Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българскиът език

(.. към най-важното ..)  (.. към прѣпраткитѣ ..)  (.. към коментаритѣ ..)  .. to the bottom ..

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език

Члѣнуването в българския̌т език, първо приближение.

За да се изрази в българския̌т език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн.

Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията съ̀с члѣн се наричат члѣнувани форми.

Алгоритъмът на члѣнуването в българския̌т език може да се изрази чрѣз поредица от правила.

• Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващото правило..
  Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи.


• Правило_1 (изход_1).
  • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
  • Тѣ приемат члѣн -ТА.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
  • Забѣлѣжка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в нѣмския̌т) имената в множествено число нѣ̋мат род.


• Правило_2 (изход_2).
  • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
  • Тѣ приемат члѣн -ТѢ (в ятов правопис: -ТѢ; в ОФ-правопис: -ТЕ).
  • Примѣри: двѣтѣ, стотѣ̀, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Забѣлѣжка: Обаче при числителнитѣ слѣд три ударението се мѣсти на члѣнът. Освѣн това, при тѣзи числителни (по-голѣмитѣ от три) вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната члѣнна форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.


• Правило_3 (изход_3).
  • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
  • Тѣ приемат члѣн -ТО.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.


• Правило_4 (изход_4).
  • Отнася се за имената от срѣден род.
  • Тѣ приемат члѣн -ТО.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: таксито, партито.


• Правило_5 (изход_5).
  • Отнася се за имената от женски род.
  • Тѣ приемат члѣн -ТА.
  • Ударението се мѣсти на члѣнът.
  • Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.


• • Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходитѣ) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.


• Правило_6 (изход_6).
  • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
  • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -ЪТ̌.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.


• Правило_7 (изход_7).
  • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
  • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
  • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.


• Правило_8 (изход_8).
  • Отнася се за прилагателнитѣ имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
  • Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
  • В естествен правопис: -ИЪТ̌.
  • Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.


• Правило_9 (изход_9).
  • Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
  • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
  • Ударението остава неподвижно, освѣн в думата деня̊т.
  • Примѣри: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.


• • Забѣлѣжка: Ако сте приложили нѣ̋кое правило от 6 до 9, то имайте прѣд вид, че в буквата Я̌ от члѣнът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Напримѣр, деня̌т се произнася деньът.
  • Забѣлѣжка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 члѣнът е бил -ЬТ
    (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловнитѣ ерове).


• Правило_10 (изход_10).
  • Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
  • Члѣнът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
  • Ударението се мѣсти на члѣнът при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомня̨т.
  • Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
  • Примѣри: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, пѣтелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.


• • Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държа̨т като прилагателни имена.
  • Примѣри: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
• .. към началото ..

---

Рѣшаваща забѣлѣжка по темата, най-важната забѣлѣжка:

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т -ЪТ̌ -ЪТ -UT -UT/-ÜT/-IUT ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в рѣчта тя се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А.

• Така е, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
• Сега едва ли има проблем члѣнът -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпрѣки официалния̌т правопис.
• Разбира се, при романизация нѣ̋ма проблем члѣнът -UT да се съкращава на -U.

Според така нарѣчения̌т естествен правопис, тя се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.

---

Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т -ЪТ̌ -ЪТ -UT -UT/-ÜT/-IUT не е задължително да се произнася.

В рѣчта тя често се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Когато тя се пише, члѣнът се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът се нарича кратък (непълен).

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, тогава се пише кратък члѣн -А.

Слѣдното правило от официалния̌т правопис опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:

С пълен члѣн се члѣнуват подлогът и сказуемното опрѣдѣление.

В остана̨литѣ случаи се пише кратък члѣн.

Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с кратък члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицията.
То по-скоро е недодѣ̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото нѣ̋ма как да се спазва.

.. към началото ..

---

►►   Прѣпратки (references)    (.. покажи ги ..)

(.. покажи ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   Прѣпратки (references)    (.. скрий ги ..)

• christotamarin.blog: Публикации относно опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
• christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog: Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑2}
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑А2}
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за члѣнуване
  • (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за члѣнуване
  • (.. скрий го коментарът ..)
  
  
  • Българския̌т език не различава род в множествено число.
    
    
    • Имената в множествено число приемат члѣн -ТА според Правило_1 (изход_1)
    • или пък члѣн -ТѢ (в ОФ-правопис: -ТЕ) според Правило_2 (изход_2)
    • в зависимост от завършъкът на фо̀рмата за множествено число.
  
  
  • В единствено число:
    
    
    • Имената от срѣден род приемат члѣн -ТО според Правило_3 (изход_3) или Правило_4 (изход_4).
    • Имената от женски род приемат члѣн -ТА според Правило_1 (изход_1) или Правило_5 (изход_5).
  
  
  • В единствено число имената от мѫжки род приемат члѣн в зависимост от завършъкът си.
    
    
    • Ако завършъкът е -А или -Я, то члѣнът е -ТА според Правило_1 (изход_1).
    • Ако завършъкът е -О или -Е или -У или -Ю, то члѣнът е -ТО според Правило_3 (изход_3).
    
    
    • Остана̨литѣ случаи се обхващат от Правило_6 (изход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10).
    • Става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
    
    
    • В тѣзи остана̨ли случаи члѣнът е -ЪТ, но той може да ни се прѣдставя и в друга форма според правописът.
      • -Я̌Т, -ИЯ̌Т, -Я̌, -ИЯ̌, -А̌, [-Ъ].
      • -JЪТ, -ИJЪТ, [-ЯТ], [-ИЯТ], [-Я], [-ИЯ], [-А], [-Ъ].
  
  
  • При прилагателно име опрѣдѣлителния̌т члѣн се добавя към пълната му форма.
    
    
    • Обаче в българския̌т език пълната и кратката форма на прилагателнитѣ сѫ съвпадна̨ли,
    • освѣн в мѫжки род единствено число:
    • Ново село, Бѣ̋ла паланка, Бѣли Искър, Нови Искър, Цари мали град, ..
  
  
  • Пак става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
    Члѣнът е -ЪТ.
    Особеноститѣ, които ни се прѣдставят, имат слѣднитѣ причини:
    
    
    • При прилагателно име от мѫжки род в единствено число опрѣдѣлителния̌т члѣн се добавя към пълната му форма, завършъкът на която е -И и която иначе е малко употрѣбявана.
    
    
    • Слѣд -И, слѣд -Й и слѣд исторически мека съгласна (според Правило_9 (изход_9))
      в русофилски правопис члѣнът -ЪТ се пише -Я̌Т,
      понеже в българската азбука липсва буква за Ъ (и за О) слѣд мека съгласна и слѣд йот.
    
    
    • Крайния̌т съгласен звук Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн -ЪТ (-Я̌Т) много често се изпуска в рѣчта.
      Това е добрѣ разяснено в рѣшаващата забѣлѣжка по темата.
      От уважение към четящата публика, гледам да не проявявам мързел и винѫги да пиша̨ това крайно Т.
      
      Нормотво̀рцитѣ сѫ успѣли в нѣ̋кои случаи да озаптя̨т подобен мързел.
      Напримѣр, винѫги се пише крайното Т в числителнитѣ имена
      единадесет, .., деветнадесет, двадесет, .., деветдесет.
      
      Обаче при опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за мѫжки род в единствено число
      нормотво̀рцитѣ сѫ си прѣвишили правата,
      проявили сѫ кощунствено насилие над езикът и сѫ
      съчинили правилото за пълния̌т и непълния̌т члѣн, изяснено по-горѣ.
    
    
    • Когато опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род единствено число има фо̀рмата -ЪТ,
      непълната му форма би трѣ̋бвало да е -Ъ,
      но се пише -А, дори когато под ударение се чува ясно -Ъ,
      понеже крайната буква -Ъ в стария̌т иванчевски правопис е била глухонѣ̋ма.
      Макар че от уважение към публиката гледам да пиша̨ само така нарѣчения̌т пълен члѣн,
      запазвам си правото да използвам непълната члѣнна форма -Ъ.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна
  • (.. покажи ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
  • Члѣнът е -ЪТ-ЪТ̌.
  
  
  • Обаче в зависимост от правоговорът и правописът члѣнът -ЪТ-ЪТ̌ ни се прѣдставя и в друг вид.
    
    
    • В правописът, основан на латиница, члѣнът се пише -UT. Обаче:
      
      
      • Правило_6 (изход_6) и Правило_7 (изход_7) не се прилагат.
        • Члѣнът си е -UT и нѣ̋ма основания крайното -I или -J да се считат за част от него.
          • Примѣри: desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
          • Примѣри: krajut, gerojut, ratajut, lake[j]ut, kriteri[j]ut.
      
      
      • Правило_8 (изход_8) се отнася за прилагателнитѣ имена, за всички прилагателни, които сѫ стигна̨ли до него по алгоритъмът.
        • Прѣди члѣнът -UT тѣ трѣ̋бва да приема̨т гласната -I като завършък на пълната си форма.
          • Примѣри: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.
      
      
      • В обсѣгът на Правило_9 (изход_9) прѣди самия̌т члѣн се пише буквата -J- като знак за мекост на крайната съгласна и така члѣнът има видът -JUT.
        • Примѣри: denjut, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.
      
      
      • (.. скрий го коментарът ..) 
    
    
    • В сърбоманския̌т правопис члѣнът се пише -ЪТ. Обаче:
      
      
      • Правило_6 (изход_6) се мѣсти слѣд Правило_8.
      
      
      • Правило_7 (изход_7) не се прилага.
        • Члѣнът си е -ЪТ и нѣ̋ма основания крайното -J да се счита за част от него.
          • Примѣри: краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.
      
      
      • Правило_8 се отнася за прилагателнитѣ имена.
        • Прѣди члѣнът -ЪТ тѣ трѣ̋бва да приема̨т гласната -И като завършък на пълната си форма.
          
          
          • Забѣлѣжка: Нѣ̋кои прилагателни нѣ̋мат отдѣлна кратка и пълна форма (мѫжки, женски, овчи, вълчи, ..)
        
        
        • Добрѣ би било при сърбоманския̌т правопис Правило_6 (изход_6) да се постави слѣд Правило_8, като това Правило_8 се промѣни в међинно правило, а да не е изход.
      
      
      • Правило_6 (изход_6) се отнася за всички имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на -И.
        • Прѣди члѣнът -ЪТ се пише свързваща буква -J.
          • Примѣри: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.
          • Примѣри: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.
      
      
      • В обсѣгът на Правило_9 (изход_9) прѣди самия̌т члѣн се пише буквата -J- като знак за мекост на крайната съгласна и така члѣнът има видът -JЪТ.
        • Примѣри: денjът, конjът, царjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.
      
      
      • (.. скрий го коментарът ..) 
    
    
    • В русофилски правопис ( отечествено-фронтовски или пост-модерен) члѣнът -ЪТ може да приеме видът -Я̌Т или -ИЯ̌Т.
      
      
      • Втората половина от алгоритъмът - Правило_6 (изход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10) - е точно съобразена именно с русофилски правопис.
      
      
      • Буквата Я от русофилската ни азбука има странни свойства.
        
        
        • В нея̨ може да бѫде вплетен звукът Й (J).
        
        
        • Тя показва мекост на прѣдишната съгласна.
        
        
        • Вмѣсто звукът А в буквата Я може да бѫде вплетен звукът Ъ.
        • Именно такъв е случая̌т при члѣнът за мѫжки род в единствено число.
        • Именно затова в члѣнът за мѫжки род в единствено число буквата -Я̌- се пише с диакритичен знак.
      
      
      • (.. скрий го коментарът ..) 
    
    
    • При естествения̌т правопис ..
      
      
      • буквата -Я- никога не се пише в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове.
      
      
      • Члѣнът за мѫжки род в единствено число най-често има видът -ЪТ̌,
      • но понѣ̋кога може да е -IЪТ̌ или -JЪТ̌ или -ЬТ̌.
      
      
      • Члѣн, написан -ЬТ̌, е просто съкращение на -IЪТ̌ или -JЪТ̌.
      
      
      • Ако непосрѣдствено прѣд члѣнът -ЪТ̌ има сричкотворна гласна -И-, просто се пише -ИЪТ̌.
      
      
      • (.. скрий го коментарът ..) 
  
  
  • Остава да се уточни обсѣгът на Правило_9 (изход_9).
    Какво означава да завършва на "исторически мека съгласна"?
    
    
    • Да си припомним, че става дума само за сѫществителни от мѫжки род в единствено число.
    
    
    • При сѫществителни, означаващи дѣятел или инструмент, наставката -ТЕЛ завършва на исторически мека съгласна.
      
      
      • Примѣри: учител[я̌т], съединител[я̌т], раздѣлител[я̌т], будител[я̌т].
      • В естествен правопис: учител[ьт̌], съединител[ьт̌], раздѣлител[ьт̌], будител[ьт̌].
      • Контра-примѣри: петел[ът], котел[ът].
      • Примѣри: учител[ьт̌], съединител[ьт̌], раздѣлител[ьт̌], будител[ьт̌].
      • Контра-примѣри: петел[ът], котел[ът].
    
    
    • При сѫществителни, означаващи дѣятел, наставката -АР завършва на исторически мека съгласна.
      
      
      • Примѣри: овчар[я̌т], леяр[я̌т], кръчмар[я̌т], библиотекар[я̌т], цигулар[я̌т], писар[я̌т], пѫдар[я̌т].
      • В естествен правопис: овчар[ьт̌], леяр[ьт̌], кръчмар[ьт̌], библиотекар[ьт̌], цигулар[ьт̌], писар[ьт̌], пѫдар[ьт̌].
      • Контра-примѣри: кантар[ът], пазар[ът].
      • Примѣри: овчар[ьт̌], леяр[ьт̌], кръчмар[ьт̌], библиотекар[ьт̌], цигулар[ьт̌], писар[ьт̌], пѫдар[ьт̌].
      • Контра-примѣри: кантар[ът̌], пазар[ът̌].
    
    
    • Следнитѣ десет сѫществителни завършват на исторически мека съгласна:
      
      
      • ден[я̌т], пѫт[я̌т], сън[я̌т], кон[я̌т], огън[я̌т], ..
      • цар[я̌т], крал[я̌т], зет[я̌т], нокът[я̌т], лакът[я̌т].
      
      
      • ден[ьт̌], пѫт[ьт̌], сън[ьт̌], кон[ьт̌], огън[ьт̌], .. (в естествен правопис)
      • цар[ьт̌], крал[ьт̌], зет[ьт̌], нокът[ьт̌], лакът[ьт̌] (в естествен правопис).
      • ден[ьт̌], пѫт[ьт̌], сън[ьт̌], кон[ьт̌], огън[ьт̌], ..
      • цар[ьт̌], крал[ьт̌], зет[ьт̌], нокът[ьт̌], лакът[ьт̌].
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в шест правописни варианта за българския̌т език
  • (.. покажи го коментарът ..)  (.. разгънąто ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20::  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • Този очерк се дава в шест правописни варианта за българския̌т език.
    
    
    • ◄► Всички тѣзи правописни варианти се основават на
      • стандартното произношение на нормативния̌т български език.
    
    
    • ◄► Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони,
      • които сѫ дадени най-горѣ в дѣ̋сно, както и малко по-долу.
    
    
    • ►►  Правописът се класифицира като (.. покажи обяснението тука ..)  (.. покажи го там ..)
      • якавски, екавски или ятов
      • в зависимост от отношението си към явлението "промѣнливо Ѣ".
    • ▼▼  Правописът се класифицира като (.. скрий го обяснението ..)  (.. покажи го там ..)
      • якавски, екавски или ятов
      • в зависимост от отношението си към явлението "промѣнливо Ѣ".
      
      
      • Я̀кавски Такъв е валидния̌т в моментъ отечествено-фронтовски правопис. В текстът, който четете, е приложен този я̀кавски способ. Я̀кавския̌т способ е израз на фонетичния̌т принцип на правописът. Той е отстѫпление от основния̌т за българския̌т правопис морфологичен принцип. Това отстѫпление е било наложено прѣз 1945 прѣдимно по политически причини, като част от "борбата" с така нарѣчения̌т "велико-български шовинизъм", а сѫщо така с цѣл да се отвори мѣ̋сто за новосъздаващия̌т се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовския̌т правопис се прѣтоварва буквата Я (малкия̌т юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
        • Примѣр: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Ѐкавски. При екавския̌т способ "промѣнливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак. В текстът, който четете, е приложен този ѐкавски способ. Ако ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" в правописът, способ валиден до 1945, бѣше замѣнен с ѐкавски, а не с я̀кавски, то състоятелността на българския̌т правопис и съотвѣтствието му с възприетия̌т основен за него морфологичен принцип нѣ̋маше да бѫда̨т нарушени. Имало е условия прѣз 1945 да се направи това. В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё, при който тя звучи JО, срѣща се само под ударение и може да се замѣсти с обикновено Е. Тази руска практика е добър примѣр и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противорѣчие с политическата порѫчка. Аз сега нѣ̋маше да се сѣщам за буквата Ѣ, ако прѣз 1945 бѣ̋ха̨ въвели ѐкавски правопис.
        • Примѣр: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Ятов. Ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" е бил възприет в българския̌т правопис прѣди 1945. Той съотвѣтства както на основния̌т морфологичен принцип на правописът, така и на историческия̌т принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "промѣнливото Ѣ". Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашитѣ модерни врѣмена, за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотрѣбни. В текстът, който четете, е приложен този ятов способ. Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
        • Примѣр: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • (.. скрий го обяснението кога правописът е якавски , екавски или ятов ..)  (.. покажи го там ..)
    
    
    • ►►  Русофилски или сърбомански е правописът?  (.. покажи ..)
    • ▼▼  Русофилски или сърбомански е правописът?  (.. скрий ..)
      
      
      • Правописът се класифицира като русофилски, когато:
        • е основан на кирилицата,
        • използват се буквитѣ Й, Я и Ю,
        • които създават у нас нуђата от подобни букви за ЙО-ЬО и за ЙЪ-ЬЪ-ЙѪ-ЬѪ,
        • но пък руснацитѣ нѣ̋мат нуђа от такива букви и не сѫ ни създали.
      
      
      • Правописът се класифицира като сърбомански, когато:
        • е основан на кирилицата, без да е русофилски,
        • буквитѣ Й, Я и Ю не се използват,
        • а се използва буквата J както вмѣсто Й, така и като знак за мекост,
        • и слѣдователно вмѣсто Я се пише JА, а вмѣсто Ю - JУ,
        • и съотвѣтно не се чувства нуђа от JЪ или JО.
      
      
      • Естествения̌т правопис, въведен слѣд другитѣ правописни варианти,
        • който сѫщо така е основан на кирилицата,
          нито е русофилски, нито е сърбомански.
        • Въведена е буквата ıота-без-точка (I), която може да замѣсти както буквата Й, така и буквата Ь.
        • Буквата ıота-без-точка (I) може да участва в буквосъчетания IO, IѪ, IЪ, IA.
        • Вмѣсто ЙО или ЬО се пише IO. Различава се от буквата Ю.
        • Буквитѣ Й и Я не сѫ забранени, но мога̨т да бѫда̨т елиминирани.
        • Буквата Ь може да се ползва като съкращение на IЪ.
      
      
      •  .. скрий ги русофилството и сърбоманството ..  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • ◄► Слѣдват шесттѣ правописни варианта.
    
    
    • Пост-модерен правопис  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Ятов правопис, русофилски, кирилица
    • Пост-модерен правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Ятов правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другадѣ ..)
      
      
      • В моментът текстът се показва по този правопис.
      • Досега съм го прѣдпочитал и обикновено съм се придържал към него.
      • Досега съм го прѣдпочитал този правопис и обикновено съм се придържал към него.
      
      
      • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява.
      • Вижте тука кога се пише буквата Ѣ.
      
      
      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Я и Ю се използват.
      
      
      • Възстановена е и буквата голѣ̋м юс ѫ.
      • Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
      
      
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      
      
      • За разлика от стария̌т иванчевски правопис,
        глухонѣмитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
      
      
      • (.. скрий го пост-модерния̌т правопис ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Отечествено-фронтовски правопис  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Якавски правопис, русофилски, кирилица
    • Отечествено-фронтовски правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Якавски правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другадѣ ..)
      
      
      • В моментът текстът се показва по този правопис.
      
      
      • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
      • Това е якавски правопис.
        Вмѣсто буквата ят ѣ се пише или е или я
        според сегашната якавска норма на звучене.
      
      
      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Я и Ю се използват.
      
      
      • Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
      • Все пак, използва се негова модификация:
        • Правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
          демонстративно не се спазва,
          за да се покаже неговата неадекватност.
      
      
      • (.. скрий го ОФ-правописът ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Екавско-сърбомански правопис  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Екавски правопис, сърбомански, кирилица
    • Екавско-сърбомански правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Екавски правопис, сърбомански, кирилица (.. покажи описанието му другадѣ ..)
      
      
      • В моментът текстът се показва по този правопис.
      • Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
      • Това е екавски правопис.
        Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е
        или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа
        и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис.
      
      
      • Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
      • Това е сърбомански правопис
        и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват.
        Не се използват и Ь и Ѣ.
      • Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, JУ и JА.
      • Буквата Я се замѣства със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
      
      
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      • Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ.
      • Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
      
      
      • Опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род в единствено число се пише -ЪТ или -JЪТ.
      
      
      • (.. скрий го екавско-сърбоманскиия̌т правопис ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Естествен правопис  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Ятов правопис, кирилица, нито русофилски, нито сърбомански
    • Естествен правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Ятов правопис, кирилица, нито русофилски, нито сърбомански (.. покажи описанието му другадѣ ..)
      
      
      • В моментът текстът се показва по този правопис.
      • Това е прѣдпочитания̌т от мене правописен вариант.
      • Прѣдвиђам в бѫдеще да се придържам към него.
      
      
      • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява.
      • Вижте тука кога се пише буквата Ѣ.
      
      
      • Естествения̌т правопис много прилича на пост-модерния̌т.
      • Обаче пост-модерния̌т правопис е русофилски, а естествения̌т не е.
      
      
      • Въведена е буквата ıота-без-точка (I), която може да замѣсти както буквата Й, така и буквата Ь.
      • Буквата ıота-без-точка (I) добрѣ изглеђа прѣди гласнитѣ букви О, Ѫ, Ъ и A.
      • Тя се употрѣбява в буквосъчетания IO, IѪ, IЪ, IA.
      • Вмѣсто ЙО или ЬО се пише IO. Различава се от буквата Ю.
      • Буквата Ь може да се ползва като съкращение на IЪ.
      • Буквитѣ Й и Я не сѫ забранени, но би могло да се мине и без тѣ̋х.
      • Буквата ıота-без-точка слѣд И винѫги се изпуска. Българиа и България - и двѣтѣ сѫ допустими.
      
      
      • В тритѣ правописни варианта - естествен, пост-модерен и отечествено-фронтовски, употрѣбата на буквата Ю е една и сѫща.
      
      
      • Възстановена е и буквата голѣ̋м юс ѫ.
      • Употрѣбата ӥ при пост-модерния̌т правопис е описана тука..
      • Естествения̌т правопис въвеђа употрѣбата на буквата голѣ̋м юс ѫ и в глаголнитѣ завършъци,
        както и в мѣстоименията неıѫ̨ и ıѫ̨.
      • Когато в естествения̌т правопис се пише буква ѫ,
        а в пост-модерния̌т [и в ОФ-] правопис се пиша̨т букви А̨ или Я̨,
        тогава се слага диакритичен знак Ѫ̨,
        за да се осигури автоматичното обратно конвертиране от естествен към пост-модерен правопис.
      
      
      • При естествения̌т правопис звукът Ъ никога не се отбѣлѣ̋зва с буква А или с буква Я.
      • Ако става дума за глаголен завършък, звукът Ъ се бѣлѣжи с ѫ̨ или ıѫ̨.
      • Ако става дума за опрѣдѣлителен члѣн за мѫжки род в единствено число, то се пише ЪТ̌, IЪТ̌ или ЬТ̌.
      • Диакритичния̌т знак над крайната буква Т̌ в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за мѫжки род в единствено число показва, че звукът Т често в рѣчта се изпуска.
      
      
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      
      
      • За разлика от стария̌т иванчевски правопис,
        глухонѣмитѣ краесловни ерове сѫ забранени,
        както и при пост-модерния̌т правопис.
      
      
      • (.. скрий го естествения̌т правопис ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Романизация: българска латиница  (.. покажи ..)  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Екавски правопис, латиница (не е кирилица, нито е русофилски, нито сърбомански)
    • Романизация: българска латиница  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Екавски правопис, латиница
      • Не е кирилица, нито е русофилски правопис, нито сърбомански.
      
      
      • В моментът текстът се показва по този правопис без диакритични знаци.
        
        
      • В моментът текстът се показва по този правопис, и то със диакритични знаци.
        
        
      • Правилата за българската латиница  покажи ги тука.  (.. покажи ги там ..)
      • .. Правила на романизацията .. (.. покажи ги там ..)
        • Правописни правила за българската латиница (.. скрий ги ..)
        
        
        • Това не е транскрипция на латиница.
        • Tova ne e transkripcia na latinica.
        
        
        • Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
        • Tova e romanizacia - nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
        • 
          
          • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
          • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentut.
          
          
        • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
        • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
        • 
          
          • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
          • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
          
          
          • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
          • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
          
          
          • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
          • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
        
        
        • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
        • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
        
        

        • • A

            a

            А

            Я ≠ Ѣ̋

            JA

            Ja

            ja

            Ä

            ä

            B

            b

            Б

            C

            c

            Ц

            Ч

            CH

            Ch

            ch

            Č

            č

            D

            d

            Д

            E

            e

            Е

            Я = Ѣ̋

            EH

            Eh

            eh

            E̋

            e̋

            F

            f

            Ф

            G

            g

            Г

            Ђ = ЖД

            GH

            Gh

            gh

            Ǧ

            ǧ

            I

            i

            И

            Ѝ

            IH

            Ih

            ih

            Ï

            ï

            J

            j

            Й

            K

            k

            К

            L

            l

            Л

            M

            m

            М

            N

            n

            Н

            O

            o

            О

            ЙО,ЬО

            JO

            Jo

            jo

            Ö

            ö

            P

            p

            П

            Q

            q

            Щ

            R

            r

            Р

            S

            s

            С

            Ш

            SH

            Sh

            sh

            Š

            š

            T

            t

            Т

            U

            u

            Ъ

            Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

            JU

            Ju

            ju

            Ü

            ü

            V

            v

            В

            W

            w

            Ў

            X

            x

            Х

            Џ = ДЖ

            XH

            Xh

            xh

            X̌

            x̌

            Y

            y

            У

            Ю

            JY

            Jy

            jy

            Ÿ

            ÿ

            Z

            z

            З

            Ж

            ZH

            Zh

            zh

            Ž

            ž

          
          
          • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
          • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
          
          
          • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
          • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
          
          
          • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
          • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA (IA).
          
          
          • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
          • V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otechestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznachna.
          • 
            
            • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
            • Tja mozhe da zvychi JЪ i togava na latinica se pishe ju ili ü.
            
            
            • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
            • Tja mozhe da zvychi JA, namirajki se na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe eh ili e̋.
            
            
            • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
            • Tja mozhe da zvychi JA, bez da е na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe ja ili ä.
        
        
        • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
        • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
        • 
          
          • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
          • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
          
          
          • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
          • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
          
          
          • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
          • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
        
        
        • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
        • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
        • 
          
          • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
          • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
          • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
          • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
          • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
          • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
          • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
          • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
          • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
          
          
          • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
          • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
        
        
        • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
        • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se oznachava s bykvata U - i v glagolnite okonchania, i v opredelitelnite chlenove. Taka loshoto nasledstvo, porodeno ot nehkogashnata ni tradicia da pishem glyxonehmo Ъ v kraeslovieto, e preodolehno.
        
        
        • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
        • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
        
        
        • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
        • Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.
        
        
        • .. Скрий ги правилата за романизацията ..
        • .. Skrij gi pravilata za romanizaciata ..
      
      
      • Опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род в единствено число се пише -UT.
      
      
      • (.. скрий я̨ романизацията ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език
  • (.. покажи го коментарът ..)  (.. разгънąто ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език
  
  
  • ►►  Трѣ̋бва да правите разлика међу опрѣдѣлено и члѣнувано.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  • ▼▼  (.. скрий ..)  Българския̌т език притежава пълна имплементация на артроманията.  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • Това означава, че в него винѫги има противопоставяне на опрѣдѣлени и неопрѣдѣлени форми на имената.
      • Пѫтя̌т е дълъг.
        • Фо̀рмата "пѫтя̌т" е опрѣдѣлена, защото е члѣнувана.
      • Този пѫт е дълъг.
        • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз показателно мѣстоимение.
      • Обиколния̌т пѫт е дълъг.
        • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз члѣнувано прилагателно.
      • Всѣки пѫт водѣл към Рим.
        Всѣки павиран пѫт водѣл към Рим.
        Асфалтиран пѫт водѣл към Евксиноград.
        • Думата "пѫт" е неопрѣдѣлена.
      • Първия̌т в България асфалтиран пѫт е бил међу Варна и Евксиноград.
        • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена.
    
    
    • Трѣ̋бва да правите разлика међу опрѣдѣлено и члѣнувано.
      • Да, чрѣз члѣнуване се постига опрѣдѣленост.
      • Но и без члѣнуване може да има опрѣдѣленост.
    
    
    • (.. скрий я̨ артроманията ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Артроманията и имената.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Артроманията и имената.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • Става дума за имена на хора, селища, мѣстности, области и т.н.
      Т.е. става дума за сѫществителни собствени имена.
    • Обикновено сѫществителнитѣ собствени имена имат само едно състояние спрямо артроманията: опрѣдѣлено.
    • В гръцки език напримѣр собственитѣ имена винѫги се употрѣбяват с опрѣдѣлителен члѣн.
    
    
    • А в нашия̌т език дѣйства система от правила и изключения кога едно име да се употрѣбява без члѣн и кога със члѣн.
      
      
      • Рила, Пирин, Родопитѣ и Балканът. Всичкитѣ тѣзи имена на планини сѫ опрѣдѣлени. Нѣ̋кои обаче сѫ члѣнувани, други - не.
      • Добруџа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.
      
      
      • Нѣ̋ма разлика дали е члѣнувано или не - все е опрѣдѣлено:
        • Рѣка Дунав е наводнила Видин.
        • Рѣката Дунав е наводнила Видин.
        • Дунав е наводнил Видин.
        • Дунавът е наводнил Видин.
      • Впрочем, Видин сѫщо така е опрѣдѣлено:
        • Дунавът е наводнил Видин.
        • Дунавът е наводнил град Видин.
        • Дунавът е наводнил градът Видин.
      
      
      • Женски имена:
        • Елена, Тамара, Мария, Йорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
        • Обаче: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сийчето, ..
      • Мѫжки имена:
        • Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пеню, Ганю, ..
        • Обаче: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..
    
    
    • Доколкото този текст е прѣдназначен за хора, знаещи български, нѣ̋ма да се впускам в авантюрата да формулирам правила и изключения кога собственитѣ имена да се члѣнуват и кога - не. Нашия̌т български език е естествен език и има поведението на естествен език - при собственитѣ имена той слага члѣн, когато му е кеф, а когато не му е кеф - не слага.
    
    
    • (.. скрий я̨ артроманията при имената ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Опрѣдѣленост без члѣнуване.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Опрѣдѣленост без члѣнуване.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • По-горѣ стана̨ дума, че сѫществителнитѣ собствени винѫги сѫ опрѣдѣлени, дори без да сѫ члѣнувани.
      Но тука става дума за сѫществителнитѣ нарицателни.
    • Ясно е, че чрѣз показателно мѣстоимение или чрѣз члѣнувано опрѣдѣление може да се придаде опрѣдѣленост.
      Но тука не става дума за тѣзи регулярни случаи.
    
    
    • Сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн и пак сѫ опрѣдѣлени:
      
      
      • майка, татко, баба, дѣ̋до, кака, леля, чичо, вуйчо, вуйна, ..
      
      
      • Както и Господ Бог, нашия̌т небесен отец, извѣстен и като Аллах.
    
    
    • Примѣри:
      
      
      • Мама ми дръпна̨ ухото. Щѣше да го скѫса. А пък тате ме наби.
      • На гости ни дойдоха̨ вуйчо и вуйна.
      • Снощи от дѣтската гλадина ме взе татко.
      
      
      • Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.
    
    
    • Обаче:
      
      
      • На улицата срѣщна̨хме вуйчото на Мария.
      • В дрѣвния̌т Рим Марс е бил богът на войната.
    
    
    • (.. скрий я̨ опрѣдѣлеността без члѣнуване ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Неопрѣдѣлителен члѣн в българския̌т език.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Неопрѣдѣлителен члѣн в българския̌т език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • Поради това, че има случаи, когато сѫществителни нарицателни, употрѣбени без члѣн, сѫ опрѣдѣлени, понѣ̋кога в българския̌т език се налага да се употрѣби неопрѣдѣлителен члѣн, за да се изрази изрично неопрѣдѣленост.
    
    
    • Примѣр:

      Татко, ти защо снощи забλави да ме вземеш от дѣтската гλадина
      и тλѣ̋бваше госпожица Петλова да ме доведе у дома!
      Един татко не забλавя да вземе дѣтето си от дѣтската гλадина!
      И да знаеш: заλади тебе госпожица Петλова закъснѣ̋ за сλѣща с любовникът си!

    • (.. скрий неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Падежитѣ в ново-българския̌т език.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Падежитѣ в ново-българския̌т език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • В българския̌т език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на нѣ̋кои, но повече, отколкото нѣ̋кои други може би прѣдполагат.
      
      
      • Именителен (номинатив)
      • Винителен (акузатив)
      • Дателен (датив)
      • Звателен (вокатив)
    
    
    • Остатъци от другитѣ старо-славянски падежи в застина̨ли форми се намират, но тѣ сега се класифицират като нарѣчия:
      
      
      • Зимѣ и лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋, денем и нощем, числом и словом, ..
      • Вкѫщи, у дома, [иде ѝ] отрѫки, ..
    
    
    • При мѣстоименията никога не е имало звателен падеж, но остана̨литѣ три падежа сѫ в редовна употрѣба. Все пак, мѣстоименията сѫ извън прѣдмѣтът на този коментар и тука ще забравим за тѣ̋х.
    
    
    • В редовна употрѣба е и вокативът (звателния̌т падеж), съчетанието на който с артроманията е тривиално. Отмѣ̋таме го вокативът.
    
    
    • Датив (дателен падеж)
      
      
      • Стандартния̌т български език допуска дателни форми само при нечлѣнувани имена, опрѣдѣлени или не. И във всѣки случай дателнитѣ форми придават на рѣчта архаичен вид.
        
        
        • .. Старци се Богу моля̨т горещо .. (Ботев)
        • Майцѣ си (заглавие на стихотворение от Ботев)
        
        
        • Мама Стояну думаше:
          ..
          Стоян мами си думаше:
          ..
        • Гарван гарвану око не вади.
      
      
      • Архаичния̌т канцеларски стил допуска изрази в датив, заети от руски, в които артроманията е прѣнебрѣгна̨та:
        
        
        • Царю Освободителю - от признателна България.
        • Да се изплати приносителю ..
    
    
    • Имената от срѣден род никога не сѫ различавали акузатив от номинатив (винителен от именителен падеж).
    
    
    • Остава да се покаже кога за номинативът и акузативът (за именителния̌т и винителния̌т падеж) в ново-българския̌т език мога̨т да се употрѣбяват различаващи се форми в женски и мѫжки род и дали изобщо има такива случаи.
      
      
      • Редно е да се отбѣлѣжи, че в ново-българския̌т език слѣд всѣки прѣдлог падежът е винителен (акузатив).
      
      
      • Редно е да се отбѣлѣжи и това, че повечето ново-български диалекти, както и стандартния̌т български език, не различават род (мѫжки-женски-срѣден) в множествено число.
      
      
      • И за да отмѣтнем случая̌т: стандартния̌т български език и повечето диалекти никога не различават акузатив от номинатив в множествено число.
      
      
    • В слѣдващия̌т коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто и тритѣ падежа номинатив-акузатив-датив сѫ в употрѣба, при това в съчетание с артроманията.
    
    
    • (.. скрий ги падежитѣ ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • При имената в женски род единствено число не е сѫществувал проблем различаването на формитѣ за номинатив и акузатив (именителен и винителен падеж) да се съчетае със артроманията.
    
    
    • Обаче стандартния̌т български език, както и повечето диалекти, не различават тѣзи форми. Макар съвсѣм доскоро да сѫ ги различавали.
      
      
      • Твърди се, че прѣз 19-ти вѣк това различие се пазѣло в севлиевския̌т диалект.
    
    
    • Редица български книжовници от 19-ти вѣк сѫ поддържали това различие в правописът, към който сѫ се придържали.
    
    
    • Само за илюстрация, ще дам нѣ̋колко примѣра, за да видите какво означава всичко това.
      Номинативното окончание -А в акузатив се замѣства с -Ѫ. -U (Ѫ).
      
      
      • Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
      • Дѣвойката излѣзе от рѣкѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грѣѣше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблюдаваше дѣвойкѫтѫ с примрѣ̋лѫ душицѫ.
      
      
      • Кръвта му изтичаше. Санитаря̌т едва успѣ̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лютѫтѫ ранѫ на войникът.
      
      
      • Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
      • Момата чакаше сватбѫтѫ едноврѣменно с тѫгѫ и надѣђѫ.
      • Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.
    
    
    • Тогава, допрѣди 200-300 години, в нашето село (Централна Сѣверна България) така се е говорѣло:
      
      
      • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
    
    
    • Сега обаче номинатив и акузатив вече не се различават и всѣ̋как е възможно да се каже:
      
      
      • Момъкът се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
      • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът ѝ.
    
    
    • Сега така (с окончание -А или пък -Ѫ вмѣсто -А) се говори не само в нашето село, но и според установилия̌т се общо-български разговорен език.
      
