Tuesday, September 27, 2016

Относно апроксимирането на проходните съгласни при заемки в славянски

Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..


    Относно апроксимирането на проходните съгласни при заемки в славянски

  • ▼▼ Цъкнете, за да се скрие картинката.

Таблица на съдържанието:
  • ▼▼ Цъкнете, за да се скрие картинката.

▼▼   1. Постановка на проблемът   (.. скрий го разделът ..)  

  • Има две български думи – колиба и кораб, които са̨ стари заемки от гръцки и притежават особеност – гръцката вита се предава като бета.
    • Bulg. колиба <= Gr. καλύβη
    • Bulg. кораб <= OldSlav./Rus. корабль <= Gr. καράβιον => Port. caravela => It. caravella
  • Цитати от Иван Харалампиев (Малък етимологичен речник на българския език, издателство Слово, Велико Търново, 1998):
    колиба: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици заедно с кораб, сравни в старогръцки καλύβη, заета още преди настаняването на славяните на Балканския полуостров.
    кораб: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици, старогръцки κάραβος, заедно с колиба.
  • Цитати от Български етимологичен речник, том II (И – КРЕПЯ, Издателство на БАН, София 1979):
    кораб: Праслав. *karābjь. Стара заемка (с б < β и о < α в неударено положение) от гр. καράβιον, стгр. κάραβος ..

    Според Vasmer, REW, 1, 622 предположението за тракийско посредничество (Romanski, Brückner) е неубедително. Romanski изказва възможност и за връзка с кора, корито (прасл. *(s)ker-), което според Vasmer е неправдоподобно, понеже остава необяснена група –бль. Pokorny 943-944 вижда родство с бълг. коруба .., което е неправдоподобно. Обяснението на Perveden .., че гр. καράβιον е от славянски, е също неправдоподобно. Заето (от бълг.) в рум.
    колиба: От стгр. Καλύβη. Предаването на β с б и промяната α > о сочат, че е стара гръцка заемка, заета от славянските племена преди настаняването им на Балканския полуостров, заедно с кораб.

    Вж. К. Мирчев, Историческа граматика, 62, М. Филипова-Байрова, Гр. Заемки, 109.
    ..
    Неоснователно Miklosich .., Romansky, ..Berneker, .. смятат, че думата е дошла чрез тюркско посредничество. Обратно, тур. кoliba е от слав., вж. Vasmer, ИОРЯС, 12, 2, 243. Тракийско посредничество е неправдоподобно, вж. Krahe III, 116.
    ..
    Заето (от български, б.м.) и в рум. .., алб. ..
  • Предаването на гръцката гласна А със славянско О не говори само по себе си за особена древност на заемките. Съ̨щото например е стана̨ло и при славянските имена на градовете ТеСАЛОНики (Солун) и Адрианопол (Одрин), които едва ли са̨ възникна̨ли преди настаняването на славянските племена на Балканския̌т полуостров.

  • Обаче предаването на витата със съгласната Б в славянски на пръв поглед е интригуващо и изисква особено обяснение. Традиционното обяснение е такова: тези две заемки са̨ много стари, още от времето, когато в гръцки витата е звучала като бета, т.е. отпреди 3-ти век след Христа, понеже през 4-ти век гръцката бета вече е звучала като вита повсеместно и окончателно.

  • В "Этимологическом словаре славянских языков (праславянский лексический фонд)" думата колиба я̨ ня̋ма, но затова пък на думата кораб са̨ посветени ня̋колко страници, като се посочват много несъответствия, например:
    ..
    .. Но греч. καράβιον как обозначение морского судна засвидетельствовано лишь в византийскую эпоху, будучи уменьшительным производным от κάραβος..
    ..
  • Има още една българска дума, босилек, за която традиционно се приема, че е заемка от лат. basilicum, а не пря̋ко от гръцкото βασιλικόν, и така се обяснява предаването на Витата със славянско Б. Вероятно за думата босилек това обяснение тря̋бва да се приеме.

  • (.. скрий го разделът ..)   .. към началото ..

▼▼   3. Терминологично отклонение: класификация на съгласните в съвременния̌т български език 


Използвайки съвременния̌т български език за пример, тук ще въведа̨ за широката публика ня̋кои термини, с които се класифицират съгласните.
(.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

▼▼   3.1. Шумни и сонорни съгласни 

▼▼   3.1.1. Сонорната съгласна Й и статут на българските меки съгласни  (.. скрий я̨ съгласната Й ..)  .. към началото ..


  • Освен с буквата Й, сонорната съгласна Й се означава и като част от буквите Ю и Я. Монтешарците я̨ означават с буквата J.

