Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna promena

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на

• 1. Прѣдисловие
• 2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)
  • 2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици
  • 2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)
  • 2.3. Измѣнения на лексиката
  • 2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ
  • 2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели
  • 2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът
  • 2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения
  • 2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици
  • 2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения
• 3. Прѣпратки (references)
• 4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Прѣдисловие   (.. покажи го ..)   (.. покажи всичко ..)

▼▼   1. Прѣдисловие   (.. скрий го ..)   (.. покажи всичко ..)

• Прѣди да продължите, слѣдва да се запознаете с аксиомата за естественитѣ езици, която донѣ̋къдѣ дефинира понятието естествен език.


• Прочетохте ли за аксиомата за естественитѣ езици? Според нея̨, всѣки език спрямо даден момент от мина̨лото има единствен прѣдшественик, с който той може да се идентифицира. Прѣдшественикът прѣдставлява старото състояние на сѫщия̌т език.


• От езикът-прѣдшественик (старото състояние) до новото състояние на сѫщия̌т език се достига чрез измѣнения, нововъведения, иновации (тритѣ думи означават едно и сѫщо). Езикът се мѣни, той осѫществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрѣз този процес на непрѣстанна промѣ̋на във врѣмето езикът прѣминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бѫде разнесен на по-обширна популационна територия напримѣр чрѣз миграция (прѣселване), чрѣз политическо или религиозно влияние.


• Ако међуврѣменно езикът е разнесен на по-обширна популационна територия, то в различнитѣ точки от популационното пространство той обикновено се мѣни по различен начин (осѫществява различни нововъведения, имплементира различни иновации). В различнитѣ точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тѣзи различни нови състояния отначало прѣдставляват различни диалекти на езикът, но слѣд врѣме мога̨т да се оформя̨т като отдѣлни езици с общ език-прѣдшественик, които сѫ се от-роили от него (language split).


• В тази публикация тук се твърди, че всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation). От една страна, това е явление, което се наблюдава в дѣйствителността. От друга страна, това е твърдение, което сѫщо така може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• И двѣтѣ публикации, онази за аксиомата за естественитѣ езици и тази за непрѣстанната промѣ̋на, се отнасят до естественитѣ говорими езици.


• (.. скрий го прѣдисловието ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)  (.. покажи ..)   (.. разгъна̨то ..)

▼▼   2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)  (.. скрий го раздѣлът ..)   (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Движещитѣ сили на измѣнението на естественитѣ езици, факторитѣ, допринасящи за непрѣстанната им промѣ̋на, мога̨т да се отдѣля̨т в три групи:
  
  
  • Екстралингвистични фактори: мѣни се срѣдата на обитание.
    • Населението мигрира.
      • Напримѣр, на старото мѣ̋сто имало пустини и оазиси, на новото има гори и рѣки.
    • Технологиитѣ се развиват.
      • Напримѣр, вече нѣ̋ма сърпове и паламарки, има компютри и смартфони.
    • Обществото се промѣня.
      • Едно врѣме единия̌т ми чичо работѣше в дапа̌, другия̌т ми чичо работѣше в метесето, а вуйчо ми - в родопа.
  
  
  • Транслингвистични фактори: влияние от други езици.
    • Суперстратни влияния - влияния откъм по-престижни езици.
      • Напримѣр, прѣз послѣдното хилядолѣтие нашия̌т език е изпитал суперстратни влияния послѣдователно от гръцки, от турски и от руски.
    • Субстратни влияния - влияния откъм по-слабо престижни езици.
      • Напримѣр, прѣз послѣдното хилядолѣтие нашия̌т език е изпитал субстратни влияния от балкано-романски (румѫнски, влашки) и от цигански.
    • Адстратни влияния. Ако има затруднение влиянието да се класифицира като суперстратно или субстратно, то може да се остави като адстратно.
  
  
  • Интралингвистични фактори: дори да не се мѣни срѣдата на обитание, дори да нѣ̋ма никакви влияния от други езици, то пак езикът се мѣни сам по себе си.
    • Смѣ̋ната на поколѣнията. Новото поколѣние усвоява езикът в промѣнено състояние.
      • Илюзия би било да се мисли, че новото поколѣние ще усвои езикът в съвършено сѫщото състояние.
      • На дѣцата често им се говори на промѣнен и опростен език, особено от майкитѣ и бабитѣ им, дѣцата не винѫги успѣ̋ват да се очистя̨т от дѣтския̌т си говор, и той им остава за цѣ̋л живот.
    • Икономия на усилията (мързелът).
      • Улесняване на произношението.
      • Опростяване на морфологията и синтаксисът.
      • Аналогия и обобщение вмѣсто сложни правила и купища изключения.
    • Изглађане на диалектни различия. Това го слагам при интралингвистичнитѣ фактори, макар че обикновено изисква екстралингвистична подкрѣпа.
      • При подходяща срѣда (обществена, религиозна) изглађането на диалектнитѣ различия може да прѣдотврати роенето на езикът. Така напримѣр е стана̨ло със съврѣменния̌т гръцки език.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)  (.. покажи ..) 

▼▼   2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Измѣненията в естественитѣ езици не сѫ рѣзки и поради това често остават неосъзнати.
  
  
  • Фаза 0: Сѫществуват само старитѣ езикови форми.
  
  
  • Фаза 1: Появяват се новитѣ форми в рѣчта на младото поколѣние. Старитѣ форми обаче все още се осъзнават като правилни и се прѣдпочитат от всички.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 2: Новопоявилитѣ се форми се прѣдпочитат от младото поколѣние. Младото поколѣние все още разбира старитѣ форми, но вече не ги употрѣбява. В рѣчта на старото поколѣние старитѣ форми все още се срѣщат, но все по-рѣ̋дко.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 3: Старитѣ форми изчезват от езикът. Никой не ги употрѣбява вече. Установени сѫ новитѣ форми.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.3. Измѣнения на лексиката  (.. покажи ..) 

▼▼   2.3. Измѣнения на лексиката  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Лексиката е най-динамичната, най-бързо измѣнящата се част на езикът. При това, лексическитѣ измѣнения често сѫ много трудни за обяснение и класификация.


• Всѣ̋ка отдѣлна дума, всѣ̋ка лексическа единица, слѣдва да се разглеђа отдѣлно и това се прави в етимологичнитѣ рѣчници. Въпрѣки всички усилия, произходът на много думи си остава неизяснен.


• Отклонение: Ще Ви покажа̨ колко малко значение има лексиката при въпросът за идентификацията и класификацията на езикът. Да се основавате на лексиката с такава цѣл е хлъзгаво и несигурно. Без четливи текстове идентификацията и класификацията на езикът по принцип е невъзможна.
  
  
  • Ако кажа̨ на дѣ̋до си, Бог да го прости, "Компютърът крѣ̋шна.", той нѣ̋ма да ме разбере, ама ще може съвсѣм адекватно да попита: "Кой какво направил?". Изразът "Компютърът крѣ̋шна." е на български, макар че всички думи сѫ от английски и дѣ̋до ми, Бог да го прости, нѣ̋ма как да ги е знаѣл. Бих могъл и да му кажа̨ "Разфрендих ги всичкитѣ атакисти." И пак, дѣ̋до ми, Бог да го прости, нѣ̋ма да ме разбере, ама ще може съвсѣм адекватно да попита: "Какво си ги направил?"
  
  
  • Ако дѣ̋до ми, Бог да го прости, каже на моя̌т внук, дето нѣ̋кога ще се роди, "Милиционерът бая се озори да го кандърдисва и оня кандиса чак сабахлаим.", внукът ми едва ли ще разбере думитѣ. Ще разбере обаче структурата на фразата. Ще разбере структурата, която идентифицира езикът като български.
  
  
  • Макар и съвсѣм безсмислени, долнитѣ текстове нося̨т структурата на съответния̌т език и се идентифицират като безсмислени текстове именно на този език (български, руски, английски съотвѣтно).

    Отмрѣни сѫ и щръкбелитѣ тука.
    Вислунгитѣ сѫ още назландени. 
    Цурунговетѣ искат още цлуква.
    Но цлуквитѣ сѫ вече осводрени.
    Глокая куздра штеко будланула бокра и курдячит бокрёнка.
    'Twas brillig, and the slithy toves
    Did gyre and gimble in the wabe;
    All mimsy were the borogoves,
    And the mome raths outgrabe.
    ..

  • Прѣдставѣте си, че нѣ̋какъв катаклизъм внезапно унищожи нашата цивилизация. Слѣд хилядолѣтия археолози изслѣдват останки на територията на днешна София примѣрно. Останкитѣ се оказват ресторант. Срѣд останкитѣ намират два текста на непознат за тѣ̋х език. Оказват се два списъка - опис на кухненско имущество и менюто на ресторантът:

    тенджери - 20, тави - 9, чинии - 300, леген - 3, казан - 4, черпак - 25, .. 
    шкембе чорба - 2.50, кюфте - 1.00, кебап - 3.00, сач - 3.80, джолан - 4.30, .. 

    Нека изслѣдователитѣ от бѫдещето криво-лѣ̋во разчета̨т тѣзи списъци. Ако гледат само лексиката, а тѣ с друго да кажем не разполагат, нима тѣ трѣ̋бва да заключат, че езикът е турски, сѫщия̌т език, както в многото намѣрени и разчетени текстове срѣд останкитѣ на мегаполисът Истанбул само на нѣ̋какви си 500 километра разстояние?
  
  
  • Това го написах с цѣл да обезкуража̨ опититѣ за класификация на разни стари неизвѣстни езици като тракийски, скитски, илирийски, дакийски, и т.н., за които практически нищо не се знае освѣн евентуално по нѣ̋колко думи, записани в стари гръцки или латински текстове, авторитѣ на които едва ли сѫ знаѣли съотвѣтния̌т език. Ако нѣ̋ма четливи текстове на този език, нито класификацията му, нито идентификацията му е възможна. Под идентификация тук се разбира да може да се каже евентуално, че тѣзи езици - тракийски, скитски, илирийски, дакийски, да добавим пра-славянски и пра-албански - сѫ все различни или кой с кой съвпада, или евентуално само един тракийски език ли има.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ  (.. покажи ..) 

▼▼   2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Генеалогическото разстояние међу два естествени езика сѫщеврѣменно изразява генеалогическата близост међу тѣзи езици.
  
  За генеалогическото разстояние међу естествени езици се ползват мѣркитѣ за врѣме, напримѣр вѣкове.
  
  Генеалогическото разстояние (или синхронното генеалогическо разстояние) међу два съврѣменни естествени езика се опрѣдѣля по слѣдния̌т начин:
  • Опрѣдѣля се общ прѣдшественик на двата езика.
    • Ако не се намира общ прѣдшественик на двата езика, то никаква близост међу тѣ̋х нѣ̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е примѣрно сто вѣка (десет хилядолѣтия).
  • Опрѣдѣля се най-близкия̌т във врѣмето общ прѣдшественик на двата езика. Така сѫщеврѣменно се опрѣдѣля врѣмето на роене.
  • Колко вѣка сѫ мина̨ли оттогава - това е мѣ̋рката за генеалогическото разстояние међу тѣзи два езика или за генеалогическата им близост.
  Примѣри:
  • Днешния̌т български език и днешния̌т така нарѣчен македонски jазик сѫ много близки: намират се само на един (1) вѣк разстояние, закрѫглено нагорѣ.
  • Днешния̌т български език и днешния̌т руски език сѫщо така сѫ близки - отстоя̨т приблизително на десет (10) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешния̌т италиански език и днешния̌т френски език отстоя̨т приблизително на петнадесет (15) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешния̌т нѣмски език и днешния̌т датски език отстоя̨т поне на двадесет (20) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешния̌т нѣмски език и днешния̌т български език отстоя̨т поне на тридесет (30) вѣка разстояние един от друг, а вѣроятно доста повече.
  Горнитѣ резултати сѫ плод на разсѫђения и анализ на съврѣменното състояние на езицитѣ и на запазенитѣ стари текстове.
  
