Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

(.. свий&скрий всичко ..) (.. покажи всичко ..) .. to the bottom ..

Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)
• 3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)
• 4. Прѣпратки: references
• 5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Цъкнѣте, за да се покаже картинката. (.. свий&скрий всичко ..) (.. покажи всичко ..) .. to the bottom ..

• 

  ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката. (.. свий&скрий всичко ..) (.. покажи всичко ..) .. to the bottom ..

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл    (.. покажи ..) (.. покажи всичко ..)

(.. покажи преамбюлът ..)    .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл    (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)

• Прѣд буквитѣ Ѣ (ят, е двойно), Ѫ (юс голѣ̋м), Ъ (ер голѣ̋м) - най-българскитѣ букви - трѣ̋бва да благоговѣете, а не да ги пишете къдѣ да е.
  
  
  • Тѣзи букви е по-добрѣ изобщо да не се пиша̨т, ако не се пиша̨т правилно.
  • И не пишѣте глухо Ъ в края̌т на думитѣ. Нека да не Ви привличат баналнитѣ нѣща.


• Двата раздѣла 2 и 3 - "Кога се пише буквата Ѣ" и "Кога се пише буквата Ѫ" - сѫ независими един от друг и мога̨т да се чета̨т в произволен ред.
  
  
  • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѣ, можете да пропуснете раздѣл 3.
  • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѫ, можете да пропуснете раздѣл 2.
  • Но във всѣки случай трѣ̋бва да започнете с този общ раздѣл, прѣди да продължите с раздѣл 2 или 3.
  
  
  • И в двата раздѣла се разчита читателитѣ да зная̨т нормативното произношение в стандартния̌т български език, ..
  • .. както и писането на гласнитѣ според валидния̌т в моментът отечествено-фронтовски правопис.


• Прѣди 1945, когато в сила е бил така нарѣчения̌т Иванчевски правопис, буквитѣ Ѣ и Ѫ сѫ се пишѣли редовно.
  
  
  • Обаче с достѫпен правописен рѣчник от онова врѣме не разполагам.
  • А пък и тогава, както и сега, в печатнитѣ издания е било пълно с правописни грѣшки.
  • Поради това, твърдението, че буквитѣ Ѣ и Ѫ слѣдва да се пиша̨т както в Иванчевския̌т правопис, е само приблизително и пожелателно.
  • При спорен случай, обикновен печатен текст от онова врѣме не е достатъчен за рѣшение на казусът.


• При възстановяване на употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ основни сѫ етимологичния̌т принцип и морфологичния̌т принцип.


• Морфологичния̌т принцип е основен при всички официални български правописи.
  
  
  • Аз сѫщо така се придържам към него.
  • Морфологичния̌т принцип означава, че всѣ̋ка морфема - корен, прѣдставка, наставка, окончание - по възможност - слѣдва да се пише по един и сѫщ начин и да е лесно разпознаваема, независимо от отклоненията в произношението.
  • Приложението на морфологичния̌т принцип се покрива от тази публикация, както и от други мои публикации.


• За да се прилага етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, слѣдва да си служим с рѣчници, най-вече етимологични рѣчници:
  
  
  • Български етимологичен речник
  • Рѣчникът на Найден Геров
    • Макар да не е етимологичен рѣчник, той е полезен, понеже Найден Геров се е придържал към етимологичен правопис.
  • Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
    • Етимологичен рѣчник на кой да е славянски език може да бѫде полезен.


• Сѫщо така, за прилагането на етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, изключително полезно би било знанието на друг славянски език.
  
  
  • Руски, сръбски, украински, полски, ..
  • В раздѣлитѣ 2 и 3 този метод се обсѫђа, най-вече въз основа на руския̌т език.
  
  
  • Тука слѣдва да се спомена̨т и разнообразнитѣ български диалекти.
  • Проблемът при тѣ̋х е оскѫдицата на систематични свѣдѣния в сравнение със стандартнитѣ езици.


• Прѣдлагам плавно подобрение на правописът, така че всичко старо да си остане правилно. Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк.
  
  
  • Просто трѣ̋бва буквитѣ Ѣ и Ѫ да се възстановя̨т в азбуката и употрѣбата им според етимологичния̌т и морфологичния̌т принцип да се разрѣши.
  • Употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ да бѫде разрѣшена, но не и задължителна.


• Свѣдѣнията, дадени в двата раздѣла 2 и 3 - кога се пиша̨т буквитѣ Ѣ и Ѫ, нѣ̋ма да се уча̨т в срѣднитѣ и в началнитѣ училища.
  
  
  • Това е материя за студенти по българска или славянска филология.
  
  
  • В началнитѣ и срѣднитѣ училища ще се учи слѣдното:

    • Буквитѣ Ѣ и Ѫ влизат в съставът на българската азбука.
    • Писането им не е задължително.
    • Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    • Буквата Ѫ се чете Ъ, но не всѣки звук Ъ може да се запише с буквата Ѫ.
    • Буквата Ѣ се чете Е или IA (Я) според говорнитѣ навици. Не всѣки звук Е може да се пише с буквата Ѣ. Нито пък всѣ̋ко Я може да се замѣсти с Ѣ.

• Буквитѣ Ѣ и Ѫ не сѫ толкова архаични. Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. сѫ архаични. А всичкитѣ тѣзи хора не сѫ си прѣдставяли българския̌т език бѣз буквитѣ Ѣ и Ѫ.


• С точност до подробности, буквитѣ Ѣ и Ѫ се пиша̨т само в думи със славянски произход.


• Усвояването на правописът на възстановенитѣ български букви Ѣ и Ѫ не се постига с уроци, а с четене на текстове, къдѣто тѣзи букви сѫ употрѣбени правилно.
  
  
  • Kолкото човѣк е по-начетен, толкова по-грамотен става - такава е практиката при доста езици по свѣтът.


• Ако в моментът Ви интересува само правописът на буквата Ѫ (но не и на Ѣ), натиснѣте тука.
  
  
  • Ако пък искате да продължите с правилата за буквата Ѣ, то продължѣте надолу, слѣд като натиснѣте тука.


• (.. скрий преамбюлът ..)    .. към началото ..

---

►►   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)   (.. покажи ..)

(.. покажи раздѣлът за Ѣ ..)    .. към началото ..

▼▼   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)   (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)

• ◄► Ако не сте прочели общия̌т раздѣл (преамбюлът), върнѣте се първо на него.


• ◄► Буквата Ѣ се чете или като Е, или като JA (Я).
  
  
  • Когато според правоговорът буквата Ѣ се произнася като JA (Я), пиша̨ я̨ с диакритичен знак: Ѣ̋.
  
  
  • Буквата Ѣ може винѫги да се произнася като Е: ѐкавското произношение е естествено за много български говори и не бива да бѫде забранявано.


• ◄► Правилата за писане на буквата Ѣ ще бѫда̨т разгледани според позицията в думата.
  
  
  • Буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки
  • Буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена
  • Буквата Ѣ в наставки (афикси)
  • Буквата Ѣ в окончания
  • Буквата Ѣ в коренитѣ


• ►►  Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки (.. скрий ..)
  
  
  Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
  
  • прѣ- (прѣ̋-)
  • прѣд-, прѣд, прѣди
  • слѣд-, слѣд
  • срѣд-, срѣд
  • чрѣз-, чрѣз
  
  
  • Обаче: перестройка


• ►►  Писане на буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена (.. скрий ..)
  
  
  • Този подраздѣл би трѣ̋бвало да е изчерпателен.
  
  
  • Числителнитѣ двѣ и двѣста (както и архаичното двѣстѣ) се пиша̨т с буквата Ѣ.
  
  
  • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    
    
    • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
    • Десеттѣ Божи заповѣди
    • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
    
    
    • Истинскитѣ правила за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т и слѣднитѣ форми на лични мѣстоимения:
    
    
    • Номинативни форми (именителен падеж): тѣ
    • Акузативни форми (винителен падеж): тѣ̋х
    • Дателни форми: тѣ̋м/тѣм, менѣ, тебѣ
      • .. Горице ле люлякова .. стори менѣ пѫт да мина̨ ..
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т нѣ̋кои форми на показателнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • тѣзи, онѣзи, тѣз, онѣз
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формитѣ на неопрѣдѣлителнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • нѣ̋кой, нѣ̋какъв, нѣ̋къдѣ, нѣ̋кога, нѣ̋как
    • нѣщо, нѣчий
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формитѣ на обобщителнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • всѣ̋кой, всѣ̋какъв, всѣ̋как, всѣ̋кога, всѣ̋къдѣ, навсѣ̋къдѣ
    • всѣки


• ►►  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси) (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси) (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ►►  Наставката -ение/-ѣние (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Наставката -ение/-ѣние (.. скрий ..)

    Да, има думи прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.
    
    Но има и събрание, зловоние, униние.
    
    За наставка слѣдва да се счита само частта -ние.
    Гласната прѣд нея̨ слѣдва да се счита за част от коренът.
    
    А за коренитѣ правила нѣ̋ма.

  • ►►  Глаголната наставка -Ѣ- (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголната наставка -Ѣ- (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
    
    
    • ►►  Има много глаголи с наставка -Ѣ-. (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Има много глаголи с наставка -Ѣ-: (.. скрий ..)
      
      
      • живѣя̨, жалѣя̨, милѣя̨, копнѣя̨, старѣя̨, младѣя̨
      • да прѣживѣя̨, да оглупѣя̨, да поумнѣя̨, да овдовѣя̨, да осиротѣя̨, да успѣя̨
      • да ослѣпѣя̨, да се разболѣя̨, да оздравѣя̨, да оцѣлѣя̨
      • пѣя̨, вѣя̨, грѣя̨, сѣя̨, зѣя̨, лѣя̨, люлѣя̨, блѣя̨
      • бѣлѣя̨ се, чернѣя̨ се, синѣя̨ се, зеленѣя̨ се, жълтѣя̨ се
      
      
      • Да отбѣлѣжим, че всички глаголи с наставка -Ѣ- сѫ силни, и конкретно - тѣ сѫ от първо спрежение.
      
      
    • ►►  Особености на глаголната наставка -Ѣ- слѣд Ж-Ш-Ч. (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Особености на глаголната наставка -Ѣ- слѣд Ж-Ш-Ч: (.. скрий ..)
      
      
      • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- се измѣня в -А-: скучая̨, величая̨.
      • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- не се измѣня: да оглушѣя̨, да възмѫжѣя̨.
      • А понѣ̋кога в езикът ни има колѣбание: да закопчая̨/закопчѣя̨.
      
      
    • ►►  Глаголитѣ с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми. (.. покажи ..)
    • ▼▼  Глаголитѣ с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми. (.. скрий ..)

      	Сегашно врѣме	Аорист (мина̨ло свършено врѣме)	Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)	Императив (заповѣдно наклонение)
      аз	живѣя̨ и се смѣя̨, докато възмѫжѣя̨, и не скучая̨	живѣ̋х и се смѣ̋х, докато възмѫжах, и не скучах	живѣѣх и се смѣѣх, докато възмѫжѣѣх, и не скучаѣх
      ти	живѣеш и се смѣеш, докато възмѫжѣеш, и не скучаеш	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше	живѣй и се смѣй, възмѫжѣй и не скучай!
      той-тя-то	живѣе и се смѣе, докато възмѫжѣе, и не скучае	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше
      ние	живѣем и се смѣем, докато възмѫжѣем, и не скучаем	живѣ̋хме и се смѣ̋хме, докато възмѫжахме, и не скучахме	живѣѣхме и се смѣѣхме, докато възмѫжѣѣхме, и не скучаѣхме
      вие	живѣете и се смѣете, докато възмѫжѣете, и не скучаете	живѣ̋хте и се смѣ̋хте, докато възмѫжахте, и не скучахте	живѣѣхте и се смѣѣхте, докато възмѫжѣѣхте, и не скучаѣхте	живѣйте и се смѣйте, възмѫжѣйте и не скучайте!
      тѣ	живѣя̨т и се смѣя̨т, докато възмѫжѣя̨т, и не скучая̨т	живѣ̋ха̨ и се смѣ̋ха̨, докато възмѫжаха̨, и не скучаха̨	живѣѣха̨ и се смѣѣха̨, докато възмѫжѣѣха̨, и не скучаѣха̨
      активно причастие	живѣещ смѣещ се - нескучаещ	живѣ̋л и се смѣ̋л, докато възмѫжал, и не скучал	живѣѣл и се смѣѣл, докато възмѫжѣѣл, и не скучаѣл
      дѣепричастие - остатъчен инфинитив	живѣейки смѣейки се - не скучаейки	[можеш ли] живѣ̋? [недѣй] се смѣ̋! [можеш ли] възмѫжа? [недѣй] скуча!
      отглаголно сѫществително	живѣене - - скучаене
      пасивно причастие		живѣ̋н - - -

      • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще живѣя̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че глаголът скучая̨ запазва гласната -А- от наставката си във всичкитѣ си форми, така както глаголът живѣя̨ запазва гласната -Ѣ- от наставката си във всичкитѣ си форми.
      
      
      • Обърнѣте внимание на глаголът възмѫжѣя̨, като го сравните със живѣя̨.
        Формитѣ, при които промѣнливото Ѣ прѣглася в JA (Я), на глаголът живѣя̨
        се пиша̨т с ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
        докато сѫщитѣ форми на глаголът възмѫжѣя̨
        се пиша̨т с А (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
        Обаче: възмѫжѣли.
        Това е отстѫпление от морфологичния̌т принцип на правописът, но го изисква традицията.
        Алтернативата - да се пише с ѣ̋
        (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
        разчита на диакритичен знак, обаче диакритичнитѣ знаци не винѫги се употрѣбяват и не винѫги се изобразяват.
      
      
      • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
        От показанитѣ в таблицата, само глаголът живѣя̨ е прѣходен.
        От друга страна, између глаголитѣ с наставка ѣ има много прѣходни,
        и тѣ си имат форми за мина̨ло пасивно причастие:
        
        
        • да изживѣя̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
        • люлѣя̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
        • грѣя̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
        • да нагрѣя̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
      
      
      • Архаичната форма за остатъчен инфинитив винѫги съвпада - и по изговор, и по правопис - с аористната форма за 2-ро и 3-то лице в единствено число (ти-той-тя-то).
      
      
      • (.. скрий правописът на глаголната наставка -Ѣ- ..) .. към началото ..
  
  
  • ►►  Аористната глаголна наставка -Ѣ̋- (.. покажи ..)
  • ▼▼  Аористната глаголна наставка -Ѣ̋- (.. скрий ..)
    
    
    • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми, сѫ разгледани в прѣдишния̌т подраздѣл.
    
    
    • Тук се разглеђат глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ̋- само в аористната си основа, т.е. в мина̨ло свършено врѣме (аорист) и в причастията, образувани от тази основа, активното и пасивното.
    
    
    • Става дума само за силнитѣ глаголи.
      Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) имат основа, завършваща на А или Я, и завършъцитѣ им не се пиша̨т с буквата Ѣ (напримѣр, събирам, раздѣлям).
    
    
    • Завършък на аористната основа на силен глагол може да бѫде всѣ̋коя гласна:

      Рѣчникова форма на глаголът: сегашно врѣме, аз	Завършък на аористната основа	Аористна основа	Аорист: аз	Аорист: ти той,тя,то Остатъчен инфинитив	Аорист: ние	Аорист: вие	Аорист: тѣ	Активно причастие	Пасивно причастие
      пиша̨	А	писа-	писах	писа	писахме	писахте	писаха̨	писал,-а,-о писали	писан,-а,-о писани
      бера̨	А	бра-	брах	бра	брахме	брахте	браха̨	брал,-а,-о брали	бран,-а,-о брани
      да върна̨	А̨	върна̨-	върна̨х	върна̨	върна̨хме	върна̨хте	върна̨ха̨	върна̨л,-а,-о върна̨ли	върна̨т,-а,-о върна̨ти
      пека̨	О	пеко-	пекох	пече	пекохме	пекохте	пекоха̨	пекъл пекла,-о пекли	печен,-а,-о печени
      сѣка̨	О	сѣ̋ко-	сѣ̋кох	сѣче	сѣ̋кохме	сѣ̋кохте	сѣ̋коха̨	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли	сѣчен,-а,-о сѣчени
      да чуя̨	У	чу-	чух	чу	чухме	чухте	чуха̨	чул,-а,-о чули	чут,-а,-о чути
      плюя̨	Ю	плю-	плюх	плю	плюхме	плюхте	плюха̨	плюл,-а,-о плюли	плют,-а,-о плюти
      гоня̨	И	гони-	гоних	гони	гонихме	гонихте	гониха̨	гонил,-а,-о гонили	гонен,-а,-о гонени
      мая̨ се	Я	мая-	маях се	мая се	маяхме се	маяхте се	маяха̨ се	маял,-а,-о се маяли се
      да взема̨	Е̨	взе̨-	взех	взе	взехме	взехте	взеха̨	взел,-а,-о взели	взет,-а,-о взети
      да видя̨	Ѣ̋	видѣ̋-	видѣ̋х	видѣ̋	видѣ̋хме	видѣ̋хте	видѣ̋ха̨	видѣ̋л,-а,-о видѣли	видѣ̋н,-а,-о видѣни
      горя̨	Ѣ̋	горѣ̋-	горѣ̋х	горѣ̋	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о горѣли	горѣ̋н,-а,-о горѣни
      вървя̨	Ѣ̋	вървѣ̋-	вървѣ̋х	вървѣ̋	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о вървѣли	вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
      да умра̨	Ѣ̋	умрѣ̋-	умрѣ̋х	умрѣ̋	умрѣ̋хме	умрѣ̋хте	умрѣ̋ха̨	умрѣ̋л,-а,-о горѣли
      пѣя̨	Ѣ̋	пѣ̋-	пѣ̋х	пѣ̋	пѣ̋хме	пѣ̋хте	пѣ̋ха̨	пѣ̋л,-а,-о пѣли	пѣ̋т,-а,-о пѣти

      • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми и които сѫ разгледани в прѣдишния̌т подраздѣл, попадат в послѣдния̌т ред на горната таблица, маркиран в зелено.
      
      
      • В този подраздѣл ни интересуват редоветѣ, маркирани в жълто. Макар да нѣ̋мат буква Ѣ в завършъцитѣ за сегашно врѣме, във формитѣ, свързани с аористната основа (и показани в таблицата), тѣ имат буква Ѣ като завършък на основата (не като окончание). В повечето от тѣзи случаи буквата Ѣ е написана Ѣ̋, понеже звучи JA под ударение (Я, но не JЪ).
      
      
      • На редът в розово (мая̨ сe, кая̨ сe, лая̨) писането с буква Ѣ се запазва за формитѣ на имперфектът (мина̨лото несвършено врѣме): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Формитѣ на аористът (мина̨лото свършено врѣме) се пиша̨т с Я, както е показано в таблицата.
      
      
      • Историческитѣ гласни Е,Ъ,Ь не мога̨т да бѫда̨т завършък на аористна глаголна основа.
      • Малкия̌т юс е показан в таблицата като Е̨, а голѣмия̌т - като А̨.
      
      
      • Когато завършъкът на аористната основа е О, наблюдава се пра-славянски отглас (Ablaut) О-Е-Ъ.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
      
      
      • (.. скрий правописът на буквата Ѣ в наставки ..) .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ◄► Ако нѣ̋кой счита опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за окончания, то да напомня̨:
    
    
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ
      
      
      • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
      • Десеттѣ Божи заповѣди
      • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
  
  
  • ◄► Буквата Ѣ не участва в окончания на прилагателни имена.
  
  
  • ►►  Нарѣчия, завършващи със звуковетѣ Е или Я (JA), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ. (.. покажи ..)
  • ▼▼  Нарѣчия, завършващи със звуковетѣ Е или Я (JA), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ: (.. скрий ..)
    
    
    • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, зимѣ, лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋ (това сѫ стари локативни форми)
    • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (това сѫ стари компаративни форми)
    • А сѫщо така: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
    • Обаче: не, още,въобще
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания на сѫществителни имена (.. покажи ..)
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания на сѫществителни имена (.. скрий ..)
    
    
    • С буква Ѣ се пиша̨т само форми за множествено число, произлизащи от стари форми за двойствено число:
      • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ
    
    
    • Обаче: мѫже, коне, свине
    • Обаче: знания, поля̀
    • Обаче: даскаля̀, женуря̀
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания (.. покажи ..)
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
    • • ◄► Случаитѣ на писане на буквата Ѣ в глаголнитѣ завършъци,
        • разгледани в прѣдишния̌т подраздѣл тук и тук,
        • се отнасят за основитѣ, а не за окончанията на думитѣ.
        • Тук ще обърнем внимание на глаголнитѣ окончания.
    • • ◄► Забѣлѣжѣте и запомнѣте, че да не бъркате:
        • за разлика от опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за множествено число -тѣ,
        • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
        • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пиша̨т -тe:
        • стойтe си в кѫщи по врѣме на епидемия,
        • че да не Ви хвана̨т вируситѣ
        • и да бѫдетe здрави;
        • и бѫдѣтe здрави!
    • • ◄► Има само два случая, при които буквата Ѣ
        • може да се пише в глаголно окончание,
        • и то все при силни глаголи:
      
      
      • Императив (заповѣдно наклонение) в множествено число
      • Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме) в индикатив и имперфективно (мина̨ло несвършено) активно причастие
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания (.. покажи ..)
    • ▼▼  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания (.. скрий ..)
      
      
      • Глаголитѣ имат двѣ форми в императив (заповѣдно или повелително наклонение): една за единствено число ("ти") и една за множествено ("вие").
      
      
      • Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) и много от силнитѣ глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -Й и -ЙТЕ:
        • Раздѣляй и владѣй! Раздѣляйте и владѣйте!
        • Имай, давай, вземай! Имайте, давайте, вземайте!
        • Живѣй, смѣй се, пѣй! Живѣйте, смѣйте се, пѣйте!
      
      
      • Нѣ̋кои силни глаголи образуват усѣчени императивни форми:
        • Влѣз, дръж, яж, виж! Влѣзте, дръжте, яжте, вижте!
      
      
      • Остана̨литѣ силни глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -И и -ѢТЕ:
        • Събери, извади, умножи, раздѣли!
        • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
        • Чети, пиши, рѣши, запомни!
        • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!
        
        
        • Формитѣ за множествено число ("вие") имат буквата Ѣ в окончанието си.
        • Забѣлѣжѣте, че буквата Ѣ може да се пише дори слѣд съгласнитѣ Ж,Ш,Ч.
      • (.. скрий правописът на императивнитѣ глаголни окончания ..)
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът (.. покажи ..)
    • ▼▼  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът (.. скрий ..)

      	Аорист	Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)					Активно причастие на имперфектът	Активно причастие на аористът
      	ти той-тя-то [аз]	аз	ти той-тя-то	ние	вие	тѣ	Мина̨ло несвършено активно причастие	Мина̨ло свършено активно причастие
      живѣя̨ смѣя̨ се пѣя̨	живѣ̋[х]; смѣ̋[х]; се пѣ̋[х]	живѣѣх смѣѣх се пѣѣх	живѣѣше смѣѣше се пѣѣше	живѣѣхме смѣѣхме се пѣѣхме	живѣѣхте смѣѣхте се пѣѣхте	живѣѣха̨ смѣѣха̨ се пѣѣха̨	живѣѣл,-а,-о,-и смѣѣл,-а,-о,-и се пѣѣл,-а,-о,-и	живѣ̋л,-а,-о живѣли смѣ̋л,-а,-о се смѣли се пѣ̋л,-а,-о пѣли
      мая̨ се	мая[х] се	маѣх се	маѣше се	маѣхме се	маѣхте се	маѣха̨ се	маѣл,-а,-о,-и се	маял,-а,-о,-и се
      пиша̨	писа[х]	пишѣх	пишѣше	пишѣхме	пишѣхте	пишѣха̨	пишѣл,-а,-о,-и	писал,-а,-о,-и
      бера̨	бра[х]	берѣ̋х	берѣше	берѣ̋хме	берѣ̋хте	берѣ̋ха̨	берѣ̋л,-а,-о,берѣли	брал,-а,-о,-и
      мо̀га̨	можа̀[х]	мо̀жѣх	мо̀жѣше	мо̀жѣхме	мо̀жѣхте	мо̀жѣха̨	мо̀жѣл,-а,-о,-и	можа̀л,-а,-о,-и
      да върна̨	върна̨[х]	ако върнѣх	ако върнѣше	ако върнѣхме	ако върнѣхте	ако върнѣха̨	ако върнѣл,-а,-о,-и	върна̨л,-а,-о,-и
      пека̨	пече [пекох]	печах	печѣше	печахме	печахте	печаха̨	печал,-а,-о печѣли	пекъл пекла,-о,-и
      сѣка̨	сѣче [сѣ̋кох]	сѣчах	сѣчѣше	сѣчахме	сѣчахте	сѣчаха̨	сѣчал,-а,-о сѣчѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      суша̨	суши[х]	сушах	сушѣше	сушахме	сушахте	сушаха̨	сушал,-а,-о сушѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      лѣжа̨	суши[х]	лѣжах	лѣжѣше	лѣжахме	лѣжахте	лѣжаха̨	лѣжал,-а,-о лѣжѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      да чуя̨	чу[х]	ако чуѣх	ако чуѣше	ако чуѣхме	ако чуѣхте	ако чуѣха̨	ако чуѣл,-а,-о,-и	чул,-а,-о,-и
      гоня̨	гони[х]	гонѣх	гонѣше	гонѣхме	гонѣхте	гонѣха̨	гонѣл,-а,-о,-и	гонил,-а,-о,-и
      да взема̨	взе[х]	ако вземѣх	ако вземѣше	ако вземѣхме	ако вземѣхте	ако вземѣха̨	ако вземѣл,-а,-о,-и	взел,-а,-о,-и
      да видя̨	видѣ̋[х]	ако вѝдѣх	ако вѝдѣше	ако вѝдѣхме	ако вѝдхте	ако вѝдѣха̨	ако вѝдѣл,-а,-о,-и	видѣ̋л,-а,-о, видѣли
      да горя̨	гори[х]	горѣ̋х	горѣше	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о, горѣли	горил,-а,-о,-и
      вървя̨	вървѣ̋[х]	вървѣ̋х	вървѣше	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли
      да умра̨	умрѣ̋[х]	ако умрѣ̋х	ако умрѣше	ако умрѣ̋хме	ако умрѣ̋хте	ако умрѣ̋ха̨	ако умрѣ̋л,-а,-о, ако умрѣли	умрѣ̋л,-а,-о, умрѣли

      • Този подраздѣл е посветен на формитѣ, които сѫ дадени в горната таблица под жълтата шапка. Тѣ сѫ образувани от сегашната основа на глаголитѣ.
      
      
      • За сравнение, в червеникаво сѫ дадени нѣ̋кои форми, образувани от основата на аористът.
        • При вървѣ̋х и умрѣ̋х съвпадат.
      
      
      • Навсѣ̋къдѣ под жълтата шапка в окончанията присѫтства буквата Ѣ,
        • освѣн когато окончанието е ударено
        • и слѣд съгласна Ж-Ш-Ч то звучи А
        • и по традиция се пише с буквата А.
        
        
        • Такива сѫ случаитѣ печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
      
      
      • (.. скрий правописът на имперфектът ..)
    • • ◄► Забѣлѣжѣте, че ако буквата Ѣ участва в глаголно окончание,
        • то по силата на морфологичния̌т принцип на правописът
        • тя се пише дори слѣд съгласнитѣ Ж,Ш,Ч,
        • стига да не е ударена.
    • (.. скрий правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)
    
    
  
  
  • ►►  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. покажи ..)
  • ▼▼  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. скрий ..)
    
    
    • С различни окончания по правилата на морфологията се образуват различни словоформи на една дума (на една лексема). В рѣчницитѣ обикновено се дават само думитѣ (лексемитѣ), но не и словоформитѣ.
      • Напримѣр, в рѣчникът се дава само глаголът (глаголната лексема) живѣя̨ чрѣз една от словоформитѣ си, но не и другитѣ словоформи живѣеш, живѣ̋ха̨, и т.н.
    
    
    • С наставки мога̨т да се образуват сродни думи, думи с един корен. Всѣ̋ка такава дума се дава в рѣчникът отдѣлно.
      • Напримѣр, в рѣчникът се дават както глаголът живѣя̨, образуван от коренът жив- с наставка -ѣ-, така и прилагателното жив- от сѫщия̌т корен.
  • (.. скрий правописът на буквата Ѣ в окончания ..) .. към началото ..
  
  


• ►►  Сводка-обобщение на глаголнитѣ завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ (.. покажи ..)
• ▼▼  Сводка-обобщение на глаголнитѣ завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ
  • (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ►►  Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) (.. покажи ..)
  • ▼▼  Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) (.. скрий ..)
    
    
    • Основата на всѣки слаб глагол завършва на гласната А: имам да вземам и да давам.
      • Обаче заради русофилския̌т ни правопис при слабитѣ глаголи с меки основи се появява буквата Я: смѣням.
      • Ако правописът ни бѣше сърбомански, то просто щѣ̋хме да пишем буква йот J прѣд буквата А: сменjам.
    
    
    • В завършъцитѣ на формитѣ на слабитѣ глаголи нѣ̋ма буквата Ѣ.
      • Но в основитѣ на слабитѣ глаголи буквата Ѣ може да се срѣща:
      • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
      • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
    
    
    • Всичкитѣ форми на един слаб глагол сѫ дадени в слѣдната таблица:

      	Сегашно врѣме	Аорист (мина̨ло свършено врѣме)	Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)	Императив (заповѣдно наклонение)
      аз	имам смѣням	имах смѣнях	имах смѣнях
      ти	имаш смѣняш	има смѣня	имаше смѣняше	имай смѣняй
      той-тя-то	има смѣня	има смѣня	имаше смѣняше
      ние	имаме смѣняме	имахме смѣняхме	имахме смѣняхме
      вие	имате смѣняте	имахте смѣняхте	имахте смѣняхте	имайте смѣняйте
      тѣ	имат смѣнят	имаха̨ смѣняха̨	имаха̨ смѣняха̨
      активно причастие	имащ смѣнящ	имал смѣнял	имал смѣнял
      дѣепричастие остатъчен инфинитив	имайки смѣняйки	[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът си!
      отглаголно сѫществително	имане смѣняне
      пасивно причастие		иман смѣнян

    
    
    • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще имат, ще сѫ имали, биха̨ смѣняли, ..
    • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
    • Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
    • (.. скрий обяснението за слабитѣ глаголи ..) .. към началото ..
  
  
  • ◄► Буква Ѣ в завършъцитѣ си мога̨т да имат само форми на силни глаголи.
  
  
  • ◄► Окончанията за 1-во и 2-ро лице в множествено число ("ние" и "вие") се пиша̨т с крайна буква Е:
    • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
    • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете
  
  
  • ◄► Основата на силнитѣ глаголи от 1-во спрежение завършва на Е:
    • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
    • береш, бере, берем, берете
  
  
  • ◄► При силнитѣ глаголи,
    • ако заповѣдната форма за 2-ро лице единствено число ("ти") има окончание -И,
    • то заповѣдната форма за 2-ро лице множествено число ("вие") има окончание -ѢТЕ:
    • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
    • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
    •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
    
    
    • Според иванчевския̌т правопис, буквата Ѣ не се пише слѣд Ж-Ш-Ч.
    • Но според мене, писането на умножете при съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
    • противорѣчи на морфологичния̌т принцип, основен за правописът.
  
  
  • ◄► В окончанията за имперфект (мина̨ло несвършено врѣме) при силнитѣ глаголи
    • има буква Ѣ, която може да мине в А.
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Аористната основа на много глаголи (силни, естествено) може да завършва на буква Ѣ.
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои силни глаголи имат основа, завършваща на гласна Ѣ, във всичкитѣ си форми.
    • живѣя̨, смѣя̨ се, пѣя̨
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • (.. скрий сводката за глаголитѣ ..) .. към началото ..


• ►►  Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля възстановяването на буквата Ѣ (.. покажи ..)
• ▼▼  Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля възстановяването на буквата Ѣ
  • (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ◄► Отражението на старата гласна Ѣ в съврѣменния̌т български език се нарича "промѣнливо Ѣ".
  • ◄► Българския̌т вокализъм (системата от гласнитѣ звукове в езикът) има двѣ отдѣлни различни части:
    • вокализъм в ударена сричка (под ударение)
    • вокализъм в неударена позиция
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница властва екавизмът.
    
    
    • Екавизмът е възприет в нормативния̌т правоговор на българския̌т език.
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се чува звук Е.
    
    
    • Екавизмът е възприет и в отечествено-фронтовския̌т правопис.
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се пише буква Е.
    
    
    • На изток от ятовата граница вокализмът в неударена позиция по-често е размит.
      
      
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция
      • може да се чуе както звукът Е,
      • със срѣдно до силно смекчение на прѣдната съгласна,
      • така и всѣки звук међу JЪ и JА
      • със силно смекчение на прѣдната съгласна.
      
      
      • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
      • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):
    • я̀кавско правило (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):
    • я̀кавско правило (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница е властвал екавизмът.
      • На мѣ̋стото на старото Ѣ се чува звук Е както в неударена позиция, така и под ударение.
    
    
    • Обаче в нормативния̌т правоговор на българския̌т език възприето от основнитѣ източни диалекти е слѣдното я̀кавско правило:
      
      
      • Под ударение на мѣ̋стото на старата гласна Ѣ звучи JA/Я,
      • и то наистина като JA, а не като JЪ,
      • освѣн ако слѣдва мека съгласна или прѣдна гласна.
      
      
      • Прѣдна гласна е една от И, Е, Ѣ, като е добрѣ тука да се добавя̨т Я и Ю.
      • Примѣри, когато заради прѣдна гласна в слѣдващата сричка на думата ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • живѣя̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣя̨т, живѣйте, живѣейки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣха̨
        • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
        • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкиня, нѣмци, пѣсен, цвѣте
      • Примѣри на изключения, когато въпрѣки прѣдната гласна в слѣдващата сричка, ударената гласна Ѣ звучи JA/Я:
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Мека съгласна е Й,Ж,Ш,Щ,Ч, както и всѣ̋ка съгласна прѣди Я, Ю и Ь.
      • Примѣри, когато заради послѣдваща мека съгласна ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
        • нѣщо, нѣчий, вѣщ, прѣчка
      
      
      • Примѣри, когато ударена гласна Ѣ звучи JA/Я, понеже нито слѣдва прѣдна гласна, нито мека съгласна:
        • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
        • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
        • нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋как
        • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
        • [ти,той,тя,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
        • [тѣ] пѣ̋ха̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
      • Примѣри на изключения, когато ударена гласна Ѣ звучи Е, макар че не слѣдва нито прѣдна гласна, нито мека съгласна:
        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      
      
    • Примѣри за приложение на я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
      • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
      • нѣ̋кой, нѣ̋коя, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчий
      • всѣ̋кой, всѣ̋коя, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
      • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
      • смѣ̋на, смѣни, смѣням, промѣ̋на, промѣни, промѣням
    
    
    • Примѣри на изключения от я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Заемки от руски, църковно-славянски или западно-български, или пък новообразувания:
        
        
        • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
        • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
        • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
        • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (войнишка) мѣшка
        • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
        • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
        • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
        • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно
    
    
    • Навѣ̋рно сте забѣлѣ̋зали, че когато старата гласна Ѣ под ударение звучи като JA/Я, пиша̨ я̨ с диакритичен знак Ѣ̋.
    • Можете и да не обръщате внимание на този диакритичен знак. Той е само за утѣшение на любителитѣ на отечествено-фронтовския̌т правопис.
    • (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ под ударение ..)
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои хора, в родния̌т говор на които го нѣ̋ма я̀кавското правило, понѣ̋кога изпадат в хипер-якавизъм и произнасят, а дори и пиша̨т бяли и голями.
    
    
    • Редно е ѐкавското произношение (екавизмът) да се разрѣши като допустим вариант на правоговорът.
    • Не прави чест на хора, усвоили я̀кавското правило още в дѣтството си като част от родния̌т си говор, да се присмиват или да правя̨т забѣлѣжка на хора с ѐкавско произношение.
    • Тази отечествено-фронтовщина трѣ̋бва рѣшително да се отхвърли, за да се отвори мѣ̋сто за българщината.
    
    
    • Как да е, това бѣше отклонение, темата тука е правописът, а не правоговорът.
  
  
  • ►►  Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът (.. покажи ..)
  • ▼▼  Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът (.. скрий ..)
    • 
      
    • ◄► При разсѫђенията тук от значение сѫ само буквитѣ. Диакритичнитѣ знаци ги ползвам само за уточнение на произношението и етимологията и мога̨т да се пропускат.
    
    
    • ►►  Слѣднитѣ три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът (.. покажи ..)
    • ►►  Слѣднитѣ три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът: (.. скрий ..)
      
      
      • Фонетичен. Най-важни сѫ фонемитѣ (звуковетѣ). Пише се така, както се произнася.
      • Морфологичен. Най-важното е морфемитѣ - прѣдставки, корени, наставки, окончания - да сѫ добрѣ разпознаваеми.
      • Исторически. Най-важното е да се пише така, както сѫ писали и в мина̨лото.
      
      
      • Редно е един от тѣзи три принципа да се сложи в основата на правописът и необосновани отклонения от избрания̌т принцип да не се допускат.
      
      
      • Ако това не е така, правописът се отдава на еклектика и субективизъм.
      
      
      • За българския̌т официален правопис винѫги се е считало, че той е основан на морфологичния̌т принцип.
      • Така и трѣ̋бва да си остане. Отклоненията от морфологичния̌т принцип слѣдва да се окастря̨т и обезсиля̨т.
      
      
      • Освѣн при български, морфологичния̌т принцип е в основата на правописът при руски и нѣмски. Фонетичния̌т - при сръбски и турски. Историческия̌т - при гръцки и английски.
    
    
    • ►►  Мога̨ да набѣлѣжа̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът (.. покажи ..)
      
    • ►►  Мога̨ да набѣлѣжа̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът: (.. скрий ..)
      
      
      • Я̀кавски Такъв е валидния̌т в моментъ отечествено-фронтовски правопис. Я̀кавския̌т способ е израз на фонетичния̌т принцип на правописът. Той е отстѫпление от основния̌т за българския̌т правопис морфологичен принцип. Това отстѫпление е било наложено прѣз 1945 прѣдимно по политически причини, като част от "борбата" с така нарѣчения̌т "велико-български шовинизъм", а сѫщо така с цѣл да се отвори мѣ̋сто за новосъздаващия̌т се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовския̌т правопис се прѣтоварва буквата Я (малкия̌т юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
        • Примѣр: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Ѐкавски. Ако ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" в правописът, способ валиден до 1945, бѣше замѣнен с ѐкавски, то състоятелността на българския̌т правопис и съотвѣтствието му с възприетия̌т основен за него морфологичен принцип нѣ̋маше да бѫда̨т нарушени. При екавския̌т способ "промѣнливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак. Имало е условия прѣз 1945 да се направи това. В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё, при който тя звучи JО, срѣща се само под ударение и може да се замѣсти с обикновено Е. Тази руска практика е добър примѣр и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противорѣчие с политическата порѫчка. Аз сега нѣ̋маше да се сѣщам за буквата Ѣ, ако прѣз 1945 бѣ̋ха̨ въвели ѐкавски правопис.
        • Примѣр: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Ятов. Ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" е бил възприет в българския̌т правопис прѣди 1945. Той съотвѣтства както на основния̌т морфологичен принцип на правописът, така и на историческия̌т принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "промѣнливото Ѣ". Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашитѣ модерни врѣмена, за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотрѣбни. В текстът, който четете, е приложен този ятов способ. Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
        • Примѣр: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • Този очерк се дава в четири правописни варианта:
        • Пост-модерен правопис
        • Отечествено-фронтовски правопис
        • Ѐкавско-сърбомански правопис
        • Българска латиница
        
        
        • При първия̌т, при прѣдпочитания̌т от мене пост-модерен правопис, се прилага ятовия̌т способ. В моментъ четете този текст така.
        • При втория̌т, при отечествено-фронтовския̌т, се прилага я̀кавския̌т способ.
        • При послѣднитѣ два правописни варианта се прилага ѐкавския̌т способ.
      • (.. скрий обяснението за я̀кавски, ѐкавски, ятов правопис ..)
    • (.. скрий разсѫђенията за правописът на "промѣнливото Ѣ" ..) .. към началото ..
  
