Само Левски!

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Само Левски!

• ◄◄
• ▼▼

• 1. Прѣдговор
• 2. Преамбюл
• 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook (.. развий ..)
• 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook (.. свий ..)
  • 3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски
  • 3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • 3.3. За революционната афера
  • 3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му
  • 3.5. За прѣдателството
  • 3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи
  • 3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06
• 4. Епилог
• 5. Прѣпратки: references
• 6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Прѣдговор    (.. покажи го ..)  (.. покажи всичко ..)

(.. покажи го прѣдговорът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Прѣдговор    (.. скрий ..)  (.. покажи всичко ..)

• В днитѣ међу двѣтѣ дати - по стар и по нов стил - на смъртта на Васил Левски - међу 6-ти и 19-ти февруари 2021 - във facebook съм публикувал по този повод поредица от седем текста.
• Това е първия̌т, а това е послѣдния̌т.


• Само Левски! Това знаѣл да изписва първия̌т български компютър ВИТОША прѣз 1962 (вижте тука и тука).
• (.. скрий прѣдговорът ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Преамбюл    (.. покажи го ..)

(.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Преамбюл    (.. скрий го ..)

   ►►  (..  покажи ..)   Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?

   ▼▼   Македония. (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)

• Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
  • Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)


• С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.


• Всичко друго е пито-платено.


• Само проблемът с македониститѣ все още ни души.


• (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)  .. към началото ..
  

• Осъзнайте се, озаптѣте се.


• Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.


• Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.


• Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.


• Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.


• Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.


• Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.

• Култът към Левски в България не го възприемам.


• Патриотизмът не бива да се израђа в религия.


• Да, Левски се е жертвал за България.


• Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.


• И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.


• И на Шипка, и край Драва.


• И на Арабаконак, и в Марсилия.


• За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.


• Всички сѫ достойни за почит.


• Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.

• (.. скрий го преамбюлът ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook   

(.. покажи ги текстоветѣ ..)  (.. покажи ги текстоветѣ развити ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook   

(.. свий ги текстоветѣ ..)   (.. скрий ги текстоветѣ ..)   (.. покажи ги всичкитѣ ..)   .. към началото ..

---

   ►►   3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски 

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• Ще приведа̨ документ от османскитѣ архиви. Това сѫ мотивитѣ, които софийската слѣдствена комисия изпратила на Султанът в Цариград, за да може той да потвърди издадената смъртна присѫда на Васил Левски.


• .. покажи източницитѣ на документът ..
• .. скрий ги източницитѣ ..
  
  
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook.
  
  
  • Публикувал съм го във facebook и на 2020-11-28.
  
  
  • До пълния̌т протокол с разпититѣ по дати води тази прѣпратка. Аз привеђам извадка от него, тази извадка, която може да се нарѣче "присѫда с мотиви за нея̨" и която е била пратена в Цариград за потвърђение.
  
  
  • Документи из турскитѣ архиви.
    Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
    Публикувано във "Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд".


• .. покажи го документът ..
  
  
• Ето го документът (.. скрий го ..):

  Когато завършиха̨ разпититѣ на лицата, за наказанието на които се донесе с прѣдишнитѣ протоколи, установи се, че именуемия̌т Дякон Васил Левски е натоварен от страна на комитетът във Влашко да подбуђа и бунтува България.
  
  Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуђала населението да образува комитети, които да се готвя̨т да въстана̨т с орѫжие в рѫка против Османската държава. Той е разширявал крѫгът на бунтовническата дѣйност и на всѣ̋какви други дѣйствия и е бил прѣдсѣдател на всичкитѣ комитетски организации.
  
  Понеже е бил твърдѣ хитър и лукав, а сѫщеврѣменно извѣстен по своята храброст, когато се разтуриха̨ комитетскитѣ гнѣзда, той не можа да бѫде заловен. След като обаче неговия̌т портрет се разпрати и неговото прѣследване и тѫрсене не спрѣ̋, най-сетнѣ чрѣз усърдието и посрѣдничеството на ловчанския̌т каймакам, той биде настигна̨т в село Къкрина, Ловчанско, нападна̨т и заловен, слѣд което бѣше докаран в София и подложен на подробно и всестранно разслѣдване.
  
  В първия̌т и втория̌т си разпит той заяви, че е роден в Карлово, син е на Ивана, че от седем години насам се учил в сръбски училища, че е бил в Букурѐщ като дѣец в организацията на изпращанитѣ досега отсам разбойници, че е бил във връзка с войводата на име Хаџи Димитър и с други войводи, и понеже не одобрил методът им на дѣйствие и работитѣ им тогава, върна̨л се в Сърбия и постѫпил във военното училище.
  
  За сегашната си бунтовническа дѣйност бил повикан в Букурѐщ от търговецът Цѣнович, дѣто се прѣдставил прѣд комитетът, свикан в Букурѐщ, с открито лице, докато другитѣ присѫтствуващи от разни мѣста били с маскирани лица, за да не се познават едни други.
  
  Дадени му били нѣ̋какви писма по организуването на куриерскитѣ служби в комитетитѣ, и, за да бѫде познат от комитетскитѣ хора, тѣ нагласили нѣ̋какви знаци, слѣд което бил изпратен в България с тая нарочна мисия.
  
  Носейки със себе си писма, той започнал най-напрѣд от Свищов и е обиколил Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив. Слѣд като е прѣдставил там нарочнитѣ знаци в опрѣдѣленитѣ кафенета, той е изпълнявал възложената му длъжност, като е прѣдавал писмата извън градът на лицата, които идвали слѣд него, размахвайки бѣ̋ла кърпа в рѫка и подсвирвайки с уста, без да узная̨т неговата личност, нито пък неговото име.
  
  Слѣд това се завърна̨л пак в Букурѐщ, дѣто написал един врѣменен устав, според който да се състави общия̌т [устав], и го разпратил по свой почин на тукашнитѣ комитети, които, слѣд като прибавили и от своя страна своитѣ собствени мнѣния, върна̨ли тия екземпляри от врѣменния̌т устав обратно. Слѣд като на свиканото събрание тоя устав е бил поправен и напечатан, той [Левски] е бил изпратен заедно с тоя устав отсам [в България]. Но поради голѣ̋мото количество броеве от тоя устав, които трѣ̋бвало да носи, мѫчно било да се прѣнеса̨т по тоя начин, ето защо [уставитѣ] били изпратени посрѣдством комитетът в Букурѐщ на свищовския̌т комитет.
  
  Когато дошъл в Свищов, уставитѣ му били дадени и той, както по-рано раздавал пощата, така сега [раздал] уставитѣ в Ловеч, Търново и Пловдив, слѣд което, съгласно длъжността, която заемал, се заел да разслѣдва и наблюдава кафенетата и сборищата, без да обади кой е, какво впечатление е направил комитетския̌т въпрос, дали той е разгласен или не.
  
  Слѣд като работил малко врѣме в това направление, завърна̨л се в Букурѐщ, отдѣто не мина̨л веднага отсам, а остана̨л там четири-пет мѣсеца, слѣд което, прѣди нападението на хазната, прѣз Цариград, отишъл в Пловдив.
  
  В едно писмо, което получил от букурѐщкия̌т комитет, е казано, че пѫтуващата за София хазна е била обрана, че понеже бил арестуван един човек на име Димитър, то, ако поради това бѫда̨т арестувани комитетскитѣ хора, да се даде веднага знак за въстание, което щѣ̋ло да бѫде подпомогна̨то от главнитѣ войводи. Но понеже, според него, обирът на хазната е бил разбойническо дѣло, той бил на мнѣние да не се вдига въстание. Съдържанието на писмото, заедно с горното си мнѣние, съобщил на тукашнитѣ комитети и отговорил на букурѐщкия̌т комитет, като прибавил и своето лично мнѣние.
  
  Понеже, поради тая негова постѫпка, букурѐщкия̌т комитет искал да го отстрани [от дѣлото] и да не го признава, той възнамѣрил да замине веднага за Цариград, да потѫрси висшитѣ власти, да признае вината и прѣстѫплението си и да изложи работата от начало до край. Обаче, отивайки за Цариград, бил заловен.
  
  При третия̌т си разпит направи още една стѫпка напрѣд, като каза, че всички заповѣди, изпращани за тукашнитѣ комитети, давал лично той със собствения̌т си подпис и дори, за да има единство в дѣлата, изобличавал грѣшките и на букурѐщкия̌т комитет. Заяви още, че сам той е подписвал разпискитѣ за събиранитѣ пари, необходими за сегашнитѣ разходи на комитетитѣ.
  
  Въпрѣки това, той не познавал никого от комитетитѣ, дори не познавал куриеритѣ, които прѣнасяли собственитѣ му писма; че тия писма били прѣдавани чрѣз нарочни знаци, и, както се каза по-горѣ, без да се споменува никакво име или личност.
  
  Призован, изво̀рския̌т куриер Дидю Пѣев, при очна ставка с Дякон Левски, му напомни за придружаването, споменато в неговия̌т разпит, че сѫ ходили заедно в Ловеч, Пловдив и селата, че сѫ нощували в Божиловата кѫща в Царацово, че Дякон Левски е взел тезкерето на Дидю Пѣев, поради приликата [с него] и отишъл с [тезкерето] отсрѣща [в Букурѐщ]. Слѣд като повтори това подробно, той [Левски] призна това придружаване [на Дидю Пѣев] с него.
  
  Нему сѫ се били открили много хора, които не работили [в комитетът], затова каза, че не иска да ги издаде. Относно Ваню терзията, който е в бѣ̋гство, той не знаѣл, че е члѣн на ловчанския̌т комитет, не знаѣл имената на отишлитѣ там трима души ловчанци.
  
  Левски е искал срѣща със Стефан Карагьозов, търговец в Търново, като му пратил извѣстие. Слѣд като получил неговото съгласие, макар и да е искал да се срѣщне [с него], обаче съгласно прѣдупређението на букурѐщкия̌т комитет - тоя човѣк е бил обвинен в сѫщност като привърженик на властта - той [Левски] не се рѣшил [да отиде на исканата срѣща]. Че писмото, което изпратил на един пловдивски лѣкар, послѣдния̌т не го приел.
  
  И изобщо той отказа категорично да съобщи нѣ̋какви имена и лица. На край съобщи, че Иван Арабаџията от Царацово познавал хората от пловдивския̌т комитет.
  
  В четвъртия̌т си разпит споменатия̌т се откри още малко, като каза, че даскалът в село Тетевен е взел участие в това дѣло, че той [Левски] е видѣ̋л комитетскитѣ хора на свиканитѣ събрания, веднѫж в училището и два пѫти в ханът, че ако ги види, ще ги познае, че тоя комитет е кореспондирал по-рано направо с букурѐщкия̌т въз основа на прѣдишни прѣдписания, че той се е карал с Димитра [Общи], понеже не е давал смѣтка за паритѣ, които е получавал тогава от комитетитѣ, като е оставил тамошнитѣ работи в безпорядък, и че не знае нищо за послѣдните тамошни събития.
  
  Обаче бѣ̋ха̨ извикани на очна ставка лицата от тетевенския̌т комитет хаџи Станю и Петко Милев, които казаха̨, че по-рано не знаѣли за комитетскитѣ работи, че уставът е бил занесен и прочетен от Дякон Левски, и че той ги е заплашил, вслѣдствие на което те сѫ образували комитет и сѫ събирали пари.
  
  Сѫщо така на очната ставка с повикания̌т даскал Иван, той каза, че първи пѫт той [Левски] дошъл в училището и съставил комитетът, а Марко Йончев [каза], че Левски им е чел вѣстник, и прѣди да бѫда̨т поканени в комитетът, той не е познавал дори думата комитет.
  
  Хаџи Ивановитѣ синове съобщиха̨, че Дяконът е отишъл в тѣхния̌т хан и свикал събрание.
  
  Слѣд като всички тия негови дѣяния бѣ̋ха̨ изложени и като разбра, че не може да казва: "Аз не мога̨ да зная̨ тѣхнитѣ имена!" и че му е невъзможно да крие самата истина, той заяви съвсѣм открито, че не иска да съобщи имената на хората, които не бѣ̋ха̨ заловени. Съобщи само за хората от видрарския̌т комитет, за които знае, че сѫ арестувани, както и за Марин от Ловеч, че сѫ комитетски хора.
  
  В петия̌т си разпит той се помѫчи пак да отрѣче нѣ̋кои от своитѣ първи показания и заизвърта пак по сѫщия̌т начин, обаче при разпитът на Димитра [Общи], повикан на очна ставка, който потвърди всичко онова, което бѣше казал за Дякон Левски, и на нѣ̋колко пѫти имаше запитвания ту към Димитра, ту към Левски, той едвам тогава призна, че е заповѣ̋дал сам на Димитра да убие дяконът-намѣстник на владиката.
  
  При разпитът на Анастас плѣвненецът, който бѣ повикан на очна ставка, когато се повториха̨ и изброиха̨ лично прѣд Левски фактитѣ в неговитѣ показания, той пак отрѣче ония части, в които се споменуваха̨ имена.
  
  Каза още, че не знае нищо за нападението на една кѫща в Ловеч от страна на трима души с червени арнаутски дрѣхи и убийството на слугата в тая кѫща, и че той бил получил писмо от ловчанския̌т комитет в смисъл, че е опасно да се върне в Ловеч, понеже, като чуђенец, може да бъде заподозрѣ̋н от страна на властта, и твърди, че не е извършил това дѣло.
  
  Обаче бѣше повикан на очна ставка Вутю Ветюв, който в своитѣ показания призна, че го е придружавал, и съобщи повторно, че по искането на Левски и поради своя частна работа, той отишъл в Ловеч и посрѣдством Лукан се срѣщна̨л с Левски в плѣвнята на една кѫща, и че там той [Левски], слѣд като се прѣоблѣ̋къл в червени дрѣхи, заедно с него [В. Ветюв], влѣзли в една кѫща прѣз дъсчената ограда, и слѣд като сѫ прѣтѫрсили вѫтрешността на кѫщата и почакали малко там да дойде стопанинът на кѫщата, дошъл слугата му и, като видѣ̋л Левски, започна̨л да вика, обаче [Левски] го дръпна̨л веднага за яката навѫтрѣ, пробол го с кама в корема и го убил, и оттам се махна̨л и отишъл в лозята, дѣто му оставил дрѣхите си.
  
  Споменатия̌т Левски отказа тия показания на Вутю Ветюв, отказа дори и срѣщата си с Вутю Ветюв в Ловеч.
  
  В шестия̌т си разпит, споменатия̌т [Левски], слѣд като разправи постановленията на комитетския̌т устав, съобщи, че е установил, какво мѣстата, които е обиколил, слѣд като бил разпратил там писма чрѣз Васил гложенецът и Сава Младенов, сѫ годни за бунт, което [нѣщо] донесъл на букурѐщкия̌т комитет; че тия писма, които той изпращал за провѣрка, били еднакви с ония на букурѐщкия̌т комитет, че прѣз врѣме на своитѣ обиколки установил, какво мнѣнието на населението било различно, а именно: просвѣтенитѣ люде и търговското съсловие сѫ протестирали и били против извоюването на права чрѣз орѫжие, а само селянитѣ, които сѫ били донѣйде тормозени, отивали към страната, която ги привличала; че българитѣ в Одеса, както е било и по-рано, изпращали тука хайдути с цѣл да смущават спокойствието на страната. Той иска в тоя смисъл именно да засѣгне политическата страна на въпросът.
  
  Въз основа на тия подробности и на неговитѣ резюмирани признания, както и писменитѣ и устни показания на заловенитѣ, установява се, че споменатия̌т Дякон Левски е влѣ̋зъл в България с бунтовнически намѣрения, като е подбуђал населението да въстане с орѫжие против Османската държава за придобиване на права, че под негово лично главатарство за бунтуване заедно с нѣ̋какви други разбойници, той освѣн дѣто е прѣдприел разни бунтовнически дѣяния, но е изпълнявал точно възложената му дѣйност, като е държал прѣд селянитѣ, събрани в селскитѣ училища, рѣчи, издавал е печатни брошури под название комитетски устави, и е подбуђал населението към въстание.
  
  Като послѣдствие от това подбудителство и насърдчаване, образували сѫ се нѣ̋какви бунтовнически комитети и куриерски служби и сѫ се събирали много парични помощи под прѣдлог да се купува орѫжие.
  
  Освѣн дѣто той е дал на Димитра писмена заповѣд за убийството на дяконът-владишки намѣстник, влѣ̋зъл е в кѫщата на един чорбаџия в Ловеч, за да вземе от него насила пари като помощ за комитетът, и когато е вършил това прѣстѫпление, за да не бѫде заловен, той е убил с кама слугата, който започна̋л да вика.
  
  От заловената негова кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунтът с нѣ̋кои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че споменатия̌т Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления̌т бунт, който е стана̨л причина да отговарят прѣд повеленията на законът нѣ̋кои българи, които сѫ имали смѣлостта да наруша̨т спокойствието на България.
  