  Разработени сѫ методи от лабораторен характер за прѣсмѣ̋тане на генеалогическата близост (или разстоянието) међу езицитѣ:
  • Списъцитѣ на Сводеш
  • Глотохронологията
  Редно е веднага да отбѣлѣжа̨, че тѣзи методи сѫ неприложими към индо-европейскитѣ езици, слѣд като самитѣ индо-европейски езици се използват за калибровка на тѣзи лабораторни методи, които в сѫщност се разработват, за да се прилагат към езицитѣ на кореннитѣ жители на Америка, към езицитѣ на аборигенитѣ от Австралия, към езицитѣ на тихоокеанскитѣ острови, т.е. там, къдѣто изслѣдователитѣ не разполагат с нищо друго.
  
  Дотук бѣше дефинирано понятието синхронно генеалогическо разстояние међу естествени езици и тази дефиниция може да се прилага само към съврѣменни езици. Но тази дефиниция може да се обобщи.
  
  Нека имаме два естествени езика, разположени къдѣ да е по ска̀лата на врѣмето. Диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х се опрѣдѣля по слѣдния̌т начин:
  • Пак се опрѣдѣля общ прѣдшественик на двата езика.
    • И пак, ако не се намира общ прѣдшественик на двата езика, то никаква близост међу тѣ̋х нѣ̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е двеста вѣка (двадесет хилядолѣтия).
  • Пак се опрѣдѣля се най-близкия̌т във врѣмето общ прѣдшественик на двата езика. Така сѫщеврѣменно се опрѣдѣля врѣмето на роене.
  
  
  • Събираме двѣтѣ отсѣчки по врѣмевата ска̀ла от врѣмето на роене до позициитѣ на двата разглеђани езика.
    • Получения̋т сбор е диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х.
  • .. Или пък ..
    • Тръгваме от позицията на единия̌т език върху врѣмевата ска̀ла.
    • Връщаме се до врѣмето на роене.
    • Тръгваме по врѣмевата ска̀ла обратно до позицията на другия̌т език.
    • Изминатия̌т по врѣмевата ска̀ла пѫт назад и насам дава диахронното генеалогическо разстояние међу двата разглеђани езика.
  
  
  • Слѣдствие: Ако двата разглеђани езика сѫ съврѣменни, то синхронното генеалогическо разстояние међу тѣзи два езика е половината от диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х.
  Примѣри:
  • Днешния̌т български език и българския̌т език от 10-ти вѣк (старо-българския̌т език) се намират на 11 вѣка диахронно разстояние помеђу си.
  • Днешния̌т така нарѣчен македонски jазик се намира на един вѣк диахронно разстояние от българския̌т език от 19-ти вѣк и на два вѣка диахронно разстояние от съврѣменния̌т български език.
  • Ако приемем, че врѣмето на роене е 21-ви вѣк прѣди Христа, то диахронното генеалогическо разстояние међу латинския̌т език от врѣмето на Цицерон (1-ви вѣк прѣди Христа) и старо-славянския̌т (старо-българския̌т) език от 10-вѣк слѣд Христа е 51 (20+31) вѣка.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели  (.. покажи ..) 

▼▼   2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Kоренитѣ и словообразувателнитѣ модели показват относителна стабилност само при сравнение с твърдѣ динамично измѣнящата се лексика.


• Иначе, както всички елементи на езикът, коренитѣ на думитѣ и словообразувателнитѣ модели сѫщо така подлежа̨т на непрѣстанна промѣ̋на:
  • Корени се заимстват от други езици като част от заимстването на лексика
  • Заимстват се и словообразувателни модели:
    • Напримѣр, в българския̌т език слѣднитѣ продуктивни наставки сѫ заимствани:
      • -чия/-џия от турски: катаџия, компютърџия
      • -ция от руски: излагация


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът  (.. покажи ..) 

▼▼   2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Mорфологията и синтаксисът подлежа̨т на непрѣстанна промѣ̋на както всички остана̨ли елементи на езикът.
  
  
  • Достатъчно примѣри за измѣнения в морфологията и синтаксисът в нашия̌т език само за послѣдното хилядолѣтие сѫ дадени в моята публикация за Balkansprachbund-ът (балканския̌т езиков съюз):
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑1}:  Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}
    • {Балкан‑А2}: Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles}
    • {Балкан‑3}:  Удвояване на допълненията {редупликация}
    • {Балкан‑4}:  Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided}
    • {Балкан‑5}:  Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense}
    • {Балкан‑А4}: Прѣизказно наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
    
    
    .. и това не сѫ всичкитѣ измѣнения в морфологията и синтаксисът на нашия̌т език за послѣднитѣ десет вѣка, а само тѣзи, които има смисъл да се разглеђат в контекстът на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Бѣгло сравнение на класическия̌т латински език и съврѣменния̌т италиански език би показало драстичнитѣ измѣнения, които сѫ стана̨ли в езикът на градът Рим само за петнадесет-двадесет вѣка. Нѣ̋кои от изброенитѣ по-горѣ точки сѫ напълно приложими и при италианския̌т:
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
  
  
  • И двата примѣра по-горѣ, и примѣрът с българския̌т език, и примѣрът с италианския̌т език, показват
    
    
    • движение от синтетичност към аналитичност, свойствено на повечето съврѣменни индо-европейски езици


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения  (.. покажи ..) 

▼▼   2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• По-горѣ бѣше казано, че лексиката е най-динамичната, най-бързо измѣнящата се част на езикът, и че лексическитѣ измѣнения често сѫ много трудни за обяснение и класификация и често изглеђат хаотични.
  
  Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежа̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоя̨т в основата на историческата лингвистика като наука.
  
  Въз основа на систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения в разглеђанитѣ естествени езици прѣз 19-ти вѣк е разработен инструментариум на историческата лингвистика, включващ понятията пра-индо-европейски език и индо-европейски езици. С помощта на този инструментариум е доказано, че германскитѣ езици (нѣмския̌т, английския̌т, датския̌т, ..) сѫ индо-европейски езици в сѫщата степен, както гръцкия̌т, латинския̌т, авестийския̌т и санскритът.
  
  Слѣд като този инструментариум е разработен и приложен за германскитѣ езици, без особени проблеми е показана и принадлежността на славянскитѣ езици към индо-европейското сѣмейство.
  
  Разработеният за индо-европейскитѣ езици инструментариум се прилага и за други езикови сѣмейства: за семитскитѣ езици, за алтайскитѣ езици, и т.н. Както бѣше казано, този инструментариум се основава на систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения в разглеђанитѣ естествени езици. В този смисъл, прѣдполага се, че звуковитѣ измѣнения сѫ закономѣрни, и това на фонът на привидно хаотичния̌т характер на лексическитѣ измѣнения.
  
  Изисква се обясненията на измѣненията в другитѣ езикови слоеве да съотвѣтстват на систематизиранитѣ и класифициранитѣ звукови измѣнения. Това се прѣдполага от тѣхния̌т фундаментален характер.
  
  Христоматийни примѣри за систематизирани и класифицирани звукови измѣнения сѫ двата закона на Грим, първия̌т и втория̌т. Всѣки такъв закон си има обхват. Втория̌т закон на Грим напримѣр обхваща горно-нѣмския̌т език (High German, Hoch Deutsch) във врѣмето прѣди 15-10 вѣка, и този закон нѣ̋ма никакво отношение към други езици или към друг врѣмеви интервал. Ако нѣ̋какво звуково измѣнение е систематизирано и класифицирано за даден естествен език за опрѣдѣлен интервал от врѣмето, то от този факт нищо не произтича за друг език или за друг врѣмеви интервал.
  
  Много любители на историческата лингвистика започват от етимологичнитѣ рѣчници, къдѣто се разглеђа произходът на думитѣ. Доколкото лексическитѣ измѣнения сѫ много трудни за обяснение и класификация и изглеђат хаотични, то всѣ̋ка отдѣлна дума се разглеђа в етимологичния̌т рѣчник отдѣлно.
  
  Обаче за да се разбират даннитѣ от етимологическитѣ рѣчници, човѣк първо трѣ̋бва да се запознае с основитѣ на историческата лингвистика, а това сѫ систематизиранитѣ и класифицирани звукови измѣнения.
  
  Специално, ако човѣк се интересува от историята на нашия̌т език и би желал да разбере какво казва по въпросът истинската наука, която винѫги е наднационална, то човѣк би трѣ̋бвало да започне със звуковитѣ измѣнения:
  • първо, да се запознае с прѣдполагаемия̌т звуков репертоар на реконструирания̌т пра-индо-европейски език
  • второ, да се запознае със звуковия̌т репертоар на извѣстният старославянски език, което прѣдставлява състоянието на нашия̌т език в края̌т на 9-ти вѣк
  • трето, да се запознае със звуковитѣ репертоари на съврѣменнитѣ славянски езици, на нашия̌т, на руския̌т, на сръбския̌т, на полския̌т, и т.н.
  • нататък, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от пра-индо-европейски към старославянски
    • по възможност, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от пра-индо-европейски към други индо-европейски езици, доколкото свързани с това данни присѫстват в етимологическитѣ рѣчници
  • да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от старославянски към съврѣменнитѣ славянски езици: към български, към руски, към сръбски и т.н.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣ̋на - това бѣше показано в тази публикация.


• От една страна, това е явление, което се наблюдава в дѣйствителността.


• От друга страна, това е твърдение, което може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• Аксиоматичния̌т ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици цѣли да се филтрират и шкартират псевдо-научни упражнения, в които непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици се прѣнебрѣгва.


• Напримѣр, твърдение, че прѣди хиляда и повече години нашия̌т език е изглеђал почти както сега, се шкартира веднага като псевдо-научно и недостойно да му се обръща нѣ̋какво внимание. Състоянието на нашия̌т език прѣди хиляда години е извѣстно - това е така нарѣчения̌т старо-славянски език (наричан у нас и старо-български език). Нашия̌т език е доведен до днешното си състояние чрѣз езикови измѣнения, систематизирани, класифицирани и прошнуровани в научната лингвистична литература.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения  (.. покажи ..) 

▼▼   2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Понѣ̋кога особени обстоятелства налагат форсирани измѣнения в езикът, в резултат на които мога̨т да се получа̨т пиџин-езици или креолски езици.


• Така напримѣр френският език от 16-ти вѣк се е разроил поне на два клона: клон на съврѣменния̌т френски език и хаитянския̌т креолски език. В частност, хаитянския̌т креолски език, както и другитѣ основани на френски креолски езици, сѫ срѣд потомцитѣ на латинския̌т език.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)   .. към началото ..

▼▼   3. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..

• Аксиомата за естественитѣ езици
• Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
• Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• The CV of Slavophonia
• Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
• Wikipedia: Language change (езикови измѣнения)
• Wikipedia: πάντα ῥεῖ
• Wikipedia: Indo-European_languages
• Wikipedia: Grimm's_law (първи закон на Грим)
• Wikipedia: High German consonant shift (втори закон на Грим)
• Wikipedia: Swadesh list (Списъци на Сводеш)
• Wikipedia: Glottochronology (Глотохронология)
• Wikipedia: Impermanence (будисткото понятие за постоянната промѣ̋на)
• Wikipedia: Pidgin (пиџин-езици)
• Wikipedia: Creole languages
• Wikipedia: Haitian Creole
• Wikipedia: Джаберуоки (Jabberwocky)
• Български етимологичен речник, Институт за български език към БАН
• Макс Фасмер: Этимологический словарь русского языка

---

►►   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги коментаритѣ ..)   (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..

