Robstvo za načinaeqi: 50 äsni otgovora na 50 važni vuprosa za onia 500 godini

Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години

Иди на въпрос 12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849 .. to the bottom .. .. към коментаритѣ отдолу .. |  .. към прѣпраткитѣ .. | 

---

Патриотизмът винѫги ни удря по кокалчетата, но зад него е добрѣ да стои поне малко реална информираност.
Мартин Димитров прѣдлага урок по история за начинаещи – и дори не свика референдум по случая̌т.

---

Въпрос 1: Как България пада под османска власт?
Практически пада без битка. Много от боляритѣ се споразумяват с Империята и управляванитѣ от тѣ̋х области минават под османска власт.

Въпрос 2: Значи, тия боляри сѫ прѣдатели?
Не и според разбиранията на онова врѣме. Прѣз 14-ти вѣк концепцията за държава е много различна от сегашната. От една страна, управителитѣ на области не сѫ могли да разчитат на централната власт. От друга – споразумението с Османската империя им гарантира както относително запазване на властта, така и възможността да осѫществяват извѣстна протекция над населението, което управляват.

Въпрос 3: Добрѣ де, съвсѣм ли никой не се е бил?
Не: има не един и двама боляри, които, заедно и/или поотдѣлно, сѫ водили десетки сражения с османцитѣ. Просто османцитѣ сѫ били много повече и много по-добрѣ организирани.

Въпрос 4: А ние защо не сме се организирали?
Нѣ̋мам прѣдстава дали си забѣлѣ̋зал, но ние по принцип не сме много добрѣ организирани. Различнитѣ управители непрѣстанно влизат в различни съюзи, както помеђу си, така и един срѣщу друг. Част от тѣ̋х подкрѣпят опрѣдѣлени крѫгове във Византия, а друга част – други крѫгове.

Въпрос 5: Значи, било е малко като в Реформаторския̌т Блок? Уж сѫ отдѣлна партия, а всѫщност едни подкрѣпят Бойко, други не го подкрѣпят, а накрая̌ всички се разпадат?
Точно така, почти сѫщото е. Бойко Борисов е нѣщо като Йоан Кантакузин на дѣ̋сното, хе-хе. Кратка справка: османското нашествие се засилва в резултат на Византийската грађанска война. В общи линии там борбата за власт е међу Йоан Кантакузин и регентския̌т съвѣт на Йоан V Палеолог, начело с Ана Савойска. Част от българскитѣ боляри подкрѣпят едната страна, друга част – другата. Това създава вѫтрешно напрежение и накрая̌ всички горим.

Въпрос 6: Значи, тогава България е била много злѣ?
По-злѣ, отколкото дори можеш да си прѣдставиш. Прѣдстави си тогавашна България като територия, скована от една безкрайна Луканова зима, и всѣ̋ка област се управлява от нейния̌т си Цѣнко Чоков, без да общува много-много с централната власт.

Въпрос 7: Ама Цѣнко е ербап, и ако другитѣ сѫ били ербапи, защо все пак не сѫ се били срѣщу турцитѣ като мѫже?
Защото, точно както при Цѣнко, регионалната политика си е регионална политика, а националната политика е съвсѣм друга, далечна работа. Виж Цѣнко на колко избори с подкрѣпата на колко различни партии е участвал. Тогава е подобно: днес си под властта на българския̌т цар, утрѣ – под властта на Османската империя, важното е да си пазиш там властта над твоето си мѣ̋сто.

Въпрос 8: Ти сега какво искаш да кажеш? Че цѣ̋лата ни държава тогава е била съставена от множество Галичета?
Че и по-лошо дори. Тогава е много силно влиянието на богомилитѣ. Това е секта, която в онѣзи врѣмена не се признава за религия нито от българското православие .. и държавата ни има огромен проблем с богомилитѣ. Това още повече ни отслабва.

Въпрос 9: Клали ли сѫ ни много?
Клали сѫ ни, особено в първитѣ години на нашествието, в Сѣвероизточна България напримѣр, е имало голѣми кланета. Но и ние сме ги клали, където сварим. Прѣз 15-ти вѣк цѣната на човѣшкия̌т живот никак не е висока.

Въпрос 10: А послѣ ли сѫ ни потурчили?
Прѣз онѣзи вѣкове уважението међу религиитѣ е много по-високо, отколкото сега. Насилствената смѣ̋на на вѣ̋рата се случва основно и изключително в териториите, населявани от богомилитѣ.

Въпрос 11: А защо тѣ̋х?
Защото сѫ секта, непризната религия. В онѣзи врѣмена да не принадлежиш към нѣ̋коя от официалнитѣ религии е все едно да си животно, добитък нѣ̋какъв. По критериитѣ на онова врѣме, колкото и идиотски да ти звучи, османцитѣ се справят с религиозен проблем и помагат на едни хора да избера̨т официална религия. Според османцитѣ, разбира се, това е най-правилната такава.

Въпрос 12: А ние не сме ли помагали на богомилитѣ?
Не. По тогавашнитѣ православни критерии тѣ, понеже не принадлежа̨т към официална религия, не струват нищо. И животитѣ им не струват нищо.

Въпрос 13: Потурчвали ли сѫ наши, такива, нормални православни българи, дѣто не сѫ богомили?
Малко, и то основно в първата фаза на робството, нѣ̋къде около 15-ти вѣк. Принципно властта в Османската империя е раздѣлена – има административна и религиозна власти. Разбира се, религиозната власт иска да увеличава броя̌т на правовѣрцитѣ, а на администрацията не ѝ се занимава с подобни глупости. Прѣз годинитѣ има редица примѣри за това как множество българи сѫ потурчени по документи, а всѫщност не сѫ. И това е, за да може администрацията да се отчете прѣд религиозната власт.

Въпрос 14: Значи, и в Османската си е имало врътки?
Разбира се. Османската империя е нѣщо като Европейския̌т Съюз на своето врѣме. Нѣ̋ма как да нѣ̋ма врътки.

Въпрос 15: Добре дѣ, като ние не сме могли да се справим, защо тогава не сѫ ни помогна̨ли от чужбина? От Запад, примѣрно?
Защото Ватиканът сѫ с османцитѣ, колега. Именно Ватиканът, тайно, но много системно подкрѣпя цѣлия̌т възход на Османската империя, и в това има желѣ̋зна логика. Падането на Константинопол, разпадът на Византия прѣвръща католицизмът във водещата християнска религия, за смѣтка на православието.

Въпрос 16: Е, не си прав, нали е имало кръстоносни походи?
Имало е, но там положението е сложно. Първо, кръстоноснитѣ походи започват много по-рано от османското нашествие на Балканитѣ и тѣ̋хната първа цѣл е налагането на католицизмът. Второ: не всички от тѣзи походи сѫ в синхрон с Ватиканът, част от тѣ̋х сѫ организирани от отдѣлни владѣтели, без подкрѣпата на католическата църква. И трето: в голѣ̋мата си част кръстоносцитѣ сѫ маса от впиянчени, жадни за кланета и слава кретени, които се държа̨т като люлински гангстери около църква на Великден.

Въпрос 17: А от Изток защо не сѫ се били?
Прѣди Руско-турската от 1877-1878, Русия води над десет войни с Османската империя. Естествено че ключов външнополитически приоритет на Русия е да запази православието в завладенитѣ от османцитѣ територии и съотвѣтно да има влияние над тѣзи територии. Просто в онѣзи години Османската империя е най-великата военна сила и побѣдата над нея̨ не е лесна работа.

Въпрос 18: Значи, пак е малко като сега? И еднитѣ, и другитѣ искат да сѫ важни тук?
В извѣстен смисъл има общо. Балканитѣ, особено България, е гранична територия в борба за влияние међу двѣ велики сили.

Въпрос 19: В извѣстен смисъл, географското ни положение е прѣдопрѣдѣлило цѣ̋лото ни трудно положение?
Да.

Въпрос 20: Виновен е хан Аспарух?
Да, но нека не забравяме, че той тогава не е знаѣл.

Въпрос 21: А ние с турцитѣ съжителствали ли сме?
На битово ниво, да. И с течение на годинитѣ сме живѣли заедно все по-добрѣ.

Въпрос 22: Тоест, като в Германия както им е идеята да живея̨т, при нас така е било?
Германия се развива като мултикултурна държава, а Османската империя в генезисът си е мултикултурна държава. В интересът на Империята е народитѣ вѫтре да живея̨т в мир и нарастващо разбирателство, защото за една империя нѣ̋ма нищо по-страшно от вѫтрешнитѣ противорѣчия. Прѣдстави си само: в пикът си Османската империя е на площ от 5 милиона и 200 хиляди квадратни километра. Територията е толкова трудна за опазване, че ако има вѫтрешни конфликти, тя ще стане прѣкалено уязвима.

Въпрос 23: А защо не сѫ ни давали да си имаме религия?
Борбата за независима българска църква е борба най-вече с гръцката патриаршия, тъй като гърцитѣ управляват православнитѣ дѣла в рамкитѣ на Империята, и много по-малко с администрацията на Османската империя.

Въпрос 24: Тия гърци открай врѣме все по-добрѣ се оправят май?
Така си е.

Въпрос 25: Имало ли е българска съпротива по врѣме на османското владичество?
Почти през цѣ̋лото врѣме. Но това сѫ малки, локални бунтове и въстания.

Въпрос 26: А хайдутитѣ?
Без да отричаме героизмът им, хайдутитѣ не сѫ добрѣ организирани и по-скоро сѫ осѫществявали, хм, единични акции, често над уплашени до смърт, беззащитни османци. Може и да не знаеш, но част от хайдутитѣ сѫ хайдутствали така, както се бера̨т портокали в Испания. Тоест, само през топлитѣ мѣсеци. Зимата сѫ си се прибирали по кѫщитѣ и като запролети, хайде пак на Балканът.

Въпрос 27: Е, па то така не става?
Па така не става, опрѣдѣлено.

Въпрос 28: Ние, българитѣ, имали ли сме по-специални права в рамкитѣ на Империята?
Да. Напримѣр, за българитѣ не е имало задължителна военна служба. Много българи сѫ участвали и в управлението, като с течение на годинитѣ тѣхния̌т брой се увеличава. Но, това е характерно за мултикултурнитѣ общества, каквото е и в Османската империя.

Въпрос 29: Много нѣща ли сѫ ни били забранени?
Като всѣ̋ко огромно нѣщо Османската империя непрѣстанно се реформира, стремейки се към демократизация и единство. Всѣ̋ка слѣдваща реформа дава все по-голѣми права на народитѣ, които съставляват империята. Така постепенно забранитѣ отпадат. По врѣме на Възрађането българитѣ имат право на собственост, право да извършват търговия, право да пѫтуват.

Въпрос 30: Значи, много от тия голѣмитѣ възрођенски кѫщи, дѣто сега ги дават под наем, сѫ били на български баровци?
Да, това сѫ кѫщи на богати българи. И тук малко ще те разочаровам: архитектурата, която ние наричаме възрођенска, е класическа османска архитектура.

Въпрос 31: А имало ли е много богати българи тогава, примѣрно като Пѣевски, или поне наполовина?
Имало е. Напримѣр бащата на Каблешков е срѣд много богатитѣ българи. Той е събирал данъци от името на Османската империя в доста обширни територии и е печелил доста от това.

Въпрос 32: А младия̌т Каблешков защо така е постѫпил, вмѣсто да си гледа животът?
Защото е искал да бѫдем свободни. Да не сме свободни обаче не означава, че сме били роби.

Въпрос 33: Послѣдно – ние под турско робство ли сме били, под османска власт ли, под какво?
Не забравяй нѣщо важно. Тогава езикът е бил много по-различен и опрѣдѣленията сѫ били по-простички. Езиковата терминология, историческата терминология, с която си служим сега, тогава е била непозната.

Въпрос 34: Значи, по-коректно е да използваме "османска власт"?
Не само е по-коректно, но е и по-правилно. Както сам си забѣлѣ̋зал, фактът, че сѫществуваме и до днес, означава, че сме запазили идентичността си. Тоест, прѣз цѣ̋лото врѣме ние сме се съхранили като народ, но прѣз тѣзи 5 вѣка не сме имали държавно управление.

Въпрос 35: А тогава с данъцитѣ как е седѣ̋л въпросът?
Като сега. Данъкът за българитѣ в Османската империя е десет процента от доходът.

Въпрос 36: Я да питам нѣщо важно сега. Турцитѣ искали ли сѫ да ни прѣтопя̨т като народ?
Не, разбира се. Османцитѣ сѫ ни управлявали, което е различно от това да сѫ искали да ни прѣтопя̨т.

Въпрос 37: Прѣз тѣзи години имало ли е издѣвателства на турцитѣ над мирното българско население?
Да. И тѣзи издѣвателства се наричат прѣстѫпност. Толерирането на прѣстѫпността обаче не е политика на Османската империя, както и на нито една държава.

Въпрос 38: Висока ли е била прѣстѫпността?
Много, в раю̄нитѣ на кърџалиитѣ, както и в тѣзи раю̄ни, в които се заселват черкези.

Въпрос 39: А тия кърџалиитѣ, каква им е играта?
Слѣд промишлената революция в Англия, Османската империя започва да върви неумолимо надолу. Феодализмът просто си изживява врѣмето. Това отслабва Империята и кърџалиитѣ, които сѫ тогавашното ВИС-2, овладяват цѣли територии и налагат властта си над тѣзи земи. Така че кърџалиитѣ сѫ рекетю̄ри и прѣстѫпници.

Въпрос 40: Кърџалиитѣ само българи ли сѫ клали?
Не. При тѣ̋х нѣ̋ма българи, нѣ̋ма османци – тѣ безчинстват над цивилното население. И слабата Османска империя не може да се справи с тѣ̋х.

Въпрос 41: А черкезитѣ?
Ако кърџалиитѣ сѫ ВИС-2, черкезитѣ сѫ СИК. Това е малцинство, което Русия насилствено прогонва от земитѣ си. И тъй като черкезитѣ сѫ мюсюлмани, тѣ се заселват в границитѣ на Империята. И започват да дерибействат, обирайки и убивайки и българи, и турци, и който там им падне.

Въпрос 42: Значи, когато държавата е злѣ, независимо дали се казва България или Османска империя, и ние сме злѣ? Като е добрѣ, и ние сме добрѣ, така ли?
Абсолютно. Априлското въстание избухва най-вече в територии, в които сѫ се заселили черкези. Защото прѣстѫпността в тѣзи раю̄ни е висока, хората не се чувстват сигурни и нѣ̋ма кой да им помогне. Години наред те очакват Османската империя да рѣши проблемът с черкезитѣ, но тя нѣ̋ма ресурс да се справи.

Въпрос 43: Най-важното – аз сега роб ли съм?
Не си роб, колега. И никога не си бил. Просто прѣз тѣзи вѣкове данъчнитѣ ти сѫ били турци и сѫ ти събирали данък точно колкото сега, не си ходил войник, точно както сега, имал си право да изповѣ̋дваш религията си, точно както сега, а и да работиш – за друг или за себе си, вече зависи от твоята инициативност.

Въпрос 44: Понеже стана дума за работа, та в тази връзка да попитам – имало ли е социални помощи за българитѣ в Османската империя?
Колкото и странно да ти звучи, да. Но те не сѫ били масова практика, по-скоро рѣшение на мѣстния̌т управник. Отпускани сѫ помощи за многодѣтни сѣмейства, за лѣчение, за образование.

Въпрос 45: То май не е било чак толкова злѣ?
Виж, имало е периоди, в които е било много злѣ, и такива, в които е било добрѣ. Каквито моменти има във всѣ̋ка една държава.

Въпрос 46: Защо ни е важно да бѫдем роби?
Защото е по-лесно. Историята, ако се разглеђа като робска, улеснява бездѣйствието в нашето съврѣмие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освѣн че не е вѣ̋рно.

Въпрос 47: Примѣри с други държави можеш ли да ми дадеш?
Да, веднага. Австралия започва като каторга, но хората там не се самоопрѣдѣлят като каторжници. Шотландия не успѣ̋ва да запази независимостта си, но не се опрѣдѣлят като хора под английско робство. Норвегия е независима държава от малко повече от 100 години, но тѣ не се опрѣдѣлят като роби на шведитѣ.

Въпрос 48: Ама не е честно – аз не мога̨ да се сравня̨ нито с шведитѣ, нито с шотландцитѣ, съгласи се?
Нѣ̋ма да се съглася̨, защото можеш. И това, че сам искаш да се опрѣдѣляш като роб, това те спира.

Въпрос 49: А като не съм роб, как да опрѣдѣлям мина̨лото си?
Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове.

Въпрос 50: Сега, когато вече не съм роб, какво да направя̨?
Вдигни си главата и погледни бѫдещето, драги.

.. към началото ..

---

Прѣпратки (references)

• egoist.bg: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
• informiran.net: Мартин Димитров: Турско робство не е имало, българите са имали даже право на собственост
• meto76.blog.bg: Робство за начинаещи


• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (bulgarianturks.blogspot.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dw.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dnes.bg)


• Христо Тамарин: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото

.. към началото ..

---

Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 21:18::
  • Този текст на Мартин Димитров се намира поне на още три мѣста в мрѣжата, прѣпратки към които сѫ дадени по-горѣ. Изглеђа първата публикация е в egoist.bg.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:08::
  • В текстът на Мартин Димитров, в 50-тѣ въпроса и в 50-тѣ отговора, аз не съм внасял поправки. Дори не зная̨ как да допълня̨ отговорът на въпрос 8, къдѣто явно има пропусна̨ти думи.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:14::
  • За мене персонажитѣ Пѣевски или Цѣнко Чоков сѫ напълно непознати и безинтересни. Никога не съм ги коментирал. Но явно авторът смѣ̋та, че тѣ сѫ добрѣ познати на публиката.


• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Формулировкитѣ в нѣ̋кои въпроси и отговори не съотвѣтстват на принципите на моитѣ възгледи за мина̨лото. Все пак това не е мой текст. Обаче с по-голѣ̋мата част от текстът съм абсолютно съгласен и затова го копирам и в блогът си.
  • .. Покажи моитѣ коментари по темата ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Формулировкитѣ в нѣ̋кои въпроси и отговори не съотвѣтстват на принципите на моитѣ възгледи за мина̨лото. Все пак това не е мой текст. Обаче с по-голѣ̋мата част от текстът съм абсолютно съгласен и затова го копирам и в блогът си.
  • .. Скрий моитѣ коментари по темата ..
  
  
  • Въпрос 1.Въпрос 1: Как България пада под османска власт?
    Практически пада без битка. Много от боляритѣ се споразумяват с Империята и управляванитѣ от тѣ̋х области минават под османска власт. Много пѫти съм писал, че падането на България под властта на османцитѣ е най-срамното събитие в нашата история. А пък второто по срамота събитие в нашата история сѫ изборнитѣ резултати от 1990-06-10.
  
  
  • Въпрос 4.Въпрос 4: А ние защо не сме се организирали?
    Нѣ̋мам прѣдстава дали си забѣлѣ̋зал, но ние по принцип не сме много добрѣ организирани. Различнитѣ управители непрѣстанно влизат в различни съюзи, както помеђу си, така и един срѣщу друг. Част от тѣ̋х подкрѣпят опрѣдѣлени крѫгове във Византия, а друга част – други крѫгове. Терминологична забѣлѣжка. Избѣ̋гвам да употрѣбявам думитѣ Византия и византийски. Прѣдпочитам Романия и ромѣйски, които сѫ по-близо до историческата истина.
  
  
  • Въпрос 7.Въпрос 7: Ама Цѣнко е ербап, и ако другитѣ сѫ били ербапи, защо все пак не сѫ се били срѣщу турцитѣ като мѫже?
    Защото, точно както при Цѣнко, регионалната политика си е регионална политика, а националната политика е съвсѣм друга, далечна работа. Виж Цѣнко на колко избори с подкрѣпата на колко различни партии е участвал. Тогава е подобно: днес си под властта на българския̌т цар, утрѣ – под властта на Османската империя, важното е да си пазиш там властта над твоето си мѣ̋сто. Езикова поправка. Думата ербап е неизмѣняемо прилагателно, не се мѣни нито по род, нито по число. Ама Цѣнко е ербап, и ако другитѣ сѫ били ербап, защо все пак не сѫ се били срѣщу турцитѣ като мѫже?
  
  
  • Въпрос 10.Въпрос 10: А послѣ ли сѫ ни потурчили?
    Прѣз онѣзи вѣкове уважението међу религиитѣ е много по-високо, отколкото сега. Насилствената смѣ̋на на вѣ̋рата се случва основно и изключително в териториите, населявани от богомилитѣ. Уточнение. Потурчване може да означава само смѣ̋на на вѣ̋рата, смѣ̋на на религията, ислямизация. Смѣ̋ната на езикът е друго нѣщо и то не може да бѫде насилствено.
  
  
  • Въпрос 11.Въпрос 11: А защо тѣ̋х?
    Защото сѫ секта, непризната религия. В онѣзи врѣмена да не принадлежиш към нѣ̋коя от официалнитѣ религии е все едно да си животно, добитък нѣ̋какъв. По критериитѣ на онова врѣме, колкото и идиотски да ти звучи, османцитѣ се справят с религиозен проблем и помагат на едни хора да избера̨т официална религия. Според османцитѣ, разбира се, това е най-правилната такава. Мои публикации относно богомилитѣ:
    • Бесѣда втора: против дръвникопоклонничеството
    • Бесѣда първа: против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес
  
  
  • Въпрос 13.Въпрос 13: Потурчвали ли сѫ наши, такива, нормални православни българи, дѣто не сѫ богомили?
    Малко, и то основно в първата фаза на робството, нѣ̋къде около 15-ти вѣк. Принципно властта в Османската империя е раздѣлена – има административна и религиозна власти. Разбира се, религиозната власт иска да увеличава броя̌т на правовѣрцитѣ, а на администрацията не ѝ се занимава с подобни глупости. Прѣз годинитѣ има редица примѣри за това как множество българи сѫ потурчени по документи, а всѫщност не сѫ. И това е, за да може администрацията да се отчете прѣд религиозната власт. Административната власт съзнава ползата от запазване на многобройно немюсюлманско население. Това население пълни имперската хазна с данъцитѣ си, които плаща. Шериатът забранява мюсюлманитѣ да бѫда̨т облагани с прѣки данъци. Шериатът вменява на мюсюлманитѣ само доброволни дарения за благотворителност в размер на една 40-та (2.5%) от доходът, и тѣзи дарения ги прибира религиозната власт.
  
  
  • Въпрос 15.Въпрос 15: Добре дѣ, като ние не сме могли да се справим, защо тогава не сѫ ни помогна̨ли от чужбина? От Запад, примѣрно?
    Защото Ватиканът сѫ с османцитѣ, колега. Именно Ватиканът, тайно, но много системно подкрѣпя цѣлия̌т възход на Османската империя, и в това има желѣ̋зна логика. Падането на Константинопол, разпадът на Византия прѣвръща католицизмът във водещата християнска религия, за смѣтка на православието. Не мога̨ да се съглася̨ с тезата, че Ватиканът били с османцитѣ, че Ватиканът, тайно, но много системно подкрѣпял цѣлия̌т възход на Османската империя.
    • Вината на самото православие е несравнимо по-голѣ̋ма: константинополскитѣ религиозни фанатици отхвърлят всички прѣдложения за запълване на пробойнитѣ в идеологическата битка с ислямът - и иконоборчеството е обявено за ерес, и монотелизмът, и filioque-то.
    • Да не говорим за ролята на ромѣйскитѣ грађански войни от 14-ти вѣк (1321..1328 и 1341..1347).
    • Не е честна позиция едноврѣменно да заклеймяваш папиститѣ като еретици и да очакваш помощ от тѣ̋х.
    • Ромѣйския̌т сановник Лука̀ Нотара̀ бил казал: по-добрѣ чалма, отколкото папска тиара.
    • Сравнѣте само: водачът на протестантитѣ Мартин Лутер е съчинил молитва за побѣдата на "католическия̌т" император при Виена.
    • И помислѣте: слѣд Виена слѣдващата цѣл на османцитѣ е самия̌т Рим.
    • Всички тѣзи съображения не ми позволяват да повѣ̋рвам, че Ватиканът, тайно, но много системно бил подкрѣпял цѣлия̌т възход на Османската империя.
  
  
  • Въпрос 18.Въпрос 18: Значи, пак е малко като сега? И еднитѣ, и другитѣ искат да сѫ важни тук?
    В извѣстен смисъл има общо. Балканитѣ, особено България, е гранична територия в борба за влияние међу двѣ велики сили. Мисля̨, че има нуђа от уточнение: двѣтѣ велики сили, за които става дума, сѫ Османската империя и Русия.
  
  
  • Въпрос 20.Въпрос 20: Виновен е хан Аспарух?
    Да, но нека не забравяме, че той тогава не е знаѣл. Отклонение. Каквото и мѣстожителство да си е бил "избрал" хан Аспарух, по Нашенско с нашето географско положение пак щѣ̋ха̨ да живѣя̨т славяногласни християни и това пак щѣ̋хме да сме ние.
  
  
  • Въпрос 21.Въпрос 21: А ние с турцитѣ съжителствали ли сме?
    На битово ниво, да. И с течение на годинитѣ сме живѣли заедно все по-добрѣ. Отклонение. С течение на годинитѣ и вѣковетѣ, все по-голѣ̋ма част от турцитѣ по Нашенско сѫ потомци на хора досущ като нас, на хора, с които сме си съжителствали добрѣ на битово ниво вѣкове наред и едва ли не от памтивѣка̌.
  
  
  • Въпрос 23.Въпрос 23: А защо не сѫ ни давали да си имаме религия?
    Борбата за независима българска църква е борба най-вече с гръцката патриаршия, тъй като гърцитѣ управляват православнитѣ дѣла в рамкитѣ на Империята, и много по-малко с администрацията на Османската империя. Първо, въпросът не е коректно зададен. Имаме си религия. Нашата религия е християнството в неговата източно-православна - константинополска - версия. Некоректно е и константинополската вселенска патриаршия да се нарича гръцка. Нима Папата може да бѫде италиански? Католицизмът не допуска етнофилетизъм. Етнофилетизмът е слабост на православието. Проблемът на българитѣ с "гръцката" патриаршия се дължи на това, че самата вселенска патриаршия била заразена от гръцки "патриотизъм" и не отстѫпила прѣд двѣтѣ искания на българитѣ: Богослужение на славянски и славяногласни владици в нашенскитѣ епархии.
  
  
  • Въпрос 24.Въпрос 24: Тия гърци открай врѣме все по-добрѣ се оправят май?
    Така си е. Погледна̨то обективно, глобално и "от високо", съотношението на "елинизмът" към "българщината" винѫги е било по-голѣ̋мо от единица, но никога прѣз вѣковетѣ това съотношение не е било толкова близо до единицата, както е сега в нашето съврѣмие. А това означава, че гърцитѣ не сѫ "се оправили по-добрѣ" от българитѣ.
  
  
  • Въпрос 33.Въпрос 33: Послѣдно – ние под турско робство ли сме били, под османска власт ли, под какво?
    Не забравяй нѣщо важно. Тогава езикът е бил много по-различен и опрѣдѣленията сѫ били по-простички. Езиковата терминология, историческата терминология, с която си служим сега, тогава е била непозната. Прѣдлагам терминът туркокрация, който се използва в Гърция. "Феноветѣ" на робството мога̨т да си мисля̨т, че туркокрация означава турско робство. Впрочем, този мой коментар се отнася и до слѣдващия̌т въпрос 34.
  
  
  • Въпрос 36.Въпрос 36: Я да питам нѣщо важно сега. Турцитѣ искали ли сѫ да ни прѣтопя̨т като народ?
    Не, разбира се. Османцитѣ сѫ ни управлявали, което е различно от това да сѫ искали да ни прѣтопя̨т. Въпросът е неадекватен. Нѣ̋ма начин турцитѣ да сѫ искали да ни прѣтопя̨т като народ. В отговоритѣ дотук вече е стана̨ло дума. На така нарѣчената в отговорът на въпрос 13 "религиозна власт" ѝ се искало да ислямизира всички, но това било недопустимо за административната имперска власт. Този въпрос 36 е изяснен и в моитѣ коментари към въпрос 10 и към въпрос 13.
  
