Samo Levski!

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Само Левски!

• ◄◄
• ▼▼

• 1. Прѣдговор
• 2. Преамбюл
• 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook (.. развий ..)
• 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook (.. свий ..)
  • 3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски
  • 3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • 3.3. За революционната афера
  • 3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му
  • 3.5. За прѣдателството
  • 3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи
  • 3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06
• 4. Епилог
• 5. Прѣпратки: references
• 6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Прѣдговор    (.. покажи го ..)  (.. покажи всичко ..)

(.. покажи го прѣдговорът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Прѣдговор    (.. скрий ..)  (.. покажи всичко ..)

• В днитѣ међу двѣтѣ дати - по стар и по нов стил - на смъртта на Васил Левски - међу 6-ти и 19-ти февруари 2021 - във facebook съм публикувал по този повод поредица от седем текста.
• Това е първия̌т, а това е послѣдния̌т.


• Само Левски! Това знаѣл да изписва първия̌т български компютър ВИТОША прѣз 1962 (вижте тука и тука).
• (.. скрий прѣдговорът ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Преамбюл    (.. покажи го ..)

(.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Преамбюл    (.. скрий го ..)

   ►►  (..  покажи ..)   Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?

   ▼▼   Македония. (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)

• Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
  • Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)


• С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.


• Всичко друго е пито-платено.


• Само проблемът с македониститѣ все още ни души.


• (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)  .. към началото ..
  

• Осъзнайте се, озаптѣте се.


• Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.


• Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.


• Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.


• Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.


• Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.


• Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.

• Култът към Левски в България не го възприемам.


• Патриотизмът не бива да се израђа в религия.


• Да, Левски се е жертвал за България.


• Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.


• И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.


• И на Шипка, и край Драва.


• И на Арабаконак, и в Марсилия.


• За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.


• Всички сѫ достойни за почит.


• Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.

• (.. скрий го преамбюлът ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook   

(.. покажи ги текстоветѣ ..)  (.. покажи ги текстоветѣ развити ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook   

(.. свий ги текстоветѣ ..)   (.. скрий ги текстоветѣ ..)   (.. покажи ги всичкитѣ ..)   .. към началото ..

---

   ►►   3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски 

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• Ще приведа̨ документ от османскитѣ архиви. Това сѫ мотивитѣ, които софийската слѣдствена комисия изпратила на Султанът в Цариград, за да може той да потвърди издадената смъртна присѫда на Васил Левски.


• .. покажи източницитѣ на документът ..
• .. скрий ги източницитѣ ..
  
  
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook.
  
  
  • Публикувал съм го във facebook и на 2020-11-28.
  
  
  • До пълния̌т протокол с разпититѣ по дати води тази прѣпратка. Аз привеђам извадка от него, тази извадка, която може да се нарѣче "присѫда с мотиви за нея̨" и която е била пратена в Цариград за потвърђение.
  
  
  • Документи из турскитѣ архиви.
    Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
    Публикувано във "Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд".


• .. покажи го документът ..
  
  
• Ето го документът (.. скрий го ..):

  Когато завършиха̨ разпититѣ на лицата, за наказанието на които се донесе с прѣдишнитѣ протоколи, установи се, че именуемия̌т Дякон Васил Левски е натоварен от страна на комитетът във Влашко да подбуђа и бунтува България.
  
  Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуђала населението да образува комитети, които да се готвя̨т да въстана̨т с орѫжие в рѫка против Османската държава. Той е разширявал крѫгът на бунтовническата дѣйност и на всѣ̋какви други дѣйствия и е бил прѣдсѣдател на всичкитѣ комитетски организации.
  
  Понеже е бил твърдѣ хитър и лукав, а сѫщеврѣменно извѣстен по своята храброст, когато се разтуриха̨ комитетскитѣ гнѣзда, той не можа да бѫде заловен. След като обаче неговия̌т портрет се разпрати и неговото прѣследване и тѫрсене не спрѣ̋, най-сетнѣ чрѣз усърдието и посрѣдничеството на ловчанския̌т каймакам, той биде настигна̨т в село Къкрина, Ловчанско, нападна̨т и заловен, слѣд което бѣше докаран в София и подложен на подробно и всестранно разслѣдване.
  
  В първия̌т и втория̌т си разпит той заяви, че е роден в Карлово, син е на Ивана, че от седем години насам се учил в сръбски училища, че е бил в Букурѐщ като дѣец в организацията на изпращанитѣ досега отсам разбойници, че е бил във връзка с войводата на име Хаџи Димитър и с други войводи, и понеже не одобрил методът им на дѣйствие и работитѣ им тогава, върна̨л се в Сърбия и постѫпил във военното училище.
  
  За сегашната си бунтовническа дѣйност бил повикан в Букурѐщ от търговецът Цѣнович, дѣто се прѣдставил прѣд комитетът, свикан в Букурѐщ, с открито лице, докато другитѣ присѫтствуващи от разни мѣста били с маскирани лица, за да не се познават едни други.
  
  Дадени му били нѣ̋какви писма по организуването на куриерскитѣ служби в комитетитѣ, и, за да бѫде познат от комитетскитѣ хора, тѣ нагласили нѣ̋какви знаци, слѣд което бил изпратен в България с тая нарочна мисия.
  
  Носейки със себе си писма, той започнал най-напрѣд от Свищов и е обиколил Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив. Слѣд като е прѣдставил там нарочнитѣ знаци в опрѣдѣленитѣ кафенета, той е изпълнявал възложената му длъжност, като е прѣдавал писмата извън градът на лицата, които идвали слѣд него, размахвайки бѣ̋ла кърпа в рѫка и подсвирвайки с уста, без да узная̨т неговата личност, нито пък неговото име.
  
  Слѣд това се завърна̨л пак в Букурѐщ, дѣто написал един врѣменен устав, според който да се състави общия̌т [устав], и го разпратил по свой почин на тукашнитѣ комитети, които, слѣд като прибавили и от своя страна своитѣ собствени мнѣния, върна̨ли тия екземпляри от врѣменния̌т устав обратно. Слѣд като на свиканото събрание тоя устав е бил поправен и напечатан, той [Левски] е бил изпратен заедно с тоя устав отсам [в България]. Но поради голѣ̋мото количество броеве от тоя устав, които трѣ̋бвало да носи, мѫчно било да се прѣнеса̨т по тоя начин, ето защо [уставитѣ] били изпратени посрѣдством комитетът в Букурѐщ на свищовския̌т комитет.
  
  Когато дошъл в Свищов, уставитѣ му били дадени и той, както по-рано раздавал пощата, така сега [раздал] уставитѣ в Ловеч, Търново и Пловдив, слѣд което, съгласно длъжността, която заемал, се заел да разслѣдва и наблюдава кафенетата и сборищата, без да обади кой е, какво впечатление е направил комитетския̌т въпрос, дали той е разгласен или не.
  
  Слѣд като работил малко врѣме в това направление, завърна̨л се в Букурѐщ, отдѣто не мина̨л веднага отсам, а остана̨л там четири-пет мѣсеца, слѣд което, прѣди нападението на хазната, прѣз Цариград, отишъл в Пловдив.
  
  В едно писмо, което получил от букурѐщкия̌т комитет, е казано, че пѫтуващата за София хазна е била обрана, че понеже бил арестуван един човек на име Димитър, то, ако поради това бѫда̨т арестувани комитетскитѣ хора, да се даде веднага знак за въстание, което щѣ̋ло да бѫде подпомогна̨то от главнитѣ войводи. Но понеже, според него, обирът на хазната е бил разбойническо дѣло, той бил на мнѣние да не се вдига въстание. Съдържанието на писмото, заедно с горното си мнѣние, съобщил на тукашнитѣ комитети и отговорил на букурѐщкия̌т комитет, като прибавил и своето лично мнѣние.
  
  Понеже, поради тая негова постѫпка, букурѐщкия̌т комитет искал да го отстрани [от дѣлото] и да не го признава, той възнамѣрил да замине веднага за Цариград, да потѫрси висшитѣ власти, да признае вината и прѣстѫплението си и да изложи работата от начало до край. Обаче, отивайки за Цариград, бил заловен.
  
  При третия̌т си разпит направи още една стѫпка напрѣд, като каза, че всички заповѣди, изпращани за тукашнитѣ комитети, давал лично той със собствения̌т си подпис и дори, за да има единство в дѣлата, изобличавал грѣшките и на букурѐщкия̌т комитет. Заяви още, че сам той е подписвал разпискитѣ за събиранитѣ пари, необходими за сегашнитѣ разходи на комитетитѣ.
  
  Въпрѣки това, той не познавал никого от комитетитѣ, дори не познавал куриеритѣ, които прѣнасяли собственитѣ му писма; че тия писма били прѣдавани чрѣз нарочни знаци, и, както се каза по-горѣ, без да се споменува никакво име или личност.
  
  Призован, изво̀рския̌т куриер Дидю Пѣев, при очна ставка с Дякон Левски, му напомни за придружаването, споменато в неговия̌т разпит, че сѫ ходили заедно в Ловеч, Пловдив и селата, че сѫ нощували в Божиловата кѫща в Царацово, че Дякон Левски е взел тезкерето на Дидю Пѣев, поради приликата [с него] и отишъл с [тезкерето] отсрѣща [в Букурѐщ]. Слѣд като повтори това подробно, той [Левски] призна това придружаване [на Дидю Пѣев] с него.
  
  Нему сѫ се били открили много хора, които не работили [в комитетът], затова каза, че не иска да ги издаде. Относно Ваню терзията, който е в бѣ̋гство, той не знаѣл, че е члѣн на ловчанския̌т комитет, не знаѣл имената на отишлитѣ там трима души ловчанци.
  
  Левски е искал срѣща със Стефан Карагьозов, търговец в Търново, като му пратил извѣстие. Слѣд като получил неговото съгласие, макар и да е искал да се срѣщне [с него], обаче съгласно прѣдупређението на букурѐщкия̌т комитет - тоя човѣк е бил обвинен в сѫщност като привърженик на властта - той [Левски] не се рѣшил [да отиде на исканата срѣща]. Че писмото, което изпратил на един пловдивски лѣкар, послѣдния̌т не го приел.
  
  И изобщо той отказа категорично да съобщи нѣ̋какви имена и лица. На край съобщи, че Иван Арабаџията от Царацово познавал хората от пловдивския̌т комитет.
  
  В четвъртия̌т си разпит споменатия̌т се откри още малко, като каза, че даскалът в село Тетевен е взел участие в това дѣло, че той [Левски] е видѣ̋л комитетскитѣ хора на свиканитѣ събрания, веднѫж в училището и два пѫти в ханът, че ако ги види, ще ги познае, че тоя комитет е кореспондирал по-рано направо с букурѐщкия̌т въз основа на прѣдишни прѣдписания, че той се е карал с Димитра [Общи], понеже не е давал смѣтка за паритѣ, които е получавал тогава от комитетитѣ, като е оставил тамошнитѣ работи в безпорядък, и че не знае нищо за послѣдните тамошни събития.
  
  Обаче бѣ̋ха̨ извикани на очна ставка лицата от тетевенския̌т комитет хаџи Станю и Петко Милев, които казаха̨, че по-рано не знаѣли за комитетскитѣ работи, че уставът е бил занесен и прочетен от Дякон Левски, и че той ги е заплашил, вслѣдствие на което те сѫ образували комитет и сѫ събирали пари.
  
  Сѫщо така на очната ставка с повикания̌т даскал Иван, той каза, че първи пѫт той [Левски] дошъл в училището и съставил комитетът, а Марко Йончев [каза], че Левски им е чел вѣстник, и прѣди да бѫда̨т поканени в комитетът, той не е познавал дори думата комитет.
  
  Хаџи Ивановитѣ синове съобщиха̨, че Дяконът е отишъл в тѣхния̌т хан и свикал събрание.
  
  Слѣд като всички тия негови дѣяния бѣ̋ха̨ изложени и като разбра, че не може да казва: "Аз не мога̨ да зная̨ тѣхнитѣ имена!" и че му е невъзможно да крие самата истина, той заяви съвсѣм открито, че не иска да съобщи имената на хората, които не бѣ̋ха̨ заловени. Съобщи само за хората от видрарския̌т комитет, за които знае, че сѫ арестувани, както и за Марин от Ловеч, че сѫ комитетски хора.
  
  В петия̌т си разпит той се помѫчи пак да отрѣче нѣ̋кои от своитѣ първи показания и заизвърта пак по сѫщия̌т начин, обаче при разпитът на Димитра [Общи], повикан на очна ставка, който потвърди всичко онова, което бѣше казал за Дякон Левски, и на нѣ̋колко пѫти имаше запитвания ту към Димитра, ту към Левски, той едвам тогава призна, че е заповѣ̋дал сам на Димитра да убие дяконът-намѣстник на владиката.
  
  При разпитът на Анастас плѣвненецът, който бѣ повикан на очна ставка, когато се повториха̨ и изброиха̨ лично прѣд Левски фактитѣ в неговитѣ показания, той пак отрѣче ония части, в които се споменуваха̨ имена.
  
  Каза още, че не знае нищо за нападението на една кѫща в Ловеч от страна на трима души с червени арнаутски дрѣхи и убийството на слугата в тая кѫща, и че той бил получил писмо от ловчанския̌т комитет в смисъл, че е опасно да се върне в Ловеч, понеже, като чуђенец, може да бъде заподозрѣ̋н от страна на властта, и твърди, че не е извършил това дѣло.
  
  Обаче бѣше повикан на очна ставка Вутю Ветюв, който в своитѣ показания призна, че го е придружавал, и съобщи повторно, че по искането на Левски и поради своя частна работа, той отишъл в Ловеч и посрѣдством Лукан се срѣщна̨л с Левски в плѣвнята на една кѫща, и че там той [Левски], слѣд като се прѣоблѣ̋къл в червени дрѣхи, заедно с него [В. Ветюв], влѣзли в една кѫща прѣз дъсчената ограда, и слѣд като сѫ прѣтѫрсили вѫтрешността на кѫщата и почакали малко там да дойде стопанинът на кѫщата, дошъл слугата му и, като видѣ̋л Левски, започна̨л да вика, обаче [Левски] го дръпна̨л веднага за яката навѫтрѣ, пробол го с кама в корема и го убил, и оттам се махна̨л и отишъл в лозята, дѣто му оставил дрѣхите си.
  
  Споменатия̌т Левски отказа тия показания на Вутю Ветюв, отказа дори и срѣщата си с Вутю Ветюв в Ловеч.
  
  В шестия̌т си разпит, споменатия̌т [Левски], слѣд като разправи постановленията на комитетския̌т устав, съобщи, че е установил, какво мѣстата, които е обиколил, слѣд като бил разпратил там писма чрѣз Васил гложенецът и Сава Младенов, сѫ годни за бунт, което [нѣщо] донесъл на букурѐщкия̌т комитет; че тия писма, които той изпращал за провѣрка, били еднакви с ония на букурѐщкия̌т комитет, че прѣз врѣме на своитѣ обиколки установил, какво мнѣнието на населението било различно, а именно: просвѣтенитѣ люде и търговското съсловие сѫ протестирали и били против извоюването на права чрѣз орѫжие, а само селянитѣ, които сѫ били донѣйде тормозени, отивали към страната, която ги привличала; че българитѣ в Одеса, както е било и по-рано, изпращали тука хайдути с цѣл да смущават спокойствието на страната. Той иска в тоя смисъл именно да засѣгне политическата страна на въпросът.
  
  Въз основа на тия подробности и на неговитѣ резюмирани признания, както и писменитѣ и устни показания на заловенитѣ, установява се, че споменатия̌т Дякон Левски е влѣ̋зъл в България с бунтовнически намѣрения, като е подбуђал населението да въстане с орѫжие против Османската държава за придобиване на права, че под негово лично главатарство за бунтуване заедно с нѣ̋какви други разбойници, той освѣн дѣто е прѣдприел разни бунтовнически дѣяния, но е изпълнявал точно възложената му дѣйност, като е държал прѣд селянитѣ, събрани в селскитѣ училища, рѣчи, издавал е печатни брошури под название комитетски устави, и е подбуђал населението към въстание.
  
  Като послѣдствие от това подбудителство и насърдчаване, образували сѫ се нѣ̋какви бунтовнически комитети и куриерски служби и сѫ се събирали много парични помощи под прѣдлог да се купува орѫжие.
  
  Освѣн дѣто той е дал на Димитра писмена заповѣд за убийството на дяконът-владишки намѣстник, влѣ̋зъл е в кѫщата на един чорбаџия в Ловеч, за да вземе от него насила пари като помощ за комитетът, и когато е вършил това прѣстѫпление, за да не бѫде заловен, той е убил с кама слугата, който започна̋л да вика.
  
  От заловената негова кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунтът с нѣ̋кои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че споменатия̌т Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления̌т бунт, който е стана̨л причина да отговарят прѣд повеленията на законът нѣ̋кои българи, които сѫ имали смѣлостта да наруша̨т спокойствието на България.
  
  Тъй като:
  
  в чл. 55 на императорския̌т закон е постановено и изрично упоменато, че "всѣки, който подбуђа лично или чрѣз другиго турскитѣ поданици и жители на Османската империя към въорѫжено въстание против султанската държава, и неговата замислена цѣл се осѫществи напълно или пък е пристѫпил към изпълнението на дѣлото, той се наказва със смърт";
  
  в чл. 57 пък е казано, че "ако група разбойници извърша̨т заедно нѣ̋кое бунтовническо дѣло, прѣдвидено в горѣказанитѣ чл. чл. 55, 56, или пък пристѫпя̨т към неговото изпълнение, то самия̌т главатар и подбудител између ония, които се намират в това разбойническо общество, къдѣто и да се залови, се наказва със смърт, а другитѣ, които биха̨ се заловили на мѣстопрѣстѫплението, съобразно със степента на тѣ̋хното доказано участие в бунтовническото дѣло, се наказват с доживотен или врѣменен крѣпостен затвор";
  
  в чл. 67 пък е казано, че "всѣки, който произнася рѣчи по площади, по пазарища и улици, по сборове или чрез разлѣпване на афиши и издаване на печатни брошури подбуђа направо населението и жителите да извърша̨т прѣстѫпления, упоменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия прѣстѫпления. Обаче, ако посоченитѣ подбудителства не бѫда̨т осѫществени, той се наказва на вѣчно заточение“;
  
  в чл. 174 се казва, че "ако той е убил не прѣдумишлено нѣ̋кое лице, наказва се с 15 годишен крѣпостен затвор; ако обаче това убийство е извършено при извършването на нѣ̋кое друго прѣстѫпление, прѣди или слѣд неговото изпълнение, или пък е извършено при изпълнението на нѣ̋кое прѣстѫпление, то лицето, което извърши убийството, според законът се наказва със смърт".
  
  Тъй като споменатия̌т [Дякон Левски]
  
  е подбуђал лично султанскитѣ поданици към въорѫжено въстание срѣщу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е прѣдприемал разни бунтовнически дѣяния със цѣл да върши прѣстѫпления, посочени в глава втора на императорския̌т закон, което се виђа от неговитѣ признания,
  
  че при нападението на кѫщата в Ловеч, когато е извършил прѣстѫпното си дѣяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от нѣ̋какви хора с червени дрѣхи, а в послѣдствие другаря̌т му установи, че той е отишъл с червени дрѣхи, за да не бѫде познат, понеже е получил писмо от ловчанския̌т комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен,
  
  че един такъв ум, който, от страх да не бѫда̨т разкрити тайнитѣ, е издал заповѣд за убийството на дяконът-намѣстник на ловчанския̌т владика, без [послѣдния̌т] да е имал нѣ̋каква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бѫде уловен на мѣстопрѣстѫплението; че той е искал един човѣк, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутю Ветюв, което се виђа сѫщо от показанията на комитетскитѣ хора във Видраре, и въобще неговия̌т другар е знаѣл, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нѣщо за него.
  
