[Draft] The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езиците

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ

• 1. Прѣдисловие
• 2. Прѣдпоставки: прѣди да продължите
  • 2.1. Аксиомата за естественитѣ езици
  • 2.2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна (perpetual mutation)
  • 2.3. Диалектен континуум - що е то
• 3. Основи на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}
  • 3.1. Прѣдпоставки и инициация: откъдѣ сѫ тръгна̨ли нѣщата
  • 3.2. Континуитетът като основен принцип
  • 3.3. Принцип за състоятелността на историческата лингвистика {Ƚ}
  • 3.4. Дескриптивната лингвистика като основа на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}
  • 3.5. Обхват (обсѣг, прѣдмѣт) на историческата лингвистика {Ƚ}
  • 3.6. Основи на генеалогичната класификация на езицитѣ
  • 3.7. Етимологичнитѣ рѣчници
• 4. Романсът: потомцитѣ на латинския̌т език
• 5. Къдѣ сме ние - в славянщината, разбира се
• 6. Индо-европейското езиково сѣмейство
• 7. Други езикови сѣмейства
  • 7.1. Алтайско езиково сѣмейство
  • 7.2. Афроазиатско езиково сѣмейство
  • 7.3. Уралско езиково сѣмейство
  • 7.4. Дравидско езиково сѣмейство
  • 7.5. Примѣрен списък на езиковитѣ сѣмейства от стария̌т свѣт
• 8. Езицитѣ в Европа
• 9. Езицитѣ в районът на Кавказ
• 10. Езицитѣ в индийския̌т субконтинент
• 11. Прѣпратки (references)
• 12. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Прѣдисловие   (.. покажи го ..)   (.. покажи всичко ..)

▼▼   1. Прѣдисловие   (.. скрий го ..)   (.. покажи всичко ..)

• Прѣз 19-ти вѣк била развита нова наука - науката {Ƚ}, която разглеђа естественитѣ човѣшки езици в пространството и врѣмето.


• Ще я̨ означавам с {Ƚ} и ще използвам нѣ̋колко названия за нея̨:
  • историческа лингвистика
  • лингвистична археология
  • сравнително-историческо езикознание
  • [лингвистична] компаративистика


• Основния̌т научен резултат от компаративистиката {Ƚ} е реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE).


• Основния̌т научно-популярен резултат от компаративистиката {Ƚ} е генеалогичната класификация на езицитѣ, класификация на езицитѣ по произход. Едва прѣз 19-ти вѣк науката компаративистика {Ƚ} придава смисъл - научен смисъл - на такива лингвистични понятия като славянски езици, тюркски езици, семитски езици и т.н.


• (.. скрий го прѣдисловието ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Прѣдпоставки: прѣди да продължите  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)

▼▼   2. Прѣдпоставки: прѣди да продължите  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

Би било добрѣ прѣди да продължите, да се запознаете със слѣднитѣ мои публикации:

• 2.1. Аксиомата за естественитѣ езици
• 2.2. Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
• 2.3. Диалектен континуум - що е то

Ако човѣк не е осмислил тѣзи три тези (за езикът-прѣдшественик, за непрѣстанната промѣ̋на и за диалектния̌т континуум), едва ли си струва да се захваща с генеалогичната класификация на езицитѣ.

(.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   2.1. Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)

▼▼   2.1. Аксиомата за естественитѣ езици  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)

• Прочетохте ли за аксиомата за естественитѣ езици? Според нея̨, всѣки език спрямо всѣки даден момент от мина̨лото има единствен език-прѣдшественик, с който той може да се идентифицира. Прѣдшественикът прѣдставлява старото състояние на сѫщия̌т език.


• От езикът-прѣдшественик (старото състояние) до новото състояние на сѫщия̌т език се достига чрез измѣнения, нововъведения, иновации (тритѣ тѣзи думи означават едно и сѫщо). Езикът се мѣни, той осѫществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрѣз този процес на непрѣстанна промѣ̋на във врѣмето езикът прѣминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бѫде разнесен на по-обширна популационна територия напримѣр чрѣз миграция (прѣселване), чрѣз политическо или религиозно влияние.


• Ако међуврѣменно езикът е разнесен на по-обширна популационна територия, то в различнитѣ точки от популационното пространство той обикновено се мѣни по различен начин (осѫществява различни нововъведения, имплементира различни иновации). В различнитѣ точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тѣзи различни нови състояния отначало прѣдставляват различни диалекти на езикът, но слѣд врѣме мога̨т да се оформя̨т като отдѣлни езици с общ език-прѣдшественик, които сѫ се от-роили от него (language split).


• Ролята на този постулат, на аксиомата за естественитѣ езици, е да дефинира понятията естествен език и континуитет на естественитѣ езици във врѣмето.
  
  
  • От една страна, естественитѣ езици се противопоставят на изкуственитѣ езици (такива като Есперанто, вижте напримѣр Wiki: Constructed Language).
  • От друга страна, естественитѣ езици нѣ̋мат начало. Един естествен език е резултат от развитието на своя̌т прѣдшественик. Такъв прѣдшественик, според постулатът, сѫществува.
  • Според постулатът, всички естествени езици сѫ възникна̨ли едноврѣменно и послѣ сѫ се нароили.
  • С други думи, естественитѣ езици сѫ обект на непрѣкѫснато развитие и приемственост, което се изразява с думата континуитет.


• По-горѣ стана дума за тази част от аксиомата за естественитѣ езици, която постулира сѫществуването на езикът-прѣдшественик. Но освѣн това аксиомата постулира и единственост на този език-прѣдшественик.
  
  
  • Чрѣз единствеността на езикът-прѣдшественик постулатът изключва сливане (merge) на два езика.
  • Обаче сливане на диалекти на един език си остава напълно възможно.
  • По този начин, постулатът въвеђа едно лингвистично разграничение међу понятията език и диалект.
  • Както знаем, точното разграничение међу тѣзи двѣ понятия, език и диалект, е политическо: езикът прѣдставлява диалект с армия и полиция.


• (.. скрий подраздѣлът ..)  (.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   2.2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна (perpetual mutation)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)

▼▼   2.2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна (perpetual mutation)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)

• Прочетохте ли за аксиомата за естественитѣ езици? Според нея̨, всѣки език спрямо всѣки даден момент от мина̨лото има единствен език-прѣдшественик, с който той може да се идентифицира. Прѣдшественикът прѣдставлява старото състояние на сѫщия̌т език.


• Прочетохте ли за непрѣстанната промѣ̋на (perpetual mutation) на естественитѣ езици? Тука става дума за това как от старото състояние на един език се стига до ново негово състояние.


• От езикът-прѣдшественик (старото състояние) до новото състояние на сѫщия̌т език се достига чрѣз измѣнения, нововъведения, иновации (тритѣ тѣзи думи означават едно и сѫщо). Езикът се мѣни, той осѫществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрѣз този процес на непрѣстанна промѣна във врѣмето езикът прѣминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бѫде разнесен на по-обширна популационна територия напримѣр чрѣз миграция (прѣселване), чрѣз политическо или религиозно влияние.


• Ако међуврѣменно езикът е разнесен на по-обширна популационна територия, то в различнитѣ точки от популационното пространство той обикновено се мѣни по различен начин (осѫществява различни нововъведения, имплементира различни иновации). В различнитѣ точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тѣзи различни нови състояния отначало прѣдставляват различни диалекти на езикът, но слѣд врѣме мога̨т да се оформя̨т като отдѣлни езици с общ език-прѣдшественик, които сѫ се от-роили от него (language split).


• И тъй, всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation) - това се твърди. От една страна, това е явление, което се наблюдава в дѣйствителността. От друга страна, това е твърдение, което сѫщо така може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• Разгледани сѫ и сѫ класифицирани движещитѣ сили на непрѣстанната промѣна на естественитѣ езици. Припомнѣте си ги.


• Измѣненията в естественитѣ езици имат плавен характер (smoothness), тѣ не сѫ рѣзки и поради това често остават неосъзнати.


• Лексиката е най-динамичната, най-бързо измѣнящата се част на езикът.
  
  
  • При това, лексическитѣ измѣнения често сѫ много трудни за обяснение и класификация.
  • Всѣ̋ка отдѣлна дума, всѣ̋ка лексическа единица, слѣдва да се разглеђа отдѣлно и това се прави в етимологичнитѣ рѣчници. Въпрѣки всички усилия, произходът на много думи си остава неизяснен.
  • Да се основаваме на лексиката при рѣшаването на въпрос за идентификацията и класификацията на езикът е хлъзгаво и несигурно. Без четливи текстове идентификацията и класификацията на езикът по принцип е невъзможна.


• Kоренитѣ и словообразувателнитѣ модели показват относителна стабилност само при сравнение с твърдѣ динамично измѣнящата се лексика.


• Mорфологията и синтаксисът подлежа̨т на непрѣстанна промѣ̋на, както всички остана̨ли елементи на езикът.
  
  
  • В частност, показано е, че на повечето съврѣменни индо-европейски езици е свойствено движението от синтетичност към аналитичност.


• Разкрива се фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения.
  
  
  • Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежа̨т на анализ и класификация.
  • Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоя̨т в основата на историческата лингвистика {Ƚ} като наука.


• Не се налагат ограничения на скоростта на езиковитѣ измѣнения. Разгледани сѫ послѣдици от форсирани езикови измѣнения.
  
  
  • Понѣ̋кога особени обстоятелства налагат форсирани измѣнения в езикът, в резултат на които мога̨т да се получа̨т пиџин-езици или креолски езици.


• Въвеђа се и понятието за генеалогическа близост на езицитѣ или по-общо за генеалогическо разстояние међу два езика.
  
  
  • Най-общо казано, разстоянието међу два езика се опрѣдѣля, като си отговорим на въпросът колко вѣка сѫ мина̨ли, откакто тѣхния̌т най-близък във врѣмето общ прѣдшественик се е разроил, за да се получа̨т тѣзи два езика.


• (.. скрий подраздѣлът ..)  (.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   2.3. Диалектен континуум - що е то  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)

▼▼   2.3. Диалектен континуум - що е то  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)

• Прочетохте ли за аксиомата за естественитѣ езици? Според нея̨, всѣки език спрямо всѣки даден момент от мина̨лото има единствен език-прѣдшественик, с който той може да се идентифицира. Прѣдшественикът прѣдставлява старото състояние на сѫщия̌т език.


• И в двѣтѣ публикации, в тази за диалектния̌т континуум и в онази за аксиомата за естественитѣ езици, покрай другитѣ засѣгна̨ти проблеми, се показва нѣ̋какъв стремеж лингвистично да се дефинират - да се опрѣдѣля̨т - понятията език и диалект.
  
  Цитат оттам:
  

  В много от контекститѣ лингвистиката не различава терминитѣ език и диалект - всѣки диалект може да се нарѣче език и всѣки език може да се нарѣче диалект на нѣ̋кой език с по-широк обхват (ако има нѣ̋какъв смисъл, разбира се). ... точното разграничение међу тѣзи двѣ понятия е извън лингвистиката, и то е политическо: езикът прѣдставлява диалект с армия и полиция, казано на шега. ... Ако става дума за лингвистиката, то тя за всѣки два близки диалекта може да намѣри разлики, въз основа на които тѣ да се обявя̨т за отдѣлни езици в нѣ̋какъв контекст, напримѣр в контекстът на разликитѣ, а сѫщо така и за всѣки два близки езика лингвистиката може да намѣри прилики и в контекстът на тѣзи прилики да ги обяви за диалекти на един език.

• Прочетохте ли за непрѣстанната промѣ̋на (perpetual mutation) на естественитѣ езици? Там става дума за това как от старото състояние на един език се стига до ново негово състояние.


