.. към прѣпраткитѣ .. .. към коментаритѣ .. .. to the bottom ..
Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език
Члѣнуването в българския̌т език, първо приближение.
За да се изрази в българския̌т език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн. Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията съ̀с члѣн се наричат члѣнувани форми.
Алгоритъмът на члѣнуването в българския̌т език може да се изрази чрѣз поредица от правила.
- Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващото правило.. Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи.
- Правило_1 (изход_1).
- Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
- Тѣ приемат члѣн -ТА.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
- Забѣлѣжка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в нѣмския̌т) имената в множествено число нѣ̋мат род.
- Правило_2 (изход_2).
- Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
- Тѣ приемат члѣн -ТѢ (в ятов правопис: -ТѢ; в ОФ-правопис: -ТЕ).
- Примѣри: двѣтѣ, стотѣ́, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
- Ударението остава неподвижно.
- Забѣлѣжка: Обаче при числителнитѣ слѣд три ударението се мѣсти на члѣнът. Освѣн това, при тѣзи числителни (по-голѣмитѣ от три) вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната члѣнна форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.
- Правило_3 (изход_3).
- Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
- Тѣ приемат члѣн -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.
- Правило_4 (изход_4).
- Отнася се за имената от срѣден род.
- Тѣ приемат члѣн -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: таксито, партито.
- Правило_5 (изход_5).
- Отнася се за имената от женски род.
- Тѣ приемат члѣн -ТА.
- Ударението се мѣсти на члѣнът.
- Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
-
- Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходитѣ) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.
- Правило_6 (изход_6).
- Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
- Тѣ приемат члѣн -Я̌Т.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.
- Правило_7 (изход_7).
- Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
- Тѣ приемат члѣн -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.
- Правило_8 (изход_8).
- Отнася се за прилагателни имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
- Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
- Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.
- Правило_9 (изход_9).
- Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
- Тѣ приемат члѣн -Я̌Т.
- Ударението остава неподвижно, освѣн в думата деня̊т.
- Примѣри: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
-
- Забѣлѣжка: Ако сте приложили нѣ̋кое правило от 6 до 9, то имайте прѣд вид, че в буквата Я̌ от члѣнът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Напримѣр, деня̌т се произнася деньът.
- Забѣлѣжка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 члѣнът е бил -ЬТ (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловнитѣ ерове).
- Правило_10 (изход_10).
- Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
- Члѣнът е -ЪТ.
- Ударението се мѣсти на члѣнът при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомня̨т.
- Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
- Примѣри: носъ́т, дѫбъ́т, борът, градъ́т, пѣтелът, лъвъ́т, тигърът, отговорът, езикът.
-
- Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държа̨т като прилагателни имена (мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..).
Рѣшаваща забѣлѣжка по темата, най-важната забѣлѣжка:
Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.
Обикновено в рѣчта тя се пропуска.
Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусна̨та.
Ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла. Сега едва ли има проблем члѣнът -ЪТ да се съкращава на -Ъ.
Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":
Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.
В рѣчта тя често се пропуска.
Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусна̨та.
Когато тя се пише, члѣнът се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът се нарича кратък (непълен).
Ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, тогава се пише кратък члѣн -А.
Слѣдното правило опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:
С пълен члѣн се члѣнуват подлогът и сказуемното опрѣдѣление.
В останалитѣ случаи се пише кратък члѣн.
Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с кратък члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.
►► Прѣпратки (references) (.. покажи ..)
▼▼ Прѣпратки (references) (.. скрий ..)
- christotamarin.blog: Публикации относно опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
- christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
- christotamarin.blog: Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑2}
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑А2}
- christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове
►► Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ..) покажи всичко
▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ..) покажи всичко
Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
-
►►
::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за члѣнуване
- (.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за члѣнуване
- (.. скрий коментарът ..)
- Българския̌т език не различава род в множествено число.
- Имената в множествено число приемат члѣн -ТА според Правило_1 (изход_1)
- или пък члѣн -ТѢ (в ОФ-правопис: -ТЕ) според Правило_2 (изход_2)
- в зависимост от завършъкът на фо̀рмата за множествено число.
- В единствено число:
- Имената от срѣден род приемат члѣн -ТО според Правило_3 (изход_3) или Правило_4 (изход_4).
- Имената от женски род приемат члѣн -ТА според Правило_1 (изход_1) или Правило_5 (изход_5).
- В единствено число имената от мѫжки род приемат члѣн в зависимост от завършъкът.
- Ако завършъкът е -А или -Я, то члѣнът е -ТА според Правило_1 (изход_1).
- Ако завършъкът е -О или -Е или -У или -Ю, то члѣнът е -ТО според Правило_3 (изход_3).
- Останалитѣ случаи се обхващат от Правило_6 (изход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10).
- Става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
- В тѣзи останали случаи члѣнът е -ЪТ, но той може да ни се прѣдставя и в друга форма според правописът.
- -ЯТ, -ИЯТ, -Я, -ИЯ, -А, [-Ъ].
- При прилагателно име опрѣдѣлителния̌т члѣн се добавя към пълната му форма.
- Обаче в българския̌т език пълната и кратката форма на прилагателнитѣ сѫ съвпадна̨ли,
- освѣн в мѫжки род единствено число:
- Ново село, Бѣ̋ла паланка, Бѣли Искър, Нови Искър, Цари мали град, ..
- Пак става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
Члѣнът е -ЪТ.
Особеноститѣ, които ни се прѣдставят, имат слѣднитѣ причини:- При прилагателно име от мѫжки род в единствено число опрѣдѣлителния̌т члѣн се добавя към пълната му форма, завършъкът на която е -И и която иначе е малко употрѣбявана.
- Слѣд -И, слѣд -Й и слѣд исторически мека съгласна (според Правило_9 (изход_9)) члѣнът -ЪТ се пише -Я̌Т,
понеже правописът ни е русофилски и в българската азбука липсва буква за Ъ (и за О) слѣд мека съгласна и слѣд йот. - Крайния̌т съгласен звук Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн -ЪТ (-Я̌Т) много често се изпуска в рѣчта.
Това е добрѣ разяснено в рѣшаващата забѣлѣжка по темата.
От уважение към четящата публика, гледам да не проявявам мързел и винѫги да пиша̨ това крайно Т.
Нормотво̀рцитѣ сѫ успѣли в нѣ̋кои случаи да озаптя̨т подобен мързел.
Напримѣр, винѫги се пише крайното Т в числителнитѣ имена
единадесет, .., деветнадесет, двадесет, .., деветдесет.
Обаче при опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за мѫжки род в единствено число
нормотво̀рцитѣ сѫ си прѣвишили правата,
проявили сѫ кощунствено насилие над езикът и сѫ
съчинили правилото за пълния̌т и непълния̌т члѣн, изяснено по-горѣ. - Когато опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род единствено число има фо̀рмата -ЪТ,
непълната му форма би трѣ̋бвало да е -Ъ,
но се пише -А, дори когато под ударение се чува ясно -Ъ,
понеже крайната буква -Ъ в стария̌т иванчевски правопис е била глухонѣ̋ма.
Макар че от уважение към публиката гледам да пиша̨ само така нарѣчения̌т пълен члѣн,
запазвам си правото да използвам непълната члѣнна форма -Ъ.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
-
►►
::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна
- (.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна
- (.. скрий коментарът ..)
- Става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
- Члѣнът е -ЪТ.
- Обаче в зависимост от правоговорът и правописът члѣнът -ЪТ ни се прѣдставя и в друг вид.
- В правописът, основан на латиница,
члѣнът се пише -UT. Обаче:
- Правило_6 (изход_6) и Правило_7 (изход_7) не се прилагат.
- Члѣнът си е -UT и нѣ̋ма основания крайното -I или -J да се считат за част от него.
- Примѣри: desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
- Примѣри: krajut, gerojut, ratajut, lake[j]ut, kriteri[j]ut.
- Члѣнът си е -UT и нѣ̋ма основания крайното -I или -J да се считат за част от него.
- Правило_8 (изход_8) се отнася за прилагателнитѣ имена,
за всички прилагателни, които сѫ стигна̨ли до него по алгоритъмът.
- Прѣди члѣнът -UT тѣ трѣ̋бва да приема̨т гласната -I като завършък на пълната си форма.
- Примѣри: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.
- Прѣди члѣнът -UT тѣ трѣ̋бва да приема̨т гласната -I като завършък на пълната си форма.
- В обсѣгът на Правило_9 (изход_9) прѣди самия̌т члѣн се пише
буквата -J- като знак за мекост на крайната съгласна и така члѣнът има видът -JUT.
- Примѣри: denjut, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- Правило_6 (изход_6) и Правило_7 (изход_7) не се прилагат.
- В сърбоманския̌т правопис
члѣнът се пише -ЪТ. Обаче:
- Правило_6 (изход_6) се мѣсти слѣд Правило_8.
- Правило_7 (изход_7) не се прилага.
- Члѣнът си е -ЪТ и нѣ̋ма основания крайното -J да се счита за част от него.
- Примѣри: краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.
- Члѣнът си е -ЪТ и нѣ̋ма основания крайното -J да се счита за част от него.
- Правило_8 се отнася за прилагателнитѣ имена.
- Прѣди члѣнът -ЪТ тѣ трѣ̋бва да приема̨т гласната -И като завършък на пълната си форма.
- Забѣлѣжка: Нѣ̋кои прилагателни нѣ̋мат отдѣлна кратка и пълна форма (мъ̨жки, женски, овчи, вълчи, ..)
- Добрѣ би било при сърбоманския̌т правопис Правило_6 (изход_6) да се постави слѣд Правило_8, като това Правило_8 се промѣни в међинно правило, а да не е изход.
- Прѣди члѣнът -ЪТ тѣ трѣ̋бва да приема̨т гласната -И като завършък на пълната си форма.
- Правило_6 (изход_6) се отнася за всички имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
- Прѣди члѣнът -ЪТ се пише свързваща буква -J.
- Примѣри: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.
- Примѣри: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.
- Прѣди члѣнът -ЪТ се пише свързваща буква -J.
- В обсѣгът на Правило_9 (изход_9) прѣди самия̌т члѣн се пише
буквата -J- като знак за мекост на крайната съгласна и така члѣнът има видът -JЪТ.
- Примѣри: денjът, конjът, царjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- В русофилски правопис (
отечествено-фронтовски или
пост-модерен)
члѣнът -ЪТ може да приеме видът -Я̌Т или -ИЯ̌Т.
- Втората половина от алгоритъмът - Правило_6 (изход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10) - е точно съобразена именно с русофилски правопис.
- Буквата Я от русофилската ни азбука има странни свойства.
- В нея̨ може да бѫде вплетен звукът Й (J).
- Тя показва мекост на прѣдишната съгласна.
- Вмѣсто звукът А в буквата Я може да бѫде вплетен звукът Ъ.
- Именно такъв е случая̌т при члѣнът за мѫжки род в единствено число.
- Именно затова в члѣнът за мѫжки род в единствено число буквата -Я̌- се пише с диакритичен знак.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- В правописът, основан на латиница,
члѣнът се пише -UT. Обаче:
- Остава да се уточни обсѣгът на Правило_9 (изход_9).
Какво означава да завършва на "исторически мека съгласна"?- Да си припомним, че става дума само за сѫществителни от мѫжки род в единствено число.
- При сѫществителни, означаващи дѣятел или инструмент, наставката -ТЕЛ завършва на исторически мека съгласна.
- Примѣри: учител[я̌т], съединител[я̌т], раздѣлител[я̌т], будител[я̌т].
- Контра-примѣри: петел[ът], котел[ът].
- При сѫществителни, означаващи дѣятел, наставката -АР завършва на исторически мека съгласна.
- Примѣри: овчар[я̌т], леяр[я̌т], кръчмар[я̌т], библиотекар[я̌т], цигулар[я̌т], писар[я̌т], пѫдар[я̌т].
- Контра-примѣри: кантар[ът], пазар[ът].
- Следнитѣ десет сѫществителни завършват на исторически мека съгласна:
- ден[я̌т], пѫт[я̌т], сън[я̌т], кон[я̌т], огън[я̌т], ..
- цар[я̌т], крал[я̌т], зет[я̌т], нокът[я̌т], лакът[я̌т].
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
-
►►
::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в четири правописни варианта за българския̌т език
- (.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: (.. скрий коментарът ..)
-
Този очерк се дава в четири правописни варианта за българския̌т език.
- ◄► Всички тѣзи правописни варианти се основават на
- стандартното произношение на нормативния̌т български език.
- ◄► Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони,
- които сѫ дадени малко по-долу, както и най-горѣ в дѣ̋сно.
- ◄► Правописът се класифицира като
- ►► Русофилски или сърбомански е правописът? (.. покажи ..)
-
▼▼
Русофилски или сърбомански е правописът?
(.. скрий ..)
- Правописът се класифицира като русофилски, когато:
- е основан на кирилицата,
- използват се буквитѣ Ю, Я и Й,
- които създават у нас нуђата от подобни букви за ЙО-ЬО и за ЙЪ-ЬЪ-ЙѪ-ЬѪ,
- но пък руснацитѣ нѣ̋мат нуђа от такива букви и не сѫ ни създали.
- Правописът се класифицира като сърбомански, когато:
- е основан на кирилицата, без да е русофилски,
- буквитѣ Ю, Я и Й не се използват,
- а се използва буквата J както вмѣсто Й, така и като знак за мекост,
- и слѣдователно вмѣсто Я се пише JА, а вмѣсто Ю - JУ,
- и съотвѣтно не се чувства нуђа от JЪ или JО.
- .. скрий русофилството и сърбоманството .. (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- Правописът се класифицира като русофилски, когато:
- ◄► Слѣдват четиритѣ правописни варианта.
-
Пост-модерен правопис
( ..покажи ..)
- Ятов правопис, русофилски, кирилица
-
Пост-модерен правопис
( ..скрий ..)
- Ятов правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другадѣ ..)
- В моментът текстът се показва по този правопис.
- Аз го прѣдпочитам и обикновено се придържам към него.
- Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
- Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява.
- Вижте тука кога се пише буквата Ѣ.
- Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
- Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
- Възстановена е и буквата голѣ̋м юс ѫ.
- Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
- Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
- За разлика от стария̌т иванчевски правопис,
глухонѣмитѣ краесловни ерове сѫ забранени. - .. скрий описанието .. (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
-
Отечествено-фронтовски правопис
( ..покажи ..)
- Якавски правопис, русофилски, кирилица
-
Отечествено-фронтовски правопис
( ..скрий ..)
- Якавски правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другадѣ ..)
- Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
- Това е якавски правопис.
Вмѣсто буквата ят ѣ се пише или е или я
според сегашната якавска норма на звучене. - Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
- Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
- Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
- Все пак, използва се негова модификация:
- Правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
демонстративно не се спазва,
за да се покаже неговата неадекватност.
- Правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
- .. скрий описанието .. (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
-
Екавско-сърбомански правопис
( ..покажи ..)
- Екавски правопис, сърбомански, кирилица
-
Екавско-сърбомански правопис
( ..скрий ..)
- Екавски правопис, сърбомански, кирилица (.. покажи описанието му другадѣ ..)
- Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
- Това е екавски правопис.
Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е
или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа
и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис. - Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
- Това е сърбомански правопис
и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват.
Не се използват и Ь и Ѣ. - Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, JУ и JА.
- Буквата Я се замѣства със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
- Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
- Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ.
- Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
- Опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род в единствено число се пише -ЪТ или -JЪТ.
- .. скрий описанието .. (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
-
Българска латиница
( ..покажи ..)
- Екавски правопис, латиница (не е кирилица, нито е русофилски, нито сърбомански)
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
-
Българска латиница
( ..скрий ..)
- Екавски правопис, латиница
- Не е кирилица, нито е русофилски правопис, нито сърбомански.
- Покажи правилата за българската латиница там, покажи ги тук.
-
Покажи правилата за българската латиница
там.
- Правописни правила за българската латиница (..скрий ги..)
- Това не е транскрипция на латиница.
- Tova ne e transkripcia na latinica.
- Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
- Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
- Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
- Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
- Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
- Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
- Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
- Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
- Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
- Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
- Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
- Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
- Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
- Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
-
A a А B b Б C c Ц Ч CH Ch ch Č č Џ=ДЖ CH Ch ch Č č D d Д Ђ=ЖД DH Dh dh Ď ď E e Е Я=ѣ EH Eh eh Ě ě Я=ѣ EH Eh eh Ě ě F f Ф G g Г Ђ=ЖД GH Gh gh Ǧ ǧ Ж GH Gh gh Ǧ ǧ I i И Ѝ IH Ih ih Ǐ ǐ Ѝ IH Ih ih Ǐ ǐ J j Й K k К Ч KH Kh kh Ǩ к̌ L l Л M m М N n Н O o О P p П Q q Щ Ђ=ЖД QH Qh qh Q̌ q̌ R r Р S s С Ш SH Sh sh Š š Ш SH Sh sh Š š T t Т Щ TH Th th Ť ť U u Ъ V v В W w Ў X x Х Џ=ДЖ XH Xh xh X̌ x̌ Ш XH Xh xh X̌ x̌ Y y У Z z З Ж ZH Zh zh Ž ž Ж ZH Zh zh Ž ž - Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
- Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
- Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
- Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
- Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
- Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.
- В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
- V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otechestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznachna.
- Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
- Tja mozhe da zvychi JЪ i togava na latinica se pishe ju ili ü.
- Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣстото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
- Tja mozhe da zvychi JA, namirajki se na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe eh ili e̋.
- Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
- Tja mozhe da zvychi JA, bez da е na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe ja ili ä.
-
- Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
- Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik,
kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
- Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
- Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
- Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
- Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
- Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
- Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
- Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
- Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno.
Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
- [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
- [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
- [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
- [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
- [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
- [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
- [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
- [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
- [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
- Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
- Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
- Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в кравесловието, е прѣодолѣ̋но.
- Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se oznachava s bykvata U - i v glagolnite okonchania, i v opredelitelnite chlenove. Taka loshoto nasledstvo, porodeno ot nehkogashnata ni tradicia da pishem glyxonehmo Ъ v kraeslovieto, e preodolehno.
- Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
- Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
- Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
- Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.
- .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
- .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica ..
- Опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род в единствено число се пише -UT.
- .. скрий описанието .. (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- ◄► Всички тѣзи правописни варианти се основават на
-
Този очерк се дава в четири правописни варианта за българския̌т език.
-
►► ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::
Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език
- (.. покажи ..)
-
▼▼ ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::
(.. скрий коментарът ..)
(.. покажи всичко ..)
- Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език
- ►► Трѣ̋бва да правите разлика међу опрѣдѣлено и члѣнувано. (.. покажи ..)
- ▼▼
(.. скрий ..)
Българския̌т език притежава пълна имплементация на артроманията.
- Това означава, че в него винѫги има противопоставяне на опрѣдѣлени и неопрѣдѣлени форми на имената.
- Пѫтя̌т е дълъг.
- Фо̀рмата "пѫтя̌т" е опрѣдѣлена, защото е члѣнувана.
- Този пѫт е дълъг.
- Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз показателно мѣстоимение.
- Обиколния̌т пѫт е дълъг.
- Думата "пѫт" е опрѣдѣлена чрѣз члѣнувано прилагателно.
- Всѣки пѫт водѣл към Рим.
Всѣки павиран пѫт водѣл към Рим.
Асфалтиран пѫт водѣл към Евксиноград.- Думата "пѫт" е неопрѣдѣлена.
- Първия̌т в България асфалтиран пѫт е бил међу Варна и Евксиноград.
- Думата "пѫт" е опрѣдѣлена.
- Пѫтя̌т е дълъг.
- Трѣ̋бва да правите разлика међу опрѣдѣлено и члѣнувано.
- Да, чрѣз члѣнуване се постига опрѣдѣленост.
- Но и без члѣнуване може да има опрѣдѣленост.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- Това означава, че в него винѫги има противопоставяне на опрѣдѣлени и неопрѣдѣлени форми на имената.
- ►►
Артроманията и имената.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Артроманията и имената.
(.. скрий ..)
- Става дума за имена на хора, селища, мѣстности, области и т.н.
Т.е. става дума за сѫществителни собствени имена. - Обикновено сѫществителнитѣ собствени имена имат само едно състояние спрямо артроманията: опрѣдѣлено.
- В гръцки език напримѣр собственитѣ имена винѫги се употрѣбяват с опрѣдѣлителен члѣн.
- А в нашия̌т език дѣйства система от правила и изключения кога едно име да се употрѣбява без члѣн и кога със члѣн.
