Friday, September 16, 2016

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

(.. към най-важното ..)  (.. към прѣпраткитѣ ..)  (.. към коментаритѣ ..)  .. to the bottom ..



Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език


Члѣнуването в българския̌т език, първо приближение.

За да се изрази в българския̌т език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн.

Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията съ̀с члѣн се наричат члѣнувани форми.

Алгоритъмът на члѣнуването в българския̌т език може да се изрази чрѣз поредица от правила.
  • Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващото правило..
    Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
    • Забѣлѣжка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в нѣмския̌т) имената в множествено число нѣ̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Тѣ приемат члѣн -ТѢ (в ятов правопис: -ТѢ; в ОФ-правопис: -ТЕ).
    • Примѣри: двѣтѣ, стотѣ̀, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забѣлѣжка: Обаче при числителнитѣ слѣд три ударението се мѣсти на члѣнът. Освѣн това, при тѣзи числителни (по-голѣмитѣ от три) вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната члѣнна форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнася се за имената от срѣден род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнася се за имената от женски род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът.
    • Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.

    • Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходитѣ) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.

  • Правило_7 (изход_7).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
    • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнася се за прилагателнитѣ имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
    • В естествен правопис: -ИЪТ̌.
    • Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно, освѣн в думата деня̊т.
    • Примѣри: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.

    • Забѣлѣжка: Ако сте приложили нѣ̋кое правило от 6 до 9, то имайте прѣд вид, че в буквата Я̌ от члѣнът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Напримѣр, деня̌т се произнася деньът.
    • Забѣлѣжка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 члѣнът е бил -ЬТ
      (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловнитѣ ерове).

  • Правило_10 (изход_10).
    • Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
    • Члѣнът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомня̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
    • Примѣри: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, пѣтелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.

    • Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държа̨т като прилагателни имена.
    • Примѣри: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
  • .. към началото ..



Рѣшаваща забѣлѣжка по темата, най-важната забѣлѣжка:

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в рѣчта тя се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А.
  • Така е, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
  • Сега едва ли има проблем члѣнът -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпрѣки официалния̌т правопис.
  • Разбира се, при романизация нѣ̋ма проблем члѣнът -UT да се съкращава на -U.
Според така нарѣчения̌т естествен правопис, тя се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.



Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.

В рѣчта тя често се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Когато тя се пише, члѣнът се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът се нарича кратък (непълен).

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, тогава се пише кратък члѣн -А.

Слѣдното правило от официалния̌т правопис опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:

С пълен члѣн се члѣнуват подлогът и сказуемното опрѣдѣление.

В остана̨литѣ случаи се пише кратък члѣн.

Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с кратък члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицията.
То по-скоро е недодѣ̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото нѣ̋ма как да се спазва.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за члѣнуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в шест правописни варианта за българския̌т език

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    • Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти

    • Ще илюстрирам с диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция, нарѣчен помашки. В Гърция се правя̨т опити да го опиша̨т.
      Вижте 12-тѣ урока за "помашки". (.. скрий прѣпраткитѣ ..)

    • Първо прочетѣте прѣдишния̌т коментар относно положението в стандартния̌т български език. Ако не сте го прочели, върнѣте се.

    • (.. скрий ги ..) Характеристики на диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция.

      • Това е диалект от източно-български тип, не само заради географията, но и заради рефлексът на стария̌т ят Ѣ (е,а̂), както и заради постановката на ударението.
      • Рефлексът на стария̌т голѣ̋м юс ѫ е o, което бѣлѣжа̨ с диакритичен знак .
      • Употрѣбяват се много думи и цѣли изрази от турския̌т език.
      • Има и заемки от гръцки. Явно има и влияние от други български диалекти.
      • Както в повечето източни диалекти, вокализмът в неударена позиция и вокализмът в ударена позиция силно се различават.
      • Специфично за този диалект е "акането" - о и е минават в а. Това явление нѣ̋ма връзка с подобното явление в руски.
      • Това е напълно балканизиран славянски диалект, каквито впрочем сѫ и всички български диалекти.
      • Пълно описание на диалектът от тѣзи уроци не може да се извлѣче. Понѣ̋кога се наблюдава различие међу написаното и произнесеното. В сѫщност, естествено е у носителитѣ на диалектът да има колѣбание.

