[Draft] Нашата славянщина - от векове за векове

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове

In development: Не е написано още - това е само чернова.

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто
• 8. Прѣпратки: references
• 9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го ..)

• (.. скрий го преамбюлът ..)   .. към началото ..

---

►►  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто  (.. покажи го събраното ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

• ►►  Сводка на терминологията в славистиката  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сводка на терминологията в славистиката  (.. скрий ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)
  
  
  • Това е терминологията, към която аз се придържам. Не всички термини и дефиниции сѫ общоприети. Нѣ̋кои хора се придържат към други дефиниции. Основната причина за разнобоя̌т е националистическитѣ тежнения в различнитѣ страни.
  
  
  • Старо-славянски език (OCS*, Old Common Slavic). Може да се уточни: старо-общо-славянски език. Може да се опрѣдѣли и така: славянския̌т език от 9-ти и 10-ти вѣк слѣд Христа. Или пък така: общо-славянския̌т език от 9-ти и 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е бил говорим език от онова врѣме, който миграцията на населението наскоро го е била разнесла на огромна територия. Както всѣки друг говорим език, който заема достатъчно обширна територия, така и старо-общо-славянския̌т език се е прѣдставял чрѣз своитѣ териториални диалекти. Старо-[общо]-славянския̌т език е общ прѣдшественик на всички съврѣменни славянски езици. Старо-славянския̌т се счита за извѣстен език.
  
  
  • Забѣлѣжка_1: Тука пиша̨ на съврѣменен български език. Терминитѣ си имат своитѣ дефиниции (опрѣдѣления). Да, думата "славянски" нѣ̋кога е звучала "словѣнски", но сега в нашия̌т език тази дума звучи "славянски", а с думата "словѣнски" сега означаваме един от съврѣменнитѣ славянски езици.
  
  
  • Забѣлѣжка_2: Нѣ̋кои се придържат към друга терминология. Това, което аз наричам старо-общо-славянски език, тѣ го наричат пра-славянски език. Или пък никак не го наричат.
  
  
  • Пра-славянски език (PS, Proto-Slavic). Това е прѣдшественикът на старо-славянския̌т. Този термин има двѣ дефиниции, като аз се придържам към първата.
    
    
    • Опрѣдѣление_1: Пра-славянския̌т език е прѣдшественикът на старо-славянския̌т отпрѣди първата и втората палатализации и отпрѣди отварянето на сричкитѣ. Слѣд отварянето на сричкитѣ и слѣд палатализациитѣ (1-вата и 2-рата) езикът не бива вече да се нарича пра-славянски, а просто славянски (или старо-славянски, или старо-общо-славянски). Носители на старо-славянски (или на старо-общо-славянски, от 9-ти или 10-ти вѣк) не биха̨ вече разбирали пра-славянския̌т език, но със съврѣменнитѣ славянски езици нѣ̋каква взаимна разбираемост (mutual intelligibility) би сѫществувала. Нѣ̋ма друг извѣстен наслѣдник на пра-славянския̌т език освѣн старо-[общо]-славянския̌т език. Пра-славянския̌т е връзката на [старо-общо-]славянския̌т език с балтийскитѣ езици и с пра-индоевропейския̌т език. Пра-славянския̌т език не е извѣстен, той е хипотетично реконструиран въз основа на наслѣдникът си старо-славянския̌т език и въз основа на сестринскитѣ си индо-европейски езици. Реконструкцията е с много висока степен на вѣроятност, по-висока от реконструкцията на пра-германския̌т език и разбира се, по-висока от реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език.
    
    
    • Опрѣдѣление_2: Пра-славянския̌т език е прѣдшественикът на съврѣменнитѣ славянски езици от врѣмето непосрѣдствено прѣди split-ът (прѣди раздѣлянето им един от друг). Тъй като нѣ̋ма друг подходящ термин, налага се терминът пра-славянски език да се използва за цѣлия̌т дълъг период от балто-славянския̌т диалектен континуум до split-ът. В частност, нѣ̋ма отдѣлен термин за състоянието на езикът отпрѣди първата и втората палатализации и отпрѣди отварянето на сричкитѣ.
    
    
    • Забѣлѣжка_1: В разглеђаната терминологична система думата "славянски" не може да се замѣсти с думата "български", понеже терминът "пра-български" е натоварен с друго значение и "пра-български" не може да замѣсти "пра-славянски". Измислянето на понятието и терминът "пра-български" е факт, от който не можем да избѣ̋гаме. Ако не бѣ̋ха̨ го измислили, друго може би щѣше да е положението.
    
    
    • Забѣлѣжка_2: Оттук нататък ще привеђам само терминитѣ с опрѣдѣленията им, към които аз се придържам. Иначе текстът ще излѣзе много разхвърлян, пък и не ми е работа да разяснявам възгледитѣ на другитѣ, и то когато разликитѣ са прѣнебрѣжимо малки.
  
  
  • Старо-български език, старо-сръбски език, старо-руски (старо-източно-славянски) език, старо-полски език, .. Това сѫ териториални говорими диалекти на старо-общо-славянския̌т език, които послѣ сѫ се развили до съотвѣтния̌т съврѣменен славянски език. Добрѣ е винѫги тѣзи термини да сѫ придружени от врѣмево означение (напримѣр, старо-руски език от 12-ти вѣк). Диалектнитѣ черти се считат за извѣстни, т.е. сега може да се каже каква е била разликата међу старо-българския̌т и старо-руския̌т прѣз 9-ти и 10-ти вѣк. И е ясно, че това сѫ били разлики међу говорими диалекти на един и сѫщ език. И е ясно, че тѣзи разлики сѫ били по-малки напримѣр от разликитѣ међу териториалнитѣ диалекти на нашия̌т български език, както тѣ сѫ били засвидѣтелствани прѣз 19-ти вѣк.
  
  
  • Oбщо-славянски диалектен континуум (славянско море, Slavic Intermarium). Прѣз 9-ти и 10-ти вѣк по-голѣ̋мата част от територията, къдѣто се е говорѣл старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*), е била свързана, и славянскитѣ диалекти върху тази територия сѫ прѣдставлявали диалектен континуум. Старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*) е обвивката на този диалектен континуум.
  
  
  • Славянски mainstream. Абстрактно понятие. Когато се разглеђат характеристикитѣ на отдѣлнитѣ [старо-]славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк, тѣзи характеристики, които сѫ най-разпространени и абстрактно считани за правилни, съставят славянския̌т mainstream. Той може да служи за репер: всѣки отдѣлен старо-славянски диалект (старо-български, старо-сръбски, старо-руски, ..) да се сравнява със славянския̌т mainstream.
  
  
  • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic). Това е езикът на първитѣ прѣводи на Светото Писание на славянски език (на старо-[общо]-славянски език, OCS*) от края̌т на 9-ти вѣк и от 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е най-стария̌т засвидѣтелстван славянски език. Счита се, че OCS+ се основава на старо-българския̌т език, т.е. на този диалект на OCS*, който по-късно се е развил до нашия̌т съврѣменен български език.
  
  
  • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). Това е сѫщия̌т език, както OCS+, но с произношението и с правописът на руснацитѣ слѣд 15-ти вѣк (напримѣр, от 18-ти вѣк).
  
  
  • Ново-църковно-славянски език. Това е сѫщия̌т език, както църковно-славянския̌т (CS), но с произношението и с правописът на руснацитѣ от 21-ви вѣк.
  
  
  • (.. скрий я̨ терминологията в славистиката ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)


• ►►  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)

  Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Веднага да отбѣлѣжа̨, че глаголната форма "воскресе", макар на картинката да е означена за българска, в смисъл ново-българска, не е нито ново-българска ("възкръсна̨" е ново-българската форма), нито е руска ("воскрёс" е руската форма, "воскрес" - украинската). Формата "воскресе" е на църковно-славянски.
  
  Единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието - това е "църковно-славянския̌т" език (CS, Church Slavonic).
  
  За този език не може да се приеме терминът "старо-български", защото не е.
  
  На този език великденския̌т поздрав е "Христосъ воскресе!", а отговорът - "Воистиноу воскресе!"
  
  Църковно-славянски, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Слѣд правописнитѣ реформи в Русия (1918) и в България (1945) за доста изрази на църковно-славянски се прилага осъврѣменен правопис и така езикът става "ново-църковно-славянски" - сѫщия̌т църковно-славянски, но с осъврѣменен правопис: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Незабѣлѣжими разлики само в правописът.
  
  Ново-църковно-славянски: checked out ✓.
  
  Резюме́ дотук: У нас по традиция великденския̌т поздрав се произнася на църковно-славянски и се пише на ново-църковно-славянски.
  
  Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Какво прѣдставлява "старо-славянската тайфа"?
  
  Един говорим език - в случая̌т старо-славянския̌т, или общо-старо-славянския̌т (OCS*, Old Common Slavic), без книжовност, ширна̨л се на огромна територия, сѫществува под формата на набор от регионални диалекти. Тѣзи диалекти помеђу си сѫ напълно взаимно разбираеми, както регионалнитѣ диалекти на българския̌т език в началото на 19-ти вѣк, и затова езикът е един и е "общ": Old Common Slavic, общо-старо-славянски.
  
  Общо-старо-славянски (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
  Старо-славянска тайфа: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Става дума за 9-ти вѣк слѣд Христа. Тогава на един от старо-славянскитѣ диалекти сѫ прѣвели от гръцки на славянски (на OCS*) Светото Писание.
  
  На кой диалект? Ами според волята на прѣводачитѣ. Доколкото тѣзи прѣводачи сѫ били родом от Солун и сѫ се подвизавали в Цариград, това навѣ̋рно е било опрѣдѣлящото. От друга страна, прѣводачитѣ не сѫ имали на разположение нито един стандартизиран диалект - диалект с разработена норма, и тѣ биха̨ могли да вземат езикови елементи от кой да е старо-славянски диалект и да ги вложа̨т в езикът на прѣводът.
  
  Първитѣ Евангелски прѣводи на старо-славянски (на OCS*) опрѣдѣлят език от "старо-славянската тайфа". Този език се нарича "старо-църковно-славянски" (OCS+, Old Church Slavonic):
  

  
  
  • старо-: понеже е стар, вече не се използва в тази си стара форма.
  • църковно-: почти всички текстове на този език сѫ църковни.
  • славянски: разбираем е бил по онова врѣме за всички хора, говорещи на нѣ̋кой от диалектитѣ на общо-старо-славянския̌т (OCS*) език.

  
  И тъй, на този език, на старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), великденския̌т поздрав е бил "Хрıстосъ въскрьсе!", а отговорът - "Въистинѫ въскрьсе!"
  
  Малко книги, написани на OCS+, сѫ запазени. Тѣ сега сѫ музейна рѣ̋дкост. Малцина сѫ хората, знаещи езикът OCS+, и тѣ принадлѣжа̨т към академичната общност.
  
  Старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.
  
  Доста пѫти съм писал, че послѣднитѣ вѣкове имат експоненциално по-голѣ̋мо значение за съврѣменността от по-старитѣ вѣкове.
  
  В далечното мина̨ло:
  

  
  
  • Много малко от хората сѫ били грамотни.
  
  
  • Книгитѣ - в това число Евангелията - сѫ били прѣписвани на рѫка.
  
  
  • Книгитѣ сѫ били скѫпи и малко хора сѫ имали книги на разположение.
    
    
    • Напримѣр, цар Иван Александър е притежавал лично копие на четиритѣ Евангелия (пази се на сигурно мѣ̋сто в Лондон), но и той едва ли е можѣл да си позволи лична Библия - копие на цѣ̋лото Свето Писание.
  
  
  • Текстоветѣ на старо-църковно-славянски (на OCS+, Old Church Slavonic), особено запазенитѣ досега, сѫ малко.

  
  Book-printing and education changed the world.
  Книгопечатането промѣня картинката. (.. скрий го коментарът ..)
  
  В Западна Европа книгопечатането осигурява Библия за всѣки дом. Въведено е всеобщо образование, за да има кой да чете наличнитѣ във всѣки дом копия на Библията.
  
  Около AD 1700 в Русия се въвеђа книгопечатането и образованието. Тѣ разцъфтяват прѣз 19-ти вѣк.
  
  Разпространяват се огромен брой копия на Евангелието, отпечатани в Русия. Разпространяват се не само в Русия, но и срѣд православнитѣ християни на Балканитѣ - българи и сърби.
  
  Отварят се семинарии - срѣдни училища за свещеници. Срѣд славяногласнитѣ християни на Балканитѣ особено популярни сѫ семинариитѣ на територията на днешна Украйна - Александровск (Запорожие) и Одеса.
  
  Обаче книжовния̌т език не е бил вече старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), а силно модернизирана версия, с правописът и произношението на говоримия̌т руски език от 18-ти и 19-ти вѣк.
  
  Ако един славяногласен свещеник, живѣ̋л в България прѣз 10-ти вѣк, с машина на врѣмето посѣти Русия прѣз 19-ти вѣк и чуе езикът на църковното богослужение, нѣ̋ма да го разбере езикът. А уж бил сѫщия̌т.
  
  И тъй, прѣз 18-ти и 19-ти вѣк, в Русия, към старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic) сѫ били приложени руската фонетика (руското произношение) и руския̌т правопис, и така се е получил църковно-славянския̌т език (CS, just Church Slavonic, просто църковно-славянски, без старо-).
  
  За него писах, че той е единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието.
  
  Църковно-славянски (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Notes on the Terminology used.
  Уточнение на терминологията, към която се придържам и която добрѣ се вписва в међународно приетата терминология.
  
  Вече изясних слѣднитѣ термини:
  

  
  
  • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic), езикът на първитѣ прѣводи, малко копия сѫ запазени, музейна рѣ̋дкост сѫ. [checked out ✓ ]
  
  
  • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]
  
  
  • Ново-църковно-славянски език - почти сѫщия̌т като църковно-славянския̌т. [checked out ✓ ]
  
  
  • Забѣлѣжка: Това сѫ само книжовни езици. Говоримитѣ езици сѫ друго нѣщо.
  
  
  • Старо-славянски език (OCS*) - общо название на наборът говорими славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

  
  Да напомня̨, че книжовността не е играѣла голѣ̋ма роля в мина̨лото, понеже повечето от хората били неграмотни.
  
  Какво означават терминитѣ старо-български, старо-сръбски, старо-руски?
  
  Старо-български е този диалект на OCS* (Old Common Slavic, общо-старо-славянския̌т език), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език. Аналогични сѫ опрѣдѣленията за старо-сръбски и старо-руски.
  
  Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Comment on Church Slavonic by Атанас Димитров.
  Налага се да отговоря̨ на слѣдния̌т коментар от Атанас Димитров относно църковно-славянския̌т език:
  

  Изучава се така защото такава е била политиката. "Църковно-славянски" е наложен термин, който прикрива фактът да се казва старобългарски. Не им звучи добре на руснаците да се пише, че говорят на старабългарски. Може "да се преме терминът" така, защото така казват методично и от десетилетия много добре просветени българисти, но те не водили горната антибългарска политика. Напротив - както горе са написали: щом знаеш старобългарски, то разбираш и руския, означава, че руският е възприет от руснаците старобългарски. Не е тайна. Явност е.

  В коментарът има два момента, на които слѣдва да се обърне внимание:

  
  
  • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Особеното положение на българския̌т език, и
  • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] особеното положение на руския̌т език.

  
  Разбира се, в коментарът се имат прѣд вид съврѣменнитѣ езици български и руски.
  
  Почти никой извън ограничена академична общност не знае старо-църковно-славянски (OCS+). Това, което се знае, най-вече от свещеницитѣ, е църковно-славянския̌т (CS).
  
  И както казах, това е език, възприел руското произношение и руския̌т правопис сравнително неотдавна. По тази слѣда е естествено CS (църковно-славянския̌т) да е близък до руския̌т.
  
  Сега обратната слѣда. Ако говорим не за езикът на Киев, а за езикът на Московията, за езикът сега наричан руски, то този език е занесен из Московията по-късно - славяногласието е завладѣ̋ло Московията вѣкове по-късно, вѣкове слѣд като то е завладѣ̋ло Киевска Русия. И там - из Московията - славяногласието е занесено заедно и едноврѣменно с Християнството. Занесено е от християнски мисионери. Така както испанския̌т език е бил занесен в Америка и във Филипинитѣ от католически мисионери заедно с Християнството. И по този начин на територията на Московията е възникна̨л езикът, който сега наричаме руски. Той е смѣс от говорими източно-славянски диалекти, носени от самитѣ свещеници и тѣхнитѣ сѣмейства, и от църковно-славянския̌т език на Евангелието. Тъй че езикът, който сега наричаме руски, по начало има южно-славянска съставяща, оставайки си източно-славянски език.
  
  Резюме́ във връзка с руския̌т език: (.. скрий го коментарът ..)
  

  
  
  • Той по рођение си има южно-славянска съставяща.
  
  
  • Именно неговото произношение и неговия̌т правопис сѫ оформили църковно-славянския̌т език, единствения̌т практически значим език от "старо-славянската тайфа".
  
  
  • Писах: значението на далечното мина̨ло е прѣнебрѣжимо малко в сравнение със значението на близкото мина̨ло.
  
  
  • До началото на 19-ти вѣк никой в Русия не подозира за сѫществуването на славяногласен християнски балкански народ, нарѣчен българи. Нѣ̋ма как руската политика да се съобразява с българския̌т народ, слѣд като там не подозират за него, за българския̌т народ. Ние сме били нераздѣлна част от рум-миллетът, и за Русия сме били гърци. Това се промѣня, когато военната кампания на Дибич Задбалкански от 1828 се натъква на такива хора. Слѣд това в Русия се появяват трудоветѣ на изслѣдователя̌т Юрий Венелин (Георги Гуца).
  
  
  • Старо-българския̌т език - този диалект на OCS* (Old Common Slavic), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език - именно той като разположен най-близо до Солун и Константинопол, именно той е най-близкия̌т говорим диалект до старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic), до езикът на първитѣ евангелски прѣводи.
  
  
  • Прѣз 19-ти вѣк, слѣд разтурването на Balkansprachbund-ът, съврѣменния̌т български език е бил до неузнаваемост изрусен. Това е констатация. Това е факт.
  
  
  • Ние, съврѣменнитѣ българи, нѣ̋маме право да се гордѣем със заслугитѣ на хора, живѣли прѣди хиляда години. Имам прѣд вид заслуги за славянската книжовност.
  
  
  • В сѫщност, никой съврѣменен човѣк не може да се гордѣе със заслуги на хора от далечното мина̨ло - тѣ сѫ били съвсѣм други хора.
    
    
    • В разглеђания̌т случай онѣзи хора сѫ мислѣли само за спасението на душитѣ на езичницитѣ. А в сегашнитѣ ни глави сѫ националността и езикът.
    
    
    • Освѣн това, в нашия̌т случай, цѣ̋лата срѣдновѣковна българска аристокрация слѣд 14-ти вѣк или се е потурчила, или е емигрирала. Никакви книжовни традиции тука не сме запазили.

  
  Резюме - Résumé. (.. скрий го коментарът ..)
  
  И тъй, има два езика от нашата тайфа, книгитѣ на които нe сѫ музейна рѣ̋дкост, за които има практически учебници и които сѫ извѣстни извън академичнитѣ срѣди - църковно-славянския̌т и българския̌т (ново-българския̌т).
  
  Да повторя̨ великденския̌т поздрав на [ново-]църковно-славянски: Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Този прѣвод е отдавна установен и именно той е получил грађанственост в България.
  
  В Гърция сѫщо така се използва старата форма на великденския̌т поздрав, формата от старо-гръцкия̌т език (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! На ново-гръцката норма (δημοτική) поздравът би имал видът: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - В Гърция обаче не казват така.
  
  Сега да се върнем към [ново-]българския̌т език. Ако прѣведем прѣ̋ко (директно) великденския̌т поздрав от старо-гръцки (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) на [ново-]български, ще се получи:
  
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л!
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. скрий го коментарът ..)

• ►►  Каква е разликата међу старо-българския̌т език и старо-църковно-славянския̌т език  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Каква е разликата међу старо-българския̌т език и старо-църковно-славянския̌т език  (.. скрий ..) (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • Българскитѣ слависти се чувстват задължени да не правя̨т разлика међу старо-българския̌т език и старо-[църковно]-славянския̌т език. Иначе ще бѫда̨т оплюти от националистическата конюнктура в България.
  
  
  • Но аз ще си позволя̨ да разглеђам двѣ различни понятия, означени с тѣзи два термина, както тѣ сѫ опрѣдѣлени по-горѣ в този текст.
  • Накратко:
    
    
    • Старо-българския̌т език е говорим диалект на старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*, Old Common Slavic), който диалект по-късно се е развил до нашия̌т съврѣменен български език. Това е говорим език.
    • Старо-църковно-славянския̌т (OCS+, Old Church Slavonic) е езикът на първитѣ прѣводи на Светото Писание на старо-[общо]-славянски език (OCS*) от края̌т на 9-ти вѣк и от 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е книжовен език.
  
  
  • Има единодушие в съврѣменната свѣтовна наука, че от всички извѣстни говорими диалекти на OCS*, най-близкия̌т до OCS+ е старо-българския̌т.
  
  
  • Първо ще покажа̨ южно-славянския̌т характер на OCS+:
    
    
    • Крава, глава, брѣгъ, млѣко. Това е славянския̌т mainstream. В източно-славянски е корова, голова, берегъ, молоко. В полски е *крова, *глова, *брегъ, *млеко.
    
    
    • Втората палатализация промѣня Х във С. Това е славянския̌т mainstream. В западно-славянски втората палатализация промѣня Х във Ш.
    
    
    • Втората палатализация е с разширен обхват: цвѣтъ, звѣзда. Това е славянския̌т mainstream. В западно-славянски втората палатализация в този случай не дѣйства: квѣтъ, гвѣзда.
    
    
    • Окончанието по мекия̌т вариант на склонението на имената с основа на *-А в единствено число родителен падеж (а и други съотвѣтстващи си окончания) е малък юс (-Я,-Ѧ). Славянския̌т mainstream прѣдпочита окончание -Ѣ.
  
  
  • Врѣме е да покажа̨ характеристикитѣ, свързващи OCS+ конкретно със старо-българския̌т:
    
    
    • -ШТ-/-ЖД- на мѣ̋стото на праславянското *-TJ-/-DJ-. Трудно може да се каже какво славянския̌т mainstream е прѣдпочитал. Може би сръбско-руския̌т вариант.
    
    
    • Думи с начално А без протеза: АЗЪ, АГНѦ. Според славянския̌т mainstream, трѣ̋бва да е IАЗЪ, IАГНѦ.
  
  
  • И накрая̌, какво не се връзва међу OCS+ и старо-българския̌т:
    
    
    • [BG-minus-1] Липсата на епентетично -Л- в български. В български казваме ЗЕМIA вмѣсто ЗЕМЛIA.
    
    
    • [BG-minus-2] Императивно глаголно окончание -ѢТЕ в български (идѣте и разберѣте).
  
  
  • И двѣтѣ характеристики на нашия̌т български език [BG-minus-1,2]:
    
    
    • Противорѣча̨т на славянския̌т mainstream, a пък OCS+ в тѣзи два случая се е придържал към него, към славянския̌т mainstream.
    
    
    • Разпространени сѫ в цѣ̋лата територия на балкано-славянския̌т език, от Битоля до Силистра и от Лозенград до Видин.
    
    
    • Прѣдоставят двѣ добавки към снопът изоглоси, отдѣлящи нашия̌т балкано-славянски (български + сѣв.-македонски) език от сръбския̌т. Нѣ̋колко пѫти съм изређал изоглоси от този сноп, но тѣзи двѣтѣ като че ли не съм ги споменавал досега.
    
    
    • И двѣтѣ тѣзи черти изглеђат да сѫ архаични. Тѣ ще да сѫ били характерни и за старо-българския̌т, за старото състояние на нашия̌т език от 9-ти вѣк.
    
    
    • Нѣ̋ма спор, че епентетичното -Л- е било иновация в славянски, и е по-вѣроятно тази иновация изобщо да не е засѣгнала старо-българския̌т диалект, отколкото да е била елиминирана по-късно без слѣда. Не вѣ̋рвам нашия̌т език ей-така навсѣ̋къдѣ по команда да се е отървал от епентетичното -Л-.
  
  
  • Как този проблем се рѣшава.
    
    
    • Да, от всички извѣстни говорими диалекти на OCS*, най-близкия̌т до OCS+ е старо-българския̌т.
    
    
    • Но, все пак в основата на OCS+ стои нѣ̋кой друг диалект на OCS*, който се е придържал към славянския̌т mainstream спрямо [BG-minus-1,2].
    
    
    • Обикновено се казва, че това е бил солунския̌т диалект, уж ро̀ден за светитѣ братя Методий и Кирил.
    
    
    • Аз не съм убѣден, че двамата братя сѫ били славяногласни по рођение, това от една страна. От друга страна, голѣ̋ма част от съзнателния̌т си живот прѣди моравската мисия тѣ сѫ прѣкарали в Цариград и в околноститѣ.
    
    
    • Затова аз бих замѣстил солунския̌т диалект със цариградския̌т диалект. Това е бил голѣ̋м град, може би милионен. Там ще да се е била събрала голѣ̋ма общност от славяногласни, която си е оформила свой нов диалект. Диалект, който с малко се е отличавал от обграђащия̌т го старо-български - само по характеристикитѣ [BG-minus-1,2].
  
  
  • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи ..  (.. покажи ..)
  • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи ..  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи, както и не може да се потвърди, понеже солунския̌т диалект е неизвѣстен - ако е сѫществувал с нѣ̋каква своя специфика, той не се е развил, а явно е умрѣ̋л, а славяногласнитѣ солуняни сѫ стана̨ли елинофони.
    
    
    • Става дума за това, че OCS+ не е точно старо-българския̌т диалект на OCS*, а се различава от него по двѣ характеристики с означение [BG-minus-1] и [BG-minus-2]. Това явно сѫ били двѣ специфики на старо-българския̌т диалект на OCS*, които OCS+ не е сподѣлял, а е прѣдпочел славянския̌т mainstream в тѣзи два случая.
    
    
    • Да, възможно е диалектът OCS+ да е изкуствена смѣс от старо-славянски диалекти с прѣобладаващ старобългарски в устата на светитѣ солунски братя и на тѣхнитѣ ученици. Т.е. OCS+ да не е териториален диалект, нито солунски, нито цариградски.
    
    
    • И все пак, ако приемем сѫществуването на цариградски диалект, сподѣлящ повечето от характеристикитѣ си със старо-българския̌т, не бива да ни учудва присѫствието в Цариград на славяногласни, за които старо-българския̌т диалект не им е присѫщ, и тѣ да сѫ били толкова многобройни, че да наложа̨т епентичното Л, както и императивното глаголно окончанието от славянския̌т mainstream.
  
  
  • (.. скрий я̨ разликата међу старо-българския̌т и старо-църковно-славянския̌т ..)


• ►►  Четиво: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи изводитѣ тука ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ги изводитѣ ..)  (.. покажи ги там ..)
  
  
  • Извод_1: Нашия̌т съврѣменен български етнос е откърмен в лоното на Римската (Ромѣйската) империя и по начало е един от европейскитѣ християнски етноси.
  
  
  • Извод_2: Славяногласието по Нашенско се е прихвана̨ло са̀мо под опеката на славянското Богослужение.
  
  
  • (.. скрий ги изводитѣ ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Четиво: Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Всѣки естествен език има единствен език прѣдшественик за всѣки конкретен момент от мина̨лото.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Това е нужно за разбирането на:
    
    
    • Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум.
    
    
    • Общо-славянския̌т диалектен континуум, чиято обвивка прѣдставлява старо-общо-славянския̌т език (OCS*). Понѣ̋кога се нарича славянско море (Slavic intermarium).
    
    
    • Южно-славянския̌т диалектен континуум, от Любляна до Лозенград и от Битоля до Силистра, част от който е съврѣменния̌т български език.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: The CV of Slavophonia (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано  (.. скрий ..) (.. покажи там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • "Славянски" и в частност "пра-славянски" сѫ лингвистични - езиковѣдски - термини. Тѣ не мога̨т да се отнасят за друго, освѣн за езикът. Нищо друго славянско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн славянския̌т език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) тѣзи термини.
  
  
  • Да, има славянска бесѣда - когато бесѣдващитѣ говоря̨т на нѣ̋кой славянски език.
  
  
  • Но славянска душа нѣ̋ма. Славянска кръв нѣ̋ма. Славянска раса нѣ̋ма. Славянски гени нѣ̋ма.
  
  
  • Думата славяни винѫги и всѣ̋кога е означавала хора, говорещи на славянски език. Ако ние българитѣ сме славяни, това означава само това, че нашия̌т български език е славянски.
  
  
  • Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано  (.. скрий ..) (.. покажи там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • За пълнота, счетох за нужно да повторя̨ горния̌т си коментар, като замѣня̨ терминът славянски със тюркски, понеже и с двата тѣзи термина масово се злоупотрѣбява.
  
  
  • "Тюркски" е лингвистичен - езиковѣдски - термин. Той не може да се отнася за друго, освѣн за езикът. Нищо друго тюркско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн тюркски език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) терминът тюркски.
  
  
  • Тюркска кръв нѣ̋ма. Тюркска раса нѣ̋ма. Тюркски гени нѣ̋ма.
  
  
  • Ако турцитѣ-гагаузитѣ-чувашитѣ-татаритѣ-якутитѣ сѫ тюрки, това означава само това, че тѣхния̌т език е тюркски. Ако така нарѣченитѣ пра-българи сѫ били тюрки, това означава само това, че тѣхния̌т език е бил тюркски.
  
  
  • Може да има номадски бит, но не и тюркски бит или пък славянски бит.
  
  
  • Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Славяногласие: царское и королевское  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Balkano-Slavic and Neo-Slavic  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Славяногласие: царское и королевское
  
  
  • The branching of Slavic into South-East-West is based on ancient isoglosses, more than 12 centuries old.
  
  
  • A more recent branching of Slavic should be so:
    
    
    • Balkano-Slavic branch (Bulgarian+Macedonian, Slavic in the Balkansprachbund, Slavic in the former Roma̍nia, a.k.a. Byzantium, a.k.a. Eastern Roman Empire). [[Славяногласие царское, Caesar's Slavophonia]]
    
    
    • Neo-Slavic branch (the rest of Slavic, Russian, Ukrainian, Polish, .., Serbo-Croatian, ..). [[Славяногласие королевское, Carolingian Slavophonia]]
  
  
  • So, for a person native to Neo-Slavic, Balkano-Slavic is harder than any other Neo-Slavic language. However, for a person which is not native Slav and whose native language is arthromaniac, Balkano-Slavic is easier than any Neo-Slavic language.
  
  
  • Please note that Balkano-Slavic - although not Neo-Slavic - is still Slavic. And Balkano-Slavic has the main Slavic feature in its full extent - the Slavic verbal aspectology. This feature of Slavic is the most difficult one for any non-Slav person.
  
  
  • The differences between those two branches are as follows.
    
    
    • The main difference - the first one - between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the arthromania of Balkano-Slavic. Besides Balkano-Slavic, arthromaniac are: all other Balkansprachbund languages (Greek, Albanian, Romanian), all Germanic languages (English, German, ..), all the Romance (French, Italian, Spanish, Romanian, ..), Arabic and Hebrew and Gypsy. Neo-Slavic, Turkish, Finnish, .. are not arthromaniac. Arthromania means using definite (and indefinite) articles.
    
    
    • The 2nd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic are the past tenses. Balkano-Slavic has retained the three past tenses of OCS* (Old Common Slavic): perfect, imperfect, aorist. Balkano-Slavic (e.g. Bulgarian) cannot be spoken with the perfect tense only. In contrast, Serbo-Croatian can be spoken with perfect only. Moreover, Russian and Polish have perfect as the only past tense.
    
    
    • The 3rd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the Renarrative mood of Balkano-Slavic. Balkano-Slavic developed the Renarrative mood under the influence of Turkish. The old forms of aorist and imperfect were changed to additionally express evidentiality. Other verbal forms are to be used in the conditions of missing evidentiality - otherwise the speaker would just lie.
    
    
    • The 4th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish Genitive and Dative. This is a feature shared with the other Balkansprachbund languages. Balkano-Slavic makes use of the universal preposition "na" (with Accusative) for both Genitive and Dative.
    
    
    • The 5th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish location and direction. This is a feature it shares with the other Balkansprachbund languages and with the entire Romance (French, Italian, ..).
    
    
    • The 6th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish noun cases anymore. A common form of nouns stands for Nominative-Accusative-Dative-Genitive-Instrumental-Locative. Balkano-Slavic uses prepositions more extensively than Neo-Slavic, and all the prepositions go with Accusative. By the way, Balkano-Slavic keeps its Vocative case. By the way, Balkano-Slavic has Nominative-Accusative-Dative still distinguished for pronouns.
    
    
    • The following differences are less important.
      
      
      • (7th) Balkano-Slavic has fully lost its synthetic comparative forms of the adjectives.
      • (8th) Balkano-Slavic has lost its infinitive form of verbs. The "da" conjunction is commonly used.
      • (9th) Balkano-Slavic (and Serbo-Croatian) has a generic future tense shared with the other Balkansprachbund languages.
      
      
      • and so on.
  
  
  • .. покажи прѣводът на български ..
  • .. скрий го прѣводът на български .. 
    
    
    • Славяногласие: царское и королевское: Balkano-Slavic and Neo-Slavic
    • Царско и кралско славяногласие: балкано-славянски клон и ново-славянски клон на славянскитѣ езици
    
    
    • Класификацията на славянскитѣ езици на южни, източни и западни е основана на дрѣвни изоглоси - изоглоси отпрѣди повече от 12 вѣка.
    
    
    • Може да се направи по-скорошна класификация, раздѣляйки славяногласието на два клона така:
      
      
      • Балкано-славянски (български плюс сѣв.македонски, славянщината в Balkansprachbund-ът, славянския̌т език в Романия, извѣстна и като Византия, извѣстна и като Източната Римска империя). [[Царско славяногласие, Caesar's Slavophonia]]
      
      
      • Ново-славянски (остана̨лото славяногласие: руски, украински, полски, .., сърбо-хърватски, ..). [[Кралско славяногласие, Carolingian Slavophonia]]
    
    
    • За човѣк с ро̀ден ново-славянски език, всѣки друг ново-славянски език ще му е по-лесен от балкано-славянски. Но за човѣк, чийто ро̀ден език я̨ има артроманията и изобщо не е славянски, балкано-славянския̌т ще му е по-лесен от всѣки ново-славянски език.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че балкано-славянския̌т език, макар да не е ново-славянски, си остава славянски. Балкано-славянския̌т в пълен обем притежава основната славянска езикова характеристика - аспектологията на глаголитѣ. Тази езикова особеност на славяногласието е най-трудната за всѣки човѣк, родния̌т език на когото не е славянски.
    
    
    • Разликитѣ међу двата клона - балкано-славянския̌т и ново-славянския̌т - сѫ както слѣдва.
      
      
      • Първата и основната разлика е артроманията на балкано-славянския̌т. Освѣн в балкано-славянски, артроманията я̨ има в другитѣ езици от Balkansprachbund-ът (гръцки, албански, румѫнски), всички (Germanic) езици от германската група (английски, нѣмски, ..), цѣлия̌т романс (френски, италиански, испански, румѫнски), а сѫщо така арабски, еврейски (иврит) и цигански. Нѣ̋ма артромания в ново-славянски, в турски, във фински и др. "Артромания" означава граматическа категория опрѣдѣленост, изразявана с опрѣдѣлителни (и неопрѣдѣлителни) члѣнове.
      
      
      • Втората разлика међу балкано-славянския̌т и ново-славянскитѣ езици сѫ мина̨литѣ глаголни врѣмена. Балкано-славянския̌т е запазил тритѣ мина̨ли врѣмена от старо-общо-славянския̌т език - мина̨ло свършено, мина̨ло несвършено и мина̨ло неопрѣдѣлено. Балкано-славянския̌т (напримѣр българския̌т) не може да бѫде говорен само с мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме, без мина̨ло свършено и без мина̨ло несвършено. А сръбския̌т може. Нѣщо повече, в руски и в полски мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме е единственото мина̨ло врѣме.
      
      
      • Третата разлика е прѣизказното глаголно наклонение на балкано-славянския̌т. То се е развило под турско влияние. Старитѣ форми на мина̨лото свършено и на мина̨ло несвършено врѣме сѫ придобили допълнително значение на евиденциалност, свидѣтелско отношение на говорещия̌т. Той трѣ̋бва да използва други форми при несвидѣтелско отношение - иначе би изрѣкъл лъжа.
      
      
      • Четвъртата разлика: балкано-славянския̌т, както и другитѣ езици от Balkansprachbund-ът, не различава граматически родително отношение от дателно отношение. Балкано-славянския̌т език използва универсалния̌т прѣдлог "на" (с винителен падеж), за да замѣства както родителен, така и дателен падеж.
      
      
      • Петата разлика: балкано-славянския̌т език не различава граматически мѣстоположение и посока. Това е черта на цѣлия̌т Balkansprachbund, както и на цѣлия̌т романс (френски, италиански, ..).
      
      
      • Шестата разлика: балкано-славянския̌т език вече не различава падежитѣ при имената, а използва обща форма. Балкано-славянския̌т по-често употрѣбява прѣдлози. Впрочем, звателния̌т падеж се пази в балкано-славянски. Пазя̨т се и формни за три падежа при мѣстоименията: именителен, винителен и дателен.
      
      
      • Слѣдващитѣ разлики не сѫ толкова важни.
        
        
        • (7) Балкано-славянския̌т е загубил всѣ̋какви синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ.
        • (8) Балкано-славянския̌т е загубил инфинитивът (наопрѣдѣленото наклонение при глаголитѣ). Ползва се съюзът "да".
        • (9) Балкано-славянския̌т (както и сърбо-хърватския̌т) ползва общия̌т прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме, характерен за Balkansprachbund-ът.
        
        
        • и така нататък.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..) 
  
  
  • Изоглосса артромании. Употребление артиклей. Категория определенности.
  
  
  • Изоглосса ренарратива. Пересказательное наклонение глагола.
  
  
  • Изоглосса локатива. Отсутствие/наличие местного падежа. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (местный.п.)
  
  
  • Изоглосса генитива. Отсутствие/наличие родительного падежа. К востоку, родительный падеж заменяется дательным.
  
  
  • Изоглосса универсального предлога НА. К востоку, дательный падеж можно заменить винительным с предлогом НА.
  
  
  • Изоглосса родов в множественном числе. К востоку, категория рода существует только в единственном числе.
  
  
  • Изоглосса большого ера. К западу, большой ер перешёл в А, даже под ударением. СОН: СЪН vs САН
  
  
  • Изоглосса малого ера. К западу, малый ер перешёл в большой, а потом в А. ДЕН vs ДАН
  
  
  • Отсутствие/наличие эпентетической Лямбды. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
  
  
  • Глагольное окончание императива -ѢТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ
  
  
  • Расширенное употребление клитик. К востоку клитик больше. К востоку: Върни ми ги паритѣ! Верни мне деньги!
  
  
  • Сохранен/утрачен звук -Т в глагольном окончании мн. ч. Они идут: ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
  
  
  • Оглушение конечных шумных звонких согласных. К востоку, конечные шумные звонкие согласные оглушаются. К востоку, как в русском.
  
  
  • Глагольная форма инфинитива отсутствует/существует. К востоку, инфинитива вообще нет.
  
  
  • Синтетические формы сравнения прилагательных отсутствуют/существуют. К востоку, таких форм нет.
  
  
  • Архаичные окончания прошедшего совершенного времени к западу сохраняются. К востоку, подверглись обобщению.
  
  
  • По спряжению на -И-, к востоку, окончание настоящего времени множественного числа 3-го лица подверглось обобщению, заменив малый юс на большой.
  
  
  • Список открыт для дополнений, исправлений и уточнений.
  
  
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там на английски ..)  (.. покажи го там на руски ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там на английски ..)  (.. покажи го там на руски ..) 
  
  
  • По-горѣ списъкът на тѣзи изоглоси бѣ даден на руски, по-долу ще бѫде даден на английски, а тука го прѣвеђам на български.
  
  
  • Темата за изоглоситѣ међу български и сръбски е свързана с темата за балкано-славянския̌т език - за царското и кралското славяногласие.
  
  
  • Това сѫ изоглоси не просто међу българския̌т и сръбския̌т. Това сѫ изоглоси међу един балкано-славянски език и един ново-славянски език.
  
  
  • От друга страна, двата езика български и сръбски сѫ част от южно-славянския̌т диалектен континуум, а тѫрсенето на граници међу езици в диалектен континуум е "суета на суетитѣ". Затова тука не става дума за граница, а за сноп изоглоси.
  
  
  • Нѣ̋кои сръбски езиковѣди с националистически уклон слагат ятовата граница в този сноп. В разглеђания̌т контекст обаче това е невъзможно - на запад от ятовата граница е разположена поне половината от славяногласието на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Изоглоситѣ от снопът сѫ три вида:
    
    
    • Изоглоси, свързани с езикови характеристики от Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Стари изоглоси в рамкитѣ на славянщината, отпрѣди Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Нови изоглоси в рамкитѣ на славянщината, без връзка с Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Ето го и самия̌т списък на изоглоситѣ от снопът. Той остава отворен за допълнения, корекции и уточнения.
    
    
    • Изоглоса на артроманията. На изток се употрѣбяват члѣнове, изразяващи граматическата категория опрѣдѣленост.
    
    
    • Изоглоса на ренаративът, на прѣизказното глаголно наклонение. На запад го нѣ̋ма..
    
    
    • Изоглоса на локативът. Мѣстен падеж на запад има, на изток нѣ̋ма. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (мѣстен.п.).
    
    
    • Изоглоса на генитивът. Родителен падеж на запад има, на изток нѣ̋ма. На изток родителния̌т падеж се замѣня с дателен.
    
    
    • Изоглоса на универсалния̌т прѣдлог НА. На изток, дателния̌т падеж може да се замѣни с винителен слѣд прѣдлог НА.
    
    
    • Изоглоса на категорията род в множествено число. На изток, категорията род сѫществува само в единственно число.
    
    
    • Изоглоса на голѣмия̌т ер Ъ. На запад, голѣмия̌т ер е прѣмина̨л в А, даже под ударение. СЪН vs САН.
    
    
    • Изоглоса на малкия̌т ер Ъ. На запад, малкия̌т ер е прѣмина̨л в голѣ̋м, а послѣ в А. ДЕН vs ДАН.
    
    
    • Изоглоса на епентетическата ΛΑΜБΔΑ: на запад има, на изток нѣ̋ма. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
    
    
    • Императивно глаголно окончание: на изток -ѢТЕ, на запад -ИТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ.
    
    
    • Честа употрѣба на клитики на изток. Върни ми ги паритѣ!
    
    
    • Крайния̌т звук Т в глаголното окончание за мн.ч. на изток се пази. На запад се губи. ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
    
    
    • Крайнитѣ шумни звучни съгласни на изток се оглушават. На запад си остават звучни.
    
    
    • Изоглоса на инфинитивът. На изток такава глаголна форма нѣ̋ма.
    
    
    • Синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ на запад се срѣщат, на изток изобщо нѣ̋ма.
    
    
    • Архаичнитѣ окончания за мина̨ло свършено врѣме се пазя̨т на запад, а на изток сѫ стана̨ли обект на обобщение.
    
    
    • Окончанието за сегашно врѣме 3-то лице мн.ч. по спрежението на -И- на изток е обобщено към голѣ̋м юс, а на запад се пази малкия̌т юс.
  
  
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Bulgarian and Serbian are part of the South Slavic dialect continuum.
    
