорът - "Воистиноу воскресе!"
  
  Църковно-славянски, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Слѣд правописнитѣ реформи в Русия (1918) и в България (1945) за доста изрази на църковно-славянски се прилага осъврѣменен правопис и така езикът става "ново-църковно-славянски" - сѫщия̌т църковно-славянски, но с осъврѣменен правопис: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Незабѣлѣжими разлики само в правописът.
  
  Ново-църковно-славянски: checked out ✓.
  
  Резюме́ дотук: У нас по традиция великденския̌т поздрав се произнася на църковно-славянски и се пише на ново-църковно-славянски.
  
  Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Какво прѣдставлява "старо-славянската тайфа"?
  
  Един говорим език - в случая̌т старо-славянския̌т, или общо-старо-славянския̌т (OCS*, Old Common Slavic), без книжовност, ширна̨л се на огромна територия, сѫществува под формата на набор от регионални диалекти. Тѣзи диалекти помеђу си сѫ напълно взаимно разбираеми, както регионалнитѣ диалекти на българския̌т език в началото на 19-ти вѣк, и затова езикът е един и е "общ": Old Common Slavic, общо-старо-славянски.
  
  Общо-старо-славянски (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
  Старо-славянска тайфа: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Става дума за 9-ти вѣк слѣд Христа. Тогава на един от старо-славянскитѣ диалекти сѫ прѣвели от гръцки на славянски (на OCS*) Светото Писание.
  
  На кой диалект? Ами според волята на прѣводачитѣ. Доколкото тѣзи прѣводачи сѫ били родом от Солун и сѫ се подвизавали в Цариград, това навѣ̋рно е било опрѣдѣлящото. От друга страна, прѣводачитѣ не сѫ имали на разположение нито един стандартизиран диалект - диалект с разработена норма, и тѣ биха̨ могли да вземат езикови елементи от кой да е старо-славянски диалект и да ги вложа̨т в езикът на прѣводът.
  
  Първитѣ Евангелски прѣводи на старо-славянски (на OCS*) опрѣдѣлят език от "старо-славянската тайфа". Този език се нарича "старо-църковно-славянски" (OCS+, Old Church Slavonic):
  

  
  
  • старо-: понеже е стар, вече не се използва в тази си стара форма.
  • църковно-: почти всички текстове на този език сѫ църковни.
  • славянски: разбираем е бил по онова врѣме за всички хора, говорещи на нѣ̋кой от диалектитѣ на общо-старо-славянския̌т (OCS*) език.

  
  И тъй, на този език, на старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), великденския̌т поздрав е бил "Хрıстосъ въскрьсе!", а отговорът - "Въистинѫ въскрьсе!"
  
  Малко книги, написани на OCS+, сѫ запазени. Тѣ сега сѫ музейна рѣ̋дкост. Малцина сѫ хората, знаещи езикът OCS+, и тѣ принадлѣжа̨т към академичната общност.
  
  Старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.
  
  Доста пѫти съм писал, че послѣднитѣ вѣкове имат експоненциално по-голѣ̋мо значение за съврѣменността от по-старитѣ вѣкове.
  
  В далечното мина̨ло:
  

  
  
  • Много малко от хората сѫ били грамотни.
  
  
  • Книгитѣ - в това число Евангелията - сѫ били прѣписвани на рѫка.
  
  
  • Книгитѣ сѫ били скѫпи и малко хора сѫ имали книги на разположение.
    
    
    • Напримѣр, цар Иван Александър е притежавал лично копие на четиритѣ Евангелия (пази се на сигурно мѣ̋сто в Лондон), но и той едва ли е можѣл да си позволи лична Библия - копие на цѣ̋лото Свето Писание.
  
  
  • Текстоветѣ на старо-църковно-славянски (на OCS+, Old Church Slavonic), особено запазенитѣ досега, сѫ малко.

  
  Book-printing and education changed the world.
  Книгопечатането промѣня картинката. (.. скрий го коментарът ..)
  
  В Западна Европа книгопечатането осигурява Библия за всѣки дом. Въведено е всеобщо образование, за да има кой да чете наличнитѣ във всѣки дом копия на Библията.
  
  Около AD 1700 в Русия се въвеђа книгопечатането и образованието. Тѣ разцъфтяват прѣз 19-ти вѣк.
  
  Разпространяват се огромен брой копия на Евангелието, отпечатани в Русия. Разпространяват се не само в Русия, но и срѣд православнитѣ християни на Балканитѣ - българи и сърби.
  
  Отварят се семинарии - срѣдни училища за свещеници. Срѣд славяногласнитѣ християни на Балканитѣ особено популярни сѫ семинариитѣ на територията на днешна Украйна - Александровск (Запорожие) и Одеса.
  
  Обаче книжовния̌т език не е бил вече старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), а силно модернизирана версия, с правописът и произношението на говоримия̌т руски език от 18-ти и 19-ти вѣк.
  
  Ако един славяногласен свещеник, живѣ̋л в България прѣз 10-ти вѣк, с машина на врѣмето посѣти Русия прѣз 19-ти вѣк и чуе езикът на църковното богослужение, нѣ̋ма да го разбере езикът. А уж бил сѫщия̌т.
  
  И тъй, прѣз 18-ти и 19-ти вѣк, в Русия, към старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic) сѫ били приложени руската фонетика (руското произношение) и руския̌т правопис, и така се е получил църковно-славянския̌т език (CS, just Church Slavonic, просто църковно-славянски, без старо-).
  
  За него писах, че той е единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието.
  
  Църковно-славянски (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Notes on the Terminology used.
  Уточнение на терминологията, към която се придържам и която добрѣ се вписва в међународно приетата терминология.
  
  Вече изясних слѣднитѣ термини:
  

  
  
  • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic), езикът на първитѣ прѣводи, малко копия сѫ запазени, музейна рѣ̋дкост сѫ. [checked out ✓ ]
  
  
  • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]
  
  
  • Ново-църковно-славянски език - почти сѫщия̌т като църковно-славянския̌т. [checked out ✓ ]
  
  
  • Забѣлѣжка: Това сѫ само книжовни езици. Говоримитѣ езици сѫ друго нѣщо.
  
  
  • Старо-славянски език (OCS*) - общо название на наборът говорими славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

  
  Да напомня̨, че книжовността не е играѣла голѣ̋ма роля в мина̨лото, понеже повечето от хората били неграмотни.
  
  Какво означават терминитѣ старо-български, старо-сръбски, старо-руски?
  
  Старо-български е този диалект на OCS* (Old Common Slavic, общо-старо-славянския̌т език), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език. Аналогични сѫ опрѣдѣленията за старо-сръбски и старо-руски.
  
  Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Comment on Church Slavonic by Атанас Димитров.
  Налага се да отговоря̨ на слѣдния̌т коментар от Атанас Димитров относно църковно-славянския̌т език:
  

  Изучава се така защото такава е била политиката. "Църковно-славянски" е наложен термин, който прикрива фактът да се казва старобългарски. Не им звучи добре на руснаците да се пише, че говорят на старабългарски. Може "да се преме терминът" така, защото така казват методично и от десетилетия много добре просветени българисти, но те не водили горната антибългарска политика. Напротив - както горе са написали: щом знаеш старобългарски, то разбираш и руския, означава, че руският е възприет от руснаците старобългарски. Не е тайна. Явност е.

  В коментарът има два момента, на които слѣдва да се обърне внимание:

  
  
  • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Особеното положение на българския̌т език, и
  • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] особеното положение на руския̌т език.

  
  Разбира се, в коментарът се имат прѣд вид съврѣменнитѣ езици български и руски.
  
  Почти никой извън ограничена академична общност не знае старо-църковно-славянски (OCS+). Това, което се знае, най-вече от свещеницитѣ, е църковно-славянския̌т (CS).
  
  И както казах, това е език, възприел руското произношение и руския̌т правопис сравнително неотдавна. По тази слѣда е естествено CS (църковно-славянския̌т) да е близък до руския̌т.
  
  Сега обратната слѣда. Ако говорим не за езикът на Киев, а за езикът на Московията, за езикът сега наричан руски, то този език е занесен из Московията по-късно - славяногласието е завладѣ̋ло Московията вѣкове по-късно, вѣкове слѣд като то е завладѣ̋ло Киевска Русия. И там - из Московията - славяногласието е занесено заедно и едноврѣменно с Християнството. Занесено е от християнски мисионери. Така както испанския̌т език е бил занесен в Америка и във Филипинитѣ от католически мисионери заедно с Християнството. И по този начин на територията на Московията е възникна̨л езикът, който сега наричаме руски. Той е смѣс от говорими източно-славянски диалекти, носени от самитѣ свещеници и тѣхнитѣ сѣмейства, и от църковно-славянския̌т език на Евангелието. Тъй че езикът, който сега наричаме руски, по начало има южно-славянска съставяща, оставайки си източно-славянски език.
  
  Резюме́ във връзка с руския̌т език: (.. скрий го коментарът ..)
  

  
  
  • Той по рођение си има южно-славянска съставяща.
  
  
  • Именно неговото произношение и неговия̌т правопис сѫ оформили църковно-славянския̌т език, единствения̌т практически значим език от "старо-славянската тайфа".
  
  
  • Писах: значението на далечното мина̨ло е прѣнебрѣжимо малко в сравнение със значението на близкото мина̨ло.
  
  
  • До началото на 19-ти вѣк никой в Русия не подозира за сѫществуването на славяногласен християнски балкански народ, нарѣчен българи. Нѣ̋ма как руската политика да се съобразява с българския̌т народ, слѣд като там не подозират за него, за българския̌т народ. Ние сме били нераздѣлна част от рум-миллетът, и за Русия сме били гърци. Това се промѣня, когато военната кампания на Дибич Задбалкански от 1828 се натъква на такива хора. Слѣд това в Русия се появяват трудоветѣ на изслѣдователя̌т Юрий Венелин (Георги Гуца).
  
  
  • Старо-българския̌т език - този диалект на OCS* (Old Common Slavic), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език - именно той като разположен най-близо до Солун и Константинопол, именно той е най-близкия̌т говорим диалект до старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic), до езикът на първитѣ евангелски прѣводи.
  
  
  • Прѣз 19-ти вѣк, слѣд разтурването на Balkansprachbund-ът, съврѣменния̌т български език е бил до неузнаваемост изрусен. Това е констатация. Това е факт.
  
  
  • Ние, съврѣменнитѣ българи, нѣ̋маме право да се гордѣем със заслугитѣ на хора, живѣли прѣди хиляда години. Имам прѣд вид заслуги за славянската книжовност.
  
  
  • В сѫщност, никой съврѣменен човѣк не може да се гордѣе със заслуги на хора от далечното мина̨ло - тѣ сѫ били съвсѣм други хора.
    
    
    • В разглеђания̌т случай онѣзи хора сѫ мислѣли само за спасението на душитѣ на езичницитѣ. А в сегашнитѣ ни глави сѫ националността и езикът.
    
    
    • Освѣн това, в нашия̌т случай, цѣ̋лата срѣдновѣковна българска аристокрация слѣд 14-ти вѣк или се е потурчила, или е емигрирала. Никакви книжовни традиции тука не сме запазили.

  
  Резюме - Résumé. (.. скрий го коментарът ..)
  
  И тъй, има два езика от нашата тайфа, книгитѣ на които нe сѫ музейна рѣ̋дкост, за които има практически учебници и които сѫ извѣстни извън академичнитѣ срѣди - църковно-славянския̌т и българския̌т (ново-българския̌т).
  
  Да повторя̨ великденския̌т поздрав на [ново-]църковно-славянски: Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Този прѣвод е отдавна установен и именно той е получил грађанственост в България.
  
  В Гърция сѫщо така се използва старата форма на великденския̌т поздрав, формата от старо-гръцкия̌т език (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! На ново-гръцката норма (δημοτική) поздравът би имал видът: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - В Гърция обаче не казват така.
  
  Сега да се върнем към [ново-]българския̌т език. Ако прѣведем прѣ̋ко (директно) великденския̌т поздрав от старо-гръцки (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) на [ново-]български, ще се получи:
  
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л!
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. скрий го коментарът ..)

• ►►  Каква е разликата међу старо-българския̌т език и старо-църковно-славянския̌т език  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Каква е разликата међу старо-българския̌т език и старо-църковно-славянския̌т език  (.. скрий ..) (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • Българскитѣ слависти се чувстват задължени да не правя̨т разлика међу старо-българския̌т език и старо-[църковно]-славянския̌т език. Иначе ще бѫда̨т оплюти от националистическата конюнктура в България.
  
  
  • Но аз ще си позволя̨ да разглеђам двѣ различни понятия, означени с тѣзи два термина, както тѣ сѫ опрѣдѣлени по-горѣ в този текст.
  • Накратко:
    
    
    • Старо-българския̌т език е говорим диалект на старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*, Old Common Slavic), който диалект по-късно се е развил до нашия̌т съврѣменен български език. Това е говорим език.
    • Старо-църковно-славянския̌т (OCS+, Old Church Slavonic) е езикът на първитѣ прѣводи на Светото Писание на старо-[общо]-славянски език (OCS*) от края̌т на 9-ти вѣк и от 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е книжовен език.
  
  
  • Има единодушие в съврѣменната свѣтовна наука, че от всички извѣстни говорими диалекти на OCS*, най-близкия̌т до OCS+ е старо-българския̌т.
  
  
  • Първо ще покажа̨ южно-славянския̌т характер на OCS+:
    
    
    • Крава, глава, брѣгъ, млѣко. Това е славянския̌т mainstream. В източно-славянски е корова, голова, берегъ, молоко. В полски е *крова, *глова, *брегъ, *млеко.
    
    
    • Втората палатализация промѣня Х във С. Това е славянския̌т mainstream. В западно-славянски втората палатализация промѣня Х във Ш.
    
    
    • Втората палатализация е с разширен обхват: цвѣтъ, звѣзда. Това е славянския̌т mainstream. В западно-славянски втората палатализация в този случай не дѣйства: квѣтъ, гвѣзда.
    
    
    • Окончанието по мекия̌т вариант на склонението на имената с основа на *-А в единствено число родителен падеж (а и други съотвѣтстващи си окончания) е малък юс (-Я,-Ѧ). Славянския̌т mainstream прѣдпочита окончание -Ѣ.
  
  
  • Врѣме е да покажа̨ характеристикитѣ, свързващи OCS+ конкретно със старо-българския̌т:
    
    
    • -ШТ-/-ЖД- на мѣ̋стото на праславянското *-TJ-/-DJ-. Трудно може да се каже какво славянския̌т mainstream е прѣдпочитал. Може би сръбско-руския̌т вариант.
    
    
    • Думи с начално А без протеза: АЗЪ, АГНѦ. Според славянския̌т mainstream, трѣ̋бва да е IАЗЪ, IАГНѦ.
  
  
  • И накрая̌, какво не се връзва међу OCS+ и старо-българския̌т:
    
    
    • [BG-minus-1] Липсата на епентетично -Л- в български. В български казваме ЗЕМIA вмѣсто ЗЕМЛIA.
    
    
    • [BG-minus-2] Императивно глаголно окончание -ѢТЕ в български (идѣте и разберѣте).
  
  
  • И двѣтѣ характеристики на нашия̌т български език [BG-minus-1,2]:
    
    
    • Противорѣча̨т на славянския̌т mainstream, a пък OCS+ в тѣзи два случая се е придържал към него, към славянския̌т mainstream.
    
    
    • Разпространени сѫ в цѣ̋лата територия на балкано-славянския̌т език, от Битоля до Силистра и от Лозенград до Видин.
    
    
    • Прѣдоставят двѣ добавки към снопът изоглоси, отдѣлящи нашия̌т балкано-славянски (български + сѣв.-македонски) език от сръбския̌т. Нѣ̋колко пѫти съм изређал изоглоси от този сноп, но тѣзи двѣтѣ като че ли не съм ги споменавал досега.
    
    
    • И двѣтѣ тѣзи черти изглеђат да сѫ архаични. Тѣ ще да сѫ били характерни и за старо-българския̌т, за старото състояние на нашия̌т език от 9-ти вѣк.
    
    
    • Нѣ̋ма спор, че епентетичното -Л- е било иновация в славянски, и е по-вѣроятно тази иновация изобщо да не е засѣгнала старо-българския̌т диалект, отколкото да е била елиминирана по-късно без слѣда. Не вѣ̋рвам нашия̌т език ей-така навсѣ̋къдѣ по команда да се е отървал от епентетичното -Л-.
  
  
  • Как този проблем се рѣшава.
    
    
    • Да, от всички извѣстни говорими диалекти на OCS*, най-близкия̌т до OCS+ е старо-българския̌т.
    
    
    • Но, все пак в основата на OCS+ стои нѣ̋кой друг диалект на OCS*, който се е придържал към славянския̌т mainstream спрямо [BG-minus-1,2].
    
    
    • Обикновено се казва, че това е бил солунския̌т диалект, уж ро̀ден за светитѣ братя Методий и Кирил.
    
    
    • Аз не съм убѣден, че двамата братя сѫ били славяногласни по рођение, това от една страна. От друга страна, голѣ̋ма част от съзнателния̌т си живот прѣди моравската мисия тѣ сѫ прѣкарали в Цариград и в околноститѣ.
    
    
    • Затова аз бих замѣстил солунския̌т диалект със цариградския̌т диалект. Това е бил голѣ̋м град, може би милионен. Там ще да се е била събрала голѣ̋ма общност от славяногласни, която си е оформила свой нов диалект. Диалект, който с малко се е отличавал от обграђащия̌т го старо-български - само по характеристикитѣ [BG-minus-1,2].
  
  
  • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи ..  (.. покажи ..)
  • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи ..  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи, както и не може да се потвърди, понеже солунския̌т диалект е неизвѣстен - ако е сѫществувал с нѣ̋каква своя специфика, той не се е развил, а явно е умрѣ̋л, а славяногласнитѣ солуняни сѫ стана̨ли елинофони.
    
    
    • Става дума за това, че OCS+ не е точно старо-българския̌т диалект на OCS*, а се различава от него по двѣ характеристики с означение [BG-minus-1] и [BG-minus-2]. Това явно сѫ били двѣ специфики на старо-българския̌т диалект на OCS*, които OCS+ не е сподѣлял, а е прѣдпочел славянския̌т mainstream в тѣзи два случая.
    
    
    • Да, възможно е диалектът OCS+ да е изкуствена смѣс от старо-славянски диалекти с прѣобладаващ старобългарски в устата на светитѣ солунски братя и на тѣхнитѣ ученици. Т.е. OCS+ да не е териториален диалект, нито солунски, нито цариградски.
    
    
    • И все пак, ако приемем сѫществуването на цариградски диалект, сподѣлящ повечето от характеристикитѣ си със старо-българския̌т, не бива да ни учудва присѫствието в Цариград на славяногласни, за които старо-българския̌т диалект не им е присѫщ, и тѣ да сѫ били толкова многобройни, че да наложа̨т епентичното Л, както и императивното глаголно окончанието от славянския̌т mainstream.
  
  
  • (.. скрий я̨ разликата међу старо-българския̌т и старо-църковно-славянския̌т ..)


• ►►  Четиво: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи изводитѣ тука ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ги изводитѣ ..)  (.. покажи ги там ..)
  
  
  • Извод_1: Нашия̌т съврѣменен български етнос е откърмен в лоното на Римската (Ромѣйската) империя и по начало е един от европейскитѣ християнски етноси.
  
  
  • Извод_2: Славяногласието по Нашенско се е прихвана̨ло са̀мо под опеката на славянското Богослужение.
  
  
  • (.. скрий ги изводитѣ ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Четиво: Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Всѣки естествен език има единствен език прѣдшественик за всѣки конкретен момент от мина̨лото.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Това е нужно за разбирането на:
    
    
    • Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум.
    
    
    • Общо-славянския̌т диалектен континуум, чиято обвивка прѣдставлява старо-общо-славянския̌т език (OCS*). Понѣ̋кога се нарича славянско море (Slavic intermarium).
    
    
    • Южно-славянския̌т диалектен континуум, от Любляна до Лозенград и от Битоля до Силистра, част от който е съврѣменния̌т български език.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: The CV of Slavophonia (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано  (.. скрий ..) (.. покажи там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • "Славянски" и в частност "пра-славянски" сѫ лингвистични - езиковѣдски - термини. Тѣ не мога̨т да се отнасят за друго, освѣн за езикът. Нищо друго славянско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн славянския̌т език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) тѣзи термини.
  
  
  • Да, има славянска бесѣда - когато бесѣдващитѣ говоря̨т на нѣ̋кой славянски език.
  
  
  • Но славянска душа нѣ̋ма. Славянска кръв нѣ̋ма. Славянска раса нѣ̋ма. Славянски гени нѣ̋ма.
  
  
  • Думата славяни винѫги и всѣ̋кога е означавала хора, говорещи на славянски език. Ако ние българитѣ сме славяни, това означава само това, че нашия̌т български език е славянски.
  
  
  • Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано  (.. скрий ..) (.. покажи там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • За пълнота, счетох за нужно да повторя̨ горния̌т си коментар, като замѣня̨ терминът славянски със тюркски, понеже и с двата тѣзи термина масово се злоупотрѣбява.
  
  
  • "Тюркски" е лингвистичен - езиковѣдски - термин. Той не може да се отнася за друго, освѣн за езикът. Нищо друго тюркско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн тюркски език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) терминът тюркски.
  
  
  • Тюркска кръв нѣ̋ма. Тюркска раса нѣ̋ма. Тюркски гени нѣ̋ма.
  
  
  • Ако турцитѣ-гагаузитѣ-чувашитѣ-татаритѣ-якутитѣ сѫ тюрки, това означава само това, че тѣхния̌т език е тюркски. Ако така нарѣченитѣ пра-българи сѫ били тюрки, това означава само това, че тѣхния̌т език е бил тюркски.
  
  
  • Може да има номадски бит, но не и тюркски бит или пък славянски бит.
  
  
  • Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Славяногласие: царское и королевское  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Balkano-Slavic and Neo-Slavic  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Славяногласие: царское и королевское
  
  
  • The branching of Slavic into South-East-West is based on ancient isoglosses, more than 12 centuries old.
  
  
  • A more recent branching of Slavic should be so:
    
    
    • Balkano-Slavic branch (Bulgarian+Macedonian, Slavic in the Balkansprachbund, Slavic in the former Roma̍nia, a.k.a. Byzantium, a.k.a. Eastern Roman Empire). [[Славяногласие царское, Caesar's Slavophonia]]
    
    
    • Neo-Slavic branch (the rest of Slavic, Russian, Ukrainian, Polish, .., Serbo-Croatian, ..). [[Славяногласие королевское, Carolingian Slavophonia]]
  
  
  • So, for a person native to Neo-Slavic, Balkano-Slavic is harder than any other Neo-Slavic language. However, for a person which is not native Slav and whose native language is arthromaniac, Balkano-Slavic is easier than any Neo-Slavic language.
  
  
  • Please note that Balkano-Slavic - although not Neo-Slavic - is still Slavic. And Balkano-Slavic has the main Slavic feature in its full extent - the Slavic verbal aspectology. This feature of Slavic is the most difficult one for any non-Slav person.
  
  
  • The differences between those two branches are as follows.
    
    
    • The main difference - the first one - between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the arthromania of Balkano-Slavic. Besides Balkano-Slavic, arthromaniac are: all other Balkansprachbund languages (Greek, Albanian, Romanian), all Germanic languages (English, German, ..), all the Romance (French, Italian, Spanish, Romanian, ..), Arabic and Hebrew and Gypsy. Neo-Slavic, Turkish, Finnish, .. are not arthromaniac. Arthromania means using definite (and indefinite) articles.
    
    
    • The 2nd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic are the past tenses. Balkano-Slavic has retained the three past tenses of OCS* (Old Common Slavic): perfect, imperfect, aorist. Balkano-Slavic (e.g. Bulgarian) cannot be spoken with the perfect tense only. In contrast, Serbo-Croatian can be spoken with perfect only. Moreover, Russian and Polish have perfect as the only past tense.
    
    
    • The 3rd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the Renarrative mood of Balkano-Slavic. Balkano-Slavic developed the Renarrative mood under the influence of Turkish. The old forms of aorist and imperfect were changed to additionally express evidentiality. Other verbal forms are to be used in the conditions of missing evidentiality - otherwise the speaker would just lie.
    
    
    • The 4th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish Genitive and Dative. This is a feature shared with the other Balkansprachbund languages. Balkano-Slavic makes use of the universal preposition "na" (with Accusative) for both Genitive and Dative.
    
    
    • The 5th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish location and direction. This is a feature it shares with the other Balkansprachbund languages and with the entire Romance (French, Italian, ..).
    
    
    • The 6th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish noun cases anymore. A common form of nouns stands for Nominative-Accusative-Dative-Genitive-Instrumental-Locative. Balkano-Slavic uses prepositions more extensively than Neo-Slavic, and all the prepositions go with Accusative. By the way, Balkano-Slavic keeps its Vocative case. By the way, Balkano-Slavic has Nominative-Accusative-Dative still distinguished for pronouns.
    
    
    • The following differences are less important.
      
      
      • (7th) Balkano-Slavic has fully lost its synthetic comparative forms of the adjectives.
      • (8th) Balkano-Slavic has lost its infinitive form of verbs. The "da" conjunction is commonly used.
      • (9th) Balkano-Slavic (and Serbo-Croatian) has a generic future tense shared with the other Balkansprachbund languages.
      
      
      • and so on.
  
  
  • .. покажи прѣводът на български ..
  • .. скрий го прѣводът на български .. 
    
    
    • Славяногласие: царское и королевское: Balkano-Slavic and Neo-Slavic
    • Царско и кралско славяногласие: балкано-славянски клон и ново-славянски клон на славянскитѣ езици
    
    
    • Класификацията на славянскитѣ езици на южни, източни и западни е основана на дрѣвни изоглоси - изоглоси отпрѣди повече от 12 вѣка.
    
    
    • Може да се направи по-скорошна класификация, раздѣляйки славяногласието на два клона така:
      
      
      • Балкано-славянски (български плюс сѣв.македонски, славянщината в Balkansprachbund-ът, славянския̌т език в Романия, извѣстна и като Византия, извѣстна и като Източната Римска империя). [[Царско славяногласие, Caesar's Slavophonia]]
      
      
      • Ново-славянски (остана̨лото славяногласие: руски, украински, полски, .., сърбо-хърватски, ..). [[Кралско славяногласие, Carolingian Slavophonia]]
    
    
    • За човѣк с ро̀ден ново-славянски език, всѣки друг ново-славянски език ще му е по-лесен от балкано-славянски. Но за човѣк, чийто ро̀ден език я̨ има артроманията и изобщо не е славянски, балкано-славянския̌т ще му е по-лесен от всѣки ново-славянски език.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че балкано-славянския̌т език, макар да не е ново-славянски, си остава славянски. Балкано-славянския̌т в пълен обем притежава основната славянска езикова характеристика - аспектологията на глаголитѣ. Тази езикова особеност на славяногласието е най-трудната за всѣки човѣк, родния̌т език на когото не е славянски.
    
    
    • Разликитѣ међу двата клона - балкано-славянския̌т и ново-славянския̌т - сѫ както слѣдва.
      
      
      • Първата и основната разлика е артроманията на балкано-славянския̌т. Освѣн в балкано-славянски, артроманията я̨ има в другитѣ езици от Balkansprachbund-ът (гръцки, албански, румѫнски), всички (Germanic) езици от германската група (английски, нѣмски, ..), цѣлия̌т романс (френски, италиански, испански, румѫнски), а сѫщо така арабски, еврейски (иврит) и цигански. Нѣ̋ма артромания в ново-славянски, в турски, във фински и др. "Артромания" означава граматическа категория опрѣдѣленост, изразявана с опрѣдѣлителни (и неопрѣдѣлителни) члѣнове.
      
      
      • Втората разлика међу балкано-славянския̌т и ново-славянскитѣ езици сѫ мина̨литѣ глаголни врѣмена. Балкано-славянския̌т е запазил тритѣ мина̨ли врѣмена от старо-общо-славянския̌т език - мина̨ло свършено, мина̨ло несвършено и мина̨ло неопрѣдѣлено. Балкано-славянския̌т (напримѣр българския̌т) не може да бѫде говорен само с мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме, без мина̨ло свършено и без мина̨ло несвършено. А сръбския̌т може. Нѣщо повече, в руски и в полски мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме е единственото мина̨ло врѣме.
      
      
      • Третата разлика е прѣизказното глаголно наклонение на балкано-славянския̌т. То се е развило под турско влияние. Старитѣ форми на мина̨лото свършено и на мина̨ло несвършено врѣме сѫ придобили допълнително значение на евиденциалност, свидѣтелско отношение на говорещия̌т. Той трѣ̋бва да използва други форми при несвидѣтелско отношение - иначе би изрѣкъл лъжа.
      
      
      • Четвъртата разлика: балкано-славянския̌т, както и другитѣ езици от Balkansprachbund-ът, не различава граматически родително отношение от дателно отношение. Балкано-славянския̌т език използва универсалния̌т прѣдлог "на" (с винителен падеж), за да замѣства както родителен, така и дателен падеж.
      
      
      • Петата разлика: балкано-славянския̌т език не различава граматически мѣстоположение и посока. Това е черта на цѣлия̌т Balkansprachbund, както и на цѣлия̌т романс (френски, италиански, ..).
      
      
      • Шестата разлика: балкано-славянския̌т език вече не различава падежитѣ при имената, а използва обща форма. Балкано-славянския̌т по-често употрѣбява прѣдлози. Впрочем, звателния̌т падеж се пази в балкано-славянски. Пазя̨т се и формни за три падежа при мѣстоименията: именителен, винителен и дателен.
      
      
      • Слѣдващитѣ разлики не сѫ толкова важни.
        
        
        • (7) Балкано-славянския̌т е загубил всѣ̋какви синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ.
        • (8) Балкано-славянския̌т е загубил инфинитивът (наопрѣдѣленото наклонение при глаголитѣ). Ползва се съюзът "да".
        • (9) Балкано-славянския̌т (както и сърбо-хърватския̌т) ползва общия̌т прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме, характерен за Balkansprachbund-ът.
        
        
        • и така нататък.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..) 
  
  
  • Изоглосса артромании. Употребление артиклей. Категория определенности.
  
  
  • Изоглосса ренарратива. Пересказательное наклонение глагола.
  
  
  • Изоглосса локатива. Отсутствие/наличие местного падежа. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (местный.п.)
  
  
  • Изоглосса генитива. Отсутствие/наличие родительного падежа. К востоку, родительный падеж заменяется дательным.
  
  
  • Изоглосса универсального предлога НА. К востоку, дательный падеж можно заменить винительным с предлогом НА.
  
  
  • Изоглосса родов в множественном числе. К востоку, категория рода существует только в единственном числе.
  
  
  • Изоглосса большого ера. К западу, большой ер перешёл в А, даже под ударением. СОН: СЪН vs САН
  
  
  • Изоглосса малого ера. К западу, малый ер перешёл в большой, а потом в А. ДЕН vs ДАН
  
  
  • Отсутствие/наличие эпентетической Лямбды. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
  
  
  • Глагольное окончание императива -ѢТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ
  
  
  • Расширенное употребление клитик. К востоку клитик больше. К востоку: Върни ми ги паритѣ! Верни мне деньги!
  
  
  • Сохранен/утрачен звук -Т в глагольном окончании мн. ч. Они идут: ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
  
  
  • Оглушение конечных шумных звонких согласных. К востоку, конечные шумные звонкие согласные оглушаются. К востоку, как в русском.
  
  
  • Глагольная форма инфинитива отсутствует/существует. К востоку, инфинитива вообще нет.
  
  
  • Синтетические формы сравнения прилагательных отсутствуют/существуют. К востоку, таких форм нет.
  
  
  • Архаичные окончания прошедшего совершенного времени к западу сохраняются. К востоку, подверглись обобщению.
  
  
  • По спряжению на -И-, к востоку, окончание настоящего времени множественного числа 3-го лица подверглось обобщению, заменив малый юс на большой.
  
  
  • Список открыт для дополнений, исправлений и уточнений.
  
  
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там на английски ..)  (.. покажи го там на руски ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там на английски ..)  (.. покажи го там на руски ..) 
  
  
  • По-горѣ списъкът на тѣзи изоглоси бѣ даден на руски, по-долу ще бѫде даден на английски, а тука го прѣвеђам на български.
  
  
  • Темата за изоглоситѣ међу български и сръбски е свързана с темата за балкано-славянския̌т език - за царското и кралското славяногласие.
  
  
  • Това сѫ изоглоси не просто међу българския̌т и сръбския̌т. Това сѫ изоглоси међу един балкано-славянски език и един ново-славянски език.
  
  
  • От друга страна, двата езика български и сръбски сѫ част от южно-славянския̌т диалектен континуум, а тѫрсенето на граници међу езици в диалектен континуум е "суета на суетитѣ". Затова тука не става дума за граница, а за сноп изоглоси.
  
  
  • Нѣ̋кои сръбски езиковѣди с националистически уклон слагат ятовата граница в този сноп. В разглеђания̌т контекст обаче това е невъзможно - на запад от ятовата граница е разположена поне половината от славяногласието на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Изоглоситѣ от снопът сѫ три вида:
    
    
    • Изоглоси, свързани с езикови характеристики от Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Стари изоглоси в рамкитѣ на славянщината, отпрѣди Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Нови изоглоси в рамкитѣ на славянщината, без връзка с Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Ето го и самия̌т списък на изоглоситѣ от снопът. Той остава отворен за допълнения, корекции и уточнения.
    
    
    • Изоглоса на артроманията. На изток се употрѣбяват члѣнове, изразяващи граматическата категория опрѣдѣленост.
    
    
    • Изоглоса на ренаративът, на прѣизказното глаголно наклонение. На запад го нѣ̋ма..
    
    
    • Изоглоса на локативът. Мѣстен падеж на запад има, на изток нѣ̋ма. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (мѣстен.п.).
    
    
    • Изоглоса на генитивът. Родителен падеж на запад има, на изток нѣ̋ма. На изток родителния̌т падеж се замѣня с дателен.
    
    
    • Изоглоса на универсалния̌т прѣдлог НА. На изток, дателния̌т падеж може да се замѣни с винителен слѣд прѣдлог НА.
    
    
    • Изоглоса на категорията род в множествено число. На изток, категорията род сѫществува само в единственно число.
    
    
    • Изоглоса на голѣмия̌т ер Ъ. На запад, голѣмия̌т ер е прѣмина̨л в А, даже под ударение. СЪН vs САН.
    
    
    • Изоглоса на малкия̌т ер Ъ. На запад, малкия̌т ер е прѣмина̨л в голѣ̋м, а послѣ в А. ДЕН vs ДАН.
    
    
    • Изоглоса на епентетическата ΛΑΜБΔΑ: на запад има, на изток нѣ̋ма. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
    
    
    • Императивно глаголно окончание: на изток -ѢТЕ, на запад -ИТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ.
    
    
    • Честа употрѣба на клитики на изток. Върни ми ги паритѣ!
    
    
    • Крайния̌т звук Т в глаголното окончание за мн.ч. на изток се пази. На запад се губи. ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
    
    
    • Крайнитѣ шумни звучни съгласни на изток се оглушават. На запад си остават звучни.
    
    
    • Изоглоса на инфинитивът. На изток такава глаголна форма нѣ̋ма.
    
    
    • Синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ на запад се срѣщат, на изток изобщо нѣ̋ма.
    
    
    • Архаичнитѣ окончания за мина̨ло свършено врѣме се пазя̨т на запад, а на изток сѫ стана̨ли обект на обобщение.
    
    
    • Окончанието за сегашно врѣме 3-то лице мн.ч. по спрежението на -И- на изток е обобщено към голѣ̋м юс, а на запад се пази малкия̌т юс.
  
  
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Bulgarian and Serbian are part of the South Slavic dialect continuum.
    
    
    • The South Slavic dialect continuum was spread from Ljubljana to Lozengrad.
    • The division of Slavic into South-East-West is based on very old features, more than 11 centuries old.
    • So, both Bulgarian and Serbian are South Slavic languages.
    • The CV of Slavophonia.
  
  
  • Serbian is a Neo-Slavic language while Bulgarian is Balkano-Slavic.
    
    
    • This is according to some political division which is about 11 centuries old.
    • The CV of Slavophonia: Milestone_4.
    • Serbian belongs to the Carolingian Slavophonia (королевское славяногласие).
    • Bulgarian belongs to the Ceasar’s Slavophonia (царское славяногласие).
  
  
  • Bulgarian participated in the Balkansprachbund (the text there is in Bulgarian).
    
    
    • Serbian has some Balkansprachbund features but it had not full Balkansprachbund membership.
    
    
    • The following languages were assigned Balkansprachbund membership:
      
      
      • Greek
      • Bulgarian (Balkano-Slavic)
      • Romanian (Balkano-Romance)
      • Albanian
    
    
    • The Balkansprachbund lasted in the centuries 11th to 19th.
  
  
  • The 19th century:
    
    
    • Serbian focused to Vienna (1850 Vienna agreement, Vuk Karadžić).
    • Serbian joined Croatian to form a common Serbo-Croatian language.
    • Bulgarian focused to Moscow.
    • Bulgarian and Russian are the only modern Slavic languages which still keep their ties to OCS+ (the Old Church Slavonic language).
      • Not Ukrainian. Not Serbian anymore.
    • Huge number of Turkish loanwords in Bulgarian were replaced by Russian words.
  
  
  • Torlakian: a bunch of transitional dialects between Bulgarian and Serbian.
    
    
    • Part of the South Slavic dialect continuum.
  
  
  • There cannot be borders in a dialect continuum.
    
    
    • Therefore, I am presenting a bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian.
    • And thus, I am making a compare of real linguistic features of Bulgarian and Serbian.
    
    
    • [-] Isoglosses inside the Slavophonia older than the Balkansprachbund.
    • [+] Newer isoglosses inside the Slavophonia.
    • [B] Isoglosses related to the Balkansprachbund.
  
  
  • A bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian:
    
    
    • [B] The isogloss of the Arthromania
      • Definite articles are used on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The isogloss of the Renarrative mood
      • Renarrative mood present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Locative case
      • Locative case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Genitive case
      • Genitive case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the universal preposition NA
      • The universal preposition NA present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [+] The isogloss of the Gender in Plural
      • On the Bulgarian side, there are no genders in Plural.
    
    
    • [+] The big Yer (Ъ) Isogloss
      • On the Serbian side, Ъ merged into A, even when stressed.
    
    
    • [-] The little Yer (Ь) isogloss
      • On the Serbian side, Ь merged into Ъ, and then into A.
    
    
    • [-] Epenthetic Lambda Isogloss
      • Epenthetic Lambda present on the Serbian side only.
    
    
    • [-] Imperative Plural ending
      • -ѢТЕ on the Bulgarian side.
      • -ИТЕ on the Serbian side.
    
    
    • [B] Extended Usage of Clitics:
      • Present on the Bulgarian side.
    
    
    • [+] 3rd person Plural Present Ending:
      • On the Bulgarian side, -T is preserved.
    
    
    • [+] Voiced Obstruents in Final position
      • Devoiced on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The Isogloss of the Infinitive:
      • On the Bulgarian side, no such form exists.
    
    
    • [B] Comparative forms of the Adjectives:
      • On the Bulgarian side, only analytic forms exist.
    
    
    • [+] Verbal Endings of Simple Past Tenses:
      • Archaic forms on the Serbian side.
    
    
    • [+] Verbal I-conjugation Ending of Present Plural 3rd p.:
      • Archaic front nasal on the Serbian side.
      • Generalized to back nasal on the Bulgarian side.
    
    
    • [This list remains open]
  
  
  • (.. hide the list of isoglosses and the comparison ..) 
    
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  В старо-славянски имало само отворени срички  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  В старо-славянски имало само отворени срички  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славянски (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в края̌т на думата (в краесловна позиция). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.
  
  Примѣри на думи, раздѣлени на срички, според това как сѫ се произнасяли:
  

  БО-ГЪ,
  КРА-КЪ,
  ПО-ДЪ,
  ПО-ПЪ,
  ПО-ТЬ,
  КО-NЬ,
  ДЬ-NЬ (ден),
  ПЬ-СЪ (пес),
  ЛѢ-СЪ,
  ХЛѢ-БЪ,
  СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
  БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
  ПРѢ-СЛА-ВЪ,
  ГО-СТЬ-БА (гозба),
  СВА-ТЪ-БА,
  ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понедѣлник),
  ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
  и т.н.

  О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
  ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
  ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
  ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
  IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
  ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
  ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
  И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
  ..

  Off-topic/терминологично отклонение: Текстът от Божията молитва е на старо-църковно-славянски (OCS+, OldChurchSlavonic), който е първия̌т книжовно обработен славянски език, имащ за основа старо-българския̌т (OldBulgarian) диалект на старо-славянския̌т език (на старо-общо-славянския̌т език, OCS*, OldCommonSlavic).
  
  Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славянския̌т език (напримѣр на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Край на отклонението

  Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.
  
  Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
  
  Гласнитѣ Ъ и Ь се наричат ерове - голѣ̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и прѣден Ь ер.
  
  Продължаваме. Моля̨, наблюдавайте.
  
  Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасят звучно - нѣ̋ма условия за обеззвучаването им (съотвѣтно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Тѣ и затова се пишат с буквитѣ за звучни съгласни. Освѣн това, нѣ̋ма условия за озвучаването на беззвучнитѣ съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).
  
  Наблюдението показа, че в старо-славянски (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) нѣ̋мало условия за асимилация по звучност при шумнитѣ съгласни. Нито пък е имало условия за обеззвучаване на краесловнитѣ съгласни. (.. скрий за отворенитѣ срички ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..



• ►►  Силни и слаби ерове в старо-славянски  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Силни и слаби ерове в старо-славянски  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славянски всѣки ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, можѣло да бѫде в силна или в слаба позиция, т.е. да бѫде силен или слаб.
  
  Един ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил послѣдван от слаб ер в слѣдващата сричка на думата или на устойчивия̌т израз. Иначе ерът бивал слаб.
  

  За да опрѣдѣли ероветѣ като силни и слаби, старо-славянския̌т език слѣдвал слѣдния̌т алгоритъм:

  • Разглеђа се всѣ̋ка сричка, сричка по сричка, започвайки от края̌т на думата или на устойчивото словосъчетание.
  • Всѣки ер в послѣдната сричка е слаб. В старо-славянски ударението не можѣло да пада на ер в послѣдна сричка.
  • Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то той е силен.
  • Ако в текущата сричка има ер, а в слѣдващата сричка има слаб ер (ер вече опрѣдѣлен като слаб), то ерът в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
  • Иначе, ако в текущата сричка има ер, който е неударен, и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.

  В края̌т на 9-ти вѣк, врѣмето на първитѣ текстове на старо-славянски език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съотвѣтно се пишѣли. Затова и знаем за тѣ̋х. Може би слабитѣ ерове сѫ звучали по-кратко от силнитѣ, но това не се отбѣлѣ̋звало в текстоветѣ.
  
  Обаче в слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ по цѣ̋л свѣ̋т, включително и по Нашенско, съвсѣм занемарили произношението на слабитѣ ерове и тѣ изпадна̨ли. А пък силнитѣ ерове си остана̨ли като нормални сричкотворни гласни.
  

  Примѣри:

  • ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, къдѣто ударението е на сричката -NЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в ударената сричка -NЬ- е стана̨л нормална гласна Е. Ерът в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, така че този ер, бидейки слаб, е изпадна̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.
  
  
  • ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в прѣдпослѣдната сричка -NЬ- е силен, понеже в слѣдващата сричка има слаб ер. Ерът в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.
  
  
  • ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освѣн това, в новитѣ условия, звучната шумна съгласна В застава точно прѣд беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът, когато славяногласнитѣ се научили да произнасят съгласната Ф.
  
  
  • ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
  • ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.

  (.. скрий ги силнитѣ и слабитѣ ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

  
  
  
• ►►  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  

  • Отварянето на всички срички - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на пра-славянския̌т език в славянски (старо-славянски) език.
  • А пък изпадането на слабитѣ ерове - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ съврѣменни славянски езици.

  • Новитѣ славянски езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с послѣдицитѣ от изпадането на слабитѣ ерове.
  
  
  • Мекитѣ съгласни получават фонематичен статут.

    Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много е засѣгна̨т руския̌т език, най-малко - българския̌т.

  • Слѣд нѣ̋колко-вѣковно отсѫтствие в езикът се появяват затворени срички.

    Лесно ли езикът ги прѣглъща? Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много сѫ засѣгна̨ти чешкия̌т, полския̌т, украинския̌т език, най-малко - българския̌т.

  • Силнитѣ ерове остана̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщайки се в пълноцѣнни гласни. Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам.

    		Ъ		Ь
    Източно-славянски (руски, ..)		О		Е
    Западно-славянски (чешки, полски, ..)		Е		Е
    Сръбски&словѣнски		А		А
    Български		Ъ		Е

    Макар и като пълноцѣнна гласна, голѣмия̌т ер Ъ запазил качеството си в голѣ̋ма част от българскитѣ диалекти. В други български диалекти прѣмина̨л в О.

  • Появяват се условия за асимилация на шумнитѣ съгласни по звучност/беззвучност.

    ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасят вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

  • Появяват се условия за обеззвучаване на шумнитѣ съгласни в края̌т на думитѣ.
  (.. скрий го изпадането на слабитѣ ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Произход на ероветѣ  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Произход на ероветѣ  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • И двата ера произхођат от кратки несѫщински гласни в ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Голѣмия̌т ер Ъ произхођа от пра-индо-европейското кратко У [ǔ].

      Пра-индо-европейското кратко У [ǔ] да не се бърка със съгласната [w] в английски.

    • Малкия̌т ер Ь произхођа от пра-индо-европейското кратко И [ǐ].

      Пра-индо-европейското кратко И [ǐ] да не се бърка със съгласната Й [j].

    • Малкия̌т ер Ь може да произхођа и от пра-индо-европейската шва, ако това има нѣ̋какво значение за славянщината.

      В сѫщност, пра-индо-европейската шва по пѫтя̌т си към славянщината първо става на кратко И [ǐ], което послѣ на общо основание минава в малък ер Ь.

    • Пра-индо-европейскитѣ гласни, от които произхођат двата славянски ера, сѫ несѫщински гласни. Според ларингалната хипотеза тѣ не сѫ част от огласовката на думата, а сѫ част от скелетът ѝ. Това сѫ били сонорни съгласни или полугласни или глайдове или апроксиманти, като всички тѣзи термини означават приблизително едно и сѫщо.
    • Според ларингалната хипотеза истинскитѣ гласни в ПИЕ сѫ били Е и О.
    • В пра-славянски, всички кратки гласни, които не произхођат от истински пра-индо-европейски гласни, придобиват поведение на ерове.
    • Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.
    
    
    • Според ларингалната хипотеза, ларингалитѣ придавали дължина на несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i].
    • В пра-славянски, несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i] можѣло да продобия̨т дължина и като маркировка на итеративна глаголна форма.
    • В пра-славянски, дългитѣ гласни У [ū] и И [ī] не ги постигна̨ла сѫдбата да стана̨т на ерове.
      