  Тъй като:
  
  в чл. 55 на императорския̌т закон е постановено и изрично упоменато, че "всѣки, който подбуђа лично или чрѣз другиго турскитѣ поданици и жители на Османската империя към въорѫжено въстание против султанската държава, и неговата замислена цѣл се осѫществи напълно или пък е пристѫпил към изпълнението на дѣлото, той се наказва със смърт";
  
  в чл. 57 пък е казано, че "ако група разбойници извърша̨т заедно нѣ̋кое бунтовническо дѣло, прѣдвидено в горѣказанитѣ чл. чл. 55, 56, или пък пристѫпя̨т към неговото изпълнение, то самия̌т главатар и подбудител између ония, които се намират в това разбойническо общество, къдѣто и да се залови, се наказва със смърт, а другитѣ, които биха̨ се заловили на мѣстопрѣстѫплението, съобразно със степента на тѣ̋хното доказано участие в бунтовническото дѣло, се наказват с доживотен или врѣменен крѣпостен затвор";
  
  в чл. 67 пък е казано, че "всѣки, който произнася рѣчи по площади, по пазарища и улици, по сборове или чрез разлѣпване на афиши и издаване на печатни брошури подбуђа направо населението и жителите да извърша̨т прѣстѫпления, упоменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия прѣстѫпления. Обаче, ако посоченитѣ подбудителства не бѫда̨т осѫществени, той се наказва на вѣчно заточение“;
  
  в чл. 174 се казва, че "ако той е убил не прѣдумишлено нѣ̋кое лице, наказва се с 15 годишен крѣпостен затвор; ако обаче това убийство е извършено при извършването на нѣ̋кое друго прѣстѫпление, прѣди или слѣд неговото изпълнение, или пък е извършено при изпълнението на нѣ̋кое прѣстѫпление, то лицето, което извърши убийството, според законът се наказва със смърт".
  
  Тъй като споменатия̌т [Дякон Левски]
  
  е подбуђал лично султанскитѣ поданици към въорѫжено въстание срѣщу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е прѣдприемал разни бунтовнически дѣяния със цѣл да върши прѣстѫпления, посочени в глава втора на императорския̌т закон, което се виђа от неговитѣ признания,
  
  че при нападението на кѫщата в Ловеч, когато е извършил прѣстѫпното си дѣяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от нѣ̋какви хора с червени дрѣхи, а в послѣдствие другаря̌т му установи, че той е отишъл с червени дрѣхи, за да не бѫде познат, понеже е получил писмо от ловчанския̌т комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен,
  
  че един такъв ум, който, от страх да не бѫда̨т разкрити тайнитѣ, е издал заповѣд за убийството на дяконът-намѣстник на ловчанския̌т владика, без [послѣдния̌т] да е имал нѣ̋каква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бѫде уловен на мѣстопрѣстѫплението; че той е искал един човѣк, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутю Ветюв, което се виђа сѫщо от показанията на комитетскитѣ хора във Видраре, и въобще неговия̌т другар е знаѣл, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нѣщо за него.
  
  Понеже всичко горѣизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, рѣши се: споменатия̌т Дякон Левски да бѫде осѫден на смърт чрѣз обѣсване.
  
  Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присѫда, съгласно законът, за което се осмѣлявам да ви моля̨. На всѣки случай нека бѫде според Вашата заповѣд.

  (.. скрий го документът ..)  .. към началото ..

• Горния̌т документ - протокол - на 1873-01-14 е бил изпратен от софийската специална слѣдствена комисия до Султанът в Цариград.
  Едва ли Султанът си е губил врѣмето да чете такъв дълъг текст.
  Нѣ̋кой секретар на Султанът го е прочел.
  И му е докладвал: (слѣдва прѣдполагаем диалог)
  

  -- Ваше величество, от софийската слѣдствена комисия искат да потвърдите втората смъртна присѫда.
  -- Рюшди паша какво каза?
  -- Да потвърдите, Ваше величество.
  -- Убил ли е нѣ̋кого?
  -- Да, Ваше величество. В Ловеч теглил ножът на един ратай, за да не го издаде.
  -- Потвърђавам.

  На 22 януари 1873 султан Абдул Азис потвърђава смъртната присѫда на Васил Левски.


• Има твърдения, че смъртната присѫда на Левски не била законна.
  Османската държава е била абсолютна монархия по онова врѣме.
  Волята на Султанът е закон.
  
  А за такива прѣстѫпления във всѣ̋ка европейска държава по онова врѣме се полагало смъртно наказание.


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄►  Два текста на Иво Беров ще ви прѣпорѫчам и ще приведа̨ цитати от тѣ̋х.   (.. покажи ги ..)


• ►►  Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • (.. покажи тук откѫс оттам ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..)
• ▼▼  Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • (.. скрий го откѫсът оттук ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..)

  Но той не е човѣк.
  
  Той е апостол. Ангел. Светец. Идол. Дори нѣщо повече от идол.
  
  Той е бог. Племенен бог.
  
  На 19 февруари с всичкитѣ му рѣчи, славословия, отдаване на почит, поднасяне на вѣнци и цвѣтя, падане на колѣнѣ, тържества и ритуали, Левски се прѣвърна̨ в племенен бог. Именно племенен. И именно бог. Бог, прѣд когото се прѣкланя племето, а не нацията. Племе, което се прѣкланя прѣд богът, не прѣд националния̌т герой.
  
  За своя̌т племенен бог племето почти нищо не знае. Пък и не му трѣ̋бва да знае. Пък и не иска да знае.
  
  Всѣ̋ко знание за Левски би го принизило. Всѣ̋ка прѣдстава за Левски като човѣк би отнело от божествеността му.



• ►►  На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • (.. покажи тук откѫси оттам ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..) (.. или пък там ..)
• ▼▼  На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • (.. скрий ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..) (.. или пък там ..)

  Обстоятелства, които би трѣ̋бвало да припомнят друго едно робство, под което попадат българитѣ. Робство в истинския̌т смисъл на думата. Робство, при което робитѣ не сѫ имали право нито до говоря̨т, нито да мисля̨т, нито да разсъђават, нито да се сдружават, нито да пѫтуват, нито да вѣ̋рват свободно в Господа-Бога, нито свободно да възпитават дѣцата си дори.
  
  Защо ли за това робство никой не говори?
  
  Защо ли не се празнува тържествено освобођението на България от българското комунистическо робство?
  
  Може би защото си е наше. Българско и родно.
  
  Което по никакъв начин не го прави по-малко гадно, отблъскващо, срамно и унизително.
  
  Напротив, прави го още по-гадно, по-отблъскващо, по-срамно и по-унизително.

  Сега ще ви кажа̨ кой е бил най-страшния̌т потурчител. Оня, който е накарал най-много християни да смѣня̨т вѣ̋рата си с "поганската" вѣ̋ра.
  Казва се џизие.

  Заради турското владичество България пропуска европейското развитие. Цѣ̋лото.

  • Пропуска основни, рѣшителни, сѫдбоносни достижения на европейската и човѣшка цивилизация.
  • Пропуска Възрађането,
  • пропуска Великитѣ географски открития и отварянето към свѣтът,
  • пропуска научнитѣ открития – Коперник, Бруно, Нютон,
  • пропуска реформацията (църковнитѣ прѣобразувания),
  • пропуска забѣлѣжителнитѣ достижения на музиката, живописта, литературата, театърът и философията.
  • Пропуска печатът, книгоиздаването и книгоразпространението.
  • Пропуска готиката, барокът и класицизмът.
  • Пропуска вѣкът на разумът и вѣкът на просвѣщението.
  • Пропуска индустриализацията.
  • Пропуска голѣмитѣ обществени борби и прѣобразувания,
  • пропуска великитѣ идеи за правата на човѣкът, за грађанскитѣ (не селскитѣ) свободи и равенството прѣд законът.
  
  

  Ето за това бива да се съжалява и да се проклина (в иносказателния̌т или в буквалния̌т смисъл) турското присѫтствие, турското владичество, или турското робство, не заради глупоститѣ в читанкитѣ. (В читанкитѣ тия пропуски не се споменават, там се казва, че европейското възрађане не е започнало с незначителнитѣ открития на Колумб, а с величественитѣ стѣнописи на Боянската църква).
  
  Не бива да се забравя, че заедно с българитѣ всичко това го пропускат и турцитѣ.

  • И турцитѣ,
  • и гърцитѣ,
  • и румѫнцитѣ,
  • и сърбитѣ,
  • и албанцитѣ,
  • и босненцитѣ,
  • и херцеговцитѣ,
  • и черногорцитѣ.

  А за какво сѫ им били тѣзи истукани, не е съвсем сигурно.
  
  Може би за да ги види откъм морето нѣ̋кое божество, или нѣ̋кой баш юнак, та да дойде и да им оправи бакиитѣ.
  
  А може би истуканитѣ сѫ били издигна̨ти, за да се види, че племето на дългоухитѣ е било по-велико от племето на кѫсоухитѣ. (Или обратното, нѣ̋ма значение, но такива двѣ племена е имало на островът).
  
  Но каквито и съмнѣния да има по въпросът паметник на какво сѫ тия истукани, нѣ̋ма съмнѣния за това паметник на какво сѫ стана̨ли.
  
  На човѣшката глупост, разбира се.
  
  Ама ще кажете, че това е било много отдавна, било е много далеч, нѣ̋къдѣ по срѣдата на Тихия̌т океан, и сега такива щуротии не стават.
  
  Ами не ходѣте чак в срѣдата на Тихия̌т океан, идѣте в съсѣдно Скопие и ще видите дали не стават такива щуротии.

  А сега да ви кажа̨ какъв би бил най-подходящия̌т паметник и за България, за Османската империя и за българо-турскитѣ взаимоотношения.
  
  Двама души от бронз. Ама не голѣми, малки, като ония на площад Славейков, дѣто дѣцата им викат "чичковцитѣ", а Симеон СаксКобургготски "братя Славейкови".
  
  Да седя̨т кротко един до друг нѣ̋къдѣ на българо-турската или на турско-българската граница, да си приказват, да разтѣ̋гат локуми и да се наддумват.
  
  Настрадин Хоџа и Хитър Петър, разбира се. А може сѫщо Хитър Петър и Настрадин Хоџа. А може Настрадин Петър и Хитър Хоџа. Само да не е Левски и палачите му. Тѣ вече си имат паметници, къдѣто трѣ̋бва.

  Ами толкова ли е страшно и невъобразимо да се напише една обща история на турското владичество по нашитѣ земи. Най-малкото поради това, че тази история наистина е обща. Не за да се прѣподава по училищата, това скоро нѣ̋ма да стане. Но като опит за взаимно разбиране поне.
  
  Ами изглеђа чак толкова. Страшно и невъобразимо.
  
  Защото вмѣсто умни, образовани и далновидни държавни мѫже, вмѣсто истински водачи, способни да осмисля̨т мина̨лото и да осветля̨т бѫдещето, народът си е избрал за властници по свой образ и подобие полуобразовани тарикати, чиито умствени и държавнически способности се изчерпват прѣдимно със способността им да се възползват от хорскитѣ прѣдразсѫдъци и заблуди. Да ръся̨т тѫпни от родът на тази, че всѣ̋какви изказвания за Ботев и Левски извън общоприетитѣ, ще се приемат като заплаха за националната сигурност – Боже, каква посрѣдственост и първичност. И то не от министър на войната, или полицията, а от министър на образованието.
  
  Но, както е рекъл Оня – "Млъкни сърце".

• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.3. За революционната афера 

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.3. За революционната афера  (.. скрий го афераџийството ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ►►  Да си спомним за Иван Касабов (.. покажи ..)  (.. покажи повече за него ..)
  
• ▼▼  Да си спомним за Иван Касабов (.. скрий ..)  (.. покажи повече за него ..)
  
  
  • Истинския̌т идеолог на българското национално-освободително движение -
    • движението за създаване на българска държава,
  • този идеолог, който извеђа идеитѣ си до успѣх,
  • българинът с най-много заслуги за създаването на българската държава,
  
  
  • е лѣ̋сковчанинът Иван Касабов (1837-10-27..1911-06-19)
    
    
    • Първо, той разкарва Раковски с неговитѣ смахна̨ти идеи от национално-освободителното движение.
    • Второ, Иван Касабов е един от най-образованитѣ българи за врѣмето си, може би най-образования̌т.
    • Трето, той стои в сѣ̋нка, има си професия, не се нуђае от поборническа пенсия, умира в столицата на свободна България от старост.
    • Четвърто, той напѫтства и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски, и Ботев. Той им казва какво да правя̨т.
  
  
  • И тъй, и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски - сѫ все агенти на Иван Касабов.
  
  
  • От гледна точка на историята, слѣд като знаем какво е стана̨ло, Бенковски се е оказал най-ефективния̌т између тѣзи агенти.
  • Историческото значение на остана̨литѣ слѣдва да се оцѣнява в перспективата доколко дѣйността конкретно на всѣки един от тѣ̋х е допринесла за дѣлото на Бенковски.
  
  
  • Захари Стоянов слага в устата на Бенковски думитѣ: "А сега Русия нека заповѣ̋да". Запискитѣ на Захари Стоянов сѫ писани години слѣд събитията, слѣд като той е видѣ̋л какво е стана̨ло. Едва ли наистина Бенковски е казал тѣзи думи. Бенковски нито е бил идеолог, нито е бил руски агент.
  
  
  • Иван Касабов сѫщо не е бил руски агент. Още по-малко Левски или Димитър Общи. Нито Каравелов. Не сѫ били руски агенти нашитѣ национал-революционери.
  
  
  • Събитията, отприщени от дѣйността на Бенковски, отначало се развивали в угода на Иван Касабов.
  • Рѣшенията на Цариградската конференция от декември 1876 сѫ били най-доброто, на което той като идеолог на българското национал-освободително движение е можѣл да се надѣ̋ва.
  • Но Мидхад паша осуетява Цариградската конференция с новата си конституция, и прави така, че "Русия да заповѣ̋да".
  
  
  • Тъй като в тази поредица от текстове ще стане дума и за граф Игнатиев, то на това мѣ̋сто във връзка с Цариградската посланическа конференция от 1876 е редно да отбѣлѣжим, че само заради изключителната роля на руския̌т посланик граф Игнатиев в конференцията той заслужава улица да бѫде кръстена на негово име.
  
  
  • А Иван Касабов едва ли би претендирал за улица. Но би било добрѣ да има и в София. В Лѣ̋сковец има.
  • • wikipedia: Иван Касабов (революционер)
    
    
    • Да си спомним за Иван Касабов
      Най-пълно дѣйността на Иван Касабов е описана по горната прѣпратка.
    
    
    • Думи на Иван Касабов нѣ̋колко мѣсеца прѣди смъртта му.

      Труден, мѫченически и пълен с голѣми бури и злощастeн бѣше цѣлия̌т ми живот при възрађането, при въстаническитѣ дѣйствия, както и при всичкитѣ ми дѣла за доброто, щастието и освобођението на днешна България, па даже и в свободна България.
      
      Мисля̨, че съм изпълнил напълно съвѣстно длъжността си като българин към отечеството си.

    • Нѣ̋кои трудове на Иван Касабов:
      
      
      • Освобођението на сърбитѣ под князуването на Кара Георгия и Милоша Обренович
      • Русия и българския̌т въпрос (1895)
      • Дипломатически показател за правата и функциитѣ на дипломатическитѣ и консулски агенти (1896)
      • Моитѣ спомени от възрађането на България с революционни идеи (1897)
      • Методи за рационалното прѣподаване на модерното међународно право (1897)


• ►►  В афера, в която двама души увисват на вѫжето, или сѫ замѣсени жени, или сѫ замѣсени пари (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  В афера, в която двама души увисват на вѫжето, или сѫ замѣсени жени, или сѫ замѣсени пари. (.. скрий ..) 
  
  
  • В аферата на Димитър Общи (обѣсен на 1873-01-10) и Васил Левски (1873-02-06) не сѫ били замѣсени жени.
  • Значи, става дума за пари.
  
  
  • Петко Славейков:

    Радвай се, парице,
    всесилна царице!
    Зарад теб, парице,
    зарад твойто лице,
    що работи стават!
    ..
    Царства и прѣстоли
    зарад тебе шават,
    всѣки теб се моли,
    тебѣ жертви коли.
    ..
    блажена, честита, цѣ̋л те свѣ̋т почита!

  • На 1872-07-28 в Орхание е бил убит дякон Паисий.
    Дякон Паисий е бил намѣстник - изпълняващ длъжността - на ловешкия̌т екзархийски владика. Титулярът бил болен и бил в Цариград на лѣчение, и дѣлата на ловешката епархия ги движѣл дякон Паисий.
    Той си позволил с укор да каже на хората "На комититѣ пари давате, а за църквата пари нѣ̋мате!".
    Така дякон Паисий бил осѫден на смърт от Левски и присѫдата била изпълнена от Димитър Общи в дворът на църквата в Орхание (Ботевград).
  
  
  • На 1872-08-14 в Ловеч по пладне ..
    Васил Левски (заедно с вече споменатия̌т Вутю Ветюв) влѣ̋зъл в кѫщата на Денчо Халачев да краде.
    Слугата Стойчо заварил крадцитѣ и се развикал. Левски бил принуден да му тегли ножът.
  
  
  • На 1872-09-22 на Арабаконак ..
    чета от комити-аџамии, водени от Димитър Общи, обрала имперската поща, прѣнасяща пари от Сѣверозападна България към Цариград.
    В една абсолютна монархия тѣзи пари сѫ принадлѣжали на Султанът.
    Така както лебедитѣ в Темза принадлѣжа̨т на кралицата.
    Убийствата в Орхание и Ловеч не били достатъчни, за да се задѣйства полицията, обаче с кражбата на пари от Султанът се прѣхвърлила границата на търпимостта.
    Аферата била разкрита и двама души увисна̨ли на бѣсилото.
  