      
      • Дори от театралната сцена може да се чуе изговор с -Ѫ.
    
    
    • Макар в стандартния̌т български език окончанието винѫги да е -А. Дори под ударение.
    
    
    • И тъй, това е послѣдния̌т елемент от славянската падежна система, който изпада в ново-българския̌т език. Изпадна̨л е сравнително наскоро. Защо?
      
      
      • В диалектитѣ, къдѣто стария̌т звук Ѫ е премина̨л в У или в О̨, обсѫђаното тук различие обикновено се пази.
      • В слѣдващия̌т коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто това различие е остана̨ло непокѫтна̨то досега, до началото на 21-ви вѣк. Там стария̌т звук Ѫ е премина̨л в О̨.
      
      
      • В диалектитѣ, къдѣто стария̌т звук Ѫ е премина̨л в А, обсѫђаното тук различие нѣ̋ма как да се пази.
      
      
      • "В нашето село" стария̌т звук Ѫ е премина̨л в Ъ, а пък нашия̌т език различава А от Ъ само под ударение. И тъй, в диалектитѣ, лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език, различието е можѣло да се запази, само когато крайната гласна е ударена. Многото случаи, когато крайната гласна е неударена, сѫ загладили различието и то взело, че изчезна̨ло.
      
      
      • Влашкия̌т език сѫщо така може да е оказал нѣ̋какво влияние за изчезването на различието међу акузатив и номинатив при имената в женски род единствено число.
      
      
      • Може би и омразата към звукът Ъ у нѣ̋кои книжовници от 19-ти вѣк да е повлияла. Заради нея̨ напримѣр и досега пишем буква А вмѣсто Ѫ в редица глаголни окончания.
    
    
    • (.. скрий женски род единствено число ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.  (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • Това би слѣдвало да е основната част на този обстоен коментар. Започна̨х го заради това.
    
    
    • Падежнитѣ форми за акузатив и датив за мѫжки род по-трудно се съчетават с артроманията.
      
      
      • Поради това такива сѫ запазени много малко.
      
      
      • В стандартния̌т български език, както впрочем и "в нашето село", нѣ̋ма члѣнувани форми в мѫжки род за акузатив и датив.
        
        
        • Нечлѣнувани има: другиго, другиму.
      
      
      • Все пак, в слѣдващия̌т коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто такива форми сѫ в употрѣба.
    
    
    • Дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род сѫ показани по-горѣ в параграфът, озаглавен Падежитѣ в ново-българския̌т език.
    
    
    • Съотвѣтни на показанитѣ там дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род, сѫществуват и винителни форми, чиято употрѣба е по-честа от тази на дателнитѣ.
    
    
    • Едва ли ще се намѣри винителна форма, различаваща се от именителната, за неодушевени сѫществителни, слѣд като формитѣ не сѫ се различавали и в старо-славянски.
    
    
    • И тъй, винителни форми за мѫжки род, различаващи се от именителнитѣ:
      
      
      • На първо мѣ̋сто, мѫжки собствени имена.
        
        
        • Дѣ̋да си Христа слушайте!
        
        
        • Хайде всѣки от нас да разкаже нѣщо за бай Ганя.
        • Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ.
        
        
        • Помогна̨ха̨ на бай Ганя да смъкне от плещитѣ си агарянския̌т ямурлук, намѣтна̨ си той една белгийска мантия — и всички рѣкоха̨, че бай Ганю е вече цѣ̋л европеец.
        
        
        • Има каменни надписи от врѣмето на Крума и Омуртага.
        
        
        • Танаса - смахна̨тия̌т Танас - го засѣ̋кох снощи в кръчмата.
        
        
        • Забѣлѣжка_1: Ако трѣ̋бва да се употрѣби члѣн (смахна̨тия̌т Танас), особената акузативна форма е невъзможна.
        • Забѣлѣжка_2: Слѣдѣте за падежитѣ - къдѣ е винителен (акузатив) и къдѣ е именителен (номинатив). И послѣдния̌т пияница от "нашето село" не бърка тѣзи падежи.
        
        
        • А пък Стѐфана жена му го изпѫдила от кѫщи.
        • Не бе, Стѐфан я̨ изпѫдил жена си от кѫщи.
        • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си от кѫщи.
        • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си Пенча от кѫщи.
        • На Стѐфана жена му и на Танаса жена му сѫ първи братовчедки.
        
        
        • Пѣсни и стихотворения от Ботьова и Стамболова.
        
        
        • "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте рѣшили да докарате миризливия̌т казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй, то аз с моитѣ кунки ще ви отрѣжа̨ чепкитѣ."
          • Явен фалшификат. Само човѣк, който владѣе български език на нивото на вманиачен геймър зад клавиатура, може да сложи винителна форма вмѣсто именителна, уж със цѣл архаизация. Ама архаизацията означава падежитѣ да се употрѣбяват правилно. А да не говорим за думата Булгорско. Тоз фалшификатор и булгур не е ял прѣз животът си.
      
      
      • Прѣгледайте пак параграфът по-горѣ, озаглавен Опрѣдѣленост без члѣнуване.
      
      
      • На второ мѣ̋сто, стигаме до сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи небесния̌т ни Отец или близки роднини, които се употрѣбяват без члѣн. И при тѣ̋х, както при собственитѣ имена, сѫ възможни акузативни форми, различни от номинативнитѣ.
        
        
        • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
        • Почитайте Бога.
        • Молѣте се на Бога.
        
        
        • Дѣ̋да си Христа слушайте!
        • Кажи на татка си да ми се обади.
        • Чича си Стѐфана виђал ли си го?
        • Вуйча ти Ивана го отведоха̨ милиционеритѣ.
    
    
    • Забѣлѣжка_1: Не всички сѫществителни нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн. Нѣ̋кои приемат члѣн и тѣ нѣ̋мат специални акузативни форми:
      
      
      • Синът ми го взеха̨ войник.
      • С мѫжът ѝ сме приятели.
    
    
    • Забѣлѣжка_2: Ако сѫществително нарицателно, означаващо близки роднини, е с основа на -А, дори да се употрѣбява без члѣн, не може да има специална акузативна форма:
      
      
      • Баща ми го пенсионираха̨.
      • Нѣ̋кога, прѣди повече от 300 години, това може да е звучало така: Бащѫ ми го пенсионираше.
    
    
    • Забѣлѣжка_3: В граматическия̌т анализ, който правя̨т, нѣ̋кои хора бъркат винителната форма на сѫществителни от мѫжки род в единствено число с фо̀рмата, члѣнувана с така нарѣчения̌т непълен члѣн.
      
      
      • Синът ми го взеха̨ войник.
      • С мѫжът ѝ сме приятели.
      • Сина̌ ми го взеха̨ войник.
      • С мѫжа̌ ѝ сме приятели.
        
        
        • Независимо как е записано - с пълен члѣн или с непълен, това сѫ члѣнувани форми.
        • Защото под ударение гласната ясно се чува Ъ, както и да е написано.
        • Защото винѫги може да се чуе крайното Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн, както и да е написано.
      
      
      • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
      • Почитайте Бога.
      • Молѣте се на Бога.
        
        
        • Това обаче сѫ винителни - акузативни - форми.
        • Това не сѫ члѣнувани форми.
        
        
        • Защото слѣднитѣ форми сѫ невъзможни:
        
        
        • Страх от Господът Богът нѣ̋мате.
        • Почитайте Богът.
        • Молѣте се на Богът.
        
        
        • Но пък слѣднитѣ форми сѫ възможни, и тѣ сѫ именно члѣнни форми, а не специални акузативни форми:
          
          
          • Почитайте Богът на Аврама.
          • (Дори да е написано Бога̌, пак е члѣнна форма.)
          • (Аврама: това е акузативна форма, Аврамът е невъзможно.)
    
    
    • (.. скрий мѫжки род единствено число ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти
  • (.. покажи го коментарът ..)  (.. разгънąто ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти
  
  
  • Ще илюстрирам с диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция, нарѣчен помашки. В Гърция се правя̨т опити да го опиша̨т.
    Вижте 12-тѣ урока за "помашки". (.. покажи прѣпраткитѣ ..)
  • Ще илюстрирам с диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция, нарѣчен помашки. В Гърция се правя̨т опити да го опиша̨т.
    Вижте 12-тѣ урока за "помашки". (.. скрий прѣпраткитѣ ..)
    
    
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 1
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 2
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 3
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 4
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 5
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 6
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 7
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 8
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 9
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 10
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 11
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 12
  
  
  • Първо прочетѣте прѣдишния̌т коментар относно положението в стандартния̌т български език. Ако не сте го прочели, върнѣте се.
  
  
  • (.. покажи ги ..) Характеристики на диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция.
  • (.. скрий ги ..) Характеристики на диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция.
    
    
    • Това е диалект от източно-български тип, не само заради географията, но и заради рефлексът на стария̌т ят Ѣ (е,а̂), както и заради постановката на ударението.
    • Рефлексът на стария̌т голѣ̋м юс ѫ е o, което бѣлѣжа̨ с диакритичен знак ǫ.
    • Употрѣбяват се много думи и цѣли изрази от турския̌т език.
    • Има и заемки от гръцки. Явно има и влияние от други български диалекти.
    • Както в повечето източни диалекти, вокализмът в неударена позиция и вокализмът в ударена позиция силно се различават.
    • Специфично за този диалект е "акането" - о и е минават в а. Това явление нѣ̋ма връзка с подобното явление в руски.
    • Това е напълно балканизиран славянски диалект, каквито впрочем сѫ и всички български диалекти.
    • Пълно описание на диалектът от тѣзи уроци не може да се извлѣче. Понѣ̋кога се наблюдава различие међу написаното и произнесеното. В сѫщност, естествено е у носителитѣ на диалектът да има колѣбание.
    
    
    • В повечето български диалекти опрѣдѣлителния̌т члѣн е само -то (-та, -тѣ, -ът). Има двѣ изключения:
      
      
      • В диалекти западно от Вардарът, освѣн прѣдпочитаното и там -то, се употрѣбяват и члѣнове -во и -но. Скопския̌т литературен стандарт се основава на такъв диалект.
      • В родопскитѣ диалекти, освѣн -то, се употрѣбяват и члѣнове -со и -но. Такъв е и разглеђания̌т помашки диалект. В него прѣдпочитания̌т члѣн е -но.
    
    
    • При имената от женски род с основа на -а в единствено число стриктно се пази разликата међу винителен и именителен падеж.
      • Тази разлика се пази и в нѣ̋кои диалекти от крайния̌т сѣверозапад, класифицирани като торлашки.
      • Има свѣдения, че прѣз 19-ти вѣк тази разлика се пазѣла и в севлиевския̌т диалект.
      • В този случай ( женски род, единствено число, основа на -а ) опрѣдѣлителния̌т члѣн без проблеми се съчетава с падежното окончание.
      • Нѣ̋кои книжовници от 19-ти вѣк сѫ поддържали тази разлика и в правописът.
    
    
    • В остана̨литѣ случаи (мѫжки род или пък в множествено число) сѫщо така се срѣщат падежни окончания за винителен и именителен падеж, и то както при члѣнувани форми, така и при нечлѣнувани.
    
    
    • Особено интересни сѫ формитѣ за дателен падеж. Такива има както члѣнувани, така и нечлѣнувани, както в единствено число, така и в множествено.
    
    
    • (.. скрий ги характеристикитѣ на диалектът ..)  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • (.. покажи ги ..) Извадки от уроцитѣ.  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • (.. скрий ги ..) Извадки от уроцитѣ.  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • .. покажи коментари към извадкитѣ .. (.. скрий го коментарът за помашкия̌т диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
      
      
      • {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
      • {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
      • {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
      • {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
      • {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
      • {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
      • {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
      • {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
      • {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
      • {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
      • {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
      • {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
      • {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
      • {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
      • {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
      • {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
      • {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
      • {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
      • {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
      • {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
      • {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
      • {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
      • {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
      • {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
      • {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
      • {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
      
      
      • .. покажи коментари към извадкитѣ ..  (.. скрий ги извадкитѣ от уроцитѣ ..)  (.. скрий го коментарът за помашкия̌т диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    • .. скрий ги коментаритѣ към извадкитѣ ..  (.. скрий го коментарът за помашкия̌т диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
      
      
      • {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
        
        
        • Името на селото (Садновица) е във винителен падеж, понеже е слѣд прѣдлог "от".
      
      
      • {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
        
        
        • Слѣд имам, сестра и брат сѫ във винителен падеж.
        • .. имам еднѫ сестрѫ .. имам едног брата ..
      
      
      • {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
        
        
        • "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
      
      
      • {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
        
        
        • Името на градът Атина е във винителен падеж, понеже е слѣд прѣдлог "от".
      
      
      • {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
        
        
        • .. със нами ..
        • Това е стара форма за творителен падеж. Съотвѣтства на прѣдлогът "със".
        • Случая̌т не е ясен.
        • Този прѣдлог "със" във {μαθ.7t66} е употрѣбен с винителен падеж.
        • По принцип, всѣки прѣдлог би трѣ̋бвало да върви с винителен падеж.
        • А пък винителната форма на мѣстоимението би трѣ̋бвало да е "нас".
        • Дали "sas-nami" не трѣ̋бва да се счита за нарѣчие?
      
      
      • {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
        
        
        • Слѣд "има", изразът "нѣ̋ка воденица" е във винителен падеж.
        • Село-но е члѣнувано с -но, а не с -то или със -со.
        • Вмѣсто утвърдителната частица "да" се употрѣбява "ХО".
      
      
      • {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
        
        
        • Винителен падеж слѣд прѣдлогът "на".
        • Винителната форма "górneneg káta" ("горния̌т етаж") е члѣнувана с -"ен".
        • Явно това окончание за винителен падеж е обобщено и за неодушевени сѫществителни.
      
      
      • {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
        
        
        • "Колко е сахатя̌т?"
        • Члѣнувано е с "-ет". Поне така го е чул записвачът.
      
      
      • {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
        
        
        • Члѣн -тѣ: "kitápevete".
      
      
      • {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
        
        
        • Винителен падеж слѣд прѣдлогът "за".
        • .. "за моята хана̂" ..
        • Члѣнът обаче е -са, а не -та.
        • .. "за мо[ıѫ]сѫ ханѫ̂" ..
        • Значи "за моето сѣмейство".
      
      
      • {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
        
        
        • "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
        • Балканската дупликация "го" не е пропусна̨та.
      
      
      • {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
        
        
        • "Ние сме една ка́матна хана̂."
        • "Ние сме едно хубаво сѣмейство."
        • Изразът "една ка́матна хана̂" е в именителен падеж.
        
        
        • "единиен със друганег" - "единия̌т със другия̌т"
        • "единиен" - именителен падеж. Члѣнът е -ен.
        • "друганег" - винителен падеж. Члѣнът е -н- међу двѣтѣ падежни окончания.
      
      
      • {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
        
        
        • "Ала не съм си написал домашнитѣ."
        • "dérsevese" е члѣнувано със "-се", вмѣсто с "-не" или "-те"
      
      
      • {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
        
        
        • Винителен падеж слѣд прѣдлогът "със".
        • Мѫжкитѣ имена получават винително окончание -А: Със Ниха́та, със Йорга.
        • Женскитѣ имена не получават такова окончание: Със Еле́ни, със Рейха́н.
        • Женскитѣ имена биха̨ получили винително окончание -О̨ (-Ѫ), ако бѣ̋ха̨ с основа на -А: със Мари́о̨.
        
        
        • Тук има примѣр с нечлѣнувана винителна форма в множествено число:
        • "Със котрѣ̋х друзѣ̋х" (с кои другари)
      
      
      • {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
        
        
        • "Да слушаш майкѫ си" - правилно е употрѣбен винителен падеж.
        • "Да слушаш бубайко си" - защо винителния̌т падеж е спѣстен?
      
      
      • {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
        
        
        • Трѣ̋бва да обичаш Бога.
        • Винителен падеж.
      
      
      • {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
        
        
        • Трѣ̋бва да слушаш старитѣ (старѣх-нѣ).
        • Винителна форма за множествено число, члѣнувана с -не.
      
      
      • {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
        
        
        • Обичам работата.
        • Обичам работѫтѫ. Винителен падеж.
        • Обичам работѫсѫ. Члѣнът е -са, във винителен падеж - сѫ.
      
      
      • {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
        
        
        • Всичко-то е бѣ̋ло!
        • Всичко-со е бѣ̋ло!
        • Училище-то е члѣнувано с -не: mechítene.
      
      
      • {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
        
        
        • "zhónine" - женитѣ. Именителен падеж, члѣнът е -не.
        • На џамията - на џамиѫтѫ - на џамиѫнѫ - "na jümayǫ́nǫ". Винителен падеж слѣд прѣдлог "на".
      
      
      • {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
        
        
        • Във въпросът, изразът "друг байрам" приема винително окончание като за одушевено сѫществително.
        • А в отговорът "курбан байрам" не приема винително окончание.
        • Явно има колѣбание.
        • Вижте и {μαθ.4t37}.
      
      
      • {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
        
        
        • Тука сѫщо. Слѣд прѣдлог трѣ̋бва да се сложи винителен падеж.
        • Обаче особено винително окончание би трѣ̋бвало да получават само одушевенитѣ сѫществителни.
        • В диалектът окончанието се обобщава, а и има колѣбание.
        • Вижте и {μαθ.4t37}.
      
      
      • {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
        
        
        • Много интересни члѣнувани форми - дателен падеж, множествено число.
        • Да помагат на бѣднитѣ, слѣпитѣ, глухитѣ, нѣмитѣ, ..
      
      
      • {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
        
        
        • Big Ben, голѣмия̌т сахат.
      
      
      • {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
        
        
        • Винителен падеж слѣд прѣдлог:
        • .. от този голѣ̋м писател ..
        • .. от този голѣ̋м писавач ..
        • .. от исог голѣ̋ма писавача ..
      
      
      • {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
        
        
        • Най-интересния̌т израз. Съдържа члѣнувана дателна форма.
        • синъ́т - синъ́н - sinón.
        • На умрѣлия̌т крал синът.
      
      
      • .. скрий ги коментаритѣ към извадкитѣ ..  (.. скрий ги извадкитѣ от уроцитѣ ..) 
  
  
  • (.. скрий го коментарът за помашкия̌т диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план
  • (.. покажи ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план
  
  
  • Първо прочетѣте прѣдишeн коментар относно положението в съврѣменния̌т стандартен български език. Ако не сте го прочели, върнѣте се.
  
  
  • Изразът "в нашето село" се отнася за диалектитѣ, лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
  
  
  • Ще си служа̨ с примѣри. Примѣритѣ, които сега не сѫ стандартни - не сѫ нормативни - ще означавам със звѣздичка.
  
  
  • Двата примѣра сѫ:
    
    
    • [1] На сакатия̌т Танас жена му е на кıоравия̌т Стати дъщеря.
    • [2] Хамлет е на умрѣлия̌т крал синът.
    
    
    • Въпрѣки че прѣдлогът (в случая̌т прѣдлогът на) изисква винителен падеж (акузатив), нѣ̋ма специални акузативни форми, понеже има члѣнувани опрѣдѣления.
  
  
  • В примѣр [1], като се махна̨т опрѣдѣленията, специални акузативни форми стават възможни, без да стават задължителни:
    
    
    • [1] На Танас жена му е на Стати дъщеря.
    • [1] На Танаса жена му е на Статя дъщеря.
  
  
  • В примѣр [2], и да се махне опрѣдѣлението, думата крал изисква опрѣдѣлелен члѣн и така специална акузативна форма сега е невъзможна:
    
    
    • [2] Хамлет е на краля̌т синът.
    • [2] Хамлет е на краля̌ синът.
    
    
    • Както и да е написано, с пълен или непълен члѣн, краля̌т-краля̌ е члѣнна форма, а не специална акузативна (винителна) форма.
  
  
  • Сега ще задѫлбаем във врѣмето. Когато в нашето село е била възможна специална акузативна форма в послѣдния̌т случай:
    
    
    • [2*] Хамлет е на кралятог синът.
    
    
    • Ако възстановим опрѣдѣлението, ще се получи:
    
    
    • [2*] Хамлет е на умрѣ̋латог краля синът.
    • [2:RU] Гамлет - сын умершего короля.
  
  
  • Сега да възстановим опрѣдѣленията в примѣр [1], и да приемем специалната акузативна форма за възможна.
    
    
    • [1*] На сакататог Танаса жена му е на кıораватог Статя дъщеря.
  
  
  • Забѣлѣжка: В нашето село - за простота на това изложение - употрѣбяваме само члѣн -то, -та, -тѣ, -ът, а не различни члѣнове, както в помашкия̌т диалект или както в сѣверно-македонския̌т стандарт.
  
  
  • Нали сте прочели прѣдишния̌т коментар, озаглавен Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език?
    Защото там случая̌т женски род единствено число с основа на -а е разгледан изчерпателно.
  
  
  • И двата тукашни примѣра сѫ за мѫжки род в единствено число. Продължаваме с тѣ̋х, но смѣняме падежът на дателен.
  
  
  • Отклонение за мѣстоименията:
    
    
    • Кой-който-никой-нѣ̋кой сѫ форми за именителен падеж, номинативни форми.
    • Кого-когото-никого-нѣ̋кого сѫ форми за винителен падеж, акузативни форми.
    • На кого, на когото, на никого, на нѣ̋кого - това сѫ сѫщитѣ акузативни (винителни) форми, но слѣд предлогът на.
    
    
    • Дателнитѣ форми сѫ слѣднитѣ:
      • Кому, комуто, никому, нѣ̋кому.
    
    
    • Прѣдлогът на, както и всѣки прѣдлог, изисква винителен падеж, а не дателен. Така че формитѣ ..
      • на кому, на комуто, на никому, на нѣ̋кому
      
      
      • сѫ съвсѣм грѣшни.
  
  
  • Ако в примѣр [1] махнем опрѣдѣленията, специални дателни форми сѫ възможни, понеже такива се срѣщат във фолклорът, но сѫ съвсѣм-съвсѣм архаични.
    
    
    • [1*] Танасу жена му е Статю дъщеря.
  
  
  • А като ги възстановим опрѣдѣленията, може би ще стигнем до слѣдното:
    
    
    • [1*] Сакатутом Танасу жена му е кıоравутом Статю дъщеря.
  
  
  • Примѣр [2] с дателен падеж, със и без опрѣдѣлението:
    
    
    • [2*] Хамлет е умрѣ̋лутом кралю синът.
    • [2*] Хамлет е кралютом синът.
  
  
  • С множествено число нѣ̋ма да се занимавам, понеже вече има достатъчно материал за размисъл. Относно това от какво нашия̌т език, както сѫ го говорѣли в нашето село, се е отървал.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на члѣнуването бѣ допълнен с правила за ударението
  • (.. към алгоритъмът ..)  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на члѣнуването бѣ допълнен с правила за ударението
  • (.. към алгоритъмът ..)  (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Поредицата от правила (или изходи) бѣ̋ха̨ допълнени с клаузи за мѣ̋стото на ударението.
  
  
  • В прѣобладаващия̌т брой случаи при члѣнуване ударението не се мѣсти.
  • Но има три изключения.
  
  
  • Първо. Сѫществителнитѣ имена в единствено число от женски род, завършващи на съгласна, мѣстя̨т ударението върху члѣнът -ТА.
    
    
    • Вижте Правило_5.
    • Доколкото такива думи от женски род мога̨т да бѫда̨т доста дълги (напримѣр необходѝмост, конкурентоспосо̀бност, електропроводѝмост, законосъобра̀зност), то в български език ударението може да пада на послѣдната сричка на произволно дълга дума без нуђа от допълнително ударение (необходимостта̀, конкурентоспособността̀, електропроводимостта̀, законосъобразността̀).
  
  
  • Второ. Числителнитѣ имена от четири нагорѣ при члѣнуване с члѣн -ТѢ ..
    • .. мѣстя̨т ударението на послѣдната сричка върху опрѣдѣлителния̌т члѣн:
    
    
    • четиритѣ̀, петтѣ̀, осемтѣ̀, десеттѣ̀, деветдесеттѣ̀, стотѣ̀, деветстотинтѣ̀
    
    
    • Вижте Правило_2
    
    
    • В тѣзи случаи члѣнът -ТѢ може да приеме архаичната си форма -ТѢХ: десеттѣ̋х Божи заповѣди.
    • Дали във всичкитѣ случаи формата -тѣ етимологически не се явява съкращение на -тѣх?
    
    
    • Обаче: двѣ̀тѣ, трѝтѣ.
  
  
  • Трето. Нѣ̋кои едносрични сѫществителни имена, завършващи на съгласна, ..
    • .. от мѫжки род в единствено число ..
    • .. мѣстя̨т ударението си върху опрѣдѣлителния̌т члѣн.
    
    
    • Кои сѫ тѣзи думи? Българитѣ си ги зная̨т, а чуђенцитѣ трѣ̋бва да ги запомня̨т.
    • В рѣчницитѣ тѣзи случаи би трѣ̋бвало да сѫ отбѣлѣ̋зани.
    
    
    • Вижте Правило_10 и Правило_9.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Извѣстие за въвеђането на естествения̌т правопис
  • (.. покажи го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Извѣстие за въвеђането на естествения̌т правопис
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Алгоритъмът на члѣнуването, прѣдставляващ поредицата от правила (или изходи) бѣ допълнен във връзка с въвеђането на естествения̌т правопис.
  
  
  • Моитѣ текстове на български език, публикувани във html-формат, се поддържат в нѣ̋колко правописни варианта с автоматично конвертиране међу тѣ̋х.
  • Два от правописнитѣ варианти се основават на традиционната русофилска кирилица:
    
    
    • Пост-модерен правопис:
      • Възстановени сѫ буквитѣ Ѣ и Ѫ, употрѣбата на които е приблизително сѫщата, както прѣди 1945.
      • Пиша̨ текстоветѣ си в този правопис.
    
    
    • Отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис:
      • Официален в България.
  
  
  • Тѣзи два правописни варианта, основававащи се на традиционната русофилска кирилица, имат общ недостатък:
    
    
    • Много често, най-вече в завършъцитѣ на думитѣ, звукът Ъ се бѣлѣжи с буква А или с буква Я.
  
  
  • За да се поправи този недостатък, се въвеђа естествения̌т правописен вариант,
    
    
    • при който звукът Ъ никога не се бѣлѣжи с А или с Я,
    • а се бѣлѣжи с нѣ̋коя от буквитѣ Ѫ или Ъ или Ь.
    
    
    • За цѣлта е въведена и буквата ıота-без-точка I.
    
    
    • На мѣ̋стото на буквата Я, когато в пост-модерен правопис или в ОФ-правопис тя означава звукът Ъ, в естествения̌т правопис се пише IѪ или IЪ или Ъ.
    • Вмѣсто съчетанието от двѣ букви IЪ може да се пише една буква Ь.
  
  
  • Естествения̌т правопис в примѣри:
    
    
    • [Сѫществителни и прилагателни] Члѣнувани форми за мѫжки род в единствено число:
      
      
      • В говорът̌ си пълниът̌ члѣн го прѣнебрѣгвам, но при писане гледам да не го изпускам.
      • Тѣ живѣıѫ̨т в голѣмиът̌ град.
      • Голѣмиът̌ град не заспива и прѣз нощта.
      • Малкиът̌ град заспива и прѣз деньт̌ по пладнѣ..
      • Малкиъ град заспива и прѣз день.
      • Царьт̌ дава, пѫдарьт̌ не дава.
      • Автобусът̌ е за градът̌.
      • Автобусъ е за градъ.
      • Не ще да пусне кокалът̌.
      • Не ще да пусне кокалъ.
      
      
      • Забѣлѣжка:
      • Крайното -Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род единствено число аз винѫги го пиша̨.
      • В правописът, нарѣчен естествен, за да означа̨,
        че в говорът този звук -Т често се изпуска,
        слагам ӥ на буквата -Т̌ диакритичен знак.
    
    
    • Глаголни форми:
      
      
      • Спıѫ̨т непробуден сън.
      • Спıѫ̨ на диванът̌.
      • Днешнитѣ млади книги не четѫ̨т - четѫ̨т само глупости в интернет.
      • И аз четѫ̨ глупости в интернет.
      • Дѣцата останѫ̨хѫ̨ сираци.
      • Дѣтето останѫ̨ сираче.
      • Дѣтето останѫ̨ло сираче.
      • Днес всички дѣца от дѣтската градина ги взехѫ̨ рано.
      
      
      • Забѣлѣжка:
      
      
      • [Тѣ] Двамата гледат към небето и виђат да падат звѣзди.
      • [То] Дѣтето гледа към небето и виђа да пада звѣзда [тя].
      • [Аз] Гледам към небето и нищо не виђам.
      • [Тѣ] Отдѣ̀лят житото от плѣ̋вата.
      • [Той] Отдѣ̀ля житото от плѣ̋вата.
      • [Аз] Отдѣ̀лям житото от плѣ̋вата.
      • Това сѫ примѣри със слаби глаголи в естествен правопис.
      • Слабитѣ глаголи нѣ̋мат буква Ѫ в окончанията за индикативно сегашно врѣме.
      
      
      • [Тѣ] Ще погледнѫ̨т към небето да видıѫ̨т дали ще паднѫ̨т звѣзди.
      • [То] Дѣтето ще погледне към небето да види дали ще падне звѣзда [тя].
      • [Аз] Щв погледнѫ̨ вѫжето и макарата да видıѫ̨ дали ще паднѫ̨ от високо.
      • [Тѣ] Ще отдѣлıѫ̨̀т житото от плѣ̋вата.
      • [Той] Ще отдѣлѝ житото от плѣ̋вата.
      • [Аз] Ще отдѣлıѫ̨̀ житото от плѣ̋вата.
      • Това сѫ примѣри със силни глаголи в естествен правопис.
    
    
    • Мѣстоимения:
      
      
      • Неѫ̨ не бѣ̋х ıѫ̨ виђал от много години.
      • Като ıѫ̨ видѣ̋х, не ıѫ̨ познах.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. към най-важното ..)  (.. към прѣпраткитѣ ..)  (.. към коментаритѣ ..)  .. to the bottom ..

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българскиът̌ език

Члѣнуването в българскиът̌ език, първо приближение.

За да се изрази в българскиът̌ език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в краıът̌ му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн.

Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията съ̀с члѣн се наричат члѣнувани форми.

Алгоритъмът̌ на члѣнуването в българскиът̌ език може да се изрази чрѣз поредица от правила.

• Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващото правило..
  Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи.


• Правило_1 (изход_1).
  • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът̌.
  • Тѣ приемат члѣн -ТА.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
  • Забѣлѣжка: В българскиът̌ език (както впрочем и в рускиът̌, и в нѣмскиът̌) имената в множествено число нѣ̋мат род.


• Правило_2 (изход_2).
  • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът̌).
  • Тѣ приемат члѣн -ТѢ (в ятов правопис: -ТѢ; в ОФ-правопис: -ТЕ).
  • Примѣри: двѣтѣ, стотѣ̀, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Забѣлѣжка: Обаче при числителнитѣ слѣд три ударението се мѣсти на члѣнът̌. Освѣн това, при тѣзи числителни (по-голѣмитѣ от три) вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната члѣнна форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.


• Правило_3 (изход_3).
  • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът̌).
  • Тѣ приемат члѣн -ТО.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.


• Правило_4 (изход_4).
  • Отнася се за имената от срѣден род.
  • Тѣ приемат члѣн -ТО.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: таксито, партито.


• Правило_5 (изход_5).
  • Отнася се за имената от женски род.
  • Тѣ приемат члѣн -ТА.
  • Ударението се мѣсти на члѣнът̌.
  • Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.


• • Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходитѣ) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.


• Правило_6 (изход_6).
  • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
  • Тѣ приемат члѣн -ЪТ̌. В русофилски правопис: -Я̌Т.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: десетиът̌, мѫжкиът̌, женскиът̌, старшиът̌.


• Правило_7 (изход_7).
  • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
  • Забѣлѣжка: Завършват на несричкотворно Й, което в естествен правопис може да се бѣлѣжи с ıота-без-точка.
  • Тѣ приемат члѣн -ЪТ̌.
  • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌ или -ЪТ̌.
  • В русофилски правопис: -Я̌Т (крайното Й е вплетено в Я).
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: краıът̌, героıът̌, ратаıът̌, лакеıът̌/лакеът̌, критериıът̌/критериът̌.


• Правило_8 (изход_8).
  • Отнася се за прилагателнитѣ имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
  • Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -ЪТ̌, като се получава -ИЪТ̌.
  • В русофилски правопис: -ИЯ̌Т.
  • Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примѣри: болниът̌, здравиът̌, бѣлиът̌, черниът̌, голѣмиът̌, малкиът̌, добриът̌, лошиът̌, другиът̌, единиът̌.


• Правило_9 (изход_9).
  • Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
  • Тѣ приемат члѣн -IЪТ̌ или -ЬТ̌. В русофилски правопис: -Я̌Т.
  • Ударението остава неподвижно, освѣн в думата день̀т̌.
  • Примѣри: день̀т̌, царьт̌, коньт̌, пѫдарьт̌, овчарьт̌, учительт̌, огъньт̌, лакътьт̌, нокътьт̌.


• Правило_10 (изход_10).
  • Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
  • Члѣнът̌ е -ЪТ̌.
  • Ударението се мѣсти на члѣнът̌ при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомнıѫ̨т.
  • Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
  • Примѣри: носъ̀т̌, дѫбъ̀т̌, борът̌, градъ̀т̌, пѣтелът̌, лъвъ̀т̌, тигърът̌, отговорът̌, езикът̌.


• • Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държѫ̨т като прилагателни имена.
  • Примѣри: мой=>моıът̌, твой=>твоıът̌, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
• .. към началото ..

---

Рѣшаваща забѣлѣжка по темата, най-важната забѣлѣжка:

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-IЪТ̌/-ИЪТ̌ -ЪТ̌ -ЪТ -UT -UT/-ÜT/-IUT ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в рѣчта тя се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропуснѫ̨та. Ако пък забѣлѣжѫ̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящиът̌ прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът̌ или е пропуснѫ̨та.

Според официалниът̌ русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът̌ -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А.

• Така е, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
• Сега едва ли има проблем члѣнът̌ -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпрѣки официалниът̌ правопис.
• Разбира се, при романизация нѣ̋ма проблем члѣнът̌ -UT да се съкращава на -U.

Според така нарѣчениът̌ естествен правопис, тя се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.

---

Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-IЪТ̌/-ИЪТ̌ -ЪТ̌ -ЪТ -UT -UT/-ÜT/-IUT не е задължително да се произнася.

В рѣчта тя често се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропуснѫ̨та. Ако пък забѣлѣжѫ̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящиът̌ прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът̌ или е пропуснѫ̨та.

Когато тя се пише, члѣнът̌ се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът̌ се нарича кратък (непълен).

Според официалниът̌ русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът̌ -ЪТ, тогава се пише кратък члѣн -А.

Слѣдното правило от официалниът̌ правопис опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:

С пълен члѣн се члѣнуват подлогът̌ и сказуемното опрѣдѣление.

В останѫ̨литѣ случаи се пише кратък члѣн.

Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с кратък члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицията.
То по-скоро е недодѣ̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото нѣ̋ма как да се спазва.

.. към началото ..

---

►►   Прѣпратки (references)    (.. покажи ги ..)

(.. покажи ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   Прѣпратки (references)    (.. скрий ги ..)

• christotamarin.blog: Публикации относно опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българскиът̌ език
• christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog: Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българскиът̌ език
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз: {Балкан‑2}
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз: {Балкан‑А2}
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическиът̌ род в правилото за члѣнуване
  • (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическиът̌ род в правилото за члѣнуване
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)
  
  
  • Българскиът̌ език не различава род в множествено число.
    
    
    • Имената в множествено число приемат члѣн -ТА според Правило_1 (изход_1)
    • или пък члѣн -ТѢ (в ОФ-правопис: -ТЕ) според Правило_2 (изход_2)
    • в зависимост от завършъкът̌ на фо̀рмата за множествено число.
  
  
  • В единствено число:
    
    
    • Имената от срѣден род приемат члѣн -ТО според Правило_3 (изход_3) или Правило_4 (изход_4).
    • Имената от женски род приемат члѣн -ТА според Правило_1 (изход_1) или Правило_5 (изход_5).
  
  
  • В единствено число имената от мѫжки род приемат члѣн в зависимост от завършъкът̌ си.
    
    
    • Ако завършъкът̌ е -А или -Я, то члѣнът̌ е -ТА според Правило_1 (изход_1).
    • Ако завършъкът̌ е -О или -Е или -У или -Ю, то члѣнът̌ е -ТО според Правило_3 (изход_3).
    
    
    • Останѫ̨литѣ случаи се обхващат от Правило_6 (изход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10).
    • Става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
    
    
    • В тѣзи останѫ̨ли случаи члѣнът̌ е -ЪТ, но той може да ни се прѣдставя и в друга форма според правописът̌.
      • -Я̌Т, -ИЯ̌Т, -Я̌, -ИЯ̌, -А̌, [-Ъ].
      • -JЪТ, -ИJЪТ, [-ЯТ], [-ИЯТ], [-Я], [-ИЯ], [-А], [-Ъ].
  
  
  • При прилагателно име опрѣдѣлителниът̌ члѣн се добавя към пълната му форма.
    
    
    • Обаче в българскиът̌ език пълната и кратката форма на прилагателнитѣ сѫ съвпаднѫ̨ли,
    • освѣн в мѫжки род единствено число:
    • Ново село, Бѣ̋ла паланка, Бѣли Искър, Нови Искър, Цари мали град, ..
  
