1000 български думи в обща употрѣба с турски произход

(.. покажи всичко ..) (.. разгъна̨то ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

1000 български думи в обща употрѣба с турски произход

• 1. Прѣдговор
• 2. Общи разсѫђения
• 3. Частни разсѫђения
• 4. Списък на български думи с турски произход (в обща употрѣба: 0)
• 5. Заключение (епилог): да, ама ..
• 6. Прѣпратки: references
• 7. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Прѣдговор   (.. покажи го прѣдговорът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Прѣдговор   (.. скрий го ..) 

• Писал съм, че в края̌т на 19-ти вѣк езикът ни е бил до неузнаваемост изрусен.
  
  
  • Сега заемкитѣ от руски (или прѣз руски) съставляват около половината от рѣчниковия̌т фонд на съврѣменния̌т български език.
  
  
  • Но нѣ̋ма как да демонстрирам този факт.
  • Затова го подминавам.


• Писал съм, че в съврѣменния̌т български език - в обща употрѣба - има около хиляда заемки от турския̌т език.
  
  
  • Ще се опитам тука да приведа̨ достатъчно много български думи, които етимологически сѫ заемки от турски.
  
  
  • Вашето компютърче - там, къдѣто четете този текст, ще ги прѣброи.
  • Ако го четете на смартфонче - смартфончето Ви е сѫщо компютърче.
  
  
  • Ще допълвам списъкът.
  • Докато бройката 1000 не е достигна̨та, ще запазя̨ [Draft] в заглавието.
  
  
  • И забѣлѣжѣте, моля̨:
  • Това ще е само списък, а не рѣчник.
  
  
  • Значенията на непознатитѣ думи слѣдва да се тѫрся̨т в рѣчник.


• (.. скрий го прѣдговорът ..)   .. към началото ..

---

►►   2. Общи разсѫђения   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Общи разсѫђения   (.. скрий ги ..) 

• Когато нашия̌т български език заема думи от друг език:
  
  
  • Заетитѣ думи стават български думи.
  • Заетитѣ думи го обогатяват нашия̌т език.


• Аналогично,
  
  
  • Когато турския̌т език заема думи от друг език -
  • от персийски, от арабски, от италиански,
  • заетитѣ думи стават турски думи.
  
  
  • Ако нашия̌т български език заема такава дума,
  • той заема турска дума, а не арабска или персийска дума.
  
  
  • Такава дума се брои за заемка от турски.
  
  
  • Това, че думата произлиза от персийски или арабски,
  • е подробност, която засѣ̋га турския̌т език,
  • а не нашия̌т език.


• Аналогично,
  
  
  • Когато руския̌т език заема думи от друг език -
  • от френски, нѣмски, английски, латински,
  • от међународната лексика,
  • заетитѣ думи стават руски думи.
  
  
  • Ако нашия̌т български език заема от руски такава дума,
  • той заема вече руска дума, а не примѣрно френска дума.
  
  
  • Такава дума се брои за заемка от руски.


• Как се броя̨т думитѣ?
  
  
  • В различнитѣ езици думитѣ се броя̨т различно.
  • Дори да сѫ заемки от друг език,
  • тука става въпрос за български думи,
  • и ще броим българскитѣ думи
  • по начинът, по който границата међу морфология и лексика е опрѣдѣлена за българския̌т език.
  
  
  • Напримѣр: бояџията, бояџии, бояџиитѣ сѫ форми на една дума бояџия.
  • Обаче: боя, бояџия, бояџийка, бояџийски, бояџийство сѫ все различни думи - пет на брой.
  
  
  • Напримѣр: боядисващи, боядисвайки, боядисване сѫ форми на имперфективния̌т глагол боядисвам и не се броя̨т отдѣлно.
  • Обаче: перфективния̌т глагол (да) боядисам е друга дума и се брои отдѣлно.
  
