(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..
[Draft] Относно произходът на българския̌т етнос
In development: в процес на разработка
- 1. Преамбюл: общ раздѣл
- 2. Prerequisite/Прѣдпоставки: прѣди да продължите
- 3. Етимология (произход) на етнонимът "българи"
- 4. Българщината и пра-българщината
- 5. Събрано оттук-оттам
- 5.1. По слѣдитѣ на митохондриалната ми ДНК
- 5.2. По слѣдитѣ на моята Y-хромозома
- 5.3. Међу Y-хромозомата и митохондриалната ДНК
- 5.4. Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк
- 5.5. Заключителна бѣлѣжка и два въпроса за прѣпитване
- 5.6. Опорни точки - обща част
- 5.7. Опорни точки - специална част
- 5.8. Българитѣ не сѫ славяни по ген
- 5.9. От първо до пето
- 5.10. Приказка за цар Петър - най-великия̌т български цар
- 5.11. Относно пѣченѣзитѣ - кои сѫ и къдѣ се крия̨т тѣ
- 5.12. Бѣ̋ло, зелено, червено
- 5.13. Нима най-близкитѣ сѫ ни най-голѣмитѣ врагове? Май да.
- 6. Заключение
- 7. Прѣпратки (references)
- 8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)
►► 1. Преамбюл: общ раздѣл (.. покажи го преамбюлът ..) .. към началото ..
▼▼ 1. Преамбюл: общ раздѣл (.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..
-
За да се изясни произходът на нас българския̌т етнос, задължително трѣ̋бва да се отговори на тритѣ прости въпроса
кога, къдѣ, как.
- Кога?
По врѣмето на най-великия̌т български Свети Цар Петър, както и на славния̌т му баща Цар Симеон, и на дѣ̋до му Покръстителя̌т Свети Цар Борис.
Десети вѣк слѣд Христа.
- Този, който наистина иска да си изясни нашия̌т произход, трѣ̋бва да осъзнае, че отговаряйки на въпросът кога, опрѣдѣляме кога нашия̌т български етнос е възникна̨л или кога нашата българска народност е възникна̨ла. Десети вѣк слѣд Христа: тогава е възникна̨л нашия̌т български етнос и той не може да се отъђестви с нищо сѫществувало прѣди това. За никой сѫществувал прѣди това етнос не може да се каже, че изцѣ̋ло се е влѣ̋л в ново-възникна̨лия̌т български етнос.
- Къдѣ? Тука по Нашенско. В България, Македония, и нѣ̋кои други прилѣжащи територии. Отговорът на въпросът кога, по врѣмето на българския̌т Цар Петър, опрѣдѣля и къдѣ - в царството на българския̌т Цар Петър.
- Как? Като сѫ се съчетали по Нашенско славяногласието и християнството.
- Кога?
По врѣмето на най-великия̌т български Свети Цар Петър, както и на славния̌т му баща Цар Симеон, и на дѣ̋до му Покръстителя̌т Свети Цар Борис.
Десети вѣк слѣд Христа.
- Изводи:
- Още при възникването си нашия̌т съврѣменен български етнос е бил християнски. А възникването му е стана̨ло прѣз 10-ти вѣк слѣд Христа.
- Още при възникването си нашия̌т съврѣменен български етнос е бил славяногласен. А възникването му е стана̨ло прѣз 10-ти вѣк слѣд Христа.
- Нашия̌т съврѣменен български етнос е възникна̨л като европейски християнски етнос прѣз 10-ти вѣк слѣд Христа.
- Малко от съврѣменнитѣ европейски етноси сѫ по-стари от нашия̌т, малко от тѣ̋х сѫ възникна̨ли прѣди 10-ти вѣк.
- Нашия̌т съврѣменен български етнос е най-стария̌т славяногласен християнски етнос.
- Нашия̌т български етнос нѣ̋ма роднински етноси, понеже той е възникна̨л, той нѣ̋ма етноси-родители, слѣдователно нѣ̋ма и братски или сестрински етноси. В частност, той нѣ̋ма роднини нито в Кавказ, нито по Волга, нито из просторитѣ на Азия.
- Имайте прѣд вид, че славяногласието задава роднинство међу езицитѣ, а не међу етноситѣ.
- Това е моята гледна точка.
- Други гледни точки:
- Мнозина се придържат към нелѣпи измислици за по-дрѣвен произход на българския̌т етнос.
- Не може нашия̌т етнос да произхођа от по-стари етноси, които нито сѫ християнски, нито сѫ славяногласни.
- Дори нѣ̋кои от тѣ̋х да сѫ били споменавани с името българи.
- С повече основания е гледната точка, че съврѣменния̌т български етнос в възникна̨л прѣз 19-ти вѣк. Тя е свързана с явлението русофения, на което е посветен подраздѣл.
- Мнозина се придържат към нелѣпи измислици за по-дрѣвен произход на българския̌т етнос.
- (.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..
►► 2. Prerequisite/Прѣдпоставки: прѣди да продължите (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2. Prerequisite/Прѣдпоставки: прѣди да продължите (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
►► 2.1. Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.1. Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..)
-
►►
Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
(.. покажи откѫси тука ..)
(.. покажи го текстът там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
(.. скрий откѫситѣ ..)
(.. покажи го текстът там ..)
.. към началото ..
И най-важното: ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже.. Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.
Второ слѣдствие от принципитѣ на Еклесиаста:
Тоз, който не разбира настоящето, той не може да разбере и мина̨лото.
Ако не разбираме настоящето, което се развива прѣд очитѣ ни, как можем да се надѣ̋ваме, че ще можем да разберем мина̨лото, което отдавна е мъртво и не реагира на нашитѣ въпроси и на нашитѣ дѣйствия?Повечето събития сѫ случайни и скучни.
Тече, всичко тече, врѣмето нѣ̋ма брѣ̋г и ни влѣче. Нѣ̋ма как. (М.Башева)
Врѣмето си тече и историческитѣ събития изблѣдняват.
Платната на отдалечаващитѣ се към мина̨лото събития чезна̨т зад хоризонтът.
Колкото по-далече назад в мина̨лото е дадено събитие, толкова по-малко и по-нищожно е значението му точно за нас сега.
Нашия̌т (или Вашия̌т, на Вас младитѣ) 21-ви вѣк е плод на нашия̌т 20-ти вѣк, прѣди всичко. Да, 20-ти вѣк е плод на 19-ти вѣк, но събитията от 20-ти вѣк най-често засѣнчват, скриват, дори отмѣнят събитията от прѣднитѣ вѣкове.
В частност, събитията отпрѣди хилядолѣтия имат нищожно значение точно за нас сега. Нищожно. Никакво.Да, Римската империя има огромно значение за нас, но само защото сме и доколкото сме срѣдиземноморци и европейци. Не и специално за нас българитѣ.
В този дух, така нарѣченото "турско робство" има значение за нас, но само защото сме балкански християни и доколкото сме християни.
Нашия̌т 20-ти вѣк практически е заличил всички послѣдици от така нарѣченото "турско робство". Остана̨ли сѫ само послѣдици от събитието, нарѣчено "Освобођение на България", което е от 19-ти вѣк. Прѣдупрѣђавам Ви, че този или слѣдващия̌т вѣк мога̨т и тѣ̋х да залича̨т.
Слѣд като историческитѣ събития от по-далечното мина̨ло имат сега за нас нищожно значение, струва ли си изобщо да изучаваме история?
- Да. За да задоволим любопитството си. Да тѫрсим обяснения чрѣз анализ на събитията. Да си извличаме поуки, за да не повтаряме грѣшки.
- И не. Не за да си тѫрсим оправдания в мина̨лото за днешнитѣ си несрѣти. Не за да си го лѣкуваме комплексът за малоцѣнност с разкази за славно мина̨ло.
(.. скрий ги откѫситѣ ..) (.. покажи го текстът там ..) (.. скрий ми ги принципитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
-
►►
Съпоставка међу академичната история и чалга-историята
(.. покажи я̨ ..)
(.. покажи я̨ там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Съпоставка међу академичната история и чалга-историята
(.. скрий я̨ ..)
(.. покажи я̨ там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
Обикновено академичнитѣ историци (не принадлежа̨ към тѣ̋х) сѫ почитатели на класическата академична история и се възмущават от чалга-историята.
От една страна, както в музиката, така и в историята, класиката е за малцина аристократи, докато простолюдието се развлича с чалгата.
Ама от друга страна, както класиката, така и чалгата, сѫ все музика. А пък музиката е субективно възприятие. В природата господства не музиката, а шумът.
Това, което дѣйствително се е случвало, не е точно това, което звучи в историческата класика, още по-малко това, за което чалгата върти задници.
Това, което дѣйствително се е случвало, сѫ разнообразнитѣ шумове. Да, може да се подочуе в шумоветѣ нѣщо подобно на музика, напримѣр пѣенето на птичкитѣ. Ама прѣобладават шумоветѣ: шумът от прибоя̌т на вълнитѣ, шумът от водопадът, лая̌т на кучетата, воя̌т на вълцитѣ, ревът на лъвът, писъкът на родилката, плѣ̋съкът на камшикът, и най-вече "грачи гарга грозно зловѣщо" - това е, което се е случвало.
"Гарга грачи грозно зловѣщо" над труповетѣ на мина̨лото.
"Гарга грачи грозно зловѣщо" - така с фанфари мина̨лото незапомнено бива изпращано в небитието.
Принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото: за скуката в историята. (.. скрий я̨ съпоставката ..) (.. покажи я̨ там ..) (.. или там ..) - ◄► (.. скрий ми ги принципитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
►► 2.2. Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът? (.. покажи ..) .. към началото ..
▼▼ 2.2. Македония - тя трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът (.. скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
- Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
- Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)
- С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.
- Всичко друго е пито-платено.
- Само проблемът с македониститѣ все още ни души.
- И във връзка с настоящата тема - етногенезата на на нас, българитѣ:
- Имайте прѣд вид етногенезата на македонцитѣ, която се е развила буквално прѣд очитѣ ни.
- И нашата етногенеза трѣ̋бва да бѫде обяснена с конкретен момент от историята.
- Никой етнос не е специално създаден от Бог или от биологичната еволюция.
- Всѣки етнос си има начало. Повечето имат и край.
-
(.. скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
(.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
►► 2.3. Славянщината като прѣдпоставка (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.3. Славянщината като прѣдпоставка (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..)
-
►►
Славянщината е език и само език
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Славянщината е език и само език
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано
- "Славянски" и в частност "пра-славянски" сѫ лингвистични - езиковѣдски - термини. Тѣ не мога̨т да се отнасят за друго, освѣн за езикът. Нищо друго славянско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн славянския̌т език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) тѣзи термини.
- Да, има славянска бесѣда - когато бесѣдващитѣ говоря̨т на нѣ̋кой славянски език.
- Но славянска душа нѣ̋ма. Славянска кръв нѣ̋ма. Славянска раса нѣ̋ма. Славянски гени нѣ̋ма.
- Думата славяни винѫги и всѣ̋кога е означавала хора, говорещи на славянски език. Ако ние българитѣ сме славяни, това означава само това, че нашия̌т български език е славянски.
- Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано.
- Какво прѣдставлява славянщината? Език е.
- Допрѣди 11 вѣка е сѫществувал общ старославянски език, OCS*, OldCommonSlavic. Можем да го нарѣчем просто славянски език, ако допълнително означим историческото врѣме: напримѣр "славянския̌т език от 9-ти вѣк слѣд Христа".
- Тогава - 9-ти вѣк слѣд Христа - е имало само един славянски език, който е прѣдшественик на нѣ̋колко съврѣменни славянски езици, међу които е и нашия̌т български език.
- С други думи, съврѣменнитѣ славянски езици езици сѫ потомци на общия̌т старославянски език, на OCS*.
- Прѣди 7-ми вѣк слѣд Христа този език се е говорѣл на компактна територия - родината на славянщината, родината на славяногласието. Тя заемала територията на днешна Унгария и нѣ̋кои прилежащи територии.
- Слѣд 7-ми вѣк мигранти разнесли славянския̌т език на много по-обширни територии. По Нашенско той - нашия̌т език - дошъл тогава, прѣз 7-ми вѣк.
- Всѣки език е в непрѣстанна промѣ̋на, а на различнитѣ територии славянския̌т език се промѣнял различно. Така с течение на врѣмето се оформили нѣ̋колко славянски езика, међу които е и нашия̌т.
- Разпадът на общия̌ старославянски език на отдѣлни славянски езици (the split of OCS* into different Slavic languages) го датирам в 11-ти вѣк - тогава, когато маџарския̌т език дошъл и се настанил в родината на славяногласието.
- Славянщината е само език, но българщината не е само език.
- Разбира се, българщината включва нашия̌т български език, който е славянски език.
- Рзглеђана като език, българщината е прѣвъплъщение на славянщината на нашенската територия.
- Обаче българщината не е само език. Тя е нѣщо повече.
- Впрочем, балканщината сѫщо така има езикова съставка, нарѣчена Balkansprachbund. Но балканщината е нѣщо повече от Balkansprachbund-ът.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано
-
►►
Славянщината е прѣдпоставена
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Славянщината е прѣдпоставена
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Както писах по-горѣ, славянщината е език и само език.
- Тя е естествен език.
- И като естествен език славянщината се изучава с обективни точни методи, каквито се прилагат в естественитѣ науки.
- При изучаването на славянщината нѣ̋ма мѣ̋сто за:
- субективизъм
- емоции
- съображения, свързани с понятията етнос и нация
- съображения, свързани с българския̌т етнос, в частност
- Езикът се е появил по естествен пѫт.
- Той сѫществува независимо от етносът.
- Той сѫществува отпрѣди етносът.
- Славянщината се е появила по естествен пѫт.
- Тя сѫществува отпрѣди българския̌т етнос.
- Тя сѫществува независимо от българския̌т етнос.
- Тя сѫществува независимо от нашия̌т българския̌т език.
- Така както майка ми се е родила отпрѣди мене и независимо от мене.
- Славянщината сѫществува отпрѣди българщината.
- Тя сѫществува независимо от българщината.
- В резюме́:
- Славянщината е прѣдпоставка за българщината.
- Като забѣлѣжка:
- Сигурно е, че споменаванитѣ в историята така нарѣчени траки не сѫ говорѣли на славянски или на пра-славянски език.
- Сигурно е, че нашия̌т език е донесен по Нашенско прѣз 7-ми вѣк откъм сѣверозапад.
- Когато нашия̌т език прѣз 7-ми вѣк дошъл по Нашенско, той не заварил тука никакъв "тракийски" език.
- Когато нашия̌т език прѣз 7-ми вѣк дошъл по Нашенско, той заварил тука само гръцки диалекти и влашки диалекти.
- "Славянството и православието сѫ двѣ овчи кожи върху гърбът на един хитър вълк" -
- така пише Яворов за Русия в прѣдговорът към биографията на Гоце Дѣлчев.
- Обаче и славянството и православието сѫ прѣдпоставки.
- Нѣ̋ма заради Русия да зарѣжем православието и да станем католици или мюсюлмани.
- Нѣ̋ма заради Русия да си го смѣним езикът.
- Славянщината и православието сѫ прѣдпоставки - не можем да избѣ̋гаме от тѣ̋х.
- Пък и защо да го правим?
- Сестрински на нашия̌т език сѫ не само руския̌т, но и украинския̌т, и полския̌т, и сръбския̌т.
- И при други народи, не само при руснацитѣ, мнозинството изповѣ̋два сѫщата православна вѣ̋ра: гърци, румѫнци, грузинци.
- Трѣбва обаче да се оттървем от русофилитѣ срѣд българитѣ.
- И това ще е достатъчно.
- Без русофилитѣ срѣд българитѣ Русия изобщо не е страшна.
- Може и да не харесваме славянщината или пък православното Християнство,
- но тѣ сѫ прѣдпоставки на българщината
- и се налага да ги приемем
- във видът им, в който тѣ сѫществуват.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Както писах по-горѣ, славянщината е език и само език.
-
►►
Славянщината: прѣпратки (references)
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Славянщината: прѣпратки (references)
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Славянщината е добрѣ изучена, принос за което имат езиковѣди от цѣ̋л свѣ̋т.
- Ако нѣ̋кое твърдение в славистиката, в науката за славянскитѣ езици, "не Ви харесва", това е Ваш проблем, а не проблем на славистиката.
- Твърденията в славистиката трѣ̋бва да бѫда̨т обсѫђани с езикови (лингвистични) аргументи.
- Има много литература за славянскитѣ езици.
- Но не забравяйте, че славянщината е само език.
- Ако нѣ̋къдѣ се разказва за славянски бит и култура или за славянски езически божества, на такова четиво гледайте като на исторически фантазии за елфи, хобити и орки.
- Тука ще приведа̨ нѣ̋колко списъка с прѣпратки по славистика.
- Взети сѫ от различни мои публикации и естествено се припокриват.
- Нѣ̋кои сѫ дадени и в общия̌т раздѣл за прѣпратки.
- Първия̌т прѣпорѫчителен списък с прѣпратки относно славянщината:
(..
покажи го там ..)
- Мои публикации:
- The CV of Slavophonia
- Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
- The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ
- Аксиомата за естественитѣ езици
- Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
- Диалектен континуум - що е то
- Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
- Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
- Очерк за краесловнитѣ ерове
- Етимологични етюди (оттук-оттам в езикознанието)
- Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
- Славянка ли е била робинята Изаура?
- Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
- Други публикации:
- Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
- Этимологический словарь русского языка Фасмера
- Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
- Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
- Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
- Кирил Мирчев: Старобългарски език
- БАН: Граматика на старобългарския език
- Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
- Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
- Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
- Мои публикации:
- Прѣпратки към други списъци с прѣпратки:
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Славянщината е добрѣ изучена, принос за което имат езиковѣди от цѣ̋л свѣ̋т.
- ◄► (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) (.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
►► 2.4. Балканщината и българщината (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.4. Балканщината и българщината (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..)
-
►►
Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Балканщината си има езикова компонента, нарѣчена Balkansprachbund: балкански езиков съюз.
- Можете да прочетете за него тука.
- Там Balkansprachbund-ът е разгледан подробно.
- Четири езика влизат в Balkansprachbund-ът:
- ново-гръцки,
- балкано-славянски (славяно-балкански, български),
- балкано-романски (романо-балкански, румѫнски: влашки, молдовански), и
- албански.
- Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на Ромѣйската империя (на Рома̄ния), зародил се прѣз 10-ти вѣк и надживѣ̋л я̨ с нѣ̋колко вѣка.
- Понятието Balkansprachbund се въвеђа, за да се разясня̨т три въпроса:
- Мѣ̋стото на българския̌т език срѣд славянскитѣ езици. Българския̌т e балканизиран славянски език. Българския̌т език може да се означава като балкано-славянски (или славяно-балкански) език. Другитѣ съврѣменни славянски езици можем да ги наричаме ново-славянски.
- Мѣ̋стото на румѫнския̌т език срѣд романскитѣ езици. Румѫнския̌т e балканизиран романски език. Румѫнския̌т език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другитѣ съврѣменни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
- Отношенията међу румѫнския̌т и албанския̌т.
- Balkansprachbund-ът е явление в живитѣ разговорни езици, а не в писмената традиция.
- Balkansprachbund-ът е явление от послѣдното току-що изтекло хилядолѣтие.
- (.. скрий го Balkansprachbund-ът ..) (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Балканщината си има езикова компонента, нарѣчена Balkansprachbund: балкански езиков съюз.
-
►►
Балканщината извън езикът
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Балканщината извън езикът
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Езиковата компонента на балканщината - Balkansprachbund-ът, е малка част от нея̨.
- Балканщината се изразява във:
- балканскитѣ бит и култура,
- балкански генотип,
- дълги вѣкове обща история под властта на Константинопол.
- Нашия̌т български етнос е възникна̨л, когато тука на Балканитѣ по Нашенско сѫ се съчетали славяногласието (славянщината) и Християнството.
- Той е възникна̨л тука на Балканитѣ.
- Възникна̨л е тука по Нашенско прѣз 9-ти вѣк.
- Не е дошъл от просторитѣ на Евразия, развѣ̋вайки конски опашки.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Балканщината е европейщина
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Балканщината е европейщина
(.. скрий ..)
.. към началото ..
-
И най-важното: ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.
- Българскитѣ бит и култура сѫ балкански. Слѣдователно - срѣдиземноморски. Слѣдователно - европейски.
- Ние от Балканитѣ сме наслѣдили битът и културата от Римската (Ромѣйската) империя.
- Както всички "срѣдиземноморци".
- Нашия̌т генотип е балкански. Слѣдователно - срѣдиземноморски. Слѣдователно - европейски.
- Той се е оформил в Римската (Ромѣйската) империя.
- Забѣлѣжѣте, че понятието "Балкани" е сравнително ново.
- Територията на Балканитѣ е територия от Европа и допрѣди нѣ̋колко вѣка не се е означавала с нѣ̋какъв специален термин.
- Терминът "Балкани" възникна̨л, за да означи европейската територия на Османската империя.
- В самата Османска империя европейската ӥ територия се е означавала с терминът "Румелия".
- Слушал съм изказване на знатен наш историк.
- Повечето европейски народи и държави водѣли потеклото си от Римската империя.
- А пък ние българитѣ сме били водѣли потеклото си от "Стара Велика България".
- И той говорѣше това като че ли с гордост.
- А бе, неразумни! И нашето потекло е от Римската империя!
- Е, потеклото на Русия не е от Римската империя, а е от Ордата на Чингизхан.
- А пък потеклото на сѣверно-македонцитѣ е от Александър Велики и сѫщо не е от Римската империя.
- На това мѣ̋сто е редно да си спомним кoe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът.
- Забѣлѣжѣте:
- Нашия̌т български етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк.
- Слѣдващитѣ два вѣка той е прѣкарал вѫтрѣ в Римската (Ромѣйската) империя,
- и прѣз това врѣме българския̌т етнос е укрѣпна̨л,
- а книжовността, развивана на нашия̌т език, е процъфтявала.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
И най-важното: ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.
-
►►
Балканщината: прѣпратки (references)
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Балканщината: прѣпратки (references)
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Тази моя публикация се занимава в детайли с Balkansprachbund-ът - езиковата страна на балканщината.
- По другитѣ проблеми четѣте, каквото намѣрите, по история на Римската (Ромѣйската) империя и по история на Османската империя,
- като съотнасяте прочетеното с извѣстното Ви от българската история.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ◄►
(.. скрий я̨ балканщината ..)
(.. свий я̨ ..)
(.. разгъни я̨ ..)
(.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
►► 2.5. Религията и етносът (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.5. Религията и етносът (.. скрий я̨ религията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..)
-
►►
Българщината и Християнството
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Българщината и Християнството
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Християнството е религия.
- Християнството сѫществува отпрѣди българщината и независимо от нея̨.
- Християнството нѣ̋ма нуђа от българщината за сѫществуването си.
- Нашата българщина е породена от Християнството.
- Когато тука по Нашенско
Християнството се съчетало със славяногласието (със славянщината),
това породило българщината
в това ӥ прѣвъплъщение,
в прѣвъплъщението ӥ, към което принадлѣжим.
- Когато тука по Нашенско
- Християнството има различни форми:
- православие, католицизъм, в по-ново врѣме и протестантство.
- По Нашенско католицизъмът има двѣ форми: павликянство и униатство.
- Споменатото павликянство си е чист католицизъм и нѣ̋ма връзка със срѣдновѣковни еретици със сходно название.
- Българщината нѣ̋ма проблеми с никоя форма на Християнството,
- нито пък нѣ̋коя форма на Християнството има нѣ̋какво специално отношение към българщината.
- православие, католицизъм, в по-ново врѣме и протестантство.
- Явно, Християнството е прѣдпоставка.
- Но дали Християнството е сѫществена компонента на българщината?
- В по-старо врѣме - да.
- В по-ново врѣме - не.
- Какво означава Християнството да прѣстане да бѫде сѫществена компонента на българщината?
- Означава безбожницитѣ да не ги изхвърляме от българския̌т етнос.
- Означава мюсюлманитѣ да ги приобщаваме към българския̌т етнос.
- Аналогия:
- Какво означава славянщината да прѣстане да бѫде компонента на българщината?
- Означава да си го смѣним езикът.
- Да проговорим на цигански, на гръцки, на турски, на английски.
- Ако ние българитѣ си смѣним езикът на цигански,
- езикът, който сега наричаме цигански, ще почнем да го наричаме български,
- и славянщината ще прѣстане да бѫде компонента на българщината.
- А дали славянщината е сѫществена компонента на българщината?
- Твърдо да.
- Какво означава славянщината да прѣстане да бѫде компонента на българщината?
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ религията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Християнството е религия.
-
►►
Българщината и безбожието
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Българщината и безбожието
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Безбожието има много форми и всѣ̋ка една от тѣ̋х е религия.
- Повечето форми на безбожие си имат своитѣ пророци, светци и мѫченици.
- Имат си храмове и гробници.
- И проповѣдници-пропагандисти-агитатори.
- Имат си и свои свети писания.
- Безбожието достатъчно е наврѣдило на българщината в мина̨лото - тя достатъчно е страдала от него.
- Най-видния̌т прѣдставител на срѣдновѣковното безбожие е богомилството.
- Богомилитѣ ги смѣ̋там за безбожници, понеже тѣ не включвали видимия̌т земен свѣ̋т в Царството Божие.
- В тази връзка богомилството дѣйствало разрушително към земнитѣ свѣтски институции.
- България е на пѫтя̌т от Близкия̌т изток към Западна Европа. Оттук минавали не само стоки, но и идеи. И разни ереси. И богомилството било срѣд тѣ̋х.
- Да, богомилството не се е зародило в България. Но то е продължило към Западна Европа под нашето име и така го е опетнило честното ни българско име.
- Пришествието на Ислямът по Нашенско турило край на богомилството -
всичкитѣ богомили мюсюлмани стана̨ли.
Отпива Настрадин хоџа от чашата каймаклия кафе и дума:
Дйе що богомил еретикь имълу, сиичкуту еретикь, сиичкуту богомил мюслюман станълу! Малку устанъхте гявурите, бре Петре!
Отговаря му Хитър Петър:
Ще знаеш, хоџа, че туй богомилитѣ от край врѣме си бѣ̋ха̨ еретици. Добрѣ сте направили, че сте ги върна̨ли в правата вѣ̋ра. - Установилото се прѣз 19-ти и 20-ти вѣк модерно безбожие въвело нѣ̋какъв култ към срѣдновѣковното богомилство.
- Даже го обявили със задна дата за характерна черта на българщината.
- Което си е чиста лъжа и измама.
- Модерното безбожие се появява прѣз 19-ти вѣк и идва на власт прѣз 20-ти вѣк в цѣ̋ла Европа.
- С установяването на модерното безбожие в България Християнството прѣстава да бѫде сѫществена компонента на българщината.
- Безбожницитѣ вече не биват изхвърляни от българския̌т етнос.
- Създава се възможност към българския̌т етнос да бѫда̨т приобщени и мюсюлманитѣ.
- Според мене, това е ненужна промѣ̋на.
- Има си друго понятие - българска нация.
- Понятието нация е тѣ̋сно свързано и формално свързано с държавата.
- Всички лоялни грађани на държавата България, независимо от родния̌т си език и от религията, принадлежа̨т към българската нация.
- Само това понятие - българската нация - има значение и във вѫтрешното българско законодателство, и в међународнитѣ отношения.
- От понятието български етнос (българщина) нѣ̋ма нуђа, особено слѣд като модерното безбожие го е размило това понятие.
- Откъдѣ накъдѣ аз трѣ̋бва да принадлѣжа̨ към един етнос с гласоподаватели на БСП!
- И все пак, българщината - принадлѣжността към българския̌т етнос - е прѣди всичко въпрос на самоопрѣдѣление.
- Аналогия: Принадлѣжността на българския̌т език към славянщината не е самоопрѣдѣление, а е диагноза.
- Марксизъмът-ленинизъмът и пролетарския̌т интернационализъм (сталинизъмът) е най-врѣдната форма на модерното безбожие.
- Знаем си го. Нѣ̋ма смисъл да го описвам, че ме е гнус.
- Обръщам Ви само внимание да различавате марксизъмът-ленинизъмът и пролетарския̌т интернационализъм, което е религия, от реалния̌т социализъм, което е обществен строй и вид тоталитаризъм.
- При реалния̌т социализъм една корпорация, самонарѣкла се Партия, самообявила се за авангард, взела на въорѫжение религията марксизъм-ленинизъм и пролетарски интернационализъм, е завладѣ̋ла обществото и държавата.
- Всѣ̋ка религия би могла да установи тоталитаризъм.
- Всѣки религиозен фанатизъм в склонен да установи тоталитаризъм.
- Безбожния̌т тоталитаризъм накратко може да бѫде нарѣчен фашизъм.
- (.. скрий го безбожието ..) (.. скрий я̨ религията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Безбожието има много форми и всѣ̋ка една от тѣ̋х е религия.
-
►►
Национализъмът като религия
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Национализъмът като религия
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Национализъмът е форма на модерното безбожие.
- Ако национализъмът е съсрѣдоточен върху нацията, нѣщата си остават в сферата на формалното, нормалното и законното.
- Но ако национализъмът слѣзе на равнището на етносът, възможни сѫ извращения.
- Българския̌т национализъм се натиска да стане сѫществена компонента на българщината, замѣняйки в тази му роля Християнството.
- Балканщината плюс славянщината плюс български национализъм дават модерната българщина.
- Сѫщата балканщина плюс сѫщата славянщина плюс македонистки национализъм дават модерната бюрмовщина.
- (.. скрий го национализъмът ..) (.. скрий я̨ религията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ◄►
(.. скрий я̨ религията ..)
(.. свий я̨ ..)
(.. разгъни я̨ ..)
(.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
►► 3. Етимология (произход) на етнонимът "българи" (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 3. Етимология (произход) на етнонимът "българи" (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
-
►►
Етимологията на етнонимът "българи" е прѣдпоставка.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Етимологията на етнонимът "българи" е прѣдпоставка.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Спрямо българщината, етимологията на етнонимът "българи" е прѣдпоставка, каквито сѫ славянщината (езикът) и християнството (вѣ̋рата).
- Прѣдпоставкитѣ сѫществуват отпрѣди българщината и независимо от нея̨.
- Етимологията на етнонимът "българи" трѣ̋бва да се приеме като прѣдпоставка, както езикът и вѣ̋рата.
- Рѣшението, което давам на този въпрос в това изложение, е най-вѣроятното између всички други многобройни прѣдположения.
Вѣроятността му я̨ оцѣнявам на над 80%. - Обаче рѣшението, което давам на този въпрос в това изложение, все още не е общоприето, и по тази причина не съм го включил в раздѣлът за прѣдпоставкитѣ, а съм му посветил специален раздѣл.
- За да го разберете по-лесно това рѣшение, би било добрѣ да се абстрахирате от всичко,
което сѫ пъхна̨ли в главитѣ Ви училища и мас-медии по този въпрос.
- Впрочем, това се отнася за цѣ̋лата тази публикация относно "българщината" и етногенезисът на българитѣ.
- Разсѫдѣте:
- Всичко се мѣни. И езикът се мѣни. И думитѣ в него се мѣня̨т. И другитѣ езици се мѣня̨т, не само нашия̌т език.
- А пък "българи" е просто една дума, прѣди всичко.
- (.. скрий я̨ етимологията като прѣдпоставка ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Народитѣ обикновено нѣ̋мат нуђа от собствен етноним.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Народитѣ обикновено нѣ̋мат нуђа от собствен етноним.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Имало е названия на селища, географски раıони, рѣки, но много рѣ̋дко собствени названия на етноси.
- Названията на етноси обикновено сѫ били използвани от другитѣ.
- Ние сме си ние и нѣ̋маме нуђа от собствен етноним.
- Имаме нуђа от етноними за гърци, власи, турци, нѣмци ..
- Примѣр. Има название на географски раıон Latio, има и град Roma (Рим).
Езикът се нарича латински, по названието на областта.
Държавата се нарича Рим по названието на градът.
Етноним собствен нѣ̋мат.
Имат етноним за гърцитѣ. - Нѣ̋маме нуђа от етноним за "нас", имаме нуђа от етноними за другитѣ.
- Прѣз 19-ти вѣк, когато се появяват националнитѣ държави, положението коренно се промѣнило.
- Но прѣди 19-ти вѣк нито е имало собствени етноними, нито пък населението е държало на етническото си самосъзнание.
- (.. скрий собственитѣ етноними ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Значението на гръцкия̌т език в Римската империя нарасна̨ло.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Значението на гръцкия̌т език в Римската империя нарасна̨ло.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Центърът на тежестта на Римската империя се измѣства на изток.
- Богати земи с дрѣвни цивилизации сѫ включени в империята.
- Цар Константин Велики мѣсти столицата в Константинопол, в новия̌т Рим.
- Християнството - една религия от Изтокът, става имперска религия.
- Значението на гръцкия̌т език в Римската империя нараства.
- Центърът на тежестта на Римската империя се измѣства на изток.
- Християнството, проповѣ̋двано в началото на гръцки, става имперска религия.
- (.. скрий го значението на гръцкия̌т език ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Центърът на тежестта на Римската империя се измѣства на изток.
-
►►
Линията "Иречек".
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Линията "Иречек".
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Алеко Константинов е разказал за
посѣщението на бай Ганя при Иречека в Прага.
- Константин Иречек (Jireček, 1854..1918) е чешки учен историк и езиковѣд.
- По нѣ̋кое врѣме е бил български министър на просвѣтата.
- Константин Иречек (Jireček, 1854..1918) го споменавам по повод на линията, която той е очертал.
- Два езика били основни в Римската империя: гръцки и латински.
- Поне в европейскитѣ територии на империята.
- Линията "Иречек" прѣсича Балканитѣ.
- На югоизток от нея населението говорѣло на гръцки, т.е. населението било елинофонско, гръкоезично.
- На сѣверозапад от Линията "Иречек" населението говорѣло на романс, на влашки език, т.е. населението било романофонско.
- Става дума за врѣмето от 3-ти до 6-ти вѣк слѣд Христа.
- Към 6-ти вѣк на нашата територия други езици освѣн гръцки и влашки на сѫ били говорени от мѣстното население.
- Разбира се, имат се прѣд вид гръцки и влашки разговорни диалекти.
- Линията "Иречек" е очертана въз основа на надписи върху камъни от археологически обекти - дали сѫ на гръцки или на латински.
- Забѣлѣжка: Линията "Иречек" нищо не значи за територията на сѣвер от Дунавът.
Тази територия е била изоставена при цар Аврелиан и границата на империята е била установена на Дунавът.
- (.. скрий я̨ линията "Иречек" ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Алеко Константинов е разказал за
посѣщението на бай Ганя при Иречека в Прага.
-
►►
Елинофони и романофони - гърци и власи.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Елинофони и романофони - гърци и власи.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Както вече стана̨ дума, да кажем по врѣмето на цар Теодосий Велики, края̌т на 4-ти вѣк, по Нашенско сѫ се говорѣли два езика: гръцки и влашки.
- Славяногласието още не било дошло насам.
- Очаква се да дойде в срѣдата на 7-ми вѣк, при цар Ираклѝ.
- Почти всички нашенци сѫ вече християни и римляни.
- Римляни и християни - това е била тѣ̋хната идентификация.
- Не етническа идентификация, а нѣщо като идентификация на нация.
- Национална и религиозна идентификация.
- "Римляни" означава не просто жители на градът Рим, както в по-далечното мина̨ло.
- "Римляни" означава грађани на Римската империя.
- Думата "римляни" на гръцки език звучи Ρωμαι̃οι (роме́и).
- Думата "римляни" на влашки език звучи Romāni (ромāни).
- Латинския̌т език в устата на мѣстното население го наричам влашки.
- Разбира се, по онова врѣме, края̌т на 4-ти вѣк, такава дума "влашки" по Нашенско още нѣ̋мало.
- Но аз пиша̨ на съврѣменен български език, в който има такава дума, и си позволявам да я̨ използвам.
- По Нашенско тази дума ще дойде със славяногласието.
- Власитѣ (романофонитѣ) имат дума, с която да наричат елинофонитѣ: думата гърци.
- В цѣ̋ла Европа елинофонитѣ ги наричаме с думата гърци, която сме заели от латинския̌т език.
- А езикът пък го наричаме гръцки.
- Елинофонитѣ (гърцитѣ) обаче нѣ̋мали дума, с която да наричат власитѣ.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Както вече стана̨ дума, да кажем по врѣмето на цар Теодосий Велики, края̌т на 4-ти вѣк, по Нашенско сѫ се говорѣли два езика: гръцки и влашки.
-
►►
Поява на думата "българи".
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Поява на думата "българи".
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Елинофонитѣ (гърцитѣ) нѣ̋мали дума, с която да наричат власитѣ.
- И това бил проблемът, довел до появата на думата "българи" в гръцкия̌т език.
- На гръцки тази дума звучи βούλγαροι (ву́лгари).
- В акузатив βουλγάρους (вулга́рус).
- В генитив βουλγάρων (вулга́рон).
- И тъй, става дума за една дума, за една гръцка дума.
- Това не е много стара гръцка дума.
- Нѣ̋ма я̨ в класическия̌т гръцки.
- Нѣ̋ма я̨ и в библейския̌т гръцки език.
- Това е заемка от латински в гръцки.
- Появила се е нѣ̋къдѣ прѣз вѣковетѣ 4-ти или 5-ти.
- В латински език има дума vulgares с приблизително значение "простолюдие".
- Всичко се мѣни. И езикът се мѣни. И езикът, който простолюдието на Рим говорѣло, се мѣнѣ̋л и той.
- Прѣз 1-ви вѣк прѣди Христа, по врѣмето на Юлий Цѣзар, простолюдието в Рим говорѣло на класически латински език.
- Три-четири вѣка мина̨ли и езикът, говорен от простолюдието в Римската империя, се измѣнил.
- Вече бил не класически латински, а "простонароден" латински, разговорен латински, Vulgar Latin.
- На самия̌т латински език, измѣнения̌т език на простолюдието се наричал Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum, Sermo Vulgaris.
- Както вече писах, аз прѣдпочитам да наричам този език "влашки".
- И тъй, елинофонитѣ - хората, говорещи на гръцки език,
заимствали от латинския̌т език думата βούλγαροι (ву́лгари),- за да означават с нея̨ населението, говорещо на "простонароден" латински език,
на Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum или Sermo Vulgaris. - или иначе казано, за да означават с нея̨ власитѣ.
- за да означават с нея̨ населението, говорещо на "простонароден" латински език,
- (.. скрий я̨ появата на думата ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Елинофонитѣ (гърцитѣ) нѣ̋мали дума, с която да наричат власитѣ.
-
►►
Отклонение към етимологията на друга дума - "погански".
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Отклонение към етимологията на друга дума - "погански".
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Думата "погански" е част от међународната лексика.
- На английски има думи от този корен: pagans, paganism, paganic.
- На съврѣменен български вмѣсто "погански" се казва "езически", вмѣсто "поганци" - "езичници".
- Понятие за "езичници" има в Библията.
- В библейскитѣ текстове това сѫ хората, които не вѣ̋рват в единия̌т Бог, творец на всичко видимо и невидимо.
- Но точно думата "поганци" в библейскитѣ текстове на гръцки и латински я̨ нѣ̋ма.
- В гръцкия̌т текст на Библията се използва думата έθνη.
- Тази гръцка дума обаче е влѣ̋зла в съврѣменната међународна лексика с друго значение.
- Християнството започва официално да се налага в Римската империя при цар Константин Велики.
- Процесът би трѣ̋бвало да е завършил при цар Теодосий Велики, но едва ли е било така.
- Прѣз врѣмето от цар Константин Велики до цар Теодосий Велики
- библейския̌т текст го имало само на гръцки.
- Било трудно да се проповѣ̋два Християнството на друг език освѣн на гръцки.
- Едва в началото на 5-ти вѣк се появили достатъчно копия (прѣписи) на Vulgata-та (Библията на латински език).
- Прѣз десетилѣтията от цар Константин до цар Теодосий и малко слѣд това
- Евангелизацията на влашкото население из Римската империя било затруднено
- (влашко означава говорещо на вулгарен латински).
- Особено в селата.
- Във влашкитѣ села ще да сѫ остана̨ли много непокръстени езичници.
- По този повод латинската дума pagani със старо значение "селяни" придобила ново значение "езичници".
- Това отклонение бѣше, за да съобразим, че
- по нѣ̋кое врѣме всички елинофони по Нашенско вече били покръстени,
- а част от влашкото население оставало непокръстено.
- И слѣдователно,
елинофонитѣ имали нѣ̋какво основание да омѣша̨т понятията- "власи" (говорещи на вулгарен латински)
- и "езичници" (невѣ̋рващи в Единия̌т Бог).
- И да се върнем към основното:
- По сѫщото врѣме в гръцкия̌т език се появила думата βούλγαροι, с която елинофонитѣ означавали власитѣ.
- И тази дума според обстоятелствата придобила подтекст "езичници".
- (.. скрий го отклонението ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Думата "погански" е част от међународната лексика.
-
►►
Значението на гръцката дума βούλγαροι (българи) се разширило.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Значението на гръцката дума βούλγαροι (българи) се разширило.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Всичко се мѣни. И езикът се мѣни. И думитѣ в него се мѣня̨т - мѣня̨т си и звученето. и значението.
- Бѣше споменато, че гръцката дума βούλγαροι (българи), заемка в гръцки от латински, с първоначално значение "население, говорещо на Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum, Sermo Vulgaris (на влашки език), придобила според обстоятелствата подтекст "езичници".
- Гръцкия̌т език е бил езикът за глобално общуване.
- Това обуславя слаб интерес у елинофонитѣ към чуђитѣ езици.
- Другитѣ уча̨т гръцки.
- Варваритѣ уча̨т гръцки език, а не елинофонитѣ да уча̨т разнитѣ варварски езици.
- В частност, едва ли елинофонитѣ сѫ можѣли да различават разнитѣ варварски езици.
- Едва ли елинофонитѣ сѫ можѣли да различа̨т влашки от славянски.
- Или славянски от нѣ̋какъв германски диалект.
- Или влашки от нѣ̋какъв келтски диалект.
- Или влашки от нѣ̋какъв тюркски език.
- Елинофонитѣ започна̨ли да наричат с думата βούλγαροι не само власитѣ,
- а и всички сѣверни варвари,
- които говорѣли на друг език, непознат на елинофонитѣ.
- А то на елинофонитѣ друг език освѣн гръцки не им бил познат.
- Особено ако били езичници, а не християни.
- Населението на териториитѣ на сѣвер от Хемус (Стара планина, Коџа-Балканът),
- ако не говорѣло на гръцки,
- на общо основание било наричано от елинофонитѣ βούλγαροι (българи).
- Не е ясно какво означавала думата βούλγαροι (българи) в текстове от онова старо врѣме.
- В различнитѣ текстове тази дума можѣла да означава различни хора.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Всичко се мѣни. И езикът се мѣни. И думитѣ в него се мѣня̨т - мѣня̨т си и звученето. и значението.
-
►►
Дрѣвния̌т башибозук.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Дрѣвния̌т башибозук.
(.. скрий го ..)
.. към началото ..
- Досега бѣ̋хме съсрѣдоточени върху гръцкия̌т език.
Сега ще обърнем повече внимание на латинския̌т. - В латински има дума, сѫществително име, vulgus със значение "тълпа".
- От тази дума се образува прилагателно vulgāris ..
- .. със значение "свойствен на тълпата", "свойствен на простолюдието", "простонароден".
- В единствено число е vulgāris, в множествено - vulgārеs.
- Друг примѣр за прилагателно, образувано от сѫществително:
- Angulus (ѫгъл) => angularis (ѫглов, свойствен на ѫгълът, ангуларен).
- Прилагателното vulgāris може да се употрѣбява и като сѫществително име,
- да стане субстантивирано прилагателно.
- Ето примѣр от българския̌т език за субстантивирано прилагателно:
- Обикновено прилагателно: Много болни хора сѫ били приети вчера в болницата.
- Субстантивирано прилагателно: За болнитѣ не се полагат достатъчно грижи.
- Като субстантивирано прилагателно, vulgāres има основно значение "простолюдие".
- Думата "башибозук", заемка от турски в български, бих я̨ прѣвел на латински като vulgāres.
- Редовната войска на Римската империя се придружавала от тълпа "свои хора".
- Тълпата се състояла от роднини на редовнитѣ войници,
- както и от разни авантюристи.
- Тълпата не била обучена войска за битки,
- но била въорѫжена и участвала в биткитѣ
- с цѣл да заслужи да я̨ оставя̨т послѣ
- да граби и да мародерства.
- Грабежитѣ и мародерствата сѫ съпѫтстващи явления
- във всѣ̋ка война, и в дрѣвността, и сега.
- Тази башибозушка тълпа се наричала vulgāres.
- А тази тълпа ще да е говорѣла на влашки език, нали?
- (.. скрий го башибозукът ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Досега бѣ̋хме съсрѣдоточени върху гръцкия̌т език.
-
►►
Ранни извори, споменаващи "българи".
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Ранни извори, споменаващи "българи".
