Samo Levski!

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Само Левски!

• ◄◄
• ▼▼

• 1. Прѣдговор
• 2. Преамбюл
• 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook (.. развий ..)
• 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook (.. свий ..)
  • 3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски
  • 3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • 3.3. За революционната афера
  • 3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му
  • 3.5. За прѣдателството
  • 3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи
  • 3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06
• 4. Епилог
• 5. Прѣпратки: references
• 6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Прѣдговор    (.. покажи го ..)  (.. покажи всичко ..)

(.. покажи го прѣдговорът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Прѣдговор    (.. скрий ..)  (.. покажи всичко ..)

• В днитѣ међу двѣтѣ дати - по стар и по нов стил - на смъртта на Васил Левски - међу 6-ти и 19-ти февруари 2021 - във facebook съм публикувал по този повод поредица от седем текста.
• Това е първия̌т, а това е послѣдния̌т.


• Само Левски! Това знаѣл да изписва първия̌т български компютър ВИТОША прѣз 1962 (вижте тука и тука).
• (.. скрий прѣдговорът ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Преамбюл    (.. покажи го ..)

(.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Преамбюл    (.. скрий го ..)

   ►►  (..  покажи ..)   Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?

   ▼▼   Македония. (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)

• Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
  • Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)


• С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.


• Всичко друго е пито-платено.


• Само проблемът с македониститѣ все още ни души.


• (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)  .. към началото ..
  

• Осъзнайте се, озаптѣте се.


• Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.


• Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.


• Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.


• Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.


• Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.


• Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.

• Култът към Левски в България не го възприемам.


• Патриотизмът не бива да се израђа в религия.


• Да, Левски се е жертвал за България.


• Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.


• И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.


• И на Шипка, и край Драва.


• И на Арабаконак, и в Марсилия.


• За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.


• Всички сѫ достойни за почит.


• Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.

• (.. скрий го преамбюлът ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook   

(.. покажи ги текстоветѣ ..)  (.. покажи ги текстоветѣ развити ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook   

(.. свий ги текстоветѣ ..)   (.. скрий ги текстоветѣ ..)   (.. покажи ги всичкитѣ ..)   .. към началото ..

---

   ►►   3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски 

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• Ще приведа̨ документ от османскитѣ архиви. Това сѫ мотивитѣ, които софийската слѣдствена комисия изпратила на Султанът в Цариград, за да може той да потвърди издадената смъртна присѫда на Васил Левски.


• .. покажи източницитѣ на документът ..
• .. скрий ги източницитѣ ..
  
  
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook.
  
  
  • Публикувал съм го във facebook и на 2020-11-28.
  
  
  • До пълния̌т протокол с разпититѣ по дати води тази прѣпратка. Аз привеђам извадка от него, тази извадка, която може да се нарѣче "присѫда с мотиви за нея̨" и която е била пратена в Цариград за потвърђение.
  
  
  • Документи из турскитѣ архиви.
    Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
    Публикувано във "Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд".


• .. покажи го документът ..
  
  
• Ето го документът (.. скрий го ..):

  Когато завършиха̨ разпититѣ на лицата, за наказанието на които се донесе с прѣдишнитѣ протоколи, установи се, че именуемия̌т Дякон Васил Левски е натоварен от страна на комитетът във Влашко да подбуђа и бунтува България.
  
  Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуђала населението да образува комитети, които да се готвя̨т да въстана̨т с орѫжие в рѫка против Османската държава. Той е разширявал крѫгът на бунтовническата дѣйност и на всѣ̋какви други дѣйствия и е бил прѣдсѣдател на всичкитѣ комитетски организации.
  
  Понеже е бил твърдѣ хитър и лукав, а сѫщеврѣменно извѣстен по своята храброст, когато се разтуриха̨ комитетскитѣ гнѣзда, той не можа да бѫде заловен. След като обаче неговия̌т портрет се разпрати и неговото прѣследване и тѫрсене не спрѣ̋, най-сетнѣ чрѣз усърдието и посрѣдничеството на ловчанския̌т каймакам, той биде настигна̨т в село Къкрина, Ловчанско, нападна̨т и заловен, слѣд което бѣше докаран в София и подложен на подробно и всестранно разслѣдване.
  
  В първия̌т и втория̌т си разпит той заяви, че е роден в Карлово, син е на Ивана, че от седем години насам се учил в сръбски училища, че е бил в Букурѐщ като дѣец в организацията на изпращанитѣ досега отсам разбойници, че е бил във връзка с войводата на име Хаџи Димитър и с други войводи, и понеже не одобрил методът им на дѣйствие и работитѣ им тогава, върна̨л се в Сърбия и постѫпил във военното училище.
  
  За сегашната си бунтовническа дѣйност бил повикан в Букурѐщ от търговецът Цѣнович, дѣто се прѣдставил прѣд комитетът, свикан в Букурѐщ, с открито лице, докато другитѣ присѫтствуващи от разни мѣста били с маскирани лица, за да не се познават едни други.
  
  Дадени му били нѣ̋какви писма по организуването на куриерскитѣ служби в комитетитѣ, и, за да бѫде познат от комитетскитѣ хора, тѣ нагласили нѣ̋какви знаци, слѣд което бил изпратен в България с тая нарочна мисия.
  
  Носейки със себе си писма, той започнал най-напрѣд от Свищов и е обиколил Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив. Слѣд като е прѣдставил там нарочнитѣ знаци в опрѣдѣленитѣ кафенета, той е изпълнявал възложената му длъжност, като е прѣдавал писмата извън градът на лицата, които идвали слѣд него, размахвайки бѣ̋ла кърпа в рѫка и подсвирвайки с уста, без да узная̨т неговата личност, нито пък неговото име.
  
  Слѣд това се завърна̨л пак в Букурѐщ, дѣто написал един врѣменен устав, според който да се състави общия̌т [устав], и го разпратил по свой почин на тукашнитѣ комитети, които, слѣд като прибавили и от своя страна своитѣ собствени мнѣния, върна̨ли тия екземпляри от врѣменния̌т устав обратно. Слѣд като на свиканото събрание тоя устав е бил поправен и напечатан, той [Левски] е бил изпратен заедно с тоя устав отсам [в България]. Но поради голѣ̋мото количество броеве от тоя устав, които трѣ̋бвало да носи, мѫчно било да се прѣнеса̨т по тоя начин, ето защо [уставитѣ] били изпратени посрѣдством комитетът в Букурѐщ на свищовския̌т комитет.
  
  Когато дошъл в Свищов, уставитѣ му били дадени и той, както по-рано раздавал пощата, така сега [раздал] уставитѣ в Ловеч, Търново и Пловдив, слѣд което, съгласно длъжността, която заемал, се заел да разслѣдва и наблюдава кафенетата и сборищата, без да обади кой е, какво впечатление е направил комитетския̌т въпрос, дали той е разгласен или не.
  
  Слѣд като работил малко врѣме в това направление, завърна̨л се в Букурѐщ, отдѣто не мина̨л веднага отсам, а остана̨л там четири-пет мѣсеца, слѣд което, прѣди нападението на хазната, прѣз Цариград, отишъл в Пловдив.
  
  В едно писмо, което получил от букурѐщкия̌т комитет, е казано, че пѫтуващата за София хазна е била обрана, че понеже бил арестуван един човек на име Димитър, то, ако поради това бѫда̨т арестувани комитетскитѣ хора, да се даде веднага знак за въстание, което щѣ̋ло да бѫде подпомогна̨то от главнитѣ войводи. Но понеже, според него, обирът на хазната е бил разбойническо дѣло, той бил на мнѣние да не се вдига въстание. Съдържанието на писмото, заедно с горното си мнѣние, съобщил на тукашнитѣ комитети и отговорил на букурѐщкия̌т комитет, като прибавил и своето лично мнѣние.
  
  Понеже, поради тая негова постѫпка, букурѐщкия̌т комитет искал да го отстрани [от дѣлото] и да не го признава, той възнамѣрил да замине веднага за Цариград, да потѫрси висшитѣ власти, да признае вината и прѣстѫплението си и да изложи работата от начало до край. Обаче, отивайки за Цариград, бил заловен.
  
  При третия̌т си разпит направи още една стѫпка напрѣд, като каза, че всички заповѣди, изпращани за тукашнитѣ комитети, давал лично той със собствения̌т си подпис и дори, за да има единство в дѣлата, изобличавал грѣшките и на букурѐщкия̌т комитет. Заяви още, че сам той е подписвал разпискитѣ за събиранитѣ пари, необходими за сегашнитѣ разходи на комитетитѣ.
  
  Въпрѣки това, той не познавал никого от комитетитѣ, дори не познавал куриеритѣ, които прѣнасяли собственитѣ му писма; че тия писма били прѣдавани чрѣз нарочни знаци, и, както се каза по-горѣ, без да се споменува никакво име или личност.
  
  Призован, изво̀рския̌т куриер Дидю Пѣев, при очна ставка с Дякон Левски, му напомни за придружаването, споменато в неговия̌т разпит, че сѫ ходили заедно в Ловеч, Пловдив и селата, че сѫ нощували в Божиловата кѫща в Царацово, че Дякон Левски е взел тезкерето на Дидю Пѣев, поради приликата [с него] и отишъл с [тезкерето] отсрѣща [в Букурѐщ]. Слѣд като повтори това подробно, той [Левски] призна това придружаване [на Дидю Пѣев] с него.
  
  Нему сѫ се били открили много хора, които не работили [в комитетът], затова каза, че не иска да ги издаде. Относно Ваню терзията, който е в бѣ̋гство, той не знаѣл, че е члѣн на ловчанския̌т комитет, не знаѣл имената на отишлитѣ там трима души ловчанци.
  
  Левски е искал срѣща със Стефан Карагьозов, търговец в Търново, като му пратил извѣстие. Слѣд като получил неговото съгласие, макар и да е искал да се срѣщне [с него], обаче съгласно прѣдупређението на букурѐщкия̌т комитет - тоя човѣк е бил обвинен в сѫщност като привърженик на властта - той [Левски] не се рѣшил [да отиде на исканата срѣща]. Че писмото, което изпратил на един пловдивски лѣкар, послѣдния̌т не го приел.
  
  И изобщо той отказа категорично да съобщи нѣ̋какви имена и лица. На край съобщи, че Иван Арабаџията от Царацово познавал хората от пловдивския̌т комитет.
  
  В четвъртия̌т си разпит споменатия̌т се откри още малко, като каза, че даскалът в село Тетевен е взел участие в това дѣло, че той [Левски] е видѣ̋л комитетскитѣ хора на свиканитѣ събрания, веднѫж в училището и два пѫти в ханът, че ако ги види, ще ги познае, че тоя комитет е кореспондирал по-рано направо с букурѐщкия̌т въз основа на прѣдишни прѣдписания, че той се е карал с Димитра [Общи], понеже не е давал смѣтка за паритѣ, които е получавал тогава от комитетитѣ, като е оставил тамошнитѣ работи в безпорядък, и че не знае нищо за послѣдните тамошни събития.
  
  Обаче бѣ̋ха̨ извикани на очна ставка лицата от тетевенския̌т комитет хаџи Станю и Петко Милев, които казаха̨, че по-рано не знаѣли за комитетскитѣ работи, че уставът е бил занесен и прочетен от Дякон Левски, и че той ги е заплашил, вслѣдствие на което те сѫ образували комитет и сѫ събирали пари.
  
  Сѫщо така на очната ставка с повикания̌т даскал Иван, той каза, че първи пѫт той [Левски] дошъл в училището и съставил комитетът, а Марко Йончев [каза], че Левски им е чел вѣстник, и прѣди да бѫда̨т поканени в комитетът, той не е познавал дори думата комитет.
  
  Хаџи Ивановитѣ синове съобщиха̨, че Дяконът е отишъл в тѣхния̌т хан и свикал събрание.
  
  Слѣд като всички тия негови дѣяния бѣ̋ха̨ изложени и като разбра, че не може да казва: "Аз не мога̨ да зная̨ тѣхнитѣ имена!" и че му е невъзможно да крие самата истина, той заяви съвсѣм открито, че не иска да съобщи имената на хората, които не бѣ̋ха̨ заловени. Съобщи само за хората от видрарския̌т комитет, за които знае, че сѫ арестувани, както и за Марин от Ловеч, че сѫ комитетски хора.
  
  В петия̌т си разпит той се помѫчи пак да отрѣче нѣ̋кои от своитѣ първи показания и заизвърта пак по сѫщия̌т начин, обаче при разпитът на Димитра [Общи], повикан на очна ставка, който потвърди всичко онова, което бѣше казал за Дякон Левски, и на нѣ̋колко пѫти имаше запитвания ту към Димитра, ту към Левски, той едвам тогава призна, че е заповѣ̋дал сам на Димитра да убие дяконът-намѣстник на владиката.
  
  При разпитът на Анастас плѣвненецът, който бѣ повикан на очна ставка, когато се повториха̨ и изброиха̨ лично прѣд Левски фактитѣ в неговитѣ показания, той пак отрѣче ония части, в които се споменуваха̨ имена.
  
  Каза още, че не знае нищо за нападението на една кѫща в Ловеч от страна на трима души с червени арнаутски дрѣхи и убийството на слугата в тая кѫща, и че той бил получил писмо от ловчанския̌т комитет в смисъл, че е опасно да се върне в Ловеч, понеже, като чуђенец, може да бъде заподозрѣ̋н от страна на властта, и твърди, че не е извършил това дѣло.
  
  Обаче бѣше повикан на очна ставка Вутю Ветюв, който в своитѣ показания призна, че го е придружавал, и съобщи повторно, че по искането на Левски и поради своя частна работа, той отишъл в Ловеч и посрѣдством Лукан се срѣщна̨л с Левски в плѣвнята на една кѫща, и че там той [Левски], слѣд като се прѣоблѣ̋къл в червени дрѣхи, заедно с него [В. Ветюв], влѣзли в една кѫща прѣз дъсчената ограда, и слѣд като сѫ прѣтѫрсили вѫтрешността на кѫщата и почакали малко там да дойде стопанинът на кѫщата, дошъл слугата му и, като видѣ̋л Левски, започна̨л да вика, обаче [Левски] го дръпна̨л веднага за яката навѫтрѣ, пробол го с кама в корема и го убил, и оттам се махна̨л и отишъл в лозята, дѣто му оставил дрѣхите си.
  
  Споменатия̌т Левски отказа тия показания на Вутю Ветюв, отказа дори и срѣщата си с Вутю Ветюв в Ловеч.
  
  В шестия̌т си разпит, споменатия̌т [Левски], слѣд като разправи постановленията на комитетския̌т устав, съобщи, че е установил, какво мѣстата, които е обиколил, слѣд като бил разпратил там писма чрѣз Васил гложенецът и Сава Младенов, сѫ годни за бунт, което [нѣщо] донесъл на букурѐщкия̌т комитет; че тия писма, които той изпращал за провѣрка, били еднакви с ония на букурѐщкия̌т комитет, че прѣз врѣме на своитѣ обиколки установил, какво мнѣнието на населението било различно, а именно: просвѣтенитѣ люде и търговското съсловие сѫ протестирали и били против извоюването на права чрѣз орѫжие, а само селянитѣ, които сѫ били донѣйде тормозени, отивали към страната, която ги привличала; че българитѣ в Одеса, както е било и по-рано, изпращали тука хайдути с цѣл да смущават спокойствието на страната. Той иска в тоя смисъл именно да засѣгне политическата страна на въпросът.
  
  Въз основа на тия подробности и на неговитѣ резюмирани признания, както и писменитѣ и устни показания на заловенитѣ, установява се, че споменатия̌т Дякон Левски е влѣ̋зъл в България с бунтовнически намѣрения, като е подбуђал населението да въстане с орѫжие против Османската държава за придобиване на права, че под негово лично главатарство за бунтуване заедно с нѣ̋какви други разбойници, той освѣн дѣто е прѣдприел разни бунтовнически дѣяния, но е изпълнявал точно възложената му дѣйност, като е държал прѣд селянитѣ, събрани в селскитѣ училища, рѣчи, издавал е печатни брошури под название комитетски устави, и е подбуђал населението към въстание.
  
  Като послѣдствие от това подбудителство и насърдчаване, образували сѫ се нѣ̋какви бунтовнически комитети и куриерски служби и сѫ се събирали много парични помощи под прѣдлог да се купува орѫжие.
  
  Освѣн дѣто той е дал на Димитра писмена заповѣд за убийството на дяконът-владишки намѣстник, влѣ̋зъл е в кѫщата на един чорбаџия в Ловеч, за да вземе от него насила пари като помощ за комитетът, и когато е вършил това прѣстѫпление, за да не бѫде заловен, той е убил с кама слугата, който започна̋л да вика.
  
  От заловената негова кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунтът с нѣ̋кои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че споменатия̌т Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления̌т бунт, който е стана̨л причина да отговарят прѣд повеленията на законът нѣ̋кои българи, които сѫ имали смѣлостта да наруша̨т спокойствието на България.
  
  Тъй като:
  
  в чл. 55 на императорския̌т закон е постановено и изрично упоменато, че "всѣки, който подбуђа лично или чрѣз другиго турскитѣ поданици и жители на Османската империя към въорѫжено въстание против султанската държава, и неговата замислена цѣл се осѫществи напълно или пък е пристѫпил към изпълнението на дѣлото, той се наказва със смърт";
  
  в чл. 57 пък е казано, че "ако група разбойници извърша̨т заедно нѣ̋кое бунтовническо дѣло, прѣдвидено в горѣказанитѣ чл. чл. 55, 56, или пък пристѫпя̨т към неговото изпълнение, то самия̌т главатар и подбудител између ония, които се намират в това разбойническо общество, къдѣто и да се залови, се наказва със смърт, а другитѣ, които биха̨ се заловили на мѣстопрѣстѫплението, съобразно със степента на тѣ̋хното доказано участие в бунтовническото дѣло, се наказват с доживотен или врѣменен крѣпостен затвор";
  
  в чл. 67 пък е казано, че "всѣки, който произнася рѣчи по площади, по пазарища и улици, по сборове или чрез разлѣпване на афиши и издаване на печатни брошури подбуђа направо населението и жителите да извърша̨т прѣстѫпления, упоменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия прѣстѫпления. Обаче, ако посоченитѣ подбудителства не бѫда̨т осѫществени, той се наказва на вѣчно заточение“;
  
  в чл. 174 се казва, че "ако той е убил не прѣдумишлено нѣ̋кое лице, наказва се с 15 годишен крѣпостен затвор; ако обаче това убийство е извършено при извършването на нѣ̋кое друго прѣстѫпление, прѣди или слѣд неговото изпълнение, или пък е извършено при изпълнението на нѣ̋кое прѣстѫпление, то лицето, което извърши убийството, според законът се наказва със смърт".
  
  Тъй като споменатия̌т [Дякон Левски]
  
  е подбуђал лично султанскитѣ поданици към въорѫжено въстание срѣщу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е прѣдприемал разни бунтовнически дѣяния със цѣл да върши прѣстѫпления, посочени в глава втора на императорския̌т закон, което се виђа от неговитѣ признания,
  
  че при нападението на кѫщата в Ловеч, когато е извършил прѣстѫпното си дѣяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от нѣ̋какви хора с червени дрѣхи, а в послѣдствие другаря̌т му установи, че той е отишъл с червени дрѣхи, за да не бѫде познат, понеже е получил писмо от ловчанския̌т комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен,
  
  че един такъв ум, който, от страх да не бѫда̨т разкрити тайнитѣ, е издал заповѣд за убийството на дяконът-намѣстник на ловчанския̌т владика, без [послѣдния̌т] да е имал нѣ̋каква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бѫде уловен на мѣстопрѣстѫплението; че той е искал един човѣк, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутю Ветюв, което се виђа сѫщо от показанията на комитетскитѣ хора във Видраре, и въобще неговия̌т другар е знаѣл, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нѣщо за него.
  
