Wednesday, January 11, 2017

Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна промяна

Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..


Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна промя̋на



▼▼   1. Предисловие   (.. скрий го ..)   (.. покажи всичко ..)


  • Преди да продължите, следва да се запознаете с аксиомата за естествените езици, която доня̋къде дефинира понятието естествен език.

  • Прочетохте ли за аксиомата за естествените езици? Според нея̨, всеки език спрямо даден момент от мина̨лото има единствен предшественик, с който той може да се идентифицира. Предшественикът представлява старото състояние на съ̨щия̌т език.

  • От езикът-предшественик (старото състояние) до новото състояние на съ̨щия̌т език се достига чрез изменения, нововъведения, иновации (трите думи означават едно и съ̨що). Езикът се мени, той осъ̨ществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрез този процес на непрестанна промя̋на във времето езикът преминава от старо свое състояние в ново свое състояние.

  • Един език може да бъ̨де разнесен на по-обширна популационна територия например чрез миграция (преселване), чрез политическо или религиозно влияние.

  • Ако междувременно езикът е разнесен на по-обширна популационна територия, то в различните точки от популационното пространство той обикновено се мени по различен начин (осъ̨ществява различни нововъведения, имплементира различни иновации). В различните точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тези различни нови състояния отначало представляват различни диалекти на езикът, но след време мога̨т да се оформя̨т като отделни езици с общ език-предшественик, които са̨ се от-роили от него (language split).

  • В тази публикация тук се твърди, че всеки естествен език се намира в процес на непрестанна промя̋на (perpetual mutation). От една страна, това е явление, което се наблюдава в действителността. От друга страна, това е твърдение, което съ̨що така може да се приеме за аксиома в лингвистиката.

  • И двете публикации, онази за аксиомата за естествените езици и тази за непрестанната промя̋на, се отнасят до естествените говорими езици.

  • (.. скрий го предисловието ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Естествените езици в непрестанна промя̋на (perpetual mutation)  (.. скрий го разделът ..)   (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..



▼▼   2.1. Движещи сили на непрестанната промя̋на на естествените езици  (.. скрий го подразделът ..) 

  • Движещите сили на изменението на естествените езици, факторите, допринасящи за непрестанната им промя̋на, мога̨т да се отделя̨т в три групи:

    • Екстралингвистични фактори: мени се средата на обитание.
      • Населението мигрира.
        • Например, на старото мя̋сто имало пустини и оазиси, на новото има гори и реки.
      • Технологиите се развиват.
        • Например, вече ня̋ма сърпове и паламарки, има компютри и смартфони.
      • Обществото се променя.
        • Едно време единия̌т ми чичо работеше в дапа̌, другия̌т ми чичо работеше в метесето, а вуйчо ми - в родопа.

    • Транслингвистични фактори: влияние от други езици.
      • Суперстратни влияния - влияния откъм по-престижни езици.
        • Например, през последното хилядолетие нашия̌т език е изпитал суперстратни влияния последователно от гръцки, от турски и от руски.
      • Субстратни влияния - влияния откъм по-слабо престижни езици.
        • Например, през последното хилядолетие нашия̌т език е изпитал субстратни влияния от балкано-романски (румъ̨нски, влашки) и от цигански.
      • Адстратни влияния. Ако има затруднение влиянието да се класифицира като суперстратно или субстратно, то може да се остави като адстратно.

    • Интралингвистични фактори: дори да не се мени средата на обитание, дори да ня̋ма никакви влияния от други езици, то пак езикът се мени сам по себе си.
      • Смя̋ната на поколенията. Новото поколение усвоява езикът в променено състояние.
        • Илюзия би било да се мисли, че новото поколение ще усвои езикът в съвършено съ̨щото състояние.
        • На децата често им се говори на променен и опростен език, особено от майките и бабите им, децата не вина̨ги успя̋ват да се очистя̨т от детския̌т си говор, и той им остава за ця̋л живот.
      • Икономия на усилията (мързелът).
        • Улесняване на произношението.
        • Опростяване на морфологията и синтаксисът.
        • Аналогия и обобщение вместо сложни правила и купища изключения.
      • Изглаждане на диалектни различия. Това го слагам при интралингвистичните фактори, макар че обикновено изисква екстралингвистична подкрепа.
        • При подходяща среда (обществена, религиозна) изглаждането на диалектните различия може да предотврати роенето на езикът. Така например е стана̨ло със съвременния̌т гръцки език.