      
      • Дългата гласна И [ī] си остана̨ла в качеството на славянско И.
      • Дългата гласна У [ū] се дифтонгизирала в славянското ЪI, което послѣ в български и сръбски (и чешки и словашки) се опростило на И.
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че първата част на славянския̌т дифтонг ЪI е именно гласната Ъ.
      • И в глаголицата, и в кирилиацата този звук се е означавал с диграфът ЪI (или ЪИ) и слѣдователно си е бил такъв дифтонг.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за произходът на ероветѣ ..
  
  
  • ►►  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горѣ е написано:
      
      

      Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

    
    
    • Струва си да се спрем по-подробно на произношението на голѣмия̌т ер Ъ в съврѣменния̌т български език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език гласнитѣ А и Ъ се различават само в силна позиция.
        
        
        • В съврѣменния̌т български език една гласна е в силна позиция, ако е под ударение или ако е в краесловието на вокативна форма.
        • Отклонение. Съврѣменния̌т български език е развил иновативни (новаторски) вокативни форми на тази основа.
        • Напримѣр, моето име Христо в номинатив-акузатив звучи Христу, а във вокатив - Христо.
        • "Христо, изкарай ги говедата!" Христу ги изкара говедата. Край на отклонението.
      
      
      • В слаба позиция българскитѣ гласни А и Ъ не се различават една от друга на слух.
      • В слаба позиция, ако гласната е А или Ъ, всѣки гласеж међу А и Ъ (включително) е приемлив, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      • Този факт - сливането на българскитѣ гласни А и Ъ в слаба позиция - ни кара да обърнем поглед към сръбския̌т език и да отчетем, че там голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в гласната А и не се различава вече от А в никоя позиция.
      
      
      • В силна позиция българскитѣ гласни А и Ъ се различават, разбира се.
      
      
      • В съсѣднитѣ нам езици има гласни Ъ:
        • турско Ъ (ı)
        • албанско Ъ (ë)
        • румѫнско отворено Ъ (ă) и затворено Ъ (î,â), които в рѣчта на нѣ̋кои румѫнци не се различават.
      
      
      • Макар българскитѣ гласни А и Ъ да се различават в силна позиция, за гласната Ъ (голѣмия̌т ер) има широк допустим диапазон на звучене.
      • Звученето на коя да е от гласнитѣ Ъ на съсѣдитѣ (турско Ъ, румѫнско Ъ отворено или затворено, албанско Ъ) е приемливо за българската гласна Ъ в силна позиция, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      
      
      • Навѣ̋рно и голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е имал широк допустим диапазон на звучене.
    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • В праезикът тази гласна е звучала като У [u].
      • Сега в български език голѣмия̌т ер звучи като Ъ.
      • Сега тази гласна в сръбски език звучи А, а в руски и в нѣ̋кои нашенски диалекти тя звучи като О.
      • На съврѣменното звученето на тази гласна като Е в чешки, словашки и полски нѣ̋ма сега да му обръщаме внимание, понеже ще бѫде обяснено по-късно.
      • Звучението на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на малкия̌т ер Ь.
        • Но и на това сега нѣ̋ма да му обръщаме внимание, понеже със звученето на малкия̌т ер Ь ще се занимаем по-долу.
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната в праезикът като У[u] и звученето ѝ в руски като О[o], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      • Голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу О[o] и У[u].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Качеството на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      • Това съображение изключва гласнитѣ А[a], О[o] и У[u].
      • Пък и в старо-славянски такива гласни А[a], О[o] и У[u] си е имало.
    
    
    • И тъй, имаме на разположение гласен звук Ъ.
      • Той е непознат на елинофонитѣ.
      • Така звучи голѣмия̌т ер Ъ в българския̌т език, в един от потомцитѣ на старо-славянския̌т език.
      • Звукът съвсѣм не е рѣ̋дък. Између съсѣднитѣ нам езици, той се срѣща в три (турски, румѫнски, албански) и в други три липсва (гръцки, сръбски, цигански).
      • Гласежът му е нѣ̋къдѣ међу О[o] и У[u].
      • Гласежът му е заден и по този признак би могъл да се противопоставя на малкия̌т ер Ь.
      • При тѣзи обстоятелства, в отговор на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски от какъв зор трѣ̋бва да се тѫрси друг звук.
      • Голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски е звучал като гласния̌т звук Ъ в съврѣменния̌т български език.
      • Или ако щете, като съотвѣтниттѣ гласни звуци в румѫнски (ă), албански и турски.
    
    
    • Във всѣки случай, сигурно е, че:
      • Ако трѣ̋бва да се апроксимира старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ чрѣз съврѣменния̌т български вокализъм, то апроксимацията ще е именно Ъ.
      • И обратно, ако трѣ̋бва да се апроксимира съврѣменния̌т български вокал Ъ чрѣз старо-славянския̌т вокализъм, то пак апроксимацията ще е Ъ.
      
      
      • Ами ние повече от това не бихме могли да знаем.
        
        

        Не бихме могли да знаем дали би се усѣщал чуђ акцент, ако машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-славянски и на съврѣменен български и всѣки произнася Ъ-то по своя̌т си начин.

    
    
    • Прѣпорѫчвам да направите слѣднитѣ фонетични упражнения.
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж е нѣ̋какво козметично срѣдство.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
      
      
      • Фонетичнитѣ упражнения продължават.
      
      
      • От лък, дъш, ръш, мъш с лека промѣ̋на на положението на челюститѣ и езикът (малко по-отворено, малко по-напрѣд) може да се получи лак, даш, раш, маш (да не тѫрсим смисъл във всѣ̋ка дума).
      • А това показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в сръбски и словѣнски.
      • И със съвсѣм леко закрѫгляне на устнитѣ (налага се да ги включите пак в произношението) може да се получи лок, дош, рош, мош.
      • А това пък показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в руски.
      • Имайте прѣд вид, че закрѫглянето на устнитѣ при старо-славянското О било толкова слабо и самото старо-славянско О било толкова отворено, че елинофонитѣ го чували като А.
      • Пък и ние сега чуваме руското ВОДА като ВАДА. Старо-славянското О си е било близо до А и това е извѣстно.
    
    
    • Ето какво бѣ написано по-горѣ в подраздѣлът за произходът на ероветѣ:
      
      

      Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.

    
    
    • Фонетичното упражнение демонстрира ефектът lazy lips (лѣниви устни) при прѣходът на гласната в ПИЕ към старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ.
    
    
    • По-нататък по пѫтя̌т към съврѣменнитѣ славянски езици слабитѣ ерове сѫ изпаднали, а силнитѣ ерове сѫ се излѣкували от синдромът lazy lips и сѫ се прѣвърнали в пълноцѣнни гласни.
    
    
    • Ефектът (синдромът) lazy lips е имал аналогично дѣйствие и в случая̌т на малкия̌т ер Ь, което ще бѫде показано по-долу.
    
    
    • Старо-славянския̌т възходящ дифтонг ЪI, запазен в руски и записван точно така с диграф на кирилица, сѫщо така показва, че старо-славянския̌т голѣ̋м ер е звучал като българското Ъ.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • Прѣди да се занимаем с гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски, струва си да се направи кратък прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм, кратък прѣглед на старо-славянскитѣ гласни.
    
    
    • Нека полугласната йот (Й, J) да се разглеђа в контекстът на съгласнитѣ и тука да я̨ пропуснем. С нея̨ започват думи като "ягода", "яре", "юнак", и др.
    
    
    • Ще започнем с кратък прѣглед на вокализмът на съврѣменния̌т български език.
      
      
      • Вече стана дума, че в съврѣменния̌т български език вокализмът в силна позиция се различава от вокализмът в слаба позиция.
        
        
        • Тука ще разглеђаме само вокализмът в силна позиция, понеже явлението "вокализъм в слаба позиция", наричано още "редукция на неударенитѣ гласни", е иновация (нововъдение).
          • Подобно нововъведение - различен вокализъм в неударена позиция - е развил и руския̌т език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език, в силна позиция, има слѣднитѣ шест гласни, означени на съврѣменна кирилица:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Сѫщитѣ тѣзи шест гласни ги е имало и в старо-славянски, и в частност, в старо-български.
        
        
        • Обаче в старо-български език е имало повече от тѣзи шест гласни.
        • Старо-славянскитѣ гласни Ь (малък ер), Ѣ (ят), Ѫ (голѣ̋м юс), Я (малък юс), както и дифтонгът ЪI, ги нѣ̋ма в съврѣменния̌т български език.
        
        
        • Как да е. Да се съсрѣдоточим върху тѣзи шест гласни: Е, И, О, У, А, Ъ.
        • Aко машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-български и на съврѣменен български и всѣки произнася тѣзи щест гласни по своя̌т си начин, то най-вѣроятно разбирателство ще има и чуђ акцент нѣ̋ма да се забѣлѣ̋зва.
        • Ами че първитѣ пет от тѣзи гласни (конвенционалния̌т пакет) ги има в повечето съврѣменни славянски езици и произношението им е идентично.
    
    
    • И тъй, в старо-славянски, и в частност в старо-български, имало десет гласни и един дифтонг, общо единадесет:
      
      
      • Дифтонгът ЪI.
      • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А.
      • Ятовата гласна Ѣ.
      • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
    • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А е част от вокализмът на повечето европейски езици, дрѣвни и съврѣменни.
      
      
      • В частност, конвенционалния̌т пакет е част от вокализмът на повечето съврѣменни славянски езици, ако не на всички.
      • А пък вокализмът на нѣ̋кои европейски езици като сръбски, гръцки и испански се задоволява само с петтѣ гласни от конвенционалния̌т пакет.
      
      
      • Белѣжки за гласната У [u]:
        • Гласната У [u] в старата кирилица се е пишѣла с диграф ОУ, както в гръцки.
        • Както и в гръцкия̌т рѫкопис, за този диграф се е развила лигатура, която при въвеђането на книгопечатането в Русия е получила статут на буква в новата кирилица.
      
      
      • Белѣжки за гласната И [i]:
        • Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с двѣ букви, Ита или Iота.
          • Правила кога коя от двѣтѣ букви да се пише нѣ̋мало.
          • При въвеђането на книгопечатането в Русия буквата Ита получила днешната си форма И, различна от фо̀рмата на гръцката Ита.
          • Българскитѣ книжовници изоставили буквата Iота около срѣда̀та на 19-ти вѣк.
          • Буквата Iота била прѣмахна̨та от руския̌т правопис прѣз 1918.
    
    
    • Дифтонгът ЪI.
      
      
      • Старо-славянския̌т дифтонг ЪI е възходящ и поради това той образувал отворена сричка.
      • Повечето дифтонги в други езици (ПИЕ, латински, старо-гръцки, нѣмски, английски, пра-славянски, ..) сѫ низходящи и затварят сричката.
      • При прѣходът от пра-славянски към старо-славянски всички низходящи дифтонги сѫ се монофтонгизирали - прѣмина̨ли сѫ в Ѣ, И, У, Ю - и сричкитѣ сѫ се отворили.
      • Възходящия̌т дифтонг ЪI, който произхођа от пра-старото дълго Ӯ [ū], не затварял сричката, остана̨л в старо-славянски, пази се и в съврѣменния̌т руски.
      • Подобни възходящи дифтонги се срѣщат в романсът (испански: bueno, puerto, .., италиански: buono, cuore, uomo, .., френски: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • В повечето съврѣменни славянски езици (български, сръбски, чешки, словашки, словѣнски) дифтонгът ЪI се е опростил (монофтонгизирал се е) в И.
      • И в полски този дифтонг е на пѫт да се опрости, но все още се различава от И.
      
      
      • Резюме за дифтонгът ЪI: в старо-славянски (и в частност в старо-български) той е звучал така, както сега в руски.
      
      
      • В старо-славянски (и на кирилица, и на глаголица) за дифтонгът ЪI нѣ̋мало отдѣлна буква и той се е обозначавал с диграф ЪI или ЪИ.
      • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия и появата на новата кирилица този диграф е получил статут на буква Ы.
      • По недоразумѣние във формата на тази нова буква е вплетена буквата малък ер Ь вмѣсто голѣмия̌т ер Ъ.
      • Прѣз 19-ти вѣк нашитѣ книжовници понѣ̋кога сѫ употрѣбявали тази буква Ы на етимологичното ѝ мѣ̋сто вмѣсто И.
    
    
    • Ятовата гласна Ѣ.
      
      
      • Общо рѣшение за гласежът на ятовата гласна Ѣ в старо-славянски не сѫществува.
      • Тя е звучала различно в различнитѣ старо-славянски диалекти.
      • В старо-български тя е звучала [æ], както гласната в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      
      
      • За повечето съврѣменни славянски езици проблемът за наслѣдницитѣ на старо-славянската ятова гласна Ѣ е труден.
      
      
      • В сръбския̌т език сѫ допустими нѣ̋колко произносителни варианта и съотвѣтно толкова варианта на правопис.
        • вѢра: vera, vjera, vijera и дори vira.
        
        
        • По-голѣ̋мата част от Сърбия е заета от зоната на екавизмът.
        • Това е прѣпратка към карта, на която зоната на екавизмът е означена със синıо..
        • Тази синя зона на екавизмът е в сѫсѣдство с подобна зона в балкано-славянския̌т език (български +сѣверомакедонски) на запад от нашенската ятова граница.
        • В сѫщност, това е обща зона на екавизъм в южно-славянския̌т диалектен континуум, западната част от която принадлежи на сръбския̌т език, а източната - на нашия̌т балкано-славянски език.
      
      
      • За нашенската ятова граница можете да прочетете тука.
      • Ятовата граница дѣли българския̌т език на двѣ нарѣчия: източно и западно.
      
      
      • Традицията в България и Русия позволява и подсказва перфектно рѣшение на проблемът с ятовата граница и с начертанитѣ от нея̨ двѣ нарѣчия на българския̌т език.
      
      
      • Перфектното рѣшение - буквата ят Ѣ с двояко звучене като Е или IА - е било част от официалния̌т иванчевски правопис, в сила до 1945, когато е бил отмѣнен от отечествено-фронтовцитѣ.
      
      
      • Нѣ̋кои хора все още сѫ на мнѣние, че отечествено-фронтовската езикова реформа от 1945 е била научно-обоснована.
      • Зависи какво се разбира под "наука". Ако на "науката" сѫ спусна̨ли задачата да се бори с "велико-българския̌т шовинизъм", то "науката" се е справила с тази задача перфектно.
      • Забѣлѣжѣте, че и двата пѫти, когато буквата ят Ѣ е бивала изхвърлена от правописът - при реформата на Омарчевки (1921) и (1945) от отечествено-фронтовцитѣ - все е бил в сила политическия̌т контекст за борба с "велико-българския̌т шовинизъм". Александър Стамболийски казал на сърбитѣ "Халал да Ви е Македония" (за което ВМРО го осѫдила на смърт), а Георги Димитров се съгласил да подари на "интернационалистът" Тито и Пиринския̌т край.
      
      
      • В настоящия̌т момент перфектното рѣшение все още може да бѫде възстановено с отчитане на сегашнитѣ реалности.
        
        
        • Възстановява се буквата ят Ѣ в нашата азбука и се разрѣшава употрѣбата ѝ (както до 1945) на етимологичното (историческото) мѣ̋сто на старо-българската ятова гласна Ѣ.
        • Отечествено-фронтовския̌т двояк правопис на промѣнливото Ѣ с буквитѣ Е и Я не се забранява.
        • Разрѣшава се и екавски правопис. Екавски правопис означава навсѣ̋къдѣ вмѣсто буквата Ѣ да се пише буква Е.
        • Разрѣшава се и екавски правоговор. Екавски правоговор означава произношението западно от ятовата граница.
        • Примѣр: Ще можем да пишем хлѢб, хляб или хлеб. Ще можем да казваме хлıап или хлеп.
        
        
        • Спомнѣте си (вижте по-горѣ), че по отношение на старата ятова гласна Ѣ сръбския̌т правопис сѫщо така допуска варианти.
        
        
        • Възстановяването на буквата ят Ѣ в азбуката не означава, че в началното и срѣдното училище ще се учи кога точно се пише тази буква.
        • Пази, Боже! Само на студентитѣ по българска или славянска филология ще се прѣподава това.
        • В дѣйствителност, ще се разработя̨т специални компютърни програми от видът на spell-checker-итѣ, които ще разставят правилно буквитѣ Ѣ в селектирания̌т текст.
    
    
    • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ и малкия̌т юс Я се наричат още голѣ̋ма и малка носовка или задна и прѣдна носовка или задна и прѣдна носова гласна, защото така сѫ звучали в старо-славянски.
      
      
      • Задна и прѣдна носова гласна има в съврѣменния̌т полски език.
        • Означават се съотвѣтно с А̨ и Ę. Диакритичния̌т знак се нарича огънче (ogonek, опашчица).
      
      
      • Освѣн в полски език, юсоветѣ в другитѣ славянски езици сѫ прѣтърпѣли деназализация (елиминиране на носовия̌т призвук).
      
      
      • Трѣ̋бва да имаме прѣд вид особеното развитие на юсоветѣ в полския̌т език, къдѣто деназализацията не се е случила, но пък сѫ стана̨ли други нѣща.
      
      
      • Деназализацията на юсоветѣ в български се е случила по-късно, отколкото в остана̨литѣ славянски езици. Ако приемем, че българскитѣ юсове сѫ се деназализирали прѣди около 500 години, а в сръбски и руски - прѣди около 1000 години, то в продължение на нѣ̋колко вѣка између славянскитѣ езици носови гласни е имало само в български и полски.
      
      
      • Друга прилика међу българския̌т и полския̌т вокализъм е широкото произношение на ятовата гласна Ѣ в двата езика.
      • Това може би е свидѣтелство за по-раннитѣ миграции на славяногласни първо в посока към Константинопол и Солун в тѫрсене на работа и цивилизационни благини и послѣ на сѣвер по рѣка Висла в тѫрсене на свободни необработени земи.
      • Славяногласнитѣ, които остана̨ли в басейнът на Срѣдния̌т Дунав, в родината на славяногласието, стѣснили произношението на ятовата гласна и деназализирали юсоветѣ си.
      • Славяногласието стигна̨ло рѣка Днепър вече без юсове.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ (задната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ОN [on] или УN [un] или нѣщо срѣдно међу тѣ̋х.
        
        
        • Гласежът ОN [on] наподобява днешната полска задна носовка А̨.
        • Гласежът УN [un] лесно обяснява на измѣнението на голѣмия̌т юс Ѫ в сръбски, словѣнски, чешки, словашки и руски, както и в нѣ̋кои български диалекти, къдѣто голѣмия̌т юс Ѫ се прѣвръща в У [u] слѣд деназализацията.
        • В повечето български диалекти прѣди деназализацията на голѣмия̌т юс Ѫ той е прѣтърпѣ̋л делабиализация и е придобил звучене ЪN [ъn], което послѣ в нѣ̋кои диалекти се е отворило до АN [an].
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски: зѫбъ, рѫка} {полски: ząb, ręka} {сръбски,руски: зуб, рука} {български: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Малкия̌т юс Я (прѣдната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ЕN [en].
        
        
        • Гласежът ЕN [en] наподобява днешната полска прѣдна носовка Ę.
        • Гласежът ЕN [en] лесно обяснява измѣнението на малкия̌т юс Я в български, сръбски, словѣнски, къдѣто малкия̌т юс Я се деназализирал до Е.
        • В руски, словашки, чешки, слѣд стѣсняването на ятовата гласна Ѣ в тѣзи езици и прѣди деназализацията, малкия̌т юс Я се отворил към IA.
        • Когато савяногласието стигна̨ло рѣка Днепър, малкия̌т юс Я вече звучал там като IA.
        • Това се отразило на звученето на буквата Я в съврѣменната кирилица.
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски,руски: пять, девять, десять} {полски: pięć, dziewięć, dziesięć} {български,сръбски: пет, девет, десет}.
    
    
    • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
      • Доколкото този очерк е посветен на ероветѣ, почти всичко за тѣ̋х вече е казано.
        
        
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за произходът на ероветѣ.
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ.
        • А пък за гласежът на малкия̌т ер Ь можете да прочетете по-долу.
      
      
      • Остана само да се упомене, че в езици като сръбски, словѣнски, словашки и чешки двата ера сѫ се слѣли.
        
        
        • В сръбски и словѣнски малкия̌т ер Ь се е влѣ̋л в голѣмия̌т ер Ъ, който послѣ е измѣнил гласежът си на А.
        • В словашки и чешки голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в малкия̌т ер Ь, който послѣ е измѣнил гласежът си на Е.
        • Сѫщото е стана̨ло и в полски, но малко по-късно, отколкото в словашки и чешки.
        
        
        • Двата ера се пазя̨т най-добрѣ в руски, без да има случаи на сливане на единия̌т в другия̌т.
    
    
    • Резюме за старо-славянския̌т вокализъм:
      
      
      • Гласежът на конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А се пази навсѣ̋къдѣ в славяногласието.
      • Гласежът на дифтонгът ЪI се пази в руски.
      • Гласежът на двата юса, голѣмия̌т Ѫ и малкия̌т Я, се възпроизвеђа в полски.
      • Гласежът на голѣмия̌т ер Ъ се пази в български.
      
      
      • Остават двѣ гласни - ятовата гласна Ѣ и малкия̌т ер Ь, старо-славянския̌т гласеж на които трѣ̋бва да се тѫрси извън днешната славянщина. Но не много далече. В Европа.
      
      
      • Ятовата гласна Ѣ звучала както гласната [æ] в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      • Малкия̌т ер Ь звучал така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
    
    
    • .. Скрий ги общитѣ ми коментари за старо-славянския̌т вокализъм ..
  
  
  • ►►  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горѣ е написано:
      
      

      Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал малкия̌т ер Ь е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • Качеството на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      
      
      • Малкия̌т ер Ь, както и голѣмия̌т ер Ъ, вѣроятно е имал широк допустим диапазон на звучене, което е позволило двата ера да се слѣя̨т в сръбски, словѣнски, словашки, чешки.
      • В праезикът тази гласна е звучала като И[i].
      • Старо-славянския̌т гласеж на малкия̌т ер Ь не е запазен в нито един съврѣменен славянски език.
      • Звучението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Основния̌т елемент от произношението на кой да е от двата ера е ефектът "lazy lips" (лѣниви устни).
      
      
      • В съврѣменнитѣ славянски езици малкия̌т ер Ь в силна позиция е стана̨л на Е [e].
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната Ь в праезикът като И[i] и звученето ѝ сега като Е[e], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      
      
      • Малкия̌т ер Ь в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу Е[e] и И[i].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Прѣпорѫчвам да повторите фонетичнитѣ упражнения от подраздѣлът за голѣмия̌т ер Ъ:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • А сега да допълним фонетичнитѣ упражнения, цѣлейки се в малкия̌т ер Ь:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласнитѣ У[u] и И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук.
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция.
      • При У[u] това е позиция на задна гласна.
      • При И[i] това е позиция на прѣдна гласна.
      
      
      • При У[u] устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      • При И[i] устнитѣ сѫ Ви леко напрегна̨ти и леко изтеглени встрани.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът, и при У[u], и при И[i],
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на може да се нарѣче делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението, lazy lips, лѣниви устни.
      • Тази фонетична промѣ̋на сѫ прѣтърпѣли пра-индо-европейскитѣ кратко У[u] и кратко И[i] прѣз пра-славянски съотвѣтно до голѣмия̌т ер Ъ и до малкия̌т ер Ь в старо-славянски, и в частност в старо-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • И тъй, нуђаем се от по-опрѣдѣлен отговор. Старо-славянския̌т малък ер Ь на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
      
      
      • Най-близко е френското така нарѣчено нѣ̋мо Е.
      • В силна позиция може да се доближи до друга френска прѣдна отворена гласна [œ]: heure (час), oeuf (яйце), jeune (млад).
        • Затворения̌т вариант на френската гласна (oeufs: яйца) е далече от произношението на малкия̌т ер.
      • И в нѣмски се срѣща тази гласна, но рѣ̋дко: Göttin (богиня). В повечето случаи в нѣмски гласната ö е затворена.
      
      
      • Може би най-подходящия̌т примѣр ще се намѣри в унгарския̌т език: köszönöm (КЬСЬNЬМ, благодаря̨).
        
        
        • Google translate service озвучава. Чуйте го.
        • Това напримѣр е огласовката на старо-славянската дума ДЬНЬСЬ (денес, днес). Чуйте го пак: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Под дѣсния̌т правоъгѫлник, къдѣто пише Köszönöm, цъкнѣте на високоговорителчето.
        
        
        • Струва си да се отбѣлѣжи, че славянщината е прѣдоставила мощен субстрат на унгарския̌т език.
        • Унгарския̌т език е имал и тюркски субстрат (остатъчен аварски или печенежки).
      
      
      • Като се спомена тюркски език, слѣдва да се упомене и това, че вокализмът на повечето тюркски езици съдържа и двѣтѣ гласни, които тук прѣдполагам да сѫ прѣдставлявали голѣмия̌т и малкия̌т ер.
        • В частност, в турски я̨ има сѫщата гласна, както в унгарското köszönöm, но тя може да се срѣща само в първата сричка и по правилата на вокалната хармония прѣминава в Е в слѣдваща сричка.
          • dört: четири. köfte: кюфте.
      
      
      • Резюмѐ:
        • Малкия̌т ер Ь се прѣдполага да е звучал като гласна, която сега се срѣща в много европейски езици.
        • Голѣмия̌т ер Ъ се прѣдполага да е звучал като гласна, която я̨ има в съврѣменния̌т български език, както и в съсѣдни езици.
    
    
    • Остава да се изясни прѣходът на старо-славянския̌т малък ер Ь, когато е в силна позиция, в гласна Е.
      
      
      • Да си спомним как в сръбски и словѣнски голѣмия̌т ер Ъ се отваря в А.
      • По сѫщия̌т начин малкия̌т ер Ь се отваря в Е и това се е случило повсемѣстно.
      
      
      • От друга страна, гласната [œ], която е прѣдполагаемото звучене на старо-славянския̌т малък ер Ь, често се апроксимира с Е:
        • Това е редовна практика в руски.
        • Peugeot: Пежо
        • Général De Gaulle: Генерал Де Гол
        • Турското köfte (кюфте) на гръцки е с Е: κεφτές
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Стар мой коментар за произношението на старо-славянскитѣ ерови гласни  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Стар мой коментар за произношението на старо-славянскитѣ ерови гласни  (.. скрий го ..)
    
    
    • Въпроси:

      как ТОЧНО са се произнасяли звуците,обозначени с "ъ" и"ь"... Та въпроса ми е дали в праславянския това "небрежно произношение на гласната "у"" е звучало точно по начина по който звучи сега в българския или това е интерпретация само на славянските племена живеещи около Солун?
      
      И другият въпрос е как точно е звучал "ь",тоест как е звучал на праславянски "львъ"?

    • Как е звучало на старо-славянски "сънъ"?

      Най-старата прѣдполагаема форма на тази дума в праезикът е "*supnus", която по тамошнитѣ пѫтища е прѣмина̨ла в латинското "sоmnus" и гръцкото "hypnos".
      
      А "по пѫтя̌т насам" в пра-славянски тази дума се е опростила на "*sunu" ("*суну"). Буквата "u" тук означава кратък звук.
      
      А пък в старо-славянски (старо-български) думата се e опростила още повече и e стана̨ла "сЪнъ".
      
      Гласната "Ъ" е небрѣжно произнесено "У" в смисъл, че тя се произнася почти като "У", но без участие на устнитѣ.

    • Как е звучало на старо-славянски "львъ"?

      Прѣдполага се, че на пра-славянски тази дума е звучала "*Livu" (възможно и "*Liu", сравнѣте с латинското "Leo"). В "*Livu" буквитѣ "i" и "u" означават кратки гласни. Ударението е на "i".
      
      Произнесѣте го това "*Livu"/"*ливу", и то, ако можете, по френски маниер, със силно опънати устни, и го запомнѣте.
      
      След това произнесѣте "*Levo"/"*лeвo" и сравнѣте от една страна "и" с "е", а от друга "у" с "о". Обърнѣте внимание на положението на устнитѣ и на езикът.
      
      Устнитѣ при "е" и "о" са по-слабо напрегна̨ти, отколкото при "и" и "у" съотвѣтно.
      
      И тъй, произнесѣте "ЛЕВО", послѣ "ЛИВУ", послѣ "ЛЬВЪ". Ударението - на първата сричка.
      
      За да произнесете "Ъ", нагласѣте говорния̌т апарат за "У", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги закрѫгляйте.
      Ще се получи нѣщо като сегашното ни "Ъ" - гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "О" и "У".
      
      За да произнесете "Ь", нагласѣте говорния̌т апарат за "И", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги разтягайте.
      Ще се получи гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "Е" и "И".

    • По тази прѣпратка ще намѣрите таблица на гласнитѣ звукове, построена по правилата:
      • прѣднитѣ гласни налѣ̋во, заднитѣ - надѣ̋сно;
      • затворенитѣ гласни нагорѣ, отворенитѣ - надолу по таблицата.
    
    
    • Звукът "u"/"у" e показан в горния̌т дѣсен ѫгъл като Close_back_rounded_vowel (затворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е звукът "о" (нѣмското "ah so!"), показан като Close-mid_back_rounded_vowel (полузатворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е славянския̌т звук "o" Open-mid_back_rounded_vowel (полуотворено, задно, закрѫглено).
      
      Турското "ъ" (хатър, сатър, и т.н.) е поставено отляво до "u" като Close_back_unrounded_vowel (затворено, задно, незакрѫглено).
      
      Днешното българско "ъ" е поставено с уговорки на позиция отляво до "о" като Close-mid_back_unrounded_vowel (полузатворено, задно, незакрѫглено). А би трѣ̋бвало да се постави на несѫществуващата позиция Near-close_near-back_unrounded_vowel отлѣ̋во до Near-close_near-back_rounded_vowel.
      
      Старо-славянското "ъ" най-вѣроятно е било на позицията на днешното българско "ъ": нѣ̋къдѣ међу "о" и "у", малко влѣ̋во, но незакрѫглено (unrounded).
      
      По диалектитѣ сѫ били възможни и други unrounded-позиции (напримѣр, Close_back_unrounded_vowel, или Close-mid_back_unrounded_vowel, или Open-mid_back_unrounded_vowel, или Schwa, но колкото по-далече и бил звукът "ъ" от горния̌т дѣсен ѫгъл на таблицата, толкова е бил по-малко диференциран и по-малко стабилен. Напримѣр, в редица диалекти звукът "ъ" е "тръгна̨л надолу" по таблицата и така в западно-български и руски е стигна̨л до позицията на славянското "о", а в сръбски - до "а". В полски и чешки е "тръгнал налѣ̋во" и се е изравнил със звукът "ь" и послѣ с "е".
    
    
    • Сега да погледнем към лѣ̋вата част на таблицата - към прѣднитѣ гласни. Игнорирайте закрѫгленитѣ (rounded) гласни.
      
      Славянското (дълго) "i"/"и" е горѣ влѣ̋во, на позиция Close_front_unrounded_vowel, или Near-close_near-front_unrounded_vowel.
      
      Славянското (кратко) "е" е на позиция Open-mid_front_unrounded_vowel.
      
      Нѣ̋къдѣ међу тѣ̋х е било старо-славянското "ь", най-вѣроятно на позиция Close-mid_central_unrounded_vowel.
    
    
    • .. Скрий го стария̌т ми коментар за старо-славянскитѣ ерове ..
  
  
• ►►  Относно така нарѣченитѣ протези в славянски  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Относно така нарѣченитѣ протези в славянски  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Зададен бѣ въпрос за славянски думи, започващи с А  (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..) 
    
    
  • ▼▼  Въпрос за славянски думи, започващи с А  (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..) 

     Георги Валериев Спасов,  2019-01-08 11:08  Моля за помощ! Получих въпрос, дали мога да кажа три български думи, които да започват с буквата А.

    Въпросът за славянски думи, започващи с А, е упражнение върху славянската историческа фонетика.

  • ►►  Закон за отворената сричка  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за отворената сричка  (.. скрий ..)

    Знаете, че в старо-славянския̌т език, както той е засвидѣтелстван в края̌т на 9-ти вѣк, нѣ̋мало затворени срички. Всѣ̋ка сричка трѣ̋бвало да завършва на гласен звук. Да нарѣчем това закон за отворената сричка. Този закон бил изцѣ̋ло имплементиран, имало врѣме, когато този закон нѣ̋мал изключения. Това е много важен закон. За врѣмето, когато този закон e бил в сила, може да се употрѣбява терминът старо-славянски език. За врѣмето отпрѣди влизането на този закон в сила, за врѣмето отпрѣди повсемѣстното отваряне на сричкитѣ, се употрѣбява терминът пра-славянски език.

  • ►►  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. скрий ..)

    Първото обобщение на законът за отворената сричка е законът за нарастващата звучност. И този закон бил изцѣ̋ло имплементиран, имало врѣме, когато този закон нѣ̋мал изключения. Пак става дума за строежът на сричката. Сричката завършвала на гласен звук, прѣд който може да има съгласни, една или нѣ̋колко. Но ако сѫ повече от една, тѣзи съгласни трѣ̋бвало да сѫ подредени с нарастваща звучност, не можѣло да се слагат в произволен ред.

    Ето примѣри на допустими срички:
    
    ТВО- СТА- СТВО- СТРА- МЛА- ГРА- ДРА-

    Ето пък примѣри, когато без ерът сричката би стана̨ла недопустима:
    
    ПЪ-ТИЦА (птица) БЪ-ЧЕЛА (пчела) ВЬ-СѢКЪИ (всѣки) ВЪ-ТОРЬНИКЪ (вторник)

  • ►►  Стремежът да нѣ̋ма сричка без съгласна докарва протезитѣ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Стремежът да нѣ̋ма сричка без съгласна докарва протезитѣ  (.. скрий ..)
    
    
    • Слѣд формулиранитѣ горѣ два безапелационни закона езикът взел инерция и развил стремеж нарастващата звучност в сричката да се проявява. Този стремеж не сварил да се "узакони", понеже двата закона, които го подхранили, с врѣмето изгубили сила и вече не дѣйстват в съврѣменнитѣ славянски езици.
    
    
    • И тъй, всѣ̋ка сричка била отворена - завършвала на гласен звук. Ако имало съгласни прѣд гласния̌т звук, тогава намирал проявление законът за нарастващата звучност в сричката. Ама ако прѣд гласния̌т звук нѣ̋мало никаква съгласна, ако сричката се състояла само от една гласна? Напримѣр, А-ГНЯ (агне). На езикът му се дощѣ̋ло и тогава да се проявява нѣ̋каква нарастваща звучност.
    
    
    • За цѣлта езикът в началото на сричка, съставена от самотна гласна, понѣ̋кога поставял съгласна - протетична съгласна или накратко протеза. В ролята на такива протези можѣли да се изявяват само двѣ съгласни - И̌ (I, J, и кратко) и В (у̌, у кратко). Като протези слагали И̌ кратко или У̌ кратко.
    
    
    • Общо взето, протезитѣ се слагали нередовно и всѣки славяногласен вѣроятно е бил чувал в рѣчта на други славяногласни друга постановка на протезитѣ, различна от тая, с която той е бил свикна̨л. Общо взето, славяногласнитѣ ще да сѫ имали нагласата да не обръщат голѣ̋мо внимание на протезитѣ.
  
  
  • ►►  Как се протезирали отдѣлнитѣ гласни в старо-славянски  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Как се протезирали отдѣлнитѣ гласни в старо-славянски  (.. скрий ..)
    
    
    За да завършим темата за протезитѣ, остава да разгледаме всѣки гласен звук в пра-славянски и старо-славянски и да покажем как се е протезирал той, ако останѣл самотен в сричката.
    
    
    • Ъ: голѣ̋м ер. В този случай попада и дифтонгът ЪI. В този случай "стремежът" се е прѣвърна̨л в закон без изключения. В този случай винѫги сѫ слагали протеза "у̌ кратко", т.е. В. Подчертал съм в този абзац нѣ̋колко такива протези. Спомнѣте си, че прѣдлогът В се е пишѣл нѣ̋кога ВЪ и той се е пишѣл така, защото така се е и произнасял. И в този прѣдлог съгласната В е протеза. Този случай, случая̌т Ъ - голѣ̋м ер, прѣдставя гласната У (U) от праезикът, кратка или дълга. Можем да кажем, че всѣ̋ка праезична гласна У (U) е получавала за протеза съгласната у̌ кратко. Забѣлѣжѣте, че в праезикът е имало дълга гласна У, кратка гласна У и съгласна у̌ кратко (както сега в английски). Не бива да се бъркат тѣзи три звука.
    
    
    • Ь: малък ер. Малкия̌т ер самотен в сричка получавал протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с нея̨ се прѣвръщал в гласна И. Изключения се срѣщат в западно-славянски (полски, чешки, ..), къдѣто малкия̌т ер можѣл да си остане самотен без протеза и послѣ в тази слаба самотна позиция той изпадал от произношението. Примѣри: (бълг.) имам, игра, (полски) mam, gra, (чешки) mám, hra.
    
    
    • А: По правило, ако гласната А останѣла самотна в сричката, тя получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и така се прѣвръщала в IA. Изключения от това правило имало в старо-български и съотвѣтно в ново-български. Изключения сѫ АГНЕ и АЗ. За АЗ ще стане дума по-долу. Има и други изключения в български. В другитѣ славянски езици нѣ̋ма изключения: там всички думи, започващи с А, сѫ заемки или пък сѫ нови звукоподражателни деривати.
    
    
    • Ѣ: ятова гласна. По правило, ако ятовата гласна останѣла самотна в сричката, тя получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с нея̨ се прѣвръщала в IA. Забѣлѣжѣте, че слѣд протезирането в подобна позиция вече не се разбирало дали оригиналната гласна е била А или Ѣ. Примѣри: яд, ям, .. Правилото има изключения и в български, и в другитѣ славянски езици. Показателен примѣр е мѣстоимението "аз". Пра-старата му форма е *ēǵo. Слѣд сатемизацията и редукцията на крайната гласна се получило *ēzŭ. Записано на "кирилица", това става *ѣзъ. Слѣд протезирането се получава IAЗЪ, което вече може да се счита за засвидѣтелствана форма. Във всички славянски езици, освѣн в източно-български, сега имаме IАЗ, съкратено до IА. Записано на руска кирилица, това е ЯЗ или Я. В български се проявява несигурния̌т характер на протезата, в български протезата се изоставя и се получава старо-българското АЗЪ и ново-българското АЗ.
    
    
    • И: Протезата И̌ практически нищо не промѣняла в гласната И. Дали на тази протеза ще се наблѣгне в произношението - това никога не е имало значение.
    
    
    • Е: Протезата И̌ винѫги присѫтства в руски, но в български на нея̨ никога не ѝ се е обръщало внимание - и с нея̨, и без нея̨ - все тая. Дори името на градът "Йерусалим" на български може да се произнесе "Ерусалим", макар че началното Й в случая̌т не е славянска протеза.
    
    
    • Малък юс (Я): В български малкия̌т юс прѣминал в Е и за неговото протезиране важи написаното по-горѣ за Е. В източно-славянски (руски, украински) обаче малкия̌т юс винѫги (не само в самотна позиция) получил протеза И̌, а самия̌т малък юс се отворил и се деназализирал до А. В резултат, малкия̌т юс стана̨л на IA в руски, което води в руски до смѣсване на буквата малък юс (Я) и дифтонгът IA - в руски тѣ прѣстана̨ли да се различават. Оттам и ние сега ползваме буквата Я като руснацитѣ.
    
    
    • О: О-о-особен случай. При гласна О, самотна в сричка, не само се колѣбаѣли дали изобщо да ѝ сложа̨т протеза, но се колѣбаѣли коя протеза да ѝ сложа̌т - И̌ кратко или У̌ кратко. Примѣри: (бълг.диал.) йоще, (рус.) восемь, (укр.) вона, ..
    
    
    • У: Ухо, учи, ум, .. Става дума за славянското У, което на оригиналната кирилица се означавало с диграфът OY, но само поради това, че този гласен звук и на гръцки се означава със сѫщия̌т диграф OY. В прѣдкласическия̌т гръцки диграфът OY е звучал като дифтонг OY, послѣ се монофтонгизирал в обикновено У (лат. U), но писането с диграф OY си остана̨ло и досега. Оттам било заимствано и в славянската писменост. Обаче случайно - да повторя̨ по случайност - и в историята на нашия̌т славянски език се случило подобно нѣщо: дифтонгът OY (лат. OU) от пра-езикът се монофтонгизирал в У (лат. U). Това го пиша̨, за да схванете, че славянскитѣ Ухо, уча, ум .. в пра-славянски сѫ звучали приблизително така: *ouxo, *ouкjiti, *oumŭ, .. Това го пиша̨, за да мога̨ да сведа̨ този случай до прѣдишния̌т. Както при О, така и при У, не само се колѣбаѣли дали изобщо да слагат протеза, но се колѣбаѣли коя протеза да сложа̨т. Примѣр: юнак.
    
    
    • Ѫ: голѣ̋м юс. Имало колѣбание дали голѣмия̌т юс заслужавал протеза, но при положително рѣшение за протезиране слагали му винѫги У̌ кратко. Това показва, че голѣмия̌т юс не е бил точно носово О, както обикновено се прѣдполага въз основа на съврѣменния̌т полски, а е бил по-скоро носово У. Примѣри със и без протеза: (бълг.) вѫглища, (рус.) уголь, (бълг.) вѫзел, (рус.) узел, (бълг.) вѫтък, (бълг./рус.) ѫгъл/угол, (рус.) усы, (бълг.) навѫсен.
    
    
    • (.. скрий го протезирането по гласни ..) 
  
  
  • ►►  Нѣкои изводи за голѣмия̌т юс Ѫ в старо-славянски  (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) 
  • ▼▼  Нѣкои изводи за голѣмия̌т юс Ѫ в старо-славянски  (.. скрий ..) (.. покажи там ..) 
    
    
    • Прѣдпоставки:
      
      
      • Голѣмия̌т ер Ъ винѫги е получавал протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      • В българския̌т език голѣмия̌т юс Ѫ почти винѫги получава протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      
      
      • Българския̌т език пази старо-славянското звучене на голѣмия̌т ер Ъ.
      • Старо-славянския̌т голѣ̋м юс Ѫ в български е прѣмина̨л в голѣ̋м ер Ъ.
      
      
      • По принцип, старо-славянския̌т голѣ̋м юс Ѫ трѣ̋бва да се разглеђа като задна носова гласна с неопрѣдѣлено качество.
      • За задни гласни мога̨т да мина̨т У, О и А.
      
      
      • Родината на славяногласието е днешна Унгария и нѣ̋кои прилѣжащи територии.
    
    
    • Изводи:
      
      
      • Двѣтѣ първи миграции на славяногласни сѫ: на югоизток към Цариград-Константинопол и на сѣвер надолу по Висла.
      
      
      • Славяногласнитѣ, мигрирали на сѣвер и надолу по Висла ..
        
        
        • .. и досега не сѫ извършили деназализация на юсоветѣ, за разлика от остана̨лото славяногласие.
        • .. в крайна смѣтка качеството на тѣхния̌т голѣ̋м юс се е установило на О, носово О.
      
      
      • Славяногласнитѣ, които не сѫ послѣдвали мигрантитѣ по Висла, а сѫ остана̨ли в родината на славяногласието ..
        
        
        • .. установили качеството на голѣмия̌т юс Ѫ на У, носово У.
      
      
      • Славяногласнитѣ, мигрирали на югоизток към Цариград-Константинопол:
        
        
        • Подложили голѣмия̌т юс Ѫ - носовото У - на делабиализация,
        • сѫщата делабиализация, която прѣтърпѣ̋ла праславянската гласна У,
          делабиализация от У към Ъ.
        
        
        • Така тѣ затвърдили качеството Ъ срѣд своя̌т репертоар от гласни.
        
        
        • Дълго врѣме произнасяли голѣмия̌т юс Ѫ като носово Ъ.
        • Макар и късно, извършили деназализация и в крайна смѣтка голѣмия̌т юс Ѫ се изравнил с голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Славяногласнитѣ, остана̨ли в родината на славяногласието ..
        
        
        • .. скоро извършили деназализация на голѣмия̌т юс Ѫ
        • и в крайна смѣтка при тѣ̋х той се изравнил с У.
        
        
        • Славяногласието се добрало до Днѣпър вече без носови гласни, без юсове.
    
    
    • Още доводи.
      
      
      • Прѣдпоставки:
        
        
        • Протеза на У(U) и съотвѣтно на голѣмия̌т юс в руски се слага много рѣ̋дко.
        • Рѣ̋дко се слага протеза на У(U) и в български: ухо, уста, ум, уча̨.
        
        
        • Обаче протеза на голѣмия̌т юс Ѫ в български се слага почти винѫги.
        • Протеза на голѣмия̌т юс Ѫ се слага често и в полски: węzel (BG: вѫзeл), Węgry (OCS: ѫгръı).
      
      
      • Потвърђават се изводитѣ, че:
        
        
        • Голѣмия̌т юс Ѫ дълго врѣме се е произнасял в български като носово Ъ, прѣди да се деназализира, прѣди да загуби носовия̌т си призвук.
        
        
        • Освѣн в български и полски, в остана̨лата част от славяногласието голѣмия̌т юс Ѫ се е деназализирал твърдѣ рано,
        • а вѣроятно и малкия̌т юс.
  
  
  • ►►  Още за нарастващата (или възходящата) звучност  (.. покажи ..) (.. покажи в руската википедия ..) 
  • ▼▼  Още за нарастващата (или възходящата) звучност  (.. скрий ..) (.. покажи в руската википедия ..) 
    
    
    • Законът за отворената сричка е частен случай на по-общия̌т закон за възходящата (нарастващата) звучност.
    
    
    • Статията във википедията подређа звучността така:

      В целом: фрикативные → аффрикаты → смычные → носовые → плавные → гласные.

      
      
      • фрикативные: проходни шумни съгласни (С,Ш,З,Ж,Х).
      • аффрикаты: Ц, Ч
      • смычные: прѣградни шумни съгласни (П,Б,Т,Д,К,Г).
      • носовые: Н, M.
      • плавные: Л, Р.
      • гласные: Ъ,ЪI,Ь,А,Ѣ,И,Е,Я,О,У,Ѫ.

    • Забѣлѣжѣте, че статията във википедията пропуска полугласнитѣ У̌ и Й. Но не знам по-добро изложение.
    
    
    • Статията във википедията нарича това тенденция, понеже се има прѣд вид пра-славянския̌т език.
    • За пра-славянския̌т език това все още е тенденция, но за старо-славянския̌т вече е закон.
    
    
    • Разбира се, статията във википедията е права да поставя стрeмежът към възходяща звучност в началото на нѣщата.
    • Това е всеобхватното явление.
    • Законът за отворената сричка и по-общия̌т закон за нарастващата звучност в сричката сѫ проява на този стремеж, докарана докрай.
    • Протезитѣ сѫ проява на сѫщия̌т стремеж, но не сѫ успѣли да получа̨т статутът на закон.
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги протезитѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: About the vowels [ъ] and [ь] in Slavic. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Slavic motherland .. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Old Common Slavic language and the ethnonyms .. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ►►  Четири важни езикови явления в далечната история на славянщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Четири важни езикови явления в далечната история на славянщината  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ◄►  .. Бѣше публикувано във facebook ..  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Постановка и хронология  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Постановка и хронология  (.. скрий ..)
    
