Thursday, January 5, 2017

Триѫгълникът Ялта – Прага – Солун: факти и догадки

Триѫгълникът Ялта – Прага – Солун: факти и догадки

(.. към коментаритѣ ..)  .. to the bottom ..



Триѫгълникът Ялта – Прага – Солун: факти и догадки


На вниманието Ви прѣдлагам полу-документален полу-художествен разказ за нѣщо случило се в годинитѣ 1945-1949. Макар на моменти да звучи като анекдот, покрай всичко друго, за което ще стане дума, това си е начинът, по който се опрѣдѣля и сѫдбата на България за десетилѣтия напрѣд. А другото, за което ще стане дума, засѣга най-вече Гърция и Чехословакия. Да отбѣлѣжим, че прѣди втората свѣтовна война Чехословакия е била една от най-развититѣ страни в свѣтът, а Гърция си е била просто балканска страна, доста по-бѣдна и от България.

Прѣдполагам, че като начало не е нужно специално да отдѣлям фактитѣ от догадкитѣ. Очаквам алтернативни коментари на фактитѣ и оценка на вѣроятността на догадкитѣ.

Без текстоветѣ на руски език трудно бихме могли да възприемем колоритът на епохата, поради което ги оставям.

"Лили Марлен" е била любимата пѣсен на войницитѣ от вермахтът през втората свѣтовна война.

"Сулико" е била набѣдена за любима пѣсен на Сталин.

"Биляна платно бѣлѣше" е любима пѣсен по Нашенско.


Забѣлѣжка: Като писах по-горѣ, че това малко засѣ̋га България, то бѣше на шега. Засѣ̋га я̨, и то много.



Вѣтрове, вѣтрове: размисъл за тритѣ тѫжни красавици


Протоколитѣ от ялтенската срѣща на върхът, къдѣто се е обсѫђало бѫдещето на Европа, бѣ̋ха̨ публикувани прѣди нѣ̋колко години слѣд изтичането на срокът им на давност.

Давам думата на домакинǎ, товарищу Сталину.

"Подведем итоги, Господа. О Греции договорились: признаю Вам 75% влияния на послевоенное устройство этой страны, пусть Советскому союзу останется 25%. Договорились и о Болгарии: Вы признаете мне 75% влияния, Вам 25%. А вот о Чехословакии к договоренности так и не пришли. Г-н Черчилль и г-н Рузвельт, ссыллаясь на интерессы бизнесменов своих стран, настаивают на больший процент влияния, чем Мы можем согласиться. Пойти на уступки, касающиеся страны, лежащей на пути Красной армии к Берлину, Советский союз не может. Поэтому не возразите записать в протокол 50 на 50% влияния союзников на послевоенное устройство Чехословакии. На этом и нашу встречу можно закончить. Господа, нас ждут фотографы."

Фотография на срѣщата в Ялта




Сега да погледнем какво става по това врѣме и малко слѣд това на юг-югозапад от България.

Гръцкитѣ комунисти захващат грађанска война: боря̨т се и тѣ да се гушна̨т под крилото на мустакатия̌т Бащица и да застроя̨т и тѣ социализъм-комунизъм. Страничен наблюдател от началото на 21 вѣк би си казал слѣдното: "Глупостта, дѣто ходи по хората, е безгранична." Все пак, най-вече от учтивост, нека да проявим разбиране и да уважим тогавашнитѣ стремления на гръцкитѣ комунисти. Юнашки се боря̨т тѣ, един другиму генералски звания си раздават и армия организират, територии удържат, из тѣзи територии портрети на Бащата на народитѣ окачват.

И рѣче тогава товарищ Сталин на дружето Тито: "Разбрали сме се с онова пиянде Димитров - твоя е Пиринска Македония. Но не бързай, адаш, да я̨ заемаш, че иначе коз на пропагандата на гръцкитѣ националисти-империалисти-капиталисти-фашисти ще дадем. Изчакай нашитѣ другари от Гърция да побѣдя̨т, пък и помагай им, с каквото можеш. А слѣд като побѣдим в Гърция, не само Пиринска Македония, ами и Егейска Македония ще е твоя. Нали това искаш?"