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- От изложеното дотук става ясно, че думата "българи" може да се срѣща в историческитѣ извори от 4-то вѣк слѣд Христа насетнѣ.
- Забѣлѣжѣте:
- Пиша̨ "Ранни извори, споменаващи българи",
- а не "Ранни извори, споменаващи българи
тѣ".
- Дори и слѣд 10-ти вѣк, споменаванитѣ като "българи"
- може в дѣйствителност да сѫ били власи или албанци,
- или пък нѣ̋какви еретици от различни краища на Европа.
- Спомнѣте си, че прѣз Срѣдновѣковието еретици опетнили честното ни българско име.
- Най провървѣ̋ло на споменаванията на "българи"
- във връзка с "Аспарух" и баща му "Кубрат".
- Това влѣ̋зло в българскитѣ учебници, както и в официалната академична история.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Ролята на славяногласието.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Ролята на славяногласието.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- До послѣдно държах славяногласието настрани.
- Ролята на славяногласието в казусът се състои в слѣдното:
- Част от славяногласнитѣ (това сме ние) възприели думата "българи" за свой етноним.
- Славяногласието наложило етнонимът βούλγαροι да се разпространи по свѣтът със съгласния̌т звук Б (лат. B) отпрѣд, а не с В (лат. V).
- Сега славяногласието е един от най-разпространенитѣ клонове на индо-европейскитѣ езици.
- Промоция на славяногласието направил Аварския̌т хаганат.
- Така както в слѣдващитѣ вѣкове Ордата на Чингиз Хан направила промоция на руския̌т език.
- Славяногласни мигранти, които дошли откъм сѣверозапад и езикът на които ние сега говорим, се заселили по Нашенско в срѣдата на 7-ми вѣк.
- При цар Ираклѝ в тѫрсене на работа и благини на цивилизацията славяногласно население миграрало в посока Константинопол и Солун.
- Константинопол стана̨л Цариград.
- Славяногласното население међу Цариград и бѫдещата Виена
имало на свое разположение поне три думи,
които то можѣло да възприеме за свои етноними.
Всѣ̋ка от тѣзи три думи имала потенциалът
да стане общ етноним на всички славяногласни,
но никоя дума не успѣ̋ла.
Всѣ̋ка се наложила само върху част от славяногласнитѣ.- Славяни.
- На самия̌т славянски език от онова врѣме тази дума звучала "словѣне".
- Означава словесни хора - хора, чиято рѣч е разбираема, които "мога̨т да говоря̨т".
- Сега това е етнонимът на жителитѣ на Словѣния и Словакия.
- Българи.
- На самия̌т славянски език от онова врѣме тази дума звучала "блъгаре".
- Тя идва от гръцката дума βούλγαροι, за която ставаше дума досега.
- Сега това е нашия̌т етноним.
- Сърби.
- На самия̌т славянски език от онова врѣме тази дума звучала "срьби".
- Тя идва от латинската дума servi, която означава слуги или роби.
- Сега това е етнонимът на славяногласнитѣ от Сърбия и от Лужица.
- Славяни.
- Нашитѣ прѣдци, като сѫ възприели гръцката дума βούλγαροι за свой етноним и сѫ се нарѣкли българи, кога сѫ го направили?
- Дали още прѣди цар Иракли, прѣди миграцията на славяногласието към Цариград и Солун?
- Или едва когато Паисий Хилендарски ни е напомнил? (Има принцип на континуумът в историята, нали си спомняте?)
- Придържам се към мнѣние, разположено по срѣдата:
по врѣмето на Българския̌т цар Петър.
Именно тогава
славяногласното
християнско
население на Нашенската територия
е възприело за свой етноним
думата българи (βούλγαροι). - Разбира се, не изключвам думата "българи" да е означавала славяногласни и прѣди цар Петър.
- Както не изключвам и възможността и слѣд цар Петър думата "българи" да не означава непрѣмѣнно нашия̌т славяногласен християнски етнос.
- (.. скрий я̨ ролята на славяногласието ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Началния̌т съгласен звук на думата българи/βούλγαροι.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Началния̌т съгласен звук на думата българи/βούλγαροι.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Б или В (лат. B или V) - кое е било първо?
- Думата българи нищо не значи в нашия̌т славянски език.
- Слѣдователно, тази дума е заемка в нашия̌т език.
- Въпросът е откъдѣ сме я̨ заели.
- Според официално приетата версия:
- Първо е било Б в нѣ̋какъв етноним булгар/bulgar
с тюркски произход и с прѣдполагаемо значение "омѣшани". - Оттам лингвистиката лесно обяснява звуковитѣ промѣни
- и към нашето българи,
- и към гръцкото βούλγαροι.
- Не мисля̨, че науката за тюркскитѣ езици подкрѣпя тази версия.
По-скоро се въздържа да възрази.
- Първо е било Б в нѣ̋какъв етноним булгар/bulgar
- Според версията, която прѣдлагам и доказвам тука:
- Първо е било V в латинската дума vulgāres
с основно значение "простолюдие". - Оттук непосрѣдствено се получава гръцката форма βούλγαροι
която обстойно бѣ обсѫдена в този раздѣл. - Прѣходът от гръцкото βούλγαροι (ву́лгари) към славянското българи
сѫщо така може да бѫде обяснен.- Подробно обяснение на прѣходът от В към Б (V => B) може да се намѣри по тази прѣпратка.
- Тука само ще спомена̨, че този прѣход е регулярен.
- Той се срѣща и в други думи.
- Напримѣр и в думата (servi =>) сърби.
- Напримѣр и в думата обри, старо-славянското название на аваритѣ.
- Напримѣр и в словѣнското име Benetke на градът Венеция.
- Първо е било V в латинската дума vulgāres
- Спомнѣте си, че в срѣдата на 19-ти вѣк у нас е имало хора, които ..
- прѣходът от В към Б не ги е притѣснявал.
- Подобно на мене, и тѣ сѫ мислѣли, че нашата дума българи произлиза от гръцката дума βούλγαροι (ву́лгари).
- Тѣ обаче сѫ смѣ̋тали, че гръцката дума βούλγαροι (ву́лгари) идвала от името на рѣка Волга.
- Което, разбира се, не е вѣ̋рно.
- Вече никой не поддържа прѣдположението, че нашия̌т етноним произхођал от името на рѣката Волга.
- Забѣлѣжѣте, че повечето етноними, използвани по Нашенско, произхођат от латинския̌т език.
- Такива сѫ:
- българи, сърби, гърци, румѫнци,
- шкиптари (собствения̌т етноним на албанцитѣ).
- А изключенията сѫ:
- елини (собствения̌т етноним на гърцитѣ),
- турци (от турски),
- цигани (от гръцки),
- власи (от славянски),
- албанци и арнаути (не ми е ясна етимологията).
- (.. скрий ..) .. към началото ..
-
►►
Прѣпратки към противни мнѣния относно етимологията на етнонимът ни.
(.. покажи ги ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Прѣпратки към противни мнѣния относно етимологията на етнонимът ни.
(.. скрий ги ..)
.. към началото ..
- Етимологията на думата българи не е важен проблем за свѣтовната наука и тя не се задѫлбочава.
- Приема се без особена критика това, което дава и
Фасмер:
..Это название являлось первонач. тюрк. племенным именем, др.-тюрк. bulɣar «смешанного происхождения, метис» от bulɣamak «мешать»; см. Томашек, Zschr. österr. Gymn., 1872, 156; 1877, 683; Паули — Виссова 3, 1040; Немет, Symb. Rozwadowski 2, 219; Младенов, RES 1, 44.
- Напримѣр, в Etymologische Karte Europa - Atlas der Wahren Nahmen България е означена като Gemischtes Land.
- Христо Тодоров-Бемберски в книгата си " Името българи – история и същност " разглеђа стотина хипотези за етимологията на етнонимът българи, които той класифицира в нѣ̋колко групи. Всички тѣзи хипотези авторът ги оспорва и аз съм съгласен с него.
- Прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним изобщо не е спомена̨та от Христо Бемберски в книгата му.
- За най-вѣроятна Христо Бемберски счита слѣдната хипотеза:
- В Сѣверен Кавказ, в Кубан и по Долна Волга била разположена Старата Велика България.
- Усѣдна̨лото население на тази територия се наричали българи, което означавало грађани, дума сродна с нѣмското Bürger.
- Номадското население на тази територия се наричали хазари, дума с тюркски произход, сродна с турския̌т глагол gezmek.
- Слѣд това, казано шеговито, хазаритѣ вдигна̨ли "антибуржоазна революция", изгонили българитѣ оттам, и сами се заселили в градоветѣ.
- Както "знаем от историята", част от изгоненитѣ българи мигрирала към Балканитѣ, друга част - към Срѣдна Волга.
- И тази версия аз не мога̨ да приема̨.
- От формализъм, ще ӥ назнача̨ вѣроятност около 1%.
- На остана̨литѣ разгледани от Христо Бемберски варианти, около стотина на брой, ще им назнача̨ вѣроятност по около половин процент, ..
- ..така че за моята хипотеза, неспомената от Бемберски, ще остане около 50% вѣроятност, ..
- ..понеже това е най-вѣроятната хипотеза.
- Тюркологът Иван Добрев сѫщо се е помѫчил да даде своя̌т принос: "Етимон и апелатив на българското народностно название".
- Той започва така:
Осемтѣ най-претенциозно-убѣдителнитѣ и извѣстно-разпространенитѣ етимологии на българското народностно название българи в прѣдѣлно синтезиран вид
..
може да се видя̨т на слѣдната таблица (.. покажи я̨ ..)
- Той започва така:
Осемтѣ най-претенциозно-убѣдителнитѣ и извѣстно-разпространенитѣ етимологии на българското народностно название българи в прѣдѣлно синтезиран вид
..
може да се видя̨т на слѣдната таблица (.. скрий я̨ ..)
- Нататък можете да прослѣдите как Иван Добрев се рѣе из просторитѣ на Евразия.
- (.. скрий ги прѣпратки към противни мнѣния ..) .. към началото ..
- ◄►
(.. скрий я̨ етимологията ..)
(.. свий я̨ ..)
(.. разгъни я̨ ..)
.. към началото ..
►► 4. Българщината и пра-българщината (.. покажи я̨ пра-българщината ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 4. Българщината и пра-българщината (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Раздумка
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Раздумка
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Как искате БЮРМовцитѣ-монтешарци-сѣв.македонци да си ги поправя̨т историческитѣ митове, когато ние си ги влачим нашитѣ?
- Разводът међу България и Сѣв.Македония до голѣ̋ма степен се дължи на изневѣ̋рата на България с нѣ̋какви си там степни и волжски номади, уж наши роднини.
- Шизофренично е България да поддържа митът за пра-българитѣ в доктрината за историята си.
- Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?
По тази прѣпратка можете да се върнете и да осмислите подраздѣлът там.
- Ако сте прочели раздѣлът за прѣдпоставкитѣ, вѣроятно сте разбрали,
че ние, съврѣменнитѣ българи, по произход не сме нищо друго освѣн
балкански славяногласни християни.
-
- Нашенски славяногласни християни.
- Нашенски християнизирани славяни.
- Славяногласни християнизирани нашенци.
- Славяногласни нашенски християни.
- Християнизирани нашенски славяни.
- Християнизирани славяногласни нашенци.
- Както и да го кажете, все едно.
- Накратко: ние, съврѣменнитѣ българи, по произход
не сме нищо друго освѣн славяногласни ромеи. - А пък онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- нито сѫ били нашенци -
домъкна̨ли се били нѣ̋къдѣ от степитѣ на Евразия и дошли били отсам Дунавът, - нито сѫ били славяногласни -
не е ясно на какъв език сѫ говорѣли, - нито сѫ били християни -
не е ясно каква им е била религията.
- нито сѫ били нашенци -
-
- Етимологията на етнонимът "българи"
е четвъртата прѣдпоставка.
- Да, онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- нито сѫ били нашенци,
- нито сѫ били славяногласни като нас,
- нито сѫ били християни като нас,
- обаче и тѣ̋х като нас елинофонитѣ (гърцитѣ) сѫ ги наричали с думата българи.
- Това е просто една гръцка дума, заемка от латински в гръцки.
- С тази дума елинофонитѣ може да сѫ наричали всѣ̋какви сѣверни варвари.
- Думата варвари тука означава хора, говорещи на език, различен от гръцкия̌т.
- Нашия̌т етнос, съставен от нашенски славяногласни християни, е възприел тази гръцка дума за свой етноним.
- Да, онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- В слѣдващия̌т подраздѣл
темата за така нарѣченитѣ пра-българи ще бѫде разгледана от лингвистичен аспект.
- Тъй като езикът на така нарѣченитѣ пра-българи е неизвѣстен, там друго освѣн празни приказки нѣ̋ма как да има.
- Фикцията "Балкария" в Сѣверен Кавказ е разяснена в
специален подраздѣл.
- Разбира се, нищо общо нѣ̋мат така нарѣченитѣ "балкарци" с нас, българитѣ.
- Думата "Балкария" е била измислена едва слѣд болшевишката революция в Русия.
- Дотогава на картитѣ тази географска област в Сѣверен Кавказ била означавана като "Кабарда̀".
- Ако по Срѣдна Волга и Кама нѣ̋кога сѫ живѣли хора, наричащи се българи или наричани българи, ние, българитѣ от Балканитѣ, нѣ̋маме нищо общо с тѣ̋х.
- И името си "българи" не бива да им го даваме!
- Нѣщо повече. Нищо общо нѣ̋ма међу тѣ̋х и пра-българитѣ на Кубрат и Аспарух, одумвани в нашата лъжлива официална историческа доктрина.
- Просто това е звуково съвпадение, разяснено в специален подраздѣл.
- (.. скрий я̨ раздумката ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Как искате БЮРМовцитѣ-монтешарци-сѣв.македонци да си ги поправя̨т историческитѣ митове, когато ние си ги влачим нашитѣ?
-
►►
Лингвистични аспекти
(.. покажи ги ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Лингвистични аспекти
(.. скрий ги ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
- ►► Мой стар коментар относно езикът на така нарѣченитѣ пра-българи [2011-03-09] (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..) .. към началото ..
-
▼▼
Мой стар коментар относно езикът на така нарѣченитѣ пра-българи [2011-03-09]
(.. скрий го ..)
(.. покажи го там ..)
.. към началото ..
- Писал съм, че така нарѣченитѣ пра-българи ги нѣ̋ма в лингвистичната дѣйствителност
и лингвистиката нѣ̋ма какво да се занимава с тѣ̋х.
- По-точно, доколкото лингвистиката се занимава с езици, то нѣ̋ма данни за специфичен, с уникална идентификация пра-български език.
- В лингвистичната дѣйствителност влизат всички днешни езици, езицитѣ от близкото мина̨ло, както и езицитѣ, на които сѫ запазени стари текстове.
- Разбира се, може да се прѣдполага наличието на безброй много езици, които сѫ умрѣли, без да оставя̨т нито наслѣдник, нито текстове, и за тѣзи езици трѣ̋бва да се признае, че нищо не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
- Историята твърди, че в края̌т на 7-ми вѣк население, назоваващо се българи, прѣминало Дунавът,
заселило се на ромейска земя и основало тук държава.
- Историята иска да се идентифицира езикът на това население, но не дава никакви езикови данни.
- Лингвистиката нѣ̋ма никакви данни, с които да борави.
- Нѣ̋колко израза от видът ZENTIASOE доникъдѣ не водя̨т.
- Тривиално обяснение прѣд вид на послѣдвалото развитие би било, че това население е било славяногласно,
- макар че имената му не били съвсѣм славянски.
- Напримѣр ославянчени авари - авари наскоро стана̨ли славяни.
- Макар да говорѣли все славянски, по Нашенско "българитѣ" се отличавали от "славянитѣ" по личнитѣ си имена.
- Сравнѣте: гагаузитѣ езиково сѫ се потурчили, но сѫ си запазили българскитѣ имена, различават се от нашенскитѣ турци по личнитѣ си имена, по обичаитѣ си, [по религията] и т.н.
- Е, ако това население е било вече славяногласно, това обяснява липсата на особен пра-български език в лингвистичната дѣйствителност: такъв език по Нашенско не е идвал.
- Сега да изоставим горното тривиално обяснение и да прѣдложим друго тривиално обяснение.
- Ако е имало някакъв особен неславянски пра-български език, той би могъл да бѫде прѣдшественикът на днешния̌т албански.
- За да изкажем [тази странна хипотеза], използваме това, че нищо не знаем за историята на албанския̌т език.
- Е, ако е така - ако тази странна хипотеза е вѣ̋рна, то
- този език ще да е бил разпространен из цѣ̋лата територия на Българската държава, от сѣверна Добруджа до днешна Албания,
- той ще да е врѣ̋л е в котелът на Балканския̌т езиков съюз, бидейки постоянно негов пълноправен члѣн,
- името му ще да е било узурпирано от нашия̌т славянски език.
- Носителитѣ му ще да сѫ се отличавали с разколѣбана християнска вѣ̋ра и склонност към ереси, понеже ревностнитѣ християни систематично минавали на богослужебни езици, славянски или гръцки.
- Оцѣлѣ̋л е само на територията на днешна Албания и Косово.
- В източна България носителитѣ му поголовно приемали ислямът и прѣминавали на турски, понеже и без това не били ревностни християни.
- Дори и сега мнозинството от носителите му не са християни.
- Как Ви се струва? Фантазии, нали? Цѣ̋лата лингвистична тематика, свързана с пра-българитѣ, е фантастична.
- Да изоставим и второто тривиално обяснение и да се спрем на нетривиално, а слѣдователно още по-фантастично прѣдположение.
- Нѣ̋кои считат, че онова население е говорѣло на език, сроден с днешния̌т чувашки,
- и разпѣнено споря̨т с онѣзи, дѣто пък считат, че онова население говорѣло на език, сроден с днешния̌т осетински.
- Все ми е едно. Нѣ̋ма да различавам тѣзи двѣ хипотези.
- Ако е било така, то по Нашенско този език е изчезнал, без да остави почти никакви слѣди в лингвистичната дѣйствителност.
- Обаче сега ми се налага да наричам този неизвѣстен имагинерен фантастичен език с терминът пра-български, за да нѣ̋ма двусмислия.
- Нѣ̋кои се питат за броя̌т на населението, говорещо на пра-български,
и за съотношението му към броя̌т на славяногласното население.
- Отговарям: нѣ̋ма значение.
- Дори населението, говорещо на пра-български, да е било по-многобройно от славяногласнитѣ,
- когато в дворът на Цар Борис се е взело рѣшение за прѣминаване към Богослужение на славянски,
- то само това рѣшение би било достатъчно да прѣдизвика безслѣдното изчезване на пра-българския̌т от лингвистичната дѣйствителност.
- Примѣр от сѫщата епоха:
- Aрабоезичнитѣ мюсюлмани, прѣминали прѣз Синай в Египет, наложили езикът си на по-многобройното мѣстно население, само защото това бил езикът на новата религия.
- (.. скрий го коментарът ми от 2011-03-09 ..) (.. покажи го там ..)
- Писал съм, че така нарѣченитѣ пра-българи ги нѣ̋ма в лингвистичната дѣйствителност
и лингвистиката нѣ̋ма какво да се занимава с тѣ̋х.
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. скрий ги лингвистичнитѣ аспекти ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Кабардино-Балкария и карачаево-балкарски език
(.. покажи тука ..)
(.. разгъна̨то ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Кабардино-Балкария и карачаево-балкарски език
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
-
►►
Накратко за татаритѣ от Кабарда̀
(.. покажи тука ..)
(.. покажи там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Накратко за татаритѣ от Кабарда̀
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
.. към началото ..
Това е развѣнчаване на прѣсен мит, от врѣмето слѣд дѣянията на съвѣтскитѣ комисари по националноститѣ.
Този мит не е сѫществувал прѣз 19-ти вѣк, прѣди руската революция, понеже думата "балкарци" още не e била измислена.
Според номенклатурата, разработена от съвѣтския̌т комисариат по националноститѣ, с думата "балкарци" сѫ нарѣчени кабардинскитѣ татари. Географската област Кабарда̀ е била оформена като "Кабардино-балкарска АССР", "Кабардино-Балкария".
В сѫщност, в географската област Кабарда̀ живѣѣли черкези и татари. На кабардинскитѣ черкези комисаритѣ дали името "кабардинци", а на кабардинскитѣ татари измислили ново име "балкарци" по името на най-голѣ̋мата рѣка, течаща прѣз Кабарда̀ - рѣката Балка.
Приликата међу думитѣ "Балкария" (дума, измислена от комисаритѣ) и "Балгария" (руското произношение на България) е чиста случайност, pure coincidence.
Извод: Сега и в близкото мина̨ло нѣ̋ма и не е имало никакви българи в Сѣверен Кавказ. На по-далечното мина̨ло - на митът за "Стара Велика България" - ще се спра̨ нататък.- (.. скрий го краткото изложение за татаритѣ от Кабарда̀ ..) (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
- ◄► Међу балкарцитѣ и българитѣ нѣ̋ма нищо общо.
- ◄► Приликата међу думитѣ Балкария и Болгария е повърхностна.
- Тя е недоразумѣние.
- Прѣз 19-ти вѣк никой историк не я̨ е виђал тази прилика, понеже думата Балкария още не е била измислена.
- ◄► Caution:И още нѣщо,
- имайте прѣд вид, че по тѣзи въпроси във всички енциклопедии източницитѣ обикновено сѫ съвѣтски.
- Това сѫ въпроси, по които свѣтовната наука не демонстрира интерес.
-
►►
Прѣглед на послѣднитѣ стотина години
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Прѣглед на послѣднитѣ стотина години
(.. скрий ..)
.. към началото ..
Балкарци е измислен наскоро етноним, с който се означават кабардинскитѣ татари. Съчинен е бил по името на рѣката Балка, която тече прѣз Кабарда̀.
С други думи, прѣз съвѣтско врѣме сѫ измислили тази дума, за да означа̨т жителитѣ на Кабарда̀, които говоря̨т на къпчакски (татарски) език. Това сѫ около половината от населението на Кабарда̀. Останѫлитѣ мѣстни жители на Кабарда̀ говоря̨т на черкезки език, т.е. тѣ не сѫ татари (като балкарцитѣ), а сѫ черкези. За тѣ̋х, за кабардинскитѣ черкези, по съвѣтската номенклатура на националноститѣ е запазено названието кабардинци.
Географската област Кабарда̀ на политически жаргон още от съвѣтско врѣме се нарича Кабардино-Балкария. Сега Кабардино-Балкария е република в съставът на Руската федерация.
Сега в Кабарда̀ (т.е. в Кабардино-Балкария) живѣя̨т около 900 хиляди души, една трета от тѣ̋х - в административния̌т център град Налчик. Половината от населението сѫ кабардинци (т.е. черкези), останѫ̨литѣ сѫ руснаци и балкарци (т.е. татари).
В сѫсѣдната географска област Кара̀-ча̀й живѣе практически сѫщото население - черкези и татари. По съвѣтската номенклатура на националноститѣ карачаевскитѣ черкези сѫ си черкези, а карачаевскитѣ татари - карачаевци. Географската област Карачай на политически жаргон още от съвѣтско врѣме се нарича Карачаево-Черкезка република, която сега е друга република в съставът на Руската федерация.
Сега в Кара̀-ча̀й (т.е. в Карачаево-Черкезката република) живѣя̨т около 500 хиляди души, една четвърт от тѣ̋х - в административния̌т център град Черкеск. Татаритѣ (т.е. карачаевцитѣ) сѫ около 40%, почти толкова сѫ и руснацитѣ, и остана̨литѣ сѫ черкези.
Нашитѣ русофили искат наред с република Кабардино-Балкария и наред с Карачаево-Черкезката република (и разбира се наред с така нарѣчената република Крим), в съставът на Руската федерация да влѣзе и република България.
Затова все натам отправят взор.- (.. скрий ги послѣднитѣ стотина години ..) (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
-
►►
Екскурзия по-назад във врѣмето
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Екскурзия по-назад във врѣмето
(.. скрий ..)
.. към началото ..
За да разберем естественото състояние на нѣщата, прѣдлагам екскурзия по-назад във врѣмето - прѣди двѣста-триста години. Прѣди руското пришествие, прѣди руския̌т мечок да ги е нагазил.
Двѣте съсѣдни планински области в Сѣверен Кавказ Кабарда̀ и Кара̀-ча̀й имат еднородно население. Сѫщото население живѣе и по цѣ̋лата полоса от Кабарда̀ и Кара̀-ча̀й в Сѣверен Кавказ до Таманския̌т полуостров и Азовско море и до Черноморското крайбрѣжие.
Всички сѫ мюсюлмани.
Това население при цѣ̋лата си еднородност говори на два езика.
Единия̌т език е черкезкия̌т. Другия̌т език е татарския̌т.
Черкезкия̌т език заедно с абхазкия̌т език сами само тѣ образуват езиково сѣмейство. Черкезкия̌т език нѣ̋ма други сродни езици освѣн абхазкия̌т. Черкезкия̌т се говори сѣверно от кавказкия̌т хребет, абхазкия̌т - южно. И никъдѣ другадѣ по свѣтът нѣ̋ма сродни езици с тѣзи два езика, и тѣ понѣ̋кога се означават като западно-кавказко езиково сѣмейство. Слѣдователно, това сѣмейство е с мѣстен кавказки произход, и тѣзи езици или общия̌т им прѣдшественик сѫ се говорѣли по онѣзи мѣста от хилядолѣтия. И веднага се налага да се направи уговорката, че както сѣверно от кавказкия̌т хребет, така и южно от него се говоря̨т много други разнообразни езици от различни други езикови сѣмейства.
Татарския̌т език е един от най-разпространенитѣ в Сѣверен Кавказ и из територията на Русия и Казахстан. Това е език от тюркското езиково сѣмейство, той произлиза от старо-тюркския̌т език, говорен нѣ̋кога в Западен Сибир. Към Европа го докарват куманитѣ, т.е. това е езикът на куманитѣ. Понѣ̋кога този език се означава като къпчакски. Или пък къпчакска се нарича групата тюркски езици, към която куманския̌т (татарския̌т) принадлѣжи. Обикновено, тюркскитѣ езици, които произлизат от старо-тюркския̌т език, се разпрѣдѣлят в три групи: къпчакска (татарски, казахски, киргизки), карлукска (или чагатайска: узбекски, уйгурски) и огузка (туркменски, турски). Забѣлѣжѣте, че тѣзи три групи не обхващат всички тюркски езици (не обхващат напримѣр чувашкия̌т), а само потомството на старо-тюркския̌т език. Цѣ̋лото тюркско езиково сѣмейство прѣдставлява потомството на прѣдполагаемия̌т пра-тюркски език, който тюрколозитѣ се опитват да възстановя̨т и го правя̨т с надѣђност, близка до надѣђността на възстановката на пра-индо-европейския̌т език.
Езикът на куманитѣ (къпчакския̌т език, татарския̌т език) стана̨л имперския̌т език на западния̌т клон на Ордата и като такъв получил разпространение в Източна Европа, включително в Кабарда̀ и Кара-Чай, но сѫщо така в Крим и Кубан, по Срѣдна Волга и в Урал. Именно тогава се появил и етнонимът татари. Дотогава това си бил просто езикът на куманитѣ. Впрочем, имперския̌т език на южния̌т клон на Ордата бил чагатайския̌т, а на източния̌т - китайския̌т.
Как да е. Ясно става, че прѣди Ордата населението на Кабарда̀ и Кара-чай сѫ говорѣли най-вѣроятно на черкезки, а послѣ част от населението е мина̨ло на татарски, на имперския̌т език на Ордата.
Населението на Кабарда̀ и Кара-чай си нѣ̋мало свои истински етноними, което е съвсѣм нормално. Наричали сѫ се "планинци" на своя̌т си език. На татарски - тау̌лу̀. На турски - даалъ̀. На руски - горцы. В царска Русия мѣстното население на Кавказ било все горцы, планинци. Не сѫ обръщали внимание на езикът им.- (.. скрий я̨ екскурзията назад във врѣмето ..) (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
-
►►
Да се върнем пак в новото врѣме, във врѣмето съвѣтско
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Да се върнем пак в новото врѣме, във врѣмето съвѣтско
(.. скрий ..)
.. към началото ..
Защо разглеђам Кабарда̀ и Кара-чай заедно?
- Вече писах, че мѣстното население практически е едно и сѫщо - черкези и татари.
- Това сѫ сѫсѣдни области.
- И двѣте от юг сѫ ограничени от кавказкия̌т хребет.
- Западната граница на Кабарда̀ е с Кара-чай, а източната - със Сѣверна Осетия.
- На юг и двѣтѣ тѣзи области гранича̨т със Ставрополския̌т край на Русия.
Щом Кабарда̀ и Кара-чай сѫ в рамкитѣ на руската федерация, това обикновено значи, че мнозинството от населението вече сѫ руснаци. В Ставрополския̌т край напримѣр руснацитѣ сѫ 80%, в Кабарда̀ - 32%, в Кара-чай - 33%.
Съвѣтския̌т комисариат по националноститѣ считал за свой дълг да измисли националности и езици и названия за тѣ̋х за всичкото мѣстно население.
Можѣло е да се разработи единна книжовна норма за всичкия̌т татарски език в европейска Русия.
Но не постѫпили така, а разработили нѣ̋колко норми, които ги нарѣкли езици:- татарски (казанско-татарски, волжско-татарски),
- башкирски (в Урал),
- кримско-татарски,
- карачаево-балкарски.
- И тъй, в съвѣтско врѣме на кабардинскитѣ татари чичко Сталин им дал не само етноним - балкарцы, дал им и език - карачаево-балкарски.
- Все пак, съвѣтскитѣ бюрократи успѣли да схвана̨т, че татарския̌ език в сѫсѣднитѣ райони Кабарда̀ и Кара-чай е съвсѣм един и сѫщ.
За черкезкия̌т език в Кабарда̀ и Кара-чай сѫщо така била разработена обща книжовна норма, нарѣчена кабардино-черкезки език.
За черкезитѣ в равнината (в Кубан) била разработена друга книжовна норма - адыгейски език.
Из руската wikipedia: "В диаспоре же адыгейский и кабардино-черкесский считаются одним языком, называемый черкесским языком."
Ако на нѣ̋кого това му заприлича на практиката на Коминтернът, то да - това е сѫщата практика, но вѫтрѣ във великия̌т и могуч Съвѣтски съюз Коминтернът не важи - там сѫ си имали комисариат по националноститѣ.
Може би този комисариат е спускал директиви и на Коминтернът. Може би. Реално, Коминтернът е бил подраздѣление на комисариатът по външнитѣ работи, Коминтернът е бил подраздѣление на Коминделът. Как да е.
Та ставаше дума за балкарцитѣ. Ако ги смѣ̋тате за народ, то този народ е формиран прѣз съвѣтско врѣме. Това сѫ част от "горцитѣ" - в руската класическа литература за тѣ̋х и за другитѣ мѣстни хора в Кавказ се употрѣбявало това название - "горцы". Както е съвсѣм нормално, хората си нѣ̋мали свои истински етноними, което улеснило комисариатът по националноститѣ да им измисли етноними, както се полага.- За карачаевскитѣ татари - карачаевци.
- За карачаевскитѣ черкези - черкези.
- За кабардинскитѣ черкези - кабардинци.
- За кабардинскитѣ татари - балкарци.
- (.. скрий го врѣмето съвѣтско ..) (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
- ◄► (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Накратко за татаритѣ от Кабарда̀
(.. покажи тука ..)
(.. покажи там ..)
.. към началото ..
-
►►
Митът за България по Срѣдна Волга
(.. покажи го ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Митът за България по Срѣдна Волга
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
- ◄► Ако по Срѣдна Волга нѣ̋кога сѫ живѣли хора,
- наричащи се българи или наричани българи,
- ние, българитѣ от Балканитѣ, нѣ̋маме нищо общо с тѣ̋х.
- И името си "българи" не бива да им го даваме!
- ◄► Нѣщо повече. Нищо общо нѣ̋ма
- међу тѣ̋х и пра-българитѣ на Кубрат и Аспарух,
- одумвани в нашата лъжлива официална историческа доктрина.
- Просто звуково съвпадение. Pure coincidence.
-
►►
Пълната титла на рускитѣ царе
(.. покажи я̨ тука ..)
(.. покажи я̨ там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Пълната титла на рускитѣ царе
(.. скрий я̨ ..)
(.. покажи я̨ там ..)
.. към началото ..
Това е пълната титла на руския̌т цар Николай Павлович Романов, цар Николай Първи, бащата на Царя̌т-Освободител Александър Николаевич, Александър Втори.
Божиею поспѣшествующею милостию Мы НИКОЛАЙ Первый,
Император и Самодержец Всероссийский,
Московский, Киевский, Владимирский, Новгородский,
Царь Казанский, Царь Астраханский,
Царь Польский, Царь Сибирский, Царь Херсониса-Таврическаго,
Государь Псковский и Великий Князь Смоленский, Литовский, Волынский, Подольский и Финляндский,
Князь ..
Эстляндский, Лифляндский, Курляндский и Семигальский, Самогитский, Бѣлостокский, Корельский,
Тверский, Югорский, Пермский, Вятский,
Болгарский и иных;
Государь и Великий Князь Новагорода Низовския земли, Черниговский, Рязанский, Полотский, Ростовский, Ярославский, Бѣлозерский, Удорский, Обдорский, Кондийский, Витебский, Мстиславский и всея Сѣверныя стороны.
Повелитель и Государь
Иверския, Карталинския, Грузинския и Кабардинския земли,
и Армянския Области;
Черкасских и Горских Князей и иных.
Наслѣдный Государь и Обладатель; Наслѣдник Норвежский, Герцог Шлезвиг-Голстинский, Стормарнский, Дитмарский и Ольденбургский
и прочая, и прочая, и прочая.
Тази титла е засвидѣтелствана прѣз 1828 по повод на присъединяването на част от Армения - в сѫщност територията на днешната независима държава Армения - към Руската империя.
Не само старинния̌т език на титлата показва, че тя е била редовно използвана и допълвана прѣз прѣдишния̌т 17-ти вѣк.
Това слѣдва да е най-сигурния̌т източник за историята земитѣ по рѣката Волга и међу Волга и планината Урал, а не писанията и измислицитѣ на дворцови историци от 19-ти вѣк.- (.. скрий я̨ титлата на рускитѣ царе ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
-
►►
Анализ на пълната титла на рускитѣ царе
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Анализ на пълната титла на рускитѣ царе
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Знаѣл ли e Царя̌т (Николай Първи) всичкитѣ градове и страни, споменати в дългата му титла?
- Не, разбира се.
- Имало ли е срѣд приближенитѣ на царя̌т човѣк, който да е знаѣл всичкитѣ градове и страни, споменати в дългата царска титла?
- Едва ли.
- Колко души в Русия сѫ знаѣли всичкитѣ градове и страни, споменати в дългата царска титла?
- Най-вѣроятно, по-малко от пет.
- Сега има интернет, Google, wikipedia, Яndex - при желание всѣки би могъл да научи какво означава всѣки елемент от тази дълга титла.
- Но прѣди 30 години това не бѣше възможно.
- Трѣ̋бваше човѣк да отиде в Народната библиотека Кирил и Методий и да потѫрси в нѣ̋коя голѣ̋ма енциклопедия, напримѣр Большая Советская Энциклопедия или Encyclopaedia Britannica.
- Дългата титла на руския̌т цар има много елементи,
като всѣки елемент си има степен и обхват. - Един елемент на титлата може да обхваща страна или град.
- За обхватът на един елемент може да се сѫди по обхватитѣ на другитѣ елементи.
- Напримѣр, Московский, Владимирский и Новгородский сѫ успоредни обхвати.
- В частност, обхватът Болгарский е сѫсѣден на Казанский, Пермский, Вятский, Астраханский и Нижне-Новгородский.
- Болгарский е обхват на град.
- Елементитѣ на титлата мога̨т да се класифицират по степен.
- Висша степен: Царь, Самодержец, Император.
Всероссийский, Московский, Казанский, Астраханский, Польский, Сибирский, .. - Срѣдна степен: Великий Князь.
Смоленский, Литовский, Волынский, Подольский, Финляндский, Нижне-Новгородский, Ростовский, Ярославский, .. - Ниска степен: Князь.
Тверский, Пермский, Вятский, Болгарский, Бѣлостокский, .. - Неопрѣдѣлена степен: Наслѣдный Государь, Обладатель, Повелитель.
Разни райони на Кавказ сѫ упоменати.
- Висша степен: Царь, Самодержец, Император.
- Казан и Астрахан сѫ сѣверната и южната столица на Ордата, на западния̌т ӥ клон.
- Източния̌т клон на Ордата - това е Китай.
- Китай сѫщо така исторически има двѣ столици - сѣверна и южна: Пекин и Нанкин.
- За руския̌т цар наслѣдството на Ордата е особено важно и той го цѣни.
- Обявил се е за Казански и Астрахански цар.
- Прѣз 19-ти вѣк едва ли нѣ̋кои е оспорвал това.
- Важни царски титли сѫ и таврическата, и сибирската - все наслѣдство от Ордата.
- (.. скрий го анализът на титлата ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- Знаѣл ли e Царя̌т (Николай Първи) всичкитѣ градове и страни, споменати в дългата му титла?
-
►►
Руския̌т цар е и "Князь Болгарский"
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Руския̌т цар е и "Князь Болгарский"
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Off-topic/Отклонение:
- В срѣдитѣ на българската псевдо-интелигенция понѣ̋кога се задава въпросът защо Русия не била освободила България по-рано, напримѣр по врѣмето, когато сѫ били освободени гърцитѣ и сърбитѣ.
- Отговорът е: никой в Русия не е подозирал за сѫществуването на славяногласни християни нарѣчени българи в земитѣ южно от Дунавът.
- Военната кампания на Дибич Забалкански прѣз 1828-29 се натъква на такова население - славяногласни задунайски християни, нарѣчени българи.
- Юрий Венелин (Георги Гуца) пѫтува срѣд българитѣ, изучава ги и публикува книги в Русия.
Първата му книга е от 1829. Той умира прѣз 1839. - Русия губи Кримската война (1853-1856).
- Войната 1877-78 е нѣщо като реванш за Русия.
- Вниманието ни е съсрѣдоточено на титлата Князь Болгарский, къдѣ другадѣ.
- Нѣ̋кои от титлитѣ се отнасят за страни и региони:
- Князь .. Финляндский, .. Эстляндский (съвр. Естония), Лифляндский (съвр. Латвия), Курляндский (част от Латвия), Семигальский (част от Латвия), Самогитский (съвр. Литва), Корельский, .. Югорский ..
- Повечето се отнасят до градове:
- Москва, Киев, Владимир, Новгород,
- Казан, Астрахан, Херсон,
- Псков, Смоленск, Подолск, ..
- Тверь, Пермь, Вятка,
- Болгар, Нижний Новгород,
- Чернигов, Рязан, По̀лоцк, Ростов, Ярославл, ..
- Просто княз е една от нискитѣ по ранг титли на руския̌т цар.
- Титлата, свързана с Нижний Новгород, напримѣр, е велик княз.
- А пък титлитѣ, свързани с Казан и Астрахан, сѫ цар.
- Има защо.
- Оттам руския̌т цар се води наслѣдник на Чингиз хан.
- Нѣ̋кои от титлитѣ се отнасят за страни и региони:
- И тъй, руския̌т цар е и "Князь Болгарский".
- Да обърнем допълнително внимание на тази титла.
- Подчертал съм я̨ в bold.
- Още наблюдения и твърдения, свързани с нея̨.
- Прѣдишнитѣ двѣ титли сѫ "Князь Вятский" и "Князь Пермский".
- И двата града Вятка и Перм сѫ нагорѣ в порѣчието на рѣка Кама.
- Кама е най-голѣмия̌т приток на рѣка Волга.
- Тя е лѣ̋в приток на Волга и тече от планината Урал.
- Влива се във Волга на около 60 км южно от град Казан.
- Вятка е рѣка, но е и град, който все още носи болшевишкото си име Киров.
- Разположен е на около 900 км сѣвероизточно от Москва и на около 300 км от Казан.
- Перм е град с население около милион, разположен на рѣка Кама,
- на около 500 км от Казан нагорѣ по течението на Кама.
- Прѣдишната титла е "Князь Юго̀рский".
- Югра̀ е наименование, използвано за сѣвернитѣ части на планината Урал.
- Слѣдващата титла е "Государь и Великий Князь" на Нижний Новгород.
- Сега това е град голѣ̋м, колкото София.
- Разположен на изток от Москва, при вливането на рѣка Ока във Волга.
- Приблизително по срѣдата на пѫтя̌т међу Москва и Казан.
- И тъй, какво може да значи "Князь Болгарский".
- Болгар е град, разположен на лѣвия̌т брѣ̋г на Волга,
- на стотина километра южно от Казан.
- Сега това е малко селище, но в околността има археологически находки.
- По-голѣ̋мата част от дрѣвния̌т град е на дъното на язовир.
- Дълго врѣме този град е носил и руското име Спасск.
- Разбрахте ли какво значи "Князь Болгарский" в пълната титла на руския̌т цар Николай Първи?
- Титла с ниска степен на важност.
- По-ниско от Цар и от Велик Княз.
- Отнася се за нѣ̋какъв нѣ̋когашен град с име Болгар, разположен на рѣка Волга близо до устието на рѣка Кама.
- С Балканитѣ нѣ̋ма нищо общо.
- Нито с районът на Кавказ.
- Off-topic/Отклонение:
- Пълната титла на рускитѣ царе
завършва с изразът
и прочая, и прочая, и прочая.
- Може би маловажни елементи сѫ били изпусна̨ти прѣз 1828.
- На 1877-04-12, в
Манифестът за обявяване на войната,
е използвана силно съкратена форма на царската титла.
БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ
и прочая, и прочая, и прочая.
- Много елементи от пълната титла, уточняващи на кои градове Царя̌т е княз, сѫ изпусна̨ти като маловажни.
- Пълната титла на рускитѣ царе
завършва с изразът
- (.. скрий го князът болгарский ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- Off-topic/Отклонение:
-
►►
Правдива история на Срѣдното Поволжие
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Правдива история на Срѣдното Поволжие
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Сѣвернитѣ територии и на Евразия, и на Америка, в мина̨лото, пък и сега, сѫ рѣ̋дко населени.
- Част от населението е номадско.
- Мигрира заради сезонитѣ.
- При рѣхаво или мигриращо население може да се случи дадена територия изцѣ̋ло да смѣни населението си.
- Ако населението на сѣвернитѣ територии е от европеидната раса, значи че прѣз послѣднитѣ хилядолѣтия е приело мигранти от юг.
- Волга е била и важен търговски пѫт от Сѣверо-източна Европа до Каспийско море, а оттам до Персия, Месопотамия и Константинопол.
- Дрѣвнитѣ търговци сѫ пазѣли географскитѣ свѣдения като търговски тайни.
- Сега може да ни учудва колко изкривена е била прѣдставата на дрѣвнитѣ хора за географията.
- Обаче тѣзи от дрѣвнитѣ хора, които сѫ имали точна прѣдстава, сѫ пазѣли търговска тайна и не сѣ оповѣстявали свѣденията си публично.
- Кама е голѣ̋ма рѣка, най-голѣмия̌т приток на най-голѣ̋мата рѣка в Европа.
- Порѣчието на Кама, както и другитѣ околни територии, в дрѣвността сѫ били покрити с гори.
- Това е било територия на ловци, територия за лов.
- Обект на ловцитѣ били звѣрчета, именувани на турски самури, на руски соболи, а на английски sables.
- Кожитѣ на тѣзи звѣрчета били много цѣнени.
- При устието на Кама, на лѣвия̌т брѣ̋г на Волга, възникна̨ло селище.
- От това селище се въртѣ̋ла търговията със самурени кожи.
- В селището работѣли и много майстори кожари.
- Самуренитѣ кожуси и другитѣ кожени издѣлия били много тѫрсени по свѣтът.
- Жителитѣ на градът се замогна̨ли.
- Градът се разрасна̨л.
- Името на градът било Булгар или Болгар.
- Името идвало или от името на онова звѣрче с цѣнна кожа, или от друго нѣ̋какво звѣрче, или от нѣщо от кожарския̌т занаят.
- Името се прочуло по свѣтът заради самуренитѣ кожуси и другитѣ кожени издѣлия, произвеђани там.
- Толкова се прочуло, че до 19-ти вѣк изразът "Князь Болгарский" присѫтствал в пълната титла на рускитѣ царе.
- Езиковѣдски аспекти и миграции.
- В крайния̌т сѣвероизток на Европа се говори език-изолат - ненецки или самоѣдски, който не прилича на никой друг език и сам образува езиково сѣмейство.
- Друг език-изолат е езикът на баскитѣ, който се говори от двѣтѣ страни на Пиренеитѣ покрай Бискайския̌т залив.
- За тѣзи два езика не може да се каже, че отнѣ̋къдѣ другадѣ сѫ дошли, че сѫ донесени от скорошни мигранти.