    
    • Поводът е наличието на двѣ отдѣлни букви за двата вида З(Z) и в кирилицата, и в глаголицата.
    • Става дума за двата вида звук З(Z) в старо-славянски:
      
      
      • сатемно З(Z) - старо, и
      • второ-палатализационно З(Z) - ново.
    
    
    • Така че цѣлта ми е да разясня̨ понятията - явленията - сатемизация и палатализация (първа и втора).
    
    
    • Слѣдователно, ще става дума за веларнитѣ съгласни.
      
      
      • Веларнитѣ съгласни сѫ вид дорсални съгласни.
      
      
      • Свѣдение в аванс: в днешния̌т ни език веларнитѣ съгласни сѫ К-Г-Х (Кора̀-Гора̀-Хора̀).
    
    
    • Епохитѣ. Нашия̌т език е прѣживѣ̋л слѣднитѣ исторически епохи, както можем да си ги прѣдставим сега:
      
      
      • Праисторическа епоха - нищо нищичко не знаем.
      • ПИЕ: Пра-индо-европейска епоха - нашия̌т език е битувал в качеството си на пра-индо-европейски език (ПИЕ) и е сподѣлял това свое битие с остана̨литѣ индо-европейски (ИЕ) езици.
      • Пра-славянска епоха (Proto-Slavic) - да кажем от 5-ти вѣк прѣди Христа до 8-ми вѣк слѣд Христа.
      • Славянска епоха - вѣковетѣ 9-ти и 10-ти. Тогава нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван и минава в категорията на извѣстнитѣ езици.
      • Балканска епоха - вѣковетѣ от 11-ти до 19-ти.
      • Русофилска епоха - от около 1870 до около 1990.
      • Циганско-глобализационна епоха - слѣд 1990. (.. още за епохитѣ тука ..)
    
    
    • Явленията, за които ще става дума. Явления, засягащи веларнитѣ съгласни.
      
      
      • Сатемизацията. Случила се е в епохата на ПИЕ по пѫтя̌т към славянщината.
      
      
      • Явлението, описано в законът на Педерсен. Случило се е в епохата на ПИЕ по пѫтя̌т към славянщината.
      
      
      • Първа палатализация. Случила се е в пра-славянската епоха.
      
      
      • Втора палатализация. Случила се е в пра-славянската епоха.
      
      
      • Първитѣ двѣ являния се сподѣлят с балтийскитѣ езици (латвийски, литовски, пруски).
      • Това дава основания за балто-славянската езикова група и за нѣ̋когашния̌т балтославянски диалектен континуум.
      • Двѣте палатализации сѫ си чиста славянщина и не се сподѣлят с балтийскитѣ езици.
      
      
      • Никое от тѣзи явления в славянщината не се сподѣля с германщината.
      • Влиянията међу славянщината и германщината сѫ били от тип "езиков съюз" (Sprachbund), а не от тип "генетическо родство".
    
    
    • (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сатемизацията  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Сатемизацията  (.. скрий я̨ ..)
    
    
    • За да се обясни сатемизацията, трѣ̋бва да върнем в епохата на ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Тази прѣпратка води ди таблица, озаглавена "Шумнитѣ съгласни в ПИЕ и пѫтя̌т им към славянски".
    • Шумнитѣ съгласни, без съгласната С, както сѫ реконструирани за ПИЕ, в тази таблица сѫ подредени:
      
      
      • в три колони:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в пет реда:
        
        
        • ред лабиални съгласни,
        • ред дентални съгласни, и
        • три реда веларни съгласни.
    
    
    • Ако в моментът само веларнитѣ съгласни сѫ от интерес, то за ПИЕ сѫ реконструирани девет такива, подредени
      
      
      • в три колони на таблицата:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в три реда:
        
        
        • ред плоски (обикновени) велари,
        • ред палатовелари (с ıотов призвук +j), и
        • ред лабиовелари (с лабиален призвук +w).
      
      
      • Ето как изглеђа таблицата с прѣдполагаемитѣ веларни съгласни в ПИЕ:
        
        

        Основна матрица на веларнитѣ съгласни в ПИЕ	Колона Неутрални съгласни фонеми Π_Τ_Κ	Колона Звучни/глотални съгласни фонеми Β_Δ_Γ	Колона Генерални съгласни фонеми Φ_Θ_Χ
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ	Χ (pieChi)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)	Χ́ (Χj:pieChi+j)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +w (лабиовелари)	Κw (pieKappa+w)	Γw (pieGamma+w)	Χw (pieChi+w)

    
    
    • Прѣдполагаемитѣ девет веларни съгласни за ПИЕ сѫ твърдѣ много за един език.
      
      
      • Малко езици по свѣтът имат толкова много велари.
      • Съврѣменния̌т български език има три (К-Г-Х), [ново-]гръцкия̌т - четири, френския̌т - два.
      
      
      • В пра-славянската епоха по пѫтя̌т си към славянщината езикът ни е намалил броя̌т на веларитѣ от девет на два.
      
      
      • За това става дума в този подраздѣл, озаглавен "сатемизацията".
    
    
    • Три явления сѫ допринесли за процесът за намаляване на броя̌т на веларитѣ в нашия̌т език от девет на два.
      
      
      • Хронологичния̌т им ред нѣ̋ма как да се установи сега.
      • Процесът е траял хилядолѣтия.
    
    
    • Едното явление е обединението на глоталната и генералната колона от таблицата.
      
      
      • Онѣзи диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтя̌т към славянщината, сѫ обединили глоталната и генералната колона.
        
        
        • При всички шумни съгласни, не само при веларитѣ.
      
      
      • Обединението на глоталната и генералната колона фонетично се изразява чрѣз елиминиране на придиханието.
      
      
      • Ако диалектитѣ на ПИЕ извън славянщината не ни интересуват, то без ограничение на общността можем да считаме, че шумнитѣ съгласни сѫ подредени в двѣ колони:
        
        
        • беззвучни съгласни (неу̌трална колона) и
        • звучни съгласни (глотално-генерална колона).
    
    
    • Другото явление е елиминирането на лабиалния̌т призвук (+w) при веларитѣ.
      
      
      • В онѣзи диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтя̌т към славянщината, лабиовеларитѣ сѫ стана̨ли обикновени (плоски) велари.
      
      
      • Ако латински-гръцки-нѣмски не ни интересуват, можем да забравим за лабиовеларитѣ.
    
    
    • Слѣд тѣзи двѣ явления таблицата на веларнитѣ съгласни остава с двѣ колони и с два реда
      • и изглеђа така:
        
        

        Примѣрна матрица на веларнитѣ съгласни в диалектитѣ на ПИЕ по пѣтя̌т към славянщината	Колона беззвучни съгласни фонеми Π_Τ_Κ (неутрална колона)	Колона звучни съгласни фонеми Β_Δ_Γ (глотално-генерална колона)
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)

      
      
      • В езикът остават четири велара:
        
        
        • два плоски велара (Κ-Γ) и
        • два палатовелара (Κ́-Γ́).
      
      
      • На това мѣ̋сто да направим почивка, прѣз която можете да обсѫђате възможността буквитѣ Κ́ и Γ́ от сѣверно-македонската азбука да отразяват онова пра-старо положение от пра-индо-европейската епоха.
    
    
    • Третото явление е сатемизацията.
      
      
      • Стигна̨хме и до нея̨.
      
      
      • Никъдѣ в засвидѣтелстванитѣ и в съврѣменнитѣ ИЕ езици палатовеларитѣ не сѫ запазени.
      
      
      • В част от ИЕ-тѣ езици палатовеларитѣ (Κ́ и Γ́) сѫ се прѣвърна̨ли в обикновени плоски велари Κ и Γ.
        Това сѫ езицитѣ от "страната кентум".
      
      
      • В другитѣ ИЕ-тѣ езици палатовеларитѣ (Κ́ и Γ́) сѫ се прѣвърна̨ли в съскави или шушкави съгласни и така сѫ прѣстана̨ли да бѫда̨т велари.
        Това сѫ езицитѣ от "страната сатем".
      
      
      • Изоглосата кентум-сатем раздѣля ИЕ-тѣ езици на двѣ:
        кентум-езици и сатем-езици.
      
      
      • Славянщината е на сатемната страна. Измѣненията на палатовеларитѣ съм го нарѣкъл сатемизация.
      
      
      • По пѫтя̌т към славянщината сатемизацията промѣня двата остана̨ли палатовелара така:
        
        
        • Κ́ => С(S)
        • Γ́ => З(Z)
      
      
      • Така се е получило сатемното З(Z), за което стана̨ дума и което бѣше нарѣчено старо З(Z).
      • Съгласната З(Z) се е появила в езикът ни в резултат на сатемизацията.
      • Прѣди сатемизацията такава съгласна не е имало.
      
      
      • Сатемизацията е произвела и съгласни С(S), но такава съгласна С(S) е имало в езикът и прѣди сатемизацията.
      • Езикът ни отдавна е прѣстана̨л да различава сатемното С(S) (в думитѣ деСет и сто) от пра-старото С(S) (в думата седем).
    
    
    • Слѣд тѣзи три явления в езикът ни остават само два велара Κ и Γ.
    
    
    • (.. скрий я̨ сатемизацията ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Както бѣ показано в прѣдишния̌т подраздѣл, диалектитѣ на пра-индо-европейския̌т език, които сѫ били поели по пѫтя̌т към славянщината, сѫ остана̨ли само с два велара - Κ и Γ.
    
    
    • Прѣди хилядолѣтия веларитѣ сѫ били прѣкалено много (матрица три на три - девет велара), послѣ пък сѫ остана̨ли твърдѣ малко - само два - Κ и Γ.
    
    
    • Езиково явление, което се описва чрѣз законът на Педерсен, промѣнило нѣ̋кои звукове С(S) на звук Χ, проходен беззвучен велар.
    • Прѣди това в езикът ни нѣ̋мало такъв звук.
    • Той се появил по законът на Педерсен.
    
    
    • Езикът вече разполагал с три велара: Κ-Γ-Χ.
    • Това е положението в съврѣменния̌т ни език.
    
    
    • За законът на Педерсен можете да прочетете по тази прѣпратка. Тука нѣ̋ма да го коментирам.
    
    
    • Всѣ̋ко Χ в съврѣменния̌т български език, което е славянско наслѣдство, е получено прѣди хилядолѣтия по законът на Педерсен.
      
      
      • ухо, чух, кожух, хитър, ..
    
    
    • Слѣд като звукът Χ се е появил в нашия̌т език, а това е стана̨ло по законът на Педерсен, той - езикът ни - вече можѣл да заема думи от други езици, съдържащи този звук:
      
      
      • хлѣ̋б, хора, хоро, ..
    
    
    • (.. скрий го законът на Педерсен ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Първа палатализация: славянщината тръгва по своя̌т си пѫт  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Първа палатализация: славянщината тръгва по своя̌т си пѫт  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Врѣмето си течало, а вѣковетѣ летѣли.
      
      
      • За нашия̌т език настѫпила пра-славянската епоха.
      • Вѣк, два, най-много три оставали до Рођество Христово.
      
      
      • Славянщината напусна̨ла балто-славянския̌т диалектен континуум и поела по своя̌т си пѫт.
    
    
    • Общо за славянскитѣ палатализации - първата и втората.
      
      
      • Така нарѣченитѣ славянски палатализации сѫ езикови явления, които при нѣ̋какви условия промѣнят веларнитѣ съгласни така, че тѣ прѣстават да бѫда̨т веларни съгласни.
      • Тѣзи явления сѫ протичали в пра-славянската епоха.
      
      
      • Да си спомним, че в славянски има три веларни съгласни: Κ-Γ-Χ.
      • Когато палатализация промѣня веларна съгласна, тя го прави така:
        

        Велар	Първа палатализация	Втора палатализация
        Κ	Ч (ТШ)	Ц (ТС,TS)
        Γ	Ж	З
        Χ	Ш	С

      
      
      • Прѣз послѣдното хилядолѣтие в славянскитѣ езици не се е наблюдавало подобно явление.
      • Подобно явление е чуђо на германщината и на гръцкия̌т език.
      
      
      • Обаче романсът е прѣживѣ̋л такова нѣщо.
        
        
        • В класическия̌т латински буквитѣ C и G винѫги сѫ звучали K и Γ съотвѣтно.
        • Обаче прѣз слѣдващитѣ вѣкове в разговорния̌т латински език, от който произлизат съврѣменнитѣ романски езици, веларитѣ K и Γ прѣд прѣдна гласна се промѣнят и сега буквитѣ C и G звучат различно прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • На видеото папа Йоан Павел 2-ри изговаря латинското К, означавано с буквата C, като Ч, все едно, че първата славянска палатализация се е вихрила и на Апенинитѣ.  (.. покажи го видеото ..)
        
        
        • Това явление в романсът много прилича на славянскитѣ палатализации.
      
      
      • Възможно е славянскитѣ палатализации и подобното явление в романсът взаимно да сѫ си повлияли и да сѫ дѣйствали в синхрон.
    
    
    • Първата славянска палатализация е явление в пра-славянския̌т език, проведено еднообразно повсемѣстно безцеремонно още по врѣмето, когато пра-славянския̌т език е заемал компактна територия в своята пра-родина.
      
      
      • Забѣлѣжка: Пра-родината на славянщината е басейнът на Срѣдния̌т Дунав.
    
    
    • Кога дѣйствала - кога се прилагала - първата палатализация? Прѣд прѣдна гласна, общо казано.
      
      
      • Прѣд Й(ıот, полугласна И).
      • Прѣд гласна И, кратка или дълга.
      • Прѣд гласна Е, кратка или дълга.
      • Прѣд дифтонг ЕЙ (стана̨л послѣ на И).
      • Прѣд дифтонг ЕУ̌ (стана̨л послѣ на Ю).
      • Прѣд малката носовка.
    
    
    • Когато се прилагала, как първата палатализация промѣняла тритѣ велара?
      
      
      • Κ => Ч (ТШ)
      • Γ => Ж (*ДЖ)
      • Χ => Ш
    
    
    • В нѣ̋кои случаи и досега промѣ̋ната на веларитѣ по първата палатализация си личи:
      
      
      • ще река̨ - ще рече, пекоха̨ - печаха̨, рак - рачешката, крак - крачи, ..
      • бѣглец - бѣжанец, мога̨ - може, брѣ̋г - крайбрѣжие, слуга - служи, ..
      • ухо - уши, слухти - слуша, муха - мушица, разруха - разрушавам, ..
    
    
    • В други случаи думи, пазещи стария̌т велар в коренът, нѣ̋ма:
      
      
      • ЧЕ̨ДО <= КЕНДО (Сравнѣте с нѣмското Kind)
    
    
    • И тъй, когато първата палатализация дѣйствала, тя произвеђала звукове Ч-Ж-Ш.
      
      
      • Всѣ̋ко славянско Ч е получено по първата палатализация от по-старо К.
        
        
        • Прѣди първата палатализация африкатът Ч не е сѫществувал в нашия̌т език.
      
      
      • Освѣн по първата палатализация, славянско Ж може да е било получено от З(Z) прѣд Iот.
        
        
        • КОЗА => КОЖА, КАЗА => ще КАЖЕ, ..
        • Да си спомним, че славянщината се сдобила със звукът З(Z) при сатемизацията.
        
        
        • Може да се прѣдположи, че първоначално първата палатализация е произвеђала африкат ДЖ, който в послѣдствие се е упростил на Ж.
        • Как да е, слѣди от такова ДЖ в славянскитѣ езици нѣ̋ма.
      
      
      • Освѣн по първата палатализация, славянско Ш може да е било получено от С(S) прѣд Iот.
        
        
        • Жертва принасят - жертвоприношение, писах - пишѣх, ..
    
    
    • Врѣмето си течало, а вѣковетѣ летѣли.
      
      
      • Римската империя стана̨ла християнска..
    
    
    • В езикът - пра-славянския̌т - велари Κ-Γ-Χ в положение прѣд прѣдни гласни не остана̨ли.
    • Първата палатализация се закрѣпила както в думитѣ, така и в схемитѣ (парадигмитѣ) за разнитѣ словоформи.
    
    
    • Но иначе първата палатализация се деактивирала, понеже случаи тя да се прилага не остана̨ли.
    
    
    • (.. скрий я̨ първата палатализация ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Втора палатализация: славянщината се развихря  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Втора палатализация: славянщината се развихря  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Врѣмето течало, вѣковетѣ летѣли, един-два-три.
    
    
    • Езикът засмуквал думи от други езици.
      
      
      • Нѣ̋кои от тѣзи нови думи съдържали велар Κ-Γ-Χ в позиция прѣд прѣдна гласна.
    
    
    • Освѣн това, в стрeмежът си да отвори всички срички, славянщината монофтонгизирала дифтонзитѣ.
      
      
      • В частност стария̌т дифтонг ОЙ(OI), може би с вариант УЙ(UI)),
        който в този си вид не прѣдизвиквал първата палатализация, се измѣнил в Ѣ или в И,
        които вече сѫ прѣдни гласни.
    
    
    • И тъй, в езикът се понатрупали велари прѣд прѣдни гласни.
    
    
    • Славянщината рѣшила да извърши втора палатализация, да организира нов отстрѣл на велари прѣд прѣдни гласни.
    
    
    • По това врѣме славянщината вече се била разнесла на обширни територии.
      Славяногласни мигранти я̨ разнесли като зараза.
    • Славянския̌т език започна̨л да се разпада на териториални диалекти.
    • Поради това втората палатализация не протекла еднообразно.
      Напротив, имало диалектни особености.
    
    
    • Втората палатализация, както и първата, промѣняла веларитѣ Κ-Γ-Χ и тѣ прѣставали да бѫда̨т велари.
      
      
      • Κ => Ц (ТС)
      • Γ => З (*ДЗ)
      • Χ => С (*)
      
      
      • (*) Забѣлѣжка. Диалектна особеност.
        В западно-славянскитѣ езици (полски-чешки-словашки) втората палатализация измѣняла веларът Χ във Ш, а не във С.
    
    
    • И тъй, когато втората палатализация дѣйствала, тя произвеђала звукове Ц-З-С.
      
      
      • Всѣ̋ко славянско Ц е получено по втората палатализация от по-старо К.
        
        
        • Прѣди втората палатализация африкатът Ц не е сѫществувал в нашия̌т език.
        
        
        • Примѣри: РѪКА => РѪЦѢ, ЧОВѢК => ЧОВѢЦИ, *qwoina => ЦѢНА, ЦЪРКВА, ЦАР, ..
      
      
      • Звукът З(Z) в славянски:
        
        
        • Може да е старо З(Z), получено по сатемизацията от по-старо Г(G).
          
          
          • Примѣри: АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ..
        
        
        • Или може да е ново З(Z), получено по втората палатализация, пак от прѣдишно Г(G).
          
          
          • Примѣри: НОГА => НОЗѢ, ЗАЛОГ => ЗАЛОЗИ, КНЯЗ, ..
          
          
          • Може да се прѣдположи, че първоначално втората палатализация е произвеђала африкат ДЗ, който в послѣдствие се е упростил на З, ново З.
          
          
          • Слѣди от различното произношение на старото и новото З сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата.
          • Слѣд 10-вѣк старото и новото З вече сѫ се произнасяли еднакво.
      
      
      • Звукът С(S) в славянски:
        
        
        • Може да е пра-стар, отпрѣди сатемизацията,
          
          
          • Този звук е срѣд първоначалния̌т реконструиран звуков инвентар на ПИЕ.
          
          
          • Примѣри: СЕДЕМ, СЪМ, СЕБЕ СИ, ..
        
        
        • Може да е бил получен при сатемизацията.
          
          
          • Примѣри: ОСЕМ, СТО, СЪРДЦЕ, ..
        
        
        • Или може да е получен по втората палатализация.
          
          
          • Примѣри: КОЖУХ => КОЖУСИ, ..
    
    
    • И тъй, втората палатализация е източникът на новото, второ-палатализационното славянско З(Z) - за това стана̨ дума. Старото славянско З(Z) е получено по сатемизацията.
    
    
    • Разбира се, и звукът C(S), и звукът З(Z) мога̨т да сѫ част от дума, заета "зор-заман" от чуђ език.
    
    
    • Кога втората палатализация се прилага?
    • Ще посоча̨ три области на приложение на втората палатализация, като съм длъжен да направя̨ уговорката, че и в тритѣ случая приложението ѝ не е сигурно.
      В приложението на втората палатализация има много диалектни особености.
      
      
      • =1=> Прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Тази област на приложение е сѫщата, както при първата палатализация.
        
        
        • В [старо-]български винѫги се случва.
        
        
        • Примѣри: цѣ̋л, рѫцѣ, раци, ..
      
      
      • =2=> Прѣд -В-, което пък е прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Първата палатализация в този случай не е дѣйствала, втората дѣйства.
        
        
        • В български - винѫги се случва. В западно-славянски (полски-чешки-словашки) не дѣйства.
        
        
        • Примѣри: цвѣ̋т, звѣзда, ..
      
      
      • =3=> Слѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Sometimes win, sometimes - люн.
        • Нѣ̋ма правило кога втората палатализация се прилага слѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Примѣри: старец, княз, ..
        • Контра-примѣри: лик, брѣ̋г, ..
    
    
    • Слѣд като промѣнила, каквото могла, в думитѣ и в схемитѣ на словоизмѣненията (в склонението и спрежението), втората палатализация и тя по редът си се деактивирала.
    
    
    • Славянската писменост заварила положение с наскоро деактивирала се втора палатализация.
      
      
      • И може би африкат ДЗ като резултат от втората палатализация.
    
    
    • Терминологична забѣлѣжка: Нѣ̋кои говоря̨т за втора и трета палатализация.
      
      
      • Прѣдпочитам да говоря̨ само за една палатализация - втората, да използвам само един термин - втора палатализация.
      
      
      • Ако се възприеме алтернатива, то се нуђаем от три термина, по един за всѣ̋ка област на приложение, както сѫ изброени по-горѣ.
      
      
      • Но никой не прѣдлага три термина. Нѣ̋кои прѣдлагат два, но тѣ не стигат.
      
      
      • По-добрѣ е само да се ползва един термин, още повече че втората палатализация се е провеђала едноврѣменно в тритѣ ѝ области на приложение.
    
    
    • Сега нашия̌т език е пълен с велари Κ-Γ-Χ прѣд прѣдна гласна. Палатализациитѣ вече не ни хващат.
    
    
    • (.. скрий я̨ втората палатализация ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги четиритѣ явления ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Славянщината и германщината - добри сѫсѣди  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Славянщината и германщината - добри сѫсѣди  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум и германщината  (.. покажи ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
  • ▼▼  Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум и германщината  (.. скрий ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
    
    
    • Пра-славянския̌т език е участвал в прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум.
    • Сигурни участници в хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум сѫ прѣдшественицитѣ от онова врѣме на слѣднитѣ езици:
      
      
      • славянски
      • старо-пруски
      • литовски
      • латвийски
    
    
    • Възможни участници в хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум сѫ напълно неизвѣстни сега нам езици, на нѣ̋кои от които историята прѣдлага названия:
      
      
      • тракийски
      • дакийски
      • илирийски
    
    
    • Прагерманския̌т език се изключва като възможен участник в прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум.
    • Изключват се и всички езици и диалекти от германската група.
    
    
    • И все пак ..
      • езици и диалекти от германската група сѫ били сѫсѣди на прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум от запад и от юг.
  
  
  • ►►  Пра-славянския̌т в хипотетичен езиков съюз с германщината  (.. покажи ..) .. към началото ..
  • ▼▼  Пра-славянския̌т в хипотетичен езиков съюз с германщината  (.. скрий ..) .. към началото ..
    
    
    • Тъй като прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум
      
      
      • е имал германщина в сѫсѣдство,
      • която е оказвала влияние върху езицитѣ в континуумът,
    
    
    • то е възможно сѫществуването на езиков съюз међу:
      
      
      • германщината или част от нея̨, от една страна,
      • хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум или поне пра-славянския̌т език, от друга страна,
      • и възможни други участници, от трета страна.
    
    
    • Този прѣдполагаем езиков съюз се изразява както в лексикални заемки, така и в общи иновации.
  
  
  • ►►  Лексикални заемки от германщината в пра-славянски и старо-славянски  (.. покажи тука ..)  (.. покажи в руската википедия ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Лексикални заемки от германщината в пра-славянски и старо-славянски  (.. скрий ги ..)  (.. покажи в руската википедия ..)  .. към началото ..
    
    
    • В руската википедия тѣзи заемки сѫ класифицирани в три групи:
      • заемки от готски
      • заемки от западно-германски
      • заемки от неустановен германски източник
    
    
    • Част от тѣ̋х се привеђат тука накуп във формата им от съврѣменния̌т български език.
      
      
      • блюдо
      • Дунав
      • готов
      • хлѣ̋б
      • купувам
      • лихва
      • [из]кушение
      • [прѣ]лест
      • полк
      • стъкло
      • ужас
      • чедо
      • църква
      • художник
      • хижа
      • изба
      • княз
      • лук
      • ракла
      • овошка
      • шлѣм
      • трѫба
      • важен
      • бук
      • хълм
      • кладенец
      • кръст
      • пост
      • ликувам
      • млѣ̋ко
      • мито
      • влах
      (.. скрий ги лексикални заемки ..)
  
  
  • ►►  Съвмѣстен опит за имплементация на артроманията и слѣди от него  (.. покажи тука ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)

    ◄►  (.. скрий го добросѫсѣдството с германщината ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Съвмѣстен опит за имплементация на артроманията и слѣди от него  (.. скрий ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..
    

    Ако нѣ̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езицитѣ от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.
    
    И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чуђа на романсът и на елинофонията: сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ да се скланят различно. В слѣдния̌т примѣр, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

    • Organisation des Nations Unies
    • Organización de las Naciones Unidas
    • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

    Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончания:

    • United Nations Organization
    • Организация Объединённых Наций
    • Organizacja Narodów Zjednoczonych
    • Организација уједињених нација

    Стартираме подраздѣлът с това наблюдение.
    
    Стана вече дума, че обикновено в индоевропейскитѣ езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение: именното склонение за сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена, и мѣстоименното склонение за мѣстоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателнитѣ слѣдват именното склонение, досущ като сѫществителнитѣ.
    
    В балто-славяно-германски обаче мѣстоименното склонение се е разпространило и при прилагателнитѣ имена. Прѣди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.
    
    Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с прѣдпоставен опрѣдѣлителен члѣн, произхођащ от старо показателно мѣстоимение, и с числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Това положение вѣроятно е оформено още в рамкитѣ на елиноромансът. Обаче в съврѣменните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е сѫщия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавскитѣ езици.
    
    Стигаме до прѣдполагаемия̌т ход на събитията:
    

    • Пра-германския̌т език вѫтрѣ във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
    • Поради силното си диалектно члѣнение по онова врѣме пра-германския̌т език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
    • Единия̌т от използванитѣ модели е бил добавяне на нѣ̋какво показателно мѣстоимение слѣд прилагателното име, за да се изрази опрѣдѣленост.
    • Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
    • Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от нѣ̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянскитѣ диалекти прихващат този модел.
    • Балто-славянскитѣ диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
    • Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
    • Имплементацията е частична, защото когато сѫществителното име е употрѣбено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на опрѣдѣленост или неопрѣдѣленост си остана̨ло факултативно (незадължително, с мѣстоимение).
    • Такова е положението поне в слѣднитѣ съврѣменни езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
    • Славянския̌т език използвал формитѣ на анафоричното мѣстоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
    • В резултат, във всички съврѣменни балто-славянски езици, включително в български, прилагателнитѣ имена имат двѣ форми - пълна и кратка.
    • За пълната форма се прилага мѣстоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното мѣстоимение е към кратката форма.
    • Пълната форма на прилагателнитѣ имена и досега изразява опрѣдѣленост в слѣднитѣ езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
    • Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът успѣ̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията той прави това, като надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена.
    • Балкано-славянския̌т език надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена при имплементация на артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа стария̌т модел на имплементация.
    • Ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
    • В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тѣ̋х обикновено пълната форма на прилагателнитѣ се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
    • Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспѣшен, понеже
      • имплементацията била само частична,
      • тя никъдѣ (освѣн в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
      • и даже е била съвсѣм загубена в руски и полски.
    • В сѣврѣменния̌т нѣмски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят сѫществителнитѣ имена, прилагателнитѣ имена с атрибутивна функция и прилагателнитѣ имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
    • В нѣмски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал сѫщия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
    • Стария̌т германски модел, който балто-славянскитѣ езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавскитѣ езици.
    • И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нѣщо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът сѫ съвсѣм независими от събитията в скандинавскитѣ езици.

    ◄►  .. скрий го съвмѣстния̌т опит за артромания ..  (.. скрий го добросѫсѣдството с германщината ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
• ►►  Важни езикови черти на славянщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Важни езикови черти на славянщината  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Общ прѣглед  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Общ прѣглед  (.. скрий ..)
    
    
    • Списъкът с важнитѣ езикови черти и явления на славянщината остава отворен.
      
      
      • Първата палатализация
      • Глаголната аспектология
      • Разширената себичност
      • Отварянето на сричкитѣ
      • Втората палатализация
    
    
    • Тука се разглеђат в различна дѫлбочина - от никаква до екстремна подробност.
    
    
    • Езикови характеристики, които славянщината сподѣля с балтийски или с германски езици, не сѫ включени в този списък.
    
    
    • Когато славянщината започна̨ла да имплеметира тѣзи черти и когато в нея̨ започна̨ли да се случват тѣзи являния, тя напусна̨ла хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум, понеже стана̨ла вече неразбираема за сѫсѣднитѣ диалекти от континуумът.
    
    
    • Изброяването нѣ̋ма как да е в хронологичен ред.
      
      
      • Но все пак втората палатализация е послѣдната.
      • Когато тя се е задѣйствала, вѣроятно другитѣ черти сѫ били вече налицѣ.
      
      
      • Когато и втората палатализация е завършена, езикът прѣминава от стадий пра-славянски в стадий славянски.
      • В този си стадий - като славянски език - в края̌т на 9-ти вѣк нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван.
    
    
    • (.. скрий го списъкът с важнитѣ езикови черти на славянщината ..) 
  
  
  • ►►  Първата палатализация  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Първата палатализация  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ първата палатализация ..) 
  
  
  • ►►  Глаголната аспектология  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголната аспектология  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ глаголната аспектология ..) 
  
  
  • ►►  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ разширената себичност ..) 
  
  
  • ►►  Отварянето на сричкитѣ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отварянето на сричкитѣ  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий го отварянето на сричкитѣ ..) 
  
  
  • ►►  Втората палатализация  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Втората палатализация  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ втората палатализация ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги важнитѣ черти на славянщината ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Тайнственитѣ сѫсѣди на славянщината: хуни и авари  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Тайнственитѣ сѫсѣди на славянщината: хуни и авари  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ◄► Първо прочетѣте за германщината, добрия̌т сѫсѣд на славянщината.
    
    
    • Там има подраздѣл, посветен на хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум. Прочетѣте и него.
  
  
  • ►►  Славянщината в родината си  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Славянщината в родината си  (.. скрий ..)
    
    
    • Нашия̌т български език е славянски.
      
      
      • И други съврѣменни езици сѫ славянски.
      
      
      • Ако се върнем единадесет вѣка назад,
        тогавашното състояние на езицитѣ,
        които днес се класифицират като славянски
        (български, сръбски, полски, ..),
        ги прѣдставя като диалекти на един и сѫщ език,
        наричан обикновено старо-славянски език или
        старо-общо-славянски език (OCS*, Old Common Slavic).
    
    
    • Родината на този език (на OCS*, Old Common Slavic)
      е басейнът на Срѣдния̌т Дунав -
      там, къдѣто историцитѣ поставят Аварския̌т хаганат.
      
      
      • Оттам - откъм Срѣдния̌т Дунав - славянския̌т език се е разнесъл
      • и на юг към Цариград и Солун (тоест насам),
      
      
      • и на сѣвер по рѣка Висла,
      
      
      • и на сѣвер по рѣка Елба (Лаба),
      
      
      • и на изток към рѣка Днѣпър.
    
    
    • Донѣ̋къдѣ може да се каже, че
      Аварския̌т хаганат е направил промоция на славяногласието - на славянския̌т език,
      съдѣйствал е за неговото разпространение и за устойчивото му развитие.
      
      
      • По подобен начин в слѣдващитѣ вѣкове Ордата е направила промоция на руския̌т език, съдѣйствала е за неговото разпространение и развитие.
    
    
    • Нашия̌т език - славянския̌т - е бил езикът на усѣдна̨лото население в родината на славяногласието.
      
      
      • На сѫщата територия върлували влиятелни номади - влиятелни в политическо и военно отношение.
      
      
      • Тѣ паразитирали върху мѣстното славяногласно население.
      
      
      • Много от тѣ̋х ще да сѫ знаѣли славянски език.
    
    
    • Нѣ̋кои от тѣзи влиятелни номади историята назовава с името авари.
    • Друго название, което историята употрѣбява за влиятелнитѣ номади, властвали над родината на славяногласието, е хуни.
    
    
    • (.. скрий я̨ родината на славянщината ..) 
  
  
  • ►►  Тайнствеността на хуни и авари  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Тайнствеността на хуни и авари  (.. скрий ..)
    
    
    • Докато нашия̌т език - славянския̌т - е извѣстен, практически нищичко не се знае за езикът нито на хунитѣ, нито на аваритѣ.
    • И в това се състои тайнствеността.
    
    
    • Иначе историята ни залива с разкази за хуни и авари.
    • Военнитѣ им "подвизи" сѫ били разказани от лѣтописцитѣ и сѫ прѣразказани в учебницитѣ по история.
    
    
    • Прѣдполага се, че никой от тѣзи езици - нито този на хунитѣ, нито този на аваритѣ - не е бил индо-европейски, не е принадлѣжал към (ИЕ-)индо-европейското езиково сѣмейство.
      
      
      • Към ИЕ-то езиково сѣмейство принадлѣжа̨т славянския̌т език, гръцкия̌т език, романсът (потомството на латинския̌т език), езицитѣ и диалектитѣ от германската група.
    
    
    • Прѣдполага се, че езикът на аваритѣ е принадлѣжал към тюркското езиково сѣмейство.
      
      
      • Прѣдупрѣђение:
        
        
        • Това твърдение не прѣдполага расова или културна близост на аваритѣ със съврѣменнитѣ турци.
        • Не се прѣдполага, че аваритѣ или тѣхнитѣ прѣдци нѣ̋кога сѫ се наричали турци.
        
        
        • Просто по названието на съврѣменния̌т народ, говорещ на турски език, езиковѣдитѣ от 19-ти вѣк сѫ нарѣкли цѣ̋лото сѣмейство от родствени езици.
      
      
      • Прѣдположение за езикът на хунитѣ не се прави.
    
    
    • Аз не виђам и друга разлика међу хуни и авари освѣн врѣмевата линия:
      
      
      • Прѣди 6-ти вѣк става дума за хуни, а слѣд това за авари.
      
      
      • Но и еднитѣ и другитѣ сѫ влиятелни номади, властвали над родината на славяногласието, над родината на нашия̌т език.
    
    
    • (.. скрий я̨ тайнственосттата ..) 
  
  
  • ►►  Влияния върху славянщината в родината ѝ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Влияния върху славянщината в родината ѝ  (.. скрий ..)
    
    
    • От незапомнени врѣмена езикът на усѣдна̨лото население на родината на славяногласието (басейнът на Срѣдния̌т Дунав) е бил част от хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум, съставен от близки ИЕ езици и диалекти.
      
      
      • До модернитѣ врѣмена от тѣ̋х оцѣляват четири езика: латвийски, литовски, пруски и славянски.
    
    
    • Родината на славяногласието (басейнът на Срѣдния̌т Дунав) е разположена в югозападния̌т ѫгъл на горѣ-споменатия̌т диалектен континуум.
    • На това провѣтриво мѣ̋сто пра-славянския̌т език е бил изложен на масивни влияния:
      
      
      • откъм романсът (откъм влашкия̌т език),
      • откъм германски езици и диалекти, и
      • откъм езици на властващи номади хуни и авари.
    
    
    • По този начин е бил изваян пра-славянския̌т език.
    
    
    • Слѣднитѣ езикови характеристики и явления отличават пра-славянския̌т език от остана̨литѣ езици и диалекти от прѣдишния̌т балто-славянски диалектен континуум и го обособяват като отдѣлен език:
      
      
      • Първата палатализация
      • Глаголната аспектология
      • Разширената себичност
      • Отварянето на сричкитѣ
      • Втората палатализация
      
      
      • Изброяването нѣ̋ма как да е в хронологичен ред, но все пак втората палатализация е послѣдната.
      • Когато тя се е задѣйствала, вѣроятно другитѣ черти сѫ били вече налицѣ.
      
      
      • Когато и втората палатализация е завършена, езикът прѣминава от стадий пра-славянски в стадий славянски.
      • В този си стадий - като славянски език - в края̌т на 9-ти вѣк нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван.
    
    
    • Повечето от горѣ-изброенитѣ пет славянски черти вѣроятно сѫ повлияни от романсът.
      
      
      • Обаче двѣ от тѣ̋х - глаголната аспектология и отварянето на сричкитѣ - сѫ странни явления за един ИЕ език.
      • Особено пък глаголната аспектология.
      
      
      • Имам право да прѣдположа̨, че пра-славянския̌т език е развил глаголната си аспектология под влиянието на езикът на хунитѣ или на аваритѣ.
        
        
        • Разбира се, нито аз мога̨ да докажа̨ това твърдение, нито нѣ̋кой може да го опровергае, понеже езикът на влиятелнитѣ номади е неизвѣстен.
      
      
      • Частично отваряне на сричкитѣ се наблюдава в романсът, но в пълнота то е реализирано само в славянски.
    
    
    • Влиянието откъм езицитѣ на хуни и авари най-често се демонстрира с многото думи в славянския̌т език, които имат "азиатски" произход.
      
      
      • Имат се прѣд вид стари думи, а не нови заемки от разни тюркски езици в слѣдващитѣ вѣкове.
      • Думи като книга, стопанин, слон, товар, и доста други.
    
    
    •   (.. покажи ..)  Посоката на асимилацията на звуковетѣ  (.. скрий ги влиянията върху славянщината ..) 
    • Посоката на асимилацията на звуковетѣ  (.. скрий я̨ посоката на асимилация ..) 
      
      
      • Звуковата асимилация - това е уподобяване на звуковетѣ с цѣл по-лесно произношение.
      
      
      • При нндо-европейскитѣ езици звуковата асимилация обикновено е регресивна - подравняването дѣйства назад.
        Текущо произнасяния̌т звук се промѣня в подготовката за слѣдващитѣ звуци.
      
      
      • При тюркскитѣ езици звуковата асимилация обикновено е прогресивна -
        текущо произнасяния̌т звук се промѣня според вече произнесения̌т звук.
      
      
      • Примѣри:
        
        
        • Вокалната хармония в турски е прогресивна асимилация.
          Слѣдващитѣ гласни се подравняват по вече произнесената:
          кутсуз => кутсузлук (липса на късмет),
          пара => парасъз => парасъзлък (безпаричие).
        
        
        • Вижте, че в български е обратното: монастир => манастир.
        
        
        • При асимилацията на съгласнитѣ по звучност се наблюдават сѫщитѣ посоки:
          
          сбогом: произнася се збогом,
          вторник: произнася се фторник.
          
          чорбаџия, гайтанџия, бозаџия,
          обаче: занаятчия, зарзаватчия.
      
      
      • Славянскитѣ палатализации - първата и втората, сѫ резултат от звукови асимилации.
        
        
        • И както подхођа на индо-европейски езици, палатализациитѣ сѫ регресивни.
        
        
        • С едно изключение.
        • Както там е описана втората палатализация, тя има три обхвата.
        • При третия̌т ӥ обхват дѣйствието ӥ е прогресивно.
        
        
        • Има основания да се прѣдполага влияние откъм не-индо-европейски език за случаитѣ, когато втората палатализация дѣйства прогресивно.
      
      
      • Има и други примѣри на прогресивна асимилация в индо-европейски езици, но сѫ рѣдки.
        
        
        • Сега не се сѣщам. Ще допълня̨, щом се сѣтя̨.
      
      
      • (.. скрий я̨ посоката на асимилация ..)  (.. скрий ги влиянията върху славянщината ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий го тайнственото сѫсѣдство ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Славянщината и европейщината: славянщината е европейщина  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Славянщината и европейщината: славянщината е европейщина  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ►►  Западно-европейския̌т езиков съюз (SAE)  (.. покажи тука ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Западно-европейския̌т езиков съюз (SAE)  (.. скрий ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
    
    
    • Попадна̨х на четиво за кашубския̌т език.
      
      
      • Кашубския̌т е славянски език, близък до полския̌т.
      • Говорещитѣ кашубски живѣя̨т в днешна Полша.
      • Огромно влияние върху кашубски в мина̨лото е оказвал нѣмския̌т език.
      
      
      • Автор на четивото за кашубския̌т език е Motoki Nomachi.
      • Aвторът иска да покаже доколко кашубския̌т език е попил от SAE,
        от западно-европейския̌т езиков съюз.
      
      
      • Доколкото влиянието върху кашубския̌т език е само от нѣмски, не може да става дума за члѣнство на кашубския̌т в западно-европейския̌т езиков съюз.
    
    
    • Западно-европейския̌т езиков съюз,
      Standard Average European, или съкратено SAE,
      има за члѣнове поне
      
      
      • френския̌т език,
      • английския̌т език,
      • нѣмския̌т език, и
      • нидерландския̌т език.
      
      
      • Условно и на шега бих го нарѣкъл Merde-Scheiße-Shit-Sprachbund.
      • или съкратено MSS-Sprachbund.
    
    
    • Авторът на четивото за кашубския̌т език Motoki Nomachi
      се позовава на Martin Haspelmath (2001: 1492–1510).
    
    
    • Прѣпратки/References:
      
      
      • Standard Average European
      • Martin Haspelmath
      • M.Haspelmath: The European linguistic area: Standard Average European
      • Motoki Nomachi. Placing Kashubian on the language map of Europe
    
    
    • (.. скрий го езиковия̌т съюз SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Езикови характеристики на SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Езикови характеристики на SAE  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Според Martin Haspelmath (2001: 1492–1510),
      SAE се опрѣдѣля чрѣз
      
      
      • 12 основни характеристики и
      • 5 допълнителни характеристики.
    
    
    • Основнитѣ характеристики:
      
      
      • a-SAE.  definite and indefinite articles,
      • b-SAE.  relative clauses with relative pronouns,
      • c-SAE.  the ‘have’-perfect,
      • d-SAE.  nominative experiencers,
      • e-SAE.  the participial passive,
      • f-SAE.  anticausative prominence,
      • g-SAE.  dative external possessors,
      • h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation,
      • i-SAE.  particles in comparative constructions,
      • j-SAE.  relative-based equative constructions,
      • k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers, and
      • l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation.
    
    
    • Допълнителнитѣ характеристики:
      
      
      • m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives,
      • n-SAE.  comparative marking of adjectives,
      • o-SAE.  “A-and-B” conjunction,
      • p-SAE.  comitative–instrumental syncretism, and
      • q-SAE.  a suppletive second ordinal.
    
    
    • Martin Haspelmath е формулирал 26 SAE-характеристики, от a-SAE до z-SAE.
      Motoki Nomachi е оставил само първитѣ 17, вѣроятно защото за послѣднитѣ 9 не е намѣрил как да ги впише в славянщината.
    • Опасявам се, че при прѣводът от английски ще внеса̨ още повече неясноти.
    
    
    • (.. скрий ги езиковитѣ характеристики на SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Имам обстойна публикация за Balkansprachbund-ът.
      
      
      • Там съм оформил пет основни и 14 допълнителни езикови характеристики.
      
      
      • При моето изложение за Balkansprachbund-ът, негови пълноправни члѣнове сѫ само 4-тѣ езика, които притежават и петтѣ основни характеристики:
        
        
        • гръцки,
        • български (балкано-славянски),
        • румѫнски (балкано-романски), и
        • албански.
        
        
        • Сръбския̌т има само 2 от 5-тѣ и слѣдователно не влиза в Balkansprachbund-ът.
        • Циганския̌т (със 3 от 5-тѣ) и турския̌т (с нула от 5) сѫщо не влизат.
    
    
    • При изложението на Haspelmath относно MSS-Sprachbund-ът явно подходът е друг.
      
      
      • 12-тѣ основни (major) характеристики не сѫ задължителни.
      
      
      • Члѣнството в MSS-Sprachbund-ът е степенувано
      • и се мѣри с броя̌т на характеристикитѣ (колко от 12-тѣ) езикът притежава.
      
      
      • Напримѣр, френския̌т и нѣмския̌т влизали в MSS-Sprachbund-ът с най-висок резултат:
      • 9 от 12 (a-SAE, b-SAE, c-SAE, e-SAE, f-SAE, h-SAE, j-SAE, k-SAE, l-SAE).
      • т.е. без d-SAE, g-SAE, i-SAE.
    
    
    • Повечето славянски езици - български, сърбо-хърватски, словѣнски, руски, украински, полски -
      
      
      • имат резултат 5 от 12:.
      • b-SAE, e-SAE, f-SAE, j-SAE, l-SAE).
    
    
    • В обстойната си публикация за Balkansprachbund-ът съм добавил коментар за SAE.
    
    
    • (.. скрий го сравнението на SAE с Balkansprachbund-ът ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на славянщината със SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на славянщината със SAE  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Пет от 12-тѣ основни (major) характеристики на SAE ги има във всички славянски езици:
      
      
      • b-SAE. relative clauses with relative pronouns
      • e-SAE. the participial passive
      • f-SAE. anticausative prominence
      • j-SAE. relative-based equative constructions
      • l-SAE. intensifier-reflexive differentiation
    
    
    • Авторът на четивото за кашубския̌т език Motoki Nomachi се концентрира върху четири SAE-характеристики, които липсват в повечето слѣавянски езици:
      
      
      • a-SAE. definite and indefinite articles
        
        
        • В публикацията ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑2} {Елинороманс‑1} Артромания.
        
        
        • Харесвам, че самата артромания - характеристиката a-SAE - се разглеђа отдѣлно от пост-позицията на опрѣдѣлителния̌т члѣн.
        
        
        • Авторът се опитва да покаже, че кашубския̌т език я̨ имал артроманията, в което аз се съмнѣ̋вам.
      
      
      • c-SAE. the ‘have’-perfect
        
        
        • Чешкия̌т е набѣден, че имал това свойство. За чешкия̌т това е съмнително.
        
        
        • Но е сигурно, че го има стандартния̌т сѣверно-македонски.
        
        
        • В публикацията ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑AR3} {Елинороманс‑2} Аналитичен перфект по моделът FactumHabet.
      
      
      • h-SAE. negative pronouns and lack of verbal negation
        
        
        • Банално за славянщината е да я̨ нѣ̋ма тази характеристика.
        • Не прѣдставлява интерес в контекстът на славянщината.
      
      
      • k-SAE. subject person affixes as strict agreement markers
        
        
        • Банално за славянщината е да я̨ нѣ̋ма тази характеристика.
        • Не прѣдставлява интерес в контекстът на славянщината.
    