"Руку ти целувам и кланям ти се доземли, друже Сталине, оти баш това сакам." – и прѣд очитѣ на дружето Тито, както нѣ̋кога прѣд очитѣ на бай Ганя, се мержелѣѣше Солунската митница. И помагаше интернационално дружето Тито на гръцкитѣ комунисти с всичко, с каквото можѣше.

Солунската митница



Слѣд година-двѣ президентът на Съединенитѣ Американски Щати чичо Сам (starring: Harry S. Truman) го засърбѣ̋ едната пета - тази, дето я̨ бѣше разположил нѣ̋къдѣ в Гърция и наоколо. И изпрати той на чичо Џо вербална нота, като му рѣче: "А бе Џо, уважаеми, нали за Гърция се разбрахме? Къдѣ се вреш там! Или искаш аз да се намѣся̨ по-сериозно в Чехословакия?!"

И възсиѣ̋ вѫтрешно товарищ Сталин. Само под мустак се усмихваше той дяволито, но иначе цѣ̋л пламтѣше от въодушевление. И прати той на чичо Сам вербална нота, отговаряйки му: "Не се безпокой, уважаеми г-н президент. Веднага поисках справка за положението в Гърция, в най-скоро врѣме ще ми доложа̨т и аз веднага ще се разпоредя̨, увѣрявам те. И за Чехословакия ще имам грижата, увѣрявам те, уважаеми, не се безпокой. Разбираш ме добрѣ, нали, Сам, уважаеми?"

"Greece or Czechoslovakia – that is the question. What about Czechoslovakia? To be or not to be Czechoslovakia? What about Greece? To be or not to be Greece? Czechoslovakia or Greece? The US navy definitely needs Greece. Also, Greece is of great importance for our interests in the Middle East. Of course, to be Greece!" – прѣмисля чичо Сам и отговаря: "Џо, уважаеми, разбирам те много добрѣ!"

И тъй, прѣз февруари 1948 г. комуниститѣ печеля̨т изборитѣ в Чехословакия. Чичо Сам се е съгласил с твърдението на чичо Џо, че не е толкова важно кой ги брои гласоветѣ. Чичо Џо ги е прѣброил на спокойствие. И Чехословакия закрачва и тя в дружния̌т строй на братскитѣ страни, строящи социализъм и комунизъм.

Воден от висши съображения, наређа товарищ Сталин на гръцкитѣ комунисти да прѣкратя̨т борбата и организирано да се изтегля̨т, сохраняя боеготовность для лучших времен, которые совсем скоро и наступят. Всѣки гръцки воин-интернационалист-комунист получава от товарищ Сталин ново мѣстожителство за награда.

Равномѣрно ги разселва Той из обширната Си империя. Едни попадат в Западна Полша (бивша Източна Германия) – нѣмцитѣ оттам сѫ избѣ̋гали, поляцитѣ още не смѣя̨т там да се заселват и кѫщи се намират. Други попадат в Узбекистан, Казахстан и другадѣ из съвѣтската централна Азия, памукопроизводители стават. Човѣчен е товарищ Сталин. От опит знае, че сибирския̌т климат не е здравословен за южняци. Затова в Сибир изпраща само провинилитѣ се гръцки воини-интернационалисти-комунисти. Разбира се, и онѣзи, които още не сѫ се провинили, но като нищо ще го сторя̨т.

Най случват обаче онѣзи, дѣто попадат в България. Когато тук вѣ̋търът от юг задуха, мирис от родната им Гърция довѣ̋ва.

Прѣз сѫщата година 1948 възнегодува дружето Тито, изрепчвайки се: "Ама како тако, бе друже Сталине! Ами Солунската митница! Почти я̨ бѣ̋хме завзели! Како тако да се изтегляме!"

Свѫси веђи товарищ Сталин, че като се разлюти: "Нима ти, друже Тито, не знаеш, че товарищ Сталин за всичко мисли! Кой си ти, бе друже Тито, собствено мнѣние да имаш! Не само Егейска Македония, но и Пиринска Македония нѣ̋ма да получиш!"