      • В повечето български диалекти опрѣдѣлителния̌т члѣн е само -то (-та, -тѣ, -ът). Има двѣ изключения:

        • В диалекти западно от Вардарът, освѣн прѣдпочитаното и там -то, се употрѣбяват и члѣнове -во и -но. Скопския̌т литературен стандарт се основава на такъв диалект.
        • В родопскитѣ диалекти, освѣн -то, се употрѣбяват и члѣнове -со и -но. Такъв е и разглеђания̌т помашки диалект. В него прѣдпочитания̌т члѣн е -но.

      • При имената от женски род с основа на -а в единствено число стриктно се пази разликата међу винителен и именителен падеж.
        • Тази разлика се пази и в нѣ̋кои диалекти от крайния̌т сѣверозапад, класифицирани като торлашки.
        • Има свѣдения, че прѣз 19-ти вѣк тази разлика се пазѣла и в севлиевския̌т диалект.
        • В този случай ( женски род, единствено число, основа на -а ) опрѣдѣлителния̌т члѣн без проблеми се съчетава с падежното окончание.
        • Нѣ̋кои книжовници от 19-ти вѣк сѫ поддържали тази разлика и в правописът.

      • В остана̨литѣ случаи (мѫжки род или пък в множествено число) сѫщо така се срѣщат падежни окончания за винителен и именителен падеж, и то както при члѣнувани форми, така и при нечлѣнувани.

      • Особено интересни сѫ формитѣ за дателен падеж. Такива има както члѣнувани, така и нечлѣнувани, както в единствено число, така и в множествено.

      • (.. скрий ги характеристикитѣ на диалектът ..)  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • (.. скрий ги ..) Извадки от уроцитѣ.  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

      • .. скрий ги коментаритѣ към извадкитѣ ..  (.. скрий го коментарът за помашкия̌т диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

        • {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..

          • Името на селото (Садновица) е във винителен падеж, понеже е слѣд прѣдлог "от".

        • {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..

          • Слѣд имам, сестра и брат сѫ във винителен падеж.
          • .. имам еднѫ сестрѫ .. имам едног брата ..

        • {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?

          • "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".

        • {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.

          • Името на градът Атина е във винителен падеж, понеже е слѣд прѣдлог "от".

        • {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.

          • .. със нами ..
          • Това е стара форма за творителен падеж. Съотвѣтства на прѣдлогът "със".
          • Случая̌т не е ясен.
          • Този прѣдлог "със" във {μαθ.7t66} е употрѣбен с винителен падеж.
          • По принцип, всѣки прѣдлог би трѣ̋бвало да върви с винителен падеж.
          • А пък винителната форма на мѣстоимението би трѣ̋бвало да е "нас".
          • Дали "sas-nami" не трѣ̋бва да се счита за нарѣчие?

        • {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.

          • Слѣд "има", изразът "нѣ̋ка воденица" е във винителен падеж.
          • Село-но е члѣнувано с -но, а не с -то или със -со.
          • Вмѣсто утвърдителната частица "да" се употрѣбява "ХО".

        • {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.

          • Винителен падеж слѣд прѣдлогът "на".
          • Винителната форма "górneneg káta" ("горния̌т етаж") е члѣнувана с -"ен".
          • Явно това окончание за винителен падеж е обобщено и за неодушевени сѫществителни.

        • {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?

          • "Колко е сахатя̌т?"
          • Члѣнувано е с "-ет". Поне така го е чул записвачът.

        • {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!

          • Члѣн -тѣ: "kitápevete".

        • {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..

          • Винителен падеж слѣд прѣдлогът "за".
          • .. "за моята хана̂" ..
          • Члѣнът обаче е -са, а не -та.
          • .. "за мо[ıѫ]сѫ ханѫ̂" ..
          • Значи "за моето сѣмейство".

        • {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.

          • "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
          • Балканската дупликация "го" не е пропусна̨та.

        • {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.

          • "Ние сме една ка́матна хана̂."
          • "Ние сме едно хубаво сѣмейство."
          • Изразът "една ка́матна хана̂" е в именителен падеж.

