Monday, May 22, 2017

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..



Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

  • ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.

1. ▼▼  Прѣдисловие   (.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

Из 2-рото послание на Апостол Павел към Коринтянитѣ:

ΟΣ ΚΑΙ ΙΚΑΝΩΣΕΝ ΗΜΑΣ ΔΙΑΚΟΝΟΥΣ ΚΑΙΝΗΣ ΔΙΑΘΗΚΗΣ
ΟΥ ΓΡΑΜΜΑΤΟΣ ΑΛΛΑ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ
ΤΟ ΓΑΡ ΓΡΑΜΜΑ ΑΠΟΚΤΕΙΝΕΙ ΤΟ ΔΕ ΠΝΕΥΜΑ ΖΩΟΠΟΙΕΙ.



ИЖЕ И ꙊДОВОΛΗ NAСЪ СΛꙊЖΗТЕΛΗ БЪIТΗ NОВꙊ ЗАВѢТꙊ
NЕ ПΗСЬМЕNΗ NО ДꙊХꙊ
ПΗСЬМѦ ЖЕ ꙊБΗВАЕТЪ А ДꙊХЪ ЖΗВОТВОРΗТЪ.



Тук нѣ̋ма да привеђам нови факти. Всичко винѫги е било прѣд очитѣ ни. Просто ще Ви прѣдложа̨ необичаен, но обективен анализ на онова, което повече от вѣк си е било прѣд очитѣ ни.

При обективно и донѣ̋къдѣ цинично отношение към темата, трѣ̋бва да се убѣдите, че много въпроси се изясняват, и много други въпроси, разбира се, пак се изясняват, но отговорът, който получават, е "не знаем и никога нѣ̋ма да узнаем".

Тази моя публикация ще я̨ наричам есе (опит), а "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър е съчинение. Есето ми е посветено не само на съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър, но и на цѣ̋лата тематика, свързана с нашата писменост. Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър не е единствения̌т източник на информация по темата. Житията на Светитѣ Седмочисленици сѫщо ни говоря̨т много. Но основното е самитѣ азбуки кирилица и глаголица и самитѣ букви. Каквото и да пише Черноризец Храбър, каквото и да пише в житията на Светитѣ Седмочисленици и в много други писания по темата от различно врѣме, каквото и да пише по темата в разни учебници, най-важното сѫ изводитѣ, които си правим от самитѣ азбуки и от самитѣ букви.

Ширещитѣ се заблуди по тази тематика се дължа̨т прѣди всичко на недоразумѣния, които не сѫ били въведени нарочно. Нѣ̋кои от тѣ̋х сѫ били причинени от криворазбрани патриотически чувства, замъгляващи разумът.

Съчинението на Черноризец Храбър е запазено в многобройни прѣписи, всичкитѣ намѣрени в Русия. Има дрѣбни отличия међу версиитѣ на текстът в различнитѣ прѣписи.

Ако задържите показалецът върху такъв бутон, коментарът се показва като tooltip. водя̨т към коментари на руски език, които давам без прѣвод и чийто автор вѣроятно е Б.Н.Флоря.

Текст на съчинението в оригинал на старо-славянски (старо-български) език може да се види тук или там.

Прѣвод на новобългарски може да се види тук или там.

(.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


2. ▼▼  Abstract: нѣ̋кои изводи в аванс   (.. скрий ..)  

  • Нѣ̋кои изводи в аванс относно съчинението:

    • Съчинението страстно защищава глаголицата.
    • Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
    • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
    • Съчинението не се отнася за положението в България.
    • Авторът на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Нѣ̋кои други изводи по тематиката в аванс:

    • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).

