Wednesday, May 10, 2017

[Draft] The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ

The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..


The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ



▼▼   1. Прѣдисловие   (.. скрий го ..)   (.. покажи всичко ..)


  • Прѣз 19-ти вѣк била развита нова наука - науката {Ƚ}, която разглеђа естественитѣ човѣшки езици в пространството и врѣмето.

  • Ще я̨ означавам с {Ƚ} и ще използвам нѣ̋колко названия за нея̨:
    • историческа лингвистика
    • лингвистична археология
    • сравнително-историческо езикознание
    • [лингвистична] компаративистика

  • Основния̌т научен резултат от компаративистиката {Ƚ} е реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE).

  • Основния̌т научно-популярен резултат от компаративистиката {Ƚ} е генеалогичната класификация на езицитѣ, класификация на езицитѣ по произход. Едва прѣз 19-ти вѣк науката компаративистика {Ƚ} придава смисъл - научен смисъл - на такива лингвистични понятия като славянски езици, тюркски езици, семитски езици и т.н.

  • (.. скрий го прѣдисловието ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Прѣдпоставки: прѣди да продължите  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)


Би било добрѣ прѣди да продължите, да се запознаете със слѣднитѣ мои публикации: Ако човѣк не е осмислил тѣзи три тези (за езикът-прѣдшественик, за непрѣстанната промѣ̋на и за диалектния̌т континуум), едва ли си струва да се захваща с генеалогичната класификация на езицитѣ.

(.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


►►   2.1. Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)



►►   2.2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна (perpetual mutation)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)



►►   2.3. Диалектен континуум - що е то  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)



▼▼   3. Основи на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..



▼▼   3.1. Прѣдпоставки и инициация: откъдѣ сѫ тръгнали нѣщата  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


  • Познаването на латинския̌т език, на гръцкия̌т, на еврейския̌т, на арамейския̌т (и на арабския̌т) не е било загубвано в срѣдновѣковна Европа.
    Хората тогава сѫ живѣли изключително във религията и за религията. Християнската Библия, ислямския̌т Куран и юдейския̌т Талмуд - това сѫ били четенитѣ и прѣписванитѣ книги. Изучавали сѫ гръцки език не толкова заради Платон и Аристотел, а заради Християнската Библия. Изучавали сѫ еврейски език заради оригиналнитѣ текстове на Ветхия̌т завѣт. Оригиналнитѣ текстове на Ветхия̌т Завѣт сѫ били изучавани и разнищвани и от християнски, и от еврейски срѣдновѣковни учени. Изучавали сѫ и арабския̌т език, за да чета̨т куранът и да участват пълноцѣнно в религиозни диспути. Имало е хора, които знаѣли евангелскитѣ текстове наизуст. И сега може да има такива. Сега със сигурност има хора, които зная̨т куранът наизуст.
  • Във 2-рата половина на 18-ти вѣк европейцитѣ получили от Индия знания за два близки дрѣвни езика - санскрит (старо-индийски) и авестийски (зендски) .

    • Така както европейската интелигенция хилядолѣтия наред пазѣла знанията за латински и гръцки и богатата литература на тѣзи езици, така и индийската интелигенция пазѣла знанията за санскрит и огромната литература на санскрит.
    • Европейскитѣ учени се запознали с огромната индийска литература на санскрит. Европейскитѣ учени-езиковѣди от началото на 19-ти вѣк били обхвана̨ти от истинска санскритомания.
    • Авестийския̌т език дошъл с един сборник със зороастрийски религиозни текстове, нарѣчен Зенд-Авеста или само Авеста. Езикът бил нарѣчен така по името на сборникът.
    • Сборникът Авеста дошъл в Европа от индийска зороастрийска религиозна общност.
    • Било възприето правилното прѣдположение, че авестийския̌т е нѣ̋какъв старо-персийски диалект, териториално неустановен.
    • Въз основа на знанията за латински и гръцки, пазени в Европа хилядолѣтия наред, и въз основа на наскоро придобититѣ знания за санскрит и авестийски, прѣз 2-рата половина на 19-ти вѣк европейскитѣ учени-лингвисти разработили апаратът на сравнителното езикознание или на историческата лингвистика или на лингвистичната археология {Ƚ} и го развили почти до нивото на естественитѣ науки.
    • Историческата лингвистика {Ƚ} дефинирала нови понятия като индо-европейски език, славянски език, семитски език, тюркски език, и т.н. Тѣзи лингвистични понятия веднага се харесали и на простолюдието, и на историцитѣ, и на политицитѣ, и за съжаление стана̨ли обект на злоупотрѣби и срѣдство за измами.
    • Основното постижение на историческата лингвистика от 19-ти вѣк е доказателството, че германскитѣ езици сѫ индо-европейски наред със санскрит, авестийски, гръцки и латински.
    • Европейскитѣ учени прѣз цѣлото "мрачно срѣдновѣковие" пазѣли знанията си и за три "семитски" езика: еврейския̌т, арамейския̌т и арабския̌т. Апаратът на сравнителното езикознание бил приложен и към тѣх, с което понятието семитски език покрай библейския̌т си смисъл придобило и научен смисъл.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   3.2. Континуитетът като основен принцип  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


  • Думата континуитет (continuity) се прѣвеђа непрѣкѫснатост или пък по-скоро приемственост (succession).