Тука ще добавям коментари. Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар  (.. покажи го ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар:  (.. скрий го коментарът ..) 
  
  
  • Щом потърсих с Google публикации по историята на българския̌т език, за съжаление повечето се оказаха̨ псевдо-научни.
  • За щастие, факултетитѣ по българска и славянска филология във водещитѣ български университети не сѫ заразени с "чалгаџийство". Публикациитѣ и лекциитѣ в университетитѣ по тази тематика се прѣпорѫчват.
  • Публикациитѣ на Институтът по български език по тази тематика сѫщо така се прѣпорѫчват.
  • Текстоветѣ във Wikipedia-та, особено на български и руски, трѣ̋бва да се чета̨т с най-висока степен на критичност.
  • Разбира се, прѣпорѫчвам своитѣ публикации по лингвистика, изброени тук. Много от тѣ̋х сѫ по тази тематика. Към нѣ̋кои от тѣ̋х по-горѣ сѫ дадени прѣпратки.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:36:: В тази си публикация съм включил
  • части от дискусия във forum.boinaslava.net, в която съм участвал. [като че ли мѣ̋стото вече е недостѫпно]


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?
    
    A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.
    
    Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.
    
    Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.
    
    Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.
    
    While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.
    
    When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.
    
    If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.
    
    Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.
  
  
  • Въпрос: Защо латинския̌т език, езикът-майка на едни от най-разпространенитѣ днес езици, е изчезнал?
    
    Отговор: Латинския̌т език изобщо не е изчезвал. Той просто се е промѣнил. С врѣмето се е промѣнил. Врѣмето всичко промѣня. И езицитѣ ги промѣня.
    
    Да разгледаме градът Рим. В този град, и сега, и прѣди двѣ хилядолѣтия се е говорѣл един и сѫщ език. Езикът, говорен в Рим прѣди двѣ хилядолѣтия, се нарича латински език. Езикът, говорен в Рим сега, се нарича италиански език. Италианския̌т е сѫщия̌т език като латинския̌т, но латинския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-стар, или, което е сѫщото, италианския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-млад (по-нов).
    
    Ами и аз така. Сега съм си сѫщия̌т човѣк както прѣди нѣ̋колко десетилѣтия. Обаче сега съм с нѣ̋колко десетилѣтия по-стар, а пък "оня човѣк", който е живѣ̋л прѣди нѣ̋колко десетилѣтия и е бил идентичен с мене, е бил с нѣ̋колко десетилѣтия по-млад от мене, бил е все още пълен със сили, и с по-малко акъл от мене сега.
    
    Латинския̌т език бил разпространен на територията на Римската империя. И се е промѣнял прѣз всичкото врѣме.
    
    Докато западната част на Римската империя функционирала (напримѣр, докато набирала войски), езиковитѣ промѣни се разпространявали по цѣ̋лата обширна територия. Но езикът се е промѣнял прѣз всичкото врѣме: първо е бил класическия̌т латински, слѣд това той е станал на късен латински, който пък с врѣмето се прѣвърнал на "вулгарен латински", послѣ - "ранен романс".
    
    Когато западната част на Римската империя спрѣ̋ла да функционира, езиковитѣ промѣни не се разпространявали вече из цѣ̋лата територия и си оставали локални. Появили се локални варианти на езикът. Тѣзи локални варианти трѣ̋бвало да се повишат в ранг на отдѣлни езици. Обаче стария̌т език - класическия̌т латински .. късния̌т латински .. вулгарния̌т латински .. ранния̌т романс - този език не изчезнал, той се е разроил.
    
    Ако не бѣше се разроил, пак щѣше да се промѣня, врѣмето пак щѣше да го промѣни.
    
    Гръцкия̌т напримѣр не се е роил, но сѫществено се е промѣнил с врѣмето, по сѫщия̌т начин, както латинския̌т.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..) (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: What were Slavs doing in the BC times?
    
    A.: The CV of Slavophonia.
    
    
    Some points:
    
    
    • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
    • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
    • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
    • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.
    
    
    • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
    • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.
    
    
    • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
    • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
    • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.
    
    
    • Q6.: What about Slavs.
    • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was the Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.
    
    
    • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
    • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.
    
    
    And again: A.: The CV of Slavophonia.
  
  
  • Q<Въпрос>: Славянитѣ във врѣмето прѣди Христа - какво се знае за тѣ̋х?
    
    A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
    
    
    Съображения:
    
    
    • Q1.: Какво се знае за португалцитѣ във врѣмето прѣди Христа?
    • A1.: По онова врѣме португалци не е имало, но португалския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q2.: Какво се знае за румѫнцитѣ (власитѣ и молдованитѣ) във врѣмето прѣди Христа?
    • A2.: По онова врѣме румѫнци не е имало (нито власи, нито молдовани), но румѫнския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q3.: Възможно ли е във врѣмето прѣди Христа португалския̌т език да се е говорѣл в западнитѣ прѣдградия на Рим, а румѫнския̌т - в източнитѣ?
    • A3.: Не. Из цѣлия̌т град, както и из прѣдградията, се е говорѣл един и сѫщ език. Бихме могли сега да наричаме този език португалски или влашки или италиански, но по онова врѣме този език сѫ го наричали латински.
    
    
    • Q4. Вѣ̋рно ли е, че във врѣмето прѣди Христа португалцитѣ и испанцитѣ сѫ живѣѣли в Рим и в прѣдградията на Рим?
    • A4. Не. Просто латинския̌т език се е разпространил из нови земи. Мѣстното население на Португалия и Испания се е заразило - инфектирало се е - с латинския̌т език.
    
    
    • Q5. Ако прѣди 2500 години италианския̌т, португалския̌т и румѫнския̌т сѫ били един и сѫщ език, защо тѣ сега сѫ толкова различни?
    • A5_1. Врѣмето промѣня всичко. Аз съм сѫщия̌т човѣк като оня живѣ̋л прѣди половин вѣк - ЕГН-то ни е едно и сѫщо, но съм много по-мѫдър от него, а той пък бѣше много по-силен от мене. Тъй че и в градът Рим един и сѫщ език се е говорѣл прѣз послѣднитѣ 2500 години, и този език постоянно се е промѣнял с врѣмето.
    • A5_2. Латинския̌т език, езикът на градът Рим, е бил разнесен на огромни територии, и врѣмето е причинило различаващи се и разнообразни измѣнения на езикът из тѣзи територии. С течение на вѣковетѣ, взаимната разбираемост е била загубена и така сѫ възникна̨ли различни езици (италиански, испански, португалски, френски, румѫнски, ..) из тѣзи територии
    
    
    • Q6. Да се върнем все пак на славянитѣ.
    • A6. Никога не е имало славяни като общност. Имало е само славянски език, а сега има само славянски езици. Думата "славяни" означава просто хора, говорещи на славянски език. Слѣдователно въпросът "What were Slavs doing in the BC times?" е зададен неправилно. Правилния̌т въпрос слѣдва да бѫде: какво знаем за славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа.
    
    
    • Q7. Ами славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа? Какво се знае за него?
    • A7. В онѣзи врѣмена славянския̌т език прѣдставлявал неидентифицируема част от балто-славянския̌т диалектен континуум.
    
    
    И пак: A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Врѣмето ..  (.. покажи за врѣмето тука ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Врѣмето ..  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..) (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Както е извѣстно, Зѐнон (около 490 пр.н.е. – около 430 пр.н.е) е дрѣвногръцки философ, извѣстен със своитѣ апории, логически парадокси. Тѣ сѫ прѣдназначени за нѣщо като гимнастика на умът.
  
  
  • Една от най-извѣстнитѣ апории е “Ахил и костенурката”. Тя “показва”, че бързоногия̌т Ахил никога нѣ̋ма да догони една костенурка, ако тя е тръгна̨ла прѣди него. Защото когато той стигне до мѣ̋стото, къдѣто тя е била, тя ще се е придвижила още малко напрѣд. Когато пак той стигне до мѣ̋стото, къдѣто е била костенурката, тя ще се е придвижила още малко напрѣд. И така -- до безкрайност, колкото и да тича, Ахил нѣ̋ма да може да догони костенурката!
  
  
  • Съврѣменното рѣшение на този парадокс е постигна̨то слѣд вѣковни размишления. Стигна̨ло се е до изводът, че в тази апория не се взема прѣдвид фактор като врѣмето. Има се прѣдвид само пространството. Но тъй като врѣмето непрѣкѫсна̨то тече, Ахил все пак бързо догонва костенурката.
  
  
  • Защо толкова вѣкове толѣми философи сѫ си били главата с този парадокс? Защото ни е трудно да приемем врѣмето. Имаме чувството, че нѣщата винѫги сѫ си едни и сѫщи. А тѣ никак не сѫ.
  
  
  • Това -- и по повод на езикът.
  • Защо еди-кой си прѣз 17-ти вѣк не е писал на чист български език?
  • Че по това врѣме езикът е бил друг. И се е пишѣло по друг начин.
  
  
  • Прѣдставѣте си, нѣщата се мѣня̨т!  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ  (.. покажи там ..)  (.. или тука ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там цѣлия̌т ..)
  
  
  • 老子: Lao Zi: Лао Дзъ: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ.
  
  
  • Това с пълна сила важи за езиковото развитие. Езикът нѣ̋ма крайна цѣл в своето движение, нѣ̋ма и опрѣдѣлен маршрут.
  
  
  • Резултатитѣ от развитието му мога̨т да ни изненадат. Думитѣ драстично мога̨т да промѣнят [и да промѣня̨т] значението си.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там цѣлия̌т ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. покажи го коментарът другадѣ ..)  (.. покажи го тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► В тази публикация съм обърна̨л внимание на
    • фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения.

      Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежа̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоя̨т в основата на историческата лингвистика като наука.

  • ◄► 

    В този коментар ще се спра̨ на три звукови измѣнения,
    случили се в два различни езика в различни моменти от мина̨лото.
    За тѣзи три звукови измѣнения нѣ̋ма добро систематично обяснение
    кога се случват и кога не се случват.
    Понѣ̋кога се случват, понѣ̋кога не се случват.
    Sometimes win, sometimes люн. .. остана̨лото е каша .. (Dimitar Iliev)

  • ►►   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. скрий ..) 
    
    
    • Прѣходът от [Е] към [О].
      
      
      • Става дума за прѣходът от звукът [Е] към звукът [О],
        който се е случил в източнитѣ диалекти на пра-славянския̌т език.
      
      
      • Това е много стар прѣход, отпрѣди повече от 12 вѣка.
      • Но не се знае колко стар е той по-точно.
      
      
      • Съврѣменни примѣри от руски и украински:
        один, осень, олень, молоко (млѣ̋ко), полон (плѣн на украински).
      
      
      • В източно-славянски има много думи с [Е]: ясно е, че съвсѣм не всѣ̋ко [Е] е стана̨ло на [О].
      
      
      • Не се знае кога - при какви условия - този прѣход е бил осѫществен и кога той не се е случил.
      • Поне аз не зная̨ това. Ако нѣ̋кой знае, да пише.
      
      
      • Прѣдупрѣђение:Прѣходът от [Е] (или по-точно от [JE]) към [JO],
        • който се наблюдава в руски и бѣлоруски, а и в полски,
          е от много по-късно врѣме и
          нѣ̋ма нищо общо с обсѫђания̌т тука стар прѣход.
        
        
        • Примѣри в руски за относително новия̌т прѣход:
          лёд (звучи льот), шёл (звучи шол), и т.н.
        
        
        • Впрочем, има правило кога този относително нов прѣход се случва в руски.
        • Личи си, че е нов, понеже в руския̌т правопис е запазено старото произношение.
      
