Friday, September 16, 2016

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

(.. към най-важното ..)  (.. към прѣпраткитѣ ..)  (.. към коментаритѣ ..)  .. to the bottom ..



Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език


Члѣнуването в българския̌т език, първо приближение.

За да се изрази в българския̌т език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн.

Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията съ̀с члѣн се наричат члѣнувани форми.

Алгоритъмът на члѣнуването в българския̌т език може да се изрази чрѣз поредица от правила.
  • Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващото правило..
    Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
    • Забѣлѣжка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в нѣмския̌т) имената в множествено число нѣ̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Тѣ приемат члѣн -ТѢ (в ятов правопис: -ТѢ; в ОФ-правопис: -ТЕ).
    • Примѣри: двѣтѣ, стотѣ̀, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забѣлѣжка: Обаче при числителнитѣ слѣд три ударението се мѣсти на члѣнът. Освѣн това, при тѣзи числителни (по-голѣмитѣ от три) вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната члѣнна форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнася се за имената от срѣден род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнася се за имената от женски род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът.
    • Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
    •
    • Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходитѣ) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.

    •
  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.

  • Правило_7 (изход_7).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
    • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнася се за прилагателнитѣ имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
    • В естествен правопис: -ИЪТ̌.
    • Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примѣри: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно, освѣн в думата деня̊т.
    • Примѣри: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.

    • Забѣлѣжка: Ако сте приложили нѣ̋кое правило от 6 до 9, то имайте прѣд вид, че в буквата Я̌ от члѣнът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Напримѣр, деня̌т се произнася деньът.
    • Забѣлѣжка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 члѣнът е бил -ЬТ
      (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловнитѣ ерове).

  • Правило_10 (изход_10).
    • Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
    • Члѣнът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението се мѣсти на члѣнът при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомня̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
    • Примѣри: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, пѣтелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.

    • Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държа̨т като прилагателни имена.
    • Примѣри: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
  • .. към началото ..

    •

Рѣшаваща забѣлѣжка по темата, най-важната забѣлѣжка:

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в рѣчта тя се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А.
  • Така е, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
  • Сега едва ли има проблем члѣнът -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпрѣки официалния̌т правопис.
  • Разбира се, при романизация нѣ̋ма проблем члѣнът -UT да се съкращава на -U.
Според така нарѣчения̌т естествен правопис, тя се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.


Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.

В рѣчта тя често се пропуска.

Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Когато тя се пише, члѣнът се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът се нарича кратък (непълен).

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, тогава се пише кратък члѣн -А.

Слѣдното правило от официалния̌т правопис опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:

С пълен члѣн се члѣнуват подлогът и сказуемното опрѣдѣление.

В остана̨литѣ случаи се пише кратък члѣн.

Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с кратък члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицията.
То по-скоро е недодѣ̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото нѣ̋ма как да се спазва.

.. към началото ..

▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за члѣнуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20::  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    • Този очерк се дава в шест правописни варианта за българския̌т език.

      • ◄► Всички тѣзи правописни варианти се основават на
        • стандартното произношение на нормативния̌т български език.

      • ◄► Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони,
        • които сѫ дадени най-горѣ в дѣ̋сно, както и малко по-долу.

      • ▼▼  Правописът се класифицира като (.. скрий го обяснението ..)  (.. покажи го там ..)
        • якавски, екавски или ятов
        • в зависимост от отношението си към явлението "промѣнливо Ѣ".

        • Я̀кавски Такъв е валидния̌т в моментъ отечествено-фронтовски правопис. Я̀кавския̌т способ е израз на фонетичния̌т принцип на правописът. Той е отстѫпление от основния̌т за българския̌т правопис морфологичен принцип. Това отстѫпление е било наложено прѣз 1945 прѣдимно по политически причини, като част от "борбата" с така нарѣчения̌т "велико-български шовинизъм", а сѫщо така с цѣл да се отвори мѣ̋сто за новосъздаващия̌т се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовския̌т правопис се прѣтоварва буквата Я (малкия̌т юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
          • Примѣр: хляб, хлебен, място, местен

        • Ѐкавски. При екавския̌т способ "промѣнливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак. Ако ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" в правописът, способ валиден до 1945, бѣше замѣнен с ѐкавски, а не с я̀кавски, то състоятелността на българския̌т правопис и съотвѣтствието му с възприетия̌т основен за него морфологичен принцип нѣ̋маше да бѫда̨т нарушени. Имало е условия прѣз 1945 да се направи това. В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё, при който тя звучи JО, срѣща се само под ударение и може да се замѣсти с обикновено Е. Тази руска практика е добър примѣр и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противорѣчие с политическата порѫчка. Аз сега нѣ̋маше да се сѣщам за буквата Ѣ, ако прѣз 1945 бѣ̋ха̨ въвели ѐкавски правопис.
          • Примѣр: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен

