Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Balkansprachbund-ът:
балканския̌т езиков съюз

• 1. Balkansprachbund-ът: въведение в тематиката
• 2. Balkansprachbund-ът: опрѣдѣлящи характеристики и члѣнуващи езици
• 3. Balkansprachbund-ът: допълнителни характеристики
• 4. Balkansprachbund-ът и езицитѣ на Балканитѣ
• 5. Balkansprachbund-ът: датировка на явлението
• 6. Balkansprachbund-ът: с какви цѣли се въвеђа това понятие
• 7. Balkansprachbund-ът: характеристикитѣ в първо приближение
• 8. Balkansprachbund-ът: явление от послѣдното току-що изтекло хилядолѣтие
• 9. Balkansprachbund-ът и глосотомията
• 10. Balkansprachbund-ът: члѣнуващитѣ езици и тѣхнитѣ роли
• 11. Ядро на Balkansprachbund-ът
• 12. Отклонение: периодизация на българския̌т език
• 13. Balkansprachbund-ът: подходи към явлението
• 14. Balkansprachbund-ът: критика на дисперсната визия
• 15. Кратка история на романсът на Балканитѣ
• 16. Пак за цѣлитѣ, с които се въвеђа понятието Balkansprachbund
• 17. ArthromaniaFactumHabetSprachbund-ът: елиноромансът
• 18. Balkansprachbund-ът: потапяне в детайлитѣ на отдѣлнитѣ характеристики
• 18.1. Основни балкански характеристики: потапяне в детайлитѣ
• 18.2. Допълнителнитѣ балкански характеристики в детайли
• 19. Турския̌т език и Balkansprachbund-ът
• 20. Сръбския̌т език и Balkansprachbund-ът
• 21. Balkansprachbund-ът: заключителни разсѫђения
• 22. Balkansprachbund-ът: сводка на забѣлѣжкитѣ и отклоненията
• 23. Balkansprachbund-ът: прѣпратки (references)
• 24. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

.. към началото ..

---

►►   1. Balkansprachbund-ът: въведение в тематиката  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Balkansprachbund-ът: въведение в тематиката  (.. скрий въведението ..)  .. към началото ..

Първо отклонение: Когато говорим за индо-европейски, семитски, тюркски, славянски, романски, и т. н., то става дума за генеалогична класификация на езицитѣ, основана на aксиомата за естественитѣ езици, т.е. става дума за класификация на езицитѣ по тѣхния̌т произход. В този смисъл, един славянски език (напримѣр нашия̌т), нѣ̋ма как да прѣстане да бѫде славянски, дори той да загуби в бѫдеще славянскитѣ си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянскитѣ му черти, а заради произходът му, прослѣден на основата на врѣмевия̌т континуитет (на основата на непрѣкѫсна̨тото развитие във врѣмето).

Второ отклонение: В лингвистиката понѣ̋кога се прави и типологична класификация на езицитѣ, класификация според тѣхни характеристики. Напримѣр, език може да се класифицира като флективен, аглутинативен, синтетичен, аналитичен, и т. н. За разлика от генеалогичната класификация, типологичната класификация е размита. При генеалогичната класификация, ако един език е славянски, той си остава вѣчно славянски, той не е примѣрно романски, и нѣ̋ма как нѣ̋кога да стане романски. При типологичната класификация, един език може нѣ̋кога да е бил напримѣр силно синтетичен, слѣд това да започне да придобива все повече аналитични черти и дори да стане съвсѣм аналитичен. Ако един език е славянски, то той е славянски на 100%. Но ако се каже, че един език е аналитичен, винѫги стои въпросът до каква степен той е аналитичен.

Вече по темата: Езиковия̌т съюз (Sprachbund) е по-скоро явление в лингвистичната действителност и не толкова елемент на класификация. При това явление нѣ̋колко езика с различна генеалогична класификация (т.е. с различен произход) поради влияния помеђу си осѫществяват общи нововъведения (имплементират общи иновации) и придобиват общи характеристики, конкретно опрѣдѣлени.
Балканския̌т езиков съюз (Balkansprachbund-ът, Балканшпрахбундът) е христоматиен примѣр за езиков съюз.

За да дефинираме една генеалогична група езици (напримѣр романската), вземаме един стар език (в този случай латинския̌т) и считаме по опрѣдѣление групата (романската) да е съставена от потомцитѣ на този език.

За да дефинираме езиков съюз, започваме от характеристикитѣ, около които се завърта това явление.
(.. скрий въведението ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Balkansprachbund-ът: опрѣдѣлящи характеристики и члѣнуващи езици  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Balkansprachbund-ът: опрѣдѣлящи характеристики и члѣнуващи езици  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Балканския̌т езиков съюз по опрѣдѣление се състои от езицитѣ, които ги притежават изброенитѣ по-долу характеристики всичкитѣ.

• {Балкан‑1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
• {Балкан‑2}. Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}
• {Балкан‑3}. Удвояване на допълненията {редупликация}
• {Балкан‑4}. Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided}
• {Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense}

Независимо от географията, само слѣднитѣ четири езика ги притежават:

{GR} ново-гръцки,
{BG} балкано-славянски или славяно-балкански (български +"македонски"),
{RO} балкано-романски или романо-балкански (румѫнски: влашки +молдовански), и
{AL} албански.

Не знам за други такива езици по свѣтът и вѣроятно нѣ̋ма други.

Тукa в общата част на тази публикация характеристикитѣ само се идентифицират и се означават. Всѣ̋ка от споменатитѣ дотук или по-надолу характеристики, при проявен интерес, прѣдставлява отдѣлна тема сама за себе си и заслужава отдѣлна публикация.

В контекстът на балканския̌т езиков съюз се разглеђат само такива характеристики, които в повечето от езицитѣ сѫ иновации (нововъведения). Общи характеристики, наслѣдени от пра-индоевропейския̌т език (ПИЕ, PIE), нѣ̋ма как да сѫ от интерес в този контекст.

Доколкото взаимнитѣ влияния сѫ в основата на понятието езиков съюз, при опрѣдѣлянето на Балканския̌т езиков съюз не може неявно да не присѫтства територията, върху която това явление се е осѫществявало. Прѣди всичко става дума за днешната територия на четиритѣ балкански езика. Но в темата ще стане дума сѫщо така за център (епицентър, огнище, фокус) на Балканския̌т езиков съюз, ще стане дума за изгубени територии, както и за ново-завоювани от нашия̌т sprachbund територии.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Balkansprachbund-ът: допълнителни характеристики  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Balkansprachbund-ът: допълнителни характеристики  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

Освѣн гореизброенитѣ пет основни характеристики {Балкан‑1}..{Балкан‑5}, мога̨т да се идентифицират и други такива, които има смисъл да се дискутират в контекстът на Балканския̌т езиков съюз, но без да се твърди, че ги има във всички балкански езици.

• {Балкан‑А1}. Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
• {Балкан‑А2}. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles}
• {Балкан‑А3}. Множество заемки от турския̌т език {Turcophenia}
• {Балкан‑А4}. Прѣизказно наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood}
• {Балкан‑А5}. Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
• {Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
• {Балкан‑А7}. Напасване на прѣдлозитѣ {FittingPrepositions}
• {Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ. {MidCentralVowel}
• {Балкан‑А9}. Имперфективни иновативни глаголни форми в гръцки {GreekVerbalAspectAlaSlave}
• {Балкан‑AE1}. Синтаксис с относителни изрази вмѣсто с причастия {RelativePhrases}
• {Балкан‑AR1}. Специфична балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex}
• {Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съотвѣтствия, несподѣлени от гръцки и български {AlRo}
• {Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet}
• {Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece}

Този списък с допълнителни балкански характеристики остава отворен.

Иновации, имплементирани само в един от четиритѣ балкански езика без влияние отвън, не слѣдва да се разглеђат в контекстът на Балканския̌т езиков съюз. Напримѣр, уеднаквяването на окончанията на прилагателнитѣ в множествено число в повечето балкано-славянски (български) диалекти едва ли може да се изкара извън славянския̌т контекст. Освѣн това, вѣрно е, че характеристиката {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} я̨ има само в български и ако тя не се разглеђа в балканския̌т контекст, трябва да се разглеђа в нѣ̋какъв анатолийски контекст - затова я̨ оставям в балканския̌т контекст.

Процесът на придобиване на балканскитѣ езикови характеристики, основни и допълнителни, може да се нарѣче с лингвистичния̌т термин балканизация.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Balkansprachbund-ът и езицитѣ на Балканитѣ  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Balkansprachbund-ът и езицитѣ на Балканитѣ  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Турския̌т език не притежава нито една от основнитѣ характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} и не е повлиял за придобиването им (освѣн на {Балкан‑А4} и на {Балкан‑А3}, разбира се). Поради това турския̌т език не члѣнува в Балканския̌т езиков съюз и в този контекст е твърде страничен фактор. Трѣ̋бва да се спомене и това, че турския̌т език е заел редица балканизирани прѣди това територии и на Балканитѣ, и в Анадолът, както и самия̌т Цариград.

Циганския̌т език не члѣнува в Балканския̌т езиков съюз, понеже от петтѣ основни балкански характеристики той притежава само три: {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}. Тѣзи три балкански характеристики циганския̌т ги е придобил вѣроятно пак от гръцкия̌т, но извън Балканския̌т езиков съюз в отдѣлен процес, териториално разположен по-скоро в Анадолът и в хинтерландът на Цариград.

Сърбо-хърватския̌т език притежава нѣ̋кои от балканскитѣ езикови черти, но не всичкитѣ. Той (както и словѣнския̌т, както вѣроятно и унгарския̌т) сѫ се повлияли от Балканския̌т езиков съюз, но слабо, понеже сѫ били далече от епицентърът му.

Повечето от нововъведенията, прѣдставляващи част от балканизацията на гръцкия̌т език, се обясняват с вѫтрешни за гръцкия̌т език причини. Нѣ̋кои сѫ повлияни от романския̌т език. Влиянието откъм славянския̌т към гръцкия̌т го има, но е слабо. Влиянието откъм албанския̌т към гръцкия̌т не може да се идентифицира.

Та като стана дума за албанския̌т, да изясним неговото положение. Историята на албанския̌т език отпрѣди балканизацията му е неизвѣстна. Най-раннитѣ текстове на този език (AD1462) го прѣдставят в напълно балканизиран вид. С други думи, всички балкански черти се срѣщат в "старо-албански", но ги нѣ̋ма в старо-гръцки или старо-български. Нѣ̋кой може да се изкуши да заключи, че именно албанския̌т език е източникът на балканскитѣ нововъведения. Но такова заключение би било погрѣшно: прѣз петнадесети вѣк (AD1462) и четиритѣ балкaнски езика сѫ били вече напълно балканизирани. И да допълня: старо-албанския̌т език е неизвѣстен и за него нищо не може да се твърди. В частност, не може да се твърди, че е оказал нѣ̋какво влияние, нито пък че не е оказал.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Balkansprachbund-ът: датировка на явлението  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Balkansprachbund-ът: датировка на явлението  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Към края̌т на 10-ти вѣк котелът (казанът) на Balkansprachbund-ът е сложен на огнището (на фокусът) и огъня̌т вече е разпален.
• Към края̌т на 14-ти вѣк котелът вече е заврѣ̋л и докъм 18-ти вѣк си къкри кротко.
• Прѣз 18-ти вѣк явления подобни на дѣйността на нашия̌т отец Паисий загасят огъня̌т и прѣз 19-ти вѣк явлението Balkansprachbund вече е затихна̨ло.

Доводи:

• В извѣстния̌т от края̌т на 9-ти вѣк старо-български/старо-славянски език, основан на балкано-славянски говори, почти не присѫтстват балкански черти.
• Прѣз 9-ти и 10-ти вѣк дѣянията на царетѣ Борис, Симеон и Петър, както и на цар Василий Българоубиец, приобщават всички жители на подопечнитѣ им територии към ромѣйската християнска култура.
• Най-старитѣ текстове на албански (AD1462) и балкано-романски (AD1521: влашки, румѫнски) прѣдставят тѣзи езици в напълно балканизиран вид.
• Прѣз 19-ти вѣк в балканскитѣ езици (гръцки, български и румѫнски) започват "очистителни" (пуристични, καθαρεύουσα) процеси, цѣлящи да върна̨т съотвѣтния̌т език към коренитѣ му, дори с цѣната на елиминиране на присѫщитѣ му балкански черти. Българския̌т език се отдава на разгулна русофилия, румѫнския̌т - на разгулна франкофилия ("македонския̌т" прѣз 20-ти вѣк - на разгулна сърбомания).

Извод: Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на Ромѣйската империя (на Романия), зародил се прѣз 10-ти вѣк и надживѣ̋л я̨ с нѣ̋колко вѣка.

Отклонение (off-topic). Ако Ромѣйската империя бѣше доживѣ̋ла до наше врѣме, тя накратко щѣше да се нарича Романия. Романия щѣше да е южната съсѣдка на България, евентуално. Но дѣйствителността е друга. И когато прѣз 19-ти вѣк Дунавскитѣ княжества Влашко и Молдова узурпират името Ромѫния, нѣ̋мало вече кой да протестира. Каква несправедливост - сега фиромлянитѣ не разбират защо гърцитѣ протестират срѣщу опититѣ на фиромлянитѣ да узурпират името Македония. Според мене, и двѣтѣ названия, Романия и Македония, сѫ общо наслѣдство на балканскитѣ народи и не бива да бѫда̨т узурпирани от никой от тѣ̋х. Е да де, ама Ромѫния е вече узурпирано. Все пак, пишейки на български, можем да различим двѣтѣ форми Романия и Румѫния и да ги използваме в различен смисъл. Но на английски напримѣр така не може. Край на отклонението.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Balkansprachbund-ът: с какви цѣли се въвеђа това понятие  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Balkansprachbund-ът: с какви цѣли се въвеђа това понятие  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Понятието Balkansprachbund се въвеђа заради румѫнския̌т и българския̌т, а не заради гръцкия̌т или албанския̌т.

Понятието Balkansprachbund се въвеђа, за да се разясня̨т три въпроса:

• Мѣ̋стото на българския̌т език срѣд славянскитѣ езици. Българския̌т e балканизиран славянски език. Българския̌т език може да се означава като балкано-славянски (или славяно-балкански) език. Другитѣ съврѣменни славянски езици можем да ги наричаме ново-славянски.
• Мѣ̋стото на румѫнския̌т език срѣд романскитѣ езици. Румѫнския̌т e балканизиран романски език. Румѫнския̌т език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другитѣ съврѣменни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
• Отношенията међу румѫнския̌т и албанския̌т. (Дали да се врем међу шамаритѣ?)

Нашия̌т балкано-славянски български език е славянски, но не е ново-славянски. Румѫнския̌т члѣнува в романсът, той e романски език, но не е ново-романски.

Гръцкия̌т език нѣ̋ма нуђа от понятието Balkansprachbund, защото всички нововъведения в гръцки от врѣмето на Balkansprachbund-ът мога̨т да се обясня̨т или чрѣз вѫтрешни за гръцкия̌т език причини, или чрѣз влияние откъм романсът. Гръцкия̌т език и романсът били двата основни разговорни езика из европейскитѣ територии на Римската/Ромѣйската империя, особено прѣди врѣмето на цар Ираклий, и без съмнение сѫ си оказвали взаимни влияния.

Албанския̌т език сѫщо така нѣ̋ма нуђа от понятието Balkansprachbund, защото историята му е неизвѣстна. Ние не знаем какво точно да обясняваме. Кога албанския̌т език е придобил балканскитѣ си черти никой не може да каже. Напримѣр, не знаем (и никога нѣ̋ма да узнаем) кога албанския̌т език е придобил характеристиката {Балкан‑1} - дали още прѣди Balkansprachbund-ът (прѣди 10-ти вѣк) или едва вѫтрѣ в неговия̌т котел.

Влиянието на албанския̌т върху гръцкия̌т и българския̌т е минимално: по нѣ̋колко думи с албанска етимология. Извън отдѣлни лексикални единици, не се сѣщам за иновация в балкано-славянски или в гръцки, за обяснението на която да имаме нуђа от албанския̌т език. Но албанския̌т език нѣ̋ма как да се игнорира, нѣ̋ма как да се прѣнебрѣгне, понеже той притежава всичкитѣ основни черти {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и всичкитѣ допълнителни черти {Балкан‑А1}..{Балкан‑А8} и {Балкан‑AR1}..{Балкан‑AR4} без {Балкан‑А4}. Кога и как ги е прихвана̨л - за повечето от тѣ̋х - един Господ знае.

Извън отдѣлни лексикални единици, не се сѣщам за иновация в балкано-славянски или в гръцки, за обяснението на която да имаме нуђа от албанския̌т език. Обаче: Можем (и вѣроятно трѣ̋бва) да приемем, че тѣзи балкански черти на балкано-романския̌т, които се сподѣлят само с албанския̌т, става дума за {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, сѫ резултат от албанско влияние върху балкано-романския̌т.

И тъй, албанския̌т език е нужен за обяснението на историята на румѫнския̌т език.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Balkansprachbund-ът: характеристикитѣ в първо приближение  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Balkansprachbund-ът: характеристикитѣ в първо приближение  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Мисля, че все още е рано в тази тема да се навлиза в детайлитѣ на отдѣлнитѣ балкански характеристики.

Стана вече дума за това, че гръцкия̌т е заразил циганския̌т със {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}.

{Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, а вѣроятно и {Балкан‑1}, сѫ се зародили в гръцки и оттам сѫ се разнесли из остана̨литѣ балкански езици. Да, когато прѣз 10-ти вѣк било разпалено огнището на Balkansprachbund-ът, гръцкия̌т вече ги притежавал свойствата {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, а вѣроятно и {Балкан‑1}.

Артроманията {Балкан‑2} заслужава отдѣлна тема. Гръцкия̌т език е заразил с артромания разговорния̌т романс доста отдавна - вѣроятно по врѣме на християнизацията на Римската империя и в елиноромансът. Но как балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Балкан‑2}, присѫща на цѣлия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Balkansprachbund-ът: явление от послѣдното току-що изтекло хилядолѣтие  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Balkansprachbund-ът: явление от послѣдното току-що изтекло хилядолѣтие  (.. скрий ..)  .. към началото ..

На територията на Balkansprachbund-ът във вѣковетѣ и хилядолѣтията прѣди 10-ти вѣк може да е имало други Sprachbünde (езикови съюзи). Нас тук обаче ни интересува само тази инкарнация на Balkansprachbund-ът според изброенитѣ по-горѣ дефиниращи характеристики - основни {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и допълнителни {Балкан‑А1}..{Балкан‑А9} и {Балкан‑AR1}..{Балкан‑AR4}, с изброенитѣ по-горѣ участници (GR,BG,RO,AL), с указаната по-горѣ датировка - от 10-ти до 19-ти вѣк; става дума за послѣдното току-що изтекло хилядолѣтие.

При тѣзи параметри би било неоправдано да не останем на свѣтло. Би било безсмислено да се забутаме в мракът, да се отклоним към зоната на здрачът.

Стремежът тук е да останем на свѣтло. Да останем в реалността. Тук се работи с реални и познати езици, с езици, които сѫ част от лингвистичната дѣйствителност. В този контекст всичко е "материално".

Не се привличат имагинерни езици именно с цѣл да останем на свѣтло и най-вече заради непотрѣбността на имагинернитѣ езици в контекстът на Balkansprachbund-ът. Не се привличат имагинерни езици като тракийски, илирийски, дакийски или пък пра-български. Тѣзи езици сѫ имагинерни, понеже практически нищо не се знае за тѣ̋х и нѣ̋ма как да се узнае, а и дори идентификацията на тѣзи езици е невъзможна, невъзможна е и класификацията им.

За имагинернитѣ езици нищо не се знае и нѣ̋ма как да се узнае. Всичко за тѣ̋х е плод на въображението. Всѣ̋ко твърдение, засѣ̋гащо имагинерен език, нито може да се докаже, нито може да се опровeргае. Истинността на такова твърдение е прѣдмѣт на вѣ̋ра, то има религиозен характер.

И, разбира се, всѣ̋ка връзка на реално с имагинерно е имагинерна.

В този контекст нѣ̋ма нуђа от въображаеми елементи, такива като тракийски език, дакийски език или пък илирийски език. Навсѣ̋къдѣ вмѣсто тѣ̋х трѣ̋бва да мислим албански език, понеже той е единствения̌т "материалeн" елемент извън познатитѣ. А познатитѣ сѫ елинофонията, славяногласието, романсът и туркофонията. Да не забравяме и циганията (циганофонията), и тя си е нашенска и съвсѣм материална.

Отклонение (off-topic). Любима тема на българскитѣ историци, и на ерудиранитѣ, и на любителитѣ, сѫ така нарѣченитѣ пра-българи. Обект на остри полемики е "произходът" на тѣзи така нарѣчени пра-българи - дали е бил "тюркски" или пък "ирански" или пък друг нѣ̋какъв. Първо, понятието "произход на народ" не е дефинирано, или поне никой в дискусиитѣ не започва от дефиницията, ако такава има. Негласно повечето от участницитѣ в тѣзи дискусии отъђествяват "произходът на народът" с "произходът на езикът". Ако е така, то излиза, че ние днешнитѣ българи имаме 100% славянски произход. В дѣйствителност, 100% славянски произход има нашия̌т език, а не "ние". ("Аз" произхођам 50% от майка си и 50% от баща си, за "Вас" не знам.) "Произходът на езикът" се дефинира точно от историческата лингвистика посрѣдством генеалогичната класификация на езицитѣ. На въпросът дали така нарѣчени пра-българи сѫ били от "тюркски произход" или пък сѫ били от "ирански произход", отговор в крайна смѣтка трѣ̋бва да даде лингвистиката, понеже "тюркски" и "ирански" сѫ понятия от лингвистиката. Ако сега зададете този въпрос на лингвистиката, отговорът е слѣдния̌т: не знаем нищо за пра-български език, не е дори сигурно, че такъв език нѣ̋кога е сѫществувал, той не може да се класифицира, дори не може да се идентифицира. Слѣдователно, остритѣ полемики относно произходът на тѣзи така нарѣчени пра-българи сѫ словоблудство. Това словоблудство не е ново - започна̨ло е още прѣз 19-ти вѣк. Край на отклонението.

Забѣлѣжка. Balkansprachbund-ът е явление в живитѣ разговорни езици, а не в писмената традиция. Ако нѣ̋кога нѣ̋кой се е учил да чете, то е било с основната цѣл да може да чете Евангелието. Хората сѫ чели прѣдимно Евангелието. И езикът на Евангелието е бил възпроизвеђан в писмената традиция. А в Евангелските текстове нѣ̋мало балканизми - поради това ги гонѣли и от писмената традиция. Край на забѣлѣжката.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Balkansprachbund-ът и глосотомията  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Balkansprachbund-ът и глосотомията  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Ще засѣгна и въпросът относно глосотомията. Цитат оттук:

В много от контекститѣ лингвистиката не различава терминитѣ език и диалект - всѣки диалект може да се нарѣче език и всѣки език може да се нарѣче диалект на нѣ̋кой език с по-широк обхват (ако има нѣ̋какъв смисъл, разбира се). ... точното разграничение међу тѣзи двѣ понятия е извън лингвистиката, и то е политическо: езикът прѣдставлява диалект с армия и полиция, казано на шега. ... Ако става дума за лингвистиката, то тя за всѣки два близки диалекта може да намѣри разлики, въз основа на които тѣ да се обявя̨т за отдѣлни езици в нѣ̋какъв контекст, напримѣр в контекстът на разликитѣ, а сѫщо така и за всѣки два близки езика лингвистиката може да намѣри прилики и в контекстът на тѣзи прилики да ги обяви за диалекти на един език.

И тъй, в контекстът на Balkansprachbund-ът, в контекстът на тази тема, нѣ̋ма мѣ̋сто за повече от един славянски език, нѣ̋ма мѣ̋сто за повече от един романски език, нѣ̋ма мѣ̋сто за повече от един огузки тюркски език. В частност, извѣстнитѣ балкано-романски (влашки) диалекти, разположени южно от Дунавът, сѫ диалекти на румѫнския̌т език, а гагаузкия̌т е диалект на турския̌т език.

Вече стана дума, че сръбския̌т език не члѣнува в Balkansprachbund-ът, понеже не притежава всички негови основни характеристики - той е прихвана̨л само {Балкан‑5} и частично {Балкан‑4}. Излиза, че балканизацията на сръбския̌т език е по-слаба от балканизацията на циганския̌т език, напримѣр, който освѣн {Балкан‑5} притежава {Балкан‑2} и {Балкан‑4}. Как да е, това е основната разлика међу българския̌т и сръбския̌т език. И двата езика български и сръбски сѫ славянски, и то южно-славянски, међу тѣ̋х сѫществува диалектен континуум, обаче нашия̌т език е напълно балканизиран, а сръбския̌т не е.

Тук балканизацията се разбира в лингвистичен смисъл, както е дефинирана в контекстът. Широката публика може да се озадачи и да запита: нима Сърбия не е на Балканитѣ? На Балканитѣ е, естествено, но сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е лингвистически балканизиран. Можем да смѣним терминът за по-голѣ̋ма яснота: поради отдалечеността си сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е е константинополитизиран.

Балкано-славянскитѣ диалекти на територията на БЮРМ сѫ напълно балканизирани-константинополитизирани. Ако не сѫ наши, със сигурност сѫ нашенски. А бе наши сѫ си, константинополски.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Balkansprachbund-ът: члѣнуващитѣ езици и тѣхнитѣ роли  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Balkansprachbund-ът: члѣнуващитѣ езици и тѣхнитѣ роли  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Да изясним ролята, която играя̨т в Balkansprachbund-ът члѣнуващитѣ в него езици (GR,BG,RO,AL).

Вече бѣше казано, че влиянието на албанския̌т върху гръцкия̌т и българския̌т е минимално и прѣнебрѣжимо. Албанския̌т език е най-нископоставения̌т члѣн на Balkansprachbund-ът. Има си ги всичкитѣ балканизми - основнитѣ {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и повечето от допълнителнитѣ, ама гръцкия̌т и българския̌т нищо не сѫ прихвана̨ли от албанския̌т.

Гръцкия̌т език е най-високопоставения̌т члѣн на Balkansprachbund-ът. Всички балканизми в гръцки биха̨ могли да се обясня̨т или чрѣз вѫтрешни за гръцкия̌т език причини, или чрѣз влияние откъм романсът. Това положение на гръцкия̌т език е естествено - той е бил имперския̌т език на Романия прѣди пришествието на туркофонията, той е бил прѣз цѣ̋лото врѣме на Balkansprachbund-ът прѣдпочитания̌т език на православната църква и най-вече на константинополската патриаршия.

Нѣ̋кои лингвисти се придържат към друга терминология. Тѣ лишават гръцкия̌т език от члѣнство в Balkansprachbund-ът (напримѣр чрѣз причисляването на {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} към списъкът с основнитѣ балкански характеристики. За гръцкия̌т език е запазена друга роля: той е "готвачът" и държи бъркалката, с която бърка котелът на Balkansprachbund-ът.

В терминологията, към която аз се придържам, гръцкия̌т език играе и двѣтѣ роли: той хем е най-високопоставения̌т члѣн на Balkansprachbund-ът, хем държи бъркалката на котелът като готвач. Във втората си роля на готвач прѣз 14-ти/15-ти вѣк гръцкия̌т език е замѣнен от турския̌т език. Турския̌т език си остава извън котелът - вѫтрѣ нѣ̋ма мѣ̋сто за него.

Можем ли все пак да идентифицираме нѣ̋какво оказано влияние върху гръцкия̌т език от страна на балкано-романския̌т (румѫнския̌т) или балкано-славянския̌т (българския̌т)?

Цѣлия̌т романс (френски, испански, италиански, португалски, ..) притежава характеристиката {Балкан‑А1}{LiA}. Може с основание да се прѣдположи, {1} че балкано-романския̌т я̨ притежава характеристиката {Балкан‑А1}{LiA} отпрѣди (тази инкарнация на) Balkansprachbund-ът, и {2} че гръцкия̌т език я̨ е прихвана̨л тази характеристика от романсът, но пак отпрѣди Balkansprachbund-ът. Слѣдователно, не може да се идентифицира влияние от балкано-романския̌т (румѫнския̌т) върху гръцкия̌т в рамкитѣ на Balkansprachbund-ът.

Макар това да не се признава, възможно е гръцкия̌т език да е прихвана̨л нѣ̋кои глаголни форми от славянския̌т. Това е означено като {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave}. Става дума за успоредни перфективни и имперфективни иновативни глаголни форми, които биха̨ могли да сѫ самостоятелно развитие в гръцки, но от друга страна сѫ особено характерни за славяногласието. Поради това тука не може да се изключи славянско влияние.

И тъй, как да подредим българския̌т и румѫнския̌т. Българския̌т е по-високопоставен от румѫнския̌т.
Доводи:
-> Възможно влияние върху най-високопоставения̌т члѣн, гръцкия̌т език.
-> Славянското влияние върху румѫнски тежи повече от румѫнското влияние върху български.
-> По-дълга традиция на славянската книжнина и на славянската литургия.
-> Когато славяногласнитѣ на Балканитѣ не се ползват от славянската книжнина и от славянската литургия, тѣ си служа̨т с гръцката и никога с румѫнската.

Крайно класиране: GR,BG,RO,AL. Влиянията от лѣ̋во на дѣ̋сно сѫ суперстратни, влиянията от дѣ̋сно на лѣ̋во сѫ субстратни.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Ядро на Balkansprachbund-ът (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Ядро на Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  .. към началото ..

Крайно класиране: ,,RO,AL. Какво става на дъното на котелът на Balkansprachbund-ът, там, къдѣто бъркалката на готвачът трудно достига, а огъня̌т пари най-силно.

Албанския̌т език и румѫнския̌т (балкано-романския̌т) език прѣдставляват сърцевината и ядрото на Balkansprachbund-ът. Степента на тѣ̋хната балканизация е най-висока, при балканизацията си тѣзи езици сѫ най-уврѣли.

Ако нѣ̋кой се заеме да изброи и опише всички прилики и съотвѣтствия в Balkansprachbund-ът най-подробно и без обобщения, каквото тука не се прави, то вѣроятно половината по обем ще бѫда̨т прилики и съотвѣтствия међу албански и румѫнски, които не се сподѣлят от български и гръцки. Тук срѣд допълнителнитѣ балкански характеристики за тази цѣл бѣ̋ха̨ изброени двѣ:

{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съотвѣтствия, несподѣлени от гръцки и български {AlRo}
{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex}

И тъй, ядрото на Balkansprachbund-ът, съставено от румѫнски и албански, поставя важен проблем: как така най-уврѣ̋лата балканщина се е разпространила на толкова обширна територия - от Албания до Молдова.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Отклонение: периодизация на българския̌т език (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Отклонение: периодизация на българския̌т език (.. скрий ..)  .. към началото ..

Прѣз познатата история на нашия̌т български език той е изпитвал масивни суперстратни влияния послѣдователно от гръцки, от турски и от руски, както и масивно субстратно влияние от балкано-романски. Това твърдение е изчерпващо. За обяснението на историята на нашия̌т език тѣзи езици стигат - нѣ̋маме нуђа нито от албанския̌т, нито от нѣ̋какъв друг палеобалкански субстрат, нито от пра-български.

Историята на нашия̌т език може да се раздѣли на слѣднитѣ периоди:

-> Праисторически период: един Господ знае какво е било тогава.

-> Праиндоевропейски период: тогава езикът ни сподѣлял битието си с остана̨литѣ индоевропейски езици.

-> Славянски период: тогава езикът ни сподѣлял битието си с остана̨литѣ славянски езици.

-> Балкански период: периодът на Balkansprachbund-ът, за който става дума тука. Дѣли се на два подпериода: прѣди и слѣд смѣ̋ната на готвачът.

-> Русофилски период: от около 1850 до около 1990 AD. Езикът ни до неузнаваемост е изрусен.

-> Циганско-глобализационен период: слѣд 1990 AD. Езикът ни прѣз този период ще цъфне и ще върже.

Забѣлѣжка. Езикът ни да сподѣля битието си с остана̨литѣ славянски езици означава, че нашия̌т език в състоянието си от оня период практически съвпадал със състоянието на всѣки един от остана̨литѣ славянски езици прѣз сѫщия̌т период.

Друга забѣлѣжка. Българския̌т език прѣдставлява балкано-славянски език, т.е. той е хем славянски, хем балкански. Нашия̌т език обаче е първо славянски и послѣ балкански. Славянщината на нашия̌т език ни позволява донѣ̋къде да се разбираме с други славяногласни (напримѣр сърби или руснаци), ама балканщината на нашия̌т език твърдѣ малко ни помага да се разбираме с гърци, румѫнци или албанци.

Трета забѣлѣжка. Тази публикация е посветена на балканския̌т период от историята на нашия̌т език. Индоевропейския̌т период и славянския̌т период заслужават отдѣлни публикации.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   13. Balkansprachbund-ът: подходи към явлението  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Balkansprachbund-ът: подходи към явлението  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Из монографии и енциклопедии можете да срѣщнете и други изложения на темата за Balkansprachbund-ът.

С какво моето изложение се отличава.

• Със стремежът да избѣ̋гваме зоната на здрачът и да стоим на свѣтло (по-горѣ стана дума за това).
• С по-точно опрѣдѣление на конкретното прѣвъплъщение (на конкретната инкарнация) на Balkansprachbund-ът.
• С по-ясното разграничаване на ролитѣ в Balkansprachbund-ът: пълноправни члѣнове (GR,BG,RO,AL), ядро (,,RO,AL), случайни елементи (турски, цигански, сръбски и др.).
• С отхвърлянето на глосотомията (по-горѣ стана дума за това).
• С нѣ̋какво прѣдпочитание на гръцки и български прѣд румѫнски и албански.
• С фокусираната визия: [имперски готвач с бъркалка над] имперски котел над имперско огнище (по-долу ще стане пак дума за това).
• С неглижирането (с прѣнебрѣгването) на политическата коректност.
• С избѣ̋гване на етноними и разни понятия за етнос, когато става дума за езици, като така се придържаме към материалното. Напримѣр, винѫги вмѣсто гърци се употрѣбява терминът елинофони. Етнонимът гърци би бил подвеђащ - прѣди и слѣд християнизацията нѣщата се прѣподређат и смисълът е различен.
• С посочване на цѣлитѣ, с които е въведено понятието за Balkansprachbund-ът (по-горѣ стана дума за това).
• С придържането към изложенитѣ тук принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото.

Изложената тук фокусирана визия за Balkansprachbund-ът прѣдполага имперски котел (имперски казан).

• Първо, това налага периодът на Balkansprachbund-ът да се раздѣли на двѣ: гръцки подпериод (когато готвачът е гръцкия̌т език) и турски подпериод (когато готвачът е турския̌т език, когато езицитѣ в казанът вече сѫ уврѣли-балканизирани и когато казанът кротко си къкри на слаб огън).
• Второ, това поставя въпросът къдѣ е било огнището (къдѣ е бил фокусът).

Алтернативата на изложената от мене фокусирана визия е дисперсната визия за Balkansprachbund-ът. Вмѣсто огнище тя прѣдполага голѣ̋мо пепелище, разпрострѣ̋ло се от Албания до Молдова, остана̨ло от нѣ̋какви мако-трако-даки (и малко пеко-таки) и газено повече от двѣ хилядолѣтия от нестинари. Ясно е, че при дисперсната визия навлизаме в зоната на здрачът. Това се прави най-вече заради политическата коректност.

Терминитѣ дисперсна и фокусирана визия се отнасят за Balkansprachbund-ът. На тѣзи двѣ визии съотвѣтстват двѣ хипотези за произходът на румѫнския̌т език: хипотезата за континуитетът и миграционната хипотеза.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   14. Balkansprachbund-ът: критика на дисперсната визия  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   14. Balkansprachbund-ът: критика на дисперсната визия  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Критика на дисперсната визия за Balkansprachbund-ът и съотвѣтно на хипотезата за континуитетът.

• По-голѣ̋мата част от територията на румѫнския̌т език на сѣвер от Дунавът, а това е по-голѣ̋мата част от Влашко и цѣ̋ла Молдова, нѣ̋ма как да е била засѣгна̨та от римската колонизация прѣз периодът AD106-275, понеже никога не е влизала в Римската империя, не е била част от римската провинция Dacia Traiana. Слѣдователно на тази територия - по-голѣ̋мата част от Влашко и цѣ̋ла Молдова, румѫнския̌т език по всѣ̋ка вѣроятност е бил занесен прѣз послѣдното хилядолѣтие във вече напълно уврѣ̋ло балканизирано състояние.
• Проблемът за балкано-романския̌т (румѫнския̌т) език е, че нѣ̋ма свидѣтелства за него прѣз периодът AD275..1521. Къдѣ се е криѣл, къдѣ се е подвизавал, как се е развивал - не се знае. А тѣзи нѣща за периодът на Balkansprachbund-ът общо взето се зная̨т за гръцкия̌т и балкано-славянския̌т.
• Приликитѣ и съотвѣтствията међу албански и румѫнски - {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, за които писах, че може би прѣдставляват половината от обемът на Balkansprachbund-ът, сѫ всеобхватни. Ако прѣдположим, че трети (разбира се, имагинерен) език (напримѣр дакийски) е повлиял на албански и на румѫнски за прихващането им, то този език ще да е сѫществувал на твърдѣ обширна територия дълго врѣме, и то без да остави ясни слѣди, което е невѣроятно. Ако прѣдположим, че нѣ̋ма трети език, а албанския̌т език е бил нѣ̋кога разпространен из цѣ̋лото пепелище, то това пак е невѣроятно: територията е прѣкалено голѣ̋ма, ясни слѣди нѣ̋ма.
• Да повторя, приликитѣ и съотвѣтствията међу албански и румѫнски - {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, сѫ всеобхватни. Дори да допуснем, че тѣ сѫ ги прихвана̨ли от нѣ̋какъв палеобалкански субстрат, пак е редно да приемем, че влиянието на този палеобалкански субстрат върху албански и румѫнски нѣ̋ма как да бѫде териториално разпръсна̨то от Албания до Влашко (сѣверно от Дунавът) - то трѣ̋бва нѣ̋къдѣ да е концентрирано - концентрирано около фокусът, около огнището.
• Ако един език е разпространен на такава обширна територия (територията на Balkansprachbund-ът) и се задържа на нея̨ дълго врѣме, това трѣ̋бва да е обусловено от екстралингвистични причини. Да, елинофонията и романсът имали широк ареал, обаче това било обусловено от политика, религия, цивилизационни и обществени нагласи. Освѣн елинофонията и романсът, не се виђа подобно нѣщо за територията на Balkansprachbund-ът за послѣднитѣ двѣ хилядолѣтия - слѣд римското нашествие на Балканитѣ.
• Слабото диалектно разнообразие на румѫнския̌т език на сѣвер от Дунавът прѣдполага по-кратък прѣстой на тази територия. Романо-балканския̌т език придобива очакваното за него диалектно разнообразие, едва когато включим в него диалектитѣ южно от Дунавът.
• Ако приемем, че румѫнския̌т език е балканизиран върху територията си, къдѣто уж е възникна̨л - римската провинция Дакия (Dacia Traiana: западната част на Влашко и част от Трансилвания), то си остава въпросът защо не сѫ балканизирани другитѣ езици, за които се знае, че сѫ се подвизавали на тази територия. Защо напримѣр не е балканизиран славянския̌т? Пламъцитѣ, които балканизират напълно българския̌т и частично сръбския̌т, идват от юг, и този процес не може да се датира отпрѣди 10-ти вѣк.
• Историческитѣ извори споменават власи в Романия (Ромѣйската империя) слѣд AD976, но сѣверно от Дунавът - едва слѣд 11-ти вѣк.
• Митът "Torna Fratre" не подкрѣпя нито една от двѣтѣ визии и нито една от двѣтѣ хипотези за произходът на румѫнския̌т език. Става дума за това, че по врѣмето на цар Маврикий при поход срѣщу аваритѣ един войник се обърна̨л към друг с думитѣ "Torna, Fratre!", прѣведено на съврѣменен български "Назад, братò!". Никъдѣ не е казано, че тѣзи войници, явно романофони, произхођат от бившата Dacia Traiana и изобщо от територия сѣверно от Дунавът. Често се забравя, че от врѣмето на цар Константин (да не кажем от врѣмето на пуническитѣ войни) до ислямското нашествие прѣз 9-ти и 10-ти вѣк остров Сицилия и прилѣжащата територия на Апенинския̌т полуостров сѫ принадлежали на Романия, на Константинопол. Съвсѣм възможно било онѣзи войници от случката "Torna, Fratre!" да сѫ били родом от Южна Италия - показали сѫ типично италиански боен дух. Но най-простото обяснение е такова: случило се е сѣверно от линията Иречек, вижте по-долу, и прѣди нашествието на славяногласието.
• Не е доказано, че романсът се е бил трайно закрѣпил в Dacia Traiana за 170-тѣ години римска власт (от цар Траян до цар Аврелиан). Међу другото, когато цар Аврелиан рѣшил да изостави Dacia Traiana, той обявил нова провинция Dacia Aureliana с център Сердика (София), и може да се прѣдположи, че цивилизованитѣ грађани на Dacia Traiana сѫ я̨ напусна̨ли и сѫ се установили в Dacia Aureliana. По-нататък тѣхнитѣ потомци на територията на Романия ще да сѫ били по религиозни причини елинизирани още прѣди имиграцията на славяногласнитѣ в Романия, или поне повечето от тѣ̋х.
• Съпоставка. От една страна, Римската империя е владѣ̋ла нѣ̋каква територия сѣверно от Дунавът (Dacia Traiana) само 170 години, и това е позволило на установилия̌т се там романс да се наложи тотално над славяногласието и над ред други езици, подвизавали се там, не само в Dacia Traiana, но и в цѣ̋ло Влашко и цѣ̋ла Молдова. От друга страна, Римската империя е владѣ̋ла територията южно от Дунавът повече от 500 години, нека впрочем да се ограничим само до територията сѣверозападно от линията Иречек и южно от Дунавът, за която територия има свѣдения за стабилно присѫтствие на романсът, и въпрѣки това днес на тази територия от романсът виђаме само жалки остатъци. Това озадачава. Дисперсната визия (хипотезата за континуитетът) не дава отговор. Отговорът на фокусираната визия (на миграционната хипотеза) е слѣдния̌т: романсът южно от рѣката е породил романсът на сѣвер от рѣката.
• Около рѣката Дунав, сѣверно и южно, нѣ̋кога се е подвизавал готския̌т език. В славянския̌т език си лича̨т влиянията откъм готския̌т език, в балкано-романския̌т такива влияния нѣ̋ма.
• По-горѣ стана дума за приликитѣ и съотвѣтствията међу албански и румѫнски и липсата на адекватно обяснение за тѣ̋х. Нѣщо повече: има прилики и съотвѣтствия међу италиански и балкано-романски, които не се разглеђат в контекстът на Balkansprachbund-ът, понеже не излизат от рамкитѣ на романсът, и които според признатата история на италианския̌т език се датират слѣд 3-ти вѣк. Напримѣр, фонетичното измѣнение в романсът, което съотвѣтства на 1-вата славянска палатализация и което е общо за балкано-романския̌т и за италианския̌т. Как ли това измѣнение се е добрало до изолирания̌т в бившата Dacia Traiana романс?

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   15. Кратка история на романсът на Балканитѣ (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   15. Кратка история на романсът на Балканитѣ (.. скрий ..)  .. към началото ..

Изводи: Кратка история на романсът на Балканитѣ, както и на обкрѫжението му.

• Романс се нарича цѣ̋лото потомство на латинския̌т език в дѣйствие. Носителитѣ на романсът се наричат романофони. Ранния̌т романс - наричан още вулгарен латински - е все още един език докъм 5-ти вѣк слѣд Христа. Слѣд 4-ти вѣк романсът се разпада на отдѣлни романски езици. Освѣн балкано-романския̌т, други романски езици говорени днес сѫ френския̌т, италианския̌т, испанския̌т, португалския̌т.
• Латинския̌т език и разговорния̌т романс идват на Балканитѣ още прѣди Христа.
• По-долу ще стане дума за елиноромансът, тъй че това не е послѣдното по темата.
• Линията Иречек се опитва да опрѣдѣли границата међу романсът и елинофонията на Балканитѣ. Значението ѝ надхвърля Балканитѣ. На запад (и сѣвер) е зоната на романсът, на изток (и юг) е зоната на елинофонията. Линията Иречек оставя сѣверната и западната част от днешната територия на България (София, Търново, ..) в зоната на романсът, а южната и източната (Пловдив, Варна) - в зоната на елинофонията.
• Римскитѣ провинции Dacia Traiana (AD106..275) и Dacia Aureliana (вижте по-горѣ) сѫ в зоната на романсът.
• Когато Dacia Traiana е изоставена, романсът изчезва оттам - ако не веднага, то за нѣ̋колко вѣка. Във всѣки случай, романсът от врѣмето на Dacia Traiana нѣ̋ма никакъв принос към съврѣменния̌т румѫнски език. Съврѣменния̌т румѫнски език не произлиза от романсът на колониститѣ от Dacia Traiana. Най-вѣроятно, територията на изоставената Dacia Traiana става подвластна на славяногласието. Вѣроятно, това е било исконна територия на славяногласието, къдѣто романсът прѣз римската колонизация (AD106..275) никога не е пускал дѫлбоки корени.
• Всеобхватна промѣ̋на в Римската империя настѫпва с приемането на Християнството и излизането на западнитѣ територии изпод контролът на Константинопол. От врѣмето на цар Теодосий до врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, елинофонията почти напълно изтласква романсът от балканскитѣ територии на Романия. Причинитѣ сѫ прѣди всичко религиозни. Из балканскитѣ територии на Романия не се прилагала латинската литургия, а само гръцката. Примѣрно, Сердика (днешна София) ще да е прѣмина̨ла от зоната на романсът (според линията на Иречек) към зоната на елинофонията, понеже в храмоветѣ Света София, Свети Георги и многото други софийски църкви богослужението било на гръцки.
• Случката "Torna Fratre" от врѣмето на цар Маврикий не е нищо повече от потвърђение на линията Иречек. Този романс е бил помѣтен от двѣтѣ вълни: от вълната на християнизацията откъм югоизток и от вълната на прииђащото славяногласие откъм сѣверозапад.
• От врѣмето на цар Теодосий до врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, елинофонията почти напълно изтласква романсът от балканскитѣ територии на Романия. Друга причина освѣн религията е пришествието на славяногласието.
• Ако нѣ̋какъв романс е остана̨л на Балканитѣ в Романия по врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, този романс ще да е заемал ниска обществена ниша без прѣдставителство в аристокрацията и духовенството. Да не се бърка този романс с класическия̌т латински, използван понѣ̋кога в юриспруденцията в Романия.
• Ако нѣ̋какъв романс е остана̨л на Балканитѣ в Романия по врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, този романс е бил изтикан на запад, по-далеко от Цариград, той там дочаква врѣмето на цар Василий Българоубиец и разпалването на Balkansprachbund-ът, и именно този романс е породил цѣлия̌т балкано-романски език, както го виђаме днес.
• Ако никакъв романс не е бил остана̨л на Балканитѣ в Романия по врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, то нов романс се появил.
• Второ пришествие на романсът на Балканитѣ. Да не забравяме, че в Южна Италия (и Сицилия) имало територии, които вѣкове наред принадлежали на Константинопол и влизали в Романия. Прѣз 9-ти, 10-ти, 11-ти вѣк тѣзи територии били сполетени от обществени бѣдствия: сарацинско нашествие, норманско нашествие, религиозни разпри и грађански войни међу християнитѣ. В резултат Константинопол загубил контрол върху тѣзи територии, но прѣди това мигрантстка вълна прѣз проливът Отранто донесла прѣсен романс на Балканитѣ и го изсипала точно в котелът на току-що разпаления̌т Balkansprachbund. Ако в котелът имало вече по-стар романс, при варенето разликитѣ међу тѣ̋х се заличили. Ако в котелът не е имало по-стар романс, то балкано-романския̌т език цѣлия̌т е породен от новия̌т романс, този от второто пришествие.
• Врѣме е да отговорим на въпросът къдѣ е бил фокусът на Balkansprachbund-ът, къдѣ сѫ били огнището и казанът. Мѣ̋стото е днешна Македония, включвайки всичкитѣ ѝ части - гръцката, българската, монтешарската и албанската. На тази територия най-тѣ̋сно си взаимодѣйствали четиритѣ езика - пълноправни члѣнове на Balkansprachbund-ът. Колкото до готвачът, той е обитавал сараитѣ си в Цариград-Константинопол, разбира се.
• За балкано-романсът по-горѣ бѣше казано, сега да го повторим и за албанския̌т език. Романсът и албанския̌т език заемали най-ниска обществена ниша без прѣдставителство в аристокрацията и духовенството. Балкано-славянския̌т език все пак се е ползвал с подкрѣпата на държавата България по врѣмето на царетѣ Борис, Симеон, Петър и Самуил, пък и богослужението било или на славянски, или на гръцки. Това обяснява и класацията {GR,BG,RO,AL}, дадена по-горѣ в изложението.
• Езицитѣ с най-ниска позиция падна̨ли на дъното на котелът, най-близо до огъня̌т, и уврѣли най-добрѣ, и то за сравнително кратко врѣме. Тѣзи два езика си прѣдали един на друг много свойства и характеристики, които по обем, както бе казано по-горѣ, достигат половината от пълнежът на Balkansprachbund-ът - {AlRoLex}{Балкан‑А6} и {Балкан‑AR2}{AlRo}. Разбира се, прихвана̨ли сѫ доста нѣща и от гръцкия̌т, и от балкано-славянския̌т - все пак всички сѫ се варили в казанът.
• Езицитѣ с най-ниска позиция - албански и румѫнски - остана̨ли безписмени прѣз разглеђания̌т период. Писменост имали гръцкия̌т и славянския̌т (българския̌т). Ако нѣ̋кой се учил да чете по онова врѣме, цѣлта му е била една - да чете Светото Писание. Езикът на свещените текстове бил архаичен. Пишещитѣ по онова врѣме се придържали към архаичнитѣ езикови норми и избѣ̋гвали балканизмитѣ.
• Кръстоноснитѣ походи разбъркали историческата картина. Дало се начало на разпадът на ромѣйската нация и на залѣзът на Константинопол, къдѣто било обиталището на готвачът на Balkansprachbund-ът. Възстановени били българското царство и българската патриаршия. Значение придобили етноситѣ (българи, власи, албанци), които все по-често се упоминавали в историческитѣ извори. Но едва ли елинофонитѣ добрѣ сѫ различавали етноситѣ - българи от власи и албанци, власи от албанци.
• Етнонимът власи от вѣкове прѣди това бил използван от славяногласнитѣ както за означаване на романофонитѣ, така и за означаване на номадско население. Славяногласнитѣ го донесли на Балканитѣ.
• Романофонно население с пастирски номадски поминък, православни християни, напусна̨ло котелът и се отдалечило от огнището на Balkansprachbund-ът. За вѣк-два мина̨ли Хемус, за вѣк-два-три мина̨ли и Дунавът, за вѣк-два-три стигна̨ли и Карпатитѣ. Става дума за 11-ти, 12-ти, 13-ти вѣк. Балканороманския̌т език се ширна̨л от Албания до Карпатитѣ и даже отвѫд Карпатитѣ.
• На обширната територия от Македония до Молдова по онова врѣме били разпространени и двата езика: балкано-славянския̌т (българския̌т) и балкано-романския̌т (румѫнския̌т). Населението се считало за един народ, все православни християни, обгрижвани духовно най-вече от българската патриаршия и в сферата на влияние прѣдимно на българското царство.
• Двѣ явления от историческата дѣйствителност изискват обяснение - {RО_South} и {RО_North}. Първо, {RО_South} упадъкът на балкано-романския̌т език на територията южно от Дунавът, и второ, {RО_North} тоталната доминация на балкано-романския̌т сѣверно от рѣката. Обясненията ще отложа̨ за по-надолу.
• Османското нашествие подредило по коренно различен начин историческата картина. Гръцкия̌т език загубил имперския̌т си статут, отстѫпил бъркалката на казанът на Balkansprachbund-ът на новия̌т готвач - турския̌т език. Но гръцкия̌т език запазил и дори увеличил религиозното си влияние. Унищожени били и българското царство, и българската патриаршия, славянското богослужение постепенно било замѣнено с гръцко.
• Но най-важното било, че османското нашествие в сѫщност прѣдставлявало нашествие на ислямът на Балканитѣ и в Анадолът. Ислямът, носен от туркофони, стана̨л господстваща религия. Римската/Ромѣйската империя била наслѣдена от Османската империя. Царя̌т в Цариград-Константинопол вече не бил християнин, а бил мюсюлманин. Патриархът в Константинопол и цѣ̋лата църковна йерархия под него трѣ̋бвало да се моля̨т за здравето и дълголѣтието на новия̌т константинополски цар, на султанът, на падишахът.
• Ислямското нашествие причинило много щети: най-много щети на елинофонията, доста щети на балкано-славянския̌т език, пострадал и балкано-романския̌т. Много християни, най-вече за келепир (заради изгодата), ставали мюсюлмани. Прѣди това и веднага мюсюлмани стана̨ли и всѣ̋какви еретици, необгрижвани духовно нито от константинополския̌т патриарх, нито от римския̌т папа. Колкото пò на изток и пò към Цариград, толкова повече мюсюлмани. Колкото повече еретици в мина̨лото, толкова повече мюсюлмани в настоящето.
• Новитѣ мюсюлмани при първа възможност изоставяли стария̌т си език - елинофонията, славяногласието или романсът, и прѣминавали на турски. Ставали турци-османлии. Потомцитѣ им днес сѫ турци.
• Този процес не се разпространил сѣверно от Дунавът. Докато романсът южно от рѣката понесъл нѣ̋какви щети от ислямизацията, сѣверно от рѣката романсът не пострадал.
• Елинофонията понесла огромни щети от ислямизацията. Частично била компенсирана с фактът, че гръцкото богослужение замѣнило славянското. По този начин елинофонията привличала православното население. Южно от Дунавът, романсът, както и славяногласието, понесли щети от този процес. И пак, романсът сѣверно от рѣката не пострадал.
• Примѣр за илюстрация. В Източна Стара планина има етнографска група, нарѣчена каракачани. Тѣ понѣ̋кога биват наричани и власи. Сега говоря̨т на български, но доскоро говорѣли на гръцки. Може да се прѣдположи, че прѣди това сѫ били романофони.
• Слѣд османското нашествие и слѣд унищожаването на Търновското царство православното население сѣверно от Дунавът било изолирано и лишено от старитѣ си духовни центрове. То било принудено да се оправя самò. Прѣз слѣдващитѣ вѣк-два била създадена писменост на балкано-романски (румѫнски) език, разработено било богослужение на румѫнски, което измѣстило постепенно славянското богослужение. Този процес обхвана̨л цѣ̋ло Влашко и цѣ̋ла Молдова. Така сѣверно от Дунавът романсът постепенно изтиквал славяногласието.
• Идва епохата на национализмът, загася се котелът на Balkansprachbund-ът, създават се съврѣменнитѣ национални държави - Гърция, Румѫния и България, всѣ̋ка една от тѣ̋х прѣвъзнасяща припознатитѣ си етнически корени около съотвѣтния̌т национален език - гръцки, румѫнски и български.
• В тѣзи три съврѣменни национални държави на Балканитѣ се реализира слѣдния̌т процес: всички потомствени християни на територията на съотвѣтната държава до началото на 20-ти вѣк (до слѣд първата свѣтовна война) прѣминават на държавния̌т език. Всички потомствени християни на територията на Гърция я̨ възприемат елинофонията и стават гърци, всички потомствени християни в Румѫния прѣминават към романсът и стават румѫнци, и всички потомствени християни в България стават славяногласни българи.
• На територията на България нѣ̋ма вече гърци, власи и гагаузи, и нѣ̋ма защо да има. Повторѣте съотвѣтното твърдение за Румѫния и Гърция и го осмислѣте. Всѣки един от тритѣ национални езика - гръцки, румѫнски и български - е напълно развит и може да обслужва всички сфери на обществения̌т живот. На населението това му стига, на населението не му трѣ̋бва етническо дѣление.
• Струва ми се, че вече обясних явленията {RО_South} и {RО_North}, формулирани по-горѣ.
• Днес романсът по разпространение отстѫпва само на Китай и на Индия. Тази експанзия на романсът е политически обусловена. Ако го нѣ̋маше Юлий Цезар, примѣрно, ако ги нѣ̋маше неговитѣ прѣдшественици и неговитѣ послѣдователи, експанзията на романсът нѣ̋маше да се случи, за романс нѣ̋маше да се говори, сѫдбата на романсът можеше да прилича на сѫдбата на езикът на етрускитѣ или на сѫдбата на келтскитѣ езици.


• И на края̌т на тази дълга поредица от твърдения, призовавам да осмислим слѣдното.
  • Сѫществуването днес на българския̌т език и на българския̌т етнос е политически обусловено - обуславя се от създаването на българската държава прѣз 19-ти вѣк.
  • Ако до около AD1920 не бѣше създадена никаква българска държава, то:
    • {1} нашата територия щѣше да е подѣлена међу нашитѣ съсѣди Турция, Румѫния, Сърбия и Гърция,
    • {2} на територията на Турция българи щѣше да има по-малко, отколкото днес там има арменци,
    • {3} българския̌т етнос на територията на Румѫния, Сърбия и Гърция щѣше да бѫде асимилиран на части съотвѣтно от румѫнци, сърби и гърци,
    • {4} славяногласието щѣше да бѫде изгонено от Румѫния и Гърция,
    • {5} балкано-славянския̌т (българския̌т) език щѣше да се разглеђа като източен сръбски диалект, каквато позиция сега има торлашкия̌т, и
    • {6} разбира се, никакви етнически македонци-монтешарци и никакъв македонски-монтешарски език нѣ̋маше да има.
  • Затова, да пазим българската държава и да се отнасяме към нея̨ отговорно.

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   16. Пак за цѣлитѣ, с които се въвеђа понятието Balkansprachbund  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Пак за цѣлитѣ, с които се въвеђа понятието Balkansprachbund  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Цѣлта опрѣдѣля срѣдствата. Понятието Balkansprachbund се въвеђа с цѣл да се изясня̨т три въпроса, изброени нѣ̋къдѣ по-горѣ: мѣ̋стото на българския̌т език срѣд славянскитѣ езици, мѣ̋стото на румѫнския̌т език срѣд романскитѣ езици, и отношенията међу румѫнския̌т и албанския̌т.

Да си припомним приведения̌т от мене списък с основни балкански характеристики:

• {Балкан‑1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
• {Балкан‑2}. Категория опрѣдѣленост при имената {Arthromania}{Артромания}
• {Балкан‑3}. Удвояване на допълненията {редупликация}
• {Балкан‑4}. Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided}
• {Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense}

Ако изключа {Балкан‑1} и {Балкан‑3} от списъкът, с пълноправно члѣнство в Balkansprachbund-ът би се сдобил циганския̌т език. Ама от какъв зор да го правя това? С каква цѣл? Фокусиране върху циганския̌т не е срѣд цѣлитѣ ми.

Не мога̨ да изключа̨ {Балкан‑1}, понеже това е най-основната балканска характеристика. Само тя да остане - сѫщия̌т резултат ще получим. С други думи, свойствата {Балкан‑2}..{Балкан‑5} сѫ редундантни, формално излишни.

Артроманията {Балкан‑2} е включена, за да се отдѣли по-ясно българския̌т език от сръбския̌т. Нали изясняването на мѣ̋стото на българския̌т език срѣд славянскитѣ езици е една от основнитѣ цѣли. {Балкан‑2} държи сръбския̌т език надалече. И все пак, сръбския̌т не трѣ̋бва да е толкова далече от българския̌т, колкото е руския̌т език. Затова се включва и характеристиката {Балкан‑5} срѣд основнитѣ - сръбския̌т език нея̨ я̨ притежава, а руския̌т език си остава без нищо балканско, което си е напълно естествено.

Нѣ̋кой, който съвсѣм не се интересува от българския̌т език или дѣйства спрямо него злонамѣрено, би могъл да включи {Балкан‑AR3}{FactumHabet} в списъкът с основни балкански характеристики и така би лишил българския̌т език от пълноправно члѣнство в Balkansprachbund-ът, би го разграничил рѣ̋зко от монтешарския̌т език, който така би заел мѣ̋стото на българския̌т в Balkansprachbund-ът, защото монтешарската езикова норма го има свойството {FactumHabet}.

Аз прѣдпочитам имперското начало на Balkansprachbund-ът, имперския̌т подход към това явление. Нѣ̋кой обаче би могъл да си постави за цѣл да избѣ̋гва имперския̌т подход. Той би могъл да включи {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} или {Балкан‑А8}{MidCentralVowel} в списъкът с основни балкански характеристики, така той би лишил гръцкия̌т език от пълноправно члѣнство в Balkansprachbund-ът. Именно историята на гръцкия̌т език, позната от три хилядолѣтия насам, хвърля най-много свѣтлина върху ситуацията. Като се махне гръцкия̌т, оставаме на тъмно и включването на нѣ̋какъв палеобалкански субстрат в контекстът изглеђа по-оправдано и става по-лесно.

Оставам си с прѣдпочитанията към имперската елинофония прѣд нѣ̋какво си палеобалканско пепелище.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   17. ArthromaniaFactumHabetSprachbund-ът: елиноромансът (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   17. ArthromaniaFactumHabetSprachbund-ът: елиноромансът (.. скрий ..)  .. към началото ..

Стана дума, че нѣ̋кои Balkansprachbund-члѣнове във вѣковетѣ и хилядолѣтията прѣди 10-ти вѣк може да сѫ участвали и в други езикови съюзи (Sprachbünde).

Прѣдлагам Sprachbund със слѣдната датировка:

• от моментът, когато Римската империя завладява цѣ̋ла Южна Европа включително Балканитѣ, Анадолът, Сирия, Палестина, Либия
• до разпадът на романсът на отдѣлни романски езици слѣд 5-ти вѣк.

Прѣдлаганитѣ означения ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс сѫ работни. Бих ги замѣнил с по-подходящо означение, ако нѣ̋кой се сѣти.

Другитѣ параметри на този Sprachbund освѣн датировката оставям недоопрѣдѣлени.

Срѣд пълноправнитѣ члѣнове на елиноромансът задължително трѣ̋бва да присѫтстват елинофонията и романсът. Това сѫ били двата основни разговорни езика в Римската империя и тѣ със сигурност сѫ си взаимодѣйствали помеђу си.

Срѣд характерстикитѣ на елиноромансът, опрѣдѣлящитѣ или допълнителнитѣ, трѣ̋бва да влизат поне слѣднитѣ:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}.
  Категория "опрѣдѣленост" при имената. {Arthromania}{Артромания}.
• {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}.
  Аналитичен перфект по моделът FactumHabet. {FactumHabet}
• {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}.
  Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока. {LiA}
• {Елинороманс‑4}{Балкан‑А5}.
  Разпадане на падежитѣ при имената (или поне сѫществено опростяване на склонитбенитѣ модели). {CaseSystemDeclined}
• {Елинороманс‑5}{Балкан‑А6}.
  Сравнителна степен на прилагателнитѣ. {PioMai}
• {Елинороманс‑6}{Балкан‑АE1}.
  Синтаксис с относителни изрази вмѣсто с причастия. {RelativePhrases}

При влизането си в елиноромансът елинофонията притежава само артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът влиза без нито една от шесттѣ горѣизброени характеристики. И двата езика, елинофонията и романсът, при закриването на елиноромансът (5-6-ти вѣк) излизат натоварени с всичкитѣ шест.

Периодът от 6-ти до 9-ти вѣк слѣд Христа не влиза в нито един от двата езикови съюза, нито в елиноромансът, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемония на елинофонията на Балканитѣ.

Кои други езици биха̨ могли да члѣнуват в елиноромансът? Със сигурност нѣ̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-члѣн е албанския̌т език. В познатото си от 15-ти вѣк състояние той притежава всичкитѣ шест горѣизброени характеристики, но той би могъл да ги е придобил не в елиноромансът, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанския̌т език е кандидат-члѣн на елиноромансът. Нѣ̋кои други палеобалкански езици - тракийски, македонски, илирийски - сѫщо. Но реалното състояние не го знаем и нѣ̋ма как да го узнаем.

Нашия̌т език (славянския̌т, старо-славянския̌т, старо-българския̌т) е познат в състоянието си от края̌т на 9-ти вѣк. Тогава той не притежавал нито една от характеристикитѣ {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Нѣ̋ма как да е участвал в елиноромансът.

Нѣщо повече, славянския̌т език от 9-ти вѣк не притежавал нито една от основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът, a от допълнителнитѣ притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel}, може би {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}, и формално погледна̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъй, за славянския̌т език се знае, че не е члѣнувал в елиноромансът, и слѣдователно славянския̌т език не може да се отъђестви с нѣ̋кой палеобалкански език, който е кандидат-члѣн на елиноромансът. В частност, славянския̌т език не може да се отъђестви с тракийски.

Кои други езици биха̨ могли да члѣнуват в елиноромансът?

Всички засвидѣтелствани езици от германската група, дрѣвни или съврѣменни, я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Прѣдполага се, че и пра-германския̌т език, общия̌т прѣдшественик на германскитѣ езици, сѫщо така е бил артроманиакален, доста прѣди такъв да стане романсът. И още нѣщо: повечето съврѣменни германски езици я̨ имат и характеристикитѣ {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet} и {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}. Слѣдователно, елиноромансът има кандидат-члѣнове и от германската група езици. Това поставя интересен териториален проблем - къдѣ пра-германскитѣ диалекти сѫ се срѣщна̨ли с елинофонията, и то слѣд като самата тя прихвана̨ла артроманията. Най-близкия̌т до умът ми отговор е "по Нашенско".

