Friday, September 16, 2016

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

(.. към най-важното ..)  (.. към прѣпраткитѣ ..)  (.. към коментаритѣ ..)  .. to the bottom ..



Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език


Члѣнуването в българския̌т език, първо приближение.

За да се изрази в българския̌т език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн.

Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията съ̀с члѣн се наричат члѣнувани форми.

Алгоритъмът на члѣнуването в българския̌т език може да се изрази чрѣз поредица от правила.
  • Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващото правило..
    Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
    • Забѣлѣжка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в нѣмския̌т) имената в множествено число нѣ̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Тѣ приемат члѣн -ТѢ (в ятов правопис: -ТѢ; в ОФ-правопис: -ТЕ).
    • Примѣри: двѣтѣ, стотѣ̀, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забѣлѣжка: Обаче при числителнитѣ слѣд три ударението се мѣсти на члѣнът. Освѣн това, при тѣзи числителни (по-голѣмитѣ от три) вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната члѣнна форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнася се за имената от срѣден род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнася се за имената от женски род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът.
    • Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.

    • Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходитѣ) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.

  • Правило_7 (изход_7).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
    • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнася се за прилагателнитѣ имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
    • В естествен правопис: -ИЪТ̌.
    • Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно, освѣн в думата деня̊т.
    • Примѣри: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.

    • Забѣлѣжка: Ако сте приложили нѣ̋кое правило от 6 до 9, то имайте прѣд вид, че в буквата Я̌ от члѣнът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Напримѣр, деня̌т се произнася деньът.
    • Забѣлѣжка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 члѣнът е бил -ЬТ
      (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловнитѣ ерове).

  • Правило_10 (изход_10).
    • Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
    • Члѣнът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомня̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
    • Примѣри: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, пѣтелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.

    • Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държа̨т като прилагателни имена.
    • Примѣри: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
  • .. към началото ..



Рѣшаваща забѣлѣжка по темата, най-важната забѣлѣжка:

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в рѣчта тя се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А.
  • Така е, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
  • Сега едва ли има проблем члѣнът -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпрѣки официалния̌т правопис.
  • Разбира се, при романизация нѣ̋ма проблем члѣнът -UT да се съкращава на -U.
Според така нарѣчения̌т естествен правопис, тя се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.



Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.

В рѣчта тя често се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Когато тя се пише, члѣнът се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът се нарича кратък (непълен).

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, тогава се пише кратък члѣн -А.

Слѣдното правило от официалния̌т правопис опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:

С пълен члѣн се члѣнуват подлогът и сказуемното опрѣдѣление.

В остана̨литѣ случаи се пише кратък члѣн.

Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с кратък члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицията.
То по-скоро е недодѣ̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото нѣ̋ма как да се спазва.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за члѣнуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в шест правописни варианта за българския̌т език

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    • Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език

    • ▼▼  (.. скрий ..)  Българския̌т език притежава пълна имплементация на артроманията.  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Това означава, че в него винѫги има противопоставяне на опрѣдѣлени и неопрѣдѣлени форми на имената.
        • Пѫтя̌т е дълъг.
          • Фо̀рмата "пѫтя̌т" е опрѣдѣлена, защото е члѣнувана.
        • Този пѫт е дълъг.
          • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз показателно мѣстоимение.
        • Обиколния̌т пѫт е дълъг.
          • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз члѣнувано прилагателно.
        • Всѣки пѫт водѣл към Рим.
          Всѣки павиран пѫт водѣл към Рим.
          Асфалтиран пѫт водѣл към Евксиноград.
          • Думата "пѫт" е неопрѣдѣлена.
        • Първия̌т в България асфалтиран пѫт е бил међу Варна и Евксиноград.
          • Думата "пѫт" е опрѣдѣлена.

      • Трѣ̋бва да правите разлика међу опрѣдѣлено и члѣнувано.
        • Да, чрѣз члѣнуване се постига опрѣдѣленост.
        • Но и без члѣнуване може да има опрѣдѣленост.