• От езикът-прѣдшественик (старото състояние) до новото състояние на сѫщия̌т език се достига чрѣз измѣнения, нововъведения, иновации (тритѣ тѣзи думи означават едно и сѫщо). Езикът се мѣни, той осѫществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрѣз този процес на непрѣстанна промѣ̋на във врѣмето езикът прѣминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бѫде разнесен на по-обширна популационна територия напримѣр чрѣз миграция (прѣселване), чрѣз политическо или религиозно влияние.


• Ако езикът се простира на по-обширна популационна територия, то в различнитѣ точки от популационното пространство той може да се мѣни по различен начин (да осѫществява различни нововъведения, да имплементира различни иновации). В различнитѣ точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тѣзи различни нови състояния отначало прѣдставляват различни диалекти на езикът.


• Тѣзи различни нови състояния отначало прѣдставляват различни диалекти на езикът, но слѣд врѣме мога̨т да се оформя̨т като отдѣлни езици с общ език-прѣдшественик, които сѫ се от-роили от него (language split).


• И прѣди, и слѣд роенето, съвкупността от сѫсѣднитѣ диалекти, развили се от общ език-прѣдшественик, се нарича диалектен континуум.


• И тритѣ публикации, тази за диалектния̌т континуум, другата за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици и онази за аксиомата за естественитѣ езици, се отнасят до естественитѣ говорими езици.


• (.. скрий подраздѣлът ..)  (.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Основи на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Основи на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.1. Прѣдпоставки и инициация: откъдѣ сѫ тръгна̨ли нѣщата  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.1. Прѣдпоставки и инициация: откъдѣ сѫ тръгна̨ли нѣщата  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Познаването на латинския̌т език, на гръцкия̌т, на еврейския̌т, на арамейския̌т (и на арабския̌т) не е било загубвано в срѣдновѣковна Европа.

  Хората тогава сѫ живѣли изключително във религията и за религията. Християнската Библия, ислямския̌т Куран и юдейския̌т Талмуд - това сѫ били четенитѣ и прѣписванитѣ книги. Изучавали сѫ гръцки език не толкова заради Платон и Аристотел, а заради Християнската Библия. Изучавали сѫ еврейски език заради оригиналнитѣ текстове на Ветхия̌т завѣт. Оригиналнитѣ текстове на Ветхия̌т Завѣт сѫ били изучавани и разнищвани и от християнски, и от еврейски срѣдновѣковни учени. Изучавали сѫ и арабския̌т език, за да чета̨т куранът и да участват пълноцѣнно в религиозни диспути. Имало е хора, които знаѣли евангелскитѣ текстове наизуст. И сега може да има такива. Сега със сигурност има хора, които зная̨т куранът наизуст.

• Във 2-рата половина на 18-ти вѣк европейцитѣ получили от Индия знания за два близки дрѣвни езика - санскрит (старо-индийски) и авестийски (зендски) .
  
  
  • Така както европейската интелигенция хилядолѣтия наред пазѣла знанията за латински и гръцки и богатата литература на тѣзи езици, така и индийската интелигенция пазѣла знанията за санскрит и огромната литература на санскрит.
  • Европейскитѣ учени се запознали с огромната индийска литература на санскрит. Европейскитѣ учени-езиковѣди от началото на 19-ти вѣк били обхвана̨ти от истинска санскритомания.
  • Авестийския̌т език дошъл с един сборник със зороастрийски религиозни текстове, нарѣчен Зенд-Авеста или само Авеста. Езикът бил нарѣчен така по името на сборникът.
  • Сборникът Авеста дошъл в Европа от индийска зороастрийска религиозна общност.
  • Било възприето правилното прѣдположение, че авестийския̌т е нѣ̋какъв старо-персийски диалект, териториално неустановен.
  • Въз основа на знанията за латински и гръцки, пазени в Европа хилядолѣтия наред, и въз основа на наскоро придобититѣ знания за санскрит и авестийски, прѣз 2-рата половина на 19-ти вѣк европейскитѣ учени-лингвисти разработили апаратът на сравнителното езикознание или на историческата лингвистика или на лингвистичната археология {Ƚ} и го развили почти до нивото на естественитѣ науки.
  • Историческата лингвистика {Ƚ} дефинирала нови понятия като индо-европейски език, славянски език, семитски език, тюркски език, и т.н. Тѣзи лингвистични понятия веднага се харесали и на простолюдието, и на историцитѣ, и на политицитѣ, и за съжаление стана̨ли обект на злоупотрѣби и срѣдство за измами.
  • Основното постижение на историческата лингвистика от 19-ти вѣк е доказателството, че германскитѣ езици сѫ индо-европейски наред със санскрит, авестийски, гръцки и латински.
  • Европейскитѣ учени прѣз цѣлото "мрачно срѣдновѣковие" пазѣли знанията си и за три "семитски" езика: еврейския̌т, арамейския̌т и арабския̌т. Апаратът на сравнителното езикознание бил приложен и към тѣх, с което понятието семитски език покрай библейския̌т си смисъл придобило и научен смисъл.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.2. Континуитетът като основен принцип  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.2. Континуитетът като основен принцип  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Думата континуитет (continuity) се прѣвеђа непрѣкѫснатост или пък по-скоро приемственост (succession).
  
  
  • И тъй, важното е приемствеността и континуитетът. В есето си, озаглавено "Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото", съм включил слѣдното сѫђение: "Принцип за историческия̌т континуум: ако нищо не знаем за дѣдитѣ си, то за прадѣдитѣ си знаем още по-малко."
  
  
  • Вижте и есето Относно значението на принципът за континуитетът в историята.
  
  
  • Историята успѣ̋ва да проникне назад във врѣмето само въз основа на континуитетът.
    
    
    • Ако го нѣ̋ма континуитетът, завъђат се чалга-историци, които съчиняват митове като замѣстители на истинската история.


• В историческата лингвистика {Ƚ} принципът на континуитетът се задава от аксиомата за естественитѣ езици.
  
  
  • Ролята на този постулат, на аксиомата за естественитѣ езици, е да дефинира понятията естествен език и континуитет на естественитѣ езици във врѣмето.
    
    
    • От една страна, естественитѣ езици се противопоставят на изкуственитѣ езици (такива като Есперанто, вижте напримѣр Wiki: Constructed Language).
    • От друга страна, естественитѣ езици нѣ̋мат начало. Един естествен език е резултат от развитието на своя̌т прѣдшественик. Такъв прѣдшественик, според постулатът, сѫществува.
    • Според постулатът, всички естествени езици сѫ възникна̨ли едноврѣменно и послѣ сѫ се нароили.
    • С други думи, естественитѣ езици сѫ обект на непрѣкѫснато развитие и приемственост, което се изразява с думата континуитет.


• Измѣненията в естественитѣ езици имат плавен характер (smoothness), тѣ не сѫ рѣзки и поради това често остават неосъзнати.
  
  
  • Нали си спомняте, че естественитѣ езици се намират в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)
  
  
  • Фаза 0: Сѫществуват само старитѣ езикови форми.
  
  
  • Фаза 1: Появяват се новитѣ форми в рѣчта на младото поколѣние. Старитѣ форми обаче все още се осъзнават като правилни и се прѣдпочитат от всички.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 2: Новопоявилитѣ се форми се прѣдпочитат от младото поколѣние. Младото поколѣние все още разбира старитѣ форми, но вече не ги употрѣбява. В рѣчта на старото поколѣние старитѣ форми все още се срѣщат, но все по-рѣ̋дко.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 3: Старитѣ форми изчезват от езикът. Никой не ги употрѣбява вече. Установени сѫ новитѣ форми.
  
  
  • Плавния̌т характер на измѣненията в естественитѣ езици сѫщо така е израз на принципът на континуитетът.


• За спазването на принципът на континуитетът трѣ̋бва постоянно да се слѣди ..
  
  
  • както при обясненията на явленията,
  • така и при възстановкитѣ (реконструкциитѣ) на езиковитѣ измѣнения чрѣз интерполация и екстраполация.


• За да останем вѣрни на принципът на континуитетът, нужна е резолюция на сингуларността.
  
  
  • Възникването на човѣшкия̌т език остава извън обсѣгът на историческата лингвистика {Ƚ}.
    
    
    • Това може да е проблем за други науки като антропология, праистория, философия ..,
    • но не е проблем, с който историческата лингвистика {Ƚ} се занимава.
  
  
  • В частност, извън обсѣгът на историческата лингвистика {Ƚ} е вавилонското стълпотворение:
    
    
    • Вавилонското стълпотворение {Битие, глава 11} е чудо Божие, ..
    • а историческата лингвистика {Ƚ} се стреми да си остане естествена наука и с чудеса не се занимава.
  
  
  • Понятието за форсирани езикови измѣнения, в резултат на които мога̨т да се получа̨т пиџин-езици или креолски езици, може да се разглеђа като резолюция на сингуларността.
    
    
    • Напримѣр, в нѣкакъв контекст може да се разглеђа, че дори един взрив протича във врѣмето:
    • в рамкитѣ на взривът различни събития се случват всѣ̋ка мили-[микро]-[нано]-секунда.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.3. Принцип за състоятелността на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.3. Принцип за състоятелността на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Състоятелността (consistency) означава липса на противорѣчия и прѣдполага приложимост, пригодност и надѣђност (applicability, convenience, appropriateness, reliability).


• Състоятелността на лингвистическата археология {Ƚ} се доближава до тази на естественитѣ науки като биологията или химията.
  
  
  • Надѣђността на биологията или химията не мога̨т да се достигна̨т, само защото явленията, които историческата лингвистика {Ƚ} изучава, не мога̨т да се възпроизвеђат в лабораторни условия.


• За спазването на принципът на състоятелността трѣ̋бва постоянно да се слѣди ..
  
  
  • както при обясненията на явленията,
  • така и при възстановкитѣ (реконструкциитѣ) на езиковитѣ измѣнения чрѣз интерполация и екстраполация.


• В частност, с цѣл спазване на принципът на състоятелността, трѣ̋бва да не се изкушаваме да привличаме ..
  
  
  • фантастични явления и чудеса
  • или явления, които отсѫстват от лингвистичната дѣйствителност и сѫ плод на чисто въображение.


• За да не се нарушава принципът на състоятелността и за да не се ощетява надѣђността на твърденията, не бива да се боим да признаваме, че ..
  
  
  • на много въпроси от лингвистическата археология {Ƚ} отговор нѣ̋ма и нѣ̋ма и да има.
  • Доколкото сравнително-историческото езикознание {Ƚ} се прѣплита с историята, редно е да се спомене, че сѫщия̌т принцип важи и за историята:
  • На много въпроси от историята отговор нѣ̋ма и нѣ̋ма да има.
  • От умрѣ̋лo хабер не чакай.


• В есето си, озаглавено "Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото", съм отдѣлил важно мѣсто на принципът за състоятелността на лингвистичната археология {Ƚ}:

  Принципът за състоятелността на лингвистическата археология {Ƚ} се противопоставя на нѣ̋кои възгледи срѣд професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводитѣ на лингвистическата археология противорѣча̨т нa нѣ̋кои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно послѣднитѣ да се прѣразгледат. Даже ако в нѣ̋кой дрѣвен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бѫда̨т правдиви. Много добрѣ знам, напримѣр, че въз основа на днешната преса не бих могъл да си създам правилна прѣдстава за настоящето, на което съм свидѣтел, а пък какво остава за мина̨лото. С други думи, бѫдещитѣ поколѣния вѣроятно нѣ̋ма да мога̨т да си създада̨т правилна прѣдстава за нашето настояще въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим.

• Дълбочината, до която лингвистичната археология {Ƚ} може да копае при екстраполация, сѫщо така се ограничава от принципът на състоятелността.
  