  Понеже всичко горѣизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, рѣши се: споменатия̌т Дякон Левски да бѫде осѫден на смърт чрѣз обѣсване.
  
  Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присѫда, съгласно законът, за което се осмѣлявам да ви моля̨. На всѣки случай нека бѫде според Вашата заповѣд.

  (.. скрий го документът ..)  .. към началото ..

• Горния̌т документ - протокол - на 1873-01-14 е бил изпратен от софийската специална слѣдствена комисия до Султанът в Цариград.
  Едва ли Султанът си е губил врѣмето да чете такъв дълъг текст.
  Нѣ̋кой секретар на Султанът го е прочел.
  И му е докладвал: (слѣдва прѣдполагаем диалог)
  

  -- Ваше величество, от софийската слѣдствена комисия искат да потвърдите втората смъртна присѫда.
  -- Рюшди паша какво каза?
  -- Да потвърдите, Ваше величество.
  -- Убил ли е нѣ̋кого?
  -- Да, Ваше величество. В Ловеч теглил ножът на един ратай, за да не го издаде.
  -- Потвърђавам.

  На 22 януари 1873 султан Абдул Азис потвърђава смъртната присѫда на Васил Левски.


• Има твърдения, че смъртната присѫда на Левски не била законна.
  Османската държава е била абсолютна монархия по онова врѣме.
  Волята на Султанът е закон.
  
  А за такива прѣстѫпления във всѣ̋ка европейска държава по онова врѣме се полагало смъртно наказание.


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄►  Два текста на Иво Беров ще ви прѣпорѫчам и ще приведа̨ цитати от тѣ̋х.   (.. покажи ги ..)


• ►►  Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • (.. покажи тук откѫс оттам ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..)
• ▼▼  Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • (.. скрий го откѫсът оттук ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..)

  Но той не е човѣк.
  
  Той е апостол. Ангел. Светец. Идол. Дори нѣщо повече от идол.
  
  Той е бог. Племенен бог.
  
  На 19 февруари с всичкитѣ му рѣчи, славословия, отдаване на почит, поднасяне на вѣнци и цвѣтя, падане на колѣнѣ, тържества и ритуали, Левски се прѣвърна̨ в племенен бог. Именно племенен. И именно бог. Бог, прѣд когото се прѣкланя племето, а не нацията. Племе, което се прѣкланя прѣд богът, не прѣд националния̌т герой.
  
  За своя̌т племенен бог племето почти нищо не знае. Пък и не му трѣ̋бва да знае. Пък и не иска да знае.
  
  Всѣ̋ко знание за Левски би го принизило. Всѣ̋ка прѣдстава за Левски като човѣк би отнело от божествеността му.



• ►►  На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • (.. покажи тук откѫси оттам ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..) (.. или пък там ..)
• ▼▼  На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • (.. скрий ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..) (.. или пък там ..)

  Обстоятелства, които би трѣ̋бвало да припомнят друго едно робство, под което попадат българитѣ. Робство в истинския̌т смисъл на думата. Робство, при което робитѣ не сѫ имали право нито до говоря̨т, нито да мисля̨т, нито да разсъђават, нито да се сдружават, нито да пѫтуват, нито да вѣ̋рват свободно в Господа-Бога, нито свободно да възпитават дѣцата си дори.
  
  Защо ли за това робство никой не говори?
  
  Защо ли не се празнува тържествено освобођението на България от българското комунистическо робство?
  
  Може би защото си е наше. Българско и родно.
  
  Което по никакъв начин не го прави по-малко гадно, отблъскващо, срамно и унизително.
  
  Напротив, прави го още по-гадно, по-отблъскващо, по-срамно и по-унизително.

  Сега ще ви кажа̨ кой е бил най-страшния̌т потурчител. Оня, който е накарал най-много християни да смѣня̨т вѣ̋рата си с "поганската" вѣ̋ра.
  Казва се џизие.

  Заради турското владичество България пропуска европейското развитие. Цѣ̋лото.

  • Пропуска основни, рѣшителни, сѫдбоносни достижения на европейската и човѣшка цивилизация.
  • Пропуска Възрађането,
  • пропуска Великитѣ географски открития и отварянето към свѣтът,
  • пропуска научнитѣ открития – Коперник, Бруно, Нютон,
  • пропуска реформацията (църковнитѣ прѣобразувания),
  • пропуска забѣлѣжителнитѣ достижения на музиката, живописта, литературата, театърът и философията.
  • Пропуска печатът, книгоиздаването и книгоразпространението.
  • Пропуска готиката, барокът и класицизмът.
  • Пропуска вѣкът на разумът и вѣкът на просвѣщението.
  • Пропуска индустриализацията.
  • Пропуска голѣмитѣ обществени борби и прѣобразувания,
  • пропуска великитѣ идеи за правата на човѣкът, за грађанскитѣ (не селскитѣ) свободи и равенството прѣд законът.
  
  

  Ето за това бива да се съжалява и да се проклина (в иносказателния̌т или в буквалния̌т смисъл) турското присѫтствие, турското владичество, или турското робство, не заради глупоститѣ в читанкитѣ. (В читанкитѣ тия пропуски не се споменават, там се казва, че европейското възрађане не е започнало с незначителнитѣ открития на Колумб, а с величественитѣ стѣнописи на Боянската църква).
  
  Не бива да се забравя, че заедно с българитѣ всичко това го пропускат и турцитѣ.

  • И турцитѣ,
  • и гърцитѣ,
  • и румѫнцитѣ,
  • и сърбитѣ,
  • и албанцитѣ,
  • и босненцитѣ,
  • и херцеговцитѣ,
  • и черногорцитѣ.

  А за какво сѫ им били тѣзи истукани, не е съвсем сигурно.
  
  Може би за да ги види откъм морето нѣ̋кое божество, или нѣ̋кой баш юнак, та да дойде и да им оправи бакиитѣ.
  
  А може би истуканитѣ сѫ били издигна̨ти, за да се види, че племето на дългоухитѣ е било по-велико от племето на кѫсоухитѣ. (Или обратното, нѣ̋ма значение, но такива двѣ племена е имало на островът).
  
  Но каквито и съмнѣния да има по въпросът паметник на какво сѫ тия истукани, нѣ̋ма съмнѣния за това паметник на какво сѫ стана̨ли.
  
  На човѣшката глупост, разбира се.
  
  Ама ще кажете, че това е било много отдавна, било е много далеч, нѣ̋къдѣ по срѣдата на Тихия̌т океан, и сега такива щуротии не стават.
  
  Ами не ходѣте чак в срѣдата на Тихия̌т океан, идѣте в съсѣдно Скопие и ще видите дали не стават такива щуротии.

  А сега да ви кажа̨ какъв би бил най-подходящия̌т паметник и за България, за Османската империя и за българо-турскитѣ взаимоотношения.
  
  Двама души от бронз. Ама не голѣми, малки, като ония на площад Славейков, дѣто дѣцата им викат "чичковцитѣ", а Симеон СаксКобургготски "братя Славейкови".
  
  Да седя̨т кротко един до друг нѣ̋къдѣ на българо-турската или на турско-българската граница, да си приказват, да разтѣ̋гат локуми и да се наддумват.
  
  Настрадин Хоџа и Хитър Петър, разбира се. А може сѫщо Хитър Петър и Настрадин Хоџа. А може Настрадин Петър и Хитър Хоџа. Само да не е Левски и палачите му. Тѣ вече си имат паметници, къдѣто трѣ̋бва.

  Ами толкова ли е страшно и невъобразимо да се напише една обща история на турското владичество по нашитѣ земи. Най-малкото поради това, че тази история наистина е обща. Не за да се прѣподава по училищата, това скоро нѣ̋ма да стане. Но като опит за взаимно разбиране поне.
  
  Ами изглеђа чак толкова. Страшно и невъобразимо.
  
  Защото вмѣсто умни, образовани и далновидни държавни мѫже, вмѣсто истински водачи, способни да осмисля̨т мина̨лото и да осветля̨т бѫдещето, народът си е избрал за властници по свой образ и подобие полуобразовани тарикати, чиито умствени и държавнически способности се изчерпват прѣдимно със способността им да се възползват от хорскитѣ прѣдразсѫдъци и заблуди. Да ръся̨т тѫпни от родът на тази, че всѣ̋какви изказвания за Ботев и Левски извън общоприетитѣ, ще се приемат като заплаха за националната сигурност – Боже, каква посрѣдственост и първичност. И то не от министър на войната, или полицията, а от министър на образованието.
  
  Но, както е рекъл Оня – "Млъкни сърце".

• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.3. За революционната афера 

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.3. За революционната афера  (.. скрий го афераџийството ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ►►  Да си спомним за Иван Касабов (.. покажи ..)  (.. покажи повече за него ..)
  
• ▼▼  Да си спомним за Иван Касабов (.. скрий ..)  (.. покажи повече за него ..)
  
  
  • Истинския̌т идеолог на българското национално-освободително движение -
    • движението за създаване на българска държава,
  • този идеолог, който извеђа идеитѣ си до успѣх,
  • българинът с най-много заслуги за създаването на българската държава,
  
  
  • е лѣ̋сковчанинът Иван Касабов (1837-10-27..1911-06-19)
    
    
    • Първо, той разкарва Раковски с неговитѣ смахна̨ти идеи от национално-освободителното движение.
    • Второ, Иван Касабов е един от най-образованитѣ българи за врѣмето си, може би най-образования̌т.
    • Трето, той стои в сѣ̋нка, има си професия, не се нуђае от поборническа пенсия, умира в столицата на свободна България от старост.
    • Четвърто, той напѫтства и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски, и Ботев. Той им казва какво да правя̨т.
  
  
  • И тъй, и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски - сѫ все агенти на Иван Касабов.
  
  
  • От гледна точка на историята, слѣд като знаем какво е стана̨ло, Бенковски се е оказал най-ефективния̌т између тѣзи агенти.
  • Историческото значение на остана̨литѣ слѣдва да се оцѣнява в перспективата доколко дѣйността конкретно на всѣки един от тѣ̋х е допринесла за дѣлото на Бенковски.
  
  
  • Захари Стоянов слага в устата на Бенковски думитѣ: "А сега Русия нека заповѣ̋да". Запискитѣ на Захари Стоянов сѫ писани години слѣд събитията, слѣд като той е видѣ̋л какво е стана̨ло. Едва ли наистина Бенковски е казал тѣзи думи. Бенковски нито е бил идеолог, нито е бил руски агент.
  
  
  • Иван Касабов сѫщо не е бил руски агент. Още по-малко Левски или Димитър Общи. Нито Каравелов. Не сѫ били руски агенти нашитѣ национал-революционери.
  
  
  • Събитията, отприщени от дѣйността на Бенковски, отначало се развивали в угода на Иван Касабов.
  • Рѣшенията на Цариградската конференция от декември 1876 сѫ били най-доброто, на което той като идеолог на българското национал-освободително движение е можѣл да се надѣ̋ва.
  • Но Мидхад паша осуетява Цариградската конференция с новата си конституция, и прави така, че "Русия да заповѣ̋да".
  
  
  • Тъй като в тази поредица от текстове ще стане дума и за граф Игнатиев, то на това мѣ̋сто във връзка с Цариградската посланическа конференция от 1876 е редно да отбѣлѣжим, че само заради изключителната роля на руския̌т посланик граф Игнатиев в конференцията той заслужава улица да бѫде кръстена на негово име.
  
  
  • А Иван Касабов едва ли би претендирал за улица. Но би било добрѣ да има и в София. В Лѣ̋сковец има.
  • • wikipedia: Иван Касабов (революционер)
    
    
    • Да си спомним за Иван Касабов
      Най-пълно дѣйността на Иван Касабов е описана по горната прѣпратка.
    
    
    • Думи на Иван Касабов нѣ̋колко мѣсеца прѣди смъртта му.

      Труден, мѫченически и пълен с голѣми бури и злощастeн бѣше цѣлия̌т ми живот при възрађането, при въстаническитѣ дѣйствия, както и при всичкитѣ ми дѣла за доброто, щастието и освобођението на днешна България, па даже и в свободна България.
      
      Мисля̨, че съм изпълнил напълно съвѣстно длъжността си като българин към отечеството си.

    • Нѣ̋кои трудове на Иван Касабов:
      
      
      • Освобођението на сърбитѣ под князуването на Кара Георгия и Милоша Обренович
      • Русия и българския̌т въпрос (1895)
      • Дипломатически показател за правата и функциитѣ на дипломатическитѣ и консулски агенти (1896)
      • Моитѣ спомени от възрађането на България с революционни идеи (1897)
      • Методи за рационалното прѣподаване на модерното међународно право (1897)


• ►►  В афера, в която двама души увисват на вѫжето, или сѫ замѣсени жени, или сѫ замѣсени пари (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  В афера, в която двама души увисват на вѫжето, или сѫ замѣсени жени, или сѫ замѣсени пари. (.. скрий ..) 
  
  
  • В аферата на Димитър Общи (обѣсен на 1873-01-10) и Васил Левски (1873-02-06) не сѫ били замѣсени жени.
  • Значи, става дума за пари.
  
  
  • Петко Славейков:

    Радвай се, парице,
    всесилна царице!
    Зарад теб, парице,
    зарад твойто лице,
    що работи стават!
    ..
    Царства и прѣстоли
    зарад тебе шават,
    всѣки теб се моли,
    тебѣ жертви коли.
    ..
    блажена, честита, цѣ̋л те свѣ̋т почита!

  • На 1872-07-28 в Орхание е бил убит дякон Паисий.
    Дякон Паисий е бил намѣстник - изпълняващ длъжността - на ловешкия̌т екзархийски владика. Титулярът бил болен и бил в Цариград на лѣчение, и дѣлата на ловешката епархия ги движѣл дякон Паисий.
    Той си позволил с укор да каже на хората "На комититѣ пари давате, а за църквата пари нѣ̋мате!".
    Така дякон Паисий бил осѫден на смърт от Левски и присѫдата била изпълнена от Димитър Общи в дворът на църквата в Орхание (Ботевград).
  
  
  • На 1872-08-14 в Ловеч по пладне ..
    Васил Левски (заедно с вече споменатия̌т Вутю Ветюв) влѣ̋зъл в кѫщата на Денчо Халачев да краде.
    Слугата Стойчо заварил крадцитѣ и се развикал. Левски бил принуден да му тегли ножът.
  
  
  • На 1872-09-22 на Арабаконак ..
    чета от комити-аџамии, водени от Димитър Общи, обрала имперската поща, прѣнасяща пари от Сѣверозападна България към Цариград.
    В една абсолютна монархия тѣзи пари сѫ принадлѣжали на Султанът.
    Така както лебедитѣ в Темза принадлѣжа̨т на кралицата.
    Убийствата в Орхание и Ловеч не били достатъчни, за да се задѣйства полицията, обаче с кражбата на пари от Султанът се прѣхвърлила границата на търпимостта.
    Аферата била разкрита и двама души увисна̨ли на бѣсилото.
  
  
  • Иван Касабов - идеологът - сигурно сѫщо е осъзнавал крѣщящата нуђа от пари за революционното дѣло.
    А в частност, това доказва, че не става дума за руска агентура.
    Паритѣ сѫ били нужни за закупуване на орѫжие.
    Ако Касабов, Левски, Димитър Общи и Каравелов сѫ били руски агенти,
    тѣ би трѣ̋бвало да мога̨т лесно да осъзная̨т, че на Русия нищо не би ѝ струвало да въорѫжи българскитѣ бунтовници.
  
  
  • Софийската извънредна слѣдствена комисия
    
    
    • Както се виђа от текстоветѣ, обобщено четири прѣстѫпления сѫ били разслѣдвани.
      
      
      • Обирът на хазната на Арабаконак.
        Този обир е накарал турската полиция да се задѣйства и да залови злосторницитѣ, като разплитането на организацията довеђа и до залавянето на Васил Левски.
        Васил Левски не е бил обвинен за обирът, както се виђа от текстът.
        Водач на обирџиитѣ е бил Димитър Общи.
        Паритѣ сѫ се намѣрили и били върна̨ти в хазната.
      
      
      • Комитаџилък. Обвинение и към двамата, Васил Левски и Димитър Общи.
      
      
      • Убийството на дякон Паисий. Димитър Общи го убива в Орханиѐ (Ботевград) по порѫчение на Васил Левски.
        За това убийство и двамата сѫ обвинени.
        Дякон Паисий бил замѣстник на ловчанския̌т владика - той движѣл епархийскитѣ дѣла, понеже владиката бил на лѣчение.
      
      
      • Убийството на слугата в Ловеч. Обвинен е извършителя̌т Васил Левски.
    
    
    • Осѫдени сѫ били 64 дѣйци на Вѫтрешната революционна организация:
      • на смърт – Васил Левски и Димитър Общи
      • на заточение – 62 души: в Диарбекир (38), в Егюрне (3) и в Аргана Медени (21)
    
    
    • Сводка на обвиненията:
      • За Димитър Общи: обирът на хазната, убийството в Орханиѐ и комитаџилък.
      • За Васил Левски: комитаџилък, убийството в Ловеч, порѫчка на убийството в Орханиѐ.
      
      
      • Във всѣ̋ка страна - и тогава, и сега - за такива прѣстѫпления се отсѫђа най-тежкото наказание.


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  В прѣдишния̌т текст (3.3) ставаше дума най-вече за пари.

  Сега би трѣ̋бвало да стане дума за жени. (.. покажи ..)

• ▼▼  В прѣдишния̌т текст (3.3) ставаше дума най-вече за пари.   (.. скрий ..)

  Сега би трѣ̋бвало да стане дума за жени.
  Ама нѣ̋ма да е така. Съвсѣм накратко за женитѣ.
  
  Благополучието на всѣ̋ка биологична популация, включително такава на видът Homo sapiens, сѫ якитѣ женски индивиди. Такива като майката на Левски Гина и като сестра му Яна.
  
  Ние мѫжетѣ може да мрем от травми, от рани, от болѣсти, може да висим на вѫжето, или да се въргаляме в калта от алкохолизъм. Важното е да имa яки жени, без каквито популацията нѣ̋ма бѫдеще.
  
  Тѫжното е, че и женитѣ ги хващат болѣсти, и даже хубавитѣ жени и тѣ̋х.

• ►►  Сега ще стане дума за здравето и за болѣститѣ. (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Сега ще стане дума за здравето и за болѣститѣ. (.. скрий ..)
  
  
  
  • Здравето е по-цѣнно от паритѣ. За какво сѫ ти милиони или милиарди, ако нелѣчима болѣст те отнесе в отвѫдното.
  
  
  • Иван Кунчев, бащата на Васил Левски, се е помина̨л сравнително млад от болѣст.
  
  
  • Христо Кунчев, брат на Васил Левски, сѫщо така е страдал от нѣ̋каква болѣст, заради която не е бил приет в бѣлградската легия. Помина̨л се прѣз 1870 в Букурѐщ.
  