  
  • Въпрос 37.Въпрос 37: Прѣз тѣзи години имало ли е издѣвателства на турцитѣ над мирното българско население?
    Да. И тѣзи издѣвателства се наричат прѣстѫпност. Толерирането на прѣстѫпността обаче не е политика на Османската империя, както и на нито една държава. По-долу е даден мой коментар относно прѣстѫпността в Османската империя.
  
  
  • Въпрос 44.Въпрос 44: Понеже стана дума за работа, та в тази връзка да попитам – имало ли е социални помощи за българитѣ в Османската империя?
    Колкото и странно да ти звучи, да. Но те не сѫ били масова практика, по-скоро рѣшение на мѣстния̌т управник. Отпускани сѫ помощи за многодѣтни сѣмейства, за лѣчение, за образование. Забѣлѣжка и уточнение. В мина̨лото социалната помощ не е било задължение на държавата, а на религиознитѣ институции.
  
  
  • Въпрос 46.Въпрос 46: Защо ни е важно да бѫдем роби?
    Защото е по-лесно. Историята, ако се разглеђа като робска, улеснява бездѣйствието в нашето съврѣмие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освѣн че не е вѣ̋рно. Защо ни е важно да бѫдем роби?
    • Защото е по-лесно. Историята, ако се разглеђа като робска, улеснява бездѣйствието в нашето съврѣмие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освѣн че не е вѣ̋рно.
    • Просто повтарям въпросът и отговорът, че пак да го прочетете.
  
  
  • Въпрос 49.Въпрос 49: А като не съм роб, как да опрѣдѣлям мина̨лото си?
    Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове. А като не съм роб, как да опрѣдѣлям мина̨лото си?
    • Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове.
    • Просто повтарям въпросът и отговорът, че пак да го прочетете.
  
  
  • .. Скрий моитѣ коментари по темата .. .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Размишления относно драмата на Балканџи Йово (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Размишления относно драмата на Балканџи Йово (.. скрий ..)

  Имал Балканџи Йово хубава сестра, искал да я̨ задоми в богат дом, ама християнски, а не мюсюлмански.
  
  По хубава Яна въздишали много ергени, и християни, и мюсюлмани, и свѣстни хора, и хаирсъзи.
  
  Ако в Османската империя нѣ̋мало правов ред, хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна щѣли просто да я̨ открадна̨т и отмъкна̨т, без да питат брат ѝ, а Балканџи Йово щѣ̋л дълго да псува и щѣ̋л да се напие, ама щѣ̋л да остане жив.
  
  Ама в Османската империя имало правов ред. Хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна знаѣли, че ако отмъкна̨т хубава Яна без разрѣшение, брат ѝ Балканџи Йово щѣ̋л да се оплаче на кадията, да заведе сѫдебен иск, а кадията, дѣто седи криво, а сѫди право, щѣ̋л да ги накаже тѣзи хаирсъзи мюсюлмани мераклии за хубава Яна поне с петдесет камшика.
  
  Затова хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна рѣшили да питат брат ѝ: "Даваш ли, даваш, Балканџи Йово, хубава Яна на турска вѣ̋ра".
  
  Балканџи Йово не искал да даде сестра си на турска вѣ̋ра и се заинатил. Кавгата ескалирала. Балканџи Йово пострадал. Хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна не обичали да им се скършва хатърът. Още с първия̌т отрѣ̋зан крайник хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна изпадна̨ли в затруднена ситуация. Не можѣли да оставя̨т Балканџи Йово жив и дѣеспособен като свидѣтел - той щѣ̋л да се оплаче на кадията. Затова го оставили да си умре без рѫцѣ, без крака, без очи, неспособен вече да заведе сѫдебен иск. И я̨ отвели хубава Яна - сигурни били, че нѣ̋ма кой да се жалва на кадията.
  
  Въпроси за прѣпитване.
  
  Има ли сега хаирсъзи срѣд мюсюлманитѣ? А срѣд християнитѣ? А срѣд безбожницитѣ?
  
  Има ли сега битови прѣстѫпления? А прѣстѫпления от страст?
  
  Случва ли се сегашнитѣ хаирсъзи да елиминират свидѣтел на прѣстѫпления?
  
  (.. Скрий ги размишленията относно драмата на Балканџи Йово ..) .. към началото ..

• ►►  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Възвание на свободолюбиви българи в защита на турското робство, изконните български цѣнности и т.н. (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..)
  
  
• ▼▼  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Възвание на свободолюбиви българи в защита на турското робство, изконните български цѣнности и т.н. (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..)

  Долу рѫцѣтѣ от робството!
  
  Възвание на СъБъЗаНаТуРоИBъЦеиТъНъ
  

  
  СъБъЗаНаТуРоИBъЦеиТъНъ: Свободолюбиви Българи в Защита на Турското Робство, Изконнитѣ Български Цѣнности и Така Нататък  
  
  

  Шок и ужас, ужас и шок, мили братя и сестри!

  Искат да ни отнема̨т турското робство – едно от нашитѣ най-свидни, ако не и най-свидното робство, с които е изпъстрена малката ни, но иначе славна история.

  Искат да ни отнема̨т турското робство –

  • този неизчерпаем и непрѣсъхващ източник на национална гордост, самочувствие и самоуважение,
  • този бистър извор на вдъхновение и патриотичен възторг,
  • този крѣпител на българщината,
  
  

  който блѣсти подобно на пѫтеводна звѣзда и мъждука като спасителен свѣтлик, освѣщавайки нелекия̌т ни пѫт из тъмнитѣ дебри на безотрадното ни бѫдеще и безогледно настояще.

  Искат да ни отнема̨т робството – този непробиваем стожер на стародавната българщина̀, за да го замѣня̨т с нѣ̋какво си там обикновено владичество и – о, шок и ужас, о ужас и шок! – с едно никому ненужно присѫтствие.

  Искат да ни отнема̨т турското робство – тази изконно българска цѣнност, която винаги е поддържала несломим народния̌т ни дух,
  искат да ни отнема̨т робството - тази най-свещена страница от българската история,
  която всѣки истински българин трѣ̋бва да разгрѫща само с трепет, благоговѣние и нѣ̋мо възхищение,
  искат да открадна̨т този най-ярък бисер в свещения̌т съсѫд на историческата ни съкровищница,
  искат да ни отнема̨т турското робство - това най-свидно за всѣ̋ко българско сърдце робство.

  Но не! Не и не! И още веднѫж не!

  Ние, свободолюбивитѣ българи ще пазим турското си робство, ще го отстояваме срѣщу чуђи посѣгателства и самоотвержено ще го браним от попълзновенията на разни еврогейове, родоостѫпници, майцепродавци, отродители, соросоиди, илюминати, рептили, лезарди, лонгонбарди, тетрадрахми, а сѫщо от ЦРУ и всички онѣзи, които отричат робството, вмѣсто да се прѣкланят прѣд него и свято да го тача̨т.

  Ние нѣ̋ма да позволим да бѫде отдадено на поругание нашето родно българско турско робство.

  Нека всички българи, които тача̨т своето мина̨ло и обичат свободата, в един глас да извикат:

  Долу рѫцѣтѣ от турското ни робство!

  Ис̀-ка̀-мѐ-сѝ ро̀б-ство̀-то̀!
  Ис̀-ка̀-мѐ-сѝ ро̀б-ство̀-то̀!

  (.. скрий го възванието в защита на турското робство ..) .. към началото ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:57:: Бѣлѣжки по пост-модерния̌т правопис, към който обикновено се придържам (.. покажи ги ..) 

  .. към началото ..

• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:57:: Бѣлѣжки по пост-модерния̌т правопис, към който обикновено се придържам (.. скрий ги ..)
  
  
  • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
  • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява.
  • Когато звучи IA, слага ӥ се диакритичен знак: ѣ̋.
  
  
  • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
  • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
  • Когато буквата Я звучи IЪ, а не IA, слага ӥ се диакритичен знак: Я̨, Я̌.
  
  
  • Когато буквата А звучи Ъ, слага ӥ се диакритичен знак: А̨, А̌.
  
  
  • Възстановена е буквата голѣ̋м юс Ѫ, която се употрѣбява както в стария̌т иванчевски правопис.
  
  
  • Въведени сѫ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
  
  
  • За разлика от стария̌т иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
  
  
  • .. Скрий ги бѣлѣжкитѣ по пост-модерния̌т правопис ..  .. към началото ..
  
  

---

Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години

Иди на въпрос 12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849 .. to the bottom .. .. към коментаритѣ отдолу .. |  .. към прѣпраткитѣ .. | 

---

Патриотизмът̌ винѫги ни удря по кокалчетата, но зад него е добрѣ да стои поне малко реална информираност.
Мартин Димитров прѣдлага урок по история за начинаещи – и дори не свика референдум по случаıът̌.

---

Въпрос 1: Как България пада под османска власт?
Практически пада без битка. Много от боляритѣ се споразумяват с Империята и управляванитѣ от тѣ̋х области минават под османска власт.

Въпрос 2: Значи, тия боляри сѫ прѣдатели?
Не и според разбиранията на онова врѣме. Прѣз 14-ти вѣк концепцията за държава е много различна от сегашната. От една страна, управителитѣ на области не сѫ могли да разчитат на централната власт. От друга – споразумението с Османската империя им гарантира както относително запазване на властта, така и възможността да осѫществяват извѣстна протекция над населението, което управляват.

Въпрос 3: Добрѣ де, съвсѣм ли никой не се е бил?
Не: има не един и двама боляри, които, заедно и/или поотдѣлно, сѫ водили десетки сражения с османцитѣ. Просто османцитѣ сѫ били много повече и много по-добрѣ организирани.

Въпрос 4: А ние защо не сме се организирали?
Нѣ̋мам прѣдстава дали си забѣлѣ̋зал, но ние по принцип не сме много добрѣ организирани. Различнитѣ управители непрѣстанно влизат в различни съюзи, както помеђу си, така и един срѣщу друг. Част от тѣ̋х подкрѣпят опрѣдѣлени крѫгове във Византия, а друга част – други крѫгове.

Въпрос 5: Значи, било е малко като в Реформаторскиът̌ Блок? Уж сѫ отдѣлна партия, а всѫщност едни подкрѣпят Бойко, други не го подкрѣпят, а накраıъ всички се разпадат?
Точно така, почти сѫщото е. Бойко Борисов е нѣщо като Йоан Кантакузин на дѣ̋сното, хе-хе. Кратка справка: османското нашествие се засилва в резултат на Византийската грађанска война. В общи линии там борбата за власт е међу Йоан Кантакузин и регентскиът̌ съвѣт на Йоан V Палеолог, начело с Ана Савойска. Част от българскитѣ боляри подкрѣпят едната страна, друга част – другата. Това създава вѫтрешно напрежение и накраıъ всички горим.

Въпрос 6: Значи, тогава България е била много злѣ?
По-злѣ, отколкото дори можеш да си прѣдставиш. Прѣдстави си тогавашна България като територия, скована от една безкрайна Луканова зима, и всѣ̋ка област се управлява от нейниът̌ си Цѣнко Чоков, без да общува много-много с централната власт.

Въпрос 7: Ама Цѣнко е ербап, и ако другитѣ сѫ били ербапи, защо все пак не сѫ се били срѣщу турцитѣ като мѫже?
Защото, точно както при Цѣнко, регионалната политика си е регионална политика, а националната политика е съвсѣм друга, далечна работа. Виж Цѣнко на колко избори с подкрѣпата на колко различни партии е участвал. Тогава е подобно: днес си под властта на българскиът̌ цар, утрѣ – под властта на Османската империя, важното е да си пазиш там властта над твоето си мѣ̋сто.

Въпрос 8: Ти сега какво искаш да кажеш? Че цѣ̋лата ни държава тогава е била съставена от множество Галичета?
Че и по-лошо дори. Тогава е много силно влиянието на богомилитѣ. Това е секта, която в онѣзи врѣмена не се признава за религия нито от българското православие .. и държавата ни има огромен проблем с богомилитѣ. Това още повече ни отслабва.

Въпрос 9: Клали ли сѫ ни много?
Клали сѫ ни, особено в първитѣ години на нашествието, в Сѣвероизточна България напримѣр, е имало голѣми кланета. Но и ние сме ги клали, където сварим. Прѣз 15-ти вѣк цѣната на човѣшкиът̌ живот никак не е висока.

Въпрос 10: А послѣ ли сѫ ни потурчили?
Прѣз онѣзи вѣкове уважението међу религиитѣ е много по-високо, отколкото сега. Насилствената смѣ̋на на вѣ̋рата се случва основно и изключително в териториите, населявани от богомилитѣ.

Въпрос 11: А защо тѣ̋х?
Защото сѫ секта, непризната религия. В онѣзи врѣмена да не принадлежиш към нѣ̋коя от официалнитѣ религии е все едно да си животно, добитък нѣ̋какъв. По критериитѣ на онова врѣме, колкото и идиотски да ти звучи, османцитѣ се справят с религиозен проблем и помагат на едни хора да изберѫ̨т официална религия. Според османцитѣ, разбира се, това е най-правилната такава.

Въпрос 12: А ние не сме ли помагали на богомилитѣ?
Не. По тогавашнитѣ православни критерии тѣ, понеже не принадлежѫ̨т към официална религия, не струват нищо. И животитѣ им не струват нищо.

Въпрос 13: Потурчвали ли сѫ наши, такива, нормални православни българи, дѣто не сѫ богомили?
Малко, и то основно в първата фаза на робството, нѣ̋къде около 15-ти вѣк. Принципно властта в Османската империя е раздѣлена – има административна и религиозна власти. Разбира се, религиозната власт иска да увеличава броıът̌ на правовѣрцитѣ, а на администрацията не ѝ се занимава с подобни глупости. Прѣз годинитѣ има редица примѣри за това как множество българи сѫ потурчени по документи, а всѫщност не сѫ. И това е, за да може администрацията да се отчете прѣд религиозната власт.

Въпрос 14: Значи, и в Османската си е имало врътки?
Разбира се. Османската империя е нѣщо като Европейскиът̌ Съюз на своето врѣме. Нѣ̋ма как да нѣ̋ма врътки.

Въпрос 15: Добре дѣ, като ние не сме могли да се справим, защо тогава не сѫ ни помогнѫ̨ли от чужбина? От Запад, примѣрно?
Защото Ватиканът̌ сѫ с османцитѣ, колега. Именно Ватиканът̌, тайно, но много системно подкрѣпя цѣлиът̌ възход на Османската империя, и в това има желѣ̋зна логика. Падането на Константинопол, разпадът̌ на Византия прѣвръща католицизмът̌ във водещата християнска религия, за смѣтка на православието.

Въпрос 16: Е, не си прав, нали е имало кръстоносни походи?
Имало е, но там положението е сложно. Първо, кръстоноснитѣ походи започват много по-рано от османското нашествие на Балканитѣ и тѣ̋хната първа цѣл е налагането на католицизмът̌. Второ: не всички от тѣзи походи сѫ в синхрон с Ватиканът̌, част от тѣ̋х сѫ организирани от отдѣлни владѣтели, без подкрѣпата на католическата църква. И трето: в голѣ̋мата си част кръстоносцитѣ сѫ маса от впиянчени, жадни за кланета и слава кретени, които се държѫ̨т като люлински гангстери около църква на Великден.

Въпрос 17: А от Изток защо не сѫ се били?
Прѣди Руско-турската от 1877-1878, Русия води над десет войни с Османската империя. Естествено че ключов външнополитически приоритет на Русия е да запази православието в завладенитѣ от османцитѣ територии и съотвѣтно да има влияние над тѣзи територии. Просто в онѣзи години Османската империя е най-великата военна сила и побѣдата над неıѫ̨ не е лесна работа.

Въпрос 18: Значи, пак е малко като сега? И еднитѣ, и другитѣ искат да сѫ важни тук?
В извѣстен смисъл има общо. Балканитѣ, особено България, е гранична територия в борба за влияние међу двѣ велики сили.

Въпрос 19: В извѣстен смисъл, географското ни положение е прѣдопрѣдѣлило цѣ̋лото ни трудно положение?
Да.

Въпрос 20: Виновен е хан Аспарух?
Да, но нека не забравяме, че той тогава не е знаѣл.

Въпрос 21: А ние с турцитѣ съжителствали ли сме?
На битово ниво, да. И с течение на годинитѣ сме живѣли заедно все по-добрѣ.

Въпрос 22: Тоест, като в Германия както им е идеята да живеıѫ̨т, при нас така е било?
Германия се развива като мултикултурна държава, а Османската империя в генезисът̌ си е мултикултурна държава. В интересът̌ на Империята е народитѣ вѫтре да живеıѫ̨т в мир и нарастващо разбирателство, защото за една империя нѣ̋ма нищо по-страшно от вѫтрешнитѣ противорѣчия. Прѣдстави си само: в пикът̌ си Османската империя е на площ от 5 милиона и 200 хиляди квадратни километра. Територията е толкова трудна за опазване, че ако има вѫтрешни конфликти, тя ще стане прѣкалено уязвима.

Въпрос 23: А защо не сѫ ни давали да си имаме религия?
Борбата за независима българска църква е борба най-вече с гръцката патриаршия, тъй като гърцитѣ управляват православнитѣ дѣла в рамкитѣ на Империята, и много по-малко с администрацията на Османската империя.

Въпрос 24: Тия гърци открай врѣме все по-добрѣ се оправят май?
Така си е.

Въпрос 25: Имало ли е българска съпротива по врѣме на османското владичество?
Почти през цѣ̋лото врѣме. Но това сѫ малки, локални бунтове и въстания.

Въпрос 26: А хайдутитѣ?
Без да отричаме героизмът̌ им, хайдутитѣ не сѫ добрѣ организирани и по-скоро сѫ осѫществявали, хм, единични акции, често над уплашени до смърт, беззащитни османци. Може и да не знаеш, но част от хайдутитѣ сѫ хайдутствали така, както се берѫ̨т портокали в Испания. Тоест, само през топлитѣ мѣсеци. Зимата сѫ си се прибирали по кѫщитѣ и като запролети, хайде пак на Балканът̌.

Въпрос 27: Е, па то така не става?
Па така не става, опрѣдѣлено.

Въпрос 28: Ние, българитѣ, имали ли сме по-специални права в рамкитѣ на Империята?
Да. Напримѣр, за българитѣ не е имало задължителна военна служба. Много българи сѫ участвали и в управлението, като с течение на годинитѣ тѣхниът̌ брой се увеличава. Но, това е характерно за мултикултурнитѣ общества, каквото е и в Османската империя.

Въпрос 29: Много нѣща ли сѫ ни били забранени?
Като всѣ̋ко огромно нѣщо Османската империя непрѣстанно се реформира, стремейки се към демократизация и единство. Всѣ̋ка слѣдваща реформа дава все по-голѣми права на народитѣ, които съставляват империята. Така постепенно забранитѣ отпадат. По врѣме на Възрађането българитѣ имат право на собственост, право да извършват търговия, право да пѫтуват.

Въпрос 30: Значи, много от тия голѣмитѣ възрођенски кѫщи, дѣто сега ги дават под наем, сѫ били на български баровци?
Да, това сѫ кѫщи на богати българи. И тук малко ще те разочаровам: архитектурата, която ние наричаме възрођенска, е класическа османска архитектура.

Въпрос 31: А имало ли е много богати българи тогава, примѣрно като Пѣевски, или поне наполовина?
Имало е. Напримѣр бащата на Каблешков е срѣд много богатитѣ българи. Той е събирал данъци от името на Османската империя в доста обширни територии и е печелил доста от това.

Въпрос 32: А младиът̌ Каблешков защо така е постѫпил, вмѣсто да си гледа животът̌?
Защото е искал да бѫдем свободни. Да не сме свободни обаче не означава, че сме били роби.

Въпрос 33: Послѣдно – ние под турско робство ли сме били, под османска власт ли, под какво?
Не забравяй нѣщо важно. Тогава езикът̌ е бил много по-различен и опрѣдѣленията сѫ били по-простички. Езиковата терминология, историческата терминология, с която си служим сега, тогава е била непозната.

Въпрос 34: Значи, по-коректно е да използваме "османска власт"?
Не само е по-коректно, но е и по-правилно. Както сам си забѣлѣ̋зал, фактът̌, че сѫществуваме и до днес, означава, че сме запазили идентичността си. Тоест, прѣз цѣ̋лото врѣме ние сме се съхранили като народ, но прѣз тѣзи 5 вѣка не сме имали държавно управление.

Въпрос 35: А тогава с данъцитѣ как е седѣ̋л въпросът̌?
Като сега. Данъкът̌ за българитѣ в Османската империя е десет процента от доходът̌.

Въпрос 36: Я да питам нѣщо важно сега. Турцитѣ искали ли сѫ да ни прѣтопıѫ̨т като народ?
Не, разбира се. Османцитѣ сѫ ни управлявали, което е различно от това да сѫ искали да ни прѣтопıѫ̨т.

Въпрос 37: Прѣз тѣзи години имало ли е издѣвателства на турцитѣ над мирното българско население?
Да. И тѣзи издѣвателства се наричат прѣстѫпност. Толерирането на прѣстѫпността обаче не е политика на Османската империя, както и на нито една държава.

Въпрос 38: Висока ли е била прѣстѫпността?
Много, в раю̄нитѣ на кърџалиитѣ, както и в тѣзи раю̄ни, в които се заселват черкези.

Въпрос 39: А тия кърџалиитѣ, каква им е играта?
Слѣд промишлената революция в Англия, Османската империя започва да върви неумолимо надолу. Феодализмът̌ просто си изживява врѣмето. Това отслабва Империята и кърџалиитѣ, които сѫ тогавашното ВИС-2, овладяват цѣли територии и налагат властта си над тѣзи земи. Така че кърџалиитѣ сѫ рекетю̄ри и прѣстѫпници.

Въпрос 40: Кърџалиитѣ само българи ли сѫ клали?
Не. При тѣ̋х нѣ̋ма българи, нѣ̋ма османци – тѣ безчинстват над цивилното население. И слабата Османска империя не може да се справи с тѣ̋х.

Въпрос 41: А черкезитѣ?
Ако кърџалиитѣ сѫ ВИС-2, черкезитѣ сѫ СИК. Това е малцинство, което Русия насилствено прогонва от земитѣ си. И тъй като черкезитѣ сѫ мюсюлмани, тѣ се заселват в границитѣ на Империята. И започват да дерибействат, обирайки и убивайки и българи, и турци, и който там им падне.

Въпрос 42: Значи, когато държавата е злѣ, независимо дали се казва България или Османска империя, и ние сме злѣ? Като е добрѣ, и ние сме добрѣ, така ли?
Абсолютно. Априлското въстание избухва най-вече в територии, в които сѫ се заселили черкези. Защото прѣстѫпността в тѣзи раю̄ни е висока, хората не се чувстват сигурни и нѣ̋ма кой да им помогне. Години наред те очакват Османската империя да рѣши проблемът̌ с черкезитѣ, но тя нѣ̋ма ресурс да се справи.

Въпрос 43: Най-важното – аз сега роб ли съм?
Не си роб, колега. И никога не си бил. Просто прѣз тѣзи вѣкове данъчнитѣ ти сѫ били турци и сѫ ти събирали данък точно колкото сега, не си ходил войник, точно както сега, имал си право да изповѣ̋дваш религията си, точно както сега, а и да работиш – за друг или за себе си, вече зависи от твоята инициативност.

Въпрос 44: Понеже стана дума за работа, та в тази връзка да попитам – имало ли е социални помощи за българитѣ в Османската империя?
Колкото и странно да ти звучи, да. Но те не сѫ били масова практика, по-скоро рѣшение на мѣстниът̌ управник. Отпускани сѫ помощи за многодѣтни сѣмейства, за лѣчение, за образование.

Въпрос 45: То май не е било чак толкова злѣ?
Виж, имало е периоди, в които е било много злѣ, и такива, в които е било добрѣ. Каквито моменти има във всѣ̋ка една държава.

Въпрос 46: Защо ни е важно да бѫдем роби?
Защото е по-лесно. Историята, ако се разглеђа като робска, улеснява бездѣйствието в нашето съврѣмие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освѣн че не е вѣ̋рно.

Въпрос 47: Примѣри с други държави можеш ли да ми дадеш?
Да, веднага. Австралия започва като каторга, но хората там не се самоопрѣдѣлят като каторжници. Шотландия не успѣ̋ва да запази независимостта си, но не се опрѣдѣлят като хора под английско робство. Норвегия е независима държава от малко повече от 100 години, но тѣ не се опрѣдѣлят като роби на шведитѣ.

Въпрос 48: Ама не е честно – аз не могѫ̨ да се сравнıѫ̨ нито с шведитѣ, нито с шотландцитѣ, съгласи се?
Нѣ̋ма да се съгласıѫ̨, защото можеш. И това, че сам искаш да се опрѣдѣляш като роб, това те спира.

Въпрос 49: А като не съм роб, как да опрѣдѣлям минѫ̨лото си?
Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като минѫ̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо минѫ̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове.

Въпрос 50: Сега, когато вече не съм роб, какво да направıѫ̨?
Вдигни си главата и погледни бѫдещето, драги.

.. към началото ..

---

Прѣпратки (references)

• egoist.bg: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
• informiran.net: Мартин Димитров: Турско робство не е имало, българите са имали даже право на собственост
• meto76.blog.bg: Робство за начинаещи


• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (bulgarianturks.blogspot.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dw.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dnes.bg)


• Христо Тамарин: Принципи на моитѣ възгледи за минѫ̨лото

.. към началото ..

---

Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 21:18::
  • Този текст на Мартин Димитров се намира поне на още три мѣста в мрѣжата, прѣпратки към които сѫ дадени по-горѣ. Изглеђа първата публикация е в egoist.bg.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:08::
  • В текстът̌ на Мартин Димитров, в 50-тѣ въпроса и в 50-тѣ отговора, аз не съм внасял поправки. Дори не знаıѫ̨ как да допълнıѫ̨ отговорът̌ на въпрос 8, къдѣто явно има пропуснѫ̨ти думи.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:14::
  • За мене персонажитѣ Пѣевски или Цѣнко Чоков сѫ напълно непознати и безинтересни. Никога не съм ги коментирал. Но явно авторът̌ смѣ̋та, че тѣ сѫ добрѣ познати на публиката.


• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Формулировкитѣ в нѣ̋кои въпроси и отговори не съотвѣтстват на принципите на моитѣ възгледи за минѫ̨лото. Все пак това не е мой текст. Обаче с по-голѣ̋мата част от текстът̌ съм абсолютно съгласен и затова го копирам и в блогът̌ си.
  • .. Покажи моитѣ коментари по темата ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Формулировкитѣ в нѣ̋кои въпроси и отговори не съотвѣтстват на принципите на моитѣ възгледи за минѫ̨лото. Все пак това не е мой текст. Обаче с по-голѣ̋мата част от текстът̌ съм абсолютно съгласен и затова го копирам и в блогът̌ си.
  • .. Скрий моитѣ коментари по темата ..
  
  
  • Въпрос 1.Въпрос 1: Как България пада под османска власт?
    Практически пада без битка. Много от боляритѣ се споразумяват с Империята и управляванитѣ от тѣ̋х области минават под османска власт. Много пѫти съм писал, че падането на България под властта на османцитѣ е най-срамното събитие в нашата история. А пък второто по срамота събитие в нашата история сѫ изборнитѣ резултати от 1990-06-10.
  
  
  • Въпрос 4.Въпрос 4: А ние защо не сме се организирали?
    Нѣ̋мам прѣдстава дали си забѣлѣ̋зал, но ние по принцип не сме много добрѣ организирани. Различнитѣ управители непрѣстанно влизат в различни съюзи, както помеђу си, така и един срѣщу друг. Част от тѣ̋х подкрѣпят опрѣдѣлени крѫгове във Византия, а друга част – други крѫгове. Терминологична забѣлѣжка. Избѣ̋гвам да употрѣбявам думитѣ Византия и византийски. Прѣдпочитам Романия и ромѣйски, които сѫ по-близо до историческата истина.
  