  
  • Опорнитѣ точки, на които историческата лингвистика {Ƚ} стѫпва, сѫ езицитѣ в състояниято им, както сѫ засвидетелствани в запазени четливи текстове.
  • Съврѣменното състояние е сѫщо така опорна точка, разбира се - счита се, че съврѣменното състояние е засвидѣтелствано.
  • Възстановката (реконструкцията) на измѣненията међу двѣ засвидѣтелствани състояния на един език се нарича интерполация. В повечето случаи нивото ѝ на надѣђност е задоволително.
  • Възстановката (реконструкцията) на измѣненията прѣди най-старото засвидѣтелствано състояние се нарича екстраполация. За дълбочината ѝ се поставят ограничения в името на надѣђността на резултатитѣ.
  • Доколкото най-старитѣ засвидѣтелствани текстове не сѫ по-стари от шест хиляди години, то разумното общо ограничение за лингвистичната археология {Ƚ} е десет хиляди години, сто вѣка.
  • В повечето конкретни случаи ограниченията сѫ доста по-строги.
  • Екстраполация в посока към бѫдещето се изключва от прѣдмѣтът на историческата лингвистика {Ƚ}.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.4. Дескриптивната лингвистика като основа на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.4. Дескриптивната лингвистика като основа на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Дескриптивната лингвистика (описателната лингвистика) разглеђа езицитѣ в синхронен план, в относително фиксирано тѣ̋хно състояние.
• Дескриптивната лингвистика описва познатитѣ езици.
• Дескриптивната лингвистика описва даден език в познатото му състояние.


• Дескриптивната лингвистика описва даден език в познатото му съврѣменно състояние или в познатото му състояние за даден интервал от мина̨лото.


• Дескриптивната лингвистика описва двѣ познати състояния на даден език (напримѣр съврѣменното му състояние и състоянието му за даден интервал от мина̨лото) отдѣлно, като два езика, разположени в различни точки от врѣмето и популационното пространство.


• Дескриптивната лингвистика слѣдва да борави само с факти.
• Дескриптивната лингвистика прѣдоставя на историческата лингвистика {Ƚ} резервоар от факти, които подлежа̨т на осмисляне в диахронен план, на осмисляне като развитие във врѣмето, в съотвѣтствие с прѣдмѣтът на историческата лингвистика {Ƚ}.
• Историческата лингвистика {Ƚ} не трѣ̋бва да спори с дескриптивната лингвистика.


• Описателната лингвистика (дескриптивната лингвистика) строи модел на езикът и въз основа на него описва фонетиката и граматиката на езикът. Този модел не може да е произволен - той трѣ̋бва да съотвѣтства на моделът, който всѣки носител на езикът си изграђа още като дѣте. Дескриптивната лингвистика трѣ̋бва да опише и многото изключения от този модел, каквито е нормално да се срѣщат във всѣки естествен език.


• Дескриптивната лингвистика издава рѣчници, в които описва лексическия̌т фонд на езикът.
  
  
  • Тълковнитѣ рѣчници описват значението на дадена дума чрѣз други думи на сѫщия̌т език.
  • Двуезичнитѣ рѣчници описват значението на дадена дума чрѣз думи на друг познат език.
  • Етимологичнитѣ рѣчници сѫ плод на историческата лингвистика {Ƚ}, а не на дескриптивната лингвистика.


• В научно-популярни публикации по историческата лингвистика {Ƚ} е възможно да се вмъкват факти от дескриптивната лингвистика, понеже не може да се прѣдполага публиката да ги знае.


• Лингвистичната дѣйствителност се състои от естественитѣ езици. Изкуственитѣ езици (такива като Есперанто, вижте напримѣр Wiki: Constructed Language) не влизат в лингвистичната дѣйствителност.


• Случаитѣ, когато дескриптивната лингвистика излиза извън лингвистичната дѣйствителност, за да описва изкуствени езици, трѣ̋бва да сѫ ясно маркирани. В тѣзи случаи дескриптивната лингвистика и историческата лингвистика {Ƚ} не се прѣсичат. Фактитѣ относно изкуственитѣ езици сѫ безполезни за историческата лингвистика {Ƚ} и тя не бива да ги използва.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.5. Обхват (обсѣг, прѣдмѣт) на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.5. Обхват (обсѣг, прѣдмѣт) на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Историческата лингвистика {Ƚ} не бива да излиза извън рамкитѣ на лингвистичната дѣйствителност.
  
  
  • В лингвистичната дѣйствителност влизат всички съврѣменни говорими естествени езици.
    • Тѣ се считат познати: дескриптивната лингвистика би могла да ги опише, давайки за тѣ̋х надѣђни данни.
  
  
  • В лингвистичната дѣйствителност влизат сѫщо така познатитѣ стари естествени езици, без значение дали сѫ оставили потомци или не.
    • Стига да разполагаме с четливи текстове на тѣзи езици - това означава да сѫ познати.
    • Старо-гръцки, латински, старо-славянски, шумерски, старо-египетски, санскрит, и много други ..
  
  
  • Ако нѣкой език влиза в лингвистичната дѣйствителност в качеството си на съврѣменен говорим език или на познат стар език, то в лингвистичната дѣйствителност влизат и всички негови прѣдшественици.
    • Според аксиомата за естественитѣ езици, всѣки естествен език има единствен език-прѣдшественик във всѣки прѣдшестващ момент от врѣмето.
    • Старо-гръцки, латински, старо-славянски, санскрит: тѣзи стари езици влизат в лингвистичната дѣйствителност прѣз двата входа: и като познати стари езици, и като прѣдшественици на съврѣменни езици.
  
  
  • В лингвистичната дѣйствителност не влизат изкуственитѣ езици.
    • В лингвистичната дѣйствителност не влизат Esperanto, Interlingua, Quenya, Klingon и много други изкуствени езици.
    • Списък на конструиранитѣ (изкуственитѣ) езици.
  
  
  • В лингвистичната дѣйствителност не влизат непознатитѣ стари езици.
    • Непознати стари езици със зададени от историята названия без запазени четливи текстове на тѣ̋х не влизат в лингвистичната дѣйствителност.
    • Споменаването на названието на нѣ̋какъв език от историята не стига за включването му в лингвистичната дѣйствителност.
    • Такъв език би могъл да влѣзе в лингвистичната дѣйствителност като прѣдшественик на съврѣменен език, но за непознат език това нѣма как да се докаже.
    • Напримѣр, старо-албанския̌т език, макар и непознат, влиза в лингвистичната дѣйствителност в качеството си на прѣдшественик на албанския̌т.
    • Старо-албанския̌т може да е бил идентичен или с илирийския̌т, или с тракийския̌т, но не знаем с кой.
    • Поради това илирийския̌т и тракийския̌т не влизат в лингвистичната дѣйствителност и историческата лингвистика {Ƚ} не се занимава с тѣ̋х.


• Историческата лингвистика {Ƚ} разглеђа лингвистичната дѣйствителност в развитие във врѣмето и пространството.
  
  
  • Не само в синхронен план, но прѣдимно в диахронен план.
  • Без да забравя, че всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣна, чрѣз който езикът прѣминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Дълбочината, до която лингвистичната археология {Ƚ} може да копае при екстраполация, се ограничава от принципът на състоятелността.
  
  
  • Опорнитѣ точки, на които историческата лингвистика {Ƚ} стѫпва, сѫ езицитѣ в състояниято им, както сѫ засвидетелствани в запазени четливи текстове.
  • Съврѣменното състояние е сѫщо така опорна точка, разбира се - счита се, че съврѣменното състояние е засвидѣтелствано.
  • Възстановката (реконструкцията) на измѣненията међу двѣ засвидѣтелствани състояния на един език се нарича интерполация. В повечето случаи нивото ѝ на надѣђност е задоволително.
  • Възстановката (реконструкцията) на измѣненията прѣди най-старото засвидѣтелствано състояние се нарича екстраполация. За дълбочината ѝ се поставят ограничения в името на надѣђността на резултатитѣ.
  • Доколкото най-старитѣ засвидѣтелствани текстове не сѫ по стари от шест хиляди години, то разумното общо ограничение за лингвистичната археология {Ƚ} е десет хиляди години, сто вѣка.
  • В повечето конкретни случаи ограниченията сѫ доста по-строги.
  • Екстраполация в посока към бѫдещето се изключва от прѣдмѣтът на историческата лингвистика {Ƚ}.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.6. Основи на генеалогичната класификация на езицитѣ  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.6. Основи на генеалогичната класификация на езицитѣ  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Генеалогичната класификация на езицитѣ, или класификация на езицитѣ по произход, е основния̌т научно-популярен резултат от историческата лингвистика {Ƚ}.
  
  
  • Едва прѣз 19-ти вѣк науката компаративистика {Ƚ} придава смисъл - научен смисъл - на такива лингвистични понятия като славянски езици, тюркски езици, семитски езици и т.н.


• Основния̌т научен резултат от компаративистиката {Ƚ} е реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE).
  
  
  • Като по този начин в генеалогичната класификация на езицитѣ (или в класификация на езицитѣ по произход) се въвеђа понятието индо-европейски език,
  • което включва четири от познатитѣ дрѣвни езици: гръцки, латински, санскрит (старо-индийски) и авестийски (старо-персийски).


• Най-важният частно-научен резултат от компаративистиката {Ƚ} е възстановката (реконструкцията) на пра-германския̌т език (Proto-Germanic), за който се показва принадлежността му към сѣмейството на индо-европейсктѣ (IE) езици наред с гръцки, латински, санскрит и авестийски.
  
  
  • По този начин се доказва сѫществуването на германската (Germanic) група езици в класификацията на езицитѣ по произход, която група включва нѣмски, английски, датски, шведски и др.
  
  
  • На този фон, сѫществуването на славянската (Slavic) група езици в генеалогичната класификация на езицитѣ и принадлежността на тѣзи езици към сѣмейството на индо-европейсктѣ (IE) езици е тривиален частно-научен резултат от компаративистиката {Ƚ}, получен въз основа на засвидѣтелствания̌т старо-славянски (старо-български, старо-църковно-славянски) език.


• Генеалогичната класификация на езицитѣ, или класификация на езицитѣ по произход, се основава на аксиомата за естественитѣ езици.
  
  
  • Според нея̨, всѣки език спрямо всѣки даден момент от мина̨лото има единствен език-прѣдшественик, с който той може да се идентифицира. Прѣдшественикът прѣдставлява старото състояние на сѫщия̌т език.


• Генеалогичната класификация на езицитѣ обхваща само естественитѣ говорими човѣшки езици.
  
  
  • Тя не се отнася за:
    • изкуственитѣ езици като есперанто
    • нито пък за компютърнитѣ езици и за други професионални езици, които всички сѫ изкуствени
    • нито пък за други типове езици като езикът на глухитѣ


• Генеалогичната класификация на езицитѣ е резултат само на лингвистични (езиковѣдски) изслѣдвания и ..
  • .. нѣма нищо общо със:
    • биологичната генетика (и изобщо с биологията)
    • популационната генетика
    • етнологията и етнографията
    • религията
    • произходът на етноси, народности, народи
    • политиката


• Резултатитѣ от генеалогичната класификация на езицитѣ важа̨т само вѫтрѣ в лингвистиката, в науката за езикът.
  
  
  • Използването им извън езикознанието в нѣ̋какви интердисциплинарни изслѣдвания почти сигурно ги компрометира ..
    • .. и резултатитѣ от генеалогичната класификация на езицитѣ,
    • .. и самитѣ интердисциплинарни изслѣдвания,
    • понеже обикновено се прѣнебрѣгва това, че населението може многократно да си смѣня езикът,
    • понеже обикновено се забравя това, че езикът не се прѣдава чрѣз генитѣ, а е въпрос прѣди всичко на конюнктура, на условията на живот.
  
  
  • Генеалогичната класификация на езицитѣ показва само произходът на езикът, а не произходът на народът, който говори на този език.
  
  
  • [CAUTION/Прѣдупрѣђение] Използването на резултатитѣ от генеалогичната класификация на езицитѣ в политиката,
    • както и за рѣшаване на проблеми за произход на етноси и народи,
    • е прѣстѫпно и се родѣе с практикитѣ на национал-социалиститѣ на Хитлер.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.7. Етимологичнитѣ рѣчници  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.7. Етимологичнитѣ рѣчници  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Етимологичнитѣ рѣчници сѫ посветени на произходът на отдѣлнитѣ думи.


