Tuesday, September 27, 2016

Относно апроксимирането на проходните съгласни при заемки в славјански

Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски

(.. покажи всичко ..)  (.. скриј&свиј всичко ..)  .. to the bottom ..


    Относно апроксимирането на проходните съгласни при заемки в славјански

  • ▼▼ Цъкнете, за да се скрие картинката.

Таблица на съдържанието:
  • ▼▼ Цъкнете, за да се скрие картинката.

▼▼   1. Постановка на проблемът   (.. скриј го разделът ..)  

  • Има две български думи – колиба и кораб, които сѫ стари заемки от гръцки и притежават особеност – гръцката вита се предава като бета.
    • Bulg. колиба <= Gr. καλύβη
    • Bulg. кораб <= OldSlav./Rus. корабль <= Gr. καράβιον => Port. caravela => It. caravella
  • Цитати от Иван Харалампиев (Малък етимологичен речник на българския език, издателство Слово, Велико Търново, 1998):
    колиба: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици заедно с кораб, сравни в старогръцки καλύβη, заета още преди настаняването на славяните на Балканския полуостров.
    кораб: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици, старогръцки κάραβος, заедно с колиба.
  • Цитати от Български етимологичен речник, том II (И – КРЕПЯ, Издателство на БАН, София 1979):
    кораб: Праслав. *karābjь. Стара заемка (с б < β и о < α в неударено положение) от гр. καράβιον, стгр. κάραβος ..

    Според Vasmer, REW, 1, 622 предположението за тракийско посредничество (Romanski, Brückner) е неубедително. Romanski изказва възможност и за връзка с кора, корито (прасл. *(s)ker-), което според Vasmer е неправдоподобно, понеже остава необяснена група –бль. Pokorny 943-944 вижда родство с бълг. коруба .., което е неправдоподобно. Обяснението на Perveden .., че гр. καράβιον е от славянски, е също неправдоподобно. Заето (от бълг.) в рум.
    колиба: От стгр. Καλύβη. Предаването на β с б и промяната α > о сочат, че е стара гръцка заемка, заета от славянските племена преди настаняването им на Балканския полуостров, заедно с кораб.

    Вж. К. Мирчев, Историческа граматика, 62, М. Филипова-Байрова, Гр. Заемки, 109.
    ..
    Неоснователно Miklosich .., Romansky, ..Berneker, .. смятат, че думата е дошла чрез тюркско посредничество. Обратно, тур. кoliba е от слав., вж. Vasmer, ИОРЯС, 12, 2, 243. Тракийско посредничество е неправдоподобно, вж. Krahe III, 116.
    ..
    Заето (от български, б.м.) и в рум. .., алб. ..
  • Предаването на гръцката гласна А със славјанско О не говори само по себе си за особена древност на заемките. Сѫщото например е стана̨ло и при славјанските имена на градовете ТеСАЛОНики (Солун) и Адрианопол (Одрин), които едва ли сѫ възникна̨ли преди настанјаването на славјанските племена на Балканскијът полуостров.

  • Обаче предаването на витата със съгласната Б в славјански на пръв поглед е интригуващо и изисква особено објаснение. Традиционното објаснение е такова: тези две заемки сѫ много стари, още от времето, когато в гръцки витата е звучала като бета, т.е. отпреди 3-ти век след Христа, понеже през 4-ти век гръцката бета вече е звучала като вита повсеместно и окончателно.

  • В "Этимологическом словаре славянских языков (праславянский лексический фонд)" думата колиба ја̨ не̋ма, но затова пък на думата кораб сѫ посветени не̋колко страници, като се посочват много несъответствија, например:
    ..
    .. Но греч. καράβιον как обозначение морского судна засвидетельствовано лишь в византийскую эпоху, будучи уменьшительным производным от κάραβος..
    ..
  • Има още една българска дума, босилек, за којато традиционно се приема, че е заемка от лат. basilicum, а не пре̋ко от гръцкото βασιλικόν, и така се објаснјава предаването на Витата със славјанско Б. Веројатно за думата босилек това објаснение тре̋бва да се приеме.

  • (.. скриј го разделът ..)   .. към началото ..

▼▼   3. Терминологично отклонение: класификација на съгласните в съвременнијът български език 


Използвајки съвременнијът български език за пример, тук ще въведа̨ за широката публика не̋кои термини, с които се класифицират съгласните.
(.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

▼▼   3.1. Шумни и сонорни съгласни 

▼▼   3.1.1. Сонорната съгласна Ј и статут на българските меки съгласни  (.. скриј ја̨ съгласната Ј ..)  .. към началото ..