    • И тъй, важното е приемствеността и континуитетът. В есето си, озаглавено "Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото", съм включил слѣдното сѫђение: "Принцип за историческия̌т континуум: ако нищо не знаем за дѣдитѣ си, то за прадѣдитѣ си знаем още по-малко."

    • Вижте и есето Относно значението на принципът за континуитетът в историята.

    • Историята успѣ̋ва да проникне назад във врѣмето само въз основа на континуитетът.

      • Ако го нѣ̋ма континуитетът, завъђат се чалга-историци, които съчиняват митове като замѣстители на истинската история.

  • В историческата лингвистика {Ƚ} принципът на континуитетът се задава от аксиомата за естественитѣ езици.

    • Ролята на този постулат, на аксиомата за естественитѣ езици, е да дефинира понятията естествен език и континуитет на естественитѣ езици във врѣмето.

      • От една страна, естественитѣ езици се противопоставят на изкуственитѣ езици (такива като Есперанто, вижте напримѣр Wiki: Constructed Language).
      • От друга страна, естественитѣ езици нѣ̋мат начало. Един естествен език е резултат от развитието на своя̌т прѣдшественик. Такъв прѣдшественик, според постулатът, сѫществува.
      • Според постулатът, всички естествени езици сѫ възникна̨ли едноврѣменно и послѣ сѫ се нароили.
      • С други думи, естественитѣ езици сѫ обект на непрѣкѫснато развитие и приемственост, което се изразява с думата континуитет.

  • Измѣненията в естественитѣ езици имат плавен характер (smoothness), тѣ не сѫ рѣзки и поради това често остават неосъзнати.

    • Нали си спомняте, че естественитѣ езици се намират в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)

    • Фаза 0: Сѫществуват само старитѣ езикови форми.

    • Фаза 1: Появяват се новитѣ форми в рѣчта на младото поколѣние. Старитѣ форми обаче все още се осъзнават като правилни и се прѣдпочитат от всички.

      • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.

    • Фаза 2: Новопоявилитѣ се форми се прѣдпочитат от младото поколѣние. Младото поколѣние все още разбира старитѣ форми, но вече не ги употрѣбява. В рѣчта на старото поколѣние старитѣ форми все още се срѣщат, но все по-рѣ̋дко.

      • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.

    • Фаза 3: Старитѣ форми изчезват от езикът. Никой не ги употрѣбява вече. Установени сѫ новитѣ форми.

    • Плавния̌т характер на измѣненията в естественитѣ езици сѫщо така е израз на принципът на континуитетът.

  • За спазването на принципът на континуитетът трѣ̋бва постоянно да се слѣди ..

    • както при обясненията на явленията,
    • така и при възстановкитѣ (реконструкциитѣ) на езиковитѣ измѣнения чрѣз интерполация и екстраполация.

  • За да останем вѣрни на принципът на континуитетът, нужна е резолюция на сингуларността.

    • Възникването на човѣшкия̌т език остава извън обсѣгът на историческата лингвистика {Ƚ}.

      • Това може да е проблем за други науки като антропология, праистория, философия ..,
      • но не е проблем, с който историческата лингвистика {Ƚ} се занимава.

    • В частност, извън обсѣгът на историческата лингвистика {Ƚ} е вавилонското стълпотворение:

      • Вавилонското стълпотворение {Битие, глава 11} е чудо Божие, ..
      • а историческата лингвистика {Ƚ} се стреми да си остане естествена наука и с чудеса не се занимава.

    • Понятието за форсирани езикови измѣнения, в резултат на които мога̨т да се получа̨т пиџин-езици или креолски езици, може да се разглеђа като резолюция на сингуларността.

      • Напримѣр, в нѣкакъв контекст може да се разглеђа, че дори един взрив протича във врѣмето:
      • в рамкитѣ на взривът различни събития се случват всѣ̋ка мили-[микро]-[нано]-секунда.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   3.3. Принцип за състоятелността на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


  • Състоятелността (consistency) означава липса на противорѣчия и прѣдполага приложимост, пригодност и надѣђност (applicability, convenience, appropriateness, reliability).

  • Състоятелността на лингвистическата археология {Ƚ} се доближава до тази на естественитѣ науки като биологията или химията.

    • Надѣђността на биологията или химията не мога̨т да се достигна̨т, само защото явленията, които историческата лингвистика {Ƚ} изучава, не мога̨т да се възпроизвеђат в лабораторни условия.

  • За спазването на принципът на състоятелността трѣ̋бва постоянно да се слѣди ..

    • както при обясненията на явленията,
    • така и при възстановкитѣ (реконструкциитѣ) на езиковитѣ измѣнения чрѣз интерполация и екстраполация.

  • В частност, с цѣл спазване на принципът на състоятелността, трѣ̋бва да не се изкушаваме да привличаме ..