- Рила, Пирин, Родопитѣ и Балканът. Всичкитѣ тѣзи имена на планини сѫ опрѣдѣлени. Нѣ̋кои обаче сѫ члѣнувани, други - не.
- Добруџа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.
- Нѣ̋ма разлика дали е члѣнувано или не - все е опрѣдѣлено:
- Рѣка Дунав е наводнила Видин.
- Рѣката Дунав е наводнила Видин.
- Дунав е наводнил Видин.
- Дунавът е наводнил Видин.
- Впрочем, Видин сѫщо така е опрѣдѣлено:
- Дунавът е наводнил Видин.
- Дунавът е наводнил град Видин.
- Дунавът е наводнил градът Видин.
- Женски имена:
- Елена, Тамара, Мария, Йорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
- Обаче: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сийчето, ..
- Мѫжки имена:
- Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пеню, Ганю, ..
- Обаче: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..
- Доколкото този текст е прѣдназначен за хора, знаещи български, нѣ̋ма да се впускам в авантюрата да формулирам правила и изключения кога собственитѣ имена да се члѣнуват и кога - не. Нашия̌т български език е естествен език и има поведението на естествен език - при собственитѣ имена той слага члѣн, когато му е кеф, а когато не му е кеф - не слага.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- Става дума за имена на хора, селища, мѣстности, области и т.н.
- ►►
Опрѣдѣленост без члѣнуване.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Опрѣдѣленост без члѣнуване.
(.. скрий ..)
- По-горѣ стана̨ дума, че сѫществителнитѣ собствени винѫги сѫ опрѣдѣлени, дори без да сѫ члѣнувани.
Но тука става дума за сѫществителнитѣ нарицателни. - Ясно е, че чрѣз показателно мѣстоимение или чрѣз члѣнувано опрѣдѣление може да се придаде опрѣдѣленост.
Но тука не става дума за тѣзи регулярни случаи. - Сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн и пак сѫ опрѣдѣлени:
- майка, татко, баба, дѣ̋до, кака, леля, чичо, вуйчо, вуйна, ..
- Както и Господ Бог, нашия̌т небесен отец, извѣстен и като Аллах.
- Примѣри:
- Мама ми дръпна̨ ухото. Щѣше да го скѫса. А пък тате ме наби.
- На гости ни дойдоха̨ вуйчо и вуйна.
- Снощи от дѣтската гλадина ме взе татко.
- Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.
- Обаче:
- На улицата срѣщна̨хме вуйчото на Мария.
- В дрѣвния̌т Рим Марс е бил богът на войната.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- По-горѣ стана̨ дума, че сѫществителнитѣ собствени винѫги сѫ опрѣдѣлени, дори без да сѫ члѣнувани.
- ►►
Неопрѣдѣлителен члѣн в българския̌т език.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Неопрѣдѣлителен члѣн в българския̌т език.
(.. скрий ..)
- Поради това, че има случаи, когато сѫществителни нарицателни, употрѣбени без члѣн, сѫ опрѣдѣлени, понѣ̋кога в българския̌т език се налага да се употрѣби неопрѣдѣлителен члѣн, за да се изрази изрично неопрѣдѣленост.
- Примѣр:
Татко, ти защо снощи забλави да ме вземеш от дѣтската гλадина
и тλѣ̋бваше госпожица Петλова да ме доведе у дома!
Един татко не забλавя да вземе дѣтето си от дѣтската гλадина!
И да знаеш: заλади тебе госпожица Петλова закъснѣ̋ за сλѣща с любовникът си! - (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- ►►
Падежитѣ в ново-българския̌т език.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Падежитѣ в ново-българския̌т език.
(.. скрий ..)
- В българския̌т език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на нѣ̋кои, но повече, отколкото нѣ̋кои други може би прѣдполагат.
- Именителен (номинатив)
- Винителен (акузатив)
- Дателен (датив)
- Звателен (вокатив)
- Остатъци от другитѣ старо-славянски падежи в застина̨ли форми се намират, но тѣ сега се класифицират като нарѣчия:
- Зимѣ и лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋, денем и нощем, числом и словом, ..
- Вкѫщи, у дома, [иде ѝ] отрѫки, ..
- При мѣстоименията никога не е имало звателен падеж, но остана̨литѣ три падежа сѫ в редовна употрѣба. Все пак, мѣстоименията сѫ извън прѣдмѣтът на този коментар и тука ще забравим за тѣ̋х.
- В редовна употрѣба е и вокативът (звателния̌т падеж), съчетанието на който с артроманията е тривиално. Отмѣ̋таме го вокативът.
- Датив (дателен падеж)
- Стандартния̌т български език допуска дателни форми само при нечлѣнувани имена, опрѣдѣлени или не. И във всѣки случай дателнитѣ форми придават на рѣчта архаичен вид.
- .. Старци се Богу моля̨т горещо .. (Ботев)
- Майцѣ си (заглавие на стихотворение от Ботев)
- Мама Стояну думаше:
..
Стоян мами си думаше:
.. - Гарван гарвану око не вади.
- Архаичния̌т канцеларски стил допуска изрази в датив, заети от руски, в които артроманията е прѣнебрѣгна̨та:
- Царю Освободителю - от признателна България.
- Да се изплати приносителю ..
- Стандартния̌т български език допуска дателни форми само при нечлѣнувани имена, опрѣдѣлени или не. И във всѣки случай дателнитѣ форми придават на рѣчта архаичен вид.
- Имената от срѣден род никога не сѫ различавали акузатив от номинатив (винителен от именителен падеж).
- Остава да се покаже кога за номинативът и акузативът (за именителния̌т и винителния̌т падеж) в ново-българския̌т език
мога̨т да се употрѣбяват различаващи се форми в женски и мѫжки род и дали изобщо има такива случаи.
- Редно е да се отбѣлѣжи, че в ново-българския̌т език слѣд всѣки прѣдлог падежът е винителен (акузатив).
- Редно е да се отбѣлѣжи и това, че повечето ново-български диалекти, както и стандартния̌т български език, не различават род (мѫжки-женски-срѣден) в множествено число.
- И за да отмѣтнем случая̌т: стандартния̌т български език и повечето диалекти никога не различават акузатив от номинатив в множествено число.
- В слѣдващия̌т коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто и тритѣ падежа номинатив-акузатив-датив сѫ в употрѣба, при това в съчетание с артроманията.
- В българския̌т език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на нѣ̋кои, но повече, отколкото нѣ̋кои други може би прѣдполагат.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- ►►
Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.
(.. скрий ..)
- При имената в женски род единствено число не е сѫществувал проблем различаването на формитѣ за номинатив и акузатив (именителен и винителен падеж) да се съчетае със артроманията.
- Обаче стандартния̌т български език, както и повечето диалекти, не различават тѣзи форми. Макар съвсѣм доскоро да сѫ ги различавали.
- Твърди се, че прѣз 19-ти вѣк това различие се пазѣло в севлиевския̌т диалект.
- Редица български книжовници от 19-ти вѣк сѫ поддържали това различие в правописът, към който сѫ се придържали.
- Само за илюстрация, ще дам нѣ̋колко примѣра, за да видите какво означава всичко това.
Номинативното окончание -А в акузатив се замѣства с -Ѫ.- Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
- Дѣвойката излѣзе от рѣкѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грѣѣше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблюдаваше дѣвойкѫтѫ с примрѣ̋лѫ душицѫ.
- Кръвта му изтичаше. Санитаря̌т едва успѣ̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лютѫтѫ ранѫ на войникът.
- Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
- Момата чакаше сватбѫтѫ едноврѣменно с тѫгѫ и надѣђѫ.
- Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.
- Тогава, допрѣди 200-300 години, в нашето село (Централна Сѣверна България) така се е говорѣло:
- Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
- Сега обаче номинатив и акузатив вече не се различават и всѣ̋как е възможно да се каже:
- Момъкът се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
- Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът ѝ.
- Сега така (с окончание -А или пък -Ѫ вмѣсто -А) се говори не само в нашето село, но и според установилия̌т се общо-български разговорен език.
- Дори от театралната сцена може да се чуе изговор с -Ѫ.
- Макар в стандартния̌т български език окончанието винѫги да е -А. Дори под ударение.
- И тъй, това е послѣдния̌т елемент от славянската падежна система, който изпада в ново-българския̌т език. Изпадна̨л е сравнително наскоро.
Защо?
- В диалектитѣ, къдѣто стария̌т звук Ѫ е премина̨л в У или в О̨, обсѫђаното тук различие обикновено се пази.
- В слѣдващия̌т коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто това различие е остана̨ло непокѫтна̨то досега, до началото на 21-ви вѣк. Там стария̌т звук Ѫ е премина̨л в О̨.
- В диалектитѣ, къдѣто стария̌т звук Ѫ е премина̨л в А, обсѫђаното тук различие нѣ̋ма как да се пази.
- "В нашето село" стария̌т звук Ѫ е премина̨л в Ъ, а пък нашия̌т език различава А от Ъ само под ударение. И тъй, в диалектитѣ, лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език, различието е можѣло да се запази, само когато крайната гласна е ударена. Многото случаи, когато крайната гласна е неударена, сѫ загладили различието и то взело, че изчезна̨ло.
- Влашкия̌т език сѫщо така може да е оказал нѣ̋какво влияние за изчезването на различието међу акузатив и номинатив при имената в женски род единствено число.
- Може би и омразата към звукът Ъ у нѣ̋кои книжовници от 19-ти вѣк да е повлияла. Заради нея̨ напримѣр и досега пишем буква А вмѣсто Ѫ в редица глаголни окончания.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- ►►
Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.
(.. покажи ..)
(.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- ▼▼
Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.
(.. скрий ..)
- Това би слѣдвало да е основната част на този обстоен коментар. Започна̨х го заради това.
- Падежнитѣ форми за акузатив и датив за мѫжки род по-трудно се съчетават с артроманията.
- Поради това такива сѫ запазени много малко.
- В стандартния̌т български език, както впрочем и "в нашето село",
нѣ̋ма члѣнувани форми в мѫжки род за акузатив и датив.
- Нечлѣнувани има: другиго, другиму.
- Все пак, в слѣдващия̌т коментар се разглеђа балкано-славянски (български) диалект, къдѣто такива форми сѫ в употрѣба.
- Дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род сѫ показани по-горѣ в параграфът, озаглавен Падежитѣ в ново-българския̌т език.
- Съотвѣтни на показанитѣ там дателни форми за нечлѣнувани имена от мѫжки род, сѫществуват и винителни форми, чиято употрѣба е по-честа от тази на дателнитѣ.
- Едва ли ще се намѣри винителна форма, различаваща се от именителната, за неодушевени сѫществителни, слѣд като формитѣ не сѫ се различавали и в старо-славянски.
- И тъй, винителни форми за мѫжки род, различаващи се от именителнитѣ:
- На първо мѣ̋сто, мѫжки собствени имена.
- Дѣ̋да си Христа слушайте!
- Хайде всѣки от нас да разкаже нѣщо за бай Ганя.
- Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ.
- Помогна̨ха̨ на бай Ганя да смъкне от плещитѣ си агарянския̌т ямурлук, намѣтна̨ си той една белгийска мантия — и всички рѣкоха̨, че бай Ганю е вече цѣ̋л европеец.
- Има каменни надписи от врѣмето на Крума и Омуртага.
- Танаса - смахна̨тия̌т Танас - го засѣ̋кох снощи в кръчмата.
- Забѣлѣжка_1: Ако трѣ̋бва да се употрѣби члѣн (смахна̨тия̌т Танас), особената акузативна форма е невъзможна.
- Забѣлѣжка_2: Слѣдѣте за падежитѣ - къдѣ е винителен (акузатив) и къдѣ е именителен (номинатив). И послѣдния̌т пияница от "нашето село" не бърка тѣзи падежи.
- А пък Стѐфана жена му го изпѫдила от кѫщи.
- Не бе, Стѐфан я̨ изпѫдил жена си от кѫщи.
- Стефа̀на изпѫдила мѫжът си от кѫщи.
- Стефа̀на изпѫдила мѫжът си Пенча от кѫщи.
- На Стѐфана жена му и на Танаса жена му сѫ първи братовчедки.
- Пѣсни и стихотворения от Ботьова и Стамболова.
- "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова
сте рѣшили да докарате миризливия̌т казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй, то аз с моитѣ кунки ще ви отрѣжа̨ чепкитѣ."
- Явен фалшификат. Само човѣк, който владѣе български език на нивото на вманиачен геймър зад клавиатура, може да сложи винителна форма вмѣсто именителна, уж със цѣл архаизация. Ама архаизацията означава падежитѣ да се употрѣбяват правилно. А да не говорим за думата Булгорско. Тоз фалшификатор и булгур не е ял прѣз животът си.
- Прѣгледайте пак параграфът по-горѣ, озаглавен Опрѣдѣленост без члѣнуване.
- На второ мѣ̋сто, стигаме до сѫществителнитѣ нарицателни, означаващи небесния̌т ни Отец или близки роднини, които се употрѣбяват без члѣн.
И при тѣ̋х, както при собственитѣ имена, сѫ възможни акузативни форми, различни от номинативнитѣ.
- Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
- Почитайте Бога.
- Молѣте се на Бога.
- Дѣ̋да си Христа слушайте!
- Кажи на татка си да ми се обади.
- Чича си Стѐфана виђал ли си го?
- Вуйча ти Ивана го отведоха̨ милиционеритѣ.
- На първо мѣ̋сто, мѫжки собствени имена.
- Забѣлѣжка_1: Не всички сѫществителни нарицателни, означаващи близки роднини, се употрѣбяват без члѣн. Нѣ̋кои приемат члѣн и тѣ нѣ̋мат специални акузативни форми:
- Синът ми го взеха̨ войник.
- С мѫжът ѝ сме приятели.
- Забѣлѣжка_2: Ако сѫществително нарицателно, означаващо близки роднини, е с основа на -А, дори да се употрѣбява без члѣн, не може да има специална акузативна форма:
- Баща ми го пенсионираха̨.
- Нѣ̋кога, прѣди повече от 300 години, това може да е звучало така: Бащѫ ми го пенсионираше.
- Забѣлѣжка_3: В граматическия̌т анализ, който правя̨т, нѣ̋кои хора бъркат
винителната форма на сѫществителни от мѫжки род в единствено число с фо̀рмата, члѣнувана с така нарѣчения̌т непълен члѣн.
- Синът ми го взеха̨ войник.
- С мѫжът ѝ сме приятели.
- Сина̌ ми го взеха̨ войник.
- С мѫжа̌ ѝ сме приятели.
- Независимо как е записано - с пълен члѣн или с непълен, това сѫ члѣнувани форми.
- Защото под ударение гласната ясно се чува Ъ, както и да е написано.
- Защото винѫги може да се чуе крайното Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн, както и да е написано.
- Страх от Господа Бога нѣ̋мате.
- Почитайте Бога.
- Молѣте се на Бога.
- Това обаче сѫ винителни - акузативни - форми.
- Това не сѫ члѣнувани форми.
- Защото слѣднитѣ форми сѫ невъзможни:
- Страх от
Господът Богътнѣ̋мате. - Почитайте
Богът. - Молѣте се на
Богът. - Но пък слѣднитѣ форми сѫ възможни, и тѣ сѫ именно члѣнни форми, а не специални акузативни форми:
- Почитайте Богът на Аврама.
- (Дори да е написано Бога̌, пак е члѣнна форма.)
- (Аврама: това е акузативна форма,
Аврамъте невъзможно.)
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- (.. покажи ..)
- Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти
- Ще илюстрирам с диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция,
нарѣчен помашки. В Гърция се правя̨т опити да го опиша̨т.
Вижте 12-тѣ урока за "помашки". (.. покажи прѣпраткитѣ ..) - Ще илюстрирам с диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция,
нарѣчен помашки. В Гърция се правя̨т опити да го опиша̨т.
Вижте 12-тѣ урока за "помашки". (.. скрий прѣпраткитѣ ..)- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 1
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 2
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 3
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 4
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 5
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 6
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 7
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 8
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 9
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 10
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 11
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 12
- Първо прочетѣте прѣдишния̌т коментар относно положението в стандартния̌т български език. Ако не сте го прочели, върнѣте се.
- (.. покажи ..) Характеристики на диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция.
- (.. скрий ..)
Характеристики на диалектът на славяногласнитѣ мюсюлмани от Гърция.
- Това е диалект от източно-български тип, не само заради географията, но и заради рефлексът на стария̌т ят Ѣ (е,а̂), както и заради постановката на ударението.
- Рефлексът на стария̌т голѣ̋м юс ѫ е o, което бѣлѣжа̨ с диакритичен знак ǫ.
- Употрѣбяват се много думи и цѣли изрази от турския̌т език.
- Има и заемки от гръцки. Явно има и влияние от други български диалекти.
- Както в повечето източни диалекти, вокализмът в неударена позиция и вокализмът в ударена позиция силно се различават.
- Специфично за този диалект е "акането" - о и е минават в а. Това явление нѣ̋ма връзка с подобното явление в руски.
- Това е напълно балканизиран славянски диалект, каквито впрочем сѫ и всички български диалекти.
- Пълно описание на диалектът от тѣзи уроци не може да се извлѣче. Понѣ̋кога се наблюдава различие међу написаното и произнесеното. В сѫщност, естествено е у носителитѣ на диалектът да има колѣбание.
- В повечето български диалекти опрѣдѣлителния̌т члѣн е само -то (-та, -тѣ, -ът). Има двѣ изключения:
- В диалекти западно от Вардарът, освѣн прѣдпочитаното и там
-то , се употрѣбяват и члѣнове -во и -но. Скопския̌т литературен стандарт се основава на такъв диалект. - В родопскитѣ диалекти, освѣн -то, се употрѣбяват и члѣнове -со и -но. Такъв е и разглеђания̌т помашки диалект. В него прѣдпочитания̌т члѣн е -но.
- В диалекти западно от Вардарът, освѣн прѣдпочитаното и там
- При имената от женски род с основа на -а в единствено число стриктно се пази разликата међу винителен и именителен падеж.
- Тази разлика се пази и в нѣ̋кои диалекти от крайния̌т сѣверозапад, класифицирани като торлашки.
- Има свѣдения, че прѣз 19-ти вѣк тази разлика се пазѣла и в севлиевския̌т диалект.
- В този случай ( женски род, единствено число, основа на -а ) опрѣдѣлителния̌т члѣн без проблеми се съчетава с падежното окончание.
- Нѣ̋кои книжовници от 19-ти вѣк сѫ поддържали тази разлика и в правописът.
- В остана̨литѣ случаи (мѫжки род или пък в множествено число) сѫщо така се срѣщат падежни окончания за винителен и именителен падеж, и то както при члѣнувани форми, така и при нечлѣнувани.
- Особено интересни сѫ формитѣ за дателен падеж. Такива има както члѣнувани, така и нечлѣнувани, както в единствено число, така и в множествено.
- (.. скрий характеристикитѣ на диалектът ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- (.. покажи ..) Извадки от уроцитѣ.
- (.. скрий ги ..)
Извадки от уроцитѣ.
-
.. покажи коментари към извадкитѣ ..
- {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
- {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
- {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
- {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
- {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
- {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
- {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
- {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
- {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
- {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
- {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
- {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
- {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
- {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
- {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
- {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
- {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
- {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
- {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
- {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
- {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
- {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
- {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
- {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
- {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
- {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
- .. покажи коментари към извадкитѣ .. (.. скрий ги извадкитѣ от уроцитѣ ..)
-
.. скрий ги коментаритѣ към извадкитѣ ..
- {μαθ.1t25}
Ya som at Sádnovitsǫ ..
- Името на селото (Садновица) е във винителен падеж, понеже е слѣд прѣдлог "от".
- {μαθ.1t33}
.. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
- Слѣд имам, сестра и брат сѫ във винителен падеж.
- .. имам еднѫ сестрѫ .. имам едног брата ..
- {μαθ.1t54}
Kak zavǫ́t bubáyka ti?
- "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
- {μαθ.1t128}
Ya som at Atínǫ.
- Името на градът Атина е във винителен падеж, понеже е слѣд прѣдлог "от".
- {μαθ.2t70}
.. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
- .. със нами ..
- Това е стара форма за творителен падеж. Съотвѣтства на прѣдлогът "със".
- Случая̌т не е ясен.
- Този прѣдлог "със" във {μαθ.7t66} е употрѣбен с винителен падеж.