  • Освен с буквата Й, сонорната съгласна Ј се означава и като част от буквите Ю и Я. Монтешарците ја̨ означават с буквата J.

  • Обикновено меките съгласни в нашијът език се разглеђат като фонеми, отделни от съответните твърди съгласни. За рускијът език това е наложително, а за нас е традиција под руско влијание.

  • Алтернативно, все̋ка мека съгласна в нашијът език може да се разглеђа не като отделна фонема, а като дифтонг, съставен от съответната твърда съгласна, последвана от сонорната съгласна Ј.

  • В старо-гръцки сонорната съгласна Ј и (дългијът и краткијът вариант на) гласната И се означавали с една и сѫща буква I (Јота). Буквата I (Јота) е била заета с тази функција от гръцката азбука в старата кирилица.

  • (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 
    (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 

▼▼   3.1.2. Сонорната съгласна W (У кратко)  (.. скриј ја̨ съгласната У кратко ..)  .. към началото ..


  • Такава съгласна се појавјава напоследък в не̋кои англијски заемки, предимно имена. Сравнете: в старите заемки англијската сонорна съгласна W се предава с шумната съгласна В (Вашингтон), а в новите – със сонорна съгласна У кратко (Уисконсин, Уол стрийт, хардуер, софтуер, уиндоуз). Заради многото турски заемки, сега се признава, че в българскијът език има съгласна ДЖ (Џ). Заради многото англијски заемки веројатно скоро ще се признае, че в нашијът език има и сонорна съгласна У кратко.

  • (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 
    (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 

▼▼   3.2. Звучни и беззвучни съгласни  (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)


На звучни и беззвучни се делја̨т шумните (сѫщинските) съгласни. Ето всички шумни съгласни в българскијът език, групирани по съответстващи си двојки беззвучна и звучна:
беззвучна  звучна
ПБ
ФВ
ТД
КГ
СЗ
ШЖ
ЧДЖ (Џ)
ЦДЗ
Х(Х има звучен алофон, но не̋ма фонологично звучно съответствие)

▼▼   3.3. Преградни и проходни съгласни; африкати  (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)


Освен на звучни и беззвучни, шумните (сѫщинските) съгласни в нашијът език мога̨т да се разделја̨т на следните три групи:
  • преградни: П, Б, Т, Д, К, Г
  • проходни: С, З, Х, Ф, В, Ш, Ж
  • африкати (слети съчетанија на преградна с проходна съгласна): Ч(ТШ), Џ(ДЖ), Ц(ТС), ДЗ
В нашијът език следните съгласни си съответстват, различавајки се само по признакът преградност/проходност: П и Ф, Б и В, К и Х.

Преградните съгласни Т, Д, Г в нашијът език не̋мат свои проходни съответствија, а пък проходните съгласни С, З, Ш, Ж си не̋мат преградни съответствија.

Съответствијата на шумните (сѫщинските) съгласни в нашијът език по признакът преградност/проходност сѫ обобщени в следната таблица:
--
преградна  проходна
ПФ
БВ
КХ
Г-
Т-
Д-
-С
-З
-Ш
-Ж

▼▼   3.4. Придихателни съгласни 

▼▼   4. Шумните съгласни в гръцки   (.. скриј ги ..)   .. към началото ..


Следната GR-таблица илјустрира шумните съгласни в гръцки: (show the old image)

Основна матрица с не̋кои съгласни фонеми в гръцки Колона Неутрални съгласни фонеми Π_Τ_Κ Колона Звучни съгласни фонеми Β_Δ_Γ Колона Генерални съгласни фонеми Φ_Θ_Χ
Ред Лабиални съгласни фонеми Π (Pi) [p] Β (Beta) [b] => [v] Φ (Phi) [ph] => [f]
Ред Дентални съгласни фонеми Τ (Tau) [t] Δ (Delta) [d] => [δ] Θ (Theta) [th] => [θ]
Ред Веларни съгласни фонеми Κ (Kappa) [k] Γ (Gamma) [g] => [γ] Χ (Chi) [ch] => [χ]
Старо звучене (преди 300BCE) Беззвучно, преградно Звучно, преградно Беззвучно, преградно, с придихание
Ново звучене (след 400CE) Беззвучно, преградно Звучно, проходно Беззвучно, проходно
Преход от старото звучене към новото звучене Стабилност От преградност към проходност От преградност към проходност, елиминиране на придиханието
Легенда Звукове, налични и в славјанскијът език през 9-10-ти век Разглеђанијът случај Проходни съгласни, липсващи в славјански през 9-10-ти век и апроксимирани чрез съответните преградни съгласни

В таблицата сѫ изброени всички шумни съгласни в гръцки език освен Σ (Sigma) и Ζ (Zeta).

