Работен проект за езикова реформа [Блогът на Христо Тамарин][Christo Tamarin's blog]

[DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..

◄◄

▼▼

[DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

In development: Не е написано още - това е само чернова.

▼▼ 1. Преамбюл (.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..

(.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..

▼▼ 7. Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..) .. към началото ..

►► 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментаритѣ ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

▼▼ 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

◄► ::Красимир Беров, 2021-04-28 01:10:: В петък Петко сѧ разпинти от кинти

(.. прѣз facebook ..) (.. направо там ..)

►► ::Александър Балабанов, 1942:: Слѣпитѣ граматици (.. покажи го текстът тука ..) (.. покажи го там ..)

►► ::Александър Балабанов, 1942:: Слѣпитѣ граматици (.. скрий го текстът ..) (.. покажи го там ..)

През 1902 г. Петко Каравелов, като министър президент и като министър на финанситѣ, даде изявления на Амфитеатров, кореспондент на голѣмия̌ руски вѣстник „Новое врѣмя“, или „седмата велика сила“, както се мълвѣше тогава за тоя петербургски орган. Међу другото Каравелов зачекна̨ и езиковия̌т въпрос, или, по-точно, живата борба међу българския̌т и сръбския̌т език.

И каза: „Много се радвам, че българския̌т език живѣе на запад, до Синıото море прѣз Шар и прѣко голѣми рѣки и езера, без да може да му се противи сръбския̌т език.“

И това бѣ право и истина и с най-силни надѣђи.

В освободената тогава България, макар и да бѣ наложено от обстоятелствата тъй нарѣченото „източно българско нарѣчие“, никому не идваше на ум да довеђа до крайност, до абсолютизъм това неумѣстно ıакане с ѣ-двойното. Ами всичко си вървѣше естествено, тъй както в най-силнитѣ и най-богатитѣ по литература европейски езици.

Никой не зловидѣше на българинът от Щип или от Скопие, ако не си отваряше нашироко устата, за да произнесе своята проста дума „нѣмам“. А най-близкитѣ потомци на тримата българи, които сѫ направили най-силно впечатление на българския̌т народ, на Иван Вазов, на Васил Левски, на Христо Ботев (най-сърдечно моля̨ коректорът да не ми сервира поправка от Ботев на Ботйов!), искам да кажа на карловци, сопотци и прѣди всичко Ботевитѣ калоферци, както сега, така и напрѣдѣ си викаха̨ повече нѣма — „нема“, отколкото няма. Дори и под натрапническото влияние на яйчаритѣ от нѣ̋кои съвсѣм източни покрайнини, пак си остана̨ха̨ с „нема“.

А педанти стилисти като Стоян Михайловски, тѣ не само че викаха̨ „нема“, ами и пишѣха̨ „нема“, и с яростна упоритост настояваха̨ даже прѣд словослагателитѣ да не им се поправя простото „е“ на ѣ-двойно… Който не вѣ̋рва, нека си вземе кое и да е годишно течение от господствувалото тогава списание „Мисъл“ на д-р Кръстев от Пирот, на Пенчо Славейков от Трѣ̋вна, на Яворов от Чирпан и на Стоян Михайловски от Елена — и ще види на всѣ̋ка страница това, което сега аз само съобщавам и опрѣснявам… Пък и в днешнитѣ научни издания на Михайловски от Ив. Богданов пак е спазено това.

Не искам да кажа̨, че глаголът „нѣмам“ трѣ̋бва да се пише с „е“ просто, не, съвсѣм не, никога не искам това и нѣ̋ма да поискам, и никога не бива да стане, докато си служим с кирилицата. Но искам да кажа̨, че това бе естественото и благодатното за развоя̌т на българския̌т език. И за побѣдитѣ на тоя български език говори именно държавникът Петко Каравелов прѣд Амфитеатров. Аз бѣ̋х студент тогава в Лайпциг и бѣ̋х във възторг от изявленията на Петко Каравелов, и ги споменавам вече нѣ̋колко пѫти при разни сгоди.

Защото още тогава знаѣх аз това, което не мислѣха̨ плиткоумнитѣ и тѣсногрѫди граматици от далечния̌т изток, че реформитѣ и посѣгателствата спрямо един народен език сѫ не само граматически, ами и държавен въпрос от първи ред, особено за балканскитѣ народи. Сѫщо така и в борбитѣ си за българския̌т чуден и първокласен език често съм изтъквал това, макар и прѣд глухи и слѣпи граматици. И с тѣ̋х не един пѫт съм водил ожесточени сражения. А често съм им падал и на колене, и на молби, да не ошугавяват българския̌т език, като го лишават от негови родни звуци и като го кастря̨т според своя̌т ум. Още в първитѣ броеве на моя̌т „Развигор“ от 1921 година, и дълги години, във всички мои писания все това молѣх, все това!..

А особено силно настоявах върху това в скопския̌т вѣстник „Родина“ от 1916 година в статията си „Говори, както си говориш“, която намѣри одобрение на един подробен и оригинален познавач на българския̌т език, професор Йордан Иванов.

И че не бѣ̋х и аз слѣ̋п и едностранчив като лошитѣ ни граматици, може да се докаже очевидно и с писанията ми за онова най-престѫпно покушение против българския̌т език от страна на тия случайни нѣ̋когашни властници в културата ни, които, понеже си бѣ̋ха̨ от нѣ̋какви срѣдногорски баири, лековѣрно прѣмахна̨ха̨ чудния̌т, най-личния̌т звук и глас на българската рѣч, именно ѫ-то в глаголи с ударение на послѣдния̌т слог, и го замѣниха̨ с ясното и невѣ̋рно в тия случаи „а“, че стана̨ намѣсто четѫт, четат; намѣсто летiѫт (изчезна̨ вече дори и буквата iѫ) да пиша̨т и да казват летЯт…

Нека си казват, както сѫ си родени, но нѣ̋маше защо да отнимат и от другитѣ, които знаѣха̨ повечко нѣщо и които имаха̨ по-широк поглед, да пиша̨т и да казват четЪт!…

Уви! Това прѣстѫпление е вече извършено, едва ли може да се поправи! Да имах аз и най-мънинката власт в тая страна, аз знам как все още можѣше да се поправи, ако не да се поправи, поне да се изкупи, но нѣ̋мам, всички сѫ над мене, нѣ̋мам никого слѣд мене… Такива сѫ епохитѣ на епигонитѣ. Ще се подчиним.

Аз исках само да изтъкна̨, че като човѣк от Западът на българската земя, аз не бѣ̋х едностранчив да не мисля̨ за това голѣ̋мо, хубаво и силно ѫ на Изтокът. . . Човѣк трѣ̋бва да обгрѫща всички области, когато работи за общото и най-скѫпото на един народ…

И когато сърбитѣ разбраха̨ нашата грѣшка, изплашени от мислитѣ на Петко Каравелов, почна̨ха̨ по най-дяволски пѫтища да поощряват това яякане с ѣ-двойното, сѫщо и играта с ударенията. Хвалѣха̨ ни, че правим така, прѣвъзнасяха̨ ратницитѣ и поклонницитѣ на това яякане… И работата отиде дотам, щото настѫпи епохичка, когато взеха̨ да пиша̨т нѣ̋кои изтоковци вече направо „я“, без ѣ, „нямам“, „вяра“ и пр. Не говоря̨ и не мисля̨ аз тука за онова прѣмахване със закон на ѣ-двойното, което прѣдизвика буря в България. То бѣше късно. Аз говоря̨ за по-раншни врѣмена, за 1898 година, за до 1900 година, а не за 1922 година…

И това злоумишлено или най-малко тѫпоумно изкуствено отдалечаване на източния̌т български език от западния̌т… бѣ един от най-жестокитѣ атентати не само против българския̌т език, ами и против българската нация, против българската земя…

Затова го насърдчаваха тъй горещо сърбите… С каквото и както можѣха̨. И работата отиде дотам, щото, както изтъкна̨х още тогава, особено поради теорията за ударенията ни, хубави и културни българи от Западът, от страх да не би да бѫда̨т осмивани, че говорѣли македонски, почна̨ха̨ да викат дори намѣсто бѣше – беше, бяше!

И на всичко се стараѣха̨ да слагат ударението на послѣдния̌т слог, че дори завикаха̨ чашà, кожà и пр. А това ЯЯЯ, то тъй смѣшно бѣше в тѣхнитѣ уста!

Най-смѣшно ставаше това, като се чуѣше от уста на чуђенцитѣ, това фанатично подкрѣпяно Я. Хее, още в ония идилични времена, ние бѣ̋хме ангажирали за нашия̌т Народен театър даровитата хърватска актриса София Звонарова. И как се мѫчѣше горката да си разтваря до неприличие устата, за да каже вѣ̋ра!

Всѣки език трѣ̋бва да има като книжовен език най-голѣ̋мата част от един или от нѣ̋кой по-наложил се диалект. Това не аз ще отричам. Но пък не бива да се тиранизират изговоритѣ и на другитѣ нарѣчия. Не бива да се изнасилва природата. Това изнасилване именно стана̨ причината за едно прѣстѫпно и изкуствено отдалечаване на изтокът ни от западът ни, които всѫщност сѫ съвсѣм едно: и по душа, и по език, и по сила, и по кръв и плът…

Всѣки знае защо…

Нека се постѫпва, както е в нѣмския̌т или във френския̌т език. Нѣ̋ма никой нѣмец да иска от хановерецът да направи берлинец, нито обратното, сѫщо никой саксонец не може да стане прусак по говор…

Дори и филолозитѣ си имат тая воля. Това може и у нас. Нѣ̋ма да се смѣеш на западния̌т българин, че не си разтварял прѣкомерно устата, за да каже нямам, нито пък западния̌т бива да се смее на източния̌т, че си говори няма…

Иначе ще завилнѣе пак старото прѣстѫпление.

1942 (.. скрий го текстът на Александър Балабанов ..) (.. покажи го там ..)

◄► (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2018-08-26 10:10 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/(NotAvailable)

Уважаемия̌т Мариан Костадинов в свой коментар (2018-07-17 13:55) е написал: "Да, търсени са компромиси. Други известен компромис е правилото за ЯТ - кога да се ползва Е и кога Я."

Коментарът е в дискусията по повод на "любимия член", започна̨та от уважаемата Анета Стоянова.

Link: 2018-07-17 13:55 https://www.facebook.com/groups/895470870620712/permalink/992707850897013/?comment_id=994803240687474&reply_comment_id=994804257354039&comment_tracking=%7B%22tn%22%3A%22R%2323%22%7D

:::::::::::::::::::

Уважаемия̌т Мариан Костадинов бърка по отношение на правилото за ятовата гласна.

=> Първо, бърка, като го сравнява с правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн.

=> Второ, бърка, ако си мисли, че то е изкуствено, по подобие на правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн.

=> Трето, бърка, като си мисли, че то е разултат от компромис.

Правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн е напълно изкуствено, то е измишлю̋тина на нѣ̋кой "неграмотен граматикар" (изразът е на Александър Балабанов, моя̌т израз бѣше неграмотен парвеню).

Правилото за произношението на ятовата гласна е естествено. То е естествено поне за една трета от носителитѣ на българския̌т език. То е естествено и в родното ми село, къдѣто дори селския̌т идиот Иванчо никога не бъркаше това правило. Всѣки пияница в селската кръчма "Послѣдния̌т грош", пиян-залян, ама правилото за произношението на ятовата гласна той си го спазва. Защото то е част от родния̌т му език, човѣк го усвоява в ранното си дѣтство и човѣк си го спазва, без да се замисля.

Правилото за произношението на ятовата гласна не е компромисно. Спрямо носителитѣ на западното българско нарѣчие то е насилническо. Ако днешнитѣ жители на Западна България го владѣя̨т, това е заради училищната мрѣжа и мас-медиитѣ. Но не очаквайте такова от живѣещитѣ на запад от границата.

Компромисен е правописът с буквата Ѣ. Компромис би било да се вдигне забраната на екавското произношение.

Какво означава това?

И тритѣ начина на писане - хлѣб, хляб, хлеб - да се призная̨т за правилни.

И двата начина на произношение - хлiaп и хлеп - да се призная̨т за правилни.

Това би било компромис. Горещо призовавам към такъв компромис.

И да се върнем на правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн. Компромис би било да се разрѣши свободната употрѣба на члѣн с крайно Т и на члѣн с изпусна̨то крайно Т според навицитѣ на човѣкът. Правило, което налага насилие над абсолютно всички, не е компромис.
(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2018-08-26 15:04 www.facebook.com/groups/895470870620712/permalink/1037950876372710/

Уважаемата Galina Petrova (2018-08-25 23:15) бѣше така добра да даде цитат от проф. Александър Балабанов. За голѣ̋мо мое съжаление, тя се обиди и си го изтри постът. А аз не мога̨ да намѣря̨ този цитат в мрѣжата.

Според уважаемата Galina Petrova, Александър Балабанов в книгата "И аз на тоя свят. Спомени от разни времена" (1979г.) е написал слѣдното за българския
т език:

Дано българският хубав и богат език има и тоя безграничен късмет да се намерят човеци, които не само ще спрат, ами и ще обезвредят престъпленията с онова гадно и самобитно отдалечаване на западния български език от не съвсем естествено натрапения КНИЖОВЕН сега език! Дано се махне и онова просташко разделяне на членуваните окончания поради някакъв косвен и прав падеж - една измислица на неграмотен граматикар! И да се знае, че във винителен падеж "купих стола" А-то не е от падежа, ами си е от члена. Защото, ако да беше от падежа, трябваше да не можем нито да кажем, нито да пишем "купил стол", просто един стол, а не известния стол!...

Ето друг възхитителен текст на Александър Балабанов:

Link: Александър Балабанов: Българският език и богатството на българското слово

Another link: Александър Балабанов: Българският език

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

Link: 2018-09-10 13:57 www.facebook.com/groups/895470870620712/permalink/1045972392237225/?comment_id=1046000445567753&reply_comment_id=1046004575567340

Буквитѣ Ѣ и Ѫ не сѫ толкова архаични. Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. сѫ архаични. А всичкитѣ тѣзи хора не сѫ си прѣдставяли българския̌т език без буквитѣ Ѣ и Ѫ.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

Link: 2018-09-11 13:59 www.facebook.com/groups/895470870620712/permalink/1045972392237225/?comment_id=1046494505518347&reply_comment_id=1046524255515372

Езикът ни от врѣмето на Вазов и от сегашно врѣме е един и сѫщ - абсолютно един и сѫщ - във фонетиката си, в морфологията си и в синтаксисът си.

Има разлика в лексиката, само в лексиката.