- Поне прѣди три хилядолѣтия, а може би доста по-рано, в Сѣверна Европа - Сѣверо-западна Евразия, мигранти от юг сѫ занесли езици от угро-финското сѣмейство.
- Фински, естонски, мордовски, удмуртски, марийски, коми, сами, хантийски, мансийски, ..
- Вѣроятно тѣзи мигранти сѫ занесли на сѣвер и гени на европеидната раса.
- Според нѣ̋кои езиковѣди, самоѣдския̌т език сѫщо се родѣе с угро-финското езиково сѣмейство, за да образуват сѣмейството на уралскитѣ езици.
- Ако е така, то излиза, че всички извѣстни езици, говорени сега в Сѣверна Европа, сѫ били занесени натам от юг.
- Два индоевропейски езика имат сега господстващо положение в Сѣверна Европа.
- Скандинавския̌т език от германската езикова група мигрира на сѣвер прѣди малко повече от двѣ хилядолѣтия.
- Руския̌т език от славянската група се е разширил на сѣвер прѣз послѣдното хилядолѣтие.
- Сега едва ли има жител на територията на руската федерация, който да не владѣе руски език.
- И стигна̨хме до най-интересното. Два езика от тюркското езиково сѣмейство.
- Съврѣменнитѣ названия на тѣзи езици сѫ чувашки и татарски.
- Според лингвистичната класификация, двата езика сѫ огурски (чувашкия̌т) и къпчакски (татарския̌т).
- Чувашкия̌т език е единствения̌т засвидѣтелстван и извѣстен прѣдставител на огурската група на тюркското езиково сѣмейство.
- Татарския̌т език е езикът на куманитѣ. Той е "баш-тюркски" език.
- Нѣ̋ма взаимна разбираемост међу двата езика.
- Чувашитѣ сѫ потомствени християни, а татаритѣ - мюсюлмани.
- Чувашки език (огурско-тюркски) се говори само по Срѣдна Волга,
- а татарски (къпчакски) - на много мѣста из Евразия.
- Естествено е в басейнът на Срѣдна Волга и из порѣчието на Кама да се говоря̨т угро-фински езици.
- Двата тюркски езика - чувашки и татарски - сѫ изключение.
- Тѣ сѫ били занесени натам сравнително наскоро - прѣз послѣднитѣ двѣ хилядолѣтия.
- Тѣ сѫ били занесени натам поотдѣлно и в различно врѣме.
- В крайния̌т сѣвероизток на Европа се говори език-изолат - ненецки или самоѣдски, който не прилича на никой друг език и сам образува езиково сѣмейство.
- (.. скрий я̨ правдивата история ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- Сѣвернитѣ територии и на Евразия, и на Америка, в мина̨лото, пък и сега, сѫ рѣ̋дко населени.
-
►►
Поява на митът за България по Срѣдна Волга
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Поява на митът за България по Срѣдна Волга
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат,
не се е прихвана̨л в Русия, нито срѣд чувашитѣ, нито срѣд татаритѣ.
- За татаритѣ си е донѣ̋къдѣ ясно - тѣ говоря̨т на имперския̌т език на Ордата.
- Това е езикът на куманитѣ.
- Проблемът е там, че той е бил занесен натам отпрѣди Ордата.
- Вѣроятно той е бил занесен натам в пакет с ислямът.
- За чувашитѣ се прѣдпочита друг исторически разказ.
- Нѣ̋какъв народ или племе сабири или савири, уж христианизирани още по врѣмето, когато живѣѣли в Сѣверен Кавказ, в Дагестан, бѣ̋гайки от насилствената ислямизация, се прѣселили по Срѣдна Волга, и те занесли там огурско-тюркския̌т език.
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат,
е измислица на руски историци от началото на 19-ти вѣк.
- Тѣ знаѣли, че пълната титла на рускитѣ царе съдържа изразът "Князь Болгарский".
- Рускитѣ историци намѣрили срѣд ромейскитѣ лѣтописи двѣ свѣдения.
- От патриарх Никифор и от Теофан Изповѣдник.
- И двамата родени стотина години слѣд прѣдполагаемия̌т хан Кубрат.
- Единия̌т вѣроятно е прѣписвал от другия̌т.
- На гръцки бил употрѣбен изразът "Стара Велика България" ("Παλaι̃α Mεγάλη Βουlγaρία").
- Тогава нѣ̋мало кой да съобрази, че гръцката дума "Βούlγaροι" се ползвала да се означават всѣ̋какви сѣверни варвари.
- По врѣмето на патриарх Никифор и от Теофан Изповѣдник вече имало България (Βουlγaρία) в Подунавието (в Парѝстрио, εν Παρίστριω).
- И тази България в Подунавието била по-близо, и затова онази оттатък морето била "Велика" ("Mεγάλη").
- И онази България оттатък морето била стара - вече я̨ нѣ̋мало.
- Та затова "Стара Велика България" ("Παλaι̃α Mεγάλη Βουlγaρία").
- В началото на 19-ти вѣк никой не е оспорвал на руския̌т цар правото му над титлата "Князь Болгарский".
- Руската империя наскоро била завоювала обширни територия в Сѣверен Кавказ.
- Рускитѣ историци подмазвачи се надѣ̋вали, че с митът за хан Кубрат и за синът му Котраг подсигуряват наслѣдствени права на руския̌т цар върху територията на "Стара Велика България".
- Това се крѣпи само върху звуковата прилика међу името на градът Болгар и думата Болгария в руски правопис.
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат,
се поддържа само от маргинални крѫгове по Срѣдна Волга.
- Да, може би жителитѣ на град Болгар първоначално сѫ оказали отпор на Ордата.
- Но впослѣдствие това там си е стана̨ло територия на Ордата.
- Градът Болгар западна̨л за смѣтка на град Казан, който стана̨л сѣверната столица на западния̌т клон на Ордата.
- (.. скрий я̨ появата на митът на титлата ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат,
не се е прихвана̨л в Русия, нито срѣд чувашитѣ, нито срѣд татаритѣ.
-
►►
Как този мит стига до истинската България
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Как този мит стига до истинската България
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат, може да не се е прихвана̨л в Русия - нито срѣд чувашитѣ, нито срѣд татаритѣ, обаче се е прихвана̨л в истинската България, в нашата България.
- Трудоветѣ на рускитѣ историци подмазвачи, които искали само да докажа̨т нѣ̋какво наслѣдствено право на руския̌т цар към териториитѣ в Сѣверен Кавказ по линията на хановетѣ Кубрат и Котраг, били прочетени и харесани от българския̌т учен Марин Дринов.
- По онова врѣме със систематизацията на българската история тъкмо се бил заел чешкия̌т учен Константин Иречек.
- Марин Дринов запознал Константин Иречек с трудоветѣ на рускитѣ историци подмазвачи за "Стара Велика България".
- Марин Дринов даже посѣтил Константин Иречек във Виена или Прага, за да му прѣвеђа, понеже Иречек не разбирал руски.
- И така се родил митът за пра-българитѣ, който влѣ̋зъл в официалната българска историческа доктрина.
- Оттогава насетнѣ този мит е разработван и разкрасяван от поколѣния казионни български историци.
- Нѣ̋кои измислици сѫ оттеглени като несъстоятелни, напримѣр баснята за снопът пръчки.
- Но повечето измислици твърдо си стоя̨т.
- Дори годината 681 стоѣше на гербът на България по нѣ̋кое врѣме.
- (.. скрий как този мит стига до България анализът на титлата ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- ◄► Caution/Disclaimer.
- Каквото и да пиша̨ в този подраздѣл за Волжска България,
- каквото и да пише по темата из разни учебници по история,
- това нѣ̋ма връзка с нашата България.
- ◄► (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ◄► Ако по Срѣдна Волга нѣ̋кога сѫ живѣли хора,
-
►►
Продължение на раздумката
(.. покажи го ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Продължение на раздумката
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
-
►►
Първо си я̨ припомнѣте раздумката
(.. покажи я̨ там ..)
(.. покажи я̨ тука накратко ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Първо си я̨ припомнѣте раздумката
(.. скрий я̨ оттука ..)
(.. покажи я̨ там ..)
.. към началото ..
- Припомнѣте си кoe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът.
- Важно е да се разбере истинската
етимология на етнонимът "българи".
- Да, онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- нито сѫ били нашенци,
- нито сѫ били славяногласни като нас,
- нито сѫ били християни като нас,
- обаче и тѣ̋х като нас елинофонитѣ (гърцитѣ) сѫ ги наричали с думата българи.
- Това е просто една гръцка дума, заемка от латински в гръцки.
- С тази дума елинофонитѣ може да сѫ наричали всѣ̋какви сѣверни варвари.
- Думата варвари тука означава хора, говорещи на език, различен от гръцкия̌т.
- Нашия̌т етнос, съставен от нашенски славяногласни християни, е възприел тази гръцка дума за свой етноним.
- Да, онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- Ние, съврѣменнитѣ българи, по произход не сме нищо друго освѣн балкански славяногласни християни.
- Или накратко: ние, съврѣменнитѣ българи, по произход не сме нищо друго освѣн славяногласни ромеи.
- А онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина, не сѫ били като нас.
- Разбира се, нищо общо нѣ̋мат така нарѣченитѣ "балкарци" с нас, българитѣ.
- Думата "Балкария" е била измислена едва слѣд болшевишката революция в Русия.
- Дотогава на картитѣ тази географска област в Сѣверен Кавказ била означавана като "Кабарда̀".
- Фикцията "Балкария" в Сѣверен Кавказ е разяснена в специален подраздѣл.
- Ако по Срѣдна Волга и Кама нѣ̋кога сѫ живѣли хора, наричащи се българи или наричани българи, ние, българитѣ от Балканитѣ, нѣ̋маме нищо общо с тѣ̋х.
- И името си "българи" не бива да им го даваме!
- Нѣщо повече. Нищо общо нѣ̋ма међу тѣ̋х и пра-българитѣ на Кубрат и Аспарух, одумвани в нашата лъжлива официална историческа доктрина.
- Просто това е звуково съвпадение, разяснено в специален подраздѣл.
- (.. скрий го припомнянето на раздумката ..) (.. скрий го продължението на раздумката ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
-
►►
Ако не знаем какво не знаем, значи нищо нищо не знаем
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Ако не знаем какво не знаем, значи нищо нищо не знаем
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- (.. скрий я̨ прѣдставата за неизвѣстното ..) (.. скрий го продължението на раздумката ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- ◄► В
слѣдващия̌т подраздѣл
се обсѫђа
- ролята на Русия за оформянето на
- официалната българска историческа доктрина.
- Отговор в аванс: ролята на Русия е никаква.
- ◄► Опит за повърхностна сводка на алтернативитѣ
- на официалната българска историческа доктрина
- се прави в слѣдващ подраздѣл.
- ◄► (.. скрий го продължението на раздумката ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Първо си я̨ припомнѣте раздумката
(.. покажи я̨ там ..)
(.. покажи я̨ тука накратко ..)
.. към началото ..
-
►►
Приносът на Русия за официалната българска историческа доктрина
(.. покажи ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Приносът на Русия за официалната българска историческа доктрина
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
.. към началото ..
- ◄►
- ◄►
- ◄►
Ето как Русия още от 1842 г. излъга, че прабългаритѣ на Аспарух били една орда хора
< Мой коментар към статията по горната прѣпратка
Научих от Вас как българския̌т прѣвод на Манасиевата хроника е влѣ̋зъл в обръщение - благодарение на руския̌т историк А.Д.Чертков.
В историята на Паисий, както и в ползванитѣ от Паисий източници, не се споменават Кубрат и Аспарух.
Моля̨ за разяснение. Как и кога историцитѣ от 19-ти вѣк - българскитѣ, рускитѣ и западно-европейскитѣ, научават за Кубрат и Аспарух?
Впрочем, самия̌т А.Д.Чертков знаѣл ли е за тѣх, за Кубрат и Аспарух? Ако не е знаѣл, то заглавието на публикацията е подвеђащо: "Ето как Русия още от 1842 г. излъга, че прабългаритѣ на Аспарух били една орда хора".
Във всѣки случай, подвеђащ е намекът, че Русия имала нѣ̋какво мнѣние по въпросът и това било мнѣнието на Чертков. Разберѣте - на Русия не ӥ пука за България и за българитѣ. - ◄►
- ◄► (.. скрий го подраздѣлът ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Напъни за алтернативи на официалната българска историческа доктрина
(.. покажи ги ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Напъни за алтернативи на официалната българска историческа доктрина
(.. скрий ги ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. скрий ги алтернативитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Хан Аспарух край Босфора̌: Иванчо дума Марийки
(.. покажи тука ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
◄► (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото .. -
▼▼
Хан Аспарух край Босфора̌: Иванчо дума Марийки
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
Иванчо дума Марийки:
Хан Аспарух да бѣше отишъл малко по̀ на запад!
Сега щѣ̋хме да сме истински европейци и нѣ̋маше да попаднем под турско робство!
Иванчо е отличник по история и я̨ знае пѣсента "Край Босфора̌ шум се вдига".
Марийка е отличничка по математика.
Марийка дума Иванчу:
Ех, Иванчо, къдѣто и да бѣше отишъл хан Аспарух,
тука по Нашенско пак щѣ̋ха̨ да живѣя̨т хора
и това пак щѣ̋хме да сме ние.
А ти, Иванчо, сѫщата пѣсен щѣше да пѣеш.
(.. скрий какво си думат Марийка и Иванчо ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
►► 5. Събрано оттук-оттам (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 5. Събрано оттук-оттам (.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)
Най-напрѣд вижте тук принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото.►► 5.1. По слѣдитѣ на митохондриалната ми ДНК (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.1. По слѣдитѣ на митохондриалната ми ДНК (.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
Мислено ще се връщам назад към прѣдцитѣ си примѣрно до врѣмето, когато сѫ били родени Методий и Кирил, Светитѣ братя от Солун, т.е. до около началото на девети вѣк, AD 800.
- Аз, Христо, съм българин, християнин, и за мене ро̀ден ми е нашия̌т език, който лингвиститѣ класифицират като славянски.
- Майка ми Иванка, Бог да я̨ прости, бѣше християнка и друг език, освѣн нашия̌т славянски език, не знаѣше.
Митохондриалната си ДНК съм наслѣдил от нея̨. - Нейната майка, баба ми Марийка, Бог да я̨ прости, бѣше християнка и друг език, освѣн нашия̌т славянски език, не знаѣше.
Митохондриалната си ДНК съм наслѣдил от нея̨. - Нейната майка, моята прабаба, всички я̨ споменаваха̨ като Буля Иваница, което ще рѣче Госпожа Иванова или Mrs. John.
Тя била християнка и друг език, освѣн нашия̌т славянски език, не знаѣла.
Митохондриалната си ДНК съм наслѣдил от нея̨. - Ако мога да продължа̨ по слѣдите на митохондриалната си ДНК назад във врѣмето докъм 800AD,
бих могъл да стигна̨ до пра-пра-баба си Славка (с около 50 прѣдставки "пра-"), за която ми се ще по-подробно да разкажа̨.
Тя била родена нѣ̋къдѣ в Аварско, по Срѣдния̌т Дунав, и ро̀ден за нея̨ бил нашия̌т славянски език. С посрѣдничеството на агенция за намиране на работа в чужбина, баба ми Славка, още на млади години, си намѣрила работа като бавачка-гувернантка нѣ̋къдѣ по Нашенско, по Румелийско. Стопанинът-ромѣй взел да я̨ заглеђа и коконата-ромѣйка бързо-бързо уредила да я̨ задоми. Баба ми Славка най-напрѣд мина̨ла прѣз купелът и приела Свето Кръщение, а послѣ мина̨ла под венчило с калфа-ромѣйче, за когото коконата я̨ сватосала – пра-пра-дѣ̋до ми Христо (с около 50 прѣдставки "пра-").
►► 5.2. По слѣдитѣ на моята Y-хромозома (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.2. По слѣдитѣ на моята Y-хромозома (.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
Мислено ще се връщам назад към прѣдцитѣ си примѣрно до врѣмето, когато сѫ били родени Методий и Кирил, Светитѣ братя от Солун, т.е. до около началото на девети вѣк, AD 800.
- Аз, Христо, съм българин, християнин.
- Баща ми, Бог да го прости, бѣше българин и християнин.
От него съм наслѣдил свoята Y-хромозома. - Баща му, моя̌т дѣ̋до, Бог да го прости, бѣше българин и християнин.
От него съм наслѣдил свoята Y-хромозома. - Баща му, моя̌т пра-дѣ̋до, Бог да го прости, бил българин и християнин.
От него съм наслѣдил свoята Y-хромозома. - Ако мога да продължа̨ по следитѣ на свoята Y-хромозома във врѣмето до към 800AD, бих могъл да стигна̨ до пра-пра-дѣ̋до си Курти (с около 50 прѣдставки "пра-"),
за когото ми се ще по-подробно да разкажа̨.
Дѣ̋до ми Курти бил родом българин. Сега не знаем какъв е бил родния̌т му език. Стотина години прѣди това, родът на дѣ̋да ми Куртя бил дошъл по Нашенско нѣ̋къдѣ откъм отвъд Дунавът и си прѣмѣстил държавата тук.
Задомил се дѣ̋до ми Курти за ромѣйка-християнка, която той си харесал, когато българската армия гастролирала нѣ̋къдѣ на юг от Балкана из Тракия, тогава наричана още и Македония. Харесал си я̨ дѣ̋до ми Курти баба ми Тамара, ромѣйка-македонка от Тракия, харесал си я̨ и си я̨ отнесъл.
На стари години му се наложило на дѣ̋да ми Куртя да приеме и християнството, защото владѣтеля̌т, Светия̌т ни Цар Борис, така заповѣ̋дал. А пък синът на Цар Борис, великия̌т наш Цар Симеон Първи, си бил християнин и половин ромѣй.
Щѣ̋ло му се на Цар Симеон в самия̌т Цариград цѣ̋л ромѣй да стане и много люде погинали заради този мерак на Симеона Царя. Повечето синове на дѣ̋да ми Куртя били изклани при Ахелой, но моя̌т пра-дѣ̋до с 49 прѣдставки "пра-" оцѣлѣ̋л. Той също бил българин и християнин.
От него съм наслѣдил свoята Y-хромозома.
►► 5.3. Међу Y-хромозомата и митохондриалната ДНК (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.3. Међу Y-хромозомата и митохондриалната ДНК (.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
- Да разгледаме всички мои прѣдци, които сѫ живѣли в началото на девети вѣк. Заради браковете међу далечни роднини прѣз измина̨литѣ вѣкове оттогава, можем да редуцираме тѣхния̌т брой до около стотина души, от дѣ̋до ми Курти до баба ми Славка.
- Привърженицитѣ на теорията за славянския̌т произход на българитѣ сѫ хора, вкопчили се в политѣ на баба ми Славка.
- Привърженицитѣ на теорията за азиатски (тюркски или ирански) произход на българитѣ сѫ хора, втренчили се в потуритѣ на дѣ̋да ми Куртя.
- И еднитѣ, и другитѣ не обръщат внимание на стотината души, наредени међу тѣ̋х,
- от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара:
- ромѣй до ромѣйка, ромѣйка до ромѣй.
- И все християни.
- Именно автохтонната теза не прѣнебрѣгва тѣзи хора.
(.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
- Извод първи. От памтивѣка по Нашенско сѫ живѣли мои прѣдци.
- Извод втори. От памтивѣка по Нашенско сѫ живѣли мои цивилизовани прѣдци, носители на европейската култура.
- Извод трети. Още от Апостолски врѣмена по Нашенско сѫ живѣли мои прѣдци - християни.
►► 5.4. Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.4. Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк, от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара (.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
(.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
- Писал съм:
- Привърженицитѣ на теорията за славянския̌т произход на българитѣ сѫ хора, вкопчили се в политѣ на баба ми Славка.
- Привърженицитѣ на теорията за азиатски (тюркски или ирански) произход на българитѣ сѫ хора, втренчили се в потуритѣ на дѣ̋да ми Куртя.
- И еднитѣ, и другитѣ не обръщат внимание на стотината души, наредени међу тѣ̋х,
- от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара:
- ромѣй до ромѣйка, ромѣйка до ромѣй.
- И все християни.
- Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк, от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара.
Боже на духоветѣ и на всѣ̋ка плът, Който стѫпка смъртта, съсипа дявола̌ и подари живот на Твоя̌т свѣ̋т!
Сам Ти, Господи, упокой душитѣ на починалитѣ Твои рабиХристо Славка Васил Стефанкa Серафим Анастасия(Сийка) Йордан Савка(Савина) Иван Христина Гаврил Евгения Андон Юлия Атанас Николина Евтим Варвара Григор Климентина Трифон Катерина Харалампи Александра Евстати(Стати) Минка Тодор Ангелина Герасим Параскева Алекси Димитрина Яков Елисавета Захари Захарина Аврам Наталия Лазар Мария Георги Магда Кирил Ана Коста Павлина Сотир Петрана Панайот Яна Петър Елена Павел Ирина Апостол Гергана Дамян Зоя Илия Дафина Александър Лидия Симеон Дора Ставри Евдокия Параскев Агата Димитър Аксиния Нестор Атанаска Ангел Донка Михаил Иванка(Йоана) Рангел Татяна Рафаил Йорданка Минчо(Мина) Силвана Матей Василка Климент Лазарина Андрей Ева Сава Райна Спиро София Игнат Стилияна Анастас Теофана Наум Марта Стефан Костадинка Стамат Илияна Курти Тамарав мѣ̋сто свѣтло, в мѣ̋сто злачно, в мѣ̋сто прохладно,
къдѣто нѣ̋ма никаква болка, скръб и въздишка.
Всѣ̋ко съгрѣшение, което сѫ сторили
с думи, или дѣло, или мисъл,
прости, като благ и човѣколюбив Бог,
тъй като нѣ̋ма човѣк, който да живѣе и да не съгрѣши.
Един Ти, Господи, си без грѣ̋х:
Твоята правда е правда вѣчна, и
Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението,
животът и покоя̌т на починалитѣ Твои раби,
Христе Боже наш, и затова
на Тебе отдаваме слава
с безначалния̌т Твой Отец и
прѣсветия̌т, благ и животворящ Твой Дух,
сeга и всѣ̋кога и въ вѣки вѣков.
Амин.
►► 5.5. Заключителна бѣлѣжка и два въпроса за прѣпитване (.. покажи ги тука ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.5. Заключителна бѣлѣжка и два въпроса за прѣпитване (.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
-
Писал съм:
- Привърженицитѣ на теорията за славянския̌т произход на българитѣ сѫ хора, вкопчили се в политѣ на баба ми Славка.
- Привърженицитѣ на теорията за азиатски (тюркски или ирански) произход на българитѣ сѫ хора, втренчили се в потуритѣ на дѣ̋да ми Куртя.
- И еднитѣ, и другитѣ не обръщат внимание на стотината души, наредени међу тѣ̋х,
- от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара:
- ромѣй до ромѣйка, ромѣйка до ромѣй.
- И все християни.
-
Писал съм:
Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк, от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара.
- Заключителна бѣлѣжка по този повод:
- Заедно с мене, сестра ми и родата, днес по свѣтът живѣя̨т около милион потомци на изброенитѣ мои прѣдци от 9-ти вѣк. Те сѫ мои братовчеди, далечни или близки.
- От тѣ̋х, 65% сега сѫ турци, 10% сѫ българи, 10% сѫ гърци, 10% сѫ румънци. Остана̨литѣ 5% сѫ най-различни: араби, сърби, унгарци, италианци, ..
- {Q} Първи въпрос за прѣпитване: Какви сѫ били родом Светите Солунски братя Методий и Кирил и откъдѣ сѫ научили славянския̌т език?
- {A} Отговор: Ромѣи-християни сѫ били. Славянски език сѫ научили от бавачката си, която ще да е била землячка и колежка на баба ми Славка.
- {Q} Втори въпрос за прѣпитване: Как може да се нарѣче клането при Ахелой, при условие, че там били изклани както синове на баба ми Тамара, така и синове на баба ми Славка?
- {A} Отговор: Свада међу сватове. Почти като свада на сватба. Синоветѣ на баба ми Тамара, изклани при Ахелой, и синоветѣ на дѣ̋до ми Христо, изклани при Ахелой, като еднитѣ клали другитѣ и обратното, сѫ били фактически сватове, щом съм се родил аз.
►► 5.6. Опорни точки - обща част (.. покажи ги тука ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.6. Опорни точки - обща част (.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) (.. покажи я̨ русофенията ..) .. към началото ..
Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностойни елемента:(.. покажи я̨ русофенията ..) (.. скрий ги опорнитѣ точки ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..Редът, в който ги изброяваме, нѣ̋ма значение.
- християнство (нашата вѣ̋ра)
- славянщина (славяногласие, нашия̌т славянски език)
- балканщина (нашата европейска балканска култура и нашия̌т балкано-славянски език)
Нѣ̋ма друго. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ, че сме били дошли от сѣвероизток и само натам трѣ̋бва да гледаме и да чакаме нашитѣ по-голѣми братя оттам пак да дойда̨т. И да забравим, че имаме истински братя на югозапад, точно в противната посока. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ да се откажем от християнството, да загърбим Божия̌т ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Май сѫ успѣли да ни промия̨т мозъцитѣ.
- християнство, славянщина, балканщина
- християнство, балканщина, славянщина
- славянщина, християнство, балканщина
- славянщина, балканщина, християнство
- балканщина, християнство, славянщина
- балканщина, славянщина, християнство
Нашата славянщина е дошла от сѣверозапад. Нищо трайно и цѣнно не е дошло от сѣвероизток - нито християнството, нито балканщината ни, нито славяногласието.
▼▼ 5.6. Опорни точки - обща част (.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) (.. скрий я̨ русофенията ..) .. към началото ..
Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностойни елемента:Редът, в който ги изброяваме, нѣ̋ма значение.
- християнство (нашата вѣ̋ра)
- славянщина (славяногласие, нашия̌т славянски език)
- балканщина (нашата европейска балканска култура и нашия̌т балкано-славянски език)
Нѣ̋ма друго. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ, че сме били дошли от сѣвероизток и само натам трѣ̋бва да гледаме и да чакаме нашитѣ по-голѣми братя оттам пак да дойда̨т. И да забравим, че имаме истински братя на югозапад, точно в противната посока. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ да се откажем от християнството, да загърбим Божия̌т ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Май сѫ успѣли да ни промия̨т мозъцитѣ.
- християнство, славянщина, балканщина
- християнство, балканщина, славянщина
- славянщина, християнство, балканщина
- славянщина, балканщина, християнство
- балканщина, християнство, славянщина
- балканщина, славянщина, християнство
Нашата славянщина е дошла от сѣверозапад. Нищо трайно и цѣнно не е дошло от сѣвероизток - нито християнството, нито балканщината ни, нито славяногласието.
Явно има хора, които много държа̨т наред с християнството, балканщината и славянщината да включа̨ и четвърта компонента на българщината. Всичкитѣ тѣзи три или четири компоненти сѫ обективно наблюдаеми. Винѫги съм мислѣл, че четвъртата компонента може да се прѣнебрѣгне, да се игнорира, но се намират хора, държащи на нея̨.(.. скрий я̨ русофенията ..) (.. скрий ги опорнитѣ точки ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
Четвъртата компонента ще я̨ нарека̨ русофения (rosophaenia).
Нѣ̋кои държа̨т русофенията да се нареди до християнството, балканщината и славянщината като съставка на българщината.
В какво се изразява русофенията? Да повторя̨, че всички нѣща сѫ обективни, обективно наблюдаеми.
- В политически аспект русофенията се изразява във фактът, че държавата България е създадена от Русия и по случайност е избѣ̋гна̨ла сѫдбата да стане руска губерния, и то само защото западнитѣ страни не сѫ позволили.
- В политически аспект русофенията се изразява и във фактът, че в периодът 1944-1989 България се управляваше от Съвѣтския̌т съюз - СССР управляваше България като своя военна плячка от WW2, като е набирал колаборационисти из мѣстния̌т криминален контингент.
- В етнологичен аспект русофенията се изразява чрѣз русофилията на голѣ̋ма част от българитѣ. От създаването на държавата България в края̌т на 19-ти вѣк до сега винѫги сѫ се намирали българи-русофили, които сѫ прѣдавали българскитѣ интереси, които сѫ се чувствали повече руснаци, отколкото българи.
- Тука е нужно уточнение. "Любовта" на българитѣ-русофили към Русия ни най-малко не е сподѣлена.
- Тука е нужно и допълнение. Русофилията на голѣ̋ма част от българитѣ, напълно неадекватна и несъстоятелна по сѫщността си, срѣща отпор от друга част от българитѣ чрѣз русофобията, сѫщо така неадекватна и несъстоятелна.
- Стигаме до лингвистичния̌т аспект. Тука съм най-компетентен.
- В лингвистичен аспект русофенията се изразява в тоталната русификация на нашия̌т балкано-славянски език. Русификацията е извършена прѣз 19-ти и 20-ти вѣк. Да се борим с езиковата русификация със задна дата би било самоубийствено. Трѣ̋бва да се приеме, че прѣз 19-ти вѣк българския̌т език е напусна̨л Balkansprachbund-ът и е прѣтърпѣ̋л пълно изрусяване. Богатството на днешния̌т ни език до голѣ̋ма степен се дължи на русификацията му.
- Напримѣр, в нашия̌т език старата дума "словѣне" е била забравена и в ново-български е била възприета сѫщата дума, която е била възприета и в руски. И да бѣше само думата "славяни" - такива думи сѫ десетки хиляди.
- Стана̨ дума и за буквитѣ. Практически сега пишем с руската азбука. Единствената ни буква, която не сме я̨ взели от Русия (а от румѫнците) - буквата "Ѫ" - отечественофронтовцитѣ сѫ я̨ отмѣнили прѣз 1945. Сега пишем с чисто руски букви - не ползваме само двѣ тѣхни букви - "Ы" и "Э", от които нѣ̋маме нуђа.
- Да, буквата "Я" е взета от руската азбука, и на практика алтернатива не е имало. Алтернативата е била да се слѣдва сръбския̌т книжовник Вук Караџич, но не знам той да е имал у нас послѣдователи.
- Нѣщо като резюме́: на съврѣменен български език се казва и се пише "славяни". На старо-български език се е казвало и се е пишѣло "словѣне". И какво от това? Много други думи сѫ измѣнили и произношението си, и правописът си, че даже и смисълът си. Напримѣр, трѣ̋бва ли да пишем "блъгаре" вмѣсто "българи", защото на старо-български е било "блъгаре".
►► 5.7. Опорни точки - специална част (.. покажи ги тука ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.7. Опорни точки - специална част (.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
Тук ще съчетая̨ лингвистиката с историята, за да поставя̨ някои жалони в историята на нашия̌т език. Да повторя̨ - ще става дума за историята на нашия̌т език, а не за историята на нашия̌т народ. За историята на нашия̌т народ вижте по-горѣ Опорни точки - обща част.(.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
- Забиваме жалонът в 5-ти вѣк слѣд Христа.
Нашия̌т език в битността си на славянски език е бил естествения̌т език на европейцитѣ от басейнът на Срѣдния̌т Дунав - там, къдѣто сега е Унгария, плюс нѣ̋кои прилежащи територии от съврѣменнитѣ Словакия, Румѫния, Сърбия, Хърватско, Словѣния, Австрия. Това население е издържа̀ло разбойнически нашествия на хуни, готи, гепиди, авари, това население е издъ̀ржало тѣзи разбойнически армии, това население всичкитѣ ги е асимилирало.
- Забиваме жалонът в 11-ти вѣк слѣд Христа.
Прѣз 11-ти вѣк това население се провалило с асимилацията на маџаритѣ. Защо? Защото маџаритѣ побързали да се покръстя̨т. Ако бяха̨ се забавили с покръстването, и маџаритѣ щѣ̋ха̨ да бѫда̨т асимилирани.
Обаче међу 5-ти и 11-ти вѣк това население излѫчило такава емиграция, в резултат на която славянския̌т език бил разнесен от басейнът на Срѣдния̌т Дунав на огромна територия, от нашето Бѣ̋ло море до сѣверното Бѣ̋ло море.
Докъм 10-ти вѣк славянския̌т език бил един език със своитѣ териториални диалекти. Той обаче не можѣл да запази единството си на огромната територия, която вече бил заел, не можѣл да запази единството си на толкова голѣ̋ма територия без имперска сплав, без мас-медии. След 10-ти вѣк славянския̌т език започна̨л да се рои на отдѣлни славянски езици. Това роене продължило и прѣз слѣдващитѣ вѣкове - прѣз 20-ти вѣк се отроили белоруския̌т и македонския̌т.
- Забиваме жалонът пак в 5-ти вѣк слѣд Христа.
Славянския̌т език се говорѣл на компактна територия на басейнът на Срѣдния̌т Дунав, както бе описано по-горѣ. На тази територия славянския̌т език прѣтърпѣ̋л три прѣобразования - първа палатализация, отваряне на сричката, и втора-трета палатализация. Първата палатализация завършила още прѣди 5-ти вѣк. При другитѣ два процеса - отварянето на сричките и втора-трета палатализация - се наблюдават диалектни различия, което разбира се е нормално.
- Забиваме жалонът в 7-ми вѣк слѣд Христа.
Цариград-Константинопол бил центърът на тогавашния̌т свѣ̋т. Славяногласни мигранти от Срѣдния̌т Дунав дошли насам, към Нашенско, към Балканитѣ, към хинтерландът на Цариград, в търсене на работа и цивилизационни благини. По сѫщите причини, в търсене на работа и цивилизационни благини, в края̌т на 20-ти вѣк стотици хиляди българогласни-славяногласни мигрираха̨ към Чикаго, Ню-Йорк и еЛ-ей.
Миграцията в посока Романия вѣроятно е първата по врѣме миграция на славяногласни. Романия е кратко име за Източната Римска империя, по-точно име от възприетото Византия. Как да е, Романия означава Византия.
- Забиваме жалонът в 8-ми/9-ти вѣк слѣд Христа.
Оформени сѫ два масива от славяногласни. Аз ги наричам "царско славяногласие" и "кралско славяногласие". Това е и най-старото политическо раздѣление на славяногласието.
Царското славяногласие се подвизавало в Романия, т.е. по Нашенско, срѣд поданицитѣ на ромейския̌т цар. Царското славяногласие било занесено в Романия от мигранти, които сѫ срѣд нашитѣ прѣдци. Царското славяногласие дало начало на нашия̌т балкано-славянски български език (и на така нарѣчения̌т македонски jазик, разбира се).
Кралското славяногласие все още живѣѣло в басейнът на Срѣдния̌т Дунав, в родината на славяногласието. Там славяногласнитѣ станали за нѣ̋какво врѣме поданици на Карл Велики и на неговитѣ наслѣдници. Всички останали славянски езици (без балкано-славянския̌т/българския̌т) произлизат от кралското славяногласие. Империята на Карл Велики стимулирала миграцията на славяногласни в посока сѣвер-сѣвероизток-изток с цѣл завладяване на нови територии - Drang nach Osten, Drang nach Norden.
- Забиваме жалонът в 9-ти/10-ти вѣк слѣд Христа.
Всички славяногласни по Нашенско били покръстени, станали християни. В държавата България било прието Богослужение на славянски език, което разпространило славянския̌т език извън крѫговетѣ на потомственитѣ имигранти. Всички възприели мѣстната балканска култура. Съчетанието християнство плюс балканщина плюс славянщина дало начало на нашия̌т съврѣменен етнос, дало началото на българщината.
- Вижте пак Опорни точки - обща част.
►► 5.8. Българитѣ не сѫ славяни по ген (.. покажи тука ..) (.. разгъна̨то ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.8. Българитѣ не сѫ славяни по ген (.. скрий ..) (.. разгъни ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
-
►►
Из дали в даль .. Via Istrum
(.. покажи тук ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
-
▼▼
Из дали в даль .. Via Istrum
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
Люди же есме
Прѣдставѣте си слѣдната картинка.
Седми или осми вѣк слѣд Христа. По стария̌т римски пѫт Via Istrum два чифта волове тегля̨т двѣ каруци.
В първата се возя̨т куп дѣчурлига, кара я̨ майка им. Втората я̨ кара баба им. На втората сѫ натоварени кокошки в клѣтки, хранителни запаси, сѣмена, рало и други земедѣлски сѣчива, мѣ̋хове с вода.
Стопанинът и голѣмия̌т му син вървя̨т пѣша. Двѣ кучета им помага̨т да карат по пѫтя̌т малко стадо от овцѣ и кози. Крава и теле сѫ вързани за втората кола и я̨ слѣдват.
Прѣдставѣте си, че машина на врѣмето Ви отведе при тѣ̋х. Заслушайте се в разговорът им. Тѣ сѫ славяногласни! Припомняте си знанията по старославянски език и питате: "На какъв език си говорите?". Ще Ви отговоря̨т: "На нашия̌т си". "А какви сте Вие? Словѣне ли сте? Или блъгаре?" - продължавате да питате. "Люди же есме." - ще отговоря̨т.
Пѫтуват хората към ново мѣстожителство с надѣђата за по-добър живот.
Въпросът за произходът на българитѣ никак не ги вълнува.(.. Оригиналния̌т ми текст от август 2011 бѣше на руски - покажи го ..) (.. скрий го коментарът Via Istrum ..)
(.. скрий го текстът на руски ..) (.. скрий го коментарът Via Istrum ..)
Представьте себе следующую картину.
Идет 7-ой или 8-ой век. Из дали в даль по старой римской дороге Via Istrum, две пары волов тащат две телеги. На первой сидят старуха, невеста, трое детей. На второй несколько куриц, запасы пищи и семен, топоры, лопаты, меха воды ... Пешком идут хозяин и его сын. Две собаки им помагают загонять в путь стадо: пять овец, две козы. Корова и два телята следуют телегу, к которой привязаны.
Представьте себе, что машина времени Вас отведет к ним. Заслушаетесь к их разговору. Они же славяногласные. Припоминаете свои знания о старославянском языке и спрашиваeте: "На каком языке разговариваете?". Ответят Вам: "На нашем же". "А кто Вы? Словене?" - опять спрашиваете. "Люди же мы." - ответят.
Едут люди на новое местожительство, надеясь на лучшую жизнь. Дискутируемые здесь и сейчас проблемы их совершенно не волнуют. (.. скрий го текстът на руски ..) (.. скрий го коментарът Via Istrum ..)
-
►►
"Българитѣ не сѫ славяни по ген" ..
(.. покажи тук ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
(.. покажи коментираната статия ..)
-
▼▼
"Българитѣ не сѫ славяни по ген" ..
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
(.. покажи коментираната статия ..)
"Българитѣ не сѫ славяни по ген".
"Столът не е голѣ̋м на цвѣ̋т".
И двѣтѣ тѣзи твърдения са еднакво неадекватни.
- Столът не е голѣ̋м на цвѣ̋т, понеже "голѣ̋м цвѣ̋т" нѣ̋ма.
- Има бѣ̋л, зелен, червен, син цвѣ̋т, ама голѣ̋м цвѣ̋т нѣ̋ма.
- И в дѣйствителност, столът, на който сега сѣдя̨, е сив на цвѣ̋т и срѣден по размѣр.
- Българитѣ не сѫ славяни по ген, защото славянски ген нѣ̋ма.
- Славяни по ген никъдѣ нѣ̋ма.
- Има славянски език.
- Ние българитѣ сме славяни по език.
По ген сме си балканци, балканџии, или по-наедро казано, срѣдиземноморци и европейци.(.. скрий го коментарът ..)
-
►►
.. стига с тѣзи славянофобски комплекси ..
(.. покажи тук ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
-
▼▼
.. стига с тѣзи славянофобски комплекси ..
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
Славяногласен по Нашенско означава човѣк с ро̀ден български език.
Славяногласен в Чехия означава човѣк с с ро̀ден чешки език.
..
Не сме били славяни - стига с тѣзи славянофобски комплекси. Хора с такива комплекси приличат на тийнейџъри, дѣто не искат да сѫ синове и дъщери на майка си и на баща си, а не съзнават, че от генитѣ си не мога̨т да избѣ̋гат.
Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностойни елемента: християнство, балканщина (европейска балканска култура), и славяногласие (славянщина).
Нѣ̋ма друго.
Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ, че сме били дошли от сѣвероизток и само натам трѣ̋бва да гледаме и да чакаме нашитѣ по-голѣми братя оттам пак да дойда̨т.
Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ да се откажем от християнството, да загърбим Божия̌т ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Май сѫ успѣли да ни промия̨т мозъцитѣ.
Нашата славянщина е дошла от сѣверозапад. Нищо трайно и цѣнно не е дошло от сѣвероизток - нито християнството, нито балканщината ни, нито славяногласието.(.. покажи дискусията тука ..) (.. покажи я̨ там ..) (.. или там ..) (.. скрий го коментарът ..)
(.. скрий я̨ дискусията ..) (.. покажи я̨ там ..) (.. или там ..) (.. скрий го коментарът ..)
- Васил Давидов::2016-12-16 21:06::
Сам казваш, че от гените не може да се избяга. Интересно ми е след като специалистите по генетика твърдят, че няма общо в гените между славяногласните българи и останалите славяногласни, на кое трябва да отдаваме по-голямо значение. Езикът може случайно да се посее сред определени групи хора, но това толкова ли е важно, след като гените са сходни със съвсем други народи, всичките все не-славяногласни?
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:08::
Не разбирам много от генетика, но доколкото разбирам, нѣ̋ма понятие какво е това славянски гени, или гени на славяногласни, както казваш ти. В дѣйствителност, всѣ̋ка територия от Европа си има своя специфика на генофондът. И то без връзка с езикът, без корелация с езикът.
- Васил Давидов::2016-12-16 23:13::
Аз още по-малко разбирам, но навсякъде чета как споменатите специалисти боравят с проценти, изразяващи някакви еднаквости или съвпадения в гените, напр. 50% тракийски, 18% славянски и т.н. Нямам представа доколко това е достоверно и какво точно се крие зад него, но и ти си ги виждал такива публикации.
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:27::
Празни приказки сѫ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:02::
Е празни, празни, но като кажат най-изявените ни учени в областта, че генетично приличаме на гърци и италианци, а не на руснаци, турци или чехи, вече не са толкова празни.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:06::
Нашия̌т генофонд, или по-точно генофондът на населението на нашата територия е формиран в основни линии по врѣме на Римската империя. Имало е инфраструктура, имало е свободно движение на стоки и хора из цѣ̋лата територия на империята. Срѣдиземноморска "раса". Или "расата" на сѣверното Срѣдиземноморие. "Раса" не е в биологичен смисъл.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:09::
Това не обяснява защо в следващите 2000 години той не се е променил, след като движенията не са преставали, а нашата територия си е сменяла сайбиите няколко пъти.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:16::
Сигурно се е промѣнял непрѣстанно и много се е промѣнил генофондът. Но слѣд Римската империя винѫги мѣстния̌т генофонд е бивал по-як и е асимилирал пришълцитѣ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:22::
"Асимилирал е пришълците" означава, че древните народи, ако не са избити до крак, което едва ли някъде се е случвало, си съществуват и сега, макар че много от тях се водят за изчезнали. Всъщност изчезнали са езиците им, които са били замествани с езиците на завоеватели.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:25::
Нѣ̋ма такова нѣщо като "народ". Има население, което в тѣлесата си има нѣ̋какви си гени, но не само гени, а и белтъци, сланини, кокали, и т.н. Нѣ̋ма български или славянски гени, отличими по някакъв особен начин, така както нѣ̋ма и специално отличими български сланини или кокали.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:26::
Така е било във вѣковетѣ прѣди 19-ти.
Сега вѣче има народи. - Васил Давидов::2016-12-17 09:32::
Казах "народ" за краткост. Ставаше въпрос за населението на определена държава, но не империя, говорещо един език, с едни обичаи и традиции, или това, което сега се нарича етнос. Такива държави е имало винаги и винаги е имало народи в тоя смисъл. А през 19 век нищо не се е случило, за да се каже, че народите съществуват от тогава.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:42::
От 19-ти вѣк насетнѣ има народи или етноси по собствени субективни възприятия, което е и съврѣменното понятие. Прѣди народитѣ (етноситѣ) сѫ били плод на обективна класификация. Примѣр: Сега съм българин, защото аз казвам, че съм такъв. Прѣди 19-ти вѣк моитѣ прѣдшественици сѫ били българи, защото сѫ били християни (гяури) и сѫ говорѣли на балкано-славянски (български) език.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:48::
Именно де. Дали ще се употреби "народ" или не, е ясно за какво говорим. Съвкупности от хора с общ език и общи традиции, вкл. и религия. След 19-ти век има такава възможност за самоопределяне, но предишното дефиниране не е отпаднало, а и не са много тия, дето биха казали, че са французи, само защото се възприемат за такива, ако са румънци да речем.
Всъщност спорим ли за нещо? - Христо Тамарин::2016-12-17 09:49::
Това означава, че за по-старото врѣме трѣ̋бва да се разглеђат и анализират поотдѣлно езицитѣ и религиитѣ, и това е напълно достатъчно за врѣмето прѣди 19-ти вѣк.
