Friday, September 16, 2016

Относно истинското правило за членуване на имената в българскиjът език

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

(.. към нај-важното ..)  (.. към препратките ..)  (.. към коментарите ..)  .. to the bottom ..



Относно истинското правило за членуване на имената в българскијът език


Членуването в българскијът език, първо приближение.

За да се изрази в българскијът език граматическата категорија определеност, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в крајът му, се добавја определителен член или накратко член.

Формите на имената (сѫществителните, прилагателните, числителните) и местоименијата съ̀с член се наричат членувани форми.

Алгоритъмът на членуването в българскијът език може да се изрази чрез поредица от правила.
  • Ако не̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към следващото правило..
    Затова ще маркирам десетте правила, които следват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А (или -JА), независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: двата, хилjадата, пѫтищата, решениjата, селата, краката, рамената, рѫката, реката, сѫдиjата, слугата, бащата, маjката, воjската, армиjата, никаквата.
    • Забележка: В българскиjът език (както впрочем и в рускиjът, и в немскиjът) имената в множествено число не̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
    • Примери: двете, стотѐ, рѫцете, раменете, градовете, воjските, армиите, никаквите.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -те̋х: десетте̋х Божи заповеди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнасjа се за имената, завършващи на -О или -Е или -У (-JУ) (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сиjчето, морето, всичкото, аташето, менjуто, парвенjуто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнасjа се за имената от среден род.
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнасjа се за имената от женски род.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението се мести на членът.
    • Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гноjта.

    • Забележка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходите) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
    • Те приемат член -JЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.

  • Правило_7 (изход_7). Не се прилага при този сърбомански правопис.
    • Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на J.
    • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис
      членът е -Я̌Т, в коjто краjното J е вплетено.
    • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Забележка: В сърбомански правопис членът си е -ЪТ.
    • Забележка: В сърбомански правопис се прилага последното правило (последниjът изход).
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери (в сърбомански правопис): краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнасjа се за прилагателните имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Те приемат първо стар член -И-, после съединително -J-, после нов член -ЪТ, като се получава -ИJЪТ.
    • В естествен правопис членът е -ИЪТ̌, без съединително -J-.
    • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -ИЯ̌Т.
    • Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнасjа се за не̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна, различна от -J.
    • Те приемат член -JЪТ. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно, освен в думата денjъ̀т.
    • Примери: денjъ̀т, царjът, конjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.

  • Правило_10 (изход_10).
    • Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна или на -J.)
    • Членът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението се мести на членът при не̋кои едносрични думи, които тре̋бва да се запомнjа̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
    • Примери: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, петелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.
    • Забележка: Добавете и примерите от правило 7.

    • Забележка: Местоименијата, които имат членни форми, се държа̨т като прилагателни имена.
    • Примери: мој=>мојът, твој=>твојът, негови=>неговите, всички=>всичките, ..
  • .. към началото ..



Решаваща забележка по темата, нај-важната забележка:

Крајната съгласна -Т в членните форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ ..
не е задължително нито да се произнасја, нито да се пише.

Обикновено в речта тја се пропуска.

Слушащите обикновено не забеле̋зват дали тја е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четјащијът пред слушатели не е длъжен да се съобразјава с това, дали тја е написана в текстът или е пропусна̨та.

Според официалнијът русофилски правопис, ако тја се пропусне в членът -ЪТ, обикновено се пише член -А.
  • Така е, понеже доскоро (до 1945) крајната буква -Ъ не се е произнасјала.
  • Сега едва ли има проблем членът -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпреки официалнијът правопис.
  • Разбира се, при романизација не̋ма проблем членът -UT да се съкращава на -U.
Според така нареченијът естествен правопис, тја се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.



Повтарјам сѫщата нај-важна забележка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Крајната съгласна -Т в членните форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ не е задължително да се произнасја.

В речта тја често се пропуска.

Слушащите обикновено не забеле̋зват дали тја е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четјащијът пред слушатели не е длъжен да се съобразјава с това, дали тја е написана в текстът или е пропусна̨та.

Когато тја се пише, членът се нарича пълен, а ако тја не се пише, членът се нарича кратък (непълен).

Според официалнијът русофилски правопис, ако тја се пропусне в членът -ЪТ, тогава се пише кратък член -А.

Следното правило от официалнијът правопис определја кога да се пише пълен член:

С пълен член се членуват подлогът и сказуемното определение.

В остана̨лите случаи се пише кратък член.

Изклјучение: Пре̋корите обикновено се членуват с кратък член, дори когато сѫ употребени като подлог или сказуемно определение.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицијата.
То по-скоро е недоде̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото не̋ма как да се спазва.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролјата на граматическијът род в правилото за членуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в шест правописни варианта за българскијът език

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как се съчетава артроманијата с падежните остатъци в стандартнијът български език

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  Как се съчетава артроманијата с падежните остатъци в не̋кои български диалекти

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманијата с падежните остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на членуването бе допълнен с правила за ударението

  • ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Известие за въвеђането на естественијът правопис







6 comments:

  1. Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?

    Безстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.

    ReplyDelete
  2. Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".

    ReplyDelete
  3. Този помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?

    От примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?

    Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?

    ReplyDelete
    Replies
    1. В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:

      da slúshash stárehne
      ímame chétri hadayé

      Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.

      Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."

      Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.

      Delete
  4. От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".

    Аналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".

    На кралете държавите се наричат кралства.
    Кралемтям държавите се наричат кралства.

    Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Прав сте.

      В тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.

      Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.

      Delete