Това означава, че спрямо правописът условията сѫ едни и сѫщи. Имало е нуђа от буквата Ѣ по врѣмето на Вазов, самия̌т Вазов вѣроятно е осъзнавал тази нуђа, има я̨ сѫщата нуђа от буквата Ѣ и сега. Прѣз 1945 тази буква е махна̨та от нашата азбука основно по политически причини в рамкитѣ на борбата срѣщу великобългарския̌т шовинизъм.

И по врѣмето на Вазов, и сега, никога не е имало нуђа от писането на краесловнитѣ ерове. Прѣз 1945 сѫ ги махна̨ли правилно. Аз не архаизирам безсмислено, като пиша глухо Ъ в края̌т на думитѣ слѣд твърда съгласна.

Сега аз не архаизирам. Вървя̨ си напрѣд. В Интернет мога̨ да си пиша̨, както си искам. И пиша̨ така, както считам, че е най-подходящо за любимия̌т нам български език.

С отчитане на традициитѣ, но и с отчитане на други обстоятелства, а и с доста компромиси.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2018-09-05 14:59 https://www.facebook.com/christo.tamarin/posts/2299679630263009

Давам прѣпратка към дискусията по пост-модерния̌т правопис, към който се придържам.

В стремежът си да съчетая̨ темата за пост-модерния̌т правопис със просташката инструкция за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн в българския̌т език, допълвам диакритичнитѣ знаци.

Прѣдлагам нов диакритичен знак - подлога.

Нека привърженицитѣ_ на просташката инструкция да оставя̨т на мира опрѣдѣлителнитѣ члѣнове и да не ги натоварват с функция, несвойствена за тѣ̋х в нашия̌т език, а вмѣсто това на воля да си слагат подлоги. Вече съм им сложил една за илюстрация.

https://www.facebook.com/christo.tamarin/posts/2172897206274586

Нѣ̋колко подлоги съм сложил като примѣр:

Пълният член_ е престъпление. Това_ е издевателство върху българското общество, което изкуствено го прави неграмотно, без всякаква полза от изучаването му. Хвърлят се огромни усилия да се научи, за да се спази законът_. Но ползата_ е нулева.

Горния̌т текст е на Иван Куцаров. Ето мой коментар по него.

Не пълния̌т члѣн_, а правилото_ за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн, гнусното правило_ - то_ е прѣстѫпление и издѣвателство. От гнусното правило - полза нулева. А пък пълния̌т члѣн_, както пише дѣ̋до Вазов_, на клеветата може да строши зѫбът.

https://christotamarin.blogspot.com/2016/10/BulgarianLongShortArticle.html#Quote-3-14

Link: 2018-09-05 15:18 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/2299679630263009?comment_id=2299686690262303

Както става ясно в дискусията по пост-модерния̌т правопис, към който се придържам, нѣ̋ма задължителни диакритични знаци. Всѣки диакритичен знак_ може да се пропуска по волята на пишещия̌т.

В частност, употрѣбата_ на прѣдлаганитѣ сега подлоги не може да бѫде задължителна.

Остава отворен въпросът_ отпрѣд ли да се слага подлогата_ или отзад. Засега я̨ слагам отзад, но се приемат и други мнѣния_.

Като се замисли човѣк, стига до изводът, че подлогата, както се прѣдлага, не е диакритичен знак, а е прѣпинателен знак, както запетаитѣ.

Нека е прѣпинателен знак. Обаче си остава положението, че не е задължителна. Да употрѣбяваме запетаи е задължително, но да слагаме подлоги - не е.

Думата прѣпинателен е сродна с думата прѣпятствие.

Не си мислѣте, че идва от гръцкия̌т израз Πρέπει να τεθούν (прѐпи-на-теθу̀н: трѣ̋бва да се слагат).

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2018-03-21 10:56 https://www.facebook.com/christo.tamarin/posts/2172897206274586

Дискусия по пост-модерния̌т правопис, към който се придържам.

Ljubomir Trajkov: ѣ̋ = ?

Слагам този диакритичен знак над буквата ѣ, за да покажа̨, че тя се чете "ia": ѣ̋. Сѫщо така, я̌ означава, че буквата я се чете "iъ" и има еров произход. Ако пък буквата я се чете "iъ" и има юсов произход, то я̨ означавам с я̨ - този диакритичен знак е взет от полски и се нарича огънче.

Не във всичкитѣ си текстове слагам такива диакритични знаци. Обикновено ги пропускам.

Emil Petrov: защо не я̨ =ѧ, я̌=іъ, я-іа, като ще правим реформа, да декомпозираме напълно дефектната буква "я"?

Защото не искам да въвеђам такава нова буква ѧ. Прѣдпочитам диакритични знаци, които да не сѫ задължителни, а и прѣдпочитам текстът да си остане четлив, като не им обръщаме внимание на диакритичнитѣ знаци.

Буквата ѧ е старото изписване не буквата я. Буквата я е новият външен вид на буквата ѧ слѣд въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия. Тъй че нѣ̋ма как - ще се загуби връзката и с историята.

А пък диакритичния̌т знак огънче може да се пише и под буквата а, когато тя е с юсов произход и се чете ъ, например "(аз) чета̨, (тѣ) чета̨т". Замѣстването ѝ с ѫ в този случай ще направи текстът нечетлив - четѫ, четѫт - така не се е пишѣло и прѣди 1945.

Emil Petrov: абе и сега не е много четливо, примерно "въвеђането". Ако ще е гарга, да а рошава, е казал народът, ама всѣки си решава самъ, на мене ми харесва да се пише паѩк или ѱалтир примерно. Грешка на Петър е, че не е декомпозирал йотираните букви, и е объркал іа с ѧ, което е довело до тотално дефектен правопис на български с нбовата азвука. Сърбите са я оправили, а ние не.
Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк. Не реформа, а плавно подобрение на правописът. Така че всичко старо да си остане правилно.

Като ще е гарга, да е рошава: нашенскитѣ гарги сѫ все рошави. Тѣ̋х трѣ̋бва да ги пригладим, а не да ги разрошваме повече.

Сега поправката трѣ̋бва да е плавна. Сърбитѣ сѫ си оправили правописът още в срѣдата на 19-то вѣк, прѣди да се появи литература на сръбски. Ние сме закъснѣли и не можем да постѫпим по този начин.

Ljubomir Trajkov: четѫ, четѫтъ са пишели забравих кои езикови школи докъм началото на ХХ век
.. докъм краят на 19-ти вѣк .. може би от Найден Геров ..

Как да е.

Нѣмам нищо против да се разрѣши и такова писане на тѣзи глаголни окончания, ако публиката го иска. Но само като опция - писането с А не бива да се отмѣня. Имам все пак контра-аргумент: нѣ̋ма подходяща буква за мекият вариант, йотираният голѣ̋м юс не изглеђа добрѣ, за мекият вариант буквата я нѣ̋ма алтернатива. Едно огънче като диакритика ѝ стига.
Ljubomir Trajkov: ако ще ползваме ѫ, настоявам да го има и в окончанието -хѫ ☝️
Разбира се. Когато слагам огънчетата, нали и на него слагам.

Ljubomir Trajkov: ѧ разбира се - както в среднобългарските текстове

а я-то да е ꙗ
[Относно буквата ѧ като мек вариант на буквата ѫ в глаголни окончания]

О, това си е алтернативна форма на буквата Я, поне до срѣдата на 19-ти вѣк.

Тоталната русификация на нашия̌т език не може да бѫде "undone" (обезсилена). Трѣ̋бва да си живѣем с нея̨.

Ljubomir Trajkov, с втория̌т си коментар сте искали да напишете йотирано а, ама при мене не излиза добрѣ, нѣ̋ма го в шрифтът.

Emil Petrov: Буквата “я” е основен враг на българския език.
Буквата я ачик показва тоталната русификация на българския̌т език, извършена във 2-рата половина на 19-ти вѣк. Но да е враг, не е. С тоталната русификация не бива да се борим, ще си унищожим езикът.

Petar Nedelev: На нѣколко мѣста виждамъ, че се прѣдлага буквата „ѧ“ вмѣсто „я“. Но въ днешния ни езикъ на мѣстото на малката носовка прѣдимно стои звукътъ (и слѣдователно буквата) „е“ („ъ“ при нѣкои изключения), така че подобна промѣна не би ли била грѣшна? Ние пишемъ „я“ прѣдимно на мѣстата на „ꙗ“, „ѣ“ и „ѭ“.

Lyuba Zacharieva: Приемам ,не е проблем да напиша Мариа вместо, Мария... Но при толкова неграмотност (не само сред неучилите)днес и сега,да не говорим за утре,как ще стане?!😶

Стефани Соколова: Christo Tamarin Lyuba Zacharieva : 1.По повод Мариа. Аз лично не считам така посочения изпис за абсолютно равнозначен, равносилен на Мария, макар че това би трябвало да се проследи от произходността на това име от Мириам най-вероятно. Нашият изговор на "Мариа" е по-скоро "Марийа", като не на последно място е ролята на ударението, което ако беше на последна гласна, то тогава и изговорът би бил по-близо до изпис Мариа. Изговорете Мария и Марийка и се убедете, че до *'а" (при първото) и до "ка" (при второто) изговорът е един и същ.

2. Трябва да бъдем умерени пуритани за езика наш. Не отбирам много от еволюция на изговора и азбуките (като първото няма как да не е презумпция, виртуална реконструкция). Но нека има нормиран академично-професионален етаж на езика, който да е конвенция, договор за еднозначност в администрация и науки, най-малкото да се разбират съгласувано по-между си, да няма волунтаристична разнотълкователност; но и да оставим великолепието на българските наречия с възможността да се изразява специфично азбучно. Изключително ми е приятно да разговарям с обикновени хора в "разни затънтени крайчета" на родината и изобщо не ме е срам, когато не ги разбера в нещо, да попитам за смисъла му и точния според человека изговор. Трябва някой да съхранява тези звучни, звънливи и изразителни наречия. За официализирания език - "обогатена квинтесенция под определен ъгъл на някои наречия" като че ли има кой да се грижи.

Veselin Kandimirov: Мисля, че знакът за ЖД, взет от сръбската азбука, е излишен. В българските говори няма колебание жд-дж, за да се обозначава то със специален знак.
Не Ви разбирам, уважаеми г-н Кандимиров.

Аз прѣдлагам двѣ нови букви: ђ (жд) и џ (дж).

За какво колебание може да става дума.

Двата случая ДЖ (џ) и ЖД (ђ) сѫ съвс;м различни и не бих ги обсѫђал заедно.
Ljubomir Trajkov: ђ е отвратна буква, плюс че се схожда с несъстоятелната теория, че глаголическиьт герв бил измислен за рефлексът на праслав. dj
Ljubomir Trajkov Не искам да design-вам нова буква. Прѣдпочитам да използвам сѫществуваща буква, която нѣ̋ма да създава проблеми в компютърнитѣ шрифтове - нея̨ вече я̨ има навсѣ̋къдѣ заради текстоветѣ на сръбски.

И е цѣ̋ло щастие, че буквитѣ ѣ и ѫ, които не влизат в никоя съврѣменна официална азбука, не създават проблеми с изобразяването си.

::::::::::::::::::::

Ljubomir Trajkov Теорията, че глаголическия̌т герв бил измислен за рефлексът на праслав. dj, се опровергава съвсѣм лесно, просто като се види къдѣ тази глаголическа буква сѫ я̨ употрѣбявали.

Veselin Kandimirov: Christo Tamarin За ДЖ би могло да се оправдае наличието на отделна буква. (Макар знака й да ме дразни, защото е сръбски.) Но за жд такава е излишна. За разлика от посестримата й Щ, тя рядко са среща в езика. Защо да го обременяваме с нови знаци?

Veselin Kandimirov: Само ако македонистите изоставят претенцията за отделен език и признаят македноския за бг диалект, има смисъл от такава буква, която да замести днешното македонско меко Г и да се чете, подобво на е двойно, ту жд, ту гь.
Veselin Kandimirov Писах, че не бих обсѫђал заедно двѣте нови букви за ДЖ и ЖД. Ако трѣ̋бва все пак да кажа нѣщо общо, то е, че сложната за рѫкопис форма на буквата Ж до нѣ̋каква степен създава нуђата от тѣзи двѣ нови букви ДЖ (џ) и ЖД (ђ).

:::::::::::::::::::: Veselin Kandimirov Относно буквата Џ (ДЖ).

Тази буква я̨ има в Рибния̌т буквар на Петър Берон.

Може да прочетете за нея̨ и тука:

LetterOfNeacsu#LetterOfNeacsuBulgarian_6 :::::::::::::::::::: Veselin Kandimirov Относно буквата Ђ (ЖД).

Ваш цитат: "Само ако македонистите изоставят претенцията за отделен език и .."

А не мислите ли, че наличието на тази буква в българската азбука е довод към македониститѣ за изоставянето на претенциитѣ за отдѣлен език, довод от типът на Ѣ и Ѫ.

Буквата Ђ се срѣща достатъчно често, много по-често от Џ.

Стефанка Василева: Според мен няма нужда от ЖД, и е по-добре не да има отделни букви за ЖД и ШТ, а да отпадне буквата Щ, ако изобщо е нужно да се прави паралел и да се търси съответствие между двата случая. Докато за џ нямам съмнение, че е нужна буква - паралелна на Ч. Както звукът Ч не е ТШ, така и џ не е ДЖ.
Стефанка Василева,

Според мене всички трѣ̋бва да си смѣним чипът, както го каза Бай-Цар.

Аз като прѣдлагам двѣ нови букви ДЖ (џ) и ЖД (ђ), да не мислите, че прѣдлагам употрѣбата им да е задължителна. Напротив. Който иска, да ги употрѣбява. На другиго може да му хареса да пише ШТ, ЖД, ДЖ.

Важното е текстът да е добрѣ оформен синтактически и логически. Буквитѣ сѫ маловажни и трѣ̋бва да свикнете с това, че буквитѣ сѫ маловажни.

Стефанка Василева: Christo Tamarin, А можете ли да дадете пример за език, където всеки има право и възможност да пише както му харесва, след като според Вас буквите са маловажни?
Стефанка Василева, Японски.

Но в случаят цѣлта е да се запази приемствеността.

Искам само подобрение на правописът.

Искам всичко написано според настоящия̌т официален правопис да си остане правилно и при подобрения̌т правопис, в който сѫ възстановени двѣтѣ букви ѫ и ѣ, въведени сѫ двѣ нови букви, взети от сръбската азбука (сръбския̌т е най-близкият език до нашия̌т), и се разширява употрѣбата на диакритични знаци.

ru.wikipedia.org: Лукиан (Мушицкий)
Известен тем, что ввёл в сербский алфавит букву ђ.