  Понеже всичко горѣизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, рѣши се: споменатия̌т Дякон Левски да бѫде осѫден на смърт чрѣз обѣсване.
  
  Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присѫда, съгласно законът, за което се осмѣлявам да ви моля̨. На всѣки случай нека бѫде според Вашата заповѣд.

  (.. скрий го документът ..)  .. към началото ..

• Горния̌т документ - протокол - на 1873-01-14 е бил изпратен от софийската специална слѣдствена комисия до Султанът в Цариград.
  Едва ли Султанът си е губил врѣмето да чете такъв дълъг текст.
  Нѣ̋кой секретар на Султанът го е прочел.
  И му е докладвал: (слѣдва прѣдполагаем диалог)
  

  -- Ваше величество, от софийската слѣдствена комисия искат да потвърдите втората смъртна присѫда.
  -- Рюшди паша какво каза?
  -- Да потвърдите, Ваше величество.
  -- Убил ли е нѣ̋кого?
  -- Да, Ваше величество. В Ловеч теглил ножът на един ратай, за да не го издаде.
  -- Потвърђавам.

  На 22 януари 1873 султан Абдул Азис потвърђава смъртната присѫда на Васил Левски.


• Има твърдения, че смъртната присѫда на Левски не била законна.
  Османската държава е била абсолютна монархия по онова врѣме.
  Волята на Султанът е закон.
  
  А за такива прѣстѫпления във всѣ̋ка европейска държава по онова врѣме се полагало смъртно наказание.


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄►  Два текста на Иво Беров ще ви прѣпорѫчам и ще приведа̨ цитати от тѣ̋х.   (.. покажи ги ..)


• ►►  Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • (.. покажи тук откѫс оттам ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..)
• ▼▼  Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • (.. скрий го откѫсът оттук ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..)

  Но той не е човѣк.
  
  Той е апостол. Ангел. Светец. Идол. Дори нѣщо повече от идол.
  
  Той е бог. Племенен бог.
  
  На 19 февруари с всичкитѣ му рѣчи, славословия, отдаване на почит, поднасяне на вѣнци и цвѣтя, падане на колѣнѣ, тържества и ритуали, Левски се прѣвърна̨ в племенен бог. Именно племенен. И именно бог. Бог, прѣд когото се прѣкланя племето, а не нацията. Племе, което се прѣкланя прѣд богът, не прѣд националния̌т герой.
  
  За своя̌т племенен бог племето почти нищо не знае. Пък и не му трѣ̋бва да знае. Пък и не иска да знае.
  
  Всѣ̋ко знание за Левски би го принизило. Всѣ̋ка прѣдстава за Левски като човѣк би отнело от божествеността му.



• ►►  На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • (.. покажи тук откѫси оттам ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..) (.. или пък там ..)
• ▼▼  На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • (.. скрий ..)  (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..) (.. или пък там ..)

  Обстоятелства, които би трѣ̋бвало да припомнят друго едно робство, под което попадат българитѣ. Робство в истинския̌т смисъл на думата. Робство, при което робитѣ не сѫ имали право нито до говоря̨т, нито да мисля̨т, нито да разсъђават, нито да се сдружават, нито да пѫтуват, нито да вѣ̋рват свободно в Господа-Бога, нито свободно да възпитават дѣцата си дори.
  
  Защо ли за това робство никой не говори?
  
  Защо ли не се празнува тържествено освобођението на България от българското комунистическо робство?
  
  Може би защото си е наше. Българско и родно.
  
  Което по никакъв начин не го прави по-малко гадно, отблъскващо, срамно и унизително.
  
  Напротив, прави го още по-гадно, по-отблъскващо, по-срамно и по-унизително.

  Сега ще ви кажа̨ кой е бил най-страшния̌т потурчител. Оня, който е накарал най-много християни да смѣня̨т вѣ̋рата си с "поганската" вѣ̋ра.
  Казва се џизие.

  Заради турското владичество България пропуска европейското развитие. Цѣ̋лото.

  • Пропуска основни, рѣшителни, сѫдбоносни достижения на европейската и човѣшка цивилизация.
  • Пропуска Възрађането,
  • пропуска Великитѣ географски открития и отварянето към свѣтът,
  • пропуска научнитѣ открития – Коперник, Бруно, Нютон,
  • пропуска реформацията (църковнитѣ прѣобразувания),
  • пропуска забѣлѣжителнитѣ достижения на музиката, живописта, литературата, театърът и философията.
  • Пропуска печатът, книгоиздаването и книгоразпространението.
  • Пропуска готиката, барокът и класицизмът.
  • Пропуска вѣкът на разумът и вѣкът на просвѣщението.
  • Пропуска индустриализацията.
  • Пропуска голѣмитѣ обществени борби и прѣобразувания,
  • пропуска великитѣ идеи за правата на човѣкът, за грађанскитѣ (не селскитѣ) свободи и равенството прѣд законът.
  
  

  Ето за това бива да се съжалява и да се проклина (в иносказателния̌т или в буквалния̌т смисъл) турското присѫтствие, турското владичество, или турското робство, не заради глупоститѣ в читанкитѣ. (В читанкитѣ тия пропуски не се споменават, там се казва, че европейското възрађане не е започнало с незначителнитѣ открития на Колумб, а с величественитѣ стѣнописи на Боянската църква).
  
  Не бива да се забравя, че заедно с българитѣ всичко това го пропускат и турцитѣ.

  • И турцитѣ,
  • и гърцитѣ,
  • и румѫнцитѣ,
  • и сърбитѣ,
  • и албанцитѣ,
  • и босненцитѣ,
  • и херцеговцитѣ,
  • и черногорцитѣ.

  А за какво сѫ им били тѣзи истукани, не е съвсем сигурно.
  
  Може би за да ги види откъм морето нѣ̋кое божество, или нѣ̋кой баш юнак, та да дойде и да им оправи бакиитѣ.
  
  А може би истуканитѣ сѫ били издигна̨ти, за да се види, че племето на дългоухитѣ е било по-велико от племето на кѫсоухитѣ. (Или обратното, нѣ̋ма значение, но такива двѣ племена е имало на островът).
  
  Но каквито и съмнѣния да има по въпросът паметник на какво сѫ тия истукани, нѣ̋ма съмнѣния за това паметник на какво сѫ стана̨ли.
  
  На човѣшката глупост, разбира се.
  
  Ама ще кажете, че това е било много отдавна, било е много далеч, нѣ̋къдѣ по срѣдата на Тихия̌т океан, и сега такива щуротии не стават.
  
  Ами не ходѣте чак в срѣдата на Тихия̌т океан, идѣте в съсѣдно Скопие и ще видите дали не стават такива щуротии.

  А сега да ви кажа̨ какъв би бил най-подходящия̌т паметник и за България, за Османската империя и за българо-турскитѣ взаимоотношения.
  
  Двама души от бронз. Ама не голѣми, малки, като ония на площад Славейков, дѣто дѣцата им викат "чичковцитѣ", а Симеон СаксКобургготски "братя Славейкови".
  
  Да седя̨т кротко един до друг нѣ̋къдѣ на българо-турската или на турско-българската граница, да си приказват, да разтѣ̋гат локуми и да се наддумват.
  
  Настрадин Хоџа и Хитър Петър, разбира се. А може сѫщо Хитър Петър и Настрадин Хоџа. А може Настрадин Петър и Хитър Хоџа. Само да не е Левски и палачите му. Тѣ вече си имат паметници, къдѣто трѣ̋бва.

  Ами толкова ли е страшно и невъобразимо да се напише една обща история на турското владичество по нашитѣ земи. Най-малкото поради това, че тази история наистина е обща. Не за да се прѣподава по училищата, това скоро нѣ̋ма да стане. Но като опит за взаимно разбиране поне.
  
  Ами изглеђа чак толкова. Страшно и невъобразимо.
  
  Защото вмѣсто умни, образовани и далновидни държавни мѫже, вмѣсто истински водачи, способни да осмисля̨т мина̨лото и да осветля̨т бѫдещето, народът си е избрал за властници по свой образ и подобие полуобразовани тарикати, чиито умствени и държавнически способности се изчерпват прѣдимно със способността им да се възползват от хорскитѣ прѣдразсѫдъци и заблуди. Да ръся̨т тѫпни от родът на тази, че всѣ̋какви изказвания за Ботев и Левски извън общоприетитѣ, ще се приемат като заплаха за националната сигурност – Боже, каква посрѣдственост и първичност. И то не от министър на войната, или полицията, а от министър на образованието.
  
  Но, както е рекъл Оня – "Млъкни сърце".

• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.3. За революционната афера 

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.3. За революционната афера  (.. скрий го афераџийството ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ►►  Да си спомним за Иван Касабов (.. покажи ..)  (.. покажи повече за него ..)
  
• ▼▼  Да си спомним за Иван Касабов (.. скрий ..)  (.. покажи повече за него ..)
  
  
  • Истинския̌т идеолог на българското национално-освободително движение -
    • движението за създаване на българска държава,
  • този идеолог, който извеђа идеитѣ си до успѣх,
  • българинът с най-много заслуги за създаването на българската държава,
  
  
  • е лѣ̋сковчанинът Иван Касабов (1837-10-27..1911-06-19)
    
    
    • Първо, той разкарва Раковски с неговитѣ смахна̨ти идеи от национално-освободителното движение.
    • Второ, Иван Касабов е един от най-образованитѣ българи за врѣмето си, може би най-образования̌т.
    • Трето, той стои в сѣ̋нка, има си професия, не се нуђае от поборническа пенсия, умира в столицата на свободна България от старост.
    • Четвърто, той напѫтства и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски, и Ботев. Той им казва какво да правя̨т.
  
  
  • И тъй, и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски - сѫ все агенти на Иван Касабов.
  
  
  • От гледна точка на историята, слѣд като знаем какво е стана̨ло, Бенковски се е оказал най-ефективния̌т између тѣзи агенти.
  • Историческото значение на остана̨литѣ слѣдва да се оцѣнява в перспективата доколко дѣйността конкретно на всѣки един от тѣ̋х е допринесла за дѣлото на Бенковски.
  
  
  • Захари Стоянов слага в устата на Бенковски думитѣ: "А сега Русия нека заповѣ̋да". Запискитѣ на Захари Стоянов сѫ писани години слѣд събитията, слѣд като той е видѣ̋л какво е стана̨ло. Едва ли наистина Бенковски е казал тѣзи думи. Бенковски нито е бил идеолог, нито е бил руски агент.
  
  
  • Иван Касабов сѫщо не е бил руски агент. Още по-малко Левски или Димитър Общи. Нито Каравелов. Не сѫ били руски агенти нашитѣ национал-революционери.
  
  
  • Събитията, отприщени от дѣйността на Бенковски, отначало се развивали в угода на Иван Касабов.
  • Рѣшенията на Цариградската конференция от декември 1876 сѫ били най-доброто, на което той като идеолог на българското национал-освободително движение е можѣл да се надѣ̋ва.
  • Но Мидхад паша осуетява Цариградската конференция с новата си конституция, и прави така, че "Русия да заповѣ̋да".
  
  
  • Тъй като в тази поредица от текстове ще стане дума и за граф Игнатиев, то на това мѣ̋сто във връзка с Цариградската посланическа конференция от 1876 е редно да отбѣлѣжим, че само заради изключителната роля на руския̌т посланик граф Игнатиев в конференцията той заслужава улица да бѫде кръстена на негово име.
  
  
  • А Иван Касабов едва ли би претендирал за улица. Но би било добрѣ да има и в София. В Лѣ̋сковец има.
  • • wikipedia: Иван Касабов (революционер)
    
    
    • Да си спомним за Иван Касабов
      Най-пълно дѣйността на Иван Касабов е описана по горната прѣпратка.
    
    
    • Думи на Иван Касабов нѣ̋колко мѣсеца прѣди смъртта му.

      Труден, мѫченически и пълен с голѣми бури и злощастeн бѣше цѣлия̌т ми живот при възрађането, при въстаническитѣ дѣйствия, както и при всичкитѣ ми дѣла за доброто, щастието и освобођението на днешна България, па даже и в свободна България.
      
      Мисля̨, че съм изпълнил напълно съвѣстно длъжността си като българин към отечеството си.

    • Нѣ̋кои трудове на Иван Касабов:
      
      
      • Освобођението на сърбитѣ под князуването на Кара Георгия и Милоша Обренович
      • Русия и българския̌т въпрос (1895)
      • Дипломатически показател за правата и функциитѣ на дипломатическитѣ и консулски агенти (1896)
      • Моитѣ спомени от възрађането на България с революционни идеи (1897)
      • Методи за рационалното прѣподаване на модерното међународно право (1897)


• ►►  В афера, в която двама души увисват на вѫжето, или сѫ замѣсени жени, или сѫ замѣсени пари (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  В афера, в която двама души увисват на вѫжето, или сѫ замѣсени жени, или сѫ замѣсени пари. (.. скрий ..) 
  
  
  • В аферата на Димитър Общи (обѣсен на 1873-01-10) и Васил Левски (1873-02-06) не сѫ били замѣсени жени.
  • Значи, става дума за пари.
  
  
  • Петко Славейков:

    Радвай се, парице,
    всесилна царице!
    Зарад теб, парице,
    зарад твойто лице,
    що работи стават!
    ..
    Царства и прѣстоли
    зарад тебе шават,
    всѣки теб се моли,
    тебѣ жертви коли.
    ..
    блажена, честита, цѣ̋л те свѣ̋т почита!

  • На 1872-07-28 в Орхание е бил убит дякон Паисий.
    Дякон Паисий е бил намѣстник - изпълняващ длъжността - на ловешкия̌т екзархийски владика. Титулярът бил болен и бил в Цариград на лѣчение, и дѣлата на ловешката епархия ги движѣл дякон Паисий.
    Той си позволил с укор да каже на хората "На комититѣ пари давате, а за църквата пари нѣ̋мате!".
    Така дякон Паисий бил осѫден на смърт от Левски и присѫдата била изпълнена от Димитър Общи в дворът на църквата в Орхание (Ботевград).
  
  
  • На 1872-08-14 в Ловеч по пладне ..
    Васил Левски (заедно с вече споменатия̌т Вутю Ветюв) влѣ̋зъл в кѫщата на Денчо Халачев да краде.
    Слугата Стойчо заварил крадцитѣ и се развикал. Левски бил принуден да му тегли ножът.
  
  
  • На 1872-09-22 на Арабаконак ..
    чета от комити-аџамии, водени от Димитър Общи, обрала имперската поща, прѣнасяща пари от Сѣверозападна България към Цариград.
    В една абсолютна монархия тѣзи пари сѫ принадлѣжали на Султанът.
    Така както лебедитѣ в Темза принадлѣжа̨т на кралицата.
    Убийствата в Орхание и Ловеч не били достатъчни, за да се задѣйства полицията, обаче с кражбата на пари от Султанът се прѣхвърлила границата на търпимостта.
    Аферата била разкрита и двама души увисна̨ли на бѣсилото.
  
  
  • Иван Касабов - идеологът - сигурно сѫщо е осъзнавал крѣщящата нуђа от пари за революционното дѣло.
    А в частност, това доказва, че не става дума за руска агентура.
    Паритѣ сѫ били нужни за закупуване на орѫжие.
    Ако Касабов, Левски, Димитър Общи и Каравелов сѫ били руски агенти,
    тѣ би трѣ̋бвало да мога̨т лесно да осъзная̨т, че на Русия нищо не би ѝ струвало да въорѫжи българскитѣ бунтовници.
  
  
  • Софийската извънредна слѣдствена комисия
    
    
    • Както се виђа от текстоветѣ, обобщено четири прѣстѫпления сѫ били разслѣдвани.
      
      
      • Обирът на хазната на Арабаконак.
        Този обир е накарал турската полиция да се задѣйства и да залови злосторницитѣ, като разплитането на организацията довеђа и до залавянето на Васил Левски.
        Васил Левски не е бил обвинен за обирът, както се виђа от текстът.
        Водач на обирџиитѣ е бил Димитър Общи.
        Паритѣ сѫ се намѣрили и били върна̨ти в хазната.
      
      
      • Комитаџилък. Обвинение и към двамата, Васил Левски и Димитър Общи.
      
      
      • Убийството на дякон Паисий. Димитър Общи го убива в Орханиѐ (Ботевград) по порѫчение на Васил Левски.
        За това убийство и двамата сѫ обвинени.
        Дякон Паисий бил замѣстник на ловчанския̌т владика - той движѣл епархийскитѣ дѣла, понеже владиката бил на лѣчение.
      
      
      • Убийството на слугата в Ловеч. Обвинен е извършителя̌т Васил Левски.
    
    
    • Осѫдени сѫ били 64 дѣйци на Вѫтрешната революционна организация:
      • на смърт – Васил Левски и Димитър Общи
      • на заточение – 62 души: в Диарбекир (38), в Егюрне (3) и в Аргана Медени (21)
    
    
    • Сводка на обвиненията:
      • За Димитър Общи: обирът на хазната, убийството в Орханиѐ и комитаџилък.
      • За Васил Левски: комитаџилък, убийството в Ловеч, порѫчка на убийството в Орханиѐ.
      
      
      • Във всѣ̋ка страна - и тогава, и сега - за такива прѣстѫпления се отсѫђа най-тежкото наказание.


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  В прѣдишния̌т текст (3.3) ставаше дума най-вече за пари.

  Сега би трѣ̋бвало да стане дума за жени. (.. покажи ..)

• ▼▼  В прѣдишния̌т текст (3.3) ставаше дума най-вече за пари.   (.. скрий ..)

  Сега би трѣ̋бвало да стане дума за жени.
  Ама нѣ̋ма да е така. Съвсѣм накратко за женитѣ.
  
  Благополучието на всѣ̋ка биологична популация, включително такава на видът Homo sapiens, сѫ якитѣ женски индивиди. Такива като майката на Левски Гина и като сестра му Яна.
  
  Ние мѫжетѣ може да мрем от травми, от рани, от болѣсти, може да висим на вѫжето, или да се въргаляме в калта от алкохолизъм. Важното е да имa яки жени, без каквито популацията нѣ̋ма бѫдеще.
  
  Тѫжното е, че и женитѣ ги хващат болѣсти, и даже хубавитѣ жени и тѣ̋х.

• ►►  Сега ще стане дума за здравето и за болѣститѣ. (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Сега ще стане дума за здравето и за болѣститѣ. (.. скрий ..)
  
  
  
  • Здравето е по-цѣнно от паритѣ. За какво сѫ ти милиони или милиарди, ако нелѣчима болѣст те отнесе в отвѫдното.
  
  
  • Иван Кунчев, бащата на Васил Левски, се е помина̨л сравнително млад от болѣст.
  
  
  • Христо Кунчев, брат на Васил Левски, сѫщо така е страдал от нѣ̋каква болѣст, заради която не е бил приет в бѣлградската легия. Помина̨л се прѣз 1870 в Букурѐщ.
  