  
  • Умалителнитѣ форми сѫщо така сѫ отдѣлни думи. Напримѣр: боичка се брои отдѣлно от боя.


• За пълнота, нѣ̋ма да се ограничавам само до думитѣ в обща употрѣба.
• Но само думитѣ в обща употрѣба ще се броя̨т.


• Да повторя̨: това ще е само списък, а не рѣчник.
• Значенията на непознатитѣ думи слѣдва да се тѫрся̨т в рѣчник.
• За нѣ̋кои думи може и да има прѣпратки към рѣчник.


• (.. скрий ги общитѣ разсѫђения ..)   .. към началото ..

---

►►   3. Частни разсѫђения   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Частни разсѫђения   (.. скрий ги ..) 

• В тази статия се имат прѣд вид само заемкитѣ от турски език.
  
  
  • От турски. Или прѣз турски, което от гледна точка на нашия̌т език е пак от турски.
  • Не от нѣ̋какъв друг тюркски език, а именно от турски.


• В нашия̌т език има стари заемки от нѣ̋какъв тюркски език, различен от турския̌т, които не се разглеђат тука и не се броя̨т.
  
  
  • Примѣри: бѣлѣг, корем, тояга, и нѣ̋кои други.


• Примѣр. Да разгледаме изразът тазобедрена става.
  
  
  • На руски изразът е тазобедренный сустав.
  • Така че думата тазобедрен е заемка от руски.
  
  
  • Заемка от руски е и думата бедро.
  • Прѣди нашия̌т език да заеме думата бедро от руски, той е употрѣбявал думата баџак, която ще бѫде прѣброена като заемка от турски.
  
  
  • Думата таз в анатомичен смисъл сѫщо така е заемка от руски.
  
  
  • В самия̌т руски език думата таз е заемка от нѣ̋какъв тамошен тюркски език, но за нас това е заемка от руски.
  
  
  • В нашия̌т език има дума, заемка от турски, която е етимологично сродна с думата таз.
  • Това е думата тас, която ще бѫде прѣброена като заемка от турски.
  • Тя означава плитък метален сѫд или напослѣдък декоративен елемент при автомобилитѣ.
  
  
  • Думата става може да се опрѣдѣли като нашенска.
  • Има български говори, къдѣто кокалчетата на пръститѣ се наричат стави.
  
  
  • Толкова за изразът тазобедрена става.


• А сега за самия̌т списък на български думи с турски произход.
  
  
  • Той е даден в слѣдващия̌т раздѣл. Ако не се виђа, натиснѣте тука.
  
  
  • Списъкът съдържа 0 думи, но само 0 от тѣ̋х,
  • показанитѣ в жълто, сѫ в обща употрѣба.
  
  
  • Цѣлта ми е броя̌т на думитѣ в жълто да надмине 1000.
  • Оцвѣтяването на думитѣ в жълто, за да се прѣброя̨т, е по моя субективна прѣцѣнка.
  
  
  • Със знакът @ сѫ означени прѣпратки към академичния̌т рѣчник на българския̌т език за съотвѣтната дума.
  • Със знакът € сѫ означени прѣпратки към турско-българската секция на многоезичния̌т рѣчник eurodict.com.
  • Със знакът £ сѫ означени прѣпратки към турско-английски рѣчник tureng.com.
  
  
  • Подређането се води по коренът на думитѣ. Напримѣр, думата "напердашвам" е на буквата П, при "пердах", а не на Н.


• (.. скрий ги частнитѣ разсѫђения ..)   .. към началото ..

---

►►   4. Списък на български думи с турски произход (в обща употрѣба: 0)   (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨т ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Списък на български думи с турски произход (в обща употрѣба: 0)   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

(.. скрий го списъкът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Заключение (епилог): да, ама ..   (.. покажи го ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Заключение (епилог): да, ама ..   (.. скрий го ..) 