    
    • (.. скрий го сравнението на славянщината със SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ◄►  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го събраното ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

---

---

►►   8. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• Мои публикации:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
  • Диалектен континуум - що е то
  • Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • Очерк за краесловнитѣ ерове
  • Етимологични етюди (оттук-оттам в езикознанието)
  • Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
  • Славянка ли е била робинята Изаура?
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
• Други публикации:
  • Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език
  • Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
  • Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
  • Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славянски  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славянски  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Прѣди 1100 години е сѫществувал старо-славянски език с териториалнитѣ си диалекти. Тѣзи диалекти сега можем да ги означаваме като старо-български, старо-сръбски, старо-сръбски, но аз ще наричам езикът старо-славянски, независимо от "протестов псевдо-патриотов всех стран".
    
    Точно по онова врѣме - в края̌т на 9-ти вѣк - се появила славянската писменост. Дори двѣ славянски писмености се появили независимо една от друга, които сега ги наричаме глаголица и кирилица.
    
    Но прѣди да обсѫђаме писменоститѣ, да се върнем на самия̌т говорим език, старо-славянския̌т език. Това е старата форма отпрѣди 11 вѣка на съврѣменния̌т български език, на съврѣменния̌т сѣверно-македонски език, както и на съврѣменнитѣ сръбски и руски, и на ред други съврѣменни езици.
    
    На този език имало два вида З(Z): старо З(Z) и ново З(Z). И двата вида славянско З(Z) сѫ се появили слѣд измѣнение на по-стар звук Г(G).
    
    Старото З(Z) се появило много много отдавна - в пра-исторически врѣмена - при сатемизацията, и то се срѣща в думи като АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ЗЕМЯ, ЗНАЯ̨. Прѣз 9-ти вѣк слѣд Христа старото З(Z) е звучало както сегашното З(Z), както сега то звучи във всички славянски езици или както сега звучи тази буква в гръцки.
    
    Довод_1. В беззвучния̌т случай сатемизацията дава С(Σ) в славянски. Напримѣр: сто, десет, осем, слама, слово, слава, свѣ̋т, свѣтъл. Естествено е да се очаква, че звучната версия на сатемизацията ще даде З(Z).
    
    Довод_2. Тъй като на кирилица този звук се означава с гръцката буква З(Z), то се приема, че и прѣди 11 вѣка този звук е звучал така, както и сега звучи той на съврѣменнитѣ славянски езици (български, руски, сръбски, ..) и както звучи той на гръцки.
    
    Новото З(Z) се появило нѣ̋къдѣ във вѣковетѣ 4-ти, 5-ти, 6-ти или 7-ми слѣд Христа, по втората славянска палатализация.
    

    Нѣ̋къдѣ става дума за отдѣлни 2-ра и 3-та палатализация, но е по-удобно да се разглеђат заедно като една палатализация, втора палатализация.

    Тъй като по врѣмето на втората палатализация славянския̌т език се бил вече разнесъл на обширни пространства и се бил вече разпадна̨л на териториални диалекти, то в провеђането на втората палатализация се наблюдават непослѣдователности и диалектни особености. Непослѣдователности има навсѣ̋къдѣ, диалектни особености в тази връзка на Балканитѣ нѣ̋ма. При сравнение с източното и със западното славяногласие - тогава има.
    
    В беззвучната си версия втората славянска палатализация промѣня звукът К във Ц(ТС). Редно е да се очаква, че в звучната си версия втората палатализация е промѣняла звукът Г(G) в ДЗ(DZ). И вѣроятно такъв е бил случая̌т.
    
    Новото славянско З(Z), получено по втората палатализация, вѣроятно е звучало като ДЗ(DZ), различно от звученето на старото З(Z). Вѣроятно точно такова е било положението в края̌т на 9-ти вѣк, когато сѫ възникна̨ли и двѣтѣ славянски азбуки. И в двѣтѣ азбуки има по двѣ букви за З(Z) - една за старото З(Z) и една за новото З(Z).
    
    Обаче.
    
    Старитѣ надписи на камък не съдържат ново З(Z). А пък толкова стари книги нѣ̋ма. В нито една стара книга не е спазено различието старото З(Z) и новото З(Z) да се означават с различни букви. Двѣтѣ букви се употрѣбяват съвсѣм произволно, както хрумне на писаря̌т, все едно че двѣтѣ букви се чета̨т еднакво. То и така си е било в слѣдващитѣ вѣкове, слѣд 10-ти вѣк.
    
    Има и друг случай, когато в азбуката има двѣ букви, които звуча̨т еднакво и употрѣбата им е произволна - това сѫ двѣтѣ букви за гласния̌т звук И - буквата И (ита, с числова стойност осем) и буквата I (ıота, с числова стойност десет).
    
    Така че и за съгласния̌т звук З(Z) имало двѣ букви в старата кирилица - буквата З(Z, земя, зита, с числова стойност седем) и буквата S (зѣло, sѣло, с числова стойност шест).
    
    Забѣлѣжѣте, че нѣ̋кога сѫ използвали букви за означение на числата.

    Напримѣр: 'B' на степен 'H' прави 'CNS' - записано е 2 на степен 8 прави 256.

    Когато само арабскитѣ цифри остават в употрѣба, кирилската буква S, прѣдназначена за новото З(Z), сѫщо така излиза от употрѣба и остава само буквата за старото З(Z), която прѣдставлява оригиналната гръцка буква за този звук.
    
    Ето примѣри на

    
    
    • ново З(Z): нозѣ, княз, диалози, звѣ̋р, звѣзда.
    • старо З(Z): аз, злато, зърно, земя, зная̨.

    
    Забѣлѣжѣте, че за старото З(Z) сега знаем по-добрѣ как е звучало прѣз 9-ти вѣк, отколкото знаем това за новото З(Z). Прѣдположението, че е звучало като ДЗ(DZ) е основателно, но не е сигурно.
    
    Включването на буквата S в сѣверно-македонската азбука има само една дребнава цѣл - да покаже езикова особеност, искат да сѫ чешити, не друго.
    
    Както и нѣ̋ма никаква приемственост међу църковно-славянския̌т език и съврѣменния̌т сѣверно-македонски език във връзка с тази буква, пък и изобщо.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славянския̌т език пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, но не търпи звучнитѣ  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славянския̌т език пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, но не търпи звучнитѣ  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Славянския̌т език търпи и си пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, които сѫ резултат съотвѣтно на първата и на втората палатализация, но не търпи звучни африкати.
    
    Звучния̌т африкат ДЖ(Џ), вѣроятно резултат от първата палатализация, се е опростил до проходна съгласна Ж още прѣди 10-ти вѣк, прѣди възникването на славянската писменост. Слѣди от африкатът ДЖ(Џ) в славянски нѣ̋ма.
    
    Звучния̌т африкат ДЗ(S), вѣроятно резултат от втората палатализация, сѫщо се е опростил до проходна съгласна >З(Z), но слѣди от него сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата. Други слѣди според мене нѣ̋ма.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЖ(Џ) в съврѣменния̌т български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЖ(Џ) в съврѣменния̌т български език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Според учебницитѣ в съврѣменния̌т български език има звучен африкат ДЖ(Џ). Аз даже съм възприел и употрѣбявам прѣдназначената за него буква Џ-џ.
    

    џоб, џебчия, чорбаџия, хаџия, џам, џезве, џунџурия,
    Џонсън (премиер, президент, баскетболист),
    Џакомо Пучини, Џани Родари, Џузепе Верди,
    Добри Џуров, Иван Хаџиниколов,
    џаз, џентълмен, џойстик, чичо Скруџ.

    Българския̌т език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както сръбския̌т, и ако тази буква я̨ нѣ̋ма в официалната българска азбука, то е защото я̨ нѣ̋ма в руската. А пък руския̌т език наистина нѣ̋ма нуђа от нея̨.
    
    И все пак, съмнителен е фонемния̌т статут на този африкат в българския̌т език. Всички думи, съдържащи този звук, сѫ заемки или пък - рѣ̋дко - звукоподражателни новообразования.
    
    Практически навсѣ̋къдѣ аз в устната си рѣч мога̨ да упростя̨ африкатът ДЖ(Џ) до фрикатив Ж:
    

    жоб, жебчия, чорбажия, ..

    Фонемен статус може да се докаже, ако се намѣря̨т двѣ думи, звучащи почти еднакво и различаващи се само по звук Џ<>Ж. Напримѣр, ако имаше дума жам с различно значение от џам (стъкло), и звуковата разлика међу тѣ̋х се спазва в устната рѣч. Но аз не се сѣщам за такова доказателство.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЗ в съврѣменния̌т български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЗ в съврѣменния̌т български език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Звучния̌т африкат ДЗ се игнорира - не се споменава - в учебницитѣ за съврѣменния̌т български език.
    
    Старата кирилска буква (S) за него не я̨ употрѣбявам, защото:

    
    
    • нѣ̋ма нуђа, и
    • приликата ѝ с важна буква от латинската азбука е проблем.
    
    

    Дори и за примѣри с този африкат не се сѣщам. Може би гръцки фамилни имена, които би трѣ̋бвало да съдържат непроизносимия̌т за гърцитѣ африкат ДЖ(Џ): Никос Хадзиникола̀у̌ (Хаџиниколов).
    
    Прѣцѣнено е било, че и сръбския̌т език нѣ̋ма нуђа от буква за африкатът ДЗ в азбуката си.
    
    Топката я̨ оставям в полето на сѣверно-македонцитѣ да покажа̨т нуђата от тази буква при тѣ̋х, освѣн неистовото им желание да се прѣдставят като чешити.
    
    Допълнение: Формата "дзид", диалектен вариант на думата "зид", в която началното З(Z) е старо, показва, че това диалектно "дз" е нововъведение.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстояния вѫтрѣ в славянската група, вѫтрѣ в балтийската група и међу тѣ̋х  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстояния вѫтрѣ в славянската група, вѫтрѣ в балтийската група и међу тѣ̋х  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    [Via Красимир Беров] Лексикостатистически анализ на Балто-Славянскитѣ езици
    

    Забѣлѣжка:2023-05-19. Прѣпратката към изслѣдването на литовскитѣ лингвисти вече не е валидна. Числата, които се даваха̨ там, сѫ получени чрѣз лексикостатистически анализ и изразяват близостта међу езицитѣ.
    
    Тука коментирам тѣзи числа.
    
    Давам прѣпратка, валидна в моментът - A Map of Lexical Distances Between Europe’s Languages, към друга статия, къдѣто сѫ дадени числа, които по подобен начин изразяват разстоянието међу езицитѣ (не близостта, а разстоянието). Въз основа на тѣзи разстояния мога̨т да се направя̨т сѫщитѣ изводи, както по-долу.

    Авторитѣ на изслѣдването сѫ литовски лингвисти и цѣлта им е била да измѣря̨т лингвистичното разстояние между славянската и балтийската езикова група, както и вѫтрѣ в балтийската група и вѫтрѣ в славянската група. Заглавието едва ли е тѣ̋хно. То е некоректно.
    
    Заглавието би трѣ̋бвало да бѫде The Baltic & Slavic Languages или The Balto-Slavic Languages.
    
    Даннитѣ не ни показват нищо ново.
    
    Близостта међу всѣ̋ка двойка славянски езици е над 70.
    
    Близостта међу литовски и латвийски е 68.
    Това се тълкува така:
    

    По врѣмето, когато литовския̌т и латвийския̌т сѫ се отдѣлили един от друг, все още е имало един славянски език, който слѣдва да се нарича просто славянски език от онова врѣме (или OCS*: Old Common Slavic).

    Близостта међу литовски и латвийски от една страна и пруски от друга страна се дава 49-44, числа близки до числата на литовския̌т и латвийския̌т за славянскитѣ езици.
    Това се тълкува така:

    Ако е имало балто-славянска езикова група, то в нея̨ е имало три подгрупи или три езика, които сѫ оставили слѣди:

    
    
    • пруски език,
    • източно-балтийски език (впослѣдствие раздѣлил се на литовски и латвийски),
    • и славянски език.

    Ако разгледаме числата вѫтрѣ в славянската група, виђа се близостта на източно-славянскитѣ езици помеђу си. Руския̌т е на 86 [от украински и бѣлоруски] (по-малко от 90, близостта међу украински и бѣлоруски). Обяснението е църковно-славянска съставка на руския̌т.
    
    Вѫтрѣ в славянската група, най-малкото число 70 е близостта међу руски и сѣв.-македонски.
    Вѫтрѣ в славянската група, на най-голѣ̋мо разстояние един от друг сѫ руския̌т и сѣв.-македонския̌т.
    В сѫщото врѣме, българския̌т и руския̌т имат нормалната за два славянски езика близост 74.
    Слѣднитѣ фактори сѫ довели до това:

    
    
    • Масивни влияния откъм гръцки и турски върху балкано-славянския̌т.
    • Русофилскитѣ измѣнения в българския̌т език прѣз 19-ти вѣк възстановяват близостта му до руския̌т.
    • Изкуствената дебългаризация на сѣв.-македонския̌т прѣз 20-ти вѣк го отдалечила не само от българския̌т, но и от руския̌т.

    Забѣлѣжка: В моя̌т текст по прѣпратката сѫ разгледани или сѫ само споменати слѣднитѣ явления в славянщината, подредени в хронологичен ред:

    
    
    • Сатемизацията
    • Законът на Педерсен
    • Първата славянска палатализация
    • Втората славянска палатализация и отварянето на сричкитѣ
    
    

    Славянщината сподѣля с пруски-литовски-балтийски само първитѣ двѣ явления - сатемизацията и законът на Педерсен. И за двѣтѣ датировката им е от "памтивѣка", отпрѣди пра-славянската епоха.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бѣгло сравнение на нѣ̋кои славянски езици  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бѣгло сравнение на нѣ̋кои славянски езици  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Всички славянски езици сѫ сестрински езици. Допрѣди единадесет вѣка тѣ сѫ били един език, старо-общо-славянски език, OCS*, OldCommonSlavic.
    
    Да разгледаме три групи европейски езици: славянската, романската и германската.

    
    
    • Старо-общо-славянския̌т език (OCS*) се е разпадна̨л на отдѣлни езици само прѣди 11 вѣка. Близостта међу славянскитѣ езици все още е видима. Цѣли изрази от друг език мога̨т да бѫда̨т разбрани. В нѣ̋какъв смисъл и в нѣ̋какъв контекст може да се каже, че съврѣменнитѣ славянски езици все още сѫ диалекти на общо-славянския̌т език.
    
    
    • Ранния̌т романс или късния̌т разговорен латински се е разпадна̨л на отдѣлни романски езици прѣди около 15 вѣка. Едва ли може да се намѣри израз, който да бѫде разбираем и за румѫнец, и за французин, извън модерната међународна лексика.
    
    
    • Пра-германския̌т език се е разпадна̨л на отдѣлни германски езици прѣди повече от 20 вѣка, може доста повече от 20 вѣка.

    
    При това бѣгло сравнение на тѣзи три групи европейски (ИЕ) езици проличава близостта на славянскитѣ езици помеђу им.
    
    Сега да се ограничим със славянскитѣ езици.
    

    Међу двѣ точки има една отсѣчка.
    Међу три точки има три (1+2) отсѣчки.
    Међу четири точки има 6 (1+2+3) отсѣчки.
    Међу пет точки има 10 (1+2+3+4) отсѣчки.

    Да разгледаме три точки: украинския̌т език, руския̌т език и още един трети славянски език. Ако третия̌т език е полски, български, руски, сръбски, чешки, словашки или словенски, то най-кѫсата от тритѣ отсѣчки - най-кѫсото разстояние е това међу руски и украински.
    
    Да разгледаме четири точки: украински език, руски, полски и български. Има шест отсѣчки међу тѣ̋х. Най-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Слѣдва отсѣчката међу български и руски.
    
    Да разгледаме други четири точки: украински език, руски, български и сѣверно-македонски. От 6-тѣ отсѣчки међу тѣ̋х, най-кѫсата е тази међу български и сѣверно-македонски. Слѣдва тази међу украински и руски.
    
    Да разгледаме пет точки: украински език, руски, полски, български и сръбски. Има десет отсѣчки међу тѣ̋х. Най-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Слѣдва отсѣчката међу български и сръбски. Отсѣчката међу български и руски остава на трето мѣ̋сто.
    

    • Извод_1. Украинския̌т език е по-близък до руски, отколкото до полски.
    
    
    • Извод_2. Българския̌т език е по-близък до руски, отколкото до украински.
    
    
    • Извод_3. Међу руски и украински нѣ̋ма различия, които да сѫ по-стари от хиляда години. Међу български и сръбски има такива различия.

    Български и руски
    
    Прѣз 19-ти вѣк българския̌т език е бил до неузнаваемост изрусен. Въпрѣки това български и руски си остават различни езици. Баща ми не разбираше руски. Аз разбирам, защото нашето поколѣние сме го учили дълги години в училище.
    
    Прѣз 1990 имаше нѣ̋какво мѣроприятия в България, на което бѣ̋ха̨ поканени компютърен специалист от Великобритания и компютърни специалисти от СССР. Мнозинството от участницитѣ бѣ̋хме от България.
    
    На англичанинът му направи впечатление, че рѣчта на руснацитѣ не се прѣвеђа на български, а пък руснацитѣ сѫ сѣдна̨ли наблизо един до друг и нѣ̋кой им прѣвеђа.
    
    Отговорих, че всички български участници разбират руски. За онова поколѣние това бѣше истина. В сѫщото врѣме руснацитѣ не разбират български и на тѣ̋х трѣ̋бва да им се превеђа, както прѣвеђахме и на него. Ако мѣроприятието бѣше сега, ще трѣ̋бва да се прѣвеђа и от руски. Младитѣ ми колеги обикновено не разбират руски.
    
    На англичанинът тогава по този начин обобщено му формулирах отношението међу български и руски:

    The Bulgarian language combines the vocabulary of Russian and the grammar of modern Greek.

    Погледна̨то отдалече, това е вѣ̋рно обобщение. Ако не навлизаме в детайлитѣ.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-14 18:48:: Съпоставка међу славянскитѣ и келтскитѣ езици  (.. покажи я̨ в blogspot ..)  (.. или във facebook ..)  .. към началото ..
    
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Панславизъмът  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Панславизъмът  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Този коментар е по-скоро политически, а не езиковѣдски.
  
  
  • ►►  Великото дѣло на светитѣ братя Кирил и Меθодий  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Великото дѣло на светитѣ братя Кирил и Меθодий  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • На 869-02-14 в Рим се е помина̨л Свети Кирил Константин Философ.
      По-голѣмия̌т му брат свети Меθодий се е помина̨л на 885-04-06.
      Датитѣ, дори годинитѣ на рађане на двамата братя сега нѣ̋ма как да ги знаем.
    
    
    • Великото дѣло на двамата братя е прѣводът на Евангелието на славянски език.
      
      
      • За цѣлитѣ на този прѣвод тѣ сѫ установили
        книжовен или литературен славянски език,
        сега наричан старо-църковно-славянски език
        (OCS+: Old Church Slavonic),
        който е първия̌т засвидѣтелстван славянски език.
        
        За основа сѫ взети най-близкитѣ до Цариград говорими славянски диалекти,
        които прѣдставляват старо-български диалекти,
        понеже от тѣ̋х се е развил нашия̌т български език.
        
        А пък Цариград по онова врѣме е бил центърът на свѣтът
        и двамата братя сѫ прѣбивавали дълго врѣме в този град и в околноститѣ му.
    
    
    • Да повторя̨: Великото дѣло на двамата братя е прѣводът на Евангелието на славянски език.
    
    
    • (.. скрий го великото дѣло н братята Кирил и Меθодий ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Панславизъмът се е зародил срѣд интелигенцията в Хабсбургската империя
      или по-общо казано срѣд славяногласната католическа нтелигенция.
    
    
    • Цѣлта е била еманципация на славяногласнитѣ от нѣмци, маџари и италианци.
    
    
    • Движението на католическитѣ панслависти е далече от всѣ̋какъв вид тероризъм.
      
      
      • То не прѣдставлява и национално-освободително движение, понеже прѣдшества появата на нациитѣ.
      
      
      • Но може би способства за тази поява - за появата на нациитѣ на словѣнци, хървати, словаци и чехи.
    
    
    • Панславиститѣ не сѫ се свѣнѣли и не сѫ се гнусѣли да си служа̨т с фалшификати.
      
      
      • Може да има тѣхни творения, които още не сѫ разобличени като фалшиви.
      
      
      • Митът, че имената на Светитѣ братя Кирил и Методий били Църхо и Страхота, е разобличен фалшификат.
    
    
    • Панславиститѣ - католици сѫ били прави да смѣ̋тат, че славяногласнитѣ от Централна Европа имат общ генетически произход и обща култура.
    
    
    • Но не сѫ били прави да смѣ̋тат, че маџаритѣ се различават от тѣ̋х по нѣщо друго, освѣн по езикът.
      
      
      • Езикът на маџаритѣ е дошъл откъм планината Урал, но нищо уралско в културата и в генитѣ на маџаритѣ от Централна Европа нѣ̋ма.
    
    
    • Панславиститѣ от това поколѣние сѫ знаѣли по-добрѣ нѣмски или италиански.
      
      
      • Но тѣ сѫ творцитѣ на сетнешнитѣ словѣнски, сърбо-хърватски, словашки и чешки езици.
      • Напримѣр, славянскитѣ имена на мѣсецитѣ вѣроятно сѫ тѣ̋хна измислица.
    
    
    • Панславиститѣ католици имат заслуга за съживѣ̋ването на глаголицата.
      
      
      • Ако не бѣ̋ха̨ тѣ, сега може би нѣ̋маше да се сѣщаме за тази азбука.
    
    
    • (.. скрий го панславизъмът ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът на въорѫжение в Русия  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът на въорѫжение в Русия  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • На вълна̀та на просвѣщението панславизъмът достига Русия и руската империя го взема на въорѫжение.
    
    
    • Русия се обявява за закрилник на всички славяногласни европейци.
    
    
    • Да, руснацитѣ сѫ славяногласни, но генетично и културно сѫ далече от славяногласнитѣ католици от Централна Европа.
    
    
    • (.. скрий го панславизъмът в Русия ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът: разсѣйкитѣ му в България  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът: разсѣйкитѣ му в България  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    

    		Разсѣйкитѣ на панславизъмът в България биват:
    	+	доброкачествени, положителни, на плюс, позитивни, полезни,
    		или пък
    	-	злокачествени, отрицателни, на минус, негативни, врѣдни.
    +	Много славяногласни жители на Австроунгарската империя, прѣдимно чехи, се прѣселват в България, и дават голѣмия̌т си принос за прѣвръщането ӥ в европейска страна. Бирата на братята Прошек, стенографията на Безеншек, археологическитѣ разкопки на братята Шкорпил, Иречек - историк и етнограф, и много други. Раз-два-три, раз-два-три: терминологията в гимнастиката е от чешки, не е от руски.
    +	Изрусяване на българския̌т език. Сега нашия̌т език е един от най-богатитѣ в свѣтът, но богатството му се дължи на отварянето му към руския̌т език. Заемкитѣ от руски (или прѣз руски, което е сѫщото, пак от сѫ от руски) съставляват около половината от рѣчниковия̌т състав на съврѣменния̌т български език.
    +	Обстоятелствата около създаването на българската държава прѣз 1878 мога̨т да намѣря̨т и своитѣ панславистки обяснения. Панславиститѣ в Русия застават в подкрѣпа на царското рѣшение за война. А пък създаването на българската държава укрѣпва и спасява от изчезване българската народност и българския̌т език.
    -	Слѣ̋по подражание на Русия и на всичко руско. Подражателитѣ сѫ били донѣ̋къдѣ слѣпи за това какво е нужно на България и на българския̌т език.
    -	Вѣрноподаничество към Русия. За създаването на българската държава прѣз 1878 трѣ̋бва да сме благодарни и признателни на руския̌т цар и на неговото христолюбиво воинство. Благодарни сме им и сме им признателни лично. Не дължим благодарност и признателност на Русия и на слѣдващитѣ поколѣния руснаци. На Русия и на слѣдващитѣ поколѣния руснаци нищо не им дължим. Дѣйствителността обаче е различна. Поколѣния българи сѫ били възпитани в обич и вѣрноподаничество към Русия. Тѣзи хора, българитѣ русофили, сѫ повече руснаци, отколкото българи. Тѣ се подчиняват на интереситѣ на Русия. Не мога̨т и да си прѣдставят, че България може да има и други интереси.
    -	Митът за братскитѣ народи. Макар българския̌т и руския̌т да сѫ сестрински езици в славянската група на индо-европейското езиково сѣмейство, българския̌т народ и руския̌т народ не сѫ братски народи. Възгласът "Здравствуйте, братушки!" ще прѣдизвика у повечето руснаци прѣзрѣние към нас, българитѣ.
    	Списъкът остава отворен.

    
    
    • (.. скрий ги разсѣйкитѣ на панславизъмът в България ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го коментарът ми за Панславизъмът ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokazhi vsichko ..)  (.. svij&skrij vsichko ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Nashata slavjanqina - ot vekove za vekove

In development: Ne e napisano oqe - tova e samo chernova.

• 1. Preambjyl: obq razdel
• 7. [Draft] Subrano ottyk-ottam, dokato my se nameri mehsto
• 8. Prepratki: references
• 9. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Preambjyl: obq razdel   (.. pokazhi go preambjylut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   1. Preambjyl: obq razdel   (.. skrij go ..)

• (.. skrij go preambjylut ..)   .. kum nachaloto ..

---

►►  7. [Draft] Subrano ottyk-ottam, dokato my se nameri mehsto  (.. pokazhi go subranoto ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼  7. [Draft] Subrano ottyk-ottam, dokato my se nameri mehsto  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)

• ►►  Svodka na terminologiata v slavistikata  (.. pokazhi tyk ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Svodka na terminologiata v slavistikata  (.. skrij ..)  (.. pokazhi kakvo sum pisal v quora ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)
  
  
  • Tova e terminologiata, kum kojato az se pridurzham. Ne vsichki termini i definicii su obqoprieti. Nehkoi xora se pridurzhat kum drygi definicii. Osnovnata prichina za raznobojut e nacionalisticheskite tezhnenia v razlichnite strani.
  
  
  • Staro-slavjanski ezik (OCS*, Old Common Slavic). Mozhe da se ytochni: staro-obqo-slavjanski ezik. Mozhe da se opredeli i taka: slavjanskiut ezik ot 9-ti i 10-ti vek sled Xrista. Ili puk taka: obqo-slavjanskiut ezik ot 9-ti i 10-ti vek sled Xrista. Tova e bil govorim ezik ot onova vreme, kojto migraciata na naselenieto naskoro go e bila raznesla na ogromna teritoria. Kakto vseki dryg govorim ezik, kojto zaema dostatuchno obshirna teritoria, taka i staro-obqo-slavjanskiut ezik se e predstavjal chrez svoite teritorialni dialekti. Staro-[obqo]-slavjanskiut ezik e obq predshestvenik na vsichki suvremenni slavjanski ezici. Staro-slavjanskiut se schita za izvesten ezik.
  
  
  • Zabelezhka_1: Tyka pishu na suvremenen bulgarski ezik. Terminite si imat svoite definicii (opredelenia). Da, dymata "slavjanski" nehkoga e zvychala "slovenski", no sega v nashiut ezik tazi dyma zvychi "slavjanski", a s dymata "slovenski" sega oznachavame edin ot suvremennite slavjanski ezici.
  
  
  • Zabelezhka_2: Nehkoi se pridurzhat kum dryga terminologia. Tova, koeto az naricham staro-obqo-slavjanski ezik, te go narichat pra-slavjanski ezik. Ili puk nikak ne go narichat.
  
  
  • Pra-slavjanski ezik (PS, Proto-Slavic). Tova e predshestvenikut na staro-slavjanskiut. Tozi termin ima dve definicii, kato az se pridurzham kum purvata.
    
    
    • Opredelenie_1: Pra-slavjanskiut ezik e predshestvenikut na staro-slavjanskiut otpredi purvata i vtorata palatalizacii i otpredi otvarjaneto na srichkite. Sled otvarjaneto na srichkite i sled palatalizaciite (1-vata i 2-rata) ezikut ne biva veche da se naricha pra-slavjanski, a prosto slavjanski (ili staro-slavjanski, ili staro-obqo-slavjanski). Nositeli na staro-slavjanski (ili na staro-obqo-slavjanski, ot 9-ti ili 10-ti vek) ne bixu veche razbirali pra-slavjanskiut ezik, no sus suvremennite slavjanski ezici nehkakva vzaimna razbiraemost (mutual intelligibility) bi suqestvyvala. Nehma dryg izvesten naslednik na pra-slavjanskiut ezik osven staro-[obqo]-slavjanskiut ezik. Pra-slavjanskiut e vruzkata na [staro-obqo-]slavjanskiut ezik s baltijskite ezici i s pra-indoevropejskiut ezik. Pra-slavjanskiut ezik ne e izvesten, toj e xipotetichno rekonstryiran vuz osnova na naslednikut si staro-slavjanskiut ezik i vuz osnova na sestrinskite si indo-evropejski ezici. Rekonstrykciata e s mnogo visoka stepen na verojatnost, po-visoka ot rekonstrykciata na pra-germanskiut ezik i razbira se, po-visoka ot rekonstrykciata na pra-indo-evropejskiut ezik.
    
    
    • Opredelenie_2: Pra-slavjanskiut ezik e predshestvenikut na suvremennite slavjanski ezici ot vremeto neposredstveno predi split-ut (predi razdeljaneto im edin ot dryg). Tuj kato nehma dryg podxodjaq termin, nalaga se terminut pra-slavjanski ezik da se izpolzva za celiut dulug period ot balto-slavjanskiut dialekten kontinyym do split-ut. V chastnost, nehma otdelen termin za sustojanieto na ezikut otpredi purvata i vtorata palatalizacii i otpredi otvarjaneto na srichkite.
    
    
    • Zabelezhka_1: V razgleghanata terminologichna sistema dymata "slavjanski" ne mozhe da se zamesti s dymata "bulgarski", ponezhe terminut "pra-bulgarski" e natovaren s drygo znachenie i "pra-bulgarski" ne mozhe da zamesti "pra-slavjanski". Izmisljaneto na ponjatieto i terminut "pra-bulgarski" e fakt, ot kojto ne mozhem da izbehgame. Ako ne behxu go izmislili, drygo mozhe bi qeshe da e polozhenieto.
    
    
    • Zabelezhka_2: Ottyk natatuk qe privegham samo terminite s opredeleniata im, kum koito az se pridurzham. Inache tekstut qe izleze mnogo razxvurljan, puk i ne mi e rabota da razjasnjavam vuzgledite na drygite, i to kogato razlikite sa prenebrezhimo malki.
  
  
  • Staro-bulgarski ezik, staro-srubski ezik, staro-ryski (staro-iztochno-slavjanski) ezik, staro-polski ezik, .. Tova su teritorialni govorimi dialekti na staro-obqo-slavjanskiut ezik, koito posle su se razvili do suotvetniut suvremenen slavjanski ezik. Dobre e vinugi tezi termini da su pridryzheni ot vremevo oznachenie (naprimer, staro-ryski ezik ot 12-ti vek). Dialektnite cherti se schitat za izvestni, t.e. sega mozhe da se kazhe kakva e bila razlikata meghy staro-bulgarskiut i staro-ryskiut prez 9-ti i 10-ti vek. I e jasno, che tova su bili razliki meghy govorimi dialekti na edin i suq ezik. I e jasno, che tezi razliki su bili po-malki naprimer ot razlikite meghy teritorialnite dialekti na nashiut bulgarski ezik, kakto te su bili zasvidetelstvani prez 19-ti vek.
  
  
  • Obqo-slavjanski dialekten kontinyym (slavjansko more, Slavic Intermarium). Prez 9-ti i 10-ti vek po-golehmata chast ot teritoriata, kudeto se e govorel staro-[obqo]-slavjanskiut ezik (OCS*), e bila svurzana, i slavjanskite dialekti vurxy tazi teritoria su predstavljavali dialekten kontinyym. Staro-[obqo]-slavjanskiut ezik (OCS*) e obvivkata na tozi dialekten kontinyym.
  
  
  • Slavjanski mainstream. Abstraktno ponjatie. Kogato se razgleghat xarakteristikite na otdelnite [staro-]slavjanski dialekti ot 9-ti i 10-ti vek, tezi xarakteristiki, koito su naj-razprostraneni i abstraktno schitani za pravilni, sustavjat slavjanskiut mainstream. Toj mozhe da slyzhi za reper: vseki otdelen staro-slavjanski dialekt (staro-bulgarski, staro-srubski, staro-ryski, ..) da se sravnjava sus slavjanskiut mainstream.
  
  
  • Staro-curkovno-slavjanski ezik (OCS+, Old Church Slavonic). Tova e ezikut na purvite prevodi na Svetoto Pisanie na slavjanski ezik (na staro-[obqo]-slavjanski ezik, OCS*) ot krajut na 9-ti vek i ot 10-ti vek sled Xrista. Tova e naj-stariut zasvidetelstvan slavjanski ezik. Schita se, che OCS+ se osnovava na staro-bulgarskiut ezik, t.e. na tozi dialekt na OCS*, kojto po-kusno se e razvil do nashiut suvremenen bulgarski ezik.
  
  
  • Curkovno-slavjanski ezik (CS, Church Slavonic). Tova e suqiut ezik, kakto OCS+, no s proiznoshenieto i s pravopisut na rysnacite sled 15-ti vek (naprimer, ot 18-ti vek).
  
  
  • Novo-curkovno-slavjanski ezik. Tova e suqiut ezik, kakto curkovno-slavjanskiut (CS), no s proiznoshenieto i s pravopisut na rysnacite ot 21-vi vek.
  
  
  • (.. skrij jų terminologiata v slavistikata ..)  (.. pokazhi kakvo sum pisal v quora ..)


• ►►  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. pokazhi tyk ..)  (.. pokazhi tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
• ▼▼  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)  (.. ili tam ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)

  Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Vednaga da otbelezhu, che glagolnata forma "воскресе", makar na kartinkata da e oznachena za bulgarska, v smisul novo-bulgarska, ne e nito novo-bulgarska ("възкръсна̨" e novo-bulgarskata forma), nito e ryska ("воскрёс" e ryskata forma, "воскрес" - ykrainskata). Formata "воскресе" e na curkovno-slavjanski.
  
  Edinstveniut ezik ot tajfata "staro-slavjanski" ezici, kojto se izychava masovo v seminarii iz pravoslavnite strani, za kojto ima izdadeni kachestveni prakticheski ychebnici, na kojto se vodi bogoslyzhenie, na kojto su izdadeni ogromen broj kopia na Evangelieto - tova e "curkovno-slavjanskiut" ezik (CS, Church Slavonic).
  
  Za tozi ezik ne mozhe da se prieme terminut "staro-bulgarski", zaqoto ne e.
  
  Na tozi ezik velikdenskiut pozdrav e "Христосъ воскресе!", a otgovorut - "Воистиноу воскресе!"
  
  Curkovno-slavjanski, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Sled pravopisnite reformi v Rysia (1918) i v Bulgaria (1945) za dosta izrazi na curkovno-slavjanski se prilaga osuvremenen pravopis i taka ezikut stava "novo-curkovno-slavjanski" - suqiut curkovno-slavjanski, no s osuvremenen pravopis: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Nezabelezhimi razliki samo v pravopisut.
  
  Novo-curkovno-slavjanski: checked out ✓.
  
  Rezjymé dotyk: Y nas po tradicia velikdenskiut pozdrav se proiznasja na curkovno-slavjanski i se pishe na novo-curkovno-slavjanski.
  
  Natatuk, going on. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Kakvo predstavljava "staro-slavjanskata tajfa"?
  
  Edin govorim ezik - v slychajut staro-slavjanskiut, ili obqo-staro-slavjanskiut (OCS*, Old Common Slavic), bez knizhovnost, shirnul se na ogromna teritoria, suqestvyva pod formata na nabor ot regionalni dialekti. Tezi dialekti pomeghy si su napulno vzaimno razbiraemi, kakto regionalnite dialekti na bulgarskiut ezik v nachaloto na 19-ti vek, i zatova ezikut e edin i e "obq": Old Common Slavic, obqo-staro-slavjanski.
  
  Obqo-staro-slavjanski (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
  Staro-slavjanska tajfa: checked out ✓. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Stava dyma za 9-ti vek sled Xrista. Togava na edin ot staro-slavjanskite dialekti su preveli ot grucki na slavjanski (na OCS*) Svetoto Pisanie.
  
  Na koj dialekt? Ami spored voljata na prevodachite. Dokolkoto tezi prevodachi su bili rodom ot Solyn i su se podvizavali v Carigrad, tova navehrno e bilo opredeljaqoto. Ot dryga strana, prevodachite ne su imali na razpolozhenie nito edin standartiziran dialekt - dialekt s razrabotena norma, i te bixu mogli da vzemat ezikovi elementi ot koj da e staro-slavjanski dialekt i da gi vlozhut v ezikut na prevodut.
  
  Purvite Evangelski prevodi na staro-slavjanski (na OCS*) opredeljat ezik ot "staro-slavjanskata tajfa". Tozi ezik se naricha "staro-curkovno-slavjanski" (OCS+, Old Church Slavonic):
  

  
  
  • staro-: ponezhe e star, veche ne se izpolzva v tazi si stara forma.
  • curkovno-: pochti vsichki tekstove na tozi ezik su curkovni.
  • slavjanski: razbiraem e bil po onova vreme za vsichki xora, govoreqi na nehkoj ot dialektite na obqo-staro-slavjanskiut (OCS*) ezik.

  
  I tuj, na tozi ezik, na staro-curkovno-slavjanski (OCS+, Old Church Slavonic), velikdenskiut pozdrav e bil "Хрıстосъ въскрьсе!", a otgovorut - "Въистинѫ въскрьсе!"
  
  Malko knigi, napisani na OCS+, su zapazeni. Te sega su myzejna rehdkost. Malcina su xorata, znaeqi ezikut OCS+, i te prinadlezhut kum akademichnata obqnost.
  
  Staro-curkovno-slavjanski (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.
  
  Dosta puti sum pisal, che poslednite vekove imat eksponencialno po-golehmo znachenie za suvremennostta ot po-starite vekove.
  
  V dalechnoto minulo:
  

  
  
  • Mnogo malko ot xorata su bili gramotni.
  
  
  • Knigite - v tova chislo Evangeliata - su bili prepisvani na ruka.
  
  
  • Knigite su bili skupi i malko xora su imali knigi na razpolozhenie.
    
    
    • Naprimer, car Ivan Aleksandur e pritezhaval lichno kopie na chetirite Evangelia (pazi se na sigyrno mehsto v London), no i toj edva li e mozhel da si pozvoli lichna Biblia - kopie na cehloto Sveto Pisanie.
  
  
  • Tekstovete na staro-curkovno-slavjanski (na OCS+, Old Church Slavonic), osobeno zapazenite dosega, su malko.

  
  Book-printing and education changed the world.
  Knigopechataneto promenja kartinkata. (.. skrij go komentarut ..)
  
  V Zapadna Evropa knigopechataneto osigyrjava Biblia za vseki dom. Vuvedeno e vseobqo obrazovanie, za da ima koj da chete nalichnite vuv vseki dom kopia na Bibliata.
  
  Okolo AD 1700 v Rysia se vuvegha knigopechataneto i obrazovanieto. Te razcuftjavat prez 19-ti vek.
  
  Razprostranjavat se ogromen broj kopia na Evangelieto, otpechatani v Rysia. Razprostranjavat se ne samo v Rysia, no i sred pravoslavnite xristiani na Balkanite - bulgari i surbi.
  
  Otvarjat se seminarii - sredni ychiliqa za sveqenici. Sred slavjanoglasnite xristiani na Balkanite osobeno popyljarni su seminariite na teritoriata na dneshna Ykrajna - Aleksandrovsk (Zaporozhie) i Odesa.
  
  Obache knizhovniut ezik ne e bil veche staro-curkovno-slavjanski (OCS+, Old Church Slavonic), a silno modernizirana versia, s pravopisut i proiznoshenieto na govorimiut ryski ezik ot 18-ti i 19-ti vek.
  
  Ako edin slavjanoglasen sveqenik, zhivehl v Bulgaria prez 10-ti vek, s mashina na vremeto poseti Rysia prez 19-ti vek i chye ezikut na curkovnoto bogoslyzhenie, nehma da go razbere ezikut. A yzh bil suqiut.
  
  I tuj, prez 18-ti i 19-ti vek, v Rysia, kum staro-curkovno-slavjanskiut ezik (OCS+, Old Church Slavonic) su bili prilozheni ryskata fonetika (ryskoto proiznoshenie) i ryskiut pravopis, i taka se e polychil curkovno-slavjanskiut ezik (CS, just Church Slavonic, prosto curkovno-slavjanski, bez staro-).
  
  Za nego pisax, che toj e edinstveniut ezik ot tajfata "staro-slavjanski" ezici, kojto se izychava masovo v seminarii iz pravoslavnite strani, za kojto ima izdadeni kachestveni prakticheski ychebnici, na kojto se vodi bogoslyzhenie, na kojto su izdadeni ogromen broj kopia na Evangelieto.
  
  Curkovno-slavjanski (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Notes on the Terminology used.
  Ytochnenie na terminologiata, kum kojato se pridurzham i kojato dobre se vpisva v meghynarodno prietata terminologia.
  
  Veche izjasnix slednite termini:
  

  
  
  • Staro-curkovno-slavjanski ezik (OCS+, Old Church Slavonic), ezikut na purvite prevodi, malko kopia su zapazeni, myzejna rehdkost su. [checked out ✓ ]
  
  
  • Curkovno-slavjanski ezik (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]
  
  
  • Novo-curkovno-slavjanski ezik - pochti suqiut kato curkovno-slavjanskiut. [checked out ✓ ]
  
  
  • Zabelezhka: Tova su samo knizhovni ezici. Govorimite ezici su drygo neqo.
  
  
  • Staro-slavjanski ezik (OCS*) - obqo nazvanie na naborut govorimi slavjanski dialekti ot 9-ti i 10-ti vek. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

  
  Da napomnjų, che knizhovnostta ne e igraela golehma rolja v minuloto, ponezhe povecheto ot xorata bili negramotni.
  
  Kakvo oznachavat terminite staro-bulgarski, staro-srubski, staro-ryski?
  
  Staro-bulgarski e tozi dialekt na OCS* (Old Common Slavic, obqo-staro-slavjanskiut ezik), kojto prez vekovete sled 10-ti se e razvil do suvremenniut bulgarski ezik. Analogichni su opredeleniata za staro-srubski i staro-ryski.
  
  Natatuk, going on. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Comment on Church Slavonic by Atanas Dimitrov.
  Nalaga se da otgovorjų na sledniut komentar ot Atanas Dimitrov otnosno curkovno-slavjanskiut ezik:
  

  Izychava se taka zaqoto takava e bila politikata. "Curkovno-slavjanski" e nalozhen termin, kojto prikriva faktut da se kazva starobulgarski. Ne im zvychi dobre na rysnacite da se pishe, che govorjat na starabulgarski. Mozhe "da se preme terminut" taka, zaqoto taka kazvat metodichno i ot desetiletia mnogo dobre prosveteni bulgaristi, no te ne vodili gornata antibulgarska politika. Naprotiv - kakto gore sa napisali: qom znaesh starobulgarski, to razbirash i ryskia, oznachava, che ryskiat e vuzpriet ot rysnacite starobulgarski. Ne e tajna. Javnost e.

  V komentarut ima dva momenta, na koito sledva da se oburne vnimanie:

  
  
  • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Osobenoto polozhenie na bulgarskiut ezik, i
  • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] osobenoto polozhenie na ryskiut ezik.

  
  Razbira se, v komentarut se imat pred vid suvremennite ezici bulgarski i ryski.
  
  Pochti nikoj izvun ogranichena akademichna obqnost ne znae staro-curkovno-slavjanski (OCS+). Tova, koeto se znae, naj-veche ot sveqenicite, e curkovno-slavjanskiut (CS).
  
  I kakto kazax, tova e ezik, vuzpriel ryskoto proiznoshenie i ryskiut pravopis sravnitelno neotdavna. Po tazi sleda e estestveno CS (curkovno-slavjanskiut) da e blizuk do ryskiut.
  
  Sega obratnata sleda. Ako govorim ne za ezikut na Kiev, a za ezikut na Moskoviata, za ezikut sega narichan ryski, to tozi ezik e zanesen iz Moskoviata po-kusno - slavjanoglasieto e zavladehlo Moskoviata vekove po-kusno, vekove sled kato to e zavladehlo Kievska Rysia. I tam - iz Moskoviata - slavjanoglasieto e zaneseno zaedno i ednovremenno s Xristianstvoto. Zaneseno e ot xristianski misioneri. Taka kakto ispanskiut ezik e bil zanesen v Amerika i vuv Filipinite ot katolicheski misioneri zaedno s Xristianstvoto. I po tozi nachin na teritoriata na Moskoviata e vuzniknul ezikut, kojto sega narichame ryski. Toj e smes ot govorimi iztochno-slavjanski dialekti, noseni ot samite sveqenici i texnite semejstva, i ot curkovno-slavjanskiut ezik na Evangelieto. Tuj che ezikut, kojto sega narichame ryski, po nachalo ima jyzhno-slavjanska sustavjaqa, ostavajki si iztochno-slavjanski ezik.
  
  Rezjymé vuv vruzka s ryskiut ezik: (.. skrij go komentarut ..)
  

  
  
  • Toj po roghenie si ima jyzhno-slavjanska sustavjaqa.
  
  
  • Imenno negovoto proiznoshenie i negoviut pravopis su oformili curkovno-slavjanskiut ezik, edinstveniut prakticheski znachim ezik ot "staro-slavjanskata tajfa".
  
  
  • Pisax: znachenieto na dalechnoto minulo e prenebrezhimo malko v sravnenie sus znachenieto na blizkoto minulo.
  
  
  • Do nachaloto na 19-ti vek nikoj v Rysia ne podozira za suqestvyvaneto na slavjanoglasen xristianski balkanski narod, narechen bulgari. Nehma kak ryskata politika da se suobrazjava s bulgarskiut narod, sled kato tam ne podozirat za nego, za bulgarskiut narod. Nie sme bili nerazdelna chast ot rym-milletut, i za Rysia sme bili gurci. Tova se promenja, kogato voennata kampania na Dibich Zadbalkanski ot 1828 se natukva na takiva xora. Sled tova v Rysia se pojavjavat trydovete na izsledovateljut Jyrij Venelin (Georgi Gyca).
  
  
  • Staro-bulgarskiut ezik - tozi dialekt na OCS* (Old Common Slavic), kojto prez vekovete sled 10-ti se e razvil do suvremenniut bulgarski ezik - imenno toj kato razpolozhen naj-blizo do Solyn i Konstantinopol, imenno toj e naj-blizkiut govorim dialekt do staro-curkovno-slavjanskiut ezik (OCS+, Old Church Slavonic), do ezikut na purvite evangelski prevodi.
  
  
  • Prez 19-ti vek, sled raztyrvaneto na Balkansprachbund-ut, suvremenniut bulgarski ezik e bil do neyznavaemost izrysen. Tova e konstatacia. Tova e fakt.
  
  
  • Nie, suvremennite bulgari, nehmame pravo da se gordeem sus zaslygite na xora, zhiveli predi xiljada godini. Imam pred vid zaslygi za slavjanskata knizhovnost.
  
  
  • V suqnost, nikoj suvremenen chovek ne mozhe da se gordee sus zaslygi na xora ot dalechnoto minulo - te su bili suvsem drygi xora.
    