    
    • The South Slavic dialect continuum was spread from Ljubljana to Lozengrad.
    • The division of Slavic into South-East-West is based on very old features, more than 11 centuries old.
    • So, both Bulgarian and Serbian are South Slavic languages.
    • The CV of Slavophonia.
  
  
  • Serbian is a Neo-Slavic language while Bulgarian is Balkano-Slavic.
    
    
    • This is according to some political division which is about 11 centuries old.
    • The CV of Slavophonia: Milestone_4.
    • Serbian belongs to the Carolingian Slavophonia (королевское славяногласие).
    • Bulgarian belongs to the Ceasar’s Slavophonia (царское славяногласие).
  
  
  • Bulgarian participated in the Balkansprachbund (the text there is in Bulgarian).
    
    
    • Serbian has some Balkansprachbund features but it had not full Balkansprachbund membership.
    
    
    • The following languages were assigned Balkansprachbund membership:
      
      
      • Greek
      • Bulgarian (Balkano-Slavic)
      • Romanian (Balkano-Romance)
      • Albanian
    
    
    • The Balkansprachbund lasted in the centuries 11th to 19th.
  
  
  • The 19th century:
    
    
    • Serbian focused to Vienna (1850 Vienna agreement, Vuk Karadžić).
    • Serbian joined Croatian to form a common Serbo-Croatian language.
    • Bulgarian focused to Moscow.
    • Bulgarian and Russian are the only modern Slavic languages which still keep their ties to OCS+ (the Old Church Slavonic language).
      • Not Ukrainian. Not Serbian anymore.
    • Huge number of Turkish loanwords in Bulgarian were replaced by Russian words.
  
  
  • Torlakian: a bunch of transitional dialects between Bulgarian and Serbian.
    
    
    • Part of the South Slavic dialect continuum.
  
  
  • There cannot be borders in a dialect continuum.
    
    
    • Therefore, I am presenting a bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian.
    • And thus, I am making a compare of real linguistic features of Bulgarian and Serbian.
    
    
    • [-] Isoglosses inside the Slavophonia older than the Balkansprachbund.
    • [+] Newer isoglosses inside the Slavophonia.
    • [B] Isoglosses related to the Balkansprachbund.
  
  
  • A bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian:
    
    
    • [B] The isogloss of the Arthromania
      • Definite articles are used on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The isogloss of the Renarrative mood
      • Renarrative mood present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Locative case
      • Locative case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Genitive case
      • Genitive case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the universal preposition NA
      • The universal preposition NA present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [+] The isogloss of the Gender in Plural
      • On the Bulgarian side, there are no genders in Plural.
    
    
    • [+] The big Yer (Ъ) Isogloss
      • On the Serbian side, Ъ merged into A, even when stressed.
    
    
    • [-] The little Yer (Ь) isogloss
      • On the Serbian side, Ь merged into Ъ, and then into A.
    
    
    • [-] Epenthetic Lambda Isogloss
      • Epenthetic Lambda present on the Serbian side only.
    
    
    • [-] Imperative Plural ending
      • -ѢТЕ on the Bulgarian side.
      • -ИТЕ on the Serbian side.
    
    
    • [B] Extended Usage of Clitics:
      • Present on the Bulgarian side.
    
    
    • [+] 3rd person Plural Present Ending:
      • On the Bulgarian side, -T is preserved.
    
    
    • [+] Voiced Obstruents in Final position
      • Devoiced on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The Isogloss of the Infinitive:
      • On the Bulgarian side, no such form exists.
    
    
    • [B] Comparative forms of the Adjectives:
      • On the Bulgarian side, only analytic forms exist.
    
    
    • [+] Verbal Endings of Simple Past Tenses:
      • Archaic forms on the Serbian side.
    
    
    • [+] Verbal I-conjugation Ending of Present Plural 3rd p.:
      • Archaic front nasal on the Serbian side.
      • Generalized to back nasal on the Bulgarian side.
    
    
    • [This list remains open]
  
  
  • (.. hide the list of isoglosses and the comparison ..) 
    
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  В старо-славянски имало само отворени срички  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  В старо-славянски имало само отворени срички  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славянски (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в края̌т на думата (в краесловна позиция). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.
  
  Примѣри на думи, раздѣлени на срички, според това как сѫ се произнасяли:
  

  БО-ГЪ,
  КРА-КЪ,
  ПО-ДЪ,
  ПО-ПЪ,
  ПО-ТЬ,
  КО-NЬ,
  ДЬ-NЬ (ден),
  ПЬ-СЪ (пес),
  ЛѢ-СЪ,
  ХЛѢ-БЪ,
  СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
  БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
  ПРѢ-СЛА-ВЪ,
  ГО-СТЬ-БА (гозба),
  СВА-ТЪ-БА,
  ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понедѣлник),
  ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
  и т.н.

  О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
  ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
  ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
  ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
  IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
  ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
  ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
  И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
  ..

  Off-topic/терминологично отклонение: Текстът от Божията молитва е на старо-църковно-славянски (OCS+, OldChurchSlavonic), който е първия̌т книжовно обработен славянски език, имащ за основа старо-българския̌т (OldBulgarian) диалект на старо-славянския̌т език (на старо-общо-славянския̌т език, OCS*, OldCommonSlavic).
  
  Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славянския̌т език (напримѣр на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Край на отклонението

  Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.
  
  Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
  
  Гласнитѣ Ъ и Ь се наричат ерове - голѣ̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и прѣден Ь ер.
  
  Продължаваме. Моля̨, наблюдавайте.
  
  Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасят звучно - нѣ̋ма условия за обеззвучаването им (съотвѣтно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Тѣ и затова се пишат с буквитѣ за звучни съгласни. Освѣн това, нѣ̋ма условия за озвучаването на беззвучнитѣ съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).
  
  Наблюдението показа, че в старо-славянски (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) нѣ̋мало условия за асимилация по звучност при шумнитѣ съгласни. Нито пък е имало условия за обеззвучаване на краесловнитѣ съгласни. (.. скрий за отворенитѣ срички ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..



• ►►  Силни и слаби ерове в старо-славянски  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Силни и слаби ерове в старо-славянски  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славянски всѣки ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, можѣло да бѫде в силна или в слаба позиция, т.е. да бѫде силен или слаб.
  
  Един ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил послѣдван от слаб ер в слѣдващата сричка на думата или на устойчивия̌т израз. Иначе ерът бивал слаб.
  

  За да опрѣдѣли ероветѣ като силни и слаби, старо-славянския̌т език слѣдвал слѣдния̌т алгоритъм:

  • Разглеђа се всѣ̋ка сричка, сричка по сричка, започвайки от края̌т на думата или на устойчивото словосъчетание.
  • Всѣки ер в послѣдната сричка е слаб. В старо-славянски ударението не можѣло да пада на ер в послѣдна сричка.
  • Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то той е силен.
  • Ако в текущата сричка има ер, а в слѣдващата сричка има слаб ер (ер вече опрѣдѣлен като слаб), то ерът в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
  • Иначе, ако в текущата сричка има ер, който е неударен, и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.

  В края̌т на 9-ти вѣк, врѣмето на първитѣ текстове на старо-славянски език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съотвѣтно се пишѣли. Затова и знаем за тѣ̋х. Може би слабитѣ ерове сѫ звучали по-кратко от силнитѣ, но това не се отбѣлѣ̋звало в текстоветѣ.
  
  Обаче в слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ по цѣ̋л свѣ̋т, включително и по Нашенско, съвсѣм занемарили произношението на слабитѣ ерове и тѣ изпадна̨ли. А пък силнитѣ ерове си остана̨ли като нормални сричкотворни гласни.
  

  Примѣри:

  • ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, къдѣто ударението е на сричката -NЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в ударената сричка -NЬ- е стана̨л нормална гласна Е. Ерът в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, така че този ер, бидейки слаб, е изпадна̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.
  
  
  • ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в прѣдпослѣдната сричка -NЬ- е силен, понеже в слѣдващата сричка има слаб ер. Ерът в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.
  
  
  • ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освѣн това, в новитѣ условия, звучната шумна съгласна В застава точно прѣд беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът, когато славяногласнитѣ се научили да произнасят съгласната Ф.
  
  
  • ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
  • ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.

  (.. скрий ги силнитѣ и слабитѣ ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

  
  
  
• ►►  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  

  • Отварянето на всички срички - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на пра-славянския̌т език в славянски (старо-славянски) език.
  • А пък изпадането на слабитѣ ерове - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ съврѣменни славянски езици.

  • Новитѣ славянски езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с послѣдицитѣ от изпадането на слабитѣ ерове.
  
  
  • Мекитѣ съгласни получават фонематичен статут.

    Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много е засѣгна̨т руския̌т език, най-малко - българския̌т.

  • Слѣд нѣ̋колко-вѣковно отсѫтствие в езикът се появяват затворени срички.

    Лесно ли езикът ги прѣглъща? Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много сѫ засѣгна̨ти чешкия̌т, полския̌т, украинския̌т език, най-малко - българския̌т.

  • Силнитѣ ерове остана̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщайки се в пълноцѣнни гласни. Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам.

    		Ъ		Ь
    Източно-славянски (руски, ..)		О		Е
    Западно-славянски (чешки, полски, ..)		Е		Е
    Сръбски&словѣнски		А		А
    Български		Ъ		Е

    Макар и като пълноцѣнна гласна, голѣмия̌т ер Ъ запазил качеството си в голѣ̋ма част от българскитѣ диалекти. В други български диалекти прѣмина̨л в О.

  • Появяват се условия за асимилация на шумнитѣ съгласни по звучност/беззвучност.

    ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасят вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

  • Появяват се условия за обеззвучаване на шумнитѣ съгласни в края̌т на думитѣ.
  (.. скрий го изпадането на слабитѣ ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Произход на ероветѣ  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Произход на ероветѣ  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • И двата ера произхођат от кратки несѫщински гласни в ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Голѣмия̌т ер Ъ произхођа от пра-индо-европейското кратко У [ǔ].

      Пра-индо-европейското кратко У [ǔ] да не се бърка със съгласната [w] в английски.

    • Малкия̌т ер Ь произхођа от пра-индо-европейското кратко И [ǐ].

      Пра-индо-европейското кратко И [ǐ] да не се бърка със съгласната Й [j].

    • Малкия̌т ер Ь може да произхођа и от пра-индо-европейската шва, ако това има нѣ̋какво значение за славянщината.

      В сѫщност, пра-индо-европейската шва по пѫтя̌т си към славянщината първо става на кратко И [ǐ], което послѣ на общо основание минава в малък ер Ь.

    • Пра-индо-европейскитѣ гласни, от които произхођат двата славянски ера, сѫ несѫщински гласни. Според ларингалната хипотеза тѣ не сѫ част от огласовката на думата, а сѫ част от скелетът ѝ. Това сѫ били сонорни съгласни или полугласни или глайдове или апроксиманти, като всички тѣзи термини означават приблизително едно и сѫщо.
    • Според ларингалната хипотеза истинскитѣ гласни в ПИЕ сѫ били Е и О.
    • В пра-славянски, всички кратки гласни, които не произхођат от истински пра-индо-европейски гласни, придобиват поведение на ерове.
    • Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.
    
    
    • Според ларингалната хипотеза, ларингалитѣ придавали дължина на несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i].
    • В пра-славянски, несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i] можѣло да продобия̨т дължина и като маркировка на итеративна глаголна форма.
    • В пра-славянски, дългитѣ гласни У [ū] и И [ī] не ги постигна̨ла сѫдбата да стана̨т на ерове.
      
      
      • Дългата гласна И [ī] си остана̨ла в качеството на славянско И.
      • Дългата гласна У [ū] се дифтонгизирала в славянското ЪI, което послѣ в български и сръбски (и чешки и словашки) се опростило на И.
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че първата част на славянския̌т дифтонг ЪI е именно гласната Ъ.
      • И в глаголицата, и в кирилиацата този звук се е означавал с диграфът ЪI (или ЪИ) и слѣдователно си е бил такъв дифтонг.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за произходът на ероветѣ ..
  
  
  • ►►  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горѣ е написано:
      
      

      Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

    
    
    • Струва си да се спрем по-подробно на произношението на голѣмия̌т ер Ъ в съврѣменния̌т български език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език гласнитѣ А и Ъ се различават само в силна позиция.
        
        
        • В съврѣменния̌т български език една гласна е в силна позиция, ако е под ударение или ако е в краесловието на вокативна форма.
        • Отклонение. Съврѣменния̌т български език е развил иновативни (новаторски) вокативни форми на тази основа.
        • Напримѣр, моето име Христо в номинатив-акузатив звучи Христу, а във вокатив - Христо.
        • "Христо, изкарай ги говедата!" Христу ги изкара говедата. Край на отклонението.
      
      
      • В слаба позиция българскитѣ гласни А и Ъ не се различават една от друга на слух.
      • В слаба позиция, ако гласната е А или Ъ, всѣки гласеж међу А и Ъ (включително) е приемлив, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      • Този факт - сливането на българскитѣ гласни А и Ъ в слаба позиция - ни кара да обърнем поглед към сръбския̌т език и да отчетем, че там голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в гласната А и не се различава вече от А в никоя позиция.
      
      
      • В силна позиция българскитѣ гласни А и Ъ се различават, разбира се.
      
      
      • В съсѣднитѣ нам езици има гласни Ъ:
        • турско Ъ (ı)
        • албанско Ъ (ë)
        • румѫнско отворено Ъ (ă) и затворено Ъ (î,â), които в рѣчта на нѣ̋кои румѫнци не се различават.
      
      
      • Макар българскитѣ гласни А и Ъ да се различават в силна позиция, за гласната Ъ (голѣмия̌т ер) има широк допустим диапазон на звучене.
      • Звученето на коя да е от гласнитѣ Ъ на съсѣдитѣ (турско Ъ, румѫнско Ъ отворено или затворено, албанско Ъ) е приемливо за българската гласна Ъ в силна позиция, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      
      
      • Навѣ̋рно и голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е имал широк допустим диапазон на звучене.
    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • В праезикът тази гласна е звучала като У [u].
      • Сега в български език голѣмия̌т ер звучи като Ъ.
      • Сега тази гласна в сръбски език звучи А, а в руски и в нѣ̋кои нашенски диалекти тя звучи като О.
      • На съврѣменното звученето на тази гласна като Е в чешки, словашки и полски нѣ̋ма сега да му обръщаме внимание, понеже ще бѫде обяснено по-късно.
      • Звучението на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на малкия̌т ер Ь.
        • Но и на това сега нѣ̋ма да му обръщаме внимание, понеже със звученето на малкия̌т ер Ь ще се занимаем по-долу.
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната в праезикът като У[u] и звученето ѝ в руски като О[o], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      • Голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу О[o] и У[u].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Качеството на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      • Това съображение изключва гласнитѣ А[a], О[o] и У[u].
      • Пък и в старо-славянски такива гласни А[a], О[o] и У[u] си е имало.
    
    
    • И тъй, имаме на разположение гласен звук Ъ.
      • Той е непознат на елинофонитѣ.
      • Така звучи голѣмия̌т ер Ъ в българския̌т език, в един от потомцитѣ на старо-славянския̌т език.
      • Звукът съвсѣм не е рѣ̋дък. Између съсѣднитѣ нам езици, той се срѣща в три (турски, румѫнски, албански) и в други три липсва (гръцки, сръбски, цигански).
      • Гласежът му е нѣ̋къдѣ међу О[o] и У[u].
      • Гласежът му е заден и по този признак би могъл да се противопоставя на малкия̌т ер Ь.
      • При тѣзи обстоятелства, в отговор на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски от какъв зор трѣ̋бва да се тѫрси друг звук.
      • Голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски е звучал като гласния̌т звук Ъ в съврѣменния̌т български език.
      • Или ако щете, като съотвѣтниттѣ гласни звуци в румѫнски (ă), албански и турски.
    
    
    • Във всѣки случай, сигурно е, че:
      • Ако трѣ̋бва да се апроксимира старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ чрѣз съврѣменния̌т български вокализъм, то апроксимацията ще е именно Ъ.
      • И обратно, ако трѣ̋бва да се апроксимира съврѣменния̌т български вокал Ъ чрѣз старо-славянския̌т вокализъм, то пак апроксимацията ще е Ъ.
      
      
      • Ами ние повече от това не бихме могли да знаем.
        
        

        Не бихме могли да знаем дали би се усѣщал чуђ акцент, ако машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-славянски и на съврѣменен български и всѣки произнася Ъ-то по своя̌т си начин.

    
    
    • Прѣпорѫчвам да направите слѣднитѣ фонетични упражнения.
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж е нѣ̋какво козметично срѣдство.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
      
      
      • Фонетичнитѣ упражнения продължават.
      
      
      • От лък, дъш, ръш, мъш с лека промѣ̋на на положението на челюститѣ и езикът (малко по-отворено, малко по-напрѣд) може да се получи лак, даш, раш, маш (да не тѫрсим смисъл във всѣ̋ка дума).
      • А това показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в сръбски и словѣнски.
      • И със съвсѣм леко закрѫгляне на устнитѣ (налага се да ги включите пак в произношението) може да се получи лок, дош, рош, мош.
      • А това пък показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в руски.
      • Имайте прѣд вид, че закрѫглянето на устнитѣ при старо-славянското О било толкова слабо и самото старо-славянско О било толкова отворено, че елинофонитѣ го чували като А.
      • Пък и ние сега чуваме руското ВОДА като ВАДА. Старо-славянското О си е било близо до А и това е извѣстно.
    
    
    • Ето какво бѣ написано по-горѣ в подраздѣлът за произходът на ероветѣ:
      
      

      Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.

    
    
    • Фонетичното упражнение демонстрира ефектът lazy lips (лѣниви устни) при прѣходът на гласната в ПИЕ към старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ.
    
    
    • По-нататък по пѫтя̌т към съврѣменнитѣ славянски езици слабитѣ ерове сѫ изпаднали, а силнитѣ ерове сѫ се излѣкували от синдромът lazy lips и сѫ се прѣвърнали в пълноцѣнни гласни.
    
    
    • Ефектът (синдромът) lazy lips е имал аналогично дѣйствие и в случая̌т на малкия̌т ер Ь, което ще бѫде показано по-долу.
    
    
    • Старо-славянския̌т възходящ дифтонг ЪI, запазен в руски и записван точно така с диграф на кирилица, сѫщо така показва, че старо-славянския̌т голѣ̋м ер е звучал като българското Ъ.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • Прѣди да се занимаем с гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски, струва си да се направи кратък прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм, кратък прѣглед на старо-славянскитѣ гласни.
    
    
    • Нека полугласната йот (Й, J) да се разглеђа в контекстът на съгласнитѣ и тука да я̨ пропуснем. С нея̨ започват думи като "ягода", "яре", "юнак", и др.
    
    
    • Ще започнем с кратък прѣглед на вокализмът на съврѣменния̌т български език.
      
      
      • Вече стана дума, че в съврѣменния̌т български език вокализмът в силна позиция се различава от вокализмът в слаба позиция.
        
        
        • Тука ще разглеђаме само вокализмът в силна позиция, понеже явлението "вокализъм в слаба позиция", наричано още "редукция на неударенитѣ гласни", е иновация (нововъдение).
          • Подобно нововъведение - различен вокализъм в неударена позиция - е развил и руския̌т език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език, в силна позиция, има слѣднитѣ шест гласни, означени на съврѣменна кирилица:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Сѫщитѣ тѣзи шест гласни ги е имало и в старо-славянски, и в частност, в старо-български.
        
        
        • Обаче в старо-български език е имало повече от тѣзи шест гласни.
        • Старо-славянскитѣ гласни Ь (малък ер), Ѣ (ят), Ѫ (голѣ̋м юс), Я (малък юс), както и дифтонгът ЪI, ги нѣ̋ма в съврѣменния̌т български език.
        
        
        • Как да е. Да се съсрѣдоточим върху тѣзи шест гласни: Е, И, О, У, А, Ъ.
        • Aко машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-български и на съврѣменен български и всѣки произнася тѣзи щест гласни по своя̌т си начин, то най-вѣроятно разбирателство ще има и чуђ акцент нѣ̋ма да се забѣлѣ̋зва.
        • Ами че първитѣ пет от тѣзи гласни (конвенционалния̌т пакет) ги има в повечето съврѣменни славянски езици и произношението им е идентично.
    
    
    • И тъй, в старо-славянски, и в частност в старо-български, имало десет гласни и един дифтонг, общо единадесет:
      
      
      • Дифтонгът ЪI.
      • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А.
      • Ятовата гласна Ѣ.
      • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
    • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А е част от вокализмът на повечето европейски езици, дрѣвни и съврѣменни.
      
      
      • В частност, конвенционалния̌т пакет е част от вокализмът на повечето съврѣменни славянски езици, ако не на всички.
      • А пък вокализмът на нѣ̋кои европейски езици като сръбски, гръцки и испански се задоволява само с петтѣ гласни от конвенционалния̌т пакет.
      
      
      • Белѣжки за гласната У [u]:
        • Гласната У [u] в старата кирилица се е пишѣла с диграф ОУ, както в гръцки.
        • Както и в гръцкия̌т рѫкопис, за този диграф се е развила лигатура, която при въвеђането на книгопечатането в Русия е получила статут на буква в новата кирилица.
      
      
      • Белѣжки за гласната И [i]:
        • Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с двѣ букви, Ита или Iота.
          • Правила кога коя от двѣтѣ букви да се пише нѣ̋мало.
          • При въвеђането на книгопечатането в Русия буквата Ита получила днешната си форма И, различна от фо̀рмата на гръцката Ита.
          • Българскитѣ книжовници изоставили буквата Iота около срѣда̀та на 19-ти вѣк.
          • Буквата Iота била прѣмахна̨та от руския̌т правопис прѣз 1918.
    
    
    • Дифтонгът ЪI.
      
      
      • Старо-славянския̌т дифтонг ЪI е възходящ и поради това той образувал отворена сричка.
      • Повечето дифтонги в други езици (ПИЕ, латински, старо-гръцки, нѣмски, английски, пра-славянски, ..) сѫ низходящи и затварят сричката.
      • При прѣходът от пра-славянски към старо-славянски всички низходящи дифтонги сѫ се монофтонгизирали - прѣмина̨ли сѫ в Ѣ, И, У, Ю - и сричкитѣ сѫ се отворили.
      • Възходящия̌т дифтонг ЪI, който произхођа от пра-старото дълго Ӯ [ū], не затварял сричката, остана̨л в старо-славянски, пази се и в съврѣменния̌т руски.
      • Подобни възходящи дифтонги се срѣщат в романсът (испански: bueno, puerto, .., италиански: buono, cuore, uomo, .., френски: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • В повечето съврѣменни славянски езици (български, сръбски, чешки, словашки, словѣнски) дифтонгът ЪI се е опростил (монофтонгизирал се е) в И.
      • И в полски този дифтонг е на пѫт да се опрости, но все още се различава от И.
      
      
      • Резюме за дифтонгът ЪI: в старо-славянски (и в частност в старо-български) той е звучал така, както сега в руски.
      
      
      • В старо-славянски (и на кирилица, и на глаголица) за дифтонгът ЪI нѣ̋мало отдѣлна буква и той се е обозначавал с диграф ЪI или ЪИ.
      • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия и появата на новата кирилица този диграф е получил статут на буква Ы.
      • По недоразумѣние във формата на тази нова буква е вплетена буквата малък ер Ь вмѣсто голѣмия̌т ер Ъ.
      • Прѣз 19-ти вѣк нашитѣ книжовници понѣ̋кога сѫ употрѣбявали тази буква Ы на етимологичното ѝ мѣ̋сто вмѣсто И.
    
    
    • Ятовата гласна Ѣ.
      
      
      • Общо рѣшение за гласежът на ятовата гласна Ѣ в старо-славянски не сѫществува.
      • Тя е звучала различно в различнитѣ старо-славянски диалекти.
      • В старо-български тя е звучала [æ], както гласната в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      
      
      • За повечето съврѣменни славянски езици проблемът за наслѣдницитѣ на старо-славянската ятова гласна Ѣ е труден.
      
      
      • В сръбския̌т език сѫ допустими нѣ̋колко произносителни варианта и съотвѣтно толкова варианта на правопис.
        • вѢра: vera, vjera, vijera и дори vira.
        
        
        • По-голѣ̋мата част от Сърбия е заета от зоната на екавизмът.
        • Това е прѣпратка към карта, на която зоната на екавизмът е означена със синıо..
        • Тази синя зона на екавизмът е в сѫсѣдство с подобна зона в балкано-славянския̌т език (български +сѣверомакедонски) на запад от нашенската ятова граница.
        • В сѫщност, това е обща зона на екавизъм в южно-славянския̌т диалектен континуум, западната част от която принадлежи на сръбския̌т език, а източната - на нашия̌т балкано-славянски език.
      
      
      • За нашенската ятова граница можете да прочетете тука.
      • Ятовата граница дѣли българския̌т език на двѣ нарѣчия: източно и западно.
      
      
      • Традицията в България и Русия позволява и подсказва перфектно рѣшение на проблемът с ятовата граница и с начертанитѣ от нея̨ двѣ нарѣчия на българския̌т език.
      
      
      • Перфектното рѣшение - буквата ят Ѣ с двояко звучене като Е или IА - е било част от официалния̌т иванчевски правопис, в сила до 1945, когато е бил отмѣнен от отечествено-фронтовцитѣ.
      
      
      • Нѣ̋кои хора все още сѫ на мнѣние, че отечествено-фронтовската езикова реформа от 1945 е била научно-обоснована.
      • Зависи какво се разбира под "наука". Ако на "науката" сѫ спусна̨ли задачата да се бори с "велико-българския̌т шовинизъм", то "науката" се е справила с тази задача перфектно.
      • Забѣлѣжѣте, че и двата пѫти, когато буквата ят Ѣ е бивала изхвърлена от правописът - при реформата на Омарчевки (1921) и (1945) от отечествено-фронтовцитѣ - все е бил в сила политическия̌т контекст за борба с "велико-българския̌т шовинизъм". Александър Стамболийски казал на сърбитѣ "Халал да Ви е Македония" (за което ВМРО го осѫдила на смърт), а Георги Димитров се съгласил да подари на "интернационалистът" Тито и Пиринския̌т край.
      
      
      • В настоящия̌т момент перфектното рѣшение все още може да бѫде възстановено с отчитане на сегашнитѣ реалности.
        
        
        • Възстановява се буквата ят Ѣ в нашата азбука и се разрѣшава употрѣбата ѝ (както до 1945) на етимологичното (историческото) мѣ̋сто на старо-българската ятова гласна Ѣ.
        • Отечествено-фронтовския̌т двояк правопис на промѣнливото Ѣ с буквитѣ Е и Я не се забранява.
        • Разрѣшава се и екавски правопис. Екавски правопис означава навсѣ̋къдѣ вмѣсто буквата Ѣ да се пише буква Е.
        • Разрѣшава се и екавски правоговор. Екавски правоговор означава произношението западно от ятовата граница.
        • Примѣр: Ще можем да пишем хлѢб, хляб или хлеб. Ще можем да казваме хлıап или хлеп.
        
        
        • Спомнѣте си (вижте по-горѣ), че по отношение на старата ятова гласна Ѣ сръбския̌т правопис сѫщо така допуска варианти.
        
        
        • Възстановяването на буквата ят Ѣ в азбуката не означава, че в началното и срѣдното училище ще се учи кога точно се пише тази буква.
        • Пази, Боже! Само на студентитѣ по българска или славянска филология ще се прѣподава това.
        • В дѣйствителност, ще се разработя̨т специални компютърни програми от видът на spell-checker-итѣ, които ще разставят правилно буквитѣ Ѣ в селектирания̌т текст.
    
    
    • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ и малкия̌т юс Я се наричат още голѣ̋ма и малка носовка или задна и прѣдна носовка или задна и прѣдна носова гласна, защото така сѫ звучали в старо-славянски.
      
      
      • Задна и прѣдна носова гласна има в съврѣменния̌т полски език.
        • Означават се съотвѣтно с А̨ и Ę. Диакритичния̌т знак се нарича огънче (ogonek, опашчица).
      
      
      • Освѣн в полски език, юсоветѣ в другитѣ славянски езици сѫ прѣтърпѣли деназализация (елиминиране на носовия̌т призвук).
      
      
      • Трѣ̋бва да имаме прѣд вид особеното развитие на юсоветѣ в полския̌т език, къдѣто деназализацията не се е случила, но пък сѫ стана̨ли други нѣща.
      
      
      • Деназализацията на юсоветѣ в български се е случила по-късно, отколкото в остана̨литѣ славянски езици. Ако приемем, че българскитѣ юсове сѫ се деназализирали прѣди около 500 години, а в сръбски и руски - прѣди около 1000 години, то в продължение на нѣ̋колко вѣка између славянскитѣ езици носови гласни е имало само в български и полски.
      
      
      • Друга прилика међу българския̌т и полския̌т вокализъм е широкото произношение на ятовата гласна Ѣ в двата езика.
      • Това може би е свидѣтелство за по-раннитѣ миграции на славяногласни първо в посока към Константинопол и Солун в тѫрсене на работа и цивилизационни благини и послѣ на сѣвер по рѣка Висла в тѫрсене на свободни необработени земи.
      • Славяногласнитѣ, които остана̨ли в басейнът на Срѣдния̌т Дунав, в родината на славяногласието, стѣснили произношението на ятовата гласна и деназализирали юсоветѣ си.
      • Славяногласието стигна̨ло рѣка Днепър вече без юсове.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ (задната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ОN [on] или УN [un] или нѣщо срѣдно међу тѣ̋х.
        
        
        • Гласежът ОN [on] наподобява днешната полска задна носовка А̨.
        • Гласежът УN [un] лесно обяснява на измѣнението на голѣмия̌т юс Ѫ в сръбски, словѣнски, чешки, словашки и руски, както и в нѣ̋кои български диалекти, къдѣто голѣмия̌т юс Ѫ се прѣвръща в У [u] слѣд деназализацията.
        • В повечето български диалекти прѣди деназализацията на голѣмия̌т юс Ѫ той е прѣтърпѣ̋л делабиализация и е придобил звучене ЪN [ъn], което послѣ в нѣ̋кои диалекти се е отворило до АN [an].
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски: зѫбъ, рѫка} {полски: ząb, ręka} {сръбски,руски: зуб, рука} {български: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Малкия̌т юс Я (прѣдната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ЕN [en].
        
        
        • Гласежът ЕN [en] наподобява днешната полска прѣдна носовка Ę.
        • Гласежът ЕN [en] лесно обяснява измѣнението на малкия̌т юс Я в български, сръбски, словѣнски, къдѣто малкия̌т юс Я се деназализирал до Е.
        • В руски, словашки, чешки, слѣд стѣсняването на ятовата гласна Ѣ в тѣзи езици и прѣди деназализацията, малкия̌т юс Я се отворил към IA.
        • Когато савяногласието стигна̨ло рѣка Днепър, малкия̌т юс Я вече звучал там като IA.
        • Това се отразило на звученето на буквата Я в съврѣменната кирилица.
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски,руски: пять, девять, десять} {полски: pięć, dziewięć, dziesięć} {български,сръбски: пет, девет, десет}.
    
    
    • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
      • Доколкото този очерк е посветен на ероветѣ, почти всичко за тѣ̋х вече е казано.
        
        
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за произходът на ероветѣ.
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ.
        • А пък за гласежът на малкия̌т ер Ь можете да прочетете по-долу.
      
      
      • Остана само да се упомене, че в езици като сръбски, словѣнски, словашки и чешки двата ера сѫ се слѣли.
        
        
        • В сръбски и словѣнски малкия̌т ер Ь се е влѣ̋л в голѣмия̌т ер Ъ, който послѣ е измѣнил гласежът си на А.
        • В словашки и чешки голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в малкия̌т ер Ь, който послѣ е измѣнил гласежът си на Е.
        • Сѫщото е стана̨ло и в полски, но малко по-късно, отколкото в словашки и чешки.
        
        
        • Двата ера се пазя̨т най-добрѣ в руски, без да има случаи на сливане на единия̌т в другия̌т.
    
    
    • Резюме за старо-славянския̌т вокализъм:
      
      
      • Гласежът на конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А се пази навсѣ̋къдѣ в славяногласието.
      • Гласежът на дифтонгът ЪI се пази в руски.
      • Гласежът на двата юса, голѣмия̌т Ѫ и малкия̌т Я, се възпроизвеђа в полски.
      • Гласежът на голѣмия̌т ер Ъ се пази в български.
      
      
      • Остават двѣ гласни - ятовата гласна Ѣ и малкия̌т ер Ь, старо-славянския̌т гласеж на които трѣ̋бва да се тѫрси извън днешната славянщина. Но не много далече. В Европа.
      
      
      • Ятовата гласна Ѣ звучала както гласната [æ] в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      • Малкия̌т ер Ь звучал така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
    
    
    • .. Скрий ги общитѣ ми коментари за старо-славянския̌т вокализъм ..
  
  
  • ►►  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горѣ е написано:
      
      

      Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал малкия̌т ер Ь е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • Качеството на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      
      
      • Малкия̌т ер Ь, както и голѣмия̌т ер Ъ, вѣроятно е имал широк допустим диапазон на звучене, което е позволило двата ера да се слѣя̨т в сръбски, словѣнски, словашки, чешки.
      • В праезикът тази гласна е звучала като И[i].
      • Старо-славянския̌т гласеж на малкия̌т ер Ь не е запазен в нито един съврѣменен славянски език.
      • Звучението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Основния̌т елемент от произношението на кой да е от двата ера е ефектът "lazy lips" (лѣниви устни).
      
      
      • В съврѣменнитѣ славянски езици малкия̌т ер Ь в силна позиция е стана̨л на Е [e].
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната Ь в праезикът като И[i] и звученето ѝ сега като Е[e], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      
      
      • Малкия̌т ер Ь в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу Е[e] и И[i].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Прѣпорѫчвам да повторите фонетичнитѣ упражнения от подраздѣлът за голѣмия̌т ер Ъ:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • А сега да допълним фонетичнитѣ упражнения, цѣлейки се в малкия̌т ер Ь:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласнитѣ У[u] и И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук.
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция.
      • При У[u] това е позиция на задна гласна.
      • При И[i] това е позиция на прѣдна гласна.
      
      
      • При У[u] устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      • При И[i] устнитѣ сѫ Ви леко напрегна̨ти и леко изтеглени встрани.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът, и при У[u], и при И[i],
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на може да се нарѣче делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението, lazy lips, лѣниви устни.
      • Тази фонетична промѣ̋на сѫ прѣтърпѣли пра-индо-европейскитѣ кратко У[u] и кратко И[i] прѣз пра-славянски съотвѣтно до голѣмия̌т ер Ъ и до малкия̌т ер Ь в старо-славянски, и в частност в старо-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • И тъй, нуђаем се от по-опрѣдѣлен отговор. Старо-славянския̌т малък ер Ь на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
      
      
      • Най-близко е френското така нарѣчено нѣ̋мо Е.
      • В силна позиция може да се доближи до друга френска прѣдна отворена гласна [œ]: heure (час), oeuf (яйце), jeune (млад).
        • Затворения̌т вариант на френската гласна (oeufs: яйца) е далече от произношението на малкия̌т ер.
      • И в нѣмски се срѣща тази гласна, но рѣ̋дко: Göttin (богиня). В повечето случаи в нѣмски гласната ö е затворена.
      
      
      • Може би най-подходящия̌т примѣр ще се намѣри в унгарския̌т език: köszönöm (КЬСЬNЬМ, благодаря̨).
        
        
        • Google translate service озвучава. Чуйте го.
        • Това напримѣр е огласовката на старо-славянската дума ДЬНЬСЬ (денес, днес). Чуйте го пак: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Под дѣсния̌т правоъгѫлник, къдѣто пише Köszönöm, цъкнѣте на високоговорителчето.
        
        
        • Струва си да се отбѣлѣжи, че славянщината е прѣдоставила мощен субстрат на унгарския̌т език.
        • Унгарския̌т език е имал и тюркски субстрат (остатъчен аварски или печенежки).
      
      
      • Като се спомена тюркски език, слѣдва да се упомене и това, че вокализмът на повечето тюркски езици съдържа и двѣтѣ гласни, които тук прѣдполагам да сѫ прѣдставлявали голѣмия̌т и малкия̌т ер.
        • В частност, в турски я̨ има сѫщата гласна, както в унгарското köszönöm, но тя може да се срѣща само в първата сричка и по правилата на вокалната хармония прѣминава в Е в слѣдваща сричка.
          • dört: четири. köfte: кюфте.
      
      
      • Резюмѐ:
        • Малкия̌т ер Ь се прѣдполага да е звучал като гласна, която сега се срѣща в много европейски езици.
        • Голѣмия̌т ер Ъ се прѣдполага да е звучал като гласна, която я̨ има в съврѣменния̌т български език, както и в съсѣдни езици.
    
    
    • Остава да се изясни прѣходът на старо-славянския̌т малък ер Ь, когато е в силна позиция, в гласна Е.
      
      
      • Да си спомним как в сръбски и словѣнски голѣмия̌т ер Ъ се отваря в А.
      • По сѫщия̌т начин малкия̌т ер Ь се отваря в Е и това се е случило повсемѣстно.
      
      
      • От друга страна, гласната [œ], която е прѣдполагаемото звучене на старо-славянския̌т малък ер Ь, често се апроксимира с Е:
        • Това е редовна практика в руски.
        • Peugeot: Пежо
        • Général De Gaulle: Генерал Де Гол
        • Турското köfte (кюфте) на гръцки е с Е: κεφτές
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Стар мой коментар за произношението на старо-славянскитѣ ерови гласни  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Стар мой коментар за произношението на старо-славянскитѣ ерови гласни  (.. скрий го ..)
    
    
    • Въпроси:

      как ТОЧНО са се произнасяли звуците,обозначени с "ъ" и"ь"... Та въпроса ми е дали в праславянския това "небрежно произношение на гласната "у"" е звучало точно по начина по който звучи сега в българския или това е интерпретация само на славянските племена живеещи около Солун?
      
      И другият въпрос е как точно е звучал "ь",тоест как е звучал на праславянски "львъ"?

    • Как е звучало на старо-славянски "сънъ"?

      Най-старата прѣдполагаема форма на тази дума в праезикът е "*supnus", която по тамошнитѣ пѫтища е прѣмина̨ла в латинското "sоmnus" и гръцкото "hypnos".
      
      А "по пѫтя̌т насам" в пра-славянски тази дума се е опростила на "*sunu" ("*суну"). Буквата "u" тук означава кратък звук.
      
      А пък в старо-славянски (старо-български) думата се e опростила още повече и e стана̨ла "сЪнъ".
      
      Гласната "Ъ" е небрѣжно произнесено "У" в смисъл, че тя се произнася почти като "У", но без участие на устнитѣ.

    • Как е звучало на старо-славянски "львъ"?

      Прѣдполага се, че на пра-славянски тази дума е звучала "*Livu" (възможно и "*Liu", сравнѣте с латинското "Leo"). В "*Livu" буквитѣ "i" и "u" означават кратки гласни. Ударението е на "i".
      
      Произнесѣте го това "*Livu"/"*ливу", и то, ако можете, по френски маниер, със силно опънати устни, и го запомнѣте.
      
      След това произнесѣте "*Levo"/"*лeвo" и сравнѣте от една страна "и" с "е", а от друга "у" с "о". Обърнѣте внимание на положението на устнитѣ и на езикът.
      
      Устнитѣ при "е" и "о" са по-слабо напрегна̨ти, отколкото при "и" и "у" съотвѣтно.
      
      И тъй, произнесѣте "ЛЕВО", послѣ "ЛИВУ", послѣ "ЛЬВЪ". Ударението - на първата сричка.
      
      За да произнесете "Ъ", нагласѣте говорния̌т апарат за "У", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги закрѫгляйте.
      Ще се получи нѣщо като сегашното ни "Ъ" - гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "О" и "У".
      
      За да произнесете "Ь", нагласѣте говорния̌т апарат за "И", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги разтягайте.
      Ще се получи гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "Е" и "И".

    • По тази прѣпратка ще намѣрите таблица на гласнитѣ звукове, построена по правилата:
      • прѣднитѣ гласни налѣ̋во, заднитѣ - надѣ̋сно;
      • затворенитѣ гласни нагорѣ, отворенитѣ - надолу по таблицата.
    
    
    • Звукът "u"/"у" e показан в горния̌т дѣсен ѫгъл като Close_back_rounded_vowel (затворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е звукът "о" (нѣмското "ah so!"), показан като Close-mid_back_rounded_vowel (полузатворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е славянския̌т звук "o" Open-mid_back_rounded_vowel (полуотворено, задно, закрѫглено).
      
      Турското "ъ" (хатър, сатър, и т.н.) е поставено отляво до "u" като Close_back_unrounded_vowel (затворено, задно, незакрѫглено).
      
      Днешното българско "ъ" е поставено с уговорки на позиция отляво до "о" като Close-mid_back_unrounded_vowel (полузатворено, задно, незакрѫглено). А би трѣ̋бвало да се постави на несѫществуващата позиция Near-close_near-back_unrounded_vowel отлѣ̋во до Near-close_near-back_rounded_vowel.
      
      Старо-славянското "ъ" най-вѣроятно е било на позицията на днешното българско "ъ": нѣ̋къдѣ међу "о" и "у", малко влѣ̋во, но незакрѫглено (unrounded).
      
      По диалектитѣ сѫ били възможни и други unrounded-позиции (напримѣр, Close_back_unrounded_vowel, или Close-mid_back_unrounded_vowel, или Open-mid_back_unrounded_vowel, или Schwa, но колкото по-далече и бил звукът "ъ" от горния̌т дѣсен ѫгъл на таблицата, толкова е бил по-малко диференциран и по-малко стабилен. Напримѣр, в редица диалекти звукът "ъ" е "тръгна̨л надолу" по таблицата и така в западно-български и руски е стигна̨л до позицията на славянското "о", а в сръбски - до "а". В полски и чешки е "тръгнал налѣ̋во" и се е изравнил със звукът "ь" и послѣ с "е".
    
    
    • Сега да погледнем към лѣ̋вата част на таблицата - към прѣднитѣ гласни. Игнорирайте закрѫгленитѣ (rounded) гласни.
      
      Славянското (дълго) "i"/"и" е горѣ влѣ̋во, на позиция Close_front_unrounded_vowel, или Near-close_near-front_unrounded_vowel.
      
      Славянското (кратко) "е" е на позиция Open-mid_front_unrounded_vowel.
      
      Нѣ̋къдѣ међу тѣ̋х е било старо-славянското "ь", най-вѣроятно на позиция Close-mid_central_unrounded_vowel.
    
    
    • .. Скрий го стария̌т ми коментар за старо-славянскитѣ ерове ..
  
  
• ►►  Относно така нарѣченитѣ протези в славянски  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Относно така нарѣченитѣ протези в славянски  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Зададен бѣ въпрос за славянски думи, започващи с А  (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..) 
    
    
  • ▼▼  Въпрос за славянски думи, започващи с А  (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..) 

     Георги Валериев Спасов,  2019-01-08 11:08  Моля за помощ! Получих въпрос, дали мога да кажа три български думи, които да започват с буквата А.

    Въпросът за славянски думи, започващи с А, е упражнение върху славянската историческа фонетика.

  • ►►  Закон за отворената сричка  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за отворената сричка  (.. скрий ..)

    Знаете, че в старо-славянския̌т език, както той е засвидѣтелстван в края̌т на 9-ти вѣк, нѣ̋мало затворени срички. Всѣ̋ка сричка трѣ̋бвало да завършва на гласен звук. Да нарѣчем това закон за отворената сричка. Този закон бил изцѣ̋ло имплементиран, имало врѣме, когато този закон нѣ̋мал изключения. Това е много важен закон. За врѣмето, когато този закон e бил в сила, може да се употрѣбява терминът старо-славянски език. За врѣмето отпрѣди влизането на този закон в сила, за врѣмето отпрѣди повсемѣстното отваряне на сричкитѣ, се употрѣбява терминът пра-славянски език.