  
  • Въпрос 7.Въпрос 7: Ама Цѣнко е ербап, и ако другитѣ сѫ били ербапи, защо все пак не сѫ се били срѣщу турцитѣ като мѫже?
    Защото, точно както при Цѣнко, регионалната политика си е регионална политика, а националната политика е съвсѣм друга, далечна работа. Виж Цѣнко на колко избори с подкрѣпата на колко различни партии е участвал. Тогава е подобно: днес си под властта на българскиът̌ цар, утрѣ – под властта на Османската империя, важното е да си пазиш там властта над твоето си мѣ̋сто. Езикова поправка. Думата ербап е неизмѣняемо прилагателно, не се мѣни нито по род, нито по число. Ама Цѣнко е ербап, и ако другитѣ сѫ били ербап, защо все пак не сѫ се били срѣщу турцитѣ като мѫже?
  
  
  • Въпрос 10.Въпрос 10: А послѣ ли сѫ ни потурчили?
    Прѣз онѣзи вѣкове уважението међу религиитѣ е много по-високо, отколкото сега. Насилствената смѣ̋на на вѣ̋рата се случва основно и изключително в териториите, населявани от богомилитѣ. Уточнение. Потурчване може да означава само смѣ̋на на вѣ̋рата, смѣ̋на на религията, ислямизация. Смѣ̋ната на езикът̌ е друго нѣщо и то не може да бѫде насилствено.
  
  
  • Въпрос 11.Въпрос 11: А защо тѣ̋х?
    Защото сѫ секта, непризната религия. В онѣзи врѣмена да не принадлежиш към нѣ̋коя от официалнитѣ религии е все едно да си животно, добитък нѣ̋какъв. По критериитѣ на онова врѣме, колкото и идиотски да ти звучи, османцитѣ се справят с религиозен проблем и помагат на едни хора да изберѫ̨т официална религия. Според османцитѣ, разбира се, това е най-правилната такава. Мои публикации относно богомилитѣ:
    • Бесѣда втора: против дръвникопоклонничеството
    • Бесѣда първа: против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес
  
  
  • Въпрос 13.Въпрос 13: Потурчвали ли сѫ наши, такива, нормални православни българи, дѣто не сѫ богомили?
    Малко, и то основно в първата фаза на робството, нѣ̋къде около 15-ти вѣк. Принципно властта в Османската империя е раздѣлена – има административна и религиозна власти. Разбира се, религиозната власт иска да увеличава броıът̌ на правовѣрцитѣ, а на администрацията не ѝ се занимава с подобни глупости. Прѣз годинитѣ има редица примѣри за това как множество българи сѫ потурчени по документи, а всѫщност не сѫ. И това е, за да може администрацията да се отчете прѣд религиозната власт. Административната власт съзнава ползата от запазване на многобройно немюсюлманско население. Това население пълни имперската хазна с данъцитѣ си, които плаща. Шериатът̌ забранява мюсюлманитѣ да бѫдѫ̨т облагани с прѣки данъци. Шериатът̌ вменява на мюсюлманитѣ само доброволни дарения за благотворителност в размер на една 40-та (2.5%) от доходът̌, и тѣзи дарения ги прибира религиозната власт.
  
  
  • Въпрос 15.Въпрос 15: Добре дѣ, като ние не сме могли да се справим, защо тогава не сѫ ни помогнѫ̨ли от чужбина? От Запад, примѣрно?
    Защото Ватиканът̌ сѫ с османцитѣ, колега. Именно Ватиканът̌, тайно, но много системно подкрѣпя цѣлиът̌ възход на Османската империя, и в това има желѣ̋зна логика. Падането на Константинопол, разпадът̌ на Византия прѣвръща католицизмът̌ във водещата християнска религия, за смѣтка на православието. Не могѫ̨ да се съгласıѫ̨ с тезата, че Ватиканът̌ били с османцитѣ, че Ватиканът̌, тайно, но много системно подкрѣпял цѣлиът̌ възход на Османската империя.
    • Вината на самото православие е несравнимо по-голѣ̋ма: константинополскитѣ религиозни фанатици отхвърлят всички прѣдложения за запълване на пробойнитѣ в идеологическата битка с ислямът̌ - и иконоборчеството е обявено за ерес, и монотелизмът̌, и filioque-то.
    • Да не говорим за ролята на ромѣйскитѣ грађански войни от 14-ти вѣк (1321..1328 и 1341..1347).
    • Не е честна позиция едноврѣменно да заклеймяваш папиститѣ като еретици и да очакваш помощ от тѣ̋х.
    • Ромѣйскиът̌ сановник Лука̀ Нотара̀ бил казал: по-добрѣ чалма, отколкото папска тиара.
    • Сравнѣте само: водачът̌ на протестантитѣ Мартин Лутер е съчинил молитва за побѣдата на "католическиът̌" император при Виена.
    • И помислѣте: слѣд Виена слѣдващата цѣл на османцитѣ е самиът̌ Рим.
    • Всички тѣзи съображения не ми позволяват да повѣ̋рвам, че Ватиканът̌, тайно, но много системно бил подкрѣпял цѣлиът̌ възход на Османската империя.
  
  
  • Въпрос 18.Въпрос 18: Значи, пак е малко като сега? И еднитѣ, и другитѣ искат да сѫ важни тук?
    В извѣстен смисъл има общо. Балканитѣ, особено България, е гранична територия в борба за влияние међу двѣ велики сили. Мислıѫ̨, че има нуђа от уточнение: двѣтѣ велики сили, за които става дума, сѫ Османската империя и Русия.
  
  
  • Въпрос 20.Въпрос 20: Виновен е хан Аспарух?
    Да, но нека не забравяме, че той тогава не е знаѣл. Отклонение. Каквото и мѣстожителство да си е бил "избрал" хан Аспарух, по Нашенско с нашето географско положение пак щѣ̋хѫ̨ да живѣıѫ̨т славяногласни християни и това пак щѣ̋хме да сме ние.
  
  
  • Въпрос 21.Въпрос 21: А ние с турцитѣ съжителствали ли сме?
    На битово ниво, да. И с течение на годинитѣ сме живѣли заедно все по-добрѣ. Отклонение. С течение на годинитѣ и вѣковетѣ, все по-голѣ̋ма част от турцитѣ по Нашенско сѫ потомци на хора досущ като нас, на хора, с които сме си съжителствали добрѣ на битово ниво вѣкове наред и едва ли не от памтивѣкъ.
  
  
  • Въпрос 23.Въпрос 23: А защо не сѫ ни давали да си имаме религия?
    Борбата за независима българска църква е борба най-вече с гръцката патриаршия, тъй като гърцитѣ управляват православнитѣ дѣла в рамкитѣ на Империята, и много по-малко с администрацията на Османската империя. Първо, въпросът̌ не е коректно зададен. Имаме си религия. Нашата религия е християнството в неговата източно-православна - константинополска - версия. Некоректно е и константинополската вселенска патриаршия да се нарича гръцка. Нима Папата може да бѫде италиански? Католицизмът̌ не допуска етнофилетизъм. Етнофилетизмът̌ е слабост на православието. Проблемът̌ на българитѣ с "гръцката" патриаршия се дължи на това, че самата вселенска патриаршия била заразена от гръцки "патриотизъм" и не отстѫпила прѣд двѣтѣ искания на българитѣ: Богослужение на славянски и славяногласни владици в нашенскитѣ епархии.
  
  
  • Въпрос 24.Въпрос 24: Тия гърци открай врѣме все по-добрѣ се оправят май?
    Така си е. Погледнѫ̨то обективно, глобално и "от високо", съотношението на "елинизмът̌" към "българщината" винѫги е било по-голѣ̋мо от единица, но никога прѣз вѣковетѣ това съотношение не е било толкова близо до единицата, както е сега в нашето съврѣмие. А това означава, че гърцитѣ не сѫ "се оправили по-добрѣ" от българитѣ.
  
  
  • Въпрос 33.Въпрос 33: Послѣдно – ние под турско робство ли сме били, под османска власт ли, под какво?
    Не забравяй нѣщо важно. Тогава езикът̌ е бил много по-различен и опрѣдѣленията сѫ били по-простички. Езиковата терминология, историческата терминология, с която си служим сега, тогава е била непозната. Прѣдлагам терминът̌ туркокрация, който се използва в Гърция. "Феноветѣ" на робството могѫ̨т да си мислıѫ̨т, че туркокрация означава турско робство. Впрочем, този мой коментар се отнася и до слѣдващиът̌ въпрос 34.
  
  
  • Въпрос 36.Въпрос 36: Я да питам нѣщо важно сега. Турцитѣ искали ли сѫ да ни прѣтопıѫ̨т като народ?
    Не, разбира се. Османцитѣ сѫ ни управлявали, което е различно от това да сѫ искали да ни прѣтопıѫ̨т. Въпросът̌ е неадекватен. Нѣ̋ма начин турцитѣ да сѫ искали да ни прѣтопıѫ̨т като народ. В отговоритѣ дотук вече е станѫ̨ло дума. На така нарѣчената в отговорът̌ на въпрос 13 "религиозна власт" ѝ се искало да ислямизира всички, но това било недопустимо за административната имперска власт. Този въпрос 36 е изяснен и в моитѣ коментари към въпрос 10 и към въпрос 13.
  
  
  • Въпрос 37.Въпрос 37: Прѣз тѣзи години имало ли е издѣвателства на турцитѣ над мирното българско население?
    Да. И тѣзи издѣвателства се наричат прѣстѫпност. Толерирането на прѣстѫпността обаче не е политика на Османската империя, както и на нито една държава. По-долу е даден мой коментар относно прѣстѫпността в Османската империя.
  
  
  • Въпрос 44.Въпрос 44: Понеже стана дума за работа, та в тази връзка да попитам – имало ли е социални помощи за българитѣ в Османската империя?
    Колкото и странно да ти звучи, да. Но те не сѫ били масова практика, по-скоро рѣшение на мѣстниът̌ управник. Отпускани сѫ помощи за многодѣтни сѣмейства, за лѣчение, за образование. Забѣлѣжка и уточнение. В минѫ̨лото социалната помощ не е било задължение на държавата, а на религиознитѣ институции.
  
  
  • Въпрос 46.Въпрос 46: Защо ни е важно да бѫдем роби?
    Защото е по-лесно. Историята, ако се разглеђа като робска, улеснява бездѣйствието в нашето съврѣмие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освѣн че не е вѣ̋рно. Защо ни е важно да бѫдем роби?
    • Защото е по-лесно. Историята, ако се разглеђа като робска, улеснява бездѣйствието в нашето съврѣмие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освѣн че не е вѣ̋рно.
    • Просто повтарям въпросът̌ и отговорът̌, че пак да го прочетете.
  
  
  • Въпрос 49.Въпрос 49: А като не съм роб, как да опрѣдѣлям минѫ̨лото си?
    Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като минѫ̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо минѫ̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове. А като не съм роб, как да опрѣдѣлям минѫ̨лото си?
    • Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като минѫ̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо минѫ̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове.
    • Просто повтарям въпросът̌ и отговорът̌, че пак да го прочетете.
  
  
  • .. Скрий моитѣ коментари по темата .. .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Размишления относно драмата на Балканџи Йово (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Размишления относно драмата на Балканџи Йово (.. скрий ..)

  Имал Балканџи Йово хубава сестра, искал да ıѫ̨ задоми в богат дом, ама християнски, а не мюсюлмански.
  
  По хубава Яна въздишали много ергени, и християни, и мюсюлмани, и свѣстни хора, и хаирсъзи.
  
  Ако в Османската империя нѣ̋мало правов ред, хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна щѣли просто да ıѫ̨ откраднѫ̨т и отмъкнѫ̨т, без да питат брат ѝ, а Балканџи Йово щѣ̋л дълго да псува и щѣ̋л да се напие, ама щѣ̋л да остане жив.
  
  Ама в Османската империя имало правов ред. Хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна знаѣли, че ако отмъкнѫ̨т хубава Яна без разрѣшение, брат ѝ Балканџи Йово щѣ̋л да се оплаче на кадията, да заведе сѫдебен иск, а кадията, дѣто седи криво, а сѫди право, щѣ̋л да ги накаже тѣзи хаирсъзи мюсюлмани мераклии за хубава Яна поне с петдесет камшика.
  
  Затова хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна рѣшили да питат брат ѝ: "Даваш ли, даваш, Балканџи Йово, хубава Яна на турска вѣ̋ра".
  
  Балканџи Йово не искал да даде сестра си на турска вѣ̋ра и се заинатил. Кавгата ескалирала. Балканџи Йово пострадал. Хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна не обичали да им се скършва хатърът̌. Още с първиът̌ отрѣ̋зан крайник хаирсъзитѣ мюсюлмани мераклии за хубава Яна изпаднѫ̨ли в затруднена ситуация. Не можѣли да оставıѫ̨т Балканџи Йово жив и дѣеспособен като свидѣтел - той щѣ̋л да се оплаче на кадията. Затова го оставили да си умре без рѫцѣ, без крака, без очи, неспособен вече да заведе сѫдебен иск. И ıѫ̨ отвели хубава Яна - сигурни били, че нѣ̋ма кой да се жалва на кадията.
  
  Въпроси за прѣпитване.
  
  Има ли сега хаирсъзи срѣд мюсюлманитѣ? А срѣд християнитѣ? А срѣд безбожницитѣ?
  
  Има ли сега битови прѣстѫпления? А прѣстѫпления от страст?
  
  Случва ли се сегашнитѣ хаирсъзи да елиминират свидѣтел на прѣстѫпления?
  
  (.. Скрий ги размишленията относно драмата на Балканџи Йово ..) .. към началото ..

• ►►  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Възвание на свободолюбиви българи в защита на турското робство, изконните български цѣнности и т.н. (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..)
  
  
• ▼▼  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Възвание на свободолюбиви българи в защита на турското робство, изконните български цѣнности и т.н. (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..)

  Долу рѫцѣтѣ от робството!
  
  Възвание на СъБъЗаНаТуРоИBъЦеиТъНъ
  

  
  СъБъЗаНаТуРоИBъЦеиТъНъ: Свободолюбиви Българи в Защита на Турското Робство, Изконнитѣ Български Цѣнности и Така Нататък  
  
  

  Шок и ужас, ужас и шок, мили братя и сестри!

  Искат да ни отнемѫ̨т турското робство – едно от нашитѣ най-свидни, ако не и най-свидното робство, с които е изпъстрена малката ни, но иначе славна история.

  Искат да ни отнемѫ̨т турското робство –

  • този неизчерпаем и непрѣсъхващ източник на национална гордост, самочувствие и самоуважение,
  • този бистър извор на вдъхновение и патриотичен възторг,
  • този крѣпител на българщината,
  
  

  който блѣсти подобно на пѫтеводна звѣзда и мъждука като спасителен свѣтлик, освѣщавайки нелекиът̌ ни пѫт из тъмнитѣ дебри на безотрадното ни бѫдеще и безогледно настояще.

  Искат да ни отнемѫ̨т робството – този непробиваем стожер на стародавната българщина̀, за да го замѣнıѫ̨т с нѣ̋какво си там обикновено владичество и – о, шок и ужас, о ужас и шок! – с едно никому ненужно присѫтствие.

  Искат да ни отнемѫ̨т турското робство – тази изконно българска цѣнност, която винаги е поддържала несломим народниът̌ ни дух,
  искат да ни отнемѫ̨т робството - тази най-свещена страница от българската история,
  която всѣки истински българин трѣ̋бва да разгрѫща само с трепет, благоговѣние и нѣ̋мо възхищение,
  искат да откраднѫ̨т този най-ярък бисер в свещениът̌ съсѫд на историческата ни съкровищница,
  искат да ни отнемѫ̨т турското робство - това най-свидно за всѣ̋ко българско сърдце робство.

  Но не! Не и не! И още веднѫж не!

  Ние, свободолюбивитѣ българи ще пазим турското си робство, ще го отстояваме срѣщу чуђи посѣгателства и самоотвержено ще го браним от попълзновенията на разни еврогейове, родоостѫпници, майцепродавци, отродители, соросоиди, илюминати, рептили, лезарди, лонгонбарди, тетрадрахми, а сѫщо от ЦРУ и всички онѣзи, които отричат робството, вмѣсто да се прѣкланят прѣд него и свято да го тачѫ̨т.

  Ние нѣ̋ма да позволим да бѫде отдадено на поругание нашето родно българско турско робство.

  Нека всички българи, които тачѫ̨т своето минѫ̨ло и обичат свободата, в един глас да извикат:

  Долу рѫцѣтѣ от турското ни робство!

  Ис̀-ка̀-мѐ-сѝ ро̀б-ство̀-то̀!
  Ис̀-ка̀-мѐ-сѝ ро̀б-ство̀-то̀!

  (.. скрий го възванието в защита на турското робство ..) .. към началото ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-16 08:57:: Бѣлѣжки по естествениът̌ правопис, в който се показва текстът̌ (.. покажи ги ..) 

  .. към началото ..

• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-06-16 08:57:: Бѣлѣжки по естествениът̌ правопис, в който се показва текстът̌ (.. скрий ги ..)
  
  
  • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
  • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява.
  • Когато звучи IA, слага ӥ се диакритичен знак: ѣ̋.
  
  
  • Възстановена е буквата голѣ̋м юс Ѫ.
  • За разлика от стариът̌ иванчевски правопис, тя се употрѣбява и в глаголнитѣ завършъци на етимологичното си мѣ̋сто.
  
  
  • Въведени сѫ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
  
  
  • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
  • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
  
  
  • Буквитѣ А и Я се пишѫ̨т, само когато наистина звучѫ̨т А и IА.
  • Когато тѣ звучѫ̨т Ъ или IЪ, замѣнят се със Ъ, Ѫ̨, IѪ̨ или IЪ.
  
  
  • Въведена е буквата I/ı (ıота без точка).
  • Вмѣсто йо или ьо може да се пише ıо.
  • Вмѣсто й или ь може да се пише ı.
  • Вмѣсто Я, което звучи IА, може да се пише ıа.
  • Буквата Я е възможно да не се употрѣбява - случаитѣ на задължителната ӥ употрѣба отпадат.
  
  
  • На крайната съгласна -т̌ от опрѣдѣлителниът̌ члѣн за мѫжки род в единствено число, която много често изпада в говорът̌, ӥ се слага диакритичен знак.
  
  
  • Буквосъчетанието IЪ, което се срѣща в опрѣдѣлителни члѣнове за мѫжки род в единствено число, може да се замѣни с буквата Ь.
  
  
  • За разлика от стариът̌ иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
  
  
  • .. Скрий ги бѣлѣжкитѣ по естествениът̌ правопис ..  .. към началото ..
  
  

---

Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години

Иди на въпрос 12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849 .. to the bottom .. .. към коментарите отдолу .. |  .. към препратките .. | 

---

Патриотизмът вина̨ги ни удря по кокалчетата, но зад него е добре да стои поне малко реална информираност.
Мартин Димитров предлага урок по история за начинаещи – и дори не свика референдум по случая̌т.

---

Въпрос 1: Как България пада под османска власт?
Практически пада без битка. Много от болярите се споразумяват с Империята и управляваните от тя̋х области минават под османска власт.

Въпрос 2: Значи, тия боляри са̨ предатели?
Не и според разбиранията на онова време. През 14-ти век концепцията за държава е много различна от сегашната. От една страна, управителите на области не са̨ могли да разчитат на централната власт. От друга – споразумението с Османската империя им гарантира както относително запазване на властта, така и възможността да осъ̨ществяват известна протекция над населението, което управляват.

Въпрос 3: Добре де, съвсем ли никой не се е бил?
Не: има не един и двама боляри, които, заедно и/или поотделно, са̨ водили десетки сражения с османците. Просто османците са̨ били много повече и много по-добре организирани.

Въпрос 4: А ние защо не сме се организирали?
Ня̋мам представа дали си забеля̋зал, но ние по принцип не сме много добре организирани. Различните управители непрестанно влизат в различни съюзи, както помежду си, така и един срещу друг. Част от тя̋х подкрепят определени кръ̨гове във Византия, а друга част – други кръ̨гове.

Въпрос 5: Значи, било е малко като в Реформаторския̌т Блок? Уж са̨ отделна партия, а всъ̨щност едни подкрепят Бойко, други не го подкрепят, а накрая̌ всички се разпадат?
Точно така, почти съ̨щото е. Бойко Борисов е нещо като Йоан Кантакузин на дя̋сното, хе-хе. Кратка справка: османското нашествие се засилва в резултат на Византийската гражданска война. В общи линии там борбата за власт е между Йоан Кантакузин и регентския̌т съвет на Йоан V Палеолог, начело с Ана Савойска. Част от българските боляри подкрепят едната страна, друга част – другата. Това създава въ̨трешно напрежение и накрая̌ всички горим.

Въпрос 6: Значи, тогава България е била много зле?
По-зле, отколкото дори можеш да си представиш. Представи си тогавашна България като територия, скована от една безкрайна Луканова зима, и вся̋ка област се управлява от нейния̌т си Ценко Чоков, без да общува много-много с централната власт.

Въпрос 7: Ама Ценко е ербап, и ако другите са̨ били ербапи, защо все пак не са̨ се били срещу турците като мъ̨же?
Защото, точно както при Ценко, регионалната политика си е регионална политика, а националната политика е съвсем друга, далечна работа. Виж Ценко на колко избори с подкрепата на колко различни партии е участвал. Тогава е подобно: днес си под властта на българския̌т цар, утре – под властта на Османската империя, важното е да си пазиш там властта над твоето си мя̋сто.

Въпрос 8: Ти сега какво искаш да кажеш? Че ця̋лата ни държава тогава е била съставена от множество Галичета?
Че и по-лошо дори. Тогава е много силно влиянието на богомилите. Това е секта, която в онези времена не се признава за религия нито от българското православие .. и държавата ни има огромен проблем с богомилите. Това още повече ни отслабва.

Въпрос 9: Клали ли са̨ ни много?
Клали са̨ ни, особено в първите години на нашествието, в Североизточна България например, е имало големи кланета. Но и ние сме ги клали, където сварим. През 15-ти век цената на човешкия̌т живот никак не е висока.

Въпрос 10: А после ли са̨ ни потурчили?
През онези векове уважението между религиите е много по-високо, отколкото сега. Насилствената смя̋на на вя̋рата се случва основно и изключително в териториите, населявани от богомилите.

Въпрос 11: А защо тя̋х?
Защото са̨ секта, непризната религия. В онези времена да не принадлежиш към ня̋коя от официалните религии е все едно да си животно, добитък ня̋какъв. По критериите на онова време, колкото и идиотски да ти звучи, османците се справят с религиозен проблем и помагат на едни хора да избера̨т официална религия. Според османците, разбира се, това е най-правилната такава.

Въпрос 12: А ние не сме ли помагали на богомилите?
Не. По тогавашните православни критерии те, понеже не принадлежа̨т към официална религия, не струват нищо. И животите им не струват нищо.

Въпрос 13: Потурчвали ли са̨ наши, такива, нормални православни българи, дето не са̨ богомили?
Малко, и то основно в първата фаза на робството, ня̋къде около 15-ти век. Принципно властта в Османската империя е разделена – има административна и религиозна власти. Разбира се, религиозната власт иска да увеличава броя̌т на правоверците, а на администрацията не ѝ се занимава с подобни глупости. През годините има редица примери за това как множество българи са̨ потурчени по документи, а всъ̨щност не съ̨. И това е, за да може администрацията да се отчете пред религиозната власт.

Въпрос 14: Значи, и в Османската си е имало врътки?
Разбира се. Османската империя е нещо като Европейския̌т Съюз на своето време. Ня̋ма как да ня̋ма врътки.

Въпрос 15: Добре де, като ние не сме могли да се справим, защо тогава не са̨ ни помогна̨ли от чужбина? От Запад, примерно?
Защото Ватиканът са̨ с османците, колега. Именно Ватиканът, тайно, но много системно подкрепя целия̌т възход на Османската империя, и в това има желя̋зна логика. Падането на Константинопол, разпадът на Византия превръща католицизмът във водещата християнска религия, за сметка на православието.

Въпрос 16: Е, не си прав, нали е имало кръстоносни походи?
Имало е, но там положението е сложно. Първо, кръстоносните походи започват много по-рано от османското нашествие на Балканите и тя̋хната първа цел е налагането на католицизмът. Второ: не всички от тези походи са̨ в синхрон с Ватиканът, част от тя̋х са̨ организирани от отделни владетели, без подкрепата на католическата църква. И трето: в голя̋мата си част кръстоносците са̨ маса от впиянчени, жадни за кланета и слава кретени, които се държа̨т като люлински гангстери около църква на Великден.

Въпрос 17: А от Изток защо не са̨ се били?
Преди Руско-турската от 1877-1878, Русия води над десет войни с Османската империя. Естествено че ключов външнополитически приоритет на Русия е да запази православието в завладените от османците територии и съответно да има влияние над тези територии. Просто в онези години Османската империя е най-великата военна сила и победата над нея̨ не е лесна работа.

Въпрос 18: Значи, пак е малко като сега? И едните, и другите искат да са̨ важни тук?
В известен смисъл има общо. Балканите, особено България, е гранична територия в борба за влияние между две велики сили.

Въпрос 19: В известен смисъл, географското ни положение е предопределило ця̋лото ни трудно положение?
Да.

Въпрос 20: Виновен е хан Аспарух?
Да, но нека не забравяме, че той тогава не е знаел.

Въпрос 21: А ние с турците съжителствали ли сме?
На битово ниво, да. И с течение на годините сме живели заедно все по-добре.

Въпрос 22: Тоест, като в Германия както им е идеята да живея̨т, при нас така е било?
Германия се развива като мултикултурна държава, а Османската империя в генезисът си е мултикултурна държава. В интересът на Империята е народите въ̨тре да живея̨т в мир и нарастващо разбирателство, защото за една империя ня̋ма нищо по-страшно от въ̨трешните противоречия. Представи си само: в пикът си Османската империя е на площ от 5 милиона и 200 хиляди квадратни километра. Територията е толкова трудна за опазване, че ако има въ̨трешни конфликти, тя ще стане прекалено уязвима.

Въпрос 23: А защо не са̨ ни давали да си имаме религия?
Борбата за независима българска църква е борба най-вече с гръцката патриаршия, тъй като гърците управляват православните дела в рамките на Империята, и много по-малко с администрацията на Османската империя.

Въпрос 24: Тия гърци открай време все по-добре се оправят май?
Така си е.

Въпрос 25: Имало ли е българска съпротива по време на османското владичество?
Почти през ця̋лото време. Но това са̨ малки, локални бунтове и въстания.

Въпрос 26: А хайдутите?
Без да отричаме героизмът им, хайдутите не са̨ добре организирани и по-скоро са̨ осъ̨ществявали, хм, единични акции, често над уплашени до смърт, беззащитни османци. Може и да не знаеш, но част от хайдутите са̨ хайдутствали така, както се бера̨т портокали в Испания. Тоест, само през топлите месеци. Зимата са̨ си се прибирали по къ̨щите и като запролети, хайде пак на Балканът.

Въпрос 27: Е, па то така не става?
Па така не става, определено.

Въпрос 28: Ние, българите, имали ли сме по-специални права в рамките на Империята?
Да. Например, за българите не е имало задължителна военна служба. Много българи са̨ участвали и в управлението, като с течение на годините техния̌т брой се увеличава. Но, това е характерно за мултикултурните общества, каквото е и в Османската империя.

Въпрос 29: Много неща ли са̨ ни били забранени?
Като вся̋ко огромно нещо Османската империя непрестанно се реформира, стремейки се към демократизация и единство. Вся̋ка следваща реформа дава все по-големи права на народите, които съставляват империята. Така постепенно забраните отпадат. По време на Възраждането българите имат право на собственост, право да извършват търговия, право да пъ̨туват.

Въпрос 30: Значи, много от тия големите възрожденски къ̨щи, дето сега ги дават под наем, са̨ били на български баровци?
Да, това са̨ къ̨щи на богати българи. И тук малко ще те разочаровам: архитектурата, която ние наричаме възрожденска, е класическа османска архитектура.

Въпрос 31: А имало ли е много богати българи тогава, примерно като Пеевски, или поне наполовина?
Имало е. Например бащата на Каблешков е сред много богатите българи. Той е събирал данъци от името на Османската империя в доста обширни територии и е печелил доста от това.