- По принцип, всѣки прѣдлог би трѣ̋бвало да върви с винителен падеж.
- А пък винителната форма на мѣстоимението би трѣ̋бвало да е "нас".
- Дали "sas-nami" не трѣ̋бва да се счита за нарѣчие?
- {μαθ.2t180}
Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
- Слѣд "има", изразът "нѣ̋ка воденица" е във винителен падеж.
- Село-но е члѣнувано с -но, а не с -то или със -со.
- Вмѣсто утвърдителната частица "да" се употрѣбява "ХО".
- {μαθ.4t37}
Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
- Винителен падеж слѣд прѣдлогът "на".
- Винителната форма "górneneg káta" ("горния̌т етаж") е члѣнувана с -"ен".
- Явно това окончание за винителен падеж е обобщено и за неодушевени сѫществителни.
- {μαθ.4t145}
Kólko ye sahátet?
- "Колко е сахатя̌т?"
- Члѣнувано е с "-ет". Поне така го е чул записвачът.
- {μαθ.5t165}
Ótvarejte kitápevete!
- Члѣн -тѣ: "kitápevete".
- {μαθ.6t20}
.. za mósǫ hanǫ̂ ..
- Винителен падеж слѣд прѣдлогът "за".
- .. "за моята хана̂" ..
- Члѣнът обаче е -са, а не -та.
- .. "за мо[ıѫ]сѫ ханѫ̂" ..
- Значи "за моето сѣмейство".
- {μαθ.6t45}
Bubáyka go zavǫ́t Erján.
- "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
- Балканската дупликация "го" не е пропусна̨та.
- {μαθ.6t105}
Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
- "Ние сме една ка́матна хана̂."
- "Ние сме едно хубаво сѣмейство."
- Изразът "една ка́матна хана̂" е в именителен падеж.
- "единиен със друганег" - "единия̌т със другия̌т"
- "единиен" - именителен падеж. Члѣнът е -ен.
- "друганег" - винителен падеж. Члѣнът е -н- међу двѣтѣ падежни окончания.
- {μαθ.7t20}
.. alá si som ne právil dérsevese.
- "Ала не съм си написал домашнитѣ."
- "dérsevese" е члѣнувано със "-се", вмѣсто с "-не" или "-те"
- {μαθ.7t66}
Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
- Винителен падеж слѣд прѣдлогът "със".
- Мѫжкитѣ имена получават винително окончание -А: Със Ниха́та, със Йорга.
- Женскитѣ имена не получават такова окончание: Със Еле́ни, със Рейха́н.
- Женскитѣ имена биха̨ получили винително окончание -О̨ (-Ѫ), ако бѣ̋ха̨ с основа на -А: със Мари́о̨.
- Тук има примѣр с нечлѣнувана винителна форма в множествено число:
- "Със котрѣ̋х друзѣ̋х" (с кои другари)
- {μαθ.7t133}
Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
- "Да слушаш майкѫ си" - правилно е употрѣбен винителен падеж.
- "Да слушаш бубайко си" - защо винителния̌т падеж е спѣстен?
- {μαθ.7t138}
Trâbava da dragóvash Alláha.
- Трѣ̋бва да обичаш Бога.
- Винителен падеж.
- {μαθ.7t150}
Trâbava da slúshash stárehne ..
- Трѣ̋бва да слушаш старитѣ (старѣх-нѣ).
- Винителна форма за множествено число, члѣнувана с -не.
- {μαθ.9t12}
Dragóvam rábatǫsǫ.
- Обичам работата.
- Обичам работѫтѫ. Винителен падеж.
- Обичам работѫсѫ. Члѣнът е -са, във винителен падеж - сѫ.
- {μαθ.10t33}
Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
- Всичко-то е бѣ̋ло!
- Всичко-со е бѣ̋ло!
- Училище-то е члѣнувано с -не: mechítene.
- {μαθ.11t45}
Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
- "zhónine" - женитѣ. Именителен падеж, члѣнът е -не.
- На џамията - на џамиѫтѫ - на џамиѫнѫ - "na jümayǫ́nǫ". Винителен падеж слѣд прѣдлог "на".
- {μαθ.11t96}
Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
- Във въпросът, изразът "друг байрам" приема винително окончание като за одушевено сѫществително.
- А в отговорът "курбан байрам" не приема винително окончание.
- Явно има колѣбание.
- Вижте и {μαθ.4t37}.
- {μαθ.12t12}
Za annók mésetsa ..
- Тука сѫщо. Слѣд прѣдлог трѣ̋бва да се сложи винителен падеж.
- Обаче особено винително окончание би трѣ̋бвало да получават само одушевенитѣ сѫществителни.
- В диалектът окончанието се обобщава, а и има колѣбание.
- Вижте и {μαθ.4t37}.
- {μαθ.12t75}
.. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
- Много интересни члѣнувани форми - дателен падеж, множествено число.
- Да помагат на бѣднитѣ, слѣпитѣ, глухитѣ, нѣмитѣ, ..
- {μαθ.12t108}
.. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
- Big Ben, голѣмия̌т сахат.
- {μαθ.12t155}
.. at isók gulâma pisaváche ..
- Винителен падеж слѣд прѣдлог:
- .. от този голѣ̋м писател ..
- .. от този голѣ̋м писавач ..
- .. от исог голѣ̋ма писавача ..
- {μαθ.12t186}
Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
- Най-интересния̌т израз. Съдържа члѣнувана дателна форма.
- синъ́т - синъ́н - sinón.
- На умрѣлия̌т крал синът.
- .. скрий ги коментаритѣ към извадкитѣ .. (.. скрий ги извадкитѣ от уроцитѣ ..)
- {μαθ.1t25}
Ya som at Sádnovitsǫ ..
-
.. покажи коментари към извадкитѣ ..
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- (.. покажи ..)
- Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план
- Първо прочетѣте прѣдишeн коментар относно положението в съврѣменния̌т стандартен български език. Ако не сте го прочели, върнѣте се.
- Изразът "в нашето село" се отнася за диалектитѣ, лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
- Ще си служа̨ с примѣри. Примѣритѣ, които сега не сѫ стандартни - не сѫ нормативни - ще означавам със звѣздичка.
- Двата примѣра сѫ:
- [1] На сакатия̌т Танас жена му е на кю̃равия̌т Стати дъщеря.
- [2] Хамлет е на умрѣлия̌т крал синът.
- Въпрѣки че прѣдлогът (в случая̌т прѣдлогът на) изисква винителен падеж (акузатив), нѣ̋ма специални акузативни форми, понеже има члѣнувани опрѣдѣления.
- В примѣр [1], като се махна̨т опрѣдѣленията, специални акузативни форми стават възможни, без да стават задължителни:
- [1] На Танас жена му е на Стати дъщеря.
- [1] На Танаса жена му е на Статя дъщеря.
- В примѣр [2], и да се махне опрѣдѣлението, думата крал изисква опрѣдѣлелен члѣн и така специална акузативна форма сега е невъзможна:
- [2] Хамлет е на краля̌т синът.
- [2] Хамлет е на краля̌ синът.
- Както и да е написано, с пълен или непълен члѣн, краля̌т-краля̌ е члѣнна форма, а не специална акузативна (винителна) форма.
- Сега ще задѫлбаем във врѣмето. Когато в нашето село е била възможна специална акузативна форма в послѣдния̌т случай:
- [2*] Хамлет е на кралятог синът.
- Ако възстановим опрѣдѣлението, ще се получи:
- [2*] Хамлет е на умрѣ̋латог краля синът.
- [2:RU] Гамлет - сын умершего короля.
- Сега да възстановим опрѣдѣленията в примѣр [1], и да приемем специалната акузативна форма за възможна.
- [1*] На сакататог Танаса жена му е на кю̃раватог Статя дъщеря.
- Забѣлѣжка: В нашето село - за простота на това изложение - употрѣбяваме само члѣн -то, -та, -тѣ, -ът, а не различни члѣнове, както в помашкия̌т диалект или както в сѣверно-македонския̌т стандарт.
- Нали сте прочели прѣдишния̌т коментар, озаглавен
Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език?
Защото там случая̌т женски род единствено число с основа на -а е разгледан изчерпателно. - И двата тукашни примѣра сѫ за мѫжки род в единствено число. Продължаваме с тѣ̋х, но смѣняме падежът на дателен.
- Отклонение за мѣстоименията:
- Кой-който-никой-нѣ̋кой сѫ форми за именителен падеж, номинативни форми.
- Кого-когото-никого-нѣ̋кого сѫ форми за винителен падеж, акузативни форми.
- На кого, на когото, на никого, на нѣ̋кого - това сѫ сѫщитѣ акузативни (винителни) форми, но слѣд предлогът на.
- Дателнитѣ форми сѫ слѣднитѣ:
- Кому, комуто, никому, нѣ̋кому.
- Прѣдлогът на, както и всѣки прѣдлог, изисква винителен падеж, а не дателен. Така че формитѣ
На кому,на комуто,на никому,на нѣ̋кому.- сѫ съвсѣм грѣшни.
- Ако в примѣр [1] махнем опрѣдѣленията, специални дателни форми сѫ възможни, понеже такива се срѣщат във фолклорът, но сѫ съвсѣм-съвсѣм архаични.
- [1*] Танасу жена му е Статю дъщеря.
- А като ги възстановим опрѣдѣленията, може би ще стигнем до слѣдното:
- [1*] Сакатутом Танасу жена му е кю̃равутом Статю дъщеря.
- Примѣр [2] с дателен падеж, със и без опрѣдѣлението:
- [2*] Хамлет е умрѣ̋лутом кралю синът.
- [2*] Хамлет е кралютом синът.
- С множествено число нѣ̋ма да се занимавам, понеже вече има достатъчно материал за размисъл. Относно това от какво нашия̌т език, както сѫ го говорѣли в нашето село, се е отървал.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- (.. покажи там ..) (.. скрий го коментарът ..)
- Поредицата от правила (или изходи) бѣ̋ха̨ допълнени с клаузи за мѣ̋стото на ударението.
- В прѣобладаващия̌т брой случаи при члѣнуване ударението не се мѣсти.
- Но има три изключения.
- Първо. Сѫществителнитѣ имена в единствено число от женски род, завършващи на съгласна, мѣстя̨т ударението върху члѣнът -ТА.
- Вижте Правило_5.
- Доколкото такива думи от женски род мога̨т да бѫдат доста дълги (напримѣр необходѝмост, конкурентоспосо̀бност, електропроводѝмост, законосъобра̀зност), то в български език ударението може да пада на послѣдната сричка на произволно дълга думата без нуђа от допълнително ударение (необходимостта̀, конкурентоспособността̀, електропроводимостта̀, законосъобразността̀).
- Второ. Числителнитѣ имена от четири нагорѣ при члѣнуване с члѣн -ТѢ ..
- .. мѣстя̨т ударението на послѣдната сричка върху опрѣдѣлителния̌т члѣн:
- четиритѣ́, петтѣ́, осемтѣ́, десеттѣ́, деветдесеттѣ́, стотѣ́, деветстотинтѣ́
- Вижте Правило_2
- В тѣзи случаи члѣнът -ТѢ може да приеме архаичната си форма -ТѢХ: десеттѣ̋х Божи заповѣди.
- Дали във всичкитѣ случаи формата -тѣ етимологически не се явява съкращение на -тѣх?.
- Обаче: двѣ́тѣ, трѝтѣ.
- Трето. Нѣ̋кои едносрични сѫществителни имена, завършващи на съгласна, ..
- .. от мѫжки род в единствено число ..
- .. мѣстя̨т ударението си върху опрѣдѣлителния̌т члѣн.
- Кои сѫ тѣзи думи? Българитѣ си ги зная̨т, а чуђенцитѣ трѣ̋бва да ги запомня̨т.
- В рѣчницитѣ тѣзи случаи би трѣ̋бвало да сѫ отбѣлѣ̋зани.
- Вижте Правило_10 и Правило_9.
- (.. скрий го коментарът ..) (.. скрий ги коментаритѣ ..) .. към началото ..
.. към препратките .. .. към коментарите .. .. to the bottom ..
Относно истинското правило за членуване на имената в българския̌т език
Членуването в българския̌т език, първо приближение.
За да се изрази в българския̌т език граматическата категория определеност, обикновено към името (съ̨ществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя определителен член или накратко член. Формите на имената (съ̨ществителните, прилагателните, числителните) и местоименията съ̀с член се наричат членувани форми.
Алгоритъмът на членуването в българския̌т език може да се изрази чрез поредица от правила.
- Ако ня̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към следващото правило.. Затова ще маркирам десетте правила, които следват, и като изходи.
- Правило_1 (изход_1).
- Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
- Те приемат член -ТА.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: двата, хилядата, пъ̨тищата, решенията, селата, краката, рамената, ръ̨ката, реката, съ̨дията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
- Забележка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в немския̌т) имената в множествено число ня̋мат род.
- Правило_2 (изход_2).
- Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
- Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
- Примери: двете, стотѐ, ръ̨цете, раменете, градовете, войските, армиите, никаквите.
- Ударението остава неподвижно.
- Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -тя̋х (-тѣ̋х): десеття̋х Божи заповеди.
- Правило_3 (изход_3).
- Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
- Те приемат член -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.
- Правило_4 (изход_4).
- Отнася се за имената от среден род.
- Те приемат член -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: таксито, партито.
- Правило_5 (изход_5).
- Отнася се за имената от женски род.
- Те приемат член -ТА.
- Ударението се мести на членът.
- Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
-
- Забележка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходите) дотук, то става дума за име (съ̨ществително, прилагателно, числително) от мъ̨жки род в единствено число.
- Правило_6 (изход_6).
- Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на И.
- Те приемат член -Я̌Т.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: десетия̌т, мъ̨жкия̌т, женския̌т, старшия̌т.
- Правило_7 (изход_7).
- Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на Й.
- Те приемат член -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.
- Правило_8 (изход_8).
- Отнася се за прилагателни имена (от мъ̨жки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
- Те приемат първо стар член -И-, после нов член -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
- Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мъ̨жки род в единствено число добива пълната си форма.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: болния̌т, здравия̌т, белия̌т, черния̌т, големия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.
- Правило_9 (изход_9).
- Отнася се за ня̋кои имена (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
- Те приемат член -Я̌Т.
- Ударението остава неподвижно, освен в думата деня̊т.
- Примери: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пъ̨даря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
-
- Забележка: Ако сте приложили ня̋кое правило от 6 до 9, то имайте пред вид, че в буквата Я̌ от членът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Например, деня̌т се произнася деньът.
- Забележка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 членът е бил -ЬТ (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловните ерове).
- Правило_10 (изход_10).
- Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
- Членът е -ЪТ.
- Ударението се мести на членът при ня̋кои едносрични думи, които тря̋бва да се запомня̨т.
- Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
- Примери: носъ́т, дъ̨бъ́т, борът, градъ́т, петелът, лъвъ́т, тигърът, отговорът, езикът.
-
- Забележка: Местоименията, които имат членни форми, се държа̨т като прилагателни имена (мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговите, всички=>всичките, ..).
Решаваща забележка по темата, най-важната забележка:
Крайната съгласна -Т в членните форми за мъ̨жки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.
Обикновено в речта тя се пропуска.
Слушащите обикновено не забеля̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
Четящия̌т пред слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусна̨та.
Ако тя се пропусне в членът -ЪТ, обикновено се пише член -А, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла. Сега едва ли има проблем членът -ЪТ да се съкращава на -Ъ.
Повтарям съ̨щата най-важна забележка по темата, но този пъ̨т съобразена с "нормативната уредба":
Крайната съгласна -Т в членните форми за мъ̨жки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.
В речта тя често се пропуска.
Слушащите обикновено не забеля̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
Четящия̌т пред слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусна̨та.
Когато тя се пише, членът се нарича пълен, а ако тя не се пише, членът се нарича кратък (непълен).
Ако тя се пропусне в членът -ЪТ, тогава се пише кратък член -А.
Следното правило определя кога да се пише пълен член:
С пълен член се членуват подлогът и сказуемното определение.
В останалите случаи се пише кратък член.
Изключение: Пря̋корите обикновено се членуват с кратък член, дори когато са̨ употребени като подлог или сказуемно определение.
►► Препратки (references) (.. покажи ..)
▼▼ Препратки (references) (.. скрий ..)
- christotamarin.blog: Публикации относно определителните членове в българския̌т език
- christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
- christotamarin.blog: Относно правилото за така наречените пълен и непълен член в българския̌т език
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑2}
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑А2}
- christotamarin.blog: Очерк за краесловните ерове
►► Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ..) покажи всичко
▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ..) покажи всичко
Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
-
►►
::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за членуване
- (.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за членуване
- (.. скрий коментарът ..)
- Българския̌т език не различава род в множествено число.
- Имената в множествено число приемат член -ТА според Правило_1 (изход_1)
- или пък член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ) според Правило_2 (изход_2)
- в зависимост от завършъкът на фо̀рмата за множествено число.
- В единствено число:
- Имената от среден род приемат член -ТО според Правило_3 (изход_3) или Правило_4 (изход_4).
- Имената от женски род приемат член -ТА според Правило_1 (изход_1) или Правило_5 (изход_5).
- В единствено число имената от мъ̨жки род приемат член в зависимост от завършъкът.
- Ако завършъкът е -А или -Я, то членът е -ТА според Правило_1 (изход_1).
- Ако завършъкът е -О или -Е или -У или -Ю, то членът е -ТО според Правило_3 (изход_3).
- Останалите случаи се обхващат от Правило_6 (изход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10).
- Става дума за имена от мъ̨жки род в единствено число.
- В тези останали случаи членът е -ЪТ, но той може да ни се представя и в друга форма според правописът.
- -ЯТ, -ИЯТ, -Я, -ИЯ, -А, [-Ъ].
- При прилагателно име определителния̌т член се добавя към пълната му форма.
- Обаче в българския̌т език пълната и кратката форма на прилагателните са̨ съвпадна̨ли,
- освен в мъ̨жки род единствено число:
- Ново село, Бя̋ла паланка, Бѣли Искър, Нови Искър, Цари мали град, ..
- Пак става дума за имена от мъ̨жки род в единствено число.
Членът е -ЪТ.
Особеностите, които ни се представят, имат следните причини:- При прилагателно име от мъ̨жки род в единствено число определителния̌т член се добавя към пълната му форма, завършъкът на която е -И и която иначе е малко употребявана.
- След -И, след -Й и след исторически мека съгласна (според Правило_9 (изход_9)) членът -ЪТ се пише -Я̌Т,
понеже правописът ни е русофилски и в българската азбука липсва буква за Ъ (и за О) след мека съгласна и след йот. - Крайния̌т съгласен звук Т от определителния̌т член -ЪТ (-Я̌Т) много често се изпуска в речта.
Това е добре разяснено в решаващата забележка по темата.
От уважение към четящата публика, гледам да не проявявам мързел и вина̨ги да пиша̨ това крайно Т.
Нормотво̀рците са̨ успели в ня̋кои случаи да озаптя̨т подобен мързел.
Например, вина̨ги се пише крайното Т в числителните имена
единадесет, .., деветнадесет, двадесет, .., деветдесет.
Обаче при определителните членове за мъ̨жки род в единствено число
нормотво̀рците са̨ си превишили правата,
проявили са̨ кощунствено насилие над езикът и са̨
съчинили правилото за пълния̌т и непълния̌т член, изяснено по-горе. - Когато определителния̌т член за мъ̨жки род единствено число има фо̀рмата -ЪТ,
непълната му форма би тря̋бвало да е -Ъ,
но се пише -А, дори когато под ударение се чува ясно -Ъ,
понеже крайната буква -Ъ в стария̌т иванчевски правопис е била глухоня̋ма.
Макар че от уважение към публиката гледам да пиша̨ само така наречения̌т пълен член,
запазвам си правото да използвам непълната членна форма -Ъ.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
-
►►
::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Съ̨ществителни, завършващи на исторически мека съгласна
- (.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Съ̨ществителни, завършващи на исторически мека съгласна
- (.. скрий коментарът ..)
- Става дума за имена от мъ̨жки род в единствено число.
- Членът е -ЪТ.
- Обаче в зависимост от правоговорът и правописът членът -ЪТ ни се представя и в друг вид.
- В правописът, основан на латиница,
членът се пише -UT. Обаче:
- Правило_6 (изход_6) и Правило_7 (изход_7) не се прилагат.
- Членът си е -UT и ня̋ма основания крайното -I или -J да се считат за част от него.