  
  • Иван Касабов - идеологът - сигурно сѫщо е осъзнавал крѣщящата нуђа от пари за революционното дѣло.
    А в частност, това доказва, че не става дума за руска агентура.
    Паритѣ сѫ били нужни за закупуване на орѫжие.
    Ако Касабов, Левски, Димитър Общи и Каравелов сѫ били руски агенти,
    тѣ би трѣ̋бвало да мога̨т лесно да осъзная̨т, че на Русия нищо не би ѝ струвало да въорѫжи българскитѣ бунтовници.
  
  
  • Софийската извънредна слѣдствена комисия
    
    
    • Както се виђа от текстоветѣ, обобщено четири прѣстѫпления сѫ били разслѣдвани.
      
      
      • Обирът на хазната на Арабаконак.
        Този обир е накарал турската полиция да се задѣйства и да залови злосторницитѣ, като разплитането на организацията довеђа и до залавянето на Васил Левски.
        Васил Левски не е бил обвинен за обирът, както се виђа от текстът.
        Водач на обирџиитѣ е бил Димитър Общи.
        Паритѣ сѫ се намѣрили и били върна̨ти в хазната.
      
      
      • Комитаџилък. Обвинение и към двамата, Васил Левски и Димитър Общи.
      
      
      • Убийството на дякон Паисий. Димитър Общи го убива в Орханиѐ (Ботевград) по порѫчение на Васил Левски.
        За това убийство и двамата сѫ обвинени.
        Дякон Паисий бил замѣстник на ловчанския̌т владика - той движѣл епархийскитѣ дѣла, понеже владиката бил на лѣчение.
      
      
      • Убийството на слугата в Ловеч. Обвинен е извършителя̌т Васил Левски.
    
    
    • Осѫдени сѫ били 64 дѣйци на Вѫтрешната революционна организация:
      • на смърт – Васил Левски и Димитър Общи
      • на заточение – 62 души: в Диарбекир (38), в Егюрне (3) и в Аргана Медени (21)
    
    
    • Сводка на обвиненията:
      • За Димитър Общи: обирът на хазната, убийството в Орханиѐ и комитаџилък.
      • За Васил Левски: комитаџилък, убийството в Ловеч, порѫчка на убийството в Орханиѐ.
      
      
      • Във всѣ̋ка страна - и тогава, и сега - за такива прѣстѫпления се отсѫђа най-тежкото наказание.


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  В прѣдишния̌т текст (3.3) ставаше дума най-вече за пари.

  Сега би трѣ̋бвало да стане дума за жени. (.. покажи ..)

• ▼▼  В прѣдишния̌т текст (3.3) ставаше дума най-вече за пари.   (.. скрий ..)

  Сега би трѣ̋бвало да стане дума за жени.
  Ама нѣ̋ма да е така. Съвсѣм накратко за женитѣ.
  
  Благополучието на всѣ̋ка биологична популация, включително такава на видът Homo sapiens, сѫ якитѣ женски индивиди. Такива като майката на Левски Гина и като сестра му Яна.
  
  Ние мѫжетѣ може да мрем от травми, от рани, от болѣсти, може да висим на вѫжето, или да се въргаляме в калта от алкохолизъм. Важното е да имa яки жени, без каквито популацията нѣ̋ма бѫдеще.
  
  Тѫжното е, че и женитѣ ги хващат болѣсти, и даже хубавитѣ жени и тѣ̋х.

• ►►  Сега ще стане дума за здравето и за болѣститѣ. (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Сега ще стане дума за здравето и за болѣститѣ. (.. скрий ..)
  
  
  
  • Здравето е по-цѣнно от паритѣ. За какво сѫ ти милиони или милиарди, ако нелѣчима болѣст те отнесе в отвѫдното.
  
  
  • Иван Кунчев, бащата на Васил Левски, се е помина̨л сравнително млад от болѣст.
  
  
  • Христо Кунчев, брат на Васил Левски, сѫщо така е страдал от нѣ̋каква болѣст, заради която не е бил приет в бѣлградската легия. Помина̨л се прѣз 1870 в Букурѐщ.
  
  
  • Петър Кунчев, другия̌т брат на Васил Левски, се върна̨л в родното Карлово, Източна Румелия, инвалид от войната, с разбито здраве. Получил служба като старши стражар, но прѣз есента на 1881 се помина̨л от болѣститѣ и от ранитѣ си. В съставът на Българското опълчение Петър Кунчев се е бил на Шипка.
    
    Петър Кунчев сѫщо така е бил посветил животът си на освобођението на България, както брат си Васил.
  
  
  • Самия̌т Васил Левски е бил с разклатено здраве. (.. скрий ..)
    Това се разбира от текстът на Янко Гочев.
    Налагало се на хъшоветѣ да заплашват бѣлградскитѣ лѣкари, за да ги накарат да излѣкуват Васил Левски.
    Той е лѣжал болен два-три мѣсеца в Бѣлград под грижитѣ на брат си Христо.
    
    Като дѣца в училище като че ли ни учѣха̨, че Левски бил нарѣчен така, понеже скачал като лъв. Като че ли ни учѣха̨, че на Стефановден 1872 Левски се опитал да прѣскочи плетът, ограђащ къкринското ханче, но опинцитѣ му се развързали и той не успѣ̋л. Това сѫ митове вѣроятно. Левски едва ли е бил в състояние да прѣскочи ограда.


• ►►  Майката на Левски се помина̨ла от естествена смърт прѣз януари 1878. (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Майката на Левски се помина̨ла от естествена смърт прѣз януари 1878. (.. скрий ..)
  • Тя не дочакала нито васална България, нито дочакала автономна Източна Румелия.
    Карлово било в границитѣ на Източна Румелия, нали знаете.
  
  
  • Четири нейни дѣца сѫ доживѣли пълнолѣтие: дъщеря ѝ Яна (Ана) и синоветѣ ѝ Васил, Христо и Петър.
  
  
  • За майката на Левски.
  
  
  • Сестрата на Левски Яна (или Ана) се оказала най-яката в сѣмейството, яка като майка си. Освѣн че гледала дѣцата си, тя трѣ̋бвало да гледа тежко болни в послѣднитѣ им дни и майка си Гина, и брат си Петър.
  
  
  • Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌ (.. покажи там ..)


• ◄►  За рођената година на Васил Левски официално се приема 1837.

  Според най-нови данни, изведени от нюфус дефтери, съхранявани в турскитѣ държавни архиви в Иста̀нбул, Васил Левски е бил роден прѣз 1840г.

• ◄►  Димитър Общи е сподвижник и съратник на Васил Левски.

  Димитър Общи е бил българин с българско самосъзнание, дал е животът си за свободата на България, както Левски и както мнозина други.
  
  Моля̨, нeдѣйте кори Димитър Общи. Образът на Васил Левски е свѣтъл и без да има нуђа да принизявате Димитър Общи.

• ►►  Христо Иванов Голѣмия̌т е друг сподвижник и съратник на Левски.  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Христо Иванов Голѣмия̌т е друг сподвижник и съратник на Левски.
  
  
  • Споменитѣ на Христо Иванов Голѣмия̌т (Книговезецът), с благодарност към Iliya Mitsev, в адаптация на Янко Гочев, ще намѣрите по тази прѣпратка.
    
    Текстоветѣ на Янко Гочев не сѫ много надѣђни, особено за този период, но не бива да го прѣнебрѣгвам.
  
  
  • За Христо Иванов (Големия) във wikipedia-та.  (.. скрий ..).


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.5. За прѣдателството   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.5. За прѣдателството  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Той биде прѣдаден, и от един поп!   (.. покажи ..)

  Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
  тоз позор за Бога, туй пятно на храма̌
  Дякона̌ погуби чрѣз черна измама!

• ▼▼  Той биде прѣдаден, и от един поп!   (.. скрий ..)

  Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
  тоз позор за Бога, туй пятно на храма̌
  Дякона̌ погуби чрѣз черна измама!
  
  Вазов е бил подведен от лъжа и манипулация, за да напише това.
  Поп Кръстю не е прѣдал Васил Левски.
  
  На тълпата и дори на общественото мнѣние не бива да се позволява да сѫдя̨т. Сѫђенията по този повод трѣ̋бва да сѫ рационални, а не емоционални.
  
  Полицията е заловила Левски, понеже тя интензивно го е издирвала.
  Разполагала е с негова фотография. Полицията си е свършила работата.
  
  Самото залавяне на Левски не е било акт на прѣдателство, а е било съвсѣм очакван успѣх на полицията. Левски е тръгна̨л от Ловеч за Русе и още на изходът на Ловеч е прѣдизвикал подозрѣнието на полицията.
  
  Версията, че на изходът от Ловеч Левски е прѣдизвикал подозрѣние у полицейския̌т патрул, съм я̨ чел в книга на Хайтов. В случая̌т му вѣ̋рвам.

• ►►  Провалът във вѫтрешната революционна организация   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Провалът във вѫтрешната революционна организация   (.. скрий ..)

  в Тетевенско, Орханийско и Софийско -
  това е проблемът.

  • Заради този провал Васил Левски е трѣ̋бвало да бѣ̋га във Влашко.
  
  
  • Именно този провал се дължи на прѣдателство, което подлѣжи на осѫђане.
  
  
  • Описание на случката.

    Три дѣйстващи лица: Димитър Общи, Четникът, Изнудвачът.
    Прѣдателя̌т е Изнудвачът.
    
    Четникът участвал в четата под рѫководството на Димитър Общи при успѣшния̌т обир на Арабаконак.
    
    Изнудвачът и Четникът се познавали. Изнудвачът разбрал за обирът и за участието на Четникът в него. Изнудвачът поискал част от плячката и заплашил, че ще го издаде на полицията. Четникът нищо не му дал, а го заплашил, че ще му прѣрѣже гърлото, ако не си мълчи. Четникът обаче нито му прѣрѣ̋зал гърлото на Изнудвачът, нито докладвал за случката на Димитър Общи, който нѣ̋мало да се поколѣбае да прѣрѣже на Изнудвачът гърлото.
    
    Изнудвачът издал Четникът на полицията. Полицията изловила всичкитѣ обирџии, хвана̨ла и Димитър Общи. Димитър Общи е бил обѣсен в София на 1873-01-10. На 1873-02-06 е бил обѣсен и Левски, когото всички посочвали като комит-башията. Нѣ̋кои от остана̨литѣ замѣсени сѫ били изпратени на заточение, а другитѣ - освободени. Паритѣ сѫ били намѣрени и върна̨ти в хазната.

    Чел съм за тази случка в спомени на съврѣменници, но не помня̨ имената на Четникът и Изнудвачът. Моля̨ за помощ по този повод.


• ►►  При провалът във вѫтрешната революционна организация ..  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  При провалът във вѫтрешната революционна организация   (.. скрий ..)

  полицията изловила всичкитѣ обирџии,
  както и други комитаџии - участници в мѣстни революционни комитети.
  Хвана̨ла и Димитър Общи.

  • Всички всичко си казали при разпититѣ.
  
  
  • Всички посочвали Васил Левски като комит-башията.
  
  
  • На Стефановден 1872 и той бил заловен.


• ►►  Въпрос: Слѣд прѣдателство ли е бил заловен Левски?   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Въпрос: Слѣд прѣдателство ли е бил заловен Левски?   (.. скрий ..)
  
  
  • Самото залавяне на Васил Левски в Къкрина не е било резултат от прѣдателство.
  
  
  • Полицията просто си е свършила работата и го е заловила.
  
  
  • Прѣдадена е била арабаконашката афера
    и е послѣдвал провал във вѫтрешната революционна организация,
  • при което всички арестувани и разпитвани всичко сѫ си признали.
  
  
  • А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабитѣ на организацията - прѣувеличавал е.
  
  
  • Прагът на търпимост на властта е бил прѣмина̨т с арабаконашкия̌т обир, когато комититѣ задигна̨ли султански пари.
  
  
  • Тогава полицията се заела сериозно с аферата и тя била напълно разплетена.
  • Паритѣ сѫ били намѣрени и върна̨ти в хазната.
  
  
  • Сериозно наказание сѫ получили само двама - Димитър Общи и Васил Левски.
    Другитѣ се отървали леко.


• ►►  Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски прѣд сѫдът   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски прѣд сѫдът   (.. скрий ..)
  
  
  • Поведението на Левски добрѣ е отразено в документът, който е приведен в първия̌т пост от тази поредица.
  
  
  • Левски признава само това, което вече е извѣстно.
    Цѣлта му е да запази онази част на организацията, която е незасѣгна̨та от провалът.
    Лъже сѫдът, че на комитетското събрание във Влашко хората носѣли маски.
    Лъже сѫдът, че куриеритѣ не се познавали и че се разпознавали с бѣли кърпички и с подсвирквания.
  
  
  • Левски е бил реалист, за разлика от Димитър Общи.
  
  
  • А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабитѣ на организацията - прѣувеличавал е.
  
  
  • Димитър Общи е бил фантазıор.
  
  
  • Надѣ̋вал се е, че подобен сѫд може да повлияе на свѣтовното обществено мнѣние в полза на българитѣ.
    Затова всичко си казва, дори прѣувеличава.
    Нѣ̋кои прѣувеличения сѫ били забѣлѣ̋зани.
  
  
  • Имам прѣдположение, че самия̌т Димитър Общи, и то прѣд турския̌т сѫд, пръв е започна̨л да създава митологизиран образ на Левски.
  
  
  • "Организацията се води от човѣк ненадмина̨т по храброст и хитрост.
    Не можете да го заловите - той е џин гиби (като дух)."
  
  
  • И не е пропусна̨л и това:
    "Ето писмото, с което той ми заповѣ̋да да убия̨ ловешкия̌т владика."


• ►►  Поп Кръстю все пак е бил прѣдател в нѣ̋какъв смисъл ..  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Поп Кръстю все пак е бил прѣдател в нѣ̋какъв смисъл.   (.. скрий ..)

  Или прѣдател, или двоен агент.

  • Поп Кръстю е бил информатор на търновския̌т окрѫжен управител.
  
  
  • Поп Кръстю ще да е давал на търновския̌т окрѫжен управител свѣдения за реалното състояние на революционното движение. Давал е "стратегически", а не оперативни свѣдения.
    Тѣзи свѣдения сѫ били изпращани нагоре по йерархията към вилаетския̌т център Русе и към столицата Цариград.
  
  
  • От информацията на поп Кръстю управляващитѣ в Османската империя сѫ знаѣли истинския̌т мащаб на организацията, знаѣли сѫ, че тя все още не била заплаха за империята, и че ако отстраня̨т двамата комит-башии Васил Левски и Димитър Общи, от вѫтрешната революционна организация нищо нѣ̋ма да остане.
  
  
  • Доказателство, че поп Кръстю е бил информатор на властта, се намира в публикация на В.Шанов от 1937 относно телеграма от софийския̋т до търновския̋т окрѫжен управител.


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи  

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Моля̨ да прочетете пак преамбюлът.
  
  
  • (.. върнѣте се да го прочетете ..)  (.. прочетѣте го тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Моля̨ да прочетете пак преамбюлът.   (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Осъзнайте се, озаптѣте се.
  
  
  • Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
  
  
  • Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
  
  
  • Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
  
  
  • Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
  
  
  • Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
  
  
  • Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
  
  
  
  
  • Култът към Левски в България не го възприемам.
  
  
  • Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
  
  
  • Да, Левски се е жертвал за България.
  
  
  • Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
  
  
  • И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
  
  
  • И на Шипка, и край Драва.
  
  
  • И на Арабаконак, и в Марсилия.
  
  
  • За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
  
  
  • Всички сѫ достойни за почит.
  
  
  • Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно. (.. скрий ..) .. към началото ..
  
  


• ►►  Продължение на преамбюлът   (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  Продължение на преамбюлът   (.. скрий ..) .. към началото ..
  
  
  • Само "русороби" мога̨т да повѣ̋рват, че руснак е убиецът на Левски.
    Думата "русороби" е обобщение на русофили и русофоби.
  
  
  • В ушитѣ на русоробитѣ звучи стихът на дѣ̋до Славейков, че като Русия нѣ̋мало втора тъй могѫща.
  • Русия обаче нито е толкова могѫща, нито е първа на свѣтът, а е нѣ̋каква дупка на край свѣтът.
  
  
  • Русоробитѣ лесно се заблуђават, че Русия има срѣдства да влияе на правосѫдието на друга независима държава, в случая̌т на Османската империя.
  
  
  • На русоробитѣ им е изгодно да забравя̨т, че Русия е загубила Кримската война и точно по онова врѣме е била лишена от статутът си на покровител на християнитѣ в Османската империя, изрично на Русия ѝ е било забранено да се бърка във вѫтрешнитѣ дѣла на Османската империя.
  
  
  • Русоробитѣ не мога̨т да разбера̨т, че в много-много случаи Русия нѣ̋ма думата.
  
  
  • А пък цѣ̋лата тази неразбория с граф Игнатиев се дължи на повратното тълкуване на едно писмо, тълкуване извън контекстът на онова врѣме, писмо, в което Левски изобщо не се споменава, и то при положение, че самия̌т граф Игнатиев едва ли е знаѣл дори името на Левски.
  
  
  • И още за самия̌т граф Игнатиев. Каквото и да е правѣл той, правѣл го е в служба на руския̌т цар, за интереситѣ на руския̌т цар, не за себе си.
  
  
  • Но това извън аферата с Левски. В тази афера граф Игнатиев нѣ̋ма никаква роля - он там ни при чём.
  
  
  • Фалшификацията, че граф Игнатиев бил виновен за смъртта на Левски, се разпространява от името на Янко Гочев. Но мисля̨, че партенката е пусна̨та от Иво Инџев.
  
