Monday, May 22, 2017

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..



Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

  • ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.

1. ▼▼  Прѣдисловие   (.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

Из 2-рото послание на Апостол Павел към Коринтянитѣ:

ΟΣ ΚΑΙ ΙΚΑΝΩΣΕΝ ΗΜΑΣ ΔΙΑΚΟΝΟΥΣ ΚΑΙΝΗΣ ΔΙΑΘΗΚΗΣ
ΟΥ ΓΡΑΜΜΑΤΟΣ ΑΛΛΑ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ
ΤΟ ΓΑΡ ΓΡΑΜΜΑ ΑΠΟΚΤΕΙΝΕΙ ΤΟ ΔΕ ΠΝΕΥΜΑ ΖΩΟΠΟΙΕΙ.



ИЖЕ И ꙊДОВОΛΗ NAСЪ СΛꙊЖΗТЕΛΗ БЪIТΗ NОВꙊ ЗАВѢТꙊ
NЕ ПΗСЬМЕNΗ NО ДꙊХꙊ
ПΗСЬМѦ ЖЕ ꙊБΗВАЕТЪ А ДꙊХЪ ЖΗВОТВОРΗТЪ.



Тук нѣ̋ма да привеђам нови факти. Всичко винѫги е било прѣд очитѣ ни. Просто ще Ви прѣдложѫ̨ необичаен, но обективен анализ на онова, което повече от вѣк си е било прѣд очитѣ ни.

При обективно и донѣ̋къдѣ цинично отношение към темата, трѣ̋бва да се убѣдите, че много въпроси се изясняват, и много други въпроси, разбира се, пак се изясняват, но отговорът̌, който получават, е "не знаем и никога нѣ̋ма да узнаем".

Тази моя публикация ще ıѫ̨ наричам есе (опит), а "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър е съчинение. Есето ми е посветено не само на съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър, но и на цѣ̋лата тематика, свързана с нашата писменост. Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър не е единствениът̌ източник на информация по темата. Житията на Светитѣ Седмочисленици сѫщо ни говорıѫ̨т много. Но основното е самитѣ азбуки кирилица и глаголица и самитѣ букви. Каквото и да пише Черноризец Храбър, каквото и да пише в житията на Светитѣ Седмочисленици и в много други писания по темата от различно врѣме, каквото и да пише по темата в разни учебници, най-важното сѫ изводитѣ, които си правим от самитѣ азбуки и от самитѣ букви.

Ширещитѣ се заблуди по тази тематика се дължѫ̨т прѣди всичко на недоразумѣния, които не сѫ били въведени нарочно. Нѣ̋кои от тѣ̋х сѫ били причинени от криворазбрани патриотически чувства, замъгляващи разумът̌.

Съчинението на Черноризец Храбър е запазено в многобройни прѣписи, всичкитѣ намѣрени в Русия. Има дрѣбни отличия међу версиитѣ на текстът̌ в различнитѣ прѣписи.

Ако задържите показалецът̌ върху такъв бутон, коментарът̌ се показва като tooltip. водıѫ̨т към коментари на руски език, които давам без прѣвод и чийто автор вѣроятно е Б.Н.Флоря.

Текст на съчинението в оригинал на старо-славянски (старо-български) език може да се види тук или там.

Прѣвод на новобългарски може да се види тук или там.

(.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


2. ▼▼  Abstract: нѣ̋кои изводи в аванс   (.. скрий ..)  

  • Нѣ̋кои изводи в аванс относно съчинението:

    • Съчинението страстно защищава глаголицата.
    • Авторът̌ на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
    • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
    • Съчинението не се отнася за положението в България.
    • Авторът̌ на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Нѣ̋кои други изводи по тематиката в аванс:

    • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).

      • Заимствана едно към едно е била цѣ̋лата гръцка писменост със всичкитѣ ѝ салтанати: 24-тѣ букви по форма, по фонетична стойност и по числова стойност, диакритичнитѣ знаци, пунктуационнитѣ знаци.
      • Само имената на буквитѣ (алфа, вита, гама, делта, ..) сѫ били изоставени. Славянскитѣ имена на буквитѣ (азъ, боукъı, вѣди, ..) вѣроятно сѫ от глаголическата традиция.
      • В частност, всѣки текст на гръцки език би могъл да се запише на "оригиналната кирилица", без да се ползват 11-тѣ допълнителни букви, слѣд това този текст би могъл да се изпрати къдѣ да е из Империята, а получателıът̌ не би заподозрѣ̋л, че текстът̌ е написан с нѣ̋каква друга азбука, а не с гръцката.
      • Слѣдователно, едва ли е можѣло по отношение на кирилицата нѣ̋кой тогава да претендира, че е неин създател.

    • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

      • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в минѫ̨лото.
      • Авторът̌ на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
      • В общността от книжовници, къдѣто е възникнѫ̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
      • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът̌ коя от двѣтѣ азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът̌ на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

      • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
      • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
      • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫдѫ̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
      • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, останѫ̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

(.. скрий ги изводитѣ в аванс ..)   .. към началото ..


3. ▼▼  Общи разсѫђения за съчинението  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..


Този раздѣл с общи разсѫђения за съчинението ще бѫде послѣдван от разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът̌ в слѣдващиът̌ раздѣл.



3.1. ►►  За заглавието на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.2. ►►  За авторът̌ на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.3. ►►  За обстановката, в която е било написано съчинението  (.. покажи ..) .. към началото ..


4. ►►  Разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът̌ на съчинението 



5. ►►  Други източници по темата   (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..


6. ▼▼  Общи разсѫђения по темата   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..



6.1. ►►  За глаголицата   (.. покажи ..) (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



6.2. ►►  За кирилицата   (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..





6.3. ►►  Милетската система за означаване на числата  (.. покажи ıѫ̨ тук ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. покажи ıѫ̨ там ..)  .. към началото ..



7. ▼▼  Сводка на недоразумѣнията   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


  • ◄► Недоразумѣнията по тази тематика сѫ се трупали прѣз вѣковетѣ.

  • ◄► Основнитѣ източници на недоразумѣнията сѫ три:

    • Глаголицата
    • Ислямското нашествие на Балканитѣ
    • Книгопечатането

  • ►►  Глаголицата като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

  • ►►  Ислямското нашествие на Балканитѣ като източник на недоразумѣния  (.. покажи ..)

  • ►►  Книгопечатането като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

    (.. скрий ги недоразумѣнията ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..) .. към началото ..




8. ▼▼  Изводитѣ в резюме   (.. скрий ги ..)  


  • Съчинението страстно защищава глаголицата.
  • Авторът̌ на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
  • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
  • Съчинението не се отнася за положението в България.
  • Авторът̌ на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).
  • Нѣ̋ма как кирилицата да е създадена от нѣ̋кого.
  • Едва ли е можѣло нѣ̋кой тогава да претендира, че е създател на кирилицата.

  • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

    • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в минѫ̨лото.
    • Авторът̌ на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
    • В общността от книжовници, къдѣто е възникнѫ̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
    • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът̌ коя от двѣте азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът̌ на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

  • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

    • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
    • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫдѫ̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
    • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, останѫ̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

  • По тази тема прѣз изминѫ̨литѣ вѣкове сѫ се натрупали много недоразумѣния, основнитѣ източници на които сѫ три:


(.. скрий ги изводитѣ ..)   .. към началото ..


9. ▼▼  Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..


10. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

  • ►►  ::christo.tamarin, 2008-06-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2009-11-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2016-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервю с Николай Акимов
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-mm-dd hh:mm:: Mои коментари от 2018 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2019 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2020 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2021 във facebook по темата
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-27 07:47:: За митоветѣ и истината около азбуката и Светитѣ братя
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-06-02 20:19:: Коментари на руски от сайтът̌ vostlit.info
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2022 във facebook по темата

    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-04-27 14:08:: Що е то църковно-славянски език?
      Христос воскресе! Воистину воскресе!

      Веднага да отбѣлѣжѫ̨, че глаголната форма "воскресе", макар на картинката да е означена за българска, в смисъл ново-българска, не е нито ново-българска ("възкръсна̨" е ново-българската форма), нито е руска ("воскрёс" е руската форма, "воскрес" - украинската). Формата "воскресе" е на църковно-славянски.

      Единствениът̌ език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието - това е "църковно-славянскиът̌" език (CS, Church Slavonic).

      За този език не може да се приеме терминът̌ "старо-български", защото не е.

      На този език великденскиът̌ поздрав е "Христосъ воскресе!", а отговорът̌ - "Воистиноу воскресе!"

      Църковно-славянски, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. скрий го коментарът̌ ..)