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   2.2. Плавен характер на езиковите изменения (smoothness)  (.. скрий го подразделът ..) 

  • Измененията в естествените езици не са̨ резки и поради това често остават неосъзнати.

    • Фаза 0: Съ̨ществуват само старите езикови форми.

    • Фаза 1: Появяват се новите форми в речта на младото поколение. Старите форми обаче все още се осъзнават като правилни и се предпочитат от всички.

      • Минават и си заминават поколения, може би векове.

    • Фаза 2: Новопоявилите се форми се предпочитат от младото поколение. Младото поколение все още разбира старите форми, но вече не ги употребява. В речта на старото поколение старите форми все още се срещат, но все по-ря̋дко.

      • Минават и си заминават поколения, може би векове.

    • Фаза 3: Старите форми изчезват от езикът. Никой не ги употребява вече. Установени са̨ новите форми.

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   2.3. Изменения на лексиката  (.. скрий го подразделът ..) 

  • Лексиката е най-динамичната, най-бързо изменящата се част на езикът. При това, лексическите изменения често са̨ много трудни за обяснение и класификация.

  • Вся̋ка отделна дума, вся̋ка лексическа единица, следва да се разглежда отделно и това се прави в етимологичните речници. Въпреки всички усилия, произходът на много думи си остава неизяснен.

  • Отклонение: Ще Ви покажа̨ колко малко значение има лексиката при въпросът за идентификацията и класификацията на езикът. Да се основавате на лексиката с такава цел е хлъзгаво и несигурно. Без четливи текстове идентификацията и класификацията на езикът по принцип е невъзможна.

    • Ако кажа̨ на дя̋до си, Бог да го прости, "Компютърът кря̋шна.", той ня̋ма да ме разбере, ама ще може съвсем адекватно да попита: "Кой какво направил?". Изразът "Компютърът кря̋шна." е на български, макар че всички думи са̨ от английски и дя̋до ми, Бог да го прости, ня̋ма как да ги е знаел. Бих могъл и да му кажа̨ "Разфрендих ги всичките атакисти." И пак, дя̋до ми, Бог да го прости, ня̋ма да ме разбере, ама ще може съвсем адекватно да попита: "Какво си ги направил?"

    • Ако дя̋до ми, Бог да го прости, каже на моя̌т внук, дето ня̋кога ще се роди, "Милиционерът бая се озори да го кандърдисва и оня кандиса чак сабахлаим.", внукът ми едва ли ще разбере думите. Ще разбере обаче структурата на фразата. Ще разбере структурата, която идентифицира езикът като български.

    • Макар и съвсем безсмислени, долните текстове нося̨т структурата на съответния̌т език и се идентифицират като безсмислени текстове именно на този език (български, руски, английски съответно).
      Отмрени са̨ и щръкбелите тука. Вислунгите са̨ още назландени. Цурунговете искат още цлуква. Но цлуквите са̨ вече осводрени.
      Глокая куздра штеко будланула бокра и курдячит бокрёнка.
      'Twas brillig, and the slithy toves Did gyre and gimble in the wabe; All mimsy were the borogoves, And the mome raths outgrabe. ..
    • Представете си, че ня̋какъв катаклизъм внезапно унищожи нашата цивилизация. След хилядолетия археолози изследват останки на територията на днешна София примерно. Останките се оказват ресторант. Сред останките намират два текста на непознат за тя̋х език. Оказват се два списъка - опис на кухненско имущество и менюто на ресторантът:
      тенджери - 20, тави - 9, чинии - 300, леген - 3, казан - 4, черпак - 25, ..
      шкембе чорба - 2.50, кюфте - 1.00, кебап - 3.00, сач - 3.80, джолан - 4.30, ..
      Нека изследователите от бъ̨дещето криво-ля̋во разчета̨т тези списъци. Ако гледат само лексиката, а те с друго да кажем не разполагат, нима те тря̋бва да заключат, че езикът е турски, съ̨щия̌т език, както в многото намерени и разчетени текстове сред останките на мегаполисът Истанбул само на ня̋какви си 500 километра разстояние?