В сѫщност, в таблицата сѫ изброени всички преградни шумни съгласни в старо-гръцки. Виђа се, че две трети от те̋х се променјат от преградни в проходни докъм 3/4-ти век. Доколкото в славјански ги не̋мало повечето от тези проходни съгласни, то при заемане на гръцки думи те се апроксимират със съответните преградни съгласни (Иосип, театро, Георги, Димитър).

Тук се показва, че звукът [v] (Витата) сѫщо така го е не̋мало в славјанскијът език докъм 700/800AD. А ако е било така, то проходната шумна съгласна [v] (Витата) при заемане би се апроксимирала със съответната преградната шумна съгласна [b] (Бетата).

▼▼   5. Популјарна историја на индоевропејските съгласни  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..



▼▼   5.1. Общ преглед  (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)


Базисен модел на фонологијата на пра-индоевропејскијът език (ПИЕ, PIE) е този на младо-граматиците (NG, NeoGrammarians) от 19-ти век. През 20-ти век този модел се допълва от ларингалната хипотеза и от глоталната хипотеза.

Според базиснијът модел в ПИЕ имало:
  • шумни съгласни
  • десет гласни ([a], [o], [e], [i], [u] – с кратки и дълги варианти, както в латински)
  • двугласни ([ai], [oi], [ei], [au], [ou], [eu])
  • сонорни съгласни [m], [n], [l], [r], [j] (И кратко), [w] (У кратко)
Сонорните съгласни [m], [n], [l], [r] можело да бѫда̨т сричкотворни. В сѫщност, всичките шест сонорни съгласни можело да бѫда̨т сричкотворни - И кратко и У кратко се превръщали в гласни И и У, когато били сричкотворни. Този факт се използва от ларингалната хипотеза, според којато:
  • в ПИЕ имало шумни (сѫщински) съгласни, разбира се
  • имало и шест сонорни съгласни/полугласни/гласни [i], [u], [m], [n], [l], [r], като все̋ка от от те̋х имала по три алофона:
    • сричкотворен алофон
    • алофон пред гласна
    • алофон след гласна, с којато се образувала двугласна (дифтонг)
  • [+] в ПИЕ се предполагат и не̋колко ларингални съгласни (обикновено се предполагат три)
  • [+] изброените дотук фонеми образували скелетът на думите, като ПИЕ-корените се състоели обикновено от три такива фонеми
  • [+] скелетът на думата се допълвал от огласовка
  • [+] предполагат се не̋колко (обикновено шест) степени на огласовката:
    • нулева степен – нормална и дълга
    • E-степен – нормална и дълга
    • O-степен – нормална и дълга
  • [+] ларингалните съгласни се предполагат такива, че моделите на огласовката да изглеђат нај-прости.

▼▼   5.2. Шумните (сѫщинските) съгласни в ПИЕ (пра-индоевропејскијът език) и пѫтјът им към славјански  (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)


Всички шумни (сѫщински) съгласни в ПИЕ (освен s) сѫ изброени в следната PIE-таблица: (show the old image)

Основна матрица на шумните съгласни фонеми в пра‑индоевропејски (ПИЕ,PIE,pie) Колона Неутрални съгласни фонеми
Π_Τ_Κ		 Колона Звучни/глотални съгласни фонеми
Β_Δ_Γ		 Колона Генерални съгласни фонеми
Φ_Θ_Χ
Ред Лабиални съгласни фонеми Π (piePi) [NG:p][Grimm:f] Β (pieBeta) [NG:b][Grimm:p] Φ (piePhi) [NG:bh][Grimm:b]
Ред Дентални съгласни фонеми Τ (pieTau) [NG:t][Grimm:θ] Δ (pieDelta) [NG:d][Grimm:t] Θ (pieTheta) [NG:dh][Grimm:d]
Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук Κ (pieKappa) [NG:k][Grimm:h] Γ (pieGamma) [NG:g][Grimm:k] Χ (pieChi) [NG:gh][Grimm:g]
Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j Κj (pieKappa+j) [NG:kj][Grimm:h] Γj (pieGamma+j) [NG:gj][Grimm:k] Χj (pieChi+j) [NG:ghj][Grimm:g]
Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +w Κw (pieKappa+w) [NG:kw][Grimm:hw] Γw (pieGamma+w) [NG:gw][Grimm:kw] Χw (pieChi+w) [NG:ghw][Grimm:gw]
Ред Веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw Κjw (pieKappa+jw) [NG:kjw][Grimm:hw] Γjw (pieGamma+jw) [NG:gjw][Grimm:kw] Χjw (pieChi+jw) [NG:ghjw][Grimm:gw]
[NG‑интерпретација] Предполагаемо звучене според базиснијът модел на младо-граматиците (веларните съгласни с призвуци се разглеђат отделно извън таблицата) Беззвучно, преградно (както в гръцки, латински и славјански) Звучно, преградно (както в старо-гръцки, латински и славјански) Звучно, преградно, с придихание (звучно както в санскрит, за разлика от беззвучното в старо-гръцки)
[Grimm] Звучене в пра-германски според законът на Грим Беззвучно, проходно Беззвучно, преградно Звучно, преградно
[Глотална интерпретација] Предполагаемо звучене според глоталната хипотеза Беззвучно, преградно, с придихание Глотално, преградно, без придихание (звучност-беззвучност без значение) Звучно, преградно, с придихание
От глоталната интерпретација към NG‑интерпретацијата Елиминиране на придиханието Елиминиране на глоталността, назначаване на звучност Стабилност