  • ►►  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. скрий ..)

    Първото обобщение на законът за отворената сричка е законът за нарастващата звучност. И този закон бил изцѣ̋ло имплементиран, имало врѣме, когато този закон нѣ̋мал изключения. Пак става дума за строежът на сричката. Сричката завършвала на гласен звук, прѣд който може да има съгласни, една или нѣ̋колко. Но ако сѫ повече от една, тѣзи съгласни трѣ̋бвало да сѫ подредени с нарастваща звучност, не можѣло да се слагат в произволен ред.

    Ето примѣри на допустими срички:
    
    ТВО- СТА- СТВО- СТРА- МЛА- ГРА- ДРА-

    Ето пък примѣри, когато без ерът сричката би стана̨ла недопустима:
    
    ПЪ-ТИЦА (птица) БЪ-ЧЕЛА (пчела) ВЬ-СѢКЪИ (всѣки) ВЪ-ТОРЬНИКЪ (вторник)

  • ►►  Стремежът да нѣ̋ма сричка без съгласна докарва протезитѣ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Стремежът да нѣ̋ма сричка без съгласна докарва протезитѣ  (.. скрий ..)
    
    
    • Слѣд формулиранитѣ горѣ два безапелационни закона езикът взел инерция и развил стремеж нарастващата звучност в сричката да се проявява. Този стремеж не сварил да се "узакони", понеже двата закона, които го подхранили, с врѣмето изгубили сила и вече не дѣйстват в съврѣменнитѣ славянски езици.
    
    
    • И тъй, всѣ̋ка сричка била отворена - завършвала на гласен звук. Ако имало съгласни прѣд гласния̌т звук, тогава намирал проявление законът за нарастващата звучност в сричката. Ама ако прѣд гласния̌т звук нѣ̋мало никаква съгласна, ако сричката се състояла само от една гласна? Напримѣр, А-ГНЯ (агне). На езикът му се дощѣ̋ло и тогава да се проявява нѣ̋каква нарастваща звучност.
    
    
    • За цѣлта езикът в началото на сричка, съставена от самотна гласна, понѣ̋кога поставял съгласна - протетична съгласна или накратко протеза. В ролята на такива протези можѣли да се изявяват само двѣ съгласни - И̌ (I, J, и кратко) и В (у̌, у кратко). Като протези слагали И̌ кратко или У̌ кратко.
    
    
    • Общо взето, протезитѣ се слагали нередовно и всѣки славяногласен вѣроятно е бил чувал в рѣчта на други славяногласни друга постановка на протезитѣ, различна от тая, с която той е бил свикна̨л. Общо взето, славяногласнитѣ ще да сѫ имали нагласата да не обръщат голѣ̋мо внимание на протезитѣ.
  
  
  • ►►  Как се протезирали отдѣлнитѣ гласни в старо-славянски  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Как се протезирали отдѣлнитѣ гласни в старо-славянски  (.. скрий ..)
    
    
    За да завършим темата за протезитѣ, остава да разгледаме всѣки гласен звук в пра-славянски и старо-славянски и да покажем как се е протезирал той, ако останѣл самотен в сричката.
    
    
    • Ъ: голѣ̋м ер. В този случай попада и дифтонгът ЪI. В този случай "стремежът" се е прѣвърна̨л в закон без изключения. В този случай винѫги сѫ слагали протеза "у̌ кратко", т.е. В. Подчертал съм в този абзац нѣ̋колко такива протези. Спомнѣте си, че прѣдлогът В се е пишѣл нѣ̋кога ВЪ и той се е пишѣл така, защото така се е и произнасял. И в този прѣдлог съгласната В е протеза. Този случай, случая̌т Ъ - голѣ̋м ер, прѣдставя гласната У (U) от праезикът, кратка или дълга. Можем да кажем, че всѣ̋ка праезична гласна У (U) е получавала за протеза съгласната у̌ кратко. Забѣлѣжѣте, че в праезикът е имало дълга гласна У, кратка гласна У и съгласна у̌ кратко (както сега в английски). Не бива да се бъркат тѣзи три звука.
    
    
    • Ь: малък ер. Малкия̌т ер самотен в сричка получавал протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с нея̨ се прѣвръщал в гласна И. Изключения се срѣщат в западно-славянски (полски, чешки, ..), къдѣто малкия̌т ер можѣл да си остане самотен без протеза и послѣ в тази слаба самотна позиция той изпадал от произношението. Примѣри: (бълг.) имам, игра, (полски) mam, gra, (чешки) mám, hra.
    
    
    • А: По правило, ако гласната А останѣла самотна в сричката, тя получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и така се прѣвръщала в IA. Изключения от това правило имало в старо-български и съотвѣтно в ново-български. Изключения сѫ АГНЕ и АЗ. За АЗ ще стане дума по-долу. Има и други изключения в български. В другитѣ славянски езици нѣ̋ма изключения: там всички думи, започващи с А, сѫ заемки или пък сѫ нови звукоподражателни деривати.
    
    
    • Ѣ: ятова гласна. По правило, ако ятовата гласна останѣла самотна в сричката, тя получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с нея̨ се прѣвръщала в IA. Забѣлѣжѣте, че слѣд протезирането в подобна позиция вече не се разбирало дали оригиналната гласна е била А или Ѣ. Примѣри: яд, ям, .. Правилото има изключения и в български, и в другитѣ славянски езици. Показателен примѣр е мѣстоимението "аз". Пра-старата му форма е *ēǵo. Слѣд сатемизацията и редукцията на крайната гласна се получило *ēzŭ. Записано на "кирилица", това става *ѣзъ. Слѣд протезирането се получава IAЗЪ, което вече може да се счита за засвидѣтелствана форма. Във всички славянски езици, освѣн в източно-български, сега имаме IАЗ, съкратено до IА. Записано на руска кирилица, това е ЯЗ или Я. В български се проявява несигурния̌т характер на протезата, в български протезата се изоставя и се получава старо-българското АЗЪ и ново-българското АЗ.
    
    
    • И: Протезата И̌ практически нищо не промѣняла в гласната И. Дали на тази протеза ще се наблѣгне в произношението - това никога не е имало значение.
    
    
    • Е: Протезата И̌ винѫги присѫтства в руски, но в български на нея̨ никога не ѝ се е обръщало внимание - и с нея̨, и без нея̨ - все тая. Дори името на градът "Йерусалим" на български може да се произнесе "Ерусалим", макар че началното Й в случая̌т не е славянска протеза.
    
    
    • Малък юс (Я): В български малкия̌т юс прѣминал в Е и за неговото протезиране важи написаното по-горѣ за Е. В източно-славянски (руски, украински) обаче малкия̌т юс винѫги (не само в самотна позиция) получил протеза И̌, а самия̌т малък юс се отворил и се деназализирал до А. В резултат, малкия̌т юс стана̨л на IA в руски, което води в руски до смѣсване на буквата малък юс (Я) и дифтонгът IA - в руски тѣ прѣстана̨ли да се различават. Оттам и ние сега ползваме буквата Я като руснацитѣ.
    
    
    • О: О-о-особен случай. При гласна О, самотна в сричка, не само се колѣбаѣли дали изобщо да ѝ сложа̨т протеза, но се колѣбаѣли коя протеза да ѝ сложа̌т - И̌ кратко или У̌ кратко. Примѣри: (бълг.диал.) йоще, (рус.) восемь, (укр.) вона, ..
    
    
    • У: Ухо, учи, ум, .. Става дума за славянското У, което на оригиналната кирилица се означавало с диграфът OY, но само поради това, че този гласен звук и на гръцки се означава със сѫщия̌т диграф OY. В прѣдкласическия̌т гръцки диграфът OY е звучал като дифтонг OY, послѣ се монофтонгизирал в обикновено У (лат. U), но писането с диграф OY си остана̨ло и досега. Оттам било заимствано и в славянската писменост. Обаче случайно - да повторя̨ по случайност - и в историята на нашия̌т славянски език се случило подобно нѣщо: дифтонгът OY (лат. OU) от пра-езикът се монофтонгизирал в У (лат. U). Това го пиша̨, за да схванете, че славянскитѣ Ухо, уча, ум .. в пра-славянски сѫ звучали приблизително така: *ouxo, *ouкjiti, *oumŭ, .. Това го пиша̨, за да мога̨ да сведа̨ този случай до прѣдишния̌т. Както при О, така и при У, не само се колѣбаѣли дали изобщо да слагат протеза, но се колѣбаѣли коя протеза да сложа̨т. Примѣр: юнак.
    
    
    • Ѫ: голѣ̋м юс. Имало колѣбание дали голѣмия̌т юс заслужавал протеза, но при положително рѣшение за протезиране слагали му винѫги У̌ кратко. Това показва, че голѣмия̌т юс не е бил точно носово О, както обикновено се прѣдполага въз основа на съврѣменния̌т полски, а е бил по-скоро носово У. Примѣри със и без протеза: (бълг.) вѫглища, (рус.) уголь, (бълг.) вѫзел, (рус.) узел, (бълг.) вѫтък, (бълг./рус.) ѫгъл/угол, (рус.) усы, (бълг.) навѫсен.
    
    
    • (.. скрий го протезирането по гласни ..) 
  
  
  • ►►  Нѣкои изводи за голѣмия̌т юс Ѫ в старо-славянски  (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) 
  • ▼▼  Нѣкои изводи за голѣмия̌т юс Ѫ в старо-славянски  (.. скрий ..) (.. покажи там ..) 
    
    
    • Прѣдпоставки:
      
      
      • Голѣмия̌т ер Ъ винѫги е получавал протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      • В българския̌т език голѣмия̌т юс Ѫ почти винѫги получава протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      
      
      • Българския̌т език пази старо-славянското звучене на голѣмия̌т ер Ъ.
      • Старо-славянския̌т голѣ̋м юс Ѫ в български е прѣмина̨л в голѣ̋м ер Ъ.
      
      
      • По принцип, старо-славянския̌т голѣ̋м юс Ѫ трѣ̋бва да се разглеђа като задна носова гласна с неопрѣдѣлено качество.
      • За задни гласни мога̨т да мина̨т У, О и А.
      
      
      • Родината на славяногласието е днешна Унгария и нѣ̋кои прилѣжащи територии.
    
    
    • Изводи:
      
      
      • Двѣтѣ първи миграции на славяногласни сѫ: на югоизток към Цариград-Константинопол и на сѣвер надолу по Висла.
      
      
      • Славяногласнитѣ, мигрирали на сѣвер и надолу по Висла ..
        
        
        • .. и досега не сѫ извършили деназализация на юсоветѣ, за разлика от остана̨лото славяногласие.
        • .. в крайна смѣтка качеството на тѣхния̌т голѣ̋м юс се е установило на О, носово О.
      
      
      • Славяногласнитѣ, които не сѫ послѣдвали мигрантитѣ по Висла, а сѫ остана̨ли в родината на славяногласието ..
        
        
        • .. установили качеството на голѣмия̌т юс Ѫ на У, носово У.
      
      
      • Славяногласнитѣ, мигрирали на югоизток към Цариград-Константинопол:
        
        
        • Подложили голѣмия̌т юс Ѫ - носовото У - на делабиализация,
        • сѫщата делабиализация, която прѣтърпѣ̋ла праславянската гласна У,
          делабиализация от У към Ъ.
        
        
        • Така тѣ затвърдили качеството Ъ срѣд своя̌т репертоар от гласни.
        
        
        • Дълго врѣме произнасяли голѣмия̌т юс Ѫ като носово Ъ.
        • Макар и късно, извършили деназализация и в крайна смѣтка голѣмия̌т юс Ѫ се изравнил с голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Славяногласнитѣ, остана̨ли в родината на славяногласието ..
        
        
        • .. скоро извършили деназализация на голѣмия̌т юс Ѫ
        • и в крайна смѣтка при тѣ̋х той се изравнил с У.
        
        
        • Славяногласието се добрало до Днѣпър вече без носови гласни, без юсове.
    
    
    • Още доводи.
      
      
      • Прѣдпоставки:
        
        
        • Протеза на У(U) и съотвѣтно на голѣмия̌т юс в руски се слага много рѣ̋дко.
        • Рѣ̋дко се слага протеза на У(U) и в български: ухо, уста, ум, уча̨.
        
        
        • Обаче протеза на голѣмия̌т юс Ѫ в български се слага почти винѫги.
        • Протеза на голѣмия̌т юс Ѫ се слага често и в полски: węzel (BG: вѫзeл), Węgry (OCS: ѫгръı).
      
      
      • Потвърђават се изводитѣ, че:
        
        
        • Голѣмия̌т юс Ѫ дълго врѣме се е произнасял в български като носово Ъ, прѣди да се деназализира, прѣди да загуби носовия̌т си призвук.
        
        
        • Освѣн в български и полски, в остана̨лата част от славяногласието голѣмия̌т юс Ѫ се е деназализирал твърдѣ рано,
        • а вѣроятно и малкия̌т юс.
  
  
  • ►►  Още за нарастващата (или възходящата) звучност  (.. покажи ..) (.. покажи в руската википедия ..) 
  • ▼▼  Още за нарастващата (или възходящата) звучност  (.. скрий ..) (.. покажи в руската википедия ..) 
    
    
    • Законът за отворената сричка е частен случай на по-общия̌т закон за възходящата (нарастващата) звучност.
    
    
    • Статията във википедията подређа звучността така:

      В целом: фрикативные → аффрикаты → смычные → носовые → плавные → гласные.

      
      
      • фрикативные: проходни шумни съгласни (С,Ш,З,Ж,Х).
      • аффрикаты: Ц, Ч
      • смычные: прѣградни шумни съгласни (П,Б,Т,Д,К,Г).
      • носовые: Н, M.
      • плавные: Л, Р.
      • гласные: Ъ,ЪI,Ь,А,Ѣ,И,Е,Я,О,У,Ѫ.

    • Забѣлѣжѣте, че статията във википедията пропуска полугласнитѣ У̌ и Й. Но не знам по-добро изложение.
    
    
    • Статията във википедията нарича това тенденция, понеже се има прѣд вид пра-славянския̌т език.
    • За пра-славянския̌т език това все още е тенденция, но за старо-славянския̌т вече е закон.
    
    
    • Разбира се, статията във википедията е права да поставя стрeмежът към възходяща звучност в началото на нѣщата.
    • Това е всеобхватното явление.
    • Законът за отворената сричка и по-общия̌т закон за нарастващата звучност в сричката сѫ проява на този стремеж, докарана докрай.
    • Протезитѣ сѫ проява на сѫщия̌т стремеж, но не сѫ успѣли да получа̨т статутът на закон.
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги протезитѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: About the vowels [ъ] and [ь] in Slavic. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Slavic motherland .. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Old Common Slavic language and the ethnonyms .. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ►►  Четири важни езикови явления в далечната история на славянщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Четири важни езикови явления в далечната история на славянщината  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ◄►  .. Бѣше публикувано във facebook ..  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Постановка и хронология  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Постановка и хронология  (.. скрий ..)
    
    
    • Поводът е наличието на двѣ отдѣлни букви за двата вида З(Z) и в кирилицата, и в глаголицата.
    • Става дума за двата вида звук З(Z) в старо-славянски:
      
      
      • сатемно З(Z) - старо, и
      • второ-палатализационно З(Z) - ново.
    
    
    • Така че цѣлта ми е да разясня̨ понятията - явленията - сатемизация и палатализация (първа и втора).
    
    
    • Слѣдователно, ще става дума за веларнитѣ съгласни.
      
      
      • Веларнитѣ съгласни сѫ вид дорсални съгласни.
      
      
      • Свѣдение в аванс: в днешния̌т ни език веларнитѣ съгласни сѫ К-Г-Х (Кора̀-Гора̀-Хора̀).
    
    
    • Епохитѣ. Нашия̌т език е прѣживѣ̋л слѣднитѣ исторически епохи, както можем да си ги прѣдставим сега:
      
      
      • Праисторическа епоха - нищо нищичко не знаем.
      • ПИЕ: Пра-индо-европейска епоха - нашия̌т език е битувал в качеството си на пра-индо-европейски език (ПИЕ) и е сподѣлял това свое битие с остана̨литѣ индо-европейски (ИЕ) езици.
      • Пра-славянска епоха (Proto-Slavic) - да кажем от 5-ти вѣк прѣди Христа до 8-ми вѣк слѣд Христа.
      • Славянска епоха - вѣковетѣ 9-ти и 10-ти. Тогава нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван и минава в категорията на извѣстнитѣ езици.
      • Балканска епоха - вѣковетѣ от 11-ти до 19-ти.
      • Русофилска епоха - от около 1870 до около 1990.
      • Циганско-глобализационна епоха - слѣд 1990. (.. още за епохитѣ тука ..)
    
    
    • Явленията, за които ще става дума. Явления, засягащи веларнитѣ съгласни.
      
      
      • Сатемизацията. Случила се е в епохата на ПИЕ по пѫтя̌т към славянщината.
      
      
      • Явлението, описано в законът на Педерсен. Случило се е в епохата на ПИЕ по пѫтя̌т към славянщината.
      
      
      • Първа палатализация. Случила се е в пра-славянската епоха.
      
      
      • Втора палатализация. Случила се е в пра-славянската епоха.
      
      
      • Първитѣ двѣ являния се сподѣлят с балтийскитѣ езици (латвийски, литовски, пруски).
      • Това дава основания за балто-славянската езикова група и за нѣ̋когашния̌т балтославянски диалектен континуум.
      • Двѣте палатализации сѫ си чиста славянщина и не се сподѣлят с балтийскитѣ езици.
      
      
      • Никое от тѣзи явления в славянщината не се сподѣля с германщината.
      • Влиянията међу славянщината и германщината сѫ били от тип "езиков съюз" (Sprachbund), а не от тип "генетическо родство".
    
    
    • (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сатемизацията  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Сатемизацията  (.. скрий я̨ ..)
    
    
    • За да се обясни сатемизацията, трѣ̋бва да върнем в епохата на ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Тази прѣпратка води ди таблица, озаглавена "Шумнитѣ съгласни в ПИЕ и пѫтя̌т им към славянски".
    • Шумнитѣ съгласни, без съгласната С, както сѫ реконструирани за ПИЕ, в тази таблица сѫ подредени:
      
      
      • в три колони:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в пет реда:
        
        
        • ред лабиални съгласни,
        • ред дентални съгласни, и
        • три реда веларни съгласни.
    
    
    • Ако в моментът само веларнитѣ съгласни сѫ от интерес, то за ПИЕ сѫ реконструирани девет такива, подредени
      
      
      • в три колони на таблицата:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в три реда:
        
        
        • ред плоски (обикновени) велари,
        • ред палатовелари (с ıотов призвук +j), и
        • ред лабиовелари (с лабиален призвук +w).
      
      
      • Ето как изглеђа таблицата с прѣдполагаемитѣ веларни съгласни в ПИЕ:
        
        

        Основна матрица на веларнитѣ съгласни в ПИЕ	Колона Неутрални съгласни фонеми Π_Τ_Κ	Колона Звучни/глотални съгласни фонеми Β_Δ_Γ	Колона Генерални съгласни фонеми Φ_Θ_Χ
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ	Χ (pieChi)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)	Χ́ (Χj:pieChi+j)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +w (лабиовелари)	Κw (pieKappa+w)	Γw (pieGamma+w)	Χw (pieChi+w)

    
    
    • Прѣдполагаемитѣ девет веларни съгласни за ПИЕ сѫ твърдѣ много за един език.
      
      
      • Малко езици по свѣтът имат толкова много велари.
      • Съврѣменния̌т български език има три (К-Г-Х), [ново-]гръцкия̌т - четири, френския̌т - два.
      
      
      • В пра-славянската епоха по пѫтя̌т си към славянщината езикът ни е намалил броя̌т на веларитѣ от девет на два.
      
      
      • За това става дума в този подраздѣл, озаглавен "сатемизацията".
    
    
    • Три явления сѫ допринесли за процесът за намаляване на броя̌т на веларитѣ в нашия̌т език от девет на два.
      
      
      • Хронологичния̌т им ред нѣ̋ма как да се установи сега.
      • Процесът е траял хилядолѣтия.
    
    
    • Едното явление е обединението на глоталната и генералната колона от таблицата.
      
      
      • Онѣзи диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтя̌т към славянщината, сѫ обединили глоталната и генералната колона.
        
        
        • При всички шумни съгласни, не само при веларитѣ.
      
      
      • Обединението на глоталната и генералната колона фонетично се изразява чрѣз елиминиране на придиханието.
      
      
      • Ако диалектитѣ на ПИЕ извън славянщината не ни интересуват, то без ограничение на общността можем да считаме, че шумнитѣ съгласни сѫ подредени в двѣ колони:
        
        
        • беззвучни съгласни (неу̌трална колона) и
        • звучни съгласни (глотално-генерална колона).
    
    
    • Другото явление е елиминирането на лабиалния̌т призвук (+w) при веларитѣ.
      
      
      • В онѣзи диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтя̌т към славянщината, лабиовеларитѣ сѫ стана̨ли обикновени (плоски) велари.
      
      
      • Ако латински-гръцки-нѣмски не ни интересуват, можем да забравим за лабиовеларитѣ.
    
    
    • Слѣд тѣзи двѣ явления таблицата на веларнитѣ съгласни остава с двѣ колони и с два реда
      • и изглеђа така:
        
        

        Примѣрна матрица на веларнитѣ съгласни в диалектитѣ на ПИЕ по пѣтя̌т към славянщината	Колона беззвучни съгласни фонеми Π_Τ_Κ (неутрална колона)	Колона звучни съгласни фонеми Β_Δ_Γ (глотално-генерална колона)
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)

      
      
      • В езикът остават четири велара:
        
        
        • два плоски велара (Κ-Γ) и
        • два палатовелара (Κ́-Γ́).
      
      
      • На това мѣ̋сто да направим почивка, прѣз която можете да обсѫђате възможността буквитѣ Κ́ и Γ́ от сѣверно-македонската азбука да отразяват онова пра-старо положение от пра-индо-европейската епоха.
    
    
    • Третото явление е сатемизацията.
      
      
      • Стигна̨хме и до нея̨.
      
      
      • Никъдѣ в засвидѣтелстванитѣ и в съврѣменнитѣ ИЕ езици палатовеларитѣ не сѫ запазени.
      
      
      • В част от ИЕ-тѣ езици палатовеларитѣ (Κ́ и Γ́) сѫ се прѣвърна̨ли в обикновени плоски велари Κ и Γ.
        Това сѫ езицитѣ от "страната кентум".
      
      
      • В другитѣ ИЕ-тѣ езици палатовеларитѣ (Κ́ и Γ́) сѫ се прѣвърна̨ли в съскави или шушкави съгласни и така сѫ прѣстана̨ли да бѫда̨т велари.
        Това сѫ езицитѣ от "страната сатем".
      
      
      • Изоглосата кентум-сатем раздѣля ИЕ-тѣ езици на двѣ:
        кентум-езици и сатем-езици.
      
      
      • Славянщината е на сатемната страна. Измѣненията на палатовеларитѣ съм го нарѣкъл сатемизация.
      
      
      • По пѫтя̌т към славянщината сатемизацията промѣня двата остана̨ли палатовелара така:
        
        
        • Κ́ => С(S)
        • Γ́ => З(Z)
      
      
      • Така се е получило сатемното З(Z), за което стана̨ дума и което бѣше нарѣчено старо З(Z).
      • Съгласната З(Z) се е появила в езикът ни в резултат на сатемизацията.
      • Прѣди сатемизацията такава съгласна не е имало.
      
      
      • Сатемизацията е произвела и съгласни С(S), но такава съгласна С(S) е имало в езикът и прѣди сатемизацията.
      • Езикът ни отдавна е прѣстана̨л да различава сатемното С(S) (в думитѣ деСет и сто) от пра-старото С(S) (в думата седем).
    
    
    • Слѣд тѣзи три явления в езикът ни остават само два велара Κ и Γ.
    
    
    • (.. скрий я̨ сатемизацията ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Както бѣ показано в прѣдишния̌т подраздѣл, диалектитѣ на пра-индо-европейския̌т език, които сѫ били поели по пѫтя̌т към славянщината, сѫ остана̨ли само с два велара - Κ и Γ.
    
    
    • Прѣди хилядолѣтия веларитѣ сѫ били прѣкалено много (матрица три на три - девет велара), послѣ пък сѫ остана̨ли твърдѣ малко - само два - Κ и Γ.
    
    
    • Езиково явление, което се описва чрѣз законът на Педерсен, промѣнило нѣ̋кои звукове С(S) на звук Χ, проходен беззвучен велар.
    • Прѣди това в езикът ни нѣ̋мало такъв звук.
    • Той се появил по законът на Педерсен.
    
    
    • Езикът вече разполагал с три велара: Κ-Γ-Χ.
    • Това е положението в съврѣменния̌т ни език.
    
    
    • За законът на Педерсен можете да прочетете по тази прѣпратка. Тука нѣ̋ма да го коментирам.
    
    
    • Всѣ̋ко Χ в съврѣменния̌т български език, което е славянско наслѣдство, е получено прѣди хилядолѣтия по законът на Педерсен.
      
      
      • ухо, чух, кожух, хитър, ..
    
    
    • Слѣд като звукът Χ се е появил в нашия̌т език, а това е стана̨ло по законът на Педерсен, той - езикът ни - вече можѣл да заема думи от други езици, съдържащи този звук:
      
      
      • хлѣ̋б, хора, хоро, ..
    
    
    • (.. скрий го законът на Педерсен ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Първа палатализация: славянщината тръгва по своя̌т си пѫт  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Първа палатализация: славянщината тръгва по своя̌т си пѫт  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Врѣмето си течало, а вѣковетѣ летѣли.
      
      
      • За нашия̌т език настѫпила пра-славянската епоха.
      • Вѣк, два, най-много три оставали до Рођество Христово.
      
      
      • Славянщината напусна̨ла балто-славянския̌т диалектен континуум и поела по своя̌т си пѫт.
    
    
    • Общо за славянскитѣ палатализации - първата и втората.
      
      
      • Така нарѣченитѣ славянски палатализации сѫ езикови явления, които при нѣ̋какви условия промѣнят веларнитѣ съгласни така, че тѣ прѣстават да бѫда̨т веларни съгласни.
      • Тѣзи явления сѫ протичали в пра-славянската епоха.
      
      
      • Да си спомним, че в славянски има три веларни съгласни: Κ-Γ-Χ.
      • Когато палатализация промѣня веларна съгласна, тя го прави така:
        

        Велар	Първа палатализация	Втора палатализация
        Κ	Ч (ТШ)	Ц (ТС,TS)
        Γ	Ж	З
        Χ	Ш	С

      
      
      • Прѣз послѣдното хилядолѣтие в славянскитѣ езици не се е наблюдавало подобно явление.
      • Подобно явление е чуђо на германщината и на гръцкия̌т език.
      
      
      • Обаче романсът е прѣживѣ̋л такова нѣщо.
        
        
        • В класическия̌т латински буквитѣ C и G винѫги сѫ звучали K и Γ съотвѣтно.
        • Обаче прѣз слѣдващитѣ вѣкове в разговорния̌т латински език, от който произлизат съврѣменнитѣ романски езици, веларитѣ K и Γ прѣд прѣдна гласна се промѣнят и сега буквитѣ C и G звучат различно прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • На видеото папа Йоан Павел 2-ри изговаря латинското К, означавано с буквата C, като Ч, все едно, че първата славянска палатализация се е вихрила и на Апенинитѣ.  (.. покажи го видеото ..)
        
        
        • Това явление в романсът много прилича на славянскитѣ палатализации.
      
      
      • Възможно е славянскитѣ палатализации и подобното явление в романсът взаимно да сѫ си повлияли и да сѫ дѣйствали в синхрон.
    
    
    • Първата славянска палатализация е явление в пра-славянския̌т език, проведено еднообразно повсемѣстно безцеремонно още по врѣмето, когато пра-славянския̌т език е заемал компактна територия в своята пра-родина.
      
      
      • Забѣлѣжка: Пра-родината на славянщината е басейнът на Срѣдния̌т Дунав.
    
    
    • Кога дѣйствала - кога се прилагала - първата палатализация? Прѣд прѣдна гласна, общо казано.
      
      
      • Прѣд Й(ıот, полугласна И).
      • Прѣд гласна И, кратка или дълга.
      • Прѣд гласна Е, кратка или дълга.
      • Прѣд дифтонг ЕЙ (стана̨л послѣ на И).
      • Прѣд дифтонг ЕУ̌ (стана̨л послѣ на Ю).
      • Прѣд малката носовка.
    
    
    • Когато се прилагала, как първата палатализация промѣняла тритѣ велара?
      
      
      • Κ => Ч (ТШ)
      • Γ => Ж (*ДЖ)
      • Χ => Ш
    
    
    • В нѣ̋кои случаи и досега промѣ̋ната на веларитѣ по първата палатализация си личи:
      
      
      • ще река̨ - ще рече, пекоха̨ - печаха̨, рак - рачешката, крак - крачи, ..
      • бѣглец - бѣжанец, мога̨ - може, брѣ̋г - крайбрѣжие, слуга - служи, ..
      • ухо - уши, слухти - слуша, муха - мушица, разруха - разрушавам, ..
    
    
    • В други случаи думи, пазещи стария̌т велар в коренът, нѣ̋ма:
      
      
      • ЧЕ̨ДО <= КЕНДО (Сравнѣте с нѣмското Kind)
    
    
    • И тъй, когато първата палатализация дѣйствала, тя произвеђала звукове Ч-Ж-Ш.
      
      
      • Всѣ̋ко славянско Ч е получено по първата палатализация от по-старо К.
        
        
        • Прѣди първата палатализация африкатът Ч не е сѫществувал в нашия̌т език.
      
      
      • Освѣн по първата палатализация, славянско Ж може да е било получено от З(Z) прѣд Iот.
        
        
        • КОЗА => КОЖА, КАЗА => ще КАЖЕ, ..
        • Да си спомним, че славянщината се сдобила със звукът З(Z) при сатемизацията.
        
        
        • Може да се прѣдположи, че първоначално първата палатализация е произвеђала африкат ДЖ, който в послѣдствие се е упростил на Ж.
        • Как да е, слѣди от такова ДЖ в славянскитѣ езици нѣ̋ма.
      
      
      • Освѣн по първата палатализация, славянско Ш може да е било получено от С(S) прѣд Iот.
        
        
        • Жертва принасят - жертвоприношение, писах - пишѣх, ..
    
    
    • Врѣмето си течало, а вѣковетѣ летѣли.
      
      
      • Римската империя стана̨ла християнска..
    
    
    • В езикът - пра-славянския̌т - велари Κ-Γ-Χ в положение прѣд прѣдни гласни не остана̨ли.
    • Първата палатализация се закрѣпила както в думитѣ, така и в схемитѣ (парадигмитѣ) за разнитѣ словоформи.
    
    
    • Но иначе първата палатализация се деактивирала, понеже случаи тя да се прилага не остана̨ли.
    
    
    • (.. скрий я̨ първата палатализация ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Втора палатализация: славянщината се развихря  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Втора палатализация: славянщината се развихря  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Врѣмето течало, вѣковетѣ летѣли, един-два-три.
    
    
    • Езикът засмуквал думи от други езици.
      
      
      • Нѣ̋кои от тѣзи нови думи съдържали велар Κ-Γ-Χ в позиция прѣд прѣдна гласна.
    
    
    • Освѣн това, в стрeмежът си да отвори всички срички, славянщината монофтонгизирала дифтонзитѣ.
      
      
      • В частност стария̌т дифтонг ОЙ(OI), може би с вариант УЙ(UI)),
        който в този си вид не прѣдизвиквал първата палатализация, се измѣнил в Ѣ или в И,
        които вече сѫ прѣдни гласни.
    
    
    • И тъй, в езикът се понатрупали велари прѣд прѣдни гласни.
    
    
    • Славянщината рѣшила да извърши втора палатализация, да организира нов отстрѣл на велари прѣд прѣдни гласни.
    
    
    • По това врѣме славянщината вече се била разнесла на обширни територии.
      Славяногласни мигранти я̨ разнесли като зараза.
    • Славянския̌т език започна̨л да се разпада на териториални диалекти.
    • Поради това втората палатализация не протекла еднообразно.
      Напротив, имало диалектни особености.
    
    
    • Втората палатализация, както и първата, промѣняла веларитѣ Κ-Γ-Χ и тѣ прѣставали да бѫда̨т велари.
      
      
      • Κ => Ц (ТС)
      • Γ => З (*ДЗ)
      • Χ => С (*)
      
      
      • (*) Забѣлѣжка. Диалектна особеност.
        В западно-славянскитѣ езици (полски-чешки-словашки) втората палатализация измѣняла веларът Χ във Ш, а не във С.
    
    
    • И тъй, когато втората палатализация дѣйствала, тя произвеђала звукове Ц-З-С.
      
      
      • Всѣ̋ко славянско Ц е получено по втората палатализация от по-старо К.
        
        
        • Прѣди втората палатализация африкатът Ц не е сѫществувал в нашия̌т език.
        
        
        • Примѣри: РѪКА => РѪЦѢ, ЧОВѢК => ЧОВѢЦИ, *qwoina => ЦѢНА, ЦЪРКВА, ЦАР, ..
      
      
      • Звукът З(Z) в славянски:
        
        
        • Може да е старо З(Z), получено по сатемизацията от по-старо Г(G).
          
          
          • Примѣри: АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ..
        
        
        • Или може да е ново З(Z), получено по втората палатализация, пак от прѣдишно Г(G).
          
          
          • Примѣри: НОГА => НОЗѢ, ЗАЛОГ => ЗАЛОЗИ, КНЯЗ, ..
          
          
          • Може да се прѣдположи, че първоначално втората палатализация е произвеђала африкат ДЗ, който в послѣдствие се е упростил на З, ново З.
          
          
          • Слѣди от различното произношение на старото и новото З сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата.
          • Слѣд 10-вѣк старото и новото З вече сѫ се произнасяли еднакво.
      
      
      • Звукът С(S) в славянски:
        
        
        • Може да е пра-стар, отпрѣди сатемизацията,
          
          
          • Този звук е срѣд първоначалния̌т реконструиран звуков инвентар на ПИЕ.
          
          
          • Примѣри: СЕДЕМ, СЪМ, СЕБЕ СИ, ..
        
        
        • Може да е бил получен при сатемизацията.
          
          
          • Примѣри: ОСЕМ, СТО, СЪРДЦЕ, ..
        
        
        • Или може да е получен по втората палатализация.
          
          
          • Примѣри: КОЖУХ => КОЖУСИ, ..
    
    
    • И тъй, втората палатализация е източникът на новото, второ-палатализационното славянско З(Z) - за това стана̨ дума. Старото славянско З(Z) е получено по сатемизацията.
    
    
    • Разбира се, и звукът C(S), и звукът З(Z) мога̨т да сѫ част от дума, заета "зор-заман" от чуђ език.
    
    
    • Кога втората палатализация се прилага?
    • Ще посоча̨ три области на приложение на втората палатализация, като съм длъжен да направя̨ уговорката, че и в тритѣ случая приложението ѝ не е сигурно.
      В приложението на втората палатализация има много диалектни особености.
      
      
      • =1=> Прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Тази област на приложение е сѫщата, както при първата палатализация.
        
        
        • В [старо-]български винѫги се случва.
        
        
        • Примѣри: цѣ̋л, рѫцѣ, раци, ..
      
      
      • =2=> Прѣд -В-, което пък е прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Първата палатализация в този случай не е дѣйствала, втората дѣйства.
        
        
        • В български - винѫги се случва. В западно-славянски (полски-чешки-словашки) не дѣйства.
        
        
        • Примѣри: цвѣ̋т, звѣзда, ..
      
      
      • =3=> Слѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Sometimes win, sometimes - люн.
        • Нѣ̋ма правило кога втората палатализация се прилага слѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Примѣри: старец, княз, ..
        • Контра-примѣри: лик, брѣ̋г, ..
    
    
    • Слѣд като промѣнила, каквото могла, в думитѣ и в схемитѣ на словоизмѣненията (в склонението и спрежението), втората палатализация и тя по редът си се деактивирала.
    
    
    • Славянската писменост заварила положение с наскоро деактивирала се втора палатализация.
      
      
      • И може би африкат ДЗ като резултат от втората палатализация.
    
    
    • Терминологична забѣлѣжка: Нѣ̋кои говоря̨т за втора и трета палатализация.
      
      
      • Прѣдпочитам да говоря̨ само за една палатализация - втората, да използвам само един термин - втора палатализация.
      
      
      • Ако се възприеме алтернатива, то се нуђаем от три термина, по един за всѣ̋ка област на приложение, както сѫ изброени по-горѣ.
      
      
      • Но никой не прѣдлага три термина. Нѣ̋кои прѣдлагат два, но тѣ не стигат.
      
      
      • По-добрѣ е само да се ползва един термин, още повече че втората палатализация се е провеђала едноврѣменно в тритѣ ѝ области на приложение.
    
    
    • Сега нашия̌т език е пълен с велари Κ-Γ-Χ прѣд прѣдна гласна. Палатализациитѣ вече не ни хващат.
    
    
    • (.. скрий я̨ втората палатализация ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги четиритѣ явления ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Славянщината и германщината - добри сѫсѣди  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Славянщината и германщината - добри сѫсѣди  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум и германщината  (.. покажи ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
  • ▼▼  Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум и германщината  (.. скрий ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
    
    
    • Пра-славянския̌т език е участвал в прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум.
    • Сигурни участници в хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум сѫ прѣдшественицитѣ от онова врѣме на слѣднитѣ езици:
      
      
      • славянски
      • старо-пруски
      • литовски
      • латвийски
    
    
    • Възможни участници в хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум сѫ напълно неизвѣстни сега нам езици, на нѣ̋кои от които историята прѣдлага названия:
      
      
      • тракийски
      • дакийски
      • илирийски
    
    
    • Прагерманския̌т език се изключва като възможен участник в прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум.
    • Изключват се и всички езици и диалекти от германската група.
    
    
    • И все пак ..
      • езици и диалекти от германската група сѫ били сѫсѣди на прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум от запад и от юг.
  
  
  • ►►  Пра-славянския̌т в хипотетичен езиков съюз с германщината  (.. покажи ..) .. към началото ..
  • ▼▼  Пра-славянския̌т в хипотетичен езиков съюз с германщината  (.. скрий ..) .. към началото ..
    
    
    • Тъй като прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум
      
      
      • е имал германщина в сѫсѣдство,
      • която е оказвала влияние върху езицитѣ в континуумът,
    
    
    • то е възможно сѫществуването на езиков съюз међу:
      
      
      • германщината или част от нея̨, от една страна,
      • хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум или поне пра-славянския̌т език, от друга страна,
      • и възможни други участници, от трета страна.
    
    
    • Този прѣдполагаем езиков съюз се изразява както в лексикални заемки, така и в общи иновации.
  
  
  • ►►  Лексикални заемки от германщината в пра-славянски и старо-славянски  (.. покажи тука ..)  (.. покажи в руската википедия ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Лексикални заемки от германщината в пра-славянски и старо-славянски  (.. скрий ги ..)  (.. покажи в руската википедия ..)  .. към началото ..
    
    
    • В руската википедия тѣзи заемки сѫ класифицирани в три групи:
      • заемки от готски
      • заемки от западно-германски
      • заемки от неустановен германски източник
    
    
    • Част от тѣ̋х се привеђат тука накуп във формата им от съврѣменния̌т български език.
      
      
      • блюдо
      • Дунав
      • готов
      • хлѣ̋б
      • купувам
      • лихва
      • [из]кушение
      • [прѣ]лест
      • полк
      • стъкло
      • ужас
      • чедо
      • църква
      • художник
      • хижа
      • изба
      • княз
      • лук
      • ракла
      • овошка
      • шлѣм
      • трѫба
      • важен
      • бук
      • хълм
      • кладенец
      • кръст
      • пост
      • ликувам
      • млѣ̋ко
      • мито
      • влах
      (.. скрий ги лексикални заемки ..)
  
  
  • ►►  Съвмѣстен опит за имплементация на артроманията и слѣди от него  (.. покажи тука ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)

    ◄►  (.. скрий го добросѫсѣдството с германщината ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Съвмѣстен опит за имплементация на артроманията и слѣди от него  (.. скрий ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..
    

    Ако нѣ̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езицитѣ от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.
    
    И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чуђа на романсът и на елинофонията: сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ да се скланят различно. В слѣдния̌т примѣр, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

    • Organisation des Nations Unies
    • Organización de las Naciones Unidas
    • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

    Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончания:

    • United Nations Organization
    • Организация Объединённых Наций
    • Organizacja Narodów Zjednoczonych
    • Организација уједињених нација

    Стартираме подраздѣлът с това наблюдение.
    
    Стана вече дума, че обикновено в индоевропейскитѣ езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение: именното склонение за сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена, и мѣстоименното склонение за мѣстоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателнитѣ слѣдват именното склонение, досущ като сѫществителнитѣ.
    
    В балто-славяно-германски обаче мѣстоименното склонение се е разпространило и при прилагателнитѣ имена. Прѣди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.
    
    Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с прѣдпоставен опрѣдѣлителен члѣн, произхођащ от старо показателно мѣстоимение, и с числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Това положение вѣроятно е оформено още в рамкитѣ на елиноромансът. Обаче в съврѣменните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е сѫщия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавскитѣ езици.
    
    Стигаме до прѣдполагаемия̌т ход на събитията:
    

    • Пра-германския̌т език вѫтрѣ във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
    • Поради силното си диалектно члѣнение по онова врѣме пра-германския̌т език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
    • Единия̌т от използванитѣ модели е бил добавяне на нѣ̋какво показателно мѣстоимение слѣд прилагателното име, за да се изрази опрѣдѣленост.
    • Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
    • Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от нѣ̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянскитѣ диалекти прихващат този модел.
    • Балто-славянскитѣ диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
    • Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
    • Имплементацията е частична, защото когато сѫществителното име е употрѣбено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на опрѣдѣленост или неопрѣдѣленост си остана̨ло факултативно (незадължително, с мѣстоимение).
    • Такова е положението поне в слѣднитѣ съврѣменни езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
    • Славянския̌т език използвал формитѣ на анафоричното мѣстоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
    • В резултат, във всички съврѣменни балто-славянски езици, включително в български, прилагателнитѣ имена имат двѣ форми - пълна и кратка.
    • За пълната форма се прилага мѣстоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното мѣстоимение е към кратката форма.
    • Пълната форма на прилагателнитѣ имена и досега изразява опрѣдѣленост в слѣднитѣ езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
    • Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът успѣ̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията той прави това, като надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена.
    • Балкано-славянския̌т език надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена при имплементация на артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа стария̌т модел на имплементация.
    • Ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
    • В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тѣ̋х обикновено пълната форма на прилагателнитѣ се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
    • Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспѣшен, понеже
      • имплементацията била само частична,
      • тя никъдѣ (освѣн в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
      • и даже е била съвсѣм загубена в руски и полски.
    • В сѣврѣменния̌т нѣмски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят сѫществителнитѣ имена, прилагателнитѣ имена с атрибутивна функция и прилагателнитѣ имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
    • В нѣмски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал сѫщия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
    • Стария̌т германски модел, който балто-славянскитѣ езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавскитѣ езици.
    • И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нѣщо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът сѫ съвсѣм независими от събитията в скандинавскитѣ езици.

    ◄►  .. скрий го съвмѣстния̌т опит за артромания ..  (.. скрий го добросѫсѣдството с германщината ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
• ►►  Важни езикови черти на славянщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Важни езикови черти на славянщината  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Общ прѣглед  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Общ прѣглед  (.. скрий ..)
    