  • Обикновено меките съгласни в нашия̌т език се разглеждат като фонеми, отделни от съответните твърди съгласни. За руския̌т език това е наложително, а за нас е традиция под руско влияние.

  • Алтернативно, вся̋ка мека съгласна в нашия̌т език може да се разглежда не като отделна фонема, а като дифтонг, съставен от съответната твърда съгласна, последвана от сонорната съгласна Й.

  • В старо-гръцки сонорната съгласна Й и (дългия̌т и краткия̌т вариант на) гласната И се означавали с една и съ̨ща буква I (Йота). Буквата I (Йота) е била заета с тази функция от гръцката азбука в старата кирилица.

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

▼▼   3.1.2. Сонорната съгласна W (У кратко)  (.. скрий я̨ съгласната У кратко ..)  .. към началото ..


  • Такава съгласна се появява напоследък в ня̋кои английски заемки, предимно имена. Сравнете: в старите заемки английската сонорна съгласна W се предава с шумната съгласна В (Вашингтон), а в новите – със сонорна съгласна У кратко (Уисконсин, Уол стрийт, хардуер, софтуер, уиндоуз). Заради многото турски заемки, сега се признава, че в българския̌т език има съгласна ДЖ (ДЖ). Заради многото английски заемки вероятно скоро ще се признае, че в нашия̌т език има и сонорна съгласна У кратко.

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

▼▼   3.2. Звучни и беззвучни съгласни  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)


На звучни и беззвучни се деля̨т шумните (съ̨щинските) съгласни. Ето всички шумни съгласни в българския̌т език, групирани по съответстващи си двойки беззвучна и звучна:
беззвучна  звучна
ПБ
ФВ
ТД
КГ
СЗ
ШЖ
ЧДЖ (ДЖ)
ЦДЗ
Х(Х има звучен алофон, но ня̋ма фонологично звучно съответствие)

▼▼   3.3. Преградни и проходни съгласни; африкати  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)


Освен на звучни и беззвучни, шумните (съ̨щинските) съгласни в нашия̌т език мога̨т да се разделя̨т на следните три групи:
  • преградни: П, Б, Т, Д, К, Г
  • проходни: С, З, Х, Ф, В, Ш, Ж
  • африкати (слети съчетания на преградна с проходна съгласна): Ч(ТШ), ДЖ(ДЖ), Ц(ТС), ДЗ
В нашия̌т език следните съгласни си съответстват, различавайки се само по признакът преградност/проходност: П и Ф, Б и В, К и Х.

Преградните съгласни Т, Д, Г в нашия̌т език ня̋мат свои проходни съответствия, а пък проходните съгласни С, З, Ш, Ж си ня̋мат преградни съответствия.

Съответствията на шумните (съ̨щинските) съгласни в нашия̌т език по признакът преградност/проходност са̨ обобщени в следната таблица:
--
преградна  проходна
ПФ
БВ
КХ
Г-
Т-
Д-
-С
-З
-Ш
-Ж

▼▼   3.4. Придихателни съгласни 

▼▼   4. Шумните съгласни в гръцки   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..


Следната GR-таблица илюстрира шумните съгласни в гръцки: (show the old image)

Основна матрица с ня̋кои съгласни фонеми в гръцки Колона Неутрални съгласни фонеми Π_Τ_Κ Колона Звучни съгласни фонеми Β_Δ_Γ Колона Генерални съгласни фонеми Φ_Θ_Χ
Ред Лабиални съгласни фонеми Π (Pi) [p] Β (Beta) [b] => [v] Φ (Phi) [ph] => [f]
Ред Дентални съгласни фонеми Τ (Tau) [t] Δ (Delta) [d] => [δ] Θ (Theta) [th] => [θ]
Ред Веларни съгласни фонеми Κ (Kappa) [k] Γ (Gamma) [g] => [γ] Χ (Chi) [ch] => [χ]
Старо звучене (преди 300BCE) Беззвучно, преградно Звучно, преградно Беззвучно, преградно, с придихание
Ново звучене (след 400CE) Беззвучно, преградно Звучно, проходно Беззвучно, проходно
Преход от старото звучене към новото звучене Стабилност От преградност към проходност От преградност към проходност, елиминиране на придиханието
Легенда Звукове, налични и в славянския̌т език през 9-10-ти век Разглеждания̌т случай Проходни съгласни, липсващи в славянски през 9-10-ти век и апроксимирани чрез съответните преградни съгласни

В таблицата са̨ изброени всички шумни съгласни в гръцки език освен Σ (Sigma) и Ζ (Zeta).