  
  • Пак става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
    Члѣнът̌ е -ЪТ.
    Особеноститѣ, които ни се прѣдставят, имат слѣднитѣ причини:
    
    
    • При прилагателно име от мѫжки род в единствено число опрѣдѣлителниът̌ члѣн се добавя към пълната му форма, завършъкът̌ на която е -И и която иначе е малко употрѣбявана.
    
    
    • Слѣд -И, слѣд -Й и слѣд исторически мека съгласна (според Правило_9 (изход_9))
      в русофилски правопис члѣнът̌ -ЪТ се пише -Я̌Т,
      понеже в българската азбука липсва буква за Ъ (и за О) слѣд мека съгласна и слѣд йот.
    
    
    • Крайниът̌ съгласен звук Т от опрѣдѣлителниът̌ члѣн -ЪТ (-Я̌Т) много често се изпуска в рѣчта.
      Това е добрѣ разяснено в рѣшаващата забѣлѣжка по темата.
      От уважение към четящата публика, гледам да не проявявам мързел и винѫги да пишѫ̨ това крайно Т.
      
      Нормотво̀рцитѣ сѫ успѣли в нѣ̋кои случаи да озаптıѫ̨т подобен мързел.
      Напримѣр, винѫги се пише крайното Т в числителнитѣ имена
      единадесет, .., деветнадесет, двадесет, .., деветдесет.
      
      Обаче при опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за мѫжки род в единствено число
      нормотво̀рцитѣ сѫ си прѣвишили правата,
      проявили сѫ кощунствено насилие над езикът̌ и сѫ
      съчинили правилото за пълниът̌ и непълниът̌ члѣн, изяснено по-горѣ.
    
    
    • Когато опрѣдѣлителниът̌ члѣн за мѫжки род единствено число има фо̀рмата -ЪТ,
      непълната му форма би трѣ̋бвало да е -Ъ,
      но се пише -А, дори когато под ударение се чува ясно -Ъ,
      понеже крайната буква -Ъ в стариът̌ иванчевски правопис е била глухонѣ̋ма.
      Макар че от уважение към публиката гледам да пишѫ̨ само така нарѣчениът̌ пълен члѣн,
      запазвам си правото да използвам непълната члѣнна форма -Ъ.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна
  • (.. покажи ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
  • Члѣнът̌ е -ЪТ-ЪТ̌.
  
  
  • Обаче в зависимост от правоговорът̌ и правописът̌ члѣнът̌ -ЪТ-ЪТ̌ ни се прѣдставя и в друг вид.
    
    
    • В правописът̌, основан на латиница, члѣнът̌ се пише -UT. Обаче:
      
      
      • Правило_6 (изход_6) и Правило_7 (изход_7) не се прилагат.
        • Члѣнът̌ си е -UT и нѣ̋ма основания крайното -I или -J да се считат за част от него.
          • Примѣри: desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
          • Примѣри: krajut, gerojut, ratajut, lake[j]ut, kriteri[j]ut.
      
      
      • Правило_8 (изход_8) се отнася за прилагателнитѣ имена, за всички прилагателни, които сѫ стигнѫ̨ли до него по алгоритъмът̌.
        • Прѣди члѣнът̌ -UT тѣ трѣ̋бва да приемѫ̨т гласната -I като завършък на пълната си форма.
          • Примѣри: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.
      
      
      • В обсѣгът̌ на Правило_9 (изход_9) прѣди самиът̌ члѣн се пише буквата -J- като знак за мекост на крайната съгласна и така члѣнът̌ има видът̌ -JUT.
        • Примѣри: denjut, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.
      
      
      • (.. скрий го коментарът̌ ..) 
    
    
    • В сърбоманскиът̌ правопис члѣнът̌ се пише -ЪТ. Обаче:
      
      
      • Правило_6 (изход_6) се мѣсти слѣд Правило_8.
      
      
      • Правило_7 (изход_7) не се прилага.
        • Члѣнът̌ си е -ЪТ и нѣ̋ма основания крайното -J да се счита за част от него.
          • Примѣри: краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.
      
      
      • Правило_8 се отнася за прилагателнитѣ имена.
        • Прѣди члѣнът̌ -ЪТ тѣ трѣ̋бва да приемѫ̨т гласната -И като завършък на пълната си форма.
          
          
          • Забѣлѣжка: Нѣ̋кои прилагателни нѣ̋мат отдѣлна кратка и пълна форма (мѫжки, женски, овчи, вълчи, ..)
        
        
        • Добрѣ би било при сърбоманскиът̌ правопис Правило_6 (изход_6) да се постави слѣд Правило_8, като това Правило_8 се промѣни в међинно правило, а да не е изход.
      
      
      • Правило_6 (изход_6) се отнася за всички имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на -И.
        • Прѣди члѣнът̌ -ЪТ се пише свързваща буква -J.
          • Примѣри: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.
          • Примѣри: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.
      
      
      • В обсѣгът̌ на Правило_9 (изход_9) прѣди самиът̌ члѣн се пише буквата -J- като знак за мекост на крайната съгласна и така члѣнът̌ има видът̌ -JЪТ.
        • Примѣри: денjът, конjът, царjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.
      
      
      • (.. скрий го коментарът̌ ..) 
    
    
    • В русофилски правопис ( отечествено-фронтовски или пост-модерен) члѣнът̌ -ЪТ може да приеме видът̌ -Я̌Т или -ИЯ̌Т.
      
      
      • Втората половина от алгоритъмът̌ - Правило_6 (изход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10) - е точно съобразена именно с русофилски правопис.
      
      
      • Буквата Я от русофилската ни азбука има странни свойства.
        
        
        • В неıѫ̨ може да бѫде вплетен звукът̌ Й (J).
        
        
        • Тя показва мекост на прѣдишната съгласна.
        
        
        • Вмѣсто звукът̌ А в буквата Я може да бѫде вплетен звукът̌ Ъ.
        • Именно такъв е случаıът̌ при члѣнът̌ за мѫжки род в единствено число.
        • Именно затова в члѣнът̌ за мѫжки род в единствено число буквата -Я̌- се пише с диакритичен знак.
      
      
      • (.. скрий го коментарът̌ ..) 
    
    
    • При естествениът̌ правопис ..
      
      
      • буквата -Я- никога не се пише в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове.
      
      
      • Члѣнът̌ за мѫжки род в единствено число най-често има видът̌ -ЪТ̌,
      • но понѣ̋кога може да е -IЪТ̌ или -JЪТ̌ или -ЬТ̌.
      
      
      • Члѣн, написан -ЬТ̌, е просто съкращение на -IЪТ̌ или -JЪТ̌.
      
      
      • Ако непосрѣдствено прѣд члѣнът̌ -ЪТ̌ има сричкотворна гласна -И-, просто се пише -ИЪТ̌.
      
      
      • (.. скрий го коментарът̌ ..) 
  
  
  • Остава да се уточни обсѣгът̌ на Правило_9 (изход_9).
    Какво означава да завършва на "исторически мека съгласна"?
    
    
    • Да си припомним, че става дума само за сѫществителни от мѫжки род в единствено число.
    
    
    • При сѫществителни, означаващи дѣятел или инструмент, наставката -ТЕЛ завършва на исторически мека съгласна.
      
      
      • Примѣри: учител[ıът̌], съединител[ıът̌], раздѣлител[ıът̌], будител[ıът̌].
      • В естествен правопис: учител[ьт̌], съединител[ьт̌], раздѣлител[ьт̌], будител[ьт̌].
      • Контра-примѣри: петел[ът], котел[ът].
      • Примѣри: учител[ьт̌], съединител[ьт̌], раздѣлител[ьт̌], будител[ьт̌].
      • Контра-примѣри: петел[ът], котел[ът].
    
    
    • При сѫществителни, означаващи дѣятел, наставката -АР завършва на исторически мека съгласна.
      
      
      • Примѣри: овчар[ıът̌], леяр[ıът̌], кръчмар[ıът̌], библиотекар[ıът̌], цигулар[ıът̌], писар[ıът̌], пѫдар[ıът̌].
      • В естествен правопис: овчар[ьт̌], леяр[ьт̌], кръчмар[ьт̌], библиотекар[ьт̌], цигулар[ьт̌], писар[ьт̌], пѫдар[ьт̌].
      • Контра-примѣри: кантар[ът], пазар[ът].
      • Примѣри: овчар[ьт̌], леяр[ьт̌], кръчмар[ьт̌], библиотекар[ьт̌], цигулар[ьт̌], писар[ьт̌], пѫдар[ьт̌].
      • Контра-примѣри: кантар[ът̌], пазар[ът̌].
    
    
    • Следнитѣ десет сѫществителни завършват на исторически мека съгласна:
      
      
      • ден[ıът̌], пѫт[ıът̌], сън[ıът̌], кон[ıът̌], огън[ıът̌], ..
      • цар[ıът̌], крал[ıът̌], зет[ıът̌], нокът[ıът̌], лакът[ıът̌].
      
      
      • ден[ьт̌], пѫт[ьт̌], сън[ьт̌], кон[ьт̌], огън[ьт̌], .. (в естествен правопис)
      • цар[ьт̌], крал[ьт̌], зет[ьт̌], нокът[ьт̌], лакът[ьт̌] (в естествен правопис).
      • ден[ьт̌], пѫт[ьт̌], сън[ьт̌], кон[ьт̌], огън[ьт̌], ..
      • цар[ьт̌], крал[ьт̌], зет[ьт̌], нокът[ьт̌], лакът[ьт̌].
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в шест правописни варианта за българскиът̌ език
  • (.. покажи го коментарът̌ ..)  (.. разгънąто ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20::  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • Този очерк се дава в шест правописни варианта за българскиът̌ език.
    
    
    • ◄► Всички тѣзи правописни варианти се основават на
      • стандартното произношение на нормативниът̌ български език.
    
    
    • ◄► Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони,
      • които сѫ дадени най-горѣ в дѣ̋сно, както и малко по-долу.
    
    
    • ►►  Правописът̌ се класифицира като (.. покажи обяснението тука ..)  (.. покажи го там ..)
      • якавски, екавски или ятов
      • в зависимост от отношението си към явлението "промѣнливо Ѣ".
    • ▼▼  Правописът̌ се класифицира като (.. скрий го обяснението ..)  (.. покажи го там ..)
      • якавски, екавски или ятов
      • в зависимост от отношението си към явлението "промѣнливо Ѣ".
      
      
      • Я̀кавски Такъв е валидниът̌ в моментъ отечествено-фронтовски правопис. В текстът̌, който четете, е приложен този я̀кавски способ. Я̀кавскиът̌ способ е израз на фонетичниът̌ принцип на правописът̌. Той е отстѫпление от основниът̌ за българскиът̌ правопис морфологичен принцип. Това отстѫпление е било наложено прѣз 1945 прѣдимно по политически причини, като част от "борбата" с така нарѣчениът̌ "велико-български шовинизъм", а сѫщо така с цѣл да се отвори мѣ̋сто за новосъздаващиът̌ се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовскиът̌ правопис се прѣтоварва буквата Я (малкиът̌ юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
        • Примѣр: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Ѐкавски. При екавскиът̌ способ "промѣнливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак. В текстът̌, който четете, е приложен този ѐкавски способ. Ако ятовиът̌ способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" в правописът̌, способ валиден до 1945, бѣше замѣнен с ѐкавски, а не с я̀кавски, то състоятелността на българскиът̌ правопис и съотвѣтствието му с възприетиът̌ основен за него морфологичен принцип нѣ̋маше да бѫдѫ̨т нарушени. Имало е условия прѣз 1945 да се направи това. В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё, при който тя звучи JО, срѣща се само под ударение и може да се замѣсти с обикновено Е. Тази руска практика е добър примѣр и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противорѣчие с политическата порѫчка. Аз сега нѣ̋маше да се сѣщам за буквата Ѣ, ако прѣз 1945 бѣ̋хѫ̨ въвели ѐкавски правопис.
        • Примѣр: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Ятов. Ятовиът̌ способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" е бил възприет в българскиът̌ правопис прѣди 1945. Той съотвѣтства както на основниът̌ морфологичен принцип на правописът̌, така и на историческиът̌ принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "промѣнливото Ѣ". Явлението "промѣнливо Ѣ" в българскиът̌ език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашитѣ модерни врѣмена, за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотрѣбни. В текстът̌, който четете, е приложен този ятов способ. Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
        • Примѣр: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • (.. скрий го обяснението кога правописът̌ е якавски , екавски или ятов ..)  (.. покажи го там ..)
    
    
    • ►►  Русофилски или сърбомански е правописът̌?  (.. покажи ..)
    • ▼▼  Русофилски или сърбомански е правописът̌?  (.. скрий ..)
      
      
      • Правописът̌ се класифицира като русофилски, когато:
        • е основан на кирилицата,
        • използват се буквитѣ Й, Я и Ю,
        • които създават у нас нуђата от подобни букви за ЙО-ЬО и за ЙЪ-ЬЪ-ЙѪ-ЬѪ,
        • но пък руснацитѣ нѣ̋мат нуђа от такива букви и не сѫ ни създали.
      
      
      • Правописът̌ се класифицира като сърбомански, когато:
        • е основан на кирилицата, без да е русофилски,
        • буквитѣ Й, Я и Ю не се използват,
        • а се използва буквата J както вмѣсто Й, така и като знак за мекост,
        • и слѣдователно вмѣсто Я се пише JА, а вмѣсто Ю - JУ,
        • и съотвѣтно не се чувства нуђа от JЪ или JО.
      
      
      • Естествениът̌ правопис, въведен слѣд другитѣ правописни варианти,
        • който сѫщо така е основан на кирилицата,
          нито е русофилски, нито е сърбомански.
        • Въведена е буквата ıота-без-точка (I), която може да замѣсти както буквата Й, така и буквата Ь.
        • Буквата ıота-без-точка (I) може да участва в буквосъчетания IO, IѪ, IЪ, IA.
        • Вмѣсто ЙО или ЬО се пише IO. Различава се от буквата Ю.
        • Буквитѣ Й и Я не сѫ забранени, но могѫ̨т да бѫдѫ̨т елиминирани.
        • Буквата Ь може да се ползва като съкращение на IЪ.
      
      
      •  .. скрий ги русофилството и сърбоманството ..  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • ◄► Слѣдват шесттѣ правописни варианта.
    
    
    • Пост-модерен правопис  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Ятов правопис, русофилски, кирилица
    • Пост-модерен правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Ятов правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другадѣ ..)
      
      
      • В моментът̌ текстът̌ се показва по този правопис.
      • Досега съм го прѣдпочитал и обикновено съм се придържал към него.
      • Досега съм го прѣдпочитал този правопис и обикновено съм се придържал към него.
      
      
      • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява.
      • Вижте тука кога се пише буквата Ѣ.
      
      
      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Я и Ю се използват.
      
      
      • Възстановена е и буквата голѣ̋м юс ѫ.
      • Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
      
      
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      
      
      • За разлика от стариът̌ иванчевски правопис,
        глухонѣмитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
      
      
      • (.. скрий го пост-модерниът̌ правопис ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Отечествено-фронтовски правопис  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Якавски правопис, русофилски, кирилица
    • Отечествено-фронтовски правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Якавски правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другадѣ ..)
      
      
      • В моментът̌ текстът̌ се показва по този правопис.
      
      
      • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
      • Това е якавски правопис.
        Вмѣсто буквата ят ѣ се пише или е или я
        според сегашната якавска норма на звучене.
      
      
      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Я и Ю се използват.
      
      
      • Това е официалниът̌ правопис в България от 1945 насам.
      • Все пак, използва се негова модификация:
        • Правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българскиът̌ език
          демонстративно не се спазва,
          за да се покаже неговата неадекватност.
      
      
      • (.. скрий го ОФ-правописът̌ ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Екавско-сърбомански правопис  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Екавски правопис, сърбомански, кирилица
    • Екавско-сърбомански правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Екавски правопис, сърбомански, кирилица (.. покажи описанието му другадѣ ..)
      
      
      • В моментът̌ текстът̌ се показва по този правопис.
      • Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
      • Това е екавски правопис.
        Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е
        или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа
        и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовскиът̌ правопис.
      
      
      • Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
      • Това е сърбомански правопис
        и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват.
        Не се използват и Ь и Ѣ.
      • Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, JУ и JА.
      • Буквата Я се замѣства със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
      
      
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      • Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ.
      • Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
      
      
      • Опрѣдѣлителниът̌ члѣн за мѫжки род в единствено число се пише -ЪТ или -JЪТ.
      
      
      • (.. скрий го екавско-сърбоманскииът̌ правопис ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Естествен правопис  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Ятов правопис, кирилица, нито русофилски, нито сърбомански
    • Естествен правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Ятов правопис, кирилица, нито русофилски, нито сърбомански (.. покажи описанието му другадѣ ..)
      
      
      • В моментът̌ текстът̌ се показва по този правопис.
      • Това е прѣдпочитаниът̌ от мене правописен вариант.
      • Прѣдвиђам в бѫдеще да се придържам към него.
      
      
      • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява.
      • Вижте тука кога се пише буквата Ѣ.
      
      
      • Естествениът̌ правопис много прилича на пост-модерниът̌.
      • Обаче пост-модерниът̌ правопис е русофилски, а естествениът̌ не е.
      
      
      • Въведена е буквата ıота-без-точка (I), която може да замѣсти както буквата Й, така и буквата Ь.
      • Буквата ıота-без-точка (I) добрѣ изглеђа прѣди гласнитѣ букви О, Ѫ, Ъ и A.
      • Тя се употрѣбява в буквосъчетания IO, IѪ, IЪ, IA.
      • Вмѣсто ЙО или ЬО се пише IO. Различава се от буквата Ю.
      • Буквата Ь може да се ползва като съкращение на IЪ.
      • Буквитѣ Й и Я не сѫ забранени, но би могло да се мине и без тѣ̋х.
      • Буквата ıота-без-точка слѣд И винѫги се изпуска. Българиа и България - и двѣтѣ сѫ допустими.
      
      
      • В тритѣ правописни варианта - естествен, пост-модерен и отечествено-фронтовски, употрѣбата на буквата Ю е една и сѫща.
      
      
      • Възстановена е и буквата голѣ̋м юс ѫ.
      • Употрѣбата ӥ при пост-модерниът̌ правопис е описана тука..
      • Естествениът̌ правопис въвеђа употрѣбата на буквата голѣ̋м юс ѫ и в глаголнитѣ завършъци,
        както и в мѣстоименията неıѫ̨ и ıѫ̨.
      • Когато в естествениът̌ правопис се пише буква ѫ,
        а в пост-модерниът̌ [и в ОФ-] правопис се пишѫ̨т букви Ѫ̨ или Я̨,
        тогава се слага диакритичен знак Ѫ̨,
        за да се осигури автоматичното обратно конвертиране от естествен към пост-модерен правопис.
      
      
      • При естествениът̌ правопис звукът̌ Ъ никога не се отбѣлѣ̋зва с буква А или с буква Я.
      • Ако става дума за глаголен завършък, звукът̌ Ъ се бѣлѣжи с ѫ̨ или ıѫ̨.
      • Ако става дума за опрѣдѣлителен члѣн за мѫжки род в единствено число, то се пише ЪТ̌, IЪТ̌ или ЬТ̌.
      • Диакритичниът̌ знак над крайната буква Т̌ в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за мѫжки род в единствено число показва, че звукът̌ Т често в рѣчта се изпуска.
      
      
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      
      
      • За разлика от стариът̌ иванчевски правопис,
        глухонѣмитѣ краесловни ерове сѫ забранени,
        както и при пост-модерниът̌ правопис.
      
      
      • (.. скрий го естествениът̌ правопис ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Романизация: българска латиница  (.. покажи ..)  (.. по-подробно ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Екавски правопис, латиница (не е кирилица, нито е русофилски, нито сърбомански)
    • Романизация: българска латиница  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • Екавски правопис, латиница
      • Не е кирилица, нито е русофилски правопис, нито сърбомански.
      
      
      • В моментът̌ текстът̌ се показва по този правопис без диакритични знаци.
        
        
      • В моментът̌ текстът̌ се показва по този правопис, и то със диакритични знаци.
        
        
      • Правилата за българската латиница  покажи ги тука.  (.. покажи ги там ..)
      • .. Правила на романизацията .. (.. покажи ги там ..)
        • Правописни правила за българската латиница (.. скрий ги ..)
        
        
        • Това не е транскрипция на латиница.
        • Tova ne e transkripcia na latinica.
        
        
        • Това е романизация - нова правописна система за българскиът̌ език, основана на латинската азбука.
        • Tova e romanizacia - nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
        • 
          
          • Не бива да се влияете от сѫществуващиът̌ отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът̌.
          • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentut.
          
          
        • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
        • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
        • 
          
          • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
          • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
          
          
          • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
          • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
          
          
          • Освѣн с буквата H, модифицираниът̌ вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
          • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
        
        
        • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицираниът̌ ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
        • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
        
        

        • • A

            a

            А

            Я ≠ Ѣ̋

            JA

            Ja

            ja

            Ä

            ä

            B

            b

            Б

            C

            c

            Ц

            Ч

            CH

            Ch

            ch

            Č

            č

            D

            d

            Д

            E

            e

            Е

            Я = Ѣ̋

            EH

            Eh

            eh

            E̋

            e̋

            F

            f

            Ф

            G

            g

            Г

            Ђ = ЖД

            GH

            Gh

            gh

            Ǧ

            ǧ

            I

            i

            И

            Ѝ

            IH

            Ih

            ih

            Ï

            ï

            J

            j

            Й

            K

            k

            К

            L

            l

            Л

            M

            m

            М

            N

            n

            Н

            O

            o

            О

            ЙО,ЬО

            JO

            Jo

            jo

            Ö

            ö

            P

            p

            П

            Q

            q

            Щ

            R

            r

            Р

            S

            s

            С

            Ш

            SH

            Sh

            sh

            Š

            š

            T

            t

            Т

            U

            u

            Ъ

            Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

            JU

            Ju

            ju

            Ü

            ü

            V

            v

            В

            W

            w

            Ў

            X

            x

            Х

            Џ = ДЖ

            XH

            Xh

            xh

            X̌

            x̌

            Y

            y

            У

            Ю

            JY

            Jy

            jy

            Ÿ

            ÿ

            Z

            z

            З

            Ж

            ZH

            Zh

            zh

            Ž

            ž

          
          
          • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
          • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
          
          
          • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
          • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
          
          
          • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
          • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA (IA).
          
          
          • В русофилскитѣ правописи за българскиът̌ език - и в отечествено-фронтовскиът̌, и в пост-модерниът̌, буквата Я е многозначна.
          • V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otechestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznachna.
          • 
            
            • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
            • Tja mozhe da zvychi JЪ i togava na latinica se pishe ju ili ü.
            
            
            • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
            • Tja mozhe da zvychi JA, namirajki se na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe eh ili e̋.
            
            
            • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
            • Tja mozhe da zvychi JA, bez da е na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe ja ili ä.
        
        
        • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българскиът̌ език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българскиът̌ език, дори на валидниът̌ в моментъ ОФ-правопис.
        • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
        • 
          
          • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френскиът̌, или към английскиът̌ правопис.
          • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
          
          
          • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българскиът̌ език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
          • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
          
          
          • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
          • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
        
        
        • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
        • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
        • 
          
          • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
          • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
          • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
          • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
          • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
          • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
          • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
          • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
          • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
          
          
          • Послѣдниът̌ ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език бихѫ̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
          • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
        
        
        • Прѣдлаганата тук правописна система за българскиът̌ език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът̌ Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
        • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se oznachava s bykvata U - i v glagolnite okonchania, i v opredelitelnite chlenove. Taka loshoto nasledstvo, porodeno ot nehkogashnata ni tradicia da pishem glyxonehmo Ъ v kraeslovieto, e preodolehno.
        
        
        • Прѣдлаганата тук правописна система за българскиът̌ език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът̌ ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
        • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
        
        
        • Ако все пак прѣдпочитате по-стегнѫ̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
        • Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.
        
        
        • .. Скрий ги правилата за романизацията ..
        • .. Skrij gi pravilata za romanizaciata ..
      
      
      • Опрѣдѣлителниът̌ члѣн за мѫжки род в единствено число се пише -UT.
      
      
      • (.. скрий ıѫ̨ романизацията ..)  (.. скрий го коментарът̌ за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартниът̌ български език
  • (.. покажи го коментарът̌ ..)  (.. разгънąто ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартниът̌ български език
  
  
  • ►►  Трѣ̋бва да правите разлика међу опрѣдѣлено и члѣнувано.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  • ▼▼  (.. скрий ..)  Българскиът̌ език притежава пълна имплементация на артроманията.  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • Това означава, че в него винѫги има противопоставяне на опрѣдѣлени и неопрѣдѣлени форми на имената.
      • Пѫтıът̌ е дълъг.
        • Фо̀рмата "пѫтıът̌" е опрѣдѣлена, защото е члѣнувана.
      • Този пѫт е дълъг.
        • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз показателно мѣстоимение.
      • Обиколниът̌ пѫт е дълъг.
        • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз члѣнувано прилагателно.
      • Всѣки пѫт водѣл към Рим.
        Всѣки павиран пѫт водѣл към Рим.
        Асфалтиран пѫт водѣл към Евксиноград.
        • Думата "пѫт" е неопрѣдѣлена.
      • Първиът̌ в България асфалтиран пѫт е бил међу Варна и Евксиноград.
        • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена.
    
    
    • Трѣ̋бва да правите разлика међу опрѣдѣлено и члѣнувано.
      • Да, чрѣз члѣнуване се постига опрѣдѣленост.
      • Но и без члѣнуване може да има опрѣдѣленост.
    
    
    • (.. скрий ıѫ̨ артроманията ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Артроманията и имената.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Артроманията и имената.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • Става дума за имена на хора, селища, мѣстности, области и т.н.
      Т.е. става дума за сѫществителни собствени имена.
    • Обикновено сѫществителнитѣ собствени имена имат само едно състояние спрямо артроманията: опрѣдѣлено.
    • В гръцки език напримѣр собственитѣ имена винѫги се употрѣбяват с опрѣдѣлителен члѣн.
    
    
    • А в нашиът̌ език дѣйства система от правила и изключения кога едно име да се употрѣбява без члѣн и кога със члѣн.
      
      
      • Рила, Пирин, Родопитѣ и Балканът̌. Всичкитѣ тѣзи имена на планини сѫ опрѣдѣлени. Нѣ̋кои обаче сѫ члѣнувани, други - не.
      • Добруџа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.
      
      
      • Нѣ̋ма разлика дали е члѣнувано или не - все е опрѣдѣлено:
        • Рѣка Дунав е наводнила Видин.
        • Рѣката Дунав е наводнила Видин.
        • Дунав е наводнил Видин.
        • Дунавът̌ е наводнил Видин.
      • Впрочем, Видин сѫщо така е опрѣдѣлено:
        • Дунавът̌ е наводнил Видин.
        • Дунавът̌ е наводнил град Видин.
        • Дунавът̌ е наводнил градът̌ Видин.
      
      
      • Женски имена:
        • Елена, Тамара, Мария, Йорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
        • Обаче: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сийчето, ..
      • Мѫжки имена:
        • Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пеню, Ганю, ..
        • Обаче: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..
    
    
    • Доколкото този текст е прѣдназначен за хора, знаещи български, нѣ̋ма да се впускам в авантюрата да формулирам правила и изключения кога собственитѣ имена да се члѣнуват и кога - не. Нашиът̌ български език е естествен език и има поведението на естествен език - при собственитѣ имена той слага члѣн, когато му е кеф, а когато не му е кеф - не слага.
    
    
    • (.. скрий ıѫ̨ артроманията при имената ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Опрѣдѣленост без члѣнуване.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Опрѣдѣленост без члѣнуване.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • По-горѣ станѫ̨ дума, че сѫществителнитѣ собствени винѫги сѫ опрѣдѣлени, дори без да сѫ члѣнувани.
      Но тука става дума за сѫществителнитѣ нарицателни.
    • Ясно е, че чрѣз показателно мѣстоимение или чрѣз члѣнувано опрѣдѣление може да се придаде опрѣдѣленост.
      Но тука не става дума за тѣзи регулярни случаи.
    
    
    • Сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн и пак сѫ опрѣдѣлени:
      
      
      • майка, татко, баба, дѣ̋до, кака, леля, чичо, вуйчо, вуйна, ..
      
      
      • Както и Господ Бог, нашиът̌ небесен отец, извѣстен и като Аллах.
    
    
    • Примѣри:
      
      
      • Мама ми дръпнѫ̨ ухото. Щѣше да го скѫса. А пък тате ме наби.
      • На гости ни дойдохѫ̨ вуйчо и вуйна.
      • Снощи от дѣтската гλадина ме взе татко.
      
      
      • Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.
    
    
    • Обаче:
      
      
      • На улицата срѣщнѫ̨хме вуйчото на Мария.
      • В дрѣвниът̌ Рим Марс е бил богът на войната.
    
    
    • (.. скрий ıѫ̨ опрѣдѣлеността без члѣнуване ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Неопрѣдѣлителен члѣн в българскиът̌ език.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Неопрѣдѣлителен члѣн в българскиът̌ език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • Поради това, че има случаи, когато сѫществителни нарицателни, употрѣбени без члѣн, сѫ опрѣдѣлени, понѣ̋кога в българскиът̌ език се налага да се употрѣби неопрѣдѣлителен члѣн, за да се изрази изрично неопрѣдѣленост.
    
    
    • Примѣр:

      Татко, ти защо снощи забλави да ме вземеш от дѣтската гλадина
      и тλѣ̋бваше госпожица Петλова да ме доведе у дома!
      Един татко не забλавя да вземе дѣтето си от дѣтската гλадина!
      И да знаеш: заλади тебе госпожица Петλова закъснѣ̋ за сλѣща с любовникът̌ си!

    • (.. скрий неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Падежитѣ в ново-българскиът̌ език.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Падежитѣ в ново-българскиът̌ език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • В българскиът̌ език има останѫ̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на нѣ̋кои, но повече, отколкото нѣ̋кои други може би прѣдполагат.
      
      
      • Именителен (номинатив)
      • Винителен (акузатив)
      • Дателен (датив)
      • Звателен (вокатив)
    
    
    • Остатъци от другитѣ старо-славянски падежи в застинѫ̨ли форми се намират, но тѣ сега се класифицират като нарѣчия:
      
      
      • Зимѣ и лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋, денем и нощем, числом и словом, ..
      • Вкѫщи, у дома, [иде ѝ] отрѫки, ..
    
    
    • При мѣстоименията никога не е имало звателен падеж, но останѫ̨литѣ три падежа сѫ в редовна употрѣба. Все пак, мѣстоименията сѫ извън прѣдмѣтът̌ на този коментар и тука ще забравим за тѣ̋х.
    
    
    • В редовна употрѣба е и вокативът̌ (звателниът̌ падеж), съчетанието на който с артроманията е тривиално. Отмѣ̋таме го вокативът̌.
    
    
    • Датив (дателен падеж)
      
      
      • Стандартниът̌ български език допуска дателни форми само при нечлѣнувани имена, опрѣдѣлени или не. И във всѣки случай дателнитѣ форми придават на рѣчта архаичен вид.
        
        
        • .. Старци се Богу молıѫ̨т горещо .. (Ботев)
        • Майцѣ си (заглавие на стихотворение от Ботев)
        
        
        • Мама Стояну думаше:
          ..
          Стоян мами си думаше:
          ..
        • Гарван гарвану око не вади.
      
      
      • Архаичниът̌ канцеларски стил допуска изрази в датив, заети от руски, в които артроманията е прѣнебрѣгнѫ̨та:
        
        
        • Царю Освободителю - от признателна България.
        • Да се изплати приносителю ..
    
    
    • Имената от срѣден род никога не сѫ различавали акузатив от номинатив (винителен от именителен падеж).
    
    
    • Остава да се покаже кога за номинативът̌ и акузативът̌ (за именителниът̌ и винителниът̌ падеж) в ново-българскиът̌ език могѫ̨т да се употрѣбяват различаващи се форми в женски и мѫжки род и дали изобщо има такива случаи.
      
      
      • Редно е да се отбѣлѣжи, че в ново-българскиът̌ език слѣд всѣки прѣдлог падежът̌ е винителен (акузатив).
      
      
      • Редно е да се отбѣлѣжи и това, че повечето ново-български диалекти, както и стандартниът̌ български език, не различават род (мѫжки-женски-срѣден) в множествено число.
      
      
      • И за да отмѣтнем случаıът̌: стандартниът̌ български език и повечето диалекти никога не различават акузатив от номинатив в множествено число.
      
      
    • В слѣдващиът̌ коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто и тритѣ падежа номинатив-акузатив-датив сѫ в употрѣба, при това в съчетание с артроманията.
    
    
    • (.. скрий ги падежитѣ ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.  (.. покажи ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
  • ▼▼  Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • При имената в женски род единствено число не е сѫществувал проблем различаването на формитѣ за номинатив и акузатив (именителен и винителен падеж) да се съчетае със артроманията.
    
    
    • Обаче стандартниът̌ български език, както и повечето диалекти, не различават тѣзи форми. Макар съвсѣм доскоро да сѫ ги различавали.
      
      
      • Твърди се, че прѣз 19-ти вѣк това различие се пазѣло в севлиевскиът̌ диалект.
    
    
    • Редица български книжовници от 19-ти вѣк сѫ поддържали това различие в правописът̌, към който сѫ се придържали.
    
    
    • Само за илюстрация, ще дам нѣ̋колко примѣра, за да видите какво означава всичко това.
      Номинативното окончание -А в акузатив се замѣства с -Ѫ. -U (Ѫ).
      
      
      • Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
      • Дѣвойката излѣзе от рѣкѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грѣѣше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблюдаваше дѣвойкѫтѫ с примрѣ̋лѫ душицѫ.
      
      
      • Кръвта му изтичаше. Санитарıът̌ едва успѣ̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лютѫтѫ ранѫ на войникът̌.
      
      
      • Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
      • Момата чакаше сватбѫтѫ едноврѣменно с тѫгѫ и надѣђѫ.
      • Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.
    
    
    • Тогава, допрѣди 200-300 години, в нашето село (Централна Сѣверна България) така се е говорѣло:
      
      
      • Момъкът̌ се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът̌ ѝ.
    
    
    • Сега обаче номинатив и акузатив вече не се различават и всѣ̋как е възможно да се каже:
      
      
      • Момъкът̌ се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът̌ ѝ.
      • Момъкът̌ се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът̌ ѝ.
    
    
    • Сега така (с окончание -А или пък -Ѫ вмѣсто -А) се говори не само в нашето село, но и според установилиът̌ се общо-български разговорен език.
      
      
      • Дори от театралната сцена може да се чуе изговор с -Ѫ.
    
    
    • Макар в стандартниът̌ български език окончанието винѫги да е -А. Дори под ударение.
    
    
    • И тъй, това е послѣдниът̌ елемент от славянската падежна система, който изпада в ново-българскиът̌ език. Изпаднѫ̨л е сравнително наскоро. Защо?
      
      
      • В диалектитѣ, къдѣто стариът̌ звук Ѫ е преминѫ̨л в У или в О̨, обсѫђаното тук различие обикновено се пази.
      • В слѣдващиът̌ коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто това различие е останѫ̨ло непокѫтнѫ̨то досега, до началото на 21-ви вѣк. Там стариът̌ звук Ѫ е преминѫ̨л в О̨.
      
      
      • В диалектитѣ, къдѣто стариът̌ звук Ѫ е преминѫ̨л в А, обсѫђаното тук различие нѣ̋ма как да се пази.
      
      
      • "В нашето село" стариът̌ звук Ѫ е преминѫ̨л в Ъ, а пък нашиът̌ език различава А от Ъ само под ударение. И тъй, в диалектитѣ, лѣгнѫ̨ли в основата на стандартниът̌ български език, различието е можѣло да се запази, само когато крайната гласна е ударена. Многото случаи, когато крайната гласна е неударена, сѫ загладили различието и то взело, че изчезнѫ̨ло.
      
      
      • Влашкиът̌ език сѫщо така може да е оказал нѣ̋какво влияние за изчезването на различието међу акузатив и номинатив при имената в женски род единствено число.
      
      
      • Може би и омразата към звукът̌ Ъ у нѣ̋кои книжовници от 19-ти вѣк да е повлияла. Заради неıѫ̨ напримѣр и досега пишем буква А вмѣсто Ѫ в редица глаголни окончания.
    
    
    • (.. скрий женски род единствено число ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.  (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    
    
    • Това би слѣдвало да е основната част на този обстоен коментар. Започнѫ̨х го заради това.
    
    
    • Падежнитѣ форми за акузатив и датив за мѫжки род по-трудно се съчетават с артроманията.
      
      
      • Поради това такива сѫ запазени много малко.
      
      
      • В стандартниът̌ български език, както впрочем и "в нашето село", нѣ̋ма члѣнувани форми в мѫжки род за акузатив и датив.
        
        
        • Нечлѣнувани има: другиго, другиму.
      
      
      • Все пак, в слѣдващиът̌ коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто такива форми сѫ в употрѣба.
    
    
    • Дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род сѫ показани по-горѣ в параграфът̌, озаглавен Падежитѣ в ново-българскиът̌ език.
    
    
    • Съотвѣтни на показанитѣ там дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род, сѫществуват и винителни форми, чиято употрѣба е по-честа от тази на дателнитѣ.
    
    
    • Едва ли ще се намѣри винителна форма, различаваща се от именителната, за неодушевени сѫществителни, слѣд като формитѣ не сѫ се различавали и в старо-славянски.
    
    
    • И тъй, винителни форми за мѫжки род, различаващи се от именителнитѣ:
      
      
      • На първо мѣ̋сто, мѫжки собствени имена.
        
        
        • Дѣ̋да си Христа слушайте!
        
        
        • Хайде всѣки от нас да разкаже нѣщо за бай Ганя.
        • Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ.
        
        
        • Помогнѫ̨хѫ̨ на бай Ганя да смъкне от плещитѣ си агарянскиът̌ ямурлук, намѣтнѫ̨ си той една белгийска мантия — и всички рѣкохѫ̨, че бай Ганю е вече цѣ̋л европеец.
        
