Etimologichni etjydi (ottyk-ottam v ezikoznanieto)

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Етимологични етюди
(оттук-оттам в езикознанието)

•   ►►   покажи ıѫ̨ таблицата на съдържанието   ◄◄

▼▼  

• 1. Прѣдговор
• 2. Сурва и кокиче
• 3. Хиляда турски заемки
• 4. Българи: етимология на нашия̌т етноним
• 5. Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи
• 6. Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали
• 7. Етимологията на думата обич
• 8. История на думата благодаря̨
• 9. Хипотеза за произходът на думата помаци
• 10. И тѫ̨з хубава!
• 11. Трогателно ли е човѣк да си тръгне
• 12. Паразитно протетично Х в стандартния̌т български език (хурката на баба)
• 13. Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
• 14. За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти
• 15. Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковѣд акад. Владимир Георгиев
• 16. Келтската езикова група
• 17. Хипотеза за етимология на етнонимът албанци
• 18. Хипотеза за разположението на родината на пра-германския̌т език
• 19. Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила
• 20. Прѣпратки (references)
• 21. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

▲▲  

---

►►   1. Прѣдговор   (.. покажи го прѣдговорът ..) 

▼▼   1. Прѣдговор   (.. скрий го прѣдговорът ..) 

• Текстоветѣ, публикувани тука, мога̨т да се чета̨т и поотдѣлно.


• Повечето от тѣ̋х сѫ Етимологични етюди -
  
  
  • разясняват произходът на разни думи.


• Други сѫ на различни теми от езикознанието, на които не им е намѣрено друго мѣ̋сто.


• (.. скрий го прѣдговорът ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Сурва и кокиче   (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Сурва и кокиче   (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи го във facebook там ..)  (.. или там ..) 

• ◄► Домашни думи.
  
  
  • Такива сѫ:
    
    
    • Думитѣ, които нашия̌т език е наслѣдил от своя̌т прѣдшественик - старо-славянския̌т език.
    • Това сѫ славянски думи.
    
    
    • Думи, които сѫ съставени само от домашни по произход морфеми.
    • Морфеми - това сѫ коренитѣ на думитѣ, прѣдставкитѣ и наставкитѣ.
    • Домашни по произход - славянски по произход или резултат от собствена иновация.
    
    
    • Думи, резултат от собствено словотворчество (собствена ономатопея)
    • Най-често възникват във връзка с дѣтския̌т говор.


• ►►   Кокиче е домашна дума.  (.. покажи за кокичето ..)  (.. скрий го раздѣлът за сурва и кокиче ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   Кокиче е домашна дума.  (.. скрий я̨ етимологията на кокичето ..) 
  
  
  • Би трѣ̋бвало тази дума да се пише кукѝче.
  • Тогава щѣше да стане ясно, че тя просто е умалителна форма (диминутив) на думата кука.
  
  
  • Цвѣтето прилича на кукичка.
  
  
  • Диминутивната форма е по слѣдния̌т модел:
    
    
    • мома => момиче
    • сестра => сестриче
    • кука => кукиче
  
  
  • Гръцкото название на кокичето Γάλανθος (Galanthus), което значи млѣчно цвѣте, е влѣ̋зло в међународната лексика.
  
  
  • Нѣ̋къдѣ пише, че нашата дума кокиче идвала от турското kar c̨ic̨eǧi, което звучи ка̀р-чичеѝ и означава снѣжно цвѣте.
    
    
    • Нѣ̋ма обяснение за звуковитѣ измѣнения от ка̀р-чичеѝ до кокѝче.
    
    
    • Както на български може да се каже снѣжно цвѣте, така и на турски може да се каже kar c̨ic̨eǧi.
    • Но това не е названието на кокичето нито на български, нито на турски.
    • На турски кокиче е akc̨a-bardak (бѣличка чаша, бѣ̋ла чашка).
  
  
  •  .. скрий я̨ етимологията на кокичето ..  (.. скрий го раздѣлът за сурва и кокиче ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Заемки от други езици.
  
  
  • Произходът на много думи е неясен. Неизвѣстен. Врѣмето е заличило слѣдитѣ.
  
  
  • За да се обяви, че нѣ̋коя наша дума е заемка от други език, този език трѣ̋бва да е извѣстен и нашия̌т език трѣ̋бва да е имал контакти с него.
    
    
    • Не може напримѣр да има заемки от тракийски език.
    • Не може да има тракийски думи в нашия̌т език.
    • Защото тракийския̌т език е неизвѣстен и нашия̌т език не е имал контакти с него.
    
    
    • Не може да има тракийски думи в нашия̌т език.
    • Може да има думи с неизвѣстен произход.
    
    
    • Близко до положението с тракийския̌т е и езикът на така нарѣченитѣ пра-българи.
  
  
  • Ако нашия̌т език заеме от нѣ̋кой друг език нѣ̋коя дума, тя става наша дума, българска дума, дума от нашия̌т български език.
  • Езикът, от който сме я̨ заели, не страда от това, че сме я̨ заели, и нѣ̋ма да ни се сърди.


• ►►   Думата сурва е заемка прѣз гръцки от латински.  (.. покажи за сурва ..)  (.. разгъна̨то ..)
  
  ◄►  (.. скрий го раздѣлът за сурва и кокиче ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   Думата сурва е заемка прѣз гръцки от латински.  (.. скрий я̨ етимологията на сурва ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
  
  
  • Има латинска дума Sorbus, с която в ботаниката се означават род дървета и храсти, често пѫти такива, дѣто дават и плодове.
  
  
  • В българската wikipedia този род дървета и храсти е нарѣчен о̀фика.
    
    
    • Не съм я̨ чувал тази дума в нашето село.
    • Прѣдполага се, че тя идвала от гръцки и значѣла "змийски храст".
    • Нѣкъдѣ из България о̀фиката била наричана "кучи дрѣ̋н".
    
    
    • Род о̀фика (Sorbus, Σόρβος).
    • Сѣмейство розови (Rosaceae, Ροδοειδή).
    • Разрѣд розоцвѣтни (Rosales, Ροδώδη).
    
    
    • На руски растението се нарича рябина.
  
  
  • В гръцката wikipedia има статия за Σόρβον.
    
    
    • В статията е указано, че растението е от (Γένος) родът Σόρβος (Sorbus), сѣмейство Ροδοειδή (Rosaceae), разрѣд (Τάξη) Ροδώδη (Rosales).
    
    
    • Вижте какво пише в гръцката wikipedia.
      
      
    • Ето какво пише там: (.. скрий го каквото пише там ..)

      Το Σόρβον (αρχ. Όον, λατ. sorbus) ..
      
      ..και γνωστό ως σούρβο ή σορβιά ή σουρβιά ή αβγαριά ή αγριοκυδωνιά
      
      είναι δένδρο φυλοβόλλο μεσαίου μεγέθους 15-20μ. ψηλό,
      αλλά και ο καρπός του.
      Ανήκει στην οικογένεια των Ροδοειδών (Rosaceae) και
      
      παράγει κίτρινους ή κατακκόκινους καρπούς
      που χρειάζονται μια περίοδο υπερωρίμανσης
      για να αποκτήσουν καφέ χρώμα και να γίνουν γλυκείς και φαγώσιμοι.

      Со̀рво (старо-гръцки *"яйце", латински sorbus) ..
      
      .. извѣстно и като су̀рво или сорвя̀ или сурвя̀ ..
      или *"яйца" или *"полска дюля", ..
      
      е широколистно дърво (или храст - в гръцки нѣ̋ма отдѣлна дума за храст) със срѣден размѣр .. и с плодове.
      
      Рађа жълти или червеникави плодове, които трѣ̋бва да прѣстоя̨т, докато придобия̨т кафяв цвѣ̋т и стана̨т сладки и ядливи.

    • Вижте подробности за гръцката дума.
    • Подробности за гръцката дума: (.. скрий ги подробноститѣ за гръцката дума ..)
      
      
      • Гръцката дума Σόρβος и латинската Sorbus напълно си съотвѣтстват.
      • И двѣтѣ сѫ от мѫжки род, по 2-ро склонение.
      • Приемам, че гръцката дума е заемка от латински, макар че е възможно да е било обратното.
      • Нѣ̋мам етимологичен рѣчник на латинския̌т език, за да провѣря̨.
      • Как да е. Това нѣ̋ма отношение към произходът на нашата дума су̀рва.
      • Тя е от гръцки.
      
      
      • В [ново-]гръцки названията на плодоветѣ обикновено сѫ от срѣден род, а на дърветата, които ги рађат, сѫ от женски род.
      • Поради това думата Σόρβο[ν] е от срѣден род, ..
      • .. и сѫ се появили думи от женски род специално да означават дървото или храстът: σορβιά, σουρβιά.
      
      
      • Думата σόρβο (со̀рво) с вариант σούρβο (су̀рво), бидейки от срѣден род, има множествено число във видът σόρβα (со̀рва) и съотвѣтно σούρβα (су̀рва).
      
      
      • Прѣходът от О към У в нѣ̋кои варианти на гръцката дума лесно може да бѫде обяснен със славянско влияние, тоест с влияние откъм българския̌т език.
      • В този смисъл, за обяснението на етимологията на българската дума су̀рва не е необходимо наличието на варианти с гласната У в гръцки.
      • Но все пак това помага.
  
  
  • Гръцката дума Σόρβο (со̀рво) с варианти σούρβο (су̀рво) и σούρβα (су̀рва) е била заета в нашия̌т език и прѣосмислена като дрѣ̋н.
    
    
    • СУРВА, СУРВА, ГЪРБИНА ДА Е ЗДРАВА, А СНАГАТА - ЯКА!
    
    
    • Със жилава дрѣ̋новица по гърбината.
    
    
    • Дрѣ̋нът първи цъфти, послѣден връзва - най-дълго издържа.
    • Erectus primus ejaculatur ultimus.
    
    
    • Прѣходът от О към У е типичен за славянски език като българския̌т.
    • Сравнѣте: Θeσσaλονίκη става Солун.
    
    
    • Обичая̌т се нарича су̀рваки.
    • В тази дума ясно си личи гръцка диминутивна наставка, както в Янаки, Михалаки, Христаки.
    • Обичая̌т су̀рваки се изпълнява прѣдимно от дѣчица, затова има диминутивна наставка.
    
    
    • Су̀рваки е на Василювден, 1-ви януари, на Нова Година.
    • Така че става дума за новогодишни пожелания.
    
    
    • По женския̌т род на думата година се подвеђа думата гърбина - форма за женски род от гръб.
    
    
    • Възможно е крайното -А в думата сурва сѫщо така да е бѣлѣг за български женски род, без да е свързана с нѣ̋какви гръцки словоформи, завършващи на -А.
    
    
    • Възможно е още нѣщо.
    • Ако крайното -А в думата сурва е от гръцки, то на тази дума ӥ е бил назначен женски род, а тя привлѣ̋кла към женския̌т род не само гърбина, но и думата година.
    
    
    • Как точно е стана̨ло, сега нѣ̋ма как да знаем.
  
  
  •  .. скрий я̨ етимологията на сурва ..  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. скрий го раздѣлът за сурва и кокиче ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Хиляда турски заемки   (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Хиляда турски заемки   (.. скрий го раздѣлът ..)  (..  покажи ги там  ..) 

• Темата е развита обстойно в отдѣлна публикация :
  
  
  • 1000 български думи в обща употрѣба с турски произход


• Прѣпратки вѫтрѣ в текстът:
  
  
  • прѣдговорът
  • общитѣ разсѫђения
  • частнитѣ разсѫђения
  • заключението (епилогът): да, ама ..
  • коментарът за излѣзлитѣ вече от употрѣба думи с турски произход
  • таблицата с думитѣ


• (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Българи: етимология на нашия̌т етноним  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Българи: етимология на нашия̌т етноним  (.. скрий го раздѣлът ..) 
(..  покажи гo произходът на българския̌т етноним там  ..) 

• Темата за етимология на нашия̌т етноним българи е развита обстойно ..
  
  
  • в специален раздѣл
  • на отдѣлна публикация относно произходът на българският етнос.


• Резюмѐ:
  
  
  • Думата българи прѣз гръцки идва от латинската дума vulgares, която означава простолюдие, хора, обикновени хора.


• (.. скрий го раздѣлът за етимология на думата българи ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2021-07-28 17:13:: ..

• ►►   Общи разсѫђения  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼   Общи разсѫђения  (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Лексиката е най-динамичния̌т езиков слой.
    Тя най-бързо и най-лесно се промѣня - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи промѣнят значението си..
  
  
  • Задачата ми е да дам примѣри на семантични шифтове - промѣ̋на на значението на думитѣ.
  
  
  • Първо общо съображение: Семантичнитѣ шифтове често пѫти се случват верижно. Ако в резултат на семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мѣ̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
  
  
  • Второ общо съображение: Дѣцата сѫ основни участници в семантичнитѣ шифтове. Новитѣ значения на думитѣ често ги задават дѣцата. Тѣ сѫ новото поколѣние носители на езикът.
    
    
    • Първа илюстрация: Я̀ вдѣни, баби, на нишката конецът в ухото на иглата!
  
  
  • Ще употрѣбявам думитѣ в съврѣменния̌т им външен вид, но имайте прѣд вид, че значенията им може да сѫ различни.
  
  
  • (.. скрий ги общитѣ разсѫђения ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   пазя̨ - храня̨  (.. покажи ..) 
• ▼▼   пазя̨ - храня̨  (.. скрий ..) 
  
  
  • Този семантичен шифт е свойствен за нашия̌т български език. Но може да се срѣща и другадѣ.
  
  
  • Глаголът пазя̨ е производна дума от пазуха, която сега звучи пазва, и вече така се пише.
    
    
    • Я да си запазя̨ кесията с жълтицитѣ. Този израз първо означавал нѣщо конкретно: Я̀ да скрия̨ в пазвата си кесията с жълтицитѣ. Там жълтицитѣ ще сѫ на сигурно мѣ̋сто.
    
    
    • Майката си го пази дѣтето. Този израз сѫщо означавал нѣщо конкретно: Майката държала дѣтето притисна̨то към пазвата си. Дѣтето се чувствало по-сигурно и по-защитено до майчината пазва.
    
    
    • От подобни изрази възникна̨л нашия̌т глагол пазя̨ със съврѣменното си значение: охранявам.
    
    
    • Забѣлѣжка: Нѣма особен смисъл да се тѫрся̨т индо-европейски съотвѣтствия на българския̌т глагол пазя̨.
      
      
      • Макар думата пазвант (пазач) да е с персийски произход, и макар че персийския̌т език сѫщо като нашия̌т е индо-европейски, думитѣ пазвант и пазач не сѫ сродни по произход.
  
  
  • Старото значение на думитѣ храня̨ и храна било охранявам и охрана. Но когато се появила думата пазя̨, с която можѣло да се замѣни думата храня̨, езикът ни се почувствал свободен да измѣни значението на тази дума храня̨.
  
  
  • Майката си го храни дѣтето.
    Нѣ̋кога това означавало: Майката си го пази детето.
    Сега означава: дава му да яде.
  
  
  • Майката си го кърми дѣтето.
    Нѣ̋кога това означавало: Майката дава на дѣтето да яде, не непрѣмѣнно млѣ̋ко от гѫрдитѣ си.
    Сега означава: дава му да суче.
  
  
  • Едноврѣменно с глаголитѣ храня̨ и кърмя̨, съотвѣтно промѣнят значенията си и думитѣ храна и кърма.
    
    
    • Сравнѣте значенията на подобнитѣ думи в руски. Там глаголът хранить запазва старото си значение от църковно-славянски (старо-български), а в източно-славянската си пълногласна форма хоронить означава погребвам (запазвам мъртвото тѣ̋ло в земята да не се вмирише). В руски думата кормить има старото си значение, а на българското кърмя̨ би съотвѣтствал изразът кормить грудью.
  
  
  • А как да намѣсим дѣцата? Прѣдставѣте си ситуация, когато нѣ̋кой възрастен казвал майката си го храни дѣтето в момент, когато тя го кърми. Възрастния̌т имал прѣд вид нѣ̋каква конкретна опасност и употрѣбил думата храни в смисъл пази. Дѣцата разбирали изразът в смисъл кърми, дава му да яде, понеже дѣцата усѣщали повече гладът, а не съзнавали опасността, за която ставало дума.
  
  
  • (.. скрий ги и храната, и охраната ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Да не се караме на дѣцата, а да ги накараме да се смѣя̨т  (.. покажи& ..) 
• ▼▼   Да не се караме на дѣцата, а да ги накараме да се смѣя̨т  (.. скрий ..) 
  
  
  • Да започнем с това, че думата кара на старо-славянски означавало наказание, както и сега е в руски. Оттам карам означавало най-напред наказвам.
  
  
  • Дѣца направили беля, пакост нѣ̋каква демекь.
  • Възрастнитѣ им се карат, което отначало трѣ̋бва да го разбирате, че ги наказват.
  
  
  • Нататък слѣдват двѣ нишки.
    
    
    • Първа нишка - нишката на неприятнитѣ караници.
      
      
      • Дѣца направили беля, пакост нѣ̋каква демекь.
      • Възрастнитѣ им се карат, което отначало - така трѣ̋бва да го разбирате - че ги наказват.
      
      
      • Дѣцата нищо не разбират. Това, че сѫ направили пакост, не разбират.
      
      
      • Виђат само, че възрастнитѣ им говоря̨т нѣщо сърдито на висок глас: карат им се.
      
      
      • Дѣцата виђат и това, че възрастнитѣ понѣ̋кога се карат помеђу си: говоря̨т си сърдито на висок глас.
      
      
      • За дѣцата това сѫ неприятни караници.
    
    
    • Втора нишка - нишката на приятнитѣ прѣкарвания.
      
      
      • Дѣте направило беля, пакост нѣ̋каква демекь.
      • Възрастнитѣ го карат - наказват го демекь.
      
      
      • Възрастнитѣ го карат - наказват го - да свърши нѣ̋каква работа, напримѣр да почисти оборът.
      
      
      • Дѣтето разбира, че сѫ го накарали да чисти оборът, но влага в тази дума нов смисъл - принуђава.
      • Дѣтето не е разбрало, че това е наказание.
      • То не е разбрало и това, че е направило беля.
      
      
      • Нататък, каруцар принуђава воловетѣ да тегля̨т каруцата, рѫгайки ги с остен.
      • Каруцаря̌т кара воловетѣ да тегля̨т колата.
      
      
      • Нататък, и шофıорът я̨ кара колата да се движи.
      • Шофıорът я̨ кара колата.
      
      
      • И ватманът го кара трамвая̌т. Не го наказва, както би си помисли жител на отдавна мина̨л вѣк, озовал се в настоящето чрѣз машина на врѣмето и опитващ се да разбере нашия̌т говор.
      
      
      • А пък ние сега сме благодарни на всѣки човѣк за приятно прѣкарано врѣме. Благодарни сме, че е накарал врѣмето да протече за нас приятно.
  
  
  • Нѣ̋къдѣ можете да прочетете, че глаголът карам бил остатък от езикът на така нарѣченитѣ пра-българи.
  • Цѣ̋лата пра-българска тематика е в зоната на здрачът. Тя е индоктринация на българското общество, която е напълно ненужна и дори врѣдна.
  
  
  • (.. скрий ги караницитѣ ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Работата е мѫка  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Работата е мѫка  (.. скрий ..) 
  
  
  • Дотук не сме прѣкрачвали границитѣ на славянщината, но сега ще го направим.
  
  
  • Славянската дума мѫка е заета в румѫнски (muncǎ) и в унгарски (munka), обаче с измѣстено значение: работа.
  
  
  • (.. скрий ги работата и мѫката ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Међу дѣтската работа и робството  (.. покажи ..) 
  
  ◄► (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   Међу дѣтската работа и робството  (.. скрий ..) 
  
  
  • Тази подточка се отнася за пра-индо-европейската епоха, за врѣмето прѣди повече от четири хиляди години.
  • От онова врѣме в съврѣменнитѣ индо-европейски езици сѫ остана̨ли думи с различно значение, но с общ корен.
  
  
  • Значенията, за които ще стане дума, сѫ:
    
    
    • Сирак.
      
      
      • Производни и подчинени значения: онеправдан, обезнадѣђен, наслѣдник, наслѣдство.
      • Пра-индо-европейския̌т корен в двѣ отгласни степени: *orbh-, *erbh-.
      
      
      • Гръцки: ὀρφανός (сирак). Заето в латински, а оттам във френски и английски.
      • Нѣмски: Erbe (masc: наслѣдник, fem: наслѣдничка, neuter: наслѣдство).
    
    
    • Роб.
      
      
      • Производно значение: работа.
      • Гръцки: δου̃λος и δουλειά.
      • Славянски: раб и работа.
      • Пра-индо-европейския̌т корен в славянски: *orbh-.
      • Работата я̨ върша̨т робитѣ.
    
    
    • Дѣте.
      
      
      • Старо-руски: робя (дѣте).
      • Пра-индо-европейския̌т корен е: *orbh-.
      
      
      • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, дѣте).
      • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, роб).
      • Една и сѫща дума в двѣтѣ значения.
      
      
      • [Изход, 20:9]
        ..
        ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποιήσεις πάντα τὰ ἔργα σου·
        τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
        οὐ ποιήσεις ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
        σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
        ὁ παῖς σου καὶ ἡ παιδίσκη σου,
        ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγιόν σου
        καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροικῶν ἐν σοί.
        ..
        ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
        ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
        ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
        H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
        H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
        И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
        ..
        Шест дни да работиш и да вършиш всичкитѣ си дѣла;
        а на седмия̌т ден, който е сѫбота на Господа твоя̌т Бог,
        да не вършиш никаква работа,
        нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти,
        нито слугата ти, нито слугинята ти,
        нито волът, нито добитъкът ти,
        нито чуђенецът, който е отвѫтрѣ вратитѣ ти;
        ..
        Гръцката дума παι̃ς не означава нито син, нито дъщеря, нито вол, пази Боже, а значи роб или слуга.
        
        Но пък в редица думи от међународната лексика сѫщата гръцка дума значи дѣте:
        педагогика, педиатрия, енциклопедия, педофилия.
  
  
  • Щрихи от битът в пра-старо врѣме, които може би обясняват омѣсването на горѣ-изброенитѣ значения:
    
    
    • Срѣдната продължителност на животът в пра-старо врѣме е била малка.
    
    
    • При малка срѣдна продължителност на животът голѣ̋ма част от населението сѫ дѣца.
    • И съотвѣтно нѣ̋ма как дѣцата да не върша̨т голѣ̋ма част от работата.
    
    
    • При малка срѣдна продължителност на животът голѣ̋ма част от дѣцата сѫ сираци.
    
    
    • Дѣцата често сѫ били продавани в робство.
    • Особено ако сѫ сираци.
    
    
    • Бащата (или нѣ̋кой роднина на сираче) можѣл да продаде дѣте в робство.
    • Така то нѣ̋ма да умре от глад, защото новия̌т му собственик ще го храни.
    • Пък и ще види свѣ̋т.
    
    
    • А пък полученитѣ от тази продажба срѣдства ще помогна̨т за изхранването на остана̨лата челяд.
    • И така никой нѣ̋ма да умре от глад.
    
    
    • Да разгледаме голѣ̋мо патриархално фермерско сѣмейство.
    
    
    • Стария̌т стопанин е прѣстарѣ̋л или вече се е помина̨л.
    • Оставил е рояк дечурлига на различна възраст.
    
    
    • Най-голѣмия̌т му син отдавна е овладѣ̋л стопанството и движи бизнесът.
    
    
    • По-малкитѣ му братя, сестри и племенници имат слѣднитѣ възможности (опции):
      
      
      • Да се запилѣя̨т по свѣтът да си тѫрся̨т късметът.
      • Момата да хване окото на нѣ̋кого и да се ожени за стопанин.
      
      
      • В нѣ̋коя неплодородна година да бѫда̨т продадени в робство.
      
      
      • До края̌т на животът си да работя̨т в родното си стопанство.
      • Да работя̨т само за храна и подслон.
      • Което означава да работя̨т като роби.
      • Робята сущие.
      
      
      • Най-голѣмия̌т син на собственикът има най-голѣ̋м шанс да го наслѣди.
      • Тази чест може да се падне на най-добрия̌т фермер срѣд "робятата".
  
  
  • (.. скрий ги дѣцата и робството ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2021-07-28 17:13:: ..

• ►►   Общи разсѫђения  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼   Общи разсѫђения  (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Лексиката е най-динамичния̌т езиков слой.
    Тя най-бързо и най-лесно се промѣня - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи промѣнят значението си..
  
  
  • Промѣнитѣ на значенията на думитѣ (семантичнитѣ шифтове) често пѫти се случват верижно. Ако слѣд семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мѣ̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
  
  
  • Да различаваме:
    
    
    • Думитѣ, които във врѣмето и пространството мога̨т да си мѣня̨т и формата, и значението.
    
    
    • Значенията, които във врѣмето и пространството мога̨т да бѫда̨т изразявани с различни думи.
  
  
  • Да означаваме:
    
    
    • Думитѣ в съврѣменната им форма в нормативния̌т български език, макар че във врѣмето и пространството тѣ мога̨т да си мѣня̨т и формата, и значението.
    
    
    • Значенията с думи, имащи това значение в съврѣменния̌т нормативен български език, въпрѣки че във врѣмето и пространството тѣзи значения мога̨т да бѫда̨т изразявани с различни думи. Морковен цвѣ̋т.
  
  
  • В този текст ще става дума не за индо-европейщината, не и за цѣ̋лата славянщина, а само за балканската славянщина, за нашия̌т български език.
  • В този текст ще става дума за послѣдното хилядолѣтие, за послѣднитѣ нѣ̋колко вѣка, а не за много дрѣвни или пра-стари врѣмена.
  • Ще става дума за ефект от прѣбиваването на нашия̌т балкано-славянски език в Balkansprachbund-ът (балканския̌т езиков съюз: това е прѣпратка).
  
  
  • Ще разгледаме какви ефекти е причинила характеристиката Βalkan‑5: GenericFutureTense.
  
  
  • Тѣзи ефекти може да сѫ различни в различнитѣ диалекти.
  
  
  • (.. скрий ги общитѣ разсѫђения ..)  (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►   Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. покажи го щѣнето ..) 
• ▼▼   Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. скрий го щѣнето ..) 
  
  
  • По русофилска традиция, водеща началото си от 19-ти вѣк, сега пишем ща̨, а не щѫ.
    
    
    • Обаче само се пише така. Правилното произношение си остава щѫ.
    
    
    • Старата форма на глаголът ща̨ е хъщѫ, в инфинитив хътѣти.
    • А в съврѣменния̌т руски тѣзи форми съотвѣтно сѫ хочу̀ и хотѐть.
    • В полски: chcę и chcieć.
  
  
  • Старото значение на глаголът ща̨ е искам.
    
    
    • Това е значението на този глагол не само в старо-български (старо-славянски), но и в съврѣменнитѣ руски и полски.
  
  
  • В съврѣменния̌т български глаголът ща̨ все още пази старото си значение искам в редица случаи.
    
    
    • Когато в контекстът присѫтства отрицание.
      
      
      • Дѣтето е злоядо - не ще да яде.
      
      
      • Не щеме ний богатство, не щеме ни пари,
        най искаме свобо̀да с човѣшки правдини! (Марш на Стефан Стамболов)
    
    
    • Когато в контекстът присѫтства условност.
      
      
      • Като не ще, ако ще!
    
    
    • Когато в контекстът присѫтства конюнктивност.
      
      
      • Без да ще ..
      • Без да иска ..
  
  
  • Обаче в повечето контексти по модел от Balkansprachbund-ът съврѣменния̌т български език използва глаголът ща̨ за образуване на бѫдеще врѣме.
    
    
    • О, налѣйте! Ще да пия̨!
      На душа ми да олекне,
      чувства трѣзви да убия̨,
      рѫка мѫжка да омекне!
      
      Ще да пия̨ на пук врагу,
      на пук и вам, патриоти,
      вече нѣ̋мам мило, драго,
      а вий... вий сте идиоти! (Христо Ботев, В механата)
    
    
    • пѣсента ще се пронесе
      по гори и по долища -
      горитѣ ще я̨ поема̨т,
      долища ще я̨ повторя̨т,
      и тѫгата ми ще мине, (Христо Ботев, Хайдути)
  
  
  • В отрицателни фрази българския̌т език прѣдпочита да образува бѫдеще врѣме чрѣз нѣ̋ма, и това е позволило на глаголът ща̨ да запази старото си значение искам, както бѣ отбѣлѣ̋зано по-горѣ.
    
    
    • Дѣтето нѣ̋ма да яде (бѫдеще врѣме).
    • Дѣтето не ще да яде (не иска).
    
    
    • Дѣтето ще да яде: Това обаче означава бѫдеще врѣме ..
  
  
  • .. и поради това езикът ни е изпитал необходимост да тѫрси замѣстители със значението иска.
  
  
  •  ..  скрий го прѣтоварването на глаголът ща̨  ..  (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►   Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението искам  (.. покажи го искането ..) 
• ▼▼   Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението искам  (.. скрий го искането ..) 
  
  
  • .. понеже стария̌т глагол с това значение, глаголът ща̨, е прѣтоварен.
  
  
  • Когато искам да си купя̨ нѣщо в магазинът, особено ако съм в чужбина, често
    
    
    • посочвам какво искам,
    • соча̨ го,
    • сакам го.
    
    
    • Аналогия за измѣнението на гласнитѣ:
    • "Засѣданието се проточи, защото стария̌т прѣдсѣдател нарочно го протака."
    
    
    • Навсѣ̋къдѣ в балкано-славянски (български)
      думата сакам се възприема
      като замѣстител на глаголът ща̨
      със значението искам.
    
    
    • Но се употрѣбява прѣдимно в западнитѣ диалекти.
    
    
    • Семантична пустота не остава, понеже
      думата сакам в старото си значение
      може да се замѣни със соча̨.
  
  
  • Когато искам да си купя̨ нѣщо, ако е нѣщо специално,
    
    
    • аз го тѫрся̨ по магазинитѣ.
    
    
    • Въпрос: Коя е старата общо-славянска дума със значението тѫрся̨?
    • Отговор: искам.
    
    
    • По този начин глаголът искам,
      чието старо значение било тѫрся̨,
      се сдобил с новото си значение искам..
    
    
    • Навсѣ̋къдѣ в балкано-славянски (български)
      думата искам се разпознава
      като замѣстител на глаголът ща̨
      със значението искам.
    
    
    • Но се употрѣбява прѣдимно в източнитѣ диалекти.
    
    
    • Семантична пустота обаче остава: езикът ни
      изпитал нуђа от дума със значение тѫрся̨.
  
  
  •  ..  скрий го значението искам  ..  (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►   Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението тѫрся̨  (.. покажи го тѫрсенето ..) 
  
  ◄► (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼   Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението тѫрся̨  (.. скрий го тѫрсенето ..) 
  
  
  • .. понеже стария̌т глагол с това значение, глаголът искам, придобил ново значение искам.
  
  
  • Тѫрси си тя нѣщо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ червило, я̀ мазило, ама май ключоветѣ, и като си я̨ разтѫрси торбата, ключоветѣ издрънчаха̨.
    
    
    • Така глаголът тѫрся̨
      със старо значение трѫскам
      придобил ново значение тѫрся̨.
    
    
    • Глаголитѣ трѫскам, треса̨, разтрисам не позволяват да се усѣти семантична пустота.
  
  
  • Тѫрси си тя нѣщо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ ключове, я̀ мазило, ама май червилото, бара с пръсти в торбата и си го напипва червилото.
    
    
    • Така глаголът барам
      със старо значение пипам,напипвам
      придобил ново значение тѫрся̨
      в редица западни диалекти.
    
    
    • Семантична пустота не остава.
  
  
  • В други западни диалекти със значение тѫрся̨ се употрѣбява глаголът тража̨.
    
    
    • Ще приведа̨ двѣ етимологии на тража̨.
    
    
    • ►►  Стара моя етимология на тража̨, която се оказва невѣ̋рна  (.. покажи ..)
    • ▼▼  Стара моя етимология на тража̨, която се оказва невѣ̋рна  (.. скрий ..)
      