Всички съврѣменни келтски езици я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Вѣроятно, елиноромансът има кандидат-члѣнове и от келтската група езици.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   18. Balkansprachbund-ът: потапяне в детайлитѣ на отдѣлнитѣ характеристики   (.. покажи ги характеристикитѣ свити ..)  (.. или разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

---

▼▼   18. Balkansprachbund-ът: потапяне в детайлитѣ на отдѣлнитѣ характеристики   (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Основни балкански характеристики:

• 18.{Балкан‑1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
• 18.{Балкан‑2}. Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}
• 18.{Балкан‑3}. Удвояване на допълненията {редупликация}
• 18.{Балкан‑4}. Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided}
• 18.{Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense}

Допълнителни балкански характеристики (списъкът е отворен):

• 18.{Балкан‑А1}. Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
• 18.{Балкан‑А2}. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles}
• 18.{Балкан‑А3}. Множество заемки от турския̌т език {Turcophenia}
• 18.{Балкан‑А4}. Прѣизказно наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood}
• 18.{Балкан‑А5}. Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
• 18.{Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
• 18.{Балкан‑А7}. Напасване на прѣдлозитѣ {FittingPrepositions}
• 18.{Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ {MidCentralVowel}
• 18.{Балкан‑А9}. .. {GreekVerbalAspectAlaSlave}
• 18.{Балкан‑AE1}. Синтаксис с относителни изрази вмѣсто с причастия {RelativePhrases}
• 18.{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex}
• 18.{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съотвѣтствия, несподѣлени от гръцки и български {AlRo}
• 18.{Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet}
• 18.{Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece}

(.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat} (.. скрий Балкан‑1 ..)  .. към началото ..

Както бѣше вече казано, това е най-основната балканска характеристика. Свойствата {Балкан‑2}..{Балкан‑5} от списъкът с основни балкански характеристики сѫ редундантни, формално излишни, биха̨ могли да бѫда̨т причислени към допълнителнитѣ балкански характеристики. В нашата част на свѣтът нѣ̋ма други езици със свойството {Балкан‑1} {Gen=Dat} освѣн четиритѣ пълноправни члѣнове на Balkansprachbund-ът: GR,BG,RO,AL.

Тази балканска черта е може би първата проникна̨ла в старо-българската писменост: царь блъгаромъ вмѣсто царь блъгаръ.

Ще приведа̨ примѣри на нѣ̋колко езика. Примѣритѣ сѫ от слѣдния̌т вид:

• Книгата на {Genitive, родителен падеж} Ангелина
  я̨ дадох на {Dative, дателен падеж} Елисавета.

Забѣлѣжѣте, че само пълноправни члѣнове на Balkansprachbund-ът, врѣли в котелът му, еднакво ги изразяват родителното и дателното отношение. У нас, носителитѣ на балкански езици {GR,BG,RO,AL}, изобщо е притѫпено чувството, че родително и дателно отношение слѣдва да се изразяват различно.

Характеристиката {Балкан‑1}{Gen=Dat} е реализирана в четиритѣ балкански езици {GR,BG,RO,AL} по три различни начина.

• BG:Български{Балкан‑1}: Книгата на Ангелина я̨ дадох на Елисавета.
• SL:Старо-български/старо-славянски{Балкан‑1}:
      Аггелининѫ кънигѫ дадохъ Елıсаветѣ.
• SL:Старо-славянски/старо-български{Балкан‑1}:
      Кънигѫ Аггелинъı дадохъ Елıсаветѣ.
• RU:Руски{Балкан‑1}: Книгу Ангелины я отдал Елисавете.
• SR:Сръбски{Балкан‑1}: Ангелинину книгу дао сам Елисавети.
• PL:Полски{Балкан‑1}: Książkę Angeliny dałem Elisawete.
• KN:Старо-гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίον [της] Αγγελίνας ̛έδωκα τῇ Ἐλισάβετ.
• GR:Гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίο της Αγγελίνας το έδωσα της Ελίζας.
• GR:Гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίο στην Αγγελίνα το έδωσα στην Ελίζα.
• TR:Турски{Балкан‑1}: Kadirin kitabı Ahmede verdim.
• BG:Български{Балкан‑1}: На Кадир книгата я̨ дадох на Ахмед.
• LA:Латински{Балкан‑1}: Iohannis librum Petro dedi.
• RO:Румѫнски{Балкан‑1}: Cartea lui Ioan i-am dat lui Petru.
• AL:Албански{Балкан‑1}: Libri i Gjonit unë i dha Pjetrit.
• EN:Английски{Балкан‑1}: I gave the book of John to Peter.
• EN:Английски{Балкан‑1}: I gave John's book to Peter.
• DE:Нѣмски{Балкан‑1}: Ich gab Hans' Buch zu Peter.
• DE:Нѣмски{Балкан‑1}: Ich gab das Buch von Hans zu Peter.
• FR:Френски{Балкан‑1}: J'ai donné le livre de Jean à Pierre.
• FR:Френски{Балкан‑1}: Le livre de Jean je l'ai donné à Pierre.
• GY:Цигански{Балкан‑1}: Ianeskoro e liles Petreske dinjom.

Със зелено сѫ означени примѣритѣ за езицитѣ от Balkansprachbund-ът, къдѣто се виђа характеристиката {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

В исторически план, нѣщата тръгват от гръцки, на който дателния̌т падеж взел да му убива. Най-честото окончание за дателния̌т падеж в единствено число в продуктивнитѣ склонения била ю̊та след дълга гласна, която изпадна̨ла доста рано от произношението, започна̨ли да я̨ пиша̨т отдолу под буквата за дълга гласна, и затова я̨ нарѣкли подписана ıота. Добрѣ, при писане я̨ пиша̨т под линия, ама като не се чува, какво да се прави. И заради тази ıота гръцкия̌т език рѣшил да се отърве от дателния̌т си падеж. В рамкитѣ на елиноромансът гръцкия̌т език прѣдал този стремеж и на романсът. Това допринесло и за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}{Елинороманс‑4}.

Гръцкия̌т език изпълнил рѣшението си да се отърве от дателния̌т си падеж по два различни начина, илюстрирани с примѣритѣ по-горѣ:

• {Балкан‑1‑GR‑1}: като замѣнил дателния̌т падеж с изразът за посока (направление) - прѣдлог εις(=>σε) плюс акузатив (винителен падеж)
• {Балкан‑1‑GR‑2}: като замѣнил дателния̌т падеж с родителен

Слѣдващи стѫпки в гръцкия̌т език:

• {Балкан‑1‑GR‑3}: като слѣдствие от {Балкан‑1‑GR‑2}, притѫпява се способността да се различават родително и дателно отношение
• {Балкан‑1‑GR‑4}: като слѣдствие от {Балкан‑1‑GR‑3} и {Балкан‑1‑GR‑1}, конструкцията прѣдлог εις(=>σε) плюс акузатив започна̨ла да замѣня и родителния̌т падеж
• {Балкан‑1‑GR‑5}: и така в гръцкия̌т език се появил универсалния̌т прѣдлог σε, вървящ с акузатив, с който можѣло вече да се замѣнят и двата стари падежа, и дателния̌т, и родителния̌т
• {Балкан‑1‑GR‑6}: и така гръцкия̌т език бил вече готов да се отърве и от родителния̌т си падеж, но не сварил да го направи: със всеобщата грамотност и литературнитѣ езици от 19-ти вѣк насетнѣ гръцкия̌т родителен падеж живна̨л и укрѣпна̨л.

Какво е стана̨ло в романсът:

• {Балкан‑1-NRO-1}: нео-романсът (романсът без балкано-романсът) в рамкитѣ на елиноромансът възприел {Балкан‑1‑GR‑1}, но не и {Балкан‑1‑GR‑2}
• {Балкан‑1-NRO-1}: в резултат не послѣдвали {Балкан‑1‑GR‑3}:{Балкан‑1‑GR‑4}:{Балкан‑1‑GR‑5}
• {Балкан‑1-NRO-1}: но все пак нео-романсът се отървал така от дателния̌т си падеж
• {Балкан‑1-NRO-2}: по примѣрът на {Балкан‑1‑GR‑1}:{Балкан‑1‑RO‑1}, нео-романсът на своя глава рѣшил да се отърве от родителния̌т си падеж, но хитро избрал за цѣлта друг прѣдлог
• {Балкан‑1-NRO-2}: нео-романсът така и не стигна̨л до {Балкан‑1} и там разликата међу родително и дателно отношение си остана̨ла
• {Балкан‑1-RO-1}: балкано-романския̌т възприел {Балкан‑1‑GR‑2} и по примѣрът на гръцкия̌т замѣнил дателния̌т падеж с родителен
• {Балкан‑1-RO-1}: така и балкано-романския̌т се отървал от дателния̌т си падеж
• {Балкан‑1-RO-1}: така и в балкано-романския̌т като слѣдствие от {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} се притѫпила способността да се различават родително и дателно отношение
• {Балкан‑1-RO-1}: с други думи, балкано-романския̌т придобил {Балкан‑1}
• {Балкан‑1-RO-1}: балкано-романския̌т обаче не възприел (или забравил) {Балкан‑1‑GR‑1} и не послѣдвало {Балкан‑1‑NRO‑2}, за разлика от нео-романсът
• {Балкан‑1-RO-1}: в резултат, балкано-романския̌т, досущ като албанския̌т, има родително-дателен падеж (това е стария̌т му родителен), който еднакво може да изразява родително и дателно отношение
• {Балкан‑1-RO}: балкано-романския̌т се развивал по начин различен от нео-романсът, което е довод против второто пришествие на романсът на Балканитѣ

Балкано-славянския̌т, слѣдвайки гръцкия̌т, сѫщо така тръгна̨л в двѣ посоки.

• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т възприел {Балкан‑1‑GR‑2}, както бил направил и {Балкан‑1‑RO‑1} балкано-романския̌т
• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т възприел {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} в котелът на Balkansprachbund-ът
• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т интерпретирал {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} така: дателния̌т и родителния̌т падеж съвпадат
• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т не знаѣл остана̨лия̌т общ падеж в гръцки и балкано-романски дали е бил родителен, или е бил дателен, все едно му било
• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т рѣшил и той да обедини родителния̌т и дателния̌т
• {Балкан‑1-BG-1}: но балкано-славянския̌т замѣнил родителния̌т падеж с дателен, защото на балкано-славянския̌т родителния̌т му убивал, а дателния̌т пò му харесвал
• {Балкан‑1-BG-1}: така и в балкано-славянския̌т като слѣдствие от {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1}:{Балкан‑1‑BG‑1} се притѫпила способността да се различават родително и дателно отношение
• {Балкан‑1-BG-1}: с други думи, балкано-славянския̌т придобил {Балкан‑1}
• {Балкан‑1-BG-2}: в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-славянския̌т език придобил свойството {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}{LiA}: еднакво изразяване на посока и мѣстоположение
• {Балкан‑1-BG-2}: балкано-славянския̌т език осмислил, че основния̌т прѣдлог за посока (направление) е прѣдлогът на (с акузатив)
• {Балкан‑1-BG-2}: довод: "идѫ на смрьть" - "иду на смерть" - "отивам на смърт" (примѣр в по-абстрактна ситуация)
• {Балкан‑1-BG-2}: в рамкитѣ на {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}{LiA} и {Балкан‑А7}{FittingPrepositions}, балкано-славянския̌т език отъђествил своя̌т си прѣдлог на с гръцкия̌т прѣдлог σε (и двата с акузатив)
• {Балкан‑1-BG-2}: в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-славянския̌т език прихвана̨л идеята за {Балкан‑1‑GR‑5} универсалния̌т прѣдлог
• {Балкан‑1-BG-2}: в балкано-славянския̌т език прѣдлогът на (с акузатив) стана̨л универсален
• {Балкан‑1-BG-2}: универсалния̌т прѣдлог на по гръцки примѣр можел да замѣня дателния̌т падеж, а според {Балкан‑1‑BG‑1} и родителния̌т
• {Балкан‑1-BG-2}: в резултат, балкано-славянския̌т език се отървал и от родителния̌т си падеж, и от дателния̌т
• {Балкан‑1-BG-2}: от дателния̌т падеж днес има само архаични застина̨ли остатъци: "Гарван гарвану око не вади." => "Гарван на гарван око не вади."

(.. скрий Балкан‑1 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑2}. Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑2}. Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania} (.. скрий Балкан‑2 ..)  .. към началото ..

Артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania} я̨ има във всички балкански, във всички романски езици, във всички езици от германската група, във всички съврѣменни келтски езици, и навсѣ̋къдѣ е нововъведение.

Артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania} е най-важната характеристика на елиноромансът. Най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}. Артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} се числи към основнитѣ балкански характеристики заради българския̌т език, да го отдѣли от сръбския̌т.

Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вѣроятно сѫ я̨ притежавали артроманията отпрѣди Balkansprachbund-ът (и поради това артроманията е включена в списъкът на опрѣдѣлящитѣ характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑1}).

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът. Нашия̌т език е имплементирал артроманията при втория̌т си опит слѣд неуспешен първи опит от врѣмето на славянския̌т си период.

Kак балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присѫща на цѣлия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем.

Това бѣше първо приближение. Вече писах, че артроманията заслужава отдѣлна тема. Тук нѣ̋ма да се впускам да обяснявам какво е това артроманията - от изложението на тази тема тук рускоезичен напримѣр нѣ̋ма да може да се научи да слага члѣноветѣ правилно. Но все пак ще продължа.

Има езици, на които артроманията им е чуђа. Напримѣр, тя е чуђа на руския̌т, на полския̌т, на латинския̌т, на старо-индийския̌т (санскрит), на финския̌т и естонския̌т, на китайския̌т, японския̌т и монголския̌т. В сѫщност, на повечето езици по свѣтът артроманията им е чуђа, повечето езици по свѣтът сѫ артронеутрални.

Чуђа е била артроманията и на прѣдполагаемия̌т пра-индо-европейски език, общия̌т прѣдшественик на индо-европейскитѣ езици.

Има езици, на които артроманията им е частично позната. Напримѣр, такива сѫ сръбския̌т, словѣнския̌т, турския̌т, може би литовския̌т и латвийския̌т.

Eзицитѣ с пълна имплементация на артроманията можем да ги нарѣчем артроманиакални (arthromaniac). Както бѣше казано по-горѣ, всички балкански и всички романски и всички германски езици и всички келтски езици сѫ артроманиакални.

Артроманията има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Срѣдиземноморието, Европа, Близкия̌т и Срѣдния̌т Изток. Този факт ни навеђа на мисълта, че артроманията се е разнесла като зараза (като инфекция) из този ареал.

Може би първия̌т познат артроманиакален език (и прѣдполагаем източник на тази инфекция) е бил египетския̌т. Цитат оттук:

The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.

Други отдавна инфектирани с артроманията езици сѫ западно-семитскитѣ: финикийски, еврейски, арабски, все сѫсѣди на египетския̌т. Или тѣ сѫ породили артроманията и сѫ заразили с нея̨ египетския̌т, или обратното - тѣ сѫ се заразили от египетския̌т. Как да е.

Прѣди гръцкия̌т и послѣ латинския̌т да стана̨т основнитѣ езици на Срѣдиземноморието, в прѣдкласическата епоха, нѣ̋колко вѣка прѣди Александър Македонски и прѣди пуническитѣ войни, над Срѣдиземноморието властвал финикийския̌т език. Гръцкия̌т език много нѣща попил от финикийския̌т. Едно от тѣ̋х било писмеността, буквитѣ. Другото било артроманията. Забѣлѣжѣте, че най-старите текстове на гръцки сѫ отпрѣди тази зараза - Илиадата и Одисеята на Омир не сѫ артроманиакални. Класическия̌т гръцки език - слѣд инфекцията - вече е артроманиакален.

От гръцкия̌т език чрѣз елиноромансът, чрѣз Balkansprachbund-ът и чрѣз други влияния, заразени с артромания се оказали романскитѣ, германскитѣ, келтскитѣ. Инфекцията се прѣдавала нататък: унгарския̌т вѣроятно се заразил от нѣмския̌т, а езикът на баскитѣ - от романсът.

От своя страна, арабския̌т език заразил с артромания персийския̌т и кюрдския̌т. Циганския̌т език я̨ прихвана̨л артроманията по-скоро от гръцкия̌т.

Подробности за имплементацията на артроманията ще намѣрите при допълнителната балканска характеристика {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
(.. скрий Балкан‑2 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑3}. Удвояване на допълненията {редупликация} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑3}. Удвояване на допълненията {редупликация} (.. скрий Балкан‑3 ..)  .. към началото ..

Всѣки балкански език би могъл да бѫде източникът на този балканизъм. Наистина, гръцкия̌т се нуђае от него най-малко, но не може да бѫде изключен като възможен негов източник. И тъй като {Балкан‑3} частично го има в романсът, то романсът сѫщо така би могъл да бѫде източник на този балканизъм и {Балкан‑3} би могъл да се добави и към характеристикитѣ на елиноромансът.

И тъй, какво става в случаитѣ, когато формитѣ за именителен и винителен падеж (номинатив и акузатив) съвпадат? Как да отличим подлогът от прѣ̋кото допълнение? Ще изброя̨ нѣ̋колко механизма, като {Балкан‑3} ще бѫде един от тѣ̋х.

Такава ситуация може да се случи във всѣки индоевропейски език.

Масов примѣр от повечето индоевропейски езици: Коте погна̨ куче. И подлогът, и прѣ̋кото допълнение сѫ сѫществителни от срѣден род в едно и сѫщо число.

Примѣр от руски: Мать любит дочь.

В балканскитѣ езици такава ситуация се случва много по-често, отколкото в руски или в остана̨литѣ славянски езици.

Първия̌т механизъм е наслѣдство от ПИЕ (праиндоевропейския̌т език): сказуемото (глаголът) се съгласува с подлогът, а не с прѣ̋кото допълнение.

Напримѣр: Настроението опрѣдѣля мнѣнията. Настроението опрѣдѣлят мнѣнията. (Mood makes opinions. Opinions make mood. В английски словоредът е сѫществен.)

Втория̌т механизъм - наслѣдство от ПИЕ: ако може, фразата се измѣня така, че номинативът и акузативът да се различават.

Примѣр от руски: Свою мать любит дочь. Мать любит свою дочь.

Третия̌т механизъм е наслѣдство от ПИЕ: контекстът и смисълът.

Примѣр: Болестта лѣкува доброто настроение. Храбро коте погна̨ страхливо куче.

Четвъртия̌т механизъм - наслѣдство от ПИЕ: словоредът. Подлогът прѣдшества прѣ̋кото допълнение. Мать любит дочь. Коте погна куче. Това е основния̌т механизъм в английски и френски - там има фиксиран словоред.

Balkansprachbund-ът запазва свободния̌т словоред, както в руски и остана̨литѣ славянски езици. Но там (напримѣр в руски) именителен и винителен падеж се различават в повечето случаи: в повече случаи, отколкото в балканскитѣ езици, отколкото напримѣр в гръцки, и в много повече случаи, отколкото в български, румѫнски или албански.

За да компенсира, Balkansprachbund-ът е развил
Пети механизъм: дупликация на допълнението {Балкан‑3}.

Прѣ̋кото допълнение се дублира с лично мѣстоимение във винителен падеж, обикновено в кратка форма. Винителнитѣ форми на личнитѣ мѣстоимения добрѣ се различават.

Примѣр: Болестта я̨ лѣкува настроението. Болестта го лѣкува настроението. Настроението го лекува болестта. Настроението я̨ лѣкува болестта.

Разбира се, дупликацията не рѣшава напълно проблемът. Напримѣр, не помага в случая̌т Коте погна куче. Четвъртия̌т механизъм - словоредът - си остава послѣдната инстанция в този случай.

{Балкан‑3} Дупликацията я̨ има във всички диалекти от Balkansprachbund-ът. Обаче, заради влияния от старо-гръцки, от катаревуса, от църковно-славянски и от руски, във високитѣ стилове на гръцки и български дупликацията е подтисна̨та. Това е и една от разликитѣ међу българската и монтешарската норма на балкано-славянския̌т език: българския̌т литературен език, отдал се на разгулна русофилия, балканската дупликация често я̨ забравя.

Дателнитѣ форми на личнитѣ мѣстоимения сѫщо така се използват за дупликация на непрѣ̋кото допълнение. Казах му го това на Иван. Του το είπα αυτό του Γιάννη.

Примѣри от френския̌т романс, къдѣто {Балкан‑3} го има отчасти: Le livre de Jean je l'ai donné à Pierre. La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.

Друг поглед върху {Балкан‑3}.

В спрежението на индоевропейскитѣ глаголи влиза съгласуване на глаголнитѣ форми по лице и число с подлогът: глаголната форма получава окончание, съгласувано с подлогът: Аз дадох. [Хората] говоря̨т.

{Балкан‑3} въвеђа нѣщо като съгласуване на глаголнитѣ форми по род и число с допълненията, с прѣ̋кото и с непрѣ̋кото. Към глаголната форма се добавят кратки мѣстоименни форми, които реализират това съгласуване: Бутилката му я̨ дадох на Стефан. Τη φιάλη του την έδωσα στο Στέφανο.

Свойството {Балкан‑3} би могло сѫщо така да се интерпретира като приглаголна артромания, а артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът, би трѣ̋бвало в такъв случай да се класифицира като приименна артромания.
(.. скрий Балкан‑3 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑4}. Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑4}. Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided} (.. скрий Балкан‑4 ..)  .. към началото ..

Накратко.

• В старо-гръцкия̌т език,
• в старо-славянския̌т език и в ново-славянскитѣ езици,
• в латинския̌т и в ново-романскитѣ езици

има безлична глаголна форма, нарѣчена инфинитив.

• В ново-гръцки инфинитивът е изчезна̨л. Гръцкия̌т език въвеђа в Balkansprachbund-ът балканския̌т модел на замѣ̋на на инфинитивът.
• В балкано-славянски инфинитивът е изчезна̨л и е възприет балканския̌т модел.
• В балкано-романски инфинитивът има архаичен статут и се прѣдпочита замѣ̋ната му по балканския̌т модел.
• В албански инфинитивът има архаичен и диалектен статут и се прѣдпочита замѣ̋ната му по балканския̌т модел.
• В цигански инфинитив нѣ̋ма - замѣня се по балканския̌т модел.
• В сръбски инфинитивът и замѣ̋ната му по балканския̌т модел равноправно съжителстват. При движението откъм София към Любляна инфинитивът все повече укрѣпва.

Най-напрѣд от инфинитивът си се е отървал гръцкия̌т език - той е придобил свойството {Балкан‑4}{InfinitiveLost..} дълго прѣди наклађането на огъня̌т на Balkansprachbund-ът.

Гръцкия̌т език е заразил с това свойство остана̨литѣ балкански езици: GR => {,BG,RO,?[AL]?}.

Уточнение: Макар балканскитѣ езици да сѫ си го загубили инфинитивът, тѣ съдържат слѣди от него.

• В гръцки има безлична глаголна форма съкратен инфинитив, която се използва при образуване на аналитичнитѣ глаголни врѣмена перфект и плусквамперфект: Έχετε γράψει. Είχατε γράψει. (Написали сте. Бѣ̋хте написали.)
• В източнитѣ балкано-славянски диалекти има безлична глаголна форма съкратен инфинитив, която може да се използва на мѣ̋стото на стария̌т инфинитив само в ограничен малък брой случаи: Недѣй плака! Недѣйте плака! Женитѣ можеш ли ги разбра?
• Балкано-романския̌т единствен от романсът пази слѣди от старата латинска безлична глаголна форма супин: Cartea este de citit. (Книгата е за четене.)
• В нашенските диалекти на турския̌т език има тенденция към избѣ̋гване на инфинитивът. Все пак, тази тенденция прилича да е съврѣменна, придобита е слѣд загасянето на огъня̌т на Balkansprachbund-ът, в диалекти, всичкитѣ носители на които владѣя̨т български или гръцки.
  • В стандартния̌т турски език: yazmak istiyorum (Искам да напиша̨. Буквално на руски: писать хочу.)
  • В турски диалект, прихвана̨л {InfinitiveLostOrAvoided}: isterim [de] yazayım (Буквално: искам и пиша̨.)

Примѣри:

• С инфинитив:
  • Старо-славянски/старо-български: не хощѫ писати.
  • Руски: не хочу писать
  • Сръбски: не хоћу писати
  • Полски: nie chcę pisać
  • Френски: je ne veux pas écrire
  • Италиански: non voglio scrivere
  • Испански: no quiero escribir
  • Румѫнски: nu vreau a scrie
  • Турски: yazmak istemiyorum
• По балканския̌т модел:
  • Български: не щѫ да пиша̨
  • Гръцки: δεν θέλω να γράφω
  • Румѫнски: nu vreau să scriu
  • Албански: nuk dua të shkruaj
  • Цигански: na kamav te xramosarav
  • Сръбски: не хоћу да пишем
  • Deliormanlı турски: istemerim [de] yazmayım

Балканския̌т модел {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} в балканскитѣ езици не само е способен напълно да замѣни инфинтивът и го е направил в гръцки и български, но е приложим в много други случаи, при които в другитѣ езици не може да се приложи инфинитив. Примѣри в български и гръцки:

• не щѫ да пиша̨ - δεν θέλω να γράφω
• не щѫ да пишеш - δεν θέλω να γράφεις
• не щем да пишете - δεν θέλουμε να γράφετε
• не щем да пиша̨т - δεν θέλουμε να γράφουν
• не щете да пиша̨ - δεν θέλετε να γράφω
• не щете да пишете - δεν θέλετε να γράφετε
• не щете да пишем - δεν θέλετε να γράφουμε
• и т.н.

(.. скрий Балкан‑4 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense} (.. скрий Балкан‑5 ..)  .. към началото ..

С цѣл по-голѣ̋ма стегна̨тост на изказът, само за този подраздѣл, ще въведа̨ терминът футур за означаване на бѫдеще врѣме. И тъй, накратко за балканския̌т футур {Балкан‑5}{GenericFutureTense}.

Освѣн четиритѣ пълноправни члѣнове на Balkansprachbund-ът {GR,BG,RO,AL}, в пълна мѣ̋ра балканския̌т футур {Балкан‑5}{GenericFutureTense} го притежават сръбския̌т и циганския̌т.

Гръцкия̌т език и романсът сѫ се отървали от старитѣ си футури отдавна, още отпрѣди Balkansprachbund-ът, може би в елиноромансът.

По врѣмето, когато гръцкия̌т език и романсът все още сѫ влачѣли старитѣ си футури, т.е. много отдавна, може и славянския̌т език да е имал нѣ̋какъв свой стар футур, но ако е имал, и той се е отървал от него. Как да е, сега не знаем за никакъв стар славянски футур.

В съврѣменнитѣ славянски езици се използват два модела за футурът: балкански модел (в български и сръбски) и ново-славянски модел (в словенски, словашки, руски, полски, чешки, ..).

Ново-славянския̌т модел облага със значение на футур индикативнитѣ форми за сегашно врѣме на перфективнитѣ глаголи. Това важи и за старо-славянския̌т език, както е запазен в най-старитѣ текстове. Сравнѣте:

• {От Матея, 24:29}
  • .. по скръби дьний тѣхъ, слънце помрькънетъ, и луна не дастъ свѣта своего, и звѣздъı съпадѫтъ съ небесе, и силъı небесьнъıя подвигънѫтъ ся .. (старо-славянски)
  • .. после скорби тех дней, солнце померкнет, и луна не даст света своего, и звезды спадут с неба, и силы небесные поколеблются .. (руски)
  • .. po ucisku tych dni słońce się zaćmi i księżyc nie da swego blasku, gwiazdy będą spadać z nieba i moce niebieskie zostaną poruszone .. (полски)
  • .. po tomto veľkom utrpení sa zatmie slnko, pohasne svit mesiaca, hviezdy začnú padať z neba a zachvejú sa nebeské mocnosti .. (словашки)
  • .. слѣд скръбта на онѣзи дни слънцето ще помръкне, луната [ нѣ̋ма да | не ще] даде свѣтлината си, звѣздитѣ ще падна̨т от небето и силитѣ небесни ще се раздвижа̨т ..
  • .. после невоље тих дана, сунце ће потамнети и месец више неће сјати, падаће звезде са неба и небеске силе биће уздрмане .. (сръбски)
  • и т.н.
• В горнитѣ текстове сѫ удебелени формитѣ на перфективни глаголи в сегашно врѣме.
• В текстоветѣ на старо-славянски/руски/полски/словашки удебеленитѣ форми за сегашно врѣме на перфективни глаголи означават бѫдеще врѣме (футур) вмѣсто сегашно.
• В сръбския̌т език, който е имплементирал балканския̌т модел на футурът, се откроява частицата ће за бѫдеще врѣме.
• В българския̌т език тази частица е ще.
• Да се опитаме да прочетем българския̌т текст без частицата ще:
  • .. слънцето помръкне, луната не дадѐ свѣтлината си, звѣздитѣ падна̨т от небето и силитѣ небесни се раздвижа̨т ..,
• Убѣђаваме се, че той не звучи добрѣ в реален индикатив, ..
• нито пък има в нашия̌т език нѣ̋каква конотация за футур, както би било напримѣр в старо-славянски/руски/полски.
• Ето как би звучал добрѣ:
  • .. Когато слънцето помръкне, луната не дадѐ свѣтлината си, звѣздитѣ падна̨т от небето и силитѣ небесни се раздвижа̨т ..
  • .. Ако слънцето помръкне, луната не даде свѣтлината си, звѣздитѣ падна̨т от небето и силитѣ небесни се раздвижа̨т ..
  • .. Дано слънцето да помръкне, луната да не дадѐ свѣтлината си, звѣздитѣ да падна̨т от небето и силитѣ небесни да се раздвижа̨т ..
• Да си спомним и безсмъртния̌т стих на Ботев:
  • .. настане вечер .. мѣсец изгрѣе ..
  • .. звѣзди обсипя̨т сводът небесен ..
  • .. гора зашуми .. вѣ̋тър повѣе ..
• Не звучи добрѣ в реален индикатив, но затова пък в "нереален" индикатив звучи страхотно.
• Ако замѣним перфективнитѣ глаголи с имперфективни, в "реален" индикатив ще звучи банално добрѣ:
  • .. настава вечер .. мѣсец изгрѣ̋ва ..
  • .. звѣзди обсипват сводът небесен ..
  • .. гора зашумѣ̋ва .. вѣ̋тър повѣ̋ва ..
• И за да приключим с ново-славянския̌т модел на футурът, т.е. извън балканския̌т контекст, да споменем, че аналитични форми за футур се използват за имперфективнитѣ глаголи. Ето нѣ̋кои примѣри на руски:
  • Луна даст свой свет (Луната ще даде свѣтлината си) - глаголът е перфективен.
  • Луна дает свой свет (Луната дава свѣтлината си) - глаголът е имперфективен - това е индикативно (реално) сегашно врѣме.
  • Луна будет давать свой свет (Луната ще дава свѣтлината си) - аналитичен ново-славянски футур за имперфективен глагол.

Ще разгледаме още два модела на футур: ново-романски и балкански. Но прѣди това да видим как е в английски.

• I shall write: ще пиша̨ (защото така трѣ̋бва)
• I will write: ще пиша̨ (защото така искам)
• I'll write: ще пиша̨ (без специална конотация)
• I have to write: трѣ̋бва да пиша̨ (в английски това не е футур, но именно тази схема я̨ експлоатира ново-романския̌т модел на футурът)

Ново-романския̌т модел на футурът започва от scribere habeo (έχω να γράψω, имам да [на]пиша̨). Може би този модел датира още от врѣмето на елиноромансът. Прѣди вѣкове (прѣди около хиляда години) и гръцкия̌т израз "έχω να γράψω" е имал значение на футур, но сега вече нѣ̋ма. В старобългарски/старославянски този модел сѫщо се срѣща: "писати имамь", вѣроятно под гръцко влияние.

В съврѣменния̌т български език изразитѣ "имам да пиша̨", "има да пиша̨" и "нѣ̋мам да пиша̨" нѣ̋мат значение на футур, обаче изразът "нѣ̋ма да пиша̨" си е чист футур по ново-романския̌т модел.

Сравнѣте двата израза:

• Нѣ̋мам да пиша̨ домашно.
• Нѣ̋ма да пиша̨ домашно.

И тъй, ново-романския̌т модел на футурът в български се използва само при отрицание.

В румѫнски език ново-романския̌т модел на футурът се използва наред с балканския̌т модел:

• am să scriu (ново-романски модел)
• o să scriu (балкански модел)
• voi scrie (пак балкански модел)

Означават "ще пиша̨" или "ще напиша̨".

В ново-романскитѣ езици ново-романския̌т модел на футурът "scribere habeo" се използва, но за разлика от румѫнски, формитѣ на спомагателния̌т глагол "habeo" сѫ се стегна̨ли и сѫ се прѣвърна̨ли в глаголни окончания:

• френски: J'écrirai
• испански: Escribiré
• италиански: Scriverò

Балканския̌т модел на футурът е възникна̨л в гръцкия̌т език и там той сега е единствения̌т модел за футур. Това е единствения̌т модел и в сръбски. Българския̌т език при отрицания прѣдпочита ново-романския̌т модел, макар че и балканския̌т модел е възможен.

• Θα γράφω [< θέλω να γράφω] - ще да пиша̨ - ще пиша̨ - писати ћу - ће пишем
• Θα γράψω [< θέλω να γράψω] - ще да напиша̨ - ще напиша̨ - написати ћу - ће напишем
• Θα γράφεις [< θέλεις να γράφεις] - ще да пишеш - ще пишеш - писати ћеш - ће пишеш
• Θα γράφει [< θέλει να γράφει] - ще да пише - ще пише - писати ће - ће пише
• Θα γράφουμε [< θέλουμε να γράφουμε] - ще да пишем - ще пишем - писати ћемо - ће пишемо
• Θα γράφετε [< θέλετε να γράφετε] - ще да пишете - ще пишете - писати ћете - ће пишете

Футур в гръцки се образува само с частицата Θα. Спрѣгаемитѣ форми на глаголът "θέλω", откъдѣто тази частица е произлѣ̋зла, означават "искам".

Сръбския̌т език има разнообразни форми на футур все по балканския̌т модел. Подобни форми и българския̌т език е използвал докъм 19-ти вѣк:

• С надѣђа, че щете послуша тия спасителни за вас рѣчи .. (Раковски)
• Тѫжно щеш, майко, да гледаш .. на туй хоро весело .. (Ботев)
• .. че голѣ̋м е той бил и пак ще да стане .. (Вазов)

Балканския̌т модел на футурът е допринесъл за появата и на други аналитични глаголни времена в балканскитѣ езици. Напримѣр в български:

• Ще пиша̨ (бѫдеще врѣме)
• Щѣ̋х да пиша̨ (бѫдеще врѣме в мина̨лото)
• Ще съм писал (бѫдеще прѣдварително врѣме)
• Щѣ̋х да съм писал (бѫдеще прѣдварително врѣме в мина̨лото)

Балканския̌т модел на футурът е причинил и семантичен шифт в българския̌т език.

• Моделът използва глаголът "щѫ", значението на който е "искам".
• Без отрицание глаголът "щѫ" участва в балканския̌т футур и рѣ̋дко може да се използва с оригиналното си значение ("ако щете" - това бѣше рѣ̋дък примѣр).
• Тъй като нашия̌т език прѣдпочита ново-романския̌т модел за отрицателния̌т футур ("нѣ̋ма да пиша̨"), ..
• ..то с отрицание глаголът "щѫ" може свободно да се употрѣбява в основното си значение: "не щѫ да пиша̨" (това не е футур - това означава "не искам да пиша̨" - футурът е "нѣ̋ма да пиша̨" или "не ще пиша̨").
• Възниква в езикът необходимост от глагол със значение "искам", понеже стария̌т глагол "щѫ" е прѣтоварен.
• Рѣшението на проблемът по диалектитѣ се различава - искам, сакам, ..
• И тъй, глаголът "искам" със старо значение "тѫрся̨" придобива новото си значение "щѫ".
• Възниква в езикът необходимост от глагол със значение "тѫрся̨", понеже стария̌т глагол с това значение "искам" си е измѣнил значението.
• Рѣшението на проблемът по диалектитѣ се различава - тѫрся̨, барам, тража̨, ..
• .. по-подробно за това ..

(.. скрий Балкан‑5 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А1}. Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}{LocativusInAccusativo} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А1}. Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}{LocativusInAccusativo} (.. скрий Балкан‑A1 ..)  .. към началото ..

Свойството {Балкан‑А1}{LiA} го има във всички балкански и романски езици, и навсѣ̋къдѣ е нововъведение. Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вѣроятно сѫ притежавали {LiA} отпрѣди Balkansprachbund-ът (и поради това {Балкан‑А1} е включено в списъкът на опрѣдѣлящитѣ характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑3}), но нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л {Балкан‑А1}{Елинороманс‑3}{LiA} вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.

У нас носителитѣ на балкански или романски езици изобщо е притѫпено чувството, че мѣстоположение и посока слѣдва да се изразяват различно.

Английския̌т, нѣмския̌т, руския̌т, сръбския̌т и турския̌т, които нито сѫ романски, нито пък балкански, не притежават свойството {LiA}, за разлика от български и гръцки:

I am in London. I am going to London.
В Лондон съм. В Лондон отивам.
Είμαι στο Λονδίνο. Πάω στο Λονδίνο.

Ich wohne im Dorf. Ich gehe ins Dorf.
Живѣя в селото. Отивам в селото.
Ζω στο χωριό. Πάω στο χωριό.

Живу в Москве. Еду в Москву.
Живѣя в Москва. Отивам в Москва.
Ζω στη Μόσχα. Πάω στη Μόσχα.

Живим у Београду. Идем у Београд.
Живѣя в Бѣлград. Отивам в Бѣлград.
Ζω στο Βελιγράδι. Πάω στο Βελιγράδι.

İstanbul'da yaşıyorum. İstanbul'a gidiyorum.
Живѣя в Цариград. Отивам в Цариград.
Ζω στην Κωνσταντινούπολη. Πάω στην Κωνσταντινούπολη.
Ζῶ ἐν [τῇ] Κωνσταντινούπολει. Πάω [ὑπάγω] εἰς [τὴν] Κωνσταντινούπολιν (καθαρεύουσα).

Виђате, че в καθαρεύουσα-та балканскитѣ черти на ново-гръцкия̌т език се гоня̨т.

Френския̌т език и италианския̌т език като част от романсът го имат свойството {LiA}, но не и латинския̌т:

Je suis à Rome. Je vais à Rome.
Io sono a Roma. Io vado a Roma.
В Рим съм. В Рим отивам.
Romae sum. Romam vado.

В исторически план, и в гръцки, и в романсът, и в български, начинът за изразяване на посока (направление) - прѣдлог с акузатив - започва да се прилага и за изразяване на мѣстоположение.

За българския̌т език {Балкан‑А1}{LiA}, както и {Балкан‑А7}{FittingPrepositions}, причиняват изчезването на локативът (на мѣстния̌т падеж) и допринасят за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}. За гръцкия̌т език и за романсът свойството {Балкан‑А1}{LiA}{Елинороманс‑3} сѫщо така допринася за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}{Елинороманс‑4}.
(.. скрий Балкан‑A1 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles} (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles} (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..

Aртроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} бѣ разгледана по-горѣ като основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът. Там на артроманията се гледаше като на инфекция (като на зараза) и се наблѣ̋гаше върху разпространението й.

Тук ще се съсрѣдоточим върху имплементацията на артроманията.

• 18.{Балкан‑А2}.1. Опрѣдѣление (дефиниция) на артроманията
• 18.{Балкан‑А2}.2. Елементи на имплементацията на артроманията
• 18.{Балкан‑А2}.3. Показателни мѣстоимения в старо-славянски
• 18.{Балкан‑А2}.4. Неуспѣшен опит за имплементация на артроманията
• 18.{Балкан‑А2}.5. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието
• 18.{Балкан‑А2}.6. Имплементация на артроманията в балкано-славянски
• 18.{Балкан‑А2}.7. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът

(.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.1. Опрѣдѣление (дефиниция) на артроманията (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.1. Опрѣдѣление (дефиниция) на артроманията (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Рѣших все пак да дам такава дефиниция.

Aртроманията (граматическата категория за опрѣдѣленост) изисква за всѣки упоменат в рѣчта обект морфологически (формално) да бѫде ясно дали той (упоменатия̌т обект) е вече вѫтрѣ в контекстът на рѣчта (тогава обектът е опрѣдѣлен) или едва сега влиза в него (тогава обектът е неопрѣдѣлен).

В езицитѣ, на които артроманията им е чуђа, т.е. в артронеутралнитѣ езици, се разчита в подобни случаи просто на контекстът - разчита се контекстът сам да се опрѣдѣля. Там сѫщо така може да се маркира опрѣдѣленост (напримѣр, с показателни мѣстоимения) или неопрѣдѣленост (напримѣр, с неопрѣдѣлителни мѣстоимения), но това не се изисква, не е задължително.

Примѣр - начало на примѣрът: Куче ме залая. Куче ме ухапа.

Ако езикът ни бѣше артронеутрален - ако артроманията му бѣше чуђа, то изразът не би бил съвсѣм ясен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:

• Куче ме залая. И ме ухапа.
• Куче ме залая. Това куче ме ухапа.
• Куче ме залая. Сѫщото куче ме ухапа.
• Куче ме залая. Друго куче ме ухапа.
• Едно куче ме залая. Едно куче ме ухапа.
• Едно куче ме залая. Нѣ̋какво куче ме ухапа.
•   и т.н.

Нашия̌т език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е сѫщото, то то вече е в контекстът (споменато е, че ме е залаяло) и при повторно упоменаване трѣ̋бва да е в опрѣдѣлена форма.

• Куче ме залая. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
• Куче ме залая. Кучето ме ухапа. => Сѫщото куче ме е ухапало.

Край на примѣрът.
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.2. Елементи на имплементацията на артроманията (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.2. Елементи на имплементацията на артроманията (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Обикновено артроманията се имплементира чрѣз опрѣдѣлителни и неопрѣдѣлителни члѣнове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от показателни мѣстоимения - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в български крайното Т в члѣннитѣ форми обикновено се пропуска: пѫтя̌т към градът. Опрѣдѣлителния̌т члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр показателно), за което се знае, че маркира опрѣдѣленост. Ако в нѣ̋каква ситуация опрѣдѣлителния̌т члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация неопрѣдѣлителния̌т члѣн става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален.

Неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в английски. Неопрѣдѣлителния̌т члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр неопрѣдѣлително). Ако в нѣ̋каква ситуация неопрѣдѣлителния̌т члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация опрѣдѣлителния̌т члѣн става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален. Обикновено в българския̌т език е така: неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове се пропускат, дори за тѣ̋х не се говори в българската граматика, а опрѣдѣлителнитѣ члѣнове сѫ задължителни и в българската граматика се наричат просто члѣнове.

Забѣлѣжка за романски, славянски и гръцки.

• На тѣзи езици нѣ̋кога артроманията им е била чуђа (за гръцки - доста отдавна, в прѣдкласическия̌т период). Т.е. нѣ̋мало опрѣдѣлителни члѣнове нѣ̋кога в тѣзи езици.
• В тѣзи езици нѣ̋кога нѣ̋мало и лични мѣстоимения в 3-то лице (това нѣ̋ма връзка с артроманията).
• Тѣзи езици по-късно развили и лични мѣстоимения в 3-то лице, и опрѣдѣлителни члѣнове, изхођайки все от показателнитѣ си мѣстоимения.
• Уточнение_1: Само балкано-славянския̌т (българския̌т) език развил опрѣдѣлителни члѣнове, ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не успѣли да я̨ имплементират артроманията.
• Уточнение_2: Гръцкия̌т език и досега ги нѣ̋ма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.
• Слѣдствие_1: В гръцкия̌т език съвпадат акузативнитѣ форми (формитѣ за винителен падеж) на опрѣдѣлителния̌т члѣн и на личното мѣстоимение в 3-то лице.
• Слѣдствие_2: Сѫщото е вѣ̋рно и за френския̌т език:
  • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван я̨ давам на Петър.
  • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.
• Слѣдствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, различни от формитѣ на опрѣдѣлителния̌т члѣн:
  • От латинскитѣ illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното мѣстоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на опрѣдѣлителния̌т члѣн le, la, les, съвпадащи с акузативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-то лице.
• Слѣдствие_4: Славянския̌т език е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектитѣ: той-тя-то-тѣ в стандартния̌т български, он-она-оно-они по диалектитѣ. Това сѫ номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице, които в славянски сѫ иновативни (и затова сѫ диалектно зависими), а в гръцки ги нѣ̋ма.

Край на забѣлѣжката.
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.3. Показателни мѣстоимения в старо-славянски (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.3. Показателни мѣстоимения в старо-славянски (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Цѣлия̌т този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic). По-добрѣ прочетѣте учебник по старо-български/старо-славянски език.

Склонение се нарича схемата на измѣнение на дума (име - сѫществително, прилагателно, числително, или мѣстоимение) по число, по падеж и по род. Детайли на склонението в даден език мога̨т да се намѣря̨т в съотвѣтнитѣ учебници и справочници.

В ред индоевропейски езици (славянски, германски, и т.н.) мога̨т да се отдѣля̨т два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение.

В старо-славянския̌т език имало пет показателни мѣстоимения, всѣ̋ко от тѣ̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, всѣ̋ко от тѣ̋х със слѣди в съврѣменния̌т ни език. В долната таблица сѫ изброени номинативно-акузативнитѣ им форми за срѣден род в единствено число:

• мѣстоимение е: анафорично мѣстоимение, неутрална конотация
• мѣстоимение то: неутрална конотация
• мѣстоимение се: конотация за близост
• мѣстоимение ово: конотация за близост
• мѣстоимение оно: конотация за отдалеченост

Относно анафоричното мѣстоимение е:

• В този контекст гледайте на думата анафорично като на име, като на идентификация, а не като на класификация.
• Номинативнитѣ форми не се употрѣбявали самостоятелно - срѣщали се напримѣр в относителнитѣ мѣстоимения: "е-же" значѣло "което".
• Във всички съврѣменни славянски езици, както и в нашия̌т, косвенитѣ форми на анафоричното мѣстоимение сѫ дали косвенитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице: го, я̨, ги (их), му, ѝ, им.
• Понеже старитѣ форми на прѣдлозитѣ {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато слѣд такъв прѣдлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употрѣбени анафорично мѣстоимение, крайната съгласна Н от старата форма на прѣдлогът полѣпна̨ла по анафоричното мѣстоимение и така се получили днешнитѣ пълни форми на личното мѣстоимение: него, нему, нея̨(, них). Така стана̨ло във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашия̌т.
• При първия̌т неуспѣшен опит на славянския̌т език да я̨ имплементира артроманията било използвано именно анафоричното мѣстоимение.
• В съврѣменнитѣ славянски езици анафоричното мѣстоимение е не се е запазило като показателно мѣстоимение, каквото то е било в старо-славянския̌т език.

Остана̨литѣ показателни мѣстоимения то-се-ово-оно сѫ се запазили като показателни мѣстоимения, разбира се в промѣнена форма и не всѣ̋ко едно от тѣ̋х навсѣ̋къдѣ. Напримѣр, българския̌т език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативнитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения то или оно сѫ се получили номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице. Във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашия̌т.

Нашия̌т балкано-славянски език е използвал показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече мѣстоимението то при имплементацията на артроманията.
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.4. Неуспѣшен опит за имплементация на артроманията (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.4. Неуспѣшен опит за имплементация на артроманията (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Ако нѣ̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езицитѣ от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.

И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чуђа на романсът и на елинофонията: сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ да се скланят различно. В слѣдния̌т примѣр, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

• Organisation des Nations Unies
• Organización de las Naciones Unidas
• Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончания:

• United Nations Organization
• Организация Объединённых Наций
• Organizacja Narodów Zjednoczonych
• Организација уједињених нација

Стартираме подраздѣлът с това наблюдение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропейскитѣ езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение: именното склонение за сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена, и мѣстоименното склонение за мѣстоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателнитѣ слѣдват именното склонение, досущ като сѫществителнитѣ.

В балто-славяно-германски обаче мѣстоименното склонение се е разпространило и при прилагателнитѣ имена. Прѣди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.

Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с прѣдпоставен опрѣдѣлителен члѣн, произхођащ от старо показателно мѣстоимение, и с числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Това положение вѣроятно е оформено още в рамкитѣ на елиноромансът. Обаче в съврѣменните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е сѫщия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавскитѣ езици.

Стигаме до прѣдполагаемия̌т ход на събитията:

• Пра-германския̌т език вѫтрѣ във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
• Поради силното си диалектно члѣнение по онова врѣме пра-германския̌т език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
• Единия̌т от използванитѣ модели е бил добавяне на нѣ̋какво показателно мѣстоимение слѣд прилагателното име, за да се изрази опрѣдѣленост.
• Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
• Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от нѣ̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянскитѣ диалекти прихващат този модел.
• Балто-славянскитѣ диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
• Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
• Имплементацията е частична, защото когато сѫществителното име е употрѣбено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на опрѣдѣленост или неопрѣдѣленост си остана̨ло факултативно (незадължително, с мѣстоимение).
• Такова е положението поне в слѣднитѣ съврѣменни езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
• Славянския̌т език използвал формитѣ на анафоричното мѣстоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
• В резултат, във всички съврѣменни балто-славянски езици, включително в български, прилагателнитѣ имена имат двѣ форми - пълна и кратка.
• За пълната форма се прилага мѣстоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното мѣстоимение е към кратката форма.
• Пълната форма на прилагателнитѣ имена и досега изразява опрѣдѣленост в слѣднитѣ езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
• Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът успѣ̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията, той прави това, като надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена.
• Балкано-славянския̌т език надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена при имплементация на артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа стария̌т модел на имплементация.
• Ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
• В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тѣ̋х обикновено пълната форма на прилагателнитѣ се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
• Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспѣшен, понеже
  • имплементацията била само частична,
  • тя никъдѣ (освѣн в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
  • и даже е била съвсѣм загубена в руски и полски.
• В сѣврѣменния̌т нѣмски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят сѫществителнитѣ имена, прилагателнитѣ имена с атрибутивна функция и прилагателнитѣ имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
• В нѣмски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал сѫщия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
• Стария̌т германски модел, който балто-славянскитѣ езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавскитѣ езици.
• И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нѣщо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът сѫ съвсѣм независими от събитията в скандинавскитѣ езици.

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.5. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.5. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Цѣлия̌т този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст най-подходящо би било слѣдното опрѣдѣление: енклитика е думичка (обикновено едносрична), която не може да стои най-отпрѣд в словосъчетанието.

Много едносрични думички мога̨т да заемат в словосъчетанието първото мѣ̋сто и тѣ не сѫ енклитики, проклитики сѫ: аз, ти, той, .., не, ще, .., най-различни прѣдлози (на, по, от, ..) и съюзи (и, а, но).

Правилото е слѣдното: енклитикитѣ заемат второто мѣ̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото мѣ̋сто, то тя [е енклитика и] заема второто мѣ̋сто.

Понѣ̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примѣри за енклитики в българския̌т език:

• Обичам те. Мразя̨ те. Моля̨ се.
• Аз те обичам. Аз те мразя̨. Аз се моля̨.
• Не те обичам. Не те мразя̨. Не се моля̨.
• Много те обичам. Силно те мразя̨. Горещо се моля̨.
• Виђам те. Гледам те.
• Ясно те виђам. Внимателно те гледам.
• Не те виђам. Не те гледам.
• Хубава си, моя горо. Колко си хубава!
• Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
• Старци се моля̨т Богу горещо. Моля̨т се старци Богу горещо.
• Полное рѣшение задачи. Частичное рѣшение задачи. (Това бѣ̋ха̨ примѣри на руски - старото анафорично показателно мѣстоимение е е на второ мѣ̋сто - било е енклитика.)
• Пълното рѣшение на задачата. Частичното рѣшение на задачата. Рѣшението на задачата е частично. (Това вече е на български - формитѣ на опрѣдѣлителния̌т члѣн сѫ енклитики.)

И при първия̌т опит на славянщината да имплементира артроманията, и при успѣшния̌т втори опит на балкано-славянския̌т, използванитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения сѫ имали статут на енклитики.
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.6. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.6. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

При толкова много артромания вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език нѣ̋мало как да не я̨ прихване, още повече че артроманията се оказва силно заразна в Европа и Срѣдиземноморието. В сѫщност, само гръцкия̌т език стигал, за да се прѣдаде артроманията на нашия̌т език. Когато прѣз 14-ти/15-ти вѣк по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четиритѣ балкански езика, включително нашия̌т, в напълно уврѣ̋ло артроманиакално състояние.

Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език виђал моделът на артроманията, който гръцкия̌т език използвал - старо показателно мѣстоимение като опрѣдѣлителен члѣн и числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Освѣн това, нашия̌т език носѣл и споменът за първия̌т си неуспѣшен опит за имплементация на артроманията.

Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език успѣ̋л да я̨ имплементира артроманията, като комбинирал горнитѣ двѣ нѣща, прилагайки творчески подход.

Нашия̌т език използвал за опрѣдѣлителен члѣн формите на едно от показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече на мѣстоимението то, което имало неутрална конотация. Използванитѣ форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, най-често номинативна, се употрѣбявала като проклитика, тя се развила в лично мѣстоимение за 3-то лице (той, тя, то, тѣ, оно, ..), а не в опрѣдѣлителен члѣн. Да си спомним, че гръцкия̌т език и досега ги нѣ̋ма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно мѣстоимение е, сѫщо с неутрална конотация, както при първия̌т опит? Защото при стартът на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно мѣстоимение, каквото е било в старо-славянския̌т език.

А използвани ли сѫ били като опрѣдѣлителни члѣнове показателнитѣ мѣстоимения се-ово-оно с конотация за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в нѣ̋кои диалекти в Родопитѣ и оттатък Вардарът. Пример:

• Селото отсам рѣката е патриаршистко, а селото оттатък рѣката е екзархийско.
• Селово е патриаршистко, а селоно е екзархийско.

Все пак, в повечето диалекти сѫ остана̨ли само опрѣдѣлителни члѣнове, произхођащи от показателното мѣстоимение с неутрална конотация то.

Да си припомним тук и важното правило за мѣ̋стото на енклитиката в устойчивото словосъчетание.
Става дума за правилото за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието.
Гледайте на това като на примѣр за мѣ̋стото на опрѣдѣлителния̌т члѣн в българския̌т език, в нашия̌т български език, в родния̌т ни български език, в езикът ни рòден. Мѣ̋стото е второто.

По принцип, когато новия̌т опрѣдѣлителен члѣн в българския̌т език трѣ̋бвало да се сложи слѣд прилагателно име, то опрѣдѣлителния̌т члѣн се добавял към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростявания в повечето случаи пълнитѣ и краткитѣ форми на прилагателнитѣ прѣстана̨ли да се различават, освѣн в мѫжки род единствено число. Именно в този случай и досега е видно, че езикът ни използва (надграђа) старата пълна форма на прилагателното име при члѣнуването му. Освѣн това, виден е и процес на обобщаване (на генерализация).

• От старитѣ форми градъ и градъ-тъ, къдѣто члѣнът е -тъ, което именно е старата форма на показателното мѣстоимение то за мѫжки род ..
• .. слѣд изпадане на слабитѣ ерове ..
• се получава град и град-ът, къдѣто се прѣосмисля члѣнът да е -ът, ..
• който члѣн се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното старий, ..
• за да се получи съврѣменното старийът град, ..
• което според възприетия̌т в България русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбѣлѣжи, че езикът ни в много случаи е прѣстана̨л да съгласува опрѣдѣлителния̌т члѣн по род, и е отдал прѣдпочитание на вокалната хармония. Напримѣр, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Я, получават опрѣдѣлителен члѣн -та: селата, полята, рѣката, рѫката, краката, крачетата, бащата, слугата, сѫдията, хилядата, бояџията. Аналогично, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът си, ако завършват на О или Е, получават опрѣдѣлителен члѣн -то: селото, полето, рѣшението, дѣдото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това явление е това, че формата за мѫжки род единствено число -ът, явно слаба и неспособна да заема позицията си слѣд гласна А/О/Е, се замѣства с -та или -то.
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.7. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.7. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Двѣ балкански характеристики се отнасят за артроманията:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} - основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът, и
• {Балкан‑А2} - допълнителна характеристика на Balkansprachbund-ът.

При разглеђането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманията се гледаше като на идея, като на инфекция (като на зараза), и се наблѣ̋гаше върху разпространението й. Опрѣдѣление на артроманията бѣше дадено тук.

Досега в раздѣлът относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} бѣше изяснен въпросът как нашия̌т балкано-славянски език я̨ е имплементирал артроманията.

• • Нѣ̋кои изслѣдователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славянщината.
  • Тѣ може би считат артроманията за естествено присѫща на съврѣменнитѣ европейски езици.
  • Тѣ вѣроятно не биха̨ ѝ посветили отдѣлен балканизъм ..
  • и единствения̌т набиващ се на очи свързан с артроманията балканизъм би бил задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
• • В това изложение не можем да избѣ̋гаме от славянщината.
  • Именно за славянщината артроманията не е характерна.
  • Именно нашия̌т балкано-славянски език я̨ е прихвана̨л артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.
  • Точно заради нашия̌т балкано-славянски език ..
  • артроманията {Балкан‑2} бѣше причислена към основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът.
  • Дори специален удобен термин - артромания - се въвеђа, ..
  • .. за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, ..
  • .. както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

При стартът на Balkansprachbund-ът гръцкия̌т бил отдавна артроманиакален, такива вѣроятно били албанския̌т и балкано-романския̌т по онова врѣме. Слѣдователно, имало откъдѣ нашия̌т език да я̨ прихване идеята за артромания - на първо мѣ̋сто от гръцкия̌т език, може би нѣ̋какво влияние в тази посока е оказал и балкано-романския̌т, а за албанския̌т - както си е ясно - нищо не е ясно и нѣ̋ма да ни стане ясно.

И тъй, артроманиакалността на нашия̌т балкано-славянски език е балканщина, обаче начинът на имплементацията на артроманията {Балкан‑А2} в нашия̌т език е славянщина.

Възможността нашия̌т език да е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн като чуђоезично влияние (дори в Balkansprachbund-ът) се изключва, понеже това е по-сложно обяснение, а обяснението като славянско наслѣдство е по-просто. Конкретно, изключва се възможността нашия̌т език да е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн от албанския̌т език (със или без румѫнско посрѣдничество).

Задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българския̌т език е славянщина. При наличие на артромания {Балкан‑2}, задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2} в български си има обяснение в славянския̌т контекст.

Отклонение_1: Освѣн в балканскитѣ езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на опрѣдѣлителния̌т члѣн {PostPositionedArticles} сѫществува в скандинавскитѣ езици, в кюрдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн в германскитѣ езици и по-специално в скандинавскитѣ стана дума тук. Обаче германското влияние си е част от славянщината, то е един от факторитѣ, които сѫ я̨ изваяли.

Доколкото в другите романски езици свойството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го нѣ̋ма, то това свойство в балкано-романски (румѫнски) по всѣ̋ка вѣроятност е чуђо влияние в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славянски) и може би от албански. Вѣроятно вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-романския̌т език е прѣструктурирал своя̌т механизъм на опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Може това да е стана̨ло под албанско влияние още прѣди стартът Balkansprachbund-ът.

А доколкото историята на албанския̌т език е неизвѣстна, то за него има двѣ възможности:

• задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
• или е влияние от български и румѫнски вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

◄►   (.. Балкан‑A2/PostPositionedArticles:  .. скрий ..  .. свий ..  .. разгъни ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А3}. Множество заемки от турския̌т език {Turcophenia} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А3}. Множество заемки от турския̌т език {Turcophenia} (.. скрий Балкан‑A3 ..)  .. към началото ..

Това свойство е банално. Банално би било и да давам примѣри.

Балканскитѣ езици нѣ̋колко вѣка сѫ живѣли в държава, къдѣто имперския̌т език е бил турския̌т. Нѣ̋ма нищо чудно, че в балканскитѣ езици е пълно със заемки от турски (или прѣз турски).

Много от тѣзи думи сѫ в сѫщност заемки от арабски и персийски в турски. Но от гледна точка на българския̌т или на гръцкия̌т език тѣ прѣдставляват заемки от турски. Ние не ги различаваме - не различаваме коя дума има персийски произход (перде), коя дума - арабски (китаб), и коя - тюркски (дюшеме).

Българския̌т и гръцкия̌т език прѣз 19-ти вѣк сѫ прѣживѣли пурификационни кампании. В резултат, броя̌т на турскитѣ заемки сега е редуциран (намален), особено в гръцкия̌т език.

Кемалистка пурификационна кампания е прѣживѣ̋л и самия̌т турски език. Много от заемкитѣ в нашия̌т език прѣз турски не се употрѣбяват в съврѣменния̌т турски език.
(.. скрий Балкан‑A3 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А4}. Прѣизказно наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А4}. Прѣизказно наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood} (.. скрий Балкан‑A4 ..)  .. към началото ..

Између пълноправнитѣ члѣнове на Balkansprachbund-ът (GR,BG,RO,AL), това свойство {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} го притежава само балкано-славянския̌т (българския̌т) език. То е включено в балканския̌т контекст като една от допълнителнитѣ балкански характеристики, понеже нашия̌т език е придобил тази характеристика, докато се е варил в котелът на Balkansprachbund-ът. Новия̌т готвач - турския̌т език - е поръсил казанът със {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}, но само балкано-славянския̌т език е прихвана̨л това свойство.

И тъй, свойството {Балкан‑А4} го притежават само балкано-славянския̌т и турския̌т.

Турския̌т език си го носи това свойство със себе си от туркестанската си родина.

При тѣзи обстоятелства се налага изводът, че нашия̌т език е придобил {Балкан‑А4} под турско влияние. Вѣроятността да е независимо нововъведение в български е нищожна.

Балкано-славянския̌т език е прихвана̨л от турския̌т само идеята за {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}. Имплементацията се основава изцѣ̋ло на славянски елементи.

За цѣлта най-напрѣд ще направим прѣглед на славянското наслѣдство, което има отношение към имплементацията на {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}:

• Двѣтѣ мина̨ли врѣмена аористът и имперфектът се пазя̨т в балкано-славянския̌т език непокътна̨ти, докато в ново-славянскитѣ езици тѣ сѫ замѣнени от перфектът.
• Самия̌т перфект в балкано-славянски сѫщо така е непокътна̨т - той не може да замѣня аористът и имперфектът, както това става в ново-славянскитѣ езици.
• Формитѣ на перфектът сѫ аналитични, непокътна̨ти, както в старо-славянски.
• Образуват се от формитѣ на спомагателния̌т глагол съм, съгласувани с подлогът по лице и число, и формитѣ на ламбда-причастието, съгласувани с подлогът по род и число.
• Примѣр: писал съм.
• В контекстът на характеристиката {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}, ламбда-причастието ще го наричаме ламбда-причастие на перфектът.
• Ламбда-причастието на перфектът, освѣн за образуване на аналитични глаголни форми, такива като перфектът, може да се употрѣбява и като прилагателно, т.е. с атрибутивна или предикативна функция.
• Примѣр: "От умрѣ̋ло хабер не чакай."

Събитията в процесът на имплементацията на {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} се развиват така:

• Индикативнитѣ форми на аористът и имперфектът, тѣзи наслѣдени по славянска линия, придобиват допълнително значение на евиденциалност.
• С други думи, само очевидец би могъл вече да употрѣби индикативни форми на аористът и имперфектът. "Той написа писмото", "Тя пишѣше нѣщо" - това би могъл да го каже само очевидец.
• От друга страна, перфект би могъл да бѫде употрѣбен и без наличие на евиденциалност, а въз основа на резултатът от дѣйствието. "Той е написал писмото. Ето го писмото."
• Перфектът започва да замѣства аористът при липса на евиденциалност.
• Езикът се чуди как при липса на евиденциалност да изрази имперфектът.
• За цѣлта балкано-славянския̌т език изобрѣтява ламбда-причастието на имперфектът.
• Ламбда-причастието на имперфектът се образува от основата на имперфектът: пишѣл (< пишѣх).
• Ламбда-причастието на имперфектът не може да се употрѣбява като прилагателно в атрибутивна или предикативна функция.
• Ламбда-причастието на имперфектът се използва само в аналитични глаголни форми за прѣизказване на имперфектът.
• Липсата на евиденциалност ще я̨ наричаме ренаративност или прѣизказност.
• И тъй, аористът и имперфектът се прѣизказват по сходен начин.
• Имперфектът се прѣизказва както аористът, но вмѣсто старото ламбда-причастие на перфектът се използва новото ламбда-причастие на имперфектът.
• Примѣр с аорист. Думитѣ на очевидец "Той написа писмото" се прѣизказват така: "Той [е] написал писмото".
• Примѣр с имперфект. Думитѣ на очевидец "Тя пишѣше нѣщо" се прѣизказват така: "Тя [е] пишѣла нѣщо".
• Езикът разработва прѣизказни форми за всички индикативни врѣмена.
• Сегашно врѣме се прѣизказва с имперфект. Думитѣ на очевидец "Тя пише нѣщо" се прѣизказват както по-горѣ: "Тя [е] пишѣла нѣщо".
• Сложнитѣ глаголни врѣмена се прѣизказват, като се прѣизказва спомагателния̌т глагол.
• Примѣр с перфект: Думитѣ на очевидец "Той е написал писмото" се прѣизказват така: "Той [е] бил написал писмото".
• Примѣр с бѫдеще врѣме: Думитѣ на очевидец "Той ще напише писмото" се прѣизказват така: "Той щѣ̋л да напише писмото".
• Езикът започва да си играе и с отсѫтствието или наличието на глаголната форма е или сѫ на спомагателния̌т глагол в 3-то лице, което умножава броя̌т на глаголнитѣ наклонения.
• Примѣри с имперфектът:
  • Имперфект в индикатив: "Тя пишѣше нѣщо" "Там пишѣше нѣщо".
  • Имперфект в ренаратив: "Тя пишѣла нѣщо" "Там пишѣло нѣщо".
  • Имперфект в конклузив: "Тя е пишѣла нѣщо" "Там е пишѣло нѣщо".
  • Имперфект в дубитатив: "Тя била пишѣла нѣщо" "Там било пишѣло нѣщо".
• Конклузивът се отличава от ренаративът по това, че формата на спомагателния̌т глагол в 3-то лице не се пропуска.
• Дубитативът прѣдставлява повторен (двоен) ренаратив. Примѣр с перфект в дубитатив:
  • Перфект в индикатив: "Напил съм се"
  • Перфект в ренаратив: "Напил съм се бил" или "Бил съм се напил"
  • Перфект в дубитатив: "Бил съм се бил напил"

От една страна, аспектологията на славянскитѣ глаголи е на порядък по-сложна от глаголнитѣ системи в германскитѣ езици, в гръцки или в романсът.