    
    • V razgleghaniut slychaj onezi xora su misleli samo za spasenieto na dyshite na ezichnicite. A v segashnite ni glavi su nacionalnostta i ezikut.
    
    
    • Osven tova, v nashiut slychaj, cehlata srednovekovna bulgarska aristokracia sled 14-ti vek ili se e potyrchila, ili e emigrirala. Nikakvi knizhovni tradicii tyka ne sme zapazili.

  
  Rezjyme - Résumé. (.. skrij go komentarut ..)
  
  I tuj, ima dva ezika ot nashata tajfa, knigite na koito ne su myzejna rehdkost, za koito ima prakticheski ychebnici i koito su izvestni izvun akademichnite sredi - curkovno-slavjanskiut i bulgarskiut (novo-bulgarskiut).
  
  Da povtorjų velikdenskiut pozdrav na [novo-]curkovno-slavjanski: Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Tozi prevod e otdavna ystanoven i imenno toj e polychil graghanstvenost v Bulgaria.
  
  V Gurcia suqo taka se izpolzva starata forma na velikdenskiut pozdrav, formata ot staro-gruckiut ezik (κοjνή): Χρjστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! Na novo-gruckata norma (δημοτjκή) pozdravut bi imal vidut: Ο Χρjστός αναστήθηκε! Αληθjνά αναστήθηκε! - V Gurcia obache ne kazvat taka.
  
  Sega da se vurnem kum [novo-]bulgarskiut ezik. Ako prevedem prehko (direktno) velikdenskiut pozdrav ot staro-grucki (κοjνή: Χρjστός ανέστη! Αλjθώς ανέστη!) na [novo-]bulgarski, qe se polychi:
  
  Vuzkrusnul e Xristos! Naistina e vuzkrusnul!
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. skrij go komentarut ..)

• ►►  Kakva e razlikata meghy staro-bulgarskiut ezik i staro-curkovno-slavjanskiut ezik  (.. pokazhi tyk ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Kakva e razlikata meghy staro-bulgarskiut ezik i staro-curkovno-slavjanskiut ezik  (.. skrij ..) (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. skrij go ..)
  
  
  • Bulgarskite slavisti se chyvstvat zadulzheni da ne pravjųt razlika meghy staro-bulgarskiut ezik i staro-[curkovno]-slavjanskiut ezik. Inache qe budut opljyti ot nacionalisticheskata konjynktyra v Bulgaria.
  
  
  • No az qe si pozvoljų da razglegham dve razlichni ponjatia, oznacheni s tezi dva termina, kakto te su opredeleni po-gore v tozi tekst.
  • Nakratko:
    
    
    • Staro-bulgarskiut ezik e govorim dialekt na staro-[obqo]-slavjanskiut ezik (OCS*, Old Common Slavic), kojto dialekt po-kusno se e razvil do nashiut suvremenen bulgarski ezik. Tova e govorim ezik.
    • Staro-curkovno-slavjanskiut (OCS+, Old Church Slavonic) e ezikut na purvite prevodi na Svetoto Pisanie na staro-[obqo]-slavjanski ezik (OCS*) ot krajut na 9-ti vek i ot 10-ti vek sled Xrista. Tova e knizhoven ezik.
  
  
  • Ima edinodyshie v suvremennata svetovna nayka, che ot vsichki izvestni govorimi dialekti na OCS*, naj-blizkiut do OCS+ e staro-bulgarskiut.
  
  
  • Purvo qe pokazhu jyzhno-slavjanskiut xarakter na OCS+:
    
    
    • Крава, глава, брѣгъ, млѣко. Tova e slavjanskiut mainstream. V iztochno-slavjanski e корова, голова, берегъ, молоко. V polski e *крова, *глова, *брегъ, *млеко.
    
    
    • Vtorata palatalizacia promenja Х vuv С. Tova e slavjanskiut mainstream. V zapadno-slavjanski vtorata palatalizacia promenja Х vuv Ш.
    
    
    • Vtorata palatalizacia e s razshiren obxvat: цвѣтъ, звѣзда. Tova e slavjanskiut mainstream. V zapadno-slavjanski vtorata palatalizacia v tozi slychaj ne dejstva: квѣтъ, гвѣзда.
    
    
    • Okonchanieto po mekiut variant na sklonenieto na imenata s osnova na *-A v edinstveno chislo roditelen padezh (a i drygi suotvetstvaqi si okonchania) e maluk jys (-Я,-Ѧ). Slavjanskiut mainstream predpochita okonchanie -Ѣ.
  
  
  • Vreme e da pokazhu xarakteristikite, svurzvaqi OCS+ konkretno sus staro-bulgarskiut:
    
    
    • -ШТ-/-ЖД- na mehstoto na praslavjanskoto *-TJ-/-DJ-. Trydno mozhe da se kazhe kakvo slavjanskiut mainstream e predpochital. Mozhe bi srubsko-ryskiut variant.
    
    
    • Dymi s nachalno A bez proteza: АЗЪ, АГНѦ. Spored slavjanskiut mainstream, trehbva da e IАЗЪ, IАГНѦ.
  
  
  • I nakraju, kakvo ne se vruzva meghy OCS+ i staro-bulgarskiut:
    
    
    • [BG-minus-1] Lipsata na epentetichno -Л- v bulgarski. V bulgarski kazvame ЗЕМIA vmesto ЗЕМЛIA.
    
    
    • [BG-minus-2] Imperativno glagolno okonchanie -ѢТЕ v bulgarski (идѣте i разберѣте).
  
  
  • I dvete xarakteristiki na nashiut bulgarski ezik [BG-minus-1,2]:
    
    
    • Protivorechut na slavjanskiut mainstream, a puk OCS+ v tezi dva slychaja se e pridurzhal kum nego, kum slavjanskiut mainstream.
    
    
    • Razprostraneni su v cehlata teritoria na balkano-slavjanskiut ezik, ot Bitolja do Silistra i ot Lozengrad do Vidin.
    
    
    • Predostavjat dve dobavki kum snoput izoglosi, otdeljaqi nashiut balkano-slavjanski (bulgarski + sev.-makedonski) ezik ot srubskiut. Nehkolko puti sum izreghal izoglosi ot tozi snop, no tezi dvete kato che li ne sum gi spomenaval dosega.
    
    
    • I dvete tezi cherti izgleghat da su arxaichni. Te qe da su bili xarakterni i za staro-bulgarskiut, za staroto sustojanie na nashiut ezik ot 9-ti vek.
    
    
    • Nehma spor, che epentetichnoto -Л- e bilo inovacia v slavjanski, i e po-verojatno tazi inovacia izobqo da ne e zasegnala staro-bulgarskiut dialekt, otkolkoto da e bila eliminirana po-kusno bez sleda. Ne vehrvam nashiut ezik ej-taka navsehkude po komanda da se e oturval ot epentetichnoto -Л-.
  
  
  • Kak tozi problem se reshava.
    
    
    • Da, ot vsichki izvestni govorimi dialekti na OCS*, naj-blizkiut do OCS+ e staro-bulgarskiut.
    
    
    • No, vse pak v osnovata na OCS+ stoi nehkoj dryg dialekt na OCS*, kojto se e pridurzhal kum slavjanskiut mainstream sprjamo [BG-minus-1,2].
    
    
    • Obiknoveno se kazva, che tova e bil solynskiut dialekt, yzh ròden za svetite bratja Metodij i Kiril.
    
    
    • Az ne sum ybeden, che dvamata bratja su bili slavjanoglasni po roghenie, tova ot edna strana. Ot dryga strana, golehma chast ot suznatelniut si zhivot predi moravskata misia te su prekarali v Carigrad i v okolnostite.
    
    
    • Zatova az bix zamestil solynskiut dialekt sus carigradskiut dialekt. Tova e bil golehm grad, mozhe bi milionen. Tam qe da se e bila subrala golehma obqnost ot slavjanoglasni, kojato si e oformila svoj nov dialekt. Dialekt, kojto s malko se e otlichaval ot obgraghaqiut go staro-bulgarski - samo po xarakteristikite [BG-minus-1,2].
  
  
  • Razbira se, solynskiut dialekt ne mozhe da se izkljychi ..  (.. pokazhi ..)
  • Razbira se, solynskiut dialekt ne mozhe da se izkljychi ..  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)
    
    
    • Razbira se, solynskiut dialekt ne mozhe da se izkljychi, kakto i ne mozhe da se potvurdi, ponezhe solynskiut dialekt e neizvesten - ako e suqestvyval s nehkakva svoja specifika, toj ne se e razvil, a javno e ymrehl, a slavjanoglasnite solynjani su stanuli elinofoni.
    
    
    • Stava dyma za tova, che OCS+ ne e tochno staro-bulgarskiut dialekt na OCS*, a se razlichava ot nego po dve xarakteristiki s oznachenie [BG-minus-1] i [BG-minus-2]. Tova javno su bili dve specifiki na staro-bulgarskiut dialekt na OCS*, koito OCS+ ne e spodeljal, a e predpochel slavjanskiut mainstream v tezi dva slychaja.
    
    
    • Da, vuzmozhno e dialektut OCS+ da e izkystvena smes ot staro-slavjanski dialekti s preobladavaq starobulgarski v ystata na svetite solynski bratja i na texnite ychenici. T.e. OCS+ da ne e teritorialen dialekt, nito solynski, nito carigradski.
    
    
    • I vse pak, ako priemem suqestvyvaneto na carigradski dialekt, spodeljaq povecheto ot xarakteristikite si sus staro-bulgarskiut, ne biva da ni ychydva prisustvieto v Carigrad na slavjanoglasni, za koito staro-bulgarskiut dialekt ne im e prisuq, i te da su bili tolkova mnogobrojni, che da nalozhut epentichnoto Л, kakto i imperativnoto glagolno okonchanieto ot slavjanskiut mainstream.
  
  
  • (.. skrij jų razlikata meghy staro-bulgarskiut i staro-curkovno-slavjanskiut ..)


• ►►  Chetivo: Principi na moite vuzgledi za minuloto  (.. pokazhi chetivoto ..)  (.. pokazhi izvodite tyka ..)  (.. pokazhi gi tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Principi na moite vuzgledi za minuloto  (.. pokazhi chetivoto ..)  (.. skrij gi izvodite ..)  (.. pokazhi gi tam ..)
  
  
  • Izvod_1: Nashiut suvremenen bulgarski etnos e otkurmen v lonoto na Rimskata (Romejskata) imperia i po nachalo e edin ot evropejskite xristianski etnosi.
  
  
  • Izvod_2: Slavjanoglasieto po Nashensko se e prixvanulo sàmo pod opekata na slavjanskoto Bogoslyzhenie.
  
  
  • (.. skrij gi izvodite ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
    


• ►►  Chetivo: Aksiomata za estestvenite ezici  (.. pokazhi chetivoto ..)  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Chetivo: Aksiomata za estestvenite ezici  (.. pokazhi chetivoto ..)  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..) 
  
  
  • Vseki estestven ezik ima edinstven ezik predshestvenik za vseki konkreten moment ot minuloto.
  
  
  • (.. skrij ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
    


• ◄►  Chetivo: Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna promehna (.. pokazhi chetivoto ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Chetivo: Dialekten kontinyym - qo e to  (.. pokazhi chetivoto ..)  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Chetivo: Dialekten kontinyym - qo e to  (.. pokazhi chetivoto ..)  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..) 
  
  
  • Tova e nyzhno za razbiraneto na:
    
    
    • Xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym.
    
    
    • Obqo-slavjanskiut dialekten kontinyym, chiato obvivka predstavljava staro-obqo-slavjanskiut ezik (OCS*). Ponehkoga se naricha slavjansko more (Slavic intermarium).
    
    
    • Jyzhno-slavjanskiut dialekten kontinyym, ot Ljybljana do Lozengrad i ot Bitolja do Silistra, chast ot kojto e suvremenniut bulgarski ezik.
  
  
  • (.. skrij ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
    


• ◄►  Chetivo: The CV of Slavophonia (tekstut e na anglijski)  (.. pokazhi chetivoto ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Izvun ezikut niqo slavjansko ne mozhe da bude identificirano  (.. pokazhi tyk ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Izvun ezikut niqo slavjansko ne mozhe da bude identificirano  (.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. skrij go ..)
  
  
  • "Slavjanski" i v chastnost "pra-slavjanski" su lingvistichni - ezikovedski - termini. Te ne mogut da se otnasjat za drygo, osven za ezikut. Niqo drygo slavjansko ne e imalo i nehma na svetut osven slavjanskiut ezik. Materialna kyltyra ili rasovi belezi su nerelevantni kum (ne mogut da imat neqo obqo sus) tezi termini.
  
  
  • Da, ima slavjanska beseda - kogato besedvaqite govorjųt na nehkoj slavjanski ezik.
  
  
  • No slavjanska dysha nehma. Slavjanska kruv nehma. Slavjanska rasa nehma. Slavjanski geni nehma.
  
  
  • Dymata slavjani vinugi i vsehkoga e oznachavala xora, govoreqi na slavjanski ezik. Ako nie bulgarite sme slavjani, tova oznachava samo tova, che nashiut bulgarski ezik e slavjanski.
  
  
  • Izvun ezikut niqo slavjansko ne mozhe da bude identificirano.


• ►►  Izvun ezikut niqo tjyrksko ne mozhe da bude identificirano  (.. pokazhi tyk ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Izvun ezikut niqo tjyrksko ne mozhe da bude identificirano  (.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. skrij go ..)
  
  
  • Za pulnota, schetox za nyzhno da povtorjų gorniut si komentar, kato zamenjų terminut slavjanski sus tjyrkski, ponezhe i s dvata tezi termina masovo se zloypotrebjava.
  
  
  • "Tjyrkski" e lingvistichen - ezikovedski - termin. Toj ne mozhe da se otnasja za drygo, osven za ezikut. Niqo drygo tjyrksko ne e imalo i nehma na svetut osven tjyrkski ezik. Materialna kyltyra ili rasovi belezi su nerelevantni kum (ne mogut da imat neqo obqo sus) terminut tjyrkski.
  
  
  • Tjyrkska kruv nehma. Tjyrkska rasa nehma. Tjyrkski geni nehma.
  
  
  • Ako tyrcite-gagayzite-chyvashite-tatarite-jakytite su tjyrki, tova oznachava samo tova, che texniut ezik e tjyrkski. Ako taka narechenite pra-bulgari su bili tjyrki, tova oznachava samo tova, che texniut ezik e bil tjyrkski.
  
  
  • Mozhe da ima nomadski bit, no ne i tjyrkski bit ili puk slavjanski bit.
  
  
  • Izvun ezikut niqo tjyrksko ne mozhe da bude identificirano.


• ►►  Славяногласие: царское и королевское  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Balkano-Slavic and Neo-Slavic  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..) 
  
  
  • Славяногласие: царское и королевское
  
  
  • The branching of Slavic into South-East-West is based on ancient isoglosses, more than 12 centuries old.
  
  
  • A more recent branching of Slavic should be so:
    
    
    • Balkano-Slavic branch (Bulgarian+Macedonian, Slavic in the Balkansprachbund, Slavic in the former Roma̍nia, a.k.a. Byzantium, a.k.a. Eastern Roman Empire). [[Slavjanoglasie carskoe, Caesar's Slavophonia]]
    
    
    • Neo-Slavic branch (the rest of Slavic, Russian, Ukrainian, Polish, .., Serbo-Croatian, ..). [[Slavjanoglasie korolevskoe, Carolingian Slavophonia]]
  
  
  • So, for a person native to Neo-Slavic, Balkano-Slavic is harder than any other Neo-Slavic language. However, for a person which is not native Slav and whose native language is arthromaniac, Balkano-Slavic is easier than any Neo-Slavic language.
  
  
  • Please note that Balkano-Slavic - although not Neo-Slavic - is still Slavic. And Balkano-Slavic has the main Slavic feature in its full extent - the Slavic verbal aspectology. This feature of Slavic is the most difficult one for any non-Slav person.
  
  
  • The differences between those two branches are as follows.
    
    
    • The main difference - the first one - between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the arthromania of Balkano-Slavic. Besides Balkano-Slavic, arthromaniac are: all other Balkansprachbund languages (Greek, Albanian, Romanian), all Germanic languages (English, German, ..), all the Romance (French, Italian, Spanish, Romanian, ..), Arabic and Hebrew and Gypsy. Neo-Slavic, Turkish, Finnish, .. are not arthromaniac. Arthromania means using definite (and indefinite) articles.
    
    
    • The 2nd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic are the past tenses. Balkano-Slavic has retained the three past tenses of OCS* (Old Common Slavic): perfect, imperfect, aorist. Balkano-Slavic (e.g. Bulgarian) cannot be spoken with the perfect tense only. In contrast, Serbo-Croatian can be spoken with perfect only. Moreover, Russian and Polish have perfect as the only past tense.
    
    
    • The 3rd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the Renarrative mood of Balkano-Slavic. Balkano-Slavic developed the Renarrative mood under the influence of Turkish. The old forms of aorist and imperfect were changed to additionally express evidentiality. Other verbal forms are to be used in the conditions of missing evidentiality - otherwise the speaker would just lie.
    
    
    • The 4th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish Genitive and Dative. This is a feature shared with the other Balkansprachbund languages. Balkano-Slavic makes use of the universal preposition "na" (with Accusative) for both Genitive and Dative.
    
    
    • The 5th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish location and direction. This is a feature it shares with the other Balkansprachbund languages and with the entire Romance (French, Italian, ..).
    
    
    • The 6th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish noun cases anymore. A common form of nouns stands for Nominative-Accusative-Dative-Genitive-Instrumental-Locative. Balkano-Slavic uses prepositions more extensively than Neo-Slavic, and all the prepositions go with Accusative. By the way, Balkano-Slavic keeps its Vocative case. By the way, Balkano-Slavic has Nominative-Accusative-Dative still distinguished for pronouns.
    
    
    • The following differences are less important.
      
      
      • (7th) Balkano-Slavic has fully lost its synthetic comparative forms of the adjectives.
      • (8th) Balkano-Slavic has lost its infinitive form of verbs. The "da" conjunction is commonly used.
      • (9th) Balkano-Slavic (and Serbo-Croatian) has a generic future tense shared with the other Balkansprachbund languages.
      
      
      • and so on.
  
  
  • .. pokazhi prevodut na bulgarski ..
  • .. skrij go prevodut na bulgarski .. 
    
    
    • Славяногласие: царское и королевское: Balkano-Slavic and Neo-Slavic
    • Carsko i kralsko slavjanoglasie: balkano-slavjanski klon i novo-slavjanski klon na slavjanskite ezici
    
    
    • Klasifikaciata na slavjanskite ezici na jyzhni, iztochni i zapadni e osnovana na drevni izoglosi - izoglosi otpredi poveche ot 12 veka.
    
    
    • Mozhe da se napravi po-skoroshna klasifikacia, razdeljajki slavjanoglasieto na dva klona taka:
      
      
      • Balkano-slavjanski (bulgarski pljys sev.makedonski, slavjanqinata v Balkansprachbund-ut, slavjanskiut ezik v Romania, izvestna i kato Vizantia, izvestna i kato Iztochnata Rimska imperia). [[Carsko slavjanoglasie, Caesar's Slavophonia]]
      
      
      • Novo-slavjanski (ostanuloto slavjanoglasie: ryski, ykrainski, polski, .., surbo-xurvatski, ..). [[Kralsko slavjanoglasie, Carolingian Slavophonia]]
    
    
    • Za chovek s ròden novo-slavjanski ezik, vseki dryg novo-slavjanski ezik qe my e po-lesen ot balkano-slavjanski. No za chovek, chijto ròden ezik jų ima artromaniata i izobqo ne e slavjanski, balkano-slavjanskiut qe my e po-lesen ot vseki novo-slavjanski ezik.
    
    
    • Zabelezhete, che balkano-slavjanskiut ezik, makar da ne e novo-slavjanski, si ostava slavjanski. Balkano-slavjanskiut v pulen obem pritezhava osnovnata slavjanska ezikova xarakteristika - aspektologiata na glagolite. Tazi ezikova osobenost na slavjanoglasieto e naj-trydnata za vseki chovek, rodniut ezik na kogoto ne e slavjanski.
    
    
    • Razlikite meghy dvata klona - balkano-slavjanskiut i novo-slavjanskiut - su kakto sledva.
      
      
      • Purvata i osnovnata razlika e artromaniata na balkano-slavjanskiut. Osven v balkano-slavjanski, artromaniata jų ima v drygite ezici ot Balkansprachbund-ut (grucki, albanski, rymunski), vsichki (Germanic) ezici ot germanskata grypa (anglijski, nemski, ..), celiut romans (frenski, italianski, ispanski, rymunski), a suqo taka arabski, evrejski (ivrit) i ciganski. Nehma artromania v novo-slavjanski, v tyrski, vuv finski i dr. "Artromania" oznachava gramaticheska kategoria opredelenost, izrazjavana s opredelitelni (i neopredelitelni) chlenove.
      
      
      • Vtorata razlika meghy balkano-slavjanskiut i novo-slavjanskite ezici su minulite glagolni vremena. Balkano-slavjanskiut e zapazil trite minuli vremena ot staro-obqo-slavjanskiut ezik - minulo svursheno, minulo nesvursheno i minulo neopredeleno. Balkano-slavjanskiut (naprimer bulgarskiut) ne mozhe da bude govoren samo s minulo neopredeleno vreme, bez minulo svursheno i bez minulo nesvursheno. A srubskiut mozhe. Neqo poveche, v ryski i v polski minuloto neopredeleno vreme e edinstvenoto minulo vreme.
      
      
      • Tretata razlika e preizkaznoto glagolno naklonenie na balkano-slavjanskiut. To se e razvilo pod tyrsko vlianie. Starite formi na minuloto svursheno i na minulo nesvursheno vreme su pridobili dopulnitelno znachenie na evidencialnost, svidetelsko otnoshenie na govoreqiut. Toj trehbva da izpolzva drygi formi pri nesvidetelsko otnoshenie - inache bi izrekul luzha.
      
      
      • Chetvurtata razlika: balkano-slavjanskiut, kakto i drygite ezici ot Balkansprachbund-ut, ne razlichava gramaticheski roditelno otnoshenie ot datelno otnoshenie. Balkano-slavjanskiut ezik izpolzva yniversalniut predlog "na" (s vinitelen padezh), za da zamestva kakto roditelen, taka i datelen padezh.
      
      
      • Petata razlika: balkano-slavjanskiut ezik ne razlichava gramaticheski mestopolozhenie i posoka. Tova e cherta na celiut Balkansprachbund, kakto i na celiut romans (frenski, italianski, ..).
      
      
      • Shestata razlika: balkano-slavjanskiut ezik veche ne razlichava padezhite pri imenata, a izpolzva obqa forma. Balkano-slavjanskiut po-chesto ypotrebjava predlozi. Vprochem, zvatelniut padezh se pazi v balkano-slavjanski. Pazjųt se i formni za tri padezha pri mestoimeniata: imenitelen, vinitelen i datelen.
      
      
      • Sledvaqite razliki ne su tolkova vazhni.
        
        
        • (7) Balkano-slavjanskiut e zagybil vsehkakvi sintetichni formi za stepenyvane na prilagatelnite.
        • (8) Balkano-slavjanskiut e zagybil infinitivut (naopredelenoto naklonenie pri glagolite). Polzva se sujyzut "da".
        • (9) Balkano-slavjanskiut (kakto i surbo-xurvatskiut) polzva obqiut prost i efektiven nachin za obrazyvane na budeqe vreme, xarakteren za Balkansprachbund-ut.
        
        
        • i taka natatuk.
  
  
  • (.. skrij ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
    


• ►►  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..) 
  
  
  • Изоглосса артромании. Употребление артиклей. Категория определенности.
  
  
  • Изоглосса ренарратива. Пересказательное наклонение глагола.
  
  
  • Изоглосса локатива. Отсутствие/наличие местного падежа. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (местный.п.)
  
  
  • Изоглосса генитива. Отсутствие/наличие родительного падежа. К востоку, родительный падеж заменяется дательным.
  
  
  • Изоглосса универсального предлога НА. К востоку, дательный падеж можно заменить винительным с предлогом НА.
  
  
  • Изоглосса родов в множественном числе. К востоку, категория рода существует только в единственном числе.
  
  
  • Изоглосса большого ера. К западу, большой ер перешёл в А, даже под ударением. СОН: СЪН vs САН
  
  
  • Изоглосса малого ера. К западу, малый ер перешёл в большой, а потом в А. ДЕН vs ДАН
  
  
  • Отсутствие/наличие эпентетической Лямбды. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
  
  
  • Глагольное окончание императива -ѢТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ
  
  
  • Расширенное употребление клитик. К востоку клитик больше. К востоку: Върни ми ги паритѣ! Верни мне деньги!
  
  
  • Сохранен/утрачен звук -Т в глагольном окончании мн. ч. Они идут: ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
  
  
  • Оглушение конечных шумных звонких согласных. К востоку, конечные шумные звонкие согласные оглушаются. К востоку, как в русском.
  
  
  • Глагольная форма инфинитива отсутствует/существует. К востоку, инфинитива вообще нет.
  
  
  • Синтетические формы сравнения прилагательных отсутствуют/существуют. К востоку, таких форм нет.
  
  
  • Архаичные окончания прошедшего совершенного времени к западу сохраняются. К востоку, подверглись обобщению.
  
  
  • По спряжению на -И-, к востоку, окончание настоящего времени множественного числа 3-го лица подверглось обобщению, заменив малый юс на большой.
  
  
  • Список открыт для дополнений, исправлений и уточнений.
  
  
  • (.. skrij go snoput ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
    


• ►►  Snop izoglosi meghy bulgarski i srubski  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam na anglijski ..)  (.. pokazhi go tam na ryski ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Snop izoglosi meghy bulgarski i srubski  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam na anglijski ..)  (.. pokazhi go tam na ryski ..) 
  
  
  • Po-gore spisukut na tezi izoglosi be daden na ryski, po-doly qe bude daden na anglijski, a tyka go prevegham na bulgarski.
  
  
  • Temata za izoglosite meghy bulgarski i srubski e svurzana s temata za balkano-slavjanskiut ezik - za carskoto i kralskoto slavjanoglasie.
  
  
  • Tova su izoglosi ne prosto meghy bulgarskiut i srubskiut. Tova su izoglosi meghy edin balkano-slavjanski ezik i edin novo-slavjanski ezik.
  
  
  • Ot dryga strana, dvata ezika bulgarski i srubski su chast ot jyzhno-slavjanskiut dialekten kontinyym, a turseneto na granici meghy ezici v dialekten kontinyym e "syeta na syetite". Zatova tyka ne stava dyma za granica, a za snop izoglosi.
  
  
  • Nehkoi srubski ezikovedi s nacionalisticheski yklon slagat jatovata granica v tozi snop. V razgleghaniut kontekst obache tova e nevuzmozhno - na zapad ot jatovata granica e razpolozhena pone polovinata ot slavjanoglasieto na Balkansprachbund-ut.
  
  
  • Izoglosite ot snoput su tri vida:
    
    
    • Izoglosi, svurzani s ezikovi xarakteristiki ot Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Stari izoglosi v ramkite na slavjanqinata, otpredi Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Novi izoglosi v ramkite na slavjanqinata, bez vruzka s Balkansprachbund-ut.
  
  
  • Eto go i samiut spisuk na izoglosite ot snoput. Toj ostava otvoren za dopulnenia, korekcii i ytochnenia.
    
    
    • Izoglosa na artromaniata. Na iztok se ypotrebjavat chlenove, izrazjavaqi gramaticheskata kategoria opredelenost.
    
    
    • Izoglosa na renarativut, na preizkaznoto glagolno naklonenie. Na zapad go nehma..
    
    
    • Izoglosa na lokativut. Mesten padezh na zapad ima, na iztok nehma. Живѣя̨ в Бѣлград. (vin.p.) Живим у Београду. (mesten.p.).
    
    
    • Izoglosa na genitivut. Roditelen padezh na zapad ima, na iztok nehma. Na iztok roditelniut padezh se zamenja s datelen.
    
    
    • Izoglosa na yniversalniut predlog NA. Na iztok, datelniut padezh mozhe da se zameni s vinitelen sled predlog NA.
    
    
    • Izoglosa na kategoriata rod v mnozhestveno chislo. Na iztok, kategoriata rod suqestvyva samo v edinstvenno chislo.
    
    
    • Izoglosa na golemiut er Ъ. Na zapad, golemiut er e preminul v A, dazhe pod ydarenie. СЪН vs САН.
    
    
    • Izoglosa na malkiut er Ъ. Na zapad, malkiut er e preminul v golehm, a posle v A. ДЕН vs ДАН.
    
    
    • Izoglosa na epenteticheskata ΛΑΜBΔΑ: na zapad ima, na iztok nehma. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
    
    
    • Imperativno glagolno okonchanie: na iztok -ѢТЕ, na zapad -ИТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ.
    
    
    • Chesta ypotreba na klitiki na iztok. Върни ми ги паритѣ!
    
    
    • Krajniut zvyk T v glagolnoto okonchanie za mn.ch. na iztok se pazi. Na zapad se gybi. ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
    
    
    • Krajnite shymni zvychni suglasni na iztok se oglyshavat. Na zapad si ostavat zvychni.
    
    
    • Izoglosa na infinitivut. Na iztok takava glagolna forma nehma.
    
    
    • Sintetichni formi za stepenyvane na prilagatelnite na zapad se sreqat, na iztok izobqo nehma.
    
    
    • Arxaichnite okonchania za minulo svursheno vreme se pazjųt na zapad, a na iztok su stanuli obekt na obobqenie.
    
    
    • Okonchanieto za segashno vreme 3-to lice mn.ch. po sprezhenieto na -I- na iztok e obobqeno kum golehm jys, a na zapad se pazi malkiut jys.
  
  
  • (.. skrij go snoput ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
    


• ►►  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Bulgarian and Serbian are part of the South Slavic dialect continuum.
    
    
    • The South Slavic dialect continuum was spread from Ljubljana to Lozengrad.
    • The division of Slavic into South-East-West is based on very old features, more than 11 centuries old.
    • So, both Bulgarian and Serbian are South Slavic languages.
    • The CV of Slavophonia.
  
  
  • Serbian is a Neo-Slavic language while Bulgarian is Balkano-Slavic.
    
    
    • This is according to some political division which is about 11 centuries old.
    • The CV of Slavophonia: Milestone_4.
    • Serbian belongs to the Carolingian Slavophonia (korolevskoe slavjanoglasie).
    • Bulgarian belongs to the Ceasar’s Slavophonia (carskoe slavjanoglasie).
  
  
  • Bulgarian participated in the Balkansprachbund (the text there is in Bulgarian).
    
    
    • Serbian has some Balkansprachbund features but it had not full Balkansprachbund membership.
    
    
    • The following languages were assigned Balkansprachbund membership:
      
      
      • Greek
      • Bulgarian (Balkano-Slavic)
      • Romanian (Balkano-Romance)
      • Albanian
    
    
    • The Balkansprachbund lasted in the centuries 11th to 19th.
  
  
  • The 19th century:
    
    
    • Serbian focused to Vienna (1850 Vienna agreement, Vuk Karadžić).
    • Serbian joined Croatian to form a common Serbo-Croatian language.
    • Bulgarian focused to Moscow.
    • Bulgarian and Russian are the only modern Slavic languages which still keep their ties to OCS+ (the Old Church Slavonic language).
      • Not Ukrainian. Not Serbian anymore.
    • Huge number of Turkish loanwords in Bulgarian were replaced by Russian words.
  
  
  • Torlakian: a bunch of transitional dialects between Bulgarian and Serbian.
    
    
    • Part of the South Slavic dialect continuum.
  
  
  • There cannot be borders in a dialect continuum.
    
    
    • Therefore, I am presenting a bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian.
    • And thus, I am making a compare of real linguistic features of Bulgarian and Serbian.
    
    
    • [-] Isoglosses inside the Slavophonia older than the Balkansprachbund.
    • [+] Newer isoglosses inside the Slavophonia.
    • [B] Isoglosses related to the Balkansprachbund.
  
  
  • A bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian:
    
    
    • [B] The isogloss of the Arthromania
      • Definite articles are used on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The isogloss of the Renarrative mood
      • Renarrative mood present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Locative case
      • Locative case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Genitive case
      • Genitive case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the universal preposition NA
      • The universal preposition NA present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [+] The isogloss of the Gender in Plural
      • On the Bulgarian side, there are no genders in Plural.
    
    
    • [+] The big Yer (U) Isogloss
      • On the Serbian side, U merged into A, even when stressed.
    
    
    • [-] The little Yer (J) isogloss
      • On the Serbian side, J merged into U, and then into A.
    
    
    • [-] Epenthetic Lambda Isogloss
      • Epenthetic Lambda present on the Serbian side only.
    
    
    • [-] Imperative Plural ending
      • -ETE on the Bulgarian side.
      • -ITE on the Serbian side.
    
    
    • [B] Extended Usage of Clitics:
      • Present on the Bulgarian side.
    
    
    • [+] 3rd person Plural Present Ending:
      • On the Bulgarian side, -T is preserved.
    
    
    • [+] Voiced Obstruents in Final position
      • Devoiced on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The Isogloss of the Infinitive:
      • On the Bulgarian side, no such form exists.
    
    
    • [B] Comparative forms of the Adjectives:
      • On the Bulgarian side, only analytic forms exist.
    
    
    • [+] Verbal Endings of Simple Past Tenses:
      • Archaic forms on the Serbian side.
    
    
    • [+] Verbal I-conjugation Ending of Present Plural 3rd p.:
      • Archaic front nasal on the Serbian side.
      • Generalized to back nasal on the Bulgarian side.
    
    
    • [This list remains open]
  
  
  • (.. hide the list of isoglosses and the comparison ..) 
    
  • (.. skrij go snoput ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
    


• ►►  V staro-slavjanski imalo samo otvoreni srichki  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
• ▼▼  V staro-slavjanski imalo samo otvoreni srichki  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..) 

  V staro-slavjanski (staro-bulgarski, staro-srubski, staro-ryski) bykvata Ъ vinugi e zvychala, zvychala e dori i v krajut na dymata (v kraeslovna pozicia). Suqoto mozhe da se kazhe i za bykvata Ь.
  
  Primeri na dymi, razdeleni na srichki, spored tova kak su se proiznasjali:
  

  БО-ГЪ,
  КРА-КЪ,
  ПО-ДЪ,
  ПО-ПЪ,
  ПО-ТЬ,
  КО-NЬ,
  ДЬ-NЬ (den),
  ПЬ-СЪ (pes),
  ЛѢ-СЪ,
  ХЛѢ-БЪ,
  СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
  БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
  ПРѢ-СЛА-ВЪ,
  ГО-СТЬ-БА (gozba),
  СВА-ТЪ-БА,
  ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (ponedelnik),
  ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (vtornik),
  i t.n.

  О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
  ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
  ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
  ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
  IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
  ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
  ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
  И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
  ..

  Off-topic/terminologichno otklonenie: Tekstut ot Bozhiata molitva e na staro-curkovno-slavjanski (OCS+, OldChurchSlavonic), kojto e purviut knizhovno obraboten slavjanski ezik, imaq za osnova staro-bulgarskiut (OldBulgarian) dialekt na staro-slavjanskiut ezik (na staro-obqo-slavjanskiut ezik, OCS*, OldCommonSlavic).
  
  Kak bi zvychal tozi tekst na dryg dialekt na staro-slavjanskiut ezik (naprimer na staro-ryski ili na staro-srubski) mozhe da se napishe, no qe e otklonenie ot temata. Kraj na otklonenieto

  Glasnata Ъ zvychala kato segashnoto nashe Ъ. Tova e zadna glasna.
  
  Glasnata Ь bila predna i zvychala taka, kakto zvychi frenskoto nehmo e, kogato francyzite si pravjųt trydut da go proiznasjat, ili kakto zvychi glasnata vuv frenskite dymi heure (chas) ili oeuf (jajce).
  
  Glasnite Ъ i Ь se narichat erove - golehm Ъ i maluk Ь er, zaden Ъ i preden Ь er.
  
  Produlzhavame. Moljų, nabljydavajte.
  
  Vsichki srichki zavurshvat na glasna. Vsichki zvychni shymni suglasni Б,В,Г,Д,Ж,З se proiznasjat zvychno - nehma yslovia za obezzvychavaneto im (suotvetno v П,Ф,К,Т,Ш,С). Te i zatova se pishat s bykvite za zvychni suglasni. Osven tova, nehma yslovia za ozvychavaneto na bezzvychnite suglasni, kakto nie pravim sega (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).
  
  Nabljydenieto pokaza, che v staro-slavjanski (staro-bulgarski, staro-ryski, staro-srubski) nehmalo yslovia za asimilacia po zvychnost pri shymnite suglasni. Nito puk e imalo yslovia za obezzvychavane na kraeslovnite suglasni. (.. skrij za otvorenite srichki ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..



• ►►  Silni i slabi erove v staro-slavjanski  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
• ▼▼  Silni i slabi erove v staro-slavjanski  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..) 

  V staro-slavjanski vseki er, golehm Ъ ili maluk Ь, mozhelo da bude v silna ili v slaba pozicia, t.e. da bude silen ili slab.
  
  Edin er, golehm Ъ ili maluk Ь, bival silen, ako bil ydaren ili ako bil posledvan ot slab er v sledvaqata srichka na dymata ili na ystojchiviut izraz. Inache erut bival slab.
  

  Za da opredeli erovete kato silni i slabi, staro-slavjanskiut ezik sledval sledniut algoritum:

  • Razglegha se vsehka srichka, srichka po srichka, zapochvajki ot krajut na dymata ili na ystojchivoto slovosuchetanie.
  • Vseki er v poslednata srichka e slab. V staro-slavjanski ydarenieto ne mozhelo da pada na er v posledna srichka.
  • Ako v porednata (tekyqata) srichka ima ydaren er, to toj e silen.
  • Ako v tekyqata srichka ima er, a v sledvaqata srichka ima slab er (er veche opredelen kato slab), to erut v tekyqata srichka e silen, dori da e neydaren.
  • Inache, ako v tekyqata srichka ima er, kojto e neydaren, i v sledvaqata srichka nehma slab er, to tozi neydaren er v tekyqata srichka e slab.

  V krajut na 9-ti vek, vremeto na purvite tekstove na staro-slavjanski ezik, vsichki erove - i silni i slabi - vse oqe se chyvali. I suotvetno se pisheli. Zatova i znaem za tehx. Mozhe bi slabite erove su zvychali po-kratko ot silnite, no tova ne se otbelehzvalo v tekstovete.
  
  Obache v sledvaqite vekove slavjanoglasnite po cehl sveht, vkljychitelno i po Nashensko, suvsem zanemarili proiznoshenieto na slabite erove i te izpadnuli. A puk silnite erove si ostanuli kato normalni srichkotvorni glasni.
  

  Primeri:

  • ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): razvitie v bulgarski, kudeto ydarenieto e na srichkata -NЬ-. Erut v poslednata srichka e slab i izpadnul. Erut v ydarenata srichka -NЬ- e stanul normalna glasna E. Erut v srichkata ДЬ- e slab, ponezhe ne e ydaren i v sledvaqata srichka nehma slab er, taka che tozi er, bidejki slab, e izpadnul. Polychava se ДНЕС. Ot trisrichna dymata stava ednosrichna.
  
  
  • ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): razvitie v srubski i bulgarski, kogato ydarenieto e na purvata srichka -ДЬ-. Erut v poslednata srichka e slab i izpadnul. Erut v predposlednata srichka -NЬ- e silen, ponezhe v sledvaqata srichka ima slab er. Erut v srichkata ДЬ- e silen, ponezhe e ydaren. Polychava se ДЕ̒НЕС v zapadno-bulgarski dialekti i ДА̒НАС v srubski.
  
  
  • ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Erut v poslednata srichka e slab i izpadnul. Erut v srichkata -РЬ- e slab i izpadnul - slab e, ponezhe ne e ydaren i v sledvaqata srichka glasnata e И, a ne slab er. Erut v srichkata -ВЪ- suqo taka e slab i izpadnul - slab e, ponezhe ne e ydaren i v sledvaqata srichka glasnata e O, a ne slab er. Polychava se ВТО̒РНИК. Ot petsrichna dymata stava dvysrichna. Osven tova, v novite yslovia, zvychnata shymna suglasna V zastava tochno pred bezzvychnata shymna suglasna T i sama se obezzvychava: chyva se ФТОРНИК. Vprochem, tova e momentut, kogato slavjanoglasnite se naychili da proiznasjat suglasnata Ф.
  
  
  • ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Erut v poslednata srichka e slab i izpadnul. Erut v srichkata -РЬ- e ydaren i stava normalna glasna. Polychava se ОРЕ̒Л.
  • ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Erut v srichkata -РЬ- e slab, ponezhe ne e ydaren i v sledvaqata srichka ima glasna И ili diftong ЪI. Polychava se ОРЛИ̒.

  (.. skrij gi silnite i slabite erove ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

  
  
  
• ►►  Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavjanskiut ezik v raznite novi slavjanski ezici  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
• ▼▼  Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavjanskiut ezik v raznite novi slavjanski ezici  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..) 
  

  • Otvarjaneto na vsichki srichki - tova e bil osnovniut moment pri prestryktyriraneto na pra-slavjanskiut ezik v slavjanski (staro-slavjanski) ezik.
  • A puk izpadaneto na slabite erove - tova e bil osnovniut moment pri prestryktyriraneto na staro-slavjanskiut ezik v raznite suvremenni slavjanski ezici.

  • Novite slavjanski ezici v povecheto slychai po razlichen nachin su se spravili s posledicite ot izpadaneto na slabite erove.
  
  
  • Mekite suglasni polychavat fonematichen statyt.

    Tova e dulga otdelna tema, kojato tyk samo qe jų markiram. Naj-mnogo e zasegnut ryskiut ezik, naj-malko - bulgarskiut.

  • Sled nehkolko-vekovno otsutstvie v ezikut se pojavjavat zatvoreni srichki.

    Lesno li ezikut gi pregluqa? Tova e dulga otdelna tema, kojato tyk samo qe jų markiram. Naj-mnogo su zasegnuti cheshkiut, polskiut, ykrainskiut ezik, naj-malko - bulgarskiut.

  • Silnite erove ostanuli v proiznoshenieto, no zagybili kachestvoto si na erove, prevruqajki se v pulnocenni glasni. Tova e dulga otdelna tema, kojato tyk samo qe jų markiram.

    		Ъ		Ь
    Iztochno-slavjanski (ryski, ..)		O		E
    Zapadno-slavjanski (cheshki, polski, ..)		E		E
    Srubski&slovenski		A		A
    Bulgarski		Ъ		E

    Makar i kato pulnocenna glasna, golemiut er U zapazil kachestvoto si v golehma chast ot bulgarskite dialekti. V drygi bulgarski dialekti preminul v O.

  • Pojavjavat se yslovia za asimilacia na shymnite suglasni po zvychnost/bezzvychnost.

    ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА se proiznasjat veche ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

  • Pojavjavat se yslovia za obezzvychavane na shymnite suglasni v krajut na dymite.
  (.. skrij go izpadaneto na slabite erove ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
• ►►  Pregled na staro-slavjanskiut vokalizum  (.. pokazhi tam ..)  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
• ▼▼  Pregled na staro-slavjanskiut vokalizum  (.. pokazhi tam ..)  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • ►►  Proizxod na erovete  (.. pokazhi go tam ..)  (.. pokazhi go tyka ..)
  • ▼▼  Proizxod na erovete  (.. pokazhi go tam ..)  (.. skrij go ottyka ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • I dvata era proizxoghat ot kratki nesuqinski glasni v PIE (pra-indo-evropejskiut ezik).
    
    
    • Golemiut er Ъ proizxogha ot pra-indo-evropejskoto kratko У [ǔ].

      Pra-indo-evropejskoto kratko У [ǔ] da ne se burka sus suglasnata [w] v anglijski.

    • Malkiut er Ь proizxogha ot pra-indo-evropejskoto kratko И [ǐ].

      Pra-indo-evropejskoto kratko И [ǐ] da ne se burka sus suglasnata Й [j].

    • Malkiut er Ь mozhe da proizxogha i ot pra-indo-evropejskata shva, ako tova ima nehkakvo znachenie za slavjanqinata.

      V suqnost, pra-indo-evropejskata shva po putjut si kum slavjanqinata purvo stava na kratko И [ǐ], koeto posle na obqo osnovanie minava v maluk er Ь.

    • Pra-indo-evropejskite glasni, ot koito proizxoghat dvata slavjanski era, su nesuqinski glasni. Spored laringalnata xipoteza te ne su chast ot oglasovkata na dymata, a su chast ot skeletut ì. Tova su bili sonorni suglasni ili polyglasni ili glajdove ili aproksimanti, kato vsichki tezi termini oznachavat priblizitelno edno i suqo.
    • Spored laringalnata xipoteza istinskite glasni v PIE su bili E i O.
    • V pra-slavjanski, vsichki kratki glasni, koito ne proizxoghat ot istinski pra-indo-evropejski glasni, pridobivat povedenie na erove.
    • Povedenie na erove - tova oznachava "murzelivo" (lazy) proiznoshenie (bez ychastie na ystnite) v dve stepeni - silna i slaba pozicia.
    
    
    • Spored laringalnata xipoteza, laringalite pridavali dulzhina na nesuqinskite pra-indo-evropejski glasni У [u] i И [i].
    • V pra-slavjanski, nesuqinskite pra-indo-evropejski glasni У [u] i И [i] mozhelo da prodobijųt dulzhina i kato markirovka na iterativna glagolna forma.
    • V pra-slavjanski, dulgite glasni У [ū] i И [ī] ne gi postignula sudbata da stanut na erove.
      
      
      • Dulgata glasna И [ī] si ostanula v kachestvoto na slavjansko И.
      • Dulgata glasna У [ū] se diftongizirala v slavjanskoto ЪI, koeto posle v bulgarski i srubski (i cheshki i slovashki) se oprostilo na И.
      
      
      • Zabelezhete, che purvata chast na slavjanskiut diftong UI e imenno glasnata U.
      • I v glagolicata, i v kiriliacata tozi zvyk se e oznachaval s digrafut UI (ili UI) i sledovatelno si e bil takuv diftong.
    
    
    • .. Skrij go komentarut mi za proizxodut na erovete ..
  
  
  • ►►  Glasezh na golemiut er Ъ v staro-slavjanski  (.. chyj ..)  (.. pokazhi go tam ..)  (.. pokazhi go tyka ..)
  • ▼▼  Glasezh na golemiut er Ъ v staro-slavjanski  (.. chyj ..)  (.. pokazhi go tam ..)  (.. skrij go ottyka ..) .. kum nachaloto ..
    
    
    • V tekst po-gore e napisano:
      
      

      Glasnata Ъ zvychala kato segashnoto nashe Ъ. Tova e zadna glasna.

    
    
    • Stryva si da se sprem po-podrobno na proiznoshenieto na golemiut er Ъ v suvremenniut bulgarski ezik.
      
      
      • V suvremenniut bulgarski ezik glasnite A i Ъ se razlichavat samo v silna pozicia.
        
