Friday, September 16, 2016

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българскиът език

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

(.. към най-важното ..)  (.. към прѣпраткитѣ ..)  (.. към коментаритѣ ..)  .. to the bottom ..



Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българскиът̌ език


Члѣнуването в българскиът̌ език, първо приближение.

За да се изрази в българскиът̌ език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в краıът̌ му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн.

Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията съ̀с члѣн се наричат члѣнувани форми.

Алгоритъмът̌ на члѣнуването в българскиът̌ език може да се изрази чрѣз поредица от правила.
  • Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващото правило..
    Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът̌.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
    • Забѣлѣжка: В българскиът̌ език (както впрочем и в рускиът̌, и в нѣмскиът̌) имената в множествено число нѣ̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът̌).
    • Тѣ приемат члѣн -ТѢ (в ятов правопис: -ТѢ; в ОФ-правопис: -ТЕ).
    • Примѣри: двѣтѣ, стотѣ̀, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забѣлѣжка: Обаче при числителнитѣ слѣд три ударението се мѣсти на члѣнът̌. Освѣн това, при тѣзи числителни (по-голѣмитѣ от три) вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната члѣнна форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът̌).
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнася се за имената от срѣден род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнася се за имената от женски род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът̌.
    • Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.

    • Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходитѣ) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
    • Тѣ приемат члѣн -ЪТ̌. В русофилски правопис: -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: десетиът̌, мѫжкиът̌, женскиът̌, старшиът̌.

  • Правило_7 (изход_7).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
    • Забѣлѣжка: Завършват на несричкотворно Й, което в естествен правопис може да се бѣлѣжи с ıота-без-точка.
    • Тѣ приемат члѣн -ЪТ̌.
    • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌ или -ЪТ̌.
    • В русофилски правопис: -Я̌Т (крайното Й е вплетено в Я).
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: краıът̌, героıът̌, ратаıът̌, лакеıът̌/лакеът̌, критериıът̌/критериът̌.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнася се за прилагателнитѣ имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -ЪТ̌, като се получава -ИЪТ̌.
    • В русофилски правопис: -ИЯ̌Т.
    • Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: болниът̌, здравиът̌, бѣлиът̌, черниът̌, голѣмиът̌, малкиът̌, добриът̌, лошиът̌, другиът̌, единиът̌.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
    • Тѣ приемат члѣн -IЪТ̌ или -ЬТ̌. В русофилски правопис: -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно, освѣн в думата день̀т̌.
    • Примѣри: день̀т̌, царьт̌, коньт̌, пѫдарьт̌, овчарьт̌, учительт̌, огъньт̌, лакътьт̌, нокътьт̌.

  • Правило_10 (изход_10).
    • Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
    • Члѣнът̌ е -ЪТ̌.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът̌ при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомнıѫ̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
    • Примѣри: носъ̀т̌, дѫбъ̀т̌, борът̌, градъ̀т̌, пѣтелът̌, лъвъ̀т̌, тигърът̌, отговорът̌, езикът̌.

    • Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държѫ̨т като прилагателни имена.
    • Примѣри: мой=>моıът̌, твой=>твоıът̌, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
  • .. към началото ..



Рѣшаваща забѣлѣжка по темата, най-важната забѣлѣжка:

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ̌ ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в рѣчта тя се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропуснѫ̨та. Ако пък забѣлѣжѫ̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящиът̌ прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът̌ или е пропуснѫ̨та.

Според официалниът̌ русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът̌ -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А.
  • Така е, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
  • Сега едва ли има проблем члѣнът̌ -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпрѣки официалниът̌ правопис.
  • Разбира се, при романизация нѣ̋ма проблем члѣнът̌ -UT да се съкращава на -U.
Според така нарѣчениът̌ естествен правопис, тя се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.



Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ̌ не е задължително да се произнася.

В рѣчта тя често се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропуснѫ̨та. Ако пък забѣлѣжѫ̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящиът̌ прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът̌ или е пропуснѫ̨та.

Когато тя се пише, члѣнът̌ се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът̌ се нарича кратък (непълен).

Според официалниът̌ русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът̌ -ЪТ, тогава се пише кратък члѣн -А.

Слѣдното правило от официалниът̌ правопис опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:

С пълен члѣн се члѣнуват подлогът̌ и сказуемното опрѣдѣление.

В останѫ̨литѣ случаи се пише кратък члѣн.

Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с кратък члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицията.
То по-скоро е недодѣ̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото нѣ̋ма как да се спазва.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическиът̌ род в правилото за члѣнуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в шест правописни варианта за българскиът̌ език

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    • Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартниът̌ български език

    • ▼▼  (.. скрий ..)  Българскиът̌ език притежава пълна имплементация на артроманията.  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Това означава, че в него винѫги има противопоставяне на опрѣдѣлени и неопрѣдѣлени форми на имената.
        • Пѫтıът̌ е дълъг.
          • Фо̀рмата "пѫтıът̌" е опрѣдѣлена, защото е члѣнувана.
        • Този пѫт е дълъг.
          • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз показателно мѣстоимение.
        • Обиколниът̌ пѫт е дълъг.
          • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз члѣнувано прилагателно.
        • Всѣки пѫт водѣл към Рим.
          Всѣки павиран пѫт водѣл към Рим.
          Асфалтиран пѫт водѣл към Евксиноград.
          • Думата "пѫт" е неопрѣдѣлена.
        • Първиът̌ в България асфалтиран пѫт е бил међу Варна и Евксиноград.
          • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена.

      • Трѣ̋бва да правите разлика међу опрѣдѣлено и члѣнувано.
        • Да, чрѣз члѣнуване се постига опрѣдѣленост.
        • Но и без члѣнуване може да има опрѣдѣленост.

      • (.. скрий ıѫ̨ артроманията ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Артроманията и имената.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Става дума за имена на хора, селища, мѣстности, области и т.н.
        Т.е. става дума за сѫществителни собствени имена.
      • Обикновено сѫществителнитѣ собствени имена имат само едно състояние спрямо артроманията: опрѣдѣлено.
      • В гръцки език напримѣр собственитѣ имена винѫги се употрѣбяват с опрѣдѣлителен члѣн.

      • А в нашиът̌ език дѣйства система от правила и изключения кога едно име да се употрѣбява без члѣн и кога със члѣн.

        • Рила, Пирин, Родопитѣ и Балканът̌. Всичкитѣ тѣзи имена на планини сѫ опрѣдѣлени. Нѣ̋кои обаче сѫ члѣнувани, други - не.
        • Добруџа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.

        • Нѣ̋ма разлика дали е члѣнувано или не - все е опрѣдѣлено:
          • Рѣка Дунав е наводнила Видин.
          • Рѣката Дунав е наводнила Видин.
          • Дунав е наводнил Видин.
          • Дунавът̌ е наводнил Видин.
        • Впрочем, Видин сѫщо така е опрѣдѣлено:
          • Дунавът̌ е наводнил Видин.
          • Дунавът̌ е наводнил град Видин.
          • Дунавът̌ е наводнил градът̌ Видин.

        • Женски имена:
          • Елена, Тамара, Мария, Йорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
          • Обаче: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сийчето, ..
        • Мѫжки имена:
          • Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пеню, Ганю, ..
          • Обаче: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..

      • Доколкото този текст е прѣдназначен за хора, знаещи български, нѣ̋ма да се впускам в авантюрата да формулирам правила и изключения кога собственитѣ имена да се члѣнуват и кога - не. Нашиът̌ български език е естествен език и има поведението на естествен език - при собственитѣ имена той слага члѣн, когато му е кеф, а когато не му е кеф - не слага.

      • (.. скрий ıѫ̨ артроманията при имената ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Опрѣдѣленост без члѣнуване.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • По-горѣ станѫ̨ дума, че сѫществителнитѣ собствени винѫги сѫ опрѣдѣлени, дори без да сѫ члѣнувани.
        Но тука става дума за сѫществителнитѣ нарицателни.
      • Ясно е, че чрѣз показателно мѣстоимение или чрѣз члѣнувано опрѣдѣление може да се придаде опрѣдѣленост.
        Но тука не става дума за тѣзи регулярни случаи.

      • Сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн и пак сѫ опрѣдѣлени:

        • майка, татко, баба, дѣ̋до, кака, леля, чичо, вуйчо, вуйна, ..

        • Както и Господ Бог, нашиът̌ небесен отец, извѣстен и като Аллах.

      • Примѣри:

        • Мама ми дръпнѫ̨ ухото. Щѣше да го скѫса. А пък тате ме наби.
        • На гости ни дойдохѫ̨ вуйчо и вуйна.
        • Снощи от дѣтската гλадина ме взе татко.

        • Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.

      • Обаче:

        • На улицата срѣщнѫ̨хме вуйчото на Мария.
        • В дрѣвниът̌ Рим Марс е бил богът на войната.