Не спорим.
- Васил Давидов::2016-12-16 21:06::
- ◄► (.. скрий коментаритѣ за славянския̌т ген на българитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
►► 5.9. От първо до пето (.. покажи тука ..) (.. разгъна̨то ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.9. От първо до пето (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
-
►►
Първо.
(.. покажи го първото ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Първо.
(.. скрий го първото ..)
.. към началото ..
Понятията "славянски", "индо-европейски", "тюркски" сѫ чисто лингвистични, чисто езиковѣдски. Това сѫ понятия от науката за езицитѣ "лингвистика", а тя е възникна̨ла едва прѣз 19-ти вѣк. Тъй че това сѫ научни понятия от 19-ти вѣк.
Забѣлѣжка: "Славянски" прѣдполага "индо-европейски", разбира се.
Само езикът, който е бил говорен в дадена популация от мина̨лото, може да опрѣдѣли тази популация като "славянска", "индо-европейска", "тюркска". Само езикът, и нищо друго. И тѣзи атрибути - "славянски", "индо-европейски", "тюркски", сѫ атрибути не на популацията, а на нейния̌т език.
Прѣз 19-ти вѣк възникна̨ла науката лингвистика и тя с методитѣ на естественитѣ науки разработила точна генеалогична класификация на естественитѣ езици.
По това врѣме в много други науки ученитѣ само си "чешѣли езицитѣ". В историята напримѣр и досега така правя̨т.
Възникна̨ла практика точната естествено-научна генеалогична класификация на езицитѣ да я̨ прилагат по неправомѣрен и понѣ̋кога прѣстѫпен начин и към други нѣща - към народи, към бит и култура, към гени, към политиката.
А това е осѫдително.(.. скрий го първото ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
-
►►
Второ
(.. покажи го второто ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Второ
(.. скрий го второто ..)
.. към началото ..
Много хора не осъзнават, че међу езицитѣ и генитѣ има голѣ̋ма и сѫществена разлика:
Генитѣ се смѣсват, езицитѣ - не!
Генитѣ се мѣшат, езицитѣ - не!
Това, че не е възможно два (или повече) естествени езика да се смѣся̨т, за да се получи нов език, е основен постулат на историческата лингвистика, аксиома за естественитѣ езици.
Точната естествено-научна генеалогична класификация на езицитѣ се основава на тази аксиома, на този постулат.
Но този постулат - тази аксиома - важи само за езицитѣ, и никак не важи за други нѣща като гени, бит и култура, народностно съзнание.(.. скрий го второто ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
-
►►
Трето.
(.. покажи го третото ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Трето.
(.. скрий го третото ..)
.. към началото ..
Вълкът си е вълк - това е идентификация на неговия̌т биологичен вид. Но той още се класифицира като хищник, още като бозайник, още като гръбначно животно. Гръбначно животно, бозайник, хищник - това сѫ естествено-научнитѣ класификации на вълкът.
Българския̌т език си е български език - това е неговата идентификация. Но освѣн това българския̌т език се класифицира като славянски, а слѣдователно и индо-европейски.
Българския̌т език е славянски на 100%, защото по опрѣдѣление не може един език да е частично славянски - той или е славянски, или не е. Българския̌т език е славянски, румѫнския̌т не е.
Но българския̌т народ да е славянски? Българитѣ да сме славяни? Какво означава това?
Да, българския̌т език е славянски език.
Ако се възприеме опрѣдѣлението, че един народ е славянски (съотвѣтно индо-европеиски или тюркски), когато езикът на този народ е славянски (съотвѣтно индо-европейски или тюркски), то да - в този смисъл българския̌т народ е един славянски народ.
За два славянски народа не може да се каже, че това сѫ два братски народа - това би било перверзия.
Езицитѣ, говорени от два народа, може да сѫ сестрински съгласно с точната естествено-научна генеалогична класификация на езицитѣ, но нѣ̋ма никакви основания тѣзи народи да ги считаме братски. В най-добрия̌т случай тѣ сѫ "баџанашки".(.. скрий го третото ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
-
►►
Четвърто.
(.. покажи го четвъртото ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Четвърто.
(.. скрий го четвъртото ..)
.. към началото ..
Това е извън темата. Ще ми се да илюстрирам поведението на човѣшкитѣ общности.
"Червени боклуци!", "Червени боклуци!" - едната група митингуващи скандира срѣщу другата група митингуващи.
Червенитѣ боклуци сами не се смѣ̋тат за червени боклуци, макар обективно да сѫ такива. Тѣ може би се смѣ̋тат за анти-фашисти, макар че не сѫ такива. Никой не ги нарича анти-фашисти. Зная̨т ги като "червени боклуци".
С врѣмето общността на червенитѣ боклуци се консолидира под лозунгът "Червен боклук - това звучи гордо!".
А дали червенитѣ боклуци от 90-тѣ сѫ сѫщитѣ като сегашнитѣ? Дали е вѣ̋рно, че доста от днешнитѣ червени боклуци прѣз 90-тѣ сѫ скандирали "Червени боклуци!" - "Червени боклуци!" срѣщу тогавашнитѣ червени боклуци?
"Червен боклук - това звучи гордо!"
Историцитѣ, обслужващи митологията на червенитѣ боклуци, намират коренитѣ на названието "червени боклуци" далече назад в мина̨лото, в 60-тѣ години. Тѣ обясняват, че то идвало от червения̌т цвѣ̋т на заставката на официозът "Работническо дѣло" и от името на дългогодишния̌т му главен редактор доблестния̌т Георги Боков - пръв червен боклук, отец-основател на кланът на червенитѣ боклуци, прѣживѣ̋л три прѣврата и пет пленума.
И сега си прѣдставѣте, че цѣ̋лата тази фантасмагория има друг обхват и официален статут.(.. скрий го четвъртото ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
-
►►
Пето.
(.. покажи го петото ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Пето.
(.. скрий го петото ..)
.. към началото ..
Принципът за историческия̨т континуум е един от принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото.
..
Да се опитам да изложа̨ своята гледна точка.
Ние, българитѣ, сме християнското славяногласно население на нашенската балканска територия, което се самоопрѣдѣля като българи.
Но това е сега.
И забѣлѣжѣте: прѣди "българщината" и независимо от нея̨ сѫществуват християнската религия и балкано-славянския̌т (нашия̌т) език.
Това е толкова важно, че заслужава да се повтори: християнската религия и балкано-славянския̌т (нашия̌т) език сѫществуват отпрѣди "българщината" и независимо от нея̨. Християнската религия може да се описва и изучава без намек за "българщина". Балкано-славянския̌т (нашия̌т) език и той може да се описва и изучава без намек за "българщина".
Ако се абстрахираме от априори сѫществуващитѣ християнска религия и балкано-славянски език, какво остава като съдържание на "българщината"? Остава една дума - думата българи.
С етимологията на тази дума Ви занимавам в отдѣлна глава.
Тука да съобразим още нѣ̋колко нѣща.
Езикът и религията - и двѣтѣ сѫществуват априори, и двѣтѣ едно от друго сѫ независими. Езикът ни може да обслужва и мюсюлмани, и безбожници. Сѫщия̌т език. Религията може да се изповѣ̋два и на български, и на румѫнски и на турски, и на гръцки. Сѫщата религия.
И пак: ако ги махнем религията и езикът, от българщината остава една дума. И може ли една дума да е по-важно за населението (за популацията) от религията и от езикът? Едва ли. Виђаме колко лесно на югозапад от нас се отказаха̨ от тази дума - там друга дума по̀ им хареса и тѣ я̨ открадна̨ха̨ тази друга дума.
И с нѣ̋каква популация от мина̨лото, с която ние, днешнитѣ българи, не сме били сподѣляли нито религия, нито език, и уж сме сподѣляли тази дума българи, какво общо можем да имаме? Почти нищо.
А пък популации от мина̨лото, с които ние, днешнитѣ българи, не сме сподѣляли нито религия, нито език, а сме сподѣляли само тази дума, може да има повече от една-двѣ - такива, че тѣ и помеђу си почти нищо общо нѣ̋мат.(.. скрий го петото ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
- ◄► (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..) (.. скрий го събраното оттук-оттам ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
►► 5.10. Приказка за цар Петър - най-великия̌т български цар (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.10. Приказка за цар Петър - най-великия̌т български цар (.. скрий ..) (.. покажи там ..)
Ето Ви друга версия на историята за българскитѣ царе Симеон и Петър, този пѫт от гледна точка на Романия.
Романия - така се наричала Римската империя (a.k.a. Ромейска империя, a.k.a. Византия).
Първо за цар Симеон.
И тъй, цар Симеон, третия̌т син на цар Борис (Борис с кръщелно име Михаил), бил християнин по рођение,
роден от баща (новопокръстен) християнин и от майка християнка.
Батковцитѣ му се казвали Владимир (по-голѣмия̌т; чудно име - вѣроятно майка му е била славянка) и Гавриил.
Обучавал се цар Симеон за висш духовник, десетина години прѣкарал в Цариград,
и то точно в периодът на възмѫжаването и осъзнаването на човѣкът.
Тъй като го гласѣли за епископ, замонашил се цар Симеон, докато живѣѣл в Цариград, и приел името Симеон.
СТОП! А какво е било рођеното му име? Ами не знаем. Не знаем бе, хора.
Имайте прѣд вид, че за старата българска история знаем само откѫслечни нѣща. Да приемем, че се казвал Рафаил.
Десетина години прѣкарал Рафаилчо-Симеончо в Цариград-Константинопол.
Замина̨л там на възраст около 13 години, върна̨л се на около 23 години. Учил се за епископ.
Както и всѣки тиинейџър на неговото мѣ̋сто, израсна̨л Рафаилчо-Симеончо като истински ромей.
Усвоил гръцкия̌т език като ро̀ден и вѣроятно се изразявал по-добрѣ на гръцки, отколкото на родния̌т си славянски.
Цариград бил по онова врѣме най-голѣмия̌т град в нашия̌т свѣ̋т, центърът на свѣтът. Близо милион жители.
Дворци, църкви, стадиони, пазари, таверни, бордеи - всичко това Рафаилчо-Симеончо ще да го е опознал.
Цариградски моми почна̨л да задѣ̋ва, в цариградски таверни или в цариградски бордеи се случвало да осъмва.
Е, какво можѣло да се каже за един 23-годишен момък, прѣкарал последнитѣ десетина години от животът си в Цариград?
Ами не половин ромей, както пиша̨т лѣтописитѣ, цѣ̋л ромей ще да е стана̨л Рафаилчо-Симеончо.
Човѣк не помни кога и къдѣ е първо млѣ̋ко засукал, но добрѣ помни кога и къдѣ е първо либе цѣлуна̨л.
И какъв ужас. Трѣ̋бвало да се връща в глухата провинция, нѣ̋къдѣ в Парѝстрио (в Подунавието),
къдѣто баща му "работѣл цар" (в дѣйствителност, архонт или княз). Истински ужас за порасна̨лия̌т Рафаил-Симеон.
Сѫдбата го поставила начело на автономното княжество България - баща му му отстѫпил прѣстолът.
И се видѣ̋л княз Симеон начело на войска, която можѣла да изколи 50000-на ромейска армия.
Ама меракът му бил в Цариград, при тамошнитѣ палати, таверни и бордеи, там къдѣто бил първо либе цѣлуна̨л, там искал той да се върне.
И меракът му бил по-голѣ̋м. Без да изпуска властта над България, искал да стане ромейски цар в Цариград.
Добрѣ знаѣл, че имал нужнитѣ качества за такъв пост, нищо не му липсвало, вѣче имал и собствена армия, способна да изколи 50000-на ромейска армия.
И тъй, като се оказал начело на автономното княжество България и начело на армия, способна да изколи 50000-на ромейска армия,
Симеон рѣшил да се върне в Цариград триумфално, придружен от армията си, и там да бѫде провъзгласен за цар-василевс.
Така се било случвало нѣ̋колко пѫти в историята на Цариград-Константинопол.
Напримѣр великия̌т цар Ираклѝ (приятел с хан Кубрат, вѣроятно митичен) влѣ̋зъл в Цариград начело на войска,
и така бил обявен за цар. Прѣдишния̌т цар Фока бил обезглавен лично от Ираклѝ,
който слѣд горната глава на Фока му отрѣ̋зал и долната. Народът ликувал.
Ей така си прѣдставял и Симеон влизането си в Цариград.
Обявил се княз Симеон за цар. Изисквал от поданицитѣ си елинофони да го величая̨т като василевс,
а от славяногласнитѣ си поданици да го величая̨т като цар.
И събитията ескалирали. Разполагал Симеон с армия, способна да изколи 50000-на ромейска армия, и тази армия взела, че
наистина изклала 50000-на ромейска армия, ама .. ама и ромеитѣ изклали 50000 от армията на Симеон.
Симеон така и не успѣ̋л да влѣзе в Цариград, нито да стане истински цар.
Понеже и според него, и според другитѣ, истинския̌т цар трѣ̋бва да е в Цариград.
И добрѣ е стана̨ло. Ако цар Симеон бѣше стана̨л истински цар,
то щѣше да има българска династия в поредицата ромейски царе-императори (както напримѣр има македонска династия),
но нѣ̋маше да има етнически българи. Е, слѣд хиляда години нѣ̋какъв си Коминтерн можѣше да се сѣти да създаде българска нация,
ама можѣше и да не се сѣти.
Резюме за цар Симеон: Той хем си бил ромей, хем им взел страхът на ромеитѣ. Десетилѣтия наред в цариградскитѣ таверни се говорѣло за него.
Продължавам с другата версия на историята за българскитѣ царе Симеон и Петър от гледна точка на Романия.
Романия - така се наричала Римската империя (a.k.a. Ромейска империя, a.k.a. Византия).
Писах вѣче за цар Симеон.
Резюме за цар Симеон: Той хем си бил ромей, хем им взел страхът на ромеитѣ. Десетилѣтия наред в цариградскитѣ таверни се говорѣло за него.
Сега за цар Петър.
Писах по-горѣ, че за мене цар Петър, наслѣдникът на тронът на цар Симеон, е най-великия̌т срѣд българскитѣ царе.
Това, дѣто Ви го разказвах като приказка, може и да е мит. Сами рѣшѣте. А сега ще почне истинска приказка. Пак сами рѣшѣте дали е мит.
Принцът (Петър, синът на цар Симеон) стана̨л царски зет (оженил се за внучката на ромейския̌т цар)
и получил за зестра половин Романия, къдѣто да царува. Признали го ромеитѣ за цар.
Признали го за съвладѣтел на Романия, за съвладѣтел успоредно на ромейския̌т цар, признали го за истински цар, за ромейски цар,
понеже други царе освен ромейски не се допускало да има.
Разбира се, ромеитѣ били хитри. Изхитрили се да дада̨т за зестра на цар Петър тази част от Романия,
която прѣдцитѣ на цар Петър били вѣче завладѣли. Дали му България.
Мислѣли си ромеитѣ да си прибера̨т зестрата веднага слѣд смъртта на цар Петър.
То така и стана̨ло, ама имало нежелан за ромеитѣ страничен ефект.
Както се казва, човѣк прѣдполага, ама Господ разполага.
Дал Господ дълъг живот на цар Петър. Царувал той в мир 42 години.
Царувал в държава, нарѣчена България. Християнска държава. Със субсидирано от държавата Богослужение на славянски език.
По Божията воля 42 години в мир и с Богослужение на славянски език при царуването на цар Петър.
Прибавѣте и годинитѣ на баща му и на дѣдо му - все християнска държава, нарѣчена България,
със субсидирано от държавата Богослужение на славянски език.
Ефектът бил, че се появил нов европейски етнос - ние.
Под името българи, по религия християни, по език славяни. Ние сме един от най-старитѣ европейски етноси и сме оцѣлѣли и до днес.
Да, успѣли сѫ ромеитѣ да си прибера̨т зестрата, макар че на нѣ̋кои територии се намѣрили голѣмци (Комитопулитѣ) да се съпротивляват.
Но българския̌т етнос вече си сѫществувал и оттогава досега е оцѣлѣ̋л.
(.. скрий я̨ приказката за цар Петър ..)
(.. покажи там ..)
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
►► 5.11. Относно пѣченѣзитѣ - кои сѫ и къдѣ се крия̨т тѣ (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.11. Относно пѣченѣзитѣ - кои сѫ и къдѣ се крия̨т тѣ (.. скрий ..) (.. покажи там ..)
Живѣли били нѣ̋кога си така нарѣченитѣ пра-българи. Във всички български учебници по история за тѣ̋х пише много, прѣдимно измишлıотини.
Не знаем на какъв език сѫ говорѣли така нарѣченитѣ пра-българи.
Не знаем и как тѣ сами себе си сѫ се наричали. Я̀ кутригури, я̀ оногондури, я̀ нѣ̋как си другояче.
Със сигурност, наричали сѫ се "ние" на своя̌т си език, както и ние сега така си се наричаме на нашия̌т си език.
Българи сѫ ги наричали елинофонитѣ, т.е. хората, говорещи на гръцки.
Гръцкия̌т е бил имперския̌т език, гръцкия̌т е бил међународния̌т език на епохата,
и всичко писано по онова врѣме е прѣдимно на гръцки, и
в почти всички стари писания, къдѣто онѣзи така нарѣчени пра-българи уж се споменават, се използва думата българи,
която сѫ я̨ научили от елинофонитѣ.
Нататък. Дошъл 9-ти вѣк слѣд Христа. Послѣ 10-ти вѣк.
Прѣз тѣзи вѣкове 9-ти и 10-ти ромеитѣ си върна̨ли територията,
която онѣзи така нарѣчени пра-българи откѫсна̨ли от империята в края̌т на 7-ми вѣк,
и империята я̨ държала тази територия прѣз слѣдващитѣ два вѣка, до края̌т на 12-ти вѣк.
Цар Борис приел или бил принуден да приеме християнството. Заедно с цѣлия̌т си народ.
Дали наистина Цар Борис e успѣ̋л да покръсти цѣлия̌т си народ?
Как да е. Оттук нататък слѣдва да разглеђаме двѣ нишки в историята: християнска и шаманска.
Християнската нишка е добрѣ позната. С усилията на царетѣ Борис, Симеон, Петър и Василий Българоубиец,
населението на Нашенско било приобщено към ромейската християнска цивилизация и
основната част от това население мина̨ла на славянски език заради литургията на славянски в църквитѣ.
Това население - славяногласни нашенци християни - било нарѣчено българи.
Това сме били ние, нашия̌т български етнос, нашата българска националност - балкански славяногласни християни.
Тогава нашата българска националност се е появила - при царетѣ Борис, Симеон, Петър и Василий Българоубиец.
Ако нѣ̋кои други сѫ били наричани българи прѣди това, това сѫ били други хора.
Други хора, които сѫ били наричани от елинофонитѣ със сѫщата дума българи,
с която елинофонитѣ прѣз слѣдващитѣ вѣкове вече означавали нашата националност и
която дума ние българитѣ сме я̨ прихвана̨ли за свой етноним.
Шаманската нишка се изпуска от историцитѣ.
Прѣсилено е да прѣдполагаме, че прѣз 9-ти вѣк властта в Плиска и Прѣслав е контролирала териториитѣ сѣверно от Дунавът.
И че цар Борис е успѣ̋л да наложи християнството и по териториитѣ сѣверно от Дунавът.
Най-вѣроятно из онѣзи територии сѣверно от Дунавът е било остана̨ло население,
етнически идентично с така нарѣченитѣ пра-българи от 7-ми и 8-ми вѣк,
население, говорещо на непознатия̌т сега нам език на така нарѣченитѣ пра-българи,
непокръстено население, остана̨ло си със шаманизмът, с езичеството.
Елинофонитѣ (говорещитѣ на гръцки) прѣз 7-ми и 8-ми вѣк наричали това население с думата българи.
Но прѣз 10-ти вѣк думата българи вече означавала друго - балкански славяногласни християни.
И нѣ̋мало как прѣз 10-ти и 11-ти вѣк да бѫда̨т наричани онѣзи, на които прѣз 7-ми и 8-ми вѣк било лѣпна̨то името българи.
Е, за тѣзи хора се появила нова дума, с която да бѫда̨т наричани - пѣченѣзи.
Пѣченѣзитѣ били съюзници на царетѣ Симеон и Петър. Все пак, свои хора били.
Прѣз 11-ти вѣк пѣченѣзитѣ попадна̨ли на пѫтя̌т на маџарското нашествие.
Нѣ̋кои се омаџарили, други се куманизирали (проговорили на къпчакски),
трети дошли отсам Дунавът да тѫрся̨т спасение от маџаритѣ.
Тѣзи послѣднитѣ - прѣз 11-ти вѣк - не били разпознати като роднини от мѣстното население - вече християнско и славяногласно,
и били екстерминирани, стана̨ли тѣзи пѣченѣзи обект на геноцид, до крак били избити.
Не се плашѣте, подобни геноциди в историята сѫ ставали много,
и ние сме потомци не на племената, обект на геноцид, не на кланитѣ в геноцидът, а на клалитѣ.
(.. скрий за пѣченѣзитѣ ..)
(.. покажи там ..)
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
►► 5.12. Бѣ̋ло, зелено, червено (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.12. Бѣ̋ло, зелено, червено (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..) .. към началото ..
-
- Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
- Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)
- С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.
- Всичко друго е пито-платено.
- Само проблемът с македониститѣ все още ни души.
- Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
-
- Осъзнайте се, озаптѣте се.
- Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
- Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
- Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
- Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
- Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
- Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
-
- Култът към Левски в България не го възприемам.
- Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
- Да, Левски се е жертвал за България.
- Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
- И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
- И на Шипка, и край Драва.
- И на Арабаконак, и в Марсилия.
- За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
- Всички сѫ достойни за почит.
- Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.
-
(.. скрий го бѣ̋ло-зелено-червеното ..)
(.. покажи го там ..)
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
►►
5.13. Нима най-близкитѣ сѫ ни най-голѣмитѣ врагове? Май да.
(.. покажи го тука ..)
(.. покажи във facebook
там или
там ..)
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
▼▼ 5.13. Нима най-близкитѣ сѫ ни най-голѣмитѣ врагове? Май да. (.. скрий го ..) (.. покажи във facebook там или там ..) .. към началото ..
- Откѫс от публикация на Ivan Delcheff във facebook:
(.. вижте
там или
там ..)
В хилядолѣтната българска история от основополагането на държавата до учрѣдяването на българската екзархия главен враг на българитѣ сѫ ромѣитѣ, най-напрѣд като Византийска империя, а по-късно като Вселенска патриаршия. В този многовѣковен конфликт, в който прѣобладават пораженията, има и знакови за българитѣ побѣди.
- Спомнѣте си кoe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът.
За кое никога не бива да забравяме.- Ако не си спомняте, върнѣте се да прочетете.
- И сега да дадем думата не на пловдивчанинът Ivan Delcheff, когото цитирах, а на въображаем *Иван Делчески от бѫдещето:
В хилядолѣтната македонска история от xxxxxxxxxx до ..xxxxxxxxxx главен враг на македонцитѣ сѫ бугаритѣ, най-напрѣд като татарско племе, а по-късно като путинофилско блато. В този многовѣковен конфликт прѣобладават знакови за македонцитѣ побѣди, но има и поражения.
- Никой не се интересува от истината за произходът на етносът - българския̌т или сѣверно-македонския̌т.
- Всѣки иска да се разграничи.
- "А бащиното имане да се подѣли."
- А голата истина е тази:
- Не сме нищо друго освѣн славяногласни ромѣи.
- (.. скрий го подраздѣлът ..) (.. покажи във facebook там или там ..) (.. скрий го събраното оттук-оттам ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
►► 6. Заключение (.. покажи го заключението ..) .. към началото ..
▼▼ 6. Заключение (.. скрий го заключението ..) .. към началото ..
- (.. скрий го заключението ..) .. към началото ..
►► 7. Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..
▼▼ 7. Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..) .. към началото ..
- Мои публикации:
- christotamarin.blog: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
- Относно значението на принципът за континуитетът в историята
- Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
- Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
- The CV of Slavophonia
- Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
- Аксиомата за естественитѣ езици
- Апология на българския̌т и међународния̌т автохтонизъм
- Славянка ли е била робинята Изаура?
- Бѣлѣжки по писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
- Само Левски!
- Разходки по хребетитѣ на врѣмето
- Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
- Бесѣди против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес и против дръвникопоклонничеството, към което тя води
- [Draft] Сѣверно сияние огрѣ̋ва дрѣвна Тракия
- [Draft] Тюрлю гювеч от приглушени футболни страсти
- Други публикации:
- ГИБИ, т.1 (Гръцки Извори за Българската История)
- ГИБИ, т.2
- ГИБИ, т.3
- ГИБИ, т.4
- ГИБИ, т.5
- ГИБИ, т.6
- ГИБИ, т.7
- ГИБИ, т.8
- ГИБИ, т.9, ч.1
- ГИБИ, т.9, ч.2
- ГИБИ, т.10
- ГИБИ, т.11
- ЛИБИ, т.1 (Латински Извори за Българската История)
- ЛИБИ, т.2
- ЛИБИ, т.3
- ЛИБИ, т.4
- ЛИБИ, т.5
- Погледъ врьхъ происхожданье-то на блъгарскıи народъ и начало-то на блъгарска-та исторıя, отъ М.Дринова, Пловдивъ, Русчукъ, Велесъ, 1869
- (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..
►► 8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментаритѣ ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..
▼▼ 8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
-
►►
::christo.tamarin, 2021-11-22 11:43:: Относно един филтър, прѣз който българския̌т народ е мина̨л.
(.. покажи го тука ..)
(.. покажи го там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
::christo.tamarin, 2021-11-22 11:43:: Относно един филтър, прѣз който българския̌т народ е мина̨л.
(.. скрий го ..)
(.. покажи го там ..)
.. към началото ..
Това, дето ще го напиша̨, не е етногенезата на българския̌т народ. За етногенезата съм писал достатъчно, тя е ясна: нашия̌т български народ е ВЪЗНИКНА̨Л - появил се е, когато
{1} на Нашенската територия - сѣверно от Цариград и Солун,
{2} славяногласието се е съчетало - славянския̌т език се е комбинирал със
{3} Християнството.
Историята обаче е наложила българския̌т народ да мине прѣз филтър. Индоктринирания̌т в училище исторически разказ обича да нарича този филтър "рѣ̋зане на стърчащитѣ глави".
Историческата дѣйствителност е била по-проста и по-прозаична. Тука по Нашенско се установила властта на ислямът. Мюсюлманитѣ - изповѣ̋дващитѣ ислямът - имали привилегии - ползвали икономически благини - по-малък данък и дѣ̋л от военната плячка. Адаптивнитѣ хора - опортюниститѣ - нѣ̋мали никакъв проблем да приема̨т ислямът и да стана̨т мюсюлмани. Ако всички наши сънародници бѣ̋ха̨ адаптивни, българската народност нѣ̋маше да оцѣлѣе. Българската народност е оцѣлѣ̋ла заради "инатлиитѣ". Тѣ сѫ я̨ прѣкарали прѣз филтърът на историята.
Нѣ̋ма пък!
Искам си СОЦът!
Искам си дѣ̋да Ивана! -
►►
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Два текста на Александър Стоянов.
(.. покажи ги ..)
(.. и двата ..)
(.. с мои коментари ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Два текста на Александър Стоянов.
(.. скрий ги ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
Тѣзи два текста на Александър Стоянов, публикувани във facebook, ме подтикна̨ха̨ да стартирам проектът си за този документ: "Относно произходът на българския̌т етнос".
Все още е чернова, Still Draft version.- ►► ::aleksandar.stoyanov, 2022-07-06 17:46:: Какъв е произходът на българитѣ? (.. покажи го тука ..) (.. с мой коментар ..) (.. покажи го там ..)
-
▼▼
::aleksandar.stoyanov, 2022-07-06 17:46:: Какъв е произходът на българитѣ?
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. покажи го там ..)
Една от голѣмитѣ драми в българската историческа памет е въпросът "Какъв е произходът на българитѣ?".
Теории има всѣ̋какви - от mainstream като тюркската и индоевропейската, до такива, свързани с космически кораби и међузвѣздни портали.
Има обаче един прост отговор, който всѣки, имащ базова идея (10-ти клас) какво прѣдставлява срѣдновѣковното общество, би слѣдвало да разбира и приема - "Нѣ̋ма значение какъв е".
Прѣз Срѣднитѣ вѣкове идеитѣ за общност се базират на сподѣлен административен език, религия, закони и признаването на единна политическа власт. Нѣща като етнически произход и дори етнически език сѫ несѫществени.
Така че какви са били българитѣ и от къдѣ сѫ дошли може и никога да не разберем със сигурност, но това всѫщност не е важно.
Важното е, че са живѣѣли в Европа поне 60 години прѣди идването на хунитѣ, имали сѫ своя степна конфедерация (даже нѣ̋колко) и сѫ промѣнили историята на Европа и Свѣтът, биейки, раздавайки писменост и покръствайки.►► .. покажи мой коментар .. (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
▼▼ .. скрий го моя̌т коментар .. (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
- С голѣ̋ма част от текстът - с подчертаното в bold, съм напълно съгласен. Но в остана̨лото се разминаваме.
- Първо, като че ли авторът прѣдполага сѫществуването на нашия̌т етнос от памтивѣка̌. Щом не сме мѣстни, значи от нѣ̋къдѣ трѣ̋бва да сме дошли. Авторът май не допуска възможността нашия̌т етнос да е възникна̨л тука.
- Авторът прѣдполага, че живѣлитѣ в Европа поне 60 години прѣди идването на хунитѣ и покръствалитѣ сѫ едни и сѫщи хора.
- Авторът допуска приемственост с лека рѫка.
- Но нѣ̋ма какво да споря̨ точно с Александър Стоянов, слѣд като това е официалната гледна точка.
- Прѣд очитѣ ни в послѣднитѣ десетилѣтия на югоизток от нас възниква нов етнос. И той се мисли за много много стар. И тѣ с лека рѫка прѣдполагат приемственост от Александър Велики.
- (.. скрий го моя̌т коментар ..) (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
- ►► ::aleksandar.stoyanov, 2022-07-07 06:52:: Отново по темата за произходът на българитѣ. (.. покажи го тука ..) (.. с мой коментар ..) (.. покажи го там ..)
-
▼▼
::aleksandar.stoyanov, 2022-07-07 06:52:: Отново по темата за произходът на българитѣ.
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. покажи го там ..)
Вмѣсто да се мѫчим с нѣща като "тюрки" и "индоевропейци", които не сѫ сѫществували като понятия прѣз III-IV вѣк, далеч по-сигурно е да се заложи на науката.
Чрез маркеритѣ на Y хромозомитѣ може най-лесно да се установи физическото родство и произход на опрѣдѣлени групи хора. По-долу виђате разбивка на това как се промѣня генетичния̌т фонд на Балканитѣ међу Срѣднокаменната епоха и 1500 г. слѣд Христа.
Ако ви е любопитно, потѫрсѣте отдѣлните маркери в Мрѣжата и вижте в кои части на свѣтът сѫ разпространени хората, които сѫ тѣхни носители.►► .. покажи мой коментар ..
▼▼ .. скрий го моя̌т коментар ..
- Нѣща като "тюрки" и "индоевропейци" сѫ научни понятия, възникна̨ли прѣз 19-ти вѣк. Това сѫ научни понятия от науката лингвистика.
- Смѣя̨ да прѣдположа, че науката лингвистика е по-развита от науката генетика. Втората е от 20-ти вѣк и е имала по-малко врѣме да се развива.
- Научни понятия от лингвистиката, от науката за езицитѣ, такива като като "тюрки", "индоевропейци" или "славяни", да се използват извън лингвистиката - в политиката, в историята, и т.н., е нелѣпо, неадекватно, осѫдително и понѣ̋кога дори прѣстѫпно. Най-малкото, това е злоупотрѣба.
- Маркеритѣ на Y-хромозомата може би най-лесно се изслѣдват, но значението на всѣ̋ка една от остана̨литѣ хромозоми или на митохондриалната ДНК е съпоставимо със значението на Y-хромозомата.
- Напримѣр, данни, подобни на показанитѣ за Y-хромозомата, но по женска линия - по митохондриалната ДНК, мога̨т да дада̨т друга картинка.
- Оставам скептичен за даннитѣ от генетиката.
- Съврѣменнитѣ държавни граници изкривяват картината.
- Скорошнитѣ миграции на населението, огромни по мащаб, сѫщо така изкривяват картината.
- Съмнителна е прѣдставителността на статистическитѣ извадки.
- Да не дава Господ злоупотрѣбата с генетиката в историята и политиката да не се изроди.
- Според мене, даннитѣ от генетиката ще покажа̨т това, до което мога̨т да доведа̨т общи съображения.
- Нашенския̨т генофонд е бил формиран по врѣмето на Римската империя, когато тука дошла цивилизацията със своята инфраструктура.
- Нашенския̨т генофонд е подобен на този в сѫсѣднитѣ страни и подобен на този от Сѣверното Срѣдиземноморие.
- Напримѣр, сигурен съм, че ще се намѣри 7-милионна извадка от наслението на Република Турция, която има идентичен генофонд със този на 7-тѣ милиона българи.
- (.. скрий го моя̌т коментар ..)
►► .. .. покажи я̨ картинката .. (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
▼▼ .. .. скрий я̨ картинката .. (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
скрий я̨ картинката ..
(.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
- ◄►
(.. Петър Дочев ..)
Националистичната трактовка за тотално автентично самодостатъчно развитие на българското общество е чудовищно извращение на истината. -
►►
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Работата по тази публикация е замразена.
(.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Работата по тази публикация е замразена.
(.. скрий ..)
- От оформенитѣ според шаблонът раздѣли:
- заключението остава засега празно,
- а раздѣлът за прѣпраткитѣ може да се смѣ̋та за готов.
- Завършени сѫ раздѣлитѣ:
- Общата структура на документът не е още опрѣдѣлена.
- В раздѣлът събрано оттук-оттам
сѫ нахвърляне разни текстове, но мѣ̋стото на всѣки от тѣ̋х в структурата на документът остава неясно.
- Този раздѣл може да се допълва с нови текстове, без да се счита, че документът е размразен.
- Защото работата по този документ е замразена.
- Въпрѣки това, прѣдложения, забѣлѣжки и коментари се приемат с благодарност.
- (.. скрий го коментарът ..)
- От оформенитѣ според шаблонът раздѣли:
- ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
(.. pokazhi vsichko ..) (.. svij&skrij vsichko ..) .. to the bottom ..
[Draft] Otnosno proizxodut na bulgarskiut etnos
In development: v proces na razrabotka
- 1. Preambjyl: obq razdel
- 2. Prerequisite/Predpostavki: predi da produlzhite
- 3. Etimologia (proizxod) na etnonimut "bulgari"
- 4. Bulgarqinata i pra-bulgarqinata
- 5. Subrano ottyk-ottam
- 5.1. Po sledite na mitoxondrialnata mi DNK
- 5.2. Po sledite na mojata Y-xromozoma
- 5.3. Meghy Y-xromozomata i mitoxondrialnata DNK
- 5.4. Molitva za dyshite na stotinata mi predci ot 9-ti vek
- 5.5. Zakljychitelna belezhka i dva vuprosa za prepitvane
- 5.6. Oporni tochki - obqa chast
- 5.7. Oporni tochki - specialna chast
- 5.8. Bulgarite ne su slavjani po gen
- 5.9. Ot purvo do peto
- 5.10. Prikazka za car Petur - naj-velikiut bulgarski car
- 5.11. Otnosno pechenezite - koi su i kude se krijųt te
- 5.12. Behlo, zeleno, cherveno
- 5.13. Nima naj-blizkite su ni naj-golemite vragove? Maj da.
- 6. Zakljychenie
- 7. Prepratki (references)
- 8. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)
►► 1. Preambjyl: obq razdel (.. pokazhi go preambjylut ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 1. Preambjyl: obq razdel (.. skrij go preambjylut ..) .. kum nachaloto ..
-
Za da se izjasni proizxodut na nas bulgarskiut etnos, zadulzhitelno trehbva da se otgovori na trite prosti vuprosa
koga, kude, kak.
- Koga?
Po vremeto na naj-velikiut bulgarski Sveti Car Petur, kakto i na slavniut my baqa Car Simeon, i na dehdo my Pokrustiteljut Sveti Car Boris.
Deseti vek sled Xrista.
- Tozi, kojto naistina iska da si izjasni nashiut proizxod, trehbva da osuznae, che otgovarjajki na vuprosut koga, opredeljame koga nashiut bulgarski etnos e vuzniknul ili koga nashata bulgarska narodnost e vuzniknula. Deseti vek sled Xrista: togava e vuzniknul nashiut bulgarski etnos i toj ne mozhe da se otughestvi s niqo suqestvyvalo predi tova. Za nikoj suqestvyval predi tova etnos ne mozhe da se kazhe, che izcehlo se e vlehl v novo-vuzniknuliut bulgarski etnos.
- Kude? Tyka po Nashensko. V Bulgaria, Makedonia, i nehkoi drygi prilezhaqi teritorii. Otgovorut na vuprosut koga, po vremeto na bulgarskiut Car Petur, opredelja i kude - v carstvoto na bulgarskiut Car Petur.
- Kak? Kato su se suchetali po Nashensko slavjanoglasieto i xristianstvoto.
- Koga?
Po vremeto na naj-velikiut bulgarski Sveti Car Petur, kakto i na slavniut my baqa Car Simeon, i na dehdo my Pokrustiteljut Sveti Car Boris.
Deseti vek sled Xrista.
- Izvodi:
- Oqe pri vuznikvaneto si nashiut suvremenen bulgarski etnos e bil xristianski. A vuznikvaneto my e stanulo prez 10-ti vek sled Xrista.
- Oqe pri vuznikvaneto si nashiut suvremenen bulgarski etnos e bil slavjanoglasen. A vuznikvaneto my e stanulo prez 10-ti vek sled Xrista.
- Nashiut suvremenen bulgarski etnos e vuzniknul kato evropejski xristianski etnos prez 10-ti vek sled Xrista.
- Malko ot suvremennite evropejski etnosi su po-stari ot nashiut, malko ot tehx su vuzniknuli predi 10-ti vek.
- Nashiut suvremenen bulgarski etnos e naj-stariut slavjanoglasen xristianski etnos.
- Nashiut bulgarski etnos nehma rodninski etnosi, ponezhe toj e vuzniknul, toj nehma etnosi-roditeli, sledovatelno nehma i bratski ili sestrinski etnosi. V chastnost, toj nehma rodnini nito v Kavkaz, nito po Volga, nito iz prostorite na Azia.
- Imajte pred vid, che slavjanoglasieto zadava rodninstvo meghy ezicite, a ne meghy etnosite.
- Tova e mojata gledna tochka.
- Drygi gledni tochki:
- Mnozina se pridurzhat kum nelepi izmislici za po-dreven proizxod na bulgarskiut etnos.
- Ne mozhe nashiut etnos da proizxogha ot po-stari etnosi, koito nito su xristianski, nito su slavjanoglasni.
- Dori nehkoi ot tehx da su bili spomenavani s imeto bulgari.
- S poveche osnovania e glednata tochka, che suvremenniut bulgarski etnos v vuzniknul prez 19-ti vek. Tja e svurzana s javlenieto rysofenia, na koeto e posveten podrazdel.
- Mnozina se pridurzhat kum nelepi izmislici za po-dreven proizxod na bulgarskiut etnos.
- (.. skrij go preambjylut ..) .. kum nachaloto ..
►► 2. Prerequisite/Predpostavki: predi da produlzhite (.. pokazhi ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 2. Prerequisite/Predpostavki: predi da produlzhite (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..) .. kum nachaloto ..
►► 2.1. Principi na moite vuzgledi za minuloto (.. pokazhi ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 2.1. Principi na moite vuzgledi za minuloto (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..)
-
►►
Principi na moite vuzgledi za minuloto
(.. pokazhi otkusi tyka ..)
(.. pokazhi go tekstut tam ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Principi na moite vuzgledi za minuloto
(.. skrij otkusite ..)
(.. pokazhi go tekstut tam ..)
.. kum nachaloto ..
I naj-vazhnoto: nie, bulgarite, sme naj-obiknoveni i naj-normalni evropejci. Ne sme izkljychitelni, extraordinary, ili puk extra-terrestrian, pazi Bozhe.. Suqite sme si kato drygite balkanski narodi, dosyq sme kato tehx, te s niqo ne ni prevuzxoghat, nito puk nie tehx s neqo gi prevuzxoghame.
Vtoro sledstvie ot principite na Eklesiasta:
Toz, kojto ne razbira nastojaqeto, toj ne mozhe da razbere i minuloto.
Ako ne razbirame nastojaqeto, koeto se razviva pred ochite ni, kak mozhem da se nadehvame, che qe mozhem da razberem minuloto, koeto otdavna e murtvo i ne reagira na nashite vuprosi i na nashite dejstvia?Povecheto subitia su slychajni i skychni.
Teche, vsichko teche, vremeto nehma brehg i ni vleche. Nehma kak. (M.Basheva)
Vremeto si teche i istoricheskite subitia izblednjavat.
Platnata na otdalechavaqite se kum minuloto subitia cheznut zad xorizontut.
Kolkoto po-daleche nazad v minuloto e dadeno subitie, tolkova po-malko i po-niqozhno e znachenieto my tochno za nas sega.
Nashiut (ili Vashiut, na Vas mladite) 21-vi vek e plod na nashiut 20-ti vek, predi vsichko. Da, 20-ti vek e plod na 19-ti vek, no subitiata ot 20-ti vek naj-chesto zasenchvat, skrivat, dori otmenjat subitiata ot prednite vekove.
V chastnost, subitiata otpredi xiljadoletia imat niqozhno znachenie tochno za nas sega. Niqozhno. Nikakvo.Da, Rimskata imperia ima ogromno znachenie za nas, no samo zaqoto sme i dokolkoto sme sredizemnomorci i evropejci. Ne i specialno za nas bulgarite.
V tozi dyx, taka narechenoto "tyrsko robstvo" ima znachenie za nas, no samo zaqoto sme balkanski xristiani i dokolkoto sme xristiani.
Nashiut 20-ti vek prakticheski e zalichil vsichki posledici ot taka narechenoto "tyrsko robstvo". Ostanuli su samo posledici ot subitieto, narecheno "Osvoboghenie na Bulgaria", koeto e ot 19-ti vek. Predypreghavam Vi, che tozi ili sledvaqiut vek mogut i tehx da zalichut.
Sled kato istoricheskite subitia ot po-dalechnoto minulo imat sega za nas niqozhno znachenie, stryva li si izobqo da izychavame istoria?
- Da. Za da zadovolim ljybopitstvoto si. Da tursim objasnenia chrez analiz na subitiata. Da si izvlichame poyki, za da ne povtarjame greshki.
- I ne. Ne za da si tursim opravdania v minuloto za dneshnite si nesreti. Ne za da si go lekyvame kompleksut za malocennost s razkazi za slavno minulo.
(.. skrij gi otkusite ..) (.. pokazhi go tekstut tam ..) (.. skrij mi gi principite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Supostavka meghy akademichnata istoria i chalga-istoriata
(.. pokazhi jų ..)
(.. pokazhi jų tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Supostavka meghy akademichnata istoria i chalga-istoriata
(.. skrij jų ..)
(.. pokazhi jų tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum nachaloto ..
Obiknoveno akademichnite istorici (ne prinadlezhu kum tehx) su pochitateli na klasicheskata akademichna istoria i se vuzmyqavat ot chalga-istoriata.
Ot edna strana, kakto v myzikata, taka i v istoriata, klasikata e za malcina aristokrati, dokato prostoljydieto se razvlicha s chalgata.
Ama ot dryga strana, kakto klasikata, taka i chalgata, su vse myzika. A puk myzikata e sybektivno vuzpriatie. V prirodata gospodstva ne myzikata, a shymut.
Tova, koeto dejstvitelno se e slychvalo, ne e tochno tova, koeto zvychi v istoricheskata klasika, oqe po-malko tova, za koeto chalgata vurti zadnici.
Tova, koeto dejstvitelno se e slychvalo, su raznoobraznite shymove. Da, mozhe da se podochye v shymovete neqo podobno na myzika, naprimer peeneto na ptichkite. Ama preobladavat shymovete: shymut ot pribojut na vulnite, shymut ot vodopadut, lajut na kychetata, vojut na vulcite, revut na luvut, pisukut na rodilkata, plehsukut na kamshikut, i naj-veche "grachi garga grozno zloveqo" - tova e, koeto se e slychvalo.
"Garga grachi grozno zloveqo" nad trypovete na minuloto.
"Garga grachi grozno zloveqo" - taka s fanfari minuloto nezapomneno biva izpraqano v nebitieto.
Principite na moite vuzgledi za minuloto: za skykata v istoriata. (.. skrij jų supostavkata ..) (.. pokazhi jų tam ..) (.. ili tam ..) - ◄► (.. skrij mi gi principite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. skrij gi predpostavkite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
►► 2.2. Koe trehbva vinugi da prisutstva v kontekstut? (.. pokazhi ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 2.2. Makedonia - tja trehbva vinugi da prisutstva v kontekstut (.. skrij jų Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)
- Kogato se obsughat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
- Pone nejavno. No da jų ima Makedonia v kontekstut. (.. facebook ..)