От друга страна, нашия̌т балкано-славянски език нищо не е опростил в наслѣдената си глаголна система, аспектологията на славянскитѣ глаголи влиза в нашето наслѣдство.

От трета страна, балканизмът {Балкан‑5}{GenericFutureTense} умножава броя̌т на глаголнитѣ врѣмена в нашия̌т език.

И сега прѣд нас сѫ тритѣ нови наклонения - ренаратив, конклузив, дубитатив.

Всичко това прави морфологията на глаголитѣ в българския̌т език най-сложната срѣд всички европейски езици.

Отклонение: бѣгъл поглед към турскитѣ мина̨ли врѣмена.

	Turkish	English	Comments
	--
	Geliyor.	She is coming.	You (the speaker) know it first hand.
			Идва. Видѣ̋х я̨, че идва.
	--
	Geldi.	She came.	You know it first hand.
			Дойде. Видѣ̋х я̨, че дойде.
	--
	Gelmişti.	She had come.	You know it first hand.
			Бѣше дошла. Видѣ̋х я̨, че бѣше дошла.
	--
	Geliyormuş.	I heard that she is coming.	Was your source any good? Who told you?
			Идвала. Чух, че идвала.
	--
	Gelmiş.	Reportedly, she has come.	Reportedly? That sounds pretty official. I guess I should believe you.
			Дошла. Чух, че дошла. Да вѣ̋рваме ли?
	--
	Gelmişmiş.	She had supposedly come.	Are you being sarcastic with me? What you say sounds like a baseless rumor.
			Дошла била. Според слуховетѣ.

(.. скрий Балкан‑A4 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}. Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined} (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}. Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined} (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.1. Разпадане на падежитѣ при имената: постановка на проблемът
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.2. Синтетичност и аналитичност при индо-европейскитѣ езици
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.3. Падежната система в индо-европейскитѣ езици
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.4. Прѣглед на падежитѣ в индо-европейскитѣ езици
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.5. Прѣдпоставки за разпадане на падежната система при имената в индо-европейскитѣ езици
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.6. Процесът на разпадане на падежитѣ при имената в балканскитѣ езици

(.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.1. Разпадане на падежитѣ при имената: постановка на проблемът (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.1. Разпадане на падежитѣ при имената: постановка на проблемът (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Свойството {Балкан‑А5}{Елинороманс‑4}{CaseSystemDeclined} го има във всички балкански, във всички романски езици, във всички езици от германската група, и навсѣ̋къдѣ е нововъведение. Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вѣроятно сѫ го притежавали това свойство отпрѣди Balkansprachbund-ът и поради това то е включено в списъкът на характеристикитѣ на елиноромансът като {Елинороманс‑4}.

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л свойството {Балкан‑А5}{Елинороманс‑4}{CaseSystemDeclined} вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът. Именно поради тая причина това свойство е изброено срѣд допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът.

Цѣлта е да се отговори на въпросът: защо в българския̌т език, за разлика от другитѣ славянски езици, падежната система се е разпадна̨ла.

Този въпрос е причинявал "комплекс за малоцѣнност" у нѣ̋кои гръкомани, русофили и славянофили прѣз 19-ти вѣк и тѣ сѫ се мѫчили по изкуствен, грозен и насилнически начин да въвеђат в нашия̌т език падежи. Такова изкуствено и грозно нѣщо е добрѣ извѣстното "правило за пълния̌т и краткия̌т члѣн".

А пък опакото на този въпрос, едното опако, е: славянски ли е българския̌т език, след като в него "нѣ̋ма падежи".

Отговаря се общо взето така:

• Прочетѣте пак какво пише тук:

  Когато говорим за .. славянски .., то става дума за генеалогична класификация на езицитѣ, основана на aксиомата за естественитѣ езици, т.е. става дума за класификация на езицитѣ по тѣхния̌т произход. В този смисъл, един славянски език (напримѣр нашия̌т), нѣ̋ма как да прѣстане да бѫде славянски, дори той да загуби в бѫдеще славянскитѣ си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянскитѣ му черти, а заради произходът му, прослѣден на основата на врѣмевия̌т континуитет (на основата на непрѣкѫсна̨тото развитие във врѣмето).

• Това че в нашия̌т език "нѣ̋мало падежи" е далеч от истината. В нашия̌т език има достатъчно много остатъци от старата славянска падежна система. Много повече, отколкото остатъци от латинската падежна система има в ново-романскитѣ езици.
• Нашия̌т балкано-славянски език първи се е отдѣлил от ново-славянскитѣ езици, както аз наричам остана̨литѣ славянски езици.
• Нашия̌т балкано-славянски език е пълноправен члѣн на Balkansprachbund-ът, един имперски езиков съюз.
• Бидейки славянски, нашия̌т език е и индо-европейски, а разпадът на падежната система е свойство на повечето съврѣменни индо-европейски езици.
• Проблемът по-скоро е при ново-славянскитѣ езици: как тѣ сѫ успѣли да опазя̨т падежната си система. Отговаря се така:
  • Тѣ не сѫ имали в съсѣдство атрактивна имперска култура. Християнството при тѣ̋х било донесено от мисионери, и то в по-късно врѣме, докато нашия̌т език идва на мѣ̋сто, къдѣто от вѣкове били разпространени елинофонията и романсът, които вече били напрѣдна̨ли в разпадът на падежната система.
  • Падежната система на езицитѣ в съсѣдство не показва склонност към разпад. Балтийскитѣ езици в това отношение сѫ консервативни като ново-славянскитѣ, а пък тюркскитѣ езици, финскитѣ езици и унгарския̌т език сѫ аглутинативни и имат стабилна падежна система.

А другото опако на този въпрос е: защо румѫнския̌т език, за разлика от другитѣ романски езици, е съхранил нѣ̋кой друг падеж.

Отговаря се така:

• Румѫнския̌т (балкано-романския̌т) език е пълноправен члѣн на Balkansprachbund-ът, един имперски езиков съюз.
• В него падежната система сѫщо така се е разпадна̨ла, но само до степента, до която се е разпадна̨ла падежната система в гръцки и албански.
• С други думи, падежната система в балкано-романски (румѫнски) не се е разпадна̨ла съвсѣм, както е стана̨ло в ново-романскитѣ езици (напримѣр в италиански), защото гръцкия̌т език (пък и албанския̌т) му прѣчѣл.
• А пък гръцкия̌т език бил твърде инертен да се раздѣли съвсѣм с падежитѣ си - говорѣл се на голѣ̋ма територия, християнската литургия на гръцки имала архaизиращо и сдържащо промѣнитѣ дѣйствие.

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.2. Синтетичност и аналитичност при индо-европейскитѣ езици (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.2. Синтетичност и аналитичност при индо-европейскитѣ езици (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

По-горѣ, отговаряйки на въпросът защо в българския̌т език, за разлика от другитѣ славянски езици, падежната система се е разпадна̨ла, стигна̨хме до слѣдния̌т извод:

• Бидейки славянски, нашия̌т език е и индо-европейски, а разпадът на падежната система е свойство на повечето съврѣменни индо-европейски езици. Проблемът по-скоро е при ново-славянскитѣ езици: как тѣ сѫ успѣли да опазя̨т падежната си система.

И тъй, налага ни се да слѣзем назад в историята до индо-европейския̌т период или да се качим нагорѣ в йерархията до индо-европейското ниво.

По типология всички познати индо-европейски езици сѫ флективни. Те не сѫ аглутинативни (като напримѣр турския̌т), не сѫ полисинтетични (като черкезкия̌т) или пък изолиращи (като китайския̌т) по тип. Можем да прѣдположим, че пра-индоевропейския̌т език, общия̌т прѣдшественик на индо-европейскитѣ езици, сѫщо така е бил флективен.

При флективнитѣ езици, една лексема (една лексикална единица, една дума от рѣчникът) приема различни словоформи, изменяйки се по число, по род (ако е прилагателно име), по падеж, по врѣме (ако е глагол), и т.н. Словоформитѣ на една лексема се получават с помощта на приложими към тази лексема морфеми.

За разлика от аглутинативнитѣ езици, при флективнитѣ езици морфемитѣ сѫ цѣ̋лостни и недѣлими. Напримѣр, има морфема за сегашно врѣме 2-ро лице единствено число, но тя е цѣ̋лостна - нѣ̋ма отдѣлни морфеми за сегашно врѣме и за 2-ро лице единствено число. Сѫщо така, има морфема за дателен падеж множествено число при сѫществителнитѣ, но нѣ̋ма отдѣлни морфеми за дателен падеж и за множествено число.

Срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема е важен показател за флективнитѣ езици и се нарича ниво на аналитичност или ниво на синтетичност или пък показател синтетичност-аналитичност. Колкото по-голѣ̋мо е това число, толкова по-синтетичен е езикът. И обратното, колкото по-малък е срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема, толкова по-аналитичен е езикът.

При индо-европейскитѣ езици (а може би при всички флективни езици) има тенденция това число (срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема) да намалява. Това нѣ̋кои наричат движение от синтетичност към аналитичност. Ако показателя̌т синтетичност-аналитичност намалява, то старитѣ форми на езикът сѫ "по-синтетични" от новитѣ, а новитѣ форми сѫ по-аналитични от старитѣ.

Напримѣр, латинския̌т език е синтетичен, той е синтетичен в сравнение със съврѣменнитѣ романски езици, а пък съврѣменнитѣ романски езици сѫ аналитични - аналитични сѫ в сравнение с прѣдшественикът си - латинския̌т език.

Сѫщото се наблюдава и при гръцкия̌т език. Прѣз хилядолѣтията позната история на гръцкия̌т език срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема (показателя̌т синтетичност-аналитичност) силно е намалѣ̋л и езикът се е придвижил от синтетичност към аналитичност, което се счита за нормално развитие.

Нормално е, понеже намаляването на срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема се дължи на танденцията към обобщение (генерализация), която пък е част от стремежът към "икономия на усилията" (мързелът). Разнообразнитѣ падежни флексии се замѣнят с еднообразни аналитични конструкции с прѣдлог, без да страда възможността за изразяване.

Не е много смислено да се сравняват по този показател напримѣр латинския̌т, старо-гръцкия̌т и старо-славянския̌т, и да се питаме кой от тѣ̋х тритѣ е най-синтетичен и кой е най-аналитичен. Сѫщо така не е съвсѣм смислено да си ги мѣрим показателитѣ на синтетичност-аналитичност за съврѣменнитѣ английски, български и цигански, напримѣр. Сравнението трѣ̋бва да е по-скоро относително.

Има смисъл да сравним старо-българския̌т/старо-славянския̌т, съврѣменния̌т руски и съврѣменния̌т български. Българския̌т и руския̌т и двата сѫ потомци на старо-славянския̌т и при двата се наблюдава намаляване на показателя̌т за синтетичност, като при българския̌т език тази разлика е доста по-голѣ̋ма от разликата при руския̌т език. Нашия̌т език е измина̨л по-дълъг пѫт към аналитичност, отколкото е измина̨л руския̌т език. Ще илюстрираме разликитѣ и ще се види, че и двата езика сѫ се измѣнили силно прѣз послѣдното хилядолѣтие, но тѣ сѫ се измѣняли по различен начин и сѫ вървѣли по различен пѫт.

Да започнем с прост примѣр - мѣстоимението аз. В старо-славянски то има 6 словоформи (азъ, мене, мьнѣ, мьноıѫ, мя, ми), в руски двѣтѣ кратки форми сѫ изгубени и сѫ остана̨ли 4, в български сѫ загубени двѣтѣ падежни форми (мьнѣ и мьноıѫ) и пак сѫ остана̨ли 4.

По-сложен примѣр - сѫществителното има град. В старо-славянски то има 14 словоформи (6+3+5 за единствено, двойствено и множествено число), в руски сѫ изгубени двойственото число и вокативът и сѫ остана̨ли 10 словоформи, а от старитѣ форми в български сѫ остана̨ли само три (град, градове, граде), но се появяват двѣ нови члѣнувани форми (градът и градоветѣ), и така общия̌т брой на словоформитѣ става 5. И тъй, 14:10:5 - това е резултатът при сѫществителнитѣ.

Още един сложен примѣр - нѣ̋какъв глагол.

	Словоформи		Старо-славянски	Руски	Български
		--
	Инфинитив, супин		2	1	0
	Императив		5	2	2
	Сегашно причастие именно склонение		31	1	5
	Сегашно причастие мѣстоименно склонение		31	22	4
	Сигма-причастие именно склонение		31	1	0
	Сигма-причастие мѣстоименно склонение		31	22	0
	Ламбда-причастие именно склонение		30	4	8
	Ламбда-причастие мѣстоименно склонение		30	0	4
	Пасивно причастие именно склонение		30	4	4
	Пасивно причастия мѣстоименно склонение		30	22	4
	Сегашно врѣме		9	6	6
	Аорист, имперфект		16	0	10
		--
	Общ резултат		276	85	47

И тъй, за глагол резултатът е 276:85:47, а за сѫществително - 14:10:5. В руски показателя̌т за синтетичност сѫщо така е намалѣ̋л, но в български е намалѣ̋л повече. И руския̌т език се е придвижил към аналитичност, но българския̌т се е придвижил повече.
(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.3. Падежната система в индо-европейскитѣ езици (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.3. Падежната система в индо-европейскитѣ езици (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Да видим кое е това, дѣто се било разпадна̨ло.

В морфологията на всѣки индо-европейски език сѫществуват опрѣдѣлен брой падежи. В най-аналитичния̌т случай - при ново-романскитѣ езици - е остана̨л един падеж, което означава, че там падежната система се е разпадна̨ла напълно. Разглеђаме нетривиалнитѣ случаи - с повече от един падеж.

В морфологията на всѣки индо-европейски език за всѣки сѫществуващ падеж сѫ опрѣдѣлени форми за всѣ̋ко мѣстоимение, за всѣ̋ко сѫществително име във всѣ̋ко число и за всѣ̋ко прилагателно име във всѣки род и във всѣ̋ко число.

Измѣнението на имената и мѣстоименията по падежи се нарича склонение. Моделът, по който опрѣдѣлено име се скланя, сѫщо така се нарича склонение. В долната таблица сѫ изброени основнитѣ падежи:

Падеж	Case		Ст.Гр.			Ст.Слав.		Руски
			ед.ч.	мн.ч.		ед.ч.	мн.ч.	ед.ч.	мн.ч.
Именителен	Номинатив		ἄνθρωπος	ἄνθρωποι		человѣкъ	человѣци	человек	человеки
Родителен	Генитив		ἀνθρώπου	ἀνθρώπων		человѣка	человѣкъ	человека	человек
Дателен	Датив		ἀνθρώπῳ	ἀνθρώποις		человѣкоу	человѣкомъ	человеку	человекам
Винителен	Акузатив		ἄνθρωπον	ἀνθρώπους		человѣка	человѣкъı	человека	человек
Звателен	Вокатив		ἄνθρωπε	ἄνθρωποι		человѣче	человѣци	(человек)	(человеки)

Сѫществителното ἄνθρωπος в старо-гръцки е от мѫжки род и се скланя по второ склонение, по склонението на имената с основа на о.
Сѫществителното человѣкъ в старо-славянски пак е от мѫжки род и се скланя пак по склонението на имената с основа на о.

В морфологията на индо-европейскитѣ езици, освѣн мѣстоименното склонение, се открояват:

• склонение с основа на а (първо склонение в гръцки и латински), къдѣто влизат имена от женски и мѫжки род
• склонение с основа на о (второ склонение в гръцки и латински), къдѣто влизат имена от мѫжки, срѣден или женски род
• всички остана̨ли (в гръцки се водя̨т за 3-то сконение), къдѣто влизат имена пак от тритѣ рода

"Всички остана̨ли" се обединяват в трето склонение само в описанието на старо-гръцки. В описанието на старо-славянски напримѣр, освѣн за основите на а и о, се говори за:

• склонение с основа на кратко у/u (мед)
• склонение с основа на дълго у/u (тиква)
• склонение с основа на с/s (чудо)
• склонение с основа на нт/nt (агне)
• склонение с основа на н/n (име)
• и други

Изводи:

• Всѣ̋ко сѫществително име, разбира се, трѣ̋бва да бѫде отнесено към един от тритѣ рода, и да се съгласува по род с прилагателно или мѣстоимение, което се отнася към него.
• Всѣ̋ко име трѣ̋бва да бѫде отнесено към едно от десетината сѫществуващи в езикът склонения (или модели на склонение).
• За всѣ̋ко число (единствено, множествено, двойствено) и за всѣки падеж (номинатив, .., вокатив), моделът на склонение трѣ̋бва да назначи съотвѣтна словоформа за всѣ̋ко име, което се скланя по този модел.
• Моделът не се ограничава с опрѣдѣляне на окончанието, понѣ̋кога се мѣни основата или се мѣсти ударението.
• Да сравним положението с един аглутинативен език като турския̌т, къдѣто има отдѣлни морфеми (наставки) за дателен падеж и за множествено число и тѣзи двѣ морфеми се комбинират, за да се получи формата за "дателен падеж множествено число".
• В индо-европейскитѣ езици нѣ̋ма отдѣлно окончание за дателен падеж в множествено число, напримѣр.
• В индо-европейскитѣ езици има отдѣлни окончания за дателен падеж в единствено число и за дателен падеж в множествено число, както и за дателен падеж в двойствено число, ако в езикът се пази това число.
• В индо-европейскитѣ езици има съзвѣздия от морфеми, които образуват падежната система.
• За такава сложна система повече от естествено е да се разпада.
• Цѣлта е да се намали броя̌т на морфемитѣ и словоформитѣ.
• Това става чрѣз обобщение или замѣ̋на.

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.4. Прѣглед на падежитѣ в индо-европейскитѣ езици (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.4. Прѣглед на падежитѣ в индо-европейскитѣ езици (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Прѣглед на основнитѣ падежи:

• Абсолютен падеж:
  • Този падеж реално не е засвидѣтелстван в никой индо-европейски език, той е фиктивен, той е place-holder.
  • Имената от срѣден род нѣ̋мат специални форми за акузатив, номинатив и вокатив, а имат форми за фиктивния̌т абсолютен падеж, които се употрѣбяват вмѣсто акузативът, номинативът и вокативът.
  • С други думи, нѣ̋кои имена имат форми за абсолютен падеж и тогава тѣ нѣ̋мат специални форми за акузатив, номинатив и вокатив, а формитѣ им за абсолютния̌т падеж се употрѣбяват за акузатив, номинатив и вокатив.
  • За тѣзи имена се казва, че сѫ от срѣден род.
  • Остана̨литѣ имена сѫ от мѫжки или женски род и тѣ нѣ̋мат форми за абсолютен падеж, а си имат форми за акузатив, номинатив и вокатив.
  • За акузативът, номинативът и вокативът можем да мислим като за тритѣ прѣвъплъщения на абсолютния̌т падеж при имената от мѫжки и женски род.
  • Срѣдния̌т род е особено крѣпък в германскитѣ и в славянскитѣ езици. В сѣверно-германскитѣ (скандинавскитѣ) езици даже се е оформила опозиция срѣден род срѣщу общ мѫжко-женски род. В английски срѣдния̌т род се е намѣстил при всички неодушевени имена и така е обезсмислил самото понятие за граматически род.
  • Срѣдния̌т род и фиктивния̌т абсолютен падеж, който го дефинира, сѫ изходна точка за разпад на падежната система при този клас имена - формитѣ за абсолютния̌т падеж измѣстват всички остана̨ли падежи при имената от срѣден род.
  • В руски срѣдния̌т род е сдал нѣ̋кои свои позиции: срѣден род в руски има само в единствено число и само за неодушевени сѫществителни.
• Акузатив:
  • Акузативът (винителния̌т падеж) е падежът на прѣ̋кото допълнение. Той е в опозиция с номинативът при имената от мѫжки и женски род.
  • Освѣн това, формитѣ за акузатив вървя̨т с доста прѣдлози, ако не с повечето от тѣ̋х. Акузативът е единствен от прѣвъплъщенията на абсолютния̌т падеж, който върви с прѣдлози - номинативът и вокативът с прѣдлози не вървя̨т.
  • Поради това, акузативът е може би най-важния̌т падеж и именно той има склонността да измѣства остана̨литѣ падежи при разпад на падежната система при имената.
  • При мѣстоименията акузативът се пази и в гръцки, и в славянски, и в романсът, и в германски.
  • По фонетични и морфологични причини акузативът в старо-славянски е донѣ̋къдѣ дефектен - много от формитѣ на акузативът съвпадат с номинативът.
  • Поради тази причина старо-славянския̌т език е разработил механизъм за укрѣпване и спасяване на акузативът - това е категорията на одушевенитѣ имена.
  • В гръцки опозицията акузатив-номинатив при мѫжко-женския̌т род се пази заради фонетични причини - формитѣ звуча̨т различно, особено с опрѣдѣлителен члѣн.
  • В романсът акузативът и номинативът при имената сѫ съвпадна̨ли, слѣд като фонетичнитѣ разлики сѫ се размили. В ново-романскитѣ езици падежната система при имената се е разпадна̨ла напълно.
  • Акузативът в нашия̌т балкано-славянски език е взел всички прѣдлози за себе си.
  • В нашия̌т балкано-славянски език има прокарана силна тенденция към съвпадане на акузативът и номинативът.
  • В съврѣменния̌т ни език акузативът и номинативът при имената практически сѫ съвпадна̨ли, макар че акузативът се е пазел по диалектитѣ прѣз 19-ти вѣк.
  • Има архаични остатъци от акузативът при одушевени имена от мѫжки род: "На Господа Бога се уповаваме." "Дѣ̋да си Христа слушайте." "Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ."
  • В съврѣменния̌т ни език акузативът при мѣстоименията болѣдува. "Тука нѣ̋ма никой." вмѣсто правилното "Тука нѣ̋ма никого."
• Номинатив:
• В индо-европейскитѣ езици, номинативът (именителния̌т падеж) е падежът на подлогът и на предикатът (на сказуемното опрѣдѣление). Той е в опозиция с акузативът при имената от мѫжки и женски род. При имената от срѣден род номинативът съвпада с акузативът.
• Номинативът не върви с прѣдлози - aко е чист номинатив, разбира се, ако не се е слѣ̋л с друг падеж међуврѣменно в процесът на разпад на падежната система.
• В старо-славянски, при склонението с основа на а, стария̌т номинатив в множествено число, наслѣден от пра-индо-европейски, се е затрил и е бил замѣнен с акузатив още в дописмената епоха. Сѫщото може би е стана̨ло и в пра-германски.
• В ново-славянскитѣ езици понѣ̋кога предикатът се слага в творителен падеж вмѣсто в номинатив.
• В гръцки опозицията акузатив-номинатив при мѫжко-женския̌т род се пази заради фонетични причини - формитѣ звуча̨т различно, особено с опрѣдѣлителен члѣн.
• В романсът номинативът и акузативът при имената навсѣ̋къдѣ съвпадна̨ли.
• В съврѣменния̌т ни език номинативът и акузативът при имената практически сѫ съвпадна̨ли, макар че акузативът все още се пазѣл по диалектитѣ прѣз 19-ти вѣк.
• Вокатив:
  • Вокативът (звателния̌т падеж) е падежът на обръщението.
  • Вокативът не върви с прѣдлози.
  • Имената от срѣден род нѣ̋мат специална форма за вокатив - при тѣ̋х вокативът съвпада с номинативът и в крайна смѣтка с абсолютния̌т падеж.
  • Имената в множествено число сѫщо така нѣ̋мат специална форма за вокатив - и при тѣ̋х вокативът съвпада с номинативът.
  • Специална форма за вокатив имат само имената от мѫжки и женски род в единствено число.
  • Вокативът се пази във всички балкански езици и в повечето славянски езици.
  • В нашия̌т балкано-славянски език вокативът си стои, макар и в недобро здравословно състояние.
  • В ново-романскитѣ и в германскитѣ езици вокативът е загубен.
• Генитив:
  • Генитивът (родителния̌т падеж) е падежът на "притежателя̌т". Генитивът е извън контекстът на абсолютния̌т падеж - имената от всѣки род си имат генитивни форми.
  • Генитивът върви и с нѣ̋кои прѣдлози.
  • Нѣ̋кои германски езици пазя̨т генитивът. Балтийскитѣ езици пазя̨т генитивът.
  • Ново-славянскитѣ езици пазя̨т генитивът.
  • Гръцкия̌т, балкано-романския̌т и албанския̌т пазя̨т генитивът, който в тѣзи езици е поел и функциитѣ на дателния̌т падеж.
  • Славянския̌т генитив е хилав, понеже в славянски много често се казва "Драгановата нива" вмѣсто "Нивата на Драган".
  • Поради хилавостта на славянския̌т генитив нашия̌т балкано-славянски език при имплементацията на {Балкан‑1}{Gen=Dat} е избрал да загърби генитивът и да го замѣсти с дателен падеж.
  • В нашия̌т език срѣд нарѣчията има остатъци от генитивни форми, все слѣд прѣдлози: "Иде му отрѫки." "Кланям се доземи."
• Датив:
  • Дативът (дателния̌т падеж) е падежът на "получателя̌т". Дативът е извън контекстът на абсолютния̌т падеж - имената от всѣки род си имат дателни форми.
  • Дателния̌т падеж върви и с нѣ̋кои прѣдлози.
  • Славянскитѣ езици си го пазя̨т дателния̌т падеж. Дори в нашия̌т балкано-славянски език има остатъци от дативът: "Гарван гарвану око не вади."
  • Балтийскитѣ езици си го пазя̨т дателния̌т падеж. Нѣмския̌т език си го пази.
  • Нашия̌т балкано-славянски език при имплементацията на {Балкан‑1}{Gen=Dat} е избрал да замѣсти хилавия̌т славянски генитив с дателен падеж.
• Генитивът и дативът в контекстът на Balkansprachbund-ът:
  • Генитивът (родителния̌т падеж) е падежът на "притежателя̌т". Родителното отношение - това е отношението на притежателя̌т, на породителя̌т.
  • Дативът (дателния̌т падеж) е падежът на "получателя̌т". Дателното отношение - това е отношението на получателя̌т, на слушателя̌т.
  • Най-основната балканска характеристика е {Балкан‑1}{Gen=Dat}: Еднакво изразяване на родително и дателно отношение.
  • В съотвѣтния̌т подраздѣл {Балкан‑1}{Gen=Dat} тази характеристика се разглеђа в детайли.
  • Нашия̌т балкано-славянски език при имплементацията на {Балкан‑1}{Gen=Dat} първо е загърбил генитивът и го е замѣстил с дателен падеж, а послѣ е заместил "родително-дателното отношение", изразявано от дателния̌т падеж, с универсалния̌т прѣдлог плюс акузатив.

Петтѣ горѣизброени основни индо-европейски падежи - акузатив, номинатив, вокатив, генитив, датив - всичкитѣ ги има във:

• санскрит (старо-индийски)
• старо-гръцки (както и в ново-гръцки, но без датив)
• балтийски (литовски и латвийски)
• старо-славянски (както и в ново-славянскитѣ езици, без вокативът в руски)
• латински
• готски (най-стария̌т засвидѣтелстван германски език)

Освѣн петтѣ горѣизброени основни падежи - акузатив, номинатив, вокатив, генитив, датив - в индо-европейскитѣ езици се наблюдават и нѣ̋кои допълнителни падежи:

• Творителен падеж (инструментал):
  • Това е падежът на инструментът и на дѣятеля̌т. Върви и с нѣ̋кои прѣдлози.
  • Засвидѣтелстван е в санскрит, в славянски и в балтийски. Архаични форми се намират и в езикът на Омир.
  • Пази се в ново-славянски и в балтийски.
  • В нѣ̋кои ново-славянски езици може да замѣства номинативът при изразяване на предикат.
  • В нашия̌т балкано-славянски език, както и на гръцки, се замѣства с прѣдлог плюс акузатив.
  • Остатъчнитѣ архаични форми сега се възприемат като нарѣчия: "денем и нощем", "числом и словом", "тѣ̋лом и духом".
• Мѣстен падеж (локатив):
  • Това е падежът на "мѣстоположението". Обикновено върви с прѣдлози.
  • Засвидѣтелстван е в санскрит, в славянски и в балтийски. Остатъчни форми от него сѫ засвидѣтелствани в латински.
  • Пази се в ново-славянски и в балтийски.
  • В съврѣменнитѣ славянски езици безпрѣдложната употрѣба на локативът е елиминирана. Той се употрѣбява вече само с прѣдлог и затова обикновено се нарича прѣдложен падеж.
  • Слѣд като всички прѣдлози минават под управлението на акузативът, в нашия̌т балкано-славянски език локативът е елиминиран "автоматично".
  • Остатъчнитѣ архаични форми сега се възприемат като нарѣчия: "в кѫщи" "горѣ и долу" "денѣ̋ и нощѣ̋".
• Отдѣлителен падеж (аблатив):
  • Това е падежът на "обстоятелството". Обикновено върви с прѣдлози.
  • Засвидѣтелстван е в санскрит и в латински.
  • Латинския̌т аблатив е обединение на пра-индо-европейскитѣ аблатив, локатив и инструментал.
  • Романсът лесно елиминирал аблативът, като го е замѣстил с прѣдлог плюс акузатив.
  • Подобно нѣщо ще да е направил и гръцкия̌т език, но още в памтивѣка, в дописмената епоха. Ще да го е направил или по пра-славянския̌т модел, или по моделът на романсът.
  • Пра-славянския̌т аблатив се е влѣ̋л в генитивът още в дописмената епоха - това е споменатия̌т по-горѣ пра-славянски модел.

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.5. Прѣдпоставки за разпадане на падежната система при имената в индо-европейскитѣ езици (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.5. Прѣдпоставки за разпадане на падежната система при имената в индо-европейскитѣ езици (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Сводка на прѣдпоставкитѣ:

• Наслѣдената от пра-индо-европейския̌т език падежна система е прѣкалено сложна.
  • За такава сложна система повече от естествено е да се разпада.
  • Цѣлта е да се намали броя̌т на морфемитѣ и словоформитѣ.
  • Това става чрѣз обобщение или замѣ̋на.
• Модели и механизми за обобщаване, опростяване и замѣ̋на на падежната система сѫ срѣд индо-европейското наслѣдство.
  • Такъв механизъм е напримѣр словоредът. В изразът "куче погна̨ коте" подлогът и прѣ̋кото допълнение не се различават морфологически и само словоредът или контекстът може да ни помогне да разберем кой кого е погна̨л. Слѣд като словоредът така и така трѣ̋бва да си остане послѣдната инстанция, защо ни е необходимо да поддържаме два различни падежа - акузатив и номинатив, когато тѣ не върша̨т работа във всички случаи? Така си е мислѣл напримѣр английския̌т език и взел рѣшение да обедини акузативът и номинативът.
  • Колкото и много падежи да има (по-горѣ бѣ̋ха̨ изброени осем падежа), тѣ не мога̨т да обхвана̨т всички отношения.
  • Наличен е общ и продуктивен алтернативен модел: прѣдлог, който е отдѣлна лексема със свое значение, плюс нѣ̋каква словоформа на името. Броя̌т на използванитѣ по този повод словоформи може без проблем да се редуцира до една.
  • Този модел е използван от нашия̌т балкано-славянски език и от ново-романскитѣ езици, за да опростя̨т падежната си система до възможния̌т минимум.
• Падежната система в индо-европейскитѣ езици се е опростявала прѣз всичкитѣ хилядолѣтия, още в памтивѣка, още в дописмената епоха.
  • Латинския̌т език още в дописмената епоха се отървал от творителния̌т и от мѣстния̌т падеж, сливайки ги с аблативът, който по-късно романсът го влѣ̋л в акузативът.
  • Гръцкия̌т език още в дописмената епоха се отървал от творителния̌т, мѣстния̌т и отдѣлителния̌т падеж, разпръсквайки тѣхнитѣ функции по прѣдлози, вървящи с акузатив, генитив или датив.
  • Славянския̌т език още в дописмената епоха се отървал от отдѣлителния̌т падеж, сливайки го с генитивът.
  • В най-стария̌т писмено засвидѣтелстван език от германската група - готския̌т (4-ти вѣк слѣд Христа) - нѣ̋ма творителен, мѣстен или отдѣлителен падеж. Езикът се е отървал от тѣ̋х прѣди това.
  • В съврѣменнитѣ езици от германската група най-много падежи при имената е съхранил нѣмския̌т - акузатив, генитив, датив, номинатив. Английския̌т е е съхранил два - акузатив и генитив.
  • Опростяването на склонението при имената довело и до опростяването на склонението при мѣстоименията. Като се отърве напримѣр езикът от творителния̌т си падеж, този падеж изчезва и от мѣстоименното склонение.
• Нѣ̋кои балкaнски характеристики допринасят за разпадът на падежната система.
  • {Балкан‑1} Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
  • {Балкан‑А1}{Елинороманс‑3}. Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
  • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} Артроманията и начинът за имплементацията ѝ {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} чрѣз задпоставен опрѣдѣлителен члѣн съдѣйстват за разпадът на падежната система. Артроманията удвоява броя̌т на словоформитѣ. Езикът се спасява от голѣмия̌т брой словоформи, като намалява броя̌т на падежитѣ.
  • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} Артроманията в гръцки крѣпи опозицията међу акузативът и номинативът и генитивът поради звукови различия.
  • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} Артроманията в балкано-романски (румѫнски) крѣпи опозицията међу акузативът и генитивът поради звукови различия.
  • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} Артроманията в балкано-славянски (български) не изпълнява подобна роля.

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.6. Процесът на разпадане на падежитѣ при имената в балканскитѣ езици (.. покажи го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.6. Процесът на разпадане на падежитѣ при имената в балканскитѣ езици (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

Текущо положение:

• В ново-гръцки сѫ остана̨ли слѣднитѣ падежи: акузатив, номинатив, генитив и вокатив. Ако го сравним със старо-гръцки, виђаме, че гръцкия̌т език се е отървал от дателния̌т си падеж, замѣствайки го с родителен в рамкитѣ на най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
• В албански и балкано-романски сѫ остана̨ли сѫщитѣ падежи, както и в ново-гръцки, но с един по-малко на брой, понеже акузативът и номинативът при имената не се различават (различават се при мѣстоименията).
• Ново-гръцки е готов да се отърве от генитивът си, прибѣ̋гвайки до универсалния̌т прѣдлог, докато албански и балкано-романски, при които идеята за универсалния̌т прѣдлог е чуђа, все още сѫществено разчитат на него, на генитивът.
• В балкано-славянския̌т (нашия̌т) език сѫ остана̨ли слѣднитѣ падежи: акузатив, номинатив, датив и вокатив.
  • При мѣстоименията се различават акузатив, номинатив и датив (вокатив там нѣ̋ма).
  • При имената акузативът и номинативът вече не се различават. Остана̨ли сѫ само архаични акузативни форми при одушевени имена от мѫжки род: "На Господа Бога се уповаваме." "Дѣ̋да си Христа слушайте." "Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ."
  • Дателния̌т падеж (дативът) има ограничена употрѣба, най-вече при краткитѣ лични мѣстоимения. В останалитѣ случаи дативът се замѣня с универсалния̌т прѣдлог на плюс акузатив. Архаични форми се срѣщат: "Гарван гарвану око не вади."

По пѫтя̌т от старо-славянски към текущото положение в балкано-славянски.

• Става дума за развитието прѣз послѣдното хилядолѣтие в рамкитѣ на Balkansprachbund-ът.
• Елиминира се безпрѣдложната употрѣба на мѣстния̌т падеж, на творителния̌т падеж и на родителния̌т падеж (генитивът).
  • Безпрѣдложната употрѣба на мѣстния̌т падеж е елиминирана във всички славянски езици.
  • Безпрѣдложната употрѣба на творителния̌т падеж се елиминира в балкано-славянски, като се използват прѣдлогът с/със за инструмент или от за дѣятел. А ако е имало предикатна употрѣба, не е имало проблем да се замѣсти с номинатив.
  • Безпрѣдложната употрѣба на родителния̌т падеж се елиминира чрѣз имплементацията на най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
• Всички прѣдлози прѣминават под управлението на акузативът ({Балкан‑А7} Напасване на прѣдлозитѣ {FittingPrepositions}).
• Езикът е вече свободен да се отърве от мѣстния̌т падеж, от творителния̌т падеж и от родителния̌т падеж (генитивът), и го е направил.
• Универсалния̌т прѣдлог дава възможност дателния̌т падеж (дативът) да бѫде изтикан в ѫгълът, къдѣто си е той сега.
• Поради съзвучия във формитѣ и поради влияния откъм балкано-романски, къдѣто това явление е по-старо, акузативът и номинативът при имената се сливат.

Тенденции в български:

• Тритѣ падежа акузатив, номинатив и датив се пазя̨т само при краткитѣ форми на личнитѣ мѣстоимения.
• Дателнитѣ форми в останалитѣ случаи (и при имената, и при мѣстоименията) сѫ архаични.
• Винителнитѣ форми при имената сѫ архаични.
• Винителнитѣ форми при мѣстоименията се прѣнебрѣгват.
• Звателния̌т падеж (вокативът) все по-често се прѣнебрѣгва. Такъв процес се наблюдава и в останалитѣ славянски и балкански езици.

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

◄►   (.. Балкан‑A5/CaseSystemDeclined:  .. скрий ..  .. свий ..  .. разгъни ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai} (.. скрий Балкан‑A6 ..)  .. към началото ..

В латинския̌т език, в германскитѣ езици, в старо-славянския̌т и в ново-славянскитѣ езици се използват синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ (форми със специални окончания):

• Латински: Citius, Altius, Fortius! (мотото на олимпийскитѣ игри)
• Английски: Faster, Higher, Stronger!
• Нѣмски: Schneller, höher, stärker!
• Руски: Быстрее, выше, сильнее!
• Руски прѣди 1918: Быстрѣе, выше, сильнѣе!
• Полски: Szybciej, wyżej, silniej!
• Сръбски: Брже, више, jаче!
• Гръцки: Γρηγορότερα Ψηλότερα Δυνατότερα!

Романсът, може би в сътрудничество с елинофонията вѫтрѣ в елиноромансът, е разработил аналитични форми на степенуване на прилагателнитѣ:

• Френски: Plus vite, plus haut, plus fort!
• Италиански: Più veloce, più in alto, più forte!
• Испански: Más rápido, más alto, más fuerte!
• Португалски: Мais rápido, mais alto, mais forte!
• Румѫнски: Mai repede, mai sus, mai puternic!
• Ново-гръцки: Πιό γρήγορα! Πιό Ψηλά! Πιό Δυνατά!
• Български: По-бързо, по-високо, по-силно!

Усвояването на този модел от балканскитѣ езици и най-вече от нашия̌т балкано-славянски език налага причисляването на {Балкан‑А6}{PioMai} към допълнителнитѣ балкански характеристики.

Забѣлѣжка_1: Ново-романскитѣ езици и гръцкия̌т пазя̨т и старитѣ си синтетични форми за сравнителна и прѣвъзходна степен на най-употрѣбяванитѣ прилагателни (френски: mieux, pire, ..; за гръцки по-горѣ има примѣр). Балкано-славянския̌т ги е загубил напълно. Нѣ̋кои стари форми от такъв тип (висш, нисш, добрѣ, бърже, ..) вече не се разпознават като такива и сами мога̨т да се подлагат на новитѣ аналитични степени (най-висш, по-нисш, най-добрѣ, по-бърже, ..).

Забѣлѣжка_2: При аналитичния̌т модел в ново-романски, наред с нормалната сравнителна степен, образувана във френски-италиански-испански-португалски съотвѣтно със plus-più-más-mais, сѫществува и диминутивна сравнителна степен, образувана във френски-италиански-испански-португалски съотвѣтно със moins-meno-menos-menos.

Забѣлѣжка_3: При аналитичния̌т модел в гръцки и романски, прѣвъзходната степен се образува чрѣз добавяне на опрѣдѣлителен члѣн към сравнителната степен. При тѣ̋х не се различават изразитѣ "по-хубавата" и "най-хубавата". В румѫнски не е съвсѣм така.

Забѣлѣжка_4: В балкано-славянския̌т език прѣвъзходната степен се образува с частицата най-. В румѫнски - със "cel mai".

Забѣлѣжка_5: В балкано-славянския̌т език частицитѣ по̀ и най мога̨т да се прилагат не само към прилагателнитѣ, но и към сѫществителнитѣ и глаголитѣ, а и към други изрази. Примѣри: Той излѣзе по̀ човѣк от мене. Най обичам луди жаби .. дѣто сѫ се навъдили малко по̀ на припек.
(.. скрий Балкан‑A6 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А7}. Напасване на прѣдлозитѣ {FittingPrepositions} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А7}. Напасване на прѣдлозитѣ {FittingPrepositions} (.. скрий Балкан‑A7 ..)  .. към началото ..

Обикновено дори в близко-родствени езици употрѣбата на прѣдлозитѣ се различава.

Затова е учудващо как сѫ се изравнили в доста случаи прѣдлозитѣ в гръцки и български, напримѣр.

• σε - на
• με - с
• για - за
• από - от

Важнo е това, че всичкитѣ прѣдлози изискват винителен падеж (акузатив). Това допринася за разпадането на падежната система {CaseSystemDeclined}.

Важен и уникален е случая̌т с универсалния̌т прѣдлог σε = на, който в добавка към пространственото си значение, служи да замѣни родителния̌т и дателния̌т падеж {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
(.. скрий Балкан‑A7 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ {MidCentralVowel} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ {MidCentralVowel} (.. скрий Балкан‑A8 ..)  .. към началото ..

Включването на {Балкан‑А8} в списъкът на допълнителнитѣ балкански характеристики е проява на повърхностност, понеже това изобщо не е балканизъм. {Балкан‑А8} е включено в този списък с цѣл привличане на по-широка публика.

Не мога̨ да причисля̨ наличието на гласен звук Ъ {MidCentralVowel} към списъкът на основнитѣ балкански характеристики, понеже гръцкия̌т език не притежава това свойство.

Притежават го българския̌т, румѫнския̌т и албанския̌т. Притежава го и турския̌т език.

За никой от тѣзи езици не може да се докаже, че сѫ прихвана̨ли звукът Ъ в контекстът на Balkansprachbund-ът.

Турския̌т език си го носи този звук със себе си от туркестанската си родина.

Нашия̌т език сѫщо така си го носи този звук със себе си, носи си го от родината на славяногласието. Звукът Ъ в българския̌т език е славянщина, той е наше славянско наслѣдство.

Звукът Ъ в българския̌т език е многострадален. Много борци против този звук сѫ се изявявали.

Наличието на звукът Ъ едноврѣменно в български и турски е съвпадение и не бива да ни учудва, така както не бива да ни учудва, че едноврѣменно в български и турски има и други общи гласни и съгласни (А,О,Е,К,Л,М,и т.н.).

Това го пиша̨ като разяснение, понеже прѣз 19-ти вѣк по Нашенско се ширѣло мнѣнието, че българския̌т език бил придобил звукът Ъ под турско влияние. А на монтешарски този звук го наричат "темната самогласка" и считат, че "jазикот" им нѣ̋мал нуђа от нея̨.

Прѣз първата половина на 19-ти вѣк по Нашенско даже не знаѣли как да пиша̨т звукът Ъ. Книжовната традиция у нас била прѣкѫсна̨та и замѣнена с руската. И за мнозина буквата Ъ била просто знак за твърдост на прѣдната съгласна.

И тъй, звукът Ъ в нашия̌т език го е имало още прѣз 9-ти вѣк и точно за него била измислена буквата Ъ, една от буквитѣ, с които допълнили гръцката азбука, за да се получи така нарѣчената кирилица.

Звукът Ъ се е появил в славянски след делабиализация на звукът U(У) от пра-езикът. Краткия̌т звук U от пра-езикът дал в славянски Ъ, а дългия̌т звук U от пра-езикът се дифтонгизирал, като първата част остана̨ла Ъ, а втората мина̨ла в I(И). По този начин се получил дифтонгът ЪI, който се пази в руски и полски и досега, а в български и сръбски се опростил в И.

Забѣлѣжка: Делабиализация означава, че при произношението намалява или изчезва ролята на устнитѣ. Сравнѣте думитѣ "лък" и "лук". Забѣлѣжѣте, че при произношението на Ъ устните не участват, докато при У(U) участват. Забѣлѣжѣте, че и при двѣтѣ думи положението на езикът е идентично.

Отклонение: Прѣз 9-ти вѣк в нашия̌т език имало още един гласен звук, за който била измислена буквата Ь (ер малък). Звукът Ь се е появил в славянски след делабиализация на звукът И(I) от пра-езикът. Краткия̌т звук И(I) от пра-езикът дал в славянски Ь, а дългия̌т звук И(I) дал гласната И, понѣ̋кога изявяваща се като дифтонг. Делабиализация и тук означава, че при произношението намалява или изчезва ролята на устнитѣ. В нашия̌т език звукът Ь не се запазил - прѣмина̨л или в Ъ, или в Е. В резултат, ние сега не можем да произнесем старо-славянското Ь. Все пак може да се даде нѣ̋какъв образец: френската дума monsieur (господин) в днешното ѝ произношение на кирилица от 9-ти вѣк биха̨ я̨ записали МЬСЬ. Край на отклонението.

За звукът Ъ (ë) в албански нищо не може да се каже. Историята на албанския̌т език е неизвѣстна.

Звукът Ъ в румѫнски може да си е романско развитие (сравнѣте с португалски), но може да е и влияние и от славянски (български). В сѫщност в румѫнски има два такива звука, които дори нѣ̋кои румѫнци не мога̨т да различават: мid-central vowel ă и close-central vowel â/î.

Два звука имало нѣ̋кога и в български, Ъ и Ѫ (голѣ̋м ер и голѣ̋м юс), но после звукът Ѫ в повечето диалекти прѣмина̨л в Ъ.
(.. скрий Балкан‑A8 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А9}. .. {GreekVerbalAspectAlaSlave} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А9}. .. {GreekVerbalAspectAlaSlave} (.. скрий Балкан‑A9 ..)  .. към началото ..

Става дума за успоредни перфективни и имперфективни иновативни глаголни форми като:

Γράφετε!(Пишѣте!)
Γράψετε!(Напишѣте!)
Θα γράφετε.(Ще пишете.)
Θα γράψετε.(Ще напишете.)
Έχετε γράψει.(Написали сте.)
Έχετε γράφει.(Писали сте.) - Тази форма е извън стандартът на δημοτική.

Тѣзи форми използват гръцки съставки и биха̨ могли да сѫ самостоятелно развитие в гръцки. Но такива форми сѫ особено характерни за цѣ̋лото славяногласие, тѣ сѫ основна част от духът на славянщината и поради това не може тука да се изключи славянско влияние.
(.. скрий Балкан‑A9 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AE1}. Синтаксис с относителни изрази вмѣсто с причастия {RelativePhrases} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AE1}. Синтаксис с относителни изрази вмѣсто с причастия {RelativePhrases} (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) 

• ►►   Структурно въведение: {Елинороманс‑6} (.. покажи ..)
• ▼▼   Структурно въведение: {Елинороманс‑6} (.. скрий ..)
  
  
  • Тази характеристика я̨ притежават всички члѣнове на Balkansprachbund-ът.
  • Нѣщо повече, всички съврѣменни индо-европейски езици в Европа, както и други езици в Европа, я̨ притежават.
  • Тя не се явява ясна разграничителна характеристика срѣд европейскитѣ езици.
  • Бѣ̋х я̨ изпусна̨л в първото издание на тази публикация за Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Тъй като характеристиката {Балкан‑AE1} я̨ притежават всички члѣнове на Balkansprachbund-ът, бих могъл да я̨ включа при основнитѣ балкански характеристики. Но би било банално.
  
  
  • В тази публикация се прѣдлага хипотеза за елиноромансът.
  • А пък на тази характеристика много ѝ подхођа да се включи там, при елиноромансът.
  • Включил съм я̨ там като {Елинороманс‑6}.
  
  
  • Структурата на тази публикация обаче изисква да я̨ включа тази характеристика и при допълнителнитѣ балкански характеристики, за да се намѣри мѣ̋сто, къдѣто да се опише - тука.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Лични и нелични глаголни форми (.. покажи ..)
• ▼▼   Лични и нелични глаголни форми (.. скрий ..)
  
  
  • Терминитѣ и понятията, дефинирани тука по общ начин, си имат конкретни проявления във всѣки отдѣлен индо-европейски език.
  
  
  • Глаголнитѣ форми биват три или четири вида:
    
    
    • Лични глаголни форми. Измѣнят се по лице и число. Тѣ се съгласуват по лице и число. Думата, с която такава форма се съгласува, е граматическия̌т подлог на изрѣчението. Измѣнението на личнитѣ глаголни форми по лице и число се нарича спрежение. На тѣзи форми се отдѣля най-голѣ̋мо внимание в учебницитѣ по граматика.
    
    
    • Причастия - отглаголни прилагателни. Измѣнят се по падеж, число и род. В изрѣчението опрѣдѣлят нѣ̋кое име, с което се съгласуват.
    
    
    • Отглаголни сѫществителни.
    
    
    • Неизмѣняеми глаголни форми. Такива сѫ напримѣр инфинитивът и дѣепричастието. Дѣепричастието е отглаголно нарѣчие.
  
  
  • Всички глаголнитѣ форми - и неизмѣняемитѣ, и личнитѣ, и неличнитѣ - мога̨т да се измѣнят по врѣме, залог, аспект.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Дрѣвен и съврѣменен синтаксис (.. покажи ..)
• ▼▼   Дрѣвен и съврѣменен синтаксис (.. скрий ..)
  
  
  • Терминитѣ дрѣвен и съврѣменен синтаксис сѫ условни.
  
  
  • При дрѣвния̌т синтаксис се прѣдпочитат причастията.
  
  
  • При съврѣменния̌т синтаксис се прѣдпочитат относителнитѣ изрази, относителнитѣ мѣстоимения и относителнитѣ нарѣчия.
  
  
  • Примѣр за съврѣменен синтаксис:
    
    
    • Иванчо, който спечели шестица от тотото, се ожени за Марийка, която плакнѣше очитѣ на старцитѣ от махалата.
  
  
  • Примѣр за "дрѣвен" синтаксис:
    
    
    • Иванчо, спечелил шестица от тотото, се ожени за Марийка, плакнеща очитѣ на старцитѣ от махалата.
    • Спечелилия̌т шестица от тотото Иванчо се ожени за плакнещата очитѣ на старцитѣ от махалата Марийка.
  
  
  • В дрѣвнитѣ текстове на старо-гръцки и латински прѣобладава дрѣвния̌т синтаксис.
  
  
  • Драстична промѣ̋на е стана̨ла в синтаксисът на европейскитѣ езици (елинофония, романс, славяногласие).
  
  
  • Във всички съврѣменни индо-европейски езици в Европа се прѣдпочита съврѣменния̌т синтаксис.
  
  
  • Това измѣнение в синтаксисът на езикът е формулирано и означено като {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.
  
  
  • Навѣ̋рно то се е случило в рамкитѣ и по врѣмето на прѣдполагаемия̌т елинороманс.
  
  
  • Између езицитѣ от Balkansprachbund-ът, послѣден в реализацията на тази характеристика е бил българския̌т.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Причастията в съврѣменнитѣ езици (.. покажи ..)
• ▼▼   Причастията в съврѣменнитѣ езици (.. скрий ..)
  
  
  • Съврѣменнитѣ индо-европейски езици от Европа сѫ загубили повечето от причастията си.
    
    
    • Загубили сѫ ги, за да реализират тази характеристика, {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.
    • Или им се е наложило да я̨ имплементират тази характеристика, защото сѫ загубили повечето от причастията си.
  
  
  • От друга страна, конструирания̌т език Есперанто прѣдлага съвършена система от причастия, позволяващи да се избѣ̋гват относителнитѣ клаузи. Нѣ̋мам конкретни наблюдения, но мисля̨, че въпрѣки това есперантистиѣ под влияние на родния̌т си език прѣдпочитат относителнитѣ клаузи.
  
  
  • Как да е, загубата на повечето от причастията в съврѣменнитѣ индо-европейски езици от Европа е проява на стремежът на флективнитѣ езици да се придвижват от синтетичност към аналитичност.
  
  
  • В ново-гръцката димо̀тика
    
    
    • има само едно причастие - мина̨ло пасивно причастие,
    • и едно дѣепричастие, което е остатък от старото сегашно активно причастие - номинативната форма за мѫжки род единствено число по първо склонение.
  
  
  • В славянскитѣ езици положението като че ли е сѫщото.
    
    
    • Мина̨лото пасивно причастие се пази навсѣ̋къдѣ.
    • Сегашнитѣ активни причастия ги нѣ̋ма в разговорнитѣ български и руски, а сѫ възстановени в книжовнитѣ езици от църковно-славянски.
    • В разговорнитѣ езици сѫществува дѣепричастие, което е остатък от старото сегашно активно причастие, както в димо̀тиката.
    • В книжовния̌т руски от църковно-славянски сѫ възстановени сегашното пасивно причастие и мина̨лото активно причастие.
  
  
  • В румѫнски и албански положението прилича на това в романсът.
    
    
    • Има мина̨ло причастие, което за разлика от български, не може да се опрѣдѣли дали е активно или пасивно.
  
  
  • Българския̌т език е особен и срѣд славянскитѣ, и срѣд балканскитѣ езици.
  
  
  • Той има активно мина̨ло причастие, за което подозирам влияние откъм турски.
  • Примѣри:
    
    
    • От умрѣ̋ло хабер не чакай
    • (Който е умрѣ̋л, от него хабер не чакай.)
    
    
    • Не питай старо, питай патило.
    • (Питай този, който е патил.)
    
    
    • Родилитѣ се слѣд 1990 нѣ̋ма как да помня̨т тоталитаризмът.
    • (Тѣзи, които сѫ се родили слѣд 1990, ..)
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Дрѣвни примѣри (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) 
• ▼▼   Дрѣвни примѣри (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) 
  
  
  • Великденския̌т тропар   (.. покажи негов анализ тука ..)  (.. покажи го тропарът във wikipedia-та ..)

    Χριστὸς ἀνέστη ἐκ νεκρῶν,
    θανάτῳ θάνατον πατήσας,
    καὶ τοῖς ἐν τοῖς μνήμασι,
    ζωὴν χαρισάμενος!

  • Великденския̌т тропар   (.. скрий анализът ..)  (.. покажи го тропарът във wikipedia-та ..)

    Χριστὸς ἀνέστη ἐκ νεκρῶν,
    θανάτῳ θάνατον πατήσας,
    καὶ τοῖς ἐν τοῖς μνήμασι,
    ζωὴν χαρισάμενος!

    
    
    • Славянски прѣводи:

      Прѣвод на старо-български	Прѣвод на църковно-славянски	Буквален прѣвод от гръцки на ново-български
      Христосъ въскресе изъ мрьтвъıхъ,  смрьтиѫ смрьть поправъ,  и сѫщимъ въ гробѣхъ  животъ даровавъ!	Христосъ воскресе изъ мертвъıхъ,  смертию смерть поправъ,  и соущимъ во гробѣхъ  животъ даровавъ!	Христос е възкръсна̨л от мъртвитѣ,  със смърт смърт потъпкал,  и на тѣзи в гробоветѣ  живот дарувал!

      
      В тѣзи прѣводи се използват мина̨ли активни причастия, както в оригиналът.
    
    
    • Граматичен анализ:

      Χριστὸς

      
      Сѫществително име, мѫжки род, единствено число.

      Сѫществително име, мѫжки род, единствено число. Подлог в изрѣчението.

      ἀνέστη

      Глаголна форма за 3-то лице единствено число.
      Мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме (ао̀рист).
      Единствената лична глаголна форма.
      Съгласувана по лице и число с подлогът.
      Ако подлогът бѣше от женски род, тази форма нѣ̋маше да се измѣни.
      Ако подлогът бѣше в множествено число, глаголната форма щѣше да стане ἀνέστησαν.
      За 2-ро лице единствено число формата е ἀνέστης:
        Ω Κύριε Ιησού Χριστέ, ἀνέστης!
        O Господи Иисусе Христе́, възкръсна̨л си!
      Цѣ̋лата фраза маркира три събития.
      Думата ἀνέστη маркира основното събитие, случило се на Великден в недѣля.
      Рѣчниковата форма на глаголът е ἀνίστημι.

      ἐκ

      Прѣдлог. Изисква генитив (родителен падеж).

      ἐκ

      Прѣдлог "от". Изисква генитив (родителен падеж).

      νεκρῶν

      Субстантивирано прилагателно в родителен падеж множествено число. Род вѣроятно мѫжки.
      В именителен падеж единствено число формата е νεκρός.

      θανάτῳ

      Сѫществителното име от мѫжки род θάνατος в дателен падеж единствено число.
      Традиционен прѣвод на подчинената фраза: със смърт смърт потъпкал.
      Точен по смисъл прѣвод: потъпкал надвисна̨ла смърт в лицето ѝ.

      θάνατον

      Сѫщото сѫществително име θάνατος във винителен падеж единствено число.

      πατήσας

      Мина̨ло активно причастие.
      Мѫжки род единствено число номинатив.
      Съгласува се с Χριστὸς.
      Това е нелична глаголна форма.
      Тя нѣ̋ма да се промѣни, ако фразата се изкаже във 2-ро лице:
        Ω Κύριε Ιησού Χριστέ, ἀνέστης, θανάτῳ θάνατον πατήσας!
        O Господи Иисусе Христе́, възкръсна̨л си, стъпкал смърт със смърт!
      Цѣ̋лата фраза маркира три събития.
      Събитието маркираното с причастието πατήσας е най-старото, от Разпети петък.
      Рѣчниковата форма на глаголът е πατἐω.

      καὶ

      Съюз "и".

      τοῖς

      Мѣстоимение в дателен падеж множествено число мѫжки род.
      Мѣстоимение: показателно или пък лично за 3-то лице, все тая.

      ἐν

      Прѣдлог "във". Изисква дателен падеж.

      τοῖς

      Опрѣдѣлителен члѣн в дателен падеж множествено число срѣден род.
      Да, съвпада с показателното мѣстоимение два реда нагорѣ.

      μνήμασι

      Сѫществително в дателен падеж множествено число.
      В именителен падеж единствено число думата е μνῆμα.
      Род срѣден.

      ζωὴν

      Сѫществително във винителен падеж единствено число.
      В именителен падеж ед.ч. думата е ζωὴ. Род женски.

      χαρισάμενος

      Мина̨ло активно причастие.
      Мѫжки род единствено число номинатив.
      Съгласува се с Χριστὸς.
      Това е нелична глаголна форма, както πατήσας.
      Тя нѣ̋ма да се промѣни, ако фразата се изкаже във 2-ро лице:
        Ω Κύριε Ιησού Χριστέ, τοῖς ἐν τοῖς μνήμασι ζωὴν χαρισάμενος!
        O Господи Иисусе Христе́, възкръсна̨л си, на тѣзи от гробоветѣ живот дарувал!
      Цѣ̋лата фраза маркира три събития.
      Маркираното с причастието χαρισάμενος събитие се е случило в деня̌т на Свѣтлата сѫбота.
      Рѣчниковата форма на глаголът е χαρίζομαι.
      Думата е заета от гръцки в български: харизвам.

    
    
    • Прѣводи без мина̨ли активни причастия.

      Ново-български (в конклузив)	Монтешарски (в индикатив)	Сръбски
      Христос е възкръсна̨л от мъртвитѣ,  със смърт смъртта е потъпкал  и на тѣзи в гробоветѣ  живот е дарувал!	Христос воскресе од мртвите,  со смртта смртта ја победи,  и на тие што беа во гробовите  живот им дарува!	Христос васкрсе из мртвих,  смрћу смрт уништи,  и онима који су у гробовима,  Живот дарова!
      Латински	Френски	Италиански
      Christus resurrexit е mortuis,  Morte mortem calcavit,  Et entibus in sepulchris  Vitam donavit!	Christ est ressuscité d'entre les morts!  Par la mort, il a écrasé la mort  et à ceux qui sont dans les tombeaux  il a accordé la vie.	Cristo è risorto dai morti,  Con la morte ha vinto la morte,  E a quelli nelle tombe  Ha donato la Vita!

      
      При този синтаксис не се виђа, че тритѣ събития, в редът, в който за тѣ̋х е разказано, сѫ се случили в недѣля, петък и сѫбота, и че основното събитие е това от недѣлята.
  
  
  • Евангелието От Лука, 3:11.   (.. покажи ..)

    .. Имащия̌т двѣ ризи, да даде на нѣ̋мащия̌т ..

  • Евангелието От Лука, 3:11.   (.. скрий ..)

    Ο έχων δύο χιτώνας μεταδότω τώ μή έχοντι.

    
    
    • Прѣвод на старо-славянски/старо-български:

      .. Имѣяи двѣ ризѣ да подастъ неимѫщемоу. ..

    
    
    • Буквален прѣвод на ново-български:

      .. Имащия̌т двѣ ризи, да даде на нѣ̋мащия̌т ..

    
    
    • Този буквален прѣвод на ново-български е възможен, защото в ново-българския̌т книжовен език е било възстановено сегашното активно причастие, слѣд като то е било загубено прѣз вѣковетѣ.
    
    
    • Прѣвод на автентичния̌т народен български език:

      .. Който има двѣ ризи, да даде на оня, който нѣ̋ма ..

      
      "който" е относително мѣстоимение.
  
  
  • Извѣстни фрази на латински      (.. покажи тука ..) (.. покажи във wikipedia-та ..)

    Timeo Danaos et dona ferentes.
    Lupus non timet canem latrantem.
    ..

  • Извѣстни фрази на латински   (.. скрий ..)  (.. покажи във wikipedia-та ..)

    Timeo Danaos et dona ferentes.

    От данайцитѣ се боя̨ и когато нося̨т дарове.

    Lupus non timet canem latrantem.

    Вълкът не се бои от лаещо куче.

    Ave, Ceasar, morituri te salutant!

    Привѣт, Цѣзаре, тѣзи, които ще умра̌т, те поздравяват!

    Contra principia negantem non est disputandum.

    Нѣ̋ма да има диспут с този, който отрича основни нѣща.

    Carthago delenda est.

    Картаген [е град, който] ще бѫде разрушен.

    Castigat ridendo mores.

    Обичаитѣ се критикуват с присмѣх.

  • (.. скрий ги дрѣвнитѣ примѣри ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Примѣри от турския̌т език (.. покажи ..)
• ▼▼   Примѣри от турския̌т език (.. скрий ..)
  
  
  • Рѣ̋дък примѣр за Европа е турския̌т език.
  • Турския̌т език не притежава характеристиката {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.
  
  
  • Все пак, турския̌т език нито е индо-европейски по произход, нито е флективен по тип.
  • Той е тюркски по произход и аглутинативен по тип.
  • И движението от синтетизъм към аналитизъм не му е присѫщо.
  
  
  • Дѣте турче падне, удари се и се разплаче. Майка му го утѣшава:
    
    
    • Kendi düs̨en aǧlamaz!
    • Който падне сам, не плаче!
  
  
  • Allahın dediǧi olur.
    • Буквален прѣвод: От Бог казаното става.
    • Свободен прѣвод: Както е рѣкъл Бог, тъй става..
  
  
  • Dışarıda oturan kız iş arıyor.
    • Буквален прѣвод: Отвън сѣдящото момиче работа тѫрси.
    • Свободен прѣвод: Момичето, което сѣди отвън, тѫрси работа.
  
  
  • Момичето и училището.
    • Kız mektebe gider.
    • Момичето на училище ходи.
    
    
    • Kızın gittiǧi mektep yeni deǧildir.
    • Училището, в което момичето ходи, не е ново.
  
  
  • İki mintanı olan, birini hiç mintanı olmayana versin.
    
    
    • Двѣ ризи имащия̌т на нѣ̋кой хич ризи нѣ̋мащ да даде.
    • [Лука 3:11]
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Относителни мѣстоимения и относителни нарѣчия (.. покажи ..)
• ▼▼   Относителни мѣстоимения и относителни нарѣчия (.. скрий ..)
  
  
  • В повечето европейски езици, реализирали характеристиката {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}, въпросителнитѣ мѣстоимения и въпросителнитѣ нарѣчия мога̨т да служа̨т като относителни мѣстоимения и нарѣчия.
    
    
    • Примѣр от западно-български:
      
      
      • От дѣка си?
      • Писмото, дѣка ми ги сакаш паритѣ, не съм го получил.
    
    
    • На гръцки:
      
      
      • Από που είσαι?
      • Το γραμμα που μου τα ζητούσες τα χρήματα δεν το έλαβα.
    
    
    • На английски:
      
      
      • Where do you come from?
      • I haven't received the letter where you are asking the money.
  
  
  • Повечето европейски езици обаче сѫ развили относителни мѣстоимения и относителни нарѣчия, които сѫ полезни при реализацията на характеристиката {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.
    
    
    • Гръцки: όποιος, όποια, .., όπως, όπου, όποτε, ..
    • Френски: lequel, laquelle, lesquels, lesquelles.
  
  
  • В стандартния̌т български език от източни български говори
    
    
    • е бил възприет гръцкия̌т модел -
    • въпросително мѣстоимение или нарѣчие плюс
    • неизмѣнна форма на опрѣдѣлителен члѣн.
    
    
    • В български този модел е бил приложен, за да се изгради
    • съвършена система на относителни мѣстоимения и относителни нарѣчия:
    
    
    • който, която, което, които, когото, комуто,
    • какъвто, каквато, каквото, каквито,
    • чийто, чиято, чието, чиито,
    • къдѣто, когато, както,
    • откъдѣто, откогато, откакто, докъдѣто, докогато, ..
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Българския̌т език и характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} (.. покажи ..)
• ▼▼   Българския̌т език и характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} (.. скрий ..)
  
  
  • Това е заключителния̌т параграф на подраздѣлът относно характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}.
  
  
  • Първата причина за добавянето на този подраздѣл {Балкан‑AE1} бѣше да се намѣри мѣ̋сто, къдѣто характеристиката {Елинороманс‑6}{RelativePhrases} да се опише.
  
  
  • Понеже това е важна характеристика от елиноромансът.
  
  
  • В самия̌т елинороманс, вѣроятно романсът я̨ е наложил тази характеристи, а гръцкия̌т език е послѣдвал романсът.
  
  
  • Втората причина за добавянето на този подраздѣл {Балкан‑AE1} е нашия̌т български език.
    