      
      • Турската дума taras̨, съкращавана в български до траш, означава останкитѣ из нивята, лозята и градинитѣ слѣд прибиране на реколтата.
      
      
      • Бѣдни хора тѫрся̨т траш.
      
      
      • Така в езикът може би се е появил глаголът тража̨ със значение тѫрся̨.
    
    
    • ►►  Точната етимология на думата тража̨  (.. покажи ..)
    • ▼▼  Точната етимология на думата тража̨  (.. скрий ..)
      
      
      • Точната етимология на думата тража̨ ми бѣ подсказана във facebook от уважаемитѣ Robin Matéu и Lilia Ilieva.
      
      
      • Думата траг на сърбо-хърватски означава слѣда.
      
      
      • Така под влиянието на слѣдотѫрсачеството в западнитѣ диалекти се е появил глаголът тража̨ със значение тѫрся̨.
  
  
  •  ..  скрий го значението тѫрся̨  ..  (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Етимологията на думата обич  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Етимологията на думата обич  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  .. ::2021-08-03 11:27:: ..

• ◄► Нѣ̋кои погрѣшно я̨ причисляват към думитѣ с прабългарски произход, а тя си е чисто славянска.


• ◄► Думата обич е сродна с обиквам и обичай.
  
  
  • Прѣдставката е об-, а коренът - -въıк-.
  
  
  • В позиция след <б> звукът <в> изчезвал, както се е случило и в думитѣ
    
    
    • облак <= *об-влак
    • облѣчен <= *об-влѣчен
    • област <= *об-власт
  
  
  • Коренът -въıк- е сѫщия̌т, както в навик.
    
    
    • Има дълга нулева огласовка (заради пра-стар ларингал отпрѣд).
    • При нормална о-огласовка се получава коренът -ук-, както в неук, наука, уча, обучение.
  
  
  • Звукът <к> преминава в <ч> по първата славянска палатализация.


• ◄► И тъй, първоначалното значение на думата обич е привикване.


• ◄► Вѣроятно думата обич си е промѣнила значението поради вѣчното неразбирателство међу поколѣнията.
  • За илюстрация ще приведа̨ слѣдната
• ►►   Приказка за обичта  (.. покажи я̨ ..) 
  
  ◄► (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼   Приказка за обичта  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Жално хленчи прѣд майка си мома Грозданка:
  
  
  • Не го ща̨, ма мале, Стойка биволаря̌т, искам Стайка гѫдуларя̌т! Стайка гѫдуларя̌т любя̨ аз, ма мале!
  
  
  • Дума ӥ на мома Грозданка старата ӥ майка:
  
  
  • Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане.
    Не иска и да чуе тейко ти за Стайка гѫдуларя̌т.
    И е дал вече дума - обѣщал те е на Стойка биволаря̌т.
    Пък ти недѣй да се кахъриш много -
    ще се обикнете със Стойка.
    Тя, обичта, с врѣмето си идва!
  
  
  • Прѣвод на послѣднитѣ думи на Грозданкината стара майка:
  
  
  • .. ще привикнете един към друг със Стойко. То, привикването, с врѣмето си идва
  • 
    Задомили Грозданка за Стойка.
    Родили им се дѣчица. Добрѣ се грижѣл за челядта си Стойко.
    Домилѣ̋л ӥ Стойко на Грозданка.
    Не се сѣщала тя вече за Стайка гѫдуларя̌т.
    И по едно врѣме си рекла:
  
  
  • Право думаше мама, че обичта с врѣмето си идва.
    Сега вече Стойка обичам, Стойка аз любя̨.
  
  
  • (.. скрий я̨ приказката ..)  (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  
  

---

►►   8. История на думата благодаря̨  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   8. История на думата благодаря̨  (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

• Има се прѣд вид самата дума благодаря̨, а не идеята за благодарност.
• Защото има много начини да се изрази идеята за благодарност:
  
  
  • Господ да те поживи!
  • Хвала тебѣ!
  • Оцѣнявам това (Appreciated!)
  • Задължен съм ти.


• Основата благо-дар- е била измислена от тѣзи, които прѣди десет-единадесет вѣка сѫ прѣвели Светото Писание от гръцки на старо-славянски (старо-български).
  
  
  • Казва се, че нашето благодаря̨ е калка на гръцкото εὐχαριστῶ.
  
  
  • Това е книжовна дума - дума, измислена от книжовници.
  • В разговорнитѣ славянски езици тя не се употрѣбява, освѣн под влияние на книжовния̌т език.


• Слѣдователно, трѣ̋бва да се запитаме откога е гръцката дума εὐχαριστῶ.
  
  
  • В Новия̌т Завѣт гръцкото εὐχαριστῶ и сроднитѣ му думи се срѣщат много пѫти.
  
  
  • В класическата старо-гръцка литература такива думи като че ли не се срѣщат.
  
  
  • Важното е, че такива гръцки думи се срѣщат десетина пѫти във Ветхия̌т Завѣт,
    което означава, че думата εὐχαριστῶ, както и сроднитѣ ӥ думи, най-вѣроятно е била измислена от александрийскитѣ прѣводачи, за да прѣдада̨т с нея̨ нѣ̋каква еврейска дума.


• Ето цитат от Ветхия̌т Завѣт - текст отпрѣди близо 2500 години:  [Ecclesiasticus или Мѫдростта на Сира, 37:11]

  μή βουλεύου μετά του̃ υποβλεπομένου σε ..
  ..
  μετά βασκάνου περί ευχαριστίας
  ..

  ..
  Не се съвѣтвай с твой недоброжелател
  и от завистницитѣ си крий своитѣ намѣрения.
  Не се съвѣтвай с жена за нейната съперница,
  със страхливец - за война,
  с продавач - за размѣ̋на,
  с купувач - за продажба,
  със завистлив - за благодарност,
  с немилосърден - за благотворителност,
  с лѣнивец - за всѣ̋ко дѣло,
  ..

  .. Не съвѣщаваи .. съ завидливъıмъ о благодарении ..

• (.. скрий я̨ етимологията на думата благодаря̨ ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Хипотеза за произходът на думата помаци  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. покажи хипотезата във facebook ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Хипотеза за произходът на думата помаци  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. покажи хипотезата във facebook ..)  .. към началото ..

• Това е само хипотеза, вѣроятността на която по моя прѣцѣнка с малко надвишава 50%.


• Най-използвания̌т етноним за мюсюлманското население, говорещо на балкано-славянски език, е помаци.
  
  
  • Хората обикновено си нѣ̋мат свой собствен етноним.
  • Думата помаци за означаване на тѣзи хора сѫ я̨ употрѣбявали другитѣ - християнитѣ.
  
  
  • В мина̨лото самитѣ помаци не сѫ харесвали този етноним.
  • Прѣдпочитали сѫ да ги наричат ахряни.
    
    
    • Думата ахряни има библейски произход.
    • Според Ветхия̌т Завѣт арабитѣ произхођали от Исмаил с майка Агар и баща Авраам-Абрахам-Ибрахим.
    
    
    • От арабитѣ този произход бил прѣнесен, макар и неоснователно, към всички мюсюлмани.
    • Мюсюлманитѣ били наричани исмаилтяни (потомци на Исмаил) или агаряни (потомци на Агар).
    • Авраам-Абрахам-Ибрахим имал и син Исаак с майка Сара, но мюсюлманитѣ не се припознавали като потомци на Исаак и Сара.
    
    
    • От агаряни се получило ахряни слѣд замѣ̋ната на гръцката фрикативна гама с българско фрикативно Х (в български Г и К не сѫ фрикативни, а сѫ плозивни съгласни).
  
  
  • Как да е. Етимологията на думата ахряни е ясна, за разлика от етимологията на думата помаци.


• Ако от двѣ често използвани гръцки морфеми - прѣдставка απο- и корен -μαχ-, сглобя̨ дума, мога̨ да получѫ̨ απόμαχος (апо́махос).
• Тя има форми с ударение на -А-:
  • απομάχου (апома́ху) - родителен падеж единствено число,
  • απομάχων (апома́хон) - родителен падеж множествено число, и най-вече
  • απομάχους (апома́хус) - винителен падеж множествено число.


• Ако двѣтѣ използвани гръцки морфеми ги прѣведа̨ поотдѣлно на български - прѣдставка от- и корен бой, и ги сглобя̨ на български, ще се получи отбой.
  Ако думата се отнася до човѣк, това може да означава:
  
  
  • нѣ̋кой излѣ̋зъл от боя̌т (от битката),
  • нѣ̋кой напусна̨л боя̌т (битката),
  • нѣ̋кой отстѫпил в боя̌т (в битката).


• В стандартния̌т гръцки език я̨ има думата απόμαχος и тя означава ветеран.
  
  
  • От друга страна, колкото в старитѣ български разговорни диалекти е имало дума и понятие ветеран, толкова е имало и в тогавашнитѣ гръцки разговорни диалекти.
  
  
  • Малко хора сѫ знаѣли, че думата απόμαχος означава ветеран.


• Ще да сѫ се намѣрили хора, които сами сѫ си я̨ сглобили думата απόμαχος, както направих аз, придали сѫ ӥ значението отстѫпник в борбата за вѣ̋рата (отстѫпник в борбата за Христовата вѣ̋ра), и сѫ нарѣкли с тази дума нашенскитѣ славяногласни мюсюлмани.
  
  
  • Винѫги е сѫществувало заблуђението, че само славяногласнитѣ мюсюлмани и мюсюлманитѣ елинофони сѫ отстѫпили от Христовата вѣ̋ра и сѫ приели ислямът.
  • О, не. Абсолютното мнозинство от нашенскитѣ мюсюлмани сѫ потомци на християни.
  • Слѣд приемане на ислямът, тѣ при първа възможност сѫ мина̨ли на турски език.
  • Тѣзи от тѣ̋х, които не сѫ мина̨ли на турски и не сѫ стана̨ли турци, просто не сѫ имали възможността да го сторя̨т.


• В гръцки език за отстѫпник от Христовата вѣ̋ра се употрѣбява думата αποστάτης (апоста̀тис).
  
  
  • Тази гръцка дума е влѣ̋зла в међународната лексика.
  • С такава титла е бил закичен Юлиан, царувал в Цариград в годинитѣ међу 355 и 363.
  • Юлиан Отстѫпник, както е извѣстен, бил внук на цар Константин Велики и правнук на Света Елена.
  
  
  • В старитѣ гръцки разговорни диалекти едва ли сѫ знаѣли и думата αποστάτης, понеже тя като че ли не се използва често в гръцката православна традиция.
  • Нашето Отстѫпник като прѣ̋кор на цар Юлиан слѣдва по-скоро латинската традиция, а не гръцката.


• Звуковитѣ измѣнения от απομάχους (апома́хус) към пома̀к.
  
  
  • Началното А- лесно може да отпадне.
    • Напримѣр при имената: Атанас => Танас, Апостол => Постол
  
  
  • Случаи на прѣход от гръцко Х към българско К има и други.
    
    
    • Причината е, че в нѣ̋кои балкано-славянски диалекти звукът Х липсва.
    • Напримѣр, на ново-сѣверно-македонски (монтешарски) език, корем е стомак.


• Сѣтих се за нѣщо.
  
  
  • ►►   Ако аз не бѣ̋х аз, можѣх да прѣдположа̨  (.. какво? ..)
  • ▼▼   Ако аз не бѣ̋х аз, можѣх да прѣдположа̨ голѣ̋ма дрѣвност на етнонимът помаци.  (.. да бе, да ..)
    • Голѣ̋ма дрѣвност - отпрѣди ислямското нашествие.
    
    
    • В римската империя ветеранитѣ от армията (τους απομάχους) ги заселвали нѣ̋къде и им давали земя.
    • Ако аз не бѣ̋х аз, можѣх да прѣдположа̨, че днешнитѣ помаци сѫ потомци на онѣзи ветерани.
    
    
    • Принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото:
      
      
      • Колкото по-далече назад в мина̨лото е дадено събитие, толкова по-малко и по-нищожно е значението му точно за нас сега.
        Платната на отдалечаващитѣ се към мина̨лото събития чезна̨т зад хоризонтът.
      
      
      • Първостепенната роля на религията.


• (.. скрий го раздѣлът за прѣдполагаемата етимология на думата помак ..)  .. към началото ..

---

►►   10. И тѫ̨з хубава!  (.. покажи го раздѣлът ..) 

▼▼   10. И тѫ̨з хубава!  (.. скрий го раздѣлът ..) 

• Накратко: хубава означава lovely.
• А сега по-подробно.


• Влашкия̌т език не обича звукът Λ. Или го изпуска, или го замѣня с Р/R.
  
  
  • Ето началото на Божията молитва "Отче наш" на румѫнски.
    
    Tatăl nostru care eşti în ceruri,
    sfinţească-se numele Tău,
    vie împărăţia Ta,
    facă-se voia Ta,
    precum în cer aşa şi pe pământ.
  
  
  • Забѣлѣжѣте, че в славянската по произход дума ВОΛIA звукът Λ е изпусна̨т.
  
  
  • Славянския̌т корен ΛЮБ- сѫщо така е зает в румѫнски (влашки) без звукът Λ.
  • te iubesc: "любя̨ те", "обичам те", "I love you".


• В нашия̌т език има наставка -АВ:
  
  
  • гиздав, мургав, клıощав, болнав, лукав, ..
  
  
  • Тази наставка е заета и във влашки - срѣща се и във влашки думи.


• Или в нѣ̋кой балкано-романски (влашки) диалект, или в нѣ̋кой балкано-славянски (български) диалект наставката -АВ е била добавена към коренът ΛЮБ- във влашкия̌т му вид ЮБ- и се е получила думата ЮБАВ.
  
  
  • Иван Вазов е използвал тази дума със запазено Λ-:
    
    Дѣтенце хубаво, пиленце любаво!
  
  
  • Усѣтил я̨ е той тази думичка.
  • Може и да я̨ е чувал от майка си или от баба си.


• За обяснението на прѣходът от ЮБАВ към ХУБАВ е нужно да се запознаете с двѣ явления в нашия̌т език.
  
  
  • Дѣйствали сѫ послѣдователно.
  
  
  • Под дѣйствието на първото явление от ЮБАВ се е получило УБАВ.
    
    
    • Началната ıота от IУБАВ е била осмислена като протеза и изпусна̨та.
    • За славянскитѣ протези можете да прочетете тука.
  
  
  • Под дѣйствието на второто явление от УБАВ се е получило ХУБАВ.
    
    
    • За паразитното протетично Х в стандартния̌т български език можете да прочетете в друг раздѣл на тази публикация.


• (.. скрий го раздѣлът за етимологията на думата хубав ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Трогателно ли е човѣк да си тръгне  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Трогателно ли е човѣк да си тръгне  (.. скрий го раздѣлът ..) 

• Prerequisite: Добрѣ би било, прѣди да продължите, да сте прослѣдили друга моя бесѣда:
  
  
  • Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи.


• Значението пипам, докосвам.
  
  
  • На френски: toucher.
  • На английски: to touch.
  
  
  • На руски: тронуть, трогать, етимологията на трогать.
  
  
  • И на старо-български (старо-славянски) думата да тръгна̨ е имала значението да пипна̨.


• Бай Колю ги впрѣ̋га добичетата, качва се на колата и .. нататък?
  
  
  • Тръгва ги той с остенът по задницитѣ - пипа ги добичетата по задницитѣ.
  
  
  • И тръгна̨титѣ добичета тръгват, потеглят.
  
  
  • И колата тръгва.
  
  
  • И бай Колю тръгва за нивата.


• Прѣдставихме си как бай Колю с колата - марка Carruzza - тръгва за нивата.
  
  
  • И внукът му Ник си сѣ̋да в колата - Mercedez втора рѫка - и тръгва към гарата.
  
  
  • Да посрѣщне братовчедка си Никол.
  • Тя пристига с влакът, който тръгва от София в осем часът.
  
  
  • Тя идва на гости при дѣ̋до и баба.
  • Тръгва си в недѣля вечерта.
  
  
  • Из селото тръгва слухът, че Никол наесен ще се омѫжва.
  
  
  • И откъдѣ тръгна̨ всичко това?
  • От остенът, как откъдѣ.


• Важното е, че в съврѣменния̌т български език думата тръгвам вече не означава пипам.
• Да си припомним как е пипам на други езици.
  
  
  • На френски: toucher.
  • На английски: to touch.
  • На руски: тронуть, трогать.
  
  
  • Прѣгледайте всички значения на френската и на английската дума.
  
  
  • Първо във френския̌т език думата toucher с първично значение пипам придобила прѣносно значение трогвам.
  
  
  • Английски̌т език послѣдвал френския̌т.
  • Английската дума to touch с първично значение пипам сѫщо придобила прѣносно значение трогвам.
  
  
  • И руския̌т език послѣдвал френския̌т.
  • Vasmer: тро́гательный .. По-видимому, калька франц. touchant.


• А българскитѣ думи трогвам и трогателен сѫ просто заемки от руски.
  
  
  • Знаете, че в края̌т на 19-ти вѣк нашия̌т език е бил изрусен до неузнаваемост.
  
  
  • Езикът ни много харесал това трогателно гнѣ̋здо и надмина̨л руския̌т език по производни форми.
  
  
  • От българското трогвам към френски.
  • От българското трогателен към френски.


• (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Паразитно протетично Х в стандартния̌т български език (хурката на баба)  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Двѣ съображения за хурката на баба: общо и специално  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2023-02-05 20:00:: ..

• ►►   Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. покажи го ..) 
• ▼▼   Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. скрий го ..) 
  
  
  • Каква глупост само е сътворил "Google Translate".
    
    
    • ☺ Прѣвел е от български на руски
      "Баба ми предеше с хурка"
      така: "Бабушку унёс ураган". ☺
  
  
  • А можѣше "Google Translate" честно да си признае:
    
    
    • Не мога̨ да го прѣведа̨, interpretation not possible, перевести не удаётся.
  
  
  • Така правя̨т често и историцитѣ - и любителитѣ, и професионалиститѣ. Без да зная̨т как точно е било в мина̨лото, разказват нѣ̋какви приказки. И за тѣ̋хно щастие, нѣ̋ма кой да провѣри, ..
  
  
  • .. защото истината е:
    
    
    • Нищо не знаем за траки, маки, даки и пеко-таки!
    • И за така нарѣченитѣ пра-българи нищо не знаем!
    • Не знаем и нѣ̋ма никога да узнаем!
    • Мина̨лото е мъртво. От умрѣ̋ло хабер не чакай.
  
  
  • Ако нѣ̋кой е оставил нѣ̋какво свѣденийце, то това свѣденийце може да е чиста проба лъжа. То може да е получено "с Google Translate", напримѣр от пѫтуващ търговец, който таи професионалнитѣ си свѣдения от конкуренти. Знам, че бѫдещитѣ поколѣния нѣ̋ма да мога̨т правдиво да възпроизведа̨т в прѣдставитѣ си нашето врѣме въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим. А пък ако тепърва се намѣри писмено свѣдение за мина̨лото - то с почти 100% сигурност ще е съврѣменен фалшификат. Навъдили сѫ се изобрѣтателни печалбари, навъдили сѫ се и нахъсани патриотари.
  
  
  • Свѣденията, които дава историята на езицитѣ - лингвистичната археология - сѫ достатъчно надѣђни, по-надѣђни от разказът на историцитѣ. Вече казах защо - старитѣ документи и надписи може да сѫ пълни с лъжи, но даннитѣ за езицитѣ, които лингвистиката извлича чрѣз анализ на текстоветѣ, сѫ достатъчно надѣђни.
  
  
  • Но само дотук. Само ако останем в областта на лингвистиката. Ако намѣсим генетика, археология или нѣщо подобно, тогава надѣђността на лингвистичнитѣ свѣдения, така интерпретирани прѣз извън-лингвистични филтри, пропада.
  
  
  • Писал съм и друг пѫт - археологията може да има принос към лингвистиката, само ако изкопае надписи (стари текстове, стари звукозаписи сѫщо така се приемат).
  
  
  • (.. скрий го общото съображение ..)  (.. скрий го раздѣлът за бабината хурка ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Специално съображение: паразитно протетично Х в стандартния̌т български език  (.. покажи го ..) 
  
  ◄► (.. скрий го раздѣлът за бабината хурка ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼   Специално съображение: паразитно протетично Х в стандартния̌т български език  (.. скрий го ..) 
  
  
  • Тръгвам от етимологията на думата хурка.
    
    
    • На турски този уред се нарича örke.
    • Първата гласна е непроизносима за българитѣ.
    • Обикновено се апроксимира с "ю".
    • Но този пѫт "ю"-то е стана̨ло на "у".
    • Както при хубав, ще стане дума по-долу.
    
    
    • Думата *юрке я̨ подвели по женски род и стана̨ла *урка.
  
  
  • И послѣ се проявило едно явление, което наричам
    
    
    • паразитно протетично Х в стандартния̌т български език.
    
    
    • Тук под "стандартен български език" разбирайте диалектитѣ, лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
  
  
  • Примѣри за паразитно протетично Х:
    
    
    • харесах (гр. αρεσα)
    • хамбар (тур. ambar)
    • хвърлям (тур. fırlamak, fırlatmak)
    • холан (в изразът "ха̀йде хо̀лан", тур. oǧlan)
    • хубав (влашки *iubav)
    • хурка (тур. örke)
    
    
    • *хат (тур. at): [Димчо Дебелянов]

      Хатоветѣ там се ритат,
      ний "магаретата" мрем!

  
  
  • Обяснение за паразитното протетично Х.
    
    
    • В повечето балкано-славянски (български) диалекти звукът Х е изпадна̨л.
    
    
    • В нѣ̋кои диалекти, къдѣто звкукът Х е бил изпадна̨л, послѣ се възстановил.
      Такива били диалектитѣ, които послѣ сѫ лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
    
    
    • За славянскитѣ по произход думи имало нѣ̋какви опори,
      по които звукът Х да може да се възстанови правилно
      (хлѣ̋б, хрѣ̋н, хитър, храбър, мѫжки полов орган).
    
    
    • Но за чуђитѣ по произход думи хората прѣдстава си нѣ̋мали.
      И слагали паразитно протетично Х профилактично.
  
  
  • (.. скрий го паразитното протетично Х в български ..)  (.. скрий го раздѣлът за бабината хурка ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   13. Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2021-11-26 11:52:: ..

• ◄► Този текст не се отнася до етимологията на думитѣ.


• ►►   За какво ще става дума тука   (.. покажи ..) 
• ▼▼   За какво ще става дума тука   (.. скрий ..) 
  
  
  • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
    Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
  
  
  • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
    Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
  
  
  • Славянщината на нашия̌т език се доказва въз основа на врѣмевия̌т континуум, а не въз основата на славянизми (на славянски езикови черти).
  
  
  • Има обаче нѣ̋колко смайващи славянизма. Не знам онѣзи, дѣто понѣ̋кога твърдя̨т, че езикът ни не бил славянски, как си затварят очитѣ за тѣ̋х.
    
    
    • Езикът ни е славянски до мозъкът на коститѣ си.
  
  
  • Тѣзи смайващи славянизми сѫ такива черти, дѣто извън славянщината не се срѣщат.
    
    
    • Първия̌т е аспектологията на славянскитѣ глаголи -
      
      
      • имаме глаголи от свършен вид и глаголи от несвършен вид (перфективни и имперфективни глаголи).
    
    
    • Втори такъв славянизъм сѫ славянскитѣ възвратни мѣстоимения.
      
      
      • Ние (славянитѣ, ха-ха-ха) казваме: Обичам майка си. А на всѣки неславянски език се казва: Обичам майка ми.
  
  
  • Тук ще разгледам трети славянизъм: омѣсване на склоненията с основа на -O- и -U- при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род.
  
  
  • (.. скрий за какво ще става дума тука ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   За какво става дума тука   (.. покажи ..) 
• ▼▼   За какво става дума тука   (.. скрий ..) 
  
  
  • В пра-славянския̌т и в старо-славянския̌т език сѫществителнитѣ се скланяли по схема в зависимост както от родът си (женски, мѫжки, срѣден), така и от завършъкът на основата си. Така било и в гръцки, и в латински, разбира се.
  
  
  • Особеното за славянщината било, че двѣ такива схеми се омѣсили: сѫществителнитѣ от мѫжки род с основа на -O- и сѫществителнитѣ от мѫжки род с основа на -U-.
  • Става дума все за сѫществителни имена от мѫжки род.
  • Омѣсването означава: хората слѣд нѣ̋кое врѣме вече не знаѣли едно сѫществително име от мѫжки род дали да го скланят по O-схемата или пък по U-схемата.
  • Дори в най-старитѣ текстове се намира омѣсване.
  • За такова омѣсване допринася фактът, че нѣ̋кои форми (напримѣр именителен падеж ед.ч.) съвпадат по двѣтѣ схеми.
  
  

  • Число и падеж			O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема
    Ед.	номинатив	(именителен)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
    Ед.	генитив	(родителен)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
    Ед.	датив	(дателен)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
    Ед.	локатив	(мѣстен)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
    Ед.	вокатив	(звателен)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
    Мн.	номинатив	(именителен)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
    Мн.	генитив	(родителен)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

  
  
  • (.. скрий за какво става дума тука ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Послѣдствия (traces)   (.. покажи ги ..) 
• ▼▼   Послѣдствия (traces)   (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Първо послѣдствие: български език.
    
    
    • Множественото число на нѣ̋кои сѫществителни от мѫжки род завършва на -ове вмѣсто на -и
    
    
    • Народи, родове, вѣтрове, богове, залози, налози, кметове, депутати, ..
    
    
    • Езикът ни е намѣрил покой, като си е изработил правилото, че -ове се слага на едносричнитѣ сѫществителни. Обаче: лѫчи или лѫчове?
    
    
    • Аналогия: В руски сѫществителното "сын" има двѣ форми в множествено число: "сыновья" (неу̌трална форма) и "сыны" (възвишена форма).
  
  
  • Второ послѣдствие: български език.
    
    
    • Звателния̌т падеж при нѣ̋кои сѫществителни имена от мѫжки род
    
    
    • използва форми от старата О-схема (Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човѣче! Иване! Драгане! Господине! Лейтенанте!),
    
    
    • а при други - форми от старата U-схема (Другарю! Простако!).
    
    
    • Аналогия с полски: Pane połkowniku! При двѣтѣ думи от мѫжки род, завършващи на съгласна, едната има вокатив по O-схемата, другата - по U-схемата.
  
  
  • Трето послѣдствие: руски език.
    
    
    • И двѣтѣ форми за родителен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, и фактически нов падеж.
    
    
    • Оригиналния̌т родителен падеж е по O-схемата ("Производство сахара"),
    • а нов падеж, партативен, използва формитѣ по U-схемата ("Тебе сколько сахару в кофе?").
  
  
  • Четвърто послѣдствие: руски език.
    
    
    • И двѣтѣ форми за мѣстен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, и фактически пак имаме два падежа.
    
    
    • Формите по O-схемата ("о Крыме идёт речь") представляват "реферативен" падеж,
    • а формите по U-схемата ("отдыхать в Крыму") - мѣстен падеж.
  
  
  • Пето послѣдствие: руски език.
    
    
    • Формите за родителен падеж мн. ч.
    • по-често слѣдват U-схемата ("депутатов, народов, сербов, .."),
    • но понѣ̋кога слѣдват O-схемата ("крестьян, болгар, турок, ..").
  
  
  • Шесто послѣдствие: полски език.
    
    
    • В единствено число повечето форми за дателен и звателен падеж сѫ по U-схемата (-owi), но има нѣ̋кои по O-схемата:
      
      
      • Полски: Panu połkownikowi (пану полковникови). Руски: "Господину полковнику".
      
      
      • Полски: Pane połkowniku (пане полковнику). Български: *"Господине полковнико".
    
    
    • Омесване в полски има и при родителен падеж ед.ч.:
      
      
      • Обикновено е по O-схемата (Pana połkownika),
      
      
      • но понѣ̋кога е по U-схемата (Banku Pocztowego: на руски "Почтового банка").
    
    
    • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
    • Като резултат от това омѣсване, ако учите полски, трѣ̋бва за всѣ̋ко сѫществително от мѫжки род да запомните формата му за дателен падеж ед.ч.
  
  
  • Седмо послѣдствие: български език.
    
    
    • Нарѣчията долу и близу сѫ
    • стари форми за мѣстен падеж по U-схемата
    • съотвѣтно на сѫществителнитѣ имена от мѫжки род дол и *близ.
    
    
    • Нарѣчието долу си има диалектен вариант по O-схемата: долѣ.
    
    
    • За нарѣчието близу се е затвърдил правописът близо.
    • Но в Скопие си го пиша̨т близу.
  
  
  • Едва ли нѣ̋кой се съмнѣ̋ва, че такива послѣдствия мога̨т да се намѣря̨т и в другитѣ славянски езици.
  
  
  • Осмо послѣдствие: чешки език.
    
    
    • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
    • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
    • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
    • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
    
    
    • Czech is really difficult in this respect.
    • В това отношение чешкия̌т език наистина е труден.
  
  
  • (.. скрий ги послѣдствията ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Още разсѫђения по темата: относно битието на българския̌т език  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Още разсѫђения по темата: относно битието на българския̌т език  (.. скрий ..) 
  
  
  • Да се върнем 11 вѣка назад.
  
  
  • Разглеђаме двама славяногласни:
    Остромир е свикна̨л да скланя думата "Бог" по O-схемата,
    а Вълкашин - по U-схемата.
  
  
  • Нѣ̋кой славяногласен казва: "Слава Богови!".
    И двамата Остромир и Вълкашин го разбират напълно: "Glory To God".
    Остромир си казва на ум: В нашето село казват "Слава Богу!".
  
  
  • Нѣ̋кой славяногласен казва: "Слава Богу!".
    Остромир го разбира така: "Glory To God".
    Вълкашин го разбира така: "Glory Of God" или "God's Glory".
  
  
  • Да се върнем в съврѣменна България.
  
  
  • Всичките изрази "Glory To God", "Glory Of God" или "God's Glory"
    се прѣвеђат еднакво: "Слава на Бог" или "Слава на Бога" или "Слава Богу".
  
  
  • Езикът ни вече е балкански:
    
    
    • {Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.
  
  
  • (.. скрий го битието на българския̌т език ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славянски  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славянски  (.. скрий ..) 
  
  
  • Поради звукови изменения, най-вече заради законът за отваряне на сричката, при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род в единствено число, както по O-схемата, така и по U-схемата, формитѣ на стария̌т винителен падеж (акузатив) съвпадна̨ли с формитѣ за именителен падеж (номинатив).
  
  
  • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
  
  
  • Не ставало ясно кой кого е чул (услышал).
  • За да разрѣши проблемът, славянския̌т език развил категорията "одушевени сѫществителни имена" и за "одушевени сѫществителни имена" създал нов винителен падеж, нов акузатив, с форми от генитивът (родителния̌т падеж).
  
  
  • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
  • Чьловѣка услъıша Богъ.
  • Чьловѣкъ услъıша Бога.
  
  
  • Интересното е, че новия̌т акузатив заимствал генитивната форма само по O-схемата.
  • Напримѣр: Думата "съıнъ" можѣла да има генитив както по O-схемата (съıна), така и по U-схемата (съıну).
    Обаче, новия̌т акузатив можѣл да бѫде само "съıна".
  
  
  • (.. скрий го новия̌т акузатив ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   References: прѣпратки  (.. покажи ги тука ..) 
  
  ◄►  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   References: прѣпратки  (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) 
  
  
  • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
  • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
  • christotamarin.blogspot.com: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  
  
  • (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   14. За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   14. За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти  (.. скрий го раздѣлът ..) 

::2022-12-05 18:00::

• Този текст не се отнася до етимологията на думитѣ.


• Нѣ̋мам прѣд вид всичкитѣ източно-български диалекти, а само централно-балканскитѣ: Котел-Елена-Търново-Трѣ̋вна, за които се смѣ̋та, че сѫ в основата на новобългарския̌т книжовен език.


• Нѣ̋ма да уточнявам ареалът на явлението - явно е, че той е доста по-широк.


• Тази тема е във връзка с тази.


• Kраткитѣ (клитичнитѣ) винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в разглеђанитѣ диалекти сѫ измѣнени и прѣструктурирани.
  