  
  • (.. скрий обяснението на явлението "промѣнливо Ѣ" ..) .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в коренитѣ (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в коренитѣ (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ◄► За писането на буквата Ѣ в коренитѣ нѣ̋ма общо правило.
    
    
    • Нѣ̋кога Ѣ и Е сѫ били различни гласни звукове, така както сега А и О сѫ различни гласни звукове.
    • Пишѣли сѫ Ѣ или Е (или пък А или О) според това, което се чува, а не според нѣ̋какво правило.
    
    
    • И затова сега случаитѣ на буква Ѣ в коренитѣ трѣ̋бва просто да се запомня̨т.
    • Или да се прави справка в рѣчник.
    • По-долу в този раздѣл е даден списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.
  
  
  • ◄► И все пак, има случаи, когато произношението може да подскаже буквата Ѣ.
    • Тѣзи случаи ги дава явлението "промѣнливо Ѣ".
    • Примѣри:
      • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
      • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът, гнѣвен, разгнѣвен
      • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът, крайбрѣжие
      • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
      • .. и много други.
  
  
  • ►►  Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ (.. скрий ..)
    
    
    • ◄► Ablaut-ът (о̀тгласът) е наслѣден от ПИЕ (пра-индо-европейски) и в пра-славянски вѣроятно е бил все още осмислен. Затова го наричам пра-славянски Ablaut.
      
      
      • Ablaut-ът прѣдставлява промѣ̋на на коренната гласна в различнитѣ думи и в различнитѣ словоформи.
      • Слѣди от него има и в други индо-европейски езици, ако не в повечето от тѣ̋х.
        • Слѣди в английски: give - gave; speak - spoke
        • Слѣди в гръцки: βροχή (дъђ) - βρέχει (вали дъђ); λόγος (слово) - λέγω (казвам)
        • Слѣди в български: ложе - лежа̨; свѣщта ще догори - свѣщта догаря
      • Ablaut-ът може да прѣдставлява промѣ̋на на гласната в гласна с друго качество ..
      • .. или пък с друго количество - промѣ̋на на кратка гласна в дълга или обратно.
      • Но все си е Ablaut.
      • В никой съврѣменен индо-европейски език Ablaut-ът не е вече осмислен. Не е бил осмислен в старо-славянски (старо-български). Ablaut-ът обаче си остава осмислен в семитскитѣ езици (напримѣр в арабски).
    
    
    • ◄► Имало в старо-славянски (старо-български) доста случаи на Ablaut међу гласнитѣ Ѣ и Е. Сега ние трудно различаваме дали е било Ѣ или Е. Понѣ̋кога явлението "промѣнливо Ѣ" помага.
      • Примѣри: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
    
    
    • ◄► Сега обаче ние не можем да разберем защо в един и сѫщ корен се пиша̨т различни гласни букви, освѣн ако не знаем говоримо старо-български език:
      • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
      • А пък рѣчта се състои от изречения.
    
    
    • ◄► В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
      • и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
      • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      • то приемам, че в случаитѣ на пра-славянски Ablaut
      • е разрѣшено да се пише буква Ѣ,
      • стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
      • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
      • ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
    • (.. скрий отражението на пра-стария̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ ..)
  
  
  • ►►  Въвличането на малкия̌т юс в явлението "промѣнливо Ѣ" (.. покажи ..)
  • ▼▼  Въвличането на малкия̌т юс в явлението "промѣнливо Ѣ" (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
    
    
    • ►►  Малкия̌т юс е прѣдна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (.. покажи ..)
    • ▼▼  Малкия̌т юс е прѣдна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (.. скрий ..)
      • Така се нарича и кирилската буква за тази гласна (Я,Ѧ).
      
      
      • В старо-български (старо-славянски) малкия̌т юс се е произнасял като носово Е.
      • Гласна с такова звучене има в съврѣменния̌т полски език,
      • къдѣто се означава с опашата буква Е̨.
      • Тази гласна се срѣща в името на бившия̌т полски президент:
      • [Лех] Валенса: Wałęsa.
      
      
      • Прѣз 13-ти и 14-ти вѣк малкия̌т юс в български все още
      • звучал като носово Е, както и досега той звучи в полски,
      • но послѣ езикът ни прѣнебрѣгна̨л носовия̌т призвук
      • и малкия̌т юс се влѣ̋л в гласната Е, съвпадайки с нея̨.
      • Това е стана̨ло прѣди разпространението на екавизмът.
    
    
    • ◄►  При нормално развитие на стария̌т малък юс в български език той прѣминава в Е и се пише с буквата Е.
      • Примѣри: ред, често, чедо, агне, момче, пет, девет, десет
      • Забѣлѣжка: Найден Геров в рѣчникът си означава стария̌т малък юс с буквата Я.
      • Забѣлѣжка: Когато буквата Е произхођа от малкия̌т юс, може да ѝ се сложи опашле̨.
      • Примѣри: ре̨д, че̨сто, че̨до, агне̨, момче̨, пе̨т, деве̨т, десе̨т
    
    
    • ◄►  Българския̌т език изобилства със заемки от руски и църковно-славянски, в които стария̌т малък юс звучи като JА.
      • Това е единия̌т проблем.
      • Примѣри: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
      • Забѣлѣжка: В този случай не върви диакритичния̌т знак опашле̨, защото показва произход на буквата Я̨ от йотиран голѣ̋м юс и звучене като JЪ.
    
    
    • ◄►  Понѣ̋кога в българския̌т език се случва гласната Е,
      • независимо дали произхођа от по-старо Е или от малък юс,
      • да прѣмине в Ѣ и да симулира
      • явлението "промѣнливо Ѣ" или пък
      • явлението "пра-славянски Ablaut".
      • Това е другия̌т проблем.
      • Примѣри:
        
        
        • Под влиянието на думата "лѣ̋в", гласната Е в коренът на думата "десен" се е промѣнила в Ѣ и сега се пише с буквата Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
        
        
        • Под влиянието на думата "свѣ̋т" (свѣтът, бѣлия̌т свѣ̋т) малкия̌т юс в коренът све̨т е прѣминал в Ѣ: свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
          Това може да се е случило и под влиянието на църковно-славянски.
        
        
        • Под влиянието на случаи като "ще седне - сѣ̋да" и "ще легне - лѣ̋га", се е промѣнил във Ѣ малкия̌т юс в нѣ̋кои думи.
          
          Примѣри:
          
          ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
          ще сте̨гне - стѣ̨̋га
          ще зате̨гне - затѣ̨̋га
          
          Много е съмнително как се пише думата "тѣ̨̋га" - може би "тяга" като русизъм?
    
    
    • ◄► В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
      • и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
      • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      • то приемам, че в случаитѣ на стар малък юс, прѣминал в Ѣ,
      • е разрѣшено в този корен да се пише буква Ѣ,
      • стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
      • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
      • ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
      • Макар че прѣдпочитам "те̨гло, те̨жък", и това сѫщо е разрѣшено.
      • Наличен е и диакритичния̌т знак "опашлѐ̨", за да покаже юсов произход.
    
    
    • (.. скрий въвличането на малкия̌т юс в явлението "промѣнливо Ѣ" ..)
  
  
  • ►►  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български (.. покажи ..)
  • ▼▼  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български (.. скрий ..)
    
    
    • ◄► Пълногласие се наблюдава в слѣднитѣ руски (източно-славянски) форми:
      • берег, середина, переход, селезенка
      • {нормален гласеж: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (далак)}
      • Пълногласието се характеризира с допълнителна сричка.
    
    
    • ◄► Когато в Русия възприели старо-църковно-славянския̌т език за писмен,
      • произношението и правописът му
      • били пригодени към мѣстния̌т изговор.
      • В нѣ̋кои случаи били съчетани
      • мѣстнитѣ пълногласни форми със
      • старо-славянскитѣ (старо-българскитѣ),
      • при което допълнителната пълногласна сричка отпадала,
      • но пък гласната Е от пълногласната форма
      • замѣняла старо-славянското Ѣ.
      
      
      • Това се отразило и в стария̌т (до 1918) руски правопис.
    
    
    • ◄► Когато в края̌т на 19-ти вѣк разработвали ново-българския̌т правопис,
      • за основа служѣл стария̌т (до 1918) руски правопис.
      • Видѣ̋но било несъотвѣтствието с българскитѣ говори.
      • Правописът бил поправен:
      • въпрѣки че на руски се пишело "среда",
      • приело се на български да се пише "срѣда".
      
      
      • Пропусна̨то било побългаряването на нѣ̋кои думи.
      • Напримѣр, члѣн.
    • (.. скрий влиянието на руското пълногласие ..)
  
  
  • (.. скрий правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)


• ►►  Стихотворѣние като помагало за рускитѣ ученици при усвояване на буквата Ѣ (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  Стихотворѣние като помагало за рускитѣ ученици при усвояване на буквата Ѣ (.. скрий ..)

  Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
  Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
  Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
  Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
  И за горькiй тотъ обѣдъ
  Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
  Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
  Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
  Вѣжа и желѣзо съ ять, --
  Такъ и надобно писать.
  Наши вѣки и рѣсницы
  Защищаютъ глазъ зѣницы,
  Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
  Ночью каждый человѣкъ...
  Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
  Нѣмецъ вѣники связалъ,
  Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
  За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
  Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
  Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
  Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
  Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
  Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
  Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
  Надо мирно споръ рѣшить
  И другъ друга убѣдить...
  Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
  Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
  Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
  Надъ увѣчнымъ издѣваться...

• ►►  Списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ. (.. покажи ..)
• ▼▼  Списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ. (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  Подредбата е само по първата буква.
  Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
  Напримѣр, за думата "залѣсявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата Л думата "лѣс".
  Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Е, а не с Ѣ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.
  
  
  • Б
  • Б (.. скрий ..)
    • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдя̨, да набѣдя̨, бѣлѣг, бѣся̋, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣся̨, бѣсило
    • Обаче: бера̨
  • В
  • В (.. скрий ..)
    • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋за̨, влѣка̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣся̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣся̨, бѣсило, вѣя̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
    • Обаче: везна, ведър, наведен, сведен
  • Г
  • Г (.. скрий ..)
    • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣя̨, заговѣзни, грѣя̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, [що-]годѣ
    • Обаче: греба̨
  • Д
  • Д (.. скрий ..)
    • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣля̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмя̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋вам, да дѣ̋на̨
    • Обаче: ден, днес, дера̨, дреха
  • Ж
  • Ж (.. скрий ..)
    • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
    • Обаче: жена, желание
  • З
  • З (.. скрий ..)
    • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣя̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам
    • Обаче: земя
  • К
  • К (.. скрий ..)
    • крѣхък, крѣпък, крѣпя̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщя̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
    • Обаче: кмет
  • Л
  • Л (.. скрий ..)
    • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжа̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋за̨, да излѣ̋за̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣя̨, люлѣя̨, лѣя̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпя̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
    • Обаче: лек, лесен, ленен, летя̨, леща, прѣлест
  • М
  • М (.. скрий ..)
    • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣря̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣся̨, смѣс, мѣшан, мѣня̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
    • Обаче: метър, месо, меля̨, мед-медът, (общоселска) мера̀
  • Н
  • Н (.. скрий ..)
    • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец,
    • Обаче: не, да донеса̨
  • О
  • О (.. скрий ..)
    • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
    • Обаче: орел, още
  • П
  • П (.. скрий ..)
    • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвя̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣя̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтя̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстя̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣя̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел
    • Обаче: пређа, пека̨, Петър
  • Р
  • Р (.. скрий ..)
    • рѣжа̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣка̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣка̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдя̨, рѣдѣя̨, рѣша̨, срѣсвам, да рѣша̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
    • Обаче: ред, рев, ревност
  • С
  • С (.. скрий ..) (.. разгъни ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение, свѣж, освѣжавам, свѣжест, свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив, слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден, скрѣж, заскрѣжен, слѣ̋п, слѣпец, слѣпок, смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх, смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се, сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо, смѣ̋там, смѣтка, смѣтало, смѣт, смѣтище, снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен, спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам, срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд, срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане, стрѣла, стрѣлям, изстрѣл, сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд, сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви, сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен, сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨, стѣна, многостѣн, сѣно, сѣнокос, свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина, смѣ̋на, смѣням, смѣс, стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха, свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство, съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨, съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен, сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
    С (.. скрий ..) (.. свий ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
    • свѣж, освѣжавам, свѣжест
    • свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив
    • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
    • скрѣж, заскрѣжен
    • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
    • смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
    • смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се
    • сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
    • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
    • смѣт, смѣтище
    • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
    • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
    • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
    • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
    • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
    • сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
    • сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
    • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
    • сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨
    • стѣна, многостѣн
    • сѣно, сѣнокос
    • свирѣп, сѣвер, съвсѣм
    • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
    • смѣ̋на, смѣням, смѣс
    • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
    • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
    • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨
    • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
    • сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
  • Т
  • Т (.. скрий ..)
    • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣя̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣша̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
    • Обаче: тека̨
  • Х
  • Х (.. скрий ..)
    • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
    • Обаче: хребет
  • Ц
  • Ц (.. скрий ..)
    • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣля̨̀, цѣря̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ̀ля̨, цѣна, оцѣнка, цѣня̨, цѣ̋р (дърво), цѣдя̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпя̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
    • Обаче: цех
  • Ч
  • Ч (.. скрий ..)
    • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
    • Обаче: чело
  • Щ
  • Щ (.. скрий ..)
    • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
    • Обаче: дъщеря
  • Ѣ
  • Ѣ (.. скрий ..)
    • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
    • Обаче: ям, да прѣям, да доям


• ◄►  (.. скрий раздѣлът за Ѣ ..)    .. към началото ..

---

►►   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)    (.. покажи ..)

(.. покажи раздѣлът за Ѫ ..)    .. към началото ..

▼▼   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)    (.. скрий ..)

• Ако не сте прочели общия̌т раздѣл (преамбюлът), върнѣте се първо на него.


• Буквата Ѫ се пише само в думи със славянски произход. (.. подробности от историята ..)
• Буквата Ѫ се пише само в думи със славянски произход. (.. скрий подробноститѣ ..)
  
  
  • По стария̌т иванчевски правопис, валиден до 1945, буквата Ѫ се е пишѣла и в думи с турски произход.
  • Не одобрявам българската буква Ѫ да се пише в думи с турски произход.
    • Слѣдва да се пише: "имам баялдъ", "акъл", "аслъ", "ханъма", "џанъм", ..
    • Прѣди 1945, писането с Ѫ се налагало, понеже буквата Ъ в края̌т на думитѣ била глуха.
    • Не пишѣте глухо Ъ в края̌т на думитѣ.
    • Практиката да се пише глух ер в края̌т на думитѣ е нанесла много врѣди на българския̌т правопис.
  
  
  • В старата кирилица буквата Ъ е била въведена, за да означава именно звукът Ъ, сѫщия̌т звук, който тя означава и днес.
  
  
  • А пък буквата Ѫ е била въведена в старата кирилска азбука, за да означава специфичен заден носов гласен звук.
  • Най-напрѣд той приличал на нѣщо като [УН].
    • Както в думата "пункт", но без да опирате езикът до зѫбитѣ при буквата Н.
    • В руски и сръбски, както и в нѣ̋кои български диалекти, този заден носов гласен звук изгубил носовия̌т си призвук и се изравнил със звукът [У].
  • А в български език, в основнитѣ му диалекти, този специфичен заден носов гласен звук послѣ се измѣнил от [УН] във [ЪН],
  • .. прѣди да изгуби носовия̌т си призвук и да се изравни със звукът [Ъ].
  
  
  • Почти прѣз цѣлия̌т 19-ти вѣк хората в България - имам прѣд вид само грамотнитѣ, разбира се - не знаѣли с коя буква да означа̨т звукът Ъ.
  • Наслѣдство от онова врѣме е писането на буква А в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове, когато истинския̌т звук там е Ъ.
  
  
  • А пък звукът Ъ с йотация или слѣд мека съгласна винѫги го означаваме с руската буква Я.
    • Звук Ъ с йотация или слѣд мека съгласна се срѣща само в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
  • Тази руска буква Я в български има двѣ различни стойности - или означава JA, или означава JЪ.
  • Когато буквата Я означава JЪ, аз пиша̨ Я̨-я̨ или Я̌-я̌.
  • А когато буквата А означава Ъ, аз пиша̨ А̨-а̨ или А̌-а̌.
  
  
  • И тъй, към срѣдата на 19-ти вѣк български книжовници заимствали от румѫнската кирилица старата българска буква Ѫ, за да означават с нея̨ звукът Ъ.
  • Означавали с тази буква всѣки звук Ѫ. Такава била практиката на Каравелов и Ботев, напримѣр.
  • Послѣ нѣ̋кои (Найден Геров, Марин Дринов, ..) разбрали, че буквата Ъ, която дотогава се използвала само като знак за твърдост, както в руски, в сѫщност е била прѣдназначена за звукът Ъ.
  
  
  • И към края̌т на 19-ти вѣк изкристализирала практиката, утвърдена прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис, до отмѣ̋ната ѝ прѣз 1945 с отечествено-фронтовския̌т правопис.
  
  
  • Тази практика се мѫча̨ да възстановя̨ в приблизителен вид.
  
  
  • Като съм писал, че буквата Ѫ слѣдва да се пише само в думи със славянски произход, редно е да уточня̨.
    • Буквата Ѫ не може да се пише в чуђи думи, заети слѣд като нашия̌т език прѣстана̨л да различава звукът Ѫ от звукът Ъ.
    • Обаче буквата Ѫ може да се пише в по-стари заемки: "бѫбрек", "румѫнски", ..
  
  
  • Слѣд като имаме двѣ букви за звукът Ъ - Ъ и Ѫ, на нѣ̋кои може да им се хареса идеята да въведем диференциация при транслитерация на английски имена.
    • Напримѣр, да пишем: "Рѣката Хѫдсън", "президентът Трѫмп", "Пърл Харбър", "Дѫнди Крокодила̌", ..
    • Аз се въздържам да прѣпорѫчам това, защото прѣдпочитам и в текстове на български да се пише: "Рѣката Hudson", "президентът Trump", "Pearl Harbor", "Dundee Крокодила̌", ..
  • (.. скрий подробноститѣ ..)    .. към началото ..


• Буквата Ѫ се употрѣбява само като означение на звукът Ъ.
  • Ако в съврѣменния̌т нормативен български език не се чува звук Ъ, то буквата Ѫ не може да се употрѣби, ..
  • .. дори в старо-славянски (старо-български) там да е бил звукът Ѫ.
  • Напримѣр, пише се "звук", защото така се произнася сега, независимо че е било "звѫкъ".
  • Или, пише се "сѫпруг", защото така се произнася сега, независимо че е било "сѫпрѫгъ".


• Буквата Ѫ се употрѣбява като алтернатива на буквата Ъ.


• Но далеч не всѣ̋ка буква Ъ от валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ.
  • При съмнѣние оставѣте си я̨ буквата Ъ.


• Буквата Ъ, употрѣбена според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
  • може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ, само ако прѣди вѣкове там се е чувал звук Ѫ.
  • Иначе си остава буквата Ъ.


• За да опрѣдѣлите дали прѣди вѣкове на това мѣ̋сто се е чувал звук Ѫ, ..
  • .. на мѣ̋сто, къдѣто в съврѣменния̌т нормативен български език се чува звук Ъ ..
  • .. и се пише буква Ъ според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
  
  
  • или направѣте справка в етимологичен рѣчник,
  • или съпоставѣте звученето на тази дума (или на нейна сродна дума) в други славянски езици или в други български диалекти.
    • Ако в руски, сръбски, словашки или в нѣ̋кои български диалекти на това мѣ̋сто се чува звук У, ..
    • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
    
    
    • Ако в полски на това мѣ̋сто има носова гласна, ..
    • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
    
    
    • Примѣри:
      • зѫб, дѫб, мѫж, гѫз: защото на руски е зуб, дуб, муж, гуз.
      • мѫка, дѫга, лѫч: защото на руски е мука, дуга, луч.
      • ѫгъл, гълѫб, прѣстѫпление: на руски е угол, голубь, преступление.
      • грѫд, гѫрди, прѣгрѫдка: понеже на руски е грудь.
      • Обаче ..
      • сън, вън, пън, дъно: на руски е сон, вон, пень, дно.
      • скръб, кръст, гръм: на руски е скорбь, крест, гром.
    
    
    • Ако вече е опрѣдѣлено, че буквата Ѫ е допустима, то тя е допустима и в сроднитѣ думи:
      • зѫб: зѫбат, зѫбчат, зѫбен, озѫбен, назѫбен, зѫболѣкар, беззѫб, ..


• Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
  • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис.
  
  
  • На такива мѣста се пиша̨т буквитѣ А или Я.
  • Примѣри:
    • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
    • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".


• Има нѣ̋кои случаи, при които буквата Ѫ е допустима на мѣ̋стото на буква А според отечествено-фронтовския̌т правопис:
  • "сѫ" <= "са̨"; "винѫги" <= "вина̨ги".


• Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ. (.. покажи ..)
• Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ. (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  Подредбата е само по първата буква.
  Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
  Напримѣр, за думата "закъснявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата К думата "късен".
  Съвсѣм не се поставя за цѣл коренитѣ с Ъ да се изброя̨т изчерпателно.
  Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Ъ, а не с Ѫ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.
  
  
  • Б
  • Б (.. скрий ..)
    • да бѫда̨, бѫдеще, Бѫдни вечер, бѫбна̨, набѫбвам, бѫкел (не знае)
    • български, бъклица
  • В
  • В (.. скрий ..)
    • вѫдица, вѫглен, вѫтрѣ, вѫтък, вѫже, вѫзел, всѫдѣ, вѫся̨ се, навѫсен, винѫги
    • въдя̨-развъђам, връзвам
  • Г
  • Г (.. скрий ..)
    • гѫба, гѫска, гълѫб, гѫз, гѫрди, грѫд, прѣгрѫдка, гѫст, гѫдулка, гѫгна̨, гѫсѣница
    • гръм, гъдел, гъмжа̨, гъна̨, гръб
  • Д
  • Д (.. скрий ..)
    • дѫб, дѫга, дѫлбок, дѫлбая̨
    • дъх, дъно, дрънча̨
  • Ж
  • Ж (.. скрий ..)
    • жълѫд
    • жълт
  • З
  • З (.. скрий ..)
    • зѫб
    • зъл
  • К
  • К (.. скрий ..)
    • кѫща, кѫт, кѫтам, кѫтник, кѫс, кѫшей, закѫсвам, крѫг, кѫдѣ, кѫдѣля, кѫдрав, кѫлбо, кѫпя̨, кѫпина
    • късен, (нѣщо да е) кът
  • Л
  • Л (.. скрий ..)
    • лѫч, лѫк, разлѫка, отлѫчвам, {лѫг,лѫка:в имена на мѣстности:Лѫкатник},лѫкатуша̨
    • лъжа, лъв
  • М
  • М (.. скрий ..)
    • мѫж, мѫдѣ, мѫдър, мѫка, мѫча̨, мѫтен, мѫтя̨, могѫщ
    • мъкна̨
  • Н
  • Н (.. скрий ..)
    • недѫг
  • О
  • О (.. скрий ..)
    • орѫдие, орѫжие, отвѫд
    • Онгълът
  • П
  • П (.. скрий ..)
    • пѫдя̨, пѫдар, пѫт, пѫти, пѫп, пѫпка, напѫпил, пѫпеш, пѫргав, прѫт, пѫча̨, изпѫквам
    • пръст
  • Р
  • Р (.. скрий ..)
    • рѫб, рѫгам, рѫка, порѫчка, рѫмжа̨, румѫнски
    • ръст, ръж
  • С
  • С (.. скрий ..)
    • сѫ, сѫд, сѫдомиялна, сѫдилище, сѫдба, сѫђение, сѫбота, сѫщ, сѫщина, сѫщество, стѫпка, достѫп, скѫп, сѫпруг, сѫсѣд, сѫсел, сѫчка, присѫствие, оскѫден
    • сън
  • Т
  • Т (.. скрий ..)
    • тѫп, трѫскам, тѫрся̨, тѫга, трѫба, тѫтен, трѫтка, тѫртей, тѫртя̨, тѫдѣ̋ва
    • търпя̨, тъпча̨, стъпквам
  • Ѫ
  • Ѫ (.. скрий ..)
    • ѫгъл


• (.. скрий раздѣлът за Ѫ ..)    .. към началото ..

---

►►   4. Прѣпратки (references)    (.. покажи ..)

(.. покажи прѣпраткитѣ ..)    .. към началото ..

▼▼   4. Прѣпратки (references)    (.. скрий ..)

• christotamarin.blog: Работен проект за езикова реформа
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• christotamarin.blog: Мистерията на българскитѣ гласни
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм
• christotamarin.blog: Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Български етимологичен речник
• Рѣчникът на Найден Геров
• Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
• wikipedia: Буквата Ѣ
• wikipedia: Буквата Ѫ
• ѣ Ѫ – За стария български правописъ
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Иван Вазов [Архив на Тодор Червенков]
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Тодор Иванчов [Архив на Тодор Червенков]
• Василъ Василевъ, Правописенъ рѣчникъ, Самоковъ, 1920 [Архив на Тодор Червенков]
• Словарь дореволюціонной орѳографіи съ удареніями. 1914 годъ.
• Благой Шклифов: За разширението на диалектната основа на българския̌т книжовен език и неговото обновление

(.. скрий прѣпраткитѣ ..)    .. към началото ..

---

►►   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използвания̌т в този очерк правопис (.. покажи  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използвания̌т в този очерк правопис (.. скрий  ..)
  
  
  • Този очерк се дава в четири правописни варианта:
    
    
    • Пост-модерен правопис
    • Отечествено-фронтовски правопис
    • Екавско-сърбомански правопис
    • Българска латиница
    
    
    • Всички тѣзи правописни варианти се основават на стандартното произношение на нормативния̌т български език.
    • Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони, които сѫ дадени малко по-горѣ, както и най-горѣ в дѣ̋сно.
  
  
  • Избран е пост-модерния̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам.
  
  
  • Бѣлѣжки по пост-модерния̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам:
    
    
    • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
    • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.
    
    
    • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
    • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
    
    
    • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.
    
    
    • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
    
    
    • За разлика от стария̌т иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
  
  
  • .. Скрий бѣлѣжкитѣ по използвания̌т в този очерк правопис .. (.. скрий всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 22:11:: Списък на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ (.. покажи  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ (.. скрий  ..)
  
  
  • Съпоставка на правописът на възстановената буква Ѫ, както се описва в раздѣл 3 на този очерк, с валидния̌т до 1945 иванчевски правопис на тази буква:
    
    
    • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ (или в основитѣ) на думитѣ, но не в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове.
    
    
    • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ според етимологията.
    
    
    • И в двата варианта писането на буквата Ѫ без подкрѣпа от етимологията не е разрѣшено.
    • И в двата варианта писането на буквата Ѫ в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове не е разрѣшено.
    
    
    • Иванчевския̌т правопис допуска отстѫпление от общия̌т етимологичен принцип в случаитѣ, когато гласния̌т звук участва в казусът "подвижно Ъ":
      
      
      • Според пост-модерния̌т правопис, без отстѫпление от етимологичния̌т принцип: гѫрди, тѫрся̨
      • Според иванчевския̌т правопис: гърди, търся̨
      
      
      • Доводитѣ за това отстѫпление ги оцѣнявам като нелогични и неоснователни.
    
    
    • При пост-модерния̌т правопис, употрѣбата на възстановената буква Ѫ по начинът, описан в раздѣл 3 на този очерк, е само разрѣшена, а не е задължителна.
      • Сирѣч, нѣ̋ма проблем да се пише гърди и търся̨, а не гѫрди и тѫрся̨.
    
    
    • Докато при иванчевския̌т правопис, къдѣто употрѣбата на буквата Ѫ е разрѣшена, то там тя е и задължителна.
  
  
  • Проблемът с "подвижното Ъ" е скрит под дебела замазка и в иванчевския̌т, и в отечествено-фронтовския̌т правопис.
    
    
    • В проектът за пост-модерния̌т правопис нѣ̋мам намѣрение да свалям тази замазка.
    
    
    • Адекватно третиране на проблемът с "подвижното Ъ" е прѣдлагал Найден Геров при своя̌т етимологически издържан правопис.
    
    
    • Споменаването на проблемът с "подвижното Ъ" във връзка с буквата Ѫ при иванчевския̌т правопис с нищо не допринася за рѣшаването на този проблем.
    • Намекът, че звукът Ѫ, намиращ се в казус "подвижното Ъ", се прѣвръщал в звук Ъ, е несъстоятелен, понеже всѣ̋ко Ѫ се прѣвръща в Ъ.
  
  
  • Има два взаимно-свързани проблема, за които в настоящия̌т си проект за пост-модерен правопис не прѣдлагам рѣшение.
    • Двата проблема сѫ:
      • Правописът на глаголнитѣ окончания с юсов произход
      • Правописът на звукът Ъ в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове
    • Бих приел и прѣдложил само цѣ̋лостно рѣшение на тѣзи два взаимно-свързани проблема.
    • Такова рѣшение още никой не е дал.
    
    
    • Но фактът, че все още нѣ̋ма задоволително рѣшение на горнитѣ два проблема, не бива да бави възстановяването на буквата Ѫ и разрѣшаването на употрѣбата ѝ в коренитѣ (и в основитѣ) на думитѣ според етимологията.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът на министър Иван Вазов (.. покажи  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът на министър Иван Вазов (.. скрий  ..)
  
  
  • Според проучванията на Тодор Червенков, Иван Вазов е авторът на първото официално правописно упѫтване, издадено в послѣднитѣ дни на Вазов като министър на просвѣщението. То остава в сила по-малко от мѣсец, прѣди слѣдващия̌т министър Тодор Иванчов да издаде ново официално правописно упѫтване.
  
  
  • Новото упѫтване се основавало на старото, с нѣ̋кои поправки, нѣ̋кои от тѣ̋х - сѫществени.
  
  
  • В упѫтването на министър Иванчов се намалил броя̌т на случаитѣ, когато се употрѣбявали буквитѣ Ѣ и Ѫ.
    
    
    • В частност, било отмѣнено писането на голѣмия̌т юс Ѫ в глаголнитѣ окончания.
      
      
      • Според упѫтването на Вазов, много от глаголнитѣ окончания с етимологичен голѣ̋м юс, макар и не всички такива, се пишѣли с буква Ѫ.
      
      
      • За глаголнитѣ окончания, аз засега се придържам и прѣпорѫчвам практиката на иванчевския̌т правопис - без буквата Ѫ в глаголнитѣ окончания.
    
    
    • Но за остана̨литѣ случаи, в коренитѣ (и основитѣ) на думитѣ, не се съобразявам с упѫтването на министър Иванчов.
      
      
      • За буквата Ѫ приемам писане според етимологията.
      
      
      • А за буквата Ѣ, освѣн етимологията, прилагам и морфологичния̌т принцип.
      
      
      • И все пак, да припомня̨, че по моя̌т проект употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ не е задължителна и всѣки е свободен да се придържа към ограниченията, въведени за тѣзи букви в упѫтването на министър Иванчев.
  
  
  • Списъкът на корени на думи със Ѫ и Ъ от раздѣл 3 е сравнен с таблицата в двѣтѣ министерски упѫтвания.
  
  
  • А пък списъкът на корени на думи със Ѣ от раздѣл 2 е съставен въз основа на двѣтѣ министерски упѫтвания.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-11 18:23:: Списък на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност (.. покажи  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност (.. скрий  ..)
  • Става дума за:
    
    
    • Списъкът на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ
    • Списъкът на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ
  
  
  • Мѣродавни сѫ не тѣзи два списъка, а етимологичнитѣ рѣчници.
  • Спор по правописен въпрос, засѣ̋гащ нѣ̋кой от тѣзи списъци, слѣдва да се измѣни на спор за етимологията на разглеђаната дума.
  
  
  • Напримѣр, спорът дали да се разрѣши писането на думата дѫлбок със Ѫ или дълбок да остане единствен допустим вариант, трѣ̋бва да се сведе до етимологията на тази дума: дали тя произлиза от глѫбок със случайно звуково измѣнение г=>д, или (по мнѣнието на А.Т.Балан) тя произлиза от думата дълъг, като е взела завършъкът си от думата глѫбок.
  
  
  • И все пак, за буквата Ѣ има два спорни общи проблема, разгледани в раздѣл 2 на този очерк:
    
    
    • Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ
    • Въвличането на малкия̌т юс в явлението промѣнливо Ѣ
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
  • прѣпраткитѣ.      (.. покажи го коментарът ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
  • прѣпраткитѣ .. (.. скрий го коментарът ..)
  • .. благодарение на Тодор Червенков.
  
  
  • Вече разполагам с правописен рѣчник за иванчевския̌т правопис.
  
  
  • Добра характеристика на този рѣчник е това, че буквитѣ Е и Ѣ се подређат заедно, независимо от редът им в азбуката.
  • Прѣдговорът на рѣчникът съдържа добрѣ структурирани правила.
  
  
  • Тъй като това е само правописен рѣчник, я̀кането - произношението на буквата Ѣ като JА - не е отразено.
  • То и в моя̌т текст правоговорът не е отразен, слѣд като не пиша̨ ударения.
  
  
  • Понѣ̋кога правилата за писане на буквата Ѣ се различават от тѣзи, които аз давам.
    
    
    • Аз гледам да не правя̨ отстѫпки от морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис.
    • При моя̌т подход буквата Ѣ може да се пише по-често, отколкото при иванчевския̌т правопис.
    
    
    • Но пък при моя̌т подход писането на буквата Ѣ изобщо не е задължително - тя може във всѣки конкретен случай да се замѣня с Е или Я.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единия̌т за буквата Ѣ, а другия̌т - за Ѫ
  • (.. покажи ги тѣзи два коментара ..)  (.. разгъна̨ти ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единия̌т за буквата Ѣ, а другия̌т - за Ѫ
  • (.. скрий ги тѣзи два коментара ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви   (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви   (.. скрий го преамбюлчето ..)
    
    
    • Писал съм:
      Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    
    
    • Обаче тѣзи компютърни програми ще бѫда̨т много сложни.
    • Тѣ трѣ̋бва да имат сложността на програмитѣ за прѣвод от един език на друг.
    • Тѣ не сѫ по силитѣ на любители-ентусиасти.
    
    
    • Нѣщо повече: правописът ни е такъв, че позволява да има случаи, когато само авторът може да опрѣдѣли точния̌т смисъл на написания̌т текст, а на дикторът да му се наложи да го интерпретира.
  
  
  • ►►  Коментар за буквата Ѣ   (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Коментар за буквата Ѣ   (.. скрий го коментарчето ..)
    
    
    • Ще дам прост примѣр.
    • Има двѣ думи: тѣ и тę.
      
      
      • Прѣди 1945 тѣ сѫ се пишѣли различно: тѣ и те.
      • Никой грамотен човѣк не ги е бъркал.
      • Всѣки е знаѣл да ги пише правилно:
        ".. ако тѣ те познаваха̨ .."
    
    
    • Това сѫ двѣ различни думички, които и в рѣчта се различават на слух.
      
      
      • тѣ е номинативната форма (формата за именителен падеж) на личното мѣстоимение за трето лице в множествено число.
      • тѣ не е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в силна позиция, така както и гласния̨т звук А в мѣстоимението аз.
      
      
      • тę е акузативната форма (формата за винителен падеж) на личното мѣстоимение за второ лице в единствено число.
      • тę е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в слаба позиция и не е стабилен.
      • В нашето село тази клитика се произнася тѫ - чува се Ъ или А.
    
    
    • Сега си прѣдставѣте, че компютърна програма трѣ̋бва да прѣгледа текст на български език, на кирилица, но без буквата ѣ, и програмата трѣ̋бва да постави буквата ѣ на правилнитѣ мѣста.
    • Тази програма трѣ̋бва да направи синтактичен анализ на текстът, за да опрѣдѣли написаното те коя думичка прѣдставя: тѣ или тę.
    • Сѫщия̌т анализ се прави, за да се опрѣдѣли как да се прѣведе на английски написаната думичка те: дали като they или като you.
    
    
    • На ОФ-правопис: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
    • Къдѣ да сложим буквата ѣ?
    • Така ли: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
      Или така: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
    
    
    • В единия̌т случай "ти" си замѣсен, в другия̌т случай не си.
    • Ако изрѣчението бѣше произнесено, точния̌т му смисъл щѣше да си проличи в зависимост от това дали те е произнесено като клитика или като знаменателна думичка.
    • Но ако е написано на отечествено-фронтовския̌т правопис без буквата ѣ, тогава само авторът може да каже точния̌т смисъл на изрѣчението.
    • Никой друг. Още по-малко компютърна програма.
    • Е, да. В доста случаи контекстът може да помогне.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че посоченото в горния̌т примѣр не е проблем на естествения̌т говорим език.
    • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
    • Но ако правописът въвеђа нови такива случаи, несѫществуващи в живата рѣч, то този правопис е дефектен.
    
    
    • Чел съм, че семитскитѣ писмености изобилствали с такива случаи.
    • Специални мѣрки сѫ били взети - допълнителни диакритични знаци, за да не се губи смисълът на арабския̌т текст на Куранът.
    • Оригиналната огласовката на Ветхия̌т завѣт е била загубена прѣз вѣковетѣ, но има достатъчно стари прѣводи на гръцки и латински.
    
    
    • Компютърнитѣ програни за прѣвод от един език на друг трудно се справят с контекстът, и това е естествено.
    
    
    • Специално за българския̌т правопис - той би се подобрил, ако редовно се отбѣлѣ̋зваха̨ ударенията.
    • Но пък така бихме стѣснили диалектната му база.
    
    
    • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѣ ..) 
      (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
    
    
  
  
  • ►►  Коментар за буквата Ѫ   (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Коментар за буквата Ѫ   (.. скрий го коментарчето ..)
    
    
    • В раздѣлът за буквата Ѫ съм приел ограничението:
      Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
      • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис.
      
