Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна промена

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на

• 1. Прѣдисловие
• 2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)
  • 2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици
  • 2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)
  • 2.3. Измѣнения на лексиката
  • 2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ
  • 2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели
  • 2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът
  • 2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения
  • 2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици
  • 2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения
• 3. Прѣпратки (references)
• 4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Прѣдисловие   (.. покажи го ..)   (.. покажи всичко ..)

▼▼   1. Прѣдисловие   (.. скрий го ..)   (.. покажи всичко ..)

• Прѣди да продължите, слѣдва да се запознаете с аксиомата за естественитѣ езици, която донѣ̋къдѣ дефинира понятието естествен език.


• Прочетохте ли за аксиомата за естественитѣ езици? Според нея̨, всѣки език спрямо даден момент от мина̨лото има единствен прѣдшественик, с който той може да се идентифицира. Прѣдшественикът прѣдставлява старото състояние на сѫщия̌т език.


• От езикът-прѣдшественик (старото състояние) до новото състояние на сѫщия̌т език се достига чрез измѣнения, нововъведения, иновации (тритѣ думи означават едно и сѫщо). Езикът се мѣни, той осѫществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрѣз този процес на непрѣстанна промѣ̋на във врѣмето езикът прѣминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бѫде разнесен на по-обширна популационна територия напримѣр чрѣз миграция (прѣселване), чрѣз политическо или религиозно влияние.


• Ако међуврѣменно езикът е разнесен на по-обширна популационна територия, то в различнитѣ точки от популационното пространство той обикновено се мѣни по различен начин (осѫществява различни нововъведения, имплементира различни иновации). В различнитѣ точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тѣзи различни нови състояния отначало прѣдставляват различни диалекти на езикът, но слѣд врѣме мога̨т да се оформя̨т като отдѣлни езици с общ език-прѣдшественик, които сѫ се от-роили от него (language split).


• В тази публикация тук се твърди, че всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation). От една страна, това е явление, което се наблюдава в дѣйствителността. От друга страна, това е твърдение, което сѫщо така може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• И двѣтѣ публикации, онази за аксиомата за естественитѣ езици и тази за непрѣстанната промѣ̋на, се отнасят до естественитѣ говорими езици.


• (.. скрий го прѣдисловието ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)  (.. покажи ..)   (.. разгъна̨то ..)

▼▼   2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)  (.. скрий го раздѣлът ..)   (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Движещитѣ сили на измѣнението на естественитѣ езици, факторитѣ, допринасящи за непрѣстанната им промѣ̋на, мога̨т да се отдѣля̨т в три групи:
  
  
  • Екстралингвистични фактори: мѣни се срѣдата на обитание.
    • Населението мигрира.
      • Напримѣр, на старото мѣ̋сто имало пустини и оазиси, на новото има гори и рѣки.
    • Технологиитѣ се развиват.
      • Напримѣр, вече нѣ̋ма сърпове и паламарки, има компютри и смартфони.
    • Обществото се промѣня.
      • Едно врѣме единия̌т ми чичо работѣше в дапа̌, другия̌т ми чичо работѣше в метесето, а вуйчо ми - в родопа.
  
  
  • Транслингвистични фактори: влияние от други езици.
    • Суперстратни влияния - влияния откъм по-престижни езици.
      • Напримѣр, прѣз послѣдното хилядолѣтие нашия̌т език е изпитал суперстратни влияния послѣдователно от гръцки, от турски и от руски.
    • Субстратни влияния - влияния откъм по-слабо престижни езици.
      • Напримѣр, прѣз послѣдното хилядолѣтие нашия̌т език е изпитал субстратни влияния от балкано-романски (румѫнски, влашки) и от цигански.
    • Адстратни влияния. Ако има затруднение влиянието да се класифицира като суперстратно или субстратно, то може да се остави като адстратно.
  
  
  • Интралингвистични фактори: дори да не се мѣни срѣдата на обитание, дори да нѣ̋ма никакви влияния от други езици, то пак езикът се мѣни сам по себе си.
    • Смѣ̋ната на поколѣнията. Новото поколѣние усвоява езикът в промѣнено състояние.
      • Илюзия би било да се мисли, че новото поколѣние ще усвои езикът в съвършено сѫщото състояние.
      • На дѣцата често им се говори на промѣнен и опростен език, особено от майкитѣ и бабитѣ им, дѣцата не винѫги успѣ̋ват да се очистя̨т от дѣтския̌т си говор, и той им остава за цѣ̋л живот.
    • Икономия на усилията (мързелът).
      • Улесняване на произношението.
      • Опростяване на морфологията и синтаксисът.
      • Аналогия и обобщение вмѣсто сложни правила и купища изключения.
    • Изглађане на диалектни различия. Това го слагам при интралингвистичнитѣ фактори, макар че обикновено изисква екстралингвистична подкрѣпа.
      • При подходяща срѣда (обществена, религиозна) изглађането на диалектнитѣ различия може да прѣдотврати роенето на езикът. Така напримѣр е стана̨ло със съврѣменния̌т гръцки език.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)  (.. покажи ..) 

▼▼   2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Измѣненията в естественитѣ езици не сѫ рѣзки и поради това често остават неосъзнати.
  
  
  • Фаза 0: Сѫществуват само старитѣ езикови форми.
  
  
  • Фаза 1: Появяват се новитѣ форми в рѣчта на младото поколѣние. Старитѣ форми обаче все още се осъзнават като правилни и се прѣдпочитат от всички.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 2: Новопоявилитѣ се форми се прѣдпочитат от младото поколѣние. Младото поколѣние все още разбира старитѣ форми, но вече не ги употрѣбява. В рѣчта на старото поколѣние старитѣ форми все още се срѣщат, но все по-рѣ̋дко.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 3: Старитѣ форми изчезват от езикът. Никой не ги употрѣбява вече. Установени сѫ новитѣ форми.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.3. Измѣнения на лексиката  (.. покажи ..) 

▼▼   2.3. Измѣнения на лексиката  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Лексиката е най-динамичната, най-бързо измѣнящата се част на езикът. При това, лексическитѣ измѣнения често сѫ много трудни за обяснение и класификация.


• Всѣ̋ка отдѣлна дума, всѣ̋ка лексическа единица, слѣдва да се разглеђа отдѣлно и това се прави в етимологичнитѣ рѣчници. Въпрѣки всички усилия, произходът на много думи си остава неизяснен.


• Отклонение: Ще Ви покажа̨ колко малко значение има лексиката при въпросът за идентификацията и класификацията на езикът. Да се основавате на лексиката с такава цѣл е хлъзгаво и несигурно. Без четливи текстове идентификацията и класификацията на езикът по принцип е невъзможна.
  
  
  • Ако кажа̨ на дѣ̋до си, Бог да го прости, "Компютърът крѣ̋шна.", той нѣ̋ма да ме разбере, ама ще може съвсѣм адекватно да попита: "Кой какво направил?". Изразът "Компютърът крѣ̋шна." е на български, макар че всички думи сѫ от английски и дѣ̋до ми, Бог да го прости, нѣ̋ма как да ги е знаѣл. Бих могъл и да му кажа̨ "Разфрендих ги всичкитѣ атакисти." И пак, дѣ̋до ми, Бог да го прости, нѣ̋ма да ме разбере, ама ще може съвсѣм адекватно да попита: "Какво си ги направил?"
  
  
  • Ако дѣ̋до ми, Бог да го прости, каже на моя̌т внук, дето нѣ̋кога ще се роди, "Милиционерът бая се озори да го кандърдисва и оня кандиса чак сабахлаим.", внукът ми едва ли ще разбере думитѣ. Ще разбере обаче структурата на фразата. Ще разбере структурата, която идентифицира езикът като български.
  
  
  • Макар и съвсѣм безсмислени, долнитѣ текстове нося̨т структурата на съответния̌т език и се идентифицират като безсмислени текстове именно на този език (български, руски, английски съотвѣтно).

    Отмрѣни сѫ и щръкбелитѣ тука.
    Вислунгитѣ сѫ още назландени. 
    Цурунговетѣ искат още цлуква.
    Но цлуквитѣ сѫ вече осводрени.
    Глокая куздра штеко будланула бокра и курдячит бокрёнка.
    'Twas brillig, and the slithy toves
    Did gyre and gimble in the wabe;
    All mimsy were the borogoves,
    And the mome raths outgrabe.
    ..

  • Прѣдставѣте си, че нѣ̋какъв катаклизъм внезапно унищожи нашата цивилизация. Слѣд хилядолѣтия археолози изслѣдват останки на територията на днешна София примѣрно. Останкитѣ се оказват ресторант. Срѣд останкитѣ намират два текста на непознат за тѣ̋х език. Оказват се два списъка - опис на кухненско имущество и менюто на ресторантът:

    тенджери - 20, тави - 9, чинии - 300, леген - 3, казан - 4, черпак - 25, .. 
    шкембе чорба - 2.50, кюфте - 1.00, кебап - 3.00, сач - 3.80, джолан - 4.30, .. 

    Нека изслѣдователитѣ от бѫдещето криво-лѣ̋во разчета̨т тѣзи списъци. Ако гледат само лексиката, а тѣ с друго да кажем не разполагат, нима тѣ трѣ̋бва да заключат, че езикът е турски, сѫщия̌т език, както в многото намѣрени и разчетени текстове срѣд останкитѣ на мегаполисът Истанбул само на нѣ̋какви си 500 километра разстояние?
  
  
  • Това го написах с цѣл да обезкуража̨ опититѣ за класификация на разни стари неизвѣстни езици като тракийски, скитски, илирийски, дакийски, и т.н., за които практически нищо не се знае освѣн евентуално по нѣ̋колко думи, записани в стари гръцки или латински текстове, авторитѣ на които едва ли сѫ знаѣли съотвѣтния̌т език. Ако нѣ̋ма четливи текстове на този език, нито класификацията му, нито идентификацията му е възможна. Под идентификация тук се разбира да може да се каже евентуално, че тѣзи езици - тракийски, скитски, илирийски, дакийски, да добавим пра-славянски и пра-албански - сѫ все различни или кой с кой съвпада, или евентуално само един тракийски език ли има.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ  (.. покажи ..) 

▼▼   2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Генеалогическото разстояние међу два естествени езика сѫщеврѣменно изразява генеалогическата близост међу тѣзи езици.
  
  За генеалогическото разстояние међу естествени езици се ползват мѣркитѣ за врѣме, напримѣр вѣкове.
  