  
  • Текстът на писмото - в прѣвод и в оригинал - го привеђам по-долу.
  • Става дума за писмо, написано на френски, от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му руския̌т канцлер княз Горчаков.
  
  
  • Това не е новооткрито писмо - извѣстно е било отдавна. Едва ли нѣ̋кой прѣди Иво Инџев и Янко Гочев се е сѣщал за такава интерпретация.
  
  
  • Ами то само прѣди 100 години е имало съврѣменници на събитията, които е нѣ̋мало как да бѫда̨т залъгвани. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►  Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нѣщо виновен за смъртта на Левски.
  • Само за това. Отговорът е: не. ..  (.. покажи ..)
• ▼▼  Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нѣщо виновен за смъртта на Левски.
  • Само за това. Отговорът е: не. (.. скрий ..)
  • Граф Игнатиев не е виновен за смъртта на Левски, нито е с нѣщо съпричастен. 
  
  
  • Защото ако става дума за друго, то да.
    Граф Игнатиев като руски посланик е бил длъжен да защищава вселенската патриаршия срѣщу българската екзархия.
    Но това е друго нѣщо.
  
  
  • Защото естествено граф Игнатиев като руски държавен служител е бил длъжен да защищава рускитѣ интереси, а не българскитѣ.
  • И ако се е случвало да защищава българскитѣ интереси, то е било само когато тѣ сѫ съвпадали с рускитѣ.
  
  
  • В частност, на граф Игнатиев не му е пукало за Левски, той едва ли е знаѣл името му.
  
  
  • Граф Игнатиев има заслуги към България, в моментитѣ, когато рускитѣ и българскитѣ интереси сѫ съвпадали, и за тѣзи си заслуги той у нас е достатъчно тачен, тъй че едва ли сѫ необходими нови паметници за него. Има и си важна софийска улица, кръстена на него, заради заслугитѣ му. Едва ли му трѣ̋бва повече.
  
  
  • (.. скрий го това за Граф Игнатиев ..)  (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• ►►  Оригиналът на писмото   (.. покажи го ..)
  
• ▼▼  Оригиналът на писмото е на френски.   (.. скрий го ..)

  Le 25. Janvier 1873. 30. Péra, le 18/30 Janvier 1873
  
  Monsieur le Chancelier,
  
  Ainsi que le signale notre Consul Général а Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a rec̨u une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi а découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
  
  La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
  
  Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due а la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé а la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delа du strict nécessaire.
  
  J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
  
  Ignatiew (.. скрий го френския̌т текст ..)
  

  • Приведох оригиналния̌т текст на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му княз Горчаков, канцлер (премиер) на Русия.
  
  
  • Както оригиналния̌т френски текст на писмото, така и прѣводът му български, сѫ по публикации на Янко Гочев.


• ►►  Писмото в прѣвод   (.. покажи го ..)
  
• ▼▼  Писмото в прѣвод   (.. скрий го ..)

  25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873.
  
  Господин Канцлер,
  
  Както извѣстява нашия̌т Генерален консул в Русе, въпросът за прѣдполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително рѣшение. Изпратената от Цариград Слѣдствена комисия е успѣ̋ла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трѣ̋бва скоро да се върне тук.
  
  Вѫтрешното положение в българскитѣ области обаче остава несигурно. Срѣд населението се шири дѫлбоко недоволство, прѣдизвикано от лошото управление. Това състояние на духоветѣ съдържа в зародиш елементитѣ на не един заговор.
  
  Безспорно е, че щастливия̌т изход от Софийската афера се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който този пѫт изглеђа е послѣдвал нашитѣ съвѣти. Вмѣсто да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата прѣувеличено значение, той е прѣпорѫчал на Комисията да не надхвърля цѣлта, като тласне разслѣдванията отвѫд строго необходимото.
  
  Имам чест да съм с най-дѫлбоко уважение, Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга.
  Игнатиев
  

  • Това бѣше прѣводът на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му княз Горчаков, канцлер (премиер) на Русия.
  • Прѣводът на писмото на български, както и оригиналния̌т му френски текст, сѫ по публикации на Янко Гочев.
  
  
  • (.. скрий го прѣводът на писмото ..)  (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• ►►  Анализ на писмото   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Анализ на писмото. Това е сѫщината на шестия̌т мой текст от поредицата. (.. скрий ..)

  Отворѣте си пак писмото малко по-горѣ и свѣрявайте текстът му.

  • Граф Игнатиев научава за развоя̌т на събитията от руския̌т консул в Русчук, и
    прѣдава свѣденията нагорѣ по каналния̌т ред.
    Едва ли му е бил извѣстен броя̌т на злосторницитѣ.
    Едва ли е знаѣл поне едно име на нѣ̋кой такъв злосторник.
    Русчушкия̌т консул сѫщо така едва ли ги е знаѣл тия нѣща.
  
  
  • От писмото на граф Игнатиев научаваме, че срѣд османския̌т елит се води борба за власт, което е повече от нормално.
  • Велик везир (министър-прѣдсѣдател) е Рюшди паша (името му не е споменато в писмото), а като опозиция се е прѣдставял извѣстния̌т и у нас Митхад паша.
    
    
    • Прѣз 1876, слѣд Априлското въстание, Митхад паша ще дойде на власт, злорадствайки: "казвах ли ви аз, че трѣ̋бваше да се унищожи съзаклятническата мрѣжа още прѣди три години".
    
    
    • Но докато Митхад паша е в опозиция, както всѣ̋ка опозиция, гледа да "клати лодката", белким властта изпопада зад бордът и друг - има се прѣд вид клатещия̌т лодката - успѣе да сѣдне зад руля̌т.
    
    
    • И тъй, според писмото, играта на Мидхат паша придавала на обстоятелствата прѣувеличено значение, и това не се нравѣло на граф Игнатиев.
  
  
  • Щастливия̌т изход от Софийската афера безспорно се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, на привързаността му към рахатлъкът.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който не е послушал Митхад паша и не е прѣдал на обстоятелствата прѣувеличено значение, а е прѣпорѫчал на комисията да не надхвърля строго необходимото в разслѣдванията.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера за граф Игнатиев означава случая̌т да се потули, както е направил Великия̌т везир, а не да се раздухва, както е искал опозиционерът Митхад паша.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера означава да не се разслѣдва съзаклятието "извън строго необходимото", макар че граф Игнатиев знае, че "срѣд населението се шири дѫлбоко недоволство, прѣдизвикано от лошото управление, и това състояние на духоветѣ съдържа в зародиш елементитѣ на не един заговор". Но никакъв заговор не е разслѣдван, и това е щастливия̌т изход.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера означава, че случая̌т е потулен и сведен до чисто криминална афера - до арабаконашкия̌т обир и до двѣ убийства. Обстоятелствата по тѣзи дѣяния сѫ били разкрити и двамата злосторници сѫ били осѫдени на смърт, както биха̨ направили във всѣка европейска държава за такива дѣяния по онова врѣме.
    
    
    • Двамата злосторници сѫ Димитър Общи и Васил Левски.
      Русия нѣ̋ма как и не може да се мѣси в правосѫдието на други държави, освѣн ако сѫ замѣсени руски поданици.
  
  
  • Щастливия̌т изход от Софийската афера безспорно се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който не е послушал Митхад паша.
    
    
    • Но граф Игнатиев открито се хвали в писмото до шефът си, че той бил повлиял за рѣшението на Великия̌т везир,
    
    
    • сѣ̋каш британския̌т посланик не би дал сѫщия̌т съвѣт на Великия̌т везир,
    
    
    • сѣ̋каш Великия̌т везир и сам не е знаѣл как да постѫпи.
    
    
    • В случая̌т Великия̌т везир е приложил добрѣ позната османска и ориенталска имперска тактика да не си разваля рахатлъкът.
  
  
  • Нѣщо повече, за разлика от опозиционерът Митхад паша и от руския̌т посланик граф Игнатиев, османската власт от свои информатори (един от които може би е бил поп Кръстю) знаѣла за мащабитѣ на организацията, знаѣла, че тя все още не е опасна за империята, знаѣла, че ако двамата "злосторници" Васил Левски и Димитър Общи се прѣмахна̨т, от организацията почти нищо нѣ̋ма да остане.
  
  
  • Тъй че Рюшди паша е взел съвсѣм информирано рѣшение случая̌т да се потули, и не е имало нуђа да слѣдва чуђи съвѣти.
  
  
  • И според мене това е било щастливо развитие на събитията, при положение, че организацията е била разкрита, а Левски - заловен. Обѣсени сѫ били само двама, а не десет или сто. Тъй че Чудя̨ се какво за хора като Янко Гочев и Иво Инџев би било щастливо развитие на събитията? Това Султанът да удостои с почести Васил Левски и Димитър Общи излиза от рамкитѣ на нормалната реалност.
  
  
  • (.. скрий го анализът на писмото ..)  (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06    (.. скрий ..)

• ◄► Ами рѣших това да сложа̨ за завършък на поредицата ми за Левски.


• ◄► Писмо на Васил Левски от 1872-08-06 до Константин Робев от Охрид

  Докторе и драги брате,
  
  Дойде най-сетнѣ часът, та да помислим и за вашия̌т край. Работата не ми позволяваше досега да дойда̨ и за Македонията. По-напрѣд трѣ̋бваше да се извърши всичко тук по-близо до брѣгът, та постепенно да вървим все напрѣд към Македония и Тракия.
  
  Аз помня̨ много добрѣ, каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнѣния ще се хвърля по работитѣ, а и ние мислим, че ако трѣ̋бва да се развие байракът, това трѣ̋бва да стане и по сичкитѣ страни на нашето отечество.
  
  Отникъдѣ помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е.
  
  Да даде Бог здраве, като мина̨ към Щип и Скопие, ще гледам както и да е да дойда̨ и във вашия̌т град, та да наредим потрѣбното. Лицето, което вие ще приемете, ще ви прѣдаде билети и уставът на приврѣменното ни правителство и каквото е потрѣбно наредѣте там до моето идване. Най-главното си остава да събирате пари и да си набавите орѫжие като най-потрѣбно на първо мѣ̋сто.
  
  6 авг. 1872
  На всегда ваш брат:
  Дервишооглу Аслан – В. Левский

• ◄► Текстът на писмото е взет оттук.


• ►►  Клетвата на Васил Левски (.. покажи я̨ тук ..)  (.. покажи я̨ там ..)
• ▼▼  Клетвата на Васил Левски (.. свий я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)
  

  Писмената клетва, която Васил Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872
  и която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско .. Благодарност на отец Стефан ..

  Долуподписания̌т, като приемам всичкитѣ Длъжности, които ми се налагат чрѣз Упълномощието ми, дадено от Ц.Б.Р.К., и съм в Отговорност на своитѣ дѣйствия, съгласявам се във всичко и с дѣйствията на другитѣ члѣнове на Ц.К., които ще разпоредя̨т помеђу си длъжноститѣ по способността на всѣкиго по обстоятелствата. Сѫщия̌т отговарям за дѣйствията си по уставът прѣд другитѣ члѣнове на Ц.К. и се заклевам прѣд нашето Отечество България, че ще слѣдвам точно длъжноститѣ си.
  
  16/28 II 72 В. Левскій



• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Епилог   (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨т ..)

(.. покажи го епилогът ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Епилог   (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄►  За Епилог ще ми послужи Преамбюлът.


• ►►  (..  покажи зеленото ..) 
  
  
• ▼▼  (..  скрий зеленото ..) 
  
  
  • Осъзнайте се, озаптѣте се.
  
  
  • Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
  
  
  • Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
  
  
  • Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
  
  
  • Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
  
  
  • Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
  
  
  • Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
  
  
• ►►  (..  покажи червеното ..) 
  
• ▼▼  (..  скрий червеното ..) 
  
  
  • Култът към Левски в България не го възприемам.
  
  
  • Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
  
  
  • Да, Левски се е жертвал за България.
  
  
  • Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
  
  
  • И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
  
  
  • И на Шипка, и край Драва.
  
  
  • И на Арабаконак, и в Марсилия.
  
  
  • За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
  
  
  • Всички сѫ достойни за почит.
  
  
  • Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.
  
  


• ►►  (..  покажи ..)   Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?
  
• ▼▼   Македония. (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
  • Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
    • Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)
  
  
  • С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.
  
  
  • Всичко друго е пито-платено.
  
  
  • Само проблемът с македониститѣ все още ни души.
  
  
  • (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)  .. към началото ..
    


• (.. свий го епилогът ..)  (.. скрий го епилогът ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Прѣпратки (references)    (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)

(.. покажи ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Прѣпратки (references)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
(▼ - покажи прѣпраткитѣ към съотвѣтната част)  (▲ - иди към съотвѣтната част)

• christo.tamarin@facebook::2021-02-12: Първа част на поредицата    ▼   ▲
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook
  • christo.tamarin@facebook::2020-11-28
  • Васил Левски прѣд турския̌т сѫд
  • [Offline] Документи из турскитѣ архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
  • [Offline] Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд
• christo.tamarin@facebook::2021-02-15: Втора част на поредицата    ▼   ▲
  • Иво Беров: Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Трета част на поредицата    ▼   ▲
  • wikipedia: Иван Касабов (революционер)
  • Да си спомним за Иван Касабов
  • Левски сам написва Уставът на БРК, но оставя мѣ̋сто за бѣлѣжки под всѣки раздѣл
  • Писмо от Васил Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 1871-05-10
  • wikipedia: Софийска извънредна слѣдствена комисия
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Четвърта част на поредицата    ▼   ▲
  • wikipedia: Гина Кунчева
  • wikipedia: Петър Кунчев
  • wikipedia: Христо Иванов (Голѣмия̌т)
  • facebook/iliya.mitsev: За Христо Иванов-Голѣмия̌т (Книговезецът)
  • Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Пета част на поредицата    ▼   ▲
  • Виктор Комбов: Много са прѣдателитѣ на Левски ..
  • В.Шанов, Телеграма от софийския̋т окрѫжен управител до търновския̋т, Извѣстия на историческото дружество, 1937
  • facebook/christo.tamarin: друг мой пост по темата
• christo.tamarin@facebook::2021-02-18: Шеста част на поредицата    ▼   ▲
  • Иво Инџев: Граф Игнатиев е истинския̌т палач на Левски
  • Янко Гочев прѣдставя най-новата си книга
• christo.tamarin@facebook::2021-02-19: Седма послѣдна част на поредицата    ▼   ▲
  • tatkovina.info
  • Писмената клетва, която Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872, която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско


• christotamarin.blogspot: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blogspot: Разходки по хребетитѣ на врѣмето
• christotamarin.blogspot: Относно произходът на българския̌т етнос
• christotamarin.blogspot: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години


• Ася Сократова: Успешният обир с фатални последици - обирът в Арабаконак

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-12-10 18:56:: Статия от Ася Сократова   (.. покажи я̨ там ..)
  
  
  • Успѣшния̌т обир с фатални послѣдици - обирът в Арабаконак


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недѣйте им се връзва на русофилитѣ!  (.. покажи го коментарът ..)  .. към началото ..
  
  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недѣйте им се връзва на русофилитѣ!  (.. скрий го коментарът ..)  .. към началото ..
  
  
  • Недѣйте им позволява на русофилитѣ да задават дневния̌т ред!
  
  
  • Замѣсването на руския̌т посланик в казусът със смъртта на Левски е русофилска опорка.
    
    
    • Видите ли - Русия е била толкова велика, че може да накаже Левски, дѣто уж не бил се съгласил да и̌ служи.
    • Русия е била толкова велика, че можѣла, ако поиска, да спаси Левски от бѣсилото, ама за назидание тя не поискала да го спаси.
  
  
  • СТИГА ГЛУПОСТИ!
  
  
  • Аферата, заради която сѫ били обѣсени Димитър Общи и Васил Левски, е била вѫтрешна работа на Османската империя.
    
    
    • Дори най-великата държава по онова врѣме - Британската империя - не би се намѣсила в казусът.
    • Русия сѫщо така не се е мѣсила.
  
  
  • Левски не е отказвал да стане руски шпионин, защото не му е било прѣдлагано.
    
    
    • И да сѫ му прѣдлагали, вѣроятно би отказал.
    • Но не сѫ му прѣдлагали да служи на Русия.
  
  
  • И защо все Русия трѣ̋бва да ни е на устата.
    
    
    • На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде британски агент.
    • На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде френски агент.
    • На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде етиопски агент.
  
  
  • И Етиопия е страна с нашата православна вѣ̋ра, както Русия.
    
    
    • И Етиопия е нѣ̋каква дупка накрай свѣтът, както Русия.
    
    
    • Дорогие русофилы из Болгарии! Товарищи!
    • Любѝте, любѝте Россию - так искренне, как Вы лю̀бите Эθиопию!
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. скриј&свиј всичко ..)  .. to the bottom ..

Само Левски!

• ◄◄
• ▼▼

• 1. Предговор
• 2. Преамбјул
• 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook (.. развиј ..)
• 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook (.. свиј ..)
  • 3.1. Мотивите за смъртната присѫда на Левски
  • 3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващите на "робството"
  • 3.3. За револјуционната афера
  • 3.4. За близките на Левски и за не̋кои от сподвижниците му
  • 3.5. За предателството
  • 3.6. Граф Игнатиев не е замесен в аферата с Левски и Димитър Общи
  • 3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06
• 4. Епилог
• 5. Препратки: references
• 6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Предговор    (.. покажи го ..)  (.. покажи всичко ..)