• Бройката 1000 бѣ надмина̨та и маркерът [Draft] бѣ махна̨т от заглавието.


• Ще формулирам аксиома:

  Нека Alpha и Beta сѫ два естествени езика.
  Нека Alpha заема думи от Beta.
  
  Тогава: Езикът Alpha се обогатява,
  а пък езикът Beta не страда - не търпи щети, нито пък се възползва - не извлича ползи.

  • Това е аксиома. Можете да я̨ приемате, можете и да я̨ отхвърляте.
  • Аз я̨ приемам, което означава, че не съм в редоветѣ на борцитѣ за чистотата на езикът.
  
  
  • Прѣдставѣте си английския̌т език - един от най-богатитѣ езици в свѣтът.
  • Собствено английскитѣ думи в него сѫ доста по-малко от половината.
  • Богатството си този език го дължи на заемкитѣ от други езици.
  
  
  • Откъдѣто и да ги е заел тѣзи думи английския̌т език, това сѫ английски думи.
  • И нашия̌т български език, откъдѣто и да е заел нѣ̋какви думи, щом ги е заел, тѣ стават български думи.
  • И за турския̌т език: откъдѣто и да е заел той нѣ̋какви думи, щом ги е заел, тѣ стават турски думи.


• Първо. Писал съм, че в края̌т на 19-ти вѣк езикът ни е бил до неузнаваемост изрусен.
  
  
  • Сега заемкитѣ от руски (или прѣз руски) съставляват около половината от рѣчниковия̌т фонд на съврѣменния̌т български език.
  • Включва се научната терминология, естествено.
  • Но нѣ̋ма как да демонстрирам този факт.
  
  
  • Да допълня̨, че на този факт съврѣменния̌т български език до голѣ̋ма степен дължи богатството си.


• Второ. Писал съм, че в съврѣменния̌т български език - в обща употрѣба - все още има около хиляда заемки от турския̌т език.
  
  
  • Тука съм го демонстрирал този факт.


• И двѣтѣ твърдения Първо и Второ често получават отговор в смисъл Да, ама ...
  
  
  • Още в началото съм се опитал да парирам такива отговори.


• Да, в българския̌т език има много заемки от турски, ама ..
  
  
  • .. повечето от тѣ̋х не сѫ турски думи, а арабски или персийски думи.
  
  
  • Да, ама .. българския̌т език ги е заел тѣзи думи от турски, а не от арабски или от персийски.
  • Турския̌т език е този, който ги е заел от персийски или от арабски.
  
  
  • Като ги е заел тѣзи думи турския̌т език, тѣ сѫ стана̨ли турски думи,
  • и българския̌т език е заел турски думи.


• Да, рускитѣ заемки прѣдставляват огромна част от рѣчниковия̌т състав на съврѣменния̌т книжовен български език , ама ..
  
  
  • .. повечето от тѣзи руски думи в сѫщност сѫ заемки в руски от старо-български.
  
  
  • Да, ама .. българския̌т език ги е заел тѣзи думи от руски, а не от старо-български.
  • Случаитѣ, когато съврѣменния̌т български език е заемал думи от църковно-славянски, който в случая̌т е идентичен със старо-български, сѫ отбѣлѣ̋зани, имат се прѣд вид, и тѣзи случаи не се броя̨т като заемки от руски.
  
  
  • Българския̌т език е заел тѣзи думи от руски, а не си ги е спомнил, слѣд като ги е бил забравил.


• С езиковитѣ факти не бива да се манипулира с цѣл фалшиво патриотарско възпитание
  
  
  • или, не дай Боже, за лѣчение на нѣчии комплекси.
  
  
  • И без това нашия̌т език е в първата стотица на най-развититѣ и най-богатитѣ езици в свѣтът.


• (.. скрий го епилогът ..)   .. към началото ..

---

►►   6. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..) 