  Генеалогическото разстояние (или синхронното генеалогическо разстояние) међу два съврѣменни естествени езика се опрѣдѣля по слѣдния̌т начин:
  • Опрѣдѣля се общ прѣдшественик на двата езика.
    • Ако не се намира общ прѣдшественик на двата езика, то никаква близост међу тѣ̋х нѣ̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е примѣрно сто вѣка (десет хилядолѣтия).
  • Опрѣдѣля се най-близкия̌т във врѣмето общ прѣдшественик на двата езика. Така сѫщеврѣменно се опрѣдѣля врѣмето на роене.
  • Колко вѣка сѫ мина̨ли оттогава - това е мѣ̋рката за генеалогическото разстояние међу тѣзи два езика или за генеалогическата им близост.
  Примѣри:
  • Днешния̌т български език и днешния̌т така нарѣчен македонски jазик сѫ много близки: намират се само на един (1) вѣк разстояние, закрѫглено нагорѣ.
  • Днешния̌т български език и днешния̌т руски език сѫщо така сѫ близки - отстоя̨т приблизително на десет (10) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешния̌т италиански език и днешния̌т френски език отстоя̨т приблизително на петнадесет (15) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешния̌т нѣмски език и днешния̌т датски език отстоя̨т поне на двадесет (20) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешния̌т нѣмски език и днешния̌т български език отстоя̨т поне на тридесет (30) вѣка разстояние един от друг, а вѣроятно доста повече.
  Горнитѣ резултати сѫ плод на разсѫђения и анализ на съврѣменното състояние на езицитѣ и на запазенитѣ стари текстове.
  
  Разработени сѫ методи от лабораторен характер за прѣсмѣ̋тане на генеалогическата близост (или разстоянието) међу езицитѣ:
  • Списъцитѣ на Сводеш
  • Глотохронологията
  Редно е веднага да отбѣлѣжа̨, че тѣзи методи сѫ неприложими към индо-европейскитѣ езици, слѣд като самитѣ индо-европейски езици се използват за калибровка на тѣзи лабораторни методи, които в сѫщност се разработват, за да се прилагат към езицитѣ на кореннитѣ жители на Америка, към езицитѣ на аборигенитѣ от Австралия, към езицитѣ на тихоокеанскитѣ острови, т.е. там, къдѣто изслѣдователитѣ не разполагат с нищо друго.
  
  Дотук бѣше дефинирано понятието синхронно генеалогическо разстояние међу естествени езици и тази дефиниция може да се прилага само към съврѣменни езици. Но тази дефиниция може да се обобщи.
  
  Нека имаме два естествени езика, разположени къдѣ да е по ска̀лата на врѣмето. Диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х се опрѣдѣля по слѣдния̌т начин:
  • Пак се опрѣдѣля общ прѣдшественик на двата езика.
    • И пак, ако не се намира общ прѣдшественик на двата езика, то никаква близост међу тѣ̋х нѣ̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е двеста вѣка (двадесет хилядолѣтия).
  • Пак се опрѣдѣля се най-близкия̌т във врѣмето общ прѣдшественик на двата езика. Така сѫщеврѣменно се опрѣдѣля врѣмето на роене.
  
  
  • Събираме двѣтѣ отсѣчки по врѣмевата ска̀ла от врѣмето на роене до позициитѣ на двата разглеђани езика.
    • Получения̋т сбор е диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х.
  • .. Или пък ..
    • Тръгваме от позицията на единия̌т език върху врѣмевата ска̀ла.
    • Връщаме се до врѣмето на роене.
    • Тръгваме по врѣмевата ска̀ла обратно до позицията на другия̌т език.
    • Изминатия̌т по врѣмевата ска̀ла пѫт назад и насам дава диахронното генеалогическо разстояние међу двата разглеђани езика.
  
  
  • Слѣдствие: Ако двата разглеђани езика сѫ съврѣменни, то синхронното генеалогическо разстояние међу тѣзи два езика е половината от диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х.
  Примѣри:
  • Днешния̌т български език и българския̌т език от 10-ти вѣк (старо-българския̌т език) се намират на 11 вѣка диахронно разстояние помеђу си.
  • Днешния̌т така нарѣчен македонски jазик се намира на един вѣк диахронно разстояние от българския̌т език от 19-ти вѣк и на два вѣка диахронно разстояние от съврѣменния̌т български език.
  • Ако приемем, че врѣмето на роене е 21-ви вѣк прѣди Христа, то диахронното генеалогическо разстояние међу латинския̌т език от врѣмето на Цицерон (1-ви вѣк прѣди Христа) и старо-славянския̌т (старо-българския̌т) език от 10-вѣк слѣд Христа е 51 (20+31) вѣка.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели  (.. покажи ..) 

▼▼   2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Kоренитѣ и словообразувателнитѣ модели показват относителна стабилност само при сравнение с твърдѣ динамично измѣнящата се лексика.


• Иначе, както всички елементи на езикът, коренитѣ на думитѣ и словообразувателнитѣ модели сѫщо така подлежа̨т на непрѣстанна промѣ̋на:
  • Корени се заимстват от други езици като част от заимстването на лексика
  • Заимстват се и словообразувателни модели:
    • Напримѣр, в българския̌т език слѣднитѣ продуктивни наставки сѫ заимствани:
      • -чия/-џия от турски: катаџия, компютърџия
      • -ция от руски: излагация


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът  (.. покажи ..) 

▼▼   2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Mорфологията и синтаксисът подлежа̨т на непрѣстанна промѣ̋на както всички остана̨ли елементи на езикът.
  
  
  • Достатъчно примѣри за измѣнения в морфологията и синтаксисът в нашия̌т език само за послѣдното хилядолѣтие сѫ дадени в моята публикация за Balkansprachbund-ът (балканския̌т езиков съюз):
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑1}:  Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}
    • {Балкан‑А2}: Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles}
    • {Балкан‑3}:  Удвояване на допълненията {редупликация}
    • {Балкан‑4}:  Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided}
    • {Балкан‑5}:  Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense}
    • {Балкан‑А4}: Прѣизказно наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
    
    
    .. и това не сѫ всичкитѣ измѣнения в морфологията и синтаксисът на нашия̌т език за послѣднитѣ десет вѣка, а само тѣзи, които има смисъл да се разглеђат в контекстът на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Бѣгло сравнение на класическия̌т латински език и съврѣменния̌т италиански език би показало драстичнитѣ измѣнения, които сѫ стана̨ли в езикът на градът Рим само за петнадесет-двадесет вѣка. Нѣ̋кои от изброенитѣ по-горѣ точки сѫ напълно приложими и при италианския̌т:
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
  
  
  • И двата примѣра по-горѣ, и примѣрът с българския̌т език, и примѣрът с италианския̌т език, показват
    
    
    • движение от синтетичност към аналитичност, свойствено на повечето съврѣменни индо-европейски езици


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения  (.. покажи ..) 

▼▼   2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• По-горѣ бѣше казано, че лексиката е най-динамичната, най-бързо измѣнящата се част на езикът, и че лексическитѣ измѣнения често сѫ много трудни за обяснение и класификация и често изглеђат хаотични.
  
  Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежа̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоя̨т в основата на историческата лингвистика като наука.
  
  Въз основа на систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения в разглеђанитѣ естествени езици прѣз 19-ти вѣк е разработен инструментариум на историческата лингвистика, включващ понятията пра-индо-европейски език и индо-европейски езици. С помощта на този инструментариум е доказано, че германскитѣ езици (нѣмския̌т, английския̌т, датския̌т, ..) сѫ индо-европейски езици в сѫщата степен, както гръцкия̌т, латинския̌т, авестийския̌т и санскритът.
  
  Слѣд като този инструментариум е разработен и приложен за германскитѣ езици, без особени проблеми е показана и принадлежността на славянскитѣ езици към индо-европейското сѣмейство.
  
  Разработеният за индо-европейскитѣ езици инструментариум се прилага и за други езикови сѣмейства: за семитскитѣ езици, за алтайскитѣ езици, и т.н. Както бѣше казано, този инструментариум се основава на систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения в разглеђанитѣ естествени езици. В този смисъл, прѣдполага се, че звуковитѣ измѣнения сѫ закономѣрни, и това на фонът на привидно хаотичния̌т характер на лексическитѣ измѣнения.
  
  Изисква се обясненията на измѣненията в другитѣ езикови слоеве да съотвѣтстват на систематизиранитѣ и класифициранитѣ звукови измѣнения. Това се прѣдполага от тѣхния̌т фундаментален характер.
  
  Христоматийни примѣри за систематизирани и класифицирани звукови измѣнения сѫ двата закона на Грим, първия̌т и втория̌т. Всѣки такъв закон си има обхват. Втория̌т закон на Грим напримѣр обхваща горно-нѣмския̌т език (High German, Hoch Deutsch) във врѣмето прѣди 15-10 вѣка, и този закон нѣ̋ма никакво отношение към други езици или към друг врѣмеви интервал. Ако нѣ̋какво звуково измѣнение е систематизирано и класифицирано за даден естествен език за опрѣдѣлен интервал от врѣмето, то от този факт нищо не произтича за друг език или за друг врѣмеви интервал.
  
  Много любители на историческата лингвистика започват от етимологичнитѣ рѣчници, къдѣто се разглеђа произходът на думитѣ. Доколкото лексическитѣ измѣнения сѫ много трудни за обяснение и класификация и изглеђат хаотични, то всѣ̋ка отдѣлна дума се разглеђа в етимологичния̌т рѣчник отдѣлно.
  
  Обаче за да се разбират даннитѣ от етимологическитѣ рѣчници, човѣк първо трѣ̋бва да се запознае с основитѣ на историческата лингвистика, а това сѫ систематизиранитѣ и класифицирани звукови измѣнения.
  
  Специално, ако човѣк се интересува от историята на нашия̌т език и би желал да разбере какво казва по въпросът истинската наука, която винѫги е наднационална, то човѣк би трѣ̋бвало да започне със звуковитѣ измѣнения:
  • първо, да се запознае с прѣдполагаемия̌т звуков репертоар на реконструирания̌т пра-индо-европейски език
  • второ, да се запознае със звуковия̌т репертоар на извѣстният старославянски език, което прѣдставлява състоянието на нашия̌т език в края̌т на 9-ти вѣк
  • трето, да се запознае със звуковитѣ репертоари на съврѣменнитѣ славянски езици, на нашия̌т, на руския̌т, на сръбския̌т, на полския̌т, и т.н.
  • нататък, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от пра-индо-европейски към старославянски
    • по възможност, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от пра-индо-европейски към други индо-европейски езици, доколкото свързани с това данни присѫстват в етимологическитѣ рѣчници
  • да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от старославянски към съврѣменнитѣ славянски езици: към български, към руски, към сръбски и т.н.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣ̋на - това бѣше показано в тази публикация.