        
        • Има каменни надписи от врѣмето на Крума и Омуртага.
        
        
        • Танаса - смахнѫ̨тиът̌ Танас - го засѣ̋кох снощи в кръчмата.
        
        
        • Забѣлѣжка_1: Ако трѣ̋бва да се употрѣби члѣн (смахнѫ̨тиът̌ Танас), особената акузативна форма е невъзможна.
        • Забѣлѣжка_2: Слѣдѣте за падежитѣ - къдѣ е винителен (акузатив) и къдѣ е именителен (номинатив). И послѣдниът̌ пияница от "нашето село" не бърка тѣзи падежи.
        
        
        • А пък Стѐфана жена му го изпѫдила от кѫщи.
        • Не бе, Стѐфан ıѫ̨ изпѫдил жена си от кѫщи.
        • Стефа̀на изпѫдила мѫжът̌ си от кѫщи.
        • Стефа̀на изпѫдила мѫжът̌ си Пенча от кѫщи.
        • На Стѐфана жена му и на Танаса жена му сѫ първи братовчедки.
        
        
        • Пѣсни и стихотворения от Ботьова и Стамболова.
        
        
        • "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте рѣшили да докарате миризливиът̌ казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй, то аз с моитѣ кунки ще ви отрѣжѫ̨ чепкитѣ."
          • Явен фалшификат. Само човѣк, който владѣе български език на нивото на вманиачен геймър зад клавиатура, може да сложи винителна форма вмѣсто именителна, уж със цѣл архаизация. Ама архаизацията означава падежитѣ да се употрѣбяват правилно. А да не говорим за думата Булгорско. Тоз фалшификатор и булгур не е ял прѣз животът̌ си.
      
      
      • Прѣгледайте пак параграфът̌ по-горѣ, озаглавен Опрѣдѣленост без члѣнуване.
      
      
      • На второ мѣ̋сто, стигаме до сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи небесниът̌ ни Отец или близки роднини, които се употрѣбяват без члѣн. И при тѣ̋х, както при собственитѣ имена, сѫ възможни акузативни форми, различни от номинативнитѣ.
        
        
        • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
        • Почитайте Бога.
        • Молѣте се на Бога.
        
        
        • Дѣ̋да си Христа слушайте!
        • Кажи на татка си да ми се обади.
        • Чича си Стѐфана виђал ли си го?
        • Вуйча ти Ивана го отведохѫ̨ милиционеритѣ.
    
    
    • Забѣлѣжка_1: Не всички сѫществителни нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн. Нѣ̋кои приемат члѣн и тѣ нѣ̋мат специални акузативни форми:
      
      
      • Синът̌ ми го взехѫ̨ войник.
      • С мѫжът̌ ѝ сме приятели.
    
    
    • Забѣлѣжка_2: Ако сѫществително нарицателно, означаващо близки роднини, е с основа на -А, дори да се употрѣбява без члѣн, не може да има специална акузативна форма:
      
      
      • Баща ми го пенсионирахѫ̨.
      • Нѣ̋кога, прѣди повече от 300 години, това може да е звучало така: Бащѫ ми го пенсионираше.
    
    
    • Забѣлѣжка_3: В граматическиът̌ анализ, който правıѫ̨т, нѣ̋кои хора бъркат винителната форма на сѫществителни от мѫжки род в единствено число с фо̀рмата, члѣнувана с така нарѣчениът̌ непълен члѣн.
      
      
      • Синът ми го взехѫ̨ войник.
      • С мѫжът ѝ сме приятели.
      • Синъ ми го взехѫ̨ войник.
      • С мѫжъ ѝ сме приятели.
        
        
        • Независимо как е записано - с пълен члѣн или с непълен, това сѫ члѣнувани форми.
        • Защото под ударение гласната ясно се чува Ъ, както и да е написано.
        • Защото винѫги може да се чуе крайното Т от опрѣдѣлителниът̌ члѣн, както и да е написано.
      
      
      • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
      • Почитайте Бога.
      • Молѣте се на Бога.
        
        
        • Това обаче сѫ винителни - акузативни - форми.
        • Това не сѫ члѣнувани форми.
        
        
        • Защото слѣднитѣ форми сѫ невъзможни:
        
        
        • Страх от Господът̌ Богът̌ нѣ̋мате.
        • Почитайте Богът̌.
        • Молѣте се на Богът̌.
        
        
        • Но пък слѣднитѣ форми сѫ възможни, и тѣ сѫ именно члѣнни форми, а не специални акузативни форми:
          
          
          • Почитайте Богът на Аврама.
          • (Дори да е написано Богъ, пак е члѣнна форма.)
          • (Аврама: това е акузативна форма, Аврамът̌ е невъзможно.)
    
    
    • (.. скрий мѫжки род единствено число ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти
  • (.. покажи го коментарът̌ ..)  (.. разгънąто ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти
  
  
  • Ще илюстрирам с диалектът̌ на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция, нарѣчен помашки. В Гърция се правıѫ̨т опити да го опишѫ̨т.
    Вижте 12-тѣ урока за "помашки". (.. покажи прѣпраткитѣ ..)
  • Ще илюстрирам с диалектът̌ на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция, нарѣчен помашки. В Гърция се правıѫ̨т опити да го опишѫ̨т.
    Вижте 12-тѣ урока за "помашки". (.. скрий прѣпраткитѣ ..)
    
    
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 1
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 2
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 3
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 4
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 5
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 6
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 7
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 8
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 9
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 10
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 11
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 12
  
  
  • Първо прочетѣте прѣдишниът̌ коментар относно положението в стандартниът̌ български език. Ако не сте го прочели, върнѣте се.
  
  
  • (.. покажи ги ..) Характеристики на диалектът̌ на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция.
  • (.. скрий ги ..) Характеристики на диалектът̌ на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция.
    
    
    • Това е диалект от източно-български тип, не само заради географията, но и заради рефлексът̌ на стариът̌ ят Ѣ (е,а̂), както и заради постановката на ударението.
    • Рефлексът̌ на стариът̌ голѣ̋м юс ѫ е o, което бѣлѣжѫ̨ с диакритичен знак ǫ.
    • Употрѣбяват се много думи и цѣли изрази от турскиът̌ език.
    • Има и заемки от гръцки. Явно има и влияние от други български диалекти.
    • Както в повечето източни диалекти, вокализмът̌ в неударена позиция и вокализмът̌ в ударена позиция силно се различават.
    • Специфично за този диалект е "акането" - о и е минават в а. Това явление нѣ̋ма връзка с подобното явление в руски.
    • Това е напълно балканизиран славянски диалект, каквито впрочем сѫ и всички български диалекти.
    • Пълно описание на диалектът̌ от тѣзи уроци не може да се извлѣче. Понѣ̋кога се наблюдава различие међу написаното и произнесеното. В сѫщност, естествено е у носителитѣ на диалектът̌ да има колѣбание.
    
    
    • В повечето български диалекти опрѣдѣлителниът̌ члѣн е само -то (-та, -тѣ, -ът). Има двѣ изключения:
      
      
      • В диалекти западно от Вардарът̌, освѣн прѣдпочитаното и там -то, се употрѣбяват и члѣнове -во и -но. Скопскиът̌ литературен стандарт се основава на такъв диалект.
      • В родопскитѣ диалекти, освѣн -то, се употрѣбяват и члѣнове -со и -но. Такъв е и разглеђаниът̌ помашки диалект. В него прѣдпочитаниът̌ члѣн е -но.
    
    
    • При имената от женски род с основа на -а в единствено число стриктно се пази разликата међу винителен и именителен падеж.
      • Тази разлика се пази и в нѣ̋кои диалекти от крайниът̌ сѣверозапад, класифицирани като торлашки.
      • Има свѣдения, че прѣз 19-ти вѣк тази разлика се пазѣла и в севлиевскиът̌ диалект.
      • В този случай ( женски род, единствено число, основа на -а ) опрѣдѣлителниът̌ члѣн без проблеми се съчетава с падежното окончание.
      • Нѣ̋кои книжовници от 19-ти вѣк сѫ поддържали тази разлика и в правописът̌.
    
    
    • В останѫ̨литѣ случаи (мѫжки род или пък в множествено число) сѫщо така се срѣщат падежни окончания за винителен и именителен падеж, и то както при члѣнувани форми, така и при нечлѣнувани.
    
    
    • Особено интересни сѫ формитѣ за дателен падеж. Такива има както члѣнувани, така и нечлѣнувани, както в единствено число, така и в множествено.
    
    
    • (.. скрий ги характеристикитѣ на диалектът̌ ..)  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • (.. покажи ги ..) Извадки от уроцитѣ.  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • (.. скрий ги ..) Извадки от уроцитѣ.  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • .. покажи коментари към извадкитѣ .. (.. скрий го коментарът̌ за помашкиът̌ диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
      
      
      • {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
      • {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
      • {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
      • {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
      • {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
      • {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
      • {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
      • {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
      • {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
      • {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
      • {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
      • {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
      • {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
      • {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
      • {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
      • {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
      • {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
      • {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
      • {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
      • {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
      • {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
      • {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
      • {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
      • {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
      • {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
      • {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
      
      
      • .. покажи коментари към извадкитѣ ..  (.. скрий ги извадкитѣ от уроцитѣ ..)  (.. скрий го коментарът̌ за помашкиът̌ диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    • .. скрий ги коментаритѣ към извадкитѣ ..  (.. скрий го коментарът̌ за помашкиът̌ диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
      
      
      • {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
        
        
        • Името на селото (Садновица) е във винителен падеж, понеже е слѣд прѣдлог "от".
      
      
      • {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
        
        
        • Слѣд имам, сестра и брат сѫ във винителен падеж.
        • .. имам еднѫ сестрѫ .. имам едног брата ..
      
      
      • {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
        
        
        • "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
      
      
      • {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
        
        
        • Името на градът̌ Атина е във винителен падеж, понеже е слѣд прѣдлог "от".
      
      
      • {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
        
        
        • .. със нами ..
        • Това е стара форма за творителен падеж. Съотвѣтства на прѣдлогът̌ "със".
        • Случаıът̌ не е ясен.
        • Този прѣдлог "със" във {μαθ.7t66} е употрѣбен с винителен падеж.
        • По принцип, всѣки прѣдлог би трѣ̋бвало да върви с винителен падеж.
        • А пък винителната форма на мѣстоимението би трѣ̋бвало да е "нас".
        • Дали "sas-nami" не трѣ̋бва да се счита за нарѣчие?
      
      
      • {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
        
        
        • Слѣд "има", изразът̌ "нѣ̋ка воденица" е във винителен падеж.
        • Село-но е члѣнувано с -но, а не с -то или със -со.
        • Вмѣсто утвърдителната частица "да" се употрѣбява "ХО".
      
      
      • {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
        
        
        • Винителен падеж слѣд прѣдлогът̌ "на".
        • Винителната форма "górneneg káta" ("горниът̌ етаж") е члѣнувана с -"ен".
        • Явно това окончание за винителен падеж е обобщено и за неодушевени сѫществителни.
      
      
      • {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
        
        
        • "Колко е сахатıът̌?"
        • Члѣнувано е с "-ет". Поне така го е чул записвачът̌.
      
      
      • {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
        
        
        • Члѣн -тѣ: "kitápevete".
      
      
      • {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
        
        
        • Винителен падеж слѣд прѣдлогът̌ "за".
        • .. "за моята хана̂" ..
        • Члѣнът̌ обаче е -са, а не -та.
        • .. "за мо[ıѫ]сѫ ханѫ̂" ..
        • Значи "за моето сѣмейство".
      
      
      • {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
        
        
        • "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
        • Балканската дупликация "го" не е пропуснѫ̨та.
      
      
      • {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
        
        
        • "Ние сме една ка́матна хана̂."
        • "Ние сме едно хубаво сѣмейство."
        • Изразът̌ "една ка́матна хана̂" е в именителен падеж.
        
        
        • "единиен със друганег" - "единиът̌ със другиът̌"
        • "единиен" - именителен падеж. Члѣнът̌ е -ен.
        • "друганег" - винителен падеж. Члѣнът̌ е -н- међу двѣтѣ падежни окончания.
      
      
      • {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
        
        
        • "Ала не съм си написал домашнитѣ."
        • "dérsevese" е члѣнувано със "-се", вмѣсто с "-не" или "-те"
      
      
      • {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
        
        
        • Винителен падеж слѣд прѣдлогът̌ "със".
        • Мѫжкитѣ имена получават винително окончание -А: Със Ниха́та, със Йорга.
        • Женскитѣ имена не получават такова окончание: Със Еле́ни, със Рейха́н.
        • Женскитѣ имена бихѫ̨ получили винително окончание -О̨ (-Ѫ), ако бѣ̋хѫ̨ с основа на -А: със Мари́о̨.
        
        
        • Тук има примѣр с нечлѣнувана винителна форма в множествено число:
        • "Със котрѣ̋х друзѣ̋х" (с кои другари)
      
      
      • {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
        
        
        • "Да слушаш майкѫ си" - правилно е употрѣбен винителен падеж.
        • "Да слушаш бубайко си" - защо винителниът̌ падеж е спѣстен?
      
      
      • {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
        
        
        • Трѣ̋бва да обичаш Бога.
        • Винителен падеж.
      
      
      • {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
        
        
        • Трѣ̋бва да слушаш старитѣ (старѣх-нѣ).
        • Винителна форма за множествено число, члѣнувана с -не.
      
      
      • {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
        
        
        • Обичам работата.
        • Обичам работѫтѫ. Винителен падеж.
        • Обичам работѫсѫ. Члѣнът̌ е -са, във винителен падеж - сѫ.
      
      
      • {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
        
        
        • Всичко-то е бѣ̋ло!
        • Всичко-со е бѣ̋ло!
        • Училище-то е члѣнувано с -не: mechítene.
      
      
      • {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
        
        
        • "zhónine" - женитѣ. Именителен падеж, члѣнът̌ е -не.
        • На џамията - на џамиѫтѫ - на џамиѫнѫ - "na jümayǫ́nǫ". Винителен падеж слѣд прѣдлог "на".
      
      
      • {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
        
        
        • Във въпросът̌, изразът̌ "друг байрам" приема винително окончание като за одушевено сѫществително.
        • А в отговорът̌ "курбан байрам" не приема винително окончание.
        • Явно има колѣбание.
        • Вижте и {μαθ.4t37}.
      
      
      • {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
        
        
        • Тука сѫщо. Слѣд прѣдлог трѣ̋бва да се сложи винителен падеж.
        • Обаче особено винително окончание би трѣ̋бвало да получават само одушевенитѣ сѫществителни.
        • В диалектът̌ окончанието се обобщава, а и има колѣбание.
        • Вижте и {μαθ.4t37}.
      
      
      • {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
        
        
        • Много интересни члѣнувани форми - дателен падеж, множествено число.
        • Да помагат на бѣднитѣ, слѣпитѣ, глухитѣ, нѣмитѣ, ..
      
      
      • {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
        
        
        • Big Ben, голѣмиът̌ сахат.
      
      
      • {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
        
        
        • Винителен падеж слѣд прѣдлог:
        • .. от този голѣ̋м писател ..
        • .. от този голѣ̋м писавач ..
        • .. от исог голѣ̋ма писавача ..
      
      
      • {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
        
        
        • Най-интересниът̌ израз. Съдържа члѣнувана дателна форма.
        • синъ́т - синъ́н - sinón.
        • На умрѣлиът̌ крал синът̌.
      
      
      • .. скрий ги коментаритѣ към извадкитѣ ..  (.. скрий ги извадкитѣ от уроцитѣ ..) 
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ за помашкиът̌ диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план
  • (.. покажи ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  • Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план
  
  
  • Първо прочетѣте прѣдишeн коментар относно положението в съврѣменниът̌ стандартен български език. Ако не сте го прочели, върнѣте се.
  
  
  • Изразът̌ "в нашето село" се отнася за диалектитѣ, лѣгнѫ̨ли в основата на стандартниът̌ български език.
  
  
  • Ще си служѫ̨ с примѣри. Примѣритѣ, които сега не сѫ стандартни - не сѫ нормативни - ще означавам със звѣздичка.
  
  
  • Двата примѣра сѫ:
    
    
    • [1] На сакатиът̌ Танас жена му е на кıоравиът̌ Стати дъщеря.
    • [2] Хамлет е на умрѣлиът̌ крал синът̌.
    
    
    • Въпрѣки че прѣдлогът̌ (в случаıът̌ прѣдлогът̌ на) изисква винителен падеж (акузатив), нѣ̋ма специални акузативни форми, понеже има члѣнувани опрѣдѣления.
  
  
  • В примѣр [1], като се махнѫ̨т опрѣдѣленията, специални акузативни форми стават възможни, без да стават задължителни:
    
    
    • [1] На Танас жена му е на Стати дъщеря.
    • [1] На Танаса жена му е на Статя дъщеря.
  
  
  • В примѣр [2], и да се махне опрѣдѣлението, думата крал изисква опрѣдѣлелен члѣн и така специална акузативна форма сега е невъзможна:
    
    
    • [2] Хамлет е на кралıът̌ синът̌.
    • [2] Хамлет е на кралıъ синът̌.
    
    
    • Както и да е написано, с пълен или непълен члѣн, кралıът̌-кралıъ е члѣнна форма, а не специална акузативна (винителна) форма.
  
  
  • Сега ще задѫлбаем във врѣмето. Когато в нашето село е била възможна специална акузативна форма в послѣдниът̌ случай:
    
    
    • [2*] Хамлет е на кралятог синът̌.
    
    
    • Ако възстановим опрѣдѣлението, ще се получи:
    
    
    • [2*] Хамлет е на умрѣ̋латог краля синът̌.
    • [2:RU] Гамлет - сын умершего короля.
  
  
  • Сега да възстановим опрѣдѣленията в примѣр [1], и да приемем специалната акузативна форма за възможна.
    
    
    • [1*] На сакататог Танаса жена му е на кıораватог Статя дъщеря.
  
  
  • Забѣлѣжка: В нашето село - за простота на това изложение - употрѣбяваме само члѣн -то, -та, -тѣ, -ът, а не различни члѣнове, както в помашкиът̌ диалект или както в сѣверно-македонскиът̌ стандарт.
  
  
  • Нали сте прочели прѣдишниът̌ коментар, озаглавен Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартниът̌ български език?
    Защото там случаıът̌ женски род единствено число с основа на -а е разгледан изчерпателно.
  
  
  • И двата тукашни примѣра сѫ за мѫжки род в единствено число. Продължаваме с тѣ̋х, но смѣняме падежът̌ на дателен.
  
  
  • Отклонение за мѣстоименията:
    
    
    • Кой-който-никой-нѣ̋кой сѫ форми за именителен падеж, номинативни форми.
    • Кого-когото-никого-нѣ̋кого сѫ форми за винителен падеж, акузативни форми.
    • На кого, на когото, на никого, на нѣ̋кого - това сѫ сѫщитѣ акузативни (винителни) форми, но слѣд предлогът̌ на.
    
    
    • Дателнитѣ форми сѫ слѣднитѣ:
      • Кому, комуто, никому, нѣ̋кому.
    
    
    • Прѣдлогът̌ на, както и всѣки прѣдлог, изисква винителен падеж, а не дателен. Така че формитѣ ..
      • на кому, на комуто, на никому, на нѣ̋кому
      
      
      • сѫ съвсѣм грѣшни.
  
  
  • Ако в примѣр [1] махнем опрѣдѣленията, специални дателни форми сѫ възможни, понеже такива се срѣщат във фолклорът̌, но сѫ съвсѣм-съвсѣм архаични.
    
    
    • [1*] Танасу жена му е Статю дъщеря.
  
  
  • А като ги възстановим опрѣдѣленията, може би ще стигнем до слѣдното:
    
    
    • [1*] Сакатутом Танасу жена му е кıоравутом Статю дъщеря.
  
  
  • Примѣр [2] с дателен падеж, със и без опрѣдѣлението:
    
    
    • [2*] Хамлет е умрѣ̋лутом кралю синът̌.
    • [2*] Хамлет е кралютом синът̌.
  
  
  • С множествено число нѣ̋ма да се занимавам, понеже вече има достатъчно материал за размисъл. Относно това от какво нашиът̌ език, както сѫ го говорѣли в нашето село, се е отървал.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът̌ на члѣнуването бѣ допълнен с правила за ударението
  • (.. към алгоритъмът̌ ..)  (.. покажи го коментарът̌ тука ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът̌ на члѣнуването бѣ допълнен с правила за ударението
  • (.. към алгоритъмът̌ ..)  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Поредицата от правила (или изходи) бѣ̋хѫ̨ допълнени с клаузи за мѣ̋стото на ударението.
  
  
  • В прѣобладаващиът̌ брой случаи при члѣнуване ударението не се мѣсти.
  • Но има три изключения.
  
  
  • Първо. Сѫществителнитѣ имена в единствено число от женски род, завършващи на съгласна, мѣстıѫ̨т ударението върху члѣнът̌ -ТА.
    
    
    • Вижте Правило_5.
    • Доколкото такива думи от женски род могѫ̨т да бѫдѫ̨т доста дълги (напримѣр необходѝмост, конкурентоспосо̀бност, електропроводѝмост, законосъобра̀зност), то в български език ударението може да пада на послѣдната сричка на произволно дълга дума без нуђа от допълнително ударение (необходимостта̀, конкурентоспособността̀, електропроводимостта̀, законосъобразността̀).
  
  
  • Второ. Числителнитѣ имена от четири нагорѣ при члѣнуване с члѣн -ТѢ ..
    • .. мѣстıѫ̨т ударението на послѣдната сричка върху опрѣдѣлителниът̌ члѣн:
    
    
    • четиритѣ̀, петтѣ̀, осемтѣ̀, десеттѣ̀, деветдесеттѣ̀, стотѣ̀, деветстотинтѣ̀
    
    
    • Вижте Правило_2
    
    
    • В тѣзи случаи члѣнът̌ -ТѢ може да приеме архаичната си форма -ТѢХ: десеттѣ̋х Божи заповѣди.
    • Дали във всичкитѣ случаи формата -тѣ етимологически не се явява съкращение на -тѣх?
    
    
    • Обаче: двѣ̀тѣ, трѝтѣ.
  
  
  • Трето. Нѣ̋кои едносрични сѫществителни имена, завършващи на съгласна, ..
    • .. от мѫжки род в единствено число ..
    • .. мѣстıѫ̨т ударението си върху опрѣдѣлителниът̌ члѣн.
    
    
    • Кои сѫ тѣзи думи? Българитѣ си ги знаıѫ̨т, а чуђенцитѣ трѣ̋бва да ги запомнıѫ̨т.
    • В рѣчницитѣ тѣзи случаи би трѣ̋бвало да сѫ отбѣлѣ̋зани.
    
    
    • Вижте Правило_10 и Правило_9.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Извѣстие за въвеђането на естествениът̌ правопис
  • (.. покажи го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Извѣстие за въвеђането на естествениът̌ правопис
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Алгоритъмът̌ на члѣнуването, прѣдставляващ поредицата от правила (или изходи) бѣ допълнен във връзка с въвеђането на естествениът̌ правопис.
  
  
  • Моитѣ текстове на български език, публикувани във html-формат, се поддържат в нѣ̋колко правописни варианта с автоматично конвертиране међу тѣ̋х.
  • Два от правописнитѣ варианти се основават на традиционната русофилска кирилица:
    
    
    • Пост-модерен правопис:
      • Възстановени сѫ буквитѣ Ѣ и Ѫ, употрѣбата на които е приблизително сѫщата, както прѣди 1945.
      • Пишѫ̨ текстоветѣ си в този правопис.
    
    
    • Отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис:
      • Официален в България.
  
  
  • Тѣзи два правописни варианта, основававащи се на традиционната русофилска кирилица, имат общ недостатък:
    
    
    • Много често, най-вече в завършъцитѣ на думитѣ, звукът̌ Ъ се бѣлѣжи с буква А или с буква Я.
  
  
  • За да се поправи този недостатък, се въвеђа естествениът̌ правописен вариант,
    
    
    • при който звукът̌ Ъ никога не се бѣлѣжи с А или с Я,
    • а се бѣлѣжи с нѣ̋коя от буквитѣ Ѫ или Ъ или Ь.
    
    
    • За цѣлта е въведена и буквата ıота-без-точка I.
    
    
    • На мѣ̋стото на буквата Я, когато в пост-модерен правопис или в ОФ-правопис тя означава звукът̌ Ъ, в естествениът̌ правопис се пише IѪ или IЪ или Ъ.
    • Вмѣсто съчетанието от двѣ букви IЪ може да се пише една буква Ь.
  
  
  • Естествениът̌ правопис в примѣри:
    
    
    • [Сѫществителни и прилагателни] Члѣнувани форми за мѫжки род в единствено число:
      
      
      • В говорът̌ си пълниът̌ члѣн го прѣнебрѣгвам, но при писане гледам да не го изпускам.
      • Тѣ живѣıѫ̨т в голѣмиът̌ град.
      • Голѣмиът̌ град не заспива и прѣз нощта.
      • Малкиът̌ град заспива и прѣз деньт̌ по пладнѣ..
      • Малкиъ град заспива и прѣз день.
      • Царьт̌ дава, пѫдарьт̌ не дава.
      • Автобусът̌ е за градът̌.
      • Автобусъ е за градъ.
      • Не ще да пусне кокалът̌.
      • Не ще да пусне кокалъ.
      
      
      • Забѣлѣжка:
      • Крайното -Т от опрѣдѣлителниът̌ члѣн за мѫжки род единствено число аз винѫги го пишѫ̨.
      • В правописът̌, нарѣчен естествен, за да означѫ̨,
        че в говорът̌ този звук -Т често се изпуска,
        слагам ӥ на буквата -Т̌ диакритичен знак.
    
    
    • Глаголни форми:
      
      
      • Спıѫ̨т непробуден сън.
      • Спıѫ̨ на диванът̌.
      • Днешнитѣ млади книги не четѫ̨т - четѫ̨т само глупости в интернет.
      • И аз четѫ̨ глупости в интернет.
      • Дѣцата останѫ̨хѫ̨ сираци.
      • Дѣтето останѫ̨ сираче.
      • Дѣтето останѫ̨ло сираче.
      • Днес всички дѣца от дѣтската градина ги взехѫ̨ рано.
      
      
      • Забѣлѣжка:
      
      
      • [Тѣ] Двамата гледат към небето и виђат да падат звѣзди.
      • [То] Дѣтето гледа към небето и виђа да пада звѣзда [тя].
      • [Аз] Гледам към небето и нищо не виђам.
      • [Тѣ] Отдѣ̀лят житото от плѣ̋вата.
      • [Той] Отдѣ̀ля житото от плѣ̋вата.
      • [Аз] Отдѣ̀лям житото от плѣ̋вата.
      • Това сѫ примѣри със слаби глаголи в естествен правопис.
      • Слабитѣ глаголи нѣ̋мат буква Ѫ в окончанията за индикативно сегашно врѣме.
      
      
      • [Тѣ] Ще погледнѫ̨т към небето да видıѫ̨т дали ще паднѫ̨т звѣзди.
      • [То] Дѣтето ще погледне към небето да види дали ще падне звѣзда [тя].
      • [Аз] Щв погледнѫ̨ вѫжето и макарата да видıѫ̨ дали ще паднѫ̨ от високо.
      • [Тѣ] Ще отдѣлıѫ̨̀т житото от плѣ̋вата.
      • [Той] Ще отдѣлѝ житото от плѣ̋вата.
      • [Аз] Ще отдѣлıѫ̨̀ житото от плѣ̋вата.
      • Това сѫ примѣри със силни глаголи в естествен правопис.
    
    
    • Мѣстоимения:
      
      
      • Неѫ̨ не бѣ̋х ıѫ̨ виђал от много години.
      • Като ıѫ̨ видѣ̋х, не ıѫ̨ познах.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

• Правило_1 (изход_1).
  • Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
  • Те приемат член -ТА.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: двата, хилядата, пъ̨тищата, решенията, селата, краката, рамената, ръ̨ката, реката, съ̨дията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
  • Забележка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в немския̌т) имената в множествено число ня̋мат род.


• Правило_2 (изход_2).
  • Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
  • Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
  • Примери: двете, стотѐ, ръ̨цете, раменете, градовете, войските, армиите, никаквите.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -тя̋х (-тѣ̋х): десеття̋х Божи заповеди.


• Правило_3 (изход_3).
  • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
  • Те приемат член -ТО.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.


• Правило_4 (изход_4).
  • Отнася се за имената от среден род.
  • Те приемат член -ТО.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: таксито, партито.


• Правило_5 (изход_5).
  • Отнася се за имената от женски род.
  • Те приемат член -ТА.
  • Ударението се мести на членът.
  • Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
• Правило_6 (изход_6).
  • Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на И.
  • Те приемат член -Я̌Т. В естествен правопис: -ЪТ̌.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: десетия̌т, мъ̨жкия̌т, женския̌т, старшия̌т.


• Правило_7 (изход_7).
  • Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на Й.
  • Те приемат член -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
  • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.


• Правило_8 (изход_8).
  • Отнася се за прилагателните имена (от мъ̨жки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
  • Те приемат първо стар член -И-, после нов член -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
  • В естествен правопис: -ИЪТ̌.
  • Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мъ̨жки род в единствено число добива пълната си форма.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: болния̌т, здравия̌т, белия̌т, черния̌т, големия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.


• Правило_9 (изход_9).
  • Отнася се за ня̋кои имена (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
  • Те приемат член -Я̌Т. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
  • Ударението остава неподвижно, освен в думата деня̊т.
  • Примери: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пъ̨даря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
• Правило_10 (изход_10).
  • Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
  • Членът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
  • Ударението се мести на членът при ня̋кои едносрични думи, които тря̋бва да се запомня̨т.
  • Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
  • Примери: носъ̀т, дъ̨бъ̀т, борът, градъ̀т, петелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.

---

---

• Правило_1 (изход_1).
  • Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А (или -JА), независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
  • Те приемат член -ТА.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: двата, хилjадата, пѫтищата, решениjата, селата, краката, рамената, рѫката, реката, сѫдиjата, слугата, бащата, маjката, воjската, армиjата, никаквата.
  • Забележка: В българскиjът език (както впрочем и в рускиjът, и в немскиjът) имената в множествено число не̋мат род.


• Правило_2 (изход_2).
  • Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
  • Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
  • Примери: двете, стотѐ, рѫцете, раменете, градовете, воjските, армиите, никаквите.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -те̋х: десетте̋х Божи заповеди.


• Правило_3 (изход_3).
  • Отнасjа се за имената, завършващи на -О или -Е или -У (-JУ) (независимо от родът).
  • Те приемат член -ТО.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сиjчето, морето, всичкото, аташето, менjуто, парвенjуто, гуруто, табуто, кенгуруто.


• Правило_4 (изход_4).
  • Отнасjа се за имената от среден род.
  • Те приемат член -ТО.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: таксито, партито.


• Правило_5 (изход_5).
  • Отнасjа се за имената от женски род.
  • Те приемат член -ТА.
  • Ударението се мести на членът.
  • Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гноjта.
• Правило_6 (изход_6).
  • Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
  • Те приемат член -JЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
  • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -Я̌Т.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.


• Правило_7 (изход_7). Не се прилага при този сърбомански правопис.
  • Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на J.
  • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис
    членът е -Я̌Т, в коjто краjното J е вплетено.
  • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
  • Забележка: В сърбомански правопис членът си е -ЪТ.
  • Забележка: В сърбомански правопис се прилага последното правило (последниjът изход).
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери (в сърбомански правопис): краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.


• Правило_8 (изход_8).
  • Отнасjа се за прилагателните имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
  • Те приемат първо стар член -И-, после съединително -J-, после нов член -ЪТ, като се получава -ИJЪТ.
  • В естествен правопис членът е -ИЪТ̌, без съединително -J-.
  • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -ИЯ̌Т.
  • Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
  • Ударението остава неподвижно.
  • Примери: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.


• Правило_9 (изход_9).
  • Отнасjа се за не̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна, различна от -J.
  • Те приемат член -JЪТ. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
  • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -Я̌Т.
  • Ударението остава неподвижно, освен в думата денjъ̀т.
  • Примери: денjъ̀т, царjът, конjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.


• Правило_10 (изход_10).
  • Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна или на -J.)
  • Членът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
  • Ударението се мести на членът при не̋кои едносрични думи, които тре̋бва да се запомнjа̨т.
  • Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
  • Примери: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, петелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.
  • Забележка: Добавете и примерите от правило 7.

---

---

• Pravilo_1 (izxod_1).
  • Otnasja se za imenata (suqestvitelni, prilagatelni, chislitelni), zavurshvaqi na -A (ili -JA), nezavisimo ot chisloto (edinstveno ili mnozhestveno) i nezavisimo ot rodut.
  • Te priemat chlen -TA.
  • Ydarenieto ostava nepodvizhno.
  • Primeri: dvata, xiljadata, putiqata, resheniata, selata, krakata, ramenata, rukata, rekata, sudiata, slygata, baqata, majkata, vojskata, armiata, nikakvata.
  • Zabelezhka: V bulgarskiut ezik (kakto vprochem i v ryskiut, i v nemskiut) imenata v mnozhestveno chislo nehmat rod.


• Pravilo_2 (izxod_2).
  • Otnasja se za imenata (suqestvitelni, prilagatelni, chislitelni) v mnozhestveno chislo (nezavisimo ot rodut).
  • Te priemat chlen -TE (v jatov pravopis: -ТѢ).
  • Primeri: dvete, stotè, rucete, ramenete, gradovete, vojskite, armiite, nikakvite.
  • Ydarenieto ostava nepodvizhno.
  • Zabelezhka: Obache pri chislitelnite sled tri ydarenieto se mesti na chlenut. Osven tova, pri tezi chislitelni (po-golemite ot tri) vmesto -te mozhe da se ypotrebi arxaichnata chlenna forma -tehx: desettehx Bozhi zapovedi.


• Pravilo_3 (izxod_3).
  • Otnasja se za imenata, zavurshvaqi na -O ili -E ili -Y (-JY) (nezavisimo ot rodut).
  • Te priemat chlen -TO.
  • Ydarenieto ostava nepodvizhno.
  • Primeri: deteto, teleto, seloto, ramoto, reshenieto, chichoto, Sijcheto, moreto, vsichkoto, atasheto, menjyto, parvenjyto, gyryto, tabyto, kengyryto.


• Pravilo_4 (izxod_4).
  • Otnasja se za imenata ot sreden rod.
  • Te priemat chlen -TO.
  • Ydarenieto ostava nepodvizhno.
  • Primeri: taksito, partito.


• Pravilo_5 (izxod_5).
  • Otnasja se za imenata ot zhenski rod.
  • Te priemat chlen -TA.
  • Ydarenieto se mesti na chlenut.
  • Primeri: kruvta, mladostta, kalta, noqta, gnojta.
• Pravilo_6 (izxod_6). Ne se prilaga.
  • Otnasja se za imenata (ot muzhki rod v edinstveno chislo), zavurshvaqi na I.
  • Te priemat chlen -UT. V estestven pravopis: -ЪТ̌.
  • V post-moderen ili v otechestveno-frontovski pravopis: -Я̌Т.
  • Zabelezhka: Pri pravopisut, osnovan na latinica, tova pravilo ne se prilaga, ..
  • Zabelezhka: .. a se prilaga poslednoto pravilo (posledniut izxod).
  • Primeri (в pravopis na latinica): desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
  • Ydarenieto ostava nepodvizhno.


• Pravilo_7 (izxod_7). Ne se prilaga.
  • Otnasja se za imenata (ot muzhki rod v edinstveno chislo), zavurshvaqi na J.
  • V post-moderen ili v otechestveno-frontovski pravopis
    chlenut e -Я̌Т, v kojto краjното J e vpleteno.
  • V estestven pravopis: -IЪТ̌ ili -ЬТ̌.
  • Zabelezhka: Pri pravopisut, osnovan na latinica, tova pravilo ne se prilaga, ..
  • Zabelezhka: .. a se prilaga poslednoto pravilo (posledniut izxod).
  • Zabelezhka: V tozi pravopis, osnovan na latinica, chlenut si e -UT.
  • Zabelezhka: Tova pravilo se prilaga samo pri rysofilski pravopisni varianti.
  • Primeri (в pravopis na latinica): krajut, gerojut, ratajut, lake[j]ut, kriteriut.
  • Ydarenieto ostava nepodvizhno.


• Pravilo_8 (izxod_8).
  • Otnasja se za prilagatelnite imena (ot muzhki rod v edinstveno chislo), sybstantivirani ili ne, kakto i za chislitelnoto edin.
  • Te priemat purvo star chlen -I-, posle nov chlen -UT, kato se polychava -IUT.
  • V estestven pravopis: -ИЪТ̌.
  • V post-moderen ili v otechestveno-frontovski pravopis: -ИЯ̌Т.
  • Zabelezhka: Kato prieme pra-star chlen -I-, prilagatelnoto ot muzhki rod v edinstveno chislo dobiva pulnata si forma.
  • Ydarenieto ostava nepodvizhno.
  • Primeri: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.


• Pravilo_9 (izxod_9).
  • Otnasja se za nehkoi imena (ot muzhki rod v edinstveno chislo), zavurshvaqi na istoricheski meka suglasna, razlichna ot -J.
  • Te priemat chlen -JUT. V estestven pravopis: -IЪТ̌ ili -ЬТ̌.
  • V post-moderen ili v otechestveno-frontovski pravopis: -Я̌Т.
  • Ydarenieto ostava nepodvizhno, osven v dymata denjùt.
  • Primeri: denjùt, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.