- S vsichki nashi balkanski susedi - Surbia, Rymunia, Tyrcia i Gurcia, problemi veche nehmame.
- Vsichko drygo e pito-plateno.
- Samo problemut s makedonistite vse oqe ni dyshi.
- I vuv vruzka s nastojaqata tema - etnogenezata na na nas, bulgarite:
- Imajte pred vid etnogenezata na makedoncite, kojato se e razvila bykvalno pred ochite ni.
- I nashata etnogeneza trehbva da bude objasnena s konkreten moment ot istoriata.
- Nikoj etnos ne e specialno suzdaden ot Bog ili ot biologichnata evoljycia.
- Vseki etnos si ima nachalo. Povecheto imat i kraj.
-
(.. skrij jų Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)
(.. skrij gi predpostavkite ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum nachaloto ..
►► 2.3. Slavjanqinata kato predpostavka (.. pokazhi ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 2.3. Slavjanqinata kato predpostavka (.. skrij jų slavjanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..)
-
►►
Slavjanqinata e ezik i samo ezik
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Slavjanqinata e ezik i samo ezik
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Izvun ezikut niqo slavjansko ne mozhe da bude identificirano
- "Slavjanski" i v chastnost "pra-slavjanski" su lingvistichni - ezikovedski - termini. Te ne mogut da se otnasjat za drygo, osven za ezikut. Niqo drygo slavjansko ne e imalo i nehma na svetut osven slavjanskiut ezik. Materialna kyltyra ili rasovi belezi su nerelevantni kum (ne mogut da imat neqo obqo sus) tezi termini.
- Da, ima slavjanska beseda - kogato besedvaqite govorjųt na nehkoj slavjanski ezik.
- No slavjanska dysha nehma. Slavjanska kruv nehma. Slavjanska rasa nehma. Slavjanski geni nehma.
- Dymata slavjani vinugi i vsehkoga e oznachavala xora, govoreqi na slavjanski ezik. Ako nie bulgarite sme slavjani, tova oznachava samo tova, che nashiut bulgarski ezik e slavjanski.
- Izvun ezikut niqo slavjansko ne mozhe da bude identificirano.
- Kakvo predstavljava slavjanqinata? Ezik e.
- Dopredi 11 veka e suqestvyval obq staroslavjanski ezik, OCS*, OldCommonSlavic. Mozhem da go narechem prosto slavjanski ezik, ako dopulnitelno oznachim istoricheskoto vreme: naprimer "slavjanskiut ezik ot 9-ti vek sled Xrista".
- Togava - 9-ti vek sled Xrista - e imalo samo edin slavjanski ezik, kojto e predshestvenik na nehkolko suvremenni slavjanski ezici, meghy koito e i nashiut bulgarski ezik.
- S drygi dymi, suvremennite slavjanski ezici ezici su potomci na obqiut staroslavjanski ezik, na OCS*.
- Predi 7-mi vek sled Xrista tozi ezik se e govorel na kompaktna teritoria - rodinata na slavjanqinata, rodinata na slavjanoglasieto. Tja zaemala teritoriata na dneshna Yngaria i nehkoi prilezhaqi teritorii.
- Sled 7-mi vek migranti raznesli slavjanskiut ezik na mnogo po-obshirni teritorii. Po Nashensko toj - nashiut ezik - doshul togava, prez 7-mi vek.
- Vseki ezik e v neprestanna promehna, a na razlichnite teritorii slavjanskiut ezik se promenjal razlichno. Taka s techenie na vremeto se oformili nehkolko slavjanski ezika, meghy koito e i nashiut.
- Razpadut na obqiu staroslavjanski ezik na otdelni slavjanski ezici (the split of OCS* into different Slavic languages) go datiram v 11-ti vek - togava, kogato maxharskiut ezik doshul i se nastanil v rodinata na slavjanoglasieto.
- Slavjanqinata e samo ezik, no bulgarqinata ne e samo ezik.
- Razbira se, bulgarqinata vkljychva nashiut bulgarski ezik, kojto e slavjanski ezik.
- Rzgleghana kato ezik, bulgarqinata e prevupluqenie na slavjanqinata na nashenskata teritoria.
- Obache bulgarqinata ne e samo ezik. Tja e neqo poveche.
- Vprochem, balkanqinata suqo taka ima ezikova sustavka, narechena Balkansprachbund. No balkanqinata e neqo poveche ot Balkansprachbund-ut.
- (.. skrij ..) (.. skrij jų slavjanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Izvun ezikut niqo slavjansko ne mozhe da bude identificirano
-
►►
Slavjanqinata e predpostavena
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Slavjanqinata e predpostavena
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Kakto pisax po-gore, slavjanqinata e ezik i samo ezik.
- Tja e estestven ezik.
- I kato estestven ezik slavjanqinata se izychava s obektivni tochni metodi, kakvito se prilagat v estestvenite nayki.
- Pri izychavaneto na slavjanqinata nehma mehsto za:
- sybektivizum
- emocii
- suobrazhenia, svurzani s ponjatiata etnos i nacia
- suobrazhenia, svurzani s bulgarskiut etnos, v chastnost
- Ezikut se e pojavil po estestven put.
- Toj suqestvyva nezavisimo ot etnosut.
- Toj suqestvyva otpredi etnosut.
- Slavjanqinata se e pojavila po estestven put.
- Tja suqestvyva otpredi bulgarskiut etnos.
- Tja suqestvyva nezavisimo ot bulgarskiut etnos.
- Tja suqestvyva nezavisimo ot nashiut bulgarskiut ezik.
- Taka kakto majka mi se e rodila otpredi mene i nezavisimo ot mene.
- Slavjanqinata suqestvyva otpredi bulgarqinata.
- Tja suqestvyva nezavisimo ot bulgarqinata.
- V rezjymé:
- Slavjanqinata e predpostavka za bulgarqinata.
- Kato zabelezhka:
- Sigyrno e, che spomenavanite v istoriata taka narecheni traki ne su govoreli na slavjanski ili na pra-slavjanski ezik.
- Sigyrno e, che nashiut ezik e donesen po Nashensko prez 7-mi vek otkum severozapad.
- Kogato nashiut ezik prez 7-mi vek doshul po Nashensko, toj ne zavaril tyka nikakuv "trakijski" ezik.
- Kogato nashiut ezik prez 7-mi vek doshul po Nashensko, toj zavaril tyka samo grucki dialekti i vlashki dialekti.
- "Slavjanstvoto i pravoslavieto su dve ovchi kozhi vurxy gurbut na edin xitur vulk" -
- taka pishe Javorov za Rysia v predgovorut kum biografiata na Goce Delchev.
- Obache i slavjanstvoto i pravoslavieto su predpostavki.
- Nehma zaradi Rysia da zarezhem pravoslavieto i da stanem katolici ili mjysjylmani.
- Nehma zaradi Rysia da si go smenim ezikut.
- Slavjanqinata i pravoslavieto su predpostavki - ne mozhem da izbehgame ot tehx.
- Puk i zaqo da go pravim?
- Sestrinski na nashiut ezik su ne samo ryskiut, no i ykrainskiut, i polskiut, i srubskiut.
- I pri drygi narodi, ne samo pri rysnacite, mnozinstvoto izpovehdva suqata pravoslavna vehra: gurci, rymunci, gryzinci.
- Trebva obache da se otturvem ot rysofilite sred bulgarite.
- I tova qe e dostatuchno.
- Bez rysofilite sred bulgarite Rysia izobqo ne e strashna.
- Mozhe i da ne xaresvame slavjanqinata ili puk pravoslavnoto Xristianstvo,
- no te su predpostavki na bulgarqinata
- i se nalaga da gi priemem
- vuv vidut im, v kojto te suqestvyvat.
- (.. skrij ..) (.. skrij jų slavjanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Kakto pisax po-gore, slavjanqinata e ezik i samo ezik.
-
►►
Slavjanqinata: prepratki (references)
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Slavjanqinata: prepratki (references)
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Slavjanqinata e dobre izychena, prinos za koeto imat ezikovedi ot cehl sveht.
- Ako nehkoe tvurdenie v slavistikata, v naykata za slavjanskite ezici, "ne Vi xaresva", tova e Vash problem, a ne problem na slavistikata.
- Tvurdeniata v slavistikata trehbva da budut obsughani s ezikovi (lingvistichni) argymenti.
- Ima mnogo literatyra za slavjanskite ezici.
- No ne zabravjajte, che slavjanqinata e samo ezik.
- Ako nehkude se razkazva za slavjanski bit i kyltyra ili za slavjanski ezicheski bozhestva, na takova chetivo gledajte kato na istoricheski fantazii za elfi, xobiti i orki.
- Tyka qe privedu nehkolko spisuka s prepratki po slavistika.
- Vzeti su ot razlichni moi pyblikacii i estestveno se pripokrivat.
- Nehkoi su dadeni i v obqiut razdel za prepratki.
- Purviut preporuchitelen spisuk s prepratki otnosno slavjanqinata:
(..
pokazhi go tam ..)
- Moi pyblikacii:
- The CV of Slavophonia
- Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
- The Genealogy of Languages: Genealogichna klasifikacia na ezicite
- Aksiomata za estestvenite ezici
- Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna promehna
- Dialekten kontinyym - qo e to
- Principi na moite vuzgledi za minuloto
- Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavjanski
- Ocherk za kraeslovnite erove
- Etimologichni etjydi (ottyk-ottam v ezikoznanieto)
- Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
- Славянка ли е била робинята Изаура?
- Suchinenieto "Za bykvite"/"O pisjmenjxu" na Chernorizec Xrabur: opit za prostranen analiz na cehlata tematika
- Drygi pyblikacii:
- Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
- Этимологический словарь русского языка Фасмера
- Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
- Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
- Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
- Кирил Мирчев: Старобългарски език
- БАН: Граматика на старобългарския език
- Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
- Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
- Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
- Moi pyblikacii:
- Prepratki kum drygi spisuci s prepratki:
- (.. skrij ..) (.. skrij jų slavjanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Slavjanqinata e dobre izychena, prinos za koeto imat ezikovedi ot cehl sveht.
- ◄► (.. skrij jų slavjanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) (.. skrij gi predpostavkite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
►► 2.4. Balkanqinata i bulgarqinata (.. pokazhi ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 2.4. Balkanqinata i bulgarqinata (.. skrij jų balkanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..)
-
►►
Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Balkanqinata si ima ezikova komponenta, narechena Balkansprachbund: balkanski ezikov sujyz.
- Mozhete da prochetete za nego tyka.
- Tam Balkansprachbund-ut e razgledan podrobno.
- Chetiri ezika vlizat v Balkansprachbund-ut:
- novo-grucki,
- balkano-slavjanski (slavjano-balkanski, bulgarski),
- balkano-romanski (romano-balkanski, rymunski: vlashki, moldovanski), i
- albanski.
- Balkansprachbund-ut e balkanski ezikov sujyz na Romejskata imperia (na Romānia), zarodil se prez 10-ti vek i nadzhivehl jų s nehkolko veka.
- Ponjatieto Balkansprachbund se vuvegha, za da se razjasnjųt tri vuprosa:
- Mehstoto na bulgarskiut ezik sred slavjanskite ezici. Bulgarskiut e balkaniziran slavjanski ezik. Bulgarskiut ezik mozhe da se oznachava kato balkano-slavjanski (ili slavjano-balkanski) ezik. Drygite suvremenni slavjanski ezici mozhem da gi narichame novo-slavjanski.
- Mehstoto na rymunskiut ezik sred romanskite ezici. Rymunskiut e balkaniziran romanski ezik. Rymunskiut ezik mozhe da se oznachava kato balkano-romanski (ili romano-balkanski) ezik. Drygite suvremenni romanski ezici mozhem da gi narichame novo-romanski.
- Otnosheniata meghy rymunskiut i albanskiut.
- Balkansprachbund-ut e javlenie v zhivite razgovorni ezici, a ne v pismenata tradicia.
- Balkansprachbund-ut e javlenie ot poslednoto toky-qo izteklo xiljadoletie.
- (.. skrij go Balkansprachbund-ut ..) (.. skrij jų balkanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Balkanqinata si ima ezikova komponenta, narechena Balkansprachbund: balkanski ezikov sujyz.
-
►►
Balkanqinata izvun ezikut
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Balkanqinata izvun ezikut
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Ezikovata komponenta na balkanqinata - Balkansprachbund-ut, e malka chast ot nejų.
- Balkanqinata se izrazjava vuv:
- balkanskite bit i kyltyra,
- balkanski genotip,
- dulgi vekove obqa istoria pod vlastta na Konstantinopol.
- Nashiut bulgarski etnos e vuzniknul, kogato tyka na Balkanite po Nashensko su se suchetali slavjanoglasieto (slavjanqinata) i Xristianstvoto.
- Toj e vuzniknul tyka na Balkanite.
- Vuzniknul e tyka po Nashensko prez 9-ti vek.
- Ne e doshul ot prostorite na Evrazia, razvehvajki konski opashki.
- (.. skrij ..) (.. skrij jų balkanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Balkanqinata e evropejqina
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Balkanqinata e evropejqina
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
-
I naj-vazhnoto: nie, bulgarite, sme naj-obiknoveni i naj-normalni evropejci. Ne sme izkljychitelni, extraordinary, ili puk extra-terrestrian, pazi Bozhe..
Suqite sme si kato drygite balkanski narodi, dosyq sme kato tehx, te s niqo ne ni prevuzxoghat, nito puk nie tehx s neqo gi prevuzxoghame.
- Bulgarskite bit i kyltyra su balkanski. Sledovatelno - sredizemnomorski. Sledovatelno - evropejski.
- Nie ot Balkanite sme nasledili bitut i kyltyrata ot Rimskata (Romejskata) imperia.
- Kakto vsichki "sredizemnomorci".
- Nashiut genotip e balkanski. Sledovatelno - sredizemnomorski. Sledovatelno - evropejski.
- Toj se e oformil v Rimskata (Romejskata) imperia.
- Zabelezhete, che ponjatieto "Balkani" e sravnitelno novo.
- Teritoriata na Balkanite e teritoria ot Evropa i dopredi nehkolko veka ne se e oznachavala s nehkakuv specialen termin.
- Terminut "Balkani" vuzniknul, za da oznachi evropejskata teritoria na Osmanskata imperia.
- V samata Osmanska imperia evropejskata ï teritoria se e oznachavala s terminut "Rymelia".
- Slyshal sum izkazvane na znaten nash istorik.
- Povecheto evropejski narodi i durzhavi vodeli potekloto si ot Rimskata imperia.
- A puk nie bulgarite sme bili vodeli potekloto si ot "Stara Velika Bulgaria".
- I toj govoreshe tova kato che li s gordost.
- A be, nerazymni! I nasheto poteklo e ot Rimskata imperia!
- E, potekloto na Rysia ne e ot Rimskata imperia, a e ot Ordata na Chingizxan.
- A puk potekloto na severno-makedoncite e ot Aleksandur Veliki i suqo ne e ot Rimskata imperia.
- Na tova mehsto e redno da si spomnim koe trehbva vinugi da prisutstva v kontekstut.
- Zabelezhete:
- Nashiut bulgarski etnos e vuzniknul prez 10-ti vek.
- Sledvaqite dva veka toj e prekaral vutre v Rimskata (Romejskata) imperia,
- i prez tova vreme bulgarskiut etnos e ykrepnul,
- a knizhovnostta, razvivana na nashiut ezik, e procuftjavala.
- (.. skrij ..) (.. skrij jų balkanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
I naj-vazhnoto: nie, bulgarite, sme naj-obiknoveni i naj-normalni evropejci. Ne sme izkljychitelni, extraordinary, ili puk extra-terrestrian, pazi Bozhe..
Suqite sme si kato drygite balkanski narodi, dosyq sme kato tehx, te s niqo ne ni prevuzxoghat, nito puk nie tehx s neqo gi prevuzxoghame.
-
►►
Balkanqinata: prepratki (references)
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Balkanqinata: prepratki (references)
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Tazi moja pyblikacia se zanimava v detajli s Balkansprachbund-ut - ezikovata strana na balkanqinata.
- Po drygite problemi chetete, kakvoto namerite, po istoria na Rimskata (Romejskata) imperia i po istoria na Osmanskata imperia,
- kato suotnasjate prochetenoto s izvestnoto Vi ot bulgarskata istoria.
- (.. skrij ..) (.. skrij jų balkanqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- ◄►
(.. skrij jų balkanqinata ..)
(.. svij jų ..)
(.. razguni jų ..)
(.. skrij gi predpostavkite ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum nachaloto ..
►► 2.5. Religiata i etnosut (.. pokazhi ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 2.5. Religiata i etnosut (.. skrij jų religiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..)
-
►►
Bulgarqinata i Xristianstvoto
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Bulgarqinata i Xristianstvoto
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Xristianstvoto e religia.
- Xristianstvoto suqestvyva otpredi bulgarqinata i nezavisimo ot nejų.
- Xristianstvoto nehma nygha ot bulgarqinata za suqestvyvaneto si.
- Nashata bulgarqina e porodena ot Xristianstvoto.
- Kogato tyka po Nashensko
Xristianstvoto se suchetalo sus slavjanoglasieto (sus slavjanqinata),
tova porodilo bulgarqinata
v tova ï prevupluqenie,
v prevupluqenieto ï, kum koeto prinadlezhim.
- Kogato tyka po Nashensko
- Xristianstvoto ima razlichni formi:
- pravoslavie, katolicizum, v po-novo vreme i protestantstvo.
- Po Nashensko katolicizumut ima dve formi: pavlikjanstvo i yniatstvo.
- Spomenatoto pavlikjanstvo si e chist katolicizum i nehma vruzka sus srednovekovni eretici sus sxodno nazvanie.
- Bulgarqinata nehma problemi s nikoja forma na Xristianstvoto,
- nito puk nehkoja forma na Xristianstvoto ima nehkakvo specialno otnoshenie kum bulgarqinata.
- pravoslavie, katolicizum, v po-novo vreme i protestantstvo.
- Javno, Xristianstvoto e predpostavka.
- No dali Xristianstvoto e suqestvena komponenta na bulgarqinata?
- V po-staro vreme - da.
- V po-novo vreme - ne.
- Kakvo oznachava Xristianstvoto da prestane da bude suqestvena komponenta na bulgarqinata?
- Oznachava bezbozhnicite da ne gi izxvurljame ot bulgarskiut etnos.
- Oznachava mjysjylmanite da gi priobqavame kum bulgarskiut etnos.
- Analogia:
- Kakvo oznachava slavjanqinata da prestane da bude komponenta na bulgarqinata?
- Oznachava da si go smenim ezikut.
- Da progovorim na ciganski, na grucki, na tyrski, na anglijski.
- Ako nie bulgarite si smenim ezikut na ciganski,
- ezikut, kojto sega narichame ciganski, qe pochnem da go narichame bulgarski,
- i slavjanqinata qe prestane da bude komponenta na bulgarqinata.
- A dali slavjanqinata e suqestvena komponenta na bulgarqinata?
- Tvurdo da.
- Kakvo oznachava slavjanqinata da prestane da bude komponenta na bulgarqinata?
- (.. skrij ..) (.. skrij jų religiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Xristianstvoto e religia.
-
►►
Bulgarqinata i bezbozhieto
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Bulgarqinata i bezbozhieto
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Bezbozhieto ima mnogo formi i vsehka edna ot tehx e religia.
- Povecheto formi na bezbozhie si imat svoite proroci, svetci i muchenici.
- Imat si xramove i grobnici.
- I propovednici-propagandisti-agitatori.
- Imat si i svoi sveti pisania.
- Bezbozhieto dostatuchno e navredilo na bulgarqinata v minuloto - tja dostatuchno e stradala ot nego.
- Naj-vidniut predstavitel na srednovekovnoto bezbozhie e bogomilstvoto.
- Bogomilite gi smehtam za bezbozhnici, ponezhe te ne vkljychvali vidimiut zemen sveht v Carstvoto Bozhie.
- V tazi vruzka bogomilstvoto dejstvalo razryshitelno kum zemnite svetski institycii.
- Bulgaria e na putjut ot Blizkiut iztok kum Zapadna Evropa. Ottyk minavali ne samo stoki, no i idei. I razni eresi. I bogomilstvoto bilo sred tehx.
- Da, bogomilstvoto ne se e zarodilo v Bulgaria. No to e produlzhilo kum Zapadna Evropa pod nasheto ime i taka go e opetnilo chestnoto ni bulgarsko ime.
- Prishestvieto na Isljamut po Nashensko tyrilo kraj na bogomilstvoto -
vsichkite bogomili mjysjylmani stanuli.
Otpiva Nastradin xoxha ot chashata kajmaklia kafe i dyma:
Dje qo bogomil eretikj imuly, siichkyty eretikj, siichkyty bogomil mjysljyman stanuly! Malky ystanuxte gjavyrite, bre Petre!
Otgovarja my Xitur Petur:
Qe znaesh, xoxha, che tyj bogomilite ot kraj vreme si behxu eretici. Dobre ste napravili, che ste gi vurnuli v pravata vehra. - Ystanoviloto se prez 19-ti i 20-ti vek moderno bezbozhie vuvelo nehkakuv kylt kum srednovekovnoto bogomilstvo.
- Dazhe go objavili sus zadna data za xarakterna cherta na bulgarqinata.
- Koeto si e chista luzha i izmama.
- Modernoto bezbozhie se pojavjava prez 19-ti vek i idva na vlast prez 20-ti vek v cehla Evropa.
- S ystanovjavaneto na modernoto bezbozhie v Bulgaria Xristianstvoto prestava da bude suqestvena komponenta na bulgarqinata.
- Bezbozhnicite veche ne bivat izxvurljani ot bulgarskiut etnos.
- Suzdava se vuzmozhnost kum bulgarskiut etnos da budut priobqeni i mjysjylmanite.
- Spored mene, tova e nenyzhna promehna.
- Ima si drygo ponjatie - bulgarska nacia.
- Ponjatieto nacia e tehsno svurzano i formalno svurzano s durzhavata.
- Vsichki lojalni graghani na durzhavata Bulgaria, nezavisimo ot rodniut si ezik i ot religiata, prinadlezhut kum bulgarskata nacia.
- Samo tova ponjatie - bulgarskata nacia - ima znachenie i vuv vutreshnoto bulgarsko zakonodatelstvo, i v meghynarodnite otnoshenia.
- Ot ponjatieto bulgarski etnos (bulgarqina) nehma nygha, osobeno sled kato modernoto bezbozhie go e razmilo tova ponjatie.
- Otkude nakude az trehbva da prinadlezhu kum edin etnos s glasopodavateli na BSP!
- I vse pak, bulgarqinata - prinadlezhnostta kum bulgarskiut etnos - e predi vsichko vupros na samoopredelenie.
- Analogia: Prinadlezhnostta na bulgarskiut ezik kum slavjanqinata ne e samoopredelenie, a e diagnoza.
- Marksizumut-leninizumut i proletarskiut internacionalizum (stalinizumut) e naj-vrednata forma na modernoto bezbozhie.
- Znaem si go. Nehma smisul da go opisvam, che me e gnys.
- Obruqam Vi samo vnimanie da razlichavate marksizumut-leninizumut i proletarskiut internacionalizum, koeto e religia, ot realniut socializum, koeto e obqestven stroj i vid totalitarizum.
- Pri realniut socializum edna korporacia, samonarekla se Partia, samoobjavila se za avangard, vzela na vuoruzhenie religiata marksizum-leninizum i proletarski internacionalizum, e zavladehla obqestvoto i durzhavata.
- Vsehka religia bi mogla da ystanovi totalitarizum.
- Vseki religiozen fanatizum v sklonen da ystanovi totalitarizum.
- Bezbozhniut totalitarizum nakratko mozhe da bude narechen fashizum.
- (.. skrij go bezbozhieto ..) (.. skrij jų religiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Bezbozhieto ima mnogo formi i vsehka edna ot tehx e religia.
-
►►
Nacionalizumut kato religia
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Nacionalizumut kato religia
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Nacionalizumut e forma na modernoto bezbozhie.
- Ako nacionalizumut e susredotochen vurxy naciata, neqata si ostavat v sferata na formalnoto, normalnoto i zakonnoto.
- No ako nacionalizumut sleze na ravniqeto na etnosut, vuzmozhni su izvraqenia.
- Bulgarskiut nacionalizum se natiska da stane suqestvena komponenta na bulgarqinata, zamenjajki v tazi my rolja Xristianstvoto.
- Balkanqinata pljys slavjanqinata pljys bulgarski nacionalizum davat modernata bulgarqina.
- Suqata balkanqina pljys suqata slavjanqina pljys makedonistki nacionalizum davat modernata bjyrmovqina.
- (.. skrij go nacionalizumut ..) (.. skrij jų religiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- ◄►
(.. skrij jų religiata ..)
(.. svij jų ..)
(.. razguni jų ..)
(.. skrij gi predpostavkite ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum nachaloto ..
►► 3. Etimologia (proizxod) na etnonimut "bulgari" (.. pokazhi ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 3. Etimologia (proizxod) na etnonimut "bulgari" (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Etimologiata na etnonimut "bulgari" e predpostavka.
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Etimologiata na etnonimut "bulgari" e predpostavka.
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Sprjamo bulgarqinata, etimologiata na etnonimut "bulgari" e predpostavka, kakvito su slavjanqinata (ezikut) i xristianstvoto (vehrata).
- Predpostavkite suqestvyvat otpredi bulgarqinata i nezavisimo ot nejų.
- Etimologiata na etnonimut "bulgari" trehbva da se prieme kato predpostavka, kakto ezikut i vehrata.
- Reshenieto, koeto davam na tozi vupros v tova izlozhenie, e naj-verojatnoto izmeghy vsichki drygi mnogobrojni predpolozhenia.
Verojatnostta my jų ocenjavam na nad 80%. - Obache reshenieto, koeto davam na tozi vupros v tova izlozhenie, vse oqe ne e obqoprieto, i po tazi prichina ne sum go vkljychil v razdelut za predpostavkite, a sum my posvetil specialen razdel.
- Za da go razberete po-lesno tova reshenie, bi bilo dobre da se abstraxirate ot vsichko,
koeto su puxnuli v glavite Vi ychiliqa i mas-medii po tozi vupros.
- Vprochem, tova se otnasja za cehlata tazi pyblikacia otnosno "bulgarqinata" i etnogenezisut na bulgarite.
- Razsudete:
- Vsichko se meni. I ezikut se meni. I dymite v nego se menjųt. I drygite ezici se menjųt, ne samo nashiut ezik.
- A puk "bulgari" e prosto edna dyma, predi vsichko.
- (.. skrij jų etimologiata kato predpostavka ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Narodite obiknoveno nehmat nygha ot sobstven etnonim.
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Narodite obiknoveno nehmat nygha ot sobstven etnonim.
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Imalo e nazvania na seliqa, geografski rajoni, reki, no mnogo rehdko sobstveni nazvania na etnosi.
- Nazvaniata na etnosi obiknoveno su bili izpolzvani ot drygite.
- Nie sme si nie i nehmame nygha ot sobstven etnonim.
- Imame nygha ot etnonimi za gurci, vlasi, tyrci, nemci ..
- Primer. Ima nazvanie na geografski rajon Latio, ima i grad Roma (Rim).
Ezikut se naricha latinski, po nazvanieto na oblastta.
Durzhavata se naricha Rim po nazvanieto na gradut.
Etnonim sobstven nehmat.
Imat etnonim za gurcite. - Nehmame nygha ot etnonim za "nas", imame nygha ot etnonimi za drygite.
- Prez 19-ti vek, kogato se pojavjavat nacionalnite durzhavi, polozhenieto korenno se promenilo.
- No predi 19-ti vek nito e imalo sobstveni etnonimi, nito puk naselenieto e durzhalo na etnicheskoto si samosuznanie.
- (.. skrij sobstvenite etnonimi ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Znachenieto na gruckiut ezik v Rimskata imperia narasnulo.
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Znachenieto na gruckiut ezik v Rimskata imperia narasnulo.
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Centurut na tezhestta na Rimskata imperia se izmestva na iztok.
- Bogati zemi s drevni civilizacii su vkljycheni v imperiata.
- Car Konstantin Veliki mesti stolicata v Konstantinopol, v noviut Rim.
- Xristianstvoto - edna religia ot Iztokut, stava imperska religia.
- Znachenieto na gruckiut ezik v Rimskata imperia narastva.
- Centurut na tezhestta na Rimskata imperia se izmestva na iztok.
- Xristianstvoto, propovehdvano v nachaloto na grucki, stava imperska religia.
- (.. skrij go znachenieto na gruckiut ezik ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Centurut na tezhestta na Rimskata imperia se izmestva na iztok.
-
►►
Liniata "Irechek".
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Liniata "Irechek".
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Aleko Konstantinov e razkazal za
poseqenieto na baj Ganja pri Irecheka v Praga.
- Konstantin Irechek (Jireček, 1854..1918) e cheshki ychen istorik i ezikoved.
- Po nehkoe vreme e bil bulgarski ministur na prosvetata.
- Konstantin Irechek (Jireček, 1854..1918) go spomenavam po povod na liniata, kojato toj e ochertal.
- Dva ezika bili osnovni v Rimskata imperia: grucki i latinski.
- Pone v evropejskite teritorii na imperiata.
- Liniata "Irechek" presicha Balkanite.
- Na jygoiztok ot neja naselenieto govorelo na grucki, t.e. naselenieto bilo elinofonsko, grukoezichno.
- Na severozapad ot Liniata "Irechek" naselenieto govorelo na romans, na vlashki ezik, t.e. naselenieto bilo romanofonsko.
- Stava dyma za vremeto ot 3-ti do 6-ti vek sled Xrista.
- Kum 6-ti vek na nashata teritoria drygi ezici osven grucki i vlashki na su bili govoreni ot mestnoto naselenie.
- Razbira se, imat se pred vid grucki i vlashki razgovorni dialekti.
- Liniata "Irechek" e ochertana vuz osnova na nadpisi vurxy kamuni ot arxeologicheski obekti - dali su na grucki ili na latinski.
- Zabelezhka: Liniata "Irechek" niqo ne znachi za teritoriata na sever ot Dynavut.
Tazi teritoria e bila izostavena pri car Avrelian i granicata na imperiata e bila ystanovena na Dynavut.
- (.. skrij jų liniata "Irechek" ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Aleko Konstantinov e razkazal za
poseqenieto na baj Ganja pri Irecheka v Praga.
-
►►
Elinofoni i romanofoni - gurci i vlasi.
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Elinofoni i romanofoni - gurci i vlasi.
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Kakto veche stanu dyma, da kazhem po vremeto na car Teodosij Veliki, krajut na 4-ti vek, po Nashensko su se govoreli dva ezika: grucki i vlashki.
- Slavjanoglasieto oqe ne bilo doshlo nasam.
- Ochakva se da dojde v sredata na 7-mi vek, pri car Iraklì.
- Pochti vsichki nashenci su veche xristiani i rimljani.
- Rimljani i xristiani - tova e bila tehxnata identifikacia.
- Ne etnicheska identifikacia, a neqo kato identifikacia na nacia.
- Nacionalna i religiozna identifikacia.
- "Rimljani" oznachava ne prosto zhiteli na gradut Rim, kakto v po-dalechnoto minulo.
- "Rimljani" oznachava graghani na Rimskata imperia.
- Dymata "rimljani" na grucki ezik zvychi Ρωμαj̃οj (roméi).
- Dymata "rimljani" na vlashki ezik zvychi Romāni (romāni).
- Latinskiut ezik v ystata na mestnoto naselenie go naricham vlashki.
- Razbira se, po onova vreme, krajut na 4-ti vek, takava dyma "vlashki" po Nashensko oqe nehmalo.
- No az pishu na suvremenen bulgarski ezik, v kojto ima takava dyma, i si pozvoljavam da jų izpolzvam.
- Po Nashensko tazi dyma qe dojde sus slavjanoglasieto.
- Vlasite (romanofonite) imat dyma, s kojato da narichat elinofonite: dymata gurci.
- V cehla Evropa elinofonite gi narichame s dymata gurci, kojato sme zaeli ot latinskiut ezik.
- A ezikut puk go narichame grucki.
- Elinofonite (gurcite) obache nehmali dyma, s kojato da narichat vlasite.
- (.. skrij ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Kakto veche stanu dyma, da kazhem po vremeto na car Teodosij Veliki, krajut na 4-ti vek, po Nashensko su se govoreli dva ezika: grucki i vlashki.
-
►►
Pojava na dymata "bulgari".
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Pojava na dymata "bulgari".
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Elinofonite (gurcite) nehmali dyma, s kojato da narichat vlasite.
- I tova bil problemut, dovel do pojavata na dymata "bulgari" v gruckiut ezik.
- Na grucki tazi dyma zvychi βούλγαροj (výlgari).
- V akyzativ βουλγάρους (vylgárys).
- V genitiv βουλγάρων (vylgáron).
- I tuj, stava dyma za edna dyma, za edna grucka dyma.
- Tova ne e mnogo stara grucka dyma.
- Nehma jų v klasicheskiut grucki.
- Nehma jų i v biblejskiut grucki ezik.
- Tova e zaemka ot latinski v grucki.
- Pojavila se e nehkude prez vekovete 4-ti ili 5-ti.
- V latinski ezik ima dyma vulgares s priblizitelno znachenie "prostoljydie".
- Vsichko se meni. I ezikut se meni. I ezikut, kojto prostoljydieto na Rim govorelo, se menehl i toj.
- Prez 1-vi vek predi Xrista, po vremeto na Jylij Cezar, prostoljydieto v Rim govorelo na klasicheski latinski ezik.
- Tri-chetiri veka minuli i ezikut, govoren ot prostoljydieto v Rimskata imperia, se izmenil.
- Veche bil ne klasicheski latinski, a "prostonaroden" latinski, razgovoren latinski, Vulgar Latin.
- Na samiut latinski ezik, izmeneniut ezik na prostoljydieto se narichal Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum, Sermo Vulgaris.
- Kakto veche pisax, az predpochitam da naricham tozi ezik "vlashki".
- I tuj, elinofonite - xorata, govoreqi na grucki ezik,
zaimstvali ot latinskiut ezik dymata βούλγαροj (výlgari),- za da oznachavat s nejų naselenieto, govoreqo na "prostonaroden" latinski ezik,
na Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum ili Sermo Vulgaris. - ili inache kazano, za da oznachavat s nejų vlasite.
- za da oznachavat s nejų naselenieto, govoreqo na "prostonaroden" latinski ezik,
- (.. skrij jų pojavata na dymata ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Elinofonite (gurcite) nehmali dyma, s kojato da narichat vlasite.
-
►►
Otklonenie kum etimologiata na dryga dyma - "poganski".
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Otklonenie kum etimologiata na dryga dyma - "poganski".
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Dymata "poganski" e chast ot meghynarodnata leksika.
- Na anglijski ima dymi ot tozi koren: pagans, paganism, paganic.
- Na suvremenen bulgarski vmesto "poganski" se kazva "ezicheski", vmesto "poganci" - "ezichnici".
- Ponjatie za "ezichnici" ima v Bibliata.
- V biblejskite tekstove tova su xorata, koito ne vehrvat v ediniut Bog, tvorec na vsichko vidimo i nevidimo.
- No tochno dymata "poganci" v biblejskite tekstove na grucki i latinski jų nehma.
- V gruckiut tekst na Bibliata se izpolzva dymata έθνη.
- Tazi grucka dyma obache e vlehzla v suvremennata meghynarodna leksika s drygo znachenie.
- Xristianstvoto zapochva oficialno da se nalaga v Rimskata imperia pri car Konstantin Veliki.
- Procesut bi trehbvalo da e zavurshil pri car Teodosij Veliki, no edva li e bilo taka.
- Prez vremeto ot car Konstantin Veliki do car Teodosij Veliki
- biblejskiut tekst go imalo samo na grucki.
- Bilo trydno da se propovehdva Xristianstvoto na dryg ezik osven na grucki.
- Edva v nachaloto na 5-ti vek se pojavili dostatuchno kopia (prepisi) na Vulgata-ta (Bibliata na latinski ezik).
- Prez desetiletiata ot car Konstantin do car Teodosij i malko sled tova
- Evangelizaciata na vlashkoto naselenie iz Rimskata imperia bilo zatrydneno
- (vlashko oznachava govoreqo na vylgaren latinski).
- Osobeno v selata.
- Vuv vlashkite sela qe da su ostanuli mnogo nepokrusteni ezichnici.
- Po tozi povod latinskata dyma pagani sus staro znachenie "seljani" pridobila novo znachenie "ezichnici".
- Tova otklonenie beshe, za da suobrazim, che
- po nehkoe vreme vsichki elinofoni po Nashensko veche bili pokrusteni,
- a chast ot vlashkoto naselenie ostavalo nepokrusteno.
- I sledovatelno,
elinofonite imali nehkakvo osnovanie da omeshut ponjatiata- "vlasi" (govoreqi na vylgaren latinski)
- i "ezichnici" (nevehrvaqi v Ediniut Bog).
- I da se vurnem kum osnovnoto:
- Po suqoto vreme v gruckiut ezik se pojavila dymata βούλγαροj, s kojato elinofonite oznachavali vlasite.
- I tazi dyma spored obstojatelstvata pridobila podtekst "ezichnici".
- (.. skrij go otklonenieto ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Dymata "poganski" e chast ot meghynarodnata leksika.
-
►►
Znachenieto na gruckata dyma βούλγαροj (bulgari) se razshirilo.
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Znachenieto na gruckata dyma βούλγαροj (bulgari) se razshirilo.
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Vsichko se meni. I ezikut se meni. I dymite v nego se menjųt - menjųt si i zvycheneto. i znachenieto.
- Beshe spomenato, che gruckata dyma βούλγαροj (bulgari), zaemka v grucki ot latinski, s purvonachalno znachenie "naselenie, govoreqo na Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum, Sermo Vulgaris (na vlashki ezik), pridobila spored obstojatelstvata podtekst "ezichnici".
- Gruckiut ezik e bil ezikut za globalno obqyvane.
- Tova obyslavja slab interes y elinofonite kum chyghite ezici.
- Drygite ychut grucki.
- Varvarite ychut grucki ezik, a ne elinofonite da ychut raznite varvarski ezici.
- V chastnost, edva li elinofonite su mozheli da razlichavat raznite varvarski ezici.
- Edva li elinofonite su mozheli da razlichut vlashki ot slavjanski.
- Ili slavjanski ot nehkakuv germanski dialekt.
- Ili vlashki ot nehkakuv keltski dialekt.
- Ili vlashki ot nehkakuv tjyrkski ezik.
- Elinofonite zapochnuli da narichat s dymata βούλγαροj ne samo vlasite,
- a i vsichki severni varvari,
- koito govoreli na dryg ezik, nepoznat na elinofonite.
- A to na elinofonite dryg ezik osven grucki ne im bil poznat.
- Osobeno ako bili ezichnici, a ne xristiani.
- Naselenieto na teritoriite na sever ot Xemys (Stara planina, Koxha-Balkanut),
- ako ne govorelo na grucki,
- na obqo osnovanie bilo narichano ot elinofonite βούλγαροj (bulgari).
- Ne e jasno kakvo oznachavala dymata βούλγαροj (bulgari) v tekstove ot onova staro vreme.
- V razlichnite tekstove tazi dyma mozhela da oznachava razlichni xora.
- (.. skrij ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Vsichko se meni. I ezikut se meni. I dymite v nego se menjųt - menjųt si i zvycheneto. i znachenieto.
-
►►
Drevniut bashibozyk.
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Drevniut bashibozyk.
(.. skrij go ..)
.. kum nachaloto ..
- Dosega behxme susredotocheni vurxy gruckiut ezik.
Sega qe oburnem poveche vnimanie na latinskiut. - V latinski ima dyma, suqestvitelno ime, vulgus sus znachenie "tulpa".
- Ot tazi dyma se obrazyva prilagatelno vulgāris ..
- .. sus znachenie "svojstven na tulpata", "svojstven na prostoljydieto", "prostonaroden".
- V edinstveno chislo e vulgāris, v mnozhestveno - vulgāres.
- Dryg primer za prilagatelno, obrazyvano ot suqestvitelno:
- Angulus (ugul) => angularis (uglov, svojstven na ugulut, angylaren).
- Prilagatelnoto vulgāris mozhe da se ypotrebjava i kato suqestvitelno ime,
- da stane sybstantivirano prilagatelno.
- Eto primer ot bulgarskiut ezik za sybstantivirano prilagatelno:
- Obiknoveno prilagatelno: Mnogo bolni xora su bili prieti vchera v bolnicata.
- Sybstantivirano prilagatelno: Za bolnite ne se polagat dostatuchno grizhi.
- Kato sybstantivirano prilagatelno, vulgāres ima osnovno znachenie "prostoljydie".
- Dymata "bashibozyk", zaemka ot tyrski v bulgarski, bix jų prevel na latinski kato vulgāres.
- Redovnata vojska na Rimskata imperia se pridryzhavala ot tulpa "svoi xora".
- Tulpata se sustojala ot rodnini na redovnite vojnici,
- kakto i ot razni avantjyristi.
- Tulpata ne bila obychena vojska za bitki,
- no bila vuoruzhena i ychastvala v bitkite
- s cel da zaslyzhi da jų ostavjųt posle
- da grabi i da maroderstva.
- Grabezhite i maroderstvata su suputstvaqi javlenia
- vuv vsehka vojna, i v drevnostta, i sega.
- Tazi bashibozyshka tulpa se narichala vulgāres.
- A tazi tulpa qe da e govorela na vlashki ezik, nali?
- (.. skrij go bashibozykut ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Dosega behxme susredotocheni vurxy gruckiut ezik.
-
►►
Ranni izvori, spomenavaqi "bulgari".
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Ranni izvori, spomenavaqi "bulgari".
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Ot izlozhenoto dotyk stava jasno, che dymata "bulgari" mozhe da se sreqa v istoricheskite izvori ot 4-to vek sled Xrista nasetne.
- Zabelezhete:
- Pishu "Ranni izvori, spomenavaqi bulgari",
- a ne "Ranni izvori, spomenavaqi bulgari
te".
- Dori i sled 10-ti vek, spomenavanite kato "bulgari"
- mozhe v dejstvitelnost da su bili vlasi ili albanci,
- ili puk nehkakvi eretici ot razlichni kraiqa na Evropa.
- Spomnete si, che prez Srednovekovieto eretici opetnili chestnoto ni bulgarsko ime.
- Naj provurvehlo na spomenavaniata na "bulgari"
- vuv vruzka s "Asparyx" i baqa my "Kybrat".
- Tova vlehzlo v bulgarskite ychebnici, kakto i v oficialnata akademichna istoria.
- (.. skrij ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Roljata na slavjanoglasieto.
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Roljata na slavjanoglasieto.
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Do posledno durzhax slavjanoglasieto nastrani.
- Roljata na slavjanoglasieto v kazysut se sustoi v slednoto:
- Chast ot slavjanoglasnite (tova sme nie) vuzprieli dymata "bulgari" za svoj etnonim.
- Slavjanoglasieto nalozhilo etnonimut βούλγαροj da se razprostrani po svetut sus suglasniut zvyk B (lat. B) otpred, a ne s V (lat. V).
- Sega slavjanoglasieto e edin ot naj-razprostranenite klonove na indo-evropejskite ezici.
- Promocia na slavjanoglasieto napravil Avarskiut xaganat.
- Taka kakto v sledvaqite vekove Ordata na Chingiz Xan napravila promocia na ryskiut ezik.
- Slavjanoglasni migranti, koito doshli otkum severozapad i ezikut na koito nie sega govorim, se zaselili po Nashensko v sredata na 7-mi vek.
- Pri car Iraklì v tursene na rabota i blagini na civilizaciata slavjanoglasno naselenie migraralo v posoka Konstantinopol i Solyn.
- Konstantinopol stanul Carigrad.
- Slavjanoglasnoto naselenie meghy Carigrad i budeqata Viena
imalo na svoe razpolozhenie pone tri dymi,
koito to mozhelo da vuzprieme za svoi etnonimi.
Vsehka ot tezi tri dymi imala potencialut
da stane obq etnonim na vsichki slavjanoglasni,
no nikoja dyma ne yspehla.
Vsehka se nalozhila samo vurxy chast ot slavjanoglasnite.- Slavjani.
- Na samiut slavjanski ezik ot onova vreme tazi dyma zvychala "slovene".
- Oznachava slovesni xora - xora, chiato rech e razbiraema, koito "mogut da govorjųt".
- Sega tova e etnonimut na zhitelite na Slovenia i Slovakia.
- Bulgari.
- Na samiut slavjanski ezik ot onova vreme tazi dyma zvychala "blugare".
- Tja idva ot gruckata dyma βούλγαροj, za kojato stavashe dyma dosega.
- Sega tova e nashiut etnonim.
- Surbi.