      
      • На такива мѣста се пиша̨т буквитѣ А или Я.
      • Примѣри:
        • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
        • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
    
    
    • При това ограничение, т.е. ако буквата Ѫ се пише само в коренитѣ на думитѣ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато компютърна програма ще се затрудни да замѣсти буквата Ъ със Ѫ на правилнитѣ мѣста.
    • Но все пак за такъв случай се сѣщам:
      • Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
      • Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.
    
    
    • Сега нека само в това коментарче да прѣнебрѣгнем ограничението - нека да пишем буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, спазвайки тритѣ основни правописни принципа: морфологичния̌т, етимологическия̌т и фонетичния̌т.
      • *Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.
      
      
    • Горнитѣ примѣри:
      
      
      • *"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
      • *"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".
      
      
      •   Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      • *Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      
      
      • В избрания̌т правописен вариант:
        • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
        • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
        • Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    
    
    • Истината е, че компютърът лесно ще се научи да слага буквата Ѫ в думата *могѫт и да оставя буквата А в думата слагат.
    • *Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.
      
      
      • Глаголът *могѫ е силен глагол.
      • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
      • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) *могѫт махнете крайното Т, ще остане (аз) *могѫ - формата за първо лице ед.ч.
      
      
      • Глаголът слагам е слаб глагол.
      • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
      • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) слагат махнете крайното Т, ще остане (той) слага - формата за трето лице ед.ч.
      
      
      • В традиционната училищна терминология слабитѣ глаголи се наричат глаголи от 3-то спрежение, а пък силнитѣ глаголи сѫ от 1-во и 2-ро спрежение.
    
    
    • Хората трѣ̋бва да прилагат слѣдното правило:
      
      
      • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалния̌т правопис завършва на -а или -я:
        
        
        • Ако се отнася до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫ или -ıѫ.
          • Това е силен глагол.
        • Ако се отнася до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
          • Това е слаб глагол.
      
      
      • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалния̌т правопис завършва на -ат или -ят, мислено махаме крайното -т:
        
        
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
          • Това е силен глагол.
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
          • Това е слаб глагол.
      
      
      • Ако глаголната форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще) в официалния̌т правопис завършва на -а/-ат или -я/-ят, като ударението пада на това окончание и то звучи -Ъ/-ЪТ или -IЪ/-IЪТ, то това е силен глагол и смѣло слагайте буквата Ѫ: -ѫ/-ѫт или -ıѫ/-ıѫт,
    
    
    • В края̌т на 19-ти вѣк просвѣтния̌т министър Тодор Иванчев е прѣцѣнил, че горното правило е твърдѣ сложно, и затова не е разрѣшил писането на буквата Ѫ в глаголнитѣ завършъци.
      
      
      • Оставена е била само в глаголната форма сѫ, ..
      • .. правописът на която прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ смѣнили на са.
    
    
    • Примѣри (.. покажи ги ..).
    • Примѣри (силен глагол, слаб глагол)  (.. скрий ги ..):
      
      
      • .. то окончанието се замѣня ..
      • .. аз го замѣням окончанието ..
      • .. тѣ го замѣнят окончанието ..
      • .. *не могѫ да го замѣнıѫ ..
      • .. *не могѫт да го замѣнıѫт ..
      • .. не може да го замѣни ..
      • (В този случай формитѣ се различават по ударението)
      
      
      • .. какъв члѣн слагат слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. какъв члѣн слага тя слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. аз винѫги слагам пълен члѣн, дори и слѣд прѣдлог ..
      • .. тѣ се *колебаıѫт какъв члѣн да сложѫт ..
      • .. аз не се *колебаıѫ какъв члѣн да сложѫ - слагам винѫги пълен..
      • .. тя се *колебае какъв члѣн да сложи - слага ту пълен, ту кратък..
      • В избрания̌т правописен вариант:
        • .. тѣ се колебая̨т какъв члѣн да сложа̨т - слагат ту пълен, ту кратък..
        • .. аз не се колебая̨ какъв члѣн да сложа̨ - слагам винѫги пълен..
      
      
      • Написано е на официалния̌т правопис и не зная̨ как да го оцвѣтя̨:
      • .. ще вземат участие ..
      • Дори да се чуе произнесено от авторът, пак не може да се разбере коя е точната глаголна форма.
      • Дали така:
        • .. аз ще вземѫ участие, ти ще вземеш участие, тя ще вземе участие,
        • .. ние ще вземем участие, вие ще вземете участие, тѣ ще вземѫт участие ..
      • Или така:
        • .. аз ще вземам участие, ти ще вземаш участие, тя ще взема участие,
        • .. ние ще вземаме участие, вие ще вземате участие, тѣ ще вземат участие ..
      • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както правя̨ аз, ще може формата да се укаже точно.
      
      
      • В много случаи контекстът помага:
        • .. ще имат да вземат ..
        • .. аз ще имам да вземам ..
          .. той ще има да взема ..
        • .. Еднократна коледна добавка ще *вземѫт всички пенсионери.
        • .. И аз ще *вземѫ еднократна коледна добавка.
        • .. Пенсионерът бай Христо и той ще вземе еднократна коледна добавка.
      
      
      • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
      
      
    • Разгледахте ли горнитѣ примѣри? (.. НЕ ..)
    
    
    • Макар че аз се придържам към традиционното ограничение да не пиша̨ буквата Ѫ в завършъцитѣ на думитѣ, все пак отбѣлѣ̋звам с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) буквитѣ а̨ и я̨, когато тѣ замѣстват ѫ или ıѫ.
      
      
      • От друга страна, текстоветѣ си във blogspot.com обикновено ги прѣдлагам в пет правописни варианта.
      • Този, на който пиша̨, го наричам пост-модерен.
      • Остана̨литѣ четири варианта се получават от него чрѣз автоматично конвертиране.
      
      
      • При двата правописни варианта, които се основават на латиница, а не на кирилица, не се спѣстява звукът Ъ в завършъцитѣ на думитѣ.
      • Маркировката с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) помага на автоматичния̌т конвертор.
      
      
      • Забѣлѣ̋зал съм, че при тази маркировка правя̨ повече грѣшки, отколкото с буквитѣ ѣ и ѫ.
      • Моля̨ да съобщавате, ако забѣлѣжите такива.
    
    
    • Разбира се, за всѣки славянски език като нашия̌т най-важното при глаголитѣ е раздѣлянето им по вид (по аспект): свършен (перфективни глаголи) и несвършен (имперфективни глаголи).
    • На това се обръща достатъчно внимание в училище и тука нѣ̋ма смисъл да се задѫлбава.
    • Раздѣлянето на глаголитѣ на перфективни и имперфективни е според значението им, според семантиката, която се отразява на морфологията и синтаксисът.
    
    
    • Дѣлението на глаголитѣ на слаби и силни е според тѣ̋хната морфологията.
    • Това дѣление е явление, специфично за българския̌т език.
    • Двѣтѣ дѣлби на българскитѣ глаголи - на перфективни и имперфективни от една страна и на слаби и силни от друга страна сѫ независими една от друга.
    
    
    • Формитѣ за 3-то лице множествено число сегашно врѣме на слабия̌т имперфективен глагол вземам и на силния̌т перфективен глагол (да) взема̨ звуча̨т еднакво - тѣ сѫ омоними в естествения̌т български език.
    • За един естествен език е естествено да има омонимия.
    • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, ще разрѣшим тази омонимия по морфологичен начин.
    • Други способи за разрѣшаване на омонимията, използвани в писменоститѣ по свѣтът, сѫ йероглифния̌т принцип и историческия̌т традиционен правопис (френски, английски, гръцки).
    
    
    • Ако двѣ словоформи звуча̨т различно, т.е. тѣ не сѫ омоними, но се пиша̨т еднакво, то тѣ сѫ омографи.
    • Омографитѣ сѫ дефект на писмеността
    
    
    • Традиционния̌т български правопис създава условия за много омографи.
    • Особено когато се прѣнебрѣгва възможността омографията да се разрѣши с поставяне на ударения.
    • Поради този факт сѫществуват доста написани текстове на български, в които и контекстът не може да помогне да се разрѣши омографията.
    
    
    • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, това би разрѣшило много от омографитѣ по морфологичен начин.
    
    
    • Отечествено-фронтовския̌т правопис създава условия за омография, която и ударенията не мога̨т да разрѣша̨т.
    • Нужни сѫ други диакритични знаци или пък нѣ̋коя възстановена буква Ѣ или Ѫ.
      
      
      • [ОФ-правопис] Вървя пет часа по тясна пътека.
      • [Текущ правопис] Кой? Кога? Аз, той, или тя?
      • [Текущ правопис] Вървя̨ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - аз сега.
      • [Текущ правопис] Вървѣ̋ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - тя или той вчера.
    
    
    • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѫ ..) 
  
  
  • (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. покажи ..) 
  • (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. скрий ..)
  
  
  • Този коментар изцѣ̋ло е извън темата за буквитѣ Ѣ и Ѫ.
  
  
  • В раздѣлът за буквата Ѣ ми се наложи да използвам съмнителна терминология.
  
  
  • Терминитѣ "мина̨ло свършено-несвършено-неопрѣдѣлено врѣме", които се използват в началнитѣ и срѣднитѣ училища, сѫ правилни. С тѣ̋х проблеми нѣ̋ма. Или ако има, то е че сѫ дълги, тромави и неудобни.
  
  
  • В научната литература на тѣ̋хно мѣ̋сто се използвт три кратки термина: "перфект" (означава "свършемо"),"имперфект" (означава "несвършемо") и "ао̀рист" (означава "неопрѣдѣлено").
  
  
  • Обаче според установената научна терминология, с думата "перфект" се означава мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме, а с думата "ао̀рист" - мина̨лото свършено врѣме.
  
  
  • В по-нови мои текстове се стрѣмя̨ да изправя̨ това несъотвѣтствие.
  • Но в тази публикация съм се придържал към установената в науката терминология.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

►►   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)   (.. покажи ..)

(.. покажи разделът за Ѣ ..)    .. към началото ..

▼▼   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)   (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)

• ◄► Ако не сте прочели общия̌т раздел (преамбюлът), върнѐте се първо на него.


• ◄► Буквата Ѣ се чете или като Е, или като JA (Я).
  
  
  • Когато според правоговорът буквата Ѣ се произнася като JA (Я), пиша̨ я̨ с диакритичен знак: Ѣ̋.
  
  
  • Буквата Ѣ може винąги да се произнася като Е: ѐкавското произношение е естествено за много български говори и не бива да бъ̨де забранявано.


• ◄► Правилата за писане на буквата Ѣ ще бъ̨да̨т разгледани според позицията в думата.
  
  
  • Буквата Ѣ в предлози и представки
  • Буквата Ѣ в местоимения, определителни членове и числителни имена
  • Буквата Ѣ в наставки (афикси)
  • Буквата Ѣ в окончания
  • Буквата Ѣ в корените


• ►►  Писане на буквата Ѣ в предлози и представки (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в предлози и представки (.. скрий ..)
  
  
  Следните представки и предлози се пиша̨т чрез буквата Ѣ:
  
  • прѣ- (прѣ̋-)
  • прѣд-, прѣд, прѣди
  • слѣд-, слѣд
  • срѣд-, срѣд
  • чрѣз-, чрѣз
  
  
  • Обаче: перестройка


• ►►  Писане на буквата Ѣ в местоимения, определителни членове и числителни имена (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в местоимения, определителни членове и числителни имена (.. скрий ..)
  
  
  • Този подраздел би тря̋бвало да е изчерпателен.
  
  
  • Числителните двѣ и двѣста (както и архаичното двѣстѣ) се пиша̨т с буквата Ѣ.
  
  
  • Определителнитѣ членове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    
    
    • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
    • Десеттѣ Божи заповѣди
    • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
    
    
    • Истинскитѣ правила за определителнитѣ членове в българския̌т език
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т и следните форми на лични местоимения:
    
    
    • Номинативни форми (именителен падеж): тѣ
    • Акузативни форми (винителен падеж): тѣ̋х
    • Дателни форми: тѣ̋м/тѣм, менѣ, тебѣ
      • .. Горице ле люлякова .. стори менѣ пѫт да мина̨ ..
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т ня̋кои форми на показателните местоимения:
    
    
    • тѣзи, онѣзи, тѣз, онѣз
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формите на неопределителните местоимения:
    
    
    • нѣ̋кой, нѣ̋какъв, нѣ̋къдѣ, нѣ̋кога, нѣ̋как
    • нѣщо, нѣчий
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формите на обобщителните местоимения:
    
    
    • всѣ̋кой, всѣ̋какъв, всѣ̋как, всѣ̋кога, всѣ̋къдѣ, навсѣ̋къдѣ
    • всѣки


• ►►  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси) (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси) (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ►►  Наставката -ение/-ѣние (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Наставката -ение/-ѣние (.. скрий ..)

    Да, има думи прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.
    
    Но има и събрание, зловоние, униние.
    
    За наставка следва да се счита само частта -ние.
    Гласната пред нея̨ следва да се счита за част от коренът.
    
    А за корените правила ня̋ма.

  • ►►  Глаголната наставка -Ѣ- (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголната наставка -Ѣ- (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
    
    
    • ►►  Има много глаголи с наставка -Ѣ-. (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Има много глаголи с наставка -Ѣ-: (.. скрий ..)
      
      
      • живѣя̨, жалѣя̨, милѣя̨, копнѣя̨, старѣя̨, младѣя̨
      • да прѣживѣя̨, да оглупѣя̨, да поумнѣя̨, да овдовѣя̨, да осиротѣя̨, да успѣя̨
      • да ослѣпѣя̨, да се разболѣя̨, да оздравѣя̨, да оцѣлѣя̨
      • пѣя̨, вѣя̨, грѣя̨, сѣя̨, зѣя̨, лѣя̨, люлѣя̨, блѣя̨
      • бѣлѣя̨ се, чернѣя̨ се, синѣя̨ се, зеленѣя̨ се, жълтѣя̨ се
      
      
      • Да отбележим, че всички глаголи с наставка -Ѣ- са̨ силни, и конкретно - те са̨ от първо спрежение.
      
      
    • ►►  Особености на глаголната наставка -Ѣ- след Ж-Ш-Ч. (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Особености на глаголната наставка -Ѣ- след Ж-Ш-Ч: (.. скрий ..)
      
      
      • Поня̋кога след Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- се изменя в -А-: скучая̨, величая̨.
      • Поня̋кога след Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- не се изменя: да оглушѣя̨, да възмъ̨жѣя̨.
      • А поня̋кога в езикът ни има колебание: да закопчая̨/закопчѣя̨.
      
      
    • ►►  Глаголите с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми. (.. покажи ..)
    • ▼▼  Глаголите с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми. (.. скрий ..)

      	Сегашно време	Аорист (мина̨ло свършено време)	Имперфект (мина̨ло несвършено време)	Императив (заповедно наклонение)
      аз	живѣя̨ и се смѣя̨, докато възмѫжѣя̨, и не скучая̨	живѣ̋х и се смѣ̋х, докато възмѫжах, и не скучах	живѣѣх и се смѣѣх, докато възмѫжѣѣх, и не скучаѣх
      ти	живѣеш и се смѣеш, докато възмѫжѣеш, и не скучаеш	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше	живѣй и се смѣй, възмѫжѣй и не скучай!
      той-тя-то	живѣе и се смѣе, докато възмѫжѣе, и не скучае	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше
      ние	живѣем и се смѣем, докато възмѫжѣем, и не скучаем	живѣ̋хме и се смѣ̋хме, докато възмѫжахме, и не скучахме	живѣѣхме и се смѣѣхме, докато възмѫжѣѣхме, и не скучаѣхме
      вие	живѣете и се смѣете, докато възмѫжѣете, и не скучаете	живѣ̋хте и се смѣ̋хте, докато възмѫжахте, и не скучахте	живѣѣхте и се смѣѣхте, докато възмѫжѣѣхте, и не скучаѣхте	живѣйте и се смѣйте, възмѫжѣйте и не скучайте!
      те	живѣя̨т и се смѣя̨т, докато възмѫжѣя̨т, и не скучая̨т	живѣ̋ха̨ и се смѣ̋ха̨, докато възмѫжаха̨, и не скучаха̨	живѣѣха̨ и се смѣѣха̨, докато възмѫжѣѣха̨, и не скучаѣха̨
      активно причастие	живѣещ смѣещ се - нескучаещ	живѣ̋л и се смѣ̋л, докато възмѫжал, и не скучал	живѣѣл и се смѣѣл, докато възмѫжѣѣл, и не скучаѣл
      деепричастие - остатъчен инфинитив	живѣейки смѣейки се - не скучаейки	[можеш ли] живѣ̋? [недѣй] се смѣ̋! [можеш ли] възмѫжа? [недѣй] скуча!
      отглаголно съ̨ществително	живѣене - - скучаене
      пасивно причастие		живѣ̋н - - -

      • В горната таблица са̨ дадени всички синтетични глаголни форми. Освен тя̋х, българските глаголи имат аналитични форми: ще живѣя̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
      
      
      • Забележете, че глаголът скучая̨ запазва гласната -А- от наставката си във всичките си форми, така както глаголът живѣя̨ запазва гласната -Ѣ- от наставката си във всичките си форми.
      
      
      • Обърнете внимание на глаголът възмѫжѣя̨, като го сравните със живѣя̨.
        Формите, при които променливото Ѣ преглася в JA (Я), на глаголът живѣя̨
        се пиша̨т с ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
        докато съ̨щите форми на глаголът възмѫжѣя̨
        се пиша̨т с А (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
        Обаче: възмѫжѣли.
        Това е отстъ̨пление от морфологичния̌т принцип на правописът, но го изисква традицията.
        Алтернативата - да се пише с ѣ̋
        (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
        разчита на диакритичен знак, обаче диакритичните знаци не вина̨ги се употребяват и не вина̨ги се изобразяват.
      
      
      • Перфективните глаголи (тези от свършен вид) ня̋мат форми за отглаголно съ̨ществително, деепричастие и сегашно активно причастие.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само преходните (транзитивните) глаголи.
        От показаните в таблицата, само глаголът живѣя̨ е преходен.
        От друга страна, измежду глаголите с наставка ѣ има много преходни,
        и те си имат форми за мина̨ло пасивно причастие:
        
        
        • да изживѣя̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
        • люлѣя̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
        • грѣя̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
        • да нагрѣя̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
      
      
      • Архаичната форма за остатъчен инфинитив вина̨ги съвпада - и по изговор, и по правопис - с аористната форма за 2-ро и 3-то лице в единствено число (ти-той-тя-то).
      
      
      • (.. скрий правописът на глаголната наставка -Ѣ- ..) .. към началото ..
  
  
  • ►►  Аористната глаголна наставка -Ѣ̋- (.. покажи ..)
  • ▼▼  Аористната глаголна наставка -Ѣ̋- (.. скрий ..)
    
    
    • Глаголите, които имат наставка -Ѣ- във всичките си форми, са̨ разгледани в предишния̌т подраздел.
    
    
    • Тук се разглеждат глаголите, които имат наставка -Ѣ̋- само в аористната си основа, т.е. в мина̨ло свършено време (аорист) и в причастията, образувани от тази основа, активното и пасивното.
    
    
    • Става дума само за силните глаголи.
      Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение) имат основа, завършваща на А или Я, и завършъците им не се пиша̨т с буквата Ѣ (например, събирам, разделям).
    
    
    • Завършък на аористната основа на силен глагол може да бъ̨де вся̋коя гласна:

      Речникова форма на глаголът: сегашно време, аз	Завършък на аористната основа	Аористна основа	Аорист: аз	Аорист: ти той,тя,то Остатъчен инфинитив	Аорист: ние	Аорист: вие	Аорист: те	Активно причастие	Пасивно причастие
      пиша̨	А	писа-	писах	писа	писахме	писахте	писаха̨	писал,-а,-о писали	писан,-а,-о писани
      бера̨	А	бра-	брах	бра	брахме	брахте	браха̨	брал,-а,-о брали	бран,-а,-о брани
      да върна̨	А̨	върна̨-	върна̨х	върна̨	върна̨хме	върна̨хте	върна̨ха̨	върна̨л,-а,-о върна̨ли	върна̨т,-а,-о върна̨ти
      пека̨	О	пеко-	пекох	пече	пекохме	пекохте	пекоха̨	пекъл пекла,-о пекли	печен,-а,-о печени
      сѣка̨	О	сѣ̋ко-	сѣ̋кох	сѣче	сѣ̋кохме	сѣ̋кохте	сѣ̋коха̨	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли	сѣчен,-а,-о сѣчени
      да чуя̨	У	чу-	чух	чу	чухме	чухте	чуха̨	чул,-а,-о чули	чут,-а,-о чути
      плюя̨	Ю	плю-	плюх	плю	плюхме	плюхте	плюха̨	плюл,-а,-о плюли	плют,-а,-о плюти
      гоня̨	И	гони-	гоних	гони	гонихме	гонихте	гониха̨	гонил,-а,-о гонили	гонен,-а,-о гонени
      мая̨ се	Я	мая-	маях се	мая се	маяхме се	маяхте се	маяха̨ се	маял,-а,-о се маяли се
      да взема̨	Е̨	взе̨-	взех	взе	взехме	взехте	взеха̨	взел,-а,-о взели	взет,-а,-о взети
      да видя̨	Ѣ̋	видѣ̋-	видѣ̋х	видѣ̋	видѣ̋хме	видѣ̋хте	видѣ̋ха̨	видѣ̋л,-а,-о видѣли	видѣ̋н,-а,-о видѣни
      горя̨	Ѣ̋	горѣ̋-	горѣ̋х	горѣ̋	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о горѣли	горѣ̋н,-а,-о горѣни
      вървя̨	Ѣ̋	вървѣ̋-	вървѣ̋х	вървѣ̋	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о вървѣли	вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
      да умра̨	Ѣ̋	умрѣ̋-	умрѣ̋х	умрѣ̋	умрѣ̋хме	умрѣ̋хте	умрѣ̋ха̨	умрѣ̋л,-а,-о горѣли
      пѣя̨	Ѣ̋	пѣ̋-	пѣ̋х	пѣ̋	пѣ̋хме	пѣ̋хте	пѣ̋ха̨	пѣ̋л,-а,-о пѣли	пѣ̋т,-а,-о пѣти

      • Глаголите, които имат наставка -Ѣ- във всичките си форми и които са̨ разгледани в предишния̌т подраздел, попадат в последния̌т ред на горната таблица, маркиран в зелено.
      
      
      • В този подраздел ни интересуват редовете, маркирани в жълто. Макар да ня̋мат буква Ѣ в завършъците за сегашно време, във формите, свързани с аористната основа (и показани в таблицата), те имат буква Ѣ като завършък на основата (не като окончание). В повечето от тези случаи буквата Ѣ е написана Ѣ̋, понеже звучи JA под ударение (Я, но не JЪ).
      
      
      • На редът в розово (мая̨ сe, кая̨ сe, лая̨) писането с буква Ѣ се запазва за формите на имперфектът (мина̨лото несвършено време): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Формите на аористът (мина̨лото свършено време) се пиша̨т с Я, както е показано в таблицата.
      
      
      • Историческите гласни Е,Ъ,Ь не мога̨т да бъ̨да̨т завършък на аористна глаголна основа.
      • Малкия̌т юс е показан в таблицата като Е̨, а големия̌т - като А̨.
      
      
      • Когато завършъкът на аористната основа е О, наблюдава се пра-славянски отглас (Ablaut) О-Е-Ъ.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само преходните (транзитивните) глаголи.
      
      
      • (.. скрий правописът на буквата Ѣ в наставки ..) .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ◄► Ако ня̋кой счита определителните членове за окончания, то да напомня̨:
    
    
    • Определителнитѣ членове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ
      
      
      • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
      • Десеттѣ Божи заповѣди
      • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
  
  
  • ◄► Буквата Ѣ не участва в окончания на прилагателни имена.
  
  
  • ►►  Наречия, завършващи със звуковете Е или Я (JA), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ. (.. покажи ..)
  • ▼▼  Наречия, завършващи със звуковете Е или Я (JA), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ: (.. скрий ..)
    
    
    • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, зимѣ, лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋ (това са̨ стари локативни форми)
    • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (това са̨ стари компаративни форми)
    • А съ̨що така: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
    • Обаче: не, още,въобще
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания на съ̨ществителни имена (.. покажи ..)
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания на съ̨ществителни имена (.. скрий ..)
    
    
    • С буква Ѣ се пиша̨т само форми за множествено число, произлизащи от стари форми за двойствено число:
      • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ
    
    
    • Обаче: мѫже, коне, свине
    • Обаче: знания, поля̀
    • Обаче: даскаля̀, женуря̀
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания (.. покажи ..)
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
    • • ◄► Случаите на писане на буквата Ѣ в глаголните завършъци,
        • разгледани в предишния̌т подраздел тук и тук,
        • се отнасят за основите, а не за окончанията на думите.
        • Тук ще обърнем внимание на глаголните окончания.
    • • ◄► Забележете и запомнете, че да не бъркате:
        • за разлика от определителнитѣ членове за множествено число -тѣ,
        • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
        • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пиша̨т -тe:
        • стойтe си в кѫщи по време на епидемия,
        • че да не Ви хвана̨т вируситѣ
        • и да бѫдетe здрави;
        • и бѫдѣтe здрави!
    • • ◄► Има само два случая, при които буквата Ѣ
        • може да се пише в глаголно окончание,
        • и то все при силни глаголи:
      
      
      • Императив (заповедно наклонение) в множествено число
      • Имперфект (мина̨ло несвършено време) в индикатив и имперфективно (мина̨ло несвършено) активно причастие
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания (.. покажи ..)
    • ▼▼  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания (.. скрий ..)
      
      
      • Глаголите имат две форми в императив (заповедно или повелително наклонение): една за единствено число ("ти") и една за множествено ("вие").
      
      
      • Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение) и много от силните глаголи образуват императивните си форми с окончанията -Й и -ЙТЕ:
        • Раздѣляй и владѣй! Раздѣляйте и владѣйте!
        • Имай, давай, вземай! Имайте, давайте, вземайте!
        • Живѣй, смѣй се, пѣй! Живѣйте, смѣйте се, пѣйте!
      
      
      • Ня̋кои силни глаголи образуват усечени императивни форми:
        • Влѣз, дръж, яж, виж! Влѣзте, дръжте, яжте, вижте!
      
      
      • Остана̨лите силни глаголи образуват императивните си форми с окончанията -И и -ѢТЕ:
        • Събери, извади, умножи, раздѣли!
        • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
        • Чети, пиши, рѣши, запомни!
        • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!
        
        
        • Формите за множествено число ("вие") имат буквата Ѣ в окончанието си.
        • Забележѣте, че буквата Ѣ може да се пише дори след съгласните Ж,Ш,Ч.
      • (.. скрий правописът на императивните глаголни окончания ..)
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът (.. покажи ..)
    • ▼▼  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът (.. скрий ..)

      	Аорист	Имперфект (мина̨ло несвършено време)					Активно причастие на имперфектът	Активно причастие на аористът
      	ти той-тя-то [аз]	аз	ти той-тя-то	ние	вие	те	Мина̨ло несвършено активно причастие	Мина̨ло свършено активно причастие
      живѣя̨ смѣя̨ се пѣя̨	живѣ̋[х]; смѣ̋[х]; се пѣ̋[х]	живѣѣх смѣѣх се пѣѣх	живѣѣше смѣѣше се пѣѣше	живѣѣхме смѣѣхме се пѣѣхме	живѣѣхте смѣѣхте се пѣѣхте	живѣѣха̨ смѣѣха̨ се пѣѣха̨	живѣѣл,-а,-о,-и смѣѣл,-а,-о,-и се пѣѣл,-а,-о,-и	живѣ̋л,-а,-о живѣли смѣ̋л,-а,-о се смѣли се пѣ̋л,-а,-о пѣли
      мая̨ се	мая[х] се	маѣх се	маѣше се	маѣхме се	маѣхте се	маѣха̨ се	маѣл,-а,-о,-и се	маял,-а,-о,-и се
      пиша̨	писа[х]	пишѣх	пишѣше	пишѣхме	пишѣхте	пишѣха̨	пишѣл,-а,-о,-и	писал,-а,-о,-и
      бера̨	бра[х]	берѣ̋х	берѣше	берѣ̋хме	берѣ̋хте	берѣ̋ха̨	берѣ̋л,-а,-о,берѣли	брал,-а,-о,-и
      мо̀га̨	можа̀[х]	мо̀жѣх	мо̀жѣше	мо̀жѣхме	мо̀жѣхте	мо̀жѣха̨	мо̀жѣл,-а,-о,-и	можа̀л,-а,-о,-и
      да върна̨	върна̨[х]	ако върнѣх	ако върнѣше	ако върнѣхме	ако върнѣхте	ако върнѣха̨	ако върнѣл,-а,-о,-и	върна̨л,-а,-о,-и
      пека̨	пече [пекох]	печах	печѣше	печахме	печахте	печаха̨	печал,-а,-о печѣли	пекъл пекла,-о,-и
      сѣка̨	сѣче [сѣ̋кох]	сѣчах	сѣчѣше	сѣчахме	сѣчахте	сѣчаха̨	сѣчал,-а,-о сѣчѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      суша̨	суши[х]	сушах	сушѣше	сушахме	сушахте	сушаха̨	сушал,-а,-о сушѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      лѣжа̨	суши[х]	лѣжах	лѣжѣше	лѣжахме	лѣжахте	лѣжаха̨	лѣжал,-а,-о лѣжѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      да чуя̨	чу[х]	ако чуѣх	ако чуѣше	ако чуѣхме	ако чуѣхте	ако чуѣха̨	ако чуѣл,-а,-о,-и	чул,-а,-о,-и
      гоня̨	гони[х]	гонѣх	гонѣше	гонѣхме	гонѣхте	гонѣха̨	гонѣл,-а,-о,-и	гонил,-а,-о,-и
      да взема̨	взе[х]	ако вземѣх	ако вземѣше	ако вземѣхме	ако вземѣхте	ако вземѣха̨	ако вземѣл,-а,-о,-и	взел,-а,-о,-и
      да видя̨	видѣ̋[х]	ако вѝдѣх	ако вѝдѣше	ако вѝдѣхме	ако вѝдхте	ако вѝдѣха̨	ако вѝдѣл,-а,-о,-и	видѣ̋л,-а,-о, видѣли
      да горя̨	гори[х]	горѣ̋х	горѣше	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о, горѣли	горил,-а,-о,-и
      вървя̨	вървѣ̋[х]	вървѣ̋х	вървѣше	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли
      да умра̨	умрѣ̋[х]	ако умрѣ̋х	ако умрѣше	ако умрѣ̋хме	ако умрѣ̋хте	ако умрѣ̋ха̨	ако умрѣ̋л,-а,-о, ако умрѣли	умрѣ̋л,-а,-о, умрѣли

      • Този подраздел е посветен на формите, които са̨ дадени в горната таблица под жълтата шапка. Те са̨ образувани от сегашната основа на глаголите.
      
      
      • За сравнение, в червеникаво са̨ дадени ня̋кои форми, образувани от основата на аористът.
        • При вървѣ̋х и умрѣ̋х съвпадат.
      
      
      • Нався̋къде под жълтата шапка в окончанията присъ̨ства буквата Ѣ,
        • освен когато окончанието е ударено
        • и след съгласна Ж-Ш-Ч то звучи А
        • и по традиция се пише с буквата А.
        
        
        • Такива са̨ случаите печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
      
      
      • (.. скрий правописът на имперфектът ..)
    • • ◄► Забележете, че ако буквата Ѣ участва в глаголно окончание,
        • то по силата на морфологичния̌т принцип на правописът
        • тя се пише дори след съгласните Ж,Ш,Ч,
        • стига да не е ударена.
    • (.. скрий правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)
    
    
  
  
  • ►►  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. покажи ..)
  • ▼▼  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. скрий ..)
    
    
    • С различни окончания по правилата на морфологията се образуват различни словоформи на една дума (на една лексема). В речниците обикновено се дават само думите (лексемите), но не и словоформите.
      • Например, в речникът се дава само глаголът (глаголната лексема) живѣя̨ чрез една от словоформите си, но не и другите словоформи живѣеш, живѣ̋ха̨, и т.н.
    
    
    • С наставки мога̨т да се образуват сродни думи, думи с един корен. Вся̋ка такава дума се дава в речникът отделно.
      • Например, в речникът се дават както глаголът живѣя̨, образуван от коренът жив- с наставка -ѣ-, така и прилагателното жив- от съ̨щия̌т корен.
  • (.. скрий правописът на буквата Ѣ в окончания ..) .. към началото ..
  
  


• ►►  Сводка-обобщение на глаголните завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ (.. покажи ..)
• ▼▼  Сводка-обобщение на глаголните завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ
  • (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ►►  Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение) (.. покажи ..)
  • ▼▼  Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение) (.. скрий ..)
    
    
    • Основата на всеки слаб глагол завършва на гласната А: имам да вземам и да давам.
      • Обаче заради русофилския̌т ни правопис при слабите глаголи с меки основи се появява буквата Я: смѣням.
      • Ако правописът ни беше сърбомански, то просто щя̋хме да пишем буква йот J пред буквата А: сменjам.
    
    
    • В завършъците на формите на слабите глаголи ня̋ма буквата Ѣ.
      • Но в основите на слабите глаголи буквата Ѣ може да се срѣща:
      • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
      • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
    
    
    • Всичките форми на един слаб глагол са̨ дадени в следната таблица:

      	Сегашно време	Аорист (мина̨ло свършено време)	Имперфект (мина̨ло несвършено време)	Императив (заповедно наклонение)
      аз	имам смѣням	имах смѣнях	имах смѣнях
      ти	имаш смѣняш	има смѣня	имаше смѣняше	имай смѣняй
      той-тя-то	има смѣня	има смѣня	имаше смѣняше
      ние	имаме смѣняме	имахме смѣняхме	имахме смѣняхме
      вие	имате смѣняте	имахте смѣняхте	имахте смѣняхте	имайте смѣняйте
      те	имат смѣнят	имаха̨ смѣняха̨	имаха̨ смѣняха̨
      активно причастие	имащ смѣнящ	имал смѣнял	имал смѣнял
      деепричастие остатъчен инфинитив	имайки смѣняйки	[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът си!
      отглаголно съ̨ществително	имане смѣняне
      пасивно причастие		иман смѣнян

    
    
    • В горната таблица са̨ дадени всички синтетични глаголни форми. Освен тя̋х, българските глаголи имат аналитични форми: ще имат, ще са̨ имали, биха̨ смѣняли, ..
    • Перфективните глаголи (тези от свършен вид) ня̋мат форми за отглаголно съ̨ществително, деепричастие и сегашно активно причастие.
    • Мина̨ло пасивно причастие имат само преходните (транзитивните) глаголи.
    • (.. скрий обяснението за слабите глаголи ..) .. към началото ..
  
  
  • ◄► Буква Ѣ в завършъците си мога̨т да имат само форми на силни глаголи.
  
  
  • ◄► Окончанията за 1-во и 2-ро лице в множествено число ("ние" и "вие") се пиша̨т с крайна буква Е:
    • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
    • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете
  
  
  • ◄► Основата на силните глаголи от 1-во спрежение завършва на Е:
    • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
    • береш, бере, берем, берете
  
  
  • ◄► При силните глаголи,
    • ако заповедната форма за 2-ро лице единствено число ("ти") има окончание -И,
    • то заповедната форма за 2-ро лице множествено число ("вие") има окончание -ѢТЕ:
    • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
    • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
    •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
    
    
    • Според иванчевския̌т правопис, буквата Ѣ не се пише след Ж-Ш-Ч.
    • Но според мене, писането на умножете при съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
    • противоречи на морфологичния̌т принцип, основен за правописът.
  
  
  • ◄► В окончанията за имперфект (мина̨ло несвършено време) при силните глаголи
    • има буква Ѣ, която може да мине в А.
    • Върнете се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Аористната основа на много глаголи (силни, естествено) може да завършва на буква Ѣ.
    • Върнете се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Ня̋кои силни глаголи имат основа, завършваща на гласна Ѣ, във всичките си форми.
    • живѣя̨, смѣя̨ се, пѣя̨
    • Върнете се за повече подробности.
  
  
  • (.. скрий сводката за глаголите ..) .. към началото ..


• ►►  Явлението "променливо Ѣ" в българския̌т език осмисля възстановяването на буквата Ѣ (.. покажи ..)
• ▼▼  Явлението "променливо Ѣ" в българския̌т език осмисля възстановяването на буквата Ѣ
  • (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ◄► Отражението на старата гласна Ѣ в съвременния̌т български език се нарича "променливо Ѣ".
  • ◄► Българския̌т вокализъм (системата от гласните звукове в езикът) има две отделни различни части:
    • вокализъм в ударена сричка (под ударение)
    • вокализъм в неударена позиция
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница властва екавизмът.
    
    
    • Екавизмът е възприет в нормативния̌т правоговор на българския̌т език.
      • На мя̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се чува звук Е.
    
    
    • Екавизмът е възприет и в отечествено-фронтовския̌т правопис.
      • На мя̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се пише буква Е.
    
    
    • На изток от ятовата граница вокализмът в неударена позиция по-често е размит.
      
      
      • На мя̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция
      • може да се чуе както звукът Е,
      • със средно до силно смекчение на предната съгласна,
      • така и всеки звук между JЪ и JА
      • със силно смекчение на предната съгласна.
      
      
      • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
      • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):
    • я̀кавско правило (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):
    • я̀кавско правило (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница е властвал екавизмът.
      • На мя̋стото на старото Ѣ се чува звук Е както в неударена позиция, така и под ударение.
    
    
    • Обаче в нормативния̌т правоговор на българския̌т език възприето от основните източни диалекти е следното я̀кавско правило:
      
      
      • Под ударение на мя̋стото на старата гласна Ѣ звучи JA/Я,
      • и то наистина като JA, а не като JЪ,
      • освен ако следва мека съгласна или предна гласна.
      
      
      • Предна гласна е една от И, Е, Ѣ, като е добре тука да се добавя̨т Я и Ю.
      • Примери, когато заради предна гласна в следващата сричка на думата ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • живѣя̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣя̨т, живѣйте, живѣейки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣха̨
        • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
        • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкиня, нѣмци, пѣсен, цвѣте
      • Примери на изключения, когато въпреки предната гласна в следващата сричка, ударената гласна Ѣ звучи JA/Я:
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Мека съгласна е Й,Ж,Ш,Щ,Ч, както и вся̋ка съгласна преди Я, Ю и Ь.
      • Примери, когато заради последваща мека съгласна ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
        • нѣщо, нѣчий, вѣщ, прѣчка
      
      
      • Примери, когато ударена гласна Ѣ звучи JA/Я, понеже нито следва предна гласна, нито мека съгласна:
        • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
        • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
        • нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋как
        • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
        • [ти,той,тя,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
        • [тѣ] пѣ̋ха̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
      • Примери на изключения, когато ударена гласна Ѣ звучи Е, макар че не следва нито предна гласна, нито мека съгласна:
        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      
      
    • Примери за приложение на я̀кавското правило за променливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
      • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
      • нѣ̋кой, нѣ̋коя, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчий
      • всѣ̋кой, всѣ̋коя, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
      • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
      • смѣ̋на, смѣни, смѣням, промѣ̋на, промѣни, промѣням
    
    
    • Примери на изключения от я̀кавското правило за променливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Заемки от руски, църковно-славянски или западно-български, или пък новообразувания:
        
        
        • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
        • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
        • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
        • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (войнишка) мѣшка
        • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
        • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
        • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
        • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно
    
    
    • Навя̋рно сте забеля̋зали, че когато старата гласна Ѣ под ударение звучи като JA/Я, пиша̨ я̨ с диакритичен знак Ѣ̋.
    • Можете и да не обръщате внимание на този диакритичен знак. Той е само за утешение на любителите на отечествено-фронтовския̌т правопис.
    • (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ под ударение ..)
  