Слѣд като наруга още нѣ̋колко пѫти дружето Тито устно, писмено и мислено, поуспокои се товарищ Сталин и като се почувствува пак в хорошем настроении, произнес следующий "Монолог товарища Сталина":

"Как могли Вы, товарищи, и Вы, господа, как Вы могли только подумать, что Советский союз способен нарушить международные договоренности, касающиеся Греции? Товарищ Сталин международные договоренности всегда соблюдает. Товарищ Сталин всегда по правилам играет. О Греции договоренность в Ялте была, и Мы этой договоренности всегда придерживались. А вот как раз о Чехословакии четкой договоренности не было."

Разве Вы не догадываетесь, что относительно событий последних лет в Греции товарищ Сталин имел ввиду Чехословакию с самого начала?

Постепенно събитията отшумяват. Слѣдват заключителнитѣ акорди на моя̌т разказ.

В кабинете Генсека товарища Сталина, полтора года спустя:

"У меня сведения, что когда в Варне в Евксиноградском дворце мерзкого предателя Тито встречали, его имя ты, Костов, громче кричал!"

"Ваше имя, товарищ Сталин, громче кричал тоже я!"

"Значит так: ты, Костов, рядом с именем того негодяя и Мое имя кричал. Плохо, Костов, плохо. Впрочем, я думаю, что из рядов ЦК компартии Болгарии следует повесить именно тебя, Костов."

"За Вас, товарищ Сталин, и за дело социализма и мировой революции хоть и на виселицу я пойти готов!"

"Ступай, Костов. Пригласите Сланского, пожалуйста. Здравствуйте, товарищ Сланский. В связи с мерзким предательством Тито, злостного агента империалистов, принято решение из рядов ЦК компартии Чехословакии повесить Вас, товарищ Сланский."

"Ничем такой чести не заслужил, товарищ Сталин! Позвольте только доложить, что у нас в Чехословакии вешать не предусматривается. У нас просто расстреливают."

"Ну, пусть Вас расстреляют, если вешать не принято. Ступайте, Сланский. Караул! Догоните Костова и спросите что у них в Болгарии принято – расстрел или виселица."

"Товарищ Сталин, разрешите доложить! Костов уже висит."

"Черт с ним. Пусть и висит. Можно было просто расстрелять."


Позволѣте ми сега да приведа̨ изводи и поуки - цѣ̋ла дузина.

  • Поука 1: Какво казват Великитѣ сили (без да изключваме Сталин) на гръцкитѣ воини интернационалисти-комунисти? Ето какво казват: "Какви сте вие бе, да се мѫчите да промѣняте ялтенскитѣ Ни споразумения? Като рояк мухи сте, които винѫги можем да издухаме чак до Централна Азия и Сибир!"

  • Поука 2: Какво казват Великитѣ сили на чешкитѣ индустриалци-капиталисти? Ето какво казват: "Ако там нѣ̋къде далече зад Карпати, Балкани и Родопи забръмча̨т мухи цѣ̋л рояк, да не мислите, че не може да се случи вѣ̋търът от тѣ̋х да Ви отвѣе и Вас!" Не сте ли чували за ефектът на пеперудата?

  • Поука 3: За какво сѫ се борили три години гръцкитѣ воини интернационал-социалисти-комунисти? За побѣдата на социализмът-комунизмът в Чехословакия. А в личен план, за ново мѣстожителство нѣ̋къде из Съвѣтската империя.

  • Утѣха към поука 3: Дѣцата на гръцкитѣ воини интернационалисти-комунисти слѣд амнистията се завръщат в Гърция. И си казва Томас Лафчис, бившия̌т вратар на Левски (само Левски, впрочем): "Брей, каква хубава страна била Гърция! Добрѣ, че татко с аверитѣ си не сѫ победили на врѣмето, че иначе в Гърция щѣше да има хроничен, периодично изострящ се, дефицит на маслини, а портокали ние, гърцитѣ, щѣ̋хме да ядем само по Коледа, пардон, по Нова Година." Знае той. В България е израсна̨л.

  • Извод 4: Каква е ролята на българскитѣ комунисти в описанитѣ събития? Никаква. Именно за Балканска федерация десетилѣтия наред сѫ се борили тѣ. И прѣз годинитѣ 1945-1948 спокойно и самодоволно, и то в правилния̌т ред, сѫ си скандирали "Сталин! Тито! Димитров!". От тогавашната гледна точка на българскитѣ комунисти Тито е изпортил работата, понеже не съобразил, че макар да е прѣди Димитров, все пак е слѣд Сталин.