      • (.. скрий ıѫ̨ опрѣдѣлеността без члѣнуване ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Неопрѣдѣлителен члѣн в българскиът̌ език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

    • ▼▼  Падежитѣ в ново-българскиът̌ език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • В българскиът̌ език има останѫ̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на нѣ̋кои, но повече, отколкото нѣ̋кои други може би прѣдполагат.

        • Именителен (номинатив)
        • Винителен (акузатив)
        • Дателен (датив)
        • Звателен (вокатив)

      • Остатъци от другитѣ старо-славянски падежи в застинѫ̨ли форми се намират, но тѣ сега се класифицират като нарѣчия:

        • Зимѣ и лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋, денем и нощем, числом и словом, ..
        • Вкѫщи, у дома, [иде ѝ] отрѫки, ..

      • При мѣстоименията никога не е имало звателен падеж, но останѫ̨литѣ три падежа сѫ в редовна употрѣба. Все пак, мѣстоименията сѫ извън прѣдмѣтът̌ на този коментар и тука ще забравим за тѣ̋х.

      • В редовна употрѣба е и вокативът̌ (звателниът̌ падеж), съчетанието на който с артроманията е тривиално. Отмѣ̋таме го вокативът̌.

      • Датив (дателен падеж)

        • Стандартниът̌ български език допуска дателни форми само при нечлѣнувани имена, опрѣдѣлени или не. И във всѣки случай дателнитѣ форми придават на рѣчта архаичен вид.

          • .. Старци се Богу молıѫ̨т горещо .. (Ботев)
          • Майцѣ си (заглавие на стихотворение от Ботев)

          • Мама Стояну думаше:
            ..
            Стоян мами си думаше:
            ..
          • Гарван гарвану око не вади.

        • Архаичниът̌ канцеларски стил допуска изрази в датив, заети от руски, в които артроманията е прѣнебрѣгнѫ̨та:

          • Царю Освободителю - от признателна България.
          • Да се изплати приносителю ..

      • Имената от срѣден род никога не сѫ различавали акузатив от номинатив (винителен от именителен падеж).

      • Остава да се покаже кога за номинативът̌ и акузативът̌ (за именителниът̌ и винителниът̌ падеж) в ново-българскиът̌ език могѫ̨т да се употрѣбяват различаващи се форми в женски и мѫжки род и дали изобщо има такива случаи.

        • Редно е да се отбѣлѣжи, че в ново-българскиът̌ език слѣд всѣки прѣдлог падежът̌ е винителен (акузатив).

        • Редно е да се отбѣлѣжи и това, че повечето ново-български диалекти, както и стандартниът̌ български език, не различават род (мѫжки-женски-срѣден) в множествено число.

        • И за да отмѣтнем случаıът̌: стандартниът̌ български език и повечето диалекти никога не различават акузатив от номинатив в множествено число.

      • В слѣдващиът̌ коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто и тритѣ падежа номинатив-акузатив-датив сѫ в употрѣба, при това в съчетание с артроманията.

      • (.. скрий ги падежитѣ ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • При имената в женски род единствено число не е сѫществувал проблем различаването на формитѣ за номинатив и акузатив (именителен и винителен падеж) да се съчетае със артроманията.

      • Обаче стандартниът̌ български език, както и повечето диалекти, не различават тѣзи форми. Макар съвсѣм доскоро да сѫ ги различавали.

        • Твърди се, че прѣз 19-ти вѣк това различие се пазѣло в севлиевскиът̌ диалект.

      • Редица български книжовници от 19-ти вѣк сѫ поддържали това различие в правописът̌, към който сѫ се придържали.

      • Само за илюстрация, ще дам нѣ̋колко примѣра, за да видите какво означава всичко това.
        Номинативното окончание -А в акузатив се замѣства с -Ѫ.

        • Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
        • Дѣвойката излѣзе от рѣкѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грѣѣше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблюдаваше дѣвойкѫтѫ с примрѣ̋лѫ душицѫ.

        • Кръвта му изтичаше. Санитарıът̌ едва успѣ̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лютѫтѫ ранѫ на войникът̌.

        • Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
        • Момата чакаше сватбѫтѫ едноврѣменно с тѫгѫ и надѣђѫ.
        • Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.

      • Тогава, допрѣди 200-300 години, в нашето село (Централна Сѣверна България) така се е говорѣло:

        • Момъкът̌ се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът̌ ѝ.

