Friday, September 16, 2016

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

.. към прѣпраткитѣ ..    .. към коментаритѣ ..    .. to the bottom ..



Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език



Члѣнуването в българския̌т език, първо приближение.

За да се изрази в българския̌т език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн. Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията съ̀с члѣн се наричат члѣнувани форми.

Алгоритъмът на члѣнуването в българския̌т език може да се изрази чрѣз поредица от правила.
  • Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващото правило.. Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
    • Забѣлѣжка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в нѣмския̌т) имената в множествено число нѣ̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Тѣ приемат члѣн -ТѢ (в ятов правопис: -ТѢ; в ОФ-правопис: -ТЕ).
    • Примѣри: двѣтѣ, стотѣ́, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забѣлѣжка: Обаче при числителнитѣ слѣд три ударението се мѣсти на члѣнът. Освѣн това, при тѣзи числителни (по-голѣмитѣ от три) вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната члѣнна форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнася се за имената от срѣден род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнася се за имената от женски род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът.
    • Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.

    • Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходитѣ) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.

  • Правило_7 (изход_7).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнася се за прилагателни имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
    • Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно, освѣн в думата деня̊т.
    • Примѣри: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.

    • Забѣлѣжка: Ако сте приложили нѣ̋кое правило от 6 до 9, то имайте прѣд вид, че в буквата Я̌ от члѣнът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Напримѣр, деня̌т се произнася деньът.
    • Забѣлѣжка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 члѣнът е бил -ЬТ (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловнитѣ ерове).

  • Правило_10 (изход_10).
    • Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
    • Члѣнът е -ЪТ.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомня̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
    • Примѣри: носъ́т, дѫбъ́т, борът, градъ́т, пѣтелът, лъвъ́т, тигърът, отговорът, езикът.

    • Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държа̨т като прилагателни имена (мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..).
  • .. към началото ..



Рѣшаваща забѣлѣжка по темата, най-важната забѣлѣжка:

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..

не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в рѣчта тя се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусна̨та.

Ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла. Сега едва ли има проблем члѣнът -ЪТ да се съкращава на -Ъ.



Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.

В рѣчта тя често се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусна̨та.

Когато тя се пише, члѣнът се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът се нарича кратък (непълен).

Ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, тогава се пише кратък члѣн -А.

Слѣдното правило опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:

С пълен члѣн се члѣнуват подлогът и сказуемното опрѣдѣление.

В останалитѣ случаи се пише кратък члѣн.

Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с кратък члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ..) покажи всичко


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за члѣнуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в четири правописни варианта за българския̌т език

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13:: Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на члѣнуването бѣ допълнен с правила за ударението





.. към препратките ..    .. към коментарите ..    .. to the bottom ..



Относно истинското правило за членуване на имената в българския̌т език



Членуването в българския̌т език, първо приближение.

За да се изрази в българския̌т език граматическата категория определеност, обикновено към името (съ̨ществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя определителен член или накратко член. Формите на имената (съ̨ществителните, прилагателните, числителните) и местоименията съ̀с член се наричат членувани форми.

Алгоритъмът на членуването в българския̌т език може да се изрази чрез поредица от правила.
  • Ако ня̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към следващото правило.. Затова ще маркирам десетте правила, които следват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: двата, хилядата, пъ̨тищата, решенията, селата, краката, рамената, ръ̨ката, реката, съ̨дията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
    • Забележка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в немския̌т) имената в множествено число ня̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
    • Примери: двете, стотѐ, ръ̨цете, раменете, градовете, войските, армиите, никаквите.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -тя̋х (-тѣ̋х): десеття̋х Божи заповеди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнася се за имената от среден род.
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнася се за имената от женски род.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението се мести на членът.
    • Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.

    • Забележка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходите) дотук, то става дума за име (съ̨ществително, прилагателно, числително) от мъ̨жки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на И.
    • Те приемат член -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: десетия̌т, мъ̨жкия̌т, женския̌т, старшия̌т.

  • Правило_7 (изход_7).
    • Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на Й.
    • Те приемат член -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнася се за прилагателни имена (от мъ̨жки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Те приемат първо стар член -И-, после нов член -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
    • Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мъ̨жки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: болния̌т, здравия̌т, белия̌т, черния̌т, големия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнася се за ня̋кои имена (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
    • Те приемат член -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно, освен в думата деня̊т.
    • Примери: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пъ̨даря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.