В частност, прѣдлагам възстановяването на двѣтѣ букви ѫ и ѣ, но в никакъв случай ученицитѣ не трѣ̋бва да уча̨т кога се пиша̨т тѣ. Компютърни програми от типът на spell-ckecker-итѣ трѣ̋бва да се разработя̨т и с един-два mouse-click-а програмата да разставя буквитѣ ѣ и ѫ в селектирания̌т текст.

Само студенти по българска или славянска филология да уча̨т кога се пиша̨т буквитѣ ѣ и ѫ.

Стефанка Василева: Идеята е отлична. Дано обаче, в случай че бъде приета, не доведе до неразбории в изписванията на едни и същи думи. Отново въпрос. Дали има някъде прецедент на такова цялостно запазване на старото при въвеждане на нови елементи.

Emil Petrov:
С оглед на това, че до 10-15 години писането на ръка и без спелчекваща програма ще изчезене, нещата ще се променя̀т (променѭт) драматично. На практика ще пише програма по зададени 2-3 букви, а по някое време и това ще изчезне и ще се пише с мисъл. Така че идеята за правпописна програма чрез препрограмиране нѣма да толкова безумна. Доводът "хората ще се объркат кое е правилно" ще изчезне - нѣма да пишат вече хора.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..
⚓

Petar Nedelev:
Заговори се за програми и правописъ, та нѣма какъ да не сподѣля и тукъ двѣ приложения, които разработвамъ точно за подпомагане използването на двѣтѣ букви „ѣ“ и „ѫ“.

Първата програма обръща новъ въ Иванчевски правописъ и е за Windows: https://drive.google.com/.../1Alb3QbnRhRRxySunX8z6y3.../view

А втората е приложение за Android устройства и прѣдставлява клавиатурна подредба, прѣдлагаща написаното отново на Иванчевски: https://play.google.com/store/apps/details...
За добро или лошо, бѫдещето, което прѣдвиждате подъ единъ или другъ обликъ е близо...

Todor Tchervenkov: Програма, която да възстановява ѣ и ѫ на местата им е невъзможна. Това е вярно с особена сила за ѣ. Съществуват множество случаи, в които изписването на ѣ или е променя смисъла на думата. Невъзможна е и програма, която да превръща всички членни форми в мъжки род в пълни такива.

Предложението да продължи да се преподава настоящият правопис, а програма да превръща в някакъв друг, е най-сигурният път към абсолютен правописен хаос.

Todor Tchervenkov,

Да, с точност до детайли е така.

Но сѫщото важи и за английския̌т език - и там е невъзможно да се направи абсолютно коректен spell-checker.

Но spell-checker-и за английския̌т език има.

И за българския̌т език със сѫщата степен на коректност може да се направи spell-checker, който да слага буквитѣ Ѣ и Ѫ.

А пък бѫдещето е на изкуствения̌т интелект, който ще става все по-мощен. Да, сега не може един spell-checker да замѣни всички непълни члѣнове с пълни, но в бѫдеще може и да се научи.

Впрочем, не съм се сѣщал досега за замѣ̋на на всички непълни члѣнове с пълни, понеже искам правилото да се отмѣни, а не да се замѣня с правило за задължителен пълен члѣн. Такова правило - за задължителен пълен члѣн - би било подходящо за българския̌т език, но врѣмето то да се въведе е изтекло прѣди около стотина години.

Todor Tchervenkov: Освен членът в мъжки род, огромен проблем са и глаголните окончания за 2. л. мн.ч. и членната форма в множествено число.

Тествал съм конвертора на Petar Nedelev: грешките са изключително много, но проблемът не е в програмата, в сложността на задачата.

Petar Nedelev: Програмата използва тъй нарѣчените регулярни изрази, които сами по себе си далеч не сѫ достатъчни за разрѣшаването на правописния проблем. Иванчевският правопис, в сравнение със сегашния, има по-голѣма семантична стойност - омоними в сегашния не сѫ такива в Иванчевския. Тук е нужно „вникване в смисъла на текста“ и по-сложно обучение.

Todor Tchervenkov, Програмата на уважаемия̌т Petar Nedelev e на любителско ниво.

Трѣ̋бва да се тѫрси съдѣйствието и опитът на Google и Microsoft.

Но както се казва: без пари толкова.

Todor Tchervenkov:
Да, трѣбва да се прави синтактиченъ анализъ, за да се опрѣдѣля природата на всѣка дума: кое е глаголъ, кое сѫществително, най-малкото.

Обаче при конверсия от настощия правописъ къмъ вашия, Christo Tamarin, биха възникнали още по-сложни проблеми. Какво прави програмата, като стигне до глаголъ като "справят"?

Todor Tchervenkov,
Глухитѣ краесловни ерове ми дѣйстват като червено на бик. Много Ви моля̨ да не ги употрѣбявате на моята стѣна.

Това бѣше отклонение.

Синтактичен анализ е заложен и в настоящитѣ професионални spell-checker-и.

Вече писах, че изкуствения̌т интелект ще става все по-мощен. Ще му се удава и семантичния̌т анализ. Ще може да избере перфективната или имперфективната форма правилно. Ако и двѣтѣ сѫ допустими, то и истински човѣк не би могъл да знае какво си е мислѣл авторът. В сега сѫществуващитѣ текстове навѣ̌рно има много такива случаи.

Todor Tchervenkov:
Да, има. От опит зная, защото аз лично смятам това разграничение за важно, от правоговорна гледна точка. Ама въпросът е, че идеята за "двукамарен" правопис, с компютърен преход от долната в горната камара е на ниво научна фантастика.

Petar Nedelev:
Todor Tchervenkov,
Далеч не е на ниво научна фантастика. Потърси IBM Watson Natural Language Processing.

Robert Dimitrov:
Emil Petrov,
мисълта е на път да изчезне преди писането на ръка, което я е породило, поне донякъде.

Todor Tchervenkov:
Погледнах този Уотсън. Не съм никак убеден, че е така просто да се определи от какъв вид е един глагол.

Borislav Georguiev Borisov:
Стефанка Василева, Christo Tamarin,
А можете ли да дадете пример за език, където всеки има право и възможност да пише както му харесва, след като според Вас буквите са маловажни?

Christo Tamarin - Японски.

Опа, по-кротко моля, първо в японския няма букви и второ - никой няма право да пише каквото му харесва в днешно време - всички официалрни писмености са регулирани, канализирани, узаконени и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ.

Буквитѣ сѫ маловажни само в сравнение със стройния̌т, ясния̌т и логичния̌т изказ.

В подобрението на правописът, което прѣдлагам, си остават много регулации, естествено. Само отдѣлни въпроси, които от много десетилѣтия сѫ били дискусионни, или които системно в практиката се нарушават, се рѣшават чрѣз допускане на варианти.

Напримѣр: Думата хлѣб, която сега е правилно да се напише само хляб, вече ще може да се пише по три начина: хлѣб, хляб или хлеб (тѣзи три начина наричам съответно ятов, отечествено-фронтовски и екавски вариант на правописът). Не се разрѣшава изпускането на началното "х", дори в говорът на нѣ̋кои то да се изпуска. Не се разрѣшава и крайното "б" да се замѣни с "п", макар че то винаги се чува "п".

За да си прѣдставим структурата на японската писменост, можем да дадем примѣр с числата, например телефонни номера.

Вариант за дѣца: нула двѣ девет двѣ три девет три три три

Вариант за ерудити: 029239333

Общ вариант: 0 нула 2 двѣ 9 девет 2 двѣ 3 три 9 девет 3 три 3 три 3 три

Цифритѣ трѣ̋бва да ги мислите като йериглифи. В японската писменост йериглифитѣ сѫ хиляди - прѣди вѣкове всичкитѣ китайски йероглифи сѫ били заимствани от японцитѣ. Ерудититѣ ги знаят йероглифитѣ. Когато ерудити чета̨т текст по общия̌т вариант, тѣ обръщат внимание само на йероглифитѣ, а "буквитѣ" ги пропускат. Обикновен човѣк обръща внимание на "буквитѣ", само ако не знае конкретния̌т йероглиф. В такъв момент той може да го научи. Така колкото повече е чел един японец, толкова по-голѣ̋м ерудит става. Колкото по̀ ерудит е един японец, толкова по-бързо чете текстове в общ вариант.

В дѣтскитѣ книжки обикновено нѣ̋ма йероглифи. Писмото без йероглифи нѣ̋кога сѫ го наричали женско писмо, понеже женитѣ не ги обучавали на китайски йероглифи.

В "жълтитѣ" вѣстници обикновено се употрѣбяват повече "букви", отколкото във вѣстницитѣ, насочени към по-ерудирана читателска аудитория.

Emil Petrov: Не е съвсем верно. Т.нар. от вас "вариант за деца" се ползва само за означаване на произношение, т.е. само в частен случай. Изданията за деца ползват т.нар. горе "общ вариант" като помагало, като процента канджи (йероглифи нараства с възрастта. Стандартния японски е нещо от рода на 02092 три девет 33 три. Има правила за това кое се пише с канджи, и кое с азбука. Има известна взаимозаменяемост на канджи с азбука, но тя е ограничена. Японските канджи са само 1854 и всички ги знаят перфектно, с изключение на горепоменатите малки деца.

Emil Petrov, Нѣ̋ма точен брой на йероглифите (канџи). Срѣд тѣ̋х има рѣ̋дко използвани. Има дори и такива, които не мога̨т да бѫда̨т прочетени и разбрани на слух от японцитѣ. В научни статии е пълно с такива. Затова японскитѣ научни статии на научни конференции в Япония не мога̨т да се чета̨т прѣд публиката, а се прѣразказват. Мога̨т, разбира се, пасажи от статията да се прожектират на екран, за да ги прочете публиката. Прилича на нашенски научни статии по математика или химия, изпълнени с формули. Но в Япония и статиитѣ по философия напримѣр сѫ от такова естество.

Emil Petrov: Точния брой е 2136 (увеличили са го 2010 година, а аз съм учил японски 1995 :) ). Към него има един допълнителен брой, разрешен само за имена. Всички останали канджи са hyōgaiji, извънсписъчни. Използват се само за писане на антична литература и по-рядко, за манга и др. гѫзариіа. В този смисъл са точно като буквите ѣ, ѧ и т.н. за нас.

Нѣкои от постингитѣ в блогът ми ги има в три правописни варианта: пост-модерен ("хлѣб"), отечествено-фронтовски ("хляб"), и екавско-сърбомански ("хлёб"). Кратко обяснение на тѣзи три варианта сѫ дадени в коментар към очеркът по слѣдната прѣпратка (самата прѣпратка сочи към екавско-сърбоманския̌т вариант, но има бутончета за лесно превключване, означени с "Ѣ", "J" и "ОФ"):

christotamarin.blogspot.com/2017/01/YaltaPragSalonikTriangle.html?expand=Orthographies#YaltaPragSalonikTrianglePMOrthographies

Друг очерк, който го има в тритѣ правописни варианта, е слѣдния̌т:

Принципи на моите възгледи за миналото

Друг очерк, който го има в тритѣ правописни варианта, е слѣдния̌т:

Бележки по писмото на Нjaкшу от Дългополе

Горнитѣ прѣпратки соча̨т към екавско-сърбоманскитѣ правописни варианти. Буквитѣ Я, Ю и Й не се използват. Да им е по-лесно на свикналитѣ със скопско-сърбоманската норма.

Иначе езикът си е сѫщия̌т стандартен български език, дори при екавско-сърбомански правопис.

Тритѣ варианта, които сѫ илюстрирани по-горѣ, пост-модерен ("хлѣб"), отечествено-фронтовски ("хляб"), и екавско-сърбомански ("хлёб"), сѫ само примѣри. Међинни варианти сѫ възможни.

Тѣзи варианти се опрѣдѣлят въз основа на употрѣбата на буквитѣ. Диакритичнитѣ знаци сѫ друго нѣщо, нѣщо незавимо от буквитѣ, и тѣ̋хната употрѣба може да се съчетае вѣроятно със всѣки вариант.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..
⚓

Сега по-подробно за диакритичнитѣ знаци, за разширената им употрѣба, както прѣдлагам

Според сегашния̌т правопис се употрѣбяват два диакритични знака: ударение и кратка (бревис).

Прѣдлагам още два: диерезис (трема) и огънче. Освѣн това, ударението може да се съчетае с другитѣ диакритични знаци и този проблем сѫщо така слѣдва да се отработи.

Слѣдват:

=> ударение
=> кратка (бревис)
=> огънче
=> диерезис (трема)

Забѣлѣжка: Извън обсѫђанитѣ правописни проблеми, редно е и явно да се признае, че в правоговорът звукът А и звукът Ъ се различават само под ударение (или във вокативно окончание). В останалитѣ слаби позиции А и Ъ не се различават на слух.

Ударение

В рѣчницитѣ и в учебницитѣ по български език за чуђенци ударенията се поставят винѫги.

В останалитѣ текстове ударенията обикновено се пропускат, освѣн ако пропускането на ударението би довело до двусмислие.

Дотука нищо ново.

Забѣлѣжка_1: Внимавайте с пропускането на ударението да не създадете двусмислие. На този въпрос не се обръща достатъчно внимание в традиционното обучение по български език. По-добрѣ е да не се разчита на контекстът. Отсега нататък все повече текстове ще се обработват от компютри, а на тѣ̋х контекстът често им се губи.

Забѣлѣжка_2: Според сегашния̌т правопис ударение задължително се поставя на краткото мѣстоимение "ѝ", за да се различи то по смисъл от съюзът "и", който има напълно идентично звучене. В този случай ударението нѣ̋ма фонетична стойност, диакритичния̌т знак ударение не означава фонетичното ударение, както се произнася в рѣчта. Това създава проблем, понеже нѣ̋ма как в учебницитѣ за чуђенци да се означа̨т правилно двата варианта на това мѣстоимение, безударния̌т и ударения̌т. Напримѣр: "каза ли ѝ или не ѝ каза?" - как ще означим фонетичното ударение за чуђенцитѣ (кА̀за ли ѝ или не Ѝ ка̀за?), ако диакритичното ударение има йероглифно значение? Прѣдлагам нѣ̋кой от новитѣ диакритични знаци, напримѣр огънчето, да се използва в този случай с йероглифното значение, а ударението да си е фонетично ударение.

Забѣлѣжка_3: Пропускането на ударенията в повечето текстове на български означава, че българското писмо изобщо не е фонетично. Само човѣк, който знае български език, би могъл правилно да прочете на глас текст без ударения. Това съвсем прилича на текстоветѣ на арабски, къдѣто огласовката често я̨ пропускат, и само човѣк, който знае арабски, може да прочете на глас такъв текст.