    
    • Списъкът с важнитѣ езикови черти и явления на славянщината остава отворен.
      
      
      • Първата палатализация
      • Глаголната аспектология
      • Разширената себичност
      • Отварянето на сричкитѣ
      • Втората палатализация
    
    
    • Тука се разглеђат в различна дѫлбочина - от никаква до екстремна подробност.
    
    
    • Езикови характеристики, които славянщината сподѣля с балтийски или с германски езици, не сѫ включени в този списък.
    
    
    • Когато славянщината започна̨ла да имплеметира тѣзи черти и когато в нея̨ започна̨ли да се случват тѣзи являния, тя напусна̨ла хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум, понеже стана̨ла вече неразбираема за сѫсѣднитѣ диалекти от континуумът.
    
    
    • Изброяването нѣ̋ма как да е в хронологичен ред.
      
      
      • Но все пак втората палатализация е послѣдната.
      • Когато тя се е задѣйствала, вѣроятно другитѣ черти сѫ били вече налицѣ.
      
      
      • Когато и втората палатализация е завършена, езикът прѣминава от стадий пра-славянски в стадий славянски.
      • В този си стадий - като славянски език - в края̌т на 9-ти вѣк нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван.
    
    
    • (.. скрий го списъкът с важнитѣ езикови черти на славянщината ..) 
  
  
  • ►►  Първата палатализация  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Първата палатализация  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ първата палатализация ..) 
  
  
  • ►►  Глаголната аспектология  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголната аспектология  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ глаголната аспектология ..) 
  
  
  • ►►  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ разширената себичност ..) 
  
  
  • ►►  Отварянето на сричкитѣ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отварянето на сричкитѣ  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий го отварянето на сричкитѣ ..) 
  
  
  • ►►  Втората палатализация  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Втората палатализация  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ втората палатализация ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги важнитѣ черти на славянщината ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Тайнственитѣ сѫсѣди на славянщината: хуни и авари  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Тайнственитѣ сѫсѣди на славянщината: хуни и авари  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ◄► Първо прочетѣте за германщината, добрия̌т сѫсѣд на славянщината.
    
    
    • Там има подраздѣл, посветен на хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум. Прочетѣте и него.
  
  
  • ►►  Славянщината в родината си  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Славянщината в родината си  (.. скрий ..)
    
    
    • Нашия̌т български език е славянски.
      
      
      • И други съврѣменни езици сѫ славянски.
      
      
      • Ако се върнем единадесет вѣка назад,
        тогавашното състояние на езицитѣ,
        които днес се класифицират като славянски
        (български, сръбски, полски, ..),
        ги прѣдставя като диалекти на един и сѫщ език,
        наричан обикновено старо-славянски език или
        старо-общо-славянски език (OCS*, Old Common Slavic).
    
    
    • Родината на този език (на OCS*, Old Common Slavic)
      е басейнът на Срѣдния̌т Дунав -
      там, къдѣто историцитѣ поставят Аварския̌т хаганат.
      
      
      • Оттам - откъм Срѣдния̌т Дунав - славянския̌т език се е разнесъл
      • и на юг към Цариград и Солун (тоест насам),
      
      
      • и на сѣвер по рѣка Висла,
      
      
      • и на сѣвер по рѣка Елба (Лаба),
      
      
      • и на изток към рѣка Днѣпър.
    
    
    • Донѣ̋къдѣ може да се каже, че
      Аварския̌т хаганат е направил промоция на славяногласието - на славянския̌т език,
      съдѣйствал е за неговото разпространение и за устойчивото му развитие.
      
      
      • По подобен начин в слѣдващитѣ вѣкове Ордата е направила промоция на руския̌т език, съдѣйствала е за неговото разпространение и развитие.
    
    
    • Нашия̌т език - славянския̌т - е бил езикът на усѣдна̨лото население в родината на славяногласието.
      
      
      • На сѫщата територия върлували влиятелни номади - влиятелни в политическо и военно отношение.
      
      
      • Тѣ паразитирали върху мѣстното славяногласно население.
      
      
      • Много от тѣ̋х ще да сѫ знаѣли славянски език.
    
    
    • Нѣ̋кои от тѣзи влиятелни номади историята назовава с името авари.
    • Друго название, което историята употрѣбява за влиятелнитѣ номади, властвали над родината на славяногласието, е хуни.
    
    
    • (.. скрий я̨ родината на славянщината ..) 
  
  
  • ►►  Тайнствеността на хуни и авари  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Тайнствеността на хуни и авари  (.. скрий ..)
    
    
    • Докато нашия̌т език - славянския̌т - е извѣстен, практически нищичко не се знае за езикът нито на хунитѣ, нито на аваритѣ.
    • И в това се състои тайнствеността.
    
    
    • Иначе историята ни залива с разкази за хуни и авари.
    • Военнитѣ им "подвизи" сѫ били разказани от лѣтописцитѣ и сѫ прѣразказани в учебницитѣ по история.
    
    
    • Прѣдполага се, че никой от тѣзи езици - нито този на хунитѣ, нито този на аваритѣ - не е бил индо-европейски, не е принадлѣжал към (ИЕ-)индо-европейското езиково сѣмейство.
      
      
      • Към ИЕ-то езиково сѣмейство принадлѣжа̨т славянския̌т език, гръцкия̌т език, романсът (потомството на латинския̌т език), езицитѣ и диалектитѣ от германската група.
    
    
    • Прѣдполага се, че езикът на аваритѣ е принадлѣжал към тюркското езиково сѣмейство.
      
      
      • Прѣдупрѣђение:
        
        
        • Това твърдение не прѣдполага расова или културна близост на аваритѣ със съврѣменнитѣ турци.
        • Не се прѣдполага, че аваритѣ или тѣхнитѣ прѣдци нѣ̋кога сѫ се наричали турци.
        
        
        • Просто по названието на съврѣменния̌т народ, говорещ на турски език, езиковѣдитѣ от 19-ти вѣк сѫ нарѣкли цѣ̋лото сѣмейство от родствени езици.
      
      
      • Прѣдположение за езикът на хунитѣ не се прави.
    
    
    • Аз не виђам и друга разлика међу хуни и авари освѣн врѣмевата линия:
      
      
      • Прѣди 6-ти вѣк става дума за хуни, а слѣд това за авари.
      
      
      • Но и еднитѣ и другитѣ сѫ влиятелни номади, властвали над родината на славяногласието, над родината на нашия̌т език.
    
    
    • (.. скрий я̨ тайнственосттата ..) 
  
  
  • ►►  Влияния върху славянщината в родината ѝ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Влияния върху славянщината в родината ѝ  (.. скрий ..)
    
    
    • От незапомнени врѣмена езикът на усѣдна̨лото население на родината на славяногласието (басейнът на Срѣдния̌т Дунав) е бил част от хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум, съставен от близки ИЕ езици и диалекти.
      
      
      • До модернитѣ врѣмена от тѣ̋х оцѣляват четири езика: латвийски, литовски, пруски и славянски.
    
    
    • Родината на славяногласието (басейнът на Срѣдния̌т Дунав) е разположена в югозападния̌т ѫгъл на горѣ-споменатия̌т диалектен континуум.
    • На това провѣтриво мѣ̋сто пра-славянския̌т език е бил изложен на масивни влияния:
      
      
      • откъм романсът (откъм влашкия̌т език),
      • откъм германски езици и диалекти, и
      • откъм езици на властващи номади хуни и авари.
    
    
    • По този начин е бил изваян пра-славянския̌т език.
    
    
    • Слѣднитѣ езикови характеристики и явления отличават пра-славянския̌т език от остана̨литѣ езици и диалекти от прѣдишния̌т балто-славянски диалектен континуум и го обособяват като отдѣлен език:
      
      
      • Първата палатализация
      • Глаголната аспектология
      • Разширената себичност
      • Отварянето на сричкитѣ
      • Втората палатализация
      
      
      • Изброяването нѣ̋ма как да е в хронологичен ред, но все пак втората палатализация е послѣдната.
      • Когато тя се е задѣйствала, вѣроятно другитѣ черти сѫ били вече налицѣ.
      
      
      • Когато и втората палатализация е завършена, езикът прѣминава от стадий пра-славянски в стадий славянски.
      • В този си стадий - като славянски език - в края̌т на 9-ти вѣк нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван.
    
    
    • Повечето от горѣ-изброенитѣ пет славянски черти вѣроятно сѫ повлияни от романсът.
      
      
      • Обаче двѣ от тѣ̋х - глаголната аспектология и отварянето на сричкитѣ - сѫ странни явления за един ИЕ език.
      • Особено пък глаголната аспектология.
      
      
      • Имам право да прѣдположа̨, че пра-славянския̌т език е развил глаголната си аспектология под влиянието на езикът на хунитѣ или на аваритѣ.
        
        
        • Разбира се, нито аз мога̨ да докажа̨ това твърдение, нито нѣ̋кой може да го опровергае, понеже езикът на влиятелнитѣ номади е неизвѣстен.
      
      
      • Частично отваряне на сричкитѣ се наблюдава в романсът, но в пълнота то е реализирано само в славянски.
    
    
    • Влиянието откъм езицитѣ на хуни и авари най-често се демонстрира с многото думи в славянския̌т език, които имат "азиатски" произход.
      
      
      • Имат се прѣд вид стари думи, а не нови заемки от разни тюркски езици в слѣдващитѣ вѣкове.
      • Думи като книга, стопанин, слон, товар, и доста други.
    
    
    •   (.. покажи ..)  Посоката на асимилацията на звуковетѣ  (.. скрий ги влиянията върху славянщината ..) 
    • Посоката на асимилацията на звуковетѣ  (.. скрий я̨ посоката на асимилация ..) 
      
      
      • Звуковата асимилация - това е уподобяване на звуковетѣ с цѣл по-лесно произношение.
      
      
      • При нндо-европейскитѣ езици звуковата асимилация обикновено е регресивна - подравняването дѣйства назад.
        Текущо произнасяния̌т звук се промѣня в подготовката за слѣдващитѣ звуци.
      
      
      • При тюркскитѣ езици звуковата асимилация обикновено е прогресивна -
        текущо произнасяния̌т звук се промѣня според вече произнесения̌т звук.
      
      
      • Примѣри:
        
        
        • Вокалната хармония в турски е прогресивна асимилация.
          Слѣдващитѣ гласни се подравняват по вече произнесената:
          кутсуз => кутсузлук (липса на късмет),
          пара => парасъз => парасъзлък (безпаричие).
        
        
        • Вижте, че в български е обратното: монастир => манастир.
        
        
        • При асимилацията на съгласнитѣ по звучност се наблюдават сѫщитѣ посоки:
          
          сбогом: произнася се збогом,
          вторник: произнася се фторник.
          
          чорбаџия, гайтанџия, бозаџия,
          обаче: занаятчия, зарзаватчия.
      
      
      • Славянскитѣ палатализации - първата и втората, сѫ резултат от звукови асимилации.
        
        
        • И както подхођа на индо-европейски езици, палатализациитѣ сѫ регресивни.
        
        
        • С едно изключение.
        • Както там е описана втората палатализация, тя има три обхвата.
        • При третия̌т ӥ обхват дѣйствието ӥ е прогресивно.
        
        
        • Има основания да се прѣдполага влияние откъм не-индо-европейски език за случаитѣ, когато втората палатализация дѣйства прогресивно.
      
      
      • Има и други примѣри на прогресивна асимилация в индо-европейски езици, но сѫ рѣдки.
        
        
        • Сега не се сѣщам. Ще допълня̨, щом се сѣтя̨.
      
      
      • (.. скрий я̨ посоката на асимилация ..)  (.. скрий ги влиянията върху славянщината ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий го тайнственото сѫсѣдство ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Славянщината и европейщината: славянщината е европейщина  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Славянщината и европейщината: славянщината е европейщина  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ►►  Западно-европейския̌т езиков съюз (SAE)  (.. покажи тука ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Западно-европейския̌т езиков съюз (SAE)  (.. скрий ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
    
    
    • Попадна̨х на четиво за кашубския̌т език.
      
      
      • Кашубския̌т е славянски език, близък до полския̌т.
      • Говорещитѣ кашубски живѣя̨т в днешна Полша.
      • Огромно влияние върху кашубски в мина̨лото е оказвал нѣмския̌т език.
      
      
      • Автор на четивото за кашубския̌т език е Motoki Nomachi.
      • Aвторът иска да покаже доколко кашубския̌т език е попил от SAE,
        от западно-европейския̌т езиков съюз.
      
      
      • Доколкото влиянието върху кашубския̌т език е само от нѣмски, не може да става дума за члѣнство на кашубския̌т в западно-европейския̌т езиков съюз.
    
    
    • Западно-европейския̌т езиков съюз,
      Standard Average European, или съкратено SAE,
      има за члѣнове поне
      
      
      • френския̌т език,
      • английския̌т език,
      • нѣмския̌т език, и
      • нидерландския̌т език.
      
      
      • Условно и на шега бих го нарѣкъл Merde-Scheiße-Shit-Sprachbund.
      • или съкратено MSS-Sprachbund.
    
    
    • Авторът на четивото за кашубския̌т език Motoki Nomachi
      се позовава на Martin Haspelmath (2001: 1492–1510).
    
    
    • Прѣпратки/References:
      
      
      • Standard Average European
      • Martin Haspelmath
      • M.Haspelmath: The European linguistic area: Standard Average European
      • Motoki Nomachi. Placing Kashubian on the language map of Europe
    
    
    • (.. скрий го езиковия̌т съюз SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Езикови характеристики на SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Езикови характеристики на SAE  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Според Martin Haspelmath (2001: 1492–1510),
      SAE се опрѣдѣля чрѣз
      
      
      • 12 основни характеристики и
      • 5 допълнителни характеристики.
    
    
    • Основнитѣ характеристики:
      
      
      • a-SAE.  definite and indefinite articles,
      • b-SAE.  relative clauses with relative pronouns,
      • c-SAE.  the ‘have’-perfect,
      • d-SAE.  nominative experiencers,
      • e-SAE.  the participial passive,
      • f-SAE.  anticausative prominence,
      • g-SAE.  dative external possessors,
      • h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation,
      • i-SAE.  particles in comparative constructions,
      • j-SAE.  relative-based equative constructions,
      • k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers, and
      • l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation.
    
    
    • Допълнителнитѣ характеристики:
      
      
      • m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives,
      • n-SAE.  comparative marking of adjectives,
      • o-SAE.  “A-and-B” conjunction,
      • p-SAE.  comitative–instrumental syncretism, and
      • q-SAE.  a suppletive second ordinal.
    
    
    • Martin Haspelmath е формулирал 26 SAE-характеристики, от a-SAE до z-SAE.
      Motoki Nomachi е оставил само първитѣ 17, вѣроятно защото за послѣднитѣ 9 не е намѣрил как да ги впише в славянщината.
    • Опасявам се, че при прѣводът от английски ще внеса̨ още повече неясноти.
    
    
    • (.. скрий ги езиковитѣ характеристики на SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Имам обстойна публикация за Balkansprachbund-ът.
      
      
      • Там съм оформил пет основни и 14 допълнителни езикови характеристики.
      
      
      • При моето изложение за Balkansprachbund-ът, негови пълноправни члѣнове сѫ само 4-тѣ езика, които притежават и петтѣ основни характеристики:
        
        
        • гръцки,
        • български (балкано-славянски),
        • румѫнски (балкано-романски), и
        • албански.
        
        
        • Сръбския̌т има само 2 от 5-тѣ и слѣдователно не влиза в Balkansprachbund-ът.
        • Циганския̌т (със 3 от 5-тѣ) и турския̌т (с нула от 5) сѫщо не влизат.
    
    
    • При изложението на Haspelmath относно MSS-Sprachbund-ът явно подходът е друг.
      
      
      • 12-тѣ основни (major) характеристики не сѫ задължителни.
      
      
      • Члѣнството в MSS-Sprachbund-ът е степенувано
      • и се мѣри с броя̌т на характеристикитѣ (колко от 12-тѣ) езикът притежава.
      
      
      • Напримѣр, френския̌т и нѣмския̌т влизали в MSS-Sprachbund-ът с най-висок резултат:
      • 9 от 12 (a-SAE, b-SAE, c-SAE, e-SAE, f-SAE, h-SAE, j-SAE, k-SAE, l-SAE).
      • т.е. без d-SAE, g-SAE, i-SAE.
    
    
    • Повечето славянски езици - български, сърбо-хърватски, словѣнски, руски, украински, полски -
      
      
      • имат резултат 5 от 12:.
      • b-SAE, e-SAE, f-SAE, j-SAE, l-SAE).
    
    
    • В обстойната си публикация за Balkansprachbund-ът съм добавил коментар за SAE.
    
    
    • (.. скрий го сравнението на SAE с Balkansprachbund-ът ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на славянщината със SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на славянщината със SAE  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Пет от 12-тѣ основни (major) характеристики на SAE ги има във всички славянски езици:
      
      
      • b-SAE. relative clauses with relative pronouns
      • e-SAE. the participial passive
      • f-SAE. anticausative prominence
      • j-SAE. relative-based equative constructions
      • l-SAE. intensifier-reflexive differentiation
    
    
    • Авторът на четивото за кашубския̌т език Motoki Nomachi се концентрира върху четири SAE-характеристики, които липсват в повечето слѣавянски езици:
      
      
      • a-SAE. definite and indefinite articles
        
        
        • В публикацията ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑2} {Елинороманс‑1} Артромания.
        
        
        • Харесвам, че самата артромания - характеристиката a-SAE - се разглеђа отдѣлно от пост-позицията на опрѣдѣлителния̌т члѣн.
        
        
        • Авторът се опитва да покаже, че кашубския̌т език я̨ имал артроманията, в което аз се съмнѣ̋вам.
      
      
      • c-SAE. the ‘have’-perfect
        
        
        • Чешкия̌т е набѣден, че имал това свойство. За чешкия̌т това е съмнително.
        
        
        • Но е сигурно, че го има стандартния̌т сѣверно-македонски.
        
        
        • В публикацията ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑AR3} {Елинороманс‑2} Аналитичен перфект по моделът FactumHabet.
      
      
      • h-SAE. negative pronouns and lack of verbal negation
        
        
        • Банално за славянщината е да я̨ нѣ̋ма тази характеристика.
        • Не прѣдставлява интерес в контекстът на славянщината.
      
      
      • k-SAE. subject person affixes as strict agreement markers
        
        
        • Банално за славянщината е да я̨ нѣ̋ма тази характеристика.
        • Не прѣдставлява интерес в контекстът на славянщината.
    
    
    • (.. скрий го сравнението на славянщината със SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ◄►  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го събраното ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

---

---

►►   8. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• Мои публикации:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
  • Диалектен континуум - що е то
  • Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • Очерк за краесловнитѣ ерове
  • Етимологични етюди (оттук-оттам в езикознанието)
  • Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
  • Славянка ли е била робинята Изаура?
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
• Други публикации:
  • Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език
  • Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
  • Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
  • Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славянски  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славянски  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Прѣди 1100 години е сѫществувал старо-славянски език с териториалнитѣ си диалекти. Тѣзи диалекти сега можем да ги означаваме като старо-български, старо-сръбски, старо-сръбски, но аз ще наричам езикът старо-славянски, независимо от "протестов псевдо-патриотов всех стран".
    
    Точно по онова врѣме - в края̌т на 9-ти вѣк - се появила славянската писменост. Дори двѣ славянски писмености се появили независимо една от друга, които сега ги наричаме глаголица и кирилица.
    
    Но прѣди да обсѫђаме писменоститѣ, да се върнем на самия̌т говорим език, старо-славянския̌т език. Това е старата форма отпрѣди 11 вѣка на съврѣменния̌т български език, на съврѣменния̌т сѣверно-македонски език, както и на съврѣменнитѣ сръбски и руски, и на ред други съврѣменни езици.
    
    На този език имало два вида З(Z): старо З(Z) и ново З(Z). И двата вида славянско З(Z) сѫ се появили слѣд измѣнение на по-стар звук Г(G).
    
    Старото З(Z) се появило много много отдавна - в пра-исторически врѣмена - при сатемизацията, и то се срѣща в думи като АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ЗЕМЯ, ЗНАЯ̨. Прѣз 9-ти вѣк слѣд Христа старото З(Z) е звучало както сегашното З(Z), както сега то звучи във всички славянски езици или както сега звучи тази буква в гръцки.
    
    Довод_1. В беззвучния̌т случай сатемизацията дава С(Σ) в славянски. Напримѣр: сто, десет, осем, слама, слово, слава, свѣ̋т, свѣтъл. Естествено е да се очаква, че звучната версия на сатемизацията ще даде З(Z).
    
    Довод_2. Тъй като на кирилица този звук се означава с гръцката буква З(Z), то се приема, че и прѣди 11 вѣка този звук е звучал така, както и сега звучи той на съврѣменнитѣ славянски езици (български, руски, сръбски, ..) и както звучи той на гръцки.
    
    Новото З(Z) се появило нѣ̋къдѣ във вѣковетѣ 4-ти, 5-ти, 6-ти или 7-ми слѣд Христа, по втората славянска палатализация.
    

    Нѣ̋къдѣ става дума за отдѣлни 2-ра и 3-та палатализация, но е по-удобно да се разглеђат заедно като една палатализация, втора палатализация.

    Тъй като по врѣмето на втората палатализация славянския̌т език се бил вече разнесъл на обширни пространства и се бил вече разпадна̨л на териториални диалекти, то в провеђането на втората палатализация се наблюдават непослѣдователности и диалектни особености. Непослѣдователности има навсѣ̋къдѣ, диалектни особености в тази връзка на Балканитѣ нѣ̋ма. При сравнение с източното и със западното славяногласие - тогава има.
    
    В беззвучната си версия втората славянска палатализация промѣня звукът К във Ц(ТС). Редно е да се очаква, че в звучната си версия втората палатализация е промѣняла звукът Г(G) в ДЗ(DZ). И вѣроятно такъв е бил случая̌т.
    
    Новото славянско З(Z), получено по втората палатализация, вѣроятно е звучало като ДЗ(DZ), различно от звученето на старото З(Z). Вѣроятно точно такова е било положението в края̌т на 9-ти вѣк, когато сѫ възникна̨ли и двѣтѣ славянски азбуки. И в двѣтѣ азбуки има по двѣ букви за З(Z) - една за старото З(Z) и една за новото З(Z).
    
    Обаче.
    
    Старитѣ надписи на камък не съдържат ново З(Z). А пък толкова стари книги нѣ̋ма. В нито една стара книга не е спазено различието старото З(Z) и новото З(Z) да се означават с различни букви. Двѣтѣ букви се употрѣбяват съвсѣм произволно, както хрумне на писаря̌т, все едно че двѣтѣ букви се чета̨т еднакво. То и така си е било в слѣдващитѣ вѣкове, слѣд 10-ти вѣк.
    
    Има и друг случай, когато в азбуката има двѣ букви, които звуча̨т еднакво и употрѣбата им е произволна - това сѫ двѣтѣ букви за гласния̌т звук И - буквата И (ита, с числова стойност осем) и буквата I (ıота, с числова стойност десет).
    
    Така че и за съгласния̌т звук З(Z) имало двѣ букви в старата кирилица - буквата З(Z, земя, зита, с числова стойност седем) и буквата S (зѣло, sѣло, с числова стойност шест).
    
    Забѣлѣжѣте, че нѣ̋кога сѫ използвали букви за означение на числата.

    Напримѣр: 'B' на степен 'H' прави 'CNS' - записано е 2 на степен 8 прави 256.

    Когато само арабскитѣ цифри остават в употрѣба, кирилската буква S, прѣдназначена за новото З(Z), сѫщо така излиза от употрѣба и остава само буквата за старото З(Z), която прѣдставлява оригиналната гръцка буква за този звук.
    
    Ето примѣри на

    
    
    • ново З(Z): нозѣ, княз, диалози, звѣ̋р, звѣзда.
    • старо З(Z): аз, злато, зърно, земя, зная̨.

    
    Забѣлѣжѣте, че за старото З(Z) сега знаем по-добрѣ как е звучало прѣз 9-ти вѣк, отколкото знаем това за новото З(Z). Прѣдположението, че е звучало като ДЗ(DZ) е основателно, но не е сигурно.
    
    Включването на буквата S в сѣверно-македонската азбука има само една дребнава цѣл - да покаже езикова особеност, искат да сѫ чешити, не друго.
    
    Както и нѣ̋ма никаква приемственост међу църковно-славянския̌т език и съврѣменния̌т сѣверно-македонски език във връзка с тази буква, пък и изобщо.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славянския̌т език пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, но не търпи звучнитѣ  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славянския̌т език пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, но не търпи звучнитѣ  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Славянския̌т език търпи и си пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, които сѫ резултат съотвѣтно на първата и на втората палатализация, но не търпи звучни африкати.
    
    Звучния̌т африкат ДЖ(Џ), вѣроятно резултат от първата палатализация, се е опростил до проходна съгласна Ж още прѣди 10-ти вѣк, прѣди възникването на славянската писменост. Слѣди от африкатът ДЖ(Џ) в славянски нѣ̋ма.
    
    Звучния̌т африкат ДЗ(S), вѣроятно резултат от втората палатализация, сѫщо се е опростил до проходна съгласна >З(Z), но слѣди от него сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата. Други слѣди според мене нѣ̋ма.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЖ(Џ) в съврѣменния̌т български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЖ(Џ) в съврѣменния̌т български език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Според учебницитѣ в съврѣменния̌т български език има звучен африкат ДЖ(Џ). Аз даже съм възприел и употрѣбявам прѣдназначената за него буква Џ-џ.
    

    џоб, џебчия, чорбаџия, хаџия, џам, џезве, џунџурия,
    Џонсън (премиер, президент, баскетболист),
    Џакомо Пучини, Џани Родари, Џузепе Верди,
    Добри Џуров, Иван Хаџиниколов,
    џаз, џентълмен, џойстик, чичо Скруџ.

    Българския̌т език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както сръбския̌т, и ако тази буква я̨ нѣ̋ма в официалната българска азбука, то е защото я̨ нѣ̋ма в руската. А пък руския̌т език наистина нѣ̋ма нуђа от нея̨.
    
    И все пак, съмнителен е фонемния̌т статут на този африкат в българския̌т език. Всички думи, съдържащи този звук, сѫ заемки или пък - рѣ̋дко - звукоподражателни новообразования.
    
    Практически навсѣ̋къдѣ аз в устната си рѣч мога̨ да упростя̨ африкатът ДЖ(Џ) до фрикатив Ж:
    

    жоб, жебчия, чорбажия, ..

    Фонемен статус може да се докаже, ако се намѣря̨т двѣ думи, звучащи почти еднакво и различаващи се само по звук Џ<>Ж. Напримѣр, ако имаше дума жам с различно значение от џам (стъкло), и звуковата разлика међу тѣ̋х се спазва в устната рѣч. Но аз не се сѣщам за такова доказателство.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЗ в съврѣменния̌т български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЗ в съврѣменния̌т български език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Звучния̌т африкат ДЗ се игнорира - не се споменава - в учебницитѣ за съврѣменния̌т български език.
    
    Старата кирилска буква (S) за него не я̨ употрѣбявам, защото:

    
    
    • нѣ̋ма нуђа, и
    • приликата ѝ с важна буква от латинската азбука е проблем.
    
    

    Дори и за примѣри с този африкат не се сѣщам. Може би гръцки фамилни имена, които би трѣ̋бвало да съдържат непроизносимия̌т за гърцитѣ африкат ДЖ(Џ): Никос Хадзиникола̀у̌ (Хаџиниколов).
    
    Прѣцѣнено е било, че и сръбския̌т език нѣ̋ма нуђа от буква за африкатът ДЗ в азбуката си.
    
    Топката я̨ оставям в полето на сѣверно-македонцитѣ да покажа̨т нуђата от тази буква при тѣ̋х, освѣн неистовото им желание да се прѣдставят като чешити.
    
    Допълнение: Формата "дзид", диалектен вариант на думата "зид", в която началното З(Z) е старо, показва, че това диалектно "дз" е нововъведение.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстояния вѫтрѣ в славянската група, вѫтрѣ в балтийската група и међу тѣ̋х  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстояния вѫтрѣ в славянската група, вѫтрѣ в балтийската група и међу тѣ̋х  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    [Via Красимир Беров] Лексикостатистически анализ на Балто-Славянскитѣ езици
    

    Забѣлѣжка:2023-05-19. Прѣпратката към изслѣдването на литовскитѣ лингвисти вече не е валидна. Числата, които се даваха̨ там, сѫ получени чрѣз лексикостатистически анализ и изразяват близостта међу езицитѣ.
    
    Тука коментирам тѣзи числа.
    
    Давам прѣпратка, валидна в моментът - A Map of Lexical Distances Between Europe’s Languages, към друга статия, къдѣто сѫ дадени числа, които по подобен начин изразяват разстоянието међу езицитѣ (не близостта, а разстоянието). Въз основа на тѣзи разстояния мога̨т да се направя̨т сѫщитѣ изводи, както по-долу.

    Авторитѣ на изслѣдването сѫ литовски лингвисти и цѣлта им е била да измѣря̨т лингвистичното разстояние между славянската и балтийската езикова група, както и вѫтрѣ в балтийската група и вѫтрѣ в славянската група. Заглавието едва ли е тѣ̋хно. То е некоректно.
    
    Заглавието би трѣ̋бвало да бѫде The Baltic & Slavic Languages или The Balto-Slavic Languages.
    
    Даннитѣ не ни показват нищо ново.
    
    Близостта међу всѣ̋ка двойка славянски езици е над 70.
    
    Близостта међу литовски и латвийски е 68.
    Това се тълкува така:
    

    По врѣмето, когато литовския̌т и латвийския̌т сѫ се отдѣлили един от друг, все още е имало един славянски език, който слѣдва да се нарича просто славянски език от онова врѣме (или OCS*: Old Common Slavic).

    Близостта међу литовски и латвийски от една страна и пруски от друга страна се дава 49-44, числа близки до числата на литовския̌т и латвийския̌т за славянскитѣ езици.
    Това се тълкува така:

    Ако е имало балто-славянска езикова група, то в нея̨ е имало три подгрупи или три езика, които сѫ оставили слѣди:

    
    
    • пруски език,
    • източно-балтийски език (впослѣдствие раздѣлил се на литовски и латвийски),
    • и славянски език.

    Ако разгледаме числата вѫтрѣ в славянската група, виђа се близостта на източно-славянскитѣ езици помеђу си. Руския̌т е на 86 [от украински и бѣлоруски] (по-малко от 90, близостта међу украински и бѣлоруски). Обяснението е църковно-славянска съставка на руския̌т.
    
    Вѫтрѣ в славянската група, най-малкото число 70 е близостта међу руски и сѣв.-македонски.
    Вѫтрѣ в славянската група, на най-голѣ̋мо разстояние един от друг сѫ руския̌т и сѣв.-македонския̌т.
    В сѫщото врѣме, българския̌т и руския̌т имат нормалната за два славянски езика близост 74.
    Слѣднитѣ фактори сѫ довели до това:

    
    
    • Масивни влияния откъм гръцки и турски върху балкано-славянския̌т.
    • Русофилскитѣ измѣнения в българския̌т език прѣз 19-ти вѣк възстановяват близостта му до руския̌т.
    • Изкуствената дебългаризация на сѣв.-македонския̌т прѣз 20-ти вѣк го отдалечила не само от българския̌т, но и от руския̌т.

    Забѣлѣжка: В моя̌т текст по прѣпратката сѫ разгледани или сѫ само споменати слѣднитѣ явления в славянщината, подредени в хронологичен ред:

    
    
    • Сатемизацията
    • Законът на Педерсен
    • Първата славянска палатализация
    • Втората славянска палатализация и отварянето на сричкитѣ
    
    

    Славянщината сподѣля с пруски-литовски-балтийски само първитѣ двѣ явления - сатемизацията и законът на Педерсен. И за двѣтѣ датировката им е от "памтивѣка", отпрѣди пра-славянската епоха.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бѣгло сравнение на нѣ̋кои славянски езици  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бѣгло сравнение на нѣ̋кои славянски езици  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Всички славянски езици сѫ сестрински езици. Допрѣди единадесет вѣка тѣ сѫ били един език, старо-общо-славянски език, OCS*, OldCommonSlavic.
    
    Да разгледаме три групи европейски езици: славянската, романската и германската.

    
    
    • Старо-общо-славянския̌т език (OCS*) се е разпадна̨л на отдѣлни езици само прѣди 11 вѣка. Близостта међу славянскитѣ езици все още е видима. Цѣли изрази от друг език мога̨т да бѫда̨т разбрани. В нѣ̋какъв смисъл и в нѣ̋какъв контекст може да се каже, че съврѣменнитѣ славянски езици все още сѫ диалекти на общо-славянския̌т език.
    
    
    • Ранния̌т романс или късния̌т разговорен латински се е разпадна̨л на отдѣлни романски езици прѣди около 15 вѣка. Едва ли може да се намѣри израз, който да бѫде разбираем и за румѫнец, и за французин, извън модерната међународна лексика.
    
    
    • Пра-германския̌т език се е разпадна̨л на отдѣлни германски езици прѣди повече от 20 вѣка, може доста повече от 20 вѣка.

    
    При това бѣгло сравнение на тѣзи три групи европейски (ИЕ) езици проличава близостта на славянскитѣ езици помеђу им.
    
    Сега да се ограничим със славянскитѣ езици.
    

    Међу двѣ точки има една отсѣчка.
    Међу три точки има три (1+2) отсѣчки.
    Међу четири точки има 6 (1+2+3) отсѣчки.
    Међу пет точки има 10 (1+2+3+4) отсѣчки.

    Да разгледаме три точки: украинския̌т език, руския̌т език и още един трети славянски език. Ако третия̌т език е полски, български, руски, сръбски, чешки, словашки или словенски, то най-кѫсата от тритѣ отсѣчки - най-кѫсото разстояние е това међу руски и украински.
    
    Да разгледаме четири точки: украински език, руски, полски и български. Има шест отсѣчки међу тѣ̋х. Най-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Слѣдва отсѣчката међу български и руски.
    
    Да разгледаме други четири точки: украински език, руски, български и сѣверно-македонски. От 6-тѣ отсѣчки међу тѣ̋х, най-кѫсата е тази међу български и сѣверно-македонски. Слѣдва тази међу украински и руски.
    
    Да разгледаме пет точки: украински език, руски, полски, български и сръбски. Има десет отсѣчки међу тѣ̋х. Най-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Слѣдва отсѣчката међу български и сръбски. Отсѣчката међу български и руски остава на трето мѣ̋сто.
    

    • Извод_1. Украинския̌т език е по-близък до руски, отколкото до полски.
    
    
    • Извод_2. Българския̌т език е по-близък до руски, отколкото до украински.
    
    
    • Извод_3. Међу руски и украински нѣ̋ма различия, които да сѫ по-стари от хиляда години. Међу български и сръбски има такива различия.

    Български и руски
    
    Прѣз 19-ти вѣк българския̌т език е бил до неузнаваемост изрусен. Въпрѣки това български и руски си остават различни езици. Баща ми не разбираше руски. Аз разбирам, защото нашето поколѣние сме го учили дълги години в училище.
    
    Прѣз 1990 имаше нѣ̋какво мѣроприятия в България, на което бѣ̋ха̨ поканени компютърен специалист от Великобритания и компютърни специалисти от СССР. Мнозинството от участницитѣ бѣ̋хме от България.
    
    На англичанинът му направи впечатление, че рѣчта на руснацитѣ не се прѣвеђа на български, а пък руснацитѣ сѫ сѣдна̨ли наблизо един до друг и нѣ̋кой им прѣвеђа.
    
    Отговорих, че всички български участници разбират руски. За онова поколѣние това бѣше истина. В сѫщото врѣме руснацитѣ не разбират български и на тѣ̋х трѣ̋бва да им се превеђа, както прѣвеђахме и на него. Ако мѣроприятието бѣше сега, ще трѣ̋бва да се прѣвеђа и от руски. Младитѣ ми колеги обикновено не разбират руски.
    
    На англичанинът тогава по този начин обобщено му формулирах отношението међу български и руски:

    The Bulgarian language combines the vocabulary of Russian and the grammar of modern Greek.

    Погледна̨то отдалече, това е вѣ̋рно обобщение. Ако не навлизаме в детайлитѣ.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-14 18:48:: Съпоставка међу славянскитѣ и келтскитѣ езици  (.. покажи я̨ в blogspot ..)  (.. или във facebook ..)  .. към началото ..
    
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Панславизъмът  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Панславизъмът  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Този коментар е по-скоро политически, а не езиковѣдски.
  
  
  • ►►  Великото дѣло на светитѣ братя Кирил и Меθодий  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Великото дѣло на светитѣ братя Кирил и Меθодий  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • На 869-02-14 в Рим се е помина̨л Свети Кирил Константин Философ.
      По-голѣмия̌т му брат свети Меθодий се е помина̨л на 885-04-06.
      Датитѣ, дори годинитѣ на рађане на двамата братя сега нѣ̋ма как да ги знаем.
    
    
    • Великото дѣло на двамата братя е прѣводът на Евангелието на славянски език.
      
      
      • За цѣлитѣ на този прѣвод тѣ сѫ установили
        книжовен или литературен славянски език,
        сега наричан старо-църковно-славянски език
        (OCS+: Old Church Slavonic),
        който е първия̌т засвидѣтелстван славянски език.
        
        За основа сѫ взети най-близкитѣ до Цариград говорими славянски диалекти,
        които прѣдставляват старо-български диалекти,
        понеже от тѣ̋х се е развил нашия̌т български език.
        
        А пък Цариград по онова врѣме е бил центърът на свѣтът
        и двамата братя сѫ прѣбивавали дълго врѣме в този град и в околноститѣ му.
    
    
    • Да повторя̨: Великото дѣло на двамата братя е прѣводът на Евангелието на славянски език.
    
    
    • (.. скрий го великото дѣло н братята Кирил и Меθодий ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Панславизъмът се е зародил срѣд интелигенцията в Хабсбургската империя
      или по-общо казано срѣд славяногласната католическа нтелигенция.
    
    
    • Цѣлта е била еманципация на славяногласнитѣ от нѣмци, маџари и италианци.
    
    
    • Движението на католическитѣ панслависти е далече от всѣ̋какъв вид тероризъм.
      
      
      • То не прѣдставлява и национално-освободително движение, понеже прѣдшества появата на нациитѣ.
      
      
      • Но може би способства за тази поява - за появата на нациитѣ на словѣнци, хървати, словаци и чехи.
    
    
    • Панславиститѣ не сѫ се свѣнѣли и не сѫ се гнусѣли да си служа̨т с фалшификати.
      
      
      • Може да има тѣхни творения, които още не сѫ разобличени като фалшиви.
      
      
      • Митът, че имената на Светитѣ братя Кирил и Методий били Църхо и Страхота, е разобличен фалшификат.
    
    
    • Панславиститѣ - католици сѫ били прави да смѣ̋тат, че славяногласнитѣ от Централна Европа имат общ генетически произход и обща култура.
    
    
    • Но не сѫ били прави да смѣ̋тат, че маџаритѣ се различават от тѣ̋х по нѣщо друго, освѣн по езикът.
      
      
      • Езикът на маџаритѣ е дошъл откъм планината Урал, но нищо уралско в културата и в генитѣ на маџаритѣ от Централна Европа нѣ̋ма.
    
    
    • Панславиститѣ от това поколѣние сѫ знаѣли по-добрѣ нѣмски или италиански.
      
      
      • Но тѣ сѫ творцитѣ на сетнешнитѣ словѣнски, сърбо-хърватски, словашки и чешки езици.
      • Напримѣр, славянскитѣ имена на мѣсецитѣ вѣроятно сѫ тѣ̋хна измислица.
    
    
    • Панславиститѣ католици имат заслуга за съживѣ̋ването на глаголицата.
      
      
      • Ако не бѣ̋ха̨ тѣ, сега може би нѣ̋маше да се сѣщаме за тази азбука.
    
    
    • (.. скрий го панславизъмът ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът на въорѫжение в Русия  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът на въорѫжение в Русия  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • На вълна̀та на просвѣщението панславизъмът достига Русия и руската империя го взема на въорѫжение.
    
    
    • Русия се обявява за закрилник на всички славяногласни европейци.
    
    
    • Да, руснацитѣ сѫ славяногласни, но генетично и културно сѫ далече от славяногласнитѣ католици от Централна Европа.
    
    
    • (.. скрий го панславизъмът в Русия ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът: разсѣйкитѣ му в България  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът: разсѣйкитѣ му в България  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    

    		Разсѣйкитѣ на панславизъмът в България биват:
    	+	доброкачествени, положителни, на плюс, позитивни, полезни,
    		или пък
    	-	злокачествени, отрицателни, на минус, негативни, врѣдни.
    +	Много славяногласни жители на Австроунгарската империя, прѣдимно чехи, се прѣселват в България, и дават голѣмия̌т си принос за прѣвръщането ӥ в европейска страна. Бирата на братята Прошек, стенографията на Безеншек, археологическитѣ разкопки на братята Шкорпил, Иречек - историк и етнограф, и много други. Раз-два-три, раз-два-три: терминологията в гимнастиката е от чешки, не е от руски.
    +	Изрусяване на българския̌т език. Сега нашия̌т език е един от най-богатитѣ в свѣтът, но богатството му се дължи на отварянето му към руския̌т език. Заемкитѣ от руски (или прѣз руски, което е сѫщото, пак от сѫ от руски) съставляват около половината от рѣчниковия̌т състав на съврѣменния̌т български език.
    +	Обстоятелствата около създаването на българската държава прѣз 1878 мога̨т да намѣря̨т и своитѣ панславистки обяснения. Панславиститѣ в Русия застават в подкрѣпа на царското рѣшение за война. А пък създаването на българската държава укрѣпва и спасява от изчезване българската народност и българския̌т език.
    -	Слѣ̋по подражание на Русия и на всичко руско. Подражателитѣ сѫ били донѣ̋къдѣ слѣпи за това какво е нужно на България и на българския̌т език.
    -	Вѣрноподаничество към Русия. За създаването на българската държава прѣз 1878 трѣ̋бва да сме благодарни и признателни на руския̌т цар и на неговото христолюбиво воинство. Благодарни сме им и сме им признателни лично. Не дължим благодарност и признателност на Русия и на слѣдващитѣ поколѣния руснаци. На Русия и на слѣдващитѣ поколѣния руснаци нищо не им дължим. Дѣйствителността обаче е различна. Поколѣния българи сѫ били възпитани в обич и вѣрноподаничество към Русия. Тѣзи хора, българитѣ русофили, сѫ повече руснаци, отколкото българи. Тѣ се подчиняват на интереситѣ на Русия. Не мога̨т и да си прѣдставят, че България може да има и други интереси.
    -	Митът за братскитѣ народи. Макар българския̌т и руския̌т да сѫ сестрински езици в славянската група на индо-европейското езиково сѣмейство, българския̌т народ и руския̌т народ не сѫ братски народи. Възгласът "Здравствуйте, братушки!" ще прѣдизвика у повечето руснаци прѣзрѣние към нас, българитѣ.
    	Списъкът остава отворен.

    
    
    • (.. скрий ги разсѣйкитѣ на панславизъмът в България ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го коментарът ми за Панславизъмът ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. свиј&скриј всичко ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Нашата славјанщина - от векове за векове

In development: Не е написано още - това е само чернова.

• 1. Преамбјул: общ раздел
• 7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намери ме̋сто
• 8. Препратки: references
• 9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбјул: общ раздел   (.. покажи го преамбјулът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбјул: общ раздел   (.. скриј го ..)

• (.. скриј го преамбјулът ..)   .. към началото ..