• bg.wikibooks.org: Речник на турските думи в българския̌ език
• Речник на българския̌ език
• Български етимологичен речник
• Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера
• christotamarin.blog: Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на: Измѣнения на лексиката
• christotamarin.blog: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)   .. към началото ..

---

►►   7. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)    .. към началото ..

▼▼   7. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2022-01-03 11:48:: Забѣлѣжки по списъкът на български думи с турски произход се приемат.
  
  
  • Но само за опрѣдѣлени посочени думи.
  • Ако съм изпусна̨л нѣ̋коя дума, това не е голѣ̋м проблем, понеже цѣлта - 1000 такива думи - вече е достигна̨та.
  • Но ако нѣ̋коя дума е включена в списъкът неправомѣрно, то ще обърна̨ внимание и ще прѣразгледам случая̌т.


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-11 09:52:: Думи с турски произход, вече излѣзли от употрѣба  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-11 09:52:: Думи с турски произход, вече излѣзли от употрѣба  (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Публикацията е посветена на българскитѣ думи с турски произход, които все още сѫ в обща употрѣба.
    
    
    • Даден е списък с български думи, които имат турска етимология.
    
    
    • Списъкът съдържа 0 думи, но само 0 от тѣ̋х,
    • показанитѣ в жълто, сѫ в обща употрѣба.
  
  
  • Остана̨литѣ (0-0=) 0 думи сѫ излѣзли вече от употрѣба, тѣ̋х не съм ги оцвѣтил в жълто и тѣ не се броя̨т.
    
    
    • Прѣз 19-ти вѣк в българския̌т език сѫ се употрѣбявали нѣ̋колко хиляди български думи с турски произход.
    • Да кажем, десет хиляди.
    
    
    • 0 от тѣ̋х все още сѫ в употрѣба - това е показано в тази публикация.
    
    
    • 0 от остана̨литѣ все пак сѫ включени в тукашната таблица.
    
    
    • А остана̨литѣ вече сѫ забравени. Всѣ̋ка от тѣ̋х може да се намѣри в пълен рѣчник на българския̌т език или в рѣчник на чуђитѣ думи.
    
    
    • Задоволявам се да дам обща оцѣнка - общо около десет хиляди, но не се наемам наистина да ги прѣброя̨.
  
  
  • Как може да се интерпретира това - около десет хиляди думи с турски произход в българския̌т език прѣз 19-ти вѣк?
    
    
    • Особено в Източна България, всѣки жител от мѫжки пол, както и много от нѣжния̌т пол, сѫ знаѣли турски език.
    • Иначе нѣ̋мало да им върви алъш-веришът, бизнесът демеќ.
    
    
    • И да е знаѣл нѣ̋кой тогава турски език, едва ли е знаѣл повече от нѣ̋колко хиляди думи.
    • И всичкитѣ тѣзи нѣ̋колко хиляди турски думи той е можѣл да ги употрѣби в рѣчта си на български, като български думи.
    • И събесѣдницитѣ му сѫ разбирали такава българска рѣч.
    • Нѣ̋колко хиляди турски думи сѫ влизали в пасивната лексика на всѣки събесѣдник.
  
  
  • Отклонение в разсѫђенията. Много от пишман-езиковѣдитѣ си мисля̨т, че думитѣ опрѣдѣляли езикът.
    
    
    • Напримѣр, зная̨т - чели сѫ - за нѣ̋колко уж тракийски думи и изказват мнѣния за тракийския̌т език.
    • За който нищо нищичко реално не се знае.
    
    
    • Нашия̌т български език е примѣр колко малко значение има лексиката за идентификацията на един език.
    • За послѣднитѣ вѣк-два-три той си е смѣнил лексиката тотално.
    • Не че подобно нѣщо не сѫ направили и други езици в сѫсѣдство.
    
    
    • Обаче фонетика, морфология, синтаксис - тѣзи нѣща сѫ си остана̨ли почти сѫщитѣ в послѣднитѣ вѣкове.
  