- Na samiut slavjanski ezik ot onova vreme tazi dyma zvychala "srjbi".
- Tja idva ot latinskata dyma servi, kojato oznachava slygi ili robi.
- Sega tova e etnonimut na slavjanoglasnite ot Surbia i ot Lyzhica.
- Slavjani.
- Nashite predci, kato su vuzprieli gruckata dyma βούλγαροj za svoj etnonim i su se narekli bulgari, koga su go napravili?
- Dali oqe predi car Irakli, predi migraciata na slavjanoglasieto kum Carigrad i Solyn?
- Ili edva kogato Paisij Xilendarski ni e napomnil? (Ima princip na kontinyymut v istoriata, nali si spomnjate?)
- Pridurzham se kum mnenie, razpolozheno po sredata:
po vremeto na Bulgarskiut car Petur.
Imenno togava
slavjanoglasnoto
xristiansko
naselenie na Nashenskata teritoria
e vuzprielo za svoj etnonim
dymata bulgari (βούλγαροj). - Razbira se, ne izkljychvam dymata "bulgari" da e oznachavala slavjanoglasni i predi car Petur.
- Kakto ne izkljychvam i vuzmozhnostta i sled car Petur dymata "bulgari" da ne oznachava nepremenno nashiut slavjanoglasen xristianski etnos.
- (.. skrij jų roljata na slavjanoglasieto ..) (.. skrij jų etimologiata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Nachalniut suglasen zvyk na dymata bulgari/βούλγαροj.
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Nachalniut suglasen zvyk na dymata bulgari/βούλγαροj.
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- B ili V (lat. B ili V) - koe e bilo purvo?
- Dymata bulgari niqo ne znachi v nashiut slavjanski ezik.
- Sledovatelno, tazi dyma e zaemka v nashiut ezik.
- Vuprosut e otkude sme jų zaeli.
- Spored oficialno prietata versia:
- Purvo e bilo B v nehkakuv etnonim bylgar/bulgar
s tjyrkski proizxod i s predpolagaemo znachenie "omeshani". - Ottam lingvistikata lesno objasnjava zvykovite promeni
- i kum nasheto bulgari,
- i kum gruckoto βούλγαροj.
- Ne misljų, che naykata za tjyrkskite ezici podkrepja tazi versia.
Po-skoro se vuzdurzha da vuzrazi.
- Purvo e bilo B v nehkakuv etnonim bylgar/bulgar
- Spored versiata, kojato predlagam i dokazvam tyka:
- Purvo e bilo V v latinskata dyma vulgāres
s osnovno znachenie "prostoljydie". - Ottyk neposredstveno se polychava gruckata forma βούλγαροj
kojato obstojno be obsudena v tozi razdel. - Prexodut ot gruckoto βούλγαροj (výlgari) kum slavjanskoto bulgari
suqo taka mozhe da bude objasnen.- Podrobno objasnenie na prexodut ot V kum B (V => B) mozhe da se nameri po tazi prepratka.
- Tyka samo qe spomenu, che tozi prexod e regyljaren.
- Toj se sreqa i v drygi dymi.
- Naprimer i v dymata (servi =>) surbi.
- Naprimer i v dymata obri, staro-slavjanskoto nazvanie na avarite.
- Naprimer i v slovenskoto ime Benetke na gradut Venecia.
- Purvo e bilo V v latinskata dyma vulgāres
- Spomnete si, che v sredata na 19-ti vek y nas e imalo xora, koito ..
- prexodut ot V kum B ne gi e pritesnjaval.
- Podobno na mene, i te su misleli, che nashata dyma bulgari proizliza ot gruckata dyma βούλγαροj (výlgari).
- Te obache su smehtali, che gruckata dyma βούλγαροj (výlgari) idvala ot imeto na reka Volga.
- Koeto, razbira se, ne e vehrno.
- Veche nikoj ne poddurzha predpolozhenieto, che nashiut etnonim proizxoghal ot imeto na rekata Volga.
- Zabelezhete, che povecheto etnonimi, izpolzvani po Nashensko, proizxoghat ot latinskiut ezik.
- Takiva su:
- bulgari, surbi, gurci, rymunci,
- shkiptari (sobstveniut etnonim na albancite).
- A izkljycheniata su:
- elini (sobstveniut etnonim na gurcite),
- tyrci (ot tyrski),
- cigani (ot grucki),
- vlasi (ot slavjanski),
- albanci i arnayti (ne mi e jasna etimologiata).
- (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Prepratki kum protivni mnenia otnosno etimologiata na etnonimut ni.
(.. pokazhi gi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Prepratki kum protivni mnenia otnosno etimologiata na etnonimut ni.
(.. skrij gi ..)
.. kum nachaloto ..
- Etimologiata na dymata bulgari ne e vazhen problem za svetovnata nayka i tja ne se zadulbochava.
- Priema se bez osobena kritika tova, koeto dava i
Fasmer:
..Это название являлось первонач. тюрк. племенным именем, др.-тюрк. bulɣar «смешанного происхождения, метис» от bulɣamak «мешать»; см. Томашек, Zschr. österr. Gymn., 1872, 156; 1877, 683; Паули — Виссова 3, 1040; Немет, Symb. Rozwadowski 2, 219; Младенов, RES 1, 44.
- Naprimer, v Etymologische Karte Europa - Atlas der Wahren Nahmen Bulgaria e oznachena kato Gemischtes Land.
- Христо Тодоров-Бемберски v knigata si " Името българи – история и същност " razglegha stotina xipotezi za etimologiata na etnonimut bulgari, koito toj klasificira v nehkolko grypi. Vsichki tezi xipotezi avtorut gi osporva i az sum suglasen s nego.
- Predpolagaemata tyk etimologia na bulgarskiut etnonim izobqo ne e spomenuta ot Христо Бемберски v knigata my.
- Za naj-verojatna Xristo Bemberski schita slednata xipoteza:
- V Severen Kavkaz, v Kyban i po Dolna Volga bila razpolozhena Starata Velika Bulgaria.
- Ysednuloto naselenie na tazi teritoria se narichali bulgari, koeto oznachavalo graghani, dyma srodna s nemskoto Bürger.
- Nomadskoto naselenie na tazi teritoria se narichali xazari, dyma s tjyrkski proizxod, srodna s tyrskiut glagol gezmek.
- Sled tova, kazano shegovito, xazarite vdignuli "antibyrzhoazna revoljycia", izgonili bulgarite ottam, i sami se zaselili v gradovete.
- Kakto "znaem ot istoriata", chast ot izgonenite bulgari migrirala kum Balkanite, dryga chast - kum Sredna Volga.
- I tazi versia az ne mogu da priemu.
- Ot formalizum, qe ï naznachu verojatnost okolo 1%.
- Na ostanulite razgledani ot Xristo Bemberski varianti, okolo stotina na broj, qe im naznachu verojatnost po okolo polovin procent, ..
- ..taka che za mojata xipoteza, nespomenata ot Bemberski, qe ostane okolo 50% verojatnost, ..
- ..ponezhe tova e naj-verojatnata xipoteza.
- Tjyrkologut Ivan Dobrev suqo se e pomuchil da dade svojut prinos: "Етимон и апелатив на българското народностно название".
- Toj zapochva taka:
Osemte naj-pretenciozno-ybeditelnite i izvestno-razprostranenite etimologii na bulgarskoto narodnostno nazvanie bulgari v predelno sinteziran vid
..
mozhe da se vidjųt na slednata tablica (.. pokazhi jų ..)
- Toj zapochva taka:
Osemte naj-pretenciozno-ybeditelnite i izvestno-razprostranenite etimologii na bulgarskoto narodnostno nazvanie bulgari v predelno sinteziran vid
..
mozhe da se vidjųt na slednata tablica (.. skrij jų ..)
- Natatuk mozhete da prosledite kak Ivan Dobrev se ree iz prostorite na Evrazia.
- (.. skrij gi prepratki kum protivni mnenia ..) .. kum nachaloto ..
- ◄►
(.. skrij jų etimologiata ..)
(.. svij jų ..)
(.. razguni jų ..)
.. kum nachaloto ..
►► 4. Bulgarqinata i pra-bulgarqinata (.. pokazhi jų pra-bulgarqinata ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 4. Bulgarqinata i pra-bulgarqinata (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Razdymka
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Razdymka
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Kak iskate BJyRMovcite-montesharci-sev.makedonci da si gi popravjųt istoricheskite mitove, kogato nie si gi vlachim nashite?
- Razvodut meghy Bulgaria i Sev.Makedonia do golehma stepen se dulzhi na iznevehrata na Bulgaria s nehkakvi si tam stepni i volzhski nomadi, yzh nashi rodnini.
- Shizofrenichno e Bulgaria da poddurzha mitut za pra-bulgarite v doktrinata za istoriata si.
- Koe trehbva vinugi da prisutstva v kontekstut?
Po tazi prepratka mozhete da se vurnete i da osmislite podrazdelut tam.
- Ako ste procheli razdelut za predpostavkite, verojatno ste razbrali,
che nie, suvremennite bulgari, po proizxod ne sme niqo drygo osven
balkanski slavjanoglasni xristiani.
-
- Nashenski slavjanoglasni xristiani.
- Nashenski xristianizirani slavjani.
- Slavjanoglasni xristianizirani nashenci.
- Slavjanoglasni nashenski xristiani.
- Xristianizirani nashenski slavjani.
- Xristianizirani slavjanoglasni nashenci.
- Kakto i da go kazhete, vse edno.
- Nakratko: nie, suvremennite bulgari, po proizxod
ne sme niqo drygo osven slavjanoglasni romei. - A puk onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoricheska doktrina,
- nito su bili nashenci -
domuknuli se bili nehkude ot stepite na Evrazia i doshli bili otsam Dynavut, - nito su bili slavjanoglasni -
ne e jasno na kakuv ezik su govoreli, - nito su bili xristiani -
ne e jasno kakva im e bila religiata.
- nito su bili nashenci -
-
- Etimologiata na etnonimut "bulgari"
e chetvurtata predpostavka.
- Da, onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoricheska doktrina,
- nito su bili nashenci,
- nito su bili slavjanoglasni kato nas,
- nito su bili xristiani kato nas,
- obache i tehx kato nas elinofonite (gurcite) su gi narichali s dymata bulgari.
- Tova e prosto edna grucka dyma, zaemka ot latinski v grucki.
- S tazi dyma elinofonite mozhe da su narichali vsehkakvi severni varvari.
- Dymata varvari tyka oznachava xora, govoreqi na ezik, razlichen ot gruckiut.
- Nashiut etnos, sustaven ot nashenski slavjanoglasni xristiani, e vuzpriel tazi grucka dyma za svoj etnonim.
- Da, onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoricheska doktrina,
- V sledvaqiut podrazdel
temata za taka narechenite pra-bulgari qe bude razgledana ot lingvistichen aspekt.
- Tuj kato ezikut na taka narechenite pra-bulgari e neizvesten, tam drygo osven prazni prikazki nehma kak da ima.
- Fikciata "Balkaria" v Severen Kavkaz e razjasnena v
specialen podrazdel.
- Razbira se, niqo obqo nehmat taka narechenite "balkarci" s nas, bulgarite.
- Dymata "Balkaria" e bila izmislena edva sled bolshevishkata revoljycia v Rysia.
- Dotogava na kartite tazi geografska oblast v Severen Kavkaz bila oznachavana kato "Kabardà".
- Ako po Sredna Volga i Kama nehkoga su zhiveli xora, narichaqi se bulgari ili narichani bulgari, nie, bulgarite ot Balkanite, nehmame niqo obqo s tehx.
- I imeto si "bulgari" ne biva da im go davame!
- Neqo poveche. Niqo obqo nehma meghy tehx i pra-bulgarite na Kybrat i Asparyx, odymvani v nashata luzhliva oficialna istoricheska doktrina.
- Prosto tova e zvykovo suvpadenie, razjasneno v specialen podrazdel.
- (.. skrij jų razdymkata ..) (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- Kak iskate BJyRMovcite-montesharci-sev.makedonci da si gi popravjųt istoricheskite mitove, kogato nie si gi vlachim nashite?
-
►►
Lingvistichni aspekti
(.. pokazhi gi ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Lingvistichni aspekti
(.. skrij gi ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum nachaloto ..
- ►► Moj star komentar otnosno ezikut na taka narechenite pra-bulgari [2011-03-09] (.. pokazhi go tyka ..) (.. pokazhi go tam ..) .. kum nachaloto ..
-
▼▼
Moj star komentar otnosno ezikut na taka narechenite pra-bulgari [2011-03-09]
(.. skrij go ..)
(.. pokazhi go tam ..)
.. kum nachaloto ..
- Pisal sum, che taka narechenite pra-bulgari gi nehma v lingvistichnata dejstvitelnost
i lingvistikata nehma kakvo da se zanimava s tehx.
- Po-tochno, dokolkoto lingvistikata se zanimava s ezici, to nehma danni za specifichen, s ynikalna identifikacia pra-bulgarski ezik.
- V lingvistichnata dejstvitelnost vlizat vsichki dneshni ezici, ezicite ot blizkoto minulo, kakto i ezicite, na koito su zapazeni stari tekstove.
- Razbira se, mozhe da se predpolaga nalichieto na bezbroj mnogo ezici, koito su ymreli, bez da ostavjųt nito naslednik, nito tekstove, i za tezi ezici trehbva da se priznae, che niqo ne znaem i nehma kak da yznaem.
- Istoriata tvurdi, che v krajut na 7-mi vek naselenie, nazovavaqo se bulgari, preminalo Dynavut,
zaselilo se na romejska zemja i osnovalo tyk durzhava.
- Istoriata iska da se identificira ezikut na tova naselenie, no ne dava nikakvi ezikovi danni.
- Lingvistikata nehma nikakvi danni, s koito da boravi.
- Nehkolko izraza ot vidut ZENTIASOE donikude ne vodjųt.
- Trivialno objasnenie pred vid na posledvaloto razvitie bi bilo, che tova naselenie e bilo slavjanoglasno,
- makar che imenata my ne bili suvsem slavjanski.
- Naprimer oslavjancheni avari - avari naskoro stanuli slavjani.
- Makar da govoreli vse slavjanski, po Nashensko "bulgarite" se otlichavali ot "slavjanite" po lichnite si imena.
- Sravnete: gagayzite ezikovo su se potyrchili, no su si zapazili bulgarskite imena, razlichavat se ot nashenskite tyrci po lichnite si imena, po obichaite si, [po religiata] i t.n.
- E, ako tova naselenie e bilo veche slavjanoglasno, tova objasnjava lipsata na osoben pra-bulgarski ezik v lingvistichnata dejstvitelnost: takuv ezik po Nashensko ne e idval.
- Sega da izostavim gornoto trivialno objasnenie i da predlozhim drygo trivialno objasnenie.
- Ako e imalo njakakuv osoben neslavjanski pra-bulgarski ezik, toj bi mogul da bude predshestvenikut na dneshniut albanski.
- Za da izkazhem [tazi stranna xipoteza], izpolzvame tova, che niqo ne znaem za istoriata na albanskiut ezik.
- E, ako e taka - ako tazi stranna xipoteza e vehrna, to
- tozi ezik qe da e bil razprostranen iz cehlata teritoria na Bulgarskata durzhava, ot severna Dobrydzha do dneshna Albania,
- toj qe da e vrehl e v kotelut na Balkanskiut ezikov sujyz, bidejki postojanno negov pulnopraven chlen,
- imeto my qe da e bilo yzyrpirano ot nashiut slavjanski ezik.
- Nositelite my qe da su se otlichavali s razkolebana xristianska vehra i sklonnost kum eresi, ponezhe revnostnite xristiani sistematichno minavali na bogoslyzhebni ezici, slavjanski ili grucki.
- Ocelehl e samo na teritoriata na dneshna Albania i Kosovo.
- V iztochna Bulgaria nositelite my pogolovno priemali isljamut i preminavali na tyrski, ponezhe i bez tova ne bili revnostni xristiani.
- Dori i sega mnozinstvoto ot nositelite my ne sa xristiani.
- Kak Vi se stryva? Fantazii, nali? Cehlata lingvistichna tematika, svurzana s pra-bulgarite, e fantastichna.
- Da izostavim i vtoroto trivialno objasnenie i da se sprem na netrivialno, a sledovatelno oqe po-fantastichno predpolozhenie.
- Nehkoi schitat, che onova naselenie e govorelo na ezik, sroden s dneshniut chyvashki,
- i razpeneno sporjųt s onezi, deto puk schitat, che onova naselenie govorelo na ezik, sroden s dneshniut osetinski.
- Vse mi e edno. Nehma da razlichavam tezi dve xipotezi.
- Ako e bilo taka, to po Nashensko tozi ezik e izcheznal, bez da ostavi pochti nikakvi sledi v lingvistichnata dejstvitelnost.
- Obache sega mi se nalaga da naricham tozi neizvesten imagineren fantastichen ezik s terminut pra-bulgarski, za da nehma dvysmislia.
- Nehkoi se pitat za brojut na naselenieto, govoreqo na pra-bulgarski,
i za suotnoshenieto my kum brojut na slavjanoglasnoto naselenie.
- Otgovarjam: nehma znachenie.
- Dori naselenieto, govoreqo na pra-bulgarski, da e bilo po-mnogobrojno ot slavjanoglasnite,
- kogato v dvorut na Car Boris se e vzelo reshenie za preminavane kum Bogoslyzhenie na slavjanski,
- to samo tova reshenie bi bilo dostatuchno da predizvika bezslednoto izchezvane na pra-bulgarskiut ot lingvistichnata dejstvitelnost.
- Primer ot suqata epoxa:
- Araboezichnite mjysjylmani, preminali prez Sinaj v Egipet, nalozhili ezikut si na po-mnogobrojnoto mestno naselenie, samo zaqoto tova bil ezikut na novata religia.
- (.. skrij go komentarut mi ot 2011-03-09 ..) (.. pokazhi go tam ..)
- Pisal sum, che taka narechenite pra-bulgari gi nehma v lingvistichnata dejstvitelnost
i lingvistikata nehma kakvo da se zanimava s tehx.
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. skrij gi lingvistichnite aspekti ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Kabardino-Balkaria i karachaevo-balkarski ezik
(.. pokazhi tyka ..)
(.. razgunuto ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Kabardino-Balkaria i karachaevo-balkarski ezik
(.. skrij ..)
(.. svij ..)
(.. razguni ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum nachaloto ..
-
►►
Nakratko za tatarite ot Kabardà
(.. pokazhi tyka ..)
(.. pokazhi tam ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Nakratko za tatarite ot Kabardà
(.. skrij ..)
(.. pokazhi tam ..)
.. kum nachaloto ..
Tova e razvenchavane na presen mit, ot vremeto sled dejaniata na suvetskite komisari po nacionalnostite.
Tozi mit ne e suqestvyval prez 19-ti vek, predi ryskata revoljycia, ponezhe dymata "balkarci" oqe ne e bila izmislena.
Spored nomenklatyrata, razrabotena ot suvetskiut komisariat po nacionalnostite, s dymata "balkarci" su narecheni kabardinskite tatari. Geografskata oblast Kabardà e bila oformena kato "Kabardino-balkarska ASSR", "Kabardino-Balkaria".
V suqnost, v geografskata oblast Kabardà zhiveeli cherkezi i tatari. Na kabardinskite cherkezi komisarite dali imeto "kabardinci", a na kabardinskite tatari izmislili novo ime "balkarci" po imeto na naj-golehmata reka, techaqa prez Kabardà - rekata Balka.
Prilikata meghy dymite "Balkaria" (dyma, izmislena ot komisarite) i "Balgaria" (ryskoto proiznoshenie na Bulgaria) e chista slychajnost, pure coincidence.
Izvod: Sega i v blizkoto minulo nehma i ne e imalo nikakvi bulgari v Severen Kavkaz. Na po-dalechnoto minulo - na mitut za "Stara Velika Bulgaria" - qe se spru natatuk.- (.. skrij go kratkoto izlozhenie za tatarite ot Kabardà ..) (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
- ◄► Meghy balkarcite i bulgarite nehma niqo obqo.
- ◄► Prilikata meghy dymite Balkaria i Bolgaria e povurxnostna.
- Tja e nedorazymenie.
- Prez 19-ti vek nikoj istorik ne jų e vighal tazi prilika, ponezhe dymata Balkaria oqe ne e bila izmislena.
- ◄► Caution:I oqe neqo,
- imajte pred vid, che po tezi vuprosi vuv vsichki enciklopedii iztochnicite obiknoveno su suvetski.
- Tova su vuprosi, po koito svetovnata nayka ne demonstrira interes.
-
►►
Pregled na poslednite stotina godini
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Pregled na poslednite stotina godini
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
Balkarci e izmislen naskoro etnonim, s kojto se oznachavat kabardinskite tatari. Suchinen e bil po imeto na rekata Balka, kojato teche prez Kabardà.
S drygi dymi, prez suvetsko vreme su izmislili tazi dyma, za da oznachut zhitelite na Kabardà, koito govorjųt na kupchakski (tatarski) ezik. Tova su okolo polovinata ot naselenieto na Kabardà. Ostanulite mestni zhiteli na Kabardà govorjųt na cherkezki ezik, t.e. te ne su tatari (kato balkarcite), a su cherkezi. Za tehx, za kabardinskite cherkezi, po suvetskata nomenklatyra na nacionalnostite e zapazeno nazvanieto kabardinci.
Geografskata oblast Kabardà na politicheski zhargon oqe ot suvetsko vreme se naricha Kabardino-Balkaria. Sega Kabardino-Balkaria e repyblika v sustavut na Ryskata federacia.
Sega v Kabardà (t.e. v Kabardino-Balkaria) zhivejųt okolo 900 xiljadi dyshi, edna treta ot tehx - v administrativniut centur grad Nalchik. Polovinata ot naselenieto su kabardinci (t.e. cherkezi), ostanulite su rysnaci i balkarci (t.e. tatari).
V susednata geografska oblast Karà-chàj zhivee prakticheski suqoto naselenie - cherkezi i tatari. Po suvetskata nomenklatyra na nacionalnostite karachaevskite cherkezi su si cherkezi, a karachaevskite tatari - karachaevci. Geografskata oblast Karachaj na politicheski zhargon oqe ot suvetsko vreme se naricha Karachaevo-Cherkezka repyblika, kojato sega e dryga repyblika v sustavut na Ryskata federacia.
Sega v Karà-chàj (t.e. v Karachaevo-Cherkezkata repyblika) zhivejųt okolo 500 xiljadi dyshi, edna chetvurt ot tehx - v administrativniut centur grad Cherkesk. Tatarite (t.e. karachaevcite) su okolo 40%, pochti tolkova su i rysnacite, i ostanulite su cherkezi.
Nashite rysofili iskat nared s repyblika Kabardino-Balkaria i nared s Karachaevo-Cherkezkata repyblika (i razbira se nared s taka narechenata repyblika Krim), v sustavut na Ryskata federacia da vleze i repyblika Bulgaria.
Zatova vse natam otpravjat vzor.- (.. skrij gi poslednite stotina godini ..) (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Ekskyrzia po-nazad vuv vremeto
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Ekskyrzia po-nazad vuv vremeto
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
Za da razberem estestvenoto sustojanie na neqata, predlagam ekskyrzia po-nazad vuv vremeto - predi dvesta-trista godini. Predi ryskoto prishestvie, predi ryskiut mechok da gi e nagazil.
Dvete susedni planinski oblasti v Severen Kavkaz Kabardà i Karà-chàj imat ednorodno naselenie. Suqoto naselenie zhivee i po cehlata polosa ot Kabardà i Karà-chàj v Severen Kavkaz do Tamanskiut polyostrov i Azovsko more i do Chernomorskoto krajbrezhie.
Vsichki su mjysjylmani.
Tova naselenie pri cehlata si ednorodnost govori na dva ezika.
Ediniut ezik e cherkezkiut. Drygiut ezik e tatarskiut.
Cherkezkiut ezik zaedno s abxazkiut ezik sami samo te obrazyvat ezikovo semejstvo. Cherkezkiut ezik nehma drygi srodni ezici osven abxazkiut. Cherkezkiut se govori severno ot kavkazkiut xrebet, abxazkiut - jyzhno. I nikude drygade po svetut nehma srodni ezici s tezi dva ezika, i te ponehkoga se oznachavat kato zapadno-kavkazko ezikovo semejstvo. Sledovatelno, tova semejstvo e s mesten kavkazki proizxod, i tezi ezici ili obqiut im predshestvenik su se govoreli po onezi mesta ot xiljadoletia. I vednaga se nalaga da se napravi ygovorkata, che kakto severno ot kavkazkiut xrebet, taka i jyzhno ot nego se govorjųt mnogo drygi raznoobrazni ezici ot razlichni drygi ezikovi semejstva.
Tatarskiut ezik e edin ot naj-razprostranenite v Severen Kavkaz i iz teritoriata na Rysia i Kazaxstan. Tova e ezik ot tjyrkskoto ezikovo semejstvo, toj proizliza ot staro-tjyrkskiut ezik, govoren nehkoga v Zapaden Sibir. Kum Evropa go dokarvat kymanite, t.e. tova e ezikut na kymanite. Ponehkoga tozi ezik se oznachava kato kupchakski. Ili puk kupchakska se naricha grypata tjyrkski ezici, kum kojato kymanskiut (tatarskiut) prinadlezhi. Obiknoveno, tjyrkskite ezici, koito proizlizat ot staro-tjyrkskiut ezik, se razpredeljat v tri grypi: kupchakska (tatarski, kazaxski, kirgizki), karlykska (ili chagatajska: yzbekski, yjgyrski) i ogyzka (tyrkmenski, tyrski). Zabelezhete, che tezi tri grypi ne obxvaqat vsichki tjyrkski ezici (ne obxvaqat naprimer chyvashkiut), a samo potomstvoto na staro-tjyrkskiut ezik. Cehloto tjyrksko ezikovo semejstvo predstavljava potomstvoto na predpolagaemiut pra-tjyrkski ezik, kojto tjyrkolozite se opitvat da vuzstanovjųt i go pravjųt s nadeghnost, blizka do nadeghnostta na vuzstanovkata na pra-indo-evropejskiut ezik.
Ezikut na kymanite (kupchakskiut ezik, tatarskiut ezik) stanul imperskiut ezik na zapadniut klon na Ordata i kato takuv polychil razprostranenie v Iztochna Evropa, vkljychitelno v Kabardà i Kara-Chaj, no suqo taka v Krim i Kyban, po Sredna Volga i v Yral. Imenno togava se pojavil i etnonimut tatari. Dotogava tova si bil prosto ezikut na kymanite. Vprochem, imperskiut ezik na jyzhniut klon na Ordata bil chagatajskiut, a na iztochniut - kitajskiut.
Kak da e. Jasno stava, che predi Ordata naselenieto na Kabardà i Kara-chaj su govoreli naj-verojatno na cherkezki, a posle chast ot naselenieto e minulo na tatarski, na imperskiut ezik na Ordata.
Naselenieto na Kabardà i Kara-chaj si nehmalo svoi istinski etnonimi, koeto e suvsem normalno. Narichali su se "planinci" na svojut si ezik. Na tatarski - tawlỳ. Na tyrski - daalù. Na ryski - gorcы. V carska Rysia mestnoto naselenie na Kavkaz bilo vse gorcы, planinci. Ne su obruqali vnimanie na ezikut im.- (.. skrij jų ekskyrziata nazad vuv vremeto ..) (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Da se vurnem pak v novoto vreme, vuv vremeto suvetsko
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Da se vurnem pak v novoto vreme, vuv vremeto suvetsko
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
Zaqo razglegham Kabardà i Kara-chaj zaedno?
- Veche pisax, che mestnoto naselenie prakticheski e edno i suqo - cherkezi i tatari.
- Tova su susedni oblasti.
- I dvete ot jyg su ogranicheni ot kavkazkiut xrebet.
- Zapadnata granica na Kabardà e s Kara-chaj, a iztochnata - sus Severna Osetia.
- Na jyg i dvete tezi oblasti granichut sus Stavropolskiut kraj na Rysia.
Qom Kabardà i Kara-chaj su v ramkite na ryskata federacia, tova obiknoveno znachi, che mnozinstvoto ot naselenieto veche su rysnaci. V Stavropolskiut kraj naprimer rysnacite su 80%, v Kabardà - 32%, v Kara-chaj - 33%.
Suvetskiut komisariat po nacionalnostite schital za svoj dulg da izmisli nacionalnosti i ezici i nazvania za tehx za vsichkoto mestno naselenie.
Mozhelo e da se razraboti edinna knizhovna norma za vsichkiut tatarski ezik v evropejska Rysia.
No ne postupili taka, a razrabotili nehkolko normi, koito gi narekli ezici:- tatarski (kazansko-tatarski, volzhsko-tatarski),
- bashkirski (v Yral),
- krimsko-tatarski,
- karachaevo-balkarski.
- I tuj, v suvetsko vreme na kabardinskite tatari chichko Stalin im dal ne samo etnonim - balkarcы, dal im i ezik - karachaevo-balkarski.
- Vse pak, suvetskite bjyrokrati yspeli da sxvanut, che tatarskiu ezik v susednite rajoni Kabardà i Kara-chaj e suvsem edin i suq.
Za cherkezkiut ezik v Kabardà i Kara-chaj suqo taka bila razrabotena obqa knizhovna norma, narechena kabardino-cherkezki ezik.
Za cherkezite v ravninata (v Kyban) bila razrabotena dryga knizhovna norma - adыgejski ezik.
Iz ryskata wikipedia: "V diaspore zhe adыgejskij i kabardino-cherkesskij schitajytsja odnim jazыkom, nazыvaemыj cherkesskim jazыkom."
Ako na nehkogo tova my zaprilicha na praktikata na Kominternut, to da - tova e suqata praktika, no vutre vuv velikiut i mogych Suvetski sujyz Kominternut ne vazhi - tam su si imali komisariat po nacionalnostite.
Mozhe bi tozi komisariat e spyskal direktivi i na Kominternut. Mozhe bi. Realno, Kominternut e bil podrazdelenie na komisariatut po vunshnite raboti, Kominternut e bil podrazdelenie na Komindelut. Kak da e.
Ta stavashe dyma za balkarcite. Ako gi smehtate za narod, to tozi narod e formiran prez suvetsko vreme. Tova su chast ot "gorcite" - v ryskata klasicheska literatyra za tehx i za drygite mestni xora v Kavkaz se ypotrebjavalo tova nazvanie - "gorcы". Kakto e suvsem normalno, xorata si nehmali svoi istinski etnonimi, koeto ylesnilo komisariatut po nacionalnostite da im izmisli etnonimi, kakto se polaga.- Za karachaevskite tatari - karachaevci.
- Za karachaevskite cherkezi - cherkezi.
- Za kabardinskite cherkezi - kabardinci.
- Za kabardinskite tatari - balkarci.
- (.. skrij go vremeto suvetsko ..) (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
- ◄► (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Nakratko za tatarite ot Kabardà
(.. pokazhi tyka ..)
(.. pokazhi tam ..)
.. kum nachaloto ..
-
►►
Mitut za Bulgaria po Sredna Volga
(.. pokazhi go ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Mitut za Bulgaria po Sredna Volga
(.. skrij go ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum nachaloto ..
- ◄► Ako po Sredna Volga nehkoga su zhiveli xora,
- narichaqi se bulgari ili narichani bulgari,
- nie, bulgarite ot Balkanite, nehmame niqo obqo s tehx.
- I imeto si "bulgari" ne biva da im go davame!
- ◄► Neqo poveche. Niqo obqo nehma
- meghy tehx i pra-bulgarite na Kybrat i Asparyx,
- odymvani v nashata luzhliva oficialna istoricheska doktrina.
- Prosto zvykovo suvpadenie. Pure coincidence.
-
►►
Pulnata titla na ryskite care
(.. pokazhi jų tyka ..)
(.. pokazhi jų tam ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Pulnata titla na ryskite care
(.. skrij jų ..)
(.. pokazhi jų tam ..)
.. kum nachaloto ..
Tova e pulnata titla na ryskiut car Nikolaj Pavlovich Romanov, car Nikolaj Purvi, baqata na Carjut-Osvoboditel Aleksandur Nikolaevich, Aleksandur Vtori.
Божиею поспѣшествующею милостию Мы НИКОЛАЙ Первый,
Император и Самодержец Всероссийский,
Московский, Киевский, Владимирский, Новгородский,
Царь Казанский, Царь Астраханский,
Царь Польский, Царь Сибирский, Царь Херсониса-Таврическаго,
Государь Псковский и Великий Князь Смоленский, Литовский, Волынский, Подольский и Финляндский,
Князь ..
Эстляндский, Лифляндский, Курляндский и Семигальский, Самогитский, Бѣлостокский, Корельский,
Тверский, Югорский, Пермский, Вятский,
Болгарский и иных;
Государь и Великий Князь Новагорода Низовския земли, Черниговский, Рязанский, Полотский, Ростовский, Ярославский, Бѣлозерский, Удорский, Обдорский, Кондийский, Витебский, Мстиславский и всея Сѣверныя стороны.
Повелитель и Государь
Иверския, Карталинския, Грузинския и Кабардинския земли,
и Армянския Области;
Черкасских и Горских Князей и иных.
Наслѣдный Государь и Обладатель; Наслѣдник Норвежский, Герцог Шлезвиг-Голстинский, Стормарнский, Дитмарский и Ольденбургский
и прочая, и прочая, и прочая.
Tazi titla e zasvidetelstvana prez 1828 po povod na prisuedinjavaneto na chast ot Armenia - v suqnost teritoriata na dneshnata nezavisima durzhava Armenia - kum Ryskata imperia.
Ne samo starinniut ezik na titlata pokazva, che tja e bila redovno izpolzvana i dopulvana prez predishniut 17-ti vek.
Tova sledva da e naj-sigyrniut iztochnik za istoriata zemite po rekata Volga i meghy Volga i planinata Yral, a ne pisaniata i izmislicite na dvorcovi istorici ot 19-ti vek.- (.. skrij jų titlata na ryskite care ..) (.. skrij go mitut za Volzhska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Analiz na pulnata titla na ryskite care
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Analiz na pulnata titla na ryskite care
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Znael li e Carjut (Nikolaj Purvi) vsichkite gradove i strani, spomenati v dulgata my titla?
- Ne, razbira se.
- Imalo li e sred priblizhenite na carjut chovek, kojto da e znael vsichkite gradove i strani, spomenati v dulgata carska titla?
- Edva li.
- Kolko dyshi v Rysia su znaeli vsichkite gradove i strani, spomenati v dulgata carska titla?
- Naj-verojatno, po-malko ot pet.
- Sega ima internet, Google, wikipedia, Яndex - pri zhelanie vseki bi mogul da naychi kakvo oznachava vseki element ot tazi dulga titla.
- No predi 30 godini tova ne beshe vuzmozhno.
- Trehbvashe chovek da otide v Narodnata biblioteka Kiril i Metodij i da potursi v nehkoja golehma enciklopedia, naprimer Большая Советская Энциклопедия ili Encyclopaedia Britannica.
- Dulgata titla na ryskiut car ima mnogo elementi,
kato vseki element si ima stepen i obxvat. - Edin element na titlata mozhe da obxvaqa strana ili grad.
- Za obxvatut na edin element mozhe da se sudi po obxvatite na drygite elementi.
- Naprimer, Московский, Владимирский i Новгородский su ysporedni obxvati.
- V chastnost, obxvatut Болгарский e suseden na Казанский, Пермский, Вятский, Астраханский i Нижне-Новгородский.
- Болгарский e obxvat na grad.
- Elementite na titlata mogut da se klasificirat po stepen.
- Vissha stepen: Царь, Самодержец, Император.
Всероссийский, Московский, Казанский, Астраханский, Польский, Сибирский, .. - Sredna stepen: Великий Князь.
Смоленский, Литовский, Волынский, Подольский, Финляндский, Нижне-Новгородский, Ростовский, Ярославский, .. - Niska stepen: Князь.
Тверский, Пермский, Вятский, Болгарский, Бѣлостокский, .. - Neopredelena stepen: Наслѣдный Государь, Обладатель, Повелитель.
Razni rajoni na Kavkaz su ypomenati.
- Vissha stepen: Царь, Самодержец, Император.
- Kazan i Astraxan su severnata i jyzhnata stolica na Ordata, na zapadniut ï klon.
- Iztochniut klon na Ordata - tova e Kitaj.
- Kitaj suqo taka istoricheski ima dve stolici - severna i jyzhna: Pekin i Nankin.
- Za ryskiut car nasledstvoto na Ordata e osobeno vazhno i toj go ceni.
- Objavil se e za Kazanski i Astraxanski car.
- Prez 19-ti vek edva li nehkoi e osporval tova.
- Vazhni carski titli su i tavricheskata, i sibirskata - vse nasledstvo ot Ordata.
- (.. skrij go analizut na titlata ..) (.. skrij go mitut za Volzhska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
- Znael li e Carjut (Nikolaj Purvi) vsichkite gradove i strani, spomenati v dulgata my titla?
-
►►
Ryskiut car e i "Knjazj Bolgarskij"
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Ryskiut car e i "Knjazj Bolgarskij"
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Off-topic/Otklonenie:
- V sredite na bulgarskata psevdo-inteligencia ponehkoga se zadava vuprosut zaqo Rysia ne bila osvobodila Bulgaria po-rano, naprimer po vremeto, kogato su bili osvobodeni gurcite i surbite.
- Otgovorut e: nikoj v Rysia ne e podoziral za suqestvyvaneto na slavjanoglasni xristiani narecheni bulgari v zemite jyzhno ot Dynavut.
- Voennata kampania na Dibich Zabalkanski prez 1828-29 se natukva na takova naselenie - slavjanoglasni zadynajski xristiani, narecheni bulgari.
- Jyrij Venelin (Georgi Gyca) putyva sred bulgarite, izychava gi i pyblikyva knigi v Rysia.
Purvata my kniga e ot 1829. Toj ymira prez 1839. - Rysia gybi Krimskata vojna (1853-1856).
- Vojnata 1877-78 e neqo kato revansh za Rysia.
- Vnimanieto ni e susredotocheno na titlata Князь Болгарский, kude drygade.
- Nehkoi ot titlite se otnasjat za strani i regioni:
- Князь .. Финляндский, .. Эстляндский (suvr. Estonia), Лифляндский (suvr. Latvia), Курляндский (chast ot Latvia), Семигальский (chast ot Latvia), Самогитский (suvr. Litva), Корельский, .. Югорский ..
- Povecheto se otnasjat do gradove:
- Moskva, Kiev, Vladimir, Novgorod,
- Kazan, Astraxan, Xerson,
- Pskov, Smolensk, Podolsk, ..
- Тверь, Пермь, Вятка,
- Bolgar, Nizhnij Novgorod,
- Chernigov, Rjazan, Pòlock, Rostov, Jaroslavl, ..
- Prosto knjaz e edna ot niskite po rang titli na ryskiut car.
- Titlata, svurzana s Nizhnij Novgorod, naprimer, e velik knjaz.
- A puk titlite, svurzani s Kazan i Astraxan, su car.
- Ima zaqo.
- Ottam ryskiut car se vodi naslednik na Chingiz xan.
- Nehkoi ot titlite se otnasjat za strani i regioni:
- I tuj, ryskiut car e i "Князь Болгарский".
- Da oburnem dopulnitelno vnimanie na tazi titla.
- Podchertal sum jų v bold.
- Oqe nabljydenia i tvurdenia, svurzani s nejų.
- Predishnite dve titli su "Князь Вятский" i "Knjazj Пермский".
- I dvata grada Vjatka i Perm su nagore v porechieto na reka Kama.
- Kama e naj-golemiut pritok na reka Volga.
- Tja e lehv pritok na Volga i teche ot planinata Yral.
- Vliva se vuv Volga na okolo 60 km jyzhno ot grad Kazan.
- Vjatka e reka, no e i grad, kojto vse oqe nosi bolshevishkoto si ime Kirov.
- Razpolozhen e na okolo 900 km severoiztochno ot Moskva i na okolo 300 km ot Kazan.
- Perm e grad s naselenie okolo milion, razpolozhen na reka Kama,
- na okolo 500 km ot Kazan nagore po techenieto na Kama.
- Predishnata titla e "Князь Юго̀рский".
- Югра̀ e naimenovanie, izpolzvano za severnite chasti na planinata Yral.
- Sledvaqata titla e "Государь и Великий Князь" na Нижний Новгород.
- Sega tova e grad golehm, kolkoto Sofia.
- Razpolozhen na iztok ot Moskva, pri vlivaneto na reka Oka vuv Volga.
- Priblizitelno po sredata na putjut meghy Moskva i Kazan.
- I tuj, kakvo mozhe da znachi "Князь Болгарский".
- Болгар e grad, razpolozhen na leviut brehg na Volga,
- na stotina kilometra jyzhno ot Kazan.
- Sega tova e malko seliqe, no v okolnostta ima arxeologicheski naxodki.
- Po-golehmata chast ot drevniut grad e na dunoto na jazovir.
- Dulgo vreme tozi grad e nosil i ryskoto ime Spassk.
- Razbraxte li kakvo znachi "Князь Болгарский" v pulnata titla na ryskiut car Nikolaj Purvi?
- Titla s niska stepen na vazhnost.
- Po-nisko ot Car i ot Velik Knjaz.
- Otnasja se za nehkakuv nehkogashen grad s ime Болгар, razpolozhen na reka Volga blizo do ystieto na reka Kama.
- S Balkanite nehma niqo obqo.
- Nito s rajonut na Kavkaz.
- Off-topic/Otklonenie:
- Pulnata titla na ryskite care
zavurshva s izrazut
и прочая, и прочая, и прочая.
- Mozhe bi malovazhni elementi su bili izpysnuti prez 1828.
- Na 1877-04-12, v
Manifestut za objavjavane na vojnata,
e izpolzvana silno sukratena forma na carskata titla.
БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ
и прочая, и прочая, и прочая.
- Mnogo elementi ot pulnata titla, ytochnjavaqi na koi gradove Carjut e knjaz, su izpysnuti kato malovazhni.
- Pulnata titla na ryskite care
zavurshva s izrazut
- (.. skrij go knjazut bolgarskij ..) (.. skrij go mitut za Volzhska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
- Off-topic/Otklonenie:
-
►►
Pravdiva istoria na Srednoto Povolzhie
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Pravdiva istoria na Srednoto Povolzhie
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Severnite teritorii i na Evrazia, i na Amerika, v minuloto, puk i sega, su rehdko naseleni.
- Chast ot naselenieto e nomadsko.
- Migrira zaradi sezonite.
- Pri rexavo ili migriraqo naselenie mozhe da se slychi dadena teritoria izcehlo da smeni naselenieto si.
- Ako naselenieto na severnite teritorii e ot evropeidnata rasa, znachi che prez poslednite xiljadoletia e prielo migranti ot jyg.
- Volga e bila i vazhen turgovski put ot Severo-iztochna Evropa do Kaspijsko more, a ottam do Persia, Mesopotamia i Konstantinopol.
- Drevnite turgovci su pazeli geografskite svedenia kato turgovski tajni.
- Sega mozhe da ni ychydva kolko izkrivena e bila predstavata na drevnite xora za geografiata.
- Obache tezi ot drevnite xora, koito su imali tochna predstava, su pazeli turgovska tajna i ne se opovestjavali svedeniata si pyblichno.
- Kama e golehma reka, naj-golemiut pritok na naj-golehmata reka v Evropa.
- Porechieto na Kama, kakto i drygite okolni teritorii, v drevnostta su bili pokriti s gori.
- Tova e bilo teritoria na lovci, teritoria za lov.
- Obekt na lovcite bili zvercheta, imenyvani na tyrski samyri, na ryski soboli, a na anglijski sables.
- Kozhite na tezi zvercheta bili mnogo ceneni.
- Pri ystieto na Kama, na leviut brehg na Volga, vuzniknulo seliqe.
- Ot tova seliqe se vurtehla turgoviata sus samyreni kozhi.
- V seliqeto raboteli i mnogo majstori kozhari.
- Samyrenite kozhysi i drygite kozheni izdelia bili mnogo turseni po svetut.
- Zhitelite na gradut se zamognuli.
- Gradut se razrasnul.
- Imeto na gradut bilo Bylgar ili Bolgar.
- Imeto idvalo ili ot imeto na onova zverche s cenna kozha, ili ot drygo nehkakvo zverche, ili ot neqo ot kozharskiut zanajat.
- Imeto se prochylo po svetut zaradi samyrenite kozhysi i drygite kozheni izdelia, proizveghani tam.
- Tolkova se prochylo, che do 19-ti vek izrazut "Князь Болгарский" prisutstval v pulnata titla na ryskite care.
- Ezikovedski aspekti i migracii.
- V krajniut severoiztok na Evropa se govori ezik-izolat - nenecki ili samoedski, kojto ne prilicha na nikoj dryg ezik i sam obrazyva ezikovo semejstvo.
- Dryg ezik-izolat e ezikut na baskite, kojto se govori ot dvete strani na Pireneite pokraj Biskajskiut zaliv.