(.. покажи го предговорът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Предговор    (.. скриј ..)  (.. покажи всичко ..)

• В дните међу двете дати - по стар и по нов стил - на смъртта на Васил Левски - међу 6-ти и 19-ти февруари 2021 - във facebook съм публикувал по този повод поредица от седем текста.
• Това е първијът, а това е последнијът.


• Само Левски! Това знаел да изписва първијът български компјутър ВИТОША през 1962 (вижте тука и тука).
• (.. скриј предговорът ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Преамбјул    (.. покажи го ..)

(.. покажи го преамбјулът ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Преамбјул    (.. скриј го ..)

   ►►  (..  покажи ..)   Koe тре̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?

   ▼▼   Македонија. (..  скриј ја̨ Македонија от екранът, но не и от контекстът ..)

• Когато се обсѫђат теми от историјата или от езикознанието, нека винѫги Македонија да присѫтства в контекстът.
  • Поне нејавно. Но да ја̨ има Македонија в контекстът. (.. facebook ..)


• С всички наши балкански сѫседи - Сърбија, Румѫнија, Турција и Гърција, проблеми вече не̋маме.


• Всичко друго е пито-платено.


• Само проблемът с македонистите все още ни души.


• (..  скриј ја̨ Македонија от екранът, но не и от контекстът ..)  .. към началото ..
  

• Осъзнајте се, озаптете се.


• Нашијът народ е стар, за Нашенско тој е по-стар от турците, българскијът етнос е възникна̨л през 10-ти век, омразата към турците не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: северно-македонскијът етнос е млад, сто години още не̋ма, и затова омразата към нас е част от те̋хната национална идентичност.


• Умилкването около Русија или пък лаенето против Русија сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излекувајте си ги комплексите, свързани с Русија. Или поне не ги подхранвајте.


• Свързването на Русија и конкретно на рускијът посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русија - тја демекь била толкова велика, че можела да се меси във вѫтрешните работи и в сѫдебната система на Османската империја.


• Осъзнајте се: Русија и граф Игнатиев не̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.


• Левски е човек от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона например може да бѫде Свети Иван Рилски.


• Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.

• Култът към Левски в Българија не го възприемам.


• Патриотизмът не бива да се израђа в религија.


• Да, Левски се е жертвал за Българија.


• Но за Българија сѫ се жертвали стотици хилјади.


• И в национално-освободителната борба, и през војните.


• И на Шипка, и крај Драва.


• И на Арабаконак, и в Марсилија.


• За Българија сѫ се жертвали стотици хилјади. Левски е един от те̋х. И брат му Петър се е жертвал за Българија, и съратникът му Димитър Общи.


• Всички сѫ достојни за почит.


• Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.

• (.. скриј го преамбјулът ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook   

(.. покажи ги текстовете ..)  (.. покажи ги текстовете развити ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook   

(.. свиј ги текстовете ..)   (.. скриј ги текстовете ..)   (.. покажи ги всичките ..)   .. към началото ..

---

   ►►   3.1. Мотивите за смъртната присѫда на Левски 

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към препратките ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.1. Мотивите за смъртната присѫда на Левски  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• Ще приведа̨ документ от османските архиви. Това сѫ мотивите, които софијската следствена комисија изпратила на Султанът в Цариград, за да може тој да потвърди издадената смъртна присѫда на Васил Левски.


• .. покажи източниците на документът ..
• .. скриј ги източниците ..
  
  
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook.
  
  
  • Публикувал съм го във facebook и на 2020-11-28.
  
  
  • До пълнијът протокол с разпитите по дати води тази препратка. Аз привеђам извадка от него, тази извадка, којато може да се нарече "присѫда с мотиви за неја̨" и којато е била пратена в Цариград за потвърђение.
  
  
  • Документи из турските архиви.
    Под редакцијата на проф. Александър Бурмов. Софија, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
    Публикувано във "Васил Левски и неговите сподвижници пред турскијът сѫд".


• .. покажи го документът ..
  
  
• Ето го документът (.. скриј го ..):

  Когато завършиха̨ разпитите на лицата, за наказанието на които се донесе с предишните протоколи, установи се, че именуемијът Дјакон Васил Левски е натоварен от страна на комитетът във Влашко да подбуђа и бунтува Българија.
  
  Тој се очерта като компетентна и централна личност, којато е подбуђала населението да образува комитети, които да се готвја̨т да въстана̨т с орѫжие в рѫка против Османската държава. Тој е разширјавал крѫгът на бунтовническата дејност и на все̋какви други дејствија и е бил председател на всичките комитетски организации.
  
  Понеже е бил твърде хитър и лукав, а сѫщевременно известен по својата храброст, когато се разтуриха̨ комитетските гнезда, тој не можа да бѫде заловен. След като обаче неговијът портрет се разпрати и неговото преследване и тѫрсене не спре̋, нај-сетне чрез усърдието и посредничеството на ловчанскијът кајмакам, тој биде настигна̨т в село Къкрина, Ловчанско, нападна̨т и заловен, след което беше докаран в Софија и подложен на подробно и всестранно разследване.
  
  В първијът и вторијът си разпит тој зајави, че е роден в Карлово, син е на Ивана, че от седем години насам се учил в сръбски училища, че е бил в Букурѐщ като деец в организацијата на изпращаните досега отсам разбојници, че е бил във връзка с војводата на име Хаџи Димитър и с други војводи, и понеже не одобрил методът им на дејствие и работите им тогава, върна̨л се в Сърбија и постѫпил във военното училище.
  
  За сегашната си бунтовническа дејност бил повикан в Букурѐщ от търговецът Ценович, дето се представил пред комитетът, свикан в Букурѐщ, с открито лице, докато другите присѫтствуващи от разни места били с маскирани лица, за да не се познават едни други.
  
  Дадени му били не̋какви писма по организуването на куриерските служби в комитетите, и, за да бѫде познат от комитетските хора, те нагласили не̋какви знаци, след което бил изпратен в Българија с таја нарочна мисија.
  
  Носејки със себе си писма, тој започнал нај-напред от Свищов и е обиколил Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив. След като е представил там нарочните знаци в определените кафенета, тој е изпълнјавал възложената му длъжност, като е предавал писмата извън градът на лицата, които идвали след него, размахвајки бе̋ла кърпа в рѫка и подсвирвајки с уста, без да узнаја̨т неговата личност, нито пък неговото име.
  
  След това се завърна̨л пак в Букурѐщ, дето написал един временен устав, според којто да се състави общијът [устав], и го разпратил по свој почин на тукашните комитети, които, след като прибавили и от своја страна своите собствени мненија, върна̨ли тија екземплјари от временнијът устав обратно. След като на свиканото събрание тоја устав е бил поправен и напечатан, тој [Левски] е бил изпратен заедно с тоја устав отсам [в Българија]. Но поради голе̋мото количество броеве от тоја устав, които тре̋бвало да носи, мѫчно било да се пренеса̨т по тоја начин, ето защо [уставите] били изпратени посредством комитетът в Букурѐщ на свищовскијът комитет.
  
  Когато дошъл в Свищов, уставите му били дадени и тој, както по-рано раздавал пощата, така сега [раздал] уставите в Ловеч, Търново и Пловдив, след което, съгласно длъжността, којато заемал, се заел да разследва и наблјудава кафенетата и сборищата, без да обади кој е, какво впечатление е направил комитетскијът въпрос, дали тој е разгласен или не.
  
  След като работил малко време в това направление, завърна̨л се в Букурѐщ, отдето не мина̨л веднага отсам, а остана̨л там четири-пет месеца, след което, преди нападението на хазната, през Цариград, отишъл в Пловдив.
  
  В едно писмо, което получил от букурѐщкијът комитет, е казано, че пѫтуващата за Софија хазна е била обрана, че понеже бил арестуван един човек на име Димитър, то, ако поради това бѫда̨т арестувани комитетските хора, да се даде веднага знак за въстание, което ще̋ло да бѫде подпомогна̨то от главните војводи. Но понеже, според него, обирът на хазната е бил разбојническо дело, тој бил на мнение да не се вдига въстание. Съдържанието на писмото, заедно с горното си мнение, съобщил на тукашните комитети и отговорил на букурѐщкијът комитет, като прибавил и своето лично мнение.
  
  Понеже, поради таја негова постѫпка, букурѐщкијът комитет искал да го отстрани [от делото] и да не го признава, тој възнамерил да замине веднага за Цариград, да потѫрси висшите власти, да признае вината и престѫплението си и да изложи работата от начало до крај. Обаче, отивајки за Цариград, бил заловен.
  
  При третијът си разпит направи още една стѫпка напред, като каза, че всички заповеди, изпращани за тукашните комитети, давал лично тој със собственијът си подпис и дори, за да има единство в делата, изобличавал грешките и на букурѐщкијът комитет. Зајави още, че сам тој е подписвал разписките за събираните пари, необходими за сегашните разходи на комитетите.
  
  Въпреки това, тој не познавал никого от комитетите, дори не познавал куриерите, които пренасјали собствените му писма; че тија писма били предавани чрез нарочни знаци, и, както се каза по-горе, без да се споменува никакво име или личност.
  
  Призован, изво̀рскијът куриер Дидју Пеев, при очна ставка с Дјакон Левски, му напомни за придружаването, споменато в неговијът разпит, че сѫ ходили заедно в Ловеч, Пловдив и селата, че сѫ нощували в Божиловата кѫща в Царацово, че Дјакон Левски е взел тезкерето на Дидју Пеев, поради приликата [с него] и отишъл с [тезкерето] отсреща [в Букурѐщ]. След като повтори това подробно, тој [Левски] призна това придружаване [на Дидју Пеев] с него.
  
  Нему сѫ се били открили много хора, които не работили [в комитетът], затова каза, че не иска да ги издаде. Относно Ванју терзијата, којто е в бе̋гство, тој не знаел, че е член на ловчанскијът комитет, не знаел имената на отишлите там трима души ловчанци.
  
  Левски е искал среща със Стефан Карагьозов, търговец в Търново, като му пратил известие. След като получил неговото съгласие, макар и да е искал да се срещне [с него], обаче съгласно предупређението на букурѐщкијът комитет - тоја човек е бил обвинен в сѫщност като привърженик на властта - тој [Левски] не се решил [да отиде на исканата среща]. Че писмото, което изпратил на един пловдивски лекар, последнијът не го приел.
  
  И изобщо тој отказа категорично да съобщи не̋какви имена и лица. На крај съобщи, че Иван Арабаџијата от Царацово познавал хората от пловдивскијът комитет.
  
  В четвъртијът си разпит споменатијът се откри още малко, като каза, че даскалът в село Тетевен е взел участие в това дело, че тој [Левски] е виде̋л комитетските хора на свиканите събранија, веднѫж в училището и два пѫти в ханът, че ако ги види, ще ги познае, че тоја комитет е кореспондирал по-рано направо с букурѐщкијът въз основа на предишни предписанија, че тој се е карал с Димитра [Общи], понеже не е давал сметка за парите, които е получавал тогава от комитетите, като е оставил тамошните работи в безпорјадък, и че не знае нищо за последните тамошни събитија.
  
  Обаче бе̋ха̨ извикани на очна ставка лицата от тетевенскијът комитет хаџи Станју и Петко Милев, които казаха̨, че по-рано не знаели за комитетските работи, че уставът е бил занесен и прочетен от Дјакон Левски, и че тој ги е заплашил, вследствие на което те сѫ образували комитет и сѫ събирали пари.
  
  Сѫщо така на очната ставка с повиканијът даскал Иван, тој каза, че първи пѫт тој [Левски] дошъл в училището и съставил комитетът, а Марко Јончев [каза], че Левски им е чел вестник, и преди да бѫда̨т поканени в комитетът, тој не е познавал дори думата комитет.
  
  Хаџи Ивановите синове съобщиха̨, че Дјаконът е отишъл в технијът хан и свикал събрание.
  
  След като всички тија негови дејанија бе̋ха̨ изложени и като разбра, че не може да казва: "Аз не мога̨ да знаја̨ техните имена!" и че му е невъзможно да крие самата истина, тој зајави съвсем открито, че не иска да съобщи имената на хората, които не бе̋ха̨ заловени. Съобщи само за хората от видрарскијът комитет, за които знае, че сѫ арестувани, както и за Марин от Ловеч, че сѫ комитетски хора.
  
  В петијът си разпит тој се помѫчи пак да отрече не̋кои от своите първи показанија и заизвърта пак по сѫщијът начин, обаче при разпитът на Димитра [Общи], повикан на очна ставка, којто потвърди всичко онова, което беше казал за Дјакон Левски, и на не̋колко пѫти имаше запитванија ту към Димитра, ту към Левски, тој едвам тогава призна, че е запове̋дал сам на Димитра да убие дјаконът-наместник на владиката.
  
  При разпитът на Анастас плевненецът, којто бе повикан на очна ставка, когато се повториха̨ и изброиха̨ лично пред Левски фактите в неговите показанија, тој пак отрече онија части, в които се споменуваха̨ имена.
  
  Каза още, че не знае нищо за нападението на една кѫща в Ловеч от страна на трима души с червени арнаутски дрехи и убијството на слугата в таја кѫща, и че тој бил получил писмо от ловчанскијът комитет в смисъл, че е опасно да се върне в Ловеч, понеже, като чуђенец, може да бъде заподозре̋н от страна на властта, и твърди, че не е извършил това дело.
  
  Обаче беше повикан на очна ставка Вутју Ветјув, којто в своите показанија призна, че го е придружавал, и съобщи повторно, че по искането на Левски и поради своја частна работа, тој отишъл в Ловеч и посредством Лукан се срещна̨л с Левски в плевнјата на една кѫща, и че там тој [Левски], след като се преобле̋къл в червени дрехи, заедно с него [В. Ветјув], влезли в една кѫща през дъсчената ограда, и след като сѫ претѫрсили вѫтрешността на кѫщата и почакали малко там да дојде стопанинът на кѫщата, дошъл слугата му и, като виде̋л Левски, започна̨л да вика, обаче [Левски] го дръпна̨л веднага за јаката навѫтре, пробол го с кама в корема и го убил, и оттам се махна̨л и отишъл в лозјата, дето му оставил дрехите си.
  
  Споменатијът Левски отказа тија показанија на Вутју Ветјув, отказа дори и срещата си с Вутју Ветјув в Ловеч.
  
  В шестијът си разпит, споменатијът [Левски], след като разправи постановленијата на комитетскијът устав, съобщи, че е установил, какво местата, които е обиколил, след като бил разпратил там писма чрез Васил гложенецът и Сава Младенов, сѫ годни за бунт, което [нещо] донесъл на букурѐщкијът комитет; че тија писма, които тој изпращал за проверка, били еднакви с онија на букурѐщкијът комитет, че през време на своите обиколки установил, какво мнението на населението било различно, а именно: просветените лјуде и търговското съсловие сѫ протестирали и били против извојуването на права чрез орѫжие, а само селјаните, които сѫ били донејде тормозени, отивали към страната, којато ги привличала; че българите в Одеса, както е било и по-рано, изпращали тука хајдути с цел да смущават спокојствието на страната. Тој иска в тоја смисъл именно да засегне политическата страна на въпросът.
  
  Въз основа на тија подробности и на неговите резјумирани признанија, както и писмените и устни показанија на заловените, установјава се, че споменатијът Дјакон Левски е вле̋зъл в Българија с бунтовнически намеренија, като е подбуђал населението да въстане с орѫжие против Османската държава за придобиване на права, че под негово лично главатарство за бунтуване заедно с не̋какви други разбојници, тој освен дето е предприел разни бунтовнически дејанија, но е изпълнјавал точно възложената му дејност, като е държал пред селјаните, събрани в селските училища, речи, издавал е печатни брошури под название комитетски устави, и е подбуђал населението към въстание.
  
  Като последствие от това подбудителство и насърдчаване, образували сѫ се не̋какви бунтовнически комитети и куриерски служби и сѫ се събирали много парични помощи под предлог да се купува орѫжие.
  
  Освен дето тој е дал на Димитра писмена заповед за убијството на дјаконът-владишки наместник, вле̋зъл е в кѫщата на един чорбаџија в Ловеч, за да вземе от него насила пари като помощ за комитетът, и когато е вършил това престѫпление, за да не бѫде заловен, тој е убил с кама слугата, којто започна̋л да вика.
  
  От заловената негова кореспонденција се установјава положително, че тој е кореспондирал относно бунтът с не̋кои бунтовници и разбојници в Сърбија и Влашко, че споменатијът Дјакон Левски е източникът и инициаторът на замисленијът бунт, којто е стана̨л причина да отговарјат пред повеленијата на законът не̋кои българи, които сѫ имали смелостта да наруша̨т спокојствието на Българија.
  
  Тъј като:
  
  в чл. 55 на императорскијът закон е постановено и изрично упоменато, че "всеки, којто подбуђа лично или чрез другиго турските поданици и жители на Османската империја към въорѫжено въстание против султанската държава, и неговата замислена цел се осѫществи напълно или пък е пристѫпил към изпълнението на делото, тој се наказва със смърт";
  
  в чл. 57 пък е казано, че "ако група разбојници извърша̨т заедно не̋кое бунтовническо дело, предвидено в гореказаните чл. чл. 55, 56, или пък пристѫпја̨т към неговото изпълнение, то самијът главатар и подбудител између онија, които се намират в това разбојническо общество, където и да се залови, се наказва със смърт, а другите, които биха̨ се заловили на местопрестѫплението, съобразно със степента на те̋хното доказано участие в бунтовническото дело, се наказват с доживотен или временен крепостен затвор";
  
  в чл. 67 пък е казано, че "всеки, којто произнасја речи по площади, по пазарища и улици, по сборове или чрез разлепване на афиши и издаване на печатни брошури подбуђа направо населението и жителите да извърша̨т престѫпленија, упоменати в настојащата глава, се наказва като автор на тија престѫпленија. Обаче, ако посочените подбудителства не бѫда̨т осѫществени, тој се наказва на вечно заточение“;
  
  в чл. 174 се казва, че "ако тој е убил не предумишлено не̋кое лице, наказва се с 15 годишен крепостен затвор; ако обаче това убијство е извършено при извършването на не̋кое друго престѫпление, преди или след неговото изпълнение, или пък е извършено при изпълнението на не̋кое престѫпление, то лицето, което извърши убијството, според законът се наказва със смърт".
  