      • Заимствана едно към едно е била цѣ̋лата гръцка писменост със всичкитѣ ѝ салтанати: 24-тѣ букви по форма, по фонетична стойност и по числова стойност, диакритичнитѣ знаци, пунктуационнитѣ знаци.
      • Само имената на буквитѣ (алфа, вита, гама, делта, ..) сѫ били изоставени. Славянскитѣ имена на буквитѣ (азъ, боукъı, вѣди, ..) вѣроятно сѫ от глаголическата традиция.
      • В частност, всѣки текст на гръцки език би могъл да се запише на "оригиналната кирилица", без да се ползват 11-тѣ допълнителни букви, слѣд това този текст би могъл да се изпрати къдѣ да е из Империята, а получателя̌т не би заподозрѣ̋л, че текстът е написан с нѣ̋каква друга азбука, а не с гръцката.
      • Слѣдователно, едва ли е можѣло по отношение на кирилицата нѣ̋кой тогава да претендира, че е неин създател.

    • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

      • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в мина̨лото.
      • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
      • В общността от книжовници, къдѣто е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
      • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът коя от двѣтѣ азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

      • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
      • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
      • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫда̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
      • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, остана̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

(.. скрий ги изводитѣ в аванс ..)   .. към началото ..


3. ▼▼  Общи разсѫђения за съчинението  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..


Този раздѣл с общи разсѫђения за съчинението ще бѫде послѣдван от разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът в слѣдващия̌т раздѣл.



3.1. ►►  За заглавието на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.2. ►►  За авторът на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.3. ►►  За обстановката, в която е било написано съчинението  (.. покажи ..) .. към началото ..


4. ►►  Разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът на съчинението 



5. ►►  Други източници по темата   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..


6. ▼▼  Общи разсѫђения по темата   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..



6.1. ►►  За глаголицата   (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..





6.2. ►►  За кирилицата   (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..





6.3. ►►  Милетската система за означаване на числата  (.. покажи я̨ тук ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..



7. ▼▼  Сводка на недоразумѣнията   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


  • ◄► Недоразумѣнията по тази тематика сѫ се трупали прѣз вѣковетѣ.

  • ◄► Основнитѣ източници на недоразумѣнията сѫ три:

    • Глаголицата
    • Ислямското нашествие на Балканитѣ
    • Книгопечатането

  • ►►  Глаголицата като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

  • ►►  Ислямското нашествие на Балканитѣ като източник на недоразумѣния  (.. покажи ..)

  • ►►  Книгопечатането като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

    (.. скрий ги недоразумѣнията ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..) .. към началото ..




8. ▼▼  Изводитѣ в резюме   (.. скрий ги ..)  


  • Съчинението страстно защищава глаголицата.
  • Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
  • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
  • Съчинението не се отнася за положението в България.
  • Авторът на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).
  • Нѣ̋ма как кирилицата да е създадена от нѣ̋кого.
  • Едва ли е можѣло нѣ̋кой тогава да претендира, че е създател на кирилицата.

  • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

    • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в мина̨лото.
    • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
    • В общността от книжовници, къдѣто е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
    • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът коя от двѣте азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

  • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

    • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
    • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫда̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
    • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, остана̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

  • По тази тема прѣз измина̨литѣ вѣкове сѫ се натрупали много недоразумѣния, основнитѣ източници на които сѫ три:


(.. скрий ги изводитѣ ..)   .. към началото ..


9. ▼▼  Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..


10. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

  • ►►  ::christo.tamarin, 2008-06-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2009-11-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2016-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервю с Николай Акимов
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-mm-dd hh:mm:: Mои коментари от 2018 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2019 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2020 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2021 във facebook по темата
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-27 07:47:: За митоветѣ и истината около азбуката и Светитѣ братя
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-06-02 20:19:: Коментари на руски от сайтът vostlit.info
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2022 във facebook по темата

    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-04-27 14:08:: Що е то църковно-славянски език?
      Христос воскресе! Воистину воскресе!