      • (.. скрий я̨ артроманията ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Артроманията и имената.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Става дума за имена на хора, селища, мѣстности, области и т.н.
        Т.е. става дума за сѫществителни собствени имена.
      • Обикновено сѫществителнитѣ собствени имена имат само едно състояние спрямо артроманията: опрѣдѣлено.
      • В гръцки език напримѣр собственитѣ имена винѫги се употрѣбяват с опрѣдѣлителен члѣн.

      • А в нашия̌т език дѣйства система от правила и изключения кога едно име да се употрѣбява без члѣн и кога със члѣн.

        • Рила, Пирин, Родопитѣ и Балканът. Всичкитѣ тѣзи имена на планини сѫ опрѣдѣлени. Нѣ̋кои обаче сѫ члѣнувани, други - не.
        • Добруџа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.

        • Нѣ̋ма разлика дали е члѣнувано или не - все е опрѣдѣлено:
          • Рѣка Дунав е наводнила Видин.
          • Рѣката Дунав е наводнила Видин.
          • Дунав е наводнил Видин.
          • Дунавът е наводнил Видин.
        • Впрочем, Видин сѫщо така е опрѣдѣлено:
          • Дунавът е наводнил Видин.
          • Дунавът е наводнил град Видин.
          • Дунавът е наводнил градът Видин.

        • Женски имена:
          • Елена, Тамара, Мария, Йорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
          • Обаче: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сийчето, ..
        • Мѫжки имена:
          • Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пеню, Ганю, ..
          • Обаче: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..

      • Доколкото този текст е прѣдназначен за хора, знаещи български, нѣ̋ма да се впускам в авантюрата да формулирам правила и изключения кога собственитѣ имена да се члѣнуват и кога - не. Нашия̌т български език е естествен език и има поведението на естествен език - при собственитѣ имена той слага члѣн, когато му е кеф, а когато не му е кеф - не слага.

      • (.. скрий я̨ артроманията при имената ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Опрѣдѣленост без члѣнуване.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • По-горѣ стана̨ дума, че сѫществителнитѣ собствени винѫги сѫ опрѣдѣлени, дори без да сѫ члѣнувани.
        Но тука става дума за сѫществителнитѣ нарицателни.
      • Ясно е, че чрѣз показателно мѣстоимение или чрѣз члѣнувано опрѣдѣление може да се придаде опрѣдѣленост.
        Но тука не става дума за тѣзи регулярни случаи.

      • Сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн и пак сѫ опрѣдѣлени:

        • майка, татко, баба, дѣ̋до, кака, леля, чичо, вуйчо, вуйна, ..

        • Както и Господ Бог, нашия̌т небесен отец, извѣстен и като Аллах.

      • Примѣри:

        • Мама ми дръпна̨ ухото. Щѣше да го скѫса. А пък тате ме наби.
        • На гости ни дойдоха̨ вуйчо и вуйна.
        • Снощи от дѣтската гλадина ме взе татко.

        • Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.

      • Обаче:

        • На улицата срѣщна̨хме вуйчото на Мария.
        • В дрѣвния̌т Рим Марс е бил богът на войната.

      • (.. скрий я̨ опрѣдѣлеността без члѣнуване ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Неопрѣдѣлителен члѣн в българския̌т език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

    • ▼▼  Падежитѣ в ново-българския̌т език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • В българския̌т език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на нѣ̋кои, но повече, отколкото нѣ̋кои други може би прѣдполагат.

        • Именителен (номинатив)
        • Винителен (акузатив)
        • Дателен (датив)
        • Звателен (вокатив)

      • Остатъци от другитѣ старо-славянски падежи в застина̨ли форми се намират, но тѣ сега се класифицират като нарѣчия:

        • Зимѣ и лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋, денем и нощем, числом и словом, ..
        • Вкѫщи, у дома, [иде ѝ] отрѫки, ..