Въпрос 32: А младия̌т Каблешков защо така е постъ̨пил, вместо да си гледа животът?
Защото е искал да бъ̨дем свободни. Да не сме свободни обаче не означава, че сме били роби.

Въпрос 33: Последно – ние под турско робство ли сме били, под османска власт ли, под какво?
Не забравяй нещо важно. Тогава езикът е бил много по-различен и определенията са̨ били по-простички. Езиковата терминология, историческата терминология, с която си служим сега, тогава е била непозната.

Въпрос 34: Значи, по-коректно е да използваме "османска власт"?
Не само е по-коректно, но е и по-правилно. Както сам си забеля̋зал, фактът, че съ̨ществуваме и до днес, означава, че сме запазили идентичността си. Тоест, през ця̋лото време ние сме се съхранили като народ, но през тези 5 века не сме имали държавно управление.

Въпрос 35: А тогава с данъците как е седя̋л въпросът?
Като сега. Данъкът за българите в Османската империя е десет процента от доходът.

Въпрос 36: Я да питам нещо важно сега. Турците искали ли са̨ да ни претопя̨т като народ?
Не, разбира се. Османците са̨ ни управлявали, което е различно от това да са̨ искали да ни претопя̨т.

Въпрос 37: През тези години имало ли е издевателства на турците над мирното българско население?
Да. И тези издевателства се наричат престъ̨пност. Толерирането на престъ̨пността обаче не е политика на Османската империя, както и на нито една държава.

Въпрос 38: Висока ли е била престъ̨пността?
Много, в раю̄ните на кърджалиите, както и в тези раю̄ни, в които се заселват черкези.

Въпрос 39: А тия кърджалиите, каква им е играта?
След промишлената революция в Англия, Османската империя започва да върви неумолимо надолу. Феодализмът просто си изживява времето. Това отслабва Империята и кърджалиите, които са̨ тогавашното ВИС-2, овладяват цели територии и налагат властта си над тези земи. Така че кърджалиите са̨ рекетю̄ри и престъ̨пници.

Въпрос 40: Кърджалиите само българи ли са̨ клали?
Не. При тя̋х ня̋ма българи, ня̋ма османци – те безчинстват над цивилното население. И слабата Османска империя не може да се справи с тя̋х.

Въпрос 41: А черкезите?
Ако кърджалиите са̨ ВИС-2, черкезите са̨ СИК. Това е малцинство, което Русия насилствено прогонва от земите си. И тъй като черкезите са̨ мюсюлмани, те се заселват в границите на Империята. И започват да дерибействат, обирайки и убивайки и българи, и турци, и който там им падне.

Въпрос 42: Значи, когато държавата е зле, независимо дали се казва България или Османска империя, и ние сме зле? Като е добре, и ние сме добре, така ли?
Абсолютно. Априлското въстание избухва най-вече в територии, в които са̨ се заселили черкези. Защото престъ̨пността в тези раю̄ни е висока, хората не се чувстват сигурни и ня̋ма кой да им помогне. Години наред те очакват Османската империя да реши проблемът с черкезите, но тя ня̋ма ресурс да се справи.

Въпрос 43: Най-важното – аз сега роб ли съм?
Не си роб, колега. И никога не си бил. Просто през тези векове данъчните ти са̨ били турци и са̨ ти събирали данък точно колкото сега, не си ходил войник, точно както сега, имал си право да изповя̋дваш религията си, точно както сега, а и да работиш – за друг или за себе си, вече зависи от твоята инициативност.

Въпрос 44: Понеже стана дума за работа, та в тази връзка да попитам – имало ли е социални помощи за българите в Османската империя?
Колкото и странно да ти звучи, да. Но те не са̨ били масова практика, по-скоро решение на местния̌т управник. Отпускани са̨ помощи за многодетни семейства, за лечение, за образование.

Въпрос 45: То май не е било чак толкова зле?
Виж, имало е периоди, в които е било много зле, и такива, в които е било добре. Каквито моменти има във вся̋ка една държава.

Въпрос 46: Защо ни е важно да бъ̨дем роби?
Защото е по-лесно. Историята, ако се разглежда като робска, улеснява бездействието в нашето съвремие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освен че не е вя̋рно.

Въпрос 47: Примери с други държави можеш ли да ми дадеш?
Да, веднага. Австралия започва като каторга, но хората там не се самоопределят като каторжници. Шотландия не успя̋ва да запази независимостта си, но не се определят като хора под английско робство. Норвегия е независима държава от малко повече от 100 години, но те не се определят като роби на шведите.

Въпрос 48: Ама не е честно – аз не мога̨ да се сравня̨ нито с шведите, нито с шотландците, съгласи се?
Ня̋ма да се съглася̨, защото можеш. И това, че сам искаш да се определяш като роб, това те спира.

Въпрос 49: А като не съм роб, как да определям мина̨лото си?
Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове.

Въпрос 50: Сега, когато вече не съм роб, какво да направя̨?
Вдигни си главата и погледни бъ̨дещето, драги.

.. към началото ..

---

Препратки (references)

• egoist.bg: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
• informiran.net: Мартин Димитров: Турско робство не е имало, българите са имали даже право на собственост
• meto76.blog.bg: Робство за начинаещи


• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (bulgarianturks.blogspot.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dw.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dnes.bg)


• Христо Тамарин: Принципи на моите възгледи за мина̨лото

.. към началото ..

---

Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 21:18::
  • Този текст на Мартин Димитров се намира поне на още три места в мрежата, препратки към които са̨ дадени по-горе. Изглежда първата публикация е в egoist.bg.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:08::
  • В текстът на Мартин Димитров, в 50-те въпроса и в 50-те отговора, аз не съм внасял поправки. Дори не зная̨ как да допълня̨ отговорът на въпрос 8, където явно има пропусна̨ти думи.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:14::
  • За мене персонажите Пеевски или Ценко Чоков са̨ напълно непознати и безинтересни. Никога не съм ги коментирал. Но явно авторът смя̋та, че те са̨ добре познати на публиката.


• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Формулировките в ня̋кои въпроси и отговори не съответстват на принципите на моите възгледи за мина̨лото. Все пак това не е мой текст. Обаче с по-голя̋мата част от текстът съм абсолютно съгласен и затова го копирам и в блогът си.
  • .. Покажи моите коментари по темата ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Формулировките в ня̋кои въпроси и отговори не съответстват на принципите на моите възгледи за мина̨лото. Все пак това не е мой текст. Обаче с по-голя̋мата част от текстът съм абсолютно съгласен и затова го копирам и в блогът си.
  • .. Скрий моите коментари по темата ..
  
  
  • Въпрос 1.Въпрос 1: Как България пада под османска власт?
    Практически пада без битка. Много от болярите се споразумяват с Империята и управляваните от тя̋х области минават под османска власт. Много пъ̨ти съм писал, че падането на България под властта на османците е най-срамното събитие в нашата история. А пък второто по срамота събитие в нашата история са̨ изборните резултати от 1990-06-10.
  
  
  • Въпрос 4.Въпрос 4: А ние защо не сме се организирали?
    Ня̋мам представа дали си забеля̋зал, но ние по принцип не сме много добре организирани. Различните управители непрестанно влизат в различни съюзи, както помежду си, така и един срещу друг. Част от тя̋х подкрепят определени кръ̨гове във Византия, а друга част – други кръ̨гове. Терминологична забележка. Избя̋гвам да употребявам думите Византия и византийски. Предпочитам Романия и ромейски, които са̨ по-близо до историческата истина.
  
  
  • Въпрос 7.Въпрос 7: Ама Ценко е ербап, и ако другите са̨ били ербапи, защо все пак не са̨ се били срещу турците като мъ̨же?
    Защото, точно както при Ценко, регионалната политика си е регионална политика, а националната политика е съвсем друга, далечна работа. Виж Ценко на колко избори с подкрепата на колко различни партии е участвал. Тогава е подобно: днес си под властта на българския̌т цар, утре – под властта на Османската империя, важното е да си пазиш там властта над твоето си мя̋сто. Езикова поправка. Думата ербап е неизменяемо прилагателно, не се мени нито по род, нито по число. Ама Ценко е ербап, и ако другите са̨ били ербап, защо все пак не са̨ се били срещу турците като мъ̨же?
  
  
  • Въпрос 10.Въпрос 10: А после ли са̨ ни потурчили?
    През онези векове уважението между религиите е много по-високо, отколкото сега. Насилствената смя̋на на вя̋рата се случва основно и изключително в териториите, населявани от богомилите. Уточнение. Потурчване може да означава само смя̋на на вя̋рата, смя̋на на религията, ислямизация. Смя̋ната на езикът е друго нещо и то не може да бъ̨де насилствено.
  
  
  • Въпрос 11.Въпрос 11: А защо тя̋х?
    Защото са̨ секта, непризната религия. В онези времена да не принадлежиш към ня̋коя от официалните религии е все едно да си животно, добитък ня̋какъв. По критериите на онова време, колкото и идиотски да ти звучи, османците се справят с религиозен проблем и помагат на едни хора да избера̨т официална религия. Според османците, разбира се, това е най-правилната такава. Мои публикации относно богомилите:
    • Беседа втора: против дръвникопоклонничеството
    • Беседа първа: против "триждипроклетата и богоомразна" богомилска ерес
  
  
  • Въпрос 13.Въпрос 13: Потурчвали ли са̨ наши, такива, нормални православни българи, дето не са̨ богомили?
    Малко, и то основно в първата фаза на робството, ня̋къде около 15-ти век. Принципно властта в Османската империя е разделена – има административна и религиозна власти. Разбира се, религиозната власт иска да увеличава броя̌т на правоверците, а на администрацията не ѝ се занимава с подобни глупости. През годините има редица примери за това как множество българи са̨ потурчени по документи, а всъ̨щност не съ̨. И това е, за да може администрацията да се отчете пред религиозната власт. Административната власт съзнава ползата от запазване на многобройно немюсюлманско население. Това население пълни имперската хазна с данъците си, които плаща. Шериатът забранява мюсюлманите да бъ̨да̨т облагани с преки данъци. Шериатът вменява на мюсюлманите само доброволни дарения за благотворителност в размер на една 40-та (2.5%) от доходът, и тези дарения ги прибира религиозната власт.
  
  
  • Въпрос 15.Въпрос 15: Добре де, като ние не сме могли да се справим, защо тогава не са̨ ни помогна̨ли от чужбина? От Запад, примерно?
    Защото Ватиканът са̨ с османците, колега. Именно Ватиканът, тайно, но много системно подкрепя целия̌т възход на Османската империя, и в това има желя̋зна логика. Падането на Константинопол, разпадът на Византия превръща католицизмът във водещата християнска религия, за сметка на православието. Не мога̨ да се съглася̨ с тезата, че Ватиканът били с османците, че Ватиканът, тайно, но много системно подкрепял целия̌т възход на Османската империя.
    • Вината на самото православие е несравнимо по-голя̋ма: константинополските религиозни фанатици отхвърлят всички предложения за запълване на пробойните в идеологическата битка с ислямът - и иконоборчеството е обявено за ерес, и монотелизмът, и filioque-то.
    • Да не говорим за ролята на ромейските граждански войни от 14-ти век (1321..1328 и 1341..1347).
    • Не е честна позиция едновременно да заклеймяваш папистите като еретици и да очакваш помощ от тя̋х.
    • Ромейския̌т сановник Лука̀ Нотара̀ бил казал: по-добре чалма, отколкото папска тиара.
    • Сравнете само: водачът на протестантите Мартин Лутер е съчинил молитва за победата на "католическия̌т" император при Виена.
    • И помислете: след Виена следващата цел на османците е самия̌т Рим.
    • Всички тези съображения не ми позволяват да повя̋рвам, че Ватиканът, тайно, но много системно бил подкрепял целия̌т възход на Османската империя.
  
  
  • Въпрос 18.Въпрос 18: Значи, пак е малко като сега? И едните, и другите искат да са̨ важни тук?
    В известен смисъл има общо. Балканите, особено България, е гранична територия в борба за влияние между две велики сили. Мисля̨, че има нужда от уточнение: двете велики сили, за които става дума, са̨ Османската империя и Русия.
  
  
  • Въпрос 20.Въпрос 20: Виновен е хан Аспарух?
    Да, но нека не забравяме, че той тогава не е знаел. Отклонение. Каквото и местожителство да си е бил "избрал" хан Аспарух, по Нашенско с нашето географско положение пак щя̋ха̨ да живея̨т славяногласни християни и това пак щя̋хме да сме ние.
  
  
  • Въпрос 21.Въпрос 21: А ние с турците съжителствали ли сме?
    На битово ниво, да. И с течение на годините сме живели заедно все по-добре. Отклонение. С течение на годините и вековете, все по-голя̋ма част от турците по Нашенско са̨ потомци на хора досущ като нас, на хора, с които сме си съжителствали добре на битово ниво векове наред и едва ли не от памтивека̌.
  
  
  • Въпрос 23.Въпрос 23: А защо не са̨ ни давали да си имаме религия?
    Борбата за независима българска църква е борба най-вече с гръцката патриаршия, тъй като гърците управляват православните дела в рамките на Империята, и много по-малко с администрацията на Османската империя. Първо, въпросът не е коректно зададен. Имаме си религия. Нашата религия е християнството в неговата източно-православна - константинополска - версия. Некоректно е и константинополската вселенска патриаршия да се нарича гръцка. Нима Папата може да бъ̨де италиански? Католицизмът не допуска етнофилетизъм. Етнофилетизмът е слабост на православието. Проблемът на българите с "гръцката" патриаршия се дължи на това, че самата вселенска патриаршия била заразена от гръцки "патриотизъм" и не отстъ̨пила пред двете искания на българите: Богослужение на славянски и славяногласни владици в нашенските епархии.
  
  
  • Въпрос 24.Въпрос 24: Тия гърци открай време все по-добре се оправят май?
    Така си е. Погледна̨то обективно, глобално и "от високо", съотношението на "елинизмът" към "българщината" вина̨ги е било по-голя̋мо от единица, но никога през вековете това съотношение не е било толкова близо до единицата, както е сега в нашето съвремие. А това означава, че гърците не са̨ "се оправили по-добре" от българите.
  
  
  • Въпрос 33.Въпрос 33: Последно – ние под турско робство ли сме били, под османска власт ли, под какво?
    Не забравяй нещо важно. Тогава езикът е бил много по-различен и определенията са̨ били по-простички. Езиковата терминология, историческата терминология, с която си служим сега, тогава е била непозната. Предлагам терминът туркокрация, който се използва в Гърция. "Феновете" на робството мога̨т да си мисля̨т, че туркокрация означава турско робство. Впрочем, този мой коментар се отнася и до следващия̌т въпрос 34.
  
  
  • Въпрос 36.Въпрос 36: Я да питам нещо важно сега. Турците искали ли са̨ да ни претопя̨т като народ?
    Не, разбира се. Османците са̨ ни управлявали, което е различно от това да са̨ искали да ни претопя̨т. Въпросът е неадекватен. Ня̋ма начин турците да са̨ искали да ни претопя̨т като народ. В отговорите дотук вече е стана̨ло дума. На така наречената в отговорът на въпрос 13 "религиозна власт" ѝ се искало да ислямизира всички, но това било недопустимо за административната имперска власт. Този въпрос 36 е изяснен и в моите коментари към въпрос 10 и към въпрос 13.
  
  
  • Въпрос 37.Въпрос 37: През тези години имало ли е издевателства на турците над мирното българско население?
    Да. И тези издевателства се наричат престъ̨пност. Толерирането на престъ̨пността обаче не е политика на Османската империя, както и на нито една държава. По-долу е даден мой коментар относно престъ̨пността в Османската империя.
  
  
  • Въпрос 44.Въпрос 44: Понеже стана дума за работа, та в тази връзка да попитам – имало ли е социални помощи за българите в Османската империя?
    Колкото и странно да ти звучи, да. Но те не са̨ били масова практика, по-скоро решение на местния̌т управник. Отпускани са̨ помощи за многодетни семейства, за лечение, за образование. Забележка и уточнение. В мина̨лото социалната помощ не е било задължение на държавата, а на религиозните институции.
  
  
  • Въпрос 46.Въпрос 46: Защо ни е важно да бъ̨дем роби?
    Защото е по-лесно. Историята, ако се разглежда като робска, улеснява бездействието в нашето съвремие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освен че не е вя̋рно. Защо ни е важно да бъ̨дем роби?
    • Защото е по-лесно. Историята, ако се разглежда като робска, улеснява бездействието в нашето съвремие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освен че не е вя̋рно.
    • Просто повтарям въпросът и отговорът, че пак да го прочетете.
  
  
  • Въпрос 49.Въпрос 49: А като не съм роб, как да определям мина̨лото си?
    Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове. А като не съм роб, как да определям мина̨лото си?
    • Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове.
    • Просто повтарям въпросът и отговорът, че пак да го прочетете.
  
  
  • .. Скрий моите коментари по темата .. .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Размишления относно драмата на Балканджи Йово (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Размишления относно драмата на Балканджи Йово (.. скрий ..)

  Имал Балканджи Йово хубава сестра, искал да я̨ задоми в богат дом, ама християнски, а не мюсюлмански.
  
  По хубава Яна въздишали много ергени, и християни, и мюсюлмани, и свестни хора, и хаирсъзи.
  
  Ако в Османската империя ня̋мало правов ред, хаирсъзите мюсюлмани мераклии за хубава Яна щели просто да я̨ открадна̨т и отмъкна̨т, без да питат брат ѝ, а Балканджи Йово щя̋л дълго да псува и щя̋л да се напие, ама щя̋л да остане жив.
  
  Ама в Османската империя имало правов ред. Хаирсъзите мюсюлмани мераклии за хубава Яна знаели, че ако отмъкна̨т хубава Яна без разрешение, брат ѝ Балканджи Йово щя̋л да се оплаче на кадията, да заведе съ̨дебен иск, а кадията, дето седи криво, а съ̨ди право, щя̋л да ги накаже тези хаирсъзи мюсюлмани мераклии за хубава Яна поне с петдесет камшика.
  
  Затова хаирсъзите мюсюлмани мераклии за хубава Яна решили да питат брат ѝ: "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вя̋ра".
  
  Балканджи Йово не искал да даде сестра си на турска вя̋ра и се заинатил. Кавгата ескалирала. Балканджи Йово пострадал. Хаирсъзите мюсюлмани мераклии за хубава Яна не обичали да им се скършва хатърът. Още с първия̌т отря̋зан крайник хаирсъзите мюсюлмани мераклии за хубава Яна изпадна̨ли в затруднена ситуация. Не можели да оставя̨т Балканджи Йово жив и дееспособен като свидетел - той щя̋л да се оплаче на кадията. Затова го оставили да си умре без ръ̨це, без крака, без очи, неспособен вече да заведе съ̨дебен иск. И я̨ отвели хубава Яна - сигурни били, че ня̋ма кой да се жалва на кадията.
  
  Въпроси за препитване.
  
  Има ли сега хаирсъзи сред мюсюлманите? А сред християните? А сред безбожниците?
  
  Има ли сега битови престъ̨пления? А престъ̨пления от страст?
  
  Случва ли се сегашните хаирсъзи да елиминират свидетел на престъ̨пления?
  
  (.. Скрий ги размишленията относно драмата на Балканджи Йово ..) .. към началото ..

• ►►  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Възвание на свободолюбиви българи в защита на турското робство, изконните български ценности и т.н. (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..)
  
  
• ▼▼  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Възвание на свободолюбиви българи в защита на турското робство, изконните български ценности и т.н. (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..)

  Долу ръ̨цете от робството!
  
  Възвание на СъБъЗаНаТуРоИBъЦеиТъНъ
  

  
  СъБъЗаНаТуРоИBъЦеиТъНъ: Свободолюбиви Българи в Защита на Турското Робство, Изконните Български Ценности и Така Нататък  
  
  

  Шок и ужас, ужас и шок, мили братя и сестри!

  Искат да ни отнема̨т турското робство – едно от нашите най-свидни, ако не и най-свидното робство, с които е изпъстрена малката ни, но иначе славна история.

  Искат да ни отнема̨т турското робство –

  • този неизчерпаем и непресъхващ източник на национална гордост, самочувствие и самоуважение,
  • този бистър извор на вдъхновение и патриотичен възторг,
  • този крепител на българщината,
  
  

  който блести подобно на пъ̨теводна звезда и мъждука като спасителен светлик, освещавайки нелекия̌т ни пъ̨т из тъмните дебри на безотрадното ни бъ̨деще и безогледно настояще.

  Искат да ни отнема̨т робството – този непробиваем стожер на стародавната българщина̀, за да го заменя̨т с ня̋какво си там обикновено владичество и – о, шок и ужас, о ужас и шок! – с едно никому ненужно присъ̨тствие.

  Искат да ни отнема̨т турското робство – тази изконно българска ценност, която винаги е поддържала несломим народния̌т ни дух,
  искат да ни отнема̨т робството - тази най-свещена страница от българската история,
  която всеки истински българин тря̋бва да разгръ̨ща само с трепет, благоговение и ня̋мо възхищение,
  искат да открадна̨т този най-ярък бисер в свещения̌т съсъ̨д на историческата ни съкровищница,
  искат да ни отнема̨т турското робство - това най-свидно за вся̋ко българско сърдце робство.

  Но не! Не и не! И още ведна̨ж не!

  Ние, свободолюбивите българи ще пазим турското си робство, ще го отстояваме срещу чужди посегателства и самоотвержено ще го браним от попълзновенията на разни еврогейове, родоостъ̨пници, майцепродавци, отродители, соросоиди, илюминати, рептили, лезарди, лонгонбарди, тетрадрахми, а съ̨що от ЦРУ и всички онези, които отричат робството, вместо да се прекланят пред него и свято да го тача̨т.

  Ние ня̋ма да позволим да бъ̨де отдадено на поругание нашето родно българско турско робство.

  Нека всички българи, които тача̨т своето мина̨ло и обичат свободата, в един глас да извикат:

  Долу ръ̨цете от турското ни робство!

  Ис̀-ка̀-мѐ-сѝ ро̀б-ство̀-то̀!
  Ис̀-ка̀-мѐ-сѝ ро̀б-ство̀-то̀!

  (.. скрий го възванието в защита на турското робство ..) .. към началото ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:41:: Бележки по отечествено-фронтовския̌т правопис (.. покажи ги ..) 

  .. към началото ..

• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:41:: Бележки по отечествено-фронтовския̌т правопис (.. скрий ги ..)
  
  
  • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
  • Това е якавски правопис. Вместо буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.
  
  
  • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
  • Това е русофилски правопис и следователно буквите Й, Ю и Я се използват.
  
  
  • Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
  • Все пак, използва се негова модификация:
    • Правилото за така наречените пълен и непълен член в българския̌т език демонстративно не се спазва, за да се покаже неговата неадекватност.
  
  
  • .. Скрий ги бележките по отечествено-фронтовския̌т правопис ..  .. към началото ..
  
  

---

Робство за начинаещи: 50 јасни отговора на 50 важни въпроса за онија 500 години

Иди на въпрос 12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849 .. to the bottom .. .. към коментарите отдолу .. |  .. към препратките .. | 

---

Патриотизмът винѫги ни удрја по кокалчетата, но зад него е добре да стои поне малко реална информираност.
Мартин Димитров предлага урок по историја за начинаещи – и дори не свика референдум по случајът.

---

Въпрос 1: Как Българија пада под османска власт?
Практически пада без битка. Много от болјарите се споразумјават с Империјата и управлјаваните от те̋х области минават под османска власт.

Въпрос 2: Значи, тија болјари сѫ предатели?
Не и според разбиранијата на онова време. През 14-ти век концепцијата за държава е много различна от сегашната. От една страна, управителите на области не сѫ могли да разчитат на централната власт. От друга – споразумението с Османската империја им гарантира както относително запазване на властта, така и възможността да осѫществјават известна протекција над населението, което управлјават.

Въпрос 3: Добре де, съвсем ли никој не се е бил?
Не: има не един и двама болјари, които, заедно и/или поотделно, сѫ водили десетки сраженија с османците. Просто османците сѫ били много повече и много по-добре организирани.

Въпрос 4: А ние защо не сме се организирали?
Не̋мам представа дали си забеле̋зал, но ние по принцип не сме много добре организирани. Различните управители непрестанно влизат в различни съјузи, както помеђу си, така и един срещу друг. Част от те̋х подкрепјат определени крѫгове във Византија, а друга част – други крѫгове.

Въпрос 5: Значи, било е малко като в Реформаторскијът Блок? Уж сѫ отделна партија, а всѫщност едни подкрепјат Бојко, други не го подкрепјат, а накраја̌ всички се разпадат?
Точно така, почти сѫщото е. Бојко Борисов е нещо като Јоан Кантакузин на де̋сното, хе-хе. Кратка справка: османското нашествие се засилва в резултат на Византијската грађанска војна. В общи линии там борбата за власт е међу Јоан Кантакузин и регентскијът съвет на Јоан V Палеолог, начело с Ана Савојска. Част от българските болјари подкрепјат едната страна, друга част – другата. Това създава вѫтрешно напрежение и накраја̌ всички горим.

Въпрос 6: Значи, тогава Българија е била много зле?
По-зле, отколкото дори можеш да си представиш. Представи си тогавашна Българија като територија, скована от една безкрајна Луканова зима, и все̋ка област се управлјава от нејнијът си Ценко Чоков, без да общува много-много с централната власт.

Въпрос 7: Ама Ценко е ербап, и ако другите сѫ били ербапи, защо все пак не сѫ се били срещу турците като мѫже?
Защото, точно както при Ценко, регионалната политика си е регионална политика, а националната политика е съвсем друга, далечна работа. Виж Ценко на колко избори с подкрепата на колко различни партии е участвал. Тогава е подобно: днес си под властта на българскијът цар, утре – под властта на Османската империја, важното е да си пазиш там властта над твоето си ме̋сто.

Въпрос 8: Ти сега какво искаш да кажеш? Че це̋лата ни държава тогава е била съставена от множество Галичета?
Че и по-лошо дори. Тогава е много силно влијанието на богомилите. Това е секта, којато в онези времена не се признава за религија нито от българското православие .. и държавата ни има огромен проблем с богомилите. Това още повече ни отслабва.

Въпрос 9: Клали ли сѫ ни много?
Клали сѫ ни, особено в първите години на нашествието, в Североизточна Българија например, е имало големи кланета. Но и ние сме ги клали, където сварим. През 15-ти век цената на човешкијът живот никак не е висока.

Въпрос 10: А после ли сѫ ни потурчили?
През онези векове уважението међу религиите е много по-високо, отколкото сега. Насилствената сме̋на на ве̋рата се случва основно и изклјучително в териториите, населјавани от богомилите.

Въпрос 11: А защо те̋х?
Защото сѫ секта, непризната религија. В онези времена да не принадлежиш към не̋која от официалните религии е все едно да си животно, добитък не̋какъв. По критериите на онова време, колкото и идиотски да ти звучи, османците се справјат с религиозен проблем и помагат на едни хора да избера̨т официална религија. Според османците, разбира се, това е нај-правилната такава.

Въпрос 12: А ние не сме ли помагали на богомилите?
Не. По тогавашните православни критерии те, понеже не принадлежа̨т към официална религија, не струват нищо. И животите им не струват нищо.

Въпрос 13: Потурчвали ли сѫ наши, такива, нормални православни българи, дето не сѫ богомили?
Малко, и то основно в първата фаза на робството, не̋къде около 15-ти век. Принципно властта в Османската империја е разделена – има административна и религиозна власти. Разбира се, религиозната власт иска да увеличава бројът на правоверците, а на администрацијата не ѝ се занимава с подобни глупости. През годините има редица примери за това как множество българи сѫ потурчени по документи, а всѫщност не сѫ. И това е, за да може администрацијата да се отчете пред религиозната власт.

Въпрос 14: Значи, и в Османската си е имало врътки?
Разбира се. Османската империја е нещо като Европејскијът Съјуз на своето време. Не̋ма как да не̋ма врътки.