  
  • За сравнение, дателнитѣ клитични форми {ми, ти, си, ни, ви, му, й, им} сѫ си остана̨ли стабилни.


• Нека да раздѣлим винителнитѣ клитични форми на три групи:
  
  
  • 1_{мѫ, тѫ, сѫ}
  • 2_{нѫ, вѫ}
  • 3_{го, я̨, ги}


• Третата група 3_{го, я̨, ги} не показва особености в сравнение с остана̨лите български диалекти.
  
  
  • Формата {ги} е общо нововъведение в българския̌т (балкано-славянския̌т) език.
  
  
  • Формата {я̨} в източнитѣ диалекти се произнася йъ, но това в случая̌т е етимологичното ӥ произношение, а не е проява на характерната за тези диалекти вокална редукция.
  
  
  • Формата {го} обаче нормално се редуцира до {гу}, и то дори под ударение (не гу познавам), което може би показва, че ударението е измѣстено върху клитиката неотдавна или поне след появата на вокалната редукция.


• За първата група 1_{мѫ, тѫ, сѫ} е характерна промѣ̋ната на етимологичната гласна Е (както в западно-българскитѣ {ме, те, се} във Ѫ(Ъ). Това не прилича да е проява на характерната редукция. По-скоро това е прѣструктуриране. Може да се тѫрси влашко влияние като обяснение на явлението. Ако пък държим да намѣрим обяснение в славянски, то възможно е малкия̌т юс в тѣзи форми да е прѣмина̨л в голѣ̋м юс (както има много подобни случаи в полски, макар там тѣ да сѫ систематични).


• Втората група 2_{нѫ, вѫ} е най-интересната. Освен промяна на гласната в Ѫ(Ъ), подобно на първата група, важното в случая̌т е да отбѣлѣжим, че източно-българскитѣ диалекти различават винителнитѣ от дателнитѣ клитични форми:
  
  
  • винителнитѣ форми сѫ {нѫ, вѫ},
  • а дателнитѣ - {ни, ви}.
  
  
  • Примѣр:
  
  
  • Шъ ви дам да разберете!
  • Ако не слушате, шъ вѫ дам на Торбалан!
  
  
  • И тука най-вѣроятно е влашкото влияние.
  
  
  • Възможно е това да е остатък от старо двойствено число, но това е малко вѣроятно, понеже форми с -A- са невъзможни (Не нѫ оставяй! Не на оставяй!).


• И тъй, диференцирането на винителнитѣ от дателнитѣ клитични форми на личнитѣ мѣстоимения е едно от най-важнитѣ нововъведения в източно-български, което не е влѣ̋зло в книжовния̌т ни език.


• Защо не е влѣ̋зло? Двѣ причини виђам.
  
  
  • Първо, създателитѣ на книжовния̌т ни език чувствали неприязън към звукът Ъ.
  
  
  • Второ, по принципът на Марин Дринов, слѣдвало да се приеме западно-българския̌т вариант, понеже е по-близо до старо-българския̌т език.


• (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

---

►►   15. Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковѣд акад. Владимир Георгиев  (.. покажи го интервюто ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   15. Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковѣд акад. Владимир Георгиев  (.. скрий го интервюто ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2022-01-23 16:03:: ..

• ◄►  Този текст не се отнася до етимологията на думитѣ.


• ◄► Това интервю от 1985 е полезно четиво и го копирам да го има и тука при мене, в случай че изчезне оттам.
• ◄► Копирам тука и коментари от facebook, мои и на други хора, във връзка с това интервю.
• ◄► Не става ясно кой е интервюиращия̌т.


• ◄► Четири теми от интервюто прѣдставляват интерес:
  
  
  • Дешифрирането на минойската писменост.
  • Самокритика защо той не е успѣ̋л да разчете Линеар_Б.
  • Как е бил прѣвъзмогна̨т "яфетизмът" на Мар.
  • Дешифрирането на етруската писменост.


• ►►   Текстът на интервюто  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)
• ▼▼   Ето го интервюто или по-скоро спомен за него  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)

  През лѣ̋тото на 1985 трѣ̋бваше да направя̨ анкета с нашия̌т бѣлѣжит езиковѣд акад. Владимир Георгиев. Това бѣше задължително за дипломната ми работа в университетът в Пловдив. Курсовия̌т ми рѫководител проф. Борис Симеонов по този повод бѣ уредил да посѣтя̨ село Габаре, Врачанско, къдѣто акад. Георгиев щѣ̋л да прѣкара лѣ̋тото, в родната си кѫща.

  Анкетата ми бѣше за минойския̌т език и съвмѣстната работа на акад. Георгиев с англичанинът Майкъл Вентрис, който прѣз 1953 бѣ разчел минойската писменост Линеар_Б.

  Пътувах до Габаре с влак и автобус. В началото на селото се бѣлѣѣха̨ руинитѣ на "кале", т.е. останки от стара крѣпост. Природата бѣ живописна, никъдѣ не съм виђал толкова много бръмбари-рогачи. В полето имаше козар и той ме упѫти към кѫщата на професорът.

  Отворих широка порта към двор с много овощни дръвчета. В дъното до един сайвант имаше сѣнник, а под него маса с двѣ чаши и чайник. Владимир Георгиев бѣ облѣчен в разкошни западни дрехи, които придаваха̨ на старческата му осанка спортен вид. Той удряше бързо и увѣрено върху клавишитѣ на пишеща машина, а на бѣлия̌т лист се редѣ̋ха латински букви.

  Повечето от книгитѣ на свѣтовно известния̌т професор лингвист бѣ̋ха̨ написани на френски, немски, английски и руски. Дори издадената прѣз 1949 в сборникът "Годишник на Софийския̌т университет" монография "Дешифриране на минойскитѣ надписи", която бѣ̋х издирил в библиотеката, за да се подготвя̨, бѣ на френски.

  Като видях Владимир Георгиев в дворът, се стѫписах. Едва сега си дадох смѣтка, че прѣд мен стои не само човѣкът, който бе дешифрирал минойския̌т и етруския̌т, но който знаѣше дрѣвногръцки, латински, хетски, лувийски, фригийски, тракийски, лидийски, семитски, финикийски... Бѣ̋х на прагът на портата и рѣших да се върна̨, за да не прѣча̨ на работата, когато чух бодрото:

  - Ти ли си студентът на Боби Симеонов? Влизай, влѣз! Знаеш ли на какво викат по нашия̌т край "мюре"?

  - Не, - едвам отговорих и вече се чудѣх дали да му кажа̌, че имам интереси към сравнителното езикознание, а не толкова към лексикологията. Но си замълчах, щѣше да прозвучи тѫпо.

  - Ти си мюре, но не си виновен. Влизай, сипи си чай. Много сѫ любопитни… Боби те праща тук по зарѫка на Стефан Продев, гложди ги любопитството, пък и нали вече е "перестройка"… Сѣ̋дай, ще им утолим жађата за клюки…

  Нѣ̋мах прѣдстава за какво говори, но интуитивно схвана̨х, че професор Симеонов е имал основателна причина да фамилиарничи с мен. Всички състуденти ми завиђаха̨, Боби се славѣше в университетът с високомѣрието и прѣнебрѣжението си към тѣ̋х, а мен ме протежираше. Явно това е да си "мюре"?

  Прѣз 1985 свѣтът слѣдѣше със затихна̨л дъх прословутата "перестройка" на съвѣтския̌т президент Михаил Горбачов, с която той обѣщаваше "социализъм с човѣшко лице". В СССР настѫпваха̨ промѣни. Тѣ особено радваха̨ интелигенцията в България, която стана̨ смѣла и започна̨ да се опиянява от възможността за "гласност". Все повече се чуваха̨ критични думи, а тон за това в нашата страна се даваше от вѣстник "Култура" и неговия̌т главен редактор Стефан Продев. Както разбрах по-късно, Продев бѣ накарал Боби Симеонов да прати един студент, който под прѣдлог за "анкета" за дипломната си работа да накара великия̌т мълчаливец Владимир Георгиев да проговори. Обаче шефът на вѣстник "Антени" Веселин Йосифов, извѣстен с контактите си с Държавна сигурност, бѣше разбрал "планът" и дружески бѣ прѣдупрѣдил Владимир Георгиев каква е цѣлта на "анкетата" ми. От всички само аз не знаѣх, че съм "мюре" и че "анкетата" ми се слѣди от доста хора, които искаха̨ да разбера̨т една истина…

  Вгледах се в лицето на Владимир Георгиев, който довършваше статията си на немски, и установих, че това е лице на човѣк, затворен в себе си. То не излъчваше нищо простодушно и славянско, нѣ̋маше ги и типичнитѣ черти на българитѣ, сѣ̋каш прѣд мен бѣше западняк. Зад непосрѣдствената учтивост се криѣше талантът на индивидуалист.

  Още прѣз 1934, както разбрах по-късно, младия̌т учен Георгиев е имал срѣщи във Виена, къдѣто е специализирал, с учен-нацист, който се е опитал да го вербува за арийското езикознание.

  Прѣз 1933 и 1934 Георгиев специализира във Виена при най-добрия̌т езиковѣд по дрѣвни езици проф. Паул Кречмър. Прѣд него той сподѣля теорията си, че населението, което е живѣ̋ло на Балканитѣ и на Егея прѣди гърцитѣ, е говорило особен индоевропейски език. Георгиев дори смѣ̋тал, че е възможно създателитѣ на крито-минойската писменост да сѫ въодушевили финикийцитѣ да създада̨т своята азбука. Дарбата на младия̌т български учен и лекотата, с която усвоявал новитѣ и дрѣвни езици, е направила впечатление на Кречмър и един ден се появил този учен от Берлин, който се опитал да убѣди българинът, че в свѣтлината на новитѣ достижения на арийското езикознание на Шухард и Рейнерт, произходът на гръцкия̌т народ е германо-арийски и гърцитѣ сѫ първитѣ индогерманци на Егея, а ако е имало изобщо народи прѣди гръцката колонизация, тѣ не сѫ индоевропейски, а вѣроятно семити.

  Георгиев си замълчал. Той си спомни, че е мълчал по сѫщия̌т начин и нѣ̋колко години преди 1950, когато с типичния̌т си маниер на убѣђение, което не търпи неподчинение, съвѣтскитѣ езиковѣди проповѣ̋двали на българскитѣ си колеги, че марксисткото езикознание започва с яфетизмът на Н.Я.Мар…

  Прѣз 1985 нѣ̋маше леснодостѫпни записващи устройства (касетофони) и аз дращѣх по тетрадката с молив, а академик Георгиев е единствения̌т човѣк на свѣтът, който ме е успокоявал, че така и така ще прѣдам вѣ̋рно думите му, и да не се притѣснявам, ако пропусна̨ да запиша̨ нѣщо…

  Все пак съм записал немалко прѣ̋ка рѣч на моя̌т събесѣдник:

  - Нѣ̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание". Има умни хора, учени, езиковѣди. Един от тѣ̋х е Роман Якобсон. Той напусна̨л болшевишка Русия слѣд революцията, но не се занимавал с политика и успѣ̋л да поддържа връзки с колеги от СССР. Якобсон ги утѣшавал, че е абсурд "яфетизмът" на Мар да замѣсти истинското сравнително езикознание, но Мар почина̨л прѣз 1934, а теорията му продължавала да ограничава научнитѣ методи на сравнителното езикознание в СССР. Ето защо Якобсон намѣрил връзки и един ден прѣз 1950 прѣстарѣлия̌т Сталин приел в кабинетът си един млад съвѣтски учен-езиковѣд, чието име никога нѣ̋ма да научим. Той разказал на Сталин, че учението на грузинецът Мар не е истинска наука за езикът. Не се знае какво още му е говорил, но много скоро Сталин написал езиковѣдска студия и стана̨л езиковѣд. Била публикувана във вѣстник „Правда“ на първа страница без име, но всички знаѣли, че това го е писал лично другаря̌т Сталин. За един ден Мар бил детрониран и от свѣтило на марксисткото езикознание бил изпратен посмъртно в Сибир, а Номер 1 на марксисткото езикознание стана̨л Сталин, който наблегна̨л на методологията. Сталин бил написал горѣ-долу слѣдното: дори Маркс и Енгелс се учѣха от диалектическия̌т метод на Хегел, а другаря̌т Мар отказа да се учи от постиженията на класическото индоевропейско езикознание… Якобсон веднага написал статия в западен свѣтовен езиковѣдски журнал, в която подкрѣпял езиковѣдът Сталин.
  Всѫщност, Сталин е направил добро прѣз животът си единствено на съвѣтското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковѣд…

  Георгиев замълча за миг, събра мислитѣ си и продължи:

  - Аз издадох на френски прѣз 1949 книжката си от 80 страници "Дешифриране на минойскитѣ надписи". Бѣше ме страх да я̨ издам на български, защото все щѣше да се намѣри нѣ̋кой, който услужливо да каже, че не е "яфетическа". Но слѣд статията на Сталин от 1950 нѣщата се промѣниха̨. Прѣз 1950 и аз се включих да хваля̨ Сталин и изнесох два доклада "Учението на Й.В.Сталин за езикът и проблемитѣ на българското езикознание" и "Значението на новитѣ трудове на Й.В.Сталин за развитието на българското езикознание". За мен 1950 година бѣше най-плодотворна като учен, понеже всичко, върху което бѣ̋х работил, под страх да не бѫда̨ обвинен, че не е "яфетическо", сега можѣх да го публикувам уж е в духът на марксисткото езикознание на Сталин. Така се появиха̨ работите ми, които ме направиха̨ не само извѣстен на запад, но и стана̨х свѣтило в СССР, при това по теми, които не бих могъл да издам нито когато бѣ̋хме приятели на Германия, нито по врѣмето от 1944 до 1950, когато можѣх да бѫда̨ обвинен, че не съм "яфетист". Аз бѣ̋х езиковѣд със свѣтовна извѣстност още тогава и можѣх да пиша̨ на какъвто си искам от европейскитѣ езици и да публикувам, където си искам. Прѣз 1950 издадох съкратен вид на книгата си за дешифриране на минойскитѣ надписи в брой 4 на съвѣтското научно списание "Вестник древней истории". Прѣз сѫщата година излѣзе в Годишникът на Софийския̌т университет трудът ми "Минойскитѣ двуезични надписи". Прѣз 1950 пусна̨х обстойна статия по тази тема и в английското списание "The Language" под надслов: "Разрѣшението на минойския̌т проблем". Все прѣз 1950 в кн. 2 на "Lingua Romanensis" публикувах "Към въпросът за тълкуването на четири минойски надписи", а в "Studi Etruschi" пусна̨х "Произходът на етруските", къдѣто доказвах, че името "етруски" води произходът си от "Троя". Прѣз 1950 в нѣмското Kleinasiatische Forschungen пусна̨х "За произходът и езикът на пеласгитѣ, данайцитѣ и ахейцитѣ", а в бр. 71 на "Списание на БАН" се появи пак прѣз 1950 статията ми "Към етногенезисът на гръцкия̌т народ". Как се казваш?

  Вдигна̨х глава от листът и си казах името и фамилията. Професорът кимна̨ гостоприемно, сѣ̋каш едва сега ме бѣ поканил вкѫщи, и попита:

  - Сигурно си влюбен в структурализмът на Сюсюр?

  - Да - усмихна̨х се аз. - Но чета̨ и структуралисти литератори, като Цвѣтан Тодоров от Париж.

  - Охо, - засмѣ̋ се Георгиев. - А изкушен ли си от историята?

  - Малко - уклончиво отговорих аз.

  Изведнѫж живия̌т поглед на учения̌т потъмнѣ̋ и сѣ̋каш увѣхна̨. Той каза повече на себе си:

  - Аз бѣ̋х много изкушен от историческата тема за прѣдгръцкото население на Егея и неговия̌т произход. За един историк е добрѣ да има филологическа подготовка, като моята. Но за един езиковѣд, който е тръгна̨л да дешифрира непознати писмености, е гибелно да изграђа априорна историко-културна теория. Тя може да го подведе при конкретната работа над дешифрирането. Това научих от Майкъл Вентрис, един англичанин, по професия архитект. Той никога не ми го е казвал, нито си го е мислѣл, очевидно. Аз просто го проумѣ̋х, слѣд като той разчете Линеар_Б… Вентрис бѣше любител, но с добра езикова подготовка, и се опитваше да разчете минойскитѣ надписи. Прѣди него неуспѣшно се бѣ опитал Хрозни, един чех, който в младитѣ си години разчете хетската писменост, но на стари години не успѣ̋ да се справи с минойската. През 1950 получих за първи пѫт писмо от Майкъл Вентрис, в което той ми съобщаваше, че слѣди моитѣ разработки по дешифриране на минойската писменост и е възхитен от опитът ми да пробия̨ чрѣз фонетичното значение на знацитѣ. Майкъл ми изпращаше резюме̒ от своя кореспонденция с другитѣ изслѣдователи по свѣтът, които правѣха̨ опит да дешифрират знацитѣ от Крит. Той ми прѣдложи да си сътрудничим и редовно изпращаше писма какво прѣдприема и докъдѣ е стигна̨л. За да ме улесни, прѣдложи сам да се съсрѣдоточи в морфологични опити, след като аз съм поел фонетичнитѣ, но американката Алиса Кобер му била писала, че е безсмислено да се води кореспонденция. А Кобер бе единствената, която се занимаваше с флексията и дали единственото и множественото числа при минойскитѣ надписи се различават от падежитѣ или не. Майкъл тръгна̨ по тоя пѫт и ми благодарѣше за проучванията ми над етруския̌т език, понеже бѣ убѣден, че минойскитѣ надписи сѫ на етруски. Както казах, той не бѣше филолог и ми пишѣше, че без помощта на човѣк като мен, който да познава дрѣвногръцкитѣ диалекти, нѣ̋ма да успѣе да направи таблица с повтарящи се минойски знаци, понеже има понятие само от класическия̌т гръцки на Омир и не знае как е звучал гръцкия̌т 500 години прѣди това.

  Всѫщност, знаеш ли какво е казал "Еклисиаст" в Библията? – този въпрос бе към мен: - Много познание не развива духът. Това е казал и го е казал за такива като мен…

  Владимир Георгиев се огледа. Бѣше хубав ден от края̌т на август, дълъг и топъл. Тишината попиваше в мислитѣ му и го прѣдразполагаше към откровение:

  - Ти нѣ̋ма да си ходиш, ще спиш в лѣ̋тната кухня. А сега ще ти кажа̨ най-важното. Когато в началото на 20-ти вѣк Евънс проучи минойскитѣ надписи, той установи и тритѣ вида минойско писмо. Първата писменост на дрѣвнитѣ хора от Крит, живѣли в столицата Кнос на легендарния̌т цар Минос през 3-то хилядолѣтие прѣди новата ера, е било йероглифното писмо. Но минойскитѣ йероглифи нѣ̋мат нищо общо с египетскитѣ. Приемник на критскитѣ йероглифи е писмото Линеар_А, което не е разчетено, но се знае, че не е на гръцки език. Слѣд това е Линеар_Б, което е на елински диалект от поне 800 години прѣди Омир. На Кипър има слогова писменост, която е от врѣмето на микенцитѣ. Всички тези писмености се засичат, дори не е ясно дали кноските йероглифи сѫ били употрѣбявани от сѫщия̌т народ, който е говорил Линеар_А. През 1972 във Варна бѣше открито халколитно селище от 4-то хилядолѣтие прѣди Христа, къдѣто е намѣрено най-старото технологично обработено злато в Европа и свѣтът. Сложи една права линия от Варна до Крит и прѣд теб е територията на загадката, нарѣчена "дрѣвни Балкани". Тук топонимите и днес са от времето на пеласгите и траките. Класическият древногръцки е пълен с такива думи, а Крит е бил робовладелческо общество, понеже минойските надписи са предимно инвентарни списъци, били са продавани и хора, не само жито и добитък. А в "Илиада" Омир ни прѣдставя една родова аристокрация, която тепърва ще става робовладелско общество. Моята идея, свързана с историческата картина на Балкано-егейския̌т свѣ̋т, бѣше, че "Илиада" и "Одисея", независимо, че се формират међу 10-ти и 6-ти в.в. пр.н.е., съдържат всѫщност спомен от края̌т на микенската епоха. Този спомен е мѫтен, понеже над него сѫ наслагвани по-късни елементи, но споменът може да бѫде реконструиран. Аз установих, че героитѣ, които водя̨т война против Троя в омировския̌т епос, сѫ наричани "ахейци, данайци и аргейци", но това очевидно не сѫ гърци, въпрѣки че като не-гърци сѫ били елинизирани. Чисто гръцкитѣ племена, а именно еолийци, дорийци и йонийци ги нѣ̋ма в "Илиада". В нея̨ името на йонийцитѣ се срѣща само един пѫт, в 13-та пѣсен, но това явно е по-късна добавка. Разбираш ли, тритѣ главни племена, от които е съставен гръцкия̌т народ, които сѫ дорийци, еолийци и йонийци, не сѫществуват за "Илиада". Според мен, микенската цивилизация е била унищожена прѣз 12-ти вѣк от гърцитѣ и аз бѣ̋х съгласен с Майкъл Вентрис, че Линеар_Б не е писменост на древногръцки език, а на етруския̌т, но сгрѣших. Вентрис все пак доказа, че Линеар_Б е писменост на древногръцки. И все пак, независимо, че Линеар_Б е била писменост на древногръцки език, той не е сѫщия̌т като дрѣвногръцкия̌т на Омир. Разбираш ли? За Чедуик това е стар диалект, а за мен ахейци, данайци и аргейци сѫ очевидно пра-гърци, тѣ говоря̨т койне, древногръцки, който не е точно езикът на Омир. Това явно сѫ първитѣ елинизирани микенци и тѣ̋хна писменост е Линеар_Б. По-късно, чиститѣ елини, каквито сѫ дорийци, еолийци и йонийци, приемат за писменост финикийската азбука.

  - Ако не са гърци, какви са? - попитах аз.

  - Тукидид пише: "До Троянската война Елада не бе направила нищо с общи усилия. На мен даже ми се струва, че Елада като съвкупност не е и носила това име и че това нейно обозначение дори не е сѫществувало прѣди Елин, синът на Девкалион, но че имената по нея̨ идвали от имената на отдѣлнитѣ племена, прѣдимно пеласгитѣ." А Херодот отбѣлѣ̋зва: "Населението на Атика бѣше пеласгийско, но с идването на елинитѣ то промѣни своя̌т език." Забѣлѣжи, името на данайцитѣ в класическия̌т период не е свързано нито с едно гръцко племе и нѣ̋ма връзка с гръцки диалект. Причината очевидно е слѣдната. Прѣз 1947 при разкопки в юго-източна Мала Азия бѣ̋ха̨ намѣрени билингви на йероглифния̌т "хетски" и на финикийски езици. Това даде възможност да се дешифрира йероглифния̌т "хетски" и стана̨ ясно, че той е език на народът "дануна". Отдавна се прѣдполагаше, че името "дануна", което се срѣща в египетски и семитски, е идентично с името на "данайцитѣ" от "Илиада". "Дануна" е семитското име на този народ, а самоназванието му е "аданава(на)". Тоест, на езикът на гърцитѣ е прѣтърпѣ̋ло съвсѣм незначително измѣнение. "Аргейци" значи "жители на Аргос". В класическия̌т период това сѫ елини, но какви сѫ били жителитѣ на Аргос прѣди това? В "Каталогът на корабитѣ", една късна част от "Илиада", все пак има данни за по-дрѣвни врѣмена. Там срѣщаме изразът "всеелини и ахейци". Тоест, очевидно изразът е спомен от врѣмето, когато етническото различие међу елини и ахейци, е сѫществувало. И ахейцитѣ не сѫ били още елинизирани. Във войната с Троя, елинитѣ не сѫ основната сила, тѣ както беотийци и етолийци сѫ викани от нѣ̋кой, който е рѫководил центърът. Негръцки народи тогава сѫ ахейци, данайци, ликийци, етруски, които по това врѣме сѫ живѣли в Егейската област. Други негръцки народи, населяващи тогава Егея, сѫ: етео-критянитѣ, пеласгитѣ, кидонитѣ, карийцитѣ, лелегитѣ, троянцитѣ, дарданцитѣ… Прѣз 13-ти вѣк пр.н.е. Егея е опустошена, а гръцкитѣ племена прѣз 12-ти вѣк пр.н.е колонизират и елинизират земитѣ на негръцкитѣ народи: Тукидид дава свѣдение, че Беотия, колонизирана от беотийци, прѣди това се е казвала Кадмея. Слѣд Троянската война, според Тукидид, дорийцитѣ завладѣ̋ват Пелопонес. Тесалийцитѣ прѣвземат Тесалия, етолийцитѣ земята, която става Етолия. Атиняните, които сѫ пеласги, сѫ елинизирани от йонийцитѣ. Пеласгитѣ в Атина, според Херодот, се самонаричали "кранеяи"… Ето това е моята историческа теория: носителитѣ на крито-микенската цивилизация сѫ били не-гърци. Окончателното колонизиране на тая цивилизация от гърци е завършило прѣз 12-ти вѣк пр.н.е. След 12-ти вѣк вече нѣ̋ма минойски писмености. Една част от ахейци, данайци, аргейци и кидонци остават на Егея и сѫ асимилирани, а друга се заселва по южния̌т брѣ̋г на Мала Азия. Тѣхнитѣ имена се срѣщат в хетски език и в йероглифния̌т "хетски", езикът на "дануна". Една част от пеласгитѣ и старо-критянитѣ се прѣселват от Крит в Палестина слѣд 12-ти вѣк пр.н.е. и имената им като пелистимци/филистимци и кафторийци (о. Кафтор в Библията е о. Крит) са известни в Библията, където се сочи, че са преселници от о. Кафтор. Тоест, според моята теория, произходът на гръцкия̌т народ и на гръцкия̌т език от класическата епоха, сѫ резултат от доста сложен синтез на негръцки и гръцки племена и диалекти. Грѣшката ми бѣше, че не допусна̨х, че този период започва още прѣз 15-ти вѣк пр.н.е. и че е възможно минойското писмо Линеар_Б да е част от този сложен синтез. И докато аз вѣ̋рвах на априорната си историческа теория, според която елинизацията датира след 13-ти вѣк пр.н.е. и не допусках, че Линеар_Б, който е от 15-ти вѣк пр.н.е., е форма на дрѣвногръцкия̌т, моя̌т приятел Майкъл Вентрис, необрѣменен от исторически хипотези, на базата на една таблица, направена по образец на военните системи да дешифровка, влѣзе в историята.

  - А как дешифрирахте етруската писменост?

  Владимир Георгиев се засмѣ̋:

  - Отказах се от историческите хипотези, загърбих взирането във фонетиката и използвах "морфологичния̌т метод" на Вентрис. Така разчетох етруското писмо. Майкъл щѣше да е щастлив от подходът ми, но нещастна автомобилна катастрофа отне животът му още прѣз септември 1956.

  • (.. скрий  го самото интервю ..)  (.. скрий всичко за интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Дешифрирането на етруската писменост: мои коментари  (.. покажи ги ..) 
  
• ▼▼   Дешифрирането на етруската писменост: мои коментари  (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • За дешифрирането на етруската писменост става дума в края̌т на интервюто.
  
  
  • Текстоветѣ на етруски език сѫ записани с архаични гръцки букви и мога̨т да се чета̨т, без да се разбират.
    Езикът на етрускитѣ е неизвѣстен, или поне така се приемаше доскоро.
  
  
  • Оказва се, че Владимир Георгиев се е заблуђавал, че е разчел етруската писменост. За съжаление, опитът му се класифицира като неуспѣшен.
  • Основното заблуђение на Владимир Георгиев по този повод е прѣдположението, че езикът на етрускитѣ е бил индо-европейски. Мал-шанс. Това прѣдположение се оказва грѣшно.
  • Но все пак приносът му към разшифроването на етруската писменост се цѣни.
    Дори отрицателния̌т резултат е цѣ̒нен и цѣнѐн.
  
  
  • Едва в послѣднитѣ години се признава, че етруската писменост е разчетена.
    Приносът основно е на фамилията Bonfante, баща и дъщеря.
  • Оказва се, че етруския̌т език не е индо-европейски.
    Нѣщо повече, той не е сроден с никой познат език.
  
  
  • (.. скрий  ги коментаритѣ за етруската писменост ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   "Приносът" на Сталин за развѣнчаването на "яфетизмът": коментари  (.. покажи ги ..) 
  
• ▼▼   "Приносът" на Сталин за развѣнчаването на "яфетизмът": коментари  (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • Ето тука в интервюто става дума за това.
  
  
  • Акад. Владимир Георгиев казал: Нѣ̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание".
  • Така ни каза и прѣподавателя̌т ни по диамат в математическия̌т факултет на софийския̌т университет:
    Нѣ̋ма социалистически и капиталистически интеграл!
  
  
  • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Откъдѣ е това интервю? Кога е давано?
    Впрочем, при Сталин сѫ влѣзли трима езиковѣди: Виноградов, аспирантът му Серебренников и Чикобава. Уредил ги е Чикобава по грузинска линия.
    
    Интервюто е от 1985. Не става ясно кой е интервюиращия̌т.
    Вѣроятно тогава Владимир Георгиев наистина не е знаѣл кой е налѣ̋л акъл на Сталин.
  
  
  • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
    Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
    В языкознаньи знаете Вы толк,
    А я простой советский заключённый,
    И мне товарищ — серый брянский волк. ( текст Алешковски, пѣе Висоцки)
    
    Владимир Георгиев в интервюто:
    Всѫщност, Сталин е направил добро прѣз животът си единствено на съвѣтското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковѣд…
    Това е единственото добро нѣщо, което Сталин е правил прѣз животът си.
  
  
  • Яфетизмът на Мар, който е властвал нѣ̋колко десетилѣтия в съвѣтското езикознание, не признавал аксиомата за естественитѣ езици.
    Все още има доста пишман-лингвисти, които все гледат да я̨ заобиколя̨т.
  
  
  • (.. скрий  ги коментаритѣ за "приносът" на Сталин ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Дешифрирането на минойската писменост: коментари  (.. покажи ги ..) 
  
• ▼▼   Дешифрирането на минойската писменост: коментари  (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • Интервюто с акад. Владимир Георгиев е публикувано в интернет под това заглавие.
  
  
  • Отклонение: Владимир Георгиев употрѣбява терминитѣ "хетски" и "йероглифен хетски".
    Мисля̨, че в по-ново врѣме сѫ стандартизирани терминитѣ "хетски" (Hittite) и "хатски" (Hattic).
    Хетския̌т език е индоевропейски. Клинописнитѣ текстове на хетски сѫ били разчетени от чешкия̨т лингвист Bedřich Hrozný прѣз 1915.
    Клинописнитѣ текстове на хетски сѫ най-старитѣ текстове на индоевропейски език, с които науката разполага.
    Хатския̌т език не е индоевропейски.
  
  
  • Сводка за минойската писменост (за незапознатитѣ с фактитѣ).
    
    Има три вида минойска писменост.
    
    
    • Йероглифна. Неразчетена. Подход към нея̨ нѣ̋ма. Минойскитѣ йероглифи не приличат на никакви други йероглифи. Текстоветѣ са малко.
    
    
    • Линеар_А. Фонетично сричково писмо. Още неразчетено. Владимир Георгиев има принос в изслѣдването на тази писменост. Не е ясно на какъв език е. Вѣроятно е на нѣ̋кой отдавна изчезна̨л език.
    
    
    • Линеар_Б. Фонетично сричково писмо на гръцки език от онова врѣме. Разчетено от Майкъл Вентрис.
    
    Текстоветѣ на Линеар_А мога̨т приблизително да се чета̨т на глас, но без да се разбират.
    Текстоветѣ на Линеар_Б се разбират, защото сѫ на гръцки.
    
    Не е ясно дали езикът на минойскитѣ йероглифи и езикът на Линеар_А е един и сѫщ.
    Писмеността Линеар_А вѣроятно е била разработена за този неизвѣстен език и не е била съвсем подходяща за гръцкия̌т език.
    Поради това гръцкитѣ текстове, записани на Линеар_Б, звуча̨т своеобразно и непривично.
  