  
  • Около десет хиляди думи с турски произход в българския̌т език прѣз 19-ти вѣк - да завърша̨ интерпретацията на този факт.
    
    
    • Ако в края̌т на 19-ти вѣк не бѣше създадена българската държава, вълна̀та на огагаузване, тръгна̨ла прѣди вѣкове от черноморскорто крайбрѣжие, щѣше е набрала мощ, да е залѣ̋ла родното ми село и да е стигна̨ла до Търново.
    
    
    • Огагаузване - това е прѣминаване на турски език в общуването и изоставяне на българския̌т език от слѣдващитѣ поколѣния.
    
    
    • Зная̨т се грознитѣ събития по врѣмето на първата свѣтовна война и непосрѣдствено слѣд нея̨: изгонването на арменци и гърци от територията на Турция, меко казано.
    • Малко обаче се знае, че тогава - в началото на 20-ти вѣк, голѣ̋ма част от изгоненитѣ арменци и гърци сѫ знаѣли само турски език.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2026-05-10 09:14:: Огагаузване или караманизация - що е то  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2026-05-10 09:14:: Огагаузване или караманизация - що е то  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи го във facebook ..) 
  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  
  
  • ►►  Поводът за този коментар  (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Поводът за този коментар  (.. скрий ..) 
    
    

    Надгробна плоча на православен християнин. Името му е Савва. Датата е 1877-07-21. Надписът е с гръцки букви, но на турски език. От територията на Турция, от районът на Konya. ΑΛΛΑΧ ΡΑΧMEΤ ΕΙΛΕΣΙN: Бог да прости. Да почива в мир.
    (.. скрий ..)  (.. скрий го цѣлия̌т коментар ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  Караманизация или огагаузване - що е то  (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Караманизация или огагаузване - що е то  (.. скрий ..) 
    
    
    • Писал съм и другадѣ, че ако не бѣше войната от 1877,
    • докъм голѣ̋мата европейска война (1914-1918)
    • вълна̀та на огагаузване щѣше да е залѣ̋ла нашето село
    • и щѣше да е стигна̨ла до Търново.
    
    
    • Този процес, който съм нарѣкъл огагаузване,
    • го считайте за нормален в настѫпващитѣ модерни врѣмена.
    • Населението минава на държавния̌т език (или на имперския̌т език).
    
    
    • Гагаузитѣ сѫ продукт на този процес.
    
    
    • Човѣк нѣ̋ма да забрави родния̌т си език.
    • Населението обаче може да си го смѣни езикът.
    • То нѣ̋ма ро̀ден език.
      
      
      • Напримѣр, бабата и дѣ̋дото го зная̨т родния̌т си език.
      • Но ако всички зная̨т и турски,
      • и ако в кѫщи се говори на турски,
      • внуцитѣ нѣMнn9;ма да науча̨т родния̌т език на дѣ̋до и баба -
      • за внуцитѣ ро̀ден ще е турския̌т.
    
    
    • Картинката показва подобен процес срѣд гръко-езичнитѣ християни в Турция.
    • Тѣ пък се наричат карамани, не гагаузи.
    
    
    • И караманитѣ, и гагаузитѣ сѫ продукт на един и сѫщ процес.
    • Той може да бѫде нарѣчен караманизация вмѣсто огагаузване, нѣ̋ма значение.
    
    
    • Знаете, че около голѣ̋мата европейска война (1914-1918)
      • сѫ се случили грозни събития в Турция.
      
      
      • Много християни - уж гърци и арменци - сѫ били прогонени.
      • Е, много от изгоненитѣ знаѣли само турски език.
      • Не гръцки, не арменски.
    
    
    • Един караманин, изгонен от Турция и заселил се в Гърция, като научи гръцки език и потомството му като говори гръцки, той прѣстава да е караманин.
    