В съ̨щност, в таблицата са̨ изброени всички преградни шумни съгласни в старо-гръцки. Вижда се, че две трети от тя̋х се променят от преградни в проходни докъм 3/4-ти век. Доколкото в славянски ги ня̋мало повечето от тези проходни съгласни, то при заемане на гръцки думи те се апроксимират със съответните преградни съгласни (Иосип, театро, Георги, Димитър).

Тук се показва, че звукът [v] (Витата) съ̨що така го е ня̋мало в славянския̌т език докъм 700/800AD. А ако е било така, то проходната шумна съгласна [v] (Витата) при заемане би се апроксимирала със съответната преградната шумна съгласна [b] (Бетата).

▼▼   5. Популярна история на индоевропейските съгласни  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..



▼▼   5.1. Общ преглед  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)


Базисен модел на фонологията на пра-индоевропейския̌т език (ПИЕ, PIE) е този на младо-граматиците (NG, NeoGrammarians) от 19-ти век. През 20-ти век този модел се допълва от ларингалната хипотеза и от глоталната хипотеза.

Според базисния̌т модел в ПИЕ имало:
  • шумни съгласни
  • десет гласни ([a], [o], [e], [i], [u] – с кратки и дълги варианти, както в латински)
  • двугласни ([ai], [oi], [ei], [au], [ou], [eu])
  • сонорни съгласни [m], [n], [l], [r], [j] (И кратко), [w] (У кратко)
Сонорните съгласни [m], [n], [l], [r] можело да бъ̨да̨т сричкотворни. В съ̨щност, всичките шест сонорни съгласни можело да бъ̨да̨т сричкотворни - И кратко и У кратко се превръщали в гласни И и У, когато били сричкотворни. Този факт се използва от ларингалната хипотеза, според която:
  • в ПИЕ имало шумни (съ̨щински) съгласни, разбира се
  • имало и шест сонорни съгласни/полугласни/гласни [i], [u], [m], [n], [l], [r], като вся̋ка от от тя̋х имала по три алофона:
    • сричкотворен алофон
    • алофон пред гласна
    • алофон след гласна, с която се образувала двугласна (дифтонг)
  • [+] в ПИЕ се предполагат и ня̋колко ларингални съгласни (обикновено се предполагат три)
  • [+] изброените дотук фонеми образували скелетът на думите, като ПИЕ-корените се състоели обикновено от три такива фонеми
  • [+] скелетът на думата се допълвал от огласовка
  • [+] предполагат се ня̋колко (обикновено шест) степени на огласовката:
    • нулева степен – нормална и дълга
    • E-степен – нормална и дълга
    • O-степен – нормална и дълга
  • [+] ларингалните съгласни се предполагат такива, че моделите на огласовката да изглеждат най-прости.

▼▼   5.2. Шумните (съ̨щинските) съгласни в ПИЕ (пра-индоевропейския̌т език) и пъ̨тя̌т им към славянски  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)


Всички шумни (съ̨щински) съгласни в ПИЕ (освен s) са̨ изброени в следната PIE-таблица: (show the old image)

Основна матрица на шумните съгласни фонеми в пра‑индоевропейски (ПИЕ,PIE,pie) Колона Неутрални съгласни фонеми
Π_Τ_Κ		 Колона Звучни/глотални съгласни фонеми
Β_Δ_Γ		 Колона Генерални съгласни фонеми
Φ_Θ_Χ
Ред Лабиални съгласни фонеми Π (piePi) [NG:p][Grimm:f] Β (pieBeta) [NG:b][Grimm:p] Φ (piePhi) [NG:bh][Grimm:b]
Ред Дентални съгласни фонеми Τ (pieTau) [NG:t][Grimm:θ] Δ (pieDelta) [NG:d][Grimm:t] Θ (pieTheta) [NG:dh][Grimm:d]
Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук Κ (pieKappa) [NG:k][Grimm:h] Γ (pieGamma) [NG:g][Grimm:k] Χ (pieChi) [NG:gh][Grimm:g]
Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j Κj (pieKappa+j) [NG:kj][Grimm:h] Γj (pieGamma+j) [NG:gj][Grimm:k] Χj (pieChi+j) [NG:ghj][Grimm:g]
Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +w Κw (pieKappa+w) [NG:kw][Grimm:hw] Γw (pieGamma+w) [NG:gw][Grimm:kw] Χw (pieChi+w) [NG:ghw][Grimm:gw]
Ред Веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw Κjw (pieKappa+jw) [NG:kjw][Grimm:hw] Γjw (pieGamma+jw) [NG:gjw][Grimm:kw] Χjw (pieChi+jw) [NG:ghjw][Grimm:gw]
[NG‑интерпретация] Предполагаемо звучене според базисния̌т модел на младо-граматиците (веларните съгласни с призвуци се разглеждат отделно извън таблицата) Беззвучно, преградно (както в гръцки, латински и славянски) Звучно, преградно (както в старо-гръцки, латински и славянски) Звучно, преградно, с придихание (звучно както в санскрит, за разлика от беззвучното в старо-гръцки)
[Grimm] Звучене в пра-германски според законът на Грим Беззвучно, проходно Беззвучно, преградно Звучно, преградно
[Глотална интерпретация] Предполагаемо звучене според глоталната хипотеза Беззвучно, преградно, с придихание Глотално, преградно, без придихание (звучност-беззвучност без значение) Звучно, преградно, с придихание
От глоталната интерпретация към NG‑интерпретацията Елиминиране на придиханието Елиминиране на глоталността, назначаване на звучност Стабилност