---

►►  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намери ме̋сто  (.. покажи го събраното ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намери ме̋сто  (.. скриј го ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)

• ►►  Сводка на терминологијата в славистиката  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сводка на терминологијата в славистиката  (.. скриј ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..)  (.. скриј го ..)
  
  
  • Това е терминологијата, към којато аз се придържам. Не всички термини и дефиниции сѫ общоприети. Не̋кои хора се придържат към други дефиниции. Основната причина за разнобојът е националистическите тежненија в различните страни.
  
  
  • Старо-славјански език (OCS*, Old Common Slavic). Може да се уточни: старо-общо-славјански език. Може да се определи и така: славјанскијът език от 9-ти и 10-ти век след Христа. Или пък така: общо-славјанскијът език от 9-ти и 10-ти век след Христа. Това е бил говорим език от онова време, којто миграцијата на населението наскоро го е била разнесла на огромна територија. Както всеки друг говорим език, којто заема достатъчно обширна територија, така и старо-общо-славјанскијът език се е представјал чрез своите териториални диалекти. Старо-[общо]-славјанскијът език е общ предшественик на всички съвременни славјански езици. Старо-славјанскијът се счита за известен език.
  
  
  • Забележка_1: Тука пиша̨ на съвременен български език. Термините си имат своите дефиниции (определенија). Да, думата "славјански" не̋кога е звучала "словенски", но сега в нашијът език тази дума звучи "славјански", а с думата "словенски" сега означаваме един от съвременните славјански езици.
  
  
  • Забележка_2: Не̋кои се придържат към друга терминологија. Това, което аз наричам старо-общо-славјански език, те го наричат пра-славјански език. Или пък никак не го наричат.
  
  
  • Пра-славјански език (PS, Proto-Slavic). Това е предшественикът на старо-славјанскијът. Този термин има две дефиниции, като аз се придържам към първата.
    
    
    • Определение_1: Пра-славјанскијът език е предшественикът на старо-славјанскијът отпреди първата и втората палатализации и отпреди отварјането на сричките. След отварјането на сричките и след палатализациите (1-вата и 2-рата) езикът не бива вече да се нарича пра-славјански, а просто славјански (или старо-славјански, или старо-общо-славјански). Носители на старо-славјански (или на старо-общо-славјански, от 9-ти или 10-ти век) не биха̨ вече разбирали пра-славјанскијът език, но със съвременните славјански езици не̋каква взаимна разбираемост (mutual intelligibility) би сѫществувала. Не̋ма друг известен наследник на пра-славјанскијът език освен старо-[общо]-славјанскијът език. Пра-славјанскијът е връзката на [старо-общо-]славјанскијът език с балтијските езици и с пра-индоевропејскијът език. Пра-славјанскијът език не е известен, тој е хипотетично реконструиран въз основа на наследникът си старо-славјанскијът език и въз основа на сестринските си индо-европејски езици. Реконструкцијата е с много висока степен на веројатност, по-висока от реконструкцијата на пра-германскијът език и разбира се, по-висока от реконструкцијата на пра-индо-европејскијът език.
    
    
    • Определение_2: Пра-славјанскијът език е предшественикът на съвременните славјански езици от времето непосредствено преди split-ът (преди разделјането им един от друг). Тъј като не̋ма друг подходјащ термин, налага се терминът пра-славјански език да се използва за целијът дълъг период от балто-славјанскијът диалектен континуум до split-ът. В частност, не̋ма отделен термин за състојанието на езикът отпреди първата и втората палатализации и отпреди отварјането на сричките.
    
    
    • Забележка_1: В разглеђаната терминологична система думата "славјански" не може да се замести с думата "български", понеже терминът "пра-български" е натоварен с друго значение и "пра-български" не може да замести "пра-славјански". Измислјането на понјатието и терминът "пра-български" е факт, от којто не можем да избе̋гаме. Ако не бе̋ха̨ го измислили, друго може би щеше да е положението.
    
    
    • Забележка_2: Оттук нататък ще привеђам само термините с определенијата им, към които аз се придържам. Иначе текстът ще излезе много разхвърлјан, пък и не ми е работа да разјаснјавам възгледите на другите, и то когато разликите са пренебрежимо малки.
  
  
  • Старо-български език, старо-сръбски език, старо-руски (старо-източно-славјански) език, старо-полски език, .. Това сѫ териториални говорими диалекти на старо-общо-славјанскијът език, които после сѫ се развили до съответнијът съвременен славјански език. Добре е винѫги тези термини да сѫ придружени от времево означение (например, старо-руски език от 12-ти век). Диалектните черти се считат за известни, т.е. сега може да се каже каква е била разликата међу старо-българскијът и старо-рускијът през 9-ти и 10-ти век. И е јасно, че това сѫ били разлики међу говорими диалекти на един и сѫщ език. И е јасно, че тези разлики сѫ били по-малки например от разликите међу териториалните диалекти на нашијът български език, както те сѫ били засвидетелствани през 19-ти век.
  
  
  • Oбщо-славјански диалектен континуум (славјанско море, Slavic Intermarium). През 9-ти и 10-ти век по-голе̋мата част от територијата, където се е говорел старо-[общо]-славјанскијът език (OCS*), е била свързана, и славјанските диалекти върху тази територија сѫ представлјавали диалектен континуум. Старо-[общо]-славјанскијът език (OCS*) е обвивката на този диалектен континуум.
  
  
  • Славјански mainstream. Абстрактно понјатие. Когато се разглеђат характеристиките на отделните [старо-]славјански диалекти от 9-ти и 10-ти век, тези характеристики, които сѫ нај-разпространени и абстрактно считани за правилни, съставјат славјанскијът mainstream. Тој може да служи за репер: всеки отделен старо-славјански диалект (старо-български, старо-сръбски, старо-руски, ..) да се сравнјава със славјанскијът mainstream.
  
  
  • Старо-църковно-славјански език (OCS+, Old Church Slavonic). Това е езикът на първите преводи на Светото Писание на славјански език (на старо-[общо]-славјански език, OCS*) от крајът на 9-ти век и от 10-ти век след Христа. Това е нај-старијът засвидетелстван славјански език. Счита се, че OCS+ се основава на старо-българскијът език, т.е. на този диалект на OCS*, којто по-късно се е развил до нашијът съвременен български език.
  
  
  • Църковно-славјански език (CS, Church Slavonic). Това е сѫщијът език, както OCS+, но с произношението и с правописът на руснаците след 15-ти век (например, от 18-ти век).
  
  
  • Ново-църковно-славјански език. Това е сѫщијът език, както църковно-славјанскијът (CS), но с произношението и с правописът на руснаците от 21-ви век.
  
  
  • (.. скриј ја̨ терминологијата в славистиката ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)


• ►►  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..)  (.. скриј го ..)

  Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Веднага да отбележа̨, че глаголната форма "воскресе", макар на картинката да е означена за българска, в смисъл ново-българска, не е нито ново-българска ("възкръсна̨" е ново-българската форма), нито е руска ("воскрёс" е руската форма, "воскрес" - украинската). Формата "воскресе" е на църковно-славјански.
  
  Единственијът език от тајфата "старо-славјански" езици, којто се изучава масово в семинарии из православните страни, за којто има издадени качествени практически учебници, на којто се води богослужение, на којто сѫ издадени огромен број копија на Евангелието - това е "църковно-славјанскијът" език (CS, Church Slavonic).
  
  За този език не може да се приеме терминът "старо-български", защото не е.
  
  На този език великденскијът поздрав е "Христосъ воскресе!", а отговорът - "Воистиноу воскресе!"
  
  Църковно-славјански, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. скриј го коментарът ..)
  
  След правописните реформи в Русија (1918) и в Българија (1945) за доста изрази на църковно-славјански се прилага осъвременен правопис и така езикът става "ново-църковно-славјански" - сѫщијът църковно-славјански, но с осъвременен правопис: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Незабележими разлики само в правописът.
  
  Ново-църковно-славјански: checked out ✓.
  
  Резјуме́ дотук: У нас по традиција великденскијът поздрав се произнасја на църковно-славјански и се пише на ново-църковно-славјански.
  
  Нататък, going on. (.. скриј го коментарът ..)
  
  Какво представлјава "старо-славјанската тајфа"?
  
  Един говорим език - в случајът старо-славјанскијът, или общо-старо-славјанскијът (OCS*, Old Common Slavic), без книжовност, ширна̨л се на огромна територија, сѫществува под формата на набор от регионални диалекти. Тези диалекти помеђу си сѫ напълно взаимно разбираеми, както регионалните диалекти на българскијът език в началото на 19-ти век, и затова езикът е един и е "общ": Old Common Slavic, общо-старо-славјански.
  
  Общо-старо-славјански (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
  Старо-славјанска тајфа: checked out ✓. (.. скриј го коментарът ..)
  
  Става дума за 9-ти век след Христа. Тогава на един от старо-славјанските диалекти сѫ превели от гръцки на славјански (на OCS*) Светото Писание.
  
  На кој диалект? Ами според волјата на преводачите. Доколкото тези преводачи сѫ били родом от Солун и сѫ се подвизавали в Цариград, това наве̋рно е било определјащото. От друга страна, преводачите не сѫ имали на разположение нито един стандартизиран диалект - диалект с разработена норма, и те биха̨ могли да вземат езикови елементи от кој да е старо-славјански диалект и да ги вложа̨т в езикът на преводът.
  
  Първите Евангелски преводи на старо-славјански (на OCS*) определјат език от "старо-славјанската тајфа". Този език се нарича "старо-църковно-славјански" (OCS+, Old Church Slavonic):
  

  
  
  • старо-: понеже е стар, вече не се използва в тази си стара форма.
  • църковно-: почти всички текстове на този език сѫ църковни.
  • славјански: разбираем е бил по онова време за всички хора, говорещи на не̋кој от диалектите на общо-старо-славјанскијът (OCS*) език.

  
  И тъј, на този език, на старо-църковно-славјански (OCS+, Old Church Slavonic), великденскијът поздрав е бил "Хрıстосъ въскрьсе!", а отговорът - "Въистинѫ въскрьсе!"
  
  Малко книги, написани на OCS+, сѫ запазени. Те сега сѫ музејна ре̋дкост. Малцина сѫ хората, знаещи езикът OCS+, и те принадлежа̨т към академичната общност.
  
  Старо-църковно-славјански (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. скриј го коментарът ..)
  
  Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.
  
  Доста пѫти съм писал, че последните векове имат експоненциално по-голе̋мо значение за съвременността от по-старите векове.
  
  В далечното мина̨ло:
  

  
  
  • Много малко от хората сѫ били грамотни.
  
  
  • Книгите - в това число Евангелијата - сѫ били преписвани на рѫка.
  
  
  • Книгите сѫ били скѫпи и малко хора сѫ имали книги на разположение.
    
    
    • Например, цар Иван Александър е притежавал лично копие на четирите Евангелија (пази се на сигурно ме̋сто в Лондон), но и тој едва ли е можел да си позволи лична Библија - копие на це̋лото Свето Писание.
  
  
  • Текстовете на старо-църковно-славјански (на OCS+, Old Church Slavonic), особено запазените досега, сѫ малко.

  
  Book-printing and education changed the world.
  Книгопечатането променја картинката. (.. скриј го коментарът ..)
  
  В Западна Европа книгопечатането осигурјава Библија за всеки дом. Въведено е всеобщо образование, за да има кој да чете наличните във всеки дом копија на Библијата.
  
  Около AD 1700 в Русија се въвеђа книгопечатането и образованието. Те разцъфтјават през 19-ти век.
  
  Разпространјават се огромен број копија на Евангелието, отпечатани в Русија. Разпространјават се не само в Русија, но и сред православните христијани на Балканите - българи и сърби.
  
  Отварјат се семинарии - средни училища за свещеници. Сред славјаногласните христијани на Балканите особено популјарни сѫ семинариите на територијата на днешна Украјна - Александровск (Запорожие) и Одеса.
  
  Обаче книжовнијът език не е бил вече старо-църковно-славјански (OCS+, Old Church Slavonic), а силно модернизирана версија, с правописът и произношението на говоримијът руски език от 18-ти и 19-ти век.
  
  Ако един славјаногласен свещеник, живе̋л в Българија през 10-ти век, с машина на времето посети Русија през 19-ти век и чуе езикът на църковното богослужение, не̋ма да го разбере езикът. А уж бил сѫщијът.
  
  И тъј, през 18-ти и 19-ти век, в Русија, към старо-църковно-славјанскијът език (OCS+, Old Church Slavonic) сѫ били приложени руската фонетика (руското произношение) и рускијът правопис, и така се е получил църковно-славјанскијът език (CS, just Church Slavonic, просто църковно-славјански, без старо-).
  
  За него писах, че тој е единственијът език от тајфата "старо-славјански" езици, којто се изучава масово в семинарии из православните страни, за којто има издадени качествени практически учебници, на којто се води богослужение, на којто сѫ издадени огромен број копија на Евангелието.
  
  Църковно-славјански (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. скриј го коментарът ..)
  
  Notes on the Terminology used.
  Уточнение на терминологијата, към којато се придържам и којато добре се вписва в међународно приетата терминологија.
  
  Вече изјасних следните термини:
  

  
  
  • Старо-църковно-славјански език (OCS+, Old Church Slavonic), езикът на първите преводи, малко копија сѫ запазени, музејна ре̋дкост сѫ. [checked out ✓ ]
  
  
  • Църковно-славјански език (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]
  
  
  • Ново-църковно-славјански език - почти сѫщијът като църковно-славјанскијът. [checked out ✓ ]
  
  
  • Забележка: Това сѫ само книжовни езици. Говоримите езици сѫ друго нещо.
  
  
  • Старо-славјански език (OCS*) - общо название на наборът говорими славјански диалекти от 9-ти и 10-ти век. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

  
  Да напомнја̨, че книжовността не е играела голе̋ма ролја в мина̨лото, понеже повечето от хората били неграмотни.
  
  Какво означават термините старо-български, старо-сръбски, старо-руски?
  
  Старо-български е този диалект на OCS* (Old Common Slavic, общо-старо-славјанскијът език), којто през вековете след 10-ти се е развил до съвременнијът български език. Аналогични сѫ определенијата за старо-сръбски и старо-руски.
  
  Нататък, going on. (.. скриј го коментарът ..)
  
  Comment on Church Slavonic by Атанас Димитров.
  Налага се да отговорја̨ на следнијът коментар от Атанас Димитров относно църковно-славјанскијът език:
  

  Изучава се така защото такава е била политиката. "Църковно-славјански" е наложен термин, којто прикрива фактът да се казва старобългарски. Не им звучи добре на руснаците да се пише, че говорјат на старабългарски. Може "да се преме терминът" така, защото така казват методично и от десетилетија много добре просветени българисти, но те не водили горната антибългарска политика. Напротив - както горе са написали: щом знаеш старобългарски, то разбираш и рускија, означава, че рускијат е възприет от руснаците старобългарски. Не е тајна. Јавност е.

  В коментарът има два момента, на които следва да се обърне внимание:

  
  
  • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Особеното положение на българскијът език, и
  • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] особеното положение на рускијът език.

  
  Разбира се, в коментарът се имат пред вид съвременните езици български и руски.
  
  Почти никој извън ограничена академична общност не знае старо-църковно-славјански (OCS+). Това, което се знае, нај-вече от свещениците, е църковно-славјанскијът (CS).
  
  И както казах, това е език, възприел руското произношение и рускијът правопис сравнително неотдавна. По тази следа е естествено CS (църковно-славјанскијът) да е близък до рускијът.
  
  Сега обратната следа. Ако говорим не за езикът на Киев, а за езикът на Московијата, за езикът сега наричан руски, то този език е занесен из Московијата по-късно - славјаногласието е завладе̋ло Московијата векове по-късно, векове след като то е завладе̋ло Киевска Русија. И там - из Московијата - славјаногласието е занесено заедно и едновременно с Христијанството. Занесено е от христијански мисионери. Така както испанскијът език е бил занесен в Америка и във Филипините от католически мисионери заедно с Христијанството. И по този начин на територијата на Московијата е възникна̨л езикът, којто сега наричаме руски. Тој е смес от говорими източно-славјански диалекти, носени от самите свещеници и техните семејства, и от църковно-славјанскијът език на Евангелието. Тъј че езикът, којто сега наричаме руски, по начало има јужно-славјанска съставјаща, оставајки си източно-славјански език.
  
  Резјуме́ във връзка с рускијът език: (.. скриј го коментарът ..)
  

  
  
  • Тој по рођение си има јужно-славјанска съставјаща.
  
  
  • Именно неговото произношение и неговијът правопис сѫ оформили църковно-славјанскијът език, единственијът практически значим език от "старо-славјанската тајфа".
  
  
  • Писах: значението на далечното мина̨ло е пренебрежимо малко в сравнение със значението на близкото мина̨ло.
  
  
  • До началото на 19-ти век никој в Русија не подозира за сѫществуването на славјаногласен христијански балкански народ, наречен българи. Не̋ма как руската политика да се съобразјава с българскијът народ, след като там не подозират за него, за българскијът народ. Ние сме били неразделна част от рум-миллетът, и за Русија сме били гърци. Това се променја, когато военната кампанија на Дибич Задбалкански от 1828 се натъква на такива хора. След това в Русија се појавјават трудовете на изследователјът Јуриј Венелин (Георги Гуца).
  
  
  • Старо-българскијът език - този диалект на OCS* (Old Common Slavic), којто през вековете след 10-ти се е развил до съвременнијът български език - именно тој като разположен нај-близо до Солун и Константинопол, именно тој е нај-близкијът говорим диалект до старо-църковно-славјанскијът език (OCS+, Old Church Slavonic), до езикът на първите евангелски преводи.
  
  
  • През 19-ти век, след разтурването на Balkansprachbund-ът, съвременнијът български език е бил до неузнаваемост изрусен. Това е констатација. Това е факт.
  
  
  • Ние, съвременните българи, не̋маме право да се гордеем със заслугите на хора, живели преди хилјада години. Имам пред вид заслуги за славјанската книжовност.
  
  
  • В сѫщност, никој съвременен човек не може да се гордее със заслуги на хора от далечното мина̨ло - те сѫ били съвсем други хора.
    
    
    • В разглеђанијът случај онези хора сѫ мислели само за спасението на душите на езичниците. А в сегашните ни глави сѫ националността и езикът.
    
    
    • Освен това, в нашијът случај, це̋лата средновековна българска аристокрација след 14-ти век или се е потурчила, или е емигрирала. Никакви книжовни традиции тука не сме запазили.

  
  Резјуме - Résumé. (.. скриј го коментарът ..)
  
  И тъј, има два езика от нашата тајфа, книгите на които нe сѫ музејна ре̋дкост, за които има практически учебници и които сѫ известни извън академичните среди - църковно-славјанскијът и българскијът (ново-българскијът).
  
  Да повторја̨ великденскијът поздрав на [ново-]църковно-славјански: Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Този превод е отдавна установен и именно тој е получил грађанственост в Българија.
  
  В Гърција сѫщо така се използва старата форма на великденскијът поздрав, формата от старо-гръцкијът език (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! На ново-гръцката норма (δημοτική) поздравът би имал видът: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - В Гърција обаче не казват така.
  
  Сега да се върнем към [ново-]българскијът език. Ако преведем пре̋ко (директно) великденскијът поздрав от старо-гръцки (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) на [ново-]български, ще се получи:
  
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л!
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. скриј го коментарът ..)

• ►►  Каква е разликата међу старо-българскијът език и старо-църковно-славјанскијът език  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Каква е разликата међу старо-българскијът език и старо-църковно-славјанскијът език  (.. скриј ..) (.. свиј го събраното оттук-оттам ..) (.. скриј го ..)
  
  
  • Българските слависти се чувстват задължени да не правја̨т разлика међу старо-българскијът език и старо-[църковно]-славјанскијът език. Иначе ще бѫда̨т оплјути от националистическата конјунктура в Българија.
  
  
  • Но аз ще си позволја̨ да разглеђам две различни понјатија, означени с тези два термина, както те сѫ определени по-горе в този текст.
  • Накратко:
    
    
    • Старо-българскијът език е говорим диалект на старо-[общо]-славјанскијът език (OCS*, Old Common Slavic), којто диалект по-късно се е развил до нашијът съвременен български език. Това е говорим език.
    • Старо-църковно-славјанскијът (OCS+, Old Church Slavonic) е езикът на първите преводи на Светото Писание на старо-[общо]-славјански език (OCS*) от крајът на 9-ти век и от 10-ти век след Христа. Това е книжовен език.
  
  
  • Има единодушие в съвременната световна наука, че от всички известни говорими диалекти на OCS*, нај-близкијът до OCS+ е старо-българскијът.
  
  
  • Първо ще покажа̨ јужно-славјанскијът характер на OCS+:
    
    
    • Крава, глава, брѣгъ, млѣко. Това е славјанскијът mainstream. В източно-славјански е корова, голова, берегъ, молоко. В полски е *крова, *глова, *брегъ, *млеко.
    
    
    • Втората палатализација променја Х във С. Това е славјанскијът mainstream. В западно-славјански втората палатализација променја Х във Ш.
    
    
    • Втората палатализација е с разширен обхват: цвѣтъ, звѣзда. Това е славјанскијът mainstream. В западно-славјански втората палатализација в този случај не дејства: квѣтъ, гвѣзда.
    
    
    • Окончанието по мекијът вариант на склонението на имената с основа на *-А в единствено число родителен падеж (а и други съответстващи си окончанија) е малък јус (-Я,-Ѧ). Славјанскијът mainstream предпочита окончание -Ѣ.
  
  
  • Време е да покажа̨ характеристиките, свързващи OCS+ конкретно със старо-българскијът:
    
    
    • -ШТ-/-ЖД- на ме̋стото на праславјанското *-TJ-/-DJ-. Трудно може да се каже какво славјанскијът mainstream е предпочитал. Може би сръбско-рускијът вариант.
    
    
    • Думи с начално А без протеза: АЗЪ, АГНѦ. Според славјанскијът mainstream, тре̋бва да е IАЗЪ, IАГНѦ.
  
  
  • И накраја̌, какво не се връзва међу OCS+ и старо-българскијът:
    
    
    • [BG-minus-1] Липсата на епентетично -Л- в български. В български казваме ЗЕМIA вместо ЗЕМЛIA.
    
    
    • [BG-minus-2] Императивно глаголно окончание -ѢТЕ в български (идѣте и разберѣте).
  
  
  • И двете характеристики на нашијът български език [BG-minus-1,2]:
    
    
    • Противореча̨т на славјанскијът mainstream, a пък OCS+ в тези два случаја се е придържал към него, към славјанскијът mainstream.
    
    
    • Разпространени сѫ в це̋лата територија на балкано-славјанскијът език, от Битолја до Силистра и от Лозенград до Видин.
    
    
    • Предоставјат две добавки към снопът изоглоси, отделјащи нашијът балкано-славјански (български + сев.-македонски) език от сръбскијът. Не̋колко пѫти съм изређал изоглоси от този сноп, но тези двете като че ли не съм ги споменавал досега.
    
    
    • И двете тези черти изглеђат да сѫ архаични. Те ще да сѫ били характерни и за старо-българскијът, за старото състојание на нашијът език от 9-ти век.
    
    
    • Не̋ма спор, че епентетичното -Л- е било иновација в славјански, и е по-веројатно тази иновација изобщо да не е засегнала старо-българскијът диалект, отколкото да е била елиминирана по-късно без следа. Не ве̋рвам нашијът език еј-така навсе̋къде по команда да се е отървал от епентетичното -Л-.
  
  
  • Как този проблем се решава.
    
    
    • Да, от всички известни говорими диалекти на OCS*, нај-близкијът до OCS+ е старо-българскијът.
    
    
    • Но, все пак в основата на OCS+ стои не̋кој друг диалект на OCS*, којто се е придържал към славјанскијът mainstream спрјамо [BG-minus-1,2].
    
    
    • Обикновено се казва, че това е бил солунскијът диалект, уж ро̀ден за светите братја Методиј и Кирил.
    
    
    • Аз не съм убеден, че двамата братја сѫ били славјаногласни по рођение, това от една страна. От друга страна, голе̋ма част от съзнателнијът си живот преди моравската мисија те сѫ прекарали в Цариград и в околностите.
    
    
    • Затова аз бих заместил солунскијът диалект със цариградскијът диалект. Това е бил голе̋м град, може би милионен. Там ще да се е била събрала голе̋ма общност от славјаногласни, којато си е оформила свој нов диалект. Диалект, којто с малко се е отличавал от обграђащијът го старо-български - само по характеристиките [BG-minus-1,2].
  
  
  • Разбира се, солунскијът диалект не може да се изклјучи ..  (.. покажи ..)
  • Разбира се, солунскијът диалект не може да се изклјучи ..  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • Разбира се, солунскијът диалект не може да се изклјучи, както и не може да се потвърди, понеже солунскијът диалект е неизвестен - ако е сѫществувал с не̋каква своја специфика, тој не се е развил, а јавно е умре̋л, а славјаногласните солунјани сѫ стана̨ли елинофони.
    
    
    • Става дума за това, че OCS+ не е точно старо-българскијът диалект на OCS*, а се различава от него по две характеристики с означение [BG-minus-1] и [BG-minus-2]. Това јавно сѫ били две специфики на старо-българскијът диалект на OCS*, които OCS+ не е споделјал, а е предпочел славјанскијът mainstream в тези два случаја.
    
    
    • Да, възможно е диалектът OCS+ да е изкуствена смес от старо-славјански диалекти с преобладаващ старобългарски в устата на светите солунски братја и на техните ученици. Т.е. OCS+ да не е териториален диалект, нито солунски, нито цариградски.
    
    
    • И все пак, ако приемем сѫществуването на цариградски диалект, споделјащ повечето от характеристиките си със старо-българскијът, не бива да ни учудва присѫствието в Цариград на славјаногласни, за които старо-българскијът диалект не им е присѫщ, и те да сѫ били толкова многобројни, че да наложа̨т епентичното Л, както и императивното глаголно окончанието от славјанскијът mainstream.
  
  
  • (.. скриј ја̨ разликата међу старо-българскијът и старо-църковно-славјанскијът ..)


• ►►  Четиво: Принципи на моите възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи изводите тука ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Принципи на моите възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. скриј ги изводите ..)  (.. покажи ги там ..)
  
  
  • Извод_1: Нашијът съвременен български етнос е откърмен в лоното на Римската (Ромејската) империја и по начало е един от европејските христијански етноси.
  
  
  • Извод_2: Славјаногласието по Нашенско се е прихвана̨ло са̀мо под опеката на славјанското Богослужение.
  
  
  • (.. скриј ги изводите ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..)  (.. скриј го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Четиво: Аксиомата за естествените езици  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Аксиомата за естествените езици  (.. покажи четивото ..)  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Всеки естествен език има единствен език предшественик за всеки конкретен момент от мина̨лото.
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..)  (.. скриј го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна проме̋на (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Това е нужно за разбирането на:
    
    
    • Хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум.
    
    
    • Общо-славјанскијът диалектен континуум, чијато обвивка представлјава старо-общо-славјанскијът език (OCS*). Поне̋кога се нарича славјанско море (Slavic intermarium).
    
    
    • Јужно-славјанскијът диалектен континуум, от Лјублјана до Лозенград и от Битолја до Силистра, част от којто е съвременнијът български език.
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..)  (.. скриј го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: The CV of Slavophonia (текстът е на англијски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Извън езикът нищо славјанско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо славјанско не може да бѫде идентифицирано  (.. скриј ..) (.. покажи там ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..) (.. скриј го ..)
  
  
  • "Славјански" и в частност "пра-славјански" сѫ лингвистични - езиковедски - термини. Те не мога̨т да се отнасјат за друго, освен за езикът. Нищо друго славјанско не е имало и не̋ма на светът освен славјанскијът език. Материална култура или расови белези сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нещо общо със) тези термини.
  
  
  • Да, има славјанска беседа - когато беседващите говорја̨т на не̋кој славјански език.
  
  
  • Но славјанска душа не̋ма. Славјанска кръв не̋ма. Славјанска раса не̋ма. Славјански гени не̋ма.
  
  
  • Думата славјани винѫги и все̋кога е означавала хора, говорещи на славјански език. Ако ние българите сме славјани, това означава само това, че нашијът български език е славјански.
  
  
  • Извън езикът нищо славјанско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Извън езикът нищо тјуркско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо тјуркско не може да бѫде идентифицирано  (.. скриј ..) (.. покажи там ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..) (.. скриј го ..)
  
  
  • За пълнота, счетох за нужно да повторја̨ горнијът си коментар, като заменја̨ терминът славјански със тјуркски, понеже и с двата тези термина масово се злоупотребјава.
  
  
  • "Тјуркски" е лингвистичен - езиковедски - термин. Тој не може да се отнасја за друго, освен за езикът. Нищо друго тјуркско не е имало и не̋ма на светът освен тјуркски език. Материална култура или расови белези сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нещо общо със) терминът тјуркски.
  
  
  • Тјуркска кръв не̋ма. Тјуркска раса не̋ма. Тјуркски гени не̋ма.
  
  
  • Ако турците-гагаузите-чувашите-татарите-јакутите сѫ тјурки, това означава само това, че технијът език е тјуркски. Ако така наречените пра-българи сѫ били тјурки, това означава само това, че технијът език е бил тјуркски.
  
  
  • Може да има номадски бит, но не и тјуркски бит или пък славјански бит.
  
  
  • Извън езикът нищо тјуркско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Славяногласие: царское и королевское  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Balkano-Slavic and Neo-Slavic  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Славяногласие: царское и королевское
  
  
  • The branching of Slavic into South-East-West is based on ancient isoglosses, more than 12 centuries old.
  
  
  • A more recent branching of Slavic should be so:
    
    
    • Balkano-Slavic branch (Bulgarian+Macedonian, Slavic in the Balkansprachbund, Slavic in the former Roma̍nia, a.k.a. Byzantium, a.k.a. Eastern Roman Empire). [[Славјаногласие царское, Caesar's Slavophonia]]
    
    
    • Neo-Slavic branch (the rest of Slavic, Russian, Ukrainian, Polish, .., Serbo-Croatian, ..). [[Славјаногласие королевское, Carolingian Slavophonia]]
  
  
  • So, for a person native to Neo-Slavic, Balkano-Slavic is harder than any other Neo-Slavic language. However, for a person which is not native Slav and whose native language is arthromaniac, Balkano-Slavic is easier than any Neo-Slavic language.
  
  
  • Please note that Balkano-Slavic - although not Neo-Slavic - is still Slavic. And Balkano-Slavic has the main Slavic feature in its full extent - the Slavic verbal aspectology. This feature of Slavic is the most difficult one for any non-Slav person.
  
  
  • The differences between those two branches are as follows.
    
    
    • The main difference - the first one - between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the arthromania of Balkano-Slavic. Besides Balkano-Slavic, arthromaniac are: all other Balkansprachbund languages (Greek, Albanian, Romanian), all Germanic languages (English, German, ..), all the Romance (French, Italian, Spanish, Romanian, ..), Arabic and Hebrew and Gypsy. Neo-Slavic, Turkish, Finnish, .. are not arthromaniac. Arthromania means using definite (and indefinite) articles.
    
    
    • The 2nd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic are the past tenses. Balkano-Slavic has retained the three past tenses of OCS* (Old Common Slavic): perfect, imperfect, aorist. Balkano-Slavic (e.g. Bulgarian) cannot be spoken with the perfect tense only. In contrast, Serbo-Croatian can be spoken with perfect only. Moreover, Russian and Polish have perfect as the only past tense.
    
    
    • The 3rd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the Renarrative mood of Balkano-Slavic. Balkano-Slavic developed the Renarrative mood under the influence of Turkish. The old forms of aorist and imperfect were changed to additionally express evidentiality. Other verbal forms are to be used in the conditions of missing evidentiality - otherwise the speaker would just lie.
    
    
    • The 4th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish Genitive and Dative. This is a feature shared with the other Balkansprachbund languages. Balkano-Slavic makes use of the universal preposition "na" (with Accusative) for both Genitive and Dative.
    
    
    • The 5th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish location and direction. This is a feature it shares with the other Balkansprachbund languages and with the entire Romance (French, Italian, ..).
    
    
    • The 6th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish noun cases anymore. A common form of nouns stands for Nominative-Accusative-Dative-Genitive-Instrumental-Locative. Balkano-Slavic uses prepositions more extensively than Neo-Slavic, and all the prepositions go with Accusative. By the way, Balkano-Slavic keeps its Vocative case. By the way, Balkano-Slavic has Nominative-Accusative-Dative still distinguished for pronouns.
    
    
    • The following differences are less important.
      
      
      • (7th) Balkano-Slavic has fully lost its synthetic comparative forms of the adjectives.
      • (8th) Balkano-Slavic has lost its infinitive form of verbs. The "da" conjunction is commonly used.
      • (9th) Balkano-Slavic (and Serbo-Croatian) has a generic future tense shared with the other Balkansprachbund languages.
      
      
      • and so on.
  
  
  • .. покажи преводът на български ..
  • .. скриј го преводът на български .. 
    
    
    • Славяногласие: царское и королевское: Balkano-Slavic and Neo-Slavic
    • Царско и кралско славјаногласие: балкано-славјански клон и ново-славјански клон на славјанските езици
    
    
    • Класификацијата на славјанските езици на јужни, източни и западни е основана на древни изоглоси - изоглоси отпреди повече от 12 века.
    
    
    • Може да се направи по-скорошна класификација, разделјајки славјаногласието на два клона така:
      
      
      • Балкано-славјански (български плјус сев.македонски, славјанщината в Balkansprachbund-ът, славјанскијът език в Романија, известна и като Византија, известна и като Източната Римска империја). [[Царско славјаногласие, Caesar's Slavophonia]]
      
      
      • Ново-славјански (остана̨лото славјаногласие: руски, украински, полски, .., сърбо-хърватски, ..). [[Кралско славјаногласие, Carolingian Slavophonia]]
    
    
    • За човек с ро̀ден ново-славјански език, всеки друг ново-славјански език ще му е по-лесен от балкано-славјански. Но за човек, чијто ро̀ден език ја̨ има артроманијата и изобщо не е славјански, балкано-славјанскијът ще му е по-лесен от всеки ново-славјански език.
    
    
    • Забележете, че балкано-славјанскијът език, макар да не е ново-славјански, си остава славјански. Балкано-славјанскијът в пълен обем притежава основната славјанска езикова характеристика - аспектологијата на глаголите. Тази езикова особеност на славјаногласието е нај-трудната за всеки човек, роднијът език на когото не е славјански.
    
    
    • Разликите међу двата клона - балкано-славјанскијът и ново-славјанскијът - сѫ както следва.
      
      
      • Първата и основната разлика е артроманијата на балкано-славјанскијът. Освен в балкано-славјански, артроманијата ја̨ има в другите езици от Balkansprachbund-ът (гръцки, албански, румѫнски), всички (Germanic) езици от германската група (англијски, немски, ..), целијът романс (френски, италиански, испански, румѫнски), а сѫщо така арабски, еврејски (иврит) и цигански. Не̋ма артроманија в ново-славјански, в турски, във фински и др. "Артроманија" означава граматическа категорија определеност, изразјавана с определителни (и неопределителни) членове.
      
      
      • Втората разлика међу балкано-славјанскијът и ново-славјанските езици сѫ мина̨лите глаголни времена. Балкано-славјанскијът е запазил трите мина̨ли времена от старо-общо-славјанскијът език - мина̨ло свършено, мина̨ло несвършено и мина̨ло неопределено. Балкано-славјанскијът (например българскијът) не може да бѫде говорен само с мина̨ло неопределено време, без мина̨ло свършено и без мина̨ло несвършено. А сръбскијът може. Нещо повече, в руски и в полски мина̨лото неопределено време е единственото мина̨ло време.
      
      
      • Третата разлика е преизказното глаголно наклонение на балкано-славјанскијът. То се е развило под турско влијание. Старите форми на мина̨лото свършено и на мина̨ло несвършено време сѫ придобили допълнително значение на евиденциалност, свидетелско отношение на говорещијът. Тој тре̋бва да използва други форми при несвидетелско отношение - иначе би изрекъл лъжа.
      
      
      • Четвъртата разлика: балкано-славјанскијът, както и другите езици от Balkansprachbund-ът, не различава граматически родително отношение от дателно отношение. Балкано-славјанскијът език използва универсалнијът предлог "на" (с винителен падеж), за да замества както родителен, така и дателен падеж.
      
      
      • Петата разлика: балкано-славјанскијът език не различава граматически местоположение и посока. Това е черта на целијът Balkansprachbund, както и на целијът романс (френски, италиански, ..).
      
      
      • Шестата разлика: балкано-славјанскијът език вече не различава падежите при имената, а използва обща форма. Балкано-славјанскијът по-често употребјава предлози. Впрочем, звателнијът падеж се пази в балкано-славјански. Пазја̨т се и формни за три падежа при местоименијата: именителен, винителен и дателен.
      
      
      • Следващите разлики не сѫ толкова важни.
        
        
        • (7) Балкано-славјанскијът е загубил все̋какви синтетични форми за степенуване на прилагателните.
        • (8) Балкано-славјанскијът е загубил инфинитивът (наопределеното наклонение при глаголите). Ползва се съјузът "да".
        • (9) Балкано-славјанскијът (както и сърбо-хърватскијът) ползва общијът прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще време, характерен за Balkansprachbund-ът.
        
        
        • и така нататък.
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..)  (.. скриј го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..) 
  
  
  • Изоглосса артромании. Употребление артиклей. Категория определенности.
  
  
  • Изоглосса ренарратива. Пересказательное наклонение глагола.
  
  
  • Изоглосса локатива. Отсутствие/наличие местного падежа. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (местный.п.)
  
  
  • Изоглосса генитива. Отсутствие/наличие родительного падежа. К востоку, родительный падеж заменяется дательным.
  
  
  • Изоглосса универсального предлога НА. К востоку, дательный падеж можно заменить винительным с предлогом НА.
  
  
  • Изоглосса родов в множественном числе. К востоку, категория рода существует только в единственном числе.
  
  
  • Изоглосса большого ера. К западу, большой ер перешёл в А, даже под ударением. СОН: СЪН vs САН
  
  
  • Изоглосса малого ера. К западу, малый ер перешёл в большой, а потом в А. ДЕН vs ДАН
  
  
  • Отсутствие/наличие эпентетической Лямбды. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
  
  
  • Глагольное окончание императива -ѢТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ
  
  
  • Расширенное употребление клитик. К востоку клитик больше. К востоку: Върни ми ги паритѣ! Верни мне деньги!
  
  
  • Сохранен/утрачен звук -Т в глагольном окончании мн. ч. Они идут: ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
  
  
  • Оглушение конечных шумных звонких согласных. К востоку, конечные шумные звонкие согласные оглушаются. К востоку, как в русском.
  
  
  • Глагольная форма инфинитива отсутствует/существует. К востоку, инфинитива вообще нет.
  
  
  • Синтетические формы сравнения прилагательных отсутствуют/существуют. К востоку, таких форм нет.
  
  
  • Архаичные окончания прошедшего совершенного времени к западу сохраняются. К востоку, подверглись обобщению.
  
  
  • По спряжению на -И-, к востоку, окончание настоящего времени множественного числа 3-го лица подверглось обобщению, заменив малый юс на большой.
  
  
  • Список открыт для дополнений, исправлений и уточнений.
  
  
  • (.. скриј го снопът ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..)  (.. скриј го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там на англијски ..)  (.. покажи го там на руски ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там на англијски ..)  (.. покажи го там на руски ..) 
  
  
  • По-горе списъкът на тези изоглоси бе даден на руски, по-долу ще бѫде даден на англијски, а тука го превеђам на български.
  
  
  • Темата за изоглосите међу български и сръбски е свързана с темата за балкано-славјанскијът език - за царското и кралското славјаногласие.
  
  
  • Това сѫ изоглоси не просто међу българскијът и сръбскијът. Това сѫ изоглоси међу един балкано-славјански език и един ново-славјански език.
  
  
  • От друга страна, двата езика български и сръбски сѫ част от јужно-славјанскијът диалектен континуум, а тѫрсенето на граници међу езици в диалектен континуум е "суета на суетите". Затова тука не става дума за граница, а за сноп изоглоси.
  
  
  • Не̋кои сръбски езиковеди с националистически уклон слагат јатовата граница в този сноп. В разглеђанијът контекст обаче това е невъзможно - на запад от јатовата граница е разположена поне половината от славјаногласието на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Изоглосите от снопът сѫ три вида:
    
    
    • Изоглоси, свързани с езикови характеристики от Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Стари изоглоси в рамките на славјанщината, отпреди Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Нови изоглоси в рамките на славјанщината, без връзка с Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Ето го и самијът списък на изоглосите от снопът. Тој остава отворен за допълненија, корекции и уточненија.
    
    
    • Изоглоса на артроманијата. На изток се употребјават членове, изразјаващи граматическата категорија определеност.
    
    
    • Изоглоса на ренаративът, на преизказното глаголно наклонение. На запад го не̋ма..
    
    
    • Изоглоса на локативът. Местен падеж на запад има, на изток не̋ма. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (местен.п.).
    
    
    • Изоглоса на генитивът. Родителен падеж на запад има, на изток не̋ма. На изток родителнијът падеж се заменја с дателен.
    
    
    • Изоглоса на универсалнијът предлог НА. На изток, дателнијът падеж може да се замени с винителен след предлог НА.
    
    
    • Изоглоса на категоријата род в множествено число. На изток, категоријата род сѫществува само в единственно число.
    
    
    • Изоглоса на големијът ер Ъ. На запад, големијът ер е премина̨л в А, даже под ударение. СЪН vs САН.
    
    
    • Изоглоса на малкијът ер Ъ. На запад, малкијът ер е премина̨л в голе̋м, а после в А. ДЕН vs ДАН.
    
    
    • Изоглоса на епентетическата ΛΑΜБΔΑ: на запад има, на изток не̋ма. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
    
    
    • Императивно глаголно окончание: на изток -ѢТЕ, на запад -ИТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ.
    
    
    • Честа употреба на клитики на изток. Върни ми ги паритѣ!
    
    
    • Крајнијът звук Т в глаголното окончание за мн.ч. на изток се пази. На запад се губи. ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
    
    
    • Крајните шумни звучни съгласни на изток се оглушават. На запад си остават звучни.
    
    
    • Изоглоса на инфинитивът. На изток такава глаголна форма не̋ма.
    
    
    • Синтетични форми за степенуване на прилагателните на запад се срещат, на изток изобщо не̋ма.
    
    
    • Архаичните окончанија за мина̨ло свършено време се пазја̨т на запад, а на изток сѫ стана̨ли обект на обобщение.
    
    
    • Окончанието за сегашно време 3-то лице мн.ч. по спрежението на -И- на изток е обобщено към голе̋м јус, а на запад се пази малкијът јус.
  
  
  • (.. скриј го снопът ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..)  (.. скриј го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Bulgarian and Serbian are part of the South Slavic dialect continuum.
    
    
    • The South Slavic dialect continuum was spread from Ljubljana to Lozengrad.
    • The division of Slavic into South-East-West is based on very old features, more than 11 centuries old.
    • So, both Bulgarian and Serbian are South Slavic languages.
    • The CV of Slavophonia.
  
  
  • Serbian is a Neo-Slavic language while Bulgarian is Balkano-Slavic.
    
    
    • This is according to some political division which is about 11 centuries old.
    • The CV of Slavophonia: Milestone_4.
    • Serbian belongs to the Carolingian Slavophonia (королевское славјаногласие).
    • Bulgarian belongs to the Ceasar’s Slavophonia (царское славјаногласие).
  
  
  • Bulgarian participated in the Balkansprachbund (the text there is in Bulgarian).
    
    
    • Serbian has some Balkansprachbund features but it had not full Balkansprachbund membership.
    