  
  • Петър Кунчев, другия̌т брат на Васил Левски, се върна̨л в родното Карлово, Източна Румелия, инвалид от войната, с разбито здраве. Получил служба като старши стражар, но прѣз есента на 1881 се помина̨л от болѣститѣ и от ранитѣ си. В съставът на Българското опълчение Петър Кунчев се е бил на Шипка.
    
    Петър Кунчев сѫщо така е бил посветил животът си на освобођението на България, както брат си Васил.
  
  
  • Самия̌т Васил Левски е бил с разклатено здраве. (.. скрий ..)
    Това се разбира от текстът на Янко Гочев.
    Налагало се на хъшоветѣ да заплашват бѣлградскитѣ лѣкари, за да ги накарат да излѣкуват Васил Левски.
    Той е лѣжал болен два-три мѣсеца в Бѣлград под грижитѣ на брат си Христо.
    
    Като дѣца в училище като че ли ни учѣха̨, че Левски бил нарѣчен така, понеже скачал като лъв. Като че ли ни учѣха̨, че на Стефановден 1872 Левски се опитал да прѣскочи плетът, ограђащ къкринското ханче, но опинцитѣ му се развързали и той не успѣ̋л. Това сѫ митове вѣроятно. Левски едва ли е бил в състояние да прѣскочи ограда.


• ►►  Майката на Левски се помина̨ла от естествена смърт прѣз януари 1878. (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Майката на Левски се помина̨ла от естествена смърт прѣз януари 1878. (.. скрий ..)
  • Тя не дочакала нито васална България, нито дочакала автономна Източна Румелия.
    Карлово било в границитѣ на Източна Румелия, нали знаете.
  
  
  • Четири нейни дѣца сѫ доживѣли пълнолѣтие: дъщеря ѝ Яна (Ана) и синоветѣ ѝ Васил, Христо и Петър.
  
  
  • За майката на Левски.
  
  
  • Сестрата на Левски Яна (или Ана) се оказала най-яката в сѣмейството, яка като майка си. Освѣн че гледала дѣцата си, тя трѣ̋бвало да гледа тежко болни в послѣднитѣ им дни и майка си Гина, и брат си Петър.
  
  
  • Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌ (.. покажи там ..)


• ◄►  За рођената година на Васил Левски официално се приема 1837.

  Според най-нови данни, изведени от нюфус дефтери, съхранявани в турскитѣ държавни архиви в Иста̀нбул, Васил Левски е бил роден прѣз 1840г.

• ◄►  Димитър Общи е сподвижник и съратник на Васил Левски.

  Димитър Общи е бил българин с българско самосъзнание, дал е животът си за свободата на България, както Левски и както мнозина други.
  
  Моля̨, нeдѣйте кори Димитър Общи. Образът на Васил Левски е свѣтъл и без да има нуђа да принизявате Димитър Общи.

• ►►  Христо Иванов Голѣмия̌т е друг сподвижник и съратник на Левски.  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Христо Иванов Голѣмия̌т е друг сподвижник и съратник на Левски.
  
  
  • Споменитѣ на Христо Иванов Голѣмия̌т (Книговезецът), с благодарност към Iliya Mitsev, в адаптация на Янко Гочев, ще намѣрите по тази прѣпратка.
    
    Текстоветѣ на Янко Гочев не сѫ много надѣђни, особено за този период, но не бива да го прѣнебрѣгвам.
  
  
  • За Христо Иванов (Големия) във wikipedia-та.  (.. скрий ..).


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.5. За прѣдателството   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.5. За прѣдателството  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Той биде прѣдаден, и от един поп!   (.. покажи ..)

  Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
  тоз позор за Бога, туй пятно на храма̌
  Дякона̌ погуби чрѣз черна измама!

• ▼▼  Той биде прѣдаден, и от един поп!   (.. скрий ..)

  Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
  тоз позор за Бога, туй пятно на храма̌
  Дякона̌ погуби чрѣз черна измама!
  
  Вазов е бил подведен от лъжа и манипулация, за да напише това.
  Поп Кръстю не е прѣдал Васил Левски.
  
  На тълпата и дори на общественото мнѣние не бива да се позволява да сѫдя̨т. Сѫђенията по този повод трѣ̋бва да сѫ рационални, а не емоционални.
  
  Полицията е заловила Левски, понеже тя интензивно го е издирвала.
  Разполагала е с негова фотография. Полицията си е свършила работата.
  
  Самото залавяне на Левски не е било акт на прѣдателство, а е било съвсѣм очакван успѣх на полицията. Левски е тръгна̨л от Ловеч за Русе и още на изходът на Ловеч е прѣдизвикал подозрѣнието на полицията.
  
  Версията, че на изходът от Ловеч Левски е прѣдизвикал подозрѣние у полицейския̌т патрул, съм я̨ чел в книга на Хайтов. В случая̌т му вѣ̋рвам.

• ►►  Провалът във вѫтрешната революционна организация   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Провалът във вѫтрешната революционна организация   (.. скрий ..)

  в Тетевенско, Орханийско и Софийско -
  това е проблемът.

  • Заради този провал Васил Левски е трѣ̋бвало да бѣ̋га във Влашко.
  
  
  • Именно този провал се дължи на прѣдателство, което подлѣжи на осѫђане.
  
  
  • Описание на случката.

    Три дѣйстващи лица: Димитър Общи, Четникът, Изнудвачът.
    Прѣдателя̌т е Изнудвачът.
    
    Четникът участвал в четата под рѫководството на Димитър Общи при успѣшния̌т обир на Арабаконак.
    
    Изнудвачът и Четникът се познавали. Изнудвачът разбрал за обирът и за участието на Четникът в него. Изнудвачът поискал част от плячката и заплашил, че ще го издаде на полицията. Четникът нищо не му дал, а го заплашил, че ще му прѣрѣже гърлото, ако не си мълчи. Четникът обаче нито му прѣрѣ̋зал гърлото на Изнудвачът, нито докладвал за случката на Димитър Общи, който нѣ̋мало да се поколѣбае да прѣрѣже на Изнудвачът гърлото.
    
    Изнудвачът издал Четникът на полицията. Полицията изловила всичкитѣ обирџии, хвана̨ла и Димитър Общи. Димитър Общи е бил обѣсен в София на 1873-01-10. На 1873-02-06 е бил обѣсен и Левски, когото всички посочвали като комит-башията. Нѣ̋кои от остана̨литѣ замѣсени сѫ били изпратени на заточение, а другитѣ - освободени. Паритѣ сѫ били намѣрени и върна̨ти в хазната.

    Чел съм за тази случка в спомени на съврѣменници, но не помня̨ имената на Четникът и Изнудвачът. Моля̨ за помощ по този повод.


• ►►  При провалът във вѫтрешната революционна организация ..  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  При провалът във вѫтрешната революционна организация   (.. скрий ..)

  полицията изловила всичкитѣ обирџии,
  както и други комитаџии - участници в мѣстни революционни комитети.
  Хвана̨ла и Димитър Общи.

  • Всички всичко си казали при разпититѣ.
  
  
  • Всички посочвали Васил Левски като комит-башията.
  
  
  • На Стефановден 1872 и той бил заловен.


• ►►  Въпрос: Слѣд прѣдателство ли е бил заловен Левски?   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Въпрос: Слѣд прѣдателство ли е бил заловен Левски?   (.. скрий ..)
  
  
  • Самото залавяне на Васил Левски в Къкрина не е било резултат от прѣдателство.
  
  
  • Полицията просто си е свършила работата и го е заловила.
  
  
  • Прѣдадена е била арабаконашката афера
    и е послѣдвал провал във вѫтрешната революционна организация,
  • при което всички арестувани и разпитвани всичко сѫ си признали.
  
  
  • А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабитѣ на организацията - прѣувеличавал е.
  
  
  • Прагът на търпимост на властта е бил прѣмина̨т с арабаконашкия̌т обир, когато комититѣ задигна̨ли султански пари.
  
  
  • Тогава полицията се заела сериозно с аферата и тя била напълно разплетена.
  • Паритѣ сѫ били намѣрени и върна̨ти в хазната.
  
  
  • Сериозно наказание сѫ получили само двама - Димитър Общи и Васил Левски.
    Другитѣ се отървали леко.


• ►►  Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски прѣд сѫдът   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски прѣд сѫдът   (.. скрий ..)
  
  
  • Поведението на Левски добрѣ е отразено в документът, който е приведен в първия̌т пост от тази поредица.
  
  
  • Левски признава само това, което вече е извѣстно.
    Цѣлта му е да запази онази част на организацията, която е незасѣгна̨та от провалът.
    Лъже сѫдът, че на комитетското събрание във Влашко хората носѣли маски.
    Лъже сѫдът, че куриеритѣ не се познавали и че се разпознавали с бѣли кърпички и с подсвирквания.
  
  
  • Левски е бил реалист, за разлика от Димитър Общи.
  
  
  • А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабитѣ на организацията - прѣувеличавал е.
  
  
  • Димитър Общи е бил фантазıор.
  
  
  • Надѣ̋вал се е, че подобен сѫд може да повлияе на свѣтовното обществено мнѣние в полза на българитѣ.
    Затова всичко си казва, дори прѣувеличава.
    Нѣ̋кои прѣувеличения сѫ били забѣлѣ̋зани.
  
  
  • Имам прѣдположение, че самия̌т Димитър Общи, и то прѣд турския̌т сѫд, пръв е започна̨л да създава митологизиран образ на Левски.
  
  
  • "Организацията се води от човѣк ненадмина̨т по храброст и хитрост.
    Не можете да го заловите - той е џин гиби (като дух)."
  
  
  • И не е пропусна̨л и това:
    "Ето писмото, с което той ми заповѣ̋да да убия̨ ловешкия̌т владика."


• ►►  Поп Кръстю все пак е бил прѣдател в нѣ̋какъв смисъл ..  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Поп Кръстю все пак е бил прѣдател в нѣ̋какъв смисъл.   (.. скрий ..)

  Или прѣдател, или двоен агент.

  • Поп Кръстю е бил информатор на търновския̌т окрѫжен управител.
  
  
  • Поп Кръстю ще да е давал на търновския̌т окрѫжен управител свѣдения за реалното състояние на революционното движение. Давал е "стратегически", а не оперативни свѣдения.
    Тѣзи свѣдения сѫ били изпращани нагоре по йерархията към вилаетския̌т център Русе и към столицата Цариград.
  
  
  • От информацията на поп Кръстю управляващитѣ в Османската империя сѫ знаѣли истинския̌т мащаб на организацията, знаѣли сѫ, че тя все още не била заплаха за империята, и че ако отстраня̨т двамата комит-башии Васил Левски и Димитър Общи, от вѫтрешната революционна организация нищо нѣ̋ма да остане.
  
  
  • Доказателство, че поп Кръстю е бил информатор на властта, се намира в публикация на В.Шанов от 1937 относно телеграма от софийския̋т до търновския̋т окрѫжен управител.


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи  

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Моля̨ да прочетете пак преамбюлът.
  
  
  • (.. върнѣте се да го прочетете ..)  (.. прочетѣте го тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Моля̨ да прочетете пак преамбюлът.   (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Осъзнайте се, озаптѣте се.
  
  
  • Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
  
  
  • Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
  
  
  • Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
  
  
  • Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
  
  
  • Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
  
  
  • Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
  
  
  
  
  • Култът към Левски в България не го възприемам.
  
  
  • Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
  
  
  • Да, Левски се е жертвал за България.
  
  
  • Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
  
  
  • И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
  
  
  • И на Шипка, и край Драва.
  
  
  • И на Арабаконак, и в Марсилия.
  
  
  • За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
  
  
  • Всички сѫ достойни за почит.
  
  
  • Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно. (.. скрий ..) .. към началото ..
  
  


• ►►  Продължение на преамбюлът   (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  Продължение на преамбюлът   (.. скрий ..) .. към началото ..
  
  
  • Само "русороби" мога̨т да повѣ̋рват, че руснак е убиецът на Левски.
    Думата "русороби" е обобщение на русофили и русофоби.
  
  
  • В ушитѣ на русоробитѣ звучи стихът на дѣ̋до Славейков, че като Русия нѣ̋мало втора тъй могѫща.
  • Русия обаче нито е толкова могѫща, нито е първа на свѣтът, а е нѣ̋каква дупка на край свѣтът.
  
  
  • Русоробитѣ лесно се заблуђават, че Русия има срѣдства да влияе на правосѫдието на друга независима държава, в случая̌т на Османската империя.
  
  
  • На русоробитѣ им е изгодно да забравя̨т, че Русия е загубила Кримската война и точно по онова врѣме е била лишена от статутът си на покровител на християнитѣ в Османската империя, изрично на Русия ѝ е било забранено да се бърка във вѫтрешнитѣ дѣла на Османската империя.
  
  
  • Русоробитѣ не мога̨т да разбера̨т, че в много-много случаи Русия нѣ̋ма думата.
  
  
  • А пък цѣ̋лата тази неразбория с граф Игнатиев се дължи на повратното тълкуване на едно писмо, тълкуване извън контекстът на онова врѣме, писмо, в което Левски изобщо не се споменава, и то при положение, че самия̌т граф Игнатиев едва ли е знаѣл дори името на Левски.
  
  
  • И още за самия̌т граф Игнатиев. Каквото и да е правѣл той, правѣл го е в служба на руския̌т цар, за интереситѣ на руския̌т цар, не за себе си.
  
  
  • Но това извън аферата с Левски. В тази афера граф Игнатиев нѣ̋ма никаква роля - он там ни при чём.
  
  
  • Фалшификацията, че граф Игнатиев бил виновен за смъртта на Левски, се разпространява от името на Янко Гочев. Но мисля̨, че партенката е пусна̨та от Иво Инџев.
  
  
  • Текстът на писмото - в прѣвод и в оригинал - го привеђам по-долу.
  • Става дума за писмо, написано на френски, от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му руския̌т канцлер княз Горчаков.
  
  
  • Това не е новооткрито писмо - извѣстно е било отдавна. Едва ли нѣ̋кой прѣди Иво Инџев и Янко Гочев се е сѣщал за такава интерпретация.
  
  
  • Ами то само прѣди 100 години е имало съврѣменници на събитията, които е нѣ̋мало как да бѫда̨т залъгвани. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►  Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нѣщо виновен за смъртта на Левски.
  • Само за това. Отговорът е: не. ..  (.. покажи ..)
• ▼▼  Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нѣщо виновен за смъртта на Левски.
  • Само за това. Отговорът е: не. (.. скрий ..)
  • Граф Игнатиев не е виновен за смъртта на Левски, нито е с нѣщо съпричастен. 
  
  
  • Защото ако става дума за друго, то да.
    Граф Игнатиев като руски посланик е бил длъжен да защищава вселенската патриаршия срѣщу българската екзархия.
    Но това е друго нѣщо.
  
  
  • Защото естествено граф Игнатиев като руски държавен служител е бил длъжен да защищава рускитѣ интереси, а не българскитѣ.
  • И ако се е случвало да защищава българскитѣ интереси, то е било само когато тѣ сѫ съвпадали с рускитѣ.
  
  
  • В частност, на граф Игнатиев не му е пукало за Левски, той едва ли е знаѣл името му.
  
  
  • Граф Игнатиев има заслуги към България, в моментитѣ, когато рускитѣ и българскитѣ интереси сѫ съвпадали, и за тѣзи си заслуги той у нас е достатъчно тачен, тъй че едва ли сѫ необходими нови паметници за него. Има и си важна софийска улица, кръстена на него, заради заслугитѣ му. Едва ли му трѣ̋бва повече.
  
  
  • (.. скрий го това за Граф Игнатиев ..)  (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• ►►  Оригиналът на писмото   (.. покажи го ..)
  
• ▼▼  Оригиналът на писмото е на френски.   (.. скрий го ..)

  Le 25. Janvier 1873. 30. Péra, le 18/30 Janvier 1873
  
  Monsieur le Chancelier,
  
  Ainsi que le signale notre Consul Général а Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a rec̨u une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi а découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
  
  La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
  
  Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due а la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé а la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delа du strict nécessaire.
  
  J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
  
  Ignatiew (.. скрий го френския̌т текст ..)
  

  • Приведох оригиналния̌т текст на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му княз Горчаков, канцлер (премиер) на Русия.
  
  
  • Както оригиналния̌т френски текст на писмото, така и прѣводът му български, сѫ по публикации на Янко Гочев.


• ►►  Писмото в прѣвод   (.. покажи го ..)
  
• ▼▼  Писмото в прѣвод   (.. скрий го ..)

  25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873.
  
  Господин Канцлер,
  
  Както извѣстява нашия̌т Генерален консул в Русе, въпросът за прѣдполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително рѣшение. Изпратената от Цариград Слѣдствена комисия е успѣ̋ла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трѣ̋бва скоро да се върне тук.
  
  Вѫтрешното положение в българскитѣ области обаче остава несигурно. Срѣд населението се шири дѫлбоко недоволство, прѣдизвикано от лошото управление. Това състояние на духоветѣ съдържа в зародиш елементитѣ на не един заговор.
  
  Безспорно е, че щастливия̌т изход от Софийската афера се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който този пѫт изглеђа е послѣдвал нашитѣ съвѣти. Вмѣсто да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата прѣувеличено значение, той е прѣпорѫчал на Комисията да не надхвърля цѣлта, като тласне разслѣдванията отвѫд строго необходимото.
  
  Имам чест да съм с най-дѫлбоко уважение, Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга.
  Игнатиев
  

  • Това бѣше прѣводът на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му княз Горчаков, канцлер (премиер) на Русия.
  • Прѣводът на писмото на български, както и оригиналния̌т му френски текст, сѫ по публикации на Янко Гочев.
  
  
  • (.. скрий го прѣводът на писмото ..)  (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• ►►  Анализ на писмото   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Анализ на писмото. Това е сѫщината на шестия̌т мой текст от поредицата. (.. скрий ..)

  Отворѣте си пак писмото малко по-горѣ и свѣрявайте текстът му.

  • Граф Игнатиев научава за развоя̌т на събитията от руския̌т консул в Русчук, и
    прѣдава свѣденията нагорѣ по каналния̌т ред.
    Едва ли му е бил извѣстен броя̌т на злосторницитѣ.
    Едва ли е знаѣл поне едно име на нѣ̋кой такъв злосторник.
    Русчушкия̌т консул сѫщо така едва ли ги е знаѣл тия нѣща.
  
  
  • От писмото на граф Игнатиев научаваме, че срѣд османския̌т елит се води борба за власт, което е повече от нормално.
  • Велик везир (министър-прѣдсѣдател) е Рюшди паша (името му не е споменато в писмото), а като опозиция се е прѣдставял извѣстния̌т и у нас Митхад паша.
    
    
    • Прѣз 1876, слѣд Априлското въстание, Митхад паша ще дойде на власт, злорадствайки: "казвах ли ви аз, че трѣ̋бваше да се унищожи съзаклятническата мрѣжа още прѣди три години".
    
    
    • Но докато Митхад паша е в опозиция, както всѣ̋ка опозиция, гледа да "клати лодката", белким властта изпопада зад бордът и друг - има се прѣд вид клатещия̌т лодката - успѣе да сѣдне зад руля̌т.
    