      Веднага да отбѣлѣжа̨, че глаголната форма "воскресе", макар на картинката да е означена за българска, в смисъл ново-българска, не е нито ново-българска ("възкръсна̨" е ново-българската форма), нито е руска ("воскрёс" е руската форма, "воскрес" - украинската). Формата "воскресе" е на църковно-славянски.

      Единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието - това е "църковно-славянския̌т" език (CS, Church Slavonic).

      За този език не може да се приеме терминът "старо-български", защото не е.

      На този език великденския̌т поздрав е "Христосъ воскресе!", а отговорът - "Воистиноу воскресе!"

      Църковно-славянски, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)

      Слѣд правописнитѣ реформи в Русия (1918) и в България (1945) за доста изрази на църковно-славянски се прилага осъврѣменен правопис и така езикът става "ново-църковно-славянски" - сѫщия̌т църковно-славянски, но с осъврѣменен правопис: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Незабѣлѣжими разлики само в правописът.

      Ново-църковно-славянски: checked out ✓.

      Резюме́ дотук: У нас по традиция великденския̌т поздрав се произнася на църковно-славянски и се пише на ново-църковно-славянски.

      Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)

      Какво прѣдставлява "старо-славянската тайфа"?

      Един говорим език - в случая̌т старо-славянския̌т, или общо-старо-славянския̌т (OCS*, Old Common Slavic), без книжовност, ширна̨л се на огромна територия, сѫществува под формата на набор от регионални диалекти. Тѣзи диалекти помеђу си сѫ напълно взаимно разбираеми, както регионалнитѣ диалекти на българския̌т език в началото на 19-ти вѣк, и затова езикът е един и е "общ": Old Common Slavic, общо-старо-славянски.

      Общо-старо-славянски (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
      Старо-славянска тайфа: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)

      Става дума за 9-ти вѣк слѣд Христа. Тогава на един от старо-славянскитѣ диалекти сѫ прѣвели от гръцки на славянски (на OCS*) Светото Писание.

      На кой диалект? Ами според волята на прѣводачитѣ. Доколкото тѣзи прѣводачи сѫ били родом от Солун и сѫ се подвизавали в Цариград, това навѣ̋рно е било опрѣдѣлящото. От друга страна, прѣводачитѣ не сѫ имали на разположение нито един стандартизиран диалект - диалект с разработена норма, и тѣ биха̨ могли да вземат езикови елементи от кой да е старо-славянски диалект и да ги вложа̨т в езикът на прѣводът.

      Първитѣ Евангелски прѣводи на старо-славянски (на OCS*) опрѣдѣлят език от "старо-славянската тайфа". Този език се нарича "старо-църковно-славянски" (OCS+, Old Church Slavonic):

      • старо-: понеже е стар, вече не се използва в тази си стара форма.
      • църковно-: почти всички текстове на този език сѫ църковни.
      • славянски: разбираем е бил по онова врѣме за всички хора, говорещи на нѣ̋кой от диалектитѣ на общо-старо-славянския̌т (OCS*) език.

      И тъй, на този език, на старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), великденския̌т поздрав е бил "Хрıстосъ въскрьсе!", а отговорът - "Въистинѫ въскрьсе!"

      Малко книги, написани на OCS+, сѫ запазени. Тѣ сега сѫ музейна рѣ̋дкост. Малцина сѫ хората, знаещи езикът OCS+, и тѣ принадлѣжа̨т към академичната общност.

      Старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)

      Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.

      Доста пѫти съм писал, че послѣднитѣ вѣкове имат експоненциално по-голѣ̋мо значение за съврѣменността от по-старитѣ вѣкове.

      В далечното мина̨ло:

      • Много малко от хората сѫ били грамотни.

      • Книгитѣ - в това число Евангелията - сѫ били прѣписвани на рѫка.

      • Книгитѣ сѫ били скѫпи и малко хора сѫ имали книги на разположение.