      • Сега обаче номинатив и акузатив вече не се различават и всѣ̋как е възможно да се каже:

        • Момъкът̌ се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът̌ ѝ.
        • Момъкът̌ се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът̌ ѝ.

      • Сега така (с окончание -А или пък -Ѫ вмѣсто -А) се говори не само в нашето село, но и според установилиът̌ се общо-български разговорен език.

        • Дори от театралната сцена може да се чуе изговор с -Ѫ.

      • Макар в стандартниът̌ български език окончанието винѫги да е -А. Дори под ударение.

      • И тъй, това е послѣдниът̌ елемент от славянската падежна система, който изпада в ново-българскиът̌ език. Изпаднѫ̨л е сравнително наскоро. Защо?

        • В диалектитѣ, къдѣто стариът̌ звук Ѫ е преминѫ̨л в У или в О̨, обсѫђаното тук различие обикновено се пази.
        • В слѣдващиът̌ коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто това различие е останѫ̨ло непокѫтнѫ̨то досега, до началото на 21-ви вѣк. Там стариът̌ звук Ѫ е преминѫ̨л в О̨.

        • В диалектитѣ, къдѣто стариът̌ звук Ѫ е преминѫ̨л в А, обсѫђаното тук различие нѣ̋ма как да се пази.

        • "В нашето село" стариът̌ звук Ѫ е преминѫ̨л в Ъ, а пък нашиът̌ език различава А от Ъ само под ударение. И тъй, в диалектитѣ, лѣгнѫ̨ли в основата на стандартниът̌ български език, различието е можѣло да се запази, само когато крайната гласна е ударена. Многото случаи, когато крайната гласна е неударена, сѫ загладили различието и то взело, че изчезнѫ̨ло.

        • Влашкиът̌ език сѫщо така може да е оказал нѣ̋какво влияние за изчезването на различието међу акузатив и номинатив при имената в женски род единствено число.

        • Може би и омразата към звукът̌ Ъ у нѣ̋кои книжовници от 19-ти вѣк да е повлияла. Заради неıѫ̨ напримѣр и досега пишем буква А вмѣсто Ѫ в редица глаголни окончания.

      • (.. скрий женски род единствено число ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Това би слѣдвало да е основната част на този обстоен коментар. Започнѫ̨х го заради това.

      • Падежнитѣ форми за акузатив и датив за мѫжки род по-трудно се съчетават с артроманията.

        • Поради това такива сѫ запазени много малко.

        • В стандартниът̌ български език, както впрочем и "в нашето село", нѣ̋ма члѣнувани форми в мѫжки род за акузатив и датив.

          • Нечлѣнувани има: другиго, другиму.

        • Все пак, в слѣдващиът̌ коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто такива форми сѫ в употрѣба.

      • Дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род сѫ показани по-горѣ в параграфът̌, озаглавен Падежитѣ в ново-българскиът̌ език.

      • Съотвѣтни на показанитѣ там дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род, сѫществуват и винителни форми, чиято употрѣба е по-честа от тази на дателнитѣ.

      • Едва ли ще се намѣри винителна форма, различаваща се от именителната, за неодушевени сѫществителни, слѣд като формитѣ не сѫ се различавали и в старо-славянски.

      • И тъй, винителни форми за мѫжки род, различаващи се от именителнитѣ:

        • На първо мѣ̋сто, мѫжки собствени имена.

          • Дѣ̋да си Христа слушайте!

          • Хайде всѣки от нас да разкаже нѣщо за бай Ганя.
          • Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ.

          • Помогнѫ̨хѫ̨ на бай Ганя да смъкне от плещитѣ си агарянскиът̌ ямурлук, намѣтнѫ̨ си той една белгийска мантия — и всички рѣкохѫ̨, че бай Ганю е вече цѣ̋л европеец.

          • Има каменни надписи от врѣмето на Крума и Омуртага.

          • Танаса - смахнѫ̨тиът̌ Танас - го засѣ̋кох снощи в кръчмата.

          • Забѣлѣжка_1: Ако трѣ̋бва да се употрѣби члѣн (смахнѫ̨тиът̌ Танас), особената акузативна форма е невъзможна.
          • Забѣлѣжка_2: Слѣдѣте за падежитѣ - къдѣ е винителен (акузатив) и къдѣ е именителен (номинатив). И послѣдниът̌ пияница от "нашето село" не бърка тѣзи падежи.