  • Две интерпретации на шумните преградни ПИЕ-съгласни са̨ приведени в таблицата: NG-интерпретация и глотална интерпретация.

  • Забележете, че всички съгласни в PIE-таблицата се предполага да са̨ били преградни както в NG-интерпретацията, така и в глоталната интерпретация.

  • Следните шумни (съ̨щински) съгласни, които са̨ проходни или африкати и ги има в българския̌т език, ги ня̋мало в ПИЕ: В, Ж, З, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, ДЖ, ДЗ.

  • PIE-таблицата се основава на подобната GR-таблица. Последния̌т (веларния̌т) ред от GR-таблицата е разделен на четири подреда в зависимост от наличието на призвуците +j и +w. Като изключим призвуците, клетките от двете таблици общо взето си съответстват (Бетата/Витата пак си е особена, и това си е).

  • Забележка: Добавих препратка към публикацията на Биляна Михайлова "Очерк по индоевропейска фонетика" и Ви я̨ препоръ̨чвам. Добавил съм и коментари. Очеркът на Биляна Михайлова се пресича с тази моя публикация именно в настоящата глава: Популярна история на индоевропейските съгласни.

  • (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

►►   5.2.1. Глоталната хипотеза  (.. покажи я̨ ..)  .. към началото ..


▼▼   5.2.2. Призвукът +w към веларния̌т ред на съгласните в PIE-таблицата  (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)


  • Има три типа ИЕ-езици спря̋мо призвукът +w:

    • пазещи призвукът (латински, прагермански)
    • елиминирали призвукът (славянски)
    • пазещи следи от призвукът (гръцки)

  • Призвукът +w се вижда в латински и прагермански. Например, съгласната [k+w] в латински се означава с буквосъчетанието qu, а в прагермански според законът на Грим преминава във hw, което в днешния̌т английски се означава с буквосъчетанието wh.

  • В гръцки призвукът +w изменя веларните съгласни дотам, че губя̨т веларността си и се получава Π, Τ, Β или Ζ в зависимост от обкръ̨жението и от колоната в PIE-таблицата.

  • В [пра-]славянски призвукът +w е напълно елиминиран.

  • (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

▼▼   5.2.3. Призвукът +j към веларния̌т ред на съгласните в PIE-таблицата  (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)


  • Има два типа ИЕ-езици спря̋мо призвукът +j:

    • елиминирали призвукът (езици от групата kentum)
    • пазещи следи от призвукът (езици от групата satem)

  • Не се намират ИЕ-езици, пазещи този призвук.

  • Гръцкия̌т, латинския̌т, пра-германския̌т са̨ езици от групата kentum. В тя̋х ня̋ма никакви следи от призвукът +j.

  • При езиците от групата satem (славянския̌т е от тя̋х) призвукът +j изменя веларните съгласни дотам, че губя̨т веларността си. В славянски се получава С[s] от PIE [k+j] и З[z] от PIE [g+j]. Спомнете си, че призвукът +w е елиминиран в славянски.

  • (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Популярна история на сонорната съгласна (на полугласната) У [w] в ня̋кои индоевропейски езици  (.. скрий ..)  


Вижте пак т. т. 3.1.2, както и т. 5.1.

Да припомним, че в ПИЕ единствената проходна съгласна е [s].

Това означава, че в ПИЕ ня̋мало проходна съгласна [v], но имало сонорна съгласна (полугласна) [w], алофон на [u].

Как отделните PIE-езици придобили проходната съгласна [v] сред звуковия̌т си репертоар?