  
  • В интервюто си Владимир Георгиев наблѣ̋га на оправданията за неуспѣхът си.
    Той е имал и подготовката, и възможността да разшифрова Линеар_Б, но поради прѣдубѣђения към гръцкия̌т език, успѣхът отишъл при Майкъл Вентрис.
  
  
  • Опит за аналогия:
    
    Линеар_А може да се чете на глас, но не може да се разбира - езикът е съвсем непознат. Нѣ̋ма изгледи да бѫде нѣ̋кога разшифрован.
    
    Етруската писменост прѣди фамилията Bonfante е била на сѫщото дереџе: чете се, понеже буквитѣ сѫ като гръцкитѣ, ама не се разбира какво пише - езикът е съвсѣм непознат.
    
    Каква е разликата? Защо в разчитането на етруското писмо все пак е имало успѣх?
    
    Заради огромния̌т брой запазени етруски надписи - около 10000.
    
    И сега вкарайте в тази схема тракийския̌т език с единствения̌т надпис - на пръстенът от Езерово.
    Никакъв шанс нѣ̋ма тракийския̌т език нѣ̋кога да ни стане извѣстен.
  
  
  • (.. скрий  ги коментаритѣ за минойската писменост ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   References: прѣпратки  (.. покажи ги тука ..) 
  
  ◄►  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   References: прѣпратки  (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) 
  
  
  • arhivar.blog.bg: Дешифриране на минойската писменост
  • Дешифриране на минойската писменост (интервю с акад. Владимир Георгиев)
  • wikipedia: Vladimir Georgiev
  • wikipedia: Michael Ventris
  • wikipedia: Борис Симеонов
  • wikipedia: Марр, Николай Яковлевич
  • wikipedia: Japhetic theory
  • wikipedia: Й.В.Сталин: Марксизм и вопросы языкознания
  • wikipedia: Roman Jakobson
  • wikipedia: Hittite language
  • wikipedia: Hattic language
  • wikipedia: Etruscan language
  • wikipedia: Giuliano Bonfante
  • wikipedia: Larissa_Bonfante
  • christotamarin.blogspot: Аксиомата за естественитѣ езици
  • christotamarin.blogspot: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
  • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
  • facebook/ Даниел Николов ::2019-04-08 16:15
  • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
  • wikipedia: Товарищ Сталин, вы большой учёный
  • youtube: Товарищ Сталин, вы большой учёный (поёт Высоцкий)
  
  
  • (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   16. Келтската езикова група  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Келтската езикова група  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄►  Този текст се отнася до генеалогичната класификация на езицитѣ, а не до етимологията на думитѣ.


• ►►   Келтската езикова група: факти и забѣлѣжки  (.. покажи ги тука ..)  (.. покажи във facebook от 2022-10-11 09:53 ..) 
• ▼▼   Келтската езикова група: факти и забѣлѣжки  (.. скрий ги ..)  (.. покажи във facebook от 2022-10-11 09:53 ..) 
  
  
  • The Celtic Language Group: wikipedia.
  
  
  • Тъй като аз кıорав келтски език не знам, тука ще пиша̨ само общи съображения.
    
    
    • Когато съм разсѫђавал за индо-европейщината, примѣри с келтски езици не съм давал - ограничавал съм се до славянски, гръцки, романски и германски.
    
    
    • В този подраздѣл ще се събира материал за съпоставката међу келтската езикова група и славянската езикова група.
  
  
  • [Факт] Има в най-западнитѣ части на Европа една група от 4 (четири) родствени езика, които сѫ доживѣли до нашето врѣме.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Повечето от езицитѣ, говорени нѣ̋кога прѣз мина̨литѣ хилядолѣтия, сѫ умрѣли. Думата "умрѣли" тука означава, че тѣ сѫ изчезна̨ли, без да оставя̨т потомство. В този смисъл, латинския̌т език не е умрѣ̋л, защото е оставил потомство. Той - латинския̌т език - е доживѣ̋л до нашето врѣме в разнообразни форми: френски език, италиански, испански, португалски, влашки, ..
  • [Факт] Прѣз 18-ти вѣк споменатата по-горѣ група от четири родствени езика била нарѣчена келтска.
  
  
  • [Забѣлѣжка] "Келти" е название на нѣ̋какви племена или народи от дрѣвността, споменавани в историческитѣ извори.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Думата "келти" в езиковѣдски смисъл и думата "келти" в смисъл от историята и археологията нѣ̋мат нищо общо. Така както думата "композиция" в смисълът ӥ от музиката и живописта и думата "композиция" в смисълът ӥ от желѣзопѫтния̌т транспорт нѣ̋мат нищо общо. Композиторитѣ композират музика - музикална композиция. Бургаскитѣ желѣзничари композират черен влак за София - влакова композиция.
  
  
  • [Факт] Келтската езикова група е част от индо-европейското езиково сѣмейство, наред с други езикови групи като романската, славянската, германската, иранската и индийската, наред с езици като гръцки, албански и арменски, всѣки от които сам образува група.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Лично аз разбирам по̀ от дѫлбоко принадлѣжността към индо-европейското езиково сѣмейство на славянската група, на германската група, на романсът и на гръцкия̌т език. Принадлѣжността на келтската група и на другитѣ горѣ-споменати езикови групи и езици към индо-европейското езиково сѣмейство я̨ приемам на довѣрие.
  
  
  • [Забѣлѣжка-резюме ] В Европа сѫ разпространени индо-европейски (ИЕ) езици от пет групи: романската, германската, славянската, келтската и индийската, а сѫщо така още два ИЕ езика - гръцки и албански, всѣки от които сам образува група. Арменския̌т не го включвам в Европа, за да не включа̨ и иранската група - нека тѣзи си остана̨т в Азия. Ама циганския̌т език нѣ̋ма как да го изключа̨ и затова споменах индийската група.
  
  
  • [Факт] От всичкитѣ споменати в горнитѣ забѣлѣжки езикови групи и езици, най-малко носители - най-малко хора, говорещи на тѣ̋х, има келтската езикова група.
  
  
  • [Забѣлѣжка] От всичкитѣ споменати в горнитѣ забѣлѣжки езикови групи и езици, можем да отдѣлим циганския̌т език и келтскитѣ езици. Тѣ имат особеност. Нѣ̋ма носител на циганския̌т език, който да знае само цигански. Нѣ̋ма носител на нѣ̋кой келтски език, който да не знае сѫщо така английски или френски.
  
  
  • [Факт] Четиритѣ келтски езика се дѣля̨т на двѣ групи - Brittonic u Goidelic, или P- и Q-:
    
    
    • {P:Brittonic languages} два източни келтски езика, означавани още като два P-езика или два езика от подгрупата на P-келтскитѣ езици.
    
    
    • {Q:Goidelic languages} два западни келтски езика, означавани още като два Q-езика или два езика от подгрупата на Q-келтскитѣ езици.
  
  
  • [Факт-P] Двата езика от подгрупата Brittonic сѫ:
    
    
    • Валийски (Welsh). Езикът на У̌елс (Wales). Дали принцът и принцесата на У̌елс го зная̨т този език? Понѣ̋кога в текстове на български този език може да се срѣщне и като галски. Според wikipedia-та, Welsh е ро̀ден за 562000 души. (.. чуй валийски как звучи ..) 
    
    
    • Бретонски (Breton). Говорен на полуостров Bretagne в Западна Франция. Според wikipedia-та, ро̀ден е за 206000 души. (.. чуй бретонски как звучи ..) 
    
    
    Общо около 800000 души имат нѣ̋кой P-келтски език за ро̀ден.
  
  
  • [Факт-Q] Двата езика от подгрупата Goidelic сѫ:
    
    
    • Ирландски (Irish). Говори се на остров Ирландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 80000 души. (.. чуй ирландски как звучи ..) 
    
    
    • Шотландско-гаелски (Scottish Gaelic). Говори се в Шотландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 60000 души. (.. чуй шотландско-гаелски ..) 
    
    
    • [Забѣлѣжка] Не бива да се бърка шотландско-гаелския̌т език (Scottish Gaelic), който е Q-келтски език, със шотландския̌т (Scottish) диалект на английския̌т език.
    
    
    Общо около 200000 души имат нѣ̋кой Q-келтски език за ро̀ден.
  
  
  • [Факт-PQ] (wikipedia) Общо около един милион души имат нѣ̋кой келтски език за ро̀ден. Това е много по-малко от албански, много по-малко от арменски. Но този брой е по-голѣ̋м от хората, имащи езикът на баскитѣ за ро̀ден.
  
  
  • [Факт-PQ] Във wikipedia-та се дават още два келтски езика, всѣки с по-малко от 2000 носители:
    
    
    • Корнуолски (Cornish). На полуостров Cornwall. Това е P-език, от подгрупата Brittonic, и вѣроятно може да мине за диалект на валийския̌т. (.. чуй как звучи Cornish ..) 
    
    
    • Мански (Manx). На остров Ман. Това е Q-език, от подгрупата Goidelic, и вѣроятно може да мине за диалект на ирландския̌т. (.. чуй как звучи Manx ..) 
  
  
  • [Забѣлѣжка] На въпроси дали нѣ̋кой език е диалект обикновено отговор дава политиката.
    
    Запазвам си правото да считам двата езика Cornish и Manx, езици с прѣнебрѣжимо малко носители, за диалекти.
    
    Прѣдпочитам броя̌т на келтскитѣ езици да си остане 2+2=4.
    А не 3+3=6.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Има два голѣми британски острова - остров Великобритания и остров Ирландия. Всичкото им население от над 80 милиона знае английски и в ежедневието си се оправя на английски. По-малко от милион мѣстни хора имат нѣ̋кой келтски език за ро̀ден, но и тѣ зная̨т и английски. Е, да - гастарбайтеритѣ от Полша зная̨т полски, а гастарбайтеритѣ от Пакистан - панџабски.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Смѣя̨ да прѣдположа̨ слѣдното.
    
    
    • Пра-келтския̌т език (Proto-Celtic), реконструирания̌т общ прѣдшественик на 4-тѣ келтски езика, се е говорѣл на остров Великобритания.
    
    
    • Послѣ - слѣд вѣк-два - и сѫсѣдния̌т остров Ирландия се е заразил с Proto-Celtic.
    
    
    • Прѣбиваващия̌т на остров Великобритания пра-келтски език се е развил до P-келтски език. Зараза с P-келтски език се е прѣхвърлила от островът на полуостров Bretagne. И така сега имаме два P-келтски езика или два езика от подгрупата Brittonic - един на островът (Welsh) и един на полуостровът (Breton).
    
    
    • Прѣбиваващия̌т на остров Ирландия пра-келтски език се е развил до Q-келтски език. Зараза с Q-келтски език се е прѣхвърлила от остров Ирландия към сѣвернитѣ части на остров Великобритания. И така сега имаме два Q-келтски езика от подгрупата Goidelic.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Територията на Западна Европа се изключва като възможна родина на ПИЕ (PIE, Proto-Indo-European, пра-индо-европейския̌т език). Двата британски острова сѫщо се изключват. Всички индо-европейски езици от германската, романската и келтската група, които сега се говоря̨т на териториитѣ на Западна Европа и британскитѣ острови, по нѣ̋кое врѣме сѫ били занесени там.
    
    Какви езици сѫ се говорѣли на тѣзи територии, прѣди там да се настани индо-европейщината - един Господ знае, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
    
    Не се знае и какви езици сѫ се говорѣли на нашенската територия, а за Западна Европа и британскитѣ острови нѣ̋ма как да се знае повече.
  
  
  • [Забѣлѣжка] По-горѣ писах, че реконструирания̌т общ прѣдшественик на 4-тѣ келтски езика - пра-келтския̌т език (Proto-Celtic), се е говорѣл на остров Великобритания. Може обаче той да се е говорѣл прѣди това на континентът, и вече в качеството си именно на пра-келтски да е прѣмина̨л от континентът на островът, а от континентът да е бил изгонен. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Прѣдполагам, че келтскитѣ езици сѫ били първата индо-европейска вълна̀, залѣ̋ла Западна Европа и британскитѣ острови. И слѣдващата вълна̀, съставена от романскитѣ и германскитѣ езици, е изтикала келтскитѣ езици до крайния̌т, до екстремния̌т запад, и до екстремно западане.
    
    Но е възможно прѣди келтоезичната вълна̀ да е имало друга индо-европейска вълна̀, слѣдитѣ от която да сѫ били заличени от слѣдващитѣ индо-европейски вълнѝ. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Как да е. Сега келтскитѣ езици ни се прѣдставят като "пионеритѣ", като първопроходцитѣ на индо-европейщината към Западна Европа и британскитѣ острови.
  
  
  • (.. скрий ги фактитѣ и забѣлѣжкитѣ ..)  (.. скрий го раздѣлът за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Как звуча̨т келтскитѣ езици  (.. покажи тука ..)  (.. чуй там ..) 
• ▼▼   Как звуча̨т келтскитѣ езици  (.. скрий ..)  (.. чуй там ..) 
  
  
  • В youtube попадна̨х на видео за келтскитѣ езици.
  
  
  • Много от носителитѣ на келтски езици ги говорѣли с английски или френски акцент.
  • Видеото цѣлѣ̨ло да покаже какво е правилното произношение за всѣки език.
  
  
  • Ирландски - на timestamp 0:11, бретонски - 01:15, валийски - 02:44, шотландско-гаелски - 03:29 .
  
  
  • (.. скрий звученето на келтскитѣ езици ..)  (.. скрий го раздѣлът за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Съпоставка међу двѣтѣ езикови групи: славянската и келтската  (.. покажи я̨ тука ..)  (.. покажи във facebook от 2022-10-14 15:30 ..)
  
  ◄►  (.. скрий го раздѣлът за келтската група ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   Съпоставка међу двѣтѣ езикови групи: славянската и келтската  (.. скрий я̨ ..)  (.. покажи във facebook от 2022-10-14 15:30 ..)
  
  
  • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
  
  
  • [Разлика:Difference] Знанията ми за славянскитѣ езици сѫ дѫлбоки, на експертно ниво. Родния̌т ми език е славянски. Докато по сѫщество бѫкел не знам за келтскитѣ езици.
  
  
  • [Прилика:Similarity] И двѣтѣ тѣзи групи принадлѣжа̨т към индо-европейското езиково сѣмейство. И славянскитѣ езици, и келтскитѣ езици сѫ все индо-европейски. Тѣ имат общ прѣдшественик - пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE, Proto-Indo-European), говорен прѣди повече от пет хиляди години.
  
  
  • [Разлика:Difference] Двѣтѣ групи сѫ от различни страни на изоглосата centum/satem. Славянскитѣ езици стоя̨т на страната satem, а келтскитѣ - на страната centum. Било е врѣме, когато значението на тази изоглоса се е прѣувеличавало от ученитѣ езиковѣди.
  
  
  • [Разлика:Difference] Келтскитѣ езици се говоря̨т от сравнително малко хора в "екстремния̌т" Запад на Европа. Хората с ро̀ден келтски език сѫ по-малко от два милиона.
    
    Хората с ро̀ден славянски език сѫ повече от двѣста милиона.
    Стотина пѫти повече.
    
    Нѣ̋колко славянски езика, в това число българския̌т, сѫ в състояние "напълно развити", fully developed. Едва ли нѣ̋кой келтски език е в такова състояние.
    
    Езикът е напълно развит - fully developed, когато той е достатъчен за всички нуђи в ежедневието, включително административни и образователни, когато на него има достатъчно литература - и художествена и научна, и когато той дава достѫп до свѣтовната литературна класика чрѣз качествени прѣводи.
  
  
  • [Прилика:Similarity] И двѣтѣ думи "славяни" и "келти" имат точни опрѣдѣления - точни дефиниции - в лингвистиката. Това сѫ хора, говорещи съотвѣтно на славянски или на келтски език.
    
    И двѣтѣ думи обаче се употрѣбяват и извън лингвистиката, къдѣто значенията им сѫ неясни. Употрѣбяват се в историята, археологията, етно-културнитѣ изслѣдвания, дори в генетиката.
    
    Лошото е, че широката публика не разбира, че тѣзи думи се употрѣбяват в различен смисъл.
    
    Напримѣр, хората, които в етно-културни или исторически изслѣдвания сѫ нарѣчени "келти", може да не сѫ били келтоезични.
    
    Археологията може да опрѣдѣля нѣ̋каква изкопана култура като "славянска", влагайки в думата "славянска" нѣ̋какъв непознат за мене смисъл, но археологията може да докаже, че хората сѫ били славяногласни, само ако изкопае надписи на славянски език.
  
  
  • [Разлика:Difference] Нѣ̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наслѣдена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
    
    Има два славянски народа - словѣнци и словаци, които наричат себе си "славяни", а езикът си - "славянски".
  
  
  • [Прилика:Similarity] Нѣ̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наслѣдена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
    
    За повечето славяногласни, включително и за нас българитѣ, думата "славяни" или "славянски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
  
  
  • [Разлика:Difference] Исторически, археологически, етнокултурни изслѣдвания разширяват ареалът на "келтитѣ" в тѣхен смисъл на думата доста извън ареалът на езиковитѣ келти, както тѣ сѫ познати на съврѣменната наука за езицитѣ.
    
    В нашата съврѣменност ареалът на славяногласието в езиков смисъл е много голѣ̋м, и не се случва исторически, археологически, етнокултурни изслѣдвания да разширяват ареалът на "славянитѣ" в тѣхен смисъл на думата извън днешния̌т езиков ареал.
  
  
  • (.. скрий ги приликитѣ и разликитѣ ..)  (.. скрий го раздѣлът за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  

---

►►   17. Хипотеза за етимология на етнонимът албанци  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   17. Хипотеза за етимология на етнонимът албанци  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄►  Този текст се отнася до етимологията на дума от међународната лексика.


• ►►   Сводка за етимологията на нѣ̋кои балкански етноними  (.. покажи ги тука ..) 
• ▼▼   Сводка за етимологията на нѣ̋кои балкански етноними  (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Македонци.
    В тази точка ще излѣя̨ цѣ̋лото си натрупано шегобийство, за да не остане такова за другитѣ точки.
    
    Македонци значи владѣтели на мирудията.
    Отговарят за това тя да се слага на всѣ̋ко гърне.
  
  
  • Румѫнци. Ясно. Означава римляни.
  
  
  • Власи. Почти ясно. Това е славянска дума, заемка в славянски от нѣ̋кой германски диалект.
  
  
  • Молдовани. Неясно.
  
  
  • Българи. Ясно. На етимологията на нашия̌т етноним е посветен специален раздѣл. Вѣроятност над 80%.
  
  
  • Сърби. Ясно. Етимологиитѣ на думитѣ българи и сърби сѫ успоредни една на друга.
    Ако сте прочели за етимологията на етнонимът българи, би трѣ̋бвало да Ви се изясни и етимологията на етнонимът сърби.
  
  
  • Гърци. Неясно. Това е названието на гърцитѣ, което ние европейцитѣ ползваме.
  
  
  • Елини. Неясно. Това е самоназванието на гърцитѣ.
  
  
  • Йонийци. Неясно. Това е названието на гърцитѣ из Ориентът.
  
  
  • Турци. Неясно.
  
  
  • Цигани. Почти ясно. Вѣроятно от гръцка дума, която значѣла "недосѣгаеми".
  
  
  • (.. скрий ги другитѣ балкански етноними ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Етимология на собствения̌т етноним на албанцитѣ  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Етимология на собствения̌т етноним на албанцитѣ  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Албанското самоназвание shqiptarë (шкиптари) означава тѣзи, които разбират.
  
  
  • Албанския̌т глагол със значение разбирам е много стара заемка от латински: excipio/excipere.
  
  
  • За албанцитѣ шкиптари означава тѣзи, които разбират тѣ̋хната рѣч.
  
  
  • Shqipëria (Шкипърѝя) - Албания на албански - означава страна на разбиращитѣ хора, а не страна на орлитѣ.
  
  
  • (.. скрий я̨ етимологията на собствения̌т етноним на албанцитѣ ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Сводка за албанския̌т език  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Сводка за албанския̌т език  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Нашия̌т български език е славянски, а какъв е албанския̌т?
    
    
    • Албанския̌т си е албански.
    • Албанскитѣ диалекти не сѫ загубили взаимна комутативност и езикът не се е разроил на нѣ̋колко езика.
    • Не се е разроил и гръцкия̌т език.
    
    
    • Когато нашия̌т славянски език се е разнесъл на различни обширни територии, взаимната комутативност на диалектитѣ му се загубила и езикът се е разроил.
    • Славянския̌т диалект на територията на Полша сега е отдѣлен полски език, а славянския̌т диалект на нашенска територия сега е отдѣлен български език.
    • Много трудно се разбираме с поляцитѣ, ако всѣки говори на своя̌т език, но все още си личи, че езицитѣ ни сѫ сестрински.
    • Само за един славянски език си личи, че той е сестрински на българския̌т.
    
    
    • При албанцитѣ само албанскитѣ диалекти сѫ сестрински помеђу си.
    • Другитѣ езици - славянски, влашки, гръцки - сѫ му еднакво чуђи на албанския̌т език.
  
  
  • И все пак. Албанския̌т език е члѣн на Balkansprachbund-ът (балканския̌т езиков съюз).
    
    
    • Думата "балкански" слѣ̋два да се разбира в нѣ̋какъв езиков смисъл, а не в географски смисъл.
    
    
    • Заедно с балкано-романския̌т (влашкия̌т, румѫнския̌т), албанския̌т език влиза в ядрото на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Ако гръцкия̌т език си го има своя̌т елинизъм извън балканщината, ако нашия̌т балкано-славянски (български) език си я̨ има славянщината извън балканщината, то албанския̌т и влашкия̌т (балкано-романския̌т) друго освѣн Balkansprachbund-ът си нѣ̋мат.
  
  
  • Историята на албанския̌т език отпрѣди Balkansprachbund-ът е неизвѣстна.
    
    
    • Най-ранния̌т текст на този език е от AD1462 и го прѣдставя в напълно балканизиран вид.
    
    
    • По онова врѣме - прѣз 15-ти вѣк (AD1462), и четиритѣ балкaнски езика сѫ били вече напълно балканизирани.
    • Тъй че нѣ̋ма основание за извод, че албанския̌т език е източникът на нѣ̋кои от характеристикитѣ на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • В албански има много стари заемки от латински и смайващи паралели с влашки.
  
  
  • Албанския̌т език е най-нископоставения̌т члѣн на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Влиянието на албанския̌т върху гръцкия̌т и българския̌т е минимално и прѣнебрѣжимо малко.
    
    
    • Обаче можем и вѣроятно трѣ̋бва да приемем, че тѣзи балкански черти на балкано-романския̌т, които се сподѣлят само с албанския̌т, сѫ резултат от албанско влияние върху балкано-романския̌т.
  
  
  • Традиционно на албанския̌т език се гледа като на потомък на палео-балкански език.
    
    
    • Този палео-балкански език, считан за прѣдшественик на албанския̌т, не може да бѫде нарѣчен иначе освѣн старо-албански или пра-албански или прото-албански.
    • Нѣ̋ма как да знаем дали нѣ̋кой от споменаванитѣ в историята езици (тракийски, илирийски, и др.) съвпада с пра-албански.
    
    
    • В слѣдващ подраздѣл схващането за албанския̌т като потомък на палео-балкански език ще бѫде оспорено.
    
    
    • Как да е. Има двѣ хипотези за произходът на албанския̌т език с изравнени вѣроятности.
    • Той или е потомък на палео-балкански, или е потомък на нѣ̋кой палео-италийски език.
    
    
    • Живи днес потомци на палео-балкански език сѫ със сигурност гръцкия̌т и вѣроятно албанския̌т.
    • Други нѣ̋ма. Езицитѣ тракийски и илирийски сѫ въображаеми - нищо не знаем за тѣ̋х.
    • Нашия̌т език със сигурност не е потомък на палео-балкански език.
  
  
  • Разбира се, албанския̌т е индо-европейски език - от индо-европейското езиково сѣмейство.
  
  
  • Албанския̌т език е заимствал много думи от турския̌т, от гръцкия̌т, от славянския̌т (от нашия̌т).
  • Най-важното за него е, че той е заимствал много много думи от латинския̌т език и от романсът, и то прѣз различни периоди, и то още прѣди Balkansprachbund-ът.
  
  
  • За илюстрация да вземем първитѣ два стиха на Божията молитва "Отче наш" на албански във варианти tosk и gheg, на румѫнски и на италиански (на славянски би трѣ̋бвало да знаем текстът наизуст):
    
    

    	Ati ynë që je në qiell, u shënjtëroftë emri yt. arthtë mbretëria jote; u bëftë dëshira jote, si në qiell, edhe mbi dhe.		Ati ynë që je në qiell, shejtnue kjoftë emni yt. ardhtë mbretnia jote; u baftë vullnesa jote, si në qiell ashtu në dhe.
    	Tatăl nostru care eşti în ceruri, sfinţească-se numele Tău, vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, precum în cer aşa şi pe pământ.		Padre nostro che sei nei cieli, sia santificato il tuo Nome, venga il tuo Regno, sia fatta la tua Volontà come in cielo così in terra.

    Коментари:
    • Първата дума и на албански, и на румѫнски, изглеђа да е славянска. За румѫнски е сигурно. Славянската дума "Отьче" е във вокатив и в стар диминутив. В албански и румѫнски думата е сѫщо така във вокатив, както и в гръцкия̌т оригинал. И в готски език тук слагали сѫщата дума - atta.
    • Формитѣ на притежателнитѣ мѣстоимения ynë-yt-jote изглеђа да сѫ си албански. Прѣдлозитѣ në и mbi - сѫщо.
    • Относителното мѣстоимение që, ако не е албанско, изглеђа да е романска заемка.
    • Албанската дума за "небе" qiell изглеђа да е романска заемка.
    • Румѫнското sfinţească-se е от славянски, а албанскитѣ думи на това мѣ̋сто в двата диалекта сѫ заемки от романсът.
    • Думата emri-emni "името" в албански, ако не е албанска, изглеђа да е славянска заемка. Тук се виђа, че в албански се случва диалектен, но вече канонизиран прѣход от N=>R, който наред с други подобни прѣходи, изкривява звуковия̌т облик на думитѣ.
    • Глаголът ardhtë, ако не е с албански произход, изглеђа да е гръцка заемка.
    • Глаголът bëftë си е с албански произход, най-вѣроятно. Но се родѣе със славянския̌т глагол бъıвати - все пак албанския̌т го класифицират като индо-европейски език.
    • И двѣтѣ думи за "воля", употрѣбени в албански - dëshira и vullnesa, сѫ заемки от романсът. Румѫнската дума voia е със славянски произход.
    • Думата за "земя" dhe си е с албански произход, най-вѣроятно.
    • Съюзът ashtu, употрѣбен във вариантът gheg, ако не е с албански произход, може да е славянска заемка, понеже напомня за нашата дума още (оште).
    • Обобщение за румѫнския̌т текст. Има само три думи със славянски произход, но със сигурен славянски произход (tatăl, sfinţească, voia). Остана̨литѣ думи сѫ си романски, нѣ̋ма думи с гръцки или албански произход. (Дали?)
    • Обобщение за албанския̌т текст. Има четири-пет думи със сигурен романски произход (qiell, shejtnue, mbretëria, dëshira, vullnesa), една дума (që) има прѣдполагаем романски произход, друга една дума (ardhtë) има прѣдполагаем гръцки произход. Три думи имат прѣдполагаем славянски произход. Освѣн прѣдлози, съюзи, мѣстоимения, сигурен "албански" произход имат двѣ думи (bëftë и dhe).
    • Да отбѣлѣжим, че и на старо-славянски, и на балкано-славянски всичкитѣ думи в този текст сѫ със славянски произход.
    • Изводът, който можем да си направим за албанския̌т език от този текст, е, че в албанската лексика прѣобладават заемкитѣ, и то заемкитѣ от романсът.
    • Чрѣз албанския̌т език трудно може да се стигне до палеобалканска лексика, различна от гръцката. С други думи, до палеобалканската лексика не може да се стигне и прѣз албанския̌т език, тя е просто загубена. Обаче тѫрсенето на такава лексика е важна политическа задача, поставена от магнодачисти и траковъди.
  
  
  • (.. скрий ги свѣденията за албанския̌т език ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Кавказката Албания  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Кавказката Албания  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Названието Албания се срѣща и в районът на Кавказ.
  
  
  • Опититѣ да се свържа̨т кавказката с балканската Албания сѫ неуспѣшни.
  
  
  • Лековѣрието, с което ние, балканскитѣ българи, приемаме да има връзка међу наименованията на дунавската България и онази България по Волга, е смайващо.
  
  
  • (.. скрий я̨ кавказката Албания ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Разнитѣ форми на албанския̌т етноним  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Разнитѣ форми на албанския̌т етноним  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Етнонимът на албанцитѣ - думата, а която другитѣ ги наричат - на Балканитѣ се срѣща в нѣколко фонетични форми.
    
    
    • Прѣходът от всѣ̋ка една от тѣ̋х към всѣ̋ка друга е обясним.
    
    
    • В дѣйствителност, различаващитѣ се фонетично форми сѫ все гръцки.
  
  
  • Турската форма arnavut (арнаут) идва от гръцкото αρναβίτης (арнавитис).
  
  
  • У нас този етноним се срѣща прѣдимно в турската му форма арнаути.
  • Много рѣ̋дко се срѣща и една от гръцкитѣ форми: арбанаси (или арванаси), може би с влашко посрѣдничество.
  
  
  • Други гръцки форми сѫ αρβανίτης (арванитис) и αλβανίτης (алванитис).
  
  
  • Послѣдната спомената форма αλβανίτες (алванитес) е влѣ̋зла в међународната лексика.
  • На латински има видът albani.
  
  
  • Своята хипотеза за етимологията на тази дума от међународната лексика щв я̨ изложа̨ в слѣдващия̌т подраздѣл.
  
  
  • Според официалната - алтернативната - хипотеза, фо̀рмата на коренът alban- е най-старата.
  • Напомня за нѣщо бѣ̋ло.
  
  
  • Наистина, остана̨литѣ форми мога̨т да се получа̨т от alban-.
  • Но и alban- може да се получи от всѣ̋ка една от горѣ-споманатитѣ форми.
  
  
  • За обяснението на разнообразието на гръцкитѣ форми се привличат три явления.
    
    
    • Метатеза. Размѣстване на звуковетѣ.
      
      
      • Метатеза се е случила међу формитѣ αρβανίτης (арванитис) и αρναβίτης (арнавитис).
      • Не е ясно коя от тѣзи форми е първичната.
    
    
    • Проходност (фрикативност) при звучнитѣ шумни съгласни.
      
      
      • Ново-гръцкия̌т език назначава фрикативност (проходност) на звучнитѣ шумни съгласни Β-Γ-Δ, освѣн слѣд носова съгласна Μ-Ν.
      
      
      • С основание се приема, че формитѣ с прѣградно (плозивно) Б сѫ по-стари, а тѣзи с фрикативно (проходно) В сѫ по-нови.
      
      
      • Обикновено при заемане на гръцка дума в међународната лексика тази ново-гръцка фрикативност се елиминира.
      
      
      • Освѣн това, форми с плозивно Б мога̨т да сѫществуват във влашки диалекти.
    
    
    • Омѣсване на съгласнитѣ Λ и Р.
      
      
      • Това явление не е характерно за нашия̌т език, но се срѣща в гръцки и особено често във влашки.
      • Дали се срѣща в албански - не зная̨.
      
      
      • Дѣцата трудно се научават да произнасят звукът Р и го замѣнят с Λ.
      • Като порасне, дори да се научи да произнася звукът Р, дѣтето може да не знае кога е Р и кога Λ.
      • Особено когато прѣз дѣтството му възрастнитѣ около него не говоря̨т правилно, а от умилѣние подражават на дѣтския̌т му говор.
      • Особено когато прѣкалено младата му майка още пази своя̌т дѣтски говор.
  
  
  • (.. скрий ги разнитѣ форми на албанския̌т етноним ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Разнитѣ влашки форми на думата "ромеи"  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Разнитѣ влашки форми на думата "ромеи"  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Думата ромеи е означение на нация.
    
    
    • Имперския̌т език на римската империя се смѣнил от латински на гръцки.
    
    
    • На гръцки думата е била ромѐи (ρωμαίοι).
    
    
    • На латински думата е била рома̀ни (romani).
  