- Примери: desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
- Примери: krajut, gerojut, ratajut, lake[j]ut, kriteri[j]ut.
- Членът си е -UT и ня̋ма основания крайното -I или -J да се считат за част от него.
- Правило_8 (изход_8) се отнася за прилагателните имена,
за всички прилагателни, които са̨ стигна̨ли до него по алгоритъмът.
- Преди членът -UT те тря̋бва да приема̨т гласната -I като завършък на пълната си форма.
- Примери: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.
- Преди членът -UT те тря̋бва да приема̨т гласната -I като завършък на пълната си форма.
- В обсегът на Правило_9 (изход_9) преди самия̌т член се пише
буквата -J- като знак за мекост на крайната съгласна и така членът има видът -JUT.
- Примери: denjut, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- Правило_6 (изход_6) и Правило_7 (изход_7) не се прилагат.
- В сърбоманския̌т правопис
членът се пише -ЪТ. Обаче:
- Правило_6 (изход_6) се мести слѣд Правило_8.
- Правило_7 (изход_7) не се прилага.
- Членът си е -ЪТ и ня̋ма основания крайното -J да се счита за част от него.
- Примери: краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.
- Членът си е -ЪТ и ня̋ма основания крайното -J да се счита за част от него.
- Правило_8 се отнася за прилагателните имена.
- Преди членът -ЪТ те тря̋бва да приема̨т гласната -И като завършък на пълната си форма.
- Забележка: Ня̋кои прилагателни ня̋мат отделна кратка и пълна форма (мъ̨жки, женски, овчи, вълчи, ..)
- Добре би било при сърбоманския̌т правопис Правило_6 (изход_6) да се постави след Правило_8, като това Правило_8 се промени в междинно правило, а да не е изход.
- Преди членът -ЪТ те тря̋бва да приема̨т гласната -И като завършък на пълната си форма.
- Правило_6 (изход_6) се отнася за всички имена (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на И.
- Преди членът -ЪТ се пише свързваща буква -J.
- Примери: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.
- Примери: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.
- Преди членът -ЪТ се пише свързваща буква -J.
- В обсегът на Правило_9 (изход_9) преди самия̌т член се пише
буквата -J- като знак за мекост на крайната съгласна и така членът има видът -JЪТ.
- Примери: денjът, конjът, царjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- В русофилски правопис (
отечествено-фронтовски или
пост-модерен)
членът -ЪТ може да приеме видът -Я̌Т или -ИЯ̌Т.
- Втората половина от алгоритъмът - Правило_6 (изход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10) - е точно съобразена именно с русофилски правопис.
- Буквата Я от русофилската ни азбука има странни свойства.
- В нея̨ може да бъ̨де вплетен звукът Й (J).
- Тя показва мекост на предишната съгласна.
- Вместо звукът А в буквата Я може да бъ̨де вплетен звукът Ъ.
- Именно такъв е случая̌т при членът за мъ̨жки род в единствено число.
- Именно затова в членът за мѫжки род в единствено число буквата -Я̌- се пише с диакритичен знак.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- В правописът, основан на латиница,
членът се пише -UT. Обаче:
- Остава да се уточни обсегът на Правило_9 (изход_9).
Какво означава да завършва на "исторически мека съгласна"?- Да си припомним, че става дума само за съ̨ществителни от мѫжки род в единствено число.
- При съ̨ществителни, означаващи деятел или инструмент, наставката -ТЕЛ завършва на исторически мека съгласна.
- Примери: учител[я̌т], съединител[я̌т], разделител[я̌т], будител[я̌т].
- Контра-примери: петел[ът], котел[ът].
- При съ̨ществителни, означаващи деятел, наставката -АР завършва на исторически мека съгласна.
- Примери: овчар[я̌т], леяр[я̌т], кръчмар[я̌т], библиотекар[я̌т], цигулар[я̌т], писар[я̌т], пъ̨дар[я̌т].
- Контра-примери: кантар[ът], пазар[ът].
- Следните десет съ̨ществителни завършват на исторически мека съгласна:
- ден[я̌т], пъ̨т[я̌т], сън[я̌т], кон[я̌т], огън[я̌т], ..
- цар[я̌т], крал[я̌т], зет[я̌т], нокът[я̌т], лакът[я̌т].
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
-
►►
::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в четири правописни варианта за българския̌т език
- (.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: (.. скрий коментарът ..)
-
Този очерк се дава в четири правописни варианта за българския̌т език:
- ◄► Всички тези правописни варианти се основават на
- стандартното произношение на нормативния̌т български език.
- ◄► Между тези четири варианта може да се превключва с бутони,
- които са̨ дадени малко по-долу, както и най-горе в дя̋сно.
- ◄► Правописът се класифицира като
- ►► Русофилски или сърбомански е правописът? (.. покажи ..)
-
▼▼
Русофилски или сърбомански е правописът?
(.. скрий ..)
- Правописът се класифицира като русофилски, когато:
- е основан на кирилицата,
- използват се буквитe Ю, Я и Й,
- които създават у нас нуждата от подобни букви за ЙО-ЬО и за ЙЪ-ЬЪ-ЙѪ-ЬѪ,
- но пък руснаците ня̋мат нужда от такива букви и не са̨ ни създали.
- Правописът се класифицира като сърбомански, когато:
- е основан на кирилицата, без да е русофилски,
- буквите Ю, Я и Й не се използват,
- а се използва буквата J както вместо Й, така и като знак за мекост,
- и следователно вместо Я се пише JА, а вместо Ю - JУ,
- и съответно не се чувства нужда от JЪ или JО.
- .. скрий русофилството и сърбоманството .. (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
- Правописът се класифицира като русофилски, когато:
- ◄► Следват четирите правописни варианта.
-
Пост-модерен правопис
( ..покажи ..)
- Ятов правопис, русофилски, кирилица
-
Пост-модерен правопис
( ..скрий ..)
- Ятов правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другаде ..)
- Аз предпочитам и обикновено се придържам към този правопис.
- Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
- Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употребява.
- Вижте тука кога се пише буквата Ѣ.
- Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
- Това е русофилски правопис и следователно буквите Й, Ю и Я се използват.
- Възстановена е и буквата голя̋м юс ѫ.
- Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
- Въведени са̨ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
- За разлика от стария̌т иванчевски правопис,
глухонемите краесловни ерове са̨ забранени. - .. скрий описанието .. (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
-
Отечествено-фронтовски правопис
( ..покажи ..)
- Якавски правопис, русофилски, кирилица
-
Отечествено-фронтовски правопис
( ..скрий ..)
- Якавски правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другаде ..)
- В моментът текстът се показва по този правопис.
- Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
- Това е якавски правопис.
Вместо буквата ят ѣ се пише или е или я
според сегашната якавска норма на звучене. - Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
- Това е русофилски правопис и следователно буквите Й, Ю и Я се използват.
- Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
- Все пак, използва се негова модификация:
- Правилото за така наречените пълен и непълен член в българския̌т език
демонстративно не се спазва,
за да се покаже неговата неадекватност.
- Правилото за така наречените пълен и непълен член в българския̌т език
- .. скрий описанието .. (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
-
Екавско-сърбомански правопис
( ..покажи ..)
- Екавски правопис, сърбомански, кирилица
-
Екавско-сърбомански правопис
( ..скрий ..)
- Екавски правопис, сърбомански, кирилица (.. покажи описанието му другаде ..)
- Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
- Това е екавски правопис.
Вместо буквата ят ѣ вина̨ги се пише е
или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа
и съответно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис. - Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
- Това е сърбомански правопис
и следователно буквите Й, Ю и Я не се използват.
Не се използват и Ь и Ѣ. - Буквите Й, Ю и Я се заместват съответно със J, JУ и JА.
- Буквата Я се замества със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
- Въведени са̨ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
- Въвежда се и буквата голя̋м юс ѫ.
- Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
- Определителния̌т член за мъ̨жки род в единствено число се пише -ЪТ или -JЪТ.
- .. скрий описанието .. (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
-
Българска латиница
( ..покажи ..)
- Екавски правопис, латиница (не е кирилица, нито е русофилски, нито сърбомански)
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментаритѣ ..) .. към началото ..
-
Българска латиница
( ..скрий ..)
- Екавски правопис, латиница
- Не е кирилица, нито е русофилски правопис, нито сърбомански.
- Покажи правилата за българската латиница там, покажи ги тук.
-
Покажи правилата за българската латиница
там.
- Правописни правила за българската латиница (..скрий ги..)
- Това не е транскрипция на латиница.
- Tova ne e transkripcia na latinica.
- Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
- Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
- Не бива да се влияете от съ̨ществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
- Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
- Вся̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
- Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
- Ня̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
- Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
- Латинската буква H (h, хаш, ейч) ня̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на предишната буква.
- Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
- Освен с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
- Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
- Ето звученето на вся̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
- Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
-
A a А B b Б C c Ц Ч CH Ch ch Č č Џ=ДЖ CH Ch ch Č č D d Д Ђ=ЖД DH Dh dh Ď ď E e Е Я=ѣ EH Eh eh Ě ě Я=ѣ EH Eh eh Ě ě F f Ф G g Г Ђ=ЖД GH Gh gh Ǧ ǧ Ж GH Gh gh Ǧ ǧ I i И Ѝ IH Ih ih Ǐ ǐ Ѝ IH Ih ih Ǐ ǐ J j Й K k К Ч KH Kh kh Ǩ к̌ L l Л M m М N n Н O o О P p П Q q Щ Ђ=ЖД QH Qh qh Q̌ q̌ R r Р S s С Ш SH Sh sh Š š Ш SH Sh sh Š š T t Т Щ TH Th th Ť ť U u Ъ V v В W w Ў X x Х Џ=ДЖ XH Xh xh X̌ x̌ Ш XH Xh xh X̌ x̌ Y y У Z z З Ж ZH Zh zh Ž ž Ж ZH Zh zh Ž ž - Моля забележете звученето на показаните в червено латински букви X/Y/U/Q.
- Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
- Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично местоимение Ѝ.
- Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
- Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мя̋стото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
- Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.
- В русофилските правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
- V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otechestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznachna.
- Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
- Tja mozhe da zvychi JЪ i togava na latinica se pishe ju ili ü.
- Тя може да звучи JA, намирайки се на мя̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
- Tja mozhe da zvychi JA, namirajki se na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe eh ili e̋.
- Тя може да звучи JA, без да е на мя̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
- Tja mozhe da zvychi JA, bez da е na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe ja ili ä.
-
- Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноценна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстъ̨пва на вся̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
- Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik,
kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
- Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашните официално препоръ̨чвани транскрипции сѫ предназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и са̨ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
- Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
- Предлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи сметка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
- Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
- Единствената пречка пред възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скъ̨саме.
- Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
- Можете лесно да се убедите, че измежду славянските езици българските текстове на латиница изглеждат най-прилично. Просто сравнете български, хърватски, словенски, словашки, чешки, полски.
- Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno.
Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
- [БГ] Bсички хора се раждат свободни и равни по достоинство и права. Tе са̨ надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
- [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
- [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
- [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
- [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
- [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
- [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
- [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
- [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
- Последния̌т ред може би ще Ви убеди, че текстовете на полски език биха̨ изглеждали по-добре на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
- Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
- Предлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голя̋мо предимство. Звукът Ъ вина̨ги се означава с буквата U - и в глаголните окончания, и в определителните членове. Така лошото наследство, породено от ня̋когашната ни традиция да пишем глухоня̋мо Ъ в кравесловието, е преодоля̋но.
- Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se oznachava s bykvata U - i v glagolnite okonchania, i v opredelitelnite chlenove. Taka loshoto nasledstvo, porodeno ot nehkogashnata ni tradicia da pishem glyxonehmo Ъ v kraeslovieto, e preodolehno.
- Предлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голя̋мо техническо предимство. Всички букви са̨ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всеки компютър, таблет или смартфон. Ня̋ма нужда от смя̋на на клавиатурата.
- Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
- Ако все пак предпочитате по-стегна̨т текст, то вместо модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нужда от смя̋на на клавиатурата.
- Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.
- .. Скрий ги правописните правила за българската латиница ..
- .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica ..
- Определителния̌т член за мъ̨жки род в единствено число се пише -UT.
- .. скрий описанието .. (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- ◄► Всички тези правописни варианти се основават на
-
Този очерк се дава в четири правописни варианта за българския̌т език:
-
►► ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::
Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в стандартния̌т български език
- (.. покажи ..)
-
▼▼ ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::
(.. скрий коментарът ..)
(.. покажи всичко ..)
- Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в стандартния̌т български език
- ►► Тря̋бва да правите разлика между определено и членувано. (.. покажи ..)
- ▼▼
(.. скрий ..)
Българския̌т език притежава пълна имплементация на артроманията.
- Това означава, че в него вина̨ги има противопоставяне на определени и неопределени форми на имената.
- Пъ̨тя̌т е дълъг.
- Фо̀рмата "пъ̨тя̌т" е определена, защото е членувана.
- Този пъ̨т е дълъг.
- Думата "пъ̨т" е определена чрез показателно местоимение.
- Обиколния̌т пъ̨т е дълъг.
- Думата "пъ̨т" е определена чрез членувано прилагателно.
- Всеки пъ̨т водел към Рим.
Всеки павиран пъ̨т водел към Рим.
Асфалтиран пъ̨т водел към Евксиноград.- Думата "пъ̨т" е неопределена.
- Първия̌т в България асфалтиран пъ̨т е бил между Варна и Евксиноград.
- Думата "пъ̨т" е определена.
- Пъ̨тя̌т е дълъг.
- Тря̋бва да правите разлика между определено и членувано.
- Да, чрез членуване се постига определеност.
- Но и без членуване може да има определеност.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- Това означава, че в него вина̨ги има противопоставяне на определени и неопределени форми на имената.
- ►►
Артроманията и имената.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Артроманията и имената.
(.. скрий ..)
- Става дума за имена на хора, селища, местности, области и т.н.
Т.е. става дума за съ̨ществителни собствени имена. - Обикновено съ̨ществителните собствени имена имат само едно състояние спрямо артроманията: определено.
- В гръцки език напримѣр собствените имена вина̨ги се употребяват с определителен член.
- А в нашия̌т език действа система от правила и изключения кога едно име да се употребява без член и кога със член.
- Рила, Пирин, Родопите и Балканът. Всичките тези имена на планини са̨ определени. Ня̋кои обаче са̨ членувани, други - не.
- Добруджа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.
- Ня̋ма разлика дали е членувано или не - все е определено:
- Река Дунав е наводнила Видин.
- Реката Дунав е наводнила Видин.
- Дунав е наводнил Видин.
- Дунавът е наводнил Видин.
- Впрочем, Видин съ̨що така е определено:
- Дунавът е наводнил Видин.
- Дунавът е наводнил град Видин.
- Дунавът е наводнил градът Видин.
- Женски имена:
- Елена, Тамара, Мария, Йорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
- Обаче: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сийчето, ..
- Мъ̨жки имена:
- Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пеню, Ганю, ..
- Обаче: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..
- Доколкото този текст е предназначен за хора, знаещи български, ня̋ма да се впускам в авантюрата да формулирам правила и изключения кога собствените имена да се членуват и кога - не. Нашия̌т български език е естествен език и има поведението на естествен език - при собствените имена той слага член, когато му е кеф, а когато не му е кеф - не слага.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- Става дума за имена на хора, селища, местности, области и т.н.
- ►►
Определеност без членуване.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Определеност без членуване.
(.. скрий ..)
- По-горе стана̨ дума, че съ̨ществителните собствени вина̨ги са̨ определени, дори без да са̨ членувани.
Но тука става дума за съ̨ществителните нарицателни. - Ясно е, че чрез показателно местоимение или чрез членувано определение може да се придаде определеност.
Но тука не става дума за тези регулярни случаи. - Съ̨ществителните нарицателни, означаващи близки роднини, се употребяват без член и пак са̨ определени:
- майка, татко, баба, дя̋до, кака, леля, чичо, вуйчо, вуйна, ..
- Както и Господ Бог, нашия̌т небесен отец, известен и като Аллах.
- Примери:
- Мама ми дръпна̨ ухото. Щеше да го скъ̨са. А пък тате ме наби.
- На гости ни дойдоха̨ вуйчо и вуйна.
- Снощи от детската гλадина ме взе татко.
- Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.
- Обаче:
- На улицата срещна̨хме вуйчото на Мария.
- В древния̌т Рим Марс е бил богът на войната.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- По-горе стана̨ дума, че съ̨ществителните собствени вина̨ги са̨ определени, дори без да са̨ членувани.
- ►►
Неопределителен член в българския̌т език.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Неопределителен член в българския̌т език.
(.. скрий ..)
- Поради това, че има случаи, когато съ̨ществителни нарицателни, употребени без член, са̨ определени, поня̋кога в българския̌т език се налага да се употреби неопределителен член, за да се изрази изрично неопределеност.
- Пример:
Татко, ти защо снощи забλави да ме вземеш от детската гλадина
и тλя̋бваше госпожица Петλова да ме доведе у дома!
Един татко не забλавя да вземе детето си от детската гλадина!
И да знаеш: заλади тебе госпожица Петλова закъсня̋ за сλеща с любовникът си! - (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- ►►
Падежите в ново-българския̌т език.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Падежите в ново-българския̌т език.
(.. скрий ..)
- В българския̌т език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на ня̋кои, но повече, отколкото ня̋кои други може би предполагат.
- Именителен (номинатив)
- Винителен (акузатив)
- Дателен (датив)
- Звателен (вокатив)
- Остатъци от другите старо-славянски падежи в застина̨ли форми се намират, но те сега се класифицират като наречия:
- Зиме и лете, деня̋ и нощя̋, денем и нощем, числом и словом, ..
- Вкъ̨щи, у дома, [иде ѝ] отръ̨ки, ..
- При местоименията никога не е имало звателен падеж, но остана̨лите три падежа са̨ в редовна употреба. Все пак, местоименията са̨ извън предметът на този коментар и тука ще забравим за тя̋х.
- В редовна употреба е и вокативът (звателния̌т падеж), съчетанието на който с артроманията е тривиално. Отмя̋таме го вокативът.
- Датив (дателен падеж)
- Стандартния̌т български език допуска дателни форми само при нечленувани имена, определени или не. И във всеки случай дателните форми придават на речта архаичен вид.
- .. Старци се Богу моля̨т горещо .. (Ботев)
- Майце си (заглавие на стихотворение от Ботев)
- Мама Стояну думаше:
..
Стоян мами си думаше:
.. - Гарван гарвану око не вади.
- Архаичния̌т канцеларски стил допуска изрази в датив, заети от руски, в които артроманията е пренебрегна̨та:
- Царю Освободителю - от признателна България.
- Да се изплати приносителю ..
- Стандартния̌т български език допуска дателни форми само при нечленувани имена, определени или не. И във всеки случай дателните форми придават на речта архаичен вид.
- Имената от среден род никога не са̨ различавали акузатив от номинатив (винителен от именителен падеж).
- Остава да се покаже кога за номинативът и акузативът (за именителния̌т и винителния̌т падеж) в ново-българския̌т език
мога̨т да се употребяват различаващи се форми в женски и мъ̨жки род и дали изобщо има такива случаи.
- Редно е да се отбележи, че в ново-българския̌т език след всеки предлог падежът е винителен (акузатив).
- Редно е да се отбележи и това, че повечето ново-български диалекти, както и стандартния̌т български език, не различават род (мъ̨жки-женски-среден) в множествено число.
- И за да отметнем случая̌т: стандартния̌т български език и повечето диалекти никога не различават акузатив от номинатив в множествено число.
- В следващия̌т коментар се разглежда балкано-славянски (български) диалект, където и трите падежа номинатив-акузатив-датив са̨ в употреба, при това в съчетание с артроманията.
- В българския̌т език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на ня̋кои, но повече, отколкото ня̋кои други може би предполагат.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- ►►
Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.
(.. скрий ..)
- При имената в женски род единствено число не е съ̨ществувал проблем различаването на формите за номинатив и акузатив (именителен и винителен падеж) да се съчетае със артроманията.
- Обаче стандартния̌т български език, както и повечето диалекти, не различават тези форми. Макар съвсем доскоро да са̨ ги различавали.
- Твърди се, че през 19-ти век това различие се пазело в севлиевския̌т диалект.
- Редица български книжовници от 19-ти век са̨ поддържали това различие в правописът, към който са̨ се придържали.