• От една страна, това е явление, което се наблюдава в дѣйствителността.


• От друга страна, това е твърдение, което може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• Аксиоматичния̌т ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици цѣли да се филтрират и шкартират псевдо-научни упражнения, в които непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици се прѣнебрѣгва.


• Напримѣр, твърдение, че прѣди хиляда и повече години нашия̌т език е изглеђал почти както сега, се шкартира веднага като псевдо-научно и недостойно да му се обръща нѣ̋какво внимание. Състоянието на нашия̌т език прѣди хиляда години е извѣстно - това е така нарѣчения̌т старо-славянски език (наричан у нас и старо-български език). Нашия̌т език е доведен до днешното си състояние чрѣз езикови измѣнения, систематизирани, класифицирани и прошнуровани в научната лингвистична литература.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения  (.. покажи ..) 

▼▼   2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Понѣ̋кога особени обстоятелства налагат форсирани измѣнения в езикът, в резултат на които мога̨т да се получа̨т пиџин-езици или креолски езици.


• Така напримѣр френският език от 16-ти вѣк се е разроил поне на два клона: клон на съврѣменния̌т френски език и хаитянския̌т креолски език. В частност, хаитянския̌т креолски език, както и другитѣ основани на френски креолски езици, сѫ срѣд потомцитѣ на латинския̌т език.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)   .. към началото ..

▼▼   3. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..

• Аксиомата за естественитѣ езици
• Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
• Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• The CV of Slavophonia
• Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
• Wikipedia: Language change (езикови измѣнения)
• Wikipedia: πάντα ῥεῖ
• Wikipedia: Indo-European_languages
• Wikipedia: Grimm's_law (първи закон на Грим)
• Wikipedia: High German consonant shift (втори закон на Грим)
• Wikipedia: Swadesh list (Списъци на Сводеш)
• Wikipedia: Glottochronology (Глотохронология)
• Wikipedia: Impermanence (будисткото понятие за постоянната промѣ̋на)
• Wikipedia: Pidgin (пиџин-езици)
• Wikipedia: Creole languages
• Wikipedia: Haitian Creole
• Wikipedia: Джаберуоки (Jabberwocky)
• Български етимологичен речник, Институт за български език към БАН
• Макс Фасмер: Этимологический словарь русского языка

---

►►   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги коментаритѣ ..)   (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..

Тука ще добавям коментари. Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар  (.. покажи го ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар:  (.. скрий го коментарът ..) 
  
  
  • Щом потърсих с Google публикации по историята на българския̌т език, за съжаление повечето се оказаха̨ псевдо-научни.
  • За щастие, факултетитѣ по българска и славянска филология във водещитѣ български университети не сѫ заразени с "чалгаџийство". Публикациитѣ и лекциитѣ в университетитѣ по тази тематика се прѣпорѫчват.
  • Публикациитѣ на Институтът по български език по тази тематика сѫщо така се прѣпорѫчват.
  • Текстоветѣ във Wikipedia-та, особено на български и руски, трѣ̋бва да се чета̨т с най-висока степен на критичност.
  • Разбира се, прѣпорѫчвам своитѣ публикации по лингвистика, изброени тук. Много от тѣ̋х сѫ по тази тематика. Към нѣ̋кои от тѣ̋х по-горѣ сѫ дадени прѣпратки.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:36:: В тази си публикация съм включил
  • части от дискусия във forum.boinaslava.net, в която съм участвал. [като че ли мѣ̋стото вече е недостѫпно]


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?
    
    A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.
    
    Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.
    
    Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.
    
    Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.
    
    While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.
    
    When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.
    
    If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.
    
    Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.
  
  
  • Въпрос: Защо латинския̌т език, езикът-майка на едни от най-разпространенитѣ днес езици, е изчезнал?
    
    Отговор: Латинския̌т език изобщо не е изчезвал. Той просто се е промѣнил. С врѣмето се е промѣнил. Врѣмето всичко промѣня. И езицитѣ ги промѣня.
    
    Да разгледаме градът Рим. В този град, и сега, и прѣди двѣ хилядолѣтия се е говорѣл един и сѫщ език. Езикът, говорен в Рим прѣди двѣ хилядолѣтия, се нарича латински език. Езикът, говорен в Рим сега, се нарича италиански език. Италианския̌т е сѫщия̌т език като латинския̌т, но латинския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-стар, или, което е сѫщото, италианския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-млад (по-нов).
    
    Ами и аз така. Сега съм си сѫщия̌т човѣк както прѣди нѣ̋колко десетилѣтия. Обаче сега съм с нѣ̋колко десетилѣтия по-стар, а пък "оня човѣк", който е живѣ̋л прѣди нѣ̋колко десетилѣтия и е бил идентичен с мене, е бил с нѣ̋колко десетилѣтия по-млад от мене, бил е все още пълен със сили, и с по-малко акъл от мене сега.
    
    Латинския̌т език бил разпространен на територията на Римската империя. И се е промѣнял прѣз всичкото врѣме.
    
    Докато западната част на Римската империя функционирала (напримѣр, докато набирала войски), езиковитѣ промѣни се разпространявали по цѣ̋лата обширна територия. Но езикът се е промѣнял прѣз всичкото врѣме: първо е бил класическия̌т латински, слѣд това той е станал на късен латински, който пък с врѣмето се прѣвърнал на "вулгарен латински", послѣ - "ранен романс".
    
    Когато западната част на Римската империя спрѣ̋ла да функционира, езиковитѣ промѣни не се разпространявали вече из цѣ̋лата територия и си оставали локални. Появили се локални варианти на езикът. Тѣзи локални варианти трѣ̋бвало да се повишат в ранг на отдѣлни езици. Обаче стария̌т език - класическия̌т латински .. късния̌т латински .. вулгарния̌т латински .. ранния̌т романс - този език не изчезнал, той се е разроил.
    
    Ако не бѣше се разроил, пак щѣше да се промѣня, врѣмето пак щѣше да го промѣни.
    
    Гръцкия̌т напримѣр не се е роил, но сѫществено се е промѣнил с врѣмето, по сѫщия̌т начин, както латинския̌т.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..) (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: What were Slavs doing in the BC times?
    
    A.: The CV of Slavophonia.
    
    
    Some points:
    
    
    • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
    • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
    • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
    • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.
    
    
    • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
    • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.
    
    
    • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
    • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
    • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.
    
    
    • Q6.: What about Slavs.
    • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was the Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.
    
    
    • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
    • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.
    
    
    And again: A.: The CV of Slavophonia.
  
  
  • Q<Въпрос>: Славянитѣ във врѣмето прѣди Христа - какво се знае за тѣ̋х?
    
    A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
    
    
    Съображения:
    
    
    • Q1.: Какво се знае за португалцитѣ във врѣмето прѣди Христа?
    • A1.: По онова врѣме португалци не е имало, но португалския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q2.: Какво се знае за румѫнцитѣ (власитѣ и молдованитѣ) във врѣмето прѣди Христа?
    • A2.: По онова врѣме румѫнци не е имало (нито власи, нито молдовани), но румѫнския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q3.: Възможно ли е във врѣмето прѣди Христа португалския̌т език да се е говорѣл в западнитѣ прѣдградия на Рим, а румѫнския̌т - в източнитѣ?
    • A3.: Не. Из цѣлия̌т град, както и из прѣдградията, се е говорѣл един и сѫщ език. Бихме могли сега да наричаме този език португалски или влашки или италиански, но по онова врѣме този език сѫ го наричали латински.
    
    
    • Q4. Вѣ̋рно ли е, че във врѣмето прѣди Христа португалцитѣ и испанцитѣ сѫ живѣѣли в Рим и в прѣдградията на Рим?
    • A4. Не. Просто латинския̌т език се е разпространил из нови земи. Мѣстното население на Португалия и Испания се е заразило - инфектирало се е - с латинския̌т език.
    
    
    • Q5. Ако прѣди 2500 години италианския̌т, португалския̌т и румѫнския̌т сѫ били един и сѫщ език, защо тѣ сега сѫ толкова различни?
    • A5_1. Врѣмето промѣня всичко. Аз съм сѫщия̌т човѣк като оня живѣ̋л прѣди половин вѣк - ЕГН-то ни е едно и сѫщо, но съм много по-мѫдър от него, а той пък бѣше много по-силен от мене. Тъй че и в градът Рим един и сѫщ език се е говорѣл прѣз послѣднитѣ 2500 години, и този език постоянно се е промѣнял с врѣмето.
    • A5_2. Латинския̌т език, езикът на градът Рим, е бил разнесен на огромни територии, и врѣмето е причинило различаващи се и разнообразни измѣнения на езикът из тѣзи територии. С течение на вѣковетѣ, взаимната разбираемост е била загубена и така сѫ възникна̨ли различни езици (италиански, испански, португалски, френски, румѫнски, ..) из тѣзи територии
    
    
    • Q6. Да се върнем все пак на славянитѣ.
    • A6. Никога не е имало славяни като общност. Имало е само славянски език, а сега има само славянски езици. Думата "славяни" означава просто хора, говорещи на славянски език. Слѣдователно въпросът "What were Slavs doing in the BC times?" е зададен неправилно. Правилния̌т въпрос слѣдва да бѫде: какво знаем за славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа.
    
    
    • Q7. Ами славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа? Какво се знае за него?
    • A7. В онѣзи врѣмена славянския̌т език прѣдставлявал неидентифицируема част от балто-славянския̌т диалектен континуум.
    
    
    И пак: A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Врѣмето ..  (.. покажи за врѣмето тука ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Врѣмето ..  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..) (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Както е извѣстно, Зѐнон (около 490 пр.н.е. – около 430 пр.н.е) е дрѣвногръцки философ, извѣстен със своитѣ апории, логически парадокси. Тѣ сѫ прѣдназначени за нѣщо като гимнастика на умът.
  
  
  • Една от най-извѣстнитѣ апории е “Ахил и костенурката”. Тя “показва”, че бързоногия̌т Ахил никога нѣ̋ма да догони една костенурка, ако тя е тръгна̨ла прѣди него. Защото когато той стигне до мѣ̋стото, къдѣто тя е била, тя ще се е придвижила още малко напрѣд. Когато пак той стигне до мѣ̋стото, къдѣто е била костенурката, тя ще се е придвижила още малко напрѣд. И така -- до безкрайност, колкото и да тича, Ахил нѣ̋ма да може да догони костенурката!
  