          • А пък Стѐфана жена му го изпѫдила от кѫщи.
          • Не бе, Стѐфан ıѫ̨ изпѫдил жена си от кѫщи.
          • Стефа̀на изпѫдила мѫжът̌ си от кѫщи.
          • Стефа̀на изпѫдила мѫжът̌ си Пенча от кѫщи.
          • На Стѐфана жена му и на Танаса жена му сѫ първи братовчедки.

          • Пѣсни и стихотворения от Ботьова и Стамболова.

          • "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте рѣшили да докарате миризливиът̌ казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй, то аз с моитѣ кунки ще ви отрѣжѫ̨ чепкитѣ."
            • Явен фалшификат. Само човѣк, който владѣе български език на нивото на вманиачен геймър зад клавиатура, може да сложи винителна форма вмѣсто именителна, уж със цѣл архаизация. Ама архаизацията означава падежитѣ да се употрѣбяват правилно. А да не говорим за думата Булгорско. Тоз фалшификатор и булгур не е ял прѣз животът̌ си.

        • Прѣгледайте пак параграфът̌ по-горѣ, озаглавен Опрѣдѣленост без члѣнуване.

        • На второ мѣ̋сто, стигаме до сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи небесниът̌ ни Отец или близки роднини, които се употрѣбяват без члѣн. И при тѣ̋х, както при собственитѣ имена, сѫ възможни акузативни форми, различни от номинативнитѣ.

          • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
          • Почитайте Бога.
          • Молѣте се на Бога.

          • Дѣ̋да си Христа слушайте!
          • Кажи на татка си да ми се обади.
          • Чича си Стѐфана виђал ли си го?
          • Вуйча ти Ивана го отведохѫ̨ милиционеритѣ.

      • Забѣлѣжка_1: Не всички сѫществителни нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн. Нѣ̋кои приемат члѣн и тѣ нѣ̋мат специални акузативни форми:

        • Синът̌ ми го взехѫ̨ войник.
        • С мѫжът̌ ѝ сме приятели.

      • Забѣлѣжка_2: Ако сѫществително нарицателно, означаващо близки роднини, е с основа на -А, дори да се употрѣбява без члѣн, не може да има специална акузативна форма:

        • Баща ми го пенсионирахѫ̨.
        • Нѣ̋кога, прѣди повече от 300 години, това може да е звучало така: Бащѫ ми го пенсионираше.

      • Забѣлѣжка_3: В граматическиът̌ анализ, който правıѫ̨т, нѣ̋кои хора бъркат винителната форма на сѫществителни от мѫжки род в единствено число с фо̀рмата, члѣнувана с така нарѣчениът̌ непълен члѣн.

        • Синът ми го взехѫ̨ войник.
        • С мѫжът ѝ сме приятели.
        • Синъ ми го взехѫ̨ войник.
        • С мѫжъ ѝ сме приятели.

          • Независимо как е записано - с пълен члѣн или с непълен, това сѫ члѣнувани форми.
          • Защото под ударение гласната ясно се чува Ъ, както и да е написано.
          • Защото винѫги може да се чуе крайното Т от опрѣдѣлителниът̌ члѣн, както и да е написано.

        • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
        • Почитайте Бога.
        • Молѣте се на Бога.

          • Това обаче сѫ винителни - акузативни - форми.
          • Това не сѫ члѣнувани форми.

          • Защото слѣднитѣ форми сѫ невъзможни:

          • Страх от Господът̌ Богът̌ нѣ̋мате.
          • Почитайте Богът̌.
          • Молѣте се на Богът̌.

          • Но пък слѣднитѣ форми сѫ възможни, и тѣ сѫ именно члѣнни форми, а не специални акузативни форми:

            • Почитайте Богът на Аврама.
            • (Дори да е написано Богъ, пак е члѣнна форма.)
            • (Аврама: това е акузативна форма, Аврамът̌ е невъзможно.)

      • (.. скрий мѫжки род единствено число ..) 

    • ◄►  (.. скрий го коментарът̌ за стандартниът̌ български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът̌ на члѣнуването бѣ допълнен с правила за ударението

  • ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Извѣстие за въвеђането на естествениът̌ правопис







6 comments:

  1. Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?

    Безстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.

    ReplyDelete
  2. Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".

    ReplyDelete
  3. Този помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?

    От примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?

    Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?

    ReplyDelete
    Replies
    1. В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:

      da slúshash stárehne
      ímame chétri hadayé

      Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.

      Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."

      Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.

      Delete
  4. От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".

    Аналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".

    На кралете държавите се наричат кралства.
    Кралемтям държавите се наричат кралства.

    Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Прав сте.

      В тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.

      Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.

      Delete