Още в предкласическия̌т период на гръцкия̌т език PIE-полугласната [w] стана̨ла на проходна шумна съгласна [v], означавана с буквата F (digamma), но после изчезна̨ла, оставяйки след себе си придихание, съ̨що изчезна̨ло в последствие. Старо-гръцката буква F (digamma) отпадна̨ла от азбуката, поня̋кога я̨ употребявали само като цифра 6. За нашите цели можем да считаме, че в класическия̌т старо-гръцки ня̋мало проходна съгласна [v]. Тя се появила, едва когато Бетата започна̨ла да се произнася проходно като Вита (вижте т. 4).

В класическия̌т латински език всички алофони на фонемата u (и като гласна, и в дифтонг, и като съгласна [w]) се пишели с една и съ̨ща буква U-V. Разлика между буквите U и V започна̨ли да правя̨т едва през Средновековието. Това означава, че когато буквата U-V означавала съгласна, в класическия̌т латински език тя все още ще да се е произнасяла като сонорна съгласна (полугласна) [w]. Но скоро след това в латински се осъ̨ществил преходът от [w] във [v], доколкото в романските езици се среща вече проходната съгласна [v] на мя̋стото на полугласната [w]. Можем да предположим, че появата на проходната съгласна [v] в латински-романски и в гръцки, двата основни езика на Римската империя, е стана̨ло синхронно. С други думи, към 400AD в латински/романски вече имало проходна съгласна [v] на мя̋стото на старата полугласна [w], означавана по новому с буквата V.

Английския̌т език пази и досега старата сонорна съгласна [w] от ПИЕ.

В немския̌т език (High German) обаче се е осъществил съ̨щия̌т преход, както в латински-романски, а именно преходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v]. Кога? Със сигурност след латински-романски. Но преди или след славянски? Това е въпросът. Вероятно след славянски.

В славянски тря̋бва по ня̋кое време да се е осъ̨ществил съ̨щия̌т преход, както в латински-романски и както в немски, а именно преходът от сонорна съгласна [w] към проходната шумна съгласна [v], за която вече в кирилицата е предназначена буквата В. Според традиционното допускане този преход се датира още в памтивека, понеже е осъ̨ществен във всички диалекти. Точно това допускане повдига въпросът с двете думи – колиба и кораб, заемки от гръцки в български. Според традиционното допускане славянския̌т език от памтивека е разполагал с проходната съгласна [v], с която да предаде Витата в тези две гръцки заемки.

И тъй, и в двата езика, в романски-латински и в славянски, преходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v] е осъ̨ществен във всички езици-потомци. Как да го датираме? И за романски-латински бихме могли да допуснем датиране от памтивека, ако не беше съображението за общата буква U-V.

Е, за славянски пък проблемът с двете заемки от гръцки в български колиба и кораб е достатъчно основание да датираме въпросния̌т преход около 700AD (±50). Така има достатъчно време гръцките заемки да са̨ отпреди въпросния̌т преход, както и достатъчно време до около 800AD за доставка на славяногласието по Днепър и на север от Карпатите.

Според мене, славяногласието се е оформило на Средния̌т Дунав. През 6-ти век и след това славяногласието се инфилтрира на територията на Римската/Ромейската империя (т. е. на нашата територия). Около 800AD славяногласието е мина̨ло Карпатите и е стигна̨ло река Днепър.

И тъй, през периодът 500AD-700AD в гръцки, а и в латински-романски, вече имало Вита (проходна шумна съгласна [v]), а в славянски още ня̋мало такава проходна шумна съгласна. Поради това в славянските заемки от гръцки и от латински-романски проходната шумна съгласна [v] (Витата) редовно се апроксимирала със съответната преградна шумна съгласна Б (с Бетата), както се правело и с другите проходни шумни съгласни, липсващи в славянски (Gamma, Delta, Phi, Theta).

Освен при двете думи колиба и кораб, се намират и още три-четири етнонима, в които оригиналната проходна шумна съгласна [v] се предава на славянски с преградна шумна съгласна Б:
  • обръ – сравнете с латинското avarus и гръцкото άβαρος (аварин)
  • блъгаринъ – от латинското vulgaris (човек от простолюдието)
  • срьбъ – от латинското servus (слуга, роб)
  • доулѣбъ – от гръцкото δουλεύων (трудящ се)
В светлината на това, че от собствения̌т етноним на славяните се е получила думата за роб в международната лексика, може да се допусне, че е стана̨ло омесване на значенията на думите. Чужди думи със значение слуга (или трудящ се) се възприели като етноними от ня̋кои славяногласни. Вероятно, и четирите етнонима - словене, българи, сърби и дулеби, са̨ имали потенциалът да се възприема̨т нався̋къде сред славяногласните.

А думата босилек вече би могла да е пря̋ка заемка от гръцкото βασιλικόν, а не непременно от латинското basilicum.