      
      • Безполезна подсказка: За пра-индо-европейския̌т език и съотвѣтно за индо-европейскитѣ езици
        • се прѣдполага явление, нарѣчено Ablaut или отглас, при което гласнитѣ [Е] и [О] си съотвѣтстват, като [Е] обикновено се слага в глаголнитѣ основи, а [О] - в основитѣ на сѫществителнитѣ.
        
        
        • Примѣри от нашия̌т език.
          
          
          • На поднос поднесох кафе на гоститѣ.
          • Съселянитѣ ще се съберем на сбор на Димитровден.
        
        
        • Ablaut-ът е много старо явление, но и обсѫђания̌т тука прѣход може да е толкова стар.
    
    
    • Опрѣдѣление на източната славянщина. EastSlavic VS MainstreamSlavic
      Двѣ езикови характеристики обособяват източно-славянскитѣ диалекти
      от остана̨лата част на славяногласието.
      
      
      • Пълногласието.
      • Прѣходът от [Е] към [О], за който стана̨ дума по-горѣ.
      
      Въпрос, на който не зная̨ отговорът:
      
      
      • Има ли славянски диалект, който да е източно-славянски само наполовина?
        Т.е. да притежава само една от горнитѣ двѣ езикови характеристики?
      
      
      • Приемам, че нѣ̋ма.
      • Ако нѣ̋кой знае, да пише.
    
    
    • (.. скрий ги източнитѣ пра-славянски диалекти ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. скрий ..) 
    
    
    • Изпадане на звукът [S] в срѣдата на думитѣ.
    
    
    • Има много френски думи, по срѣдата на които в мина̨лото се е чувал звук [S], а сега този звук вече го нѣ̋ма, защото прѣди нѣ̋колко вѣка изпадна̨л.
    
    
    • Въпрѣки че вече не се чуваала, буквата S я̨ пишѣли до началото на 19-ти вѣк.
    
    
    • И тъй, по онова врѣме само хора знаещи френски можѣли да кажа̨т буквата S в срѣда̀та на нѣ̋коя дума дали се чувала в произношението или е била изпадна̨ла.
    
    
    • Нѣ̋мало правило кога една такава буква звучи и кога не се чува.
    • Ако нѣ̋кой знае подобно правило, да пише.
    
    
    • Послѣ рѣшили в случаитѣ, когато тя не звучи, да не я̨ пиша̨т.
      Обаче отсѫтствието ӥ започна̨ли да го отбѣлѣ̋зват с ударение над прѣдната гласна, най-често сиркумфлекс.
    
    
    • Примѣри:
      
      
      • forest => forêt (гора)
      • feste => fête (праздник)
      • coste => côte (брѣ̋г, ребро)
      • isle =>île (остров)
    
    
    • Контра-примѣри:
      
      
      • forestier (лѣсничей)
      • festival
      • costal (ребрен)
    
    
    • Глухо S във фамилни имена.
      
      
      • Доста фамилни имена по наслѣдство пазя̨т стар правопис.
      • При тѣ̋х се срѣща глухо S, както и други правописни особености.
      
      
      • Примѣр: Henri Lebesgue (извѣстен френски математик).
    
    
    • (.. скрий го изчезващото S в старо-френски ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. скрий ..) 
    
    
    • Става дума за френския̌т дифтонг ‑oi‑.
    
    
    • Съпѫтстващо явление: френския̌т дифтонг ‑ai‑.
      
      
      • И прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑ai‑ се срѣщал често, но не толкова често, колкото сега.
      • Тогава той се произнасял [ài] (на кирилица [а̀й]) и затова така се и пишѣл.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
        
        
        • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
          (на кирилица: [а̀й] => [а̀е] => [аѐ] =>[ѐ]).
        
        
        • Сега френския̌т дифтонг ‑ai‑ се срѣща много често и звучи [ɛ] (отворено е).
    
    
    • Отправната точка.
      
      
      • Прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑oi‑ се срѣщал много често, по-често от сега.
      • Тогава той се произнасял [òi] (на кирилица [о̀й]) и затова така се и пишѣл.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
        
        
        • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
          (на кирилица: [о̀й] => [о̀е] => [оѐ] =>[у̌ѐ]).
      
      
      • Това ще бѫде отправната ни точка:
        френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста по-често от сега и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • В сричка прѣд носова съгласна това произношение се пази и досега.
    
    
    • Случайното поведение на дифтонгът ‑oi‑.
      • Слѣд отправната точка, но доста прѣди 19-ти вѣк.
      
      
      • И тъй, френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста често и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Но при нѣ̋кои срѣщания на този дифтонг -
        може би в половината, може би в по-малко от половината -
        призвукът [w] изчезвал и дифтонгът ‑oi‑ започвал да звучи [ɛ] (отворено е).
      • В остана̨литѣ случаи той запазвал звученето си [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Настѫпил момент, когато ако човѣк не знаѣл френски като ро̀ден,
        то той не знаѣл и как да прочете дифтонгът ‑oi‑:
        дали като [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]) или като [ɛ].
    
    
    • Утежняващо обстоятелство.
      
      
      • Вѣроятно към края̌т на 18-ти вѣк, а може би едва в 19-ти вѣк,
        дифтонгът ‑oi‑, когато той звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ])
        и слѣдващата съгласна в сричката не била носова,
        промѣнил звученето си на [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Това е звученето сега.
      
      
      • Държавата това съм аз! - казал краля̌т.
      
      
      • Тогава: L'estat c'est moy! - dit le roy.
      • Чувало се: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
      
      
      • Сега: L'état c'est moi! - dit le roi.
      • Чува се: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
    
    
    • Френския̌т дифтонг ‑oi‑ сега.
      
      
      • В началото на 19-ти вѣк започна̨ли да пиша̨т ‑ai‑ вмѣсто ‑oi‑,
        когато това ‑oi‑ звучало [ɛ] (отворено е), а не [wa].
      
      
      • Сега дифтонгът, който според френския̌т правопис се отбѣлѣ̋зва с буквитѣ ‑oi‑,
        звучи [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Обаче ако има носов призвук, запазва се по-архаично произношение [wɛ̃̃].
      
      
      • Стана̨ дума, че френски фамилни имена често пазя̨т стар правопис.
        Не намирам френски фамилни имена, в които дифтонгът ‑oi‑ да звучи [ɛ].
        Вѣроятно не се е случвало призвукът [w] да е изпадал във фамилни имена.
    
    
    • Примѣри със запазено ‑oi‑.
      
      
      • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Франсоа: лично име)
      • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Франсоаз: лично име)
      • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (тюркоазено, турски цвѣ̋т)
      • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (китайски), gallois [galwɛ => galwa] (галски)
      • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
        moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
      
      
      • и много други.
    
    
    • Примѣри с ново ‑ai‑ вмѣсто старо ‑oi‑.
      
      
      • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (френски)
      • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (английски)
      • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (имаше)
      • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (познаваше)
      
      
      • и много други.
    
    
    • (.. скрий го дифтонгът OI в старо-френски ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. покажи във facebook  тука или  тука ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokaži vsičko ..)  (.. skrij&svij vsičko ..)  .. to the bottom ..

Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na

• 1. Predislovie
• 2. Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na (perpetual mutation)
  • 2.1. Dvižeqi sili na neprestannata prome̋na na estestvenite ezici
  • 2.2. Plaven xarakter na ezikovite izmenenia (smoothness)
  • 2.3. Izmenenia na leksikata
  • 2.4. Otklonenie: genealogičesko razstoänie meǧy ezicite
  • 2.5. Otnositelna stabilnost na korenite i slovoobrazyvatelnite modeli
  • 2.6. Izmenenia v morfologiata i sintaksisut
  • 2.7. Fyndamentalnoto značenie na zvykovite izmenenia
  • 2.8. Aksiomatičen rang na tvurdenieto za neprestannata prome̋na na estestvenite ezici
  • 2.9. Posledici ot forsirani ezikovi izmenenia
• 3. Prepratki (references)
• 4. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Predislovie   (.. pokaži go ..)   (.. pokaži vsičko ..)

▼▼   1. Predislovie   (.. skrij go ..)   (.. pokaži vsičko ..)

• Predi da produlžite, sledva da se zapoznaete s aksiomata za estestvenite ezici, koäto done̋kude definira ponätieto estestven ezik.


• Pročetoxte li za aksiomata za estestvenite ezici? Spored neü, vseki ezik sprämo daden moment ot minuloto ima edinstven predšestvenik, s kojto toj može da se identificira. Predšestvenikut predstavläva staroto sustoänie na suqiut ezik.


• Ot ezikut-predšestvenik (staroto sustoänie) do novoto sustoänie na suqiut ezik se dostiga črez izmenenia, novovuvedenia, inovacii (trite dymi označavat edno i suqo). Ezikut se meni, toj osuqestväva novovuvedenia, toj implementira inovacii. Črez tozi proces na neprestanna prome̋na vuv vremeto ezikut preminava ot staro svoe sustoänie v novo svoe sustoänie.


• Edin ezik može da bude raznesen na po-obširna popylacionna teritoria naprimer črez migracia (preselvane), črez političesko ili religiozno vlianie.


• Ako meǧyvremenno ezikut e raznesen na po-obširna popylacionna teritoria, to v različnite točki ot popylacionnoto prostranstvo toj obiknoveno se meni po različen način (osuqestväva različni novovuvedenia, implementira različni inovacii). V različnite točki ot popylacionnoto prostranstvo ezikut može da dostigne do različni novi svoi sustoänia. Tezi različni novi sustoänia otnačalo predstavlävat različni dialekti na ezikut, no sled vreme mogut da se oformüt kato otdelni ezici s obq ezik-predšestvenik, koito su se ot-roili ot nego (language split).


• V tazi pyblikacia tyk se tvurdi, če vseki estestven ezik se namira v proces na neprestanna prome̋na (perpetual mutation). Ot edna strana, tova e ävlenie, koeto se nablÿdava v dejstvitelnostta. Ot dryga strana, tova e tvurdenie, koeto suqo taka može da se prieme za aksioma v lingvistikata.


• I dvete pyblikacii, onazi za aksiomata za estestvenite ezici i tazi za neprestannata prome̋na, se otnasät do estestvenite govorimi ezici.


• (.. skrij go predislovieto ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2. Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na (perpetual mutation)  (.. pokaži ..)   (.. razgunuto ..)

▼▼   2. Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na (perpetual mutation)  (.. skrij go razdelut ..)   (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2.1. Dvižeqi sili na neprestannata prome̋na na estestvenite ezici  (.. pokaži ..) 

▼▼   2.1. Dvižeqi sili na neprestannata prome̋na na estestvenite ezici  (.. skrij go podrazdelut ..) 

• Dvižeqite sili na izmenenieto na estestvenite ezici, faktorite, doprinasäqi za neprestannata im prome̋na, mogut da se otdelüt v tri grypi:
  
  
  • Ekstralingvistični faktori: meni se sredata na obitanie.
    • Naselenieto migrira.
      • Naprimer, na staroto me̋sto imalo pystini i oazisi, na novoto ima gori i reki.
    • Texnologiite se razvivat.
      • Naprimer, veče ne̋ma surpove i palamarki, ima kompÿtri i smartfoni.
    • Obqestvoto se promenä.
      • Edno vreme ediniut mi čičo raboteše v dapu, drygiut mi čičo raboteše v meteseto, a vyjčo mi - v rodopa.
  
  
  • Translingvistični faktori: vlianie ot drygi ezici.
    • Syperstratni vliania - vliania otkum po-prestižni ezici.
      • Naprimer, prez poslednoto xilädoletie našiut ezik e izpital syperstratni vliania posledovatelno ot grucki, ot tyrski i ot ryski.
    • Sybstratni vliania - vliania otkum po-slabo prestižni ezici.
      • Naprimer, prez poslednoto xilädoletie našiut ezik e izpital sybstratni vliania ot balkano-romanski (rymunski, vlaški) i ot ciganski.
    • Adstratni vliania. Ako ima zatrydnenie vlianieto da se klasificira kato syperstratno ili sybstratno, to može da se ostavi kato adstratno.
  