  
  • Съврѣменното рѣшение на този парадокс е постигна̨то слѣд вѣковни размишления. Стигна̨ло се е до изводът, че в тази апория не се взема прѣдвид фактор като врѣмето. Има се прѣдвид само пространството. Но тъй като врѣмето непрѣкѫсна̨то тече, Ахил все пак бързо догонва костенурката.
  
  
  • Защо толкова вѣкове толѣми философи сѫ си били главата с този парадокс? Защото ни е трудно да приемем врѣмето. Имаме чувството, че нѣщата винѫги сѫ си едни и сѫщи. А тѣ никак не сѫ.
  
  
  • Това -- и по повод на езикът.
  • Защо еди-кой си прѣз 17-ти вѣк не е писал на чист български език?
  • Че по това врѣме езикът е бил друг. И се е пишѣло по друг начин.
  
  
  • Прѣдставѣте си, нѣщата се мѣня̨т!  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ  (.. покажи там ..)  (.. или тука ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там цѣлия̌т ..)
  
  
  • 老子: Lao Zi: Лао Дзъ: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ.
  
  
  • Това с пълна сила важи за езиковото развитие. Езикът нѣ̋ма крайна цѣл в своето движение, нѣ̋ма и опрѣдѣлен маршрут.
  
  
  • Резултатитѣ от развитието му мога̨т да ни изненадат. Думитѣ драстично мога̨т да промѣнят [и да промѣня̨т] значението си.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там цѣлия̌т ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. покажи го коментарът другадѣ ..)  (.. покажи го тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► В тази публикация съм обърна̨л внимание на
    • фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения.

      Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежа̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоя̨т в основата на историческата лингвистика като наука.

  • ◄► 

    В този коментар ще се спра̨ на три звукови измѣнения,
    случили се в два различни езика в различни моменти от мина̨лото.
    За тѣзи три звукови измѣнения нѣ̋ма добро систематично обяснение
    кога се случват и кога не се случват.
    Понѣ̋кога се случват, понѣ̋кога не се случват.
    Sometimes win, sometimes люн. .. остана̨лото е каша .. (Dimitar Iliev)

  • ►►   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. скрий ..) 
    
    
    • Прѣходът от [Е] към [О].
      
      
      • Става дума за прѣходът от звукът [Е] към звукът [О],
        който се е случил в източнитѣ диалекти на пра-славянския̌т език.
      
      
      • Това е много стар прѣход, отпрѣди повече от 12 вѣка.
      • Но не се знае колко стар е той по-точно.
      
      
      • Съврѣменни примѣри от руски и украински:
        один, осень, олень, молоко (млѣ̋ко), полон (плѣн на украински).
      
      
      • В източно-славянски има много думи с [Е]: ясно е, че съвсѣм не всѣ̋ко [Е] е стана̨ло на [О].
      
      
      • Не се знае кога - при какви условия - този прѣход е бил осѫществен и кога той не се е случил.
      • Поне аз не зная̨ това. Ако нѣ̋кой знае, да пише.
      
      
      • Прѣдупрѣђение:Прѣходът от [Е] (или по-точно от [JE]) към [JO],
        • който се наблюдава в руски и бѣлоруски, а и в полски,
          е от много по-късно врѣме и
          нѣ̋ма нищо общо с обсѫђания̌т тука стар прѣход.
        
        
        • Примѣри в руски за относително новия̌т прѣход:
          лёд (звучи льот), шёл (звучи шол), и т.н.
        
        
        • Впрочем, има правило кога този относително нов прѣход се случва в руски.
        • Личи си, че е нов, понеже в руския̌т правопис е запазено старото произношение.
      
      
      • Безполезна подсказка: За пра-индо-европейския̌т език и съотвѣтно за индо-европейскитѣ езици
        • се прѣдполага явление, нарѣчено Ablaut или отглас, при което гласнитѣ [Е] и [О] си съотвѣтстват, като [Е] обикновено се слага в глаголнитѣ основи, а [О] - в основитѣ на сѫществителнитѣ.
        
        
        • Примѣри от нашия̌т език.
          
          
          • На поднос поднесох кафе на гоститѣ.
          • Съселянитѣ ще се съберем на сбор на Димитровден.
        
        
        • Ablaut-ът е много старо явление, но и обсѫђания̌т тука прѣход може да е толкова стар.
    
    
    • Опрѣдѣление на източната славянщина. EastSlavic VS MainstreamSlavic
      Двѣ езикови характеристики обособяват източно-славянскитѣ диалекти
      от остана̨лата част на славяногласието.
      
      
      • Пълногласието.
      • Прѣходът от [Е] към [О], за който стана̨ дума по-горѣ.
      
      Въпрос, на който не зная̨ отговорът:
      
      
      • Има ли славянски диалект, който да е източно-славянски само наполовина?
        Т.е. да притежава само една от горнитѣ двѣ езикови характеристики?
      
      
      • Приемам, че нѣ̋ма.
      • Ако нѣ̋кой знае, да пише.
    
    
    • (.. скрий ги източнитѣ пра-славянски диалекти ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. скрий ..) 
    
    
    • Изпадане на звукът [S] в срѣдата на думитѣ.
    
    
    • Има много френски думи, по срѣдата на които в мина̨лото се е чувал звук [S], а сега този звук вече го нѣ̋ма, защото прѣди нѣ̋колко вѣка изпадна̨л.
    
    
    • Въпрѣки че вече не се чуваала, буквата S я̨ пишѣли до началото на 19-ти вѣк.
    
    
    • И тъй, по онова врѣме само хора знаещи френски можѣли да кажа̨т буквата S в срѣда̀та на нѣ̋коя дума дали се чувала в произношението или е била изпадна̨ла.
    
    
    • Нѣ̋мало правило кога една такава буква звучи и кога не се чува.
    • Ако нѣ̋кой знае подобно правило, да пише.
    
    
    • Послѣ рѣшили в случаитѣ, когато тя не звучи, да не я̨ пиша̨т.
      Обаче отсѫтствието ӥ започна̨ли да го отбѣлѣ̋зват с ударение над прѣдната гласна, най-често сиркумфлекс.
    
    
    • Примѣри:
      
      
      • forest => forêt (гора)
      • feste => fête (праздник)
      • coste => côte (брѣ̋г, ребро)
      • isle =>île (остров)
    
    
    • Контра-примѣри:
      
      
      • forestier (лѣсничей)
      • festival
      • costal (ребрен)
    
    
    • Глухо S във фамилни имена.
      
      
      • Доста фамилни имена по наслѣдство пазя̨т стар правопис.
      • При тѣ̋х се срѣща глухо S, както и други правописни особености.
      
      
      • Примѣр: Henri Lebesgue (извѣстен френски математик).
    
    
    • (.. скрий го изчезващото S в старо-френски ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. скрий ..) 
    
    
    • Става дума за френския̌т дифтонг ‑oi‑.
    
    
    • Съпѫтстващо явление: френския̌т дифтонг ‑ai‑.
      
      
      • И прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑ai‑ се срѣщал често, но не толкова често, колкото сега.
      • Тогава той се произнасял [ài] (на кирилица [а̀й]) и затова така се и пишѣл.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
        
        
        • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
          (на кирилица: [а̀й] => [а̀е] => [аѐ] =>[ѐ]).
        
        
        • Сега френския̌т дифтонг ‑ai‑ се срѣща много често и звучи [ɛ] (отворено е).
    
    
    • Отправната точка.
      
      
      • Прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑oi‑ се срѣщал много често, по-често от сега.
      • Тогава той се произнасял [òi] (на кирилица [о̀й]) и затова така се и пишѣл.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
        
        
        • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
          (на кирилица: [о̀й] => [о̀е] => [оѐ] =>[у̌ѐ]).
      
      
      • Това ще бѫде отправната ни точка:
        френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста по-често от сега и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • В сричка прѣд носова съгласна това произношение се пази и досега.
    
    
    • Случайното поведение на дифтонгът ‑oi‑.
      • Слѣд отправната точка, но доста прѣди 19-ти вѣк.
      
      
      • И тъй, френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста често и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Но при нѣ̋кои срѣщания на този дифтонг -
        може би в половината, може би в по-малко от половината -
        призвукът [w] изчезвал и дифтонгът ‑oi‑ започвал да звучи [ɛ] (отворено е).
      • В остана̨литѣ случаи той запазвал звученето си [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Настѫпил момент, когато ако човѣк не знаѣл френски като ро̀ден,
        то той не знаѣл и как да прочете дифтонгът ‑oi‑:
        дали като [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]) или като [ɛ].
    
    
    • Утежняващо обстоятелство.
      
      
      • Вѣроятно към края̌т на 18-ти вѣк, а може би едва в 19-ти вѣк,
        дифтонгът ‑oi‑, когато той звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ])
        и слѣдващата съгласна в сричката не била носова,
        промѣнил звученето си на [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Това е звученето сега.
      
      
      • Държавата това съм аз! - казал краля̌т.
      
      
      • Тогава: L'estat c'est moy! - dit le roy.
      • Чувало се: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
      
      
      • Сега: L'état c'est moi! - dit le roi.
      • Чува се: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
    
    
    • Френския̌т дифтонг ‑oi‑ сега.
      
      
      • В началото на 19-ти вѣк започна̨ли да пиша̨т ‑ai‑ вмѣсто ‑oi‑,
        когато това ‑oi‑ звучало [ɛ] (отворено е), а не [wa].
      
      
      • Сега дифтонгът, който според френския̌т правопис се отбѣлѣ̋зва с буквитѣ ‑oi‑,
        звучи [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Обаче ако има носов призвук, запазва се по-архаично произношение [wɛ̃̃].
      
      
      • Стана̨ дума, че френски фамилни имена често пазя̨т стар правопис.
        Не намирам френски фамилни имена, в които дифтонгът ‑oi‑ да звучи [ɛ].
        Вѣроятно не се е случвало призвукът [w] да е изпадал във фамилни имена.
    
    
    • Примѣри със запазено ‑oi‑.
      
      
      • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Франсоа: лично име)
      • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Франсоаз: лично име)
      • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (тюркоазено, турски цвѣ̋т)
      • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (китайски), gallois [galwɛ => galwa] (галски)
      • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
        moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
      
      
      • и много други.
    
    
    • Примѣри с ново ‑ai‑ вмѣсто старо ‑oi‑.
      
      
      • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (френски)
      • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (английски)
      • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (имаше)
      • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (познаваше)
      
      
      • и много други.
    
    
    • (.. скрий го дифтонгът OI в старо-френски ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. покажи във facebook  тука или  тука ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. скриј&свиј всичко ..)  .. to the bottom ..

Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна проме̋на

• 1. Предисловие
• 2. Естествените езици в непрестанна проме̋на (perpetual mutation)
  • 2.1. Движещи сили на непрестанната проме̋на на естествените езици
  • 2.2. Плавен характер на езиковите измененија (smoothness)
  • 2.3. Измененија на лексиката
  • 2.4. Отклонение: генеалогическо разстојание међу езиците
  • 2.5. Относителна стабилност на корените и словообразувателните модели
  • 2.6. Измененија в морфологијата и синтаксисът
  • 2.7. Фундаменталното значение на звуковите измененија
  • 2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрестанната проме̋на на естествените езици
  • 2.9. Последици от форсирани езикови измененија
• 3. Препратки (references)
• 4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Предисловие   (.. покажи го ..)   (.. покажи всичко ..)

▼▼   1. Предисловие   (.. скриј го ..)   (.. покажи всичко ..)

• Преди да продължите, следва да се запознаете с аксиомата за естествените езици, којато доне̋къде дефинира понјатието естествен език.


• Прочетохте ли за аксиомата за естествените езици? Според неја̨, всеки език спрјамо даден момент от мина̨лото има единствен предшественик, с којто тој може да се идентифицира. Предшественикът представлјава старото състојание на сѫщијът език.


• От езикът-предшественик (старото състојание) до новото състојание на сѫщијът език се достига чрез измененија, нововъведенија, иновации (трите думи означават едно и сѫщо). Езикът се мени, тој осѫществјава нововъведенија, тој имплементира иновации. Чрез този процес на непрестанна проме̋на във времето езикът преминава от старо свое състојание в ново свое състојание.


• Един език може да бѫде разнесен на по-обширна популационна територија например чрез миграција (преселване), чрез политическо или религиозно влијание.


• Ако међувременно езикът е разнесен на по-обширна популационна територија, то в различните точки от популационното пространство тој обикновено се мени по различен начин (осѫществјава различни нововъведенија, имплементира различни иновации). В различните точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състојанија. Тези различни нови състојанија отначало представлјават различни диалекти на езикът, но след време мога̨т да се оформја̨т като отделни езици с общ език-предшественик, които сѫ се от-роили от него (language split).


• В тази публикација тук се твърди, че всеки естествен език се намира в процес на непрестанна проме̋на (perpetual mutation). От една страна, това е јавление, което се наблјудава в дејствителността. От друга страна, това е твърдение, което сѫщо така може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• И двете публикации, онази за аксиомата за естествените езици и тази за непрестанната проме̋на, се отнасјат до естествените говорими езици.


• (.. скриј го предисловието ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Естествените езици в непрестанна проме̋на (perpetual mutation)  (.. покажи ..)   (.. разгъна̨то ..)

▼▼   2. Естествените езици в непрестанна проме̋на (perpetual mutation)  (.. скриј го разделът ..)   (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.1. Движещи сили на непрестанната проме̋на на естествените езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.1. Движещи сили на непрестанната проме̋на на естествените езици  (.. скриј го подразделът ..) 

• Движещите сили на изменението на естествените езици, факторите, допринасјащи за непрестанната им проме̋на, мога̨т да се отделја̨т в три групи:
  
  
  • Екстралингвистични фактори: мени се средата на обитание.
    • Населението мигрира.
      • Например, на старото ме̋сто имало пустини и оазиси, на новото има гори и реки.
    • Технологиите се развиват.
      • Например, вече не̋ма сърпове и паламарки, има компјутри и смартфони.
    • Обществото се променја.
      • Едно време единијът ми чичо работеше в дапа̌, другијът ми чичо работеше в метесето, а вујчо ми - в родопа.
  
  
  • Транслингвистични фактори: влијание от други езици.
    • Суперстратни влијанија - влијанија откъм по-престижни езици.
      • Например, през последното хилјадолетие нашијът език е изпитал суперстратни влијанија последователно от гръцки, от турски и от руски.
    • Субстратни влијанија - влијанија откъм по-слабо престижни езици.
      • Например, през последното хилјадолетие нашијът език е изпитал субстратни влијанија от балкано-романски (румѫнски, влашки) и от цигански.
    • Адстратни влијанија. Ако има затруднение влијанието да се класифицира като суперстратно или субстратно, то може да се остави като адстратно.
  
  
  • Интралингвистични фактори: дори да не се мени средата на обитание, дори да не̋ма никакви влијанија от други езици, то пак езикът се мени сам по себе си.
    • Сме̋ната на поколенијата. Новото поколение усвојава езикът в променено състојание.
      • Илјузија би било да се мисли, че новото поколение ще усвои езикът в съвършено сѫщото състојание.
      • На децата често им се говори на променен и опростен език, особено от мајките и бабите им, децата не винѫги успе̋ват да се очистја̨т от детскијът си говор, и тој им остава за це̋л живот.
    • Икономија на усилијата (мързелът).
      • Улеснјаване на произношението.
      • Опростјаване на морфологијата и синтаксисът.
      • Аналогија и обобщение вместо сложни правила и купища изклјученија.
    • Изглађане на диалектни различија. Това го слагам при интралингвистичните фактори, макар че обикновено изисква екстралингвистична подкрепа.
      • При подходјаща среда (обществена, религиозна) изглађането на диалектните различија може да предотврати роенето на езикът. Така например е стана̨ло със съвременнијът гръцки език.


• (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.2. Плавен характер на езиковите измененија (smoothness)  (.. покажи ..) 

▼▼   2.2. Плавен характер на езиковите измененија (smoothness)  (.. скриј го подразделът ..) 

• Измененијата в естествените езици не сѫ резки и поради това често остават неосъзнати.
  
  
  • Фаза 0: Сѫществуват само старите езикови форми.
  
  
  • Фаза 1: Појавјават се новите форми в речта на младото поколение. Старите форми обаче все още се осъзнават като правилни и се предпочитат от всички.
    
    
    • Минават и си заминават поколенија, може би векове.
  
  
  • Фаза 2: Новопојавилите се форми се предпочитат от младото поколение. Младото поколение все още разбира старите форми, но вече не ги употребјава. В речта на старото поколение старите форми все още се срещат, но все по-ре̋дко.
    
    
    • Минават и си заминават поколенија, може би векове.
  
  
  • Фаза 3: Старите форми изчезват от езикът. Никој не ги употребјава вече. Установени сѫ новите форми.


• (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.3. Измененија на лексиката  (.. покажи ..) 

▼▼   2.3. Измененија на лексиката  (.. скриј го подразделът ..) 

• Лексиката е нај-динамичната, нај-бързо изменјащата се част на езикът. При това, лексическите измененија често сѫ много трудни за објаснение и класификација.


• Все̋ка отделна дума, все̋ка лексическа единица, следва да се разглеђа отделно и това се прави в етимологичните речници. Въпреки всички усилија, произходът на много думи си остава неизјаснен.


• Отклонение: Ще Ви покажа̨ колко малко значение има лексиката при въпросът за идентификацијата и класификацијата на езикът. Да се основавате на лексиката с такава цел е хлъзгаво и несигурно. Без четливи текстове идентификацијата и класификацијата на езикът по принцип е невъзможна.
  
  
  • Ако кажа̨ на де̋до си, Бог да го прости, "Компјутърът кре̋шна.", тој не̋ма да ме разбере, ама ще може съвсем адекватно да попита: "Кој какво направил?". Изразът "Компјутърът кре̋шна." е на български, макар че всички думи сѫ от англијски и де̋до ми, Бог да го прости, не̋ма как да ги е знаел. Бих могъл и да му кажа̨ "Разфрендих ги всичките атакисти." И пак, де̋до ми, Бог да го прости, не̋ма да ме разбере, ама ще може съвсем адекватно да попита: "Какво си ги направил?"
  
  
  • Ако де̋до ми, Бог да го прости, каже на мојът внук, дето не̋кога ще се роди, "Милиционерът баја се озори да го кандърдисва и онја кандиса чак сабахлаим.", внукът ми едва ли ще разбере думите. Ще разбере обаче структурата на фразата. Ще разбере структурата, којато идентифицира езикът като български.
  
  
  • Макар и съвсем безсмислени, долните текстове носја̨т структурата на съответнијът език и се идентифицират като безсмислени текстове именно на този език (български, руски, англијски съответно).

    Отмрени сѫ и щръкбелите тука.
    Вислунгите сѫ още назландени. 
    Цурунговете искат още цлуква.
    Но цлуквите сѫ вече осводрени.
    Глокаја куздра штеко будланула бокра и курдјачит бокрёнка.
    'Twas brillig, and the slithy toves
    Did gyre and gimble in the wabe;
    All mimsy were the borogoves,
    And the mome raths outgrabe.
    ..

  • Представете си, че не̋какъв катаклизъм внезапно унищожи нашата цивилизација. След хилјадолетија археолози изследват останки на територијата на днешна Софија примерно. Останките се оказват ресторант. Сред останките намират два текста на непознат за те̋х език. Оказват се два списъка - опис на кухненско имущество и менјуто на ресторантът:

    тенджери - 20, тави - 9, чинии - 300, леген - 3, казан - 4, черпак - 25, .. 
    шкембе чорба - 2.50, кјуфте - 1.00, кебап - 3.00, сач - 3.80, джолан - 4.30, .. 

    Нека изследователите от бѫдещето криво-ле̋во разчета̨т тези списъци. Ако гледат само лексиката, а те с друго да кажем не разполагат, нима те тре̋бва да заклјучат, че езикът е турски, сѫщијът език, както в многото намерени и разчетени текстове сред останките на мегаполисът Истанбул само на не̋какви си 500 километра разстојание?
  
  
  • Това го написах с цел да обезкуража̨ опитите за класификација на разни стари неизвестни езици като тракијски, скитски, илиријски, дакијски, и т.н., за които практически нищо не се знае освен евентуално по не̋колко думи, записани в стари гръцки или латински текстове, авторите на които едва ли сѫ знаели съответнијът език. Ако не̋ма четливи текстове на този език, нито класификацијата му, нито идентификацијата му е възможна. Под идентификација тук се разбира да може да се каже евентуално, че тези езици - тракијски, скитски, илиријски, дакијски, да добавим пра-славјански и пра-албански - сѫ все различни или кој с кој съвпада, или евентуално само един тракијски език ли има.


• (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.4. Отклонение: генеалогическо разстојание међу езиците  (.. покажи ..) 

▼▼   2.4. Отклонение: генеалогическо разстојание међу езиците  (.. скриј го подразделът ..) 

• Генеалогическото разстојание међу два естествени езика сѫщевременно изразјава генеалогическата близост међу тези езици.
  