Въпрос 15: Добре де, като ние не сме могли да се справим, защо тогава не сѫ ни помогна̨ли от чужбина? От Запад, примерно?
Защото Ватиканът сѫ с османците, колега. Именно Ватиканът, тајно, но много системно подкрепја целијът възход на Османската империја, и в това има желе̋зна логика. Падането на Константинопол, разпадът на Византија превръща католицизмът във водещата христијанска религија, за сметка на православието.

Въпрос 16: Е, не си прав, нали е имало кръстоносни походи?
Имало е, но там положението е сложно. Първо, кръстоносните походи започват много по-рано от османското нашествие на Балканите и те̋хната първа цел е налагането на католицизмът. Второ: не всички от тези походи сѫ в синхрон с Ватиканът, част от те̋х сѫ организирани от отделни владетели, без подкрепата на католическата църква. И трето: в голе̋мата си част кръстоносците сѫ маса от впијанчени, жадни за кланета и слава кретени, които се държа̨т като лјулински гангстери около църква на Великден.

Въпрос 17: А от Изток защо не сѫ се били?
Преди Руско-турската от 1877-1878, Русија води над десет војни с Османската империја. Естествено че клјучов външнополитически приоритет на Русија е да запази православието в завладените от османците територии и съответно да има влијание над тези територии. Просто в онези години Османската империја е нај-великата военна сила и победата над неја̨ не е лесна работа.

Въпрос 18: Значи, пак е малко като сега? И едните, и другите искат да сѫ важни тук?
В известен смисъл има общо. Балканите, особено Българија, е гранична територија в борба за влијание међу две велики сили.

Въпрос 19: В известен смисъл, географското ни положение е предопределило це̋лото ни трудно положение?
Да.

Въпрос 20: Виновен е хан Аспарух?
Да, но нека не забравјаме, че тој тогава не е знаел.

Въпрос 21: А ние с турците съжителствали ли сме?
На битово ниво, да. И с течение на годините сме живели заедно все по-добре.

Въпрос 22: Тоест, като в Германија както им е идејата да живеја̨т, при нас така е било?
Германија се развива като мултикултурна държава, а Османската империја в генезисът си е мултикултурна държава. В интересът на Империјата е народите вѫтре да живеја̨т в мир и нарастващо разбирателство, защото за една империја не̋ма нищо по-страшно от вѫтрешните противоречија. Представи си само: в пикът си Османската империја е на площ от 5 милиона и 200 хилјади квадратни километра. Територијата е толкова трудна за опазване, че ако има вѫтрешни конфликти, тја ще стане прекалено ујазвима.

Въпрос 23: А защо не сѫ ни давали да си имаме религија?
Борбата за независима българска църква е борба нај-вече с гръцката патриаршија, тъј като гърците управлјават православните дела в рамките на Империјата, и много по-малко с администрацијата на Османската империја.

Въпрос 24: Тија гърци открај време все по-добре се оправјат мај?
Така си е.

Въпрос 25: Имало ли е българска съпротива по време на османското владичество?
Почти през це̋лото време. Но това сѫ малки, локални бунтове и въстанија.

Въпрос 26: А хајдутите?
Без да отричаме героизмът им, хајдутите не сѫ добре организирани и по-скоро сѫ осѫществјавали, хм, единични акции, често над уплашени до смърт, беззащитни османци. Може и да не знаеш, но част от хајдутите сѫ хајдутствали така, както се бера̨т портокали в Испанија. Тоест, само през топлите месеци. Зимата сѫ си се прибирали по кѫщите и като запролети, хајде пак на Балканът.

Въпрос 27: Е, па то така не става?
Па така не става, определено.

Въпрос 28: Ние, българите, имали ли сме по-специални права в рамките на Империјата?
Да. Например, за българите не е имало задължителна военна служба. Много българи сѫ участвали и в управлението, като с течение на годините технијът број се увеличава. Но, това е характерно за мултикултурните общества, каквото е и в Османската империја.

Въпрос 29: Много неща ли сѫ ни били забранени?
Като все̋ко огромно нещо Османската империја непрестанно се реформира, стремејки се към демократизација и единство. Все̋ка следваща реформа дава все по-големи права на народите, които съставлјават империјата. Така постепенно забраните отпадат. По време на Възрађането българите имат право на собственост, право да извършват търговија, право да пѫтуват.

Въпрос 30: Значи, много от тија големите възрођенски кѫщи, дето сега ги дават под наем, сѫ били на български баровци?
Да, това сѫ кѫщи на богати българи. И тук малко ще те разочаровам: архитектурата, којато ние наричаме възрођенска, е класическа османска архитектура.

Въпрос 31: А имало ли е много богати българи тогава, примерно като Пеевски, или поне наполовина?
Имало е. Например бащата на Каблешков е сред много богатите българи. Тој е събирал данъци от името на Османската империја в доста обширни територии и е печелил доста от това.

Въпрос 32: А младијът Каблешков защо така е постѫпил, вместо да си гледа животът?
Защото е искал да бѫдем свободни. Да не сме свободни обаче не означава, че сме били роби.

Въпрос 33: Последно – ние под турско робство ли сме били, под османска власт ли, под какво?
Не забравјај нещо важно. Тогава езикът е бил много по-различен и определенијата сѫ били по-простички. Езиковата терминологија, историческата терминологија, с којато си служим сега, тогава е била непозната.

Въпрос 34: Значи, по-коректно е да използваме "османска власт"?
Не само е по-коректно, но е и по-правилно. Както сам си забеле̋зал, фактът, че сѫществуваме и до днес, означава, че сме запазили идентичността си. Тоест, през це̋лото време ние сме се съхранили като народ, но през тези 5 века не сме имали държавно управление.

Въпрос 35: А тогава с данъците как е седе̋л въпросът?
Като сега. Данъкът за българите в Османската империја е десет процента от доходът.

Въпрос 36: Ја да питам нещо важно сега. Турците искали ли сѫ да ни претопја̨т като народ?
Не, разбира се. Османците сѫ ни управлјавали, което е различно от това да сѫ искали да ни претопја̨т.

Въпрос 37: През тези години имало ли е издевателства на турците над мирното българско население?
Да. И тези издевателства се наричат престѫпност. Толерирането на престѫпността обаче не е политика на Османската империја, както и на нито една държава.

Въпрос 38: Висока ли е била престѫпността?
Много, в рајӯните на кърџалиите, както и в тези рајӯни, в които се заселват черкези.

Въпрос 39: А тија кърџалиите, каква им е играта?
След промишлената револјуција в Англија, Османската империја започва да върви неумолимо надолу. Феодализмът просто си изживјава времето. Това отслабва Империјата и кърџалиите, които сѫ тогавашното ВИС-2, овладјават цели територии и налагат властта си над тези земи. Така че кърџалиите сѫ рекетјӯри и престѫпници.

Въпрос 40: Кърџалиите само българи ли сѫ клали?
Не. При те̋х не̋ма българи, не̋ма османци – те безчинстват над цивилното население. И слабата Османска империја не може да се справи с те̋х.

Въпрос 41: А черкезите?
Ако кърџалиите сѫ ВИС-2, черкезите сѫ СИК. Това е малцинство, което Русија насилствено прогонва от земите си. И тъј като черкезите сѫ мјусјулмани, те се заселват в границите на Империјата. И започват да дерибејстват, обирајки и убивајки и българи, и турци, и којто там им падне.

Въпрос 42: Значи, когато държавата е зле, независимо дали се казва Българија или Османска империја, и ние сме зле? Като е добре, и ние сме добре, така ли?
Абсолјутно. Априлското въстание избухва нај-вече в територии, в които сѫ се заселили черкези. Защото престѫпността в тези рајӯни е висока, хората не се чувстват сигурни и не̋ма кој да им помогне. Години наред те очакват Османската империја да реши проблемът с черкезите, но тја не̋ма ресурс да се справи.

Въпрос 43: Нај-важното – аз сега роб ли съм?
Не си роб, колега. И никога не си бил. Просто през тези векове данъчните ти сѫ били турци и сѫ ти събирали данък точно колкото сега, не си ходил војник, точно както сега, имал си право да изпове̋дваш религијата си, точно както сега, а и да работиш – за друг или за себе си, вече зависи от твојата инициативност.

Въпрос 44: Понеже стана дума за работа, та в тази връзка да попитам – имало ли е социални помощи за българите в Османската империја?
Колкото и странно да ти звучи, да. Но те не сѫ били масова практика, по-скоро решение на местнијът управник. Отпускани сѫ помощи за многодетни семејства, за лечение, за образование.

Въпрос 45: То мај не е било чак толкова зле?
Виж, имало е периоди, в които е било много зле, и такива, в които е било добре. Каквито моменти има във все̋ка една държава.

Въпрос 46: Защо ни е важно да бѫдем роби?
Защото е по-лесно. Историјата, ако се разглеђа като робска, улеснјава бездејствието в нашето съвремие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освен че не е ве̋рно.

Въпрос 47: Примери с други държави можеш ли да ми дадеш?
Да, веднага. Австралија започва като каторга, но хората там не се самоопределјат като каторжници. Шотландија не успе̋ва да запази независимостта си, но не се определјат като хора под англијско робство. Норвегија е независима държава от малко повече от 100 години, но те не се определјат като роби на шведите.

Въпрос 48: Ама не е честно – аз не мога̨ да се сравнја̨ нито с шведите, нито с шотландците, съгласи се?
Не̋ма да се съгласја̨, защото можеш. И това, че сам искаш да се определјаш като роб, това те спира.

Въпрос 49: А като не съм роб, как да определјам мина̨лото си?
Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плјусове.

Въпрос 50: Сега, когато вече не съм роб, какво да направја̨?
Вдигни си главата и погледни бѫдещето, драги.

.. към началото ..

---

Препратки (references)

• egoist.bg: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
• informiran.net: Мартин Димитров: Турско робство не е имало, българите са имали даже право на собственост
• meto76.blog.bg: Робство за начинаещи


• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (bulgarianturks.blogspot.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dw.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dnes.bg)


• Христо Тамарин: Принципи на моите възгледи за мина̨лото

.. към началото ..

---

Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 21:18::
  • Този текст на Мартин Димитров се намира поне на още три места в мрежата, препратки към които сѫ дадени по-горе. Изглеђа първата публикација е в egoist.bg.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:08::
  • В текстът на Мартин Димитров, в 50-те въпроса и в 50-те отговора, аз не съм внасјал поправки. Дори не знаја̨ как да допълнја̨ отговорът на въпрос 8, където јавно има пропусна̨ти думи.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:14::
  • За мене персонажите Пеевски или Ценко Чоков сѫ напълно непознати и безинтересни. Никога не съм ги коментирал. Но јавно авторът сме̋та, че те сѫ добре познати на публиката.


• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Формулировките в не̋кои въпроси и отговори не съответстват на принципите на моите възгледи за мина̨лото. Все пак това не е мој текст. Обаче с по-голе̋мата част от текстът съм абсолјутно съгласен и затова го копирам и в блогът си.
  • .. Покажи моите коментари по темата ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Формулировките в не̋кои въпроси и отговори не съответстват на принципите на моите възгледи за мина̨лото. Все пак това не е мој текст. Обаче с по-голе̋мата част от текстът съм абсолјутно съгласен и затова го копирам и в блогът си.
  • .. Скриј моите коментари по темата ..
  
  
  • Въпрос 1.Въпрос 1: Как Българија пада под османска власт?
    Практически пада без битка. Много от болјарите се споразумјават с Империјата и управлјаваните от те̋х области минават под османска власт. Много пѫти съм писал, че падането на Българија под властта на османците е нај-срамното събитие в нашата историја. А пък второто по срамота събитие в нашата историја сѫ изборните резултати от 1990-06-10.
  
  
  • Въпрос 4.Въпрос 4: А ние защо не сме се организирали?
    Не̋мам представа дали си забеле̋зал, но ние по принцип не сме много добре организирани. Различните управители непрестанно влизат в различни съјузи, както помеђу си, така и един срещу друг. Част от те̋х подкрепјат определени крѫгове във Византија, а друга част – други крѫгове. Терминологична забележка. Избе̋гвам да употребјавам думите Византија и византијски. Предпочитам Романија и ромејски, които сѫ по-близо до историческата истина.
  
  
  • Въпрос 7.Въпрос 7: Ама Ценко е ербап, и ако другите сѫ били ербапи, защо все пак не сѫ се били срещу турците като мѫже?
    Защото, точно както при Ценко, регионалната политика си е регионална политика, а националната политика е съвсем друга, далечна работа. Виж Ценко на колко избори с подкрепата на колко различни партии е участвал. Тогава е подобно: днес си под властта на българскијът цар, утре – под властта на Османската империја, важното е да си пазиш там властта над твоето си ме̋сто. Езикова поправка. Думата ербап е неизменјаемо прилагателно, не се мени нито по род, нито по число. Ама Ценко е ербап, и ако другите сѫ били ербап, защо все пак не сѫ се били срещу турците като мѫже?
  
  
  • Въпрос 10.Въпрос 10: А после ли сѫ ни потурчили?
    През онези векове уважението међу религиите е много по-високо, отколкото сега. Насилствената сме̋на на ве̋рата се случва основно и изклјучително в териториите, населјавани от богомилите. Уточнение. Потурчване може да означава само сме̋на на ве̋рата, сме̋на на религијата, ислјамизација. Сме̋ната на езикът е друго нещо и то не може да бѫде насилствено.
  
  
  • Въпрос 11.Въпрос 11: А защо те̋х?
    Защото сѫ секта, непризната религија. В онези времена да не принадлежиш към не̋која от официалните религии е все едно да си животно, добитък не̋какъв. По критериите на онова време, колкото и идиотски да ти звучи, османците се справјат с религиозен проблем и помагат на едни хора да избера̨т официална религија. Според османците, разбира се, това е нај-правилната такава. Мои публикации относно богомилите:
    • Беседа втора: против дръвникопоклонничеството
    • Беседа първа: против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес
  
  
  • Въпрос 13.Въпрос 13: Потурчвали ли сѫ наши, такива, нормални православни българи, дето не сѫ богомили?
    Малко, и то основно в първата фаза на робството, не̋къде около 15-ти век. Принципно властта в Османската империја е разделена – има административна и религиозна власти. Разбира се, религиозната власт иска да увеличава бројът на правоверците, а на администрацијата не ѝ се занимава с подобни глупости. През годините има редица примери за това как множество българи сѫ потурчени по документи, а всѫщност не сѫ. И това е, за да може администрацијата да се отчете пред религиозната власт. Административната власт съзнава ползата от запазване на многобројно немјусјулманско население. Това население пълни имперската хазна с данъците си, които плаща. Шериатът забранјава мјусјулманите да бѫда̨т облагани с преки данъци. Шериатът вменјава на мјусјулманите само доброволни даренија за благотворителност в размер на една 40-та (2.5%) от доходът, и тези даренија ги прибира религиозната власт.
  
  
  • Въпрос 15.Въпрос 15: Добре де, като ние не сме могли да се справим, защо тогава не сѫ ни помогна̨ли от чужбина? От Запад, примерно?
    Защото Ватиканът сѫ с османците, колега. Именно Ватиканът, тајно, но много системно подкрепја целијът възход на Османската империја, и в това има желе̋зна логика. Падането на Константинопол, разпадът на Византија превръща католицизмът във водещата христијанска религија, за сметка на православието. Не мога̨ да се съгласја̨ с тезата, че Ватиканът били с османците, че Ватиканът, тајно, но много системно подкрепјал целијът възход на Османската империја.
    • Вината на самото православие е несравнимо по-голе̋ма: константинополските религиозни фанатици отхвърлјат всички предложенија за запълване на пробојните в идеологическата битка с ислјамът - и иконоборчеството е објавено за ерес, и монотелизмът, и filioque-то.
    • Да не говорим за ролјата на ромејските грађански војни от 14-ти век (1321..1328 и 1341..1347).
    • Не е честна позиција едновременно да заклејмјаваш папистите като еретици и да очакваш помощ от те̋х.
    • Ромејскијът сановник Лука̀ Нотара̀ бил казал: по-добре чалма, отколкото папска тиара.
    • Сравнете само: водачът на протестантите Мартин Лутер е съчинил молитва за победата на "католическијът" император при Виена.
    • И помислете: след Виена следващата цел на османците е самијът Рим.
    • Всички тези съображенија не ми позволјават да пове̋рвам, че Ватиканът, тајно, но много системно бил подкрепјал целијът възход на Османската империја.
  
  
  • Въпрос 18.Въпрос 18: Значи, пак е малко като сега? И едните, и другите искат да сѫ важни тук?
    В известен смисъл има общо. Балканите, особено Българија, е гранична територија в борба за влијание међу две велики сили. Мислја̨, че има нуђа от уточнение: двете велики сили, за които става дума, сѫ Османската империја и Русија.
  
  
  • Въпрос 20.Въпрос 20: Виновен е хан Аспарух?
    Да, но нека не забравјаме, че тој тогава не е знаел. Отклонение. Каквото и местожителство да си е бил "избрал" хан Аспарух, по Нашенско с нашето географско положение пак ще̋ха̨ да живеја̨т славјаногласни христијани и това пак ще̋хме да сме ние.
  
  
  • Въпрос 21.Въпрос 21: А ние с турците съжителствали ли сме?
    На битово ниво, да. И с течение на годините сме живели заедно все по-добре. Отклонение. С течение на годините и вековете, все по-голе̋ма част от турците по Нашенско сѫ потомци на хора досущ като нас, на хора, с които сме си съжителствали добре на битово ниво векове наред и едва ли не от памтивека̌.
  
  
  • Въпрос 23.Въпрос 23: А защо не сѫ ни давали да си имаме религија?
    Борбата за независима българска църква е борба нај-вече с гръцката патриаршија, тъј като гърците управлјават православните дела в рамките на Империјата, и много по-малко с администрацијата на Османската империја. Първо, въпросът не е коректно зададен. Имаме си религија. Нашата религија е христијанството в неговата източно-православна - константинополска - версија. Некоректно е и константинополската вселенска патриаршија да се нарича гръцка. Нима Папата може да бѫде италиански? Католицизмът не допуска етнофилетизъм. Етнофилетизмът е слабост на православието. Проблемът на българите с "гръцката" патриаршија се дължи на това, че самата вселенска патриаршија била заразена от гръцки "патриотизъм" и не отстѫпила пред двете исканија на българите: Богослужение на славјански и славјаногласни владици в нашенските епархии.
  
  
  • Въпрос 24.Въпрос 24: Тија гърци открај време все по-добре се оправјат мај?
    Така си е. Погледна̨то обективно, глобално и "от високо", съотношението на "елинизмът" към "българщината" винѫги е било по-голе̋мо от единица, но никога през вековете това съотношение не е било толкова близо до единицата, както е сега в нашето съвремие. А това означава, че гърците не сѫ "се оправили по-добре" от българите.
  
  
  • Въпрос 33.Въпрос 33: Последно – ние под турско робство ли сме били, под османска власт ли, под какво?
    Не забравјај нещо важно. Тогава езикът е бил много по-различен и определенијата сѫ били по-простички. Езиковата терминологија, историческата терминологија, с којато си служим сега, тогава е била непозната. Предлагам терминът туркокрација, којто се използва в Гърција. "Феновете" на робството мога̨т да си мислја̨т, че туркокрација означава турско робство. Впрочем, този мој коментар се отнасја и до следващијът въпрос 34.
  
  
  • Въпрос 36.Въпрос 36: Ја да питам нещо важно сега. Турците искали ли сѫ да ни претопја̨т като народ?
    Не, разбира се. Османците сѫ ни управлјавали, което е различно от това да сѫ искали да ни претопја̨т. Въпросът е неадекватен. Не̋ма начин турците да сѫ искали да ни претопја̨т като народ. В отговорите дотук вече е стана̨ло дума. На така наречената в отговорът на въпрос 13 "религиозна власт" ѝ се искало да ислјамизира всички, но това било недопустимо за административната имперска власт. Този въпрос 36 е изјаснен и в моите коментари към въпрос 10 и към въпрос 13.
  
  
  • Въпрос 37.Въпрос 37: През тези години имало ли е издевателства на турците над мирното българско население?
    Да. И тези издевателства се наричат престѫпност. Толерирането на престѫпността обаче не е политика на Османската империја, както и на нито една държава. По-долу е даден мој коментар относно престѫпността в Османската империја.
  
  
  • Въпрос 44.Въпрос 44: Понеже стана дума за работа, та в тази връзка да попитам – имало ли е социални помощи за българите в Османската империја?
    Колкото и странно да ти звучи, да. Но те не сѫ били масова практика, по-скоро решение на местнијът управник. Отпускани сѫ помощи за многодетни семејства, за лечение, за образование. Забележка и уточнение. В мина̨лото социалната помощ не е било задължение на държавата, а на религиозните институции.
  
  
  • Въпрос 46.Въпрос 46: Защо ни е важно да бѫдем роби?
    Защото е по-лесно. Историјата, ако се разглеђа като робска, улеснјава бездејствието в нашето съвремие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освен че не е ве̋рно. Защо ни е важно да бѫдем роби?
    • Защото е по-лесно. Историјата, ако се разглеђа като робска, улеснјава бездејствието в нашето съвремие. Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освен че не е ве̋рно.
    • Просто повтарјам въпросът и отговорът, че пак да го прочетете.
  
  
  • Въпрос 49.Въпрос 49: А като не съм роб, как да определјам мина̨лото си?
    Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плјусове. А като не съм роб, как да определјам мина̨лото си?
    • Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило. Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност. Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плјусове.
    • Просто повтарјам въпросът и отговорът, че пак да го прочетете.
  
  
  • .. Скриј моите коментари по темата .. .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Размишленија относно драмата на Балканџи Јово (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Размишленија относно драмата на Балканџи Јово (.. скриј ..)

  Имал Балканџи Јово хубава сестра, искал да ја̨ задоми в богат дом, ама христијански, а не мјусјулмански.
  
  По хубава Јана въздишали много ергени, и христијани, и мјусјулмани, и свестни хора, и хаирсъзи.
  
  Ако в Османската империја не̋мало правов ред, хаирсъзите мјусјулмани мераклии за хубава Јана щели просто да ја̨ открадна̨т и отмъкна̨т, без да питат брат ѝ, а Балканџи Јово ще̋л дълго да псува и ще̋л да се напие, ама ще̋л да остане жив.
  
  Ама в Османската империја имало правов ред. Хаирсъзите мјусјулмани мераклии за хубава Јана знаели, че ако отмъкна̨т хубава Јана без разрешение, брат ѝ Балканџи Јово ще̋л да се оплаче на кадијата, да заведе сѫдебен иск, а кадијата, дето седи криво, а сѫди право, ще̋л да ги накаже тези хаирсъзи мјусјулмани мераклии за хубава Јана поне с петдесет камшика.
  
  Затова хаирсъзите мјусјулмани мераклии за хубава Јана решили да питат брат ѝ: "Даваш ли, даваш, Балканџи Јово, хубава Јана на турска ве̋ра".
  
  Балканџи Јово не искал да даде сестра си на турска ве̋ра и се заинатил. Кавгата ескалирала. Балканџи Јово пострадал. Хаирсъзите мјусјулмани мераклии за хубава Јана не обичали да им се скършва хатърът. Още с първијът отре̋зан крајник хаирсъзите мјусјулмани мераклии за хубава Јана изпадна̨ли в затруднена ситуација. Не можели да оставја̨т Балканџи Јово жив и дееспособен като свидетел - тој ще̋л да се оплаче на кадијата. Затова го оставили да си умре без рѫце, без крака, без очи, неспособен вече да заведе сѫдебен иск. И ја̨ отвели хубава Јана - сигурни били, че не̋ма кој да се жалва на кадијата.
  
  Въпроси за препитване.
  
  Има ли сега хаирсъзи сред мјусјулманите? А сред христијаните? А сред безбожниците?
  
  Има ли сега битови престѫпленија? А престѫпленија от страст?
  
  Случва ли се сегашните хаирсъзи да елиминират свидетел на престѫпленија?
  
  (.. Скриј ги размишленијата относно драмата на Балканџи Јово ..) .. към началото ..

• ►►  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Възвание на свободолјубиви българи в защита на турското робство, изконните български ценности и т.н. (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..)
  
  
• ▼▼  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Възвание на свободолјубиви българи в защита на турското робство, изконните български ценности и т.н. (.. скриј го ..) (.. покажи го там ..)

  Долу рѫцете от робството!
  
  Възвание на СъБъЗаНаТуРоИBъЦеиТъНъ
  

  
  СъБъЗаНаТуРоИBъЦеиТъНъ: Свободолјубиви Българи в Защита на Турското Робство, Изконните Български Ценности и Така Нататък  
  
  

  Шок и ужас, ужас и шок, мили братја и сестри!

  Искат да ни отнема̨т турското робство – едно от нашите нај-свидни, ако не и нај-свидното робство, с които е изпъстрена малката ни, но иначе славна историја.

  Искат да ни отнема̨т турското робство –

  • този неизчерпаем и непресъхващ източник на национална гордост, самочувствие и самоуважение,
  • този бистър извор на вдъхновение и патриотичен възторг,
  • този крепител на българщината,
  
  

  којто блести подобно на пѫтеводна звезда и мъждука като спасителен светлик, освещавајки нелекијът ни пѫт из тъмните дебри на безотрадното ни бѫдеще и безогледно настојаще.

  Искат да ни отнема̨т робството – този непробиваем стожер на стародавната българщина̀, за да го заменја̨т с не̋какво си там обикновено владичество и – о, шок и ужас, о ужас и шок! – с едно никому ненужно присѫтствие.

  Искат да ни отнема̨т турското робство – тази изконно българска ценност, којато винаги е поддържала несломим народнијът ни дух,
  искат да ни отнема̨т робството - тази нај-свещена страница от българската историја,
  којато всеки истински българин тре̋бва да разгрѫща само с трепет, благоговение и не̋мо възхищение,
  искат да открадна̨т този нај-јарък бисер в свещенијът съсѫд на историческата ни съкровищница,
  искат да ни отнема̨т турското робство - това нај-свидно за все̋ко българско сърдце робство.

  Но не! Не и не! И още веднѫж не!

  Ние, свободолјубивите българи ще пазим турското си робство, ще го отстојаваме срещу чуђи посегателства и самоотвержено ще го браним от попълзновенијата на разни еврогејове, родоостѫпници, мајцепродавци, отродители, соросоиди, илјуминати, рептили, лезарди, лонгонбарди, тетрадрахми, а сѫщо от ЦРУ и всички онези, които отричат робството, вместо да се прекланјат пред него и свјато да го тача̨т.

  Ние не̋ма да позволим да бѫде отдадено на поругание нашето родно българско турско робство.

  Нека всички българи, които тача̨т своето мина̨ло и обичат свободата, в един глас да извикат:

  Долу рѫцете от турското ни робство!

  Ис̀-ка̀-мѐ-сѝ ро̀б-ство̀-то̀!
  Ис̀-ка̀-мѐ-сѝ ро̀б-ство̀-то̀!

  (.. скриј го възванието в защита на турското робство ..) .. към началото ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:33:: Бележки по екавско-сърбоманскиjът правопис (.. покажи ги ..) 

  .. към началото ..

• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:33:: Бележки по екавско-сърбоманскиjът правопис (.. скриj ги ..)
  
  
  • Това е екавски правопис. Тоj не е jакавски или jатов, а екавски.
  • Това е екавски правопис. Вместо буквата jат ѣ винѫги се пише е или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа и съответно се пише я в отечествено-фронтовскиjът правопис.
  
  
  • Това е сърбомански правопис. Тоj не е русофилски и не е латиница.
  • Това е сърбомански правопис и следователно буквите Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
  • Буквите Й, Ю и Я се заместват съответно със J, JУ и JА.
  • Буквата Я се замества със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
  
  
  • Въведени сѫ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
  • Въвеђа се и буквата голём юс ѫ, коjато се употребjава както в стариjът иванчевски правопис и както в пост-модерниjът правопис, към коjто аз обикновено се придържам.
  
  
  • .. Скриj ги бележките по екавско-сърбоманскиjът правопис ..  .. към началото ..
  