    
    • The following languages were assigned Balkansprachbund membership:
      
      
      • Greek
      • Bulgarian (Balkano-Slavic)
      • Romanian (Balkano-Romance)
      • Albanian
    
    
    • The Balkansprachbund lasted in the centuries 11th to 19th.
  
  
  • The 19th century:
    
    
    • Serbian focused to Vienna (1850 Vienna agreement, Vuk Karadžić).
    • Serbian joined Croatian to form a common Serbo-Croatian language.
    • Bulgarian focused to Moscow.
    • Bulgarian and Russian are the only modern Slavic languages which still keep their ties to OCS+ (the Old Church Slavonic language).
      • Not Ukrainian. Not Serbian anymore.
    • Huge number of Turkish loanwords in Bulgarian were replaced by Russian words.
  
  
  • Torlakian: a bunch of transitional dialects between Bulgarian and Serbian.
    
    
    • Part of the South Slavic dialect continuum.
  
  
  • There cannot be borders in a dialect continuum.
    
    
    • Therefore, I am presenting a bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian.
    • And thus, I am making a compare of real linguistic features of Bulgarian and Serbian.
    
    
    • [-] Isoglosses inside the Slavophonia older than the Balkansprachbund.
    • [+] Newer isoglosses inside the Slavophonia.
    • [B] Isoglosses related to the Balkansprachbund.
  
  
  • A bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian:
    
    
    • [B] The isogloss of the Arthromania
      • Definite articles are used on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The isogloss of the Renarrative mood
      • Renarrative mood present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Locative case
      • Locative case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Genitive case
      • Genitive case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the universal preposition NA
      • The universal preposition NA present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [+] The isogloss of the Gender in Plural
      • On the Bulgarian side, there are no genders in Plural.
    
    
    • [+] The big Yer (Ъ) Isogloss
      • On the Serbian side, Ъ merged into A, even when stressed.
    
    
    • [-] The little Yer (Ь) isogloss
      • On the Serbian side, Ь merged into Ъ, and then into A.
    
    
    • [-] Epenthetic Lambda Isogloss
      • Epenthetic Lambda present on the Serbian side only.
    
    
    • [-] Imperative Plural ending
      • -ЕТЕ on the Bulgarian side.
      • -ИТЕ on the Serbian side.
    
    
    • [B] Extended Usage of Clitics:
      • Present on the Bulgarian side.
    
    
    • [+] 3rd person Plural Present Ending:
      • On the Bulgarian side, -T is preserved.
    
    
    • [+] Voiced Obstruents in Final position
      • Devoiced on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The Isogloss of the Infinitive:
      • On the Bulgarian side, no such form exists.
    
    
    • [B] Comparative forms of the Adjectives:
      • On the Bulgarian side, only analytic forms exist.
    
    
    • [+] Verbal Endings of Simple Past Tenses:
      • Archaic forms on the Serbian side.
    
    
    • [+] Verbal I-conjugation Ending of Present Plural 3rd p.:
      • Archaic front nasal on the Serbian side.
      • Generalized to back nasal on the Bulgarian side.
    
    
    • [This list remains open]
  
  
  • (.. hide the list of isoglosses and the comparison ..) 
    
  • (.. скриј го снопът ..)  (.. свиј го събраното оттук-оттам ..)  (.. скриј го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  В старо-славјански имало само отворени срички  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  В старо-славјански имало само отворени срички  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славјански (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в крајът на думата (в краесловна позиција). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.
  
  Примери на думи, разделени на срички, според това как сѫ се произнасјали:
  

  БО-ГЪ,
  КРА-КЪ,
  ПО-ДЪ,
  ПО-ПЪ,
  ПО-ТЬ,
  КО-NЬ,
  ДЬ-NЬ (ден),
  ПЬ-СЪ (пес),
  ЛѢ-СЪ,
  ХЛѢ-БЪ,
  СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
  БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
  ПРѢ-СЛА-ВЪ,
  ГО-СТЬ-БА (гозба),
  СВА-ТЪ-БА,
  ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понеделник),
  ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
  и т.н.

  О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
  ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
  ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
  ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
  IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
  ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
  ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
  И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
  ..

  Off-topic/терминологично отклонение: Текстът от Божијата молитва е на старо-църковно-славјански (OCS+, OldChurchSlavonic), којто е първијът книжовно обработен славјански език, имащ за основа старо-българскијът (OldBulgarian) диалект на старо-славјанскијът език (на старо-общо-славјанскијът език, OCS*, OldCommonSlavic).
  
  Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славјанскијът език (например на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Крај на отклонението

  Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.
  
  Гласната Ь била предна и звучала така, както звучи френското не̋мо е, когато французите си правја̨т трудът да го произнасјат, или както звучи гласната във френските думи heure (час) или oeuf (јајце).
  
  Гласните Ъ и Ь се наричат ерове - голе̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и преден Ь ер.
  
  Продължаваме. Молја̨, наблјудавајте.
  
  Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасјат звучно - не̋ма условија за обеззвучаването им (съответно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Те и затова се пишат с буквите за звучни съгласни. Освен това, не̋ма условија за озвучаването на беззвучните съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).
  
  Наблјудението показа, че в старо-славјански (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) не̋мало условија за асимилација по звучност при шумните съгласни. Нито пък е имало условија за обеззвучаване на краесловните съгласни. (.. скриј за отворените срички ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..



• ►►  Силни и слаби ерове в старо-славјански  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Силни и слаби ерове в старо-славјански  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славјански всеки ер, голе̋м Ъ или малък Ь, можело да бѫде в силна или в слаба позиција, т.е. да бѫде силен или слаб.
  
  Един ер, голе̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил последван от слаб ер в следващата сричка на думата или на устојчивијът израз. Иначе ерът бивал слаб.
  

  За да определи еровете като силни и слаби, старо-славјанскијът език следвал следнијът алгоритъм:

  • Разглеђа се все̋ка сричка, сричка по сричка, започвајки от крајът на думата или на устојчивото словосъчетание.
  • Всеки ер в последната сричка е слаб. В старо-славјански ударението не можело да пада на ер в последна сричка.
  • Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то тој е силен.
  • Ако в текущата сричка има ер, а в следващата сричка има слаб ер (ер вече определен като слаб), то ерът в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
  • Иначе, ако в текущата сричка има ер, којто е неударен, и в следващата сричка не̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.

  В крајът на 9-ти век, времето на първите текстове на старо-славјански език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съответно се пишели. Затова и знаем за те̋х. Може би слабите ерове сѫ звучали по-кратко от силните, но това не се отбеле̋звало в текстовете.
  
  Обаче в следващите векове славјаногласните по це̋л све̋т, вклјучително и по Нашенско, съвсем занемарили произношението на слабите ерове и те изпадна̨ли. А пък силните ерове си остана̨ли като нормални сричкотворни гласни.
  

  Примери:

  • ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, където ударението е на сричката -NЬ-. Ерът в последната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в ударената сричка -NЬ- е стана̨л нормална гласна Е. Ерът в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в следващата сричка не̋ма слаб ер, така че този ер, бидејки слаб, е изпадна̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.
  
  
  • ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът в последната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в предпоследната сричка -NЬ- е силен, понеже в следващата сричка има слаб ер. Ерът в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.
  
  
  • ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът в последната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в следващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в следващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освен това, в новите условија, звучната шумна съгласна В застава точно пред беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът, когато славјаногласните се научили да произнасјат съгласната Ф.
  
  
  • ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът в последната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
  • ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в следващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.

  (.. скриј ги силните и слабите ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

  
  
  
• ►►  Изпадането на слабите ерове - основен момент при преструктурирането на старо-славјанскијът език в разните нови славјански езици  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Изпадането на слабите ерове - основен момент при преструктурирането на старо-славјанскијът език в разните нови славјански езици  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..) 
  

  • Отварјането на всички срички - това е бил основнијът момент при преструктурирането на пра-славјанскијът език в славјански (старо-славјански) език.
  • А пък изпадането на слабите ерове - това е бил основнијът момент при преструктурирането на старо-славјанскијът език в разните съвременни славјански езици.

  • Новите славјански езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с последиците от изпадането на слабите ерове.
  
  
  • Меките съгласни получават фонематичен статут.

    Това е дълга отделна тема, којато тук само ще ја̨ маркирам. Нај-много е засегна̨т рускијът език, нај-малко - българскијът.

  • След не̋колко-вековно отсѫтствие в езикът се појавјават затворени срички.

    Лесно ли езикът ги преглъща? Това е дълга отделна тема, којато тук само ще ја̨ маркирам. Нај-много сѫ засегна̨ти чешкијът, полскијът, украинскијът език, нај-малко - българскијът.

  • Силните ерове остана̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщајки се в пълноценни гласни. Това е дълга отделна тема, којато тук само ще ја̨ маркирам.

    		Ъ		Ь
    Източно-славјански (руски, ..)		О		Е
    Западно-славјански (чешки, полски, ..)		Е		Е
    Сръбски&словенски		А		А
    Български		Ъ		Е

    Макар и като пълноценна гласна, големијът ер Ъ запазил качеството си в голе̋ма част от българските диалекти. В други български диалекти премина̨л в О.

  • Појавјават се условија за асимилација на шумните съгласни по звучност/беззвучност.

    ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасјат вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

  • Појавјават се условија за обеззвучаване на шумните съгласни в крајът на думите.
  (.. скриј го изпадането на слабите ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  Преглед на старо-славјанскијът вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Преглед на старо-славјанскијът вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Произход на еровете  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Произход на еровете  (.. покажи го там ..)  (.. скриј го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • И двата ера произхођат от кратки несѫщински гласни в ПИЕ (пра-индо-европејскијът език).
    
    
    • Големијът ер Ъ произхођа от пра-индо-европејското кратко У [ǔ].

      Пра-индо-европејското кратко У [ǔ] да не се бърка със съгласната [w] в англијски.

    • Малкијът ер Ь произхођа от пра-индо-европејското кратко И [ǐ].

      Пра-индо-европејското кратко И [ǐ] да не се бърка със съгласната Й [j].

    • Малкијът ер Ь може да произхођа и от пра-индо-европејската шва, ако това има не̋какво значение за славјанщината.

      В сѫщност, пра-индо-европејската шва по пѫтјът си към славјанщината първо става на кратко И [ǐ], което после на общо основание минава в малък ер Ь.

    • Пра-индо-европејските гласни, от които произхођат двата славјански ера, сѫ несѫщински гласни. Според ларингалната хипотеза те не сѫ част от огласовката на думата, а сѫ част от скелетът ѝ. Това сѫ били сонорни съгласни или полугласни или глајдове или апроксиманти, като всички тези термини означават приблизително едно и сѫщо.
    • Според ларингалната хипотеза истинските гласни в ПИЕ сѫ били Е и О.
    • В пра-славјански, всички кратки гласни, които не произхођат от истински пра-индо-европејски гласни, придобиват поведение на ерове.
    • Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устните) в две степени - силна и слаба позиција.
    
    
    • Според ларингалната хипотеза, ларингалите придавали дължина на несѫщинските пра-индо-европејски гласни У [u] и И [i].
    • В пра-славјански, несѫщинските пра-индо-европејски гласни У [u] и И [i] можело да продобија̨т дължина и като маркировка на итеративна глаголна форма.
    • В пра-славјански, дългите гласни У [ū] и И [ī] не ги постигна̨ла сѫдбата да стана̨т на ерове.
      
      
      • Дългата гласна И [ī] си остана̨ла в качеството на славјанско И.
      • Дългата гласна У [ū] се дифтонгизирала в славјанското ЪI, което после в български и сръбски (и чешки и словашки) се опростило на И.
      
      
      • Забележете, че първата част на славјанскијът дифтонг ЪI е именно гласната Ъ.
      • И в глаголицата, и в кирилиацата този звук се е означавал с диграфът ЪI (или ЪИ) и следователно си е бил такъв дифтонг.
    
    
    • .. Скриј го коментарът ми за произходът на еровете ..
  
  
  • ►►  Гласеж на големијът ер Ъ в старо-славјански  (.. чуј ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на големијът ер Ъ в старо-славјански  (.. чуј ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скриј го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горе е написано:
      
      

      Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

    
    
    • Струва си да се спрем по-подробно на произношението на големијът ер Ъ в съвременнијът български език.
      
      
      • В съвременнијът български език гласните А и Ъ се различават само в силна позиција.
        
        
        • В съвременнијът български език една гласна е в силна позиција, ако е под ударение или ако е в краесловието на вокативна форма.
        • Отклонение. Съвременнијът български език е развил иновативни (новаторски) вокативни форми на тази основа.
        • Например, моето име Христо в номинатив-акузатив звучи Христу, а във вокатив - Христо.
        • "Христо, изкарај ги говедата!" Христу ги изкара говедата. Крај на отклонението.
      
      
      • В слаба позиција българските гласни А и Ъ не се различават една от друга на слух.
      • В слаба позиција, ако гласната е А или Ъ, всеки гласеж међу А и Ъ (вклјучително) е приемлив, без да се забеле̋зва чуђ акцент.
      • Този факт - сливането на българските гласни А и Ъ в слаба позиција - ни кара да обърнем поглед към сръбскијът език и да отчетем, че там големијът ер Ъ се е вле̋л в гласната А и не се различава вече от А в никоја позиција.
      
      
      • В силна позиција българските гласни А и Ъ се различават, разбира се.
      
      
      • В съседните нам езици има гласни Ъ:
        • турско Ъ (ı)
        • албанско Ъ (ë)
        • румѫнско отворено Ъ (ă) и затворено Ъ (î,â), които в речта на не̋кои румѫнци не се различават.
      
      
      • Макар българските гласни А и Ъ да се различават в силна позиција, за гласната Ъ (големијът ер) има широк допустим диапазон на звучене.
      • Звученето на која да е от гласните Ъ на съседите (турско Ъ, румѫнско Ъ отворено или затворено, албанско Ъ) е приемливо за българската гласна Ъ в силна позиција, без да се забеле̋зва чуђ акцент.
      
      
      • Наве̋рно и големијът ер Ъ в старо-славјански е имал широк допустим диапазон на звучене.
    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал големијът ер Ъ е старо-славјански, тре̋бва да се има пред вид следното:
      
      
      • В праезикът тази гласна е звучала като У [u].
      • Сега в български език големијът ер звучи като Ъ.
      • Сега тази гласна в сръбски език звучи А, а в руски и в не̋кои нашенски диалекти тја звучи като О.
      • На съвременното звученето на тази гласна като Е в чешки, словашки и полски не̋ма сега да му обръщаме внимание, понеже ще бѫде објаснено по-късно.
      • Звучението на големијът ер Ъ в старо-славјански тре̋бва да е било близо до звучението на малкијът ер Ь.
        • Но и на това сега не̋ма да му обръщаме внимание, понеже със звученето на малкијът ер Ь ще се занимаем по-долу.
    
    
    • Като се има пред вид звученето на гласната в праезикът като У[u] и звученето ѝ в руски като О[o], поне̋кога непределено на въпросът се отговарја така:
      • Големијът ер Ъ в старо-славјански е звучал като нещо средно међу О[o] и У[u].
      • Ще се помѫчим да дадем по-определен отговор.
      • По-определен отговор значи на кој гласен звук от кој съвременен език нај прилича.
    
    
    • Качеството на големијът ер Ъ в старо-славјански ще да е било непознато на елинофоните, щом за този звук е била измислена отделна буква.
      • Това съображение изклјучва гласните А[a], О[o] и У[u].
      • Пък и в старо-славјански такива гласни А[a], О[o] и У[u] си е имало.
    
    
    • И тъј, имаме на разположение гласен звук Ъ.
      • Тој е непознат на елинофоните.
      • Така звучи големијът ер Ъ в българскијът език, в един от потомците на старо-славјанскијът език.
      • Звукът съвсем не е ре̋дък. Између съседните нам езици, тој се среща в три (турски, румѫнски, албански) и в други три липсва (гръцки, сръбски, цигански).
      • Гласежът му е не̋къде међу О[o] и У[u].
      • Гласежът му е заден и по този признак би могъл да се противопоставја на малкијът ер Ь.
      • При тези обстојателства, в отговор на въпросът как е звучал големијът ер Ъ е старо-славјански от какъв зор тре̋бва да се тѫрси друг звук.
      • Големијът ер Ъ е старо-славјански е звучал като гласнијът звук Ъ в съвременнијът български език.
      • Или ако щете, като съответнитте гласни звуци в румѫнски (ă), албански и турски.
    
    
    • Във всеки случај, сигурно е, че:
      • Ако тре̋бва да се апроксимира старо-славјанскијът голе̋м ер Ъ чрез съвременнијът български вокализъм, то апроксимацијата ще е именно Ъ.
      • И обратно, ако тре̋бва да се апроксимира съвременнијът български вокал Ъ чрез старо-славјанскијът вокализъм, то пак апроксимацијата ще е Ъ.
      
      
      • Ами ние повече от това не бихме могли да знаем.
        
        

        Не бихме могли да знаем дали би се усещал чуђ акцент, ако машина на времето позволи контакт на носители на старо-славјански и на съвременен български и всеки произнасја Ъ-то по својът си начин.

    
    
    • Препорѫчвам да направите следните фонетични упражненија.
      
      
      • Избираме не̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж е не̋какво козметично средство.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Произнасјат се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщајте внимание на съгласните и на влијанието им върху гласнијът звук.
      • Съсредочете се върху произношението на самијът гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнете позицијата на челјустите и на езикът. Гледајте да фиксирате тази позиција. Това е позиција на задна гласна.
      
      
      • Устните сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напред.
      
      
      • Сега, без да променјате позицијата на челјустите и на езикът,
      • съвсем отпуснете устните, освободете ги от все̋какво напрежение, оставете ги да заемат не̋каква естествена позиција,
      • но без да променјате позицијата на челјустите и на езикът.
      
      
      • Веројатно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Веројатно ще се получа̨т думите лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната проме̋на се нарича делабиализација: изклјучване на устните от произношението.
      • Тази фонетична проме̋на е претърпе̋л пра-индо-европејското кратко У[u] през пра-славјански до големијът ер Ъ в старо-славјански, и съответно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацијата е стана̨ла веројатно в пра-славјанскијът период и в старо-славјански е била вече факт.
      
      
      • Фонетичните упражненија продължават.
      
      
      • От лък, дъш, ръш, мъш с лека проме̋на на положението на челјустите и езикът (малко по-отворено, малко по-напред) може да се получи лак, даш, раш, маш (да не тѫрсим смисъл във все̋ка дума).
      • А това показва изменението на старо-славјанскијът голе̋м ер Ъ в сръбски и словенски.
      • И със съвсем леко закрѫглјане на устните (налага се да ги вклјучите пак в произношението) може да се получи лок, дош, рош, мош.
      • А това пък показва изменението на старо-славјанскијът голе̋м ер Ъ в руски.
      • Имајте пред вид, че закрѫглјането на устните при старо-славјанското О било толкова слабо и самото старо-славјанско О било толкова отворено, че елинофоните го чували като А.
      • Пък и ние сега чуваме руското ВОДА като ВАДА. Старо-славјанското О си е било близо до А и това е известно.
    
    
    • Ето какво бе написано по-горе в подразделът за произходът на еровете:
      
      

      Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устните) в две степени - силна и слаба позиција.

    
    
    • Фонетичното упражнение демонстрира ефектът lazy lips (лениви устни) при преходът на гласната в ПИЕ към старо-славјанскијът голе̋м ер Ъ.
    
    
    • По-нататък по пѫтјът към съвременните славјански езици слабите ерове сѫ изпаднали, а силните ерове сѫ се излекували от синдромът lazy lips и сѫ се превърнали в пълноценни гласни.
    
    
    • Ефектът (синдромът) lazy lips е имал аналогично дејствие и в случајът на малкијът ер Ь, което ще бѫде показано по-долу.
    
    
    • Старо-славјанскијът възходјащ дифтонг ЪI, запазен в руски и записван точно така с диграф на кирилица, сѫщо така показва, че старо-славјанскијът голе̋м ер е звучал като българското Ъ.
    
    
    • .. Скриј го коментарът ми за гласежът на големијът ер Ъ в старо-славјански ..
  
  
  • ►►  Преглед на старо-славјанскијът вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Преглед на старо-славјанскијът вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. скриј го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • Преди да се занимаем с гласежът на малкијът ер Ь в старо-славјански, струва си да се направи кратък преглед на старо-славјанскијът вокализъм, кратък преглед на старо-славјанските гласни.
    
    
    • Нека полугласната јот (Й, J) да се разглеђа в контекстът на съгласните и тука да ја̨ пропуснем. С неја̨ започват думи като "ягода", "яре", "юнак", и др.
    
    
    • Ще започнем с кратък преглед на вокализмът на съвременнијът български език.
      
      
      • Вече стана дума, че в съвременнијът български език вокализмът в силна позиција се различава от вокализмът в слаба позиција.
        
        
        • Тука ще разглеђаме само вокализмът в силна позиција, понеже јавлението "вокализъм в слаба позиција", наричано още "редукција на неударените гласни", е иновација (нововъдение).
          • Подобно нововъведение - различен вокализъм в неударена позиција - е развил и рускијът език.
      
      
      • В съвременнијът български език, в силна позиција, има следните шест гласни, означени на съвременна кирилица:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Сѫщите тези шест гласни ги е имало и в старо-славјански, и в частност, в старо-български.
        
        
        • Обаче в старо-български език е имало повече от тези шест гласни.
        • Старо-славјанските гласни Ь (малък ер), Ѣ (јат), Ѫ (голе̋м јус), Я (малък јус), както и дифтонгът ЪI, ги не̋ма в съвременнијът български език.
        
        
        • Как да е. Да се съсредоточим върху тези шест гласни: Е, И, О, У, А, Ъ.
        • Aко машина на времето позволи контакт на носители на старо-български и на съвременен български и всеки произнасја тези щест гласни по својът си начин, то нај-веројатно разбирателство ще има и чуђ акцент не̋ма да се забеле̋зва.
        • Ами че първите пет от тези гласни (конвенционалнијът пакет) ги има в повечето съвременни славјански езици и произношението им е идентично.
    
    
    • И тъј, в старо-славјански, и в частност в старо-български, имало десет гласни и един дифтонг, общо единадесет:
      
      
      • Дифтонгът ЪI.
      • Конвенционалнијът пакет Е, И, О, У, А.
      • Јатовата гласна Ѣ.
      • Два јуса, голе̋м Ѫ и малък Я.
      • Два ера, голе̋м Ъ и малък Ь.
      
      
    • Конвенционалнијът пакет Е, И, О, У, А е част от вокализмът на повечето европејски езици, древни и съвременни.
      
      
      • В частност, конвенционалнијът пакет е част от вокализмът на повечето съвременни славјански езици, ако не на всички.
      • А пък вокализмът на не̋кои европејски езици като сръбски, гръцки и испански се задоволјава само с петте гласни от конвенционалнијът пакет.
      
      
      • Бележки за гласната У [u]:
        • Гласната У [u] в старата кирилица се е пишела с диграф ОУ, както в гръцки.
        • Както и в гръцкијът рѫкопис, за този диграф се е развила лигатура, којато при въвеђането на книгопечатането в Русија е получила статут на буква в новата кирилица.
      
      
      • Бележки за гласната И [i]:
        • Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с две букви, Ита или Iота.
          • Правила кога која от двете букви да се пише не̋мало.
          • При въвеђането на книгопечатането в Русија буквата Ита получила днешната си форма И, различна от фо̀рмата на гръцката Ита.
          • Българските книжовници изоставили буквата Iота около среда̀та на 19-ти век.
          • Буквата Iота била премахна̨та от рускијът правопис през 1918.
    
    
    • Дифтонгът ЪI.
      
      
      • Старо-славјанскијът дифтонг ЪI е възходјащ и поради това тој образувал отворена сричка.
      • Повечето дифтонги в други езици (ПИЕ, латински, старо-гръцки, немски, англијски, пра-славјански, ..) сѫ низходјащи и затварјат сричката.
      • При преходът от пра-славјански към старо-славјански всички низходјащи дифтонги сѫ се монофтонгизирали - премина̨ли сѫ в Ѣ, И, У, Ю - и сричките сѫ се отворили.
      • Възходјащијът дифтонг ЪI, којто произхођа от пра-старото дълго Ӯ [ū], не затварјал сричката, остана̨л в старо-славјански, пази се и в съвременнијът руски.
      • Подобни възходјащи дифтонги се срещат в романсът (испански: bueno, puerto, .., италиански: buono, cuore, uomo, .., френски: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • В повечето съвременни славјански езици (български, сръбски, чешки, словашки, словенски) дифтонгът ЪI се е опростил (монофтонгизирал се е) в И.
      • И в полски този дифтонг е на пѫт да се опрости, но все още се различава от И.
      
      
      • Резјуме за дифтонгът ЪI: в старо-славјански (и в частност в старо-български) тој е звучал така, както сега в руски.
      
      
      • В старо-славјански (и на кирилица, и на глаголица) за дифтонгът ЪI не̋мало отделна буква и тој се е обозначавал с диграф ЪI или ЪИ.
      • При въвеђането на печатните шрифтове в Русија и појавата на новата кирилица този диграф е получил статут на буква Ы.
      • По недоразумение във формата на тази нова буква е вплетена буквата малък ер Ь вместо големијът ер Ъ.
      • През 19-ти век нашите книжовници поне̋кога сѫ употребјавали тази буква Ы на етимологичното ѝ ме̋сто вместо И.
    
    
    • Јатовата гласна Ѣ.
      
      
      • Общо решение за гласежът на јатовата гласна Ѣ в старо-славјански не сѫществува.
      • Тја е звучала различно в различните старо-славјански диалекти.
      • В старо-български тја е звучала [æ], както гласната в англијските думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилеп).
      
      
      • За повечето съвременни славјански езици проблемът за наследниците на старо-славјанската јатова гласна Ѣ е труден.
      
      
      • В сръбскијът език сѫ допустими не̋колко произносителни варианта и съответно толкова варианта на правопис.
        • вѢра: vera, vjera, vijera и дори vira.
        
        
        • По-голе̋мата част от Сърбија е заета от зоната на екавизмът.
        • Това е препратка към карта, на којато зоната на екавизмът е означена със синјо..
        • Тази синја зона на екавизмът е в сѫседство с подобна зона в балкано-славјанскијът език (български +северомакедонски) на запад от нашенската јатова граница.
        • В сѫщност, това е обща зона на екавизъм в јужно-славјанскијът диалектен континуум, западната част от којато принадлежи на сръбскијът език, а източната - на нашијът балкано-славјански език.
      
      
      • За нашенската јатова граница можете да прочетете тука.
      • Јатовата граница дели българскијът език на две наречија: източно и западно.
      
      
      • Традицијата в Българија и Русија позволјава и подсказва перфектно решение на проблемът с јатовата граница и с начертаните от неја̨ две наречија на българскијът език.
      
      
      • Перфектното решение - буквата јат Ѣ с двојако звучене като Е или IА - е било част от официалнијът иванчевски правопис, в сила до 1945, когато е бил отменен от отечествено-фронтовците.
      
      
      • Не̋кои хора все още сѫ на мнение, че отечествено-фронтовската езикова реформа от 1945 е била научно-обоснована.
      • Зависи какво се разбира под "наука". Ако на "науката" сѫ спусна̨ли задачата да се бори с "велико-българскијът шовинизъм", то "науката" се е справила с тази задача перфектно.
      • Забележете, че и двата пѫти, когато буквата јат Ѣ е бивала изхвърлена от правописът - при реформата на Омарчевки (1921) и (1945) от отечествено-фронтовците - все е бил в сила политическијът контекст за борба с "велико-българскијът шовинизъм". Александър Стамболијски казал на сърбите "Халал да Ви е Македонија" (за което ВМРО го осѫдила на смърт), а Георги Димитров се съгласил да подари на "интернационалистът" Тито и Пиринскијът крај.
      
      
      • В настојащијът момент перфектното решение все още може да бѫде възстановено с отчитане на сегашните реалности.
        
        
        • Възстановјава се буквата јат Ѣ в нашата азбука и се разрешава употребата ѝ (както до 1945) на етимологичното (историческото) ме̋сто на старо-българската јатова гласна Ѣ.
        • Отечествено-фронтовскијът двојак правопис на променливото Ѣ с буквите Е и Я не се забранјава.
        • Разрешава се и екавски правопис. Екавски правопис означава навсе̋къде вместо буквата Ѣ да се пише буква Е.
        • Разрешава се и екавски правоговор. Екавски правоговор означава произношението западно от јатовата граница.
        • Пример: Ще можем да пишем хлѢб, хляб или хлеб. Ще можем да казваме хлıап или хлеп.
        
        
        • Спомнете си (вижте по-горе), че по отношение на старата јатова гласна Ѣ сръбскијът правопис сѫщо така допуска варианти.
        
        
        • Възстановјаването на буквата јат Ѣ в азбуката не означава, че в началното и средното училище ще се учи кога точно се пише тази буква.
        • Пази, Боже! Само на студентите по българска или славјанска филологија ще се преподава това.
        • В дејствителност, ще се разработја̨т специални компјутърни програми от видът на spell-checker-ите, които ще разставјат правилно буквите Ѣ в селектиранијът текст.
    
    
    • Два јуса, голе̋м Ѫ и малък Я.
      
      
      • Големијът јус Ѫ и малкијът јус Я се наричат още голе̋ма и малка носовка или задна и предна носовка или задна и предна носова гласна, защото така сѫ звучали в старо-славјански.
      
      
      • Задна и предна носова гласна има в съвременнијът полски език.
        • Означават се съответно с А̨ и Ę. Диакритичнијът знак се нарича огънче (ogonek, опашчица).
      
      
      • Освен в полски език, јусовете в другите славјански езици сѫ претърпели деназализација (елиминиране на носовијът призвук).
      
      
      • Тре̋бва да имаме пред вид особеното развитие на јусовете в полскијът език, където деназализацијата не се е случила, но пък сѫ стана̨ли други неща.
      
      
      • Деназализацијата на јусовете в български се е случила по-късно, отколкото в остана̨лите славјански езици. Ако приемем, че българските јусове сѫ се деназализирали преди около 500 години, а в сръбски и руски - преди около 1000 години, то в продължение на не̋колко века између славјанските езици носови гласни е имало само в български и полски.
      
      
      • Друга прилика међу българскијът и полскијът вокализъм е широкото произношение на јатовата гласна Ѣ в двата езика.
      • Това може би е свидетелство за по-ранните миграции на славјаногласни първо в посока към Константинопол и Солун в тѫрсене на работа и цивилизационни благини и после на север по река Висла в тѫрсене на свободни необработени земи.
      • Славјаногласните, които остана̨ли в басејнът на Среднијът Дунав, в родината на славјаногласието, стеснили произношението на јатовата гласна и деназализирали јусовете си.
      • Славјаногласието стигна̨ло река Днепър вече без јусове.
      
      
      • Големијът јус Ѫ (задната носова гласна) нај-веројатно е звучал като ОN [on] или УN [un] или нещо средно међу те̋х.
        
        
        • Гласежът ОN [on] наподобјава днешната полска задна носовка А̨.
        • Гласежът УN [un] лесно објаснјава на изменението на големијът јус Ѫ в сръбски, словенски, чешки, словашки и руски, както и в не̋кои български диалекти, където големијът јус Ѫ се превръща в У [u] след деназализацијата.
        • В повечето български диалекти преди деназализацијата на големијът јус Ѫ тој е претърпе̋л делабиализација и е придобил звучене ЪN [ъn], което после в не̋кои диалекти се е отворило до АN [an].
        
        
        • Пример: {старо-славјански: зѫбъ, рѫка} {полски: ząb, ręka} {сръбски,руски: зуб, рука} {български: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Малкијът јус Я (предната носова гласна) нај-веројатно е звучал като ЕN [en].
        
        
        • Гласежът ЕN [en] наподобјава днешната полска предна носовка Ę.
        • Гласежът ЕN [en] лесно објаснјава изменението на малкијът јус Я в български, сръбски, словенски, където малкијът јус Я се деназализирал до Е.
        • В руски, словашки, чешки, след стеснјаването на јатовата гласна Ѣ в тези езици и преди деназализацијата, малкијът јус Я се отворил към IA.
        • Когато савјаногласието стигна̨ло река Днепър, малкијът јус Я вече звучал там като IA.
        • Това се отразило на звученето на буквата Я в съвременната кирилица.
        
        
        • Пример: {старо-славјански,руски: пять, девять, десять} {полски: pięć, dziewięć, dziesięć} {български,сръбски: пет, девет, десет}.
    
    
    • Два ера, голе̋м Ъ и малък Ь.
      
      
      • Доколкото този очерк е посветен на еровете, почти всичко за те̋х вече е казано.
        
        
        • Тука по-горе можете да прочетете за произходът на еровете.
        • Тука по-горе можете да прочетете за гласежът на големијът ер Ъ.
        • А пък за гласежът на малкијът ер Ь можете да прочетете по-долу.
      
      
      • Остана само да се упомене, че в езици като сръбски, словенски, словашки и чешки двата ера сѫ се слели.
        
        
        • В сръбски и словенски малкијът ер Ь се е вле̋л в големијът ер Ъ, којто после е изменил гласежът си на А.
        • В словашки и чешки големијът ер Ъ се е вле̋л в малкијът ер Ь, којто после е изменил гласежът си на Е.
        • Сѫщото е стана̨ло и в полски, но малко по-късно, отколкото в словашки и чешки.
        
        
        • Двата ера се пазја̨т нај-добре в руски, без да има случаи на сливане на единијът в другијът.
    
    
    • Резјуме за старо-славјанскијът вокализъм:
      
      
      • Гласежът на конвенционалнијът пакет Е, И, О, У, А се пази навсе̋къде в славјаногласието.
      • Гласежът на дифтонгът ЪI се пази в руски.
      • Гласежът на двата јуса, големијът Ѫ и малкијът Я, се възпроизвеђа в полски.
      • Гласежът на големијът ер Ъ се пази в български.
      
      
      • Остават две гласни - јатовата гласна Ѣ и малкијът ер Ь, старо-славјанскијът гласеж на които тре̋бва да се тѫрси извън днешната славјанщина. Но не много далече. В Европа.
      
      
      • Јатовата гласна Ѣ звучала както гласната [æ] в англијските думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилеп).
      • Малкијът ер Ь звучал така, както звучи френското не̋мо е, когато французите си правја̨т трудът да го произнасјат, или както звучи гласната във френските думи heure (час) или oeuf (јајце).
    
    
    • .. Скриј ги общите ми коментари за старо-славјанскијът вокализъм ..
  
  
  • ►►  Гласеж на малкијът ер Ь в старо-славјански  (.. чуј ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на малкијът ер Ь в старо-славјански  (.. чуј ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скриј го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горе е написано:
      
      

      Гласната Ь била предна и звучала така, както звучи френското не̋мо е, когато французите си правја̨т трудът да го произнасјат, или както звучи гласната във френските думи heure (час) или oeuf (јајце).

    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал малкијът ер Ь е старо-славјански, тре̋бва да се има пред вид следното:
      
      
      • Качеството на малкијът ер Ь в старо-славјански ще да е било непознато на елинофоните, щом за този звук е била измислена отделна буква.
      
      
      • Малкијът ер Ь, както и големијът ер Ъ, веројатно е имал широк допустим диапазон на звучене, което е позволило двата ера да се слеја̨т в сръбски, словенски, словашки, чешки.
      • В праезикът тази гласна е звучала като И[i].
      • Старо-славјанскијът гласеж на малкијът ер Ь не е запазен в нито един съвременен славјански език.
      • Звучението на малкијът ер Ь в старо-славјански тре̋бва да е било близо до звучението на големијът ер Ъ.
      
      
      • Основнијът елемент от произношението на кој да е от двата ера е ефектът "lazy lips" (лениви устни).
      
      
      • В съвременните славјански езици малкијът ер Ь в силна позиција е стана̨л на Е [e].
    
    
    • Като се има пред вид звученето на гласната Ь в праезикът като И[i] и звученето ѝ сега като Е[e], поне̋кога непределено на въпросът се отговарја така:
      
      
      • Малкијът ер Ь в старо-славјански е звучал като нещо средно међу Е[e] и И[i].
      • Ще се помѫчим да дадем по-определен отговор.
      • По-определен отговор значи на кој гласен звук от кој съвременен език нај прилича.
    
    
    • Препорѫчвам да повторите фонетичните упражненија от подразделът за големијът ер Ъ:
      
      
      • Избираме не̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Произнасјат се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщајте внимание на съгласните и на влијанието им върху гласнијът звук.
      • Съсредочете се върху произношението на самијът гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнете позицијата на челјустите и на езикът. Гледајте да фиксирате тази позиција. Това е позиција на задна гласна.
      
      
      • Устните сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напред.
      
      
      • Сега, без да променјате позицијата на челјустите и на езикът,
      • съвсем отпуснете устните, освободете ги от все̋какво напрежение, оставете ги да заемат не̋каква естествена позиција,
      • но без да променјате позицијата на челјустите и на езикът.
      
      
      • Веројатно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Веројатно ще се получа̨т думите лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната проме̋на се нарича делабиализација: изклјучване на устните от произношението.
      • Тази фонетична проме̋на е претърпе̋л пра-индо-европејското кратко У[u] през пра-славјански до големијът ер Ъ в старо-славјански, и съответно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацијата е стана̨ла веројатно в пра-славјанскијът период и в старо-славјански е била вече факт.
    
    
    • А сега да допълним фонетичните упражненија, целејки се в малкијът ер Ь:
      
      
      • Избираме не̋колко едносрични думи с гласните У[u] и И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Произнасјат се така: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • На обръщајте внимание на съгласните и на влијанието им върху гласнијът звук.
      • Съсредочете се върху произношението на самијът гласен звук.
      
      
      • Запомнете позицијата на челјустите и на езикът. Гледајте да фиксирате тази позиција.
      • При У[u] това е позиција на задна гласна.
      • При И[i] това е позиција на предна гласна.
      
      
      • При У[u] устните сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напред.
      • При И[i] устните сѫ Ви леко напрегна̨ти и леко изтеглени встрани.
      
      
      • Сега, без да променјате позицијата на челјустите и на езикът, и при У[u], и при И[i],
      • съвсем отпуснете устните, освободете ги от все̋какво напрежение, оставете ги да заемат не̋каква естествена позиција,
      • но без да променјате позицијата на челјустите и на езикът.
      
      
      • Веројатно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Фонетичната проме̋на може да се нарече делабиализација: изклјучване на устните от произношението, lazy lips, лениви устни.
      • Тази фонетична проме̋на сѫ претърпели пра-индо-европејските кратко У[u] и кратко И[i] през пра-славјански съответно до големијът ер Ъ и до малкијът ер Ь в старо-славјански, и в частност в старо-български.
      • Делабиализацијата е стана̨ла веројатно в пра-славјанскијът период и в старо-славјански е била вече факт.
    
    
    • И тъј, нуђаем се от по-определен отговор. Старо-славјанскијът малък ер Ь на кој гласен звук от кој съвременен език нај прилича.
      
      
      • Нај-близко е френското така наречено не̋мо Е.
      • В силна позиција може да се доближи до друга френска предна отворена гласна [œ]: heure (час), oeuf (јајце), jeune (млад).
        • Затворенијът вариант на френската гласна (oeufs: јајца) е далече от произношението на малкијът ер.
      • И в немски се среща тази гласна, но ре̋дко: Göttin (богинја). В повечето случаи в немски гласната ö е затворена.
      
      
      • Може би нај-подходјащијът пример ще се намери в унгарскијът език: köszönöm (КЬСЬNЬМ, благодарја̨).
        
        
        • Google translate service озвучава. Чујте го.
        • Това например е огласовката на старо-славјанската дума ДЬНЬСЬ (денес, днес). Чујте го пак: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Под деснијът правоъгѫлник, където пише Köszönöm, цъкнете на високоговорителчето.
        
        
        • Струва си да се отбележи, че славјанщината е предоставила мощен субстрат на унгарскијът език.
        • Унгарскијът език е имал и тјуркски субстрат (остатъчен аварски или печенежки).
      
      
      • Като се спомена тјуркски език, следва да се упомене и това, че вокализмът на повечето тјуркски езици съдържа и двете гласни, които тук предполагам да сѫ представлјавали големијът и малкијът ер.
        • В частност, в турски ја̨ има сѫщата гласна, както в унгарското köszönöm, но тја може да се среща само в първата сричка и по правилата на вокалната хармонија преминава в Е в следваща сричка.
          • dört: четири. köfte: кјуфте.
      
      
      • Резјумѐ:
        • Малкијът ер Ь се предполага да е звучал като гласна, којато сега се среща в много европејски езици.
        • Големијът ер Ъ се предполага да е звучал като гласна, којато ја̨ има в съвременнијът български език, както и в съседни езици.
    
    
    • Остава да се изјасни преходът на старо-славјанскијът малък ер Ь, когато е в силна позиција, в гласна Е.
      
      
      • Да си спомним как в сръбски и словенски големијът ер Ъ се отварја в А.
      • По сѫщијът начин малкијът ер Ь се отварја в Е и това се е случило повсеместно.
      
      
      • От друга страна, гласната [œ], којато е предполагаемото звучене на старо-славјанскијът малък ер Ь, често се апроксимира с Е:
        • Това е редовна практика в руски.
        • Peugeot: Пежо
        • Général De Gaulle: Генерал Де Гол
        • Турското köfte (кјуфте) на гръцки е с Е: κεφτές
    
    
    • .. Скриј го коментарът ми за гласежът на малкијът ер Ь в старо-славјански ..
  
  
  • ►►  Стар мој коментар за произношението на старо-славјанските ерови гласни  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Стар мој коментар за произношението на старо-славјанските ерови гласни  (.. скриј го ..)
    
    
    • Въпроси:

      как ТОЧНО са се произнасяли звуците,обозначени с "ъ" и"ь"... Та въпроса ми е дали в праславянския това "небрежно произношение на гласната "у"" е звучало точно по начина по който звучи сега в българския или това е интерпретация само на славянските племена живеещи около Солун?
      
      И другият въпрос е как точно е звучал "ь",тоест как е звучал на праславянски "львъ"?

    • Как е звучало на старо-славјански "сънъ"?

      Нај-старата предполагаема форма на тази дума в праезикът е "*supnus", којато по тамошните пѫтища е премина̨ла в латинското "sоmnus" и гръцкото "hypnos".
      
      А "по пѫтјът насам" в пра-славјански тази дума се е опростила на "*sunu" ("*суну"). Буквата "u" тук означава кратък звук.
      
      А пък в старо-славјански (старо-български) думата се e опростила още повече и e стана̨ла "сЪнъ".
      
      Гласната "Ъ" е небрежно произнесено "У" в смисъл, че тја се произнасја почти като "У", но без участие на устните.

    • Как е звучало на старо-славјански "львъ"?

      Предполага се, че на пра-славјански тази дума е звучала "*Livu" (възможно и "*Liu", сравнете с латинското "Leo"). В "*Livu" буквите "i" и "u" означават кратки гласни. Ударението е на "i".
      
      Произнесете го това "*Livu"/"*ливу", и то, ако можете, по френски маниер, със силно опънати устни, и го запомнете.
      
      След това произнесете "*Levo"/"*лeвo" и сравнете от една страна "и" с "е", а от друга "у" с "о". Обърнете внимание на положението на устните и на езикът.
      
      Устните при "е" и "о" са по-слабо напрегна̨ти, отколкото при "и" и "у" съответно.
      
      И тъј, произнесете "ЛЕВО", послѣ "ЛИВУ", послѣ "ЛЬВЪ". Ударението - на първата сричка.
      
      За да произнесете "Ъ", нагласѣте говорния̌т апарат за "У", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги закрѫгляйте.
      Ще се получи нѣщо като сегашното ни "Ъ" - гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "О" и "У".
      