- Za tezi dva ezika ne mozhe da se kazhe, che otnehkude drygade su doshli, che su doneseni ot skoroshni migranti.
- Pone predi tri xiljadoletia, a mozhe bi dosta po-rano, v Severna Evropa - Severo-zapadna Evrazia, migranti ot jyg su zanesli ezici ot ygro-finskoto semejstvo.
- Finski, estonski, mordovski, ydmyrtski, marijski, komi, sami, xantijski, mansijski, ..
- Verojatno tezi migranti su zanesli na sever i geni na evropeidnata rasa.
- Spored nehkoi ezikovedi, samoedskiut ezik suqo se rodee s ygro-finskoto ezikovo semejstvo, za da obrazyvat semejstvoto na yralskite ezici.
- Ako e taka, to izliza, che vsichki izvestni ezici, govoreni sega v Severna Evropa, su bili zaneseni natam ot jyg.
- Dva indoevropejski ezika imat sega gospodstvaqo polozhenie v Severna Evropa.
- Skandinavskiut ezik ot germanskata ezikova grypa migrira na sever predi malko poveche ot dve xiljadoletia.
- Ryskiut ezik ot slavjanskata grypa se e razshiril na sever prez poslednoto xiljadoletie.
- Sega edva li ima zhitel na teritoriata na ryskata federacia, kojto da ne vladee ryski ezik.
- I stignuxme do naj-interesnoto. Dva ezika ot tjyrkskoto ezikovo semejstvo.
- Suvremennite nazvania na tezi ezici su chyvashki i tatarski.
- Spored lingvistichnata klasifikacia, dvata ezika su ogyrski (chyvashkiut) i kupchakski (tatarskiut).
- Chyvashkiut ezik e edinstveniut zasvidetelstvan i izvesten predstavitel na ogyrskata grypa na tjyrkskoto ezikovo semejstvo.
- Tatarskiut ezik e ezikut na kymanite. Toj e "bash-tjyrkski" ezik.
- Nehma vzaimna razbiraemost meghy dvata ezika.
- Chyvashite su potomstveni xristiani, a tatarite - mjysjylmani.
- Chyvashki ezik (ogyrsko-tjyrkski) se govori samo po Sredna Volga,
- a tatarski (kupchakski) - na mnogo mesta iz Evrazia.
- Estestveno e v basejnut na Sredna Volga i iz porechieto na Kama da se govorjųt ygro-finski ezici.
- Dvata tjyrkski ezika - chyvashki i tatarski - su izkljychenie.
- Te su bili zaneseni natam sravnitelno naskoro - prez poslednite dve xiljadoletia.
- Te su bili zaneseni natam pootdelno i v razlichno vreme.
- V krajniut severoiztok na Evropa se govori ezik-izolat - nenecki ili samoedski, kojto ne prilicha na nikoj dryg ezik i sam obrazyva ezikovo semejstvo.
- (.. skrij jų pravdivata istoria ..) (.. skrij go mitut za Volzhska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
- Severnite teritorii i na Evrazia, i na Amerika, v minuloto, puk i sega, su rehdko naseleni.
-
►►
Pojava na mitut za Bulgaria po Sredna Volga
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Pojava na mitut za Bulgaria po Sredna Volga
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Mitut za pra-bulgarite, nadoshli po Sredna Volga ot jyg pod vodachestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat,
ne se e prixvanul v Rysia, nito sred chyvashite, nito sred tatarite.
- Za tatarite si e donehkude jasno - te govorjųt na imperskiut ezik na Ordata.
- Tova e ezikut na kymanite.
- Problemut e tam, che toj e bil zanesen natam otpredi Ordata.
- Verojatno toj e bil zanesen natam v paket s isljamut.
- Za chyvashite se predpochita dryg istoricheski razkaz.
- Nehkakuv narod ili pleme sabiri ili saviri, yzh xristianizirani oqe po vremeto, kogato zhiveeli v Severen Kavkaz, v Dagestan, behgajki ot nasilstvenata isljamizacia, se preselili po Sredna Volga, i te zanesli tam ogyrsko-tjyrkskiut ezik.
- Mitut za pra-bulgarite, nadoshli po Sredna Volga ot jyg pod vodachestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat,
e izmislica na ryski istorici ot nachaloto na 19-ti vek.
- Te znaeli, che pulnata titla na ryskite care sudurzha izrazut "Князь Болгарский".
- Ryskite istorici namerili sred romejskite letopisi dve svedenia.
- Ot patriarx Nikifor i ot Teofan Izpovednik.
- I dvamata rodeni stotina godini sled predpolagaemiut xan Kybrat.
- Ediniut verojatno e prepisval ot drygiut.
- Na grucki bil ypotreben izrazut "Stara Velika Bulgaria" ("Παλaj̃α Mεγάλη Βουlγaρj́α").
- Togava nehmalo koj da suobrazi, che gruckata dyma "Βούlγaροj" se polzvala da se oznachavat vsehkakvi severni varvari.
- Po vremeto na patriarx Nikifor i ot Teofan Izpovednik veche imalo Bulgaria (Βουlγaρj́α) v Podynavieto (v Parìstrio, εν Παρj́στρjω).
- I tazi Bulgaria v Podynavieto bila po-blizo, i zatova onazi ottatuk moreto bila "Velika" ("Mεγάλη").
- I onazi Bulgaria ottatuk moreto bila stara - veche jų nehmalo.
- Ta zatova "Stara Velika Bulgaria" ("Παλaj̃α Mεγάλη Βουlγaρj́α").
- V nachaloto na 19-ti vek nikoj ne e osporval na ryskiut car pravoto my nad titlata "Князь Болгарский".
- Ryskata imperia naskoro bila zavojyvala obshirni teritoria v Severen Kavkaz.
- Ryskite istorici podmazvachi se nadehvali, che s mitut za xan Kybrat i za sinut my Kotrag podsigyrjavat nasledstveni prava na ryskiut car vurxy teritoriata na "Stara Velika Bulgaria".
- Tova se krepi samo vurxy zvykovata prilika meghy imeto na gradut Болгар i dymata Болгария v ryski pravopis.
- Mitut za pra-bulgarite, nadoshli po Sredna Volga ot jyg pod vodachestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat,
se poddurzha samo ot marginalni krugove po Sredna Volga.
- Da, mozhe bi zhitelite na grad Bolgar purvonachalno su okazali otpor na Ordata.
- No vposledstvie tova tam si e stanulo teritoria na Ordata.
- Gradut Bolgar zapadnul za smetka na grad Kazan, kojto stanul severnata stolica na zapadniut klon na Ordata.
- (.. skrij jų pojavata na mitut na titlata ..) (.. skrij go mitut za Volzhska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
- Mitut za pra-bulgarite, nadoshli po Sredna Volga ot jyg pod vodachestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat,
ne se e prixvanul v Rysia, nito sred chyvashite, nito sred tatarite.
-
►►
Kak tozi mit stiga do istinskata Bulgaria
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Kak tozi mit stiga do istinskata Bulgaria
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Mitut za pra-bulgarite, nadoshli po Sredna Volga ot jyg pod vodachestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat, mozhe da ne se e prixvanul v Rysia - nito sred chyvashite, nito sred tatarite, obache se e prixvanul v istinskata Bulgaria, v nashata Bulgaria.
- Trydovete na ryskite istorici podmazvachi, koito iskali samo da dokazhut nehkakvo nasledstveno pravo na ryskiut car kum teritoriite v Severen Kavkaz po liniata na xanovete Kybrat i Kotrag, bili procheteni i xaresani ot bulgarskiut ychen Marin Drinov.
- Po onova vreme sus sistematizaciata na bulgarskata istoria tukmo se bil zael cheshkiut ychen Konstantin Irechek.
- Marin Drinov zapoznal Konstantin Irechek s trydovete na ryskite istorici podmazvachi za "Stara Velika Bulgaria".
- Marin Drinov dazhe posetil Konstantin Irechek vuv Viena ili Praga, za da my prevegha, ponezhe Irechek ne razbiral ryski.
- I taka se rodil mitut za pra-bulgarite, kojto vlehzul v oficialnata bulgarska istoricheska doktrina.
- Ottogava nasetne tozi mit e razrabotvan i razkrasjavan ot pokolenia kazionni bulgarski istorici.
- Nehkoi izmislici su ottegleni kato nesustojatelni, naprimer basnjata za snoput pruchki.
- No povecheto izmislici tvurdo si stojųt.
- Dori godinata 681 stoeshe na gerbut na Bulgaria po nehkoe vreme.
- (.. skrij kak tozi mit stiga do Bulgaria analizut na titlata ..) (.. skrij go mitut za Volzhska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
- ◄► Caution/Disclaimer.
- Kakvoto i da pishu v tozi podrazdel za Volzhska Bulgaria,
- kakvoto i da pishe po temata iz razni ychebnici po istoria,
- tova nehma vruzka s nashata Bulgaria.
- ◄► (.. skrij go mitut za Volzhska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
- ◄► Ako po Sredna Volga nehkoga su zhiveli xora,
-
►►
Produlzhenie na razdymkata
(.. pokazhi go ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Produlzhenie na razdymkata
(.. skrij go ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum nachaloto ..
-
►►
Purvo si jų pripomnete razdymkata
(.. pokazhi jų tam ..)
(.. pokazhi jų tyka nakratko ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Purvo si jų pripomnete razdymkata
(.. skrij jų ottyka ..)
(.. pokazhi jų tam ..)
.. kum nachaloto ..
- Pripomnete si koe trehbva vinugi da prisutstva v kontekstut.
- Vazhno e da se razbere istinskata
etimologia na etnonimut "bulgari".
- Da, onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoricheska doktrina,
- nito su bili nashenci,
- nito su bili slavjanoglasni kato nas,
- nito su bili xristiani kato nas,
- obache i tehx kato nas elinofonite (gurcite) su gi narichali s dymata bulgari.
- Tova e prosto edna grucka dyma, zaemka ot latinski v grucki.
- S tazi dyma elinofonite mozhe da su narichali vsehkakvi severni varvari.
- Dymata varvari tyka oznachava xora, govoreqi na ezik, razlichen ot gruckiut.
- Nashiut etnos, sustaven ot nashenski slavjanoglasni xristiani, e vuzpriel tazi grucka dyma za svoj etnonim.
- Da, onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoricheska doktrina,
- Nie, suvremennite bulgari, po proizxod ne sme niqo drygo osven balkanski slavjanoglasni xristiani.
- Ili nakratko: nie, suvremennite bulgari, po proizxod ne sme niqo drygo osven slavjanoglasni romei.
- A onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoricheska doktrina, ne su bili kato nas.
- Razbira se, niqo obqo nehmat taka narechenite "balkarci" s nas, bulgarite.
- Dymata "Balkaria" e bila izmislena edva sled bolshevishkata revoljycia v Rysia.
- Dotogava na kartite tazi geografska oblast v Severen Kavkaz bila oznachavana kato "Kabardà".
- Fikciata "Balkaria" v Severen Kavkaz e razjasnena v specialen podrazdel.
- Ako po Sredna Volga i Kama nehkoga su zhiveli xora, narichaqi se bulgari ili narichani bulgari, nie, bulgarite ot Balkanite, nehmame niqo obqo s tehx.
- I imeto si "bulgari" ne biva da im go davame!
- Neqo poveche. Niqo obqo nehma meghy tehx i pra-bulgarite na Kybrat i Asparyx, odymvani v nashata luzhliva oficialna istoricheska doktrina.
- Prosto tova e zvykovo suvpadenie, razjasneno v specialen podrazdel.
- (.. skrij go pripomnjaneto na razdymkata ..) (.. skrij go produlzhenieto na razdymkata ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Ako ne znaem kakvo ne znaem, znachi niqo niqo ne znaem
(.. pokazhi ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Ako ne znaem kakvo ne znaem, znachi niqo niqo ne znaem
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- (.. skrij jų predstavata za neizvestnoto ..) (.. skrij go produlzhenieto na razdymkata ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
- ◄► V
sledvaqiut podrazdel
se obsugha
- roljata na Rysia za oformjaneto na
- oficialnata bulgarska istoricheska doktrina.
- Otgovor v avans: roljata na Rysia e nikakva.
- ◄► Opit za povurxnostna svodka na alternativite
- na oficialnata bulgarska istoricheska doktrina
- se pravi v sledvaq podrazdel.
- ◄► (.. skrij go produlzhenieto na razdymkata ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Purvo si jų pripomnete razdymkata
(.. pokazhi jų tam ..)
(.. pokazhi jų tyka nakratko ..)
.. kum nachaloto ..
-
►►
Prinosut na Rysia za oficialnata bulgarska istoricheska doktrina
(.. pokazhi ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Prinosut na Rysia za oficialnata bulgarska istoricheska doktrina
(.. skrij ..)
(.. svij ..)
(.. razguni ..)
.. kum nachaloto ..
- ◄►
- ◄►
- ◄►
Eto kak Rysia oqe ot 1842 g. izluga, che prabulgarite na Asparyx bili edna orda xora
< Moj komentar kum statiata po gornata prepratka
Naychix ot Vas kak bulgarskiut prevod na Manasievata xronika e vlehzul v obruqenie - blagodarenie na ryskiut istorik A.D.Chertkov.
V istoriata na Paisij, kakto i v polzvanite ot Paisij iztochnici, ne se spomenavat Kybrat i Asparyx.
Moljų za razjasnenie. Kak i koga istoricite ot 19-ti vek - bulgarskite, ryskite i zapadno-evropejskite, naychavat za Kybrat i Asparyx?
Vprochem, samiut A.D.Chertkov znael li e za tex, za Kybrat i Asparyx? Ako ne e znael, to zaglavieto na pyblikaciata e podveghaqo: "Eto kak Rysia oqe ot 1842 g. izluga, che prabulgarite na Asparyx bili edna orda xora".
Vuv vseki slychaj, podveghaq e namekut, che Rysia imala nehkakvo mnenie po vuprosut i tova bilo mnenieto na Chertkov. Razberete - na Rysia ne ï pyka za Bulgaria i za bulgarite. - ◄►
- ◄► (.. skrij go podrazdelut ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Napuni za alternativi na oficialnata bulgarska istoricheska doktrina
(.. pokazhi gi ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Napuni za alternativi na oficialnata bulgarska istoricheska doktrina
(.. skrij gi ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum nachaloto ..
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. skrij gi alternativite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Xan Asparyx kraj Bosforu: Ivancho dyma Marijki
(.. pokazhi tyka ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum nachaloto ..
◄► (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto .. -
▼▼
Xan Asparyx kraj Bosforu: Ivancho dyma Marijki
(.. skrij ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum nachaloto ..
Ivancho dyma Marijki:
Xan Asparyx da beshe otishul malko pò na zapad!
Sega qehxme da sme istinski evropejci i nehmashe da popadnem pod tyrsko robstvo!
Ivancho e otlichnik po istoria i jų znae pesenta "Kraj Bosforu shym se vdiga".
Marijka e otlichnichka po matematika.
Marijka dyma Ivanchy:
Ex, Ivancho, kudeto i da beshe otishul xan Asparyx,
tyka po Nashensko pak qehxu da zhivejųt xora
i tova pak qehxme da sme nie.
A ti, Ivancho, suqata pesen qeshe da peesh.
(.. skrij kakvo si dymat Marijka i Ivancho ..) (.. skrij jų pra-bulgarqinata ..) (.. svij jų ..) (.. razguni jų ..) .. kum nachaloto ..
►► 5. Subrano ottyk-ottam (.. pokazhi go ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5. Subrano ottyk-ottam (.. skrij go ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..)
Naj-napred vizhte tyk principite na moite vuzgledi za minuloto.►► 5.1. Po sledite na mitoxondrialnata mi DNK (.. pokazhi tyka ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.1. Po sledite na mitoxondrialnata mi DNK (.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
Misleno qe se vruqam nazad kum predcite si primerno do vremeto, kogato su bili rodeni Metodij i Kiril, Svetite bratja ot Solyn, t.e. do okolo nachaloto na deveti vek, AD 800.
- Az, Xristo, sum bulgarin, xristianin, i za mene ròden mi e nashiut ezik, kojto lingvistite klasificirat kato slavjanski.
- Majka mi Ivanka, Bog da jų prosti, beshe xristianka i dryg ezik, osven nashiut slavjanski ezik, ne znaeshe.
Mitoxondrialnata si DNK sum nasledil ot nejų. - Nejnata majka, baba mi Marijka, Bog da jų prosti, beshe xristianka i dryg ezik, osven nashiut slavjanski ezik, ne znaeshe.
Mitoxondrialnata si DNK sum nasledil ot nejų. - Nejnata majka, mojata prababa, vsichki jų spomenavaxu kato Bylja Ivanica, koeto qe reche Gospozha Ivanova ili Mrs. John.
Tja bila xristianka i dryg ezik, osven nashiut slavjanski ezik, ne znaela.
Mitoxondrialnata si DNK sum nasledil ot nejų. - Ako moga da produlzhu po sledite na mitoxondrialnata si DNK nazad vuv vremeto dokum 800AD,
bix mogul da stignu do pra-pra-baba si Slavka (s okolo 50 predstavki "pra-"), za kojato mi se qe po-podrobno da razkazhu.
Tja bila rodena nehkude v Avarsko, po Sredniut Dynav, i ròden za nejų bil nashiut slavjanski ezik. S posrednichestvoto na agencia za namirane na rabota v chyzhbina, baba mi Slavka, oqe na mladi godini, si namerila rabota kato bavachka-gyvernantka nehkude po Nashensko, po Rymelijsko. Stopaninut-romej vzel da jų zaglegha i kokonata-romejka burzo-burzo yredila da jų zadomi. Baba mi Slavka naj-napred minula prez kypelut i priela Sveto Kruqenie, a posle minula pod venchilo s kalfa-romejche, za kogoto kokonata jų svatosala – pra-pra-dehdo mi Xristo (s okolo 50 predstavki "pra-").
►► 5.2. Po sledite na mojata Y-xromozoma (.. pokazhi tyka ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.2. Po sledite na mojata Y-xromozoma (.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
Misleno qe se vruqam nazad kum predcite si primerno do vremeto, kogato su bili rodeni Metodij i Kiril, Svetite bratja ot Solyn, t.e. do okolo nachaloto na deveti vek, AD 800.
- Az, Xristo, sum bulgarin, xristianin.
- Baqa mi, Bog da go prosti, beshe bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svojata Y-xromozoma. - Baqa my, mojut dehdo, Bog da go prosti, beshe bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svojata Y-xromozoma. - Baqa my, mojut pra-dehdo, Bog da go prosti, bil bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svojata Y-xromozoma. - Ako moga da produlzhu po sledite na svojata Y-xromozoma vuv vremeto do kum 800AD, bix mogul da stignu do pra-pra-dehdo si Kyrti (s okolo 50 predstavki "pra-"),
za kogoto mi se qe po-podrobno da razkazhu.
Dehdo mi Kyrti bil rodom bulgarin. Sega ne znaem kakuv e bil rodniut my ezik. Stotina godini predi tova, rodut na dehda mi Kyrtja bil doshul po Nashensko nehkude otkum otvud Dynavut i si premestil durzhavata tyk.
Zadomil se dehdo mi Kyrti za romejka-xristianka, kojato toj si xaresal, kogato bulgarskata armia gastrolirala nehkude na jyg ot Balkana iz Trakia, togava narichana oqe i Makedonia. Xaresal si jų dehdo mi Kyrti baba mi Tamara, romejka-makedonka ot Trakia, xaresal si jų i si jų otnesul.
Na stari godini my se nalozhilo na dehda mi Kyrtja da prieme i xristianstvoto, zaqoto vladeteljut, Svetiut ni Car Boris, taka zapovehdal. A puk sinut na Car Boris, velikiut nash Car Simeon Purvi, si bil xristianin i polovin romej.
Qehlo my se na Car Simeon v samiut Carigrad cehl romej da stane i mnogo ljyde poginali zaradi tozi merak na Simeona Carja. Povecheto sinove na dehda mi Kyrtja bili izklani pri Axeloj, no mojut pra-dehdo s 49 predstavki "pra-" ocelehl. Toj suqo bil bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svojata Y-xromozoma.
►► 5.3. Meghy Y-xromozomata i mitoxondrialnata DNK (.. pokazhi tyka ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.3. Meghy Y-xromozomata i mitoxondrialnata DNK (.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
- Da razgledame vsichki moi predci, koito su zhiveli v nachaloto na deveti vek. Zaradi brakovete meghy dalechni rodnini prez izminulite vekove ottogava, mozhem da redycirame texniut broj do okolo stotina dyshi, ot dehdo mi Kyrti do baba mi Slavka.
- Privurzhenicite na teoriata za slavjanskiut proizxod na bulgarite su xora, vkopchili se v polite na baba mi Slavka.
- Privurzhenicite na teoriata za aziatski (tjyrkski ili iranski) proizxod na bulgarite su xora, vtrenchili se v potyrite na dehda mi Kyrtja.
- I ednite, i drygite ne obruqat vnimanie na stotinata dyshi, naredeni meghy tehx,
- ot dehdo mi Xristo do baba mi Tamara:
- romej do romejka, romejka do romej.
- I vse xristiani.
- Imenno avtoxtonnata teza ne prenebregva tezi xora.
(.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
- Izvod purvi. Ot pamtiveka po Nashensko su zhiveli moi predci.
- Izvod vtori. Ot pamtiveka po Nashensko su zhiveli moi civilizovani predci, nositeli na evropejskata kyltyra.
- Izvod treti. Oqe ot Apostolski vremena po Nashensko su zhiveli moi predci - xristiani.
►► 5.4. Molitva za dyshite na stotinata mi predci ot 9-ti vek (.. pokazhi tyka ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.4. Molitva za dyshite na stotinata mi predci ot 9-ti vek, ot dehdo mi Xristo do baba mi Tamara (.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
(.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
- Pisal sum:
- Privurzhenicite na teoriata za slavjanskiut proizxod na bulgarite su xora, vkopchili se v polite na baba mi Slavka.
- Privurzhenicite na teoriata za aziatski (tjyrkski ili iranski) proizxod na bulgarite su xora, vtrenchili se v potyrite na dehda mi Kyrtja.
- I ednite, i drygite ne obruqat vnimanie na stotinata dyshi, naredeni meghy tehx,
- ot dehdo mi Xristo do baba mi Tamara:
- romej do romejka, romejka do romej.
- I vse xristiani.
- Molitva za dyshite na stotinata mi predci ot 9-ti vek, ot dehdo mi Xristo do baba mi Tamara.
Bozhe na dyxovete i na vsehka plut, Kojto stupka smurtta, susipa djavolu i podari zhivot na Tvojut sveht!
Sam Ti, Gospodi, ypokoj dyshite na pochinalite Tvoi rabiXristo Slavka Vasil Stefanka Serafim Anastasia(Sijka) Jordan Savka(Savina) Ivan Xristina Gavril Evgenia Andon Jylia Atanas Nikolina Evtim Varvara Grigor Klimentina Trifon Katerina Xaralampi Aleksandra Evstati(Stati) Minka Todor Angelina Gerasim Paraskeva Aleksi Dimitrina Jakov Elisaveta Zaxari Zaxarina Avram Natalia Lazar Maria Georgi Magda Kiril Ana Kosta Pavlina Sotir Petrana Panajot Jana Petur Elena Pavel Irina Apostol Gergana Damjan Zoja Ilia Dafina Aleksandur Lidia Simeon Dora Stavri Evdokia Paraskev Agata Dimitur Aksinia Nestor Atanaska Angel Donka Mixail Ivanka(Joana) Rangel Tatjana Rafail Jordanka Mincho(Mina) Silvana Matej Vasilka Kliment Lazarina Andrej Eva Sava Rajna Spiro Sofia Ignat Stiliana Anastas Teofana Naym Marta Stefan Kostadinka Stamat Iliana Kyrti Tamarav mehsto svetlo, v mehsto zlachno, v mehsto proxladno,
kudeto nehma nikakva bolka, skrub i vuzdishka.
Vsehko sugreshenie, koeto su storili
s dymi, ili delo, ili misul,
prosti, kato blag i chovekoljybiv Bog,
tuj kato nehma chovek, kojto da zhivee i da ne sugreshi.
Edin Ti, Gospodi, si bez grehx:
Tvojata pravda e pravda vechna, i
Tvoeto slovo e istina.
Zaqoto Ti si vuzkresenieto,
zhivotut i pokojut na pochinalite Tvoi rabi,
Xriste Bozhe nash, i zatova
na Tebe otdavame slava
s beznachalniut Tvoj Otec i
presvetiut, blag i zhivotvorjaq Tvoj Dyx,
sega i vsehkoga i vu veki vekov.
Amin.
►► 5.5. Zakljychitelna belezhka i dva vuprosa za prepitvane (.. pokazhi gi tyka ..) (.. pokazhi gi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.5. Zakljychitelna belezhka i dva vuprosa za prepitvane (.. skrij gi ..) (.. pokazhi gi tam ..) .. kum nachaloto ..
-
Pisal sum:
- Privurzhenicite na teoriata za slavjanskiut proizxod na bulgarite su xora, vkopchili se v polite na baba mi Slavka.
- Privurzhenicite na teoriata za aziatski (tjyrkski ili iranski) proizxod na bulgarite su xora, vtrenchili se v potyrite na dehda mi Kyrtja.
- I ednite, i drygite ne obruqat vnimanie na stotinata dyshi, naredeni meghy tehx,
- ot dehdo mi Xristo do baba mi Tamara:
- romej do romejka, romejka do romej.
- I vse xristiani.
-
Pisal sum:
Molitva za dyshite na stotinata mi predci ot 9-ti vek, ot dehdo mi Xristo do baba mi Tamara.
- Zakljychitelna belezhka po tozi povod:
- Zaedno s mene, sestra mi i rodata, dnes po svetut zhivejųt okolo milion potomci na izbroenite moi predci ot 9-ti vek. Te su moi bratovchedi, dalechni ili blizki.
- Ot tehx, 65% sega su tyrci, 10% su bulgari, 10% su gurci, 10% su rymunci. Ostanulite 5% su naj-razlichni: arabi, surbi, yngarci, italianci, ..
- {Q} Purvi vupros za prepitvane: Kakvi su bili rodom Svetite Solynski bratja Metodij i Kiril i otkude su naychili slavjanskiut ezik?
- {A} Otgovor: Romei-xristiani su bili. Slavjanski ezik su naychili ot bavachkata si, kojato qe da e bila zemljachka i kolezhka na baba mi Slavka.
- {Q} Vtori vupros za prepitvane: Kak mozhe da se nareche klaneto pri Axeloj, pri yslovie, che tam bili izklani kakto sinove na baba mi Tamara, taka i sinove na baba mi Slavka?
- {A} Otgovor: Svada meghy svatove. Pochti kato svada na svatba. Sinovete na baba mi Tamara, izklani pri Axeloj, i sinovete na dehdo mi Xristo, izklani pri Axeloj, kato ednite klali drygite i obratnoto, su bili fakticheski svatove, qom sum se rodil az.
►► 5.6. Oporni tochki - obqa chast (.. pokazhi gi tyka ..) (.. pokazhi gi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.6. Oporni tochki - obqa chast (.. skrij gi ..) (.. pokazhi gi tam ..) (.. pokazhi jų rysofeniata ..) .. kum nachaloto ..
Bulgarqinata, avtentichnata bulgarqina bez rysofilska zakvaska, se sustoi ot tri ravnostojni elementa:(.. pokazhi jų rysofeniata ..) (.. skrij gi opornite tochki ..) (.. pokazhi gi tam ..) .. kum nachaloto ..Redut, v kojto gi izbrojavame, nehma znachenie.
- xristianstvo (nashata vehra)
- slavjanqina (slavjanoglasie, nashiut slavjanski ezik)
- balkanqina (nashata evropejska balkanska kyltyra i nashiut balkano-slavjanski ezik)
Nehma drygo. Ako e imalo drygo, to e za da ni promie nehkoj mozucite, che sme bili doshli ot severoiztok i samo natam trehbva da gledame i da chakame nashite po-golemi bratja ottam pak da dojdut. I da zabravim, che imame istinski bratja na jygozapad, tochno v protivnata posoka. Ako e imalo drygo, to e za da ni promie nehkoj mozucite da se otkazhem ot xristianstvoto, da zagurbim Bozhiut red i da zastroim socializum-komynizum-alabalizum. Maj su yspeli da ni promijųt mozucite.
- xristianstvo, slavjanqina, balkanqina
- xristianstvo, balkanqina, slavjanqina
- slavjanqina, xristianstvo, balkanqina
- slavjanqina, balkanqina, xristianstvo
- balkanqina, xristianstvo, slavjanqina
- balkanqina, slavjanqina, xristianstvo
Nashata slavjanqina e doshla ot severozapad. Niqo trajno i cenno ne e doshlo ot severoiztok - nito xristianstvoto, nito balkanqinata ni, nito slavjanoglasieto.
▼▼ 5.6. Oporni tochki - obqa chast (.. skrij gi ..) (.. pokazhi gi tam ..) (.. skrij jų rysofeniata ..) .. kum nachaloto ..
Bulgarqinata, avtentichnata bulgarqina bez rysofilska zakvaska, se sustoi ot tri ravnostojni elementa:Redut, v kojto gi izbrojavame, nehma znachenie.
- xristianstvo (nashata vehra)
- slavjanqina (slavjanoglasie, nashiut slavjanski ezik)
- balkanqina (nashata evropejska balkanska kyltyra i nashiut balkano-slavjanski ezik)
Nehma drygo. Ako e imalo drygo, to e za da ni promie nehkoj mozucite, che sme bili doshli ot severoiztok i samo natam trehbva da gledame i da chakame nashite po-golemi bratja ottam pak da dojdut. I da zabravim, che imame istinski bratja na jygozapad, tochno v protivnata posoka. Ako e imalo drygo, to e za da ni promie nehkoj mozucite da se otkazhem ot xristianstvoto, da zagurbim Bozhiut red i da zastroim socializum-komynizum-alabalizum. Maj su yspeli da ni promijųt mozucite.
- xristianstvo, slavjanqina, balkanqina
- xristianstvo, balkanqina, slavjanqina
- slavjanqina, xristianstvo, balkanqina
- slavjanqina, balkanqina, xristianstvo
- balkanqina, xristianstvo, slavjanqina
- balkanqina, slavjanqina, xristianstvo
Nashata slavjanqina e doshla ot severozapad. Niqo trajno i cenno ne e doshlo ot severoiztok - nito xristianstvoto, nito balkanqinata ni, nito slavjanoglasieto.
Javno ima xora, koito mnogo durzhut nared s xristianstvoto, balkanqinata i slavjanqinata da vkljychu i chetvurta komponenta na bulgarqinata. Vsichkite tezi tri ili chetiri komponenti su obektivno nabljydaemi. Vinugi sum mislel, che chetvurtata komponenta mozhe da se prenebregne, da se ignorira, no se namirat xora, durzhaqi na nejų.(.. skrij jų rysofeniata ..) (.. skrij gi opornite tochki ..) (.. pokazhi gi tam ..) .. kum nachaloto ..
Chetvurtata komponenta qe jų nareku rysofenia (rosophaenia).
Nehkoi durzhut rysofeniata da se naredi do xristianstvoto, balkanqinata i slavjanqinata kato sustavka na bulgarqinata.
V kakvo se izrazjava rysofeniata? Da povtorjų, che vsichki neqa su obektivni, obektivno nabljydaemi.
- V politicheski aspekt rysofeniata se izrazjava vuv faktut, che durzhavata Bulgaria e suzdadena ot Rysia i po slychajnost e izbehgnula sudbata da stane ryska gybernia, i to samo zaqoto zapadnite strani ne su pozvolili.
- V politicheski aspekt rysofeniata se izrazjava i vuv faktut, che v periodut 1944-1989 Bulgaria se ypravljavashe ot Suvetskiut sujyz - SSSR ypravljavashe Bulgaria kato svoja voenna pljachka ot WW2, kato e nabiral kolaboracionisti iz mestniut kriminalen kontingent.
- V etnologichen aspekt rysofeniata se izrazjava chrez rysofiliata na golehma chast ot bulgarite. Ot suzdavaneto na durzhavata Bulgaria v krajut na 19-ti vek do sega vinugi su se namirali bulgari-rysofili, koito su predavali bulgarskite interesi, koito su se chyvstvali poveche rysnaci, otkolkoto bulgari.
- Tyka e nyzhno ytochnenie. "Ljybovta" na bulgarite-rysofili kum Rysia ni naj-malko ne e spodelena.
- Tyka e nyzhno i dopulnenie. Rysofiliata na golehma chast ot bulgarite, napulno neadekvatna i nesustojatelna po suqnostta si, sreqa otpor ot dryga chast ot bulgarite chrez rysofobiata, suqo taka neadekvatna i nesustojatelna.
- Stigame do lingvistichniut aspekt. Tyka sum naj-kompetenten.
- V lingvistichen aspekt rysofeniata se izrazjava v totalnata rysifikacia na nashiut balkano-slavjanski ezik. Rysifikaciata e izvurshena prez 19-ti i 20-ti vek. Da se borim s ezikovata rysifikacia sus zadna data bi bilo samoybijstveno. Trehbva da se prieme, che prez 19-ti vek bulgarskiut ezik e napysnul Balkansprachbund-ut i e preturpehl pulno izrysjavane. Bogatstvoto na dneshniut ni ezik do golehma stepen se dulzhi na rysifikaciata my.
- Naprimer, v nashiut ezik starata dyma "slovene" e bila zabravena i v novo-bulgarski e bila vuzprieta suqata dyma, kojato e bila vuzprieta i v ryski. I da beshe samo dymata "slavjani" - takiva dymi su desetki xiljadi.
- Stanu dyma i za bykvite. Prakticheski sega pishem s ryskata azbyka. Edinstvenata ni bykva, kojato ne sme jų vzeli ot Rysia (a ot rymuncite) - bykvata "Ѫ" - otechestvenofrontovcite su jų otmenili prez 1945. Sega pishem s chisto ryski bykvi - ne polzvame samo dve texni bykvi - "Ы" i "Э", ot koito nehmame nygha.
- Da, bykvata "Я" e vzeta ot ryskata azbyka, i na praktika alternativa ne e imalo. Alternativata e bila da se sledva srubskiut knizhovnik Vyk Karaxhich, no ne znam toj da e imal y nas posledovateli.
- Neqo kato rezjymé: na suvremenen bulgarski ezik se kazva i se pishe "славяни". Na staro-bulgarski ezik se e kazvalo i se e pishelo "словѣне". I kakvo ot tova? Mnogo drygi dymi su izmenili i proiznoshenieto si, i pravopisut si, che dazhe i smisulut si. Naprimer, trehbva li da pishem "блъгаре" vmesto "българи", zaqoto na staro-bulgarski e bilo "блъгаре".
►► 5.7. Oporni tochki - specialna chast (.. pokazhi gi tyka ..) (.. pokazhi gi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.7. Oporni tochki - specialna chast (.. skrij gi ..) (.. pokazhi gi tam ..) .. kum nachaloto ..
Tyk qe suchetajų lingvistikata s istoriata, za da postavjų njakoi zhaloni v istoriata na nashiut ezik. Da povtorjų - qe stava dyma za istoriata na nashiut ezik, a ne za istoriata na nashiut narod. Za istoriata na nashiut narod vizhte po-gore Oporni tochki - obqa chast.(.. skrij gi ..) (.. pokazhi gi tam ..) .. kum nachaloto ..
- Zabivame zhalonut v 5-ti vek sled Xrista.
Nashiut ezik v bitnostta si na slavjanski ezik e bil estestveniut ezik na evropejcite ot basejnut na Sredniut Dynav - tam, kudeto sega e Yngaria, pljys nehkoi prilezhaqi teritorii ot suvremennite Slovakia, Rymunia, Surbia, Xurvatsko, Slovenia, Avstria. Tova naselenie e izdurzhàlo razbojnicheski nashestvia na xyni, goti, gepidi, avari, tova naselenie e izdùrzhalo tezi razbojnicheski armii, tova naselenie vsichkite gi e asimiliralo.
- Zabivame zhalonut v 11-ti vek sled Xrista.
Prez 11-ti vek tova naselenie se provalilo s asimilaciata na maxharite. Zaqo? Zaqoto maxharite poburzali da se pokrustjųt. Ako bjaxu se zabavili s pokrustvaneto, i maxharite qehxu da budut asimilirani.
Obache meghy 5-ti i 11-ti vek tova naselenie izluchilo takava emigracia, v rezyltat na kojato slavjanskiut ezik bil raznesen ot basejnut na Sredniut Dynav na ogromna teritoria, ot nasheto Behlo more do severnoto Behlo more.
Dokum 10-ti vek slavjanskiut ezik bil edin ezik sus svoite teritorialni dialekti. Toj obache ne mozhel da zapazi edinstvoto si na ogromnata teritoria, kojato veche bil zael, ne mozhel da zapazi edinstvoto si na tolkova golehma teritoria bez imperska splav, bez mas-medii. Sled 10-ti vek slavjanskiut ezik zapochnul da se roi na otdelni slavjanski ezici. Tova roene produlzhilo i prez sledvaqite vekove - prez 20-ti vek se otroili beloryskiut i makedonskiut.
- Zabivame zhalonut pak v 5-ti vek sled Xrista.
Slavjanskiut ezik se govorel na kompaktna teritoria na basejnut na Sredniut Dynav, kakto be opisano po-gore. Na tazi teritoria slavjanskiut ezik preturpehl tri preobrazovania - purva palatalizacia, otvarjane na srichkata, i vtora-treta palatalizacia. Purvata palatalizacia zavurshila oqe predi 5-ti vek. Pri drygite dva procesa - otvarjaneto na srichkite i vtora-treta palatalizacia - se nabljydavat dialektni razlichia, koeto razbira se e normalno.
- Zabivame zhalonut v 7-mi vek sled Xrista.
Carigrad-Konstantinopol bil centurut na togavashniut sveht. Slavjanoglasni migranti ot Sredniut Dynav doshli nasam, kum Nashensko, kum Balkanite, kum xinterlandut na Carigrad, v tursene na rabota i civilizacionni blagini. Po suqite prichini, v tursene na rabota i civilizacionni blagini, v krajut na 20-ti vek stotici xiljadi bulgaroglasni-slavjanoglasni migriraxu kum Chikago, Njy-Jork i eL-ej.
Migraciata v posoka Romania verojatno e purvata po vreme migracia na slavjanoglasni. Romania e kratko ime za Iztochnata Rimska imperia, po-tochno ime ot vuzprietoto Vizantia. Kak da e, Romania oznachava Vizantia.
- Zabivame zhalonut v 8-mi/9-ti vek sled Xrista.
Oformeni su dva masiva ot slavjanoglasni. Az gi naricham "carsko slavjanoglasie" i "kralsko slavjanoglasie". Tova e i naj-staroto politichesko razdelenie na slavjanoglasieto.
Carskoto slavjanoglasie se podvizavalo v Romania, t.e. po Nashensko, sred podanicite na romejskiut car. Carskoto slavjanoglasie bilo zaneseno v Romania ot migranti, koito su sred nashite predci. Carskoto slavjanoglasie dalo nachalo na nashiut balkano-slavjanski bulgarski ezik (i na taka narecheniut makedonski jazik, razbira se).
Kralskoto slavjanoglasie vse oqe zhiveelo v basejnut na Sredniut Dynav, v rodinata na slavjanoglasieto. Tam slavjanoglasnite stanali za nehkakvo vreme podanici na Karl Veliki i na negovite naslednici. Vsichki ostanali slavjanski ezici (bez balkano-slavjanskiut/bulgarskiut) proizlizat ot kralskoto slavjanoglasie. Imperiata na Karl Veliki stimylirala migraciata na slavjanoglasni v posoka sever-severoiztok-iztok s cel zavladjavane na novi teritorii - Drang nach Osten, Drang nach Norden.
- Zabivame zhalonut v 9-ti/10-ti vek sled Xrista.
Vsichki slavjanoglasni po Nashensko bili pokrusteni, stanali xristiani. V durzhavata Bulgaria bilo prieto Bogoslyzhenie na slavjanski ezik, koeto razprostranilo slavjanskiut ezik izvun krugovete na potomstvenite imigranti. Vsichki vuzprieli mestnata balkanska kyltyra. Suchetanieto xristianstvo pljys balkanqina pljys slavjanqina dalo nachalo na nashiut suvremenen etnos, dalo nachaloto na bulgarqinata.
- Vizhte pak Oporni tochki - obqa chast.
►► 5.8. Bulgarite ne su slavjani po gen (.. pokazhi tyka ..) (.. razgunuto ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.8. Bulgarite ne su slavjani po gen (.. skrij ..) (.. razguni ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Из дали в даль .. Via Istrum
(.. pokazhi tyk ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
-
▼▼
Из дали в даль .. Via Istrum
(.. skrij ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
Люди же есме
Predstavete si slednata kartinka.
Sedmi ili osmi vek sled Xrista. Po stariut rimski put Via Istrum dva chifta volove tegljųt dve karyci.
V purvata se vozjųt kyp dechyrliga, kara jų majka im. Vtorata jų kara baba im. Na vtorata su natovareni kokoshki v kletki, xranitelni zapasi, semena, ralo i drygi zemedelski sechiva, mehxove s voda.
Stopaninut i golemiut my sin vurvjųt pesha. Dve kycheta im pomagut da karat po putjut malko stado ot ovce i kozi. Krava i tele su vurzani za vtorata kola i jų sledvat.
Predstavete si, che mashina na vremeto Vi otvede pri tehx. Zaslyshajte se v razgovorut im. Te su slavjanoglasni! Pripomnjate si znaniata po staroslavjanski ezik i pitate: "Na kakuv ezik si govorite?". Qe Vi otgovorjųt: "Na nashiut si". "A kakvi ste Vie? Slovene li ste? Ili blugare?" - produlzhavate da pitate. "Ljydi zhe esme." - qe otgovorjųt.
Putyvat xorata kum novo mestozhitelstvo s nadeghata za po-dobur zhivot.
Vuprosut za proizxodut na bulgarite nikak ne gi vulnyva.(.. Originalniut mi tekst ot avgyst 2011 beshe na ryski - pokazhi go ..) (.. skrij go komentarut Via Istrum ..)
(.. skrij go tekstut na ryski ..) (.. skrij go komentarut Via Istrum ..)
Представьте себе следующую картину.
Идет 7-ой или 8-ой век. Из дали в даль по старой римской дороге Via Istrum, две пары волов тащат две телеги. На первой сидят старуха, невеста, трое детей. На второй несколько куриц, запасы пищи и семен, топоры, лопаты, меха воды ... Пешком идут хозяин и его сын. Две собаки им помагают загонять в путь стадо: пять овец, две козы. Корова и два телята следуют телегу, к которой привязаны.
Представьте себе, что машина времени Вас отведет к ним. Заслушаетесь к их разговору. Они же славяногласные. Припоминаете свои знания о старославянском языке и спрашиваeте: "На каком языке разговариваете?". Ответят Вам: "На нашем же". "А кто Вы? Словене?" - опять спрашиваете. "Люди же мы." - ответят.
Едут люди на новое местожительство, надеясь на лучшую жизнь. Дискутируемые здесь и сейчас проблемы их совершенно не волнуют. (.. skrij go tekstut na ryski ..) (.. skrij go komentarut Via Istrum ..)
-
►►
"Bulgarite ne su slavjani po gen" ..
(.. pokazhi tyk ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
(.. pokazhi komentiranata statia ..)
-
▼▼
"Bulgarite ne su slavjani po gen" ..
(.. skrij ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
(.. pokazhi komentiranata statia ..)
"Bulgarite ne su slavjani po gen".
"Stolut ne e golehm na cveht".
I dvete tezi tvurdenia sa ednakvo neadekvatni.
- Stolut ne e golehm na cveht, ponezhe "golehm cveht" nehma.
- Ima behl, zelen, cherven, sin cveht, ama golehm cveht nehma.
- I v dejstvitelnost, stolut, na kojto sega sedjų, e siv na cveht i sreden po razmer.
- Bulgarite ne su slavjani po gen, zaqoto slavjanski gen nehma.
- Slavjani po gen nikude nehma.
- Ima slavjanski ezik.
- Nie bulgarite sme slavjani po ezik.
Po gen sme si balkanci, balkanxhii, ili po-naedro kazano, sredizemnomorci i evropejci.(.. skrij go komentarut ..)
-
►►
.. stiga s tezi slavjanofobski kompleksi ..
(.. pokazhi tyk ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
-
▼▼
.. stiga s tezi slavjanofobski kompleksi ..
(.. skrij ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. ili tam ..)
Slavjanoglasen po Nashensko oznachava chovek s ròden bulgarski ezik.
Slavjanoglasen v Chexia oznachava chovek s s ròden cheshki ezik.
..
Ne sme bili slavjani - stiga s tezi slavjanofobski kompleksi. Xora s takiva kompleksi prilichat na tijnejxhuri, deto ne iskat da su sinove i duqeri na majka si i na baqa si, a ne suznavat, che ot genite si ne mogut da izbehgat.