  • Две интерпретации на шумните преградни ПИЕ-съгласни сѫ приведени в таблицата: NG-интерпретација и глотална интерпретација.

  • Забележете, че всички съгласни в PIE-таблицата се предполага да сѫ били преградни както в NG-интерпретацијата, така и в глоталната интерпретација.

  • Следните шумни (сѫщински) съгласни, които сѫ проходни или африкати и ги има в българскијът език, ги не̋мало в ПИЕ: В, Ж, З, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, ДЖ, ДЗ.

  • PIE-таблицата се основава на подобната GR-таблица. Последнијът (веларнијът) ред от GR-таблицата е разделен на четири подреда в зависимост от наличието на призвуците +j и +w. Като изклјучим призвуците, клетките от двете таблици общо взето си съответстват (Бетата/Витата пак си е особена, и това си е).

  • Забележка: Добавих препратка към публикацијата на Билјана Михајлова "Очерк по индоевропејска фонетика" и Ви ја̨ препорѫчвам. Добавил съм и коментари. Очеркът на Билјана Михајлова се пресича с тази моја публикација именно в настојащата глава: Популјарна историја на индоевропејските съгласни.

  • (.. скриј го подразделът ..)  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  .. към началото ..

►►   5.2.1. Глоталната хипотеза  (.. покажи ја̨ ..)  .. към началото ..


▼▼   5.2.2. Призвукът +w към веларнијът ред на съгласните в PIE-таблицата  (.. скриј го призвукът ..)  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)


  • Има три типа ИЕ-езици спре̋мо призвукът +w:

    • пазещи призвукът (латински, прагермански)
    • елиминирали призвукът (славјански)
    • пазещи следи от призвукът (гръцки)

  • Призвукът +w се виђа в латински и прагермански. Например, съгласната [k+w] в латински се означава с буквосъчетанието qu, а в прагермански според законът на Грим преминава във hw, което в днешнијът англијски се означава с буквосъчетанието wh.

  • В гръцки призвукът +w изменја веларните съгласни дотам, че губја̨т веларността си и се получава Π, Τ, Β или Ζ в зависимост от обкрѫжението и от колоната в PIE-таблицата.

  • В [пра-]славјански призвукът +w е напълно елиминиран.

  • (.. скриј го призвукът ..)  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  .. към началото ..

▼▼   5.2.3. Призвукът +j към веларнијът ред на съгласните в PIE-таблицата  (.. скриј го призвукът ..)  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)


  • Има два типа ИЕ-езици спре̋мо призвукът +j:

    • елиминирали призвукът (езици от групата kentum)
    • пазещи следи от призвукът (езици от групата satem)

  • Не се намират ИЕ-езици, пазещи този призвук.

  • Гръцкијът, латинскијът, пра-германскијът сѫ езици от групата kentum. В те̋х не̋ма никакви следи от призвукът +j.

  • При езиците от групата satem (славјанскијът е от те̋х) призвукът +j изменја веларните съгласни дотам, че губја̨т веларността си. В славјански се получава С[s] от PIE [k+j] и З[z] от PIE [g+j]. Спомнете си, че призвукът +w е елиминиран в славјански.

  • (.. скриј го призвукът ..)  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Популјарна историја на сонорната съгласна (на полугласната) У [w] в не̋кои индоевропејски езици  (.. скриј ..)  


Вижте пак т. т. 3.1.2, както и т. 5.1.

Да припомним, че в ПИЕ единствената проходна съгласна е [s].

Това означава, че в ПИЕ не̋мало проходна съгласна [v], но имало сонорна съгласна (полугласна) [w], алофон на [u].

Как отделните PIE-езици придобили проходната съгласна [v] сред звуковијът си репертоар?