    
    • И тъй, според писмото, играта на Мидхат паша придавала на обстоятелствата прѣувеличено значение, и това не се нравѣло на граф Игнатиев.
  
  
  • Щастливия̌т изход от Софийската афера безспорно се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, на привързаността му към рахатлъкът.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който не е послушал Митхад паша и не е прѣдал на обстоятелствата прѣувеличено значение, а е прѣпорѫчал на комисията да не надхвърля строго необходимото в разслѣдванията.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера за граф Игнатиев означава случая̌т да се потули, както е направил Великия̌т везир, а не да се раздухва, както е искал опозиционерът Митхад паша.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера означава да не се разслѣдва съзаклятието "извън строго необходимото", макар че граф Игнатиев знае, че "срѣд населението се шири дѫлбоко недоволство, прѣдизвикано от лошото управление, и това състояние на духоветѣ съдържа в зародиш елементитѣ на не един заговор". Но никакъв заговор не е разслѣдван, и това е щастливия̌т изход.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера означава, че случая̌т е потулен и сведен до чисто криминална афера - до арабаконашкия̌т обир и до двѣ убийства. Обстоятелствата по тѣзи дѣяния сѫ били разкрити и двамата злосторници сѫ били осѫдени на смърт, както биха̨ направили във всѣка европейска държава за такива дѣяния по онова врѣме.
    
    
    • Двамата злосторници сѫ Димитър Общи и Васил Левски.
      Русия нѣ̋ма как и не може да се мѣси в правосѫдието на други държави, освѣн ако сѫ замѣсени руски поданици.
  
  
  • Щастливия̌т изход от Софийската афера безспорно се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който не е послушал Митхад паша.
    
    
    • Но граф Игнатиев открито се хвали в писмото до шефът си, че той бил повлиял за рѣшението на Великия̌т везир,
    
    
    • сѣ̋каш британския̌т посланик не би дал сѫщия̌т съвѣт на Великия̌т везир,
    
    
    • сѣ̋каш Великия̌т везир и сам не е знаѣл как да постѫпи.
    
    
    • В случая̌т Великия̌т везир е приложил добрѣ позната османска и ориенталска имперска тактика да не си разваля рахатлъкът.
  
  
  • Нѣщо повече, за разлика от опозиционерът Митхад паша и от руския̌т посланик граф Игнатиев, османската власт от свои информатори (един от които може би е бил поп Кръстю) знаѣла за мащабитѣ на организацията, знаѣла, че тя все още не е опасна за империята, знаѣла, че ако двамата "злосторници" Васил Левски и Димитър Общи се прѣмахна̨т, от организацията почти нищо нѣ̋ма да остане.
  
  
  • Тъй че Рюшди паша е взел съвсѣм информирано рѣшение случая̌т да се потули, и не е имало нуђа да слѣдва чуђи съвѣти.
  
  
  • И според мене това е било щастливо развитие на събитията, при положение, че организацията е била разкрита, а Левски - заловен. Обѣсени сѫ били само двама, а не десет или сто. Тъй че Чудя̨ се какво за хора като Янко Гочев и Иво Инџев би било щастливо развитие на събитията? Това Султанът да удостои с почести Васил Левски и Димитър Общи излиза от рамкитѣ на нормалната реалност.
  
  
  • (.. скрий го анализът на писмото ..)  (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06    (.. скрий ..)

• ◄► Ами рѣших това да сложа̨ за завършък на поредицата ми за Левски.


• ◄► Писмо на Васил Левски от 1872-08-06 до Константин Робев от Охрид

  Докторе и драги брате,
  
  Дойде най-сетнѣ часът, та да помислим и за вашия̌т край. Работата не ми позволяваше досега да дойда̨ и за Македонията. По-напрѣд трѣ̋бваше да се извърши всичко тук по-близо до брѣгът, та постепенно да вървим все напрѣд към Македония и Тракия.
  
  Аз помня̨ много добрѣ, каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнѣния ще се хвърля по работитѣ, а и ние мислим, че ако трѣ̋бва да се развие байракът, това трѣ̋бва да стане и по сичкитѣ страни на нашето отечество.
  
  Отникъдѣ помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е.
  
  Да даде Бог здраве, като мина̨ към Щип и Скопие, ще гледам както и да е да дойда̨ и във вашия̌т град, та да наредим потрѣбното. Лицето, което вие ще приемете, ще ви прѣдаде билети и уставът на приврѣменното ни правителство и каквото е потрѣбно наредѣте там до моето идване. Най-главното си остава да събирате пари и да си набавите орѫжие като най-потрѣбно на първо мѣ̋сто.
  
  6 авг. 1872
  На всегда ваш брат:
  Дервишооглу Аслан – В. Левский

• ◄► Текстът на писмото е взет оттук.


• ►►  Клетвата на Васил Левски (.. покажи я̨ тук ..)  (.. покажи я̨ там ..)
• ▼▼  Клетвата на Васил Левски (.. свий я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)
  

  Писмената клетва, която Васил Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872
  и която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско .. Благодарност на отец Стефан ..

  Долуподписания̌т, като приемам всичкитѣ Длъжности, които ми се налагат чрѣз Упълномощието ми, дадено от Ц.Б.Р.К., и съм в Отговорност на своитѣ дѣйствия, съгласявам се във всичко и с дѣйствията на другитѣ члѣнове на Ц.К., които ще разпоредя̨т помеђу си длъжноститѣ по способността на всѣкиго по обстоятелствата. Сѫщия̌т отговарям за дѣйствията си по уставът прѣд другитѣ члѣнове на Ц.К. и се заклевам прѣд нашето Отечество България, че ще слѣдвам точно длъжноститѣ си.
  
  16/28 II 72 В. Левскій



• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Епилог   (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨т ..)

(.. покажи го епилогът ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Епилог   (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄►  За Епилог ще ми послужи Преамбюлът.


• ►►  (..  покажи зеленото ..) 
  
  
• ▼▼  (..  скрий зеленото ..) 
  
  
  • Осъзнайте се, озаптѣте се.
  
  
  • Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
  
  
  • Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
  
  
  • Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
  
  
  • Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
  
  
  • Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
  
  
  • Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
  
  
• ►►  (..  покажи червеното ..) 
  
• ▼▼  (..  скрий червеното ..) 
  
  
  • Култът към Левски в България не го възприемам.
  
  
  • Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
  
  
  • Да, Левски се е жертвал за България.
  
  
  • Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
  
  
  • И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
  
  
  • И на Шипка, и край Драва.
  
  
  • И на Арабаконак, и в Марсилия.
  
  
  • За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
  
  
  • Всички сѫ достойни за почит.
  
  
  • Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.
  
  


• ►►  (..  покажи ..)   Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?
  
• ▼▼   Македония. (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
  • Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
    • Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)
  
  
  • С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.
  
  
  • Всичко друго е пито-платено.
  
  
  • Само проблемът с македониститѣ все още ни души.
  
  
  • (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)  .. към началото ..
    


• (.. свий го епилогът ..)  (.. скрий го епилогът ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Прѣпратки (references)    (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)

(.. покажи ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Прѣпратки (references)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
(▼ - покажи прѣпраткитѣ към съотвѣтната част)  (▲ - иди към съотвѣтната част)

• christo.tamarin@facebook::2021-02-12: Първа част на поредицата    ▼   ▲
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook
  • christo.tamarin@facebook::2020-11-28
  • Васил Левски прѣд турския̌т сѫд
  • [Offline] Документи из турскитѣ архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
  • [Offline] Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд
• christo.tamarin@facebook::2021-02-15: Втора част на поредицата    ▼   ▲
  • Иво Беров: Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Трета част на поредицата    ▼   ▲
  • wikipedia: Иван Касабов (революционер)
  • Да си спомним за Иван Касабов
  • Левски сам написва Уставът на БРК, но оставя мѣ̋сто за бѣлѣжки под всѣки раздѣл
  • Писмо от Васил Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 1871-05-10
  • wikipedia: Софийска извънредна слѣдствена комисия
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Четвърта част на поредицата    ▼   ▲
  • wikipedia: Гина Кунчева
  • wikipedia: Петър Кунчев
  • wikipedia: Христо Иванов (Голѣмия̌т)
  • facebook/iliya.mitsev: За Христо Иванов-Голѣмия̌т (Книговезецът)
  • Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Пета част на поредицата    ▼   ▲
  • Виктор Комбов: Много са прѣдателитѣ на Левски ..
  • В.Шанов, Телеграма от софийския̋т окрѫжен управител до търновския̋т, Извѣстия на историческото дружество, 1937
  • facebook/christo.tamarin: друг мой пост по темата
• christo.tamarin@facebook::2021-02-18: Шеста част на поредицата    ▼   ▲
  • Иво Инџев: Граф Игнатиев е истинския̌т палач на Левски
  • Янко Гочев прѣдставя най-новата си книга
• christo.tamarin@facebook::2021-02-19: Седма послѣдна част на поредицата    ▼   ▲
  • tatkovina.info
  • Писмената клетва, която Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872, която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско


• christotamarin.blogspot: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blogspot: Разходки по хребетитѣ на врѣмето
• christotamarin.blogspot: Относно произходът на българския̌т етнос
• christotamarin.blogspot: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години


• Ася Сократова: Успешният обир с фатални последици - обирът в Арабаконак

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-12-10 18:56:: Статия от Ася Сократова   (.. покажи я̨ там ..)
  
  
  • Успѣшния̌т обир с фатални послѣдици - обирът в Арабаконак


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недѣйте им се връзва на русофилитѣ!  (.. покажи го коментарът ..)  .. към началото ..
  
  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недѣйте им се връзва на русофилитѣ!  (.. скрий го коментарът ..)  .. към началото ..
  
  
  • Недѣйте им позволява на русофилитѣ да задават дневния̌т ред!
  
  
  • Замѣсването на руския̌т посланик в казусът със смъртта на Левски е русофилска опорка.
    
    
    • Видите ли - Русия е била толкова велика, че може да накаже Левски, дѣто уж не бил се съгласил да и̌ служи.
    • Русия е била толкова велика, че можѣла, ако поиска, да спаси Левски от бѣсилото, ама за назидание тя не поискала да го спаси.
  
  
  • СТИГА ГЛУПОСТИ!
  
  
  • Аферата, заради която сѫ били обѣсени Димитър Общи и Васил Левски, е била вѫтрешна работа на Османската империя.
    
    
    • Дори най-великата държава по онова врѣме - Британската империя - не би се намѣсила в казусът.
    • Русия сѫщо така не се е мѣсила.
  
  
  • Левски не е отказвал да стане руски шпионин, защото не му е било прѣдлагано.
    
    
    • И да сѫ му прѣдлагали, вѣроятно би отказал.
    • Но не сѫ му прѣдлагали да служи на Русия.
  
  
  • И защо все Русия трѣ̋бва да ни е на устата.
    
    
    • На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде британски агент.
    • На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде френски агент.
    • На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде етиопски агент.
  
  
  • И Етиопия е страна с нашата православна вѣ̋ра, както Русия.
    
    
    • И Етиопия е нѣ̋каква дупка накрай свѣтът, както Русия.
    
    
    • Дорогие русофилы из Болгарии! Товарищи!
    • Любѝте, любѝте Россию - так искренне, как Вы лю̀бите Эθиопию!
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

(.. pokazhi vsichko ..)  (.. skrij&svij vsichko ..)  .. to the bottom ..

Samo Levski!

• ◄◄
• ▼▼

• 1. Predgovor
• 2. Preambjyl
• 3. Poredicata tekstove za Levski ot fevryari 2021 vuv facebook (.. razvij ..)
• 3. Poredicata tekstove za Levski ot fevryari 2021 vuv facebook (.. svij ..)
  • 3.1. Motivite za smurtnata prisuda na Levski
  • 3.2. Ivo Berov: Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"
  • 3.3. Za revoljycionnata afera
  • 3.4. Za blizkite na Levski i za nehkoi ot spodvizhnicite my
  • 3.5. Za predatelstvoto
  • 3.6. Graf Ignatiev ne e zamesen v aferata s Levski i Dimitur Obqi
  • 3.7. Pismo na Levski do Konstantin Robev ot Oxrid, 1872-08-06
• 4. Epilog
• 5. Prepratki: references
• 6. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Predgovor    (.. pokazhi go ..)  (.. pokazhi vsichko ..)

(.. pokazhi go predgovorut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   1. Predgovor    (.. skrij ..)  (.. pokazhi vsichko ..)

• V dnite meghy dvete dati - po star i po nov stil - na smurtta na Vasil Levski - meghy 6-ti i 19-ti fevryari 2021 - vuv facebook sum pyblikyval po tozi povod poredica ot sedem teksta.
• Tova e purviut, a tova e posledniut.


• Samo Levski! Tova znael da izpisva purviut bulgarski kompjytur VITOShA prez 1962 (vizhte tyka i tyka).
• (.. skrij predgovorut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   2. Preambjyl    (.. pokazhi go ..)

(.. pokazhi go preambjylut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   2. Preambjyl    (.. skrij go ..)

   ►►  (..  pokazhi ..)   Koe trehbva vinugi da prisutstva v kontekstut?

   ▼▼   Makedonia. (..  skrij jų Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)

• Kogato se obsughat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
  • Pone nejavno. No da jų ima Makedonia v kontekstut. (.. facebook ..)


• S vsichki nashi balkanski susedi - Surbia, Rymunia, Tyrcia i Gurcia, problemi veche nehmame.


• Vsichko drygo e pito-plateno.


• Samo problemut s makedonistite vse oqe ni dyshi.


• (..  skrij jų Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)  .. kum nachaloto ..
  

• Osuznajte se, ozaptete se.


• Nashiut narod e star, za Nashensko toj e po-star ot tyrcite, bulgarskiut etnos e vuzniknul prez 10-ti vek, omrazata kum tyrcite ne e chast ot nashata nacionalna identichnost. Za sravnenie: severno-makedonskiut etnos e mlad, sto godini oqe nehma, i zatova omrazata kum nas e chast ot tehxnata nacionalna identichnost.


• Ymilkvaneto okolo Rysia ili puk laeneto protiv Rysia suqo taka ne su chast ot nashata nacionalna identichnost. Izlekyvajte si gi kompleksite, svurzani s Rysia. Ili pone ne gi podxranvajte.


• Svurzvaneto na Rysia i konkretno na ryskiut poslanik v Carigrad graf Ignatiev sus smurtta na Levski e podxranvane na rysofobski kompleksi. Tova e tolkova tupo, ponezhe ne se osuznava, che taka se vuzvelichava Rysia - tja demekj bila tolkova velika, che mozhela da se mesi vuv vutreshnite raboti i v sudebnata sistema na Osmanskata imperia.


• Osuznajte se: Rysia i graf Ignatiev nehmat niqo obqo sus smurtta na Levski i ne mogut da imat.


• Levski e chovek ot plut i kruv i ne e ikona. Levski ne mozhe da bude ikona. Ikona naprimer mozhe da bude Sveti Ivan Rilski.


• Levski e borec za nezavisima bulgarska durzhava i e otdal zhivotut si v tazi borba. Za tova go tachim.

• Kyltut kum Levski v Bulgaria ne go vuzpriemam.


• Patriotizmut ne biva da se izragha v religia.


• Da, Levski se e zhertval za Bulgaria.


• No za Bulgaria su se zhertvali stotici xiljadi.


• I v nacionalno-osvoboditelnata borba, i prez vojnite.


• I na Shipka, i kraj Drava.


• I na Arabakonak, i v Marsilia.


• Za Bulgaria su se zhertvali stotici xiljadi. Levski e edin ot tehx. I brat my Petur se e zhertval za Bulgaria, i suratnikut my Dimitur Obqi.


• Vsichki su dostojni za pochit.


• Bog da gi prosti i da gi ydostoi s carstvoto nebesno.

• (.. skrij go preambjylut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   3. Poredicata tekstove za Levski ot fevryari 2021 vuv facebook   

(.. pokazhi gi tekstovete ..)  (.. pokazhi gi tekstovete razviti ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   3. Poredicata tekstove za Levski ot fevryari 2021 vuv facebook   

(.. svij gi tekstovete ..)   (.. skrij gi tekstovete ..)   (.. pokazhi gi vsichkite ..)   .. kum nachaloto ..

---

   ►►   3.1. Motivite za smurtnata prisuda na Levski 

(.. pokazhi go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   3.1. Motivite za smurtnata prisuda na Levski  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• Qe privedu dokyment ot osmanskite arxivi. Tova su motivite, koito sofijskata sledstvena komisia izpratila na Syltanut v Carigrad, za da mozhe toj da potvurdi izdadenata smurtna prisuda na Vasil Levski.


• .. pokazhi iztochnicite na dokymentut ..
• .. skrij gi iztochnicite ..
  
  
  • Vzeto ot grypata ARTEFAKTI I STARI SNIMKI na facebook.
  
  
  • Pyblikyval sum go vuv facebook i na 2020-11-28.
  
  
  • Do pulniut protokol s razpitite po dati vodi tazi prepratka. Az privegham izvadka ot nego, tazi izvadka, kojato mozhe da se nareche "prisuda s motivi za nejų" i kojato e bila pratena v Carigrad za potvurghenie.
  
  
  • Dokymenti iz tyrskite arxivi.
    Pod redakciata na prof. Aleksandur Byrmov. Sofia, 1952, (Fototipno izdanie 1987), s. 186-210, 255-261.
    Pyblikyvano vuv "Vasil Levski i negovite spodvizhnici pred tyrskiut sud".


• .. pokazhi go dokymentut ..
  
  
• Eto go dokymentut (.. skrij go ..):

  Kogato zavurshixu razpitite na licata, za nakazanieto na koito se donese s predishnite protokoli, ystanovi se, che imenyemiut Djakon Vasil Levski e natovaren ot strana na komitetut vuv Vlashko da podbygha i byntyva Bulgaria.
  
  Toj se ocherta kato kompetentna i centralna lichnost, kojato e podbyghala naselenieto da obrazyva komiteti, koito da se gotvjųt da vustanut s oruzhie v ruka protiv Osmanskata durzhava. Toj e razshirjaval krugut na byntovnicheskata dejnost i na vsehkakvi drygi dejstvia i e bil predsedatel na vsichkite komitetski organizacii.
  
  Ponezhe e bil tvurde xitur i lykav, a suqevremenno izvesten po svojata xrabrost, kogato se raztyrixu komitetskite gnezda, toj ne mozha da bude zaloven. Sled kato obache negoviut portret se razprati i negovoto presledvane i tursene ne spreh, naj-setne chrez ysurdieto i posrednichestvoto na lovchanskiut kajmakam, toj bide nastignut v selo Kukrina, Lovchansko, napadnut i zaloven, sled koeto beshe dokaran v Sofia i podlozhen na podrobno i vsestranno razsledvane.
  
  V purviut i vtoriut si razpit toj zajavi, che e roden v Karlovo, sin e na Ivana, che ot sedem godini nasam se ychil v srubski ychiliqa, che e bil v Bykyrèq kato deec v organizaciata na izpraqanite dosega otsam razbojnici, che e bil vuv vruzka s vojvodata na ime Xaxhi Dimitur i s drygi vojvodi, i ponezhe ne odobril metodut im na dejstvie i rabotite im togava, vurnul se v Surbia i postupil vuv voennoto ychiliqe.
  