  
  • Какво означава рома̀ни (romani)?
    
    
    • Жители на градът Рим ли означава?
    • Или жители на Римската империя?
    
    
    • По имперско врѣме означава второто.
  
  
  • Какво означава американци?
    
    
    • Жителитѣ на Латинска Америка американци ли сѫ?
    • Или само жителитѣ на САЩ сѫ американци?
  
  
  • Да оставим гръцкия̌т език, къдѣто имперското самоназвание е ромѐи.
  
  
  • На двата "побратимени" балкански езика - балкано-романски и албански, се ползва романското (латинското) имперско самоназвание рома̀ни (romani).
    
    
    • Когато сѫ питали нѣ̋кого какъв е, дори човѣкът да е бил "шкиптар", той е държал да каже, че е рома̀н (romano), тоест ромей, поданик на римската империя.
  
  
  • Названието рома̀ни (romani) има нѣ̋колко засвидѣтелствани форми на Балканитѣ.
    
    
    • На съврѣменен румѫнски то е români (ромѫ̀нь).
    • Но се срѣщат и други форми:
    
    
    • арома̀ни
    • аромѫ̀ни
    • арма̀ни
    
    
    • Забѣлѣжка_1: Има извѣстна италианска марка Armani. Основателя̌т на фирмата ще да е бил потомък на хора от Балканитѣ.
    
    
    • Забѣлѣжка_2: Става дума за хора, живѣещи на територията на днешнитѣ Сѣверна Гърция, Сѣверна Македония и Албания. Не за Румѫния.
  
  
  • Фо̀рмата armani (арма̀ни) трѣ̋бва да я̨ запомним, че ще се върнем на нея̨.
  
  
  • (.. скрий ги разнитѣ влашки форми на думата "ромеи" ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Самата хипотеза за етимологията на албанския̌т етноним  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Самата хипотеза за етимологията на албанския̌т етноним  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Вѣроятността на тази хипотеза е голѣ̋ма, но все пак е под 50%.
  • Официалната алтернативна хипотеза - от името на нѣ̋какъв стар град на албанското крайбрѣжие - има още по-малка вѣроятност.
  • Това означава слѣдното: не знаем и едва ли ще узнаем нѣ̋кога.
  
  
  • Вече бѣ споменато фонетичното явление
    
    
    • Омѣсване на съгласнитѣ Λ и Р.
    
    
    • То бѣ привлѣчено, за да се обясня̨т различнитѣ гръцки форми на албанския̌т етноним.
    
    
    • Странни фонетични явления се случват и в албанския̌т език, и във влашкия̌т (балкано-романския̌т) език.
  
  
  • Самата хипотеза се основава на друго подобно явление.
    
    
    • Омѣсване на съгласнитѣ M и Б.
    
    
    • И двѣтѣ тѣзи съгласни сѫ лабиални - артикулират се при устнитѣ.
    • Съгласната Б е плозивна (прѣградна) - издишвания̌т въздух срѣща прѣграда.
    • Съгласната М е носова - част от издишвания̌т въздух се пропуска прѣз носът.
    
    
    • Човѣк със силна хрема и запушен нос е склонен да произнася M като Б.
  
  
  • АРMАН => АРБАН => АЛБАН.
    
    
    • Това е хипотезата.
    • Само първия̌т прѣход е нов - не е бил забѣлѣ̋зан досега.
    • Втория̌т прѣход е извѣстен - наблюдава се в названието Арбанаси.
  
  
  • Доводи против алтернативната хипотеза.
    
    
    • Албанцитѣ сѫ планинско население.
    • Трудно може да се приеме, че ще получа̨т етнонимът си от името на град, и то на крайбрѣжен град.
  
  
  • (.. скрий я̨ самата хипотеза ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Хипотеза за палео-италийския̌т произход на албанския̌т език  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Хипотеза за палео-италийския̌т произход на албанския̌т език  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • В този етюд (в това изслѣдване) става дума общо за три хипотези:
    
    
    • Хипотезата за произходът на албанци и Албания, които сѫ думи от међународната лексика.
      
      
      • Тя бѣше вече изложена.
      • Става дума за прѣходитѣ РОMАН => АРОMАН => АРMАН => АРБАН => АЛБАН.
      
      
      • Да я̨ нарѣчем хипотеза Армани.
    
    
    • Хипотеза Абруцо.
      
      
      • Това е хипотеза за палео-италийския̌т произход на албанския̌т език.
    
    
    • Хипотеза Бари.
      
      
      • Това е хипотезата за второто пришествие на романсът на Балканитѣ.
      • Тя ще бѫде изложена в този сѫщия̌т подраздѣл, заедно с хипотезата Абруцо.
  
  
  • Това сѫ три различни хипотези.
    
    
    • Всѣ̋ка от тѣ̋х си има своята двуцифрена вѣроятност малко под 50%.
    
    
    • Всѣ̋ка от тѣ̋х може да е вѣ̋рна или невѣ̋рна независимо от другитѣ двѣ хипотези.
    
    
    • Но ако една от тритѣ хипотези е вѣ̋рна, вѣроятността на другитѣ двѣ се увеличава.
  
  
  • Започва изложението на хипотезата Абруцо.
    
    
    • Традиционно на албанския̌т език се гледа като на потомък на палео-балкански език.
      
      
      • Този палео-балкански език, считан за прѣдшественик на албанския̌т, не може да бѫде нарѣчен иначе освѣн старо-албански или пра-албански или прото-албански.
      • Нѣ̋ма как да знаем дали нѣ̋кой от споменаванитѣ в историята езици (тракийски, илирийски, и др.) съвпада с пра-албански.
    
    
    • Има двѣ хипотези за произходът на албанския̌т език с изравнени вѣроятности.
    • Той или е потомък на палео-балкански, или е потомък на нѣ̋кой палео-италийски език.
    
    
    • Живи днес потомци на палео-балкански език сѫ със сигурност гръцкия̌т и вѣроятно албанския̌т.
    • Други нѣ̋ма. Езицитѣ тракийски и илирийски сѫ въображаеми - нищо не знаем за тѣ̋х.
    • Нашия̌т език със сигурност не е потомък на палео-балкански език.
    
    
    • Албанския̌т език е потомък на нѣ̋кой палео-италийски език - това е хипотезата Абруцо.
    
    
    • Има нѣ̋колко палео-италийски индо-европейски езика, всѣки от които би могъл да бѫде идентифициран като прото-албански.
      
      
      • Оск-умбрийски (сабелски).
      • Сицилийски.
      • А защо не и келтски.
  
  
  • От хипотезата Абруцо към хипотезата Бари.  Вижте илюстрация.  (.. взета е оттам ..) 
    
    
    • При хипотезата Абруцо става дума за планинитѣ на Южна Италия.
    • Далечко от Рим.
    • Там може да се е запазил палео-италийски език, който не е бил съвсѣм стъпкан от тържествуващия̌т романс.
    
    
    • Макар да е говорѣло на свой мѣстен език, който само тѣ си го разбирали, това население се е смѣ̋тало за част от римската нация.
    • Казано на романс, тѣ сѫ били романи.
    • И разбира се, в езикът им имало много думи от романсът.
    
    
    • Повече от хиляда години територията на Южна Италия неизмѣнно е била част от Римската империя.
    • Близо хиляда години територията на Южна Италия неизмѣнно е била под административната власт на Цариград-Константинопол.
    
    
    • Прѣди около хиляда години настѫпила голѣ̋ма промѣ̋на.
    • Цариград-Константинопол изгубил властта си над тѣзи територии.
    • Надошли араби-маври-мюсюлмани.
    • Надошли и нормани.
    
    
    • И голѣ̋ма част от това население прѣдпочело да се спаси на Балканитѣ.
    • Балканитѣ още били под властта на Цариград-Константинопол.
    
    
    • И без това, от вѣкове међу Бари и Драч имало редовен морски транспорт, част от пѫтя̌т међу Рим и Константинопол.
    • Прѣплували протокът Отранто, който отдѣля Италия от Балканитѣ, и се заселили от другата страна на морето.
  
  
  • Започва изложението на хипотезата Бари.
    
    
    • В цѣлия̌т този етюд (в това изложение) погледът бѣше само върху територията на днешнитѣ Албания, Сѣверна Македония и Сѣверна Гърция.
    • На тази територия е било разположено огнището на Balkansprachbund-ът - там е бил на Balkansprachbund-ът фокусът.
    • И тритѣ хипотези се отнасят само за тази територия.
    
    
    • Почти не е замѣсен гръцкия̌т език.
    • Не е замѣсен и нашия̌т език.
    • Замѣсени сѫ само албански и влашки (балкано-романски) - двата побратимени балкански езика.
    
    
    • Да разгледаме произходът на румѫнския̌т език.
    
    
    • Официалната румѫнска доктрина е такава:
    • Езикът на римскитѣ колонисти от врѣмето на цар Траян се запазил в дън горитѣ карпатски и възкръсна̨л като съврѣменен румѫнски език.
    • Тази официална хипотеза е напълно несъстоятелна и нѣ̋ма какво да се занимавам с нея̨.
    
    
    • Румѫнския̌т (балкано-романския̌т) език се е оформил в ядрото на Balkansprachbund-ът, в неговия̌т фокус, в неговото огнище.
    • Румѫнския̌т (балкано-романския̌т) език се е оформил в ядрото на територията, за която става дума тука, и оттам се е разпространил и по други части на Балканитѣ, оттам е стигна̨л до Трансилвания, а послѣ и до Влашко и Молдова.
    • Това не го разглеђам като хипотеза, а като нѣщо сигурно.
    
    
    • Поставя се въпросът за произходът на балкано-романския̌т (влашкия̌т) език, както той се е оформил в ядрото на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Дали той си е стоѣ̋л там прѣз всичкитѣ двѣ хилади години, откакто римската империя е завоювала тази територия.
    • Това е алтернативната хипотеза на хипотезата Бари.
    • Човѣк е по-склонен да приеме нея̨.
    
    
    • Но според хипотезата Бари друго е стана̨ло.
      
      
      • Оня дрѣвен романс отпрѣди 2000 години, може да е сѫществувал до врѣмето на цар Юстиниан, но не е прѣживѣ̋л врѣмето на цар Ираклѝ.
      
      
      • Приблизително прѣди хиляда години прѣсен романс откъм Южна Италия прѣз протокът Отранто се стоварил на Балканитѣ.
      
      
      • Най-вѣроятно, този прѣсен романс прѣплувал морето заедно с албанския̌т език - рамо до рамо, гребло до гребло, както винѫги е било.
  
  
  • Заключителна забѣлѣжка: Каква е майка Тереза? Албанка или влахкиня? Тя самата трудно би могла да каже.
  
  
  • (.. скрий я̨ хипотезата за италийския̌т произход ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ◄►  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   18. Хипотеза за разположението на родината на пра-германския̌т език  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   18. Хипотеза за разположението на родината на пра-германския̌т език  (.. скрий го раздѣлът ..) 
(..  покажи я̨ хипотезата там  ..) 

• Хипотеза за разположението на родината на пра-германския̌т език е развита обстойно ..
  
  
  • в отдѣлна публикация.


• Резюмѐ:
  
  
  • За пра-славянския̌т език е ясно, че не е живѣ̋л в сѫсѣдство с гръцкия̌т.
  • А пък пра-германския̌т език трѣ̋бва да е живѣ̋л по-близо до гръцкия̌т език, отколкото пра-славянския̌т език.
  
  
  • Слѣдователно, родината на пра-германския̌т език е била разположена в Южна Европа, в сѫсѣдство с гръцкия̌т.
  • В частност, готския̌т език не е ходил на Сѣвер.


• (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

---

►►   19. Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. покажи го раздѣлът другадѣ ..)  (.. покажи го тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   19. Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► В публикацията си Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна
  • съм обърна̨л внимание на фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения.

    Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежа̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоя̨т в основата на историческата лингвистика като наука.

• ◄► 

  В този текст ще се спра̨ на три звукови измѣнения,
  случили се в два различни езика в различни моменти от мина̨лото.
  За тѣзи три звукови измѣнения нѣ̋ма добро систематично обяснение
  кога се случват и кога не се случват.
  Понѣ̋кога се случват, понѣ̋кога не се случват.
  Sometimes win, sometimes люн. .. остана̨лото е каша .. (Dimitar Iliev)

• ►►   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. скрий ..) 
  
  
  • Прѣходът от [Е] към [О].
    
    
    • Става дума за прѣходът от звукът [Е] към звукът [О],
      който се е случил в източнитѣ диалекти на пра-славянския̌т език.
    
    
    • Това е много стар прѣход, отпрѣди повече от 12 вѣка.
    • Но не се знае колко стар е той по-точно.
    
    
    • Съврѣменни примѣри от руски и украински:
      один, осень, олень, молоко (млѣ̋ко), полон (плѣн на украински).
    
    
    • В източно-славянски има много думи с [Е]: ясно е, че съвсѣм не всѣ̋ко [Е] е стана̨ло на [О].
    
    
    • Не се знае кога - при какви условия - този прѣход е бил осѫществен и кога той не се е случил.
    • Поне аз не зная̨ това. Ако нѣ̋кой знае, да пише.
    
    
    • Прѣдупрѣђение:Прѣходът от [Е] (или по-точно от [JE]) към [JO],
      • който се наблюдава в руски и бѣлоруски, а и в полски,
        е от много по-късно врѣме и
        нѣ̋ма нищо общо с обсѫђания̌т тука стар прѣход.
      
      
      • Примѣри в руски за относително новия̌т прѣход:
        лёд (звучи льот), шёл (звучи шол), и т.н.
      
      
      • Впрочем, има правило кога този относително нов прѣход се случва в руски.
      • Личи си, че е нов, понеже в руския̌т правопис е запазено старото произношение.
    
    
    • Безполезна подсказка: За пра-индо-европейския̌т език и съотвѣтно за индо-европейскитѣ езици
      • се прѣдполага явление, нарѣчено Ablaut или отглас, при което гласнитѣ [Е] и [О] си съотвѣтстват, като [Е] обикновено се слага в глаголнитѣ основи, а [О] - в основитѣ на сѫществителнитѣ.
      
      
      • Примѣри от нашия̌т език.
        
        
        • На поднос поднесох кафе на гоститѣ.
        • Съселянитѣ ще се съберем на сбор на Димитровден.
      
      
      • Ablaut-ът е много старо явление, но и обсѫђания̌т тука прѣход може да е толкова стар.
  
  
  • Опрѣдѣление на източната славянщина. EastSlavic VS MainstreamSlavic
    Двѣ езикови характеристики обособяват източно-славянскитѣ диалекти
    от остана̨лата част на славяногласието.
    
    
    • Пълногласието.
    • Прѣходът от [Е] към [О], за който стана̨ дума по-горѣ.
    
    Въпрос, на който не зная̨ отговорът:
    
    
    • Има ли славянски диалект, който да е източно-славянски само наполовина?
      Т.е. да притежава само една от горнитѣ двѣ езикови характеристики?
    
    
    • Приемам, че нѣ̋ма.
    • Ако нѣ̋кой знае, да пише.
  
  
  • (.. скрий ги източнитѣ пра-славянски диалекти ..)  (.. скрий го раздѣлът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. скрий ..) 
  
  
  • Изпадане на звукът [S] в срѣдата на думитѣ.
  
  
  • Има много френски думи, по срѣдата на които в мина̨лото се е чувал звук [S], а сега този звук вече го нѣ̋ма, защото прѣди нѣ̋колко вѣка изпадна̨л.
  
  
  • Въпрѣки че вече не се чуваала, буквата S я̨ пишѣли до началото на 19-ти вѣк.
  
  
  • И тъй, по онова врѣме само хора знаещи френски можѣли да кажа̨т буквата S в срѣда̀та на нѣ̋коя дума дали се чувала в произношението или е била изпадна̨ла.
  
  
  • Нѣ̋мало правило кога една такава буква звучи и кога не се чува.
  • Ако нѣ̋кой знае подобно правило, да пише.
  
  
  • Послѣ рѣшили в случаитѣ, когато тя не звучи, да не я̨ пиша̨т.
    Обаче отсѫтствието ӥ започна̨ли да го отбѣлѣ̋зват с ударение над прѣдната гласна, най-често сиркумфлекс.
  
  
  • Примѣри:
    
    
    • forest => forêt (гора)
    • feste => fête (праздник)
    • coste => côte (брѣ̋г, ребро)
    • isle =>île (остров)
  
  
  • Контра-примѣри:
    
    
    • forestier (лѣсничей)
    • festival
    • costal (ребрен)
  
  
  • Глухо S във фамилни имена.
    
    
    • Доста фамилни имена по наслѣдство пазя̨т стар правопис.
    • При тѣ̋х се срѣща глухо S, както и други правописни особености.
    
    
    • Примѣр: Henri Lebesgue (извѣстен френски математик).
  
  
  • (.. скрий го изчезващото S в старо-френски ..)  (.. скрий го раздѣлът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. скрий ..) 
  
  
  • Става дума за френския̌т дифтонг ‑oi‑.
  
  
  • Съпѫтстващо явление: френския̌т дифтонг ‑ai‑.
    
    
    • И прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑ai‑ се срѣщал често, но не толкова често, колкото сега.
    • Тогава той се произнасял [ài] (на кирилица [а̀й]) и затова така се и пишѣл.
    
    
    • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
      
      
      • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
        (на кирилица: [а̀й] => [а̀е] => [аѐ] =>[ѐ]).
      
      
      • Сега френския̌т дифтонг ‑ai‑ се срѣща много често и звучи [ɛ] (отворено е).
  
  
  • Отправната точка.
    
    
    • Прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑oi‑ се срѣщал много често, по-често от сега.
    • Тогава той се произнасял [òi] (на кирилица [о̀й]) и затова така се и пишѣл.
    
    
    • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
      
      
      • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
        (на кирилица: [о̀й] => [о̀е] => [оѐ] =>[у̌ѐ]).
    
    
    • Това ще бѫде отправната ни точка:
      френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста по-често от сега и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
    
    
    • В сричка прѣд носова съгласна това произношение се пази и досега.
  
  
  • Случайното поведение на дифтонгът ‑oi‑.
    • Слѣд отправната точка, но доста прѣди 19-ти вѣк.
    
    
    • И тъй, френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста често и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
    
    
    • Но при нѣ̋кои срѣщания на този дифтонг -
      може би в половината, може би в по-малко от половината -
      призвукът [w] изчезвал и дифтонгът ‑oi‑ започвал да звучи [ɛ] (отворено е).
    • В остана̨литѣ случаи той запазвал звученето си [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
    
    
    • Настѫпил момент, когато ако човѣк не знаѣл френски като ро̀ден,
      то той не знаѣл и как да прочете дифтонгът ‑oi‑:
      дали като [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]) или като [ɛ].
  
  
  • Утежняващо обстоятелство.
    
    
    • Вѣроятно към края̌т на 18-ти вѣк, а може би едва в 19-ти вѣк,
      дифтонгът ‑oi‑, когато той звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ])
      и слѣдващата съгласна в сричката не била носова,
      промѣнил звученето си на [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
    
    
    • Това е звученето сега.
    
    
    • Държавата това съм аз! - казал краля̌т.
    
    
    • Тогава: L'estat c'est moy! - dit le roy.
    • Чувало се: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
    
    
    • Сега: L'état c'est moi! - dit le roi.
    • Чува се: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
  
  
  • Френския̌т дифтонг ‑oi‑ сега.
    
    
    • В началото на 19-ти вѣк започна̨ли да пиша̨т ‑ai‑ вмѣсто ‑oi‑,
      когато това ‑oi‑ звучало [ɛ] (отворено е), а не [wa].
    
    
    • Сега дифтонгът, който според френския̌т правопис се отбѣлѣ̋зва с буквитѣ ‑oi‑,
      звучи [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
    
    
    • Обаче ако има носов призвук, запазва се по-архаично произношение [wɛ̃̃].
    
    
    • Стана̨ дума, че френски фамилни имена често пазя̨т стар правопис.
      Не намирам френски фамилни имена, в които дифтонгът ‑oi‑ да звучи [ɛ].
      Вѣроятно не се е случвало призвукът [w] да е изпадал във фамилни имена.
  
  
  • Примѣри със запазено ‑oi‑.
    
    
    • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Франсоа: лично име)
    • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Франсоаз: лично име)
    • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (тюркоазено, турски цвѣ̋т)
    • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (китайски), gallois [galwɛ => galwa] (галски)
    • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
      moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
    
    
    • и много други.
  
  
  • Примѣри с ново ‑ai‑ вмѣсто старо ‑oi‑.
    
    
    • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (френски)
    • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (английски)
    • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (имаше)
    • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (познаваше)
    
    
    • и много други.
  
  
  • (.. скрий го дифтонгът OI в старо-френски ..)  (.. скрий го раздѣлът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. покажи във facebook  тука или  тука ..)  (.. скрий го раздѣлът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   20. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   20. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• Мои публикации:
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна
  • Диалектен континуум - що е то
  • Относно значението на принципът за континуитетът в историята
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • Очерк за краесловнитѣ ерове
  • The CV of Slavophonia
  • Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
  • 1000 български думи в обща употрѣба с турски произход
  • Мистерията на българскитѣ гласни
  • Мистерията на българскитѣ глаголи
  • The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ
  • Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
  • Относно произходът на българския̌т етнос
  • Сѣверно сияние огрѣ̋ва дрѣвна Тракия
  • XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• Други публикации:
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Речник на българския̌ език
  • Online Etymology Dictionary
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Dictionnaire Etymologique
  • Etymological Dictionary of the German Language by F. Kluge, 1891
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   21. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   21. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::Етимологичен просветител, 2020-02-29 09:00:: Етимология на думата "високосна"  (.. покажи я̨ тука ..)  (.. покажи я̨ във facebook ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::Етимологичен просветител, 2020-02-29 09:00:: Етимология на думата високосна  (.. скрий я̨ ..)  (.. покажи я̨ във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • Думата високосен произлиза по дълъг пѫт от латинското bisextus, което е съставено от bis ("два пѫти") и sextus ("шести").
  
  
  • За да разберем защо съставкитѣ на bisextus сѫ тѣзи, е нужно да се запознаем накратко с въведения̌т от Гай Юлий Цезар прѣз 46 г. пр. н.е. календар (Юлианския̌т календар).
  
  
  • В рамкитѣ на мѣсецът има три дена - календи, нони и иди, служещи като опорни точки, според които се отбѣлѣ̋зват днитѣ, като е важна идващата опорна точка (вж. примѣрът по-долу).
    
    
    • Календитѣ сѫ 1-вия̌т ден на съотвѣтния̌т мѣсец.
    • Идитѣ сѫ 15-ия̌т ден от мѣсецитѣ март, май, юли и октомври, а от остана̨литѣ - 13-ия̌т.
    • Нонитѣ (от nonus "девет") са деветия̌т ден прѣди идитѣ - 7-ия̌т или 5-ия̌т ден.
  
  
  • Нужно е да се спомене, че римлянитѣ броя̨т инклузивно, което означава, че когато броя̨т днитѣ, включват и самия̌ ден, от който броя̨т.
    
    
    • Затова деветия̌т ден (нонитѣ) прѣди мартенскитѣ иди (15 март) е 7 март.
    • Ето как би се преброило от 15-и до 7-и март с инклузивно броене: {1: 15-и март, иди}, {2: 14-и март},{3: 13},{4: 12},{5: 11},{6: 10},{7: 9},{8: 8},{9: 7-и март, нони}.
  
  
  • Примѣр: В мѣсец януари днитѣ се отбѣлѣ̋зват със слѣднитѣ формули (показан е и краткия̌т, и пълния̌т им вариант):
    
    
    • 1 януари: Kal. Ian.: Kalendis Ianuariis (януарскитѣ календи)
    • 2 януари: a.d. IV Non. Ian.: ante diem quartum Nonas Ianuarias (четвъртия̌т ден прѣди януарскитѣ нони)
    • 3 януари: a.d. III Non. Ian.: ante diem tertium Nonas Ianuarias (третия̌т ден прѣди януарскитѣ нони)
    • 5 януари: Non. Ian.: Nonis Ianuariis (януарскитѣ нони)
    • 6 януари: a.d. VIII Id. Ian:/ ante diem octavum Idus Ianuarias (осмия̌т ден прѣди януарскитѣ иди)
    • 13 януари: Id. Ian.: Idibus Ianuariis (януарскитѣ иди)
    • 14 януари: a.d. XIX Kal. Feb.: ante diem undevicesimum Kalendas Februarias (деветнадесетия̌т ден прѣди февруарскитѣ календи)
    • 23 януари: a.d. X Kal. Feb.: ante diem decimum Kalendas Februarias (десетия̌т ден прѣди февруарскитѣ календи)
    • 31 януари: Prid. Kal. Feb.: pridie Kalendas Februarias (деня̌т прѣди февруарскитѣ календи)
  
  
  • На всѣ̋ка четвърта година се вмъква още един ден.
  • Допълнителния̌т ден се изразява в удвояването на 24 февруари,
    който по този начин продължава 48 часа.
  
  
  • 24 февруари се отбѣлѣ̋зва така:
    a.d. VI Kal. Mart.: ante diem sextum Kalendas Martias (шестия̌т ден прѣди мартенскитѣ календи).
  
  
  • А когато има високосна година, втория̌т 24 февруари, изпълняващ функцията на съврѣменния̌т 29 февруари, се отбѣлѣ̋зва така:
    a.d. bis VI Kal. Mart.: ante diem bis sextum Kalendas Martias (втори пѫт шестия̌т ден прѣди мартенскитѣ календи).
  
  
  • От тази формула самия̌т вмъкна̨т ден започва да се нарича bisextus (dies), което с немалко пѫтуване достига и до българския̌т език като високосен.
  
  
  • От картинката: лат. bisextus => гр. βίσεξτος => староруски високостъ => руски високосный.
  
  
  • Използвам случая̌т да прѣпорѫчам страницата на Етимологичен просвѣтител във facebook.
  
  
  • .. скрий я̨ етимологията на думата високосна ..  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-04-26 20:13:: Със звънче в рѫка тѫрсим слѣдитѣ на думата "кузунак"  (.. покажи тука ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-04-26 20:13:: Със звънче в рѫка тѫрсим слѣдитѣ на думата "кузунак"  (.. скрий ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • Това е обща дума във влашки (румѫнски) и в български. (.. Вижте .. тука .. или .. тука .. или .. тука ..)
  
  
  • В Българския̌т етимологичен рѣчник двѣ различни гръцки думи сѫ приведени като прѣдположения за произходът на думата "козунак" ("козонак"):
    
    
    • κουδουνάκι (куδуна̀ки), която означава "звънче", или
    • κοσώνα (косо̀на), която означавала "кукла".
  
  
  • Според мене първото прѣдпоожение е по-вѣроятно и приемам него.
  • Запазвам гласнитѣ, както сѫ в гръцкото κουδουνάκι (куδуна̀ки),
    
    
    • и затова пиша̨ "кузунак", а не "козонак", "кузонак" или "козунак".
    
    
    • Българския̌т език не различава гласнитѣ звукове О и У в слаба позиция.
    • Както и да го напишем, разлика в произношението ние българитѣ не забѣлѣ̋зваме.
  
  
  • Критика на прѣдположението за "куклата".
    
    
    • Основния̌т довод за тоеа прѣдположение е, че кузунацитѣ ги оформяли във вид на нѣ̋каква кукла.
    • Обаче:
    
    
    • Напълно необясним е звуковия̌т прѣход от С (S) към З (Z).
    
    
    • В гръцкия̌т език думата κοσώνα (косо̀на) хич я̨ нѣ̋ма.
    • На гръцки "кукла" си е "кукла" ("κούκλα") - нашата дума е заемка от гръцки.
    
    
    • При алтернативната версия ("звънче") завършъкът "-ак" е от гръцкия̌т диминутив.
    • А при тази версия ("кукла") на завършъкът "-ак" отдѣлно трѣ̋бва да му се тѫрси славянска етимология,
    • защото κοσώνα (косо̀на) прилича да е от женски род и диминутивът би бил κοσωνούλα (косону̀ла).
  
  
  • При прѣдположението "звънче" има двѣ трудности:
    
    
    • Не се сѣщам за друга заемка от гръцки в български, къдѣто гръцката проходна делта да се прѣдава със звукът З(Z).
      
      
      • Това не е голѣ̋м проблем.
      • Нѣ̋кой друг може да се сѣти.
      • Може да има и примѣр от влашки език, което би било достатъчно.
      
      
      • Освѣн това, когато срѣдно-европейци (обикновено нѣмско-езични) се мѫча̨т с английски, англоговорящитѣ чуват от устата им именно звук З(Z) на мѣ̋стото на звучното английско th, което от своя страна е идентично с гръцката проходна делта.
    
    
    • Не се сѣщам как да обясня̨ семантичния̌т шифт от звънче към великденски хлѣ̋б с яйца.
      
      
      • Нѣ̋кой може да се сѣти.
      
      
      • Но и никой да не се сѣти:
      
      
      • Семантичнитѣ шифтове биват много по-странни от звуковитѣ и граматичнитѣ промѣни.
      
      
      • Може да ни липсва въображение за обяснението на семантичнитѣ шифтове.
      
      
      • Но пък липсата на обяснение на звуковия̌т прѣход от С (S) към З (Z) при алтернативното прѣдположение е голѣ̋м проблем.
      
      
      • Затова приемам "звънчето" като по-вѣроятно от "куклата".
  
  
  • .. скрий я̨ етимологията на думата кузунак ..  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokazhi vsichko ..)  (.. svij&skrij vsichko ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Etimologichni etjydi
(ottyk-ottam v ezikoznanieto)

•   ►►   pokazhi ju tablicata na sudurzhanieto   ◄◄

▼▼  

• 1. Predgovor
• 2. Syrva i kokiche
• 3. Xiljada tyrski zaemki
• 4. Bulgari: etimologia na nashiut etnonim
• 5. Semantic shifts: Otnosno etimologiata na nehkoi dymi
• 6. Iztochnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali
• 7. Etimologiata na dymata obich
• 8. Istoria na dymata blagodarjų
• 9. Xipoteza za proizxodut na dymata pomaci
• 10. I tuz xybava!
• 11. Trogatelno li e chovek da si trugne
• 12. Parazitno protetichno X v standartniut bulgarski ezik (xyrkata na baba)
• 13. Obqoslavjanskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod
• 14. Za kratkite vinitelni formi na lichnite mestoimenia v iztochno-bulgarskite dialekti
• 15. Intervjy s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev
• 16. Keltskata ezikova grypa
• 17. Xipoteza za etimologia na etnonimut albanci
• 18. Xipoteza za razpolozhenieto na rodinata na pra-germanskiut ezik
• 19. Call for Rules, Rules Wanted: tursjųt se pravila
• 20. Prepratki (references)
• 21. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

▲▲  

---

►►   1. Predgovor   (.. pokazhi go predgovorut ..) 

▼▼   1. Predgovor   (.. skrij go predgovorut ..) 

• Tekstovete, pyblikyvani tyka, mogut da se chetut i pootdelno.


• Povecheto ot tehx su Etimologichni etjydi -
  
  
  • razjasnjavat proizxodut na razni dymi.


• Drygi su na razlichni temi ot ezikoznanieto, na koito ne im e namereno drygo mehsto.


• (.. skrij go predgovorut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   2. Syrva i kokiche   (.. pokazhi go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   2. Syrva i kokiche   (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. pokazhi go vuv facebook tam ..)  (.. ili tam ..) 

• ◄► Domashni dymi.
  
  
  • Takiva su:
    
    
    • Dymite, koito nashiut ezik e nasledil ot svojut predshestvenik - staro-slavjanskiut ezik.
    • Tova su slavjanski dymi.
    
    
    • Dymi, koito su sustaveni samo ot domashni po proizxod morfemi.
    • Morfemi - tova su korenite na dymite, predstavkite i nastavkite.
    • Domashni po proizxod - slavjanski po proizxod ili rezyltat ot sobstvena inovacia.
    
    
    • Dymi, rezyltat ot sobstveno slovotvorchestvo (sobstvena onomatopeja)
    • Naj-chesto vuznikvat vuv vruzka s detskiut govor.