        • Ятов. Ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" е бил възприет в българския̌т правопис прѣди 1945. Той съотвѣтства както на основния̌т морфологичен принцип на правописът, така и на историческия̌т принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "промѣнливото Ѣ". Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашитѣ модерни врѣмена, за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотрѣбни. В текстът, който четете, е приложен този ятов способ. Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
          • Примѣр: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен

        • (.. скрий го обяснението кога правописът е якавски , екавски или ятов ..)  (.. покажи го там ..)

      • ▼▼  Русофилски или сърбомански е правописът?  (.. скрий ..)

        • Правописът се класифицира като русофилски, когато:
          • е основан на кирилицата,
          • използват се буквитѣ Й, Я и Ю,
          • които създават у нас нуђата от подобни букви за ЙО-ЬО и за ЙЪ-ЬЪ-ЙѪ-ЬѪ,
          • но пък руснацитѣ нѣ̋мат нуђа от такива букви и не сѫ ни създали.

        • Правописът се класифицира като сърбомански, когато:
          • е основан на кирилицата, без да е русофилски,
          • буквитѣ Й, Я и Ю не се използват,
          • а се използва буквата J както вмѣсто Й, така и като знак за мекост,
          • и слѣдователно вмѣсто Я се пише JА, а вмѣсто Ю - JУ,
          • и съотвѣтно не се чувства нуђа от JЪ или JО.

        • Естествения̌т правопис, въведен слѣд другитѣ правописни варианти,
          • който сѫщо така е основан на кирилицата,
            нито е русофилски, нито е сърбомански.
          • Въведена е буквата ıота-без-точка (I), която може да замѣсти както буквата Й, така и буквата Ь.
          • Буквата ıота-без-точка (I) може да участва в буквосъчетания IO, IѪ, IЪ, IA.
          • Вмѣсто ЙО или ЬО се пише IO. Различава се от буквата Ю.
          • Буквитѣ Й и Я не сѫ забранени, но мога̨т да бѫда̨т елиминирани.
          • Буквата Ь може да се ползва като съкращение на IЪ.

        •  .. скрий ги русофилството и сърбоманството ..  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

      • ◄► Слѣдват шесттѣ правописни варианта.

      • Пост-модерен правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

      • Отечествено-фронтовски правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

      • Екавско-сърбомански правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

      • Естествен правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
        • Ятов правопис, кирилица, нито русофилски, нито сърбомански

        • Това е прѣдпочитания̌т от мене правописен вариант.
        • Прѣдвиђам в бѫдеще да се придържам към него.

        • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
        • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява.
        • Вижте тука кога се пише буквата Ѣ.

        • Естествения̌т правопис много прилича на пост-модерния̌т.
        • Обаче пост-модерния̌т правопис е русофилски, а естествения̌т не е.

        • Въведена е буквата ıота-без-точка (I), която може да замѣсти както буквата Й, така и буквата Ь.
        • Буквата ıота-без-точка (I) добрѣ изглеђа прѣди гласнитѣ букви О, Ѫ, Ъ и A.
        • Тя се употрѣбява в буквосъчетания IO, IѪ, IЪ, IA.
        • Вмѣсто ЙО или ЬО се пише IO. Различава се от буквата Ю.
        • Буквата Ь може да се ползва като съкращение на IЪ.
        • Буквитѣ Й и Я не сѫ забранени, но би могло да се мине и без тѣ̋х.
        • Буквата ıота-без-точка слѣд И винѫги се изпуска. Българиа и България - и двѣтѣ сѫ допустими.

        • В тритѣ правописни варианта - естествен, пост-модерен и отечествено-фронтовски, употрѣбата на буквата Ю е една и сѫща.

        • Възстановена е и буквата голѣ̋м юс ѫ.
        • Употрѣбата ӥ при пост-модерния̌т правопис е описана тука..
        • Естествения̌т правопис въвеђа употрѣбата на буквата голѣ̋м юс ѫ и в глаголнитѣ завършъци,
          както и в мѣстоименията неıѫ̨ и ıѫ̨.
        • Когато в естествения̌т правопис се пише буква ѫ,
          а в пост-модерния̌т [и в ОФ-] правопис се пиша̨т букви А̨ или Я̨,
          тогава се слага диакритичен знак Ѫ̨,
          за да се осигури автоматичното обратно конвертиране от естествен към пост-модерен правопис.