  
  • Intralingvistični faktori: dori da ne se meni sredata na obitanie, dori da ne̋ma nikakvi vliania ot drygi ezici, to pak ezikut se meni sam po sebe si.
    • Sme̋nata na pokoleniata. Novoto pokolenie ysvoäva ezikut v promeneno sustoänie.
      • Ilÿzia bi bilo da se misli, če novoto pokolenie qe ysvoi ezikut v suvuršeno suqoto sustoänie.
      • Na decata često im se govori na promenen i oprosten ezik, osobeno ot majkite i babite im, decata ne vinugi yspe̋vat da se očistüt ot detskiut si govor, i toj im ostava za ce̋l život.
    • Ikonomia na ysiliata (murzelut).
      • Ylesnävane na proiznošenieto.
      • Oprostävane na morfologiata i sintaksisut.
      • Analogia i obobqenie vmesto složni pravila i kypiqa izklÿčenia.
    • Izglaǧane na dialektni različia. Tova go slagam pri intralingvističnite faktori, makar če obiknoveno iziskva ekstralingvistična podkrepa.
      • Pri podxodäqa sreda (obqestvena, religiozna) izglaǧaneto na dialektnite različia može da predotvrati roeneto na ezikut. Taka naprimer e stanulo sus suvremenniut grucki ezik.


• (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2.2. Plaven xarakter na ezikovite izmenenia (smoothness)  (.. pokaži ..) 

▼▼   2.2. Plaven xarakter na ezikovite izmenenia (smoothness)  (.. skrij go podrazdelut ..) 

• Izmeneniata v estestvenite ezici ne su rezki i poradi tova često ostavat neosuznati.
  
  
  • Faza 0: Suqestvyvat samo starite ezikovi formi.
  
  
  • Faza 1: Poävävat se novite formi v rečta na mladoto pokolenie. Starite formi obače vse oqe se osuznavat kato pravilni i se predpočitat ot vsički.
    
    
    • Minavat i si zaminavat pokolenia, može bi vekove.
  
  
  • Faza 2: Novopoävilite se formi se predpočitat ot mladoto pokolenie. Mladoto pokolenie vse oqe razbira starite formi, no veče ne gi ypotrebäva. V rečta na staroto pokolenie starite formi vse oqe se sreqat, no vse po-re̋dko.
    
    
    • Minavat i si zaminavat pokolenia, može bi vekove.
  
  
  • Faza 3: Starite formi izčezvat ot ezikut. Nikoj ne gi ypotrebäva veče. Ystanoveni su novite formi.


• (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2.3. Izmenenia na leksikata  (.. pokaži ..) 

▼▼   2.3. Izmenenia na leksikata  (.. skrij go podrazdelut ..) 

• Leksikata e naj-dinamičnata, naj-burzo izmenäqata se čast na ezikut. Pri tova, leksičeskite izmenenia često su mnogo trydni za obäsnenie i klasifikacia.


• Vse̋ka otdelna dyma, vse̋ka leksičeska edinica, sledva da se razgleǧa otdelno i tova se pravi v etimologičnite rečnici. Vupreki vsički ysilia, proizxodut na mnogo dymi si ostava neizäsnen.


• Otklonenie: Qe Vi pokažu kolko malko značenie ima leksikata pri vuprosut za identifikaciata i klasifikaciata na ezikut. Da se osnovavate na leksikata s takava cel e xluzgavo i nesigyrno. Bez četlivi tekstove identifikaciata i klasifikaciata na ezikut po princip e nevuzmožna.
  
  
  • Ako kažu na de̋do si, Bog da go prosti, "Kompÿturut kre̋šna.", toj ne̋ma da me razbere, ama qe može suvsem adekvatno da popita: "Koj kakvo napravil?". Izrazut "Kompÿturut kre̋šna." e na bulgarski, makar če vsički dymi su ot anglijski i de̋do mi, Bog da go prosti, ne̋ma kak da gi e znael. Bix mogul i da my kažu "Razfrendix gi vsičkite atakisti." I pak, de̋do mi, Bog da go prosti, ne̋ma da me razbere, ama qe može suvsem adekvatno da popita: "Kakvo si gi napravil?"
  
  
  • Ako de̋do mi, Bog da go prosti, kaže na moüt vnyk, deto ne̋koga qe se rodi, "Milicionerut baä se ozori da go kandurdisva i onä kandisa čak sabaxlaim.", vnykut mi edva li qe razbere dymite. Qe razbere obače stryktyrata na frazata. Qe razbere stryktyrata, koäto identificira ezikut kato bulgarski.
  
  
  • Makar i suvsem bezsmisleni, dolnite tekstove nosüt stryktyrata na suotvetniut ezik i se identificirat kato bezsmisleni tekstove imenno na tozi ezik (bulgarski, ryski, anglijski suotvetno).

    Otmreni su i qrukbelite tyka.
    Vislyngite su oqe nazlandeni. 
    Cyryngovete iskat oqe clykva.
    No clykvite su veče osvodreni.
    Glokaä kyzdra šteko bydlanyla bokra i kyrdäčit bokrёnka.
    'Twas brillig, and the slithy toves
    Did gyre and gimble in the wabe;
    All mimsy were the borogoves,
    And the mome raths outgrabe.
    ..

  • Predstavete si, če ne̋kakuv kataklizum vnezapno yniqoži našata civilizacia. Sled xilädoletia arxeolozi izsledvat ostanki na teritoriata na dnešna Sofia primerno. Ostankite se okazvat restorant. Sred ostankite namirat dva teksta na nepoznat za te̋x ezik. Okazvat se dva spisuka - opis na kyxnensko imyqestvo i menÿto na restorantut:

    tendžeri - 20, tavi - 9, činii - 300, legen - 3, kazan - 4, čerpak - 25, .. 
    škembe čorba - 2.50, kÿfte - 1.00, kebap - 3.00, sač - 3.80, džolan - 4.30, .. 

    Neka izsledovatelite ot budeqeto krivo-le̋vo razčetut tezi spisuci. Ako gledat samo leksikata, a te s drygo da kažem ne razpolagat, nima te tre̋bva da zaklÿčat, če ezikut e tyrski, suqiut ezik, kakto v mnogoto namereni i razčeteni tekstove sred ostankite na megapolisut Istanbyl samo na ne̋kakvi si 500 kilometra razstoänie?
  
  
  • Tova go napisax s cel da obezkyražu opitite za klasifikacia na razni stari neizvestni ezici kato trakijski, skitski, ilirijski, dakijski, i t.n., za koito praktičeski niqo ne se znae osven eventyalno po ne̋kolko dymi, zapisani v stari grucki ili latinski tekstove, avtorite na koito edva li su znaeli suotvetniut ezik. Ako ne̋ma četlivi tekstove na tozi ezik, nito klasifikaciata my, nito identifikaciata my e vuzmožna. Pod identifikacia tyk se razbira da može da se kaže eventyalno, če tezi ezici - trakijski, skitski, ilirijski, dakijski, da dobavim pra-slavänski i pra-albanski - su vse različni ili koj s koj suvpada, ili eventyalno samo edin trakijski ezik li ima.


• (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2.4. Otklonenie: genealogičesko razstoänie meǧy ezicite  (.. pokaži ..) 

▼▼   2.4. Otklonenie: genealogičesko razstoänie meǧy ezicite  (.. skrij go podrazdelut ..) 

• Genealogičeskoto razstoänie meǧy dva estestveni ezika suqevremenno izrazäva genealogičeskata blizost meǧy tezi ezici.
  
  Za genealogičeskoto razstoänie meǧy estestveni ezici se polzvat merkite za vreme, naprimer vekove.
  
  Genealogičeskoto razstoänie (ili sinxronnoto genealogičesko razstoänie) meǧy dva suvremenni estestveni ezika se opredelä po sledniut način:
  • Opredelä se obq predšestvenik na dvata ezika.
    • Ako ne se namira obq predšestvenik na dvata ezika, to nikakva blizost meǧy te̋x ne̋ma, no za pulnota na modelut može da se prieme, če razstoänieto (ili blizostta) e primerno sto veka (deset xilädoletia).
  • Opredelä se naj-blizkiut vuv vremeto obq predšestvenik na dvata ezika. Taka suqevremenno se opredelä vremeto na roene.
  • Kolko veka su minuli ottogava - tova e me̋rkata za genealogičeskoto razstoänie meǧy tezi dva ezika ili za genealogičeskata im blizost.
  Primeri:
  • Dnešniut bulgarski ezik i dnešniut taka narečen makedonski jazik su mnogo blizki: namirat se samo na edin (1) vek razstoänie, zakrugleno nagore.
  • Dnešniut bulgarski ezik i dnešniut ryski ezik suqo taka su blizki - otstoüt priblizitelno na deset (10) veka razstoänie edin ot dryg.
  • Dnešniut italianski ezik i dnešniut frenski ezik otstoüt priblizitelno na petnadeset (15) veka razstoänie edin ot dryg.
  • Dnešniut nemski ezik i dnešniut datski ezik otstoüt pone na dvadeset (20) veka razstoänie edin ot dryg.
  • Dnešniut nemski ezik i dnešniut bulgarski ezik otstoüt pone na trideset (30) veka razstoänie edin ot dryg, a veroätno dosta poveče.
  Gornite rezyltati su plod na razsuǧenia i analiz na suvremennoto sustoänie na ezicite i na zapazenite stari tekstove.
  
  Razraboteni su metodi ot laboratoren xarakter za presme̋tane na genealogičeskata blizost (ili razstoänieto) meǧy ezicite:
  • Spisucite na Svodeš
  • Glotoxronologiata
  Redno e vednaga da otbeležu, če tezi metodi su nepriložimi kum indo-evropejskite ezici, sled kato samite indo-evropejski ezici se izpolzvat za kalibrovka na tezi laboratorni metodi, koito v suqnost se razrabotvat, za da se prilagat kum ezicite na korennite žiteli na Amerika, kum ezicite na aborigenite ot Avstralia, kum ezicite na tixookeanskite ostrovi, t.e. tam, kudeto izsledovatelite ne razpolagat s niqo drygo.
  
  Dotyk beše definirano ponätieto sinxronno genealogičesko razstoänie meǧy estestveni ezici i tazi definicia može da se prilaga samo kum suvremenni ezici. No tazi definicia može da se obobqi.
  
  Neka imame dva estestveni ezika, razpoloženi kude da e po skàlata na vremeto. Diaxronnoto genealogičesko razstoänie meǧy te̋x se opredelä po sledniut način:
  • Pak se opredelä obq predšestvenik na dvata ezika.
    • I pak, ako ne se namira obq predšestvenik na dvata ezika, to nikakva blizost meǧy te̋x ne̋ma, no za pulnota na modelut može da se prieme, če razstoänieto (ili blizostta) e dvesta veka (dvadeset xilädoletia).
  • Pak se opredelä se naj-blizkiut vuv vremeto obq predšestvenik na dvata ezika. Taka suqevremenno se opredelä vremeto na roene.
  
  
  • Subirame dvete otsečki po vremevata skàla ot vremeto na roene do poziciite na dvata razgleǧani ezika.
    • Polyčenia̋t sbor e diaxronnoto genealogičesko razstoänie meǧy te̋x.
  • .. Ili puk ..
    • Trugvame ot poziciata na ediniut ezik vurxy vremevata skàla.
    • Vruqame se do vremeto na roene.
    • Trugvame po vremevata skàla obratno do poziciata na drygiut ezik.
    • Izminatiut po vremevata skàla put nazad i nasam dava diaxronnoto genealogičesko razstoänie meǧy dvata razgleǧani ezika.
  