- Само за илюстрация, ще дам ня̋колко примера, за да видите какво означава всичко това.
Номинативното окончание -А в акузатив се замества с -Ѫ.- Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
- Девойката излезе от рекѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грееше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблюдаваше девойкѫтѫ с примря̋лѫ душицѫ.
- Кръвта му изтичаше. Санитаря̌т едва успя̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лютѫтѫ ранѫ на войникът.
- Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
- Момата чакаше сватбѫтѫ едновременно с тѫгѫ и надѣђѫ.
- Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.
- Тогава, допреди 200-300 години, в нашето село (Централна Северна България) така се е говорело:
- Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
- Сега обаче номинатив и акузатив вече не се различават и вся̋как е възможно да се каже:
- Момъкът се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
- Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът ѝ.
- Сега така (с окончание -А или пък -Ѫ вместо -А) се говори не само в нашето село, но и според установилия̌т се общо-български разговорен език.
- Дори от театралната сцена може да се чуе изговор с -Ѫ.
- Макар в стандартния̌т български език окончанието вина̨ги да е -А. Дори под ударение.
- И тъй, това е последния̌т елемент от славянската падежна система, който изпада в ново-българския̌т език. Изпадна̨л е сравнително наскоро.
Защо?
- В диалектите, където стария̌т звук Ѫ е премина̨л в У или в О̨, обсъ̨жданото тук различие обикновено се пази.
- В следващия̌т коментар се разглежда балкано-славянски (български) диалект, където това различие е остана̨ло непокъ̨тна̨то досега, до началото на 21-ви век. Там стария̌т звук Ѫ е премина̨л в О̨.
- В диалектите, където стария̌т звук Ѫ е премина̨л в А, обсъ̨жданото тук различие ня̋ма как да се пази.
- "В нашето село" стария̌т звук Ѫ е премина̨л в Ъ, а пък нашия̌т език различава А от Ъ само под ударение. И тъй, в диалектите, легна̨ли в основата на стандартния̌т български език, различието е можело да се запази, само когато крайната гласна е ударена. Многото случаи, когато крайната гласна е неударена, са̨ загладили различието и то взело, че изчезна̨ло.
- Влашкия̌т език съ̨що така може да е оказал ня̋какво влияние за изчезването на различието между акузатив и номинатив при имената в женски род единствено число.
- Може би и омразата към звукът Ъ у ня̋кои книжовници от 19-ти век да е повлияла. Заради нея̨ например и досега пишем буква А вместо Ѫ в редица глаголни окончания.
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- ►►
Именителен и винителен падеж в мъ̨жки род единствено число.
(.. покажи ..)
(.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- ▼▼
Именителен и винителен падеж в мъ̨жки род единствено число.
(.. скрий ..)
- Това би следвало да е основната част на този обстоен коментар. Започна̨х го заради това.
- Падежните форми за акузатив и датив за мъ̨жки род по-трудно се съчетават с артроманията.
- Поради това такива сѫ запазени много малко.
- В стандартния̌т български език, както впрочем и "в нашето село",
ня̋ма членувани форми в мъ̨жки род за акузатив и датив.
- Нечленувани има: другиго, другиму.
- Все пак, в следващия̌т коментар се разглежда балкано-славянски (български) диалект, където такива форми са̨ в употреба.
- Дателни форми за нечленувани имена от мъ̨жки род са̨ показани по-горе в параграфът, озаглавен Падежите в ново-българския̌т език.
- Съответни на показаните там дателни форми за нечленувани имена от мъ̨жки род, съ̨ществуват и винителни форми, чиято употреба е по-честа от тази на дателните.
- Едва ли ще се намери винителна форма, различаваща се от именителната, за неодушевени съ̨ществителни, след като формите не са̨ се различавали и в старо-славянски.
- И тъй, винителни форми за мъ̨жки род, различаващи се от именителните:
- На първо мя̋сто, мъ̨жки собствени имена.
- Дя̋да си Христа слушайте!
- Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя.
- Ний с бай Ганя вля̋зохме в бюфетъ.
- Помогна̨ха̨ на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския̌т ямурлук, наметна̨ си той една белгийска мантия — и всички рекоха̨, че бай Ганю е вече ця̋л европеец.
- Има каменни надписи от времето на Крума и Омуртага.
- Танаса - смахна̨тия̌т Танас - го зася̋кох снощи в кръчмата.
- Забележка_1: Ако тря̋бва да се употреби член (смахна̨тия̌т Танас), особената акузативна форма е невъзможна.
- Забележка_2: Следете за падежите - къде е винителен (акузатив) и къде е именителен (номинатив). И последния̌т пияница от "нашето село" не бърка тези падежи.
- А пък Стѐфана жена му го изпъ̨дила от къ̨щи.
- Не бе, Стѐфан я̨ изпъ̨дил жена си от къ̨щи.
- Стефа̀на изпъ̨дила мъ̨жът си от къ̨щи.
- Стефа̀на изпъ̨дила мъ̨жът си Пенча от къ̨щи.
- На Стѐфана жена му и на Танаса жена му са̨ първи братовчедки.
- Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова.
- "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова
сте решили да докарате миризливия̌т казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа̨ чепките."
- Явен фалшификат. Само човек, който владее български език на нивото на вманиачен геймър зад клавиатура, може да сложи винителна форма вместо именителна, уж със цел архаизация. Ама архаизацията означава падежите да се употребяват правилно. А да не говорим за думата Булгорско. Тоз фалшификатор и булгур не е ял през животът си.
- Прегледайте пак параграфът по-горе, озаглавен Определеност без членуване.
- На второ мя̋сто, стигаме до съ̨ществителните нарицателни, означаващи небесния̌т ни Отец или близки роднини, които се употребяват без член.
И при тя̋х, както при собствените имена, са̨ възможни акузативни форми, различни от номинативните.
- Страх от Господа Бога ня̋мате.
- Почитайте Бога.
- Молете се на Бога.
- Дя̋да си Христа слушайте!
- Кажи на татка си да ми се обади.
- Чича си Стѐфана виждал ли си го?
- Вуйча ти Ивана го отведоха̨ милиционерите.
- На първо мя̋сто, мъ̨жки собствени имена.
- Забележка_1: Не всички съ̨ществителни нарицателни, означаващи близки роднини, се употребяват без член. Ня̋кои приемат член и те ня̋мат специални акузативни форми:
- Синът ми го взеха̨ войник.
- С мъ̨жът ѝ сме приятели.
- Забележка_2: Ако съ̨ществително нарицателно, означаващо близки роднини, е с основа на -А, дори да се употребява без член, не може да има специална акузативна форма:
- Баща ми го пенсионираха̨.
- Ня̋кога, преди повече от 300 години, това може да е звучало така: Бащѫ ми го пенсионираше.
- Забележка_3: В граматическия̌т анализ, който правя̨т, ня̋кои хора бъркат
винителната форма на съ̨ществителни от мъ̨жки род в единствено число с фо̀рмата, членувана с така наречения̌т непълен член.
- Синът ми го взеха̨ войник.
- С мъ̨жът ѝ сме приятели.
- Сина̌ ми го взеха̨ войник.
- С мъ̨жа̌ ѝ сме приятели.
- Независимо как е записано - с пълен член или с непълен, това сѫ членувани форми.
- Защото под ударение гласната ясно се чува Ъ, както и да е написано.
- Защото вина̨ги може да се чуе крайното Т от определителния̌т член, както и да е написано.
- Страх от Господа Бога ня̋мате.
- Почитайте Бога.
- Молете се на Бога.
- Това обаче са̨ винителни - акузативни - форми.
- Това не са̨ членувани форми.
- Защото следните форми са̨ невъзможни:
- Страх от
Господът Богътня̋мате. - Почитайте
Богът. - Молете се на
Богът. - Но пък следнитѣ форми са̨ възможни, и те са̨ именно членни форми, а не специални акузативни форми:
- Почитайте Богът на Аврама.
- (Дори да е написано Бога̌, пак е члѣнна форма.)
- (Аврама: това е акузативна форма,
Аврамъте невъзможно.)
- (.. скрий ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи ..)
- Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в ня̋кои български диалекти
- Ще илюстрирам с диалектът на славяногласните мюсюлмани от Гърция,
наречен помашки. В Гърция се правя̨т опити да го опиша̨т.
Вижте 12-те урока за "помашки". (.. покажи препратките ..) - Ще илюстрирам с диалектът на славяногласните мюсюлмани от Гърция,
наречен помашки. В Гърция се правя̨т опити да го опиша̨т.
Вижте 12-те урока за "помашки". (.. скрий препратките ..)- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 1
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 2
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 3
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 4
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 5
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 6
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 7
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 8
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 9
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 10
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 11
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 12
- Първо прочетете предишния̌т коментар относно положението в стандартния̌т български език. Ако не сте го прочели, върнете се.
- (.. покажи ..) Характеристики на диалектът на славяногласните мюсюлмани от Гърция.
- (.. скрий ..)
Характеристики на диалектът на славяногласните мюсюлмани от Гърция.
- Това е диалект от източно-български тип, не само заради географията, но и заради рефлексът на стария̌т ят Ѣ (е,а̂), както и заради постановката на ударението.
- Рефлексът на стария̌т голя̋м юс ѫ е o, което бележа̨ с диакритичен знак ǫ.
- Употребяват се много думи и цели изрази от турския̌т език.
- Има и заемки от гръцки. Явно има и влияние от други български диалекти.
- Както в повечето източни диалекти, вокализмът в неударена позиция и вокализмът в ударена позиция силно се различават.
- Специфично за този диалект е "акането" - о и е минават в а. Това явление ня̋ма връзка с подобното явление в руски.
- Това е напълно балканизиран славянски диалект, каквито впрочем са̨ и всички български диалекти.
- Пълно описание на диалектът от тези уроци не може да се извлече. Поня̋кога се наблюдава различие между написаното и произнесеното. В съ̨щност, естествено е у носителите на диалектът да има колебание.
- В повечето български диалекти определителния̌т член е само -то (-та, -тѣ, -ът). Има две изключения:
- В диалекти западно от Вардарът, освен предпочитаното и там
-то , се употребяват и членове -во и -но. Скопския̌т литературен стандарт се основава на такъв диалект. - В родопските диалекти, освен -то, се употребяват и членове -со и -но. Такъв е и разглеждания̌т помашки диалект. В него предпочитания̌т член е -но.
- В диалекти западно от Вардарът, освен предпочитаното и там
- При имената от женски род с основа на -а в единствено число стриктно се пази разликата между винителен и именителен падеж.
- Тази разлика се пази и в ня̋кои диалекти от крайния̌т северозапад, класифицирани като торлашки.
- Има сведения, че през 19-ти век тази разлика се пазела и в севлиевския̌т диалект.
- В този случай ( женски род, единствено число, основа на -а ) определителния̌т член без проблеми се съчетава с падежното окончание.
- Ня̋кои книжовници от 19-ти век са̨ поддържали тази разлика и в правописът.
- В остана̨лите случаи (мъ̨жки род или пък в множествено число) съ̨що така се срещат падежни окончания за винителен и именителен падеж, и то както при членувани форми, така и при нечленувани.
- Особено интересни са̨ формите за дателен падеж. Такива има както членувани, така и нечленувани, както в единствено число, така и в множествено.
- (.. скрий характеристиките на диалектът ..) (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи ..) Извадки от уроците.
- (.. скрий ги ..)
Извадки от уроците.
-
.. покажи коментари към извадките ..
- {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
- {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
- {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
- {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
- {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
- {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
- {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
- {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
- {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
- {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
- {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
- {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
- {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
- {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
- {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
- {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
- {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
- {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
- {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
- {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
- {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
- {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
- {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
- {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
- {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
- {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
- .. покажи коментари към извадките .. (.. скрий ги извадките от уроците ..)
-
.. скрий ги коментарите към извадките ..
- {μαθ.1t25}
Ya som at Sádnovitsǫ ..
- Името на селото (Садновица) е във винителен падеж, понеже е след предлог "от".
- {μαθ.1t33}
.. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
- След имам, сестра и брат са̨ във винителен падеж.
- .. имам еднѫ сестрѫ .. имам едног брата ..
- {μαθ.1t54}
Kak zavǫ́t bubáyka ti?
- "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
- {μαθ.1t128}
Ya som at Atínǫ.
- Името на градът Атина е във винителен падеж, понеже е след предлог "от".
- {μαθ.2t70}
.. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
- .. със нами ..
- Това е стара форма за творителен падеж. Съответства на предлогът "със".
- Случая̌т не е ясен.
- Този предлог "със" във {μαθ.7t66} е употребен с винителен падеж.
- По принцип, всеки предлог би тря̋бвало да върви с винителен падеж.
- А пък винителната форма на местоимението би тря̋бвало да е "нас".
- Дали "sas-nami" не тря̋бва да се счита за наречие?
- {μαθ.2t180}
Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
- След "има", изразът "ня̋ка воденица" е във винителен падеж.
- Село-но е членувано с -но, а не с -то или със -со.
- Вместо утвърдителната частица "да" се употребява "ХО".
- {μαθ.4t37}
Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
- Винителен падеж след предлогът "на".
- Винителната форма "górneneg káta" ("горния̌т етаж") е членувана с -"ен".
- Явно това окончание за винителен падеж е обобщено и за неодушевени съ̨ществителни.
- {μαθ.4t145}
Kólko ye sahátet?
- "Колко е сахатя̌т?"
- Членувано е с "-ет". Поне така го е чул записвачът.
- {μαθ.5t165}
Ótvarejte kitápevete!
- Член -тѣ: "kitápevete".
- {μαθ.6t20}
.. za mósǫ hanǫ̂ ..
- Винителен падеж след предлогът "за".
- .. "за моята хана̂" ..
- Членът обаче е -са, а не -та.
- .. "за мо[ıѫ]сѫ ханѫ̂" ..
- Значи "за моето семейство".
- {μαθ.6t45}
Bubáyka go zavǫ́t Erján.
- "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
- Балканската дупликация "го" не е пропусна̨та.
- {μαθ.6t105}
Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
- "Ние сме една ка́матна хана̂."
- "Ние сме едно хубаво семейство."
- Изразът "една ка́матна хана̂" е в именителен падеж.
- "единиен със друганег" - "единия̌т със другия̌т"
- "единиен" - именителен падеж. Членът е -ен.
- "друганег" - винителен падеж. Членът е -н- между двете падежни окончания.
- {μαθ.7t20}
.. alá si som ne právil dérsevese.
- "Ала не съм си написал домашните."
- "dérsevese" е членувано със "-се", вместо с "-не" или "-те"
- {μαθ.7t66}
Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
- Винителен падеж след предлогът "със".
- Мъ̨жките имена получават винително окончание -А: Със Ниха́та, със Йорга.
- Женските имена не получават такова окончание: Със Еле́ни, със Рейха́н.
- Женските имена биха̨ получили винително окончание -О̨ (-Ѫ), ако бя̋ха̨ с основа на -А: със Мари́о̨.
- Тук има пример с нечленувана винителна форма в множествено число:
- "Със котрѣ̋х друзѣ̋х" (с кои другари)
- {μαθ.7t133}
Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
- "Да слушаш майкѫ си" - правилно е употребен винителен падеж.
- "Да слушаш бубайко си" - защо винителния̌т падеж е спестен?
- {μαθ.7t138}
Trâbava da dragóvash Alláha.
- Тря̋бва да обичаш Бога.
- Винителен падеж.
- {μαθ.7t150}
Trâbava da slúshash stárehne ..
- Тря̋бва да слушаш старите (старѣх-нѣ).
- Винителна форма за множествено число, членувана с -не.
- {μαθ.9t12}
Dragóvam rábatǫsǫ.
- Обичам работата.
- Обичам работѫтѫ. Винителен падеж.
- Обичам работѫсѫ. Членът е -са, във винителен падеж - сѫ.
- {μαθ.10t33}
Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
- Всичко-то е бя̋ло!
- Всичко-со е бя̋ло!
- Училище-то е членувано с -не: mechítene.
- {μαθ.11t45}
Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
- "zhónine" - женитѣ. Именителен падеж, члѣнът е -не.
- На джамията - на джамиѫтѫ - на джамиѫнѫ - "na jümayǫ́nǫ". Винителен падеж след предлог "на".
- {μαθ.11t96}
Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
- Във въпросът, изразът "друг байрам" приема винително окончание като за одушевено съ̨ществително.
- А в отговорът "курбан байрам" не приема винително окончание.
- Явно има колебание.
- Вижте и {μαθ.4t37}.
- {μαθ.12t12}
Za annók mésetsa ..
- Тука съ̨що. След предлог тря̋бва да се сложи винителен падеж.
- Обаче особено винително окончание би тря̋бвало да получават само одушевените съ̨ществителни.
- В диалектът окончанието се обобщава, а и има колебание.
- Вижте и {μαθ.4t37}.
- {μαθ.12t75}
.. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
- Много интересни членувани форми - дателен падеж, множествено число.
- Да помагат на бедните, слепите, глухите, немите, ..
- {μαθ.12t108}
.. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
- Big Ben, големия̌т сахат.
- {μαθ.12t155}
.. at isók gulâma pisaváche ..
- Винителен падеж след предлог:
- .. от този голя̋м писател ..
- .. от този голя̋м писавач ..
- .. от исог голя̋ма писавача ..
- {μαθ.12t186}
Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
- Най-интересния̌т израз. Съдържа членувана дателна форма.
- синъ́т - синъ́н - sinón.
- На умрелия̌т крал синът.
- .. скрий ги коментаритѣ към извадкитѣ .. (.. скрий ги извадкитѣ от уроцитѣ ..)
- {μαθ.1t25}
Ya som at Sádnovitsǫ ..
-
.. покажи коментари към извадките ..
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи ..)
- Съчетанието на артроманията с падежните остатъци в исторически план
- Първо прочетете предишeн коментар относно положението в съвременния̌т стандартен български език. Ако не сте го прочели, върнете се.
- Изразът "в нашето село" се отнася за диалектите, легна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
- Ще си служа̨ с примери. Примерите, които сега не са̨ стандартни - не са̨ нормативни - ще означавам със звездичка.
- Двата примера сѫ:
- [1] На сакатия̌т Танас жена му е на кьоравия̌т Стати дъщеря.
- [2] Хамлет е на умрелия̌т крал синът.
- Въпреки че предлогът (в случая̌т предлогът на) изисква винителен падеж (акузатив), ня̋ма специални акузативни форми, понеже има членувани определения.
- В пример [1], като се махна̨т определенията, специални акузативни форми стават възможни, без да стават задължителни:
- [1] На Танас жена му е на Стати дъщеря.
- [1] На Танаса жена му е на Статя дъщеря.
- В пример [2], и да се махне определението, думата крал изисква определелен член и така специална акузативна форма сега е невъзможна:
- [2] Хамлет е на краля̌т синът.
- [2] Хамлет е на краля̌ синът.
- Както и да е написано, с пълен или непълен член, краля̌т-краля̌ е членна форма, а не специална акузативна (винителна) форма.
- Сега ще задъ̨лбаем във времето. Когато в нашето село е била възможна специална акузативна форма в последния̌т случай:
- [2*] Хамлет е на кралятог синът.
- Ако възстановим определението, ще се получи:
- [2*] Хамлет е на умря̋латог краля синът.
- [2:RU] Гамлет - сын умершего короля.
- Сега да възстановим определенията в пример [1], и да приемем специалната акузативна форма за възможна.
- [1*] На сакататог Танаса жена му е на кьораватог Статя дъщеря.
- Забележка: В нашето село - за простота на това изложение - употребяваме само член -то, -та, -тѣ, -ът, а не различни членове, както в помашкия̌т диалект или както в северно-македонския̌т стандарт.
- Нали сте прочели предишния̌т коментар, озаглавен
Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в стандартния̌т български език?
Защото там случая̌т женски род единствено число с основа на -а е разгледан изчерпателно. - И двата тукашни примера са̨ за мъ̨жки род в единствено число. Продължаваме с тя̋х, но сменяме падежът на дателен.
- Отклонение за местоименията:
- Кой-който-никой-ня̋кой са̨ форми за именителен падеж, номинативни форми.
- Кого-когото-никого-ня̋кого са̨ форми за винителен падеж, акузативни форми.
- На кого, на когото, на никого, на ня̋кого - това са̨ съ̨щите акузативни (винителни) форми, но след предлогът на.
- Дателните форми са̨ следните:
- Кому, комуто, никому, ня̋кому.