  
  • Петър Кунчев, другия̌т брат на Васил Левски, се върна̨л в родното Карлово, Източна Румелия, инвалид от войната, с разбито здраве. Получил служба като старши стражар, но прѣз есента на 1881 се помина̨л от болѣститѣ и от ранитѣ си. В съставът на Българското опълчение Петър Кунчев се е бил на Шипка.
    
    Петър Кунчев сѫщо така е бил посветил животът си на освобођението на България, както брат си Васил.
  
  
  • Самия̌т Васил Левски е бил с разклатено здраве. (.. скрий ..)
    Това се разбира от текстът на Янко Гочев.
    Налагало се на хъшоветѣ да заплашват бѣлградскитѣ лѣкари, за да ги накарат да излѣкуват Васил Левски.
    Той е лѣжал болен два-три мѣсеца в Бѣлград под грижитѣ на брат си Христо.
    
    Като дѣца в училище като че ли ни учѣха̨, че Левски бил нарѣчен така, понеже скачал като лъв. Като че ли ни учѣха̨, че на Стефановден 1872 Левски се опитал да прѣскочи плетът, ограђащ къкринското ханче, но опинцитѣ му се развързали и той не успѣ̋л. Това сѫ митове вѣроятно. Левски едва ли е бил в състояние да прѣскочи ограда.


• ►►  Майката на Левски се помина̨ла от естествена смърт прѣз януари 1878. (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Майката на Левски се помина̨ла от естествена смърт прѣз януари 1878. (.. скрий ..)
  • Тя не дочакала нито васална България, нито дочакала автономна Източна Румелия.
    Карлово било в границитѣ на Източна Румелия, нали знаете.
  
  
  • Четири нейни дѣца сѫ доживѣли пълнолѣтие: дъщеря ѝ Яна (Ана) и синоветѣ ѝ Васил, Христо и Петър.
  
  
  • За майката на Левски.
  
  
  • Сестрата на Левски Яна (или Ана) се оказала най-яката в сѣмейството, яка като майка си. Освѣн че гледала дѣцата си, тя трѣ̋бвало да гледа тежко болни в послѣднитѣ им дни и майка си Гина, и брат си Петър.
  
  
  • Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌ (.. покажи там ..)


• ◄►  За рођената година на Васил Левски официално се приема 1837.

  Според най-нови данни, изведени от нюфус дефтери, съхранявани в турскитѣ държавни архиви в Иста̀нбул, Васил Левски е бил роден прѣз 1840г.

• ◄►  Димитър Общи е сподвижник и съратник на Васил Левски.

  Димитър Общи е бил българин с българско самосъзнание, дал е животът си за свободата на България, както Левски и както мнозина други.
  
  Моля̨, нeдѣйте кори Димитър Общи. Образът на Васил Левски е свѣтъл и без да има нуђа да принизявате Димитър Общи.

• ►►  Христо Иванов Голѣмия̌т е друг сподвижник и съратник на Левски.  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Христо Иванов Голѣмия̌т е друг сподвижник и съратник на Левски.
  
  
  • Споменитѣ на Христо Иванов Голѣмия̌т (Книговезецът), с благодарност към Iliya Mitsev, в адаптация на Янко Гочев, ще намѣрите по тази прѣпратка.
    
    Текстоветѣ на Янко Гочев не сѫ много надѣђни, особено за този период, но не бива да го прѣнебрѣгвам.
  
  
  • За Христо Иванов (Големия) във wikipedia-та.  (.. скрий ..).


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.5. За прѣдателството   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.5. За прѣдателството  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Той биде прѣдаден, и от един поп!   (.. покажи ..)

  Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
  тоз позор за Бога, туй пятно на храма̌
  Дякона̌ погуби чрѣз черна измама!

• ▼▼  Той биде прѣдаден, и от един поп!   (.. скрий ..)

  Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
  тоз позор за Бога, туй пятно на храма̌
  Дякона̌ погуби чрѣз черна измама!
  
  Вазов е бил подведен от лъжа и манипулация, за да напише това.
  Поп Кръстю не е прѣдал Васил Левски.
  
  На тълпата и дори на общественото мнѣние не бива да се позволява да сѫдя̨т. Сѫђенията по този повод трѣ̋бва да сѫ рационални, а не емоционални.
  
  Полицията е заловила Левски, понеже тя интензивно го е издирвала.
  Разполагала е с негова фотография. Полицията си е свършила работата.
  
  Самото залавяне на Левски не е било акт на прѣдателство, а е било съвсѣм очакван успѣх на полицията. Левски е тръгна̨л от Ловеч за Русе и още на изходът на Ловеч е прѣдизвикал подозрѣнието на полицията.
  
  Версията, че на изходът от Ловеч Левски е прѣдизвикал подозрѣние у полицейския̌т патрул, съм я̨ чел в книга на Хайтов. В случая̌т му вѣ̋рвам.

• ►►  Провалът във вѫтрешната революционна организация   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Провалът във вѫтрешната революционна организация   (.. скрий ..)

  в Тетевенско, Орханийско и Софийско -
  това е проблемът.

  • Заради този провал Васил Левски е трѣ̋бвало да бѣ̋га във Влашко.
  
  
  • Именно този провал се дължи на прѣдателство, което подлѣжи на осѫђане.
  
  
  • Описание на случката.

    Три дѣйстващи лица: Димитър Общи, Четникът, Изнудвачът.
    Прѣдателя̌т е Изнудвачът.
    
    Четникът участвал в четата под рѫководството на Димитър Общи при успѣшния̌т обир на Арабаконак.
    
    Изнудвачът и Четникът се познавали. Изнудвачът разбрал за обирът и за участието на Четникът в него. Изнудвачът поискал част от плячката и заплашил, че ще го издаде на полицията. Четникът нищо не му дал, а го заплашил, че ще му прѣрѣже гърлото, ако не си мълчи. Четникът обаче нито му прѣрѣ̋зал гърлото на Изнудвачът, нито докладвал за случката на Димитър Общи, който нѣ̋мало да се поколѣбае да прѣрѣже на Изнудвачът гърлото.
    
    Изнудвачът издал Четникът на полицията. Полицията изловила всичкитѣ обирџии, хвана̨ла и Димитър Общи. Димитър Общи е бил обѣсен в София на 1873-01-10. На 1873-02-06 е бил обѣсен и Левски, когото всички посочвали като комит-башията. Нѣ̋кои от остана̨литѣ замѣсени сѫ били изпратени на заточение, а другитѣ - освободени. Паритѣ сѫ били намѣрени и върна̨ти в хазната.

    Чел съм за тази случка в спомени на съврѣменници, но не помня̨ имената на Четникът и Изнудвачът. Моля̨ за помощ по този повод.


• ►►  При провалът във вѫтрешната революционна организация ..  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  При провалът във вѫтрешната революционна организация   (.. скрий ..)

  полицията изловила всичкитѣ обирџии,
  както и други комитаџии - участници в мѣстни революционни комитети.
  Хвана̨ла и Димитър Общи.

  • Всички всичко си казали при разпититѣ.
  
  
  • Всички посочвали Васил Левски като комит-башията.
  
  
  • На Стефановден 1872 и той бил заловен.


• ►►  Въпрос: Слѣд прѣдателство ли е бил заловен Левски?   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Въпрос: Слѣд прѣдателство ли е бил заловен Левски?   (.. скрий ..)
  
  
  • Самото залавяне на Васил Левски в Къкрина не е било резултат от прѣдателство.
  
  
  • Полицията просто си е свършила работата и го е заловила.
  
  
  • Прѣдадена е била арабаконашката афера
    и е послѣдвал провал във вѫтрешната революционна организация,
  • при което всички арестувани и разпитвани всичко сѫ си признали.
  
  
  • А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабитѣ на организацията - прѣувеличавал е.
  
  
  • Прагът на търпимост на властта е бил прѣмина̨т с арабаконашкия̌т обир, когато комититѣ задигна̨ли султански пари.
  
  
  • Тогава полицията се заела сериозно с аферата и тя била напълно разплетена.
  • Паритѣ сѫ били намѣрени и върна̨ти в хазната.
  
  
  • Сериозно наказание сѫ получили само двама - Димитър Общи и Васил Левски.
    Другитѣ се отървали леко.


• ►►  Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски прѣд сѫдът   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски прѣд сѫдът   (.. скрий ..)
  
  
  • Поведението на Левски добрѣ е отразено в документът, който е приведен в първия̌т пост от тази поредица.
  
  
  • Левски признава само това, което вече е извѣстно.
    Цѣлта му е да запази онази част на организацията, която е незасѣгна̨та от провалът.
    Лъже сѫдът, че на комитетското събрание във Влашко хората носѣли маски.
    Лъже сѫдът, че куриеритѣ не се познавали и че се разпознавали с бѣли кърпички и с подсвирквания.
  
  
  • Левски е бил реалист, за разлика от Димитър Общи.
  
  
  • А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабитѣ на организацията - прѣувеличавал е.
  
  
  • Димитър Общи е бил фантазıор.
  
  
  • Надѣ̋вал се е, че подобен сѫд може да повлияе на свѣтовното обществено мнѣние в полза на българитѣ.
    Затова всичко си казва, дори прѣувеличава.
    Нѣ̋кои прѣувеличения сѫ били забѣлѣ̋зани.
  
  
  • Имам прѣдположение, че самия̌т Димитър Общи, и то прѣд турския̌т сѫд, пръв е започна̨л да създава митологизиран образ на Левски.
  
  
  • "Организацията се води от човѣк ненадмина̨т по храброст и хитрост.
    Не можете да го заловите - той е џин гиби (като дух)."
  
  
  • И не е пропусна̨л и това:
    "Ето писмото, с което той ми заповѣ̋да да убия̨ ловешкия̌т владика."


• ►►  Поп Кръстю все пак е бил прѣдател в нѣ̋какъв смисъл ..  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Поп Кръстю все пак е бил прѣдател в нѣ̋какъв смисъл.   (.. скрий ..)

  Или прѣдател, или двоен агент.

  • Поп Кръстю е бил информатор на търновския̌т окрѫжен управител.
  
  
  • Поп Кръстю ще да е давал на търновския̌т окрѫжен управител свѣдения за реалното състояние на революционното движение. Давал е "стратегически", а не оперативни свѣдения.
    Тѣзи свѣдения сѫ били изпращани нагоре по йерархията към вилаетския̌т център Русе и към столицата Цариград.
  
  
  • От информацията на поп Кръстю управляващитѣ в Османската империя сѫ знаѣли истинския̌т мащаб на организацията, знаѣли сѫ, че тя все още не била заплаха за империята, и че ако отстраня̨т двамата комит-башии Васил Левски и Димитър Общи, от вѫтрешната революционна организация нищо нѣ̋ма да остане.
  
  
  • Доказателство, че поп Кръстю е бил информатор на властта, се намира в публикация на В.Шанов от 1937 относно телеграма от софийския̋т до търновския̋т окрѫжен управител.


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи  

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Моля̨ да прочетете пак преамбюлът.
  
  
  • (.. върнѣте се да го прочетете ..)  (.. прочетѣте го тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Моля̨ да прочетете пак преамбюлът.   (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Осъзнайте се, озаптѣте се.
  
  
  • Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
  
  
  • Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
  
  
  • Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
  
  
  • Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
  
  
  • Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
  
  
  • Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
  
  
  
  
  • Култът към Левски в България не го възприемам.
  
  
  • Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
  
  
  • Да, Левски се е жертвал за България.
  
  
  • Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
  
  
  • И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
  
  
  • И на Шипка, и край Драва.
  
  
  • И на Арабаконак, и в Марсилия.
  
  
  • За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
  
  
  • Всички сѫ достойни за почит.
  
  
  • Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно. (.. скрий ..) .. към началото ..
  
  


• ►►  Продължение на преамбюлът   (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  Продължение на преамбюлът   (.. скрий ..) .. към началото ..
  
  
  • Само "русороби" мога̨т да повѣ̋рват, че руснак е убиецът на Левски.
    Думата "русороби" е обобщение на русофили и русофоби.
  
  
  • В ушитѣ на русоробитѣ звучи стихът на дѣ̋до Славейков, че като Русия нѣ̋мало втора тъй могѫща.
  • Русия обаче нито е толкова могѫща, нито е първа на свѣтът, а е нѣ̋каква дупка на край свѣтът.
  
  
  • Русоробитѣ лесно се заблуђават, че Русия има срѣдства да влияе на правосѫдието на друга независима държава, в случая̌т на Османската империя.
  
  
  • На русоробитѣ им е изгодно да забравя̨т, че Русия е загубила Кримската война и точно по онова врѣме е била лишена от статутът си на покровител на християнитѣ в Османската империя, изрично на Русия ѝ е било забранено да се бърка във вѫтрешнитѣ дѣла на Османската империя.
  
  
  • Русоробитѣ не мога̨т да разбера̨т, че в много-много случаи Русия нѣ̋ма думата.
  
  
  • А пък цѣ̋лата тази неразбория с граф Игнатиев се дължи на повратното тълкуване на едно писмо, тълкуване извън контекстът на онова врѣме, писмо, в което Левски изобщо не се споменава, и то при положение, че самия̌т граф Игнатиев едва ли е знаѣл дори името на Левски.
  
  
  • И още за самия̌т граф Игнатиев. Каквото и да е правѣл той, правѣл го е в служба на руския̌т цар, за интереситѣ на руския̌т цар, не за себе си.
  
  
  • Но това извън аферата с Левски. В тази афера граф Игнатиев нѣ̋ма никаква роля - он там ни при чём.
  
  
  • Фалшификацията, че граф Игнатиев бил виновен за смъртта на Левски, се разпространява от името на Янко Гочев. Но мисля̨, че партенката е пусна̨та от Иво Инџев.
  
  
  • Текстът на писмото - в прѣвод и в оригинал - го привеђам по-долу.
  • Става дума за писмо, написано на френски, от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му руския̌т канцлер княз Горчаков.
  
  
  • Това не е новооткрито писмо - извѣстно е било отдавна. Едва ли нѣ̋кой прѣди Иво Инџев и Янко Гочев се е сѣщал за такава интерпретация.
  
  
  • Ами то само прѣди 100 години е имало съврѣменници на събитията, които е нѣ̋мало как да бѫда̨т залъгвани. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►  Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нѣщо виновен за смъртта на Левски.
  • Само за това. Отговорът е: не. ..  (.. покажи ..)
• ▼▼  Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нѣщо виновен за смъртта на Левски.
  • Само за това. Отговорът е: не. (.. скрий ..)
  • Граф Игнатиев не е виновен за смъртта на Левски, нито е с нѣщо съпричастен. 
  
  
  • Защото ако става дума за друго, то да.
    Граф Игнатиев като руски посланик е бил длъжен да защищава вселенската патриаршия срѣщу българската екзархия.
    Но това е друго нѣщо.
  
  
  • Защото естествено граф Игнатиев като руски държавен служител е бил длъжен да защищава рускитѣ интереси, а не българскитѣ.
  • И ако се е случвало да защищава българскитѣ интереси, то е било само когато тѣ сѫ съвпадали с рускитѣ.
  
  
  • В частност, на граф Игнатиев не му е пукало за Левски, той едва ли е знаѣл името му.
  
  
  • Граф Игнатиев има заслуги към България, в моментитѣ, когато рускитѣ и българскитѣ интереси сѫ съвпадали, и за тѣзи си заслуги той у нас е достатъчно тачен, тъй че едва ли сѫ необходими нови паметници за него. Има и си важна софийска улица, кръстена на него, заради заслугитѣ му. Едва ли му трѣ̋бва повече.
  
  
  • (.. скрий го това за Граф Игнатиев ..)  (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• ►►  Оригиналът на писмото   (.. покажи го ..)
  
• ▼▼  Оригиналът на писмото е на френски.   (.. скрий го ..)

  Le 25. Janvier 1873. 30. Péra, le 18/30 Janvier 1873
  
  Monsieur le Chancelier,
  
  Ainsi que le signale notre Consul Général а Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a rec̨u une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi а découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
  
  La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
  
  Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due а la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé а la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delа du strict nécessaire.
  
  J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
  
  Ignatiew (.. скрий го френския̌т текст ..)
  

  • Приведох оригиналния̌т текст на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му княз Горчаков, канцлер (премиер) на Русия.
  
  
  • Както оригиналния̌т френски текст на писмото, така и прѣводът му български, сѫ по публикации на Янко Гочев.


• ►►  Писмото в прѣвод   (.. покажи го ..)
  
• ▼▼  Писмото в прѣвод   (.. скрий го ..)

  25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873.
  
  Господин Канцлер,
  
  Както извѣстява нашия̌т Генерален консул в Русе, въпросът за прѣдполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително рѣшение. Изпратената от Цариград Слѣдствена комисия е успѣ̋ла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трѣ̋бва скоро да се върне тук.
  
  Вѫтрешното положение в българскитѣ области обаче остава несигурно. Срѣд населението се шири дѫлбоко недоволство, прѣдизвикано от лошото управление. Това състояние на духоветѣ съдържа в зародиш елементитѣ на не един заговор.
  
  Безспорно е, че щастливия̌т изход от Софийската афера се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който този пѫт изглеђа е послѣдвал нашитѣ съвѣти. Вмѣсто да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата прѣувеличено значение, той е прѣпорѫчал на Комисията да не надхвърля цѣлта, като тласне разслѣдванията отвѫд строго необходимото.
  
  Имам чест да съм с най-дѫлбоко уважение, Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга.
  Игнатиев
  

  • Това бѣше прѣводът на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му княз Горчаков, канцлер (премиер) на Русия.
  • Прѣводът на писмото на български, както и оригиналния̌т му френски текст, сѫ по публикации на Янко Гочев.
  
  
  • (.. скрий го прѣводът на писмото ..)  (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• ►►  Анализ на писмото   (.. покажи ..)
  
• ▼▼  Анализ на писмото. Това е сѫщината на шестия̌т мой текст от поредицата. (.. скрий ..)

  Отворѣте си пак писмото малко по-горѣ и свѣрявайте текстът му.

  • Граф Игнатиев научава за развоя̌т на събитията от руския̌т консул в Русчук, и
    прѣдава свѣденията нагорѣ по каналния̌т ред.
    Едва ли му е бил извѣстен броя̌т на злосторницитѣ.
    Едва ли е знаѣл поне едно име на нѣ̋кой такъв злосторник.
    Русчушкия̌т консул сѫщо така едва ли ги е знаѣл тия нѣща.
  
  
  • От писмото на граф Игнатиев научаваме, че срѣд османския̌т елит се води борба за власт, което е повече от нормално.
  • Велик везир (министър-прѣдсѣдател) е Рюшди паша (името му не е споменато в писмото), а като опозиция се е прѣдставял извѣстния̌т и у нас Митхад паша.
    
    
    • Прѣз 1876, слѣд Априлското въстание, Митхад паша ще дойде на власт, злорадствайки: "казвах ли ви аз, че трѣ̋бваше да се унищожи съзаклятническата мрѣжа още прѣди три години".
    
    
    • Но докато Митхад паша е в опозиция, както всѣ̋ка опозиция, гледа да "клати лодката", белким властта изпопада зад бордът и друг - има се прѣд вид клатещия̌т лодката - успѣе да сѣдне зад руля̌т.
    
    
    • И тъй, според писмото, играта на Мидхат паша придавала на обстоятелствата прѣувеличено значение, и това не се нравѣло на граф Игнатиев.
  