  Тъј като споменатијът [Дјакон Левски]
  
  е подбуђал лично султанските поданици към въорѫжено въстание срещу Османската държава, разпространјавал е печатни листове и въобще е предприемал разни бунтовнически дејанија със цел да върши престѫпленија, посочени в глава втора на императорскијът закон, което се виђа от неговите признанија,
  
  че при нападението на кѫщата в Ловеч, когато е извършил престѫпното си дејание за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убијство било извършено от не̋какви хора с червени дрехи, а в последствие другарјът му установи, че тој е отишъл с червени дрехи, за да не бѫде познат, понеже е получил писмо от ловчанскијът комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен,
  
  че един такъв ум, којто, от страх да не бѫда̨т разкрити тајните, е издал заповед за убијството на дјаконът-наместник на ловчанскијът владика, без [последнијът] да е имал не̋каква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убијството и на слугата, за да не бѫде уловен на местопрестѫплението; че тој е искал един човек, и в Ловеч е бил изпратен на Дјакона Вутју Ветјув, което се виђа сѫщо от показанијата на комитетските хора във Видраре, и въобще неговијът другар е знаел, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нещо за него.
  
  Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатијът Дјакон Левски да бѫде осѫден на смърт чрез обесване.
  
  Ако Ваше Превъзходителство одобрјавате [това], нека се издаде височајше ираде, за да се изпълни таја смъртна присѫда, съгласно законът, за което се осмелјавам да ви молја̨. На всеки случај нека бѫде според Вашата заповед.

  (.. скриј го документът ..)  .. към началото ..

• Горнијът документ - протокол - на 1873-01-14 е бил изпратен от софијската специална следствена комисија до Султанът в Цариград.
  Едва ли Султанът си е губил времето да чете такъв дълъг текст.
  Не̋кој секретар на Султанът го е прочел.
  И му е докладвал: (следва предполагаем диалог)
  

  -- Ваше величество, от софијската следствена комисија искат да потвърдите втората смъртна присѫда.
  -- Рјушди паша какво каза?
  -- Да потвърдите, Ваше величество.
  -- Убил ли е не̋кого?
  -- Да, Ваше величество. В Ловеч теглил ножът на един ратај, за да не го издаде.
  -- Потвърђавам.

  На 22 јануари 1873 султан Абдул Азис потвърђава смъртната присѫда на Васил Левски.


• Има твърденија, че смъртната присѫда на Левски не била законна.
  Османската държава е била абсолјутна монархија по онова време.
  Волјата на Султанът е закон.
  
  А за такива престѫпленија във все̋ка европејска държава по онова време се полагало смъртно наказание.


• (.. свиј ги текстовете ..)  (.. свиј го текстът ..)  (.. скриј го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващите на "робството"

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към препратките ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващите на "робството"  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄►  Два текста на Иво Беров ще ви препорѫчам и ще приведа̨ цитати от те̋х.   (.. покажи ги ..)


• ►►  Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • (.. покажи тук откѫс оттам ..)  (.. покажи го целијът текст там ..)
• ▼▼  Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • (.. скриј го откѫсът оттук ..)  (.. покажи го целијът текст там ..)

  Но тој не е човек.
  
  Тој е апостол. Ангел. Светец. Идол. Дори нещо повече от идол.
  
  Тој е бог. Племенен бог.
  
  На 19 февруари с всичките му речи, славословија, отдаване на почит, поднасјане на венци и цветја, падане на колене, тържества и ритуали, Левски се превърна̨ в племенен бог. Именно племенен. И именно бог. Бог, пред когото се прекланја племето, а не нацијата. Племе, което се прекланја пред богът, не пред националнијът герој.
  
  За својът племенен бог племето почти нищо не знае. Пък и не му тре̋бва да знае. Пък и не иска да знае.
  
  Все̋ко знание за Левски би го принизило. Все̋ка представа за Левски като човек би отнело от божествеността му.



• ►►  На вниманието на робуващите на "робството"
  • (.. покажи тук откѫси оттам ..)  (.. покажи го целијът текст там ..) (.. или пък там ..)
• ▼▼  На вниманието на робуващите на "робството"
  • (.. скриј ..)  (.. покажи го целијът текст там ..) (.. или пък там ..)

  Обстојателства, които би тре̋бвало да припомнјат друго едно робство, под което попадат българите. Робство в истинскијът смисъл на думата. Робство, при което робите не сѫ имали право нито до говорја̨т, нито да мислја̨т, нито да разсъђават, нито да се сдружават, нито да пѫтуват, нито да ве̋рват свободно в Господа-Бога, нито свободно да възпитават децата си дори.
  
  Защо ли за това робство никој не говори?
  
  Защо ли не се празнува тържествено освобођението на Българија от българското комунистическо робство?
  
  Може би защото си е наше. Българско и родно.
  
  Което по никакъв начин не го прави по-малко гадно, отблъскващо, срамно и унизително.
  
  Напротив, прави го още по-гадно, по-отблъскващо, по-срамно и по-унизително.

  Сега ще ви кажа̨ кој е бил нај-страшнијът потурчител. Онја, којто е накарал нај-много христијани да сменја̨т ве̋рата си с "поганската" ве̋ра.
  Казва се џизие.

  Заради турското владичество Българија пропуска европејското развитие. Це̋лото.

  • Пропуска основни, решителни, сѫдбоносни достиженија на европејската и човешка цивилизација.
  • Пропуска Възрађането,
  • пропуска Великите географски откритија и отварјането към светът,
  • пропуска научните откритија – Коперник, Бруно, Нјутон,
  • пропуска реформацијата (църковните преобразуванија),
  • пропуска забележителните достиженија на музиката, живописта, литературата, театърът и философијата.
  • Пропуска печатът, книгоиздаването и книгоразпространението.
  • Пропуска готиката, барокът и класицизмът.
  • Пропуска векът на разумът и векът на просвещението.
  • Пропуска индустриализацијата.
  • Пропуска големите обществени борби и преобразуванија,
  • пропуска великите идеи за правата на човекът, за грађанските (не селските) свободи и равенството пред законът.
  
  

  Ето за това бива да се съжалјава и да се проклина (в иносказателнијът или в буквалнијът смисъл) турското присѫтствие, турското владичество, или турското робство, не заради глупостите в читанките. (В читанките тија пропуски не се споменават, там се казва, че европејското възрађане не е започнало с незначителните откритија на Колумб, а с величествените стенописи на Бојанската църква).
  
  Не бива да се забравја, че заедно с българите всичко това го пропускат и турците.

  • И турците,
  • и гърците,
  • и румѫнците,
  • и сърбите,
  • и албанците,
  • и босненците,
  • и херцеговците,
  • и черногорците.

  А за какво сѫ им били тези истукани, не е съвсем сигурно.
  
  Може би за да ги види откъм морето не̋кое божество, или не̋кој баш јунак, та да дојде и да им оправи бакиите.
  
  А може би истуканите сѫ били издигна̨ти, за да се види, че племето на дългоухите е било по-велико от племето на кѫсоухите. (Или обратното, не̋ма значение, но такива две племена е имало на островът).
  
  Но каквито и съмненија да има по въпросът паметник на какво сѫ тија истукани, не̋ма съмненија за това паметник на какво сѫ стана̨ли.
  
  На човешката глупост, разбира се.
  
  Ама ще кажете, че това е било много отдавна, било е много далеч, не̋къде по средата на Тихијът океан, и сега такива щуротии не стават.
  
  Ами не ходете чак в средата на Тихијът океан, идете в съседно Скопие и ще видите дали не стават такива щуротии.

  А сега да ви кажа̨ какъв би бил нај-подходјащијът паметник и за Българија, за Османската империја и за българо-турските взаимоотношенија.
  
  Двама души от бронз. Ама не големи, малки, като онија на площад Славејков, дето децата им викат "чичковците", а Симеон СаксКобургготски "братја Славејкови".
  
  Да седја̨т кротко един до друг не̋къде на българо-турската или на турско-българската граница, да си приказват, да разте̋гат локуми и да се наддумват.
  
  Настрадин Хоџа и Хитър Петър, разбира се. А може сѫщо Хитър Петър и Настрадин Хоџа. А може Настрадин Петър и Хитър Хоџа. Само да не е Левски и палачите му. Те вече си имат паметници, където тре̋бва.

  Ами толкова ли е страшно и невъобразимо да се напише една обща историја на турското владичество по нашите земи. Нај-малкото поради това, че тази историја наистина е обща. Не за да се преподава по училищата, това скоро не̋ма да стане. Но като опит за взаимно разбиране поне.
  
  Ами изглеђа чак толкова. Страшно и невъобразимо.
  
  Защото вместо умни, образовани и далновидни държавни мѫже, вместо истински водачи, способни да осмислја̨т мина̨лото и да осветлја̨т бѫдещето, народът си е избрал за властници по свој образ и подобие полуобразовани тарикати, чиито умствени и държавнически способности се изчерпват предимно със способността им да се възползват от хорските предразсѫдъци и заблуди. Да ръсја̨т тѫпни от родът на тази, че все̋какви изказванија за Ботев и Левски извън общоприетите, ще се приемат като заплаха за националната сигурност – Боже, каква посредственост и първичност. И то не от министър на војната, или полицијата, а от министър на образованието.
  
  Но, както е рекъл Онја – "Млъкни сърце".

• (.. свиј ги текстовете ..)  (.. свиј го текстът ..)  (.. скриј го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.3. За револјуционната афера 

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към препратките ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.3. За револјуционната афера  (.. скриј го афераџијството ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ►►  Да си спомним за Иван Касабов (.. покажи ..)  (.. покажи повече за него ..)
  
• ▼▼  Да си спомним за Иван Касабов (.. скриј ..)  (.. покажи повече за него ..)
  
  
  • Истинскијът идеолог на българското национално-освободително движение -
    • движението за създаване на българска държава,
  • този идеолог, којто извеђа идеите си до успех,
  • българинът с нај-много заслуги за създаването на българската държава,
  
  
  • е ле̋сковчанинът Иван Касабов (1837-10-27..1911-06-19)
    
    
    • Първо, тој разкарва Раковски с неговите смахна̨ти идеи от национално-освободителното движение.
    • Второ, Иван Касабов е един от нај-образованите българи за времето си, може би нај-образованијът.
    • Трето, тој стои в се̋нка, има си професија, не се нуђае от поборническа пенсија, умира в столицата на свободна Българија от старост.
    • Четвърто, тој напѫтства и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски, и Ботев. Тој им казва какво да правја̨т.
  
  
  • И тъј, и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски - сѫ все агенти на Иван Касабов.
  
  
  • От гледна точка на историјата, след като знаем какво е стана̨ло, Бенковски се е оказал нај-ефективнијът између тези агенти.
  • Историческото значение на остана̨лите следва да се оценјава в перспективата доколко дејността конкретно на всеки един от те̋х е допринесла за делото на Бенковски.
  
  
  • Захари Стојанов слага в устата на Бенковски думите: "А сега Русија нека запове̋да". Записките на Захари Стојанов сѫ писани години след събитијата, след като тој е виде̋л какво е стана̨ло. Едва ли наистина Бенковски е казал тези думи. Бенковски нито е бил идеолог, нито е бил руски агент.
  
  
  • Иван Касабов сѫщо не е бил руски агент. Още по-малко Левски или Димитър Общи. Нито Каравелов. Не сѫ били руски агенти нашите национал-револјуционери.
  
  
  • Събитијата, отприщени от дејността на Бенковски, отначало се развивали в угода на Иван Касабов.
  • Решенијата на Цариградската конференција от декември 1876 сѫ били нај-доброто, на което тој като идеолог на българското национал-освободително движение е можел да се наде̋ва.
  • Но Мидхад паша осуетјава Цариградската конференција с новата си конституција, и прави така, че "Русија да запове̋да".
  
  
  • Тъј като в тази поредица от текстове ще стане дума и за граф Игнатиев, то на това ме̋сто във връзка с Цариградската посланическа конференција от 1876 е редно да отбележим, че само заради изклјучителната ролја на рускијът посланик граф Игнатиев в конференцијата тој заслужава улица да бѫде кръстена на негово име.
  
  
  • А Иван Касабов едва ли би претендирал за улица. Но би било добре да има и в Софија. В Ле̋сковец има.
  • • wikipedia: Иван Касабов (револјуционер)
    
    
    • Да си спомним за Иван Касабов
      Нај-пълно дејността на Иван Касабов е описана по горната препратка.
    
    
    • Думи на Иван Касабов не̋колко месеца преди смъртта му.

      Труден, мѫченически и пълен с големи бури и злощастeн беше целијът ми живот при възрађането, при въстаническите дејствија, както и при всичките ми дела за доброто, щастието и освобођението на днешна Българија, па даже и в свободна Българија.
      
      Мислја̨, че съм изпълнил напълно съвестно длъжността си като българин към отечеството си.

    • Не̋кои трудове на Иван Касабов:
      
      
      • Освобођението на сърбите под кнјазуването на Кара Георгија и Милоша Обренович
      • Русија и българскијът въпрос (1895)
      • Дипломатически показател за правата и функциите на дипломатическите и консулски агенти (1896)
      • Моите спомени от възрађането на Българија с револјуционни идеи (1897)
      • Методи за рационалното преподаване на модерното међународно право (1897)


• ►►  В афера, в којато двама души увисват на вѫжето, или сѫ замесени жени, или сѫ замесени пари (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  В афера, в којато двама души увисват на вѫжето, или сѫ замесени жени, или сѫ замесени пари. (.. скриј ..) 
  
  
  • В аферата на Димитър Общи (обесен на 1873-01-10) и Васил Левски (1873-02-06) не сѫ били замесени жени.
  • Значи, става дума за пари.
  
  
  • Петко Славејков:

    Радвај се, парице,
    всесилна царице!
    Зарад теб, парице,
    зарад твојто лице,
    що работи стават!
    ..
    Царства и престоли
    зарад тебе шават,
    всеки теб се моли,
    тебе жертви коли.
    ..
    блажена, честита, це̋л те све̋т почита!

  • На 1872-07-28 в Орхание е бил убит дјакон Паисиј.
    Дјакон Паисиј е бил наместник - изпълнјаващ длъжността - на ловешкијът екзархијски владика. Титулјарът бил болен и бил в Цариград на лечение, и делата на ловешката епархија ги движел дјакон Паисиј.
    Тој си позволил с укор да каже на хората "На комитите пари давате, а за църквата пари не̋мате!".
    Така дјакон Паисиј бил осѫден на смърт от Левски и присѫдата била изпълнена от Димитър Общи в дворът на църквата в Орхание (Ботевград).
  
  
  • На 1872-08-14 в Ловеч по пладне ..
    Васил Левски (заедно с вече споменатијът Вутју Ветјув) вле̋зъл в кѫщата на Денчо Халачев да краде.
    Слугата Стојчо заварил крадците и се развикал. Левски бил принуден да му тегли ножът.
  
  
  • На 1872-09-22 на Арабаконак ..
    чета от комити-аџамии, водени от Димитър Общи, обрала имперската поща, пренасјаща пари от Северозападна Българија към Цариград.
    В една абсолјутна монархија тези пари сѫ принадлежали на Султанът.
    Така както лебедите в Темза принадлежа̨т на кралицата.
    Убијствата в Орхание и Ловеч не били достатъчни, за да се задејства полицијата, обаче с кражбата на пари от Султанът се прехвърлила границата на търпимостта.
    Аферата била разкрита и двама души увисна̨ли на бесилото.
  
  
  • Иван Касабов - идеологът - сигурно сѫщо е осъзнавал крещјащата нуђа от пари за револјуционното дело.
    А в частност, това доказва, че не става дума за руска агентура.
    Парите сѫ били нужни за закупуване на орѫжие.
    Ако Касабов, Левски, Димитър Общи и Каравелов сѫ били руски агенти,
    те би тре̋бвало да мога̨т лесно да осъзнаја̨т, че на Русија нищо не би ѝ струвало да въорѫжи българските бунтовници.
  
  
  • Софијската извънредна следствена комисија
    
    
    • Както се виђа от текстовете, обобщено четири престѫпленија сѫ били разследвани.
      
      
      • Обирът на хазната на Арабаконак.
        Този обир е накарал турската полиција да се задејства и да залови злосторниците, като разплитането на организацијата довеђа и до залавјането на Васил Левски.
        Васил Левски не е бил обвинен за обирът, както се виђа от текстът.
        Водач на обирџиите е бил Димитър Общи.
        Парите сѫ се намерили и били върна̨ти в хазната.
      
      
      • Комитаџилък. Обвинение и към двамата, Васил Левски и Димитър Общи.
      