          • "единиен със друганег" - "единия̌т със другия̌т"
          • "единиен" - именителен падеж. Члѣнът е -ен.
          • "друганег" - винителен падеж. Члѣнът е -н- међу двѣтѣ падежни окончания.

        • {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.

          • "Ала не съм си написал домашнитѣ."
          • "dérsevese" е члѣнувано със "-се", вмѣсто с "-не" или "-те"

        • {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.

          • Винителен падеж слѣд прѣдлогът "със".
          • Мѫжкитѣ имена получават винително окончание -А: Със Ниха́та, със Йорга.
          • Женскитѣ имена не получават такова окончание: Със Еле́ни, със Рейха́н.
          • Женскитѣ имена биха̨ получили винително окончание -О̨ (-Ѫ), ако бѣ̋ха̨ с основа на -А: със Мари́о̨.

          • Тук има примѣр с нечлѣнувана винителна форма в множествено число:
          • "Със котрѣ̋х друзѣ̋х" (с кои другари)

        • {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.

          • "Да слушаш майкѫ си" - правилно е употрѣбен винителен падеж.
          • "Да слушаш бубайко си" - защо винителния̌т падеж е спѣстен?

        • {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.

          • Трѣ̋бва да обичаш Бога.
          • Винителен падеж.

        • {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..

          • Трѣ̋бва да слушаш старитѣ (старѣх-нѣ).
          • Винителна форма за множествено число, члѣнувана с -не.

        • {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.

          • Обичам работата.
          • Обичам работѫтѫ. Винителен падеж.
          • Обичам работѫсѫ. Члѣнът е -са, във винителен падеж - сѫ.

        • {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.

          • Всичко-то е бѣ̋ло!
          • Всичко-со е бѣ̋ло!
          • Училище-то е члѣнувано с -не: mechítene.

        • {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..

          • "zhónine" - женитѣ. Именителен падеж, члѣнът е -не.
          • На џамията - на џамиѫтѫ - на џамиѫнѫ - "na jümayǫ́nǫ". Винителен падеж слѣд прѣдлог "на".

        • {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..

          • Във въпросът, изразът "друг байрам" приема винително окончание като за одушевено сѫществително.
          • А в отговорът "курбан байрам" не приема винително окончание.
          • Явно има колѣбание.
          • Вижте и {μαθ.4t37}.

        • {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..

          • Тука сѫщо. Слѣд прѣдлог трѣ̋бва да се сложи винителен падеж.
          • Обаче особено винително окончание би трѣ̋бвало да получават само одушевенитѣ сѫществителни.
          • В диалектът окончанието се обобщава, а и има колѣбание.
          • Вижте и {μαθ.4t37}.

        • {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..

          • Много интересни члѣнувани форми - дателен падеж, множествено число.
          • Да помагат на бѣднитѣ, слѣпитѣ, глухитѣ, нѣмитѣ, ..

        • {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..

          • Big Ben, голѣмия̌т сахат.

        • {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..

          • Винителен падеж слѣд прѣдлог:
          • .. от този голѣ̋м писател ..
          • .. от този голѣ̋м писавач ..
          • .. от исог голѣ̋ма писавача ..

        • {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..

          • Най-интересния̌т израз. Съдържа члѣнувана дателна форма.
          • синъ́т - синъ́н - sinón.
          • На умрѣлия̌т крал синът.

        • .. скрий ги коментаритѣ към извадкитѣ ..  (.. скрий ги извадкитѣ от уроцитѣ ..) 

    • (.. скрий го коментарът за помашкия̌т диалект ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на члѣнуването бѣ допълнен с правила за ударението

  • ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Извѣстие за въвеђането на естествения̌т правопис







6 comments:

  1. Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?

    Безстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.

    ReplyDelete
  2. Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".

    ReplyDelete
  3. Този помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?

    От примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?

    Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?

    ReplyDelete
    Replies
    1. В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:

      da slúshash stárehne
      ímame chétri hadayé

      Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.

      Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."

      Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.

      Delete
  4. От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".

    Аналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".

    На кралете държавите се наричат кралства.
    Кралемтям държавите се наричат кралства.

    Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Прав сте.

      В тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.

      Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.

      Delete