    • фантастични явления и чудеса
    • или явления, които отсѫстват от лингвистичната дѣйствителност и сѫ плод на чисто въображение.

  • За да не се нарушава принципът на състоятелността и за да не се ощетява надѣђността на твърденията, не бива да се боим да признаваме, че ..

  • В есето си, озаглавено "Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото", съм отдѣлил важно мѣсто на принципът за състоятелността на лингвистичната археология {Ƚ}:
    Принципът за състоятелността на лингвистическата археология {Ƚ} се противопоставя на нѣ̋кои възгледи срѣд професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводитѣ на лингвистическата археология противорѣча̨т нa нѣ̋кои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно послѣднитѣ да се прѣразгледат. Даже ако в нѣ̋кой дрѣвен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бѫда̨т правдиви. Много добрѣ знам, напримѣр, че въз основа на днешната преса не бих могъл да си създам правилна прѣдстава за настоящето, на което съм свидѣтел, а пък какво остава за мина̨лото. С други думи, бѫдещитѣ поколѣния вѣроятно нѣ̋ма да мога̨т да си създада̨т правилна прѣдстава за нашето настояще въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим.
  • Дълбочината, до която лингвистичната археология {Ƚ} може да копае при екстраполация, сѫщо така се ограничава от принципът на състоятелността.

    • Опорнитѣ точки, на които историческата лингвистика {Ƚ} стѫпва, сѫ езицитѣ в състояниято им, както сѫ засвидетелствани в запазени четливи текстове.
    • Съврѣменното състояние е сѫщо така опорна точка, разбира се - счита се, че съврѣменното състояние е засвидѣтелствано.
    • Възстановката (реконструкцията) на измѣненията међу двѣ засвидѣтелствани състояния на един език се нарича интерполация. В повечето случаи нивото ѝ на надѣђност е задоволително.
    • Възстановката (реконструкцията) на измѣненията прѣди най-старото засвидѣтелствано състояние се нарича екстраполация. За дълбочината ѝ се поставят ограничения в името на надѣђността на резултатитѣ.
    • Доколкото най-старитѣ засвидѣтелствани текстове не сѫ по-стари от шест хиляди години, то разумното общо ограничение за лингвистичната археология {Ƚ} е десет хиляди години, сто вѣка.
    • В повечето конкретни случаи ограниченията сѫ доста по-строги.
    • Екстраполация в посока към бѫдещето се изключва от прѣдмѣтът на историческата лингвистика {Ƚ}.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   3.4. Дескриптивната лингвистика като основа на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


  • Дескриптивната лингвистика (описателната лингвистика) разглеђа езицитѣ в синхронен план, в относително фиксирано тѣ̋хно състояние.
  • Дескриптивната лингвистика описва познатитѣ езици.
  • Дескриптивната лингвистика описва даден език в познатото му състояние.

  • Дескриптивната лингвистика описва даден език в познатото му съврѣменно състояние или в познатото му състояние за даден интервал от мина̨лото.

  • Дескриптивната лингвистика описва двѣ познати състояния на даден език (напримѣр съврѣменното му състояние и състоянието му за даден интервал от мина̨лото) отдѣлно, като два езика, разположени в различни точки от врѣмето и популационното пространство.

  • Дескриптивната лингвистика слѣдва да борави само с факти.
  • Дескриптивната лингвистика прѣдоставя на историческата лингвистика {Ƚ} резервоар от факти, които подлежа̨т на осмисляне в диахронен план, на осмисляне като развитие във врѣмето, в съотвѣтствие с прѣдмѣтът на историческата лингвистика {Ƚ}.
  • Историческата лингвистика {Ƚ} не трѣ̋бва да спори с дескриптивната лингвистика.

  • Описателната лингвистика (дескриптивната лингвистика) строи модел на езикът и въз основа на него описва фонетиката и граматиката на езикът. Този модел не може да е произволен - той трѣ̋бва да съотвѣтства на моделът, който всѣки носител на езикът си изграђа още като дѣте. Дескриптивната лингвистика трѣ̋бва да опише и многото изключения от този модел, каквито е нормално да се срѣщат във всѣки естествен език.

  • Дескриптивната лингвистика издава рѣчници, в които описва лексическия̌т фонд на езикът.

    • Тълковнитѣ рѣчници описват значението на дадена дума чрѣз други думи на сѫщия̌т език.
    • Двуезичнитѣ рѣчници описват значението на дадена дума чрѣз думи на друг познат език.
    • Етимологичнитѣ рѣчници сѫ плод на историческата лингвистика {Ƚ}, а не на дескриптивната лингвистика.

  • В научно-популярни публикации по историческата лингвистика {Ƚ} е възможно да се вмъкват факти от дескриптивната лингвистика, понеже не може да се прѣдполага публиката да ги знае.

  • Лингвистичната дѣйствителност се състои от естественитѣ езици. Изкуственитѣ езици (такива като Есперанто, вижте напримѣр Wiki: Constructed Language) не влизат в лингвистичната дѣйствителност.