  Za segashnata si byntovnicheska dejnost bil povikan v Bykyrèq ot turgovecut Cenovich, deto se predstavil pred komitetut, svikan v Bykyrèq, s otkrito lice, dokato drygite prisutstvyvaqi ot razni mesta bili s maskirani lica, za da ne se poznavat edni drygi.
  
  Dadeni my bili nehkakvi pisma po organizyvaneto na kyrierskite slyzhbi v komitetite, i, za da bude poznat ot komitetskite xora, te naglasili nehkakvi znaci, sled koeto bil izpraten v Bulgaria s taja narochna misia.
  
  Nosejki sus sebe si pisma, toj zapochnal naj-napred ot Sviqov i e obikolil Sviqov, Lovech, Turnovo i Plovdiv. Sled kato e predstavil tam narochnite znaci v opredelenite kafeneta, toj e izpulnjaval vuzlozhenata my dluzhnost, kato e predaval pismata izvun gradut na licata, koito idvali sled nego, razmaxvajki behla kurpa v ruka i podsvirvajki s ysta, bez da yznajųt negovata lichnost, nito puk negovoto ime.
  
  Sled tova se zavurnul pak v Bykyrèq, deto napisal edin vremenen ystav, spored kojto da se sustavi obqiut [ystav], i go razpratil po svoj pochin na tykashnite komiteti, koito, sled kato pribavili i ot svoja strana svoite sobstveni mnenia, vurnuli tia ekzempljari ot vremenniut ystav obratno. Sled kato na svikanoto subranie toja ystav e bil popraven i napechatan, toj [Levski] e bil izpraten zaedno s toja ystav otsam [v Bulgaria]. No poradi golehmoto kolichestvo broeve ot toja ystav, koito trehbvalo da nosi, muchno bilo da se prenesut po toja nachin, eto zaqo [ystavite] bili izprateni posredstvom komitetut v Bykyrèq na sviqovskiut komitet.
  
  Kogato doshul v Sviqov, ystavite my bili dadeni i toj, kakto po-rano razdaval poqata, taka sega [razdal] ystavite v Lovech, Turnovo i Plovdiv, sled koeto, suglasno dluzhnostta, kojato zaemal, se zael da razsledva i nabljydava kafenetata i sboriqata, bez da obadi koj e, kakvo vpechatlenie e napravil komitetskiut vupros, dali toj e razglasen ili ne.
  
  Sled kato rabotil malko vreme v tova napravlenie, zavurnul se v Bykyrèq, otdeto ne minul vednaga otsam, a ostanul tam chetiri-pet meseca, sled koeto, predi napadenieto na xaznata, prez Carigrad, otishul v Plovdiv.
  
  V edno pismo, koeto polychil ot bykyrèqkiut komitet, e kazano, che putyvaqata za Sofia xazna e bila obrana, che ponezhe bil arestyvan edin chovek na ime Dimitur, to, ako poradi tova budut arestyvani komitetskite xora, da se dade vednaga znak za vustanie, koeto qehlo da bude podpomognuto ot glavnite vojvodi. No ponezhe, spored nego, obirut na xaznata e bil razbojnichesko delo, toj bil na mnenie da ne se vdiga vustanie. Sudurzhanieto na pismoto, zaedno s gornoto si mnenie, suobqil na tykashnite komiteti i otgovoril na bykyrèqkiut komitet, kato pribavil i svoeto lichno mnenie.
  
  Ponezhe, poradi taja negova postupka, bykyrèqkiut komitet iskal da go otstrani [ot deloto] i da ne go priznava, toj vuznameril da zamine vednaga za Carigrad, da potursi visshite vlasti, da priznae vinata i prestuplenieto si i da izlozhi rabotata ot nachalo do kraj. Obache, otivajki za Carigrad, bil zaloven.
  
  Pri tretiut si razpit napravi oqe edna stupka napred, kato kaza, che vsichki zapovedi, izpraqani za tykashnite komiteti, daval lichno toj sus sobstveniut si podpis i dori, za da ima edinstvo v delata, izoblichaval greshkite i na bykyrèqkiut komitet. Zajavi oqe, che sam toj e podpisval razpiskite za subiranite pari, neobxodimi za segashnite razxodi na komitetite.
  
  Vupreki tova, toj ne poznaval nikogo ot komitetite, dori ne poznaval kyrierite, koito prenasjali sobstvenite my pisma; che tia pisma bili predavani chrez narochni znaci, i, kakto se kaza po-gore, bez da se spomenyva nikakvo ime ili lichnost.
  
  Prizovan, izvòrskiut kyrier Didjy Peev, pri ochna stavka s Djakon Levski, my napomni za pridryzhavaneto, spomenato v negoviut razpit, che su xodili zaedno v Lovech, Plovdiv i selata, che su noqyvali v Bozhilovata kuqa v Caracovo, che Djakon Levski e vzel tezkereto na Didjy Peev, poradi prilikata [s nego] i otishul s [tezkereto] otsreqa [v Bykyrèq]. Sled kato povtori tova podrobno, toj [Levski] prizna tova pridryzhavane [na Didjy Peev] s nego.
  
  Nemy su se bili otkrili mnogo xora, koito ne rabotili [v komitetut], zatova kaza, che ne iska da gi izdade. Otnosno Vanjy terziata, kojto e v behgstvo, toj ne znael, che e chlen na lovchanskiut komitet, ne znael imenata na otishlite tam trima dyshi lovchanci.
  
  Levski e iskal sreqa sus Stefan Karagjozov, turgovec v Turnovo, kato my pratil izvestie. Sled kato polychil negovoto suglasie, makar i da e iskal da se sreqne [s nego], obache suglasno predypreghenieto na bykyrèqkiut komitet - toja chovek e bil obvinen v suqnost kato privurzhenik na vlastta - toj [Levski] ne se reshil [da otide na iskanata sreqa]. Che pismoto, koeto izpratil na edin plovdivski lekar, posledniut ne go priel.
  
  I izobqo toj otkaza kategorichno da suobqi nehkakvi imena i lica. Na kraj suobqi, che Ivan Arabaxhiata ot Caracovo poznaval xorata ot plovdivskiut komitet.
  
  V chetvurtiut si razpit spomenatiut se otkri oqe malko, kato kaza, che daskalut v selo Teteven e vzel ychastie v tova delo, che toj [Levski] e videhl komitetskite xora na svikanite subrania, vednuzh v ychiliqeto i dva puti v xanut, che ako gi vidi, qe gi poznae, che toja komitet e korespondiral po-rano napravo s bykyrèqkiut vuz osnova na predishni predpisania, che toj se e karal s Dimitra [Obqi], ponezhe ne e daval smetka za parite, koito e polychaval togava ot komitetite, kato e ostavil tamoshnite raboti v bezporjaduk, i che ne znae niqo za poslednite tamoshni subitia.
  
  Obache behxu izvikani na ochna stavka licata ot tetevenskiut komitet xaxhi Stanjy i Petko Milev, koito kazaxu, che po-rano ne znaeli za komitetskite raboti, che ystavut e bil zanesen i procheten ot Djakon Levski, i che toj gi e zaplashil, vsledstvie na koeto te su obrazyvali komitet i su subirali pari.
  
  Suqo taka na ochnata stavka s povikaniut daskal Ivan, toj kaza, che purvi put toj [Levski] doshul v ychiliqeto i sustavil komitetut, a Marko Jonchev [kaza], che Levski im e chel vestnik, i predi da budut pokaneni v komitetut, toj ne e poznaval dori dymata komitet.
  
  Xaxhi Ivanovite sinove suobqixu, che Djakonut e otishul v texniut xan i svikal subranie.
  
  Sled kato vsichki tia negovi dejania behxu izlozheni i kato razbra, che ne mozhe da kazva: "Az ne mogu da znajų texnite imena!" i che my e nevuzmozhno da krie samata istina, toj zajavi suvsem otkrito, che ne iska da suobqi imenata na xorata, koito ne behxu zaloveni. Suobqi samo za xorata ot vidrarskiut komitet, za koito znae, che su arestyvani, kakto i za Marin ot Lovech, che su komitetski xora.
  
  V petiut si razpit toj se pomuchi pak da otreche nehkoi ot svoite purvi pokazania i zaizvurta pak po suqiut nachin, obache pri razpitut na Dimitra [Obqi], povikan na ochna stavka, kojto potvurdi vsichko onova, koeto beshe kazal za Djakon Levski, i na nehkolko puti imashe zapitvania ty kum Dimitra, ty kum Levski, toj edvam togava prizna, che e zapovehdal sam na Dimitra da ybie djakonut-namestnik na vladikata.
  
  Pri razpitut na Anastas plevnenecut, kojto be povikan na ochna stavka, kogato se povtorixu i izbroixu lichno pred Levski faktite v negovite pokazania, toj pak otreche onia chasti, v koito se spomenyvaxu imena.
  
  Kaza oqe, che ne znae niqo za napadenieto na edna kuqa v Lovech ot strana na trima dyshi s cherveni arnaytski drexi i ybijstvoto na slygata v taja kuqa, i che toj bil polychil pismo ot lovchanskiut komitet v smisul, che e opasno da se vurne v Lovech, ponezhe, kato chyghenec, mozhe da bude zapodozrehn ot strana na vlastta, i tvurdi, che ne e izvurshil tova delo.
  
  Obache beshe povikan na ochna stavka Vytjy Vetjyv, kojto v svoite pokazania prizna, che go e pridryzhaval, i suobqi povtorno, che po iskaneto na Levski i poradi svoja chastna rabota, toj otishul v Lovech i posredstvom Lykan se sreqnul s Levski v plevnjata na edna kuqa, i che tam toj [Levski], sled kato se preoblehkul v cherveni drexi, zaedno s nego [V. Vetjyv], vlezli v edna kuqa prez duschenata ograda, i sled kato su pretursili vutreshnostta na kuqata i pochakali malko tam da dojde stopaninut na kuqata, doshul slygata my i, kato videhl Levski, zapochnul da vika, obache [Levski] go drupnul vednaga za jakata navutre, probol go s kama v korema i go ybil, i ottam se maxnul i otishul v lozjata, deto my ostavil drexite si.
  
  Spomenatiut Levski otkaza tia pokazania na Vytjy Vetjyv, otkaza dori i sreqata si s Vytjy Vetjyv v Lovech.
  
  V shestiut si razpit, spomenatiut [Levski], sled kato razpravi postanovleniata na komitetskiut ystav, suobqi, che e ystanovil, kakvo mestata, koito e obikolil, sled kato bil razpratil tam pisma chrez Vasil glozhenecut i Sava Mladenov, su godni za bynt, koeto [neqo] donesul na bykyrèqkiut komitet; che tia pisma, koito toj izpraqal za proverka, bili ednakvi s onia na bykyrèqkiut komitet, che prez vreme na svoite obikolki ystanovil, kakvo mnenieto na naselenieto bilo razlichno, a imenno: prosvetenite ljyde i turgovskoto suslovie su protestirali i bili protiv izvojyvaneto na prava chrez oruzhie, a samo seljanite, koito su bili donejde tormozeni, otivali kum stranata, kojato gi privlichala; che bulgarite v Odesa, kakto e bilo i po-rano, izpraqali tyka xajdyti s cel da smyqavat spokojstvieto na stranata. Toj iska v toja smisul imenno da zasegne politicheskata strana na vuprosut.
  
  Vuz osnova na tia podrobnosti i na negovite rezjymirani priznania, kakto i pismenite i ystni pokazania na zalovenite, ystanovjava se, che spomenatiut Djakon Levski e vlehzul v Bulgaria s byntovnicheski namerenia, kato e podbyghal naselenieto da vustane s oruzhie protiv Osmanskata durzhava za pridobivane na prava, che pod negovo lichno glavatarstvo za byntyvane zaedno s nehkakvi drygi razbojnici, toj osven deto e predpriel razni byntovnicheski dejania, no e izpulnjaval tochno vuzlozhenata my dejnost, kato e durzhal pred seljanite, subrani v selskite ychiliqa, rechi, izdaval e pechatni broshyri pod nazvanie komitetski ystavi, i e podbyghal naselenieto kum vustanie.
  
  Kato posledstvie ot tova podbyditelstvo i nasurdchavane, obrazyvali su se nehkakvi byntovnicheski komiteti i kyrierski slyzhbi i su se subirali mnogo parichni pomoqi pod predlog da se kypyva oruzhie.
  
  Osven deto toj e dal na Dimitra pismena zapoved za ybijstvoto na djakonut-vladishki namestnik, vlehzul e v kuqata na edin chorbaxhia v Lovech, za da vzeme ot nego nasila pari kato pomoq za komitetut, i kogato e vurshil tova prestuplenie, za da ne bude zaloven, toj e ybil s kama slygata, kojto zapochna̋l da vika.
  
  Ot zalovenata negova korespondencia se ystanovjava polozhitelno, che toj e korespondiral otnosno byntut s nehkoi byntovnici i razbojnici v Surbia i Vlashko, che spomenatiut Djakon Levski e iztochnikut i iniciatorut na zamisleniut bynt, kojto e stanul prichina da otgovarjat pred poveleniata na zakonut nehkoi bulgari, koito su imali smelostta da naryshut spokojstvieto na Bulgaria.
  
  Tuj kato:
  
  v chl. 55 na imperatorskiut zakon e postanoveno i izrichno ypomenato, che "vseki, kojto podbygha lichno ili chrez drygigo tyrskite podanici i zhiteli na Osmanskata imperia kum vuoruzheno vustanie protiv syltanskata durzhava, i negovata zamislena cel se osuqestvi napulno ili puk e pristupil kum izpulnenieto na deloto, toj se nakazva sus smurt";
  
  v chl. 57 puk e kazano, che "ako grypa razbojnici izvurshut zaedno nehkoe byntovnichesko delo, predvideno v gorekazanite chl. chl. 55, 56, ili puk pristupjųt kum negovoto izpulnenie, to samiut glavatar i podbyditel izmeghy onia, koito se namirat v tova razbojnichesko obqestvo, kudeto i da se zalovi, se nakazva sus smurt, a drygite, koito bixu se zalovili na mestoprestuplenieto, suobrazno sus stepenta na tehxnoto dokazano ychastie v byntovnicheskoto delo, se nakazvat s dozhivoten ili vremenen kreposten zatvor";
  
  v chl. 67 puk e kazano, che "vseki, kojto proiznasja rechi po ploqadi, po pazariqa i ylici, po sborove ili chrez razlepvane na afishi i izdavane na pechatni broshyri podbygha napravo naselenieto i zhitelite da izvurshut prestuplenia, ypomenati v nastojaqata glava, se nakazva kato avtor na tia prestuplenia. Obache, ako posochenite podbyditelstva ne budut osuqestveni, toj se nakazva na vechno zatochenie“;
  
  v chl. 174 se kazva, che "ako toj e ybil ne predymishleno nehkoe lice, nakazva se s 15 godishen kreposten zatvor; ako obache tova ybijstvo e izvursheno pri izvurshvaneto na nehkoe drygo prestuplenie, predi ili sled negovoto izpulnenie, ili puk e izvursheno pri izpulnenieto na nehkoe prestuplenie, to liceto, koeto izvurshi ybijstvoto, spored zakonut se nakazva sus smurt".
  
  Tuj kato spomenatiut [Djakon Levski]
  
  e podbyghal lichno syltanskite podanici kum vuoruzheno vustanie sreqy Osmanskata durzhava, razprostranjaval e pechatni listove i vuobqe e predpriemal razni byntovnicheski dejania sus cel da vurshi prestuplenia, posocheni v glava vtora na imperatorskiut zakon, koeto se vigha ot negovite priznania,
  
  che pri napadenieto na kuqata v Lovech, kogato e izvurshil prestupnoto si dejanie za krazhba i teror, ybil e slygata, kato e kazal, che naychil, kakvo tova ybijstvo bilo izvursheno ot nehkakvi xora s cherveni drexi, a v posledstvie drygarjut my ystanovi, che toj e otishul s cherveni drexi, za da ne bude poznat, ponezhe e polychil pismo ot lovchanskiut komitet da ne xodi v Lovech, kogato e bil v Teteven,
  
  che edin takuv ym, kojto, ot strax da ne budut razkriti tajnite, e izdal zapoved za ybijstvoto na djakonut-namestnik na lovchanskiut vladika, bez [posledniut] da e imal nehkakva vina, estestveno e, che nikak ne se e podvoymil da izvurshi ybijstvoto i na slygata, za da ne bude yloven na mestoprestuplenieto; che toj e iskal edin chovek, i v Lovech e bil izpraten na Djakona Vytjy Vetjyv, koeto se vigha suqo ot pokazaniata na komitetskite xora vuv Vidrare, i vuobqe negoviut drygar e znael, che v Lovech ima podobno lice, bez da znae neqo za nego.
  
  Ponezhe vsichko goreizlozheno e ystanoveno s polozhitelnost, to na osnovanie izrichnoto povelenie na chl. 55, al. 1, chl. chl. 56, 66 i al. 2 na chl. 174, reshi se: spomenatiut Djakon Levski da bude osuden na smurt chrez obesvane.
  
  Ako Vashe Prevuzxoditelstvo odobrjavate [tova], neka se izdade visochajshe irade, za da se izpulni taja smurtna prisuda, suglasno zakonut, za koeto se osmeljavam da vi moljų. Na vseki slychaj neka bude spored Vashata zapoved.

  (.. skrij go dokymentut ..)  .. kum nachaloto ..

• Gorniut dokyment - protokol - na 1873-01-14 e bil izpraten ot sofijskata specialna sledstvena komisia do Syltanut v Carigrad.
  Edva li Syltanut si e gybil vremeto da chete takuv dulug tekst.
  Nehkoj sekretar na Syltanut go e prochel.
  I my e dokladval: (sledva predpolagaem dialog)
  

  -- Vashe velichestvo, ot sofijskata sledstvena komisia iskat da potvurdite vtorata smurtna prisuda.
  -- Rjyshdi pasha kakvo kaza?
  -- Da potvurdite, Vashe velichestvo.
  -- Ybil li e nehkogo?
  -- Da, Vashe velichestvo. V Lovech teglil nozhut na edin rataj, za da ne go izdade.
  -- Potvurghavam.

  Na 22 janyari 1873 syltan Abdyl Azis potvurghava smurtnata prisuda na Vasil Levski.


• Ima tvurdenia, che smurtnata prisuda na Levski ne bila zakonna.
  Osmanskata durzhava e bila absoljytna monarxia po onova vreme.
  Voljata na Syltanut e zakon.
  
  A za takiva prestuplenia vuv vsehka evropejska durzhava po onova vreme se polagalo smurtno nakazanie.


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   3.2. Ivo Berov: Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"

(.. pokazhi go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   3.2. Ivo Berov: Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ◄►  Dva teksta na Ivo Berov qe vi preporucham i qe privedu citati ot tehx.   (.. pokazhi gi ..)


• ►►  Levski, Xristos, bulgarqina i plemenni osobenosti
  • (.. pokazhi tyk otkus ottam ..)  (.. pokazhi go celiut tekst tam ..)
• ▼▼  Levski, Xristos, bulgarqina i plemenni osobenosti
  • (.. skrij go otkusut ottyk ..)  (.. pokazhi go celiut tekst tam ..)

  No toj ne e chovek.
  
  Toj e apostol. Angel. Svetec. Idol. Dori neqo poveche ot idol.
  
  Toj e bog. Plemenen bog.
  
