Friday, September 16, 2016

Относно истинското правило за членуване на имената в българският език

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

(.. към най-важното ..)  (.. към препратките ..)  (.. към коментарите ..)  .. to the bottom ..



Относно истинското правило за членуване на имената в българския̌т език


Членуването в българския̌т език, първо приближение.

За да се изрази в българския̌т език граматическата категория определеност, обикновено към името (съ̨ществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя определителен член или накратко член.

Формите на имената (съ̨ществителните, прилагателните, числителните) и местоименията съ̀с член се наричат членувани форми.

Алгоритъмът на членуването в българския̌т език може да се изрази чрез поредица от правила.
  • Ако ня̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към следващото правило..
    Затова ще маркирам десетте правила, които следват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: двата, хилядата, пъ̨тищата, решенията, селата, краката, рамената, ръ̨ката, реката, съ̨дията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
    • Забележка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в немския̌т) имената в множествено число ня̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
    • Примери: двете, стотѐ, ръ̨цете, раменете, градовете, войските, армиите, никаквите.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -тя̋х (-тѣ̋х): десеття̋х Божи заповеди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнася се за имената от среден род.
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнася се за имената от женски род.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението се мести на членът.
    • Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.

    • Забележка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходите) дотук, то става дума за име (съ̨ществително, прилагателно, числително) от мъ̨жки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на И.
    • Те приемат член -Я̌Т. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: десетия̌т, мъ̨жкия̌т, женския̌т, старшия̌т.

  • Правило_7 (изход_7).
    • Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на Й.
    • Те приемат член -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
    • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнася се за прилагателните имена (от мъ̨жки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Те приемат първо стар член -И-, после нов член -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
    • В естествен правопис: -ИЪТ̌.
    • Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мъ̨жки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: болния̌т, здравия̌т, белия̌т, черния̌т, големия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнася се за ня̋кои имена (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
    • Те приемат член -Я̌Т. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно, освен в думата деня̊т.
    • Примери: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пъ̨даря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.

    • Забележка: Ако сте приложили ня̋кое правило от 6 до 9, то имайте пред вид, че в буквата Я̌ от членът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Например, деня̌т се произнася деньът.
    • Забележка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 членът е бил -ЬТ
      (деньт, царьт, коньт, пъ̨дарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловните ерове).

  • Правило_10 (изход_10).
    • Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
    • Членът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението се мести на членът при ня̋кои едносрични думи, които тря̋бва да се запомня̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
    • Примери: носъ̀т, дъ̨бъ̀т, борът, градъ̀т, петелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.

    • Забележка: Местоименията, които имат членни форми, се държа̨т като прилагателни имена.
    • Примери: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговите, всички=>всичките, ..
  • .. към началото ..



Решаваща забележка по темата, най-важната забележка:

Крайната съгласна -Т в членните форми за мъ̨жки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в речта тя се пропуска.

Слушащите обикновено не забеля̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т пред слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в членът -ЪТ, обикновено се пише член -А.
  • Така е, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
  • Сега едва ли има проблем членът -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпреки официалния̌т правопис.
  • Разбира се, при романизация ня̋ма проблем членът -UT да се съкращава на -U.
Според така наречения̌т естествен правопис, тя се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.



Повтарям съ̨щата най-важна забележка по темата, но този пъ̨т съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в членните форми за мъ̨жки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.

В речта тя често се пропуска.

Слушащите обикновено не забеля̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т пред слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Когато тя се пише, членът се нарича пълен, а ако тя не се пише, членът се нарича кратък (непълен).

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в членът -ЪТ, тогава се пише кратък член -А.

Следното правило от официалния̌т правопис определя кога да се пише пълен член:

С пълен член се членуват подлогът и сказуемното определение.

В остана̨лите случаи се пише кратък член.

Изключение: Пря̋корите обикновено се членуват с кратък член, дори когато са̨ употребени като подлог или сказуемно определение.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицията.
То по-скоро е недодя̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото ня̋ма как да се спазва.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за членуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Съ̨ществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в шест правописни варианта за българския̌т език

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в стандартния̌т български език

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в ня̋кои български диалекти

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежните остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на членуването бе допълнен с правила за ударението

  • ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Известие за въвеждането на естествения̌т правопис







6 comments:

  1. Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?

    Безстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.

    ReplyDelete
  2. Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".

    ReplyDelete
  3. Този помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?

    От примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?

    Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?

    ReplyDelete
    Replies
    1. В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:

      da slúshash stárehne
      ímame chétri hadayé

      Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.

      Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."

      Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.

      Delete
  4. От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".

    Аналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".

    На кралете държавите се наричат кралства.
    Кралемтям държавите се наричат кралства.

    Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Прав сте.

      В тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.

      Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.

      Delete