  
  • Щастливия̌т изход от Софийската афера безспорно се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, на привързаността му към рахатлъкът.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който не е послушал Митхад паша и не е прѣдал на обстоятелствата прѣувеличено значение, а е прѣпорѫчал на комисията да не надхвърля строго необходимото в разслѣдванията.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера за граф Игнатиев означава случая̌т да се потули, както е направил Великия̌т везир, а не да се раздухва, както е искал опозиционерът Митхад паша.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера означава да не се разслѣдва съзаклятието "извън строго необходимото", макар че граф Игнатиев знае, че "срѣд населението се шири дѫлбоко недоволство, прѣдизвикано от лошото управление, и това състояние на духоветѣ съдържа в зародиш елементитѣ на не един заговор". Но никакъв заговор не е разслѣдван, и това е щастливия̌т изход.
    
    
    • Щастливия̌т изход от Софийската афера означава, че случая̌т е потулен и сведен до чисто криминална афера - до арабаконашкия̌т обир и до двѣ убийства. Обстоятелствата по тѣзи дѣяния сѫ били разкрити и двамата злосторници сѫ били осѫдени на смърт, както биха̨ направили във всѣка европейска държава за такива дѣяния по онова врѣме.
    
    
    • Двамата злосторници сѫ Димитър Общи и Васил Левски.
      Русия нѣ̋ма как и не може да се мѣси в правосѫдието на други държави, освѣн ако сѫ замѣсени руски поданици.
  
  
  • Щастливия̌т изход от Софийската афера безспорно се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който не е послушал Митхад паша.
    
    
    • Но граф Игнатиев открито се хвали в писмото до шефът си, че той бил повлиял за рѣшението на Великия̌т везир,
    
    
    • сѣ̋каш британския̌т посланик не би дал сѫщия̌т съвѣт на Великия̌т везир,
    
    
    • сѣ̋каш Великия̌т везир и сам не е знаѣл как да постѫпи.
    
    
    • В случая̌т Великия̌т везир е приложил добрѣ позната османска и ориенталска имперска тактика да не си разваля рахатлъкът.
  
  
  • Нѣщо повече, за разлика от опозиционерът Митхад паша и от руския̌т посланик граф Игнатиев, османската власт от свои информатори (един от които може би е бил поп Кръстю) знаѣла за мащабитѣ на организацията, знаѣла, че тя все още не е опасна за империята, знаѣла, че ако двамата "злосторници" Васил Левски и Димитър Общи се прѣмахна̨т, от организацията почти нищо нѣ̋ма да остане.
  
  
  • Тъй че Рюшди паша е взел съвсѣм информирано рѣшение случая̌т да се потули, и не е имало нуђа да слѣдва чуђи съвѣти.
  
  
  • И според мене това е било щастливо развитие на събитията, при положение, че организацията е била разкрита, а Левски - заловен. Обѣсени сѫ били само двама, а не десет или сто. Тъй че Чудя̨ се какво за хора като Янко Гочев и Иво Инџев би било щастливо развитие на събитията? Това Султанът да удостои с почести Васил Левски и Димитър Общи излиза от рамкитѣ на нормалната реалност.
  
  
  • (.. скрий го анализът на писмото ..)  (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..)  (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..)  .. към началото ..


• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. свий го текстът ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

   ►►   3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06   

(.. покажи го текстът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към прѣпраткитѣ ..  .. към началото ..

   ▼▼   3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06    (.. скрий ..)

• ◄► Ами рѣших това да сложа̨ за завършък на поредицата ми за Левски.


• ◄► Писмо на Васил Левски от 1872-08-06 до Константин Робев от Охрид

  Докторе и драги брате,
  
  Дойде най-сетнѣ часът, та да помислим и за вашия̌т край. Работата не ми позволяваше досега да дойда̨ и за Македонията. По-напрѣд трѣ̋бваше да се извърши всичко тук по-близо до брѣгът, та постепенно да вървим все напрѣд към Македония и Тракия.
  
  Аз помня̨ много добрѣ, каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнѣния ще се хвърля по работитѣ, а и ние мислим, че ако трѣ̋бва да се развие байракът, това трѣ̋бва да стане и по сичкитѣ страни на нашето отечество.
  
  Отникъдѣ помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е.
  
  Да даде Бог здраве, като мина̨ към Щип и Скопие, ще гледам както и да е да дойда̨ и във вашия̌т град, та да наредим потрѣбното. Лицето, което вие ще приемете, ще ви прѣдаде билети и уставът на приврѣменното ни правителство и каквото е потрѣбно наредѣте там до моето идване. Най-главното си остава да събирате пари и да си набавите орѫжие като най-потрѣбно на първо мѣ̋сто.
  
  6 авг. 1872
  На всегда ваш брат:
  Дервишооглу Аслан – В. Левский

• ◄► Текстът на писмото е взет оттук.


• ►►  Клетвата на Васил Левски (.. покажи я̨ тук ..)  (.. покажи я̨ там ..)
• ▼▼  Клетвата на Васил Левски (.. свий я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)
  

  Писмената клетва, която Васил Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872
  и която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско .. Благодарност на отец Стефан ..

  Долуподписания̌т, като приемам всичкитѣ Длъжности, които ми се налагат чрѣз Упълномощието ми, дадено от Ц.Б.Р.К., и съм в Отговорност на своитѣ дѣйствия, съгласявам се във всичко и с дѣйствията на другитѣ члѣнове на Ц.К., които ще разпоредя̨т помеђу си длъжноститѣ по способността на всѣкиго по обстоятелствата. Сѫщия̌т отговарям за дѣйствията си по уставът прѣд другитѣ члѣнове на Ц.К. и се заклевам прѣд нашето Отечество България, че ще слѣдвам точно длъжноститѣ си.
  
  16/28 II 72 В. Левскій



• (.. свий ги текстоветѣ ..)  (.. скрий го текстът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Епилог   (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨т ..)

(.. покажи го епилогът ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Епилог   (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄►  За Епилог ще ми послужи Преамбюлът.


• ►►  (..  покажи зеленото ..) 
  
  
• ▼▼  (..  скрий зеленото ..) 
  
  
  • Осъзнайте се, озаптѣте се.
  
  
  • Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
  
  
  • Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
  
  
  • Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
  
  
  • Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
  
  
  • Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
  
  
  • Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
  
  
• ►►  (..  покажи червеното ..) 
  
• ▼▼  (..  скрий червеното ..) 
  
  
  • Култът към Левски в България не го възприемам.
  
  
  • Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
  
  
  • Да, Левски се е жертвал за България.
  
  
  • Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
  
  
  • И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
  
  
  • И на Шипка, и край Драва.
  
  
  • И на Арабаконак, и в Марсилия.
  
  
  • За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
  
  
  • Всички сѫ достойни за почит.
  
  
  • Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.
  
  


• ►►  (..  покажи ..)   Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?
  
• ▼▼   Македония. (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
  • Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
    • Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)
  
  
  • С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.
  
  
  • Всичко друго е пито-платено.
  
  
  • Само проблемът с македониститѣ все още ни души.
  
  
  • (..  скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)  .. към началото ..
    


• (.. свий го епилогът ..)  (.. скрий го епилогът ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Прѣпратки (references)    (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)

(.. покажи ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Прѣпратки (references)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
(▼ - покажи прѣпраткитѣ към съотвѣтната част)  (▲ - иди към съотвѣтната част)

• christo.tamarin@facebook::2021-02-12: Първа част на поредицата    ▼   ▲
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook
  • christo.tamarin@facebook::2020-11-28
  • Васил Левски прѣд турския̌т сѫд
  • [Offline] Документи из турскитѣ архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
  • [Offline] Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд
• christo.tamarin@facebook::2021-02-15: Втора част на поредицата    ▼   ▲
  • Иво Беров: Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Трета част на поредицата    ▼   ▲
  • wikipedia: Иван Касабов (революционер)
  • Да си спомним за Иван Касабов
  • Левски сам написва Уставът на БРК, но оставя мѣ̋сто за бѣлѣжки под всѣки раздѣл
  • Писмо от Васил Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 1871-05-10
  • wikipedia: Софийска извънредна слѣдствена комисия
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Четвърта част на поредицата    ▼   ▲
  • wikipedia: Гина Кунчева
  • wikipedia: Петър Кунчев
  • wikipedia: Христо Иванов (Голѣмия̌т)
  • facebook/iliya.mitsev: За Христо Иванов-Голѣмия̌т (Книговезецът)
  • Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Пета част на поредицата    ▼   ▲
  • Виктор Комбов: Много са прѣдателитѣ на Левски ..
  • В.Шанов, Телеграма от софийския̋т окрѫжен управител до търновския̋т, Извѣстия на историческото дружество, 1937
  • facebook/christo.tamarin: друг мой пост по темата
• christo.tamarin@facebook::2021-02-18: Шеста част на поредицата    ▼   ▲
  • Иво Инџев: Граф Игнатиев е истинския̌т палач на Левски
  • Янко Гочев прѣдставя най-новата си книга
• christo.tamarin@facebook::2021-02-19: Седма послѣдна част на поредицата    ▼   ▲
  • tatkovina.info
  • Писмената клетва, която Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872, която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско


• christotamarin.blogspot: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blogspot: Разходки по хребетитѣ на врѣмето
• christotamarin.blogspot: Относно произходът на българския̌т етнос
• christotamarin.blogspot: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години


• Ася Сократова: Успешният обир с фатални последици - обирът в Арабаконак

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-12-10 18:56:: Статия от Ася Сократова   (.. покажи я̨ там ..)
  
  
  • Успѣшния̌т обир с фатални послѣдици - обирът в Арабаконак


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недѣйте им се връзва на русофилитѣ!  (.. покажи го коментарът ..)  .. към началото ..
  
  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недѣйте им се връзва на русофилитѣ!  (.. скрий го коментарът ..)  .. към началото ..
  
  
  • Недѣйте им позволява на русофилитѣ да задават дневния̌т ред!
  
  
  • Замѣсването на руския̌т посланик в казусът със смъртта на Левски е русофилска опорка.
    
    
    • Видите ли - Русия е била толкова велика, че може да накаже Левски, дѣто уж не бил се съгласил да и̌ служи.
    • Русия е била толкова велика, че можѣла, ако поиска, да спаси Левски от бѣсилото, ама за назидание тя не поискала да го спаси.
  
  
  • СТИГА ГЛУПОСТИ!
  
  
  • Аферата, заради която сѫ били обѣсени Димитър Общи и Васил Левски, е била вѫтрешна работа на Османската империя.
    
    
    • Дори най-великата държава по онова врѣме - Британската империя - не би се намѣсила в казусът.
    • Русия сѫщо така не се е мѣсила.
  
  
  • Левски не е отказвал да стане руски шпионин, защото не му е било прѣдлагано.
    
    
    • И да сѫ му прѣдлагали, вѣроятно би отказал.
    • Но не сѫ му прѣдлагали да служи на Русия.
  
  
  • И защо все Русия трѣ̋бва да ни е на устата.
    
    
    • На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде британски агент.
    • На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде френски агент.
    • На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде етиопски агент.
  
  
  • И Етиопия е страна с нашата православна вѣ̋ра, както Русия.
    
    
    • И Етиопия е нѣ̋каква дупка накрай свѣтът, както Русия.
    
    
    • Дорогие русофилы из Болгарии! Товарищи!
    • Любѝте, любѝте Россию - так искренне, как Вы лю̀бите Эθиопию!
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

(.. pokaži vsičko ..)  (.. skrij&svij vsičko ..)  .. to the bottom ..

Samo Levski!

• ◄◄
• ▼▼

• 1. Predgovor
• 2. Preambÿl
• 3. Poredicata tekstove za Levski ot fevryari 2021 vuv facebook (.. razvij ..)
• 3. Poredicata tekstove za Levski ot fevryari 2021 vuv facebook (.. svij ..)
  • 3.1. Motivite za smurtnata prisuda na Levski
  • 3.2. Ivo Berov: Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"
  • 3.3. Za revolÿcionnata afera
  • 3.4. Za blizkite na Levski i za ne̋koi ot spodvižnicite my
  • 3.5. Za predatelstvoto
  • 3.6. Graf Ignatiev ne e zamesen v aferata s Levski i Dimitur Obqi
  • 3.7. Pismo na Levski do Konstantin Robev ot Oxrid, 1872-08-06
• 4. Epilog
• 5. Prepratki: references
• 6. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Predgovor    (.. pokaži go ..)  (.. pokaži vsičko ..)

(.. pokaži go predgovorut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   1. Predgovor    (.. skrij ..)  (.. pokaži vsičko ..)

• V dnite meǧy dvete dati - po star i po nov stil - na smurtta na Vasil Levski - meǧy 6-ti i 19-ti fevryari 2021 - vuv facebook sum pyblikyval po tozi povod poredica ot sedem teksta.
• Tova e purviut, a tova e posledniut.


• Samo Levski! Tova znael da izpisva purviut bulgarski kompÿtur VITOŠA prez 1962 (vižte tyka i tyka).
• (.. skrij predgovorut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2. Preambÿl    (.. pokaži go ..)

(.. pokaži go preambÿlut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   2. Preambÿl    (.. skrij go ..)

   ►►  (..  pokaži ..)   Koe tre̋bva vinugi da prisutstva v kontekstut?

   ▼▼   Makedonia. (..  skrij ü Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)

• Kogato se obsuǧat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
  • Pone neävno. No da ü ima Makedonia v kontekstut. (.. facebook ..)


• S vsički naši balkanski susedi - Surbia, Rymunia, Tyrcia i Gurcia, problemi veče ne̋mame.


• Vsičko drygo e pito-plateno.


• Samo problemut s makedonistite vse oqe ni dyši.


• (..  skrij ü Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)  .. kum načaloto ..
  

• Osuznajte se, ozaptete se.


• Našiut narod e star, za Našensko toj e po-star ot tyrcite, bulgarskiut etnos e vuzniknul prez 10-ti vek, omrazata kum tyrcite ne e čast ot našata nacionalna identičnost. Za sravnenie: severno-makedonskiut etnos e mlad, sto godini oqe ne̋ma, i zatova omrazata kum nas e čast ot te̋xnata nacionalna identičnost.


• Ymilkvaneto okolo Rysia ili puk laeneto protiv Rysia suqo taka ne su čast ot našata nacionalna identičnost. Izlekyvajte si gi kompleksite, svurzani s Rysia. Ili pone ne gi podxranvajte.


• Svurzvaneto na Rysia i konkretno na ryskiut poslanik v Carigrad graf Ignatiev sus smurtta na Levski e podxranvane na rysofobski kompleksi. Tova e tolkova tupo, poneže ne se osuznava, če taka se vuzveličava Rysia - tä demekj bila tolkova velika, če možela da se mesi vuv vutrešnite raboti i v sudebnata sistema na Osmanskata imperia.


• Osuznajte se: Rysia i graf Ignatiev ne̋mat niqo obqo sus smurtta na Levski i ne mogut da imat.


• Levski e čovek ot plut i kruv i ne e ikona. Levski ne može da bude ikona. Ikona naprimer može da bude Sveti Ivan Rilski.


• Levski e borec za nezavisima bulgarska duržava i e otdal životut si v tazi borba. Za tova go tačim.

• Kyltut kum Levski v Bulgaria ne go vuzpriemam.


• Patriotizmut ne biva da se izraǧa v religia.


• Da, Levski se e žertval za Bulgaria.


• No za Bulgaria su se žertvali stotici xilädi.


• I v nacionalno-osvoboditelnata borba, i prez vojnite.


• I na Šipka, i kraj Drava.


• I na Arabakonak, i v Marsilia.


• Za Bulgaria su se žertvali stotici xilädi. Levski e edin ot te̋x. I brat my Petur se e žertval za Bulgaria, i suratnikut my Dimitur Obqi.


• Vsički su dostojni za počit.


• Bog da gi prosti i da gi ydostoi s carstvoto nebesno.

• (.. skrij go preambÿlut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   3. Poredicata tekstove za Levski ot fevryari 2021 vuv facebook   

(.. pokaži gi tekstovete ..)  (.. pokaži gi tekstovete razviti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   3. Poredicata tekstove za Levski ot fevryari 2021 vuv facebook   

(.. svij gi tekstovete ..)   (.. skrij gi tekstovete ..)   (.. pokaži gi vsičkite ..)   .. kum načaloto ..

---

   ►►   3.1. Motivite za smurtnata prisuda na Levski 

(.. pokaži go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum načaloto ..

   ▼▼   3.1. Motivite za smurtnata prisuda na Levski  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• Qe privedu dokyment ot osmanskite arxivi. Tova su motivite, koito sofijskata sledstvena komisia izpratila na Syltanut v Carigrad, za da može toj da potvurdi izdadenata smurtna prisuda na Vasil Levski.


• .. pokaži iztočnicite na dokymentut ..
• .. skrij gi iztočnicite ..
  
  
  • Vzeto ot grypata ARTEFAKTI I STARI SNIMKI na facebook.
  
  
  • Pyblikyval sum go vuv facebook i na 2020-11-28.
  
  
  • Do pulniut protokol s razpitite po dati vodi tazi prepratka. Az priveǧam izvadka ot nego, tazi izvadka, koäto može da se nareče "prisuda s motivi za neü" i koäto e bila pratena v Carigrad za potvurǧenie.
  
  
  • Dokymenti iz tyrskite arxivi.
    Pod redakciata na prof. Aleksandur Byrmov. Sofia, 1952, (Fototipno izdanie 1987), s. 186-210, 255-261.
    Pyblikyvano vuv "Vasil Levski i negovite spodvižnici pred tyrskiut sud".


• .. pokaži go dokymentut ..
  
  
• Eto go dokymentut (.. skrij go ..):

  Kogato zavuršixu razpitite na licata, za nakazanieto na koito se donese s predišnite protokoli, ystanovi se, če imenyemiut Däkon Vasil Levski e natovaren ot strana na komitetut vuv Vlaško da podbyǧa i byntyva Bulgaria.
  
  Toj se očerta kato kompetentna i centralna ličnost, koäto e podbyǧala naselenieto da obrazyva komiteti, koito da se gotvüt da vustanut s oružie v ruka protiv Osmanskata duržava. Toj e razširäval krugut na byntovničeskata dejnost i na vse̋kakvi drygi dejstvia i e bil predsedatel na vsičkite komitetski organizacii.
  
  Poneže e bil tvurde xitur i lykav, a suqevremenno izvesten po svoäta xrabrost, kogato se raztyrixu komitetskite gnezda, toj ne moža da bude zaloven. Sled kato obače negoviut portret se razprati i negovoto presledvane i tursene ne spre̋, naj-setne črez ysurdieto i posredničestvoto na lovčanskiut kajmakam, toj bide nastignut v selo Kukrina, Lovčansko, napadnut i zaloven, sled koeto beše dokaran v Sofia i podložen na podrobno i vsestranno razsledvane.
  
  V purviut i vtoriut si razpit toj zaävi, če e roden v Karlovo, sin e na Ivana, če ot sedem godini nasam se yčil v srubski yčiliqa, če e bil v Bykyrèq kato deec v organizaciata na izpraqanite dosega otsam razbojnici, če e bil vuv vruzka s vojvodata na ime Xax̌i Dimitur i s drygi vojvodi, i poneže ne odobril metodut im na dejstvie i rabotite im togava, vurnul se v Surbia i postupil vuv voennoto yčiliqe.
  