      Слѣд правописнитѣ реформи в Русия (1918) и в България (1945) за доста изрази на църковно-славянски се прилага осъврѣменен правопис и така езикът̌ става "ново-църковно-славянски" - сѫщиът̌ църковно-славянски, но с осъврѣменен правопис: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Незабѣлѣжими разлики само в правописът̌.

      Ново-църковно-славянски: checked out ✓.

      Резюме́ дотук: У нас по традиция великденскиът̌ поздрав се произнася на църковно-славянски и се пише на ново-църковно-славянски.

      Нататък, going on. (.. скрий го коментарът̌ ..)

      Какво прѣдставлява "старо-славянската тайфа"?

      Един говорим език - в случаıът̌ старо-славянскиът̌, или общо-старо-славянскиът̌ (OCS*, Old Common Slavic), без книжовност, ширнѫ̨л се на огромна територия, сѫществува под формата на набор от регионални диалекти. Тѣзи диалекти помеђу си сѫ напълно взаимно разбираеми, както регионалнитѣ диалекти на българскиът̌ език в началото на 19-ти вѣк, и затова езикът̌ е един и е "общ": Old Common Slavic, общо-старо-славянски.

      Общо-старо-славянски (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
      Старо-славянска тайфа: checked out ✓. (.. скрий го коментарът̌ ..)

      Става дума за 9-ти вѣк слѣд Христа. Тогава на един от старо-славянскитѣ диалекти сѫ прѣвели от гръцки на славянски (на OCS*) Светото Писание.

      На кой диалект? Ами според волята на прѣводачитѣ. Доколкото тѣзи прѣводачи сѫ били родом от Солун и сѫ се подвизавали в Цариград, това навѣ̋рно е било опрѣдѣлящото. От друга страна, прѣводачитѣ не сѫ имали на разположение нито един стандартизиран диалект - диалект с разработена норма, и тѣ бихѫ̨ могли да вземат езикови елементи от кой да е старо-славянски диалект и да ги вложѫ̨т в езикът̌ на прѣводът̌.

      Първитѣ Евангелски прѣводи на старо-славянски (на OCS*) опрѣдѣлят език от "старо-славянската тайфа". Този език се нарича "старо-църковно-славянски" (OCS+, Old Church Slavonic):

      • старо-: понеже е стар, вече не се използва в тази си стара форма.
      • църковно-: почти всички текстове на този език сѫ църковни.
      • славянски: разбираем е бил по онова врѣме за всички хора, говорещи на нѣ̋кой от диалектитѣ на общо-старо-славянскиът̌ (OCS*) език.

      И тъй, на този език, на старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), великденскиът̌ поздрав е бил "Хрıстосъ въскрьсе!", а отговорът̌ - "Въистинѫ въскрьсе!"

      Малко книги, написани на OCS+, сѫ запазени. Тѣ сега сѫ музейна рѣ̋дкост. Малцина сѫ хората, знаещи езикът̌ OCS+, и тѣ принадлѣжѫ̨т към академичната общност.

      Старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. скрий го коментарът̌ ..)

      Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.

      Доста пѫти съм писал, че послѣднитѣ вѣкове имат експоненциално по-голѣ̋мо значение за съврѣменността от по-старитѣ вѣкове.

      В далечното минѫ̨ло:

      • Много малко от хората сѫ били грамотни.

      • Книгитѣ - в това число Евангелията - сѫ били прѣписвани на рѫка.

      • Книгитѣ сѫ били скѫпи и малко хора сѫ имали книги на разположение.

        • Напримѣр, цар Иван Александър е притежавал лично копие на четиритѣ Евангелия (пази се на сигурно мѣ̋сто в Лондон), но и той едва ли е можѣл да си позволи лична Библия - копие на цѣ̋лото Свето Писание.

      • Текстоветѣ на старо-църковно-славянски (на OCS+, Old Church Slavonic), особено запазенитѣ досега, сѫ малко.

      Book-printing and education changed the world.
      Книгопечатането промѣня картинката.
      (.. скрий го коментарът̌ ..)

      В Западна Европа книгопечатането осигурява Библия за всѣки дом. Въведено е всеобщо образование, за да има кой да чете наличнитѣ във всѣки дом копия на Библията.

      Около AD 1700 в Русия се въвеђа книгопечатането и образованието. Тѣ разцъфтяват прѣз 19-ти вѣк.