  • Случаитѣ, когато дескриптивната лингвистика излиза извън лингвистичната дѣйствителност, за да описва изкуствени езици, трѣ̋бва да сѫ ясно маркирани. В тѣзи случаи дескриптивната лингвистика и историческата лингвистика {Ƚ} не се прѣсичат. Фактитѣ относно изкуственитѣ езици сѫ безполезни за историческата лингвистика {Ƚ} и тя не бива да ги използва.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   3.5. Обхват (обсѣг, прѣдмѣт) на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


  • Историческата лингвистика {Ƚ} не бива да излиза извън рамкитѣ на лингвистичната дѣйствителност.

    • В лингвистичната дѣйствителност влизат всички съврѣменни говорими естествени езици.
      • Тѣ се считат познати: дескриптивната лингвистика би могла да ги опише, давайки за тѣ̋х надѣђни данни.

    • В лингвистичната дѣйствителност влизат сѫщо така познатитѣ стари естествени езици, без значение дали сѫ оставили потомци или не.
      • Стига да разполагаме с четливи текстове на тѣзи езици - това означава да сѫ познати.
      • Старо-гръцки, латински, старо-славянски, шумерски, старо-египетски, санскрит, и много други ..

    • Ако нѣкой език влиза в лингвистичната дѣйствителност в качеството си на съврѣменен говорим език или на познат стар език, то в лингвистичната дѣйствителност влизат и всички негови прѣдшественици.
      • Според аксиомата за естественитѣ езици, всѣки естествен език има единствен език-прѣдшественик във всѣки прѣдшестващ момент от врѣмето.
      • Старо-гръцки, латински, старо-славянски, санскрит: тѣзи стари езици влизат в лингвистичната дѣйствителност прѣз двата входа: и като познати стари езици, и като прѣдшественици на съврѣменни езици.

    • В лингвистичната дѣйствителност не влизат изкуственитѣ езици.

    • В лингвистичната дѣйствителност не влизат непознатитѣ стари езици.
      • Непознати стари езици със зададени от историята названия без запазени четливи текстове на тѣ̋х не влизат в лингвистичната дѣйствителност.
      • Споменаването на названието на нѣ̋какъв език от историята не стига за включването му в лингвистичната дѣйствителност.
      • Такъв език би могъл да влѣзе в лингвистичната дѣйствителност като прѣдшественик на съврѣменен език, но за непознат език това нѣма как да се докаже.
      • Напримѣр, старо-албанския̌т език, макар и непознат, влиза в лингвистичната дѣйствителност в качеството си на прѣдшественик на албанския̌т.
      • Старо-албанския̌т може да е бил идентичен или с илирийския̌т, или с тракийския̌т, но не знаем с кой.
      • Поради това илирийския̌т и тракийския̌т не влизат в лингвистичната дѣйствителност и историческата лингвистика {Ƚ} не се занимава с тѣ̋х.

  • Историческата лингвистика {Ƚ} разглеђа лингвистичната дѣйствителност в развитие във врѣмето и пространството.

  • Дълбочината, до която лингвистичната археология {Ƚ} може да копае при екстраполация, се ограничава от принципът на състоятелността.

    • Опорнитѣ точки, на които историческата лингвистика {Ƚ} стѫпва, сѫ езицитѣ в състояниято им, както сѫ засвидетелствани в запазени четливи текстове.
    • Съврѣменното състояние е сѫщо така опорна точка, разбира се - счита се, че съврѣменното състояние е засвидѣтелствано.
    • Възстановката (реконструкцията) на измѣненията међу двѣ засвидѣтелствани състояния на един език се нарича интерполация. В повечето случаи нивото ѝ на надѣђност е задоволително.
    • Възстановката (реконструкцията) на измѣненията прѣди най-старото засвидѣтелствано състояние се нарича екстраполация. За дълбочината ѝ се поставят ограничения в името на надѣђността на резултатитѣ.
    • Доколкото най-старитѣ засвидѣтелствани текстове не сѫ по стари от шест хиляди години, то разумното общо ограничение за лингвистичната археология {Ƚ} е десет хиляди години, сто вѣка.
    • В повечето конкретни случаи ограниченията сѫ доста по-строги.
    • Екстраполация в посока към бѫдещето се изключва от прѣдмѣтът на историческата лингвистика {Ƚ}.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   3.6. Основи на генеалогичната класификация на езицитѣ  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


  • Генеалогичната класификация на езицитѣ, или класификация на езицитѣ по произход, е основния̌т научно-популярен резултат от историческата лингвистика {Ƚ}.

    • Едва прѣз 19-ти вѣк науката компаративистика {Ƚ} придава смисъл - научен смисъл - на такива лингвистични понятия като славянски езици, тюркски езици, семитски езици и т.н.

  • Основния̌т научен резултат от компаративистиката {Ƚ} е реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE).

    • Като по този начин в генеалогичната класификация на езицитѣ (или в класификация на езицитѣ по произход) се въвеђа понятието индо-европейски език,
    • което включва четири от познатитѣ дрѣвни езици: гръцки, латински, санскрит (старо-индийски) и авестийски (старо-персийски).