    • Това го написах с цел да обезкуража̨ опитите за класификация на разни стари неизвестни езици като тракийски, скитски, илирийски, дакийски, и т.н., за които практически нищо не се знае освен евентуално по ня̋колко думи, записани в стари гръцки или латински текстове, авторите на които едва ли са̨ знаели съответния̌т език. Ако ня̋ма четливи текстове на този език, нито класификацията му, нито идентификацията му е възможна. Под идентификация тук се разбира да може да се каже евентуално, че тези езици - тракийски, скитски, илирийски, дакийски, да добавим пра-славянски и пра-албански - са̨ все различни или кой с кой съвпада, или евентуално само един тракийски език ли има.

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние между езиците  (.. скрий го подразделът ..) 

  • Генеалогическото разстояние между два естествени езика съ̨щевременно изразява генеалогическата близост между тези езици.

    За генеалогическото разстояние между естествени езици се ползват мерките за време, например векове.

    Генеалогическото разстояние (или синхронното генеалогическо разстояние) между два съвременни естествени езика се определя по следния̌т начин:
    • Определя се общ предшественик на двата езика.
      • Ако не се намира общ предшественик на двата езика, то никаква близост между тя̋х ня̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е примерно сто века (десет хилядолетия).
    • Определя се най-близкия̌т във времето общ предшественик на двата езика. Така съ̨щевременно се определя времето на роене.
    • Колко века са̨ мина̨ли оттогава - това е мя̋рката за генеалогическото разстояние между тези два езика или за генеалогическата им близост.
    Примери:
    • Днешния̌т български език и днешния̌т така наречен македонски jазик са̨ много близки: намират се само на един (1) век разстояние, закръ̨глено нагоре.
    • Днешния̌т български език и днешния̌т руски език съ̨що така са̨ близки - отстоя̨т приблизително на десет (10) века разстояние един от друг.
    • Днешния̌т италиански език и днешния̌т френски език отстоя̨т приблизително на петнадесет (15) века разстояние един от друг.
    • Днешния̌т немски език и днешния̌т датски език отстоя̨т поне на двадесет (20) века разстояние един от друг.
    • Днешния̌т немски език и днешния̌т български език отстоя̨т поне на тридесет (30) века разстояние един от друг, а вероятно доста повече.
    Горните резултати са̨ плод на разсъ̨ждения и анализ на съвременното състояние на езиците и на запазените стари текстове.

    Разработени са̨ методи от лабораторен характер за пресмя̋тане на генеалогическата близост (или разстоянието) между езиците: Редно е веднага да отбележа̨, че тези методи са̨ неприложими към индо-европейските езици, след като самите индо-европейски езици се използват за калибровка на тези лабораторни методи, които в съ̨щност се разработват, за да се прилагат към езиците на коренните жители на Америка, към езиците на аборигените от Австралия, към езиците на тихоокеанските острови, т.е. там, където изследователите не разполагат с нищо друго.

    Дотук беше дефинирано понятието синхронно генеалогическо разстояние между естествени езици и тази дефиниция може да се прилага само към съвременни езици. Но тази дефиниция може да се обобщи.

    Нека имаме два естествени езика, разположени къде да е по ска̀лата на времето. Диахронното генеалогическо разстояние между тя̋х се определя по следния̌т начин:
    • Пак се определя общ предшественик на двата езика.
      • И пак, ако не се намира общ предшественик на двата езика, то никаква близост между тя̋х ня̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е двеста века (двадесет хилядолетия).
    • Пак се определя се най-близкия̌т във времето общ предшественик на двата езика. Така съ̨щевременно се определя времето на роене.

    • Събираме двете отсечки по времевата ска̀ла от времето на роене до позициите на двата разглеждани езика.
      • Получения̋т сбор е диахронното генеалогическо разстояние между тя̋х.
    • .. Или пък ..
      • Тръгваме от позицията на единия̌т език върху времевата ска̀ла.
      • Връщаме се до времето на роене.
      • Тръгваме по времевата ска̀ла обратно до позицията на другия̌т език.
      • Изминатия̌т по времевата ска̀ла пъ̨т назад и насам дава диахронното генеалогическо разстояние между двата разглеждани езика.