        • Напримѣр, цар Иван Александър е притежавал лично копие на четиритѣ Евангелия (пази се на сигурно мѣ̋сто в Лондон), но и той едва ли е можѣл да си позволи лична Библия - копие на цѣ̋лото Свето Писание.

      • Текстоветѣ на старо-църковно-славянски (на OCS+, Old Church Slavonic), особено запазенитѣ досега, сѫ малко.

      Book-printing and education changed the world.
      Книгопечатането промѣня картинката.
      (.. скрий го коментарът ..)

      В Западна Европа книгопечатането осигурява Библия за всѣки дом. Въведено е всеобщо образование, за да има кой да чете наличнитѣ във всѣки дом копия на Библията.

      Около AD 1700 в Русия се въвеђа книгопечатането и образованието. Тѣ разцъфтяват прѣз 19-ти вѣк.

      Разпространяват се огромен брой копия на Евангелието, отпечатани в Русия. Разпространяват се не само в Русия, но и срѣд православнитѣ християни на Балканитѣ - българи и сърби.

      Отварят се семинарии - срѣдни училища за свещеници. Срѣд славяногласнитѣ християни на Балканитѣ особено популярни сѫ семинариитѣ на територията на днешна Украйна - Александровск (Запорожие) и Одеса.

      Обаче книжовния̌т език не е бил вече старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), а силно модернизирана версия, с правописът и произношението на говоримия̌т руски език от 18-ти и 19-ти вѣк.

      Ако един славяногласен свещеник, живѣ̋л в България прѣз 10-ти вѣк, с машина на врѣмето посѣти Русия прѣз 19-ти вѣк и чуе езикът на църковното богослужение, нѣ̋ма да го разбере езикът. А уж бил сѫщия̌т.

      И тъй, прѣз 18-ти и 19-ти вѣк, в Русия, към старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic) сѫ били приложени руската фонетика (руското произношение) и руския̌т правопис, и така се е получил църковно-славянския̌т език (CS, just Church Slavonic, просто църковно-славянски, без старо-).

      За него писах, че той е единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието.

      Църковно-славянски (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. скрий го коментарът ..)

      Notes on the Terminology used.
      Уточнение на терминологията, към която се придържам и която добрѣ се вписва в међународно приетата терминология.

      Вече изясних слѣднитѣ термини:

      • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic), езикът на първитѣ прѣводи, малко копия сѫ запазени, музейна рѣ̋дкост сѫ. [checked out ✓ ]

      • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]

      • Ново-църковно-славянски език - почти сѫщия̌т като църковно-славянския̌т. [checked out ✓ ]

      • Забѣлѣжка: Това сѫ само книжовни езици. Говоримитѣ езици сѫ друго нѣщо.

      • Старо-славянски език (OCS*) - общо название на наборът говорими славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

      Да напомня̨, че книжовността не е играѣла голѣ̋ма роля в мина̨лото, понеже повечето от хората били неграмотни.

      Какво означават терминитѣ старо-български, старо-сръбски, старо-руски?

      Старо-български е този диалект на OCS* (Old Common Slavic, общо-старо-славянския̌т език), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език. Аналогични сѫ опрѣдѣленията за старо-сръбски и старо-руски.

      Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)

      Comment on Church Slavonic by Атанас Димитров.
      Налага се да отговоря̨ на слѣдния̌т коментар от Атанас Димитров относно църковно-славянския̌т език:
      Изучава се така защото такава е била политиката. "Църковно-славянски" е наложен термин, който прикрива фактът да се казва старобългарски. Не им звучи добре на руснаците да се пише, че говорят на старабългарски. Може "да се преме терминът" така, защото така казват методично и от десетилетия много добре просветени българисти, но те не водили горната антибългарска политика. Напротив - както горе са написали: щом знаеш старобългарски, то разбираш и руския, означава, че руският е възприет от руснаците старобългарски. Не е тайна. Явност е.
      В коментарът има два момента, на които слѣдва да се обърне внимание:

      • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Особеното положение на българския̌т език, и
      • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] особеното положение на руския̌т език.