        
        • V suvremenniut bulgarski ezik edna glasna e v silna pozicia, ako e pod ydarenie ili ako e v kraeslovieto na vokativna forma.
        • Otklonenie. Suvremenniut bulgarski ezik e razvil inovativni (novatorski) vokativni formi na tazi osnova.
        • Naprimer, moeto ime Xristo v nominativ-akyzativ zvychi Xristy, a vuv vokativ - Xristo.
        • "Xristo, izkaraj gi govedata!" Xristy gi izkara govedata. Kraj na otklonenieto.
      
      
      • V slaba pozicia bulgarskite glasni A i Ъ ne se razlichavat edna ot dryga na slyx.
      • V slaba pozicia, ako glasnata e A ili Ъ, vseki glasezh meghy A i Ъ (vkljychitelno) e priemliv, bez da se zabelehzva chygh akcent.
      • Tozi fakt - slivaneto na bulgarskite glasni A i Ъ v slaba pozicia - ni kara da oburnem pogled kum srubskiut ezik i da otchetem, che tam golemiut er Ъ se e vlehl v glasnata A i ne se razlichava veche ot A v nikoja pozicia.
      
      
      • V silna pozicia bulgarskite glasni A i Ъ se razlichavat, razbira se.
      
      
      • V susednite nam ezici ima glasni Ъ:
        • tyrsko Ъ (ı)
        • albansko Ъ (ë)
        • rymunsko otvoreno Ъ (ă) i zatvoreno Ъ (î,â), koito v rechta na nehkoi rymunci ne se razlichavat.
      
      
      • Makar bulgarskite glasni A i Ъ da se razlichavat v silna pozicia, za glasnata Ъ (golemiut er) ima shirok dopystim diapazon na zvychene.
      • Zvycheneto na koja da e ot glasnite Ъ na susedite (tyrsko Ъ, rymunsko Ъ otvoreno ili zatvoreno, albansko Ъ) e priemlivo za bulgarskata glasna Ъ v silna pozicia, bez da se zabelehzva chygh akcent.
      
      
      • Navehrno i golemiut er Ъ v staro-slavjanski e imal shirok dopystim diapazon na zvychene.
    
    
    • Pri otgovorut na vuprosut kak e zvychal golemiut er Ъ e staro-slavjanski, trehbva da se ima pred vid slednoto:
      
      
      • V praezikut tazi glasna e zvychala kato У [u].
      • Sega v bulgarski ezik golemiut er zvychi kato Ъ.
      • Sega tazi glasna v srubski ezik zvychi A, a v ryski i v nehkoi nashenski dialekti tja zvychi kato O.
      • Na suvremennoto zvycheneto na tazi glasna kato E v cheshki, slovashki i polski nehma sega da my obruqame vnimanie, ponezhe qe bude objasneno po-kusno.
      • Zvychenieto na golemiut er Ъ v staro-slavjanski trehbva da e bilo blizo do zvychenieto na malkiut er Ь.
        • No i na tova sega nehma da my obruqame vnimanie, ponezhe sus zvycheneto na malkiut er Ь qe se zanimaem po-doly.
    
    
    • Kato se ima pred vid zvycheneto na glasnata v praezikut kato У[u] i zvycheneto ih v ryski kato O[o], ponehkoga nepredeleno na vuprosut se otgovarja taka:
      • Golemiut er Ъ v staro-slavjanski e zvychal kato neqo sredno meghy O[o] i У[u].
      • Qe se pomuchim da dadem po-opredelen otgovor.
      • Po-opredelen otgovor znachi na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj prilicha.
    
    
    • Kachestvoto na golemiut er Ъ v staro-slavjanski qe da e bilo nepoznato na elinofonite, qom za tozi zvyk e bila izmislena otdelna bykva.
      • Tova suobrazhenie izkljychva glasnite А[a], О[o] i У[u].
      • Puk i v staro-slavjanski takiva glasni А[a], О[o] i У[u] si e imalo.
    
    
    • I tuj, imame na razpolozhenie glasen zvyk Ъ.
      • Toj e nepoznat na elinofonite.
      • Taka zvychi golemiut er Ъ v bulgarskiut ezik, v edin ot potomcite na staro-slavjanskiut ezik.
      • Zvykut suvsem ne e rehduk. Izmeghy susednite nam ezici, toj se sreqa v tri (tyrski, rymunski, albanski) i v drygi tri lipsva (grucki, srubski, ciganski).
      • Glasezhut my e nehkude meghy O[o] i У[u].
      • Glasezhut my e zaden i po tozi priznak bi mogul da se protivopostavja na malkiut er Ь.
      • Pri tezi obstojatelstva, v otgovor na vuprosut kak e zvychal golemiut er Ъ e staro-slavjanski ot kakuv zor trehbva da se tursi dryg zvyk.
      • Golemiut er Ъ e staro-slavjanski e zvychal kato glasniut zvyk Ъ v suvremenniut bulgarski ezik.
      • Ili ako qete, kato suotvetnitte glasni zvyci v rymunski (ă), albanski i tyrski.
    
    
    • Vuv vseki slychaj, sigyrno e, che:
      • Ako trehbva da se aproksimira staro-slavjanskiut golehm er Ъ chrez suvremenniut bulgarski vokalizum, to aproksimaciata qe e imenno Ъ.
      • I obratno, ako trehbva da se aproksimira suvremenniut bulgarski vokal Ъ chrez staro-slavjanskiut vokalizum, to pak aproksimaciata qe e Ъ.
      
      
      • Ami nie poveche ot tova ne bixme mogli da znaem.
        
        

        Ne bixme mogli da znaem dali bi se yseqal chygh akcent, ako mashina na vremeto pozvoli kontakt na nositeli na staro-slavjanski i na suvremenen bulgarski i vseki proiznasja Ъ-to po svojut si nachin.

    
    
    • Preporuchvam da napravite slednite fonetichni yprazhnenia.
      
      
      • Izbirame nehkolko ednosrichni dymi s glasnata Y[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж e nehkakvo kozmetichno sredstvo.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Proiznasjat se taka: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
      • Susredochete se vurxy proiznoshenieto na samiut glasen zvyk У[u].
      
      
      • Zapomnete poziciata na cheljystite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia. Tova e pozicia na zadna glasna.
      
      
      • Ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
      
      
      • Sega, bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut,
      • suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vsehkakvo naprezhenie, ostavete gi da zaemat nehkakva estestvena pozicia,
      • no bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut.
      
      
      • Verojatno qe chyete лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Verojatno qe se polychut dymite лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Fonetichnata promehna se naricha delabializacia: izkljychvane na ystnite ot proiznoshenieto.
      • Tazi fonetichna promehna e preturpehl pra-indo-evropejskoto kratko У[u] prez pra-slavjanski do golemiut er Ъ v staro-slavjanski, i suotvetno v staro-bulgarski, a ottam i v novo-bulgarski.
      • Delabializaciata e stanula verojatno v pra-slavjanskiut period i v staro-slavjanski e bila veche fakt.
      
      
      • Fonetichnite yprazhnenia produlzhavat.
      
      
      • Ot лък, дъш, ръш, мъш s leka promehna na polozhenieto na cheljystite i ezikut (malko po-otvoreno, malko po-napred) mozhe da se polychi лак, даш, раш, маш (da ne tursim smisul vuv vsehka dyma).
      • A tova pokazva izmenenieto na staro-slavjanskiut golehm er Ъ v srubski i slovenski.
      • I sus suvsem leko zakrugljane na ystnite (nalaga se da gi vkljychite pak v proiznoshenieto) mozhe da se polychi лок, дош, рош, мош.
      • A tova puk pokazva izmenenieto na staro-slavjanskiut golehm er Ъ v ryski.
      • Imajte pred vid, che zakrugljaneto na ystnite pri staro-slavjanskoto O bilo tolkova slabo i samoto staro-slavjansko O bilo tolkova otvoreno, che elinofonite go chyvali kato A.
      • Puk i nie sega chyvame ryskoto VODA kato VADA. Staro-slavjanskoto O si e bilo blizo do A i tova e izvestno.
    
    
    • Eto kakvo be napisano po-gore v podrazdelut za proizxodut na erovete:
      
      

      Povedenie na erove - tova oznachava "murzelivo" (lazy) proiznoshenie (bez ychastie na ystnite) v dve stepeni - silna i slaba pozicia.

    
    
    • Fonetichnoto yprazhnenie demonstrira efektut lazy lips (lenivi ystni) pri prexodut na glasnata v PIE kum staro-slavjanskiut golehm er Ъ.
    
    
    • Po-natatuk po putjut kum suvremennite slavjanski ezici slabite erove su izpadnali, a silnite erove su se izlekyvali ot sindromut lazy lips i su se prevurnali v pulnocenni glasni.
    
    
    • Efektut (sindromut) lazy lips e imal analogichno dejstvie i v slychajut na malkiut er Ь, koeto qe bude pokazano po-doly.
    
    
    • Staro-slavjanskiut vuzxodjaq diftong ЪI, zapazen v ryski i zapisvan tochno taka s digraf na kirilica, suqo taka pokazva, che staro-slavjanskiut golehm er e zvychal kato bulgarskoto Ъ.
    
    
    • .. Skrij go komentarut mi za glasezhut na golemiut er Ъ v staro-slavjanski ..
  
  
  • ►►  Pregled na staro-slavjanskiut vokalizum  (.. pokazhi go tam ..)  (.. pokazhi go tyka ..)
  • ▼▼  Pregled na staro-slavjanskiut vokalizum  (.. pokazhi go tam ..)  (.. skrij go ottyka ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Predi da se zanimaem s glasezhut na malkiut er Ь v staro-slavjanski, stryva si da se napravi kratuk pregled na staro-slavjanskiut vokalizum, kratuk pregled na staro-slavjanskite glasni.
    
    
    • Neka polyglasnata jot (Й, J) da se razglegha v kontekstut na suglasnite i tyka da jų propysnem. S nejų zapochvat dymi kato "ягода", "яре", "юнак", i dr.
    
    
    • Qe zapochnem s kratuk pregled na vokalizmut na suvremenniut bulgarski ezik.
      
      
      • Veche stana dyma, che v suvremenniut bulgarski ezik vokalizmut v silna pozicia se razlichava ot vokalizmut v slaba pozicia.
        
        
        • Tyka qe razgleghame samo vokalizmut v silna pozicia, ponezhe javlenieto "vokalizum v slaba pozicia", narichano oqe "redykcia na neydarenite glasni", e inovacia (novovudenie).
          • Podobno novovuvedenie - razlichen vokalizum v neydarena pozicia - e razvil i ryskiut ezik.
      
      
      • V suvremenniut bulgarski ezik, v silna pozicia, ima slednite shest glasni, oznacheni na suvremenna kirilica:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Suqite tezi shest glasni gi e imalo i v staro-slavjanski, i v chastnost, v staro-bulgarski.
        
        
        • Obache v staro-bulgarski ezik e imalo poveche ot tezi shest glasni.
        • Staro-slavjanskite glasni Ь (maluk er), Ѣ (jat), Ѫ (golehm jys), Я (maluk jys), kakto i diftongut ЪI, gi nehma v suvremenniut bulgarski ezik.
        
        
        • Kak da e. Da se susredotochim vurxy tezi shest glasni: E, И, O, У, A, Ъ.
        • Ako mashina na vremeto pozvoli kontakt na nositeli na staro-bulgarski i na suvremenen bulgarski i vseki proiznasja tezi qest glasni po svojut si nachin, to naj-verojatno razbiratelstvo qe ima i chygh akcent nehma da se zabelehzva.
        • Ami che purvite pet ot tezi glasni (konvencionalniut paket) gi ima v povecheto suvremenni slavjanski ezici i proiznoshenieto im e identichno.
    
    
    • I tuj, v staro-slavjanski, i v chastnost v staro-bulgarski, imalo deset glasni i edin diftong, obqo edinadeset:
      
      
      • Diftongut ЪI.
      • Konvencionalniut paket E, И, O, У, A.
      • Jatovata glasna Ѣ.
      • Dva jysa, golehm Ѫ i maluk Я.
      • Dva era, golehm Ъ i maluk Ь.
      
      
    • Konvencionalniut paket E, И, O, У, A e chast ot vokalizmut na povecheto evropejski ezici, drevni i suvremenni.
      
      
      • V chastnost, konvencionalniut paket e chast ot vokalizmut na povecheto suvremenni slavjanski ezici, ako ne na vsichki.
      • A puk vokalizmut na nehkoi evropejski ezici kato srubski, grucki i ispanski se zadovoljava samo s pette glasni ot konvencionalniut paket.
      
      
      • Belezhki za glasnata У [u]:
        • Glasnata У [u] v starata kirilica se e pishela s digraf ОУ, kakto v grucki.
        • Kakto i v gruckiut rukopis, za tozi digraf se e razvila ligatyra, kojato pri vuveghaneto na knigopechataneto v Rysia e polychila statyt na bykva v novata kirilica.
      
      
      • Belezhki za glasnata И [i]:
        • Kakto v grucki, v starata kirilica glasnata И [i] se e oznachavala s dve bykvi, Ита ili Iота.
          • Pravila koga koja ot dvete bykvi da se pishe nehmalo.
          • Pri vuveghaneto na knigopechataneto v Rysia bykvata Ита polychila dneshnata si forma И, razlichna ot fòrmata na gruckata Ита.
          • Bulgarskite knizhovnici izostavili bykvata Iота okolo sredàta na 19-ti vek.
          • Bykvata Iота bila premaxnuta ot ryskiut pravopis prez 1918.
    
    
    • Diftongut ЪI.
      
      
      • Staro-slavjanskiut diftong ЪI e vuzxodjaq i poradi tova toj obrazyval otvorena srichka.
      • Povecheto diftongi v drygi ezici (PIE, latinski, staro-grucki, nemski, anglijski, pra-slavjanski, ..) su nizxodjaqi i zatvarjat srichkata.
      • Pri prexodut ot pra-slavjanski kum staro-slavjanski vsichki nizxodjaqi diftongi su se monoftongizirali - preminuli su v Ѣ, И, У, Ю - i srichkite su se otvorili.
      • Vuzxodjaqiut diftong ЪI, kojto proizxogha ot pra-staroto dulgo Ȳ [ū], ne zatvarjal srichkata, ostanul v staro-slavjanski, pazi se i v suvremenniut ryski.
      • Podobni vuzxodjaqi diftongi se sreqat v romansut (ispanski: bueno, puerto, .., italianski: buono, cuore, uomo, .., frenski: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • V povecheto suvremenni slavjanski ezici (bulgarski, srubski, cheshki, slovashki, slovenski) diftongut ЪI se e oprostil (monoftongiziral se e) v И.
      • I v polski tozi diftong e na put da se oprosti, no vse oqe se razlichava ot И.
      
      
      • Rezjyme za diftongut ЪI: v staro-slavjanski (i v chastnost v staro-bulgarski) toj e zvychal taka, kakto sega v ryski.
      
      
      • V staro-slavjanski (i na kirilica, i na glagolica) za diftongut ЪI nehmalo otdelna bykva i toj se e oboznachaval s digraf ЪI ili ЪИ.
      • Pri vuveghaneto na pechatnite shriftove v Rysia i pojavata na novata kirilica tozi digraf e polychil statyt na bykva Ы.
      • Po nedorazymenie vuv formata na tazi nova bykva e vpletena bykvata maluk er Ь vmesto golemiut er Ъ.
      • Prez 19-ti vek nashite knizhovnici ponehkoga su ypotrebjavali tazi bykva Ы na etimologichnoto ih mehsto vmesto И.
    
    
    • Jatovata glasna Ѣ.
      
      
      • Obqo reshenie za glasezhut na jatovata glasna Ѣ v staro-slavjanski ne suqestvyva.
      • Tja e zvychala razlichno v razlichnite staro-slavjanski dialekti.
      • V staro-bulgarski tja e zvychala [æ], kakto glasnata v anglijskite dymi back (grub), bag (chanta), bad (losh), bat (prilep).
      
      
      • Za povecheto suvremenni slavjanski ezici problemut za naslednicite na staro-slavjanskata jatova glasna Ѣ e tryden.
      
      
      • V srubskiut ezik su dopystimi nehkolko proiznositelni varianta i suotvetno tolkova varianta na pravopis.
        • вѢра: vera, vjera, vijera i dori vira.
        
        
        • Po-golehmata chast ot Surbia e zaeta ot zonata na ekavizmut.
        • Tova e prepratka kum karta, na kojato zonata na ekavizmut e oznachena sus sinjo..
        • Tazi sinja zona na ekavizmut e v susedstvo s podobna zona v balkano-slavjanskiut ezik (bulgarski +severomakedonski) na zapad ot nashenskata jatova granica.
        • V suqnost, tova e obqa zona na ekavizum v jyzhno-slavjanskiut dialekten kontinyym, zapadnata chast ot kojato prinadlezhi na srubskiut ezik, a iztochnata - na nashiut balkano-slavjanski ezik.
      
      
      • Za nashenskata jatova granica mozhete da prochetete tyka.
      • Jatovata granica deli bulgarskiut ezik na dve narechia: iztochno i zapadno.
      
      
      • Tradiciata v Bulgaria i Rysia pozvoljava i podskazva perfektno reshenie na problemut s jatovata granica i s nachertanite ot nejų dve narechia na bulgarskiut ezik.
      
      
      • Perfektnoto reshenie - bykvata jat Ѣ s dvojako zvychene kato E ili IA - e bilo chast ot oficialniut ivanchevski pravopis, v sila do 1945, kogato e bil otmenen ot otechestveno-frontovcite.
      
      
      • Nehkoi xora vse oqe su na mnenie, che otechestveno-frontovskata ezikova reforma ot 1945 e bila naychno-obosnovana.
      • Zavisi kakvo se razbira pod "nayka". Ako na "naykata" su spysnuli zadachata da se bori s "veliko-bulgarskiut shovinizum", to "naykata" se e spravila s tazi zadacha perfektno.
      • Zabelezhete, che i dvata puti, kogato bykvata jat Ѣ e bivala izxvurlena ot pravopisut - pri reformata na Omarchevki (1921) i (1945) ot otechestveno-frontovcite - vse e bil v sila politicheskiut kontekst za borba s "veliko-bulgarskiut shovinizum". Aleksandur Stambolijski kazal na surbite "Xalal da Vi e Makedonia" (za koeto VMRO go osudila na smurt), a Georgi Dimitrov se suglasil da podari na "internacionalistut" Tito i Pirinskiut kraj.
      
      
      • V nastojaqiut moment perfektnoto reshenie vse oqe mozhe da bude vuzstanoveno s otchitane na segashnite realnosti.
        
        
        • Vuzstanovjava se bykvata jat Ѣ v nashata azbyka i se razreshava ypotrebata ih (kakto do 1945) na etimologichnoto (istoricheskoto) mehsto na staro-bulgarskata jatova glasna Ѣ.
        • Otechestveno-frontovskiut dvojak pravopis na promenlivoto Ѣ s bykvite E i Я ne se zabranjava.
        • Razreshava se i ekavski pravopis. Ekavski pravopis oznachava navsehkude vmesto bykvata Ѣ da se pishe bykva E.
        • Razreshava se i ekavski pravogovor. Ekavski pravogovor oznachava proiznoshenieto zapadno ot jatovata granica.
        • Primer: Qe mozhem da pishem хлѢб, хляб ili хлеб. Qe mozhem da kazvame хлıап ili хлеп.
        
        
        • Spomnete si (vizhte po-gore), che po otnoshenie na starata jatova glasna Ѣ srubskiut pravopis suqo taka dopyska varianti.
        
        
        • Vuzstanovjavaneto na bykvata jat Ѣ v azbykata ne oznachava, che v nachalnoto i srednoto ychiliqe qe se ychi koga tochno se pishe tazi bykva.
        • Pazi, Bozhe! Samo na stydentite po bulgarska ili slavjanska filologia qe se prepodava tova.
        • V dejstvitelnost, qe se razrabotjųt specialni kompjyturni programi ot vidut na spell-checker-ite, koito qe razstavjat pravilno bykvite Ѣ v selektiraniut tekst.
    
    
    • Dva jysa, golehm Ѫ i maluk Я.
      
      
      • Golemiut jys Ѫ i malkiut jys Я se narichat oqe golehma i malka nosovka ili zadna i predna nosovka ili zadna i predna nosova glasna, zaqoto taka su zvychali v staro-slavjanski.
      
      
      • Zadna i predna nosova glasna ima v suvremenniut polski ezik.
        • Oznachavat se suotvetno s U i Ę. Diakritichniut znak se naricha ogunche (ogonek, opashchica).
      
      
      • Osven v polski ezik, jysovete v drygite slavjanski ezici su preturpeli denazalizacia (eliminirane na nosoviut prizvyk).
      
      
      • Trehbva da imame pred vid osobenoto razvitie na jysovete v polskiut ezik, kudeto denazalizaciata ne se e slychila, no puk su stanuli drygi neqa.
      
      
      • Denazalizaciata na jysovete v bulgarski se e slychila po-kusno, otkolkoto v ostanulite slavjanski ezici. Ako priemem, che bulgarskite jysove su se denazalizirali predi okolo 500 godini, a v srubski i ryski - predi okolo 1000 godini, to v produlzhenie na nehkolko veka izmeghy slavjanskite ezici nosovi glasni e imalo samo v bulgarski i polski.
      
      
      • Dryga prilika meghy bulgarskiut i polskiut vokalizum e shirokoto proiznoshenie na jatovata glasna Ѣ v dvata ezika.
      • Tova mozhe bi e svidetelstvo za po-rannite migracii na slavjanoglasni purvo v posoka kum Konstantinopol i Solyn v tursene na rabota i civilizacionni blagini i posle na sever po reka Visla v tursene na svobodni neobraboteni zemi.
      • Slavjanoglasnite, koito ostanuli v basejnut na Sredniut Dynav, v rodinata na slavjanoglasieto, stesnili proiznoshenieto na jatovata glasna i denazalizirali jysovete si.
      • Slavjanoglasieto stignulo reka Dnepur veche bez jysove.
      
      
      • Golemiut jys Ѫ (zadnata nosova glasna) naj-verojatno e zvychal kato ON [on] ili YN [un] ili neqo sredno meghy tehx.
        
        
        • Glasezhut ON [on] napodobjava dneshnata polska zadna nosovka U.
        • Glasezhut YN [un] lesno objasnjava na izmenenieto na golemiut jys Ѫ v srubski, slovenski, cheshki, slovashki i ryski, kakto i v nehkoi bulgarski dialekti, kudeto golemiut jys Ѫ se prevruqa v Y [u] sled denazalizaciata.
        • V povecheto bulgarski dialekti predi denazalizaciata na golemiut jys Ѫ toj e preturpehl delabializacia i e pridobil zvychene ЪN [ъn], koeto posle v nehkoi dialekti se e otvorilo do AN [an].
        
        
        • Primer: {staro-slavjanski: зѫбъ, рѫка} {polski: ząb, ręka} {srubski,ryski: зуб, рука} {bulgarski: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Malkiut jys Я (prednata nosova glasna) naj-verojatno e zvychal kato EN [en].
        
        
        • Glasezhut EN [en] napodobjava dneshnata polska predna nosovka Ę.
        • Glasezhut EN [en] lesno objasnjava izmenenieto na malkiut jys Я v bulgarski, srubski, slovenski, kudeto malkiut jys Я se denazaliziral do E.
        • V ryski, slovashki, cheshki, sled stesnjavaneto na jatovata glasna Ѣ v tezi ezici i predi denazalizaciata, malkiut jys Я se otvoril kum IA.
        • Kogato savjanoglasieto stignulo reka Dnepur, malkiut jys Я veche zvychal tam kato IA.
        • Tova se otrazilo na zvycheneto na bykvata Я v suvremennata kirilica.
        
        
        • Primer: {staro-slavjanski,ryski: пять, девять, десять} {polski: pięć, dziewięć, dziesięć} {bulgarski,srubski: пет, девет, десет}.
    
    
    • Dva era, golehm Ъ i maluk Ь.
      
      
      • Dokolkoto tozi ocherk e posveten na erovete, pochti vsichko za tehx veche e kazano.
        
        
        • Tyka po-gore mozhete da prochetete za proizxodut na erovete.
        • Tyka po-gore mozhete da prochetete za glasezhut na golemiut er Ъ.
        • A puk za glasezhut na malkiut er Ь mozhete da prochetete po-doly.
      
      
      • Ostana samo da se ypomene, che v ezici kato srubski, slovenski, slovashki i cheshki dvata era su se sleli.
        
        
        • V srubski i slovenski malkiut er Ь se e vlehl v golemiut er Ъ, kojto posle e izmenil glasezhut si na A.
        • V slovashki i cheshki golemiut er Ъ se e vlehl v malkiut er Ь, kojto posle e izmenil glasezhut si na E.
        • Suqoto e stanulo i v polski, no malko po-kusno, otkolkoto v slovashki i cheshki.
        
        
        • Dvata era se pazjųt naj-dobre v ryski, bez da ima slychai na slivane na ediniut v drygiut.
    
    
    • Rezjyme za staro-slavjanskiut vokalizum:
      
      
      • Glasezhut na konvencionalniut paket E, И, O, У, A se pazi navsehkude v slavjanoglasieto.
      • Glasezhut na diftongut ЪI se pazi v ryski.
      • Glasezhut na dvata jysa, golemiut Ѫ i malkiut Я, se vuzproizvegha v polski.
      • Glasezhut na golemiut er Ъ se pazi v bulgarski.
      
      
      • Ostavat dve glasni - jatovata glasna Ѣ i malkiut er Ь, staro-slavjanskiut glasezh na koito trehbva da se tursi izvun dneshnata slavjanqina. No ne mnogo daleche. V Evropa.
      
      
      • Jatovata glasna Ѣ zvychala kakto glasnata [æ] v anglijskite dymi back (grub), bag (chanta), bad (losh), bat (prilep).
      • Malkiut er Ь zvychal taka, kakto zvychi frenskoto nehmo e, kogato francyzite si pravjųt trydut da go proiznasjat, ili kakto zvychi glasnata vuv frenskite dymi heure (chas) ili oeuf (jajce).
    
    
    • .. Skrij gi obqite mi komentari za staro-slavjanskiut vokalizum ..
  
  
  • ►►  Glasezh na malkiut er Ь v staro-slavjanski  (.. chyj ..)  (.. pokazhi go tam ..)  (.. pokazhi go tyka ..)
  • ▼▼  Glasezh na malkiut er Ь v staro-slavjanski  (.. chyj ..)  (.. pokazhi go tam ..)  (.. skrij go ottyka ..) .. kum nachaloto ..
    
    
    • V tekst po-gore e napisano:
      
      

      Glasnata Ь bila predna i zvychala taka, kakto zvychi frenskoto nehmo e, kogato francyzite si pravjųt trydut da go proiznasjat, ili kakto zvychi glasnata vuv frenskite dymi heure (chas) ili oeuf (jajce).

    
    
    • Pri otgovorut na vuprosut kak e zvychal malkiut er Ь e staro-slavjanski, trehbva da se ima pred vid slednoto:
      
      
      • Kachestvoto na malkiut er Ь v staro-slavjanski qe da e bilo nepoznato na elinofonite, qom za tozi zvyk e bila izmislena otdelna bykva.
      
      
      • Malkiut er Ь, kakto i golemiut er Ъ, verojatno e imal shirok dopystim diapazon na zvychene, koeto e pozvolilo dvata era da se slejųt v srubski, slovenski, slovashki, cheshki.
      • V praezikut tazi glasna e zvychala kato И[i].
      • Staro-slavjanskiut glasezh na malkiut er Ь ne e zapazen v nito edin suvremenen slavjanski ezik.
      • Zvychenieto na malkiut er Ь v staro-slavjanski trehbva da e bilo blizo do zvychenieto na golemiut er Ъ.
      
      
      • Osnovniut element ot proiznoshenieto na koj da e ot dvata era e efektut "lazy lips" (lenivi ystni).
      
      
      • V suvremennite slavjanski ezici malkiut er Ь v silna pozicia e stanul na E [e].
    
    
    • Kato se ima pred vid zvycheneto na glasnata Ь v praezikut kato I[i] i zvycheneto ih sega kato E[e], ponehkoga nepredeleno na vuprosut se otgovarja taka:
      
      
      • Malkiut er Ь v staro-slavjanski e zvychal kato neqo sredno meghy E[e] i И[i].
      • Qe se pomuchim da dadem po-opredelen otgovor.
      • Po-opredelen otgovor znachi na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj prilicha.
    
    
    • Preporuchvam da povtorite fonetichnite yprazhnenia ot podrazdelut za golemiut er Ъ:
      
      
      • Izbirame nehkolko ednosrichni dymi s glasnata Y[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Proiznasjat se taka: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
      • Susredochete se vurxy proiznoshenieto na samiut glasen zvyk У[u].
      
      
      • Zapomnete poziciata na cheljystite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia. Tova e pozicia na zadna glasna.
      
      
      • Ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
      
      
      • Sega, bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut,
      • suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vsehkakvo naprezhenie, ostavete gi da zaemat nehkakva estestvena pozicia,
      • no bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut.
      
      
      • Verojatno qe chyete лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Verojatno qe se polychut dymite лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Fonetichnata promehna se naricha delabializacia: izkljychvane na ystnite ot proiznoshenieto.
      • Tazi fonetichna promehna e preturpehl pra-indo-evropejskoto kratko Y[u] prez pra-slavjanski do golemiut er Ъ v staro-slavjanski, i suotvetno v staro-bulgarski, a ottam i v novo-bulgarski.
      • Delabializaciata e stanula verojatno v pra-slavjanskiut period i v staro-slavjanski e bila veche fakt.
    
    
    • A sega da dopulnim fonetichnite yprazhnenia, celejki se v malkiut er Ь:
      
      
      • Izbirame nehkolko ednosrichni dymi s glasnite Y[u] i И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Proiznasjat se taka: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
      • Susredochete se vurxy proiznoshenieto na samiut glasen zvyk.
      
      
      • Zapomnete poziciata na cheljystite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia.
      • Pri Y[u] tova e pozicia na zadna glasna.
      • Pri И[i] tova e pozicia na predna glasna.
      
      
      • Pri Y[u] ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
      • Pri И[i] ystnite su Vi leko napregnuti i leko iztegleni vstrani.
      
      
      • Sega, bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut, i pri Y[u], i pri И[i],
      • suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vsehkakvo naprezhenie, ostavete gi da zaemat nehkakva estestvena pozicia,
      • no bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut.
      
      
      • Verojatno qe chyete лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Fonetichnata promehna mozhe da se nareche delabializacia: izkljychvane na ystnite ot proiznoshenieto, lazy lips, lenivi ystni.
      • Tazi fonetichna promehna su preturpeli pra-indo-evropejskite kratko Y[u] i kratko И[i] prez pra-slavjanski suotvetno do golemiut er Ъ i do malkiut er Ь v staro-slavjanski, i v chastnost v staro-bulgarski.
      • Delabializaciata e stanula verojatno v pra-slavjanskiut period i v staro-slavjanski e bila veche fakt.
    
    
    • I tuj, nyghaem se ot po-opredelen otgovor. Staro-slavjanskiut maluk er Ь na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj prilicha.
      
      
      • Naj-blizko e frenskoto taka narecheno nehmo E.
      • V silna pozicia mozhe da se doblizhi do dryga frenska predna otvorena glasna [œ]: heure (chas), oeuf (jajce), jeune (mlad).
        • Zatvoreniut variant na frenskata glasna (oeufs: jajca) e daleche ot proiznoshenieto na malkiut er.
      • I v nemski se sreqa tazi glasna, no rehdko: Göttin (boginja). V povecheto slychai v nemski glasnata ö e zatvorena.
      
      
      • Mozhe bi naj-podxodjaqiut primer qe se nameri v yngarskiut ezik: köszönöm (КЬСЬNЬМ, blagodarjų).
        
        
        • Google translate service ozvychava. Chyjte go.
        • Tova naprimer e oglasovkata na staro-slavjanskata dyma ДЬНЬСЬ (denes, dnes). Chyjte go pak: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Pod desniut pravougulnik, kudeto pishe Köszönöm, cuknete na visokogovoritelcheto.
        
        
        • Stryva si da se otbelezhi, che slavjanqinata e predostavila moqen sybstrat na yngarskiut ezik.
        • Yngarskiut ezik e imal i tjyrkski sybstrat (ostatuchen avarski ili pechenezhki).
      
      
      • Kato se spomena tjyrkski ezik, sledva da se ypomene i tova, che vokalizmut na povecheto tjyrkski ezici sudurzha i dvete glasni, koito tyk predpolagam da su predstavljavali golemiut i malkiut er.
        • V chastnost, v tyrski jų ima suqata glasna, kakto v yngarskoto köszönöm, no tja mozhe da se sreqa samo v purvata srichka i po pravilata na vokalnata xarmonia preminava v E v sledvaqa srichka.
          • dört: chetiri. köfte: kjyfte.
      
      
      • Rezjymè:
        • Malkiut er Ь se predpolaga da e zvychal kato glasna, kojato sega se sreqa v mnogo evropejski ezici.
        • Golemiut er Ъ se predpolaga da e zvychal kato glasna, kojato jų ima v suvremenniut bulgarski ezik, kakto i v susedni ezici.
    
    
    • Ostava da se izjasni prexodut na staro-slavjanskiut maluk er Ь, kogato e v silna pozicia, v glasna E.
      
      
      • Da si spomnim kak v srubski i slovenski golemiut er Ъ se otvarja v A.
      • Po suqiut nachin malkiut er Ь se otvarja v E i tova se e slychilo povsemestno.
      
      
      • Ot dryga strana, glasnata [œ], kojato e predpolagaemoto zvychene na staro-slavjanskiut maluk er Ь, chesto se aproksimira s E:
        • Tova e redovna praktika v ryski.
        • Peugeot: Pezho
        • Général De Gaulle: General De Gol
        • Tyrskoto köfte (kjyfte) na grucki e s E: κεφτές
    
    
    • .. Skrij go komentarut mi za glasezhut na malkiut er Ь v staro-slavjanski ..
  
  
  • ►►  Star moj komentar za proiznoshenieto na staro-slavjanskite erovi glasni  (.. pokazhi go tyka ..)
  • ▼▼  Star moj komentar za proiznoshenieto na staro-slavjanskite erovi glasni  (.. skrij go ..)
    
    
    • Vuprosi:

      как ТОЧНО са се произнасяли звуците,обозначени с "ъ" и"ь"... Та въпроса ми е дали в праславянския това "небрежно произношение на гласната "у"" е звучало точно по начина по който звучи сега в българския или това е интерпретация само на славянските племена живеещи около Солун?
      
      И другият въпрос е как точно е звучал "ь",тоест как е звучал на праславянски "львъ"?

    • Kak e zvychalo na staro-slavjanski "сънъ"?

      Naj-starata predpolagaema forma na tazi dyma v praezikut e "*supnus", kojato po tamoshnite putiqa e preminula v latinskoto "somnus" i gruckoto "hypnos".
      
      A "po putjut nasam" v pra-slavjanski tazi dyma se e oprostila na "*sunu" ("*суну"). Bykvata "u" tyk oznachava kratuk zvyk.
      
      A puk v staro-slavjanski (staro-bulgarski) dymata se e oprostila oqe poveche i e stanula "сЪнъ".
      
      Glasnata "Ъ" e nebrezhno proizneseno "Y" v smisul, che tja se proiznasja pochti kato "Y", no bez ychastie na ystnite.

    • Kak e zvychalo na staro-slavjanski "львъ"?

      Predpolaga se, che na pra-slavjanski tazi dyma e zvychala "*Livu" (vuzmozhno i "*Liu", sravnete s latinskoto "Leo"). V "*Livu" bykvite "i" i "u" oznachavat kratki glasni. Ydarenieto e na "i".
      
      Proiznesete go tova "*Livu"/"*ливу", i to, ako mozhete, po frenski manier, sus silno opunati ystni, i go zapomnete.
      
      Sled tova proiznesete "*Levo"/"*лeвo" i sravnete ot edna strana "i" s "e", a ot dryga "y" s "o". Oburnete vnimanie na polozhenieto na ystnite i na ezikut.
      
      Ystnite pri "e" i "o" sa po-slabo napregnuti, otkolkoto pri "i" i "y" suotvetno.
      
      I tuj, proiznesete "ЛЕВО", послѣ "ЛИВУ", послѣ "ЛЬВЪ". Ударението - на първата сричка.
      
      За да произнесете "Ъ", нагласѣте говорния̌т апарат за "У", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги закрѫгляйте.
      Ще се получи нѣщо като сегашното ни "Ъ" - гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "О" и "У".
      
      За да произнесете "Ь", нагласѣте говорния̌т апарат за "И", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги разтягайте.
      Ще се получи гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "Е" и "И".

    • Po tazi prepratka qe namerite tablica na glasnite zvykove, postroena po pravilata:
      • prednite glasni nalehvo, zadnite - nadehsno;
      • zatvorenite glasni nagore, otvorenite - nadoly po tablicata.
    
    
    • Zvykut "u"/"у" e pokazan v gorniut desen ugul kato Close_back_rounded_vowel (zatvoreno, zadno, zakrugleno).
      
      Pod nego e zvykut "o" (nemskoto "ah so!"), pokazan kato Close-mid_back_rounded_vowel (polyzatvoreno, zadno, zakrugleno).
      
      Pod nego e slavjanskiut zvyk "o" Open-mid_back_rounded_vowel (polyotvoreno, zadno, zakrugleno).
      
      Tyrskoto "ъ" (хатър, сатър, i t.n.) e postaveno otljavo do "u" kato Close_back_unrounded_vowel (zatvoreno, zadno, nezakrugleno).
      
      Dneshnoto bulgarsko "ъ" e postaveno s ygovorki na pozicia otljavo do "o" kato Close-mid_back_unrounded_vowel (polyzatvoreno, zadno, nezakrugleno). A bi trehbvalo da se postavi na nesuqestvyvaqata pozicia Near-close_near-back_unrounded_vowel otlehvo do Near-close_near-back_rounded_vowel.
      
      Staro-slavjanskoto "ъ" naj-verojatno e bilo na poziciata na dneshnoto bulgarsko "ъ": nehkude meghy "o" i "y", malko vlehvo, no nezakrugleno (unrounded).
      
      Po dialektite su bili vuzmozhni i drygi unrounded-pozicii (naprimer, Close_back_unrounded_vowel, ili Close-mid_back_unrounded_vowel, ili Open-mid_back_unrounded_vowel, ili Schwa, no kolkoto po-daleche i bil zvykut "ъ" ot gorniut desen ugul na tablicata, tolkova e bil po-malko diferenciran i po-malko stabilen. Naprimer, v redica dialekti zvykut "ъ" e "trugnul nadoly" po tablicata i taka v zapadno-bulgarski i ryski e stignul do poziciata na slavjanskoto "o", a v srubski - do "a". V polski i cheshki e "trugnal nalehvo" i se e izravnil sus zvykut "ь" i posle s "e".
    
    
    • Sega da poglednem kum lehvata chast na tablicata - kum prednite glasni. Ignorirajte zakruglenite (rounded) glasni.
      
      Slavjanskoto (dulgo) "i"/"и" e gore vlehvo, na pozicia Close_front_unrounded_vowel, ili Near-close_near-front_unrounded_vowel.
      
      Slavjanskoto (kratko) "e" e na pozicia Open-mid_front_unrounded_vowel.
      
      Nehkude meghy tehx e bilo staro-slavjanskoto "ь", naj-verojatno na pozicia Close-mid_central_unrounded_vowel.
    
    
    • .. Skrij go stariut mi komentar za staro-slavjanskite erove ..
  
  
• ►►  Otnosno taka narechenite protezi v slavjanski  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokazhi tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Otnosno taka narechenite protezi v slavjanski  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokazhi tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • ►►  Zadaden be vupros za slavjanski dymi, zapochvaqi s A  (.. pokazhi go tyka ..) (.. pokazhi go tam ..) 
    
    
  • ▼▼  Vupros za slavjanski dymi, zapochvaqi s A  (.. skrij go ..) (.. pokazhi go tam ..) 

     Georgi Valeriev Spasov,  2019-01-08 11:08  Molja za pomoq! Polychix vupros, dali moga da kazha tri bulgarski dymi, koito da zapochvat s bykvata A.

    Vuprosut za slavjanski dymi, zapochvaqi s A, e yprazhnenie vurxy slavjanskata istoricheska fonetika.

  • ►►  Zakon za otvorenata srichka  (.. pokazhi ..)
    
    
  • ▼▼  Zakon za otvorenata srichka  (.. skrij ..)

    Znaete, che v staro-slavjanskiut ezik, kakto toj e zasvidetelstvan v krajut na 9-ti vek, nehmalo zatvoreni srichki. Vsehka srichka trehbvalo da zavurshva na glasen zvyk. Da narechem tova zakon za otvorenata srichka. Tozi zakon bil izcehlo implementiran, imalo vreme, kogato tozi zakon nehmal izkljychenia. Tova e mnogo vazhen zakon. Za vremeto, kogato tozi zakon e bil v sila, mozhe da se ypotrebjava terminut staro-slavjanski ezik. Za vremeto otpredi vlizaneto na tozi zakon v sila, za vremeto otpredi povsemestnoto otvarjane na srichkite, se ypotrebjava terminut pra-slavjanski ezik.

  • ►►  Zakon za narastvaqata zvychnost v srichkata  (.. pokazhi ..)
    
    
  • ▼▼  Zakon za narastvaqata zvychnost v srichkata  (.. skrij ..)

    Purvoto obobqenie na zakonut za otvorenata srichka e zakonut za narastvaqata zvychnost. I tozi zakon bil izcehlo implementiran, imalo vreme, kogato tozi zakon nehmal izkljychenia. Pak stava dyma za stroezhut na srichkata. Srichkata zavurshvala na glasen zvyk, pred kojto mozhe da ima suglasni, edna ili nehkolko. No ako su poveche ot edna, tezi suglasni trehbvalo da su podredeni s narastvaqa zvychnost, ne mozhelo da se slagat v proizvolen red.

    Eto primeri na dopystimi srichki:
    
    TVO- STA- STVO- STRA- MLA- GRA- DRA-

    Eto puk primeri, kogato bez erut srichkata bi stanula nedopystima:
    
    PU-TICA (ptica) BU-ChELA (pchela) VJ-SEKUI (vseki) VU-TORJNIKU (vtornik)

  • ►►  Stremezhut da nehma srichka bez suglasna dokarva protezite  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Stremezhut da nehma srichka bez suglasna dokarva protezite  (.. skrij ..)
    
    
    • Sled formyliranite gore dva bezapelacionni zakona ezikut vzel inercia i razvil stremezh narastvaqata zvychnost v srichkata da se projavjava. Tozi stremezh ne svaril da se "yzakoni", ponezhe dvata zakona, koito go podxranili, s vremeto izgybili sila i veche ne dejstvat v suvremennite slavjanski ezici.
    
    
    • I tuj, vsehka srichka bila otvorena - zavurshvala na glasen zvyk. Ako imalo suglasni pred glasniut zvyk, togava namiral projavlenie zakonut za narastvaqata zvychnost v srichkata. Ama ako pred glasniut zvyk nehmalo nikakva suglasna, ako srichkata se sustojala samo ot edna glasna? Naprimer, A-GNJa (agne). Na ezikut my se doqehlo i togava da se projavjava nehkakva narastvaqa zvychnost.
    
    
    • Za celta ezikut v nachaloto na srichka, sustavena ot samotna glasna, ponehkoga postavjal suglasna - protetichna suglasna ili nakratko proteza. V roljata na takiva protezi mozheli da se izjavjavat samo dve suglasni - J (I, J, i kratko) i V (w, y kratko). Kato protezi slagali J kratko ili W kratko.
    
    
    • Obqo vzeto, protezite se slagali neredovno i vseki slavjanoglasen verojatno e bil chyval v rechta na drygi slavjanoglasni dryga postanovka na protezite, razlichna ot taja, s kojato toj e bil sviknul. Obqo vzeto, slavjanoglasnite qe da su imali naglasata da ne obruqat golehmo vnimanie na protezite.
  
  
  • ►►  Kak se protezirali otdelnite glasni v staro-slavjanski  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Kak se protezirali otdelnite glasni v staro-slavjanski  (.. skrij ..)
    
    
    Za da zavurshim temata za protezite, ostava da razgledame vseki glasen zvyk v pra-slavjanski i staro-slavjanski i da pokazhem kak se e proteziral toj, ako ostanel samoten v srichkata.
    
    
    • Ъ: golehm er. V tozi slychaj popada i diftongut ЪI. V tozi slychaj "stremezhut" se e prevurnul v zakon bez izkljychenia. V tozi slychaj vinugi su slagali proteza "w kratko", t.e. V. Podchertal sum v tozi abzac nehkolko takiva protezi. Spomnete si, che predlogut V se e pishel nehkoga ВЪ i toj se e pishel taka, zaqoto taka se e i proiznasjal. I v tozi predlog suglasnata V e proteza. Tozi slychaj, slychajut Ъ - golehm er, predstavja glasnata Y (U) ot praezikut, kratka ili dulga. Mozhem da kazhem, che vsehka praezichna glasna Y (U) e polychavala za proteza suglasnata w kratko. Zabelezhete, che v praezikut e imalo dulga glasna Y, kratka glasna Y i suglasna w kratko (kakto sega v anglijski). Ne biva da se burkat tezi tri zvyka.
    
    
    • Ь: maluk er. Malkiut er samoten v srichka polychaval proteza J (j kratko) i zaedno s nejų se prevruqal v glasna I. Izkljychenia se sreqat v zapadno-slavjanski (polski, cheshki, ..), kudeto malkiut er mozhel da si ostane samoten bez proteza i posle v tazi slaba samotna pozicia toj izpadal ot proiznoshenieto. Primeri: (bulg.) имам, игра, (polski) mam, gra, (cheshki) mám, hra.
    
    
    • A: Po pravilo, ako glasnata A ostanela samotna v srichkata, tja polychavala proteza J (j kratko) i taka se prevruqala v IA. Izkljychenia ot tova pravilo imalo v staro-bulgarski i suotvetno v novo-bulgarski. Izkljychenia su AGNE i AZ. Za AZ qe stane dyma po-doly. Ima i drygi izkljychenia v bulgarski. V drygite slavjanski ezici nehma izkljychenia: tam vsichki dymi, zapochvaqi s A, su zaemki ili puk su novi zvykopodrazhatelni derivati.
    
    
    • Ѣ: jatova glasna. Po pravilo, ako jatovata glasna ostanela samotna v srichkata, tja polychavala proteza J (j kratko) i zaedno s nejų se prevruqala v IA. Zabelezhete, che sled proteziraneto v podobna pozicia veche ne se razbiralo dali originalnata glasna e bila A ili Ѣ. Primeri: jad, jam, .. Praviloto ima izkljychenia i v bulgarski, i v drygite slavjanski ezici. Pokazatelen primer e mestoimenieto "az". Pra-starata my forma e *ēǵo. Sled satemizaciata i redykciata na krajnata glasna se polychilo *ēzŭ. Zapisano na "kirilica", tova stava *ѣзъ. Sled proteziraneto se polychava IAЗЪ, koeto veche mozhe da se schita za zasvidetelstvana forma. Vuv vsichki slavjanski ezici, osven v iztochno-bulgarski, sega imame IAZ, sukrateno do IA. Zapisano na ryska kirilica, tova e ЯЗ ili Я. V bulgarski se projavjava nesigyrniut xarakter na protezata, v bulgarski protezata se izostavja i se polychava staro-bulgarskoto АЗЪ i novo-bulgarskoto AZ.
    