  
  • Sledstvie: Ako dvata razgleǧani ezika su suvremenni, to sinxronnoto genealogičesko razstoänie meǧy tezi dva ezika e polovinata ot diaxronnoto genealogičesko razstoänie meǧy te̋x.
  Primeri:
  • Dnešniut bulgarski ezik i bulgarskiut ezik ot 10-ti vek (staro-bulgarskiut ezik) se namirat na 11 veka diaxronno razstoänie pomeǧy si.
  • Dnešniut taka narečen makedonski jazik se namira na edin vek diaxronno razstoänie ot bulgarskiut ezik ot 19-ti vek i na dva veka diaxronno razstoänie ot suvremenniut bulgarski ezik.
  • Ako priemem, če vremeto na roene e 21-vi vek predi Xrista, to diaxronnoto genealogičesko razstoänie meǧy latinskiut ezik ot vremeto na Ciceron (1-vi vek predi Xrista) i staro-slavänskiut (staro-bulgarskiut) ezik ot 10-vek sled Xrista e 51 (20+31) veka.


• (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2.5. Otnositelna stabilnost na korenite i slovoobrazyvatelnite modeli  (.. pokaži ..) 

▼▼   2.5. Otnositelna stabilnost na korenite i slovoobrazyvatelnite modeli  (.. skrij go podrazdelut ..) 

• Korenite i slovoobrazyvatelnite modeli pokazvat otnositelna stabilnost samo pri sravnenie s tvurde dinamično izmenäqata se leksika.


• Inače, kakto vsički elementi na ezikut, korenite na dymite i slovoobrazyvatelnite modeli suqo taka podležut na neprestanna prome̋na:
  • Koreni se zaimstvat ot drygi ezici kato čast ot zaimstvaneto na leksika
  • Zaimstvat se i slovoobrazyvatelni modeli:
    • Naprimer, v bulgarskiut ezik slednite prodyktivni nastavki su zaimstvani:
      • -čia/-x̌ia ot tyrski: katax̌ia, kompÿturx̌ia
      • -cia ot ryski: izlagacia


• (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2.6. Izmenenia v morfologiata i sintaksisut  (.. pokaži ..) 

▼▼   2.6. Izmenenia v morfologiata i sintaksisut  (.. skrij go podrazdelut ..) 

• Morfologiata i sintaksisut podležut na neprestanna prome̋na kakto vsički ostanuli elementi na ezikut.
  
  
  • Dostatučno primeri za izmenenia v morfologiata i sintaksisut v našiut ezik samo za poslednoto xilädoletie su dadeni v moäta pyblikacia za Balkansprachbund-ut (balkanskiut ezikov suÿz):
    
    
    • {Balkan‑A5}: Razpadane na padežite pri imenata {CaseSystemDeclined}
    • {Balkan‑1}:  Ednakvo izrazävane na roditelno i datelno otnošenie {Gen=Dat}
    • {Balkan‑A1}: Ednakvo izrazävane na mestopoloženie i posoka {LiA}
    • {Balkan‑2}:  Kategoria opredelenost pri imenata {Artromania}{Arthromania}
    • {Balkan‑A2}: Zadpostaven opredelitelen člen {PostPositionedArticles}
    • {Balkan‑3}:  Ydvoävane na dopulneniata {redyplikacia}
    • {Balkan‑4}:  Izpadane ili izbe̋gvane na infinitivut pri glagolite {InfinitiveLostOrAvoided}
    • {Balkan‑5}:  Obq, prost i efektiven način za obrazyvane na budeqe vreme {GenericFutureTense}
    • {Balkan‑A4}: Preizkazno naklonenie pri glagolite {RenarrativeMood}
    • {Balkan‑A6}: Sravnitelna stepen na prilagatelnite {PioMai}
    
    
    .. i tova ne su vsičkite izmenenia v morfologiata i sintaksisut na našiut ezik za poslednite deset veka, a samo tezi, koito ima smisul da se razgleǧat v kontekstut na Balkansprachbund-ut.
  
  
  • Beglo sravnenie na klasičeskiut latinski ezik i suvremenniut italianski ezik bi pokazalo drastičnite izmenenia, koito su stanuli v ezikut na gradut Rim samo za petnadeset-dvadeset veka. Ne̋koi ot izbroenite po-gore točki su napulno priložimi i pri italianskiut:
    
    
    • {Balkan‑A5}: Razpadane na padežite pri imenata {CaseSystemDeclined}
    • {Balkan‑A1}: Ednakvo izrazävane na mestopoloženie i posoka {LiA}
    • {Balkan‑2}:  Kategoria opredelenost pri imenata {Artromania}{Arthromania}
    • {Balkan‑A6}: Sravnitelna stepen na prilagatelnite {PioMai}
  
  
  • I dvata primera po-gore, i primerut s bulgarskiut ezik, i primerut s italianskiut ezik, pokazvat
    
    
    • dviženie ot sintetičnost kum analitičnost, svojstveno na povečeto suvremenni indo-evropejski ezici


• (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2.7. Fyndamentalnoto značenie na zvykovite izmenenia  (.. pokaži ..) 

▼▼   2.7. Fyndamentalnoto značenie na zvykovite izmenenia  (.. skrij go podrazdelut ..) 

• Po-gore beše kazano, če leksikata e naj-dinamičnata, naj-burzo izmenäqata se čast na ezikut, i če leksičeskite izmenenia često su mnogo trydni za obäsnenie i klasifikacia i često izgleǧat xaotični.
  
  Okazva se, če za razlika ot leksičeskite izmenenia, zvykovite izmenenia podležut na analiz i klasifikacia. Sistematizaciata i klasifikaciata na zvykovite izmenenia stoüt v osnovata na istoričeskata lingvistika kato nayka.
  
  Vuz osnova na sistematizaciata i klasifikaciata na zvykovite izmenenia v razgleǧanite estestveni ezici prez 19-ti vek e razraboten instrymentariym na istoričeskata lingvistika, vklÿčvaq ponätiata pra-indo-evropejski ezik i indo-evropejski ezici. S pomoqta na tozi instrymentariym e dokazano, če germanskite ezici (nemskiut, anglijskiut, datskiut, ..) su indo-evropejski ezici v suqata stepen, kakto gruckiut, latinskiut, avestijskiut i sanskritut.
  
  Sled kato tozi instrymentariym e razraboten i priložen za germanskite ezici, bez osobeni problemi e pokazana i prinadležnostta na slavänskite ezici kum indo-evropejskoto semejstvo.
  
  Razraboteniat za indo-evropejskite ezici instrymentariym se prilaga i za drygi ezikovi semejstva: za semitskite ezici, za altajskite ezici, i t.n. Kakto beše kazano, tozi instrymentariym se osnovava na sistematizaciata i klasifikaciata na zvykovite izmenenia v razgleǧanite estestveni ezici. V tozi smisul, predpolaga se, če zvykovite izmenenia su zakonomerni, i tova na fonut na prividno xaotičniut xarakter na leksičeskite izmenenia.
  
  Iziskva se obäsneniata na izmeneniata v drygite ezikovi sloeve da suotvetstvat na sistematiziranite i klasificiranite zvykovi izmenenia. Tova se predpolaga ot texniut fyndamentalen xarakter.
  
  Xristomatijni primeri za sistematizirani i klasificirani zvykovi izmenenia su dvata zakona na Grim, purviut i vtoriut. Vseki takuv zakon si ima obxvat. Vtoriut zakon na Grim naprimer obxvaqa gorno-nemskiut ezik (High German, Hoch Deutsch) vuv vremeto predi 15-10 veka, i tozi zakon ne̋ma nikakvo otnošenie kum drygi ezici ili kum dryg vremevi interval. Ako ne̋kakvo zvykovo izmenenie e sistematizirano i klasificirano za daden estestven ezik za opredelen interval ot vremeto, to ot tozi fakt niqo ne proiztiča za dryg ezik ili za dryg vremevi interval.
  
  Mnogo lÿbiteli na istoričeskata lingvistika započvat ot etimologičnite rečnici, kudeto se razgleǧa proizxodut na dymite. Dokolkoto leksičeskite izmenenia su mnogo trydni za obäsnenie i klasifikacia i izgleǧat xaotični, to vse̋ka otdelna dyma se razgleǧa v etimologičniut rečnik otdelno.
  
  Obače za da se razbirat dannite ot etimologičeskite rečnici, čovek purvo tre̋bva da se zapoznae s osnovite na istoričeskata lingvistika, a tova su sistematiziranite i klasificirani zvykovi izmenenia.
  
  Specialno, ako čovek se interesyva ot istoriata na našiut ezik i bi želal da razbere kakvo kazva po vuprosut istinskata nayka, koäto vinugi e nadnacionalna, to čovek bi tre̋bvalo da započne sus zvykovite izmenenia:
  • purvo, da se zapoznae s predpolagaemiut zvykov repertoar na rekonstryiraniut pra-indo-evropejski ezik
  • vtoro, da se zapoznae sus zvykoviut repertoar na izvestniat staroslavänski ezik, koeto predstavläva sustoänieto na našiut ezik v kraüt na 9-ti vek
  • treto, da se zapoznae sus zvykovite repertoari na suvremennite slavänski ezici, na našiut, na ryskiut, na srubskiut, na polskiut, i t.n.
  • natatuk, da se zapoznae sus sistematizaciata i klasifikaciata na zvykovite izmenenia ot pra-indo-evropejski kum staroslavänski
    • po vuzmožnost, da se zapoznae sus sistematizaciata i klasifikaciata na zvykovite izmenenia ot pra-indo-evropejski kum drygi indo-evropejski ezici, dokolkoto svurzani s tova danni prisustvat v etimologičeskite rečnici
  • da se zapoznae sus sistematizaciata i klasifikaciata na zvykovite izmenenia ot staroslavänski kum suvremennite slavänski ezici: kum bulgarski, kum ryski, kum srubski i t.n.


• (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2.8. Aksiomatičen rang na tvurdenieto za neprestannata prome̋na na estestvenite ezici  (.. pokaži ..) 

▼▼   2.8. Aksiomatičen rang na tvurdenieto za neprestannata prome̋na na estestvenite ezici  (.. skrij go podrazdelut ..) 

• Vseki estestven ezik se namira v proces na neprestanna prome̋na - tova beše pokazano v tazi pyblikacia.


• Ot edna strana, tova e ävlenie, koeto se nablÿdava v dejstvitelnostta.


• Ot dryga strana, tova e tvurdenie, koeto može da se prieme za aksioma v lingvistikata.


• Aksiomatičniut rang na tvurdenieto za neprestannata prome̋na na estestvenite ezici celi da se filtrirat i škartirat psevdo-nayčni ypražnenia, v koito neprestannata prome̋na na estestvenite ezici se prenebregva.


• Naprimer, tvurdenie, če predi xiläda i poveče godini našiut ezik e izgleǧal počti kakto sega, se škartira vednaga kato psevdo-nayčno i nedostojno da my se obruqa ne̋kakvo vnimanie. Sustoänieto na našiut ezik predi xiläda godini e izvestno - tova e taka narečeniut staro-slavänski ezik (naričan y nas i staro-bulgarski ezik). Našiut ezik e doveden do dnešnoto si sustoänie črez ezikovi izmenenia, sistematizirani, klasificirani i prošnyrovani v nayčnata lingvistična literatyra.


• (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2.9. Posledici ot forsirani ezikovi izmenenia  (.. pokaži ..) 

▼▼   2.9. Posledici ot forsirani ezikovi izmenenia  (.. skrij go podrazdelut ..) 

• Pone̋koga osobeni obstoätelstva nalagat forsirani izmenenia v ezikut, v rezyltat na koito mogut da se polyčut pix̌in-ezici ili kreolski ezici.