  Za segašnata si byntovničeska dejnost bil povikan v Bykyrèq ot turgovecut Cenovič, deto se predstavil pred komitetut, svikan v Bykyrèq, s otkrito lice, dokato drygite prisutstvyvaqi ot razni mesta bili s maskirani lica, za da ne se poznavat edni drygi.
  
  Dadeni my bili ne̋kakvi pisma po organizyvaneto na kyrierskite slyžbi v komitetite, i, za da bude poznat ot komitetskite xora, te naglasili ne̋kakvi znaci, sled koeto bil izpraten v Bulgaria s taä naročna misia.
  
  Nosejki sus sebe si pisma, toj započnal naj-napred ot Sviqov i e obikolil Sviqov, Loveč, Turnovo i Plovdiv. Sled kato e predstavil tam naročnite znaci v opredelenite kafeneta, toj e izpulnäval vuzloženata my dlužnost, kato e predaval pismata izvun gradut na licata, koito idvali sled nego, razmaxvajki be̋la kurpa v ruka i podsvirvajki s ysta, bez da yznaüt negovata ličnost, nito puk negovoto ime.
  
  Sled tova se zavurnul pak v Bykyrèq, deto napisal edin vremenen ystav, spored kojto da se sustavi obqiut [ystav], i go razpratil po svoj počin na tykašnite komiteti, koito, sled kato pribavili i ot svoä strana svoite sobstveni mnenia, vurnuli tia ekzempläri ot vremenniut ystav obratno. Sled kato na svikanoto subranie toä ystav e bil popraven i napečatan, toj [Levski] e bil izpraten zaedno s toä ystav otsam [v Bulgaria]. No poradi gole̋moto količestvo broeve ot toä ystav, koito tre̋bvalo da nosi, mučno bilo da se prenesut po toä način, eto zaqo [ystavite] bili izprateni posredstvom komitetut v Bykyrèq na sviqovskiut komitet.
  
  Kogato došul v Sviqov, ystavite my bili dadeni i toj, kakto po-rano razdaval poqata, taka sega [razdal] ystavite v Loveč, Turnovo i Plovdiv, sled koeto, suglasno dlužnostta, koäto zaemal, se zael da razsledva i nablÿdava kafenetata i sboriqata, bez da obadi koj e, kakvo vpečatlenie e napravil komitetskiut vupros, dali toj e razglasen ili ne.
  
  Sled kato rabotil malko vreme v tova napravlenie, zavurnul se v Bykyrèq, otdeto ne minul vednaga otsam, a ostanul tam četiri-pet meseca, sled koeto, predi napadenieto na xaznata, prez Carigrad, otišul v Plovdiv.
  
  V edno pismo, koeto polyčil ot bykyrèqkiut komitet, e kazano, če putyvaqata za Sofia xazna e bila obrana, če poneže bil arestyvan edin čovek na ime Dimitur, to, ako poradi tova budut arestyvani komitetskite xora, da se dade vednaga znak za vustanie, koeto qe̋lo da bude podpomognuto ot glavnite vojvodi. No poneže, spored nego, obirut na xaznata e bil razbojničesko delo, toj bil na mnenie da ne se vdiga vustanie. Suduržanieto na pismoto, zaedno s gornoto si mnenie, suobqil na tykašnite komiteti i otgovoril na bykyrèqkiut komitet, kato pribavil i svoeto lično mnenie.
  
  Poneže, poradi taä negova postupka, bykyrèqkiut komitet iskal da go otstrani [ot deloto] i da ne go priznava, toj vuznameril da zamine vednaga za Carigrad, da potursi visšite vlasti, da priznae vinata i prestuplenieto si i da izloži rabotata ot načalo do kraj. Obače, otivajki za Carigrad, bil zaloven.
  
  Pri tretiut si razpit napravi oqe edna stupka napred, kato kaza, če vsički zapovedi, izpraqani za tykašnite komiteti, daval lično toj sus sobstveniut si podpis i dori, za da ima edinstvo v delata, izobličaval greškite i na bykyrèqkiut komitet. Zaävi oqe, če sam toj e podpisval razpiskite za subiranite pari, neobxodimi za segašnite razxodi na komitetite.
  
  Vupreki tova, toj ne poznaval nikogo ot komitetite, dori ne poznaval kyrierite, koito prenasäli sobstvenite my pisma; če tia pisma bili predavani črez naročni znaci, i, kakto se kaza po-gore, bez da se spomenyva nikakvo ime ili ličnost.
  
  Prizovan, izvòrskiut kyrier Didÿ Peev, pri očna stavka s Däkon Levski, my napomni za pridryžavaneto, spomenato v negoviut razpit, če su xodili zaedno v Loveč, Plovdiv i selata, če su noqyvali v Božilovata kuqa v Caracovo, če Däkon Levski e vzel tezkereto na Didÿ Peev, poradi prilikata [s nego] i otišul s [tezkereto] otsreqa [v Bykyrèq]. Sled kato povtori tova podrobno, toj [Levski] prizna tova pridryžavane [na Didÿ Peev] s nego.
  
  Nemy su se bili otkrili mnogo xora, koito ne rabotili [v komitetut], zatova kaza, če ne iska da gi izdade. Otnosno Vanÿ terziata, kojto e v be̋gstvo, toj ne znael, če e člen na lovčanskiut komitet, ne znael imenata na otišlite tam trima dyši lovčanci.
  
  Levski e iskal sreqa sus Stefan Karagözov, turgovec v Turnovo, kato my pratil izvestie. Sled kato polyčil negovoto suglasie, makar i da e iskal da se sreqne [s nego], obače suglasno predypreǧenieto na bykyrèqkiut komitet - toä čovek e bil obvinen v suqnost kato privurženik na vlastta - toj [Levski] ne se rešil [da otide na iskanata sreqa]. Če pismoto, koeto izpratil na edin plovdivski lekar, posledniut ne go priel.
  
  I izobqo toj otkaza kategorično da suobqi ne̋kakvi imena i lica. Na kraj suobqi, če Ivan Arabax̌iata ot Caracovo poznaval xorata ot plovdivskiut komitet.
  
  V četvurtiut si razpit spomenatiut se otkri oqe malko, kato kaza, če daskalut v selo Teteven e vzel yčastie v tova delo, če toj [Levski] e vide̋l komitetskite xora na svikanite subrania, vednuž v yčiliqeto i dva puti v xanut, če ako gi vidi, qe gi poznae, če toä komitet e korespondiral po-rano napravo s bykyrèqkiut vuz osnova na predišni predpisania, če toj se e karal s Dimitra [Obqi], poneže ne e daval smetka za parite, koito e polyčaval togava ot komitetite, kato e ostavil tamošnite raboti v bezporäduk, i če ne znae niqo za poslednite tamošni subitia.
  
  Obače be̋xu izvikani na očna stavka licata ot tetevenskiut komitet xax̌i Stanÿ i Petko Milev, koito kazaxu, če po-rano ne znaeli za komitetskite raboti, če ystavut e bil zanesen i pročeten ot Däkon Levski, i če toj gi e zaplašil, vsledstvie na koeto te su obrazyvali komitet i su subirali pari.
  
  Suqo taka na očnata stavka s povikaniut daskal Ivan, toj kaza, če purvi put toj [Levski] došul v yčiliqeto i sustavil komitetut, a Marko Önčev [kaza], če Levski im e čel vestnik, i predi da budut pokaneni v komitetut, toj ne e poznaval dori dymata komitet.
  
  Xax̌i Ivanovite sinove suobqixu, če Däkonut e otišul v texniut xan i svikal subranie.
  
  Sled kato vsički tia negovi deänia be̋xu izloženi i kato razbra, če ne može da kazva: "Az ne mogu da znaü texnite imena!" i če my e nevuzmožno da krie samata istina, toj zaävi suvsem otkrito, če ne iska da suobqi imenata na xorata, koito ne be̋xu zaloveni. Suobqi samo za xorata ot vidrarskiut komitet, za koito znae, če su arestyvani, kakto i za Marin ot Loveč, če su komitetski xora.
  
  V petiut si razpit toj se pomuči pak da otreče ne̋koi ot svoite purvi pokazania i zaizvurta pak po suqiut način, obače pri razpitut na Dimitra [Obqi], povikan na očna stavka, kojto potvurdi vsičko onova, koeto beše kazal za Däkon Levski, i na ne̋kolko puti imaše zapitvania ty kum Dimitra, ty kum Levski, toj edvam togava prizna, če e zapove̋dal sam na Dimitra da ybie däkonut-namestnik na vladikata.
  
  Pri razpitut na Anastas plevnenecut, kojto be povikan na očna stavka, kogato se povtorixu i izbroixu lično pred Levski faktite v negovite pokazania, toj pak otreče onia časti, v koito se spomenyvaxu imena.
  
  Kaza oqe, če ne znae niqo za napadenieto na edna kuqa v Loveč ot strana na trima dyši s červeni arnaytski drexi i ybijstvoto na slygata v taä kuqa, i če toj bil polyčil pismo ot lovčanskiut komitet v smisul, če e opasno da se vurne v Loveč, poneže, kato čyǧenec, može da bude zapodozre̋n ot strana na vlastta, i tvurdi, če ne e izvuršil tova delo.
  
  Obače beše povikan na očna stavka Vytÿ Vetÿv, kojto v svoite pokazania prizna, če go e pridryžaval, i suobqi povtorno, če po iskaneto na Levski i poradi svoä častna rabota, toj otišul v Loveč i posredstvom Lykan se sreqnul s Levski v plevnäta na edna kuqa, i če tam toj [Levski], sled kato se preoble̋kul v červeni drexi, zaedno s nego [V. Vetÿv], vlezli v edna kuqa prez dusčenata ograda, i sled kato su pretursili vutrešnostta na kuqata i počakali malko tam da dojde stopaninut na kuqata, došul slygata my i, kato vide̋l Levski, započnul da vika, obače [Levski] go drupnul vednaga za äkata navutre, probol go s kama v korema i go ybil, i ottam se maxnul i otišul v lozäta, deto my ostavil drexite si.
  
  Spomenatiut Levski otkaza tia pokazania na Vytÿ Vetÿv, otkaza dori i sreqata si s Vytÿ Vetÿv v Loveč.
  
  V šestiut si razpit, spomenatiut [Levski], sled kato razpravi postanovleniata na komitetskiut ystav, suobqi, če e ystanovil, kakvo mestata, koito e obikolil, sled kato bil razpratil tam pisma črez Vasil gloženecut i Sava Mladenov, su godni za bynt, koeto [neqo] donesul na bykyrèqkiut komitet; če tia pisma, koito toj izpraqal za proverka, bili ednakvi s onia na bykyrèqkiut komitet, če prez vreme na svoite obikolki ystanovil, kakvo mnenieto na naselenieto bilo različno, a imenno: prosvetenite lÿde i turgovskoto suslovie su protestirali i bili protiv izvoÿvaneto na prava črez oružie, a samo selänite, koito su bili donejde tormozeni, otivali kum stranata, koäto gi privličala; če bulgarite v Odesa, kakto e bilo i po-rano, izpraqali tyka xajdyti s cel da smyqavat spokojstvieto na stranata. Toj iska v toä smisul imenno da zasegne političeskata strana na vuprosut.
  
  Vuz osnova na tia podrobnosti i na negovite rezÿmirani priznania, kakto i pismenite i ystni pokazania na zalovenite, ystanoväva se, če spomenatiut Däkon Levski e vle̋zul v Bulgaria s byntovničeski namerenia, kato e podbyǧal naselenieto da vustane s oružie protiv Osmanskata duržava za pridobivane na prava, če pod negovo lično glavatarstvo za byntyvane zaedno s ne̋kakvi drygi razbojnici, toj osven deto e predpriel razni byntovničeski deänia, no e izpulnäval točno vuzloženata my dejnost, kato e duržal pred selänite, subrani v selskite yčiliqa, reči, izdaval e pečatni brošyri pod nazvanie komitetski ystavi, i e podbyǧal naselenieto kum vustanie.
  
  Kato posledstvie ot tova podbyditelstvo i nasurdčavane, obrazyvali su se ne̋kakvi byntovničeski komiteti i kyrierski slyžbi i su se subirali mnogo parični pomoqi pod predlog da se kypyva oružie.
  
  Osven deto toj e dal na Dimitra pismena zapoved za ybijstvoto na däkonut-vladiški namestnik, vle̋zul e v kuqata na edin čorbax̌ia v Loveč, za da vzeme ot nego nasila pari kato pomoq za komitetut, i kogato e vuršil tova prestuplenie, za da ne bude zaloven, toj e ybil s kama slygata, kojto započna̋l da vika.
  
  Ot zalovenata negova korespondencia se ystanoväva položitelno, če toj e korespondiral otnosno byntut s ne̋koi byntovnici i razbojnici v Surbia i Vlaško, če spomenatiut Däkon Levski e iztočnikut i iniciatorut na zamisleniut bynt, kojto e stanul pričina da otgovarät pred poveleniata na zakonut ne̋koi bulgari, koito su imali smelostta da naryšut spokojstvieto na Bulgaria.
  
  Tuj kato:
  
  v čl. 55 na imperatorskiut zakon e postanoveno i izrično ypomenato, če "vseki, kojto podbyǧa lično ili črez drygigo tyrskite podanici i žiteli na Osmanskata imperia kum vuoruženo vustanie protiv syltanskata duržava, i negovata zamislena cel se osuqestvi napulno ili puk e pristupil kum izpulnenieto na deloto, toj se nakazva sus smurt";
  
  v čl. 57 puk e kazano, če "ako grypa razbojnici izvuršut zaedno ne̋koe byntovničesko delo, predvideno v gorekazanite čl. čl. 55, 56, ili puk pristupüt kum negovoto izpulnenie, to samiut glavatar i podbyditel izmeǧy onia, koito se namirat v tova razbojničesko obqestvo, kudeto i da se zalovi, se nakazva sus smurt, a drygite, koito bixu se zalovili na mestoprestuplenieto, suobrazno sus stepenta na te̋xnoto dokazano yčastie v byntovničeskoto delo, se nakazvat s doživoten ili vremenen kreposten zatvor";
  
  v čl. 67 puk e kazano, če "vseki, kojto proiznasä reči po ploqadi, po pazariqa i ylici, po sborove ili črez razlepvane na afiši i izdavane na pečatni brošyri podbyǧa napravo naselenieto i žitelite da izvuršut prestuplenia, ypomenati v nastoäqata glava, se nakazva kato avtor na tia prestuplenia. Obače, ako posočenite podbyditelstva ne budut osuqestveni, toj se nakazva na večno zatočenie“;
  
  v čl. 174 se kazva, če "ako toj e ybil ne predymišleno ne̋koe lice, nakazva se s 15 godišen kreposten zatvor; ako obače tova ybijstvo e izvuršeno pri izvuršvaneto na ne̋koe drygo prestuplenie, predi ili sled negovoto izpulnenie, ili puk e izvuršeno pri izpulnenieto na ne̋koe prestuplenie, to liceto, koeto izvurši ybijstvoto, spored zakonut se nakazva sus smurt".
  
  Tuj kato spomenatiut [Däkon Levski]
  
  e podbyǧal lično syltanskite podanici kum vuoruženo vustanie sreqy Osmanskata duržava, razprostranäval e pečatni listove i vuobqe e predpriemal razni byntovničeski deänia sus cel da vurši prestuplenia, posočeni v glava vtora na imperatorskiut zakon, koeto se viǧa ot negovite priznania,
  
  če pri napadenieto na kuqata v Loveč, kogato e izvuršil prestupnoto si deänie za kražba i teror, ybil e slygata, kato e kazal, če nayčil, kakvo tova ybijstvo bilo izvuršeno ot ne̋kakvi xora s červeni drexi, a v posledstvie drygarüt my ystanovi, če toj e otišul s červeni drexi, za da ne bude poznat, poneže e polyčil pismo ot lovčanskiut komitet da ne xodi v Loveč, kogato e bil v Teteven,
  
  če edin takuv ym, kojto, ot strax da ne budut razkriti tajnite, e izdal zapoved za ybijstvoto na däkonut-namestnik na lovčanskiut vladika, bez [posledniut] da e imal ne̋kakva vina, estestveno e, če nikak ne se e podvoymil da izvurši ybijstvoto i na slygata, za da ne bude yloven na mestoprestuplenieto; če toj e iskal edin čovek, i v Loveč e bil izpraten na Däkona Vytÿ Vetÿv, koeto se viǧa suqo ot pokazaniata na komitetskite xora vuv Vidrare, i vuobqe negoviut drygar e znael, če v Loveč ima podobno lice, bez da znae neqo za nego.
  
  Poneže vsičko goreizloženo e ystanoveno s položitelnost, to na osnovanie izričnoto povelenie na čl. 55, al. 1, čl. čl. 56, 66 i al. 2 na čl. 174, reši se: spomenatiut Däkon Levski da bude osuden na smurt črez obesvane.
  
  Ako Vaše Prevuzxoditelstvo odobrävate [tova], neka se izdade visočajše irade, za da se izpulni taä smurtna prisuda, suglasno zakonut, za koeto se osmelävam da vi molü. Na vseki slyčaj neka bude spored Vašata zapoved.

  (.. skrij go dokymentut ..)  .. kum načaloto ..

• Gorniut dokyment - protokol - na 1873-01-14 e bil izpraten ot sofijskata specialna sledstvena komisia do Syltanut v Carigrad.
  Edva li Syltanut si e gybil vremeto da čete takuv dulug tekst.
  Ne̋koj sekretar na Syltanut go e pročel.
  I my e dokladval: (sledva predpolagaem dialog)
  

  -- Vaše veličestvo, ot sofijskata sledstvena komisia iskat da potvurdite vtorata smurtna prisuda.
  -- Rÿšdi paša kakvo kaza?
  -- Da potvurdite, Vaše veličestvo.
  -- Ybil li e ne̋kogo?
  -- Da, Vaše veličestvo. V Loveč teglil nožut na edin rataj, za da ne go izdade.
  -- Potvurǧavam.

  Na 22 änyari 1873 syltan Abdyl Azis potvurǧava smurtnata prisuda na Vasil Levski.


• Ima tvurdenia, če smurtnata prisuda na Levski ne bila zakonna.
  Osmanskata duržava e bila absolÿtna monarxia po onova vreme.
  Voläta na Syltanut e zakon.
  
  A za takiva prestuplenia vuv vse̋ka evropejska duržava po onova vreme se polagalo smurtno nakazanie.


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   3.2. Ivo Berov: Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"

(.. pokaži go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum načaloto ..

   ▼▼   3.2. Ivo Berov: Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ◄►  Dva teksta na Ivo Berov qe vi preporučam i qe privedu citati ot te̋x.   (.. pokaži gi ..)


• ►►  Levski, Xristos, bulgarqina i plemenni osobenosti
  • (.. pokaži tyk otkus ottam ..)  (.. pokaži go celiut tekst tam ..)
• ▼▼  Levski, Xristos, bulgarqina i plemenni osobenosti
  • (.. skrij go otkusut ottyk ..)  (.. pokaži go celiut tekst tam ..)

  No toj ne e čovek.
  
  Toj e apostol. Angel. Svetec. Idol. Dori neqo poveče ot idol.
  
  Toj e bog. Plemenen bog.
  