  

---

Robstvo za nachinaeqi: 50 jasni otgovora na 50 vazhni vuprosa za onia 500 godini

Idi na vupros 12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849 .. to the bottom .. .. kum komentarite otdoly .. |  .. kum prepratkite .. | 

---

Patriotizmut vinugi ni ydrja po kokalchetata, no zad nego e dobre da stoi pone malko realna informiranost.
Martin Dimitrov predlaga yrok po istoria za nachinaeqi – i dori ne svika referendym po slychajut.

---

Vupros 1: Kak Bulgaria pada pod osmanska vlast?
Prakticheski pada bez bitka. Mnogo ot boljarite se sporazymjavat s Imperiata i ypravljavanite ot tehx oblasti minavat pod osmanska vlast.

Vupros 2: Znachi, tia boljari su predateli?
Ne i spored razbiraniata na onova vreme. Prez 14-ti vek koncepciata za durzhava e mnogo razlichna ot segashnata. Ot edna strana, ypravitelite na oblasti ne su mogli da razchitat na centralnata vlast. Ot dryga – sporazymenieto s Osmanskata imperia im garantira kakto otnositelno zapazvane na vlastta, taka i vuzmozhnostta da osuqestvjavat izvestna protekcia nad naselenieto, koeto ypravljavat.

Vupros 3: Dobre de, suvsem li nikoj ne se e bil?
Ne: ima ne edin i dvama boljari, koito, zaedno i/ili pootdelno, su vodili desetki srazhenia s osmancite. Prosto osmancite su bili mnogo poveche i mnogo po-dobre organizirani.

Vupros 4: A nie zaqo ne sme se organizirali?
Nehmam predstava dali si zabelehzal, no nie po princip ne sme mnogo dobre organizirani. Razlichnite ypraviteli neprestanno vlizat v razlichni sujyzi, kakto pomeghy si, taka i edin sreqy dryg. Chast ot tehx podkrepjat opredeleni krugove vuv Vizantia, a dryga chast – drygi krugove.

Vupros 5: Znachi, bilo e malko kato v Reformatorskiut Blok? Yzh su otdelna partia, a vsuqnost edni podkrepjat Bojko, drygi ne go podkrepjat, a nakraju vsichki se razpadat?
Tochno taka, pochti suqoto e. Bojko Borisov e neqo kato Joan Kantakyzin na dehsnoto, xe-xe. Kratka spravka: osmanskoto nashestvie se zasilva v rezyltat na Vizantijskata graghanska vojna. V obqi linii tam borbata za vlast e meghy Joan Kantakyzin i regentskiut suvet na Joan V Paleolog, nachelo s Ana Savojska. Chast ot bulgarskite boljari podkrepjat ednata strana, dryga chast – drygata. Tova suzdava vutreshno naprezhenie i nakraju vsichki gorim.

Vupros 6: Znachi, togava Bulgaria e bila mnogo zle?
Po-zle, otkolkoto dori mozhesh da si predstavish. Predstavi si togavashna Bulgaria kato teritoria, skovana ot edna bezkrajna Lykanova zima, i vsehka oblast se ypravljava ot nejniut si Cenko Chokov, bez da obqyva mnogo-mnogo s centralnata vlast.

Vupros 7: Ama Cenko e erbap, i ako drygite su bili erbapi, zaqo vse pak ne su se bili sreqy tyrcite kato muzhe?
Zaqoto, tochno kakto pri Cenko, regionalnata politika si e regionalna politika, a nacionalnata politika e suvsem dryga, dalechna rabota. Vizh Cenko na kolko izbori s podkrepata na kolko razlichni partii e ychastval. Togava e podobno: dnes si pod vlastta na bulgarskiut car, ytre – pod vlastta na Osmanskata imperia, vazhnoto e da si pazish tam vlastta nad tvoeto si mehsto.

Vupros 8: Ti sega kakvo iskash da kazhesh? Che cehlata ni durzhava togava e bila sustavena ot mnozhestvo Galicheta?
Che i po-losho dori. Togava e mnogo silno vlianieto na bogomilite. Tova e sekta, kojato v onezi vremena ne se priznava za religia nito ot bulgarskoto pravoslavie .. i durzhavata ni ima ogromen problem s bogomilite. Tova oqe poveche ni otslabva.

Vupros 9: Klali li su ni mnogo?
Klali su ni, osobeno v purvite godini na nashestvieto, v Severoiztochna Bulgaria naprimer, e imalo golemi klaneta. No i nie sme gi klali, kudeto svarim. Prez 15-ti vek cenata na choveshkiut zhivot nikak ne e visoka.

Vupros 10: A posle li su ni potyrchili?
Prez onezi vekove yvazhenieto meghy religiite e mnogo po-visoko, otkolkoto sega. Nasilstvenata smehna na vehrata se slychva osnovno i izkljychitelno v teritoriite, naseljavani ot bogomilite.

Vupros 11: A zaqo tehx?
Zaqoto su sekta, nepriznata religia. V onezi vremena da ne prinadlezhish kum nehkoja ot oficialnite religii e vse edno da si zhivotno, dobituk nehkakuv. Po kriteriite na onova vreme, kolkoto i idiotski da ti zvychi, osmancite se spravjat s religiozen problem i pomagat na edni xora da izberut oficialna religia. Spored osmancite, razbira se, tova e naj-pravilnata takava.

Vupros 12: A nie ne sme li pomagali na bogomilite?
Ne. Po togavashnite pravoslavni kriterii te, ponezhe ne prinadlezhut kum oficialna religia, ne stryvat niqo. I zhivotite im ne stryvat niqo.

Vupros 13: Potyrchvali li su nashi, takiva, normalni pravoslavni bulgari, deto ne su bogomili?
Malko, i to osnovno v purvata faza na robstvoto, nehkude okolo 15-ti vek. Principno vlastta v Osmanskata imperia e razdelena – ima administrativna i religiozna vlasti. Razbira se, religioznata vlast iska da yvelichava brojut na pravovercite, a na administraciata ne ih se zanimava s podobni glyposti. Prez godinite ima redica primeri za tova kak mnozhestvo bulgari su potyrcheni po dokymenti, a vsuqnost ne su. I tova e, za da mozhe administraciata da se otchete pred religioznata vlast.

Vupros 14: Znachi, i v Osmanskata si e imalo vrutki?
Razbira se. Osmanskata imperia e neqo kato Evropejskiut Sujyz na svoeto vreme. Nehma kak da nehma vrutki.

Vupros 15: Dobre de, kato nie ne sme mogli da se spravim, zaqo togava ne su ni pomognuli ot chyzhbina? Ot Zapad, primerno?
Zaqoto Vatikanut su s osmancite, kolega. Imenno Vatikanut, tajno, no mnogo sistemno podkrepja celiut vuzxod na Osmanskata imperia, i v tova ima zhelehzna logika. Padaneto na Konstantinopol, razpadut na Vizantia prevruqa katolicizmut vuv vodeqata xristianska religia, za smetka na pravoslavieto.

Vupros 16: E, ne si prav, nali e imalo krustonosni poxodi?
Imalo e, no tam polozhenieto e slozhno. Purvo, krustonosnite poxodi zapochvat mnogo po-rano ot osmanskoto nashestvie na Balkanite i tehxnata purva cel e nalaganeto na katolicizmut. Vtoro: ne vsichki ot tezi poxodi su v sinxron s Vatikanut, chast ot tehx su organizirani ot otdelni vladeteli, bez podkrepata na katolicheskata curkva. I treto: v golehmata si chast krustonoscite su masa ot vpiancheni, zhadni za klaneta i slava kreteni, koito se durzhut kato ljylinski gangsteri okolo curkva na Velikden.

Vupros 17: A ot Iztok zaqo ne su se bili?
Predi Rysko-tyrskata ot 1877-1878, Rysia vodi nad deset vojni s Osmanskata imperia. Estestveno che kljychov vunshnopoliticheski prioritet na Rysia e da zapazi pravoslavieto v zavladenite ot osmancite teritorii i suotvetno da ima vlianie nad tezi teritorii. Prosto v onezi godini Osmanskata imperia e naj-velikata voenna sila i pobedata nad nejų ne e lesna rabota.

Vupros 18: Znachi, pak e malko kato sega? I ednite, i drygite iskat da su vazhni tyk?
V izvesten smisul ima obqo. Balkanite, osobeno Bulgaria, e granichna teritoria v borba za vlianie meghy dve veliki sili.

Vupros 19: V izvesten smisul, geografskoto ni polozhenie e predopredelilo cehloto ni trydno polozhenie?
Da.

Vupros 20: Vinoven e xan Asparyx?
Da, no neka ne zabravjame, che toj togava ne e znael.

Vupros 21: A nie s tyrcite suzhitelstvali li sme?
Na bitovo nivo, da. I s techenie na godinite sme zhiveli zaedno vse po-dobre.

Vupros 22: Toest, kato v Germania kakto im e idejata da zhivejųt, pri nas taka e bilo?
Germania se razviva kato myltikyltyrna durzhava, a Osmanskata imperia v genezisut si e myltikyltyrna durzhava. V interesut na Imperiata e narodite vutre da zhivejųt v mir i narastvaqo razbiratelstvo, zaqoto za edna imperia nehma niqo po-strashno ot vutreshnite protivorechia. Predstavi si samo: v pikut si Osmanskata imperia e na ploq ot 5 miliona i 200 xiljadi kvadratni kilometra. Teritoriata e tolkova trydna za opazvane, che ako ima vutreshni konflikti, tja qe stane prekaleno yjazvima.

Vupros 23: A zaqo ne su ni davali da si imame religia?
Borbata za nezavisima bulgarska curkva e borba naj-veche s gruckata patriarshia, tuj kato gurcite ypravljavat pravoslavnite dela v ramkite na Imperiata, i mnogo po-malko s administraciata na Osmanskata imperia.

Vupros 24: Tia gurci otkraj vreme vse po-dobre se opravjat maj?
Taka si e.

Vupros 25: Imalo li e bulgarska suprotiva po vreme na osmanskoto vladichestvo?
Pochti prez cehloto vreme. No tova su malki, lokalni byntove i vustania.

Vupros 26: A xajdytite?
Bez da otrichame geroizmut im, xajdytite ne su dobre organizirani i po-skoro su osuqestvjavali, xm, edinichni akcii, chesto nad yplasheni do smurt, bezzaqitni osmanci. Mozhe i da ne znaesh, no chast ot xajdytite su xajdytstvali taka, kakto se berut portokali v Ispania. Toest, samo prez toplite meseci. Zimata su si se pribirali po kuqite i kato zaproleti, xajde pak na Balkanut.

Vupros 27: E, pa to taka ne stava?
Pa taka ne stava, opredeleno.

Vupros 28: Nie, bulgarite, imali li sme po-specialni prava v ramkite na Imperiata?
Da. Naprimer, za bulgarite ne e imalo zadulzhitelna voenna slyzhba. Mnogo bulgari su ychastvali i v ypravlenieto, kato s techenie na godinite texniut broj se yvelichava. No, tova e xarakterno za myltikyltyrnite obqestva, kakvoto e i v Osmanskata imperia.

Vupros 29: Mnogo neqa li su ni bili zabraneni?
Kato vsehko ogromno neqo Osmanskata imperia neprestanno se reformira, stremejki se kum demokratizacia i edinstvo. Vsehka sledvaqa reforma dava vse po-golemi prava na narodite, koito sustavljavat imperiata. Taka postepenno zabranite otpadat. Po vreme na Vuzraghaneto bulgarite imat pravo na sobstvenost, pravo da izvurshvat turgovia, pravo da putyvat.

Vupros 30: Znachi, mnogo ot tia golemite vuzroghenski kuqi, deto sega gi davat pod naem, su bili na bulgarski barovci?
Da, tova su kuqi na bogati bulgari. I tyk malko qe te razocharovam: arxitektyrata, kojato nie narichame vuzroghenska, e klasicheska osmanska arxitektyra.

Vupros 31: A imalo li e mnogo bogati bulgari togava, primerno kato Peevski, ili pone napolovina?
Imalo e. Naprimer baqata na Kableshkov e sred mnogo bogatite bulgari. Toj e subiral danuci ot imeto na Osmanskata imperia v dosta obshirni teritorii i e pechelil dosta ot tova.

Vupros 32: A mladiut Kableshkov zaqo taka e postupil, vmesto da si gleda zhivotut?
Zaqoto e iskal da budem svobodni. Da ne sme svobodni obache ne oznachava, che sme bili robi.

Vupros 33: Posledno – nie pod tyrsko robstvo li sme bili, pod osmanska vlast li, pod kakvo?
Ne zabravjaj neqo vazhno. Togava ezikut e bil mnogo po-razlichen i opredeleniata su bili po-prostichki. Ezikovata terminologia, istoricheskata terminologia, s kojato si slyzhim sega, togava e bila nepoznata.

Vupros 34: Znachi, po-korektno e da izpolzvame "osmanska vlast"?
Ne samo e po-korektno, no e i po-pravilno. Kakto sam si zabelehzal, faktut, che suqestvyvame i do dnes, oznachava, che sme zapazili identichnostta si. Toest, prez cehloto vreme nie sme se suxranili kato narod, no prez tezi 5 veka ne sme imali durzhavno ypravlenie.

Vupros 35: A togava s danucite kak e sedehl vuprosut?
Kato sega. Danukut za bulgarite v Osmanskata imperia e deset procenta ot doxodut.

Vupros 36: Ja da pitam neqo vazhno sega. Tyrcite iskali li su da ni pretopjųt kato narod?
Ne, razbira se. Osmancite su ni ypravljavali, koeto e razlichno ot tova da su iskali da ni pretopjųt.

Vupros 37: Prez tezi godini imalo li e izdevatelstva na tyrcite nad mirnoto bulgarsko naselenie?
Da. I tezi izdevatelstva se narichat prestupnost. Toleriraneto na prestupnostta obache ne e politika na Osmanskata imperia, kakto i na nito edna durzhava.

Vupros 38: Visoka li e bila prestupnostta?
Mnogo, v rajȳnite na kurxhaliite, kakto i v tezi rajȳni, v koito se zaselvat cherkezi.

Vupros 39: A tia kurxhaliite, kakva im e igrata?
Sled promishlenata revoljycia v Anglia, Osmanskata imperia zapochva da vurvi neymolimo nadoly. Feodalizmut prosto si izzhivjava vremeto. Tova otslabva Imperiata i kurxhaliite, koito su togavashnoto VIS-2, ovladjavat celi teritorii i nalagat vlastta si nad tezi zemi. Taka che kurxhaliite su reketjȳri i prestupnici.

Vupros 40: Kurxhaliite samo bulgari li su klali?
Ne. Pri tehx nehma bulgari, nehma osmanci – te bezchinstvat nad civilnoto naselenie. I slabata Osmanska imperia ne mozhe da se spravi s tehx.

Vupros 41: A cherkezite?
Ako kurxhaliite su VIS-2, cherkezite su SIK. Tova e malcinstvo, koeto Rysia nasilstveno progonva ot zemite si. I tuj kato cherkezite su mjysjylmani, te se zaselvat v granicite na Imperiata. I zapochvat da deribejstvat, obirajki i ybivajki i bulgari, i tyrci, i kojto tam im padne.

Vupros 42: Znachi, kogato durzhavata e zle, nezavisimo dali se kazva Bulgaria ili Osmanska imperia, i nie sme zle? Kato e dobre, i nie sme dobre, taka li?
Absoljytno. Aprilskoto vustanie izbyxva naj-veche v teritorii, v koito su se zaselili cherkezi. Zaqoto prestupnostta v tezi rajȳni e visoka, xorata ne se chyvstvat sigyrni i nehma koj da im pomogne. Godini nared te ochakvat Osmanskata imperia da reshi problemut s cherkezite, no tja nehma resyrs da se spravi.

Vupros 43: Naj-vazhnoto – az sega rob li sum?
Ne si rob, kolega. I nikoga ne si bil. Prosto prez tezi vekove danuchnite ti su bili tyrci i su ti subirali danuk tochno kolkoto sega, ne si xodil vojnik, tochno kakto sega, imal si pravo da izpovehdvash religiata si, tochno kakto sega, a i da rabotish – za dryg ili za sebe si, veche zavisi ot tvojata iniciativnost.

Vupros 44: Ponezhe stana dyma za rabota, ta v tazi vruzka da popitam – imalo li e socialni pomoqi za bulgarite v Osmanskata imperia?
Kolkoto i stranno da ti zvychi, da. No te ne su bili masova praktika, po-skoro reshenie na mestniut ypravnik. Otpyskani su pomoqi za mnogodetni semejstva, za lechenie, za obrazovanie.

Vupros 45: To maj ne e bilo chak tolkova zle?
Vizh, imalo e periodi, v koito e bilo mnogo zle, i takiva, v koito e bilo dobre. Kakvito momenti ima vuv vsehka edna durzhava.

Vupros 46: Zaqo ni e vazhno da budem robi?
Zaqoto e po-lesno. Istoriata, ako se razglegha kato robska, ylesnjava bezdejstvieto v nasheto suvremie. Zaqoto da si rob e opravdatelno, nenyzhno i zhalko. Osven che ne e vehrno.

Vupros 47: Primeri s drygi durzhavi mozhesh li da mi dadesh?
Da, vednaga. Avstralia zapochva kato katorga, no xorata tam ne se samoopredeljat kato katorzhnici. Shotlandia ne yspehva da zapazi nezavisimostta si, no ne se opredeljat kato xora pod anglijsko robstvo. Norvegia e nezavisima durzhava ot malko poveche ot 100 godini, no te ne se opredeljat kato robi na shvedite.

Vupros 48: Ama ne e chestno – az ne mogu da se sravnjų nito s shvedite, nito s shotlandcite, suglasi se?
Nehma da se suglasjų, zaqoto mozhesh. I tova, che sam iskash da se opredeljash kato rob, tova te spira.

Vupros 49: A kato ne sum rob, kak da opredeljam minuloto si?
Kato myltikyltyrno, interesno, kato takova, koeto te e obogatilo. Kato minulo, koeto dnes mozhe da ti dade ynikalnost. Kato edno tvoe, lichno i nepovtorimo minulo, s mnogo minysi, no s oqe poveche pljysove.

Vupros 50: Sega, kogato veche ne sum rob, kakvo da napravjų?
Vdigni si glavata i pogledni budeqeto, dragi.

.. kum nachaloto ..

---

Prepratki (references)

• egoist.bg: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
• informiran.net: Мартин Димитров: Турско робство не е имало, българите са имали даже право на собственост
• meto76.blog.bg: Робство за начинаещи


• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (bulgarianturks.blogspot.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dw.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dnes.bg)


• Христо Тамарин: Principi na moite vuzgledi za minuloto

.. kum nachaloto ..

---

Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.

• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 21:18::
  • Tozi tekst na Martin Dimitrov se namira pone na oqe tri mesta v mrezhata, prepratki kum koito su dadeni po-gore. Izglegha purvata pyblikacia e v egoist.bg.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:08::
  • V tekstut na Martin Dimitrov, v 50-te vuprosa i v 50-te otgovora, az ne sum vnasjal popravki. Dori ne znajų kak da dopulnjų otgovorut na vupros 8, kudeto javno ima propysnuti dymi.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:14::
  • Za mene personazhite Peevski ili Cenko Chokov su napulno nepoznati i bezinteresni. Nikoga ne sum gi komentiral. No javno avtorut smehta, che te su dobre poznati na pyblikata.


• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Formylirovkite v nehkoi vuprosi i otgovori ne suotvetstvat na principite na moite vuzgledi za minuloto. Vse pak tova ne e moj tekst. Obache s po-golehmata chast ot tekstut sum absoljytno suglasen i zatova go kopiram i v blogut si.
  • .. Pokazhi moite komentari po temata ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Formylirovkite v nehkoi vuprosi i otgovori ne suotvetstvat na principite na moite vuzgledi za minuloto. Vse pak tova ne e moj tekst. Obache s po-golehmata chast ot tekstut sum absoljytno suglasen i zatova go kopiram i v blogut si.
  • .. Skrij moite komentari po temata ..
  
  
  • Vupros 1.Vupros 1: Kak Bulgaria pada pod osmanska vlast?
    Prakticheski pada bez bitka. Mnogo ot boljarite se sporazymjavat s Imperiata i ypravljavanite ot tehx oblasti minavat pod osmanska vlast. Mnogo puti sum pisal, che padaneto na Bulgaria pod vlastta na osmancite e naj-sramnoto subitie v nashata istoria. A puk vtoroto po sramota subitie v nashata istoria su izbornite rezyltati ot 1990-06-10.
  
  
  • Vupros 4.Vupros 4: A nie zaqo ne sme se organizirali?
    Nehmam predstava dali si zabelehzal, no nie po princip ne sme mnogo dobre organizirani. Razlichnite ypraviteli neprestanno vlizat v razlichni sujyzi, kakto pomeghy si, taka i edin sreqy dryg. Chast ot tehx podkrepjat opredeleni krugove vuv Vizantia, a dryga chast – drygi krugove. Terminologichna zabelezhka. Izbehgvam da ypotrebjavam dymite Vizantia i vizantijski. Predpochitam Romania i romejski, koito su po-blizo do istoricheskata istina.
  
  
  • Vupros 7.Vupros 7: Ama Cenko e erbap, i ako drygite su bili erbapi, zaqo vse pak ne su se bili sreqy tyrcite kato muzhe?
    Zaqoto, tochno kakto pri Cenko, regionalnata politika si e regionalna politika, a nacionalnata politika e suvsem dryga, dalechna rabota. Vizh Cenko na kolko izbori s podkrepata na kolko razlichni partii e ychastval. Togava e podobno: dnes si pod vlastta na bulgarskiut car, ytre – pod vlastta na Osmanskata imperia, vazhnoto e da si pazish tam vlastta nad tvoeto si mehsto. Ezikova popravka. Dymata erbap e neizmenjaemo prilagatelno, ne se meni nito po rod, nito po chislo. Ama Cenko e erbap, i ako drygite su bili erbap, zaqo vse pak ne su se bili sreqy tyrcite kato muzhe?
  
  
  • Vupros 10.Vupros 10: A posle li su ni potyrchili?
    Prez onezi vekove yvazhenieto meghy religiite e mnogo po-visoko, otkolkoto sega. Nasilstvenata smehna na vehrata se slychva osnovno i izkljychitelno v teritoriite, naseljavani ot bogomilite. Ytochnenie. Potyrchvane mozhe da oznachava samo smehna na vehrata, smehna na religiata, isljamizacia. Smehnata na ezikut e drygo neqo i to ne mozhe da bude nasilstveno.
  
  
  • Vupros 11.Vupros 11: A zaqo tehx?
    Zaqoto su sekta, nepriznata religia. V onezi vremena da ne prinadlezhish kum nehkoja ot oficialnite religii e vse edno da si zhivotno, dobituk nehkakuv. Po kriteriite na onova vreme, kolkoto i idiotski da ti zvychi, osmancite se spravjat s religiozen problem i pomagat na edni xora da izberut oficialna religia. Spored osmancite, razbira se, tova e naj-pravilnata takava. Moi pyblikacii otnosno bogomilite:
    • Beseda vtora: protiv druvnikopoklonnichestvoto
    • Beseda purva: protiv "trighiprokletata i bogoomrazna" bogomilska eres
  
  
  • Vupros 13.Vupros 13: Potyrchvali li su nashi, takiva, normalni pravoslavni bulgari, deto ne su bogomili?
    Malko, i to osnovno v purvata faza na robstvoto, nehkude okolo 15-ti vek. Principno vlastta v Osmanskata imperia e razdelena – ima administrativna i religiozna vlasti. Razbira se, religioznata vlast iska da yvelichava brojut na pravovercite, a na administraciata ne ih se zanimava s podobni glyposti. Prez godinite ima redica primeri za tova kak mnozhestvo bulgari su potyrcheni po dokymenti, a vsuqnost ne su. I tova e, za da mozhe administraciata da se otchete pred religioznata vlast. Administrativnata vlast suznava polzata ot zapazvane na mnogobrojno nemjysjylmansko naselenie. Tova naselenie pulni imperskata xazna s danucite si, koito plaqa. Sheriatut zabranjava mjysjylmanite da budut oblagani s preki danuci. Sheriatut vmenjava na mjysjylmanite samo dobrovolni darenia za blagotvoritelnost v razmer na edna 40-ta (2.5%) ot doxodut, i tezi darenia gi pribira religioznata vlast.
  
  
  • Vupros 15.Vupros 15: Dobre de, kato nie ne sme mogli da se spravim, zaqo togava ne su ni pomognuli ot chyzhbina? Ot Zapad, primerno?
    Zaqoto Vatikanut su s osmancite, kolega. Imenno Vatikanut, tajno, no mnogo sistemno podkrepja celiut vuzxod na Osmanskata imperia, i v tova ima zhelehzna logika. Padaneto na Konstantinopol, razpadut na Vizantia prevruqa katolicizmut vuv vodeqata xristianska religia, za smetka na pravoslavieto. Ne mogu da se suglasjų s tezata, che Vatikanut bili s osmancite, che Vatikanut, tajno, no mnogo sistemno podkrepjal celiut vuzxod na Osmanskata imperia.
    • Vinata na samoto pravoslavie e nesravnimo po-golehma: konstantinopolskite religiozni fanatici otxvurljat vsichki predlozhenia za zapulvane na probojnite v ideologicheskata bitka s isljamut - i ikonoborchestvoto e objaveno za eres, i monotelizmut, i filioque-to.
    • Da ne govorim za roljata na romejskite graghanski vojni ot 14-ti vek (1321..1328 i 1341..1347).
    • Ne e chestna pozicia ednovremenno da zaklejmjavash papistite kato eretici i da ochakvash pomoq ot tehx.
    • Romejskiut sanovnik Lykà Notarà bil kazal: po-dobre chalma, otkolkoto papska tiara.
    • Sravnete samo: vodachut na protestantite Martin Lyter e suchinil molitva za pobedata na "katolicheskiut" imperator pri Viena.
    • I pomislete: sled Viena sledvaqata cel na osmancite e samiut Rim.
    • Vsichki tezi suobrazhenia ne mi pozvoljavat da povehrvam, che Vatikanut, tajno, no mnogo sistemno bil podkrepjal celiut vuzxod na Osmanskata imperia.
  
  
  • Vupros 18.Vupros 18: Znachi, pak e malko kato sega? I ednite, i drygite iskat da su vazhni tyk?
    V izvesten smisul ima obqo. Balkanite, osobeno Bulgaria, e granichna teritoria v borba za vlianie meghy dve veliki sili. Misljų, che ima nygha ot ytochnenie: dvete veliki sili, za koito stava dyma, su Osmanskata imperia i Rysia.
  
  
  • Vupros 20.Vupros 20: Vinoven e xan Asparyx?
    Da, no neka ne zabravjame, che toj togava ne e znael. Otklonenie. Kakvoto i mestozhitelstvo da si e bil "izbral" xan Asparyx, po Nashensko s nasheto geografsko polozhenie pak qehxu da zhivejųt slavjanoglasni xristiani i tova pak qehxme da sme nie.
  
  
  • Vupros 21.Vupros 21: A nie s tyrcite suzhitelstvali li sme?
    Na bitovo nivo, da. I s techenie na godinite sme zhiveli zaedno vse po-dobre. Otklonenie. S techenie na godinite i vekovete, vse po-golehma chast ot tyrcite po Nashensko su potomci na xora dosyq kato nas, na xora, s koito sme si suzhitelstvali dobre na bitovo nivo vekove nared i edva li ne ot pamtiveku.
  
  
  • Vupros 23.Vupros 23: A zaqo ne su ni davali da si imame religia?
    Borbata za nezavisima bulgarska curkva e borba naj-veche s gruckata patriarshia, tuj kato gurcite ypravljavat pravoslavnite dela v ramkite na Imperiata, i mnogo po-malko s administraciata na Osmanskata imperia. Purvo, vuprosut ne e korektno zadaden. Imame si religia. Nashata religia e xristianstvoto v negovata iztochno-pravoslavna - konstantinopolska - versia. Nekorektno e i konstantinopolskata vselenska patriarshia da se naricha grucka. Nima Papata mozhe da bude italianski? Katolicizmut ne dopyska etnofiletizum. Etnofiletizmut e slabost na pravoslavieto. Problemut na bulgarite s "gruckata" patriarshia se dulzhi na tova, che samata vselenska patriarshia bila zarazena ot grucki "patriotizum" i ne otstupila pred dvete iskania na bulgarite: Bogoslyzhenie na slavjanski i slavjanoglasni vladici v nashenskite eparxii.
  