Бревис над И И с кратка И кратко

"И с кратка" сега се счита за отдѣлна буква в азбуката, с която се означава несричкотворното И.

Но прѣд вид на това, че има хора, изглеђащи интелигентно, които пишат Й вмѣсто И, което е една от най-грубитѣ правописни грѣшки, които мога̨ да си прѣдставя̨, прѣдлагам статутът на И с кратка като отдѣлна буква от азбуката да ѝ бѫде отнет. И с кратка е просто буквата И, над която е сложен диакритичния̌т знак кратка (бревис). А диакритичнитѣ знаци мога̨т да се пропускат на общо основание.

Стигам до слѣдния̌т призив: Ако не владѣете правописът на Й, никога не пишѣте Й, винѫги пишѣте И вмѣсто Й. Иначе можете да развалите впечатлението на интелигентен човѣк, което правите.

Забѣлѣжка_1: По-горѣ стана дума за писането на мѣстоимението Ѝ. Ударението не е фонетично и йероглифната му употрѣба може да създаде проблеми. От друга страна, при въвеђане на текст от клавиатури (както на старитѣ пишещи машини, така и на компютритѣ) редовно се пише Й за това мѣстоимение вмѣсто Ѝ, понеже винаги Й го има на отдѣлен клавиш. Прѣдлагам тази употрѣба официално да се разрѣши (като вариант, разбира се, но не и като единствен разрѣшен вариант).

Забѣлѣжка_2: По повод на призивът винаги да се замѣня Й с И, ако човѣк на владѣе правописът на Й. Проблеми не мога̨т да възникна̨т, ако слѣд тази буква има гласна. Напримѣр, и сега в руския̌т правопис такива думи като Иордания, Иерусалим, иерархия, .. се пишат с И, макар това И и в руски език да е несричкотворно. Проблеми мога̨т да възникна̨т само в края̌т на нѣ̋кои думи, но тѣ сѫ несѫществени, и винаги контекстът ще помогне. Не се сѣщам за сѫществен проблем в тази връзка. Имайте прѣд вид, че българската писменост се е оправяла и без буквата Й, която е била внесена у нас от Русия прѣз 18-ти/19-ти вѣк. Допълнение: Сѣтих се за случай, когато пропускането на кратката над И може да доведе до двусмислие: Има червеи в ябълката (само един или повече?). А бе червива ябълка, и това си е.

Бревис над У У с кратка У кратко

Макар че такава буква Ў за несричкотворното У има в белоруската азбука, съвсѣм не прѣдлагам да се въведе и в българската азбука тази буква. Прѣдлагам просто да се разрѣши употрѣбата на диакритичния̌т знак бревис и над буквата У в несричкотворния̌т случай. А пък употрѣбата на всѣки диакритичен знак не е задължителна, а пожелателна.

Примѣри: софтўер, софтўерна фирма, хардўерен отдѣл, Ўинстън Чърчил, Ўиля̌м Шекспир, шоўменът Слави, аўкционна кѫща, аўдио-файл, ..

Срѣщал съм едно врѣме груби грѣшки, когато името Ўиля̌м (Шекспир) бѣше написано Уйлям. Надѣвам се днес младитѣ да зная̨т как се произнася Уилям: Ўилям, Ўѝлям, Уѝлям, а не Уйлям.

Бревис над Я и над А

Аз едва ли нѣ̋кога бих употрѣбил бревис над А, понеже в такъв случай ще прѣдпочета̨ буквата Ъ, но това донѣ̋къдѣ е въпрос на вкус. Обаче бревисът над Я не мога̨ да го избѣгна̨, освѣн в екавско-сърбоманския̌т правописен вариант.

Бревис над Я или над А може да се сложи само в опрѣдѣлителен члѣн (мѫжки род, единствено число), когато буквитѣ Я и А според правоговорът звуча̨т ЙЪ и Ъ. Освѣн звучене като ЙЪ/Ъ, бревисът в този случай показва и еров произход.

Забѣлѣжка_1: При юсов произход, ако А или Я звучат Ъ и ЙЪ, диакритичния̌т знак е огънче.

Забѣлѣжка_2: Внимавайте да не объркате члѣнна форма с бройна форма. За да не правите такова объркване, изхвърлѣте така нарѣченитѣ кратки члѣнове от писмена употрѣба.

Разиграва си коня̌т. => Може да има бревис над Я.
Разиграва си коня̌. => Може да има бревис над Я.
Впрегна̨л е два коня. => Не може да има бревис над Я.

Забѣлѣжка_3: "Свѣтлинитѣ на градъ̀т" от Чарли Чаплин. Можете да пропуснете крайното Т, то рѣ̋дко се чува в рѣчта, и ще стане "Свѣтлинитѣ на градъ̀". Ако пишем Ъ, има мѣ̋сто за ударението. Но ако пишем А, "Свѣтлинитѣ на града̀", то как да съчетаем двата диакритични знака, които в този случай се полагат, ударението и бревисът? Прѣдлагам горно крѫгче да означава комбинация на бревис и ударение: "Свѣтлинитѣ на градå". Или пък "Деня̊т е прѣкрасен."

Горно крѫгче като диакритичен знак

Може да се пише над Я (или А) само в опрѣдѣлителен члѣн (мѫжки род, единствено число) и означава, че се чете ЙЪ (или Ъ) под ударение.

Огънче Подпалени букви Ą-ą-Я̨-я̨

Най-общо казано, но в приближение казано, огънчето като диакритичен знак означава юсов произход.

Буква с диакритичен знак огънче се нарича "подпалена буква".

Доколкото огънчето се пише отдолу на буквата, то огънчето лесно се съчетава с ударението, т.е. нѣ̋ма проблеми да се пише ударена подпалена буква.

Огънчетата, както и останалитѣ диакритични знаци, могą̨т да се пропускат.

Огънчето, подпалващо буквитѣ Ą-Я̨, означава, че тѣ се четą̨т Ъ-ЙЪ и имат юсов произход. Спомнѣте си, че ако Я и А се чета̨т ЙЪ-Ъ и имат еров произход, тѣ мога̨т да се пиша̨т с бревис.

Подпалени букви Ą-Я̨-Ъ̨-Е̨ мога̨т да се пиша̨т в слѣднитѣ случаи:

=> При глаголнитѣ окончания -ХА̨ за мина̨ло врѣме: бѣха̨ тука, гледаха̨, видѣха̨. И при силнитѣ, и при слабитѣ глаголи.
=> При окончания -А̨ за първо лице единствено число на силнитѣ глаголи: мога̨ да копая̨, мога̨ и да не копая̨, но ще бѫда̨ в готовност за копане.
=> При окончания -А̨Т за трето лице множествено число на силнитѣ глаголи: шопитѣ мога̨т да копая̨т, мога̨т и да не копая̨т, но сѫ винаги в готовност за копане.
=> В пълната мѣстоименна форма "нея̨" и в съотвѣтната енклитична форма "я̨".
=> Енклитичната мѣстоименна форма Ѝ може да се пише И̨ с подпалено И, като огънчето в този случай има йероглифен смисъл (а не показва юсов произход, както другитѣ огънчета). Така в случая̌т се отваря възможността за означаване на фонетично ударение.
=> Във формата СА̨ (сѫ) на глаголът "съм", ако пишещия̌т не харесва буквата Ѫ.
=> Въобще, ако пишещия̌т не харесва буквата Ѫ, той може да се придържа към отечествено-фронтовския̌т правопис и може да подпали съотвѣтната буква Ъ или А, за да означи юсов произход.

Не може да се пише подпалена буква Я, дори тя да има юсов произход, ако тя е руска заемка и фактически произхођа от руския̌т малък юс. В частност, не може да се пише "подпалено я" в думи като порядък, десятък, святост, приятен, прѣпятствие. Не може, защото не се чете IЪ, а се чете IA.

Забѣлѣжка: Слаби сѫ глаголитѣ от трето спрежение (с основа на А), а глаголитѣ от първо (с основа на Е) и второ (с основа на И) спрежение сѫ силни. В окончанията -АТ и -ЯТ за трето лице сегашно врѣме се пиша̨т подпалени букви само при силнитѣ глаголи. На практика провѣрката може да е такава: "пиша̨т" ("тѣ пиша̨т") се пише с подпалено окончание, защото като махнете крайното Т, се получава форма за първо лице ("аз пиша̨"), която сѫщо се пише с подпалено окончание. А пък при "гледат" ("тѣ гледат") окончанието не може да бѫде подпалено, защото като махнете крайното Т, се получава форма за трето лице единствено число ("той гледа"), която не е подпалена.

Диерезис (трема)

Този диакритичен знак промѣня звученето на буквата.

Той прѣдставлява двѣ точки над буквата. В много езици се употрѣбяват букви с диерезис. Напримѣр в руски буквата Е може да се пише с диерезис (Ё), ако тя звучи ЙО. В нѣмски, ако буквата А има диерезис, тя се чете Е. И така нататък - в турски, унгарски, албански, фински - все има букви с диерезис.

Диерезисът трѣ̋бва да може да се съчетае с ударението, и когато е така, той - ударения̌т диерезис - прѣдставлява двѣ ударения над буквата - двѣ чертички, а не двѣ точки. В унгарски се използва такъв диакритичен знак. Там той означава дълъг диерезис, а при нас ще означава уда̀рен диерезис, диерезис с ударение.

Диерезисът, както и останалитѣ диакритични знаци, може да се пропуска.

Нормално, буквитѣ Е и Ѣ звучąт Е. Ако обаче сѫ написани с диерезис, тѣ звучąт IA.

Както вече сте разбрали, прѣдлагам екавския̌т правопис да бѫде разрѣшен. Дори текстове в екавско-сърбомански правописен вариант съм привел за примѣр. Екавски правопис означава всички ятове да се пиша̨т с буквата Е, т.е. вмѣсто буквата Ѣ винѫги да се пише буква Е.

Диерезисът дава възможност случаитѣ с якавско произношение да мога̨т да се отбѣлѣзват и при екавски правопис.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓

Коментар за буквата "ѭ".

Стѫпка по стѫпка, step by step.

Поне четири прѣдварителни стѫпки сѫ необходими да бѫда̌т осѫществени, прѣди да става дума за буквата "ѭ". И веднага да учточня̨, че "ѭ" не е буква, а диграф, йотиран голѣ̋м юс.

Step one: Ensure that most fonts on every device (computer, tablet, smart-phone) display the letter "ѭ" correctly. Just having a Unicode assigned is not enough. Note: Истински късмет е, че буквитѣ Ѣ и Ѫ се изобразяват добрѣ. И е глупост да не се възползваме от този късмет.

Step two: Да се намѣри рѣшение за успоредния̌т проблем с йотирания̌т голѣ̋м ер и двата проблема да се придвижват заедно.

Забѣлѣжка първа: В пост-модерния̌т правопис, към който се придържам в мрѣжата, йотирания̌т голѣ̋м ер го означавам с я̌ (Я̌), а йотирания̌т голѣ̋м юс - с я̨ (Я̨). Във втория̌т случай диакритичния̌т знак - огънче - е заимстван от полския̌т правопис.

Забѣлѣжка втора: мое прѣдложение, което може да се обсѫди и на което не държа̨: йотиран голѣ̋м ер да се означава с буквата ер малък "ь". Като имаме прѣдложение за йотирания̌т голѣ̋м ер ("ь"), можем вече да обсѫђаме и прѣдложението за йотирания̌т голѣ̋м юс ("ѭ").

Step three: Двѣтѣ прѣдложения за юсов правопис на глаголнитѣ окончания - в мекитѣ и в твърдитѣ варианти - да се обсѫђат и да се придвижват заедно. Прѣдложението да пишем "ще видѭ, ще чуѭ, ще усѣтѭ" задължително трѣ̋бва да върви заедно с прѣдложение да пишем "ще помиришѫ, ще кажѫ, ще дойдѫ, ще станѫ, да бѫдѫ или да не бѫдѫ - това е въпросът".

Step four: Изчакайте да се въведа̨т буквитѣ Ѣ и Ѫ в азбуката и да се разрѣши употрѣбата им както в иванчевския̌т правопис. Изчакайте да се появя̨т достатъчно текстове с буквитѣ Ѣ и Ѫ и хората да свикна̨т с тѣ̋х. Ако избързвате с промоцията на буквата "ѭ", Вие на практика саботирате възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ, а то е много по-важно.

Забѣлѣжка първа: Mоята практика в така нарѣчения̌т от мене пост-модерен правопис свеђа до нула нуђата от буква "ѭ".

Забѣлѣжка втора: Да повторя̨: Ако избързвате с промоцията на буквата "ѭ", Вие на практика саботирате възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2019-03-21 09:42 https://www.facebook.com/christo.tamarin/posts/pfbid0XhshJvt1WrCTv5VYeuBPbA4W8Hiw4yBx3ysm7dCGrTpNW1df9hep23iwSskufTwKl

Дискусия по пост-модерния̌т правопис, към който се придържам.

Имах повод да пиша̨ за буквата S в македонската азбука.

В старо-славянски има два вида звук З/Z по произход:

звук З/Z, получен по сатемизацията (в памтивѣка̌), и

звук З/Z, получен по втората-третата палатализация (прѣди около 1500 години).

Примѣри:

Звук З/Z, получен по сатемизацията: АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ..

звук З/Z, получен по втората и третата палатализация: мноЗина, ноЗѣ, недѫЗи, залоЗи, Звѣзда, Звѣр, ..

В старо-славянскитѣ азбуки имало двѣ букви за звукът З/Z, вѣроятно по една за горѣизброенитѣ два типа:

Буква З за звукът З/Z, получен по сатемизацията.

Буква S за звукът З/Z, получен по втората палатализация.

Вѣроятно по врѣмето на Кирил и Методий (9-ти вѣк) двата типа сѫ звучали все още различно, и затова сѫ били прѣдвидени двѣ букви.

Вѣроятно по врѣмето на Кирил и Методий (9-ти вѣк) звукът З/Z, получен по сатемизацията, е звучал като З/Z, и затова в старата кирилица се означава с гръцката буква З/Z.

Вѣроятно по врѣмето на Кирил и Методий (9-ти вѣк) звукът З/Z, получен по втората палатализация, е звучал като ДЗ/DZ.

Обаче: в никой запазен текст на старо-славянски език буквитѣ З/Z и S не се употрѣбяват според горнитѣ прѣдположения.

В дѣйствителност, във всички запазени текстове на старо-славянски език тѣзи букви се употрѣбяват произволно и прѣдназначението на всѣ̋ка от тѣзи двѣ букви е било забравено прѣз вѣковетѣ.