    • Следствие: Ако двата разглеждани езика са̨ съвременни, то синхронното генеалогическо разстояние между тези два езика е половината от диахронното генеалогическо разстояние между тя̋х.
    Примери:
    • Днешния̌т български език и българския̌т език от 10-ти век (старо-българския̌т език) се намират на 11 века диахронно разстояние помежду си.
    • Днешния̌т така наречен македонски jазик се намира на един век диахронно разстояние от българския̌т език от 19-ти век и на два века диахронно разстояние от съвременния̌т български език.
    • Ако приемем, че времето на роене е 21-ви век преди Христа, то диахронното генеалогическо разстояние между латинския̌т език от времето на Цицерон (1-ви век преди Христа) и старо-славянския̌т (старо-българския̌т) език от 10-век след Христа е 51 (20+31) века.

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   2.5. Относителна стабилност на корените и словообразувателните модели  (.. скрий го подразделът ..) 

  • Kорените и словообразувателните модели показват относителна стабилност само при сравнение с твърде динамично изменящата се лексика.

  • Иначе, както всички елементи на езикът, корените на думите и словообразувателните модели съ̨що така подлежа̨т на непрестанна промя̋на:
    • Корени се заимстват от други езици като част от заимстването на лексика
    • Заимстват се и словообразувателни модели:
      • Например, в българския̌т език следните продуктивни наставки са̨ заимствани:
        • -чия/-джия от турски: катаджия, компютърджия
        • -ция от руски: излагация

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   2.6. Изменения в морфологията и синтаксисът  (.. скрий го подразделът ..) 


▼▼   2.7. Фундаменталното значение на звуковите изменения  (.. скрий го подразделът ..) 

  • По-горе беше казано, че лексиката е най-динамичната, най-бързо изменящата се част на езикът, и че лексическите изменения често са̨ много трудни за обяснение и класификация и често изглеждат хаотични.

    Оказва се, че за разлика от лексическите изменения, звуковите изменения подлежа̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковите изменения стоя̨т в основата на историческата лингвистика като наука.

    Въз основа на систематизацията и класификацията на звуковите изменения в разглежданите естествени езици през 19-ти век е разработен инструментариум на историческата лингвистика, включващ понятията пра-индо-европейски език и индо-европейски езици. С помощта на този инструментариум е доказано, че германските езици (немския̌т, английския̌т, датския̌т, ..) са̨ индо-европейски езици в съ̨щата степен, както гръцкия̌т, латинския̌т, авестийския̌т и санскритът.

    След като този инструментариум е разработен и приложен за германските езици, без особени проблеми е показана и принадлежността на славянските езици към индо-европейското семейство.

    Разработеният за индо-европейските езици инструментариум се прилага и за други езикови семейства: за семитските езици, за алтайските езици, и т.н. Както беше казано, този инструментариум се основава на систематизацията и класификацията на звуковите изменения в разглежданите естествени езици. В този смисъл, предполага се, че звуковите изменения са̨ закономерни, и това на фонът на привидно хаотичния̌т характер на лексическите изменения.

    Изисква се обясненията на измененията в другите езикови слоеве да съответстват на систематизираните и класифицираните звукови изменения. Това се предполага от техния̌т фундаментален характер.

    Христоматийни примери за систематизирани и класифицирани звукови изменения са̨ двата закона на Грим, първия̌т и втория̌т. Всеки такъв закон си има обхват. Втория̌т закон на Грим например обхваща горно-немския̌т език (High German, Hoch Deutsch) във времето преди 15-10 века, и този закон ня̋ма никакво отношение към други езици или към друг времеви интервал. Ако ня̋какво звуково изменение е систематизирано и класифицирано за даден естествен език за определен интервал от времето, то от този факт нищо не произтича за друг език или за друг времеви интервал.

    Много любители на историческата лингвистика започват от етимологичните речници, където се разглежда произходът на думите. Доколкото лексическите изменения са̨ много трудни за обяснение и класификация и изглеждат хаотични, то вся̋ка отделна дума се разглежда в етимологичния̌т речник отделно.

    Обаче за да се разбират данните от етимологическите речници, човек първо тря̋бва да се запознае с основите на историческата лингвистика, а това са̨ систематизираните и класифицирани звукови изменения.