  
  • Vupros 24.Vupros 24: Tia gurci otkraj vreme vse po-dobre se opravjat maj?
    Taka si e. Poglednuto obektivno, globalno i "ot visoko", suotnoshenieto na "elinizmut" kum "bulgarqinata" vinugi e bilo po-golehmo ot edinica, no nikoga prez vekovete tova suotnoshenie ne e bilo tolkova blizo do edinicata, kakto e sega v nasheto suvremie. A tova oznachava, che gurcite ne su "se opravili po-dobre" ot bulgarite.
  
  
  • Vupros 33.Vupros 33: Posledno – nie pod tyrsko robstvo li sme bili, pod osmanska vlast li, pod kakvo?
    Ne zabravjaj neqo vazhno. Togava ezikut e bil mnogo po-razlichen i opredeleniata su bili po-prostichki. Ezikovata terminologia, istoricheskata terminologia, s kojato si slyzhim sega, togava e bila nepoznata. Predlagam terminut tyrkokracia, kojto se izpolzva v Gurcia. "Fenovete" na robstvoto mogut da si misljųt, che tyrkokracia oznachava tyrsko robstvo. Vprochem, tozi moj komentar se otnasja i do sledvaqiut vupros 34.
  
  
  • Vupros 36.Vupros 36: Ja da pitam neqo vazhno sega. Tyrcite iskali li su da ni pretopjųt kato narod?
    Ne, razbira se. Osmancite su ni ypravljavali, koeto e razlichno ot tova da su iskali da ni pretopjųt. Vuprosut e neadekvaten. Nehma nachin tyrcite da su iskali da ni pretopjųt kato narod. V otgovorite dotyk veche e stanulo dyma. Na taka narechenata v otgovorut na vupros 13 "religiozna vlast" ih se iskalo da isljamizira vsichki, no tova bilo nedopystimo za administrativnata imperska vlast. Tozi vupros 36 e izjasnen i v moite komentari kum vupros 10 i kum vupros 13.
  
  
  • Vupros 37.Vupros 37: Prez tezi godini imalo li e izdevatelstva na tyrcite nad mirnoto bulgarsko naselenie?
    Da. I tezi izdevatelstva se narichat prestupnost. Toleriraneto na prestupnostta obache ne e politika na Osmanskata imperia, kakto i na nito edna durzhava. Po-doly e daden moj komentar otnosno prestupnostta v Osmanskata imperia.
  
  
  • Vupros 44.Vupros 44: Ponezhe stana dyma za rabota, ta v tazi vruzka da popitam – imalo li e socialni pomoqi za bulgarite v Osmanskata imperia?
    Kolkoto i stranno da ti zvychi, da. No te ne su bili masova praktika, po-skoro reshenie na mestniut ypravnik. Otpyskani su pomoqi za mnogodetni semejstva, za lechenie, za obrazovanie. Zabelezhka i ytochnenie. V minuloto socialnata pomoq ne e bilo zadulzhenie na durzhavata, a na religioznite institycii.
  
  
  • Vupros 46.Vupros 46: Zaqo ni e vazhno da budem robi?
    Zaqoto e po-lesno. Istoriata, ako se razglegha kato robska, ylesnjava bezdejstvieto v nasheto suvremie. Zaqoto da si rob e opravdatelno, nenyzhno i zhalko. Osven che ne e vehrno. Zaqo ni e vazhno da budem robi?
    • Zaqoto e po-lesno. Istoriata, ako se razglegha kato robska, ylesnjava bezdejstvieto v nasheto suvremie. Zaqoto da si rob e opravdatelno, nenyzhno i zhalko. Osven che ne e vehrno.
    • Prosto povtarjam vuprosut i otgovorut, che pak da go prochetete.
  
  
  • Vupros 49.Vupros 49: A kato ne sum rob, kak da opredeljam minuloto si?
    Kato myltikyltyrno, interesno, kato takova, koeto te e obogatilo. Kato minulo, koeto dnes mozhe da ti dade ynikalnost. Kato edno tvoe, lichno i nepovtorimo minulo, s mnogo minysi, no s oqe poveche pljysove. A kato ne sum rob, kak da opredeljam minuloto si?
    • Kato myltikyltyrno, interesno, kato takova, koeto te e obogatilo. Kato minulo, koeto dnes mozhe da ti dade ynikalnost. Kato edno tvoe, lichno i nepovtorimo minulo, s mnogo minysi, no s oqe poveche pljysove.
    • Prosto povtarjam vuprosut i otgovorut, che pak da go prochetete.
  
  
  • .. Skrij moite komentari po temata .. .. kum nachaloto ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Razmishlenia otnosno dramata na Balkanxhi Jovo (.. pokazhi ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Razmishlenia otnosno dramata na Balkanxhi Jovo (.. skrij ..)

  Imal Balkanxhi Jovo xybava sestra, iskal da jų zadomi v bogat dom, ama xristianski, a ne mjysjylmanski.
  
  Po xybava Jana vuzdishali mnogo ergeni, i xristiani, i mjysjylmani, i svestni xora, i xairsuzi.
  
  Ako v Osmanskata imperia nehmalo pravov red, xairsuzite mjysjylmani meraklii za xybava Jana qeli prosto da jų otkradnut i otmuknut, bez da pitat brat ih, a Balkanxhi Jovo qehl dulgo da psyva i qehl da se napie, ama qehl da ostane zhiv.
  
  Ama v Osmanskata imperia imalo pravov red. Xairsuzite mjysjylmani meraklii za xybava Jana znaeli, che ako otmuknut xybava Jana bez razreshenie, brat ih Balkanxhi Jovo qehl da se oplache na kadiata, da zavede sudeben isk, a kadiata, deto sedi krivo, a sudi pravo, qehl da gi nakazhe tezi xairsuzi mjysjylmani meraklii za xybava Jana pone s petdeset kamshika.
  
  Zatova xairsuzite mjysjylmani meraklii za xybava Jana reshili da pitat brat ih: "Davash li, davash, Balkanxhi Jovo, xybava Jana na tyrska vehra".
  
  Balkanxhi Jovo ne iskal da dade sestra si na tyrska vehra i se zainatil. Kavgata eskalirala. Balkanxhi Jovo postradal. Xairsuzite mjysjylmani meraklii za xybava Jana ne obichali da im se skurshva xaturut. Oqe s purviut otrehzan krajnik xairsuzite mjysjylmani meraklii za xybava Jana izpadnuli v zatrydnena sityacia. Ne mozheli da ostavjųt Balkanxhi Jovo zhiv i deesposoben kato svidetel - toj qehl da se oplache na kadiata. Zatova go ostavili da si ymre bez ruce, bez kraka, bez ochi, nesposoben veche da zavede sudeben isk. I jų otveli xybava Jana - sigyrni bili, che nehma koj da se zhalva na kadiata.
  
  Vuprosi za prepitvane.
  
  Ima li sega xairsuzi sred mjysjylmanite? A sred xristianite? A sred bezbozhnicite?
  
  Ima li sega bitovi prestuplenia? A prestuplenia ot strast?
  
  Slychva li se segashnite xairsuzi da eliminirat svidetel na prestuplenia?
  
  (.. Skrij gi razmishleniata otnosno dramata na Balkanxhi Jovo ..) .. kum nachaloto ..

• ►►  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Vuzvanie na svobodoljybivi bulgari v zaqita na tyrskoto robstvo, izkonnite bulgarski cennosti i t.n. (.. pokazhi go tyka ..) (.. pokazhi go tam ..)
  
  
• ▼▼  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Vuzvanie na svobodoljybivi bulgari v zaqita na tyrskoto robstvo, izkonnite bulgarski cennosti i t.n. (.. skrij go ..) (.. pokazhi go tam ..)

  Doly rucete ot robstvoto!
  
  Vuzvanie na SuBuZaNaTyRoIBuCeiTuNu
  

  
  SuBuZaNaTyRoIBuCeiTuNu: Svobodoljybivi Bulgari v Zaqita na Tyrskoto Robstvo, Izkonnite Bulgarski Cennosti i Taka Natatuk  
  
  

  Shok i yzhas, yzhas i shok, mili bratja i sestri!

  Iskat da ni otnemut tyrskoto robstvo – edno ot nashite naj-svidni, ako ne i naj-svidnoto robstvo, s koito e izpustrena malkata ni, no inache slavna istoria.

  Iskat da ni otnemut tyrskoto robstvo –

  • tozi neizcherpaem i nepresuxvaq iztochnik na nacionalna gordost, samochyvstvie i samoyvazhenie,
  • tozi bistur izvor na vduxnovenie i patriotichen vuztorg,
  • tozi krepitel na bulgarqinata,
  
  

  kojto blesti podobno na putevodna zvezda i muzhdyka kato spasitelen svetlik, osveqavajki nelekiut ni put iz tumnite debri na bezotradnoto ni budeqe i bezogledno nastojaqe.

  Iskat da ni otnemut robstvoto – tozi neprobivaem stozher na starodavnata bulgarqinà, za da go zamenjųt s nehkakvo si tam obiknoveno vladichestvo i – o, shok i yzhas, o yzhas i shok! – s edno nikomy nenyzhno prisutstvie.

  Iskat da ni otnemut tyrskoto robstvo – tazi izkonno bulgarska cennost, kojato vinagi e poddurzhala neslomim narodniut ni dyx,
  iskat da ni otnemut robstvoto - tazi naj-sveqena stranica ot bulgarskata istoria,
  kojato vseki istinski bulgarin trehbva da razgruqa samo s trepet, blagogovenie i nehmo vuzxiqenie,
  iskat da otkradnut tozi naj-jaruk biser v sveqeniut susud na istoricheskata ni sukroviqnica,
  iskat da ni otnemut tyrskoto robstvo - tova naj-svidno za vsehko bulgarsko surdce robstvo.

  No ne! Ne i ne! I oqe vednuzh ne!

  Nie, svobodoljybivite bulgari qe pazim tyrskoto si robstvo, qe go otstojavame sreqy chyghi posegatelstva i samootverzheno qe go branim ot populznoveniata na razni evrogejove, rodoostupnici, majceprodavci, otroditeli, sorosoidi, iljyminati, reptili, lezardi, longonbardi, tetradraxmi, a suqo ot CRY i vsichki onezi, koito otrichat robstvoto, vmesto da se preklanjat pred nego i svjato da go tachut.

  Nie nehma da pozvolim da bude otdadeno na poryganie nasheto rodno bulgarsko tyrsko robstvo.

  Neka vsichki bulgari, koito tachut svoeto minulo i obichat svobodata, v edin glas da izvikat:

  Doly rucete ot tyrskoto ni robstvo!

  Is̀-kà-mè-sì ròb-stvò-tò!
  Is̀-kà-mè-sì ròb-stvò-tò!

  (.. skrij go vuzvanieto v zaqita na tyrskoto robstvo ..) .. kum nachaloto ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:27:: Pravopisni pravila za bulgarskata latinica (.. pokazhi gi ..)

  .. kum nachaloto ..

• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:27:: Правописни правила за българската латиница (.. skrij gi ..)
  
  
  • Това не е транскрипция на латиница.
  • Tova ne e transkripcia na latinica.
  
  
  • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
  • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
    
    
    • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
    • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
    
    
  • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
  • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
    
    
    • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
    • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
    
    
    • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
    • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
    
    
    • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
    • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
    
    
  • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
  • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
    
    

    • A

      a

      А

      Я ≠ Ѣ̋

      JA

      Ja

      ja

      Ä

      ä

      B

      b

      Б

      C

      c

      Ц

      Ч

      CH

      Ch

      ch

      Č

      č

      D

      d

      Д

      E

      e

      Е

      Я = Ѣ̋

      EH

      Eh

      eh

      E̋

      e̋

      F

      f

      Ф

      G

      g

      Г

      Ђ = ЖД

      GH

      Gh

      gh

      Ǧ

      ǧ

      I

      i

      И

      Ѝ

      IH

      Ih

      ih

      Ï

      ï

      J

      j

      Й

      K

      k

      К

      L

      l

      Л

      M

      m

      М

      N

      n

      Н

      O

      o

      О

      ЙО,ЬО

      JO

      Jo

      jo

      Ö

      ö

      P

      p

      П

      Q

      q

      Щ

      R

      r

      Р

      S

      s

      С

      Ш

      SH

      Sh

      sh

      Š

      š

      T

      t

      Т

      U

      u

      Ъ

      Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

      JU

      Ju

      ju

      Ü

      ü

      V

      v

      В

      W

      w

      Ў

      X

      x

      Х

      Џ = ДЖ

      XH

      Xh

      xh

      X̌

      x̌

      Y

      y

      У

      Ю

      JY

      Jy

      jy

      Ÿ

      ÿ

      Z

      z

      З

      Ж

      ZH

      Zh

      zh

      Ž

      ž

    
    
    • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
    • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
    
    
    • Модифицираната латинска буква eh се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
    • Modificiranata latinska bykva eh se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.
    
    
    • Модифицираната латинска буква ih се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
    • Modificiranata latinska bykva ih se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
  
  
  • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
  • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
    
    
    • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
    • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
    
    
    • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
  
  
  • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
  • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
    
    
    • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
    • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
    • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
    • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
    • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
    • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
    • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
    • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
    
    
    • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
  
  
  • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
  
  
  • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.
  
  
  • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
  • .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica .. .. kum nachaloto ..
  
  

---

Robstvo za načinaeqi: 50 äsni otgovora na 50 važni vuprosa za onia 500 godini

Idi na vupros 12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849 .. to the bottom .. .. kum komentarite otdoly .. |  .. kum prepratkite .. | 

---

Patriotizmut vinugi ni ydrä po kokalčetata, no zad nego e dobre da stoi pone malko realna informiranost.
Martin Dimitrov predlaga yrok po istoria za načinaeqi – i dori ne svika referendym po slyčaüt.

---

Vupros 1: Kak Bulgaria pada pod osmanska vlast?
Praktičeski pada bez bitka. Mnogo ot bolärite se sporazymävat s Imperiata i ypravlävanite ot te̋x oblasti minavat pod osmanska vlast.

Vupros 2: Znači, tia boläri su predateli?
Ne i spored razbiraniata na onova vreme. Prez 14-ti vek koncepciata za duržava e mnogo različna ot segašnata. Ot edna strana, ypravitelite na oblasti ne su mogli da razčitat na centralnata vlast. Ot dryga – sporazymenieto s Osmanskata imperia im garantira kakto otnositelno zapazvane na vlastta, taka i vuzmožnostta da osuqestvävat izvestna protekcia nad naselenieto, koeto ypravlävat.

Vupros 3: Dobre de, suvsem li nikoj ne se e bil?
Ne: ima ne edin i dvama boläri, koito, zaedno i/ili pootdelno, su vodili desetki sraženia s osmancite. Prosto osmancite su bili mnogo poveče i mnogo po-dobre organizirani.

Vupros 4: A nie zaqo ne sme se organizirali?
Ne̋mam predstava dali si zabele̋zal, no nie po princip ne sme mnogo dobre organizirani. Različnite ypraviteli neprestanno vlizat v različni suÿzi, kakto pomeǧy si, taka i edin sreqy dryg. Čast ot te̋x podkrepät opredeleni krugove vuv Vizantia, a dryga čast – drygi krugove.

Vupros 5: Znači, bilo e malko kato v Reformatorskiut Blok? Yž su otdelna partia, a vsuqnost edni podkrepät Bojko, drygi ne go podkrepät, a nakraü vsički se razpadat?
Točno taka, počti suqoto e. Bojko Borisov e neqo kato Öan Kantakyzin na de̋snoto, xe-xe. Kratka spravka: osmanskoto našestvie se zasilva v rezyltat na Vizantijskata graǧanska vojna. V obqi linii tam borbata za vlast e meǧy Öan Kantakyzin i regentskiut suvet na Öan V Paleolog, načelo s Ana Savojska. Čast ot bulgarskite boläri podkrepät ednata strana, dryga čast – drygata. Tova suzdava vutrešno napreženie i nakraü vsički gorim.

Vupros 6: Znači, togava Bulgaria e bila mnogo zle?
Po-zle, otkolkoto dori možeš da si predstaviš. Predstavi si togavašna Bulgaria kato teritoria, skovana ot edna bezkrajna Lykanova zima, i vse̋ka oblast se ypravläva ot nejniut si Cenko Čokov, bez da obqyva mnogo-mnogo s centralnata vlast.

Vupros 7: Ama Cenko e erbap, i ako drygite su bili erbapi, zaqo vse pak ne su se bili sreqy tyrcite kato muže?
Zaqoto, točno kakto pri Cenko, regionalnata politika si e regionalna politika, a nacionalnata politika e suvsem dryga, dalečna rabota. Viž Cenko na kolko izbori s podkrepata na kolko različni partii e yčastval. Togava e podobno: dnes si pod vlastta na bulgarskiut car, ytre – pod vlastta na Osmanskata imperia, važnoto e da si paziš tam vlastta nad tvoeto si me̋sto.

Vupros 8: Ti sega kakvo iskaš da kažeš? Če ce̋lata ni duržava togava e bila sustavena ot množestvo Galičeta?
Če i po-lošo dori. Togava e mnogo silno vlianieto na bogomilite. Tova e sekta, koäto v onezi vremena ne se priznava za religia nito ot bulgarskoto pravoslavie .. i duržavata ni ima ogromen problem s bogomilite. Tova oqe poveče ni otslabva.

Vupros 9: Klali li su ni mnogo?
Klali su ni, osobeno v purvite godini na našestvieto, v Severoiztočna Bulgaria naprimer, e imalo golemi klaneta. No i nie sme gi klali, kudeto svarim. Prez 15-ti vek cenata na čoveškiut život nikak ne e visoka.

Vupros 10: A posle li su ni potyrčili?
Prez onezi vekove yvaženieto meǧy religiite e mnogo po-visoko, otkolkoto sega. Nasilstvenata sme̋na na ve̋rata se slyčva osnovno i izklÿčitelno v teritoriite, naselävani ot bogomilite.

Vupros 11: A zaqo te̋x?
Zaqoto su sekta, nepriznata religia. V onezi vremena da ne prinadležiš kum ne̋koä ot oficialnite religii e vse edno da si životno, dobituk ne̋kakuv. Po kriteriite na onova vreme, kolkoto i idiotski da ti zvyči, osmancite se spravät s religiozen problem i pomagat na edni xora da izberut oficialna religia. Spored osmancite, razbira se, tova e naj-pravilnata takava.

Vupros 12: A nie ne sme li pomagali na bogomilite?
Ne. Po togavašnite pravoslavni kriterii te, poneže ne prinadležut kum oficialna religia, ne stryvat niqo. I životite im ne stryvat niqo.

Vupros 13: Potyrčvali li su naši, takiva, normalni pravoslavni bulgari, deto ne su bogomili?
Malko, i to osnovno v purvata faza na robstvoto, ne̋kude okolo 15-ti vek. Principno vlastta v Osmanskata imperia e razdelena – ima administrativna i religiozna vlasti. Razbira se, religioznata vlast iska da yveličava broüt na pravovercite, a na administraciata ne ï se zanimava s podobni glyposti. Prez godinite ima redica primeri za tova kak množestvo bulgari su potyrčeni po dokymenti, a vsuqnost ne su. I tova e, za da može administraciata da se otčete pred religioznata vlast.

Vupros 14: Znači, i v Osmanskata si e imalo vrutki?
Razbira se. Osmanskata imperia e neqo kato Evropejskiut Suÿz na svoeto vreme. Ne̋ma kak da ne̋ma vrutki.

Vupros 15: Dobre de, kato nie ne sme mogli da se spravim, zaqo togava ne su ni pomognuli ot čyžbina? Ot Zapad, primerno?
Zaqoto Vatikanut su s osmancite, kolega. Imenno Vatikanut, tajno, no mnogo sistemno podkrepä celiut vuzxod na Osmanskata imperia, i v tova ima žele̋zna logika. Padaneto na Konstantinopol, razpadut na Vizantia prevruqa katolicizmut vuv vodeqata xristianska religia, za smetka na pravoslavieto.

Vupros 16: E, ne si prav, nali e imalo krustonosni poxodi?
Imalo e, no tam položenieto e složno. Purvo, krustonosnite poxodi započvat mnogo po-rano ot osmanskoto našestvie na Balkanite i te̋xnata purva cel e nalaganeto na katolicizmut. Vtoro: ne vsički ot tezi poxodi su v sinxron s Vatikanut, čast ot te̋x su organizirani ot otdelni vladeteli, bez podkrepata na katoličeskata curkva. I treto: v gole̋mata si čast krustonoscite su masa ot vpiančeni, žadni za klaneta i slava kreteni, koito se duržut kato lÿlinski gangsteri okolo curkva na Velikden.

Vupros 17: A ot Iztok zaqo ne su se bili?
Predi Rysko-tyrskata ot 1877-1878, Rysia vodi nad deset vojni s Osmanskata imperia. Estestveno če klÿčov vunšnopolitičeski prioritet na Rysia e da zapazi pravoslavieto v zavladenite ot osmancite teritorii i suotvetno da ima vlianie nad tezi teritorii. Prosto v onezi godini Osmanskata imperia e naj-velikata voenna sila i pobedata nad neü ne e lesna rabota.

Vupros 18: Znači, pak e malko kato sega? I ednite, i drygite iskat da su važni tyk?
V izvesten smisul ima obqo. Balkanite, osobeno Bulgaria, e granična teritoria v borba za vlianie meǧy dve veliki sili.

Vupros 19: V izvesten smisul, geografskoto ni položenie e predopredelilo ce̋loto ni trydno položenie?
Da.

Vupros 20: Vinoven e xan Asparyx?
Da, no neka ne zabraväme, če toj togava ne e znael.

Vupros 21: A nie s tyrcite sužitelstvali li sme?
Na bitovo nivo, da. I s tečenie na godinite sme živeli zaedno vse po-dobre.

Vupros 22: Toest, kato v Germania kakto im e ideäta da živeüt, pri nas taka e bilo?
Germania se razviva kato myltikyltyrna duržava, a Osmanskata imperia v genezisut si e myltikyltyrna duržava. V interesut na Imperiata e narodite vutre da živeüt v mir i narastvaqo razbiratelstvo, zaqoto za edna imperia ne̋ma niqo po-strašno ot vutrešnite protivorečia. Predstavi si samo: v pikut si Osmanskata imperia e na ploq ot 5 miliona i 200 xilädi kvadratni kilometra. Teritoriata e tolkova trydna za opazvane, če ako ima vutrešni konflikti, tä qe stane prekaleno yäzvima.

Vupros 23: A zaqo ne su ni davali da si imame religia?
Borbata za nezavisima bulgarska curkva e borba naj-veče s gruckata patriaršia, tuj kato gurcite ypravlävat pravoslavnite dela v ramkite na Imperiata, i mnogo po-malko s administraciata na Osmanskata imperia.

Vupros 24: Tia gurci otkraj vreme vse po-dobre se opravät maj?
Taka si e.

Vupros 25: Imalo li e bulgarska suprotiva po vreme na osmanskoto vladičestvo?
Počti prez ce̋loto vreme. No tova su malki, lokalni byntove i vustania.

Vupros 26: A xajdytite?
Bez da otričame geroizmut im, xajdytite ne su dobre organizirani i po-skoro su osuqestvävali, xm, edinični akcii, često nad yplašeni do smurt, bezzaqitni osmanci. Može i da ne znaeš, no čast ot xajdytite su xajdytstvali taka, kakto se berut portokali v Ispania. Toest, samo prez toplite meseci. Zimata su si se pribirali po kuqite i kato zaproleti, xajde pak na Balkanut.

Vupros 27: E, pa to taka ne stava?
Pa taka ne stava, opredeleno.

Vupros 28: Nie, bulgarite, imali li sme po-specialni prava v ramkite na Imperiata?
Da. Naprimer, za bulgarite ne e imalo zadulžitelna voenna slyžba. Mnogo bulgari su yčastvali i v ypravlenieto, kato s tečenie na godinite texniut broj se yveličava. No, tova e xarakterno za myltikyltyrnite obqestva, kakvoto e i v Osmanskata imperia.

Vupros 29: Mnogo neqa li su ni bili zabraneni?
Kato vse̋ko ogromno neqo Osmanskata imperia neprestanno se reformira, stremejki se kum demokratizacia i edinstvo. Vse̋ka sledvaqa reforma dava vse po-golemi prava na narodite, koito sustavlävat imperiata. Taka postepenno zabranite otpadat. Po vreme na Vuzraǧaneto bulgarite imat pravo na sobstvenost, pravo da izvuršvat turgovia, pravo da putyvat.

Vupros 30: Znači, mnogo ot tia golemite vuzroǧenski kuqi, deto sega gi davat pod naem, su bili na bulgarski barovci?
Da, tova su kuqi na bogati bulgari. I tyk malko qe te razočarovam: arxitektyrata, koäto nie naričame vuzroǧenska, e klasičeska osmanska arxitektyra.

Vupros 31: A imalo li e mnogo bogati bulgari togava, primerno kato Peevski, ili pone napolovina?
Imalo e. Naprimer baqata na Kableškov e sred mnogo bogatite bulgari. Toj e subiral danuci ot imeto na Osmanskata imperia v dosta obširni teritorii i e pečelil dosta ot tova.

Vupros 32: A mladiut Kableškov zaqo taka e postupil, vmesto da si gleda životut?
Zaqoto e iskal da budem svobodni. Da ne sme svobodni obače ne označava, če sme bili robi.

Vupros 33: Posledno – nie pod tyrsko robstvo li sme bili, pod osmanska vlast li, pod kakvo?
Ne zabraväj neqo važno. Togava ezikut e bil mnogo po-različen i opredeleniata su bili po-prostički. Ezikovata terminologia, istoričeskata terminologia, s koäto si slyžim sega, togava e bila nepoznata.

Vupros 34: Znači, po-korektno e da izpolzvame "osmanska vlast"?
Ne samo e po-korektno, no e i po-pravilno. Kakto sam si zabele̋zal, faktut, če suqestvyvame i do dnes, označava, če sme zapazili identičnostta si. Toest, prez ce̋loto vreme nie sme se suxranili kato narod, no prez tezi 5 veka ne sme imali duržavno ypravlenie.

Vupros 35: A togava s danucite kak e sede̋l vuprosut?
Kato sega. Danukut za bulgarite v Osmanskata imperia e deset procenta ot doxodut.

Vupros 36: Ä da pitam neqo važno sega. Tyrcite iskali li su da ni pretopüt kato narod?
Ne, razbira se. Osmancite su ni ypravlävali, koeto e različno ot tova da su iskali da ni pretopüt.

Vupros 37: Prez tezi godini imalo li e izdevatelstva na tyrcite nad mirnoto bulgarsko naselenie?
Da. I tezi izdevatelstva se naričat prestupnost. Toleriraneto na prestupnostta obače ne e politika na Osmanskata imperia, kakto i na nito edna duržava.

Vupros 38: Visoka li e bila prestupnostta?
Mnogo, v raÿ̄nite na kurx̌aliite, kakto i v tezi raÿ̄ni, v koito se zaselvat čerkezi.

Vupros 39: A tia kurx̌aliite, kakva im e igrata?
Sled promišlenata revolÿcia v Anglia, Osmanskata imperia započva da vurvi neymolimo nadoly. Feodalizmut prosto si izživäva vremeto. Tova otslabva Imperiata i kurx̌aliite, koito su togavašnoto VIS-2, ovladävat celi teritorii i nalagat vlastta si nad tezi zemi. Taka če kurx̌aliite su reketÿ̄ri i prestupnici.

Vupros 40: Kurx̌aliite samo bulgari li su klali?
Ne. Pri te̋x ne̋ma bulgari, ne̋ma osmanci – te bezčinstvat nad civilnoto naselenie. I slabata Osmanska imperia ne može da se spravi s te̋x.