• Pravilo_10 (izxod_10).
  • Posledno pravilo.
  • Zabelezhka: Otnasja se za imena ot muzhki rod v edinstveno chislo, ..
  • Zabelezhka: .. zavurshvaqi na istoricheski tvurda suglasna ili na -J ili na glasna -I.
  • Chlenut e -UT. V estestven pravopis: -ЪТ̌.
  • Ydarenieto se mesti na chlenut pri nehkoi ednosrichni dymi, koito trehbva da se zapomnjut.
  • Ydarenieto ostava nepodvizhno pri dymite s poveche ot edna srichka.
  • Primeri: nosùt, dubùt, borut, gradùt, petelut, luvùt, tigurut, otgovorut, ezikut.
  • Zabelezhka: Dobavete i primerite ot pravilo 7.

---

---

• Pravilo_1 (izxod_1).
  • Otnasä se za imenata (suqestvitelni, prilagatelni, čislitelni), zavuršvaqi na -A ili -Ä, nezavisimo ot čisloto (edinstveno ili množestveno) i nezavisimo ot rodut.
  • Te priemat člen -TA.
  • Ydarenieto ostava nepodvižno.
  • Primeri: dvata, xilädata, putiqata, rešeniata, selata, krakata, ramenata, rukata, rekata, sudiata, slygata, baqata, majkata, vojskata, armiata, nikakvata.
  • Zabeležka: V bulgarskiut ezik (kakto vpročem i v ryskiut, i v nemskiut) imenata v množestveno čislo ne̋mat rod.


• Pravilo_2 (izxod_2).
  • Otnasä se za imenata (suqestvitelni, prilagatelni, čislitelni) v množestveno čislo (nezavisimo ot rodut).
  • Te priemat člen -TE (v ätov pravopis: -TE; v OF-pravopis: -TE).
  • Primeri: dvete, stotè, rucete, ramenete, gradovete, vojskite, armiite, nikakvite.
  • Ydarenieto ostava nepodvižno.
  • Zabeležka: Obače pri čislitelnite sled tri ydarenieto se mesti na členut. Osven tova, pri tezi čislitelni (po-golemite ot tri) vmesto -te može da se ypotrebi arxaičnata členna forma -te̋x: desette̋x Boži zapovedi.


• Pravilo_3 (izxod_3).
  • Otnasä se za imenata, zavuršvaqi na -O ili -E ili -Y ili -Ÿ (nezavisimo ot rodut).
  • Te priemat člen -TO.
  • Ydarenieto ostava nepodvižno.
  • Primeri: deteto, teleto, seloto, ramoto, rešenieto, čičoto, Sijčeto, moreto, vsičkoto, atašeto, menÿto, parvenÿto, gyryto, tabyto, kengyryto.


• Pravilo_4 (izxod_4).
  • Otnasä se za imenata ot sreden rod.
  • Te priemat člen -TO.
  • Ydarenieto ostava nepodvižno.
  • Primeri: taksito, partito.


• Pravilo_5 (izxod_5).
  • Otnasä se za imenata ot ženski rod.
  • Te priemat člen -TA.
  • Ydarenieto se mesti na členut.
  • Primeri: kruvta, mladostta, kalta, noqta, gnojta.
• Pravilo_6 (izxod_6). Ne se prilaga.
  • Otnasä se za imenata (ot mužki rod v edinstveno čislo), zavuršvaqi na I.
  • Te priemat člen -UT. V estestven pravopis: -ЪТ̌.
  • V post-moderen ili v otečestveno-frontovski pravopis: -Я̌Т.
  • Zabeležka: Pri pravopisut, osnovan na latinica, tova pravilo ne se prilaga, ..
  • Zabeležka: .. a se prilaga poslednoto pravilo (posledniut izxod).
  • Primeri (в pravopis na latinica): desetiut, mužkiut, ženskiut, staršiut.
  • Ydarenieto ostava nepodvižno.


• Pravilo_7 (izxod_7). Ne se prilaga.
  • Otnasä se za imenata (ot mužki rod v edinstveno čislo), zavuršvaqi na J.
  • V post-moderen ili v otečestveno-frontovski pravopis
    členut e -Я̌Т, v kojto краjното J e vpleteno.
  • V estestven pravopis: -IЪТ̌ ili -ЬТ̌.
  • Zabeležka: Pri pravopisut, osnovan na latinica, tova pravilo ne se prilaga, ..
  • Zabeležka: .. a se prilaga poslednoto pravilo (posledniut izxod).
  • Zabeležka: V tozi pravopis, osnovan na latinica, chlenut si e -UT.
  • Zabelezhka: Tova pravilo se prilaga samo pri rysofilski pravopisni varianti.
  • Primeri (в pravopis na latinica): kraüt, geroüt, rataüt, lakeüt, kriteriut.
  • Ydarenieto ostava nepodvižno.


• Pravilo_8 (izxod_8).
  • Otnasä se za prilagatelnite imena (ot mužki rod v edinstveno čislo), sybstantivirani ili ne, kakto i za čislitelnoto edin.
  • Te priemat purvo star člen -I-, posle nov člen -UT, kato se polyčava -IUT.
  • V estestven pravopis: -ИЪТ̌.
  • V post-moderen ili v otečestveno-frontovski pravopis: -ИЯ̌Т.
  • Zabeležka: Kato prieme pra-star člen -I-, prilagatelnoto ot mužki rod v edinstveno čislo dobiva pulnata si forma.
  • Ydarenieto ostava nepodvižno.
  • Primeri: bolniut, zdraviut, beliut, černiut, golemiut, malkiut, dobriut, lošiut, drygiut, ediniut.


• Pravilo_9 (izxod_9).
  • Otnasä se za ne̋koi imena (ot mužki rod v edinstveno čislo), zavuršvaqi na istoričeski meka suglasna, razlichna ot -J.
  • Te priemat člen -ÜT. V estestven pravopis: -IЪТ̌ ili -ЬТ̌.
  • V post-moderen ili v otečestveno-frontovski pravopis: -Я̌Т.
  • Ydarenieto ostava nepodvižno, osven v dymata denűt.
  • Primeri: denűt, carüt, konüt, pudarüt, ovčarüt, yčitelüt, ogunüt, lakutüt, nokutüt.


• Pravilo_10 (izxod_10).
  • Posledno pravilo.
  • Zabeležka: Otnasä se za imena ot mužki rod v edinstveno čislo, ..
  • Zabeležka: .. zavuršvaqi na istoričeski tvurda suglasna ili na -J ili na glasna -I.
  • Členut e -UT. V estestven pravopis: -ЪТ̌.
  • Ydarenieto se mesti na členut pri ne̋koi ednosrični dymi, koito tre̋bva da se zapomnüt.
  • Ydarenieto ostava nepodvižno pri dymite s poveče ot edna srička.
  • Primeri: nosùt, dubùt, borut, gradùt, petelut, luvùt, tigurut, otgovorut, ezikut.
  • Zabeležka: Dobavete i primerite ot pravilo 7.

---

---

(.. к самому важному ..)  (.. к ссылкам ..)  (.. к комментариям ..)  .. to the bottom ..

Действительное правило для артиклей в болгарском языке

Действительное правило для артиклей в болгарском в первом приближении.

В болгарском языке, чтобы выразить грамматическую категорию определённости, к концу имени (существительного, прилагательного, числительного), обычно добавляется определённый артикль, или просто артикль. В болгарском языке для имён (сѫществительных, прилагательных, числителньных) и для местоимений есть отдельные формы с артиклем.

Алгоритм образования форм с артиклем в болгарском можно выразить при помощи ряда правил.

• Если какое-нибудь правило приложено, задача выполнена, алгоритм завершается и следующие правила уже не применяются. Поэтому десять правил в следующем ряду, будут обозначены и как выходы.


• Правило_1 (выход_1).
  • Применяется к именам (существительным, прилагательным, числительным), оканчивающим на -А или -Я, независимо от числа (единственного или множественного) и независимо от рода.
  • Артикль: -ТА.
  • Место ударения не меняется.
  • Примеры: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
  • Примечание: В болгарском (как впрочем и в русском, и в немецком), род в множественном числе не различается.


• Правило_2 (выход_2).
  • Применяется к именам (существительным, прилагательным, числительным) в множественном числе (независимо от рода).
  • Артикль: -ТѢ (в ятовой орфографии: -ТѢ; в ОФ-орфографии: -ТЕ).
  • Примеры: двѣтѣ, стотѣ̀, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
  • Место ударения не меняется.
  • Примечание: Однако у числительных после 3 ударение переходит на артикль. Кроме того, у этих числительных (больших 3) артикль может принимать архаическую форму -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.


• Правило_3 (выход_3).
  • Применяется к именам, оканчивающим на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от рода).
  • Артикль: -ТО.
  • Место ударения не меняется.
  • Примеры: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.


• Правило_4 (выход_4).
  • Применяется к именам среднего рода.
  • Артикль: -ТО.
  • Место ударения не меняется.
  • Примеры: таксито, партито.


• Правило_5 (выход_5).
  • Применяется к именам женского рода.
  • Артикль: -ТА.
  • Ударение переходит на артикль.
  • Примеры: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.


• • Примечание: Если по первым пяти правилам (выходам) задача ещё не решена, то это имя (существительное, прилагательное, числительное) мужского рода в единственном числе.


• Правило_6 (выход_6).
  • Применяется к именам (мужского рода единственного числа), оканчивающим на И.
  • Артикль: -Я̌Т. В естественной орфографии: -ЪТ̌.
  • Место ударения не меняется.
  • Примеры: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.
  • В естественной орфографии: десетиът̌, мѫжкиът̌, женскиът̌, старшиът̌.


• Правило_7 (выход_7).
  • Применяется к именам (мужского рода единственного числа), оканчивающим на Й.
  • Артикль: -Я̌Т, и в нём окончание Й вплетено.
  • В естественной орфографии: -IЪТ̌ или -ЬТ̌ или -ЪТ̌.
  • Место ударения не меняется.
  • Примеры: [край=>]края̌т, [герой=>]героя̌т, [ратай=>]ратая̌т, [лакей=>]лакея̌т, [критерий=>]критерия̌т.
  • В естественной орфографии: [край=>]краıът̌, [герой=>]героıът̌, [ратай=>]ратаıът̌, [лакей=>]лакеът̌т, [критерий=>]критериът̌т.


• Правило_8 (выход_8).
  • Применяется к прилагательным именам (мужского рода единственного числа), субстантивированным или нет, а также к числительному един.
  • Принимают старый артикль -И-, а потом и новый артикль -Я̌Т, и в результате -ИЯ̌Т.
  • В естественной орфографии: -ИЪТ̌.
  • Примечание: Приняв пра-старый артикль -И-, прилагательное мужского рода единственного числа получает свою полную форму.
  • Место ударения не меняется.
  • Примеры: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.
  • В естественной орфографии: болниът̌, здравиът̌, бѣлиът̌, черниът̌, голѣмиът̌, малкиът̌, добриът̌, лошиът̌, другиът̌, единиът̌.


• Правило_9 (выход_9).
  • Применяется к некоторым существительным (мужского рода единственного числа), оканчивающим на исторически мякгую согласную.
  • Артикль -Я̌Т.
  • В естественной орфографии: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
  • Ударение остаётся на месте, кроме в слове деня̊т.
  • Примеры: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
  • В естественной орфографии: день̀т̌, царьт̌, коньт̌, пѫдарьт̌, овчарьт̌, учительт̌, огъньт̌, лакътьт̌, нокътьт̌.


• • Примечание: Если алгоритм кончился по выходу (правилу) от 6 до 9, то имейте ввиду, что в букву Я̌ из артикля -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) вплетена гласная Ъ, а не гласная А. Например, деня̌т звучит как деньът.
  • Примечание: И в частности, если алгоритм кончился по выходу (правилу) 9, то Вам может быть будет интересно узнать, что по орфографии до 1945 артикль писали -ЬТ
    (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; краесловные еры не пишу).


• Правило_10 (выход_10).
  • Последнее правило. Последний выход.
  • Примечание: Применяется к именам мужского рода единственного числа, оканчивающим на исторически твёрдую согласную.
  • Артикль: -ЪТ. В естественной орфографии: -ЪТ̌.
  • Ударение переходит на артикль в нескольких односложных словах, которые указаны в словарях.
  • Место ударения не меняется в словах из двух или более слогов.
  • Примеры: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, пѣтелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.


• • Примечание: Местоименные формы, которые можно употреблять с артиклем, ведут себя как прилагательные имена.
  • Примеры: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
  • В естественной орфографии: мой=>моıът̌, твой=>твоıът̌, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
• .. в начало ..

---

Самое важное примечание, решающее. Действительно ли всё так сложно на самом деле?

Конечную согласную -Т в формах мужского рода единственного числа с артиклем -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
не объязательно ни произносить, ни писать.

В речи она обычно пропускается.

Произнесена ли была она в речи - слушатели обычно этого не замечают, а если заметят, то специального смысла этому не придают.

Читающий перед слушателями не должен произносить или упускать конечную согласную Т в формах артикля мужского рода единственного числа в зависимости от наличия буквы Т в тексте.

Согласно официальной орфографии, если она упущена в артикле -ЪТ, обычно пишется артикль -А.

• Причина в том, что до 1945-го, до орфографической реформы ОФ, как и в русской дореволюционной орфографии, буква Ъ в конце слова не произносилась.
• Теперь уже нет проблемы сокращать артикль -ЪТ на -Ъ.

Согласно так называемой естественной орфографии, она пишется -Ť, где диакритическим знаком указано, что произношение не объязательно.

---

Повтаряю то же важное решающее примечание, на этот раз со строгим соблюдением "регуляций".

Произносить конечную согласную -Т в формах артикля мужского рода единственного числа -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не объязательно.

В речи она часто пропускается.

Произнесена ли была она в речи - слушатели обычно этого не замечают, а если заметят, то специального смысла этому не придают.

Читающий перед слушателями не должен произносить или упускать конечную согласную Т в формах артикля мужского рода единственного числа в зависимости от наличия буквы Т в тексте.

Артикль мужского рода единственного числа, в котором она написана, называется полным артиклем, а если она упущена, то это краткий (неполный) артикль.

Согласно официальной орфографии, если она упущена в артикле -ЪТ, то пишется краткий артикль -А.

Следующее правило официальной орфографии определяет когда следует писать полный артикль:

У подлежащего и у сказуемного определения следует писать полный артикль.

В остальных случаях следует писать краткий артикль.

Исключение: Клички и прозвища обычно пишутся с кратким артиклем, даже при употреблении в роли подлежащего или сказуемного определения.

Конечно, приведенное выше правило противоестественно.
Оно противоречит интуиции.
Скорее, это неуклюжая выдумка псевдоученых.
И, конечно, на практике это правило не соблюдается.

.. в начало ..

---

►►   Ссылки (references)    (.. показать ..)

(.. ссылки показать ..)  .. в начало ..

▼▼   Ссылки (references)    (.. ссылки удалить ..)

• christotamarin.blog: Публикации относно опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
• christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog: Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑2}
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑А2}
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове

(.. ссылки удалить ..)  .. в начало ..

---

►►   Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)  (.. комментарии показать ..)  (.. и развернуть ..)  .. в начало ..

▼▼   Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..

Если будет комментарий или вопрос, требующие моего ответа, перепишу вопрос или комментарий сюда и отвечу здесь.

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка о роли грамматического рода в правиле болгарских артиклей
  • (.. показать ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка о роли грамматического рода в правиле болгарских артиклей
  • (.. комментарий удалить ..)
  
  
  • Во множественном числе болгарский язык рода не различает (как впрочем и русский, и немецкий).
    
    
    • Имена во множественном числе принимают артикль -ТА согласно Правилу_1 (выходу_1)
    • или артикль -ТѢ (в ОФ-орфографии: -ТЕ) согласно Правилу_2 (выходу_2)
    • в зависимости от окончания фо̀рмы множественного числа.
  
  
  • В единственном числе:
    
    
    • Имена среднего рода принимают артикль -ТО согласно Правилу_3 (выходу_3) или Правилу_4 (выходу_4).
    • Имена женского рода принимают артикль -ТА согласно Правилу_1 (выходу_1) или Правилу_5 (выходу_5).
  
  
  • В единственном числе имена мужского рода принимают артикль в зависимости от окончания.
    
    
    • Если существительное оканчивается на -А или -Я, то оно принимает артикль -ТА согласно Правилу_1 (выходу_1).
    • Если существительное оканчивается на -О или -Е или -У или -Ю, то оно принимает артикль -ТО согласно Правилу_3 (выходу_3).
    
    
    • Остальные случаи охватываются пятью последними правилами (выходами): Правило_6 (выход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (выход_10).
    • Речь идёт об именах мужского рода единственного числа.
    
    
    • В тех остальных случаях артикль всегда -ЪТ, но он может нам представляться и в иной форме согласно орфографии.
      • -Я̌Т, -ИЯ̌Т, -Я̌, -ИЯ̌, -А̌, [-Ъ].
  
  
  • Определённый артикль добавляется к полной форме прилагательного имени.
    
    
    • В болгарском языке, полная и краткая формы прилагательных совпали,
    • кроме для мужского рода единственного числа:
    • Ново село, Бѣ̋ла паланка, Бѣли Искър, Нови Искър, Цари мали град, ..
  
  
  • Речь опять идёт об именах от мужского рода единственного числа.
    Артикль всегда -ЪТ.
    Нам представляются особенности по следующим причинам:
    
    
    • Определённый артикль добавляется к малоупотребительной полной форме прилагательных мужского рода единственного числа, оканчивающей на -И.
    
    
    • После -И, после -Й и после исторически мягкой согласной,
      при русофильской орфографии,
      (согласно Правилу_9 (выходу_9)) артикль -ЪТ пишется как -Я̌Т,
      так как в болгарском русофильском алфавите
      не хватает буквы для звука Ъ (и О) после мягкой согласной и после звука иот
      [А=>Я, У=>Ю, Ъ=>?, О=>?].
    
    
    • Конечный согласный звук -Т в формах мужского рода единственного числа с определённым артиклем -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т в речи очень часто пропускается.
      Это хорощо разъяснено в важнейшем решающем примечании по теме.
      Из уважения к читающей публике, стараюсь одолевать лень и писать конечную букву Т всегда.
      
      В некоторых случаях нормотворцы успели разогнать подобную лень.
      Например, конечную букву Т в числительных именах пишется всегда, хотя она обычно не произносится:
      единадесет, .., деветнадесет, двадесет, .., деветдесет.
      
      Однако в формах определённого артикля мужского рода единственного числа
      нормотворцы превысили свои права,
      проявили кощунственное насилие над языком и
      сочинили правило про полный и неполный артикль, которое приведено выше.
    
    
    • Когда определённый артикль мужского рода единственного числа имеет форму -ЪТ,
      его неполная форма должна бы быть -Ъ,
      однако пишется она -А, даже если под ударением она ясно звучит как -Ъ,
      потому что конечная буква -Ъ в старой иванчевской орфографии была глухонемой.
      Хотя из уважения к публике стараюсь писать только так называемую полную форму артикля,
      я сохраняю право употреблять неполную форму артикля -Ъ.
  
  
  • (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Существительные, оканчивающие на исторически мягкую согласную
  • (.. показать ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Существительные, оканчивающие на исторически мягкую согласную
  • (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • Речь идёт об именах существительных и прилагательных мужского рода единственного числа.
  • Артикль есть -ЪТ.
  
  
  • Однако в зависимости от орфоэпии и орфографии артикль -ЪТ нам представляется и в других формах.
    
    
    • В орфографии на основе латиницы, артикль пишется в виде -UT. Однако:
      
      
      • Правило_6 (выход_6) и Правило_7 (выход_7) не применяются.
        • Артикль -UT будет назначен финальным Правило_10 (выход_10). Нет оснований окончивающий звук перед артиклем -I или -J считаться его частью.
          • Примеры: desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
          • Примеры: krajut, gerojut, ratajut, lake[j]ut, kriteri[j]ut.
      
      
      • Правило_8 (выход_8) применимо к именам прилагательным - всем прилагательным, достигшим этого правила в ходе алгоритма.
        • Артикль -UT добавляется к полной форме прилагательного, оканчивающей на -I.
          • Примеры: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.
      
      
      • Если применяется Правило_9 (выход_9), то перед самим артиклем пишется буква -J- как знак мягкости конечной согласной и таким образом артикль принимает форму -JUT.
        • Примеры: denjut, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.
      
      
      • (.. комментарий удалить ..) 
    
    
    • В сербоманском орфографическом варианте артикль пишется в виде -ЪТ. Однако:
      
      
      • Правило_6 (выход_6) надо переставить после Правила_8.
      
      
      • Правило_7 (выход_7) не применяется.
        • Артикль -UT будет назначен финальным Правило_10 (выход_10). Нет оснований окончивающий звук перед артиклем -I или -J считаться его частью.
          • Примеры: краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.
      
      
      • Правило_8 применимо к именам прилагательным.
        • Артикль -ЪТ добавляется к полной форме прилагательного, оканчивающей на -И.
          
          
          • Примечание: У некоторых прилагательных краткая и пълная форма не отличаются (мѫжки, женски, овчи, вълчи, ..)
        
        
        • В сербоманском орфографическом варианте Правило_6 (выход_6) лучше переставить после Правила_8, а у самого Правила_8 отнять свойство выход_8. Таким образом, после Правила_5 (выхода_5) алгоритм идёт сразу к Правилу_8, и потом к Правилу_6 (выходу_6), независимо от применимости Правила_8.
      
      
      • Правило_6 (выход_6) относится ко всем именам (существительным и прилагательным мужского рода единственного числа), оканчивающим на И.
        • Перед артиклем -ЪТ пишется буква-связка -J.
          • Примеры: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.
          • Примеры: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.
      
      
      • Если применяется Правило_9 (выход_9), то перед самим артиклем пишется буква -J- как знак мягкости конечной согласной и таким образом артикль принимает форму -JUT.
        • Примеры: денjът, конjът, царjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.
      
      
      • (.. комментарий удалить ..) 
    
    
    • В русофильских орфографических вариантах ( отечественно-фронтовском или пост-модерном) артикль -ЪТ может принимать вид -Я̌Т или -ИЯ̌Т.
      
      
      • Вторая половина алгоритма - Правило_6 (выход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (выход_10) - точно учитывает именно русофильскую орфографию.
      
      
      • У буквы Я из нашего русофильского алфавита есть странности.
        
        
        • Вотканный в неё может быть звук Й.
        
        
        • Она указывает на мягкость предыдущей съгласной.
        
        
        • В букву Я вместо звука А может быть вотканный звук Ъ.
        • Случай с артиклями мужского рода единственного числа именно такой.
        • Именно и поэтому в артиклях мужского рода единственного числа буква -Я̌- пишется с диакритическим знаком.
      
      
      • (.. комментарий удалить ..) 
    
    
    • При естественной орфографии,
      
      
      • в большинстве случаев артикль есть -ЪТ̌,
      • но он может также принимать вид -IЪТ̌ или -JЪТ̌ или -ЬТ̌.
      
      
      • При естественной орфографии, буква -Я- никогда не пишется в артиклях.
      
      
      • Написание -ЬТ̌ - это сокращение -IЪТ̌ или -JЪТ̌.
      
      
      • Если непосредственно перед артиклем -ЪТ̌ есть слоговая гласная -И-, то пишется -ИЪТ̌.
      
      
      • (.. комментарий удалить ..) 
  
  
  • Ещё не уточнена применимость Правила_9 (выхода_9).
    Что значит "оканчивающие на исторически мякгую согласную"?
    
    
    • Вспомни, что речь идёт только об именах существительных мужского рода единственного числа.
    
    
    • Существительное со значением деятеля или инструмента и с наставкой -ТЕЛ оканчивает на исторически мякгую согласную.
      
      
      • Примеры: учител[я̌т], съединител[я̌т], раздѣлител[я̌т], будител[я̌т].
      • В естественной орфографии: учител[ьт̌], съединител[ьт̌], раздѣлител[ьт̌], будител[ьт̌].
      • Контрпримеры: петел[ът], котел[ът].
    
    
    • Существительное со значением деятеля и с наставкой -АР оканчивает на исторически мякгую согласную.
      
      
      • Примеры: овчар[я̌т], леяр[я̌т], кръчмар[я̌т], библиотекар[я̌т], цигулар[я̌т], писар[я̌т], пѫдар[я̌т].
      • В естественной орфографии: овчар[ьт̌], леяр[ьт̌], кръчмар[ьт̌], библиотекар[ьт̌], цигулар[ьт̌], писар[ьт̌], пѫдар[ьт̌].
      • Контрпримеры: кантар[ът], пазар[ът].
    
    
    • На исторически мякгую согласную оканчивают десять существительных по списку:
      
      
      • ден[я̌т], пѫт[я̌т], сън[я̌т], кон[я̌т], огън[я̌т], ..
      • цар[я̌т], крал[я̌т], зет[я̌т], нокът[я̌т], лакът[я̌т].
      
      
      • ден[ьт̌], пѫт[ьт̌], сън[ьт̌], кон[ьт̌], огън[ьт̌], .. (естественная орфография)
      • цар[ьт̌], крал[ьт̌], зет[ьт̌], нокът[ьт̌], лакът[ьт̌] (естественная орфография).
  
  
  • (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: На болгарском языке этот очерк даётся в шести орфографических вариантах
  • (.. показать ..)  (.. развёрнуто ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20::  (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  • На болгарском языке этот очерк даётся в шести орфографических вариантах.
    
    
    • ◄► Все эти орфографические варианты - на основе
      • нормативного произношение стандартного болгарского языка.
    
    
    • ◄► Кнопки переключения между этими четырьмя вариантами
      • даются в верхнем правом угле страницы, а также здесь ниже.
    
    
    • ◄► Орфографический вариант болгарского языка можно классифицирать как
      • я̀кавский, ѐкавский или я̀тевый
      • в зависимости от способа передачи старого ятя Ѣ.
      
      
      • Смотрите разъснения на болгарском.
      
      
      • Смотрите разъснения здесь на русском.
      • (.. разъснения скатать ..)
        • Норма произношения болгарского языка определяет звучание старого ятя Ѣ в любом конкретном случае.
        • Обычно звучит он как E.
        • Но в определённых случаях произносится Я (JA, IA).
        
        
        • Когда в некоторых случаях старый ять Ѣ звучит как Я, то тогда произношение я̀кавское. Так во многих диалектах на востоке Болгарии.
        • Когда во всех случаях старый ять Ѣ звучит как Е, то это ѐкавское произношение. Так во многих западных диалектах.
        • Норма болгарского языка - я̀кавское произношение.
        
        
        • Если несмотря на современное нормативное я̀кавское произношение, всегда пишется старая буква Ѣ, то это я̀тевая орфография. Звучание еще можно уточнить при помощи диакритического знака.
        
        
        • Если несмотря на современное нормативное я̀кавское произношение, всегда пишется буква Е, то это ѐкавская орфография. Звучание опять можно уточнить при помощи диакритического знака. Примечание: Русская орфография - ѐкавская.
        
        
        • Орфографию класифицируется как я̀кавскую, если на письме отображается только нормативное произношение данной словоформы, не обращая внимание на этимологию, на другие словоформы того же корня и на звучание в западных диалектах.
        
        
        • До 1945-го года в Болгарии официально использовалась я̀тевая орфография Иванчевского. Она включала и краесловные еры.
        
        
        • В 1945-м году коммунисты заменили я̀тевую орфографию Иванчевского я̀кавской отечественно-фронтовской [ОФ-]орфографией.
        
        
        • Пренебрежительное отношение к западным диалектам, демонстрированное вводом я̀кавской ОФ-орфографии, открыло место для создавающегося в то же время северно-македонского языка.
        
        
        • .. скатать разъснения об я̀кавости-ѐкавости-я̀тевости ..
    
    
    • ►►  То ли орфография русофильская, то ли сербоманская?  (.. развернуть ..)
    • ▼▼  То ли орфография русофильская, то ли сербоманская?  (.. скатать ..)
      
      
      • Орфографию можно классифицировать как русофильская, если:
        • она на основе кириллицы
        • с использованием букв Й, Я и Ю.
        • Буквы Ю и Я создают у болгар чувство, что в алфавите
        • не хватает подобных букв для ЙО-ЬО и для ЙЪ-ЬЪ-ЙѪ-ЬѪ JЪ.
        • Не хватает, потому что русскому языку такие буквы не нужны.
      
      
      • Орфографию можно классифицировать как сербоманская, если:
        • она на основе кириллицы,
        • однако она русофильская: буквы Й, Я и Ю не употребляются.
        • Буква J заменяет букву Й и употребляется как знак мягкости.
        • Следовательно, на месте буквы Я пишется JА, а на месте Ю - JУ.
        • Нехватки букв для JЪ или JО не ощущается.
      
      
      • Естественная орфография, которая была введена после других орфографических вариантов,
        • и которая тоже на основе кириллицы,
          не русофильская и не сербоманская.
        • В неё введена буква ıота-без-точки (I), которая может заменять как букву Й, так и букву Ь.
        • Буква ıота-без-точка (I) может участвавать в буквосъчетаниях как IO, IѪ, IЪ, IA.
        • Вместо ЙО или ЬО пишется IO, которое от буквы Ю отличается.
        • Буквы Й и Я не запрещены, но и без них можно обойтись.
        • Буква Ь может также изпользоваться как сокращение буквосочетания IЪ.
      
      
      •  .. русофильство и сербоманию скатать ..  (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
    
    
    • ◄► Ниже перечислены шесть орфографических вариантов.
    
    
    • Пост-модерный орфографический вариант  (.. подробнее ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Я̀тевая русофильская орфография, кириллица
    • Пост-модерный орфографический вариант  (.. скатать ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Я̀тевая русофильская орфография, кириллица (.. показать другое описание по-болгарски ..)
      
      
      • Согласно моим предпочтениям, до сих пор придерживался этого варианта.
      
      
      • Это же я̀тевая орфография, а не я̀кавская или ѐкавская.
      • Это же я̀тевая орфография. Буква ять ѣ употребляется.
      • Смотрите когда пишется буква Ѣ (текст на болгарском).
      
      
      • Это русофильская орфография на основе кириллицы.
      • Это русофильская орфография и следовательно буквы Й, Я и Ю используются.
      
      
      • Буква большой юс ѫ восстановлена.
      • Смотрите когда пишется буква Ѫ (текст на болгарском).
      
      
      • Введены также буквы џ/Џ и ђ/Ђ для дж и жд соответственно.
      
      
      • В отличие от старой (до 1945) орфографии Иванчевского,
        незвучащие краесловные еры запрещены.
      
      
      • (.. описание скатать ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
    
    
    • Отечественно-фронтовский орфографический вариант  (.. подробнее ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Я̀кавская русофильская орфография, кириллица
    • Отечественно-фронтовский орфографический вариант  (.. скатать ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Я̀кавская русофильская орфография, кириллица (.. показать другое описание по-болгарски ..)
      
      
      • Это я̀кавская орфография, а не ѐкавская или я̀тевая.
      • Это я̀кавская орфография.
        На месте буквы ять ѣ пишется Е или Я
        согласно настоящей я̀кавской норме произношения.
      
      
      • Это русофильская орфография на основе кириллицы.
      • Это русофильская орфография и следовательно буквы Й, Ю и Я используются.
      
      
      • Это официальная орфография в България с 1945-го года.
      • Всё таки, используется в модифицированном варианте:
        • Правило о так называемых полном и неполном артиклях
          не соблюдается демонстративно,
          чтобы показать его неадекватность.
      
      
      • (.. описание скатать ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
    
    
    • Екавско-сербоманский орфографический вариант  (.. подробнее ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Ѐкавская сербоманская орфография, кириллица
    • Екавско-сербоманский орфографический вариант  (.. скатать ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Ѐкавская сербоманская орфография, кириллица (.. показать другое описание по-болгарски ..)
      
      
      • Это ѐкавская орфография, а не я̀кавская или я̀тевая.
      • Это ѐкавская орфография.
        На месте буквы ять ѣ пишется всегда е.
      • Звучание я (jа) по я̀ковской норме,
        когда в ОФ-орфографии употребляется буква я,
        можно отметить диакритическим знаком ё.
      
      
      • Это сербоманская орфография, а не русофильская, хотя и на основе кириллицы.
      • Это сербоманская орфография
        и следовательно буквы Й, Ю и Я не употребляются.
        Не употребляются также Ь и Ѣ.
      • Буквы Й, Ю и Я заменяются на J, JУ и JА соответственно.
      • Буква Я заменяется на JЪ, если у нее̄ такое звучание и еровое (а не юсовое) происхождение.
      
      
      • Введены буквы џ/Џ и ђ/Ђ для дж и жд соответственно.
      • Буква большой юс ѫ восстановлена.
      • Смотрите когда пишется буква Ѫ.
      
      
      • Форма определённого артикля для мужского рода единственного числа пишется -ЪТ или -JЪТ.
      
      
      • (.. описание скатать ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
    
    
    • Естественная орфография  (.. подробнее ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Я̀тевая орфография, кириллица, не русофильская и не сербоманская
    • Естественная орфография  (.. скатать ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Я̀тевая орфография, кириллица, не русофильская и не сербоманская (.. показать другое описание по-болгарски ..)
      
      
      • Это мой предпочтительный орфографический вариант и я в будущем планирую придерживаться его.
      
      
      • Это же я̀тевая орфография, а не я̀кавская или ѐкавская.
      • Это же я̀тевая орфография. Буква ять ѣ употребляется.
      • Смотрите когда пишется буква Ѣ (текст на болгарском).
      
      
      • Естественная орфография очень похожа на пост-модерную.
      • Однако она не является русофильской, в отличие от пост-модерной.
      
      
      • В неё введена буква ıота-без-точки (I), которая может заменять как букву Й, так и букву Ь.
      • Буква ıота-без-точка (I) выглядит хорошо перед гласными буквами О, Ѫ, Ъ и А.
      • Она употрѣбляется в буквосъчетаниях IO, IѪ, IЪ, IA.
      • Вместо ЙО или ЬО пишется IO, которое от буквы Ю отличается.
      • Букву Ь можно также изпользовать как сокращение буквосочетания IЪ.
      • Буквы Й и Я не запрещены, но и без них можно обойтись.
      • После гласной И, ıоту-без-точка следует упускать.
        В естественной орфографии оба варианта Българиа и България допустимы.
      
      
      • В трёх орфографических вариантах - в естественном, в пост-модернном и в отечественно-фронтовском, буква Ю употребляется одинаковым образом.
      
      
      • Буква большой юс ѫ восстановлена.
      • Смотрите когда она употребляется при пост-модерной орфографии (текст на болгарском).
      • Естественная орфографии вводит употребление большого юса Ѫ и в глагольных окончаниях,
        а также и в местоимениях неıѫ̨ и ıѫ̨.
      • На букву Ѫ̨/ѫ̨ ставится диакритический знак,
        обозначающий, что в пост-модерной [и в О-Ф] орфографии на этом месте стоит А̨ или Я̨.
        Этим же способом становится возможным автоматичское конвертирования от естественной орфографии к пост-модернной.
      
      
      • При естественной орфографии, гласный звук Ъ нельзя обозначать ни буквой А, ни буквой Я.
      • В случаях глагольного окончания, звук Ъ обозначается ѫ̨ или ıѫ̨.
      • А в случаях определённого артикля мужского рода единственного числа пишется ЪТ̌, IЪТ̌ или ЬТ̌.
      • Диакритический знак над буквой Т̌ в конце артикля мужского рода единственного числа указывает, что звук Т в обычной речи упускаеъся.
      
      
      • Введены также буквы џ/Џ и ђ/Ђ для дж и жд соответственно.
      
      
      • В отличие от старой (до 1945) орфографии Иванчевского,
        незвучащие краесловные еры запрещены.
        Они запрещены во всех здесь рассматриваемых орфографических вариантах.
      
      
      • (.. описание скатать ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
    
    
    • Романизация: болгарская латиница  (.. показать ..)  (.. подробнее ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Ѐкавская орфография на основе латиницы (не русофильская и не сербоманская)
    • Романизация: болгарская латиница  (.. скатать ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  .. в начало ..
      • Ѐкавская орфография на основе латиницы.
      • Не русофильская, не сербоманская, не кириллица.
      
      
      • Орфографические правила романизации болгарского  показать здесь по-русски.  (.. смотри на болгарском ..)
      • .. Романизация болгарского .. (.. смотри на болгарском ..)
        • Орфографические правила българской латиницы (.. скатать ..)
        
        
        • Это не транскрипция на латиницу.
        • Tova ne e transkripcia na latinica.
        
        
        • Это есть романизация - новая орфографическая система для болгарского языка на основе латиницы.
        • Tova e romanizacia - nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
          
          
          • Влияния со стороны настоящей русофильской орфографии на основе кириллицы следует избегать.
          • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
          
          
          • Это орфографическая система для болгарского. Для русского языка она не пригодна.
          