      • При мѣстоименията никога не е имало звателен падеж, но остана̨литѣ три падежа сѫ в редовна употрѣба. Все пак, мѣстоименията сѫ извън прѣдмѣтът на този коментар и тука ще забравим за тѣ̋х.

      • В редовна употрѣба е и вокативът (звателния̌т падеж), съчетанието на който с артроманията е тривиално. Отмѣ̋таме го вокативът.

      • Датив (дателен падеж)

        • Стандартния̌т български език допуска дателни форми само при нечлѣнувани имена, опрѣдѣлени или не. И във всѣки случай дателнитѣ форми придават на рѣчта архаичен вид.

          • .. Старци се Богу моля̨т горещо .. (Ботев)
          • Майцѣ си (заглавие на стихотворение от Ботев)

          • Мама Стояну думаше:
            ..
            Стоян мами си думаше:
            ..
          • Гарван гарвану око не вади.

        • Архаичния̌т канцеларски стил допуска изрази в датив, заети от руски, в които артроманията е прѣнебрѣгна̨та:

          • Царю Освободителю - от признателна България.
          • Да се изплати приносителю ..

      • Имената от срѣден род никога не сѫ различавали акузатив от номинатив (винителен от именителен падеж).

      • Остава да се покаже кога за номинативът и акузативът (за именителния̌т и винителния̌т падеж) в ново-българския̌т език мога̨т да се употрѣбяват различаващи се форми в женски и мѫжки род и дали изобщо има такива случаи.

        • Редно е да се отбѣлѣжи, че в ново-българския̌т език слѣд всѣки прѣдлог падежът е винителен (акузатив).

        • Редно е да се отбѣлѣжи и това, че повечето ново-български диалекти, както и стандартния̌т български език, не различават род (мѫжки-женски-срѣден) в множествено число.

        • И за да отмѣтнем случая̌т: стандартния̌т български език и повечето диалекти никога не различават акузатив от номинатив в множествено число.

      • В слѣдващия̌т коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто и тритѣ падежа номинатив-акузатив-датив сѫ в употрѣба, при това в съчетание с артроманията.

      • (.. скрий ги падежитѣ ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • При имената в женски род единствено число не е сѫществувал проблем различаването на формитѣ за номинатив и акузатив (именителен и винителен падеж) да се съчетае със артроманията.

      • Обаче стандартния̌т български език, както и повечето диалекти, не различават тѣзи форми. Макар съвсѣм доскоро да сѫ ги различавали.

        • Твърди се, че прѣз 19-ти вѣк това различие се пазѣло в севлиевския̌т диалект.

      • Редица български книжовници от 19-ти вѣк сѫ поддържали това различие в правописът, към който сѫ се придържали.

      • Само за илюстрация, ще дам нѣ̋колко примѣра, за да видите какво означава всичко това.
        Номинативното окончание -А в акузатив се замѣства с -Ѫ.

        • Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
        • Дѣвойката излѣзе от рѣкѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грѣѣше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблюдаваше дѣвойкѫтѫ с примрѣ̋лѫ душицѫ.

        • Кръвта му изтичаше. Санитаря̌т едва успѣ̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лютѫтѫ ранѫ на войникът.

        • Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
        • Момата чакаше сватбѫтѫ едноврѣменно с тѫгѫ и надѣђѫ.
        • Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.

      • Тогава, допрѣди 200-300 години, в нашето село (Централна Сѣверна България) така се е говорѣло:

        • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът ѝ.

      • Сега обаче номинатив и акузатив вече не се различават и всѣ̋как е възможно да се каже:

        • Момъкът се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
        • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът ѝ.

      • Сега така (с окончание -А или пък -Ѫ вмѣсто -А) се говори не само в нашето село, но и според установилия̌т се общо-български разговорен език.

        • Дори от театралната сцена може да се чуе изговор с -Ѫ.

      • Макар в стандартния̌т български език окончанието винѫги да е -А. Дори под ударение.