▼▼   7. Препратки (references)   (.. скрий ги ..)  

▼▼   8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-26 21:11:: Стари версии на тази публикация:

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:08:: Спря̋мо думата босилек:

    • Следва да се приеме традиционната етимология:
    • че е заемка от лат. basilicum, а не пря̋ко от гръцкото βασιλικόν, понеже тази дума се среща в романсът и ударението в български следва романсът.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:25:: Можем да забравим за думата доулѣбъ.

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2016-09-27 22:41:: Относно предполагаемата тук етимология на българския̌т етноним. (..скрий коментарите..)

    • Христо Тодоров-Бемберски в книгата си "Името българи – история и същност" разглежда стотина хипотези за етимологията на етнонимът българи, които той класифицира в ня̋колко групи. Всички тези хипотези авторът ги оспорва и аз съм съгласен с него.
    • Предполагаемата тук етимология на българския̌т етноним изобщо не е спомена̨та от Христо Бемберски в книгата му.
    • За най-вероятна Христо Бемберски счита следната хипотеза:
      • В Северен Кавказ, в Кубан и по Долна Волга била разположена Старата Велика България.
      • Уседна̨лото население на тази територия се наричали българи, което означавало граждани, дума сродна с немското Bürger.
      • Номадското население на тази територия се наричали хазари, дума с тюркски произход, сродна с турския̌т глагол gezmek.
      • След това, казано шеговито, хазарите вдигна̨ли "антибуржоазна революция", изгонили българите оттам, и сами се заселили в градовете.
      • Както "знаем от историята", част от изгонените българи мигрирала към Балканите, друга част - към Средна Волга.
    • И тази версия аз не мога̨ да приема̨.
    • От формализъм, ще ѝ назнача̨ вероятност около 1%.
    • На остана̨лите разгледани от Христо Бемберски варианти, около стотина на брой, ще им назнача̨ вероятност по около половин процент, ..
    • ..така че за моята хипотеза, неспомената от Бемберски, ще остане около 50% вероятност, ..
    • ..понеже това е най-вероятната хипотеза.
    • Етимологията на думата българи не е важен проблем за световната наука и тя не се задъ̨лбочава.
    • Приема се без особена критика това, което дава и Фасмер:
      ..Это название являлось первонач. тюрк. племенным именем, др.-тюрк. bulɣar «смешанного происхождения, метис» от bulɣamak «мешать»; см. Томашек, Zschr. österr. Gymn., 1872, 156; 1877, 683; Паули — Виссова 3, 1040; Немет, Symb. Rozwadowski 2, 219; Младенов, RES 1, 44.
    • Например, в Etymologische Karte Europa - Atlas der Wahren Nahmen България е означена като Gemischtes Land.

    • Предполагаемата тук етимология на българския̌т етноним може да бъ̨де подкрепена от следните доводи, взети от историята и лингвистиката:

      • Латинската дума vulgaris е имала широка употреба в изразът "вулгарна реч" (sermo vulgaris, lingua vulgaris), както се означавал разговорния̌т романс.
        The term "common speech" (sermo vulgaris), which later became "Vulgar Latin", was used by inhabitants of the Roman Empire.
      • В среда̀ от романофони ня̋ма начин от тази употреба да възникне етноним - в такава среда етнонимът е твърдо romani.
      • Обаче в елинофонска среда̀ това е съвсем възможно.
      • Елинофоните ня̋мат друга дума за означаване на разговорния̌т романс.
      • В елинофонска среда̀ може да възникне етноним, с който елинофоните да означават населението, говорещо на lingua vulgaris.
      • Такова население се намира в северозападните територии на Балканите, според линията Иречек.
      • От друга страна, елинофоните едва ли са̨ можели добре да различават разговорния̌т романс (lingua vulgaris) от другите "варварски" езици.
      • А в северозападните територии на Балканите, освен романсът, са̨ се говорели поне още два езика: славянски и аварски (тюркски).
      • Тамошното население на общо основание го получило етнонимът българи, независимо от говорения̌т език.
      • Част от тамошното население го прихвана̨ло етнонимът българи.
      • Въобще, във вековете от 5-ти докъм 11-ти, не може да ни е съвсем ясно какво означава етнонимът българи, ако той се появява в писмените паметници - населението, означено с него, би могло да е славяногласно, романофонско или пък тюркофонско.
      • Липсата на споменавания за власи и албанци на Балканите в течение на дълги векове може да се обясни с това, че те може би са̨ се "криели" под етнонимът българи.
      • И тъй, съвсем възможно е нашия̌т етноним да е бил донесен по Нашенско не само от наши предци-тюркофони (така наречените пра-българи), както е прието в официалната история, но и от славяногласни наши предци.
      • Както се загатва в ня̋кои исторически извори, част от аварите, подвизаващи се под етнонимът българи, въстана̨ли срещу аварския̌т хаган и напуснали Авария.
      • Те ще са̨ се поселили на територия, която за ня̋колко десетилетия стана̨ла известна като Старата Велика България.
      • Оттам ня̋кои мигрирали към Средна Волга и занесли там въпросния̌т етноним.
      • Други дошли по Нашенско и основали държавата България, по съ̨щество втора държава (след Аварския̌т хаганат) с тюркофонски елит и славяногласно население.