      
      • Убијството на дјакон Паисиј. Димитър Общи го убива в Орханиѐ (Ботевград) по порѫчение на Васил Левски.
        За това убијство и двамата сѫ обвинени.
        Дјакон Паисиј бил заместник на ловчанскијът владика - тој движел епархијските дела, понеже владиката бил на лечение.
      
      
      • Убијството на слугата в Ловеч. Обвинен е извършителјът Васил Левски.
    
    
    • Осѫдени сѫ били 64 дејци на Вѫтрешната револјуционна организација:
      • на смърт – Васил Левски и Димитър Общи
      • на заточение – 62 души: в Диарбекир (38), в Егјурне (3) и в Аргана Медени (21)
    
    
    • Сводка на обвиненијата:
      • За Димитър Общи: обирът на хазната, убијството в Орханиѐ и комитаџилък.
      • За Васил Левски: комитаџилък, убијството в Ловеч, порѫчка на убијството в Орханиѐ.
      
      
      • Във все̋ка страна - и тогава, и сега - за такива престѫпленија се отсѫђа нај-тежкото наказание.


• (.. свиј ги текстовете ..)  (.. свиј го текстът ..)  (.. скриј го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.4. За близките на Левски и за не̋кои от сподвижниците му   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към препратките ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.4. За близките на Левски и за не̋кои от сподвижниците му  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  В предишнијът текст (3.3) ставаше дума нај-вече за пари.

  Сега би тре̋бвало да стане дума за жени. (.. покажи ..)

• ▼▼  В предишнијът текст (3.3) ставаше дума нај-вече за пари.   (.. скриј ..)

  Сега би тре̋бвало да стане дума за жени.
  Ама не̋ма да е така. Съвсем накратко за жените.
  
  Благополучието на все̋ка биологична популација, вклјучително такава на видът Homo sapiens, сѫ јаките женски индивиди. Такива като мајката на Левски Гина и като сестра му Јана.
  
  Ние мѫжете може да мрем от травми, от рани, от болести, може да висим на вѫжето, или да се въргалјаме в калта от алкохолизъм. Важното е да имa јаки жени, без каквито популацијата не̋ма бѫдеще.
  
  Тѫжното е, че и жените ги хващат болести, и даже хубавите жени и те̋х.

• ►►  Сега ще стане дума за здравето и за болестите. (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Сега ще стане дума за здравето и за болестите. (.. скриј ..)
  
  
  
  • Здравето е по-ценно от парите. За какво сѫ ти милиони или милиарди, ако нелечима болест те отнесе в отвѫдното.
  
  
  • Иван Кунчев, бащата на Васил Левски, се е помина̨л сравнително млад от болест.
  
  
  • Христо Кунчев, брат на Васил Левски, сѫщо така е страдал от не̋каква болест, заради којато не е бил приет в белградската легија. Помина̨л се през 1870 в Букурѐщ.
  
  
  • Петър Кунчев, другијът брат на Васил Левски, се върна̨л в родното Карлово, Източна Румелија, инвалид от војната, с разбито здраве. Получил служба като старши стражар, но през есента на 1881 се помина̨л от болестите и от раните си. В съставът на Българското опълчение Петър Кунчев се е бил на Шипка.
    
    Петър Кунчев сѫщо така е бил посветил животът си на освобођението на Българија, както брат си Васил.
  
  
  • Самијът Васил Левски е бил с разклатено здраве. (.. скриј ..)
    Това се разбира от текстът на Јанко Гочев.
    Налагало се на хъшовете да заплашват белградските лекари, за да ги накарат да излекуват Васил Левски.
    Тој е лежал болен два-три месеца в Белград под грижите на брат си Христо.
    
    Като деца в училище като че ли ни учеха̨, че Левски бил наречен така, понеже скачал като лъв. Като че ли ни учеха̨, че на Стефановден 1872 Левски се опитал да прескочи плетът, ограђащ къкринското ханче, но опинците му се развързали и тој не успе̋л. Това сѫ митове веројатно. Левски едва ли е бил в състојание да прескочи ограда.


• ►►  Мајката на Левски се помина̨ла от естествена смърт през јануари 1878. (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Мајката на Левски се помина̨ла от естествена смърт през јануари 1878. (.. скриј ..)
  • Тја не дочакала нито васална Българија, нито дочакала автономна Източна Румелија.
    Карлово било в границите на Източна Румелија, нали знаете.
  
  
  • Четири нејни деца сѫ доживели пълнолетие: дъщерја ѝ Јана (Ана) и синовете ѝ Васил, Христо и Петър.
  
  
  • За мајката на Левски.
  
  
  • Сестрата на Левски Јана (или Ана) се оказала нај-јаката в семејството, јака като мајка си. Освен че гледала децата си, тја тре̋бвало да гледа тежко болни в последните им дни и мајка си Гина, и брат си Петър.
  
  
  • Българска историја: Лъжите около семејството на Апостола̌ (.. покажи там ..)


• ◄►  За рођената година на Васил Левски официално се приема 1837.

  Според нај-нови данни, изведени от нјуфус дефтери, съхранјавани в турските държавни архиви в Иста̀нбул, Васил Левски е бил роден през 1840г.

• ◄►  Димитър Общи е сподвижник и съратник на Васил Левски.

  Димитър Общи е бил българин с българско самосъзнание, дал е животът си за свободата на Българија, както Левски и както мнозина други.
  
  Молја̨, нeдејте кори Димитър Общи. Образът на Васил Левски е светъл и без да има нуђа да принизјавате Димитър Общи.

• ►►  Христо Иванов Големијът е друг сподвижник и съратник на Левски.  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Христо Иванов Големијът е друг сподвижник и съратник на Левски.
  
  
  • Спомените на Христо Иванов Големијът (Книговезецът), с благодарност към Iliya Mitsev, в адаптација на Јанко Гочев, ще намерите по тази препратка.
    
    Текстовете на Јанко Гочев не сѫ много надеђни, особено за този период, но не бива да го пренебрегвам.
  
  
  • За Христо Иванов (Големија) във wikipedia-та.  (.. скриј ..).


• (.. свиј ги текстовете ..)  (.. свиј го текстът ..)  (.. скриј го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.5. За предателството   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към препратките ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.5. За предателството  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Тој биде предаден, и от един поп!   (.. покажи ..)

  Тоја мръсен червјак, тоја низък роб,
  тоз позор за Бога, туј пјатно на храма̌
  Дјакона̌ погуби чрез черна измама!

• ▼▼  Тој биде предаден, и от един поп!   (.. скриј ..)

  Тоја мръсен червјак, тоја низък роб,
  тоз позор за Бога, туј пјатно на храма̌
  Дјакона̌ погуби чрез черна измама!
  
  Вазов е бил подведен от лъжа и манипулација, за да напише това.
  Поп Кръстју не е предал Васил Левски.
  
  На тълпата и дори на общественото мнение не бива да се позволјава да сѫдја̨т. Сѫђенијата по този повод тре̋бва да сѫ рационални, а не емоционални.
  
  Полицијата е заловила Левски, понеже тја интензивно го е издирвала.
  Разполагала е с негова фотографија. Полицијата си е свършила работата.
  
  Самото залавјане на Левски не е било акт на предателство, а е било съвсем очакван успех на полицијата. Левски е тръгна̨л от Ловеч за Русе и още на изходът на Ловеч е предизвикал подозрението на полицијата.
  
  Версијата, че на изходът от Ловеч Левски е предизвикал подозрение у полицејскијът патрул, съм ја̨ чел в книга на Хајтов. В случајът му ве̋рвам.

• ►►  Провалът във вѫтрешната револјуционна организација   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Провалът във вѫтрешната револјуционна организација   (.. скриј ..)

  в Тетевенско, Орханијско и Софијско -
  това е проблемът.

  • Заради този провал Васил Левски е тре̋бвало да бе̋га във Влашко.
  
  
  • Именно този провал се дължи на предателство, което подлежи на осѫђане.
  
  
  • Описание на случката.

    Три дејстващи лица: Димитър Общи, Четникът, Изнудвачът.
    Предателјът е Изнудвачът.
    
    Четникът участвал в четата под рѫководството на Димитър Общи при успешнијът обир на Арабаконак.
    
    Изнудвачът и Четникът се познавали. Изнудвачът разбрал за обирът и за участието на Четникът в него. Изнудвачът поискал част от плјачката и заплашил, че ще го издаде на полицијата. Четникът нищо не му дал, а го заплашил, че ще му пререже гърлото, ако не си мълчи. Четникът обаче нито му прере̋зал гърлото на Изнудвачът, нито докладвал за случката на Димитър Общи, којто не̋мало да се поколебае да пререже на Изнудвачът гърлото.
    
    Изнудвачът издал Четникът на полицијата. Полицијата изловила всичките обирџии, хвана̨ла и Димитър Общи. Димитър Общи е бил обесен в Софија на 1873-01-10. На 1873-02-06 е бил обесен и Левски, когото всички посочвали като комит-башијата. Не̋кои от остана̨лите замесени сѫ били изпратени на заточение, а другите - освободени. Парите сѫ били намерени и върна̨ти в хазната.

    Чел съм за тази случка в спомени на съвременници, но не помнја̨ имената на Четникът и Изнудвачът. Молја̨ за помощ по този повод.


• ►►  При провалът във вѫтрешната револјуционна организација ..  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  При провалът във вѫтрешната револјуционна организација   (.. скриј ..)

  полицијата изловила всичките обирџии,
  както и други комитаџии - участници в местни револјуционни комитети.
  Хвана̨ла и Димитър Общи.

  • Всички всичко си казали при разпитите.
  
  
  • Всички посочвали Васил Левски като комит-башијата.
  
  
  • На Стефановден 1872 и тој бил заловен.


• ►►  Въпрос: След предателство ли е бил заловен Левски?   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Въпрос: След предателство ли е бил заловен Левски?   (.. скриј ..)
  
  
  • Самото залавјане на Васил Левски в Къкрина не е било резултат от предателство.
  
  
  • Полицијата просто си е свършила работата и го е заловила.
  
  
  • Предадена е била арабаконашката афера
    и е последвал провал във вѫтрешната револјуционна организација,
  • при което всички арестувани и разпитвани всичко сѫ си признали.
  
  
  • А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабите на организацијата - преувеличавал е.
  
  
  • Прагът на търпимост на властта е бил премина̨т с арабаконашкијът обир, когато комитите задигна̨ли султански пари.
  
  
  • Тогава полицијата се заела сериозно с аферата и тја била напълно разплетена.
  • Парите сѫ били намерени и върна̨ти в хазната.
  
  
  • Сериозно наказание сѫ получили само двама - Димитър Общи и Васил Левски.
    Другите се отървали леко.


• ►►  Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски пред сѫдът   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски пред сѫдът   (.. скриј ..)
  
  
  • Поведението на Левски добре е отразено в документът, којто е приведен в първијът пост от тази поредица.
  
  
  • Левски признава само това, което вече е известно.
    Целта му е да запази онази част на организацијата, којато е незасегна̨та от провалът.
    Лъже сѫдът, че на комитетското събрание във Влашко хората носели маски.
    Лъже сѫдът, че куриерите не се познавали и че се разпознавали с бели кърпички и с подсвиркванија.
  
  
  • Левски е бил реалист, за разлика от Димитър Общи.
  
  
  • А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабите на организацијата - преувеличавал е.
  
  
  • Димитър Общи е бил фантазјор.
  
  
  • Наде̋вал се е, че подобен сѫд може да повлијае на световното обществено мнение в полза на българите.
    Затова всичко си казва, дори преувеличава.
    Не̋кои преувеличенија сѫ били забеле̋зани.
  
  
  • Имам предположение, че самијът Димитър Общи, и то пред турскијът сѫд, пръв е започна̨л да създава митологизиран образ на Левски.
  
  
  • "Организацијата се води от човек ненадмина̨т по храброст и хитрост.
    Не можете да го заловите - тој е џин гиби (като дух)."
  
  
  • И не е пропусна̨л и това:
    "Ето писмото, с което тој ми запове̋да да убија̨ ловешкијът владика."


• ►►  Поп Кръстју все пак е бил предател в не̋какъв смисъл ..  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Поп Кръстју все пак е бил предател в не̋какъв смисъл.   (.. скриј ..)

  Или предател, или двоен агент.

  • Поп Кръстју е бил информатор на търновскијът окрѫжен управител.
  
  
  • Поп Кръстју ще да е давал на търновскијът окрѫжен управител сведенија за реалното състојание на револјуционното движение. Давал е "стратегически", а не оперативни сведенија.
    Тези сведенија сѫ били изпращани нагоре по јерархијата към вилаетскијът център Русе и към столицата Цариград.
  
  
  • От информацијата на поп Кръстју управлјаващите в Османската империја сѫ знаели истинскијът мащаб на организацијата, знаели сѫ, че тја все още не била заплаха за империјата, и че ако отстранја̨т двамата комит-башии Васил Левски и Димитър Общи, от вѫтрешната револјуционна организација нищо не̋ма да остане.
  
  
  • Доказателство, че поп Кръстју е бил информатор на властта, се намира в публикација на В.Шанов от 1937 относно телеграма от софијскија̋т до търновскија̋т окрѫжен управител.


• (.. свиј ги текстовете ..)  (.. свиј го текстът ..)  (.. скриј го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.6. Граф Игнатиев не е замесен в аферата с Левски и Димитър Общи  

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към препратките ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.6. Граф Игнатиев не е замесен в аферата с Левски и Димитър Общи  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Молја̨ да прочетете пак преамбјулът.
  
  
  • (.. върнете се да го прочетете ..)  (.. прочетете го тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Молја̨ да прочетете пак преамбјулът.   (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Осъзнајте се, озаптете се.
  
  
  • Нашијът народ е стар, за Нашенско тој е по-стар от турците, българскијът етнос е възникна̨л през 10-ти век, омразата към турците не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: северно-македонскијът етнос е млад, сто години още не̋ма, и затова омразата към нас е част от те̋хната национална идентичност.
  
  
  • Умилкването около Русија или пък лаенето против Русија сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излекувајте си ги комплексите, свързани с Русија. Или поне не ги подхранвајте.
  
  
  • Свързването на Русија и конкретно на рускијът посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русија - тја демекь била толкова велика, че можела да се меси във вѫтрешните работи и в сѫдебната система на Османската империја.
  
  
  • Осъзнајте се: Русија и граф Игнатиев не̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
  
  
  • Левски е човек от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона например може да бѫде Свети Иван Рилски.
  
  
  • Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
  
  
  
  
  • Култът към Левски в Българија не го възприемам.
  
  
  • Патриотизмът не бива да се израђа в религија.
  
  
  • Да, Левски се е жертвал за Българија.
  
  
  • Но за Българија сѫ се жертвали стотици хилјади.
  
  
  • И в национално-освободителната борба, и през војните.
  
  
  • И на Шипка, и крај Драва.
  
  
  • И на Арабаконак, и в Марсилија.
  
  
  • За Българија сѫ се жертвали стотици хилјади. Левски е един от те̋х. И брат му Петър се е жертвал за Българија, и съратникът му Димитър Общи.
  
  
  • Всички сѫ достојни за почит.
  
  
  • Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно. (.. скриј ..) .. към началото ..
  
  


• ►►  Продължение на преамбјулът   (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  Продължение на преамбјулът   (.. скриј ..) .. към началото ..
  
  
  • Само "русороби" мога̨т да пове̋рват, че руснак е убиецът на Левски.
    Думата "русороби" е обобщение на русофили и русофоби.
  
  
  • В ушите на русоробите звучи стихът на де̋до Славејков, че като Русија не̋мало втора тъј могѫща.
  • Русија обаче нито е толкова могѫща, нито е първа на светът, а е не̋каква дупка на крај светът.
  
  
  • Русоробите лесно се заблуђават, че Русија има средства да влијае на правосѫдието на друга независима държава, в случајът на Османската империја.
  
  
  • На русоробите им е изгодно да забравја̨т, че Русија е загубила Кримската војна и точно по онова време е била лишена от статутът си на покровител на христијаните в Османската империја, изрично на Русија ѝ е било забранено да се бърка във вѫтрешните дела на Османската империја.
  
  
  • Русоробите не мога̨т да разбера̨т, че в много-много случаи Русија не̋ма думата.
  
  
  • А пък це̋лата тази неразборија с граф Игнатиев се дължи на повратното тълкуване на едно писмо, тълкуване извън контекстът на онова време, писмо, в което Левски изобщо не се споменава, и то при положение, че самијът граф Игнатиев едва ли е знаел дори името на Левски.
  
  
  • И още за самијът граф Игнатиев. Каквото и да е правел тој, правел го е в служба на рускијът цар, за интересите на рускијът цар, не за себе си.
  
  
  • Но това извън аферата с Левски. В тази афера граф Игнатиев не̋ма никаква ролја - он там ни при чём.
  
  
  • Фалшификацијата, че граф Игнатиев бил виновен за смъртта на Левски, се разпространјава от името на Јанко Гочев. Но мислја̨, че партенката е пусна̨та от Иво Инџев.
  
  
  • Текстът на писмото - в превод и в оригинал - го привеђам по-долу.
  • Става дума за писмо, написано на френски, от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му рускијът канцлер кнјаз Горчаков.
  
  
  • Това не е новооткрито писмо - известно е било отдавна. Едва ли не̋кој преди Иво Инџев и Јанко Гочев се е сещал за такава интерпретација.
  