  Na 19 fevryari s vsičkite my reči, slavoslovia, otdavane na počit, podnasäne na venci i cvetä, padane na kolene, turžestva i rityali, Levski se prevurnu v plemenen bog. Imenno plemenen. I imenno bog. Bog, pred kogoto se preklanä plemeto, a ne naciata. Pleme, koeto se preklanä pred bogut, ne pred nacionalniut geroj.
  
  Za svoüt plemenen bog plemeto počti niqo ne znae. Puk i ne my tre̋bva da znae. Puk i ne iska da znae.
  
  Vse̋ko znanie za Levski bi go prinizilo. Vse̋ka predstava za Levski kato čovek bi otnelo ot božestvenostta my.



• ►►  Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"
  • (.. pokaži tyk otkusi ottam ..)  (.. pokaži go celiut tekst tam ..) (.. ili puk tam ..)
• ▼▼  Na vnimanieto na robyvaqite na "robstvoto"
  • (.. skrij ..)  (.. pokaži go celiut tekst tam ..) (.. ili puk tam ..)

  Obstoätelstva, koito bi tre̋bvalo da pripomnät drygo edno robstvo, pod koeto popadat bulgarite. Robstvo v istinskiut smisul na dymata. Robstvo, pri koeto robite ne su imali pravo nito do govorüt, nito da mislüt, nito da razsuǧavat, nito da se sdryžavat, nito da putyvat, nito da ve̋rvat svobodno v Gospoda-Boga, nito svobodno da vuzpitavat decata si dori.
  
  Zaqo li za tova robstvo nikoj ne govori?
  
  Zaqo li ne se praznyva turžestveno osvoboǧenieto na Bulgaria ot bulgarskoto komynističesko robstvo?
  
  Može bi zaqoto si e naše. Bulgarsko i rodno.
  
  Koeto po nikakuv način ne go pravi po-malko gadno, otbluskvaqo, sramno i ynizitelno.
  
  Naprotiv, pravi go oqe po-gadno, po-otbluskvaqo, po-sramno i po-ynizitelno.

  Sega qe vi kažu koj e bil naj-strašniut potyrčitel. Onä, kojto e nakaral naj-mnogo xristiani da smenüt ve̋rata si s "poganskata" ve̋ra.
  Kazva se x̌izie.

  Zaradi tyrskoto vladičestvo Bulgaria propyska evropejskoto razvitie. Ce̋loto.

  • Propyska osnovni, rešitelni, sudbonosni dostiženia na evropejskata i čoveška civilizacia.
  • Propyska Vuzraǧaneto,
  • propyska Velikite geografski otkritia i otvaräneto kum svetut,
  • propyska nayčnite otkritia – Kopernik, Bryno, Nÿton,
  • propyska reformaciata (curkovnite preobrazyvania),
  • propyska zabeležitelnite dostiženia na myzikata, živopista, literatyrata, teaturut i filosofiata.
  • Propyska pečatut, knigoizdavaneto i knigorazprostranenieto.
  • Propyska gotikata, barokut i klasicizmut.
  • Propyska vekut na razymut i vekut na prosveqenieto.
  • Propyska indystrializaciata.
  • Propyska golemite obqestveni borbi i preobrazyvania,
  • propyska velikite idei za pravata na čovekut, za graǧanskite (ne selskite) svobodi i ravenstvoto pred zakonut.
  
  

  Eto za tova biva da se sužaläva i da se proklina (v inoskazatelniut ili v bykvalniut smisul) tyrskoto prisutstvie, tyrskoto vladičestvo, ili tyrskoto robstvo, ne zaradi glypostite v čitankite. (V čitankite tia propyski ne se spomenavat, tam se kazva, če evropejskoto vuzraǧane ne e započnalo s neznačitelnite otkritia na Kolymb, a s veličestvenite stenopisi na Boänskata curkva).
  
  Ne biva da se zabravä, če zaedno s bulgarite vsičko tova go propyskat i tyrcite.

  • I tyrcite,
  • i gurcite,
  • i rymuncite,
  • i surbite,
  • i albancite,
  • i bosnencite,
  • i xercegovcite,
  • i černogorcite.

  A za kakvo su im bili tezi istykani, ne e suvsem sigyrno.
  
  Može bi za da gi vidi otkum moreto ne̋koe božestvo, ili ne̋koj baš ÿnak, ta da dojde i da im opravi bakiite.
  
  A može bi istykanite su bili izdignuti, za da se vidi, če plemeto na dulgoyxite e bilo po-veliko ot plemeto na kusoyxite. (Ili obratnoto, ne̋ma značenie, no takiva dve plemena e imalo na ostrovut).
  
  No kakvito i sumnenia da ima po vuprosut pametnik na kakvo su tia istykani, ne̋ma sumnenia za tova pametnik na kakvo su stanuli.
  
  Na čoveškata glypost, razbira se.
  
  Ama qe kažete, če tova e bilo mnogo otdavna, bilo e mnogo daleč, ne̋kude po sredata na Tixiut okean, i sega takiva qyrotii ne stavat.
  
  Ami ne xodete čak v sredata na Tixiut okean, idete v susedno Skopie i qe vidite dali ne stavat takiva qyrotii.

  A sega da vi kažu kakuv bi bil naj-podxodäqiut pametnik i za Bulgaria, za Osmanskata imperia i za bulgaro-tyrskite vzaimootnošenia.
  
  Dvama dyši ot bronz. Ama ne golemi, malki, kato onia na ploqad Slavejkov, deto decata im vikat "čičkovcite", a Simeon SaksKobyrggotski "bratä Slavejkovi".
  
  Da sedüt krotko edin do dryg ne̋kude na bulgaro-tyrskata ili na tyrsko-bulgarskata granica, da si prikazvat, da razte̋gat lokymi i da se naddymvat.
  
  Nastradin Xox̌a i Xitur Petur, razbira se. A može suqo Xitur Petur i Nastradin Xox̌a. A može Nastradin Petur i Xitur Xox̌a. Samo da ne e Levski i palačite my. Te veče si imat pametnici, kudeto tre̋bva.

  Ami tolkova li e strašno i nevuobrazimo da se napiše edna obqa istoria na tyrskoto vladičestvo po našite zemi. Naj-malkoto poradi tova, če tazi istoria naistina e obqa. Ne za da se prepodava po yčiliqata, tova skoro ne̋ma da stane. No kato opit za vzaimno razbirane pone.
  
  Ami izgleǧa čak tolkova. Strašno i nevuobrazimo.
  
  Zaqoto vmesto ymni, obrazovani i dalnovidni duržavni muže, vmesto istinski vodači, sposobni da osmislüt minuloto i da osvetlüt budeqeto, narodut si e izbral za vlastnici po svoj obraz i podobie polyobrazovani tarikati, čiito ymstveni i duržavničeski sposobnosti se izčerpvat predimno sus sposobnostta im da se vuzpolzvat ot xorskite predrazsuduci i zablydi. Da rusüt tupni ot rodut na tazi, če vse̋kakvi izkazvania za Botev i Levski izvun obqoprietite, qe se priemat kato zaplaxa za nacionalnata sigyrnost – Bože, kakva posredstvenost i purvičnost. I to ne ot ministur na vojnata, ili policiata, a ot ministur na obrazovanieto.
  
  No, kakto e rekul Onä – "Mlukni surce".

• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   3.3. Za revolÿcionnata afera 

(.. pokaži go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum načaloto ..

   ▼▼   3.3. Za revolÿcionnata afera  (.. skrij go aferax̌ijstvoto ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  Da si spomnim za Ivan Kasabov (.. pokaži ..)  (.. pokaži poveče za nego ..)
  
• ▼▼  Da si spomnim za Ivan Kasabov (.. skrij ..)  (.. pokaži poveče za nego ..)
  
  
  • Istinskiut ideolog na bulgarskoto nacionalno-osvoboditelno dviženie -
    • dviženieto za suzdavane na bulgarska duržava,
  • tozi ideolog, kojto izveǧa ideite si do yspex,
  • bulgarinut s naj-mnogo zaslygi za suzdavaneto na bulgarskata duržava,
  
  
  • e le̋skovčaninut Ivan Kasabov (1837-10-27..1911-06-19)
    
    
    • Purvo, toj razkarva Rakovski s negovite smaxnuti idei ot nacionalno-osvoboditelnoto dviženie.
    • Vtoro, Ivan Kasabov e edin ot naj-obrazovanite bulgari za vremeto si, može bi naj-obrazovaniut.
    • Treto, toj stoi v se̋nka, ima si profesia, ne se nyǧae ot poborničeska pensia, ymira v stolicata na svobodna Bulgaria ot starost.
    • Četvurto, toj naputstva i Karavelov, i Levski, i Dimitur Obqi, i Benkovski, i Botev. Toj im kazva kakvo da pravüt.
  
  
  • I tuj, i Karavelov, i Levski, i Dimitur Obqi, i Benkovski - su vse agenti na Ivan Kasabov.
  
  
  • Ot gledna točka na istoriata, sled kato znaem kakvo e stanulo, Benkovski se e okazal naj-efektivniut izmeǧy tezi agenti.
  • Istoričeskoto značenie na ostanulite sledva da se ocenäva v perspektivata dokolko dejnostta konkretno na vseki edin ot te̋x e doprinesla za deloto na Benkovski.
  
  
  • Zaxari Stoänov slaga v ystata na Benkovski dymite: "A sega Rysia neka zapove̋da". Zapiskite na Zaxari Stoänov su pisani godini sled subitiata, sled kato toj e vide̋l kakvo e stanulo. Edva li naistina Benkovski e kazal tezi dymi. Benkovski nito e bil ideolog, nito e bil ryski agent.
  
  
  • Ivan Kasabov suqo ne e bil ryski agent. Oqe po-malko Levski ili Dimitur Obqi. Nito Karavelov. Ne su bili ryski agenti našite nacional-revolÿcioneri.
  
  
  • Subitiata, otpriqeni ot dejnostta na Benkovski, otnačalo se razvivali v ygoda na Ivan Kasabov.
  • Rešeniata na Carigradskata konferencia ot dekemvri 1876 su bili naj-dobroto, na koeto toj kato ideolog na bulgarskoto nacional-osvoboditelno dviženie e možel da se nade̋va.
  • No Midxad paša osyetäva Carigradskata konferencia s novata si konstitycia, i pravi taka, če "Rysia da zapove̋da".
  
  
  • Tuj kato v tazi poredica ot tekstove qe stane dyma i za graf Ignatiev, to na tova me̋sto vuv vruzka s Carigradskata poslaničeska konferencia ot 1876 e redno da otbeležim, če samo zaradi izklÿčitelnata rolä na ryskiut poslanik graf Ignatiev v konferenciata toj zaslyžava ylica da bude krustena na negovo ime.
  
  
  • A Ivan Kasabov edva li bi pretendiral za ylica. No bi bilo dobre da ima i v Sofia. V Le̋skovec ima.
  • • wikipedia: Ivan Kasabov (revolÿcioner)
    
    
    • Da si spomnim za Ivan Kasabov
      Naj-pulno dejnostta na Ivan Kasabov e opisana po gornata prepratka.
    
    
    • Dymi na Ivan Kasabov ne̋kolko meseca predi smurtta my.

      Tryden, mučeničeski i pulen s golemi byri i zloqasten beše celiut mi život pri vuzraǧaneto, pri vustaničeskite dejstvia, kakto i pri vsičkite mi dela za dobroto, qastieto i osvoboǧenieto na dnešna Bulgaria, pa daže i v svobodna Bulgaria.
      
      Mislü, če sum izpulnil napulno suvestno dlužnostta si kato bulgarin kum otečestvoto si.

    • Ne̋koi trydove na Ivan Kasabov:
      
      
      • Osvoboǧenieto na surbite pod knäzyvaneto na Kara Georgia i Miloša Obrenovič
      • Rysia i bulgarskiut vupros (1895)
      • Diplomatičeski pokazatel za pravata i fynkciite na diplomatičeskite i konsylski agenti (1896)
      • Moite spomeni ot vuzraǧaneto na Bulgaria s revolÿcionni idei (1897)
      • Metodi za racionalnoto prepodavane na modernoto meǧynarodno pravo (1897)


• ►►  V afera, v koäto dvama dyši yvisvat na vužeto, ili su zameseni ženi, ili su zameseni pari (.. pokaži ..) 
  
• ▼▼  V afera, v koäto dvama dyši yvisvat na vužeto, ili su zameseni ženi, ili su zameseni pari. (.. skrij ..) 
  
  
  • V aferata na Dimitur Obqi (obesen na 1873-01-10) i Vasil Levski (1873-02-06) ne su bili zameseni ženi.
  • Znači, stava dyma za pari.
  
  
  • Petko Slavejkov:

    Radvaj se, parice,
    vsesilna carice!
    Zarad teb, parice,
    zarad tvojto lice,
    qo raboti stavat!
    ..
    Carstva i prestoli
    zarad tebe šavat,
    vseki teb se moli,
    tebe žertvi koli.
    ..
    blažena, čestita, ce̋l te sve̋t počita!

  • Na 1872-07-28 v Orxanie e bil ybit däkon Paisij.
    Däkon Paisij e bil namestnik - izpulnävaq dlužnostta - na loveškiut ekzarxijski vladika. Titylärut bil bolen i bil v Carigrad na lečenie, i delata na loveškata eparxia gi dvižel däkon Paisij.
    Toj si pozvolil s ykor da kaže na xorata "Na komitite pari davate, a za curkvata pari ne̋mate!".
    Taka däkon Paisij bil osuden na smurt ot Levski i prisudata bila izpulnena ot Dimitur Obqi v dvorut na curkvata v Orxanie (Botevgrad).
  
  
  • Na 1872-08-14 v Loveč po pladne ..
    Vasil Levski (zaedno s veče spomenatiut Vytÿ Vetÿv) vle̋zul v kuqata na Denčo Xalačev da krade.
    Slygata Stojčo zavaril kradcite i se razvikal. Levski bil prinyden da my tegli nožut.
  
  
  • Na 1872-09-22 na Arabakonak ..
    četa ot komiti-ax̌amii, vodeni ot Dimitur Obqi, obrala imperskata poqa, prenasäqa pari ot Severozapadna Bulgaria kum Carigrad.
    V edna absolÿtna monarxia tezi pari su prinadležali na Syltanut.
    Taka kakto lebedite v Temza prinadležut na kralicata.
    Ybijstvata v Orxanie i Loveč ne bili dostatučni, za da se zadejstva policiata, obače s kražbata na pari ot Syltanut se prexvurlila granicata na turpimostta.
    Aferata bila razkrita i dvama dyši yvisnuli na besiloto.
  
  
  • Ivan Kasabov - ideologut - sigyrno suqo e osuznaval kreqäqata nyǧa ot pari za revolÿcionnoto delo.
    A v častnost, tova dokazva, če ne stava dyma za ryska agentyra.
    Parite su bili nyžni za zakypyvane na oružie.
    Ako Kasabov, Levski, Dimitur Obqi i Karavelov su bili ryski agenti,
    te bi tre̋bvalo da mogut lesno da osuznaüt, če na Rysia niqo ne bi ï stryvalo da vuoruži bulgarskite byntovnici.
  
  
  • Sofijskata izvunredna sledstvena komisia
    
    
    • Kakto se viǧa ot tekstovete, obobqeno četiri prestuplenia su bili razsledvani.
      
      
      • Obirut na xaznata na Arabakonak.
        Tozi obir e nakaral tyrskata policia da se zadejstva i da zalovi zlostornicite, kato razplitaneto na organizaciata doveǧa i do zalaväneto na Vasil Levski.
        Vasil Levski ne e bil obvinen za obirut, kakto se viǧa ot tekstut.
        Vodač na obirx̌iite e bil Dimitur Obqi.
        Parite su se namerili i bili vurnuti v xaznata.
      
      
      • Komitax̌iluk. Obvinenie i kum dvamata, Vasil Levski i Dimitur Obqi.
      
      
      • Ybijstvoto na däkon Paisij. Dimitur Obqi go ybiva v Orxaniè (Botevgrad) po poručenie na Vasil Levski.
        Za tova ybijstvo i dvamata su obvineni.
        Däkon Paisij bil zamestnik na lovčanskiut vladika - toj dvižel eparxijskite dela, poneže vladikata bil na lečenie.
      
      
      • Ybijstvoto na slygata v Loveč. Obvinen e izvuršitelüt Vasil Levski.
    
    
    • Osudeni su bili 64 dejci na Vutrešnata revolÿcionna organizacia:
      • na smurt – Vasil Levski i Dimitur Obqi
      • na zatočenie – 62 dyši: v Diarbekir (38), v Egÿrne (3) i v Argana Medeni (21)
    
    
    • Svodka na obvineniata:
      • Za Dimitur Obqi: obirut na xaznata, ybijstvoto v Orxaniè i komitax̌iluk.
      • Za Vasil Levski: komitax̌iluk, ybijstvoto v Loveč, poručka na ybijstvoto v Orxaniè.
      
      
      • Vuv vse̋ka strana - i togava, i sega - za takiva prestuplenia se otsuǧa naj-težkoto nakazanie.


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   3.4. Za blizkite na Levski i za ne̋koi ot spodvižnicite my   

(.. pokaži go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum načaloto ..

   ▼▼   3.4. Za blizkite na Levski i za ne̋koi ot spodvižnicite my  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  V predišniut tekst (3.3) stavaše dyma naj-veče za pari.

  Sega bi tre̋bvalo da stane dyma za ženi. (.. pokaži ..)

• ▼▼  V predišniut tekst (3.3) stavaše dyma naj-veče za pari.   (.. skrij ..)

  Sega bi tre̋bvalo da stane dyma za ženi.
  Ama ne̋ma da e taka. Suvsem nakratko za ženite.
  
  Blagopolyčieto na vse̋ka biologična popylacia, vklÿčitelno takava na vidut Homo sapiens, su äkite ženski individi. Takiva kato majkata na Levski Gina i kato sestra my Äna.
  
  Nie mužete može da mrem ot travmi, ot rani, ot bolesti, može da visim na vužeto, ili da se vurgaläme v kalta ot alkoxolizum. Važnoto e da ima äki ženi, bez kakvito popylaciata ne̋ma budeqe.
  
  Tužnoto e, če i ženite gi xvaqat bolesti, i daže xybavite ženi i te̋x.

• ►►  Sega qe stane dyma za zdraveto i za bolestite. (.. pokaži ..)
  
• ▼▼  Sega qe stane dyma za zdraveto i za bolestite. (.. skrij ..)
  
  
  
  • Zdraveto e po-cenno ot parite. Za kakvo su ti milioni ili miliardi, ako nelečima bolest te otnese v otvudnoto.
  
  
  • Ivan Kynčev, baqata na Vasil Levski, se e pominul sravnitelno mlad ot bolest.
  
  
  • Xristo Kynčev, brat na Vasil Levski, suqo taka e stradal ot ne̋kakva bolest, zaradi koäto ne e bil priet v belgradskata legia. Pominul se prez 1870 v Bykyrèq.
  
  
  • Petur Kynčev, drygiut brat na Vasil Levski, se vurnul v rodnoto Karlovo, Iztočna Rymelia, invalid ot vojnata, s razbito zdrave. Polyčil slyžba kato starši stražar, no prez esenta na 1881 se pominul ot bolestite i ot ranite si. V sustavut na Bulgarskoto opulčenie Petur Kynčev se e bil na Šipka.
    