      Разбира се, в коментарът се имат прѣд вид съврѣменнитѣ езици български и руски.

      Почти никой извън ограничена академична общност не знае старо-църковно-славянски (OCS+). Това, което се знае, най-вече от свещеницитѣ, е църковно-славянския̌т (CS).

      И както казах, това е език, възприел руското произношение и руския̌т правопис сравнително неотдавна. По тази слѣда е естествено CS (църковно-славянския̌т) да е близък до руския̌т.

      Сега обратната слѣда. Ако говорим не за езикът на Киев, а за езикът на Московията, за езикът сега наричан руски, то този език е занесен из Московията по-късно - славяногласието е завладѣ̋ло Московията вѣкове по-късно, вѣкове слѣд като то е завладѣ̋ло Киевска Русия. И там - из Московията - славяногласието е занесено заедно и едноврѣменно с Християнството. Занесено е от християнски мисионери. Така както испанския̌т език е бил занесен в Америка и във Филипинитѣ от католически мисионери заедно с Християнството. И по този начин на територията на Московията е възникна̨л езикът, който сега наричаме руски. Той е смѣс от говорими източно-славянски диалекти, носени от самитѣ свещеници и тѣхнитѣ сѣмейства, и от църковно-славянския̌т език на Евангелието. Тъй че езикът, който сега наричаме руски, по начало има южно-славянска съставяща, оставайки си източно-славянски език.

      Резюме́ във връзка с руския̌т език: (.. скрий го коментарът ..)

      • Той по рођение си има южно-славянска съставяща.

      • Именно неговото произношение и неговия̌т правопис сѫ оформили църковно-славянския̌т език, единствения̌т практически значим език от "старо-славянската тайфа".

      • Писах: значението на далечното мина̨ло е прѣнебрѣжимо малко в сравнение със значението на близкото мина̨ло.

      • До началото на 19-ти вѣк никой в Русия не подозира за сѫществуването на славяногласен християнски балкански народ, нарѣчен българи. Нѣ̋ма как руската политика да се съобразява с българския̌т народ, слѣд като там не подозират за него, за българския̌т народ. Ние сме били нераздѣлна част от рум-миллетът, и за Русия сме били гърци. Това се промѣня, когато военната кампания на Дибич Задбалкански от 1828 се натъква на такива хора. Слѣд това в Русия се появяват трудоветѣ на изслѣдователя̌т Юрий Венелин (Георги Гуца).

      • Старо-българския̌т език - този диалект на OCS* (Old Common Slavic), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език - именно той като разположен най-близо до Солун и Константинопол, именно той е най-близкия̌т говорим диалект до старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic), до езикът на първитѣ евангелски прѣводи.

      • Прѣз 19-ти вѣк, слѣд разтурването на Balkansprachbund-ът, съврѣменния̌т български език е бил до неузнаваемост изрусен. Това е констатация. Това е факт.

      • Ние, съврѣменнитѣ българи, нѣ̋маме право да се гордѣем със заслугитѣ на хора, живѣли прѣди хиляда години. Имам прѣд вид заслуги за славянската книжовност.

      • В сѫщност, никой съврѣменен човѣк не може да се гордѣе със заслуги на хора от далечното мина̨ло - тѣ сѫ били съвсѣм други хора.

        • В разглеђания̌т случай онѣзи хора сѫ мислѣли само за спасението на душитѣ на езичницитѣ. А в сегашнитѣ ни глави сѫ националността и езикът.

        • Освѣн това, в нашия̌т случай, цѣ̋лата срѣдновѣковна българска аристокрация слѣд 14-ти вѣк или се е потурчила, или е емигрирала. Никакви книжовни традиции тука не сме запазили.

      Резюме - Résumé. (.. скрий го коментарът ..)

