Friday, February 5, 2021

Житейска програма

Житейска програма, 1986-02-05, Раб.дѣло

.. към препратките ..  .. към коментарите ..  .. to the bottom ..



Житейска програма


Работническо дело
5 февруари 1986
рубриката "Документален разказ"
записала Весела Цолова

"Работническо дело" беше единствения̌т официоз в България до появата на "Демокрация" през февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Известия".

В рубриката "Документален разказ" "Работническо дело" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбайнери, и други такива.

Мене са̨ ме избрали, защото току-що бя̋х спечелил голя̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране.

Журналистката Весела Цолова си е мислела, че тя тря̋бва да напише текстът. С мене обаче ня̋маше как да стане така. Текстът си е мой.
(.. покажи моите пресни коментари ..)   

От седем години работя̨ с компютри - ние ги наричаме просто машини.

С компютри съм се занимавал и преди това, като студент и ученик.

На работа постъ̨пих през 1979, а тази статия е от 1986 - затова седем години.

Пенсионирах се през 2019. Следователно, професионално с компютри съм се занимавал 40 години.

Компютър, който мога̨ да го вдигна̨ и да го преместя̨, го наричам компютърче.

Като кажа̨, че съм програмист, ме питат "И в какво се състои работата на програмистите?" Най-напред отговарям: да се учим. Поговорката, че човек се учи, докато е жив, за програмистите има съвсем конкретен смисъл. Изучаваме възможностите, начините и средствата за работа с машините, които твърде бързо се усъвършенстват. Вся̋ко изоставане може да те изхвърли "зад бордът" на професията.

Налага се да навлизаме и в предметната област, където ще се прилагат разработваните от нас програми. Та нали "за да научим компютърът" на нещо, най-напред тря̋бва да се научим самите ние. Защото компютрите са̨ си

машини

и като всички машини - автомобили, стругове, станове, не мога̨т да мисля̨т. Което и да е животно - куче, котка, даже мишка, е много по-интелигентно от машините. А това означава, че програмистите са̨ тези, които тря̋бва да мисля̨т и да премислят заради машините.

В публикувания̌т текст думата "даже" бе заместена с "дори":
куче, котка, дори мишка.

Разбира се, всички хора мисля̨т. Особеното при нас е, че целенасочената мисъл тря̋бва да се изрази, да се въплъти в програма за компютърът, която да решава дадена задача, и която се подлага на неумолима проверка на машината.

Самокритиката на събрание - общо или партийно, беше част от тогавашната корпоративна култура. А ця̋лата тогавашна държава тря̋бва да я̨ разглеждате като една корпорация. Това е разяснение към думите по-долу.

И така, да се учиш не е толкоз трудно, да създаваш е безспорно най-приятното. Но колкото и парадоксално да звучи за ня̋кого, най-често ни се налага да се "самокритикуваме" ... Е, не пред събрание, а пред машината. Това може би е най-тежкото в нашата професия, защото много изхабява. Представете си дни наред човек да се занимава само с откриване и отстраняване на собствените си грешки. Успокояваме се с мисълта на древните, че "човешко е да се греши". Дали са̨ подозирали до каква степен са̨ прави? И се учим от грешките си, разбира се.

Повечето от задачите, които се срещат на практика, не са̨ по силите на един програмист. С решаването на тези задачи се заема

колектив

от проектанти и програмисти. Създаването на една програмна система може да трае години. И не вина̨ги всичко върви гладко. Необходимо е в колективът да се поддържат добри отношения, хората да се разбират и да си вя̋рват. Тря̋бва да има и добър ръ̨ководител. А ако не успея̨т да се сработя̨т, едва ли ще се стигне до желания̌т краен резултат - програмния̌т продукт, въпреки че всеки поотделно може да е много добър специалист. Има случаи да пропадат разработки поради лош микроклимат в творческия̌т колектив.

Терминологията при днешната корпоративна култура е малко по-различна.

Разяснение на ня̋кои думи по-долу: За всеки професионалист удовлетворение от работата му носи високата заплата.

Има и поговорка: Браво се казва на магаре, на човек се дават пари.

Може би не ви става ясно какво представлява програмирането. То не се смя̋та за наука, не е и изкуство, още по-малко спорт (като шахматът например). Но без съмнение то е високоинтелектуална творческа дейност. И все пак, за мен е по-важна другата страна на въпросът: какво носи на програмистът удовлетворение от работата? Едва ли защита на дисертация. Още по-малко "шампионска титла". Според мене, това е да виждаш, че създадените от тебе програми се използват и потребителите са̨ доволни от тя̋х. Излиза, че програмирането е

производство

- то служи да удовлетвори съвсем конкретни потребности от програмни продукти. Тези потребности нарастват с все по-осезаемото навлизане на компютрите във всички сфери на обществено-икономическия̌т живот.

При създаването на програмния̌т продукт възникват редица проблеми. Доскоро всеобща беше практиката програмата да се пише от програмисти-професионалисти. Но те обикновено не познават достатъчно областта, в която тя ще се прилага. Специалистите пък в тази област слабо познават възможностите на изчислителната техника. Общ език лесно не се намира и резултатът е професионално написан програмен продукт без потребителска стойност. За пълното преодоляване на това разминаване ще допринесе всеобщото образование по информатика.

Аз самия̌т съм започна̨л да уча̨ програмиране от девети клас, но "на сухо". Имах възможност да изпробвам своя програма на компютър едва като студент. Сега е друго. Убеден съм, че програмирането вече е по силите на ученици от пети-шести клас. Нещо повече, те имат възможността да съставят и да изпълняват свои програми. Естествено е да овладея̨т професията на програмистът много по-рано от нас. И само след две-три години ще ни изпреваря̨т, защото общопризнато е, че програмирането е професия за млади. Човек може да бъ̨де продуктивен като програмист до определена възраст. Зависи от човекът. За себе си давам още пет години, най-много десет. Неизбежно ня̋кой ден ще ми се наложи да се откажа̨ и да се захвана̨ с нещо друго.

Четиридесет години издържа̀х. Излезе, че за друго не ме бива, а като кодировчик - в писането на програмен код - бя̋х много добър.

В търновската гимназия учихме програмиране на Алгол-60 и на машинен език за Минск-2. Само на сухо.

Когато писах горните думи, че програмирането е професия за млади и че скоро ще ми се наложи да се откажа̨ от програмирането, имах скрита мисъл - искаше ми се ня̋как си да се издейства по-ранно пенсиониране за програмистите, каквато привилегия имаха̨ миньорите и военните. Не се получи. Дал Бог да доживея̨ до необходимата възраст, и можах да представя̨ документи за над 40 години стаж - като програмист.

Програмирането, както вся̋ка творческа дейност, може да се доведе до изкуство. Стига в житейската ти програма да ня̋ма излишни преходи. Вина̨ги да продължаваш напред. Към по-доброто.


►► покажи карѐто отстрани

(.. покажи моите пресни коментари ..)  .. към началото ..

►►   Препратки (references)    (.. покажи ..)

(.. покажи препратките ..)  .. към началото ..


►►   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..








No comments:

Post a Comment