• При всѣки език, произходът на голѣ̋ма част от думитѣ, а често на по-голѣ̋мата част от думитѣ, е неустановен, неизвѣстен.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Романсът: потомцитѣ на латинския̌т език  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   4. Романсът: потомцитѣ на латинския̌т език  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го раздѣлът за романсът ..)  .. към началото ..

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/57/Linguistic_Landscape_of_Central_Italy.png
https://www.facebook.com/groups/2536038056472958/posts/4891600540916686/
https://www2.uni-mannheim.de/mateo/camenaref/sanson/sanson1/jpg/s005.html

---

►►   5. Къдѣ сме ние - в славянщината, разбира се  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   5. Къдѣ сме ние - в славянщината, разбира се  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го раздѣлът за славянщината ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Индо-европейското езиково сѣмейство  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   6. Индо-европейското езиково сѣмейство  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

https://archive.org/details/lalanguegauloise00dottuoft/page/16: La Langue Gauloise

---

►►   7. Други езикови сѣмейства  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Други езикови сѣмейства  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.1. Алтайско езиково сѣмейство  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   7.1. Алтайско езиково сѣмейство  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

[В процес на разработка]

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.2. Афроазиатско езиково сѣмейство  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   7.2. Афроазиатско езиково сѣмейство  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.3. Уралско езиково сѣмейство  (.. покажи го подраздѣлът ..)  

▼▼   7.3. Уралско езиково сѣмейство  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.4. Дравидско езиково сѣмейство  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   7.4. Дравидско езиково сѣмейство  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.5. Примѣрен списък на езиковитѣ сѣмейства от стария̌т свѣт  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   7.5. Примѣрен списък на езиковитѣ сѣмейства от стария̌т свѣт  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]

(.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Езицитѣ в Европа  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   8. Езицитѣ в Европа  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го раздѣлът за Европа ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Езицитѣ в районът на Кавказ  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   9. Езицитѣ в районът на Кавказ  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го раздѣлът за Кавказ ..)  .. към началото ..

http://asya.pereltsvaig.com/ https://www.cambridge.org/core/books/languages-of-the-world/languages-of-the-caucasus/8F3A4E8C36CA3733E9F561C565FD8A87 The Caucasus region straddles the border between Europe and Asia and is dominated by the imposing Great Caucasus mountain range, which stretches between the Black Sea and the Caspian Sea and includes Europe's highest mountain, Mount Elbrus. This region has been known for a long time as one of the world's ethnically and linguistically most diverse areas. According to the Roman historian Pliny, when the Romans came to the Caucasus, they needed 134 interpreters to deal with the jumble of languages they found; the tenth century Arab geographer and historian al-Azizi referred to the area as the “mountain of languages”. Today, this relatively small area (about the size of New England) is home not only to over 100 languages, but to three distinct language families unique to the Caucasus region which have no kin elsewhere: the Northwest Caucasian family, the Northeast Caucasian family and the South Caucasian (or Kartvelian) family. These families are quite old, especially the South Caucasian and the Northeast Caucasian families (Nichols 1992: 14). All three language families indigenous to the Caucasus are known for their complex systems of consonants (including some “exotic” consonants such as ejectives; see Section 4.2 below), complex agglutinative morphology and ergative case systems (see Section 3.2 above). These similarities led some linguists to consider those three families as branches of a larger Ibero-Caucasian macro family (this was originally proposed by a Georgian linguist, Arnold Chikobava); some other linguists – most notably a Russian historical linguist Sergei Starostin – believe that only Northwest Caucasian and Northeast Caucasian languages, are related. However, grammatical differences between the three groups of languages are considerable. For instance, even though all three groups have ergative systems of marking who did what to whom, they use very different morphological means to express such grammatical relations: Northeast Caucasian languages, such as Chechen, signal grammatical relations by case markers on nouns; Northwest Caucasian languages, such as Abkhaz, mark grammatical relations by complex agreement prefixes on verbs; and South Caucasian languages, such as Georgian, use both case markers on nouns and agreement markers on verbs. Moreover, while Northwest Caucasian languages such as Abkhaz inflect postpositions and possessed nouns, South Caucasian languages such as Georgian and Northeast Caucasian languages such as Chechen use a genitive case for possession. These differences force the more conservative historical linguists to treat the three language families of the Caucasus as unrelated. C:\Users\cchrist2\Christov\user\christo\blogger\posts\CaucasusLanguageMapAsyaPereltsvaig.png

---

►►   10. Езицитѣ в индийския̌т субконтинент  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   10. Езицитѣ в индийския̌т субконтинент  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го раздѣлът за Индия ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)   .. към началото ..

▼▼   11. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..

• Мои публикации:
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна
  • Диалектен континуум - що е то
  • Относно значението на принципът за континуитетът в историята
  • Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • The CV of Slavophonia
  • Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
  • Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
• Други публикации:
  • Online Etymology Dictionary
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Dictionnaire Etymologique
  • Etymological Dictionary of the German Language by F. Kluge, 1891
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Луговской Исраэль: Родство языков и древнейшая история
  • Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
  • Проф. K.Гълѫбов: Готска граматика, Придворната печатница, София, 1939
  • Борислав Попов: Увод в сравнително-историческото езикознание (offline)
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги коментаритѣ ..)   (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..

Тука ще добавям коментари. Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?
    
    A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.
    
    Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.
    
    Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.
    
    Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.
    
    While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.
    
    When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.
    
    If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.
    
    Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.
  
  
  • Въпрос: Защо латинския̌т език, езикът-майка на едни от най-разпространенитѣ днес езици, е изчезна̨л?
    
    Отговор: Латинския̌т език изобщо не е изчезвал. Той просто се е промѣнил. С врѣмето се е промѣнил. Врѣмето всичко промѣня. И езицитѣ ги промѣня.
    
    Да разгледаме градът Рим. В този град, и сега, и прѣди двѣ хилядолѣтия се е говорѣл един и сѫщ език. Езикът, говорен в Рим прѣди двѣ хилядолѣтия, се нарича латински език. Езикът, говорен в Рим сега, се нарича италиански език. Италианския̌т е сѫщия̌т език като латинския̌т, но латинския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-стар, или, което е сѫщото, италианския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-млад (по-нов).
    
    Ами и аз така. Сега съм си сѫщия̌т човѣк както прѣди нѣ̋колко десетилѣтия. Обаче сега съм с нѣ̋колко десетилѣтия по-стар, а пък "оня човѣк", който е живѣ̋л прѣди нѣ̋колко десетилѣтия и е бил идентичен с мене, е бил с нѣ̋колко десетилѣтия по-млад от мене, бил е все още пълен със сили, и с по-малко акъл от мене сега.
    
    Латинския̌т език бил разпространен на територията на Римската империя. И се е промѣнял прѣз всичкото врѣме.
    
    Докато западната част на Римската империя функционирала (напримѣр, докато набирала войски), езиковитѣ промѣни се разпространявали по цѣ̋лата обширна територия. Но езикът се е промѣнял прѣз всичкото врѣме: първо е бил класическия̌т латински, слѣд това той е стана̨л на късен латински, който пък с врѣмето се прѣвърна̨л на "вулгарен латински", послѣ - "ранен романс".
    
    Когато западната част на Римската империя спрѣ̋ла да функционира, езиковитѣ промѣни не се разпространявали вече из цѣ̋лата територия и си оставали локални. Появили се локални варианти на езикът. Тѣзи локални варианти трѣ̋бвало да се повишат в ранг на отдѣлни езици. Обаче стария̌т език - класическия̌т латински .. късния̌т латински .. вулгарния̌т латински .. ранния̌т романс - този език не изчезна̨л, той се е разроил.
    
    Ако не бѣше се разроил, пак щѣше да се промѣня, врѣмето пак щѣше да го промѣни.
    
    Гръцкия̌т напримѣр не се е роил, но сѫществено се е промѣнил с врѣмето, по сѫщия̌т начин, както латинския̌т.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: What were Slavs doing in the BC times?
    
    A.: The CV of Slavophonia.
    
    
    Some points:
    
    
    • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
    • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
    • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
    • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.
    
    
    • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
    • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.
    
    
    • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
    • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
    • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.
    
    
    • Q6.: What about Slavs.
    • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.
    
    
    • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
    • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.
    
    
    And again: A.: The CV of Slavophonia.
  
  
  • Q<Въпрос>: Славянитѣ във врѣмето прѣди Христа - какво се знае за тѣ̋х?
    
    A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
    
    
    Съображения:
    
    
    • Q1.: Какво се знае за португалцитѣ във врѣмето прѣди Христа?
    • A1.: По онова врѣме португалци не е имало, но португалския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q2.: Какво се знае за румѫнцитѣ (власитѣ и молдованитѣ) във врѣмето прѣди Христа?
    • A2.: По онова врѣме румѫнци не е имало (нито власи, нито молдовани), но румѫнския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q3.: Възможно ли е във врѣмето прѣди Христа португалския̌т език да се е говорѣл в западнитѣ прѣдградия на Рим, а румѫнския̌т - в източнитѣ?
    • A3.: Не. Из цѣлия̌т град, както и из прѣдградията, се е говорѣл един и сѫщ език. Бихме могли сега да наричаме този език португалски или влашки или италиански, но по онова врѣме този език се го наричали латински.
    
    
    • Q4. Вѣ̋рно ли е, че във врѣмето прѣди Христа португалцитѣ и испанцитѣ сѫ живѣѣли в Рим и в прѣдградията на Рим?
    • A4. Не. Просто латинския̌т език се е разпространил из нови земи. Мѣстното население на Португалия и Испания се е заразило - инфектирало се е - с латинския̌т език.
    
    
    • Q5. Ако прѣди 2500 години италианския̌т, португалския̌т и румѫнския̌т сѫ били един и сѫщ език, защо тѣ сега сѫ толкова различни?
    • A5_1. Врѣмето промѣня всичко. Аз съм сѫщия̌т човѣк като оня живѣ̋л прѣди половин вѣк - ЕГН-то ни е едно и сѫщо, но съм много по-мѫдър от него, а той пък бѣше много по-силен от мене. Тъй че и в градът Рим един и сѫщ език се е говорѣл прѣз послѣднитѣ 2500 години, и този език постоянно се е промѣнял с врѣмето.
    • A5_2. Латинския̌т език, езикът на градът Рим, е бил разнесен на огромни територии, и врѣмето е причинило различаващи се и разнообразни измѣнения на езикът из тѣзи територии. С течение на вѣковетѣ, взаимната разбираемост е била загубена и така сѫ възникна̨ли различни езици (италиански, испански, португалски, френски, румѫнски, ..) из тѣзи територии
    
    
    • Q6. Да се върнем все пак на славянитѣ.
    • A6. Никога не е имало славяни като общност. Имало е само славянски език, а сега има само славянски езици. Думата "славяни" означава просто хора, говорещи на славянски език. Слѣдователно въпросът "What were Slavs doing in the BC times?" е зададен неправилно. Правилния̌т въпрос слѣдва да бѫде: какво знаем за славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа.
    
    
    • Q7. Ами славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа? Какво се знае за него?
    • A7. В онѣзи врѣмена славянския̌т език прѣдставлявал неидентифицируема част от балто-славянския̌т диалектен континуум.
    
    
    И пак: A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

• ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::
  
  http://www.chitatel.net/forum/topic/11407-%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8/#comment-296191
  
  ѣѫџђ ̨ ̌
  
  Химията можѣла да си позволи закостенѣлост едва слѣд планетарния̌т модел на атомът. Прѣдишния̌т период, включително Менделеев, е събиране на емпирични данни. Чак слѣд планетарния̌т модел на атомът химията стига до нивото, което физиката стигна̨ла още при Нютон.
  