  За генеалогическото разстојание међу естествени езици се ползват мерките за време, например векове.
  
  Генеалогическото разстојание (или синхронното генеалогическо разстојание) међу два съвременни естествени езика се определја по следнијът начин:
  • Определја се общ предшественик на двата езика.
    • Ако не се намира общ предшественик на двата езика, то никаква близост међу те̋х не̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстојанието (или близостта) е примерно сто века (десет хилјадолетија).
  • Определја се нај-близкијът във времето общ предшественик на двата езика. Така сѫщевременно се определја времето на роене.
  • Колко века сѫ мина̨ли оттогава - това е ме̋рката за генеалогическото разстојание међу тези два езика или за генеалогическата им близост.
  Примери:
  • Днешнијът български език и днешнијът така наречен македонски jазик сѫ много близки: намират се само на един (1) век разстојание, закрѫглено нагоре.
  • Днешнијът български език и днешнијът руски език сѫщо така сѫ близки - отстоја̨т приблизително на десет (10) века разстојание един от друг.
  • Днешнијът италиански език и днешнијът френски език отстоја̨т приблизително на петнадесет (15) века разстојание един от друг.
  • Днешнијът немски език и днешнијът датски език отстоја̨т поне на двадесет (20) века разстојание един от друг.
  • Днешнијът немски език и днешнијът български език отстоја̨т поне на тридесет (30) века разстојание един от друг, а веројатно доста повече.
  Горните резултати сѫ плод на разсѫђенија и анализ на съвременното състојание на езиците и на запазените стари текстове.
  
  Разработени сѫ методи от лабораторен характер за пресме̋тане на генеалогическата близост (или разстојанието) међу езиците:
  • Списъците на Сводеш
  • Глотохронологијата
  Редно е веднага да отбележа̨, че тези методи сѫ неприложими към индо-европејските езици, след като самите индо-европејски езици се използват за калибровка на тези лабораторни методи, които в сѫщност се разработват, за да се прилагат към езиците на коренните жители на Америка, към езиците на аборигените от Австралија, към езиците на тихоокеанските острови, т.е. там, където изследователите не разполагат с нищо друго.
  
  Дотук беше дефинирано понјатието синхронно генеалогическо разстојание међу естествени езици и тази дефиниција може да се прилага само към съвременни езици. Но тази дефиниција може да се обобщи.
  
  Нека имаме два естествени езика, разположени къде да е по ска̀лата на времето. Диахронното генеалогическо разстојание међу те̋х се определја по следнијът начин:
  • Пак се определја общ предшественик на двата езика.
    • И пак, ако не се намира общ предшественик на двата езика, то никаква близост међу те̋х не̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстојанието (или близостта) е двеста века (двадесет хилјадолетија).
  • Пак се определја се нај-близкијът във времето общ предшественик на двата езика. Така сѫщевременно се определја времето на роене.
  
  
  • Събираме двете отсечки по времевата ска̀ла от времето на роене до позициите на двата разглеђани езика.
    • Полученија̋т сбор е диахронното генеалогическо разстојание међу те̋х.
  • .. Или пък ..
    • Тръгваме от позицијата на единијът език върху времевата ска̀ла.
    • Връщаме се до времето на роене.
    • Тръгваме по времевата ска̀ла обратно до позицијата на другијът език.
    • Изминатијът по времевата ска̀ла пѫт назад и насам дава диахронното генеалогическо разстојание међу двата разглеђани езика.
  
  
  • Следствие: Ако двата разглеђани езика сѫ съвременни, то синхронното генеалогическо разстојание међу тези два езика е половината от диахронното генеалогическо разстојание међу те̋х.
  Примери:
  • Днешнијът български език и българскијът език от 10-ти век (старо-българскијът език) се намират на 11 века диахронно разстојание помеђу си.
  • Днешнијът така наречен македонски jазик се намира на един век диахронно разстојание от българскијът език от 19-ти век и на два века диахронно разстојание от съвременнијът български език.
  • Ако приемем, че времето на роене е 21-ви век преди Христа, то диахронното генеалогическо разстојание међу латинскијът език от времето на Цицерон (1-ви век преди Христа) и старо-славјанскијът (старо-българскијът) език от 10-век след Христа е 51 (20+31) века.


• (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.5. Относителна стабилност на корените и словообразувателните модели  (.. покажи ..) 

▼▼   2.5. Относителна стабилност на корените и словообразувателните модели  (.. скриј го подразделът ..) 

• Kорените и словообразувателните модели показват относителна стабилност само при сравнение с твърде динамично изменјащата се лексика.


• Иначе, както всички елементи на езикът, корените на думите и словообразувателните модели сѫщо така подлежа̨т на непрестанна проме̋на:
  • Корени се заимстват от други езици като част от заимстването на лексика
  • Заимстват се и словообразувателни модели:
    • Например, в българскијът език следните продуктивни наставки сѫ заимствани:
      • -чија/-џија от турски: катаџија, компјутърџија
      • -ција от руски: излагација


• (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.6. Измененија в морфологијата и синтаксисът  (.. покажи ..) 

▼▼   2.6. Измененија в морфологијата и синтаксисът  (.. скриј го подразделът ..) 

• Mорфологијата и синтаксисът подлежа̨т на непрестанна проме̋на както всички остана̨ли елементи на езикът.
  
  
  • Достатъчно примери за измененија в морфологијата и синтаксисът в нашијът език само за последното хилјадолетие сѫ дадени в мојата публикација за Balkansprachbund-ът (балканскијът езиков съјуз):
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежите при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑1}:  Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразјаване на местоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категорија определеност при имената {Артроманија}{Arthromania}
    • {Балкан‑А2}: Задпоставен определителен член {PostPositionedArticles}
    • {Балкан‑3}:  Удвојаване на допълненијата {редупликација}
    • {Балкан‑4}:  Изпадане или избе̋гване на инфинитивът при глаголите {InfinitiveLostOrAvoided}
    • {Балкан‑5}:  Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще време {GenericFutureTense}
    • {Балкан‑А4}: Преизказно наклонение при глаголите {RenarrativeMood}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателните {PioMai}
    
    
    .. и това не сѫ всичките измененија в морфологијата и синтаксисът на нашијът език за последните десет века, а само тези, които има смисъл да се разглеђат в контекстът на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Бегло сравнение на класическијът латински език и съвременнијът италиански език би показало драстичните измененија, които сѫ стана̨ли в езикът на градът Рим само за петнадесет-двадесет века. Не̋кои от изброените по-горе точки сѫ напълно приложими и при италианскијът:
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежите при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразјаване на местоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категорија определеност при имената {Артроманија}{Arthromania}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателните {PioMai}
  
  
  • И двата примера по-горе, и примерът с българскијът език, и примерът с италианскијът език, показват
    
    
    • движение от синтетичност към аналитичност, својствено на повечето съвременни индо-европејски езици


• (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.7. Фундаменталното значение на звуковите измененија  (.. покажи ..) 

▼▼   2.7. Фундаменталното значение на звуковите измененија  (.. скриј го подразделът ..) 

• По-горе беше казано, че лексиката е нај-динамичната, нај-бързо изменјащата се част на езикът, и че лексическите измененија често сѫ много трудни за објаснение и класификација и често изглеђат хаотични.
  
  Оказва се, че за разлика от лексическите измененија, звуковите измененија подлежа̨т на анализ и класификација. Систематизацијата и класификацијата на звуковите измененија стоја̨т в основата на историческата лингвистика като наука.
  
  Въз основа на систематизацијата и класификацијата на звуковите измененија в разглеђаните естествени езици през 19-ти век е разработен инструментариум на историческата лингвистика, вклјучващ понјатијата пра-индо-европејски език и индо-европејски езици. С помощта на този инструментариум е доказано, че германските езици (немскијът, англијскијът, датскијът, ..) сѫ индо-европејски езици в сѫщата степен, както гръцкијът, латинскијът, авестијскијът и санскритът.
  
  След като този инструментариум е разработен и приложен за германските езици, без особени проблеми е показана и принадлежността на славјанските езици към индо-европејското семејство.
  
  Разработенијат за индо-европејските езици инструментариум се прилага и за други езикови семејства: за семитските езици, за алтајските езици, и т.н. Както беше казано, този инструментариум се основава на систематизацијата и класификацијата на звуковите измененија в разглеђаните естествени езици. В този смисъл, предполага се, че звуковите измененија сѫ закономерни, и това на фонът на привидно хаотичнијът характер на лексическите измененија.
  
  Изисква се објасненијата на измененијата в другите езикови слоеве да съответстват на систематизираните и класифицираните звукови измененија. Това се предполага от технијът фундаментален характер.
  
  Христоматијни примери за систематизирани и класифицирани звукови измененија сѫ двата закона на Грим, първијът и вторијът. Всеки такъв закон си има обхват. Вторијът закон на Грим например обхваща горно-немскијът език (High German, Hoch Deutsch) във времето преди 15-10 века, и този закон не̋ма никакво отношение към други езици или към друг времеви интервал. Ако не̋какво звуково изменение е систематизирано и класифицирано за даден естествен език за определен интервал от времето, то от този факт нищо не произтича за друг език или за друг времеви интервал.
  
  Много лјубители на историческата лингвистика започват от етимологичните речници, където се разглеђа произходът на думите. Доколкото лексическите измененија сѫ много трудни за објаснение и класификација и изглеђат хаотични, то все̋ка отделна дума се разглеђа в етимологичнијът речник отделно.
  
  Обаче за да се разбират данните от етимологическите речници, човек първо тре̋бва да се запознае с основите на историческата лингвистика, а това сѫ систематизираните и класифицирани звукови измененија.
  
  Специално, ако човек се интересува от историјата на нашијът език и би желал да разбере какво казва по въпросът истинската наука, којато винѫги е наднационална, то човек би тре̋бвало да започне със звуковите измененија:
  • първо, да се запознае с предполагаемијът звуков репертоар на реконструиранијът пра-индо-европејски език
  • второ, да се запознае със звуковијът репертоар на известнијат старославјански език, което представлјава състојанието на нашијът език в крајът на 9-ти век
  • трето, да се запознае със звуковите репертоари на съвременните славјански езици, на нашијът, на рускијът, на сръбскијът, на полскијът, и т.н.
  • нататък, да се запознае със систематизацијата и класификацијата на звуковите измененија от пра-индо-европејски към старославјански
    • по възможност, да се запознае със систематизацијата и класификацијата на звуковите измененија от пра-индо-европејски към други индо-европејски езици, доколкото свързани с това данни присѫстват в етимологическите речници
  • да се запознае със систематизацијата и класификацијата на звуковите измененија от старославјански към съвременните славјански езици: към български, към руски, към сръбски и т.н.