Още в предкласическијът период на гръцкијът език PIE-полугласната [w] стана̨ла на проходна шумна съгласна [v], означавана с буквата F (digamma), но после изчезна̨ла, оставјајки след себе си придихание, сѫщо изчезна̨ло в последствие. Старо-гръцката буква F (digamma) отпадна̨ла от азбуката, поне̋кога ја̨ употребјавали само като цифра 6. За нашите цели можем да считаме, че в класическијът старо-гръцки не̋мало проходна съгласна [v]. Тја се појавила, едва когато Бетата започна̨ла да се произнасја проходно като Вита (вижте т. 4).

В класическијът латински език всички алофони на фонемата u (и като гласна, и в дифтонг, и като съгласна [w]) се пишели с една и сѫща буква U-V. Разлика међу буквите U и V започна̨ли да правја̨т едва през Средновековието. Това означава, че когато буквата U-V означавала съгласна, в класическијът латински език тја все още ще да се е произнасјала като сонорна съгласна (полугласна) [w]. Но скоро след това в латински се осѫществил преходът от [w] във [v], доколкото в романските езици се среща вече проходната съгласна [v] на ме̋стото на полугласната [w]. Можем да предположим, че појавата на проходната съгласна [v] в латински-романски и в гръцки, двата основни езика на Римската империја, е стана̨ло синхронно. С други думи, към 400AD в латински/романски вече имало проходна съгласна [v] на ме̋стото на старата полугласна [w], означавана по новому с буквата V.

Англијскијът език пази и досега старата сонорна съгласна [w] от ПИЕ.

В немскијът език (High German) обаче се е осъществил сѫщијът преход, както в латински-романски, а именно преходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v]. Кога? Със сигурност след латински-романски. Но преди или след славјански? Това е въпросът. Веројатно след славјански.

В славјански тре̋бва по не̋кое време да се е осѫществил сѫщијът преход, както в латински-романски и както в немски, а именно преходът от сонорна съгласна [w] към проходната шумна съгласна [v], за којато вече в кирилицата е предназначена буквата В. Според традиционното допускане този преход се датира още в памтивека, понеже е осѫществен във всички диалекти. Точно това допускане повдига въпросът с двете думи – колиба и кораб, заемки от гръцки в български. Според традиционното допускане славјанскијът език от памтивека е разполагал с проходната съгласна [v], с којато да предаде Витата в тези две гръцки заемки.

И тъј, и в двата езика, в романски-латински и в славјански, преходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v] е осѫществен във всички езици-потомци. Как да го датираме? И за романски-латински бихме могли да допуснем датиране от памтивека, ако не беше съображението за общата буква U-V.

Е, за славјански пък проблемът с двете заемки от гръцки в български колиба и кораб е достатъчно основание да датираме въпроснијът преход около 700AD (±50). Така има достатъчно време гръцките заемки да сѫ отпреди въпроснијът преход, както и достатъчно време до около 800AD за доставка на славјаногласието по Днепър и на север от Карпатите.

Според мене, славјаногласието се е оформило на Среднијът Дунав. През 6-ти век и след това славјаногласието се инфилтрира на територијата на Римската/Ромејската империја (т. е. на нашата територија). Около 800AD славјаногласието е мина̨ло Карпатите и е стигна̨ло река Днепър.

И тъј, през периодът 500AD-700AD в гръцки, а и в латински-романски, вече имало Вита (проходна шумна съгласна [v]), а в славјански още не̋мало такава проходна шумна съгласна. Поради това в славјанските заемки от гръцки и от латински-романски проходната шумна съгласна [v] (Витата) редовно се апроксимирала със съответната преградна шумна съгласна Б (с Бетата), както се правело и с другите проходни шумни съгласни, липсващи в славјански (Gamma, Delta, Phi, Theta).

Освен при двете думи колиба и кораб, се намират и още три-четири етнонима, в които оригиналната проходна шумна съгласна [v] се предава на славјански с преградна шумна съгласна Б:
  • обръ – сравнете с латинското avarus и гръцкото άβαρος (аварин)
  • блъгаринъ – от латинското vulgaris (човек от простолјудието)
  • срьбъ – от латинското servus (слуга, роб)
  • доулѣбъ – от гръцкото δουλεύων (трудјащ се)
В светлината на това, че от собственијът етноним на славјаните се е получила думата за роб в међународната лексика, може да се допусне, че е стана̨ло омесване на значенијата на думите. Чуђи думи със значение слуга (или трудјащ се) се възприели като етноними от не̋кои славјаногласни. Веројатно, и четирите етнонима - словене, българи, сърби и дулеби, сѫ имали потенциалът да се възприема̨т навсе̋къде сред славјаногласните.

А думата босилек вече би могла да е пре̋ка заемка от гръцкото βασιλικόν, а не непременно от латинското basilicum.