• ►►   Kokiche e domashna dyma.  (.. pokazhi za kokicheto ..)  (.. skrij go razdelut za syrva i kokiche ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼   Kokiche e domashna dyma.  (.. skrij jų etimologiata na kokicheto ..) 
  
  
  • Bi trehbvalo tazi dyma da se pishe kykìche.
  • Togava qeshe da stane jasno, che tja prosto e ymalitelna forma (diminytiv) na dymata kyka.
  
  
  • Cveteto prilicha na kykichka.
  
  
  • Diminytivnata forma e po sledniut model:
    
    
    • moma => momiche
    • sestra => sestriche
    • kyka => kykiche
  
  
  • Gruckoto nazvanie na kokicheto Γάλανθος (Galanthus), koeto znachi mlechno cvete, e vlehzlo v meghynarodnata leksika.
  
  
  • Nehkude pishe, che nashata dyma kokiche idvala ot tyrskoto kar c̨ic̨eǧi, koeto zvychi kàr-chicheì i oznachava snezhno cvete.
    
    
    • Nehma objasnenie za zvykovite izmenenia ot kàr-chicheì do kokìche.
    
    
    • Kakto na bulgarski mozhe da se kazhe snezhno cvete, taka i na tyrski mozhe da se kazhe kar c̨ic̨eǧi.
    • No tova ne e nazvanieto na kokicheto nito na bulgarski, nito na tyrski.
    • Na tyrski kokiche e akc̨a-bardak (belichka chasha, behla chashka).
  
  
  •  .. skrij jų etimologiata na kokicheto ..  (.. skrij go razdelut za syrva i kokiche ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄► Zaemki ot drygi ezici.
  
  
  • Proizxodut na mnogo dymi e nejasen. Neizvesten. Vremeto e zalichilo sledite.
  
  
  • Za da se objavi, che nehkoja nasha dyma e zaemka ot drygi ezik, tozi ezik trehbva da e izvesten i nashiut ezik trehbva da e imal kontakti s nego.
    
    
    • Ne mozhe naprimer da ima zaemki ot trakijski ezik.
    • Ne mozhe da ima trakijski dymi v nashiut ezik.
    • Zaqoto trakijskiut ezik e neizvesten i nashiut ezik ne e imal kontakti s nego.
    
    
    • Ne mozhe da ima trakijski dymi v nashiut ezik.
    • Mozhe da ima dymi s neizvesten proizxod.
    
    
    • Blizko do polozhenieto s trakijskiut e i ezikut na taka narechenite pra-bulgari.
  
  
  • Ako nashiut ezik zaeme ot nehkoj dryg ezik nehkoja dyma, tja stava nasha dyma, bulgarska dyma, dyma ot nashiut bulgarski ezik.
  • Ezikut, ot kojto sme jų zaeli, ne strada ot tova, che sme jų zaeli, i nehma da ni se surdi.


• ►►   Dymata syrva e zaemka prez grucki ot latinski.  (.. pokazhi za syrva ..)  (.. razgunuto ..)
  
  ◄►  (.. skrij go razdelut za syrva i kokiche ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼   Dymata syrva e zaemka prez grucki ot latinski.  (.. skrij jų etimologiata na syrva ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Ima latinska dyma Sorbus, s kojato v botanikata se oznachavat rod durveta i xrasti, chesto puti takiva, deto davat i plodove.
  
  
  • V bulgarskata wikipedia tozi rod durveta i xrasti e narechen òfika.
    
    
    • Ne sum jų chyval tazi dyma v nasheto selo.
    • Predpolaga se, che tja idvala ot grucki i znachela "zmijski xrast".
    • Nekude iz Bulgaria òfikata bila narichana "kychi drehn".
    
    
    • Rod òfika (Sorbus, Σόρβος).
    • Semejstvo rozovi (Rosaceae, Ροδοεjδή).
    • Razred rozocvetni (Rosales, Ροδώδη).
    
    
    • Na ryski rastenieto se naricha рябина.
  
  
  • V gruckata wikipedia ima statia za Σόρβον.
    
    
    • V statiata e ykazano, che rastenieto e ot (Γένος) rodut Σόρβος (Sorbus), semejstvo Ροδοεjδή (Rosaceae), razred (Τάξη) Ροδώδη (Rosales).
    
    
    • Vizhte kakvo pishe v gruckata wikipedia.
      
      
    • Eto kakvo pishe tam: (.. skrij go kakvoto pishe tam ..)

      Το Σόρβον (αρχ. Όον, λατ. sorbus) ..
      
      ..καj γνωστό ως σούρβο ή σορβjά ή σουρβjά ή αβγαρjά ή αγρjοκυδωνjά
      
      είναj δένδρο φυλοβόλλο μεσαίου μεγέθους 15-20μ. ψηλό,
      αλλά καj ο καρπός του.
      Ανήκεj στην οjκογένεjα των Ροδοεjδών (Rosaceae) καj
      
      παράγεj κίτρjνους ή κατακκόκjνους καρπούς
      που χρεjάζονταj μjα περίοδο υπερωρίμανσης
      γjα να αποκτήσουν καφέ χρώμα καj να γίνουν γλυκείς καj φαγώσjμοj.

      Sòrvo (staro-grucki *"jajce", latinski sorbus) ..
      
      .. izvestno i kato sỳrvo ili sorvjà ili syrvjà ..
      ili *"jajca" ili *"polska djylja", ..
      
      e shirokolistno durvo (ili xrast - v grucki nehma otdelna dyma za xrast) sus sreden razmer .. i s plodove.
      
      Ragha zhulti ili chervenikavi plodove, koito trehbva da prestojųt, dokato pridobijųt kafjav cveht i stanut sladki i jadlivi.

    • Vizhte podrobnosti za gruckata dyma.
    • Podrobnosti za gruckata dyma: (.. skrij gi podrobnostite za gruckata dyma ..)
      
      
      • Gruckata dyma Σόρβος i latinskata Sorbus napulno si suotvetstvat.
      • I dvete su ot muzhki rod, po 2-ro sklonenie.
      • Priemam, che gruckata dyma e zaemka ot latinski, makar che e vuzmozhno da e bilo obratnoto.
      • Nehmam etimologichen rechnik na latinskiut ezik, za da proverjų.
      • Kak da e. Tova nehma otnoshenie kum proizxodut na nashata dyma sỳrva.
      • Tja e ot grucki.
      
      
      • V [novo-]grucki nazvaniata na plodovete obiknoveno su ot sreden rod, a na durvetata, koito gi raghat, su ot zhenski rod.
      • Poradi tova dymata Σόρβο[ν] e ot sreden rod, ..
      • .. i su se pojavili dymi ot zhenski rod specialno da oznachavat durvoto ili xrastut: σορβjά, σουρβjά.
      
      
      • Dymata σόρβο (sòrvo) s variant σούρβο (sỳrvo), bidejki ot sreden rod, ima mnozhestveno chislo vuv vidut σόρβα (sòrva) i suotvetno σούρβα (sỳrva).
      
      
      • Prexodut ot O kum Y v nehkoi varianti na gruckata dyma lesno mozhe da bude objasnen sus slavjansko vlianie, toest s vlianie otkum bulgarskiut ezik.
      • V tozi smisul, za objasnenieto na etimologiata na bulgarskata dyma sỳrva ne e neobxodimo nalichieto na varianti s glasnata Y v grucki.
      • No vse pak tova pomaga.
  
  
  • Gruckata dyma Σόρβο (sòrvo) s varianti σούρβο (sỳrvo) i σούρβα (sỳrva) e bila zaeta v nashiut ezik i preosmislena kato drehn.
    
    
    • SYRVA, SYRVA, GURBINA DA E ZDRAVA, A SNAGATA - JaKA!
    
    
    • Sus zhilava drehnovica po gurbinata.
    
    
    • Drehnut purvi cufti, posleden vruzva - naj-dulgo izdurzha.
    • Erectus primus ejaculatur ultimus.
    
    
    • Prexodut ot O kum Y e tipichen za slavjanski ezik kato bulgarskiut.
    • Sravnete: Θeσσaλονj́κη stava Solyn.
    
    
    • Obichajut se naricha sỳrvaki.
    • V tazi dyma jasno si lichi grucka diminytivna nastavka, kakto v Janaki, Mixalaki, Xristaki.
    • Obichajut sỳrvaki se izpulnjava predimno ot dechica, zatova ima diminytivna nastavka.
    
    
    • Sỳrvaki e na Vasiljyvden, 1-vi janyari, na Nova Godina.
    • Taka che stava dyma za novogodishni pozhelania.
    
    
    • Po zhenskiut rod na dymata godina se podvegha dymata gurbina - forma za zhenski rod ot grub.
    
    
    • Vuzmozhno e krajnoto -A v dymata syrva suqo taka da e beleg za bulgarski zhenski rod, bez da e svurzana s nehkakvi grucki slovoformi, zavurshvaqi na -A.
    
    
    • Vuzmozhno e oqe neqo.
    • Ako krajnoto -A v dymata syrva e ot grucki, to na tazi dyma ï e bil naznachen zhenski rod, a tja privlehkla kum zhenskiut rod ne samo gurbina, no i dymata godina.
    
    
    • Kak tochno e stanulo, sega nehma kak da znaem.
  
  
  •  .. skrij jų etimologiata na syrva ..  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)  (.. skrij go razdelut za syrva i kokiche ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   3. Xiljada tyrski zaemki   (.. pokazhi go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   3. Xiljada tyrski zaemki   (.. skrij go razdelut ..)  (..  pokazhi gi tam  ..) 

• Temata e razvita obstojno v otdelna pyblikacia :
  
  
  • 1000 bulgarski dymi v obqa ypotreba s tyrski proizxod


• Prepratki vutre v tekstut:
  
  
  • predgovorut
  • obqite razsughenia
  • chastnite razsughenia
  • zakljychenieto (epilogut): da, ama ..
  • komentarut za izlezlite veche ot ypotreba dymi s tyrski proizxod
  • tablicata s dymite


• (.. skrij go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   4. Bulgari: etimologia na nashiut etnonim  (.. pokazhi go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   4. Bulgari: etimologia na nashiut etnonim  (.. skrij go razdelut ..) 
(..  pokazhi go proizxodut na bulgarskiut etnonim tam  ..) 

• Temata za etimologia na nashiut etnonim bulgari e razvita obstojno ..
  
  
  • v specialen razdel
  • na otdelna pyblikacia otnosno proizxodut na bulgarskiat etnos.


• Rezjymè:
  
  
  • Dymata bulgari prez grucki idva ot latinskata dyma vulgares, kojato oznachava prostoljydie, xora, obiknoveni xora.


• (.. skrij go razdelut za etimologia na dymata bulgari ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   5. Semantic shifts: Otnosno etimologiata na nehkoi dymi  (.. pokazhi go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   5. Semantic shifts: Otnosno etimologiata na nehkoi dymi  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2021-07-28 17:13:: ..

• ►►   Obqi razsughenia  (.. pokazhi gi ..) 
• ▼▼   Obqi razsughenia  (.. skrij gi ..) 
  
  
  • Leksikata e naj-dinamichniut ezikov sloj.
    Tja naj-burzo i naj-lesno se promenja - vuznikvat ili se zaimstvat novi dymi, stari dymi se zabravjat, dymi promenjat znachenieto si..
  
  
  • Zadachata mi e da dam primeri na semantichni shiftove - promehna na znachenieto na dymite.
  
  
  • Purvo obqo suobrazhenie: Semantichnite shiftove chesto puti se slychvat verizhno. Ako v rezyltat na semantichen shift ostane semantichesko nestabilno vakantno mehsto, dryg semantichen shift go zapulva.
  
  
  • Vtoro obqo suobrazhenie: Decata su osnovni ychastnici v semantichnite shiftove. Novite znachenia na dymite chesto gi zadavat decata. Te su novoto pokolenie nositeli na ezikut.
    
    
    • Purva iljystracia: Jà vdeni, babi, na nishkata konecut v yxoto na iglata!
  
  
  • Qe ypotrebjavam dymite v suvremenniut im vunshen vid, no imajte pred vid, che znacheniata im mozhe da su razlichni.
  
  
  • (.. skrij gi obqite razsughenia ..)  (.. skrij go razdelut za semantichnite shiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   pazjų - xranjų  (.. pokazhi ..) 
• ▼▼   pazjų - xranjų  (.. skrij ..) 
  
  
  • Tozi semantichen shift e svojstven za nashiut bulgarski ezik. No mozhe da se sreqa i drygade.
  
  
  • Glagolut pazjų e proizvodna dyma ot pazyxa, kojato sega zvychi pazva, i veche taka se pishe.
    
    
    • Ja da si zapazjų kesiata s zhulticite. Tozi izraz purvo oznachaval neqo konkretno: Jà da skrijų v pazvata si kesiata s zhulticite. Tam zhulticite qe su na sigyrno mehsto.
    
    
    • Majkata si go pazi deteto. Tozi izraz suqo oznachaval neqo konkretno: Majkata durzhala deteto pritisnuto kum pazvata si. Deteto se chyvstvalo po-sigyrno i po-zaqiteno do majchinata pazva.
    
    
    • Ot podobni izrazi vuzniknul nashiut glagol pazjų sus suvremennoto si znachenie: oxranjavam.
    
    
    • Zabelezhka: Nema osoben smisul da se tursjųt indo-evropejski suotvetstvia na bulgarskiut glagol pazjų.
      
      
      • Makar dymata pazvant (pazach) da e s persijski proizxod, i makar che persijskiut ezik suqo kato nashiut e indo-evropejski, dymite pazvant i pazach ne su srodni po proizxod.
  
  
  • Staroto znachenie na dymite xranjų i xrana bilo oxranjavam i oxrana. No kogato se pojavila dymata pazjų, s kojato mozhelo da se zameni dymata xranjų, ezikut ni se pochyvstval svoboden da izmeni znachenieto na tazi dyma xranjų.
  
  
  • Majkata si go xrani deteto.
    Nehkoga tova oznachavalo: Majkata si go pazi deteto.
    Sega oznachava: dava my da jade.
  
  
  • Majkata si go kurmi deteto.
    Nehkoga tova oznachavalo: Majkata dava na deteto da jade, ne nepremenno mlehko ot gurdite si.
    Sega oznachava: dava my da syche.
  
  
  • Ednovremenno s glagolite xranjų i kurmjų, suotvetno promenjat znacheniata si i dymite xrana i kurma.
    
    
    • Sravnete znacheniata na podobnite dymi v ryski. Tam glagolut хранить zapazva staroto si znachenie ot curkovno-slavjanski (staro-bulgarski), a v iztochno-slavjanskata si pulnoglasna forma хоронить oznachava pogrebvam (zapazvam murtvoto tehlo v zemjata da ne se vmirishe). V ryski dymata кормить ima staroto si znachenie, a na bulgarskoto kurmjų bi suotvetstval izrazut кормить грудью.
  
  
  • A kak da namesim decata? Predstavete si sityacia, kogato nehkoj vuzrasten kazval majkata si go xrani deteto v moment, kogato tja go kurmi. Vuzrastniut imal pred vid nehkakva konkretna opasnost i ypotrebil dymata xrani v smisul pazi. Decata razbirali izrazut v smisul kurmi, dava my da jade, ponezhe decata yseqali poveche gladut, a ne suznavali opasnostta, za kojato stavalo dyma.
  
  
  • (.. skrij gi i xranata, i oxranata ..)  (.. skrij go razdelut za semantichnite shiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Da ne se karame na decata, a da gi nakarame da se smejųt  (.. pokazhi& ..) 
• ▼▼   Da ne se karame na decata, a da gi nakarame da se smejųt  (.. skrij ..) 
  
  
  • Da zapochnem s tova, che dymata kara na staro-slavjanski oznachavalo nakazanie, kakto i sega e v ryski. Ottam karam oznachavalo naj-napred nakazvam.
  
  
  • Deca napravili belja, pakost nehkakva demekj.
  • Vuzrastnite im se karat, koeto otnachalo trehbva da go razbirate, che gi nakazvat.
  
  
  • Natatuk sledvat dve nishki.
    
    
    • Purva nishka - nishkata na nepriatnite karanici.
      
      
      • Deca napravili belja, pakost nehkakva demekj.
      • Vuzrastnite im se karat, koeto otnachalo - taka trehbva da go razbirate - che gi nakazvat.
      
      
      • Decata niqo ne razbirat. Tova, che su napravili pakost, ne razbirat.
      
      
      • Vighat samo, che vuzrastnite im govorjųt neqo surdito na visok glas: karat im se.
      
      
      • Decata vighat i tova, che vuzrastnite ponehkoga se karat pomeghy si: govorjųt si surdito na visok glas.
      
      
      • Za decata tova su nepriatni karanici.
    
    
    • Vtora nishka - nishkata na priatnite prekarvania.
      
      
      • Dete napravilo belja, pakost nehkakva demekj.
      • Vuzrastnite go karat - nakazvat go demekj.
      
      
      • Vuzrastnite go karat - nakazvat go - da svurshi nehkakva rabota, naprimer da pochisti oborut.
      
      
      • Deteto razbira, che su go nakarali da chisti oborut, no vlaga v tazi dyma nov smisul - prinyghava.
      • Deteto ne e razbralo, che tova e nakazanie.
      • To ne e razbralo i tova, che e napravilo belja.
      
      
      • Natatuk, karycar prinyghava volovete da tegljųt karycata, rugajki gi s osten.
      • Karycarjut kara volovete da tegljųt kolata.
      
      
      • Natatuk, i shofjorut jų kara kolata da se dvizhi.
      • Shofjorut jų kara kolata.
      
      
      • I vatmanut go kara tramvajut. Ne go nakazva, kakto bi si pomisli zhitel na otdavna minul vek, ozoval se v nastojaqeto chrez mashina na vremeto i opitvaq se da razbere nashiut govor.
      
      
      • A puk nie sega sme blagodarni na vseki chovek za priatno prekarano vreme. Blagodarni sme, che e nakaral vremeto da proteche za nas priatno.
  
  
  • Nehkude mozhete da prochetete, che glagolut karam bil ostatuk ot ezikut na taka narechenite pra-bulgari.
  • Cehlata pra-bulgarska tematika e v zonata na zdrachut. Tja e indoktrinacia na bulgarskoto obqestvo, kojato e napulno nenyzhna i dori vredna.
  
  
  • (.. skrij gi karanicite ..)  (.. skrij go razdelut za semantichnite shiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Rabotata e muka  (.. pokazhi ..) 
• ▼▼   Rabotata e muka  (.. skrij ..) 
  
  
  • Dotyk ne sme prekrachvali granicite na slavjanqinata, no sega qe go napravim.
  
  
  • Slavjanskata dyma muka e zaeta v rymunski (muncǎ) i v yngarski (munka), obache s izmesteno znachenie: rabota.
  
  
  • (.. skrij gi rabotata i mukata ..)  (.. skrij go razdelut za semantichnite shiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Meghy detskata rabota i robstvoto  (.. pokazhi ..) 
  
  ◄► (.. skrij go razdelut za semantichnite shiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼   Meghy detskata rabota i robstvoto  (.. skrij ..) 
  
  
  • Tazi podtochka se otnasja za pra-indo-evropejskata epoxa, za vremeto predi poveche ot chetiri xiljadi godini.
  • Ot onova vreme v suvremennite indo-evropejski ezici su ostanuli dymi s razlichno znachenie, no s obq koren.
  
  
  • Znacheniata, za koito qe stane dyma, su:
    
    
    • Sirak.
      
      
      • Proizvodni i podchineni znachenia: onepravdan, obeznadeghen, naslednik, nasledstvo.
      • Pra-indo-evropejskiut koren v dve otglasni stepeni: *orbh-, *erbh-.
      
      
      • Grucki: ὀρφανός (sirak). Zaeto v latinski, a ottam vuv frenski i anglijski.
      • Nemski: Erbe (masc: naslednik, fem: naslednichka, neuter: nasledstvo).
    
    
    • Rob.
      
      
      • Proizvodno znachenie: rabota.
      • Grucki: δου̃λος i δουλεjά.
      • Slavjanski: rab i rabota.
      • Pra-indo-evropejskiut koren v slavjanski: *orbh-.
      • Rabotata jų vurshut robite.
    
    
    • Dete.
      
      
      • Staro-ryski: робя (dete).
      • Pra-indo-evropejskiut koren e: *orbh-.
      
      
      • Staro-grucki: παj̃ς (gen: παj̃δος, acc: παj̃δα, dete).
      • Staro-grucki: παj̃ς (gen: παj̃δος, acc: παj̃δα, rob).
      • Edna i suqa dyma v dvete znachenia.
      
      
      • [Izxod, 20:9]
        ..
        ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποjήσεjς πάντα τὰ ἔργα σου·
        τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
        οὐ ποjήσεjς ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
        σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
        ὁ παῖς σου καὶ ἡ παjδίσκη σου,
        ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγjόν σου
        καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροjκῶν ἐν σοί.
        ..
        ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
        ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
        ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
        H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
        H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
        И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
        ..
        Shest dni da rabotish i da vurshish vsichkite si dela;
        a na sedmiut den, kojto e subota na Gospoda tvojut Bog,
        da ne vurshish nikakva rabota,
        nito ti, nito sinut ti, nito duqerja ti,
        nito slygata ti, nito slyginjata ti,
        nito volut, nito dobitukut ti,
        nito chyghenecut, kojto e otvutre vratite ti;
        ..
        Gruckata dyma παj̃ς ne oznachava nito sin, nito duqerja, nito vol, pazi Bozhe, a znachi rob ili slyga.
        
        No puk v redica dymi ot meghynarodnata leksika suqata grucka dyma znachi dete:
        pedagogika, pediatria, enciklopedia, pedofilia.
  
  
  • Qrixi ot bitut v pra-staro vreme, koito mozhe bi objasnjavat omesvaneto na gore-izbroenite znachenia:
    
    
    • Srednata produlzhitelnost na zhivotut v pra-staro vreme e bila malka.
    
    
    • Pri malka sredna produlzhitelnost na zhivotut golehma chast ot naselenieto su deca.
    • I suotvetno nehma kak decata da ne vurshut golehma chast ot rabotata.
    
    
    • Pri malka sredna produlzhitelnost na zhivotut golehma chast ot decata su siraci.
    
    
    • Decata chesto su bili prodavani v robstvo.
    • Osobeno ako su siraci.
    
    
    • Baqata (ili nehkoj rodnina na sirache) mozhel da prodade dete v robstvo.
    • Taka to nehma da ymre ot glad, zaqoto noviut my sobstvenik qe go xrani.
    • Puk i qe vidi sveht.
    
    
    • A puk polychenite ot tazi prodazhba sredstva qe pomognut za izxranvaneto na ostanulata cheljad.
    • I taka nikoj nehma da ymre ot glad.
    
    
    • Da razgledame golehmo patriarxalno fermersko semejstvo.
    
    
    • Stariut stopanin e prestarehl ili veche se e pominul.
    • Ostavil e rojak dechyrliga na razlichna vuzrast.
    
    
    • Naj-golemiut my sin otdavna e ovladehl stopanstvoto i dvizhi biznesut.
    
    
    • Po-malkite my bratja, sestri i plemennici imat slednite vuzmozhnosti (opcii):
      
      
      • Da se zapilejųt po svetut da si tursjųt kusmetut.
      • Momata da xvane okoto na nehkogo i da se ozheni za stopanin.
      
      
      • V nehkoja neplodorodna godina da budut prodadeni v robstvo.
      
      
      • Do krajut na zhivotut si da rabotjųt v rodnoto si stopanstvo.
      • Da rabotjųt samo za xrana i podslon.
      • Koeto oznachava da rabotjųt kato robi.
      • Робята сущие.
      
      
      • Naj-golemiut sin na sobstvenikut ima naj-golehm shans da go nasledi.
      • Tazi chest mozhe da se padne na naj-dobriut fermer sred "робятата".
  
  
  • (.. skrij gi decata i robstvoto ..)  (.. skrij go razdelut za semantichnite shiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   6. Iztochnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali  (.. pokazhi go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   6. Iztochnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2021-07-28 17:13:: ..

• ►►   Obqi razsughenia  (.. pokazhi gi ..) 
• ▼▼   Obqi razsughenia  (.. skrij gi ..) 
  
  
  • Leksikata e naj-dinamichniut ezikov sloj.
    Tja naj-burzo i naj-lesno se promenja - vuznikvat ili se zaimstvat novi dymi, stari dymi se zabravjat, dymi promenjat znachenieto si..
  
  
  • Promenite na znacheniata na dymite (semantichnite shiftove) chesto puti se slychvat verizhno. Ako sled semantichen shift ostane semantichesko nestabilno vakantno mehsto, dryg semantichen shift go zapulva.
  
  
  • Da razlichavame:
    
    
    • Dymite, koito vuv vremeto i prostranstvoto mogut da si menjųt i formata, i znachenieto.
    
    
    • Znacheniata, koito vuv vremeto i prostranstvoto mogut da budut izrazjavani s razlichni dymi.
  
  
  • Da oznachavame:
    
    
    • Dymite v suvremennata im forma v normativniut bulgarski ezik, makar che vuv vremeto i prostranstvoto te mogut da si menjųt i formata, i znachenieto.
    
    
    • Znacheniata s dymi, imaqi tova znachenie v suvremenniut normativen bulgarski ezik, vupreki che vuv vremeto i prostranstvoto tezi znachenia mogut da budut izrazjavani s razlichni dymi. Morkoven cveht.
  
  
  • V tozi tekst qe stava dyma ne za indo-evropejqinata, ne i za cehlata slavjanqina, a samo za balkanskata slavjanqina, za nashiut bulgarski ezik.
  • V tozi tekst qe stava dyma za poslednoto xiljadoletie, za poslednite nehkolko veka, a ne za mnogo drevni ili pra-stari vremena.
  • Qe stava dyma za efekt ot prebivavaneto na nashiut balkano-slavjanski ezik v Balkansprachbund-ut (balkanskiut ezikov sujyz: tova e prepratka).
  
  
  • Qe razgledame kakvi efekti e prichinila xarakteristikata Βalkan‑5: GenericFutureTense.
  
  
  • Tezi efekti mozhe da su razlichni v razlichnite dialekti.
  
  
  • (.. skrij gi obqite razsughenia ..)  (.. skrij gi iztochnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Glagolut ща̨ ne mozhe poveche sam da nosi znachenieto iskam  (.. pokazhi go qeneto ..) 
• ▼▼   Glagolut ща̨ ne mozhe poveche sam da nosi znachenieto iskam  (.. skrij go qeneto ..) 
  
  
  • Po rysofilska tradicia, vodeqa nachaloto si ot 19-ti vek, sega pishem ща̨, a ne щѫ.
    
    
    • Obache samo se pishe taka. Pravilnoto proiznoshenie si ostava qu.
    
    
    • Starata forma na glagolut ща̨ e хъщѫ, v infinitiv хътѣти.
    • A v suvremenniut ryski tezi formi suotvetno su хочу̀ i хотѐть.
    • V polski: chcę i chcieć.
  
  
  • Staroto znachenie na glagolut ща̨ e iskam.
    
    
    • Tova e znachenieto na tozi glagol ne samo v staro-bulgarski (staro-slavjanski), no i v suvremennite ryski i polski.
  
  
  • V suvremenniut bulgarski glagolut ща̨ vse oqe pazi staroto si znachenie iskam v redica slychai.
    
    
    • Kogato v kontekstut prisutstva otricanie.
      
      
      • Deteto e zlojado - ne qe da jade.
      
      
      • Ne qeme nij bogatstvo, ne qeme ni pari,
        naj iskame svobòda s choveshki pravdini! (Marsh na Stefan Stambolov)
    
    
    • Kogato v kontekstut prisutstva yslovnost.
      
      
      • Kato ne qe, ako qe!
    
    
    • Kogato v kontekstut prisutstva konjynktivnost.
      
      
      • Bez da qe ..
      • Bez da iska ..
  
  
  • Obache v povecheto konteksti po model ot Balkansprachbund-ut suvremenniut bulgarski ezik izpolzva glagolut ща̨ za obrazyvane na budeqe vreme.
    
    
    • O, nalejte! Qe da pijų!
      Na dysha mi da olekne,
      chyvstva trezvi da ybijų,
      ruka muzhka da omekne!
      
      Qe da pijų na pyk vragy,
      na pyk i vam, patrioti,
      veche nehmam milo, drago,
      a vij... vij ste idioti! (Xristo Botev, V mexanata)
    
    
    • pesenta qe se pronese
      po gori i po doliqa -
      gorite qe jų poemut,
      doliqa qe jų povtorjųt,
      i tugata mi qe mine, (Xristo Botev, Xajdyti)
  
  
  • V otricatelni frazi bulgarskiut ezik predpochita da obrazyva budeqe vreme chrez nehma, i tova e pozvolilo na glagolut ща̨ da zapazi staroto si znachenie iskam, kakto be otbelehzano po-gore.
    
    
    • Deteto nehma da jade (budeqe vreme).
    • Deteto ne qe da jade (ne iska).
    
    
    • Deteto qe da jade: Tova obache oznachava budeqe vreme ..
  
  
  • .. i poradi tova ezikut ni e izpital neobxodimost da tursi zamestiteli sus znachenieto iska.
  
  
  •  ..  skrij go pretovarvaneto na glagolut qu  ..  (.. skrij gi iztochnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Ezikut si tursi dymi da my go nosjųt znachenieto iskam  (.. pokazhi go iskaneto ..) 
• ▼▼   Ezikut si tursi dymi da my go nosjųt znachenieto iskam  (.. skrij go iskaneto ..) 
  
  
  • .. ponezhe stariut glagol s tova znachenie, glagolut qu, e pretovaren.
  
  
  • Kogato iskam da si kypjų neqo v magazinut, osobeno ako sum v chyzhbina, chesto
    
    
    • posochvam kakvo iskam,
    • sochu go,
    • sakam go.
    
    
    • Analogia za izmenenieto na glasnite:
    • "Zasedanieto se protochi, zaqoto stariut predsedatel narochno go protaka."
    
    
    • Navsehkude v balkano-slavjanski (bulgarski)
      dymata sakam se vuzpriema
      kato zamestitel na glagolut qu
      sus znachenieto iskam.
    
    
    • No se ypotrebjava predimno v zapadnite dialekti.
    
    
    • Semantichna pystota ne ostava, ponezhe
      dymata sakam v staroto si znachenie
      mozhe da se zameni sus sochu.
  
  
  • Kogato iskam da si kypjų neqo, ako e neqo specialno,
    
    
    • az go tursjų po magazinite.
    
    
    • Vupros: Koja e starata obqo-slavjanska dyma sus znachenieto tursjų?
    • Otgovor: iskam.
    
    
    • Po tozi nachin glagolut iskam,
      chieto staro znachenie bilo tursjų,
      se sdobil s novoto si znachenie iskam..
    
    
    • Navsehkude v balkano-slavjanski (bulgarski)
      dymata iskam se razpoznava
      kato zamestitel na glagolut qu
      sus znachenieto iskam.
    
    
    • No se ypotrebjava predimno v iztochnite dialekti.
    
    
    • Semantichna pystota obache ostava: ezikut ni
      izpital nygha ot dyma sus znachenie tursjų.
  
  
  •  ..  skrij go znachenieto iskam  ..  (.. skrij gi iztochnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Ezikut si tursi dymi da my go nosjųt znachenieto tursjų  (.. pokazhi go turseneto ..) 
  
  ◄► (.. skrij gi iztochnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
• ▼▼   Ezikut si tursi dymi da my go nosjųt znachenieto tursjų  (.. skrij go turseneto ..) 
  
  
  • .. ponezhe stariut glagol s tova znachenie, glagolut iskam, pridobil novo znachenie iskam.
  
  
  • Tursi si tja neqo v torbata (razbiraj v damskata si chanta) - jà chervilo, jà mazilo, ama maj kljychovete, i kato si jų raztursi torbata, kljychovete izdrunchaxu.
    
    
    • Taka glagolut tursjų
      sus staro znachenie truskam
      pridobil novo znachenie tursjų.
    
    
    • Glagolite truskam, tresu, raztrisam ne pozvoljavat da se yseti semantichna pystota.
  
  
  • Tursi si tja neqo v torbata (razbiraj v damskata si chanta) - jà kljychove, jà mazilo, ama maj cherviloto, bara s prusti v torbata i si go napipva cherviloto.
    