  • Извод 5: Защо Петрич и Разлог сѫ си на българска територия и населението им си е прѣдимно българско? Ами защото дружето Тито, слѣд като цѣли три години се лакомило за Солун, облизвайки се при мисълта за тамошната митница, прѣз 1948 г. взело, че се изрепчило на Генералисимуса̌.

  • Извод 6: Имало ли е опасност Гърция да вземе част от българската територия слѣд втората свѣтовна война? Понѣ̋кога българскитѣ комунисти спекулират, че такава опасност е сѫществувала и само благодарение на застѫпничеството на Молотов сме си били опазили територията. Реалнитѣ събития обаче показват съвсѣм друго. Първо, и българската, и гръцката територия сѫ били реално заплашени от югославско-македонисткитѣ експанзионисти. И тази заплаха не е отмина̨ла! А да не говорим, че и цѣ̋лата остана̨ла България е трѣ̋бвало да се подчини на Тито, стига да е бил послушен. Второ, англо-американцитѣ сѫ били против всѣ̋какви промени на границите в Европа и не допускат такива в зонитѣ, окупирани от тѣ̋х. Териториални измѣнения се извършват или се планират да се извърша̨т само в съвѣтската окупационна зона. Благодарим, товарищ Молотов, затова, че все пак запазихте българската територия непокѫтна̨та.

  • Извод 7: Сравнявайки ги числата в наскоро публикуванитѣ ялтенски протоколи, можем да заключим, че никоя европейска страна с влияние за Сталин над 50% не е успѣ̋ла да се спаси от Неговия̌т ботуш, прѣди Горбачов сам да си го вдигне този прогнил вече ботуш. Нѣ̋колко комунистически шайки с общ брой около 2000 разбойника с рѣшаващата помощ на червената армия при още по-рѣшаващитѣ ялтенски споразумения сѫ били достатъчни да отдѣля̨т България от цивилизования̌т свѣ̋т за десетилѣтия.

  • Извод 8: Пак сравнявайки ги числата от ялтенскитѣ протоколи, стигаме и до другото заключение: никоя от странитѣ с влияние за Сталин под 50% не попада за дълго в Съвѣтската империя. Цѣ̋ла организирана армия от гръцки комунисти, която в опрѣдѣлен момент е владѣ̋ла територия с население над 2 млн. души, не успѣ̋ва да наложи болшевизмът в Гърция.

  • Поука 9: Повтаряйки си прѣднитѣ двѣ заключения, се питаме: Бог ли се е разпоредил така, уважаеми дами и господа? Не Бог, разбира се. Разпоредили сѫ се Великитѣ сили. Конкретно, Сталин, Чърчил и Рузвелт.

  • Извод 10: А кой се е разпоредил с Чехословакия? – Ами че Сталин я̨ е спечелил честно на покер. Просто Ги прѣцаква за Чехословакия. Е, прѣцакват Го за Турция и Иран, ама Той ще Ги прѣцака за Китай и Корея. Товарищ Сталин е голѣ̋м играч. И винѫги честно, fair play, играе.

  • Поука 11: Струва ли си да се борим с Великитѣ сили, за да можем ние, малкитѣ народи, сами да се разпоређаме със сѫдбата си? Не, разбира се. Как изобщо си прѣдставяте това, господа и дами? Една малка сила като България сама нищо не може да промѣни. А да се съюзим с други надъхани џуџета, каквито сѫ напримѣр гърцитѣ и сърбитѣ, и да им се довѣрим, си е просто глупост, ама голѣ̋ма глупост, както една малко по-стара наша история може да покаже.

    Пък и изобщо дали си струва ние, малкитѣ народи, сами да можем да се разпоређаме със сѫдбата си?

    Наистина, ако бѣ̋х чех, щѣ̋х да възроптая̨: "Каква несправедливост! Сталин не гушна̨ гърцитѣ, дѣто толкова се натискаха̨ да се гушна̨т под крилото му и си заслужаваха̨ да бѫда̨т гушна̨ти, а гушна̨ нас, дѣто все сме се дърпали!"