      • И тъй, това е послѣдния̌т елемент от славянската падежна система, който изпада в ново-българския̌т език. Изпадна̨л е сравнително наскоро. Защо?

        • В диалектитѣ, къдѣто стария̌т звук Ѫ е премина̨л в У или в О̨, обсѫђаното тук различие обикновено се пази.
        • В слѣдващия̌т коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто това различие е остана̨ло непокѫтна̨то досега, до началото на 21-ви вѣк. Там стария̌т звук Ѫ е премина̨л в О̨.

        • В диалектитѣ, къдѣто стария̌т звук Ѫ е премина̨л в А, обсѫђаното тук различие нѣ̋ма как да се пази.

        • "В нашето село" стария̌т звук Ѫ е премина̨л в Ъ, а пък нашия̌т език различава А от Ъ само под ударение. И тъй, в диалектитѣ, лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език, различието е можѣло да се запази, само когато крайната гласна е ударена. Многото случаи, когато крайната гласна е неударена, сѫ загладили различието и то взело, че изчезна̨ло.

        • Влашкия̌т език сѫщо така може да е оказал нѣ̋какво влияние за изчезването на различието међу акузатив и номинатив при имената в женски род единствено число.

        • Може би и омразата към звукът Ъ у нѣ̋кои книжовници от 19-ти вѣк да е повлияла. Заради нея̨ напримѣр и досега пишем буква А вмѣсто Ѫ в редица глаголни окончания.

      • (.. скрий женски род единствено число ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Това би слѣдвало да е основната част на този обстоен коментар. Започна̨х го заради това.

      • Падежнитѣ форми за акузатив и датив за мѫжки род по-трудно се съчетават с артроманията.

        • Поради това такива сѫ запазени много малко.

        • В стандартния̌т български език, както впрочем и "в нашето село", нѣ̋ма члѣнувани форми в мѫжки род за акузатив и датив.

          • Нечлѣнувани има: другиго, другиму.

        • Все пак, в слѣдващия̌т коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто такива форми сѫ в употрѣба.

      • Дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род сѫ показани по-горѣ в параграфът, озаглавен Падежитѣ в ново-българския̌т език.

      • Съотвѣтни на показанитѣ там дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род, сѫществуват и винителни форми, чиято употрѣба е по-честа от тази на дателнитѣ.

      • Едва ли ще се намѣри винителна форма, различаваща се от именителната, за неодушевени сѫществителни, слѣд като формитѣ не сѫ се различавали и в старо-славянски.

      • И тъй, винителни форми за мѫжки род, различаващи се от именителнитѣ:

        • На първо мѣ̋сто, мѫжки собствени имена.

          • Дѣ̋да си Христа слушайте!

          • Хайде всѣки от нас да разкаже нѣщо за бай Ганя.
          • Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ.

          • Помогна̨ха̨ на бай Ганя да смъкне от плещитѣ си агарянския̌т ямурлук, намѣтна̨ си той една белгийска мантия — и всички рѣкоха̨, че бай Ганю е вече цѣ̋л европеец.

          • Има каменни надписи от врѣмето на Крума и Омуртага.

          • Танаса - смахна̨тия̌т Танас - го засѣ̋кох снощи в кръчмата.

          • Забѣлѣжка_1: Ако трѣ̋бва да се употрѣби члѣн (смахна̨тия̌т Танас), особената акузативна форма е невъзможна.
          • Забѣлѣжка_2: Слѣдѣте за падежитѣ - къдѣ е винителен (акузатив) и къдѣ е именителен (номинатив). И послѣдния̌т пияница от "нашето село" не бърка тѣзи падежи.

          • А пък Стѐфана жена му го изпѫдила от кѫщи.
          • Не бе, Стѐфан я̨ изпѫдил жена си от кѫщи.
          • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си от кѫщи.
          • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си Пенча от кѫщи.
          • На Стѐфана жена му и на Танаса жена му сѫ първи братовчедки.

          • Пѣсни и стихотворения от Ботьова и Стамболова.