  
  • ◄► Ня̋кои хора, в родния̌т говор на които го ня̋ма я̀кавското правило, поня̋кога изпадат в хипер-якавизъм и произнасят, а дори и пиша̨т бяли и голями.
    
    
    • Редно е ѐкавското произношение (екавизмът) да се разреши като допустим вариант на правоговорът.
    • Не прави чест на хора, усвоили я̀кавското правило още в детството си като част от родния̌т си говор, да се присмиват или да правя̨т забележка на хора с ѐкавско произношение.
    • Тази отечествено-фронтовщина тря̋бва решително да се отхвърли, за да се отвори мя̋сто за българщината.
    
    
    • Как да е, това беше отклонение, темата тука е правописът, а не правоговорът.
  
  
  • ►►  Възможни способи да се отрази "променливото Ѣ" в правописът (.. покажи ..)
  • ▼▼  Възможни способи да се отрази "променливото Ѣ" в правописът (.. скрий ..)
    • 
      
    • ◄► При разсъ̨жденията тук от значение са̨ само буквите. Диакритичните знаци ги ползвам само за уточнение на произношението и етимологията и мога̨т да се пропускат.
    
    
    • ►►  Следните три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът (.. покажи ..)
    • ►►  Следните три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът: (.. скрий ..)
      
      
      • Фонетичен. Най-важни са̨ фонемите (звуковете). Пише се така, както се произнася.
      • Морфологичен. Най-важното е морфемите - представки, корени, наставки, окончания - да са̨ добре разпознаваеми.
      • Исторически. Най-важното е да се пише така, както са̨ писали и в мина̨лото.
      
      
      • Редно е един от тези три принципа да се сложи в основата на правописът и необосновани отклонения от избрания̌т принцип да не се допускат.
      
      
      • Ако това не е така, правописът се отдава на еклектика и субективизъм.
      
      
      • За българския̌т официален правопис вина̨ги се е считало, че той е основан на морфологичния̌т принцип.
      • Така и тря̋бва да си остане. Отклоненията от морфологичния̌т принцип следва да се окастря̨т и обезсиля̨т.
      
      
      • Освен при български, морфологичния̌т принцип е в основата на правописът при руски и немски. Фонетичния̌т - при сръбски и турски. Историческия̌т - при гръцки и английски.
    
    
    • ►►  Мога̨ да набележа̨ три способа, по които явлението "променливо Ѣ" да се отрази в правописът (.. покажи ..)
      
    • ►►  Мога̨ да набележа̨ три способа, по които явлението "променливо Ѣ" да се отрази в правописът: (.. скрий ..)
      
      
      • Я̀кавски Такъв е валидния̌т в моментъ отечествено-фронтовски правопис. В текстът, който четете, е приложен този я̀кавски способ. Я̀кавския̌т способ е израз на фонетичния̌т принцип на правописът. Той е отстъ̨пление от основния̌т за българския̌т правопис морфологичен принцип. Това отстъ̨пление е било наложено през 1945 предимно по политически причини, като част от "борбата" с така наречения̌т "велико-български шовинизъм", а съ̨що така с цел да се отвори мя̋сто за новосъздаващия̌т се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовския̌т правопис се претоварва буквата Я (малкия̌т юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
        • Пример: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Ѐкавски. Ако ятовия̌т способ за отразяване на "променливото Ѣ" в правописът, способ валиден до 1945, беше заменен с ѐкавски, то състоятелността на българския̌т правопис и съответствието му с възприетия̌т основен за него морфологичен принцип ня̋маше да бъ̨да̨т нарушени. При екавския̌т способ "променливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак. Имало е условия през 1945 да се направи това. В руски буквата Е съ̨що така има вариант с диакритичен знак - Ё, при който тя звучи JО, среща се само под ударение и може да се замести с обикновено Е. Тази руска практика е добър пример и би могла лесно да бъ̨де побългарена. Но това е било в противоречие с политическата поръ̨чка. Аз сега ня̋маше да се сещам за буквата Ѣ, ако през 1945 бя̋ха̨ въвели ѐкавски правопис.
        • Пример: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Ятов. Ятовия̌т способ за отразяване на "променливото Ѣ" е бил възприет в българския̌т правопис преди 1945. Той съответства както на основния̌т морфологичен принцип на правописът, така и на историческия̌т принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "променливото Ѣ". Явлението "променливо Ѣ" в българския̌т език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашите модерни времена, за разлика от други стари букви, които са̨ вече непотребни. Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
        • Пример: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • Този очерк се дава в четири правописни варианта:
        • Пост-модерен правопис
        • Отечествено-фронтовски правопис
        • Ѐкавско-сърбомански правопис
        • Българска латиница
        
        
        • При първия̌т, при предпочитания̌т от мене пост-модерен правопис, се прилага ятовия̌т способ.
        • При втория̌т, при отечествено-фронтовския̌т, се прилага я̀кавския̌т способ. В моментъ четете този текст така.
        • При последните два правописни варианта се прилага ѐкавския̌т способ.
      • (.. скрий обяснението за я̀кавски, ѐкавски, ятов правопис ..)
    • (.. скрий разсъ̨жденията за правописът на "променливото Ѣ" ..) .. към началото ..
  
  
  • (.. скрий обяснението на явлението "променливо Ѣ" ..) .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в корените (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в корените (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ◄► За писането на буквата Ѣ в корените ня̋ма общо правило.
    
    
    • Ня̋кога Ѣ и Е са̨ били различни гласни звукове, така както сега А и О са̨ различни гласни звукове.
    • Пишели са̨ Ѣ или Е (или пък А или О) според това, което се чува, а не според ня̋какво правило.
    
    
    • И затова сега случаите на буква Ѣ в корените тря̋бва просто да се запомня̨т.
    • Или да се прави справка в речник.
    • По-долу в този раздел е даден списък на ня̋кои корени с буквата Ѣ.
  
  
  • ◄► И все пак, има случаи, когато произношението може да подскаже буквата Ѣ.
    • Тези случаи ги дава явлението "променливо Ѣ".
    • Примери:
      • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
      • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът, гнѣвен, разгнѣвен
      • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът, крайбрѣжие
      • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
      • .. и много други.
  
  
  • ►►  Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ (.. скрий ..)
    
    
    • ◄► Ablaut-ът (о̀тгласът) е наследен от ПИЕ (пра-индо-европейски) и в пра-славянски вероятно е бил все още осмислен. Затова го наричам пра-славянски Ablaut.
      
      
      • Ablaut-ът представлява промя̋на на коренната гласна в различните думи и в различните словоформи.
      • Следи от него има и в други индо-европейски езици, ако не в повечето от тя̋х.
        • Следи в английски: give - gave; speak - spoke
        • Следи в гръцки: βροχή (дъжд) - βρέχει (вали дъжд); λόγος (слово) - λέγω (казвам)
        • Следи в български: ложе - лежа̨; свѣщта ще догори - свѣщта догаря
      • Ablaut-ът може да представлява промя̋на на гласната в гласна с друго качество ..
      • .. или пък с друго количество - промя̋на на кратка гласна в дълга или обратно.
      • Но все си е Ablaut.
      • В никой съвременен индо-европейски език Ablaut-ът не е вече осмислен. Не е бил осмислен в старо-славянски (старо-български). Ablaut-ът обаче си остава осмислен в семитските езици (например в арабски).
    
    
    • ◄► Имало в старо-славянски (старо-български) доста случаи на Ablaut между гласните Ѣ и Е. Сега ние трудно различаваме дали е било Ѣ или Е. Поня̋кога явлението "променливо Ѣ" помага.
      • Примери: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
    
    
    • ◄► Сега обаче ние не можем да разберем защо в един и съ̨щ корен се пиша̨т различни гласни букви, освен ако не знаем говоримо старо-български език:
      • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
      • А пък рѣчта се състои от изречения.
    
    
    • ◄► В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
      • и пред вид на това, че при този проект за правописна реформа
      • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      • то приемам, че в случаите на пра-славянски Ablaut
      • е разрешено да се пише буква Ѣ,
      • стига тази гласна да се среща поне в една словоформа.
      • В частност, разрешено е да се пише Ѣ във:
      • ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
    • (.. скрий отражението на пра-стария̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ ..)
  
  
  • ►►  Въвличането на малкия̌т юс в явлението "променливо Ѣ" (.. покажи ..)
  • ▼▼  Въвличането на малкия̌т юс в явлението "променливо Ѣ" (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
    
    
    • ►►  Малкия̌т юс е предна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (.. покажи ..)
    • ▼▼  Малкия̌т юс е предна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (.. скрий ..)
      • Така се нарича и кирилската буква за тази гласна (Я,Ѧ).
      
      
      • В старо-български (старо-славянски) малкия̌т юс се е произнасял като носово Е.
      • Гласна с такова звучене има в съвременния̌т полски език,
      • където се означава с опашата буква Е̨.
      • Тази гласна се среща в името на бившия̌т полски президент:
      • [Лех] Валенса: Wałęsa.
      
      
      • През 13-ти и 14-ти век малкия̌т юс в български все още
      • звучал като носово Е, както и досега той звучи в полски,
      • но после езикът ни пренебрегна̨л носовия̌т призвук
      • и малкия̌т юс се вля̋л в гласната Е, съвпадайки с нея̨.
      • Това е стана̨ло преди разпространението на екавизмът.
    
    
    • ◄►  При нормално развитие на стария̌т малък юс в български език той преминава в Е и се пише с буквата Е.
      • Примери: ред, често, чедо, агне, момче, пет, девет, десет
      • Забележка: Найден Геров в речникът си означава стария̌т малък юс с буквата Я.
      • Забележка: Когато буквата Е произхожда от малкия̌т юс, може да ѝ се сложи опашле̨.
      • Примери: ре̨д, че̨сто, че̨до, агне̨, момче̨, пе̨т, деве̨т, десе̨т
    
    
    • ◄►  Българския̌т език изобилства със заемки от руски и църковно-славянски, в които стария̌т малък юс звучи като JА.
      • Това е единия̌т проблем.
      • Примери: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
      • Забележка: В този случай не върви диакритичния̌т знак опашле̨, защото показва произход на буквата Я̨ от йотиран голя̋м юс и звучене като JЪ.
    
    
    • ◄►  Поня̋кога в българския̌т език се случва гласната Е,
      • независимо дали произхожда от по-старо Е или от малък юс,
      • да премине в Ѣ и да симулира
      • явлението "променливо Ѣ" или пък
      • явлението "пра-славянски Ablaut".
      • Това е другия̌т проблем.
      • Примери:
        
        
        • Под влиянието на думата "ля̋в", гласната Е в коренът на думата "десен" се е променила в Ѣ и сега се пише с буквата Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
        
        
        • Под влиянието на думата "свѣ̋т" (светът, белия̌т свя̋т) малкия̌т юс в коренът све̨т е преминал в Ѣ: свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
          Това може да се е случило и под влиянието на църковно-славянски.
        
        
        • Под влиянието на случаи като "ще седне - сѣ̋да" и "ще легне - лѣ̋га", се е променил във Ѣ малкия̌т юс в ня̋кои думи.
          
          Примери:
          
          ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
          ще сте̨гне - стѣ̨̋га
          ще зате̨гне - затѣ̨̋га
          
          Много е съмнително как се пише думата "тѣ̨̋га" - може би "тяга" като русизъм?
    
    
    • ◄► В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
      • и пред вид на това, че при този проект за правописна реформа
      • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      • то приемам, че в случаите на стар малък юс, преминал в Ѣ,
      • е разрешено в този корен да се пише буква Ѣ,
      • стига тази гласна да се среща поне в една словоформа.
      • В частност, разрешено е да се пише Ѣ във:
      • ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
      • Макар че предпочитам "те̨гло, те̨жък", и това съ̨що е разрешено.
      • Наличен е и диакритичния̌т знак "опашлѐ̨", за да покаже юсов произход.
    
    
    • (.. скрий въвличането на малкия̌т юс в явлението "променливо Ѣ" ..)
  
  
  • ►►  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български (.. покажи ..)
  • ▼▼  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български (.. скрий ..)
    
    
    • ◄► Пълногласие се наблюдава в следните руски (източно-славянски) форми:
      • берег, середина, переход, селезенка
      • {нормален гласеж: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (далак)}
      • Пълногласието се характеризира с допълнителна сричка.
    
    
    • ◄► Когато в Русия възприели старо-църковно-славянския̌т език за писмен,
      • произношението и правописът му
      • били пригодени към местния̌т изговор.
      • В ня̋кои случаи били съчетани
      • местните пълногласни форми със
      • старо-славянските (старо-българските),
      • при което допълнителната пълногласна сричка отпадала,
      • но пък гласната Е от пълногласната форма
      • заменяла старо-славянското Ѣ.
      
      
      • Това се отразило и в стария̌т (до 1918) руски правопис.
    
    
    • ◄► Когато в края̌т на 19-ти век разработвали ново-българския̌т правопис,
      • за основа служел стария̌т (до 1918) руски правопис.
      • Видя̋но било несъответствието с българските говори.
      • Правописът бил поправен:
      • въпреки че на руски се пишело "среда",
      • приело се на български да се пише "срѣда".
      
      
      • Пропусна̨то било побългаряването на ня̋кои думи.
      • Например, члѣн.
    • (.. скрий влиянието на руското пълногласие ..)
  
  
  • (.. скрий правописът на буквата Ѣ в корените ..)


• ►►  Стихотворение като помагало за руските ученици при усвояване на буквата Ѣ (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  Стихотворение като помагало за руските ученици при усвояване на буквата Ѣ (.. скрий ..)

  Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
  Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
  Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
  Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
  И за горькiй тотъ обѣдъ
  Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
  Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
  Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
  Вѣжа и желѣзо съ ять, --
  Такъ и надобно писать.
  Наши вѣки и рѣсницы
  Защищаютъ глазъ зѣницы,
  Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
  Ночью каждый человѣкъ...
  Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
  Нѣмецъ вѣники связалъ,
  Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
  За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
  Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
  Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
  Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
  Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
  Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
  Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
  Надо мирно споръ рѣшить
  И другъ друга убѣдить...
  Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
  Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
  Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
  Надъ увѣчнымъ издѣваться...

• ►►  Списък на ня̋кои корени с буквата Ѣ. (.. покажи ..)
• ▼▼  Списък на ня̋кои корени с буквата Ѣ. (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
  Подредбата е само по първата буква.
  Тря̋бва да тъ̨рсите корените.
  Например, за думата "залесявам" тря̋бва да тъ̨рсите на буквата Л думата "лес".
  Ако не намерите ня̋кой корен, пишете го с Е, а не с Ѣ, понеже така ня̋ма как да сбъркате.
  
  
  • Б
  • Б (.. скрий ..)
    • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдя̨, да набѣдя̨, бѣлѣг, бѣся̋, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣся̨, бѣсило
    • Обаче: бера̨
  • В
  • В (.. скрий ..)
    • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋за̨, влѣка̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣся̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣся̨, бѣсило, вѣя̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
    • Обаче: везна, ведър, наведен, сведен
  • Г
  • Г (.. скрий ..)
    • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣя̨, заговѣзни, грѣя̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, [що-]годѣ
    • Обаче: греба̨
  • Д
  • Д (.. скрий ..)
    • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣля̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмя̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋ам, да дѣ̋на̨
    • Обаче: ден, днес, дера̨, дреха
  • Ж
  • Ж (.. скрий ..)
    • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
    • Обаче: жена, желание
  • З
  • З (.. скрий ..)
    • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣя̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам
    • Обаче: земя
  • К
  • К (.. скрий ..)
    • крѣхък, крѣпък, крѣпя̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщя̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
    • Обаче: кмет
  • Л
  • Л (.. скрий ..)
    • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжа̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋за̨, да излѣ̋за̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣя̨, люлѣя̨, лѣя̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпя̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
    • Обаче: лек, лесен, ленен, летя̨, леща, прѣлест
  • М
  • М (.. скрий ..)
    • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣря̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣся̨, смѣс, мѣшан, мѣня̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
    • Обаче: метър, месо, меля̨, мед-медът, (общоселска) мера̀
  • Н
  • Н (.. скрий ..)
    • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец,
    • Обаче: не, да донеса̨
  • О
  • О (.. скрий ..)
    • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
    • Обаче: орел, още
  • П
  • П (.. скрий ..)
    • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвя̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣя̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтя̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстя̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣя̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел
    • Обаче: пређа, пека̨, Петър
  • Р
  • Р (.. скрий ..)
    • рѣжа̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣка̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣка̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдя̨, рѣдѣя̨, рѣша̨, срѣсвам, да рѣша̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
    • Обаче: ред, рев, ревност
  • С
  • С (.. скрий ..) (.. разгъни ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение, свѣж, освѣжавам, свѣжест, свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив, слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден, скрѣж, заскрѣжен, слѣ̋п, слѣпец, слѣпок, смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх, смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се, сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо, смѣ̋там, смѣтка, смѣтало, смѣт, смѣтище, снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен, спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам, срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд, срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане, стрѣла, стрѣлям, изстрѣл, сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд, сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви, сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен, сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨, стѣна, многостѣн, сѣно, сѣнокос, свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина, смѣ̋на, смѣням, смѣс, стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха, свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство, съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨, съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен, сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
    С (.. скрий ..) (.. свий ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
    • свѣж, освѣжавам, свѣжест
    • свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив
    • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
    • скрѣж, заскрѣжен
    • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
    • смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
    • смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се
    • сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
    • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
    • смѣт, смѣтище
    • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
    • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
    • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
    • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
    • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
    • сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
    • сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
    • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
    • сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨
    • стѣна, многостѣн
    • сѣно, сѣнокос
    • свирѣп, сѣвер, съвсѣм
    • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
    • смѣ̋на, смѣням, смѣс
    • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
    • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
    • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨
    • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
    • сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
  • Т
  • Т (.. скрий ..)
    • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣя̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣша̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
    • Обаче: тека̨
  • Х
  • Х (.. скрий ..)
    • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
    • Обаче: хребет
  • Ц
  • Ц (.. скрий ..)
    • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣля̨̀, цѣря̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ;̀ля̨, цѣна, оцѣнка, цѣня̨, цѣ̋р (дърво), цѣдя̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпя̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
    • Обаче: цех
  • Ч
  • Ч (.. скрий ..)
    • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
    • Обаче: чело
  • Щ
  • Щ (.. скрий ..)
    • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
    • Обаче: дъщеря
  • Ѣ
  • Ѣ (.. скрий ..)
    • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
    • Обаче: ям, да прѣям, да доям


• ◄►  (.. скрий разделът за Ѣ ..)    .. към началото ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бележки по използвания̌т в този очерк правопис (.. покажи  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бележки по използвания̌т в този очерк правопис (.. скрий  ..)
  
  
  • Този очерк се дава в четири правописни варианта:
    
    
    • Пост-модерен правопис
    • Отечествено-фронтовски правопис
    • Екавско-сърбомански правопис
    • Българска латиница
    
    
    • Всички тези правописни варианти се основават на стандартното произношение на нормативния̌т български език
    • Между тези четири варианта може да се превключва с бутони, които са̨ дадени малко по-горе, както и най-горе в дя̋сно.
  
  
  • Избрали сте отечествено-фронтовския̌т правопис.
  
  
  • Бележки по отечествено-фронтовския̌т правопис:
    
    
    • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
    • Това е якавски правопис. Вместо буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.
    
    
    • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
    • Това е русофилски правопис и следователно буквите Й, Ю и Я се използват.
    
    
    • Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
    • Все пак, използва се негова модификация:
      • Правилото за така наречените пълен и непълен член в българския̌т език демонстративно не се спазва, за да се покаже неговата неадекватност.
  
  
  • .. Скрий бележките по използвания̌т в този очерк правопис .. (.. скрий всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..

---

---

►►   2. Кога се пише буквата Ѣ (jат, Е двоjно)   (.. покажи ..)

(.. покажи разделът за Ѣ ..)    .. към началото ..

▼▼   2. Кога се пише буквата Ѣ (jат, Е двоjно)   (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)

• ◄► Ако не сте прочели общиjът раздел (преамбjулът), върнѐте се първо на него.


• ◄► Буквата Ѣ се чете или като Е, или като JA.
  
  
  • Когато според правоговорът буквата Ѣ се произнасjа като JA, пиша̨ jа̨ с диакритичен знак: Ѣ̋.
  
  
  • Буквата Ѣ може винѫги да се произнасjа като Е: ѐкавското произношение е естествено за много български говори и не бива да бѫде забранjавано.


• ◄► Правилата за писане на буквата Ѣ ще бѫда̨т разгледани според позициjата в думата.
  
  
  • Буквата Ѣ в предлози и представки
  • Буквата Ѣ в местоимениjа, определителни членове и числителни имена
  • Буквата Ѣ в наставки (афикси)
  • Буквата Ѣ в окончаниjа
  • Буквата Ѣ в корените


• ►►  Писане на буквата Ѣ в предлози и представки (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в предлози и представки (.. скриj ..)
  
  
  Следните представки и предлози се пиша̨т чрез буквата Ѣ:
  
  • прѣ- (прѣ̋-)
  • прѣд-, прѣд, прѣди
  • слѣд-, слѣд
  • срѣд-, срѣд
  • чрѣз-, чрѣз
  
  
  • Обаче: перестроjка


• ►►  Писане на буквата Ѣ в местоимениjа, определителни членове и числителни имена (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в местоимениjа, определителни членове и числителни имена (.. скриj ..)
  
  
  • Този подраздел би тре̋бвало да е изчерпателен.
  
  
  • Числителните двѣ и двѣста (както и архаичното двѣстѣ) се пиша̨т с буквата Ѣ.
  
  
  • Определителнитѣ членове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    
    
    • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
    • Десеттѣ Божи заповѣди
    • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
    
    
    • Истинскитѣ правила за определителнитѣ членове в българскиjът език
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т и следните форми на лични местоимениjа:
    
    
    • Номинативни форми (именителен падеж): тѣ
    • Акузативни форми (винителен падеж): тѣ̋х
    • Дателни форми: тѣ̋м/тѣм, менѣ, тебѣ
      • .. Горице ле лjулjакова .. стори менѣ пѫт да мина̨ ..
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т не̋кои форми на показателните местоимениjа:
    
    
    • тѣзи, онѣзи, тѣз, онѣз
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формите на неопределителните местоимениjа:
    
    
    • нѣ̋кой, нѣ̋какъв, нѣ̋къдѣ, нѣ̋кога, нѣ̋как
    • нѣщо, нѣчий
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формите на обобщителните местоимениjа:
    
    
    • всѣ̋кой, всѣ̋какъв, всѣ̋как, всѣ̋кога, всѣ̋къдѣ, навсѣ̋къдѣ
    • всѣки


• ►►  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси) (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси) (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ►►  Наставката -ение/-ѣние (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Наставката -ение/-ѣние (.. скриj ..)

    Да, има думи прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.
    
    Но има и събрание, зловоние, униние.
    
    За наставка следва да се счита само частта -ние.
    Гласната пред неjа̨ следва да се счита за част от коренът.
    
    А за корените правила не̋ма.

  • ►►  Глаголната наставка -Ѣ- (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголната наставка -Ѣ- (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)
    
    
    • ►►  Има много глаголи с наставка -Ѣ-. (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Има много глаголи с наставка -Ѣ-: (.. скриj ..)
      
      
      • живѣjа̨, жалѣjа̨, милѣjа̨, копнѣjа̨, старѣjа̨, младѣjа̨
      • да прѣживѣjа̨, да оглупѣjа̨, да поумнѣjа̨, да овдовѣjа̨, да осиротѣjа̨, да успѣjа̨
      • да ослѣпѣjа̨, да се разболѣjа̨, да оздравѣjа̨, да оцѣлѣjа̨
      • пѣjа̨, вѣjа̨, грѣjа̨, сѣjа̨, зѣjа̨, лѣjа̨, лjулѣjа̨, блѣjа̨
      • бѣлѣjа̨ се, чернѣjа̨ се, синѣjа̨ се, зеленѣjа̨ се, жълтѣjа̨ се
      
      
      • Да отбележим, че всички глаголи с наставка -Ѣ- сѫ силни, и конкретно - те сѫ от първо спрежение.
      
      
    • ►►  Особености на глаголната наставка -Ѣ- след Ж-Ш-Ч. (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Особености на глаголната наставка -Ѣ- след Ж-Ш-Ч: (.. скриj ..)
      
      
      • Поне̋кога след Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- се изменjа в -А-: скучаjа̨, величаjа̨.
      • Поне̋кога след Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- не се изменjа: да оглушѣjа̨, да възмѫжѣjа̨.
      • А поне̋кога в езикът ни има колебание: да закопчаjа̨/закопчѣjа̨.
      
      
    • ►►  Глаголите с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми. (.. покажи ..)
    • ▼▼  Глаголите с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми. (.. скриj ..)

      	Сегашно време	Аорист (мина̨ло свършено време)	Имперфект (мина̨ло несвършено време)	Императив (заповедно наклонение)
      аз	живѣjа̨ и се смѣjа̨, докато възмѫжѣjа̨, и не скучаjа̨	живѣ̋х и се смѣ̋х, докато възмѫжах, и не скучах	живѣѣх и се смѣѣх, докато възмѫжѣѣх, и не скучаѣх
      ти	живѣеш и се смѣеш, докато възмѫжѣеш, и не скучаеш	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше	живѣj и се смѣj, възмѫжѣj и не скучаj!
      тоj-тjа-то	живѣе и се смѣе, докато възмѫжѣе, и не скучае	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше
      ние	живѣем и се смѣем, докато възмѫжѣем, и не скучаем	живѣ̋хме и се смѣ̋хме, докато възмѫжахме, и не скучахме	живѣѣхме и се смѣѣхме, докато възмѫжѣѣхме, и не скучаѣхме
      вие	живѣете и се смѣете, докато възмѫжѣете, и не скучаете	живѣ̋хте и се смѣ̋хте, докато възмѫжахте, и не скучахте	живѣѣхте и се смѣѣхте, докато възмѫжѣѣхте, и не скучаѣхте	живѣjте и се смѣjте, възмѫжѣjте и не скучаjте!
      те	живѣjа̨т и се смѣjа̨т, докато възмѫжѣjа̨т, и не скучаjа̨т	живѣ̋ха̨ и се смѣ̋ха̨, докато възмѫжаха̨, и не скучаха̨	живѣѣха̨ и се смѣѣха̨, докато възмѫжѣѣха̨, и не скучаѣха̨
      активно причастие	живѣещ смѣещ се - нескучаещ	живѣ̋л и се смѣ̋л, докато възмѫжал, и не скучал	живѣѣл и се смѣѣл, докато възмѫжѣѣл, и не скучаѣл
      деепричастие - остатъчен инфинитив	живѣеjки смѣеjки се - не скучаеjки	[можеш ли] живѣ̋? [недѣj] се смѣ̋! [можеш ли] възмѫжа? [недѣj] скуча!
      отглаголно сѫществително	живѣене - - скучаене
      пасивно причастие		живѣ̋н - - -

      • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освен те̋х, българските глаголи имат аналитични форми: ще живѣjа̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
      
      
      • Забележете, че глаголът скучаjа̨ запазва гласната -А- от наставката си във всичките си форми, така както глаголът живѣjа̨ запазва гласната -Ѣ- от наставката си във всичките си форми.
      
      
      • Обърнете внимание на глаголът възмѫжѣjа̨, като го сравните със живѣjа̨.
        Формите, при които променливото Ѣ прегласjа в JA, на глаголът живѣjа̨
        се пиша̨т с ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
        докато сѫщите форми на глаголът възмѫжѣjа̨
        се пиша̨т с А (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
        Обаче: възмѫжѣли.
        Това е отстѫпление от морфологичниjът принцип на правописът, но го изисква традициjата.
        Алтернативата - да се пише с ѣ̋
        (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
        разчита на диакритичен знак, обаче диакритичните знаци не винѫги се употребjават и не винѫги се изобразjават.
      
      
      • Перфективните глаголи (тези от свършен вид) не̋мат форми за отглаголно сѫществително, деепричастие и сегашно активно причастие.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само преходните (транзитивните) глаголи.
        От показаните в таблицата, само глаголът живѣjа̨ е преходен.
        От друга страна, између глаголите с наставка ѣ има много преходни,
        и те си имат форми за мина̨ло пасивно причастие:
        
        
        • да изживѣjа̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
        • лjулѣjа̨: лjулѣ̋н, лjулѣ̋на, лjулѣ̋но, лjулѣни
        • грѣjа̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
        • да нагрѣjа̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
      
      
      • Архаичната форма за остатъчен инфинитив винѫги съвпада - и по изговор, и по правопис - с аористната форма за 2-ро и 3-то лице в единствено число (ти-тоj-тjа-то).
      
      
      • (.. скриj правописът на глаголната наставка -Ѣ- ..) .. към началото ..
  
  
  • ►►  Аористната глаголна наставка -Ѣ̋- (.. покажи ..)
  • ▼▼  Аористната глаголна наставка -Ѣ̋- (.. скриj ..)
    
    
    • Глаголите, които имат наставка -Ѣ- във всичките си форми, сѫ разгледани в предишниjът подраздел.
    
    
    • Тук се разглеђат глаголите, които имат наставка -Ѣ̋- само в аористната си основа, т.е. в мина̨ло свършено време (аорист) и в причастиjата, образувани от тази основа, активното и пасивното.
    
    
    • Става дума само за силните глаголи.
      Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение) имат основа, завършваща на А или Я, и завършъците им не се пиша̨т с буквата Ѣ (например, събирам, разделjам).
    
    
    • Завършък на аористната основа на силен глагол може да бѫде все̋коjа гласна:

      Речникова форма на глаголът: сегашно време, аз	Завършък на аористната основа	Аористна основа	Аорист: аз	Аорист: ти тоj,тjа,то Остатъчен инфинитив	Аорист: ние	Аорист: вие	Аорист: те	Активно причастие	Пасивно причастие
      пиша̨	А	писа-	писах	писа	писахме	писахте	писаха̨	писал,-а,-о писали	писан,-а,-о писани
      бера̨	А	бра-	брах	бра	брахме	брахте	браха̨	брал,-а,-о брали	бран,-а,-о брани
      да върна̨	А̨	върна̨-	върна̨х	върна̨	върна̨хме	върна̨хте	върна̨ха̨	върна̨л,-а,-о върна̨ли	върна̨т,-а,-о върна̨ти
      пека̨	О	пеко-	пекох	пече	пекохме	пекохте	пекоха̨	пекъл пекла,-о пекли	печен,-а,-о печени
      сѣка̨	О	сѣ̋ко-	сѣ̋кох	сѣче	сѣ̋кохме	сѣ̋кохте	сѣ̋коха̨	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли	сѣчен,-а,-о сѣчени
      да чуjа̨	У	чу-	чух	чу	чухме	чухте	чуха̨	чул,-а,-о чули	чут,-а,-о чути
      плjуjа̨	JУ(Ю)	плjу-	плjух	плjу	плjухме	плjухте	плjуха̨	плjул,-а,-о плjули	плjут,-а,-о плjути
      гонjа̨	И	гони-	гоних	гони	гонихме	гонихте	гониха̨	гонил,-а,-о гонили	гонен,-а,-о гонени
      маjа̨ се	JА(Я)	маjа-	маjах се	маjа се	маjахме се	маjахте се	маjаха̨ се	маjал,-а,-о се маjали се
      да взема̨	Е̨	взе̨-	взех	взе	взехме	взехте	взеха̨	взел,-а,-о взели	взет,-а,-о взети
      да видjа̨	Ѣ̋	видѣ̋-	видѣ̋х	видѣ̋	видѣ̋хме	видѣ̋хте	видѣ̋ха̨	видѣ̋л,-а,-о видѣли	видѣ̋н,-а,-о видѣни
      горjа̨	Ѣ̋	горѣ̋-	горѣ̋х	горѣ̋	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о горѣли	горѣ̋н,-а,-о горѣни
      вървjа̨	Ѣ̋	вървѣ̋-	вървѣ̋х	вървѣ̋	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о вървѣли	вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
      да умра̨	Ѣ̋	умрѣ̋-	умрѣ̋х	умрѣ̋	умрѣ̋хме	умрѣ̋хте	умрѣ̋ха̨	умрѣ̋л,-а,-о горѣли
      пѣjа̨	Ѣ̋	пѣ̋-	пѣ̋х	пѣ̋	пѣ̋хме	пѣ̋хте	пѣ̋ха̨	пѣ̋л,-а,-о пѣли	пѣ̋т,-а,-о пѣти

      • Глаголите, които имат наставка -Ѣ- във всичките си форми и които сѫ разгледани в предишниjът подраздел, попадат в последниjът ред на горната таблица, маркиран в зелено.
      
      
      • В този подраздел ни интересуват редовете, маркирани в жълто. Макар да не̋мат буква Ѣ в завършъците за сегашно време, във формите, свързани с аористната основа (и показани в таблицата), те имат буква Ѣ като завършък на основата (не като окончание). В повечето от тези случаи буквата Ѣ е написана Ѣ̋, понеже звучи JA под ударение (но не JЪ).
      
      
      • На редът в розово (маjа̨ сe, каjа̨ сe, лаjа̨) писането с буква Ѣ се запазва за формите на имперфектът (мина̨лото несвършено време): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Формите на аористът (мина̨лото свършено време) се пиша̨т с JА(Я), както е показано в таблицата.
      
      
      • Историческите гласни Е,Ъ,Ь не мога̨т да бѫда̨т завършък на аористна глаголна основа.
      • Малкиjът jус е показан в таблицата като Е̨, а големиjът - като А̨.
      
      
      • Когато завършъкът на аористната основа е О, наблjудава се пра-славjански отглас (Ablaut) О-Е-Ъ.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само преходните (транзитивните) глаголи.
      
      
      • (.. скриj правописът на буквата Ѣ в наставки ..) .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в окончаниjа (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончаниjа (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ◄► Ако не̋коj счита определителните членове за окончаниjа, то да напомнjа̨:
    
    
    • Определителнитѣ членове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ
      
      
      • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
      • Десеттѣ Божи заповѣди
      • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
  
  
  • ◄► Буквата Ѣ не участва в окончаниjа на прилагателни имена.
  
  
  • ►►  Наречиjа, завършващи със звуковете Е или JA (Я), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ. (.. покажи ..)
  • ▼▼  Наречиjа, завършващи със звуковете Е или JA (Я), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ: (.. скриj ..)
    
    
    • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, зимѣ, лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋ (това сѫ стари локативни форми)
    • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (това сѫ стари компаративни форми)
    • А сѫщо така: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
    • Обаче: не, още,въобще
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в окончаниjа на сѫществителни имена (.. покажи ..)
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончаниjа на сѫществителни имена (.. скриj ..)
    
    
    • С буква Ѣ се пиша̨т само форми за множествено число, произлизащи от стари форми за двоjствено число:
      • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ
    
    
    • Обаче: мѫже, коне, свине
    • Обаче: знаниjа, полjа̀
    • Обаче: даскалjа̀, женурjа̀
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончаниjа (.. покажи ..)
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончаниjа (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)
    • • ◄► Случаите на писане на буквата Ѣ в глаголните завършъци,
        • разгледани в предишниjът подраздел тук и тук,
        • се отнасjат за основите, а не за окончаниjата на думите.
        • Тук ще обърнем внимание на глаголните окончаниjа.
    • • ◄► Забележете и запомнете, че да не бъркате:
        • за разлика от определителнитѣ членове за множествено число -тѣ,
        • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
        • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пиша̨т -тe:
        • стоjтe си в кѫщи по време на епидемиjа,
        • че да не Ви хвана̨т вируситѣ
        • и да бѫдетe здрави;
        • и бѫдѣтe здрави!
    • • ◄► Има само два случаjа, при които буквата Ѣ
        • може да се пише в глаголно окончание,
        • и то все при силни глаголи:
      
      
      • Императив (заповедно наклонение) в множествено число
      • Имперфект (мина̨ло несвършено време) в индикатив и имперфективно (мина̨ло несвършено) активно причастие
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончаниjа (.. покажи ..)
    • ▼▼  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончаниjа (.. скриj ..)
      
      
      • Глаголите имат две форми в императив (заповедно или повелително наклонение): една за единствено число ("ти") и една за множествено ("вие").
      
      
      • Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение) и много от силните глаголи образуват императивните си форми с окончаниjата -J и -JТЕ:
        • Раздѣлjаj и владѣj! Раздѣлjаjте и владѣjте!
        • Имаj, даваj, вземаj! Имаjте, даваjте, вземаjте!
        • Живѣj, смѣj се, пѣj! Живѣjте, смѣjте се, пѣjте!
      
      
      • Не̋кои силни глаголи образуват усечени императивни форми:
        • Влѣз, дръж, jаж, виж! Влѣзте, дръжте, jажте, вижте!
      
      
      • Остана̨лите силни глаголи образуват императивните си форми с окончаниjата -И и -ѢТЕ:
        • Събери, извади, умножи, раздѣли!
        • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
        • Чети, пиши, рѣши, запомни!
        • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!
        
        
        • Формите за множествено число ("вие") имат буквата Ѣ в окончанието си.
        • Забележѣте, че буквата Ѣ може да се пише дори след съгласните Ж,Ш,Ч.
      • (.. скриj правописът на императивните глаголни окончаниjа ..)
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в глаголни окончаниjа на имперфектът (.. покажи ..)
    • ▼▼  Буквата Ѣ в глаголни окончаниjа на имперфектът (.. скриj ..)