• Taka naprimer frenskiat ezik ot 16-ti vek se e razroil pone na dva klona: klon na suvremenniut frenski ezik i xaitänskiut kreolski ezik. V častnost, xaitänskiut kreolski ezik, kakto i drygite osnovani na frenski kreolski ezici, su sred potomcite na latinskiut ezik.


• (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   3. Prepratki (references)   (.. pokaži gi ..)   .. kum načaloto ..

▼▼   3. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)   .. kum načaloto ..

• Aksiomata za estestvenite ezici
• Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
• Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavänski
• Principi na moite vuzgledi za minuloto
• The CV of Slavophonia
• Našata slavänqina - ot vekove za vekove
• Otnosno indoevropejqinata izobqo i otnosno indoevropejqinata na našiut slavänski ezik v častnost
• Wikipedia: Language change (ezikovi izmenenia)
• Wikipedia: πάντα ῥεῖ
• Wikipedia: Indo-European_languages
• Wikipedia: Grimm's_law (purvi zakon na Grim)
• Wikipedia: High German consonant shift (vtori zakon na Grim)
• Wikipedia: Swadesh list (Spisuci na Svodeš)
• Wikipedia: Glottochronology (Glotoxronologia)
• Wikipedia: Impermanence (bydistkoto ponätie za postoännata prome̋na)
• Wikipedia: Pidgin (pix̌in-ezici)
• Wikipedia: Creole languages
• Wikipedia: Haitian Creole
• Wikipedia: Джаберуоки (Jabberwocky)
• Български етимологичен речник, Институт за български език към БАН
• Макс Фасмер: Этимологический словарь русского языка

---

►►   4. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)  (.. pokaži gi komentarite ..)   (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   4. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. razguni gi ..)  (.. svij gi ..)  .. kum načaloto ..

Tyka qe dobaväm komentari. Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Obq komentar  (.. pokaži go ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Obq komentar:  (.. skrij go komentarut ..) 
  
  
  • Qom potursix s Google pyblikacii po istoriata na bulgarskiut ezik, za sužalenie povečeto se okazaxu psevdo-nayčni.
  • Za qastie, fakyltetite po bulgarska i slavänska filologia vuv vodeqite bulgarski yniversiteti ne su zarazeni s "čalgax̌ijstvo". Pyblikaciite i lekciite v yniversitetite po tazi tematika se preporučvat.
  • Pyblikaciite na Institytut po bulgarski ezik po tazi tematika suqo taka se preporučvat.
  • Tekstovete vuv Wikipedia-ta, osobeno na bulgarski i ryski, tre̋bva da se četut s naj-visoka stepen na kritičnost.
  • Razbira se, preporučvam svoite pyblikacii po lingvistika, izbroeni tyk. Mnogo ot te̋x su po tazi tematika. Kum ne̋koi ot te̋x po-gore su dadeni prepratki.
  
  
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:36:: V tazi si pyblikacia sum vklÿčil
  • časti ot diskysia vuv forum.boinaslava.net, v koäto sum yčastval. [kato če li me̋stoto veče e nedostupno]


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Otgovaräm na vupros vuv Quora.com. (.. pokaži ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Otgovaräm na vupros vuv Quora.com. (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)
  
  
  • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?
    
    A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.
    
    Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.
    
    Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.
    
    Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.
    
    While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.
    
    When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.
    
    If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.
    
    Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.
  
  
  • Vupros: Zaqo latinskiut ezik, ezikut-majka na edni ot naj-razprostranenite dnes ezici, e izčeznal?
    
    Otgovor: Latinskiut ezik izobqo ne e izčezval. Toj prosto se e promenil. S vremeto se e promenil. Vremeto vsičko promenä. I ezicite gi promenä.
    
    Da razgledame gradut Rim. V tozi grad, i sega, i predi dve xilädoletia se e govorel edin i suq ezik. Ezikut, govoren v Rim predi dve xilädoletia, se nariča latinski ezik. Ezikut, govoren v Rim sega, se nariča italianski ezik. Italianskiut e suqiut ezik kato latinskiut, no latinskiut e s dve xilädoletia po-star, ili, koeto e suqoto, italianskiut e s dve xilädoletia po-mlad (po-nov).
    
    Ami i az taka. Sega sum si suqiut čovek kakto predi ne̋kolko desetiletia. Obače sega sum s ne̋kolko desetiletia po-star, a puk "onä čovek", kojto e žive̋l predi ne̋kolko desetiletia i e bil identičen s mene, e bil s ne̋kolko desetiletia po-mlad ot mene, bil e vse oqe pulen sus sili, i s po-malko akul ot mene sega.
    
    Latinskiut ezik bil razprostranen na teritoriata na Rimskata imperia. I se e promenäl prez vsičkoto vreme.
    
    Dokato zapadnata čast na Rimskata imperia fynkcionirala (naprimer, dokato nabirala vojski), ezikovite promeni se razprostranävali po ce̋lata obširna teritoria. No ezikut se e promenäl prez vsičkoto vreme: purvo e bil klasičeskiut latinski, sled tova toj e stanal na kusen latinski, kojto puk s vremeto se prevurnal na "vylgaren latinski", posle - "ranen romans".
    
    Kogato zapadnata čast na Rimskata imperia spre̋la da fynkcionira, ezikovite promeni ne se razprostranävali veče iz ce̋lata teritoria i si ostavali lokalni. Poävili se lokalni varianti na ezikut. Tezi lokalni varianti tre̋bvalo da se povišat v rang na otdelni ezici. Obače stariut ezik - klasičeskiut latinski .. kusniut latinski .. vylgarniut latinski .. ranniut romans - tozi ezik ne izčeznal, toj se e razroil.
    
    Ako ne beše se razroil, pak qeše da se promenä, vremeto pak qeše da go promeni.
    
    Gruckiut naprimer ne se e roil, no suqestveno se e promenil s vremeto, po suqiut način, kakto latinskiut.
  
  
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Otgovaräm na vupros vuv Quora.com. (.. pokaži ..) (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Otgovaräm na vupros vuv Quora.com. (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)
  
  
  • Q.: What were Slavs doing in the BC times?
    
    A.: The CV of Slavophonia.
    
    
    Some points:
    
    
    • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
    • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
    • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
    • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.
    
    
    • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
    • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.
    
    
    • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
    • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
    • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.
    
    
    • Q6.: What about Slavs.
    • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was the Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.
    
    
    • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
    • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.
    
    
    And again: A.: The CV of Slavophonia.
  
  
  • Q<Vupros>: Slavänite vuv vremeto predi Xrista - kakvo se znae za te̋x?
    
    A<Otgovor>: The CV of Slavophonia.
    
    
    Suobraženia:
    
    
    • Q1.: Kakvo se znae za portygalcite vuv vremeto predi Xrista?
    • A1.: Po onova vreme portygalci ne e imalo, no portygalskiut ezik si e suqestvyval - govorel si e v gradut Rim i v okolnostite.
    
    
    • Q2.: Kakvo se znae za rymuncite (vlasite i moldovanite) vuv vremeto predi Xrista?
    • A2.: Po onova vreme rymunci ne e imalo (nito vlasi, nito moldovani), no rymunskiut ezik si e suqestvyval - govorel si e v gradut Rim i v okolnostite.
    
    
    • Q3.: Vuzmožno li e vuv vremeto predi Xrista portygalskiut ezik da se e govorel v zapadnite predgradia na Rim, a rymunskiut - v iztočnite?
    • A3.: Ne. Iz celiut grad, kakto i iz predgradiata, se e govorel edin i suq ezik. Bixme mogli sega da naričame tozi ezik portygalski ili vlaški ili italianski, no po onova vreme tozi ezik su go naričali latinski.
    
    
    • Q4. Ve̋rno li e, če vuv vremeto predi Xrista portygalcite i ispancite su živeeli v Rim i v predgradiata na Rim?
    • A4. Ne. Prosto latinskiut ezik se e razprostranil iz novi zemi. Mestnoto naselenie na Portygalia i Ispania se e zarazilo - infektiralo se e - s latinskiut ezik.
    
    
    • Q5. Ako predi 2500 godini italianskiut, portygalskiut i rymunskiut su bili edin i suq ezik, zaqo te sega su tolkova različni?
    • A5_1. Vremeto promenä vsičko. Az sum suqiut čovek kato onä žive̋l predi polovin vek - EGN-to ni e edno i suqo, no sum mnogo po-mudur ot nego, a toj puk beše mnogo po-silen ot mene. Tuj če i v gradut Rim edin i suq ezik se e govorel prez poslednite 2500 godini, i tozi ezik postoänno se e promenäl s vremeto.
    • A5_2. Latinskiut ezik, ezikut na gradut Rim, e bil raznesen na ogromni teritorii, i vremeto e pričinilo različavaqi se i raznoobrazni izmenenia na ezikut iz tezi teritorii. S tečenie na vekovete, vzaimnata razbiraemost e bila zagybena i taka su vuzniknuli različni ezici (italianski, ispanski, portygalski, frenski, rymunski, ..) iz tezi teritorii
    
    
    • Q6. Da se vurnem vse pak na slavänite.
    • A6. Nikoga ne e imalo slaväni kato obqnost. Imalo e samo slavänski ezik, a sega ima samo slavänski ezici. Dymata "slaväni" označava prosto xora, govoreqi na slavänski ezik. Sledovatelno vuprosut "What were Slavs doing in the BC times?" e zadaden nepravilno. Pravilniut vupros sledva da bude: kakvo znaem za slavänskiut ezik vuv vremeto predi Xrista.
    
    
    • Q7. Ami slavänskiut ezik vuv vremeto predi Xrista? Kakvo se znae za nego?
    • A7. V onezi vremena slavänskiut ezik predstavläval neidentificiryema čast ot balto-slavänskiut dialekten kontinyym.
    
    
    I pak: A<Otgovor>: The CV of Slavophonia.
  
  
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Vremeto ..  (.. pokaži za vremeto tyka ..)  (.. ili tam ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Vremeto ..  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..) (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)
  
  
  • Kakto e izvestno, Zènon (okolo 490 pr.n.e. – okolo 430 pr.n.e) e drevnogrucki filosof, izvesten sus svoite aporii, logičeski paradoksi. Te su prednaznačeni za neqo kato gimnastika na ymut.
  
  
  • Edna ot naj-izvestnite aporii e “Axil i kostenyrkata”. Tä “pokazva”, če burzonogiut Axil nikoga ne̋ma da dogoni edna kostenyrka, ako tä e trugnula predi nego. Zaqoto kogato toj stigne do me̋stoto, kudeto tä e bila, tä qe se e pridvižila oqe malko napred. Kogato pak toj stigne do me̋stoto, kudeto e bila kostenyrkata, tä qe se e pridvižila oqe malko napred. I taka -- do bezkrajnost, kolkoto i da tiča, Axil ne̋ma da može da dogoni kostenyrkata!
  
  
  • Suvremennoto rešenie na tozi paradoks e postignuto sled vekovni razmišlenia. Stignulo se e do izvodut, če v tazi aporia ne se vzema predvid faktor kato vremeto. Ima se predvid samo prostranstvoto. No tuj kato vremeto neprekusnuto teče, Axil vse pak burzo dogonva kostenyrkata.
  
  
  • Zaqo tolkova vekove tolemi filosofi su si bili glavata s tozi paradoks? Zaqoto ni e trydno da priemem vremeto. Imame čyvstvoto, če neqata vinugi su si edni i suqi. A te nikak ne su.
  
  
  • Tova -- i po povod na ezikut.
  • Zaqo edi-koj si prez 17-ti vek ne e pisal na čist bulgarski ezik?
  • Če po tova vreme ezikut e bil dryg. I se e pišelo po dryg način.
  
  
  • Predstavete si, neqata se menüt!  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Kojto ne znae kude otiva, vinugi stiga drygade  (.. pokaži tam ..)  (.. ili tyka ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Kojto ne znae kude otiva, vinugi stiga drygade  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam celiut ..)
  