          
        • Каждой букве латиницы назначено лишь одно основное звучание, без произносительных вариантов.
        • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
          
          
          • Некоторые буквы латиницы имеют также модифицированный вариант, не более одного.
          • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
          
          
          • У латинской буквы H (h, хаш, ейч) собственного звучания нет. Она используется только для модификации предыдущей буквы.
          • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
          
          
          • В общем, есть два способа получения модифицированного варианта латинской буквы: при помощи последующей буквы H и при помощи диакритического знака хачек над буквой, как в хорватском, словацком и чешском. Диерезис над гласной буквой обозначает иотацию.
          • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
        
        
        • Звучание каждой латинской буквы и ее модифицированного варианта, если такой есть, показано ниже в таблице. Звучание обозначено буквой кириллицы.
        • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
          
          

          • A

            a

            А

            Я ≠ Ѣ̋

            JA

            Ja

            ja

            Ä

            ä

            B

            b

            Б

            C

            c

            Ц

            Ч

            CH

            Ch

            ch

            Č

            č

            D

            d

            Д

            E

            e

            Е

            Я = Ѣ̋

            EH

            Eh

            eh

            E̋

            e̋

            F

            f

            Ф

            G

            g

            Г

            Ђ = ЖД

            GH

            Gh

            gh

            Ǧ

            ǧ

            I

            i

            И

            Ѝ

            IH

            Ih

            ih

            Ï

            ï

            J

            j

            Й

            K

            k

            К

            L

            l

            Л

            M

            m

            М

            N

            n

            Н

            O

            o

            О

            ЙО,ЬО

            JO

            Jo

            jo

            Ö

            ö

            P

            p

            П

            Q

            q

            Щ

            R

            r

            Р

            S

            s

            С

            Ш

            SH

            Sh

            sh

            Š

            š

            T

            t

            Т

            U

            u

            Ъ

            Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

            JU

            Ju

            ju

            Ü

            ü

            V

            v

            В

            W

            w

            Ў

            X

            x

            Х

            Џ = ДЖ

            XH

            Xh

            xh

            X̌

            x̌

            Y

            y

            У

            Ю

            JY

            Jy

            jy

            Ÿ

            ÿ

            Z

            z

            З

            Ж

            ZH

            Zh

            zh

            Ž

            ž

          
          
          • Обратите особое внимание на латинские буквы X/Y/U/Q.
          • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
          
          
          • Модифицированная латинская буква ih (ï) пишется только в краткой форме личного местоимения Ѝ, чтобы отличить его от союза И.
          • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
          
          
          • Модифицированная латинская буква eh (e̋) пишется на месте старой буквы Ѣ, когда она по норме звучит как Я.
          • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.
          
          
          • В русофильских орфоградических вариантах - и в отечественно-фронтовском, и в пост-модерном, буква Я - многозначна.
          • V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otechestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznachna.
            
            
            • Она может звучать как JЪ и тогда латиницей пишется ju или ü.
            • Tja mozhe da zvychi JЪ i togava na latinica se pishe ju ili ü.
            
            
            • Она может звучать как JA, занимая место старого звука Ѣ, и тогда латиницей пишется eh или e̋.
            • Tja mozhe da zvychi JA, namirajki se na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe eh ili e̋.
            
            
            • Она может звучать как JA, не занимая место старого звука Ѣ, и тогда латиницей пишется ja или ä.
            • Tja mozhe da zvychi JA, bez da е na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe ja ili ä.
        
        
        • Хотя и на основе латиницы, а не кириллицы, это полноценная орфографическая система, ничем не отступающая любой другой орфографической системе для болгарского языка, даже настоящей ОФ-орфографии.
        • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
          
          
          • Это не просто транскрипция на латиницу. Официально рекоммендуемые в Болгарии системы транскрипции нацелены на французскую орфографию или на английскую. Они же предназначены для имён людей, для названий городов, сёл, улиц, но не и для текстов более длинных.
          • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
          
          
          • Система орфографии, предлагаемая здесь, поначалу предназначена для болгарского языка. Она учитывает удобство написания и чтения болгарских текстов, а не текстов английских или французских.
          • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
          
          
          • Единственное препятствие для принятия этой орфографической системы - это наша традиция, которая основана на кириллице и с которой порвать мы не можем.
          • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
        
        
        • Можете легко убедиться, что среди текстов на разных славянских языках, написанных латиницей, текст на болгарском выглядит лучше. Просто сравните болгарский, хорватский, словенский, словацкий, чешский, польский.
        • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
          
          
          • [РУ] Все люди рождаются свободными и равными в своём достоинстве и правах. Они наделены разумом и совестью и должны поступать в отношении друг друга в духе братства.
          • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
          • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
          • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
          • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
          • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
          • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
          • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
          • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
          • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
          
          
          • Может быть, послeдняя строка убедит Вас, что польские тексты на кириллице выглядели бы прилично, не хуже чем русские или болгарские кириллические тексты. Однако польская традиция иная.
          • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
        
        
        • Орфографическая система для болгарского языка на основе латиницы, предлагаемая здесь, имеет большое преимущество. Звук Ъ обозначается всегда буквой U - и в глагольны окончаниях, и в определённых артиклях. Таким образом, плохое наследие, вызванное нашей прежней традицией писать глухонемый ер Ъ в краесловии, было преодолено.
        • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se oznachava s bykvata U - i v glagolnite okonchania, i v opredelitelnite chlenove. Taka loshoto nasledstvo, porodeno ot nehkogashnata ni tradicia da pishem glyxonehmo Ъ v kraeslovieto, e preodolehno.
        
        
        • Орфографическая система для болгарского языка на основе латиницы, предлагаемая здесь, имеет большое техническое преимущество. Все буквы наличны в наборе ASCII-7 и на стандартной американо-английской раскладке клавиатуры, которая явлется родной каждому компьютеру, таблету или смартфону. Переключение клавиатурных раскладок не нужно.
        • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
        
        
        • Если Вам нравится более компатный вид текста, то можно исползовать буквы с диакритическим знаком, а не модифицирающую букву H. Но если так, то специальная клавиатурная раскладка будет нужна.
        • Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.
        
        
        • .. Правила болгарской латиницы скатать ..
        • .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica ..
      
      
      • Форма определённого артикля для мужского рода единственного числа пишется -UT.
      
      
      • (.. описание романизации болгарского скатать ..)  (.. комментарий о орфографических вариантах удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • ◄►  (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как артроманията сочетается с падежными остатками в стандартном болгарском языке
  • (.. показать ..)  (.. развёрнуто ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::  (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  • Как артроманията сочетается с падежными остатками в стандартном болгарском языке
  
  
  • ►►  Нужно различать определённое и имеющее артикль.  (.. развернуть ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
  • ▼▼  (.. скатать ..)  В болгарском языке артромания имплементирована полностью.  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
    
    • Это означает, что в нём противопоставление между формами имён определёнными и неопределёнными повсеместно.
      • Пѫтя̌т е дълъг.
        • Фо̀рма "пѫтя̌т" определённая, так как она с артиклем.
        • Дорога длинная.
      • Този пѫт е дълъг.
        • Слово "пѫт" определяется при помощи показательного местоимения.
        • Эта дорога длинная.
      • Обиколния̌т пѫт е дълъг.
        • Слово "пѫт" определяется при помощи прилагательного с артиклем.
        • Дорога в объезд длинная.
      • Всѣки пѫт водѣл към Рим.
        Всѣки павиран пѫт водѣл към Рим.
        Асфалтиран пѫт водѣл към Евксиноград.
        • Слово "пѫт" неопределённое.
        • Каждая дорога вела в Рим. Каждая дорога камнями покрытая вела в Рим. Асфальтированная дорога вела в Евксиноград.
      • Първия̌т в България асфалтиран пѫт е бил между Варна и Евксиноград.
        • Слово "пѫт" определённое.
        • Первая в Болгарии асфальтированная дорога вела из Варны в Евксиноград.
    
    
    • Нужно различать определённое и имеющее артикль..
      • Да, артикль в болгарском придаёт определённость.
      • Но определённость может быть и без артикля.
    
    
    • (.. артроманию скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • ►►  Артромания и имена.  (.. развернуть ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
  • ▼▼  Артромания и имена.  (.. скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
    
    • Речь идёт об именах людей, о названиях населённых пунктов, местностей, областей, и т.д.
      Т.е. речь идёт о существительных собственных.
    • У имён существительных собственных обычно лишь одно состояние относительно артромании: определённое.
    • Например в греческом имена собственные всегда сопровождаются определённым артиклем.
    
    
    • А в болгарском действует система правила и исключений о том, когда у имени должен быть артикль и когда нет.
      
      
      • Рила, Пирин, Родопите и Балканът. Все эти имена гор - определённые. Однако некоторые употребляются с артиклем, другие - без артикля.
      • Добруджа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.
      
      
      • С артиклем или без артикля - разницы нет - имя собственное всегда определённое:
        • Река Дунав е наводнила Видин.
        • Реката Дунав е наводнила Видин.
        • Дунав е наводнил Видин.
        • Дунавът е наводнил Видин.
      • Впрочем, Видин тоже определённое:
        • Дунавът е наводнил Видин.
        • Дунавът е наводнил град Видин.
        • Дунавът е наводнил градът Видин.
      
      
      • Женские имена:
        • Елена, Тамара, Мария, Йорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
        • Однако: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сийчето, ..
      • Мужские имена:
        • Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пеню, Ганю, ..
        • Однако: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..
    
    
    • Формулировка правил и исключений об употреблении определённых артиклей с существительными собственными выходит за рамки этой публикации.
    
    
    • (.. артроманию при именах скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • ►►  Определённость без артикля.  (.. развернуть ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
  • ▼▼  Определённость без артикля.  (.. скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
    
    • Было выше упомянуто, что существительные собственные всегда определённые, даже когда у них определённого артикля нет.
      Однако здесь в обсуждении существительные нарицательные.
    • Ясно, что при помощи указательных местоимений или при помощи определения с артиклем можно придать определ̈енность.
      Однако здесь не об этих регулярных случаях идёт речь.
    
    
    • Существительные нарицательные, обозначающие близких родственников, употребляются без артикля, оставаясь определёнными:
      
      
      • майка, татко, баба, дя̋до, кака, леля, чичо, вуйчо, вуйна, ..
      
      
      • А также Господ Бог, Отец наш небесный. Он известен и как Аллах.
    
    
    • Примеры:
      
      
      • Мама ми дръпна̨ ухото. Щеше да го скъ̨са. А пък тате ме наби.
      • На гости ни дойдоха̨ вуйчо и вуйна.
      • Снощи от детската гλадина ме взе татко.
      
      
      • Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.
    
    
    • Однако:
      
      
      • На улицата срещна̨хме вуйчото на Мария.
      • В древния̌т Рим Марс е бил богът на войната.
    
    
    • (.. определённость без артикля скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • ►►  Неопределённый артикль в болгарском.  (.. развернуть ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
  • ▼▼  Неопределённый артикль в болгарском.  (.. скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
    
    • Из-за случаев, когда существительные нарицательные без определённого артикля являются определёнными, в болгарском иногда нужен неопределённый артикль, чтобы неопределённость выразить явно.
    
    
    • Пример:

      Татко, ти защо снощи забλави да ме вземеш от детската гλадина
      и тλя̋бваше госпожица Петλова да ме доведе у дома!
      Един татко не забλавя да вземе детето си от детската гλадина!
      И да знаеш: заλади тебе госпожица Петλова закъсня̋ за сλеща с любовникът си!

    • (.. неопределённый артикль скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • ►►  Падежи в ново-болгарском языке.  (.. развернуть ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
  • ▼▼  Падежи в ново-болгарском языке.  (.. скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
    
    • В болгарском остались четыре падежа: меньше, чем в остальных славянских языках, но больше, чем в романских.
      
      
      • Именительный (номинатив)
      • Винительный (аккузатив)
      • Дательный (датив)
      • Звательный (вокатив)
    
    
    • Есть остатки других старо-славянских падежей в застылых формах, но они сейчас классифицируются как наречия:
      
      
      • Зимѣ и лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋, денем и нощем, числом и словом, ..
      • Вкѫщи, у дома, [иде ѝ] отрѫки, ..
    
    
    • У местоимений никогда не было звательного падежа, но остальные три падежа употребляются в болгарском регулярно. Местоимения однако не являются предметом настоящего комментария.
    
    
    • Вокатив (звательный падеж) употребляются в болгарском регулярно и проблемы с артроманией у него нет. Вокатив - сверено.
    
    
    • Датив (дательный падеж)
      
      
      • Стандартный болгарский язык допускает формы дательного падежа,
        определённые или неопределённые, но только без артикля.
        Если требуется артикль, то употреблять специальные дательные формы нельзя.
        И в любом случае, дательные формы придают архаичность.
        
        
        • .. Старци се Богу моля̨т горещо .. (Ботев)
        • Майце си (заглавие поэмы Ботева)
        
        
        • Мама Стояну думаше: (из фольклора)
          ..
          Стоян мами си думаше:
          ..
        • Гарван гарвану око не вади. (пословица)
      
      
      • Архаичный канцелярский стиль допускает выражения в дательном падеже пренебрегающие артроманию под влиянием со стороны русского языка:
        
        
        • Царю Освободителю - от признателна България.
        • Да се изплати приносителю ..
    
    
    • Имена среднего рода падежи винительный от именительного никогда не различали. Так и в русском, впрочем.
    
    
    • И так, бывают ли в болгарском специальные формы винительного падежа, отличающиеся от форм именительного падежа?
      Такие формы могут существовать только для женского и мужского рода.
      И только формы единственного числа.
      
      
      • Потому что в стандартном болгарском языке и в большинстве диалектов болгарского, как впрочем и в русском, род (мужской-женский-средний) во множественном числе не различается.
      
      
      • И потому что в стандартном болгарском языке и в большинстве диалектов болгарского, во множественном числе, формы винительного падежа от от форм именительного падежа не различаются.
      
      
      • Стоит отметить, что в ново-болгарском любой предлог идёт с винительным падежом.
    
    
    • В следующем комментарии рассматривается балкано-славянский (болгарский) диалект, в котором все три падежа именительный-винительный-дательный употребляются, при том в хорошем сочетании с артроманией.
    
    
    • (.. падежи в болгарском скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • ►►  Падежи именительный и винительный женского рода единственного числа.  (.. развернуть ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
  • ▼▼  Падежи именительный и винительный женского рода единственного числа.  (.. скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
    
    • При именах женского рода единственного числа никогда не существовала проблема различение форм номинатива и аккузатива (падежей именительного и винительного) с артроманией сочетать.
    
    
    • Однако стандартный болгарский язык, как и большинство диалектов, не различают эти формы. Хотя и различали в близком прошлом.
      
      
      • Есть сведения, что в 19-ом веке это различие ещё сохранялось в диалекте города Севлиево.
    
    
    • Ряд болгарских грамотеев 19-го века поддержали это различие в своей орфографии.
    
    
    • Только для иллюстрации, приведу несколько примеров, которые могут Вам показать что это всё означает.
      Окончание номинатива -А в аккузативе заменяется на -Ѫ.
      
      
      • Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
      • Дѣвойката излѣзе от рѣкѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грѣѣше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблюдаваше дѣвойкѫтѫ с примрѣ̋лѫ душицѫ.
      
      
      • Кръвта му изтичаше. Санитаря̌т едва успѣ̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лютѫтѫ ранѫ на войникът.
      
      
      • Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
      • Момата чакаше сватбѫтѫ едноврѣменно с тѫгѫ и надѣђѫ.
      • Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.
    
    
    • Тогда, лет 200-300 тому назад, в нашей деревне (Центральная Северная Болгария) говорили так:
      
      
      • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
    
    
    • Однако сейчас уже номинатив и аккузатив не различаются и вся̋ким образом возможно сказать:
      
      
      • Момъкът се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
      • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът ѝ.
    
    
    • Сейчас в обоих падежах возможны оба окончания -А и -Ѫ. Не только в нашей деревне, но и во становившемся общо-болгарском разговорном языке.
      
      
      • Даже со театральной сцены можно услышать выговор со звуком -Ѫ.
    
    
    • А в стандартном болгарском языке окончание всегда -А. Даже под ударением.
    
    
    • И так, это был последний элемент славянской падежной системы, который в ново-болгарском пропал. Пропал он не так давно. Почему?
      
      
      • В диалектах, где старый звук Ѫ перешёл в У или в О̨, обсуждаемое здесь различие обычно сохраняется.
      • В следующем комментарии рассматривается балкано-славянский (болгарский) диалект, в котором это различие осталось без ущерба до сих пор, до начала 21-го века. Там старый звук Ѫ перешё в О̨.
      
      
      • В диалектах, где старый звук Ѫ перешёл в А, обсуждаемое здесь различие сохраниться не могло.
      
      
      • "В нашей деревне" старый звук Ѫ перешёл в Ъ. Но с другой стороны, наш язык различает А от Ъ только под ударением. И так, в диалектах, стоящих в основе стандартного болгарского языка, различие могло сохраниться, только когда ударение падает на окончание. Но в большинстве случаев окончание безударно, что в конце концов и стерло различие.
      
      
      • Валашский язык тоже мог повлиять, чтобы исчезло различие между аккузативом и номинативом у имён женского рода единственного числа.
      
      
      • А может быть, повлияла ненависть к звуку Ъ у некоторых болгарских грамотеев 19-ого века. Из-за той ненависти мы до сих пор пишем букву А вместо Ѫ в некоторых глагольных окончаниях, например.
    
    
    • (.. женский род единственного числа скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • ►►  Падежи именительный и винительный мужского рода единственного числа.  (.. развернуть ..) 
    
  • ▼▼  Падежи именительный и винительный мужского рода единственного числа.  (.. скатать ..)  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    
    
    • Этот параграф должен был быть основной частью этого комментария. Я его начал ради того.
    
    
    • Падежные формы мужского рода для аккузатива и датива труднее сочетать с артроманией. В том проблема.
      
      
      • Поэтому таких форм сохранено мало.
      
      
      • В стандартном болгарском языке, как впрочем и "в нашей деревне", формы аккузатива и датива с артиклем для мужского рода нет.
        
        
        • Хотя формы без артикля встретить можно: другиго, другиму.
      
      
      • Всё таки, в следующем комментарии рассматривается балкано-славянский (болгарский) диалект, где такие формы употребляются.
    
    
    • Некоторые формы дательного падежа без артикля для мужского рода приведены выше в параграфе под заглавием Падежи в ново-болгарском языке.
    
    
    • Указанным там дательным формам мужского рода без артикля соответствуют винительные формы, которые употребляются чаще чем дательные.
    
    
    • Винительная форма мужского рода единственного числа, отличная от формы именительной, для неодушевлённого существительного вряд ли можно найти, если такие формы и в старо-славянском не различались.
    
    
    • И так, винительные формы мужского рода, отличающиеся от формы именительного падежа:
      
      
      • На первом месте, мужские собственные имена.
        
        
        • Дѣ̋да си Христа слушайте!
        
        
        • Хайде всѣки от нас да разкаже нѣщо за бай Ганя.
        • Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ.
        
        
        • Помогна̨ха̨ на бай Ганя да смъкне от плещитѣ си агарянския̌т ямурлук, намѣтна̨ си той една белгийска мантия — и всички рѣкоха̨, че бай Ганю е вече цѣ̋л европеец.
        
        
        • Има каменни надписи от врѣмето на Крума и Омуртага.
        
        
        • Танаса - смахна̨тия̌т Танас - го засѣ̋кох снощи в кръчмата.
        
        
        • Примечание_1: Если артикль нужен (смахна̨тия̌т Танас), особая винительная форма невозможна.
        • Примечание_2: Это молодым болгарам. Следите за падежами - где винительный (аккузатив) и где именительный (номинатив). Даже последний алкоголик в "нашей деревне" эти падежи не путает.
        
        
        • А пък Стѐфана жена му го изпѫдила от кѫщи.
        • Не бе, Стѐфан я̨ изпѫдил жена си от кѫщи.
        • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си от кѫщи.
        • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си Пенча от кѫщи.
        • На Стѐфана жена му и на Танаса жена му сѫ първи братовчедки.
        
        
        • Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова.
        
        
        • "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия̌т казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа̨ чепките."
          • Явный фальшификат. Лишь человек, владеющий болгарским языком на уровне геймера за клавиатурой, может употребить винительную форму вместо именительной, уж с целью архаизации. Но архаизация включает правильное употребление падежей. А слово Булгорско тоже не кстати.
      
      
      • Опять посмотрите на параграф под заглавием Определённость без артикля.
      
      
      • На втором месте у нас будут существительные нарицательные, означающие Отца нашего небесного или близких родственников, употребляемые без артикля. Для них, как и для имён собственных, возможны формы аккузатива, отличные от форм номинатива.
        
        
        • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
        • Почитайте Бога.
        • Молѣте се на Бога.
        
        
        • Дѣ̋да си Христа слушайте!
        • Кажи на татка си да ми се обади.
        • Чича си Стѐфана виждал ли си го?
        • Вуйча ти Ивана го отведоха̨ милиционеритѣ.
    
    
    • Примечание_1: Не все существительные нарицательные, означающие близких родственников, употребляются без артикля. Некоторые требуют артикля и таким образом и них специальных форм аккузатива нет:
      
      
      • Синът ми го взеха̨ войник.
      • С мѫжът ѝ сме приятели.
    
    
    • Примечание_2: Если существительное нарицательное, означающее близких родственников, имеет основу на -А, специальной формы аккузатива у него нет, даже если оно без артикля:
      
      
      • Баща ми го пенсионираха̨.
      • Лет 300 и более тому назад, возможно это звучало так: Бащѫ ми го пенсионираше.
    
    
    • Примечание_3: Делая грамматический анализ, некоторые люди путают винительную форму существительного мужского рода единственного числа с фо̀рмой, содержащей так называемый краткий артикль.
      
      
      • Синът ми го взеха̨ войник.
      • С мѫжът ѝ сме приятели.
      • Сина̌ ми го взеха̨ войник.
      • С мѫжа̌ ѝ сме приятели.
        
        
        • Независимо от написания - с полным артиклем или с кратким, это формы с артиклем, а не специальные винительные формы.
        • Потому что под ударением гласный звук Ъ ясно слышен, независимо от написания.
        • Потому что согласный Т в конце определённого артикля всегда можно произнести, независимо от написания.
      
      
      • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
      • Почитайте Бога.
      • Молѣте се на Бога.
        
        
        • Вот это уже специальные винительные - аккузативные - формы.
        • Это не формы с артиклем.
        
        
        • Потому что следующие формы невозможны:
        
        
        • Страх от Господът Богът нѣ̋мате.
        • Почитайте Богът.
        • Молете се на Богът.
        
        
        • Однако следующие формы вполне возможны, и они являются именно формами с артиклем, а не специальными аккузативными формами:
          
          
          • Почитайте Богът на Аврама.
          • (Даже если написано Бога̌, это опять форма с артиклем.)
          • (Аврама: а вот это аккузативная форма, так как сказать Аврамът нельзя.)
    
    
    • (.. мужской род единственного числа скатать ..) 
  
  
  • ◄►  (.. комментарий о стандартном болгарском удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13:: Как артромания сочетается с падежными остатками в некоторых болгарских диалектах
  • (.. показать ..)  (.. развёрнуто ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  • Как артромания сочетается с падежными остатками в некоторых болгарских диалектах
  
  
  • Диалект славяногласных мусульман Греции будет использован как иллюстрация. В Греции для него употребляют название "помацкий" и пытаются описать.
    Смотрите на 12 уроков "помацкого". (.. ссылки показать ..)
  • Диалект славяногласных мусульман Греции будет использован как иллюстрация. В Греции для него употребляют название "помацкий" и пытаются описать.
    Смотрите на 12 уроков "помацкого". (.. ссылки удалить ..)
    
    
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 1
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 2
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 3
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 4
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 5
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 6
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 7
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 8
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 9
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 10
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 11
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 12
  
  
  • Сперва прочитайте предыдущий комментарий о положении в стандартном болгарском языке. Можете к нему вернуться по этой ссылке.
  
  
  • (.. развернуть ..) Характеристики диалекта славяногласных мусульман Греции.
  • (.. скатать ..) Характеристики диалекта славяногласных мусульман Греции.
    
    
    • Это диалект восточно-болгарского типа, не только из-за географии, но также из-за рефлекса старого ятя Ѣ (е,а̂), как и из-за постановки ударения.
    • Рефлексом старого большого юса ѫ является o, которое отмечено диакритическим знаком ǫ.
    • Турецкие слова и даже целые турецкие выражения употребляются часто.
    • Заимствования от греческого тоже есть. Есть конечно и влияние си стороны других болгарских диалектов.
    • Как в большинстве восточных диалектов болгарского, вокализм в безударном слоге и вокализм под ударением сильно отличаются.
    • Специфичной чертой этого диалекта является "акание" - о и е переходят в а. Связи с подобным явлением в русском нет.
    • Это вполне балканизованный славянский диалект, какими впрочем являются и все болгарские диалекты.
    • Извлечь полное описание диалекта из этих уроков нельзя. Иногда наблюдается различие написанного и услышанного. Впрочем, колебание у носителей вполне естественно.
    
    
    • У большинства восточных диалектов болгарского, определённым артиклем может быть только -то (-та, -тѣ, -ът). Два исключения:
      
      
      • В диалектах западно от реки Вардар, наряду с -то, которому отдаётся предпочтение, употребляются также артикли -во и -но. В основе скопского литературного стандарта стоит такой диалект.
      • В родопских диалектах, кроме -то, употребляются также артикли -со и -но. Таким является здесь рассматриваемый помацкий диалект. В нём предпочтение отдаётся артиклю -но.
    
    
    • У имён с основой на -а женского рода единственного числа различие между падежами винительным и именительным стриктно сохраняется.
      • Такое различие сохраняется и в диалектах болгарского на крайнем северозападе, классифицированных как торлацкие.
      • Есть сведения, что в 19-ом веке это различие можно было ещё наблюдать в диалекте города Севлиево, восточного типа.
      • В том случае ( женский род, единственное число, основа на -а ) артикль сочетается с падежным окончанием без никаких проблем.
      • Некоторые грамотеи 19-го века поддержали это разлиие и в орфографии.
    
    
    • Падежные окончания для падежей винительного и именительного в остальных случаях (род мужской или число же множественное) тоже встречаются, и с артиклем, и без артикля.
    
    
    • Очень интересными являются формы дательного падежа. Можно встретить такие и с артиклем, и без артикля, как в единственном, так и во множественном числе.
    
    
    • (.. характеристики диалекта удалить ..)  (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • (.. показать ..) Oтрывки из уроков.  (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  • (.. скатать ..) Oтрывки из уроков.  (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
    
    
    • .. показать комментарии к отрывкам ..  (.. комментарий о помацком диалекте удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
      
      
      • {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
      • {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
      • {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
      • {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
      • {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
      • {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
      • {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
      • {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
      • {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
      • {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
      • {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
      • {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
      • {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
      • {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
      • {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
      • {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
      • {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
      • {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
      • {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
      • {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
      • {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
      • {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
      • {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
      • {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
      • {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
      • {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
      
      
      • .. показать комментарии к отрывкам ..  (.. отрывки из уроков скатать ..)  (.. комментарий о помацком диалекте удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
    • .. комментарии к отрывкам удалить ..  (.. комментарий о помацком диалекте удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..) 
      
      
      • {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
        
        
        • Название деревни (Садновица) в винительном падеже после предлога "от".
      
      
      • {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
        
        
        • После глагола имам, сестра и брат стоят в винительном падеже.
        • .. имам еднѫ сестрѫ .. имам едног брата ..
        • .. имею одну сёстру .. имею одного брата ..
      
      
      • {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
        
        
        • "bubáyka" - винительная форма слова "bubáykо".
        • "bubáyko" - означает папа, из турецкого, со славянским уменьшительным аффиксом.
      
      
      • {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
        
        
        • Название города Афины - в винительном падеже после предлога "от".
      
      
      • {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
        
        
        • .. със нами ..
        • Это старая форма творительного падежа. Предлогу "със" соответствует.
        • Случай не совсем ясен.
        • В {μαθ.7t66} тот же предлог "със" употреблён с винительным падежом.
        • В принципе, в болгарском (балкано-славянском) каждый предлог требует винительного падежа.
        • А винителната же форма местоимения - "нас".
        • Может быть, выражение "sas-nami" надо считаться наречием?
      
      
      • {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
        
        
        • После глагола "има", выражение "ня̋ка воденица" стоит в винительном падеже.
        • Село-но: артикль -но, а не -то или -со.
        • Вместо утвердительной частицы "да" в диалекте употребляется "ХО".
      
      
      • {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
        
        
        • Винительный падеж после предлога "на".
        • Винительная форма "górneneg káta" ("горния̌т етаж") содержит артикль -"ен".
        • Явно, окончание винительного падежа обобщённо и для неодушевлённых существительных.
      
      
      • {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
        
        
        • "Колко е сахатя̌т?"
        • Артикль "-ет". По меньшей мере, так записано.
      
      
      • {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
        
        
        • Артикль -те: "kitápevete".
      
      
      • {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
        
        
        • Винительный падеж после предлога "за".
        • .. "за моята хана̂" ..
        • Однако артикль -са, а не -та.
        • .. "за мо[ıѫ]сѫ ханѫ̂" ..
        • Означает "за мою семью".
      
      
      • {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
        
        
        • "bubáyka" - это винительная форма; в именительном падеже - "bubáykо".
        • Балканская дупликация "го" не пропущена.
      
      
      • {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
        
        
        • "Ние сме една ка́матна хана̂."
        • "Ние сме едно хубаво сѣмейство."
        • "Мы хорошая семья."
        • Выражение "една ка́матна хана̂" стоит в именительном падеже.
        
        
        • "единиен със друганег" - "единия̌т със другия̌т"
        • "единиен" - падеж именительный. Артикль -ен.
        • "друганег" - падеж винительный. Артикль -н- расположен между двумя окончаниями винительного падежа: -а- -н- -ег.
      
      
      • {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
        
        
        • "Ала не съм си написал домашнитѣ."
        • "dérsevese" содержит артикль "-се", а не "-не" или "-те".
      
      
      • {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
        
        
        • Винительный падеж после предлога "със".
        • У мужских имён винительное окончание -А: Със Ниха́та, със Йорга.
        • У женских имён окончания нет: Със Еле́ни, със Рейха́н.
        • Женские имена получили бы окончание -О̨ (-Ѫ) винительного падежа, если бы у них была основа на -А: със Мари́о̨.
        
        
        • Здесь есть также пример винительной формы во множественном числе без артикля:
        • "Със котрѣ̋х друзѣ̋х"
        • "С которыми друзьями"
      
      
      • {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
        
        
        • "Да слушаш майкѫ си" - винительный падеж - правильно.
        • "Да слушаш бубайко си" - а почему падеж именительный, а не винительный?
      
      
      • {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
        
        
        • Трѣ̋бва да обичаш Бога.
        • Винительный падеж.
        • Бога надо любить..
      
      
      • {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
        
        
        • Трѣ̋бва да слушаш старите (старѣх-нѣ).
        • Падеж винительный, число множественное, артикль -не.
      
      
      • {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
        
        
        • Обичам работата.
        • Обичам работѫтѫ. Падеж винительный.
        • Обичам работѫсѫ. Артикль -са, в винительном падеже - сѫ.
      
      
      • {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
        
        
        • Всичко-то е бѣ̋ло! - Артикль -то. - Всё белое!
        • Всичко-со е бѣ̋ло! - Артикль -со.
        • А у школы артикль -не - она же далеко: mechítene.
      
      
      • {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
        
        
        • "zhónine" - женитѣ. Падеж именительный, артикль -не.
        • Винительный падеж после предлога "на", артикль -на
        • На джамията - на джамиѫтѫ - на джамиѫнѫ - "na jümayǫ́nǫ".
      
      
      • {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
        
        
        • В вопросе, выражение "друг байрам" принимает окончание винительного падежа как одушевлённое существительное, а оно таким не является.
        • А в ответе, выражение "курбан байрам" окончание винительного падежа не принимает, что правильно.
        • Есть колебание у носителей диалекта и это естественно.
        • Посмотрите также на {μαθ.4t37}.
      
      
      • {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
        
        
        • Здесь ситуция подобная. Предлог требует винительного падежа.
        • Обаче особое окончание винительного падежа получают одушевлённые существительные.
        • В диалекте окончание обобщается, есть и колебание.
        • Посмотрите также на {μαθ.4t37}.
      
      
      • {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
        
        
        • Очень интересные формы - падеж дательный, число множественное, с артиклем.
        • Да помагат на бедните, слепите, глухите, немите, ..
        • Помагать бедным, слепым, глухим, немым, ..
      
      
      • {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
        
        
        • Big Ben, голѣмия̌т сахат.
      
      
      • {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
        
        
        • Винительный падеж после предлога:
        • .. от този голѣ̋м писател .. (стандартный болгарский)
        • .. от този голѣ̋м писавач .. (писател заменено на писавач)
        • .. от исог голѣ̋ма писавача .. (и в винительный падеж)
      
      
      • {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
        
        
        • Самое интересное выражения. Дательная форма с артиклем.
        • синъ́т - синъ́н - sinón. (сын)
        • На умрѣлия̌т крал синът. (стандартный болгарский)
        • Гамлет - умершему королю сын.
      
      
      • .. комментарии к отрывкам удалить ..  (.. отрывки из уроков скатать ..) 
  
  
  • (.. комментарий о помацком диалекте удалить ..)  (.. комментарий свернуть ..)  (.. комментарий развернуть ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Сочетание артромании с падежными остатками в историческом плане
  • (.. показать ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  • Сочетание артромании с падежными остатками в историческом плане
  
  
  • Сперва прочитайте предыдущий комментарий о положении в современном стандартном болгарском языке. Можете к нему вернуться по этой ссылке.
  
  
  • Выражение "в нашей деревне" обозначает диалекты, лежащие в основе стандартного болгарского языка.
  
  
  • Те из примеров, которые сейчас выходят за стандартом - за нормой - будут маркированы звёздочкой.
  
  
  • Изпользоваться будут следующие два примера:
    
    
    • [1] На сакатиът̌ Танас жена му е на кıоравиът̌ Стати дъщеря.
    • [2] Хамлет е на умрѣлиът̌ крал синът̌.
    
    
    • Хотя любой предлог (предлог на в этом случае) требует винительного падежа, специальных аккузативных форм нет, так как есть определения с артиклем.
  
  
  • В примере [1], если удалить определения, специальные аккузативные формы становятся возможными, но не и объязательными:
    
    
    • [1] На Танас жена му е на Стати дъщеря.
    • [1] На Танаса жена му е на Статя дъщеря.
  
  
  • В примере [2], даже если определение удалить, слово крал требует артикля и таким образом специальная аккузативная форма сейчас уже невозможна:
    
    
    • [2] Хамлет е на кральт̌т синът̌.
    • [2] Хамлет е на краль синът̌.
    • [2] Хамлет е на кралıъ синът̌.
    
    
    • Несмотря на то, как написано, с полным артиклем или с неполным, краля̌т-краля̌ - это форма с артиклем, а не специальная аккузативная (винительная) форма.
  
  
  • Предпримем углубление назад во времени. Когда в нашей деревне была ещё възможна специальна аккузативная форма в последнем случае:
    
    
    • [2*] Хамлет е на кралятог синът̌.
    
    
    • Если определение възстановить, то получится следующее:
    
    
    • [2*] Хамлет е на умрѣ̋латог краля синът̌.
    • [2:RU] Гамлет - сын умершего короля.
  
  
  • Восстановим сейчас определения в примере [1], считая специальная аккузативная форма возможной.
    
    
    • [1*] На сакататог Танаса жена му е на кıораватог Статя дъщеря.
  
  
  • Примечание: В нашей деревне - для простоты этого изложения - употребляем только артикль -то, -та, -тѣ(-те), -ът, а не разные артикли, как в помацком диалекте или как в северно-македонском стандарте.
  
  
  • Предыдущий комментарий под заглавием Как артроманията сочетается с падежными остатками в стандартном болгарском языке Вы прочитали, да?
    Потому что там случай женского рода единственного числа с основой на -а рассматривается исчерпательно.
  
  
  • Оба примера здесь - для мужского рода единственного числа. Продолжаем с ними, но меняем падеж на дательный.
  
  
  • Отклонение про местоимения:
    
    
    • Кой-който-никой-нѣ̋кой - это формы именительного падежа, номинативные формы.
    • Кого-когото-никого-нѣ̋кого - это формы винительного падежа, аккузативные формы.
    • На кого, на когото, на никого, на нѣ̋кого - это те же самые аккузативные (винительные) формы, но после предлога на.
    
    
    • Дательные формы выглядят так:
      • Кому, комуто, никому, нѣ̋кому.
    
    
    • Предлог на, как и любой предлог, требует винительного падежа, а не дательного. Так что формы ..
      • на кому, на комуто, на никому, на нѣ̋кому
      
      
      • неправильны.
  
  
  • Если в примере [1] определения удалить, специальные дательны формы становятся возможными, така как встречаются такие в фольклоре, но они теперь съвсем архаичны.
    
    
    • [1*] Танасу жена му е Статю дъщеря.
  
  
  • А если определения восстановить, может бы получится следующее:
    
    
    • [1*] Сакатутом Танасу жена му е кıоравутом Статю дъщеря.
  
  
  • Пример [2] с дательным падежом, с определением и без него:
    
    
    • [2*] Хамлет е умрѣ̋лутом кралю синът̌.
    • [2*] Хамлет е кралютом синът̌.
  
  
  • Заниматься с множественным числом не буду, так как материала для размышления уже достаточно. О том, как и от чего наш язык - язык, на котором говорили в нашей деревне, избавился.
  
  
  • (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Дополнение о месте ударения
  • (.. показать там алгоритм ..)  (.. показать здесь комментарий ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Дополнение о месте ударения
  • (.. показать там алгоритм ..)  (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • Ряд правил (или выходов) был дополнен клаузами о месте ударения.
  
  
  • В преобладающем большинстве случаев в формах с артиклем место ударения не меняется.
  • Есть однако три исключения.
  
  
  • Первое. У существительных женского рода, оканчивающихся на согласную в единственном числе, ..
    • .. ударение переходит на последний слог - на артикль -ТА.
    
    
    • См. Правило_5.
    • Поскольку такие слова женского рода могут быть довольно длинными (например необходѝмост, конкурентоспосо̀бност, електропроводѝмост, законосъобра̀зност), в болгарском языке ударение может падать на последний слог произвольно длинного слова без необходимости дополнительного ударения (необходимостта̀, конкурентоспособността̀, електропроводимостта̀, законосъобразността̀).
  
  
  • Второе. У числительных с артиклем -ТѢ, бо́льших трёх (4, 5, .. 9, 100, .., 999),
    • .. ударение переходит на артикль:
    
    
    • четиритѣ̀, петтѣ̀, осемтѣ̀, десеттѣ̀, деветдесеттѣ̀, стотѣ̀, деветстотинтѣ̀
    
    
    • См. Правило_2
    
    
    • В этом случае, кроме того, артикль -ТѢ может принимать архаическую форму -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.
    • Возможно ли то, что обычная форма артикля -тѣ етимологически является сокращением более старой формы -тѣх?
    