▼▼   7. Препратки (references)   (.. скриј ги ..)  

▼▼   8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свиј ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.
  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-26 21:11:: Стари версии на тази публикација:

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:08:: Спре̋мо думата босилек:

    • Следва да се приеме традиционната етимологија:
    • че е заемка от лат. basilicum, а не пре̋ко от гръцкото βασιλικόν, понеже тази дума се среща в романсът и ударението в български следва романсът.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:25:: Можем да забравим за думата доулѣбъ.

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2016-09-27 22:41:: Относно предполагаемата тук етимологија на българскијът етноним. (..скриј коментарите..)

    • Христо Тодоров-Бемберски в книгата си "Името българи – история и същност" разглеђа стотина хипотези за етимологијата на етнонимът българи, които тој класифицира в не̋колко групи. Всички тези хипотези авторът ги оспорва и аз съм съгласен с него.
    • Предполагаемата тук етимологија на българскијът етноним изобщо не е спомена̨та от Христо Бемберски в книгата му.
    • За нај-веројатна Христо Бемберски счита следната хипотеза:
      • В Северен Кавказ, в Кубан и по Долна Волга била разположена Старата Велика Българија.
      • Уседна̨лото население на тази територија се наричали българи, което означавало грађани, дума сродна с немското Bürger.
      • Номадското население на тази територија се наричали хазари, дума с тјуркски произход, сродна с турскијът глагол gezmek.
      • След това, казано шеговито, хазарите вдигна̨ли "антибуржоазна револјуција", изгонили българите оттам, и сами се заселили в градовете.
      • Както "знаем от историјата", част от изгонените българи мигрирала към Балканите, друга част - към Средна Волга.
    • И тази версија аз не мога̨ да приема̨.
    • От формализъм, ще ѝ назнача̨ веројатност около 1%.
    • На остана̨лите разгледани от Христо Бемберски варианти, около стотина на број, ще им назнача̨ веројатност по около половин процент, ..
    • ..така че за мојата хипотеза, неспомената от Бемберски, ще остане около 50% веројатност, ..
    • ..понеже това е нај-веројатната хипотеза.
    • Етимологијата на думата българи не е важен проблем за световната наука и тја не се задѫлбочава.
    • Приема се без особена критика това, което дава и Фасмер:
      ..Это название являлось первонач. тюрк. племенным именем, др.-тюрк. bulɣar «смешанного происхождения, метис» от bulɣamak «мешать»; см. Томашек, Zschr. österr. Gymn., 1872, 156; 1877, 683; Паули — Виссова 3, 1040; Немет, Symb. Rozwadowski 2, 219; Младенов, RES 1, 44.
    • Например, в Etymologische Karte Europa - Atlas der Wahren Nahmen Българија е означена като Gemischtes Land.

    • Предполагаемата тук етимологија на българскијът етноним може да бѫде подкрепена от следните доводи, взети от историјата и лингвистиката:

      • Латинската дума vulgaris е имала широка употреба в изразът "вулгарна реч" (sermo vulgaris, lingua vulgaris), както се означавал разговорнијът романс.
        The term "common speech" (sermo vulgaris), which later became "Vulgar Latin", was used by inhabitants of the Roman Empire.
      • В среда̀ от романофони не̋ма начин от тази употреба да възникне етноним - в такава среда етнонимът е твърдо romani.
      • Обаче в елинофонска среда̀ това е съвсем възможно.
      • Елинофоните не̋мат друга дума за означаване на разговорнијът романс.
      • В елинофонска среда̀ може да възникне етноним, с којто елинофоните да означават населението, говорещо на lingua vulgaris.
      • Такова население се намира в северозападните територии на Балканите, според линијата Иречек.
      • От друга страна, елинофоните едва ли сѫ можели добре да различават разговорнијът романс (lingua vulgaris) от другите "варварски" езици.
      • А в северозападните територии на Балканите, освен романсът, сѫ се говорели поне още два езика: славјански и аварски (тјуркски).
      • Тамошното население на общо основание го получило етнонимът българи, независимо от говоренијът език.
      • Част от тамошното население го прихвана̨ло етнонимът българи.
      • Въобще, във вековете от 5-ти докъм 11-ти, не може да ни е съвсем јасно какво означава етнонимът българи, ако тој се појавјава в писмените паметници - населението, означено с него, би могло да е славјаногласно, романофонско или пък тјуркофонско.
      • Липсата на споменаванија за власи и албанци на Балканите в течение на дълги векове може да се објасни с това, че те може би сѫ се "криели" под етнонимът българи.
      • И тъј, съвсем възможно е нашијът етноним да е бил донесен по Нашенско не само от наши предци-тјуркофони (така наречените пра-българи), както е прието в официалната историја, но и от славјаногласни наши предци.
      • Както се загатва в не̋кои исторически извори, част от аварите, подвизаващи се под етнонимът българи, въстана̨ли срещу аварскијът хаган и напуснали Аварија.
      • Те ще сѫ се поселили на територија, којато за не̋колко десетилетија стана̨ла известна като Старата Велика Българија.
      • Оттам не̋кои мигрирали към Средна Волга и занесли там въпроснијът етноним.
      • Други дошли по Нашенско и основали държавата Българија, по сѫщество втора държава (след Аварскијът хаганат) с тјуркофонски елит и славјаногласно население.