    • Забележка: Ако сте приложили ня̋кое правило от 6 до 9, то имайте пред вид, че в буквата Я̌ от членът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Например, деня̌т се произнася деньът.
    • Забележка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 членът е бил -ЬТ (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловните ерове).

  • Правило_10 (изход_10).
    • Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
    • Членът е -ЪТ.
    • Ударението се мести на членът при ня̋кои едносрични думи, които тря̋бва да се запомня̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
    • Примери: носъ́т, дъ̨бъ́т, борът, градъ́т, петелът, лъвъ́т, тигърът, отговорът, езикът.

    • Забележка: Местоименията, които имат членни форми, се държа̨т като прилагателни имена (мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговите, всички=>всичките, ..).
  • .. към началото ..



Решаваща забележка по темата, най-важната забележка:

Крайната съгласна -Т в членните форми за мъ̨жки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..

не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в речта тя се пропуска.

Слушащите обикновено не забеля̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т пред слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусна̨та.

Ако тя се пропусне в членът -ЪТ, обикновено се пише член -А, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла. Сега едва ли има проблем членът -ЪТ да се съкращава на -Ъ.



Повтарям съ̨щата най-важна забележка по темата, но този пъ̨т съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в членните форми за мъ̨жки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.

В речта тя често се пропуска.

Слушащите обикновено не забеля̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т пред слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусна̨та.

Когато тя се пише, членът се нарича пълен, а ако тя не се пише, членът се нарича кратък (непълен).

Ако тя се пропусне в членът -ЪТ, тогава се пише кратък член -А.

Следното правило определя кога да се пише пълен член:

С пълен член се членуват подлогът и сказуемното определение.

В останалите случаи се пише кратък член.

Изключение: Пря̋корите обикновено се членуват с кратък член, дори когато са̨ употребени като подлог или сказуемно определение.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ..) покажи всичко


Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за членуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Съ̨ществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в четири правописни варианта за българския̌т език

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в стандартния̌т български език

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13:: Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в ня̋кои български диалекти

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежните остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на членуването бе допълнен с правила за ударението





.. към препратките ..    .. към коментарите ..    .. to the bottom ..



Относно истинското правило за членуване на имената в българскиjът език



Членуването в българскиjът език, първо приближение.

За да се изрази в българскиjът език граматическата категория определеност, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в краjът му, се добавjа определителен член или накратко член. Формите на имената (сѫществителните, прилагателните, числителните) и местоименията съ̀с член се наричат членувани форми.

Алгоритъмът на членуването в българскиjът език може да се изрази чрез поредица от правила.
  • Ако не̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към следващото правило.. Затова ще маркирам десетте правила, които следват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А (или -JА), независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: двата, хилjадата, пѫтищата, решениjата, селата, краката, рамената, рѫката, реката, сѫдиjата, слугата, бащата, маjката, воjската, армиjата, никаквата.
    • Забележка: В българскиjът език (както впрочем и в рускиjът, и в немскиjът) имената в множествено число не̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
    • Примери: двете, стотѐ, рѫцете, раменете, градовете, воjските, армиите, никаквите.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -те̋х: десетте̋х Божи заповеди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнасjа се за имената, завършващи на -О или -Е или -У (-JУ) (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сиjчето, морето, всичкото, аташето, менjуто, парвенjуто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнасjа се за имената от среден род.
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнасjа се за имената от женски род.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението се мести на членът.
    • Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гноjта.

    • Забележка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходите) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
    • Те приемат член -JЪТ (в русофилски правопис: -Я̌Т).
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.

  • Правило_7 (изход_7). Не се прилага при този сърбомански правопис.
    • Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на J.
    • В русофилски правопис, те приемат член -Я̌Т, в коjто краjното J е вплетено.
    • Забележка: В сърбомански правопис членът си е -ЪТ.
    • Забележка: В сърбомански правопис се прилага последното правило (последниjът изход).
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери (в сърбомански правопис): краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнасjа се за прилагателни имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Те приемат първо стар член -И-, после съединително -J-, после нов член -ЪТ, като се получава -ИJЪТ.
    • Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнасjа се за не̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна, различна от -J.
    • Те приемат член -JЪТ.
    • Ударението остава неподвижно, освен в думата денjъ́т.
    • Примери: денjъ́т, царjът, конjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.