      	Аорист	Имперфект (мина̨ло несвършено време)					Активно причастие на имперфектът	Активно причастие на аористът
      	ти тоj-тjа-то [аз]	аз	ти тоj-тjа-то	ние	вие	те	Мина̨ло несвършено активно причастие	Мина̨ло свършено активно причастие
      живѣjа̨ смѣjа̨ се пѣjа̨	живѣ̋[х]; смѣ̋[х]; се пѣ̋[х]	живѣѣх смѣѣх се пѣѣх	живѣѣше смѣѣше се пѣѣше	живѣѣхме смѣѣхме се пѣѣхме	живѣѣхте смѣѣхте се пѣѣхте	живѣѣха̨ смѣѣха̨ се пѣѣха̨	живѣѣл,-а,-о,-и смѣѣл,-а,-о,-и се пѣѣл,-а,-о,-и	живѣ̋л,-а,-о живѣли смѣ̋л,-а,-о се смѣли се пѣ̋л,-а,-о пѣли
      маjа̨ се	маjа[х] се	маѣх се	маѣше се	маѣхме се	маѣхте се	маѣха̨ се	маѣл,-а,-о,-и се	маjал,-а,-о,-и се
      пиша̨	писа[х]	пишѣх	пишѣше	пишѣхме	пишѣхте	пишѣха̨	пишѣл,-а,-о,-и	писал,-а,-о,-и
      бера̨	бра[х]	берѣ̋х	берѣше	берѣ̋хме	берѣ̋хте	берѣ̋ха̨	берѣ̋л,-а,-о,берѣли	брал,-а,-о,-и
      мо̀га̨	можа̀[х]	мо̀жѣх	мо̀жѣше	мо̀жѣхме	мо̀жѣхте	мо̀жѣха̨	мо̀жѣл,-а,-о,-и	можа̀л,-а,-о,-и
      да върна̨	върна̨[х]	ако върнѣх	ако върнѣше	ако върнѣхме	ако върнѣхте	ако върнѣха̨	ако върнѣл,-а,-о,-и	върна̨л,-а,-о,-и
      пека̨	пече [пекох]	печах	печѣше	печахме	печахте	печаха̨	печал,-а,-о печѣли	пекъл пекла,-о,-и
      сѣка̨	сѣче [сѣ̋кох]	сѣчах	сѣчѣше	сѣчахме	сѣчахте	сѣчаха̨	сѣчал,-а,-о сѣчѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      суша̨	суши[х]	сушах	сушѣше	сушахме	сушахте	сушаха̨	сушал,-а,-о сушѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      лѣжа̨	суши[х]	лѣжах	лѣжѣше	лѣжахме	лѣжахте	лѣжаха̨	лѣжал,-а,-о лѣжѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      да чуjа̨	чу[х]	ако чуѣх	ако чуѣше	ако чуѣхме	ако чуѣхте	ако чуѣха̨	ако чуѣл,-а,-о,-и	чул,-а,-о,-и
      гонjа̨	гони[х]	гонѣх	гонѣше	гонѣхме	гонѣхте	гонѣха̨	гонѣл,-а,-о,-и	гонил,-а,-о,-и
      да взема̨	взе[х]	ако вземѣх	ако вземѣше	ако вземѣхме	ако вземѣхте	ако вземѣха̨	ако вземѣл,-а,-о,-и	взел,-а,-о,-и
      да видjа̨	видѣ̋[х]	ако вѝдѣх	ако вѝдѣше	ако вѝдѣхме	ако вѝдхте	ако вѝдѣха̨	ако вѝдѣл,-а,-о,-и	видѣ̋л,-а,-о, видѣли
      да горjа̨	гори[х]	горѣ̋х	горѣше	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о, горѣли	горил,-а,-о,-и
      вървjа̨	вървѣ̋[х]	вървѣ̋х	вървѣше	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли
      да умра̨	умрѣ̋[х]	ако умрѣ̋х	ако умрѣше	ако умрѣ̋хме	ако умрѣ̋хте	ако умрѣ̋ха̨	ако умрѣ̋л,-а,-о, ако умрѣли	умрѣ̋л,-а,-о, умрѣли

      • Този подраздел е посветен на формите, които сѫ дадени в горната таблица под жълтата шапка. Те сѫ образувани от сегашната основа на глаголите.
      
      
      • За сравнение, в червеникаво сѫ дадени не̋кои форми, образувани от основата на аористът.
        • При вървѣ̋х и умрѣ̋х съвпадат.
      
      
      • Навсе̋къде под жълтата шапка в окончаниjата присѫства буквата Ѣ,
        • освен когато окончанието е ударено
        • и след съгласна Ж-Ш-Ч то звучи А
        • и по традициjа се пише с буквата А.
        
        
        • Такива сѫ случаите печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
      
      
      • (.. скриj правописът на имперфектът ..)
    • • ◄► Забележете, че ако буквата Ѣ участва в глаголно окончание,
        • то по силата на морфологичниjът принцип на правописът
        • тjа се пише дори след съгласните Ж,Ш,Ч,
        • стига да не е ударена.
    • (.. скриj правописът на глаголни окончаниjа с Ѣ ..)
    
    
  
  
  • ►►  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. покажи ..)
  • ▼▼  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. скриj ..)
    
    
    • С различни окончаниjа по правилата на морфологиjата се образуват различни словоформи на една дума (на една лексема). В речниците обикновено се дават само думите (лексемите), но не и словоформите.
      • Например, в речникът се дава само глаголът (глаголната лексема) живѣя̨ чрез една от словоформите си, но не и другите словоформи живѣеш, живѣ̋ха̨, и т.н.
    
    
    • С наставки мога̨т да се образуват сродни думи, думи с един корен. Все̋ка такава дума се дава в речникът отделно.
      • Например, в речникът се дават както глаголът живѣя̨, образуван от коренът жив- с наставка -ѣ-, така и прилагателното жив- от сѫщиjът корен.
  • (.. скриj правописът на буквата Ѣ в окончаниjа ..) .. към началото ..
  
  


• ►►  Сводка-обобщение на глаголните завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ (.. покажи ..)
• ▼▼  Сводка-обобщение на глаголните завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ
  • (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ►►  Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение) (.. покажи ..)
  • ▼▼  Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение) (.. скриj ..)
    
    
    • Основата на всеки слаб глагол завършва на гласната А: имам да вземам и да давам.
      • Обаче заради русофилскиjът ни правопис при слабите глаголи с меки основи се поjавjава буквата Я: смѣням.
      • Ако правописът ни беше сърбомански, както е в текстът, коjто четете, то просто ще̋хме да пишем буква jот J пред буквата А: сменjам.
    
    
    • В завършъците на формите на слабите глаголи не̋ма буквата Ѣ.
      • Но в основите на слабите глаголи буквата Ѣ може да се среща:
      • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
      • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
    
    
    • Всичките форми на един слаб глагол сѫ дадени в следната таблица:

      	Сегашно време	Аорист (мина̨ло свършено време)	Имперфект (мина̨ло несвършено време)	Императив (заповедно наклонение)
      аз	имам смѣнjам	имах смѣнjах	имах смѣнjах
      ти	имаш смѣнjаш	има смѣнjа	имаше смѣнjаше	имаj смѣнjаj
      тоj-тjа-то	има смѣнjа	има смѣнjа	имаше смѣнjаше
      ние	имаме смѣнjаме	имахме смѣнjахме	имахме смѣнjахме
      вие	имате смѣнjате	имахте смѣнjахте	имахте смѣнjахте	имаjте смѣнjаjте
      те	имат смѣнjат	имаха̨ смѣнjаха̨	имаха̨ смѣнjаха̨
      активно причастие	имащ смѣнjащ	имал смѣнjал	имал смѣнjал
      деепричастие остатъчен инфинитив	имаjки смѣнjаjки	[недѣj] му има довѣрие! [недѣj] смѣнjа стилът си!
      отглаголно сѫществително	имане смѣнjане
      пасивно причастие		иман смѣнjан

    
    
    • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освен те̋х, българските глаголи имат аналитични форми: ще имат, ще сѫ имали, биха̨ смѣнjали, ..
    • Перфективните глаголи (тези от свършен вид) не̋мат форми за отглаголно сѫществително, деепричастие и сегашно активно причастие.
    • Мина̨ло пасивно причастие имат само преходните (транзитивните) глаголи.
    • (.. скриj обjаснението за слабите глаголи ..) .. към началото ..
  
  
  • ◄► Буква Ѣ в завършъците си мога̨т да имат само форми на силни глаголи.
  
  
  • ◄► Окончаниjата за 1-во и 2-ро лице в множествено число ("ние" и "вие") се пиша̨т с краjна буква Е:
    • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
    • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете
  
  
  • ◄► Основата на силните глаголи от 1-во спрежение завършва на Е:
    • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
    • береш, бере, берем, берете
  
  
  • ◄► При силните глаголи,
    • ако заповедната форма за 2-ро лице единствено число ("ти") има окончание -И,
    • то заповедната форма за 2-ро лице множествено число ("вие") има окончание -ѢТЕ:
    • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
    • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
    •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
    
    
    • Според иванчевскиjът правопис, буквата Ѣ не се пише след Ж-Ш-Ч.
    • Но според мене, писането на умножете при съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
    • противоречи на морфологичниjът принцип, основен за правописът.
  
  
  • ◄► В окончаниjата за имперфект (мина̨ло несвършено време) при силните глаголи
    • има буква Ѣ, коjато може да мине в А.
    • Върнете се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Аористната основа на много глаголи (силни, естествено) може да завършва на буква Ѣ.
    • Върнете се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Не̋кои силни глаголи имат основа, завършваща на гласна Ѣ, във всичките си форми.
    • живѣjа̨, смѣjа̨ се, пѣjа̨
    • Върнете се за повече подробности.
  
  
  • (.. скриj сводката за глаголите ..) .. към началото ..


• ►►  Jавлението "променливо Ѣ" в българскиjът език осмислjа възстановjаването на буквата Ѣ (.. покажи ..)
• ▼▼  Jавлението "променливо Ѣ" в българскиjът език осмислjа възстановjаването на буквата Ѣ
  • (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ◄► Отражението на старата гласна Ѣ в съвременниjът български език се нарича "променливо Ѣ".
  • ◄► Българскиjът вокализъм (системата от гласните звукове в езикът) има две отделни различни части:
    • вокализъм в ударена сричка (под ударение)
    • вокализъм в неударена позициjа
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позициjа (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позициjа (.. скриj ..)
    
    
    • На запад от jатовата граница властва екавизмът.
    
    
    • Екавизмът е възприет в нормативниjът правоговор на българскиjът език.
      • На ме̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позициjа се чува звук Е.
    
    
    • Екавизмът е възприет и в отечествено-фронтовскиjът правопис.
      • На ме̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позициjа се пише буква Е.
    
    
    • На изток от jатовата граница вокализмът в неударена позициjа по-често е размит.
      
      
      • На ме̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позициjа
      • може да се чуе както звукът Е,
      • със средно до силно смекчение на предната съгласна,
      • така и всеки звук међу JЪ и JА
      • със силно смекчение на предната съгласна.
      
      
      • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
      • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):
    • jа̀кавско правило (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):
    • jа̀кавско правило (.. скриj ..)
    
    
    • На запад от jатовата граница е властвал екавизмът.
      • На ме̋стото на старото Ѣ се чува звук Е както в неударена позициjа, така и под ударение.
    
    
    • Обаче в нормативниjът правоговор на българскиjът език възприето от основните източни диалекти е следното jа̀кавско правило:
      
      
      • Под ударение на ме̋стото на старата гласна Ѣ звучи JA/Я,
      • и то наистина като JA, а не като JЪ,
      • освен ако следва мека съгласна или предна гласна.
      
      
      • Предна гласна е една от И, Е, Ѣ, като е добре тука да се добавjа̨т Я и Ю.
      • Примери, когато заради предна гласна в следващата сричка на думата ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • живѣjа̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣjа̨т, живѣjте, живѣеjки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣха̨
        • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
        • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкинjа, нѣмци, пѣсен, цвѣте
      • Примери на изклjучениjа, когато въпреки предната гласна в следващата сричка, ударената гласна Ѣ звучи JA/Я:
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Мека съгласна е Й,Ж,Ш,Щ,Ч, както и все̋ка съгласна преди Я, Ю и Ь.
      • Примери, когато заради последваща мека съгласна ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
        • нѣщо, нѣчиj, вѣщ, прѣчка
      
      
      • Примери, когато ударена гласна Ѣ звучи JA/Я, понеже нито следва предна гласна, нито мека съгласна:
        • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
        • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
        • нѣ̋коj, нѣ̋кога, нѣ̋как
        • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
        • [ти,тоj,тjа,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
        • [тѣ] пѣ̋ха̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
      • Примери на изклjучениjа, когато ударена гласна Ѣ звучи Е, макар че не следва нито предна гласна, нито мека съгласна:
        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      
      
    • Примери за приложение на jа̀кавското правило за променливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
      • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
      • нѣ̋коj, нѣ̋коjа, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчиj
      • всѣ̋коj, всѣ̋коjа, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
      • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
      • смѣ̋на, смѣни, смѣнjам, промѣ̋на, промѣни, промѣнjам
    
    
    • Примери на изклjучениjа от jа̀кавското правило за променливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Заемки от руски, църковно-славjански или западно-български, или пък новообразуваниjа:
        
        
        • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
        • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
        • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
        • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (воjнишка) мѣшка
        • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
        • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
        • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
        • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно
    
    
    • Наве̋рно сте забеле̋зали, че когато старата гласна Ѣ под ударение звучи като JA/Я, пиша̨ jа̨ с диакритичен знак Ѣ̋.
    • Можете и да не обръщате внимание на този диакритичен знак. Тоj е само за утешение на лjубителите на отечествено-фронтовскиjът правопис.
    • (.. скриj отражението на старата гласна Ѣ под ударение ..)
  
  
  • ◄► Не̋кои хора, в родниjът говор на които го не̋ма jа̀кавското правило, поне̋кога изпадат в хипер-jакавизъм и произнасjат бjали и голjами, а дори и пиша̨т бяли и голями.
    
    
    • Редно е ѐкавското произношение (екавизмът) да се разреши като допустим вариант на правоговорът.
    • Не прави чест на хора, усвоили jа̀кавското правило още в детството си като част от родниjът си говор, да се присмиват или да правjа̨т забележка на хора с ѐкавско произношение.
    • Тази отечествено-фронтовщина тре̋бва решително да се отхвърли, за да се отвори ме̋сто за българщината.
    
    
    • Как да е, това беше отклонение, темата тука е правописът, а не правоговорът.
  
  
  • ►►  Възможни способи да се отрази "променливото Ѣ" в правописът (.. покажи ..)
  • ▼▼  Възможни способи да се отрази "променливото Ѣ" в правописът (.. скриj ..)
    • 
      
    • ◄► При разсѫђениjата тук от значение сѫ само буквите. Диакритичните знаци ги ползвам само за уточнение на произношението и етимологиjата и мога̨т да се пропускат.
    
    
    • ►►  Следните три принципа мога̨т да се поставjа̨т в основата на правописът (.. покажи ..)
    • ►►  Следните три принципа мога̨т да се поставjа̨т в основата на правописът: (.. скриj ..)
      
      
      • Фонетичен. Наj-важни сѫ фонемите (звуковете). Пише се така, както се произнасjа.
      • Морфологичен. Наj-важното е морфемите - представки, корени, наставки, окончаниjа - да сѫ добре разпознаваеми.
      • Исторически. Наj-важното е да се пише така, както сѫ писали и в мина̨лото.
      
      
      • Редно е един от тези три принципа да се сложи в основата на правописът и необосновани отклонениjа от избраниjът принцип да не се допускат.
      
      
      • Ако това не е така, правописът се отдава на еклектика и субективизъм.
      
      
      • За българскиjът официален правопис винѫги се е считало, че тоj е основан на морфологичниjът принцип.
      • Така и тре̋бва да си остане. Отклонениjата от морфологичниjът принцип следва да се окастрjа̨т и обезсилjа̨т.
      
      
      • Освен при български, морфологичниjът принцип е в основата на правописът при руски и немски. Фонетичниjът - при сръбски и турски. Историческиjът - при гръцки и англиjски.
    
    
    • ►►  Мога̨ да набележа̨ три способа, по които jавлението "променливо Ѣ" да се отрази в правописът (.. покажи ..)
      
    • ►►  Мога̨ да набележа̨ три способа, по които jавлението "променливо Ѣ" да се отрази в правописът: (.. скриj ..)
      
      
      • Jа̀кавски Такъв е валидниjът в моментъ отечествено-фронтовски правопис. Jа̀кавскиjът способ е израз на фонетичниjът принцип на правописът. Тоj е отстѫпление от основниjът за българскиjът правопис морфологичен принцип. Това отстѫпление е било наложено през 1945 предимно по политически причини, като част от "борбата" с така наречениjът "велико-български шовинизъм", а сѫщо така с цел да се отвори ме̋сто за новосъздаващиjът се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовскиjът правопис се претоварва буквата Я (малкиjът jус), чието звучене като JА е придобито под руско влиjание.
        • Пример: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Ѐкавски. Ако jатовиjът способ за отразjаване на "променливото Ѣ" в правописът, способ валиден до 1945, беше заменен с ѐкавски, то състоjателността на българскиjът правопис и съответствието му с възприетиjът основен за него морфологичен принцип не̋маше да бѫда̨т нарушени. При екавскиjът способ "променливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак. Имало е условиjа през 1945 да се направи това. В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё, при коjто тjа звучи JО, среща се само под ударение и може да се замести с обикновено Е. Тази руска практика е добър пример и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противоречие с политическата порѫчка. Аз сега не̋маше да се сещам за буквата Ѣ, ако през 1945 бе̋ха̨ въвели ѐкавски правопис. В текстът, който четете, е приложен този ѐкавски способ.
        • Пример: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Jатов. Jатовиjът способ за отразjаване на "променливото Ѣ" е бил възприет в българскиjът правопис преди 1945. Тоj съответства както на основниjът морфологичен принцип на правописът, така и на историческиjът принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "променливото Ѣ". Jавлението "променливо Ѣ" в българскиjът език осмислjа запазването на старата буква Ѣ и в нашите модерни времена, за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотребни. Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
        • Пример: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • Този очерк се дава в четири правописни варианта:
        • Пост-модерен правопис
        • Отечествено-фронтовски правопис
        • Ѐкавско-сърбомански правопис
        • Българска латиница
        
        
        • При първиjът, при предпочитаниjът от мене пост-модерен правопис, се прилага jатовиjът способ.
        • При вториjът, при отечествено-фронтовскиjът, се прилага jа̀кавскиjът способ.
        • При последните два правописни варианта се прилага ѐкавскиjът способ. В моментъ четете този текст така.
      • (.. скриj обjаснението за jа̀кавски, ѐкавски, jатов правопис ..)
    • (.. скриj разсѫђениjата за правописът на "променливото Ѣ" ..) .. към началото ..
  
  
  • (.. скриj обjаснението на jавлението "променливо Ѣ" ..) .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в корените (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в корените (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)
  
  
  • ◄► За писането на буквата Ѣ в корените не̋ма общо правило.
    
    
    • Не̋кога Ѣ и Е сѫ били различни гласни звукове, така както сега А и О сѫ различни гласни звукове.
    • Пишели сѫ Ѣ или Е (или пък А или О) според това, което се чува, а не според не̋какво правило.
    
    
    • И затова сега случаите на буква Ѣ в корените тре̋бва просто да се запомнjа̨т.
    • Или да се прави справка в речник.
    • По-долу в този раздел е даден списък на не̋кои корени с буквата Ѣ.
  
  
  • ◄► И все пак, има случаи, когато произношението може да подскаже буквата Ѣ.
    • Тези случаи ги дава jавлението "променливо Ѣ".
    • Примери:
      • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
      • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът, гнѣвен, разгнѣвен
      • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът, краjбрѣжие
      • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
      • .. и много други.
  
  
  • ►►  Отражението на пра-славjанскиjът Ablaut върху правописът на буквата Ѣ (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на пра-славjанскиjът Ablaut върху правописът на буквата Ѣ (.. скриj ..)
    
    
    • ◄► Ablaut-ът (о̀тгласът) е наследен от ПИЕ (пра-индо-европеjски) и в пра-славjански вероjатно е бил все още осмислен. Затова го наричам пра-славjански Ablaut.
      
      
      • Ablaut-ът представлjава проме̋на на коренната гласна в различните думи и в различните словоформи.
      • Следи от него има и в други индо-европеjски езици, ако не в повечето от те̋х.
        • Следи в англиjски: give - gave; speak - spoke
        • Следи в гръцки: βροχή (дъђ) - βρέχει (вали дъђ); λόγος (слово) - λέγω (казвам)
        • Следи в български: ложе - лежа̨; свѣщта ще догори - свѣщта догарjа
      • Ablaut-ът може да представлjава проме̋на на гласната в гласна с друго качество ..
      • .. или пък с друго количество - проме̋на на кратка гласна в дълга или обратно.
      • Но все си е Ablaut.
      • В никоj съвременен индо-европеjски език Ablaut-ът не е вече осмислен. Не е бил осмислен в старо-славjански (старо-български). Ablaut-ът обаче си остава осмислен в семитските езици (например в арабски).
    
    
    • ◄► Имало в старо-славjански (старо-български) доста случаи на Ablaut међу гласните Ѣ и Е. Сега ние трудно различаваме дали е било Ѣ или Е. Поне̋кога jавлението "променливо Ѣ" помага.
      • Примери: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
    
    
    • ◄► Сега обаче ние не можем да разберем защо в един и сѫщ корен се пиша̨т различни гласни букви, освен ако не знаем говоримо старо-български език:
      • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
      • А пък рѣчта се състои от изречениjа.
    
    
    • ◄► В съгласие с морфологичниjът принцип, основен за нашиjът правопис,
      • и пред вид на това, че при този проект за правописна реформа
      • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      • то приемам, че в случаите на пра-славjански Ablaut
      • е разрешено да се пише буква Ѣ,
      • стига тази гласна да се среща поне в една словоформа.
      • В частност, разрешено е да се пише Ѣ във:
      • ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-тоj-тjа-то] рѣче
    • (.. скриj отражението на пра-стариjът Ablaut върху правописът на буквата Ѣ ..)
  
  
  • ►►  Въвличането на малкиjът jус в jавлението "променливо Ѣ" (.. покажи ..)
  • ▼▼  Въвличането на малкиjът jус в jавлението "променливо Ѣ" (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)
    
    
    • ►►  Малкиjът jус е предна носова гласна в старо-славjански (старо-български). (.. покажи ..)
    • ▼▼  Малкиjът jус е предна носова гласна в старо-славjански (старо-български). (.. скриj ..)
      • Така се нарича и кирилската буква за тази гласна (Я,Ѧ).
      
      
      • В старо-български (старо-славjански) малкиjът jус се е произнасjал като носово Е.
      • Гласна с такова звучене има в съвременниjът полски език,
      • където се означава с опашата буква Е̨.
      • Тази гласна се среща в името на бившиjът полски президент:
      • [Лех] Валенса: Wałęsa.
      
      
      • През 13-ти и 14-ти век малкиjът jус в български все още
      • звучал като носово Е, както и досега тоj звучи в полски,
      • но после езикът ни пренебрегна̨л носовиjът призвук
      • и малкиjът jус се вле̋л в гласната Е, съвпадаjки с неjа̨.
      • Това е стана̨ло преди разпространението на екавизмът.
    
    
    • ◄►  При нормално развитие на стариjът малък jус в български език тоj преминава в Е и се пише с буквата Е.
      • Примери: ред, често, чедо, агне, момче, пет, девет, десет
      • Забележка: Наjден Геров в речникът си означава стариjът малък jус с буквата Я.
      • Забележка: Когато буквата Е произхођа от малкиjът jус, може да ѝ се сложи опашле̨.
      • Примери: ре̨д, че̨сто, че̨до, агне̨, момче̨, пе̨т, деве̨т, десе̨т
    
    
    • ◄►  Българскиjът език изобилства със заемки от руски и църковно-славjански, в които стариjът малък jус звучи като JА.
      • Това е единиjът проблем.
      • Примери: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
      • Забележка: В този случаj не върви диакритичниjът знак опашле̨, защото показва произход на буквата Я̨ от jотиран голе̋м jус и звучене като JЪ.
    
    
    • ◄►  Поне̋кога в българскиjът език се случва гласната Е,
      • независимо дали произхођа от по-старо Е или от малък jус,
      • да премине в Ѣ и да симулира
      • jавлението "променливо Ѣ" или пък
      • jавлението "пра-славjански Ablaut".
      • Това е другиjът проблем.
      • Примери:
        
        
        • Под влиjанието на думата "лѣ̋в", гласната Е в коренът на думата "десен" се е променила в Ѣ и сега се пише с буквата Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
        
        
        • Под влиjанието на думата "свѣ̋т" (светът, белиjът све̋т) малкиjът jус в коренът све̨т е преминал в Ѣ: свѣ̋т човѣк, маjчице свѣ̋та.
          Това може да се е случило и под влиjанието на църковно-славjански.
        
        
        • Под влиjанието на случаи като "ще седне - сѣ̋да" и "ще легне - лѣ̋га", се е променил във Ѣ малкиjът jус в не̋кои думи.
          
          Примери:
          
          ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
          ще сте̨гне - стѣ̨̋га
          ще зате̨гне - затѣ̨̋га
          
          Много е съмнително как се пише думата "тѣ̨̋га" - може би "тяга" като русизъм?
    
    
    • ◄► В съгласие с морфологичниjът принцип, основен за нашиjът правопис,
      • и пред вид на това, че при този проект за правописна реформа
      • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      • то приемам, че в случаите на стар малък jус, преминал в Ѣ,
      • е разрешено в този корен да се пише буква Ѣ,
      • стига тази гласна да се среща поне в една словоформа.
      • В частност, разрешено е да се пише Ѣ във:
      • ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
      • Макар че предпочитам "те̨гло, те̨жък", и това сѫщо е разрешено.
      • Наличен е и диакритичниjът знак "опашлѐ̨", за да покаже jусов произход.
    
    
    • (.. скриj въвличането на малкиjът jус в jавлението "променливо Ѣ" ..)
  
  
  • ►►  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български (.. покажи ..)
  • ▼▼  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български (.. скриj ..)
    
    
    • ◄► Пълногласие се наблjудава в следните руски (източно-славjански) форми:
      • берег, середина, переход, селезенка
      • {нормален гласеж: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (далак)}
      • Пълногласието се характеризира с допълнителна сричка.
    
    
    • ◄► Когато в Русиjа възприели старо-църковно-славjанскиjът език за писмен,
      • произношението и правописът му
      • били пригодени към местниjът изговор.
      • В не̋кои случаи били съчетани
      • местните пълногласни форми със
      • старо-славjанските (старо-българските),
      • при което допълнителната пълногласна сричка отпадала,
      • но пък гласната Е от пълногласната форма
      • заменjала старо-славjанското Ѣ.
      
      
      • Това се отразило и в стариjът (до 1918) руски правопис.
    
    
    • ◄► Когато в краjът на 19-ти век разработвали ново-българскиjът правопис,
      • за основа служел стариjът (до 1918) руски правопис.
      • Виде̋но било несъответствието с българските говори.
      • Правописът бил поправен:
      • въпреки че на руски се пишело "среда",
      • приело се на български да се пише "срѣда".
      
      
      • Пропусна̨то било побългарjаването на не̋кои думи.
      • Например, члѣн.
    • (.. скриj влиjанието на руското пълногласие ..)
  
  
  • (.. скриj правописът на буквата Ѣ в корените ..)


• ►►  Стихотворение като помагало за руските ученици при усвоjаване на буквата Ѣ (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  Стихотворение като помагало за руските ученици при усвоjаване на буквата Ѣ (.. скриj ..)

  Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
  Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
  Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
  Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
  И за горькiй тотъ обѣдъ
  Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
  Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
  Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
  Вѣжа и желѣзо съ ять, --
  Такъ и надобно писать.
  Наши вѣки и рѣсницы
  Защищаютъ глазъ зѣницы,
  Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
  Ночью каждый человѣкъ...
  Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
  Нѣмецъ вѣники связалъ,
  Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
  За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
  Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
  Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
  Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
  Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
  Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
  Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
  Надо мирно споръ рѣшить
  И другъ друга убѣдить...
  Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
  Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
  Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
  Надъ увѣчнымъ издѣваться...

• ►►  Списък на не̋кои корени с буквата Ѣ. (.. покажи ..)
• ▼▼  Списък на не̋кои корени с буквата Ѣ. (.. скриj ..) (.. покажи всичко ..)
  Подредбата е само по първата буква.
  Тре̋бва да тѫрсите корените.
  Например, за думата "залесjавам" тре̋бва да тѫрсите на буквата Л думата "лес".
  Ако не намерите не̋коj корен, пишете го с Е, а не с Ѣ, понеже така не̋ма как да сбъркате.
  
  
  • Б
  • Б (.. скриj ..)
    • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдя̨, да набѣдя̨, бѣлѣг, бѣся̋, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣся̨, бѣсило
    • Обаче: бера̨
  • В
  • В (.. скриj ..)
    • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋за̨, влѣка̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣся̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣся̨, бѣсило, вѣя̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
    • Обаче: везна, ведър, наведен, сведен
  • Г
  • Г (.. скриj ..)
    • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣя̨, заговѣзни, грѣя̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, [що-]годѣ
    • Обаче: греба̨
  • Д
  • Д (.. скриj ..)
    • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣля̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмя̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋ам, да дѣ̋на̨
    • Обаче: ден, днес, дера̨, дреха
  • Ж
  • Ж (.. скриj ..)
    • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
    • Обаче: жена, желание
  • З
  • З (.. скриj ..)
    • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣя̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам
    • Обаче: земя
  • К
  • К (.. скриj ..)
    • крѣхък, крѣпък, крѣпя̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщя̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
    • Обаче: кмет
  • Л
  • Л (.. скриj ..)
    • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжа̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋за̨, да излѣ̋за̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣя̨, люлѣя̨, лѣя̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпя̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
    • Обаче: лек, лесен, ленен, летя̨, леща, прѣлест
  • М
  • М (.. скриj ..)
    • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣря̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣся̨, смѣс, мѣшан, мѣня̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
    • Обаче: метър, месо, меля̨, мед-медът, (общоселска) мера̀
  • Н
  • Н (.. скриj ..)
    • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец,
    • Обаче: не, да донеса̨
  • О
  • О (.. скриj ..)
    • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
    • Обаче: орел, още
  • П
  • П (.. скриj ..)
    • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвя̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣя̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтя̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстя̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣя̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел
    • Обаче: пређа, пека̨, Петър
  • Р
  • Р (.. скриj ..)
    • рѣжа̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣка̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣка̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдя̨, рѣдѣя̨, рѣша̨, срѣсвам, да рѣша̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
    • Обаче: ред, рев, ревност
  • С
  • С (.. скриj ..) (.. разгъни ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение, свѣж, освѣжавам, свѣжест, свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив, слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден, скрѣж, заскрѣжен, слѣ̋п, слѣпец, слѣпок, смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх, смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се, сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо, смѣ̋там, смѣтка, смѣтало, смѣт, смѣтище, снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен, спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам, срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд, срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане, стрѣла, стрѣлям, изстрѣл, сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд, сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви, сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен, сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨, стѣна, многостѣн, сѣно, сѣнокос, свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина, смѣ̋на, смѣням, смѣс, стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха, свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство, съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨, съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен, сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
    С (.. скриj ..) (.. свиj ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
    • свѣж, освѣжавам, свѣжест
    • свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив
    • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
    • скрѣж, заскрѣжен
    • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
    • смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
    • смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се
    • сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
    • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
    • смѣт, смѣтище
    • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
    • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
    • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
    • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
    • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
    • сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
    • сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
    • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
    • сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨
    • стѣна, многостѣн
    • сѣно, сѣнокос
    • свирѣп, сѣвер, съвсѣм
    • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
    • смѣ̋на, смѣням, смѣс
    • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
    • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
    • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨
    • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
    • сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
  • Т
  • Т (.. скриj ..)
    • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣя̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣша̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
    • Обаче: тека̨
  • Х
  • Х (.. скриj ..)
    • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
    • Обаче: хребет
  • Ц
  • Ц (.. скриj ..)
    • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣля̨̀, цѣря̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ;̀ля̨, цѣна, оцѣнка, цѣня̨, цѣ̋р (дърво), цѣдя̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпя̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
    • Обаче: цех
  • Ч
  • Ч (.. скриj ..)
    • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
    • Обаче: чело
  • Щ
  • Щ (.. скриj ..)
    • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
    • Обаче: дъщеря
  • Ѣ
  • Ѣ (.. скриj ..)
    • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
    • Обаче: ям, да прѣям, да доям


• ◄►  (.. скриj разделът за Ѣ ..)    .. към началото ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бележки по използваниjът в този очерк правопис (.. покажи  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бележки по използваниjът в този очерк правопис (.. скриj  ..)
  
  
  • Този очерк се дава в четири правописни варианта:
    
    
    • Пост-модерен правопис
    • Отечествено-фронтовски правопис
    • Екавско-сърбомански правопис
    • Българска латиница
    
    
    • Всички тези правописни варианти се основават на стандартното произношение на нормативниjът български език
    • Међу тези четири варианта може да се превклjучва с бутони, които сѫ дадени малко по-горе, както и най-горе в де̋сно.
  
  
  • Избрали сте екавско-сърбоманскиjът правопис.
  
  
  • Бележки по екавско-сърбоманскиjът правопис:
    
    
    • Това е екавски правопис. Тоj не е jакавски или jатов, а екавски.
    • Това е екавски правопис. Вместо буквата jат ѣ винѫги се пише е или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа и съответно се пише я в отечествено-фронтовскиjът правопис.
    
    
    • Това е сърбомански правопис. Тоj не е русофилски и не е латиница.
    • Това е сърбомански правопис и следователно буквите Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
    • Буквите Й, Ю и Я се заместват съответно със J, JУ и JА.
    • Буквата Я се замества със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
    
    
    • Въведени сѫ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
    • Въвеђа се и буквата голём юс ѫ, коjато се употребjава, както е описано в раздел 3 на този очерк.
  
  
  • .. Скриj бележките по използваниjът в този очерк правопис .. (.. скриj всички коментари ..)  (.. свиj ги ..)  .. към началото ..

---

---

►►   2. Koga se pishe bykvata Ѣ (jat, E dvojno)   (.. pokazhi ..)

(.. pokazhi razdelut za Ѣ ..)    .. kum nachaloto ..

▼▼   2. Koga se pishe bykvata Ѣ (jat, E dvojno)   (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)

• ◄► Ako ne ste procheli obqiut razdel (preambjylut), vurnete se purvo na nego.


• ◄► Bykvata Ѣ se chete ili kato E, ili kato JA (Я).
  
  
  • Kogato spored pravogovorut bykvata Ѣ se proiznasja kato JA (Я), pishu ju s diakritichen znak: Ѣ̋.
  
  
  • Bykvata Ѣ mozhe vinugi da se proiznasja kato Е: èkavskoto proiznoshenie e estestveno za mnogo bulgarski govori i ne biva da bude zabranjavano.


• ◄► Pravilata za pisane na bykvata Ѣ qe budut razgledani spored poziciata v dymata.
  
  
  • Bykvata Ѣ v predlozi i predstavki
  • Bykvata Ѣ v mestoimenia, opredelitelni chlenove i chislitelni imena
  • Bykvata Ѣ v nastavki (afiksi)
  • Bykvata Ѣ v okonchania
  • Bykvata Ѣ v korenite


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v predlozi i predstavki (.. pokazhi ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v predlozi i predstavki (.. skrij ..)
  
  
  Slednite predstavki i predlozi se pishut chrez bykvata Ѣ:
  
  • прѣ- (прѣ̋-)
  • прѣд-, прѣд, прѣди
  • слѣд-, слѣд
  • срѣд-, срѣд
  • чрѣз-, чрѣз
  
  
  • Obache: перестройка


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v mestoimenia, opredelitelni chlenove i chislitelni imena (.. pokazhi ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v mestoimenia, opredelitelni chlenove i chislitelni imena (.. skrij ..)
  
  
  • Tozi podrazdel bi trehbvalo da e izcherpatelen.
  
  
  • Chislitelnite двѣ i двѣста (kakto i arxaichnoto двѣстѣ) se pishut s bykvata Ѣ.
  
  
  • Opredelitelnite chlenove -тѣ i -тѣ̋х se pishut s bykvata Ѣ.
    
    
    • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
    • Десеттѣ Божи заповѣди
    • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
    
    
    • Istinskite pravila za opredelitelnite chlenove v bulgarskiut ezik
  
  
  • S bykvata Ѣ se pishut i slednite formi na lichni mestoimenia:
    
    
    • Nominativni formi (imenitelen padezh): тѣ
    • Akyzativni formi (vinitelen padezh): тѣ̋х
    • Datelni formi: тѣ̋м/тѣм, менѣ, тебѣ
      • .. Горице ле люлякова .. стори менѣ пѫт да мина̨ ..
  
  
  • S bykvata Ѣ se pishut nehkoi formi na pokazatelnite mestoimenia:
    
    
    • тѣзи, онѣзи, тѣз, онѣз
  
  
  • S bykvata Ѣ se pishut formite na neopredelitelnite mestoimenia:
    
    
    • нѣ̋кой, нѣ̋какъв, нѣ̋къдѣ, нѣ̋кога, нѣ̋как
    • нѣщо, нѣчий
  
  
  • S bykvata Ѣ se pishut formite na obobqitelnite mestoimenia:
    
    
    • всѣ̋кой, всѣ̋какъв, всѣ̋как, всѣ̋кога, всѣ̋къдѣ, навсѣ̋къдѣ
    • всѣки


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v nastavki (afiksi) (.. pokazhi ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v nastavki (afiksi) (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)
  
  
  • ►►  Nastavkata -ение/-ѣние (.. pokazhi ..)
    
    
  • ▼▼  Nastavkata -ение/-ѣние (.. skrij ..)

    Da, ima dymi прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.
    
    No ima i събрание, зловоние, униние.
    
    Za nastavka sledva da se schita samo chastta -ние.
    Glasnata pred neju sledva da se schita za chast ot korenut.
    
    A za korenite pravila nehma.

  • ►►  Glagolnata nastavka -Ѣ- (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Glagolnata nastavka -Ѣ- (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)
    
    
    • ►►  Ima mnogo glagoli s nastavka -Ѣ-. (.. pokazhi ..)
      
      
    • ▼▼  Ima mnogo glagoli s nastavka -Ѣ-: (.. skrij ..)
      
      
      • живѣя̨, жалѣя̨, милѣя̨, копнѣя̨, старѣя̨, младѣя̨
      • да прѣживѣя̨, да оглупѣя̨, да поумнѣя̨, да овдовѣя̨, да осиротѣя̨, да успѣя̨
      • да ослѣпѣя̨, да се разболѣя̨, да оздравѣя̨, да оцѣлѣя̨
      • пѣя̨, вѣя̨, грѣя̨, сѣя̨, зѣя̨, лѣя̨, люлѣя̨, блѣя̨
      • бѣлѣя̨ се, чернѣя̨ се, синѣя̨ се, зеленѣя̨ се, жълтѣя̨ се
      
      
      • Da otbelezhim, che vsichki glagoli s nastavka -Ѣ- su silni, i konkretno - te su ot purvo sprezhenie.
      
      
    • ►►  Osobenosti na glagolnata nastavka -Ѣ- sled Ж-Ш-Ч. (.. pokazhi ..)
      
      
    • ▼▼  Osobenosti na glagolnata nastavka -Ѣ- sled Ж-Ш-Ч: (.. skrij ..)
      
      
      • Ponehkoga sled Ж-Ш-Ч nastavkata -Ѣ- se izmenja v -А-: скучая̨, величая̨.
      • Ponehkoga sled Ж-Ш-Ч nastavkata -Ѣ- ne se izmenja: да оглушѣя̨, да възмѫжѣя̨.
      • A ponehkoga v ezikut ni ima kolebanie: да закопчая̨/закопчѣя̨.
      
      
    • ►►  Glagolite s nastavka -Ѣ- zapazvat tazi nastavka vuv vsichki svoi formi. (.. pokazhi ..)
    • ▼▼  Glagolite s nastavka -Ѣ- zapazvat tazi nastavka vuv vsichki svoi formi. (.. skrij ..)