  Обаче планетарния̌т модел на атомът обяснява "периодите на Менделеев", а не ги отхвърля.
  
  Писал съм, че лингвистиката е близо до естественитѣ науки. Съгласен съм, че историческата лингвистика е далече от днешното ниво на химията, дори на биологията, да не говорим за физиката. Намира се нѣкъде на "нивото на Менделеев": наблюдавани класифицирани явления без обяснения. Все пак, на ниво по-високо от Лавоазие и Ломоносов. Както Менделеев прѣдвиђа екасилиций и екабор, така и историческата лингвистика прѣдвиђа праиндоевропейския̌т език, напримѣр.
  
  За разлика от химията, физиката и билогията, при историческата лингвистика има проблем: нѣма как процеситѣ да се възпроизведа̨т в лабораторни условия. А машина на врѣмето нѣма и нѣма и да има - така казва физиката. От умрѣло хабер не чакай. Надѣђността на методи от лабораторен характер като глотохронология или списъци на Сводеш е далеч по-ниска от тази при обичайнитѣ измѣрвания в естественитѣ науки.
  
  Да въведем терминът "историческа лингвистика" за науката, занимаваща се с развитието на езицитѣ в исторически диахронен план.
  
  Извън "историческа лингвистика" остават нѣкои нѣща от периодът на "сътворението" - възникването на човѣшкия̌т език. Схващането е, че сътворението на езикът не може да се отдѣли във врѣмето от сътворението на човекът. Още най-старитѣ човѣци са имали език. Докато нѣмали език, били все още маймуни.
  
  Извън "историческа лингвистика" остава "дескриптивната лингвистика", която описва извѣстнитѣ езици в синхронен план. Дескриптивната лингвистика би слѣдвало да борави единствено с факти (а не да си измисля правила като правилото за кратък и пълен член в българския̌т език).
  
  Дескриптивната лингвистика и историческата лингвистика си взаимодействат. Дескриптивната лингвистика прѣдоставя факти. Историческата лингвистика може да прави прѣдположения и прѣдоставя обяснения на нѣкои извѣстни от дескриптивната лингвистика факти. Резултатът от взаимодействието сѫ класификацията на езицитѣ по произход и етимологичнитѣ рѣчници.
  
  В основата на историческата лингвистика стои аксиомата за естественитѣ езици или постулатът за единствения̌т прѣдшественик. Според нея (или него), никой естествен език не е сътворен (освен езикът на първото очовѣчило се маймунско стадо). Всѣки естествен език е естествено развитие на своя̌т прѣдшественик, акумулирайки езикови изменения.
  
  -Ако нѣмаме факти, това не е никакво основание да отхвърляме постулатът за единствения̌т прѣдшественик.
  
  Моя̌т цитат по-горѣ изразява нѣкаква увѣреност, че при наличието на факти историческата лингвистика би могла да избере кой е езикът прѣдшественик. Критерий трѣбва да бъде континуитетът.
  
  Да напиша пак, че неизвѣстнитѣ езици сѫ в сферата на имагинерното. Всѣкакви конкретни твърдения за тѣх сѫ повече от съмнителни.
  
  На края̌т да спомена един основен метод на историческата лингвистика - сравнително-историческата лингвистика. Прѣд вид на постулатът за единствения̌т прѣдшественик, историческата лингвистика сравнява фактитѣ от дескриптивната лингвистика за сестринскитѣ езици и така стига да нѣкои изводи за езикът-прѣдшественик, като при това може да генерира нѣкакви обяснения на фактитѣ.
  
  
  • Щом потърсих с Google публикации по историята на българския̌т език, за съжаление повечето се оказаха̨ псевдо-научни.
  • За щастие, факултетитѣ по българска и славянска филология във водещитѣ български университети не сѫ заразени с "чалгаџийство". Публикациитѣ и лекциитѣ в университетитѣ по тази тематика се прѣпорѫчват.
  • Публикациитѣ на Институтът по български език по тази тематика сѫщо така се прѣпорѫчват.
  • Текстоветѣ във Wikipedia-та, особено на български и руски, трѣбва да се чета̨т с най-висока степен на критичност.
  • Разбира се, прѣпорѫчвам своитѣ публикации по лингвистика, изброени тук. Много от тѣх сѫ по тази тематика. Към нѣкои от тѣх по-горѣ сѫ дадени прѣпратки.


• ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:36:: В тази си публикация съм включил части от дискусия в forum.boinaslava.net, в която съм участвал.

https://www.youtube.com/watch?v=TPh03KsGrAA http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1948417158&page=33&view=collapsed&sb=5&part= http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1939118656&page=31&view=collapsed&sb=5

the_bomb 10.03.03 11:34 видях линка, знам за какво става въпрос, защото съм чел и първата книга на П. Добрев по въпроса. той дава интересни и изкусителни етимологии, но като цяло ненаучни, защото не може да обясняваш всичко само и единствено въз основата на звуково сходство. сега ще се аргументирам защо: дори ако допуснем, че българи и иранци (памирските) някога са били повече или по-малко едно цяло, езикът си има закони на развитие и горе-долу на всеки двеста години в него се осъществяват сериозни промени на фонетично, а оттам и на всякакво друго равнище. така от латинското octo приблизително за същото време, за което се твърди, че ние сме живели вече отделно от иранците, се получава френското huit, което, както виждаш, няма нищо общо нито като звучене, нито дори като графика. ние знаем, че huit идва от octo по две причини: 1. засвидетелствани са писмено повечето от междинните етапи на това развитие; 2. въз основа на тях могат да се установят известни фонетични закономерности, например лат. О > фр. UI пред съчетанието CT, а самото съчетание CT се опростява на T. валидността на тези закони се установява като се сравнят промените в други думи със сходен фонетичен строеж и се види, че и там става същото: например лат. nocte(m) > фр. nuit и т.н. за всички подобни случаи. и още 3. тези закони важат само за един eзик, а за всички остана̨ли езици важат други, дори и те да са произлезли от общ праезик. например по законите на развитие на испанския octo дава ocho, което никога не би предположил на пръв поглед, че е сродно с френското huit (за тези, които не вярват че е така, вж. 1. и 2.) така че, ако българският и памирските езици бяха сродни, тяхното родство след стотици години раздяла не би могло да се крепи на такива повърхностни и буквални звукови съответствия, защото езикът се развива, и то бързо, особено ако единият от народите е сменил рязко средата си на обитание и предишния си начин на живот. това, което прави Добрев, е все едно да доказва, че поради звуково сходство бълг. "дърт" е сродно с англ. dirty и за разликата в значенията да превежда изсмуканото от пръстите семантично обяснение, че старите хора се къпят по-рядко

Новое_учение_о_языке
bls.blog.bg
facebook=>bls.blog.bg
facebook=>bls.blog.bg

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езиците

• 1. Предисловие
• 2. Предпоставки: преди да продължите
  • 2.1. Аксиомата за естествените езици
  • 2.2. Естествените езици в непрестанна промена (perpetual mutation)
  • 2.3. Диалектен континуум - що е то
• 3. Основи на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}
  • 3.1. Предпоставки и инициация: откъде са̨ тръгна̨ли нещата
  • 3.2. Континуитетът като основен принцип
  • 3.3. Принцип за състоятелността на историческата лингвистика {Ƚ}
  • 3.4. Дескриптивната лингвистика като основа на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}
  • 3.5. Обхват (обсег, предмет) на историческата лингвистика {Ƚ}
  • 3.6. Основи на генеалогичната класификация на езиците
  • 3.7. Етимологичните речници
• 4. Романсът: потомците на латинския̌т език
• 5. Къде сме ние - в славянщината, разбира се
• 6. Индо-европейското езиково семейство
• 7. Други езикови семейства
  • 7.1. Алтайско езиково семейство
  • 7.2. Афроазиатско езиково семейство
  • 7.3. Уралско езиково семейство
  • 7.4. Дравидско езиково семейство
  • 7.5. Примерен списък на езиковите семейства от стария̌т свет
• 8. Езиците в Европа
• 9. Езиците в районът на Кавказ
• 10. Езиците в индийския̌т субконтинент
• 11. Препратки (references)
• 12. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Предисловие   (.. покажи го ..)   (.. покажи всичко ..)

▼▼   1. Предисловие   (.. скрий го ..)   (.. покажи всичко ..)

• През 19-ти век била развита нова наука - науката {Ƚ}, която разглежда естествените човешки езици в пространството и времето.


• Ще я̨ означавам с {Ƚ} и ще използвам ня̋колко названия за нея̨:
  • историческа лингвистика
  • лингвистична археология
  • сравнително-историческо езикознание
  • [лингвистична] компаративистика


• Основния̌т научен резултат от компаративистиката {Ƚ} е реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE).


• Основния̌т научно-популярен резултат от компаративистиката {Ƚ} е генеалогичната класификация на езиците, класификация на езиците по произход. Едва през 19-ти век науката компаративистика {Ƚ} придава смисъл - научен смисъл - на такива лингвистични понятия като славянски езици, тюркски езици, семитски езици и т.н.


• (.. скрий го предисловието ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Предпоставки: преди да продължите  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)

▼▼   2. Предпоставки: преди да продължите  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

Би било добре преди да продължите, да се запознаете със следните мои публикации:

• 2.1. Аксиомата за естествените езици
• 2.2. Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна промя̋на
• 2.3. Диалектен континуум - що е то

Ако човек не е осмислил тези три тези (за езикът-предшественик, за непрестанната промя̋на и за диалектния̌т континуум), едва ли си струва да се захваща с генеалогичната класификация на езиците.

(.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   2.1. Аксиомата за естествените езици  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)

▼▼   2.1. Аксиомата за естествените езици  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)

• Прочетохте ли за аксиомата за естествените езици? Според нея̨, всеки език спрямо всеки даден момент от мина̨лото има единствен език-предшественик, с който той може да се идентифицира. Предшественикът представлява старото състояние на съ̨щия̌т език.


• От езикът-предшественик (старото състояние) до новото състояние на съ̨щия̌т език се достига чрез изменения, нововъведения, иновации (трите тези думи означават едно и съ̨що). Езикът се мени, той осъ̨ществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрез този процес на непрестанна промя̋на във времето езикът преминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бъ̨де разнесен на по-обширна популационна територия например чрез миграция (преселване), чрез политическо или религиозно влияние.


• Ако междувременно езикът е разнесен на по-обширна популационна територия, то в различните точки от популационното пространство той обикновено се мени по различен начин (осъ̨ществява различни нововъведения, имплементира различни иновации). В различните точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тези различни нови състояния отначало представляват различни диалекти на езикът, но след време мога̨т да се оформя̨т като отделни езици с общ език-предшественик, които са̨ се от-роили от него (language split).


• Ролята на този постулат, на аксиомата за естествените езици, е да дефинира понятията естествен език и континуитет на естествените езици във времето.
  
  
  • От една страна, естествените езици се противопоставят на изкуствените езици (такива като Есперанто, вижте например Wiki: Constructed Language).
  • От друга страна, естествените езици ня̋мат начало. Един естествен език е резултат от развитието на своя̌т предшественик. Такъв предшественик, според постулатът, съ̨ществува.
  • Според постулатът, всички естествени езици са̨ възникна̨ли едновременно и после са̨ се нароили.
  • С други думи, естествените езици са̨ обект на непрекъ̨снато развитие и приемственост, което се изразява с думата континуитет.


• По-горе стана дума за тази част от аксиомата за естествените езици, която постулира съ̨ществуването на езикът-предшественик. Но освен това аксиомата постулира и единственост на този език-предшественик.
  
  
  • Чрез единствеността на езикът-предшественик постулатът изключва сливане (merge) на два езика.
  • Обаче сливане на диалекти на един език си остава напълно възможно.
  • По този начин, постулатът въвежда едно лингвистично разграничение между понятията език и диалект.
  • Както знаем, точното разграничение между тези две понятия, език и диалект, е политическо: езикът представлява диалект с армия и полиция.