    
    • Однако: двѣ̀тѣ, трѝтѣ.
  
  
  • Третье. У некоторых односложных существительных мужского рода, ..
    • .. оканчивающихся на согласную, в единственном числе, ..
    • .. ударение переходит на артикль.
    
    
    • Эти слова надо запоминать.
    • В словарях они должны быть указаны.
    
    
    • См. Правило_10 и Правило_9.
  
  
  • (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Известие о введении естественной орфографии
  • (.. показать ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Известие о введении естественной орфографии
  • (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..
  
  
  • Ряд правил (или выходов) претерпел изменения в связи с введением естественной орфографии.
  
  
  • Мои тексты на българском языке, публикованные в формате html, могут показываться в разных орфографических вариантах при автоматическом конвертировании между ними.
  • Из этих орфографических вариантов, два основаны на традиционной русофильской кириллице:
    
    
    • Пост-модерная орфография:
      • Буквы Ѣ и Ѫ восстановлены и употребляются также, как в орфографии до 1945-го, грубо говоря.
      • Свои тексты я пишу в этом орфографическом варианте.
    
    
    • Отечественно-фронтовская (ОФ-)орфография:
      • Официально принятая в Българии.
  
  
  • Эти два варианта орфографии, основанных на традиционной русофильской кириллице, имеют общий недостаток:
    
    
    • В болгарском языке есть гласная Ъ, отсутствующая в русском.
    • Иногда, особенно в конце слов, звук Ъ обозначается неподходящей буквой: буквой А или буквой Я.
  
  
  • Чтобы исправить этот недостаток, вводится новый орфографический вариант - естественная орфография.
    
    
    • В естественной орфографии, буквы А и Я никогда не обозначают звука Ъ.
    • В естественной орфографии, звук Ъ обозначается одной из следующих букв: Ѫ или Ъ или Ь.
    
    
    • Для этой цели введена также буква ıота-без-точки I.
    
    
    • В случаях, когда при пост-модерной орфографии или при ОФ-орфографии буквой Я обозначен звук Ъ (с иотацией), при естественной орфографии буква Я заменяется буквами IѪ или IЪ или Ъ.
    • Сочетание из двух букв IЪ можно заменить едной буквой Ь.
  
  
  • Естественная орфография в примерах:
    
    
    • [Существительные и прилагательные] Членные формы мужского рода единственного числа:
      
      
      • В говорът̌ си пълниът̌ члѣн го прѣнебрѣгвам, но при писане гледам да не го изпускам.
      • Тѣ живѣıѫ̨т в голѣмиът̌ град.
      • Голѣмиът̌ град не заспива и прѣз нощта.
      • Малкиът̌ град заспива и прѣз деньт̌ по пладнѣ..
      • Малкиъ град заспива и прѣз день.
      • Царьт̌ дава, пѫдарьт̌ не дава.
      • Автобусът̌ е за градът̌.
      • Автобусъ е за градъ.
      • Не ще да пусне кокалът̌.
      • Не ще да пусне кокалъ.
      
      
      • Примечание:
      • Буквы -Т в конце членных форм мужского рода единственного числа стараюсь на письме не упускать.
      • Хотя в речи упускаю.
      • При естественной орфографии,
        возможность упущения в речи согласной -Т
        в конце членных форм мужского рода единственного числа
        обозначается диакритическим знаком над буквой -Т̌.
    
    
    • Формы глагола:
      
      
      • Спıѫ̨т непробуден сън.
      • Спıѫ̨ на диванът̌.
      • Днешнитѣ млади книги не четѫ̨т - четѫ̨т само глупости в интернет.
      • И аз четѫ̨ глупости в интернет.
      • Дѣцата останѫ̨хѫ̨ сираци.
      • Дѣтето останѫ̨ сираче.
      • Дѣтето останѫ̨ло сираче.
      • Днес всички дѣца от дѣтската градина ги взехѫ̨ рано.
      
      
      • Примечание:
      
      
      • [Тѣ] Двамата гледат към небето и виђат да падат звѣзди.
      • [То] Дѣтето гледа към небето и виђа да пада звѣзда [тя].
      • [Аз] Гледам към небето и нищо не виђам.
      • [Тѣ] Отдѣ̀лят житото от плѣ̋вата.
      • [Той] Отдѣ̀ля житото от плѣ̋вата.
      • [Аз] Отдѣ̀лям житото от плѣ̋вата.
      • Это примеры слабых глаголов в естественной орфографии.
      • В окончаниях индикативного настоящего времени у слабых глаголов нет буквы Ѫ.
      
      
      • [Тѣ] Ще погледнѫ̨т към небето да видıѫ̨т дали ще паднѫ̨т звѣзди.
      • [То] Дѣтето ще погледне към небето да види дали ще падне звѣзда [тя].
      • [Аз] Щв погледнѫ̨ вѫжето и макарата да видıѫ̨ дали ще паднѫ̨ от високо.
      • [Тѣ] Ще отдѣлıѫ̨̀т житото от плѣ̋вата.
      • [Той] Ще отдѣлѝ житото от плѣ̋вата.
      • [Аз] Ще отдѣлıѫ̨̀ житото от плѣ̋вата.
      • Это примеры сильных глаголов в естественной орфографии.
    
    
    • Местоимения:
      
      
      • Неѫ̨ не бѣ̋х ıѫ̨ виђал от много години.
      • Като ıѫ̨ видѣ̋х, не ıѫ̨ познах.
  
  
  • (.. комментарий удалить ..)  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..

---

---

(.. to the most important ..)  (.. to the references ..)  (.. to the comments ..)  .. to the bottom ..

Definite Articles in Bulgarian: the true rule

Bulgarian Language: Putting definite articles, first approach.

Note: In this text, substantives, adjectives, numerals and pronouns are all called nouns.
In order to express definiteness, in Bulgarian, usually, a definite article (or shortly article) is added to the noun as an ending.

The algorithm of putting article in Bulgarian can be represented as a chain of rules.

• If some rule is applied, then the task is accomplished and no more rules are checked and applied. Therefore, the ten rules which follow will be also marked as exits.


• Rule_1 (exit_1).
  • Applies to nouns in a form ending in -А or -Я(-JA): Singular-Plural does not matter, gender does not matter.
  • The article is -ТА.
  • The stress position does not change.
  • Examples: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
  • eXamples: dvata, xiljadata, putiqata, resheniata, selata, krakata, ramenata, rukata, rekata, sudiata, slygata, baqata, majkata, vojskata, armiata, nikakvata.
  • Note: In Bulgarian (and also in Russian and German), no genders are distinguished in Plural.


• Rule_2 (exit_2).
  • Applies to nouns in Plural (gender does not matter).
  • The article is -ТѢ (in jat-orthography: -ТѢ; in ОФ-orthography: -ТЕ, Romanized: -TE).
  • Examples: двѣтѣ, стотѣ́, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
  • eXamples: dvete, stotè, rucete, ramenete, gradovete, vojskite, armiite, nikakvite.
  • The stress position does not change.
  • Note: Numerals greater than 3 have the stress on the article.
  • Note: Moreover, numerals greater than 3 may take an archaic form of the article -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди (desettehx Bozhi zapovedi).


• Rule_3 (exit_3).
  • Applies to nouns ending in -О or -Е or -У or -Ю(JY) (gender does not matter).
  • The article is -ТО.
  • The stress position does not change.
  • Examples: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.
  • eXamples: deteto, teleto, seloto, ramoto, reshenieto, chichoto, Sijcheto, moreto, vsichkoto, atasheto, menjyto, parvenjyto, gyryto, tabyto, kengyryto.


• Rule_4 (exit_4).
  • Applies to neuter nouns.
  • The article is -ТО.
  • The stress position does not change.
  • Examples: таксито, партито.
  • eXamples: taksito, partito.


• Rule_5 (exit_5).
  • Applies to feminine nouns.
  • The article is -ТА.
  • The stress is moved to the article.
  • Examples: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
  • eXamples: kruvta, mladostta, kalta, noqta, gnojta.


• • Note: If the task has not been accomplished yet - if no rule has been applied yet - if no exit has been taken yet - then surely this is a masculine Singular noun.


• Rule_6 (exit_6).
  • Applies to (masculine Singular) nouns ending in И (I).
  • The article is -Я̌Т. Romanized: -UT.
  • In the natural orthography: -ЪТ̌.
  • The stress position does not change.
  • Examples: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.
  • Examples-nat: десетиът̌, мѫжкиът̌, женскиът̌, старшиът̌.
  • eXamples: desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.


• Rule_7 (exit_7).
  • Applies to (masculine Singular) nouns ending in Й (J).
  • The article is -Я̌Т having the final Й (J) built-in.
  • In romanization, the article is -UT.
  • In the natural orthography: -IЪТ̌ or -ЬТ̌ or -ЪТ̌.
  • The stress position does not change.
  • Examples: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.
  • Examples-nat: краıът̌, героıът̌, ратаıът̌, лакеът̌, критериът̌.
  • eXamples: krajut, gerojut, ratajut, lakejut, kriterijut.


• Rule_8 (exit_8).
  • Applies to the (masculine Singular) adjectives, substantivated or not, and to the numeral един (edin=one).
  • An old article -И- is added first, then a new article -Я̌Т, and the result is -ИЯ̌Т.
  • Note: Having the old article -I- from Proto-Slavic, the so called full form of the adjective is rendered.
  • The stress position does not change.
  • In romanization, the new article is -UT.
  • In the natural orthography, the new article is -ЪТ̌.
  • Examples: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.
  • Examples-nat: болниът̌, здравиът̌, бѣлиът̌, черниът̌, голѣмиът̌, малкиът̌, добриът̌, лошиът̌, другиът̌, единиът̌.
  • eXamples: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.


• Rule_9 (exit_9).
  • Applies to some substantives (masculine Singular nouns) ending in a historically soft consonant.
  • The article is -Я̌Т. Romanized, -JUT.
  • In the natural orthography, -ЬТ̌ or -IЪТ̌.
  • The stress position does not change except for the word деня̊т.
  • Examples: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
  • Examples-nat: день̀т̌, царьт̌, коньт̌, пѫдарьт̌, овчарьт̌, учительт̌, огъньт̌, лакътьт̌, нокътьт̌.
  • Examples: denjùt, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.


• • Note: If exit 6 to 9 was taken, then please be aware that the Ъ vowel is built in the Я̌ letter and not the A vowel.
  • Note: Especially, If exit 9 was taken, then the article was officially written -ЬТ according to the pre-1945 orthography.


• Rule_10 (exit_10).
  • The last rule. The last exit which implies. (Applies to masculine Singular ending in a historically hard consonant.)
  • The article is -ЪТ. Romanized, -UT.
  • In the natural orthography, -ЪТ̌.
  • The stress position can change in monosyllabic words only, as marked in dictionaries.
  • Examples: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, пѣтелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.
  • Examples-nat: носъ̀т̌, дѫбъ̀т̌, борът̌, градъ̀т̌, пѣтелът̌, лъвъ̀т̌, тигърът̌, отговорът̌, езикът̌.
  • Examples: nosùt, dubùt, borut, gradùt, petelut, luvùt, tigurut, otgovorut, ezikut.


• • Note: Pronominal forms which can accept definite articles behave as adjectives.
  • Examples: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
  • Examples-nat: мой=>моıът̌, твой=>твоıът̌, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
  • eXamples: moj=>mojut, tvoj=>tvojut, negovi=>negovite, vsichki=>vsichkite, ..
• .. to the top ..

---

The most important note: are things so complicated?

The final T (iT) of masculine Singular article -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т
can be omitted in speech. Also, iT can be omitted in spelling (in writing).

Usually, iT it is not pronounced and not heard.

Usually, listeners do not notice whether iT was pronounced or omitted in the speech. If they notice that, no special meaning is imposed, anyway.

A person reading a text in public is not obliged to pronounce iT if iT is written nor omit iT if iT is omitted.

According to the official ОФ-orthography, if iT is omitted in the article -ЪТ, a shortened article -А is usually written, since final -Ъ letters were not pronounced according to the pre-1945 orthography. Now, there is not a problem anymore shortening the article -ЪТ just to -Ъ.

In the so-called natural orthography, iT is written -Ť, the diacritic mark expressing that the T consonant is facultative in the speech.

---

The same most important note is being repeated - this time not ignoring the "regulations".

The final T (iT) of masculine Singular article -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т can be omitted in the speech.

Usually, iT it is not pronounced and not heard, i.e. iT is omitted in the speech.

Usually, listeners do not notice whether iT was pronounced or omitted in the speech. If they notice that, no special meaning is imposed, anyway.

A person reading a text in public is not obliged to pronounce iT if iT is written nor omit iT if iT is omitted.

If iT is written, the article is called to be full, and if iT is omitted, the article is called to be short.

According to the official ОФ-orthography, if iT is omitted in the article -ЪТ, then the short article is written -А.

According to the official ОФ-orthography, the following rule assigns different usage of the full and short articles.

Full articles are used with subjects and predicates (i.e. in Nominative).

Otherwise, short articles are used.

Exception: Nicknames usually take short articles even in Nominative.

Of course, the above rule is counterintuitive and not natural.
Rather, it is a clumsy fabrication of pseudo-scholars.
And of course, that rule is not obeyed in the practice.

.. to the top ..

---

►►   References    (.. show ..)

(.. show references ..)  .. to the top ..

▼▼   References    (.. hide references ..)

• christotamarin.blog: Публикации относно опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
• christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog: Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑2}
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑А2}
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове

(.. hide references ..)  .. to the top ..

---

►►   Comments, Q&As  (.. show all the comments ..)  (.. show them all expanded ..)  .. to the top ..

▼▼   Comments, Q&As  (.. hide the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..

If a question or a comment appears or my reply is necessary, I shall copy the question or the reply in this section here and my reply will go also here.

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: (.. show this comment ..)
  • Definite Articles in Bulgarian: the role of the genders in the true rule, an Overview
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: (.. hide this comment ..)
  • Definite Articles in Bulgarian: the role of the genders in the true rule, an Overview
  
  
  • In Bulgarian, genders are not distinguished in Plural.
    
    
    • Forms in Plural take the article -ТА according to Rule_1 (exit_1)
    • or the article -ТѢ (in the ОФ-orthography: -ТЕ) according to Rule_2 (exit_2)
    • depending on the final sound (letter).
  
  
  • In Singular:
    
    
    • Neuter nouns take the article -ТО according to Rule_3 (exit_3) or Rule_4 (exit_4).
    • Feminine nouns take the article -ТА according to Rule_1 (exit_1) or Rule_5 (exit_5).
  
  
  • In Singular, masculine nouns (substantives, adjectives, numerals, pronouns) take an article depending on the ending.
    
    
    • If the ending is -А or -Я (-JA), then the article is -ТА according to Rule_1 (exit_1).
    • If the ending is -О or -Е or -У или -Ю (-JY), then the article is -ТО according to Rule_3 (exit_3).
    
    
    • The other cases are covered by Rule_6 (exit_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Rule_10 (exit_10).
    • Please remember that those are masculine Singular forms in consideration.
    
    
    • In those other cases, the article is -ЪТ (-UT). However, the -ЪТ article may appear in other orthographic forms:
      • -Я̌Т, -ИЯ̌Т, -Я̌, -ИЯ̌, -А̌, [-Ъ].
  
  
  • Adjectives take their full forms before taking definite articles.
    
    
    • In Bulgarian, both full and short forms of the adjectives coincided
    • except in masculine Singular:
    • Ново село, Бѣ̋ла паланка, Бѣли Искър, Нови Искър, Цари мали град, ..
  
  
  • Please remember again that those are masculine Singular forms in consideration.
    The article is -ЪТ.
    
    Peculiarities appear due to the following reasons:
    
    
    • Before taking a definite article, a masculine adjective in Singular takes its full form which ends in -И (-I) and which is rarely used otherwise.
    
    
    • After -И (-I), after -Й (-J) and aftera a historically soft consonant (according to Rule_9 (exit_9)), the article -ЪТ is written as -Я̌Т,
      because of the russophile orthography and because of the lack of a suitable letter in the Bulgarian alphabet to denote the Ъ (and О as well) vowel after a soft consonant and after -Й (-J, jot)
      [А=>Я, У=>Ю, Ъ=>?, О=>?].
    
    
    • The final consonant T of masculine Singular definite article -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т is omitted in the speech very often.
      This was well clarified above, in the most important note on the topic.
      Being respectful to the reading public, I am endeavouring always to write down that final letter Т.
      
      In some cases, rulemakers have succeeded in neutralizing such laziness.
      For example, the final T is always written in the numerals
      единадесет, .., деветнадесет, двадесет, .., деветдесет.
      
      However, in the case of masculine Singular definite articles,
      the rulemakers have overstepped their rights,
      having manifested blasphemous violence against the language,
      having fabricated the rule about the full and short articles.
      which was explained above.
    
    
    • When the masculine Singular definite articles has its full form -ЪТ,
      its short form should be -Ъ, but -А is written instead,
      even if a clear -Ъ is heard under stress,
      because the final letter -Ъ was mute in the old pre-1945 orthography.
      Regardless my endeavouring always to write the so called full form of the definite articles
      and not impairing at all my respect to the reading public,
      I reserve the right to use the masculine Singular definite article short form -Ъ.
  
  
  • (.. hide this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Substantive nouns ending in a historically soft consonant
  • (.. show this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Substantive nouns ending in a historically soft consonant
  • (.. hide this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • Here, Masculine Singular nouns (substantives and adjectives) are in consideration only.
  • The article is -ЪТ (-UT).
  
  
  • However, depending on the pronunciation and the orthography, the article -ЪТ may appear in other forms.
    
    
    • In the case of the orthography of Romanization, the article is written as -UT. However:
      
      
      • Rule_6 (exit_6) and Rule_7 (exit_7) should be ignored and not appled.
        • The article -UT will be assigned by the closing Rule_10 (exit_10). The final sound -I or -J need not be considered as a part of the article.
          • Examples: desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
          • Examples: krajut, gerojut, ratajut, lake[j]ut, kriteri[j]ut.
      
      
      • Rule_8 (exit_8) is related to adjectives, to those of them which have reached that point of the algorithm.
        • Before appending the article -UT, the ending -I should be added to produce the full form of the adjectives.
          • Examples: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.
      
      
      • If the Rule_9 (exit_9) is applied, the letter -J- is appended as a soft mark before the aarticle -UT, and thus the aarticle appears as -JUT.
        • Examples: denjut, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.
      
      
      • (.. hide this comment ..) 
    
    
    • In the case of the Serbomaniac orthography, the article is written as -ЪТ. However:
      
      
      • Rule_6 (exit_6) is to be moved after Rule_8.
      
      
      • Rule_6 (exit_6) and Rule_7 (exit_7) should be ignored and not appled.
        • The article -ЪТ will be assigned by the closing Rule_10 (exit_10). The final sound -J need not be considered as a part of the article.
          • Examples: краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.
      
      
      • Rule_8 (exit_8) is related to the adjectives.
        • Before appending the article -UT, the ending -I should be added to produce the full form of the adjectives.
          
          
          • Note: Some adjectives do not distinguish short and full form (мѫжки, женски, овчи, вълчи, ..)
        
        
        • In the case of the Serbomaniac orthography, the Rule_6 (exit_6) should be moved after Rule_8 and the Rule_8 should not be exit_8 anymore. Thus, if the algorithm skips Rule_5 (exit_5), this is Rule_8 to be checked next and the algorithm goes to Rule_6 (exit_6), no matter if Rule_8 was applicable.
      
      
      • Rule_6 (exit_6) is related to all nouns (Masculine Singular, substantives and adjectives) ending in -И.
        • A linkage letter -J is written before the article -ЪТ.
          • Examples: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.
          • Examples: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.
      
      
      • If the Rule_9 (exit_9) is applied, the letter -J- is appended as a soft mark before the aarticle -UT, and thus the aarticle appears as -JUT.
        • Examples: денjът, конjът, царjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.
      
      
      • (.. hide this comment ..) 
    
    
    • In the case of the russophile orthography ( ОФ- or post-modern) the article -ЪТ may appear as -Я̌Т or -ИЯ̌Т.
      
      
      • The second half of the algorithm - Rule_6 (exit_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Rule_10 (exit_10) - is strictly aligned to the Russophile orthography.
      
      
      • The Russophile letter Я has some oddities.
        
        
        • It may have the sound Й (J) entangled in it.
        
        
        • For the previous consonant, it is a mark of softness .
        
        
        • The Ъ sound may be entangled in the letter Я instead of the А sound.
        • This is the case with the letter Я in the Masculine Singular forms of the article.
        • That's why a diacritic mark is applied to the letter Я̌ in those forms of the article.
      
      
      • (.. hide this comment ..) 
    
    
    • In the case of the natural orthography,
      
      
      • the article is usually -ЪТ̌ but it may appear as -IЪТ̌ or -JЪТ̌ or -ЬТ̌ in some cases.
      
      
      • In the natural orthography, the letter -Я- is never used in articles.
      
      
      • The article -ЬТ̌ is just an abbreviation of -IЪТ̌ or -JЪТ̌.
      
      
      • If a syllabic -И- appears before the article -ЪТ̌, just -ИЪТ̌ is wrutten.
      
      
      • (.. hide this comment ..) 
  
  
  • The scope of the Rule_9 (exit_9) has not been clarified yet.
    Historically soft consonant: what does this mean?
    
    
    • Please remember that only Masculine Singular nouns (substantives) are in consideration here.
    
    
    • Nouns with the affix -ТЕЛ (-TEL), which mean workers (functionaries, figures) or instruments, end in a historically soft consonant.
      
      
      • Examples: учител[я̌т], съединител[я̌т], раздѣлител[я̌т], будител[я̌т].
      • Examples-nat: учител[ьт̌], съединител[ьт̌], раздѣлител[ьт̌], будител[ьт̌] (natural orthography).
      • Counterexamples: петел[ът], котел[ът].
    
    
    • Nouns with the affix -АР (-AR), which mean workers (functionaries, figures), end in a historically soft consonant.
      
      
      • Examples: овчар[я̌т], леяр[я̌т], кръчмар[я̌т], библиотекар[я̌т], цигулар[я̌т], писар[я̌т], пѫдар[я̌т].
      • Examples-nat: овчар[ьт̌], леяр[ьт̌], кръчмар[ьт̌], библиотекар[ьт̌], цигулар[ьт̌], писар[ьт̌], пѫдар[ьт̌] (natural orthography).
      • Counterexamples: кантар[ът], пазар[ът].
    
    
    • The ten nouns listed below do end in a historically soft consonant:
      
      
      • ден[я̌т], пѫт[я̌т], сън[я̌т], кон[я̌т], огън[я̌т], ..
      • цар[я̌т], крал[я̌т], зет[я̌т], нокът[я̌т], лакът[я̌т].
      
      
      • ден[ьт̌], пѫт[ьт̌], сън[ьт̌], кон[ьт̌], огън[ьт̌], .. (natural orthography)
      • цар[ьт̌], крал[ьт̌], зет[ьт̌], нокът[ьт̌], лакът[ьт̌] (natural orthography).
  
  
  • (.. hide this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: In Bulgarian, this text is provided in six orthographic variants
  • (.. show this comment ..)  (.. show it expanded ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20::  (.. hide this comment ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  • In Bulgarian, this text is provided in six orthographic variants.
    
    
    • ◄► All the four orthographic variants are based on
      • the orthoepic standard of the Bulgarian language..
    
    
    • ◄► Buttons are available to switch between orthographic variants.
      • Buttons are available on the top-right corner and also here below.
    
    
    • ◄► An orthographic variant can be classified as jakavian, ekavian or jatic
      • depending on how it reflects the old Ѣ (jat) vowel.
      
      
      • See the explanation in Bulgarian.
      
      
      • See an explanation here.
      • (.. hide the explanation ..)
        • According to the Bulgarian orthoepic standard, the old Ѣ (jat) vowel is usually rendered as E.
        • However, there are certain cases when it is rendered as JA (IA).
        
        
        • If the same letter (Ѣ, jat) is written regardless of the sound, then the orthography is classified as jatic. Further diacritic marks could specify the sound changed to JA (IA).
        
        
        • The orthography is classified as ekavian if the same letter Е is written everywhere regardless of the old vowel and regardless of the standard pronunciation, the same letter Е when the sound is Е or the old vowel was Ѣ (jat).
        
        
        • The orthography is classified as jakavian if it based on the current pronunciation only.
        
        
        • An jatic orthography was used for the Bulgarian language until 1945 when it was replaced by the jakavian one.
        
        
        • An jakavian orthography is neglecting dialectal differences. In 1945, the jakavian ОФ-orthography was introduced in order to give place to the new-born N.Macedonian language.
        
        
        • .. hide the explanation of jakavian-ekavian-jatic ..
    
    
    • ►►  Russophile, Serbomaniac: what does this mean for a Bulgarian orthography?  (.. show ..)
    • ▼▼  Russophile, Serbomaniac: what does this mean for a Bulgarian orthography?  (.. hide ..)
      
      
      • An orthography for Bulgarian is classified as Russophile:
        • If it is based on the Cyrillic aplhapbet, and
        • it makes use of the letters Й, Я and Ю, which
        • imply the need of similar Cyrillic letters sounding ЙО-ЬО and ЙЪ-ЬЪ-ЙѪ-ЬѪ-JЪ-JѪ.
        • However, such letters are not necessary for the Russian language
        • and therefore such letters have not been created.
      
      
      • An orthography for Bulgarian is classified as Serbomaniac, if:
        • If it is based on the Cyrillic aplhapbet,
        • without being Russophile.
        • So, the letters Й, Я and Ю are not used.
        • The letter J is used both as a replacement of Й and as a soft sign.
        • Therefore, instead of Я, JА is written, and instead of Ю, JУ is written.
        • Therefore, there is no need of specific letters sounding JЪ or JО.
      
      
      • The natural orthography, which was introduced recently,
        • is based on the Cyrillic aplhapbet as well,
          but it is neither Russophile nor Serbomaniac.
        • It uses the letter dotless-ıota (I).
        • Both letters Ь and Й can be replaced by the dotless-ıota.
        • The dotless-ıota fits to join vowels rendering IO, IѪ, IЪ, IA.
        • Instead of ЙО or ЬО, IO should be used. It does differ from Ю.
        • The letters Й and Я are not banned, but are not needed anymore.
        • The letter Ь may be used to abbreviate IЪ.
      
      
      •  .. hide the definitions of Russophile and Serbomaniac ..  (.. hide this comment ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
    
    
    • ◄► The six orthographic variants follow.
    
    
    • Post-modern orthography  (.. details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Jatic, Russophile, Cyrillic
    • Post-modern orthography  (.. hide details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Jatic Russophile, Cyrillic (.. see another description in Bulgarian ..)
      
      
      • So far, this was my preferred orthographic variant for Bulgarian and I usually followed it in my writings on the internet..
      
      
      • This is a jatic orthography, not ekavian, not jakavian.
      • This is a jatic orthography. It does make use of the letter ѣ.
      • Please see where the letter Ѣ is written (in Bulgarian).
      
      
      • This is a Russophile orthography. Not Serbomaniac. Not Romanized. Strictly Cyrillic.
      • This is a Russophile orthography and therefore it makes use of the letters Й, Я, Ю.
      
      
      • The letter ѫ (big jus) is restored.
      • Please see where the letter Ѫ is written (in Bulgarian).
      
      
      • The two letters џ/Џ and ђ/Ђ are introduced to denote the дж and жд sounds correspondingly.
      
      
      • Unlike the pre-1945 jatic orthography,
        writing mute final yers is forbidden in the post-modern orthography.
      
      
      • (.. hide the description ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
    
    
    • ОФ-orthography  (.. details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Jakavian, Russophile, Cyrillic
    • ОФ-orthography  (.. hide details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Jakavian, Russophile, Cyrillic (.. see another description in Bulgarian ..)
      
      
      • This is a jakavian orthography, not jatic, not ekavian.
      • This is a jakavian orthography.
        The letter ѣ (jat) is not used and is replaced by е or я
        according to the jakavian norm of pronunciation.
      
      
      • This is a Russophile orthography. Not Serbomaniac. Not Romanized. Strictly Cyrillic.
      • This is a Russophile orthography and therefore it makes use of the letters Й, Ю, Я.
      
      
      • This has been the official orthography in Bulgaria since 1945.
      • Although, it is modified in my writings on the internet:
        • The rule of the so called full and short articles
          in the Bulgarian language is not followed pointedly,
          in order to demonstrate its inconsistency.
      
      
      • (.. hide the description ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
    
    
    • Ekavian-Serbomaniac orthography  (.. details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Ekavian, Serbomaniac, Cyrillic
    • Ekavian-Serbomaniac orthography  (.. hide details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Ekavian, Serbomaniac, Cyrillic (.. see another description in Bulgarian ..)
      
      
      • This is an ekavian orthography, not ekavian, not jatic.
      • This is an ekavian orthography.
        The letter ѣ (jat) is always replaced by the letter е
        or by e̋ in the case when я is written in the ОФ-orthography and
        pronounced jа according to the jakavian norm.
      
      
      • This is a Serbomaniac orthography. Not Russophile, not Romanized, still Cyrillic.
      • This is a Serbomaniac orthography
        and therefore the letters Й, Ю, Я, as well as Ь and Ѣ,
        are not used.
      • The letters Й, Ю, Я are replaced by J, JУ, JА correspondingly.
      • The letter Я is replaced by JЪ if it sounds in that way and has its origins in an old yer.
      
      
      • The two letters џ/Џ and ђ/Ђ are introduced to denote the дж and жд sounds, correspondingly.
      • The letter ѫ (big jus) is introduced as well.
      • Please see where the letter Ѫ is written (in Bulgarian).
      
      
      • The Masculine Singular form of the definite article is written as -ЪТ or -JЪТ.
      
      
      • (.. hide the description ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
    
    
    • Natural orthography  (.. details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Jatic, Cyrillic, neither Russophile nor Serbomaniac
    • Natural orthography  (.. hide details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Jatic, Cyrillic, neither Russophile nor Serbomaniac (.. see another description in Bulgarian ..)
      
      
      • This is my preferred orthographic variant for Bulgarian..
      • I am going to follow it in my writings on the internet.
      • Soon, after the upgrade of my keyboard layout.
      
      
      • This is a jatic orthography, not ekavian, not jakavian.
      • This is a jatic orthography. It does make use of the letter ѣ.
      • Please see where the letter Ѣ is written (in Bulgarian).
      
      
      • The natural orthography is very similar to the post-modern one.
        It is not Russophile, however.
      
      
      • It uses the letter dotless-ıota (I).
      • Both letters Ь and Й can be replaced by the dotless-ıota.
      • The dotless-ıota fits to join vowels rendering IO, IѪ, IЪ, IA.
      • Instead of ЙО or ЬО, IO should be used. It does differ from Ю.
      • The letter Ь may be used to abbreviate IЪ.
      • The letters Й and Я are not banned, but are not needed anymore.
      • After the letter И, the dotless-ıota should be omitted.
        Thus, in the natural orthography, both spellings Българиа and България are acceptable.
      
      
      • There are no differences in the usage of the letter Ю in the three orthographies: natural, post-modern and ОФ-orthography.
      
      
      • The letter ѫ (big jus) is restored.
      • At the following link, in Bulgarian,
        the usage of the letter Ѫ in the post-modern orthography is described.
      • The natural orthography expands the usage of the letter Ѫ beyond:
        in the verbal endings
        as well as in the pronomial forms неıѫ̨ and ıѫ̨.
      • The Ѫ̨/ѫ̨ letter takes diacritics to mark that
        another letter (А̨ or Я̨) is used in the post-modern orthography at that place.
        This is to allow automatic conversion from natural back to post-modern.
      
      
      • In the natural orthography, the Ъ vowel is never denoted by А nor by Я.
      • Verbal endings use ѫ̨ or ıѫ̨ for the Ъ vowel.
      • Masculine Singular definite articles are written like this: -ЪТ̌ or -IЪТ̌ or -ЬТ̌.
      • The final letter -Т̌ in the Masculine Singular definite articles takes diacritics to mark that the Т̌ sound is usually omitted in the speech.
      
      
      • The two letters џ/Џ and ђ/Ђ are introduced to denote the дж and жд sounds correspondingly.
      
      
      • Like the post-modern orthography, like the ОФ-orthography,
        unlike the pre-1945 jatic orthography,
        writing mute final yers is forbidden in the natural orthography.
      
      
      • (.. hide natural ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
    
    
    • Romanization of Bulgarian  (.. show ..)  (.. in details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Ekavian orthography, Roman alphabet
      • Not Cyrillic, not Russophile, not Serbomaniac.
    • Romanization of Bulgarian  (.. hide and collapse ..)  (.. hide details ..)  (.. expand to details ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  .. to the top ..
      • Ekavian orthography, Roman alphabet
      • Not Cyrillic, not Russophile, not Serbomaniac.
      
      
      • Orthographic Rules of the Romanization of Bulgarian  show the rules here in English.  (.. show the rules in Bulgarian only ..)
      • .. Orthographic rules of the Romanization of Bulgarian .. (.. hide the rules ..)  (.. show the rules in Bulgarian only ..)
        
        
        • This is not a transcription or transliteration from Cyrillic to Roman alphabet.
        • Tova ne e transkripcia na latinica.
        
        
        • Romanization is a new orthographic system for the Bulgarian language based on the Roman alphabet.
        • Tova e romanizacia - nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
          
          
          • Cyrillic-based orthographic systems for Bulgarian (e.g. the official ОФ-orthography) should not have any impact on the Romanization.
          • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
          
          
        • Each Roman letter is assigned just one sound.
        • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
          
          
          • Some Roman letters have also a modified version, no more than one.
          • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
          
          
          • The Roman letter H (hache) has not a sound assigned. Instead, it is used as a modifier of the previous letter.
          • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
          
          
          • The modified version of a letter can be produced either by a following modifier letter H or by a diacritic mark haček (caron) in a similar way as in Croatian, Slovak and Czech. Also, an iotized vowel can be denoted by a diaeresis above.
          • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
          
          
        • The following table specifies the sounding of the Roman letters and their modified versions using Cyrillic letters.
        • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
          
          

          • A

            a

            А

            Я ≠ Ѣ̋

            JA

            Ja

            ja

            Ä

            ä

            B

            b

            Б

            C

            c

            Ц

            Ч

            CH

            Ch

            ch

            Č

            č

            D

            d

            Д

            E

            e

            Е

            Я = Ѣ̋

            EH

            Eh

            eh

            E̋

            e̋

            F

            f

            Ф

            G

            g

            Г

            Ђ = ЖД

            GH

            Gh

            gh

            Ǧ

            ǧ

            I

            i

            И

            Ѝ

            IH

            Ih

            ih

            Ï

            ï

            J

            j

            Й

            K

            k

            К

            L

            l

            Л

            M

            m

            М

            N

            n

            Н

            O

            o

            О

            ЙО,ЬО

            JO

            Jo

            jo

            Ö

            ö

            P

            p

            П

            Q

            q

            Щ

            R

            r

            Р

            S

            s

            С

            Ш

            SH

            Sh

            sh

            Š

            š

            T

            t

            Т

            U

            u

            Ъ

            Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

            JU

            Ju

            ju

            Ü

            ü

            V

            v

            В

            W

            w

            Ў

            X

            x

            Х

            Џ = ДЖ

            XH

            Xh

            xh

            X̌

            x̌

            Y

            y

            У

            Ю

            JY

            Jy

            jy

            Ÿ

            ÿ

            Z

            z

            З

            Ж

            ZH

            Zh

            zh

            Ž

            ž

          
          
          • Please note the sounds of the Roman letters X/Y/U/Q shown in red.
          • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
          
          
          • The modified letter ih (ï) is used in the short form of the personal pronoun Ѝ only.
          • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
          
          
          • The modified letter eh (e̋) is used to denote an old Ѣ which sounds JA according to the jakavian norm.
          • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi Я(JA).
          
          
          • In the Russophile orthographies of Bulgarian - the ОФ-orthography and the post-modern orthography, the letter Я is polyvalent.
          • V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otechestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznachna.
            
            
            • It may sound JЪ and then it is written ju or ü in the Romanization.
            • Tja mozhe da zvychi JЪ i togava na latinica se pishe ju ili ü.
            
            
            • It may sound JA, being on the place of an old Ѣ sound, and then it is written eh or e̋ in the Romanization.
            • Tja mozhe da zvychi JA, namirajki se na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe eh ili e̋.
            
            
            • It may sound JA, without being on the place of an old Ѣ sound, and then it is written ja or ä in the Romanization.
            • Tja mozhe da zvychi JA, bez da е na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe ja ili ä.
        
        
        • Although not-Cyrillic based, this is a complete and adequate orthography for the Bulgarian language. It is no way inferior to other orthographic variants for Bulgarian, including the official ОФ-orthography .
        • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
          
          
          • This is not a simple transcription or transliteration from Cyrillic to Roman letters. The officially recommended rules of transcription and transliteration which exist are intended for people names and place names and not for longer texts. Moreover, they are aligned to either the English or the French orthography.
          • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
          
          
          • The suggested orthographic system - Romanization of Bulgarian - has been modulated especially for the Bulgarian language. It is not suitable for texts in French or English. It has been adapted for the convenience of writing and reading Bulgarian texts.
          • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
          
          
          • The only obstacle is our tradition. The Bulgarian tradition is based on Cyrillic. We can hardly break with that tradition.
          • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
        
        
        • The same text in various languages is provided below. It is to demonstrate that the Romanized text in Bulgarian looks pretty good in comparison with other Slavic languages (Croatian, Slovene, Slovak, Czech, Polish).
        • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
          
          
          • [EN] All human beings are born free and equal in dignity and rights. They are endowed with reason and conscience and should act towards one another in a spirit of brotherhood.
          • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
          • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
          • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
          • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
          • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
          • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
          • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
          • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
          • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
          
          
          • The last row is to show that Polish texts could also look pretty good if written in Cyrillic. However, the Polish tradition is far away from Cyrillic.
          • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
        
        
        • The suggested orthographic system - Romanization of Bulgarian - has a big advantage. Unlike the other three orthographic variants for Bulgarian discussed here, the Ъ sound is always denoted by the letter U assigned to it - including verbal endings and definite articles. In this way, the bad legacy caused by our former tradition of writing word-final mute Ъ letters has been overcome.
        • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se oznachava s bykvata U - i v glagolnite okonchania, i v opredelitelnite chlenove. Taka loshoto nasledstvo, porodeno ot nehkogashnata ni tradicia da pishem glyxonehmo Ъ v kraeslovieto, e preodolehno.
        