    • Тук се дискутира етимологията на етнонимът българи, а не произходът на българския̌т етнос. (.. скрий ги коментарите за етимологията на етнонимът българи ..)

    • На произходът на българския̌т етнос може би ще посветя̨ отделна публикация. (.. към началото ..)

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2016-11-03 21:11:: Добавих препратка към публикацията на Биляна Михайлова "Очерк по индоевропейска фонетика" и Ви я̨ препоръ̨чвам. (..скрий коментарите..)

    • Очеркът на Биляна Михайлова се пресича с тази моя публикация в глава 5: Популярна история на индоевропейските съгласни.

    • Вместо терминът "веларни" съгласни Биляна Михайлова ползва по-общия̌т термин "дорсални" съгласни и това е по-правилно.

    • В моята таблица (5.2) на шумните съгласни в ПИЕ се дават четири веларни-дорсални реда, което е прекалено много и може би излишно усложнено:
      • Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук ("чисти велари" в терминологията на Биляна Михайлова)
      • Веларни съгласни фонеми с призвук +j ("палатовелари" или "палатали" в другата терминология)
      • Веларни съгласни фонеми с призвук +w ("лабиовелари" в другата терминология)
      • Веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw (този ред не тря̋бваше да го има в таблицата, ня̋ма го във версията на английски)

    • Дадените на отделен ред в таблицата (5.2) "веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw" в съ̨щност тря̋бва да се разглеждат като съчетание от две фонеми:
      • веларна съгласна фонеми с призвук +j ("палатовелар") ..
      • .. плюс полугласна w

    • В моето изложение изоглосата centum-satem се отнася само до палатовеларните съгласни, тези с призвукът +j.
    • В очеркът на Биляна Михайлова изоглосата centum-satem се отнася както до палатовеларните, така и до лабиовеларните съгласни, тези с призвукът +w.
      • Изказано във възприетата от мене терминология, според очеркът на Биляна Михайлова, ..
      • centum-езиците са̨ елиминирали призвукът +j към веларните-дорсалните съгласни, а ..
      • satem-езиците са̨ елиминирали призвукът +w към веларните-дорсалните съгласни.
      • Това не противоречи на истината, но води до противоречиви разсъ̨ждения, които Биляна Михайлова прилежно привежда.
      • Става дума до свеждането (редуцирането) на броят на редовете веларни-дорсални съгласни в таблицата (5.2) на шумните съгласни в ПИЕ от три на два.
      • Авторката показва, че такова редуциране би било чисто умозрително занимание.
      • Редовете си остават три: чисти велари, палатовелари и лабиовелари.
      • И е редно изоглосата centum-satem да се отнася само до палатовеларните съгласни, ..
      • .. а други две изоглоси да се асоциират с лабиовеларните, за едната от които се наблюдава териториална близост с изоглосата centum-satem.
      • От двете изоглоси, асоциирани с лабиовеларните съгласни, едната отделя езиците, елиминирали призвукът +w (като нашият), от езиците, пазещи призвукът +w или поне следи от него.
      • Другата изоглоса, асоциирана с лабиовеларните съгласни, отделя езиците, пазещи призвукът +w, като германски и латински, от останалите езици, които са̨ го елиминирали или най-много да са̨ запазили следи от него.
      • С палатовеларите е асоциирана само една изоглоса от този тип - изоглосата centum-satem, понеже призвукът +j никъде не се пази, а се наблюдават само следи от него.

    • Доколкото моето изложение се основава на таблица, таблицата (5.2) на шумните съгласни в ПИЕ, то съм се стремил да различавам термините ред и колона, което не би следвало да се очаква от Биляна Михайлова в нейния̌т очерк.

    • Очеркът на Биляна Михайлова съдържа добро пространно изложение на ларингалната хипотеза, за която споменах накратко в 5.1.
    • Очеркът на Биляна Михайлова съдържа добро изложение и на глоталната хипотеза, за която споменах накратко в 5.2 и 5.2.1.