      Разпространяват се огромен брой копия на Евангелието, отпечатани в Русия. Разпространяват се не само в Русия, но и срѣд православнитѣ християни на Балканитѣ - българи и сърби.

      Отварят се семинарии - срѣдни училища за свещеници. Срѣд славяногласнитѣ християни на Балканитѣ особено популярни сѫ семинариитѣ на територията на днешна Украйна - Александровск (Запорожие) и Одеса.

      Обаче книжовниът̌ език не е бил вече старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), а силно модернизирана версия, с правописът̌ и произношението на говоримиът̌ руски език от 18-ти и 19-ти вѣк.

      Ако един славяногласен свещеник, живѣ̋л в България прѣз 10-ти вѣк, с машина на врѣмето посѣти Русия прѣз 19-ти вѣк и чуе езикът̌ на църковното богослужение, нѣ̋ма да го разбере езикът̌. А уж бил сѫщиът̌.

      И тъй, прѣз 18-ти и 19-ти вѣк, в Русия, към старо-църковно-славянскиът̌ език (OCS+, Old Church Slavonic) сѫ били приложени руската фонетика (руското произношение) и рускиът̌ правопис, и така се е получил църковно-славянскиът̌ език (CS, just Church Slavonic, просто църковно-славянски, без старо-).

      За него писах, че той е единствениът̌ език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието.

      Църковно-славянски (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. скрий го коментарът̌ ..)

      Notes on the Terminology used.
      Уточнение на терминологията, към която се придържам и която добрѣ се вписва в међународно приетата терминология.

      Вече изясних слѣднитѣ термини:

      • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic), езикът̌ на първитѣ прѣводи, малко копия сѫ запазени, музейна рѣ̋дкост сѫ. [checked out ✓ ]

      • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]

      • Ново-църковно-славянски език - почти сѫщиът̌ като църковно-славянскиът̌. [checked out ✓ ]

      • Забѣлѣжка: Това сѫ само книжовни езици. Говоримитѣ езици сѫ друго нѣщо.

      • Старо-славянски език (OCS*) - общо название на наборът̌ говорими славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

      Да напомнıѫ̨, че книжовността не е играѣла голѣ̋ма роля в минѫ̨лото, понеже повечето от хората били неграмотни.

      Какво означават терминитѣ старо-български, старо-сръбски, старо-руски?

      Старо-български е този диалект на OCS* (Old Common Slavic, общо-старо-славянскиът̌ език), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменниът̌ български език. Аналогични сѫ опрѣдѣленията за старо-сръбски и старо-руски.

      Нататък, going on. (.. скрий го коментарът̌ ..)

      Comment on Church Slavonic by Атанас Димитров.
      Налага се да отговорıѫ̨ на слѣдниът̌ коментар от Атанас Димитров относно църковно-славянскиът̌ език:
      Изучава се така защото такава е била политиката. "Църковно-славянски" е наложен термин, който прикрива фактът̌ да се казва старобългарски. Не им звучи добре на руснаците да се пише, че говорят на старабългарски. Може "да се преме терминът̌" така, защото така казват методично и от десетилетия много добре просветени българисти, но те не водили горната антибългарска политика. Напротив - както горе са написали: щом знаеш старобългарски, то разбираш и руския, означава, че руският е възприет от руснаците старобългарски. Не е тайна. Явност е.
      В коментарът̌ има два момента, на които слѣдва да се обърне внимание:

      • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Особеното положение на българскиът̌ език, и
      • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] особеното положение на рускиът̌ език.

      Разбира се, в коментарът̌ се имат прѣд вид съврѣменнитѣ езици български и руски.

      Почти никой извън ограничена академична общност не знае старо-църковно-славянски (OCS+). Това, което се знае, най-вече от свещеницитѣ, е църковно-славянскиът̌ (CS).

      И както казах, това е език, възприел руското произношение и рускиът̌ правопис сравнително неотдавна. По тази слѣда е естествено CS (църковно-славянскиът̌) да е близък до рускиът̌.