    
    • Той вѣроятно е реализирал характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} едва вѫтрѣ в Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Заради българския̌т език си заслужава {Елинороманс‑6}{RelativePhrases} да се добави към допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • В евангелскитѣ прѣводи на старо-славянски (старо-български) език от края̌т на 9-ти вѣк се използват причастия навсѣ̋къдѣ, къдѣто такива има в гръцкия̌т оригинал.
    
    
    • Да, може би прѣводачитѣ нарочно сѫ слѣдвали оригиналния̌т текст.
    • Ако прѣводачитѣ сѫ прѣвеђали по-близо до разговорния̌т език от онова врѣме, може би нѣ̋маше да слагат толкова много причастия.
    
    
    • Обаче: изключено е прѣводачитѣ да сѫ си измислили славянскитѣ причастия.
    • Щом прѣводачитѣ сѫ знаѣли формитѣ на славянскитѣ причастия, значи тѣзи причастия сѫ се употрѣбявали в рѣчта.
    • И то в устната рѣч, защото дотогава славянска писмена традиция не е имало.
  
  
  • Как да е, нашия̌т български език е имплементирал характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • При това, се наблюдават двѣ особености на българския̌т език, както при сравнението с другитѣ славянски езици, така и при сравнението с другитѣ балкански езици.
    
    
    • В стандартния̌т български език сѫществува съвършена - брилянтна - система на относителни мѣстоимения и относителни нарѣчия.
      
      
      • Голѣ̋м плюс по пѫтя̌т към {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}.
    
    
    • В българския̌т език - и в разговорния̌т, и в книжовния̌т - сѫществува активно мина̨ло причастие.
      
      
      • С основание може да се заподозре турско влияние.
      • От гледна точка на характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}, това е минус.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 


• ►►  {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}:  .. разгъни ..  .. свий ..  .. скрий ..  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex} (.. скрий Балкан‑AR1 ..)  .. към началото ..

Албанския̌т език, както всѣки друг балкански език, е заимствал много думи от другитѣ балкански езици.

• Прѣз послѣдните шест вѣка албанския̌т език е заимствал много думи от турския̌т език {Балкан‑А3}{Turcophenia}.
• Албанския̌т език е заимствал много думи и от славянския̌т език, и то прѣз различни периоди, и то още прѣди Balkansprachbund-ът.
• Албанския̌т език е заимствал много думи от гръцкия̌т език, и то прѣз различни периоди, и то още прѣди Balkansprachbund-ът.
• Албанския̌т език е заимствал много думи от латинския̌т език и от романсът, и то прѣз различни периоди, и то още прѣди Balkansprachbund-ът.
• Албанския̌т език е важен кандидат-члѣн на елиноромансът.

За илюстрация да вземем първитѣ два стиха на Божията молитва "Отче наш" на албански във варианти tosk и gheg, на румѫнски и на италиански (на славянски би трѣ̋бвало да знаем текстът наизуст):

	Ati ynë që je në qiell, u shënjtëroftë emri yt. arthtë mbretëria jote; u bëftë dëshira jote, si në qiell, edhe mbi dhe.		Ati ynë që je në qiell, shejtnue kjoftë emni yt. ardhtë mbretnia jote; u baftë vullnesa jote, si në qiell ashtu në dhe.
	Tatăl nostru care eşti în ceruri, sfinţească-se numele Tău, vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, precum în cer aşa şi pe pământ.		Padre nostro che sei nei cieli, sia santificato il tuo Nome, venga il tuo Regno, sia fatta la tua Volontà come in cielo così in terra.

Коментари:

• Първата дума и на албански, и на румѫнски, изглеђа да е славянска. За румѫнски е сигурно. Славянската дума "Отьче" е във вокатив и в стар диминутив. В албански и румѫнски думата е сѫщо така във вокатив, както и в гръцкия̌т оригинал. И в готски език тук слагали сѫщата дума - atta.
• Формитѣ на притежателнитѣ мѣстоимения ynë-yt-jote изглеђа да сѫ си албански. Прѣдлозитѣ në и mbi - сѫщо.
• Относителното мѣстоимение që, ако не е албанско, изглеђа да е романска заемка.
• Албанската дума за "небе" qiell изглеђа да е романска заемка.
• Румѫнското sfinţească-se е от славянски, а албанскитѣ думи на това мѣ̋сто в двата диалекта сѫ заемки от романсът.
• Думата emri-emni "името" в албански, ако не е албанска, изглеђа да е славянска заемка. Тук се виђа, че в албански се случва диалектен, но вече канонизиран прѣход от N=>R, който наред с други подобни прѣходи, изкривява звуковия̌т облик на думитѣ.
• Глаголът ardhtë, ако не е с албански произход, изглеђа да е гръцка заемка.
• Глаголът bëftë си е с албански произход, най-вѣроятно. Но се родѣе със славянския̌т глагол бъıвати - все пак албанския̌т го класифицират като индо-европейски език.
• И двѣтѣ думи за "воля", употрѣбени в албански - dëshira и vullnesa, сѫ заемки от романсът. Румѫнската дума voia е със славянски произход.
• Думата за "земя" dhe си е с албански произход, най-вѣроятно.
• Съюзът ashtu, употрѣбен във вариантът gheg, ако не е с албански произход, може да е славянска заемка, понеже напомня за нашата дума още (оште).
• Обобщение за румѫнския̌т текст. Има само три думи със славянски произход, но със сигурен славянски произход (tatăl, sfinţească, voia). Остана̨литѣ думи сѫ си романски, нѣ̋ма думи с гръцки или албански произход. (Дали?)
• Обобщение за албанския̌т текст. Има четири-пет думи със сигурен романски произход (qiell, shejtnue, mbretëria, dëshira, vullnesa), една дума (që) има прѣдполагаем романски произход, друга една дума (ardhtë) има прѣдполагаем гръцки произход. Три думи имат прѣдполагаем славянски произход. Освѣн прѣдлози, съюзи, мѣстоимения, сигурен "албански" произход имат двѣ думи (bëftë и dhe).
• Да отбѣлѣжим, че и на старо-славянски, и на балкано-славянски всичкитѣ думи в този текст сѫ със славянски произход.
• Изводът, който можем да си направим за албанския̌т език от този текст, е, че в албанската лексика прѣобладават заемкитѣ, и то заемкитѣ от романсът.
• Чрѣз албанския̌т език трудно може да се стигне до палеобалканска лексика, различна от гръцката. С други думи, до палеобалканската лексика не може да се стигне и прѣз албанския̌т език, тя е просто загубена. Обаче тѫрсенето на такава лексика е важна политическа задача, поставена от магнодачисти и траковъди.

Този подраздѣл е посветен на общата лексика в румѫнски и албански, която липсва в гръцки и български.

Първо, има много такива думи, заемки в албански от романски, понеже в балкано-славянски и в гръцки има по-малко заемки от романски, отколкото в албански. Напримѣр, и петтѣ изброени по-горѣ албански думи със сигурен романски произход ги нѣ̋ма в гръцки и български, но двѣ от тѣ̋х ги има в румѫнски (qiell, mbretëria). Този резултат е само въз основа на един кратък текст. Сигурно има още много такива думи.

Едната от тѣзи двѣ думи може да ни заинтригува. Това е думата "империя" - mbretëria/mbretnia/împărăţia. Оказва се, че жителитѣ на Романия наричат Царя̌т Небесен и царството небесно, както и земния̌т цар в Цариград-Константинопол и държавата му, по три различни начина:

• Елинофонитѣ използват думитѣ василевс и василия.
• Славяногласнитѣ - цар и царство.
• А пък на албански и балкано-романски се използват думитѣ император и империя.

В сѫщност, от най-голѣ̋м интерес сѫ заемкитѣ от албански в румѫнски. На тѣ̋х е посветен този подраздѣл {Балкан‑AR1}{AlRoLex}.

Прѣдполага се, че ако за една румѫнска дума не може да се намери нито романска, нито гръцка, нито славянска, нито нѣ̋каква друга извѣстна етимология, и ако тази дума я̨ има и в албански, то тази дума има албанска етимология.

Такава напримѣр е думата "буза" - има я̨ в албански, румѫнски и български - прѣдполага се, че е с албански произход. Нѣ̋къдѣ може би пише, че тази дума имала "субстратен" произход. Ами да, ако тя е с албански произход, то този произход е субстратен. Нѣ̋къдѣ може би пише, че тази дума имала дакийски (или тракийски) произход. Този проблем бѣше вече пространно изяснен, напримѣр тук, тук или тук.
(.. скрий Балкан‑AR1 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съотвѣтствия, несподѣлени от гръцки и български {AlRo} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съотвѣтствия, несподѣлени от гръцки и български {AlRo} (.. скрий Балкан‑AR2 ..)  .. към началото ..

Прочетѣте първо прѣдния̌т подраздѣл {Балкан‑AR1}{AlRoLex}, както и разделът за ядрото на Balkansprachbund-ът.

За албански и румѫнски вече бѣше изписано много. Напримѣр тук, тук, тук, тук или тук. Важността на тази характеристика {Балкан‑AR2}{AlRo} бѣше изяснена, но не се чувствам компетентен да развия подразделът {Балкан‑AR2}{AlRo} в детайли.

Ще повторя само двѣ от основнитѣ балкански характеристики:

• Начинът на имплементация на {Балкан‑1}{Gen=Dat} в албански и румѫнски е сходен. Запазен е един общ родително-дателен падеж, а идеята с универсалния̌т прѣдлог е непозната.
• Начинът на имплементация на {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} в румѫнски и в единия̌т диалект на албанския̌т е сходен. Румѫнския̌т език пази глаголното наклонение конюнктив (conjunctive-subjunctive), една чисто романска характеристика. Именно личнитѣ форми на конюнктивът се използват при {InfinitiveLostOrAvoided} в румѫнски и албански. Забѣлѣжка: Славянския̌т език отдавна (прѣди 6-ти вѣк) се е отървал от конюнктивът в процесът на разработка на славянската глаголна аспектология. Ново-гръцкия̌т език е прѣосмислил стария̌т си конюнктив вѣроятно в рамкитѣ на {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave}.

Историята на албанския̌т език отпрѣди балканизацията му е неизвѣстна. Най-раннитѣ текстове на този език (AD1462) го прѣдставят в напълно балканизиран вид. Нѣ̋кой може да се изкуши да заключи, че именно албанския̌т език е източникът на балканскитѣ нововъведения. Но такова заключение би било погрѣшно: прѣз петнадесети вѣк (AD1462) и четиритѣ балкaнски езика сѫ били вече напълно балканизирани. Аз пък мога̨ да прѣдположа, че и албанския̌т език, както балкано-славянския̌т, е балканизиран едва вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът. А истината е просто: старо-албанския̌т език е неизвѣстен, не знаем кои балкански характеристики е притежавал той прѣди Balkansprachbund-ът.
(.. скрий Балкан‑AR2 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet} (.. скрий Балкан‑AR3 ..)  .. към началото ..

Свойството {Балкан‑AR3}{Елинороманс‑2}{FactumHabet} го има във всички балкански езици освѣн в български, във всички романски езици, и в повечето от съврѣменнитѣ германски езици, и навсѣ̋къдѣ е нововъведение. Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вѣроятно сѫ го притежавали това свойство отпрѣди Balkansprachbund-ът, и поради това то е включено в списъкът на опрѣдѣлящитѣ характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑2}.

Моделът FactumHabet без проблеми се прилага при прѣходнитѣ глаголи и показва особености и отклонения при непрѣходнитѣ.

• При прѣходнитѣ глаголи - "направил съм":
  • J'ai fait (френски)
  • Ho fatto (италиански)
  • He hecho (испански)
  • Hei feito (португалски)
  • I have done (английски)
  • Ich habe getan (нѣмски)
  • Έχω καμμένο (гръцки, перфект с пасивно причастие, възможен само с прѣходен глагол)
  • Έχω κάνει (гръцки, перфект с остатъчен инфинитив, възможен винѫги)
  • Am făcut (румѫнски)
  • Kam bërë (албански)
  • Имам направено (монтешарски, по моделът FactumHabet)
  • Направил сум (монтешарски, по славянски модел)
• При непрѣходнитѣ глаголи - "дошъл съм":
  • Je suis venu (френски)
  • Sono venuto (италиански)
  • He venido (испански)
  • I have come (английски)
  • Ich bin gekommen (нѣмски)
  • Έχω έρθει (гръцки, перфект с остатъчен инфинитив)
  • Am venit (румѫнски)
  • Кam ardhur (албански)
  • Имам дојдено (монтешарски, по моделът FactumHabet)

Виђаме, че нѣ̋кои езици (испански, английски, румѫнски, албански, монтешарски) не се притѣсняват от непрѣходността на глаголът.

Славянския̌т перфект притежава изключителна сила. В ново-славянскитѣ езици той е измѣстил аористът и имперфектът и там той е стана̨л единственото ново-славянско мина̨ло врѣме. В нашия̌т език славянския̌т перфект не се е дал на моделът FactumHabet да го измѣсти, освѣн в нѣ̋кои диалекти, разположени точно във фокусът на Balkansprachbund-ът.
(.. скрий Балкан‑AR3 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece} (.. скрий Балкан‑AR4 ..)  .. към началото ..

Това свойство е чиста славянщина. Всички славянски езици го притежават по наслѣдство, без да има нуђа по този повод да се казва за тѣ̋х, че имат нѣщо балканско.

За нашия̌т език това е славянско наслѣдство. Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т славянски език е прѣдал това свойство на балкано-романския̌т (понеже това свойство е чуђо на романсът) и вѣроятно на албанския̌т, но не е бил в позиция да го прѣдаде на гръцкия̌т.

Става дума за начинът на образуване на числителнитѣ имена от 11 до 19.

• Български: единадесет, два-на-десет, .. , девет-на-десет.
• Румѫнски: unsprezece (un-spre-zece), doisprezece (douăsprezece), treisprezece, .., șaptesprezece, optsprezece, nouăsprezece.
• Албански: njëmbëdhjetë (një-mbë-dhjetë), .. , nëntëmbëdhjetë.

(.. скрий Балкан‑AR4 ..)  .. към началото ..

---

◄►   .. скрий го раздѣл 18 за детайлитѣ на балканскитѣ характеристики ..  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   19. Турския̌т език и Balkansprachbund-ът (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   19. Турския̌т език и Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  .. към началото ..

Когато прѣз 14-ти/15-ти вѣк по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четиритѣ балкански езика, включително нашия̌т, в напълно уврѣ̋ло балканизирано състояние, притежаващи и петтѣ основни характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5}.

Самия̌т турски език не притежава нито една от основнитѣ балкански характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} и нѣ̋ма как да е повлиял за придобиването им. Поради това турския̌т език не члѣнува в Balkansprachbund-ът.

Трѣ̋бва да се спомене и това, че турския̌т език е заел редица балканизирани прѣди това територии и на Балканитѣ, и в Анадолът, както и самия̌т Цариград. Когато прѣз 14-ти/15-ти вѣк по Нашенско дошъл турския̌т език, той взел бъркалката от рѫцѣтѣ на гръцкия̌т език и почна̨л той да бърка казанът на Balkansprachbund-ът, той стана̨л готвачът. Турския̌т език си остава обаче извън казанът - вѫтрѣ нѣ̋ма мѣ̋сто за него.

Османското нашествие подредило по коренно различен начин историческата картина. Гръцкия̌т език, макар че запазил и дори увеличил религиозното си влияние, загубил имперския̌т си статут. Но най-важното било, че османското нашествие в сѫщност прѣдставлявало нашествие на ислямът на Балканитѣ и в Анадолът. Ислямът, носен от туркофони, стана̨л господстваща религия. Римската/Ромѣйската империя била наслѣдена от Османската империя. Царя̌т в Цариград-Константинопол вече не бил християнин, а бил мюсюлманин. Патриархът в Константинопол и цѣ̋лата църковна йерархия под него трѣ̋бвало да се моля̨т за здравето и дълголѣтието на новия̌т константинополски цар, на султанът, на падишахът.

Ислямското нашествие причинило много щети на балканскитѣ езици. Много християни, най-вече за келепир (заради изгодата), ставали мюсюлмани. Прѣди това и веднага мюсюлмани стана̨ли и всѣ̋какви еретици, необгрижвани духовно нито от константинополския̌т патриарх, нито от римския̌т папа. Колкото по̀ на изток и по̀ към Цариград, толкова повече мюсюлмани. Колкото повече еретици в мина̨лото, толкова повече мюсюлмани в настоящето.

Новитѣ мюсюлмани при първа възможност изоставяли стария̌т си език - елинофонията, славяногласието или романсът, и прѣминавали на турски. Ставали турци-османлии. Потомцитѣ им днес сѫ турци.

Турския̌т език е оказал суперстратно влияние върху всички балкански езици, но най-силно и най-масивно то е било върху нашия̌т балкано-славянски език.

• Във всички балкански езици има множество заемки от турския̌т език {Turcophenia}{Балкан‑А3}.
• Многото турски заемки в нашия̌т език в нѣ̋кои случаи сѫ си извоювали привилегията да не спазват граматичнитѣ правила. Има доста прилагателни, които не се измѣнят по род и число (ербап, пишман, и др.)
• В допълнение към балканската характеристика {Балкан‑А3} множество заемки от турски {Turcophenia}, струва си да споменем много общи пословици и поговорки, които вѣроятно оказват влияние и върху строежът на изрѣчението в балканскитѣ езици.
• Прѣизказното наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood}{Балкан‑А4} е било придобито от нашия̌т балкано-славянски език под турско влияние.
• Източнитѣ български говори сѫ повлияни от турския̌т език в по-голѣ̋ма степен, отколкото западнитѣ.
• Виђа се, че турскитѣ влияния сѫ на слѣдващ повърхностен пласт, основнитѣ балкански характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} сѫ на по-дѫлбок пласт, а славянския̌т пласт, разбира се, е още по-дѫлбок.
• Езикът ни може би е изпитал турско влияние и във фонетиката. Формата "испечела" (спечеля), която Васил Левски използва, според мене може би издава такова влияние.
• Звукът Ъ {Балкан‑А8}{MidCentralVowel} в нашия̌т език е славянско наслѣдство и не е придобит под турско влияние.
• Прѣз послѣднитѣ вѣк-два нашенскитѣ диалекти на турския̌т език под влиянието на нашия̌т език може би прихващат нѣ̋кои балкански черти. Вижте дискусията за {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided}.

Отклонение: Кратка история на турския̌т език. Ще става дума само за турския̌т език.

• Турския̌т език по произход е тюркски език. Той е език от тюркското езиково сѣмейство, а не от индо-европейското езиково сѣмейство.
  • Доскоро се считаше, че групата на тюркскитѣ езици е част от по-голѣ̋мо езиково семѣйство - алтайското, като така се обявяваше, че тюркскитѣ езици били далечни родственици на монголския̌т език.
  • Сега се счита, че родство међу тюркскитѣ езици и монголския̌т нѣ̋ма.
• Турския̌т език по произход е тюркски език и слѣдователно произлиза от прѣдполагаемия̌т пра-тюркски език, общия̌т прѣдшественик на всички тюркски езици. Прѣдполагаемия̌т пра-тюркски език се е разпадна̨л на отдѣлни тюркски езици поне прѣди около 2500 години.
• Турския̌т език произлиза от старо-тюркския̌т език, който е засвидѣтелстван в рунически текстове от 7-ми вѣк слѣд Христа. Отклонение относно хипотетичния̌т пра-български език: никой не прѣдполага за него, че произлиза от старо-тюркския̌т език.
• Прѣди около хиляда години със старо-тюркския̌т език се случили слѣднитѣ събития:
  • Повечето от носителитѣ му били ислямизирани. Само тѣ̋х разглеђаме, остана̨литѣ игнорираме.
  • Във връзка с това в него навлѣзли много заемки от персийски и арабски.
  • Той се разпадна̨л на отдѣлни тюркски езици, групирани основно в три подгрупи: къпчакска, карлукска и огузка.
  • Всички съврѣменни негови потомци - езицитѣ от къпчакската, карлукската и огузката подгрупа - сѫ разбираеми помеђу си в сѫщата степен, както славянскитѣ езици.
• Турския̌т език е тюркски език от огузката подгрупа. Родината му е в Срѣдна Азия, в Туркестан, в Туркмения. Туркменския̌т език, който сега се говори там, сѫщо е от огузката подгрупа и е близък роднина на турския̌т.
• Други езици от огузката подгрупа, ако такива има, практически прилѣжа̨т или към туркменския̌т, или към турския̌т.
• От Туркестан прѣз Персия турския̌т език заобиколил Каспийско море от юг и достигна̨л Анадолът.
• Пѫтıом остана̨л огузки тюркски диалект в Азѣрбайџан, нарѣчен азѣрбайџански език, напълно разбираем с турския̌т отпрѣди кемалистката реформа.
• Огузкия̌т тюркски език, който достигна̨л Анадолът, се нарича турски език. Този език прѣмина̨л проливитѣ и завладѣ̋л Балканитѣ. За него става дума в контекстът на Balkansprachbund-ът.
• В Източна България вѣкове наред турския̌т в качеството си на имперски език доминирал. Всички мюсюлмани прѣмина̨ли на турски. На турски прѣмина̨ли и част от християнитѣ, в резултат на което се появил гагаузкия̌т етнос.
• Около AD1800 на нѣ̋колко вълни християни от Източна България, както гагаузи, така и славяногласни, били прѣселени в новитѣ територии на Русия.
• 200 години оттогава - достатъчно врѣме етническата картина да се измѣни. И то на територия, къдѣто се е вихрѣл комисариат по националнитѣ въпроси. Напънитѣ да се докаже гагаузка автохтонност сѣверно от Дунава игнорирам и подминавам, понеже нѣ̋ма начин да се докаже.
• Само там - в Бесарабия - сега сѫ остана̨ли истински гагаузи, понеже гагаузитѣ в България, Гърция и Румѫния сѫ прѣмина̨ли на съотвѣтния̌т държавен език.
• Турския̌т диалект на гагаузитѣ в Бесарабия е обявен за отдѣлен език. Той не е прѣживѣ̋л кемалистката реформа и вече е трудно разбираем със съврѣменния̌т турски език.
• Азѣрбайџанския̌т се счита за отдѣлен език от турския̌т най-вече по политически и религиозни причини. Азѣритѣ сѫ били под влиянието на Персия и на Москва и по-малко под влиянието на Цариград.
• Азѣрбайџанския̌т може да се счита за отдѣлен език от турския̌т, понеже той не е извървѣ̋л пѫтя̌т прѣз Анадола до Цариград. Гагаузкия̌т обаче го е извървѣ̋л.
• Слѣдователно, генетически гагаузкия̌т е по-близо до турския̌т, отколкото до азѣрбайџанския̌т. Родството на гагаузкия̌т с азѣрбайџанския̌т е опосрѣдствано от турския̌т език - когато гагаузкия̌т език е минавал проливитѣ, той е бил турски език в ушитѣ и устата на турци-мюсюлмани. Нѣ̋ма причина и сега да не го считаме за турски диалект.
• Прѣз първата половина на 20-ти вѣк във свѣтска кемалистка Турция се провела езикова реформа.
  • Изоставена била арабската графика и била възприета нова графика въз основа на латинската.
  • Новитѣ поколѣния не можѣли вече да чета̨т старитѣ текстове на арабица.
  • Изхвърлени били много персийски и арабски заемки. Замѣстени били с думи с тюркски произход или с френски заемки или пък с думи от међународната лексика.
  • Новитѣ поколѣния вече не разбирали старитѣ думи.
  • Цѣлта на кемалистката езикова реформа била да се скѫса със старитѣ традиции в името на модернизацията.
  • Забѣлѣжка: Подобни езикови реформи още прѣз 19-ти вѣк стана̨ли и в Румѫния, и в България.
• Турскитѣ диалекти на територията на България нѣ̋мат изолацията на гагаузкия̌т в Бесарабия, тѣ имали възможността да наблюдават какво става в Турция, и си остават диалекти на турския̌т език.

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   20. Сръбския̌т език и Balkansprachbund-ът (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   20. Сръбския̌т език и Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  .. към началото ..

Сърбо-хърватския̌т е един език. Наричам го просто сръбски, понеже го гледам откъм София. Ако го гледах откъм Виена, може би щѣ̋х да го наричам хърватски. За лингвистиката нѣ̋ма значение как един език ще се нарича. Важното е да е ясно за какво става дума.

Сръбския̌т език притежава нѣ̋кои от балканскитѣ езикови черти, но не всичкитѣ, и поради това не члѣнува в Balkansprachbund-ът. Той се е повлиял от Балканския̌т езиков съюз, но слабо, понеже е по-далече от епицентърът му и по-далече от Цариград-Константинопол.

От основни балкански характеристики сръбския̌т език е прихвана̨л само {Балкан‑5} и частично {Балкан‑4}, а от допълнителнитѣ - само {Балкан‑А3}{Turcophenia}, както естествено и {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}, които сѫ си чиста славянщина.

И двата езика български и сръбски сѫ славянски, и то южно-славянски, међу тѣ̋х сѫществува диалектен континуум, обаче нашия̌т език е напълно балканизиран, а сръбския̌т не е. Това е основната разлика међу българския̌т и сръбския̌т език. Докато сръбския̌т е редови ново-славянски език със запазена система от седем падежа при имената и възтържествувал перфект при глаголитѣ, нашия̌т български език е балкано-славянски с минимум остатъци от падежната система при имената и непокътна̨та глаголна система.

Тук балканизацията се разбира в лингвистичен смисъл, както е дефинирана в контекстът. Широката публика може да се озадачи и да запита: нима Сърбия не е на Балканитѣ? На Балканитѣ е, естествено, но сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е лингвистически балканизиран. Можем да смѣним терминът за по-голѣ̋ма яснота: поради отдалечеността си сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е е константинополитизиран.

И все пак, проблемът с идентификацията и класификацията си остава. Постановка на проблемът:

• На територията на Balkansprachbund-ът, освѣн нашия̌т балкано-славянски език, се говоря̨т още:
  • албански (с два основни диалекта: tosk и gheg)
  • гръцки
  • балкано-романски
  • турски
  • цигански
• На ограничената територия на Balkansprachbund-ът нѣ̋ма мѣ̋сто
  • за повече от един албански език
  • за повече от един гръцки език
  • за повече от един романски език
  • за повече от един цигански език
  • за повече от един огузски тюркски език
  • нито пък за повече от един славянски език.
• Албанския̌т език с двата си основни диалекта си е обективно отдѣлен език, отличен от гръцкия̌т, от циганския̌т, от славянскитѣ, романскитѣ, тюркскитѣ езици. Този факт е истина независимо от сѫществуването на независима държава Албания.
• Въобще, съврѣменните политически реалности на Балканитѣ имат твърдѣ малко и по-скоро никакво отношение към темата за Balkansprachbund-ът.
• Значение за Balkansprachbund-ът имат политическитѣ реалности на Балканитѣ прѣди нѣ̋колко вѣка, прѣди петстотин или хиляда години.
• Обективно отдѣлни езици сѫ и гръцкия̌т, и циганския̌т, и турския̌т.
• Балкано-романския̌т (румѫнския̌т) език е лесно отличим от ново-романскитѣ езици, напримѣр от италианския̌т. Балкано-романския̌т сѫщо така е обективно отдѣлен език.
• Проблемът е, че българския̌т (балкано-славянския̌т) език е трудно отличим от сръбския̌т.
• Понеже сѫществува диалектен континуум, който обхваща и двата езика, български и сръбски, че и словенски.
• Понеже източнитѣ (напримѣр, торлашкитѣ) диалекти на сръбския̌т език може би сѫ балканизирани.
• Понеже да се тѫрси граница међу два езика в диалектен континуум е суета на суетитѣ.
• И значи нѣ̋ма рѣ̋зка граница међу двата езика.
• Това не е кой знае какъв проблем все пак: нѣ̋ма рѣ̋зка граница и међу нѣмски и нидерландски, напримѣр. Това е позната ситуация в лингвистиката.
• И тук на Балканитѣ проблемът е по-малък, понеже понятието Balkansprachbund идва на помощ.
• Ако се отдадем на суетата да тѫрсим граница међу двата езика български и сръбски в южно-славянския̌т диалектен континуум, то трѣ̋бва да тѫрсим не една, а много граници.
• Трѣ̋бва да тѫрсим изоглоси.

Този раздѣл ще бѫде посветен на изоглоси међу българския̌т и сръбския̌т. Ще се стремя̨ да класифицирам всѣ̋ка изоглоса по възраст, по прѣдмѣт и мѣстоположение така:

• {SL} Стари изоглоси, отпрѣди Balkansprachbund-ът, отнасящи се до славянщината.
• {BS} Изоглоси от врѣмето на Balkansprachbund-ът, но отнасящи се пак до славянщината.
• {BК} Изоглоси, отнасящи се само до Balkansprachbund-ът и до балканщината.
• {SR} Изоглоси, разположени изцѣ̋ло извън териториитѣ на България и Монтешаро (т.е в Сърбия или Косово).
• {BG} Изоглоси, разположени изцѣ̋ло на територията на България.

Забѣлѣжка_1: Интересува ни положението от 19-ти вѣк слѣд загасянето на огъня̌т на Balkansprachbund-ът.

Забѣлѣжка_2: Повечето от тѣзи изоглоси нѣ̋ма вече кой да ги начертае на картата. Мина̨лото е умрѣ̋ло, хабер от него нѣ̋ма и нѣ̋ма да има.

Прѣглед на нѣ̋кои изоглоси међу българския̌т и сръбския̌т език:

• {BS}{BG} Ятовата граница.
  • Тази изоглоса е добрѣ извѣстна. Имала е щастието да бѫде очертана още прѣди повече от сто години.
  • Тъй като е добрѣ извѣстна, давам я̨ прѣди всичко като илюстрация на понятието изоглоса.
  • Плѣвен, Карлово, Панагюрище, Пловдив, Неврокоп и Сѣ̋р сѫ на изток от ятовата граница, а Враца, София, Самоков, Разлог - на запад.
  • Ятовата граница очертава произношението на старо-славянския̌т прѣден гласен звук ят, означаван с кирилската буква Ѣ.
  • На запад от ятовата граница изразитѣ "бѣ̋л хлѣ̋б" и "прѣ̋сно млѣ̋ко" звуча̨т "бел хлеб" и "пресно млеко".
  • На изток от ятовата граница изразитѣ "бѣ̋л хлѣ̋б" и "прѣ̋сно млѣ̋ко" звуча̨т "бял хляб" и "прясно мляко".
  • Генезис на ятовата граница:
    • Неправилно се счита, че ятовата граница е нѣ̋какво отражение на стари миграции на славяногласни "племена", придвижващи се от сѣвер и сѣвероизток на юг.
    • В сѫщност ятовата граница маркира отдалечеността от Константинопол. Източнитѣ български говори сѫ се пекли на по-силно "цариградско слънце".
    • В Източна България поне всички мѫже, освѣн че си пийвали повѣчко цариградско вино, владѣѣли турски език, което сдържало влиянието откъм сѣверозапад, откъм Сърбия.
    • Прѣди хиляда години пак имала нѣ̋каква ятова граница, но тя била разположена доста по̀ на запад.
    • Ятовата граница отдѣля широкото якавско (на изток) от тѣ̋сното екавско (на запад) произношение на старата ятова гласна.
    • Слѣд падането на търновското царство екавизмът започна̨л да настѫпва и ятовата граница взела да се мѣсти на изток.
    • В турския̌т език всѣ̋ко Е е широко и турското влияние било прѣчка за движението на екавизмът на изток.
    • Достигнатия̌т прѣз 19-вѣк баланс е документиран.
  • За да пазим единството на нашия̌т български език, трѣ̋бва да пишем просто "бѣл хлѣб" и "прѣсно млѣко" и да не обръщаме внимание на произношението.
  • Ако караме хората с роден западен диалект да пиша̨т и да изговарят "бял хляб" и "прясно мляко", то все едно им казваме: "я си ходѣте при сърбитѣ и монтешарцитѣ".
  • Нѣ̋колко прѣпратки към статията за ятовата граница във wikipedia-та бѣ̋ха̨ дадени по-горѣ. Обърна̨хте ли внимание на сръбската версия?
  • Цитат оттам (подчертаването е мое):

    Многи угледни научници (попут Јована Цвијића, Тихомира Ђорђевића, Александра Белића, Аполона Мајкова) сматрају да дијалекти западно од јатове границе припадају српском језику. У бугарској дијалектологији се сматра да ова граница дели такозване западне бугарске говоре од источних.

  • Върнѣте се да прочетете още веднъж коментарът ми за българската кауза, помислѣте и за клетитѣ монтешарци, и продължавайте да пишете "бял хляб" и "прясно мляко".


• {BК}{SR} Изоглоса на артроманията.
  • Това е най-важната изоглоса и именно тя слѣдва да се счита за границата међу българския̌т език като балкано-славянски и сръбския̌т език като ново-славянски.
  • Едва ли има артроманиакални славянски диалекти, които освѣн {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} артроманията да не притежават и основнитѣ балкански характеристики {Балкан‑1}{Gen=Dat} и {Балкан‑3}{редупликация} (Балканскитѣ характеристики {Балкан‑5}{GenericFutureTense} и {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} сръбския̌т език ги притежава).
  
  
  • Докато разликитѣ по прѣдната изоглоса - ятовата граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артроманията е залѣгна̨ла надѫлбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на рѣчта.
  • Докато разлики по прѣдна изоглоса - ятова граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артромания е залѣгна̨ла надѫлбоко в структура на език и в третиране на контекст на рѣч.
  
  
  • Едва ли човѣк с ро̀ден ново-славянски език ще може да възстанови пропуснатитѣ в горното изрѣчение опрѣдѣлителни члѣнове. Той не би усѣтил и разликата.
  
  
  • От друга страна, това дълго изрѣчение илюстрира излишеството (редундантността) на артроманията, в което не би трѣ̋бвало да се съмнявате, слѣд като на повечето езици по свѣтът артроманията им е чуђа.
  
  
  • Тѫрси се очертание на изоглосата на артроманията!


• {BS}{SR} Сноп изоглоси, свързани със славянскитѣ мина̨ли врѣмена. Мощния̌т перфект е основна черта на ново-славянскитѣ езици.
  • Изоглоса на аористът: на запад от нея̨ нѣ̋ма аорист, а само перфект.
  • Изоглоса на имперфектът: на запад от нея̨ нѣ̋ма имперфект, а само перфект.
  • Изоглоса на имперфективния̌т перфект: на изток от нея̨ перфектът не може да замѣства имперфектът.
  • Изоглоса на перфективния̌т перфект: на изток от нея̨ перфектът не може да замѣства аористът.


• {BК}{SR} Изоглоса на ренаративът: {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}.
  • На изток от нея̨ индикативнитѣ форми на аористът и имперфектът изискват свидѣтелско отношение.
  • На запад от нея̨ индикативнитѣ форми на аористът и имперфектът не прѣдполагат свидѣтелско отношение и слѣдователно нѣ̋ма ренаратив (прѣизказно наклонение).
  • Слѣд изоглосата на артроманията, това е втората по важност између изоглосите, раздѣлящи сръбския̌т от българския̌т език.
  • Тѫрси се очертание на изоглосата на ренаративът!


• {BК}{SR} Изоглоса на инфинитивът: на изток от нея̨ славянския̌т инфинитив на -ти не се употрѣбява и дори не се разпознава.


• {BК}{SR} Изоглоса на локативът:
  • На изток от нея̨ еднакво се изразяват мѣстоположение и посока {Балкан‑А1}{LiA} и нѣ̋ма локатив.
  • На запад от нея̨ за мѣстоположение се използва прѣдлог с локатив: "Живим у Београду". Обаче за посока - прѣдлог с акузатив: "Идем у Београд".
  • Тѫрси се очертание на изоглосата на локативът!


• {BК}{SR} Сноп изоглоси, свързани с универсалния̌т прѣдлог и със свойството {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
  • Изоглоса на безпрѣдложния̌т генитивът: на изток от нея̨ безпрѣдложния̌т генитив не се употрѣбява: "крило голуба" се замѣства с "крило голубу" или "крило на голуба".
  • Изоглоса на универсалния̌т прѣдлог: на изток от нея̨ безпрѣдложния̌т генитив и безпрѣдложния̌т датив се замѣстват с универсален прѣдлог плюс акузатив: "крило на голуба" вмѣсто "крило голуба", "даjу храну на краве" вмѣсто "даjу храну кравама".


• {BК}{SR} Изоглоса на редупликацията: на изток от нея̨ върви редупликацията {Балкан‑3} (удвояване на допълненията).


• {BК}{SR} Изоглоса по-по-най: на изток от нея̨ се употрѣбяват само аналитичнитѣ степени на прилагателнитѣ {Балкан‑А6}{PioMai}.


• {BК}{SR} Сноп изоглоси, свързани с разпадането на падежитѣ при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.
  • Изоглоса на творителния̌т падеж: на изток от нея̨ такъв нѣ̋ма.
  • Изоглоса на генитивът: на изток от нея̨ такъв нѣ̋ма.
  • Изоглоса на акузативът в множествено число: на изток от нея̨ акузативът и номинативът в множествено число съвпадат.
  • Изоглоса на акузативът в женски род: на изток от нея̨ акузативът и номинативът в женски род единствено число съвпадат. Тази изоглоса може би закача територията на България.
  • Изоглоса на акузативът в мѫжко-личен род: на запад от нея̨ акузативът и номинативът за одушевенитѣ имена от мѫжки род в единствено число се различават.


• {BS} Изоглоса на родът в множествено число: на изток от нея̨ имената в множествено число нѣ̋мат род.


• {SL} Изоглоса на малкия̌т ер: на запад от нея̨ вмѣсто "ден" и "пес" се казва "дан" и "пас".


• {SL} Изоглоса на голѣмия̌т ер: на запад от нея̨ вмѣсто "сън" и "бъчва" се казва "сан" и "бачва".

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   21. Balkansprachbund-ът: заключителни разсѫђения  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   21. Balkansprachbund-ът: заключителни разсѫђения  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Q. Въпрос: Защо толкова послѣдователно се говори за прихващания, зарази и външни влияния? Защо трѣ̋бва да е външно влияние, а не нѣщо, до което балканскитѣ народи сами сѫ стигна̨ли?
• R. Забѣлѣжка:
  • Въпросът ми дава възможност да направя важна забѣлѣжка. Става дума за езици, а не за народи.
  • Понятието народ не е добрѣ опрѣдѣлено в този лингвистичен контекст и затова го избѣ̋гвам.
  • Понятието народ е от по-високо ниво, отколкото понятията език и религия напримѣр, и затова то е по-трудно за дефиниране.
  • Нека първо явленията да се изясня̨т въз основа на добрѣ опрѣдѣлени понятия като население, език, религия, държава.
• А0. Отговор_0:
  • Според мене има нѣ̋каква степен на двойнственост в тѣзи нѣща..
  • Всеки език, от една страна, слѣдва да се разглеђа като отдѣлен обект със своитѣ си качества и тенденции и със своята си сѫдба (Habent fatam suam .. linguaeque).
  • От друга страна, сѫществуването на влияния на един език върху друг не може да се отрѣче.
  • Ако нѣ̋кое измѣнение в езикът може да се обясни с вѫтрешни за езикът фактори, то това обяснение се прѣдпочита.
  • Иначе, ако нѣ̋маме такова "вѫтрешно" обяснение, а имаме обяснения с влияние отвън (от друг език) и то е "приемливо", то се приема.
  • Иначе, ако нѣ̋маме никакво обяснение, това не е "болка за умиране", а приемаме, че просто така се е случило.
  • Но и в първитѣ два случая, когато имаме нѣ̋какви обяснения, то това сѫ просто приемливи обяснения, но съвсѣм не сме сигурни, че тѣ наистина сѫ се реализирали.
• А1. Отговор_1:
  • Това е публикация, посветена на Balkansprachbund-ът и на неговия̌т казан.
  • Повече от естествено е тук да става дума прѣдимно за външни влияния, външни от гледнитѣ точки на отдѣлнитѣ езици, макар тѣзи влияния да сѫ вѫтрешни от гледна точка на казанът.
• А2. Отговор_2:
  • Въпрѣки контекстът на Balkansprachbund-ът, важи слѣдното правило:
  • Ако нѣ̋кое измѣнение в езикът може да се обясни с вѫтрешни за езикът фактори, то това обяснение се прѣдпочита.
  • Това правило бѣше приложено напримѣр при обяснението на {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} и на {MidCentralVowel}{Балкан‑А8}
  • Това правило е слѣдствие от Бръсначът на Окам: Не бива да се привличат нови сѫщности без крайна необходимост.

Тази публикация, посветена на Balkansprachbund-ът, в сѫщност се отнася за историята на нашия̌т език.

Разглеђа се само балканския̌т период от историята на нашия̌т език. Обхвана̨ти сѫ обаче не всички явления прѣз този период, а прѣдимно тѣзи свързани със самия̌т Balkansprachbund. Много от явленията, които не излизат от рамкитѣ на славянщината, не се споменават.

Добрѣ би било човѣк да се запознае с постиженията на лингвистиката при изясняване на индо-европейския̌т период от историята на нашитѣ езици. Тук "нашитѣ" означава "индо-европейскитѣ". Без това може би нѣ̋кои нѣща в тази публикация нѣ̋ма да бѫда̨т разбрани. Но човѣк винѫги може и да пита.

Написаното по-горѣ в още по-голѣ̋ма степен важи и за славянския̌т период. Славянщината на нашия̌т език заслужава отдѣлна публикация.

И все пак, има много-много публикации посветени на индо-европейщината или на славянщината. За балканщината има по-малко.

Добрѣ - индо-европейщина, славянщина, балканщина. Ами къдѣ остана българщината?

Ами нали все за нея̨ става дума.

Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностойни елемента:

• християнство (нашата вѣ̋ра)
• славянщина (славяногласие, нашия̌т славянски език)
• балканщина (нашата европейска балканска култура и нашия̌т балкано-славянски език)

Редът, в който ги изброяваме, нѣ̋ма значение.

• християнство, славянщина, балканщина
• християнство, балканщина, славянщина
• славянщина, християнство, балканщина
• славянщина, балканщина, християнство
• балканщина, християнство, славянщина
• балканщина, славянщина, християнство

Нѣ̋ма друго. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ, че сме били дошли от сѣвероизток и само натам трѣ̋бва да гледаме и да чакаме нашитѣ по-голѣми братя оттам пак да дойда̨т. И да забравим, че имаме истински братя на югозапад, точно в противната посока. Пък и тѣ да ни забравя̨т. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ да се откажем от християнството, да загърбим Божия̌т ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Май сѫ успѣли да ни промия̨т мозъцитѣ.

Нашата славянщина е дошла от сѣверозапад. Нищо трайно и цѣнно не е дошло от сѣвероизток - нито християнството, нито балканщината ни, нито славяногласието.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   22. Balkansprachbund-ът: сводка на забѣлѣжкитѣ и отклоненията  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   22. Balkansprachbund-ът: сводка на забѣлѣжкитѣ и отклоненията  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Генеалогична класификация на езицитѣ
• Tипологична класификация на езицитѣ
• Основни балкански характеристики
• Допълнителни балкански характеристики
• Балканизация в лингвистичен смисъл: опрѣдѣление
• Романия: Ромѣйската империя: Византия
• Balkansprachbund-ът в исторически аспект
• Имагинернитѣ езици сѫ непотрѣбни в контекстът на Balkansprachbund-ът
• Пра-българитѣ: oтклонение
• Balkansprachbund-ът е явление в живитѣ разговорни езици, а не в писмената традиция
• Турския̌т език и Balkansprachbund-ът
• Отклонение: Кратка история на турския̌т език
• Циганския̌т език и Balkansprachbund-ът
• Албанския̌т език и Balkansprachbund-ът
• Албанския̌т език нѣ̋ма нуђа от понятието Balkansprachbund
• Албанския̌т - единствения̌т материален палеобалкански език
• Албанския̌т език на дъното на казанът на Balkansprachbund-ът
• "Отче наш" на албански и румѫнски
• Гръцкия̌т език - най-високопоставения̌т члѣн на Balkansprachbund-ът
• Гръцкия̌т език нѣ̋ма нуђа от понятието Balkansprachbund
• Що е то романс
• Що е то нео-романс
• Българския̌т език е славянски
• Българския̌т език е хем славянски, хем балкански
• Балканизацията прѣдставлява константинополитизация
• С какво моето изложение на темата за Balkansprachbund-ът се отличава
• Случката "Torna Fratre"
• Линията на Иречек
• Второ пришествие на романсът на Балканитѣ
• Къдѣ е бил фокусът на Balkansprachbund-ът
• За етнонимът власи
• Balkansprachbund-ът и национализмът
• Българската кауза
• Българската кауза: християнство, славянщина, балканщина
• Цѣлта опрѣдѣля срѣдствата
• Славянския̌т език не може да се отъђестви с тракийски
• Eлиноромансът и германската езикова група
• Артроманиакални езици - артроманията като инфекция
• Относно ятовата граница

Горния̌т списък бѣше в допълнение към таблицата на съдържанието.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   23. Balkansprachbund-ът: прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   23. Balkansprachbund-ът: прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• christotamarin.blog::Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blog::Аксиомата за естественитѣ езици
• christotamarin.blog::Диалектен континуум - що е то
• christotamarin.blog::The CV of Slavophonia
• Wikipedia: The Balkansprachbund
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• Okos-Barkl answered a question about Romanian in Quora
• Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
• Петя Асенова: Балканско езикознание, София, 2002 (offline reference)
• Надка Николова: БИЛИНГВИЗМЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ XV-XIX ВЕК
• christotamarin.blog::Бѣлѣжки по писмото на Нѣкшу от Дългополе
• christotamarin.blog::Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език
• christotamarin.blog::Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в помашкия̌т диалект
• Max Wahlström: The Loss of Case Inflection in Bulgarian and Macedonian, Helsinki 2015

• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  (.. покажи карта ..)  .. към началото ..
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  (.. скрий я̨ картата ..)  .. към началото ..
  (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  (.. скрий я̨ картата ..)  .. към началото ..

---

►►   24. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   24. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►   ::christo.tamarin, 2016-08-16 20:21::  Какво е Монтешаро?
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-08-16 20:21::  (.. скрий го Монтешаро ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Q: Какво е Монтешаро?
  • A: Монтешаро е измислено от мене кратко име на БЮР-Македония, понеже името им Македония се оспорва от Гърция.


• ►►   ::christo.tamarin, 2016-08-17 21:05::  Иван Петрински за Старопланинския̌т полуостров  (.. покажи ..) 
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-08-17 21:05::  (.. скрий го Старопланинския̌т полуостров ..)  .. към началото ..
  

  Цитат от Иван Петрински за Старопланинския̌т полуостров:
  
  От сега насетне на тая страница връщаме старото следосвобожденско название на Балканския полуостров, както това правим и за други географски понятия. Така ще бъдат уеднаквени на български названията на трите големи полуострова в Южна Европа - Пиренейски, Апенински и Старопланински; същото направихме отдавна за околните морета.
  
  Мой коментар: Дали да не взема̨ и аз да прѣкръстя̨ тази тема "Старопланински езиков съюз"? А Балканската война да я̨ прѣкръстим ли и нея̨ на "Старопланинска война"?



• ►►   ::christo.tamarin, 2016-09-15 19:15::  Прѣпратки към по-стари мои текстове по темата  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-09-15 19:15::  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

  Прѣпратки към по-стари мои постинги и публикации по темата. Нѣ̋къдѣ може да има и дискусия.

  
  
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943456835
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943475567
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943496588
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943473795
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943445231
  • nauka.bg/forum/topic/15418-За балканския езиков съюз (Balkansprachbund)



• ►►   ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18::  Отдѣлна публикация за артроманията  (OUTDATED!)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18::  Отдѣлната публикация за артроманията е OUTDATED! (.. скрий ..)  .. към началото ..

  Обсѫђането на артроманията бе повторено в отдѣлна публикация "Досѣжно артроманията".
  
  Тя е иставена без грижи и поддръжка и по-добрѣ да не се ползва.



• ►►   ::christo.tamarin, 2016-08-16 20:21::  Има ли други езикови съюзи?  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-08-16 20:21::  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Q: Има ли други езикови съюзи (Sprachbünde) освѣн споменатитѣ тук Balkansprachbund и елинороманс?
  • A: Да, разбира се. Напримѣр сигурно има в районът на Кавказ. Но бих желал да посоча̨ Standard Average European, който условно бих нарѣкъл Merde-Shit-Scheiße-Sprachbund.


• ►►   ::christo.tamarin, 2018-06-11 19:13::  Механизмът на дѣйствие на езиковия̌т съюз  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2018-06-11 19:13::  Механизмът на дѣйствие на езиковия̌т съюз  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ако механизмът на дѣйствие на Balkansprachbund-ът, а вѣроятно и на всѣки друг езиков съюз, е остана̨л неизяснен, то статията на Надка Николова, озаглавена БИЛИНГВИЗМЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ XV-XIX ВЕК, хвърля върху проблемът яснота.
  
  
  • Q.: Какъв е механизмът на Balkansprachbund-ът?
  • A.: Билингвизмът. Двуезичието.
  
  
  • В статията си Надка Николова обстойно разглеђа българско-турския̌т билингвизъм и българско-гръцкия̌т билингвизъм.
  • Остава по естествен начин да се разшири дѣйствието на българско-гръцкия̌т билингвизъм за цѣлия̌т период на Balkansprachbund-ът.
  • Остава по подобен начин да се разгледа и българско-влашкия̌т билингвизъм, и то за цѣлия̌т период на Balkansprachbund-ът.
  • Така механизмът на дѣйствие на Balkansprachbund-ът спрямо нашия̌т език ще бѫде напълно изяснен.
  • И ще остане само да се разгледа албанско-влашкия̌т билингвизъм, който е разположен най на дѫлбоко, в ядрото на Balkansprachbund-ът, на дъното на котелът му.


• ►►   ::christo.tamarin, 2018-07-25 11:11::  Арменския̌т език и Balkansprachbund-ът  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2018-07-25 11:11::  Арменския̌т език и Balkansprachbund-ът  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Отговорил съм по принцип тук.
  • Ето какво съм писал за циганския̌т език:

    Циганския̌т език не члѣнува в Балканския̌т езиков съюз, понеже от петтѣ основни балкански характеристики той притежава само три: {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}. Тези три балкански характеристики циганския̌т ги е придобил вѣроятно пак от гръцкия̌т, но извън Балканския̌т езиков съюз в отдѣлен процес, териториално разположен по-скоро в Анадолът и в хинтерландът на Цариград.

  • За арменския̌т език важи подобно съображение: от петтѣ основни балкански характеристики той притежава само три: {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, и слѣдователно нѣ̋ма как да му се присѫди члѣнство в Balkansprachbund-ът.
  • Освѣн това, за разлика от циганския̌т, контактитѣ на балканскитѣ езици {GR,BG,RO,AL} с арменския̌т сѫ минимални.
  • Подобно съображение вѣроятно важи и за кюрдския̌т език.


• ►►   ::christo.tamarin, 2018-04-16 00:00::  Балкано-романсът: един език с диалекти или нѣ̋колко езика  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2018-04-16 00:00::  Балкано-романсът: един език с диалекти или нѣ̋колко езика  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Отговорил съм по принцип тук.
  
  
  • Ето какво съм писал в съотвѣтната глава:

    И тъй, в контекстът на Balkansprachbund-ът, в контекстът на тази тема, нѣ̋ма мѣ̋сто за повече от един славянски език, нѣ̋ма мѣ̋сто за повече от един романски език, нѣ̋ма мѣ̋сто за повече от един огузки тюркски език. В частност, извѣстнитѣ балкано-романски (влашки) диалекти, разположени южно от Дунавът, сѫ диалекти на румѫнския̌т език, а гагаузкия̌т е диалект на турския̌т език.



• ►►   ::christo.tamarin, 2020-06-05 22:00::  Размишления, прѣ̋ко или косвено свързани с помашкия̌т диалект  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2020-06-05 22:00::  Размишления, прѣ̋ко или косвено свързани с помашкия̌т диалект  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Това е балкано-славянски диалект на мюсюлманско население, живѣещо в Гърция.
  • Прѣд вид на неумѣстността на глосотомията в контекстът на Balkansprachbund-ът, помашкия̌т диалект го считам за един от диалектитѣ на българския̌т език.
  • Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в помашкия̌т диалект
  • Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език
  • Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в български в исторически план


• ►►   ::christo.tamarin, 2021-11-29 18:37::  Терминологично объркване (колизия) в названията на глаголнитѣ врѣмена  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2021-11-29 18:37::  Терминологично объркване (колизия) в названията на глаголнитѣ врѣмена  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Става дума за тритѣ термина, взети от међународната лексика:
    
    
    • перфект: означава "свършено"
    • имперфект: означава "несвършено"
    • ао̀рист: означава " неопрѣдѣлено"
  
  
  • Училищната терминология за мина̨литѣ глаголни врѣмена е правилна:
    мина̨ло свършено, мина̨ло несвършено и мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме.
  
  
  • Но тритѣ термина ао̀рист, имперфект и перфект по традиция, вѣроятно руска, сѫ закрѣпени неправилно.
  
  
  • Ао̀рист: по традиция означава "мина̨ло свършено врѣме".
    
    
    • Прѣпорѫчвам да се избѣ̋гва уотрѣбата на този термин.
    
    
    • Прѣпорѫчвам "мина̨лото свършено врѣме" да се означава с терминът перфект, винѫги придружен от глаголното наклонение: индикативен перфект, прѣизказен (или ренаративен) перфект, конклузивен перфект.
  
  
  • Перфект по традиция означава "мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме".
    
    
    • Прѣпорѫчвам терминът перфект, винѫги придружен от глаголното наклонение (индикатив, ренаратив конклузив), да означава "мина̨ло свършено врѣме".
    
    
    • "Мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме" е конклузивен перфект, "мина̨ло свършено врѣме" в умозаключително наклонение.
  
  
  • Имперфект по традиция означава "мина̨ло несвършено врѣме".
    
    
    • Е, тук традицията е нацѣлила обектът.
    • Имперфектът си е "мина̨ло несвършено врѣме".
  
  
  • В тази моя публикация относно Balkansprachbund-ът тритѣ термина ао̀рист, имперфект и перфект се употрѣбяват, както повелява традицията, и слѣдователно различно от други мои публикации.
    
    
    • Перфект означава "мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме".
    • имперфект означава "мина̨ло несвършено врѣме".
    • ао̀рист означава "мина̨ло свършено врѣме".
    (.. скрий го коментарът ..) 


• ►►   ::christo.tamarin, 2023-08-16 12:28::  SAE: западно-европейския̌т езиков съюз  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2023-08-16 12:28::  SAE: западно-европейския̌т езиков съюз  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Q.: Има ли други езикови съюзи (Sprachbünde)
    • освѣн споменатитѣ тук Balkansprachbund и елинороманс?
  • ◄► A.: Да, разбира се.
    • Напримѣр, западно-европейския̌т езиков съюз,
    • Standard Average European, SAE.
  
  
  • ►►   Западно-европейския̌т езиков съюз, (.. покажи ..)
    • Standard Average European, или съкратено SAE, ..
  • ▼▼   Западно-европейския̌т езиков съюз, (.. скрий ..)
    • Standard Average European, или съкратено SAE, ..
    • има за члѣнове поне
      
      
      • френския̌т език,
      • английския̌т език,
      • нѣмския̌т език, и
      • нидерландския̌т език.
    
    
    • Условно и на шега бих го нарѣкъл Merde-Scheiße-Shit-Sprachbund.
    • или съкратено MSS-Sprachbund.
    
    
    • Прочетѣте резюмето.
  
  
  • ►►   Изложението в този коментар е по Martin Haspelmath  (.. покажи прѣпратки ..)
  • ▼▼   Изложението в този коментар е по Martin Haspelmath.  (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)
    
    • Прѣпратки/References:
      
      
      • Standard Average European
      • Martin Haspelmath
      • M.Haspelmath: The European linguistic area: Standard Average European
      • Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
  
  
  • ►►   Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът, както той е прѣдставен тука  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼   Сравнение на SAE със Balkansprachbund-ът, както той е прѣдставен тука  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    
    • Имам обстойна публикация за Balkansprachbund-ът.
      
      
      • Там съм оформил пет основни и 14 допълнителни езикови характеристики.
      
      
      • При моето изложение за Balkansprachbund-ът, негови пълноправни члѣнове сѫ само 4-тѣ езика, които притежават и петтѣ основни характеристики:
        
        
        • гръцки,
        • български (балкано-славянски),
        • румѫнски (балкано-романски), и
        • албански.
        
        
        • Сръбския̌т има само 2 от 5-тѣ и слѣдователно не влиза в Balkansprachbund-ът.
        • Циганския̌т (със 3 от 5-тѣ) и турския̌т (с нула от 5) сѫщо не влизат.
    
    
    • При изложението на Haspelmath относно MSS-Sprachbund-ът явно подходът е друг.
      
      
      • Опрѣдѣлят се 12 основни (major) и 5 допълнителни езикови характеристики на SAE.
      
      
      • 12-тѣ основни (major) характеристики не сѫ задължителни.
      
      
      • Члѣнството в MSS-Sprachbund-ът е степенувано
      • и се мѣри с броя̌т на характеристикитѣ (колко от 12-тѣ) езикът притежава.
      
      
      • Напримѣр, френския̌т и нѣмския̌т влизали в MSS-Sprachbund-ът с най-висок резултат:
      • 9 от 12 (a-SAE, b-SAE, c-SAE, e-SAE, f-SAE, h-SAE, j-SAE, k-SAE, l-SAE).
      • т.е. без d-SAE, g-SAE, i-SAE.
    
    
    • Повечето славянски езици - български, сърбо-хърватски, словѣнски, руски, украински, полски -
      
      
      • имат резултат 5 от 12:
      • b-SAE, e-SAE, f-SAE, j-SAE, l-SAE.
    
    
    • (.. скрий го сравнението на SAE с Balkansprachbund-ът ..)  (.. скрий го коментарът на MSS-Sprachbund-ът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►   Езикови характеристики на SAE  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Езикови характеристики на SAE  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Според Martin Haspelmath (2001: 1492–1510),
      SAE се опрѣдѣля чрѣз
      
      
      • 12 основни характеристики и
      • 5 допълнителни характеристики.
      
      
      • Нѣ̋кои текстове ще ги оставя на английски, защото се опасявам, че при прѣводът ще внеса̨ още повече неясноти.
    
    
    • Основнитѣ 12 характеристики: (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 
      
      
      • ►►   a-SAE.  definite and indefinite articles,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   a-SAE.  definite and indefinite articles  (.. скрий ..)
        
        
        • Тази езикова черта съм я̨ нарѣкъл артромания (Arthromania)
        • и е подробно разгледана в съотвѣтнитѣ раздѣли
        • под означенията {Балкан‑2} или {Елинороманс‑1}.
        
        
        • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}.
          Категория "опрѣдѣленост" при имената. {Arthromania}{Артромания}
        
        
        • {Балкан‑A2}.
          Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles}
        
        
      • ►►   b-SAE.  relative clauses with relative pronouns,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   b-SAE.  relative clauses with relative pronouns  (.. скрий ..)
        
        
        • Точно описанието на SAE ме подсѣти да включа тази черта при допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът.
        • Тя е подробно разгледана в съотвѣтния̌т раздѣл:
        
        
        • {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}.
          Синтаксис с относителни изрази вмѣсто с причастия {RelativePhrases}
        
        
      • ►►   c-SAE.  the ‘have’-perfect,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   c-SAE.  the ‘have’-perfect  (.. скрий ..)
        
        
        • Тази езикова черта е включена при допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът и при основнитѣ характеристики на елиноромансът.
        
        
        • Тя е разгледана в съотвѣтния̌т раздѣл:
        
        
        • {Балкан‑AR3}{Елинороманс‑2}.
          Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet}
        
        
      • ►►   d-SAE.  nominative experiencers,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   d-SAE.  nominative experiencers  (.. скрий ..)
        
        
        • Experiencers appear as surface subjects in nominative case.
        
        
        • -EN: I like music (instead of Music pleases me).
        • +IT: Mi piace la musica.
        • +FR: La musique me plaît.
        • +DE: Musik gefällt mir.
        • +RO: Imi place muzica.
        • +AL: Me pelqen muzika.
        • +GR: Μου αρέσει η μουσική.
        • +BG: Музиката ми харесва.
        • -BG: Музиката я̨ харесвам.
        • +RU: Мне нравится музыка.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   e-SAE.  the participial passive,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   e-SAE.  the participial passive  (.. скрий ..)
        
        
        • Става дума за банална конструкция на глагол, подобен на българския̌т глагол "съм", с пасивно причастие.
        
        
        • +BG: Той бѣ придружен от сѫпругата си.
        • +FR: Il était accompagné de sa femme.
        • +EN: He was accompanied by his wife.
        • +DE: Er wurde von seiner Frau begleitet.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   f-SAE.  anticausative prominence,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   f-SAE.  anticausative prominence  (.. скрий ..)
        
        
        • .. a prominence of anticausative verbs in inchoative-causative pairs ..
        
        
        • +BG: Животът го промѣни - Той се промѣни прѣз годинитѣ.
        • +FR: La vie l'a changé - Il s'a changé au fil des ans.
        • +RO: Viața l-a schimbat - S-a schimbat de-a lungul anilor.
        • +DE: Das Leben hat ihn verändert - Es hat sich im Laufe der Jahre verändert.
        • -GR: Η ζωή τον άλλαξε - Έχει αλλάξει με τα χρόνια.
        • -EN: Life changed him - He has changed over the years..
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   g-SAE.  dative external possessors,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   g-SAE.  dative external possessors  (.. скрий ..)
        
        
        • В свѣтлината на основната балканска характеристика {Балкан‑1} [Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}], прѣд вид на това, че балканскитѣ езици не различават дателен от родителен падеж, характеристиката g-SAE нѣ̋ма смисъл за балканскитѣ езици.
        
        
        • ?BG: Майката изми на дѣтето косата.
        • +DE: Die Mutter wusch dem Kind die Haare.
        • -FR: La mère a lavé les cheveux de l'enfant.
        • +FR: Elle lui a lavé les cheveux.
        
        
      • ►►   h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation  (.. скрий ..)
        
        
        • Изпуска се приглаголното отрицание.
        
        
        • -BG: Никой не идва.
        • -GR: Κανένας δεν ερχεται.
        • -FR: Personne ne vient.
        • +EN: Nobody comes.
        • +DE: Niemand kommt.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   i-SAE.  particles in comparative constructions,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   i-SAE.  particles in comparative constructions  (.. скрий ..)
        
        
        • .. particle comparatives in comparisons of inequality ..
        • .. (e.g. English "bigger than an elephant") ..
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   j-SAE.  relative-based equative constructions,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   j-SAE.  relative-based equative constructions  (.. скрий ..)
        
        
        • equative constructions (i.e. constructions for comparison of equality) based on adverbial relative-clause structures.
        
        
        • Russian: так же крепок как камень.
        • According to Haspelmath, Russian как, historically coming from the adverbial interrogative pronoun "how", is an"adverbial relative pronoun".
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers, and  (.. покажи ..)
      • ▼▼   k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers  (.. скрий ..)
        
        
        • Краткитѣ номинативни форми на личното мѣстоимение,
          указващи подлогът в изрѣчението,
          не мога̨т да се пропускат.
        
        
        • Важи за френски, английски, нѣмски, нидерландски, скандинавски.
        
        
        • Не важи за балканскитѣ езици.
        • Не важи за славянскитѣ езици.
        • Не важи за повечето романски езици.
        
        
        • Според мене, това е основната черта ма MSS-Sprachbund-ът.
        
        
      • ►►   l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation.  (.. покажи ..)
      • ▼▼   l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation  (.. скрий ..)
        
        
        • differentiation between intensifiers and reflexive pronouns
        • (e.g. German intensifier selbst vs. reflexive sich)
        
        
        • Рефлексивнитѣ мѣстоимения имат обикмовени и подсилени форми.
        
        
        • В български и при повечето славянски езици (без руски), личнитѣ мѣстоимения сѫщо имат кратки и подсилени форми.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Допълнителнитѣ 5 характеристики: (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 
      
      
      • ►►   m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives  (.. скрий ..)
        
        
        • .. verb-initial order in yes/no questions ..
        
        
        • Въпроситѣ, на които се отговаря с да или не, започват с глагол.
        
        
        • Важи за френски, нѣмски, английски.
        
        
        • Според мене, това е основната черта ма MSS-Sprachbund-ът.
        
        
        • Тази характеристика липсва в Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   n-SAE.  comparative marking of adjectives,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   n-SAE.  comparative marking of adjectives  (.. скрий ..)
        
        
        • .. comparative inflection of adjectives (e.g. English bigger) ..
        
        
        • Синтетични форми за сравнителна и прѣвъзходна степен на прилагателнитѣ.
          
          
          • Синтетичнитѣ форми сѫ архаичнитѣ.
          • Повечето европейски езици развиват иновативни аналитични форми за сравнителна и прѣвъзходна степен на прилагателнитѣ.
          
          
          • В съврѣменния̌т български език сѫществуват само новитѣ аналитични форми.
          • Това е иновация, която той е придобил при прѣбиваването си в Balkansprachbund-ът.
          
          
          • Тя е оформена като допълнителна характеристика на Balkansprachbund-ът и е подробно разгледана в съотвѣтния̌т раздѣл:
          
          
          • {Балкан‑A6}.
            Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
          
          
          • Запазването на стари синтетични форми за сравнителна степен на прилагателнитѣ в редица европейски езици, наред с новитѣ аналитични форми, е оформано като допълнителна характеристика n-SAE.
          
          
          • Свойството n-SAE го нѣ̋ма в български, но го има в другитѣ славянски езици, както и във френски, нѣмски, английски.
        
        
      • ►►   o-SAE.  "A-and-B" conjunction,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   o-SAE.  "A-and-B" conjunction  (.. скрий ..)
        
        
        • For conjunctions of noun phrases, SAE languages prefer "A and-B" instead of "A-and B", "A-and B-and", "A B-and", or the comitative "with".
        
        
        • Във всички SAE-езици се прѣдпочита моделът "A и-B".
          
          
          • Той излѣзе от кѫщи и отиде на работа.
        
        
        • Моделът "A B-and" е бил в употрѣба в дрѣвнитѣ езици, но сега вече не се използва. Това е сѫщината на o-SAE.
          
          
          • Filioque.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   p-SAE.  comitative–instrumental syncretism,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   p-SAE.  comitative–instrumental syncretism  (.. скрий ..)
        