    
    • Taka glagolut baram
      sus staro znachenie pipam,napipvam
      pridobil novo znachenie tursjų
      v redica zapadni dialekti.
    
    
    • Semantichna pystota ne ostava.
  
  
  • V drygi zapadni dialekti sus znachenie tursjų se ypotrebjava glagolut trazhu.
    
    
    • Qe privedu dve etimologii na trazhu.
    
    
    • ►►  Stara moja etimologia na trazhu, kojato se okazva nevehrna  (.. pokazhi ..)
    • ▼▼  Stara moja etimologia na trazhu, kojato se okazva nevehrna  (.. skrij ..)
      
      
      • Tyrskata dyma taras̨, sukraqavana v bulgarski do trash, oznachava ostankite iz nivjata, lozjata i gradinite sled pribirane na rekoltata.
      
      
      • Bedni xora tursjųt trash.
      
      
      • Taka v ezikut mozhe bi se e pojavil glagolut trazhu sus znachenie tursjų.
    
    
    • ►►  Tochnata etimologia na dymata trazhu  (.. pokazhi ..)
    • ▼▼  Tochnata etimologia na dymata trazhu  (.. skrij ..)
      
      
      • Tochnata etimologia na dymata trazhu mi be podskazana vuv facebook ot yvazhaemite Robin Matéu i Lilia Ilieva.
      
      
      • Dymata trag na surbo-xurvatski oznachava sleda.
      
      
      • Taka pod vlianieto na sledotursachestvoto v zapadnite dialekti se e pojavil glagolut trazhu sus znachenie tursjų.
  
  
  •  ..  skrij go znachenieto tursjų  ..  (.. skrij gi iztochnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   7. Etimologiata na dymata obich  (.. pokazhi go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   7. Etimologiata na dymata obich  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. ::2021-08-03 11:27:: ..

• ◄► Nehkoi pogreshno jų prichisljavat kum dymite s prabulgarski proizxod, a tja si e chisto slavjanska.


• ◄► Dymata obich e srodna s obikvam i obichaj.
  
  
  • Predstavkata e об-, a korenut - -въıк-.
  
  
  • V pozicia sled <б> zvykut <v> izchezval, kakto se e slychilo i v dymite
    
    
    • oblak <= *об-влак
    • oblechen <= *об-влѣчен
    • oblast <= *об-власт
  
  
  • Korenut -въıк- e suqiut, kakto v navik.
    
    
    • Ima dulga nyleva oglasovka (zaradi pra-star laringal otpred).
    • Pri normalna o-oglasovka se polychava korenut -ук-, kakto v neyk, nayka, ycha, obychenie.
  
  
  • Zvykut <k> preminava v <ч> po purvata slavjanska palatalizacia.


• ◄► I tuj, purvonachalnoto znachenie na dymata obich e privikvane.


• ◄► Verojatno dymata obich si e promenila znachenieto poradi vechnoto nerazbiratelstvo meghy pokoleniata.
  • Za iljystracia qe privedu slednata
• ►►   Prikazka za obichta  (.. pokazhi jų ..) 
  
  ◄► (.. skrij jų etimologiata na dymata obich ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)  (.. pokazhi jų tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
• ▼▼   Prikazka za obichta  (.. skrij jų ..) 
  
  
  • Zhalno xlenchi pred majka si moma Grozdanka:
  
  
  • Ne go qu, ma male, Stojka bivolarjut, iskam Stajka gudylarjut! Stajka gudylarjut ljybjų az, ma male!
  
  
  • Dyma ï na moma Grozdanka starata ï majka:
  
  
  • Tejko ti kakto e rekul, duqe, tuj qe stane.
    Ne iska i da chye tejko ti za Stajka gudylarjut.
    I e dal veche dyma - obeqal te e na Stojka bivolarjut.
    Puk ti nedej da se kaxurish mnogo -
    qe se obiknete sus Stojka.
    Tja, obichta, s vremeto si idva!
  
  
  • Prevod na poslednite dymi na Grozdankinata stara majka:
  
  
  • .. qe priviknete edin kum dryg sus Stojko. To, privikvaneto, s vremeto si idva
  • 
    Zadomili Grozdanka za Stojka.
    Rodili im se dechica. Dobre se grizhel za cheljadta si Stojko.
    Domilehl ï Stojko na Grozdanka.
    Ne se seqala tja veche za Stajka gudylarjut.
    I po edno vreme si rekla:
  
  
  • Pravo dymashe mama, che obichta s vremeto si idva.
    Sega veche Stojka obicham, Stojka az ljybjų.
  
  
  • (.. skrij jų prikazkata ..)  (.. skrij jų etimologiata na dymata obich ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)  (.. pokazhi jų tam ..)  .. kum nachaloto ..
  
  

---

►►   8. Istoria na dymata blagodarjų  (.. pokazhi go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   8. Istoria na dymata blagodarjų  (.. skrij go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

• Ima se pred vid samata dyma blagodarjų, a ne idejata za blagodarnost.
• Zaqoto ima mnogo nachini da se izrazi idejata za blagodarnost:
  
  
  • Gospod da te pozhivi!
  • Xvala tebe!
  • Ocenjavam tova (Appreciated!)
  • Zadulzhen sum ti.


• Osnovata blago-dar- e bila izmislena ot tezi, koito predi deset-edinadeset veka su preveli Svetoto Pisanie ot grucki na staro-slavjanski (staro-bulgarski).
  
  
  • Kazva se, che nasheto blagodarjų e kalka na gruckoto εὐχαρjστῶ.
  
  
  • Tova e knizhovna dyma - dyma, izmislena ot knizhovnici.
  • V razgovornite slavjanski ezici tja ne se ypotrebjava, osven pod vlianie na knizhovniut ezik.


• Sledovatelno, trehbva da se zapitame otkoga e gruckata dyma εὐχαρjστῶ.
  
  
  • V Noviut Zavet gruckoto εὐχαρjστῶ i srodnite my dymi se sreqat mnogo puti.
  
  
  • V klasicheskata staro-grucka literatyra takiva dymi kato che li ne se sreqat.
  
  
  • Vazhnoto e, che takiva grucki dymi se sreqat desetina puti vuv Vetxiut Zavet,
    koeto oznachava, che dymata εὐχαρjστῶ, kakto i srodnite ï dymi, naj-verojatno e bila izmislena ot aleksandrijskite prevodachi, za da predadut s nejų nehkakva evrejska dyma.


• Eto citat ot Vetxiut Zavet - tekst otpredi blizo 2500 godini:  [Ecclesiasticus ili Mudrostta na Sira, 37:11]

  μή βουλεύου μετά του̃ υποβλεπομένου σε ..
  ..
  μετά βασκάνου περj́ ευχαρjστj́ας
  ..

  ..
  Ne se suvetvaj s tvoj nedobrozhelatel
  i ot zavistnicite si krij svoite namerenia.
  Ne se suvetvaj s zhena za nejnata supernica,
  sus straxlivec - za vojna,
  s prodavach - za razmehna,
  s kypyvach - za prodazhba,
  sus zavistliv - za blagodarnost,
  s nemilosurden - za blagotvoritelnost,
  s lenivec - za vsehko delo,
  ..

  .. Ne suveqavai .. su zavidlivujmu o blagodarenii ..

• (.. skrij jų etimologiata na dymata blagodarjų ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   9. Xipoteza za proizxodut na dymata pomaci  (.. pokazhi go razdelut ..)  (.. pokazhi xipotezata vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   9. Xipoteza za proizxodut na dymata pomaci  (.. skrij go razdelut ..)  (.. pokazhi xipotezata vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..

• Tova e samo xipoteza, verojatnostta na kojato po moja precenka s malko nadvishava 50%.


• Naj-izpolzvaniut etnonim za mjysjylmanskoto naselenie, govoreqo na balkano-slavjanski ezik, e pomaci.
  
  
  • Xorata obiknoveno si nehmat svoj sobstven etnonim.
  • Dymata pomaci za oznachavane na tezi xora su jų ypotrebjavali drygite - xristianite.
  
  
  • V minuloto samite pomaci ne su xaresvali tozi etnonim.
  • Predpochitali su da gi narichat axrjani.
    
    
    • Dymata axrjani ima biblejski proizxod.
    • Spored Vetxiut Zavet arabite proizxoghali ot Ismail s majka Agar i baqa Avraam-Abraxam-Ibraxim.
    
    
    • Ot arabite tozi proizxod bil prenesen, makar i neosnovatelno, kum vsichki mjysjylmani.
    • Mjysjylmanite bili narichani ismailtjani (potomci na Ismail) ili agarjani (potomci na Agar).
    • Avraam-Abraxam-Ibraxim imal i sin Isaak s majka Sara, no mjysjylmanite ne se pripoznavali kato potomci na Isaak i Sara.
    
    
    • Ot agarjani se polychilo axrjani sled zamehnata na gruckata frikativna gama s bulgarsko frikativno X (v bulgarski G i K ne su frikativni, a su plozivni suglasni).
  
  
  • Kak da e. Etimologiata na dymata axrjani e jasna, za razlika ot etimologiata na dymata pomaci.


• Ako ot dve chesto izpolzvani grucki morfemi - predstavka απο- i koren -μαχ-, sglobjų dyma, mogu da polychu απόμαχος (apómaxos).
• Tja ima formi s ydarenie na -A-:
  • απομάχου (apomáxy) - roditelen padezh edinstveno chislo,
  • απομάχων (apomáxon) - roditelen padezh mnozhestveno chislo, i naj-veche
  • απομάχους (apomáxys) - vinitelen padezh mnozhestveno chislo.


• Ako dvete izpolzvani grucki morfemi gi prevedu pootdelno na bulgarski - predstavka ot- i koren boj, i gi sglobjų na bulgarski, qe se polychi otboj.
  Ako dymata se otnasja do chovek, tova mozhe da oznachava:
  
  
  • nehkoj izlehzul ot bojut (ot bitkata),
  • nehkoj napysnul bojut (bitkata),
  • nehkoj otstupil v bojut (v bitkata).


• V standartniut grucki ezik jų ima dymata απόμαχος i tja oznachava veteran.
  
  
  • Ot dryga strana, kolkoto v starite bulgarski razgovorni dialekti e imalo dyma i ponjatie veteran, tolkova e imalo i v togavashnite grucki razgovorni dialekti.
  
  
  • Malko xora su znaeli, che dymata απόμαχος oznachava veteran.


• Qe da su se namerili xora, koito sami su si jų sglobili dymata απόμαχος, kakto napravix az, pridali su ï znachenieto otstupnik v borbata za vehrata (otstupnik v borbata za Xristovata vehra), i su narekli s tazi dyma nashenskite slavjanoglasni mjysjylmani.
  
  
  • Vinugi e suqestvyvalo zablyghenieto, che samo slavjanoglasnite mjysjylmani i mjysjylmanite elinofoni su otstupili ot Xristovata vehra i su prieli isljamut.
  • O, ne. Absoljytnoto mnozinstvo ot nashenskite mjysjylmani su potomci na xristiani.
  • Sled priemane na isljamut, te pri purva vuzmozhnost su minuli na tyrski ezik.
  • Tezi ot tehx, koito ne su minuli na tyrski i ne su stanuli tyrci, prosto ne su imali vuzmozhnostta da go storjųt.


• V grucki ezik za otstupnik ot Xristovata vehra se ypotrebjava dymata αποστάτης (apostàtis).
  
  
  • Tazi grucka dyma e vlehzla v meghynarodnata leksika.
  • S takava titla e bil zakichen Jylian, caryval v Carigrad v godinite meghy 355 i 363.
  • Jylian Otstupnik, kakto e izvesten, bil vnyk na car Konstantin Veliki i pravnyk na Sveta Elena.
  
  
  • V starite grucki razgovorni dialekti edva li su znaeli i dymata αποστάτης, ponezhe tja kato che li ne se izpolzva chesto v gruckata pravoslavna tradicia.
  • Nasheto Otstupnik kato prehkor na car Jylian sledva po-skoro latinskata tradicia, a ne gruckata.


• Zvykovite izmenenia ot απομάχους (apomáxys) kum pomàk.
  
  
  • Nachalnoto A- lesno mozhe da otpadne.
    • Naprimer pri imenata: Atanas => Tanas, Apostol => Postol
  
  
  • Slychai na prexod ot grucko X kum bulgarsko K ima i drygi.
    
    
    • Prichinata e, che v nehkoi balkano-slavjanski dialekti zvykut X lipsva.
    • Naprimer, na novo-severno-makedonski (montesharski) ezik, korem e stomak.


• Setix se za neqo.
  
  
  • ►►   Ako az ne behx az, mozhex da predpolozhu  (.. kakvo? ..)
  • ▼▼   Ako az ne behx az, mozhex da predpolozhu golehma drevnost na etnonimut pomaci.  (.. da be, da ..)
    • Golehma drevnost - otpredi isljamskoto nashestvie.
    
    
    • V rimskata imperia veteranite ot armiata (τους απομάχους) gi zaselvali nehkude i im davali zemja.
    • Ako az ne behx az, mozhex da predpolozhu, che dneshnite pomaci su potomci na onezi veterani.
    
    
    • Principite na moite vuzgledi za minuloto:
      
      
      • Kolkoto po-daleche nazad v minuloto e dadeno subitie, tolkova po-malko i po-niqozhno e znachenieto my tochno za nas sega.
        Platnata na otdalechavaqite se kum minuloto subitia cheznut zad xorizontut.
      
      
      • Purvostepennata rolja na religiata.


• (.. skrij go razdelut za predpolagaemata etimologia na dymata pomak ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   10. I tuz xybava!  (.. pokazhi go razdelut ..) 

▼▼   10. I tuz xybava!  (.. skrij go razdelut ..) 

• Nakratko: xybava oznachava lovely.
• A sega po-podrobno.


• Vlashkiut ezik ne obicha zvykut Λ. Ili go izpyska, ili go zamenja s R/R.
  
  
  • Eto nachaloto na Bozhiata molitva "Otche nash" na rymunski.
    
    Tatăl nostru care eşti în ceruri,
    sfinţească-se numele Tău,
    vie împărăţia Ta,
    facă-se voia Ta,
    precum în cer aşa şi pe pământ.
  
  
  • Zabelezhete, che v slavjanskata po proizxod dyma VOΛIA zvykut Λ e izpysnut.
  
  
  • Slavjanskiut koren ΛJyB- suqo taka e zaet v rymunski (vlashki) bez zvykut Λ.
  • te iubesc: "ljybjų te", "obicham te", "I love you".


• V nashiut ezik ima nastavka -AV:
  
  
  • gizdav, myrgav, kljoqav, bolnav, lykav, ..
  
  
  • Tazi nastavka e zaeta i vuv vlashki - sreqa se i vuv vlashki dymi.


• Ili v nehkoj balkano-romanski (vlashki) dialekt, ili v nehkoj balkano-slavjanski (bulgarski) dialekt nastavkata -AV e bila dobavena kum korenut ΛJyB- vuv vlashkiut my vid JyB- i se e polychila dymata JyBAV.
  
  
  • Ivan Vazov e izpolzval tazi dyma sus zapazeno Λ-:
    
    Detence xybavo, pilence ljybavo!
  
  
  • Ysetil jų e toj tazi dymichka.
  • Mozhe i da jų e chyval ot majka si ili ot baba si.


• Za objasnenieto na prexodut ot JyBAV kum XYBAV e nyzhno da se zapoznaete s dve javlenia v nashiut ezik.
  
  
  • Dejstvali su posledovatelno.
  
  
  • Pod dejstvieto na purvoto javlenie ot JyBAV se e polychilo YBAV.
    
    
    • Nachalnata jota ot IYBAV e bila osmislena kato proteza i izpysnuta.
    • Za slavjanskite protezi mozhete da prochetete tyka.
  
  
  • Pod dejstvieto na vtoroto javlenie ot YBAV se e polychilo XYBAV.
    
    
    • Za parazitnoto protetichno X v standartniut bulgarski ezik mozhete da prochetete v dryg razdel na tazi pyblikacia.


• (.. skrij go razdelut za etimologiata na dymata xybav ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   11. Trogatelno li e chovek da si trugne  (.. pokazhi go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   11. Trogatelno li e chovek da si trugne  (.. skrij go razdelut ..) 

• Prerequisite: Dobre bi bilo, predi da produlzhite, da ste prosledili dryga moja beseda:
  
  
  • Semantic shifts: Otnosno etimologiata na nehkoi dymi.


• Znachenieto pipam, dokosvam.
  
  
  • Na frenski: toucher.
  • Na anglijski: to touch.
  
  
  • Na ryski: тронуть, трогать, etimologiata na трогать.
  
  
  • I na staro-bulgarski (staro-slavjanski) dymata da trugnu e imala znachenieto da pipnu.


• Baj Koljy gi vprehga dobichetata, kachva se na kolata i .. natatuk?
  
  
  • Trugva gi toj s ostenut po zadnicite - pipa gi dobichetata po zadnicite.
  
  
  • I trugnutite dobicheta trugvat, potegljat.
  
  
  • I kolata trugva.
  
  
  • I baj Koljy trugva za nivata.


• Predstavixme si kak baj Koljy s kolata - marka Carruzza - trugva za nivata.
  
  
  • I vnykut my Nik si sehda v kolata - Mercedez vtora ruka - i trugva kum garata.
  
  
  • Da posreqne bratovchedka si Nikol.
  • Tja pristiga s vlakut, kojto trugva ot Sofia v osem chasut.
  
  
  • Tja idva na gosti pri dehdo i baba.
  • Trugva si v nedelja vecherta.
  
  
  • Iz seloto trugva slyxut, che Nikol naesen qe se omuzhva.
  
  
  • I otkude trugnu vsichko tova?
  • Ot ostenut, kak otkude.


• Vazhnoto e, che v suvremenniut bulgarski ezik dymata trugvam veche ne oznachava pipam.
• Da si pripomnim kak e pipam na drygi ezici.
  
  
  • Na frenski: toucher.
  • Na anglijski: to touch.
  • Na ryski: тронуть, трогать.
  
  
  • Pregledajte vsichki znachenia na frenskata i na anglijskata dyma.
  
  
  • Purvo vuv frenskiut ezik dymata toucher s purvichno znachenie pipam pridobila prenosno znachenie trogvam.
  
  
  • Anglijskjt ezik posledval frenskiut.
  • Anglijskata dyma to touch s purvichno znachenie pipam suqo pridobila prenosno znachenie trogvam.
  
  
  • I ryskiut ezik posledval frenskiut.
  • Vasmer: тро́гательный .. По-видимому, калька франц. touchant.


• A bulgarskite dymi trogvam i trogatelen su prosto zaemki ot ryski.
  
  
  • Znaete, che v krajut na 19-ti vek nashiut ezik e bil izrysen do neyznavaemost.
  
  
  • Ezikut ni mnogo xaresal tova trogatelno gnehzdo i nadminul ryskiut ezik po proizvodni formi.
  
  
  • Ot bulgarskoto trogvam kum frenski.
  • Ot bulgarskoto trogatelen kum frenski.


• (.. skrij go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   12. Parazitno protetichno X v standartniut bulgarski ezik (xyrkata na baba)  (.. pokazhi go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   12. Dve suobrazhenia za xyrkata na baba: obqo i specialno  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2023-02-05 20:00:: ..

• ►►   Obqo suobrazhenie: chestno da si priznaem, che pochti niqo ne znaem za minuloto  (.. pokazhi go ..) 
• ▼▼   Obqo suobrazhenie: chestno da si priznaem, che pochti niqo ne znaem za minuloto  (.. skrij go ..) 
  
  
  • Kakva glypost samo e sutvoril "Google Translate".
    
    
    • ☺ Prevel e ot bulgarski na ryski
      "Baba mi predeshe s xyrka"
      taka: "Бабушку унёс ураган". ☺
  
  
  • A mozheshe "Google Translate" chestno da si priznae:
    
    
    • Ne mogu da go prevedu, interpretation not possible, перевести не удаётся.
  
  
  • Taka pravjųt chesto i istoricite - i ljybitelite, i profesionalistite. Bez da znajųt kak tochno e bilo v minuloto, razkazvat nehkakvi prikazki. I za tehxno qastie, nehma koj da proveri, ..
  
  
  • .. zaqoto istinata e:
    
    
    • Niqo ne znaem za traki, maki, daki i peko-taki!
    • I za taka narechenite pra-bulgari niqo ne znaem!
    • Ne znaem i nehma nikoga da yznaem!
    • Minuloto e murtvo. Ot ymrehlo xaber ne chakaj.
  
  
  • Ako nehkoj e ostavil nehkakvo svedenijce, to tova svedenijce mozhe da e chista proba luzha. To mozhe da e polycheno "s Google Translate", naprimer ot putyvaq turgovec, kojto tai profesionalnite si svedenia ot konkyrenti. Znam, che budeqite pokolenia nehma da mogut pravdivo da vuzproizvedut v predstavite si nasheto vreme vuz osnova na pismenite pametnici, koito qe im ostavim. A puk ako tepurva se nameri pismeno svedenie za minuloto - to s pochti 100% sigyrnost qe e suvremenen falshifikat. Navudili su se izobretatelni pechalbari, navudili su se i naxusani patriotari.
  
  
  • Svedeniata, koito dava istoriata na ezicite - lingvistichnata arxeologia - su dostatuchno nadeghni, po-nadeghni ot razkazut na istoricite. Veche kazax zaqo - starite dokymenti i nadpisi mozhe da su pulni s luzhi, no dannite za ezicite, koito lingvistikata izvlicha chrez analiz na tekstovete, su dostatuchno nadeghni.
  
  
  • No samo dotyk. Samo ako ostanem v oblastta na lingvistikata. Ako namesim genetika, arxeologia ili neqo podobno, togava nadeghnostta na lingvistichnite svedenia, taka interpretirani prez izvun-lingvistichni filtri, propada.
  
  
  • Pisal sum i dryg put - arxeologiata mozhe da ima prinos kum lingvistikata, samo ako izkopae nadpisi (stari tekstove, stari zvykozapisi suqo taka se priemat).
  
  
  • (.. skrij go obqoto suobrazhenie ..)  (.. skrij go razdelut za babinata xyrka ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Specialno suobrazhenie: parazitno protetichno X v standartniut bulgarski ezik  (.. pokazhi go ..) 
  
  ◄► (.. skrij go razdelut za babinata xyrka ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
• ▼▼   Specialno suobrazhenie: parazitno protetichno X v standartniut bulgarski ezik  (.. skrij go ..) 
  
  
  • Trugvam ot etimologiata na dymata xyrka.
    
    
    • Na tyrski tozi yred se naricha örke.
    • Purvata glasna e neproiznosima za bulgarite.
    • Obiknoveno se aproksimira s "jy".
    • No tozi put "jy"-to e stanulo na "y".
    • Kakto pri xybav, qe stane dyma po-doly.
    
    
    • Dymata *jyrke jų podveli po zhenski rod i stanula *yrka.
  
  
  • I posle se projavilo edno javlenie, koeto naricham
    
    
    • parazitno protetichno X v standartniut bulgarski ezik.
    
    
    • Tyk pod "standarten bulgarski ezik" razbirajte dialektite, legnuli v osnovata na standartniut bulgarski ezik.
  
  
  • Primeri za parazitno protetichno X:
    
    
    • xaresax (gr. αρεσα)
    • xambar (tyr. ambar)
    • xvurljam (tyr. fjrlamak, fjrlatmak)
    • xolan (v izrazut "xàjde xòlan", tyr. oǧlan)
    • xybav (vlashki *iubav)
    • xyrka (tyr. örke)
    
    
    • *xat (tyr. at): [Dimcho Debeljanov]

      Xatovete tam se ritat,
      nij "magaretata" mrem!

  
  
  • Objasnenie za parazitnoto protetichno X.
    
    
    • V povecheto balkano-slavjanski (bulgarski) dialekti zvykut X e izpadnul.
    
    
    • V nehkoi dialekti, kudeto zvkykut X e bil izpadnul, posle se vuzstanovil.
      Takiva bili dialektite, koito posle su legnuli v osnovata na standartniut bulgarski ezik.
    
    
    • Za slavjanskite po proizxod dymi imalo nehkakvi opori,
      po koito zvykut X da mozhe da se vuzstanovi pravilno
      (xlehb, xrehn, xitur, xrabur, muzhki polov organ).
    
    
    • No za chyghite po proizxod dymi xorata predstava si nehmali.
      I slagali parazitno protetichno X profilaktichno.
  
  
  • (.. skrij go parazitnoto protetichno X v bulgarski ..)  (.. skrij go razdelut za babinata xyrka ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   13. Obqoslavjanskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod  (.. pokazhi go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   13. Obqoslavjanskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2021-11-26 11:52:: ..

• ◄► Tozi tekst ne se otnasja do etimologiata na dymite.


• ►►   Za kakvo qe stava dyma tyka   (.. pokazhi ..) 
• ▼▼   Za kakvo qe stava dyma tyka   (.. skrij ..) 
  
  
  • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
    Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
  
  
  • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
    Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
  
  
  • Slavjanqinata na nashiut ezik se dokazva vuz osnova na vremeviut kontinyym, a ne vuz osnovata na slavjanizmi (na slavjanski ezikovi cherti).
  
  
  • Ima obache nehkolko smajvaqi slavjanizma. Ne znam onezi, deto ponehkoga tvurdjųt, che ezikut ni ne bil slavjanski, kak si zatvarjat ochite za tehx.
    
    
    • Ezikut ni e slavjanski do mozukut na kostite si.
  
  
  • Tezi smajvaqi slavjanizmi su takiva cherti, deto izvun slavjanqinata ne se sreqat.
    
    
    • Purviut e aspektologiata na slavjanskite glagoli -
      
      
      • imame glagoli ot svurshen vid i glagoli ot nesvurshen vid (perfektivni i imperfektivni glagoli).
    
    
    • Vtori takuv slavjanizum su slavjanskite vuzvratni mestoimenia.
      
      
      • Nie (slavjanite, xa-xa-xa) kazvame: Obicham majka si. A na vseki neslavjanski ezik se kazva: Obicham majka mi.
  
  
  • Tyk qe razgledam treti slavjanizum: omesvane na skloneniata s osnova na -O- i -U- pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod.
  
  
  • (.. skrij za kakvo qe stava dyma tyka ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Za kakvo stava dyma tyka   (.. pokazhi ..) 
• ▼▼   Za kakvo stava dyma tyka   (.. skrij ..) 
  
  
  • V pra-slavjanskiut i v staro-slavjanskiut ezik suqestvitelnite se sklanjali po sxema v zavisimost kakto ot rodut si (zhenski, muzhki, sreden), taka i ot zavurshukut na osnovata si. Taka bilo i v grucki, i v latinski, razbira se.
  
  
  • Osobenoto za slavjanqinata bilo, che dve takiva sxemi se omesili: suqestvitelnite ot muzhki rod s osnova na -O- i suqestvitelnite ot muzhki rod s osnova na -U-.
  • Stava dyma vse za suqestvitelni imena ot muzhki rod.
  • Omesvaneto oznachava: xorata sled nehkoe vreme veche ne znaeli edno suqestvitelno ime ot muzhki rod dali da go sklanjat po O-sxemata ili puk po U-sxemata.
  • Dori v naj-starite tekstove se namira omesvane.
  • Za takova omesvane doprinasja faktut, che nehkoi formi (naprimer imenitelen padezh ed.ch.) suvpadat po dvete sxemi.
  
  

  • Chislo i padezh			O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema
    Ed.	nominativ	(imenitelen)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
    Ed.	genitiv	(roditelen)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
    Ed.	dativ	(datelen)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
    Ed.	lokativ	(mesten)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
    Ed.	vokativ	(zvatelen)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
    Mn.	nominativ	(imenitelen)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
    Mn.	genitiv	(roditelen)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

  
  
  • (.. skrij za kakvo stava dyma tyka ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Posledstvia (traces)   (.. pokazhi gi ..) 
• ▼▼   Posledstvia (traces)   (.. skrij gi ..) 
  
  
  • Purvo posledstvie: bulgarski ezik.
    
    
    • Mnozhestvenoto chislo na nehkoi suqestvitelni ot muzhki rod zavurshva na -ove vmesto na -i
    
    
    • Narodi, rodove, vetrove, bogove, zalozi, nalozi, kmetove, depytati, ..
    
    
    • Ezikut ni e nameril pokoj, kato si e izrabotil praviloto, che -ove se slaga na ednosrichnite suqestvitelni. Obache: luchi ili luchove?
    
    
    • Analogia: V ryski suqestvitelnoto "сын" ima dve formi v mnozhestveno chislo: "сыновья" (newtralna forma) i "сыны" (vuzvishena forma).
  
  
  • Vtoro posledstvie: bulgarski ezik.
    
    
    • Zvatelniut padezh pri nehkoi suqestvitelni imena ot muzhki rod
    
    
    • izpolzva formi ot starata O-sxema (Bozhe! Narode! Otche! Otche Paisie! Starche! Choveche! Ivane! Dragane! Gospodine! Lejtenante!),
    
    
    • a pri drygi - formi ot starata U-sxema (Drygarjy! Prostako!).
    
    
    • Analogia s polski: Pane połkowniku! Pri dvete dymi ot muzhki rod, zavurshvaqi na suglasna, ednata ima vokativ po O-sxemata, drygata - po U-sxemata.
  
  
  • Treto posledstvie: ryski ezik.
    
    
    • I dvete formi za roditelen padezh ed.ch. se izpolzvat, no ezikut e razrabotil diferenciacia, i fakticheski nov padezh.
    
    
    • Originalniut roditelen padezh e po O-sxemata ("Производство сахара"),
    • a nov padezh, partativen, izpolzva formite po U-sxemata ("Тебе сколько сахару в кофе?").
  
  
  • Chetvurto posledstvie: ryski ezik.
    
    
    • I dvete formi za mesten padezh ed.ch. se izpolzvat, no ezikut e razrabotil diferenciacia, i fakticheski pak imame dva padezha.
    
    
    • Formite po O-sxemata ("о Крыме идёт речь") predstavljavat "referativen" padezh,
    • a formite po U-sxemata ("отдыхать в Крыму") - mesten padezh.
  
  
  • Peto posledstvie: ryski ezik.
    
    
    • Formite za roditelen padezh mn. ch.
    • po-chesto sledvat U-sxemata ("депутатов, народов, сербов, .."),
    • no ponehkoga sledvat O-sxemata ("крестьян, болгар, турок, ..").
  
  
  • Shesto posledstvie: polski ezik.
    
    
    • V edinstveno chislo povecheto formi za datelen i zvatelen padezh su po U-sxemata (-owi), no ima nehkoi po O-sxemata:
      
      
      • Polski: Panu połkownikowi (pany polkovnikovi). Ryski: "Gospodiny polkovniky".
      
      
      • Polski: Pane połkowniku (pane polkovniky). Bulgarski: *"Gospodine polkovniko".
    
    
    • Omesvane v polski ima i pri roditelen padezh ed.ch.:
      
      
      • Obiknoveno e po O-sxemata (Pana połkownika),
      
      
      • no ponehkoga e po U-sxemata (Banku Pocztowego: na ryski "Почтового банка").
    
    
    • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
    • Kato rezyltat ot tova omesvane, ako ychite polski, trehbva za vsehko suqestvitelno ot muzhki rod da zapomnite formata my za datelen padezh ed.ch.
  
  
  • Sedmo posledstvie: bulgarski ezik.
    
    
    • Narechiata долу i близу su
    • stari formi za mesten padezh po U-sxemata
    • suotvetno na suqestvitelnite imena ot muzhki rod дол i *близ.
    
    
    • Narechieto долу si ima dialekten variant po O-sxemata: долѣ.
    
    
    • Za narechieto близу se e zatvurdil pravopisut близо.
    • No v Skopie si go pishut близу.
  
  
  • Edva li nehkoj se sumnehva, che takiva posledstvia mogut da se namerjųt i v drygite slavjanski ezici.
  
  
  • Osmo posledstvie: cheshki ezik.
    
    
    • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
    • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
    • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
    • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
    
    
    • Czech is really difficult in this respect.
    • V tova otnoshenie cheshkiut ezik naistina e tryden.
  
  
  • (.. skrij gi posledstviata ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Oqe razsughenia po temata: otnosno bitieto na bulgarskiut ezik  (.. pokazhi ..) 
• ▼▼   Oqe razsughenia po temata: otnosno bitieto na bulgarskiut ezik  (.. skrij ..) 
  