    Специално, ако човек се интересува от историята на нашия̌т език и би желал да разбере какво казва по въпросът истинската наука, която вина̨ги е наднационална, то човек би тря̋бвало да започне със звуковите изменения:
    • първо, да се запознае с предполагаемия̌т звуков репертоар на реконструирания̌т пра-индо-европейски език
    • второ, да се запознае със звуковия̌т репертоар на известният старославянски език, което представлява състоянието на нашия̌т език в края̌т на 9-ти век
    • трето, да се запознае със звуковите репертоари на съвременните славянски езици, на нашия̌т, на руския̌т, на сръбския̌т, на полския̌т, и т.н.
    • нататък, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковите изменения от пра-индо-европейски към старославянски
      • по възможност, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковите изменения от пра-индо-европейски към други индо-европейски езици, доколкото свързани с това данни присъ̨стват в етимологическите речници
    • да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковите изменения от старославянски към съвременните славянски езици: към български, към руски, към сръбски и т.н.

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрестанната промя̋на на естествените езици  (.. скрий го подразделът ..) 

  • Всеки естествен език се намира в процес на непрестанна промя̋на - това беше показано в тази публикация.

  • От една страна, това е явление, което се наблюдава в действителността.

  • От друга страна, това е твърдение, което може да се приеме за аксиома в лингвистиката.

  • Аксиоматичния̌т ранг на твърдението за непрестанната промя̋на на естествените езици цели да се филтрират и шкартират псевдо-научни упражнения, в които непрестанната промя̋на на естествените езици се пренебрегва.

  • Например, твърдение, че преди хиляда и повече години нашия̌т език е изглеждал почти както сега, се шкартира веднага като псевдо-научно и недостойно да му се обръща ня̋какво внимание. Състоянието на нашия̌т език преди хиляда години е известно - това е така наречения̌т старо-славянски език (наричан у нас и старо-български език). Нашия̌т език е доведен до днешното си състояние чрез езикови изменения, систематизирани, класифицирани и прошнуровани в научната лингвистична литература.

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   2.9. Последици от форсирани езикови изменения  (.. скрий го подразделът ..) 


▼▼   3. Препратки (references)   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..


▼▼   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


Тука ще добавям коментари. Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар (.. скрий го коментарът ..) 

    • Щом потърсих с Google публикации по историята на българския̌т език, за съжаление повечето се оказаха̨ псевдо-научни.
    • За щастие, факултетите по българска и славянска филология във водещите български университети не са̨ заразени с "чалгаджийство". Публикациите и лекциите в университетите по тази тематика се препоръ̨чват.
    • Публикациите на Институтът по български език по тази тематика съ̨що така се препоръ̨чват.
    • Текстовете във Wikipedia-та, особено на български и руски, тря̋бва да се чета̨т с най-висока степен на критичност.
    • Разбира се, препоръ̨чвам своите публикации по лингвистика, изброени тук. Много от тя̋х са̨ по тази тематика. Към ня̋кои от тя̋х по-горе са̨ дадени препратки.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:36:: В тази си публикация съм включил

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

    • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?

      A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.

      Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.

      Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.

      Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.

      While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.

      When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.

      If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.

      Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.

    • Въпрос: Защо латинския̌т език, езикът-майка на едни от най-разпространените днес езици, е изчезнал?

      Отговор: Латинския̌т език изобщо не е изчезвал. Той просто се е променил. С времето се е променил. Времето всичко променя. И езиците ги променя.

      Да разгледаме градът Рим. В този град, и сега, и преди две хилядолетия се е говорел един и съ̨щ език. Езикът, говорен в Рим преди две хилядолетия, се нарича латински език. Езикът, говорен в Рим сега, се нарича италиански език. Италианския̌т е съ̨щия̌т език като латинския̌т, но латинския̌т е с две хилядолетия по-стар, или, което е съ̨щото, италианския̌т е с две хилядолетия по-млад (по-нов).

      Ами и аз така. Сега съм си съ̨щия̌т човек както преди ня̋колко десетилетия. Обаче сега съм с ня̋колко десетилетия по-стар, а пък "оня човек", който е живя̋л преди ня̋колко десетилетия и е бил идентичен с мене, е бил с ня̋колко десетилетия по-млад от мене, бил е все още пълен със сили, и с по-малко акъл от мене сега.

      Латинския̌т език бил разпространен на територията на Римската империя. И се е променял през всичкото време.

      Докато западната част на Римската империя функционирала (например, докато набирала войски), езиковите промени се разпространявали по ця̋лата обширна територия. Но езикът се е променял през всичкото време: първо е бил класическия̌т латински, след това той е станал на късен латински, който пък с времето се превърнал на "вулгарен латински", после - "ранен романс".