• (.. скрий подразделът ..)  (.. скрий ги предпоставките ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   2.2. Естествените езици в непрестанна промена (perpetual mutation)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)

▼▼   2.2. Естествените езици в непрестанна промена (perpetual mutation)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)

• Прочетохте ли за аксиомата за естествените езици? Според нея̨, всеки език спрямо всеки даден момент от мина̨лото има единствен език-предшественик, с който той може да се идентифицира. Предшественикът представлява старото състояние на съ̨щия̌т език.


• Прочетохте ли за непрестанната промя̋на (perpetual mutation) на естествените езици? Тука става дума за това как от старото състояние на един език се стига до ново негово състояние.


• От езикът-предшественик (старото състояние) до новото състояние на съ̨щия̌т език се достига чрез изменения, нововъведения, иновации (трите тези думи означават едно и съ̨що). Езикът се мени, той осъ̨ществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрез този процес на непрестанна промена във времето езикът преминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бъ̨де разнесен на по-обширна популационна територия например чрез миграция (преселване), чрез политическо или религиозно влияние.


• Ако междувременно езикът е разнесен на по-обширна популационна територия, то в различните точки от популационното пространство той обикновено се мени по различен начин (осъ̨ществява различни нововъведения, имплементира различни иновации). В различните точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тези различни нови състояния отначало представляват различни диалекти на езикът, но след време мога̨т да се оформя̨т като отделни езици с общ език-предшественик, които са̨ се от-роили от него (language split).


• И тъй, всеки естествен език се намира в процес на непрестанна промя̋на (perpetual mutation) - това се твърди. От една страна, това е явление, което се наблюдава в действителността. От друга страна, това е твърдение, което съ̨що така може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• Разгледани са̨ и са̨ класифицирани движещите сили на непрестанната промена на естествените езици. Припомнете си ги.


• Измененията в естествените езици имат плавен характер (smoothness), те не са̨ резки и поради това често остават неосъзнати.


• Лексиката е най-динамичната, най-бързо изменящата се част на езикът.
  
  
  • При това, лексическите изменения често са̨ много трудни за обяснение и класификация.
  • Вся̋ка отделна дума, вся̋ка лексическа единица, следва да се разглежда отделно и това се прави в етимологичните речници. Въпреки всички усилия, произходът на много думи си остава неизяснен.
  • Да се основаваме на лексиката при решаването на въпрос за идентификацията и класификацията на езикът е хлъзгаво и несигурно. Без четливи текстове идентификацията и класификацията на езикът по принцип е невъзможна.


• Kорените и словообразувателните модели показват относителна стабилност само при сравнение с твърде динамично изменящата се лексика.


• Mорфологията и синтаксисът подлежа̨т на непрестанна промя̋на, както всички остана̨ли елементи на езикът.
  
  
  • В частност, показано е, че на повечето съвременни индо-европейски езици е свойствено движението от синтетичност към аналитичност.


• Разкрива се фундаменталното значение на звуковите изменения.
  
  
  • Оказва се, че за разлика от лексическите изменения, звуковите изменения подлежа̨т на анализ и класификация.
  • Систематизацията и класификацията на звуковите изменения стоя̨т в основата на историческата лингвистика {Ƚ} като наука.


• Не се налагат ограничения на скоростта на езиковите изменения. Разгледани са̨ последици от форсирани езикови изменения.
  
  
  • Поня̋кога особени обстоятелства налагат форсирани изменения в езикът, в резултат на които мога̨т да се получа̨т пиджин-езици или креолски езици.


• Въвежда се и понятието за генеалогическа близост на езиците или по-общо за генеалогическо разстояние между два езика.
  
  
  • Най-общо казано, разстоянието между два езика се определя, като си отговорим на въпросът колко века са̨ мина̨ли, откакто техния̌т най-близък във времето общ предшественик се е разроил, за да се получа̨т тези два езика.


• (.. скрий подразделът ..)  (.. скрий ги предпоставките ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   2.3. Диалектен континуум - що е то  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)

▼▼   2.3. Диалектен континуум - що е то  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)

• Прочетохте ли за аксиомата за естествените езици? Според нея̨, всеки език спрямо всеки даден момент от мина̨лото има единствен език-предшественик, с който той може да се идентифицира. Предшественикът представлява старото състояние на съ̨щия̌т език.


• И в двете публикации, в тази за диалектния̌т континуум и в онази за аксиомата за естествените езици, покрай другите засегна̨ти проблеми, се показва ня̋какъв стремеж лингвистично да се дефинират - да се определя̨т - понятията език и диалект.
  
  Цитат оттам:
  

  В много от контекстите лингвистиката не различава термините език и диалект - всеки диалект може да се нарече език и всеки език може да се нарече диалект на ня̋кой език с по-широк обхват (ако има ня̋какъв смисъл, разбира се). ... точното разграничение между тези две понятия е извън лингвистиката, и то е политическо: езикът представлява диалект с армия и полиция, казано на шега. ... Ако става дума за лингвистиката, то тя за всеки два близки диалекта може да намери разлики, въз основа на които те да се обявя̨т за отделни езици в ня̋какъв контекст, например в контекстът на разликите, а съ̨що така и за всеки два близки езика лингвистиката може да намери прилики и в контекстът на тези прилики да ги обяви за диалекти на един език.

• Прочетохте ли за непрестанната промя̋на (perpetual mutation) на естествените езици? Там става дума за това как от старото състояние на един език се стига до ново негово състояние.


• От езикът-предшественик (старото състояние) до новото състояние на съ̨щия̌т език се достига чрез изменения, нововъведения, иновации (трите тези думи означават едно и съ̨що). Езикът се мени, той осъ̨ществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрез този процес на непрестанна промя̋на във времето езикът преминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бъ̨де разнесен на по-обширна популационна територия например чрез миграция (преселване), чрез политическо или религиозно влияние.


• Ако езикът се простира на по-обширна популационна територия, то в различните точки от популационното пространство той може да се мени по различен начин (да осъ̨ществява различни нововъведения, да имплементира различни иновации). В различните точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тези различни нови състояния отначало представляват различни диалекти на езикът.


• Тези различни нови състояния отначало представляват различни диалекти на езикът, но след време мога̨т да се оформя̨т като отделни езици с общ език-предшественик, които са̨ се от-роили от него (language split).


• И преди, и след роенето, съвкупността от съ̨седните диалекти, развили се от общ език-предшественик, се нарича диалектен континуум.


• И трите публикации, тази за диалектния̌т континуум, другата за непрестанната промя̋на на естествените езици и онази за аксиомата за естествените езици, се отнасят до естествените говорими езици.


• (.. скрий подразделът ..)  (.. скрий ги предпоставките ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Основи на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Основи на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.1. Предпоставки и инициация: откъде са̨ тръгна̨ли нещата  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.1. Предпоставки и инициация: откъде са̨ тръгна̨ли нещата  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Познаването на латинския̌т език, на гръцкия̌т, на еврейския̌т, на арамейския̌т (и на арабския̌т) не е било загубвано в средновековна Европа.

  Хората тогава са̨ живели изключително във религията и за религията. Християнската Библия, ислямския̌т Куран и юдейския̌т Талмуд - това са̨ били четените и преписваните книги. Изучавали са̨ гръцки език не толкова заради Платон и Аристотел, а заради Християнската Библия. Изучавали са̨ еврейски език заради оригиналните текстове на Ветхия̌т завет. Оригиналните текстове на Ветхия̌т Завет са̨ били изучавани и разнищвани и от християнски, и от еврейски средновековни учени. Изучавали са̨ и арабския̌т език, за да чета̨т куранът и да участват пълноценно в религиозни диспути. Имало е хора, които знаели евангелските текстове наизуст. И сега може да има такива. Сега със сигурност има хора, които зная̨т куранът наизуст.

• Във 2-рата половина на 18-ти век европейците получили от Индия знания за два близки древни езика - санскрит (старо-индийски) и авестийски (зендски) .
  
  
  • Така както европейската интелигенция хилядолетия наред пазела знанията за латински и гръцки и богатата литература на тези езици, така и индийската интелигенция пазела знанията за санскрит и огромната литература на санскрит.
  • Европейските учени се запознали с огромната индийска литература на санскрит. Европейските учени-езиковеди от началото на 19-ти век били обхвана̨ти от истинска санскритомания.
  • Авестийския̌т език дошъл с един сборник със зороастрийски религиозни текстове, наречен Зенд-Авеста или само Авеста. Езикът бил наречен така по името на сборникът.
  • Сборникът Авеста дошъл в Европа от индийска зороастрийска религиозна общност.
  • Било възприето правилното предположение, че авестийския̌т е ня̋какъв старо-персийски диалект, териториално неустановен.
  • Въз основа на знанията за латински и гръцки, пазени в Европа хилядолетия наред, и въз основа на наскоро придобитите знания за санскрит и авестийски, през 2-рата половина на 19-ти век европейските учени-лингвисти разработили апаратът на сравнителното езикознание или на историческата лингвистика или на лингвистичната археология {Ƚ} и го развили почти до нивото на естествените науки.
  • Историческата лингвистика {Ƚ} дефинирала нови понятия като индо-европейски език, славянски език, семитски език, тюркски език, и т.н. Тези лингвистични понятия веднага се харесали и на простолюдието, и на историците, и на политиците, и за съжаление стана̨ли обект на злоупотреби и средство за измами.
  • Основното постижение на историческата лингвистика от 19-ти век е доказателството, че германските езици са̨ индо-европейски наред със санскрит, авестийски, гръцки и латински.
  • Европейските учени през целото "мрачно средновековие" пазели знанията си и за три "семитски" езика: еврейския̌т, арамейския̌т и арабския̌т. Апаратът на сравнителното езикознание бил приложен и към тех, с което понятието семитски език покрай библейския̌т си смисъл придобило и научен смисъл.


• (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.2. Континуитетът като основен принцип  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.2. Континуитетът като основен принцип  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Думата континуитет (continuity) се превежда непрекъ̨снатост или пък по-скоро приемственост (succession).
  
  
  • И тъй, важното е приемствеността и континуитетът. В есето си, озаглавено "Принципи на моите възгледи за мина̨лото", съм включил следното съ̨ждение: "Принцип за историческия̌т континуум: ако нищо не знаем за дедите си, то за прадедите си знаем още по-малко."
  
  
  • Вижте и есето Относно значението на принципът за континуитетът в историята.
  
  
  • Историята успя̋ва да проникне назад във времето само въз основа на континуитетът.
    
    
    • Ако го ня̋ма континуитетът, завъждат се чалга-историци, които съчиняват митове като заместители на истинската история.


• В историческата лингвистика {Ƚ} принципът на континуитетът се задава от аксиомата за естествените езици.
  
  
  • Ролята на този постулат, на аксиомата за естествените езици, е да дефинира понятията естествен език и континуитет на естествените езици във времето.
    
    
    • От една страна, естествените езици се противопоставят на изкуствените езици (такива като Есперанто, вижте например Wiki: Constructed Language).
    • От друга страна, естествените езици ня̋мат начало. Един естествен език е резултат от развитието на своя̌т предшественик. Такъв предшественик, според постулатът, съ̨ществува.
    • Според постулатът, всички естествени езици са̨ възникна̨ли едновременно и после са̨ се нароили.
    • С други думи, естествените езици са̨ обект на непрекъ̨снато развитие и приемственост, което се изразява с думата континуитет.


• Измененията в естествените езици имат плавен характер (smoothness), те не са̨ резки и поради това често остават неосъзнати.
  
  
  • Нали си спомняте, че естествените езици се намират в непрестанна промя̋на (perpetual mutation)
  
  
  • Фаза 0: Съ̨ществуват само старите езикови форми.
  
  
  • Фаза 1: Появяват се новите форми в речта на младото поколение. Старите форми обаче все още се осъзнават като правилни и се предпочитат от всички.
    