      И тъй, има два езика от нашата тайфа, книгитѣ на които нe сѫ музейна рѣ̋дкост, за които има практически учебници и които сѫ извѣстни извън академичнитѣ срѣди - църковно-славянския̌т и българския̌т (ново-българския̌т).

      Да повторя̨ великденския̌т поздрав на [ново-]църковно-славянски: Христос воскресе! Воистину воскресе!

      Този прѣвод е отдавна установен и именно той е получил грађанственост в България.

      В Гърция сѫщо така се използва старата форма на великденския̌т поздрав, формата от старо-гръцкия̌т език (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! На ново-гръцката норма (δημοτική) поздравът би имал видът: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - В Гърция обаче не казват така.

      Сега да се върнем към [ново-]българския̌т език. Ако прѣведем прѣ̋ко (директно) великденския̌т поздрав от старо-гръцки (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) на [ново-]български, ще се получи:

      Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л!
      Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. скрий го коментарът ..)
    • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-09 19:40:: Обявявам тази публикация за завършена.
    • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2022 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..

  • ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..










https://www.facebook.com/notes/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2/%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D1%85%D1%8A/10158189968272446/?hc_location=ufi Красимир Беров: О писменьхъ
C:\Users\cchrist2\Christov\user\christo\Downloads\37739435.pdf Манипулация 24 за името „цар Борис” bozman
https://www.slovo.bg/old/litforum/130/nnikolova.htm
http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/images/ohrid/sv_kliment_perivlepta/sv_Kliment_Ohridski_sv_KM.jpg http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/Ohrid/hramove.htm http://www.pravoslavieto.com/life/11.25_sv_Kliment_Ohridski.htm

https://lingvoforum.net/index.php/topic,50326.msg1571828.html#msg1571828 1. В Болгарском царстве использовался греческий алфавит ещё до Кирилла. 2. Кириллу предложили перевести христинские книги на славянский для Моравского княжества. 3. Кирилл сочиняет азбуку для своего родного солунского нанечия, на него же начинает переводить. И отбывает в Моравию. … 4. После изгнания учеников Кирилла и Мефодия из Моравии ученики эти прибывают в Болгарию. 5. Болгарские книжники кирилловской азбуки не принимают — там уже была своя традиция и всё такое. Множество факторов, большей частью сейчас уже не восстановимых. 6. В Болгарии из азбуки Кирилла заимствуют буквы для славянских звуков, для которых не было букв в греческом алфавите: Ж, Ъ, Ь, Ш, Щ, Ц, Ч, Ѧ, Ѫ; буква ЪІ была образована из ера и иже по образцу кирилловской еры, буквы Б и Ѣ были созданы путём модификации соседних В и Ъ соответственно. 7. Первоначально кирилловские буквы писались вместе с унциальными без изменений, но постепенно каллиграфы привели их вид в соответствие с нормами унциального письма, чтобы они не выделялись и не мешали читать. Кроме того, из кирилловской азбуки были взяты названия букв. 8. Название «кириллица» первоначально относилось избуке, сочинённой Кириллом, именуемой сейчас «глаголицей», а «глаголицей» называли любое письмо. Перенос названия «кириллица» на греческий унциал с добавленными к нему кирилловскими буквами произошёл в более позднее время, причём уже позже попадания обеих азбук на Русь, так как русские книжники были в курсе, какая из двух азбук была настоящей «кириллицей». 9. Кирилловская глаголица не исчезла: она использовалась монастырскими книжниками ещё пару веков после Кирилла в Чехии, некоторое время в Болгарии, и до XX века сохранялась как церковное письмо в Хорватии (наследие работы Кирилла в Паннонии).

ѣѫџђ а̨ я̌ ѝ ѝ ъı ы ё жд дж ѢѪЏЂ:UpperCase

https://www.youtube.com/watch?v=2tHc-w_VMD0 CHURCH SLAVONIC: On The Letters



No comments:

Post a Comment