    Ама ако пък бѣ̋х грък, щѣ̋х сега да си кажа̨: "Брей, добрѣ, че Великитѣ сили се разпоређат с нас, без да ни питат. Че иначе сами щѣ̋хме да се гушнем под крилото на Бащата на народитѣ и сами щѣ̋хме да си го нахлузим хомотът. Не че не си го заслужавахме, ама така по-добрѣ стана̨."

  • Поука 12: А за какво тогава да живѣем? Ами за да отгледаме дѣцата си. Но не за да гина̨т в борба за каквото и да е или в защита на каквото и да е. А просто за да си живѣя̨т как да е и тѣ. И за да си живѣя̨т как да е и нашитѣ внуци.

    Едно врѣме, турцитѣ запалили родното село на прадѣ̋до ми, тогава вече млад ерген, и той, с горящи потури, едва сварил да избѣ̋га. Баба ми разправяше тази случка със смѣ̋х. Навѣрно и баща ѝ на стари години е разказвал тази случка от младинитѣ си пак със смѣ̋х. И добрѣ, че прадѣ̋до ми е избѣ̋гал. Ако се бѣше юрна̨л да спасява и да защищава селото от турцитѣ, мене, сестра ми, братовчедитѣ нѣ̋маше да ни има. Затова макар и как да е, да живѣем с усмивка.

    Да, именно с усмивка. И с пѣсни, разбира се. Но не с пѣсни юнашки. Не за Никола, едното чедо на майка. А с пѣсни любовни. Нека понѣ̋кога си спомняме тритѣ тѫжно-оптимистични пѣсни за красавици: за Лили Марлен, блуђаещата блондинка, за брюнетката Сулико, вѣчен сън под розитѣ заспала, и за Биляна, дѣто платно бѣлѣше.
  • .. to the top .. към началото ..

Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 18:18::  Това е стар мой текст, публикуван на доста мѣста в мрѣжата, напримѣр:

  • ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 18:25:: "Лили Марлен" е била любимата пѣсен на войницитѣ от вермахтът през втората свѣтовна война.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 18:57:: "Сулико" е била набѣдена за любима пѣсен на Сталин.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 19:22:: "Биляна платно бѣлѣше" е любима пѣсен по Нашенско.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 19:48:: Прѣпратки към статия на Веселин Кандимиров:

  • ►►  ::christo.mishkov, 2024-03-29 12:00::  Как и защо приключи приятелството међу руската и българската църкви  (.. Покажи там  на английски ..  на гръцки ..  на руски ..)

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-02-22 19:48::  Забѣлѣжки по използвания̌т в този очерк правопис  (.. Скрий ..)
    Прѣдлага се в нѣ̋колко правописни варианта с бутони за прѣвключване међу тѣх, разположени горѣ в дѣ̋сно:

    • : Отечествено-фронтовски правопис
      Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам. Все пак, използва се негова модификация:
    • : Екавско-сърбомански правопис
      Различава се от описания̌т по-горѣ модифициран отечествено-фронтовски правопис в слѣдното:
      • Това е екавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е или пък ё, когато по сегашната норма звучи като я и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис.
      • Това е сърбомански правопис, докато отечествено-фронтовския̌т, пост-модерния̌т и естествения̌т правопис сѫ русофилски.
      • Това е сърбомански правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват.
      • Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, JУ и JА.
      • Буквата Я се замѣства със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      • Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява както в описания̌т по-долу пост-модерен правопис.
    • : Пост-модерен правопис
      Различава се от описания̌т по-горѣ модифициран отечествено-фронтовски правопис в слѣдното:
      • Възстановена е буквата голѣм юс ѫ със звучене ъ. Употрѣбява се както прѣди 1945.
      • Възстановена е и буквата ят ѣ. Употрѣбява се както прѣди 1945. Обикновено звучи като е. Когато звучи като я, опционално се пише ѣ̋.
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд, както в екавско-сърбоманския̌т правопис.
    • : Естествен правопис
      Това е вариант на описания̌т по-горѣ пост-модерен правопис.

      • Въведена е буквата I/ı (ıота без точка).