    
    • В България гагаузи вече нѣ̋ма.
    • Гагаузи сѫ останąли извън България,
    • къдѣто тѣ нѣ̋мат възможност да минąт на български.
    
    
    • И най-важното.
      
      
      • Не се подмамвайте по никакви теории за стар произход на гагаузитѣ
      • от нѣ̋какво старо тюрко-езично население.
      
      
      • Гагаузитѣ сѫ потомци на християни, поданици на Османската империя,
      • които нѣ̋кога сѫ прѣминąли на турски език,
      • на езикът на империята.
    
    
    • (.. скрий ..)  (.. скрий го цѣлия̌т коментар ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Ислямизацията и бизнесът  (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Ислямизацията и бизнесът  (.. скрий ..) 
    
    
    • Никога не бих се изразил, че "турцитѣ" били асимилирали нѣ̋кого.
      
      
      • Такова нѣщо като народи ("турцитѣ", "българитѣ", ..) обективно нѣ̋ма.
      • Има население, съставено от индивиди, изповѣ̋дващи нѣ̋каква религия и говорещи на нѣ̋какви езици.
        
        
        • Какво общо имам аз с разни путинофили или бесепари.
        • Не искам да ме обединявате с тѣ̋х чрѣз думата "българитѣ".
      
      
      • Всѣки взема съзнателни рѣшения, важни за неговото бѫдеще и за бѫдещето на поколѣнието му.
      
      
      • Всѣки дѣйства и нѣкак си несъзнателно, но това пак има значение за бѫдещето - неговото и на поколѣнието му.
    
    
    • Ислямизацията и бизнесът сѫ срѣд основнитѣ причини за караманизацията или огагаузването.
    
    
    • Ислямизацията
      
      
      • Почти 100% от днешнитѣ турци сѫ потомци на хора,
      • които нѣ̋кога - в различно врѣме -
      • сѫ се отказали от Светата Троица и сѫ признали Мохамед за пророк.
      • Почти всѣки турчин е потомък на такива хора.
      • Както и почти всѣки мюсюлманин на Балканитѣ или в Мала Азия.
      
      
      • Какво означава горното да не е вѣ̋рно?
        
        
        • Прѣдцитѣ да сѫ били езичници - това означава.
        
        
        • Почти нѣ̋ма езичници срѣд прѣдцитѣ на днешнитѣ турци, ако върнем врѣмето назад до 7-ми вѣк слѣд Христа, до врѣмето на пророкът Мохамед.
      
      
      • Не наричам промѣ̋ната на религията, тоест ислямизацията, с терминът асимилация.
      
      
      • В съвсѣм рѣдки случаи ислямизацията е била насилствена.
      • Било е съзнателно рѣшение на различни хора по различно врѣме.
      
      
      • И тъй като съм циник, нѣ̋ма да се посвѣня̨ да кажа̨, че това сѫ били рѣшения в гонене на келепирът.
      
      
      • Важно е да се отбѣлѣжи, че ислямизацията в Анадолът и по Нашенско се случвала постепенно.
    
    
    • Теократичната държава.
      
      
      • Практически всички държави прѣз Срѣдновѣковието прѣди основаването на САЩ сѫ били теократични.
      • На населението, което е изповѣ̋двало друга религия, се гледало с подозрѣние.
      
      
      • Управницитѣ на Османската империя сѫ имало полза от християнско население, което да работи, да печели, да плаща данъци и да се възпроизвеђа.
      • Управницитѣ на Османската империя сѫ осъзнавали тази полза.
      
      
      • Шериатът забранява прѣ̋кото данъчно облагане на мюсюлманитѣ.
      • Имперската хазна се пълнѣла прѣдимно от данъцитѣ, които плащали християнитѣ и евреитѣ.
      
      
      • От една страна, ислямското духовенство и мюсюлманското простолюдие желаѣли да приобщя̨т християнитѣ към ислямът.
      