    
    • Минават и си заминават поколения, може би векове.
  
  
  • Фаза 2: Новопоявилите се форми се предпочитат от младото поколение. Младото поколение все още разбира старите форми, но вече не ги употребява. В речта на старото поколение старите форми все още се срещат, но все по-ря̋дко.
    
    
    • Минават и си заминават поколения, може би векове.
  
  
  • Фаза 3: Старите форми изчезват от езикът. Никой не ги употребява вече. Установени са̨ новите форми.
  
  
  • Плавния̌т характер на измененията в естествените езици съ̨що така е израз на принципът на континуитетът.


• За спазването на принципът на континуитетът тря̋бва постоянно да се следи ..
  
  
  • както при обясненията на явленията,
  • така и при възстановките (реконструкциите) на езиковите изменения чрез интерполация и екстраполация.


• За да останем верни на принципът на континуитетът, нужна е резолюция на сингуларността.
  
  
  • Възникването на човешкия̌т език остава извън обсегът на историческата лингвистика {Ƚ}.
    
    
    • Това може да е проблем за други науки като антропология, праистория, философия ..,
    • но не е проблем, с който историческата лингвистика {Ƚ} се занимава.
  
  
  • В частност, извън обсегът на историческата лингвистика {Ƚ} е вавилонското стълпотворение:
    
    
    • Вавилонското стълпотворение {Битие, глава 11} е чудо Божие, ..
    • а историческата лингвистика {Ƚ} се стреми да си остане естествена наука и с чудеса не се занимава.
  
  
  • Понятието за форсирани езикови изменения, в резултат на които мога̨т да се получа̨т пиджин-езици или креолски езици, може да се разглежда като резолюция на сингуларността.
    
    
    • Например, в некакъв контекст може да се разглежда, че дори един взрив протича във времето:
    • в рамките на взривът различни събития се случват вся̋ка мили-[микро]-[нано]-секунда.


• (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.3. Принцип за състоятелността на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.3. Принцип за състоятелността на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Състоятелността (consistency) означава липса на противоречия и предполага приложимост, пригодност и надеждност (applicability, convenience, appropriateness, reliability).


• Състоятелността на лингвистическата археология {Ƚ} се доближава до тази на естествените науки като биологията или химията.
  
  
  • Надеждността на биологията или химията не мога̨т да се достигна̨т, само защото явленията, които историческата лингвистика {Ƚ} изучава, не мога̨т да се възпроизвеждат в лабораторни условия.


• За спазването на принципът на състоятелността тря̋бва постоянно да се следи ..
  
  
  • както при обясненията на явленията,
  • така и при възстановките (реконструкциите) на езиковите изменения чрез интерполация и екстраполация.


• В частност, с цел спазване на принципът на състоятелността, тря̋бва да не се изкушаваме да привличаме ..
  
  
  • фантастични явления и чудеса
  • или явления, които отсъ̨стват от лингвистичната действителност и са̨ плод на чисто въображение.


• За да не се нарушава принципът на състоятелността и за да не се ощетява надеждността на твърденията, не бива да се боим да признаваме, че ..
  
  
  • на много въпроси от лингвистическата археология {Ƚ} отговор ня̋ма и ня̋ма и да има.
  • Доколкото сравнително-историческото езикознание {Ƚ} се преплита с историята, редно е да се спомене, че съ̨щия̌т принцип важи и за историята:
  • На много въпроси от историята отговор ня̋ма и ня̋ма да има.
  • От умря̋лo хабер не чакай.


• В есето си, озаглавено "Принципи на моите възгледи за мина̨лото", съм отделил важно место на принципът за състоятелността на лингвистичната археология {Ƚ}:

  Принципът за състоятелността на лингвистическата археология {Ƚ} се противопоставя на ня̋кои възгледи сред професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводите на лингвистическата археология противореча̨т нa ня̋кои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно последните да се преразгледат. Даже ако в ня̋кой древен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бъ̨да̨т правдиви. Много добре знам, например, че въз основа на днешната преса не бих могъл да си създам правилна представа за настоящето, на което съм свидетел, а пък какво остава за мина̨лото. С други думи, бъ̨дещите поколения вероятно ня̋ма да мога̨т да си създада̨т правилна представа за нашето настояще въз основа на писмените паметници, които ще им оставим.

• Дълбочината, до която лингвистичната археология {Ƚ} може да копае при екстраполация, съ̨що така се ограничава от принципът на състоятелността.
  
  
  • Опорните точки, на които историческата лингвистика {Ƚ} стъ̨пва, са̨ езиците в състояниято им, както са̨ засвидетелствани в запазени четливи текстове.
  • Съвременното състояние е съ̨що така опорна точка, разбира се - счита се, че съвременното състояние е засвидетелствано.
  • Възстановката (реконструкцията) на измененията между две засвидетелствани състояния на един език се нарича интерполация. В повечето случаи нивото ѝ на надеждност е задоволително.
  • Възстановката (реконструкцията) на измененията преди най-старото засвидетелствано състояние се нарича екстраполация. За дълбочината ѝ се поставят ограничения в името на надеждността на резултатите.
  • Доколкото най-старите засвидетелствани текстове не са̨ по-стари от шест хиляди години, то разумното общо ограничение за лингвистичната археология {Ƚ} е десет хиляди години, сто века.
  • В повечето конкретни случаи ограниченията са̨ доста по-строги.
  • Екстраполация в посока към бъ̨дещето се изключва от предметът на историческата лингвистика {Ƚ}.


• (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.4. Дескриптивната лингвистика като основа на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.4. Дескриптивната лингвистика като основа на сравнително-историческото езикознание {Ƚ}  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Дескриптивната лингвистика (описателната лингвистика) разглежда езиците в синхронен план, в относително фиксирано тя̋хно състояние.
• Дескриптивната лингвистика описва познатите езици.
• Дескриптивната лингвистика описва даден език в познатото му състояние.


• Дескриптивната лингвистика описва даден език в познатото му съвременно състояние или в познатото му състояние за даден интервал от мина̨лото.


• Дескриптивната лингвистика описва две познати състояния на даден език (например съвременното му състояние и състоянието му за даден интервал от мина̨лото) отделно, като два езика, разположени в различни точки от времето и популационното пространство.


• Дескриптивната лингвистика следва да борави само с факти.
• Дескриптивната лингвистика предоставя на историческата лингвистика {Ƚ} резервоар от факти, които подлежа̨т на осмисляне в диахронен план, на осмисляне като развитие във времето, в съответствие с предметът на историческата лингвистика {Ƚ}.
• Историческата лингвистика {Ƚ} не тря̋бва да спори с дескриптивната лингвистика.


• Описателната лингвистика (дескриптивната лингвистика) строи модел на езикът и въз основа на него описва фонетиката и граматиката на езикът. Този модел не може да е произволен - той тря̋бва да съответства на моделът, който всеки носител на езикът си изгражда още като дете. Дескриптивната лингвистика тря̋бва да опише и многото изключения от този модел, каквито е нормално да се срещат във всеки естествен език.


• Дескриптивната лингвистика издава речници, в които описва лексическия̌т фонд на езикът.
  
  
  • Тълковните речници описват значението на дадена дума чрез други думи на съ̨щия̌т език.
  • Двуезичните речници описват значението на дадена дума чрез думи на друг познат език.
  • Етимологичните речници са̨ плод на историческата лингвистика {Ƚ}, а не на дескриптивната лингвистика.


• В научно-популярни публикации по историческата лингвистика {Ƚ} е възможно да се вмъкват факти от дескриптивната лингвистика, понеже не може да се предполага публиката да ги знае.


• Лингвистичната действителност се състои от естествените езици. Изкуствените езици (такива като Есперанто, вижте например Wiki: Constructed Language) не влизат в лингвистичната действителност.


• Случаите, когато дескриптивната лингвистика излиза извън лингвистичната действителност, за да описва изкуствени езици, тря̋бва да са̨ ясно маркирани. В тези случаи дескриптивната лингвистика и историческата лингвистика {Ƚ} не се пресичат. Фактите относно изкуствените езици са̨ безполезни за историческата лингвистика {Ƚ} и тя не бива да ги използва.


• (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.5. Обхват (обсег, предмет) на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.5. Обхват (обсег, предмет) на историческата лингвистика {Ƚ}  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Историческата лингвистика {Ƚ} не бива да излиза извън рамките на лингвистичната действителност.
  
  
  • В лингвистичната действителност влизат всички съвременни говорими естествени езици.
    • Те се считат познати: дескриптивната лингвистика би могла да ги опише, давайки за тя̋х надеждни данни.
  
  
  • В лингвистичната действителност влизат съ̨що така познатите стари естествени езици, без значение дали са̨ оставили потомци или не.
    • Стига да разполагаме с четливи текстове на тези езици - това означава да са̨ познати.
    • Старо-гръцки, латински, старо-славянски, шумерски, старо-египетски, санскрит, и много други ..
  
  
  • Ако некой език влиза в лингвистичната действителност в качеството си на съвременен говорим език или на познат стар език, то в лингвистичната действителност влизат и всички негови предшественици.
    • Според аксиомата за естествените езици, всеки естествен език има единствен език-предшественик във всеки предшестващ момент от времето.
    • Старо-гръцки, латински, старо-славянски, санскрит: тези стари езици влизат в лингвистичната действителност през двата входа: и като познати стари езици, и като предшественици на съвременни езици.
  
  
  • В лингвистичната действителност не влизат изкуствените езици.
    • В лингвистичната действителност не влизат Esperanto, Interlingua, Quenya, Klingon и много други изкуствени езици.
    • Списък на конструираните (изкуствените) езици.
  
  
  • В лингвистичната действителност не влизат непознатите стари езици.
    • Непознати стари езици със зададени от историята названия без запазени четливи текстове на тя̋х не влизат в лингвистичната действителност.
    • Споменаването на названието на ня̋какъв език от историята не стига за включването му в лингвистичната действителност.
    • Такъв език би могъл да влезе в лингвистичната действителност като предшественик на съвременен език, но за непознат език това нема как да се докаже.
    • Например, старо-албанския̌т език, макар и непознат, влиза в лингвистичната действителност в качеството си на предшественик на албанския̌т.
    • Старо-албанския̌т може да е бил идентичен или с илирийския̌т, или с тракийския̌т, но не знаем с кой.
    • Поради това илирийския̌т и тракийския̌т не влизат в лингвистичната действителност и историческата лингвистика {Ƚ} не се занимава с тя̋х.


• Историческата лингвистика {Ƚ} разглежда лингвистичната действителност в развитие във времето и пространството.
  
  
  • Не само в синхронен план, но предимно в диахронен план.
  • Без да забравя, че всеки естествен език се намира в процес на непрестанна промена, чрез който езикът преминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Дълбочината, до която лингвистичната археология {Ƚ} може да копае при екстраполация, се ограничава от принципът на състоятелността.
  
  
  • Опорните точки, на които историческата лингвистика {Ƚ} стъ̨пва, са̨ езиците в състояниято им, както са̨ засвидетелствани в запазени четливи текстове.
  • Съвременното състояние е съ̨що така опорна точка, разбира се - счита се, че съвременното състояние е засвидетелствано.
  • Възстановката (реконструкцията) на измененията между две засвидетелствани състояния на един език се нарича интерполация. В повечето случаи нивото ѝ на надеждност е задоволително.
  • Възстановката (реконструкцията) на измененията преди най-старото засвидетелствано състояние се нарича екстраполация. За дълбочината ѝ се поставят ограничения в името на надеждността на резултатите.
  • Доколкото най-старите засвидетелствани текстове не са̨ по стари от шест хиляди години, то разумното общо ограничение за лингвистичната археология {Ƚ} е десет хиляди години, сто века.
  • В повечето конкретни случаи ограниченията са̨ доста по-строги.
  • Екстраполация в посока към бъ̨дещето се изключва от предметът на историческата лингвистика {Ƚ}.