      Когато западната част на Римската империя спря̋ла да функционира, езиковите промени не се разпространявали вече из ця̋лата територия и си оставали локални. Появили се локални варианти на езикът. Тези локални варианти тря̋бвало да се повишат в ранг на отделни езици. Обаче стария̌т език - класическия̌т латински .. късния̌т латински .. вулгарния̌т латински .. ранния̌т романс - този език не изчезнал, той се е разроил.

      Ако не беше се разроил, пак щеше да се променя, времето пак щеше да го промени.

      Гръцкия̌т например не се е роил, но съ̨ществено се е променил с времето, по съ̨щия̌т начин, както латинския̌т.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

    • Q.: What were Slavs doing in the BC times?

      A.: The CV of Slavophonia.

        Some points:

      • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
      • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.

      • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
      • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.

      • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
      • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.

      • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
      • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.

      • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
      • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
      • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.

      • Q6.: What about Slavs.
      • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was the Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.

      • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
      • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.

      And again: A.: The CV of Slavophonia.

    • Q<Въпрос>: Славяните във времето преди Христа - какво се знае за тя̋х?

      A<Отговор>: The CV of Slavophonia.

        Съображения:

      • Q1.: Какво се знае за португалците във времето преди Христа?
      • A1.: По онова време португалци не е имало, но португалския̌т език си е съ̨ществувал - говорел си е в градът Рим и в околностите.

      • Q2.: Какво се знае за румъ̨нците (власите и молдованите) във времето преди Христа?
      • A2.: По онова време румъ̨нци не е имало (нито власи, нито молдовани), но румъ̨нския̌т език си е съ̨ществувал - говорел си е в градът Рим и в околностите.

      • Q3.: Възможно ли е във времето преди Христа португалския̌т език да се е говорел в западните предградия на Рим, а румъ̨нския̌т - в източните?
      • A3.: Не. Из целия̌т град, както и из предградията, се е говорел един и съ̨щ език. Бихме могли сега да наричаме този език португалски или влашки или италиански, но по онова време този език са̨ го наричали латински.

      • Q4. Вя̋рно ли е, че във времето преди Христа португалците и испанците са̨ живеели в Рим и в предградията на Рим?
      • A4. Не. Просто латинския̌т език се е разпространил из нови земи. Местното население на Португалия и Испания се е заразило - инфектирало се е - с латинския̌т език.

      • Q5. Ако преди 2500 години италианския̌т, португалския̌т и румъ̨нския̌т са̨ били един и съ̨щ език, защо те сега са̨ толкова различни?
      • A5_1. Времето променя всичко. Аз съм съ̨щия̌т човек като оня живя̋л преди половин век - ЕГН-то ни е едно и съ̨що, но съм много по-мъ̨дър от него, а той пък беше много по-силен от мене. Тъй че и в градът Рим един и съ̨щ език се е говорел през последните 2500 години, и този език постоянно се е променял с времето.
      • A5_2. Латинския̌т език, езикът на градът Рим, е бил разнесен на огромни територии, и времето е причинило различаващи се и разнообразни изменения на езикът из тези територии. С течение на вековете, взаимната разбираемост е била загубена и така са̨ възникна̨ли различни езици (италиански, испански, португалски, френски, румъ̨нски, ..) из тези територии

      • Q6. Да се върнем все пак на славяните.
      • A6. Никога не е имало славяни като общност. Имало е само славянски език, а сега има само славянски езици. Думата "славяни" означава просто хора, говорещи на славянски език. Следователно въпросът "What were Slavs doing in the BC times?" е зададен неправилно. Правилния̌т въпрос следва да бъ̨де: какво знаем за славянския̌т език във времето преди Христа.

      • Q7. Ами славянския̌т език във времето преди Христа? Какво се знае за него?
      • A7. В онези времена славянския̌т език представлявал неидентифицируема част от балто-славянския̌т диалектен континуум.

      И пак: A<Отговор>: The CV of Slavophonia.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Времето ..  (.. покажи за времето тука ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Който не знае къде отива, вина̨ги стига другаде  (.. покажи там ..)  (.. или тука ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тъ̨рся̨т се правила  (.. покажи го коментарът другаде ..)  (.. покажи го тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

  • ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..







No comments:

Post a Comment