- Предлогът на, както и всеки предлог, изисква винителен падеж, а не дателен. Така че формите
На кому,на комуто,на никому,на ня̋кому.- са̨ съвсем грешни.
- Ако в пример [1] махнем определенията, специални дателни форми са̨ възможни, понеже такива се срещат във фолклорът, но са̨ съвсем-съвсем архаични.
- [1*] Танасу жена му е Статю дъщеря.
- А като ги възстановим определенията, може би ще стигнем до следното:
- [1*] Сакатутом Танасу жена му е кьоравутом Статю дъщеря.
- Пример [2] с дателен падеж, със и без определението:
- [2*] Хамлет е умря̋лутом кралю синът.
- [2*] Хамлет е кралютом синът.
- С множествено число ня̋ма да се занимавам, понеже вече има достатъчно материал за размисъл. Относно това от какво нашия̌т език, както са̨ го говорели в нашето село, се е отървал.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи там ..) (.. скрий го коментарът ..)
- Поредицата от правила (или изходи) бя̋ха̨ допълнени с клаузи за мя̋стото на ударението.
- В преобладаващия̌т брой случаи при членуване ударението не се мести.
- Но има три изключения.
- Първо. Съ̨ществителните имена в единствено число от женски род, завършващи на съгласна, местя̨т ударението върху членът -ТА.
- Вижте Правило_5.
- Доколкото такива думи от женски род мога̨т да бъ̨дат доста дълги (например необходѝмост, конкурентоспосо̀бност, електропроводѝмост, законосъобра̀зност), то в български език ударението може да пада на последната сричка на произволно дълга думата без нужда от допълнително ударение (необходимостта̀, конкурентоспособността̀, електропроводимостта̀, законосъобразността̀).
- Второ. Числителните имена от четири нагоре при членуване с член -ТЕ ..
- .. местя̨т ударението на последната сричка върху определителния̌т член:
- четирите́, петте́, осемте́, десетте́, деветдесетте́, стоте́, деветстотинте́
- Вижте Правило_2
- В тези случаи членът -ТЕ може да приеме архаичната си форма -ТЕХ: десеття̋х Божи заповеди.
- Дали във всичките случаи формата -те (-тѣ) етимологически не се явява съкращение на -тѣх?
- Обаче: двѐте, трѝте.
- Трето. Ня̋кои едносрични съ̨ществителни имена, завършващи на съгласна, ..
- .. от мъ̨жки род в единствено число ..
- .. местя̨т ударението си върху определителния̌т член.
- Кои са̨ тези думи? Българите си ги зная̨т, а чужденците тря̋бва да ги запомня̨т.
- В речниците тези случаи би тря̋бвало да са̨ отбеля̋зани.
- Вижте Правило_10 и Правило_9.
- (.. скрий го коментарът ..) (.. скрий ги коментарите ..) .. към началото ..
.. към препратките .. .. към коментарите .. .. to the bottom ..
Относно истинското правило за членуване на имената в българскиjът език
Членуването в българскиjът език, първо приближение.
За да се изрази в българскиjът език граматическата категория определеност, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в краjът му, се добавjа определителен член или накратко член. Формите на имената (сѫществителните, прилагателните, числителните) и местоименията съ̀с член се наричат членувани форми.
Алгоритъмът на членуването в българскиjът език може да се изрази чрез поредица от правила.
- Ако не̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към следващото правило.. Затова ще маркирам десетте правила, които следват, и като изходи.
- Правило_1 (изход_1).
- Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А (или -JА), независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
- Те приемат член -ТА.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: двата, хилjадата, пѫтищата, решениjата, селата, краката, рамената, рѫката, реката, сѫдиjата, слугата, бащата, маjката, воjската, армиjата, никаквата.
- Забележка: В българскиjът език (както впрочем и в рускиjът, и в немскиjът) имената в множествено число не̋мат род.
- Правило_2 (изход_2).
- Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
- Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
- Примери: двете, стотѐ, рѫцете, раменете, градовете, воjските, армиите, никаквите.
- Ударението остава неподвижно.
- Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -те̋х: десетте̋х Божи заповеди.
- Правило_3 (изход_3).
- Отнасjа се за имената, завършващи на -О или -Е или -У (-JУ) (независимо от родът).
- Те приемат член -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сиjчето, морето, всичкото, аташето, менjуто, парвенjуто, гуруто, табуто, кенгуруто.
- Правило_4 (изход_4).
- Отнасjа се за имената от среден род.
- Те приемат член -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: таксито, партито.
- Правило_5 (изход_5).
- Отнасjа се за имената от женски род.
- Те приемат член -ТА.
- Ударението се мести на членът.
- Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гноjта.
-
- Забележка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходите) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.
- Правило_6 (изход_6).
- Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
- Те приемат член -JЪТ (в русофилски правопис: -Я̌Т).
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.
- Правило_7 (изход_7). Не се прилага при този сърбомански правопис.
- Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на J.
- В русофилски правопис, те приемат член -Я̌Т, в коjто краjното J е вплетено.
- Забележка: В сърбомански правопис членът си е -ЪТ.
- Забележка: В сърбомански правопис се прилага последното правило (последниjът изход).
- Ударението остава неподвижно.
- Примери (в сърбомански правопис): краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.
- Правило_8 (изход_8).
- Отнасjа се за прилагателни имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
- Те приемат първо стар член -И-, после съединително -J-, после нов член -ЪТ, като се получава -ИJЪТ.
- Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.
- Правило_9 (изход_9).
- Отнасjа се за не̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна, различна от -J.
- Те приемат член -JЪТ.
- Ударението остава неподвижно, освен в думата денjъ́т.
- Примери: денjъ́т, царjът, конjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.
- Правило_10 (изход_10).
- Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна или на -J.)
- Членът е -ЪТ.
- Ударението се мести на членът при не̋кои едносрични думи, които тре̋бва да се запомнjа̨т.
- Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
- Примери: носъ́т, дѫбъ́т, борът, градъ́т, петелът, лъвъ́т, тигърът, отговорът, езикът.
- Забележка: Добавете и примерите от правило 7.
-
- Забележка: Местоимениjата, които имат членни форми, се държа̨т като прилагателни имена (моj=>моjът, твоj=>твоjът, негови=>неговите, всички=>всичките, ..).
Решаваща забележка по темата, наj-важната забележка:
Краjната съгласна -Т в членната форма за мѫжки род в единствено число -ЪТ ..
не е задължително нито да се произнасjа, нито да се пише.
Обикновено в речта тjа се пропуска.
Слушащите обикновено не забеле̋зват дали тjа е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
Четjащиjът пред слушатели не е длъжен да се съобразjава с това, дали тjа е написана или е пропусна̨та.
Ако тjа се пропусне в членът -ЪТ, (в русофилски правопис) обикновено се пише член -А, понеже доскоро (до 1945) краjната буква -Ъ не се е произнасjала. Сега едва ли има проблем членът -ЪТ да се съкращава на -Ъ.
Повтарjам сѫщата наj-важна забележка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":
Краjната съгласна -Т в членните форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ не е задължително да се произнасjа.
В речта тjа често се пропуска.
Слушащите обикновено не забеле̋зват дали тjа е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
Четjащиjът пред слушатели не е длъжен да се съобразjава с това, дали тjа е написана или е пропусна̨та.
Когато тjа се пише, членът се нарича пълен, а ако тjа не се пише, членът се нарича кратък (непълен).
Ако тjа се пропусне в членът -ЪТ, тогава (в русофилски правопис) се пише кратък член -А.
Следното правило определjа кога да се пише пълен член:
С пълен член се членуват подлогът и сказуемното определение.
В останалите случаи се пише кратък член.
Изклjучение: Пре̋корите обикновено се членуват с кратък член, дори когато сѫ употребени като подлог или сказуемно определение.
►► Препратки (references) (.. покажи ..)
▼▼ Препратки (references) (.. скриj ..)
- christotamarin.blog: Публикации относно определителните членове в българскиjът език
- christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
- christotamarin.blog: Относно правилото за така наречените пълен и непълен член в българскиjът език
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз: {Балкан‑2}
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз: {Балкан‑А2}
- christotamarin.blog: Очерк за краесловните ерове
►► Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ..) покажи всичко
▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скриj ..) покажи всичко
Ако има въпрос или коментар, на коjто тре̋бва да отговорjа̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорjа̨ тука.
-
►►
::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролjата на граматическиjът род в правилото за членуване
- (.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролjата на граматическиjът род в правилото за членуване
- (.. скриj коментарът ..)
- Българскиjът език не различава род в множествено число.
- Имената в множествено число приемат член -ТА според Правило_1 (изход_1)
- или пък член -ТЕ (в jатов правопис: -ТѢ) според Правило_2 (изход_2)
- в зависимост от завършъкът на фо̀рмата за множествено число.
- В единствено число:
- Имената от среден род приемат член -ТО според Правило_3 (изход_3) или Правило_4 (изход_4).
- Имената от женски род приемат член -ТА според Правило_1 (изход_1) или Правило_5 (изход_5).
- В единствено число имената от мѫжки род приемат член в зависимост от завършъкът.
- Ако завършъкът е -А или -Я, то членът е -ТА според Правило_1 (изход_1).
- Ако завършъкът е -О или -Е или -У (-JУ), то членът е -ТО според Правило_3 (изход_3).
- Останалите случаи се обхващат от Правило_6 (изход_6), .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10).
- Става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
- В тези останали случаи членът е -ЪТ, но тоj може да ни се представjа и в друга форма според правописът.
- -JЪТ, -ИJЪТ, [-ЯТ], [-ИЯТ], [-Я], [-ИЯ], [-А], [-Ъ].
- При прилагателно име определителниjът член се добавjа към пълната му форма.
- Обаче в българскиjът език пълната и кратката форма на прилагателните сѫ съвпадна̨ли,
- освен в мѫжки род единствено число:
- Ново село, Бе̋ла паланка, Бели Искър, Нови Искър, Цари мали град, ..
- Пак става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
Членът е -ЪТ.
Особеностите, които ни се представjат, имат следните причини:- При прилагателно име от мѫжки род в единствено число определителниjът член се добавjа към пълната му форма, завършъкът на коjато е -И и коjато иначе е малко употребявана.
- Понеже в българската азбука липсва буква за Ъ (и за О) след мека съгласна и след jот, при русофилските правописни варианти членът -ЪТ се пише -Я̌Т, когато е след -И, след -Й и след исторически мека съгласна (според Правило_9 (изход_9)). При сърбоманскиjът правописен вариант, в тези случаи членът се пише -JЪТ.
- Краjниjът съгласен звук Т от определителниjът член -ЪТ (-Я̌Т) много често се изпуска в речта.
Това е добре разjаснено в решаващата забележка по темата.
От уважение към четjащата публика, гледам да не проjавjавам мързел и винѫги да пиша̨ това краjно Т.
Нормотво̀рците сѫ успели в не̋кои случаи да озаптjа̨т подобен мързел.
Например, винѫги се пише краjното Т в числителните имена
единадесет, .., деветнадесет, двадесет, .., деветдесет.
Обаче при определителните членове за мѫжки род в единствено число
нормотво̀рците сѫ си превишили правата,
проjавили сѫ кощунствено насилие над езикът и сѫ
съчинили правилото за пълниjът и непълниjът член, изjаснено по-горе. - Когато определителниjът член за мѫжки род единствено число има фо̀рмата -ЪТ,
непълната му форма би тре̋бвало да е -Ъ,
но се пише -А, дори когато под ударение се чува ясно -Ъ,
понеже краjната буква -Ъ в стариjът иванчевски правопис е била глухоне̋ма.
Макар че от уважение към публиката гледам да пиша̨ само така наречениjът пълен член,
запазвам си правото да използвам непълната членна форма -Ъ.
- (.. скрий коментарът ..) (.. скрий коментарите ..) .. към началото ..
-
►►
::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна
- (.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна
- (.. скриj коментарът ..)
- Става дума за имена от мѫжки род в единствено число.
- Членът е -ЪТ.
- Обаче в зависимост от правоговорът и правописът членът -ЪТ ни се представjа и в друг вид.
- В правописът, основан на латиница,
членът се пише -UT. Обаче:
- Правило_6 (изход_6) и Правило_7 (изход_7) не се прилагат.
- Членът си е -UT и не̋ма основаниjа краjното -I или -J да се считат за част от него.
- Примери: desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
- Примери: krajut, gerojut, ratajut, lake[j]ut, kriteri[j]ut.
- Членът си е -UT и не̋ма основаниjа краjното -I или -J да се считат за част от него.
- Правило_8 (изход_8) се отнасjа за прилагателните имена,
за всички прилагателни, които сѫ стигна̨ли до него по алгоритъмът.
- Преди членът -UT те тре̋бва да приема̨т гласната -I като завършък на пълната си форма.
- Примери: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.
- Преди членът -UT те тре̋бва да приема̨т гласната -I като завършък на пълната си форма.
- В обсегът на Правило_9 (изход_9) преди самиjът член се пише
буквата -J- като знак за мекост на краjната съгласна и така членът има видът -JUT.
- Примери: denjut, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.
- (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- Правило_6 (изход_6) и Правило_7 (изход_7) не се прилагат.
- В сърбоманскиjът правопис
членът се пише -ЪТ. Обаче:
- Правило_6 (изход_6) се мести след Правило_8.
- Правило_7 (изход_7) не се прилага.
- Членът си е -ЪТ и не̋ма основаниjа краjното -J да се счита за част от него.
- Примери: краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.
- Членът си е -ЪТ и не̋ма основаниjа краjното -J да се счита за част от него.
- Правило_8 се отнася за прилагателните имена.
- Преди членът -ЪТ те тре̋бва да приема̨т гласната -И като завършък на пълната си форма.
- Забележка: Не̋кои прилагателни не̋мат отделна кратка и пълна форма (мѫжки, женски, овчи, вълчи, ..)
- Добре би било при сърбоманскиjът правопис Правило_6 (изход_6) да се постави след Правило_8, като това Правило_8 се промени в међинно правило, а да не е изход.
- Преди членът -ЪТ те тре̋бва да приема̨т гласната -И като завършък на пълната си форма.
- Правило_6 (изход_6) се отнасjа за всички имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
- Преди членът -ЪТ се пише свързваща буква -J.
- Примери: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.
- Примери: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.
- Преди членът -ЪТ се пише свързваща буква -J.
- В обсегът на Правило_9 (изход_9) преди самиjът член се пише
буквата -J- като знак за мекост на краjната съгласна и така членът има видът -JЪТ.
- Примери: денjът, конjът, царjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.
- (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- В русофилски правопис (
отечествено-фронтовски или
пост-модерен)
членът -ЪТ може да приеме видът -Я̌Т или -ИЯ̌Т.
- Втората половина от алгоритъмът - Правило_6 (изход_6), .. 7.., .. 8.., .. 9.., .. Правило_10 (изход_10) - е точно съобразена именно с русофилски правопис.
- Буквата Я от русофилската ни азбука има странни своjства.
- В неjа̨ може да бѫде вплетен звукът Й (J).
- Тjа показва мекост на предишната съгласна.
- Вместо звукът А в буквата Я може да бѫде вплетен звукът Ъ.
- Именно такъв е случаjът при членът за мѫжки род в единствено число.
- Именно затова в членът за мѫжки род в единствено число буквата -Я̌- се пише с диакритичен знак.
- (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- В правописът, основан на латиница,
членът се пише -UT. Обаче:
- Остава да се уточни обсѣгът на Правило_9 (изход_9).
Какво означава да завършва на "исторически мека съгласна"?- Да си припомним, че става дума само за сѫществителни от мѫжки род в единствено число.
- При сѫществителни, означаващи дѣятел или инструмент, наставката -ТЕЛ завършва на исторически мека съгласна.
- Примѣри: учител[я̌т], съединител[я̌т], раздѣлител[я̌т], будител[я̌т].
- Контра-примѣри: петел[ът], котел[ът].
- При сѫществителни, означаващи дѣятел, наставката -АР завършва на исторически мека съгласна.
- Примѣри: овчар[я̌т], леяр[я̌т], кръчмар[я̌т], библиотекар[я̌т], цигулар[я̌т], писар[я̌т], пѫдар[я̌т].
- Контра-примѣри: кантар[ът], пазар[ът].
- Следнитѣ десет сѫществителни завършват на исторически мека съгласна:
- ден[я̌т], пѫт[я̌т], сън[я̌т], кон[я̌т], огън[я̌т], ..
- цар[я̌т], крал[я̌т], зет[я̌т], нокът[я̌т], лакът[я̌т].
- (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
-
►►
::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в четири правописни варианта за българскиjът език
- (.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: (.. скриj коментарът ..)
-
Този очерк се дава в четири правописни варианта за българскиjът език:
- ◄► Всички тези правописни варианти се основават на
- стандартното произношение на нормативниjът български език.
- ◄► Међу тези четири варианта може да се превключва с бутони,
- които са дадени малко по-долу, както и наj-горе в де̋сно.
- ◄► Правописът се класифицира като
- ►► Русофилски или сърбомански е правописът? (.. покажи ..)
-
▼▼
Русофилски или сърбомански е правописът?
(.. скрий ..)
- Правописът се класифицира като русофилски, когато:
- е основан на кирилицата,
- използват се буквитe Ю, Я и Й,
- които създават у нас нуђата от подобни букви за ЙО-ЬО-JО и за ЙЪ-ЬЪ-JЪ-ЙѪ-ЬѪ-JѪ,
- но пък руснаците не̋мат нуђа от такива букви и не сѫ ни създали.
- Правописът се класифицира като сърбомански, когато:
- е основан на кирилицата, без да е русофилски,
- буквите Ю, Я и Й не се използват,
- а се използва буквата J както вместо Й, така и като знак за мекост,
- и следователно вместо Я се пише JА, а вместо Ю - JУ,
- и съответно не се чувства нуђа от JЪ или JО.
- .. скриj русофилството и сърбоманството .. (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- Правописът се класифицира като русофилски, когато:
- ◄► Следват четирите правописни варианта.
-
Пост-модерен правопис
( ..покажи ..)
- Jатов правопис, русофилски, кирилица
-
Пост-модерен правопис
( ..скриj ..)
- Jатов правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другаде ..)
- Аз предпочитам и обикновено се придържам към този правопис.
- Това е jатов правопис. Тоj не е екавски или jакавски, а jатов.
- Това е jатов правопис. Буквата jат ѣ се употребjава.
- Вижте тука кога се пише буквата Ѣ.
- Това е русофилски правопис. Тоj не е сърбомански и не е латиница.
- Това е русофилски правопис и следователно буквите Й, Ю и Я се използват.
- Възстановена е и буквата голе̋м jус ѫ.
- Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
- Въведени сѫ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
- За разлика от стариjът иванчевски правопис,
глухонемите краесловни ерове сѫ забранени. - .. скриj описанието .. (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
-
Отечествено-фронтовски правопис
( ..покажи ..)
- Jакавски правопис, русофилски, кирилица
-
Отечествено-фронтовски правопис
( ..скриj ..)
- Jакавски правопис, русофилски, кирилица (.. покажи описанието му другаде ..)
- Това е jакавски правопис. Тоj не е екавски или jатов, а jакавски.
- Това е jакавски правопис.
Вместо буквата jат ѣ се пише или е или я
според сегашната jакавска норма на звучене. - Това е русофилски правопис. Тоj не е сърбомански и не е латиница.
- Това е русофилски правопис и следователно буквите Й, Ю и Я се използват.
- Това е официалниjът правопис в Българиjа от 1945 насам.
- Все пак, използва се негова модификациjа:
- Правилото за така наречените пълен и непълен член в българскиjът език
демонстративно не се спазва,
за да се покаже неговата неадекватност.
- Правилото за така наречените пълен и непълен член в българскиjът език
- .. скриj описанието .. (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
-
Екавско-сърбомански правопис
( ..покажи ..)
- Екавски правопис, сърбомански, кирилица
-
Екавско-сърбомански правопис
( ..скриj ..)
- Екавски правопис, сърбомански, кирилица (.. покажи описанието му другаде ..)
- В моментът текстът се показва по този правопис.
- Това е екавски правопис. Тоj не е jакавски или jатов, а екавски.
- Това е екавски правопис.
Вместо буквата jат ѣ винѫги се пише е
или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа
и съответно се пише я в отечествено-фронтовскиjът правопис. - Това е сърбомански правопис. Тоj не е русофилски и не е латиница.