      
      • От друга страна, имперскитѣ управници съзнавали, че това не им е изгодно.
      
      
      • А от трета страна, за всѣки човѣк е било икономически изгодно да приеме ислямът.
      • Келепир имало в това.
      • Десятък нѣ̋мало човѣк да плаща.
      • А и на държавна служба може да се уреди - я̀ заптие, я̀ мюдюр нѣ̋какъв.
    
    
    • Сега за езикът и за езицитѣ.
      
      
      • На никого не му е пукало в мина̨лото за езицитѣ.
      • Не мога̨ да си прѣдставıѫ̨, че нѣ̋кой в мина̨лото насилствено ще налага език.
      
      
      • В Анадолът и по Нашенско ..
        
        
        • ислямизацията се случвала постепенно - да си пропомним това.
        
        
        • Първитѣ мюсюлмани говорѣли на турски език.
        • В общността на първитѣ тукашни мюсюлмани се говорѣло на турски.
        • Сетнешнитѣ попълненията в тази общност прѣминавали на турски език.
        • Напускайки християнската общност и присъединявайки се към мюсюлманската общност, хората си го смѣняли езикът на турски.
        
        
        • Затова в Анадолът и по Нашенско има толкова много хора, говорещи на турски.
        
        
        • Подобен примѣр: Сѣверна Африка.
        • Ислямизацията се случвала постепенно.
        • Първитѣ мюсюлмани там говорѣли на арабски.
        • Сетнешнитѣ попълненията в тази общност прѣминавали на арабски.
        • И сега повечето хора там говоря̨т на арабски.
        
        
        • Различен примѣр: Персия (Иран) и Централна Азия.
        • Там почти всички били езичници.
        • И затова ислямът бил наложен отведнѫж.
        • Цѣ̋лата мѣстна общност отведнѫж станѫ̨ла мюсюлманска.
        • И не си го смѣнила езикът на арабски.
        
        
        • В Анадолът и по Нашенско хората, говорещи на турски, стана̨ли мнозинство.
        • Създала се общност от хора, говорещи на турски.
        • Администрацията на Османската империя се водѣла на турски.
        • Турския̌т бил имперския̌т език.
        • А и бизнесът налагал турския̌т език.
        • Пазарът. Занаятитѣ.
      
      
      • Населението лесно може да си го смѣни езикът.
        
        
        • Човѣк не забравя родния̌т си език.
        • Но може да научи друг.
        • А и човѣк умира.
        
        
        • Ако елинофони - мѫж и жена - άνδρας και γυναίκα -
        • живѣя̨т да кажем в Анадолът, създада̨т сѣмейство, отглеђат дѣца.
        • На улицата и на пазарът хората говоря̨т на турски.
        • Дѣцата ще зная̨т и двата езика - гръцки и турски.
        • В слѣдващото поколѣние и двамата родители ще зная̨т турски добрѣ
        • и в кѫщи ще говоря̨т на турски.
        • Дѣцата им вече нѣ̋ма да зная̨т гръцки.
        
        
        • Това е съвсѣм естествен процес. Караманизация
        • По Нашенско му казват огагаузване.
    
    
    • Бизнесът
      
      
      • Бизнесът (пазарът, занаятитѣ) сѫ давали своята лепта за доминацията на турския̌т език прѣз всичкитѣ дълги вѣкове.
      
      
      • А в края̌т на 19-ти вѣк естествения̌т процес на караманизацията или огагаузването се засилва.
      
      
      • Това става заради модернизацията.
      • Модернизацията я̨ докарва бизнесът.
      
      
      • А бизнесът обича да е едър бизнес - идва и говори на имперския̌т език, и не се занимава с малцинствени езици.
    
    
    • (.. скрий ..)  (.. скрий го цѣлия̌т коментар ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Караманската азбука  (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Караманската азбука  (.. скрий ..)  (..Вижте картинката в отдѣлно прозорче ..) 
    