Това означава, че още в 10-ти вѣк двата типа звук З/Z сѫ се смѣсили в повечето славянски диалекти.

Нито един днешен славянски диалект не пази пра-старата разлика между двата типа З/Z.

Но в редица нашенски диалекти се срѣща произношение ДЗ (напримѣр, ДЗвѣр).

Как да е, нуђа от буква ДЗ има само за полски и за бѣлоруски език поради ново фонетично явление в оня ареал на славянщината - дзекавизмът.

Но и там нѣ̋ма такава специална буква.

Нуђа от буква ДЗ нѣ̋ма нито в руски, нито в сръбски, нито в балкано-славянски (български+македонски).

Все пак старата кирилска буква S не е била забравена прѣз вѣковетѣ, понеже се е употрѣбявала като цифра 6 (шест).

Прѣз 1824 котленецът Петър Берон в Рибния̌т си буквар я̨ включил тази буква S в съставът на азбуката.

Буквата S е включена в съврѣменната македонска азбука с цѣл създаване на мѣстен колорит и за раздалечаване на македонския̌т език от българския̌т.

Буквата S се пише много рѣ̋дко.

Не съм срѣщал доказателство, че звукът, означаван с тази буква, е фонема. По-скоро, той е алофон на звукът З, както си е в български.

Какво значи да е алофон на звукът З?

Това значи примѣрно да нѣ̋ма значение дали ще кажеш ЗВѢР или SВѢР (ДЗВѢР).

Това е положението в български.

В български звукът ДЖ (Џ) сѫщо така е алофон на Ж.

Може спокойно да си говорим ЖОБ, ЖАМ, ЖЕЗВЕ и всѣки ще разбере, че става дума за ДЖОБ (ЏОБ), ДЖАМ (ЏАМ), ДЖЕЗВЕ (ЏЕЗВЕ).

Но това е само в случая̌т на звучнитѣ съгласни.

При беззвучнитѣ не е така.

Не можем да замѣним ТШ (Ч) с просто Ш: нѣ̋ма да бѫдем разбрани.

Това означава, че беззвучнитѣ съгласни Ш и Ч сѫ отдѣлни фонеми,

докато Џ (ДЖ) е просто алофон на Ж и S (ДЗ) е просто алофон на З.

При това, S (ДЗ) се срѣща много по-рѣ̋дко от Џ (ДЖ).

Затова в правописът, към който аз се придържам, буквата Џ я̨ употрѣбявам, а буквата S - не.

Звукът ДЗ в българския̌т език не е самостоятелна фонема, а е алофон на звукът З.

Освѣн като диалектна екзотика, звукът ДЗ в българския̌т език се срѣща в полски и италиански имена (напримѣр болшевишкия̌т касапин Дзержински).

За разлика от S (ДЗ), звукът Џ (ДЖ) се срѣща много по-често. Освѣн локални диалектизми, в българския̌т език и из диалектитѣ има много-много заемки от други езици - турски, италиански, английски, сръбски.

Този звук Џ (ДЖ) се срѣща и в много български фамилни имена.

Голѣ̋мата честота на звукът Џ (ДЖ) порађа нуђата от отдѣлна буква Џ.

За мене остава открит въпросът за произходът на буквата Џ. Той или е сръбски, или влашки (румѫнски). В първия̌т извѣстен текст на румѫнски език (AD 1521) буквата Џ вече се употрѣбява.

Съмняващитѣ се, че в българския̌т език звукът Џ (ДЖ) не е фонема, а е просто алофон на Ж, вѣроятно се влияя̨т от писмената форма.

Ако човѣк се абстрахира от писмената форма на рѣчта, ако си остане само при устната рѣч, която е първична за всѣки естествен език, то там наистина винѫги е възможно да се замѣсти Џ (ДЖ) със Ж без проблеми.

Ljubomir Trajkov:
В любимия форум редовно пишат "жуже", "жужофили", "КБЖ" (кървавото ботоксно джудже) и всички идеално разбират кой се има предвид.

Звукът ДЗ в българския̌т език не е самостоятелна фонема, а е алофон на фонемата З.

Освѣн като диалектна екзотика, звукът ДЗ в българския̌т език се срѣща в полски и италиански имена (напримѣр болшевишкия̌т касапин Дзержински).

За разлика от S (ДЗ), звукът Џ (ДЖ) се срѣща много по-често. Освѣн локални диалектизми, в българския̌т език и из диалектитѣ има много-много заемки от други езици - турски, италиански, английски, сръбски.

Този звук Џ (ДЖ) се срѣща и в много български фамилни имена.

Голѣ̋мата честота на звукът Џ (ДЖ) порађа нуђата от отдѣлна буква Џ.

За мене остава открит въпросът за произходът на буквата Џ. Той или е сръбски, или влашки (румѫнски). В първия̌т извѣстен текст на румѫнски език (1521) буквата Џ вече се употрѣбява.

И тъй проблемът е: има ли в българския̌т език фонема Џ (ДЖ) или нѣ̋ма.

Абстрахирайте се от писмената форма на езикът. Останѣте си при устната рѣч, която е първична за всѣки естествен език.

Не бива да се употрѣбява терминът алофон без да е ясно за алофон на коя фонема става дума.

Че има два отдѣлни звука Ж и Џ (ДЖ) - в това нѣ̋ма съмнѣние.

Но има ли отдѣлни фонеми Ж и Џ (ДЖ) в българския̌т език?

В английски има.
Аналогична е ситуацията и със звукът ДЗ.

Ако има разлика међу ДЖ и ДЗ, тя е само количествена - честотата на срѣщане.

Не считам, че има фонема ДЗ в нѣ̋кой български диалект.

Рѣдкостта на звукът ДЗ не налага нѣ̋каква нуђа от буква за него.

Славянското Ж има два възможни произхода:

=> от Г по първата палатализация (ЖЕНА)
=> от З по йотовата палатализация (КОЖА)

В първия̌т случай, съвсем възможно е по първата палатализация отначало да се е получило Џ (ДЖ), което послѣ да се е опростило в Ж. Но всичко това е станало в памтивѣка̌, още в дописмената епоха, отдавна е забравено, и със съврѣменнитѣ славянски езици нѣ̋ма връзка.

И тъй, нека да стѫпим на твърдо, на първата палатализация в славянски. Промѣнитѣ по първата палатализация, както сѫ засвидѣтелствани още в 9-ти вѣк, сѫ:

.. Х=>Ш : дух => душа
.. К=>Ч (ТШ): пека̨ => пече
.. Г=>Ж: мога̨ => може

Ако приемем, че в третия̌т ред (за Г) резултатът по начало си е бил Ж, то този ред започва да прилича на първия̌т ред (за Х), което може да ни наведе на мисълта за фрикативно (проходно) произношение на пра-пра-славянското Г, което се е запазило в чешки и украински и досега. Според мене, това е фикция-фантастика.

Ако приемем, че третия̌т ред (за Г) в началото е приличал на втория̌т ред (за К), т.е. първата палатализация е давала Г=>Џ (ДЖ), то слѣд това лесно се обяснява слѣдващата стѫпка в славянски. А тя е опростяване на Џ (ДЖ) във Ж, което е възможно, защото по онова врѣме в езикът звук Ж още нѣ̋ма. Забѣлѣжѣте, че опростяване на Ч (ТШ) във Ш не е възможно, понеже Ш си го има - получило се е по първия̌т ред (за Х).

Ако виђате паралели на славянската първа палатализация при палатализацията в италианскитѣ диалекти, то това може да означава само едно: влияние међу съсѣдни езици, влияние међу славянския̌т език, говорен по Срѣдния̌т Дунав, и романскитѣ диалекти, говорени малко по̀ на юг.

Изключено е да има - не може да има - общочовѣшка характеристика, която да води и до палатализацията в славянски, и до палатализцията в италиански. Защото никакви слѣди от подобен процес нѣ̋ма в гръцки, нито пък в езицитѣ от германската група.

От друга страна, наличието на такова явление в нѣ̋кой език, в случая̌т в два съсѣдни езици, в славянски и в ранния̌т романс, дава "типологическо" разрѣшение такова явление да може да се наблюдава в кой да е друг език по цѣлия̌т свѣ̋т. С други думи, ако нѣ̋къдѣ другадѣ по свѣтът се наблюдава такова явление, то това явление вече нѣ̋ма да е изключение.

Това звукът Џ да е алофон на фонемата Ж съвсем не значи, че всѣки пѫт фонемата Ж може да се замѣсти с Џ. Означава, че Ж и Џ не сѫ отдѣлни фонеми, нѣ̋ма двѣ думи, които да се различават само по Ж и Џ.

Изглеђа, в родния̌т ми диалект нѣ̋ма Џ. Аз винѫги мога̨ да кажа̨ ЖОБ, ЖЕБЧИЯ и КАТАЖИЯ вмѣсто ЏОБ, ЏЕБЧИЯ и КАТАЏИЯ.

Старо-славянския̌т език се привлича за обяснение на историята на буквитѣ, не за друг синхронен анализ.

Как да е, за българския̌т език е възможен и модел, в който Џ и S да сѫ фонеми, а не просто два звука.

Интересно е как се рѣшава аналогичния̌т случай в турския̌т език: звукът Ж в турски, означаван с буквата J, който се срѣща само в чуђи думи, дали е фонема, отдѣлна от зукът Џ, означаван с буквата C? Вежди Рашидов дали щѣше да се пише Веџди, ако буквата Џ я̨ имаше в българската азбука?

Относно рѣдкостта на звукът S (ДЗ) и нуђата от буква за него, пишете: "Колкото до ДЗ: не мисля, че рядкостта на някой звук оправдава липсата на буква за отбелязването му." Да, ама такава буква сега липсва и логиката трѣ̋бва да бѫде наопаки: рѣдкостта на звукът ДЗ не оправдава задѣлянето на ресурс за нова буква.

Нова буква е голѣ̋м ресурс, който звукът ДЗ не заслужава да му бѫде задѣлен. Нѣщо повече: фактът, че по форма тази буква е неотличима от латинската буква S, не бих го прглътна̨л.

Отдѣлни букви за ШТ и ЖД сѫ нужни или ненужни в еднаква степен. Буквата ђ (жд) се срѣща много по-често от буквата Џ (ДЖ), напримѣр, както и от Ф. В сѫщност, аз призовавам за двѣ неща в тази връзка:
{1} да се въведе новата буква ђ за звукосъчетанието жд, без употрѣбата на тази нова буква да става задължителна, и
{2} да се разрѣши замѣ̋ната на буквата щ със шт, без да се забранява употрѣбата на буквата щ.

Единство в многообразието.

Боя̨ се, че терминологията Ви не я̨ разбирам.

Алофонът е звук, не е фонема. Ако един звук бѫде нарѣчен алофон, то задължително трѣ̋бва да е ясно на коя фонема тоя звук е алофон. Аз съм писал, че звукът Џ е алофон на фонемата Ж. Обаче както писах по-горѣ, това не значи, че фонемата Ж винѫги може да се реализира чрѣз звукът Џ.

Спорим май за глупости.

Аз призовавам за включването на буква Џ в азбуката, нали?

Диалектитѣ вече слѣдва да се считат за явления от мина̨лото. Има установен общо-български разговорен език, различен от книжовния̌т език.

Спорим по това дали в този общо-български разговорен език има отдѣлна фонема Џ (ДЖ) или нѣ̋ма. Каквото и да е рѣшението, това сѫ два модела на описание на езикът. Понеже понятието фонема е до голѣ̋ма степен виртуално. Ако нормотворцитѣ на книжовния̌т език сѫ рѣшили да се придържат към моделът с отдѣлна фонема Џ (ДЖ), то нека е така. Но да ме задължа̨т винѫги да реализирам тази фонема с нейния̌т алофон Џ (ДЖ), то без това: считам се свободен да реализирам фонемата Џ (ДЖ) с алофонът ӥ Ж и да си казвам КАТАЖИЯ и ЖЕПЧИЯ. Т.е. ако се приеме сѫществуването на отдѣлна фонема Џ (ДЖ), то звуковетѣ Џ и Ж сѫ нейни алофони. Това значи међу другото, че звукът Ж е алофон както на фонемата Ж, така и на фонемата Џ (ДЖ).

Ако разглеђаме една фонема, то звуковетѣ, чрѣз които тази фонема може да се имплементира (да се реализира), се наричат нейни (на фонемата) алофони. Това е дефиницията, това е терминологията, към която аз се придържам. Вие вѣроятно се придържате към друга терминология, а различната терминология в дискусията води до конфузии.

Приемам уточнението. Звукът Џ (ДЖ) в съврѣменния̌т общобългарски разговорен език винѫги може да се замѣни със Ж, освѣн ако това Џ (ДЖ) не прѣдставлява озвучено Ч (ТШ).

Докато понятието звук има нѣ̋какъв физически смисъл, понятието фонема нѣ̋ма такъв. Фонемата е "виртуална", както бихме казали сега, тя е само в главитѣ на говорещитѣ и на слушащитѣ.

Физически фонемата се осѫществява (се реализира, се имплеметира) чрѣз своитѣ алофони, които сѫ нѣ̋какви звукове. Мозъкът на говорещия̌т избира дадена фонема да я̨ реализира чрѣз опрѣдѣлен неин алофон. Мозъкът на слушащия̌т избира даден чут звук като алофон на коя фонема да го разпознае.

При тази постановка нѣ̋ма проблем звукът Џ (ДЖ) да е алофон на двѣ фонеми: на Ч и на Ж.

Не бих казал, че ДЖ е партнıор на Ч. Имате прѣд вид, че звукът Џ (ДЖ) е звучния̌т аналог на беззвучния̌т звук Ч. Поради това, фонемата Ч има поне два алофона - звукът Ч и звукът Џ (ДЖ).

Аналогично, фонемата Ж има нѣ̋колко алофона: звучния̌т звук Ж, съотвѣтния̌т беззвучен звук Ш, и звукът Џ в много чуђи думи.

Относно Ц в турския̌т език.

Звукът Ц прѣдставлява африката ТС.

Африкати: ТС=Ц, ТШ=Ч, ДЖ=Џ, ДЗ=S.

Първо, в турски ги има африкатитѣ Ч и Џ като отдѣлни съгласни фонеми.

Второ, турската фонетика не разрѣшава сричка (а слѣдователно и дума) да започва с повече от една съгласна.

Слѣдствие_1: Името Пловдив за турцитѣ е непроизносимо.

Слѣдствие_2: С африкатата ТС=Ц не може да започва сричка (и дума), понеже за турския̌т език това сѫ двѣ съгласни. Първата съгласна Т се пропуска в такъв случай и се чува само С.