      За да произнесете "Ь", нагласѣте говорния̌т апарат за "И", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги разтягайте.
      Ще се получи гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "Е" и "И".

    • По тази препратка ще намерите таблица на гласните звукове, построена по правилата:
      • предните гласни нале̋во, задните - наде̋сно;
      • затворените гласни нагоре, отворените - надолу по таблицата.
    
    
    • Звукът "u"/"у" e показан в горнијът десен ѫгъл като Close_back_rounded_vowel (затворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е звукът "о" (немското "ah so!"), показан като Close-mid_back_rounded_vowel (полузатворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е славјанскијът звук "o" Open-mid_back_rounded_vowel (полуотворено, задно, закрѫглено).
      
      Турското "ъ" (хатър, сатър, и т.н.) е поставено отлјаво до "u" като Close_back_unrounded_vowel (затворено, задно, незакрѫглено).
      
      Днешното българско "ъ" е поставено с уговорки на позиција отлјаво до "о" като Close-mid_back_unrounded_vowel (полузатворено, задно, незакрѫглено). А би тре̋бвало да се постави на несѫществуващата позиција Near-close_near-back_unrounded_vowel отле̋во до Near-close_near-back_rounded_vowel.
      
      Старо-славјанското "ъ" нај-веројатно е било на позицијата на днешното българско "ъ": не̋къде међу "о" и "у", малко вле̋во, но незакрѫглено (unrounded).
      
      По диалектите сѫ били възможни и други unrounded-позиции (например, Close_back_unrounded_vowel, или Close-mid_back_unrounded_vowel, или Open-mid_back_unrounded_vowel, или Schwa, но колкото по-далече и бил звукът "ъ" от горнијът десен ѫгъл на таблицата, толкова е бил по-малко диференциран и по-малко стабилен. Например, в редица диалекти звукът "ъ" е "тръгна̨л надолу" по таблицата и така в западно-български и руски е стигна̨л до позицијата на славјанското "о", а в сръбски - до "а". В полски и чешки е "тръгнал нале̋во" и се е изравнил със звукът "ь" и после с "е".
    
    
    • Сега да погледнем към ле̋вата част на таблицата - към предните гласни. Игнорирајте закрѫглените (rounded) гласни.
      
      Славјанското (дълго) "i"/"и" е горе вле̋во, на позиција Close_front_unrounded_vowel, или Near-close_near-front_unrounded_vowel.
      
      Славјанското (кратко) "е" е на позиција Open-mid_front_unrounded_vowel.
      
      Не̋къде међу те̋х е било старо-славјанското "ь", нај-веројатно на позиција Close-mid_central_unrounded_vowel.
    
    
    • .. Скриј го старијът ми коментар за старо-славјанските ерове ..
  
  
• ►►  Относно така наречените протези в славјански  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Относно така наречените протези в славјански  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Зададен бе въпрос за славјански думи, започващи с А  (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..) 
    
    
  • ▼▼  Въпрос за славјански думи, започващи с А  (.. скриј го ..) (.. покажи го там ..) 

     Георги Валериев Спасов,  2019-01-08 11:08  Молја за помощ! Получих въпрос, дали мога да кажа три български думи, които да започват с буквата А.

    Въпросът за славјански думи, започващи с А, е упражнение върху славјанската историческа фонетика.

  • ►►  Закон за отворената сричка  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за отворената сричка  (.. скриј ..)

    Знаете, че в старо-славјанскијът език, както тој е засвидетелстван в крајът на 9-ти век, не̋мало затворени срички. Все̋ка сричка тре̋бвало да завършва на гласен звук. Да наречем това закон за отворената сричка. Този закон бил изце̋ло имплементиран, имало време, когато този закон не̋мал изклјученија. Това е много важен закон. За времето, когато този закон e бил в сила, може да се употребјава терминът старо-славјански език. За времето отпреди влизането на този закон в сила, за времето отпреди повсеместното отварјане на сричките, се употребјава терминът пра-славјански език.

  • ►►  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. скриј ..)

    Първото обобщение на законът за отворената сричка е законът за нарастващата звучност. И този закон бил изце̋ло имплементиран, имало време, когато този закон не̋мал изклјученија. Пак става дума за строежът на сричката. Сричката завършвала на гласен звук, пред којто може да има съгласни, една или не̋колко. Но ако сѫ повече от една, тези съгласни тре̋бвало да сѫ подредени с нарастваща звучност, не можело да се слагат в произволен ред.

    Ето примери на допустими срички:
    
    ТВО- СТА- СТВО- СТРА- МЛА- ГРА- ДРА-

    Ето пък примери, когато без ерът сричката би стана̨ла недопустима:
    
    ПЪ-ТИЦА (птица) БЪ-ЧЕЛА (пчела) ВЬ-СЕКЪИ (всеки) ВЪ-ТОРЬНИКЪ (вторник)

  • ►►  Стремежът да не̋ма сричка без съгласна докарва протезите  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Стремежът да не̋ма сричка без съгласна докарва протезите  (.. скриј ..)
    
    
    • След формулираните горе два безапелационни закона езикът взел инерција и развил стремеж нарастващата звучност в сричката да се пројавјава. Този стремеж не сварил да се "узакони", понеже двата закона, които го подхранили, с времето изгубили сила и вече не дејстват в съвременните славјански езици.
    
    
    • И тъј, все̋ка сричка била отворена - завършвала на гласен звук. Ако имало съгласни пред гласнијът звук, тогава намирал пројавление законът за нарастващата звучност в сричката. Ама ако пред гласнијът звук не̋мало никаква съгласна, ако сричката се състојала само от една гласна? Например, А-ГНЈа (агне). На езикът му се доще̋ло и тогава да се пројавјава не̋каква нарастваща звучност.
    
    
    • За целта езикът в началото на сричка, съставена от самотна гласна, поне̋кога поставјал съгласна - протетична съгласна или накратко протеза. В ролјата на такива протези можели да се изјавјават само две съгласни - И̌ (I, J, и кратко) и В (у̌, у кратко). Като протези слагали И̌ кратко или У̌ кратко.
    
    
    • Общо взето, протезите се слагали нередовно и всеки славјаногласен веројатно е бил чувал в речта на други славјаногласни друга постановка на протезите, различна от таја, с којато тој е бил свикна̨л. Общо взето, славјаногласните ще да сѫ имали нагласата да не обръщат голе̋мо внимание на протезите.
  
  
  • ►►  Как се протезирали отделните гласни в старо-славјански  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Как се протезирали отделните гласни в старо-славјански  (.. скриј ..)
    
    
    За да завършим темата за протезите, остава да разгледаме всеки гласен звук в пра-славјански и старо-славјански и да покажем как се е протезирал тој, ако останел самотен в сричката.
    
    
    • Ъ: голе̋м ер. В този случај попада и дифтонгът ЪI. В този случај "стремежът" се е превърна̨л в закон без изклјученија. В този случај винѫги сѫ слагали протеза "у̌ кратко", т.е. В. Подчертал съм в този абзац не̋колко такива протези. Спомнете си, че предлогът В се е пишел не̋кога ВЪ и тој се е пишел така, защото така се е и произнасјал. И в този предлог съгласната В е протеза. Този случај, случајът Ъ - голе̋м ер, представја гласната У (U) от праезикът, кратка или дълга. Можем да кажем, че все̋ка праезична гласна У (U) е получавала за протеза съгласната у̌ кратко. Забележете, че в праезикът е имало дълга гласна У, кратка гласна У и съгласна у̌ кратко (както сега в англијски). Не бива да се бъркат тези три звука.
    
    
    • Ь: малък ер. Малкијът ер самотен в сричка получавал протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с неја̨ се превръщал в гласна И. Изклјученија се срещат в западно-славјански (полски, чешки, ..), където малкијът ер можел да си остане самотен без протеза и после в тази слаба самотна позиција тој изпадал от произношението. Примери: (бълг.) имам, игра, (полски) mam, gra, (чешки) mám, hra.
    
    
    • А: По правило, ако гласната А останела самотна в сричката, тја получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и така се превръщала в IA. Изклјученија от това правило имало в старо-български и съответно в ново-български. Изклјученија сѫ АГНЕ и АЗ. За АЗ ще стане дума по-долу. Има и други изклјученија в български. В другите славјански езици не̋ма изклјученија: там всички думи, започващи с А, сѫ заемки или пък сѫ нови звукоподражателни деривати.
    
    
    • Ѣ: јатова гласна. По правило, ако јатовата гласна останела самотна в сричката, тја получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с неја̨ се превръщала в IA. Забележете, че след протезирането в подобна позиција вече не се разбирало дали оригиналната гласна е била А или Ѣ. Примери: јад, јам, .. Правилото има изклјученија и в български, и в другите славјански езици. Показателен пример е местоимението "аз". Пра-старата му форма е *ēǵo. След сатемизацијата и редукцијата на крајната гласна се получило *ēzŭ. Записано на "кирилица", това става *ѣзъ. След протезирането се получава IAЗЪ, което вече може да се счита за засвидетелствана форма. Във всички славјански езици, освен в източно-български, сега имаме IАЗ, съкратено до IА. Записано на руска кирилица, това е ЯЗ или Я. В български се пројавјава несигурнијът характер на протезата, в български протезата се изоставја и се получава старо-българското АЗЪ и ново-българското АЗ.
    
    
    • И: Протезата И̌ практически нищо не променјала в гласната И. Дали на тази протеза ще се наблегне в произношението - това никога не е имало значение.
    
    
    • Е: Протезата И̌ винѫги присѫтства в руски, но в български на неја̨ никога не ѝ се е обръщало внимание - и с неја̨, и без неја̨ - все таја. Дори името на градът "Јерусалим" на български може да се произнесе "Ерусалим", макар че началното Ј в случајът не е славјанска протеза.
    
    
    • Малък јус (Я): В български малкијът јус преминал в Е и за неговото протезиране важи написаното по-горе за Е. В източно-славјански (руски, украински) обаче малкијът јус винѫги (не само в самотна позиција) получил протеза И̌, а самијът малък јус се отворил и се деназализирал до А. В резултат, малкијът јус стана̨л на IA в руски, което води в руски до смесване на буквата малък јус (Я) и дифтонгът IA - в руски те престана̨ли да се различават. Оттам и ние сега ползваме буквата Я като руснаците.
    
    
    • О: О-о-особен случај. При гласна О, самотна в сричка, не само се колебаели дали изобщо да ѝ сложа̨т протеза, но се колебаели која протеза да ѝ сложа̌т - И̌ кратко или У̌ кратко. Примери: (бълг.диал.) йоще, (рус.) восемь, (укр.) вона, ..
    
    
    • У: Ухо, учи, ум, .. Става дума за славјанското У, което на оригиналната кирилица се означавало с диграфът OY, но само поради това, че този гласен звук и на гръцки се означава със сѫщијът диграф OY. В предкласическијът гръцки диграфът OY е звучал като дифтонг OY, после се монофтонгизирал в обикновено У (лат. U), но писането с диграф OY си остана̨ло и досега. Оттам било заимствано и в славјанската писменост. Обаче случајно - да повторја̨ по случајност - и в историјата на нашијът славјански език се случило подобно нещо: дифтонгът OY (лат. OU) от пра-езикът се монофтонгизирал в У (лат. U). Това го пиша̨, за да схванете, че славјанските Ухо, уча, ум .. в пра-славјански сѫ звучали приблизително така: *ouxo, *ouкjiti, *oumŭ, .. Това го пиша̨, за да мога̨ да сведа̨ този случај до предишнијът. Както при О, така и при У, не само се колебаели дали изобщо да слагат протеза, но се колебаели која протеза да сложа̨т. Пример: јунак.
    
    
    • Ѫ: голе̋м јус. Имало колебание дали големијът јус заслужавал протеза, но при положително решение за протезиране слагали му винѫги У̌ кратко. Това показва, че големијът јус не е бил точно носово О, както обикновено се предполага въз основа на съвременнијът полски, а е бил по-скоро носово У. Примери със и без протеза: (бълг.) вѫглища, (рус.) уголь, (бълг.) вѫзел, (рус.) узел, (бълг.) вѫтък, (бълг./рус.) ѫгъл/угол, (рус.) усы, (бълг.) навѫсен.
    
    
    • (.. скриј го протезирането по гласни ..) 
  
  
  • ►►  Некои изводи за големијът јус Ѫ в старо-славјански  (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) 
  • ▼▼  Некои изводи за големијът јус Ѫ в старо-славјански  (.. скриј ..) (.. покажи там ..) 
    
    
    • Предпоставки:
      
      
      • Големијът ер Ъ винѫги е получавал протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      • В българскијът език големијът јус Ѫ почти винѫги получава протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      
      
      • Българскијът език пази старо-славјанското звучене на големијът ер Ъ.
      • Старо-славјанскијът голе̋м јус Ѫ в български е премина̨л в голе̋м ер Ъ.
      
      
      • По принцип, старо-славјанскијът голе̋м јус Ѫ тре̋бва да се разглеђа като задна носова гласна с неопределено качество.
      • За задни гласни мога̨т да мина̨т У, О и А.
      
      
      • Родината на славјаногласието е днешна Унгарија и не̋кои прилежащи територии.
    
    
    • Изводи:
      
      
      • Двете първи миграции на славјаногласни сѫ: на југоизток към Цариград-Константинопол и на север надолу по Висла.
      
      
      • Славјаногласните, мигрирали на север и надолу по Висла ..
        
        
        • .. и досега не сѫ извършили деназализација на јусовете, за разлика от остана̨лото славјаногласие.
        • .. в крајна сметка качеството на технијът голе̋м јус се е установило на О, носово О.
      
      
      • Славјаногласните, които не сѫ последвали мигрантите по Висла, а сѫ остана̨ли в родината на славјаногласието ..
        
        
        • .. установили качеството на големијът јус Ѫ на У, носово У.
      
      
      • Славјаногласните, мигрирали на југоизток към Цариград-Константинопол:
        
        
        • Подложили големијът јус Ѫ - носовото У - на делабиализација,
        • сѫщата делабиализација, којато претърпе̋ла праславјанската гласна У,
          делабиализација от У към Ъ.
        
        
        • Така те затвърдили качеството Ъ сред својът репертоар от гласни.
        
        
        • Дълго време произнасјали големијът јус Ѫ като носово Ъ.
        • Макар и късно, извършили деназализација и в крајна сметка големијът јус Ѫ се изравнил с големијът ер Ъ.
      
      
      • Славјаногласните, остана̨ли в родината на славјаногласието ..
        
        
        • .. скоро извършили деназализација на големијът јус Ѫ
        • и в крајна сметка при те̋х тој се изравнил с У.
        
        
        • Славјаногласието се добрало до Днепър вече без носови гласни, без јусове.
    
    
    • Още доводи.
      
      
      • Предпоставки:
        
        
        • Протеза на У(U) и съответно на големијът јус в руски се слага много ре̋дко.
        • Ре̋дко се слага протеза на У(U) и в български: ухо, уста, ум, уча̨.
        
        
        • Обаче протеза на големијът јус Ѫ в български се слага почти винѫги.
        • Протеза на големијът јус Ѫ се слага често и в полски: węzel (BG: вѫзeл), Węgry (OCS: ѫгръı).
      
      
      • Потвърђават се изводите, че:
        
        
        • Големијът јус Ѫ дълго време се е произнасјал в български като носово Ъ, преди да се деназализира, преди да загуби носовијът си призвук.
        
        
        • Освен в български и полски, в остана̨лата част от славјаногласието големијът јус Ѫ се е деназализирал твърде рано,
        • а веројатно и малкијът јус.
  
  
  • ►►  Още за нарастващата (или възходјащата) звучност  (.. покажи ..) (.. покажи в руската википедија ..) 
  • ▼▼  Още за нарастващата (или възходјащата) звучност  (.. скриј ..) (.. покажи в руската википедија ..) 
    
    
    • Законът за отворената сричка е частен случај на по-общијът закон за възходјащата (нарастващата) звучност.
    
    
    • Статијата във википедијата подређа звучността така:

      В целом: фрикативные → аффрикаты → смычные → носовые → плавные → гласные.

      
      
      • фрикативные: проходни шумни съгласни (С,Ш,З,Ж,Х).
      • аффрикаты: Ц, Ч
      • смычные: преградни шумни съгласни (П,Б,Т,Д,К,Г).
      • носовые: Н, M.
      • плавные: Л, Р.
      • гласные: Ъ,ЪI,Ь,А,Е,И,Е,Ја,О,У,Ѫ.

    • Забележете, че статијата във википедијата пропуска полугласните У̌ и Ј. Но не знам по-добро изложение.
    
    
    • Статијата във википедијата нарича това тенденција, понеже се има пред вид пра-славјанскијът език.
    • За пра-славјанскијът език това все още е тенденција, но за старо-славјанскијът вече е закон.
    
    
    • Разбира се, статијата във википедијата е права да поставја стрeмежът към възходјаща звучност в началото на нещата.
    • Това е всеобхватното јавление.
    • Законът за отворената сричка и по-общијът закон за нарастващата звучност в сричката сѫ пројава на този стремеж, докарана докрај.
    • Протезите сѫ пројава на сѫщијът стремеж, но не сѫ успели да получа̨т статутът на закон.
  
  
  • ◄►  (.. скриј ги протезите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: About the vowels [ъ] and [ь] in Slavic. (текстът е на англијски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Slavic motherland .. (текстът е на англијски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Old Common Slavic language and the ethnonyms .. (текстът е на англијски)  (.. покажи четивото там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Общославјанското омесване на склоненијата при сѫществителните имена от мѫжки род  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ►►  Четири важни езикови јавленија в далечната историја на славјанщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Четири важни езикови јавленија в далечната историја на славјанщината  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ◄►  .. Беше публикувано във facebook ..  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Постановка и хронологија  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Постановка и хронологија  (.. скриј ..)
    
    
    • Поводът е наличието на две отделни букви за двата вида З(Z) и в кирилицата, и в глаголицата.
    • Става дума за двата вида звук З(Z) в старо-славјански:
      
      
      • сатемно З(Z) - старо, и
      • второ-палатализационно З(Z) - ново.
    
    
    • Така че целта ми е да разјаснја̨ понјатијата - јавленијата - сатемизација и палатализација (първа и втора).
    
    
    • Следователно, ще става дума за веларните съгласни.
      
      
      • Веларните съгласни сѫ вид дорсални съгласни.
      
      
      • Сведение в аванс: в днешнијът ни език веларните съгласни сѫ К-Г-Х (Кора̀-Гора̀-Хора̀).
    
    
    • Епохите. Нашијът език е преживе̋л следните исторически епохи, както можем да си ги представим сега:
      
      
      • Праисторическа епоха - нищо нищичко не знаем.
      • ПИЕ: Пра-индо-европејска епоха - нашијът език е битувал в качеството си на пра-индо-европејски език (ПИЕ) и е споделјал това свое битие с остана̨лите индо-европејски (ИЕ) езици.
      • Пра-славјанска епоха (Proto-Slavic) - да кажем от 5-ти век преди Христа до 8-ми век след Христа.
      • Славјанска епоха - вековете 9-ти и 10-ти. Тогава нашијът език е бил писмено засвидетелстван и минава в категоријата на известните езици.
      • Балканска епоха - вековете от 11-ти до 19-ти.
      • Русофилска епоха - от около 1870 до около 1990.
      • Циганско-глобализационна епоха - след 1990. (.. още за епохите тука ..)
    
    
    • Јавленијата, за които ще става дума. Јавленија, засјагащи веларните съгласни.
      
      
      • Сатемизацијата. Случила се е в епохата на ПИЕ по пѫтјът към славјанщината.
      
      
      • Јавлението, описано в законът на Педерсен. Случило се е в епохата на ПИЕ по пѫтјът към славјанщината.
      
      
      • Първа палатализација. Случила се е в пра-славјанската епоха.
      
      
      • Втора палатализација. Случила се е в пра-славјанската епоха.
      
      
      • Първите две јавлјанија се споделјат с балтијските езици (латвијски, литовски, пруски).
      • Това дава основанија за балто-славјанската езикова група и за не̋когашнијът балтославјански диалектен континуум.
      • Двете палатализации сѫ си чиста славјанщина и не се споделјат с балтијските езици.
      
      
      • Никое от тези јавленија в славјанщината не се споделја с германщината.
      • Влијанијата међу славјанщината и германщината сѫ били от тип "езиков съјуз" (Sprachbund), а не от тип "генетическо родство".
    
    
    • (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сатемизацијата  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Сатемизацијата  (.. скриј ја̨ ..)
    
    
    • За да се објасни сатемизацијата, тре̋бва да върнем в епохата на ПИЕ (пра-индо-европејскијът език).
    
    
    • Тази препратка води ди таблица, озаглавена "Шумните съгласни в ПИЕ и пѫтјът им към славјански".
    • Шумните съгласни, без съгласната С, както сѫ реконструирани за ПИЕ, в тази таблица сѫ подредени:
      
      
      • в три колони:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в пет реда:
        
        
        • ред лабиални съгласни,
        • ред дентални съгласни, и
        • три реда веларни съгласни.
    
    
    • Ако в моментът само веларните съгласни сѫ от интерес, то за ПИЕ сѫ реконструирани девет такива, подредени
      
      
      • в три колони на таблицата:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в три реда:
        
        
        • ред плоски (обикновени) велари,
        • ред палатовелари (с јотов призвук +j), и
        • ред лабиовелари (с лабиален призвук +w).
      
      
      • Ето как изглеђа таблицата с предполагаемите веларни съгласни в ПИЕ:
        
        

        Основна матрица на веларните съгласни в ПИЕ	Колона Неутрални съгласни фонеми Π_Τ_Κ	Колона Звучни/глотални съгласни фонеми Β_Δ_Γ	Колона Генерални съгласни фонеми Φ_Θ_Χ
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ	Χ (pieChi)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)	Χ́ (Χj:pieChi+j)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +w (лабиовелари)	Κw (pieKappa+w)	Γw (pieGamma+w)	Χw (pieChi+w)

    
    
    • Предполагаемите девет веларни съгласни за ПИЕ сѫ твърде много за един език.
      
      
      • Малко езици по светът имат толкова много велари.
      • Съвременнијът български език има три (К-Г-Х), [ново-]гръцкијът - четири, френскијът - два.
      
      
      • В пра-славјанската епоха по пѫтјът си към славјанщината езикът ни е намалил бројът на веларите от девет на два.
      
      
      • За това става дума в този подраздел, озаглавен "сатемизацијата".
    
    
    • Три јавленија сѫ допринесли за процесът за намалјаване на бројът на веларите в нашијът език от девет на два.
      
      
      • Хронологичнијът им ред не̋ма как да се установи сега.
      • Процесът е трајал хилјадолетија.
    
    
    • Едното јавление е обединението на глоталната и генералната колона от таблицата.
      
      
      • Онези диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтјът към славјанщината, сѫ обединили глоталната и генералната колона.
        
        
        • При всички шумни съгласни, не само при веларите.
      
      
      • Обединението на глоталната и генералната колона фонетично се изразјава чрез елиминиране на придиханието.
      
      
      • Ако диалектите на ПИЕ извън славјанщината не ни интересуват, то без ограничение на общността можем да считаме, че шумните съгласни сѫ подредени в две колони:
        
        
        • беззвучни съгласни (неу̌трална колона) и
        • звучни съгласни (глотално-генерална колона).
    
    
    • Другото јавление е елиминирането на лабиалнијът призвук (+w) при веларите.
      
      
      • В онези диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтјът към славјанщината, лабиовеларите сѫ стана̨ли обикновени (плоски) велари.
      
      
      • Ако латински-гръцки-немски не ни интересуват, можем да забравим за лабиовеларите.
    
    
    • След тези две јавленија таблицата на веларните съгласни остава с две колони и с два реда
      • и изглеђа така:
        
        

        Примерна матрица на веларните съгласни в диалектите на ПИЕ по петјът към славјанщината	Колона беззвучни съгласни фонеми Π_Τ_Κ (неутрална колона)	Колона звучни съгласни фонеми Β_Δ_Γ (глотално-генерална колона)
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)

      
      
      • В езикът остават четири велара:
        
        
        • два плоски велара (Κ-Γ) и
        • два палатовелара (Κ́-Γ́).
      
      
      • На това ме̋сто да направим почивка, през којато можете да обсѫђате възможността буквите Κ́ и Γ́ от северно-македонската азбука да отразјават онова пра-старо положение от пра-индо-европејската епоха.
    
    
    • Третото јавление е сатемизацијата.
      
      
      • Стигна̨хме и до неја̨.
      
      
      • Никъде в засвидетелстваните и в съвременните ИЕ езици палатовеларите не сѫ запазени.
      
      
      • В част от ИЕ-те езици палатовеларите (Κ́ и Γ́) сѫ се превърна̨ли в обикновени плоски велари Κ и Γ.
        Това сѫ езиците от "страната кентум".
      
      
      • В другите ИЕ-те езици палатовеларите (Κ́ и Γ́) сѫ се превърна̨ли в съскави или шушкави съгласни и така сѫ престана̨ли да бѫда̨т велари.
        Това сѫ езиците от "страната сатем".
      
      
      • Изоглосата кентум-сатем разделја ИЕ-те езици на две:
        кентум-езици и сатем-езици.
      
      
      • Славјанщината е на сатемната страна. Измененијата на палатовеларите съм го нарекъл сатемизација.
      
      
      • По пѫтјът към славјанщината сатемизацијата променја двата остана̨ли палатовелара така:
        
        
        • Κ́ => С(S)
        • Γ́ => З(Z)
      
      
      • Така се е получило сатемното З(Z), за което стана̨ дума и което беше наречено старо З(Z).
      • Съгласната З(Z) се е појавила в езикът ни в резултат на сатемизацијата.
      • Преди сатемизацијата такава съгласна не е имало.
      
      
      • Сатемизацијата е произвела и съгласни С(S), но такава съгласна С(S) е имало в езикът и преди сатемизацијата.
      • Езикът ни отдавна е престана̨л да различава сатемното С(S) (в думите деСет и сто) от пра-старото С(S) (в думата седем).
    
    
    • След тези три јавленија в езикът ни остават само два велара Κ и Γ.
    
    
    • (.. скриј ја̨ сатемизацијата ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. скриј го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Както бе показано в предишнијът подраздел, диалектите на пра-индо-европејскијът език, които сѫ били поели по пѫтјът към славјанщината, сѫ остана̨ли само с два велара - Κ и Γ.
    
    
    • Преди хилјадолетија веларите сѫ били прекалено много (матрица три на три - девет велара), после пък сѫ остана̨ли твърде малко - само два - Κ и Γ.
    
    
    • Езиково јавление, което се описва чрез законът на Педерсен, променило не̋кои звукове С(S) на звук Χ, проходен беззвучен велар.
    • Преди това в езикът ни не̋мало такъв звук.
    • Тој се појавил по законът на Педерсен.
    
    
    • Езикът вече разполагал с три велара: Κ-Γ-Χ.
    • Това е положението в съвременнијът ни език.
    
    
    • За законът на Педерсен можете да прочетете по тази препратка. Тука не̋ма да го коментирам.
    
    
    • Все̋ко Χ в съвременнијът български език, което е славјанско наследство, е получено преди хилјадолетија по законът на Педерсен.
      
      
      • ухо, чух, кожух, хитър, ..
    
    
    • След като звукът Χ се е појавил в нашијът език, а това е стана̨ло по законът на Педерсен, тој - езикът ни - вече можел да заема думи от други езици, съдържащи този звук:
      
      
      • хлѣ̋б, хора, хоро, ..
    
    
    • (.. скриј го законът на Педерсен ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Първа палатализација: славјанщината тръгва по својът си пѫт  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Първа палатализација: славјанщината тръгва по својът си пѫт  (.. скриј ја̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Времето си течало, а вековете летели.
      
      
      • За нашијът език настѫпила пра-славјанската епоха.
      • Век, два, нај-много три оставали до Рођество Христово.
      
      
      • Славјанщината напусна̨ла балто-славјанскијът диалектен континуум и поела по својът си пѫт.
    
    
    • Общо за славјанските палатализации - първата и втората.
      
      
      • Така наречените славјански палатализации сѫ езикови јавленија, които при не̋какви условија променјат веларните съгласни така, че те престават да бѫда̨т веларни съгласни.
      • Тези јавленија сѫ протичали в пра-славјанската епоха.
      
      
      • Да си спомним, че в славјански има три веларни съгласни: Κ-Γ-Χ.
      • Когато палатализација променја веларна съгласна, тја го прави така:
        

        Велар	Първа палатализација	Втора палатализација
        Κ	Ч (ТШ)	Ц (ТС,TS)
        Γ	Ж	З
        Χ	Ш	С

      
      
      • През последното хилјадолетие в славјанските езици не се е наблјудавало подобно јавление.
      • Подобно јавление е чуђо на германщината и на гръцкијът език.
      
      
      • Обаче романсът е преживе̋л такова нещо.
        
        
        • В класическијът латински буквите C и G винѫги сѫ звучали K и Γ съответно.
        • Обаче през следващите векове в разговорнијът латински език, от којто произлизат съвременните романски езици, веларите K и Γ пред предна гласна се променјат и сега буквите C и G звучат различно пред предна гласна.
        
        
        • На видеото папа Јоан Павел 2-ри изговарја латинското К, означавано с буквата C, като Ч, все едно, че първата славјанска палатализација се е вихрила и на Апенините.  (.. покажи го видеото ..)
        
        
        • Това јавление в романсът много прилича на славјанските палатализации.
      
      
      • Възможно е славјанските палатализации и подобното јавление в романсът взаимно да сѫ си повлијали и да сѫ дејствали в синхрон.
    
    
    • Първата славјанска палатализација е јавление в пра-славјанскијът език, проведено еднообразно повсеместно безцеремонно още по времето, когато пра-славјанскијът език е заемал компактна територија в својата пра-родина.
      
      
      • Забележка: Пра-родината на славјанщината е басејнът на Среднијът Дунав.
    
    
    • Кога дејствала - кога се прилагала - първата палатализација? Пред предна гласна, общо казано.
      
      
      • Пред Й(јот, полугласна И).
      • Пред гласна И, кратка или дълга.
      • Пред гласна Е, кратка или дълга.
      • Пред дифтонг ЕЈ (стана̨л после на И).
      • Пред дифтонг ЕУ̌ (стана̨л после на Ю).
      • Пред малката носовка.
    
    
    • Когато се прилагала, как първата палатализација променјала трите велара?
      
      
      • Κ => Ч (ТШ)
      • Γ => Ж (*ДЖ)
      • Χ => Ш
    
    
    • В не̋кои случаи и досега проме̋ната на веларите по първата палатализација си личи:
      
      
      • ще река̨ - ще рече, пекоха̨ - печаха̨, рак - рачешката, крак - крачи, ..
      • бѣглец - бѣжанец, мога̨ - може, брѣ̋г - крайбрѣжие, слуга - служи, ..
      • ухо - уши, слухти - слуша, муха - мушица, разруха - разрушавам, ..
    
    
    • В други случаи думи, пазещи старијът велар в коренът, не̋ма:
      
      
      • ЧЕ̨ДО <= КЕНДО (Сравнѣте с нѣмското Kind)
    
    
    • И тъј, когато първата палатализација дејствала, тја произвеђала звукове Ч-Ж-Ш.
      
      
      • Все̋ко славјанско Ч е получено по първата палатализација от по-старо К.
        
        
        • Преди първата палатализација африкатът Ч не е сѫществувал в нашијът език.
      
      
      • Освен по първата палатализација, славјанско Ж може да е било получено от З(Z) пред Јот.
        
        
        • КОЗА => КОЖА, КАЗА => ще КАЖЕ, ..
        • Да си спомним, че славјанщината се сдобила със звукът З(Z) при сатемизацијата.
        
        
        • Може да се предположи, че първоначално първата палатализација е произвеђала африкат ДЖ, којто в последствие се е упростил на Ж.
        • Как да е, следи от такова ДЖ в славјанските езици не̋ма.
      
      
      • Освен по първата палатализација, славјанско Ш може да е било получено от С(S) пред Јот.
        
        
        • Жертва принасят - жертвоприношение, писах - пишѣх, ..
    
    
    • Времето си течало, а вековете летели.
      
      
      • Римската империја стана̨ла христијанска..
    
    
    • В езикът - пра-славјанскијът - велари Κ-Γ-Χ в положение пред предни гласни не остана̨ли.
    • Първата палатализација се закрепила както в думите, така и в схемите (парадигмите) за разните словоформи.
    
    
    • Но иначе първата палатализација се деактивирала, понеже случаи тја да се прилага не остана̨ли.
    
    
    • (.. скриј ја̨ първата палатализација ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Втора палатализација: славјанщината се развихрја  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Втора палатализација: славјанщината се развихрја  (.. скриј ја̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Времето течало, вековете летели, един-два-три.
    
    
    • Езикът засмуквал думи от други езици.
      
      
      • Не̋кои от тези нови думи съдържали велар Κ-Γ-Χ в позиција пред предна гласна.
    
    
    • Освен това, в стрeмежът си да отвори всички срички, славјанщината монофтонгизирала дифтонзите.
      
      
      • В частност старијът дифтонг ОЙ(OI), може би с вариант УЙ(UI)),
        којто в този си вид не предизвиквал първата палатализација, се изменил в Ѣ или в И,
        които вече сѫ предни гласни.
    
    
    • И тъј, в езикът се понатрупали велари пред предни гласни.
    
    
    • Славјанщината решила да извърши втора палатализација, да организира нов отстрел на велари пред предни гласни.
    
    
    • По това време славјанщината вече се била разнесла на обширни територии.
      Славјаногласни мигранти ја̨ разнесли като зараза.
    • Славјанскијът език започна̨л да се разпада на териториални диалекти.
    • Поради това втората палатализација не протекла еднообразно.
      Напротив, имало диалектни особености.
    
    
    • Втората палатализација, както и първата, променјала веларите Κ-Γ-Χ и те преставали да бѫда̨т велари.
      
      
      • Κ => Ц (ТС)
      • Γ => З (*ДЗ)
      • Χ => С (*)
      
      
      • (*) Забележка. Диалектна особеност.
        В западно-славјанските езици (полски-чешки-словашки) втората палатализација изменјала веларът Χ във Ш, а не във С.
    
    
    • И тъј, когато втората палатализација дејствала, тја произвеђала звукове Ц-З-С.
      
      
      • Все̋ко славјанско Ц е получено по втората палатализација от по-старо К.
        
        
        • Преди втората палатализација африкатът Ц не е сѫществувал в нашијът език.
        
        
        • Примери: РѪКА => РѪЦЕ, ЧОВЕК => ЧОВЕЦИ, *qwoina => ЦЕНА, ЦЪРКВА, ЦАР, ..
      
      
      • Звукът З(Z) в славјански:
        
        
        • Може да е старо З(Z), получено по сатемизацијата от по-старо Г(G).
          
          
          • Примери: АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ..
        
        
        • Или може да е ново З(Z), получено по втората палатализација, пак от предишно Г(G).
          
          
          • Примери: НОГА => НОЗЕ, ЗАЛОГ => ЗАЛОЗИ, КНЈаЗ, ..
          
          
          • Може да се предположи, че първоначално втората палатализација е произвеђала африкат ДЗ, којто в последствие се е упростил на З, ново З.
          
          
          • Следи от различното произношение на старото и новото З сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата.
          • След 10-век старото и новото З вече сѫ се произнасјали еднакво.
      
      
      • Звукът С(S) в славјански:
        
        
        • Може да е пра-стар, отпреди сатемизацијата,
          
          
          • Този звук е сред първоначалнијът реконструиран звуков инвентар на ПИЕ.
          
          
          • Примери: СЕДЕМ, СЪМ, СЕБЕ СИ, ..
        
        
        • Може да е бил получен при сатемизацијата.
          
          
          • Примери: ОСЕМ, СТО, СЪРДЦЕ, ..
        
        
        • Или може да е получен по втората палатализација.
          
          
          • Примери: КОЖУХ => КОЖУСИ, ..
    
    
    • И тъј, втората палатализација е източникът на новото, второ-палатализационното славјанско З(Z) - за това стана̨ дума. Старото славјанско З(Z) е получено по сатемизацијата.
    
    
    • Разбира се, и звукът C(S), и звукът З(Z) мога̨т да сѫ част от дума, заета "зор-заман" от чуђ език.
    
    
    • Кога втората палатализација се прилага?
    • Ще посоча̨ три области на приложение на втората палатализација, като съм длъжен да направја̨ уговорката, че и в трите случаја приложението ѝ не е сигурно.
      В приложението на втората палатализација има много диалектни особености.
      
      
      • =1=> Пред предна гласна.
        
        
        • Тази област на приложение е сѫщата, както при първата палатализација.
        
        
        • В [старо-]български винѫги се случва.
        
        
        • Примери: цѣ̋л, рѫцѣ, раци, ..
      
      
      • =2=> Пред -В-, което пък е пред предна гласна.
        
        
        • Първата палатализација в този случај не е дејствала, втората дејства.
        
        
        • В български - винѫги се случва. В западно-славјански (полски-чешки-словашки) не дејства.
        
        
        • Примери: цвѣ̋т, звѣзда, ..
      
      
      • =3=> След предна гласна.
        
        
        • Sometimes win, sometimes - лјун.
        • Не̋ма правило кога втората палатализација се прилага след предна гласна.
        
        
        • Примери: старец, княз, ..
        • Контра-примери: лик, брѣ̋г, ..
    
    
    • След като променила, каквото могла, в думите и в схемите на словоизмененијата (в склонението и спрежението), втората палатализација и тја по редът си се деактивирала.
    
    
    • Славјанската писменост заварила положение с наскоро деактивирала се втора палатализација.
      
      
      • И може би африкат ДЗ като резултат от втората палатализација.
    
    
    • Терминологична забележка: Не̋кои говорја̨т за втора и трета палатализација.
      
      
      • Предпочитам да говорја̨ само за една палатализација - втората, да използвам само един термин - втора палатализација.
      
      
      • Ако се възприеме алтернатива, то се нуђаем от три термина, по един за все̋ка област на приложение, както сѫ изброени по-горе.
      
      
      • Но никој не предлага три термина. Не̋кои предлагат два, но те не стигат.
      
      
      • По-добре е само да се ползва един термин, още повече че втората палатализација се е провеђала едновременно в трите ѝ области на приложение.
    
    
    • Сега нашијът език е пълен с велари Κ-Γ-Χ пред предна гласна. Палатализациите вече не ни хващат.
    
    
    • (.. скриј ја̨ втората палатализација ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скриј ги четирите јавленија ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Славјанщината и германщината - добри сѫседи  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Славјанщината и германщината - добри сѫседи  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум и германщината  (.. покажи ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
  • ▼▼  Хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум и германщината  (.. скриј ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
    
    
    • Пра-славјанскијът език е участвал в предполагаемијът балто-славјански диалектен континуум.
    • Сигурни участници в хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум сѫ предшествениците от онова време на следните езици:
      
      
      • славјански
      • старо-пруски
      • литовски
      • латвијски
    
    
    • Възможни участници в хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум сѫ напълно неизвестни сега нам езици, на не̋кои от които историјата предлага названија:
      
      
      • тракијски
      • дакијски
      • илиријски
    
    
    • Прагерманскијът език се изклјучва като възможен участник в предполагаемијът балто-славјански диалектен континуум.
    • Изклјучват се и всички езици и диалекти от германската група.
    
    
    • И все пак ..
      • езици и диалекти от германската група сѫ били сѫседи на предполагаемијът балто-славјански диалектен континуум от запад и от југ.
  
  
  • ►►  Пра-славјанскијът в хипотетичен езиков съјуз с германщината  (.. покажи ..) .. към началото ..
  • ▼▼  Пра-славјанскијът в хипотетичен езиков съјуз с германщината  (.. скриј ..) .. към началото ..
    
    
    • Тъј като предполагаемијът балто-славјански диалектен континуум
      
      
      • е имал германщина в сѫседство,
      • којато е оказвала влијание върху езиците в континуумът,
    
    
    • то е възможно сѫществуването на езиков съјуз међу:
      
      
      • германщината или част от неја̨, от една страна,
      • хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум или поне пра-славјанскијът език, от друга страна,
      • и възможни други участници, от трета страна.
    
    
    • Този предполагаем езиков съјуз се изразјава както в лексикални заемки, така и в общи иновации.
  
  
  • ►►  Лексикални заемки от германщината в пра-славјански и старо-славјански  (.. покажи тука ..)  (.. покажи в руската википедија ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Лексикални заемки от германщината в пра-славјански и старо-славјански  (.. скриј ги ..)  (.. покажи в руската википедија ..)  .. към началото ..
    
    
    • В руската википедија тези заемки сѫ класифицирани в три групи:
      • заемки от готски
      • заемки от западно-германски
      • заемки от неустановен германски източник
    
    
    • Част от те̋х се привеђат тука накуп във формата им от съвременнијът български език.
      
      
      • блјудо
      • Дунав
      • готов
      • хле̋б
      • купувам
      • лихва
      • [из]кушение
      • [пре]лест
      • полк
      • стъкло
      • ужас
      • чедо
      • църква
      • художник
      • хижа
      • изба
      • кнјаз
      • лук
      • ракла
      • овошка
      • шлем
      • трѫба
      • важен
      • бук
      • хълм
      • кладенец
      • кръст
      • пост
      • ликувам
      • мле̋ко
      • мито
      • влах
      (.. скриј ги лексикални заемки ..)
  
  
  • ►►  Съвместен опит за имплементација на артроманијата и следи от него  (.. покажи тука ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)

    ◄►  (.. скриј го добросѫседството с германщината ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Съвместен опит за имплементација на артроманијата и следи от него  (.. скриј ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..
    

    Ако не̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвијски и славјански, бихме могли да използваме терминът балто-славјански. Ако добавим и езиците от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славјано-германски.
    
    И тъј, има една балто-славјано-германска характеристика, којато е съвършено чуђа на романсът и на елинофонијата: сѫществителните и прилагателните да се скланјат различно. В следнијът пример, при романсът и елинофонијата, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

    • Organisation des Nations Unies
    • Organización de las Naciones Unidas
    • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

    Докато в англијски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончанија:

    • United Nations Organization
    • Организация Объединённых Наций
    • Organizacja Narodów Zjednoczonych
    • Организација уједињених нација

    Стартираме подразделът с това наблјудение.
    
    Стана вече дума, че обикновено в индоевропејските езици се наблјудават два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение: именното склонение за сѫществителните и прилагателните имена, и местоименното склонение за местоименијата. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателните следват именното склонение, досущ като сѫществителните.
    
    В балто-славјано-германски обаче местоименното склонение се е разпространило и при прилагателните имена. Преди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблјудение.
    
    Елинофонијата и нео-романсът имплементират артроманијата по идентичен начин - с предпоставен определителен член, произхођащ от старо показателно местоимение, и с числителното едно като неопределителен член. Това положение веројатно е оформено още в рамките на елиноромансът. Обаче в съвременните германските езици се наблјудават два модела: единијът модел е сѫщијът, както при нео-романсът и елинофонијата (немски, англијски), а другијът е моделът на скандинавските езици.
    