  
  • Ами то само преди 100 години е имало съвременници на събитијата, които е не̋мало как да бѫда̨т залъгвани. (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►  Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нещо виновен за смъртта на Левски.
  • Само за това. Отговорът е: не. ..  (.. покажи ..)
• ▼▼  Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нещо виновен за смъртта на Левски.
  • Само за това. Отговорът е: не. (.. скриј ..)
  • Граф Игнатиев не е виновен за смъртта на Левски, нито е с нещо съпричастен. 
  
  
  • Защото ако става дума за друго, то да.
    Граф Игнатиев като руски посланик е бил длъжен да защищава вселенската патриаршија срещу българската екзархија.
    Но това е друго нещо.
  
  
  • Защото естествено граф Игнатиев като руски държавен служител е бил длъжен да защищава руските интереси, а не българските.
  • И ако се е случвало да защищава българските интереси, то е било само когато те сѫ съвпадали с руските.
  
  
  • В частност, на граф Игнатиев не му е пукало за Левски, тој едва ли е знаел името му.
  
  
  • Граф Игнатиев има заслуги към Българија, в моментите, когато руските и българските интереси сѫ съвпадали, и за тези си заслуги тој у нас е достатъчно тачен, тъј че едва ли сѫ необходими нови паметници за него. Има и си важна софијска улица, кръстена на него, заради заслугите му. Едва ли му тре̋бва повече.
  
  
  • (.. скриј го това за Граф Игнатиев ..)  (.. свиј всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скриј всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• ►►  Оригиналът на писмото   (.. покажи го ..)
  
• ▼▼  Оригиналът на писмото е на френски.   (.. скриј го ..)

  Le 25. Janvier 1873. 30. Péra, le 18/30 Janvier 1873
  
  Monsieur le Chancelier,
  
  Ainsi que le signale notre Consul Général а Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a rec̨u une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi а découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
  
  La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
  
  Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due а la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé а la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delа du strict nécessaire.
  
  J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
  
  Ignatiew (.. скриј го френскијът текст ..)
  

  • Приведох оригиналнијът текст на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му кнјаз Горчаков, канцлер (премиер) на Русија.
  
  
  • Както оригиналнијът френски текст на писмото, така и преводът му български, сѫ по публикации на Јанко Гочев.


• ►►  Писмото в превод   (.. покажи го ..)
  
• ▼▼  Писмото в превод   (.. скриј го ..)

  25 јануари 1873. № 30. Пера, 18/30 јануари 1873.
  
  Господин Канцлер,
  
  Както известјава нашијът Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софијско съзаклјатие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисија е успе̋ла да открие само неколцина злосторници. Тја е приклјучила својата работа и тре̋бва скоро да се върне тук.
  
  Вѫтрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дѫлбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състојание на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
  
  Безспорно е, че щастливијът изход от Софијската афера се дължи на умереността на Великијът везир, којто този пѫт изглеђа е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавајки на обстојателствата преувеличено значение, тој е препорѫчал на Комисијата да не надхвърлја целта, като тласне разследванијата отвѫд строго необходимото.
  
  Имам чест да съм с нај-дѫлбоко уважение, Господин Канцлер, на Ваше Височество, нај-смирен и нај-покорен слуга.
  Игнатиев
  

  • Това беше преводът на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му кнјаз Горчаков, канцлер (премиер) на Русија.
  • Преводът на писмото на български, както и оригиналнијът му френски текст, сѫ по публикации на Јанко Гочев.
  
  
  • (.. скриј го преводът на писмото ..)  (.. свиј всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скриј всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• ►►  Анализ на писмото   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Анализ на писмото. Това е сѫщината на шестијът мој текст от поредицата. (.. скриј ..)

  Отворете си пак писмото малко по-горе и сверјавајте текстът му.

  • Граф Игнатиев научава за развојът на събитијата от рускијът консул в Русчук, и
    предава сведенијата нагоре по каналнијът ред.
    Едва ли му е бил известен бројът на злосторниците.
    Едва ли е знаел поне едно име на не̋кој такъв злосторник.
    Русчушкијът консул сѫщо така едва ли ги е знаел тија неща.
  
  
  • От писмото на граф Игнатиев научаваме, че сред османскијът елит се води борба за власт, което е повече от нормално.
  • Велик везир (министър-председател) е Рјушди паша (името му не е споменато в писмото), а като опозиција се е представјал известнијът и у нас Митхад паша.
    
    
    • През 1876, след Априлското въстание, Митхад паша ще дојде на власт, злорадствајки: "казвах ли ви аз, че тре̋бваше да се унищожи съзаклјатническата мрежа още преди три години".
    
    
    • Но докато Митхад паша е в опозиција, както все̋ка опозиција, гледа да "клати лодката", белким властта изпопада зад бордът и друг - има се пред вид клатещијът лодката - успее да седне зад рулјът.
    
    
    • И тъј, според писмото, играта на Мидхат паша придавала на обстојателствата преувеличено значение, и това не се нравело на граф Игнатиев.
  
  
  • Щастливијът изход от Софијската афера безспорно се дължи на умереността на Великијът везир, на привързаността му към рахатлъкът.
    
    
    • Щастливијът изход от Софијската афера се дължи на умереността на Великијът везир, којто не е послушал Митхад паша и не е предал на обстојателствата преувеличено значение, а е препорѫчал на комисијата да не надхвърлја строго необходимото в разследванијата.
    
    
    • Щастливијът изход от Софијската афера за граф Игнатиев означава случајът да се потули, както е направил Великијът везир, а не да се раздухва, както е искал опозиционерът Митхад паша.
    
    
    • Щастливијът изход от Софијската афера означава да не се разследва съзаклјатието "извън строго необходимото", макар че граф Игнатиев знае, че "сред населението се шири дѫлбоко недоволство, предизвикано от лошото управление, и това състојание на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор". Но никакъв заговор не е разследван, и това е щастливијът изход.
    
    
    • Щастливијът изход от Софијската афера означава, че случајът е потулен и сведен до чисто криминална афера - до арабаконашкијът обир и до две убијства. Обстојателствата по тези дејанија сѫ били разкрити и двамата злосторници сѫ били осѫдени на смърт, както биха̨ направили във всека европејска държава за такива дејанија по онова време.
    
    
    • Двамата злосторници сѫ Димитър Общи и Васил Левски.
      Русија не̋ма как и не може да се меси в правосѫдието на други държави, освен ако сѫ замесени руски поданици.
  
  
  • Щастливијът изход от Софијската афера безспорно се дължи на умереността на Великијът везир, којто не е послушал Митхад паша.
    
    
    • Но граф Игнатиев открито се хвали в писмото до шефът си, че тој бил повлијал за решението на Великијът везир,
    
    
    • се̋каш британскијът посланик не би дал сѫщијът съвет на Великијът везир,
    
    
    • се̋каш Великијът везир и сам не е знаел как да постѫпи.
    
    
    • В случајът Великијът везир е приложил добре позната османска и ориенталска имперска тактика да не си развалја рахатлъкът.
  
  
  • Нещо повече, за разлика от опозиционерът Митхад паша и от рускијът посланик граф Игнатиев, османската власт от свои информатори (един от които може би е бил поп Кръстју) знаела за мащабите на организацијата, знаела, че тја все още не е опасна за империјата, знаела, че ако двамата "злосторници" Васил Левски и Димитър Общи се премахна̨т, от организацијата почти нищо не̋ма да остане.
  
  
  • Тъј че Рјушди паша е взел съвсем информирано решение случајът да се потули, и не е имало нуђа да следва чуђи съвети.
  
  
  • И според мене това е било щастливо развитие на събитијата, при положение, че организацијата е била разкрита, а Левски - заловен. Обесени сѫ били само двама, а не десет или сто. Тъј че Чудја̨ се какво за хора като Јанко Гочев и Иво Инџев би било щастливо развитие на събитијата? Това Султанът да удостои с почести Васил Левски и Димитър Общи излиза от рамките на нормалната реалност.
  
  
  • (.. скриј го анализът на писмото ..)  (.. свиј всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скриј всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• (.. свиј ги текстовете ..)  (.. свиј го текстът ..)  (.. скриј го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към препратките ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06    (.. скриј ..)

• ◄► Ами реших това да сложа̨ за завършък на поредицата ми за Левски.


• ◄► Писмо на Васил Левски от 1872-08-06 до Константин Робев от Охрид

  Докторе и драги брате,
  
  Дојде нај-сетне часът, та да помислим и за вашијът крај. Работата не ми позволјаваше досега да дојда̨ и за Македонијата. По-напред тре̋бваше да се извърши всичко тук по-близо до брегът, та постепенно да вървим все напред към Македонија и Тракија.
  
  Аз помнја̨ много добре, каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокојно може да се работи, щото по-малки съмненија ще се хвърлја по работите, а и ние мислим, че ако тре̋бва да се развие бајракът, това тре̋бва да стане и по сичките страни на нашето отечество.
  
  Отникъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е.
  
  Да даде Бог здраве, като мина̨ към Щип и Скопие, ще гледам както и да е да дојда̨ и във вашијът град, та да наредим потребното. Лицето, което вие ще приемете, ще ви предаде билети и уставът на привременното ни правителство и каквото е потребно наредете там до моето идване. Нај-главното си остава да събирате пари и да си набавите орѫжие като нај-потребно на първо ме̋сто.
  
  6 авг. 1872
  На всегда ваш брат:
  Дервишооглу Аслан – В. Левскиј

• ◄► Текстът на писмото е взет оттук.


• ►►  Клетвата на Васил Левски (.. покажи ја̨ тук ..)  (.. покажи ја̨ там ..)
• ▼▼  Клетвата на Васил Левски (.. свиј ја̨ ..)  (.. покажи ја̨ там ..)
  

  Писмената клетва, којато Васил Левски дава в Букурѐщ през 1872
  и којато го упълномощава да работи в це̋ло Българско .. Благодарност на отец Стефан ..

  Долуподписанијът, като приемам всичките Длъжности, които ми се налагат чрез Упълномощието ми, дадено от Ц.Б.Р.К., и съм в Отговорност на своите дејствија, съгласјавам се във всичко и с дејствијата на другите членове на Ц.К., които ще разпоредја̨т помеђу си длъжностите по способността на всекиго по обстојателствата. Сѫщијът отговарјам за дејствијата си по уставът пред другите членове на Ц.К. и се заклевам пред нашето Отечество Българија, че ще следвам точно длъжностите си.
  
  16/28 II 72 В. Левскіј



• (.. свиј ги текстовете ..)  (.. скриј го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Епилог   (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨т ..)

(.. покажи го епилогът ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Епилог   (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)

• ◄►  За Епилог ще ми послужи Преамбјулът.


• ►►  (..  покажи зеленото ..) 
  
  
• ▼▼  (..  скриј зеленото ..) 
  
  
  • Осъзнајте се, озаптете се.
  
  
  • Нашијът народ е стар, за Нашенско тој е по-стар от турците, българскијът етнос е възникна̨л през 10-ти век, омразата към турците не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: северно-македонскијът етнос е млад, сто години още не̋ма, и затова омразата към нас е част от те̋хната национална идентичност.
  
  
  • Умилкването около Русија или пък лаенето против Русија сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излекувајте си ги комплексите, свързани с Русија. Или поне не ги подхранвајте.
  
  
  • Свързването на Русија и конкретно на рускијът посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русија - тја демекь била толкова велика, че можела да се меси във вѫтрешните работи и в сѫдебната система на Османската империја.
  
  
  • Осъзнајте се: Русија и граф Игнатиев не̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
  
  
  • Левски е човек от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона например може да бѫде Свети Иван Рилски.
  
  
  • Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
  
  
• ►►  (..  покажи червеното ..) 
  
• ▼▼  (..  скриј червеното ..) 
  
  
  • Култът към Левски в Българија не го възприемам.
  
  
  • Патриотизмът не бива да се израђа в религија.
  
  
  • Да, Левски се е жертвал за Българија.
  
  
  • Но за Българија сѫ се жертвали стотици хилјади.
  
  
  • И в национално-освободителната борба, и през војните.
  
  
  • И на Шипка, и крај Драва.
  
  
  • И на Арабаконак, и в Марсилија.
  
  
  • За Българија сѫ се жертвали стотици хилјади. Левски е един от те̋х. И брат му Петър се е жертвал за Българија, и съратникът му Димитър Общи.
  
  
  • Всички сѫ достојни за почит.
  
  
  • Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.
  
  


• ►►  (..  покажи ..)   Koe тре̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?
  
• ▼▼   Македонија. (..  скриј ја̨ Македонија от екранът, но не и от контекстът ..)
  • Когато се обсѫђат теми от историјата или от езикознанието, нека винѫги Македонија да присѫтства в контекстът.
    • Поне нејавно. Но да ја̨ има Македонија в контекстът. (.. facebook ..)
  
  
  • С всички наши балкански сѫседи - Сърбија, Румѫнија, Турција и Гърција, проблеми вече не̋маме.
  
  
  • Всичко друго е пито-платено.
  
  
  • Само проблемът с македонистите все още ни души.
  
  
  • (..  скриј ја̨ Македонија от екранът, но не и от контекстът ..)  .. към началото ..
    


• (.. свиј го епилогът ..)  (.. скриј го епилогът ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Препратки (references)    (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)

(.. покажи ги препратките ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Препратки (references)  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)
(▼ - покажи препратките към съответната част)  (▲ - иди към съответната част)

• christo.tamarin@facebook::2021-02-12: Първа част на поредицата    ▼   ▲
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook
  • christo.tamarin@facebook::2020-11-28
  • Васил Левски пред турскијът сѫд
  • [Offline] Документи из турскитѣ архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
  • [Offline] Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд
• christo.tamarin@facebook::2021-02-15: Втора част на поредицата    ▼   ▲
  • Иво Беров: Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Трета част на поредицата    ▼   ▲
  • wikipedia: Иван Касабов (революционер)
  • Да си спомним за Иван Касабов
  • Левски сам написва Уставът на БРК, но оставя мѣ̋сто за бѣлѣжки под всѣки раздѣл
  • Писмо от Васил Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 1871-05-10
  • wikipedia: Софийска извънредна слѣдствена комисия
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Четвърта част на поредицата    ▼   ▲
  • wikipedia: Гина Кунчева
  • wikipedia: Петър Кунчев
  • wikipedia: Христо Иванов (Голѣмия̌т)
  • facebook/iliya.mitsev: За Христо Иванов-Голѣмия̌т (Книговезецът)
  • Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Пета част на поредицата    ▼   ▲
  • Виктор Комбов: Много са прѣдателитѣ на Левски ..
  • В.Шанов, Телеграма от софийския̋т окрѫжен управител до търновския̋т, Извѣстия на историческото дружество, 1937
  • facebook/christo.tamarin: друг мој пост по темата
• christo.tamarin@facebook::2021-02-18: Шеста част на поредицата    ▼   ▲
  • Иво Инџев: Граф Игнатиев е истинския̌т палач на Левски
  • Янко Гочев прѣдставя най-новата си книга
• christo.tamarin@facebook::2021-02-19: Седма последна част на поредицата    ▼   ▲
  • tatkovina.info
  • Писмената клетва, която Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872, която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско


• christotamarin.blogspot: Принципи на моите възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blogspot: Разходки по хребетите на времето
• christotamarin.blogspot: Относно произходът на българскијът етнос
• christotamarin.blogspot: Робство за начинаещи: 50 јасни отговора на 50 важни въпроса за онија 500 години


• Ася Сократова: Успешният обир с фатални последици - обирът в Арабаконак

(.. скриј ги препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)

Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-12-10 18:56:: Статија от Асја Сократова   (.. покажи ја̨ там ..)
  
  
  • Успешнијът обир с фатални последици - обирът в Арабаконак


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недејте им се връзва на русофилите!  (.. покажи го коментарът ..)  .. към началото ..
  
  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недејте им се връзва на русофилите!  (.. скриј го коментарът ..)  .. към началото ..
  
  
  • Недејте им позволјава на русофилите да задават дневнијът ред!
  
  
  • Замесването на рускијът посланик в казусът със смъртта на Левски е русофилска опорка.
    
    
    • Видите ли - Русија е била толкова велика, че може да накаже Левски, дето уж не бил се съгласил да и̌ служи.
    • Русија е била толкова велика, че можела, ако поиска, да спаси Левски от бесилото, ама за назидание тја не поискала да го спаси.
  
  
  • СТИГА ГЛУПОСТИ!
  
  
  • Аферата, заради којато сѫ били обесени Димитър Общи и Васил Левски, е била вѫтрешна работа на Османската империја.
    
    
    • Дори нај-великата държава по онова време - Британската империја - не би се намесила в казусът.
    • Русија сѫщо така не се е месила.
  
  
  • Левски не е отказвал да стане руски шпионин, защото не му е било предлагано.
    
    
    • И да сѫ му предлагали, веројатно би отказал.
    • Но не сѫ му предлагали да служи на Русија.
  
  
  • И защо все Русија тре̋бва да ни е на устата.
    
    
    • На Левски не сѫ му предлагали да бѫде британски агент.
    • На Левски не сѫ му предлагали да бѫде френски агент.
    • На Левски не сѫ му предлагали да бѫде етиопски агент.
  
  
  • И Етиопија е страна с нашата православна ве̋ра, както Русија.
    
    
    • И Етиопија е не̋каква дупка накрај светът, както Русија.
    
    
    • Дорогие русофилы из Болгарии! Товарищи!
    • Лјубѝте, лјубѝте Россију - так искренне, как Вы лју̀бите Эθиопију!
  
  
  • (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

.. to the bottom ..

[Draft] Заголовок

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

.. to the bottom ..

[Draft] Sample's Title

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---