        • При естествения̌т правопис звукът Ъ никога не се отбѣлѣ̋зва с буква А или с буква Я.
        • Ако става дума за глаголен завършък, звукът Ъ се бѣлѣжи с ѫ̨ или ıѫ̨.
        • Ако става дума за опрѣдѣлителен члѣн за мѫжки род в единствено число, то се пише ЪТ̌, IЪТ̌ или ЬТ̌.
        • Диакритичния̌т знак над крайната буква Т̌ в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за мѫжки род в единствено число показва, че звукът Т често в рѣчта се изпуска.

        • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.

        • За разлика от стария̌т иванчевски правопис,
          глухонѣмитѣ краесловни ерове сѫ забранени,
          както и при пост-модерния̌т правопис.

        • (.. скрий го естествения̌т правопис ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

      • Романизация: българска латиница  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
        • Екавски правопис, латиница
        • Не е кирилица, нито е русофилски правопис, нито сърбомански.

        • .. Правила на романизацията .. (.. покажи ги там ..)
          • Правописни правила за българската латиница (.. скрий ги ..)

          • Това не е транскрипция на латиница.
          • Tova ne e transkripcia na latinica.

          • Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
          • Tova e romanizacia - nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.

            • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
            • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentut.

          • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
          • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.

            • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
            • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.

            • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
            • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.

            • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
            • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.

          • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
          • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.

            • A a А Я ≠ Ѣ̋ JA Ja ja Ä ä
              BbБ
              CcЦЧCHChchČč
              DdД
              EeЕЯ = Ѣ̋EHEhehE̋e̋
              FfФ
              GgГЂ = ЖДGHGhghǦǧ
              IiИЍIHIhihÏï
              JjЙ
              KkК
              LlЛ
              MmМ
              NnН
              OoОЙО,ЬОJOJojoÖö
              PpП
              QqЩ
              RrР
              SsСШSHShshŠš
              TtТ
              UuЪЯ̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪJUJujuÜü
              VvВ
              WwЎ
              XxХЏ = ДЖXHXhxhX̌x̌
              YyУЮJYJyjyŸÿ
              ZzЗЖZHZhzhŽž

            • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
            • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.

            • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
            • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.

            • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
            • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA (IA).

            • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
            • V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otechestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznachna.

              • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
              • Tja mozhe da zvychi JЪ i togava na latinica se pishe ju ili ü.

              • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
              • Tja mozhe da zvychi JA, namirajki se na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe eh ili e̋.

              • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
              • Tja mozhe da zvychi JA, bez da е na mehstoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se pishe ja ili ä.

          • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
          • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.

            • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
            • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.

            • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
            • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.

            • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
            • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.

          • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
          • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.

            • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
            • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
            • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
            • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
            • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
            • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
            • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
            • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
            • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.

              •
            • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
            • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.

          • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
          • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se oznachava s bykvata U - i v glagolnite okonchania, i v opredelitelnite chlenove. Taka loshoto nasledstvo, porodeno ot nehkogashnata ni tradicia da pishem glyxonehmo Ъ v kraeslovieto, e preodolehno.

          • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
          • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.

          • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
          • Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.

          • .. Скрий ги правилата за романизацията ..
          • .. Skrij gi pravilata za romanizaciata ..

        • Опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род в единствено число се пише -UT.

        • (.. скрий я̨ романизацията ..)  (.. скрий го коментарът за правописнитѣ варианти ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ◄►  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45:: Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в стандартния̌т български език

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  Как се съчетава артроманията с падежнитѣ остатъци в нѣ̋кои български диалекти

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежнитѣ остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на члѣнуването бѣ допълнен с правила за ударението

  • ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Извѣстие за въвеђането на естествения̌т правопис





Posted by at
Labels: , , , , , ,
Last changed at 2024-12-31T13:17:10Z

6 comments:

  1. ПламенNovember 2, 2021 at 10:16 AM

    Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?

    Безстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.

    ReplyDelete
  2. Christo TamarinNovember 9, 2021 at 5:56 PM

    Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".

    ReplyDelete
  3. AnonymousJanuary 3, 2023 at 2:08 PM

    Този помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?

    От примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?

    Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Christo TamarinJanuary 20, 2023 at 3:34 PM

      В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:

      da slúshash stárehne
      ímame chétri hadayé

      Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.

      Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."

      Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.

      Delete
  4. AnonymousJune 14, 2023 at 9:14 AM

    От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".

    Аналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".

    На кралете държавите се наричат кралства.
    Кралемтям държавите се наричат кралства.

    Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Christo TamarinJune 17, 2023 at 9:39 AM

      Прав сте.

      В тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.

      Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.

      Delete

Subscribe to: Post Comments (Atom)