    
    • I: Protezata J prakticheski niqo ne promenjala v glasnata I. Dali na tazi proteza qe se nablegne v proiznoshenieto - tova nikoga ne e imalo znachenie.
    
    
    • E: Protezata J vinugi prisutstva v ryski, no v bulgarski na nejų nikoga ne ih se e obruqalo vnimanie - i s nejų, i bez nejų - vse taja. Dori imeto na gradut "Jerysalim" na bulgarski mozhe da se proiznese "Erysalim", makar che nachalnoto J v slychajut ne e slavjanska proteza.
    
    
    • Maluk jys (Я): V bulgarski malkiut jys preminal v E i za negovoto protezirane vazhi napisanoto po-gore za E. V iztochno-slavjanski (ryski, ykrainski) obache malkiut jys vinugi (ne samo v samotna pozicia) polychil proteza J, a samiut maluk jys se otvoril i se denazaliziral do A. V rezyltat, malkiut jys stanul na IA v ryski, koeto vodi v ryski do smesvane na bykvata maluk jys (Я) i diftongut IA - v ryski te prestanuli da se razlichavat. Ottam i nie sega polzvame bykvata Я kato rysnacite.
    
    
    • O: O-o-osoben slychaj. Pri glasna O, samotna v srichka, ne samo se kolebaeli dali izobqo da ih slozhut proteza, no se kolebaeli koja proteza da ih slozhut - J kratko ili W kratko. Primeri: (bulg.dial.) йоще, (rys.) восемь, (ykr.) вона, ..
    
    
    • Y: Yxo, ychi, ym, .. Stava dyma za slavjanskoto Y, koeto na originalnata kirilica se oznachavalo s digrafut OY, no samo poradi tova, che tozi glasen zvyk i na grucki se oznachava sus suqiut digraf OY. V predklasicheskiut grucki digrafut OY e zvychal kato diftong OY, posle se monoftongiziral v obiknoveno Y (lat. U), no pisaneto s digraf OY si ostanulo i dosega. Ottam bilo zaimstvano i v slavjanskata pismenost. Obache slychajno - da povtorjų po slychajnost - i v istoriata na nashiut slavjanski ezik se slychilo podobno neqo: diftongut OY (lat. OU) ot pra-ezikut se monoftongiziral v Y (lat. U). Tova go pishu, za da sxvanete, che slavjanskite Yxo, ycha, ym .. v pra-slavjanski su zvychali priblizitelno taka: *ouxo, *oukjiti, *oumŭ, .. Tova go pishu, za da mogu da svedu tozi slychaj do predishniut. Kakto pri O, taka i pri Y, ne samo se kolebaeli dali izobqo da slagat proteza, no se kolebaeli koja proteza da slozhut. Primer: jynak.
    
    
    • Ѫ: golehm jys. Imalo kolebanie dali golemiut jys zaslyzhaval proteza, no pri polozhitelno reshenie za protezirane slagali my vinugi W kratko. Tova pokazva, che golemiut jys ne e bil tochno nosovo O, kakto obiknoveno se predpolaga vuz osnova na suvremenniut polski, a e bil po-skoro nosovo Y. Primeri sus i bez proteza: (bulg.) вѫглища, (rys.) уголь, (bulg.) вѫзел, (rys.) узел, (bulg.) вѫтък, (bulg./rys.) ѫгъл/угол, (rys.) усы, (bulg.) навѫсен.
    
    
    • (.. skrij go proteziraneto po glasni ..) 
  
  
  • ►►  Nekoi izvodi za golemiut jys Ѫ v staro-slavjanski  (.. pokazhi tyka ..) (.. pokazhi tam ..) 
  • ▼▼  Nekoi izvodi za golemiut jys Ѫ v staro-slavjanski  (.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..) 
    
    
    • Predpostavki:
      
      
      • Golemiut er Ъ vinugi e polychaval proteza "w kratko", t.e. V.
      • V bulgarskiut ezik golemiut jys Ѫ pochti vinugi polychava proteza "w kratko", t.e. V.
      
      
      • Bulgarskiut ezik pazi staro-slavjanskoto zvychene na golemiut er Ъ.
      • Staro-slavjanskiut golehm jys Ѫ v bulgarski e preminul v golehm er Ъ.
      
      
      • Po princip, staro-slavjanskiut golehm jys Ѫ trehbva da se razglegha kato zadna nosova glasna s neopredeleno kachestvo.
      • Za zadni glasni mogut da minut Y, O i A.
      
      
      • Rodinata na slavjanoglasieto e dneshna Yngaria i nehkoi prilezhaqi teritorii.
    
    
    • Izvodi:
      
      
      • Dvete purvi migracii na slavjanoglasni su: na jygoiztok kum Carigrad-Konstantinopol i na sever nadoly po Visla.
      
      
      • Slavjanoglasnite, migrirali na sever i nadoly po Visla ..
        
        
        • .. i dosega ne su izvurshili denazalizacia na jysovete, za razlika ot ostanuloto slavjanoglasie.
        • .. v krajna smetka kachestvoto na texniut golehm jys se e ystanovilo na O, nosovo O.
      
      
      • Slavjanoglasnite, koito ne su posledvali migrantite po Visla, a su ostanuli v rodinata na slavjanoglasieto ..
        
        
        • .. ystanovili kachestvoto na golemiut jys Ѫ na Y, nosovo Y.
      
      
      • Slavjanoglasnite, migrirali na jygoiztok kum Carigrad-Konstantinopol:
        
        
        • Podlozhili golemiut jys Ѫ - nosovoto Y - na delabializacia,
        • suqata delabializacia, kojato preturpehla praslavjanskata glasna Y,
          delabializacia ot Y kum Ъ.
        
        
        • Taka te zatvurdili kachestvoto Ъ sred svojut repertoar ot glasni.
        
        
        • Dulgo vreme proiznasjali golemiut jys Ѫ kato nosovo Ъ.
        • Makar i kusno, izvurshili denazalizacia i v krajna smetka golemiut jys Ѫ se izravnil s golemiut er Ъ.
      
      
      • Slavjanoglasnite, ostanuli v rodinata na slavjanoglasieto ..
        
        
        • .. skoro izvurshili denazalizacia na golemiut jys Ѫ
        • i v krajna smetka pri tehx toj se izravnil s Y.
        
        
        • Slavjanoglasieto se dobralo do Dnepur veche bez nosovi glasni, bez jysove.
    
    
    • Oqe dovodi.
      
      
      • Predpostavki:
        
        
        • Proteza na Y(U) i suotvetno na golemiut jys v ryski se slaga mnogo rehdko.
        • Rehdko se slaga proteza na Y(U) i v bulgarski: yxo, ysta, ym, ychu.
        
        
        • Obache proteza na golemiut jys Ѫ v bulgarski se slaga pochti vinugi.
        • Proteza na golemiut jys Ѫ se slaga chesto i v polski: węzel (BG: вѫзeл), Węgry (OCS: ѫгръı).
      
      
      • Potvurghavat se izvodite, che:
        
        
        • Golemiut jys Ѫ dulgo vreme se e proiznasjal v bulgarski kato nosovo Ъ, predi da se denazalizira, predi da zagybi nosoviut si prizvyk.
        
        
        • Osven v bulgarski i polski, v ostanulata chast ot slavjanoglasieto golemiut jys Ѫ se e denazaliziral tvurde rano,
        • a verojatno i malkiut jys.
  
  
  • ►►  Oqe za narastvaqata (ili vuzxodjaqata) zvychnost  (.. pokazhi ..) (.. pokazhi v ryskata vikipedia ..) 
  • ▼▼  Oqe za narastvaqata (ili vuzxodjaqata) zvychnost  (.. skrij ..) (.. pokazhi v ryskata vikipedia ..) 
    
    
    • Zakonut za otvorenata srichka e chasten slychaj na po-obqiut zakon za vuzxodjaqata (narastvaqata) zvychnost.
    
    
    • Statiata vuv vikipediata podregha zvychnostta taka:

      V celom: frikativnыe → affrikatы → smыchnыe → nosovыe → plavnыe → glasnыe.

      
      
      • frikativnыe: proxodni shymni suglasni (S,Sh,Z,Zh,X).
      • affrikatы: C, Ch
      • smыchnыe: pregradni shymni suglasni (P,B,T,D,K,G).
      • nosovыe: N, M.
      • plavnыe: L, R.
      • glasnыe: U,UI,J,A,E,I,E,Ja,O,Y,U.

    • Zabelezhete, che statiata vuv vikipediata propyska polyglasnite W i J. No ne znam po-dobro izlozhenie.
    
    
    • Statiata vuv vikipediata naricha tova tendencia, ponezhe se ima pred vid pra-slavjanskiut ezik.
    • Za pra-slavjanskiut ezik tova vse oqe e tendencia, no za staro-slavjanskiut veche e zakon.
    
    
    • Razbira se, statiata vuv vikipediata e prava da postavja stremezhut kum vuzxodjaqa zvychnost v nachaloto na neqata.
    • Tova e vseobxvatnoto javlenie.
    • Zakonut za otvorenata srichka i po-obqiut zakon za narastvaqata zvychnost v srichkata su projava na tozi stremezh, dokarana dokraj.
    • Protezite su projava na suqiut stremezh, no ne su yspeli da polychut statytut na zakon.
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi protezite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  (.. pokazhi tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  Chetivo: About the vowels [ъ] and [ь] in Slavic. (tekstut e na anglijski)  (.. pokazhi chetivoto ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  Chetivo: Some considerations about the Slavic motherland .. (tekstut e na anglijski)  (.. pokazhi chetivoto ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  Chetivo: Some considerations about the Old Common Slavic language and the ethnonyms .. (tekstut e na anglijski)  (.. pokazhi chetivoto tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  Chetivo: Obqoslavjanskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod  (.. pokazhi chetivoto tam ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  Chetivo: Xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym  (.. pokazhi chetivoto tam ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Chetiri vazhni ezikovi javlenia v dalechnata istoria na slavjanqinata  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..
  
• ▼▼  Chetiri vazhni ezikovi javlenia v dalechnata istoria na slavjanqinata  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)
  
  
  
  • ◄►  .. Beshe pyblikyvano vuv facebook ..  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Postanovka i xronologia  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Postanovka i xronologia  (.. skrij ..)
    
    
    • Povodut e nalichieto na dve otdelni bykvi za dvata vida З(Z) i v kirilicata, i v glagolicata.
    • Stava dyma za dvata vida zvyk З(Z) v staro-slavjanski:
      
      
      • satemno З(Z) - staro, i
      • vtoro-palatalizacionno З(Z) - novo.
    
    
    • Taka che celta mi e da razjasnjų ponjatiata - javleniata - satemizacia i palatalizacia (purva i vtora).
    
    
    • Sledovatelno, qe stava dyma za velarnite suglasni.
      
      
      • Velarnite suglasni su vid dorsalni suglasni.
      
      
      • Svedenie v avans: v dneshniut ni ezik velarnite suglasni su К-Г-Х (Korà-Gorà-Xorà).
    
    
    • Epoxite. Nashiut ezik e prezhivehl slednite istoricheski epoxi, kakto mozhem da si gi predstavim sega:
      
      
      • Praistoricheska epoxa - niqo niqichko ne znaem.
      • PIE: Pra-indo-evropejska epoxa - nashiut ezik e bityval v kachestvoto si na pra-indo-evropejski ezik (PIE) i e spodeljal tova svoe bitie s ostanulite indo-evropejski (IE) ezici.
      • Pra-slavjanska epoxa (Proto-Slavic) - da kazhem ot 5-ti vek predi Xrista do 8-mi vek sled Xrista.
      • Slavjanska epoxa - vekovete 9-ti i 10-ti. Togava nashiut ezik e bil pismeno zasvidetelstvan i minava v kategoriata na izvestnite ezici.
      • Balkanska epoxa - vekovete ot 11-ti do 19-ti.
      • Rysofilska epoxa - ot okolo 1870 do okolo 1990.
      • Cigansko-globalizacionna epoxa - sled 1990. (.. oqe za epoxite tyka ..)
    
    
    • Javleniata, za koito qe stava dyma. Javlenia, zasjagaqi velarnite suglasni.
      
      
      • Satemizaciata. Slychila se e v epoxata na PIE po putjut kum slavjanqinata.
      
      
      • Javlenieto, opisano v zakonut na Pedersen. Slychilo se e v epoxata na PIE po putjut kum slavjanqinata.
      
      
      • Purva palatalizacia. Slychila se e v pra-slavjanskata epoxa.
      
      
      • Vtora palatalizacia. Slychila se e v pra-slavjanskata epoxa.
      
      
      • Purvite dve javljania se spodeljat s baltijskite ezici (latvijski, litovski, pryski).
      • Tova dava osnovania za balto-slavjanskata ezikova grypa i za nehkogashniut baltoslavjanski dialekten kontinyym.
      • Dvete palatalizacii su si chista slavjanqina i ne se spodeljat s baltijskite ezici.
      
      
      • Nikoe ot tezi javlenia v slavjanqinata ne se spodelja s germanqinata.
      • Vlianiata meghy slavjanqinata i germanqinata su bili ot tip "ezikov sujyz" (Sprachbund), a ne ot tip "genetichesko rodstvo".
    
    
    • (.. skrij go podrazdelut ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Satemizaciata  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Satemizaciata  (.. skrij jų ..)
    
    
    • Za da se objasni satemizaciata, trehbva da vurnem v epoxata na PIE (pra-indo-evropejskiut ezik).
    
    
    • Tazi prepratka vodi di tablica, ozaglavena "Shymnite suglasni v PIE i putjut im kum slavjanski".
    • Shymnite suglasni, bez suglasnata S, kakto su rekonstryirani za PIE, v tazi tablica su podredeni:
      
      
      • v tri koloni:
        
        
        • newtralna kolona,
        • glotalna kolona, i
        • generalna kolona,
      
      
      • i v pet reda:
        
        
        • red labialni suglasni,
        • red dentalni suglasni, i
        • tri reda velarni suglasni.
    
    
    • Ako v momentut samo velarnite suglasni su ot interes, to za PIE su rekonstryirani devet takiva, podredeni
      
      
      • v tri koloni na tablicata:
        
        
        • newtralna kolona,
        • glotalna kolona, i
        • generalna kolona,
      
      
      • i v tri reda:
        
        
        • red ploski (obiknoveni) velari,
        • red palatovelari (s jotov prizvyk +j), i
        • red labiovelari (s labialen prizvyk +w).
      
      
      • Eto kak izglegha tablicata s predpolagaemite velarni suglasni v PIE:
        
        

        Osnovna matrica na velarnite suglasni v PIE	Kolona Neytralni suglasni fonemi Π_Τ_Κ	Kolona Zvychni/glotalni suglasni fonemi Β_Δ_Γ	Kolona Generalni suglasni fonemi Φ_Θ_Χ
        Red Velarni suglasni fonemi bez nikakuv prizvyk (ploski velari)	Κ	Γ	Χ (pieChi)
        Red Velarni suglasni fonemi s prizvyk +j (palatovelari)	Ḱ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)	Χ́ (Χj:pieChi+j)
        Red Velarni suglasni fonemi s prizvyk +w (labiovelari)	Κw (pieKappa+w)	Γw (pieGamma+w)	Χw (pieChi+w)

    
    
    • Predpolagaemite devet velarni suglasni za PIE su tvurde mnogo za edin ezik.
      
      
      • Malko ezici po svetut imat tolkova mnogo velari.
      • Suvremenniut bulgarski ezik ima tri (К-Г-Х), [novo-]gruckiut - chetiri, frenskiut - dva.
      
      
      • V pra-slavjanskata epoxa po putjut si kum slavjanqinata ezikut ni e namalil brojut na velarite ot devet na dva.
      
      
      • Za tova stava dyma v tozi podrazdel, ozaglaven "satemizaciata".
    
    
    • Tri javlenia su doprinesli za procesut za namaljavane na brojut na velarite v nashiut ezik ot devet na dva.
      
      
      • Xronologichniut im red nehma kak da se ystanovi sega.
      • Procesut e trajal xiljadoletia.
    
    
    • Ednoto javlenie e obedinenieto na glotalnata i generalnata kolona ot tablicata.
      
      
      • Onezi dialekti na PIE, koito su trugnuli po putjut kum slavjanqinata, su obedinili glotalnata i generalnata kolona.
        
        
        • Pri vsichki shymni suglasni, ne samo pri velarite.
      
      
      • Obedinenieto na glotalnata i generalnata kolona fonetichno se izrazjava chrez eliminirane na pridixanieto.
      
      
      • Ako dialektite na PIE izvun slavjanqinata ne ni interesyvat, to bez ogranichenie na obqnostta mozhem da schitame, che shymnite suglasni su podredeni v dve koloni:
        
        
        • bezzvychni suglasni (newtralna kolona) i
        • zvychni suglasni (glotalno-generalna kolona).
    
    
    • Drygoto javlenie e eliminiraneto na labialniut prizvyk (+w) pri velarite.
      
      
      • V onezi dialekti na PIE, koito su trugnuli po putjut kum slavjanqinata, labiovelarite su stanuli obiknoveni (ploski) velari.
      
      
      • Ako latinski-grucki-nemski ne ni interesyvat, mozhem da zabravim za labiovelarite.
    
    
    • Sled tezi dve javlenia tablicata na velarnite suglasni ostava s dve koloni i s dva reda
      • i izglegha taka:
        
        

        Primerna matrica na velarnite suglasni v dialektite na PIE po petjut kum slavjanqinata	Kolona bezzvychni suglasni fonemi Π_Τ_Κ (neytralna kolona)	Kolona zvychni suglasni fonemi Β_Δ_Γ (glotalno-generalna kolona)
        Red Velarni suglasni fonemi bez nikakuv prizvyk (ploski velari)	Κ	Γ
        Red Velarni suglasni fonemi s prizvyk +j (palatovelari)	Ḱ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)

      
      
      • V ezikut ostavat chetiri velara:
        
        
        • dva ploski velara (Κ-Γ) i
        • dva palatovelara (Κ́-Γ́).
      
      
      • Na tova mehsto da napravim pochivka, prez kojato mozhete da obsughate vuzmozhnostta bykvite Κ́ i Γ́ ot severno-makedonskata azbyka da otrazjavat onova pra-staro polozhenie ot pra-indo-evropejskata epoxa.
    
    
    • Tretoto javlenie e satemizaciata.
      
      
      • Stignuxme i do nejų.
      
      
      • Nikude v zasvidetelstvanite i v suvremennite IE ezici palatovelarite ne su zapazeni.
      
      
      • V chast ot IE-te ezici palatovelarite (Κ́ i Γ́) su se prevurnuli v obiknoveni ploski velari Κ i Γ.
        Tova su ezicite ot "stranata kentym".
      
      
      • V drygite IE-te ezici palatovelarite (Κ́ i Γ́) su se prevurnuli v suskavi ili shyshkavi suglasni i taka su prestanuli da budut velari.
        Tova su ezicite ot "stranata satem".
      
      
      • Izoglosata kentym-satem razdelja IE-te ezici na dve:
        kentym-ezici i satem-ezici.
      
      
      • Slavjanqinata e na satemnata strana. Izmeneniata na palatovelarite sum go narekul satemizacia.
      
      
      • Po putjut kum slavjanqinata satemizaciata promenja dvata ostanuli palatovelara taka:
        
        
        • Κ́ => С(S)
        • Γ́ => З(Z)
      
      
      • Taka se e polychilo satemnoto З(Z), za koeto stanu dyma i koeto beshe narecheno staro З(Z).
      • Suglasnata З(Z) se e pojavila v ezikut ni v rezyltat na satemizaciata.
      • Predi satemizaciata takava suglasna ne e imalo.
      
      
      • Satemizaciata e proizvela i suglasni С(S), no takava suglasna С(S) e imalo v ezikut i predi satemizaciata.
      • Ezikut ni otdavna e prestanul da razlichava satemnoto С(S) (v dymite deSet i sto) ot pra-staroto С(S) (v dymata sedem).
    
    
    • Sled tezi tri javlenia v ezikut ni ostavat samo dva velara Κ i Γ.
    
    
    • (.. skrij jų satemizaciata ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Zakon na Pedersen: ot dva kum tri velara  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Zakon na Pedersen: ot dva kum tri velara  (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Kakto be pokazano v predishniut podrazdel, dialektite na pra-indo-evropejskiut ezik, koito su bili poeli po putjut kum slavjanqinata, su ostanuli samo s dva velara - Κ i Γ.
    
    
    • Predi xiljadoletia velarite su bili prekaleno mnogo (matrica tri na tri - devet velara), posle puk su ostanuli tvurde malko - samo dva - Κ i Γ.
    
    
    • Ezikovo javlenie, koeto se opisva chrez zakonut na Pedersen, promenilo nehkoi zvykove С(S) na zvyk Χ, proxoden bezzvychen velar.
    • Predi tova v ezikut ni nehmalo takuv zvyk.
    • Toj se pojavil po zakonut na Pedersen.
    
    
    • Ezikut veche razpolagal s tri velara: Κ-Γ-Χ.
    • Tova e polozhenieto v suvremenniut ni ezik.
    
    
    • Za zakonut na Pedersen mozhete da prochetete po tazi prepratka. Tyka nehma da go komentiram.
    
    
    • Vsehko Χ v suvremenniut bulgarski ezik, koeto e slavjansko nasledstvo, e polycheno predi xiljadoletia po zakonut na Pedersen.
      
      
      • ухо, чух, кожух, хитър, ..
    
    
    • Sled kato zvykut Χ se e pojavil v nashiut ezik, a tova e stanulo po zakonut na Pedersen, toj - ezikut ni - veche mozhel da zaema dymi ot drygi ezici, sudurzhaqi tozi zvyk:
      
      
      • хлѣ̋б, хора, хоро, ..
    
    
    • (.. skrij go zakonut na Pedersen ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Purva palatalizacia: slavjanqinata trugva po svojut si put  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Purva palatalizacia: slavjanqinata trugva po svojut si put  (.. skrij jų ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Vremeto si techalo, a vekovete leteli.
      
      
      • Za nashiut ezik nastupila pra-slavjanskata epoxa.
      • Vek, dva, naj-mnogo tri ostavali do Roghestvo Xristovo.
      
      
      • Slavjanqinata napysnula balto-slavjanskiut dialekten kontinyym i poela po svojut si put.
    
    
    • Obqo za slavjanskite palatalizacii - purvata i vtorata.
      
      
      • Taka narechenite slavjanski palatalizacii su ezikovi javlenia, koito pri nehkakvi yslovia promenjat velarnite suglasni taka, che te prestavat da budut velarni suglasni.
      • Tezi javlenia su protichali v pra-slavjanskata epoxa.
      
      
      • Da si spomnim, che v slavjanski ima tri velarni suglasni: Κ-Γ-Χ.
      • Kogato palatalizacia promenja velarna suglasna, tja go pravi taka:
        

        Velar	Purva palatalizacia	Vtora palatalizacia
        Κ	Ч (ТШ)	Ц (ТС,TS)
        Γ	Ж	З
        Χ	Ш	С

      
      
      • Prez poslednoto xiljadoletie v slavjanskite ezici ne se e nabljydavalo podobno javlenie.
      • Podobno javlenie e chygho na germanqinata i na gruckiut ezik.
      
      
      • Obache romansut e prezhivehl takova neqo.
        
        
        • V klasicheskiut latinski bykvite C i G vinugi su zvychali K i Γ suotvetno.
        • Obache prez sledvaqite vekove v razgovorniut latinski ezik, ot kojto proizlizat suvremennite romanski ezici, velarite K i Γ pred predna glasna se promenjat i sega bykvite C i G zvychat razlichno pred predna glasna.
        
        
        • Na videoto papa Joan Pavel 2-ri izgovarja latinskoto K, oznachavano s bykvata C, kato Ch, vse edno, che purvata slavjanska palatalizacia se e vixrila i na Apeninite.  (.. pokazhi go videoto ..)
        
        
        • Tova javlenie v romansut mnogo prilicha na slavjanskite palatalizacii.
      
      
      • Vuzmozhno e slavjanskite palatalizacii i podobnoto javlenie v romansut vzaimno da su si povliali i da su dejstvali v sinxron.
    
    
    • Purvata slavjanska palatalizacia e javlenie v pra-slavjanskiut ezik, provedeno ednoobrazno povsemestno bezceremonno oqe po vremeto, kogato pra-slavjanskiut ezik e zaemal kompaktna teritoria v svojata pra-rodina.
      
      
      • Zabelezhka: Pra-rodinata na slavjanqinata e basejnut na Sredniut Dynav.
    
    
    • Koga dejstvala - koga se prilagala - purvata palatalizacia? Pred predna glasna, obqo kazano.
      
      
      • Pred Й(jot, polyglasna I).
      • Pred glasna I, kratka ili dulga.
      • Pred glasna E, kratka ili dulga.
      • Pred diftong EJ (stanul posle na I).
      • Pred diftong EW (stanul posle na Ю).
      • Pred malkata nosovka.
    
    
    • Kogato se prilagala, kak purvata palatalizacia promenjala trite velara?
      
      
      • Κ => Ч (ТШ)
      • Γ => Ж (*ДЖ)
      • Χ => Ш
    
    
    • V nehkoi slychai i dosega promehnata na velarite po purvata palatalizacia si lichi:
      
      
      • ще река̨ - ще рече, пекоха̨ - печаха̨, рак - рачешката, крак - крачи, ..
      • бѣглец - бѣжанец, мога̨ - може, брѣ̋г - крайбрѣжие, слуга - служи, ..
      • ухо - уши, слухти - слуша, муха - мушица, разруха - разрушавам, ..
    
    
    • V drygi slychai dymi, pazeqi stariut velar v korenut, nehma:
      
      
      • ЧЕ̨ДО <= КЕНДО (Сравнѣте с нѣмското Kind)
    
    
    • I tuj, kogato purvata palatalizacia dejstvala, tja proizveghala zvykove Ч-Ж-Ш.
      
      
      • Vsehko slavjansko Ч e polycheno po purvata palatalizacia ot po-staro K.
        
        
        • Predi purvata palatalizacia afrikatut Ч ne e suqestvyval v nashiut ezik.
      
      
      • Osven po purvata palatalizacia, slavjansko Ж mozhe da e bilo polycheno ot З(Z) pred Iot.
        
        
        • КОЗА => КОЖА, КАЗА => ще КАЖЕ, ..
        • Da si spomnim, che slavjanqinata se sdobila sus zvykut З(Z) pri satemizaciata.
        
        
        • Mozhe da se predpolozhi, che purvonachalno purvata palatalizacia e proizveghala afrikat ДЖ, kojto v posledstvie se e yprostil na Ж.
        • Kak da e, sledi ot takova ДЖ v slavjanskite ezici nehma.
      
      
      • Osven po purvata palatalizacia, slavjansko Ш mozhe da e bilo polycheno ot С(S) pred Iot.
        
        
        • Жертва принасят - жертвоприношение, писах - пишѣх, ..
    
    
    • Vremeto si techalo, a vekovete leteli.
      
      
      • Rimskata imperia stanula xristianska..
    
    
    • V ezikut - pra-slavjanskiut - velari Κ-Γ-Χ v polozhenie pred predni glasni ne ostanuli.
    • Purvata palatalizacia se zakrepila kakto v dymite, taka i v sxemite (paradigmite) za raznite slovoformi.
    
    
    • No inache purvata palatalizacia se deaktivirala, ponezhe slychai tja da se prilaga ne ostanuli.
    
    
    • (.. skrij jų purvata palatalizacia ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Vtora palatalizacia: slavjanqinata se razvixrja  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Vtora palatalizacia: slavjanqinata se razvixrja  (.. skrij jų ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Vremeto techalo, vekovete leteli, edin-dva-tri.
    
    
    • Ezikut zasmykval dymi ot drygi ezici.
      
      
      • Nehkoi ot tezi novi dymi sudurzhali velar Κ-Γ-Χ v pozicia pred predna glasna.
    
    
    • Osven tova, v stremezhut si da otvori vsichki srichki, slavjanqinata monoftongizirala diftonzite.
      
      
      • V chastnost stariut diftong ОЙ(OI), mozhe bi s variant УЙ(UI)),
        kojto v tozi si vid ne predizvikval purvata palatalizacia, se izmenil v Ѣ ili v И,
        koito veche su predni glasni.
    
    
    • I tuj, v ezikut se ponatrypali velari pred predni glasni.
    
    
    • Slavjanqinata reshila da izvurshi vtora palatalizacia, da organizira nov otstrel na velari pred predni glasni.
    
    
    • Po tova vreme slavjanqinata veche se bila raznesla na obshirni teritorii.
      Slavjanoglasni migranti jų raznesli kato zaraza.
    • Slavjanskiut ezik zapochnul da se razpada na teritorialni dialekti.
    • Poradi tova vtorata palatalizacia ne protekla ednoobrazno.
      Naprotiv, imalo dialektni osobenosti.
    
    
    • Vtorata palatalizacia, kakto i purvata, promenjala velarite Κ-Γ-Χ i te prestavali da budut velari.
      
      
      • Κ => Ц (ТС)
      • Γ => З (*ДЗ)
      • Χ => С (*)
      
      
      • (*) Zabelezhka. Dialektna osobenost.
        V zapadno-slavjanskite ezici (polski-cheshki-slovashki) vtorata palatalizacia izmenjala velarut Χ vuv Ш, a ne vuv С.
    
    
    • I tuj, kogato vtorata palatalizacia dejstvala, tja proizveghala zvykove Ц-З-С.
      
      
      • Vsehko slavjansko Ц e polycheno po vtorata palatalizacia ot po-staro K.
        
        
        • Predi vtorata palatalizacia afrikatut Ц ne e suqestvyval v nashiut ezik.
        
        
        • Primeri: RUKA => RUCE, ChOVEK => ChOVECI, *qwoina => CENA, CURKVA, CAR, ..
      
      
      • Zvykut З(Z) v slavjanski:
        
        
        • Mozhe da e staro З(Z), polycheno po satemizaciata ot po-staro Г(G).
          
          
          • Primeri: AZ, ZLATO, ZURNO, ..
        
        
        • Ili mozhe da e novo З(Z), polycheno po vtorata palatalizacia, pak ot predishno Г(G).
          
          
          • Primeri: NOGA => NOZE, ZALOG => ZALOZI, KNJaZ, ..
          
          
          • Mozhe da se predpolozhi, che purvonachalno vtorata palatalizacia e proizveghala afrikat ДЗ, kojto v posledstvie se e yprostil na З, novo З.
          
          
          • Sledi ot razlichnoto proiznoshenie na staroto i novoto З su edna bykva v kirilicata i edna v glagolicata.
          • Sled 10-vek staroto i novoto З veche su se proiznasjali ednakvo.
      
      
      • Zvykut С(S) v slavjanski:
        
        
        • Mozhe da e pra-star, otpredi satemizaciata,
          
          
          • Tozi zvyk e sred purvonachalniut rekonstryiran zvykov inventar na PIE.
          
          
          • Primeri: SEDEM, SUM, SEBE SI, ..
        
        
        • Mozhe da e bil polychen pri satemizaciata.
          
          
          • Primeri: OSEM, STO, SURDCE, ..
        
        
        • Ili mozhe da e polychen po vtorata palatalizacia.
          
          
          • Primeri: KOZhYX => KOZhYSI, ..
    
    
    • I tuj, vtorata palatalizacia e iztochnikut na novoto, vtoro-palatalizacionnoto slavjansko З(Z) - za tova stanu dyma. Staroto slavjansko З(Z) e polycheno po satemizaciata.
    
    
    • Razbira se, i zvykut C(S), i zvykut З(Z) mogut da su chast ot dyma, zaeta "zor-zaman" ot chygh ezik.
    
    
    • Koga vtorata palatalizacia se prilaga?
    • Qe posochu tri oblasti na prilozhenie na vtorata palatalizacia, kato sum dluzhen da napravjų ygovorkata, che i v trite slychaja prilozhenieto ih ne e sigyrno.
      V prilozhenieto na vtorata palatalizacia ima mnogo dialektni osobenosti.
      
      
      • =1=> Pred predna glasna.
        
        
        • Tazi oblast na prilozhenie e suqata, kakto pri purvata palatalizacia.
        
        
        • V [staro-]bulgarski vinugi se slychva.
        
        
        • Primeri: цѣ̋л, рѫцѣ, раци, ..
      
      
      • =2=> Pred -В-, koeto puk e pred predna glasna.
        
        
        • Purvata palatalizacia v tozi slychaj ne e dejstvala, vtorata dejstva.
        
        
        • V bulgarski - vinugi se slychva. V zapadno-slavjanski (polski-cheshki-slovashki) ne dejstva.
        
        
        • Primeri: цвѣ̋т, звѣзда, ..
      
      
      • =3=> Sled predna glasna.
        
        
        • Sometimes win, sometimes - ljyn.
        • Nehma pravilo koga vtorata palatalizacia se prilaga sled predna glasna.
        
        
        • Primeri: старец, княз, ..
        • Kontra-primeri: лик, брѣ̋г, ..
    
    
    • Sled kato promenila, kakvoto mogla, v dymite i v sxemite na slovoizmeneniata (v sklonenieto i sprezhenieto), vtorata palatalizacia i tja po redut si se deaktivirala.
    
    
    • Slavjanskata pismenost zavarila polozhenie s naskoro deaktivirala se vtora palatalizacia.
      
      
      • I mozhe bi afrikat ДЗ kato rezyltat ot vtorata palatalizacia.
    
    
    • Terminologichna zabelezhka: Nehkoi govorjųt za vtora i treta palatalizacia.
      
      
      • Predpochitam da govorjų samo za edna palatalizacia - vtorata, da izpolzvam samo edin termin - vtora palatalizacia.
      
      
      • Ako se vuzprieme alternativa, to se nyghaem ot tri termina, po edin za vsehka oblast na prilozhenie, kakto su izbroeni po-gore.
      
      
      • No nikoj ne predlaga tri termina. Nehkoi predlagat dva, no te ne stigat.
      
      
      • Po-dobre e samo da se polzva edin termin, oqe poveche che vtorata palatalizacia se e proveghala ednovremenno v trite ih oblasti na prilozhenie.
    
    
    • Sega nashiut ezik e pulen s velari Κ-Γ-Χ pred predna glasna. Palatalizaciite veche ne ni xvaqat.
    
    
    • (.. skrij jų vtorata palatalizacia ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi chetirite javlenia ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Slavjanqinata i germanqinata - dobri susedi  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
• ▼▼  Slavjanqinata i germanqinata - dobri susedi  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • ►►  Xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym i germanqinata  (.. pokazhi ..) (.. pokazhi tam chetivoto za kontinyymut ..) 
  • ▼▼  Xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym i germanqinata  (.. skrij ..) (.. pokazhi tam chetivoto za kontinyymut ..) 
    
    
    • Pra-slavjanskiut ezik e ychastval v predpolagaemiut balto-slavjanski dialekten kontinyym.
    • Sigyrni ychastnici v xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym su predshestvenicite ot onova vreme na slednite ezici:
      
      
      • slavjanski
      • staro-pryski
      • litovski
      • latvijski
    
    
    • Vuzmozhni ychastnici v xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym su napulno neizvestni sega nam ezici, na nehkoi ot koito istoriata predlaga nazvania:
      
      
      • trakijski
      • dakijski
      • ilirijski
    
    
    • Pragermanskiut ezik se izkljychva kato vuzmozhen ychastnik v predpolagaemiut balto-slavjanski dialekten kontinyym.
    • Izkljychvat se i vsichki ezici i dialekti ot germanskata grypa.
    
    
    • I vse pak ..
      • ezici i dialekti ot germanskata grypa su bili susedi na predpolagaemiut balto-slavjanski dialekten kontinyym ot zapad i ot jyg.
  
  
  • ►►  Pra-slavjanskiut v xipotetichen ezikov sujyz s germanqinata  (.. pokazhi ..) .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Pra-slavjanskiut v xipotetichen ezikov sujyz s germanqinata  (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
    
    
    • Tuj kato predpolagaemiut balto-slavjanski dialekten kontinyym
      
      
      • e imal germanqina v susedstvo,
      • kojato e okazvala vlianie vurxy ezicite v kontinyymut,
    
    
    • to e vuzmozhno suqestvyvaneto na ezikov sujyz meghy:
      
      
      • germanqinata ili chast ot nejų, ot edna strana,
      • xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym ili pone pra-slavjanskiut ezik, ot dryga strana,
      • i vuzmozhni drygi ychastnici, ot treta strana.
    
    
    • Tozi predpolagaem ezikov sujyz se izrazjava kakto v leksikalni zaemki, taka i v obqi inovacii.
  
  
  • ►►  Leksikalni zaemki ot germanqinata v pra-slavjanski i staro-slavjanski  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi v ryskata vikipedia ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Leksikalni zaemki ot germanqinata v pra-slavjanski i staro-slavjanski  (.. skrij gi ..)  (.. pokazhi v ryskata vikipedia ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • V ryskata vikipedia tezi zaemki su klasificirani v tri grypi:
      • zaemki ot gotski
      • zaemki ot zapadno-germanski
      • zaemki ot neystanoven germanski iztochnik
    
    
    • Chast ot tehx se priveghat tyka nakyp vuv formata im ot suvremenniut bulgarski ezik.
      
      
      • bljydo
      • Dynav
      • gotov
      • xlehb
      • kypyvam
      • lixva
      • [iz]kyshenie
      • [pre]lest
      • polk
      • stuklo
      • yzhas
      • chedo
      • curkva
      • xydozhnik
      • xizha
      • izba
      • knjaz
      • lyk
      • rakla
      • ovoshka
      • shlem
      • truba
      • vazhen
      • byk
      • xulm
      • kladenec
      • krust
      • post
      • likyvam
      • mlehko
      • mito
      • vlax
      (.. skrij gi leksikalni zaemki ..)
  
  
  • ►►  Suvmesten opit za implementacia na artromaniata i sledi ot nego  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi pri Balkansprachbund-ut ..)

    ◄►  (.. skrij go dobrosusedstvoto s germanqinata ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

  • ▼▼  Suvmesten opit za implementacia na artromaniata i sledi ot nego  (.. skrij ..)  (.. pokazhi pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..
    

    Ako nehkoe tvurdenie go izkazvame za litovski, latvijski i slavjanski, bixme mogli da izpolzvame terminut balto-slavjanski. Ako dobavim i ezicite ot germanskata grypa, togava bixme mogli da izpolzvame terminut balto-slavjano-germanski.
    
    I tuj, ima edna balto-slavjano-germanska xarakteristika, kojato e suvursheno chygha na romansut i na elinofoniata: suqestvitelnite i prilagatelnite da se sklanjat razlichno. V sledniut primer, pri romansut i elinofoniata, prilagatelnoto "obedineni" ne se tretira razlichno ot suqestvitelnoto "nacii":

    • Organisation des Nations Unies
    • Organización de las Naciones Unidas
    • Οργανjσμός Ηνωμένων Εθνών

    Dokato v anglijski-ryski-polski-srubski, prilagatelnoto "obedineni" i suqestvitelnoto "nacii" polychavat razlichni okonchania:

    • United Nations Organization
    • Организация Объединённых Наций
    • Organizacja Narodów Zjednoczonych
    • Организација уједињених нација

    Startirame podrazdelut s tova nabljydenie.
    
    Stana veche dyma, che obiknoveno v indoevropejskite ezici se nabljydavat dva tipa sklonenie: imenno sklonenie i mestoimenno sklonenie: imennoto sklonenie za suqestvitelnite i prilagatelnite imena, i mestoimennoto sklonenie za mestoimeniata. V grucki ezik i v romanskite ezici e taka: prilagatelnite sledvat imennoto sklonenie, dosyq kato suqestvitelnite.
    
    V balto-slavjano-germanski obache mestoimennoto sklonenie se e razprostranilo i pri prilagatelnite imena. Predi da si otgovorim na vuprosut kak e stanulo tova, da formylirame oqe edno nabljydenie.
    
    Elinofoniata i neo-romansut implementirat artromaniata po identichen nachin - s predpostaven opredelitelen chlen, proizxoghaq ot staro pokazatelno mestoimenie, i s chislitelnoto edno kato neopredelitelen chlen. Tova polozhenie verojatno e oformeno oqe v ramkite na elinoromansut. Obache v suvremennite germanskite ezici se nabljydavat dva modela: ediniut model e suqiut, kakto pri neo-romansut i elinofoniata (nemski, anglijski), a drygiut e modelut na skandinavskite ezici.
    
    Stigame do predpolagaemiut xod na subitiata:
    

    • Pra-germanskiut ezik vutre vuv ili pod vlianieto na elinoromansut jų prixvaqa artromaniata.
    • Poradi silnoto si dialektno chlenenie po onova vreme pra-germanskiut ezik trugva po razlichni putiqa i probva razlichni modeli za implementacia na artromaniata.
    • Ediniut ot izpolzvanite modeli e bil dobavjane na nehkakvo pokazatelno mestoimenie sled prilagatelnoto ime, za da se izrazi opredelenost.
    • Tova ne bil edinstveniut model za implementacia na artromaniata v germanski, no za momentut samo tozi model qe ni interesyva.
    • Poradi vlianie otkum germanski, teritorialno razpolozheno v centralna Evropa, mozhe bi kato chast ot nehkakuv togavashen centralno-evropejski Sprachbund, balto-slavjanskite dialekti prixvaqat tozi model.
    • Balto-slavjanskite dialekti i v chastnost slavjanskiut ezik po modelut, zaimstvan ot germanski, chastichno jų implementirat artromaniata.
    • Implementaciata e chastichna, zaqoto obxvaqa samo slychajut, kogato imeto ima atribyt, t.e. kogato suqestvitelnoto ime se suprovogha ot prilagatelno.
    • Implementaciata e chastichna, zaqoto kogato suqestvitelnoto ime e ypotrebeno samostojatelno, bez prilagatelno, markiraneto na opredelenost ili neopredelenost si ostanulo fakyltativno (nezadulzhitelno, s mestoimenie).
    • Takova e polozhenieto pone v slednite suvremenni ezici: litovski, latvijski, srubski, slovenski.
    • Slavjanskiut ezik izpolzval formite na anaforichnoto mestoimenie e za tazi si chastichna implementacia na artromaniata.
    • V rezyltat, vuv vsichki suvremenni balto-slavjanski ezici, vkljychitelno v bulgarski, prilagatelnite imena imat dve formi - pulna i kratka.
    • Za pulnata forma se prilaga mestoimennoto sklonenie, ponezhe tja e obrazyvana s dobavjane na anaforichnoto mestoimenie e kum kratkata forma.
    • Pulnata forma na prilagatelnite imena i dosega izrazjava opredelenost v slednite ezici: litovski, latvijski, srubski, slovenski.
    • Kogato nashiut balkano-slavjanski (bulgarski) ezik vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut yspehva da jų implementira napulno artromaniata toj pravi tova, kato nadgragha pulnata forma na prilagatelnite imena.
    • Balkano-slavjanskiut ezik nadgragha pulnata forma na prilagatelnite imena pri implementacia na artromaniata vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut, no ne nadgragha stariut model na implementacia.
    • Novo-slavjanskite ezici (ryski, polski, srubski, ..) ne su pravili vtori opit za implementaciata na artromaniata, za razlika ot balkano-slavjanskiut.
    • V ezici kato ryski i polski chastichnata implementacia na artromaniata se e zagybila. Pri tehx obiknoveno pulnata forma na prilagatelnite se izpolzva s atribytivna fynkcia, a kratkata forma - s predikativna fynkcia.
    • Opitut za implementacia na artromaniata v balto-slavjanski po tozi model se schita za neyspeshen, ponezhe
      • implementaciata bila samo chastichna,
      • tja nikude (osven v balkano-slavjanski) ne e bila nadgradena do pulna
      • i dazhe e bila suvsem zagybena v ryski i polski.
    • V sevremenniut nemski polozhenieto prilicha na tova v ryski i polski: razlichno se sklanjat suqestvitelnite imena, prilagatelnite imena s atribytivna fynkcia i prilagatelnite imena s predikativna fynkcia. To i v anglijski e taka, no tam raznoobrazieto e minimalno.
    • V nemski i anglijski stariut model za implementacia na artromaniata e bil zabraven, i e vuzturzhestvyval suqiut model, kojto se izpolzva ot neo-romansut i elinofoniata.
    • Stariut germanski model, kojto balto-slavjanskite ezici neqastno zaimstvali, bil dorazvit do pulna implementacia na artromaniata v skandinavskite ezici.
    • I v nashiut balkano-slavjanski ezik stanulo neqo podobno, no subitiata v Balkansprachbund-ut su suvsem nezavisimi ot subitiata v skandinavskite ezici.

    ◄►  .. skrij go suvmestniut opit za artromania ..  (.. skrij go dobrosusedstvoto s germanqinata ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
• ►►  Vazhni ezikovi cherti na slavjanqinata  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..
  
• ▼▼  Vazhni ezikovi cherti na slavjanqinata  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • ►►  Obq pregled  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Obq pregled  (.. skrij ..)
    
    
    • Spisukut s vazhnite ezikovi cherti i javlenia na slavjanqinata ostava otvoren.
      
      
      • Purvata palatalizacia
      • Glagolnata aspektologia
      • Razshirenata sebichnost
      • Otvarjaneto na srichkite
      • Vtorata palatalizacia
    
    
    • Tyka se razgleghat v razlichna dulbochina - ot nikakva do ekstremna podrobnost.
    
    
    • Ezikovi xarakteristiki, koito slavjanqinata spodelja s baltijski ili s germanski ezici, ne su vkljycheni v tozi spisuk.
    
    
    • Kogato slavjanqinata zapochnula da implemetira tezi cherti i kogato v nejų zapochnuli da se slychvat tezi javljania, tja napysnula xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym, ponezhe stanula veche nerazbiraema za susednite dialekti ot kontinyymut.
    
    
    • Izbrojavaneto nehma kak da e v xronologichen red.
      
      
      • No vse pak vtorata palatalizacia e poslednata.
      • Kogato tja se e zadejstvala, verojatno drygite cherti su bili veche nalice.
      
      
      • Kogato i vtorata palatalizacia e zavurshena, ezikut preminava ot stadij pra-slavjanski v stadij slavjanski.
      • V tozi si stadij - kato slavjanski ezik - v krajut na 9-ti vek nashiut ezik e bil pismeno zasvidetelstvan.
    
    
    • (.. skrij go spisukut s vazhnite ezikovi cherti na slavjanqinata ..) 
  
  
  • ►►  Purvata palatalizacia  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Purvata palatalizacia  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij jų purvata palatalizacia ..) 
  
  
  • ►►  Glagolnata aspektologia  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Glagolnata aspektologia  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij jų glagolnata aspektologia ..) 
  
  
  • ►►  Extended Reflexivity: razshirenata sebichnost  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Extended Reflexivity: razshirenata sebichnost  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij jų razshirenata sebichnost ..) 
  
  
  • ►►  Otvarjaneto na srichkite  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Otvarjaneto na srichkite  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij go otvarjaneto na srichkite ..) 
  
  
  • ►►  Vtorata palatalizacia  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Vtorata palatalizacia  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij jų vtorata palatalizacia ..) 
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi vazhnite cherti na slavjanqinata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Tajnstvenite susedi na slavjanqinata: xyni i avari  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokazhi vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
  
• ▼▼  Tajnstvenite susedi na slavjanqinata: xyni i avari  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokazhi vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • ◄► Purvo prochetete za germanqinata, dobriut sused na slavjanqinata.
    