    • Очеркът на Биляна Михайлова е предназначен по-скоро за професионалисти, а не за любители. Ня̋кои части по задълбочеността си в детайлите са̨ далече от популярно четиво. Но нека това да не Ви спира. Ако нещо не разбирате, или питайте, или не му обръщайте внимание.

    • Като че ли единствения̌т хипотетичен език в изложението на Биляна Михайлова е ПИЕ - пра-индо-европейския̌т. Всички други споменати в очеркът й езикови форми са̨ засвидетелствани.
    • Например, в таблицата "Отражения на лабиовеларите и чистите велари в езиците satеm" прилежно се привеждат старо-българските К-Ч-Ц-Г-Ж-З, ..
    • ..но от такова изложение на любител би му убегна̨л фактът, че в прото-славянски просто лабиовеларите преминават в чисти велари, които изтрайват като такива може би хиляда години, а може би и повече.
    • От такова изложение любител трудно би стигна̨л например до изводът, че между славянските палатализации и албанските палатализации ня̋ма нищо общо.

    • Очеркът на Биляна Михайлова съдържа сводка на основните звукови закони в индо-европейските езици.
    • Остава за читателите тези закони да се систематизират по обхват и в хронологичен ред, за да можем примерно да разберем кои звукови закони са̨ изваяли нашия̌т език.

      •      (.. скрий ги коментарите за очеркът на Биляна Михайлова ..) (.. към началото ..)

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-12-12 14:22:: [..Скрий..] Опит за популярно обяснение на тезата

    • Проблемът не е в гръцки или латински, а в славянския̌т език.
      • Проблемът не е бил, че елинофоните не можели да казват Българи със Б, и затова казвали Вулгари със В.
      • Проблемът е бил в това, че славяногласните ня̋кога - още в дописмената епоха - не можели да казват Вулгари със В, и го замествали с Б.

    • Дори сега ние славяногласните не можем да произнасяме следните гръцки проходни съгласни и затова ги апроксимираме (заместваме ги) със съответните преградни съгласни:
      • проходна Гама (например в името Йорго)
      • проходна Делта (Тодор)
      • проходна Тета (пак Тодор)
    • От гледна точка на елинофоните (на гърците), ние заменяме една съгласна с друга в думите Йорго и Тодор.

    • Ако не го осъзнаете това, да разберете остана̨лото е безнадеждно.
    • Тъй че спрете дотук и размислете дали да продължите.

    • Нататък. Преди около хиляда и двеста години - в онова време отиваме.
    • Гръцките съгласни тогава са̨ съ̨щите като сега, нашите славянските - почти съ̨щите.

    • За тогавашните славяногласни непроизносими са̨ били:
      • проходна Гама (както и за нас сега)
      • проходна Делта (както и за нас сега)
      • проходна Тета (както и за нас сега)
      • проходното Фи
      • проходната Вита (каливи, каравио, вулгари)
    • Сега ние днешните славяногласни можем вече да казваме Ф и В, но тогава славяногласните не са̨ можели.

    • И при заемки тогавашните славяногласни по естествен начин правели като нас: апроксимирали (замествали) гръцките проходни съгласни, както мога̨т:
      • проходното Фи го заменяли с П (Йосип)
      • проходната Вита я̨ заменяли с Б (колиба, кораб, българи)

    • И тъй, тук тря̋бва да осъзнаете, че в тогавашния̌т славянски език ня̋мало проходна Вита
      • т.е. думата ВОДА например се е произнасяла WODA, като първата съгласна е като в английската дума WATER.

    • Да, ама проходна Вита по онова време имало не само в гръцки, а и в романсът (в латински).

    • Тогавашните славяногласни не можели да произнеса̨т правилно и думата servi, казвали я̨ serbi.

    • Та такваз била работата. (..Скрий обясненията..) (.. към началото ..)

  • ►► ::christo.tamarin, 2018-07-09 19:12:: [..Покажи тук..] [..Покажи там..]
    • Текстът е на английски.
    • PIE reconstructions: Laryngeal Theory and Glottalic Theory [Brian Collins on Quora]
    •
  • ►► ::christo.tamarin, 2019-03-16 16:48:: [..Покажи в newscientist.com..]

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-04-23 22:36:: Към кораб и колиба можем да добавим бунище.

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-10-09 21:33:: Нова препратка бе добавена към Глава 7:

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-10-15 11:45:: За името на град Венеция в ня̋кои славянски езици.

  • (.. скрий ги коментарите ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..






Posted by at
Labels: , , , , ,
Last changed at 2024-09-14T12:23:58Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)