      	Segashno vreme	Aorist (minulo svursheno vreme)	Imperfekt (minulo nesvursheno vreme)	Imperativ (zapovedno naklonenie)
      az	живѣя̨ и се смѣя̨, докато възмѫжѣя̨, и не скучая̨	живѣ̋х и се смѣ̋х, докато възмѫжах, и не скучах	живѣѣх и се смѣѣх, докато възмѫжѣѣх, и не скучаѣх
      ti	живѣеш и се смѣеш, докато възмѫжѣеш, и не скучаеш	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше	живѣй и се смѣй, възмѫжѣй и не скучай!
      toj-tja-to	живѣе и се смѣе, докато възмѫжѣе, и не скучае	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше
      nie	живѣем и се смѣем, докато възмѫжѣем, и не скучаем	живѣ̋хме и се смѣ̋хме, докато възмѫжахме, и не скучахме	живѣѣхме и се смѣѣхме, докато възмѫжѣѣхме, и не скучаѣхме
      vie	живѣете и се смѣете, докато възмѫжѣете, и не скучаете	живѣ̋хте и се смѣ̋хте, докато възмѫжахте, и не скучахте	живѣѣхте и се смѣѣхте, докато възмѫжѣѣхте, и не скучаѣхте	живѣйте и се смѣйте, възмѫжѣйте и не скучайте!
      te	живѣя̨т и се смѣя̨т, докато възмѫжѣя̨т, и не скучая̨т	живѣ̋ха̨ и се смѣ̋ха̨, докато възмѫжаха̨, и не скучаха̨	живѣѣха̨ и се смѣѣха̨, докато възмѫжѣѣха̨, и не скучаѣха̨
      aktivno prichastie	живѣещ смѣещ се - нескучаещ	живѣ̋л и се смѣ̋л, докато възмѫжал, и не скучал	живѣѣл и се смѣѣл, докато възмѫжѣѣл, и не скучаѣл
      deeprichastie - ostatuchen infinitiv	живѣейки смѣейки се - не скучаейки	[можеш ли] живѣ̋? [недѣй] се смѣ̋! [можеш ли] възмѫжа? [недѣй] скуча!
      otglagolno suqestvitelno	живѣене - - скучаене
      pasivno prichastie		живѣ̋н - - -

      • V gornata tablica su dadeni vsichki sintetichni glagolni formi. Osven tehx, bulgarskite glagoli imat analitichni formi: ще живѣя̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
      
      
      • Zabelezhete, che glagolut скучая̨ zapazva glasnata -А- ot nastavkata si vuv vsichkite si formi, taka kakto glagolut живѣя̨ zapazva glasnata -Ѣ- ot nastavkata si vuv vsichkite si formi.
      
      
      • Oburnete vnimanie na glagolut възмѫжѣя̨, kato go sravnite sus живѣя̨.
        Formite, pri koito promenlivoto Ѣ preglasja v JA (Я), na glagolut живѣя̨
        se pishut s ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
        dokato suqite formi na glagolut възмѫжѣя̨
        se pishut s А (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
        Obache: възмѫжѣли.
        Tova e otstuplenie ot morfologichniut princip na pravopisut, no go iziskva tradiciata.
        Alternativata - da se pishe s ѣ̋
        (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
        razchita na diakritichen znak, obache diakritichnite znaci ne vinugi se ypotrebjavat i ne vinugi se izobrazjavat.
      
      
      • Perfektivnite glagoli (tezi ot svurshen vid) nehmat formi za otglagolno suqestvitelno, deeprichastie i segashno aktivno prichastie.
      
      
      • Minulo pasivno prichastie imat samo prexodnite (tranzitivnite) glagoli.
        Ot pokazanite v tablicata, samo glagolut живѣя̨ e prexoden.
        Ot dryga strana, izmeghy glagolite s nastavka ѣ ima mnogo prexodni,
        i te si imat formi za minulo pasivno prichastie:
        
        
        • да изживѣя̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
        • люлѣя̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
        • грѣя̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
        • да нагрѣя̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
      
      
      • Arxaichnata forma za ostatuchen infinitiv vinugi suvpada - i po izgovor, i po pravopis - s aoristnata forma za 2-ro i 3-to lice v edinstveno chislo (ti-toj-tja-to).
      
      
      • (.. skrij pravopisut na glagolnata nastavka -Ѣ- ..) .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Aoristnata glagolna nastavka -Ѣ̋- (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Aoristnata glagolna nastavka -Ѣ̋- (.. skrij ..)
    
    
    • Glagolite, koito imat nastavka -Ѣ- vuv vsichkite si formi, su razgledani v predishniut podrazdel.
    
    
    • Tyk se razgleghat glagolite, koito imat nastavka -Ѣ̋- samo v aoristnata si osnova, t.e. v minulo svursheno vreme (aorist) i v prichastiata, obrazyvani ot tazi osnova, aktivnoto i pasivnoto.
    
    
    • Stava dyma samo za silnite glagoli.
      Slabite glagoli (tezi ot 3-to sprezhenie) imat osnova, zavurshvaqa na A ili JA(Я), i zavurshucite im ne se pishut s bykvata Ѣ (naprimer, събирам, раздѣлям - subiram, razdeljam).
    
    
    • Zavurshuk na aoristnata osnova na silen glagol mozhe da bude vsehkoja glasna:

      Rechnikova forma na glagolut: segashno vreme, az	Zavurshuk na aoristnata osnova	Aoristna osnova	Aorist: az	Aorist: ti toj,tja,to Ostatuchen infinitiv	Aorist: nie	Aorist: vie	Aorist: te	Aktivno prichastie	Pasivno prichastie
      пиша̨	А	писа-	писах	писа	писахме	писахте	писаха̨	писал,-а,-о писали	писан,-а,-о писани
      бера̨	А	бра-	брах	бра	брахме	брахте	браха̨	брал,-а,-о брали	бран,-а,-о брани
      да върна̨	А̨	върна̨-	върна̨х	върна̨	върна̨хме	върна̨хте	върна̨ха̨	върна̨л,-а,-о върна̨ли	върна̨т,-а,-о върна̨ти
      пека̨	О	пеко-	пекох	пече	пекохме	пекохте	пекоха̨	пекъл пекла,-о пекли	печен,-а,-о печени
      сѣка̨	О	сѣ̋ко-	сѣ̋кох	сѣче	сѣ̋кохме	сѣ̋кохте	сѣ̋коха̨	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли	сѣчен,-а,-о сѣчени
      да чуя̨	У	чу-	чух	чу	чухме	чухте	чуха̨	чул,-а,-о чули	чут,-а,-о чути
      плюя̨	Ю(JY)	плю-	плюх	плю	плюхме	плюхте	плюха̨	плюл,-а,-о плюли	плют,-а,-о плюти
      гоня̨	И	гони-	гоних	гони	гонихме	гонихте	гониха̨	гонил,-а,-о гонили	гонен,-а,-о гонени
      мая̨ се	Я(JA)	мая-	маях се	мая се	маяхме се	маяхте се	маяха̨ се	маял,-а,-о се маяли се
      да взема̨	Е̨	взе̨-	взех	взе	взехме	взехте	взеха̨	взел,-а,-о взели	взет,-а,-о взети
      да видя̨	Ѣ̋	видѣ̋-	видѣ̋х	видѣ̋	видѣ̋хме	видѣ̋хте	видѣ̋ха̨	видѣ̋л,-а,-о видѣли	видѣ̋н,-а,-о видѣни
      горя̨	Ѣ̋	горѣ̋-	горѣ̋х	горѣ̋	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о горѣли	горѣ̋н,-а,-о горѣни
      вървя̨	Ѣ̋	вървѣ̋-	вървѣ̋х	вървѣ̋	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о вървѣли	вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
      да умра̨	Ѣ̋	умрѣ̋-	умрѣ̋х	умрѣ̋	умрѣ̋хме	умрѣ̋хте	умрѣ̋ха̨	умрѣ̋л,-а,-о горѣли
      пѣя̨	Ѣ̋	пѣ̋-	пѣ̋х	пѣ̋	пѣ̋хме	пѣ̋хте	пѣ̋ха̨	пѣ̋л,-а,-о пѣли	пѣ̋т,-а,-о пѣти

      • Glagolite, koito imat nastavka -Ѣ- vuv vsichkite si formi i koito su razgledani v predishniut podrazdel, popadat v posledniut red na gornata tablica, markiran v zeleno.
      
      
      • V tozi podrazdel ni interesyvat redovete, markirani v zhulto. Makar da nehmat bykva Ѣ v zavurshucite za segashno vreme, vuv formite, svurzani s aoristnata osnova (i pokazani v tablicata), te imat bykva Ѣ kato zavurshuk na osnovata (ne kato okonchanie). V povecheto ot tezi slychai bykvata Ѣ e napisana Ѣ̋, ponezhe zvychi JA pod ydarenie (Я, no ne JЪ).
      
      
      • Na redut v rozovo (мая̨ сe, кая̨ сe, лая̨) pisaneto s bykva Ѣ se zapazva za formite na imperfektut (minuloto nesvursheno vreme): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Formite na aoristut (minuloto svursheno vreme) se pishut s Я, kakto e pokazano v tablicata.
      
      
      • Istoricheskite glasni Е,Ъ,Ь ne mogut da budut zavurshuk na aoristna glagolna osnova.
      • Malkiut jys e pokazan v tablicata kato Е̨, a golemiut - kato А̨.
      
      
      • Kogato zavurshukut na aoristnata osnova e О, nabljydava se pra-slavjanski otglas (Ablaut) О-Е-Ъ.
      
      
      • Minulo pasivno prichastie imat samo prexodnite (tranzitivnite) glagoli.
      
      
      • (.. skrij pravopisut na bykvata Ѣ v nastavki ..) .. kum nachaloto ..


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v okonchania (.. pokazhi ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v okonchania (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)
  
  
  • ◄► Ako nehkoj schita opredelitelnite chlenove za okonchania, to da napomnju:
    
    
    • Opredelitelnite chlenove -тѣ i -тѣ̋х se pishut s bykvata Ѣ:
      
      
      • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
      • Десеттѣ Божи заповѣди
      • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
  
  
  • ◄► Bykvata Ѣ ne ychastva v okonchania na prilagatelni imena.
  
  
  • ►►  Narechia, zavurshvaqi sus zvykovete E ili Я (JA), obiknoveno se pishut s bykvata Ѣ. (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Narechia, zavurshvaqi sus zvykovete E ili Я (JA), obiknoveno se pishut s bykvata Ѣ: (.. skrij ..)
    
    
    • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, зимѣ, лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋ (tova su stari lokativni formi)
    • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (tova su stari komparativni formi)
    • A suqo taka: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
    • Obache: не, още,въобще
  
  
  • ►►  Pisane na bykvata Ѣ v okonchania na suqestvitelni imena (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v okonchania na suqestvitelni imena (.. skrij ..)
    
    
    • S bykva Ѣ se pishut samo formi za mnozhestveno chislo, proizlizaqi ot stari formi za dvojstveno chislo:
      • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ
    
    
    • Obache: мѫже, коне, свине
    • Obache: знания, поля̀
    • Obache: даскаля̀, женуря̀
  
  
  • ►►  Pisane na bykvata Ѣ v glagolni okonchania (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v glagolni okonchania (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)
    • • ◄► Slychaite na pisane na bykvata Ѣ v glagolnite zavurshuci,
        • razgledani v predishniut podrazdel tyk i tyk,
        • se otnasjat za osnovite, a ne za okonchaniata na dymite.
        • Tyk qe oburnem vnimanie na glagolnite okonchania.
    • • ◄► Забѣлѣжѣте и запомнѣте, че да не бъркате:
        • за разлика от опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за множествено число -тѣ,
        • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
        • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пиша̨т -тe:
        • стойтe си в кѫщи по врѣме на епидемия,
        • че да не Ви хвана̨т вируситѣ
        • и да бѫдетe здрави;
        • и бѫдѣтe здрави!
    • • ◄► Ima samo dva slychaja, pri koito bykvata Ѣ
        • mozhe da se pishe v glagolno okonchanie,
        • i to vse pri silni glagoli:
      
      
      • Imperativ (zapovedno naklonenie) v mnozhestveno chislo
      • Imperfekt (minulo nesvursheno vreme) v indikativ i imperfektivno (minulo nesvursheno) aktivno prichastie
    
    
    • ►►  Bykvata Ѣ v imperativni glagolni okonchania (.. pokazhi ..)
    • ▼▼  Bykvata Ѣ v imperativni glagolni okonchania (.. skrij ..)
      
      
      • Glagolite imat dve formi v imperativ (zapovedno ili povelitelno naklonenie): edna za edinstveno chislo ("ti") i edna za mnozhestveno ("vie").
      
      
      • Slabite glagoli (tezi ot 3-to sprezhenie) i mnogo ot silnite glagoli obrazyvat imperativnite si formi s okonchaniata -Й i -ЙТЕ (-J i -JTE):
        • Раздѣляй и владѣй! Раздѣляйте и владѣйте!
        • Имай, давай, вземай! Имайте, давайте, вземайте!
        • Живѣй, смѣй се, пѣй! Живѣйте, смѣйте се, пѣйте!
      
      
      • Nehkoi silni glagoli obrazyvat ysecheni imperativni formi:
        • Влѣз, дръж, яж, виж! Влѣзте, дръжте, яжте, вижте!
      
      
      • Ostanulite silni glagoli obrazyvat imperativnite si formi s okonchaniata -И i -ѢТЕ:
        • Събери, извади, умножи, раздѣли!
        • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
        • Чети, пиши, рѣши, запомни!
        • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!
        
        
        • Formite za mnozhestveno chislo ("vie") imat bykvata Ѣ v okonchanieto si.
        • Забѣлѣжѣте, che bykvata Ѣ mozhe da se pishe dori sled suglasnite Ж,Ш,Ч.
      • (.. skrij pravopisut na imperativnite glagolni okonchania ..)
    
    
    • ►►  Bykvata Ѣ v glagolni okonchania na imperfektut (.. pokazhi ..)
    • ▼▼  Bykvata Ѣ v glagolni okonchania na imperfektut (.. skrij ..)

      	Aorist	Imperfekt (minulo nesvursheno vreme)					Aktivno prichastie na imperfektut	Aktivno prichastie na aoristut
      	ti toj-tja-to [az]	az	ti toj-tja-to	nie	vie	te	Minulo nesvursheno aktivno prichastie	Minulo svursheno aktivno prichastie
      живѣя̨ смѣя̨ се пѣя̨	живѣ̋[х]; смѣ̋[х]; се пѣ̋[х]	живѣѣх смѣѣх се пѣѣх	живѣѣше смѣѣше се пѣѣше	живѣѣхме смѣѣхме се пѣѣхме	живѣѣхте смѣѣхте се пѣѣхте	живѣѣха̨ смѣѣха̨ се пѣѣха̨	живѣѣл,-а,-о,-и смѣѣл,-а,-о,-и се пѣѣл,-а,-о,-и	живѣ̋л,-а,-о живѣли смѣ̋л,-а,-о се смѣли се пѣ̋л,-а,-о пѣли
      мая̨ се	мая[х] се	маѣх се	маѣше се	маѣхме се	маѣхте се	маѣха̨ се	маѣл,-а,-о,-и се	маял,-а,-о,-и се
      пиша̨	писа[х]	пишѣх	пишѣше	пишѣхме	пишѣхте	пишѣха̨	пишѣл,-а,-о,-и	писал,-а,-о,-и
      бера̨	бра[х]	берѣ̋х	берѣше	берѣ̋хме	берѣ̋хте	берѣ̋ха̨	берѣ̋л,-а,-о,берѣли	брал,-а,-о,-и
      мо̀га̨	можа̀[х]	мо̀жѣх	мо̀жѣше	мо̀жѣхме	мо̀жѣхте	мо̀жѣха̨	мо̀жѣл,-а,-о,-и	можа̀л,-а,-о,-и
      да върна̨	върна̨[х]	ако върнѣх	ако върнѣше	ако върнѣхме	ако върнѣхте	ако върнѣха̨	ако върнѣл,-а,-о,-и	върна̨л,-а,-о,-и
      пека̨	пече [пекох]	печах	печѣше	печахме	печахте	печаха̨	печал,-а,-о печѣли	пекъл пекла,-о,-и
      сѣка̨	сѣче [сѣ̋кох]	сѣчах	сѣчѣше	сѣчахме	сѣчахте	сѣчаха̨	сѣчал,-а,-о сѣчѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      суша̨	суши[х]	сушах	сушѣше	сушахме	сушахте	сушаха̨	сушал,-а,-о сушѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      лѣжа̨	суши[х]	лѣжах	лѣжѣше	лѣжахме	лѣжахте	лѣжаха̨	лѣжал,-а,-о лѣжѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      да чуя̨	чу[х]	ако чуѣх	ако чуѣше	ако чуѣхме	ако чуѣхте	ако чуѣха̨	ако чуѣл,-а,-о,-и	чул,-а,-о,-и
      гоня̨	гони[х]	гонѣх	гонѣше	гонѣхме	гонѣхте	гонѣха̨	гонѣл,-а,-о,-и	гонил,-а,-о,-и
      да взема̨	взе[х]	ако вземѣх	ако вземѣше	ако вземѣхме	ако вземѣхте	ако вземѣха̨	ако вземѣл,-а,-о,-и	взел,-а,-о,-и
      да видя̨	видѣ̋[х]	ако вѝдѣх	ако вѝдѣше	ако вѝдѣхме	ако вѝдхте	ако вѝдѣха̨	ако вѝдѣл,-а,-о,-и	видѣ̋л,-а,-о, видѣли
      да горя̨	гори[х]	горѣ̋х	горѣше	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о, горѣли	горил,-а,-о,-и
      вървя̨	вървѣ̋[х]	вървѣ̋х	вървѣше	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли
      да умра̨	умрѣ̋[х]	ако умрѣ̋х	ако умрѣше	ако умрѣ̋хме	ако умрѣ̋хте	ако умрѣ̋ха̨	ако умрѣ̋л,-а,-о, ако умрѣли	умрѣ̋л,-а,-о, умрѣли

      • Tozi podrazdel e posveten na formite, koito su dadeni v gornata tablica pod zhultata shapka. Te su obrazyvani ot segashnata osnova na glagolite.
      
      
      • Za sravnenie, v chervenikavo su dadeni nehkoi formi, obrazyvani ot osnovata na aoristut.
        • Pri вървѣ̋х i умрѣ̋х suvpadat.
      
      
      • Navsehkude pod zhultata shapka v okonchaniata prisustva bykvata Ѣ,
        • osven kogato okonchanieto e ydareno
        • i sled suglasna Ж-Ш-Ч to zvychi A
        • i po tradicia se pishe s bykvata А.
        
        
        • Takiva su slychaite печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
      
      
      • (.. skrij pravopisut na imperfektut ..)
    • • ◄► Zabelezhete, che ako bykvata Ѣ ychastva v glagolno okonchanie,
        • to po silata na morfologichniut princip na pravopisut
        • tja se pishe dori sled suglasnite Ж,Ш,Ч,
        • stiga da ne e ydarena.
    • (.. skrij pravopisut na glagolni okonchania s Ѣ ..)
    
    
  
  
  • ►►  Koe se schita za okonchanie i koe e nastavka (afiks)? (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Koe se schita za okonchanie i koe e nastavka (afiks)? (.. skrij ..)
    
    
    • S razlichni okonchania po pravilata na morfologiata se obrazyvat razlichni slovoformi na edna dyma (na edna leksema). V rechnicite obiknoveno se davat samo dymite (leksemite), no ne i slovoformite.
      • Naprimer, v rechnikut se dava samo glagolut (glagolnata leksema) живѣя̨ chrez edna ot slovoformite si, no ne i drygite slovoformi живѣеш, живѣ̋ха̨, i t.n.
    
    
    • S nastavki mogut da se obrazyvat srodni dymi, dymi s edin koren. Vsehka takava dyma se dava v rechnikut otdelno.
      • Naprimer, v rechnikut se davat kakto glagolut живѣя̨, obrazyvan ot korenut жив- s nastavka -ѣ-, taka i prilagatelnoto жив- ot suqiut koren.
  • (.. skrij pravopisut na bykvata Ѣ v okonchania ..) .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►  Svodka-obobqenie na glagolnite zavurshuci vuv vruzka s pravopisut na bykvata Ѣ (.. pokazhi ..)
• ▼▼  Svodka-obobqenie na glagolnite zavurshuci vuv vruzka s pravopisut na bykvata Ѣ
  • (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)
  
  
  • ►►  Slabite glagoli (tezi ot 3-to sprezhenie) (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Slabite glagoli (tezi ot 3-to sprezhenie) (.. skrij ..)
    
    
    • Osnovata na vseki slab glagol zavurshva na glasnata A: имам да вземам и да давам.
      • Obache zaradi rysofilskiut ni pravopis pri slabite glagoli s meki osnovi se pojavjava bykvata Я: смѣням.
      • Ako pravopisut ni beshe surbomanski, kakto e v tekstut, kojto chetete, to prosto qehxme da pishem bykva jot J pred bykvata A: сменjам.
    
    
    • V zavurshucite na formite na slabite glagoli nehma bykvata Ѣ.
      • No v osnovite na slabite glagoli bykvata Ѣ mozhe da se срѣща:
      • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
      • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
    
    
    • Vsichkite formi na edin slab glagol su dadeni v slednata tablica:

      	Segashno vreme	Aorist (minulo svursheno vreme)	Imperfekt (minulo nesvursheno vreme)	Imperativ (zapovedno naklonenie)
      az	имам смѣням	имах смѣнях	имах смѣнях
      ti	имаш смѣняш	има смѣня	имаше смѣняше	имай смѣняй
      toj-tja-to	има смѣня	има смѣня	имаше смѣняше
      nie	имаме смѣняме	имахме смѣняхме	имахме смѣняхме
      vie	имате смѣняте	имахте смѣняхте	имахте смѣняхте	имайте смѣняйте
      te	имат смѣнят	имаха̨ смѣняха̨	имаха̨ смѣняха̨
      aktivno prichastie	имащ смѣнящ	имал смѣнял	имал смѣнял
      deeprichastie ostatuchen infinitiv	имайки смѣняйки	[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът си!
      otglagolno suqestvitelno	имане смѣняне
      pasivno prichastie		иман смѣнян

    
    
    • V gornata tablica su dadeni vsichki sintetichni glagolni formi. Osven tehx, bulgarskite glagoli imat analitichni formi: ще имат, ще сѫ имали, биха̨ смѣняли, ..
    • Perfektivnite glagoli (tezi ot svurshen vid) nehmat formi za otglagolno suqestvitelno, deeprichastie i segashno aktivno prichastie.
    • Minulo pasivno prichastie imat samo prexodnite (tranzitivnite) glagoli.
    • (.. skrij objasnenieto za slabite glagoli ..) .. kum nachaloto ..
  
  
  • ◄► Bykva Ѣ v zavurshucite si mogut da imat samo formi na silni glagoli.
  
  
  • ◄► Okonchaniata za 1-vo i 2-ro lice v mnozhestveno chislo ("nie" i "vie") se pishut s krajna bykva Е:
    • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
    • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете
  
  
  • ◄► Osnovata na silnite glagoli ot 1-vo sprezhenie zavurshva na Е:
    • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
    • береш, бере, берем, берете
  
  
  • ◄► Pri silnite glagoli,
    • ako zapovednata forma za 2-ro lice edinstveno chislo ("ti") ima okonchanie -И,
    • to zapovednata forma za 2-ro lice mnozhestveno chislo ("vie") ima okonchanie -ѢТЕ:
    • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
    • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
    •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
    
    
    • Spored ivanchevskiut pravopis, bykvata Ѣ ne se pishe sled Ж-Ш-Ч.
    • No spored mene, pisaneto na умножете pri съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
    • protivorechi na morfologichniut princip, osnoven za pravopisut.
  
  
  • ◄► V okonchaniata za imperfekt (minulo nesvursheno vreme) pri silnite glagoli
    • ima bykva Ѣ, kojato mozhe da mine v А.
    • Vurnete se za poveche podrobnosti.
  
  
  • ◄► Aoristnata osnova na mnogo glagoli (silni, estestveno) mozhe da zavurshva na bykva Ѣ.
    • Vurnete se za poveche podrobnosti.
  
  
  • ◄► Nehkoi silni glagoli imat osnova, zavurshvaqa na glasna Ѣ, vuv vsichkite si formi.
    • живѣя̨, смѣя̨ се, пѣя̨
    • Vurnete se za poveche podrobnosti.
  
  
  • (.. skrij svodkata za glagolite ..) .. kum nachaloto ..


• ►►  Javlenieto "promenlivo Ѣ" v bulgarskiut ezik osmislja vuzstanovjavaneto na bykvata Ѣ (.. pokazhi ..)
• ▼▼  Javlenieto "promenlivo Ѣ" v bulgarskiut ezik osmislja vuzstanovjavaneto na bykvata Ѣ
  • (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)
  
  
  • ◄► Otrazhenieto na starata glasna Ѣ v suvremenniut bulgarski ezik se naricha "promenlivo Ѣ".
  • ◄► Bulgarskiut vokalizum (sistemata ot glasnite zvykove v ezikut) ima dve razlichni otdelni chasti:
    • vokalizum v ydarena srichka (pod ydarenie)
    • vokalizum v neydarena pozicia
  
  
  • ►►  Otrazhenieto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Otrazhenieto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia (.. skrij ..)
    
    
    • Na zapad ot jatovata granica vlastva ekavizmut.
    
    
    • Ekavizmut e vuzpriet v normativniut pravogovor na bulgarskiut ezik.
      • Na mehstoto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia se chyva zvyk E.
    
    
    • Ekavizmut e vuzpriet i v otechestveno-frontovskiut pravopis.
      • Na mehstoto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia se pishe bykva Е.
    
    
    • Na iztok ot jatovata granica vokalizmut v neydarena pozicia po-chesto e razmit.
      
      
      • Na mehstoto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia
      • mozhe da se chye kakto zvykut E,
      • sus sredno do silno smekchavane na predishnata suglasna,
      • taka i vseki zvyk meghy JЪ i JA
      • sus silno smekchavane na predishnata suglasna.
      
      
      • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
      • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние
  
  
  • ►►  Otrazhenieto na starata glasna Ѣ v ydarena srichka (pod ydarenie):
    • jàkavsko pravilo (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Otrazhenieto na starata glasna Ѣ v ydarena srichka (pod ydarenie):
    • jàkavsko pravilo (.. skrij ..)
    
    
    • Na zapad ot jatovata granica e vlastval ekavizmut.
      • Na mehstoto na staroto Ѣ se chyva zvyk E kakto v neydarena pozicia, taka i pod ydarenie.
    
    
    • Obache v normativniut pravogovor na bulgarskiut ezik vuzprieto ot osnovnite iztochni dialekti e slednoto jàkavsko pravilo:
      
      
      • Pod ydarenie na mehstoto na starata glasna Ѣ zvychi JA/Я,
      • i to naistina kato JA, a ne kato JЪ,
      • osven ako sledva meka suglasna ili predna glasna.
      
      
      • Predna glasna e edna ot И, Е, Ѣ, kato e dobre tyka da se dobavjut Я i Ю.
      • Primeri, kogato zaradi predna glasna v sledvaqata srichka na dymata ydarenata glasna Ѣ zvychi E:
        • живѣя̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣя̨т, живѣйте, живѣейки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣха̨
        • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
        • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкиня, нѣмци, пѣсен, цвѣте
      • Primeri na izkljychenia, kogato vupreki prednata glasna v sledvaqata srichka, ydarenata glasna Ѣ zvychi JA/Я:
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Meka suglasna e Й,Ж,Ш,Щ,Ч, kakto i vsehka suglasna predi Я, Ю i Ь.
      • Primeri, kogato zaradi posledvaqa meka suglasna ydarenata glasna Ѣ zvychi E:
        • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
        • нѣщо, нѣчий, вѣщ, прѣчка
      
      
      • Primeri, kogato ydarena glasna Ѣ zvychi JA/Я, ponezhe nito sledva predna glasna, nito meka suglasna:
        • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
        • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
        • нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋как
        • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
        • [ти,той,тя,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
        • [тѣ] пѣ̋ха̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
      • Primeri na izkljychenia, kogato ydarena glasna Ѣ zvychi E, makar che ne sledva nito predna glasna, nito meka suglasna:
        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      
      
    • Primeri za prilozhenie na jàkavskoto pravilo za promenlivoto Ѣ v ydarena srichka:
      
      
      • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
      • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
      • нѣ̋кой, нѣ̋коя, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчий
      • всѣ̋кой, всѣ̋коя, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
      • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
      • смѣ̋на, смѣни, смѣням, промѣ̋на, промѣни, промѣням
    
    
    • Primeri na izkljychenia ot jàkavskoto pravilo za promenlivoto Ѣ v ydarena srichka:
      
      
      • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Zaemki ot ryski, curkovno-slavjanski ili zapadno-bulgarski, ili puk novoobrazyvania:
        
        
        • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
        • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
        • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
        • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (войнишка) мѣшка
        • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
        • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
        • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
        • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно
    
    
    • Navehrno ste zabelehzali, che kogato starata glasna Ѣ pod ydarenie zvychi kato JA/Я, pishu ju s diakritichen znak Ѣ̋.
    • Mozhete i da ne obruqate vnimanie na tozi diakritichen znak. Toj e samo za yteshenie na ljybitelite na otechestveno-frontovskiut pravopis.
    • (.. skrij otrazhenieto na starata glasna Ѣ pod ydarenie ..)
  
  
  • ◄► Nehkoi xora, v rodniut govor na koito go nehma jàkavskoto pravilo, ponehkoga izpadat v xiper-jakavizum i proiznasjat, a dori i pishut бяли i голями.
    
    
    • Redno e èkavskoto proiznoshenie (ekavizmut) da se razreshi kato dopystim variant na pravogovorut.
    • Ne pravi chest na xora, ysvoili jàkavskoto pravilo oqe v detstvoto si kato chast ot rodniut si govor, da se prismivat ili da pravjut zabelezhka na xora s èkavsko proiznoshenie.
    • Tazi otechestveno-frontovqina trehbva reshitelno da se otxvurli, za da se otvori mehsto za bulgarqinata.
    
    
    • Kak da e, tova beshe otklonenie, temata tyka e pravopisut, a ne pravogovorut.
  
  
  • ►►  Vuzmozhni sposobi da se otrazi "promenlivoto Ѣ" v pravopisut (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Vuzmozhni sposobi da se otrazi "promenlivoto Ѣ" v pravopisut (.. skrij ..)
    • 
      
    • ◄► Pri razsugheniata tyk ot znachenie su samo bykvite. Diakritichnite znaci gi polzvam samo za ytochnenie na proiznoshenieto i etimologiata i mogut da se propyskat.
    
    
    • ►►  Slednite tri principa mogut da se postavjat v osnovata na pravopisut (.. pokazhi ..)
    • ►►  Slednite tri principa mogut da se postavjat v osnovata na pravopisut: (.. skrij ..)
      
      
      • Fonetichen. Naj-vazhni su fonemite (zvykovete). Pishe se taka, kakto se proiznasja.
      • Morfologichen. Naj-vazhnoto e morfemite - predstavki, koreni, nastavki, okonchania - da su dobre razpoznavaemi.
      • Istoricheski. Naj-vazhnoto e da se pishe taka, kakto su pisali i v minuloto.
      
      
      • Redno e edin ot tezi tri principa da se slozhi v osnovata na pravopisut i neobosnovani otklonenia ot izbraniut princip da ne se dopyskat.
      
      
      • Ako tova ne e taka, pravopisut se otdava na eklektika i sybektivizum.
      
      
      • Za bulgarskiut oficialen pravopis vinugi se e schitalo, che toj e osnovan na morfologichniut princip.
      • Taka i trehbva da si ostane. Otkloneniata ot morfologichniut princip sledva da se okastrjut i obezsiljut.
      
      
      • Osven pri bulgarski, morfologichniut princip e v osnovata na pravopisut pri ryski i nemski. Fonetichniut - pri srubski i tyrski. Istoricheskiut - pri grucki i anglijski.
    
    
    • ►►  Mogu da nabelezhu tri sposoba, po koito javlenieto "promenlivo Ѣ" da se otrazi v pravopisut (.. pokazhi ..)
      
    • ►►  Mogu da nabelezhu tri sposoba, po koito javlenieto "promenlivo Ѣ" da se otrazi v pravopisut: (.. skrij ..)
      
      
      • Jàkavski Takuv e validniut v momentu otechestveno-frontovski pravopis. Jàkavskiut sposob e izraz na fonetichniut princip na pravopisut. Toj e otstuplenie ot osnovniut za bulgarskiut pravopis morfologichen princip. Tova otstuplenie e bilo nalozheno prez 1945 predimno po politicheski prichini, kato chast ot "borbata" s taka narecheniut "veliko-bulgarski shovinizum", a suqo taka s cel da se otvori mehsto za novosuzdavaqiut se makedonski literatyren jazik. Pri otechestveno-frontovskiut pravopis se pretovarva bykvata Я (malkiut jys), chieto zvychene kato JA e pridobito pod rysko vlianie.
        • Primer: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Èkavski. Ako jatoviut sposob za otrazjavane na "promenlivoto Ѣ" v pravopisut, sposob validen do 1945, beshe zamenen s èkavski, to sustojatelnostta na bulgarskiut pravopis i suotvetstvieto my s vuzprietiut osnoven za nego morfologichen princip nehmashe da budut narysheni. Pri èkavskiut sposob "promenlivoto Ѣ" se oznachava samo s bykvata Е, a zvycheneto ih kato JA bi moglo da se markira s diakritichen znak. Imalo e yslovia prez 1945 da se napravi tova. V ryski bykvata Е suqo taka ima variant s diakritichen znak - Ё, pri kojto tja zvychi JO, sreqa se samo pod ydarenie i mozhe da se zamesti s obiknoveno Е. Tazi ryska praktika e dobur primer i bi mogla lesno da bude pobulgarena. No tova e bilo v protivorechie s politicheskata poruchka. Az sega nehmashe da se seqam za bykvata Ѣ, ako prez 1945 behxu vuveli èkavski pravopis.
        • Primer: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Jatov. Jatoviut sposob za otrazjavane na "promenlivoto Ѣ" e bil vuzpriet v bulgarskiut pravopis predi 1945. Toj suotvetstva kakto na osnovniut morfologichen princip na pravopisut, taka i na istoricheskiut princip. Istoricheskata bykva Ѣ se izpolzva za "promenlivoto Ѣ". Javlenieto "promenlivo Ѣ" v bulgarskiut ezik osmislja zapazvaneto na starata bykva Ѣ i v nashite moderni vremena, za razlika ot drygi stari bykvi, koito su veche nepotrebni. V tekstut, kojto chetete, e prilozhen tozi jatov sposob. Zvycheneto kato JA e markirano s nezadulzhitelen diakritichen znak.
        • Primer: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • Tozi ocherk se dava v chetiri pravopisni varianta:
        • Post-moderen pravopis
        • Otechestveno-frontovski pravopis
        • Èkavsko-surbomanski pravopis
        • Bulgarska latinica
        
        
        • Pri purviut, pri predpochitaniut ot mene post-moderen pravopis, se prilaga jatoviut sposob. V momentu chetete tozi tekst taka.
        • Pri vtoriut, pri otechestveno-frontovskiut, se prilaga jàkavskiut sposob.
        • Pri poslednite dva pravopisni varianta se prilaga èkavskiut sposob.
      • (.. skrij objasnenieto za jàkavski, èkavski, jatov pravopis ..)
    • (.. skrij razsugheniata za pravopisut na "promenlivoto Ѣ" ..) .. kum nachaloto ..
  
  
  • (.. skrij objasnenieto na javlenieto "promenlivo Ѣ" ..) .. kum nachaloto ..


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v korenite (.. pokazhi ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v korenite (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)
  
  
  • ◄► Za pisaneto na bykvata Ѣ v korenite nehma obqo pravilo.
    
    
    • Nehkoga Ѣ i E su bili razlichni glasni zvykove, taka kakto sega A i O su razlichni glasni zvykove.
    • Pisheli su Ѣ ili Е (ili puk А ili О) spored tova, koeto se chyva, a ne spored nehkakvo pravilo.
    
    
    • I zatova sega slychaite na bykva Ѣ v korenite trehbva prosto da se zapomnjut.
    • Ili da se pravi spravka v rechnik.
    • Po-doly v tozi razdel e daden spisuk na nehkoi koreni s bykvata Ѣ.
  
  
  • ◄► I vse pak, ima slychai, kogato proiznoshenieto mozhe da podskazhe bykvata Ѣ.
    • Tezi slychai gi dava javlenieto "promenlivo Ѣ".
    • Primeri:
      • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
      • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът, гнѣвен, разгнѣвен
      • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът, крайбрѣжие
      • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
      • .. i mnogo drygi.
  
  
  • ►►  Otrazhenieto na pra-slavjanskiut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Otrazhenieto na pra-slavjanskiut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ (.. skrij ..)
    
    
    • ◄► Ablaut-ut (òtglasut) e nasleden ot PIE (pra-indo-evropejski) i v pra-slavjanski verojatno e bil vse oqe osmislen. Zatova go naricham pra-slavjanski Ablaut.
      
      
      • Ablaut-ut predstavljava promehna na korennata glasna v razlichnite dymi i v razlichnite slovoformi.
      • Sledi ot nego ima i v drygi indo-evropejski ezici, ako ne v povecheto ot tehx.
        • Sledi v anglijski: give - gave; speak - spoke
        • Sledi v grucki: βροχή (dugh) - βρέχει (vali dugh); λόγος (slovo) - λέγω (kazvam)
        • Sledi v bulgarski: lozhe - lezhu; sveqta qe dogori - sveqta dogarja
      • Ablaut-ut mozhe da predstavljava promehna na glasnata v glasna s drygo kachestvo ..
      • .. ili puk s drygo kolichestvo - promehna na kratka glasna v dulga ili obratno.
      • No vse si e Ablaut.
      • V nikoj suvremenen indo-evropejski ezik Ablaut-ut ne e veche osmislen. Ne e bil osmislen v staro-slavjanski (staro-bulgarski). Ablaut-ът obache si ostava osmislen v semitskite ezici (naprimer v arabski).
    
    
    • ◄► Imalo v staro-slavjanski (staro-bulgarski) dosta slychai na Ablaut meghy glasnite Ѣ i E. Sega nie trydno razlichavame dali e bilo Ѣ ili Е. Ponehkoga javlenieto "promenlivo Ѣ" pomaga.
      • Primeri: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
    
    
    • ◄► Sega obache nie ne mozhem da razberem zaqo v edin i suq koren se pishut razlichni glasni bykvi, osven ako ne znaem govorimo staro-bulgarski ezik:
      • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
      • А пък рѣчта се състои от изречения.
    
    
    • ◄► V suglasie s morfologichniut princip, osnoven za nashiut pravopis,
      • i pred vid na tova, che pri tozi proekt za pravopisna reforma
      • pisaneto na bykvata Ѣ nikoga ne e zadulzhitelno,
      • to priemam, che v slychaite na pra-slavjanski Ablaut
      • e razresheno da se pishe bykva Ѣ,
      • stiga tazi glasna da se sreqa pone v edna slovoforma.
      • V chastnost, razresheno e da se pishe Ѣ vuv:
      • ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
    • (.. skrij otrazhenieto na pra-slavjanskiut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ ..)
  