• (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.6. Основи на генеалогичната класификация на езиците  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.6. Основи на генеалогичната класификация на езиците  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Генеалогичната класификация на езиците, или класификация на езиците по произход, е основния̌т научно-популярен резултат от историческата лингвистика {Ƚ}.
  
  
  • Едва през 19-ти век науката компаративистика {Ƚ} придава смисъл - научен смисъл - на такива лингвистични понятия като славянски езици, тюркски езици, семитски езици и т.н.


• Основния̌т научен резултат от компаративистиката {Ƚ} е реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE).
  
  
  • Като по този начин в генеалогичната класификация на езиците (или в класификация на езиците по произход) се въвежда понятието индо-европейски език,
  • което включва четири от познатите древни езици: гръцки, латински, санскрит (старо-индийски) и авестийски (старо-персийски).


• Най-важният частно-научен резултат от компаративистиката {Ƚ} е възстановката (реконструкцията) на пра-германския̌т език (Proto-Germanic), за който се показва принадлежността му към семейството на индо-европейскте (IE) езици наред с гръцки, латински, санскрит и авестийски.
  
  
  • По този начин се доказва съ̨ществуването на германската (Germanic) група езици в класификацията на езиците по произход, която група включва немски, английски, датски, шведски и др.
  
  
  • На този фон, съ̨ществуването на славянската (Slavic) група езици в генеалогичната класификация на езиците и принадлежността на тези езици към семейството на индо-европейскте (IE) езици е тривиален частно-научен резултат от компаративистиката {Ƚ}, получен въз основа на засвидетелствания̌т старо-славянски (старо-български, старо-църковно-славянски) език.


• Генеалогичната класификация на езиците, или класификация на езиците по произход, се основава на аксиомата за естествените езици.
  
  
  • Според нея̨, всеки език спрямо всеки даден момент от мина̨лото има единствен език-предшественик, с който той може да се идентифицира. Предшественикът представлява старото състояние на съ̨щия̌т език.


• Генеалогичната класификация на езиците обхваща само естествените говорими човешки езици.
  
  
  • Тя не се отнася за:
    • изкуствените езици като есперанто
    • нито пък за компютърните езици и за други професионални езици, които всички са̨ изкуствени
    • нито пък за други типове езици като езикът на глухите


• Генеалогичната класификация на езиците е резултат само на лингвистични (езиковедски) изследвания и ..
  • .. нема нищо общо със:
    • биологичната генетика (и изобщо с биологията)
    • популационната генетика
    • етнологията и етнографията
    • религията
    • произходът на етноси, народности, народи
    • политиката


• Резултатите от генеалогичната класификация на езиците важа̨т само въ̨тре в лингвистиката, в науката за езикът.
  
  
  • Използването им извън езикознанието в ня̋какви интердисциплинарни изследвания почти сигурно ги компрометира ..
    • .. и резултатите от генеалогичната класификация на езиците,
    • .. и самите интердисциплинарни изследвания,
    • понеже обикновено се пренебрегва това, че населението може многократно да си сменя езикът,
    • понеже обикновено се забравя това, че езикът не се предава чрез гените, а е въпрос преди всичко на конюнктура, на условията на живот.
  
  
  • Генеалогичната класификация на езиците показва само произходът на езикът, а не произходът на народът, който говори на този език.
  
  
  • [CAUTION/Предупреждение] Използването на резултатите от генеалогичната класификация на езиците в политиката,
    • както и за решаване на проблеми за произход на етноси и народи,
    • е престъ̨пно и се родее с практиките на национал-социалистите на Хитлер.


• (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3.7. Етимологичните речници  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   3.7. Етимологичните речници  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• Етимологичните речници са̨ посветени на произходът на отделните думи.


• При всеки език, произходът на голя̋ма част от думите, а често на по-голя̋мата част от думите, е неустановен, неизвестен.


• (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Романсът: потомците на латинския̌т език  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   4. Романсът: потомците на латинския̌т език  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го разделът за романсът ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Къде сме ние - в славянщината, разбира се  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   5. Къде сме ние - в славянщината, разбира се  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го разделът за славянщината ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Индо-европейското езиково семейство  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   6. Индо-европейското езиково семейство  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го разделът ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Други езикови семейства  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Други езикови семейства  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.1. Алтайско езиково семейство  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   7.1. Алтайско езиково семейство  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

[В процес на разработка]

(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.2. Афроазиатско езиково семейство  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   7.2. Афроазиатско езиково семейство  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]

(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.3. Уралско езиково семейство  (.. покажи го подразделът ..)  

▼▼   7.3. Уралско езиково семейство  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]

(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.4. Дравидско езиково семейство  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   7.4. Дравидско езиково семейство  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]

(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7.5. Примерен списък на езиковите семейства от стария̌т свет  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   7.5. Примерен списък на езиковите семейства от стария̌т свет  (.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

[В процес на разработка]

(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Езиците в Европа  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   8. Езиците в Европа  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го разделът за Европа ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Езиците в районът на Кавказ  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   9. Езиците в районът на Кавказ  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го разделът за Кавказ ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Езиците в индийския̌т субконтинент  (.. покажи ..)   .. към началото ..

▼▼   10. Езиците в индийския̌т субконтинент  (.. скрий ..)   .. към началото ..

[В процес на разработка]

(.. скрий го разделът за Индия ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Препратки (references)   (.. покажи ги ..)   .. към началото ..

▼▼   11. Препратки (references)   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..

• Мои публикации:
  • Аксиомата за естествените езици
  • Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна промена
  • Диалектен континуум - що е то
  • Относно значението на принципът за континуитетът в историята
  • Принципи на моите възгледи за мина̨лото
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • Относно апроксимирането на проходните съгласни при заемки в славянски
  • The CV of Slavophonia
  • Нашата славянщина - от векове за векове
  • Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
• Други публикации:
  • Online Etymology Dictionary
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Dictionnaire Etymologique
  • Etymological Dictionary of the German Language by F. Kluge, 1891
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Луговской Исраэль: Родство языков и древнейшая история
  • Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
  • Проф. K.Гълѫбов: Готска граматика, Придворната печатница, София, 1939
  • Борислав Попов: Увод в сравнително-историческото езикознание (offline)
• (.. скрий ги препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги коментарите ..)   (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..

Тука ще добавям коментари. Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?
    
    A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.
    
    Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.
    
    Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.
    
    Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.
    
    While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.
    
    When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.
    
    If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.
    
    Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.
  
  
  • Въпрос: Защо латинския̌т език, езикът-майка на едни от най-разпространените днес езици, е изчезна̨л?
    
    Отговор: Латинския̌т език изобщо не е изчезвал. Той просто се е променил. С времето се е променил. Времето всичко променя. И езиците ги променя.
    
    Да разгледаме градът Рим. В този град, и сега, и преди две хилядолетия се е говорел един и съ̨щ език. Езикът, говорен в Рим преди две хилядолетия, се нарича латински език. Езикът, говорен в Рим сега, се нарича италиански език. Италианския̌т е съ̨щия̌т език като латинския̌т, но латинския̌т е с две хилядолетия по-стар, или, което е съ̨щото, италианския̌т е с две хилядолетия по-млад (по-нов).
    
    Ами и аз така. Сега съм си съ̨щия̌т човек както преди ня̋колко десетилетия. Обаче сега съм с ня̋колко десетилетия по-стар, а пък "оня човек", който е живя̋л преди ня̋колко десетилетия и е бил идентичен с мене, е бил с ня̋колко десетилетия по-млад от мене, бил е все още пълен със сили, и с по-малко акъл от мене сега.
    
    Латинския̌т език бил разпространен на територията на Римската империя. И се е променял през всичкото време.
    
    Докато западната част на Римската империя функционирала (например, докато набирала войски), езиковите промени се разпространявали по ця̋лата обширна територия. Но езикът се е променял през всичкото време: първо е бил класическия̌т латински, след това той е стана̨л на късен латински, който пък с времето се превърна̨л на "вулгарен латински", после - "ранен романс".
    
    Когато западната част на Римската империя спря̋ла да функционира, езиковите промени не се разпространявали вече из ця̋лата територия и си оставали локални. Появили се локални варианти на езикът. Тези локални варианти тря̋бвало да се повишат в ранг на отделни езици. Обаче стария̌т език - класическия̌т латински .. късния̌т латински .. вулгарния̌т латински .. ранния̌т романс - този език не изчезна̨л, той се е разроил.
    
    Ако не беше се разроил, пак щеше да се променя, времето пак щеше да го промени.
    
    Гръцкия̌т например не се е роил, но съ̨ществено се е променил с времето, по съ̨щия̌т начин, както латинския̌т.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: What were Slavs doing in the BC times?
    
    A.: The CV of Slavophonia.
    
    
    Some points:
    
    
    • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
    • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
    • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
    • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.
    
    
    • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
    • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.
    
    
    • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
    • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
    • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.
    
    
    • Q6.: What about Slavs.
    • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.
    
    
    • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
    • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.
    
    
    And again: A.: The CV of Slavophonia.
  
  
  • Q<Въпрос>: Славяните във времето преди Христа - какво се знае за тя̋х?
    
    A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
    
    
    Съображения:
    
    
    • Q1.: Какво се знае за португалците във времето преди Христа?
    • A1.: По онова време португалци не е имало, но португалския̌т език си е съ̨ществувал - говорел си е в градът Рим и в околностите.
    
    
    • Q2.: Какво се знае за румъ̨нците (власите и молдованите) във времето преди Христа?
    • A2.: По онова време румъ̨нци не е имало (нито власи, нито молдовани), но румъ̨нския̌т език си е съ̨ществувал - говорел си е в градът Рим и в околностите.
    
    
    • Q3.: Възможно ли е във времето преди Христа португалския̌т език да се е говорел в западните предградия на Рим, а румъ̨нския̌т - в източните?
    • A3.: Не. Из целия̌т град, както и из предградията, се е говорел един и съ̨щ език. Бихме могли сега да наричаме този език португалски или влашки или италиански, но по онова време този език се го наричали латински.
    
    
    • Q4. Вя̋рно ли е, че във времето преди Христа португалците и испанците са̨ живеели в Рим и в предградията на Рим?
    • A4. Не. Просто латинския̌т език се е разпространил из нови земи. Местното население на Португалия и Испания се е заразило - инфектирало се е - с латинския̌т език.
    
    
    • Q5. Ако преди 2500 години италианския̌т, португалския̌т и румъ̨нския̌т са̨ били един и съ̨щ език, защо те сега са̨ толкова различни?
    • A5_1. Времето променя всичко. Аз съм съ̨щия̌т човек като оня живя̋л преди половин век - ЕГН-то ни е едно и съ̨що, но съм много по-мъ̨дър от него, а той пък беше много по-силен от мене. Тъй че и в градът Рим един и съ̨щ език се е говорел през последните 2500 години, и този език постоянно се е променял с времето.
    • A5_2. Латинския̌т език, езикът на градът Рим, е бил разнесен на огромни територии, и времето е причинило различаващи се и разнообразни изменения на езикът из тези територии. С течение на вековете, взаимната разбираемост е била загубена и така са̨ възникна̨ли различни езици (италиански, испански, португалски, френски, румъ̨нски, ..) из тези територии
    
    
    • Q6. Да се върнем все пак на славяните.
    • A6. Никога не е имало славяни като общност. Имало е само славянски език, а сега има само славянски езици. Думата "славяни" означава просто хора, говорещи на славянски език. Следователно въпросът "What were Slavs doing in the BC times?" е зададен неправилно. Правилния̌т въпрос следва да бъ̨де: какво знаем за славянския̌т език във времето преди Христа.
    
    
    • Q7. Ами славянския̌т език във времето преди Христа? Какво се знае за него?
    • A7. В онези времена славянския̌т език представлявал неидентифицируема част от балто-славянския̌т диалектен континуум.
    
    
    И пак: A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---