Обаче: На границата међу сричкитѣ ТС може да се срѣщне. Напримѣр: куцуз (kutsuz), куцузлия (kutsuzlu), ..

Имах повод да пиша̨ за буквата J в македонската азбука.

В старо-славянския̌т език не е имало нуђа от буква J/Й и в старитѣ славянски азбуки (глаголица и кирилица) такава буква нѣ̋ма. Нуђа от такава буква има в новитѣ славянски езици. Появила се е тази нуђа слѣд изпадането на слабитѣ ерове.

В Русия за тази цѣл измислили буквата Й. В България ползваме нея̨. А и в Македония сѫ ползвали тази руска буква до 1944.

Голѣмия̌т сръбски книжовник Вук Караџич вкарал сръбския̌т език в съюз с хърватския̌т чрѣз Виенската спогодба от 1850. Най-близо до акълът в онази ситуация е било да използват нѣмската буква J, сѫщо както се правѣло в другитѣ славянски езици полски, чешки, словашки, словенски и най-вече хърватски.

Слѣд 1944 буквата J се ползва и в Македония, за да го раздалечи македонския̌т език от българския̌т и да го доближи до сръбския̌т.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2018-11-09 13:32 www.facebook.com/groups/895470870620712/permalink/1079629538871510/

По повод на дискусията под този мой пост.
https://www.facebook.com/groups/895470870620712/permalink/1076563235844807

Боже, Боже, толкова съм писал по въпросът и пак не сте ме разбрали.

Не, не, не.
Не искам употрѣбата на така нарѣчения̌т кратък члѣн да се забрани.

Така както не искам и употрѣбата на така нарѣчения̌т пълен члѣн да се забрани.

Искам просто да се отмѣни това правописно правило. Да се отмѣни и да се остави на вѣчна забрава. Повече да не се коментира никъдѣ. И най-малко пък в училище. Стига сте пълнили главитѣ на дѣцата с глупости.

И естествено, самитѣ термини пълен и кратък члѣн да се забравя̨т.

В езикът ни - в нашия̌т естествен език - има просто члѣн.
НѢ̋МА пълен и кратък члѣн.

Защо, защо ..
Защо бе хора държите да има ненужни насилнически правила?

Нима, нима ..
Нима НАСИЛИЕТО е сѫществена част от българскитѣ традиции?

Аз като си пиша̨ буквитѣ Ѣ и Ѫ, карам ли Ви и Вас Вие да ги пишете? Който иска да ги пише, който иска - да не ги пише. Пък и съм се обявявал неведнѫж против това правописът на буквитѣ Ѣ и Ѫ да влиза в програмата на училищата. Това е материя за студенти по българска или славянска филология.

Нима, нима ..
Нима има пълни и кратки числителни?

Ето напримѣр, пълни да сѫ единадесет, дванадесет, тринадесет, .., деветнадесет, двадесет, тридесет, .., осемдесет, деветдесет.

А пък кратки числителни нека да сѫ единайсе, дванайсе, тринайсе, .., деветнайсе, двайсе, трийсе, .., осемдесе, деветдесе.

За щастие, в този случай никой не се е сѣтил да измисли правило кога да се употрѣбява пълната и кога кратката форма.

Но случая̌т от гледна точка на естествения̌т ни език е сѫщия̌т - произволно изпадане на звукове от произношението. Особено при бърз и небрѣжен говор.

Нека се върнем към члѣноветѣ.

Гледам винѫги да го пиша крайното Т, както от уважение към четящата публика, така и за да покажа̨, че смисълът на написаното не може и не бива да се осланя на изкуствено придаденото им различие според правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн.

Обаче допускам и изпускане на това крайно Т при писане. Допускам заглавието на филмът на Чарли Чаплин да се пише по три начина:

=> Свѣтлинитѣ на градът
=> Свѣтлинитѣ на градъ
=> Свѣтлинитѣ на града̌

И разбира се, нито буквата ѣ, нито диакритичния̌т знак над а (а̌) сѫ задължителни. Ка̀кто ударѐнията - мо̀жете да ги пѝшете, но можете и да ги пропускате.

Цѣля̨ ефективност. Изхвърлѣте цѣ̋лата тематика за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн от училищната програма и я̨ замѣнѣте с нѣщо полезно, напримѣр кога се пише Й. Ами че много хора, изглеђащи грамотно и интелигентно, бъркат буквата Й. А ако нѣ̋кой човѣк бърка буквата Й, какъв смисъл има да го учите на пълен и кратък члѣн.

И не само това. Нужни сѫ и повече часове в училище в подкрѣпа на винителнитѣ форми на мѣстоименията. И затова е нужно от тѣзи авгиеви обори глупоститѣ да се изчистя̨т.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2018-11-14 16:00 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/2339879606243011

Щрихи по български правопис и правоговор

(за буквата Ѣ нѣ̋ма да стане дума)

Първо, точка 1.
Имайте прѣд вид, че нашия̌т български език различава гласнитѣ А и Ъ една от друга само под ударение. Ако не е под ударение, нѣ̋ма значение дали ще се произнесе А или Ъ - слушателя̌т нѣ̋ма да обърне внимание.

По-нататък, точка 2.
В български език често се срѣща двугласната ЙЪ (ЬЪ).

И за тази двугласна важи горното: ЙЪ (ЬЪ) се различава от ЙА (ЬА) само под ударение.

По-нататък. Спрѣте да четете и си починѣте, ако Ви стане много. Във всѣки момент можете да направите това.

По-нататък, точка 3.
Тази двугласна ЙЪ (ЬЪ) според правоговорът се произнася ЙЪ (ЬЪ), обаче според правописът тя се означава с буквата Я, понеже в азбуката ни нѣ̋ма друга подходяща буква (руснацитѣ не сѫ ни измислили).

Повѣ̋рвайте ми, че е рано за примѣри.

По-нататък, точка 4.
Трѣ̋бва да Ви стане ясно, че на български буквата Я има двояко произношение. В около половината случаи тя се чете ЙА (ЬА), както на руски, понеже това си е руска буква, а в остана̨литѣ случаи на български буквата Я се чете ЙЪ (ЬЪ), което им се виђа доста странно на руснацитѣ.

Спомнѣте си все пак, че дали ще е ЙА или ЙЪ - това има значение само под ударение. Без ударение - все тая, нѣ̋ма значение.

По-нататък, точка 5.
Има много словоформи, които според правописът се пиша̨т с А, но според правоговорът трѣ̨бва да се чува Ъ. И пак, има смисъл да обръщаме внимание само под ударение.

По-нататък, точка 6.
Двугласната ЙЪ (ЬЪ), за която по-горѣ стана дума, че я̨ отбѣлѣ̋зваме с буквата Я, не се срѣща в коренитѣ на българскитѣ думи, а само в края̌т на думитѣ.

При мѣстоименията Я̨ и НЕЯ̨.

При члѣнуваните форми за мѫжки род в единствено число: ДЕНЯ̌Т, ДЕНЯ̌, СЪНЯ̌Т, СЪНЯ̌, синия̌т, бѣлия̌т, зеления̌т, червения̌т, .. (при примѣритѣ с малки букви произношението нѣ̋ма значение, понеже позицията е безударна).

При редица окончания при силнитѣ глаголи: СѢДЯ̨ СѢДЯ̨Т ВЪРВЯ̨ ВЪРВЯ̨Т ДѢЛЯ̨ ДѢЛЯ̨Т СПЯ̨ СПЯ̨Т КРОЯ̨ КРОЯ̨Т пазя̨ пазя̨т говоря̨ говоря̨т сѫдя̨ сѫдя̨т

По-нататък, точка 7. Продължение на точка 5.
Случаитѣ, когато според правописът се пише А, но според правоговорът трѣ̋бва да се чува Ъ, сѫ аналогични на точка 6.

При члѣнуваните форми за мѫжки род в единствено число: ГРАДА̌ (сравнѣте ГРАДЪТ, ГРАДА̌ трѣ̋бва да се чуе като ГРАДЪ̀, като ГРАДЪ̀Т без изпадналото крайно Т) НОСА̌ (НОСЪТ) ГЪРБА̌ (ГЪРБЪТ) ГЛАДА̌ (ГЛАДЪТ) отговора̌ (отговорът)

При редица окончания при силнитѣ глаголи: ЛЕЖА̨ ЛЕЖА̨Т ГРѢША̨ ГРѢША̨Т ПРЕДА̨ ПРЕДА̨Т ЗОВА̨ ЗОВА̨Т ще УМРА̨ ще УМРА̨Т ще дойда̨ ще дойда̨т пиша̨ пиша̨т

При окончанието за мина̨ло врѣме -ХА̨ (то е винаги неударено, тъй че практически нѣ̋ма значение): писаха̨ носѣха̨ взеха̨ гледаха̨

По-нататък, точка 8.
Случаитѣ, когато според правописът се пише А или Я, но според правоговорът трѣ̋бва да се чува Ъ или ЙЪ (ЬЪ), независимо от ударението, само при глаголнитѣ окончания, гледам да ги отбѣлѣ̋звам отдолу с диакритичен знак огънче или опашле: сѣдя̨ сѣдя̨т сѫдя̨ сѫдя̨т пазя̨ пазя̨т говоря̨ говоря̨т вървя̨ вървя̨т дѣля̨ дѣля̨т спя̨ спя̨т кроя̨ кроя̨т лежа̨ лежа̨т грѣша̨ грѣша̨т преда̨ преда̨т зова̨ зова̨т пиша̨ пиша̨т ще умра̨ ще умра̨т ще дойда̨ ще дойда̨т писаха̨ носѣха̨ взеха̨ гледаха̨

По-нататък, точка 9.
Когато в члѣнът за мѫжки род единствено число трѣ̋бва да се пише буквата Я, гледам отгорѣ да ѝ слагам диакритичен знак коронка: деня̌т съня̌т синия̌т, бѣлия̌т, зеления̌т, червения̌т, ..

Тъй като гледам винѫги да пиша̨ крайното Т от члѣнът за мѫжки род единствено число, то не ми се налага да слагам коронка на буквата А. Но все пак, това е възможно, ако нѣ̋кой прѣдпочита.

Допускам заглавието на филмът на Чарли Чаплин да се пише различно:

Свѣтлинитѣ на градът

Свѣтлинитѣ на градъ

Свѣтлинитѣ на града̌

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..
⚓
Petar Nedelev:
Много от случаитѣ, в които има произношение ЙЪ/ЬЪ, то отговаря на етимологическото мѣсто или на „ѭ“, или на членуваното „ьт“. Немалка част от гореизброенитѣ примѣри сѫ имали напълно исторически и дори фонетично оправдано изписване при Дриновския правопис.

Разбира се.

Когато слагам отдолу на буквитѣ Я и А диакритичен знак огънче (опашлѐ), то означава, че етимологически това е голѣ̋м юс, йотиран или не.

Проблемът с "ѭ" е слѣдния̌т: не може да се приеме писане спѭ спѭт кроѭ кроѭт вървѭ вървѭт, без едноврѣменно да се приеме и пишѫ пишѫт ще умрѫ ще умрѫт

Нека като първа стѫпка да се възстанови буквата Ѫ само до обхватът ѝ според официалния̌т иванчевски правопис, този в сила до 1945. За "ѫ" и "ѭ" в глаголнитѣ окончания да не мислим сега.

Произношението на члѣнуваната форма ДЕНЬТ (деня̌т, деньът) не e етимологичното, а е резултат от обобщение, от генерализация.

Ljubomir Trajkov:
Аз мисля, че формата "денят" не произлиза от дьнь тъ (dĭnĭ tŭ), а от дьн̑ъ тъ (dĭņŭ tŭ).

Ljubomir Trajkov Едва ли.

Каква е разликата међу

дьнь-сь
и
дьнь-тъ

Първото е старо и има очакваното оригинално развитие, а второто е късно обобщение.

Ljubomir Trajkov:
Съществителното дьнь е преминало към jo-основи след превръщането на дьньсь в самостоятелна дума.

Стѫпих си на крака

На слух това сѫ два различни израза:

Стѫпих си на крака, след като дълго врѣме бѣ̋х в тежко положение.

Стѫпих си на кракъ: на този крак, който много ме боли.

Доколкото никой официален правопис засега не допуска писане "стѫпих си на кракъ", то никой официален правопис не позволява двата различни на слух израза да се отлича̨т писмено.

И ако е така: ако нѣщо на слух се различава, а в написано то не може да се различи, това значи, че правописът е дефектен.

И двата официални правописа - иванчевския̌т и отечественофронтовския̌т - сѫ дефектни в този смисъл.

Дефектът може да се отстрани лесно, но липсва желание при царящата тѫпотия:

Първи начин: Пише се само така нарѣчения̌т пълен члѣн. Стѫпих си на кракът. Крайното Т може да се пропуска от произношението, както се прави обикновено.

Втори начин: Разрѣшава се така нарѣчения̌т кратък члѣн да се пише с Ъ. Стѫпих си на кракъ.

Трети начин: Въвеђа се диакритичен знак коронка. Пише се коронка над буквата А, когато тя трѣ̋бва да звучи Ъ. Стѫпих си на крака̌.

Petar Nedelev:
Личното ми мнѣние е, че първият начин е най-удачен и етимологично правилен. (сѫщо така би ни доближил и до македонската литературна норма)

Petar Nedelev,
Да, аз така правя̨.

Прѣди кемалисткитѣ реформи за турския̌т език се ползвала арабица в персийския̌т ѝ вариант. Това била дефектна писменост, понеже слѣднитѣ два израза не се отличавали:

Mustafa pas̨a oldu. Мустафа стана паша (генерал).

Mustafa pas̨a öldü. Мустафа паша умрѣ̋.

Сегашната турска писменост е образцова.

Veselin Kandimirov: В думата ЯЙЦЕ двугласката ЙЪ е в корена. Обикновено (особено децата) я произнасят ЙЪЙЦЕ.

Дѣцата, прѣди образованието да ги прѣчупи, имат най-добро езиково чувство. Тѣ вече сѫ разбрали, че в безударна позиция ЙА и ЙЪ не се различават. Всѣ̋какъв критерий, по който може да се опрѣдѣли дали в коренът на думата ЯЙЦЕ е ЙА или ЙЪ, отпада.

Вижте пак първитѣ двѣ точки.

Дѣцата мога̨т да кажа̨т и Ъ̀ГАЛ, ЛАЖА̀, и т.н. И не само дѣцата, разбира се.

Ljubomir Trajkov: Veselin Kandimirov, ЯЙЦЕ се произнася ЕЙЦЕ.