    • Тук се дискутира етимологијата на етнонимът българи, а не произходът на българскијът етнос. (.. скриј ги коментарите за етимологијата на етнонимът българи ..)

    • На произходът на българскијът етнос може би ще посветја̨ отделна публикација. (.. към началото ..)

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2016-11-03 21:11:: Добавих препратка към публикацијата на Билјана Михајлова "Очерк по индоевропејска фонетика" и Ви ја̨ препорѫчвам. (..скриј коментарите..)

    • Очеркът на Билјана Михајлова се пресича с тази моја публикација в глава 5: Популјарна историја на индоевропејските съгласни.

    • Вместо терминът "веларни" съгласни Билјана Михајлова ползва по-общијът термин "дорсални" съгласни и това е по-правилно.

    • В мојата таблица (5.2) на шумните съгласни в ПИЕ се дават четири веларни-дорсални реда, което е прекалено много и може би излишно усложнено:
      • Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук ("чисти велари" в терминологијата на Билјана Михајлова)
      • Веларни съгласни фонеми с призвук +j ("палатовелари" или "палатали" в другата терминологија)
      • Веларни съгласни фонеми с призвук +w ("лабиовелари" в другата терминологија)
      • Веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw (този ред не тре̋бваше да го има в таблицата, не̋ма го във версијата на англијски)

    • Дадените на отделен ред в таблицата (5.2) "веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw" в сѫщност тре̋бва да се разглеђат като съчетание от две фонеми:
      • веларна съгласна фонеми с призвук +j ("палатовелар") ..
      • .. плјус полугласна w

    • В моето изложение изоглосата centum-satem се отнасја само до палатовеларните съгласни, тези с призвукът +j.
    • В очеркът на Билјана Михајлова изоглосата centum-satem се отнасја както до палатовеларните, така и до лабиовеларните съгласни, тези с призвукът +w.
      • Изказано във възприетата от мене терминологија, според очеркът на Билјана Михајлова, ..
      • centum-езиците сѫ елиминирали призвукът +j към веларните-дорсалните съгласни, а ..
      • satem-езиците сѫ елиминирали призвукът +w към веларните-дорсалните съгласни.
      • Това не противоречи на истината, но води до противоречиви разсѫђенија, които Билјана Михајлова прилежно привеђа.
      • Става дума до свеђането (редуцирането) на бројат на редовете веларни-дорсални съгласни в таблицата (5.2) на шумните съгласни в ПИЕ от три на два.
      • Авторката показва, че такова редуциране би било чисто умозрително занимание.
      • Редовете си остават три: чисти велари, палатовелари и лабиовелари.
      • И е редно изоглосата centum-satem да се отнасја само до палатовеларните съгласни, ..
      • .. а други две изоглоси да се асоциират с лабиовеларните, за едната от които се наблјудава териториална близост с изоглосата centum-satem.
      • От двете изоглоси, асоциирани с лабиовеларните съгласни, едната отделја езиците, елиминирали призвукът +w (като нашијат), от езиците, пазещи призвукът +w или поне следи от него.
      • Другата изоглоса, асоциирана с лабиовеларните съгласни, отделја езиците, пазещи призвукът +w, като германски и латински, от останалите езици, които сѫ го елиминирали или нај-много да сѫ запазили следи от него.
      • С палатовеларите е асоциирана само една изоглоса от този тип - изоглосата centum-satem, понеже призвукът +j никъде не се пази, а се наблјудават само следи от него.

    • Доколкото моето изложение се основава на таблица, таблицата (5.2) на шумните съгласни в ПИЕ, то съм се стремил да различавам термините ред и колона, което не би следвало да се очаква от Билјана Михајлова в нејнијът очерк.

    • Очеркът на Билјана Михајлова съдържа добро пространно изложение на ларингалната хипотеза, за којато споменах накратко в 5.1.
    • Очеркът на Билјана Михајлова съдържа добро изложение и на глоталната хипотеза, за којато споменах накратко в 5.2 и 5.2.1.