- Това е сърбомански правопис
и следователно буквите Й, Ю и Я не се използват.
Не се използват и Ь и Ѣ. - Буквите Й, Ю и Я се заместват съответно със J, JУ и JА.
- Буквата Я се замества със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
- Въведени сѫ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
- Въвеђа се и буквата голём юс ѫ.
- Вижте тука кога се пише буквата Ѫ.
- Определителниjът член за мѫжки род в единствено число се пише -ЪТ или -JЪТ.
- .. скриj описанието .. (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
-
Българска латиница
( ..покажи ..)
- Екавски правопис, латиница (не е кирилица, нито е русофилски или сърбомански)
-
(.. скриj коментарът ..)
(.. скриj коментарите ..)
.. към началото ..
-
Българска латиница
( ..скриj ..)
- Екавски правопис, латиница
- Не е кирилица, нито е русофилски правопис, нито сърбомански.
- Покажи правилата за българската латиница там, покажи ги тук.
-
Покажи правилата за българската латиница
там.
- Правописни правила за българската латиница (..скриj ги..)
- Това не е транскрипциjа на латиница.
- Tova ne e transkripcia na latinica.
- Това е нова правописна система за българскиjът език, основана на латинската азбука.
- Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
- Не бива да се влиjаете от сѫществуващиjът отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
- Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
- Все̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
- Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
- Не̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
- Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
- Латинската буква H (h, хаш, еjч) не̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на предишната буква.
- Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
- Освен с буквата H, модифицираниjът вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
- Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
- Ето звученето на все̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
- Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
-
A a А B b Б C c Ц Ч CH Ch ch Č č Џ=ДЖ CH Ch ch Č č D d Д Ђ=ЖД DH Dh dh Ď ď E e Е Я=ѣ EH Eh eh Ě ě Я=ѣ EH Eh eh Ě ě F f Ф G g Г Ђ=ЖД GH Gh gh Ǧ ǧ Ж GH Gh gh Ǧ ǧ I i И Ѝ IH Ih ih Ǐ ǐ Ѝ IH Ih ih Ǐ ǐ J j Й K k К Ч KH Kh kh Ǩ к̌ L l Л M m М N n Н O o О P p П Q q Щ Ђ=ЖД QH Qh qh Q̌ q̌ R r Р S s С Ш SH Sh sh Š š Ш SH Sh sh Š š T t Т Щ TH Th th Ť ť U u Ъ V v В W w Ў X x Х Џ=ДЖ XH Xh xh X̌ x̌ Ш XH Xh xh X̌ x̌ Y y У Z z З Ж ZH Zh zh Ž ž Ж ZH Zh zh Ž ž - Моля забележете звученето на показаните в червено латински букви X/Y/U/Q.
- Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
- Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично местоимение Ѝ.
- Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
- Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на ме̋стото на старата буква Ѣ, когато тjа звучи JА.
- Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.
- В русофилските правописи за българскиjът език - и в отечествено-фронтовскиjът, и в пост-модерниjът, буквата Я е многозначна.
- V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otechestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznachna.
- Тjа може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
- Tja mozhe da zvychi JЪ i togava na latinica se pishe ju ili ü.
- Тjа може да звучи JA, намираjки се на ме̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
- Tja mozhe da zvychi JA, namirajki se na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe eh ili e̋.
- Тjа може да звучи JA, без да е на ме̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
- Tja mozhe da zvychi JA, bez da е na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe ja ili ä.
-
- Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноценна правописна система за българскиjът език, коjато по нищо не отстъ̨пва на все̋ка друга правописна система за българскиjът език, дори на валидниjът в моментъ ОФ-правопис.
- Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik,
kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
- Това не е просто транскрипциjа на латиница. Досегашните официално препорѫчвани транскрипции сѫ предназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френскиjът, или към англиjскиjът правопис.
- Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
- Предлаганата тук правописна система е пригодена за българскиjът език. Тjа държи сметка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или англиjски текстове.
- Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
- Единствената пречка пред възприемането на тази правописна система е нашата традициjа, коjато се основава на кирилската азбука и с коjато не можем да скѫсаме.
- Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
- Можете лесно да се убедите, че између славянските езици българските текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнете български, хърватски, словенски, словашки, чешки, полски.
- Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno.
Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
- [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tе сѫ надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
- [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
- [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
- [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
- [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
- [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
- [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
- [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
- [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
- Последниjът ред може би ще Ви убеди, че текстовете на полски език биха̨ изглеђали по-добре на кирилица. Полската традициjа обаче е друга.
- Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
- Предлаганата тук правописна система за българскиjът език, основана на латиница, има голе̋мо предимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголните окончаниjа, и в определителните членове. Така лошото наследство, породено от не̋когашната ни традициjа да пишем глухоне̋мо Ъ в кравесловието, е преодоле̋но.
- Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se oznachava s bykvata U - i v glagolnite okonchania, i v opredelitelnite chlenove. Taka loshoto nasledstvo, porodeno ot nehkogashnata ni tradicia da pishem glyxonehmo Ъ v kraeslovieto, e preodolehno.
- Предлаганата тук правописна система за българскиjът език, основана на латиница, има и голе̋мо техническо предимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-англиjската клавиатура, коjато е родна за всеки компjутър, таблет или смартфон. Не̋ма нуђа от сме̋на на клавиатурата.
- Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
- Ако все пак предпочитате по-стегна̨т текст, то вместо модифициращата буква H бихте могли да използвате буквите с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от сме̋на на клавиатурата.
- Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.
- .. Скриj ги правописните правила за българската латиница ..
- .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica ..
- Определителниjът член за мѫжки род в единствено число се пише -UT.
- .. скриj описанието .. (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- ◄► Всички тези правописни варианти се основават на
-
Този очерк се дава в четири правописни варианта за българскиjът език:
-
►► ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::
Как се съчетава артроманиjата с падежните остатъци в стандартниjът български език
- (.. покажи ..)
-
▼▼ ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::
(.. скриj коментарът ..)
(.. покажи всичко ..)
- Как се съчетава артроманиjата с падежните остатъци в стандартниjът български език
- ►► Тре̋бва да правите разлика међу определено и членувано. (.. покажи ..)
- ▼▼
(.. скриj ..)
Българскиjът език притежава пълна имплементациjа на артроманиjата.
- Това означава, че в него винѫги има противопоставjане на определени и неопределени форми на имената.
- Пѫтjът е дълъг.
- Фо̀рмата "пѫтjът" е определена, защото е членувана.
- Този пѫт е дълъг.
- Думата "пѫт" е определена чрез показателно местоимение.
- Обиколниjът пѫт е дълъг.
- Думата "пѫт" е определена чрез членувано прилагателно.
- Всеки пѫт водел към Рим.
Всеки павиран пѫт водел към Рим.
Асфалтиран пѫт водел към Евксиноград.- Думата "пѫт" е неопределена.
- Първиjът в Българиjа асфалтиран пѫт е бил међу Варна и Евксиноград.
- Думата "пѫт" е определена.
- Пѫтjът е дълъг.
- Тре̋бва да правите разлика међу определено и членувано.
- Да, чрез членуване се постига определеност.
- Но и без членуване може да има определеност.
- (.. скриj ..) (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- Това означава, че в него винѫги има противопоставjане на определени и неопределени форми на имената.
- ►►
Артроманиjата и имената.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Артроманиjата и имената.
(.. скриj ..)
- Става дума за имена на хора, селища, местности, области и т.н.
Т.е. става дума за сѫществителни собствени имена. - Обикновено имената имат само едно състоjание спрjамо артроманиjата: определено.
- В гръцки език например имената винѫги се употребjават с определителен член.
- А в нашиjът език деjства система от правила и изклjучениjа кога едно име да се употребjава без член и кога със член.
- Рила, Пирин, Родопите и Балканът. Всичките тези имена на планини сѫ определени. Не̋кои обаче сѫ членувани, други - не.
- Добруџа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.
- Не̋ма разлика дали е членувано или не - все е определено:
- Река Дунав е наводнила Видин.
- Реката Дунав е наводнила Видин.
- Дунав е наводнил Видин.
- Дунавът е наводнил Видин.
- Впрочем, Видин сѫщо така е определено:
- Дунавът е наводнил Видин.
- Дунавът е наводнил град Видин.
- Дунавът е наводнил градът Видин.
- Женски имена:
- Елена, Тамара, Мариjа, Jорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
- Обаче: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сиjчето, ..
- Мѫжки имена:
- Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пенjу, Ганjу, ..
- Обаче: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..
- Доколкото този текст е предназначен за хора, знаещи български, не̋ма да се впускам в авантjурата да формулирам правила и изклjучениjа кога имената да се членуват и кога - не. Нашиjът български език е естествен език и има поведението на естествен език - при имената тоj слага член, когато му е кеф, а когато не му е кеф - не слага.
- (.. скриj ..) (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- Става дума за имена на хора, селища, местности, области и т.н.
- ►►
Определеност без членуване.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Определеност без членуване.
(.. скриj ..)
- По-горе стана дума, че сѫществителните собствени винѫги сѫ определени, дори без да сѫ членувани.
Но тука става дума за сѫществителните нарицателни. - Jасно е, че чрез показателно местоимение или чрез членувано определение може да се придаде определеност.
Но тука не става дума за тези регулjарни случаи. - Сѫществителните нарицателни, означаващи близки роднини, се употребjават без член и пак сѫ определени:
- маjка, татко, баба, де̋до, кака, лелjа, чичо, вуjчо, вуjна, ..
- Както и Господ Бог, нашиjът небесен отец, известен и като Аллах.
- Примери:
- Мама ми дръпна̨ ухото. Щеше да го скѫса. А пък тате ме наби.
- На гости ни доjдоха̨ вуjчо и вуjна.
- Снощи от детската гладина ме взе татко.
- Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.
- Обаче:
- На улицата срещна̨хме вуjчото на Мариjа.
- В древниjът Рим Марс е бил богът на воjната.
- (.. скриj ..) (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- По-горе стана дума, че сѫществителните собствени винѫги сѫ определени, дори без да сѫ членувани.
- ►►
Неопределителен член в българскиjът език.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Неопределителен член в българскиjът език.
(.. скриj ..)
- Поради това, че има случаи, когато сѫществителни нарицателни, употребени без член, сѫ определени, поне̋кога в българскиjът език се налага да се употреби неопределителен член, за да се изрази изрично неопределеност.
- Пример:
Татко, ти защо снощи забλави да ме вземеш от детската гλадина
и тλе̋бваше госпожица Петλова да ме доведе у дома!
Един татко не забλавjа да вземе детето си от детската гλадина!
И да знаеш: заλади тебе госпожица Петλова закъсне̋ за сλеща с лjубовникът си! - (.. скриj ..) (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- ►►
Падежите в ново-българскиjът език.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Падежите в ново-българскиjът език.
(.. скриj ..)
- В българскиjът език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на не̋кои, но повече, отколкото не̋кои други може би предполагат.
- Именителен (номинатив)
- Винителен (акузатив)
- Дателен (датив)
- Звателен (вокатив)
- Остатъци от другите старо-славjански падежи в застина̨ли форми се намират, но те сега се класифицират като наречиjа:
- Зиме и лете, дене̋ и ноще̋, денем и нощем, числом и словом, ..
- Вкѫщи, у дома, [иде ѝ] отрѫки, ..
- При местоимениjата никога не е имало звателен падеж, но остана̨лите три падежа сѫ в редовна употреба. Все пак, местоимениjата сѫ извън предметът на този коментар и тука ще забравим за те̋х.
- В редовна употреба е и вокативът (звателниjът падеж), съчетанието на коjто с артроманиjата е тривиално. Отме̋таме го вокативът.
- Датив (дателен падеж)
- Стандартниjът български език допуска дателни форми само при нечленувани имена, определени или не. И във всеки случаj дателните форми придават на речта архаичен вид.
- .. Старци се Богу молjа̨т горещо .. (Ботев)
- Маjце си (заглавие на стихотворение от Ботев)
- Мама Стоjану думаше:
..
Стоjан мами си думаше:
.. - Гарван гарвану око не вади.
- Архаичниjът канцеларски стил допуска изрази в датив, заети от руски, в които артроманиjата е пренебрегна̨та:
- Царjу Освободителjу - от признателна Българиjа.
- Да се изплати приносителjу ..
- Стандартниjът български език допуска дателни форми само при нечленувани имена, определени или не. И във всеки случаj дателните форми придават на речта архаичен вид.
- Имената от среден род никога не сѫ различавали акузатив от номинатив (винителен от именителен падеж).
- Остава да се покаже кога за номинативът и акузативът (за именителниjът и винителниjът падеж) в ново-българскиjът език
мога̨т да се употребjават различаващи се форми в женски и мѫжки род и дали изобщо има такива случаи.
- Редно е да се отбележи, че в ново-българскиjът език след всеки предлог падежът е винителен (акузатив).
- Редно е да се отбележи и това, че повечето ново-български диалекти, както и стандартниjът български език, не различават род (мѫжки-женски-среден) в множествено число.
- И за да отметнем случаjът: стандартниjът български език и повечето диалекти никога не различават акузатив от номинатив в множествено число.
- В следващиjът коментар се разглеђа балкано-славjански (български) диалект, където и трите падежа номинатив-акузатив-датив сѫ в употреба, при това в съчетание с артроманиjата.
- В българскиjът език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на не̋кои, но повече, отколкото не̋кои други може би предполагат.
- (.. скриj ..) (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- ►►
Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.
(.. скриj ..)
- При имената в женски род единствено число не е сѫществувал проблем различаването на формите за номинатив и акузатив (именителен и винителен падеж) да се съчетае със артроманиjата.
- Обаче стандартниjът български език, както и повечето диалекти, не различават тези форми. Макар съвсем доскоро да сѫ ги различавали.
- Твърди се, че през 19-ти век това различие се пазело в севлиевскиjът диалект.
- Редица български книжовници от 19-ти век сѫ поддържали това различие в правописът, към коjто сѫ се придържали.
- Само за илjустрациjа, ще дам не̋колко примера, за да видите какво означава всичко това.
Номинативното окончание -А в акузатив се замества с -Ѫ.- Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
- Девоjката излезе от рекѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грееше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблjудаваше девоjкѫтѫ с примре̋лѫ душицѫ.
- Кръвта му изтичаше. Санитарjът едва успе̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лjутѫтѫ ранѫ на воjникът.
- Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
- Момата чакаше сватбѫтѫ едновременно с тѫгѫ и надеђѫ.
- Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.
- Тогава, допреди 200-300 години, в нашето село (Централна Северна Българиjа) така се е говорело:
- Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
- Сега обаче номинатив и акузатив вече не се различават и все̋как е възможно да се каже:
- Момъкът се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
- Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът ѝ.
- Сега така (с окончание -А или пък -Ѫ вместо -А) се говори не само в нашето село, но и според установилиjът се общо-български разговорен език.
- Дори от театралната сцена може да се чуе изговор с -Ѫ.
- Макар в стандартниjът български език окончанието винѫги да е -А. Дори под ударение.
- И тъj, това е последниjът елемент от славjанската падежна система, коjто изпада в ново-българскиjът език. Изпадна̨л е сравнително наскоро.
Защо?
- В диалектите, където стариjът звук Ѫ е премина̨л в У или в О̨, обсѫђаното тук различие обикновено се пази.
- В следващиjът коментар се разглеђа балкано-славjански (български) диалект, където това различие е остана̨ло непокѫтна̨то досега, до началото на 21-ви век. Там стариjът звук Ѫ е премина̨л в О̨.
- В диалектите, където стариjът звук Ѫ е премина̨л в А, обсѫђаното тук различие не̋ма как да се пази.
- "В нашето село" стариjът звук Ѫ е премина̨л в Ъ, а пък нашиjът език различава А от Ъ само под ударение. И тъj, в диалектите, легна̨ли в основата на стандартниjът български език, различието е можело да се запази, само когато краjната гласна е ударена. Многото случаи, когато краjната гласна е неударена, сѫ загладили различието и то взело, че изчезна̨ло.
- Влашкиjът език сѫщо така може да е оказал не̋какво влиjание за изчезването на различието међу акузатив и номинатив при имената в женски род единствено число.
- Може би и омразата към звукът Ъ у не̋кои книжовници от 19-ти век да е повлиjала. Заради неjа̨ например и досега пишем буква А вместо Ѫ в редица глаголни окончаниjа.
- (.. скриj ..) (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- ►►
Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.
(.. покажи ..)
(.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- ▼▼
Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.
(.. скриj ..)
- Това би следвало да е основната част на този обстоен коментар. Започна̨х го заради това.
- Падежните форми за акузатив и датив за мѫжки род по-трудно се съчетават с артроманиjата.
- Поради това такива сѫ запазени много малко.
- В стандартниjът български език, както впрочем и "в нашето село",
не̋ма членувани форми в мѫжки род за акузатив и датив.
- Нечленувани има: другиго, другиму.
- Все пак, в следващиjът коментар се разглеђа балкано-славjански (български) диалект, където такива форми сѫ в употреба.
- Дателни форми за нечленувани имена от мѫжки род сѫ показани по-горе в параграфът, озаглавен Падежите в ново-българскиjът език.
- Съответни на показаните там дателни форми за нечленувани имена от мѫжки род, сѫществуват и винителни форми, чиjато употреба е по-честа от тази на дателните.
- Едва ли ще се намери винителна форма, различаваща се от именителната, за неодушевени сѫществителни, след като формите не сѫ се различавали и в старо-славjански.
- И тъj, винителни форми за мѫжки род, различаващи се от именителните:
- На първо ме̋сто, мѫжки собствени имена.
- Де̋да си Христа слушаjте!
- Хаjде всеки от нас да разкаже нещо за баj Ганjа.
- Ниj с баj Ганjа вле̋зохме в бjуфетъ.
- Помогнаха на баj Ганjа да смъкне от плещите си агарjанскиjът jамурлук, наметна̨ си тоj една белгиjска мантиjа — и всички рекоха̨, че баj Ганjу е вече це̋л европеец.
- Има каменни надписи от времето на Крума и Омуртага.
- Танаса - смахна̨тиjът Танас - го засе̋кох снощи в кръчмата.
- Забележка_1: Ако тре̋бва да се употреби член (смахна̨тиjът Танас), особената акузативна форма е невъзможна.
- Забележка_2: Следете за падежите - къде е винителен (акузатив) и къде е именителен (номинатив). И последниjът пиjаница от "нашето село" не бърка тези падежи.
- А пък Стѐфана жена му го изпѫдила от кѫщи.
- Не бе, Стѐфан jа̨ изпѫдил жена си от кѫщи.
- Стефа̀на изпѫдила мѫжът си от кѫщи.
- Стефа̀на изпѫдила мѫжът си Пенча от кѫщи.
- На Стѐфана жена му и на Танаса жена му сѫ първи братовчедки.
- Песни и стихотворениjа от Ботьова и Стамболова
- "Баjо Либене, дочувам, че ти и онаjа лудетина Ботьова
сте решили да докарате миризливиjът казашки ботуш в Булгорско? Ако туj е тъj, то аз с моите кунки ще ви отрежа̨ чепките."
- Jавен фалшификат. Само човек, коjто владее български език на нивото на вманиачен геjмър зад клавиатура, може да сложи винителна форма вместо именителна, уж със цел архаизациjа. Ама архаизациjата означава падежите да се употребjават правилно. А да не говорим за думата Булгорско. Тоз фалшификатор и булгур не е jал през животът си.
- Прегледаjте пак параграфът по-горе, озаглавен Определеност без членуване.
- На второ ме̋сто, стигаме до сѫществителните нарицателни, означаващи небесниjът ни Отец или близки роднини, които се употребjават без член.
И при те̋х, както при собствените имена, сѫ възможни акузативни форми, различни от номинативните.
- Страх от Господа Бога не̋мате.
- Почитаjте Бога.
- Молете се на Бога.
- Де̋да си Христа слушаjте!
- Кажи на татка си да ми се обади.
- Чича си Стѐфана виђал ли си го?
- Вуjча ти Ивана го отведоха̨ милиционерите.
- На първо ме̋сто, мѫжки собствени имена.
- Забележка_1: Не всички сѫществителни нарицателни, означаващи близки роднини, се употребjават без член. Не̋кои приемат член и те не̋мат специални акузативни форми:
- Синът ми го взеха̨ воjник.
- С мѫжът ѝ сме приjатели.
- Забележка_2: Ако сѫществително нарицателно, означаващо близки роднини, е с основа на -А, дори да се употребjава без член, не може да има специална акузативна форма:
- Баща ми го пенсионираха̨.