      • Буквата А се пише само ако наистина звучи като А.
      • Ако в пост-модерния̌т или в отечествено-фронтовския̌т правопис се пише буква А, която звучи като Ъ, в естествения̌т правопис се пише Ѫ̨ или Ъ, както повелява етимологията.

      • Буквата Я не може да се употрѣбява, ако тя звучи като IЪ.
      • Ако в пост-модерния̌т или в отечествено-фронтовския̌т правопис се пише буква Я, която звучи като IЪ, в естествения̌т правопис се пише IѪ̨ или IЪ или Ъ или Ь, както повеляват етимологията и удобството.
      • Създават се условия употрѣбата на буквата Я да бѫде елиминирана.
      • Ако в отечествено-фронтовския̌т правопис се пише буква Я, то:
        • тя се замѣня с Ѣ̌, когато това е етимoлогически обосновано, или
        • тя се замѣня с IѪ̨ или IЪ или Ъ или Ь, когато звучи като IЪ, или
        • може да се замѣни с IА или А във всички остана̨ли случаи.

      • Звукът Ъ се означава с буквата голѣ̋м юс Ѫ навсѣ̋къдѣ, когато това е етимoлогически обосновано, дори в глаголнитѣ завършъци.
      • По русофилска традиция, водеща началото си още от 19-ти вѣк, буквата Ѫ се употрѣбява само в коренитѣ на думитѣ, но не и в в глаголнитѣ завършъци.
      • Изоставянето на тази традиция води до този правописен вариант, който съм го нарѣкъл "естествен".
      • И все пак, когато в пост-модерния̌т правопис не се пише буквата Ѫ, а се пише А̨ или Я̨, в естествения̌т правопис се пише Ѫ̨ или IѪ̨, за да може компютър да конвертира текстът от естествен правопис към пост-модерен, а оттам и към отечествено-фронтовски.

      • На крайната съгласна -т от опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род в единствено число, която много често изпада в говорът, в естествения̌т правопис ӥ се слага диакритичен знак: -т̌.
    •  Romanizacia: bulgarski pravopis, osnovan na latinicata   :

      • .. скрий я̨ романизацията ..
      • .. покажи я̨ със диакритични знаци .. BGD

      • Това не е транскрипция на латиница.
      • Tova ne e transkripcia na latinica.

      • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
      • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.

        • Това е нова правописна система за българския̌т език, която не е традиционна, не е русофилска и не е сърбоманска.
        • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato ne e tradicionna, ne e rysofilska i ne e surbomanska.

        • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
        • Ne biva da se vliaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (ОФ-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.

      • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
      • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.

        • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
        • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.

        • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
        • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.

        • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
        • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.

      • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
      • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.

        • A a А Я ≠ Ѣ̋ JA Ja ja Ä ä
          BbБ
          CcЦЧCHChchČč
          DdД
          EeЕЯ = Ѣ̋EHEhehE̋e̋
          FfФ
          GgГЂ = ЖДGHGhghǦǧ
          IiИЍIHIhihÏï
          JjЙ
          KkК
          LlЛ
          MmМ
          NnН
          OoОЙО,ЬОJOJojoÖö
          PpП
          QqЩ
          RrР
          SsСШSHShshŠš
          TtТ
          UuЪЯ̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪJUJujuÜü
          VvВ
          WwЎ
          XxХЏ = ДЖXHXhxhX̌x̌
          YyУЮJYJyjyŸÿ
          ZzЗЖZHZhzhŽž

        • Моля̨ забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
        • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.

        • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣ̋стото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
        • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.

        • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
        • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.

      • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
      • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.

        • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
        • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.

        • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
        • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.

        • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
        • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.

      • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
      • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.

        • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
        • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
        • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
        • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
        • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
        • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
        • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
        • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
        • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.

        • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
        • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.

      • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
      • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.

      • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
      • Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.

      • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
      • .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica ..
      • .. покажи ги със диакритични знаци .. pokaži gi sus diakritični znaci .. BGD

    • .. Скрий ги бѣлѣжкитѣ по правописнитѣ варианти .. .. to the top .. към началото ..





Posted by at
Labels: , , , ,
Last changed at 2024-06-17T15:27:00Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)