Мариан Костадинов:
Да не забравяме, че подобно на А и Ъ, О и У, както и в някои диалекти Е и И в неударена позиция се редуцират до звук, който се намира по средата. Особено за О и У е много видно от правописните грешки, свързани с това "правило".

Това, че гласнитѣ А и Ъ се различават само под ударение, е повсемѣстно. Никой с ро̀ден български не ги различава, ако не сѫ под ударение.

Случая̌т с О и У е подобен:

Повечето носители на българския̌т език различават гласнитѣ О и У само под ударение. Ако не е под ударение, нѣ̋ма значение дали ще се произнесе О или У.

Обаче това не е повсемѣстно. Говорителитѣ по радио и телевизия, както и озвучителитѣ на повечето реклами, ги избират између онѣзи, в рѣчта на които О и У се различават и в безударна позиция.

И това е отклонение от темата, все пак.

Това, което сте написали, уважаеми Мариан Костадинов, относно Е и И, едва ли е вѣ̋рно. Произношението на Е и И в безударна позиция в общобългарския̌т разговорен език е много по-сложен случай. Това пак е извън темата. То заслужава специално отдѣлно обсѫђане.

Мариан Костадинов:
Christo Tamarin, Съгласен съм, че заслужава отделно обсъждане. А това, че е вярно, макар и само за някои източни райони се доказва от множеството правописни грешки, на които съм свидетел, при които вместо (неударено) Е се изписва И.

Мариан Костадинов, Нека да не го обсѫђаме тука, за да не разводняваме темата. Много по-сложно е в сравнение с останалитѣ два случая (а-ъ, о-у).

Stoian Arabadjiev: Какво не ви харесва в установения правопис? Всеки правоговори, както го е учила неговата баба, учителите само му поправят грешките.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2018-11-18 10:37 www.facebook.com/groups/895470870620712/permalink/1085202161647581/

Прѣд буквитѣ Ѣ (ят, е двойно), Ѫ (юс голѣ̋м), Ъ (ер голѣ̋м) трѣ̋бва да благоговѣете, а не да ги пишете къдѣ да е. Както името Господне не трѣ̋бва напразно да се споменава, така и буквитѣ Ѣ - Ѫ - Ъ по-добрѣ изобщо да не се пиша̨т, ако не се пиша̨т правилно.

Писал съм нѣ̋колко пѫти, че правописът на буквитѣ Ѣ и Ѫ не слѣдва да се учи в началнитѣ и срѣднитѣ училища.

Още по-малко това може да се обясни във форум като facebook.

Това е материя за студенти по българска или славянска филология.

Остава си простото наставление: ако не знаете кога да пишете тѣзи букви, не ги употрѣбявайте.

Аз се надѣ̋вам, че нѣ̋кога ще има разработен софтўер от типът на spell-checker-итѣ, който с един-два миши клика ще може да разстави правилно буквитѣ Ѣ и Ѫ в селектирания̌т текст. Надѣ̋вам се на технологиитѣ.

И не пишѣте глухо Ъ в края̌т на думитѣ. Нека да не Ви привличат баналнитѣ нѣща.

Подкрѣпата, което ми трѣ̋бва от институциитѣ, е само такава - буквитѣ Ѣ и Ѫ да се вкарат обратно в съставът на азбуката. Употрѣбата им винѫги ще си остане незадължителна. Мисля̨, че вече се повтарям.

Прѣз 1945 буквата Ѣ е прѣмахна̨та с опрѣдѣлена политическа цѣл, против мнѣнието на водещитѣ езиковѣди от онова врѣме - да се осѫди така нарѣчения̌т великобългарски шовинизъм и да се даде простор на ново-създавания̌т македонски литературен jазик.

I want it undone. It is not too late, I believe.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link към ОНГЪЛ: 2019-02-27 20:15 www.facebook.com/OngalBulgarevo/photos/a.473802412776147/1275166702639710/

27.02.1945 г. – Българския̌т правопис е промѣнен с наредба-закон.

Веднага след прѣвратът на 9 септ. 1944 г. правителството на Отечествения̌т фронт назначава комисия от езиковѣди и писатели, която "да разгледа възможностите за опростяване на българския̌т правопис". Въпрѣки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и члѣнове на комисията като Елин Пелин, без широко обсъђане, след мѣсеци комисията внася в Министерския̌т съвѣт в началото на слѣдващата година прѣдложение за реформа на българския̌т правопис. На 27.02.1945 г. то е публикувано в Държавен вѣстник, като:

Изхвърля се от употрѣба буквата ят (ѣ) и се замѣня с я, е или по-рядко а, според ятовото правило. Така напримѣр вмѣсто бѣлъ вече се пише бял, но за останалитѣ форми се ползва буквата е – бели.

Изхвърля се от употрѣба буквата голѣ̋м юс (ѫ) и се замѣства с ъ или а (по-рѣ̋дко). Примѣр. Вмѣсто бѫдa, къдѣто голѣмия̌т юс се изписва по исторически причини, защото в мина̌лото е отразявал специфичен звук, се замѣства с голѣмия̌т ер и става бъда.

Прѣкратява се изписването на ъ в края̌т на думитѣ.

Прѣкратява се изписването на буквата ь в края̌т на думитѣ, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост (примѣр: миньор).

ЗАЩО?

Защото слѣ̋по се слѣдва линията, зададена от СССР...

Слѣд вземане на властта болшевишкото правителство на Ленин сѫщо бърза да реформира руския̌т език. Слѣд т.н. Октомврийска революция в Русия прѣз 1918 г. е проведена правописна реформа. Оттогава отношението на лѣвите политически сили в България – комунисти и земедѣлци, към правописът добива политически измѣрения. Тѣ разглеђат нѣ̋кои правописни правила като проява на езиков елитаризъм и отчуђение на интелигенцията от маситѣ. Опрѣдѣлени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ сѫ обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм. Точно затова, подобно посѣгателство е извършено при първа възможност - правителството на БЗНС още в 1921 г. сѫщо налага реформа на българския̌т правопис.

Поддръжниците на реформата я определят като съобразена с еволюцията на българския език и на българската писменост.

Странно, еволюцията е утвърдена по примѣрът на ЧУЂИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ, бързо и ... революционно.

Дали не цѣли да УЛЕСНИ НЕГРАМОТНИТЕ ПОЛИТИЦИ тогава?

Защото според критицитѣ на реформата, тя по сѫщество прѣдставлява ... нагађане на правописът към неграмотността...

Освѣн това смѣ̋тат, че:

Реформата е просъвѣтска и наложена по идеологически подбуди и под чуђо влияние.

Реформата "осакатява" българската азбука, за да доближи българския̌т правопис до руската ортография.

Цѣлейки създаването на разграничителна линия међу написаното до и слѣд 1944 г., реформата кѫса живи връзки међу съврѣменния̌т български правопис и старобългарската писменост. Така българския̌т език губи своя̌т образ и отличителни черти на прѣ̋к потомък на старослaвянския̌т език.

Буквитѣ "ят (ѣ)" и "юс (ѫ)" сѫ изразители на единство међу източнитѣ, западнитѣ и южнитѣ български говори и на връзката със старобългарския̌т език...

Промѣнитѣ, особено изхвърлянето на буквите ѣ и ѫ, се разглеђат като прѣдателство спрямо западнитѣ говори, в частност македонскитѣ. По сѫщото врѣме в Народна република Македония започва агресивна кампания, насочена към обезбългаряване на мѣстното население и замѣстване на българския̌т език с новосъздадената "македонска литературна норма".

Реформата спомага за скѫсването на езиковитѣ и културнитѣ връзки с българските общности, остана̨ли извън новитѣ граници на българската държава, и води до размиване и заличаване на мѣстни говори и нарѣчия.

Професор Румен Стоянов пише:
... За разлика от упоменатитѣ езици/народи, само за българския̌т Е-двойно е обединяващ фактор спрямо целокупността. При нас старобългарското Е-двойно не прѣпраща единствено към висока словесност и прочие, както у руснаците, а е първостепенен носител на спояваща нацията мощ....
Според писателя̌т Константин Петканов:
... Правописът е една културна традиция, която подлѣжи само на усъвършенствуване, но не и на опростяване… Българския̌т език е баща на славянскитѣ езици и затова той на всѣ̋ка цѣна трѣ̋бва да запази връзката си със старобългарския̌т език.
...
Реакционно е да изнасилваш езикът, за да го пригодиш към вкусът на неграмотнитѣ.
...
Културно е само онова, което е една стѫпка напрѣд и което споява, а не разединява...

И да повторя̨ основното от горния̌т коментар, авторът на който не се виђа. То е на края̌т на текстът и може би не всѣки ще го прочете.

Реформата е про-съвѣтска и е била наложена по идеологически подбуди и под чуђо влияние.

Реформата прѣдставлява нагађане на правописът към неграмотността.

Реформата осакатява българската азбука. Изхвърлянето на буквитѣ Ѣ и Ѫ е прѣдателство спрямо западнитѣ говори, в частност македонскитѣ.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2019-02-28 12:49 www.facebook.com/groups/895470870620712/permalink/1152688064898990/

Правописната реформа от 1945-02-27 е била политически обусловена, разбира се. Тя се е вписвала в борбата на комуниститѣ интернационал-социалисти против така нарѣчения̌т "велико-български шовинизъм". Една от цѣлитѣ е била да се разчисти мѣ̋сто за новоформиращия̌т се македонски литературен език. Както и да се изчисти българската азбука от всичко, което е изглеђало странно за тогавашното поколѣние руснаци и за току-що завърналитѣ се от дългогодишна емиграция в СССР обезбългарени нашенци.

Link: 2018-11-01 20:36 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/2331438593753779
Link: 2019-02-27 21:27 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/pfbid0MHvvnMeQHc4m7sUZga2jGB1t3JTT8ZEV5tKN1q7TmcE2DugWZY7LcyG3hw2ZQxpgl

Недѣйте да идеализирате мина̨лото. Анализирайте го. В частност, и иванчевския̌т и отечествено-фронтовския̌т правопис трѣ̋бва да се анализират, да се разгледат отдѣлни тѣхни характеристики.

Прѣди иванчевския̌т правопис не е имало официален правопис. Всѣки автор (или издател, или печатар) се е придържал към свой правопис. И сега, в ерата на глобалната мрѣжа, пак се отваря мѣ̋сто за такава практика. Правописът, към който се придържам аз, го наричам пост-модерен.

Най-голѣмия̌т проблем и на иванчевския̌т и на отечествено-фронтовския̌т правопис е правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн. Проблемът заслужава да се коментира отдѣлно. Тука само ще заявя̨, че този проблем е по-важен от другитѣ два проблема, които ще засѣгна по-долу, взети заедно.

Втория̌т проблем е проблемът с глухитѣ краесловни ерове. Заявявам, че отечествено-фронтовския̌т правопис е по-добър от иванчевския̌т правопис, именно защото рѣшава проблемът с глухитѣ краесловни ерове. Това означава, че ако нѣ̋кой иска да възстанови иванчевския̌т правопис, то аз съм твърдо против: именно заради глухитѣ краесловни ерове.

Третия̌т проблем е буквитѣ Ѣ и Ѫ, прѣмахна̨ти прѣз 1945 с отечествено-фронтовския̌т правопис. Пак да заявя̨, че врѣдата, която е нанесена прѣз 1945 с прѣмахването на буквитѣ Ѣ и Ѫ, е по-малка от ползата от отмѣ̋ната на глухитѣ краесловни ерове в правописът. Третия̌т проблем може да се рѣши, като буквитѣ Ѣ и Ѫ се възстановя̨т в азбуката и се разрѣши употрѣбата им, както в иванчевския̌т правопис.

Link: 2019-02-27 21:27 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/pfbid02R9Ndy2aE91HCEL84mZWHdzkiKSyo5dSdTg4nepAC4MYGLzQg9xgtQECo6FzXAy6ml?comment_id=2409275409303430&reply_comment_id=2409587449272226

Според естественото състояние на нашия̌т ествествен език, члѣнуванитѣ имена в мѫжки род единствено число изглеђат така:

в устата на лъвът
свѣтлинитѣ на градът
чопли си носът

Обаче в рѣчта крайната съгласна Т често се пропуска

в устата на лъвъ
свѣтлинитѣ на градъ
чопли си носъ

Ето това писане, което е естествено на нашия̌т естествен език, е трѣ̋бвало отдавна да се направи възможно.

Забѣлѣжка_1: Подобно пропускане на крайното Т имаме и в дванаесе, .., дваесе, .. деведесе. Прието е да се пиша̨т само пълнитѣ форми, макар че в рѣчта прѣобладават краткитѣ: дванадесет, .., двадесет, .. деветдесет.

Забѣлѣжка_2, 19-ти вѣк:

В Казанлък крайното Т никога не го пропускат в рѣчта си и пиша̨т така, както говоря̨т, но с глухонѣми краесловни ерове:

въ устата на лъвътъ
свѣтлинитѣ на градътъ
чопли си носътъ

В Габрово крайното Т никога не се чува в рѣчта и скѫперницитѣ габровци не искат да пиша̨т толкова дълги члѣнувани форми. Още повече че в Габрово има традиция, започна̨ла с Васил Априлов, за борба със звукът Ъ. Габровци искат да пиша̨т А вместо Ъ, исти сърбомани в центърът на Балканът.

въ устата на лъва
свѣтлинитѣ на града
чопли си носа

Противорѣчията међу двѣте практики, казанлъшката и габровската, родили гнусното правило, с което били наказани както Казанлък, така и Габрово.

[Веселин Кандимиров]
Въпросът с краесловнитѣ ерове не е технически, а въпрос на традиция и култура. Не можем да ги изхвърляме с оправданието, че така се пести хартия и печатарско мастило, или с комунистическото обяснение, че работническата класа срѣща проблеми с правописът. Езикът не е пишеща машина, в която можем да замѣним нѣ̋коя част, когато се износи, или дори да я̨ изхвърлим, когато се появи компютър. Тук не засѣ̋гам подробно въпросът, че тѣзи ерове имат и функционална роля. Не е все едно дали пишем ПЪТ или ПЪТЬ, ЖАРЪ (м.р.) или ЖАРЬ (ж.р.).

Краесловнитѣ ерове сѫ се оказали изключително врѣдни.
Заради тѣ̋х се е появило това гнусно правило за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн.

Имам прѣд вид глухонѣмия̌т голѣ̋м ер.