    Стигаме до предполагаемијът ход на събитијата:
    

    • Пра-германскијът език вѫтре във или под влијанието на елиноромансът ја̨ прихваща артроманијата.
    • Поради силното си диалектно членение по онова време пра-германскијът език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементација на артроманијата.
    • Единијът от използваните модели е бил добавјане на не̋какво показателно местоимение след прилагателното име, за да се изрази определеност.
    • Това не бил единственијът модел за имплементација на артроманијата в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
    • Поради влијание откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от не̋какъв тогавашен централно-европејски Sprachbund, балто-славјанските диалекти прихващат този модел.
    • Балто-славјанските диалекти и в частност славјанскијът език по моделът, заимстван от германски, частично ја̨ имплементират артроманијата.
    • Имплементацијата е частична, защото обхваща само случајът, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
    • Имплементацијата е частична, защото когато сѫществителното име е употребено самостојателно, без прилагателно, маркирането на определеност или неопределеност си остана̨ло факултативно (незадължително, с местоимение).
    • Такова е положението поне в следните съвременни езици: литовски, латвијски, сръбски, словенски.
    • Славјанскијът език използвал формите на анафоричното местоимение е за тази си частична имплементација на артроманијата.
    • В резултат, във всички съвременни балто-славјански езици, вклјучително в български, прилагателните имена имат две форми - пълна и кратка.
    • За пълната форма се прилага местоименното склонение, понеже тја е образувана с добавјане на анафоричното местоимение е към кратката форма.
    • Пълната форма на прилагателните имена и досега изразјава определеност в следните езици: литовски, латвијски, сръбски, словенски.
    • Когато нашијът балкано-славјански (български) език вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът успе̋ва да ја̨ имплементира напълно артроманијата тој прави това, като надграђа пълната форма на прилагателните имена.
    • Балкано-славјанскијът език надграђа пълната форма на прилагателните имена при имплементација на артроманијата вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа старијът модел на имплементација.
    • Ново-славјанските езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацијата на артроманијата, за разлика от балкано-славјанскијът.
    • В езици като руски и полски частичната имплементација на артроманијата се е загубила. При те̋х обикновено пълната форма на прилагателните се използва с атрибутивна функција, а кратката форма - с предикативна функција.
    • Опитът за имплементација на артроманијата в балто-славјански по този модел се счита за неуспешен, понеже
      • имплементацијата била само частична,
      • тја никъде (освен в балкано-славјански) не е била надградена до пълна
      • и даже е била съвсем загубена в руски и полски.
    • В севременнијът немски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланјат сѫществителните имена, прилагателните имена с атрибутивна функција и прилагателните имена с предикативна функција. То и в англијски е така, но там разнообразието е минимално.
    • В немски и англијски старијът модел за имплементација на артроманијата е бил забравен, и е възтържествувал сѫщијът модел, којто се използва от нео-романсът и елинофонијата.
    • Старијът германски модел, којто балто-славјанските езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементација на артроманијата в скандинавските езици.
    • И в нашијът балкано-славјански език стана̨ло нещо подобно, но събитијата в Balkansprachbund-ът сѫ съвсем независими от събитијата в скандинавските езици.

    ◄►  .. скриј го съвместнијът опит за артроманија ..  (.. скриј го добросѫседството с германщината ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
• ►►  Важни езикови черти на славјанщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Важни езикови черти на славјанщината  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Общ преглед  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Общ преглед  (.. скриј ..)
    
    
    • Списъкът с важните езикови черти и јавленија на славјанщината остава отворен.
      
      
      • Първата палатализација
      • Глаголната аспектологија
      • Разширената себичност
      • Отварјането на сричките
      • Втората палатализација
    
    
    • Тука се разглеђат в различна дѫлбочина - от никаква до екстремна подробност.
    
    
    • Езикови характеристики, които славјанщината споделја с балтијски или с германски езици, не сѫ вклјучени в този списък.
    
    
    • Когато славјанщината започна̨ла да имплеметира тези черти и когато в неја̨ започна̨ли да се случват тези јавлјанија, тја напусна̨ла хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум, понеже стана̨ла вече неразбираема за сѫседните диалекти от континуумът.
    
    
    • Избројаването не̋ма как да е в хронологичен ред.
      
      
      • Но все пак втората палатализација е последната.
      • Когато тја се е задејствала, веројатно другите черти сѫ били вече налице.
      
      
      • Когато и втората палатализација е завършена, езикът преминава от стадиј пра-славјански в стадиј славјански.
      • В този си стадиј - като славјански език - в крајът на 9-ти век нашијът език е бил писмено засвидетелстван.
    
    
    • (.. скриј го списъкът с важните езикови черти на славјанщината ..) 
  
  
  • ►►  Първата палатализација  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Първата палатализација  (.. скриј ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скриј ја̨ първата палатализација ..) 
  
  
  • ►►  Глаголната аспектологија  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголната аспектологија  (.. скриј ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скриј ја̨ глаголната аспектологија ..) 
  
  
  • ►►  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. скриј ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скриј ја̨ разширената себичност ..) 
  
  
  • ►►  Отварјането на сричките  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отварјането на сричките  (.. скриј ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скриј го отварјането на сричките ..) 
  
  
  • ►►  Втората палатализација  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Втората палатализација  (.. скриј ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скриј ја̨ втората палатализација ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скриј ги важните черти на славјанщината ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Тајнствените сѫседи на славјанщината: хуни и авари  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Тајнствените сѫседи на славјанщината: хуни и авари  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ◄► Първо прочетете за германщината, добријът сѫсед на славјанщината.
    
    
    • Там има подраздел, посветен на хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум. Прочетете и него.
  
  
  • ►►  Славјанщината в родината си  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Славјанщината в родината си  (.. скриј ..)
    
    
    • Нашијът български език е славјански.
      
      
      • И други съвременни езици сѫ славјански.
      
      
      • Ако се върнем единадесет века назад,
        тогавашното състојание на езиците,
        които днес се класифицират като славјански
        (български, сръбски, полски, ..),
        ги представја като диалекти на един и сѫщ език,
        наричан обикновено старо-славјански език или
        старо-общо-славјански език (OCS*, Old Common Slavic).
    
    
    • Родината на този език (на OCS*, Old Common Slavic)
      е басејнът на Среднијът Дунав -
      там, където историците поставјат Аварскијът хаганат.
      
      
      • Оттам - откъм Среднијът Дунав - славјанскијът език се е разнесъл
      • и на југ към Цариград и Солун (тоест насам),
      
      
      • и на север по река Висла,
      
      
      • и на север по река Елба (Лаба),
      
      
      • и на изток към река Днепър.
    
    
    • Доне̋къде може да се каже, че
      Аварскијът хаганат е направил промоција на славјаногласието - на славјанскијът език,
      съдејствал е за неговото разпространение и за устојчивото му развитие.
      
      
      • По подобен начин в следващите векове Ордата е направила промоција на рускијът език, съдејствала е за неговото разпространение и развитие.
    
    
    • Нашијът език - славјанскијът - е бил езикът на уседна̨лото население в родината на славјаногласието.
      
      
      • На сѫщата територија върлували влијателни номади - влијателни в политическо и военно отношение.
      
      
      • Те паразитирали върху местното славјаногласно население.
      
      
      • Много от те̋х ще да сѫ знаели славјански език.
    
    
    • Не̋кои от тези влијателни номади историјата назовава с името авари.
    • Друго название, което историјата употребјава за влијателните номади, властвали над родината на славјаногласието, е хуни.
    
    
    • (.. скриј ја̨ родината на славјанщината ..) 
  
  
  • ►►  Тајнствеността на хуни и авари  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Тајнствеността на хуни и авари  (.. скриј ..)
    
    
    • Докато нашијът език - славјанскијът - е известен, практически нищичко не се знае за езикът нито на хуните, нито на аварите.
    • И в това се състои тајнствеността.
    
    
    • Иначе историјата ни залива с разкази за хуни и авари.
    • Военните им "подвизи" сѫ били разказани от летописците и сѫ преразказани в учебниците по историја.
    
    
    • Предполага се, че никој от тези езици - нито този на хуните, нито този на аварите - не е бил индо-европејски, не е принадлежал към (ИЕ-)индо-европејското езиково семејство.
      
      
      • Към ИЕ-то езиково семејство принадлежа̨т славјанскијът език, гръцкијът език, романсът (потомството на латинскијът език), езиците и диалектите от германската група.
    
    
    • Предполага се, че езикът на аварите е принадлежал към тјуркското езиково семејство.
      
      
      • Предупређение:
        
        
        • Това твърдение не предполага расова или културна близост на аварите със съвременните турци.
        • Не се предполага, че аварите или техните предци не̋кога сѫ се наричали турци.
        
        
        • Просто по названието на съвременнијът народ, говорещ на турски език, езиковедите от 19-ти век сѫ нарекли це̋лото семејство от родствени езици.
      
      
      • Предположение за езикът на хуните не се прави.
    
    
    • Аз не виђам и друга разлика међу хуни и авари освен времевата линија:
      
      
      • Преди 6-ти век става дума за хуни, а след това за авари.
      
      
      • Но и едните и другите сѫ влијателни номади, властвали над родината на славјаногласието, над родината на нашијът език.
    
    
    • (.. скриј ја̨ тајнственосттата ..) 
  
  
  • ►►  Влијанија върху славјанщината в родината ѝ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Влијанија върху славјанщината в родината ѝ  (.. скриј ..)
    
    
    • От незапомнени времена езикът на уседна̨лото население на родината на славјаногласието (басејнът на Среднијът Дунав) е бил част от хипотетичнијът балто-славјански диалектен континуум, съставен от близки ИЕ езици и диалекти.
      
      
      • До модерните времена от те̋х оцелјават четири езика: латвијски, литовски, пруски и славјански.
    
    
    • Родината на славјаногласието (басејнът на Среднијът Дунав) е разположена в југозападнијът ѫгъл на горе-споменатијът диалектен континуум.
    • На това проветриво ме̋сто пра-славјанскијът език е бил изложен на масивни влијанија:
      
      
      • откъм романсът (откъм влашкијът език),
      • откъм германски езици и диалекти, и
      • откъм езици на властващи номади хуни и авари.
    
    
    • По този начин е бил извајан пра-славјанскијът език.
    
    
    • Следните езикови характеристики и јавленија отличават пра-славјанскијът език от остана̨лите езици и диалекти от предишнијът балто-славјански диалектен континуум и го обособјават като отделен език:
      
      
      • Първата палатализација
      • Глаголната аспектологија
      • Разширената себичност
      • Отварјането на сричките
      • Втората палатализација
      
      
      • Избројаването не̋ма как да е в хронологичен ред, но все пак втората палатализација е последната.
      • Когато тја се е задејствала, веројатно другите черти сѫ били вече налице.
      
      
      • Когато и втората палатализација е завършена, езикът преминава от стадиј пра-славјански в стадиј славјански.
      • В този си стадиј - като славјански език - в крајът на 9-ти век нашијът език е бил писмено засвидетелстван.
    
    
    • Повечето от горе-изброените пет славјански черти веројатно сѫ повлијани от романсът.
      
      
      • Обаче две от те̋х - глаголната аспектологија и отварјането на сричките - сѫ странни јавленија за един ИЕ език.
      • Особено пък глаголната аспектологија.
      
      
      • Имам право да предположа̨, че пра-славјанскијът език е развил глаголната си аспектологија под влијанието на езикът на хуните или на аварите.
        
        
        • Разбира се, нито аз мога̨ да докажа̨ това твърдение, нито не̋кој може да го опровергае, понеже езикът на влијателните номади е неизвестен.
      
      
      • Частично отварјане на сричките се наблјудава в романсът, но в пълнота то е реализирано само в славјански.
    
    
    • Влијанието откъм езиците на хуни и авари нај-често се демонстрира с многото думи в славјанскијът език, които имат "азиатски" произход.
      
      
      • Имат се пред вид стари думи, а не нови заемки от разни тјуркски езици в следващите векове.
      • Думи като книга, стопанин, слон, товар, и доста други.
    
    
    •   (.. покажи ..)  Посоката на асимилацијата на звуковете  (.. скриј ги влијанијата върху славјанщината ..) 
    • Посоката на асимилацијата на звуковете  (.. скриј ја̨ посоката на асимилација ..) 
      
      
      • Звуковата асимилација - това е уподобјаване на звуковете с цел по-лесно произношение.
      
      
      • При нндо-европејските езици звуковата асимилација обикновено е регресивна - подравнјаването дејства назад.
        Текущо произнасјанијът звук се променја в подготовката за следващите звуци.
      
      
      • При тјуркските езици звуковата асимилација обикновено е прогресивна -
        текущо произнасјанијът звук се променја според вече произнесенијът звук.
      
      
      • Примери:
        
        
        • Вокалната хармонија в турски е прогресивна асимилација.
          Следващите гласни се подравнјават по вече произнесената:
          кутсуз => кутсузлук (липса на късмет),
          пара => парасъз => парасъзлък (безпаричие).
        
        
        • Вижте, че в български е обратното: монастир => манастир.
        
        
        • При асимилацијата на съгласните по звучност се наблјудават сѫщите посоки:
          
          сбогом: произнасја се збогом,
          вторник: произнасја се фторник.
          
          чорбаџија, гајтанџија, бозаџија,
          обаче: занајатчија, зарзаватчија.
      
      
      • Славјанските палатализации - първата и втората, сѫ резултат от звукови асимилации.
        
        
        • И както подхођа на индо-европејски езици, палатализациите сѫ регресивни.
        
        
        • С едно изклјучение.
        • Както там е описана втората палатализација, тја има три обхвата.
        • При третијът ӥ обхват дејствието ӥ е прогресивно.
        
        
        • Има основанија да се предполага влијание откъм не-индо-европејски език за случаите, когато втората палатализација дејства прогресивно.
      
      
      • Има и други примери на прогресивна асимилација в индо-европејски езици, но сѫ редки.
        
        
        • Сега не се сещам. Ще допълнја̨, щом се сетја̨.
      
      
      • (.. скриј ја̨ посоката на асимилација ..)  (.. скриј ги влијанијата върху славјанщината ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скриј го тајнственото сѫседство ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Славјанщината и европејщината: славјанщината е европејщина  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Славјанщината и европејщината: славјанщината е европејщина  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ►►  Западно-европејскијът езиков съјуз (SAE)  (.. покажи тука ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Западно-европејскијът езиков съјуз (SAE)  (.. скриј ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
    
    
    • Попадна̨х на четиво за кашубскијът език.
      
      
      • Кашубскијът е славјански език, близък до полскијът.
      • Говорещите кашубски живеја̨т в днешна Полша.
      • Огромно влијание върху кашубски в мина̨лото е оказвал немскијът език.
      
      
      • Автор на четивото за кашубскијът език е Motoki Nomachi.
      • Aвторът иска да покаже доколко кашубскијът език е попил от SAE,
        от западно-европејскијът езиков съјуз.
      
      
      • Доколкото влијанието върху кашубскијът език е само от немски, не може да става дума за членство на кашубскијът в западно-европејскијът езиков съјуз.
    
    
    • Западно-европејскијът езиков съјуз,
      Standard Average European, или съкратено SAE,
      има за членове поне
      
      
      • френскијът език,
      • англијскијът език,
      • немскијът език, и
      • нидерландскијът език.
      
      
      • Условно и на шега бих го нарекъл Merde-Scheiße-Shit-Sprachbund.
      • или съкратено MSS-Sprachbund.
    
    
    • Авторът на четивото за кашубскијът език Motoki Nomachi
      се позовава на Martin Haspelmath (2001: 1492–1510).
    
    
    • Препратки/References:
      
      
      • Standard Average European
      • Martin Haspelmath
      • M.Haspelmath: The European linguistic area: Standard Average European
      • Motoki Nomachi. Placing Kashubian on the language map of Europe
    
    
    • (.. скриј го езиковијът съјуз SAE ..)  (.. скриј ја̨ европејщината на славјанщината ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)
  
  
  • ►►  Езикови характеристики на SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Езикови характеристики на SAE  (.. скриј ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Според Martin Haspelmath (2001: 1492–1510),
      SAE се определја чрез
      
      
      • 12 основни характеристики и
      • 5 допълнителни характеристики.
    
    
    • Основните характеристики:
      
      
      • a-SAE.  definite and indefinite articles,
      • b-SAE.  relative clauses with relative pronouns,
      • c-SAE.  the ‘have’-perfect,
      • d-SAE.  nominative experiencers,
      • e-SAE.  the participial passive,
      • f-SAE.  anticausative prominence,
      • g-SAE.  dative external possessors,
      • h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation,
      • i-SAE.  particles in comparative constructions,
      • j-SAE.  relative-based equative constructions,
      • k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers, and
      • l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation.
    
    
    • Допълнителните характеристики:
      
      
      • m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives,
      • n-SAE.  comparative marking of adjectives,
      • o-SAE.  “A-and-B” conjunction,
      • p-SAE.  comitative–instrumental syncretism, and
      • q-SAE.  a suppletive second ordinal.
    
    
    • Martin Haspelmath е формулирал 26 SAE-характеристики, от a-SAE до z-SAE.
      Motoki Nomachi е оставил само първите 17, веројатно защото за последните 9 не е намерил как да ги впише в славјанщината.
    • Опасјавам се, че при преводът от англијски ще внеса̨ още повече нејасноти.
    
    
    • (.. скриј ги езиковите характеристики на SAE ..)  (.. скриј ја̨ европејщината на славјанщината ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. скриј ..)  .. към началото ..
    
    
    • Имам обстојна публикација за Balkansprachbund-ът.
      
      
      • Там съм оформил пет основни и 14 допълнителни езикови характеристики.
      
      
      • При моето изложение за Balkansprachbund-ът, негови пълноправни членове сѫ само 4-те езика, които притежават и петте основни характеристики:
        
        
        • гръцки,
        • български (балкано-славјански),
        • румѫнски (балкано-романски), и
        • албански.
        
        
        • Сръбскијът има само 2 от 5-те и следователно не влиза в Balkansprachbund-ът.
        • Циганскијът (със 3 от 5-те) и турскијът (с нула от 5) сѫщо не влизат.
    
    
    • При изложението на Haspelmath относно MSS-Sprachbund-ът јавно подходът е друг.
      
      
      • 12-те основни (major) характеристики не сѫ задължителни.
      
      
      • Членството в MSS-Sprachbund-ът е степенувано
      • и се мери с бројът на характеристиките (колко от 12-те) езикът притежава.
      
      
      • Например, френскијът и немскијът влизали в MSS-Sprachbund-ът с нај-висок резултат:
      • 9 от 12 (a-SAE, b-SAE, c-SAE, e-SAE, f-SAE, h-SAE, j-SAE, k-SAE, l-SAE).
      • т.е. без d-SAE, g-SAE, i-SAE.
    
    
    • Повечето славјански езици - български, сърбо-хърватски, словенски, руски, украински, полски -
      
      
      • имат резултат 5 от 12:.
      • b-SAE, e-SAE, f-SAE, j-SAE, l-SAE).
    
    
    • В обстојната си публикација за Balkansprachbund-ът съм добавил коментар за SAE.
    
    
    • (.. скриј го сравнението на SAE с Balkansprachbund-ът ..)  (.. скриј ја̨ европејщината на славјанщината ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на славјанщината със SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на славјанщината със SAE  (.. скриј ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Пет от 12-те основни (major) характеристики на SAE ги има във всички славјански езици:
      
      
      • b-SAE. relative clauses with relative pronouns
      • e-SAE. the participial passive
      • f-SAE. anticausative prominence
      • j-SAE. relative-based equative constructions
      • l-SAE. intensifier-reflexive differentiation
    
    
    • Авторът на четивото за кашубскијът език Motoki Nomachi се концентрира върху четири SAE-характеристики, които липсват в повечето слеавјански езици:
      
      
      • a-SAE. definite and indefinite articles
        
        
        • В публикацијата ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑2} {Елинороманс‑1} Артроманија.
        
        
        • Харесвам, че самата артроманија - характеристиката a-SAE - се разглеђа отделно от пост-позицијата на определителнијът член.
        
        
        • Авторът се опитва да покаже, че кашубскијът език ја̨ имал артроманијата, в което аз се съмне̋вам.
      
      
      • c-SAE. the ‘have’-perfect
        
        
        • Чешкијът е набеден, че имал това својство. За чешкијът това е съмнително.
        
        
        • Но е сигурно, че го има стандартнијът северно-македонски.
        
        
        • В публикацијата ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑AR3} {Елинороманс‑2} Аналитичен перфект по моделът FactumHabet.
      
      
      • h-SAE. negative pronouns and lack of verbal negation
        
        
        • Банално за славјанщината е да ја̨ не̋ма тази характеристика.
        • Не представлјава интерес в контекстът на славјанщината.
      
      
      • k-SAE. subject person affixes as strict agreement markers
        
        
        • Банално за славјанщината е да ја̨ не̋ма тази характеристика.
        • Не представлјава интерес в контекстът на славјанщината.
    
    
    • (.. скриј го сравнението на славјанщината със SAE ..)  (.. скриј ја̨ европејщината на славјанщината ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)
  
  
  • ◄►  (.. скриј ја̨ европејщината на славјанщината ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скриј го събраното ..)  (.. свиј го ..)  .. към началото ..

---

---

►►   8. Препратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Препратки (references)   (.. скриј ги ..)

• Мои публикации:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз
  • The Genealogy of Languages: Генеалогична класификација на езиците
  • Аксиомата за естествените езици
  • Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна проме̋на
  • Диалектен континуум - що е то
  • Принципи на моите възгледи за мина̨лото
  • Относно апроксимирането на проходните съгласни при заемки в славјански
  • Очерк за краесловните ерове
  • Етимологични етјуди (оттук-оттам в езикознанието)
  • Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
  • Славянка ли е била робинята Изаура?
  • Съчинението "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на це̋лата тематика
• Други публикации:
  • Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език
  • Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
  • Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
  • Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
• (.. скриј ги препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славјански  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славјански  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Преди 1100 години е сѫществувал старо-славјански език с териториалните си диалекти. Тези диалекти сега можем да ги означаваме като старо-български, старо-сръбски, старо-сръбски, но аз ще наричам езикът старо-славјански, независимо от "протестов псевдо-патриотов всех стран".
    
    Точно по онова време - в крајът на 9-ти век - се појавила славјанската писменост. Дори две славјански писмености се појавили независимо една от друга, които сега ги наричаме глаголица и кирилица.
    
    Но преди да обсѫђаме писменостите, да се върнем на самијът говорим език, старо-славјанскијът език. Това е старата форма отпреди 11 века на съвременнијът български език, на съвременнијът северно-македонски език, както и на съвременните сръбски и руски, и на ред други съвременни езици.
    
    На този език имало два вида З(Z): старо З(Z) и ново З(Z). И двата вида славјанско З(Z) сѫ се појавили след изменение на по-стар звук Г(G).
    
    Старото З(Z) се појавило много много отдавна - в пра-исторически времена - при сатемизацијата, и то се среща в думи като АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ЗЕМЈа, ЗНАЈа̨. През 9-ти век след Христа старото З(Z) е звучало както сегашното З(Z), както сега то звучи във всички славјански езици или както сега звучи тази буква в гръцки.
    
    Довод_1. В беззвучнијът случај сатемизацијата дава С(Σ) в славјански. Например: сто, десет, осем, слама, слово, слава, свѣ̋т, свѣтъл. Естествено е да се очаква, че звучната версија на сатемизацијата ще даде З(Z).
    
    Довод_2. Тъј като на кирилица този звук се означава с гръцката буква З(Z), то се приема, че и преди 11 века този звук е звучал така, както и сега звучи тој на съвременните славјански езици (български, руски, сръбски, ..) и както звучи тој на гръцки.
    
    Новото З(Z) се појавило не̋къде във вековете 4-ти, 5-ти, 6-ти или 7-ми след Христа, по втората славјанска палатализација.
    

    Не̋къде става дума за отделни 2-ра и 3-та палатализација, но е по-удобно да се разглеђат заедно като една палатализација, втора палатализација.

    Тъј като по времето на втората палатализација славјанскијът език се бил вече разнесъл на обширни пространства и се бил вече разпадна̨л на териториални диалекти, то в провеђането на втората палатализација се наблјудават непоследователности и диалектни особености. Непоследователности има навсе̋къде, диалектни особености в тази връзка на Балканите не̋ма. При сравнение с източното и със западното славјаногласие - тогава има.
    
    В беззвучната си версија втората славјанска палатализација променја звукът К във Ц(ТС). Редно е да се очаква, че в звучната си версија втората палатализација е променјала звукът Г(G) в ДЗ(DZ). И веројатно такъв е бил случајът.
    
    Новото славјанско З(Z), получено по втората палатализација, веројатно е звучало като ДЗ(DZ), различно от звученето на старото З(Z). Веројатно точно такова е било положението в крајът на 9-ти век, когато сѫ възникна̨ли и двете славјански азбуки. И в двете азбуки има по две букви за З(Z) - една за старото З(Z) и една за новото З(Z).
    
    Обаче.
    
    Старите надписи на камък не съдържат ново З(Z). А пък толкова стари книги не̋ма. В нито една стара книга не е спазено различието старото З(Z) и новото З(Z) да се означават с различни букви. Двете букви се употребјават съвсем произволно, както хрумне на писарјът, все едно че двете букви се чета̨т еднакво. То и така си е било в следващите векове, след 10-ти век.
    
    Има и друг случај, когато в азбуката има две букви, които звуча̨т еднакво и употребата им е произволна - това сѫ двете букви за гласнијът звук И - буквата И (ита, с числова стојност осем) и буквата I (ıота, с числова стојност десет).
    
    Така че и за съгласнијът звук З(Z) имало две букви в старата кирилица - буквата З(Z, земя, зита, с числова стојност седем) и буквата S (зѣло, sѣло, с числова стојност шест).
    
    Забележете, че не̋кога сѫ използвали букви за означение на числата.

    Например: 'B' на степен 'H' прави 'CNS' - записано е 2 на степен 8 прави 256.

    Когато само арабските цифри остават в употреба, кирилската буква S, предназначена за новото З(Z), сѫщо така излиза от употреба и остава само буквата за старото З(Z), којато представлјава оригиналната гръцка буква за този звук.
    
    Ето примери на

    
    
    • ново З(Z): нозѣ, княз, диалози, звѣ̋р, звѣзда.
    • старо З(Z): аз, злато, зърно, земя, зная̨.

    
    Забележете, че за старото З(Z) сега знаем по-добре как е звучало през 9-ти век, отколкото знаем това за новото З(Z). Предположението, че е звучало като ДЗ(DZ) е основателно, но не е сигурно.
    
    Вклјучването на буквата S в северно-македонската азбука има само една дребнава цел - да покаже езикова особеност, искат да сѫ чешити, не друго.
    
    Както и не̋ма никаква приемственост међу църковно-славјанскијът език и съвременнијът северно-македонски език във връзка с тази буква, пък и изобщо.
    
    (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги коментарите ми от facebook ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славјанскијът език пази беззвучните африкати Ч и Ц, но не търпи звучните  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славјанскијът език пази беззвучните африкати Ч и Ц, но не търпи звучните  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Славјанскијът език търпи и си пази беззвучните африкати Ч и Ц, които сѫ резултат съответно на първата и на втората палатализација, но не търпи звучни африкати.
    
    Звучнијът африкат ДЖ(Џ), веројатно резултат от първата палатализација, се е опростил до проходна съгласна Ж още преди 10-ти век, преди възникването на славјанската писменост. Следи от африкатът ДЖ(Џ) в славјански не̋ма.
    
    Звучнијът африкат ДЗ(S), веројатно резултат от втората палатализација, сѫщо се е опростил до проходна съгласна >З(Z), но слѣди от него сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата. Други слѣди според мене нѣ̋ма.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучнијът африкат ДЖ(Џ) в съвременнијът български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучнијът африкат ДЖ(Џ) в съвременнијът български език  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Според учебниците в съвременнијът български език има звучен африкат ДЖ(Џ). Аз даже съм възприел и употребјавам предназначената за него буква Џ-џ.
    

    џоб, џебчия, чорбаџия, хаџия, џам, џезве, џунџурия,
    Џонсън (премиер, президент, баскетболист),
    Џакомо Пучини, Џани Родари, Џузепе Верди,
    Добри Џуров, Иван Хаџиниколов,
    џаз, џентълмен, џойстик, чичо Скруџ.

    Българскијът език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както сръбскијът, и ако тази буква ја̨ не̋ма в официалната българска азбука, то е защото ја̨ не̋ма в руската. А пък рускијът език наистина не̋ма нуђа от неја̨.
    
    И все пак, съмнителен е фонемнијът статут на този африкат в българскијът език. Всички думи, съдържащи този звук, сѫ заемки или пък - ре̋дко - звукоподражателни новообразованија.
    
    Практически навсе̋къде аз в устната си реч мога̨ да упростја̨ африкатът ДЖ(Џ) до фрикатив Ж:
    

    жоб, жебчия, чорбажия, ..

    Фонемен статус може да се докаже, ако се намерја̨т две думи, звучащи почти еднакво и различаващи се само по звук Џ<>Ж. Например, ако имаше дума жам с различно значение от џам (стъкло), и звуковата разлика међу те̋х се спазва в устната реч. Но аз не се сещам за такова доказателство.
    
    (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги коментарите ми от facebook ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучнијът африкат ДЗ в съвременнијът български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучнијът африкат ДЗ в съвременнијът български език  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Звучнијът африкат ДЗ се игнорира - не се споменава - в учебниците за съвременнијът български език.
    
    Старата кирилска буква (S) за него не ја̨ употребјавам, защото:

    
    
    • не̋ма нуђа, и
    • приликата ѝ с важна буква от латинската азбука е проблем.
    
    

    Дори и за примери с този африкат не се сещам. Може би гръцки фамилни имена, които би тре̋бвало да съдържат непроизносимијът за гърците африкат ДЖ(Џ): Никос Хадзиникола̀у̌ (Хаџиниколов).
    
    Преценено е било, че и сръбскијът език не̋ма нуђа от буква за африкатът ДЗ в азбуката си.
    
    Топката ја̨ оставјам в полето на северно-македонците да покажа̨т нуђата от тази буква при те̋х, освен неистовото им желание да се представјат като чешити.
    
    Допълнение: Формата "дзид", диалектен вариант на думата "зид", в којато началното З(Z) е старо, показва, че това диалектно "дз" е нововъведение.
    
    (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги коментарите ми от facebook ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстојанија вѫтре в славјанската група, вѫтре в балтијската група и међу те̋х  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстојанија вѫтре в славјанската група, вѫтре в балтијската група и међу те̋х  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    [Via Красимир Беров] Лексикостатистически анализ на Балто-Славјанските езици
    

    Забележка:2023-05-19. Препратката към изследването на литовските лингвисти вече не е валидна. Числата, които се даваха̨ там, сѫ получени чрез лексикостатистически анализ и изразјават близостта међу езиците.
    
    Тука коментирам тези числа.
    
    Давам препратка, валидна в моментът - A Map of Lexical Distances Between Europe’s Languages, към друга статија, където сѫ дадени числа, които по подобен начин изразјават разстојанието међу езиците (не близостта, а разстојанието). Въз основа на тези разстојанија мога̨т да се направја̨т сѫщите изводи, както по-долу.

    Авторите на изследването сѫ литовски лингвисти и целта им е била да измерја̨т лингвистичното разстојание между славјанската и балтијската езикова група, както и вѫтре в балтијската група и вѫтре в славјанската група. Заглавието едва ли е те̋хно. То е некоректно.
    
    Заглавието би тре̋бвало да бѫде The Baltic & Slavic Languages или The Balto-Slavic Languages.
    
    Данните не ни показват нищо ново.
    
    Близостта међу все̋ка двојка славјански езици е над 70.
    
    Близостта међу литовски и латвијски е 68.
    Това се тълкува така:
    

    По времето, когато литовскијът и латвијскијът сѫ се отделили един от друг, все още е имало един славјански език, којто следва да се нарича просто славјански език от онова време (или OCS*: Old Common Slavic).

    Близостта међу литовски и латвијски от една страна и пруски от друга страна се дава 49-44, числа близки до числата на литовскијът и латвијскијът за славјанските езици.
    Това се тълкува така:

    Ако е имало балто-славјанска езикова група, то в неја̨ е имало три подгрупи или три езика, които сѫ оставили следи:

    
    
    • пруски език,
    • източно-балтијски език (впоследствие разделил се на литовски и латвијски),
    • и славјански език.

    Ако разгледаме числата вѫтре в славјанската група, виђа се близостта на източно-славјанските езици помеђу си. Рускијът е на 86 [от украински и белоруски] (по-малко от 90, близостта међу украински и белоруски). Објаснението е църковно-славјанска съставка на рускијът.
    
    Вѫтре в славјанската група, нај-малкото число 70 е близостта међу руски и сев.-македонски.
    Вѫтре в славјанската група, на нај-голе̋мо разстојание един от друг сѫ рускијът и сев.-македонскијът.
    В сѫщото време, българскијът и рускијът имат нормалната за два славјански езика близост 74.
    Следните фактори сѫ довели до това:

    
    
    • Масивни влијанија откъм гръцки и турски върху балкано-славјанскијът.
    • Русофилските измененија в българскијът език през 19-ти век възстановјават близостта му до рускијът.
    • Изкуствената дебългаризација на сев.-македонскијът през 20-ти век го отдалечила не само от българскијът, но и от рускијът.

    Забележка: В мојът текст по препратката сѫ разгледани или сѫ само споменати следните јавленија в славјанщината, подредени в хронологичен ред:

    
    
    • Сатемизацијата
    • Законът на Педерсен
    • Първата славјанска палатализација
    • Втората славјанска палатализација и отварјането на сричките
    
    

    Славјанщината споделја с пруски-литовски-балтијски само първите две јавленија - сатемизацијата и законът на Педерсен. И за двете датировката им е от "памтивека", отпреди пра-славјанската епоха.

    (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги коментарите ми от facebook ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бегло сравнение на не̋кои славјански езици  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бегло сравнение на не̋кои славјански езици  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Всички славјански езици сѫ сестрински езици. Допреди единадесет века те сѫ били един език, старо-общо-славјански език, OCS*, OldCommonSlavic.
    
    Да разгледаме три групи европејски езици: славјанската, романската и германската.

    
    
    • Старо-общо-славјанскијът език (OCS*) се е разпадна̨л на отделни езици само преди 11 века. Близостта међу славјанските езици все още е видима. Цели изрази от друг език мога̨т да бѫда̨т разбрани. В не̋какъв смисъл и в не̋какъв контекст може да се каже, че съвременните славјански езици все още сѫ диалекти на общо-славјанскијът език.
    
    
    • Раннијът романс или къснијът разговорен латински се е разпадна̨л на отделни романски езици преди около 15 века. Едва ли може да се намери израз, којто да бѫде разбираем и за румѫнец, и за французин, извън модерната међународна лексика.
    
    
    • Пра-германскијът език се е разпадна̨л на отделни германски езици преди повече от 20 века, може доста повече от 20 века.

    
    При това бегло сравнение на тези три групи европејски (ИЕ) езици проличава близостта на славјанските езици помеђу им.
    
    Сега да се ограничим със славјанските езици.
    

    Међу две точки има една отсечка.
    Међу три точки има три (1+2) отсечки.
    Међу четири точки има 6 (1+2+3) отсечки.
    Међу пет точки има 10 (1+2+3+4) отсечки.

    Да разгледаме три точки: украинскијът език, рускијът език и още един трети славјански език. Ако третијът език е полски, български, руски, сръбски, чешки, словашки или словенски, то нај-кѫсата от трите отсечки - нај-кѫсото разстојание е това међу руски и украински.
    
    Да разгледаме четири точки: украински език, руски, полски и български. Има шест отсечки међу те̋х. Нај-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Следва отсечката међу български и руски.
    
    Да разгледаме други четири точки: украински език, руски, български и северно-македонски. От 6-те отсечки међу те̋х, нај-кѫсата е тази међу български и северно-македонски. Следва тази међу украински и руски.
    
    Да разгледаме пет точки: украински език, руски, полски, български и сръбски. Има десет отсечки међу те̋х. Нај-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Следва отсечката међу български и сръбски. Отсечката међу български и руски остава на трето ме̋сто.
    

    • Извод_1. Украинскијът език е по-близък до руски, отколкото до полски.
    
    
    • Извод_2. Българскијът език е по-близък до руски, отколкото до украински.
    
    
    • Извод_3. Међу руски и украински не̋ма различија, които да сѫ по-стари от хилјада години. Међу български и сръбски има такива различија.

    Български и руски
    
    През 19-ти век българскијът език е бил до неузнаваемост изрусен. Въпреки това български и руски си остават различни езици. Баща ми не разбираше руски. Аз разбирам, защото нашето поколение сме го учили дълги години в училище.
    
    През 1990 имаше не̋какво меропријатија в Българија, на което бе̋ха̨ поканени компјутърен специалист от Великобританија и компјутърни специалисти от СССР. Мнозинството от участниците бе̋хме от Българија.
    
    На англичанинът му направи впечатление, че речта на руснаците не се превеђа на български, а пък руснаците сѫ седна̨ли наблизо един до друг и не̋кој им превеђа.
    
    Отговорих, че всички български участници разбират руски. За онова поколение това беше истина. В сѫщото време руснаците не разбират български и на те̋х тре̋бва да им се превеђа, както превеђахме и на него. Ако меропријатието беше сега, ще тре̋бва да се превеђа и от руски. Младите ми колеги обикновено не разбират руски.
    
    На англичанинът тогава по този начин обобщено му формулирах отношението међу български и руски:

    The Bulgarian language combines the vocabulary of Russian and the grammar of modern Greek.

    Погледна̨то отдалече, това е ве̋рно обобщение. Ако не навлизаме в детајлите.

    (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги коментарите ми от facebook ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-14 18:48:: Съпоставка међу славјанските и келтските езици  (.. покажи ја̨ в blogspot ..)  (.. или във facebook ..)  .. към началото ..
    
  
  
  • ◄►  (.. скриј ги коментарите ми във facebook по темата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Панславизъмът  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Панславизъмът  (.. скриј го коментарът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Този коментар е по-скоро политически, а не езиковедски.
  
  
  • ►►  Великото дело на светите братја Кирил и Меθодиј  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Великото дело на светите братја Кирил и Меθодиј  (.. скриј ..)  .. към началото ..
    
    
    • На 869-02-14 в Рим се е помина̨л Свети Кирил Константин Философ.
      По-големијът му брат свети Меθодиј се е помина̨л на 885-04-06.
      Датите, дори годините на рађане на двамата братја сега не̋ма как да ги знаем.
    
    
    • Великото дело на двамата братја е преводът на Евангелието на славјански език.
      
      
      • За целите на този превод те сѫ установили
        книжовен или литературен славјански език,
        сега наричан старо-църковно-славјански език
        (OCS+: Old Church Slavonic),
        којто е първијът засвидетелстван славјански език.
        
        За основа сѫ взети нај-близките до Цариград говорими славјански диалекти,
        които представлјават старо-български диалекти,
        понеже от те̋х се е развил нашијът български език.
        
        А пък Цариград по онова време е бил центърът на светът
        и двамата братја сѫ пребивавали дълго време в този град и в околностите му.
    
    
    • Да повторја̨: Великото дело на двамата братја е преводът на Евангелието на славјански език.
    
    
    • (.. скриј го великото дело н братјата Кирил и Меθодиј ..)  (.. скриј ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът  (.. скриј ..)  .. към началото ..
    
    
    • Панславизъмът се е зародил сред интелигенцијата в Хабсбургската империја
      или по-общо казано сред славјаногласната католическа нтелигенција.
    
    
    • Целта е била еманципација на славјаногласните от немци, маџари и италианци.
    
    
    • Движението на католическите панслависти е далече от все̋какъв вид тероризъм.
      
      
      • То не представлјава и национално-освободително движение, понеже предшества појавата на нациите.
      
      
      • Но може би способства за тази појава - за појавата на нациите на словенци, хървати, словаци и чехи.
    
    
    • Панславистите не сѫ се свенели и не сѫ се гнусели да си служа̨т с фалшификати.
      
      
      • Може да има техни творенија, които още не сѫ разобличени като фалшиви.
      
      
      • Митът, че имената на Светите братја Кирил и Методиј били Църхо и Страхота, е разобличен фалшификат.
    
    
    • Панславистите - католици сѫ били прави да сме̋тат, че славјаногласните от Централна Европа имат общ генетически произход и обща култура.
    
    
    • Но не сѫ били прави да сме̋тат, че маџарите се различават от те̋х по нещо друго, освен по езикът.
      
      
      • Езикът на маџарите е дошъл откъм планината Урал, но нищо уралско в културата и в гените на маџарите от Централна Европа не̋ма.
    
    
    • Панславистите от това поколение сѫ знаели по-добре немски или италиански.
      
      
      • Но те сѫ творците на сетнешните словенски, сърбо-хърватски, словашки и чешки езици.
      • Например, славјанските имена на месеците веројатно сѫ те̋хна измислица.
    
    
    • Панславистите католици имат заслуга за съживе̋ването на глаголицата.
      
      
      • Ако не бе̋ха̨ те, сега може би не̋маше да се сещаме за тази азбука.
    
    
    • (.. скриј го панславизъмът ..)  (.. скриј ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът на въорѫжение в Русија  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът на въорѫжение в Русија  (.. скриј ..)  .. към началото ..
    
    
    • На вълна̀та на просвещението панславизъмът достига Русија и руската империја го взема на въорѫжение.
    
    
    • Русија се објавјава за закрилник на всички славјаногласни европејци.
    
    
    • Да, руснаците сѫ славјаногласни, но генетично и културно сѫ далече от славјаногласните католици от Централна Европа.
    
    
    • (.. скриј го панславизъмът в Русија ..)  (.. скриј ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът: разсејките му в Българија  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът: разсејките му в Българија  (.. скриј ..)  .. към началото ..
    
    

    		Разсејките на панславизъмът в Българија биват:
    	+	доброкачествени, положителни, на плјус, позитивни, полезни,
    		или пък
    	-	злокачествени, отрицателни, на минус, негативни, вредни.
    +	Много славјаногласни жители на Австроунгарската империја, предимно чехи, се преселват в Българија, и дават големијът си принос за превръщането ӥ в европејска страна. Бирата на братјата Прошек, стенографијата на Безеншек, археологическите разкопки на братјата Шкорпил, Иречек - историк и етнограф, и много други. Раз-два-три, раз-два-три: терминологијата в гимнастиката е от чешки, не е от руски.
    +	Изрусјаване на българскијът език. Сега нашијът език е един от нај-богатите в светът, но богатството му се дължи на отварјането му към рускијът език. Заемките от руски (или през руски, което е сѫщото, пак от сѫ от руски) съставлјават около половината от речниковијът състав на съвременнијът български език.
    +	Обстојателствата около създаването на българската държава през 1878 мога̨т да намерја̨т и своите панславистки објасненија. Панславистите в Русија застават в подкрепа на царското решение за војна. А пък създаването на българската държава укрепва и спасјава от изчезване българската народност и българскијът език.
    -	Сле̋по подражание на Русија и на всичко руско. Подражателите сѫ били доне̋къде слепи за това какво е нужно на Българија и на българскијът език.
    -	Верноподаничество към Русија. За създаването на българската държава през 1878 тре̋бва да сме благодарни и признателни на рускијът цар и на неговото христолјубиво воинство. Благодарни сме им и сме им признателни лично. Не дължим благодарност и признателност на Русија и на следващите поколенија руснаци. На Русија и на следващите поколенија руснаци нищо не им дължим. Дејствителността обаче е различна. Поколенија българи сѫ били възпитани в обич и верноподаничество към Русија. Тези хора, българите русофили, сѫ повече руснаци, отколкото българи. Те се подчинјават на интересите на Русија. Не мога̨т и да си представјат, че Българија може да има и други интереси.
    -	Митът за братските народи. Макар българскијът и рускијът да сѫ сестрински езици в славјанската група на индо-европејското езиково семејство, българскијът народ и рускијът народ не сѫ братски народи. Възгласът "Здравствуйте, братушки!" ще предизвика у повечето руснаци презрение към нас, българите.
    	Списъкът остава отворен.

    
    
    • (.. скриј ги разсејките на панславизъмът в Българија ..)  (.. скриј ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скриј го коментарът ми за Панславизъмът ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ◄► (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Наш славянский язык: из веков дальних на века грядущие (об языке болгарском)

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Our Slavic language - from centuries to centuries

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---