    Petur Kynčev suqo taka e bil posvetil životut si na osvoboǧenieto na Bulgaria, kakto brat si Vasil.
  
  
  • Samiut Vasil Levski e bil s razklateno zdrave. (.. skrij ..)
    Tova se razbira ot tekstut na Änko Gočev.
    Nalagalo se na xušovete da zaplašvat belgradskite lekari, za da gi nakarat da izlekyvat Vasil Levski.
    Toj e ležal bolen dva-tri meseca v Belgrad pod grižite na brat si Xristo.
    
    Kato deca v yčiliqe kato če li ni yčexu, če Levski bil narečen taka, poneže skačal kato luv. Kato če li ni yčexu, če na Stefanovden 1872 Levski se opital da preskoči pletut, ograǧaq kukrinskoto xanče, no opincite my se razvurzali i toj ne yspe̋l. Tova su mitove veroätno. Levski edva li e bil v sustoänie da preskoči ograda.


• ►►  Majkata na Levski se pominula ot estestvena smurt prez änyari 1878. (.. pokaži ..)
  
• ▼▼  Majkata na Levski se pominula ot estestvena smurt prez änyari 1878. (.. skrij ..)
  • Tä ne dočakala nito vasalna Bulgaria, nito dočakala avtonomna Iztočna Rymelia.
    Karlovo bilo v granicite na Iztočna Rymelia, nali znaete.
  
  
  • Četiri nejni deca su doživeli pulnoletie: duqerä ï Äna (Ana) i sinovete ï Vasil, Xristo i Petur.
  
  
  • Za majkata na Levski.
  
  
  • Sestrata na Levski Äna (ili Ana) se okazala naj-äkata v semejstvoto, äka kato majka si. Osven če gledala decata si, tä tre̋bvalo da gleda težko bolni v poslednite im dni i majka si Gina, i brat si Petur.
  
  
  • Bulgarska istoria: Lužite okolo semejstvoto na Apostolu (.. pokaži tam ..)


• ◄►  Za roǧenata godina na Vasil Levski oficialno se priema 1837.

  Spored naj-novi danni, izvedeni ot nÿfys defteri, suxranävani v tyrskite duržavni arxivi v Istànbyl, Vasil Levski e bil roden prez 1840g.

• ◄►  Dimitur Obqi e spodvižnik i suratnik na Vasil Levski.

  Dimitur Obqi e bil bulgarin s bulgarsko samosuznanie, dal e životut si za svobodata na Bulgaria, kakto Levski i kakto mnozina drygi.
  
  Molü, nedejte kori Dimitur Obqi. Obrazut na Vasil Levski e svetul i bez da ima nyǧa da prinizävate Dimitur Obqi.

• ►►  Xristo Ivanov Golemiut e dryg spodvižnik i suratnik na Levski.  (.. pokaži ..)
  
• ▼▼  Xristo Ivanov Golemiut e dryg spodvižnik i suratnik na Levski.
  
  
  • Spomenite na Xristo Ivanov Golemiut (Knigovezecut), s blagodarnost kum Iliya Mitsev, v adaptacia na Änko Gočev, qe namerite po tazi prepratka.
    
    Tekstovete na Änko Gočev ne su mnogo nadeǧni, osobeno za tozi period, no ne biva da go prenebregvam.
  
  
  • Za Xristo Ivanov (Golemia) vuv wikipedia-ta.  (.. skrij ..).


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   3.5. Za predatelstvoto   

(.. pokaži go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum načaloto ..

   ▼▼   3.5. Za predatelstvoto  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  Toj bide predaden, i ot edin pop!   (.. pokaži ..)

  Toä mrusen červäk, toä nizuk rob,
  toz pozor za Boga, tyj pätno na xramu
  Däkonu pogybi črez černa izmama!

• ▼▼  Toj bide predaden, i ot edin pop!   (.. skrij ..)

  Toä mrusen červäk, toä nizuk rob,
  toz pozor za Boga, tyj pätno na xramu
  Däkonu pogybi črez černa izmama!
  
  Vazov e bil podveden ot luža i manipylacia, za da napiše tova.
  Pop Krustÿ ne e predal Vasil Levski.
  
  Na tulpata i dori na obqestvenoto mnenie ne biva da se pozvoläva da sudüt. Suǧeniata po tozi povod tre̋bva da su racionalni, a ne emocionalni.
  
  Policiata e zalovila Levski, poneže tä intenzivno go e izdirvala.
  Razpolagala e s negova fotografia. Policiata si e svuršila rabotata.
  
  Samoto zalaväne na Levski ne e bilo akt na predatelstvo, a e bilo suvsem očakvan yspex na policiata. Levski e trugnul ot Loveč za Ryse i oqe na izxodut na Loveč e predizvikal podozrenieto na policiata.
  
  Versiata, če na izxodut ot Loveč Levski e predizvikal podozrenie y policejskiut patryl, sum ü čel v kniga na Xajtov. V slyčaüt my ve̋rvam.

• ►►  Provalut vuv vutrešnata revolÿcionna organizacia   (.. pokaži ..)
  
• ▼▼  Provalut vuv vutrešnata revolÿcionna organizacia   (.. skrij ..)

  v Tetevensko, Orxanijsko i Sofijsko -
  tova e problemut.

  • Zaradi tozi proval Vasil Levski e tre̋bvalo da be̋ga vuv Vlaško.
  
  
  • Imenno tozi proval se dulži na predatelstvo, koeto podleži na osuǧane.
  
  
  • Opisanie na slyčkata.

    Tri dejstvaqi lica: Dimitur Obqi, Četnikut, Iznydvačut.
    Predatelüt e Iznydvačut.
    
    Četnikut yčastval v četata pod rukovodstvoto na Dimitur Obqi pri yspešniut obir na Arabakonak.
    
    Iznydvačut i Četnikut se poznavali. Iznydvačut razbral za obirut i za yčastieto na Četnikut v nego. Iznydvačut poiskal čast ot pläčkata i zaplašil, če qe go izdade na policiata. Četnikut niqo ne my dal, a go zaplašil, če qe my prereže gurloto, ako ne si mulči. Četnikut obače nito my prere̋zal gurloto na Iznydvačut, nito dokladval za slyčkata na Dimitur Obqi, kojto ne̋malo da se pokolebae da prereže na Iznydvačut gurloto.
    
    Iznydvačut izdal Četnikut na policiata. Policiata izlovila vsičkite obirx̌ii, xvanula i Dimitur Obqi. Dimitur Obqi e bil obesen v Sofia na 1873-01-10. Na 1873-02-06 e bil obesen i Levski, kogoto vsički posočvali kato komit-bašiata. Ne̋koi ot ostanulite zameseni su bili izprateni na zatočenie, a drygite - osvobodeni. Parite su bili namereni i vurnuti v xaznata.

    Čel sum za tazi slyčka v spomeni na suvremennici, no ne pomnü imenata na Četnikut i Iznydvačut. Molü za pomoq po tozi povod.


• ►►  Pri provalut vuv vutrešnata revolÿcionna organizacia ..  (.. pokaži ..)
  
• ▼▼  Pri provalut vuv vutrešnata revolÿcionna organizacia   (.. skrij ..)

  policiata izlovila vsičkite obirx̌ii,
  kakto i drygi komitax̌ii - yčastnici v mestni revolÿcionni komiteti.
  Xvanula i Dimitur Obqi.

  • Vsički vsičko si kazali pri razpitite.
  
  
  • Vsički posočvali Vasil Levski kato komit-bašiata.
  
  
  • Na Stefanovden 1872 i toj bil zaloven.


• ►►  Vupros: Sled predatelstvo li e bil zaloven Levski?   (.. pokaži ..)
  
• ▼▼  Vupros: Sled predatelstvo li e bil zaloven Levski?   (.. skrij ..)
  
  
  • Samoto zalaväne na Vasil Levski v Kukrina ne e bilo rezyltat ot predatelstvo.
  
  
  • Policiata prosto si e svuršila rabotata i go e zalovila.
  
  
  • Predadena e bila arabakonaškata afera
    i e posledval proval vuv vutrešnata revolÿcionna organizacia,
  • pri koeto vsički arestyvani i razpitvani vsičko su si priznali.
  
  
  • A puk Dimitur Obqi ne samo e priznaval, ami e i nadyval maqabite na organizaciata - preyveličaval e.
  
  
  • Pragut na turpimost na vlastta e bil preminut s arabakonaškiut obir, kogato komitite zadignuli syltanski pari.
  
  
  • Togava policiata se zaela seriozno s aferata i tä bila napulno razpletena.
  • Parite su bili namereni i vurnuti v xaznata.
  
  
  • Seriozno nakazanie su polyčili samo dvama - Dimitur Obqi i Vasil Levski.
    Drygite se oturvali leko.


• ►►  Povedenieto na Dimitur Obqi i na Vasil Levski pred sudut   (.. pokaži ..)
  
• ▼▼  Povedenieto na Dimitur Obqi i na Vasil Levski pred sudut   (.. skrij ..)
  
  
  • Povedenieto na Levski dobre e otrazeno v dokymentut, kojto e priveden v purviut post ot tazi poredica.
  
  
  • Levski priznava samo tova, koeto veče e izvestno.
    Celta my e da zapazi onazi čast na organizaciata, koäto e nezasegnuta ot provalut.
    Luže sudut, če na komitetskoto subranie vuv Vlaško xorata noseli maski.
    Luže sudut, če kyrierite ne se poznavali i če se razpoznavali s beli kurpički i s podsvirkvania.
  
  
  • Levski e bil realist, za razlika ot Dimitur Obqi.
  
  
  • A puk Dimitur Obqi ne samo e priznaval, ami e i nadyval maqabite na organizaciata - preyveličaval e.
  
  
  • Dimitur Obqi e bil fantazör.
  
  
  • Nade̋val se e, če podoben sud može da povliae na svetovnoto obqestveno mnenie v polza na bulgarite.
    Zatova vsičko si kazva, dori preyveličava.
    Ne̋koi preyveličenia su bili zabele̋zani.
  
  
  • Imam predpoloženie, če samiut Dimitur Obqi, i to pred tyrskiut sud, pruv e započnul da suzdava mitologiziran obraz na Levski.
  
  
  • "Organizaciata se vodi ot čovek nenadminut po xrabrost i xitrost.
    Ne možete da go zalovite - toj e x̌in gibi (kato dyx)."
  
  
  • I ne e propysnul i tova:
    "Eto pismoto, s koeto toj mi zapove̋da da ybiu loveškiut vladika."


• ►►  Pop Krustÿ vse pak e bil predatel v ne̋kakuv smisul ..  (.. pokaži ..)
  
• ▼▼  Pop Krustÿ vse pak e bil predatel v ne̋kakuv smisul.   (.. skrij ..)

  Ili predatel, ili dvoen agent.

  • Pop Krustÿ e bil informator na turnovskiut okružen ypravitel.
  
  
  • Pop Krustÿ qe da e daval na turnovskiut okružen ypravitel svedenia za realnoto sustoänie na revolÿcionnoto dviženie. Daval e "strategičeski", a ne operativni svedenia.
    Tezi svedenia su bili izpraqani nagore po jerarxiata kum vilaetskiut centur Ryse i kum stolicata Carigrad.
  
  
  • Ot informaciata na pop Krustÿ ypravlävaqite v Osmanskata imperia su znaeli istinskiut maqab na organizaciata, znaeli su, če tä vse oqe ne bila zaplaxa za imperiata, i če ako otstranüt dvamata komit-bašii Vasil Levski i Dimitur Obqi, ot vutrešnata revolÿcionna organizacia niqo ne̋ma da ostane.
  
  
  • Dokazatelstvo, če pop Krustÿ e bil informator na vlastta, se namira v pyblikacia na V.Šanov ot 1937 otnosno telegrama ot sofijskia̋t do turnovskia̋t okružen ypravitel.


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   3.6. Graf Ignatiev ne e zamesen v aferata s Levski i Dimitur Obqi  

(.. pokaži go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum načaloto ..

   ▼▼   3.6. Graf Ignatiev ne e zamesen v aferata s Levski i Dimitur Obqi  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  Molü da pročetete pak preambÿlut.
  
  
  • (.. vurnete se da go pročetete ..)  (.. pročetete go tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Molü da pročetete pak preambÿlut.   (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Osuznajte se, ozaptete se.
  
  
  • Našiut narod e star, za Našensko toj e po-star ot tyrcite, bulgarskiut etnos e vuzniknul prez 10-ti vek, omrazata kum tyrcite ne e čast ot našata nacionalna identičnost. Za sravnenie: severno-makedonskiut etnos e mlad, sto godini oqe ne̋ma, i zatova omrazata kum nas e čast ot te̋xnata nacionalna identičnost.
  
  
  • Ymilkvaneto okolo Rysia ili puk laeneto protiv Rysia suqo taka ne su čast ot našata nacionalna identičnost. Izlekyvajte si gi kompleksite, svurzani s Rysia. Ili pone ne gi podxranvajte.
  
  
  • Svurzvaneto na Rysia i konkretno na ryskiut poslanik v Carigrad graf Ignatiev sus smurtta na Levski e podxranvane na rysofobski kompleksi. Tova e tolkova tupo, poneže ne se osuznava, če taka se vuzveličava Rysia - tä demekj bila tolkova velika, če možela da se mesi vuv vutrešnite raboti i v sudebnata sistema na Osmanskata imperia.
  
  
  • Osuznajte se: Rysia i graf Ignatiev ne̋mat niqo obqo sus smurtta na Levski i ne mogut da imat.
  
  
  • Levski e čovek ot plut i kruv i ne e ikona. Levski ne može da bude ikona. Ikona naprimer može da bude Sveti Ivan Rilski.
  
  
  • Levski e borec za nezavisima bulgarska duržava i e otdal životut si v tazi borba. Za tova go tačim.
  
  
  
  
  • Kyltut kum Levski v Bulgaria ne go vuzpriemam.
  
  
  • Patriotizmut ne biva da se izraǧa v religia.
  
  
  • Da, Levski se e žertval za Bulgaria.
  
  
  • No za Bulgaria su se žertvali stotici xilädi.
  
  
  • I v nacionalno-osvoboditelnata borba, i prez vojnite.
  
  
  • I na Šipka, i kraj Drava.
  
  
  • I na Arabakonak, i v Marsilia.
  
  
  • Za Bulgaria su se žertvali stotici xilädi. Levski e edin ot te̋x. I brat my Petur se e žertval za Bulgaria, i suratnikut my Dimitur Obqi.
  
  
  • Vsički su dostojni za počit.
  
  
  • Bog da gi prosti i da gi ydostoi s carstvoto nebesno. (.. skrij ..) .. kum načaloto ..
  
  


• ►►  Produlženie na preambÿlut   (.. pokaži ..) 
  
• ▼▼  Produlženie na preambÿlut   (.. skrij ..) .. kum načaloto ..
  
  
  • Samo "rysorobi" mogut da pove̋rvat, če rysnak e ybiecut na Levski.
    Dymata "rysorobi" e obobqenie na rysofili i rysofobi.
  
  
  • V yšite na rysorobite zvyči stixut na de̋do Slavejkov, če kato Rysia ne̋malo vtora tuj moguqa.
  • Rysia obače nito e tolkova moguqa, nito e purva na svetut, a e ne̋kakva dypka na kraj svetut.
  
  
  • Rysorobite lesno se zablyǧavat, če Rysia ima sredstva da vliae na pravosudieto na dryga nezavisima duržava, v slyčaüt na Osmanskata imperia.
  
  
  • Na rysorobite im e izgodno da zabravüt, če Rysia e zagybila Krimskata vojna i točno po onova vreme e bila lišena ot statytut si na pokrovitel na xristianite v Osmanskata imperia, izrično na Rysia ï e bilo zabraneno da se burka vuv vutrešnite dela na Osmanskata imperia.
  
  
  • Rysorobite ne mogut da razberut, če v mnogo-mnogo slyčai Rysia ne̋ma dymata.
  
  
  • A puk ce̋lata tazi nerazboria s graf Ignatiev se dulži na povratnoto tulkyvane na edno pismo, tulkyvane izvun kontekstut na onova vreme, pismo, v koeto Levski izobqo ne se spomenava, i to pri položenie, če samiut graf Ignatiev edva li e znael dori imeto na Levski.
  
  
  • I oqe za samiut graf Ignatiev. Kakvoto i da e pravel toj, pravel go e v slyžba na ryskiut car, za interesite na ryskiut car, ne za sebe si.
  
  
  • No tova izvun aferata s Levski. V tazi afera graf Ignatiev ne̋ma nikakva rolä - on tam ni pri čëm.
  
  
  • Falšifikaciata, če graf Ignatiev bil vinoven za smurtta na Levski, se razprostranäva ot imeto na Änko Gočev. No mislü, če partenkata e pysnuta ot Ivo Inx̌ev.
  
  
  • Tekstut na pismoto - v prevod i v original - go priveǧam po-doly.
  • Stava dyma za pismo, napisano na frenski, ot graf Ignatiev, ryski poslanik v Carigrad, do šefut my ryskiut kancler knäz Gorčakov.
  
  
  • Tova ne e novootkrito pismo - izvestno e bilo otdavna. Edva li ne̋koj predi Ivo Inx̌ev i Änko Gočev se e seqal za takava interpretacia.
  
  
  • Ami to samo predi 100 godini e imalo suvremennici na subitiata, koito e ne̋malo kak da budut zalugvani. (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ►►  Stava dyma samo za tova dali graf Ignatiev e s neqo vinoven za smurtta na Levski.
  • Samo za tova. Otgovorut e: ne. ..  (.. pokaži ..)
• ▼▼  Stava dyma samo za tova dali graf Ignatiev e s neqo vinoven za smurtta na Levski.
  • Samo za tova. Otgovorut e: ne. (.. skrij ..)
  • Graf Ignatiev ne e vinoven za smurtta na Levski, nito e s neqo supričasten. 
  
  
  • Zaqoto ako stava dyma za drygo, to da.
    Graf Ignatiev kato ryski poslanik e bil dlužen da zaqiqava vselenskata patriaršia sreqy bulgarskata ekzarxia.
    No tova e drygo neqo.
  
  
  • Zaqoto estestveno graf Ignatiev kato ryski duržaven slyžitel e bil dlužen da zaqiqava ryskite interesi, a ne bulgarskite.
  • I ako se e slyčvalo da zaqiqava bulgarskite interesi, to e bilo samo kogato te su suvpadali s ryskite.
  
  
  • V častnost, na graf Ignatiev ne my e pykalo za Levski, toj edva li e znael imeto my.
  
  
  • Graf Ignatiev ima zaslygi kum Bulgaria, v momentite, kogato ryskite i bulgarskite interesi su suvpadali, i za tezi si zaslygi toj y nas e dostatučno tačen, tuj če edva li su neobxodimi novi pametnici za nego. Ima i si važna sofijska ylica, krustena na nego, zaradi zaslygite my. Edva li my tre̋bva poveče.
  
  
  • (.. skrij go tova za Graf Ignatiev ..)  (.. svij vsičko za Graf Ignatiev ..)  (.. skrij vsičko za Graf Ignatiev ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Originalut na pismoto   (.. pokaži go ..)
  
• ▼▼  Originalut na pismoto e na frenski.   (.. skrij go ..)

  Le 25. Janvier 1873. 30. Péra, le 18/30 Janvier 1873
  
  Monsieur le Chancelier,
  
  Ainsi que le signale notre Consul Général a Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a rec̨u une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi a découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
  
  La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
  
  Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due a la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé a la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au dela du strict nécessaire.
  