  
  • ►►  Vuvlichaneto na malkiut jys v javlenieto "promenlivo Ѣ" (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Vuvlichaneto na malkiut jys v javlenieto "promenlivo Ѣ" (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)
    
    
    • ►►  Malkiut jys e predna nosova glasna v staro-slavjanski (staro-bulgarski). (.. pokazhi ..)
    • ▼▼  Malkiut jys e predna nosova glasna v staro-slavjanski (staro-bulgarski). (.. skrij ..)
      • Taka se naricha i kirilskata bykva za tazi glasna (Я,Ѧ).
      
      
      • V staro-bulgarski (staro-slavjanski) malkiut jys se e proiznasjal kato nosovo E.
      • Glasna s takova zvychene ima v suvremenniut polski ezik,
      • kudeto se oznachava s opashata bykva Ę.
      • Tazi glasna se sreqa v imeto na bivshiut polski prezident:
      • [Lex] Valensa: Wałęsa.
      
      
      • Prez 13-ti i 14-ti vek malkiut jys v bulgarski vse oqe
      • zvychal kato nosovo E, kakto i dosega toj zvychi v polski,
      • no posle ezikut ni prenebregnul nosoviut prizvyk
      • i malkiut jys se vlehl v glasnata E, suvpadajki s neju.
      • Tova e stanulo predi razprostranenieto na ekavizmut.
    
    
    • ◄►  Pri normalno razvitie na stariut maluk jys v bulgarski ezik toj preminava v E i se pishe s bykvata Е.
      • Primeri: ред, често, чедо, агне, момче, пет, девет, десет
      • Zabelezhka: Najden Gerov v rechnikut si oznachava stariut maluk jys s bykvata Я.
      • Zabelezhka: Kogato bykvata Е proizxogha ot malkiut jys, mozhe da ih se slozhi opashlę.
      • Primeri: ре̨д, че̨сто, че̨до, агне̨, момче̨, пе̨т, деве̨т, десе̨т
    
    
    • ◄►  Bulgarskiut ezik izobilstva sus zaemki ot ryski i curkovno-slavjanski, v koito stariut maluk jys zvychi kato JA.
      • Tova e ediniut problem.
      • Primeri: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
      • Zabelezhka: V tozi slychaj ne vurvi diakritichniut znak opashlę̀, zaqoto pokazva proizxod na bykvata Я̨ ot jotiran golehm jys i zvychene kato JЪ.
    
    
    • ◄►  Ponehkoga v bulgarskiut ezik se slychva glasnata E,
      • nezavisimo dali proizxogha ot po-staro E ili ot maluk jys,
      • da premine v Ѣ i da simylira
      • javlenieto "promenlivo Ѣ" ili puk
      • javlenieto "pra-slavjanski Ablaut".
      • Tova e drygiut problem.
      • Primeri:
        
        
        • Pod vlianieto na dymata "лѣ̋в", glasnata E v korenut na dymata "десен" se e promenila v Ѣ i sega se pishe s bykvata Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
        
        
        • Pod vlianieto na dymata "свѣ̋т" (svetut, beliut sveht) malkiut jys v korenut све̨т e preminul v Ѣ: свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
          Tova mozhe da se e slychilo i pod vlianieto na curkovno-slavjanski.
        
        
        • Pod vlianieto na slychai kato "ще седне - сѣ̋да" i "ще легне - лѣ̋га", se e promenil vuv Ѣ malkiut jys v nehkoi dymi.
          
          Primeri:
          
          ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
          ще сте̨гне - стѣ̨̋га
          ще зате̨гне - затѣ̨̋га
          
          Mnogo e sumnitelno kak se pishe dymata "тѣ̨̋га" - mozhe bi "тяга" kato rysizum?
    
    
    • ◄► V suglasie s morfologichniut princip, osnoven za nashiut pravopis,
      • i pred vid na tova, che pri tozi proekt za pravopisna reforma
      • pisaneto na bykvata Ѣ nikoga ne e zadulzhitelno,
      • to priemam, che v slychaite na star maluk jys, preminul v Ѣ,
      • e razresheno v tozi koren da se pishe bykva Ѣ,
      • stiga tazi glasna da se sreqa pone v edna slovoforma.
      • V chastnost, razresheno e da se pishe Ѣ vuv:
      • ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
      • Makar che predpochitam "те̨гло, те̨жък", i tova suqo e razresheno.
      • Nalichen e i diakritichniut znak "opashlę̀", za da pokazhe jysov proizxod.
    
    
    • (.. skrij vuvlichaneto na malkiut jys v javlenieto "promenlivo Ѣ" ..)
  
  
  • ►►  Ryskoto pulnoglasie i pravopisut na bykvata Ѣ v bulgarski (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Ryskoto pulnoglasie i pravopisut na bykvata Ѣ v bulgarski (.. skrij ..)
    
    
    • ◄► Pulnoglasie se nabljydava v slednite ryski (iztochno-slavjanski) formi:
      • берег, середина, переход, селезенка
      • {normalen glasezh: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (dalak)}
      • Pulnoglasieto se xarakterizira s dopulnitelna srichka.
    
    
    • ◄► Kogato v Rysia vuzprieli staro-curkovno-slavjanskiut ezik za pismen,
      • proiznoshenieto i pravopisut my
      • bili prigodeni kum mestniut izgovor.
      • V nehkoi slychai bili suchetani
      • mestnite pulnoglasni formi sus
      • staro-slavjanskite (staro-bulgarskite),
      • pri koeto dopulnitelnata pulnoglasna srichka otpadala,
      • no puk glasnata E ot pulnoglasnata forma
      • zamenjala staro-slavjanskoto Ѣ.
      
      
      • Tova se otrazilo i v stariut (do 1918) ryski pravopis.
    
    
    • ◄► Kogato v krajut na 19-ti vek razrabotvali novo-bulgarskiut pravopis,
      • za osnova slyzhel stariut (do 1918) ryski pravopis.
      • Videhno bilo nesuotvetstvieto s bulgarskite govori.
      • Pravopisut bil popraven:
      • vupreki che na ryski se pishelo "среда",
      • prielo se na bulgarski da se pishe "срѣда".
      
      
      • Propysnuto bilo pobulgarjavaneto na nehkoi dymi.
      • Naprimer, члѣн.
    • (.. skrij vlianieto na ryskoto pulnoglasie ..)
  
  
  • (.. skrij pravopisut na bykvata Ѣ v korenite ..)


• ►►  Stixotvorenie kato pomagalo za ryskite ychenici pri ysvojavane na bykvata Ѣ (.. pokazhi ..)
  
  
• ▼▼  Stixotvorenie kato pomagalo za ryskite ychenici pri ysvojavane na bykvata Ѣ (.. skrij ..)

  Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
  Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
  Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
  Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
  И за горькiй тотъ обѣдъ
  Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
  Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
  Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
  Вѣжа и желѣзо съ ять, --
  Такъ и надобно писать.
  Наши вѣки и рѣсницы
  Защищаютъ глазъ зѣницы,
  Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
  Ночью каждый человѣкъ...
  Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
  Нѣмецъ вѣники связалъ,
  Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
  За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
  Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
  Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
  Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
  Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
  Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
  Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
  Надо мирно споръ рѣшить
  И другъ друга убѣдить...
  Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
  Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
  Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
  Надъ увѣчнымъ издѣваться...

• ►►  Spisuk na nehkoi koreni s bykvata Ѣ. (.. pokazhi ..)
• ▼▼  Spisuk na nehkoi koreni s bykvata Ѣ. (.. skrij ..) (.. pokazhi vsichko ..)
  Podredbata e samo po purvata bykva.
  Trehbva da tursite korenite.
  Naprimer, za dymata "залѣсявам" trehbva da tursite na bykvata Л dymata "лѣс".
  Ako ne namerite nehkoj koren, pishete go s Е, a ne s Ѣ, ponezhe taka nehma kak da sburkate.
  
  
  • Б
  • Б (.. skrij ..)
    • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдя̨, да набѣдя̨, бѣлѣг, бѣся̋, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣся̨, бѣсило
    • Obache: бера̨
  • В
  • В (.. skrij ..)
    • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋за̨, влѣка̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣся̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣся̨, бѣсило, вѣя̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
    • Obache: везна, ведър, наведен, сведен
  • Г
  • Г (.. skrij ..)
    • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣя̨, заговѣзни, грѣя̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, [що-]годѣ
    • Obache: греба̨
  • Д
  • Д (.. skrij ..)
    • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣля̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмя̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋ам, да дѣ̋на̨
    • Obache: ден, днес, дера̨, дреха
  • Ж
  • Ж (.. skrij ..)
    • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
    • Obache: жена, желание
  • З
  • З (.. skrij ..)
    • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣя̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам
    • Obache: земя
  • К
  • К (.. skrij ..)
    • крѣхък, крѣпък, крѣпя̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщя̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
    • Obache: кмет
  • Л
  • Л (.. skrij ..)
    • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжа̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋за̨, да излѣ̋за̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣя̨, люлѣя̨, лѣя̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпя̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
    • Obache: лек, лесен, ленен, летя̨, леща, прѣлест
  • М
  • М (.. skrij ..)
    • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣря̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣся̨, смѣс, мѣшан, мѣня̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
    • Obache: метър, месо, меля̨, мед-медът, (общоселска) мера̀
  • Н
  • Н (.. skrij ..)
    • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец,
    • Obache: не, да донеса̨
  • О
  • О (.. skrij ..)
    • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
    • Obache: орел, още
  • П
  • П (.. skrij ..)
    • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвя̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣя̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтя̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстя̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣя̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел
    • Obache: пређа, пека̨, Петър
  • Р
  • Р (.. skrij ..)
    • рѣжа̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣка̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣка̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдя̨, рѣдѣя̨, рѣша̨, срѣсвам, да рѣша̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
    • Obache: ред, рев, ревност
  • С
  • С (.. skrij ..) (.. razguni ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение, свѣж, освѣжавам, свѣжест, свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив, слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден, скрѣж, заскрѣжен, слѣ̋п, слѣпец, слѣпок, смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх, смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се, сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо, смѣ̋там, смѣтка, смѣтало, смѣт, смѣтище, снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен, спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам, срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд, срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане, стрѣла, стрѣлям, изстрѣл, сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд, сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви, сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен, сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨, стѣна, многостѣн, сѣно, сѣнокос, свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина, смѣ̋на, смѣням, смѣс, стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха, свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство, съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨, съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен, сѣ̋ра, сѣрен
    • Obache: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
    С (.. skrij ..) (.. svij ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
    • свѣж, освѣжавам, свѣжест
    • свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив
    • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
    • скрѣж, заскрѣжен
    • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
    • смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
    • смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се
    • сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
    • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
    • смѣт, смѣтище
    • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
    • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
    • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
    • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
    • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
    • сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
    • сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
    • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
    • сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨
    • стѣна, многостѣн
    • сѣно, сѣнокос
    • свирѣп, сѣвер, съвсѣм
    • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
    • смѣ̋на, смѣням, смѣс
    • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
    • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
    • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨
    • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
    • сѣ̋ра, сѣрен
    • Obache: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
  • Т
  • Т (.. skrij ..)
    • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣя̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣша̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
    • Obache: тека̨
  • Х
  • Х (.. skrij ..)
    • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
    • Obache: хребет
  • Ц
  • Ц (.. skrij ..)
    • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣля̨̀, цѣря̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ;̀ля̨, цѣна, оцѣнка, цѣня̨, цѣ̋р (дърво), цѣдя̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпя̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
    • Obache: цех
  • Ч
  • Ч (.. skrij ..)
    • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
    • Obache: чело
  • Щ
  • Щ (.. skrij ..)
    • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
    • Obache: дъщеря
  • Ѣ
  • Ѣ (.. skrij ..)
    • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
    • Obache: ям, да прѣям, да доям


• ◄►  (.. skrij razdelut za Ѣ ..)    .. kum nachaloto ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Belezhki po izpolzvaniut v tozi ocherk pravopis (.. pokazhi  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Belezhki po izpolzvaniut v tozi ocherk pravopis (.. skrij  ..)
  
  
  • Tozi ocherk se dava v chetiri pravopisni varianta:
    
    
    • Post-moderen pravopis
    • Otechestveno-frontovski pravopis
    • Ekavsko-surbomanski pravopis
    • Bulgarska latinica
    
    
    • Vsizhki tezi pravopisni varianti se osnovavat na standartnoto proiznoshenie na normativniut bulgarski ezik.
    • Meghy tezi chetiri varianta mozhe da se prevkljychva s bytoni, koito su dadeni malko po-gore, kakto i naj-gore v dehsno.
  
  
  • Избрали сте българска латиница.
  • Izbrali ste bulgarska latinica.
  
  
  • Правописни правила за българската латиница (.. pokazhi gi  ..)
  • Правописни правила за българската латиница (.. skrij gi  ..)
    
    
    • Това не е транскрипция на латиница.
    • Tova ne e transkripcia na latinica.
    
    
    • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
    • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
      
      
      • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
      • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
      
      
    • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
    • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
      
      
      • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
      • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
      
      
      • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
      • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
      
      
      • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
      • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
      
      
    • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
    • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
      
      

      • A

        a

        А

        Я ≠ Ѣ̋

        JA

        Ja

        ja

        Ä

        ä

        B

        b

        Б

        C

        c

        Ц

        Ч

        CH

        Ch

        ch

        Č

        č

        D

        d

        Д

        E

        e

        Е

        Я = Ѣ̋

        EH

        Eh

        eh

        E̋

        e̋

        F

        f

        Ф

        G

        g

        Г

        Ђ = ЖД

        GH

        Gh

        gh

        Ǧ

        ǧ

        I

        i

        И

        Ѝ

        IH

        Ih

        ih

        Ï

        ï

        J

        j

        Й

        K

        k

        К

        L

        l

        Л

        M

        m

        М

        N

        n

        Н

        O

        o

        О

        ЙО,ЬО

        JO

        Jo

        jo

        Ö

        ö

        P

        p

        П

        Q

        q

        Щ

        R

        r

        Р

        S

        s

        С

        Ш

        SH

        Sh

        sh

        Š

        š

        T

        t

        Т

        U

        u

        Ъ

        Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

        JU

        Ju

        ju

        Ü

        ü

        V

        v

        В

        W

        w

        Ў

        X

        x

        Х

        Џ = ДЖ

        XH

        Xh

        xh

        X̌

        x̌

        Y

        y

        У

        Ю

        JY

        Jy

        jy

        Ÿ

        ÿ

        Z

        z

        З

        Ж

        ZH

        Zh

        zh

        Ž

        ž

      
      
      • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
      • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
      
      
      • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
      • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
      
      
      • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
      • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.
      
      
      • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
      • V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otechestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznachna.
        
        
        • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
        • Tja mozhe da zvychi JЪ i togava na latinica se pishe ju ili ü.
        
        
        • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣстото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
        • Tja mozhe da zvychi JA, namirajki se na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe eh ili e̋.
        
        
        • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
        • Tja mozhe da zvychi JA, bez da е na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe ja ili ä.
    
    
    • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
    • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
      
      
      • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
      • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
      
      
      • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
      • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
      
      
      • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
      • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
    
    
    • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
    • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
      
      
      • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
      • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
      • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
      • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
      • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
      • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
      • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
      • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
      • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
      
      
      • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
      • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в кравесловието, е прѣодолѣ̋но.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se oznachava s bykvata U - i v glagolnite okonchania, i v opredelitelnite chlenove. Taka loshoto nasledstvo, porodeno ot nehkogashnata ni tradicia da pishem glyxonehmo Ъ v kraeslovieto, e preodolehno.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
    
    
    • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.
    
    
    • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
    • .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica .. .. kum nachaloto ..
  
  
  • .. Skrij belezhkite po izpolzvaniut v tozi ocherk pravopis .. (.. skrij vsichki komentari ..)  (.. svij gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

---

►►   2. Koga se piše bykvata Ѣ (ät, E dvojno)   (.. pokaži ..)

(.. pokaži razdelut za Ѣ ..)    .. kum načaloto ..

▼▼   2. Koga se piše bykvata Ѣ (ät, E dvojno)   (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)

• ◄► Ako ne ste pročeli obqiut razdel (preambÿlut), vurnete se purvo na nego.


• ◄► Bykvata Ѣ se čete ili kato E, ili kato JA (Я).
  
  
  • Kogato spored pravogovorut bykvata Ѣ se proiznasä kato JA (Я), pišu ü s diakritičen znak: Ѣ̋.
  
  
  • Bykvata Ѣ može vinugi da se proiznasä kato Е: èkavskoto proiznošenie e estestveno za mnogo bulgarski govori i ne biva da bude zabranävano.


• ◄► Pravilata za pisane na bykvata Ѣ qe budut razgledani spored poziciata v dymata.
  
  
  • Bykvata Ѣ v predlozi i predstavki
  • Bykvata Ѣ v mestoimenia, opredelitelni členove i čislitelni imena
  • Bykvata Ѣ v nastavki (afiksi)
  • Bykvata Ѣ v okončania
  • Bykvata Ѣ v korenite


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v predlozi i predstavki (.. pokaži ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v predlozi i predstavki (.. skrij ..)
  
  
  Slednite predstavki i predlozi se pišut črez bykvata Ѣ:
  
  • прѣ- (прѣ̋-)
  • прѣд-, прѣд, прѣди
  • слѣд-, слѣд
  • срѣд-, срѣд
  • чрѣз-, чрѣз
  
  
  • Obače: перестройка


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v mestoimenia, opredelitelni členove i čislitelni imena (.. pokaži ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v mestoimenia, opredelitelni členove i čislitelni imena (.. skrij ..)
  
  
  • Tozi podrazdel bi tre̋bvalo da e izčerpatelen.
  
  
  • Čislitelnite двѣ i двѣста (kakto i arxaičnoto двѣстѣ) se pišut s bykvata Ѣ.
  
  
  • Opredelitelnite členove -тѣ i -тѣ̋х se pišut s bykvata Ѣ.
    
    
    • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
    • Десеттѣ Божи заповѣди
    • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
    
    
    • Istinskite pravila za opredelitelnite členove v bulgarskiut ezik
  
  
  • S bykvata Ѣ se pišut i slednite formi na lični mestoimenia:
    
    
    • Nominativni formi (imenitelen padež): тѣ
    • Akyzativni formi (vinitelen padež): тѣ̋х
    • Datelni formi: тѣ̋м/тѣм, менѣ, тебѣ
      • .. Горице ле люлякова .. стори менѣ пѫт да мина̨ ..
  
  
  • S bykvata Ѣ se pišut ne̋koi formi na pokazatelnite mestoimenia:
    
    
    • тѣзи, онѣзи, тѣз, онѣз
  
  
  • S bykvata Ѣ se pišut formite na neopredelitelnite mestoimenia:
    
    
    • нѣ̋кой, нѣ̋какъв, нѣ̋къдѣ, нѣ̋кога, нѣ̋как
    • нѣщо, нѣчий
  
  
  • S bykvata Ѣ se pišut formite na obobqitelnite mestoimenia:
    
    
    • всѣ̋кой, всѣ̋какъв, всѣ̋как, всѣ̋кога, всѣ̋къдѣ, навсѣ̋къдѣ
    • всѣки


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v nastavki (afiksi) (.. pokaži ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v nastavki (afiksi) (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)
  
  
  • ►►  Nastavkata -ение/-ѣние (.. pokaži ..)
    
    
  • ▼▼  Nastavkata -ение/-ѣние (.. skrij ..)

    Da, ima dymi прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.
    
    No ima i събрание, зловоние, униние.
    
    Za nastavka sledva da se sčita samo častta -ние.
    Glasnata pred neü sledva da se sčita za čast ot korenut.
    
    A za korenite pravila ne̋ma.

  • ►►  Glagolnata nastavka -Ѣ- (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Glagolnata nastavka -Ѣ- (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)
    
    
    • ►►  Ima mnogo glagoli s nastavka -Ѣ-. (.. pokaži ..)
      
      
    • ▼▼  Ima mnogo glagoli s nastavka -Ѣ-: (.. skrij ..)
      
      
      • живѣя̨, жалѣя̨, милѣя̨, копнѣя̨, старѣя̨, младѣя̨
      • да прѣживѣя̨, да оглупѣя̨, да поумнѣя̨, да овдовѣя̨, да осиротѣя̨, да успѣя̨
      • да ослѣпѣя̨, да се разболѣя̨, да оздравѣя̨, да оцѣлѣя̨
      • пѣя̨, вѣя̨, грѣя̨, сѣя̨, зѣя̨, лѣя̨, люлѣя̨, блѣя̨
      • бѣлѣя̨ се, чернѣя̨ се, синѣя̨ се, зеленѣя̨ се, жълтѣя̨ се
      
      
      • Da otbeležim, če vsički glagoli s nastavka -Ѣ- su silni, i konkretno - te su ot purvo spreženie.
      
      
    • ►►  Osobenosti na glagolnata nastavka -Ѣ- sled Ж-Ш-Ч. (.. pokaži ..)
      
      
    • ▼▼  Osobenosti na glagolnata nastavka -Ѣ- sled Ж-Ш-Ч: (.. skrij ..)
      
      
      • Pone̋koga sled Ж-Ш-Ч nastavkata -Ѣ- se izmenä v -А-: скучая̨, величая̨.
      • Pone̋koga sled Ж-Ш-Ч nastavkata -Ѣ- ne se izmenä: да оглушѣя̨, да възмѫжѣя̨.
      • A pone̋koga v ezikut ni ima kolebanie: да закопчая̨/закопчѣя̨.
      
      
    • ►►  Glagolite s nastavka -Ѣ- zapazvat tazi nastavka vuv vsički svoi formi. (.. pokaži ..)
    • ▼▼  Glagolite s nastavka -Ѣ- zapazvat tazi nastavka vuv vsički svoi formi. (.. skrij ..)

      	Segašno vreme	Aorist (minulo svuršeno vreme)	Imperfekt (minulo nesvuršeno vreme)	Imperativ (zapovedno naklonenie)
      az	живѣя̨ и се смѣя̨, докато възмѫжѣя̨, и не скучая̨	живѣ̋х и се смѣ̋х, докато възмѫжах, и не скучах	живѣѣх и се смѣѣх, докато възмѫжѣѣх, и не скучаѣх
      ti	живѣеш и се смѣеш, докато възмѫжѣеш, и не скучаеш	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше	живѣй и се смѣй, възмѫжѣй и не скучай!
      toj-tä-to	живѣе и се смѣе, докато възмѫжѣе, и не скучае	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше
      nie	живѣем и се смѣем, докато възмѫжѣем, и не скучаем	живѣ̋хме и се смѣ̋хме, докато възмѫжахме, и не скучахме	живѣѣхме и се смѣѣхме, докато възмѫжѣѣхме, и не скучаѣхме
      vie	живѣете и се смѣете, докато възмѫжѣете, и не скучаете	живѣ̋хте и се смѣ̋хте, докато възмѫжахте, и не скучахте	живѣѣхте и се смѣѣхте, докато възмѫжѣѣхте, и не скучаѣхте	живѣйте и се смѣйте, възмѫжѣйте и не скучайте!
      te	живѣя̨т и се смѣя̨т, докато възмѫжѣя̨т, и не скучая̨т	живѣ̋ха̨ и се смѣ̋ха̨, докато възмѫжаха̨, и не скучаха̨	живѣѣха̨ и се смѣѣха̨, докато възмѫжѣѣха̨, и не скучаѣха̨
      aktivno pričastie	живѣещ смѣещ се - нескучаещ	живѣ̋л и се смѣ̋л, докато възмѫжал, и не скучал	живѣѣл и се смѣѣл, докато възмѫжѣѣл, и не скучаѣл
      deepričastie - ostatučen infinitiv	живѣейки смѣейки се - не скучаейки	[можеш ли] живѣ̋? [недѣй] се смѣ̋! [можеш ли] възмѫжа? [недѣй] скуча!
      otglagolno suqestvitelno	живѣене - - скучаене
      pasivno pričastie		живѣ̋н - - -

      • V gornata tablica su dadeni vsički sintetični glagolni formi. Osven te̋x, bulgarskite glagoli imat analitični formi: ще живѣя̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
      
      
      • Zabeležete, če glagolut скучая̨ zapazva glasnata -А- ot nastavkata si vuv vsičkite si formi, taka kakto glagolut живѣя̨ zapazva glasnata -Ѣ- ot nastavkata si vuv vsičkite si formi.
      
      
      • Oburnete vnimanie na glagolut възмѫжѣя̨, kato go sravnite sus живѣя̨.
        Formite, pri koito promenlivoto Ѣ preglasä v JA (Я), na glagolut живѣя̨
        se pišut s ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
        dokato suqite formi na glagolut възмѫжѣя̨
        se pišut s А (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
        Obače: възмѫжѣли.
        Tova e otstuplenie ot morfologičniut princip na pravopisut, no go iziskva tradiciata.
        Alternativata - da se piše s ѣ̋
        (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
        razčita na diakritičen znak, obače diakritičnite znaci ne vinugi se ypotrebävat i ne vinugi se izobrazävat.
      
      
      • Perfektivnite glagoli (tezi ot svuršen vid) ne̋mat formi za otglagolno suqestvitelno, deepričastie i segašno aktivno pričastie.
      
      
      • Minulo pasivno pričastie imat samo prexodnite (tranzitivnite) glagoli.
        Ot pokazanite v tablicata, samo glagolut живѣя̨ e prexoden.
        Ot dryga strana, izmeǧy glagolite s nastavka ѣ ima mnogo prexodni,
        i te si imat formi za minulo pasivno pričastie:
        
        
        • да изживѣя̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
        • люлѣя̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
        • грѣя̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
        • да нагрѣя̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
      
      
      • Arxaičnata forma za ostatučen infinitiv vinugi suvpada - i po izgovor, i po pravopis - s aoristnata forma za 2-ro i 3-to lice v edinstveno čislo (ti-toj-tä-to).
      
      
      • (.. skrij pravopisut na glagolnata nastavka -Ѣ- ..) .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Aoristnata glagolna nastavka -Ѣ̋- (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Aoristnata glagolna nastavka -Ѣ̋- (.. skrij ..)
    
    
    • Glagolite, koito imat nastavka -Ѣ- vuv vsičkite si formi, su razgledani v predišniut podrazdel.
    
    
    • Tyk se razgleǧat glagolite, koito imat nastavka -Ѣ̋- samo v aoristnata si osnova, t.e. v minulo svuršeno vreme (aorist) i v pričastiata, obrazyvani ot tazi osnova, aktivnoto i pasivnoto.
    
    
    • Stava dyma samo za silnite glagoli.
      Slabite glagoli (tezi ot 3-to spreženie) imat osnova, zavuršvaqa na A ili JA(Я), i zavuršucite im ne se pišut s bykvata Ѣ (naprimer, събирам, раздѣлям - subiram, razdeljam).
    
    
    • Zavuršuk na aoristnata osnova na silen glagol može da bude vse̋koä glasna:

      Rečnikova forma na glagolut: segašno vreme, az	Zavuršuk na aoristnata osnova	Aoristna osnova	Aorist: az	Aorist: ti toj,tä,to Ostatučen infinitiv	Aorist: nie	Aorist: vie	Aorist: te	Aktivno pričastie	Pasivno pričastie
      пиша̨	А	писа-	писах	писа	писахме	писахте	писаха̨	писал,-а,-о писали	писан,-а,-о писани
      бера̨	А	бра-	брах	бра	брахме	брахте	браха̨	брал,-а,-о брали	бран,-а,-о брани
      да върна̨	А̨	върна̨-	върна̨х	върна̨	върна̨хме	върна̨хте	върна̨ха̨	върна̨л,-а,-о върна̨ли	върна̨т,-а,-о върна̨ти
      пека̨	О	пеко-	пекох	пече	пекохме	пекохте	пекоха̨	пекъл пекла,-о пекли	печен,-а,-о печени
      сѣка̨	О	сѣ̋ко-	сѣ̋кох	сѣче	сѣ̋кохме	сѣ̋кохте	сѣ̋коха̨	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли	сѣчен,-а,-о сѣчени
      да чуя̨	У	чу-	чух	чу	чухме	чухте	чуха̨	чул,-а,-о чули	чут,-а,-о чути
      плюя̨	Ю(JY)	плю-	плюх	плю	плюхме	плюхте	плюха̨	плюл,-а,-о плюли	плют,-а,-о плюти
      гоня̨	И	гони-	гоних	гони	гонихме	гонихте	гониха̨	гонил,-а,-о гонили	гонен,-а,-о гонени
      мая̨ се	Я(JA)	мая-	маях се	мая се	маяхме се	маяхте се	маяха̨ се	маял,-а,-о се маяли се
      да взема̨	Е̨	взе̨-	взех	взе	взехме	взехте	взеха̨	взел,-а,-о взели	взет,-а,-о взети
      да видя̨	Ѣ̋	видѣ̋-	видѣ̋х	видѣ̋	видѣ̋хме	видѣ̋хте	видѣ̋ха̨	видѣ̋л,-а,-о видѣли	видѣ̋н,-а,-о видѣни
      горя̨	Ѣ̋	горѣ̋-	горѣ̋х	горѣ̋	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о горѣли	горѣ̋н,-а,-о горѣни
      вървя̨	Ѣ̋	вървѣ̋-	вървѣ̋х	вървѣ̋	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о вървѣли	вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
      да умра̨	Ѣ̋	умрѣ̋-	умрѣ̋х	умрѣ̋	умрѣ̋хме	умрѣ̋хте	умрѣ̋ха̨	умрѣ̋л,-а,-о горѣли
      пѣя̨	Ѣ̋	пѣ̋-	пѣ̋х	пѣ̋	пѣ̋хме	пѣ̋хте	пѣ̋ха̨	пѣ̋л,-а,-о пѣли	пѣ̋т,-а,-о пѣти

      • Glagolite, koito imat nastavka -Ѣ- vuv vsičkite si formi i koito su razgledani v predišniut podrazdel, popadat v posledniut red na gornata tablica, markiran v zeleno.
      
      
      • V tozi podrazdel ni interesyvat redovete, markirani v žulto. Makar da ne̋mat bykva Ѣ v zavuršucite za segašno vreme, vuv formite, svurzani s aoristnata osnova (i pokazani v tablicata), te imat bykva Ѣ kato zavuršuk na osnovata (ne kato okončanie). V povečeto ot tezi slyčai bykvata Ѣ e napisana Ѣ̋, poneže zvyči JA pod ydarenie (Я, no ne JЪ).
      
      
      • Na redut v rozovo (мая̨ сe, кая̨ сe, лая̨) pisaneto s bykva Ѣ se zapazva za formite na imperfektut (minuloto nesvursheno vreme): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Formite na aoristut (minuloto svuršeno vreme) se pišut s Я, kakto e pokazano v tablicata.
      
      
      • Istoričeskite glasni Е,Ъ,Ь ne mogut da budut zavuršuk na aoristna glagolna osnova.
      • Malkiut ÿs e pokazan v tablicata kato Е̨, a golemiut - kato А̨.
      
      
      • Kogato zavuršukut na aoristnata osnova e О, nablÿdava se pra-slavänski otglas (Ablaut) О-Е-Ъ.
      
      
      • Minulo pasivno pričastie imat samo prexodnite (tranzitivnite) glagoli.
      
      
      • (.. skrij pravopisut na bykvata Ѣ v nastavki ..) .. kum načaloto ..


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v okončania (.. pokaži ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v okončania (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)
  
  
  • ◄► Ako ne̋koj sčita opredelitelnite členove za okončania, to da napomnü:
    
    
    • Opredelitelnite členove -тѣ i -тѣ̋х se pišut s bykvata Ѣ:
      
      
      • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
      • Десеттѣ Божи заповѣди
      • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
  
  
  • ◄► Bykvata Ѣ ne yčastva v okončania na prilagatelni imena.
  
  
  • ►►  Narečia, zavuršvaqi sus zvykovete E ili Я (JA), obiknoveno se pišut s bykvata Ѣ. (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Narečia, zavuršvaqi sus zvykovete E ili Я (JA), obiknoveno se pišut s bykvata Ѣ: (.. skrij ..)
    
    
    • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, зимѣ, лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋ (tova su stari lokativni formi)
    • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (tova su stari komparativni formi)
    • A suqo taka: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
    • Obache: не, още,въобще
  
  
  • ►►  Pisane na bykvata Ѣ v okončania na suqestvitelni imena (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v okončania na suqestvitelni imena (.. skrij ..)
    
    
    • S bykva Ѣ se pišut samo formi za množestveno čislo, proizlizaqi ot stari formi za dvojstveno čislo:
      • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ
    
    
    • Obače: мѫже, коне, свине
    • Obače: знания, поля̀
    • Obače: даскаля̀, женуря̀
  
  
  • ►►  Pisane na bykvata Ѣ v glagolni okončania (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v glagolni okončania (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)
    • • ◄► Slyčaite na pisane na bykvata Ѣ v glagolnite zavuršuci,
        • razgledani v predišniut podrazdel tyk i tyk,
        • se otnasät za osnovite, a ne za okončaniata na dymite.
        • Tyk qe oburnem vnimanie na glagolnite okončania.
    • • ◄► Забѣлѣжѣте и запомнѣте, че да не бъркате:
        • за разлика от опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за множествено число -тѣ,
        • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
        • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пиша̨т -тe:
        • стойтe си в кѫщи по врѣме на епидемия,
        • че да не Ви хвана̨т вируситѣ
        • и да бѫдетe здрави;
        • и бѫдѣтe здрави!
    • • ◄► Ima samo dva slyčaä, pri koito bykvata Ѣ
        • može da se piše v glagolno okončanie,
        • i to vse pri silni glagoli:
      
      
      • Imperativ (zapovedno naklonenie) v množestveno čislo
      • Imperfekt (minulo nesvuršeno vreme) v indikativ i imperfektivno (minulo nesvuršeno) aktivno pričastie
    
    
    • ►►  Bykvata Ѣ v imperativni glagolni okončania (.. pokaži ..)
    • ▼▼  Bykvata Ѣ v imperativni glagolni okončania (.. skrij ..)
      
      
      • Glagolite imat dve formi v imperativ (zapovedno ili povelitelno naklonenie): edna za edinstveno čislo ("ti") i edna za množestveno ("vie").
      
      
      • Slabite glagoli (tezi ot 3-to spreženie) i mnogo ot silnite glagoli obrazyvat imperativnite si formi s okončaniata -Й i -ЙТЕ (-J i -JTE):
        • Раздѣляй и владѣй! Раздѣляйте и владѣйте!
        • Имай, давай, вземай! Имайте, давайте, вземайте!
        • Живѣй, смѣй се, пѣй! Живѣйте, смѣйте се, пѣйте!
      
      
      • Ne̋koi silni glagoli obrazyvat ysečeni imperativni formi:
        • Влѣз, дръж, яж, виж! Влѣзте, дръжте, яжте, вижте!
      
      
      • Ostanulite silni glagoli obrazyvat imperativnite si formi s okončaniata -И i -ѢТЕ:
        • Събери, извади, умножи, раздѣли!
        • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
        • Чети, пиши, рѣши, запомни!
        • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!
        
        
        • Formite za množestveno čislo ("vie") imat bykvata Ѣ v okončanieto si.
        • Забѣлѣжѣте, če bykvata Ѣ može da se piše dori sled suglasnite Ж,Ш,Ч.
      • (.. skrij pravopisut na imperativnite glagolni okončania ..)
    
    
    • ►►  Bykvata Ѣ v glagolni okončania na imperfektut (.. pokaži ..)
    • ▼▼  Bykvata Ѣ v glagolni okončania na imperfektut (.. skrij ..)

      	Aorist	Imperfekt (minulo nesvuršeno vreme)					Aktivno pričastie na imperfektut	Aktivno pričastie na aoristut
      	ti toj-tä-to [az]	az	ti toj-tä-to	nie	vie	te	Minulo nesvuršeno aktivno pričastie	Minulo svuršeno aktivno pričastie
      живѣя̨ смѣя̨ се пѣя̨	живѣ̋[х]; смѣ̋[х]; се пѣ̋[х]	живѣѣх смѣѣх се пѣѣх	живѣѣше смѣѣше се пѣѣше	живѣѣхме смѣѣхме се пѣѣхме	живѣѣхте смѣѣхте се пѣѣхте	живѣѣха̨ смѣѣха̨ се пѣѣха̨	живѣѣл,-а,-о,-и смѣѣл,-а,-о,-и се пѣѣл,-а,-о,-и	живѣ̋л,-а,-о живѣли смѣ̋л,-а,-о се смѣли се пѣ̋л,-а,-о пѣли
      мая̨ се	мая[х] се	маѣх се	маѣше се	маѣхме се	маѣхте се	маѣха̨ се	маѣл,-а,-о,-и се	маял,-а,-о,-и се
      пиша̨	писа[х]	пишѣх	пишѣше	пишѣхме	пишѣхте	пишѣха̨	пишѣл,-а,-о,-и	писал,-а,-о,-и
      бера̨	бра[х]	берѣ̋х	берѣше	берѣ̋хме	берѣ̋хте	берѣ̋ха̨	берѣ̋л,-а,-о,берѣли	брал,-а,-о,-и
      мо̀га̨	можа̀[х]	мо̀жѣх	мо̀жѣше	мо̀жѣхме	мо̀жѣхте	мо̀жѣха̨	мо̀жѣл,-а,-о,-и	можа̀л,-а,-о,-и
      да върна̨	върна̨[х]	ако върнѣх	ако върнѣше	ако върнѣхме	ако върнѣхте	ако върнѣха̨	ако върнѣл,-а,-о,-и	върна̨л,-а,-о,-и
      пека̨	пече [пекох]	печах	печѣше	печахме	печахте	печаха̨	печал,-а,-о печѣли	пекъл пекла,-о,-и
      сѣка̨	сѣче [сѣ̋кох]	сѣчах	сѣчѣше	сѣчахме	сѣчахте	сѣчаха̨	сѣчал,-а,-о сѣчѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      суша̨	суши[х]	сушах	сушѣше	сушахме	сушахте	сушаха̨	сушал,-а,-о сушѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      лѣжа̨	суши[х]	лѣжах	лѣжѣше	лѣжахме	лѣжахте	лѣжаха̨	лѣжал,-а,-о лѣжѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      да чуя̨	чу[х]	ако чуѣх	ако чуѣше	ако чуѣхме	ако чуѣхте	ако чуѣха̨	ако чуѣл,-а,-о,-и	чул,-а,-о,-и
      гоня̨	гони[х]	гонѣх	гонѣше	гонѣхме	гонѣхте	гонѣха̨	гонѣл,-а,-о,-и	гонил,-а,-о,-и
      да взема̨	взе[х]	ако вземѣх	ако вземѣше	ако вземѣхме	ако вземѣхте	ако вземѣха̨	ако вземѣл,-а,-о,-и	взел,-а,-о,-и
      да видя̨	видѣ̋[х]	ако вѝдѣх	ако вѝдѣше	ако вѝдѣхме	ако вѝдхте	ако вѝдѣха̨	ако вѝдѣл,-а,-о,-и	видѣ̋л,-а,-о, видѣли
      да горя̨	гори[х]	горѣ̋х	горѣше	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о, горѣли	горил,-а,-о,-и
      вървя̨	вървѣ̋[х]	вървѣ̋х	вървѣше	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли
      да умра̨	умрѣ̋[х]	ако умрѣ̋х	ако умрѣше	ако умрѣ̋хме	ако умрѣ̋хте	ако умрѣ̋ха̨	ако умрѣ̋л,-а,-о, ако умрѣли	умрѣ̋л,-а,-о, умрѣли

      • Tozi podrazdel e posveten na formite, koito su dadeni v gornata tablica pod žultata šapka. Te su obrazyvani ot segašnata osnova na glagolite.
      