  Na 19 fevryari s vsichkite my rechi, slavoslovia, otdavane na pochit, podnasjane na venci i cvetja, padane na kolene, turzhestva i rityali, Levski se prevurnu v plemenen bog. Imenno plemenen. I imenno bog. Bog, pred kogoto se preklanja plemeto, a ne naciata. Pleme, koeto se preklanja pred bogut, ne pred nacionalniut geroj.
  
  Za svojut plemenen bog plemeto pochti niqo ne znae. Puk i ne my trehbva da znae. Puk i ne iska da znae.
  
  Vsehko znanie za Levski bi go prinizilo. Vsehka predstava za Levski kato chovek bi otnelo ot bozhestvenostta my.



• ►►  Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"
  • (.. pokazhi tyk otkusi ottam ..)  (.. pokazhi go celiut tekst tam ..) (.. ili puk tam ..)
• ▼▼  Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"
  • (.. skrij ..)  (.. pokazhi go celiut tekst tam ..) (.. ili puk tam ..)

  Obstojatelstva, koito bi trehbvalo da pripomnjat drygo edno robstvo, pod koeto popadat bulgarite. Robstvo v istinskiut smisul na dymata. Robstvo, pri koeto robite ne su imali pravo nito do govorjųt, nito da misljųt, nito da razsughavat, nito da se sdryzhavat, nito da putyvat, nito da vehrvat svobodno v Gospoda-Boga, nito svobodno da vuzpitavat decata si dori.
  
  Zaqo li za tova robstvo nikoj ne govori?
  
  Zaqo li ne se praznyva turzhestveno osvoboghenieto na Bulgaria ot bulgarskoto komynistichesko robstvo?
  
  Mozhe bi zaqoto si e nashe. Bulgarsko i rodno.
  
  Koeto po nikakuv nachin ne go pravi po-malko gadno, otbluskvaqo, sramno i ynizitelno.
  
  Naprotiv, pravi go oqe po-gadno, po-otbluskvaqo, po-sramno i po-ynizitelno.

  Sega qe vi kazhu koj e bil naj-strashniut potyrchitel. Onja, kojto e nakaral naj-mnogo xristiani da smenjųt vehrata si s "poganskata" vehra.
  Kazva se xhizie.

  Zaradi tyrskoto vladichestvo Bulgaria propyska evropejskoto razvitie. Cehloto.

  • Propyska osnovni, reshitelni, sudbonosni dostizhenia na evropejskata i choveshka civilizacia.
  • Propyska Vuzraghaneto,
  • propyska Velikite geografski otkritia i otvarjaneto kum svetut,
  • propyska naychnite otkritia – Kopernik, Bryno, Njyton,
  • propyska reformaciata (curkovnite preobrazyvania),
  • propyska zabelezhitelnite dostizhenia na myzikata, zhivopista, literatyrata, teaturut i filosofiata.
  • Propyska pechatut, knigoizdavaneto i knigorazprostranenieto.
  • Propyska gotikata, barokut i klasicizmut.
  • Propyska vekut na razymut i vekut na prosveqenieto.
  • Propyska indystrializaciata.
  • Propyska golemite obqestveni borbi i preobrazyvania,
  • propyska velikite idei za pravata na chovekut, za graghanskite (ne selskite) svobodi i ravenstvoto pred zakonut.
  
  

  Eto za tova biva da se suzhaljava i da se proklina (v inoskazatelniut ili v bykvalniut smisul) tyrskoto prisutstvie, tyrskoto vladichestvo, ili tyrskoto robstvo, ne zaradi glypostite v chitankite. (V chitankite tia propyski ne se spomenavat, tam se kazva, che evropejskoto vuzraghane ne e zapochnalo s neznachitelnite otkritia na Kolymb, a s velichestvenite stenopisi na Bojanskata curkva).
  
  Ne biva da se zabravja, che zaedno s bulgarite vsichko tova go propyskat i tyrcite.

  • I tyrcite,
  • i gurcite,
  • i rymuncite,
  • i surbite,
  • i albancite,
  • i bosnencite,
  • i xercegovcite,
  • i chernogorcite.

  A za kakvo su im bili tezi istykani, ne e suvsem sigyrno.
  
  Mozhe bi za da gi vidi otkum moreto nehkoe bozhestvo, ili nehkoj bash jynak, ta da dojde i da im opravi bakiite.
  
  A mozhe bi istykanite su bili izdignuti, za da se vidi, che plemeto na dulgoyxite e bilo po-veliko ot plemeto na kusoyxite. (Ili obratnoto, nehma znachenie, no takiva dve plemena e imalo na ostrovut).
  
  No kakvito i sumnenia da ima po vuprosut pametnik na kakvo su tia istykani, nehma sumnenia za tova pametnik na kakvo su stanuli.
  
  Na choveshkata glypost, razbira se.
  
  Ama qe kazhete, che tova e bilo mnogo otdavna, bilo e mnogo dalech, nehkude po sredata na Tixiut okean, i sega takiva qyrotii ne stavat.
  
  Ami ne xodete chak v sredata na Tixiut okean, idete v susedno Skopie i qe vidite dali ne stavat takiva qyrotii.

  A sega da vi kazhu kakuv bi bil naj-podxodjaqiut pametnik i za Bulgaria, za Osmanskata imperia i za bulgaro-tyrskite vzaimootnoshenia.
  
  Dvama dyshi ot bronz. Ama ne golemi, malki, kato onia na ploqad Slavejkov, deto decata im vikat "chichkovcite", a Simeon SaksKobyrggotski "bratja Slavejkovi".
  
  Da sedjųt krotko edin do dryg nehkude na bulgaro-tyrskata ili na tyrsko-bulgarskata granica, da si prikazvat, da raztehgat lokymi i da se naddymvat.
  
  Nastradin Xoxha i Xitur Petur, razbira se. A mozhe suqo Xitur Petur i Nastradin Xoxha. A mozhe Nastradin Petur i Xitur Xoxha. Samo da ne e Levski i palachite my. Te veche si imat pametnici, kudeto trehbva.

  Ami tolkova li e strashno i nevuobrazimo da se napishe edna obqa istoria na tyrskoto vladichestvo po nashite zemi. Naj-malkoto poradi tova, che tazi istoria naistina e obqa. Ne za da se prepodava po ychiliqata, tova skoro nehma da stane. No kato opit za vzaimno razbirane pone.
  
  Ami izglegha chak tolkova. Strashno i nevuobrazimo.
  
  Zaqoto vmesto ymni, obrazovani i dalnovidni durzhavni muzhe, vmesto istinski vodachi, sposobni da osmisljųt minuloto i da osvetljųt budeqeto, narodut si e izbral za vlastnici po svoj obraz i podobie polyobrazovani tarikati, chiito ymstveni i durzhavnicheski sposobnosti se izcherpvat predimno sus sposobnostta im da se vuzpolzvat ot xorskite predrazsuduci i zablydi. Da rusjųt tupni ot rodut na tazi, che vsehkakvi izkazvania za Botev i Levski izvun obqoprietite, qe se priemat kato zaplaxa za nacionalnata sigyrnost – Bozhe, kakva posredstvenost i purvichnost. I to ne ot ministur na vojnata, ili policiata, a ot ministur na obrazovanieto.
  
  No, kakto e rekul Onja – "Mlukni surce".

• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   3.3. Za revoljycionnata afera 

(.. pokazhi go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   3.3. Za revoljycionnata afera  (.. skrij go aferaxhijstvoto ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  Da si spomnim za Ivan Kasabov (.. pokazhi ..)  (.. pokazhi poveche za nego ..)
  
• ▼▼  Da si spomnim za Ivan Kasabov (.. skrij ..)  (.. pokazhi poveche za nego ..)
  
  
  • Istinskiut ideolog na bulgarskoto nacionalno-osvoboditelno dvizhenie -
    • dvizhenieto za suzdavane na bulgarska durzhava,
  • tozi ideolog, kojto izvegha ideite si do yspex,
  • bulgarinut s naj-mnogo zaslygi za suzdavaneto na bulgarskata durzhava,
  
  
  • e lehskovchaninut Ivan Kasabov (1837-10-27..1911-06-19)
    
    
    • Purvo, toj razkarva Rakovski s negovite smaxnuti idei ot nacionalno-osvoboditelnoto dvizhenie.
    • Vtoro, Ivan Kasabov e edin ot naj-obrazovanite bulgari za vremeto si, mozhe bi naj-obrazovaniut.
    • Treto, toj stoi v sehnka, ima si profesia, ne se nyghae ot pobornicheska pensia, ymira v stolicata na svobodna Bulgaria ot starost.
    • Chetvurto, toj naputstva i Karavelov, i Levski, i Dimitur Obqi, i Benkovski, i Botev. Toj im kazva kakvo da pravjųt.
  
  
  • I tuj, i Karavelov, i Levski, i Dimitur Obqi, i Benkovski - su vse agenti na Ivan Kasabov.
  
  
  • Ot gledna tochka na istoriata, sled kato znaem kakvo e stanulo, Benkovski se e okazal naj-efektivniut izmeghy tezi agenti.
  • Istoricheskoto znachenie na ostanulite sledva da se ocenjava v perspektivata dokolko dejnostta konkretno na vseki edin ot tehx e doprinesla za deloto na Benkovski.
  
  
  • Zaxari Stojanov slaga v ystata na Benkovski dymite: "A sega Rysia neka zapovehda". Zapiskite na Zaxari Stojanov su pisani godini sled subitiata, sled kato toj e videhl kakvo e stanulo. Edva li naistina Benkovski e kazal tezi dymi. Benkovski nito e bil ideolog, nito e bil ryski agent.
  
  
  • Ivan Kasabov suqo ne e bil ryski agent. Oqe po-malko Levski ili Dimitur Obqi. Nito Karavelov. Ne su bili ryski agenti nashite nacional-revoljycioneri.
  
  
  • Subitiata, otpriqeni ot dejnostta na Benkovski, otnachalo se razvivali v ygoda na Ivan Kasabov.
  • Resheniata na Carigradskata konferencia ot dekemvri 1876 su bili naj-dobroto, na koeto toj kato ideolog na bulgarskoto nacional-osvoboditelno dvizhenie e mozhel da se nadehva.
  • No Midxad pasha osyetjava Carigradskata konferencia s novata si konstitycia, i pravi taka, che "Rysia da zapovehda".
  
  
  • Tuj kato v tazi poredica ot tekstove qe stane dyma i za graf Ignatiev, to na tova mehsto vuv vruzka s Carigradskata poslanicheska konferencia ot 1876 e redno da otbelezhim, che samo zaradi izkljychitelnata rolja na ryskiut poslanik graf Ignatiev v konferenciata toj zaslyzhava ylica da bude krustena na negovo ime.
  
  
  • A Ivan Kasabov edva li bi pretendiral za ylica. No bi bilo dobre da ima i v Sofia. V Lehskovec ima.
  • • wikipedia: Ivan Kasabov (revoljycioner)
    
    
    • Da si spomnim za Ivan Kasabov
      Naj-pulno dejnostta na Ivan Kasabov e opisana po gornata prepratka.
    
    
    • Dymi na Ivan Kasabov nehkolko meseca predi smurtta my.

      Tryden, muchenicheski i pulen s golemi byri i zloqasten beshe celiut mi zhivot pri vuzraghaneto, pri vustanicheskite dejstvia, kakto i pri vsichkite mi dela za dobroto, qastieto i osvoboghenieto na dneshna Bulgaria, pa dazhe i v svobodna Bulgaria.
      
      Misljų, che sum izpulnil napulno suvestno dluzhnostta si kato bulgarin kum otechestvoto si.

    • Nehkoi trydove na Ivan Kasabov:
      
      
      • Osvoboghenieto na surbite pod knjazyvaneto na Kara Georgia i Milosha Obrenovich
      • Rysia i bulgarskiut vupros (1895)
      • Diplomaticheski pokazatel za pravata i fynkciite na diplomaticheskite i konsylski agenti (1896)
      • Moite spomeni ot vuzraghaneto na Bulgaria s revoljycionni idei (1897)
      • Metodi za racionalnoto prepodavane na modernoto meghynarodno pravo (1897)


• ►►  V afera, v kojato dvama dyshi yvisvat na vuzheto, ili su zameseni zheni, ili su zameseni pari (.. pokazhi ..) 
  
• ▼▼  V afera, v kojato dvama dyshi yvisvat na vuzheto, ili su zameseni zheni, ili su zameseni pari. (.. skrij ..) 
  
  
  • V aferata na Dimitur Obqi (obesen na 1873-01-10) i Vasil Levski (1873-02-06) ne su bili zameseni zheni.
  • Znachi, stava dyma za pari.
  
  
  • Petko Slavejkov:

    Radvaj se, parice,
    vsesilna carice!
    Zarad teb, parice,
    zarad tvojto lice,
    qo raboti stavat!
    ..
    Carstva i prestoli
    zarad tebe shavat,
    vseki teb se moli,
    tebe zhertvi koli.
    ..
    blazhena, chestita, cehl te sveht pochita!

  • Na 1872-07-28 v Orxanie e bil ybit djakon Paisij.
    Djakon Paisij e bil namestnik - izpulnjavaq dluzhnostta - na loveshkiut ekzarxijski vladika. Tityljarut bil bolen i bil v Carigrad na lechenie, i delata na loveshkata eparxia gi dvizhel djakon Paisij.
    Toj si pozvolil s ykor da kazhe na xorata "Na komitite pari davate, a za curkvata pari nehmate!".
    Taka djakon Paisij bil osuden na smurt ot Levski i prisudata bila izpulnena ot Dimitur Obqi v dvorut na curkvata v Orxanie (Botevgrad).
  
  
  • Na 1872-08-14 v Lovech po pladne ..
    Vasil Levski (zaedno s veche spomenatiut Vytjy Vetjyv) vlehzul v kuqata na Dencho Xalachev da krade.
    Slygata Stojcho zavaril kradcite i se razvikal. Levski bil prinyden da my tegli nozhut.
  
  
  • Na 1872-09-22 na Arabakonak ..
    cheta ot komiti-axhamii, vodeni ot Dimitur Obqi, obrala imperskata poqa, prenasjaqa pari ot Severozapadna Bulgaria kum Carigrad.
    V edna absoljytna monarxia tezi pari su prinadlezhali na Syltanut.
    Taka kakto lebedite v Temza prinadlezhut na kralicata.
    Ybijstvata v Orxanie i Lovech ne bili dostatuchni, za da se zadejstva policiata, obache s krazhbata na pari ot Syltanut se prexvurlila granicata na turpimostta.
    Aferata bila razkrita i dvama dyshi yvisnuli na besiloto.
  
  
  • Ivan Kasabov - ideologut - sigyrno suqo e osuznaval kreqjaqata nygha ot pari za revoljycionnoto delo.
    A v chastnost, tova dokazva, che ne stava dyma za ryska agentyra.
    Parite su bili nyzhni za zakypyvane na oruzhie.
    Ako Kasabov, Levski, Dimitur Obqi i Karavelov su bili ryski agenti,
    te bi trehbvalo da mogut lesno da osuznajųt, che na Rysia niqo ne bi ih stryvalo da vuoruzhi bulgarskite byntovnici.
  
  
  • Sofijskata izvunredna sledstvena komisia
    
    
    • Kakto se vigha ot tekstovete, obobqeno chetiri prestuplenia su bili razsledvani.
      
      
      • Obirut na xaznata na Arabakonak.
        Tozi obir e nakaral tyrskata policia da se zadejstva i da zalovi zlostornicite, kato razplitaneto na organizaciata dovegha i do zalavjaneto na Vasil Levski.
        Vasil Levski ne e bil obvinen za obirut, kakto se vigha ot tekstut.
        Vodach na obirxhiite e bil Dimitur Obqi.
        Parite su se namerili i bili vurnuti v xaznata.
      
      
      • Komitaxhiluk. Obvinenie i kum dvamata, Vasil Levski i Dimitur Obqi.
      
      
      • Ybijstvoto na djakon Paisij. Dimitur Obqi go ybiva v Orxaniè (Botevgrad) po poruchenie na Vasil Levski.
        Za tova ybijstvo i dvamata su obvineni.
        Djakon Paisij bil zamestnik na lovchanskiut vladika - toj dvizhel eparxijskite dela, ponezhe vladikata bil na lechenie.
      
      
      • Ybijstvoto na slygata v Lovech. Obvinen e izvurshiteljut Vasil Levski.
    
    
    • Osudeni su bili 64 dejci na Vutreshnata revoljycionna organizacia:
      • na smurt – Vasil Levski i Dimitur Obqi
      • na zatochenie – 62 dyshi: v Diarbekir (38), v Egjyrne (3) i v Argana Medeni (21)
    
    
    • Svodka na obvineniata:
      • Za Dimitur Obqi: obirut na xaznata, ybijstvoto v Orxaniè i komitaxhiluk.
      • Za Vasil Levski: komitaxhiluk, ybijstvoto v Lovech, poruchka na ybijstvoto v Orxaniè.
      
      
      • Vuv vsehka strana - i togava, i sega - za takiva prestuplenia se otsugha naj-tezhkoto nakazanie.


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   3.4. Za blizkite na Levski i za nehkoi ot spodvizhnicite my   

(.. pokazhi go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   3.4. Za blizkite na Levski i za nehkoi ot spodvizhnicite my  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  V predishniut tekst (3.3) stavashe dyma naj-veche za pari.

  Sega bi trehbvalo da stane dyma za zheni. (.. pokazhi ..)

• ▼▼  V predishniut tekst (3.3) stavashe dyma naj-veche za pari.   (.. skrij ..)

  Sega bi trehbvalo da stane dyma za zheni.
  Ama nehma da e taka. Suvsem nakratko za zhenite.
  
  Blagopolychieto na vsehka biologichna popylacia, vkljychitelno takava na vidut Homo sapiens, su jakite zhenski individi. Takiva kato majkata na Levski Gina i kato sestra my Jana.
  
  Nie muzhete mozhe da mrem ot travmi, ot rani, ot bolesti, mozhe da visim na vuzheto, ili da se vurgaljame v kalta ot alkoxolizum. Vazhnoto e da ima jaki zheni, bez kakvito popylaciata nehma budeqe.
  
  Tuzhnoto e, che i zhenite gi xvaqat bolesti, i dazhe xybavite zheni i tehx.

• ►►  Sega qe stane dyma za zdraveto i za bolestite. (.. pokazhi ..)
  
• ▼▼  Sega qe stane dyma za zdraveto i za bolestite. (.. skrij ..)
  
  
  
  • Zdraveto e po-cenno ot parite. Za kakvo su ti milioni ili miliardi, ako nelechima bolest te otnese v otvudnoto.
  
  
  • Ivan Kynchev, baqata na Vasil Levski, se e pominul sravnitelno mlad ot bolest.
  
  
  • Xristo Kynchev, brat na Vasil Levski, suqo taka e stradal ot nehkakva bolest, zaradi kojato ne e bil priet v belgradskata legia. Pominul se prez 1870 v Bykyrèq.
  
  
  • Petur Kynchev, drygiut brat na Vasil Levski, se vurnul v rodnoto Karlovo, Iztochna Rymelia, invalid ot vojnata, s razbito zdrave. Polychil slyzhba kato starshi strazhar, no prez esenta na 1881 se pominul ot bolestite i ot ranite si. V sustavut na Bulgarskoto opulchenie Petur Kynchev se e bil na Shipka.
    