    

    Писане с гръцка азбука на турски език. Знаете, че до началото на 20-ти вѣк официално за турския̌т език се ползвало арабското писмо в персийската му версия. Но от картинкитѣ се виђа, че караманитѣ, макар да говорѣли на турски, пишѣли с гръцка азбука. Хората, които сѫ пригодили гръцкото писмо за турския̌т език, сѫ знаѣли и двата езика гръцки и турски, естествено. Днешното турско писмо, основано на латинската азбука, е по-добро от караманската азбука. Нѣ̋кои детайли за караманското писмо. Не се наемам с пълно описание на караманската азбука. Банални съотвѣтствия међу караманската буква и съврѣменната турска буква: Α=a Β=v Ε=e Ι=i Κ=k Λ=l M=m N=n Ο=o Π=p Ρ=r Σ=s Τ=t Φ=f Χ=h Означения на други гласни звукове: Η=ı(Ъ) ΟΥ=u(Ъ) Бих искал да Ви обърна внимание, че за елинофонитѣ (за гръко-езичнитѣ) разликата при шумнитѣ съгласни по признакът "проходност-прѣградност" (фрикативност-плозивност) е по-важна от разликата по звучност. Без колѣбание употрѣбяват буквитѣ П и Т за турскитѣ звучни прѣградни B(Б) и D, защото съотвѣтнитѣ звучни гръцки букви Β и Δ означават проходни съгласни. Подобни съображения важа̨т и при анализът на двѣтѣ старо-български писмености. И на това слѣдва да се обърне внимание.

    (.. скрий ..)

  
  
  • ◄►  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи го във facebook ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • The Holy Bible In Turkish

    • Писане с гръцка азбука на турски език.
    
    
    • Знаете, че до началото на 20-ти вѣк официално за турския̌т език се ползвало арабското писмо в персийската му версия.
    • Но от картинкитѣ се виђа, че караманитѣ, макар да говорѣли на турски, пишѣли с гръцка азбука.
    
    
    • Хората, които сѫ пригодили гръцкото писмо за турския̌т език, сѫ знаѣли и двата езика гръцки и турски, естествено.
    
    
    • Днешното турско писмо, основано на латинската азбука, е по-добро от караманската азбука.
    
    
    • Нѣ̋кои детайли за караманското писмо.
      
      
      • Не се наемам с пълно описание на караманската азбука.
      
      
      • Банални съотвѣтствия међу караманската буква и съврѣменната турска буква:
        
        
        • Α=a
        • Β=v
        • Ε=e
        • Ι=i
        • Κ=k
        • Λ=l
        • M=m
        • N=n
        • Ο=o
        • Π=p
        • Ρ=r
        • Σ=s
        • Τ=t
        • Φ=f
        • Χ=h
      
      
      • Означения на други гласни звукове:
        • Η=ı(Ъ)
        • ΟΥ=u(Ъ)
      
      
      • Бих искал да Ви обърна внимание, че за елинофонитѣ (за гръко-езичнитѣ) разликата при шумнитѣ съгласни по признакът "проходност-прѣградност" (фрикативност-плозивност) е по-важна от разликата по звучност.
        
        
        • Без колѣбание употрѣбяват буквитѣ П и Т за турскитѣ звучни прѣградни B(Б) и D, защото съотвѣтнитѣ звучни гръцки букви Β и Δ означават проходни съгласни.
        
        
        • Подобни съображения важа̨т и при анализът на двѣтѣ старо-български писмености.
          И на това слѣдва да се обърне внимание.

    
    
    

---

---

(.. развернуть все̇ ..) (.. свернуть все̇ ..) .. to the bottom ..

[Draft] Тысяча общеупотребительных заимствований с турецкохо в болгарский

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..) (.. collapse all ..) .. to the bottom ..

[Draft] The Bulgarian Language: Thousand Loanwords from Turkish in Common Use

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---