          • "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте рѣшили да докарате миризливия̌т казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй, то аз с моитѣ кунки ще ви отрѣжа̨ чепкитѣ."
            • Явен фалшификат. Само човѣк, който владѣе български език на нивото на вманиачен геймър зад клавиатура, може да сложи винителна форма вмѣсто именителна, уж със цѣл архаизация. Ама архаизацията означава падежитѣ да се употрѣбяват правилно. А да не говорим за думата Булгорско. Тоз фалшификатор и булгур не е ял прѣз животът си.

        • Прѣгледайте пак параграфът по-горѣ, озаглавен Опрѣдѣленост без члѣнуване.

        • На второ мѣ̋сто, стигаме до сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи небесния̌т ни Отец или близки роднини, които се употрѣбяват без члѣн. И при тѣ̋х, както при собственитѣ имена, сѫ възможни акузативни форми, различни от номинативнитѣ.

          • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
          • Почитайте Бога.
          • Молѣте се на Бога.

          • Дѣ̋да си Христа слушайте!
          • Кажи на татка си да ми се обади.
          • Чича си Стѐфана виђал ли си го?
          • Вуйча ти Ивана го отведоха̨ милиционеритѣ.

      • Забѣлѣжка_1: Не всички сѫществителни нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн. Нѣ̋кои приемат члѣн и тѣ нѣ̋мат специални акузативни форми:

        • Синът ми го взеха̨ войник.
        • С мѫжът ѝ сме приятели.

      • Забѣлѣжка_2: Ако сѫществително нарицателно, означаващо близки роднини, е с основа на -А, дори да се употрѣбява без члѣн, не може да има специална акузативна форма:

        • Баща ми го пенсионираха̨.
        • Нѣ̋кога, прѣди повече от 300 години, това може да е звучало така: Бащѫ ми го пенсионираше.

      • Забѣлѣжка_3: В граматическия̌т анализ, който правя̨т, нѣ̋кои хора бъркат винителната форма на сѫществителни от мѫжки род в единствено число с фо̀рмата, члѣнувана с така нарѣчения̌т непълен члѣн.

        • Синът ми го взеха̨ войник.
        • С мѫжът ѝ сме приятели.
        • Сина̌ ми го взеха̨ войник.
        • С мѫжа̌ ѝ сме приятели.

          • Независимо как е записано - с пълен члѣн или с непълен, това сѫ члѣнувани форми.
          • Защото под ударение гласната ясно се чува Ъ, както и да е написано.
          • Защото винѫги може да се чуе крайното Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн, както и да е написано.

        • Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
        • Почитайте Бога.
        • Молѣте се на Бога.

          • Това обаче сѫ винителни - акузативни - форми.
          • Това не сѫ члѣнувани форми.

          • Защото слѣднитѣ форми сѫ невъзможни:

          • Страх от Господът Богът нѣ̋мате.
          • Почитайте Богът.
          • Молѣте се на Богът.

          • Но пък слѣднитѣ форми сѫ възможни, и тѣ сѫ именно члѣнни форми, а не специални акузативни форми:

            • Почитайте Богът на Аврама.
            • (Дори да е написано Бога̌, пак е члѣнна форма.)
            • (Аврама: това е акузативна форма, Аврамът е невъзможно.)

      • (.. скрий мѫжки род единствено число ..) 

    • ◄►  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на члѣнуването бѣ допълнен с правила за ударението

  • ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Извѣстие за въвеђането на естествения̌т правопис







6 comments:

  1. Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?

    Безстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.

    ReplyDelete
  2. Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".

    ReplyDelete
  3. Този помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?

    От примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?

    Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?

    ReplyDelete
    Replies
    1. В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:

      da slúshash stárehne
      ímame chétri hadayé

      Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.

      Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."

      Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.

      Delete
  4. От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".

    Аналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".

    На кралете държавите се наричат кралства.
    Кралемтям държавите се наричат кралства.

    Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Прав сте.

      В тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.

      Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.

      Delete