        
        • syncretism of instrumental and comitative cases
        • (e.g. English I cut my food with a knife when eating with my friends)
        
        
        • В нѣ̋кои езици - фински, естонски - има отдѣлен падеж за изразяване на компания, различен от инструменталния̌т падеж:
          
          
          • Когато се храня̨, рѣжа̨ месото със нож.
          • Обѣ̋двам със прятели.
        
        
        • Фински и естонски нѣ̋мат характеристиката p-SAE.
        • Остана̨литѣ европейски езици я̨ имат.
        • Имат я̨ всички славянски и всички балкански езици.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   q-SAE.  a suppletive second ordinal,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   q-SAE.  a suppletive second ordinal  (.. скрий ..)
        
        
        • suppletivism in second vs. two
        • Числителното редно "втори" не е от сѫщия̌т корен като числителното бройно "двѣ".
        
        
        • Тази характеристика я̨ имат всички славянски езици, а сѫщо така английски, испански, италиански.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   r-SAE.  lack of distinction between alienable and inalienable possession,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   r-SAE.  lack of distinction between alienable and inalienable possession  (.. скрий ..)
        
        
        • .. lack of distinction between alienable (e.g. legal property) and inalienable (e.g. body part) possession ..
        • В нѣ̋кои езици - в онѣзи, които не притежават r-SAE, по различен начин се изразяват отдѣлимо и неотдѣлимо притежание.
        
        
        • Всички европейски езици - западно-европейски, славянски, романски, балкански - я̨ притежават характеристиката r-SAE.
        
        
        • В тѣ̋х "моята глава" и "моята шапка" се изразява с една и сѫща дума за "моята".
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   s-SAE.  lack of distinction between inclusive and exclusive first-person plural pronouns,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   s-SAE.  lack of distinction between inclusive and exclusive first-person plural pronouns  (.. скрий ..)
        
        
        • .. lack of distinction between inclusive and exclusive first-person plural pronouns ("we and you" vs. "we and not you") ..
        • Нѣ̋кои езици - онѣзи, които не притежават s-SAE,
          различават два вида "ние" - включващо и изключващо,
          "ние с тебе" и "ние без тебе".
        
        
        • Всички европейски езици - западно-европейски, славянски, романски, балкански - не сѫ такива.
        • Тѣ я̨ притежават характеристиката s-SAE.
        
        
        • Дали е "ние с тебе" или "ние без тебе" - това в тѣ̋х се разбира от контекстът или се уточнява с допълнителна дума.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   t-SAE.  lack of productive usage of reduplication,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   t-SAE.  lack of productive usage of reduplication  (.. скрий ..)
        
        
        • .. lack of productive usage of reduplication ..
        
        
        • Не разбирам смисълът на t-SAE.
        
        
        • В романскитѣ и в балканскитѣ езици има редупликация.
        
        
        • Редупликацията е включена при основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът и е описана в съотвѣтния̌т раздѣл:
        
        
        • {Балкан‑3}. Удвояване на допълненията {редупликация}
        
        
        • В балканскитѣ езици характеристиката {Балкан‑3} способства за свободния̌т словоред.
        
        
      • ►►   u-SAE.  topic and focus expressed by intonation and word order,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   u-SAE.  topic and focus expressed by intonation and word order  (.. скрий ..)
        
        
        • .. topic and focus expressed by intonation and word order ..
        • Чрѣз интонацията и чрѣз словоредът може да се наблѣгне и да се фокусира рѣчта върху нѣщо.
        
        
        • Всички славянски, всички романски и всички балкански езици го притежават свойството u-SAE.
        
        
      • ►►   v-SAE.  word order subject–verb–object,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   v-SAE.  word order subject–verb–object  (.. скрий ..)
        
        
        • .. word order subject–verb–object ..
        • Словоредът е фиксиран: подлог-сказуемо-допълнение.
        
        
        • Според мене, v-SAE е основна черта ма MSS-Sprachbund-ът.
        
        
        • Характеристиката v-SAE я̨ нѣ̋ма в славянскитѣ и балканскитѣ езици, защото при тѣ̋х словоредът е свободен.
        
        
      • ►►   w-SAE.  only one converb for finite rather than non-finite subordinate clauses,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   w-SAE.  only one converb for finite rather than non-finite subordinate clauses  (.. скрий ..)
        
        
        • .. only one converb preference for finite rather than non-finite subordinate clauses ..
        • Converb: e.g. English -ing form, Romance gerunds.
        • Example needed.
        
        
        • Не разбирам смисълът на w-SAE.
        
        
      • ►►   x-SAE.  specific construction for negative coordination,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   x-SAE.  specific construction for negative coordination  (.. скрий ..)
        
        
        • .. specific construction for negative coordination ..
        • (e.g. English neither...nor...)
        
        
        • Според мене, x-SAE е основна черта на MSS-Sprachbund-ът.
        
        
        • Мисля̨, че не се срѣща в балканскитѣ езици.
        
        
      • ►►   y-SAE.  phasal adverbs, and  (.. покажи ..)
      • ▼▼   y-SAE.  phasal adverbs  (.. скрий ..)
        
        
        • .. phasal adverbs ..
        • (e.g. English already, still, not yet)
        
        
        • Употрѣба на нарѣчия, допълващи фразата.
        
        
        • Свойството y-SAE го има във всички ИЕ езици от Европа.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   z-SAE.  tendency towards replacement of past tense by the perfect.  (.. покажи ..)
      • ▼▼   z-SAE.  tendency towards replacement of past tense by the perfect  (.. скрий ..)
        
        
        • .. tendency towards replacement of past tense by the perfect ..
        
        
        • Според мене, z-SAE е една от основнитѣ характеристики на MSS-Sprachbund-ът.
        
        
        • Езицитѣ от Balkansprachbund-ът, включително българския̌т, го нѣ̋мат свойството z-SAE.
        
        
        • Това свойство има конкретни прояви във френски и нѣмски.
          
          
          • Пълна замѣ̋на на простото мина̨ло врѣме с аналитични форми на перфектът в разговорния̌т френски.
          • Тенденция към замѣ̋на на простото мина̨ло врѣме с аналитични форми на перфектът в нѣмски.
        
        
        • Явлението z-SAE, което е стана̨ло наскоро в разговорния̌т френски, в по-далечното мина̨ло се е случило и в ново-славянскитѣ езици (в славянскитѣ езици без балкано-славянски).
          
          
          • В ново-славянскитѣ езици глаголитѣ имат единствено мина̨ло врѣме.
          • Разбира се, в славянскитѣ езици за това съдѣйства глаголната аспектология.
    
    
    • (.. скрий ги езиковитѣ характеристики на SAE ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий го коментарът на MSS-Sprachbund-ът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►   SAE: резюме  (.. покажи го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼   SAE: резюме  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    
    
    
    • Едва накрая̌ схвана̨х какво е това SAE: Standard Average European.
      
      
      • Това е набор от езикови характеристики.
        
        
        • Впрочем, Balkansprachbund-ът по сѫщество е сѫщото - набор от езикови характеристики.
      
      
      • Martin Haspelmath е формулирал 26 характеристики и ги е означил с пореднитѣ букви от английската азбука.
        
        
        • Ако имаше повече букви, той може би щѣше да формулира още подобни характеристики.
      
      
      • SAE е широк набор от характеристики.
        
        
        • Нѣ̋кои от тѣ̋х сѫ банални и имат за цѣл да отдѣля̨т европейскитѣ езици, които не принадлѣжа̨т към индо-европейското езиково сѣмейство..
        • Други сѫщо сѫ банални и имат за цѣл да отдѣля̨т Европа от Азия, Африка и Новия̌т свѣ̋т.
      
      
      • Ако за даден език от Европа се прѣброя̨т SAE-характеристикитѣ, които той притежава, ще се получи число, което може би показва доколко този език е европейски.
      
      
      • Всички индо-европейски езици от Европа сѫ в достатъчна степен европейски.
        
        
        • В частност, всички славянски езици сѫ европейски.
    
    
    • SAE: Standard Average European не е западно-европейски езиков съюз.
      
      
      • Макар езицитѣ с най-висок резултат по брой на SAE-характеристикитѣ да сѫ най-виднитѣ кандидат-члѣнове на западно-европейския̌ езиков съюз.
      
      
    
    
    • Чувствам се свободен да дефинирам западно-европейския̌т езиков съюз или не шега MSS-Sprachbund-ът
      
      
      • или чрѣз члѣноветѣ си:
        
        
        • френски,
        • нѣмски,
        • английски, и
        • нидерландски,
      
      
      • или чрѣз езикови характеристики:
        
        
        • z-SAE. tendency towards replacement of past tense by the perfect
        • x-SAE. specific construction for negative coordination
        • v-SAE. word order subject–verb–object
        • m-SAE. verbal fronting in polar interrogatives
        • k-SAE. subject person affixes as strict agreement markers
        • c-SAE. the ‘have’-perfect
        • b-SAE. relative clauses with relative pronouns
        • a-SAE. definite and indefinite articles
    
    
    • (.. скрий го резюмето ..)  (.. скрий го коментарът на MSS-Sprachbund-ът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ◄►  (.. скрий го коментарът за SAE ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. свиј&скриј всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Balkansprachbund-ът:
балканскијът езиков съјуз

• 1. Balkansprachbund-ът: въведение в тематиката
• 2. Balkansprachbund-ът: определјащи характеристики и членуващи езици
• 3. Balkansprachbund-ът: допълнителни характеристики
• 4. Balkansprachbund-ът и езиците на Балканите
• 5. Balkansprachbund-ът: датировка на јавлението
• 6. Balkansprachbund-ът: с какви цели се въвеђа това понјатие
• 7. Balkansprachbund-ът: характеристиките в първо приближение
• 8. Balkansprachbund-ът: јавление от последното току-що изтекло хилјадолетие
• 9. Balkansprachbund-ът и глосотомијата
• 10. Balkansprachbund-ът: членуващите езици и техните роли
• 11. Јадро на Balkansprachbund-ът
• 12. Отклонение: периодизација на българскијът език
• 13. Balkansprachbund-ът: подходи към јавлението
• 14. Balkansprachbund-ът: критика на дисперсната визија
• 15. Кратка историја на романсът на Балканите
• 16. Пак за целите, с които се въвеђа понјатието Balkansprachbund
• 17. ArthromaniaFactumHabetSprachbund-ът: елиноромансът
• 18. Balkansprachbund-ът: потапјане в детајлите на отделните характеристики
• 18.1. Основни балкански характеристики: потапјане в детајлите
• 18.2. Допълнителните балкански характеристики в детајли
• 19. Турскијът език и Balkansprachbund-ът
• 20. Сръбскијът език и Balkansprachbund-ът
• 21. Balkansprachbund-ът: заклјучителни разсѫђенија
• 22. Balkansprachbund-ът: сводка на забележките и отклоненијата
• 23. Balkansprachbund-ът: препратки (references)
• 24. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

.. към началото ..

---

►►   1. Balkansprachbund-ът: въведение в тематиката  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Balkansprachbund-ът: въведение в тематиката  (.. скриј въведението ..)  .. към началото ..

Първо отклонение: Когато говорим за индо-европејски, семитски, тјуркски, славјански, романски, и т. н., то става дума за генеалогична класификација на езиците, основана на aксиомата за естествените езици, т.е. става дума за класификација на езиците по технијът произход. В този смисъл, един славјански език (например нашијът), не̋ма как да престане да бѫде славјански, дори тој да загуби в бѫдеще славјанските си черти, понеже класификацијата му като славјански не е заради славјанските му черти, а заради произходът му, проследен на основата на времевијът континуитет (на основата на непрекѫсна̨тото развитие във времето).

Второ отклонение: В лингвистиката поне̋кога се прави и типологична класификација на езиците, класификација според техни характеристики. Например, език може да се класифицира като флективен, аглутинативен, синтетичен, аналитичен, и т. н. За разлика от генеалогичната класификација, типологичната класификација е размита. При генеалогичната класификација, ако един език е славјански, тој си остава вечно славјански, тој не е примерно романски, и не̋ма как не̋кога да стане романски. При типологичната класификација, един език може не̋кога да е бил например силно синтетичен, след това да започне да придобива все повече аналитични черти и дори да стане съвсем аналитичен. Ако един език е славјански, то тој е славјански на 100%. Но ако се каже, че един език е аналитичен, винѫги стои въпросът до каква степен тој е аналитичен.

Вече по темата: Езиковијът съјуз (Sprachbund) е по-скоро јавление в лингвистичната дејствителност и не толкова елемент на класификација. При това јавление не̋колко езика с различна генеалогична класификација (т.е. с различен произход) поради влијанија помеђу си осѫществјават общи нововъведенија (имплементират общи иновации) и придобиват общи характеристики, конкретно определени.
Балканскијът езиков съјуз (Balkansprachbund-ът, Балканшпрахбундът) е христоматиен пример за езиков съјуз.

За да дефинираме една генеалогична група езици (например романската), вземаме един стар език (в този случај латинскијът) и считаме по определение групата (романската) да е съставена от потомците на този език.

За да дефинираме езиков съјуз, започваме от характеристиките, около които се завърта това јавление.
(.. скриј въведението ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Balkansprachbund-ът: определјащи характеристики и членуващи езици  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Balkansprachbund-ът: определјащи характеристики и членуващи езици  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Балканскијът езиков съјуз по определение се състои от езиците, които ги притежават изброените по-долу характеристики всичките.

• {Балкан‑1}. Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
• {Балкан‑2}. Категорија определеност при имената {Артроманија}{Arthromania}
• {Балкан‑3}. Удвојаване на допълненијата {редупликација}
• {Балкан‑4}. Изпадане или избе̋гване на инфинитивът при глаголите {InfinitiveLostOrAvoided}
• {Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще време {GenericFutureTense}

Независимо от географијата, само следните четири езика ги притежават:

{GR} ново-гръцки,
{BG} балкано-славјански или славјано-балкански (български +"македонски"),
{RO} балкано-романски или романо-балкански (румѫнски: влашки +молдовански), и
{AL} албански.

Не знам за други такива езици по светът и веројатно не̋ма други.

Тукa в общата част на тази публикација характеристиките само се идентифицират и се означават. Все̋ка от споменатите дотук или по-надолу характеристики, при пројавен интерес, представлјава отделна тема сама за себе си и заслужава отделна публикација.

В контекстът на балканскијът езиков съјуз се разглеђат само такива характеристики, които в повечето от езиците сѫ иновации (нововъведенија). Общи характеристики, наследени от пра-индоевропејскијът език (ПИЕ, PIE), не̋ма как да сѫ от интерес в този контекст.

Доколкото взаимните влијанија сѫ в основата на понјатието езиков съјуз, при определјането на Балканскијът езиков съјуз не може нејавно да не присѫтства територијата, върху којато това јавление се е осѫществјавало. Преди всичко става дума за днешната територија на четирите балкански езика. Но в темата ще стане дума сѫщо така за център (епицентър, огнище, фокус) на Балканскијът езиков съјуз, ще стане дума за изгубени територии, както и за ново-завојувани от нашијът sprachbund територии.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Balkansprachbund-ът: допълнителни характеристики  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Balkansprachbund-ът: допълнителни характеристики  (.. скриј ги ..)  .. към началото ..

Освен гореизброените пет основни характеристики {Балкан‑1}..{Балкан‑5}, мога̨т да се идентифицират и други такива, които има смисъл да се дискутират в контекстът на Балканскијът езиков съјуз, но без да се твърди, че ги има във всички балкански езици.

• {Балкан‑А1}. Еднакво изразјаване на местоположение и посока {LiA}
• {Балкан‑А2}. Задпоставен определителен член {PostPositionedArticles}
• {Балкан‑А3}. Множество заемки от турскијът език {Turcophenia}
• {Балкан‑А4}. Преизказно наклонение при глаголите {RenarrativeMood}
• {Балкан‑А5}. Разпадане на падежите при имената {CaseSystemDeclined}
• {Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателните {PioMai}
• {Балкан‑А7}. Напасване на предлозите {FittingPrepositions}
• {Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ. {MidCentralVowel}
• {Балкан‑А9}. Имперфективни иновативни глаголни форми в гръцки {GreekVerbalAspectAlaSlave}
• {Балкан‑AE1}. Синтаксис с относителни изрази вместо с причастија {RelativePhrases}
• {Балкан‑AR1}. Специфична балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex}
• {Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съответствија, несподелени от гръцки и български {AlRo}
• {Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet}
• {Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece}

Този списък с допълнителни балкански характеристики остава отворен.

Иновации, имплементирани само в един от четирите балкански езика без влијание отвън, не следва да се разглеђат в контекстът на Балканскијът езиков съјуз. Например, уеднаквјаването на окончанијата на прилагателните в множествено число в повечето балкано-славјански (български) диалекти едва ли може да се изкара извън славјанскијът контекст. Освен това, верно е, че характеристиката {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} ја̨ има само в български и ако тја не се разглеђа в балканскијът контекст, трјабва да се разглеђа в не̋какъв анатолијски контекст - затова ја̨ оставјам в балканскијът контекст.

Процесът на придобиване на балканските езикови характеристики, основни и допълнителни, може да се нарече с лингвистичнијът термин балканизација.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Balkansprachbund-ът и езиците на Балканите  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Balkansprachbund-ът и езиците на Балканите  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Турскијът език не притежава нито една от основните характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} и не е повлијал за придобиването им (освен на {Балкан‑А4} и на {Балкан‑А3}, разбира се). Поради това турскијът език не членува в Балканскијът езиков съјуз и в този контекст е твърде страничен фактор. Тре̋бва да се спомене и това, че турскијът език е заел редица балканизирани преди това територии и на Балканите, и в Анадолът, както и самијът Цариград.

Циганскијът език не членува в Балканскијът езиков съјуз, понеже от петте основни балкански характеристики тој притежава само три: {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}. Тези три балкански характеристики циганскијът ги е придобил веројатно пак от гръцкијът, но извън Балканскијът езиков съјуз в отделен процес, териториално разположен по-скоро в Анадолът и в хинтерландът на Цариград.

Сърбо-хърватскијът език притежава не̋кои от балканските езикови черти, но не всичките. Тој (както и словенскијът, както веројатно и унгарскијът) сѫ се повлијали от Балканскијът езиков съјуз, но слабо, понеже сѫ били далече от епицентърът му.

Повечето от нововъведенијата, представлјаващи част от балканизацијата на гръцкијът език, се објаснјават с вѫтрешни за гръцкијът език причини. Не̋кои сѫ повлијани от романскијът език. Влијанието откъм славјанскијът към гръцкијът го има, но е слабо. Влијанието откъм албанскијът към гръцкијът не може да се идентифицира.

Та като стана дума за албанскијът, да изјасним неговото положение. Историјата на албанскијът език отпреди балканизацијата му е неизвестна. Нај-ранните текстове на този език (AD1462) го представјат в напълно балканизиран вид. С други думи, всички балкански черти се срещат в "старо-албански", но ги не̋ма в старо-гръцки или старо-български. Не̋кој може да се изкуши да заклјучи, че именно албанскијът език е източникът на балканските нововъведенија. Но такова заклјучение би било погрешно: през петнадесети век (AD1462) и четирите балкaнски езика сѫ били вече напълно балканизирани. И да допълнја: старо-албанскијът език е неизвестен и за него нищо не може да се твърди. В частност, не може да се твърди, че е оказал не̋какво влијание, нито пък че не е оказал.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Balkansprachbund-ът: датировка на јавлението  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Balkansprachbund-ът: датировка на јавлението  (.. скриј ..)  .. към началото ..

• Към крајът на 10-ти век котелът (казанът) на Balkansprachbund-ът е сложен на огнището (на фокусът) и огънјът вече е разпален.
• Към крајът на 14-ти век котелът вече е завре̋л и докъм 18-ти век си къкри кротко.
• През 18-ти век јавленија подобни на дејността на нашијът отец Паисиј загасјат огънјът и през 19-ти век јавлението Balkansprachbund вече е затихна̨ло.

Доводи:

• В известнијът от крајът на 9-ти век старо-български/старо-славјански език, основан на балкано-славјански говори, почти не присѫтстват балкански черти.
• През 9-ти и 10-ти век дејанијата на царете Борис, Симеон и Петър, както и на цар Василиј Българоубиец, приобщават всички жители на подопечните им територии към ромејската христијанска култура.
• Нај-старите текстове на албански (AD1462) и балкано-романски (AD1521: влашки, румѫнски) представјат тези езици в напълно балканизиран вид.
• През 19-ти век в балканските езици (гръцки, български и румѫнски) започват "очистителни" (пуристични, καθαρεύουσα) процеси, целјащи да върна̨т съответнијът език към корените му, дори с цената на елиминиране на присѫщите му балкански черти. Българскијът език се отдава на разгулна русофилија, румѫнскијът - на разгулна франкофилија ("македонскијът" през 20-ти век - на разгулна сърбоманија).

Извод: Balkansprachbund-ът е балкански езиков съјуз на Ромејската империја (на Романија), зародил се през 10-ти век и надживе̋л ја̨ с не̋колко века.

Отклонение (off-topic). Ако Ромејската империја беше доживе̋ла до наше време, тја накратко щеше да се нарича Романија. Романија щеше да е јужната съседка на Българија, евентуално. Но дејствителността е друга. И когато през 19-ти век Дунавските кнјажества Влашко и Молдова узурпират името Ромѫнија, не̋мало вече кој да протестира. Каква несправедливост - сега фиромлјаните не разбират защо гърците протестират срещу опитите на фиромлјаните да узурпират името Македонија. Според мене, и двете названија, Романија и Македонија, сѫ общо наследство на балканските народи и не бива да бѫда̨т узурпирани от никој от те̋х. Е да де, ама Ромѫнија е вече узурпирано. Все пак, пишејки на български, можем да различим двете форми Романија и Румѫнија и да ги използваме в различен смисъл. Но на англијски например така не може. Крај на отклонението.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Balkansprachbund-ът: с какви цели се въвеђа това понјатие  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Balkansprachbund-ът: с какви цели се въвеђа това понјатие  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Понјатието Balkansprachbund се въвеђа заради румѫнскијът и българскијът, а не заради гръцкијът или албанскијът.

Понјатието Balkansprachbund се въвеђа, за да се разјаснја̨т три въпроса:

• Ме̋стото на българскијът език сред славјанските езици. Българскијът e балканизиран славјански език. Българскијът език може да се означава като балкано-славјански (или славјано-балкански) език. Другите съвременни славјански езици можем да ги наричаме ново-славјански.
• Ме̋стото на румѫнскијът език сред романските езици. Румѫнскијът e балканизиран романски език. Румѫнскијът език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другите съвременни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
• Отношенијата међу румѫнскијът и албанскијът. (Дали да се врем међу шамарите?)

Нашијът балкано-славјански български език е славјански, но не е ново-славјански. Румѫнскијът членува в романсът, тој e романски език, но не е ново-романски.

Гръцкијът език не̋ма нуђа от понјатието Balkansprachbund, защото всички нововъведенија в гръцки от времето на Balkansprachbund-ът мога̨т да се објаснја̨т или чрез вѫтрешни за гръцкијът език причини, или чрез влијание откъм романсът. Гръцкијът език и романсът били двата основни разговорни езика из европејските територии на Римската/Ромејската империја, особено преди времето на цар Ираклиј, и без съмнение сѫ си оказвали взаимни влијанија.

Албанскијът език сѫщо така не̋ма нуђа от понјатието Balkansprachbund, защото историјата му е неизвестна. Ние не знаем какво точно да објаснјаваме. Кога албанскијът език е придобил балканските си черти никој не може да каже. Например, не знаем (и никога не̋ма да узнаем) кога албанскијът език е придобил характеристиката {Балкан‑1} - дали още преди Balkansprachbund-ът (преди 10-ти век) или едва вѫтре в неговијът котел.

Влијанието на албанскијът върху гръцкијът и българскијът е минимално: по не̋колко думи с албанска етимологија. Извън отделни лексикални единици, не се сещам за иновација в балкано-славјански или в гръцки, за објаснението на којато да имаме нуђа от албанскијът език. Но албанскијът език не̋ма как да се игнорира, не̋ма как да се пренебрегне, понеже тој притежава всичките основни черти {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и всичките допълнителни черти {Балкан‑А1}..{Балкан‑А8} и {Балкан‑AR1}..{Балкан‑AR4} без {Балкан‑А4}. Кога и как ги е прихвана̨л - за повечето от те̋х - един Господ знае.

Извън отделни лексикални единици, не се сещам за иновација в балкано-славјански или в гръцки, за објаснението на којато да имаме нуђа от албанскијът език. Обаче: Можем (и веројатно тре̋бва) да приемем, че тези балкански черти на балкано-романскијът, които се споделјат само с албанскијът, става дума за {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, сѫ резултат от албанско влијание върху балкано-романскијът.

И тъј, албанскијът език е нужен за објаснението на историјата на румѫнскијът език.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Balkansprachbund-ът: характеристиките в първо приближение  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Balkansprachbund-ът: характеристиките в първо приближение  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Мислја, че все още е рано в тази тема да се навлиза в детајлите на отделните балкански характеристики.

Стана вече дума за това, че гръцкијът е заразил циганскијът със {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}.

{Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, а веројатно и {Балкан‑1}, сѫ се зародили в гръцки и оттам сѫ се разнесли из остана̨лите балкански езици. Да, когато през 10-ти век било разпалено огнището на Balkansprachbund-ът, гръцкијът вече ги притежавал својствата {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, а веројатно и {Балкан‑1}.

Артроманијата {Балкан‑2} заслужава отделна тема. Гръцкијът език е заразил с артроманија разговорнијът романс доста отдавна - веројатно по време на христијанизацијата на Римската империја и в елиноромансът. Но как балкано-романскијът (влашкијът) е съчетал артроманијата {Балкан‑2}, присѫща на целијът романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Balkansprachbund-ът: јавление от последното току-що изтекло хилјадолетие  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Balkansprachbund-ът: јавление от последното току-що изтекло хилјадолетие  (.. скриј ..)  .. към началото ..

На територијата на Balkansprachbund-ът във вековете и хилјадолетијата преди 10-ти век може да е имало други Sprachbünde (езикови съјузи). Нас тук обаче ни интересува само тази инкарнација на Balkansprachbund-ът според изброените по-горе дефиниращи характеристики - основни {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и допълнителни {Балкан‑А1}..{Балкан‑А9} и {Балкан‑AR1}..{Балкан‑AR4}, с изброените по-горе участници (GR,BG,RO,AL), с указаната по-горе датировка - от 10-ти до 19-ти век; става дума за последното току-що изтекло хилјадолетие.

При тези параметри би било неоправдано да не останем на светло. Би било безсмислено да се забутаме в мракът, да се отклоним към зоната на здрачът.

Стремежът тук е да останем на светло. Да останем в реалността. Тук се работи с реални и познати езици, с езици, които сѫ част от лингвистичната дејствителност. В този контекст всичко е "материално".

Не се привличат имагинерни езици именно с цел да останем на светло и нај-вече заради непотребността на имагинерните езици в контекстът на Balkansprachbund-ът. Не се привличат имагинерни езици като тракијски, илиријски, дакијски или пък пра-български. Тези езици сѫ имагинерни, понеже практически нищо не се знае за те̋х и не̋ма как да се узнае, а и дори идентификацијата на тези езици е невъзможна, невъзможна е и класификацијата им.

За имагинерните езици нищо не се знае и не̋ма как да се узнае. Всичко за те̋х е плод на въображението. Все̋ко твърдение, засе̋гащо имагинерен език, нито може да се докаже, нито може да се опровeргае. Истинността на такова твърдение е предмет на ве̋ра, то има религиозен характер.

И, разбира се, все̋ка връзка на реално с имагинерно е имагинерна.

В този контекст не̋ма нуђа от въображаеми елементи, такива като тракијски език, дакијски език или пък илиријски език. Навсе̋къде вместо те̋х тре̋бва да мислим албански език, понеже тој е единственијът "материалeн" елемент извън познатите. А познатите сѫ елинофонијата, славјаногласието, романсът и туркофонијата. Да не забравјаме и циганијата (циганофонијата), и тја си е нашенска и съвсем материална.

Отклонение (off-topic). Лјубима тема на българските историци, и на ерудираните, и на лјубителите, сѫ така наречените пра-българи. Обект на остри полемики е "произходът" на тези така наречени пра-българи - дали е бил "тјуркски" или пък "ирански" или пък друг не̋какъв. Първо, понјатието "произход на народ" не е дефинирано, или поне никој в дискусиите не започва от дефиницијата, ако такава има. Негласно повечето от участниците в тези дискусии отъђествјават "произходът на народът" с "произходът на езикът". Ако е така, то излиза, че ние днешните българи имаме 100% славјански произход. В дејствителност, 100% славјански произход има нашијът език, а не "ние". ("Аз" произхођам 50% от мајка си и 50% от баща си, за "Вас" не знам.) "Произходът на езикът" се дефинира точно от историческата лингвистика посредством генеалогичната класификација на езиците. На въпросът дали така наречени пра-българи сѫ били от "тјуркски произход" или пък сѫ били от "ирански произход", отговор в крајна сметка тре̋бва да даде лингвистиката, понеже "тјуркски" и "ирански" сѫ понјатија от лингвистиката. Ако сега зададете този въпрос на лингвистиката, отговорът е следнијът: не знаем нищо за пра-български език, не е дори сигурно, че такъв език не̋кога е сѫществувал, тој не може да се класифицира, дори не може да се идентифицира. Следователно, острите полемики относно произходът на тези така наречени пра-българи сѫ словоблудство. Това словоблудство не е ново - започна̨ло е още през 19-ти век. Крај на отклонението.

Забележка. Balkansprachbund-ът е јавление в живите разговорни езици, а не в писмената традиција. Ако не̋кога не̋кој се е учил да чете, то е било с основната цел да може да чете Евангелието. Хората сѫ чели предимно Евангелието. И езикът на Евангелието е бил възпроизвеђан в писмената традиција. А в Евангелските текстове не̋мало балканизми - поради това ги гонели и от писмената традиција. Крај на забележката.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Balkansprachbund-ът и глосотомијата  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Balkansprachbund-ът и глосотомијата  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Ще засегна и въпросът относно глосотомијата. Цитат оттук:

В много от контекстите лингвистиката не различава термините език и диалект - всеки диалект може да се нарече език и всеки език може да се нарече диалект на не̋кој език с по-широк обхват (ако има не̋какъв смисъл, разбира се). ... точното разграничение међу тези две понјатија е извън лингвистиката, и то е политическо: езикът представлјава диалект с армија и полиција, казано на шега. ... Ако става дума за лингвистиката, то тја за всеки два близки диалекта може да намери разлики, въз основа на които те да се објавја̨т за отделни езици в не̋какъв контекст, например в контекстът на разликите, а сѫщо така и за всеки два близки езика лингвистиката може да намери прилики и в контекстът на тези прилики да ги објави за диалекти на един език.

И тъј, в контекстът на Balkansprachbund-ът, в контекстът на тази тема, не̋ма ме̋сто за повече от един славјански език, не̋ма ме̋сто за повече от един романски език, не̋ма ме̋сто за повече от един огузки тјуркски език. В частност, известните балкано-романски (влашки) диалекти, разположени јужно от Дунавът, сѫ диалекти на румѫнскијът език, а гагаузкијът е диалект на турскијът език.

Вече стана дума, че сръбскијът език не членува в Balkansprachbund-ът, понеже не притежава всички негови основни характеристики - тој е прихвана̨л само {Балкан‑5} и частично {Балкан‑4}. Излиза, че балканизацијата на сръбскијът език е по-слаба от балканизацијата на циганскијът език, например, којто освен {Балкан‑5} притежава {Балкан‑2} и {Балкан‑4}. Как да е, това е основната разлика међу българскијът и сръбскијът език. И двата езика български и сръбски сѫ славјански, и то јужно-славјански, међу те̋х сѫществува диалектен континуум, обаче нашијът език е напълно балканизиран, а сръбскијът не е.

Тук балканизацијата се разбира в лингвистичен смисъл, както е дефинирана в контекстът. Широката публика може да се озадачи и да запита: нима Сърбија не е на Балканите? На Балканите е, естествено, но сръбскијът език за разлика от българскијът не е лингвистически балканизиран. Можем да сменим терминът за по-голе̋ма јаснота: поради отдалечеността си сръбскијът език за разлика от българскијът не е е константинополитизиран.

Балкано-славјанските диалекти на територијата на БЈуРМ сѫ напълно балканизирани-константинополитизирани. Ако не сѫ наши, със сигурност сѫ нашенски. А бе наши сѫ си, константинополски.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Balkansprachbund-ът: членуващите езици и техните роли  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Balkansprachbund-ът: членуващите езици и техните роли  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Да изјасним ролјата, којато играја̨т в Balkansprachbund-ът членуващите в него езици (GR,BG,RO,AL).

Вече беше казано, че влијанието на албанскијът върху гръцкијът и българскијът е минимално и пренебрежимо. Албанскијът език е нај-нископоставенијът член на Balkansprachbund-ът. Има си ги всичките балканизми - основните {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и повечето от допълнителните, ама гръцкијът и българскијът нищо не сѫ прихвана̨ли от албанскијът.

Гръцкијът език е нај-високопоставенијът член на Balkansprachbund-ът. Всички балканизми в гръцки биха̨ могли да се објаснја̨т или чрез вѫтрешни за гръцкијът език причини, или чрез влијание откъм романсът. Това положение на гръцкијът език е естествено - тој е бил имперскијът език на Романија преди пришествието на туркофонијата, тој е бил през це̋лото време на Balkansprachbund-ът предпочитанијът език на православната църква и нај-вече на константинополската патриаршија.

Не̋кои лингвисти се придържат към друга терминологија. Те лишават гръцкијът език от членство в Balkansprachbund-ът (например чрез причислјаването на {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} към списъкът с основните балкански характеристики. За гръцкијът език е запазена друга ролја: тој е "готвачът" и държи бъркалката, с којато бърка котелът на Balkansprachbund-ът.

В терминологијата, към којато аз се придържам, гръцкијът език играе и двете роли: тој хем е нај-високопоставенијът член на Balkansprachbund-ът, хем държи бъркалката на котелът като готвач. Във втората си ролја на готвач през 14-ти/15-ти век гръцкијът език е заменен от турскијът език. Турскијът език си остава извън котелът - вѫтре не̋ма ме̋сто за него.

Можем ли все пак да идентифицираме не̋какво оказано влијание върху гръцкијът език от страна на балкано-романскијът (румѫнскијът) или балкано-славјанскијът (българскијът)?

Целијът романс (френски, испански, италиански, португалски, ..) притежава характеристиката {Балкан‑А1}{LiA}. Може с основание да се предположи, {1} че балкано-романскијът ја̨ притежава характеристиката {Балкан‑А1}{LiA} отпреди (тази инкарнација на) Balkansprachbund-ът, и {2} че гръцкијът език ја̨ е прихвана̨л тази характеристика от романсът, но пак отпреди Balkansprachbund-ът. Следователно, не може да се идентифицира влијание от балкано-романскијът (румѫнскијът) върху гръцкијът в рамките на Balkansprachbund-ът.

Макар това да не се признава, възможно е гръцкијът език да е прихвана̨л не̋кои глаголни форми от славјанскијът. Това е означено като {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave}. Става дума за успоредни перфективни и имперфективни иновативни глаголни форми, които биха̨ могли да сѫ самостојателно развитие в гръцки, но от друга страна сѫ особено характерни за славјаногласието. Поради това тука не може да се изклјучи славјанско влијание.

И тъј, как да подредим българскијът и румѫнскијът. Българскијът е по-високопоставен от румѫнскијът.
Доводи:
-> Възможно влијание върху нај-високопоставенијът член, гръцкијът език.
-> Славјанското влијание върху румѫнски тежи повече от румѫнското влијание върху български.
-> По-дълга традиција на славјанската книжнина и на славјанската литургија.
-> Когато славјаногласните на Балканите не се ползват от славјанската книжнина и от славјанската литургија, те си служа̨т с гръцката и никога с румѫнската.

Крајно класиране: GR,BG,RO,AL. Влијанијата от ле̋во на де̋сно сѫ суперстратни, влијанијата от де̋сно на ле̋во сѫ субстратни.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Јадро на Balkansprachbund-ът (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Јадро на Balkansprachbund-ът (.. скриј ..)  .. към началото ..

Крајно класиране: ,,RO,AL. Какво става на дъното на котелът на Balkansprachbund-ът, там, където бъркалката на готвачът трудно достига, а огънјът пари нај-силно.

Албанскијът език и румѫнскијът (балкано-романскијът) език представлјават сърцевината и јадрото на Balkansprachbund-ът. Степента на те̋хната балканизација е нај-висока, при балканизацијата си тези езици сѫ нај-уврели.

Ако не̋кој се заеме да изброи и опише всички прилики и съответствија в Balkansprachbund-ът нај-подробно и без обобщенија, каквото тука не се прави, то веројатно половината по обем ще бѫда̨т прилики и съответствија међу албански и румѫнски, които не се споделјат от български и гръцки. Тук сред допълнителните балкански характеристики за тази цел бе̋ха̨ изброени две:

{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съответствија, несподелени от гръцки и български {AlRo}
{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex}

И тъј, јадрото на Balkansprachbund-ът, съставено от румѫнски и албански, поставја важен проблем: как така нај-увре̋лата балканщина се е разпространила на толкова обширна територија - от Албанија до Молдова.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Отклонение: периодизација на българскијът език (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Отклонение: периодизација на българскијът език (.. скриј ..)  .. към началото ..

През познатата историја на нашијът български език тој е изпитвал масивни суперстратни влијанија последователно от гръцки, от турски и от руски, както и масивно субстратно влијание от балкано-романски. Това твърдение е изчерпващо. За објаснението на историјата на нашијът език тези езици стигат - не̋маме нуђа нито от албанскијът, нито от не̋какъв друг палеобалкански субстрат, нито от пра-български.

Историјата на нашијът език може да се раздели на следните периоди:

-> Праисторически период: един Господ знае какво е било тогава.

-> Праиндоевропејски период: тогава езикът ни споделјал битието си с остана̨лите индоевропејски езици.

-> Славјански период: тогава езикът ни споделјал битието си с остана̨лите славјански езици.

-> Балкански период: периодът на Balkansprachbund-ът, за којто става дума тука. Дели се на два подпериода: преди и след сме̋ната на готвачът.

-> Русофилски период: от около 1850 до около 1990 AD. Езикът ни до неузнаваемост е изрусен.

-> Циганско-глобализационен период: след 1990 AD. Езикът ни през този период ще цъфне и ще върже.

Забележка. Езикът ни да споделја битието си с остана̨лите славјански езици означава, че нашијът език в състојанието си от онја период практически съвпадал със състојанието на всеки един от остана̨лите славјански езици през сѫщијът период.

Друга забележка. Българскијът език представлјава балкано-славјански език, т.е. тој е хем славјански, хем балкански. Нашијът език обаче е първо славјански и после балкански. Славјанщината на нашијът език ни позволјава доне̋къде да се разбираме с други славјаногласни (например сърби или руснаци), ама балканщината на нашијът език твърде малко ни помага да се разбираме с гърци, румѫнци или албанци.

Трета забележка. Тази публикација е посветена на балканскијът период от историјата на нашијът език. Индоевропејскијът период и славјанскијът период заслужават отделни публикации.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   13. Balkansprachbund-ът: подходи към јавлението  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Balkansprachbund-ът: подходи към јавлението  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Из монографии и енциклопедии можете да срещнете и други изложенија на темата за Balkansprachbund-ът.

С какво моето изложение се отличава.

• Със стремежът да избе̋гваме зоната на здрачът и да стоим на светло (по-горе стана дума за това).
• С по-точно определение на конкретното превъплъщение (на конкретната инкарнација) на Balkansprachbund-ът.
• С по-јасното разграничаване на ролите в Balkansprachbund-ът: пълноправни членове (GR,BG,RO,AL), јадро (,,RO,AL), случајни елементи (турски, цигански, сръбски и др.).
• С отхвърлјането на глосотомијата (по-горе стана дума за това).
• С не̋какво предпочитание на гръцки и български пред румѫнски и албански.
• С фокусираната визија: [имперски готвач с бъркалка над] имперски котел над имперско огнище (по-долу ще стане пак дума за това).
• С неглижирането (с пренебрегването) на политическата коректност.
• С избе̋гване на етноними и разни понјатија за етнос, когато става дума за езици, като така се придържаме към материалното. Например, винѫги вместо гърци се употребјава терминът елинофони. Етнонимът гърци би бил подвеђащ - преди и след христијанизацијата нещата се преподређат и смисълът е различен.
• С посочване на целите, с които е въведено понјатието за Balkansprachbund-ът (по-горе стана дума за това).
• С придържането към изложените тук принципи на моите възгледи за мина̨лото.

Изложената тук фокусирана визија за Balkansprachbund-ът предполага имперски котел (имперски казан).

• Първо, това налага периодът на Balkansprachbund-ът да се раздели на две: гръцки подпериод (когато готвачът е гръцкијът език) и турски подпериод (когато готвачът е турскијът език, когато езиците в казанът вече сѫ уврели-балканизирани и когато казанът кротко си къкри на слаб огън).
• Второ, това поставја въпросът къде е било огнището (къде е бил фокусът).

Алтернативата на изложената от мене фокусирана визија е дисперсната визија за Balkansprachbund-ът. Вместо огнище тја предполага голе̋мо пепелище, разпростре̋ло се от Албанија до Молдова, остана̨ло от не̋какви мако-трако-даки (и малко пеко-таки) и газено повече от две хилјадолетија от нестинари. Јасно е, че при дисперсната визија навлизаме в зоната на здрачът. Това се прави нај-вече заради политическата коректност.

Термините дисперсна и фокусирана визија се отнасјат за Balkansprachbund-ът. На тези две визии съответстват две хипотези за произходът на румѫнскијът език: хипотезата за континуитетът и миграционната хипотеза.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   14. Balkansprachbund-ът: критика на дисперсната визија  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   14. Balkansprachbund-ът: критика на дисперсната визија  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Критика на дисперсната визија за Balkansprachbund-ът и съответно на хипотезата за континуитетът.

• По-голе̋мата част от територијата на румѫнскијът език на север от Дунавът, а това е по-голе̋мата част от Влашко и це̋ла Молдова, не̋ма как да е била засегна̨та от римската колонизација през периодът AD106-275, понеже никога не е влизала в Римската империја, не е била част от римската провинција Dacia Traiana. Следователно на тази територија - по-голе̋мата част от Влашко и це̋ла Молдова, румѫнскијът език по все̋ка веројатност е бил занесен през последното хилјадолетие във вече напълно увре̋ло балканизирано състојание.
• Проблемът за балкано-романскијът (румѫнскијът) език е, че не̋ма свидетелства за него през периодът AD275..1521. Къде се е криел, къде се е подвизавал, как се е развивал - не се знае. А тези неща за периодът на Balkansprachbund-ът общо взето се знаја̨т за гръцкијът и балкано-славјанскијът.
• Приликите и съответствијата међу албански и румѫнски - {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, за които писах, че може би представлјават половината от обемът на Balkansprachbund-ът, сѫ всеобхватни. Ако предположим, че трети (разбира се, имагинерен) език (например дакијски) е повлијал на албански и на румѫнски за прихващането им, то този език ще да е сѫществувал на твърде обширна територија дълго време, и то без да остави јасни следи, което е неверојатно. Ако предположим, че не̋ма трети език, а албанскијът език е бил не̋кога разпространен из це̋лото пепелище, то това пак е неверојатно: територијата е прекалено голе̋ма, јасни следи не̋ма.
• Да повторја, приликите и съответствијата међу албански и румѫнски - {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, сѫ всеобхватни. Дори да допуснем, че те сѫ ги прихвана̨ли от не̋какъв палеобалкански субстрат, пак е редно да приемем, че влијанието на този палеобалкански субстрат върху албански и румѫнски не̋ма как да бѫде териториално разпръсна̨то от Албанија до Влашко (северно от Дунавът) - то тре̋бва не̋къде да е концентрирано - концентрирано около фокусът, около огнището.
• Ако един език е разпространен на такава обширна територија (територијата на Balkansprachbund-ът) и се задържа на неја̨ дълго време, това тре̋бва да е обусловено от екстралингвистични причини. Да, елинофонијата и романсът имали широк ареал, обаче това било обусловено от политика, религија, цивилизационни и обществени нагласи. Освен елинофонијата и романсът, не се виђа подобно нещо за територијата на Balkansprachbund-ът за последните две хилјадолетија - след римското нашествие на Балканите.
• Слабото диалектно разнообразие на румѫнскијът език на север от Дунавът предполага по-кратък престој на тази територија. Романо-балканскијът език придобива очакваното за него диалектно разнообразие, едва когато вклјучим в него диалектите јужно от Дунавът.
• Ако приемем, че румѫнскијът език е балканизиран върху територијата си, където уж е възникна̨л - римската провинција Дакија (Dacia Traiana: западната част на Влашко и част от Трансилванија), то си остава въпросът защо не сѫ балканизирани другите езици, за които се знае, че сѫ се подвизавали на тази територија. Защо например не е балканизиран славјанскијът? Пламъците, които балканизират напълно българскијът и частично сръбскијът, идват от југ, и този процес не може да се датира отпреди 10-ти век.
• Историческите извори споменават власи в Романија (Ромејската империја) след AD976, но северно от Дунавът - едва след 11-ти век.
• Митът "Torna Fratre" не подкрепја нито една от двете визии и нито една от двете хипотези за произходът на румѫнскијът език. Става дума за това, че по времето на цар Маврикиј при поход срещу аварите един војник се обърна̨л към друг с думите "Torna, Fratre!", преведено на съвременен български "Назад, братò!". Никъде не е казано, че тези војници, јавно романофони, произхођат от бившата Dacia Traiana и изобщо от територија северно от Дунавът. Често се забравја, че от времето на цар Константин (да не кажем от времето на пуническите војни) до ислјамското нашествие през 9-ти и 10-ти век остров Сицилија и прилежащата територија на Апенинскијът полуостров сѫ принадлежали на Романија, на Константинопол. Съвсем възможно било онези војници от случката "Torna, Fratre!" да сѫ били родом от Јужна Италија - показали сѫ типично италиански боен дух. Но нај-простото објаснение е такова: случило се е северно от линијата Иречек, вижте по-долу, и преди нашествието на славјаногласието.
• Не е доказано, че романсът се е бил трајно закрепил в Dacia Traiana за 170-те години римска власт (от цар Трајан до цар Аврелиан). Међу другото, когато цар Аврелиан решил да изостави Dacia Traiana, тој објавил нова провинција Dacia Aureliana с център Сердика (Софија), и може да се предположи, че цивилизованите грађани на Dacia Traiana сѫ ја̨ напусна̨ли и сѫ се установили в Dacia Aureliana. По-нататък техните потомци на територијата на Романија ще да сѫ били по религиозни причини елинизирани още преди имиграцијата на славјаногласните в Романија, или поне повечето от те̋х.
• Съпоставка. От една страна, Римската империја е владе̋ла не̋каква територија северно от Дунавът (Dacia Traiana) само 170 години, и това е позволило на установилијът се там романс да се наложи тотално над славјаногласието и над ред други езици, подвизавали се там, не само в Dacia Traiana, но и в це̋ло Влашко и це̋ла Молдова. От друга страна, Римската империја е владе̋ла територијата јужно от Дунавът повече от 500 години, нека впрочем да се ограничим само до територијата северозападно от линијата Иречек и јужно от Дунавът, за којато територија има сведенија за стабилно присѫтствие на романсът, и въпреки това днес на тази територија от романсът виђаме само жалки остатъци. Това озадачава. Дисперсната визија (хипотезата за континуитетът) не дава отговор. Отговорът на фокусираната визија (на миграционната хипотеза) е следнијът: романсът јужно от реката е породил романсът на север от реката.
• Около реката Дунав, северно и јужно, не̋кога се е подвизавал готскијът език. В славјанскијът език си лича̨т влијанијата откъм готскијът език, в балкано-романскијът такива влијанија не̋ма.
• По-горе стана дума за приликите и съответствијата међу албански и румѫнски и липсата на адекватно објаснение за те̋х. Нещо повече: има прилики и съответствија међу италиански и балкано-романски, които не се разглеђат в контекстът на Balkansprachbund-ът, понеже не излизат от рамките на романсът, и които според признатата историја на италианскијът език се датират след 3-ти век. Например, фонетичното изменение в романсът, което съответства на 1-вата славјанска палатализација и което е общо за балкано-романскијът и за италианскијът. Как ли това изменение се е добрало до изолиранијът в бившата Dacia Traiana романс?

(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   15. Кратка историја на романсът на Балканите (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   15. Кратка историја на романсът на Балканите (.. скриј ..)  .. към началото ..

Изводи: Кратка историја на романсът на Балканите, както и на обкрѫжението му.

• Романс се нарича це̋лото потомство на латинскијът език в дејствие. Носителите на романсът се наричат романофони. Раннијът романс - наричан още вулгарен латински - е все още един език докъм 5-ти век след Христа. След 4-ти век романсът се разпада на отделни романски езици. Освен балкано-романскијът, други романски езици говорени днес сѫ френскијът, италианскијът, испанскијът, португалскијът.
• Латинскијът език и разговорнијът романс идват на Балканите още преди Христа.
• По-долу ще стане дума за елиноромансът, тъј че това не е последното по темата.
• Линијата Иречек се опитва да определи границата међу романсът и елинофонијата на Балканите. Значението ѝ надхвърлја Балканите. На запад (и север) е зоната на романсът, на изток (и југ) е зоната на елинофонијата. Линијата Иречек оставја северната и западната част от днешната територија на Българија (Софија, Търново, ..) в зоната на романсът, а јужната и източната (Пловдив, Варна) - в зоната на елинофонијата.
• Римските провинции Dacia Traiana (AD106..275) и Dacia Aureliana (вижте по-горе) сѫ в зоната на романсът.
• Когато Dacia Traiana е изоставена, романсът изчезва оттам - ако не веднага, то за не̋колко века. Във всеки случај, романсът от времето на Dacia Traiana не̋ма никакъв принос към съвременнијът румѫнски език. Съвременнијът румѫнски език не произлиза от романсът на колонистите от Dacia Traiana. Нај-веројатно, територијата на изоставената Dacia Traiana става подвластна на славјаногласието. Веројатно, това е било исконна територија на славјаногласието, където романсът през римската колонизација (AD106..275) никога не е пускал дѫлбоки корени.
• Всеобхватна проме̋на в Римската империја настѫпва с приемането на Христијанството и излизането на западните територии изпод контролът на Константинопол. От времето на цар Теодосиј до времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, елинофонијата почти напълно изтласква романсът от балканските територии на Романија. Причините сѫ преди всичко религиозни. Из балканските територии на Романија не се прилагала латинската литургија, а само гръцката. Примерно, Сердика (днешна Софија) ще да е премина̨ла от зоната на романсът (според линијата на Иречек) към зоната на елинофонијата, понеже в храмовете Света Софија, Свети Георги и многото други софијски църкви богослужението било на гръцки.
• Случката "Torna Fratre" от времето на цар Маврикиј не е нищо повече от потвърђение на линијата Иречек. Този романс е бил пометен от двете вълни: от вълната на христијанизацијата откъм југоизток и от вълната на прииђащото славјаногласие откъм северозапад.
• От времето на цар Теодосиј до времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, елинофонијата почти напълно изтласква романсът от балканските територии на Романија. Друга причина освен религијата е пришествието на славјаногласието.
• Ако не̋какъв романс е остана̨л на Балканите в Романија по времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, този романс ще да е заемал ниска обществена ниша без представителство в аристокрацијата и духовенството. Да не се бърка този романс с класическијът латински, използван поне̋кога в јуриспруденцијата в Романија.
• Ако не̋какъв романс е остана̨л на Балканите в Романија по времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, този романс е бил изтикан на запад, по-далеко от Цариград, тој там дочаква времето на цар Василиј Българоубиец и разпалването на Balkansprachbund-ът, и именно този романс е породил целијът балкано-романски език, както го виђаме днес.
• Ако никакъв романс не е бил остана̨л на Балканите в Романија по времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, то нов романс се појавил.
• Второ пришествие на романсът на Балканите. Да не забравјаме, че в Јужна Италија (и Сицилија) имало територии, които векове наред принадлежали на Константинопол и влизали в Романија. През 9-ти, 10-ти, 11-ти век тези територии били сполетени от обществени бедствија: сарацинско нашествие, норманско нашествие, религиозни разпри и грађански војни међу христијаните. В резултат Константинопол загубил контрол върху тези територии, но преди това мигрантстка вълна през проливът Отранто донесла пресен романс на Балканите и го изсипала точно в котелът на току-що разпаленијът Balkansprachbund. Ако в котелът имало вече по-стар романс, при варенето разликите међу те̋х се заличили. Ако в котелът не е имало по-стар романс, то балкано-романскијът език целијът е породен от новијът романс, този от второто пришествие.
• Време е да отговорим на въпросът къде е бил фокусът на Balkansprachbund-ът, къде сѫ били огнището и казанът. Ме̋стото е днешна Македонија, вклјучвајки всичките ѝ части - гръцката, българската, монтешарската и албанската. На тази територија нај-те̋сно си взаимодејствали четирите езика - пълноправни членове на Balkansprachbund-ът. Колкото до готвачът, тој е обитавал сараите си в Цариград-Константинопол, разбира се.
• За балкано-романсът по-горе беше казано, сега да го повторим и за албанскијът език. Романсът и албанскијът език заемали нај-ниска обществена ниша без представителство в аристокрацијата и духовенството. Балкано-славјанскијът език все пак се е ползвал с подкрепата на държавата Българија по времето на царете Борис, Симеон, Петър и Самуил, пък и богослужението било или на славјански, или на гръцки. Това објаснјава и класацијата {GR,BG,RO,AL}, дадена по-горе в изложението.
• Езиците с нај-ниска позиција падна̨ли на дъното на котелът, нај-близо до огънјът, и уврели нај-добре, и то за сравнително кратко време. Тези два езика си предали един на друг много својства и характеристики, които по обем, както бе казано по-горе, достигат половината от пълнежът на Balkansprachbund-ът - {AlRoLex}{Балкан‑А6} и {Балкан‑AR2}{AlRo}. Разбира се, прихвана̨ли сѫ доста неща и от гръцкијът, и от балкано-славјанскијът - все пак всички сѫ се варили в казанът.
• Езиците с нај-ниска позиција - албански и румѫнски - остана̨ли безписмени през разглеђанијът период. Писменост имали гръцкијът и славјанскијът (българскијът). Ако не̋кој се учил да чете по онова време, целта му е била една - да чете Светото Писание. Езикът на свещените текстове бил архаичен. Пишещите по онова време се придържали към архаичните езикови норми и избе̋гвали балканизмите.
• Кръстоносните походи разбъркали историческата картина. Дало се начало на разпадът на ромејската нација и на залезът на Константинопол, където било обиталището на готвачът на Balkansprachbund-ът. Възстановени били българското царство и българската патриаршија. Значение придобили етносите (българи, власи, албанци), които все по-често се упоминавали в историческите извори. Но едва ли елинофоните добре сѫ различавали етносите - българи от власи и албанци, власи от албанци.
• Етнонимът власи от векове преди това бил използван от славјаногласните както за означаване на романофоните, така и за означаване на номадско население. Славјаногласните го донесли на Балканите.
• Романофонно население с пастирски номадски поминък, православни христијани, напусна̨ло котелът и се отдалечило от огнището на Balkansprachbund-ът. За век-два мина̨ли Хемус, за век-два-три мина̨ли и Дунавът, за век-два-три стигна̨ли и Карпатите. Става дума за 11-ти, 12-ти, 13-ти век. Балканороманскијът език се ширна̨л от Албанија до Карпатите и даже отвѫд Карпатите.
• На обширната територија от Македонија до Молдова по онова време били разпространени и двата езика: балкано-славјанскијът (българскијът) и балкано-романскијът (румѫнскијът). Населението се считало за един народ, все православни христијани, обгрижвани духовно нај-вече от българската патриаршија и в сферата на влијание предимно на българското царство.
• Две јавленија от историческата дејствителност изискват објаснение - {RО_South} и {RО_North}. Първо, {RО_South} упадъкът на балкано-романскијът език на територијата јужно от Дунавът, и второ, {RО_North} тоталната доминација на балкано-романскијът северно от реката. Објасненијата ще отложа̨ за по-надолу.
• Османското нашествие подредило по коренно различен начин историческата картина. Гръцкијът език загубил имперскијът си статут, отстѫпил бъркалката на казанът на Balkansprachbund-ът на новијът готвач - турскијът език. Но гръцкијът език запазил и дори увеличил религиозното си влијание. Унищожени били и българското царство, и българската патриаршија, славјанското богослужение постепенно било заменено с гръцко.
• Но нај-важното било, че османското нашествие в сѫщност представлјавало нашествие на ислјамът на Балканите и в Анадолът. Ислјамът, носен от туркофони, стана̨л господстваща религија. Римската/Ромејската империја била наследена от Османската империја. Царјът в Цариград-Константинопол вече не бил христијанин, а бил мјусјулманин. Патриархът в Константинопол и це̋лата църковна јерархија под него тре̋бвало да се молја̨т за здравето и дълголетието на новијът константинополски цар, на султанът, на падишахът.
• Ислјамското нашествие причинило много щети: нај-много щети на елинофонијата, доста щети на балкано-славјанскијът език, пострадал и балкано-романскијът. Много христијани, нај-вече за келепир (заради изгодата), ставали мјусјулмани. Преди това и веднага мјусјулмани стана̨ли и все̋какви еретици, необгрижвани духовно нито от константинополскијът патриарх, нито от римскијът папа. Колкото пò на изток и пò към Цариград, толкова повече мјусјулмани. Колкото повече еретици в мина̨лото, толкова повече мјусјулмани в настојащето.
• Новите мјусјулмани при първа възможност изоставјали старијът си език - елинофонијата, славјаногласието или романсът, и преминавали на турски. Ставали турци-османлии. Потомците им днес сѫ турци.
• Този процес не се разпространил северно от Дунавът. Докато романсът јужно от реката понесъл не̋какви щети от ислјамизацијата, северно от реката романсът не пострадал.
• Елинофонијата понесла огромни щети от ислјамизацијата. Частично била компенсирана с фактът, че гръцкото богослужение заменило славјанското. По този начин елинофонијата привличала православното население. Јужно от Дунавът, романсът, както и славјаногласието, понесли щети от този процес. И пак, романсът северно от реката не пострадал.
• Пример за илјустрација. В Източна Стара планина има етнографска група, наречена каракачани. Те поне̋кога биват наричани и власи. Сега говорја̨т на български, но доскоро говорели на гръцки. Може да се предположи, че преди това сѫ били романофони.
• След османското нашествие и след унищожаването на Търновското царство православното население северно от Дунавът било изолирано и лишено от старите си духовни центрове. То било принудено да се оправја самò. През следващите век-два била създадена писменост на балкано-романски (румѫнски) език, разработено било богослужение на румѫнски, което изместило постепенно славјанското богослужение. Този процес обхвана̨л це̋ло Влашко и це̋ла Молдова. Така северно от Дунавът романсът постепенно изтиквал славјаногласието.
• Идва епохата на национализмът, загасја се котелът на Balkansprachbund-ът, създават се съвременните национални държави - Гърција, Румѫнија и Българија, все̋ка една от те̋х превъзнасјаща припознатите си етнически корени около съответнијът национален език - гръцки, румѫнски и български.
• В тези три съвременни национални държави на Балканите се реализира следнијът процес: всички потомствени христијани на територијата на съответната държава до началото на 20-ти век (до след първата световна војна) преминават на държавнијът език. Всички потомствени христијани на територијата на Гърција ја̨ възприемат елинофонијата и стават гърци, всички потомствени христијани в Румѫнија преминават към романсът и стават румѫнци, и всички потомствени христијани в Българија стават славјаногласни българи.
• На територијата на Българија не̋ма вече гърци, власи и гагаузи, и не̋ма защо да има. Повторете съответното твърдение за Румѫнија и Гърција и го осмислете. Всеки един от трите национални езика - гръцки, румѫнски и български - е напълно развит и може да обслужва всички сфери на общественијът живот. На населението това му стига, на населението не му тре̋бва етническо деление.
• Струва ми се, че вече објасних јавленијата {RО_South} и {RО_North}, формулирани по-горе.
• Днес романсът по разпространение отстѫпва само на Китај и на Индија. Тази експанзија на романсът е политически обусловена. Ако го не̋маше Јулиј Цезар, примерно, ако ги не̋маше неговите предшественици и неговите последователи, експанзијата на романсът не̋маше да се случи, за романс не̋маше да се говори, сѫдбата на романсът можеше да прилича на сѫдбата на езикът на етруските или на сѫдбата на келтските езици.


• И на крајът на тази дълга поредица от твърденија, призовавам да осмислим следното.
  • Сѫществуването днес на българскијът език и на българскијът етнос е политически обусловено - обуславја се от създаването на българската държава през 19-ти век.
  • Ако до около AD1920 не беше създадена никаква българска държава, то:
    • {1} нашата територија щеше да е поделена међу нашите съседи Турција, Румѫнија, Сърбија и Гърција,
    • {2} на територијата на Турција българи щеше да има по-малко, отколкото днес там има арменци,
    • {3} българскијът етнос на територијата на Румѫнија, Сърбија и Гърција щеше да бѫде асимилиран на части съответно от румѫнци, сърби и гърци,
    • {4} славјаногласието щеше да бѫде изгонено от Румѫнија и Гърција,
    • {5} балкано-славјанскијът (българскијът) език щеше да се разглеђа като източен сръбски диалект, каквато позиција сега има торлашкијът, и
    • {6} разбира се, никакви етнически македонци-монтешарци и никакъв македонски-монтешарски език не̋маше да има.
  • Затова, да пазим българската държава и да се отнасјаме към неја̨ отговорно.

(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   16. Пак за целите, с които се въвеђа понјатието Balkansprachbund  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Пак за целите, с които се въвеђа понјатието Balkansprachbund  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Целта определја средствата. Понјатието Balkansprachbund се въвеђа с цел да се изјаснја̨т три въпроса, изброени не̋къде по-горе: ме̋стото на българскијът език сред славјанските езици, ме̋стото на румѫнскијът език сред романските езици, и отношенијата међу румѫнскијът и албанскијът.

Да си припомним приведенијът от мене списък с основни балкански характеристики:

• {Балкан‑1}. Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
• {Балкан‑2}. Категорија определеност при имената {Arthromania}{Артроманија}
• {Балкан‑3}. Удвојаване на допълненијата {редупликација}
• {Балкан‑4}. Изпадане или избе̋гване на инфинитивът при глаголите {InfinitiveLostOrAvoided}
• {Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще време {GenericFutureTense}

Ако изклјуча {Балкан‑1} и {Балкан‑3} от списъкът, с пълноправно членство в Balkansprachbund-ът би се сдобил циганскијът език. Ама от какъв зор да го правја това? С каква цел? Фокусиране върху циганскијът не е сред целите ми.

Не мога̨ да изклјуча̨ {Балкан‑1}, понеже това е нај-основната балканска характеристика. Само тја да остане - сѫщијът резултат ще получим. С други думи, својствата {Балкан‑2}..{Балкан‑5} сѫ редундантни, формално излишни.

Артроманијата {Балкан‑2} е вклјучена, за да се отдели по-јасно българскијът език от сръбскијът. Нали изјаснјаването на ме̋стото на българскијът език сред славјанските езици е една от основните цели. {Балкан‑2} държи сръбскијът език надалече. И все пак, сръбскијът не тре̋бва да е толкова далече от българскијът, колкото е рускијът език. Затова се вклјучва и характеристиката {Балкан‑5} сред основните - сръбскијът език неја̨ ја̨ притежава, а рускијът език си остава без нищо балканско, което си е напълно естествено.

Не̋кој, којто съвсем не се интересува от българскијът език или дејства спрјамо него злонамерено, би могъл да вклјучи {Балкан‑AR3}{FactumHabet} в списъкът с основни балкански характеристики и така би лишил българскијът език от пълноправно членство в Balkansprachbund-ът, би го разграничил ре̋зко от монтешарскијът език, којто така би заел ме̋стото на българскијът в Balkansprachbund-ът, защото монтешарската езикова норма го има својството {FactumHabet}.

Аз предпочитам имперското начало на Balkansprachbund-ът, имперскијът подход към това јавление. Не̋кој обаче би могъл да си постави за цел да избе̋гва имперскијът подход. Тој би могъл да вклјучи {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} или {Балкан‑А8}{MidCentralVowel} в списъкът с основни балкански характеристики, така тој би лишил гръцкијът език от пълноправно членство в Balkansprachbund-ът. Именно историјата на гръцкијът език, позната от три хилјадолетија насам, хвърлја нај-много светлина върху ситуацијата. Като се махне гръцкијът, оставаме на тъмно и вклјучването на не̋какъв палеобалкански субстрат в контекстът изглеђа по-оправдано и става по-лесно.

Оставам си с предпочитанијата към имперската елинофонија пред не̋какво си палеобалканско пепелище.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   17. ArthromaniaFactumHabetSprachbund-ът: елиноромансът (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   17. ArthromaniaFactumHabetSprachbund-ът: елиноромансът (.. скриј ..)  .. към началото ..

Стана дума, че не̋кои Balkansprachbund-членове във вековете и хилјадолетијата преди 10-ти век може да сѫ участвали и в други езикови съјузи (Sprachbünde).

Предлагам Sprachbund със следната датировка:

• от моментът, когато Римската империја завладјава це̋ла Јужна Европа вклјучително Балканите, Анадолът, Сирија, Палестина, Либија
• до разпадът на романсът на отделни романски езици след 5-ти век.

Предлаганите означенија ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс сѫ работни. Бих ги заменил с по-подходјащо означение, ако не̋кој се сети.

Другите параметри на този Sprachbund освен датировката оставјам недоопределени.

Сред пълноправните членове на елиноромансът задължително тре̋бва да присѫтстват елинофонијата и романсът. Това сѫ били двата основни разговорни езика в Римската империја и те със сигурност сѫ си взаимодејствали помеђу си.