      Сега обратната слѣда. Ако говорим не за езикът̌ на Киев, а за езикът̌ на Московията, за езикът̌ сега наричан руски, то този език е занесен из Московията по-късно - славяногласието е завладѣ̋ло Московията вѣкове по-късно, вѣкове слѣд като то е завладѣ̋ло Киевска Русия. И там - из Московията - славяногласието е занесено заедно и едноврѣменно с Християнството. Занесено е от християнски мисионери. Така както испанскиът̌ език е бил занесен в Америка и във Филипинитѣ от католически мисионери заедно с Християнството. И по този начин на територията на Московията е възникнѫ̨л езикът̌, който сега наричаме руски. Той е смѣс от говорими източно-славянски диалекти, носени от самитѣ свещеници и тѣхнитѣ сѣмейства, и от църковно-славянскиът̌ език на Евангелието. Тъй че езикът̌, който сега наричаме руски, по начало има южно-славянска съставяща, оставайки си източно-славянски език.

      Резюме́ във връзка с рускиът̌ език: (.. скрий го коментарът̌ ..)

      • Той по рођение си има южно-славянска съставяща.

      • Именно неговото произношение и неговиът̌ правопис сѫ оформили църковно-славянскиът̌ език, единствениът̌ практически значим език от "старо-славянската тайфа".

      • Писах: значението на далечното минѫ̨ло е прѣнебрѣжимо малко в сравнение със значението на близкото минѫ̨ло.

      • До началото на 19-ти вѣк никой в Русия не подозира за сѫществуването на славяногласен християнски балкански народ, нарѣчен българи. Нѣ̋ма как руската политика да се съобразява с българскиът̌ народ, слѣд като там не подозират за него, за българскиът̌ народ. Ние сме били нераздѣлна част от рум-миллетът̌, и за Русия сме били гърци. Това се промѣня, когато военната кампания на Дибич Задбалкански от 1828 се натъква на такива хора. Слѣд това в Русия се появяват трудоветѣ на изслѣдователıът̌ Юрий Венелин (Георги Гуца).

      • Старо-българскиът̌ език - този диалект на OCS* (Old Common Slavic), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменниът̌ български език - именно той като разположен най-близо до Солун и Константинопол, именно той е най-близкиът̌ говорим диалект до старо-църковно-славянскиът̌ език (OCS+, Old Church Slavonic), до езикът̌ на първитѣ евангелски прѣводи.

      • Прѣз 19-ти вѣк, слѣд разтурването на Balkansprachbund-ът, съврѣменниът̌ български език е бил до неузнаваемост изрусен. Това е констатация. Това е факт.

      • Ние, съврѣменнитѣ българи, нѣ̋маме право да се гордѣем със заслугитѣ на хора, живѣли прѣди хиляда години. Имам прѣд вид заслуги за славянската книжовност.

      • В сѫщност, никой съврѣменен човѣк не може да се гордѣе със заслуги на хора от далечното минѫ̨ло - тѣ сѫ били съвсѣм други хора.

        • В разглеђаниът̌ случай онѣзи хора сѫ мислѣли само за спасението на душитѣ на езичницитѣ. А в сегашнитѣ ни глави сѫ националността и езикът̌.

        • Освѣн това, в нашиът̌ случай, цѣ̋лата срѣдновѣковна българска аристокрация слѣд 14-ти вѣк или се е потурчила, или е емигрирала. Никакви книжовни традиции тука не сме запазили.

      Резюме - Résumé. (.. скрий го коментарът̌ ..)

      И тъй, има два езика от нашата тайфа, книгитѣ на които нe сѫ музейна рѣ̋дкост, за които има практически учебници и които сѫ извѣстни извън академичнитѣ срѣди - църковно-славянскиът̌ и българскиът̌ (ново-българскиът̌).

      Да повторıѫ̨ великденскиът̌ поздрав на [ново-]църковно-славянски: Христос воскресе! Воистину воскресе!

      Този прѣвод е отдавна установен и именно той е получил грађанственост в България.

      В Гърция сѫщо така се използва старата форма на великденскиът̌ поздрав, формата от старо-гръцкиът̌ език (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! На ново-гръцката норма (δημοτική) поздравът̌ би имал видът̌: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - В Гърция обаче не казват така.

      Сега да се върнем към [ново-]българскиът̌ език. Ако прѣведем прѣ̋ко (директно) великденскиът̌ поздрав от старо-гръцки (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) на [ново-]български, ще се получи:

      Възкръснѫ̨л е Христос! Наистина е възкръснѫ̨л!
      Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. скрий го коментарът̌ ..)
    • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-09 19:40:: Обявявам тази публикация за завършена.
    • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2022 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..

  • ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..






No comments:

Post a Comment