  • Най-важният частно-научен резултат от компаративистиката {Ƚ} е възстановката (реконструкцията) на пра-германския̌т език (Proto-Germanic), за който се показва принадлежността му към сѣмейството на индо-европейсктѣ (IE) езици наред с гръцки, латински, санскрит и авестийски.

    • По този начин се доказва сѫществуването на германската (Germanic) група езици в класификацията на езицитѣ по произход, която група включва нѣмски, английски, датски, шведски и др.

    • На този фон, сѫществуването на славянската (Slavic) група езици в генеалогичната класификация на езицитѣ и принадлежността на тѣзи езици към сѣмейството на индо-европейсктѣ (IE) езици е тривиален частно-научен резултат от компаративистиката {Ƚ}, получен въз основа на засвидѣтелствания̌т старо-славянски (старо-български, старо-църковно-славянски) език.

  • Генеалогичната класификация на езицитѣ, или класификация на езицитѣ по произход, се основава на аксиомата за естественитѣ езици.

    • Според нея̨, всѣки език спрямо всѣки даден момент от мина̨лото има единствен език-прѣдшественик, с който той може да се идентифицира. Прѣдшественикът прѣдставлява старото състояние на сѫщия̌т език.

  • Генеалогичната класификация на езицитѣ обхваща само естественитѣ говорими човѣшки езици.

    • Тя не се отнася за:
      • изкуственитѣ езици като есперанто
      • нито пък за компютърнитѣ езици и за други професионални езици, които всички сѫ изкуствени
      • нито пък за други типове езици като езикът на глухитѣ

  • Генеалогичната класификация на езицитѣ е резултат само на лингвистични (езиковѣдски) изслѣдвания и ..
    • .. нѣма нищо общо със:
      • биологичната генетика (и изобщо с биологията)
      • популационната генетика
      • етнологията и етнографията
      • религията
      • произходът на етноси, народности, народи
      • политиката

  • Резултатитѣ от генеалогичната класификация на езицитѣ важа̨т само вѫтрѣ в лингвистиката, в науката за езикът.

    • Използването им извън езикознанието в нѣ̋какви интердисциплинарни изслѣдвания почти сигурно ги компрометира ..
      • .. и резултатитѣ от генеалогичната класификация на езицитѣ,
      • .. и самитѣ интердисциплинарни изслѣдвания,
      • понеже обикновено се прѣнебрѣгва това, че населението може многократно да си смѣня езикът,
      • понеже обикновено се забравя това, че езикът не се прѣдава чрѣз генитѣ, а е въпрос прѣди всичко на конюнктура, на условията на живот.

    • Генеалогичната класификация на езицитѣ показва само произходът на езикът, а не произходът на народът, който говори на този език.

    • [CAUTION/Прѣдупрѣђение] Използването на резултатитѣ от генеалогичната класификация на езицитѣ в политиката,
      • както и за рѣшаване на проблеми за произход на етноси и народи,
      • е прѣстѫпно и се родѣе с практикитѣ на национал-социалиститѣ на Хитлер.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   3.7. Етимологичнитѣ рѣчници  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


▼▼   4. Романсът: потомцитѣ на латинския̌т език  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]
(.. скрий го раздѣлът за романсът ..)  .. към началото ..


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/57/Linguistic_Landscape_of_Central_Italy.png
https://www.facebook.com/groups/2536038056472958/posts/4891600540916686/
https://www2.uni-mannheim.de/mateo/camenaref/sanson/sanson1/jpg/s005.html

▼▼   5. Къдѣ сме ние - в славянщината, разбира се  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]
(.. скрий го раздѣлът за славянщината ..)  .. към началото ..


▼▼   6. Индо-европейското езиково сѣмейство  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]
(.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..


https://archive.org/details/lalanguegauloise00dottuoft/page/16: La Langue Gauloise

▼▼   7. Други езикови сѣмейства  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..



▼▼   7.1. Алтайско езиково сѣмейство  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

[В процес на разработка]
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   7.2. Афроазиатско езиково сѣмейство  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   7.3. Уралско езиково сѣмейство  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   7.4. Дравидско езиково сѣмейство  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   7.5. Примѣрен списък на езиковитѣ сѣмейства от стария̌т свѣт  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   8. Езицитѣ в Европа  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]
(.. скрий го раздѣлът за Европа ..)  .. към началото ..