    • Очеркът на Билјана Михајлова е предназначен по-скоро за професионалисти, а не за лјубители. Не̋кои части по задълбочеността си в детајлите сѫ далече от популјарно четиво. Но нека това да не Ви спира. Ако нещо не разбирате, или питајте, или не му обръщајте внимание.

    • Като че ли единственијът хипотетичен език в изложението на Билјана Михајлова е ПИЕ - пра-индо-европејскијът. Всички други споменати в очеркът ј езикови форми сѫ засвидетелствани.
    • Например, в таблицата "Отраженија на лабиовеларите и чистите велари в езиците satеm" прилежно се привеђат старо-българските К-Ч-Ц-Г-Ж-З, ..
    • ..но от такова изложение на лјубител би му убегна̨л фактът, че в прото-славјански просто лабиовеларите преминават в чисти велари, които изтрајват като такива може би хилјада години, а може би и повече.
    • От такова изложение лјубител трудно би стигна̨л например до изводът, че међу славјанските палатализации и албанските палатализации не̋ма нищо общо.

    • Очеркът на Билјана Михајлова съдържа сводка на основните звукови закони в индо-европејските езици.
    • Остава за читателите тези закони да се систематизират по обхват и в хронологичен ред, за да можем примерно да разберем кои звукови закони сѫ извајали нашијът език.

      •      (.. скриј ги коментарите за очеркът на Билјана Михајлова ..) (.. към началото ..)

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-12-12 14:22:: [..Скриј..] Опит за популјарно објаснение на тезата

    • Проблемът не е в гръцки или латински, а в славјанскијът език.
      • Проблемът не е бил, че елинофоните не можели да казват Българи със Б, и затова казвали Вулгари със В.
      • Проблемът е бил в това, че славјаногласните не̋кога - още в дописмената епоха - не можели да казват Вулгари със В, и го замествали с Б.

    • Дори сега ние славјаногласните не можем да произнасјаме следните гръцки проходни съгласни и затова ги апроксимираме (заместваме ги) със съответните преградни съгласни:
      • проходна Гама (например в името Јорго)
      • проходна Делта (Тодор)
      • проходна Тета (пак Тодор)
    • От гледна точка на елинофоните (на гърците), ние заменјаме една съгласна с друга в думите Јорго и Тодор.

    • Ако не го осъзнаете това, да разберете остана̨лото е безнадеђно.
    • Тъј че спрете дотук и размислете дали да продължите.

    • Нататък. Преди около хилјада и двеста години - в онова време отиваме.
    • Гръцките съгласни тогава сѫ сѫщите като сега, нашите славјанските - почти сѫщите.

    • За тогавашните славјаногласни непроизносими сѫ били:
      • проходна Гама (както и за нас сега)
      • проходна Делта (както и за нас сега)
      • проходна Тета (както и за нас сега)
      • проходното Фи
      • проходната Вита (каливи, каравио, вулгари)
    • Сега ние днешните славјаногласни можем вече да казваме Ф и В, но тогава славјаногласните не сѫ можели.

    • И при заемки тогавашните славјаногласни по естествен начин правели като нас: апроксимирали (замествали) гръцките проходни съгласни, както мога̨т:
      • проходното Фи го заменјали с П (Јосип)
      • проходната Вита ја̨ заменјали с Б (колиба, кораб, българи)

    • И тъј, тук тре̋бва да осъзнаете, че в тогавашнијът славјански език не̋мало проходна Вита
      • т.е. думата ВОДА например се е произнасјала WODA, като първата съгласна е като в англијската дума WATER.

    • Да, ама проходна Вита по онова време имало не само в гръцки, а и в романсът (в латински).

    • Тогавашните славјаногласни не можели да произнеса̨т правилно и думата servi, казвали ја̨ serbi.

    • Та такваз била работата. (..Скриј објасненијата..) (.. към началото ..)

  • ►► ::christo.tamarin, 2018-07-09 19:12:: [..Покажи тук..] [..Покажи там..]
    • Текстът е на англијски.
    • PIE reconstructions: Laryngeal Theory and Glottalic Theory [Brian Collins on Quora]
    •
  • ►► ::christo.tamarin, 2019-03-16 16:48:: [..Покажи в newscientist.com..]

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-04-23 22:36:: Към кораб и колиба можем да добавим бунище.

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-10-09 21:33:: Нова препратка бе добавена към Глава 7:

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-10-15 11:45:: За името на град Венеција в не̋кои славјански езици.

  • (.. скриј ги коментарите ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свиј ги ..)  .. към началото ..






Posted by at
Labels: , , , , ,
Last changed at 2024-09-14T12:23:58Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)