    
    • Tam ima podrazdel, posveten na xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym. Prochetete i nego.
  
  
  • ►►  Slavjanqinata v rodinata si  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Slavjanqinata v rodinata si  (.. skrij ..)
    
    
    • Nashiut bulgarski ezik e slavjanski.
      
      
      • I drygi suvremenni ezici su slavjanski.
      
      
      • Ako se vurnem edinadeset veka nazad,
        togavashnoto sustojanie na ezicite,
        koito dnes se klasificirat kato slavjanski
        (bulgarski, srubski, polski, ..),
        gi predstavja kato dialekti na edin i suq ezik,
        narichan obiknoveno staro-slavjanski ezik ili
        staro-obqo-slavjanski ezik (OCS*, Old Common Slavic).
    
    
    • Rodinata na tozi ezik (na OCS*, Old Common Slavic)
      e basejnut na Sredniut Dynav -
      tam, kudeto istoricite postavjat Avarskiut xaganat.
      
      
      • Ottam - otkum Sredniut Dynav - slavjanskiut ezik se e raznesul
      • i na jyg kum Carigrad i Solyn (toest nasam),
      
      
      • i na sever po reka Visla,
      
      
      • i na sever po reka Elba (Laba),
      
      
      • i na iztok kum reka Dnepur.
    
    
    • Donehkude mozhe da se kazhe, che
      Avarskiut xaganat e napravil promocia na slavjanoglasieto - na slavjanskiut ezik,
      sudejstval e za negovoto razprostranenie i za ystojchivoto my razvitie.
      
      
      • Po podoben nachin v sledvaqite vekove Ordata e napravila promocia na ryskiut ezik, sudejstvala e za negovoto razprostranenie i razvitie.
    
    
    • Nashiut ezik - slavjanskiut - e bil ezikut na ysednuloto naselenie v rodinata na slavjanoglasieto.
      
      
      • Na suqata teritoria vurlyvali vliatelni nomadi - vliatelni v politichesko i voenno otnoshenie.
      
      
      • Te parazitirali vurxy mestnoto slavjanoglasno naselenie.
      
      
      • Mnogo ot tehx qe da su znaeli slavjanski ezik.
    
    
    • Nehkoi ot tezi vliatelni nomadi istoriata nazovava s imeto avari.
    • Drygo nazvanie, koeto istoriata ypotrebjava za vliatelnite nomadi, vlastvali nad rodinata na slavjanoglasieto, e xyni.
    
    
    • (.. skrij jų rodinata na slavjanqinata ..) 
  
  
  • ►►  Tajnstvenostta na xyni i avari  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Tajnstvenostta na xyni i avari  (.. skrij ..)
    
    
    • Dokato nashiut ezik - slavjanskiut - e izvesten, prakticheski niqichko ne se znae za ezikut nito na xynite, nito na avarite.
    • I v tova se sustoi tajnstvenostta.
    
    
    • Inache istoriata ni zaliva s razkazi za xyni i avari.
    • Voennite im "podvizi" su bili razkazani ot letopiscite i su prerazkazani v ychebnicite po istoria.
    
    
    • Predpolaga se, che nikoj ot tezi ezici - nito tozi na xynite, nito tozi na avarite - ne e bil indo-evropejski, ne e prinadlezhal kum (IE-)indo-evropejskoto ezikovo semejstvo.
      
      
      • Kum IE-to ezikovo semejstvo prinadlezhut slavjanskiut ezik, gruckiut ezik, romansut (potomstvoto na latinskiut ezik), ezicite i dialektite ot germanskata grypa.
    
    
    • Predpolaga se, che ezikut na avarite e prinadlezhal kum tjyrkskoto ezikovo semejstvo.
      
      
      • Predypreghenie:
        
        
        • Tova tvurdenie ne predpolaga rasova ili kyltyrna blizost na avarite sus suvremennite tyrci.
        • Ne se predpolaga, che avarite ili texnite predci nehkoga su se narichali tyrci.
        
        
        • Prosto po nazvanieto na suvremenniut narod, govoreq na tyrski ezik, ezikovedite ot 19-ti vek su narekli cehloto semejstvo ot rodstveni ezici.
      
      
      • Predpolozhenie za ezikut na xynite ne se pravi.
    
    
    • Az ne vigham i dryga razlika meghy xyni i avari osven vremevata linia:
      
      
      • Predi 6-ti vek stava dyma za xyni, a sled tova za avari.
      
      
      • No i ednite i drygite su vliatelni nomadi, vlastvali nad rodinata na slavjanoglasieto, nad rodinata na nashiut ezik.
    
    
    • (.. skrij jų tajnstvenosttata ..) 
  
  
  • ►►  Vliania vurxy slavjanqinata v rodinata ih  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Vliania vurxy slavjanqinata v rodinata ih  (.. skrij ..)
    
    
    • Ot nezapomneni vremena ezikut na ysednuloto naselenie na rodinata na slavjanoglasieto (basejnut na Sredniut Dynav) e bil chast ot xipotetichniut balto-slavjanski dialekten kontinyym, sustaven ot blizki IE ezici i dialekti.
      
      
      • Do modernite vremena ot tehx oceljavat chetiri ezika: latvijski, litovski, pryski i slavjanski.
    
    
    • Rodinata na slavjanoglasieto (basejnut na Sredniut Dynav) e razpolozhena v jygozapadniut ugul na gore-spomenatiut dialekten kontinyym.
    • Na tova provetrivo mehsto pra-slavjanskiut ezik e bil izlozhen na masivni vliania:
      
      
      • otkum romansut (otkum vlashkiut ezik),
      • otkum germanski ezici i dialekti, i
      • otkum ezici na vlastvaqi nomadi xyni i avari.
    
    
    • Po tozi nachin e bil izvajan pra-slavjanskiut ezik.
    
    
    • Slednite ezikovi xarakteristiki i javlenia otlichavat pra-slavjanskiut ezik ot ostanulite ezici i dialekti ot predishniut balto-slavjanski dialekten kontinyym i go obosobjavat kato otdelen ezik:
      
      
      • Purvata palatalizacia
      • Glagolnata aspektologia
      • Razshirenata sebichnost
      • Otvarjaneto na srichkite
      • Vtorata palatalizacia
      
      
      • Izbrojavaneto nehma kak da e v xronologichen red, no vse pak vtorata palatalizacia e poslednata.
      • Kogato tja se e zadejstvala, verojatno drygite cherti su bili veche nalice.
      
      
      • Kogato i vtorata palatalizacia e zavurshena, ezikut preminava ot stadij pra-slavjanski v stadij slavjanski.
      • V tozi si stadij - kato slavjanski ezik - v krajut na 9-ti vek nashiut ezik e bil pismeno zasvidetelstvan.
    
    
    • Povecheto ot gore-izbroenite pet slavjanski cherti verojatno su povliani ot romansut.
      
      
      • Obache dve ot tehx - glagolnata aspektologia i otvarjaneto na srichkite - su stranni javlenia za edin IE ezik.
      • Osobeno puk glagolnata aspektologia.
      
      
      • Imam pravo da predpolozhu, che pra-slavjanskiut ezik e razvil glagolnata si aspektologia pod vlianieto na ezikut na xynite ili na avarite.
        
        
        • Razbira se, nito az mogu da dokazhu tova tvurdenie, nito nehkoj mozhe da go oprovergae, ponezhe ezikut na vliatelnite nomadi e neizvesten.
      
      
      • Chastichno otvarjane na srichkite se nabljydava v romansut, no v pulnota to e realizirano samo v slavjanski.
    
    
    • Vlianieto otkum ezicite na xyni i avari naj-chesto se demonstrira s mnogoto dymi v slavjanskiut ezik, koito imat "aziatski" proizxod.
      
      
      • Imat se pred vid stari dymi, a ne novi zaemki ot razni tjyrkski ezici v sledvaqite vekove.
      • Dymi kato kniga, stopanin, slon, tovar, i dosta drygi.
    
    
    •   (.. pokazhi ..)  Posokata na asimilaciata na zvykovete  (.. skrij gi vlianiata vurxy slavjanqinata ..) 
    • Posokata na asimilaciata na zvykovete  (.. skrij jų posokata na asimilacia ..) 
      
      
      • Zvykovata asimilacia - tova e ypodobjavane na zvykovete s cel po-lesno proiznoshenie.
      
      
      • Pri nndo-evropejskite ezici zvykovata asimilacia obiknoveno e regresivna - podravnjavaneto dejstva nazad.
        Tekyqo proiznasjaniut zvyk se promenja v podgotovkata za sledvaqite zvyci.
      
      
      • Pri tjyrkskite ezici zvykovata asimilacia obiknoveno e progresivna -
        tekyqo proiznasjaniut zvyk se promenja spored veche proizneseniut zvyk.
      
      
      • Primeri:
        
        
        • Vokalnata xarmonia v tyrski e progresivna asimilacia.
          Sledvaqite glasni se podravnjavat po veche proiznesenata:
          kytsyz => kytsyzlyk (lipsa na kusmet),
          para => parasuz => parasuzluk (bezparichie).
        
        
        • Vizhte, che v bulgarski e obratnoto: monastir => manastir.
        
        
        • Pri asimilaciata na suglasnite po zvychnost se nabljydavat suqite posoki:
          
          sbogom: proiznasja se zbogom,
          vtornik: proiznasja se ftornik.
          
          chorbaxhia, gajtanxhia, bozaxhia,
          obache: zanajatchia, zarzavatchia.
      
      
      • Slavjanskite palatalizacii - purvata i vtorata, su rezyltat ot zvykovi asimilacii.
        
        
        • I kakto podxogha na indo-evropejski ezici, palatalizaciite su regresivni.
        
        
        • S edno izkljychenie.
        • Kakto tam e opisana vtorata palatalizacia, tja ima tri obxvata.
        • Pri tretiut ï obxvat dejstvieto ï e progresivno.
        
        
        • Ima osnovania da se predpolaga vlianie otkum ne-indo-evropejski ezik za slychaite, kogato vtorata palatalizacia dejstva progresivno.
      
      
      • Ima i drygi primeri na progresivna asimilacia v indo-evropejski ezici, no su redki.
        
        
        • Sega ne se seqam. Qe dopulnjų, qom se setjų.
      
      
      • (.. skrij jų posokata na asimilacia ..)  (.. skrij gi vlianiata vurxy slavjanqinata ..) 
  
  
  • ◄►  (.. skrij go tajnstvenoto susedstvo ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Slavjanqinata i evropejqinata: slavjanqinata e evropejqina  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..
  
• ▼▼  Slavjanqinata i evropejqinata: slavjanqinata e evropejqina  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)
  
  
  
  • ►►  Zapadno-evropejskiut ezikov sujyz (SAE)  (.. pokazhi tyka ..) (.. pokazhi vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Zapadno-evropejskiut ezikov sujyz (SAE)  (.. skrij ..) (.. pokazhi vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Popadnux na chetivo za kashybskiut ezik.
      
      
      • Kashybskiut e slavjanski ezik, blizuk do polskiut.
      • Govoreqite kashybski zhivejųt v dneshna Polsha.
      • Ogromno vlianie vurxy kashybski v minuloto e okazval nemskiut ezik.
      
      
      • Avtor na chetivoto za kashybskiut ezik e Motoki Nomachi.
      • Avtorut iska da pokazhe dokolko kashybskiut ezik e popil ot SAE,
        ot zapadno-evropejskiut ezikov sujyz.
      
      
      • Dokolkoto vlianieto vurxy kashybskiut ezik e samo ot nemski, ne mozhe da stava dyma za chlenstvo na kashybskiut v zapadno-evropejskiut ezikov sujyz.
    
    
    • Zapadno-evropejskiut ezikov sujyz,
      Standard Average European, ili sukrateno SAE,
      ima za chlenove pone
      
      
      • frenskiut ezik,
      • anglijskiut ezik,
      • nemskiut ezik, i
      • niderlandskiut ezik.
      
      
      • Yslovno i na shega bix go narekul Merde-Scheiße-Shit-Sprachbund.
      • ili sukrateno MSS-Sprachbund.
    
    
    • Avtorut na chetivoto za kashybskiut ezik Motoki Nomachi
      se pozovava na Martin Haspelmath (2001: 1492–1510).
    
    
    • Prepratki/References:
      
      
      • Standard Average European
      • Martin Haspelmath
      • M.Haspelmath: The European linguistic area: Standard Average European
      • Motoki Nomachi. Placing Kashubian on the language map of Europe
    
    
    • (.. skrij go ezikoviut sujyz SAE ..)  (.. skrij jų evropejqinata na slavjanqinata ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)
  
  
  • ►►  Ezikovi xarakteristiki na SAE  (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Ezikovi xarakteristiki na SAE  (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Spored Martin Haspelmath (2001: 1492–1510),
      SAE se opredelja chrez
      
      
      • 12 osnovni xarakteristiki i
      • 5 dopulnitelni xarakteristiki.
    
    
    • Osnovnite xarakteristiki:
      
      
      • a-SAE.  definite and indefinite articles,
      • b-SAE.  relative clauses with relative pronouns,
      • c-SAE.  the ‘have’-perfect,
      • d-SAE.  nominative experiencers,
      • e-SAE.  the participial passive,
      • f-SAE.  anticausative prominence,
      • g-SAE.  dative external possessors,
      • h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation,
      • i-SAE.  particles in comparative constructions,
      • j-SAE.  relative-based equative constructions,
      • k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers, and
      • l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation.
    
    
    • Dopulnitelnite xarakteristiki:
      
      
      • m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives,
      • n-SAE.  comparative marking of adjectives,
      • o-SAE.  “A-and-B” conjunction,
      • p-SAE.  comitative–instrumental syncretism, and
      • q-SAE.  a suppletive second ordinal.
    
    
    • Martin Haspelmath e formyliral 26 SAE-xarakteristiki, ot a-SAE do z-SAE.
      Motoki Nomachi e ostavil samo purvite 17, verojatno zaqoto za poslednite 9 ne e nameril kak da gi vpishe v slavjanqinata.
    • Opasjavam se, che pri prevodut ot anglijski qe vnesu oqe poveche nejasnoti.
    
    
    • (.. skrij gi ezikovite xarakteristiki na SAE ..)  (.. skrij jų evropejqinata na slavjanqinata ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)
  
  
  • ►►  Sravnenie na SAE s Balkansprachbund-ut v moeto izlozhenie  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Sravnenie na SAE s Balkansprachbund-ut v moeto izlozhenie  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Imam obstojna pyblikacia za Balkansprachbund-ut.
      
      
      • Tam sum oformil pet osnovni i 14 dopulnitelni ezikovi xarakteristiki.
      
      
      • Pri moeto izlozhenie za Balkansprachbund-ut, negovi pulnopravni chlenove su samo 4-te ezika, koito pritezhavat i pette osnovni xarakteristiki:
        
        
        • grucki,
        • bulgarski (balkano-slavjanski),
        • rymunski (balkano-romanski), i
        • albanski.
        
        
        • Srubskiut ima samo 2 ot 5-te i sledovatelno ne vliza v Balkansprachbund-ut.
        • Ciganskiut (sus 3 ot 5-te) i tyrskiut (s nyla ot 5) suqo ne vlizat.
    
    
    • Pri izlozhenieto na Haspelmath otnosno MSS-Sprachbund-ut javno podxodut e dryg.
      
      
      • 12-te osnovni (major) xarakteristiki ne su zadulzhitelni.
      
      
      • Chlenstvoto v MSS-Sprachbund-ut e stepenyvano
      • i se meri s brojut na xarakteristikite (kolko ot 12-te) ezikut pritezhava.
      
      
      • Naprimer, frenskiut i nemskiut vlizali v MSS-Sprachbund-ut s naj-visok rezyltat:
      • 9 ot 12 (a-SAE, b-SAE, c-SAE, e-SAE, f-SAE, h-SAE, j-SAE, k-SAE, l-SAE).
      • t.e. bez d-SAE, g-SAE, i-SAE.
    
    
    • Povecheto slavjanski ezici - bulgarski, surbo-xurvatski, slovenski, ryski, ykrainski, polski -
      
      
      • imat rezyltat 5 ot 12:.
      • b-SAE, e-SAE, f-SAE, j-SAE, l-SAE).
    
    
    • V obstojnata si pyblikacia za Balkansprachbund-ut sum dobavil komentar za SAE.
    
    
    • (.. skrij go sravnenieto na SAE s Balkansprachbund-ut ..)  (.. skrij jų evropejqinata na slavjanqinata ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)
  
  
  • ►►  Sravnenie na slavjanqinata sus SAE  (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Sravnenie na slavjanqinata sus SAE  (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Pet ot 12-te osnovni (major) xarakteristiki na SAE gi ima vuv vsichki slavjanski ezici:
      
      
      • b-SAE. relative clauses with relative pronouns
      • e-SAE. the participial passive
      • f-SAE. anticausative prominence
      • j-SAE. relative-based equative constructions
      • l-SAE. intensifier-reflexive differentiation
    
    
    • Avtorut na chetivoto za kashybskiut ezik Motoki Nomachi se koncentrira vurxy chetiri SAE-xarakteristiki, koito lipsvat v povecheto sleavjanski ezici:
      
      
      • a-SAE. definite and indefinite articles
        
        
        • V pyblikaciata mi za Balkansprachbund-ut tazi xarakteristika c-SAE e oznachena kato
          {Balkan‑2} {Elinoromans‑1} Artromania.
        
        
        • Xaresvam, che samata artromania - xarakteristikata a-SAE - se razglegha otdelno ot post-poziciata na opredelitelniut chlen.
        
        
        • Avtorut se opitva da pokazhe, che kashybskiut ezik jų imal artromaniata, v koeto az se sumnehvam.
      
      
      • c-SAE. the ‘have’-perfect
        
        
        • Cheshkiut e nabeden, che imal tova svojstvo. Za cheshkiut tova e sumnitelno.
        
        
        • No e sigyrno, che go ima standartniut severno-makedonski.
        
        
        • V pyblikaciata mi za Balkansprachbund-ut tazi xarakteristika c-SAE e oznachena kato
          {Balkan‑AR3} {Elinoromans‑2} Analitichen perfekt po modelut FactumHabet.
      
      
      • h-SAE. negative pronouns and lack of verbal negation
        
        
        • Banalno za slavjanqinata e da jų nehma tazi xarakteristika.
        • Ne predstavljava interes v kontekstut na slavjanqinata.
      
      
      • k-SAE. subject person affixes as strict agreement markers
        
        
        • Banalno za slavjanqinata e da jų nehma tazi xarakteristika.
        • Ne predstavljava interes v kontekstut na slavjanqinata.
    
    
    • (.. skrij go sravnenieto na slavjanqinata sus SAE ..)  (.. skrij jų evropejqinata na slavjanqinata ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)
  
  
  • ◄►  (.. skrij jų evropejqinata na slavjanqinata ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  (.. skrij go subranoto ..)  (.. svij go ..)  .. kum nachaloto ..

---

---

►►   8. Prepratki (references)   (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   8. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)

• Moi pyblikacii:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
  • The Genealogy of Languages: Genealogichna klasifikacia na ezicite
  • Aksiomata za estestvenite ezici
  • Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna promehna
  • Dialekten kontinyym - qo e to
  • Principi na moite vuzgledi za minuloto
  • Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavjanski
  • Ocherk za kraeslovnite erove
  • Etimologichni etjydi (ottyk-ottam v ezikoznanieto)
  • Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
  • Славянка ли е била робинята Изаура?
  • Suchinenieto "Za bykvite"/"O pisjmenjxu" na Chernorizec Xrabur: opit za prostranen analiz na cehlata tematika
• Drygi pyblikacii:
  • Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език
  • Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
  • Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
  • Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
• (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   9. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. pokazhi gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   9. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Moi komentari vuv facebook po temata  (.. pokazhi gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Moi komentari vuv facebook po temata  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Dva vida zvyk З(Z) v staro-slavjanski  (.. pokazhi go komentarut tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Dva vida zvyk З(Z) v staro-slavjanski  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

    Predi 1100 godini e suqestvyval staro-slavjanski ezik s teritorialnite si dialekti. Tezi dialekti sega mozhem da gi oznachavame kato staro-bulgarski, staro-srubski, staro-srubski, no az qe naricham ezikut staro-slavjanski, nezavisimo ot "protestov psevdo-patriotov vsex stran".
    
    Tochno po onova vreme - v krajut na 9-ti vek - se pojavila slavjanskata pismenost. Dori dve slavjanski pismenosti se pojavili nezavisimo edna ot dryga, koito sega gi narichame glagolica i kirilica.
    
    No predi da obsughame pismenostite, da se vurnem na samiut govorim ezik, staro-slavjanskiut ezik. Tova e starata forma otpredi 11 veka na suvremenniut bulgarski ezik, na suvremenniut severno-makedonski ezik, kakto i na suvremennite srubski i ryski, i na red drygi suvremenni ezici.
    
    Na tozi ezik imalo dva vida З(Z): staro З(Z) i novo З(Z). I dvata vida slavjansko З(Z) su se pojavili sled izmenenie na po-star zvyk Г(G).
    
    Staroto З(Z) se pojavilo mnogo mnogo otdavna - v pra-istoricheski vremena - pri satemizaciata, i to se sreqa v dymi kato AZ, ZLATO, ZURNO, ZEMJa, ZNAJų. Prez 9-ti vek sled Xrista staroto З(Z) e zvychalo kakto segashnoto З(Z), kakto sega to zvychi vuv vsichki slavjanski ezici ili kakto sega zvychi tazi bykva v grucki.
    
    Dovod_1. V bezzvychniut slychaj satemizaciata dava С(Σ) v slavjanski. Naprimer: сто, десет, осем, слама, слово, слава, свѣ̋т, свѣтъл. Estestveno e da se ochakva, che zvychnata versia na satemizaciata qe dade З(Z).
    
    Dovod_2. Tuj kato na kirilica tozi zvyk se oznachava s gruckata bykva З(Z), to se priema, che i predi 11 veka tozi zvyk e zvychal taka, kakto i sega zvychi toj na suvremennite slavjanski ezici (bulgarski, ryski, srubski, ..) i kakto zvychi toj na grucki.
    
    Novoto З(Z) se pojavilo nehkude vuv vekovete 4-ti, 5-ti, 6-ti ili 7-mi sled Xrista, po vtorata slavjanska palatalizacia.
    

    Nehkude stava dyma za otdelni 2-ra i 3-ta palatalizacia, no e po-ydobno da se razgleghat zaedno kato edna palatalizacia, vtora palatalizacia.

    Tuj kato po vremeto na vtorata palatalizacia slavjanskiut ezik se bil veche raznesul na obshirni prostranstva i se bil veche razpadnul na teritorialni dialekti, to v proveghaneto na vtorata palatalizacia se nabljydavat neposledovatelnosti i dialektni osobenosti. Neposledovatelnosti ima navsehkude, dialektni osobenosti v tazi vruzka na Balkanite nehma. Pri sravnenie s iztochnoto i sus zapadnoto slavjanoglasie - togava ima.
    
    V bezzvychnata si versia vtorata slavjanska palatalizacia promenja zvykut К vuv Ц(TS). Redno e da se ochakva, che v zvychnata si versia vtorata palatalizacia e promenjala zvykut Г(G) v ДЗ(DZ). I verojatno takuv e bil slychajut.
    
    Novoto slavjansko З(Z), polycheno po vtorata palatalizacia, verojatno e zvychalo kato ДЗ(DZ), razlichno ot zvycheneto na staroto З(Z). Verojatno tochno takova e bilo polozhenieto v krajut na 9-ti vek, kogato su vuzniknuli i dvete slavjanski azbyki. I v dvete azbyki ima po dve bykvi za З(Z) - edna za staroto З(Z) i edna za novoto З(Z).
    
    Obache.
    
    Starite nadpisi na kamuk ne sudurzhat novo З(Z). A puk tolkova stari knigi nehma. V nito edna stara kniga ne e spazeno razlichieto staroto З(Z) i novoto З(Z) da se oznachavat s razlichni bykvi. Dvete bykvi se ypotrebjavat suvsem proizvolno, kakto xrymne na pisarjut, vse edno che dvete bykvi se chetut ednakvo. To i taka si e bilo v sledvaqite vekove, sled 10-ti vek.
    
    Ima i dryg slychaj, kogato v azbykata ima dve bykvi, koito zvychut ednakvo i ypotrebata im e proizvolna - tova su dvete bykvi za glasniut zvyk И - bykvata И (ита, s chislova stojnost osem) i bykvata I (ıота, s chislova stojnost deset).
    
    Taka che i za suglasniut zvyk З(Z) imalo dve bykvi v starata kirilica - bykvata З(Z, земя, зита, s chislova stojnost sedem) i bykvata S (зѣло, sѣло, s chislova stojnost shest).
    
    Zabelezhete, che nehkoga su izpolzvali bykvi za oznachenie na chislata.

    Naprimer: 'B' na stepen 'H' pravi 'CNS' - zapisano e 2 na stepen 8 pravi 256.

    Kogato samo arabskite cifri ostavat v ypotreba, kirilskata bykva S, prednaznachena za novoto З(Z), suqo taka izliza ot ypotreba i ostava samo bykvata za staroto З(Z), kojato predstavljava originalnata grucka bykva za tozi zvyk.
    
    Eto primeri na

    
    
    • novo З(Z): нозѣ, княз, диалози, звѣ̋р, звѣзда.
    • staro З(Z): аз, злато, зърно, земя, зная̨.

    
    Zabelezhete, che za staroto З(Z) sega znaem po-dobre kak e zvychalo prez 9-ti vek, otkolkoto znaem tova za novoto З(Z). Predpolozhenieto, che e zvychalo kato ДЗ(DZ) e osnovatelno, no ne e sigyrno.
    
    Vkljychvaneto na bykvata S v severno-makedonskata azbyka ima samo edna drebnava cel - da pokazhe ezikova osobenost, iskat da su cheshiti, ne drygo.
    
    Kakto i nehma nikakva priemstvenost meghy curkovno-slavjanskiut ezik i suvremenniut severno-makedonski ezik vuv vruzka s tazi bykva, puk i izobqo.
    
    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Slavjanskiut ezik pazi bezzvychnite afrikati Ч i Ц, no ne turpi zvychnite  (.. pokazhi go komentarut tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Slavjanskiut ezik pazi bezzvychnite afrikati Ч i Ц, no ne turpi zvychnite  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

    Slavjanskiut ezik turpi i si pazi bezzvychnite afrikati Ч i Ц, koito su rezyltat suotvetno na purvata i na vtorata palatalizacia, no ne turpi zvychni afrikati.
    
    Zvychniut afrikat ДЖ(Џ), verojatno rezyltat ot purvata palatalizacia, se e oprostil do proxodna suglasna Ж oqe predi 10-ti vek, predi vuznikvaneto na slavjanskata pismenost. Sledi ot afrikatut ДЖ(Џ) v slavjanski nehma.
    
    Zvychniut afrikat ДЗ(S), verojatno rezyltat ot vtorata palatalizacia, suqo se e oprostil do proxodna suglasna >З(Z), но слѣди от него сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата. Други слѣди според мене нѣ̋ма.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Zvychniut afrikat ДЖ(Џ) v suvremenniut bulgarski ezik  (.. pokazhi go komentarut tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Zvychniut afrikat ДЖ(Џ) v suvremenniut bulgarski ezik  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

    Spored ychebnicite v suvremenniut bulgarski ezik ima zvychen afrikat ДЖ(Џ). Az dazhe sum vuzpriel i ypotrebjavam prednaznachenata za nego bykva Џ-џ.
    

    џоб, џебчия, чорбаџия, хаџия, џам, џезве, џунџурия,
    Џонсън (premier, prezident, basketbolist),
    Џакомо Пучини, Џани Родари, Џузепе Верди,
    Добри Џуров, Иван Хаџиниколов,
    џаз, џентълмен, џойстик, чичо Скруџ.

    Bulgarskiut ezik ima nygha ot tazi bykva v suqata stepen, kakto srubskiut, i ako tazi bykva jų nehma v oficialnata bulgarska azbyka, to e zaqoto jų nehma v ryskata. A puk ryskiut ezik naistina nehma nygha ot nejų.
    
    I vse pak, sumnitelen e fonemniut statyt na tozi afrikat v bulgarskiut ezik. Vsichki dymi, sudurzhaqi tozi zvyk, su zaemki ili puk - rehdko - zvykopodrazhatelni novoobrazovania.
    
    Prakticheski navsehkude az v ystnata si rech mogu da yprostjų afrikatut ДЖ(Џ) do frikativ Ж:
    

    жоб, жебчия, чорбажия, ..

    Fonemen statys mozhe da se dokazhe, ako se namerjųt dve dymi, zvychaqi pochti ednakvo i razlichavaqi se samo po zvyk Џ<>Ж. Naprimer, ako imashe dyma жам s razlichno znachenie ot џам (stuklo), i zvykovata razlika meghy tehx se spazva v ystnata rech. No az ne se seqam za takova dokazatelstvo.
    
    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Zvychniut afrikat ДЗ v suvremenniut bulgarski ezik  (.. pokazhi go komentarut tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Zvychniut afrikat ДЗ v suvremenniut bulgarski ezik  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

    Zvychniut afrikat ДЗ se ignorira - ne se spomenava - v ychebnicite za suvremenniut bulgarski ezik.
    
    Starata kirilska bykva (S) za nego ne jų ypotrebjavam, zaqoto:

    
    
    • nehma nygha, i
    • prilikata ih s vazhna bykva ot latinskata azbyka e problem.
    
    

    Dori i za primeri s tozi afrikat ne se seqam. Mozhe bi grucki familni imena, koito bi trehbvalo da sudurzhat neproiznosimiut za gurcite afrikat ДЖ(Џ): Никос Хадзиникола̀у̌ (Хаџиниколов).
    
    Preceneno e bilo, che i srubskiut ezik nehma nygha ot bykva za afrikatut ДЗ v azbykata si.
    
    Topkata jų ostavjam v poleto na severno-makedoncite da pokazhut nyghata ot tazi bykva pri tehx, osven neistovoto im zhelanie da se predstavjat kato cheshiti.
    
    Dopulnenie: Formata "дзид", dialekten variant na dymata "зид", v kojato nachalnoto З(Z) e staro, pokazva, che tova dialektno "дз" e novovuvedenie.
    
    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Leksikalni razstojania vutre v slavjanskata grypa, vutre v baltijskata grypa i meghy tehx  (.. pokazhi go komentarut tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Leksikalni razstojania vutre v slavjanskata grypa, vutre v baltijskata grypa i meghy tehx  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

    [Via Krasimir Berov] Leksikostatisticheski analiz na Balto-Slavjanskite ezici
    

    Zabelezhka:2023-05-19. Prepratkata kum izsledvaneto na litovskite lingvisti veche ne e validna. Chislata, koito se davaxu tam, su polycheni chrez leksikostatisticheski analiz i izrazjavat blizostta meghy ezicite.
    
    Tyka komentiram tezi chisla.
    
    Davam prepratka, validna v momentut - A Map of Lexical Distances Between Europe’s Languages, kum dryga statia, kudeto su dadeni chisla, koito po podoben nachin izrazjavat razstojanieto meghy ezicite (ne blizostta, a razstojanieto). Vuz osnova na tezi razstojania mogut da se napravjųt suqite izvodi, kakto po-doly.

    Avtorite na izsledvaneto su litovski lingvisti i celta im e bila da izmerjųt lingvistichnoto razstojanie mezhdy slavjanskata i baltijskata ezikova grypa, kakto i vutre v baltijskata grypa i vutre v slavjanskata grypa. Zaglavieto edva li e tehxno. To e nekorektno.
    
    Zaglavieto bi trehbvalo da bude The Baltic & Slavic Languages ili The Balto-Slavic Languages.
    
    Dannite ne ni pokazvat niqo novo.
    
    Blizostta meghy vsehka dvojka slavjanski ezici e nad 70.
    
    Blizostta meghy litovski i latvijski e 68.
    Tova se tulkyva taka:
    

    Po vremeto, kogato litovskiut i latvijskiut su se otdelili edin ot dryg, vse oqe e imalo edin slavjanski ezik, kojto sledva da se naricha prosto slavjanski ezik ot onova vreme (ili OCS*: Old Common Slavic).

    Blizostta meghy litovski i latvijski ot edna strana i pryski ot dryga strana se dava 49-44, chisla blizki do chislata na litovskiut i latvijskiut za slavjanskite ezici.
    Tova se tulkyva taka:

    Ako e imalo balto-slavjanska ezikova grypa, to v nejų e imalo tri podgrypi ili tri ezika, koito su ostavili sledi:

    
    
    • pryski ezik,
    • iztochno-baltijski ezik (vposledstvie razdelil se na litovski i latvijski),
    • i slavjanski ezik.

    Ako razgledame chislata vutre v slavjanskata grypa, vigha se blizostta na iztochno-slavjanskite ezici pomeghy si. Ryskiut e na 86 [ot ykrainski i beloryski] (po-malko ot 90, blizostta meghy ykrainski i beloryski). Objasnenieto e curkovno-slavjanska sustavka na ryskiut.
    
    Vutre v slavjanskata grypa, naj-malkoto chislo 70 e blizostta meghy ryski i sev.-makedonski.
    Vutre v slavjanskata grypa, na naj-golehmo razstojanie edin ot dryg su ryskiut i sev.-makedonskiut.
    V suqoto vreme, bulgarskiut i ryskiut imat normalnata za dva slavjanski ezika blizost 74.
    Slednite faktori su doveli do tova:

    
    
    • Masivni vliania otkum grucki i tyrski vurxy balkano-slavjanskiut.
    • Rysofilskite izmenenia v bulgarskiut ezik prez 19-ti vek vuzstanovjavat blizostta my do ryskiut.
    • Izkystvenata debulgarizacia na sev.-makedonskiut prez 20-ti vek go otdalechila ne samo ot bulgarskiut, no i ot ryskiut.

    Zabelezhka: V mojut tekst po prepratkata su razgledani ili su samo spomenati slednite javlenia v slavjanqinata, podredeni v xronologichen red:

    
    
    • Satemizaciata
    • Zakonut na Pedersen
    • Purvata slavjanska palatalizacia
    • Vtorata slavjanska palatalizacia i otvarjaneto na srichkite
    
    

    Slavjanqinata spodelja s pryski-litovski-baltijski samo purvite dve javlenia - satemizaciata i zakonut na Pedersen. I za dvete datirovkata im e ot "pamtiveka", otpredi pra-slavjanskata epoxa.

    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Beglo sravnenie na nehkoi slavjanski ezici  (.. pokazhi go komentarut tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Beglo sravnenie na nehkoi slavjanski ezici  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

    Vsichki slavjanski ezici su sestrinski ezici. Dopredi edinadeset veka te su bili edin ezik, staro-obqo-slavjanski ezik, OCS*, OldCommonSlavic.
    
    Da razgledame tri grypi evropejski ezici: slavjanskata, romanskata i germanskata.

    
    
    • Staro-obqo-slavjanskiut ezik (OCS*) se e razpadnul na otdelni ezici samo predi 11 veka. Blizostta meghy slavjanskite ezici vse oqe e vidima. Celi izrazi ot dryg ezik mogut da budut razbrani. V nehkakuv smisul i v nehkakuv kontekst mozhe da se kazhe, che suvremennite slavjanski ezici vse oqe su dialekti na obqo-slavjanskiut ezik.
    
    
    • Ranniut romans ili kusniut razgovoren latinski se e razpadnul na otdelni romanski ezici predi okolo 15 veka. Edva li mozhe da se nameri izraz, kojto da bude razbiraem i za rymunec, i za francyzin, izvun modernata meghynarodna leksika.
    
    
    • Pra-germanskiut ezik se e razpadnul na otdelni germanski ezici predi poveche ot 20 veka, mozhe dosta poveche ot 20 veka.

    
    Pri tova beglo sravnenie na tezi tri grypi evropejski (IE) ezici prolichava blizostta na slavjanskite ezici pomeghy im.
    
    Sega da se ogranichim sus slavjanskite ezici.
    

    Meghy dve tochki ima edna otsechka.
    Meghy tri tochki ima tri (1+2) otsechki.
    Meghy chetiri tochki ima 6 (1+2+3) otsechki.
    Meghy pet tochki ima 10 (1+2+3+4) otsechki.

    Da razgledame tri tochki: ykrainskiut ezik, ryskiut ezik i oqe edin treti slavjanski ezik. Ako tretiut ezik e polski, bulgarski, ryski, srubski, cheshki, slovashki ili slovenski, to naj-kusata ot trite otsechki - naj-kusoto razstojanie e tova meghy ryski i ykrainski.
    
    Da razgledame chetiri tochki: ykrainski ezik, ryski, polski i bulgarski. Ima shest otsechki meghy tehx. Naj-kusata pak e tazi meghy ykrainski i ryski. Sledva otsechkata meghy bulgarski i ryski.
    
    Da razgledame drygi chetiri tochki: ykrainski ezik, ryski, bulgarski i severno-makedonski. Ot 6-te otsechki meghy tehx, naj-kusata e tazi meghy bulgarski i severno-makedonski. Sledva tazi meghy ykrainski i ryski.
    
    Da razgledame pet tochki: ykrainski ezik, ryski, polski, bulgarski i srubski. Ima deset otsechki meghy tehx. Naj-kusata pak e tazi meghy ykrainski i ryski. Sledva otsechkata meghy bulgarski i srubski. Otsechkata meghy bulgarski i ryski ostava na treto mehsto.
    

    • Izvod_1. Ykrainskiut ezik e po-blizuk do ryski, otkolkoto do polski.
    
    
    • Izvod_2. Bulgarskiut ezik e po-blizuk do ryski, otkolkoto do ykrainski.
    
    
    • Izvod_3. Meghy ryski i ykrainski nehma razlichia, koito da su po-stari ot xiljada godini. Meghy bulgarski i srubski ima takiva razlichia.

    Bulgarski i ryski
    
    Prez 19-ti vek bulgarskiut ezik e bil do neyznavaemost izrysen. Vupreki tova bulgarski i ryski si ostavat razlichni ezici. Baqa mi ne razbirashe ryski. Az razbiram, zaqoto nasheto pokolenie sme go ychili dulgi godini v ychiliqe.
    
    Prez 1990 imashe nehkakvo meropriatia v Bulgaria, na koeto behxu pokaneni kompjyturen specialist ot Velikobritania i kompjyturni specialisti ot SSSR. Mnozinstvoto ot ychastnicite behxme ot Bulgaria.
    
    Na anglichaninut my napravi vpechatlenie, che rechta na rysnacite ne se prevegha na bulgarski, a puk rysnacite su sednuli nablizo edin do dryg i nehkoj im prevegha.
    
    Otgovorix, che vsichki bulgarski ychastnici razbirat ryski. Za onova pokolenie tova beshe istina. V suqoto vreme rysnacite ne razbirat bulgarski i na tehx trehbva da im se prevegha, kakto preveghaxme i na nego. Ako meropriatieto beshe sega, qe trehbva da se prevegha i ot ryski. Mladite mi kolegi obiknoveno ne razbirat ryski.
    
    Na anglichaninut togava po tozi nachin obobqeno my formylirax otnoshenieto meghy bulgarski i ryski:

    The Bulgarian language combines the vocabulary of Russian and the grammar of modern Greek.

    Poglednuto otdaleche, tova e vehrno obobqenie. Ako ne navlizame v detajlite.

    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-14 18:48:: Supostavka meghy slavjanskite i keltskite ezici  (.. pokazhi jų v blogspot ..)  (.. ili vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
    
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi komentarite mi vuv facebook po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Panslavizumut  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokazhi vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Panslavizumut  (.. skrij go komentarut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..) (.. pokazhi vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ◄► Tozi komentar e po-skoro politicheski, a ne ezikovedski.
  
  
  • ►►  Velikoto delo na svetite bratja Kiril i Meθodij  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Velikoto delo na svetite bratja Kiril i Meθodij  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Na 869-02-14 v Rim se e pominul Sveti Kiril Konstantin Filosof.
      Po-golemiut my brat sveti Meθodij se e pominul na 885-04-06.
      Datite, dori godinite na raghane na dvamata bratja sega nehma kak da gi znaem.
    
    
    • Velikoto delo na dvamata bratja e prevodut na Evangelieto na slavjanski ezik.
      
      
      • Za celite na tozi prevod te su ystanovili
        knizhoven ili literatyren slavjanski ezik,
        sega narichan staro-curkovno-slavjanski ezik
        (OCS+: Old Church Slavonic),
        kojto e purviut zasvidetelstvan slavjanski ezik.
        
        Za osnova su vzeti naj-blizkite do Carigrad govorimi slavjanski dialekti,
        koito predstavljavat staro-bulgarski dialekti,
        ponezhe ot tehx se e razvil nashiut bulgarski ezik.
        
        A puk Carigrad po onova vreme e bil centurut na svetut
        i dvamata bratja su prebivavali dulgo vreme v tozi grad i v okolnostite my.
    
    
    • Da povtorjų: Velikoto delo na dvamata bratja e prevodut na Evangelieto na slavjanski ezik.
    
    
    • (.. skrij go velikoto delo n bratjata Kiril i Meθodij ..)  (.. skrij gi komentarut mi za panslavizumut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Panslavizumut  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Panslavizumut  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Panslavizumut se e zarodil sred inteligenciata v Xabsbyrgskata imperia
      ili po-obqo kazano sred slavjanoglasnata katolicheska nteligencia.
    
    
    • Celta e bila emancipacia na slavjanoglasnite ot nemci, maxhari i italianci.
    
    
    • Dvizhenieto na katolicheskite panslavisti e daleche ot vsehkakuv vid terorizum.
      
      
      • To ne predstavljava i nacionalno-osvoboditelno dvizhenie, ponezhe predshestva pojavata na naciite.
      
      
      • No mozhe bi sposobstva za tazi pojava - za pojavata na naciite na slovenci, xurvati, slovaci i chexi.
    
    
    • Panslavistite ne su se sveneli i ne su se gnyseli da si slyzhut s falshifikati.
      
      
      • Mozhe da ima texni tvorenia, koito oqe ne su razoblicheni kato falshivi.
      
      
      • Mitut, che imenata na Svetite bratja Kiril i Metodij bili Curxo i Straxota, e razoblichen falshifikat.
    
    
    • Panslavistite - katolici su bili pravi da smehtat, che slavjanoglasnite ot Centralna Evropa imat obq geneticheski proizxod i obqa kyltyra.
    
    
    • No ne su bili pravi da smehtat, che maxharite se razlichavat ot tehx po neqo drygo, osven po ezikut.
      
      
      • Ezikut na maxharite e doshul otkum planinata Yral, no niqo yralsko v kyltyrata i v genite na maxharite ot Centralna Evropa nehma.
    
    
    • Panslavistite ot tova pokolenie su znaeli po-dobre nemski ili italianski.
      
      
      • No te su tvorcite na setneshnite slovenski, surbo-xurvatski, slovashki i cheshki ezici.
      • Naprimer, slavjanskite imena na mesecite verojatno su tehxna izmislica.
    
    
    • Panslavistite katolici imat zaslyga za suzhivehvaneto na glagolicata.
      
      
      • Ako ne behxu te, sega mozhe bi nehmashe da se seqame za tazi azbyka.
    
    
    • (.. skrij go panslavizumut ..)  (.. skrij gi komentarut mi za panslavizumut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Panslavizumut na vuoruzhenie v Rysia  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Panslavizumut na vuoruzhenie v Rysia  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Na vulnàta na prosveqenieto panslavizumut dostiga Rysia i ryskata imperia go vzema na vuoruzhenie.
    
    
    • Rysia se objavjava za zakrilnik na vsichki slavjanoglasni evropejci.
    
    
    • Da, rysnacite su slavjanoglasni, no genetichno i kyltyrno su daleche ot slavjanoglasnite katolici ot Centralna Evropa.
    
    
    • (.. skrij go panslavizumut v Rysia ..)  (.. skrij gi komentarut mi za panslavizumut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Panslavizumut: razsejkite my v Bulgaria  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Panslavizumut: razsejkite my v Bulgaria  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
    
    

    		Razsejkite na panslavizumut v Bulgaria bivat:
    	+	dobrokachestveni, polozhitelni, na pljys, pozitivni, polezni,
    		ili puk
    	-	zlokachestveni, otricatelni, na minys, negativni, vredni.
    +	Mnogo slavjanoglasni zhiteli na Avstroyngarskata imperia, predimno chexi, se preselvat v Bulgaria, i davat golemiut si prinos za prevruqaneto ï v evropejska strana. Birata na bratjata Proshek, stenografiata na Bezenshek, arxeologicheskite razkopki na bratjata Shkorpil, Irechek - istorik i etnograf, i mnogo drygi. Raz-dva-tri, raz-dva-tri: terminologiata v gimnastikata e ot cheshki, ne e ot ryski.
    +	Izrysjavane na bulgarskiut ezik. Sega nashiut ezik e edin ot naj-bogatite v svetut, no bogatstvoto my se dulzhi na otvarjaneto my kum ryskiut ezik. Zaemkite ot ryski (ili prez ryski, koeto e suqoto, pak ot su ot ryski) sustavljavat okolo polovinata ot rechnikoviut sustav na suvremenniut bulgarski ezik.
    +	Obstojatelstvata okolo suzdavaneto na bulgarskata durzhava prez 1878 mogut da namerjųt i svoite panslavistki objasnenia. Panslavistite v Rysia zastavat v podkrepa na carskoto reshenie za vojna. A puk suzdavaneto na bulgarskata durzhava ykrepva i spasjava ot izchezvane bulgarskata narodnost i bulgarskiut ezik.
    -	Slehpo podrazhanie na Rysia i na vsichko rysko. Podrazhatelite su bili donehkude slepi za tova kakvo e nyzhno na Bulgaria i na bulgarskiut ezik.
    -	Vernopodanichestvo kum Rysia. Za suzdavaneto na bulgarskata durzhava prez 1878 trehbva da sme blagodarni i priznatelni na ryskiut car i na negovoto xristoljybivo voinstvo. Blagodarni sme im i sme im priznatelni lichno. Ne dulzhim blagodarnost i priznatelnost na Rysia i na sledvaqite pokolenia rysnaci. Na Rysia i na sledvaqite pokolenia rysnaci niqo ne im dulzhim. Dejstvitelnostta obache e razlichna. Pokolenia bulgari su bili vuzpitani v obich i vernopodanichestvo kum Rysia. Tezi xora, bulgarite rysofili, su poveche rysnaci, otkolkoto bulgari. Te se podchinjavat na interesite na Rysia. Ne mogut i da si predstavjat, che Bulgaria mozhe da ima i drygi interesi.
    -	Mitut za bratskite narodi. Makar bulgarskiut i ryskiut da su sestrinski ezici v slavjanskata grypa na indo-evropejskoto ezikovo semejstvo, bulgarskiut narod i ryskiut narod ne su bratski narodi. Vuzglasut "Здравствуйте, братушки!" qe predizvika y povecheto rysnaci prezrenie kum nas, bulgarite.
    	Spisukut ostava otvoren.

    
    
    • (.. skrij gi razsejkite na panslavizumut v Bulgaria ..)  (.. skrij gi komentarut mi za panslavizumut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ◄►  (.. skrij go komentarut mi za Panslavizumut ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄► (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Наш славянский язык: из веков дальних на века грядущие (об языке болгарском)

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Our Slavic language - from centuries to centuries

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---