▼▼   9. Езицитѣ в районът на Кавказ  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]
(.. скрий го раздѣлът за Кавказ ..)  .. към началото ..


http://asya.pereltsvaig.com/ https://www.cambridge.org/core/books/languages-of-the-world/languages-of-the-caucasus/8F3A4E8C36CA3733E9F561C565FD8A87 The Caucasus region straddles the border between Europe and Asia and is dominated by the imposing Great Caucasus mountain range, which stretches between the Black Sea and the Caspian Sea and includes Europe's highest mountain, Mount Elbrus. This region has been known for a long time as one of the world's ethnically and linguistically most diverse areas. According to the Roman historian Pliny, when the Romans came to the Caucasus, they needed 134 interpreters to deal with the jumble of languages they found; the tenth century Arab geographer and historian al-Azizi referred to the area as the “mountain of languages”. Today, this relatively small area (about the size of New England) is home not only to over 100 languages, but to three distinct language families unique to the Caucasus region which have no kin elsewhere: the Northwest Caucasian family, the Northeast Caucasian family and the South Caucasian (or Kartvelian) family. These families are quite old, especially the South Caucasian and the Northeast Caucasian families (Nichols 1992: 14). All three language families indigenous to the Caucasus are known for their complex systems of consonants (including some “exotic” consonants such as ejectives; see Section 4.2 below), complex agglutinative morphology and ergative case systems (see Section 3.2 above). These similarities led some linguists to consider those three families as branches of a larger Ibero-Caucasian macro family (this was originally proposed by a Georgian linguist, Arnold Chikobava); some other linguists – most notably a Russian historical linguist Sergei Starostin – believe that only Northwest Caucasian and Northeast Caucasian languages, are related. However, grammatical differences between the three groups of languages are considerable. For instance, even though all three groups have ergative systems of marking who did what to whom, they use very different morphological means to express such grammatical relations: Northeast Caucasian languages, such as Chechen, signal grammatical relations by case markers on nouns; Northwest Caucasian languages, such as Abkhaz, mark grammatical relations by complex agreement prefixes on verbs; and South Caucasian languages, such as Georgian, use both case markers on nouns and agreement markers on verbs. Moreover, while Northwest Caucasian languages such as Abkhaz inflect postpositions and possessed nouns, South Caucasian languages such as Georgian and Northeast Caucasian languages such as Chechen use a genitive case for possession. These differences force the more conservative historical linguists to treat the three language families of the Caucasus as unrelated. C:\Users\cchrist2\Christov\user\christo\blogger\posts\CaucasusLanguageMapAsyaPereltsvaig.png

▼▼   10. Езицитѣ в индийския̌т субконтинент  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]
(.. скрий го раздѣлът за Индия ..)  .. към началото ..


▼▼   11. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..


▼▼   12. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


Тука ще добавям коментари. Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

    • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?

      A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.

      Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.

      Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.

      Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.

      While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.

      When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.

      If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.

      Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.

    • Въпрос: Защо латинския̌т език, езикът-майка на едни от най-разпространенитѣ днес езици, е изчезнал?

      Отговор: Латинския̌т език изобщо не е изчезвал. Той просто се е промѣнил. С врѣмето се е промѣнил. Врѣмето всичко промѣня. И езицитѣ ги промѣня.

      Да разгледаме градът Рим. В този град, и сега, и прѣди двѣ хилядолѣтия се е говорѣл един и сѫщ език. Езикът, говорен в Рим прѣди двѣ хилядолѣтия, се нарича латински език. Езикът, говорен в Рим сега, се нарича италиански език. Италианския̌т е сѫщия̌т език като латинския̌т, но латинския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-стар, или, което е сѫщото, италианския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-млад (по-нов).

      Ами и аз така. Сега съм си сѫщия̌т човѣк както прѣди нѣ̋колко десетилѣтия. Обаче сега съм с нѣ̋колко десетилѣтия по-стар, а пък "оня човѣк", който е живѣ̋л прѣди нѣ̋колко десетилѣтия и е бил идентичен с мене, е бил с нѣ̋колко десетилѣтия по-млад от мене, бил е все още пълен със сили, и с по-малко акъл от мене сега.

      Латинския̌т език бил разпространен на територията на Римската империя. И се е промѣнял прѣз всичкото врѣме.

      Докато западната част на Римската империя функционирала (напримѣр, докато набирала войски), езиковитѣ промѣни се разпространявали по цѣ̋лата обширна територия. Но езикът се е промѣнял прѣз всичкото врѣме: първо е бил класическия̌т латински, слѣд това той е станал на късен латински, който пък с врѣмето се прѣвърнал на "вулгарен латински", послѣ - "ранен романс".

      Когато западната част на Римската империя спрѣ̋ла да функционира, езиковитѣ промѣни не се разпространявали вече из цѣ̋лата територия и си оставали локални. Появили се локални варианти на езикът. Тѣзи локални варианти трѣ̋бвало да се повишат в ранг на отдѣлни езици. Обаче стария̌т език - класическия̌т латински .. късния̌т латински .. вулгарния̌т латински .. ранния̌т романс - този език не изчезнал, той се е разроил.

      Ако не бѣше се разроил, пак щѣше да се промѣня, врѣмето пак щѣше да го промѣни.

      Гръцкия̌т напримѣр не се е роил, но сѫществено се е промѣнил с врѣмето, по сѫщия̌т начин, както латинския̌т.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

    • Q.: What were Slavs doing in the BC times?

      A.: The CV of Slavophonia.

        Some points:

      • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
      • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.

      • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
      • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.

      • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
      • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.

      • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
      • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.

      • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
      • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
      • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.

      • Q6.: What about Slavs.
      • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.

      • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
      • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.

      And again: A.: The CV of Slavophonia.