- Не̋кога, преди повече от 300 години, това може да е звучало така: Бащѫ ми го пенсионираше.
- Забележка_3: В граматическиjът анализ, коjто правjа̨т, не̋кои хора бъркат
винителната форма на сѫществителни от мѫжки род в единствено число с фо̀рмата, членувана с така наречениjът непълен член.
- Синът ми го взеха̨ воjник.
- С мѫжът ѝ сме приjатели.
- Сина̌ ми го взеха̨ воjник.
- С мѫжа̌ ѝ сме приjатели.
- Независимо как е записано - с пълен член или с непълен, това сѫ членувани форми.
- Защото под ударение гласната jасно се чува Ъ, както и да е написано.
- Защото винаги може да се чуе краjното Т от определителниjът член, както и да е написано.
- Страх от Господа Бога не̋мате.
- Почитаjте Бога.
- Молете се на Бога.
- Това обаче сѫ винителни - акузативни - форми.
- Това не сѫ членувани форми.
- Защото следните форми сѫ невъзможни:
- Страх от
Господът Богътне̋мате. - Почитаjте
Богът. - Молете се на
Богът. - Но пък следните форми сѫ възможни, и те сѫ именно членни форми, а не специални акузативни форми:
- Почитаjте Богът на Аврама.
- (Дори да е написано Бога̌, пак е членна форма.)
- (Аврама: това е акузативна форма,
Аврамъте невъзможно.)
- (.. скриj ..) (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи ..)
- Как се съчетава артроманиjата с падежните остатъци в не̋кои български диалекти
- Ще илjустрирам с диалектът на славjаногласните мjусjулмани от Гърциjа,
наречен помашки. В Гърциjа се правjа̨т опити да го опиша̨т.
Вижте 12 урока за "помашки". (.. покажи препратките ..) - Ще илjустрирам с диалектът на славjаногласните мjусjулмани от Гърциjа,
наречен помашки. В Гърциjа се правjа̨т опити да го опиша̨т.
Вижте 12 урока за "помашки". (.. скриj препратките ..)- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 1
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 2
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 3
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 4
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 5
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 6
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 7
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 8
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 9
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 10
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 11
- youtube: POMAK LANGUAGE LESSON 12
- Първо прочетете предишниjът коментар относно положението в стандартниjът български език. Ако не сте го прочели, върнете се.
- (.. покажи ..) Характеристики на диалектът на славjаногласните мjусjулмани от Гърциjа.
- (.. скриj ..)
Характеристики на диалектът на славjаногласните мjусjулмани от Гърциjа.
- Това е диалект от източно-български тип, не само заради географиjата, но и заради рефлексът на стариjът jат Ѣ (е,а̂), както и заради постановката на ударението.
- Рефлексът на стариjът голе̋м jус ѫ е o, което бележа̨ с диакритичен знак ǫ.
- Употребjават се много думи и цели изрази от турскиjът език.
- Има и заемки от гръцки. Jавно има и влиjание от други български диалекти.
- Както в повечето източни диалекти, вокализмът в неударена позициjа и вокализмът в ударена позициjа силно се различават.
- Специфично за този диалект е "акането" - о и е минават в е. Това jавление не̋ма връзка с подобното jавление в руски.
- Това е напълно балканизиран славjански диалект, каквито впрочем сѫ и всички български диалекти.
- Пълно описание на диалектът от тези уроци не може да се извлече. Поне̋кога се наблjудава различие међу написаното и произнесеното. В сѫщност, естествено е у носителите на диалектът да има колебание.
- В повечето български диалекти определителниjът член е само -то (-та, -тѣ, -ът). Има две изклjучениjа:
- В диалекти западно от Вардарът, освен предпочитаното и там
-то , се употребjават и членове -во и -но. Скопскиjът литературен стандарт се основава на такъв диалект. - В родопски диалекти, освен -то, се употребjават и членове -со и -но. Такъв е и разглеђаниjът помашки диалект. В него предпочитаниjът член е -но.
- В диалекти западно от Вардарът, освен предпочитаното и там
- При имената от женски род с основа на -а в единствено число стриктно се пази разликата међу винителен и именителен падеж.
- Тази разлика се пази и в не̋кои диалекти от краjниjът северозапад, класифицирани като торлашки.
- Има сведениjа, че през 19-ти век тази разлика се пазела и в севлиевскиjът диалект.
- В този случаj ( женски род, единствено число, основа на -а ) определителниjът член без проблеми се съчетава с падежното окончание.
- Не̋кои книжовници от 19-ти век сѫ поддържали тази разлика и в правописът.
- В остана̨лите случаи (мѫжки род или пък в множествено число) сѫщо така се срещат падежни окончаниjа за винителен и именителен падеж, и то както при членувани форми, така и при нечленувани.
- Особено интересни сѫ формите за дателен падеж. Такива има както членувани, така и нечленувани, както в единствено число, така и в множествено.
- (.. скриj характеристиките на диалектът ..) (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи ..) Извадки от уроците.
- (.. скриj ги ..)
Извадки от уроците.
-
.. покажи коментари към извадките ..
- {μαθ.1t25} Ya som at Sádnovitsǫ ..
- {μαθ.1t33} .. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
- {μαθ.1t54} Kak zavǫ́t bubáyka ti?
- {μαθ.1t128} Ya som at Atínǫ.
- {μαθ.2t70} .. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
- {μαθ.2t180} Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
- {μαθ.4t37} Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
- {μαθ.4t145} Kólko ye sahátet?
- {μαθ.5t165} Ótvarejte kitápevete!
- {μαθ.6t20} .. za mósǫ hanǫ̂ ..
- {μαθ.6t45} Bubáyka go zavǫ́t Erján.
- {μαθ.6t105} Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
- {μαθ.7t20} .. alá si som ne právil dérsevese.
- {μαθ.7t66} Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
- {μαθ.7t133} Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
- {μαθ.7t138} Trâbava da dragóvash Alláha.
- {μαθ.7t150} Trâbava da slúshash stárehne ..
- {μαθ.9t12} Dragóvam rábatǫsǫ.
- {μαθ.10t33} Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
- {μαθ.11t45} Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
- {μαθ.11t96} Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
- {μαθ.12t12} Za annók mésetsa ..
- {μαθ.12t75} .. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
- {μαθ.12t108} .. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
- {μαθ.12t155} .. at isók gulâma pisaváche ..
- {μαθ.12t186} Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
- .. покажи коментари към извадките .. (.. скриj ги извадките от уроците ..)
-
.. скриj ги коментарите към извадките ..
- {μαθ.1t25}
Ya som at Sádnovitsǫ ..
- Името на селото (Садновица) е във винителен падеж, понеже е след предлог "от".
- {μαθ.1t33}
.. ímom annǫ́ séstrǫ .. ímom annók bráta ..
- След имам, сестра и брат сѫ във винителен падеж.
- .. имам еднѫ сестрѫ .. имам едног брата ..
- {μαθ.1t54}
Kak zavǫ́t bubáyka ti?
- "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
- {μαθ.1t128}
Ya som at Atínǫ.
- Името на градът Атина е във винителен падеж, понеже е след предлог "от".
- {μαθ.2t70}
.. to .. dragóva yátse da igró sas nami.
- .. със нами ..
- Това е стара форма за творителен падеж. Съответства на предлогът "със".
- Случаjът не е jасен.
- Този предлог "със" във {μαθ.7t66} е употребен с винителен падеж.
- По принцип, всеки предлог би тре̋бвало да върви с винителен падеж.
- А пък винителната форма на местоимението би тре̋бвало да е "нас".
- Дали "sas-nami" не тре̋бва да се счита за наречие?
- {μαθ.2t180}
Íma li nâkǫ vodenítsǫ blíze pri sélono? - Ho, íma.
- След "има", изразът "не̋ка воденица" е във винителен падеж.
- Село-но е членувано с -но, а не с -то или със -со.
- Вместо утвърдителната частица "да" се употребjава "ХО".
- {μαθ.4t37}
Na górneneg káta ímame chétri hadayé.
- Винителен падеж след предлогът "на".
- Винителната форма "górneneg káta" ("горниjът етаж") е членувана с -"ен".
- Jавно това окончание за винителен падеж е обобщено и за неодушевени сѫществителни.
- {μαθ.4t145}
Kólko ye sahátet?
- "Колко е сахатjът?"
- Членувано е с "-ет". Поне така го е чул записвачът.
- {μαθ.5t165}
Ótvarejte kitápevete!
- Член -тѣ: "kitápevete".
- {μαθ.6t20}
.. za mósǫ hanǫ̂ ..
- Винителен падеж след предлогът "за".
- .. "за моjата хана̂" ..
- Членът обаче е -са, а не -та.
- .. "за мо[ıѫ]сѫ ханѫ̂" ..
- Значи "за моето семеjство".
- {μαθ.6t45}
Bubáyka go zavǫ́t Erján.
- "bubáyka" е винителната форма на "bubáykо".
- Балканската дупликациjа "го" не е пропусна̨та.
- {μαθ.6t105}
Níye so dragóvame adínyen sas drúganek. Níye sme anná kámatna hanâ.
- "Ние сме една ка́матна хана̂."
- "Ние сме едно хубаво семеjство."
- Изразът "една ка́матна хана̂" е в именителен падеж.
- "единиен със друганег" - "единиjът със другиjът"
- "единиен" - именителен падеж. Членът е -ен.
- "друганег" - винителен падеж. Членът е -н- међу двете падежни окончаниjа.
- {μαθ.7t20}
.. alá si som ne právil dérsevese.
- "Ала не съм си написал домашните."
- "dérsevese" е членувано със "-се", вместо с "-не" или "-те"
- {μαθ.7t66}
Sas katrâh druzâh she da igróme? - Sas Niháta, sas Yórga, sas Eléni i Reyhán.
- Винителен падеж след предлогът "със".
- Мѫжките имена получават винително окончание -А: Със Ниха́та, със Jорга.
- Женските имена не получават такова окончание: Със Еле́ни, със Реjха́н.
- Женските имена биха̨ получили винително окончание -О̨ (-Ѫ), ако бе̋ха̨ с основа на -А: със Мари́о̨.
- Тук има пример с нечленувана винителна форма в множествено число:
- "Със котрѣ̋х друзѣ̋х" (с кои другари)
- {μαθ.7t133}
Trâbava da slúshash máyko i bubáyko ti.
- "Да слушаш маjкѫ си" - правилно е употребен винителен падеж.
- "Да слушаш бубаjко си" - защо винителниjът падеж е спестен?
- {μαθ.7t138}
Trâbava da dragóvash Alláha.
- Тре̋бва да обичаш Бога.
- Винителен падеж.
- {μαθ.7t150}
Trâbava da slúshash stárehne ..
- Тре̋бва да слушаш старите (старѣх-нѣ).
- Винителна форма за множествено число, членувана с -не.
- {μαθ.9t12}
Dragóvam rábatǫsǫ.
- Обичам работата.
- Обичам работѫтѫ. Винителен падеж.
- Обичам работѫсѫ. Членът е -са, във винителен падеж - сѫ.
- {μαθ.10t33}
Síchkoso ye bâlo. Néma da varvíme na mechítene.
- Всичко-то е бе̋ло!
- Всичко-со е бе̋ло!
- Училище-то е членувано с -не: mechítene.
- {μαθ.11t45}
Yálnız na Ramazan hódet zhónine na jümayǫ́nǫ i sedǫ́t at górnenek káta ..
- "zhónine" - жените. Именителен падеж, членът е -не.
- На џамиjата - на џамиѫтѫ - на џамиѫнѫ - "na jümayǫ́nǫ". Винителен падеж след предлог "на".
- {μαθ.11t96}
Ímate i drúga bayráma? - Ho, ímame. Yetmís̨ déne sétne ímame Kurbán Bayrám. ..
- Във въпросът, изразът "друг баjрам" приема винително окончание като за одушевено сѫществително.
- А в отговорът "курбан баjрам" не приема винително окончание.
- Jавно има колебание.
- Вижте и {μαθ.4t37}.
- {μαθ.12t12}
Za annók mésetsa ..
- Тука сѫщо. След предлог тре̋бва да се сложи винителен падеж.
- Обаче особено винително окончание би тре̋бвало да получават само одушевените сѫществителни.
- В диалектът окончанието се обобщава, а и има колебание.
- Вижте и {μαθ.4t37}.
- {μαθ.12t75}
.. da pomágǫt fukarómne, slâpemne, glúhomne, nâmemne i drúzem insana zhíne ímǫt probléma ..
- Много интересни членувани форми - дателен падеж, множествено число.
- Да помагат на бедните, слепите, глухите, немите, ..
- {μαθ.12t108}
.. Big Ben, gulâmiyen sahát ..
- Big Ben, големиjът сахат.
- {μαθ.12t155}
.. at isók gulâma pisaváche ..
- Винителен падеж след предлог:
- .. от този голе̋м писател ..
- .. от този голе̋м писавач ..
- .. от исог голе̋ма писавача ..
- {μαθ.12t186}
Hámlet, umrâtune králu sinón, ..
- Наj-интересниjът израз. Съдържа членувана дателна форма.
- синъ́т - синъ́н - sinón.
- На умрелиjът крал синът.
- .. скриj ги коментарите към извадките .. (.. скриj ги извадките от уроците ..)
- {μαθ.1t25}
Ya som at Sádnovitsǫ ..
-
.. покажи коментари към извадките ..
- (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи ..)
- Съчетанието на артроманиjата с падежните остатъци в исторически план
- Първо прочетете предишeн коментар относно положението в съвременниjът стандартен български език. Ако не сте го прочели, върнете се.
- Изразът "в нашето село" се отнасjа за диалектите, легна̨ли в основата на стандартниjът български език.
- Ще си служа̨ с примери. Примерите, които сега не сѫ стандартни - не сѫ нормативни - ще означавам със звездичка.
- Двата примера сѫ:
- [1] На сакатиjът Танас жена му е на кjоравиjът Стати дъщерjа.
- [2] Хамлет е на умрелиjът крал синът.
- Въпреки че предлогът (в случаjът предлогът на) изисква винителен падеж (акузатив), не̋ма специални акузативни форми, понеже има членувани определениjа.
- В пример [1], като се махна̨т определениjата, специални акузативни форми стават възможни, без да стават задължителни:
- [1] На Танас жена му е на Стати дъщерjа.
- [1] На Танаса жена му е на Статjа дъщерjа.
- В пример [2], и да се махне определението, думата крал изисква определелен член и така специална акузативна форма сега е невъзможна:
- [2] Хамлет е на кралjът синът.
- [2] Хамлет е на кралjъ синът.
- Както и да е написано, с пълен или непълен члѣн, кралjът-кралjъ-краля̌ е членна форма, а не специална акузативна (винителна) форма.
- Сега ще задѫлбаем във времето. Когато в нашето село е била възможна специална акузативна форма в последниjът случай:
- [2*] Хамлет е на кралjатог синът.
- Ако възстановим определението, ще се получи:
- [2*] Хамлет е на умре̋латог кралjа синът.
- [2:RU] Гамлет - сын умершего короля.
- Сега да възстановим определениjата в пример [1], и да приемем специалната акузативна форма за възможна.
- [1*] На сакататог Танаса жена му е на кjораватог Статjа дъщерjа.
- Забележка: В нашето село - за простота на това изложение - употребjаваме само член -то, -та, -тѣ, -ът, а не различни членове, както в помашкиjът диалект или както в северно-македонскиjът стандарт.
- Нали сте прочели предишниjът коментар, озаглавен
Как се съчетава артроманиjата с падежните остатъци в стандартниjът български език?
Защото там случаjът женски род единствено число с основа на -а е разгледан изчерпателно. - И двата тукашни примера сѫ за мѫжки род в единствено число. Продължаваме с те̋х, но сменjаме падежът на дателен.
- Отклонение за местоимениjата:
- Коj-коjто-никоj-не̋коj сѫ форми за именителен падеж, номинативни форми.
- Кого-когото-никого-не̋кога сѫ форми за винителен падеж, акузативни форми.
- На кого, на когото, на никого, на не̋кого - това сѫ сѫщите акузативни (винителни) форми, но след предлогът на.
- Дателните форми сѫ следните:
- Кому, комуто, никому, не̋кому.
- Предлогът на, както и всеки предлог, изисква винителен падеж, а не дателен. Така че формите
На кому,на комуто,на никому,на не̋кому.- сѫ съвсем грешни.
- Ако в пример [1] махнем определениjата, специални дателни форми сѫ възможни, понеже такива се срещат във фолклорът, но сѫ съвсем-съвсем архаични.
- [1*] Танасу жена му е Статjу дъщерjа.
- А като ги възстановим определениjата, може би ще стигнем до следното:
- [1*] Сакатутом Танасу жена му е кjоравутом Статjу дъщерjа.
- Пример [2] с дателен падеж, със и без определението:
- [2*] Хамлет е умре̋лутом кралjу синът.
- [2*] Хамлет е кралjутом синът.
- С множествено число не̋ма да се занимавам, понеже вече има достатъчно материал за размисъл. Относно това от какво нашиjът език, както сѫ го говорели в нашето село, се е отървал.
- (.. скриj коментарът ..) (.. скриj коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..) (.. скриј коментарите ..) .. към началото ..
- (.. покажи там ..) (.. скриј го коментарът ..)
- Поредицата от правила (или изходи) бе̋ха̨ допълнени с клаузи за ме̋стото на ударението.
- В преобладаващијът број случаи при членуване ударението не се мести.
- Но има три изклјученија.
- Първо. Сѫществителните имена в единствено число от женски род, завършващи на съгласна, местја̨т ударението върху членът -ТА.
- Вижте Правило_5.
- Доколкото такива думи от женски род мога̨т да бѫдат доста дълги (например необходѝмост, конкурентоспосо̀бност, електропроводѝмост, законосъобра̀зност), то в български език ударението може да пада на последната сричка на произволно дълга думата без нуђа от допълнително ударение (необходимостта̀, конкурентоспособността̀, електропроводимостта̀, законосъобразността̀).
- Второ. Числителните имена от четири нагоре при членуване с член -ТЕ ..
- .. местја̨т ударението на последната сричка върху определителнијът член:
- четирите́, петте́, осемте́, десетте́, деветдесетте́, стоте́, деветстотинте́
- Вижте Правило_2
- В тези случаи членът -ТЕ може да приеме архаичната си форма -ТЕХ: десетте̋х Божи заповеди.
- Дали във всичките случаи формата -те (-тѣ) етимологически не се явява съкращение на -тѣх?
- Обаче: двѐте, трѝте.
- Трето. Не̋кои едносрични сѫществителни имена, завършващи на съгласна, ..
- .. от мѫжки род в единствено число ..
- .. местја̨т ударението си върху определителнијът член.
- Кои сѫ тези думи? Българите си ги знаја̨т, а чуђенците тре̋бва да ги запомнја̨т.
- В речниците тези случаи би тре̋бвало да сѫ отбеле̋зани.
- Вижте Правило_10 и Правило_9.
- (.. скриј го коментарът ..) (.. скриј ги коментарите ..) .. към началото ..
.. kum prepratkite .. .. kum komentarite .. .. to the bottom ..
Otnosno istinskoto pravilo za chlenyvane na imenata v bulgarskiut ezik
(.. skrij komentarut ..) (.. skrij komentarite ..) .. kum nachaloto ..
.. kum prepratkite .. .. kum komentarite .. .. to the bottom ..
Otnosno istinskoto pravilo za členyvane na imenata v bulgarskiut ezik
(.. skrij komentarut ..) (.. skrij komentarite ..) .. kum načaloto ..
.. к ссылкам .. .. к комментариям .. .. to the bottom ..
Действительное правило для артиклей в болгарском языке
(.. комментарий удалить ..) (.. комментарии удалить ..) .. в начало ..
.. to the references .. .. to the comments .. .. to the bottom ..
Definite Articles in Bulgarian: the true rule
(.. hide this comment ..) (.. hide comments ..) .. to the top ..
Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?
ReplyDeleteБезстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.
Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".
ReplyDeleteТози помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?
ReplyDeleteОт примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?
Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?
В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:
Deleteda slúshash stárehne
ímame chétri hadayé
Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.
Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."
Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.
От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".
ReplyDeleteАналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".
На кралете държавите се наричат кралства.
Кралемтям държавите се наричат кралства.
Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?
Прав сте.
DeleteВ тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.
Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.