    Petur Kynchev suqo taka e bil posvetil zhivotut si na osvoboghenieto na Bulgaria, kakto brat si Vasil.
  
  
  • Samiut Vasil Levski e bil s razklateno zdrave. (.. skrij ..)
    Tova se razbira ot tekstut na Janko Gochev.
    Nalagalo se na xushovete da zaplashvat belgradskite lekari, za da gi nakarat da izlekyvat Vasil Levski.
    Toj e lezhal bolen dva-tri meseca v Belgrad pod grizhite na brat si Xristo.
    
    Kato deca v ychiliqe kato che li ni ychexu, che Levski bil narechen taka, ponezhe skachal kato luv. Kato che li ni ychexu, che na Stefanovden 1872 Levski se opital da preskochi pletut, ograghaq kukrinskoto xanche, no opincite my se razvurzali i toj ne yspehl. Tova su mitove verojatno. Levski edva li e bil v sustojanie da preskochi ograda.


• ►►  Majkata na Levski se pominula ot estestvena smurt prez janyari 1878. (.. pokazhi ..)
  
• ▼▼  Majkata na Levski se pominula ot estestvena smurt prez janyari 1878. (.. skrij ..)
  • Tja ne dochakala nito vasalna Bulgaria, nito dochakala avtonomna Iztochna Rymelia.
    Karlovo bilo v granicite na Iztochna Rymelia, nali znaete.
  
  
  • Chetiri nejni deca su dozhiveli pulnoletie: duqerja ih Jana (Ana) i sinovete ih Vasil, Xristo i Petur.
  
  
  • Za majkata na Levski.
  
  
  • Sestrata na Levski Jana (ili Ana) se okazala naj-jakata v semejstvoto, jaka kato majka si. Osven che gledala decata si, tja trehbvalo da gleda tezhko bolni v poslednite im dni i majka si Gina, i brat si Petur.
  
  
  • Bulgarska istoria: Luzhite okolo semejstvoto na Apostolu (.. pokazhi tam ..)


• ◄►  Za roghenata godina na Vasil Levski oficialno se priema 1837.

  Spored naj-novi danni, izvedeni ot njyfys defteri, suxranjavani v tyrskite durzhavni arxivi v Istànbyl, Vasil Levski e bil roden prez 1840g.

• ◄►  Dimitur Obqi e spodvizhnik i suratnik na Vasil Levski.

  Dimitur Obqi e bil bulgarin s bulgarsko samosuznanie, dal e zhivotut si za svobodata na Bulgaria, kakto Levski i kakto mnozina drygi.
  
  Moljų, nedejte kori Dimitur Obqi. Obrazut na Vasil Levski e svetul i bez da ima nygha da prinizjavate Dimitur Obqi.

• ►►  Xristo Ivanov Golemiut e dryg spodvizhnik i suratnik na Levski.  (.. pokazhi ..)
  
• ▼▼  Xristo Ivanov Golemiut e dryg spodvizhnik i suratnik na Levski.
  
  
  • Spomenite na Xristo Ivanov Golemiut (Knigovezecut), s blagodarnost kum Iliya Mitsev, v adaptacia na Janko Gochev, qe namerite po tazi prepratka.
    
    Tekstovete na Janko Gochev ne su mnogo nadeghni, osobeno za tozi period, no ne biva da go prenebregvam.
  
  
  • Za Xristo Ivanov (Golemia) vuv wikipedia-ta.  (.. skrij ..).


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   3.5. Za predatelstvoto   

(.. pokazhi go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   3.5. Za predatelstvoto  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  Toj bide predaden, i ot edin pop!   (.. pokazhi ..)

  Toja mrusen chervjak, toja nizuk rob,
  toz pozor za Boga, tyj pjatno na xramu
  Djakonu pogybi chrez cherna izmama!

• ▼▼  Toj bide predaden, i ot edin pop!   (.. skrij ..)

  Toja mrusen chervjak, toja nizuk rob,
  toz pozor za Boga, tyj pjatno na xramu
  Djakonu pogybi chrez cherna izmama!
  
  Vazov e bil podveden ot luzha i manipylacia, za da napishe tova.
  Pop Krustjy ne e predal Vasil Levski.
  
  Na tulpata i dori na obqestvenoto mnenie ne biva da se pozvoljava da sudjųt. Sugheniata po tozi povod trehbva da su racionalni, a ne emocionalni.
  
  Policiata e zalovila Levski, ponezhe tja intenzivno go e izdirvala.
  Razpolagala e s negova fotografia. Policiata si e svurshila rabotata.
  
  Samoto zalavjane na Levski ne e bilo akt na predatelstvo, a e bilo suvsem ochakvan yspex na policiata. Levski e trugnul ot Lovech za Ryse i oqe na izxodut na Lovech e predizvikal podozrenieto na policiata.
  
  Versiata, che na izxodut ot Lovech Levski e predizvikal podozrenie y policejskiut patryl, sum jų chel v kniga na Xajtov. V slychajut my vehrvam.

• ►►  Provalut vuv vutreshnata revoljycionna organizacia   (.. pokazhi ..)
  
• ▼▼  Provalut vuv vutreshnata revoljycionna organizacia   (.. skrij ..)

  v Tetevensko, Orxanijsko i Sofijsko -
  tova e problemut.

  • Zaradi tozi proval Vasil Levski e trehbvalo da behga vuv Vlashko.
  
  
  • Imenno tozi proval se dulzhi na predatelstvo, koeto podlezhi na osughane.
  
  
  • Opisanie na slychkata.

    Tri dejstvaqi lica: Dimitur Obqi, Chetnikut, Iznydvachut.
    Predateljut e Iznydvachut.
    
    Chetnikut ychastval v chetata pod rukovodstvoto na Dimitur Obqi pri yspeshniut obir na Arabakonak.
    
    Iznydvachut i Chetnikut se poznavali. Iznydvachut razbral za obirut i za ychastieto na Chetnikut v nego. Iznydvachut poiskal chast ot pljachkata i zaplashil, che qe go izdade na policiata. Chetnikut niqo ne my dal, a go zaplashil, che qe my prerezhe gurloto, ako ne si mulchi. Chetnikut obache nito my prerehzal gurloto na Iznydvachut, nito dokladval za slychkata na Dimitur Obqi, kojto nehmalo da se pokolebae da prerezhe na Iznydvachut gurloto.
    
    Iznydvachut izdal Chetnikut na policiata. Policiata izlovila vsichkite obirxhii, xvanula i Dimitur Obqi. Dimitur Obqi e bil obesen v Sofia na 1873-01-10. Na 1873-02-06 e bil obesen i Levski, kogoto vsichki posochvali kato komit-bashiata. Nehkoi ot ostanulite zameseni su bili izprateni na zatochenie, a drygite - osvobodeni. Parite su bili namereni i vurnuti v xaznata.

    Chel sum za tazi slychka v spomeni na suvremennici, no ne pomnjų imenata na Chetnikut i Iznydvachut. Moljų za pomoq po tozi povod.


• ►►  Pri provalut vuv vutreshnata revoljycionna organizacia ..  (.. pokazhi ..)
  
• ▼▼  Pri provalut vuv vutreshnata revoljycionna organizacia   (.. skrij ..)

  policiata izlovila vsichkite obirxhii,
  kakto i drygi komitaxhii - ychastnici v mestni revoljycionni komiteti.
  Xvanula i Dimitur Obqi.

  • Vsichki vsichko si kazali pri razpitite.
  
  
  • Vsichki posochvali Vasil Levski kato komit-bashiata.
  
  
  • Na Stefanovden 1872 i toj bil zaloven.


• ►►  Vupros: Sled predatelstvo li e bil zaloven Levski?   (.. pokazhi ..)
  
• ▼▼  Vupros: Sled predatelstvo li e bil zaloven Levski?   (.. skrij ..)
  
  
  • Samoto zalavjane na Vasil Levski v Kukrina ne e bilo rezyltat ot predatelstvo.
  
  
  • Policiata prosto si e svurshila rabotata i go e zalovila.
  
  
  • Predadena e bila arabakonashkata afera
    i e posledval proval vuv vutreshnata revoljycionna organizacia,
  • pri koeto vsichki arestyvani i razpitvani vsichko su si priznali.
  
  
  • A puk Dimitur Obqi ne samo e priznaval, ami e i nadyval maqabite na organizaciata - preyvelichaval e.
  
  
  • Pragut na turpimost na vlastta e bil preminut s arabakonashkiut obir, kogato komitite zadignuli syltanski pari.
  
  
  • Togava policiata se zaela seriozno s aferata i tja bila napulno razpletena.
  • Parite su bili namereni i vurnuti v xaznata.
  
  
  • Seriozno nakazanie su polychili samo dvama - Dimitur Obqi i Vasil Levski.
    Drygite se oturvali leko.


• ►►  Povedenieto na Dimitur Obqi i na Vasil Levski pred sudut   (.. pokazhi ..)
  
• ▼▼  Povedenieto na Dimitur Obqi i na Vasil Levski pred sudut   (.. skrij ..)
  
  
  • Povedenieto na Levski dobre e otrazeno v dokymentut, kojto e priveden v purviut post ot tazi poredica.
  
  
  • Levski priznava samo tova, koeto veche e izvestno.
    Celta my e da zapazi onazi chast na organizaciata, kojato e nezasegnuta ot provalut.
    Luzhe sudut, che na komitetskoto subranie vuv Vlashko xorata noseli maski.
    Luzhe sudut, che kyrierite ne se poznavali i che se razpoznavali s beli kurpichki i s podsvirkvania.
  
  
  • Levski e bil realist, za razlika ot Dimitur Obqi.
  
  
  • A puk Dimitur Obqi ne samo e priznaval, ami e i nadyval maqabite na organizaciata - preyvelichaval e.
  
  
  • Dimitur Obqi e bil fantazjor.
  
  
  • Nadehval se e, che podoben sud mozhe da povliae na svetovnoto obqestveno mnenie v polza na bulgarite.
    Zatova vsichko si kazva, dori preyvelichava.
    Nehkoi preyvelichenia su bili zabelehzani.
  
  
  • Imam predpolozhenie, che samiut Dimitur Obqi, i to pred tyrskiut sud, pruv e zapochnul da suzdava mitologiziran obraz na Levski.
  
  
  • "Organizaciata se vodi ot chovek nenadminut po xrabrost i xitrost.
    Ne mozhete da go zalovite - toj e xhin gibi (kato dyx)."
  
  
  • I ne e propysnul i tova:
    "Eto pismoto, s koeto toj mi zapovehda da ybijų loveshkiut vladika."


• ►►  Pop Krustjy vse pak e bil predatel v nehkakuv smisul ..  (.. pokazhi ..)
  
• ▼▼  Pop Krustjy vse pak e bil predatel v nehkakuv smisul.   (.. skrij ..)

  Ili predatel, ili dvoen agent.

  • Pop Krustjy e bil informator na turnovskiut okruzhen ypravitel.
  
  
  • Pop Krustjy qe da e daval na turnovskiut okruzhen ypravitel svedenia za realnoto sustojanie na revoljycionnoto dvizhenie. Daval e "strategicheski", a ne operativni svedenia.
    Tezi svedenia su bili izpraqani nagore po jerarxiata kum vilaetskiut centur Ryse i kum stolicata Carigrad.
  
  
  • Ot informaciata na pop Krustjy ypravljavaqite v Osmanskata imperia su znaeli istinskiut maqab na organizaciata, znaeli su, che tja vse oqe ne bila zaplaxa za imperiata, i che ako otstranjųt dvamata komit-bashii Vasil Levski i Dimitur Obqi, ot vutreshnata revoljycionna organizacia niqo nehma da ostane.
  
  
  • Dokazatelstvo, che pop Krustjy e bil informator na vlastta, se namira v pyblikacia na V.Shanov ot 1937 otnosno telegrama ot sofijskia̋t do turnovskia̋t okruzhen ypravitel.


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   3.6. Graf Ignatiev ne e zamesen v aferata s Levski i Dimitur Obqi  

(.. pokazhi go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   3.6. Graf Ignatiev ne e zamesen v aferata s Levski i Dimitur Obqi  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  Moljų da prochetete pak preambjylut.
  
  
  • (.. vurnete se da go prochetete ..)  (.. prochetete go tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Moljų da prochetete pak preambjylut.   (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Osuznajte se, ozaptete se.
  
  
  • Nashiut narod e star, za Nashensko toj e po-star ot tyrcite, bulgarskiut etnos e vuzniknul prez 10-ti vek, omrazata kum tyrcite ne e chast ot nashata nacionalna identichnost. Za sravnenie: severno-makedonskiut etnos e mlad, sto godini oqe nehma, i zatova omrazata kum nas e chast ot tehxnata nacionalna identichnost.
  
  
  • Ymilkvaneto okolo Rysia ili puk laeneto protiv Rysia suqo taka ne su chast ot nashata nacionalna identichnost. Izlekyvajte si gi kompleksite, svurzani s Rysia. Ili pone ne gi podxranvajte.
  
  
  • Svurzvaneto na Rysia i konkretno na ryskiut poslanik v Carigrad graf Ignatiev sus smurtta na Levski e podxranvane na rysofobski kompleksi. Tova e tolkova tupo, ponezhe ne se osuznava, che taka se vuzvelichava Rysia - tja demekj bila tolkova velika, che mozhela da se mesi vuv vutreshnite raboti i v sudebnata sistema na Osmanskata imperia.
  
  
  • Osuznajte se: Rysia i graf Ignatiev nehmat niqo obqo sus smurtta na Levski i ne mogut da imat.
  
  
  • Levski e chovek ot plut i kruv i ne e ikona. Levski ne mozhe da bude ikona. Ikona naprimer mozhe da bude Sveti Ivan Rilski.
  
  
  • Levski e borec za nezavisima bulgarska durzhava i e otdal zhivotut si v tazi borba. Za tova go tachim.
  
  
  
  
  • Kyltut kum Levski v Bulgaria ne go vuzpriemam.
  
  
  • Patriotizmut ne biva da se izragha v religia.
  
  
  • Da, Levski se e zhertval za Bulgaria.
  
  
  • No za Bulgaria su se zhertvali stotici xiljadi.
  
  
  • I v nacionalno-osvoboditelnata borba, i prez vojnite.
  
  
  • I na Shipka, i kraj Drava.
  
  
  • I na Arabakonak, i v Marsilia.
  
  
  • Za Bulgaria su se zhertvali stotici xiljadi. Levski e edin ot tehx. I brat my Petur se e zhertval za Bulgaria, i suratnikut my Dimitur Obqi.
  
  
  • Vsichki su dostojni za pochit.
  
  
  • Bog da gi prosti i da gi ydostoi s carstvoto nebesno. (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►  Produlzhenie na preambjylut   (.. pokazhi ..) 
  
• ▼▼  Produlzhenie na preambjylut   (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
  
  
  • Samo "rysorobi" mogut da povehrvat, che rysnak e ybiecut na Levski.
    Dymata "rysorobi" e obobqenie na rysofili i rysofobi.
  
  
  • V yshite na rysorobite zvychi stixut na dehdo Slavejkov, che kato Rysia nehmalo vtora tuj moguqa.
  • Rysia obache nito e tolkova moguqa, nito e purva na svetut, a e nehkakva dypka na kraj svetut.
  
  
  • Rysorobite lesno se zablyghavat, che Rysia ima sredstva da vliae na pravosudieto na dryga nezavisima durzhava, v slychajut na Osmanskata imperia.
  
  
  • Na rysorobite im e izgodno da zabravjųt, che Rysia e zagybila Krimskata vojna i tochno po onova vreme e bila lishena ot statytut si na pokrovitel na xristianite v Osmanskata imperia, izrichno na Rysia ih e bilo zabraneno da se burka vuv vutreshnite dela na Osmanskata imperia.
  
  
  • Rysorobite ne mogut da razberut, che v mnogo-mnogo slychai Rysia nehma dymata.
  
  
  • A puk cehlata tazi nerazboria s graf Ignatiev se dulzhi na povratnoto tulkyvane na edno pismo, tulkyvane izvun kontekstut na onova vreme, pismo, v koeto Levski izobqo ne se spomenava, i to pri polozhenie, che samiut graf Ignatiev edva li e znael dori imeto na Levski.
  
  
  • I oqe za samiut graf Ignatiev. Kakvoto i da e pravel toj, pravel go e v slyzhba na ryskiut car, za interesite na ryskiut car, ne za sebe si.
  
  
  • No tova izvun aferata s Levski. V tazi afera graf Ignatiev nehma nikakva rolja - on tam ni pri chëm.
  
  
  • Falshifikaciata, che graf Ignatiev bil vinoven za smurtta na Levski, se razprostranjava ot imeto na Janko Gochev. No misljų, che partenkata e pysnuta ot Ivo Inxhev.
  
  
  • Tekstut na pismoto - v prevod i v original - go privegham po-doly.
  • Stava dyma za pismo, napisano na frenski, ot graf Ignatiev, ryski poslanik v Carigrad, do shefut my ryskiut kancler knjaz Gorchakov.
  
  
  • Tova ne e novootkrito pismo - izvestno e bilo otdavna. Edva li nehkoj predi Ivo Inxhev i Janko Gochev se e seqal za takava interpretacia.
  
  
  • Ami to samo predi 100 godini e imalo suvremennici na subitiata, koito e nehmalo kak da budut zalugvani. (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►  Stava dyma samo za tova dali graf Ignatiev e s neqo vinoven za smurtta na Levski.
  • Samo za tova. Otgovorut e: ne. ..  (.. pokazhi ..)
• ▼▼  Stava dyma samo za tova dali graf Ignatiev e s neqo vinoven za smurtta na Levski.
  • Samo za tova. Otgovorut e: ne. (.. skrij ..)
  • Graf Ignatiev ne e vinoven za smurtta na Levski, nito e s neqo suprichasten. 
  
  
  • Zaqoto ako stava dyma za drygo, to da.
    Graf Ignatiev kato ryski poslanik e bil dluzhen da zaqiqava vselenskata patriarshia sreqy bulgarskata ekzarxia.
    No tova e drygo neqo.
  
  
  • Zaqoto estestveno graf Ignatiev kato ryski durzhaven slyzhitel e bil dluzhen da zaqiqava ryskite interesi, a ne bulgarskite.
  • I ako se e slychvalo da zaqiqava bulgarskite interesi, to e bilo samo kogato te su suvpadali s ryskite.
  
  
  • V chastnost, na graf Ignatiev ne my e pykalo za Levski, toj edva li e znael imeto my.
  
  
  • Graf Ignatiev ima zaslygi kum Bulgaria, v momentite, kogato ryskite i bulgarskite interesi su suvpadali, i za tezi si zaslygi toj y nas e dostatuchno tachen, tuj che edva li su neobxodimi novi pametnici za nego. Ima i si vazhna sofijska ylica, krustena na nego, zaradi zaslygite my. Edva li my trehbva poveche.
  
  
  • (.. skrij go tova za Graf Ignatiev ..)  (.. svij vsichko za Graf Ignatiev ..)  (.. skrij vsichko za Graf Ignatiev ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Originalut na pismoto   (.. pokazhi go ..)
  
• ▼▼  Originalut na pismoto e na frenski.   (.. skrij go ..)

  Le 25. Janvier 1873. 30. Péra, le 18/30 Janvier 1873
  
  Monsieur le Chancelier,
  
  Ainsi que le signale notre Consul Général a Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a rec̨u une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi a découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
  
  La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
  
  Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due a la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé a la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au dela du strict nécessaire.
  