    • Q<Въпрос>: Славянитѣ във врѣмето прѣди Христа - какво се знае за тѣ̋х?

      A<Отговор>: The CV of Slavophonia.

        Съображения:

      • Q1.: Какво се знае за португалцитѣ във врѣмето прѣди Христа?
      • A1.: По онова врѣме португалци не е имало, но португалския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.

      • Q2.: Какво се знае за румѫнцитѣ (власитѣ и молдованитѣ) във врѣмето прѣди Христа?
      • A2.: По онова врѣме румѫнци не е имало (нито власи, нито молдовани), но румѫнския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.

      • Q3.: Възможно ли е във врѣмето прѣди Христа португалския̌т език да се е говорѣл в западнитѣ прѣдградия на Рим, а румѫнския̌т - в източнитѣ?
      • A3.: Не. Из цѣлия̌т град, както и из прѣдградията, се е говорѣл един и сѫщ език. Бихме могли сега да наричаме този език португалски или влашки или италиански, но по онова врѣме този език се го наричали латински.

      • Q4. Вѣ̋рно ли е, че във врѣмето прѣди Христа португалцитѣ и испанцитѣ сѫ живѣѣли в Рим и в прѣдградията на Рим?
      • A4. Не. Просто латинския̌т език се е разпространил из нови земи. Мѣстното население на Португалия и Испания се е заразило - инфектирало се е - с латинския̌т език.

      • Q5. Ако прѣди 2500 години италианския̌т, португалския̌т и румѫнския̌т сѫ били един и сѫщ език, защо тѣ сега сѫ толкова различни?
      • A5_1. Врѣмето промѣня всичко. Аз съм сѫщия̌т човѣк като оня живѣ̋л прѣди половин вѣк - ЕГН-то ни е едно и сѫщо, но съм много по-мѫдър от него, а той пък бѣше много по-силен от мене. Тъй че и в градът Рим един и сѫщ език се е говорѣл прѣз послѣднитѣ 2500 години, и този език постоянно се е промѣнял с врѣмето.
      • A5_2. Латинския̌т език, езикът на градът Рим, е бил разнесен на огромни територии, и врѣмето е причинило различаващи се и разнообразни измѣнения на езикът из тѣзи територии. С течение на вѣковетѣ, взаимната разбираемост е била загубена и така сѫ възникна̨ли различни езици (италиански, испански, португалски, френски, румѫнски, ..) из тѣзи територии

      • Q6. Да се върнем все пак на славянитѣ.
      • A6. Никога не е имало славяни като общност. Имало е само славянски език, а сега има само славянски езици. Думата "славяни" означава просто хора, говорещи на славянски език. Слѣдователно въпросът "What were Slavs doing in the BC times?" е зададен неправилно. Правилния̌т въпрос слѣдва да бѫде: какво знаем за славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа.

      • Q7. Ами славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа? Какво се знае за него?
      • A7. В онѣзи врѣмена славянския̌т език прѣдставлявал неидентифицируема част от балто-славянския̌т диалектен континуум.

      И пак: A<Отговор>: The CV of Slavophonia.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..







  • ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::

      http://www.chitatel.net/forum/topic/11407-%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8/#comment-296191

      ѣѫџђ ̨ ̌

      Химията можѣла да си позволи закостенѣлост едва слѣд планетарния̌т модел на атомът. Прѣдишния̌т период, включително Менделеев, е събиране на емпирични данни. Чак слѣд планетарния̌т модел на атомът химията стига до нивото, което физиката стигнала още при Нютон.

      Обаче планетарния̌т модел на атомът обяснява "периодите на Менделеев", а не ги отхвърля.

      Писал съм, че лингвистиката е близо до естественитѣ науки. Съгласен съм, че историческата лингвистика е далече от днешното ниво на химията, дори на биологията, да не говорим за физиката. Намира се нѣкъде на "нивото на Менделеев": наблюдавани класифицирани явления без обяснения. Все пак, на ниво по-високо от Лавоазие и Ломоносов. Както Менделеев прѣдвиђа екасилиций и екабор, така и историческата лингвистика прѣдвиђа праиндоевропейския̌т език, напримѣр.

      За разлика от химията, физиката и билогията, при историческата лингвистика има проблем: нѣма как процеситѣ да се възпроизведа̨т в лабораторни условия. А машина на врѣмето нѣма и нѣма и да има - така казва физиката. От умрѣло хабер не чакай. Надѣђността на методи от лабораторен характер като глотохронология или списъци на Сводеш е далеч по-ниска от тази при обичайнитѣ измѣрвания в естественитѣ науки.

      Да въведем терминът "историческа лингвистика" за науката, занимаваща се с развитието на езицитѣ в исторически диахронен план.

      Извън "историческа лингвистика" остават нѣкои нѣща от периодът на "сътворението" - възникването на човѣшкия̌т език. Схващането е, че сътворението на езикът не може да се отдѣли във врѣмето от сътворението на човекът. Още най-старитѣ човѣци са имали език. Докато нѣмали език, били все още маймуни.