Сред характерстиките на елиноромансът, определјащите или допълнителните, тре̋бва да влизат поне следните:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}.
  Категорија "определеност" при имената. {Arthromania}{Артроманија}.
• {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}.
  Аналитичен перфект по моделът FactumHabet. {FactumHabet}
• {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}.
  Еднакво изразјаване на местоположение и посока. {LiA}
• {Елинороманс‑4}{Балкан‑А5}.
  Разпадане на падежите при имената (или поне сѫществено опростјаване на склонитбените модели). {CaseSystemDeclined}
• {Елинороманс‑5}{Балкан‑А6}.
  Сравнителна степен на прилагателните. {PioMai}
• {Елинороманс‑6}{Балкан‑АE1}.
  Синтаксис с относителни изрази вместо с причастија. {RelativePhrases}

При влизането си в елиноромансът елинофонијата притежава само артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът влиза без нито една от шестте гореизброени характеристики. И двата езика, елинофонијата и романсът, при закриването на елиноромансът (5-6-ти век) излизат натоварени с всичките шест.

Периодът от 6-ти до 9-ти век след Христа не влиза в нито един от двата езикови съјуза, нито в елиноромансът, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемонија на елинофонијата на Балканите.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът? Със сигурност не̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-член е албанскијът език. В познатото си от 15-ти век състојание тој притежава всичките шест гореизброени характеристики, но тој би могъл да ги е придобил не в елиноромансът, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанскијът език е кандидат-член на елиноромансът. Не̋кои други палеобалкански езици - тракијски, македонски, илиријски - сѫщо. Но реалното състојание не го знаем и не̋ма как да го узнаем.

Нашијът език (славјанскијът, старо-славјанскијът, старо-българскијът) е познат в състојанието си от крајът на 9-ти век. Тогава тој не притежавал нито една от характеристиките {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Не̋ма как да е участвал в елиноромансът.

Нещо повече, славјанскијът език от 9-ти век не притежавал нито една от основните характеристики на Balkansprachbund-ът, a от допълнителните притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel}, може би {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}, и формално погледна̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъј, за славјанскијът език се знае, че не е членувал в елиноромансът, и следователно славјанскијът език не може да се отъђестви с не̋кој палеобалкански език, којто е кандидат-член на елиноромансът. В частност, славјанскијът език не може да се отъђестви с тракијски.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът?

Всички засвидетелствани езици от германската група, древни или съвременни, ја̨ имат артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Предполага се, че и пра-германскијът език, общијът предшественик на германските езици, сѫщо така е бил артроманиакален, доста преди такъв да стане романсът. И още нещо: повечето съвременни германски езици ја̨ имат и характеристиките {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet} и {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}. Следователно, елиноромансът има кандидат-членове и от германската група езици. Това поставја интересен териториален проблем - къде пра-германските диалекти сѫ се срещна̨ли с елинофонијата, и то след като самата тја прихвана̨ла артроманијата. Нај-близкијът до умът ми отговор е "по Нашенско".

Всички съвременни келтски езици ја̨ имат артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Веројатно, елиноромансът има кандидат-членове и от келтската група езици.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   18. Balkansprachbund-ът: потапјане в детајлите на отделните характеристики   (.. покажи ги характеристиките свити ..)  (.. или разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

---

▼▼   18. Balkansprachbund-ът: потапјане в детајлите на отделните характеристики   (.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Основни балкански характеристики:

• 18.{Балкан‑1}. Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
• 18.{Балкан‑2}. Категорија определеност при имената {Артроманија}
• 18.{Балкан‑3}. Удвојаване на допълненијата {редупликација}
• 18.{Балкан‑4}. Изпадане или избе̋гване на инфинитивът при глаголите {InfinitiveLostOrAvoided}
• 18.{Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще време {GenericFutureTense}

Допълнителни балкански характеристики (списъкът е отворен):

• 18.{Балкан‑А1}. Еднакво изразјаване на местоположение и посока {LiA}
• 18.{Балкан‑А2}. Задпоставен определителен член {PostPositionedArticles}
• 18.{Балкан‑А3}. Множество заемки от турскијът език {Turcophenia}
• 18.{Балкан‑А4}. Преизказно наклонение при глаголите {RenarrativeMood}
• 18.{Балкан‑А5}. Разпадане на падежите при имената {CaseSystemDeclined}
• 18.{Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателните {PioMai}
• 18.{Балкан‑А7}. Напасване на предлозите {FittingPrepositions}
• 18.{Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ {MidCentralVowel}
• 18.{Балкан‑А9}. .. {GreekVerbalAspectAlaSlave}
• 18.{Балкан‑AE1}. Синтаксис с относителни изрази вместо с причастија {RelativePhrases}
• 18.{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex}
• 18.{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съответствија, несподелени от гръцки и български {AlRo}
• 18.{Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet}
• 18.{Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece}

(.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑1}. Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение {Gen=Dat} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑1}. Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение {Gen=Dat} (.. скриј Балкан‑1 ..)  .. към началото ..

Както беше вече казано, това е нај-основната балканска характеристика. Својствата {Балкан‑2}..{Балкан‑5} от списъкът с основни балкански характеристики сѫ редундантни, формално излишни, биха̨ могли да бѫда̨т причислени към допълнителните балкански характеристики. В нашата част на светът не̋ма други езици със својството {Балкан‑1} {Gen=Dat} освен четирите пълноправни членове на Balkansprachbund-ът: GR,BG,RO,AL.

Тази балканска черта е може би първата проникна̨ла в старо-българската писменост: царь блъгаромъ вместо царь блъгаръ.

Ще приведа̨ примери на не̋колко езика. Примерите сѫ от следнијът вид:

• Книгата на {Genitive, родителен падеж} Ангелина
  ја̨ дадох на {Dative, дателен падеж} Елисавета.

Забележете, че само пълноправни членове на Balkansprachbund-ът, врели в котелът му, еднакво ги изразјават родителното и дателното отношение. У нас, носителите на балкански езици {GR,BG,RO,AL}, изобщо е притѫпено чувството, че родително и дателно отношение следва да се изразјават различно.

Характеристиката {Балкан‑1}{Gen=Dat} е реализирана в четирите балкански езици {GR,BG,RO,AL} по три различни начина.

• BG:Български{Балкан‑1}: Книгата на Ангелина ја̨ дадох на Елисавета.
• SL:Старо-български/старо-славјански{Балкан‑1}:
      Аггелининѫ кънигѫ дадохъ Елıсавете.
• SL:Старо-славјански/старо-български{Балкан‑1}:
      Кънигѫ Аггелинъı дадохъ Елıсавете.
• RU:Руски{Балкан‑1}: Книгу Ангелины ја отдал Елисавете.
• SR:Сръбски{Балкан‑1}: Ангелинину книгу дао сам Елисавети.
• PL:Полски{Балкан‑1}: Książkę Angeliny dałem Elisawete.
• KN:Старо-гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίον [της] Αγγελίνας ̛έδωκα τῇ Ἐλισάβετ.
• GR:Гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίο της Αγγελίνας το έδωσα της Ελίζας.
• GR:Гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίο στην Αγγελίνα το έδωσα στην Ελίζα.
• TR:Турски{Балкан‑1}: Kadirin kitabı Ahmede verdim.
• BG:Български{Балкан‑1}: На Кадир книгата ја̨ дадох на Ахмед.
• LA:Латински{Балкан‑1}: Iohannis librum Petro dedi.
• RO:Румѫнски{Балкан‑1}: Cartea lui Ioan i-am dat lui Petru.
• AL:Албански{Балкан‑1}: Libri i Gjonit unë i dha Pjetrit.
• EN:Англијски{Балкан‑1}: I gave the book of John to Peter.
• EN:Англијски{Балкан‑1}: I gave John's book to Peter.
• DE:Немски{Балкан‑1}: Ich gab Hans' Buch zu Peter.
• DE:Немски{Балкан‑1}: Ich gab das Buch von Hans zu Peter.
• FR:Френски{Балкан‑1}: J'ai donné le livre de Jean à Pierre.
• FR:Френски{Балкан‑1}: Le livre de Jean je l'ai donné à Pierre.
• GY:Цигански{Балкан‑1}: Ianeskoro e liles Petreske dinjom.

Със зелено сѫ означени примерите за езиците от Balkansprachbund-ът, където се виђа характеристиката {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

В исторически план, нещата тръгват от гръцки, на којто дателнијът падеж взел да му убива. Нај-честото окончание за дателнијът падеж в единствено число в продуктивните склоненија била ју̊та след дълга гласна, којато изпадна̨ла доста рано от произношението, започна̨ли да ја̨ пиша̨т отдолу под буквата за дълга гласна, и затова ја̨ нарекли подписана јота. Добре, при писане ја̨ пиша̨т под линија, ама като не се чува, какво да се прави. И заради тази јота гръцкијът език решил да се отърве от дателнијът си падеж. В рамките на елиноромансът гръцкијът език предал този стремеж и на романсът. Това допринесло и за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}{Елинороманс‑4}.

Гръцкијът език изпълнил решението си да се отърве от дателнијът си падеж по два различни начина, илјустрирани с примерите по-горе:

• {Балкан‑1‑GR‑1}: като заменил дателнијът падеж с изразът за посока (направление) - предлог εις(=>σε) плјус акузатив (винителен падеж)
• {Балкан‑1‑GR‑2}: като заменил дателнијът падеж с родителен

Следващи стѫпки в гръцкијът език:

• {Балкан‑1‑GR‑3}: като следствие от {Балкан‑1‑GR‑2}, притѫпјава се способността да се различават родително и дателно отношение
• {Балкан‑1‑GR‑4}: като следствие от {Балкан‑1‑GR‑3} и {Балкан‑1‑GR‑1}, конструкцијата предлог εις(=>σε) плјус акузатив започна̨ла да заменја и родителнијът падеж
• {Балкан‑1‑GR‑5}: и така в гръцкијът език се појавил универсалнијът предлог σε, вървјащ с акузатив, с којто можело вече да се заменјат и двата стари падежа, и дателнијът, и родителнијът
• {Балкан‑1‑GR‑6}: и така гръцкијът език бил вече готов да се отърве и от родителнијът си падеж, но не сварил да го направи: със всеобщата грамотност и литературните езици от 19-ти век насетне гръцкијът родителен падеж живна̨л и укрепна̨л.

Какво е стана̨ло в романсът:

• {Балкан‑1-NRO-1}: нео-романсът (романсът без балкано-романсът) в рамките на елиноромансът възприел {Балкан‑1‑GR‑1}, но не и {Балкан‑1‑GR‑2}
• {Балкан‑1-NRO-1}: в резултат не последвали {Балкан‑1‑GR‑3}:{Балкан‑1‑GR‑4}:{Балкан‑1‑GR‑5}
• {Балкан‑1-NRO-1}: но все пак нео-романсът се отървал така от дателнијът си падеж
• {Балкан‑1-NRO-2}: по примерът на {Балкан‑1‑GR‑1}:{Балкан‑1‑RO‑1}, нео-романсът на своја глава решил да се отърве от родителнијът си падеж, но хитро избрал за целта друг предлог
• {Балкан‑1-NRO-2}: нео-романсът така и не стигна̨л до {Балкан‑1} и там разликата међу родително и дателно отношение си остана̨ла
• {Балкан‑1-RO-1}: балкано-романскијът възприел {Балкан‑1‑GR‑2} и по примерът на гръцкијът заменил дателнијът падеж с родителен
• {Балкан‑1-RO-1}: така и балкано-романскијът се отървал от дателнијът си падеж
• {Балкан‑1-RO-1}: така и в балкано-романскијът като следствие от {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} се притѫпила способността да се различават родително и дателно отношение
• {Балкан‑1-RO-1}: с други думи, балкано-романскијът придобил {Балкан‑1}
• {Балкан‑1-RO-1}: балкано-романскијът обаче не възприел (или забравил) {Балкан‑1‑GR‑1} и не последвало {Балкан‑1‑NRO‑2}, за разлика от нео-романсът
• {Балкан‑1-RO-1}: в резултат, балкано-романскијът, досущ като албанскијът, има родително-дателен падеж (това е старијът му родителен), којто еднакво може да изразјава родително и дателно отношение
• {Балкан‑1-RO}: балкано-романскијът се развивал по начин различен от нео-романсът, което е довод против второто пришествие на романсът на Балканите

Балкано-славјанскијът, следвајки гръцкијът, сѫщо така тръгна̨л в две посоки.

• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славјанскијът възприел {Балкан‑1‑GR‑2}, както бил направил и {Балкан‑1‑RO‑1} балкано-романскијът
• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славјанскијът възприел {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} в котелът на Balkansprachbund-ът
• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славјанскијът интерпретирал {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} така: дателнијът и родителнијът падеж съвпадат
• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славјанскијът не знаел остана̨лијът общ падеж в гръцки и балкано-романски дали е бил родителен, или е бил дателен, все едно му било
• {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славјанскијът решил и тој да обедини родителнијът и дателнијът
• {Балкан‑1-BG-1}: но балкано-славјанскијът заменил родителнијът падеж с дателен, защото на балкано-славјанскијът родителнијът му убивал, а дателнијът пò му харесвал
• {Балкан‑1-BG-1}: така и в балкано-славјанскијът като следствие от {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1}:{Балкан‑1‑BG‑1} се притѫпила способността да се различават родително и дателно отношение
• {Балкан‑1-BG-1}: с други думи, балкано-славјанскијът придобил {Балкан‑1}
• {Балкан‑1-BG-2}: в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-славјанскијът език придобил својството {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}{LiA}: еднакво изразјаване на посока и местоположение
• {Балкан‑1-BG-2}: балкано-славјанскијът език осмислил, че основнијът предлог за посока (направление) е предлогът на (с акузатив)
• {Балкан‑1-BG-2}: довод: "идѫ на смрьть" - "иду на смерть" - "отивам на смърт" (пример в по-абстрактна ситуација)
• {Балкан‑1-BG-2}: в рамките на {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}{LiA} и {Балкан‑А7}{FittingPrepositions}, балкано-славјанскијът език отъђествил својът си предлог на с гръцкијът предлог σε (и двата с акузатив)
• {Балкан‑1-BG-2}: в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-славјанскијът език прихвана̨л идејата за {Балкан‑1‑GR‑5} универсалнијът предлог
• {Балкан‑1-BG-2}: в балкано-славјанскијът език предлогът на (с акузатив) стана̨л универсален
• {Балкан‑1-BG-2}: универсалнијът предлог на по гръцки пример можел да заменја дателнијът падеж, а според {Балкан‑1‑BG‑1} и родителнијът
• {Балкан‑1-BG-2}: в резултат, балкано-славјанскијът език се отървал и от родителнијът си падеж, и от дателнијът
• {Балкан‑1-BG-2}: от дателнијът падеж днес има само архаични застина̨ли остатъци: "Гарван гарвану око не вади." => "Гарван на гарван око не вади."

(.. скриј Балкан‑1 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑2}. Категорија определеност при имената {Артроманија}{Arthromania} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑2}. Категорија определеност при имената {Артроманија}{Arthromania} (.. скриј Балкан‑2 ..)  .. към началото ..

Артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania} ја̨ има във всички балкански, във всички романски езици, във всички езици от германската група, във всички съвременни келтски езици, и навсе̋къде е нововъведение.

Артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania} е нај-важната характеристика на елиноромансът. Нај-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}. Артроманијата {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} се числи към основните балкански характеристики заради българскијът език, да го отдели от сръбскијът.

Балкано-романскијът и гръцкијът веројатно сѫ ја̨ притежавали артроманијата отпреди Balkansprachbund-ът (и поради това артроманијата е вклјучена в списъкът на определјащите характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑1}).

Нашијът език (балкано-славјанскијът) е прихвана̨л артроманијата {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът. Нашијът език е имплементирал артроманијата при вторијът си опит след неуспешен първи опит от времето на славјанскијът си период.

Kак балкано-романскијът (влашкијът) е съчетал артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присѫща на целијът романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем.

Това беше първо приближение. Вече писах, че артроманијата заслужава отделна тема. Тук не̋ма да се впускам да објаснјавам какво е това артроманијата - от изложението на тази тема тук рускоезичен например не̋ма да може да се научи да слага членовете правилно. Но все пак ще продължа.

Има езици, на които артроманијата им е чуђа. Например, тја е чуђа на рускијът, на полскијът, на латинскијът, на старо-индијскијът (санскрит), на финскијът и естонскијът, на китајскијът, јапонскијът и монголскијът. В сѫщност, на повечето езици по светът артроманијата им е чуђа, повечето езици по светът сѫ артронеутрални.

Чуђа е била артроманијата и на предполагаемијът пра-индо-европејски език, общијът предшественик на индо-европејските езици.

Има езици, на които артроманијата им е частично позната. Например, такива сѫ сръбскијът, словенскијът, турскијът, може би литовскијът и латвијскијът.

Eзиците с пълна имплементација на артроманијата можем да ги наречем артроманиакални (arthromaniac). Както беше казано по-горе, всички балкански и всички романски и всички германски езици и всички келтски езици сѫ артроманиакални.

Артроманијата има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Средиземноморието, Европа, Близкијът и Среднијът Изток. Този факт ни навеђа на мисълта, че артроманијата се е разнесла като зараза (като инфекција) из този ареал.

Може би първијът познат артроманиакален език (и предполагаем източник на тази инфекција) е бил египетскијът. Цитат оттук:

The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.

Други отдавна инфектирани с артроманијата езици сѫ западно-семитските: финикијски, еврејски, арабски, все сѫседи на египетскијът. Или те сѫ породили артроманијата и сѫ заразили с неја̨ египетскијът, или обратното - те сѫ се заразили от египетскијът. Как да е.

Преди гръцкијът и после латинскијът да стана̨т основните езици на Средиземноморието, в предкласическата епоха, не̋колко века преди Александър Македонски и преди пуническите војни, над Средиземноморието властвал финикијскијът език. Гръцкијът език много неща попил от финикијскијът. Едно от те̋х било писмеността, буквите. Другото било артроманијата. Забележете, че нај-старите текстове на гръцки сѫ отпреди тази зараза - Илиадата и Одисејата на Омир не сѫ артроманиакални. Класическијът гръцки език - след инфекцијата - вече е артроманиакален.

От гръцкијът език чрез елиноромансът, чрез Balkansprachbund-ът и чрез други влијанија, заразени с артроманија се оказали романските, германските, келтските. Инфекцијата се предавала нататък: унгарскијът веројатно се заразил от немскијът, а езикът на баските - от романсът.

От своја страна, арабскијът език заразил с артроманија персијскијът и кјурдскијът. Циганскијът език ја̨ прихвана̨л артроманијата по-скоро от гръцкијът.

Подробности за имплементацијата на артроманијата ще намерите при допълнителната балканска характеристика {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
(.. скриј Балкан‑2 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑3}. Удвојаване на допълненијата {редупликација} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑3}. Удвојаване на допълненијата {редупликација} (.. скриј Балкан‑3 ..)  .. към началото ..

Всеки балкански език би могъл да бѫде източникът на този балканизъм. Наистина, гръцкијът се нуђае от него нај-малко, но не може да бѫде изклјучен като възможен негов източник. И тъј като {Балкан‑3} частично го има в романсът, то романсът сѫщо така би могъл да бѫде източник на този балканизъм и {Балкан‑3} би могъл да се добави и към характеристиките на елиноромансът.

И тъј, какво става в случаите, когато формите за именителен и винителен падеж (номинатив и акузатив) съвпадат? Как да отличим подлогът от пре̋кото допълнение? Ще изброја̨ не̋колко механизма, като {Балкан‑3} ще бѫде един от те̋х.

Такава ситуација може да се случи във всеки индоевропејски език.

Масов пример от повечето индоевропејски езици: Коте погна̨ куче. И подлогът, и пре̋кото допълнение сѫ сѫществителни от среден род в едно и сѫщо число.

Пример от руски: Мать лјубит дочь.

В балканските езици такава ситуација се случва много по-често, отколкото в руски или в остана̨лите славјански езици.

Първијът механизъм е наследство от ПИЕ (праиндоевропејскијът език): сказуемото (глаголът) се съгласува с подлогът, а не с пре̋кото допълнение.

Например: Настроението определја мненијата. Настроението определјат мненијата. (Mood makes opinions. Opinions make mood. В англијски словоредът е сѫществен.)

Вторијът механизъм - наследство от ПИЕ: ако може, фразата се изменја така, че номинативът и акузативът да се различават.

Пример от руски: Своју мать лјубит дочь. Мать лјубит своју дочь.

Третијът механизъм е наследство от ПИЕ: контекстът и смисълът.

Пример: Болестта лекува доброто настроение. Храбро коте погна̨ страхливо куче.

Четвъртијът механизъм - наследство от ПИЕ: словоредът. Подлогът предшества пре̋кото допълнение. Мать лјубит дочь. Коте погна куче. Това е основнијът механизъм в англијски и френски - там има фиксиран словоред.

Balkansprachbund-ът запазва свободнијът словоред, както в руски и остана̨лите славјански езици. Но там (например в руски) именителен и винителен падеж се различават в повечето случаи: в повече случаи, отколкото в балканските езици, отколкото например в гръцки, и в много повече случаи, отколкото в български, румѫнски или албански.

За да компенсира, Balkansprachbund-ът е развил
Пети механизъм: дупликација на допълнението {Балкан‑3}.

Пре̋кото допълнение се дублира с лично местоимение във винителен падеж, обикновено в кратка форма. Винителните форми на личните местоименија добре се различават.

Пример: Болестта ја̨ лекува настроението. Болестта го лекува настроението. Настроението го лекува болестта. Настроението ја̨ лекува болестта.

Разбира се, дупликацијата не решава напълно проблемът. Например, не помага в случајът Коте погна куче. Четвъртијът механизъм - словоредът - си остава последната инстанција в този случај.

{Балкан‑3} Дупликацијата ја̨ има във всички диалекти от Balkansprachbund-ът. Обаче, заради влијанија от старо-гръцки, от катаревуса, от църковно-славјански и от руски, във високите стилове на гръцки и български дупликацијата е подтисна̨та. Това е и една от разликите међу българската и монтешарската норма на балкано-славјанскијът език: българскијът литературен език, отдал се на разгулна русофилија, балканската дупликација често ја̨ забравја.

Дателните форми на личните местоименија сѫщо така се използват за дупликација на непре̋кото допълнение. Казах му го това на Иван. Του το είπα αυτό του Γιάννη.

Примери от френскијът романс, където {Балкан‑3} го има отчасти: Le livre de Jean je l'ai donné à Pierre. La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му ја̨ дадох на Стефан.

Друг поглед върху {Балкан‑3}.

В спрежението на индоевропејските глаголи влиза съгласуване на глаголните форми по лице и число с подлогът: глаголната форма получава окончание, съгласувано с подлогът: Аз дадох. [Хората] говорја̨т.

{Балкан‑3} въвеђа нещо като съгласуване на глаголните форми по род и число с допълненијата, с пре̋кото и с непре̋кото. Към глаголната форма се добавјат кратки местоименни форми, които реализират това съгласуване: Бутилката му ја̨ дадох на Стефан. Τη φιάλη του την έδωσα στο Στέφανο.

Својството {Балкан‑3} би могло сѫщо така да се интерпретира като приглаголна артроманија, а артроманијата {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът, би тре̋бвало в такъв случај да се класифицира като приименна артроманија.
(.. скриј Балкан‑3 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑4}. Изпадане или избе̋гване на инфинитивът при глаголите {InfinitiveLostOrAvoided} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑4}. Изпадане или избе̋гване на инфинитивът при глаголите {InfinitiveLostOrAvoided} (.. скриј Балкан‑4 ..)  .. към началото ..

Накратко.

• В старо-гръцкијът език,
• в старо-славјанскијът език и в ново-славјанските езици,
• в латинскијът и в ново-романските езици

има безлична глаголна форма, наречена инфинитив.

• В ново-гръцки инфинитивът е изчезна̨л. Гръцкијът език въвеђа в Balkansprachbund-ът балканскијът модел на заме̋на на инфинитивът.
• В балкано-славјански инфинитивът е изчезна̨л и е възприет балканскијът модел.
• В балкано-романски инфинитивът има архаичен статут и се предпочита заме̋ната му по балканскијът модел.
• В албански инфинитивът има архаичен и диалектен статут и се предпочита заме̋ната му по балканскијът модел.
• В цигански инфинитив не̋ма - заменја се по балканскијът модел.
• В сръбски инфинитивът и заме̋ната му по балканскијът модел равноправно съжителстват. При движението откъм Софија към Лјублјана инфинитивът все повече укрепва.

Нај-напред от инфинитивът си се е отървал гръцкијът език - тој е придобил својството {Балкан‑4}{InfinitiveLost..} дълго преди наклађането на огънјът на Balkansprachbund-ът.

Гръцкијът език е заразил с това својство остана̨лите балкански езици: GR => {,BG,RO,?[AL]?}.

Уточнение: Макар балканските езици да сѫ си го загубили инфинитивът, те съдържат следи от него.

• В гръцки има безлична глаголна форма съкратен инфинитив, којато се използва при образуване на аналитичните глаголни времена перфект и плусквамперфект: Έχετε γράψει. Είχατε γράψει. (Написали сте. Бе̋хте написали.)
• В източните балкано-славјански диалекти има безлична глаголна форма съкратен инфинитив, којато може да се използва на ме̋стото на старијът инфинитив само в ограничен малък број случаи: Недеј плака! Недејте плака! Жените можеш ли ги разбра?
• Балкано-романскијът единствен от романсът пази следи от старата латинска безлична глаголна форма супин: Cartea este de citit. (Книгата е за четене.)
• В нашенските диалекти на турскијът език има тенденција към избе̋гване на инфинитивът. Все пак, тази тенденција прилича да е съвременна, придобита е след загасјането на огънјът на Balkansprachbund-ът, в диалекти, всичките носители на които владеја̨т български или гръцки.
  • В стандартнијът турски език: yazmak istiyorum (Искам да напиша̨. Буквално на руски: писать хочу.)
  • В турски диалект, прихвана̨л {InfinitiveLostOrAvoided}: isterim [de] yazayım (Буквално: искам и пиша̨.)

Примери:

• С инфинитив:
  • Старо-славјански/старо-български: не хощѫ писати.
  • Руски: не хочу писать
  • Сръбски: не хоћу писати
  • Полски: nie chcę pisać
  • Френски: je ne veux pas écrire
  • Италиански: non voglio scrivere
  • Испански: no quiero escribir
  • Румѫнски: nu vreau a scrie
  • Турски: yazmak istemiyorum
• По балканскијът модел:
  • Български: не щѫ да пиша̨
  • Гръцки: δεν θέλω να γράφω
  • Румѫнски: nu vreau să scriu
  • Албански: nuk dua të shkruaj
  • Цигански: na kamav te xramosarav
  • Сръбски: не хоћу да пишем
  • Deliormanlı турски: istemerim [de] yazmayım

Балканскијът модел {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} в балканските езици не само е способен напълно да замени инфинтивът и го е направил в гръцки и български, но е приложим в много други случаи, при които в другите езици не може да се приложи инфинитив. Примери в български и гръцки:

• не щѫ да пиша̨ - δεν θέλω να γράφω
• не щѫ да пишеш - δεν θέλω να γράφεις
• не щем да пишете - δεν θέλουμε να γράφετε
• не щем да пиша̨т - δεν θέλουμε να γράφουν
• не щете да пиша̨ - δεν θέλετε να γράφω
• не щете да пишете - δεν θέλετε να γράφετε
• не щете да пишем - δεν θέλετε να γράφουμε
• и т.н.

(.. скриј Балкан‑4 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще време {GenericFutureTense} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще време {GenericFutureTense} (.. скриј Балкан‑5 ..)  .. към началото ..

С цел по-голе̋ма стегна̨тост на изказът, само за този подраздел, ще въведа̨ терминът футур за означаване на бѫдеще време. И тъј, накратко за балканскијът футур {Балкан‑5}{GenericFutureTense}.

Освен четирите пълноправни членове на Balkansprachbund-ът {GR,BG,RO,AL}, в пълна ме̋ра балканскијът футур {Балкан‑5}{GenericFutureTense} го притежават сръбскијът и циганскијът.

Гръцкијът език и романсът сѫ се отървали от старите си футури отдавна, още отпреди Balkansprachbund-ът, може би в елиноромансът.

По времето, когато гръцкијът език и романсът все още сѫ влачели старите си футури, т.е. много отдавна, може и славјанскијът език да е имал не̋какъв свој стар футур, но ако е имал, и тој се е отървал от него. Как да е, сега не знаем за никакъв стар славјански футур.

В съвременните славјански езици се използват два модела за футурът: балкански модел (в български и сръбски) и ново-славјански модел (в словенски, словашки, руски, полски, чешки, ..).

Ново-славјанскијът модел облага със значение на футур индикативните форми за сегашно време на перфективните глаголи. Това важи и за старо-славјанскијът език, както е запазен в нај-старите текстове. Сравнете:

• {От Матеја, 24:29}
  • .. по скръби дьниј техъ, слънце помрькънетъ, и луна не дастъ света своего, и звездъı съпадѫтъ съ небесе, и силъı небесьнъıја подвигънѫтъ сја .. (старо-славјански)
  • .. после скорби тех днеј, солнце померкнет, и луна не даст света своего, и звезды спадут с неба, и силы небесные поколеблјутсја .. (руски)
  • .. po ucisku tych dni słońce się zaćmi i księżyc nie da swego blasku, gwiazdy będą spadać z nieba i moce niebieskie zostaną poruszone .. (полски)
  • .. po tomto veľkom utrpení sa zatmie slnko, pohasne svit mesiaca, hviezdy začnú padať z neba a zachvejú sa nebeské mocnosti .. (словашки)
  • .. след скръбта на онези дни слънцето ще помръкне, луната [ не̋ма да | не ще] даде светлината си, звездите ще падна̨т от небето и силите небесни ще се раздвижа̨т ..
  • .. после невоље тих дана, сунце ће потамнети и месец више неће сјати, падаће звезде са неба и небеске силе биће уздрмане .. (сръбски)
  • и т.н.
• В горните текстове сѫ удебелени формите на перфективни глаголи в сегашно време.
• В текстовете на старо-славјански/руски/полски/словашки удебелените форми за сегашно време на перфективни глаголи означават бѫдеще време (футур) вместо сегашно.
• В сръбскијът език, којто е имплементирал балканскијът модел на футурът, се откројава частицата ће за бѫдеще време.
• В българскијът език тази частица е ще.
• Да се опитаме да прочетем българскијът текст без частицата ще:
  • .. слънцето помръкне, луната не дадѐ светлината си, звездите падна̨т от небето и силите небесни се раздвижа̨т ..,
• Убеђаваме се, че тој не звучи добре в реален индикатив, ..
• нито пък има в нашијът език не̋каква конотација за футур, както би било например в старо-славјански/руски/полски.
• Ето как би звучал добре:
  • .. Когато слънцето помръкне, луната не дадѐ светлината си, звездите падна̨т от небето и силите небесни се раздвижа̨т ..
  • .. Ако слънцето помръкне, луната не даде светлината си, звездите падна̨т от небето и силите небесни се раздвижа̨т ..
  • .. Дано слънцето да помръкне, луната да не дадѐ светлината си, звездите да падна̨т от небето и силите небесни да се раздвижа̨т ..
• Да си спомним и безсмъртнијът стих на Ботев:
  • .. настане вечер .. месец изгрее ..
  • .. звезди обсипја̨т сводът небесен ..
  • .. гора зашуми .. ве̋тър повее ..
• Не звучи добре в реален индикатив, но затова пък в "нереален" индикатив звучи страхотно.
• Ако заменим перфективните глаголи с имперфективни, в "реален" индикатив ще звучи банално добре:
  • .. настава вечер .. месец изгре̋ва ..
  • .. звезди обсипват сводът небесен ..
  • .. гора зашуме̋ва .. ве̋тър пове̋ва ..
• И за да приклјучим с ново-славјанскијът модел на футурът, т.е. извън балканскијът контекст, да споменем, че аналитични форми за футур се използват за имперфективните глаголи. Ето не̋кои примери на руски:
  • Луна даст свој свет (Луната ще даде светлината си) - глаголът е перфективен.
  • Луна дает свој свет (Луната дава светлината си) - глаголът е имперфективен - това е индикативно (реално) сегашно време.
  • Луна будет давать свој свет (Луната ще дава светлината си) - аналитичен ново-славјански футур за имперфективен глагол.

Ще разгледаме още два модела на футур: ново-романски и балкански. Но преди това да видим как е в англијски.

• I shall write: ще пиша̨ (защото така тре̋бва)
• I will write: ще пиша̨ (защото така искам)
• I'll write: ще пиша̨ (без специална конотација)
• I have to write: тре̋бва да пиша̨ (в англијски това не е футур, но именно тази схема ја̨ експлоатира ново-романскијът модел на футурът)

Ново-романскијът модел на футурът започва от scribere habeo (έχω να γράψω, имам да [на]пиша̨). Може би този модел датира още от времето на елиноромансът. Преди векове (преди около хилјада години) и гръцкијът израз "έχω να γράψω" е имал значение на футур, но сега вече не̋ма. В старобългарски/старославјански този модел сѫщо се среща: "писати имамь", веројатно под гръцко влијание.

В съвременнијът български език изразите "имам да пиша̨", "има да пиша̨" и "не̋мам да пиша̨" не̋мат значение на футур, обаче изразът "не̋ма да пиша̨" си е чист футур по ново-романскијът модел.

Сравнете двата израза:

• Не̋мам да пиша̨ домашно.
• Не̋ма да пиша̨ домашно.

И тъј, ново-романскијът модел на футурът в български се използва само при отрицание.

В румѫнски език ново-романскијът модел на футурът се използва наред с балканскијът модел:

• am să scriu (ново-романски модел)
• o să scriu (балкански модел)
• voi scrie (пак балкански модел)

Означават "ще пиша̨" или "ще напиша̨".

В ново-романските езици ново-романскијът модел на футурът "scribere habeo" се използва, но за разлика от румѫнски, формите на спомагателнијът глагол "habeo" сѫ се стегна̨ли и сѫ се превърна̨ли в глаголни окончанија:

• френски: J'écrirai
• испански: Escribiré
• италиански: Scriverò

Балканскијът модел на футурът е възникна̨л в гръцкијът език и там тој сега е единственијът модел за футур. Това е единственијът модел и в сръбски. Българскијът език при отрицанија предпочита ново-романскијът модел, макар че и балканскијът модел е възможен.

• Θα γράφω [< θέλω να γράφω] - ще да пиша̨ - ще пиша̨ - писати ћу - ће пишем
• Θα γράψω [< θέλω να γράψω] - ще да напиша̨ - ще напиша̨ - написати ћу - ће напишем
• Θα γράφεις [< θέλεις να γράφεις] - ще да пишеш - ще пишеш - писати ћеш - ће пишеш
• Θα γράφει [< θέλει να γράφει] - ще да пише - ще пише - писати ће - ће пише
• Θα γράφουμε [< θέλουμε να γράφουμε] - ще да пишем - ще пишем - писати ћемо - ће пишемо
• Θα γράφετε [< θέλετε να γράφετε] - ще да пишете - ще пишете - писати ћете - ће пишете

Футур в гръцки се образува само с частицата Θα. Спрегаемите форми на глаголът "θέλω", откъдето тази частица е произле̋зла, означават "искам".

Сръбскијът език има разнообразни форми на футур все по балканскијът модел. Подобни форми и българскијът език е използвал докъм 19-ти век:

• С надеђа, че щете послуша тија спасителни за вас речи .. (Раковски)
• Тѫжно щеш, мајко, да гледаш .. на туј хоро весело .. (Ботев)
• .. че голе̋м е тој бил и пак ще да стане .. (Вазов)

Балканскијът модел на футурът е допринесъл за појавата и на други аналитични глаголни времена в балканските езици. Например в български:

• Ще пиша̨ (бѫдеще време)
• Ще̋х да пиша̨ (бѫдеще време в мина̨лото)
• Ще съм писал (бѫдеще предварително време)
• Ще̋х да съм писал (бѫдеще предварително време в мина̨лото)

Балканскијът модел на футурът е причинил и семантичен шифт в българскијът език.

• Моделът използва глаголът "щѫ", значението на којто е "искам".
• Без отрицание глаголът "щѫ" участва в балканскијът футур и ре̋дко може да се използва с оригиналното си значение ("ако щете" - това беше ре̋дък пример).
• Тъј като нашијът език предпочита ново-романскијът модел за отрицателнијът футур ("не̋ма да пиша̨"), ..
• ..то с отрицание глаголът "щѫ" може свободно да се употребјава в основното си значение: "не щѫ да пиша̨" (това не е футур - това означава "не искам да пиша̨" - футурът е "не̋ма да пиша̨" или "не ще пиша̨").
• Възниква в езикът необходимост от глагол със значение "искам", понеже старијът глагол "щѫ" е претоварен.
• Решението на проблемът по диалектите се различава - искам, сакам, ..
• И тъј, глаголът "искам" със старо значение "тѫрсја̨" придобива новото си значение "щѫ".
• Възниква в езикът необходимост от глагол със значение "тѫрсја̨", понеже старијът глагол с това значение "искам" си е изменил значението.
• Решението на проблемът по диалектите се различава - тѫрсја̨, барам, тража̨, ..
• .. по-подробно за това ..

(.. скриј Балкан‑5 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А1}. Еднакво изразјаване на местоположение и посока {LiA}{LocativusInAccusativo} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А1}. Еднакво изразјаване на местоположение и посока {LiA}{LocativusInAccusativo} (.. скриј Балкан‑A1 ..)  .. към началото ..

Својството {Балкан‑А1}{LiA} го има във всички балкански и романски езици, и навсе̋къде е нововъведение. Балкано-романскијът и гръцкијът веројатно сѫ притежавали {LiA} отпреди Balkansprachbund-ът (и поради това {Балкан‑А1} е вклјучено в списъкът на определјащите характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑3}), но нашијът език (балкано-славјанскијът) е прихвана̨л {Балкан‑А1}{Елинороманс‑3}{LiA} вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът.

У нас носителите на балкански или романски езици изобщо е притѫпено чувството, че местоположение и посока следва да се изразјават различно.

Англијскијът, немскијът, рускијът, сръбскијът и турскијът, които нито сѫ романски, нито пък балкански, не притежават својството {LiA}, за разлика от български и гръцки:

I am in London. I am going to London.
В Лондон съм. В Лондон отивам.
Είμαι στο Λονδίνο. Πάω στο Λονδίνο.

Ich wohne im Dorf. Ich gehe ins Dorf.
Живеја в селото. Отивам в селото.
Ζω στο χωριό. Πάω στο χωριό.

Живу в Москве. Еду в Москву.
Живеја в Москва. Отивам в Москва.
Ζω στη Μόσχα. Πάω στη Μόσχα.

Живим у Београду. Идем у Београд.
Живеја в Белград. Отивам в Белград.
Ζω στο Βελιγράδι. Πάω στο Βελιγράδι.

İstanbul'da yaşıyorum. İstanbul'a gidiyorum.
Живеја в Цариград. Отивам в Цариград.
Ζω στην Κωνσταντινούπολη. Πάω στην Κωνσταντινούπολη.
Ζῶ ἐν [τῇ] Κωνσταντινούπολει. Πάω [ὑπάγω] εἰς [τὴν] Κωνσταντινούπολιν (καθαρεύουσα).

Виђате, че в καθαρεύουσα-та балканските черти на ново-гръцкијът език се гонја̨т.

Френскијът език и италианскијът език като част от романсът го имат својството {LiA}, но не и латинскијът:

Je suis à Rome. Je vais à Rome.
Io sono a Roma. Io vado a Roma.
В Рим съм. В Рим отивам.
Romae sum. Romam vado.

В исторически план, и в гръцки, и в романсът, и в български, начинът за изразјаване на посока (направление) - предлог с акузатив - започва да се прилага и за изразјаване на местоположение.

За българскијът език {Балкан‑А1}{LiA}, както и {Балкан‑А7}{FittingPrepositions}, причинјават изчезването на локативът (на местнијът падеж) и допринасјат за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}. За гръцкијът език и за романсът својството {Балкан‑А1}{LiA}{Елинороманс‑3} сѫщо така допринасја за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}{Елинороманс‑4}.
(.. скриј Балкан‑A1 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}. Задпоставен определителен член {PostPositionedArticles} (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}. Задпоставен определителен член {PostPositionedArticles} (.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  .. към началото ..

Aртроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} бе разгледана по-горе като основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът. Там на артроманијата се гледаше като на инфекција (като на зараза) и се набле̋гаше върху разпространението ј.

Тук ще се съсредоточим върху имплементацијата на артроманијата.

• 18.{Балкан‑А2}.1. Определение (дефиниција) на артроманијата
• 18.{Балкан‑А2}.2. Елементи на имплементацијата на артроманијата
• 18.{Балкан‑А2}.3. Показателни местоименија в старо-славјански
• 18.{Балкан‑А2}.4. Неуспешен опит за имплементација на артроманијата
• 18.{Балкан‑А2}.5. Правило за второто ме̋сто на енклитиката в словосъчетанието
• 18.{Балкан‑А2}.6. Имплементација на артроманијата в балкано-славјански
• 18.{Балкан‑А2}.7. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът

(.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.1. Определение (дефиниција) на артроманијата (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.1. Определение (дефиниција) на артроманијата (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Реших все пак да дам такава дефиниција.

Aртроманијата (граматическата категорија за определеност) изисква за всеки упоменат в речта обект морфологически (формално) да бѫде јасно дали тој (упоменатијът обект) е вече вѫтре в контекстът на речта (тогава обектът е определен) или едва сега влиза в него (тогава обектът е неопределен).

В езиците, на които артроманијата им е чуђа, т.е. в артронеутралните езици, се разчита в подобни случаи просто на контекстът - разчита се контекстът сам да се определја. Там сѫщо така може да се маркира определеност (например, с показателни местоименија) или неопределеност (например, с неопределителни местоименија), но това не се изисква, не е задължително.

Пример - начало на примерът: Куче ме залаја. Куче ме ухапа.

Ако езикът ни беше артронеутрален - ако артроманијата му беше чуђа, то изразът не би бил съвсем јасен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:

• Куче ме залаја. И ме ухапа.
• Куче ме залаја. Това куче ме ухапа.
• Куче ме залаја. Сѫщото куче ме ухапа.
• Куче ме залаја. Друго куче ме ухапа.
• Едно куче ме залаја. Едно куче ме ухапа.
• Едно куче ме залаја. Не̋какво куче ме ухапа.
•   и т.н.

Нашијът език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е сѫщото, то то вече е в контекстът (споменато е, че ме е залајало) и при повторно упоменаване тре̋бва да е в определена форма.

• Куче ме залаја. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
• Куче ме залаја. Кучето ме ухапа. => Сѫщото куче ме е ухапало.

Крај на примерът.
(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.2. Елементи на имплементацијата на артроманијата (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.2. Елементи на имплементацијата на артроманијата (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Обикновено артроманијата се имплементира чрез определителни и неопределителни членове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпределителните членове обикновено произхођат от показателни местоименија - така е в гръцки, романски, славјански, германски. Често формите им сѫ изтъркани от употреба: например в български крајното Т в членните форми обикновено се пропуска: пѫтја̌т към градът. Определителнијът член може да се замести с не̋какво местоимение (например показателно), за което се знае, че маркира определеност. Ако в не̋каква ситуација определителнијът член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуација неопределителнијът член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален.

Неопределителните членове обикновено произхођат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славјански, германски. Често формите им сѫ изтъркани от употреба: например в англијски. Неопределителнијът член може да се замести с не̋какво местоимение (например неопределително). Ако в не̋каква ситуација неопределителнијът член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуација определителнијът член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален. Обикновено в българскијът език е така: неопределителните членове се пропускат, дори за те̋х не се говори в българската граматика, а определителните членове сѫ задължителни и в българската граматика се наричат просто членове.

Забележка за романски, славјански и гръцки.

• На тези езици не̋кога артроманијата им е била чуђа (за гръцки - доста отдавна, в предкласическијът период). Т.е. не̋мало определителни членове не̋кога в тези езици.
• В тези езици не̋кога не̋мало и лични местоименија в 3-то лице (това не̋ма връзка с артроманијата).
• Тези езици по-късно развили и лични местоименија в 3-то лице, и определителни членове, изхођајки все от показателните си местоименија.
• Уточнение_1: Само балкано-славјанскијът (българскијът) език развил определителни членове, ново-славјанските езици (руски, полски, сръбски, ..) не успели да ја̨ имплементират артроманијата.
• Уточнение_2: Гръцкијът език и досега ги не̋ма номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.
• Следствие_1: В гръцкијът език съвпадат акузативните форми (формите за винителен падеж) на определителнијът член и на личното местоимение в 3-то лице.
• Следствие_2: Сѫщото е ве̋рно и за френскијът език:
  • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван ја̨ давам на Петър.
  • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му ја̨ дадох на Стефан.
• Следствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, различни от формите на определителнијът член:
  • От латинските illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното местоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на определителнијът член le, la, les, съвпадащи с акузативните форми на личното местоимение за 3-то лице.
• Следствие_4: Славјанскијът език е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектите: тој-тја-то-те в стандартнијът български, он-она-оно-они по диалектите. Това сѫ номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице, които в славјански сѫ иновативни (и затова сѫ диалектно зависими), а в гръцки ги не̋ма.

Крај на забележката.
(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.3. Показателни местоименија в старо-славјански (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.3. Показателни местоименија в старо-славјански (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Целијът този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic). По-добре прочетете учебник по старо-български/старо-славјански език.

Склонение се нарича схемата на изменение на дума (име - сѫществително, прилагателно, числително, или местоимение) по число, по падеж и по род. Детајли на склонението в даден език мога̨т да се намерја̨т в съответните учебници и справочници.

В ред индоевропејски езици (славјански, германски, и т.н.) мога̨т да се отделја̨т два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение.

В старо-славјанскијът език имало пет показателни местоименија, все̋ко от те̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, все̋ко от те̋х със следи в съвременнијът ни език. В долната таблица сѫ изброени номинативно-акузативните им форми за среден род в единствено число:

• местоимение е: анафорично местоимение, неутрална конотација
• местоимение то: неутрална конотација
• местоимение се: конотација за близост
• местоимение ово: конотација за близост
• местоимение оно: конотација за отдалеченост

Относно анафоричното местоимение е:

• В този контекст гледајте на думата анафорично като на име, като на идентификација, а не като на класификација.
• Номинативните форми не се употребјавали самостојателно - срещали се например в относителните местоименија: "е-же" значело "което".
• Във всички съвременни славјански езици, както и в нашијът, косвените форми на анафоричното местоимение сѫ дали косвените форми на личното местоимение за 3-ти лице: го, ја̨, ги (их), му, ѝ, им.
• Понеже старите форми на предлозите {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато след такъв предлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употребени анафорично местоимение, крајната съгласна Н от старата форма на предлогът полепна̨ла по анафоричното местоимение и така се получили днешните пълни форми на личното местоимение: него, нему, неја̨(, них). Така стана̨ло във всички съвременни славјански езици, не само в нашијът.
• При първијът неуспешен опит на славјанскијът език да ја̨ имплементира артроманијата било използвано именно анафоричното местоимение.
• В съвременните славјански езици анафоричното местоимение е не се е запазило като показателно местоимение, каквото то е било в старо-славјанскијът език.

Остана̨лите показателни местоименија то-се-ово-оно сѫ се запазили като показателни местоименија, разбира се в променена форма и не все̋ко едно от те̋х навсе̋къде. Например, българскијът език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативните форми на показателните местоименија то или оно сѫ се получили номинативните форми на личното местоимение за 3-ти лице. Във всички съвременни славјански езици, не само в нашијът.

Нашијът балкано-славјански език е използвал показателните местоименија то-се-ово-оно и нај-вече местоимението то при имплементацијата на артроманијата.
(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.4. Неуспешен опит за имплементација на артроманијата (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.4. Неуспешен опит за имплементација на артроманијата (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Ако не̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвијски и славјански, бихме могли да използваме терминът балто-славјански. Ако добавим и езиците от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славјано-германски.

И тъј, има една балто-славјано-германска характеристика, којато е съвършено чуђа на романсът и на елинофонијата: сѫществителните и прилагателните да се скланјат различно. В следнијът пример, при романсът и елинофонијата, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

• Organisation des Nations Unies
• Organización de las Naciones Unidas
• Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

Докато в англијски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончанија:

• United Nations Organization
• Организация Объединённых Наций
• Organizacja Narodów Zjednoczonych
• Организација уједињених нација

Стартираме подразделът с това наблјудение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропејските езици се наблјудават два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение: именното склонение за сѫществителните и прилагателните имена, и местоименното склонение за местоименијата. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателните следват именното склонение, досущ като сѫществителните.

В балто-славјано-германски обаче местоименното склонение се е разпространило и при прилагателните имена. Преди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблјудение.

Елинофонијата и нео-романсът имплементират артроманијата по идентичен начин - с предпоставен определителен член, произхођащ от старо показателно местоимение, и с числителното едно като неопределителен член. Това положение веројатно е оформено още в рамките на елиноромансът. Обаче в съвременните германските езици се наблјудават два модела: единијът модел е сѫщијът, както при нео-романсът и елинофонијата (немски, англијски), а другијът е моделът на скандинавските езици.

Стигаме до предполагаемијът ход на събитијата:

• Пра-германскијът език вѫтре във или под влијанието на елиноромансът ја̨ прихваща артроманијата.
• Поради силното си диалектно членение по онова време пра-германскијът език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементација на артроманијата.
• Единијът от използваните модели е бил добавјане на не̋какво показателно местоимение след прилагателното име, за да се изрази определеност.
• Това не бил единственијът модел за имплементација на артроманијата в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
• Поради влијание откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от не̋какъв тогавашен централно-европејски Sprachbund, балто-славјанските диалекти прихващат този модел.
• Балто-славјанските диалекти и в частност славјанскијът език по моделът, заимстван от германски, частично ја̨ имплементират артроманијата.
• Имплементацијата е частична, защото обхваща само случајът, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
• Имплементацијата е частична, защото когато сѫществителното име е употребено самостојателно, без прилагателно, маркирането на определеност или неопределеност си остана̨ло факултативно (незадължително, с местоимение).
• Такова е положението поне в следните съвременни езици: литовски, латвијски, сръбски, словенски.
• Славјанскијът език използвал формите на анафоричното местоимение е за тази си частична имплементација на артроманијата.
• В резултат, във всички съвременни балто-славјански езици, вклјучително в български, прилагателните имена имат две форми - пълна и кратка.
• За пълната форма се прилага местоименното склонение, понеже тја е образувана с добавјане на анафоричното местоимение е към кратката форма.
• Пълната форма на прилагателните имена и досега изразјава определеност в следните езици: литовски, латвијски, сръбски, словенски.
• Когато нашијът балкано-славјански (български) език вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът успе̋ва да ја̨ имплементира напълно артроманијата, тој прави това, като надграђа пълната форма на прилагателните имена.
• Балкано-славјанскијът език надграђа пълната форма на прилагателните имена при имплементација на артроманијата вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа старијът модел на имплементација.
• Ново-славјанските езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацијата на артроманијата, за разлика от балкано-славјанскијът.
• В езици като руски и полски частичната имплементација на артроманијата се е загубила. При те̋х обикновено пълната форма на прилагателните се използва с атрибутивна функција, а кратката форма - с предикативна функција.
• Опитът за имплементација на артроманијата в балто-славјански по този модел се счита за неуспешен, понеже
  • имплементацијата била само частична,
  • тја никъде (освен в балкано-славјански) не е била надградена до пълна
  • и даже е била съвсем загубена в руски и полски.
• В севременнијът немски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланјат сѫществителните имена, прилагателните имена с атрибутивна функција и прилагателните имена с предикативна функција. То и в англијски е така, но там разнообразието е минимално.
• В немски и англијски старијът модел за имплементација на артроманијата е бил забравен, и е възтържествувал сѫщијът модел, којто се използва от нео-романсът и елинофонијата.
• Старијът германски модел, којто балто-славјанските езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементација на артроманијата в скандинавските езици.
• И в нашијът балкано-славјански език стана̨ло нещо подобно, но събитијата в Balkansprachbund-ът сѫ съвсем независими от събитијата в скандинавските езици.

(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.5. Правило за второто ме̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.5. Правило за второто ме̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Целијът този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст нај-подходјащо би било следното определение: енклитика е думичка (обикновено едносрична), којато не може да стои нај-отпред в словосъчетанието.

Много едносрични думички мога̨т да заемат в словосъчетанието първото ме̋сто и те не сѫ енклитики, проклитики сѫ: аз, ти, тој, .., не, ще, .., нај-различни предлози (на, по, от, ..) и съјузи (и, а, но).

Правилото е следното: енклитиките заемат второто ме̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото ме̋сто, то тја [е енклитика и] заема второто ме̋сто.

Поне̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примери за енклитики в българскијът език:

• Обичам те. Мразја̨ те. Молја̨ се.
• Аз те обичам. Аз те мразја̨. Аз се молја̨.
• Не те обичам. Не те мразја̨. Не се молја̨.
• Много те обичам. Силно те мразја̨. Горещо се молја̨.
• Виђам те. Гледам те.
• Јасно те виђам. Внимателно те гледам.
• Не те виђам. Не те гледам.
• Хубава си, моја горо. Колко си хубава!
• Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
• Старци се молја̨т Богу горещо. Молја̨т се старци Богу горещо.
• Полное решение задачи. Частичное решение задачи. (Това бе̋ха̨ примери на руски - старото анафорично показателно местоимение е е на второ ме̋сто - било е енклитика.)
• Пълното решение на задачата. Частичното решение на задачата. Решението на задачата е частично. (Това вече е на български - формите на определителнијът член сѫ енклитики.)

И при първијът опит на славјанщината да имплементира артроманијата, и при успешнијът втори опит на балкано-славјанскијът, използваните форми на показателните местоименија сѫ имали статут на енклитики.
(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.6. Имплементација на артроманијата в балкано-славјански (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.6. Имплементација на артроманијата в балкано-славјански (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

При толкова много артроманија вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът нашијът балкано-славјански език не̋мало как да не ја̨ прихване, още повече че артроманијата се оказва силно заразна в Европа и Средиземноморието. В сѫщност, само гръцкијът език стигал, за да се предаде артроманијата на нашијът език. Когато през 14-ти/15-ти век по Нашенско дошъл турскијът език, тој заварил и четирите балкански езика, вклјучително нашијът, в напълно увре̋ло артроманиакално състојание.

Вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът нашијът балкано-славјански език виђал моделът на артроманијата, којто гръцкијът език използвал - старо показателно местоимение като определителен член и числителното едно като неопределителен член. Освен това, нашијът език носел и споменът за първијът си неуспешен опит за имплементација на артроманијата.

Вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът нашијът балкано-славјански език успе̋л да ја̨ имплементира артроманијата, като комбинирал горните две неща, прилагајки творчески подход.

Нашијът език използвал за определителен член формите на едно от показателните местоименија то-се-ово-оно и нај-вече на местоимението то, което имало неутрална конотација. Използваните форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, нај-често номинативна, се употребјавала като проклитика, тја се развила в лично местоимение за 3-то лице (тој, тја, то, те, оно, ..), а не в определителен член. Да си спомним, че гръцкијът език и досега ги не̋ма номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно местоимение е, сѫщо с неутрална конотација, както при първијът опит? Защото при стартът на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно местоимение, каквото е било в старо-славјанскијът език.

А използвани ли сѫ били като определителни членове показателните местоименија се-ово-оно с конотација за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в не̋кои диалекти в Родопите и оттатък Вардарът. Пример:

• Селото отсам реката е патриаршистко, а селото оттатък реката е екзархијско.
• Селово е патриаршистко, а селоно е екзархијско.

Все пак, в повечето диалекти сѫ остана̨ли само определителни членове, произхођащи от показателното местоимение с неутрална конотација то.

Да си припомним тук и важното правило за ме̋стото на енклитиката в устојчивото словосъчетание.
Става дума за правилото за второто ме̋сто на енклитиката в словосъчетанието.
Гледајте на това като на пример за ме̋стото на определителнијът член в българскијът език, в нашијът български език, в роднијът ни български език, в езикът ни рòден. Ме̋стото е второто.

По принцип, когато новијът определителен член в българскијът език тре̋бвало да се сложи след прилагателно име, то определителнијът член се добавјал към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростјаванија в повечето случаи пълните и кратките форми на прилагателните престана̨ли да се различават, освен в мѫжки род единствено число. Именно в този случај и досега е видно, че езикът ни използва (надграђа) старата пълна форма на прилагателното име при членуването му. Освен това, виден е и процес на обобщаване (на генерализација).

• От старите форми градъ и градъ-тъ, където членът е -тъ, което именно е старата форма на показателното местоимение то за мѫжки род ..
• .. след изпадане на слабите ерове ..
• се получава град и град-ът, където се преосмислја членът да е -ът, ..
• којто член се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното стариј, ..
• за да се получи съвременното старийът град, ..
• което според възприетијът в Българија русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбележи, че езикът ни в много случаи е престана̨л да съгласува определителнијът член по род, и е отдал предпочитание на вокалната хармонија. Например, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Ја, получават определителен член -та: селата, полјата, реката, рѫката, краката, крачетата, бащата, слугата, сѫдијата, хилјадата, бојаџијата. Аналогично, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът си, ако завършват на О или Е, получават определителен член -то: селото, полето, решението, дедото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това јавление е това, че формата за мѫжки род единствено число -ът, јавно слаба и неспособна да заема позицијата си след гласна А/О/Е, се замества с -та или -то.
(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А2}.7. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.7. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Две балкански характеристики се отнасјат за артроманијата:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} - основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът, и
• {Балкан‑А2} - допълнителна характеристика на Balkansprachbund-ът.

При разглеђането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманијата се гледаше като на идеја, като на инфекција (като на зараза), и се набле̋гаше върху разпространението ј. Определение на артроманијата беше дадено тук.

Досега в разделът относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} беше изјаснен въпросът как нашијът балкано-славјански език ја̨ е имплементирал артроманијата.

• • Не̋кои изследователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славјанщината.
  • Те може би считат артроманијата за естествено присѫща на съвременните европејски езици.
  • Те веројатно не биха̨ ѝ посветили отделен балканизъм ..
  • и единственијът набиващ се на очи свързан с артроманијата балканизъм би бил задпоставеността на определителнијът член, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
• • В това изложение не можем да избе̋гаме от славјанщината.
  • Именно за славјанщината артроманијата не е характерна.
  • Именно нашијът балкано-славјански език ја̨ е прихвана̨л артроманијата вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът.
  • Точно заради нашијът балкано-славјански език ..
  • артроманијата {Балкан‑2} беше причислена към основните характеристики на Balkansprachbund-ът.
  • Дори специален удобен термин - артроманија - се въвеђа, ..
  • .. за да се подчертае важността на това понјатие, на тази идеја, ..
  • .. както в контекстът на лингвистичната археологија, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

При стартът на Balkansprachbund-ът гръцкијът бил отдавна артроманиакален, такива веројатно били албанскијът и балкано-романскијът по онова време. Следователно, имало откъде нашијът език да ја̨ прихване идејата за артроманија - на първо ме̋сто от гръцкијът език, може би не̋какво влијание в тази посока е оказал и балкано-романскијът, а за албанскијът - както си е јасно - нищо не е јасно и не̋ма да ни стане јасно.

И тъј, артроманиакалността на нашијът балкано-славјански език е балканщина, обаче начинът на имплементацијата на артроманијата {Балкан‑А2} в нашијът език е славјанщина.

Възможността нашијът език да е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителнијът член като чуђоезично влијание (дори в Balkansprachbund-ът) се изклјучва, понеже това е по-сложно објаснение, а објаснението като славјанско наследство е по-просто. Конкретно, изклјучва се възможността нашијът език да е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителнијът член от албанскијът език (със или без румѫнско посредничество).

Задпоставеността на определителнијът член {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българскијът език е славјанщина. При наличие на артроманија {Балкан‑2}, задпоставеността на определителнијът член {Балкан‑А2} в български си има објаснение в славјанскијът контекст.

Отклонение_1: Освен в балканските езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на определителнијът член {PostPositionedArticles} сѫществува в скандинавските езици, в кјурдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на определителнијът член в германските езици и по-специално в скандинавските стана дума тук. Обаче германското влијание си е част от славјанщината, то е един от факторите, които сѫ ја̨ извајали.

Доколкото в другите романски езици својството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го не̋ма, то това својство в балкано-романски (румѫнски) по все̋ка веројатност е чуђо влијание в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славјански) и може би от албански. Веројатно вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-романскијът език е преструктурирал својът механизъм на определителните членове. Може това да е стана̨ло под албанско влијание още преди стартът Balkansprachbund-ът.

А доколкото историјата на албанскијът език е неизвестна, то за него има две възможности:

• задпоставеността на определителнијът член {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
• или е влијание от български и румѫнски вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът.

(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

---

◄►   (.. Балкан‑A2/PostPositionedArticles:  .. скриј ..  .. свиј ..  .. разгъни ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А3}. Множество заемки от турскијът език {Turcophenia} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А3}. Множество заемки от турскијът език {Turcophenia} (.. скриј Балкан‑A3 ..)  .. към началото ..

Това својство е банално. Банално би било и да давам примери.

Балканските езици не̋колко века сѫ живели в държава, където имперскијът език е бил турскијът. Не̋ма нищо чудно, че в балканските езици е пълно със заемки от турски (или през турски).

Много от тези думи сѫ в сѫщност заемки от арабски и персијски в турски. Но от гледна точка на българскијът или на гръцкијът език те представлјават заемки от турски. Ние не ги различаваме - не различаваме која дума има персијски произход (перде), која дума - арабски (китаб), и која - тјуркски (дјушеме).

Българскијът и гръцкијът език през 19-ти век сѫ преживели пурификационни кампании. В резултат, бројът на турските заемки сега е редуциран (намален), особено в гръцкијът език.

Кемалистка пурификационна кампанија е преживе̋л и самијът турски език. Много от заемките в нашијът език през турски не се употребјават в съвременнијът турски език.
(.. скриј Балкан‑A3 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А4}. Преизказно наклонение при глаголите {RenarrativeMood} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А4}. Преизказно наклонение при глаголите {RenarrativeMood} (.. скриј Балкан‑A4 ..)  .. към началото ..

Између пълноправните членове на Balkansprachbund-ът (GR,BG,RO,AL), това својство {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} го притежава само балкано-славјанскијът (българскијът) език. То е вклјучено в балканскијът контекст като една от допълнителните балкански характеристики, понеже нашијът език е придобил тази характеристика, докато се е варил в котелът на Balkansprachbund-ът. Новијът готвач - турскијът език - е поръсил казанът със {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}, но само балкано-славјанскијът език е прихвана̨л това својство.

И тъј, својството {Балкан‑А4} го притежават само балкано-славјанскијът и турскијът.

Турскијът език си го носи това својство със себе си от туркестанската си родина.

При тези обстојателства се налага изводът, че нашијът език е придобил {Балкан‑А4} под турско влијание. Веројатността да е независимо нововъведение в български е нищожна.

Балкано-славјанскијът език е прихвана̨л от турскијът само идејата за {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}. Имплементацијата се основава изце̋ло на славјански елементи.

За целта нај-напред ще направим преглед на славјанското наследство, което има отношение към имплементацијата на {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}:

• Двете мина̨ли времена аористът и имперфектът се пазја̨т в балкано-славјанскијът език непокътна̨ти, докато в ново-славјанските езици те сѫ заменени от перфектът.
• Самијът перфект в балкано-славјански сѫщо така е непокътна̨т - тој не може да заменја аористът и имперфектът, както това става в ново-славјанските езици.
• Формите на перфектът сѫ аналитични, непокътна̨ти, както в старо-славјански.
• Образуват се от формите на спомагателнијът глагол съм, съгласувани с подлогът по лице и число, и формите на ламбда-причастието, съгласувани с подлогът по род и число.
• Пример: писал съм.
• В контекстът на характеристиката {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}, ламбда-причастието ще го наричаме ламбда-причастие на перфектът.
• Ламбда-причастието на перфектът, освен за образуване на аналитични глаголни форми, такива като перфектът, може да се употребјава и като прилагателно, т.е. с атрибутивна или предикативна функција.
• Пример: "От умре̋ло хабер не чакај."

Събитијата в процесът на имплементацијата на {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} се развиват така:

• Индикативните форми на аористът и имперфектът, тези наследени по славјанска линија, придобиват допълнително значение на евиденциалност.
• С други думи, само очевидец би могъл вече да употреби индикативни форми на аористът и имперфектът. "Тој написа писмото", "Тја пишеше нещо" - това би могъл да го каже само очевидец.
• От друга страна, перфект би могъл да бѫде употребен и без наличие на евиденциалност, а въз основа на резултатът от дејствието. "Тој е написал писмото. Ето го писмото."
• Перфектът започва да замества аористът при липса на евиденциалност.
• Езикът се чуди как при липса на евиденциалност да изрази имперфектът.
• За целта балкано-славјанскијът език изобретјава ламбда-причастието на имперфектът.
• Ламбда-причастието на имперфектът се образува от основата на имперфектът: пишел (< пишех).
• Ламбда-причастието на имперфектът не може да се употребјава като прилагателно в атрибутивна или предикативна функција.
• Ламбда-причастието на имперфектът се използва само в аналитични глаголни форми за преизказване на имперфектът.
• Липсата на евиденциалност ще ја̨ наричаме ренаративност или преизказност.
• И тъј, аористът и имперфектът се преизказват по сходен начин.
• Имперфектът се преизказва както аористът, но вместо старото ламбда-причастие на перфектът се използва новото ламбда-причастие на имперфектът.
• Пример с аорист. Думите на очевидец "Тој написа писмото" се преизказват така: "Тој [е] написал писмото".
• Пример с имперфект. Думите на очевидец "Тја пишеше нещо" се преизказват така: "Тја [е] пишела нещо".
• Езикът разработва преизказни форми за всички индикативни времена.
• Сегашно време се преизказва с имперфект. Думите на очевидец "Тја пише нещо" се преизказват както по-горе: "Тја [е] пишела нещо".
• Сложните глаголни времена се преизказват, като се преизказва спомагателнијът глагол.
• Пример с перфект: Думите на очевидец "Тој е написал писмото" се преизказват така: "Тој [е] бил написал писмото".
• Пример с бѫдеще време: Думите на очевидец "Тој ще напише писмото" се преизказват така: "Тој ще̋л да напише писмото".
• Езикът започва да си играе и с отсѫтствието или наличието на глаголната форма е или сѫ на спомагателнијът глагол в 3-то лице, което умножава бројът на глаголните наклоненија.
• Примери с имперфектът:
  • Имперфект в индикатив: "Тја пишеше нещо" "Там пишеше нещо".
  • Имперфект в ренаратив: "Тја пишела нещо" "Там пишело нещо".
  • Имперфект в конклузив: "Тја е пишела нещо" "Там е пишело нещо".
  • Имперфект в дубитатив: "Тја била пишела нещо" "Там било пишело нещо".
• Конклузивът се отличава от ренаративът по това, че формата на спомагателнијът глагол в 3-то лице не се пропуска.
• Дубитативът представлјава повторен (двоен) ренаратив. Пример с перфект в дубитатив:
  • Перфект в индикатив: "Напил съм се"
  • Перфект в ренаратив: "Напил съм се бил" или "Бил съм се напил"
  • Перфект в дубитатив: "Бил съм се бил напил"

От една страна, аспектологијата на славјанските глаголи е на порјадък по-сложна от глаголните системи в германските езици, в гръцки или в романсът.