  J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
  
  Ignatiew (.. skrij go frenskiut tekst ..)
  

  • Privedox originalniut tekst na pismoto ot graf Ignatiev, ryski poslanik v Carigrad, do shefut my knjaz Gorchakov, kancler (premier) na Rysia.
  
  
  • Kakto originalniut frenski tekst na pismoto, taka i prevodut my bulgarski, su po pyblikacii na Janko Gochev.


• ►►  Pismoto v prevod   (.. pokazhi go ..)
  
• ▼▼  Pismoto v prevod   (.. skrij go ..)

  25 janyari 1873. № 30. Pera, 18/30 janyari 1873.
  
  Gospodin Kancler,
  
  Kakto izvestjava nashiut Generalen konsyl v Ryse, vuprosut za predpolagaemoto Sofijsko suzakljatie e polychil zadovolitelno reshenie. Izpratenata ot Carigrad Sledstvena komisia e yspehla da otkrie samo nekolcina zlostornici. Tja e prikljychila svojata rabota i trehbva skoro da se vurne tyk.
  
  Vutreshnoto polozhenie v bulgarskite oblasti obache ostava nesigyrno. Sred naselenieto se shiri dulboko nedovolstvo, predizvikano ot loshoto ypravlenie. Tova sustojanie na dyxovete sudurzha v zarodish elementite na ne edin zagovor.
  
  Bezsporno e, che qastliviut izxod ot Sofijskata afera se dulzhi na ymerenostta na Velikiut vezir, kojto tozi put izglegha e posledval nashite suveti. Vmesto da podpomaga igrata na Midxat pasha, pridavajki na obstojatelstvata preyvelicheno znachenie, toj e preporuchal na Komisiata da ne nadxvurlja celta, kato tlasne razsledvaniata otvud strogo neobxodimoto.
  
  Imam chest da sum s naj-dulboko yvazhenie, Gospodin Kancler, na Vashe Visochestvo, naj-smiren i naj-pokoren slyga.
  Ignatiev
  

  • Tova beshe prevodut na pismoto ot graf Ignatiev, ryski poslanik v Carigrad, do shefut my knjaz Gorchakov, kancler (premier) na Rysia.
  • Prevodut na pismoto na bulgarski, kakto i originalniut my frenski tekst, su po pyblikacii na Janko Gochev.
  
  
  • (.. skrij go prevodut na pismoto ..)  (.. svij vsichko za Graf Ignatiev ..)  (.. skrij vsichko za Graf Ignatiev ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Analiz na pismoto   (.. pokazhi ..)
  
• ▼▼  Analiz na pismoto. Tova e suqinata na shestiut moj tekst ot poredicata. (.. skrij ..)

  Otvorete si pak pismoto malko po-gore i sverjavajte tekstut my.

  • Graf Ignatiev naychava za razvojut na subitiata ot ryskiut konsyl v Ryschyk, i
    predava svedeniata nagore po kanalniut red.
    Edva li my e bil izvesten brojut na zlostornicite.
    Edva li e znael pone edno ime na nehkoj takuv zlostornik.
    Ryschyshkiut konsyl suqo taka edva li gi e znael tia neqa.
  
  
  • Ot pismoto na graf Ignatiev naychavame, che sred osmanskiut elit se vodi borba za vlast, koeto e poveche ot normalno.
  • Velik vezir (ministur-predsedatel) e Rjyshdi pasha (imeto my ne e spomenato v pismoto), a kato opozicia se e predstavjal izvestniut i y nas Mitxad pasha.
    
    
    • Prez 1876, sled Aprilskoto vustanie, Mitxad pasha qe dojde na vlast, zloradstvajki: "kazvax li vi az, che trehbvashe da se yniqozhi suzakljatnicheskata mrezha oqe predi tri godini".
    
    
    • No dokato Mitxad pasha e v opozicia, kakto vsehka opozicia, gleda da "klati lodkata", belkim vlastta izpopada zad bordut i dryg - ima se pred vid klateqiut lodkata - yspee da sedne zad ryljut.
    
    
    • I tuj, spored pismoto, igrata na Midxat pasha pridavala na obstojatelstvata preyvelicheno znachenie, i tova ne se nravelo na graf Ignatiev.
  
  
  • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera bezsporno se dulzhi na ymerenostta na Velikiut vezir, na privurzanostta my kum raxatlukut.
    
    
    • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera se dulzhi na ymerenostta na Velikiut vezir, kojto ne e poslyshal Mitxad pasha i ne e predal na obstojatelstvata preyvelicheno znachenie, a e preporuchal na komisiata da ne nadxvurlja strogo neobxodimoto v razsledvaniata.
    
    
    • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera za graf Ignatiev oznachava slychajut da se potyli, kakto e napravil Velikiut vezir, a ne da se razdyxva, kakto e iskal opozicionerut Mitxad pasha.
    
    
    • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera oznachava da ne se razsledva suzakljatieto "izvun strogo neobxodimoto", makar che graf Ignatiev znae, che "sred naselenieto se shiri dulboko nedovolstvo, predizvikano ot loshoto ypravlenie, i tova sustojanie na dyxovete sudurzha v zarodish elementite na ne edin zagovor". No nikakuv zagovor ne e razsledvan, i tova e qastliviut izxod.
    
    
    • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera oznachava, che slychajut e potylen i sveden do chisto kriminalna afera - do arabakonashkiut obir i do dve ybijstva. Obstojatelstvata po tezi dejania su bili razkriti i dvamata zlostornici su bili osudeni na smurt, kakto bixu napravili vuv vseka evropejska durzhava za takiva dejania po onova vreme.
    
    
    • Dvamata zlostornici su Dimitur Obqi i Vasil Levski.
      Rysia nehma kak i ne mozhe da se mesi v pravosudieto na drygi durzhavi, osven ako su zameseni ryski podanici.
  
  
  • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera bezsporno se dulzhi na ymerenostta na Velikiut vezir, kojto ne e poslyshal Mitxad pasha.
    
    
    • No graf Ignatiev otkrito se xvali v pismoto do shefut si, che toj bil povlial za reshenieto na Velikiut vezir,
    
    
    • sehkash britanskiut poslanik ne bi dal suqiut suvet na Velikiut vezir,
    
    
    • sehkash Velikiut vezir i sam ne e znael kak da postupi.
    
    
    • V slychajut Velikiut vezir e prilozhil dobre poznata osmanska i orientalska imperska taktika da ne si razvalja raxatlukut.
  
  
  • Neqo poveche, za razlika ot opozicionerut Mitxad pasha i ot ryskiut poslanik graf Ignatiev, osmanskata vlast ot svoi informatori (edin ot koito mozhe bi e bil pop Krustjy) znaela za maqabite na organizaciata, znaela, che tja vse oqe ne e opasna za imperiata, znaela, che ako dvamata "zlostornici" Vasil Levski i Dimitur Obqi se premaxnut, ot organizaciata pochti niqo nehma da ostane.
  
  
  • Tuj che Rjyshdi pasha e vzel suvsem informirano reshenie slychajut da se potyli, i ne e imalo nygha da sledva chyghi suveti.
  
  
  • I spored mene tova e bilo qastlivo razvitie na subitiata, pri polozhenie, che organizaciata e bila razkrita, a Levski - zaloven. Obeseni su bili samo dvama, a ne deset ili sto. Tuj che Chydjų se kakvo za xora kato Janko Gochev i Ivo Inxhev bi bilo qastlivo razvitie na subitiata? Tova Syltanut da ydostoi s pochesti Vasil Levski i Dimitur Obqi izliza ot ramkite na normalnata realnost.
  
  
  • (.. skrij go analizut na pismoto ..)  (.. svij vsichko za Graf Ignatiev ..)  (.. skrij vsichko za Graf Ignatiev ..)  .. kum nachaloto ..


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   3.7. Pismo na Levski do Konstantin Robev ot Oxrid, 1872-08-06   

(.. pokazhi go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   3.7. Pismo na Levski do Konstantin Robev ot Oxrid, 1872-08-06    (.. skrij ..)

• ◄► Ami reshix tova da slozhu za zavurshuk na poredicata mi za Levski.


• ◄► Pismo na Vasil Levski ot 1872-08-06 do Konstantin Robev ot Oxrid

  Doktore i dragi brate,
  
  Dojde naj-setne chasut, ta da pomislim i za vashiut kraj. Rabotata ne mi pozvoljavashe dosega da dojdu i za Makedoniata. Po-napred trehbvashe da se izvurshi vsichko tyk po-blizo do bregut, ta postepenno da vurvim vse napred kum Makedonia i Trakia.
  
  Az pomnjų mnogo dobre, kakvoto sme govorili v Carigrad, che tam pri po-spokojno mozhe da se raboti, qoto po-malki sumnenia qe se xvurlja po rabotite, a i nie mislim, che ako trehbva da se razvie bajrakut, tova trehbva da stane i po sichkite strani na nasheto otechestvo.
  
  Otnikude pomoq ne mozhem da chakame, nito puk da zhelaem, kakvoto napravim, sami da si go napravim, taka e po-redno i za nazi si e.
  
  Da dade Bog zdrave, kato minu kum Qip i Skopie, qe gledam kakto i da e da dojdu i vuv vashiut grad, ta da naredim potrebnoto. Liceto, koeto vie qe priemete, qe vi predade bileti i ystavut na privremennoto ni pravitelstvo i kakvoto e potrebno naredete tam do moeto idvane. Naj-glavnoto si ostava da subirate pari i da si nabavite oruzhie kato naj-potrebno na purvo mehsto.
  
  6 avg. 1872
  Na vsegda vash brat:
  Dervishoogly Aslan – V. Levskij

• ◄► Tekstut na pismoto e vzet ottyk.


• ►►  Kletvata na Vasil Levski (.. pokazhi jų tyk ..)  (.. pokazhi jų tam ..)
• ▼▼  Kletvata na Vasil Levski (.. svij jų ..)  (.. pokazhi jų tam ..)
  

  Pismenata kletva, kojato Vasil Levski dava v Bykyrèq prez 1872
  i kojato go ypulnomoqava da raboti v cehlo Bulgarsko .. Blagodarnost na otec Stefan ..

  Dolypodpisaniut, kato priemam vsichkite Dluzhnosti, koito mi se nalagat chrez Ypulnomoqieto mi, dadeno ot C.B.R.K., i sum v Otgovornost na svoite dejstvia, suglasjavam se vuv vsichko i s dejstviata na drygite chlenove na C.K., koito qe razporedjųt pomeghy si dluzhnostite po sposobnostta na vsekigo po obstojatelstvata. Suqiut otgovarjam za dejstviata si po ystavut pred drygite chlenove na C.K. i se zaklevam pred nasheto Otechestvo Bulgaria, che qe sledvam tochno dluzhnostite si.
  
  16/28 II 72 V. Levskіj



• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   4. Epilog   (.. pokazhi go ..)  (.. razgunut ..)

(.. pokazhi go epilogut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   4. Epilog   (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)

• ◄►  Za Epilog qe mi poslyzhi Preambjylut.


• ►►  (..  pokazhi zelenoto ..) 
  
  
• ▼▼  (..  skrij zelenoto ..) 
  
  
  • Osuznajte se, ozaptete se.
  
  
  • Nashiut narod e star, za Nashensko toj e po-star ot tyrcite, bulgarskiut etnos e vuzniknul prez 10-ti vek, omrazata kum tyrcite ne e chast ot nashata nacionalna identichnost. Za sravnenie: severno-makedonskiut etnos e mlad, sto godini oqe nehma, i zatova omrazata kum nas e chast ot tehxnata nacionalna identichnost.
  
  
  • Ymilkvaneto okolo Rysia ili puk laeneto protiv Rysia suqo taka ne su chast ot nashata nacionalna identichnost. Izlekyvajte si gi kompleksite, svurzani s Rysia. Ili pone ne gi podxranvajte.
  
  
  • Svurzvaneto na Rysia i konkretno na ryskiut poslanik v Carigrad graf Ignatiev sus smurtta na Levski e podxranvane na rysofobski kompleksi. Tova e tolkova tupo, ponezhe ne se osuznava, che taka se vuzvelichava Rysia - tja demekj bila tolkova velika, che mozhela da se mesi vuv vutreshnite raboti i v sudebnata sistema na Osmanskata imperia.
  
  
  • Osuznajte se: Rysia i graf Ignatiev nehmat niqo obqo sus smurtta na Levski i ne mogut da imat.
  
  
  • Levski e chovek ot plut i kruv i ne e ikona. Levski ne mozhe da bude ikona. Ikona naprimer mozhe da bude Sveti Ivan Rilski.
  
  
  • Levski e borec za nezavisima bulgarska durzhava i e otdal zhivotut si v tazi borba. Za tova go tachim.
  
  
• ►►  (..  pokazhi chervenoto ..) 
  
• ▼▼  (..  skrij chervenoto ..) 
  
  
  • Kyltut kum Levski v Bulgaria ne go vuzpriemam.
  
  
  • Patriotizmut ne biva da se izragha v religia.
  
  
  • Da, Levski se e zhertval za Bulgaria.
  
  
  • No za Bulgaria su se zhertvali stotici xiljadi.
  
  
  • I v nacionalno-osvoboditelnata borba, i prez vojnite.
  
  
  • I na Shipka, i kraj Drava.
  
  
  • I na Arabakonak, i v Marsilia.
  
  
  • Za Bulgaria su se zhertvali stotici xiljadi. Levski e edin ot tehx. I brat my Petur se e zhertval za Bulgaria, i suratnikut my Dimitur Obqi.
  
  
  • Vsichki su dostojni za pochit.
  
  
  • Bog da gi prosti i da gi ydostoi s carstvoto nebesno.
  
  


• ►►  (..  pokazhi ..)   Koe trehbva vinugi da prisutstva v kontekstut?
  
• ▼▼   Makedonia. (..  skrij jų Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)
  • Kogato se obsughat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
    • Pone nejavno. No da jų ima Makedonia v kontekstut. (.. facebook ..)
  
  
  • S vsichki nashi balkanski susedi - Surbia, Rymunia, Tyrcia i Gurcia, problemi veche nehmame.
  
  
  • Vsichko drygo e pito-plateno.
  
  
  • Samo problemut s makedonistite vse oqe ni dyshi.
  
  
  • (..  skrij jų Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)  .. kum nachaloto ..
    


• (.. svij go epilogut ..)  (.. skrij go epilogut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   5. Prepratki (references)    (.. pokazhi gi ..)  (.. razgunuti ..)

(.. pokazhi gi prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   5. Prepratki (references)  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)
(▼ - pokazhi prepratkite kum suotvetnata chast)  (▲ - idi kum suotvetnata chast)

• christo.tamarin@facebook::2021-02-12: Purva chast na poredicata    ▼   ▲
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook
  • christo.tamarin@facebook::2020-11-28
  • Vasil Levski pred tyrskiut sud
  • [Offline] Документи из турскитѣ архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
  • [Offline] Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд
• christo.tamarin@facebook::2021-02-15: Vtora chast na poredicata    ▼   ▲
  • Иво Беров: Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Treta chast na poredicata    ▼   ▲
  • wikipedia: Иван Касабов (революционер)
  • Да си спомним за Иван Касабов
  • Левски сам написва Уставът на БРК, но оставя мѣ̋сто за бѣлѣжки под всѣки раздѣл
  • Писмо от Васил Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 1871-05-10
  • wikipedia: Софийска извънредна слѣдствена комисия
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Chetvurta chast na poredicata    ▼   ▲
  • wikipedia: Гина Кунчева
  • wikipedia: Петър Кунчев
  • wikipedia: Христо Иванов (Голѣмия̌т)
  • facebook/iliya.mitsev: За Христо Иванов-Голѣмия̌т (Книговезецът)
  • Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Peta chast na poredicata    ▼   ▲
  • Виктор Комбов: Много са прѣдателитѣ на Левски ..
  • В.Шанов, Телеграма от софийския̋т окрѫжен управител до търновския̋т, Извѣстия на историческото дружество, 1937
  • facebook/christo.tamarin: dryg moj post po temata
• christo.tamarin@facebook::2021-02-18: Shesta chast na poredicata    ▼   ▲
  • Иво Инџев: Граф Игнатиев е истинския̌т палач на Левски
  • Янко Гочев прѣдставя най-новата си книга
• christo.tamarin@facebook::2021-02-19: Sedma posledna chast na poredicata    ▼   ▲
  • tatkovina.info
  • Писмената клетва, която Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872, която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско


• christotamarin.blogspot: Principi na moite vuzgledi za minuloto
• christotamarin.blogspot: Razxodki po xrebetite na vremeto
• christotamarin.blogspot: Otnosno proizxodut na bulgarskiut etnos
• christotamarin.blogspot: Robstvo za nachinaeqi: 50 jasni otgovora na 50 vazhni vuprosa za onia 500 godini


• Ася Сократова: Успешният обир с фатални последици - обирът в Арабаконак

(.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   6. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. pokazhi gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   6. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)

Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-12-10 18:56:: Statia ot Asja Sokratova   (.. pokazhi jų tam ..)
  
  
  • Yspeshniut obir s fatalni posledici - obirut v Arabakonak


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Nedejte im se vruzva na rysofilite!  (.. pokazhi go komentarut ..)  .. kum nachaloto ..
  
  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Nedejte im se vruzva na rysofilite!  (.. skrij go komentarut ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Nedejte im pozvoljava na rysofilite da zadavat dnevniut red!
  
  
  • Zamesvaneto na ryskiut poslanik v kazysut sus smurtta na Levski e rysofilska oporka.
    
    
    • Vidite li - Rysia e bila tolkova velika, che mozhe da nakazhe Levski, deto yzh ne bil se suglasil da j slyzhi.
    • Rysia e bila tolkova velika, che mozhela, ako poiska, da spasi Levski ot besiloto, ama za nazidanie tja ne poiskala da go spasi.
  
  
  • STIGA GLYPOSTI!
  
  
  • Aferata, zaradi kojato su bili obeseni Dimitur Obqi i Vasil Levski, e bila vutreshna rabota na Osmanskata imperia.
    
    
    • Dori naj-velikata durzhava po onova vreme - Britanskata imperia - ne bi se namesila v kazysut.
    • Rysia suqo taka ne se e mesila.
  
  
  • Levski ne e otkazval da stane ryski shpionin, zaqoto ne my e bilo predlagano.
    
    
    • I da su my predlagali, verojatno bi otkazal.
    • No ne su my predlagali da slyzhi na Rysia.
  
  
  • I zaqo vse Rysia trehbva da ni e na ystata.
    
    
    • Na Levski ne su my predlagali da bude britanski agent.
    • Na Levski ne su my predlagali da bude frenski agent.
    • Na Levski ne su my predlagali da bude etiopski agent.
  
  
  • I Etiopia e strana s nashata pravoslavna vehra, kakto Rysia.
    
    
    • I Etiopia e nehkakva dypka nakraj svetut, kakto Rysia.
    
    
    • Dorogie rysofilы iz Bolgarii! Tovariqi!
    • Ljybìte, ljybìte Rossiy - tak iskrenne, kak Vы ljỳbite Эθiopiy!
  
  
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

---

---

---

---

---

.. to the bottom ..

[Draft] Заголовок

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

.. to the bottom ..

[Draft] Sample's Title

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---