        
        • The suggested orthographic system - Romanization of Bulgarian - has also a big technical advantage. Only ASCII-7 characters can be used and the keyboard layout need not be changed.
        • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
        
        
        • Nonetheless, letters with diacritic marks can be used if more compact text is preferred. In that case another keyboard layout would be used, however.
        • Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.
        
        
        • .. Hide the Rules of the Romanization of Bulgarian ..
        • .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica ..
      
      
      • The Masculine Singular form of the definite article is written as -UT.
      
      
      • (.. hide Romanization ..)  (.. hide the comment about the orthographic variants ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • ◄►  (.. hide this comment ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: How is arthromania combined with the case system remnants in Standard Bulgarian?
  • (.. show this comment ..)  (.. show it expanded ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::  (.. hide this comment ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  • How is arthromania combined with the case system remnants in Standard Bulgarian?
  
  
  • ►►  Being definite and having article should be differed.  (.. show ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
  • ▼▼  (.. hide ..)  There is a full implementation of the arthromania in Bulgarian.  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
    
    • This means that definite and indefinite forms are always in opposition. Like English, French, German, .. most European languages.
      • Пѫтя̌т е дълъг.
        • The noun "пѫтя̌т" is definite as it has a definite article.
        • The road is long.
      • Този пѫт е дълъг.
        • The noun "пѫт" has definiteness expressed by a demonstrative pronoun.
        • This road is long.
      • Обиколния̌т пѫт е дълъг.
        • The noun "пѫт" is definite as its attribute has a definite article.
        • (The oblique road is long.) The detour is long.
      • Всѣки пѫт водѣл към Рим.
        Всѣки павиран пѫт водѣл към Рим.
        Асфалтиран пѫт водѣл към Евксиноград.
        • The noun "пѫт" is indefinite.
        • Each road led to Rome. Each paved road led to Rome. An asphalt road led to Evksinograd.
      • Първия̌т в България асфалтиран пѫт е бил међу Варна и Евксиноград.
        • The noun "пѫт" is definite.
        • The first ever asphalt road in Bulgaria led from Varna to Evksinograd.
    
    
    • Being definite and having article should be differed.
      • Yes, having article - this means a definite article - implies definiteness.
      • However, sometimes, definiteness could be there without articles, too.
    
    
    • (.. hide arthromania ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • ►►  The arthromania and the names.  (.. show ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
  • ▼▼  The arthromania and the names.  (.. hide ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
    
    • This is about proper nouns - names of persons, places, etc.
    • Related to the arthromania, proper nouns can have definite state only.
    • E.g., in Greek, a proper noun always requires a definite article.
    
    
    • In Bulgarian, a "system" of rules and exceptions exist to define if a proper noun should take a definite article or not.
      
      
      • Рила, Пирин, Родопитѣ и Балканът. All these names are definite. However, some of them have definite articles and others do not have.
      • Добруџа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.
      
      
      • With or without a definite article - there is no difference for a proper noun - it is definite anyway:
        • Рѣка Дунав е наводнила Видин.
        • Рѣката Дунав е наводнила Видин.
        • Дунав е наводнил Видин.
        • Дунавът е наводнил Видин.
      • By the way, Видин is definite, too:
        • Дунавът е наводнил Видин.
        • Дунавът е наводнил град Видин.
        • Дунавът е наводнил градът Видин.
      
      
      • Female names:
        • Елена, Тамара, Мария, Йорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
        • However: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сийчето, ..
      • Male names:
        • Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пеню, Ганю, ..
        • However: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..
    
    
    • The rules and exceptions which define if a proper noun should take a definite article in Bulgarian or not is out of the scope of this publication.
    
    
    • (.. hide arthromania and names ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • ►►  Definiteness without articles.  (.. show ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
  • ▼▼  Definiteness without articles.  (.. hide ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
    
    • Above, proper nouns were considered. Proper nouns are always definite - even without a definite article.
      Here, common nouns are in consideration.
    • A demonstrative pronoun or an attribute with a definite article give definiteness to a common noun.
      However, those regular trivial cases are not in consideration here.
    
    
    • Common nouns meaning close relatives used without an article are definite:
      
      
      • майка, татко, баба, дѣ̋до, кака, леля, чичо, вуйчо, вуйна, ..
      
      
      • And also Господ Бог, our heavenly father, also known as Аллах.
    
    
    • Examples:
      
      
      • Мама ми дръпна̨ ухото. Щѣше да го скѫса. А пък тате ме наби.
      • На гости ни дойдоха̨ вуйчо и вуйна.
      • Снощи от дѣтската гλадина ме взе татко.
      
      
      • Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.
    
    
    • However:
      
      
      • На улицата срѣщна̨хме вуйчото на Мария.
      • В дрѣвния̌т Рим Марс е бил богът на войната.
    
    
    • (.. hide definiteness without articles ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • ►►  Indefinite article in Bulgarian.  (.. show ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
  • ▼▼  Indefinite article in Bulgarian.  (.. hide ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
    
    • In Bulgarian, because some common nouns without a definite article are definite, the usage of an indefinite article is required sometimes in order to give indefiniteness to such a common noun.
    
    
    • Example:

      Татко, ти защо снощи забλави да ме вземеш от дѣтската гλадина
      и тλѣ̋бваше госпожица Петλова да ме доведе у дома!
      Един татко не забλавя да вземе дѣтето си от дѣтската гλадина!
      И да знаеш: заλади тебе госпожица Петλова закъснѣ̋ за сλѣща с любовникът си!

    • (.. hide indefinite articles ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • ►►  The cases in modern Bulgarian.  (.. show ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
  • ▼▼  The cases in modern Bulgarian.  (.. hide ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
    
    • There are four cases in the modern Bulgarian language: less than in the rest of Slavic and more than in Romance.
      
      
      • Nominative
      • Accusative
      • Dative
      • Vocative
    
    
    • There are frozen remnants of other old Slavic cases but they are now classified as adverbs.
      
      
      • Зимѣ и лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋, денем и нощем, числом и словом, ..
      • Вкѫщи, у дома, [иде ѝ] отрѫки, ..
    
    
    • Pronouns never had Vocative. The other three cases are in normal use for Pronouns. Anyway, Pronouns are out of scope of this comment.
    
    
    • The Bulgarian Vocative is still in regular use. There are no problems in combining Vocative and the arthromania. Vocative: checked-off.
    
    
    • Dative
      
      
      • In Standard Bulgarian, Dative forms with articles are not allowed.
        If the noun should take a definite article,
        then it cannot have a special Dative form.
        Otherwise, Dative forms are allowed.
        But anyway, using Dative forms of nouns demonstrates an archaic style.
        
        
        • .. Старци се Богу моля̨т горещо .. (Botev)
        • Майцѣ си (the title of a poem of Botev)
        
        
        • Мама Стояну думаше: (folklore)
          ..
          Стоян мами си думаше:
          ..
        • Гарван гарвану око не вади. (proverb)
      
      
      • The archaic bureaucratic style admits expressions in Dative influenced by Russian, neglecting the arthromania:
        
        
        • Царю Освободителю - от признателна България.
        • Да се изплати приносителю ..
    
    
    • Neuter nouns have never distinguished Accusative and Nominative.
    
    
    • So, distinguishing Accusative and Nominative for Feminine and Masculine is not checked-off yet. Could Accusative and Nominative have different forms in Bulgarian at all?
      
      
      • It should be noted that in modern Bulgarian, every preposition requires Accusative after it.
      
      
      • Also, it should be noted that most Bulgarian dialects and the Standard Bulgarian as well do not distinguish genders (Masculine-Feminine-Neuter) in Plural.
      
      
      • And let us check-off: the Standard Bulgarian and most dialects do not distinguish Accusative and Nominative in Plural.
      
      
    • In the next comment, a dialect of Balkano-Slavic (Bulgarian) is in consideration. In that dialect, all the three cases Nominative-Accusative-Dative are in use, combining the arthromania well.
    
    
    • (.. hide the cases in Bulgarian ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • ►►  Nominative and Accusative in Feminine Singular.  (.. show ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
  • ▼▼  Nominative and Accusative in Feminine Singular.  (.. hide ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
    
    • For Feminine Singular nouns, there has never been a problem the different Nominative and Accusative forms inherited from OCS* (Old Common Slavic) to be combined with the arthromania.
    
    
    • However, Standard Bulgarian and most dialects do not distinguish those forms anymore. Although, they did until recently.
      
      
      • It has been testified that the dialect of Sevlievo still distinguished Nominative and Accusative for Feminine Singular in the 19th century.
    
    
    • Some Bulgarian 19th-century scholars followed that distinction in their orthography.
    
    
    • As an illustration only, some examples will be given to show that difference.
      The Nominative ending -А is replaced by the Accusative -Ѫ ending.
      
      
      • Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
      • Дѣвойката излѣзе от рѣкѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грѣѣше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблюдаваше дѣвойкѫтѫ с примрѣ̋лѫ душицѫ.
      
      
      • Кръвта му изтичаше. Санитаря̌т едва успѣ̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лютѫтѫ ранѫ на войникът.
      
      
      • Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
      • Момата чакаше сватбѫтѫ едноврѣменно с тѫгѫ и надѣђѫ.
      • Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.
    
    
    • In the past, some 200-300 years ago, in my village (Cental Nothern Bulgaria), people spoke like that:
      
      
      • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
    
    
    • Now, Nominative and Accusative are not distinguished anymore и both endings are possible in each case:
      
      
      • Момъкът се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
      • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът ѝ.
    
    
    • Now, this way of speaking (-А or -Ѫ endings not distinguished in their meaning) is established not only in my village, but also, it is the existing practice in the Common Bulgarian vernacular language.
      
      
      • Even from the theater stage, -Ѫ pronunciation can be heard.
    
    
    • Nevertheless, Standard Bulgarian admits -А only and not -Ѫ. Even when stressed.
    
    
    • So, this was the last element of the Slavic declension which was lost in Bulgarian. It was lost recently. Why?
      
      
      • In the dialects where the old Ѫ vowel changed to U (Cyrillic У) or Ǫ, the distinction discussed here is usually preserved.
      • In the next comment a dialect of Balkano-Slavic (Bulgarian) is in consideration. In that dialect, Nominative and Accusative for Feminine Singular are strictly distinguished even now. In that dialect, the old Ѫ vowel changed to Ǫ.
      
      
      • The dialects where the old Ѫ vowel changed to A were unable to preserve the distinction discussed here.
      
      
      • "In my village", the old Ѫ vowel changed to Ъ. However, in Bulgarian, A and Ъ are distinguished in stressed positions only. So, in the dialects on which Standard Bulgharian is based, Nominative and Accusative for Feminine Singular were distinguished only if the ending -A was stressed. That occurred rarely. The other positions of the stress smoothed away that distinction.
      
      
      • The Wallachian language could also influence Bulgarian so that the distinction between Nominative and Accusative for Feminine Singular disappear.
      
      
      • Perhaps, the odium some 19th-century Bulgarian scholars felt to the Ъ sound was one of the reasons. By that reason, A is still written instead of Ѫ in some verbal endings.
    
    
    • (.. hide Feminine Singular ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • ►►  Nominative and Accusative in Masculine Singular.  (.. show ..) 
    
  • ▼▼  Nominative and Accusative in Masculine Singular.  (.. hide ..)  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    
    
    • This is the essence, the main part of this comment about combining the arthromania with the case system remnants in Standard Bulgarian. I started this comment because of it.
    
    
    • Accusative and Dative endings for Masculine are hardly combined with the arthromania. That is the problem.
      
      
      • So, just few Masculine forms for Accusative and Dative remained.
      
      
      • In Standard Bulgarian and "in my village", there are no Accusative or Dative Masculine Singular forms having an article.
        
        
        • There are such without article: другиго, другиму.
      
      
      • Anyway, in the next comment, a dialect of Balkano-Slavic (Bulgarian) is in consideration in which such forms with and without articles are in common use.
    
    
    • Dative forms without articles are shown above in this comment, in the section titled The cases in modern Bulgarian.
    
    
    • On correspondance to those Dative forms without articles shown above, Accusative forms without articles exist and they are used more often than Dative forms.
    
    
    • Special Accusative Masculine Singular forms different than Nominative ones for unanimated nouns could not be found because even OCS* did not distinguish Accusative and Nominative for unanimated Masculine Singular.
    
    
    • So, we are to specify Accusative forms for Masculine Singular different than Nominative forms:
      
      
      • At first, there are male personal names.
        
        
        • Дѣ̋да си Христа слушайте!
        
        
        • Хайде всѣки от нас да разкаже нѣщо за бай Ганя.
        • Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ.
        
        
        • Помогна̨ха̨ на бай Ганя да смъкне от плещитѣ си агарянския̌т ямурлук, намѣтна̨ си той една белгийска мантия — и всички рѣкоха̨, че бай Ганю е вече цѣ̋л европеец.
        
        
        • Има каменни надписи от врѣмето на Крума и Омуртага.
        
        
        • Танаса - смахна̨тия̌т Танас - го засѣ̋кох снощи в кръчмата.
        
        
        • Note_1: If an article is needed (смахна̨тия̌т Танас), then a special Accusative form is impossible.
        • Note_2: Please keep track of the cases: where it is Accusative and where Nominative.
        
        
        • А пък Стѐфана жена му го изпѫдила от кѫщи.
        • Не бе, Стѐфан я̨ изпѫдил жена си от кѫщи.
        • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си от кѫщи.
        • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си Пенча от кѫщи.
        • На Стѐфана жена му и на Танаса жена му сѫ първи братовчедки.
        
        
        • Пѣсни и стихотворения от Ботьова и Стамболова.
        
        
        • "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте рѣшили да докарате миризливия̌т казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй, то аз с моитѣ кунки ще ви отрѣжа̨ чепкитѣ."
          • Obviously, this is a fake. Only a person who know Bulgarian at the level of a crazy gamer bound to the keyboard or joy-stick could use an Accusative form instead of a Nominative one. Archaisms should be used correctly. Not to mention the word Булгорско which never existed.
      
      
      • Please see again the above section titled Definiteness without articles.
      
      
      • At second, there are Common nouns meaning close relatives used without an article and still definite. For those nouns, as well as for the male personal names, there could be special Accusative forms for Masculine Singular different than Nominative forms.
        
        
        • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
        • Почитайте Бога.
        • Молѣте се на Бога.
        
        
        • Дѣ̋да си Христа слушайте!
        • Кажи на татка си да ми се обади.
        • Чича си Стѐфана виђал ли си го?
        • Вуйча ти Ивана го отведоха̨ милиционеритѣ.
    
    
    • Note_1: A big part of the common names meaning close relatives do require an article in order to mark definiteness. Those cannot have special Accusative forms:
      
      
      • Синът ми го взеха̨ войник.
      • С мѫжът ѝ сме приятели.
    
    
    • Note_2: If a common noun meaning close relatives has a stem in -A, then it cannot have a special Accusative form, even without an article:
      
      
      • Баща ми го пенсионираха̨.
      • In the past, more than 300 years ago, this could be said in this way: Бащѫ ми го пенсионираше.
    
    
    • Note_3: Some people make mistakes at the morphological analysis of the Accusative Masculine Singular forms. They are confused by the form containing the so called short article.
      
      
      • Синът ми го взеха̨ войник.
      • С мѫжът ѝ сме приятели.
      • Сина̌ ми го взеха̨ войник.
      • С мѫжа̌ ѝ сме приятели.
        
        
        • No matter which form of the article is written, the full or the short one, these are forms with article and not Accusative forms.
        • Because the vowel Ъ is heard there under stress, no matter which form of the article is written.
        • Because the final T of the definite article can always be pronounced, no matter which form of the article is written.
      
      
      • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
      • Почитайте Бога.
      • Молѣте се на Бога.
        
        
        • However, these are Accusative forms.
        • These are not forms with an article.
        
        
        • Because the following is not possible neither to say nor to write:
        
        
        • Страх от Господът Богът нѣ̋мате.
        • Почитайте Богът.
        • Молѣте се на Богът.
        
        
        • But the following forms are possible, and those are forms with articles and not special Accusative forms:
          
          
          • Почитайте Богът на Аврама.
          • (Even if it is written Бога̌, this is a form with an article.)
          • (Аврама: this is an Accusative form, however, because Аврамът is impossible.)
    
    
    • (.. hide Masculine Singular ..) 
  
  
  • ◄►  (.. hide the comment about Standard Bulgarian ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13:: How is arthromania combined with the case system remnants in some Bulgarian dialects?
  • (.. show this comment ..)  (.. show it expanded ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  (.. hide this comment ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  • How is arthromania combined with the case system remnants in some Bulgarian dialects?
  
  
  • The dialect of Slavophone Muslims in Greece, called Pomak, will be used as an illustration. In Greece, attemts are being made to describe and promote it.
    Please see the 12 "Pomak language lessons". (.. show links to lessons ..)
  • The dialect of Slavophone Muslims in Greece, called Pomak, will be used as an illustration. In Greece, attemts are being made to describe and promote it.
    Please see the 12 "Pomak language lessons". (.. hide the links ..)
    
    
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 1
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 2
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 3
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 4
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 5
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 6
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 7
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 8
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 9
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 10
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 11
    • youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 12
  
  
  • Please read the previous comment about Standard Bulgarian first. If you have not read it, you can click here to go back.
  
  
  • (.. show ..) Some features of the dialect of Slavophone Muslims in Greece.
  • (.. hide ..) Some features of the dialect of Slavophone Muslims in Greece.
    
    
    • This is a dialect of Eastern-Bulgarian type, not only because of the geography, but also because of the old jat Ѣ (е,а̂) sound and because of the stress and accent.
    • In this dialect, the old big jus ѫ sound was changed to o which I use to mark with a diacritic ǫ.
    • Many Turkish words and entire Turkish expressions are used.
    • There are borrowings from Greek as well. And of course, influence from other Bulgarian (Balkano-Slavic) dialects can be observed.
    • Like most Eastern-Bulgarian dialects, the vocalism in weak positions and the vocalism in stressed positions strongly differ.
    • A specific dialect feature is the "akane" - o and e are changed to a. This feature is not related to the similar feature in Russian.
    • This is a fully balkanized Slavic dialect. Actually, all dialects of Bulgarian are fully balkanized.
    • A complete description of the dialect cannot be obtained from those lessons. Sometimes, the written and the spoken texts differ. It is natural vacillation and fluctuation to be observed, actually.
    
    
    • In most Bulgarian dialects, the definite article is just -to (-ta, -te, -ut). There are two exceptions to this:
      
      
      • In dialects located to the West of the Vardar river, besides the preferred -to article, -vo and -no articles are also used. The N.Macedonian Standard is based on such a dialect.
      • In dialects located in the Rodhopes mountain, besides -to, -so and -no articles are also used. The dialect being discussed here demonstrates that feature. This dialect prefers the -no article.
    
    
    • A-stem feminine Singular nouns strictly preserve the difference between Accusative and Nominative.
      • Some dialects in the Torlak area also keep that difference.
      • It was reported that the dialect of Sevlievo, Eastern Bulgarian, kept that difference in the 19th century.
      • In that case ( Feminine, Singular, A-stem ), it is easy to combine Accusative-Nominative case ending with the definite article.
      • Some 19th-century Bulgarian scholars kept that difference in their orthography.
    
    
    • In the other cases (Masculine or Plural), the Pomak dialect demonstrates case endings for Accusative and Nominative as well, both with and without definite articles.
    
    
    • The most interesting are the Dative forms which can be seen. Both with and without articles. Both Singular and Plural.
    
    
    • (.. hide dialect's features ..)  (.. hide this comment ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • (.. show samples ..) Some samples taken from the lessons.  (.. hide this comment ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  • (.. hide them ..) Some samples taken from the lessons.  (.. hide this comment ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
    
    
    • .. show comments to the samples ..  (.. hide this comment about the Pomak dialect ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
      
      
      • {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
      • {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
      • {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
      • {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
      • {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
      • {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
      • {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
      • {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
      • {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
      • {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
      • {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
      • {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
      • {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
      • {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
      • {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
      • {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
      • {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
      • {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
      • {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
      • {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
      • {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
      • {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
      • {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
      • {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
      • {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
      • {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
      
      
      • .. show comments to the samples ..  (.. hide the samples ..)  (.. hide this comment about the Pomak dialect ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
    • .. hide the comments to the samples ..  (.. hide this comment about the Pomak dialect ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..) 
      
      
      • {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
        
        
        • The name of the village (Sádnovitsa) is in Accusative after the proposition "ot".
      
      
      • {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
        
        
        • After the verb имам (have), сестра (sister) and брат (brother) are in Accusative.
        • .. имам еднѫ сестрѫ .. имам едног брата ..
      
      
      • {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
        
        
        • "bubáyka" is the Accusative form of "bubáykо".
        • "bubáyko" means father in the dialect, a loanword from Turkish with a Slavic diminutive affix.
      
      
      • {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
        
        
        • The name of the city of Athens is in Accusative after the proposition "ot".
      
      
      • {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
        
        
        • .. sas nami ..
        • This is an old form of the Instrumental case. The preposition "sus" did require Instrumental in Old Slavic.
        • Not clear.
        • The same preposition "sus" in {μαθ.7t66} is followed by an Accusative form.
        • Generally, in Balkano-Slavic and modern Bulgarian, each preposition requires Accusative.
        • However, the Accusative form is "nas" and not "nami".
        • Perhaps, "sas-nami" could be considered to be just an adverb.
      
      
      • {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
        
        
        • After the verb "ima", the expression "нѣ̋ка воденица" is in Accusative as an object.
        • Selo-no has the definite article -no instead of -to or -so, the other options.
        • Instead of the affirmative partcle "DA" (yes), "ХО" is used in the dialect.
      
      
      • {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
        
        
        • The preposition "na" requires Accusative.
        • There is a definite article -"en" built in the Accusative form "górneneg káta" (Standard Bulgarian: "горния̌т етаж").
        • On the other hand, unanimated nouns should not take special Accusative endings. Perhaps the usage has been generalized. Unclear.
      
      
      • {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
        
        
        • Standard Bulgarian "Колко е сахатя̌т?"
        • Definite article "-et". As heard by the scribe.
      
      
      • {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
        
        
        • The article is -te: "kitápevete" (the books, a loanword from Turkish).
      
      
      • {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
        
        
        • The preposition "za" requires Accusative.
        • .. "за моята хана̂" ..
        • The article is -sa instead of -ta or -na, the other options.
        • .. "за мо[ıѫ]сѫ ханѫ̂" ..
        • Means "for my family".
      
      
      • {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
        
        
        • "bubáyka" is the Accusative form of "bubáykо".
        • The Balkanic duplication "go" is there.
      
      
      • {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
        
        
        • "Ние сме една ка́матна хана̂."
        • "Ние сме едно хубаво сѣмейство."
        • The expression "една ка́матна хана̂" (a good family) is in Nominative.
        
        
        • "единиен със друганег" - "единия̌т със другия̌т"
        • "единиен" - Nominative. The article is -en.
        • "друганег" - Accusative after preposition "sas". The article is -n- between the two Accusative endings -a- -n- -eg-.
      
      
      • {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
        
        
        • "Ала не съм си написал домашнитѣ."
        • "dérsevese" has the article "-se" instead of "-ne" or "-te", the other options
      
      
      • {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
        
        
        • The preposition "sas" requires Accusative.
        • Masculine names take the ending -А in Accusative: Със Ниха́та, със Йорга.
        • Feminine names do not take Accusative ending: Със Еле́ни, със Рейха́н.
        • Feminine names would take an Accusative ending -О̨ (-Ѫ) if a-stemmed: със Мари́о̨.
        
        
        • Here, there is an example of Accusative Plural from without article:
        • "Със котрѣ̋х друзѣ̋х" (с кои другари, with which friends)
      
      
      • {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
        
        
        • "Да слушаш майкѫ си" - Accusative as it should be.
        • "Да слушаш бубайко си" - It should be Accusative as well, why not?
      
      
      • {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
        
        
        • Трѣ̋бва да обичаш Бога.
        • Accusative as it should be.
      
      
      • {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
        
        
        • Трѣ̋бва да слушаш старитѣ (старѣх-нѣ).
        • Accusative Plural form, containing the article -ne.
      
      
      • {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
        
        
        • Обичам работата.
        • Обичам работѫтѫ. Accusative.
        • Обичам работѫсѫ. The article is -sa, in Accusative changed to - sѫ.
      
      
      • {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
        
        
        • Всичко-то е бѣ̋ло! Article -to in Standard Bulgarian.
        • Всичко-со е бѣ̋ло! Article -so is used instead of -to.
        • Училище-то (the school) has the article -ne: mechítene.
      
      
      • {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
        
        
        • "zhónine" - женитѣ, the women. Nominative, the article is -ne.
        • The preposition "na" requires Accusative.
        • (Standard Bulgarian) на џамията -> (to Accusative) на џамиѫтѫ -> (use the preferred article -na instead of -ta) на џамиѫнѫ -> (as transcribed) "na jümayǫ́nǫ".
      
      
      • {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
        
        
        • In the question, the expression "друг байрам" takes an Accusative ending as if it was animated.
        • But in the answer "курбан байрам", there is no special Accusative ending.
        • Fluctuations.
        • Please see also {μαθ.4t37}.
      
      
      • {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
        
        
        • A similar casus.
        • The preposition "za" requires Accusative.
        • However, animated nouns should take special Accusative endings only.
        • Unanimated nouns should not take a special Accusative ending.
        • Please see also {μαθ.4t37}.
      
      
      • {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
        
        
        • Very interesting forms for Dative Plural with articles.
        • Да помагат на бѣднитѣ, слѣпитѣ, глухитѣ, нѣмитѣ, ..
        • Helping the poor, the blind, the deaf, the dumb, ..
      
      
      • {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
        
        
        • Big Ben, голѣмия̌т сахат.
      
      
      • {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
        
        
        • Accusative after preposition:
        • .. от този голѣ̋м писател .. (Standard Bulgarian)
        • .. от този голѣ̋м писавач .. (word changed to писавач)
        • .. от исог голѣ̋ма писавача .. (in the dialect, Accusative applied)
      
      
      • {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
        
        
        • This is the most interesting form - Dative with article.
        • синъ́т - синъ́н - sinón. This is Nominative, the son.
        • Standard Bulgarian: На умрѣлия̌т крал синът.
        • Standard Bulgarian: To [preposition, so Accusative and no Accusative endings] the dead king the son.
        • In the dialect: [Belonging to - so Dative] the dead king the son.
        • Hamlet, the son of the dead king, ..
      
      
      • .. hide the comments to the samples ..  (.. hide the samples ..) 
  
  
  • (.. hide this comment about the Pomak dialect ..)  (.. collapse it ..)  (.. expand it ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Combining arthromania with the case system remnants from a historical perspective
  • (.. show this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: (.. hide this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  • Combining arthromania with the case system remnants from a historical perspective
  
  
  • Please read the previous comment about Standard Bulgarian first. If you have not read it, you can click here to go back.
  
  
  • The expression "in my village" refers to the dialects which Standard Bulgarian is based on.
  
  
  • Examples will be used. Those out of the current Standard - out of the current norm - are marked with an asterisk.
  
  
  • The two examples are the following:
    
    
    • [1] На сакатиът̌ Танас жена му е на кıоравиът̌ Стати дъщеря.
    • [2] Хамлет е на умрѣлиът̌ крал синът̌.
    
    
    • Although the "na" preposition as well as any other preposition requires Accusative, there are no special Accusative forms in these sentences since there are attributes with articles.
  
  
  • In the example [1], if the attributes are omitted, special Accusative forms are possible but still not mandatory:
    
    
    • [1] На Танас жена му е на Стати дъщеря.
    • [1] На Танаса жена му е на Статя дъщеря.
  
  
  • In the example [2], even with the attribute omitted, no special Accusative form is possible now since the word крал requires an article:
    
    
    • [2] Хамлет е на кральт̌т синът̌.
    • [2] Хамлет е на краль синът̌.
    • [2] Хамлет е на кралıъ синът̌.
    
    
    • The way in which the article is written - using the full or the short form of the article - this does not matter. Краля̌т-краля̌ is a form with an article and not a special Accusative form.
  
  
  • Now we are going back in the time when a special Accusative form was possible in my village:
    
    
    • [2*] Хамлет е на кралятог синът̌.
    
    
    • Putting back the omitted attribute, we would get:
    
    
    • [2*] Хамлет е на умрѣ̋латог краля синът̌.
    • [2:RU] Гамлет - сын умершего короля.
  
  
  • Let us now put back the attributes in the example [1] as well, and let us admit special Accusative forms.
    
    
    • [1*] На сакататог Танаса жена му е на кıораватог Статя дъщеря.
  
  
  • Note: In my village - just for simplicity of this text - only the -to, -ta, -te, -ut articles are used. There is no such a variety of articles as in the Pomak dialect or in the N.Macedonian Standard.
  
  
  • You have read the previous comment titled How is arthromania combined with the case system remnants in Standard Bulgarian, haven't you?
    By the way, the case of a-stem Feminine Singular nouns is covered fully there.
  
  
  • Both examples here are for Masculine Singular. We keep using them, but the case is now changed to Dative.
  
  
  • An off-topic about the pronouns:
    
    
    • Кой-който-никой-нѣ̋кой: these are Nominative forms.
    • Кого-когото-никого-нѣ̋кого: these are Accusative forms.
    • На кого, на когото, на никого, на нѣ̋кого: these are the same Accusative forms, this time after the "na" preposition.
    
    
    • The Dative forms are as follows:
      • Кому, комуто, никому, нѣ̋кому.
    
    
    • The "na" preposition (actually, any preposition) requires Accusative.
      So, the following forms are not correct:
      • На кому, на комуто, на никому, на нѣ̋кому.
  
  
  • In the example [1] with attributes omitted, special Dative forms are still possible as they can be found in the folklore, but they are very archaic now.
    
    
    • [1*] Танасу жена му е Статю дъщеря.
  
  
  • The same with the attributes back, might look like this:
    
    
    • [1*] Сакатутом Танасу жена му е кıоравутом Статю дъщеря.
  
  
  • The example [2] in Dative, with and without the attribute:
    
    
    • [2*] Хамлет е умрѣ̋лутом кралю синът̌.
    • [2*] Хамлет е кралютом синът̌.
  
  
  • Plural will not be discussed as the reflection material is already enough. Reflection on what our language, the language ever spoken in my village, got rid of.
  
  
  • (.. hide this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Rules for the stress position have been added
  • (.. show the rules ..)  (.. show this comment here ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Rules for the stress position have been added
  • (.. show the rules ..)  (.. hide this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • The chain of rules (or exits) representing the algorithm of putting articles in Bulgarian
    has been modified to specify the stress position.
  
  
  • In the vast majority of cases, putting an article does not change the stess position.
  • With three exceptions, however.
  
  
  • First. At Feminine Singular names ending in a consonant, ..
    • .. the stress is moved to the article -TA, onto the last syllable.
    
    
    • Please see Rule_5.
    • As such feminine words can be quite long (e.g. необходѝмост, конкурентоспосо̀бност, електропроводѝмост, законосъобра̀зност), in Bulgarian the stress can fall on the last syllable of an arbitrarily long word without the need for an additional stress (необходимостта̀, конкурентоспособността̀, електропроводимостта̀, законосъобразността̀).
  
  
  • Second. At Numerals greater than three having an article -TE (-ТѢ), ..
    • .. the stress is moved to the article -TE (-ТѢ), onto the last syllable:
    
    
    • четиритѣ̀, петтѣ̀, осемтѣ̀, десеттѣ̀, деветдесеттѣ̀, стотѣ̀, деветстотинтѣ̀
    
    
    • Please see Rule_2
    
    
    • In this case, the article -TE (-ТѢ) can take its archaic form -ТѢ̋X: десеттѣ̋х Божи заповѣди.
    • Wondering if the form -тѣ of the article is etymologically shorten -тѣх.
    
    
    • However: двѣ̀тѣ, трѝтѣ.
  
  
  • Third. Some monosyllabic Masculine Singular nouns ending in a consonant ..
    • .. move the stress to the article, onto the last syllable.
    
    
    • The monosyllabic Masculine nouns
      which move the stress to the article in Singular
      should be memorized.
    • Also, they are usually marked in the dictionaries.
    
    
    • Please see Rule_10 and Rule_9.
  
  
  • (.. hide this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: The natural orthography announced
  • (.. show the announcement ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: The natural orthography announced
  • (.. hide the comment/announcement ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..
  
  
  • The chain of rules (or exits) representing the algorithm of putting articles in Bulgarian
    has been modified because of the natural orthography introduced.
  
  
  • My texts in Bulgarian which are published in the html-format, are supported in several versions of orthography. The text is automatically converted to the chosen orthography.
  • Two of the versions of orthography are based on the traditional russophile Cyrillic script:
    
    
    • The Post-Modern orthography:
      • The letters Ѣ and Ѫ are restored with almost the same usage as in the pre-1945 orthography.
      • I write my texts in this version of orthography.
    
    
    • The ОФ-orthography:
      • Оfficially accepted in Bulgaria.
  
  
  • These two orthographic variants which are based on the traditional Russophile Cyrillic script have, имат a common drawback:
    
    
    • Unlike Russian, Bulgarian has an Ъ vowel.
    • Sometimes, especially in the endings of words, that Ъ sound is denoted by an unappropriate Cyrillic letter: А or Я.
  
  
  • To correct this shortcoming, a new version of orthography has been introduced: the natural orthography.
    
    
    • In the natural orthography, the Ъ sound is never denoted by the letter А nor by the letter Я.
    • Rather, in natural orthography, some of the following letters is used to denote the Ъ sound: Ѫ or Ъ or Ь.
    
    
    • For the same purpose, the letter dotless-ıota I has been introduced.
    
    
    • In those cases when the letter Я is used to denote an iotated Ъ in the post-modern orthography or in the ОФ-orthography, IѪ or IЪ or Ъ is applied in the natural orthography.
    • The two-letter IЪ concatenation may be replaced by the letter Ь.
  
  
  • The natural orthography in examples:
    
    
    • [Substantives and adjectives] Masculine Singular definite forms:
      
      
      • В говорът̌ си пълниът̌ члѣн го прѣнебрѣгвам, но при писане гледам да не го изпускам.
      • Тѣ живѣıѫ̨т в голѣмиът̌ град.
      • Голѣмиът̌ град не заспива и прѣз нощта.
      • Малкиът̌ град заспива и прѣз деньт̌ по пладнѣ..
      • Малкиъ град заспива и прѣз день.
      • Царьт̌ дава, пѫдарьт̌ не дава.
      • Автобусът̌ е за градът̌.
      • Автобусъ е за градъ.
      • Не ще да пусне кокалът̌.
      • Не ще да пусне кокалъ.
      
      
      • Remark:
      • I always use to write the final -Т letter in the Masculine Singular definite forms.
      • As that final -Т sound in the Masculine Singular definite forms
        is often omitted in speech,
        a diacritic mark is put on that final -Т̌ in the natural orthography.
    
    
    • Forms of verbs:
      
      
      • Спıѫ̨т непробуден сън.
      • Спıѫ̨ на диванът̌.
      • Днешнитѣ млади книги не четѫ̨т - четѫ̨т само глупости в интернет.
      • И аз четѫ̨ глупости в интернет.
      • Дѣцата останѫ̨хѫ̨ сираци.
      • Дѣтето останѫ̨ сираче.
      • Дѣтето останѫ̨ло сираче.
      • Днес всички дѣца от дѣтската градина ги взехѫ̨ рано.
      
      
      • Remark:
      
      
      • [Тѣ] Двамата гледат към небето и виђат да падат звѣзди.
      • [То] Дѣтето гледа към небето и виђа да пада звѣзда [тя].
      • [Аз] Гледам към небето и нищо не виђам.
      • [Тѣ] Отдѣ̀лят житото от плѣ̋вата.
      • [Той] Отдѣ̀ля житото от плѣ̋вата.
      • [Аз] Отдѣ̀лям житото от плѣ̋вата.
      • These examples show weak verbs in natural orthography.
      • There is no Ѫ letter in the Indicative Present endings for weak verbs.
      
      
      • [Тѣ] Ще погледнѫ̨т към небето да видıѫ̨т дали ще паднѫ̨т звѣзди.
      • [То] Дѣтето ще погледне към небето да види дали ще падне звѣзда [тя].
      • [Аз] Щв погледнѫ̨ вѫжето и макарата да видıѫ̨ дали ще паднѫ̨ от високо.
      • [Тѣ] Ще отдѣлıѫ̨̀т житото от плѣ̋вата.
      • [Той] Ще отдѣлѝ житото от плѣ̋вата.
      • [Аз] Ще отдѣлıѫ̨̀ житото от плѣ̋вата.
      • These examples show strong verbs in natural orthography.
    
    
    • Pronouns:
      
      
      • Неѫ̨ не бѣ̋х ıѫ̨ виђал от много години.
      • Като ıѫ̨ видѣ̋х, не ıѫ̨ познах.
  
  
  • (.. hide this comment ..)  (.. hide and collapse all the comments ..)  (.. show them collapsed ..)  (.. show them expanded ..)  .. to the top ..

---

---