  J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
  
  Ignatiew (.. skrij go frenskiut tekst ..)
  

  • Privedox originalniut tekst na pismoto ot graf Ignatiev, ryski poslanik v Carigrad, do šefut my knäz Gorčakov, kancler (premier) na Rysia.
  
  
  • Kakto originalniut frenski tekst na pismoto, taka i prevodut my bulgarski, su po pyblikacii na Änko Gočev.


• ►►  Pismoto v prevod   (.. pokaži go ..)
  
• ▼▼  Pismoto v prevod   (.. skrij go ..)

  25 änyari 1873. № 30. Pera, 18/30 änyari 1873.
  
  Gospodin Kancler,
  
  Kakto izvestäva našiut Generalen konsyl v Ryse, vuprosut za predpolagaemoto Sofijsko suzaklätie e polyčil zadovolitelno rešenie. Izpratenata ot Carigrad Sledstvena komisia e yspe̋la da otkrie samo nekolcina zlostornici. Tä e priklÿčila svoäta rabota i tre̋bva skoro da se vurne tyk.
  
  Vutrešnoto položenie v bulgarskite oblasti obače ostava nesigyrno. Sred naselenieto se širi dulboko nedovolstvo, predizvikano ot lošoto ypravlenie. Tova sustoänie na dyxovete sudurža v zarodiš elementite na ne edin zagovor.
  
  Bezsporno e, če qastliviut izxod ot Sofijskata afera se dulži na ymerenostta na Velikiut vezir, kojto tozi put izgleǧa e posledval našite suveti. Vmesto da podpomaga igrata na Midxat paša, pridavajki na obstoätelstvata preyveličeno značenie, toj e preporučal na Komisiata da ne nadxvurlä celta, kato tlasne razsledvaniata otvud strogo neobxodimoto.
  
  Imam čest da sum s naj-dulboko yvaženie, Gospodin Kancler, na Vaše Visočestvo, naj-smiren i naj-pokoren slyga.
  Ignatiev
  

  • Tova beše prevodut na pismoto ot graf Ignatiev, ryski poslanik v Carigrad, do šefut my knäz Gorčakov, kancler (premier) na Rysia.
  • Prevodut na pismoto na bulgarski, kakto i originalniut my frenski tekst, su po pyblikacii na Änko Gočev.
  
  
  • (.. skrij go prevodut na pismoto ..)  (.. svij vsičko za Graf Ignatiev ..)  (.. skrij vsičko za Graf Ignatiev ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Analiz na pismoto   (.. pokaži ..)
  
• ▼▼  Analiz na pismoto. Tova e suqinata na šestiut moj tekst ot poredicata. (.. skrij ..)

  Otvorete si pak pismoto malko po-gore i sverävajte tekstut my.

  • Graf Ignatiev nayčava za razvoüt na subitiata ot ryskiut konsyl v Rysčyk, i
    predava svedeniata nagore po kanalniut red.
    Edva li my e bil izvesten broüt na zlostornicite.
    Edva li e znael pone edno ime na ne̋koj takuv zlostornik.
    Rysčyškiut konsyl suqo taka edva li gi e znael tia neqa.
  
  
  • Ot pismoto na graf Ignatiev nayčavame, če sred osmanskiut elit se vodi borba za vlast, koeto e poveče ot normalno.
  • Velik vezir (ministur-predsedatel) e Rÿšdi paša (imeto my ne e spomenato v pismoto), a kato opozicia se e predstaväl izvestniut i y nas Mitxad paša.
    
    
    • Prez 1876, sled Aprilskoto vustanie, Mitxad paša qe dojde na vlast, zloradstvajki: "kazvax li vi az, če tre̋bvaše da se yniqoži suzaklätničeskata mreža oqe predi tri godini".
    
    
    • No dokato Mitxad paša e v opozicia, kakto vse̋ka opozicia, gleda da "klati lodkata", belkim vlastta izpopada zad bordut i dryg - ima se pred vid klateqiut lodkata - yspee da sedne zad rylüt.
    
    
    • I tuj, spored pismoto, igrata na Midxat paša pridavala na obstoätelstvata preyveličeno značenie, i tova ne se nravelo na graf Ignatiev.
  
  
  • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera bezsporno se dulži na ymerenostta na Velikiut vezir, na privurzanostta my kum raxatlukut.
    
    
    • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera se dulži na ymerenostta na Velikiut vezir, kojto ne e poslyšal Mitxad paša i ne e predal na obstoätelstvata preyveličeno značenie, a e preporučal na komisiata da ne nadxvurlä strogo neobxodimoto v razsledvaniata.
    
    
    • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera za graf Ignatiev označava slyčaüt da se potyli, kakto e napravil Velikiut vezir, a ne da se razdyxva, kakto e iskal opozicionerut Mitxad paša.
    
    
    • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera označava da ne se razsledva suzaklätieto "izvun strogo neobxodimoto", makar če graf Ignatiev znae, če "sred naselenieto se širi dulboko nedovolstvo, predizvikano ot lošoto ypravlenie, i tova sustoänie na dyxovete sudurža v zarodiš elementite na ne edin zagovor". No nikakuv zagovor ne e razsledvan, i tova e qastliviut izxod.
    
    
    • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera označava, če slyčaüt e potylen i sveden do čisto kriminalna afera - do arabakonaškiut obir i do dve ybijstva. Obstoätelstvata po tezi deänia su bili razkriti i dvamata zlostornici su bili osudeni na smurt, kakto bixu napravili vuv vseka evropejska duržava za takiva deänia po onova vreme.
    
    
    • Dvamata zlostornici su Dimitur Obqi i Vasil Levski.
      Rysia ne̋ma kak i ne može da se mesi v pravosudieto na drygi duržavi, osven ako su zameseni ryski podanici.
  
  
  • Qastliviut izxod ot Sofijskata afera bezsporno se dulži na ymerenostta na Velikiut vezir, kojto ne e poslyšal Mitxad paša.
    
    
    • No graf Ignatiev otkrito se xvali v pismoto do šefut si, če toj bil povlial za rešenieto na Velikiut vezir,
    
    
    • se̋kaš britanskiut poslanik ne bi dal suqiut suvet na Velikiut vezir,
    
    
    • se̋kaš Velikiut vezir i sam ne e znael kak da postupi.
    
    
    • V slyčaüt Velikiut vezir e priložil dobre poznata osmanska i orientalska imperska taktika da ne si razvalä raxatlukut.
  
  
  • Neqo poveče, za razlika ot opozicionerut Mitxad paša i ot ryskiut poslanik graf Ignatiev, osmanskata vlast ot svoi informatori (edin ot koito može bi e bil pop Krustÿ) znaela za maqabite na organizaciata, znaela, če tä vse oqe ne e opasna za imperiata, znaela, če ako dvamata "zlostornici" Vasil Levski i Dimitur Obqi se premaxnut, ot organizaciata počti niqo ne̋ma da ostane.
  
  
  • Tuj če Rÿšdi paša e vzel suvsem informirano rešenie slyčaüt da se potyli, i ne e imalo nyǧa da sledva čyǧi suveti.
  
  
  • I spored mene tova e bilo qastlivo razvitie na subitiata, pri položenie, če organizaciata e bila razkrita, a Levski - zaloven. Obeseni su bili samo dvama, a ne deset ili sto. Tuj če Čydü se kakvo za xora kato Änko Gočev i Ivo Inx̌ev bi bilo qastlivo razvitie na subitiata? Tova Syltanut da ydostoi s počesti Vasil Levski i Dimitur Obqi izliza ot ramkite na normalnata realnost.
  
  
  • (.. skrij go analizut na pismoto ..)  (.. svij vsičko za Graf Ignatiev ..)  (.. skrij vsičko za Graf Ignatiev ..)  .. kum načaloto ..


• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. svij go tekstut ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   3.7. Pismo na Levski do Konstantin Robev ot Oxrid, 1872-08-06   

(.. pokaži go tekstut tyka ..)  (.. razgunut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum prepratkite ..  .. kum načaloto ..

   ▼▼   3.7. Pismo na Levski do Konstantin Robev ot Oxrid, 1872-08-06    (.. skrij ..)

• ◄► Ami rešix tova da složu za zavuršuk na poredicata mi za Levski.


• ◄► Pismo na Vasil Levski ot 1872-08-06 do Konstantin Robev ot Oxrid

  Doktore i dragi brate,
  
  Dojde naj-setne časut, ta da pomislim i za vašiut kraj. Rabotata ne mi pozvolävaše dosega da dojdu i za Makedoniata. Po-napred tre̋bvaše da se izvurši vsičko tyk po-blizo do bregut, ta postepenno da vurvim vse napred kum Makedonia i Trakia.
  
  Az pomnü mnogo dobre, kakvoto sme govorili v Carigrad, če tam pri po-spokojno može da se raboti, qoto po-malki sumnenia qe se xvurlä po rabotite, a i nie mislim, če ako tre̋bva da se razvie bajrakut, tova tre̋bva da stane i po sičkite strani na našeto otečestvo.
  
  Otnikude pomoq ne možem da čakame, nito puk da želaem, kakvoto napravim, sami da si go napravim, taka e po-redno i za nazi si e.
  
  Da dade Bog zdrave, kato minu kum Qip i Skopie, qe gledam kakto i da e da dojdu i vuv vašiut grad, ta da naredim potrebnoto. Liceto, koeto vie qe priemete, qe vi predade bileti i ystavut na privremennoto ni pravitelstvo i kakvoto e potrebno naredete tam do moeto idvane. Naj-glavnoto si ostava da subirate pari i da si nabavite oružie kato naj-potrebno na purvo me̋sto.
  
  6 avg. 1872
  Na vsegda vaš brat:
  Dervišoogly Aslan – V. Levskij

• ◄► Tekstut na pismoto e vzet ottyk.


• ►►  Kletvata na Vasil Levski (.. pokaži ü tyk ..)  (.. pokaži ü tam ..)
• ▼▼  Kletvata na Vasil Levski (.. svij ü ..)  (.. pokaži ü tam ..)
  

  Pismenata kletva, koäto Vasil Levski dava v Bykyrèq prez 1872
  i koäto go ypulnomoqava da raboti v ce̋lo Bulgarsko .. Blagodarnost na otec Stefan ..

  Dolypodpisaniut, kato priemam vsičkite Dlužnosti, koito mi se nalagat črez Ypulnomoqieto mi, dadeno ot C.B.R.K., i sum v Otgovornost na svoite dejstvia, suglasävam se vuv vsičko i s dejstviata na drygite členove na C.K., koito qe razporedüt pomeǧy si dlužnostite po sposobnostta na vsekigo po obstoätelstvata. Suqiut otgovaräm za dejstviata si po ystavut pred drygite členove na C.K. i se zaklevam pred našeto Otečestvo Bulgaria, če qe sledvam točno dlužnostite si.
  
  16/28 II 72 V. Levskіj



• (.. svij gi tekstovete ..)  (.. skrij go tekstut ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   4. Epilog   (.. pokaži go ..)  (.. razgunut ..)

(.. pokaži go epilogut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   4. Epilog   (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)

• ◄►  Za Epilog qe mi poslyži Preambÿlut.


• ►►  (..  pokaži zelenoto ..) 
  
  
• ▼▼  (..  skrij zelenoto ..) 
  
  
  • Osuznajte se, ozaptete se.
  
  
  • Našiut narod e star, za Našensko toj e po-star ot tyrcite, bulgarskiut etnos e vuzniknul prez 10-ti vek, omrazata kum tyrcite ne e čast ot našata nacionalna identičnost. Za sravnenie: severno-makedonskiut etnos e mlad, sto godini oqe ne̋ma, i zatova omrazata kum nas e čast ot te̋xnata nacionalna identičnost.
  
  
  • Ymilkvaneto okolo Rysia ili puk laeneto protiv Rysia suqo taka ne su čast ot našata nacionalna identičnost. Izlekyvajte si gi kompleksite, svurzani s Rysia. Ili pone ne gi podxranvajte.
  
  
  • Svurzvaneto na Rysia i konkretno na ryskiut poslanik v Carigrad graf Ignatiev sus smurtta na Levski e podxranvane na rysofobski kompleksi. Tova e tolkova tupo, poneže ne se osuznava, če taka se vuzveličava Rysia - tä demekj bila tolkova velika, če možela da se mesi vuv vutrešnite raboti i v sudebnata sistema na Osmanskata imperia.
  
  
  • Osuznajte se: Rysia i graf Ignatiev ne̋mat niqo obqo sus smurtta na Levski i ne mogut da imat.
  
  
  • Levski e čovek ot plut i kruv i ne e ikona. Levski ne može da bude ikona. Ikona naprimer može da bude Sveti Ivan Rilski.
  
  
  • Levski e borec za nezavisima bulgarska duržava i e otdal životut si v tazi borba. Za tova go tačim.
  
  
• ►►  (..  pokaži červenoto ..) 
  
• ▼▼  (..  skrij červenoto ..) 
  
  
  • Kyltut kum Levski v Bulgaria ne go vuzpriemam.
  
  
  • Patriotizmut ne biva da se izraǧa v religia.
  
  
  • Da, Levski se e žertval za Bulgaria.
  
  
  • No za Bulgaria su se žertvali stotici xilädi.
  
  
  • I v nacionalno-osvoboditelnata borba, i prez vojnite.
  
  
  • I na Šipka, i kraj Drava.
  
  
  • I na Arabakonak, i v Marsilia.
  
  
  • Za Bulgaria su se žertvali stotici xilädi. Levski e edin ot te̋x. I brat my Petur se e žertval za Bulgaria, i suratnikut my Dimitur Obqi.
  
  
  • Vsički su dostojni za počit.
  
  
  • Bog da gi prosti i da gi ydostoi s carstvoto nebesno.
  
  


• ►►  (..  pokaži ..)   Koe tre̋bva vinugi da prisutstva v kontekstut?
  
• ▼▼   Makedonia. (..  skrij ü Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)
  • Kogato se obsuǧat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
    • Pone neävno. No da ü ima Makedonia v kontekstut. (.. facebook ..)
  
  
  • S vsički naši balkanski susedi - Surbia, Rymunia, Tyrcia i Gurcia, problemi veče ne̋mame.
  
  
  • Vsičko drygo e pito-plateno.
  
  
  • Samo problemut s makedonistite vse oqe ni dyši.
  
  
  • (..  skrij ü Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)  .. kum načaloto ..
    


• (.. svij go epilogut ..)  (.. skrij go epilogut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   5. Prepratki (references)    (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuti ..)

(.. pokaži gi prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   5. Prepratki (references)  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)
(▼ - pokaži prepratkite kum suotvetnata čast)  (▲ - idi kum suotvetnata čast)

• christo.tamarin@facebook::2021-02-12: Purva čast na poredicata    ▼   ▲
  • Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook
  • christo.tamarin@facebook::2020-11-28
  • Vasil Levski pred tyrskiut sud
  • [Offline] Документи из турскитѣ архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
  • [Offline] Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд
• christo.tamarin@facebook::2021-02-15: Vtora čast na poredicata    ▼   ▲
  • Иво Беров: Левски, Христос, българщина и племенни особености
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
  • Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Treta čast na poredicata    ▼   ▲
  • wikipedia: Иван Касабов (революционер)
  • Да си спомним за Иван Касабов
  • Левски сам написва Уставът на БРК, но оставя мѣ̋сто за бѣлѣжки под всѣки раздѣл
  • Писмо от Васил Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 1871-05-10
  • wikipedia: Софийска извънредна слѣдствена комисия
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Četvurta čast na poredicata    ▼   ▲
  • wikipedia: Гина Кунчева
  • wikipedia: Петър Кунчев
  • wikipedia: Христо Иванов (Голѣмия̌т)
  • facebook/iliya.mitsev: За Христо Иванов-Голѣмия̌т (Книговезецът)
  • Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌
• christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Peta čast na poredicata    ▼   ▲
  • Виктор Комбов: Много са прѣдателитѣ на Левски ..
  • В.Шанов, Телеграма от софийския̋т окрѫжен управител до търновския̋т, Извѣстия на историческото дружество, 1937
  • facebook/christo.tamarin: dryg moj post po temata
• christo.tamarin@facebook::2021-02-18: Šesta čast na poredicata    ▼   ▲
  • Иво Инџев: Граф Игнатиев е истинския̌т палач на Левски
  • Янко Гочев прѣдставя най-новата си книга
• christo.tamarin@facebook::2021-02-19: Sedma posledna čast na poredicata    ▼   ▲
  • tatkovina.info
  • Писмената клетва, която Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872, която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско


• christotamarin.blogspot: Principi na moite vuzgledi za minuloto
• christotamarin.blogspot: Razxodki po xrebetite na vremeto
• christotamarin.blogspot: Otnosno proizxodut na bulgarskiut etnos
• christotamarin.blogspot: Robstvo za načinaeqi: 50 äsni otgovora na 50 važni vuprosa za onia 500 godini


• Ася Сократова: Успешният обир с фатални последици - обирът в Арабаконак

(.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   6. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   6. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-12-10 18:56:: Statia ot Asä Sokratova   (.. pokaži ü tam ..)
  
  
  • Yspešniut obir s fatalni posledici - obirut v Arabakonak


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Nedejte im se vruzva na rysofilite!  (.. pokaži go komentarut ..)  .. kum načaloto ..
  
  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Nedejte im se vruzva na rysofilite!  (.. skrij go komentarut ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Nedejte im pozvoläva na rysofilite da zadavat dnevniut red!
  
  
  • Zamesvaneto na ryskiut poslanik v kazysut sus smurtta na Levski e rysofilska oporka.
    
    
    • Vidite li - Rysia e bila tolkova velika, če može da nakaže Levski, deto yž ne bil se suglasil da j slyži.
    • Rysia e bila tolkova velika, če možela, ako poiska, da spasi Levski ot besiloto, ama za nazidanie tä ne poiskala da go spasi.
  
  
  • STIGA GLYPOSTI!
  
  
  • Aferata, zaradi koäto su bili obeseni Dimitur Obqi i Vasil Levski, e bila vutrešna rabota na Osmanskata imperia.
    
    
    • Dori naj-velikata duržava po onova vreme - Britanskata imperia - ne bi se namesila v kazysut.
    • Rysia suqo taka ne se e mesila.
  
  
  • Levski ne e otkazval da stane ryski špionin, zaqoto ne my e bilo predlagano.
    
    
    • I da su my predlagali, veroätno bi otkazal.
    • No ne su my predlagali da slyži na Rysia.
  
  
  • I zaqo vse Rysia tre̋bva da ni e na ystata.
    
    
    • Na Levski ne su my predlagali da bude britanski agent.
    • Na Levski ne su my predlagali da bude frenski agent.
    • Na Levski ne su my predlagali da bude etiopski agent.
  
  
  • I Etiopia e strana s našata pravoslavna ve̋ra, kakto Rysia.
    
    
    • I Etiopia e ne̋kakva dypka nakraj svetut, kakto Rysia.
    
    
    • Dorogie rysofilы iz Bolgarii! Tovariqi!
    • Lÿbìte, lÿbìte Rossiy - tak iskrenne, kak Vы ly̋bite Эθiopiy!
  
  
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

.. to the bottom ..

[Draft] Заголовок

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

.. to the bottom ..

[Draft] Sample's Title

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---