• (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрестанната проме̋на на естествените езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрестанната проме̋на на естествените езици  (.. скриј го подразделът ..) 

• Всеки естествен език се намира в процес на непрестанна проме̋на - това беше показано в тази публикација.


• От една страна, това е јавление, което се наблјудава в дејствителността.


• От друга страна, това е твърдение, което може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• Аксиоматичнијът ранг на твърдението за непрестанната проме̋на на естествените езици цели да се филтрират и шкартират псевдо-научни упражненија, в които непрестанната проме̋на на естествените езици се пренебрегва.


• Например, твърдение, че преди хилјада и повече години нашијът език е изглеђал почти както сега, се шкартира веднага като псевдо-научно и недостојно да му се обръща не̋какво внимание. Състојанието на нашијът език преди хилјада години е известно - това е така нареченијът старо-славјански език (наричан у нас и старо-български език). Нашијът език е доведен до днешното си състојание чрез езикови измененија, систематизирани, класифицирани и прошнуровани в научната лингвистична литература.


• (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.9. Последици от форсирани езикови измененија  (.. покажи ..) 

▼▼   2.9. Последици от форсирани езикови измененија  (.. скриј го подразделът ..) 

• Поне̋кога особени обстојателства налагат форсирани измененија в езикът, в резултат на които мога̨т да се получа̨т пиџин-езици или креолски езици.


• Така например френскијат език от 16-ти век се е разроил поне на два клона: клон на съвременнијът френски език и хаитјанскијът креолски език. В частност, хаитјанскијът креолски език, както и другите основани на френски креолски езици, сѫ сред потомците на латинскијът език.


• (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Препратки (references)   (.. покажи ги ..)   .. към началото ..

▼▼   3. Препратки (references)   (.. скриј ги ..)   .. към началото ..

• Аксиомата за естествените езици
• Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз
• Относно апроксимирането на проходните съгласни при заемки в славјански
• Принципи на моите възгледи за мина̨лото
• The CV of Slavophonia
• Нашата славјанщина - от векове за векове
• Относно индоевропејщината изобщо и относно индоевропејщината на нашијът славјански език в частност
• Wikipedia: Language change (езикови измененија)
• Wikipedia: πάντα ῥεῖ
• Wikipedia: Indo-European_languages
• Wikipedia: Grimm's_law (първи закон на Грим)
• Wikipedia: High German consonant shift (втори закон на Грим)
• Wikipedia: Swadesh list (Списъци на Сводеш)
• Wikipedia: Glottochronology (Глотохронологија)
• Wikipedia: Impermanence (будисткото понјатие за постојанната проме̋на)
• Wikipedia: Pidgin (пиџин-езици)
• Wikipedia: Creole languages
• Wikipedia: Haitian Creole
• Wikipedia: Джаберуоки (Jabberwocky)
• Български етимологичен речник, Институт за български език към БАН
• Макс Фасмер: Этимологический словарь русского языка

---

►►   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги коментарите ..)   (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свиј ги ..)  .. към началото ..

Тука ще добавјам коментари. Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар  (.. покажи го ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар:  (.. скриј го коментарът ..) 
  
  
  • Щом потърсих с Google публикации по историјата на българскијът език, за съжаление повечето се оказаха̨ псевдо-научни.
  • За щастие, факултетите по българска и славјанска филологија във водещите български университети не сѫ заразени с "чалгаџијство". Публикациите и лекциите в университетите по тази тематика се препорѫчват.
  • Публикациите на Институтът по български език по тази тематика сѫщо така се препорѫчват.
  • Текстовете във Wikipedia-та, особено на български и руски, тре̋бва да се чета̨т с нај-висока степен на критичност.
  • Разбира се, препорѫчвам своите публикации по лингвистика, изброени тук. Много от те̋х сѫ по тази тематика. Към не̋кои от те̋х по-горе сѫ дадени препратки.
  
  
  • (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:36:: В тази си публикација съм вклјучил
  • части от дискусија във forum.boinaslava.net, в којато съм участвал. [като че ли ме̋стото вече е недостѫпно]


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарјам на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарјам на въпрос във Quora.com. (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?
    
    A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.
    
    Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.
    
    Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.
    
    Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.
    
    While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.
    
    When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.
    
    If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.
    
    Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.
  
  
  • Въпрос: Защо латинскијът език, езикът-мајка на едни от нај-разпространените днес езици, е изчезнал?
    
    Отговор: Латинскијът език изобщо не е изчезвал. Тој просто се е променил. С времето се е променил. Времето всичко променја. И езиците ги променја.
    
    Да разгледаме градът Рим. В този град, и сега, и преди две хилјадолетија се е говорел един и сѫщ език. Езикът, говорен в Рим преди две хилјадолетија, се нарича латински език. Езикът, говорен в Рим сега, се нарича италиански език. Италианскијът е сѫщијът език като латинскијът, но латинскијът е с две хилјадолетија по-стар, или, което е сѫщото, италианскијът е с две хилјадолетија по-млад (по-нов).
    
    Ами и аз така. Сега съм си сѫщијът човек както преди не̋колко десетилетија. Обаче сега съм с не̋колко десетилетија по-стар, а пък "онја човек", којто е живе̋л преди не̋колко десетилетија и е бил идентичен с мене, е бил с не̋колко десетилетија по-млад от мене, бил е все още пълен със сили, и с по-малко акъл от мене сега.
    
    Латинскијът език бил разпространен на територијата на Римската империја. И се е променјал през всичкото време.
    
    Докато западната част на Римската империја функционирала (например, докато набирала војски), езиковите промени се разпространјавали по це̋лата обширна територија. Но езикът се е променјал през всичкото време: първо е бил класическијът латински, след това тој е станал на късен латински, којто пък с времето се превърнал на "вулгарен латински", после - "ранен романс".
    
    Когато западната част на Римската империја спре̋ла да функционира, езиковите промени не се разпространјавали вече из це̋лата територија и си оставали локални. Појавили се локални варианти на езикът. Тези локални варианти тре̋бвало да се повишат в ранг на отделни езици. Обаче старијът език - класическијът латински .. къснијът латински .. вулгарнијът латински .. раннијът романс - този език не изчезнал, тој се е разроил.
    
    Ако не беше се разроил, пак щеше да се променја, времето пак щеше да го промени.
    
    Гръцкијът например не се е роил, но сѫществено се е променил с времето, по сѫщијът начин, както латинскијът.
  
  
  • (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарјам на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..) (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарјам на въпрос във Quora.com. (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: What were Slavs doing in the BC times?
    
    A.: The CV of Slavophonia.
    
    
    Some points:
    
    
    • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
    • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
    • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
    • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.
    
    
    • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
    • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.
    
    
    • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
    • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
    • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.
    
    
    • Q6.: What about Slavs.
    • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was the Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.
    
    
    • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
    • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.
    
    
    And again: A.: The CV of Slavophonia.
  
  
  • Q<Въпрос>: Славјаните във времето преди Христа - какво се знае за те̋х?
    
    A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
    
    
    Съображенија:
    
    
    • Q1.: Какво се знае за португалците във времето преди Христа?
    • A1.: По онова време португалци не е имало, но португалскијът език си е сѫществувал - говорел си е в градът Рим и в околностите.
    
    
    • Q2.: Какво се знае за румѫнците (власите и молдованите) във времето преди Христа?
    • A2.: По онова време румѫнци не е имало (нито власи, нито молдовани), но румѫнскијът език си е сѫществувал - говорел си е в градът Рим и в околностите.
    
    
    • Q3.: Възможно ли е във времето преди Христа португалскијът език да се е говорел в западните предградија на Рим, а румѫнскијът - в източните?
    • A3.: Не. Из целијът град, както и из предградијата, се е говорел един и сѫщ език. Бихме могли сега да наричаме този език португалски или влашки или италиански, но по онова време този език сѫ го наричали латински.
    
    
    • Q4. Ве̋рно ли е, че във времето преди Христа португалците и испанците сѫ живеели в Рим и в предградијата на Рим?
    • A4. Не. Просто латинскијът език се е разпространил из нови земи. Местното население на Португалија и Испанија се е заразило - инфектирало се е - с латинскијът език.
    
    
    • Q5. Ако преди 2500 години италианскијът, португалскијът и румѫнскијът сѫ били един и сѫщ език, защо те сега сѫ толкова различни?
    • A5_1. Времето променја всичко. Аз съм сѫщијът човек като онја живе̋л преди половин век - ЕГН-то ни е едно и сѫщо, но съм много по-мѫдър от него, а тој пък беше много по-силен от мене. Тъј че и в градът Рим един и сѫщ език се е говорел през последните 2500 години, и този език постојанно се е променјал с времето.
    • A5_2. Латинскијът език, езикът на градът Рим, е бил разнесен на огромни територии, и времето е причинило различаващи се и разнообразни измененија на езикът из тези територии. С течение на вековете, взаимната разбираемост е била загубена и така сѫ възникна̨ли различни езици (италиански, испански, португалски, френски, румѫнски, ..) из тези територии
    
    
    • Q6. Да се върнем все пак на славјаните.
    • A6. Никога не е имало славјани като общност. Имало е само славјански език, а сега има само славјански езици. Думата "славјани" означава просто хора, говорещи на славјански език. Следователно въпросът "What were Slavs doing in the BC times?" е зададен неправилно. Правилнијът въпрос следва да бѫде: какво знаем за славјанскијът език във времето преди Христа.
    
    
    • Q7. Ами славјанскијът език във времето преди Христа? Какво се знае за него?
    • A7. В онези времена славјанскијът език представлјавал неидентифицируема част от балто-славјанскијът диалектен континуум.
    
    
    И пак: A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
  
  
  • (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Времето ..  (.. покажи за времето тука ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Времето ..  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..) (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Както е известно, Зѐнон (около 490 пр.н.е. – около 430 пр.н.е) е древногръцки философ, известен със своите апории, логически парадокси. Те сѫ предназначени за нещо като гимнастика на умът.
  
  
  • Една от нај-известните апории е “Ахил и костенурката”. Тја “показва”, че бързоногијът Ахил никога не̋ма да догони една костенурка, ако тја е тръгна̨ла преди него. Защото когато тој стигне до ме̋стото, където тја е била, тја ще се е придвижила още малко напред. Когато пак тој стигне до ме̋стото, където е била костенурката, тја ще се е придвижила още малко напред. И така -- до безкрајност, колкото и да тича, Ахил не̋ма да може да догони костенурката!
  