Vupros 41: A čerkezite?
Ako kurx̌aliite su VIS-2, čerkezite su SIK. Tova e malcinstvo, koeto Rysia nasilstveno progonva ot zemite si. I tuj kato čerkezite su mÿsÿlmani, te se zaselvat v granicite na Imperiata. I započvat da deribejstvat, obirajki i ybivajki i bulgari, i tyrci, i kojto tam im padne.

Vupros 42: Znači, kogato duržavata e zle, nezavisimo dali se kazva Bulgaria ili Osmanska imperia, i nie sme zle? Kato e dobre, i nie sme dobre, taka li?
Absolÿtno. Aprilskoto vustanie izbyxva naj-veče v teritorii, v koito su se zaselili čerkezi. Zaqoto prestupnostta v tezi raÿ̄ni e visoka, xorata ne se čyvstvat sigyrni i ne̋ma koj da im pomogne. Godini nared te očakvat Osmanskata imperia da reši problemut s čerkezite, no tä ne̋ma resyrs da se spravi.

Vupros 43: Naj-važnoto – az sega rob li sum?
Ne si rob, kolega. I nikoga ne si bil. Prosto prez tezi vekove danučnite ti su bili tyrci i su ti subirali danuk točno kolkoto sega, ne si xodil vojnik, točno kakto sega, imal si pravo da izpove̋dvaš religiata si, točno kakto sega, a i da rabotiš – za dryg ili za sebe si, veče zavisi ot tvoäta iniciativnost.

Vupros 44: Poneže stana dyma za rabota, ta v tazi vruzka da popitam – imalo li e socialni pomoqi za bulgarite v Osmanskata imperia?
Kolkoto i stranno da ti zvyči, da. No te ne su bili masova praktika, po-skoro rešenie na mestniut ypravnik. Otpyskani su pomoqi za mnogodetni semejstva, za lečenie, za obrazovanie.

Vupros 45: To maj ne e bilo čak tolkova zle?
Viž, imalo e periodi, v koito e bilo mnogo zle, i takiva, v koito e bilo dobre. Kakvito momenti ima vuv vse̋ka edna duržava.

Vupros 46: Zaqo ni e važno da budem robi?
Zaqoto e po-lesno. Istoriata, ako se razgleǧa kato robska, ylesnäva bezdejstvieto v našeto suvremie. Zaqoto da si rob e opravdatelno, nenyžno i žalko. Osven če ne e ve̋rno.

Vupros 47: Primeri s drygi duržavi možeš li da mi dadeš?
Da, vednaga. Avstralia započva kato katorga, no xorata tam ne se samoopredelät kato katoržnici. Šotlandia ne yspe̋va da zapazi nezavisimostta si, no ne se opredelät kato xora pod anglijsko robstvo. Norvegia e nezavisima duržava ot malko poveče ot 100 godini, no te ne se opredelät kato robi na švedite.

Vupros 48: Ama ne e čestno – az ne mogu da se sravnü nito s švedite, nito s šotlandcite, suglasi se?
Ne̋ma da se suglasü, zaqoto možeš. I tova, če sam iskaš da se opredeläš kato rob, tova te spira.

Vupros 49: A kato ne sum rob, kak da opredeläm minuloto si?
Kato myltikyltyrno, interesno, kato takova, koeto te e obogatilo. Kato minulo, koeto dnes može da ti dade ynikalnost. Kato edno tvoe, lično i nepovtorimo minulo, s mnogo minysi, no s oqe poveče plÿsove.

Vupros 50: Sega, kogato veče ne sum rob, kakvo da napravü?
Vdigni si glavata i pogledni budeqeto, dragi.

.. kum načaloto ..

---

Prepratki (references)

• egoist.bg: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
• informiran.net: Мартин Димитров: Турско робство не е имало, българите са имали даже право на собственост
• meto76.blog.bg: Робство за начинаещи


• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (bulgarianturks.blogspot.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dw.com)
• Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dnes.bg)


• Христо Тамарин: Principi na moite vuzgledi za minuloto

.. kum načaloto ..

---

Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 21:18::
  • Tozi tekst na Martin Dimitrov se namira pone na oqe tri mesta v mrežata, prepratki kum koito su dadeni po-gore. Izgleǧa purvata pyblikacia e v egoist.bg.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:08::
  • V tekstut na Martin Dimitrov, v 50-te vuprosa i v 50-te otgovora, az ne sum vnasäl popravki. Dori ne znaü kak da dopulnü otgovorut na vupros 8, kudeto ävno ima propysnuti dymi.


• ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:14::
  • Za mene personažite Peevski ili Cenko Čokov su napulno nepoznati i bezinteresni. Nikoga ne sum gi komentiral. No ävno avtorut sme̋ta, če te su dobre poznati na pyblikata.


• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Formylirovkite v ne̋koi vuprosi i otgovori ne suotvetstvat na principite na moite vuzgledi za minuloto. Vse pak tova ne e moj tekst. Obače s po-gole̋mata čast ot tekstut sum absolÿtno suglasen i zatova go kopiram i v blogut si.
  • .. Pokaži moite komentari po temata ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:23::
  • Formylirovkite v ne̋koi vuprosi i otgovori ne suotvetstvat na principite na moite vuzgledi za minuloto. Vse pak tova ne e moj tekst. Obače s po-gole̋mata čast ot tekstut sum absolÿtno suglasen i zatova go kopiram i v blogut si.
  • .. Skrij moite komentari po temata ..
  
  
  • Vupros 1.Vupros 1: Kak Bulgaria pada pod osmanska vlast?
    Praktičeski pada bez bitka. Mnogo ot bolärite se sporazymävat s Imperiata i ypravlävanite ot te̋x oblasti minavat pod osmanska vlast. Mnogo puti sum pisal, če padaneto na Bulgaria pod vlastta na osmancite e naj-sramnoto subitie v našata istoria. A puk vtoroto po sramota subitie v našata istoria su izbornite rezyltati ot 1990-06-10.
  
  
  • Vupros 4.Vupros 4: A nie zaqo ne sme se organizirali?
    Ne̋mam predstava dali si zabele̋zal, no nie po princip ne sme mnogo dobre organizirani. Različnite ypraviteli neprestanno vlizat v različni suÿzi, kakto pomeǧy si, taka i edin sreqy dryg. Čast ot te̋x podkrepät opredeleni krugove vuv Vizantia, a dryga čast – drygi krugove. Terminologična zabeležka. Izbe̋gvam da ypotrebävam dymite Vizantia i vizantijski. Predpočitam Romania i romejski, koito su po-blizo do istoričeskata istina.
  
  
  • Vupros 7.Vupros 7: Ama Cenko e erbap, i ako drygite su bili erbapi, zaqo vse pak ne su se bili sreqy tyrcite kato muže?
    Zaqoto, točno kakto pri Cenko, regionalnata politika si e regionalna politika, a nacionalnata politika e suvsem dryga, dalečna rabota. Viž Cenko na kolko izbori s podkrepata na kolko različni partii e yčastval. Togava e podobno: dnes si pod vlastta na bulgarskiut car, ytre – pod vlastta na Osmanskata imperia, važnoto e da si paziš tam vlastta nad tvoeto si me̋sto. Ezikova popravka. Dymata erbap e neizmenäemo prilagatelno, ne se meni nito po rod, nito po čislo. Ama Cenko e erbap, i ako drygite su bili erbap, zaqo vse pak ne su se bili sreqy tyrcite kato muže?
  
  
  • Vupros 10.Vupros 10: A posle li su ni potyrčili?
    Prez onezi vekove yvaženieto meǧy religiite e mnogo po-visoko, otkolkoto sega. Nasilstvenata sme̋na na ve̋rata se slyčva osnovno i izklÿčitelno v teritoriite, naselävani ot bogomilite. Ytočnenie. Potyrčvane može da označava samo sme̋na na ve̋rata, sme̋na na religiata, islämizacia. Sme̋nata na ezikut e drygo neqo i to ne može da bude nasilstveno.
  
  
  • Vupros 11.Vupros 11: A zaqo te̋x?
    Zaqoto su sekta, nepriznata religia. V onezi vremena da ne prinadležiš kum ne̋koä ot oficialnite religii e vse edno da si životno, dobituk ne̋kakuv. Po kriteriite na onova vreme, kolkoto i idiotski da ti zvyči, osmancite se spravät s religiozen problem i pomagat na edni xora da izberut oficialna religia. Spored osmancite, razbira se, tova e naj-pravilnata takava. Moi pyblikacii otnosno bogomilite:
    • Beseda vtora: protiv druvnikopoklonničestvoto
    • Beseda purva: protiv "triǧiprokletata i bogoomrazna" bogomilska eres
  
  
  • Vupros 13.Vupros 13: Potyrčvali li su naši, takiva, normalni pravoslavni bulgari, deto ne su bogomili?
    Malko, i to osnovno v purvata faza na robstvoto, ne̋kude okolo 15-ti vek. Principno vlastta v Osmanskata imperia e razdelena – ima administrativna i religiozna vlasti. Razbira se, religioznata vlast iska da yveličava broüt na pravovercite, a na administraciata ne ï se zanimava s podobni glyposti. Prez godinite ima redica primeri za tova kak množestvo bulgari su potyrčeni po dokymenti, a vsuqnost ne su. I tova e, za da može administraciata da se otčete pred religioznata vlast. Administrativnata vlast suznava polzata ot zapazvane na mnogobrojno nemÿsÿlmansko naselenie. Tova naselenie pulni imperskata xazna s danucite si, koito plaqa. Šeriatut zabranäva mÿsÿlmanite da budut oblagani s preki danuci. Šeriatut vmenäva na mÿsÿlmanite samo dobrovolni darenia za blagotvoritelnost v razmer na edna 40-ta (2.5%) ot doxodut, i tezi darenia gi pribira religioznata vlast.
  
  
  • Vupros 15.Vupros 15: Dobre de, kato nie ne sme mogli da se spravim, zaqo togava ne su ni pomognuli ot čyžbina? Ot Zapad, primerno?
    Zaqoto Vatikanut su s osmancite, kolega. Imenno Vatikanut, tajno, no mnogo sistemno podkrepä celiut vuzxod na Osmanskata imperia, i v tova ima žele̋zna logika. Padaneto na Konstantinopol, razpadut na Vizantia prevruqa katolicizmut vuv vodeqata xristianska religia, za smetka na pravoslavieto. Ne mogu da se suglasü s tezata, če Vatikanut bili s osmancite, če Vatikanut, tajno, no mnogo sistemno podkrepäl celiut vuzxod na Osmanskata imperia.
    • Vinata na samoto pravoslavie e nesravnimo po-gole̋ma: konstantinopolskite religiozni fanatici otxvurlät vsički predloženia za zapulvane na probojnite v ideologičeskata bitka s islämut - i ikonoborčestvoto e obäveno za eres, i monotelizmut, i filioque-to.
    • Da ne govorim za roläta na romejskite graǧanski vojni ot 14-ti vek (1321..1328 i 1341..1347).
    • Ne e čestna pozicia ednovremenno da zaklejmävaš papistite kato eretici i da očakvaš pomoq ot te̋x.
    • Romejskiut sanovnik Lykà Notarà bil kazal: po-dobre čalma, otkolkoto papska tiara.
    • Sravnete samo: vodačut na protestantite Martin Lyter e sučinil molitva za pobedata na "katoličeskiut" imperator pri Viena.
    • I pomislete: sled Viena sledvaqata cel na osmancite e samiut Rim.
    • Vsički tezi suobraženia ne mi pozvolävat da pove̋rvam, če Vatikanut, tajno, no mnogo sistemno bil podkrepäl celiut vuzxod na Osmanskata imperia.
  
  
  • Vupros 18.Vupros 18: Znači, pak e malko kato sega? I ednite, i drygite iskat da su važni tyk?
    V izvesten smisul ima obqo. Balkanite, osobeno Bulgaria, e granična teritoria v borba za vlianie meǧy dve veliki sili. Mislü, če ima nyǧa ot ytočnenie: dvete veliki sili, za koito stava dyma, su Osmanskata imperia i Rysia.
  
  
  • Vupros 20.Vupros 20: Vinoven e xan Asparyx?
    Da, no neka ne zabraväme, če toj togava ne e znael. Otklonenie. Kakvoto i mestožitelstvo da si e bil "izbral" xan Asparyx, po Našensko s našeto geografsko položenie pak qe̋xu da živeüt slavänoglasni xristiani i tova pak qe̋xme da sme nie.
  
  
  • Vupros 21.Vupros 21: A nie s tyrcite sužitelstvali li sme?
    Na bitovo nivo, da. I s tečenie na godinite sme živeli zaedno vse po-dobre. Otklonenie. S tečenie na godinite i vekovete, vse po-gole̋ma čast ot tyrcite po Našensko su potomci na xora dosyq kato nas, na xora, s koito sme si sužitelstvali dobre na bitovo nivo vekove nared i edva li ne ot pamtiveku.
  
  
  • Vupros 23.Vupros 23: A zaqo ne su ni davali da si imame religia?
    Borbata za nezavisima bulgarska curkva e borba naj-veče s gruckata patriaršia, tuj kato gurcite ypravlävat pravoslavnite dela v ramkite na Imperiata, i mnogo po-malko s administraciata na Osmanskata imperia. Purvo, vuprosut ne e korektno zadaden. Imame si religia. Našata religia e xristianstvoto v negovata iztočno-pravoslavna - konstantinopolska - versia. Nekorektno e i konstantinopolskata vselenska patriaršia da se nariča grucka. Nima Papata može da bude italianski? Katolicizmut ne dopyska etnofiletizum. Etnofiletizmut e slabost na pravoslavieto. Problemut na bulgarite s "gruckata" patriaršia se dulži na tova, če samata vselenska patriaršia bila zarazena ot grucki "patriotizum" i ne otstupila pred dvete iskania na bulgarite: Bogoslyženie na slavänski i slavänoglasni vladici v našenskite eparxii.
  
  
  • Vupros 24.Vupros 24: Tia gurci otkraj vreme vse po-dobre se opravät maj?
    Taka si e. Poglednuto obektivno, globalno i "ot visoko", suotnošenieto na "elinizmut" kum "bulgarqinata" vinugi e bilo po-gole̋mo ot edinica, no nikoga prez vekovete tova suotnošenie ne e bilo tolkova blizo do edinicata, kakto e sega v našeto suvremie. A tova označava, če gurcite ne su "se opravili po-dobre" ot bulgarite.
  
  
  • Vupros 33.Vupros 33: Posledno – nie pod tyrsko robstvo li sme bili, pod osmanska vlast li, pod kakvo?
    Ne zabraväj neqo važno. Togava ezikut e bil mnogo po-različen i opredeleniata su bili po-prostički. Ezikovata terminologia, istoričeskata terminologia, s koäto si slyžim sega, togava e bila nepoznata. Predlagam terminut tyrkokracia, kojto se izpolzva v Gurcia. "Fenovete" na robstvoto mogut da si mislüt, če tyrkokracia označava tyrsko robstvo. Vpročem, tozi moj komentar se otnasä i do sledvaqiut vupros 34.
  
  
  • Vupros 36.Vupros 36: Ä da pitam neqo važno sega. Tyrcite iskali li su da ni pretopüt kato narod?
    Ne, razbira se. Osmancite su ni ypravlävali, koeto e različno ot tova da su iskali da ni pretopüt. Vuprosut e neadekvaten. Ne̋ma način tyrcite da su iskali da ni pretopüt kato narod. V otgovorite dotyk veče e stanulo dyma. Na taka narečenata v otgovorut na vupros 13 "religiozna vlast" ï se iskalo da islämizira vsički, no tova bilo nedopystimo za administrativnata imperska vlast. Tozi vupros 36 e izäsnen i v moite komentari kum vupros 10 i kum vupros 13.
  
  
  • Vupros 37.Vupros 37: Prez tezi godini imalo li e izdevatelstva na tyrcite nad mirnoto bulgarsko naselenie?
    Da. I tezi izdevatelstva se naričat prestupnost. Toleriraneto na prestupnostta obače ne e politika na Osmanskata imperia, kakto i na nito edna duržava. Po-doly e daden moj komentar otnosno prestupnostta v Osmanskata imperia.
  
  
  • Vupros 44.Vupros 44: Poneže stana dyma za rabota, ta v tazi vruzka da popitam – imalo li e socialni pomoqi za bulgarite v Osmanskata imperia?
    Kolkoto i stranno da ti zvyči, da. No te ne su bili masova praktika, po-skoro rešenie na mestniut ypravnik. Otpyskani su pomoqi za mnogodetni semejstva, za lečenie, za obrazovanie. Zabeležka i ytočnenie. V minuloto socialnata pomoq ne e bilo zadulženie na duržavata, a na religioznite institycii.
  
  
  • Vupros 46.Vupros 46: Zaqo ni e važno da budem robi?
    Zaqoto e po-lesno. Istoriata, ako se razgleǧa kato robska, ylesnäva bezdejstvieto v našeto suvremie. Zaqoto da si rob e opravdatelno, nenyžno i žalko. Osven če ne e ve̋rno. Zaqo ni e važno da budem robi?
    • Zaqoto e po-lesno. Istoriata, ako se razgleǧa kato robska, ylesnäva bezdejstvieto v našeto suvremie. Zaqoto da si rob e opravdatelno, nenyžno i žalko. Osven če ne e ve̋rno.
    • Prosto povtaräm vuprosut i otgovorut, če pak da go pročetete.
  
  
  • Vupros 49.Vupros 49: A kato ne sum rob, kak da opredeläm minuloto si?
    Kato myltikyltyrno, interesno, kato takova, koeto te e obogatilo. Kato minulo, koeto dnes može da ti dade ynikalnost. Kato edno tvoe, lično i nepovtorimo minulo, s mnogo minysi, no s oqe poveče plÿsove. A kato ne sum rob, kak da opredeläm minuloto si?
    • Kato myltikyltyrno, interesno, kato takova, koeto te e obogatilo. Kato minulo, koeto dnes može da ti dade ynikalnost. Kato edno tvoe, lično i nepovtorimo minulo, s mnogo minysi, no s oqe poveče plÿsove.
    • Prosto povtaräm vuprosut i otgovorut, če pak da go pročetete.
  
  
  • .. Skrij moite komentari po temata .. .. kum načaloto ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Razmišlenia otnosno dramata na Balkanx̌i Övo (.. pokaži ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:48:: Razmišlenia otnosno dramata na Balkanx̌i Övo (.. skrij ..)

  Imal Balkanx̌i Övo xybava sestra, iskal da ü zadomi v bogat dom, ama xristianski, a ne mÿsÿlmanski.
  
  Po xybava Äna vuzdišali mnogo ergeni, i xristiani, i mÿsÿlmani, i svestni xora, i xairsuzi.
  
  Ako v Osmanskata imperia ne̋malo pravov red, xairsuzite mÿsÿlmani meraklii za xybava Äna qeli prosto da ü otkradnut i otmuknut, bez da pitat brat ï, a Balkanx̌i Övo qe̋l dulgo da psyva i qe̋l da se napie, ama qe̋l da ostane živ.
  
  Ama v Osmanskata imperia imalo pravov red. Xairsuzite mÿsÿlmani meraklii za xybava Äna znaeli, če ako otmuknut xybava Äna bez razrešenie, brat ï Balkanx̌i Övo qe̋l da se oplače na kadiata, da zavede sudeben isk, a kadiata, deto sedi krivo, a sudi pravo, qe̋l da gi nakaže tezi xairsuzi mÿsÿlmani meraklii za xybava Äna pone s petdeset kamšika.
  
  Zatova xairsuzite mÿsÿlmani meraklii za xybava Äna rešili da pitat brat ï: "Davaš li, davaš, Balkanx̌i Övo, xybava Äna na tyrska ve̋ra".
  
  Balkanx̌i Övo ne iskal da dade sestra si na tyrska ve̋ra i se zainatil. Kavgata eskalirala. Balkanx̌i Övo postradal. Xairsuzite mÿsÿlmani meraklii za xybava Äna ne običali da im se skuršva xaturut. Oqe s purviut otre̋zan krajnik xairsuzite mÿsÿlmani meraklii za xybava Äna izpadnuli v zatrydnena sityacia. Ne moželi da ostavüt Balkanx̌i Övo živ i deesposoben kato svidetel - toj qe̋l da se oplače na kadiata. Zatova go ostavili da si ymre bez ruce, bez kraka, bez oči, nesposoben veče da zavede sudeben isk. I ü otveli xybava Äna - sigyrni bili, če ne̋ma koj da se žalva na kadiata.
  
  Vuprosi za prepitvane.
  
  Ima li sega xairsuzi sred mÿsÿlmanite? A sred xristianite? A sred bezbožnicite?
  
  Ima li sega bitovi prestuplenia? A prestuplenia ot strast?
  
  Slyčva li se segašnite xairsuzi da eliminirat svidetel na prestuplenia?
  
  (.. Skrij gi razmišleniata otnosno dramata na Balkanx̌i Övo ..) .. kum načaloto ..

• ►►  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Vuzvanie na svobodolÿbivi bulgari v zaqita na tyrskoto robstvo, izkonnite bulgarski cennosti i t.n. (.. pokaži go tyka ..) (.. pokaži go tam ..)
  
  
• ▼▼  ::ivo.berov, 2016-01-28 19:31:: Vuzvanie na svobodolÿbivi bulgari v zaqita na tyrskoto robstvo, izkonnite bulgarski cennosti i t.n. (.. skrij go ..) (.. pokaži go tam ..)

  Doly rucete ot robstvoto!
  
  Vuzvanie na SuBuZaNaTyRoIBuCeiTuNu
  

  
  SuBuZaNaTyRoIBuCeiTuNu: Svobodolÿbivi Bulgari v Zaqita na Tyrskoto Robstvo, Izkonnite Bulgarski Cennosti i Taka Natatuk  
  
  

  Šok i yžas, yžas i šok, mili bratä i sestri!

  Iskat da ni otnemut tyrskoto robstvo – edno ot našite naj-svidni, ako ne i naj-svidnoto robstvo, s koito e izpustrena malkata ni, no inače slavna istoria.

  Iskat da ni otnemut tyrskoto robstvo –

  • tozi neizčerpaem i nepresuxvaq iztočnik na nacionalna gordost, samočyvstvie i samoyvaženie,
  • tozi bistur izvor na vduxnovenie i patriotičen vuztorg,
  • tozi krepitel na bulgarqinata,
  
  

  kojto blesti podobno na putevodna zvezda i muždyka kato spasitelen svetlik, osveqavajki nelekiut ni put iz tumnite debri na bezotradnoto ni budeqe i bezogledno nastoäqe.

  Iskat da ni otnemut robstvoto – tozi neprobivaem stožer na starodavnata bulgarqinà, za da go zamenüt s ne̋kakvo si tam obiknoveno vladičestvo i – o, šok i yžas, o yžas i šok! – s edno nikomy nenyžno prisutstvie.

  Iskat da ni otnemut tyrskoto robstvo – tazi izkonno bulgarska cennost, koäto vinagi e podduržala neslomim narodniut ni dyx,
  iskat da ni otnemut robstvoto - tazi naj-sveqena stranica ot bulgarskata istoria,
  koäto vseki istinski bulgarin tre̋bva da razgruqa samo s trepet, blagogovenie i ne̋mo vuzxiqenie,
  iskat da otkradnut tozi naj-äruk biser v sveqeniut susud na istoričeskata ni sukroviqnica,
  iskat da ni otnemut tyrskoto robstvo - tova naj-svidno za vse̋ko bulgarsko surdce robstvo.

  No ne! Ne i ne! I oqe vednuž ne!

  Nie, svobodolÿbivite bulgari qe pazim tyrskoto si robstvo, qe go otstoävame sreqy čyǧi posegatelstva i samootverženo qe go branim ot populznoveniata na razni evrogeöve, rodoostupnici, majceprodavci, otroditeli, sorosoidi, ilÿminati, reptili, lezardi, longonbardi, tetradraxmi, a suqo ot CRY i vsički onezi, koito otričat robstvoto, vmesto da se preklanät pred nego i sväto da go tačut.

  Nie ne̋ma da pozvolim da bude otdadeno na poryganie našeto rodno bulgarsko tyrsko robstvo.

  Neka vsički bulgari, koito tačut svoeto minulo i običat svobodata, v edin glas da izvikat:

  Doly rucete ot tyrskoto ni robstvo!

  Is̀-kà-mè-sì ròb-stvò-tò!
  Is̀-kà-mè-sì ròb-stvò-tò!

  (.. skrij go vuzvanieto v zaqita na tyrskoto robstvo ..) .. kum načaloto ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:27:: Pravopisni pravila za bulgarskata latinica (.. pokaži gi ..)

  .. kum načaloto ..

• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-05 11:27:: Правописни правила за българската латиница (.. skrij gi ..)
  
  
  • Това не е транскрипция на латиница.
  • Tova ne e transkripcia na latinica.
  
  
  • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
  • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
    
    
    • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
    • Ne biva da se vliäete ot suqestvyvaqiut otečestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
    
    
  • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
  • Vse̋ka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvyčene, bez varianti na proiznoshenieto.
    
    
    • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
    • Ne̋koi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveče ot edin.
    
    
    • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
    • Latinskata bykva H (h, xaš, ejč) ne̋ma sobstveno zvyčene, a se izpolzva samo za modificirane na predišnata bykva.
    
    
    • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
    • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polyči i s diakritičen znak xachek nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i češki.
    
    
  • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
  • Eto zvyčeneto na vse̋ka bykva ot latinicata i na modificiraniut ï variant, ako ima takuv. Zvyčeneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
    
    

    • A

      a

      А

      Я ≠ Ѣ̋

      JA

      Ja

      ja

      Ä

      ä

      B

      b

      Б

      C

      c

      Ц

      Ч

      CH

      Ch

      ch

      Č

      č

      D

      d

      Д

      E

      e

      Е

      Я = Ѣ̋

      EH

      Eh

      eh

      E̋

      e̋

      F

      f

      Ф

      G

      g

      Г

      Ђ = ЖД

      GH

      Gh

      gh

      Ǧ

      ǧ

      I

      i

      И

      Ѝ

      IH

      Ih

      ih

      Ï

      ï

      J

      j

      Й

      K

      k

      К

      L

      l

      Л

      M

      m

      М

      N

      n

      Н

      O

      o

      О

      ЙО,ЬО

      JO

      Jo

      jo

      Ö

      ö

      P

      p

      П

      Q

      q

      Щ

      R

      r

      Р

      S

      s

      С

      Ш

      SH

      Sh

      sh

      Š

      š

      T

      t

      Т

      U

      u

      Ъ

      Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

      JU

      Ju

      ju

      Ü

      ü

      V

      v

      В

      W

      w

      Ў

      X

      x

      Х

      Џ = ДЖ

      XH

      Xh

      xh

      X̌

      x̌

      Y

      y

      У

      Ю

      JY

      Jy

      jy

      Ÿ

      ÿ

      Z

      z

      З

      Ж

      ZH

      Zh

      zh

      Ž

      ž

    
    
    • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
    • Molü zabeležete zvyčeneto na pokazanite v červeno latinski bykvi X/Y/U/Q.
    
    
    • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
    • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se piše na me̋stoto na starata bykva Ѣ, kogato tä zvyči JA.
    
    
    • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
    • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se piše samo za kratkoto lično mestoimenie Ѝ.
  
  
  • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
  • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, koäto po niqo ne otstupva na vse̋ka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
    
    
    • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
    • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegašnite oficialno preporučvani transkripcii su prednaznačeni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tä durži smetka za ydobstvoto pri pisane i četene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
    
    
    • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    • Edinstvenata prečka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e našata tradicia, koäto se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne možem da skusame.
  
  
  • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
  • Možete lesno da se ybedite, če izmeǧy slavänskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleǧat naj-prilično. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovaški, češki, polski.
    
    
    • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
    • [BG] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
    • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
    • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
    • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
    • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
    • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
    • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
    
    
    • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    • Posledniut red može bi qe Vi ybedi, če tekstovete na polski ezik bixu izgleǧali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
  
  
  • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima gole̋mo texničesko predimstvo. Vsički bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, koäto e rodna za vseki kompÿtur, tablet ili smartfon. Ne̋ma nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.
  
  
  • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Ako vse pak predpočitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritičen znak. No qe imate nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.
  
  
  • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
  • .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica .. .. kum načaloto ..
  
  

---