      Извън "историческа лингвистика" остава "дескриптивната лингвистика", която описва извѣстнитѣ езици в синхронен план. Дескриптивната лингвистика би слѣдвало да борави единствено с факти (а не да си измисля правила като правилото за кратък и пълен член в българския̌т език).

      Дескриптивната лингвистика и историческата лингвистика си взаимодействат. Дескриптивната лингвистика прѣдоставя факти. Историческата лингвистика може да прави прѣдположения и прѣдоставя обяснения на нѣкои извѣстни от дескриптивната лингвистика факти. Резултатът от взаимодействието сѫ класификацията на езицитѣ по произход и етимологичнитѣ рѣчници.

      В основата на историческата лингвистика стои аксиомата за естественитѣ езици или постулатът за единствения̌т прѣдшественик. Според нея (или него), никой естествен език не е сътворен (освен езикът на първото очовѣчило се маймунско стадо). Всѣки естествен език е естествено развитие на своя̌т прѣдшественик, акумулирайки езикови изменения.

      -Ако нѣмаме факти, това не е никакво основание да отхвърляме постулатът за единствения̌т прѣдшественик.

      Моя̌т цитат по-горѣ изразява нѣкаква увѣреност, че при наличието на факти историческата лингвистика би могла да избере кой е езикът прѣдшественик. Критерий трѣбва да бъде континуитетът.

      Да напиша пак, че неизвѣстнитѣ езици сѫ в сферата на имагинерното. Всѣкакви конкретни твърдения за тѣх сѫ повече от съмнителни.

      На края̌т да спомена един основен метод на историческата лингвистика - сравнително-историческата лингвистика. Прѣд вид на постулатът за единствения̌т прѣдшественик, историческата лингвистика сравнява фактитѣ от дескриптивната лингвистика за сестринскитѣ езици и така стига да нѣкои изводи за езикът-прѣдшественик, като при това може да генерира нѣкакви обяснения на фактитѣ.

    • Щом потърсих с Google публикации по историята на българския̌т език, за съжаление повечето се оказаха̨ псевдо-научни.
    • За щастие, факултетитѣ по българска и славянска филология във водещитѣ български университети не сѫ заразени с "чалгаџийство". Публикациитѣ и лекциитѣ в университетитѣ по тази тематика се прѣпорѫчват.
    • Публикациитѣ на Институтът по български език по тази тематика сѫщо така се прѣпорѫчват.
    • Текстоветѣ във Wikipedia-та, особено на български и руски, трѣбва да се чета̨т с най-висока степен на критичност.
    • Разбира се, прѣпорѫчвам своитѣ публикации по лингвистика, изброени тук. Много от тѣх сѫ по тази тематика. Към нѣкои от тѣх по-горѣ сѫ дадени прѣпратки.

  • ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:36:: В тази си публикация съм включил части от дискусия в forum.boinaslava.net, в която съм участвал.

https://www.youtube.com/watch?v=TPh03KsGrAA http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1948417158&page=33&view=collapsed&sb=5&part= http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1939118656&page=31&view=collapsed&sb=5
the_bomb 10.03.03 11:34 видях линка, знам за какво става въпрос, защото съм чел и първата книга на П. Добрев по въпроса. той дава интересни и изкусителни етимологии, но като цяло ненаучни, защото не може да обясняваш всичко само и единствено въз основата на звуково сходство. сега ще се аргументирам защо: дори ако допуснем, че българи и иранци (памирските) някога са били повече или по-малко едно цяло, езикът си има закони на развитие и горе-долу на всеки двеста години в него се осъществяват сериозни промени на фонетично, а оттам и на всякакво друго равнище. така от латинското octo приблизително за същото време, за което се твърди, че ние сме живели вече отделно от иранците, се получава френското huit, което, както виждаш, няма нищо общо нито като звучене, нито дори като графика. ние знаем, че huit идва от octo по две причини: 1. засвидетелствани са писмено повечето от междинните етапи на това развитие; 2. въз основа на тях могат да се установят известни фонетични закономерности, например лат. О > фр. UI пред съчетанието CT, а самото съчетание CT се опростява на T. валидността на тези закони се установява като се сравнят промените в други думи със сходен фонетичен строеж и се види, че и там става същото: например лат. nocte(m) > фр. nuit и т.н. за всички подобни случаи. и още 3. тези закони важат само за един eзик, а за всички останали езици важат други, дори и те да са произлезли от общ праезик. например по законите на развитие на испанския octo дава ocho, което никога не би предположил на пръв поглед, че е сродно с френското huit (за тези, които не вярват че е така, вж. 1. и 2.) така че, ако българският и памирските езици бяха сродни, тяхното родство след стотици години раздяла не би могло да се крепи на такива повърхностни и буквални звукови съответствия, защото езикът се развива, и то бързо, особено ако единият от народите е сменил рязко средата си на обитание и предишния си начин на живот. това, което прави Добрев, е все едно да доказва, че поради звуково сходство бълг. "дърт" е сродно с англ. dirty и за разликата в значенията да превежда изсмуканото от пръстите семантично обяснение, че старите хора се къпят по-рядко



No comments:

Post a Comment