Срѣщу глухонѣмия̌т малък ер нѣ̋мам възражения, но и нищо нѣ̋ма да направя̨ той да се върне.
Бих го приел, но ми е все тая.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2024-02-28 14:43 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/pfbid0kC9KtSNWxQNcLPAj12vx3ADbzX8mXG4oScUwWqjo7g2sSqmHLk9LqDnP3AgyzcCJl
Link: 2025-02-28 11:24 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/pfbid023GgRMsTV7EaCkARck2ux9k4BkEceaf2mBFKKaozF74GzNujrDDr5gZR91ECaDba8l

[Peter Dochev]
Правописът е формализъм, който нѣ̋ма нищо общо с културата и с творческото мислене, излагано в писмена форма. Начинът на формиране на мисълта определя литературния̌т език.
Напълно съм съгласен.

Писмеността в който и да е конкретен вид не е част от езикът.

Моитѣ писания в мрѣжата илюстрират това.

Текстоветѣ си в christotamarin.blogspot.com се показват в различни правописни варианти според прѣдпочитанието на читателя̌т.
Дори има два романизирани варианта.

Писмеността обслужва езикът, без да е част от него.
Това трѣ̋бва да се втълпи в главитѣ на учителитѣ по български език.
Да различават кое е нашия̌т език и кое е правопис.

Прислугата в едно аристократично сѣмейство не е част от това сѣмейство.
Тя може да бѫде замѣнена.
Тя може да бѫде замѣнена и с умни уреди роботи.

Писмеността, която сега го обслужва езикът, сѫщо може да бѫде замѣнена.
Тя дори може да бѫде замѣнена от звукозаписи плюс краен брой йероглифни картинки за разнитѣ надписи.

Езикът е говорим и е естествен, прѣди всичко.
Писмеността е изкуствена.

Link: 2019-05-24 Александър Йорданов: За 24 май в свѣтлината на комунистическитѣ експерименти

(откѫс)
...
Но да не забравяме, че годината е 1945-та и езиковата реформа е част от комунистическия терор
...
Реформираната азбука е пренесена и наложена по заповѣд на Кремъл, за да обслужи неграмотнитѣ псевдополитици, взели властта на 9-ти септември 1944 г.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2019-06-05 20:58 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/2465782463652724?comment_id=2472601419637495

За правописнитѣ реформи в България

До 1899 нѣ̋ма официален правопис. Всѣки автор и издател се е придържал към правопис по свое усмотрение. Сега в интернет положението е подобно, понеже интернет е извън юрисдикцията на българското просвѣтно министерство.

Прѣз 1899 е въведен иванчевския̌т правопис за официален. Нарѣчен е на просвѣтния̌т министър по онова врѣме Тодор Иванчев.

Прѣз 1921 правителството на Стамболийски опростява правописът в угода на проститѣ нови управляващи. Става извѣстен като омарчевски правопис по името на просвѣтния̌т министър Стоян Омарчевски. Остава в сила до 1923. Различава се от сегашния̌т отечествено-фронтовски правопис основно по двѣ точки: {1} буквитѣ Ъ и Ь сѫ прѣмахна̨ти, а звукът Ъ винѫги се означава с буква Ѫ; и {2} синтактичното правило за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език е замѣнено с друго "евфонично" правило.

Прѣз 1923 е възстановен иванчевския̌т правопис с малки корекции при употрѣбата на буквата ѣ. В частност, възстановено е и гнусното синтактично правило за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн, което е в сила и досега.

Прѣз 1944 на власт идват пак прости управници, още по-прости, отколкото прѣз 1920. И естествено, както се полага, правописът е пригоден за простотията им. Прѣз февруари 1945 е въведен сегашния̌т отечествено-фронтовски правопис.

Редно е да допълня̨, че и в двата случая, и прѣз 1921, и прѣз 1945, и при омарчевския̌т, и при ОФ-ския̌т правопис, освѣн простотията на новитѣ български управници, на които е трѣ̋бвало да се угоди, в сила е и спусна̨тата свыше политическа порѫчка за изкореняване на великобългарския̌т шовинизъм. И в двата случая България е срѣд загубилитѣ голѣ̋ма война.

За произходът на проблемитѣ при българскитѣ правописни системи

Проблемитѣ при българскитѣ правописни системи се влача̨т от 19-ти вѣк. За създаващия̌т се ново-български книжовен език по сѫщество се е слѣдвала руската писмена традиция. Фактът, че самата руска писмена традиция се основава на старо-българската традиция отпрѣди хиляда години, не може да бѫде от помощ прѣз 19-ти вѣк (и още по-малко прѣз 20-ти и 21-ви).

Разликитѣ међу българския̌т и руския̌т език сѫ породили проблеми, повечето от които не сѫ били рѣшени адекватно от нашитѣ езиковѣди. Не сме имали ерудирани езиковѣди от рангът на Вук Караџич. И повечето от тѣзи проблеми си се влача̨т. Нѣ̋кои биха̨ казали, че тѣ сѫ стана̨ли част от нашата традиция.

Основнитѣ проблеми прѣз погледът на редови български книжовник от 19-ти вѣк сѫ слѣднитѣ:

Какво нещастие за нас българитѣ е гласния̌т звук Ъ, който го нѣ̋ма в руски език.

Какви сѫ тѣзи члѣнове. Как да ги пишем, чёртъ ихъ возьми.

Дѣ да имаше в българския̌т език барим едно падежно окончанийце.

Ще повторя̨ основнитѣ проблеми прѣз погледът на редови български книжовник от 19-ти вѣк:

={1}=> Какво нещастие за нас българитѣ е гласния̌т звук Ъ, който го нѣ̋ма в руски език.

={2}=> Какви сѫ тѣзи члѣнове. Как да ги пишем, чёртъ ихъ возьми.

={3}=>Дѣ да имаше в българския̌т език барим едно падежно окончанийце.

А сега ще приведа̨ нѣ̋кои езикови проблеми, както се виђат прѣз погледът на срѣдно-статистически грамотен българин от началото на 21-ви вѣк.

Shit, ударих си кракът. Тук пълен fucking члѣн ли трѣ̋бва да се пише или непълен? {1}{2}{3}

Wow! Гледам крака на жена. Shit. Ще се чуди човѣк двата крака на жена ли гледам или само единия̌т си крак ми го е показала. {1}{2}{3}

ЩѪТ НЕ ЩѪТ, да си ее..ѫт ..аамата, как да го напиша̨? ЩЪТ НЕ ЩЪТ или ЩАТ НЕ ЩАТ? {1} А бе тя баба казваше в такъв случай ИСТЀР-ИСТЕМЀЗ.

ИСТЕР-ИСТЕМЕЗ, с изрусения̌т български език трѣ̋бва да привикваме. Wow! Ама още ли не сме привикна̨ли!

Liliana Simeonova: "Е-двойно" позволява в писмен вид да се примирят двете езикови норми - на източно- и западнобългарските диалекти. Напр. СНѢГ може да се произнесе и като "сняг", и като "снег". Същото е и с МЛѢКО - пише се по един и същи начин, произнася се по два начина. "Ъ-широко" също има своята фонетична стойност в българския: напр. ПѪТ, РѪКА и др., в произнасянето на които "ъ-то" е отворено. Елиминирането на букви от азбуката, които имат фонетични еквиваленти в нашия език, е излишна, безмозъчна русификация. С две думи, глупост!

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓ Link: 2022-10-11 10:21 www.facebook.com/christo.tamarin/posts/..?comment_id=5906339252814777&reply_comment_id=1440381926371649

Призивът ми да се върне ıотата в българската азбука технически е лесно осѫществим - образитѣ на турската буква "ıота без точка" ще ни свърша̨т работа - нѣ̋ма нуђа Unicode, Google, Microsoft да помагат.

Забѣлѣжѣте, става дума за ıота без точка, а не за руската печатна ıота от 19-ти вѣк или за днешната украинска йота - тѣ сѫ със точки и така не върша̨т работа.

На първо врѣме ıотата без точка ще замѣсти ЙО/йо/ЬО/ьо в правописът. Независимо дали е слѣд съгласна или не, нека да пишем винѫги IO/ıо:
раıон, Iордан, синıо, кıорав, кıосе, гıол, ..
Да, слѣднитѣ написания си приличат:

гюл - означава роза

гıол - означава локва

Но макар и с малко, все пак се различават. И е нужно тѣ да се различават само в силна позиция. В слаба позиция не е нужно да се различават. Напримѣр, не е нужно да различаваме Ганю от Ганıо.

Аз съм за постепеннитѣ промѣни, стѫпка по стѫпка, step by step.

Във врѣмето међинно буквата Ь/ь ще остане ненужна.

И слѣд врѣме тази толкова хубава буква ще може да се въведе отново в употрѣба със звукова стойност "IЪ" и да се пише в члѣнни форми:
Деньт бѣше хубав и учительт изведе дѣцата на разходка.
Освѣн това, слѣд врѣме нелѣпата руска буква Я/я ще може да бѫде разтоварена до минимум.

В сегашния̌т правопис тя може да звучи IА, може да звучи и IЪ. И чуђенец трудно би се оправил с произношението.

В бѫдеще ще може да се рѣши слѣдното:

Буквата Я/я да остане само в заемки от руски, къдѣто тя продължава старо-славянската прѣдна носовка. В тѣзи случаи буквата звучи IА.

Когато звучи IЪ в опрѣдѣлителни члѣнове, буквата Я/я да се замѣсти с Ь/ь или с Ъ/ъ, както стана̨ дума. ( .. Учительт изведе дѣцата на разходка в близкиът парк.)

Когато звучи IЪ в глаголни окончания или в акузативни окончания, буквата Я/я да се замѣсти с IѪ/ıѫ (ıота плюс голѣ̋м юс).

Когато звучи IА в други думи, "домашни" или "вносни", бихме могли и да пишем така: IА/ıа. Напримѣр, волıа, неволıа, бурıа, земıа, ıама, ıазък, ıапонец, .. Обаче: Българиа.

Това е смисълът на призивът ми да се върне ıотата в българската азбука. И само заради написаното в подточката На първо врѣме това си струва.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

⚓

ѣ Ѫ: Националенъ свѣтогледъ: За стария български правописъ

2020-02-27: Проф. Тотоманова: Не може да се пише както се говори, това е врѣдна химера

2020-02-27: Тодоръ Червенковъ: 75 години отъ наредбата-законъ за настоящия правописъ

Тодор Червенков google drive: Иван Вазов: Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899

Тодор Червенков google drive: Тодор Иванчов: Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899

2018-05-18: Премълчаната история на Ятовата гласна Ѣ – причини и последствия да бъде изхвърлена от азбуката
- Звукозапис, програма Христо Ботев на Българското национално радио
- В разговора участват доц. Веселина Вачкова, езиковедът Ана Кочева, историкът Никола Алтънков и писателят Румен Стоянов.

2020-03-13: Bulgarian Lion / Блъгарьскiй львъ 2: Правописната реформа на българския език от 1945 г.

Държавен вестник, брой 47, 1945-02-27, НАРЕДБА-ЗАКОНЪ за правописа

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

==> Китка от Балканът.

. правилото за така нареченитѣ пълен и непълен члѣн се отмѣня
. силна и слаба позиция на гласните
. различен вокализъм в слаба позиция: А и Ъ не се различават
. члѣнът може да се пише -Ъ
. връзка с други китки: диакритичнитѣ знаци

==> Китка от Пиринът.

==> Китка от Витоша.

==> Китка от Странџа.

==> Китка от Срѣдна гора.

(.. скрий събраното оттук-оттам..) .. към началото ..

Thursday, July 13, 2017

[DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD ◄◄ ▼▼ [DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

►► 1. Преамбюл (.. покажи го преамбюлът ..) .. към началото ..

▼▼ 1. Преамбюл (.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..

►► 7. Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

▼▼ 7. Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..) .. към началото ..

►► 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментаритѣ ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

▼▼ 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD ◄◄ ▼▼ [DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

►► 1. Преамбюл (.. покажи го преамбюлът̌ ..) .. към началото ..

▼▼ 1. Преамбюл (.. скрий го преамбюлът̌ ..) .. към началото ..

►► 7. Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

▼▼ 7. Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..) .. към началото ..

►► 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментаритѣ ..) (.. разгънѫ̨ти ..) .. към началото ..

▼▼ 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD ◄◄ ▼▼ [DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

►► 1. Преамбюл (.. покажи го преамбюлът ..) .. към началото ..

▼▼ 1. Преамбюл (.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..

►► 7. Препратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

▼▼ 7. Препратки (references) (.. скрий ги ..) .. към началото ..

►► 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментарите ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

▼▼ 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD ◄◄ ▼▼ [DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

►► 1. Преамбјул (.. покажи го преамбјулът ..) .. към началото ..

▼▼ 1. Преамбјул (.. скриј го преамбјулът ..) .. към началото ..

►► 7. Препратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

▼▼ 7. Препратки (references) (.. скриј ги ..) .. към началото ..

►► 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментарите ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

▼▼ 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скриј ги ..) (.. свиј ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD ◄◄ ▼▼ [DraftProposal] Raboten proekt za ezikova reforma

►► 1. Preambjyl (.. pokazhi go preambjylut ..) .. kum nachaloto ..

▼▼ 1. Preambjyl (.. skrij go preambjylut ..) .. kum nachaloto ..

►► 7. Prepratki (references) (.. pokazhi gi ..) .. kum nachaloto ..

▼▼ 7. Prepratki (references) (.. skrij gi ..) .. kum nachaloto ..

►► 16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. pokazhi gi komentarite ..) (.. razgunuti ..) .. kum nachaloto ..

▼▼ 16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. skrij gi ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD ◄◄ ▼▼ [DraftProposal] Raboten proekt za ezikova reforma

►► 1. Preambÿl (.. pokaži go preambÿlut ..) .. kum načaloto ..

▼▼ 1. Preambÿl (.. skrij go preambÿlut ..) .. kum načaloto ..

►► 7. Prepratki (references) (.. pokaži gi ..) .. kum načaloto ..

▼▼ 7. Prepratki (references) (.. skrij gi ..) .. kum načaloto ..

►► 16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. pokaži gi komentarite ..) (.. razgunuti ..) .. kum načaloto ..

▼▼ 16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. skrij gi ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD РУС ENG [DraftProposal] Рабочий проект для реформы болгарского языка

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD РУС ENG [DraftProposal] Bulgarian Language Reform

No comments:

Post a Comment

◄◄

▼▼

[DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

◄◄

▼▼

[DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

◄◄

▼▼

[DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

◄◄

▼▼

[DraftProposal] Работен проект за езикова реформа

◄◄

▼▼

[DraftProposal] Raboten proekt za ezikova reforma

◄◄

▼▼

[DraftProposal] Raboten proekt za ezikova reforma

[DraftProposal] Рабочий проект для реформы болгарского языка

[DraftProposal] Bulgarian Language Reform