  
  • Съвременното решение на този парадокс е постигна̨то след вековни размишленија. Стигна̨ло се е до изводът, че в тази апорија не се взема предвид фактор като времето. Има се предвид само пространството. Но тъј като времето непрекѫсна̨то тече, Ахил все пак бързо догонва костенурката.
  
  
  • Защо толкова векове толеми философи сѫ си били главата с този парадокс? Защото ни е трудно да приемем времето. Имаме чувството, че нещата винѫги сѫ си едни и сѫщи. А те никак не сѫ.
  
  
  • Това -- и по повод на езикът.
  • Защо еди-кој си през 17-ти век не е писал на чист български език?
  • Че по това време езикът е бил друг. И се е пишело по друг начин.
  
  
  • Представете си, нещата се менја̨т!  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Којто не знае къде отива, винѫги стига другаде  (.. покажи там ..)  (.. или тука ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Којто не знае къде отива, винѫги стига другаде  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там целијът ..)
  
  
  • 老子: Lao Zi: Лао Дзъ: Којто не знае къде отива, винѫги стига другаде.
  
  
  • Това с пълна сила важи за езиковото развитие. Езикът не̋ма крајна цел в своето движение, не̋ма и определен маршрут.
  
  
  • Резултатите от развитието му мога̨т да ни изненадат. Думите драстично мога̨т да променјат [и да променја̨т] значението си.
  
  
  • (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там целијът ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрсја̨т се правила  (.. покажи го коментарът другаде ..)  (.. покажи го тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрсја̨т се правила  (.. скриј го коментарът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► В тази публикација съм обърна̨л внимание на
    • фундаменталното значение на звуковите измененија.

      Оказва се, че за разлика от лексическите измененија, звуковите измененија подлежа̨т на анализ и класификација. Систематизацијата и класификацијата на звуковите измененија стоја̨т в основата на историческата лингвистика като наука.

  • ◄► 

    В този коментар ще се спра̨ на три звукови измененија,
    случили се в два различни езика в различни моменти от мина̨лото.
    За тези три звукови измененија не̋ма добро систематично објаснение
    кога се случват и кога не се случват.
    Поне̋кога се случват, поне̋кога не се случват.
    Sometimes win, sometimes лјун. .. остана̨лото е каша .. (Dimitar Iliev)

  • ►►   Тѫрсено правило при източните пра-славјански диалекти  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило при източните пра-славјански диалекти  (.. скриј ..) 
    
    
    • Преходът от [Е] към [О].
      
      
      • Става дума за преходът от звукът [Е] към звукът [О],
        којто се е случил в източните диалекти на пра-славјанскијът език.
      
      
      • Това е много стар преход, отпреди повече от 12 века.
      • Но не се знае колко стар е тој по-точно.
      
      
      • Съвременни примери от руски и украински:
        один, осень, олень, молоко (мле̋ко), полон (плен на украински).
      
      
      • В източно-славјански има много думи с [Е]: јасно е, че съвсем не все̋ко [Е] е стана̨ло на [О].
      
      
      • Не се знае кога - при какви условија - този преход е бил осѫществен и кога тој не се е случил.
      • Поне аз не знаја̨ това. Ако не̋кој знае, да пише.
      
      
      • Предупређение:Преходът от [Е] (или по-точно от [JE]) към [JO],
        • којто се наблјудава в руски и белоруски, а и в полски,
          е от много по-късно време и
          не̋ма нищо общо с обсѫђанијът тука стар преход.
        
        
        • Примери в руски за относително новијът преход:
          лёд (звучи льот), шёл (звучи шол), и т.н.
        
        
        • Впрочем, има правило кога този относително нов преход се случва в руски.
        • Личи си, че е нов, понеже в рускијът правопис е запазено старото произношение.
      
      
      • Безполезна подсказка: За пра-индо-европејскијът език и съответно за индо-европејските езици
        • се предполага јавление, наречено Ablaut или отглас, при което гласните [Е] и [О] си съответстват, като [Е] обикновено се слага в глаголните основи, а [О] - в основите на сѫществителните.
        
        
        • Примери от нашијът език.
          
          
          • На поднос поднесох кафе на гостите.
          • Съселјаните ще се съберем на сбор на Димитровден.
        
        
        • Ablaut-ът е много старо јавление, но и обсѫђанијът тука преход може да е толкова стар.
    
    
    • Определение на източната славјанщина. EastSlavic VS MainstreamSlavic
      Две езикови характеристики обособјават източно-славјанските диалекти
      от остана̨лата част на славјаногласието.
      
      
      • Пълногласието.
      • Преходът от [Е] към [О], за којто стана̨ дума по-горе.
      
      Въпрос, на којто не знаја̨ отговорът:
      
      
      • Има ли славјански диалект, којто да е източно-славјански само наполовина?
        Т.е. да притежава само една от горните две езикови характеристики?
      
      
      • Приемам, че не̋ма.
      • Ако не̋кој знае, да пише.
    
    
    • (.. скриј ги източните пра-славјански диалекти ..)  (.. скриј го коментарът за трите тѫрсени правила ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. скриј ..) 
    
    
    • Изпадане на звукът [S] в средата на думите.
    
    
    • Има много френски думи, по средата на които в мина̨лото се е чувал звук [S], а сега този звук вече го не̋ма, защото преди не̋колко века изпадна̨л.
    
    
    • Въпреки че вече не се чуваала, буквата S ја̨ пишели до началото на 19-ти век.
    
    
    • И тъј, по онова време само хора знаещи френски можели да кажа̨т буквата S в среда̀та на не̋која дума дали се чувала в произношението или е била изпадна̨ла.
    
    
    • Не̋мало правило кога една такава буква звучи и кога не се чува.
    • Ако не̋кој знае подобно правило, да пише.
    
    
    • После решили в случаите, когато тја не звучи, да не ја̨ пиша̨т.
      Обаче отсѫтствието ӥ започна̨ли да го отбеле̋зват с ударение над предната гласна, нај-често сиркумфлекс.
    
    
    • Примери:
      
      
      • forest => forêt (гора)
      • feste => fête (праздник)
      • coste => côte (бре̋г, ребро)
      • isle =>île (остров)
    
    
    • Контра-примери:
      
      
      • forestier (лесничеј)
      • festival
      • costal (ребрен)
    
    
    • Глухо S във фамилни имена.
      
      
      • Доста фамилни имена по наследство пазја̨т стар правопис.
      • При те̋х се среща глухо S, както и други правописни особености.
      
      
      • Пример: Henri Lebesgue (известен френски математик).
    
    
    • (.. скриј го изчезващото S в старо-френски ..)  (.. скриј го коментарът за трите тѫрсени правила ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. скриј ..) 
    
    
    • Става дума за френскијът дифтонг ‑oi‑.
    
    
    • Съпѫтстващо јавление: френскијът дифтонг ‑ai‑.
      
      
      • И преди векове във френскијът език дифтонгът ‑ai‑ се срещал често, но не толкова често, колкото сега.
      • Тогава тој се произнасјал [ài] (на кирилица [а̀ј]) и затова така се и пишел.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг през вековете се случили плавни последователни промени:
        
        
        • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
          (на кирилица: [а̀ј] => [а̀е] => [аѐ] =>[ѐ]).
        
        
        • Сега френскијът дифтонг ‑ai‑ се среща много често и звучи [ɛ] (отворено е).
    
    
    • Отправната точка.
      
      
      • Преди векове във френскијът език дифтонгът ‑oi‑ се срещал много често, по-често от сега.
      • Тогава тој се произнасјал [òi] (на кирилица [о̀ј]) и затова така се и пишел.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг през вековете се случили плавни последователни промени:
        
        
        • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
          (на кирилица: [о̀ј] => [о̀е] => [оѐ] =>[у̌ѐ]).
      
      
      • Това ще бѫде отправната ни точка:
        френскијът дифтонг ‑oi‑ се срещал доста по-често от сега и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • В сричка пред носова съгласна това произношение се пази и досега.
    
    
    • Случајното поведение на дифтонгът ‑oi‑.
      • След отправната точка, но доста преди 19-ти век.
      
      
      • И тъј, френскијът дифтонг ‑oi‑ се срещал доста често и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Но при не̋кои срещанија на този дифтонг -
        може би в половината, може би в по-малко от половината -
        призвукът [w] изчезвал и дифтонгът ‑oi‑ започвал да звучи [ɛ] (отворено е).
      • В остана̨лите случаи тој запазвал звученето си [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Настѫпил момент, когато ако човек не знаел френски като ро̀ден,
        то тој не знаел и как да прочете дифтонгът ‑oi‑:
        дали като [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]) или като [ɛ].
    
    
    • Утежнјаващо обстојателство.
      
      
      • Веројатно към крајът на 18-ти век, а може би едва в 19-ти век,
        дифтонгът ‑oi‑, когато тој звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ])
        и следващата съгласна в сричката не била носова,
        променил звученето си на [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Това е звученето сега.
      
      
      • Държавата това съм аз! - казал кралјът.
      
      
      • Тогава: L'estat c'est moy! - dit le roy.
      • Чувало се: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
      
      
      • Сега: L'état c'est moi! - dit le roi.
      • Чува се: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
    
    
    • Френскијът дифтонг ‑oi‑ сега.
      
      
      • В началото на 19-ти век започна̨ли да пиша̨т ‑ai‑ вместо ‑oi‑,
        когато това ‑oi‑ звучало [ɛ] (отворено е), а не [wa].
      
      
      • Сега дифтонгът, којто според френскијът правопис се отбеле̋зва с буквите ‑oi‑,
        звучи [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Обаче ако има носов призвук, запазва се по-архаично произношение [wɛ̃̃].
      
      
      • Стана̨ дума, че френски фамилни имена често пазја̨т стар правопис.
        Не намирам френски фамилни имена, в които дифтонгът ‑oi‑ да звучи [ɛ].
        Веројатно не се е случвало призвукът [w] да е изпадал във фамилни имена.
    
    
    • Примери със запазено ‑oi‑.
      
      
      • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Франсоа: лично име)
      • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Франсоаз: лично име)
      • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (тјуркоазено, турски цве̋т)
      • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (китајски), gallois [galwɛ => galwa] (галски)
      • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
        moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
      
      
      • и много други.
    
    
    • Примери с ново ‑ai‑ вместо старо ‑oi‑.
      
      
      • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (френски)
      • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (англијски)
      • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (имаше)
      • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (познаваше)
      
      
      • и много други.
    
    
    • (.. скриј го дифтонгът OI в старо-френски ..)  (.. скриј го коментарът за трите тѫрсени правила ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. покажи във facebook  тука или  тука ..)  (.. скриј го коментарът за трите тѫрсени правила ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---