      
      • Za sravnenie, v červenikavo su dadeni ne̋koi formi, obrazyvani ot osnovata na aoristut.
        • Pri вървѣ̋х i умрѣ̋х suvpadat.
      
      
      • Navse̋kude pod žultata šapka v okončaniata prisustva bykvata Ѣ,
        • osven kogato okončanieto e ydareno
        • i sled suglasna Ж-Ш-Ч to zvyči A
        • i po tradicia se piše s bykvata А.
        
        
        • Takiva su slyčaite печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
      
      
      • (.. skrij pravopisut na imperfektut ..)
    • • ◄► Zabeležete, če ako bykvata Ѣ yčastva v glagolno okončanie,
        • to po silata na morfologičniut princip na pravopisut
        • tä se piše dori sled suglasnite Ж,Ш,Ч,
        • stiga da ne e ydarena.
    • (.. skrij pravopisut na glagolni okončania s Ѣ ..)
    
    
  
  
  • ►►  Koe se sčita za okončanie i koe e nastavka (afiks)? (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Koe se sčita za okončanie i koe e nastavka (afiks)? (.. skrij ..)
    
    
    • S različni okončania po pravilata na morfologiata se obrazyvat različni slovoformi na edna dyma (na edna leksema). V rečnicite obiknoveno se davat samo dymite (leksemite), no ne i slovoformite.
      • Naprimer, v rečnikut se dava samo glagolut (glagolnata leksema) живѣя̨ črez edna ot slovoformite si, no ne i drygite slovoformi живѣеш, живѣ̋ха̨, i t.n.
    
    
    • S nastavki mogut da se obrazyvat srodni dymi, dymi s edin koren. Vse̋ka takava dyma se dava v rečnikut otdelno.
      • Naprimer, v rečnikut se davat kakto glagolut живѣя̨, obrazyvan ot korenut жив- s nastavka -ѣ-, taka i prilagatelnoto жив- ot suqiut koren.
  • (.. skrij pravopisut na bykvata Ѣ v okončania ..) .. kum načaloto ..
  
  


• ►►  Svodka-obobqenie na glagolnite zavuršuci vuv vruzka s pravopisut na bykvata Ѣ (.. pokaži ..)
• ▼▼  Svodka-obobqenie na glagolnite zavuršuci vuv vruzka s pravopisut na bykvata Ѣ
  • (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)
  
  
  • ►►  Slabite glagoli (tezi ot 3-to spreženie) (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Slabite glagoli (tezi ot 3-to spreženie) (.. skrij ..)
    
    
    • Osnovata na vseki slab glagol zavuršva na glasnata A: имам да вземам и да давам.
      • Obače zaradi rysofilskiut ni pravopis pri slabite glagoli s meki osnovi se poäväva bykvata Я: смѣням.
      • Ako pravopisut ni beše surbomanski, to prosto qe̋xme da pišem bykva jot J pred bykvata A: сменjам.
    
    
    • V zavuršucite na formite na slabite glagoli ne̋ma bykvata Ѣ.
      • No v osnovite na slabite glagoli bykvata Ѣ može da se срѣща:
      • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
      • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
    
    
    • Vsičkite formi na edin slab glagol su dadeni v slednata tablica:

      	Segašno vreme	Aorist (minulo svuršeno vreme)	Imperfekt (minulo nesvuršeno vreme)	Imperativ (zapovedno naklonenie)
      az	имам смѣням	имах смѣнях	имах смѣнях
      ti	имаш смѣняш	има смѣня	имаше смѣняше	имай смѣняй
      toj-tä-to	има смѣня	има смѣня	имаше смѣняше
      nie	имаме смѣняме	имахме смѣняхме	имахме смѣняхме
      vie	имате смѣняте	имахте смѣняхте	имахте смѣняхте	имайте смѣняйте
      te	имат смѣнят	имаха̨ смѣняха̨	имаха̨ смѣняха̨
      aktivno pričastie	имащ смѣнящ	имал смѣнял	имал смѣнял
      deepričastie ostatučen infinitiv	имайки смѣняйки	[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът си!
      otglagolno suqestvitelno	имане смѣняне
      pasivno pričastie		иман смѣнян

    
    
    • V gornata tablica su dadeni vsički sintetični glagolni formi. Osven te̋x, bulgarskite glagoli imat analitični formi: ще имат, ще сѫ имали, биха̨ смѣняли, ..
    • Perfektivnite glagoli (tezi ot svuršen vid) ne̋mat formi za otglagolno suqestvitelno, deepričastie i segašno aktivno pričastie.
    • Minulo pasivno pričastie imat samo prexodnite (tranzitivnite) glagoli.
    • (.. skrij obäsnenieto za slabite glagoli ..) .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄► Bykva Ѣ v zavuršucite si mogut da imat samo formi na silni glagoli.
  
  
  • ◄► Okončaniata za 1-vo i 2-ro lice v množestveno čislo ("nie" i "vie") se pišut s krajna bykva Е:
    • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
    • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете
  
  
  • ◄► Osnovata na silnite glagoli ot 1-vo spreženie zavuršva na Е:
    • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
    • береш, бере, берем, берете
  
  
  • ◄► Pri silnite glagoli,
    • ako zapovednata forma za 2-ro lice edinstveno čislo ("ti") ima okončanie -И,
    • to zapovednata forma za 2-ro lice množestveno čislo ("vie") ima okonchanie -ѢТЕ:
    • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
    • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
    •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
    
    
    • Spored ivančevskiut pravopis, bykvata Ѣ ne se piše sled Ж-Ш-Ч.
    • No spored mene, pisaneto na умножете pri съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
    • protivoreči na morfologičniut princip, osnoven za pravopisut.
  
  
  • ◄► V okončaniata za imperfekt (minulo nesvuršeno vreme) pri silnite glagoli
    • ima bykva Ѣ, koäto može da mine v А.
    • Vurnete se za poveče podrobnosti.
  
  
  • ◄► Aoristnata osnova na mnogo glagoli (silni, estestveno) može da zavuršva na bykva Ѣ.
    • Vurnete se za poveče podrobnosti.
  
  
  • ◄► Ne̋koi silni glagoli imat osnova, zavuršvaqa na glasna Ѣ, vuv vsičkite si formi.
    • живѣя̨, смѣя̨ се, пѣя̨
    • Vurnete se za poveče podrobnosti.
  
  
  • (.. skrij svodkata za glagolite ..) .. kum načaloto ..


• ►►  Ävlenieto "promenlivo Ѣ" v bulgarskiut ezik osmislä vuzstanovävaneto na bykvata Ѣ (.. pokaži ..)
• ▼▼  Ävlenieto "promenlivo Ѣ" v bulgarskiut ezik osmislä vuzstanovävaneto na bykvata Ѣ
  • (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)
  
  
  • ◄► Otraženieto na starata glasna Ѣ v suvremenniut bulgarski ezik se nariča "promenlivo Ѣ".
  • ◄► Bulgarskiut vokalizum (sistemata ot glasnite zvykove v ezikut) ima dve otdelni različni časti:
    • vokalizum v ydarena srička (pod ydarenie)
    • vokalizum v neydarena pozicia
  
  
  • ►►  Otraženieto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Otraženieto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia (.. skrij ..)
    
    
    • Na zapad ot ätovata granica vlastva ekavizmut.
    
    
    • Ekavizmut e vuzpriet v normativniut pravogovor na bulgarskiut ezik.
      • Na me̋stoto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia se čyva zvyk E.
    
    
    • Ekavizmut e vuzpriet i v otečestveno-frontovskiut pravopis.
      • Na me̋stoto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia se piše bykva Е.
    
    
    • Na iztok ot ätovata granica vokalizmut v neydarena pozicia po-često e razmit.
      
      
      • Na me̋stoto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia
      • može da se čye kakto zvykut E,
      • sus sredno do silno smekčavane na predišnata suglasna,
      • taka i vseki zvyk meǧy JЪ i JA
      • sus silno smekčavane na predishnata suglasna.
      
      
      • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
      • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние
  
  
  • ►►  Otraženieto na starata glasna Ѣ v ydarena srička (pod ydarenie):
    • a̋kavsko pravilo (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Otraženieto na starata glasna Ѣ v ydarena srička (pod ydarenie):
    • a̋kavsko pravilo (.. skrij ..)
    
    
    • Na zapad ot ätovata granica e vlastval ekavizmut.
      • Na me̋stoto na staroto Ѣ se čyva zvyk E kakto v neydarena pozicia, taka i pod ydarenie.
    
    
    • Obače v normativniut pravogovor na bulgarskiut ezik vuzprieto ot osnovnite iztočni dialekti e slednoto ä̀kavsko pravilo:
      
      
      • Pod ydarenie na me̋stoto na starata glasna Ѣ zvyči JA/Я,
      • i to naistina kato JA, a ne kato JЪ,
      • osven ako sledva meka suglasna ili predna glasna.
      
      
      • Predna glasna e edna ot И, Е, Ѣ, kato e dobre tyka da se dobavüt Я i Ю.
      • Primeri, kogato zaradi predna glasna v sledvaqata srička na dymata ydarenata glasna Ѣ zvyči E:
        • живѣя̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣя̨т, живѣйте, живѣейки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣха̨
        • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
        • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкиня, нѣмци, пѣсен, цвѣте
      • Primeri na izklÿčenia, kogato vupreki prednata glasna v sledvaqata srička, ydarenata glasna Ѣ zvyči JA/Я:
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Meka suglasna e Й,Ж,Ш,Щ,Ч, kakto i vsěka suglasna predi Я, Ю i Ь.
      • Primeri, kogato zaradi posledvaqa meka suglasna ydarenata glasna Ѣ zvyči E:
        • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
        • нѣщо, нѣчий, вѣщ, прѣчка
      
      
      • Primeri, kogato ydarena glasna Ѣ zvyči JA/Я, poneže nito sledva predna glasna, nito meka suglasna:
        • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
        • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
        • нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋как
        • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
        • [ти,той,тя,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
        • [тѣ] пѣ̋ха̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
      • Primeri na izklÿčenia, kogato ydarena glasna Ѣ zvyči E, makar če ne sledva nito predna glasna, nito meka suglasna:
        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      
      
    • Primeri za priloženie na a̋kavskoto pravilo za promenlivoto Ѣ v ydarena srička:
      
      
      • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
      • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
      • нѣ̋кой, нѣ̋коя, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчий
      • всѣ̋кой, всѣ̋коя, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
      • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
      • смѣ̋на, смѣни, смѣням, промѣ̋на, промѣни, промѣням
    
    
    • Primeri na izklÿčenia ot a̋kavskoto pravilo za promenlivoto Ѣ v ydarena srička:
      
      
      • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Zaemki ot ryski, curkovno-slavänski ili zapadno-bulgarski, ili puk novoobrazyvania:
        
        
        • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
        • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
        • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
        • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (войнишка) мѣшка
        • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
        • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
        • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
        • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно
    
    
    • Nave̋rno ste zabele̋zali, če kogato starata glasna Ѣ pod ydarenie zvyči kato JA/Я, pišu ü s diakritičen znak Ѣ̋.
    • Možete i da ne obruqate vnimanie na tozi diakritičen znak. Toj e samo za ytešenie na lÿbitelite na otečestveno-frontovskiut pravopis.
    • (.. skrij otraženieto na starata glasna Ѣ pod ydarenie ..)
  
  
  • ◄► Ne̋koi xora, v rodniut govor na koito go ne̋ma a̋kavskoto pravilo, pone̋koga izpadat v xiper-äkavizum i proiznasät, a dori i pišut бяли i голями.
    
    
    • Redno e èkavskoto proiznošenie (ekavizmut) da se razreši kato dopystim variant na pravogovorut.
    • Ne pravi čest na xora, ysvoili a̋kavskoto pravilo oqe v detstvoto si kato čast ot rodniut si govor, da se prismivat ili da pravüt zabeležka na xora s èkavsko proiznošenie.
    • Tazi otečestveno-frontovqina tre̋bva rešitelno da se otxvurli, za da se otvori me̋sto za bulgarqinata.
    
    
    • Kak da e, tova beše otklonenie, temata tyka e pravopisut, a ne pravogovorut.
  
  
  • ►►  Vuzmožni sposobi da se otrazi "promenlivoto Ѣ" v pravopisut (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Vuzmožni sposobi da se otrazi "promenlivoto Ѣ" v pravopisut (.. skrij ..)
    • 
      
    • ◄► Pri razsuǧeniata tyk ot značenie su samo bykvite. Diakritičnite znaci gi polzvam samo za ytočnenie na proiznošenieto i etimologiata i mogut da se propyskat.
    
    
    • ►►  Slednite tri principa mogut da se postavüt v osnovata na pravopisut (.. pokaži ..)
    • ►►  Slednite tri principa mogut da se postavüt v osnovata na pravopisut: (.. skrij ..)
      
      
      • Fonetičen. Naj-važni su fonemite (zvykovete). Piše se taka, kakto se proiznasä.
      • Morfologičen. Naj-važnoto e morfemite - predstavki, koreni, nastavki, okončania - da su dobre razpoznavaemi.
      • Istoričeski. Naj-važnoto e da se piše taka, kakto su pisali i v minuloto.
      
      
      • Redno e edin ot tezi tri principa da se složi v osnovata na pravopisut i neobosnovani otklonenia ot izbraniut princip da ne se dopyskat.
      
      
      • Ako tova ne e taka, pravopisut se otdava na eklektika i sybektivizum.
      
      
      • Za bulgarskiut oficialen pravopis vinugi se e sčitalo, če toj e osnovan na morfologičniut princip.
      • Taka i tre̋bva da si ostane. Otkloneniata ot morfologičniut princip sledva da se okastrüt i obezsilüt.
      
      
      • Osven pri bulgarski, morfologičniut princip e v osnovata na pravopisut pri ryski i nemski. Fonetičniut - pri srubski i tyrski. Istoričeskiut - pri grucki i anglijski.
    
    
    • ►►  Mogu da nabeležu tri sposoba, po koito ävlenieto "promenlivo Ѣ" da se otrazi v pravopisut (.. pokaži ..)
      
    • ►►  Mogu da nabeležu tri sposoba, po koito ävlenieto "promenlivo Ѣ" da se otrazi v pravopisut: (.. skrij ..)
      
      
      • A̋kavski Takuv e validniut v momentu otečestveno-frontovski pravopis. A̋kavskiut sposob e izraz na fonetičniut princip na pravopisut. Toj e otstuplenie ot osnovniut za bulgarskiut pravopis morfologičen princip. Tova otstuplenie e bilo naloženo prez 1945 predimno po političeski pričini, kato čast ot "borbata" s taka narečeniut "veliko-bulgarski šovinizum", a suqo taka s cel da se otvori me̋sto za novosuzdavaqiut se makedonski literatyren jazik. Pri otečestveno-frontovskiut pravopis se pretovarva bykvata Я (malkiut ÿs), čieto zvyčene kato JA e pridobito pod rysko vlianie.
        • Primer: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Èkavski. Ako ätoviut sposob za otrazävane na "promenlivoto Ѣ" v pravopisut, sposob validen do 1945, beše zamenen s èkavski, to sustoätelnostta na bulgarskiut pravopis i suotvetstvieto my s vuzprietiut osnoven za nego morfologičen princip ne̋maše da budut naryšeni. Pri e̋kavskiut sposob "promenlivoto Ѣ" se označava samo s bykvata Е, a zvyčeneto ï kato JA bi moglo da se markira s diakritičen znak. Imalo e yslovia prez 1945 da se napravi tova. V ryski bykvata Е suqo taka ima variant s diakritičen znak - Ё, pri kojto tä zvyči JO, sreqa se samo pod ydarenie i mozhe da se zamesti s obiknoveno Е. Tazi ryska praktika e dobur primer i bi mogla lesno da bude pobulgarena. No tova e bilo v protivorečie s političeskata poručka. Az sega ne̋maše da se seqam za bykvata Ѣ, ako prez 1945 be̋xu vuveli èkavski pravopis.
        • Primer: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Ätov. Ätoviut sposob za otrazävane na "promenlivoto Ѣ" e bil vuzpriet v bulgarskiut pravopis predi 1945. Toj suotvetstva kakto na osnovniut morfologičen princip na pravopisut, taka i na istoričeskiut princip. Istoričeskata bykva Ѣ se izpolzva za "promenlivoto Ѣ". Ävlenieto "promenlivo Ѣ" v bulgarskiut ezik osmislä zapazvaneto na starata bykva Ѣ i v našite moderni vremena, za razlika ot drygi stari bykvi, koito su veče nepotrebni. V tekstut, kojto četete, e priložen tozi ätov sposob. Zvyčeneto kato JA e markirano s nezadulžitelen diakritičen znak.
        • Primer: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • Tozi očerk se dava v četiri pravopisni varianta:
        • Post-moderen pravopis
        • Otečestveno-frontovski pravopis
        • Èkavsko-surbomanski pravopis
        • Bulgarska latinica
        
        
        • Pri purviut, pri predpočitaniut ot mene post-moderen pravopis, se prilaga ätoviut sposob. V momentu četete tozi tekst taka.
        • Pri vtoriut, pri otečestveno-frontovskiut, se prilaga a̋kavskiut sposob.
        • Pri poslednite dva pravopisni varianta se prilaga èkavskiut sposob.
      • (.. skrij obäsnenieto za ä̀kavski, èkavski, ätov pravopis ..)
    • (.. skrij razsuǧeniata za pravopisut na "promenlivoto Ѣ" ..) .. kum načaloto ..
  
  
  • (.. skrij obäsnenieto na ävlenieto "promenlivo Ѣ" ..) .. kum načaloto ..


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v korenite (.. pokaži ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v korenite (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)
  
  
  • ◄► Za pisaneto na bykvata Ѣ v korenite ne̋ma obqo pravilo.
    
    
    • Ne̋koga Ѣ i E su bili različni glasni zvykove, taka kakto sega A i O su različni glasni zvykove.
    • Pišeli su Ѣ ili Е (ili puk А ili О) spored tova, koeto se čyva, a ne spored ne̋kakvo pravilo.
    
    
    • I zatova sega slyčaite na bykva Ѣ v korenite tre̋bva prosto da se zapomnüt.
    • Ili da se pravi spravka v rečnik.
    • Po-doly v tozi razdel e daden spisuk na ne̋koi koreni s bykvata Ѣ.
  
  
  • ◄► I vse pak, ima slyčai, kogato proiznošenieto može da podskaže bykvata Ѣ.
    • Tezi slyčai gi dava ävlenieto "promenlivo Ѣ".
    • Primeri:
      • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
      • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът, гнѣвен, разгнѣвен
      • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът, крайбрѣжие
      • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
      • .. i mnogo drygi.
  
  
  • ►►  Otraženieto na pra-slavänskiut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Otraženieto na pra-slavänskiut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ (.. skrij ..)
    
    
    • ◄► Ablaut-ut (òtglasut) e nasleden ot PIE (pra-indo-evropejski) i v pra-slavänski veroätno e bil vse oqe osmislen. Zatova go naričam pra-slavänski Ablaut.
      
      
      • Ablaut-ut predstavläva prome̋na na korennata glasna v različnite dymi i v različnite slovoformi.
      • Sledi ot nego ima i v drygi indo-evropejski ezici, ako ne v povečeto ot te̋x.
        • Sledi v anglijski: give - gave; speak - spoke
        • Sledi v grucki: βροχή (duǧ) - βρέχει (vali duǧ); λόγος (slovo) - λέγω (kazvam)
        • Sledi v bulgarski: lože - ležu; sveqta qe dogori - sveqta dogarä
      • Ablaut-ut može da predstavläva prome̋na na glasnata v glasna s drygo kačestvo ..
      • .. ili puk s drygo količestvo - prome̋na na kratka glasna v dulga ili obratno.
      • No vse si e Ablaut.
      • V nikoj suvremenen indo-evropejski ezik Ablaut-ut ne e veče osmislen. Ne e bil osmislen v staro-slavänski (staro-bulgarski). Ablaut-ut obače si ostava osmislen v semitskite ezici (naprimer v arabski).
    
    
    • ◄► Imalo v staro-slavänski (staro-bulgarski) dosta slyčai na Ablaut meǧy glasnite Ѣ i E. Sega nie trydno različavame dali e bilo Ѣ ili Е. Pone̋koga ävlenieto "promenlivo Ѣ" pomaga.
      • Primeri: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
    
    
    • ◄► Sega obače nie ne možem da razberem zaqo v edin i suq koren se pišut različni glasni bykvi, osven ako ne znaem govorimo staro-bulgarski ezik:
      • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
      • А пък рѣчта се състои от изречения.
    
    
    • ◄► V suglasie s morfologičniut princip, osnoven za našiut pravopis,
      • i pred vid na tova, če pri tozi proekt za pravopisna reforma
      • pisaneto na bykvata Ѣ nikoga ne e zadulžitelno,
      • to priemam, če v slyčaite na pra-slavänski Ablaut
      • e razrešeno da se piše bykva Ѣ,
      • stiga tazi glasna da se sreqa pone v edna slovoforma.
      • V častnost, razrešeno e da se piše Ѣ vuv:
      • ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
    • (.. skrij otraženieto na pra-slavänskiut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ ..)
  
  
  • ►►  Vuvličaneto na malkiut ÿs v ävlenieto "promenlivo Ѣ" (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Vuvličaneto na malkiut ÿs v ävlenieto "promenlivo Ѣ" (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)
    
    
    • ►►  Malkiut ÿs e predna nosova glasna v staro-slavänski (staro-bulgarski). (.. pokaži ..)
    • ▼▼  Malkiut ÿs e predna nosova glasna v staro-slavänski (staro-bulgarski). (.. skrij ..)
      • Taka se nariča i kirilskata bykva za tazi glasna (Я,Ѧ).
      
      
      • V staro-bulgarski (staro-slavänski) malkiut ÿs se e proiznasäl kato nosovo E.
      • Glasna s takova zvyčene ima v suvremenniut polski ezik,
      • kudeto se označava s opašata bykva Ę.
      • Tazi glasna se sreqa v imeto na bivšiut polski prezident:
      • [Lex] Valensa: Wałęsa.
      
      
      • Prez 13-ti i 14-ti vek malkiut ÿs v bulgarski vse oqe
      • zvyčal kato nosovo E, kakto i dosega toj zvyči v polski,
      • no posle ezikut ni prenebregnul nosoviut prizvyk
      • i malkiut ÿs se vle̋l v glasnata E, suvpadajki s neü.
      • Tova e stanulo predi razprostranenieto na ekavizmut.
    
    
    • ◄►  Pri normalno razvitie na stariut maluk ÿs v bulgarski ezik toj preminava v E i se piše s bykvata Е.
      • Primeri: ред, често, чедо, агне, момче, пет, девет, десет
      • Zabeležka: Najden Gerov v rečnikut si označava stariut maluk ÿs s bykvata Я.
      • Zabeležka: Kogato bykvata Е proizxoǧa ot malkiut ÿs, može da ï se složi opašlę.
      • Primeri: ре̨д, че̨сто, че̨до, агне̨, момче̨, пе̨т, деве̨т, десе̨т
    
    
    • ◄►  Bulgarskiut ezik izobilstva sus zaemki ot ryski i curkovno-slavänski, v koito stariut maluk ÿs zvyči kato JA.
      • Tova e ediniut problem.
      • Primeri: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
      • Zabeležka: V tozi slyčaj ne vurvi diakritičniut znak opašlę̀, zaqoto pokazva proizxod na bykvata Я̨ ot jotiran gole̋m ÿs i zvyčene kato JЪ.
    
    
    • ◄►  Pone̋koga v bulgarskiut ezik se slyčva glasnata E,
      • nezavisimo dali proizxoǧa ot po-staro E ili ot maluk ÿs,
      • da premine v Ѣ i da simylira
      • ävlenieto "promenlivo Ѣ" ili puk
      • ävlenieto "pra-slavänski Ablaut".
      • Tova e drygiut problem.
      • Primeri:
        
        
        • Pod vlianieto na dymata "лѣ̋в", glasnata E v korenut na dymata "десен" se e promenila v Ѣ i sega se piše s bykvata Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
        
        
        • Pod vlianieto na dymata "свѣ̋т" (svetut, beliut sve̋t) malkiut ÿs v korenut све̨т e preminul v Ѣ: свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
          Tova može da se e slyčilo i pod vlianieto na curkovno-slavänski.
        
        
        • Pod vlianieto na slyčai kato "ще седне - сѣ̋да" i "ще легне - лѣ̋га", se e promenil vuv Ѣ malkiut ÿs v ne̋koi dymi.
          
          Primeri:
          
          ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
          ще сте̨гне - стѣ̨̋га
          ще зате̨гне - затѣ̨̋га
          
          Mnogo e sumnitelno kak se piše dymata "тѣ̨̋га" - može bi "тяга" kato rysizum?
    
    
    • ◄► V suglasie s morfologičniut princip, osnoven za našiut pravopis,
      • i pred vid na tova, če pri tozi proekt za pravopisna reforma
      • pisaneto na bykvata Ѣ nikoga ne e zadulžitelno,
      • to priemam, če v slyčaite na star maluk ÿs, preminul v Ѣ,
      • e razrešeno v tozi koren da se piše bykva Ѣ,
      • stiga tazi glasna da se sreqa pone v edna slovoforma.
      • V častnost, razrešeno e da se piše Ѣ vuv:
      • ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
      • Makar če predpočitam "те̨гло, те̨жък", i tova suqo e razrešeno.
      • Naličen e i diakritičniut znak "opašlę̀", za da pokaže ÿsov proizxod.
    
    
    • (.. skrij vuvličaneto na malkiut ÿs v ävlenieto "promenlivo Ѣ" ..)
  
  
  • ►►  Ryskoto pulnoglasie i pravopisut na bykvata Ѣ v bulgarski (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Ryskoto pulnoglasie i pravopisut na bykvata Ѣ v bulgarski (.. skrij ..)
    
    
    • ◄► Pulnoglasie se nablÿdava v slednite ryski (iztočno-slavänski) formi:
      • берег, середина, переход, селезенка
      • {normalen glasež: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (dalak)}
      • Pulnoglasieto se xarakterizira s dopulnitelna srička.
    
    
    • ◄► Kogato v Rysia vuzprieli staro-curkovno-slavänskiut ezik za pismen,
      • proiznošenieto i pravopisut my
      • bili prigodeni kum mestniut izgovor.
      • V ne̋koi slyčai bili sučetani
      • mestnite pulnoglasni formi sus
      • staro-slavänskite (staro-bulgarskite),
      • pri koeto dopulnitelnata pulnoglasna srička otpadala,
      • no puk glasnata E ot pulnoglasnata forma
      • zamenäla staro-slavänskoto Ѣ.
      
      
      • Tova se otrazilo i v stariut (do 1918) ryski pravopis.
    
    
    • ◄► Kogato v kraüt na 19-ti vek razrabotvali novo-bulgarskiut pravopis,
      • za osnova slyžel stariut (do 1918) ryski pravopis.
      • Vide̋no bilo nesuotvetstvieto s bulgarskite govori.
      • Pravopisut bil popraven:
      • vupreki če na ryski se pišelo "среда",
      • prielo se na bulgarski da se piše "срѣда".
      
      
      • Propysnuto bilo pobulgarävaneto na ne̋koi dymi.
      • Naprimer, члѣн.
    • (.. skrij vlianieto na ryskoto pulnoglasie ..)
  
  
  • (.. skrij pravopisut na bykvata Ѣ v korenite ..)


• ►►  Stixotvorenie kato pomagalo za ryskite yčenici pri ysvoävane na bykvata Ѣ (.. pokaži ..)
  
  
• ▼▼  Stixotvorenie kato pomagalo za ryskite yčenici pri ysvojavane na bykvata Ѣ (.. skrij ..)

  Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
  Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
  Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
  Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
  И за горькiй тотъ обѣдъ
  Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
  Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
  Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
  Вѣжа и желѣзо съ ять, --
  Такъ и надобно писать.
  Наши вѣки и рѣсницы
  Защищаютъ глазъ зѣницы,
  Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
  Ночью каждый человѣкъ...
  Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
  Нѣмецъ вѣники связалъ,
  Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
  За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
  Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
  Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
  Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
  Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
  Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
  Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
  Надо мирно споръ рѣшить
  И другъ друга убѣдить...
  Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
  Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
  Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
  Надъ увѣчнымъ издѣваться...

• ►►  Spisuk na ne̋koi koreni s bykvata Ѣ. (.. pokaži ..)
• ▼▼  Spisuk na ne̋koi koreni s bykvata Ѣ. (.. skrij ..) (.. pokaži vsičko ..)
  Podredbata e samo po purvata bykva.
  Tre̋bva da tursite korenite.
  Naprimer, za dymata "залѣсявам" tre̋bva da tursite na bykvata Л dymata "лѣс".
  Ako ne namerite ne̋koj koren, pišete go s Е, a ne s Ѣ, poneže taka ne̋ma kak da sburkate.
  
  
  • Б
  • Б (.. skrij ..)
    • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдя̨, да набѣдя̨, бѣлѣг, бѣся̋, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣся̨, бѣсило
    • Obače: бера̨
  • В
  • В (.. skrij ..)
    • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋за̨, влѣка̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣся̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣся̨, бѣсило, вѣя̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
    • Obače: везна, ведър, наведен, сведен
  • Г
  • Г (.. skrij ..)
    • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣя̨, заговѣзни, грѣя̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, [що-]годѣ
    • Obače: греба̨
  • Д
  • Д (.. skrij ..)
    • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣля̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмя̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋ам, да дѣ̋на̨
    • Obače: ден, днес, дера̨, дреха
  • Ж
  • Ж (.. skrij ..)
    • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
    • Obače: жена, желание
  • З
  • З (.. skrij ..)
    • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣя̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам
    • Obače: земя
  • К
  • К (.. skrij ..)
    • крѣхък, крѣпък, крѣпя̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщя̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
    • Obače: кмет
  • Л
  • Л (.. skrij ..)
    • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжа̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋за̨, да излѣ̋за̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣя̨, люлѣя̨, лѣя̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпя̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
    • Obače: лек, лесен, ленен, летя̨, леща, прѣлест
  • М
  • М (.. skrij ..)
    • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣря̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣся̨, смѣс, мѣшан, мѣня̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
    • Obače: метър, месо, меля̨, мед-медът, (общоселска) мера̀
  • Н
  • Н (.. skrij ..)
    • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец,
    • Obače: не, да донеса̨
  • О
  • О (.. skrij ..)
    • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
    • Obače: орел, още
  • П
  • П (.. skrij ..)
    • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвя̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣя̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтя̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстя̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣя̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел
    • Obače: пређа, пека̨, Петър
  • Р
  • Р (.. skrij ..)
    • рѣжа̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣка̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣка̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдя̨, рѣдѣя̨, рѣша̨, срѣсвам, да рѣша̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
    • Obače: ред, рев, ревност
  • С
  • С (.. skrij ..) (.. razguni ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение, свѣж, освѣжавам, свѣжест, свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив, слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден, скрѣж, заскрѣжен, слѣ̋п, слѣпец, слѣпок, смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх, смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се, сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо, смѣ̋там, смѣтка, смѣтало, смѣт, смѣтище, снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен, спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам, срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд, срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане, стрѣла, стрѣлям, изстрѣл, сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд, сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви, сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен, сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨, стѣна, многостѣн, сѣно, сѣнокос, свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина, смѣ̋на, смѣням, смѣс, стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха, свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство, съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨, съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен, сѣ̋ра, сѣрен
    • Obače: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
    С (.. skrij ..) (.. svij ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
    • свѣж, освѣжавам, свѣжест
    • свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив
    • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
    • скрѣж, заскрѣжен
    • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
    • смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
    • смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се
    • сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
    • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
    • смѣт, смѣтище
    • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
    • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
    • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
    • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
    • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
    • сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
    • сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
    • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
    • сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨
    • стѣна, многостѣн
    • сѣно, сѣнокос
    • свирѣп, сѣвер, съвсѣм
    • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
    • смѣ̋на, смѣням, смѣс
    • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
    • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
    • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨
    • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
    • сѣ̋ра, сѣрен
    • Obače: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
  • Т
  • Т (.. skrij ..)
    • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣя̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣша̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
    • Obače: тека̨
  • Х
  • Х (.. skrij ..)
    • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
    • Obače: хребет
  • Ц
  • Ц (.. skrij ..)
    • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣля̨̀, цѣря̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ;̀ля̨, цѣна, оцѣнка, цѣня̨, цѣ̋р (дърво), цѣдя̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпя̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
    • Obače: цех
  • Ч
  • Ч (.. skrij ..)
    • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
    • Obače: чело
  • Щ
  • Щ (.. skrij ..)
    • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
    • Obače: дъщеря
  • Ѣ
  • Ѣ (.. skrij ..)
    • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
    • Obače: ям, да прѣям, да доям


• ◄►  (.. skrij razdelut za Ѣ ..)    .. kum načaloto ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Beležki po izpolzvaniut v tozi očerk pravopis (.. pokaži  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Beležki po izpolzvaniut v tozi očerk pravopis (.. skrij  ..)
  
  
  • Tozi očerk se dava v četiri pravopisni varianta:
    
    
    • Post-moderen pravopis
    • Otečestveno-frontovski pravopis
    • Ekavsko-surbomanski pravopis
    • Bulgarska latinica
    
    
    • Vsički tezi pravopisni varianti se osnovavat na standartnoto proiznošenie na normativniut bulgarski ezik.
    • Meǧy tezi četiri varianta može da se prevklÿčva s bytoni, koito su dadeni malko po-gore, kakto i naj-gore v de̋sno.
  
  
  • Избрали сте българска латиница. С диакритични знаци.
  • Izbrali ste bulgarska latinica. S diakritični znaci.
  
  
  • Правописни правила за българската латиница (.. pokaži gi  ..)
  • Правописни правила за българската латиница (.. skrij gi  ..)
    
    
    • Това не е транскрипция на латиница.
    • Tova ne e transkripcia na latinica.
    
    
    • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
    • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
      
      
      • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
      • Ne biva da se vliäete ot suqestvyvaqiut otečestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
      
      
    • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
    • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvyčene, bez varianti na proiznošenieto.
      
      
      • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
      • Ne̋koi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveče ot edin.
      
      
      • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
      • Latinskata bykva H (h, xaš, ejč) ne̋ma sobstveno zvyčene, a se izpolzva samo za modificirane na predišnata bykva.
      
      
      • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
      • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva može da se polyči i s diakritičen znak xaček ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovaški i češki.
      
      
    • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
    • Eto zvyčeneto na vse̋ka bykva ot latinicata i na modificiraniut ï variant, ako ima takuv. Zvyčeneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
      
      

      • A

        a

        А

        Я ≠ Ѣ̋

        JA

        Ja

        ja

        Ä

        ä

        B

        b

        Б

        C

        c

        Ц

        Ч

        CH

        Ch

        ch

        Č

        č

        D

        d

        Д

        E

        e

        Е

        Я = Ѣ̋

        EH

        Eh

        eh

        E̋

        e̋

        F

        f

        Ф

        G

        g

        Г

        Ђ = ЖД

        GH

        Gh

        gh

        Ǧ

        ǧ

        I

        i

        И

        Ѝ

        IH

        Ih

        ih

        Ï

        ï

        J

        j

        Й

        K

        k

        К

        L

        l

        Л

        M

        m

        М

        N

        n

        Н

        O

        o

        О

        ЙО,ЬО

        JO

        Jo

        jo

        Ö

        ö

        P

        p

        П

        Q

        q

        Щ

        R

        r

        Р

        S

        s

        С

        Ш

        SH

        Sh

        sh

        Š

        š

        T

        t

        Т

        U

        u

        Ъ

        Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

        JU

        Ju

        ju

        Ü

        ü

        V

        v

        В

        W

        w

        Ў

        X

        x

        Х

        Џ = ДЖ

        XH

        Xh

        xh

        X̌

        x̌

        Y

        y

        У

        Ю

        JY

        Jy

        jy

        Ÿ

        ÿ

        Z

        z

        З

        Ж

        ZH

        Zh

        zh

        Ž

        ž

      
      
      • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
      • Molju zabeležete zvyčeneto na pokazanite v červeno latinski bykvi X/Y/U/Q.
      
      
      • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
      • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se piše samo za kratkoto lično mestoimenie Ѝ.
      
      
      • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
      • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se piše na me̋stoto na starata bykva Ѣ, kogato tä zvyči JA.
      
      
      • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
      • V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otečestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznačna.
        
        
        • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
        • Tä može da zvyči JЪ i togava na latinica se piše ju ili ü.
        
        
        • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣстото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
        • Tä može da zvyči JA, namirajki se na me̋stoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se piše eh ili e̋.
        
        
        • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
        • Tä može da zvyči JA, bez da е na me̋stoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se piše ja ili ä.
    
    
    • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
    • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, koäto po niqo ne otstupva na vse̋ka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
      
      
      • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
      • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegašnite oficialno preporučvani transkripcii su prednaznačeni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
      
      
      • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
      • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tä durži smetka za ydobstvoto pri pisane i četene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
      
      
      • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
      • Edinstvenata prečka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e našata tradicia, koäto se osnovava na kirilskata azbyka i s koäto ne možem da skusame.
    
    
    • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
    • Možete lesno da se ybedite, če izmeǧy slavänskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleǧat naj-prilično. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovaški, češki, polski.
      
      
      • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
      • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
      • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
      • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
      • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
      • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
      • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
      • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
      • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
      
      
      • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
      • Posledniut red može bi qe Vi ybedi, če tekstovete na polski ezik bixu izgleǧali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obače e dryga.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в кравесловието, е прѣодолѣ̋но.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima gole̋mo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se označava s bykvata U - i v glagolnite okončania, i v opredelitelnite chlenove. Taka lošoto nasledstvo, porodeno ot ne̋kogašnata ni tradicia da pišem glyxone̋mo Ъ v kraeslovieto, e preodole̋no.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i gole̋mo texničesko predimstvo. Vsički bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, koa̋to e rodna za vseki kompÿtur, tablet ili smartfon. Ne̋ma nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.
    
    
    • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Ako vse pak predpočitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritičen znak. No qe imate nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.
    
    
    • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
    • .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica .. .. kum načaloto ..
  
  
  • .. Skrij beležkite po izpolzvaniut v tozi očerk pravopis .. (.. skrij vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

(.. Стянуть Всё ..) .. to the bottom ..

[Draft] Восстанавливая буквы Ѣ и Ѫ, как их употреблять в болгарском языке

In development: в процессе разработки.

.. в начало ..

---

(.. CollapseAll ..) .. to the bottom ..

[Draft] Bulgarian Letter Revival: how to use the re-established letters Ѣ and Ѫ

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---

http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show0=HowToUseYatAndJusJusText&show=HowToUseYatAndJusJusReference http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show=HowToUseYatAndJusJusText#HowToUseYatAndJusJusReference