От друга страна, нашијът балкано-славјански език нищо не е опростил в наследената си глаголна система, аспектологијата на славјанските глаголи влиза в нашето наследство.

От трета страна, балканизмът {Балкан‑5}{GenericFutureTense} умножава бројът на глаголните времена в нашијът език.

И сега пред нас сѫ трите нови наклоненија - ренаратив, конклузив, дубитатив.

Всичко това прави морфологијата на глаголите в българскијът език нај-сложната сред всички европејски езици.

Отклонение: бегъл поглед към турските мина̨ли времена.

	Turkish	English	Comments
	--
	Geliyor.	She is coming.	You (the speaker) know it first hand.
			Идва. Виде̋х ја̨, че идва.
	--
	Geldi.	She came.	You know it first hand.
			Дојде. Виде̋х ја̨, че дојде.
	--
	Gelmişti.	She had come.	You know it first hand.
			Беше дошла. Виде̋х ја̨, че беше дошла.
	--
	Geliyormuş.	I heard that she is coming.	Was your source any good? Who told you?
			Идвала. Чух, че идвала.
	--
	Gelmiş.	Reportedly, she has come.	Reportedly? That sounds pretty official. I guess I should believe you.
			Дошла. Чух, че дошла. Да ве̋рваме ли?
	--
	Gelmişmiş.	She had supposedly come.	Are you being sarcastic with me? What you say sounds like a baseless rumor.
			Дошла била. Според слуховете.

(.. скриј Балкан‑A4 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}. Разпадане на падежите при имената {CaseSystemDeclined} (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}. Разпадане на падежите при имената {CaseSystemDeclined} (.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  .. към началото ..

• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.1. Разпадане на падежите при имената: постановка на проблемът
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.2. Синтетичност и аналитичност при индо-европејските езици
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.3. Падежната система в индо-европејските езици
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.4. Преглед на падежите в индо-европејските езици
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.5. Предпоставки за разпадане на падежната система при имената в индо-европејските езици
• 18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.6. Процесът на разпадане на падежите при имената в балканските езици

(.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.1. Разпадане на падежите при имената: постановка на проблемът (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.1. Разпадане на падежите при имената: постановка на проблемът (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Својството {Балкан‑А5}{Елинороманс‑4}{CaseSystemDeclined} го има във всички балкански, във всички романски езици, във всички езици от германската група, и навсе̋къде е нововъведение. Балкано-романскијът и гръцкијът веројатно сѫ го притежавали това својство отпреди Balkansprachbund-ът и поради това то е вклјучено в списъкът на характеристиките на елиноромансът като {Елинороманс‑4}.

Нашијът език (балкано-славјанскијът) е прихвана̨л својството {Балкан‑А5}{Елинороманс‑4}{CaseSystemDeclined} вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът. Именно поради таја причина това својство е изброено сред допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът.

Целта е да се отговори на въпросът: защо в българскијът език, за разлика от другите славјански езици, падежната система се е разпадна̨ла.

Този въпрос е причинјавал "комплекс за малоценност" у не̋кои гръкомани, русофили и славјанофили през 19-ти век и те сѫ се мѫчили по изкуствен, грозен и насилнически начин да въвеђат в нашијът език падежи. Такова изкуствено и грозно нещо е добре известното "правило за пълнијът и краткијът член".

А пък опакото на този въпрос, едното опако, е: славјански ли е българскијът език, след като в него "не̋ма падежи".

Отговарја се общо взето така:

• Прочетете пак какво пише тук:

  Когато говорим за .. славјански .., то става дума за генеалогична класификација на езиците, основана на aксиомата за естествените езици, т.е. става дума за класификација на езиците по технијът произход. В този смисъл, един славјански език (например нашијът), не̋ма как да престане да бѫде славјански, дори тој да загуби в бѫдеще славјанските си черти, понеже класификацијата му като славјански не е заради славјанските му черти, а заради произходът му, проследен на основата на времевијът континуитет (на основата на непрекѫсна̨тото развитие във времето).

• Това че в нашијът език "не̋мало падежи" е далеч от истината. В нашијът език има достатъчно много остатъци от старата славјанска падежна система. Много повече, отколкото остатъци от латинската падежна система има в ново-романските езици.
• Нашијът балкано-славјански език първи се е отделил от ново-славјанските езици, както аз наричам остана̨лите славјански езици.
• Нашијът балкано-славјански език е пълноправен член на Balkansprachbund-ът, един имперски езиков съјуз.
• Бидејки славјански, нашијът език е и индо-европејски, а разпадът на падежната система е својство на повечето съвременни индо-европејски езици.
• Проблемът по-скоро е при ново-славјанските езици: как те сѫ успели да опазја̨т падежната си система. Отговарја се така:
  • Те не сѫ имали в съседство атрактивна имперска култура. Христијанството при те̋х било донесено от мисионери, и то в по-късно време, докато нашијът език идва на ме̋сто, където от векове били разпространени елинофонијата и романсът, които вече били напредна̨ли в разпадът на падежната система.
  • Падежната система на езиците в съседство не показва склонност към разпад. Балтијските езици в това отношение сѫ консервативни като ново-славјанските, а пък тјуркските езици, финските езици и унгарскијът език сѫ аглутинативни и имат стабилна падежна система.

А другото опако на този въпрос е: защо румѫнскијът език, за разлика от другите романски езици, е съхранил не̋кој друг падеж.

Отговарја се така:

• Румѫнскијът (балкано-романскијът) език е пълноправен член на Balkansprachbund-ът, един имперски езиков съјуз.
• В него падежната система сѫщо така се е разпадна̨ла, но само до степента, до којато се е разпадна̨ла падежната система в гръцки и албански.
• С други думи, падежната система в балкано-романски (румѫнски) не се е разпадна̨ла съвсем, както е стана̨ло в ново-романските езици (например в италиански), защото гръцкијът език (пък и албанскијът) му пречел.
• А пък гръцкијът език бил твърде инертен да се раздели съвсем с падежите си - говорел се на голе̋ма територија, христијанската литургија на гръцки имала архaизиращо и сдържащо промените дејствие.

(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.2. Синтетичност и аналитичност при индо-европејските езици (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.2. Синтетичност и аналитичност при индо-европејските езици (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

По-горе, отговарјајки на въпросът защо в българскијът език, за разлика от другите славјански езици, падежната система се е разпадна̨ла, стигна̨хме до следнијът извод:

• Бидејки славјански, нашијът език е и индо-европејски, а разпадът на падежната система е својство на повечето съвременни индо-европејски езици. Проблемът по-скоро е при ново-славјанските езици: как те сѫ успели да опазја̨т падежната си система.

И тъј, налага ни се да слезем назад в историјата до индо-европејскијът период или да се качим нагоре в јерархијата до индо-европејското ниво.

По типологија всички познати индо-европејски езици сѫ флективни. Те не сѫ аглутинативни (като например турскијът), не сѫ полисинтетични (като черкезкијът) или пък изолиращи (като китајскијът) по тип. Можем да предположим, че пра-индоевропејскијът език, общијът предшественик на индо-европејските езици, сѫщо така е бил флективен.

При флективните езици, една лексема (една лексикална единица, една дума от речникът) приема различни словоформи, изменјајки се по число, по род (ако е прилагателно име), по падеж, по време (ако е глагол), и т.н. Словоформите на една лексема се получават с помощта на приложими към тази лексема морфеми.

За разлика от аглутинативните езици, при флективните езици морфемите сѫ це̋лостни и неделими. Например, има морфема за сегашно време 2-ро лице единствено число, но тја е це̋лостна - не̋ма отделни морфеми за сегашно време и за 2-ро лице единствено число. Сѫщо така, има морфема за дателен падеж множествено число при сѫществителните, но не̋ма отделни морфеми за дателен падеж и за множествено число.

Среднијът број на словоформите за една лексема е важен показател за флективните езици и се нарича ниво на аналитичност или ниво на синтетичност или пък показател синтетичност-аналитичност. Колкото по-голе̋мо е това число, толкова по-синтетичен е езикът. И обратното, колкото по-малък е среднијът број на словоформите за една лексема, толкова по-аналитичен е езикът.

При индо-европејските езици (а може би при всички флективни езици) има тенденција това число (среднијът број на словоформите за една лексема) да намалјава. Това не̋кои наричат движение от синтетичност към аналитичност. Ако показателјът синтетичност-аналитичност намалјава, то старите форми на езикът сѫ "по-синтетични" от новите, а новите форми сѫ по-аналитични от старите.

Например, латинскијът език е синтетичен, тој е синтетичен в сравнение със съвременните романски езици, а пък съвременните романски езици сѫ аналитични - аналитични сѫ в сравнение с предшественикът си - латинскијът език.

Сѫщото се наблјудава и при гръцкијът език. През хилјадолетијата позната историја на гръцкијът език среднијът број на словоформите за една лексема (показателјът синтетичност-аналитичност) силно е намале̋л и езикът се е придвижил от синтетичност към аналитичност, което се счита за нормално развитие.

Нормално е, понеже намалјаването на среднијът број на словоформите за една лексема се дължи на танденцијата към обобщение (генерализација), којато пък е част от стремежът към "икономија на усилијата" (мързелът). Разнообразните падежни флексии се заменјат с еднообразни аналитични конструкции с предлог, без да страда възможността за изразјаване.

Не е много смислено да се сравнјават по този показател например латинскијът, старо-гръцкијът и старо-славјанскијът, и да се питаме кој от те̋х трите е нај-синтетичен и кој е нај-аналитичен. Сѫщо така не е съвсем смислено да си ги мерим показателите на синтетичност-аналитичност за съвременните англијски, български и цигански, например. Сравнението тре̋бва да е по-скоро относително.

Има смисъл да сравним старо-българскијът/старо-славјанскијът, съвременнијът руски и съвременнијът български. Българскијът и рускијът и двата сѫ потомци на старо-славјанскијът и при двата се наблјудава намалјаване на показателјът за синтетичност, като при българскијът език тази разлика е доста по-голе̋ма от разликата при рускијът език. Нашијът език е измина̨л по-дълъг пѫт към аналитичност, отколкото е измина̨л рускијът език. Ще илјустрираме разликите и ще се види, че и двата езика сѫ се изменили силно през последното хилјадолетие, но те сѫ се изменјали по различен начин и сѫ вървели по различен пѫт.

Да започнем с прост пример - местоимението аз. В старо-славјански то има 6 словоформи (азъ, мене, мьне, мьноја̨, мја, ми), в руски двете кратки форми сѫ изгубени и сѫ остана̨ли 4, в български сѫ загубени двете падежни форми (мьне и мьноја̨) и пак сѫ остана̨ли 4.

По-сложен пример - сѫществителното има град. В старо-славјански то има 14 словоформи (6+3+5 за единствено, двојствено и множествено число), в руски сѫ изгубени двојственото число и вокативът и сѫ остана̨ли 10 словоформи, а от старите форми в български сѫ остана̨ли само три (град, градове, граде), но се појавјават две нови членувани форми (градът и градовете), и така общијът број на словоформите става 5. И тъј, 14:10:5 - това е резултатът при сѫществителните.

Още един сложен пример - не̋какъв глагол.

	Словоформи		Старо-славјански	Руски	Български
		--
	Инфинитив, супин		2	1	0
	Императив		5	2	2
	Сегашно причастие именно склонение		31	1	5
	Сегашно причастие местоименно склонение		31	22	4
	Сигма-причастие именно склонение		31	1	0
	Сигма-причастие местоименно склонение		31	22	0
	Ламбда-причастие именно склонение		30	4	8
	Ламбда-причастие местоименно склонение		30	0	4
	Пасивно причастие именно склонение		30	4	4
	Пасивно причастија местоименно склонение		30	22	4
	Сегашно време		9	6	6
	Аорист, имперфект		16	0	10
		--
	Общ резултат		276	85	47

И тъј, за глагол резултатът е 276:85:47, а за сѫществително - 14:10:5. В руски показателјът за синтетичност сѫщо така е намале̋л, но в български е намале̋л повече. И рускијът език се е придвижил към аналитичност, но българскијът се е придвижил повече.
(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.3. Падежната система в индо-европејските езици (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.3. Падежната система в индо-европејските езици (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Да видим кое е това, дето се било разпадна̨ло.

В морфологијата на всеки индо-европејски език сѫществуват определен број падежи. В нај-аналитичнијът случај - при ново-романските езици - е остана̨л един падеж, което означава, че там падежната система се е разпадна̨ла напълно. Разглеђаме нетривиалните случаи - с повече от един падеж.

В морфологијата на всеки индо-европејски език за всеки сѫществуващ падеж сѫ определени форми за все̋ко местоимение, за все̋ко сѫществително име във все̋ко число и за все̋ко прилагателно име във всеки род и във все̋ко число.

Изменението на имената и местоименијата по падежи се нарича склонение. Моделът, по којто определено име се скланја, сѫщо така се нарича склонение. В долната таблица сѫ изброени основните падежи:

Падеж	Case		Ст.Гр.			Ст.Слав.		Руски
			ед.ч.	мн.ч.		ед.ч.	мн.ч.	ед.ч.	мн.ч.
Именителен	Номинатив		ἄνθρωπος	ἄνθρωποι		человекъ	человеци	человек	человеки
Родителен	Генитив		ἀνθρώπου	ἀνθρώπων		человека	человекъ	человека	человек
Дателен	Датив		ἀνθρώπῳ	ἀνθρώποις		человекоу	человекомъ	человеку	человекам
Винителен	Акузатив		ἄνθρωπον	ἀνθρώπους		человека	человекъı	человека	человек
Звателен	Вокатив		ἄνθρωπε	ἄνθρωποι		человече	человеци	(человек)	(человеки)

Сѫществителното ἄνθρωπος в старо-гръцки е от мѫжки род и се скланја по второ склонение, по склонението на имената с основа на о.
Сѫществителното человекъ в старо-славјански пак е от мѫжки род и се скланја пак по склонението на имената с основа на о.

В морфологијата на индо-европејските езици, освен местоименното склонение, се откројават:

• склонение с основа на а (първо склонение в гръцки и латински), където влизат имена от женски и мѫжки род
• склонение с основа на о (второ склонение в гръцки и латински), където влизат имена от мѫжки, среден или женски род
• всички остана̨ли (в гръцки се водја̨т за 3-то сконение), където влизат имена пак от трите рода

"Всички остана̨ли" се обединјават в трето склонение само в описанието на старо-гръцки. В описанието на старо-славјански например, освен за основите на а и о, се говори за:

• склонение с основа на кратко у/u (мед)
• склонение с основа на дълго у/u (тиква)
• склонение с основа на с/s (чудо)
• склонение с основа на нт/nt (агне)
• склонение с основа на н/n (име)
• и други

Изводи:

• Все̋ко сѫществително име, разбира се, тре̋бва да бѫде отнесено към един от трите рода, и да се съгласува по род с прилагателно или местоимение, което се отнасја към него.
• Все̋ко име тре̋бва да бѫде отнесено към едно от десетината сѫществуващи в езикът склоненија (или модели на склонение).
• За все̋ко число (единствено, множествено, двојствено) и за всеки падеж (номинатив, .., вокатив), моделът на склонение тре̋бва да назначи съответна словоформа за все̋ко име, което се скланја по този модел.
• Моделът не се ограничава с определјане на окончанието, поне̋кога се мени основата или се мести ударението.
• Да сравним положението с един аглутинативен език като турскијът, където има отделни морфеми (наставки) за дателен падеж и за множествено число и тези две морфеми се комбинират, за да се получи формата за "дателен падеж множествено число".
• В индо-европејските езици не̋ма отделно окончание за дателен падеж в множествено число, например.
• В индо-европејските езици има отделни окончанија за дателен падеж в единствено число и за дателен падеж в множествено число, както и за дателен падеж в двојствено число, ако в езикът се пази това число.
• В индо-европејските езици има съзвездија от морфеми, които образуват падежната система.
• За такава сложна система повече от естествено е да се разпада.
• Целта е да се намали бројът на морфемите и словоформите.
• Това става чрез обобщение или заме̋на.

(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.4. Преглед на падежите в индо-европејските езици (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.4. Преглед на падежите в индо-европејските езици (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Преглед на основните падежи:

• Абсолјутен падеж:
  • Този падеж реално не е засвидетелстван в никој индо-европејски език, тој е фиктивен, тој е place-holder.
  • Имената от среден род не̋мат специални форми за акузатив, номинатив и вокатив, а имат форми за фиктивнијът абсолјутен падеж, които се употребјават вместо акузативът, номинативът и вокативът.
  • С други думи, не̋кои имена имат форми за абсолјутен падеж и тогава те не̋мат специални форми за акузатив, номинатив и вокатив, а формите им за абсолјутнијът падеж се употребјават за акузатив, номинатив и вокатив.
  • За тези имена се казва, че сѫ от среден род.
  • Остана̨лите имена сѫ от мѫжки или женски род и те не̋мат форми за абсолјутен падеж, а си имат форми за акузатив, номинатив и вокатив.
  • За акузативът, номинативът и вокативът можем да мислим като за трите превъплъщенија на абсолјутнијът падеж при имената от мѫжки и женски род.
  • Среднијът род е особено крепък в германските и в славјанските езици. В северно-германските (скандинавските) езици даже се е оформила опозиција среден род срещу общ мѫжко-женски род. В англијски среднијът род се е наместил при всички неодушевени имена и така е обезсмислил самото понјатие за граматически род.
  • Среднијът род и фиктивнијът абсолјутен падеж, којто го дефинира, сѫ изходна точка за разпад на падежната система при този клас имена - формите за абсолјутнијът падеж изместват всички остана̨ли падежи при имената от среден род.
  • В руски среднијът род е сдал не̋кои свои позиции: среден род в руски има само в единствено число и само за неодушевени сѫществителни.
• Акузатив:
  • Акузативът (винителнијът падеж) е падежът на пре̋кото допълнение. Тој е в опозиција с номинативът при имената от мѫжки и женски род.
  • Освен това, формите за акузатив вървја̨т с доста предлози, ако не с повечето от те̋х. Акузативът е единствен от превъплъщенијата на абсолјутнијът падеж, којто върви с предлози - номинативът и вокативът с предлози не вървја̨т.
  • Поради това, акузативът е може би нај-важнијът падеж и именно тој има склонността да измества остана̨лите падежи при разпад на падежната система при имената.
  • При местоименијата акузативът се пази и в гръцки, и в славјански, и в романсът, и в германски.
  • По фонетични и морфологични причини акузативът в старо-славјански е доне̋къде дефектен - много от формите на акузативът съвпадат с номинативът.
  • Поради тази причина старо-славјанскијът език е разработил механизъм за укрепване и спасјаване на акузативът - това е категоријата на одушевените имена.
  • В гръцки опозицијата акузатив-номинатив при мѫжко-женскијът род се пази заради фонетични причини - формите звуча̨т различно, особено с определителен член.
  • В романсът акузативът и номинативът при имената сѫ съвпадна̨ли, след като фонетичните разлики сѫ се размили. В ново-романските езици падежната система при имената се е разпадна̨ла напълно.
  • Акузативът в нашијът балкано-славјански език е взел всички предлози за себе си.
  • В нашијът балкано-славјански език има прокарана силна тенденција към съвпадане на акузативът и номинативът.
  • В съвременнијът ни език акузативът и номинативът при имената практически сѫ съвпадна̨ли, макар че акузативът се е пазел по диалектите през 19-ти век.
  • Има архаични остатъци от акузативът при одушевени имена от мѫжки род: "На Господа Бога се уповаваме." "Де̋да си Христа слушајте." "Ниј с бај Ганја вле̋зохме в бјуфетъ."
  • В съвременнијът ни език акузативът при местоименијата боледува. "Тука не̋ма никој." вместо правилното "Тука не̋ма никого."
• Номинатив:
• В индо-европејските езици, номинативът (именителнијът падеж) е падежът на подлогът и на предикатът (на сказуемното определение). Тој е в опозиција с акузативът при имената от мѫжки и женски род. При имената от среден род номинативът съвпада с акузативът.
• Номинативът не върви с предлози - aко е чист номинатив, разбира се, ако не се е сле̋л с друг падеж међувременно в процесът на разпад на падежната система.
• В старо-славјански, при склонението с основа на а, старијът номинатив в множествено число, наследен от пра-индо-европејски, се е затрил и е бил заменен с акузатив още в дописмената епоха. Сѫщото може би е стана̨ло и в пра-германски.
• В ново-славјанските езици поне̋кога предикатът се слага в творителен падеж вместо в номинатив.
• В гръцки опозицијата акузатив-номинатив при мѫжко-женскијът род се пази заради фонетични причини - формите звуча̨т различно, особено с определителен член.
• В романсът номинативът и акузативът при имената навсе̋къде съвпадна̨ли.
• В съвременнијът ни език номинативът и акузативът при имената практически сѫ съвпадна̨ли, макар че акузативът все още се пазел по диалектите през 19-ти век.
• Вокатив:
  • Вокативът (звателнијът падеж) е падежът на обръщението.
  • Вокативът не върви с предлози.
  • Имената от среден род не̋мат специална форма за вокатив - при те̋х вокативът съвпада с номинативът и в крајна сметка с абсолјутнијът падеж.
  • Имената в множествено число сѫщо така не̋мат специална форма за вокатив - и при те̋х вокативът съвпада с номинативът.
  • Специална форма за вокатив имат само имената от мѫжки и женски род в единствено число.
  • Вокативът се пази във всички балкански езици и в повечето славјански езици.
  • В нашијът балкано-славјански език вокативът си стои, макар и в недобро здравословно състојание.
  • В ново-романските и в германските езици вокативът е загубен.
• Генитив:
  • Генитивът (родителнијът падеж) е падежът на "притежателјът". Генитивът е извън контекстът на абсолјутнијът падеж - имената от всеки род си имат генитивни форми.
  • Генитивът върви и с не̋кои предлози.
  • Не̋кои германски езици пазја̨т генитивът. Балтијските езици пазја̨т генитивът.
  • Ново-славјанските езици пазја̨т генитивът.
  • Гръцкијът, балкано-романскијът и албанскијът пазја̨т генитивът, којто в тези езици е поел и функциите на дателнијът падеж.
  • Славјанскијът генитив е хилав, понеже в славјански много често се казва "Драгановата нива" вместо "Нивата на Драган".
  • Поради хилавостта на славјанскијът генитив нашијът балкано-славјански език при имплементацијата на {Балкан‑1}{Gen=Dat} е избрал да загърби генитивът и да го замести с дателен падеж.
  • В нашијът език сред наречијата има остатъци от генитивни форми, все след предлози: "Иде му отрѫки." "Кланјам се доземи."
• Датив:
  • Дативът (дателнијът падеж) е падежът на "получателјът". Дативът е извън контекстът на абсолјутнијът падеж - имената от всеки род си имат дателни форми.
  • Дателнијът падеж върви и с не̋кои предлози.
  • Славјанските езици си го пазја̨т дателнијът падеж. Дори в нашијът балкано-славјански език има остатъци от дативът: "Гарван гарвану око не вади."
  • Балтијските езици си го пазја̨т дателнијът падеж. Немскијът език си го пази.
  • Нашијът балкано-славјански език при имплементацијата на {Балкан‑1}{Gen=Dat} е избрал да замести хилавијът славјански генитив с дателен падеж.
• Генитивът и дативът в контекстът на Balkansprachbund-ът:
  • Генитивът (родителнијът падеж) е падежът на "притежателјът". Родителното отношение - това е отношението на притежателјът, на породителјът.
  • Дативът (дателнијът падеж) е падежът на "получателјът". Дателното отношение - това е отношението на получателјът, на слушателјът.
  • Нај-основната балканска характеристика е {Балкан‑1}{Gen=Dat}: Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение.
  • В съответнијът подраздел {Балкан‑1}{Gen=Dat} тази характеристика се разглеђа в детајли.
  • Нашијът балкано-славјански език при имплементацијата на {Балкан‑1}{Gen=Dat} първо е загърбил генитивът и го е заместил с дателен падеж, а после е заместил "родително-дателното отношение", изразјавано от дателнијът падеж, с универсалнијът предлог плјус акузатив.

Петте гореизброени основни индо-европејски падежи - акузатив, номинатив, вокатив, генитив, датив - всичките ги има във:

• санскрит (старо-индијски)
• старо-гръцки (както и в ново-гръцки, но без датив)
• балтијски (литовски и латвијски)
• старо-славјански (както и в ново-славјанските езици, без вокативът в руски)
• латински
• готски (нај-старијът засвидетелстван германски език)

Освен петте гореизброени основни падежи - акузатив, номинатив, вокатив, генитив, датив - в индо-европејските езици се наблјудават и не̋кои допълнителни падежи:

• Творителен падеж (инструментал):
  • Това е падежът на инструментът и на дејателјът. Върви и с не̋кои предлози.
  • Засвидетелстван е в санскрит, в славјански и в балтијски. Архаични форми се намират и в езикът на Омир.
  • Пази се в ново-славјански и в балтијски.
  • В не̋кои ново-славјански езици може да замества номинативът при изразјаване на предикат.
  • В нашијът балкано-славјански език, както и на гръцки, се замества с предлог плјус акузатив.
  • Остатъчните архаични форми сега се възприемат като наречија: "денем и нощем", "числом и словом", "те̋лом и духом".
• Местен падеж (локатив):
  • Това е падежът на "местоположението". Обикновено върви с предлози.
  • Засвидетелстван е в санскрит, в славјански и в балтијски. Остатъчни форми от него сѫ засвидетелствани в латински.
  • Пази се в ново-славјански и в балтијски.
  • В съвременните славјански езици безпредложната употреба на локативът е елиминирана. Тој се употребјава вече само с предлог и затова обикновено се нарича предложен падеж.
  • След като всички предлози минават под управлението на акузативът, в нашијът балкано-славјански език локативът е елиминиран "автоматично".
  • Остатъчните архаични форми сега се възприемат като наречија: "в кѫщи" "горе и долу" "дене̋ и ноще̋".
• Отделителен падеж (аблатив):
  • Това е падежът на "обстојателството". Обикновено върви с предлози.
  • Засвидетелстван е в санскрит и в латински.
  • Латинскијът аблатив е обединение на пра-индо-европејските аблатив, локатив и инструментал.
  • Романсът лесно елиминирал аблативът, като го е заместил с предлог плјус акузатив.
  • Подобно нещо ще да е направил и гръцкијът език, но още в памтивека, в дописмената епоха. Ще да го е направил или по пра-славјанскијът модел, или по моделът на романсът.
  • Пра-славјанскијът аблатив се е вле̋л в генитивът още в дописмената епоха - това е споменатијът по-горе пра-славјански модел.

(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.5. Предпоставки за разпадане на падежната система при имената в индо-европејските езици (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.5. Предпоставки за разпадане на падежната система при имената в индо-европејските езици (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Сводка на предпоставките:

• Наследената от пра-индо-европејскијът език падежна система е прекалено сложна.
  • За такава сложна система повече от естествено е да се разпада.
  • Целта е да се намали бројът на морфемите и словоформите.
  • Това става чрез обобщение или заме̋на.
• Модели и механизми за обобщаване, опростјаване и заме̋на на падежната система сѫ сред индо-европејското наследство.
  • Такъв механизъм е например словоредът. В изразът "куче погна̨ коте" подлогът и пре̋кото допълнение не се различават морфологически и само словоредът или контекстът може да ни помогне да разберем кој кого е погна̨л. След като словоредът така и така тре̋бва да си остане последната инстанција, защо ни е необходимо да поддържаме два различни падежа - акузатив и номинатив, когато те не върша̨т работа във всички случаи? Така си е мислел например англијскијът език и взел решение да обедини акузативът и номинативът.
  • Колкото и много падежи да има (по-горе бе̋ха̨ изброени осем падежа), те не мога̨т да обхвана̨т всички отношенија.
  • Наличен е общ и продуктивен алтернативен модел: предлог, којто е отделна лексема със свое значение, плјус не̋каква словоформа на името. Бројът на използваните по този повод словоформи може без проблем да се редуцира до една.
  • Този модел е използван от нашијът балкано-славјански език и от ново-романските езици, за да опростја̨т падежната си система до възможнијът минимум.
• Падежната система в индо-европејските езици се е опростјавала през всичките хилјадолетија, още в памтивека, още в дописмената епоха.
  • Латинскијът език още в дописмената епоха се отървал от творителнијът и от местнијът падеж, сливајки ги с аблативът, којто по-късно романсът го вле̋л в акузативът.
  • Гръцкијът език още в дописмената епоха се отървал от творителнијът, местнијът и отделителнијът падеж, разпръсквајки техните функции по предлози, вървјащи с акузатив, генитив или датив.
  • Славјанскијът език още в дописмената епоха се отървал от отделителнијът падеж, сливајки го с генитивът.
  • В нај-старијът писмено засвидетелстван език от германската група - готскијът (4-ти век след Христа) - не̋ма творителен, местен или отделителен падеж. Езикът се е отървал от те̋х преди това.
  • В съвременните езици от германската група нај-много падежи при имената е съхранил немскијът - акузатив, генитив, датив, номинатив. Англијскијът е е съхранил два - акузатив и генитив.
  • Опростјаването на склонението при имената довело и до опростјаването на склонението при местоименијата. Като се отърве например езикът от творителнијът си падеж, този падеж изчезва и от местоименното склонение.
• Не̋кои балкaнски характеристики допринасјат за разпадът на падежната система.
  • {Балкан‑1} Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
  • {Балкан‑А1}{Елинороманс‑3}. Еднакво изразјаване на местоположение и посока {LiA}
  • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} Артроманијата и начинът за имплементацијата ѝ {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} чрез задпоставен определителен член съдејстват за разпадът на падежната система. Артроманијата удвојава бројът на словоформите. Езикът се спасјава от големијът број словоформи, като намалјава бројът на падежите.
  • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} Артроманијата в гръцки крепи опозицијата међу акузативът и номинативът и генитивът поради звукови различија.
  • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} Артроманијата в балкано-романски (румѫнски) крепи опозицијата међу акузативът и генитивът поради звукови различија.
  • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} Артроманијата в балкано-славјански (български) не изпълнјава подобна ролја.

(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.6. Процесът на разпадане на падежите при имената в балканските езици (.. покажи го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.6. Процесът на разпадане на падежите при имената в балканските езици (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

Текущо положение:

• В ново-гръцки сѫ остана̨ли следните падежи: акузатив, номинатив, генитив и вокатив. Ако го сравним със старо-гръцки, виђаме, че гръцкијът език се е отървал от дателнијът си падеж, замествајки го с родителен в рамките на нај-важната характеристика на Balkansprachbund-ът {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
• В албански и балкано-романски сѫ остана̨ли сѫщите падежи, както и в ново-гръцки, но с един по-малко на број, понеже акузативът и номинативът при имената не се различават (различават се при местоименијата).
• Ново-гръцки е готов да се отърве от генитивът си, прибе̋гвајки до универсалнијът предлог, докато албански и балкано-романски, при които идејата за универсалнијът предлог е чуђа, все още сѫществено разчитат на него, на генитивът.
• В балкано-славјанскијът (нашијът) език сѫ остана̨ли следните падежи: акузатив, номинатив, датив и вокатив.
  • При местоименијата се различават акузатив, номинатив и датив (вокатив там не̋ма).
  • При имената акузативът и номинативът вече не се различават. Остана̨ли сѫ само архаични акузативни форми при одушевени имена от мѫжки род: "На Господа Бога се уповаваме." "Де̋да си Христа слушајте." "Ниј с бај Ганја вле̋зохме в бјуфетъ."
  • Дателнијът падеж (дативът) има ограничена употреба, нај-вече при кратките лични местоименија. В останалите случаи дативът се заменја с универсалнијът предлог на плјус акузатив. Архаични форми се срещат: "Гарван гарвану око не вади."

По пѫтјът от старо-славјански към текущото положение в балкано-славјански.

• Става дума за развитието през последното хилјадолетие в рамките на Balkansprachbund-ът.
• Елиминира се безпредложната употреба на местнијът падеж, на творителнијът падеж и на родителнијът падеж (генитивът).
  • Безпредложната употреба на местнијът падеж е елиминирана във всички славјански езици.
  • Безпредложната употреба на творителнијът падеж се елиминира в балкано-славјански, като се използват предлогът с/със за инструмент или от за дејател. А ако е имало предикатна употреба, не е имало проблем да се замести с номинатив.
  • Безпредложната употреба на родителнијът падеж се елиминира чрез имплементацијата на нај-важната характеристика на Balkansprachbund-ът {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
• Всички предлози преминават под управлението на акузативът ({Балкан‑А7} Напасване на предлозите {FittingPrepositions}).
• Езикът е вече свободен да се отърве от местнијът падеж, от творителнијът падеж и от родителнијът падеж (генитивът), и го е направил.
• Универсалнијът предлог дава възможност дателнијът падеж (дативът) да бѫде изтикан в ѫгълът, където си е тој сега.
• Поради съзвучија във формите и поради влијанија откъм балкано-романски, където това јавление е по-старо, акузативът и номинативът при имената се сливат.

Тенденции в български:

• Трите падежа акузатив, номинатив и датив се пазја̨т само при кратките форми на личните местоименија.
• Дателните форми в останалите случаи (и при имената, и при местоименијата) сѫ архаични.
• Винителните форми при имената сѫ архаични.
• Винителните форми при местоименијата се пренебрегват.
• Звателнијът падеж (вокативът) все по-често се пренебрегва. Такъв процес се наблјудава и в останалите славјански и балкански езици.

(.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

---

◄►   (.. Балкан‑A5/CaseSystemDeclined:  .. скриј ..  .. свиј ..  .. разгъни ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателните {PioMai} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателните {PioMai} (.. скриј Балкан‑A6 ..)  .. към началото ..

В латинскијът език, в германските езици, в старо-славјанскијът и в ново-славјанските езици се използват синтетични форми за степенуване на прилагателните (форми със специални окончанија):

• Латински: Citius, Altius, Fortius! (мотото на олимпијските игри)
• Англијски: Faster, Higher, Stronger!
• Немски: Schneller, höher, stärker!
• Руски: Быстрее, выше, сильнее!
• Руски преди 1918: Быстрее, выше, сильнее!
• Полски: Szybciej, wyżej, silniej!
• Сръбски: Брже, више, jаче!
• Гръцки: Γρηγορότερα Ψηλότερα Δυνατότερα!

Романсът, може би в сътрудничество с елинофонијата вѫтре в елиноромансът, е разработил аналитични форми на степенуване на прилагателните:

• Френски: Plus vite, plus haut, plus fort!
• Италиански: Più veloce, più in alto, più forte!
• Испански: Más rápido, más alto, más fuerte!
• Португалски: Мais rápido, mais alto, mais forte!
• Румѫнски: Mai repede, mai sus, mai puternic!
• Ново-гръцки: Πιό γρήγορα! Πιό Ψηλά! Πιό Δυνατά!
• Български: По-бързо, по-високо, по-силно!

Усвојаването на този модел от балканските езици и нај-вече от нашијът балкано-славјански език налага причислјаването на {Балкан‑А6}{PioMai} към допълнителните балкански характеристики.

Забележка_1: Ново-романските езици и гръцкијът пазја̨т и старите си синтетични форми за сравнителна и превъзходна степен на нај-употребјаваните прилагателни (френски: mieux, pire, ..; за гръцки по-горе има пример). Балкано-славјанскијът ги е загубил напълно. Не̋кои стари форми от такъв тип (висш, нисш, добре, бърже, ..) вече не се разпознават като такива и сами мога̨т да се подлагат на новите аналитични степени (нај-висш, по-нисш, нај-добре, по-бърже, ..).

Забележка_2: При аналитичнијът модел в ново-романски, наред с нормалната сравнителна степен, образувана във френски-италиански-испански-португалски съответно със plus-più-más-mais, сѫществува и диминутивна сравнителна степен, образувана във френски-италиански-испански-португалски съответно със moins-meno-menos-menos.

Забележка_3: При аналитичнијът модел в гръцки и романски, превъзходната степен се образува чрез добавјане на определителен член към сравнителната степен. При те̋х не се различават изразите "по-хубавата" и "нај-хубавата". В румѫнски не е съвсем така.

Забележка_4: В балкано-славјанскијът език превъзходната степен се образува с частицата нај-. В румѫнски - със "cel mai".

Забележка_5: В балкано-славјанскијът език частиците по̀ и нај мога̨т да се прилагат не само към прилагателните, но и към сѫществителните и глаголите, а и към други изрази. Примери: Тој излезе по̀ човек от мене. Нај обичам луди жаби .. дето сѫ се навъдили малко по̀ на припек.
(.. скриј Балкан‑A6 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А7}. Напасване на предлозите {FittingPrepositions} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А7}. Напасване на предлозите {FittingPrepositions} (.. скриј Балкан‑A7 ..)  .. към началото ..

Обикновено дори в близко-родствени езици употребата на предлозите се различава.

Затова е учудващо как сѫ се изравнили в доста случаи предлозите в гръцки и български, например.

• σε - на
• με - с
• για - за
• από - от

Важнo е това, че всичките предлози изискват винителен падеж (акузатив). Това допринасја за разпадането на падежната система {CaseSystemDeclined}.

Важен и уникален е случајът с универсалнијът предлог σε = на, којто в добавка към пространственото си значение, служи да замени родителнијът и дателнијът падеж {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
(.. скриј Балкан‑A7 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ {MidCentralVowel} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ {MidCentralVowel} (.. скриј Балкан‑A8 ..)  .. към началото ..

Вклјучването на {Балкан‑А8} в списъкът на допълнителните балкански характеристики е пројава на повърхностност, понеже това изобщо не е балканизъм. {Балкан‑А8} е вклјучено в този списък с цел привличане на по-широка публика.

Не мога̨ да причислја̨ наличието на гласен звук Ъ {MidCentralVowel} към списъкът на основните балкански характеристики, понеже гръцкијът език не притежава това својство.

Притежават го българскијът, румѫнскијът и албанскијът. Притежава го и турскијът език.

За никој от тези езици не може да се докаже, че сѫ прихвана̨ли звукът Ъ в контекстът на Balkansprachbund-ът.

Турскијът език си го носи този звук със себе си от туркестанската си родина.

Нашијът език сѫщо така си го носи този звук със себе си, носи си го от родината на славјаногласието. Звукът Ъ в българскијът език е славјанщина, тој е наше славјанско наследство.

Звукът Ъ в българскијът език е многострадален. Много борци против този звук сѫ се изјавјавали.

Наличието на звукът Ъ едновременно в български и турски е съвпадение и не бива да ни учудва, така както не бива да ни учудва, че едновременно в български и турски има и други общи гласни и съгласни (А,О,Е,К,Л,М,и т.н.).

Това го пиша̨ като разјаснение, понеже през 19-ти век по Нашенско се ширело мнението, че българскијът език бил придобил звукът Ъ под турско влијание. А на монтешарски този звук го наричат "темната самогласка" и считат, че "jазикот" им не̋мал нуђа от неја̨.

През първата половина на 19-ти век по Нашенско даже не знаели как да пиша̨т звукът Ъ. Книжовната традиција у нас била прекѫсна̨та и заменена с руската. И за мнозина буквата Ъ била просто знак за твърдост на предната съгласна.

И тъј, звукът Ъ в нашијът език го е имало още през 9-ти век и точно за него била измислена буквата Ъ, една от буквите, с които допълнили гръцката азбука, за да се получи така наречената кирилица.

Звукът Ъ се е појавил в славјански след делабиализација на звукът U(У) от пра-езикът. Краткијът звук U от пра-езикът дал в славјански Ъ, а дългијът звук U от пра-езикът се дифтонгизирал, като първата част остана̨ла Ъ, а втората мина̨ла в I(И). По този начин се получил дифтонгът ЪI, којто се пази в руски и полски и досега, а в български и сръбски се опростил в И.

Забележка: Делабиализација означава, че при произношението намалјава или изчезва ролјата на устните. Сравнете думите "лък" и "лук". Забележете, че при произношението на Ъ устните не участват, докато при У(U) участват. Забележете, че и при двете думи положението на езикът е идентично.

Отклонение: През 9-ти век в нашијът език имало още един гласен звук, за којто била измислена буквата Ь (ер малък). Звукът Ь се е појавил в славјански след делабиализација на звукът И(I) от пра-езикът. Краткијът звук И(I) от пра-езикът дал в славјански Ь, а дългијът звук И(I) дал гласната И, поне̋кога изјавјаваща се като дифтонг. Делабиализација и тук означава, че при произношението намалјава или изчезва ролјата на устните. В нашијът език звукът Ь не се запазил - премина̨л или в Ъ, или в Е. В резултат, ние сега не можем да произнесем старо-славјанското Ь. Все пак може да се даде не̋какъв образец: френската дума monsieur (господин) в днешното ѝ произношение на кирилица от 9-ти век биха̨ ја̨ записали МЬСЬ. Крај на отклонението.

За звукът Ъ (ë) в албански нищо не може да се каже. Историјата на албанскијът език е неизвестна.

Звукът Ъ в румѫнски може да си е романско развитие (сравнете с португалски), но може да е и влијание и от славјански (български). В сѫщност в румѫнски има два такива звука, които дори не̋кои румѫнци не мога̨т да различават: мid-central vowel ă и close-central vowel â/î.

Два звука имало не̋кога и в български, Ъ и Ѫ (голе̋м ер и голе̋м јус), но после звукът Ѫ в повечето диалекти премина̨л в Ъ.
(.. скриј Балкан‑A8 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑А9}. .. {GreekVerbalAspectAlaSlave} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А9}. .. {GreekVerbalAspectAlaSlave} (.. скриј Балкан‑A9 ..)  .. към началото ..

Става дума за успоредни перфективни и имперфективни иновативни глаголни форми като:

Γράφετε!(Пишете!)
Γράψετε!(Напишете!)
Θα γράφετε.(Ще пишете.)
Θα γράψετε.(Ще напишете.)
Έχετε γράψει.(Написали сте.)
Έχετε γράφει.(Писали сте.) - Тази форма е извън стандартът на δημοτική.

Тези форми използват гръцки съставки и биха̨ могли да сѫ самостојателно развитие в гръцки. Но такива форми сѫ особено характерни за це̋лото славјаногласие, те сѫ основна част от духът на славјанщината и поради това не може тука да се изклјучи славјанско влијание.
(.. скриј Балкан‑A9 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AE1}. Синтаксис с относителни изрази вместо с причастија {RelativePhrases} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AE1}. Синтаксис с относителни изрази вместо с причастија {RelativePhrases} (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..) 

• ►►   Структурно въведение: {Елинороманс‑6} (.. покажи ..)
• ▼▼   Структурно въведение: {Елинороманс‑6} (.. скриј ..)
  
  
  • Тази характеристика ја̨ притежават всички членове на Balkansprachbund-ът.
  • Нещо повече, всички съвременни индо-европејски езици в Европа, както и други езици в Европа, ја̨ притежават.
  • Тја не се јавјава јасна разграничителна характеристика сред европејските езици.
  • Бе̋х ја̨ изпусна̨л в първото издание на тази публикација за Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Тъј като характеристиката {Балкан‑AE1} ја̨ притежават всички членове на Balkansprachbund-ът, бих могъл да ја̨ вклјуча при основните балкански характеристики. Но би било банално.
  
  
  • В тази публикација се предлага хипотеза за елиноромансът.
  • А пък на тази характеристика много ѝ подхођа да се вклјучи там, при елиноромансът.
  • Вклјучил съм ја̨ там като {Елинороманс‑6}.
  
  
  • Структурата на тази публикација обаче изисква да ја̨ вклјуча тази характеристика и при допълнителните балкански характеристики, за да се намери ме̋сто, където да се опише - тука.
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. свиј Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Лични и нелични глаголни форми (.. покажи ..)
• ▼▼   Лични и нелични глаголни форми (.. скриј ..)
  
  
  • Термините и понјатијата, дефинирани тука по общ начин, си имат конкретни пројавленија във всеки отделен индо-европејски език.
  
  
  • Глаголните форми биват три или четири вида:
    
    
    • Лични глаголни форми. Изменјат се по лице и число. Те се съгласуват по лице и число. Думата, с којато такава форма се съгласува, е граматическијът подлог на изречението. Изменението на личните глаголни форми по лице и число се нарича спрежение. На тези форми се отделја нај-голе̋мо внимание в учебниците по граматика.
    
    
    • Причастија - отглаголни прилагателни. Изменјат се по падеж, число и род. В изречението определјат не̋кое име, с което се съгласуват.
    
    
    • Отглаголни сѫществителни.
    
    
    • Неизменјаеми глаголни форми. Такива сѫ например инфинитивът и деепричастието. Деепричастието е отглаголно наречие.
  
  
  • Всички глаголните форми - и неизменјаемите, и личните, и неличните - мога̨т да се изменјат по време, залог, аспект.
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. свиј Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Древен и съвременен синтаксис (.. покажи ..)
• ▼▼   Древен и съвременен синтаксис (.. скриј ..)
  
  
  • Термините древен и съвременен синтаксис сѫ условни.
  
  
  • При древнијът синтаксис се предпочитат причастијата.
  
  
  • При съвременнијът синтаксис се предпочитат относителните изрази, относителните местоименија и относителните наречија.
  
  
  • Пример за съвременен синтаксис:
    
    
    • Иванчо, којто спечели шестица от тотото, се ожени за Маријка, којато плакнеше очите на старците от махалата.
  
  
  • Пример за "древен" синтаксис:
    
    
    • Иванчо, спечелил шестица от тотото, се ожени за Маријка, плакнеща очите на старците от махалата.
    • Спечелилијът шестица от тотото Иванчо се ожени за плакнещата очите на старците от махалата Маријка.
  
  
  • В древните текстове на старо-гръцки и латински преобладава древнијът синтаксис.
  
  
  • Драстична проме̋на е стана̨ла в синтаксисът на европејските езици (елинофонија, романс, славјаногласие).
  
  
  • Във всички съвременни индо-европејски езици в Европа се предпочита съвременнијът синтаксис.
  
  
  • Това изменение в синтаксисът на езикът е формулирано и означено като {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.
  
  
  • Наве̋рно то се е случило в рамките и по времето на предполагаемијът елинороманс.
  
  
  • Између езиците от Balkansprachbund-ът, последен в реализацијата на тази характеристика е бил българскијът.
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. свиј Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Причастијата в съвременните езици (.. покажи ..)
• ▼▼   Причастијата в съвременните езици (.. скриј ..)
  
  
  • Съвременните индо-европејски езици от Европа сѫ загубили повечето от причастијата си.
    
    
    • Загубили сѫ ги, за да реализират тази характеристика, {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.
    • Или им се е наложило да ја̨ имплементират тази характеристика, защото сѫ загубили повечето от причастијата си.
  
  
  • От друга страна, конструиранијът език Есперанто предлага съвършена система от причастија, позволјаващи да се избе̋гват относителните клаузи. Не̋мам конкретни наблјуденија, но мислја̨, че въпреки това есперантистие под влијание на роднијът си език предпочитат относителните клаузи.
  
  
  • Как да е, загубата на повечето от причастијата в съвременните индо-европејски езици от Европа е пројава на стремежът на флективните езици да се придвижват от синтетичност към аналитичност.
  
  
  • В ново-гръцката димо̀тика
    
    
    • има само едно причастие - мина̨ло пасивно причастие,
    • и едно деепричастие, което е остатък от старото сегашно активно причастие - номинативната форма за мѫжки род единствено число по първо склонение.
  
  
  • В славјанските езици положението като че ли е сѫщото.
    
    
    • Мина̨лото пасивно причастие се пази навсе̋къде.
    • Сегашните активни причастија ги не̋ма в разговорните български и руски, а сѫ възстановени в книжовните езици от църковно-славјански.
    • В разговорните езици сѫществува деепричастие, което е остатък от старото сегашно активно причастие, както в димо̀тиката.
    • В книжовнијът руски от църковно-славјански сѫ възстановени сегашното пасивно причастие и мина̨лото активно причастие.
  
  
  • В румѫнски и албански положението прилича на това в романсът.
    
    
    • Има мина̨ло причастие, което за разлика от български, не може да се определи дали е активно или пасивно.
  
  
  • Българскијът език е особен и сред славјанските, и сред балканските езици.
  
  
  • Тој има активно мина̨ло причастие, за което подозирам влијание откъм турски.
  • Примери:
    
    
    • От умре̋ло хабер не чакај
    • (Којто е умре̋л, от него хабер не чакај.)
    
    
    • Не питај старо, питај патило.
    • (Питај този, којто е патил.)
    
    
    • Родилите се след 1990 не̋ма как да помнја̨т тоталитаризмът.
    • (Тези, които сѫ се родили след 1990, ..)
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. свиј Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Древни примери (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) 
• ▼▼   Древни примери (.. скриј ги ..) (.. свиј ги ..) (.. разгъни ги ..) 
  
  
  • Великденскијът тропар   (.. покажи негов анализ тука ..)  (.. покажи го тропарът във wikipedia-та ..)

    Χριστὸς ἀνέστη ἐκ νεκρῶν,
    θανάτῳ θάνατον πατήσας,
    καὶ τοῖς ἐν τοῖς μνήμασι,
    ζωὴν χαρισάμενος!

  • Великденскијът тропар   (.. скриј анализът ..)  (.. покажи го тропарът във wikipedia-та ..)

    Χριστὸς ἀνέστη ἐκ νεκρῶν,
    θανάτῳ θάνατον πατήσας,
    καὶ τοῖς ἐν τοῖς μνήμασι,
    ζωὴν χαρισάμενος!

    
    
    • Славјански преводи:

      Превод на старо-български	Превод на църковно-славјански	Буквален превод от гръцки на ново-български
      Христосъ въскресе изъ мрьтвъıхъ,  смрьтиѫ смрьть поправъ,  и сѫщимъ въ гробѣхъ  животъ даровавъ!	Христосъ воскресе изъ мертвъıхъ,  смертию смерть поправъ,  и соущимъ во гробѣхъ  животъ даровавъ!	Христос е възкръсна̨л от мъртвите,  със смърт смърт потъпкал,  и на тези в гробовете  живот дарувал!

      
      В тези преводи се използват мина̨ли активни причастија, както в оригиналът.
    
    
    • Граматичен анализ:

      Χριστὸς

      
      Сѫществително име, мѫжки род, единствено число.

      Сѫществително име, мѫжки род, единствено число. Подлог в изречението.

      ἀνέστη

      Глаголна форма за 3-то лице единствено число.
      Мина̨ло неопределено време (ао̀рист).
      Единствената лична глаголна форма.
      Съгласувана по лице и число с подлогът.
      Ако подлогът беше от женски род, тази форма не̋маше да се измени.
      Ако подлогът беше в множествено число, глаголната форма щеше да стане ἀνέστησαν.
      За 2-ро лице единствено число формата е ἀνέστης:
        Ω Κύριε Ιησού Χριστέ, ἀνέστης!
        O Господи Иисусе Христе́, възкръсна̨л си!
      Це̋лата фраза маркира три събитија.
      Думата ἀνέστη маркира основното събитие, случило се на Великден в неделја.
      Речниковата форма на глаголът е ἀνίστημι.

      ἐκ

      Предлог. Изисква генитив (родителен падеж).

      ἐκ

      Предлог "от". Изисква генитив (родителен падеж).

      νεκρῶν

      Субстантивирано прилагателно в родителен падеж множествено число. Род веројатно мѫжки.
      В именителен падеж единствено число формата е νεκρός.

      θανάτῳ

      Сѫществителното име от мѫжки род θάνατος в дателен падеж единствено число.
      Традиционен превод на подчинената фраза: със смърт смърт потъпкал.
      Точен по смисъл превод: потъпкал надвисна̨ла смърт в лицето ѝ.

      θάνατον

      Сѫщото сѫществително име θάνατος във винителен падеж единствено число.

      πατήσας

      Мина̨ло активно причастие.
      Мѫжки род единствено число номинатив.
      Съгласува се с Χριστὸς.
      Това е нелична глаголна форма.
      Тја не̋ма да се промени, ако фразата се изкаже във 2-ро лице:
        Ω Κύριε Ιησού Χριστέ, ἀνέστης, θανάτῳ θάνατον πατήσας!
        O Господи Иисусе Христе́, възкръсна̨л си, стъпкал смърт със смърт!
      Це̋лата фраза маркира три събитија.
      Събитието маркираното с причастието πατήσας е нај-старото, от Разпети петък.
      Речниковата форма на глаголът е πατἐω.

      καὶ

      Съјуз "и".

      τοῖς

      Местоимение в дателен падеж множествено число мѫжки род.
      Местоимение: показателно или пък лично за 3-то лице, все таја.

      ἐν

      Предлог "във". Изисква дателен падеж.

      τοῖς

      Определителен член в дателен падеж множествено число среден род.
      Да, съвпада с показателното местоимение два реда нагоре.

      μνήμασι

      Сѫществително в дателен падеж множествено число.
      В именителен падеж единствено число думата е μνῆμα.
      Род среден.

      ζωὴν

      Сѫществително във винителен падеж единствено число.
      В именителен падеж ед.ч. думата е ζωὴ. Род женски.

      χαρισάμενος

      Мина̨ло активно причастие.
      Мѫжки род единствено число номинатив.
      Съгласува се с Χριστὸς.
      Това е нелична глаголна форма, както πατήσας.
      Тја не̋ма да се промени, ако фразата се изкаже във 2-ро лице:
        Ω Κύριε Ιησού Χριστέ, τοῖς ἐν τοῖς μνήμασι ζωὴν χαρισάμενος!
        O Господи Иисусе Христе́, възкръсна̨л си, на тези от гробовете живот дарувал!
      Це̋лата фраза маркира три събитија.
      Маркираното с причастието χαρισάμενος събитие се е случило в денјът на Светлата сѫбота.
      Речниковата форма на глаголът е χαρίζομαι.
      Думата е заета от гръцки в български: харизвам.

    
    
    • Преводи без мина̨ли активни причастија.

      Ново-български (в конклузив)	Монтешарски (в индикатив)	Сръбски
      Христос е възкръсна̨л от мъртвите,  със смърт смъртта е потъпкал  и на тези в гробовете  живот е дарувал!	Христос воскресе од мртвите,  со смртта смртта ја победи,  и на тие што беа во гробовите  живот им дарува!	Христос васкрсе из мртвих,  смрћу смрт уништи,  и онима који су у гробовима,  Живот дарова!
      Латински	Френски	Италиански
      Christus resurrexit е mortuis,  Morte mortem calcavit,  Et entibus in sepulchris  Vitam donavit!	Christ est ressuscité d'entre les morts!  Par la mort, il a écrasé la mort  et à ceux qui sont dans les tombeaux  il a accordé la vie.	Cristo è risorto dai morti,  Con la morte ha vinto la morte,  E a quelli nelle tombe  Ha donato la Vita!

      
      При този синтаксис не се виђа, че трите събитија, в редът, в којто за те̋х е разказано, сѫ се случили в неделја, петък и сѫбота, и че основното събитие е това от неделјата.
  
  
  • Евангелието От Лука, 3:11.   (.. покажи ..)

    .. Имащијът две ризи, да даде на не̋мащијът ..

  • Евангелието От Лука, 3:11.   (.. скриј ..)

    Ο έχων δύο χιτώνας μεταδότω τώ μή έχοντι.

    
    
    • Превод на старо-славјански/старо-български:

      .. Имѣяи двѣ ризѣ да подастъ неимѫщемоу. ..

    
    
    • Буквален превод на ново-български:

      .. Имащијът две ризи, да даде на не̋мащијът ..

    
    
    • Този буквален превод на ново-български е възможен, защото в ново-българскијът книжовен език е било възстановено сегашното активно причастие, след като то е било загубено през вековете.
    
    
    • Превод на автентичнијът народен български език:

      .. Којто има две ризи, да даде на онја, којто не̋ма ..

      
      "којто" е относително местоимение.
  
  
  • Известни фрази на латински      (.. покажи тука ..) (.. покажи във wikipedia-та ..)

    Timeo Danaos et dona ferentes.
    Lupus non timet canem latrantem.
    ..

  • Известни фрази на латински   (.. скриј ..)  (.. покажи във wikipedia-та ..)

    Timeo Danaos et dona ferentes.

    От данајците се боја̨ и когато носја̨т дарове.

    Lupus non timet canem latrantem.

    Вълкът не се бои от лаещо куче.

    Ave, Ceasar, morituri te salutant!

    Привет, Цезаре, тези, които ще умра̌т, те поздравјават!

    Contra principia negantem non est disputandum.

    Не̋ма да има диспут с този, којто отрича основни неща.

    Carthago delenda est.

    Картаген [е град, којто] ще бѫде разрушен.

    Castigat ridendo mores.

    Обичаите се критикуват с присмех.

  • (.. скриј ги древните примери ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свиј Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Примери от турскијът език (.. покажи ..)
• ▼▼   Примери от турскијът език (.. скриј ..)
  
  
  • Рѣ̋дък примѣр за Европа е турския̌т език.
  • Турския̌т език не притежава характеристиката {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.
  
  
  • Все пак, турския̌т език нито е индо-европейски по произход, нито е флективен по тип.
  • Той е тюркски по произход и аглутинативен по тип.
  • И движението от синтетизъм към аналитизъм не му е присѫщо.
  
  
  • Дѣте турче падне, удари се и се разплаче. Майка му го утѣшава:
    
    
    • Kendi düs̨en aǧlamaz!
    • Който падне сам, не плаче!
  
  
  • Allahın dediǧi olur.
    • Буквален прѣвод: От Бог казаното става.
    • Свободен прѣвод: Както е рѣкъл Бог, тъй става..
  
  
  • Dışarıda oturan kız iş arıyor.
    • Буквален прѣвод: Отвън сѣдящото момиче работа тѫрси.
    • Свободен прѣвод: Момичето, което сѣди отвън, тѫрси работа.
  
  
  • Момичето и училището.
    • Kız mektebe gider.
    • Момичето на училище ходи.
    
    
    • Kızın gittiǧi mektep yeni deǧildir.
    • Училището, в което момичето ходи, не е ново.
  
  
  • İki mintanı olan, birini hiç mintanı olmayana versin.
    
    
    • Двѣ ризи имащия̌т на нѣ̋кой хич ризи нѣ̋мащ да даде.
    • [Лука 3:11]
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Относителни местоименија и относителни наречија (.. покажи ..)
• ▼▼   Относителни местоименија и относителни наречија (.. скриј ..)
  
  
  • В повечето европејски езици, реализирали характеристиката {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}, въпросителните местоименија и въпросителните наречија мога̨т да служа̨т като относителни местоименија и наречија.
    
    
    • Пример от западно-български:
      
      
      • От дека си?
      • Писмото, дека ми ги сакаш парите, не съм го получил.
    
    
    • На гръцки:
      
      
      • Από που είσαι?
      • Το γραμμα που μου τα ζητούσες τα χρήματα δεν το έλαβα.
    
    
    • На англијски:
      
      
      • Where do you come from?
      • I haven't received the letter where you are asking the money.
  
  
  • Повечето европејски езици обаче сѫ развили относителни местоименија и относителни наречија, които сѫ полезни при реализацијата на характеристиката {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.
    
    
    • Гръцки: όποιος, όποια, .., όπως, όπου, όποτε, ..
    • Френски: lequel, laquelle, lesquels, lesquelles.
  
  
  • В стандартнијът български език от източни български говори
    
    
    • е бил възприет гръцкијът модел -
    • въпросително местоимение или наречие плјус
    • неизменна форма на определителен член.
    
    
    • В български този модел е бил приложен, за да се изгради
    • съвършена система на относителни местоименија и относителни наречија:
    
    
    • којто, којато, което, които, когото, комуто,
    • какъвто, каквато, каквото, каквито,
    • чијто, чијато, чието, чиито,
    • където, когато, както,
    • откъдето, откогато, откакто, докъдето, докогато, ..
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. свиј Балкан‑AE1 ..) 


• ►►   Българскијът език и характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} (.. покажи ..)
• ▼▼   Българскијът език и характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} (.. скриј ..)
  
  
  • Това е заклјучителнијът параграф на подразделът относно характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}.
  
  
  • Първата причина за добавјането на този подраздел {Балкан‑AE1} беше да се намери ме̋сто, където характеристиката {Елинороманс‑6}{RelativePhrases} да се опише.
  
  
  • Понеже това е важна характеристика от елиноромансът.
  
  
  • В самијът елинороманс, веројатно романсът ја̨ е наложил тази характеристи, а гръцкијът език е последвал романсът.
  
  
  • Втората причина за добавјането на този подраздел {Балкан‑AE1} е нашијът български език.
    
    
    • Тој веројатно е реализирал характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} едва вѫтре в Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Заради българскијът език си заслужава {Елинороманс‑6}{RelativePhrases} да се добави към допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • В евангелските преводи на старо-славјански (старо-български) език от крајът на 9-ти век се използват причастија навсе̋къде, където такива има в гръцкијът оригинал.
    
    
    • Да, може би преводачите нарочно сѫ следвали оригиналнијът текст.
    • Ако преводачите сѫ превеђали по-близо до разговорнијът език от онова време, може би не̋маше да слагат толкова много причастија.
    
    
    • Обаче: изклјучено е преводачите да сѫ си измислили славјанските причастија.
    • Щом преводачите сѫ знаели формите на славјанските причастија, значи тези причастија сѫ се употребјавали в речта.
    • И то в устната реч, защото дотогава славјанска писмена традиција не е имало.
  
  
  • Как да е, нашијът български език е имплементирал характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • При това, се наблјудават две особености на българскијът език, както при сравнението с другите славјански езици, така и при сравнението с другите балкански езици.
    
    
    • В стандартнијът български език сѫществува съвършена - брилјантна - система на относителни местоименија и относителни наречија.
      
      
      • Голе̋м плјус по пѫтјът към {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}.
    
    
    • В българскијът език - и в разговорнијът, и в книжовнијът - сѫществува активно мина̨ло причастие.
      
      
      • С основание може да се заподозре турско влијание.
      • От гледна точка на характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}, това е минус.
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. свиј Балкан‑AE1 ..) 


• ►►  {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}:  .. разгъни ..  .. свиј ..  .. скриј ..  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex} (.. скриј Балкан‑AR1 ..)  .. към началото ..

Албанскијът език, както всеки друг балкански език, е заимствал много думи от другите балкански езици.

• През последните шест века албанскијът език е заимствал много думи от турскијът език {Балкан‑А3}{Turcophenia}.
• Албанскијът език е заимствал много думи и от славјанскијът език, и то през различни периоди, и то още преди Balkansprachbund-ът.
• Албанскијът език е заимствал много думи от гръцкијът език, и то през различни периоди, и то още преди Balkansprachbund-ът.
• Албанскијът език е заимствал много думи от латинскијът език и от романсът, и то през различни периоди, и то още преди Balkansprachbund-ът.
• Албанскијът език е важен кандидат-член на елиноромансът.

За илјустрација да вземем първите два стиха на Божијата молитва "Отче наш" на албански във варианти tosk и gheg, на румѫнски и на италиански (на славјански би тре̋бвало да знаем текстът наизуст):

	Ati ynë që je në qiell, u shënjtëroftë emri yt. arthtë mbretëria jote; u bëftë dëshira jote, si në qiell, edhe mbi dhe.		Ati ynë që je në qiell, shejtnue kjoftë emni yt. ardhtë mbretnia jote; u baftë vullnesa jote, si në qiell ashtu në dhe.
	Tatăl nostru care eşti în ceruri, sfinţească-se numele Tău, vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, precum în cer aşa şi pe pământ.		Padre nostro che sei nei cieli, sia santificato il tuo Nome, venga il tuo Regno, sia fatta la tua Volontà come in cielo così in terra.

Коментари:

• Първата дума и на албански, и на румѫнски, изглеђа да е славјанска. За румѫнски е сигурно. Славјанската дума "Отьче" е във вокатив и в стар диминутив. В албански и румѫнски думата е сѫщо така във вокатив, както и в гръцкијът оригинал. И в готски език тук слагали сѫщата дума - atta.
• Формите на притежателните местоименија ynë-yt-jote изглеђа да сѫ си албански. Предлозите në и mbi - сѫщо.
• Относителното местоимение që, ако не е албанско, изглеђа да е романска заемка.
• Албанската дума за "небе" qiell изглеђа да е романска заемка.
• Румѫнското sfinţească-se е от славјански, а албанските думи на това ме̋сто в двата диалекта сѫ заемки от романсът.
• Думата emri-emni "името" в албански, ако не е албанска, изглеђа да е славјанска заемка. Тук се виђа, че в албански се случва диалектен, но вече канонизиран преход от N=>R, којто наред с други подобни преходи, изкривјава звуковијът облик на думите.
• Глаголът ardhtë, ако не е с албански произход, изглеђа да е гръцка заемка.
• Глаголът bëftë си е с албански произход, нај-веројатно. Но се родее със славјанскијът глагол бъıвати - все пак албанскијът го класифицират като индо-европејски език.
• И двете думи за "волја", употребени в албански - dëshira и vullnesa, сѫ заемки от романсът. Румѫнската дума voia е със славјански произход.
• Думата за "земја" dhe си е с албански произход, нај-веројатно.
• Съјузът ashtu, употребен във вариантът gheg, ако не е с албански произход, може да е славјанска заемка, понеже напомнја за нашата дума още (оште).
• Обобщение за румѫнскијът текст. Има само три думи със славјански произход, но със сигурен славјански произход (tatăl, sfinţească, voia). Остана̨лите думи сѫ си романски, не̋ма думи с гръцки или албански произход. (Дали?)
• Обобщение за албанскијът текст. Има четири-пет думи със сигурен романски произход (qiell, shejtnue, mbretëria, dëshira, vullnesa), една дума (që) има предполагаем романски произход, друга една дума (ardhtë) има предполагаем гръцки произход. Три думи имат предполагаем славјански произход. Освен предлози, съјузи, местоименија, сигурен "албански" произход имат две думи (bëftë и dhe).
• Да отбележим, че и на старо-славјански, и на балкано-славјански всичките думи в този текст сѫ със славјански произход.
• Изводът, којто можем да си направим за албанскијът език от този текст, е, че в албанската лексика преобладават заемките, и то заемките от романсът.
• Чрез албанскијът език трудно може да се стигне до палеобалканска лексика, различна от гръцката. С други думи, до палеобалканската лексика не може да се стигне и през албанскијът език, тја е просто загубена. Обаче тѫрсенето на такава лексика е важна политическа задача, поставена от магнодачисти и траковъди.