  • Правило_10 (изход_10).
    • Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна или на -J.)
    • Членът е -ЪТ.
    • Ударението се мести на членът при не̋кои едносрични думи, които тре̋бва да се запомнjа̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
    • Примери: носъ́т, дѫбъ́т, борът, градъ́т, петелът, лъвъ́т, тигърът, отговорът, езикът.
    • Забележка: Добавете и примерите от правило 7.

    • Забележка: Местоимениjата, които имат членни форми, се държа̨т като прилагателни имена (моj=>моjът, твоj=>твоjът, негови=>неговите, всички=>всичките, ..).
  • .. към началото ..



Решаваща забележка по темата, наj-важната забележка:

Краjната съгласна -Т в членната форма за мѫжки род в единствено число -ЪТ ..

не е задължително нито да се произнасjа, нито да се пише.

Обикновено в речта тjа се пропуска.

Слушащите обикновено не забеле̋зват дали тjа е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четjащиjът пред слушатели не е длъжен да се съобразjава с това, дали тjа е написана или е пропусна̨та.

Ако тjа се пропусне в членът -ЪТ, (в русофилски правопис) обикновено се пише член -А, понеже доскоро (до 1945) краjната буква -Ъ не се е произнасjала. Сега едва ли има проблем членът -ЪТ да се съкращава на -Ъ.



Повтарjам сѫщата наj-важна забележка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Краjната съгласна -Т в членните форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ не е задължително да се произнасjа.

В речта тjа често се пропуска.

Слушащите обикновено не забеле̋зват дали тjа е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четjащиjът пред слушатели не е длъжен да се съобразjава с това, дали тjа е написана или е пропусна̨та.

Когато тjа се пише, членът се нарича пълен, а ако тjа не се пише, членът се нарича кратък (непълен).

Ако тjа се пропусне в членът -ЪТ, тогава (в русофилски правопис) се пише кратък член -А.

Следното правило определjа кога да се пише пълен член:

С пълен член се членуват подлогът и сказуемното определение.

В останалите случаи се пише кратък член.

Изклjучение: Пре̋корите обикновено се членуват с кратък член, дори когато сѫ употребени като подлог или сказуемно определение.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скриj ..) покажи всичко


Ако има въпрос или коментар, на коjто тре̋бва да отговорjа̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорjа̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролjата на граматическиjът род в правилото за членуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в четири правописни варианта за българскиjът език

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как се съчетава артроманиjата с падежните остатъци в стандартниjът български език

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13:: Как се съчетава артроманиjата с падежните остатъци в не̋кои български диалекти

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманиjата с падежните остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на членуването бе допълнен с правила за ударението





.. kum prepratkite ..    .. kum komentarite ..    .. to the bottom ..



Otnosno istinskoto pravilo za chlenyvane na imenata v bulgarskiut ezik


(.. skrij komentarut ..)    (.. skrij komentarite ..)    .. kum nachaloto ..




.. kum prepratkite ..    .. kum komentarite ..    .. to the bottom ..



Otnosno istinskoto pravilo za členyvane na imenata v bulgarskiut ezik


(.. skrij komentarut ..)    (.. skrij komentarite ..)    .. kum načaloto ..




.. к ссылкам ..    .. к комментариям ..    .. to the bottom ..



Действительное правило для артиклей в болгарском языке


(.. комментарий удалить ..)    (.. комментарии удалить ..)    .. в начало ..




.. to the references ..    .. to the comments ..    .. to the bottom ..



Definite Articles in Bulgarian: the true rule


(.. hide this comment ..)    (.. hide comments ..)    .. to the top ..





6 comments:

  1. Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?

    Безстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.

    ReplyDelete
  2. Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".

    ReplyDelete
  3. Този помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?

    От примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?

    Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?

    ReplyDelete
    Replies
    1. В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:

      da slúshash stárehne
      ímame chétri hadayé

      Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.

      Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."

      Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.

      Delete
  4. От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".

    Аналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".

    На кралете държавите се наричат кралства.
    Кралемтям държавите се наричат кралства.

    Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Прав сте.

      В тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.

      Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.

      Delete