  
  • 老子: Lao Zi: Lao Dzu: Kojto ne znae kude otiva, vinugi stiga drygade.
  
  
  • Tova s pulna sila važi za ezikovoto razvitie. Ezikut ne̋ma krajna cel v svoeto dviženie, ne̋ma i opredelen maršryt.
  
  
  • Rezyltatite ot razvitieto my mogut da ni iznenadat. Dymite drastično mogut da promenät [i da promenüt] značenieto si.
  
  
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam celiut ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: tursüt se pravila  (.. pokaži go komentarut drygade ..)  (.. pokaži go tyka ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: tursüt se pravila  (.. skrij go komentarut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄► V tazi pyblikacia sum oburnul vnimanie na
    • fyndamentalnoto značenie na zvykovite izmenenia.

      Okazva se, če za razlika ot leksičeskite izmenenia, zvykovite izmenenia podležut na analiz i klasifikacia. Sistematizaciata i klasifikaciata na zvykovite izmenenia stoüt v osnovata na istoričeskata lingvistika kato nayka.

  • ◄► 

    V tozi komentar qe se spru na tri zvykovi izmenenia,
    slyčili se v dva različni ezika v različni momenti ot minuloto.
    Za tezi tri zvykovi izmenenia ne̋ma dobro sistematično obäsnenie
    koga se slyčvat i koga ne se slyčvat.
    Pone̋koga se slyčvat, pone̋koga ne se slyčvat.
    Sometimes win, sometimes lÿn. .. ostanuloto e kaša .. (Dimitar Iliev)

  • ►►   Turseno pravilo pri iztočnite pra-slavänski dialekti  (.. pokaži ..) 
  • ▼▼   Turseno pravilo pri iztočnite pra-slavänski dialekti  (.. skrij ..) 
    
    
    • Prexodut ot [E] kum [O].
      
      
      • Stava dyma za prexodut ot zvykut [E] kum zvykut [O],
        kojto se e slyčil v iztočnite dialekti na pra-slavänskiut ezik.
      
      
      • Tova e mnogo star prexod, otpredi poveče ot 12 veka.
      • No ne se znae kolko star e toj po-točno.
      
      
      • Suvremenni primeri ot ryski i ykrainski:
        один, осень, олень, молоко (mle̋ko), полон (plen na ykrainski).
      
      
      • V iztočno-slavänski ima mnogo dymi s [E]: äsno e, če suvsem ne vse̋ko [E] e stanulo na [O].
      
      
      • Ne se znae koga - pri kakvi yslovia - tozi prexod e bil osuqestven i koga toj ne se e slyčil.
      • Pone az ne znaü tova. Ako ne̋koj znae, da piše.
      
      
      • Predypreǧenie:Prexodut ot [E] (ili po-točno ot [JE]) kum [JO],
        • kojto se nablÿdava v ryski i beloryski, a i v polski,
          e ot mnogo po-kusno vreme i
          ne̋ma niqo obqo s obsuǧaniut tyka star prexod.
        
        
        • Primeri v ryski za otnositelno noviut prexod:
          лёд (zvyči льот), шёл (zvyči шол), i t.n.
        
        
        • Vpročem, ima pravilo koga tozi otnositelno nov prexod se slyčva v ryski.
        • Liči si, če e nov, poneže v ryskiut pravopis e zapazeno staroto proiznošenie.
      
      
      • Bezpolezna podskazka: Za pra-indo-evropejskiut ezik i suotvetno za indo-evropejskite ezici
        • se predpolaga ävlenie, narečeno Ablaut ili otglas, pri koeto glasnite [E] i [O] si suotvetstvat, kato [E] obiknoveno se slaga v glagolnite osnovi, a [O] - v osnovite na suqestvitelnite.
        
        
        • Primeri ot našiut ezik.
          
          
          • Na podnos podnesox kafe na gostite.
          • Suselänite qe se suberem na sbor na Dimitrovden.
        
        
        • Ablaut-ut e mnogo staro ävlenie, no i obsuǧaniut tyka prexod može da e tolkova star.
    
    
    • Opredelenie na iztočnata slavänqina. EastSlavic VS MainstreamSlavic
      Dve ezikovi xarakteristiki obosobävat iztočno-slavänskite dialekti
      ot ostanulata čast na slavänoglasieto.
      
      
      • Pulnoglasieto.
      • Prexodut ot [E] kum [O], za kojto stanu dyma po-gore.
      
      Vupros, na kojto ne znaü otgovorut:
      
      
      • Ima li slavänski dialekt, kojto da e iztočno-slavänski samo napolovina?
        T.e. da pritežava samo edna ot gornite dve ezikovi xarakteristiki?
      
      
      • Priemam, če ne̋ma.
      • Ako ne̋koj znae, da piše.
    
    
    • (.. skrij gi iztočnite pra-slavänski dialekti ..)  (.. skrij go komentarut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►   Turseno pravilo za izčezvaqo S v staro-frenski  (.. pokaži ..) 
  • ▼▼   Turseno pravilo za izčezvaqo S v staro-frenski  (.. skrij ..) 
    
    
    • Izpadane na zvykut [S] v sredata na dymite.
    
    
    • Ima mnogo frenski dymi, po sredata na koito v minuloto se e čyval zvyk [S], a sega tozi zvyk veče go ne̋ma, zaqoto predi ne̋kolko veka izpadnul.
    
    
    • Vupreki če veče ne se čyvaala, bykvata S ü pišeli do načaloto na 19-ti vek.
    
    
    • I tuj, po onova vreme samo xora znaeqi frenski moželi da kažut bykvata S v sredàta na ne̋koä dyma dali se čyvala v proiznošenieto ili e bila izpadnula.
    
    
    • Ne̋malo pravilo koga edna takava bykva zvyči i koga ne se čyva.
    • Ako ne̋koj znae podobno pravilo, da piše.
    
    
    • Posle rešili v slyčaite, kogato tä ne zvyči, da ne ü pišut.
      Obače otsutstvieto ï započnuli da go otbele̋zvat s ydarenie nad prednata glasna, naj-često sirkymfleks.
    
    
    • Primeri:
      
      
      • forest => forêt (gora)
      • feste => fête (prazdnik)
      • coste => côte (bre̋g, rebro)
      • isle =>île (ostrov)
    
    
    • Kontra-primeri:
      
      
      • forestier (lesničej)
      • festival
      • costal (rebren)
    
    
    • Glyxo S vuv familni imena.
      
      
      • Dosta familni imena po nasledstvo pazüt star pravopis.
      • Pri te̋x se sreqa glyxo S, kakto i drygi pravopisni osobenosti.
      
      
      • Primer: Henri Lebesgue (izvesten frenski matematik).
    
    
    • (.. skrij go izčezvaqoto S v staro-frenski ..)  (.. skrij go komentarut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    
    
  
  
  • ►►   Turseno pravilo za diftongut OI v staro-frenski  (.. pokaži ..) 
  • ▼▼   Turseno pravilo za diftongut OI v staro-frenski  (.. skrij ..) 
    
    
    • Stava dyma za frenskiut diftong ‑oi‑.
    
    
    • Suputstvaqo ävlenie: frenskiut diftong ‑ai‑.
      
      
      • I predi vekove vuv frenskiut ezik diftongut ‑ai‑ se sreqal često, no ne tolkova često, kolkoto sega.
      • Togava toj se proiznasäl [ài] (na kirilica [àj]) i zatova taka se i pišel.
      
      
      • V proiznošenieto na tozi frenski diftong prez vekovete se slyčili plavni posledovatelni promeni:
        
        
        • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
          (na kirilica: [àj] => [àe] => [aè] =>[è]).
        
        
        • Sega frenskiut diftong ‑ai‑ se sreqa mnogo često i zvyči [ɛ] (otvoreno e).
    
    
    • Otpravnata točka.
      
      
      • Predi vekove vuv frenskiut ezik diftongut ‑oi‑ se sreqal mnogo često, po-često ot sega.
      • Togava toj se proiznasäl [òi] (na kirilica [òj]) i zatova taka se i pišel.
      
      
      • V proiznošenieto na tozi frenski diftong prez vekovete se slyčili plavni posledovatelni promeni:
        
        
        • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
          (na kirilica: [òj] => [òe] => [oè] =>[wè]).
      
      
      • Tova qe bude otpravnata ni točka:
        frenskiut diftong ‑oi‑ se sreqal dosta po-često ot sega i zvyčal [wɛ] (na kirilica [wè]).
      
      
      • V srička pred nosova suglasna tova proiznošenie se pazi i dosega.
    
    
    • Slyčajnoto povedenie na diftongut ‑oi‑.
      • Sled otpravnata točka, no dosta predi 19-ti vek.
      
      
      • I tuj, frenskiut diftong ‑oi‑ se sreqal dosta često i zvyčal [wɛ] (na kirilica [wè]).
      
      
      • No pri ne̋koi sreqania na tozi diftong -
        može bi v polovinata, može bi v po-malko ot polovinata -
        prizvykut [w] izčezval i diftongut ‑oi‑ započval da zvyči [ɛ] (otvoreno e).
      • V ostanulite slyčai toj zapazval zvyčeneto si [wɛ] (na kirilica [wè]).
      
      
      • Nastupil moment, kogato ako čovek ne znael frenski kato ròden,
        to toj ne znael i kak da pročete diftongut ‑oi‑:
        dali kato [wɛ] (na kirilica [wè]) ili kato [ɛ].
    
    
    • Ytežnävaqo obstoätelstvo.
      
      
      • Veroätno kum kraüt na 18-ti vek, a može bi edva v 19-ti vek,
        diftongut ‑oi‑, kogato toj zvyčal [wɛ] (na kirilica [wè])
        i sledvaqata suglasna v sričkata ne bila nosova,
        promenil zvyčeneto si na [wa] (na kirilica [wà]).
      
      
      • Tova e zvyčeneto sega.
      
      
      • Duržavata tova sum az! - kazal kralüt.
      
      
      • Togava: L'estat c'est moy! - dit le roy.
      • Čyvalo se: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
      
      
      • Sega: L'état c'est moi! - dit le roi.
      • Čyva se: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
    
    
    • Frenskiut diftong ‑oi‑ sega.
      
      
      • V načaloto na 19-ti vek započnuli da pišut ‑ai‑ vmesto ‑oi‑,
        kogato tova ‑oi‑ zvyčalo [ɛ] (otvoreno e), a ne [wa].
      
      
      • Sega diftongut, kojto spored frenskiut pravopis se otbele̋zva s bykvite ‑oi‑,
        zvyči [wa] (na kirilica [wà]).
      
      
      • Obače ako ima nosov prizvyk, zapazva se po-arxaično proiznošenie [wɛ̃̃].
      
      
      • Stanu dyma, če frenski familni imena često pazüt star pravopis.
        Ne namiram frenski familni imena, v koito diftongut ‑oi‑ da zvyči [ɛ].
        Veroätno ne se e slyčvalo prizvykut [w] da e izpadal vuv familni imena.
    
    
    • Primeri sus zapazeno ‑oi‑.
      
      
      • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Fransoa: lično ime)
      • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Fransoaz: lično ime)
      • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (tÿrkoazeno, tyrski cve̋t)
      • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (kitajski), gallois [galwɛ => galwa] (galski)
      • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
        moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
      
      
      • i mnogo drygi.
    
    
    • Primeri s novo ‑ai‑ vmesto staro ‑oi‑.
      
      
      • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (frenski)
      • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (anglijski)
      • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (imaše)
      • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (poznavaše)
      
      
      • i mnogo drygi.
    
    
    • (.. skrij go diftongut OI v staro-frenski ..)  (.. skrij go komentarut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄►  (.. pokaži vuv facebook  tyka ili  tyka ..)  (.. skrij go komentarut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---