Този подраздел е посветен на общата лексика в румѫнски и албански, којато липсва в гръцки и български.

Първо, има много такива думи, заемки в албански от романски, понеже в балкано-славјански и в гръцки има по-малко заемки от романски, отколкото в албански. Например, и петте изброени по-горе албански думи със сигурен романски произход ги не̋ма в гръцки и български, но две от те̋х ги има в румѫнски (qiell, mbretëria). Този резултат е само въз основа на един кратък текст. Сигурно има още много такива думи.

Едната от тези две думи може да ни заинтригува. Това е думата "империја" - mbretëria/mbretnia/împărăţia. Оказва се, че жителите на Романија наричат Царјът Небесен и царството небесно, както и земнијът цар в Цариград-Константинопол и държавата му, по три различни начина:

• Елинофоните използват думите василевс и василија.
• Славјаногласните - цар и царство.
• А пък на албански и балкано-романски се използват думите император и империја.

В сѫщност, от нај-голе̋м интерес сѫ заемките от албански в румѫнски. На те̋х е посветен този подраздел {Балкан‑AR1}{AlRoLex}.

Предполага се, че ако за една румѫнска дума не може да се намери нито романска, нито гръцка, нито славјанска, нито не̋каква друга известна етимологија, и ако тази дума ја̨ има и в албански, то тази дума има албанска етимологија.

Такава например е думата "буза" - има ја̨ в албански, румѫнски и български - предполага се, че е с албански произход. Не̋къде може би пише, че тази дума имала "субстратен" произход. Ами да, ако тја е с албански произход, то този произход е субстратен. Не̋къде може би пише, че тази дума имала дакијски (или тракијски) произход. Този проблем беше вече пространно изјаснен, например тук, тук или тук.
(.. скриј Балкан‑AR1 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съответствија, несподелени от гръцки и български {AlRo} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съответствија, несподелени от гръцки и български {AlRo} (.. скриј Балкан‑AR2 ..)  .. към началото ..

Прочетете първо преднијът подраздел {Балкан‑AR1}{AlRoLex}, както и разделът за јадрото на Balkansprachbund-ът.

За албански и румѫнски вече беше изписано много. Например тук, тук, тук, тук или тук. Важността на тази характеристика {Балкан‑AR2}{AlRo} беше изјаснена, но не се чувствам компетентен да развија подразделът {Балкан‑AR2}{AlRo} в детајли.

Ще повторја само две от основните балкански характеристики:

• Начинът на имплементација на {Балкан‑1}{Gen=Dat} в албански и румѫнски е сходен. Запазен е един общ родително-дателен падеж, а идејата с универсалнијът предлог е непозната.
• Начинът на имплементација на {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} в румѫнски и в единијът диалект на албанскијът е сходен. Румѫнскијът език пази глаголното наклонение конјунктив (conjunctive-subjunctive), една чисто романска характеристика. Именно личните форми на конјунктивът се използват при {InfinitiveLostOrAvoided} в румѫнски и албански. Забележка: Славјанскијът език отдавна (преди 6-ти век) се е отървал от конјунктивът в процесът на разработка на славјанската глаголна аспектологија. Ново-гръцкијът език е преосмислил старијът си конјунктив веројатно в рамките на {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave}.

Историјата на албанскијът език отпреди балканизацијата му е неизвестна. Нај-ранните текстове на този език (AD1462) го представјат в напълно балканизиран вид. Не̋кој може да се изкуши да заклјучи, че именно албанскијът език е източникът на балканските нововъведенија. Но такова заклјучение би било погрешно: през петнадесети век (AD1462) и четирите балкaнски езика сѫ били вече напълно балканизирани. Аз пък мога̨ да предположа, че и албанскијът език, както балкано-славјанскијът, е балканизиран едва вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът. А истината е просто: старо-албанскијът език е неизвестен, не знаем кои балкански характеристики е притежавал тој преди Balkansprachbund-ът.
(.. скриј Балкан‑AR2 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet} (.. скриј Балкан‑AR3 ..)  .. към началото ..

Својството {Балкан‑AR3}{Елинороманс‑2}{FactumHabet} го има във всички балкански езици освен в български, във всички романски езици, и в повечето от съвременните германски езици, и навсе̋къде е нововъведение. Балкано-романскијът и гръцкијът веројатно сѫ го притежавали това својство отпреди Balkansprachbund-ът, и поради това то е вклјучено в списъкът на определјащите характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑2}.

Моделът FactumHabet без проблеми се прилага при преходните глаголи и показва особености и отклоненија при непреходните.

• При преходните глаголи - "направил съм":
  • J'ai fait (френски)
  • Ho fatto (италиански)
  • He hecho (испански)
  • Hei feito (португалски)
  • I have done (англијски)
  • Ich habe getan (немски)
  • Έχω καμμένο (гръцки, перфект с пасивно причастие, възможен само с преходен глагол)
  • Έχω κάνει (гръцки, перфект с остатъчен инфинитив, възможен винѫги)
  • Am făcut (румѫнски)
  • Kam bërë (албански)
  • Имам направено (монтешарски, по моделът FactumHabet)
  • Направил сум (монтешарски, по славјански модел)
• При непреходните глаголи - "дошъл съм":
  • Je suis venu (френски)
  • Sono venuto (италиански)
  • He venido (испански)
  • I have come (англијски)
  • Ich bin gekommen (немски)
  • Έχω έρθει (гръцки, перфект с остатъчен инфинитив)
  • Am venit (румѫнски)
  • Кam ardhur (албански)
  • Имам дојдено (монтешарски, по моделът FactumHabet)

Виђаме, че не̋кои езици (испански, англијски, румѫнски, албански, монтешарски) не се притеснјават от непреходността на глаголът.

Славјанскијът перфект притежава изклјучителна сила. В ново-славјанските езици тој е изместил аористът и имперфектът и там тој е стана̨л единственото ново-славјанско мина̨ло време. В нашијът език славјанскијът перфект не се е дал на моделът FactumHabet да го измести, освен в не̋кои диалекти, разположени точно във фокусът на Balkansprachbund-ът.
(.. скриј Балкан‑AR3 ..)  .. към началото ..

---

►►   18.{Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece} (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece} (.. скриј Балкан‑AR4 ..)  .. към началото ..

Това својство е чиста славјанщина. Всички славјански езици го притежават по наследство, без да има нуђа по този повод да се казва за те̋х, че имат нещо балканско.

За нашијът език това е славјанско наследство. Вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът нашијът славјански език е предал това својство на балкано-романскијът (понеже това својство е чуђо на романсът) и веројатно на албанскијът, но не е бил в позиција да го предаде на гръцкијът.

Става дума за начинът на образуване на числителните имена от 11 до 19.

• Български: единадесет, два-на-десет, .. , девет-на-десет.
• Румѫнски: unsprezece (un-spre-zece), doisprezece (douăsprezece), treisprezece, .., șaptesprezece, optsprezece, nouăsprezece.
• Албански: njëmbëdhjetë (një-mbë-dhjetë), .. , nëntëmbëdhjetë.

(.. скриј Балкан‑AR4 ..)  .. към началото ..

---

◄►   .. скриј го раздел 18 за детајлите на балканските характеристики ..  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   19. Турскијът език и Balkansprachbund-ът (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   19. Турскијът език и Balkansprachbund-ът (.. скриј ..)  .. към началото ..

Когато през 14-ти/15-ти век по Нашенско дошъл турскијът език, тој заварил и четирите балкански езика, вклјучително нашијът, в напълно увре̋ло балканизирано състојание, притежаващи и петте основни характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5}.

Самијът турски език не притежава нито една от основните балкански характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} и не̋ма как да е повлијал за придобиването им. Поради това турскијът език не членува в Balkansprachbund-ът.

Тре̋бва да се спомене и това, че турскијът език е заел редица балканизирани преди това територии и на Балканите, и в Анадолът, както и самијът Цариград. Когато през 14-ти/15-ти век по Нашенско дошъл турскијът език, тој взел бъркалката от рѫцете на гръцкијът език и почна̨л тој да бърка казанът на Balkansprachbund-ът, тој стана̨л готвачът. Турскијът език си остава обаче извън казанът - вѫтре не̋ма ме̋сто за него.

Османското нашествие подредило по коренно различен начин историческата картина. Гръцкијът език, макар че запазил и дори увеличил религиозното си влијание, загубил имперскијът си статут. Но нај-важното било, че османското нашествие в сѫщност представлјавало нашествие на ислјамът на Балканите и в Анадолът. Ислјамът, носен от туркофони, стана̨л господстваща религија. Римската/Ромејската империја била наследена от Османската империја. Царјът в Цариград-Константинопол вече не бил христијанин, а бил мјусјулманин. Патриархът в Константинопол и це̋лата църковна јерархија под него тре̋бвало да се молја̨т за здравето и дълголетието на новијът константинополски цар, на султанът, на падишахът.

Ислјамското нашествие причинило много щети на балканските езици. Много христијани, нај-вече за келепир (заради изгодата), ставали мјусјулмани. Преди това и веднага мјусјулмани стана̨ли и все̋какви еретици, необгрижвани духовно нито от константинополскијът патриарх, нито от римскијът папа. Колкото по̀ на изток и по̀ към Цариград, толкова повече мјусјулмани. Колкото повече еретици в мина̨лото, толкова повече мјусјулмани в настојащето.

Новите мјусјулмани при първа възможност изоставјали старијът си език - елинофонијата, славјаногласието или романсът, и преминавали на турски. Ставали турци-османлии. Потомците им днес сѫ турци.

Турскијът език е оказал суперстратно влијание върху всички балкански езици, но нај-силно и нај-масивно то е било върху нашијът балкано-славјански език.

• Във всички балкански езици има множество заемки от турскијът език {Turcophenia}{Балкан‑А3}.
• Многото турски заемки в нашијът език в не̋кои случаи сѫ си извојували привилегијата да не спазват граматичните правила. Има доста прилагателни, които не се изменјат по род и число (ербап, пишман, и др.)
• В допълнение към балканската характеристика {Балкан‑А3} множество заемки от турски {Turcophenia}, струва си да споменем много общи пословици и поговорки, които веројатно оказват влијание и върху строежът на изречението в балканските езици.
• Преизказното наклонение при глаголите {RenarrativeMood}{Балкан‑А4} е било придобито от нашијът балкано-славјански език под турско влијание.
• Източните български говори сѫ повлијани от турскијът език в по-голе̋ма степен, отколкото западните.
• Виђа се, че турските влијанија сѫ на следващ повърхностен пласт, основните балкански характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} сѫ на по-дѫлбок пласт, а славјанскијът пласт, разбира се, е още по-дѫлбок.
• Езикът ни може би е изпитал турско влијание и във фонетиката. Формата "испечела" (спечелја), којато Васил Левски използва, според мене може би издава такова влијание.
• Звукът Ъ {Балкан‑А8}{MidCentralVowel} в нашијът език е славјанско наследство и не е придобит под турско влијание.
• През последните век-два нашенските диалекти на турскијът език под влијанието на нашијът език може би прихващат не̋кои балкански черти. Вижте дискусијата за {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided}.

Отклонение: Кратка историја на турскијът език. Ще става дума само за турскијът език.

• Турскијът език по произход е тјуркски език. Тој е език от тјуркското езиково семејство, а не от индо-европејското езиково семејство.
  • Доскоро се считаше, че групата на тјуркските езици е част от по-голе̋мо езиково семејство - алтајското, като така се објавјаваше, че тјуркските езици били далечни родственици на монголскијът език.
  • Сега се счита, че родство међу тјуркските езици и монголскијът не̋ма.
• Турскијът език по произход е тјуркски език и следователно произлиза от предполагаемијът пра-тјуркски език, общијът предшественик на всички тјуркски езици. Предполагаемијът пра-тјуркски език се е разпадна̨л на отделни тјуркски езици поне преди около 2500 години.
• Турскијът език произлиза от старо-тјуркскијът език, којто е засвидетелстван в рунически текстове от 7-ми век след Христа. Отклонение относно хипотетичнијът пра-български език: никој не предполага за него, че произлиза от старо-тјуркскијът език.
• Преди около хилјада години със старо-тјуркскијът език се случили следните събитија:
  • Повечето от носителите му били ислјамизирани. Само те̋х разглеђаме, остана̨лите игнорираме.
  • Във връзка с това в него навлезли много заемки от персијски и арабски.
  • Тој се разпадна̨л на отделни тјуркски езици, групирани основно в три подгрупи: къпчакска, карлукска и огузка.
  • Всички съвременни негови потомци - езиците от къпчакската, карлукската и огузката подгрупа - сѫ разбираеми помеђу си в сѫщата степен, както славјанските езици.
• Турскијът език е тјуркски език от огузката подгрупа. Родината му е в Средна Азија, в Туркестан, в Туркменија. Туркменскијът език, којто сега се говори там, сѫщо е от огузката подгрупа и е близък роднина на турскијът.
• Други езици от огузката подгрупа, ако такива има, практически прилежа̨т или към туркменскијът, или към турскијът.
• От Туркестан през Персија турскијът език заобиколил Каспијско море от југ и достигна̨л Анадолът.
• Пѫтјом остана̨л огузки тјуркски диалект в Азербајџан, наречен азербајџански език, напълно разбираем с турскијът отпреди кемалистката реформа.
• Огузкијът тјуркски език, којто достигна̨л Анадолът, се нарича турски език. Този език премина̨л проливите и завладе̋л Балканите. За него става дума в контекстът на Balkansprachbund-ът.
• В Източна Българија векове наред турскијът в качеството си на имперски език доминирал. Всички мјусјулмани премина̨ли на турски. На турски премина̨ли и част от христијаните, в резултат на което се појавил гагаузкијът етнос.
• Около AD1800 на не̋колко вълни христијани от Източна Българија, както гагаузи, така и славјаногласни, били преселени в новите територии на Русија.
• 200 години оттогава - достатъчно време етническата картина да се измени. И то на територија, където се е вихрел комисариат по националните въпроси. Напъните да се докаже гагаузка автохтонност северно от Дунава игнорирам и подминавам, понеже не̋ма начин да се докаже.
• Само там - в Бесарабија - сега сѫ остана̨ли истински гагаузи, понеже гагаузите в Българија, Гърција и Румѫнија сѫ премина̨ли на съответнијът държавен език.
• Турскијът диалект на гагаузите в Бесарабија е објавен за отделен език. Тој не е преживе̋л кемалистката реформа и вече е трудно разбираем със съвременнијът турски език.
• Азербајџанскијът се счита за отделен език от турскијът нај-вече по политически и религиозни причини. Азерите сѫ били под влијанието на Персија и на Москва и по-малко под влијанието на Цариград.
• Азербајџанскијът може да се счита за отделен език от турскијът, понеже тој не е извърве̋л пѫтјът през Анадола до Цариград. Гагаузкијът обаче го е извърве̋л.
• Следователно, генетически гагаузкијът е по-близо до турскијът, отколкото до азербајџанскијът. Родството на гагаузкијът с азербајџанскијът е опосредствано от турскијът език - когато гагаузкијът език е минавал проливите, тој е бил турски език в ушите и устата на турци-мјусјулмани. Не̋ма причина и сега да не го считаме за турски диалект.
• През първата половина на 20-ти век във светска кемалистка Турција се провела езикова реформа.
  • Изоставена била арабската графика и била възприета нова графика въз основа на латинската.
  • Новите поколенија не можели вече да чета̨т старите текстове на арабица.
  • Изхвърлени били много персијски и арабски заемки. Заместени били с думи с тјуркски произход или с френски заемки или пък с думи от међународната лексика.
  • Новите поколенија вече не разбирали старите думи.
  • Целта на кемалистката езикова реформа била да се скѫса със старите традиции в името на модернизацијата.
  • Забележка: Подобни езикови реформи още през 19-ти век стана̨ли и в Румѫнија, и в Българија.
• Турските диалекти на територијата на Българија не̋мат изолацијата на гагаузкијът в Бесарабија, те имали възможността да наблјудават какво става в Турција, и си остават диалекти на турскијът език.

(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   20. Сръбскијът език и Balkansprachbund-ът (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   20. Сръбскијът език и Balkansprachbund-ът (.. скриј ..)  .. към началото ..

Сърбо-хърватскијът е един език. Наричам го просто сръбски, понеже го гледам откъм Софија. Ако го гледах откъм Виена, може би ще̋х да го наричам хърватски. За лингвистиката не̋ма значение как един език ще се нарича. Важното е да е јасно за какво става дума.

Сръбскијът език притежава не̋кои от балканските езикови черти, но не всичките, и поради това не членува в Balkansprachbund-ът. Тој се е повлијал от Балканскијът езиков съјуз, но слабо, понеже е по-далече от епицентърът му и по-далече от Цариград-Константинопол.

От основни балкански характеристики сръбскијът език е прихвана̨л само {Балкан‑5} и частично {Балкан‑4}, а от допълнителните - само {Балкан‑А3}{Turcophenia}, както естествено и {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}, които сѫ си чиста славјанщина.

И двата езика български и сръбски сѫ славјански, и то јужно-славјански, међу те̋х сѫществува диалектен континуум, обаче нашијът език е напълно балканизиран, а сръбскијът не е. Това е основната разлика међу българскијът и сръбскијът език. Докато сръбскијът е редови ново-славјански език със запазена система от седем падежа при имената и възтържествувал перфект при глаголите, нашијът български език е балкано-славјански с минимум остатъци от падежната система при имената и непокътна̨та глаголна система.

Тук балканизацијата се разбира в лингвистичен смисъл, както е дефинирана в контекстът. Широката публика може да се озадачи и да запита: нима Сърбија не е на Балканите? На Балканите е, естествено, но сръбскијът език за разлика от българскијът не е лингвистически балканизиран. Можем да сменим терминът за по-голе̋ма јаснота: поради отдалечеността си сръбскијът език за разлика от българскијът не е е константинополитизиран.

И все пак, проблемът с идентификацијата и класификацијата си остава. Постановка на проблемът:

• На територијата на Balkansprachbund-ът, освен нашијът балкано-славјански език, се говорја̨т още:
  • албански (с два основни диалекта: tosk и gheg)
  • гръцки
  • балкано-романски
  • турски
  • цигански
• На ограничената територија на Balkansprachbund-ът не̋ма ме̋сто
  • за повече от един албански език
  • за повече от един гръцки език
  • за повече от един романски език
  • за повече от един цигански език
  • за повече от един огузски тјуркски език
  • нито пък за повече от един славјански език.
• Албанскијът език с двата си основни диалекта си е обективно отделен език, отличен от гръцкијът, от циганскијът, от славјанските, романските, тјуркските езици. Този факт е истина независимо от сѫществуването на независима държава Албанија.
• Въобще, съвременните политически реалности на Балканите имат твърде малко и по-скоро никакво отношение към темата за Balkansprachbund-ът.
• Значение за Balkansprachbund-ът имат политическите реалности на Балканите преди не̋колко века, преди петстотин или хилјада години.
• Обективно отделни езици сѫ и гръцкијът, и циганскијът, и турскијът.
• Балкано-романскијът (румѫнскијът) език е лесно отличим от ново-романските езици, например от италианскијът. Балкано-романскијът сѫщо така е обективно отделен език.
• Проблемът е, че българскијът (балкано-славјанскијът) език е трудно отличим от сръбскијът.
• Понеже сѫществува диалектен континуум, којто обхваща и двата езика, български и сръбски, че и словенски.
• Понеже източните (например, торлашките) диалекти на сръбскијът език може би сѫ балканизирани.
• Понеже да се тѫрси граница међу два езика в диалектен континуум е суета на суетите.
• И значи не̋ма ре̋зка граница међу двата езика.
• Това не е кој знае какъв проблем все пак: не̋ма ре̋зка граница и међу немски и нидерландски, например. Това е позната ситуација в лингвистиката.
• И тук на Балканите проблемът е по-малък, понеже понјатието Balkansprachbund идва на помощ.
• Ако се отдадем на суетата да тѫрсим граница међу двата езика български и сръбски в јужно-славјанскијът диалектен континуум, то тре̋бва да тѫрсим не една, а много граници.
• Тре̋бва да тѫрсим изоглоси.

Този раздел ще бѫде посветен на изоглоси међу българскијът и сръбскијът. Ще се стремја̨ да класифицирам все̋ка изоглоса по възраст, по предмет и местоположение така:

• {SL} Стари изоглоси, отпреди Balkansprachbund-ът, отнасјащи се до славјанщината.
• {BS} Изоглоси от времето на Balkansprachbund-ът, но отнасјащи се пак до славјанщината.
• {BК} Изоглоси, отнасјащи се само до Balkansprachbund-ът и до балканщината.
• {SR} Изоглоси, разположени изце̋ло извън териториите на Българија и Монтешаро (т.е в Сърбија или Косово).
• {BG} Изоглоси, разположени изце̋ло на територијата на Българија.

Забележка_1: Интересува ни положението от 19-ти век след загасјането на огънјът на Balkansprachbund-ът.

Забележка_2: Повечето от тези изоглоси не̋ма вече кој да ги начертае на картата. Мина̨лото е умре̋ло, хабер от него не̋ма и не̋ма да има.

Преглед на не̋кои изоглоси међу българскијът и сръбскијът език:

• {BS}{BG} Јатовата граница.
  • Тази изоглоса е добре известна. Имала е щастието да бѫде очертана още преди повече от сто години.
  • Тъј като е добре известна, давам ја̨ преди всичко като илјустрација на понјатието изоглоса.
  • Плевен, Карлово, Панагјурище, Пловдив, Неврокоп и Се̋р сѫ на изток от јатовата граница, а Враца, Софија, Самоков, Разлог - на запад.
  • Јатовата граница очертава произношението на старо-славјанскијът преден гласен звук јат, означаван с кирилската буква Е.
  • На запад от јатовата граница изразите "бе̋л хле̋б" и "пре̋сно мле̋ко" звуча̨т "бел хлеб" и "пресно млеко".
  • На изток от јатовата граница изразите "бе̋л хле̋б" и "пре̋сно мле̋ко" звуча̨т "бјал хлјаб" и "прјасно млјако".
  • Генезис на јатовата граница:
    • Неправилно се счита, че јатовата граница е не̋какво отражение на стари миграции на славјаногласни "племена", придвижващи се от север и североизток на југ.
    • В сѫщност јатовата граница маркира отдалечеността от Константинопол. Източните български говори сѫ се пекли на по-силно "цариградско слънце".
    • В Източна Българија поне всички мѫже, освен че си пијвали повечко цариградско вино, владеели турски език, което сдържало влијанието откъм северозапад, откъм Сърбија.
    • Преди хилјада години пак имала не̋каква јатова граница, но тја била разположена доста по̀ на запад.
    • Јатовата граница отделја широкото јакавско (на изток) от те̋сното екавско (на запад) произношение на старата јатова гласна.
    • След падането на търновското царство екавизмът започна̨л да настѫпва и јатовата граница взела да се мести на изток.
    • В турскијът език все̋ко Е е широко и турското влијание било пречка за движението на екавизмът на изток.
    • Достигнатијът през 19-век баланс е документиран.
  • За да пазим единството на нашијът български език, тре̋бва да пишем просто "бел хлеб" и "пресно млеко" и да не обръщаме внимание на произношението.
  • Ако караме хората с роден западен диалект да пиша̨т и да изговарјат "бјал хлјаб" и "прјасно млјако", то все едно им казваме: "ја си ходете при сърбите и монтешарците".
  • Не̋колко препратки към статијата за јатовата граница във wikipedia-та бе̋ха̨ дадени по-горе. Обърна̨хте ли внимание на сръбската версија?
  • Цитат оттам (подчертаването е мое):

    Многи угледни научници (попут Јована Цвијића, Тихомира Ђорђевића, Александра Белића, Аполона Мајкова) сматрају да дијалекти западно од јатове границе припадају српском језику. У бугарској дијалектологији се сматра да ова граница дели такозване западне бугарске говоре од источних.

  • Върнете се да прочетете още веднъж коментарът ми за българската кауза, помислете и за клетите монтешарци, и продължавајте да пишете "бјал хлјаб" и "прјасно млјако".


• {BК}{SR} Изоглоса на артроманијата.
  • Това е нај-важната изоглоса и именно тја следва да се счита за границата међу българскијът език като балкано-славјански и сръбскијът език като ново-славјански.
  • Едва ли има артроманиакални славјански диалекти, които освен {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} артроманијата да не притежават и основните балкански характеристики {Балкан‑1}{Gen=Dat} и {Балкан‑3}{редупликација} (Балканските характеристики {Балкан‑5}{GenericFutureTense} и {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} сръбскијът език ги притежава).
  
  
  • Докато разликите по предната изоглоса - јатовата граница - сѫ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артроманијата е залегна̨ла надѫлбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на речта.
  • Докато разлики по предна изоглоса - јатова граница - сѫ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артроманија е залегна̨ла надѫлбоко в структура на език и в третиране на контекст на реч.
  
  
  • Едва ли човек с ро̀ден ново-славјански език ще може да възстанови пропуснатите в горното изречение определителни членове. Тој не би усетил и разликата.
  
  
  • От друга страна, това дълго изречение илјустрира излишеството (редундантността) на артроманијата, в което не би тре̋бвало да се съмнјавате, след като на повечето езици по светът артроманијата им е чуђа.
  
  
  • Тѫрси се очертание на изоглосата на артроманијата!


• {BS}{SR} Сноп изоглоси, свързани със славјанските мина̨ли времена. Мощнијът перфект е основна черта на ново-славјанските езици.
  • Изоглоса на аористът: на запад от неја̨ не̋ма аорист, а само перфект.
  • Изоглоса на имперфектът: на запад от неја̨ не̋ма имперфект, а само перфект.
  • Изоглоса на имперфективнијът перфект: на изток от неја̨ перфектът не може да замества имперфектът.
  • Изоглоса на перфективнијът перфект: на изток от неја̨ перфектът не може да замества аористът.


• {BК}{SR} Изоглоса на ренаративът: {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}.
  • На изток от неја̨ индикативните форми на аористът и имперфектът изискват свидетелско отношение.
  • На запад от неја̨ индикативните форми на аористът и имперфектът не предполагат свидетелско отношение и следователно не̋ма ренаратив (преизказно наклонение).
  • След изоглосата на артроманијата, това е втората по важност између изоглосите, разделјащи сръбскијът от българскијът език.
  • Тѫрси се очертание на изоглосата на ренаративът!


• {BК}{SR} Изоглоса на инфинитивът: на изток от неја̨ славјанскијът инфинитив на -ти не се употребјава и дори не се разпознава.


• {BК}{SR} Изоглоса на локативът:
  • На изток от неја̨ еднакво се изразјават местоположение и посока {Балкан‑А1}{LiA} и не̋ма локатив.
  • На запад от неја̨ за местоположение се използва предлог с локатив: "Живим у Београду". Обаче за посока - предлог с акузатив: "Идем у Београд".
  • Тѫрси се очертание на изоглосата на локативът!


• {BК}{SR} Сноп изоглоси, свързани с универсалнијът предлог и със својството {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
  • Изоглоса на безпредложнијът генитивът: на изток от неја̨ безпредложнијът генитив не се употребјава: "крило голуба" се замества с "крило голубу" или "крило на голуба".
  • Изоглоса на универсалнијът предлог: на изток от неја̨ безпредложнијът генитив и безпредложнијът датив се заместват с универсален предлог плјус акузатив: "крило на голуба" вместо "крило голуба", "даjу храну на краве" вместо "даjу храну кравама".


• {BК}{SR} Изоглоса на редупликацијата: на изток от неја̨ върви редупликацијата {Балкан‑3} (удвојаване на допълненијата).


• {BК}{SR} Изоглоса по-по-нај: на изток от неја̨ се употребјават само аналитичните степени на прилагателните {Балкан‑А6}{PioMai}.


• {BК}{SR} Сноп изоглоси, свързани с разпадането на падежите при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.
  • Изоглоса на творителнијът падеж: на изток от неја̨ такъв не̋ма.
  • Изоглоса на генитивът: на изток от неја̨ такъв не̋ма.
  • Изоглоса на акузативът в множествено число: на изток от неја̨ акузативът и номинативът в множествено число съвпадат.
  • Изоглоса на акузативът в женски род: на изток от неја̨ акузативът и номинативът в женски род единствено число съвпадат. Тази изоглоса може би закача територијата на Българија.
  • Изоглоса на акузативът в мѫжко-личен род: на запад от неја̨ акузативът и номинативът за одушевените имена от мѫжки род в единствено число се различават.


• {BS} Изоглоса на родът в множествено число: на изток от неја̨ имената в множествено число не̋мат род.


• {SL} Изоглоса на малкијът ер: на запад от неја̨ вместо "ден" и "пес" се казва "дан" и "пас".


• {SL} Изоглоса на големијът ер: на запад от неја̨ вместо "сън" и "бъчва" се казва "сан" и "бачва".

(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   21. Balkansprachbund-ът: заклјучителни разсѫђенија  (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   21. Balkansprachbund-ът: заклјучителни разсѫђенија  (.. скриј ..)  .. към началото ..

• Q. Въпрос: Защо толкова последователно се говори за прихващанија, зарази и външни влијанија? Защо тре̋бва да е външно влијание, а не нещо, до което балканските народи сами сѫ стигна̨ли?
• R. Забележка:
  • Въпросът ми дава възможност да направја важна забележка. Става дума за езици, а не за народи.
  • Понјатието народ не е добре определено в този лингвистичен контекст и затова го избе̋гвам.
  • Понјатието народ е от по-високо ниво, отколкото понјатијата език и религија например, и затова то е по-трудно за дефиниране.
  • Нека първо јавленијата да се изјаснја̨т въз основа на добре определени понјатија като население, език, религија, държава.
• А0. Отговор_0:
  • Според мене има не̋каква степен на двојнственост в тези неща..
  • Всеки език, от една страна, следва да се разглеђа като отделен обект със своите си качества и тенденции и със својата си сѫдба (Habent fatam suam .. linguaeque).
  • От друга страна, сѫществуването на влијанија на един език върху друг не може да се отрече.
  • Ако не̋кое изменение в езикът може да се објасни с вѫтрешни за езикът фактори, то това објаснение се предпочита.
  • Иначе, ако не̋маме такова "вѫтрешно" објаснение, а имаме објасненија с влијание отвън (от друг език) и то е "приемливо", то се приема.
  • Иначе, ако не̋маме никакво објаснение, това не е "болка за умиране", а приемаме, че просто така се е случило.
  • Но и в първите два случаја, когато имаме не̋какви објасненија, то това сѫ просто приемливи објасненија, но съвсем не сме сигурни, че те наистина сѫ се реализирали.
• А1. Отговор_1:
  • Това е публикација, посветена на Balkansprachbund-ът и на неговијът казан.
  • Повече от естествено е тук да става дума предимно за външни влијанија, външни от гледните точки на отделните езици, макар тези влијанија да сѫ вѫтрешни от гледна точка на казанът.
• А2. Отговор_2:
  • Въпреки контекстът на Balkansprachbund-ът, важи следното правило:
  • Ако не̋кое изменение в езикът може да се објасни с вѫтрешни за езикът фактори, то това објаснение се предпочита.
  • Това правило беше приложено например при објаснението на {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} и на {MidCentralVowel}{Балкан‑А8}
  • Това правило е следствие от Бръсначът на Окам: Не бива да се привличат нови сѫщности без крајна необходимост.

Тази публикација, посветена на Balkansprachbund-ът, в сѫщност се отнасја за историјата на нашијът език.

Разглеђа се само балканскијът период от историјата на нашијът език. Обхвана̨ти сѫ обаче не всички јавленија през този период, а предимно тези свързани със самијът Balkansprachbund. Много от јавленијата, които не излизат от рамките на славјанщината, не се споменават.

Добре би било човек да се запознае с постиженијата на лингвистиката при изјаснјаване на индо-европејскијът период от историјата на нашите езици. Тук "нашите" означава "индо-европејските". Без това може би не̋кои неща в тази публикација не̋ма да бѫда̨т разбрани. Но човек винѫги може и да пита.

Написаното по-горе в още по-голе̋ма степен важи и за славјанскијът период. Славјанщината на нашијът език заслужава отделна публикација.

И все пак, има много-много публикации посветени на индо-европејщината или на славјанщината. За балканщината има по-малко.

Добре - индо-европејщина, славјанщина, балканщина. Ами къде остана българщината?

Ами нали все за неја̨ става дума.

Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностојни елемента:

• христијанство (нашата ве̋ра)
• славјанщина (славјаногласие, нашијът славјански език)
• балканщина (нашата европејска балканска култура и нашијът балкано-славјански език)

Редът, в којто ги избројаваме, не̋ма значение.

• христијанство, славјанщина, балканщина
• христијанство, балканщина, славјанщина
• славјанщина, христијанство, балканщина
• славјанщина, балканщина, христијанство
• балканщина, христијанство, славјанщина
• балканщина, славјанщина, христијанство

Не̋ма друго. Ако е имало друго, то е за да ни промие не̋кој мозъците, че сме били дошли от североизток и само натам тре̋бва да гледаме и да чакаме нашите по-големи братја оттам пак да дојда̨т. И да забравим, че имаме истински братја на југозапад, точно в противната посока. Пък и те да ни забравја̨т. Ако е имало друго, то е за да ни промие не̋кој мозъците да се откажем от христијанството, да загърбим Божијът ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Мај сѫ успели да ни промија̨т мозъците.

Нашата славјанщина е дошла от северозапад. Нищо трајно и ценно не е дошло от североизток - нито христијанството, нито балканщината ни, нито славјаногласието.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   22. Balkansprachbund-ът: сводка на забележките и отклоненијата  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   22. Balkansprachbund-ът: сводка на забележките и отклоненијата  (.. скриј ..)  .. към началото ..

• Генеалогична класификација на езиците
• Tипологична класификација на езиците
• Основни балкански характеристики
• Допълнителни балкански характеристики
• Балканизација в лингвистичен смисъл: определение
• Романија: Ромејската империја: Византија
• Balkansprachbund-ът в исторически аспект
• Имагинерните езици сѫ непотребни в контекстът на Balkansprachbund-ът
• Пра-българите: oтклонение
• Balkansprachbund-ът е јавление в живите разговорни езици, а не в писмената традиција
• Турскијът език и Balkansprachbund-ът
• Отклонение: Кратка историја на турскијът език
• Циганскијът език и Balkansprachbund-ът
• Албанскијът език и Balkansprachbund-ът
• Албанскијът език не̋ма нуђа от понјатието Balkansprachbund
• Албанскијът - единственијът материален палеобалкански език
• Албанскијът език на дъното на казанът на Balkansprachbund-ът
• "Отче наш" на албански и румѫнски
• Гръцкијът език - нај-високопоставенијът член на Balkansprachbund-ът
• Гръцкијът език не̋ма нуђа от понјатието Balkansprachbund
• Що е то романс
• Що е то нео-романс
• Българскијът език е славјански
• Българскијът език е хем славјански, хем балкански
• Балканизацијата представлјава константинополитизација
• С какво моето изложение на темата за Balkansprachbund-ът се отличава
• Случката "Torna Fratre"
• Линијата на Иречек
• Второ пришествие на романсът на Балканите
• Къде е бил фокусът на Balkansprachbund-ът
• За етнонимът власи
• Balkansprachbund-ът и национализмът
• Българската кауза
• Българската кауза: христијанство, славјанщина, балканщина
• Целта определја средствата
• Славјанскијът език не може да се отъђестви с тракијски
• Eлиноромансът и германската езикова група
• Артроманиакални езици - артроманијата като инфекција
• Относно јатовата граница

Горнијът списък беше в допълнение към таблицата на съдържанието.
(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   23. Balkansprachbund-ът: препратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   23. Balkansprachbund-ът: препратки (references)   (.. скриј ги ..)  .. към началото ..

• christotamarin.blog::Принципи на моите възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blog::Аксиомата за естествените езици
• christotamarin.blog::Диалектен континуум - що е то
• christotamarin.blog::The CV of Slavophonia
• Wikipedia: The Balkansprachbund
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• Okos-Barkl answered a question about Romanian in Quora
• Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
• Петя Асенова: Балканско езикознание, София, 2002 (offline reference)
• Надка Николова: БИЛИНГВИЗМЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ XV-XIX ВЕК
• christotamarin.blog::Бележки по писмото на Некшу от Дългополе
• christotamarin.blog::Относно истинското правило за членуване на имената в българскијът език
• christotamarin.blog::Как се съчетава артроманијата с падежните остатъци в помашкијът диалект
• Max Wahlström: The Loss of Case Inflection in Bulgarian and Macedonian, Helsinki 2015

• (.. скриј ги препратките ..)  (.. покажи карта ..)  .. към началото ..
• (.. скриј ги препратките ..)  (.. скриј ја̨ картата ..)  .. към началото ..
  (.. скриј ги препратките ..)  (.. скриј ја̨ картата ..)  .. към началото ..

---

►►   24. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   24. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ►►   ::christo.tamarin, 2016-08-16 20:21::  Какво е Монтешаро?
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-08-16 20:21::  (.. скриј го Монтешаро ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Q: Какво е Монтешаро?
  • A: Монтешаро е измислено от мене кратко име на БЈуР-Македонија, понеже името им Македонија се оспорва от Гърција.


• ►►   ::christo.tamarin, 2016-08-17 21:05::  Иван Петрински за Старопланинскијът полуостров  (.. покажи ..) 
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-08-17 21:05::  (.. скриј го Старопланинскијът полуостров ..)  .. към началото ..
  

  Цитат от Иван Петрински за Старопланинскијът полуостров:
  
  От сега насетне на таја страница връщаме старото следосвобожденско название на Балканскија полуостров, както това правим и за други географски понјатија. Така ще бъдат уеднаквени на български названијата на трите големи полуострова в Јужна Европа - Пиренејски, Апенински и Старопланински; същото направихме отдавна за околните морета.
  
  Мој коментар: Дали да не взема̨ и аз да прекръстја̨ тази тема "Старопланински езиков съјуз"? А Балканската војна да ја̨ прекръстим ли и неја̨ на "Старопланинска војна"?



• ►►   ::christo.tamarin, 2016-09-15 19:15::  Препратки към по-стари мои текстове по темата  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-09-15 19:15::  (.. скриј ги ..)  .. към началото ..

  Препратки към по-стари мои постинги и публикации по темата. Не̋къде може да има и дискусија.

  
  
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943456835
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943475567
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943496588
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943473795
  • clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1943445231
  • nauka.bg/forum/topic/15418-За балканскија езиков съјуз (Balkansprachbund)



• ►►   ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18::  Отделна публикација за артроманијата  (OUTDATED!)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18::  Отделната публикација за артроманијата е OUTDATED! (.. скриј ..)  .. към началото ..

  Обсѫђането на артроманијата бе повторено в отделна публикација "Досежно артроманијата".
  
  Тја е иставена без грижи и поддръжка и по-добре да не се ползва.



• ►►   ::christo.tamarin, 2016-08-16 20:21::  Има ли други езикови съјузи?  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2016-08-16 20:21::  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Q: Има ли други езикови съјузи (Sprachbünde) освен споменатите тук Balkansprachbund и елинороманс?
  • A: Да, разбира се. Например сигурно има в рајонът на Кавказ. Но бих желал да посоча̨ Standard Average European, којто условно бих нарекъл Merde-Shit-Scheiße-Sprachbund.


• ►►   ::christo.tamarin, 2018-06-11 19:13::  Механизмът на дејствие на езиковијът съјуз  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2018-06-11 19:13::  Механизмът на дејствие на езиковијът съјуз  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ако механизмът на дејствие на Balkansprachbund-ът, а веројатно и на всеки друг езиков съјуз, е остана̨л неизјаснен, то статијата на Надка Николова, озаглавена БИЛИНГВИЗМЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ XV-XIX ВЕК, хвърлја върху проблемът јаснота.
  
  
  • Q.: Какъв е механизмът на Balkansprachbund-ът?
  • A.: Билингвизмът. Двуезичието.
  
  
  • В статијата си Надка Николова обстојно разглеђа българско-турскијът билингвизъм и българско-гръцкијът билингвизъм.
  • Остава по естествен начин да се разшири дејствието на българско-гръцкијът билингвизъм за целијът период на Balkansprachbund-ът.
  • Остава по подобен начин да се разгледа и българско-влашкијът билингвизъм, и то за целијът период на Balkansprachbund-ът.
  • Така механизмът на дејствие на Balkansprachbund-ът спрјамо нашијът език ще бѫде напълно изјаснен.
  • И ще остане само да се разгледа албанско-влашкијът билингвизъм, којто е разположен нај на дѫлбоко, в јадрото на Balkansprachbund-ът, на дъното на котелът му.


• ►►   ::christo.tamarin, 2018-07-25 11:11::  Арменскијът език и Balkansprachbund-ът  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2018-07-25 11:11::  Арменскијът език и Balkansprachbund-ът  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Отговорил съм по принцип тук.
  • Ето какво съм писал за циганскијът език:

    Циганскијът език не членува в Балканскијът езиков съјуз, понеже от петте основни балкански характеристики тој притежава само три: {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}. Тези три балкански характеристики циганскијът ги е придобил веројатно пак от гръцкијът, но извън Балканскијът езиков съјуз в отделен процес, териториално разположен по-скоро в Анадолът и в хинтерландът на Цариград.

  • За арменскијът език важи подобно съображение: от петте основни балкански характеристики тој притежава само три: {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, и следователно не̋ма как да му се присѫди членство в Balkansprachbund-ът.
  • Освен това, за разлика от циганскијът, контактите на балканските езици {GR,BG,RO,AL} с арменскијът сѫ минимални.
  • Подобно съображение веројатно важи и за кјурдскијът език.


• ►►   ::christo.tamarin, 2018-04-16 00:00::  Балкано-романсът: един език с диалекти или не̋колко езика  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2018-04-16 00:00::  Балкано-романсът: един език с диалекти или не̋колко езика  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Отговорил съм по принцип тук.
  
  
  • Ето какво съм писал в съответната глава:

    И тъј, в контекстът на Balkansprachbund-ът, в контекстът на тази тема, не̋ма ме̋сто за повече от един славјански език, не̋ма ме̋сто за повече от един романски език, не̋ма ме̋сто за повече от един огузки тјуркски език. В частност, известните балкано-романски (влашки) диалекти, разположени јужно от Дунавът, сѫ диалекти на румѫнскијът език, а гагаузкијът е диалект на турскијът език.



• ►►   ::christo.tamarin, 2020-06-05 22:00::  Размишленија, пре̋ко или косвено свързани с помашкијът диалект  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2020-06-05 22:00::  Размишленија, пре̋ко или косвено свързани с помашкијът диалект  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Това е балкано-славјански диалект на мјусјулманско население, живеещо в Гърција.
  • Пред вид на неуместността на глосотомијата в контекстът на Balkansprachbund-ът, помашкијът диалект го считам за един от диалектите на българскијът език.
  • Как се съчетава артроманијата с падежните остатъци в помашкијът диалект
  • Как се съчетава артроманијата с падежните остатъци в стандартнијът български език
  • Съчетанието на артроманијата с падежните остатъци в български в исторически план


• ►►   ::christo.tamarin, 2021-11-29 18:37::  Терминологично объркване (колизија) в названијата на глаголните времена  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2021-11-29 18:37::  Терминологично объркване (колизија) в названијата на глаголните времена  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Става дума за трите термина, взети от међународната лексика:
    
    
    • перфект: означава "свършено"
    • имперфект: означава "несвършено"
    • ао̀рист: означава " неопределено"
  
  
  • Училищната терминологија за мина̨лите глаголни времена е правилна:
    мина̨ло свършено, мина̨ло несвършено и мина̨ло неопределено време.
  
  
  • Но трите термина ао̀рист, имперфект и перфект по традиција, веројатно руска, сѫ закрепени неправилно.
  
  
  • Ао̀рист: по традиција означава "мина̨ло свършено време".
    
    
    • Препорѫчвам да се избе̋гва уотребата на този термин.
    
    
    • Препорѫчвам "мина̨лото свършено време" да се означава с терминът перфект, винѫги придружен от глаголното наклонение: индикативен перфект, преизказен (или ренаративен) перфект, конклузивен перфект.
  
  
  • Перфект по традиција означава "мина̨ло неопределено време".
    
    
    • Препорѫчвам терминът перфект, винѫги придружен от глаголното наклонение (индикатив, ренаратив конклузив), да означава "мина̨ло свършено време".
    
    
    • "Мина̨лото неопределено време" е конклузивен перфект, "мина̨ло свършено време" в умозаклјучително наклонение.
  
  
  • Имперфект по традиција означава "мина̨ло несвършено време".
    
    
    • Е, тук традицијата е нацелила обектът.
    • Имперфектът си е "мина̨ло несвършено време".
  
  
  • В тази моја публикација относно Balkansprachbund-ът трите термина ао̀рист, имперфект и перфект се употребјават, както повелјава традицијата, и следователно различно от други мои публикации.
    
    
    • Перфект означава "мина̨ло неопределено време".
    • имперфект означава "мина̨ло несвършено време".
    • ао̀рист означава "мина̨ло свършено време".
    (.. скриј го коментарът ..) 


• ►►   ::christo.tamarin, 2023-08-16 12:28::  SAE: западно-европејскијът езиков съјуз  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
• ▼▼   ::christo.tamarin, 2023-08-16 12:28::  SAE: западно-европејскијът езиков съјуз  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Q.: Има ли други езикови съјузи (Sprachbünde)
    • освен споменатите тук Balkansprachbund и елинороманс?
  • ◄► A.: Да, разбира се.
    • Например, западно-европејскијът езиков съјуз,
    • Standard Average European, SAE.
  
  
  • ►►   Западно-европејскијът езиков съјуз, (.. покажи ..)
    • Standard Average European, или съкратено SAE, ..
  • ▼▼   Западно-европејскијът езиков съјуз, (.. скриј ..)
    • Standard Average European, или съкратено SAE, ..
    • има за членове поне
      
      
      • френскијът език,
      • англијскијът език,
      • немскијът език, и
      • нидерландскијът език.
    
    
    • Условно и на шега бих го нарекъл Merde-Scheiße-Shit-Sprachbund.
    • или съкратено MSS-Sprachbund.
    
    
    • Прочетете резјумето.
  
  
  • ►►   Изложението в този коментар е по Martin Haspelmath  (.. покажи препратки ..)
  • ▼▼   Изложението в този коментар е по Martin Haspelmath.  (.. скриј ги препратките ..)
    
    • Препратки/References:
      
      
      • Standard Average European
      • Martin Haspelmath
      • M.Haspelmath: The European linguistic area: Standard Average European
      • Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
  
  
  • ►►   Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът, както тој е представен тука  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼   Сравнение на SAE със Balkansprachbund-ът, както тој е представен тука  (.. скриј ..)  .. към началото ..
    
    
    
    • Имам обстојна публикација за Balkansprachbund-ът.
      
      
      • Там съм оформил пет основни и 14 допълнителни езикови характеристики.
      
      
      • При моето изложение за Balkansprachbund-ът, негови пълноправни членове сѫ само 4-те езика, които притежават и петте основни характеристики:
        
        
        • гръцки,
        • български (балкано-славјански),
        • румѫнски (балкано-романски), и
        • албански.
        
        
        • Сръбскијът има само 2 от 5-те и следователно не влиза в Balkansprachbund-ът.
        • Циганскијът (със 3 от 5-те) и турскијът (с нула от 5) сѫщо не влизат.
    
    
    • При изложението на Haspelmath относно MSS-Sprachbund-ът јавно подходът е друг.
      
      
      • Определјат се 12 основни (major) и 5 допълнителни езикови характеристики на SAE.
      
      
      • 12-те основни (major) характеристики не сѫ задължителни.
      
      
      • Членството в MSS-Sprachbund-ът е степенувано
      • и се мери с бројът на характеристиките (колко от 12-те) езикът притежава.
      
      
      • Например, френскијът и немскијът влизали в MSS-Sprachbund-ът с нај-висок резултат:
      • 9 от 12 (a-SAE, b-SAE, c-SAE, e-SAE, f-SAE, h-SAE, j-SAE, k-SAE, l-SAE).
      • т.е. без d-SAE, g-SAE, i-SAE.
    
    
    • Повечето славјански езици - български, сърбо-хърватски, словенски, руски, украински, полски -
      
      
      • имат резултат 5 от 12:
      • b-SAE, e-SAE, f-SAE, j-SAE, l-SAE.
    
    
    • (.. скриј го сравнението на SAE с Balkansprachbund-ът ..)  (.. скриј го коментарът на MSS-Sprachbund-ът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни ја̨ ..)
  
  
  • ►►   Езикови характеристики на SAE  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Езикови характеристики на SAE  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Според Martin Haspelmath (2001: 1492–1510),
      SAE се определја чрез
      
      
      • 12 основни характеристики и
      • 5 допълнителни характеристики.
      
      
      • Не̋кои текстове ще ги оставја на англијски, защото се опасјавам, че при преводът ще внеса̨ още повече нејасноти.
    
    
    • Основните 12 характеристики: (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..) 
      
      
      • ►►   a-SAE.  definite and indefinite articles,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   a-SAE.  definite and indefinite articles  (.. скриј ..)
        
        
        • Тази езикова черта съм ја̨ нарекъл артроманија (Arthromania)
        • и е подробно разгледана в съответните раздели
        • под означенијата {Балкан‑2} или {Елинороманс‑1}.
        
        
        • {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}.
          Категорија "определеност" при имената. {Arthromania}{Артроманија}
        
        
        • {Балкан‑A2}.
          Задпоставен определителен член {PostPositionedArticles}
        
        
      • ►►   b-SAE.  relative clauses with relative pronouns,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   b-SAE.  relative clauses with relative pronouns  (.. скриј ..)
        
        
        • Точно описанието на SAE ме подсети да вклјуча тази черта при допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът.
        • Тја е подробно разгледана в съответнијът раздел:
        
        
        • {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}.
          Синтаксис с относителни изрази вместо с причастија {RelativePhrases}
        
        
      • ►►   c-SAE.  the ‘have’-perfect,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   c-SAE.  the ‘have’-perfect  (.. скриј ..)
        
        
        • Тази езикова черта е вклјучена при допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът и при основните характеристики на елиноромансът.
        
        
        • Тја е разгледана в съответнијът раздел:
        
        
        • {Балкан‑AR3}{Елинороманс‑2}.
          Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet}
        
        
      • ►►   d-SAE.  nominative experiencers,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   d-SAE.  nominative experiencers  (.. скриј ..)
        
        
        • Experiencers appear as surface subjects in nominative case.
        
        
        • -EN: I like music (instead of Music pleases me).
        • +IT: Mi piace la musica.
        • +FR: La musique me plaît.
        • +DE: Musik gefällt mir.
        • +RO: Imi place muzica.
        • +AL: Me pelqen muzika.
        • +GR: Μου αρέσει η μουσική.
        • +BG: Музиката ми харесва.
        • -BG: Музиката ја̨ харесвам.
        • +RU: Мне нравится музыка.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   e-SAE.  the participial passive,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   e-SAE.  the participial passive  (.. скриј ..)
        
        
        • Става дума за банална конструкција на глагол, подобен на българскијът глагол "съм", с пасивно причастие.
        
        
        • +BG: Тој бе придружен от сѫпругата си.
        • +FR: Il était accompagné de sa femme.
        • +EN: He was accompanied by his wife.
        • +DE: Er wurde von seiner Frau begleitet.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   f-SAE.  anticausative prominence,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   f-SAE.  anticausative prominence  (.. скриј ..)
        
        
        • .. a prominence of anticausative verbs in inchoative-causative pairs ..
        
        
        • +BG: Животът го промени - Тој се промени през годините.
        • +FR: La vie l'a changé - Il s'a changé au fil des ans.
        • +RO: Viața l-a schimbat - S-a schimbat de-a lungul anilor.
        • +DE: Das Leben hat ihn verändert - Es hat sich im Laufe der Jahre verändert.
        • -GR: Η ζωή τον άλλαξε - Έχει αλλάξει με τα χρόνια.
        • -EN: Life changed him - He has changed over the years..
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   g-SAE.  dative external possessors,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   g-SAE.  dative external possessors  (.. скриј ..)
        
        
        • В светлината на основната балканска характеристика {Балкан‑1} [Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}], пред вид на това, че балканските езици не различават дателен от родителен падеж, характеристиката g-SAE не̋ма смисъл за балканските езици.
        
        
        • ?BG: Мајката изми на детето косата.
        • +DE: Die Mutter wusch dem Kind die Haare.
        • -FR: La mère a lavé les cheveux de l'enfant.
        • +FR: Elle lui a lavé les cheveux.
        
        
      • ►►   h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation  (.. скриј ..)
        
        
        • Изпуска се приглаголното отрицание.
        
        
        • -BG: Никој не идва.
        • -GR: Κανένας δεν ερχεται.
        • -FR: Personne ne vient.
        • +EN: Nobody comes.
        • +DE: Niemand kommt.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   i-SAE.  particles in comparative constructions,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   i-SAE.  particles in comparative constructions  (.. скриј ..)
        
        
        • .. particle comparatives in comparisons of inequality ..
        • .. (e.g. English "bigger than an elephant") ..
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   j-SAE.  relative-based equative constructions,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   j-SAE.  relative-based equative constructions  (.. скриј ..)
        
        
        • equative constructions (i.e. constructions for comparison of equality) based on adverbial relative-clause structures.
        
        
        • Russian: так же крепок как камень.
        • According to Haspelmath, Russian как, historically coming from the adverbial interrogative pronoun "how", is an"adverbial relative pronoun".
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers, and  (.. покажи ..)
      • ▼▼   k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers  (.. скриј ..)
        
        
        • Кратките номинативни форми на личното местоимение,
          указващи подлогът в изречението,
          не мога̨т да се пропускат.
        
        
        • Важи за френски, англијски, немски, нидерландски, скандинавски.
        
        
        • Не важи за балканските езици.
        • Не важи за славјанските езици.
        • Не важи за повечето романски езици.
        
        
        • Според мене, това е основната черта ма MSS-Sprachbund-ът.
        
        
      • ►►   l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation.  (.. покажи ..)
      • ▼▼   l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation  (.. скриј ..)
        
        
        • differentiation between intensifiers and reflexive pronouns
        • (e.g. German intensifier selbst vs. reflexive sich)
        
        
        • Рефлексивните местоименија имат обикмовени и подсилени форми.
        
        
        • В български и при повечето славјански езици (без руски), личните местоименија сѫщо имат кратки и подсилени форми.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Допълнителните 5 характеристики: (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..) 
      
      
      • ►►   m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives  (.. скриј ..)
        
        
        • .. verb-initial order in yes/no questions ..
        
        
        • Въпросите, на които се отговарја с да или не, започват с глагол.
        
        
        • Важи за френски, немски, англијски.
        
        
        • Според мене, това е основната черта ма MSS-Sprachbund-ът.
        
        
        • Тази характеристика липсва в Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   n-SAE.  comparative marking of adjectives,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   n-SAE.  comparative marking of adjectives  (.. скриј ..)
        
        
        • .. comparative inflection of adjectives (e.g. English bigger) ..
        
        
        • Синтетични форми за сравнителна и превъзходна степен на прилагателните.
          
          
          • Синтетичните форми сѫ архаичните.
          • Повечето европејски езици развиват иновативни аналитични форми за сравнителна и превъзходна степен на прилагателните.
          
          
          • В съвременнијът български език сѫществуват само новите аналитични форми.
          • Това е иновација, којато тој е придобил при пребиваването си в Balkansprachbund-ът.
          
          
          • Тја е оформена като допълнителна характеристика на Balkansprachbund-ът и е подробно разгледана в съответнијът раздел:
          
          
          • {Балкан‑A6}.
            Сравнителна степен на прилагателните {PioMai}
          
          
          • Запазването на стари синтетични форми за сравнителна степен на прилагателните в редица европејски езици, наред с новите аналитични форми, е оформано като допълнителна характеристика n-SAE.
          
          
          • Својството n-SAE го не̋ма в български, но го има в другите славјански езици, както и във френски, немски, англијски.
        
        
      • ►►   o-SAE.  "A-and-B" conjunction,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   o-SAE.  "A-and-B" conjunction  (.. скриј ..)
        
        
        • For conjunctions of noun phrases, SAE languages prefer "A and-B" instead of "A-and B", "A-and B-and", "A B-and", or the comitative "with".
        
        
        • Във всички SAE-езици се предпочита моделът "A и-B".
          
          
          • Тој излезе от кѫщи и отиде на работа.
        
        
        • Моделът "A B-and" е бил в употреба в древните езици, но сега вече не се използва. Това е сѫщината на o-SAE.
          
          
          • Filioque.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   p-SAE.  comitative–instrumental syncretism,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   p-SAE.  comitative–instrumental syncretism  (.. скриј ..)
        
        
        • syncretism of instrumental and comitative cases
        • (e.g. English I cut my food with a knife when eating with my friends)
        
        
        • В не̋кои езици - фински, естонски - има отделен падеж за изразјаване на компанија, различен от инструменталнијът падеж:
          
          
          • Когато се хранја̨, режа̨ месото със нож.
          • Обе̋двам със прјатели.
        
        
        • Фински и естонски не̋мат характеристиката p-SAE.
        • Остана̨лите европејски езици ја̨ имат.
        • Имат ја̨ всички славјански и всички балкански езици.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   q-SAE.  a suppletive second ordinal,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   q-SAE.  a suppletive second ordinal  (.. скриј ..)
        
        
        • suppletivism in second vs. two
        • Числителното редно "втори" не е от сѫщијът корен като числителното бројно "две".
        
        
        • Тази характеристика ја̨ имат всички славјански езици, а сѫщо така англијски, испански, италиански.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   r-SAE.  lack of distinction between alienable and inalienable possession,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   r-SAE.  lack of distinction between alienable and inalienable possession  (.. скриј ..)
        
        
        • .. lack of distinction between alienable (e.g. legal property) and inalienable (e.g. body part) possession ..
        • В не̋кои езици - в онези, които не притежават r-SAE, по различен начин се изразјават отделимо и неотделимо притежание.
        
        
        • Всички европејски езици - западно-европејски, славјански, романски, балкански - ја̨ притежават характеристиката r-SAE.
        
        
        • В те̋х "мојата глава" и "мојата шапка" се изразјава с една и сѫща дума за "мојата".
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   s-SAE.  lack of distinction between inclusive and exclusive first-person plural pronouns,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   s-SAE.  lack of distinction between inclusive and exclusive first-person plural pronouns  (.. скриј ..)
        
        
        • .. lack of distinction between inclusive and exclusive first-person plural pronouns ("we and you" vs. "we and not you") ..
        • Не̋кои езици - онези, които не притежават s-SAE,
          различават два вида "ние" - вклјучващо и изклјучващо,
          "ние с тебе" и "ние без тебе".
        
        
        • Всички европејски езици - западно-европејски, славјански, романски, балкански - не сѫ такива.
        • Те ја̨ притежават характеристиката s-SAE.
        
        
        • Дали е "ние с тебе" или "ние без тебе" - това в те̋х се разбира от контекстът или се уточнјава с допълнителна дума.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   t-SAE.  lack of productive usage of reduplication,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   t-SAE.  lack of productive usage of reduplication  (.. скриј ..)
        
        
        • .. lack of productive usage of reduplication ..
        
        
        • Не разбирам смисълът на t-SAE.
        
        
        • В романските и в балканските езици има редупликација.
        
        
        • Редупликацијата е вклјучена при основните характеристики на Balkansprachbund-ът и е описана в съответнијът раздел:
        
        
        • {Балкан‑3}. Удвојаване на допълненијата {редупликација}
        
        
        • В балканските езици характеристиката {Балкан‑3} способства за свободнијът словоред.
        
        
      • ►►   u-SAE.  topic and focus expressed by intonation and word order,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   u-SAE.  topic and focus expressed by intonation and word order  (.. скриј ..)
        
        
        • .. topic and focus expressed by intonation and word order ..
        • Чрез интонацијата и чрез словоредът може да се наблегне и да се фокусира речта върху нещо.
        
        
        • Всички славјански, всички романски и всички балкански езици го притежават својството u-SAE.
        
        
      • ►►   v-SAE.  word order subject–verb–object,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   v-SAE.  word order subject–verb–object  (.. скриј ..)
        
        
        • .. word order subject–verb–object ..
        • Словоредът е фиксиран: подлог-сказуемо-допълнение.
        
        
        • Според мене, v-SAE е основна черта ма MSS-Sprachbund-ът.
        
        
        • Характеристиката v-SAE ја̨ не̋ма в славјанските и балканските езици, защото при те̋х словоредът е свободен.
        
        
      • ►►   w-SAE.  only one converb for finite rather than non-finite subordinate clauses,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   w-SAE.  only one converb for finite rather than non-finite subordinate clauses  (.. скриј ..)
        
        
        • .. only one converb preference for finite rather than non-finite subordinate clauses ..
        • Converb: e.g. English -ing form, Romance gerunds.
        • Example needed.
        
        
        • Не разбирам смисълът на w-SAE.
        
        
      • ►►   x-SAE.  specific construction for negative coordination,  (.. покажи ..)
      • ▼▼   x-SAE.  specific construction for negative coordination  (.. скриј ..)
        
        
        • .. specific construction for negative coordination ..
        • (e.g. English neither...nor...)
        
        
        • Според мене, x-SAE е основна черта на MSS-Sprachbund-ът.
        
        
        • Мислја̨, че не се среща в балканските езици.
        
        
      • ►►   y-SAE.  phasal adverbs, and  (.. покажи ..)
      • ▼▼   y-SAE.  phasal adverbs  (.. скриј ..)
        
        
        • .. phasal adverbs ..
        • (e.g. English already, still, not yet)
        
        
        • Употреба на наречија, допълващи фразата.
        
        
        • Својството y-SAE го има във всички ИЕ езици от Европа.
        
        
        • Не придавам особена важност на тази езикова характеристика в контекстът на Balkansprachbund-ът.
        
        
      • ►►   z-SAE.  tendency towards replacement of past tense by the perfect.  (.. покажи ..)
      • ▼▼   z-SAE.  tendency towards replacement of past tense by the perfect  (.. скриј ..)
        
        
        • .. tendency towards replacement of past tense by the perfect ..
        
        
        • Според мене, z-SAE е една от основните характеристики на MSS-Sprachbund-ът.
        
        
        • Езиците от Balkansprachbund-ът, вклјучително българскијът, го не̋мат својството z-SAE.
        
        
        • Това својство има конкретни пројави във френски и немски.
          
          
          • Пълна заме̋на на простото мина̨ло време с аналитични форми на перфектът в разговорнијът френски.
          • Тенденција към заме̋на на простото мина̨ло време с аналитични форми на перфектът в немски.
        
        
        • Јавлението z-SAE, което е стана̨ло наскоро в разговорнијът френски, в по-далечното мина̨ло се е случило и в ново-славјанските езици (в славјанските езици без балкано-славјански).
          
          
          • В ново-славјанските езици глаголите имат единствено мина̨ло време.
          • Разбира се, в славјанските езици за това съдејства глаголната аспектологија.
    
    
    • (.. скриј ги езиковите характеристики на SAE ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скриј го коментарът на MSS-Sprachbund-ът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►   SAE: резјуме  (.. покажи го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼   SAE: резјуме  (.. скриј го ..)  .. към началото ..
    
    
    
    • Едва накраја̌ схвана̨х какво е това SAE: Standard Average European.
      
      
      • Това е набор от езикови характеристики.
        
        
        • Впрочем, Balkansprachbund-ът по сѫщество е сѫщото - набор от езикови характеристики.
      
      
      • Martin Haspelmath е формулирал 26 характеристики и ги е означил с поредните букви от англијската азбука.
        
        
        • Ако имаше повече букви, тој може би щеше да формулира още подобни характеристики.
      
      
      • SAE е широк набор от характеристики.
        
        
        • Не̋кои от те̋х сѫ банални и имат за цел да отделја̨т европејските езици, които не принадлежа̨т към индо-европејското езиково семејство..
        • Други сѫщо сѫ банални и имат за цел да отделја̨т Европа от Азија, Африка и Новијът све̋т.
      
      
      • Ако за даден език от Европа се преброја̨т SAE-характеристиките, които тој притежава, ще се получи число, което може би показва доколко този език е европејски.
      
      
      • Всички индо-европејски езици от Европа сѫ в достатъчна степен европејски.
        
        
        • В частност, всички славјански езици сѫ европејски.
    
    
    • SAE: Standard Average European не е западно-европејски езиков съјуз.
      
      
      • Макар езиците с нај-висок резултат по број на SAE-характеристиките да сѫ нај-видните кандидат-членове на западно-европејскија̌ езиков съјуз.
      
      
    
    
    • Чувствам се свободен да дефинирам западно-европејскијът езиков съјуз или не шега MSS-Sprachbund-ът
      
      
      • или чрез членовете си:
        
        
        • френски,
        • немски,
        • англијски, и
        • нидерландски,
      
      
      • или чрез езикови характеристики:
        
        
        • z-SAE. tendency towards replacement of past tense by the perfect
        • x-SAE. specific construction for negative coordination
        • v-SAE. word order subject–verb–object
        • m-SAE. verbal fronting in polar interrogatives
        • k-SAE. subject person affixes as strict agreement markers
        • c-SAE. the ‘have’-perfect
        • b-SAE. relative clauses with relative pronouns
        • a-SAE. definite and indefinite articles
    
    
    • (.. скриј го резјумето ..)  (.. скриј го коментарът на MSS-Sprachbund-ът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни ја̨ ..)
  
  
  • ◄►  (.. скриј го коментарът за SAE ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..) (.. свернуть все̇ ..) .. to the bottom ..

Balkansprachbund: балканский союз языков

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..) (.. collapse all ..) .. to the bottom ..

The Balkansprachbund

Not available in English yet.

.. to the top ..

---