Bulgarqinata, avtentichnata bulgarqina bez rysofilska zakvaska, se sustoi ot tri ravnostojni elementa: xristianstvo, balkanqina (evropejska balkanska kyltyra), i slavjanoglasie (slavjanqina).
Nehma drygo.
Ako e imalo drygo, to e za da ni promie nehkoj mozucite, che sme bili doshli ot severoiztok i samo natam trehbva da gledame i da chakame nashite po-golemi bratja ottam pak da dojdut.
Ako e imalo drygo, to e za da ni promie nehkoj mozucite da se otkazhem ot xristianstvoto, da zagurbim Bozhiut red i da zastroim socializum-komynizum-alabalizum. Maj su yspeli da ni promijųt mozucite.
Nashata slavjanqina e doshla ot severozapad. Niqo trajno i cenno ne e doshlo ot severoiztok - nito xristianstvoto, nito balkanqinata ni, nito slavjanoglasieto.(.. pokazhi diskysiata tyka ..) (.. pokazhi jų tam ..) (.. ili tam ..) (.. skrij go komentarut ..)
(.. skrij jų diskysiata ..) (.. pokazhi jų tam ..) (.. ili tam ..) (.. skrij go komentarut ..)
- Васил Давидов::2016-12-16 21:06::
Сам казваш, че от гените не може да се избяга. Интересно ми е след като специалистите по генетика твърдят, че няма общо в гените между славяногласните българи и останалите славяногласни, на кое трябва да отдаваме по-голямо значение. Езикът може случайно да се посее сред определени групи хора, но това толкова ли е важно, след като гените са сходни със съвсем други народи, всичките все не-славяногласни?
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:08::
Не разбирам много от генетика, но доколкото разбирам, нѣ̋ма понятие какво е това славянски гени, или гени на славяногласни, както казваш ти. В дѣйствителност, всѣ̋ка територия от Европа си има своя специфика на генофондът. И то без връзка с езикът, без корелация с езикът.
- Васил Давидов::2016-12-16 23:13::
Аз още по-малко разбирам, но навсякъде чета как споменатите специалисти боравят с проценти, изразяващи някакви еднаквости или съвпадения в гените, напр. 50% тракийски, 18% славянски и т.н. Нямам представа доколко това е достоверно и какво точно се крие зад него, но и ти си ги виждал такива публикации.
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:27::
Празни приказки сѫ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:02::
Е празни, празни, но като кажат най-изявените ни учени в областта, че генетично приличаме на гърци и италианци, а не на руснаци, турци или чехи, вече не са толкова празни.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:06::
Нашия̌т генофонд, или по-точно генофондът на населението на нашата територия е формиран в основни линии по врѣме на Римската империя. Имало е инфраструктура, имало е свободно движение на стоки и хора из цѣ̋лата територия на империята. Срѣдиземноморска "раса". Или "расата" на сѣверното Срѣдиземноморие. "Раса" не е в биологичен смисъл.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:09::
Това не обяснява защо в следващите 2000 години той не се е променил, след като движенията не са преставали, а нашата територия си е сменяла сайбиите няколко пъти.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:16::
Сигурно се е промѣнял непрѣстанно и много се е промѣнил генофондът. Но слѣд Римската империя винѫги мѣстния̌т генофонд е бивал по-як и е асимилирал пришълцитѣ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:22::
"Асимилирал е пришълците" означава, че древните народи, ако не са избити до крак, което едва ли някъде се е случвало, си съществуват и сега, макар че много от тях се водят за изчезнали. Всъщност изчезнали са езиците им, които са били замествани с езиците на завоеватели.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:25::
Нѣ̋ма такова нѣщо като "народ". Има население, което в тѣлесата си има нѣ̋какви си гени, но не само гени, а и белтъци, сланини, кокали, и т.н. Нѣ̋ма български или славянски гени, отличими по някакъв особен начин, така както нѣ̋ма и специално отличими български сланини или кокали.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:26::
Така е било във вѣковетѣ прѣди 19-ти.
Сега вѣче има народи. - Васил Давидов::2016-12-17 09:32::
Казах "народ" за краткост. Ставаше въпрос за населението на определена държава, но не империя, говорещо един език, с едни обичаи и традиции, или това, което сега се нарича етнос. Такива държави е имало винаги и винаги е имало народи в тоя смисъл. А през 19 век нищо не се е случило, за да се каже, че народите съществуват от тогава.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:42::
От 19-ти вѣк насетнѣ има народи или етноси по собствени субективни възприятия, което е и съврѣменното понятие. Прѣди народитѣ (етноситѣ) сѫ били плод на обективна класификация. Примѣр: Сега съм българин, защото аз казвам, че съм такъв. Прѣди 19-ти вѣк моитѣ прѣдшественици сѫ били българи, защото сѫ били християни (гяури) и сѫ говорѣли на балкано-славянски (български) език.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:48::
Именно де. Дали ще се употреби "народ" или не, е ясно за какво говорим. Съвкупности от хора с общ език и общи традиции, вкл. и религия. След 19-ти век има такава възможност за самоопределяне, но предишното дефиниране не е отпаднало, а и не са много тия, дето биха казали, че са французи, само защото се възприемат за такива, ако са румънци да речем.
Всъщност спорим ли за нещо? - Христо Тамарин::2016-12-17 09:49::
Това означава, че за по-старото врѣме трѣ̋бва да се разглеђат и анализират поотдѣлно езицитѣ и религиитѣ, и това е напълно достатъчно за врѣмето прѣди 19-ти вѣк.
Не спорим.
- Васил Давидов::2016-12-16 21:06::
- ◄► (.. skrij komentarite za slavjanskiut gen na bulgarite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
►► 5.9. Ot purvo do peto (.. pokazhi tyka ..) (.. razgunuto ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.9. Ot purvo do peto (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
-
►►
Purvo.
(.. pokazhi go purvoto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Purvo.
(.. skrij go purvoto ..)
.. kum nachaloto ..
Ponjatiata "slavjanski", "indo-evropejski", "tjyrkski" su chisto lingvistichni, chisto ezikovedski. Tova su ponjatia ot naykata za ezicite "lingvistika", a tja e vuzniknula edva prez 19-ti vek. Tuj che tova su naychni ponjatia ot 19-ti vek.
Zabelezhka: "Slavjanski" predpolaga "indo-evropejski", razbira se.
Samo ezikut, kojto e bil govoren v dadena popylacia ot minuloto, mozhe da opredeli tazi popylacia kato "slavjanska", "indo-evropejska", "tjyrkska". Samo ezikut, i niqo drygo. I tezi atribyti - "slavjanski", "indo-evropejski", "tjyrkski", su atribyti ne na popylaciata, a na nejniut ezik.
Prez 19-ti vek vuzniknula naykata lingvistika i tja s metodite na estestvenite nayki razrabotila tochna genealogichna klasifikacia na estestvenite ezici.
Po tova vreme v mnogo drygi nayki ychenite samo si "chesheli ezicite". V istoriata naprimer i dosega taka pravjųt.
Vuzniknula praktika tochnata estestveno-naychna genealogichna klasifikacia na ezicite da jų prilagat po nepravomeren i ponehkoga prestupen nachin i kum drygi neqa - kum narodi, kum bit i kyltyra, kum geni, kum politikata.
A tova e osuditelno.(.. skrij go purvoto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokazhi gi tam ..)
-
►►
Vtoro
(.. pokazhi go vtoroto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Vtoro
(.. skrij go vtoroto ..)
.. kum nachaloto ..
Mnogo xora ne osuznavat, che meghy ezicite i genite ima golehma i suqestvena razlika:
Genite se smesvat, ezicite - ne!
Genite se meshat, ezicite - ne!
Tova, che ne e vuzmozhno dva (ili poveche) estestveni ezika da se smesjųt, za da se polychi nov ezik, e osnoven postylat na istoricheskata lingvistika, aksioma za estestvenite ezici.
Tochnata estestveno-naychna genealogichna klasifikacia na ezicite se osnovava na tazi aksioma, na tozi postylat.
No tozi postylat - tazi aksioma - vazhi samo za ezicite, i nikak ne vazhi za drygi neqa kato geni, bit i kyltyra, narodnostno suznanie.(.. skrij go vtoroto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokazhi gi tam ..)
-
►►
Treto.
(.. pokazhi go tretoto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Treto.
(.. skrij go tretoto ..)
.. kum nachaloto ..
Vulkut si e vulk - tova e identifikacia na negoviut biologichen vid. No toj oqe se klasificira kato xiqnik, oqe kato bozajnik, oqe kato grubnachno zhivotno. Grubnachno zhivotno, bozajnik, xiqnik - tova su estestveno-naychnite klasifikacii na vulkut.
Bulgarskiut ezik si e bulgarski ezik - tova e negovata identifikacia. No osven tova bulgarskiut ezik se klasificira kato slavjanski, a sledovatelno i indo-evropejski.
Bulgarskiut ezik e slavjanski na 100%, zaqoto po opredelenie ne mozhe edin ezik da e chastichno slavjanski - toj ili e slavjanski, ili ne e. Bulgarskiut ezik e slavjanski, rymunskiut ne e.
No bulgarskiut narod da e slavjanski? Bulgarite da sme slavjani? Kakvo oznachava tova?
Da, bulgarskiut ezik e slavjanski ezik.
Ako se vuzprieme opredelenieto, che edin narod e slavjanski (suotvetno indo-evropeiski ili tjyrkski), kogato ezikut na tozi narod e slavjanski (suotvetno indo-evropejski ili tjyrkski), to da - v tozi smisul bulgarskiut narod e edin slavjanski narod.
Za dva slavjanski naroda ne mozhe da se kazhe, che tova su dva bratski naroda - tova bi bilo perverzia.
Ezicite, govoreni ot dva naroda, mozhe da su sestrinski suglasno s tochnata estestveno-naychna genealogichna klasifikacia na ezicite, no nehma nikakvi osnovania tezi narodi da gi schitame bratski. V naj-dobriut slychaj te su "baxhanashki".(.. skrij go tretoto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokazhi gi tam ..)
-
►►
Chetvurto.
(.. pokazhi go chetvurtoto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Chetvurto.
(.. skrij go chetvurtoto ..)
.. kum nachaloto ..
Tova e izvun temata. Qe mi se da iljystriram povedenieto na choveshkite obqnosti.
"Cherveni boklyci!", "Cherveni boklyci!" - ednata grypa mitingyvaqi skandira sreqy drygata grypa mitingyvaqi.
Chervenite boklyci sami ne se smehtat za cherveni boklyci, makar obektivno da su takiva. Te mozhe bi se smehtat za anti-fashisti, makar che ne su takiva. Nikoj ne gi naricha anti-fashisti. Znajųt gi kato "cherveni boklyci".
S vremeto obqnostta na chervenite boklyci se konsolidira pod lozyngut "Cherven boklyk - tova zvychi gordo!".
A dali chervenite boklyci ot 90-te su suqite kato segashnite? Dali e vehrno, che dosta ot dneshnite cherveni boklyci prez 90-te su skandirali "Cherveni boklyci!" - "Cherveni boklyci!" sreqy togavashnite cherveni boklyci?
"Cherven boklyk - tova zvychi gordo!"
Istoricite, obslyzhvaqi mitologiata na chervenite boklyci, namirat korenite na nazvanieto "cherveni boklyci" daleche nazad v minuloto, v 60-te godini. Te objasnjavat, che to idvalo ot cherveniut cveht na zastavkata na oficiozut "Rabotnichesko delo" i ot imeto na dulgogodishniut my glaven redaktor doblestniut Georgi Bokov - pruv cherven boklyk, otec-osnovatel na klanut na chervenite boklyci, prezhivehl tri prevrata i pet plenyma.
I sega si predstavete, che cehlata tazi fantasmagoria ima dryg obxvat i oficialen statyt.(.. skrij go chetvurtoto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokazhi gi tam ..)
-
►►
Peto.
(.. pokazhi go petoto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
Peto.
(.. skrij go petoto ..)
.. kum nachaloto ..
Principut za istoricheskijųt kontinyym e edin ot principite na moite vuzgledi za minuloto.
..
Da se opitam da izlozhu svojata gledna tochka.
Nie, bulgarite, sme xristianskoto slavjanoglasno naselenie na nashenskata balkanska teritoria, koeto se samoopredelja kato bulgari.
No tova e sega.
I zabelezhete: predi "bulgarqinata" i nezavisimo ot nejų suqestvyvat xristianskata religia i balkano-slavjanskiut (nashiut) ezik.
Tova e tolkova vazhno, che zaslyzhava da se povtori: xristianskata religia i balkano-slavjanskiut (nashiut) ezik suqestvyvat otpredi "bulgarqinata" i nezavisimo ot nejų. Xristianskata religia mozhe da se opisva i izychava bez namek za "bulgarqina". Balkano-slavjanskiut (nashiut) ezik i toj mozhe da se opisva i izychava bez namek za "bulgarqina".
Ako se abstraxirame ot apriori suqestvyvaqite xristianska religia i balkano-slavjanski ezik, kakvo ostava kato sudurzhanie na "bulgarqinata"? Ostava edna dyma - dymata bulgari.
S etimologiata na tazi dyma Vi zanimavam v otdelna glava.
Tyka da suobrazim oqe nehkolko neqa.
Ezikut i religiata - i dvete suqestvyvat apriori, i dvete edno ot drygo su nezavisimi. Ezikut ni mozhe da obslyzhva i mjysjylmani, i bezbozhnici. Suqiut ezik. Religiata mozhe da se izpovehdva i na bulgarski, i na rymunski i na tyrski, i na grucki. Suqata religia.
I pak: ako gi maxnem religiata i ezikut, ot bulgarqinata ostava edna dyma. I mozhe li edna dyma da e po-vazhno za naselenieto (za popylaciata) ot religiata i ot ezikut? Edva li. Vighame kolko lesno na jygozapad ot nas se otkazaxu ot tazi dyma - tam dryga dyma pò im xaresa i te jų otkradnuxu tazi dryga dyma.
I s nehkakva popylacia ot minuloto, s kojato nie, dneshnite bulgari, ne sme bili spodeljali nito religia, nito ezik, i yzh sme spodeljali tazi dyma bulgari, kakvo obqo mozhem da imame? Pochti niqo.
A puk popylacii ot minuloto, s koito nie, dneshnite bulgari, ne sme spodeljali nito religia, nito ezik, a sme spodeljali samo tazi dyma, mozhe da ima poveche ot edna-dve - takiva, che te i pomeghy si pochti niqo obqo nehmat.(.. skrij go petoto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokazhi gi tam ..)
- ◄► (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokazhi gi tam ..) (.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
►► 5.10. Prikazka za car Petur - naj-velikiut bulgarski car (.. pokazhi tyka ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.10. Prikazka za car Petur - naj-velikiut bulgarski car (.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..)
Eto Vi dryga versia na istoriata za bulgarskite care Simeon i Petur, tozi put ot gledna tochka na Romania.
Romania - taka se narichala Rimskata imperia (a.k.a. Romejska imperia, a.k.a. Vizantia).
Purvo za car Simeon.
I tuj, car Simeon, tretiut sin na car Boris (Boris s kruqelno ime Mixail), bil xristianin po roghenie,
roden ot baqa (novopokrusten) xristianin i ot majka xristianka.
Batkovcite my se kazvali Vladimir (po-golemiut; chydno ime - verojatno majka my e bila slavjanka) i Gavriil.
Obychaval se car Simeon za vissh dyxovnik, desetina godini prekaral v Carigrad,
i to tochno v periodut na vuzmuzhavaneto i osuznavaneto na chovekut.
Tuj kato go glaseli za episkop, zamonashil se car Simeon, dokato zhiveel v Carigrad, i priel imeto Simeon.
STOP! A kakvo e bilo roghenoto my ime? Ami ne znaem. Ne znaem be, xora.
Imajte pred vid, che za starata bulgarska istoria znaem samo otkuslechni neqa. Da priemem, che se kazval Rafail.
Desetina godini prekaral Rafailcho-Simeoncho v Carigrad-Konstantinopol.
Zaminul tam na vuzrast okolo 13 godini, vurnul se na okolo 23 godini. Ychil se za episkop.
Kakto i vseki tiinejxhur na negovoto mehsto, izrasnul Rafailcho-Simeoncho kato istinski romej.
Ysvoil gruckiut ezik kato ròden i verojatno se izrazjaval po-dobre na grucki, otkolkoto na rodniut si slavjanski.
Carigrad bil po onova vreme naj-golemiut grad v nashiut sveht, centurut na svetut. Blizo milion zhiteli.
Dvorci, curkvi, stadioni, pazari, taverni, bordei - vsichko tova Rafailcho-Simeoncho qe da go e opoznal.
Carigradski momi pochnul da zadehva, v carigradski taverni ili v carigradski bordei se slychvalo da osumva.
E, kakvo mozhelo da se kazhe za edin 23-godishen momuk, prekaral poslednite desetina godini ot zhivotut si v Carigrad?
Ami ne polovin romej, kakto pishut letopisite, cehl romej qe da e stanul Rafailcho-Simeoncho.
Chovek ne pomni koga i kude e purvo mlehko zasykal, no dobre pomni koga i kude e purvo libe celynul.
I kakuv yzhas. Trehbvalo da se vruqa v glyxata provincia, nehkude v Parìstrio (v Podynavieto),
kudeto baqa my "rabotel car" (v dejstvitelnost, arxont ili knjaz). Istinski yzhas za porasnuliut Rafail-Simeon.
Sudbata go postavila nachelo na avtonomnoto knjazhestvo Bulgaria - baqa my my otstupil prestolut.
I se videhl knjaz Simeon nachelo na vojska, kojato mozhela da izkoli 50000-na romejska armia.
Ama merakut my bil v Carigrad, pri tamoshnite palati, taverni i bordei, tam kudeto bil purvo libe celynul, tam iskal toj da se vurne.
I merakut my bil po-golehm. Bez da izpyska vlastta nad Bulgaria, iskal da stane romejski car v Carigrad.
Dobre znael, che imal nyzhnite kachestva za takuv post, niqo ne my lipsvalo, veche imal i sobstvena armia, sposobna da izkoli 50000-na romejska armia.
I tuj, kato se okazal nachelo na avtonomnoto knjazhestvo Bulgaria i nachelo na armia, sposobna da izkoli 50000-na romejska armia,
Simeon reshil da se vurne v Carigrad triymfalno, pridryzhen ot armiata si, i tam da bude provuzglasen za car-vasilevs.
Taka se bilo slychvalo nehkolko puti v istoriata na Carigrad-Konstantinopol.
Naprimer velikiut car Iraklì (priatel s xan Kybrat, verojatno mitichen) vlehzul v Carigrad nachelo na vojska,
i taka bil objaven za car. Predishniut car Foka bil obezglaven lichno ot Iraklì,
kojto sled gornata glava na Foka my otrehzal i dolnata. Narodut likyval.
Ej taka si predstavjal i Simeon vlizaneto si v Carigrad.
Objavil se knjaz Simeon za car. Iziskval ot podanicite si elinofoni da go velichajųt kato vasilevs,
a ot slavjanoglasnite si podanici da go velichajųt kato car.
I subitiata eskalirali. Razpolagal Simeon s armia, sposobna da izkoli 50000-na romejska armia, i tazi armia vzela, che
naistina izklala 50000-na romejska armia, ama .. ama i romeite izklali 50000 ot armiata na Simeon.
Simeon taka i ne yspehl da vleze v Carigrad, nito da stane istinski car.
Ponezhe i spored nego, i spored drygite, istinskiut car trehbva da e v Carigrad.
I dobre e stanulo. Ako car Simeon beshe stanul istinski car,
to qeshe da ima bulgarska dinastia v poredicata romejski care-imperatori (kakto naprimer ima makedonska dinastia),
no nehmashe da ima etnicheski bulgari. E, sled xiljada godini nehkakuv si Komintern mozheshe da se seti da suzdade bulgarska nacia,
ama mozheshe i da ne se seti.
Rezjyme za car Simeon: Toj xem si bil romej, xem im vzel straxut na romeite. Desetiletia nared v carigradskite taverni se govorelo za nego.
Produlzhavam s drygata versia na istoriata za bulgarskite care Simeon i Petur ot gledna tochka na Romania.
Romania - taka se narichala Rimskata imperia (a.k.a. Romejska imperia, a.k.a. Vizantia).
Pisax veche za car Simeon.
Rezjyme za car Simeon: Toj xem si bil romej, xem im vzel straxut na romeite. Desetiletia nared v carigradskite taverni se govorelo za nego.
Sega za car Petur.
Pisax po-gore, che za mene car Petur, naslednikut na tronut na car Simeon, e naj-velikiut sred bulgarskite care.
Tova, deto Vi go razkazvax kato prikazka, mozhe i da e mit. Sami reshete. A sega qe pochne istinska prikazka. Pak sami reshete dali e mit.
Princut (Petur, sinut na car Simeon) stanul carski zet (ozhenil se za vnychkata na romejskiut car)
i polychil za zestra polovin Romania, kudeto da caryva. Priznali go romeite za car.
Priznali go za suvladetel na Romania, za suvladetel ysporedno na romejskiut car, priznali go za istinski car, za romejski car,
ponezhe drygi care osven romejski ne se dopyskalo da ima.
Razbira se, romeite bili xitri. Izxitrili se da dadut za zestra na car Petur tazi chast ot Romania,
kojato predcite na car Petur bili veche zavladeli. Dali my Bulgaria.
Misleli si romeite da si priberut zestrata vednaga sled smurtta na car Petur.
To taka i stanulo, ama imalo nezhelan za romeite stranichen efekt.
Kakto se kazva, chovek predpolaga, ama Gospod razpolaga.
Dal Gospod dulug zhivot na car Petur. Caryval toj v mir 42 godini.
Caryval v durzhava, narechena Bulgaria. Xristianska durzhava. Sus sybsidirano ot durzhavata Bogoslyzhenie na slavjanski ezik.
Po Bozhiata volja 42 godini v mir i s Bogoslyzhenie na slavjanski ezik pri caryvaneto na car Petur.
Pribavete i godinite na baqa my i na dedo my - vse xristianska durzhava, narechena Bulgaria,
sus sybsidirano ot durzhavata Bogoslyzhenie na slavjanski ezik.
Efektut bil, che se pojavil nov evropejski etnos - nie.
Pod imeto bulgari, po religia xristiani, po ezik slavjani. Nie sme edin ot naj-starite evropejski etnosi i sme oceleli i do dnes.
Da, yspeli su romeite da si priberut zestrata, makar che na nehkoi teritorii se namerili golemci (Komitopylite) da se suprotivljavat.
No bulgarskiut etnos veche si suqestvyval i ottogava dosega e ocelehl.
(.. skrij jų prikazkata za car Petur ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum nachaloto ..
►► 5.11. Otnosno pechenezite - koi su i kude se krijųt te (.. pokazhi tyka ..) (.. pokazhi tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.11. Otnosno pechenezite - koi su i kude se krijųt te (.. skrij ..) (.. pokazhi tam ..)
Zhiveli bili nehkoga si taka narechenite pra-bulgari. Vuv vsichki bulgarski ychebnici po istoria za tehx pishe mnogo, predimno izmishljotini.
Ne znaem na kakuv ezik su govoreli taka narechenite pra-bulgari.
Ne znaem i kak te sami sebe si su se narichali. Jà kytrigyri, jà onogondyri, jà nehkak si drygojache.
Sus sigyrnost, narichali su se "nie" na svojut si ezik, kakto i nie sega taka si se narichame na nashiut si ezik.
Bulgari su gi narichali elinofonite, t.e. xorata, govoreqi na grucki.
Gruckiut e bil imperskiut ezik, gruckiut e bil meghynarodniut ezik na epoxata,
i vsichko pisano po onova vreme e predimno na grucki, i
v pochti vsichki stari pisania, kudeto onezi taka narecheni pra-bulgari yzh se spomenavat, se izpolzva dymata bulgari,
kojato su jų naychili ot elinofonite.
Natatuk. Doshul 9-ti vek sled Xrista. Posle 10-ti vek.
Prez tezi vekove 9-ti i 10-ti romeite si vurnuli teritoriata,
kojato onezi taka narecheni pra-bulgari otkusnuli ot imperiata v krajut na 7-mi vek,
i imperiata jų durzhala tazi teritoria prez sledvaqite dva veka, do krajut na 12-ti vek.
Car Boris priel ili bil prinyden da prieme xristianstvoto. Zaedno s celiut si narod.
Dali naistina Car Boris e yspehl da pokrusti celiut si narod?
Kak da e. Ottyk natatuk sledva da razgleghame dve nishki v istoriata: xristianska i shamanska.
Xristianskata nishka e dobre poznata. S ysiliata na carete Boris, Simeon, Petur i Vasilij Bulgaroybiec,
naselenieto na Nashensko bilo priobqeno kum romejskata xristianska civilizacia i
osnovnata chast ot tova naselenie minula na slavjanski ezik zaradi lityrgiata na slavjanski v curkvite.
Tova naselenie - slavjanoglasni nashenci xristiani - bilo narecheno bulgari.
Tova sme bili nie, nashiut bulgarski etnos, nashata bulgarska nacionalnost - balkanski slavjanoglasni xristiani.
Togava nashata bulgarska nacionalnost se e pojavila - pri carete Boris, Simeon, Petur i Vasilij Bulgaroybiec.
Ako nehkoi drygi su bili narichani bulgari predi tova, tova su bili drygi xora.
Drygi xora, koito su bili narichani ot elinofonite sus suqata dyma bulgari,
s kojato elinofonite prez sledvaqite vekove veche oznachavali nashata nacionalnost i
kojato dyma nie bulgarite sme jų prixvanuli za svoj etnonim.
Shamanskata nishka se izpyska ot istoricite.
Presileno e da predpolagame, che prez 9-ti vek vlastta v Pliska i Preslav e kontrolirala teritoriite severno ot Dynavut.
I che car Boris e yspehl da nalozhi xristianstvoto i po teritoriite severno ot Dynavut.
Naj-verojatno iz onezi teritorii severno ot Dynavut e bilo ostanulo naselenie,
etnicheski identichno s taka narechenite pra-bulgari ot 7-mi i 8-mi vek,
naselenie, govoreqo na nepoznatiut sega nam ezik na taka narechenite pra-bulgari,
nepokrusteno naselenie, ostanulo si sus shamanizmut, s ezichestvoto.
Elinofonite (govoreqite na grucki) prez 7-mi i 8-mi vek narichali tova naselenie s dymata bulgari.
No prez 10-ti vek dymata bulgari veche oznachavala drygo - balkanski slavjanoglasni xristiani.
I nehmalo kak prez 10-ti i 11-ti vek da budut narichani onezi, na koito prez 7-mi i 8-mi vek bilo lepnuto imeto bulgari.
E, za tezi xora se pojavila nova dyma, s kojato da budut narichani - pechenezi.
Pechenezite bili sujyznici na carete Simeon i Petur. Vse pak, svoi xora bili.
Prez 11-ti vek pechenezite popadnuli na putjut na maxharskoto nashestvie.
Nehkoi se omaxharili, drygi se kymanizirali (progovorili na kupchakski),
treti doshli otsam Dynavut da tursjųt spasenie ot maxharite.
Tezi poslednite - prez 11-ti vek - ne bili razpoznati kato rodnini ot mestnoto naselenie - veche xristiansko i slavjanoglasno,
i bili eksterminirani, stanuli tezi pechenezi obekt na genocid, do krak bili izbiti.
Ne se plashete, podobni genocidi v istoriata su stavali mnogo,
i nie sme potomci ne na plemenata, obekt na genocid, ne na klanite v genocidut, a na klalite.
(.. skrij za pechenezite ..)
(.. pokazhi tam ..)
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum nachaloto ..
►► 5.12. Behlo, zeleno, cherveno (.. pokazhi go tyka ..) (.. pokazhi go tam ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 5.12. Behlo, zeleno, cherveno (.. skrij go ..) (.. pokazhi go tam ..) .. kum nachaloto ..
-
- Kogato se obsughat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
- Pone nejavno. No da jų ima Makedonia v kontekstut. (.. facebook ..)
- S vsichki nashi balkanski susedi - Surbia, Rymunia, Tyrcia i Gurcia, problemi veche nehmame.
- Vsichko drygo e pito-plateno.
- Samo problemut s makedonistite vse oqe ni dyshi.
- Kogato se obsughat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
-
- Osuznajte se, ozaptete se.
- Nashiut narod e star, za Nashensko toj e po-star ot tyrcite, bulgarskiut etnos e vuzniknul prez 10-ti vek, omrazata kum tyrcite ne e chast ot nashata nacionalna identichnost. Za sravnenie: severno-makedonskiut etnos e mlad, sto godini oqe nehma, i zatova omrazata kum nas e chast ot tehxnata nacionalna identichnost.
- Ymilkvaneto okolo Rysia ili puk laeneto protiv Rysia suqo taka ne su chast ot nashata nacionalna identichnost. Izlekyvajte si gi kompleksite, svurzani s Rysia. Ili pone ne gi podxranvajte.
- Svurzvaneto na Rysia i konkretno na ryskiut poslanik v Carigrad graf Ignatiev sus smurtta na Levski e podxranvane na rysofobski kompleksi. Tova e tolkova tupo, ponezhe ne se osuznava, che taka se vuzvelichava Rysia - tja demekj bila tolkova velika, che mozhela da se mesi vuv vutreshnite raboti i v sudebnata sistema na Osmanskata imperia.
- Osuznajte se: Rysia i graf Ignatiev nehmat niqo obqo sus smurtta na Levski i ne mogut da imat.
- Levski e chovek ot plut i kruv i ne e ikona. Levski ne mozhe da bude ikona. Ikona naprimer mozhe da bude Sveti Ivan Rilski.
- Levski e borec za nezavisima bulgarska durzhava i e otdal zhivotut si v tazi borba. Za tova go tachim.
-
- Kyltut kum Levski v Bulgaria ne go vuzpriemam.
- Patriotizmut ne biva da se izragha v religia.
- Da, Levski se e zhertval za Bulgaria.
- No za Bulgaria su se zhertvali stotici xiljadi.
- I v nacionalno-osvoboditelnata borba, i prez vojnite.
- I na Shipka, i kraj Drava.
- I na Arabakonak, i v Marsilia.
- Za Bulgaria su se zhertvali stotici xiljadi. Levski e edin ot tehx. I brat my Petur se e zhertval za Bulgaria, i suratnikut my Dimitur Obqi.
- Vsichki su dostojni za pochit.
- Bog da gi prosti i da gi ydostoi s carstvoto nebesno.
-
(.. skrij go behlo-zeleno-chervenoto ..)
(.. pokazhi go tam ..)
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum nachaloto ..
►►
5.13. Nima naj-blizkite su ni naj-golemite vragove? Maj da.
(.. pokazhi go tyka ..)
(.. pokazhi vuv facebook
tam ili
tam ..)
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum nachaloto ..
▼▼ 5.13. Nima naj-blizkite su ni naj-golemite vragove? Maj da. (.. skrij go ..) (.. pokazhi vuv facebook tam ili tam ..) .. kum nachaloto ..
- Otkus ot pyblikacia na Ivan Delcheff vuv facebook:
(.. vizhte
tam ili
tam ..)
V xiljadoletnata bulgarska istoria ot osnovopolaganeto na durzhavata do ychredjavaneto na bulgarskata ekzarxia glaven vrag na bulgarite su romeite, naj-napred kato Vizantijska imperia, a po-kusno kato Vselenska patriarshia. V tozi mnogovekoven konflikt, v kojto preobladavat porazheniata, ima i znakovi za bulgarite pobedi.
- Spomnete si koe trehbva vinugi da prisutstva v kontekstut.
Za koe nikoga ne biva da zabravjame.- Ako ne si spomnjate, vurnete se da prochetete.
- I sega da dadem dymata ne na plovdivchaninut Ivan Delcheff, kogoto citirax, a na vuobrazhaem *Ivan Delcheski ot budeqeto:
V xiljadoletnata makedonska istoria ot xxxxxxxxxx do ..xxxxxxxxxx glaven vrag na makedoncite su bygarite, naj-napred kato tatarsko pleme, a po-kusno kato pytinofilsko blato. V tozi mnogovekoven konflikt preobladavat znakovi za makedoncite pobedi, no ima i porazhenia.
- Nikoj ne se interesyva ot istinata za proizxodut na etnosut - bulgarskiut ili severno-makedonskiut.
- Vseki iska da se razgranichi.
- "A baqinoto imane da se podeli."
- A golata istina e tazi:
- Ne sme niqo drygo osven slavjanoglasni romei.
- (.. skrij go podrazdelut ..) (.. pokazhi vuv facebook tam ili tam ..) (.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum nachaloto ..
►► 6. Zakljychenie (.. pokazhi go zakljychenieto ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 6. Zakljychenie (.. skrij go zakljychenieto ..) .. kum nachaloto ..
- (.. skrij go zakljychenieto ..) .. kum nachaloto ..
►► 7. Prepratki (references) (.. pokazhi gi ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 7. Prepratki (references) (.. skrij gi ..) .. kum nachaloto ..
- Moi pyblikacii:
- christotamarin.blog: Principi na moite vuzgledi za minuloto
- Otnosno znachenieto na principut za kontinyitetut v istoriata
- Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
- Nashata slavjanqina - ot vekove za vekove
- The CV of Slavophonia
- Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavjanski
- Aksiomata za estestvenite ezici
- Apologia na bulgarskiut i meghynarodniut avtoxtonizum
- Slavjanka li e bila robinjata Izayra?
- Belezhki po pismoto na Nehkshy ot Dulgopole
- Samo Levski!
- Razxodki po xrebetite na vremeto
- Robstvo za nachinaeqi: 50 jasni otgovora na 50 vazhni vuprosa za onia 500 godini
- Besedi protiv "trighiprokletata i bogoomrazna" bogomilska eres i protiv druvnikopoklonnichestvoto, kum koeto tja vodi
- [Draft] Severno sianie ogrehva drevna Trakia
- [Draft] Tjyrljy gjyvech ot priglysheni fytbolni strasti
- Drygi pyblikacii:
- ГИБИ, т.1 (Гръцки Извори за Българската История)
- ГИБИ, т.2
- ГИБИ, т.3
- ГИБИ, т.4
- ГИБИ, т.5
- ГИБИ, т.6
- ГИБИ, т.7
- ГИБИ, т.8
- ГИБИ, т.9, ч.1
- ГИБИ, т.9, ч.2
- ГИБИ, т.10
- ГИБИ, т.11
- ЛИБИ, т.1 (Латински Извори за Българската История)
- ЛИБИ, т.2
- ЛИБИ, т.3
- ЛИБИ, т.4
- ЛИБИ, т.5
- Погледъ врьхъ происхожданье-то на блъгарскıи народъ и начало-то на блъгарска-та исторıя, отъ М.Дринова, Пловдивъ, Русчукъ, Велесъ, 1869
- (.. skrij gi prepratkite ..) .. kum nachaloto ..
►► 8. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. pokazhi gi komentarite ..) (.. razgunuti ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ 8. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. skrij gi ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.
-
►►
::christo.tamarin, 2021-11-22 11:43:: Otnosno edin filtur, prez kojto bulgarskiut narod e minul.
(.. pokazhi go tyka ..)
(.. pokazhi go tam ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
::christo.tamarin, 2021-11-22 11:43:: Otnosno edin filtur, prez kojto bulgarskiut narod e minul.
(.. skrij go ..)
(.. pokazhi go tam ..)
.. kum nachaloto ..
Tova, deto qe go napishu, ne e etnogenezata na bulgarskiut narod. Za etnogenezata sum pisal dostatuchno, tja e jasna: nashiut bulgarski narod e VUZNIKNUL - pojavil se e, kogato
{1} na Nashenskata teritoria - severno ot Carigrad i Solyn,
{2} slavjanoglasieto se e suchetalo - slavjanskiut ezik se e kombiniral sus
{3} Xristianstvoto.
Istoriata obache e nalozhila bulgarskiut narod da mine prez filtur. Indoktriniraniut v ychiliqe istoricheski razkaz obicha da naricha tozi filtur "rehzane na sturchaqite glavi".
Istoricheskata dejstvitelnost e bila po-prosta i po-prozaichna. Tyka po Nashensko se ystanovila vlastta na isljamut. Mjysjylmanite - izpovehdvaqite isljamut - imali privilegii - polzvali ikonomicheski blagini - po-maluk danuk i dehl ot voennata pljachka. Adaptivnite xora - oportjynistite - nehmali nikakuv problem da priemut isljamut i da stanut mjysjylmani. Ako vsichki nashi sunarodnici behxu adaptivni, bulgarskata narodnost nehmashe da ocelee. Bulgarskata narodnost e ocelehla zaradi "inatliite". Te su jų prekarali prez filturut na istoriata.
Nehma puk!
Iskam si SOCut!
Iskam si dehda Ivana! -
►►
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Dva teksta na Aleksandur Stojanov.
(.. pokazhi gi ..)
(.. i dvata ..)
(.. s moi komentari ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Dva teksta na Aleksandur Stojanov.
(.. skrij gi ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
Tezi dva teksta na Aleksandur Stojanov, pyblikyvani vuv facebook, me podtiknuxu da startiram proektut si za tozi dokyment: "Otnosno proizxodut na bulgarskiut etnos".
Vse oqe e chernova, Still Draft version.- ►► ::aleksandar.stoyanov, 2022-07-06 17:46:: Kakuv e proizxodut na bulgarite? (.. pokazhi go tyka ..) (.. s moj komentar ..) (.. pokazhi go tam ..)
-
▼▼
::aleksandar.stoyanov, 2022-07-06 17:46:: Kakuv e proizxodut na bulgarite?
(.. skrij go ..)
(.. svij go ..)
(.. pokazhi go tam ..)
Edna ot golemite drami v bulgarskata istoricheska pamet e vuprosut "Kakuv e proizxodut na bulgarite?".
Teorii ima vsehkakvi - ot mainstream kato tjyrkskata i indoevropejskata, do takiva, svurzani s kosmicheski korabi i meghyzvezdni portali.
Ima obache edin prost otgovor, kojto vseki, imaq bazova ideja (10-ti klas) kakvo predstavljava srednovekovnoto obqestvo, bi sledvalo da razbira i priema - "Nehma znachenie kakuv e".
Prez Srednite vekove ideite za obqnost se bazirat na spodelen administrativen ezik, religia, zakoni i priznavaneto na edinna politicheska vlast. Neqa kato etnicheski proizxod i dori etnicheski ezik su nesuqestveni.
Taka che kakvi sa bili bulgarite i ot kude su doshli mozhe i nikoga da ne razberem sus sigyrnost, no tova vsuqnost ne e vazhno.
Vazhnoto e, che sa zhiveeli v Evropa pone 60 godini predi idvaneto na xynite, imali su svoja stepna konfederacia (dazhe nehkolko) i su promenili istoriata na Evropa i Svetut, biejki, razdavajki pismenost i pokrustvajki.►► .. pokazhi moj komentar .. (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stojanov ..)
▼▼ .. skrij go mojut komentar .. (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stojanov ..)
- S golehma chast ot tekstut - s podchertanoto v bold, sum napulno suglasen. No v ostanuloto se razminavame.
- Purvo, kato che li avtorut predpolaga suqestvyvaneto na nashiut etnos ot pamtiveku. Qom ne sme mestni, znachi ot nehkude trehbva da sme doshli. Avtorut maj ne dopyska vuzmozhnostta nashiut etnos da e vuzniknul tyka.
- Avtorut predpolaga, che zhivelite v Evropa pone 60 godini predi idvaneto na xynite i pokrustvalite su edni i suqi xora.
- Avtorut dopyska priemstvenost s leka ruka.
- No nehma kakvo da sporjų tochno s Aleksandur Stojanov, sled kato tova e oficialnata gledna tochka.
- Pred ochite ni v poslednite desetiletia na jygoiztok ot nas vuznikva nov etnos. I toj se misli za mnogo mnogo star. I te s leka ruka predpolagat priemstvenost ot Aleksandur Veliki.
- (.. skrij go mojut komentar ..) (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stojanov ..)
- ►► ::aleksandar.stoyanov, 2022-07-07 06:52:: Otnovo po temata za proizxodut na bulgarite. (.. pokazhi go tyka ..) (.. s moj komentar ..) (.. pokazhi go tam ..)
-
▼▼
::aleksandar.stoyanov, 2022-07-07 06:52:: Otnovo po temata za proizxodut na bulgarite.
(.. skrij go ..)
(.. svij go ..)
(.. pokazhi go tam ..)
Vmesto da se muchim s neqa kato "tjyrki" i "indoevropejci", koito ne su suqestvyvali kato ponjatia prez III-IV vek, dalech po-sigyrno e da se zalozhi na naykata.
Chrez markerite na Y xromozomite mozhe naj-lesno da se ystanovi fizicheskoto rodstvo i proizxod na opredeleni grypi xora. Po-doly vighate razbivka na tova kak se promenja genetichniut fond na Balkanite meghy Srednokamennata epoxa i 1500 g. sled Xrista.
Ako vi e ljybopitno, potursete otdelnite markeri v Mrezhata i vizhte v koi chasti na svetut su razprostraneni xorata, koito su texni nositeli.►► .. pokazhi moj komentar ..
▼▼ .. skrij go mojut komentar ..
- Neqa kato "tjyrki" i "indoevropejci" su naychni ponjatia, vuzniknuli prez 19-ti vek. Tova su naychni ponjatia ot naykata lingvistika.
- Smejų da predpolozha, che naykata lingvistika e po-razvita ot naykata genetika. Vtorata e ot 20-ti vek i e imala po-malko vreme da se razviva.
- Naychni ponjatia ot lingvistikata, ot naykata za ezicite, takiva kato kato "tjyrki", "indoevropejci" ili "slavjani", da se izpolzvat izvun lingvistikata - v politikata, v istoriata, i t.n., e nelepo, neadekvatno, osuditelno i ponehkoga dori prestupno. Naj-malkoto, tova e zloypotreba.
- Markerite na Y-xromozomata mozhe bi naj-lesno se izsledvat, no znachenieto na vsehka edna ot ostanulite xromozomi ili na mitoxondrialnata DNK e supostavimo sus znachenieto na Y-xromozomata.
- Naprimer, danni, podobni na pokazanite za Y-xromozomata, no po zhenska linia - po mitoxondrialnata DNK, mogut da dadut dryga kartinka.
- Ostavam skeptichen za dannite ot genetikata.
- Suvremennite durzhavni granici izkrivjavat kartinata.
- Skoroshnite migracii na naselenieto, ogromni po maqab, suqo taka izkrivjavat kartinata.
- Sumnitelna e predstavitelnostta na statisticheskite izvadki.
- Da ne dava Gospod zloypotrebata s genetikata v istoriata i politikata da ne se izrodi.
- Spored mene, dannite ot genetikata qe pokazhut tova, do koeto mogut da dovedut obqi suobrazhenia.
- Nashenskijųt genofond e bil formiran po vremeto na Rimskata imperia, kogato tyka doshla civilizaciata sus svojata infrastryktyra.
- Nashenskijųt genofond e podoben na tozi v susednite strani i podoben na tozi ot Severnoto Sredizemnomorie.
- Naprimer, sigyren sum, che qe se nameri 7-milionna izvadka ot naslenieto na Repyblika Tyrcia, kojato ima identichen genofond sus tozi na 7-te miliona bulgari.
- (.. skrij go mojut komentar ..)
►► .. .. pokazhi jų kartinkata .. (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stojanov ..)
▼▼ .. .. skrij jų kartinkata .. (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stojanov ..)
skrij jų kartinkata ..
(.. skrij go komentarut na Aleksandur Stojanov ..)
- ◄►
(.. Petur Dochev ..)
Nacionalistichnata traktovka za totalno avtentichno samodostatuchno razvitie na bulgarskoto obqestvo e chydoviqno izvraqenie na istinata. -
►►
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Rabotata po tazi pyblikacia e zamrazena.
(.. pokazhi ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Rabotata po tazi pyblikacia e zamrazena.
(.. skrij ..)
- Ot oformenite spored shablonut razdeli:
- zakljychenieto ostava zasega prazno,
- a razdelut za prepratkite mozhe da se smehta za gotov.
- Zavursheni su razdelite:
- Obqata stryktyra na dokymentut ne e oqe opredelena.
- V razdelut subrano ottyk-ottam
su naxvurljane razni tekstove, no mehstoto na vseki ot tehx v stryktyrata na dokymentut ostava nejasno.
- Tozi razdel mozhe da se dopulva s novi tekstove, bez da se schita, che dokymentut e razmrazen.
- Zaqoto rabotata po tozi dokyment e zamrazena.
- Vupreki tova, predlozhenia, zabelezhki i komentari se priemat s blagodarnost.
- (.. skrij go komentarut ..)
- Ot oformenite spored shablonut razdeli:
- ◄► (.. skrij gi komentarite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
(.. развернуть все̇ ..) (.. свернуть все̇ ..) .. to the bottom ..
[Draft] Этногенез болгар
Перевода на русский не будет.
(.. show all ..) (.. collapse all ..) .. to the bottom ..
[Draft] Bulgarian Ethnogenesis
Not available yet - still in development.
No comments:
Post a Comment