  
  • Da se vurnem 11 veka nazad.
  
  
  • Razgleghame dvama slavjanoglasni:
    Ostromir e sviknul da sklanja dymata "Бог" po O-sxemata,
    a Vulkashin - po U-sxemata.
  
  
  • Nehkoj slavjanoglasen kazva: "Слава Богови!".
    I dvamata Ostromir i Vulkashin go razbirat napulno: "Glory To God".
    Ostromir si kazva na ym: V nasheto selo kazvat "Слава Богу!".
  
  
  • Nehkoj slavjanoglasen kazva: "Слава Богу!".
    Ostromir go razbira taka: "Glory To God".
    Vulkashin go razbira taka: "Glory Of God" ili "God's Glory".
  
  
  • Da se vurnem v suvremenna Bulgaria.
  
  
  • Vsichkite izrazi "Glory To God", "Glory Of God" ili "God's Glory"
    se preveghat ednakvo: "Slava na Bog" ili "Slava na Boga" ili "Slava Bogy".
  
  
  • Ezikut ni veche e balkanski:
    
    
    • {Balkan-1}. Ednakvo izrazjavane na roditelno i datelno otnoshenie {Gen=Dat}.
  
  
  • (.. skrij go bitieto na bulgarskiut ezik ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Oqe po temata: Nov akyzativ za odysheveni suqestvitelni imena v slavjanski  (.. pokazhi ..) 
• ▼▼   Oqe po temata: Nov akyzativ za odysheveni suqestvitelni imena v slavjanski  (.. skrij ..) 
  
  
  • Poradi zvykovi izmenenia, naj-veche zaradi zakonut za otvarjane na srichkata, pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod v edinstveno chislo, kakto po O-sxemata, taka i po U-sxemata, formite na stariut vinitelen padezh (akyzativ) suvpadnuli s formite za imenitelen padezh (nominativ).
  
  
  • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
  
  
  • Ne stavalo jasno koj kogo e chyl (услышал).
  • Za da razreshi problemut, slavjanskiut ezik razvil kategoriata "odysheveni suqestvitelni imena" i za "odysheveni suqestvitelni imena" suzdal nov vinitelen padezh, nov akyzativ, s formi ot genitivut (roditelniut padezh).
  
  
  • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
  • Чьловѣка услъıша Богъ.
  • Чьловѣкъ услъıша Бога.
  
  
  • Interesnoto e, che noviut akyzativ zaimstval genitivnata forma samo po O-sxemata.
  • Naprimer: Dymata "съıнъ" mozhela da ima genitiv kakto po O-sxemata (съıна), taka i po U-sxemata (съıну).
    Obache, noviut akyzativ mozhel da bude samo "съıна".
  
  
  • (.. skrij go noviut akyzativ ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   References: prepratki  (.. pokazhi gi tyka ..) 
  
  ◄►  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼   References: prepratki  (.. skrij gi prepratkite ..) 
  
  
  • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
  • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
  • christotamarin.blogspot.com: Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
  
  
  • (.. skrij gi prepratkite ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   14. Za kratkite vinitelni formi na lichnite mestoimenia v iztochno-bulgarskite dialekti  (.. pokazhi go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   14. Za kratkite vinitelni formi na lichnite mestoimenia v iztochno-bulgarskite dialekti  (.. skrij go razdelut ..) 

::2022-12-05 18:00::

• Tozi tekst ne se otnasja do etimologiata na dymite.


• Nehmam pred vid vsichkite iztochno-bulgarski dialekti, a samo centralno-balkanskite: Kotel-Elena-Turnovo-Trehvna, za koito se smehta, che su v osnovata na novobulgarskiut knizhoven ezik.


• Nehma da ytochnjavam arealut na javlenieto - javno e, che toj e dosta po-shirok.


• Tazi tema e vuv vruzka s tazi.


• Kratkite (klitichnite) vinitelni formi na lichnite mestoimenia v razgleghanite dialekti su izmeneni i prestryktyrirani.
  
  
  • Za sravnenie, datelnite klitichni formi {mi, ti, si, ni, vi, my, j, im} su si ostanuli stabilni.


• Neka da razdelim vinitelnite klitichni formi na tri grypi:
  
  
  • 1_{mu, tu, su}
  • 2_{nu, vu}
  • 3_{go, jų, gi}


• Tretata grypa 3_{go, jų, gi} ne pokazva osobenosti v sravnenie s ostanulite bulgarski dialekti.
  
  
  • Formata {gi} e obqo novovuvedenie v bulgarskiut (balkano-slavjanskiut) ezik.
  
  
  • Formata {jų} v iztochnite dialekti se proiznasja йъ, no tova v slychajut e etimologichnoto ï proiznoshenie, a ne e projava na xarakternata za tezi dialekti vokalna redykcia.
  
  
  • Formata {go} obache normalno se redycira do {gy}, i to dori pod ydarenie (ne gy poznavam), koeto mozhe bi pokazva, che ydarenieto e izmesteno vurxy klitikata neotdavna ili pone sled pojavata na vokalnata redykcia.


• Za purvata grypa 1_{mu, tu, su} e xarakterna promehnata na etimologichnata glasna E (kakto v zapadno-bulgarskite {me, te, se} vuv Ѫ(Ъ). Tova ne prilicha da e projava na xarakternata redykcia. Po-skoro tova e prestryktyrirane. Mozhe da se tursi vlashko vlianie kato objasnenie na javlenieto. Ako puk durzhim da namerim objasnenie v slavjanski, to vuzmozhno e malkiut jys v tezi formi da e preminul v golehm jys (kakto ima mnogo podobni slychai v polski, makar tam te da su sistematichni).


• Vtorata grypa 2_{nu, vu} e naj-interesnata. Osven promjana na glasnata v Ѫ(Ъ), podobno na purvata grypa, vazhnoto v slychajut e da otbelezhim, che iztochno-bulgarskite dialekti razlichavat vinitelnite ot datelnite klitichni formi:
  
  
  • vinitelnite formi su {nu, vu},
  • a datelnite - {ni, vi}.
  
  
  • Primer:
  
  
  • Shu vi dam da razberete!
  • Ako ne slyshate, shu vu dam na Torbalan!
  
  
  • I tyka naj-verojatno e vlashkoto vlianie.
  
  
  • Vuzmozhno e tova da e ostatuk ot staro dvojstveno chislo, no tova e malko verojatno, ponezhe formi s -A- sa nevuzmozhni (Ne nu ostavjaj! Ne na ostavjaj!).


• I tuj, diferenciraneto na vinitelnite ot datelnite klitichni formi na lichnite mestoimenia e edno ot naj-vazhnite novovuvedenia v iztochno-bulgarski, koeto ne e vlehzlo v knizhovniut ni ezik.


• Zaqo ne e vlehzlo? Dve prichini vigham.
  
  
  • Purvo, suzdatelite na knizhovniut ni ezik chyvstvali nepriazun kum zvykut Ъ.
  
  
  • Vtoro, po principut na Marin Drinov, sledvalo da se prieme zapadno-bulgarskiut variant, ponezhe e po-blizo do staro-bulgarskiut ezik.


• (.. skrij go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   15. Intervjy s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev  (.. pokazhi go intervjyto ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   15. Intervjy s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev  (.. skrij go intervjyto ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2022-01-23 16:03:: ..

• ◄►  Tozi tekst ne se otnasja do etimologiata na dymite.


• ◄► Tova intervjy ot 1985 e polezno chetivo i go kopiram da go ima i tyka pri mene, v slychaj che izchezne ottam.
• ◄► Kopiram tyka i komentari ot facebook, moi i na drygi xora, vuv vruzka s tova intervjy.
• ◄► Ne stava jasno koj e intervjyiraqiut.


• ◄► Chetiri temi ot intervjyto predstavljavat interes:
  
  
  • Deshifriraneto na minojskata pismenost.
  • Samokritika zaqo toj ne e yspehl da razchete Linear_B.
  • Kak e bil prevuzmognut "jafetizmut" na Mar.
  • Deshifriraneto na etryskata pismenost.


• ►►   Tekstut na intervjyto  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  (.. ili puk tam ..)
• ▼▼   Eto go intervjyto ili po-skoro spomen za nego  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  (.. ili puk tam ..)

  Prez lehtoto na 1985 trehbvashe da napravjų anketa s nashiut belezhit ezikoved akad. Vladimir Georgiev. Tova beshe zadulzhitelno za diplomnata mi rabota v yniversitetut v Plovdiv. Kyrsoviut mi rukovoditel prof. Boris Simeonov po tozi povod be yredil da posetjų selo Gabare, Vrachansko, kudeto akad. Georgiev qehl da prekara lehtoto, v rodnata si kuqa.

  Anketata mi beshe za minojskiut ezik i suvmestnata rabota na akad. Georgiev s anglichaninut Majkul Ventris, kojto prez 1953 be razchel minojskata pismenost Linear_B.

  Putyvax do Gabare s vlak i avtobys. V nachaloto na seloto se beleexu ryinite na "kale", t.e. ostanki ot stara krepost. Prirodata be zhivopisna, nikude ne sum vighal tolkova mnogo brumbari-rogachi. V poleto imashe kozar i toj me yputi kum kuqata na profesorut.

  Otvorix shiroka porta kum dvor s mnogo ovoqni druvcheta. V dunoto do edin sajvant imashe sennik, a pod nego masa s dve chashi i chajnik. Vladimir Georgiev be oblechen v razkoshni zapadni drexi, koito pridavaxu na starcheskata my osanka sporten vid. Toj ydrjashe burzo i yvereno vurxy klavishite na pisheqa mashina, a na beliut list se redehxa latinski bykvi.

  Povecheto ot knigite na svetovno izvestniut profesor lingvist behxu napisani na frenski, nemski, anglijski i ryski. Dori izdadenata prez 1949 v sbornikut "Godishnik na Sofijskiut yniversitet" monografia "Deshifrirane na minojskite nadpisi", kojato behx izdiril v bibliotekata, za da se podgotvjų, be na frenski.

  Kato vidjax Vladimir Georgiev v dvorut, se stupisax. Edva sega si dadox smetka, che pred men stoi ne samo chovekut, kojto be deshifriral minojskiut i etryskiut, no kojto znaeshe drevnogrucki, latinski, xetski, lyvijski, frigijski, trakijski, lidijski, semitski, finikijski... Behx na pragut na portata i reshix da se vurnu, za da ne prechu na rabotata, kogato chyx bodroto:

  - Ti li si stydentut na Bobi Simeonov? Vlizaj, vlez! Znaesh li na kakvo vikat po nashiut kraj "mjyre"?

  - Ne, - edvam otgovorix i veche se chydex dali da my kazhu, che imam interesi kum sravnitelnoto ezikoznanie, a ne tolkova kum leksikologiata. No si zamulchax, qeshe da prozvychi tupo.

  - Ti si mjyre, no ne si vinoven. Vlizaj, sipi si chaj. Mnogo su ljybopitni… Bobi te praqa tyk po zaruka na Stefan Prodev, glozhdi gi ljybopitstvoto, puk i nali veche e "perestrojka"… Sehdaj, qe im ytolim zhaghata za kljyki…

  Nehmax predstava za kakvo govori, no intyitivno sxvanux, che profesor Simeonov e imal osnovatelna prichina da familiarnichi s men. Vsichki sustydenti mi zavighaxu, Bobi se slaveshe v yniversitetut s visokomerieto i prenebrezhenieto si kum tehx, a men me protezhirashe. Javno tova e da si "mjyre"?

  Prez 1985 svetut sledeshe sus zatixnul dux proslovytata "perestrojka" na suvetskiut prezident Mixail Gorbachov, s kojato toj obeqavashe "socializum s choveshko lice". V SSSR nastupvaxu promeni. Te osobeno radvaxu inteligenciata v Bulgaria, kojato stanu smela i zapochnu da se opianjava ot vuzmozhnostta za "glasnost". Vse poveche se chyvaxu kritichni dymi, a ton za tova v nashata strana se davashe ot vestnik "Kyltyra" i negoviut glaven redaktor Stefan Prodev. Kakto razbrax po-kusno, Prodev be nakaral Bobi Simeonov da prati edin stydent, kojto pod predlog za "anketa" za diplomnata si rabota da nakara velikiut mulchalivec Vladimir Georgiev da progovori. Obache shefut na vestnik "Anteni" Veselin Josifov, izvesten s kontaktite si s Durzhavna sigyrnost, beshe razbral "planut" i dryzheski be predypredil Vladimir Georgiev kakva e celta na "anketata" mi. Ot vsichki samo az ne znaex, che sum "mjyre" i che "anketata" mi se sledi ot dosta xora, koito iskaxu da razberut edna istina…

  Vgledax se v liceto na Vladimir Georgiev, kojto dovurshvashe statiata si na nemski, i ystanovix, che tova e lice na chovek, zatvoren v sebe si. To ne izluchvashe niqo prostodyshno i slavjansko, nehmashe gi i tipichnite cherti na bulgarite, sehkash pred men beshe zapadnjak. Zad neposredstvenata ychtivost se krieshe talantut na individyalist.

  Oqe prez 1934, kakto razbrax po-kusno, mladiut ychen Georgiev e imal sreqi vuv Viena, kudeto e specializiral, s ychen-nacist, kojto se e opital da go verbyva za arijskoto ezikoznanie.

  Prez 1933 i 1934 Georgiev specializira vuv Viena pri naj-dobriut ezikoved po drevni ezici prof. Payl Krechmur. Pred nego toj spodelja teoriata si, che naselenieto, koeto e zhivehlo na Balkanite i na Egeja predi gurcite, e govorilo osoben indoevropejski ezik. Georgiev dori smehtal, che e vuzmozhno suzdatelite na krito-minojskata pismenost da su vuodyshevili finikijcite da suzdadut svojata azbyka. Darbata na mladiut bulgarski ychen i lekotata, s kojato ysvojaval novite i drevni ezici, e napravila vpechatlenie na Krechmur i edin den se pojavil tozi ychen ot Berlin, kojto se opital da ybedi bulgarinut, che v svetlinata na novite dostizhenia na arijskoto ezikoznanie na Shyxard i Rejnert, proizxodut na gruckiut narod e germano-arijski i gurcite su purvite indogermanci na Egeja, a ako e imalo izobqo narodi predi gruckata kolonizacia, te ne su indoevropejski, a verojatno semiti.

  Georgiev si zamulchal. Toj si spomni, che e mulchal po suqiut nachin i nehkolko godini predi 1950, kogato s tipichniut si manier na ybeghenie, koeto ne turpi nepodchinenie, suvetskite ezikovedi propovehdvali na bulgarskite si kolegi, che marksistkoto ezikoznanie zapochva s jafetizmut na N.Ja.Mar…

  Prez 1985 nehmashe lesnodostupni zapisvaqi ystrojstva (kasetofoni) i az draqex po tetradkata s moliv, a akademik Georgiev e edinstveniut chovek na svetut, kojto me e yspokojaval, che taka i taka qe predam vehrno dymite my, i da ne se pritesnjavam, ako propysnu da zapishu neqo…

  Vse pak sum zapisal nemalko prehka rech na mojut subesednik:

  - Nehma nito "arijsko ezikoznanie", nito "marksistko ezikoznanie". Ima ymni xora, ycheni, ezikovedi. Edin ot tehx e Roman Jakobson. Toj napysnul bolshevishka Rysia sled revoljyciata, no ne se zanimaval s politika i yspehl da poddurzha vruzki s kolegi ot SSSR. Jakobson gi yteshaval, che e absyrd "jafetizmut" na Mar da zamesti istinskoto sravnitelno ezikoznanie, no Mar pochinul prez 1934, a teoriata my produlzhavala da ogranichava naychnite metodi na sravnitelnoto ezikoznanie v SSSR. Eto zaqo Jakobson nameril vruzki i edin den prez 1950 prestareliut Stalin priel v kabinetut si edin mlad suvetski ychen-ezikoved, chieto ime nikoga nehma da naychim. Toj razkazal na Stalin, che ychenieto na gryzinecut Mar ne e istinska nayka za ezikut. Ne se znae kakvo oqe my e govoril, no mnogo skoro Stalin napisal ezikovedska stydia i stanul ezikoved. Bila pyblikyvana vuv vestnik „Pravda“ na purva stranica bez ime, no vsichki znaeli, che tova go e pisal lichno drygarjut Stalin. Za edin den Mar bil detroniran i ot svetilo na marksistkoto ezikoznanie bil izpraten posmurtno v Sibir, a Nomer 1 na marksistkoto ezikoznanie stanul Stalin, kojto nablegnul na metodologiata. Stalin bil napisal gore-doly slednoto: dori Marks i Engels se ychexa ot dialekticheskiut metod na Xegel, a drygarjut Mar otkaza da se ychi ot postizheniata na klasicheskoto indoevropejsko ezikoznanie… Jakobson vednaga napisal statia v zapaden svetoven ezikovedski zhyrnal, v kojato podkrepjal ezikovedut Stalin.
  Vsuqnost, Stalin e napravil dobro prez zhivotut si edinstveno na suvetskoto ezikoznanie, i to ot starcheska zhagha da e i ezikoved…

  Georgiev zamulcha za mig, subra mislite si i produlzhi:

  - Az izdadox na frenski prez 1949 knizhkata si ot 80 stranici "Deshifrirane na minojskite nadpisi". Beshe me strax da jų izdam na bulgarski, zaqoto vse qeshe da se nameri nehkoj, kojto yslyzhlivo da kazhe, che ne e "jafeticheska". No sled statiata na Stalin ot 1950 neqata se promenixu. Prez 1950 i az se vkljychix da xvaljų Stalin i iznesox dva doklada "Ychenieto na J.V.Stalin za ezikut i problemite na bulgarskoto ezikoznanie" i "Znachenieto na novite trydove na J.V.Stalin za razvitieto na bulgarskoto ezikoznanie". Za men 1950 godina beshe naj-plodotvorna kato ychen, ponezhe vsichko, vurxy koeto behx rabotil, pod strax da ne budu obvinen, che ne e "jafetichesko", sega mozhex da go pyblikyvam yzh e v dyxut na marksistkoto ezikoznanie na Stalin. Taka se pojavixu rabotite mi, koito me napravixu ne samo izvesten na zapad, no i stanux svetilo v SSSR, pri tova po temi, koito ne bix mogul da izdam nito kogato behxme priateli na Germania, nito po vremeto ot 1944 do 1950, kogato mozhex da budu obvinen, che ne sum "jafetist". Az behx ezikoved sus svetovna izvestnost oqe togava i mozhex da pishu na kakuvto si iskam ot evropejskite ezici i da pyblikyvam, kudeto si iskam. Prez 1950 izdadox sukraten vid na knigata si za deshifrirane na minojskite nadpisi v broj 4 na suvetskoto naychno spisanie "Вестник древней истории". Prez suqata godina izleze v Godishnikut na Sofijskiut yniversitet trydut mi "Minojskite dvyezichni nadpisi". Prez 1950 pysnux obstojna statia po tazi tema i v anglijskoto spisanie "The Language" pod nadslov: "Razreshenieto na minojskiut problem". Vse prez 1950 v kn. 2 na "Lingua Romanensis" pyblikyvax "Kum vuprosut za tulkyvaneto na chetiri minojski nadpisi", a v "Studi Etruschi" pysnux "Proizxodut na etryskite", kudeto dokazvax, che imeto "etryski" vodi proizxodut si ot "Troja". Prez 1950 v nemskoto Kleinasiatische Forschungen pysnux "Za proizxodut i ezikut na pelasgite, danajcite i axejcite", a v br. 71 na "Spisanie na BAN" se pojavi pak prez 1950 statiata mi "Kum etnogenezisut na gruckiut narod". Kak se kazvash?

  Vdignux glava ot listut i si kazax imeto i familiata. Profesorut kimnu gostopriemno, sehkash edva sega me be pokanil vkuqi, i popita:

  - Sigyrno si vljyben v stryktyralizmut na Sjysjyr?

  - Da - ysmixnux se az. - No chetu i stryktyralisti literatori, kato Cvetan Todorov ot Parizh.

  - Oxo, - zasmeh se Georgiev. - A izkyshen li si ot istoriata?

  - Malko - yklonchivo otgovorix az.

  Izvednuzh zhiviut pogled na ycheniut potumneh i sehkash yvexnu. Toj kaza poveche na sebe si:

  - Az behx mnogo izkyshen ot istoricheskata tema za predgruckoto naselenie na Egeja i negoviut proizxod. Za edin istorik e dobre da ima filologicheska podgotovka, kato mojata. No za edin ezikoved, kojto e trugnul da deshifrira nepoznati pismenosti, e gibelno da izgragha apriorna istoriko-kyltyrna teoria. Tja mozhe da go podvede pri konkretnata rabota nad deshifriraneto. Tova naychix ot Majkul Ventris, edin anglichanin, po profesia arxitekt. Toj nikoga ne mi go e kazval, nito si go e mislel, ochevidno. Az prosto go proymehx, sled kato toj razchete Linear_B… Ventris beshe ljybitel, no s dobra ezikova podgotovka, i se opitvashe da razchete minojskite nadpisi. Predi nego neyspeshno se be opital Xrozni, edin chex, kojto v mladite si godini razchete xetskata pismenost, no na stari godini ne yspeh da se spravi s minojskata. Prez 1950 polychix za purvi put pismo ot Majkul Ventris, v koeto toj mi suobqavashe, che sledi moite razrabotki po deshifrirane na minojskata pismenost i e vuzxiten ot opitut mi da probijų chrez fonetichnoto znachenie na znacite. Majkul mi izpraqashe rezjyme̒ ot svoja korespondencia s drygite izsledovateli po svetut, koito pravexu opit da deshifrirat znacite ot Krit. Toj mi predlozhi da si sutrydnichim i redovno izpraqashe pisma kakvo predpriema i dokude e stignul. Za da me ylesni, predlozhi sam da se susredotochi v morfologichni opiti, sled kato az sum poel fonetichnite, no amerikankata Alisa Kober my bila pisala, che e bezsmisleno da se vodi korespondencia. A Kober be edinstvenata, kojato se zanimavashe s fleksiata i dali edinstvenoto i mnozhestvenoto chisla pri minojskite nadpisi se razlichavat ot padezhite ili ne. Majkul trugnu po toja put i mi blagodareshe za proychvaniata mi nad etryskiut ezik, ponezhe be ybeden, che minojskite nadpisi su na etryski. Kakto kazax, toj ne beshe filolog i mi pisheshe, che bez pomoqta na chovek kato men, kojto da poznava drevnogruckite dialekti, nehma da yspee da napravi tablica s povtarjaqi se minojski znaci, ponezhe ima ponjatie samo ot klasicheskiut grucki na Omir i ne znae kak e zvychal gruckiut 500 godini predi tova.

  Vsuqnost, znaesh li kakvo e kazal "Eklisiast" v Bibliata? – tozi vupros be kum men: - Mnogo poznanie ne razviva dyxut. Tova e kazal i go e kazal za takiva kato men…

  Vladimir Georgiev se ogleda. Beshe xybav den ot krajut na avgyst, dulug i topul. Tishinata popivashe v mislite my i go predrazpolagashe kum otkrovenie:

  - Ti nehma da si xodish, qe spish v lehtnata kyxnja. A sega qe ti kazhu naj-vazhnoto. Kogato v nachaloto na 20-ti vek Evuns proychi minojskite nadpisi, toj ystanovi i trite vida minojsko pismo. Purvata pismenost na drevnite xora ot Krit, zhiveli v stolicata Knos na legendarniut car Minos prez 3-to xiljadoletie predi novata era, e bilo jeroglifnoto pismo. No minojskite jeroglifi nehmat niqo obqo s egipetskite. Priemnik na kritskite jeroglifi e pismoto Linear_A, koeto ne e razcheteno, no se znae, che ne e na grucki ezik. Sled tova e Linear_B, koeto e na elinski dialekt ot pone 800 godini predi Omir. Na Kipur ima slogova pismenost, kojato e ot vremeto na mikencite. Vsichki tezi pismenosti se zasichat, dori ne e jasno dali knoskite jeroglifi su bili ypotrebjavani ot suqiut narod, kojto e govoril Linear_A. Prez 1972 vuv Varna beshe otkrito xalkolitno seliqe ot 4-to xiljadoletie predi Xrista, kudeto e namereno naj-staroto texnologichno obraboteno zlato v Evropa i svetut. Slozhi edna prava linia ot Varna do Krit i pred teb e teritoriata na zagadkata, narechena "drevni Balkani". Tyk toponimite i dnes sa ot vremeto na pelasgite i trakite. Klasicheskiat drevnogrucki e pulen s takiva dymi, a Krit e bil robovladelchesko obqestvo, ponezhe minojskite nadpisi sa predimno inventarni spisuci, bili sa prodavani i xora, ne samo zhito i dobituk. A v "Iliada" Omir ni predstavja edna rodova aristokracia, kojato tepurva qe stava robovladelsko obqestvo. Mojata ideja, svurzana s istoricheskata kartina na Balkano-egejskiut sveht, beshe, che "Iliada" i "Odiseja", nezavisimo, che se formirat meghy 10-ti i 6-ti v.v. pr.n.e., sudurzhat vsuqnost spomen ot krajut na mikenskata epoxa. Tozi spomen e muten, ponezhe nad nego su naslagvani po-kusni elementi, no spomenut mozhe da bude rekonstryiran. Az ystanovix, che geroite, koito vodjųt vojna protiv Troja v omirovskiut epos, su narichani "axejci, danajci i argejci", no tova ochevidno ne su gurci, vupreki che kato ne-gurci su bili elinizirani. Chisto gruckite plemena, a imenno eolijci, dorijci i jonijci gi nehma v "Iliada". V nejų imeto na jonijcite se sreqa samo edin put, v 13-ta pesen, no tova javno e po-kusna dobavka. Razbirash li, trite glavni plemena, ot koito e sustaven gruckiut narod, koito su dorijci, eolijci i jonijci, ne suqestvyvat za "Iliada". Spored men, mikenskata civilizacia e bila yniqozhena prez 12-ti vek ot gurcite i az behx suglasen s Majkul Ventris, che Linear_B ne e pismenost na drevnogrucki ezik, a na etryskiut, no sgreshix. Ventris vse pak dokaza, che Linear_B e pismenost na drevnogrucki. I vse pak, nezavisimo, che Linear_B e bila pismenost na drevnogrucki ezik, toj ne e suqiut kato drevnogruckiut na Omir. Razbirash li? Za Chedyik tova e star dialekt, a za men axejci, danajci i argejci su ochevidno pra-gurci, te govorjųt kojne, drevnogrucki, kojto ne e tochno ezikut na Omir. Tova javno su purvite elinizirani mikenci i tehxna pismenost e Linear_B. Po-kusno, chistite elini, kakvito su dorijci, eolijci i jonijci, priemat za pismenost finikijskata azbyka.

  - Ako ne sa gurci, kakvi sa? - popitax az.

  - Tykidid pishe: "Do Trojanskata vojna Elada ne be napravila niqo s obqi ysilia. Na men dazhe mi se stryva, che Elada kato suvkypnost ne e i nosila tova ime i che tova nejno oboznachenie dori ne e suqestvyvalo predi Elin, sinut na Devkalion, no che imenata po nejų idvali ot imenata na otdelnite plemena, predimno pelasgite." A Xerodot otbelehzva: "Naselenieto na Atika beshe pelasgijsko, no s idvaneto na elinite to promeni svojut ezik." Zabelezhi, imeto na danajcite v klasicheskiut period ne e svurzano nito s edno grucko pleme i nehma vruzka s grucki dialekt. Prichinata ochevidno e slednata. Prez 1947 pri razkopki v jygo-iztochna Mala Azia behxu namereni bilingvi na jeroglifniut "xetski" i na finikijski ezici. Tova dade vuzmozhnost da se deshifrira jeroglifniut "xetski" i stanu jasno, che toj e ezik na narodut "danyna". Otdavna se predpolagashe, che imeto "danyna", koeto se sreqa v egipetski i semitski, e identichno s imeto na "danajcite" ot "Iliada". "Danyna" e semitskoto ime na tozi narod, a samonazvanieto my e "adanava(na)". Toest, na ezikut na gurcite e preturpehlo suvsem neznachitelno izmenenie. "Argejci" znachi "zhiteli na Argos". V klasicheskiut period tova su elini, no kakvi su bili zhitelite na Argos predi tova? V "Katalogut na korabite", edna kusna chast ot "Iliada", vse pak ima danni za po-drevni vremena. Tam sreqame izrazut "vseelini i axejci". Toest, ochevidno izrazut e spomen ot vremeto, kogato etnicheskoto razlichie meghy elini i axejci, e suqestvyvalo. I axejcite ne su bili oqe elinizirani. Vuv vojnata s Troja, elinite ne su osnovnata sila, te kakto beotijci i etolijci su vikani ot nehkoj, kojto e rukovodil centurut. Negrucki narodi togava su axejci, danajci, likijci, etryski, koito po tova vreme su zhiveli v Egejskata oblast. Drygi negrucki narodi, naseljavaqi togava Egeja, su: eteo-kritjanite, pelasgite, kidonite, karijcite, lelegite, trojancite, dardancite… Prez 13-ti vek pr.n.e. Egeja e opystoshena, a gruckite plemena prez 12-ti vek pr.n.e kolonizirat i elinizirat zemite na negruckite narodi: Tykidid dava svedenie, che Beotia, kolonizirana ot beotijci, predi tova se e kazvala Kadmeja. Sled Trojanskata vojna, spored Tykidid, dorijcite zavladehvat Pelopones. Tesalijcite prevzemat Tesalia, etolijcite zemjata, kojato stava Etolia. Atinjanite, koito su pelasgi, su elinizirani ot jonijcite. Pelasgite v Atina, spored Xerodot, se samonarichali "kranejai"… Eto tova e mojata istoricheska teoria: nositelite na krito-mikenskata civilizacia su bili ne-gurci. Okonchatelnoto kolonizirane na taja civilizacia ot gurci e zavurshilo prez 12-ti vek pr.n.e. Sled 12-ti vek veche nehma minojski pismenosti. Edna chast ot axejci, danajci, argejci i kidonci ostavat na Egeja i su asimilirani, a dryga se zaselva po jyzhniut brehg na Mala Azia. Texnite imena se sreqat v xetski ezik i v jeroglifniut "xetski", ezikut na "danyna". Edna chast ot pelasgite i staro-kritjanite se preselvat ot Krit v Palestina sled 12-ti vek pr.n.e. i imenata im kato pelistimci/filistimci i kaftorijci (o. Kaftor v Bibliata e o. Krit) sa izvestni v Bibliata, kudeto se sochi, che sa preselnici ot o. Kaftor. Toest, spored mojata teoria, proizxodut na gruckiut narod i na gruckiut ezik ot klasicheskata epoxa, su rezyltat ot dosta slozhen sintez na negrucki i grucki plemena i dialekti. Greshkata mi beshe, che ne dopysnux, che tozi period zapochva oqe prez 15-ti vek pr.n.e. i che e vuzmozhno minojskoto pismo Linear_B da e chast ot tozi slozhen sintez. I dokato az vehrvax na apriornata si istoricheska teoria, spored kojato elinizaciata datira sled 13-ti vek pr.n.e. i ne dopyskax, che Linear_B, kojto e ot 15-ti vek pr.n.e., e forma na drevnogruckiut, mojut priatel Majkul Ventris, neobremenen ot istoricheski xipotezi, na bazata na edna tablica, napravena po obrazec na voennite sistemi da deshifrovka, vleze v istoriata.

  - A kak deshifriraxte etryskata pismenost?

  Vladimir Georgiev se zasmeh:

  - Otkazax se ot istoricheskite xipotezi, zagurbix vziraneto vuv fonetikata i izpolzvax "morfologichniut metod" na Ventris. Taka razchetox etryskoto pismo. Majkul qeshe da e qastliv ot podxodut mi, no neqastna avtomobilna katastrofa otne zhivotut my oqe prez septemvri 1956.

  • (.. skrij  go samoto intervjy ..)  (.. skrij vsichko za intervjyto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►   Deshifriraneto na etryskata pismenost: moi komentari  (.. pokazhi gi ..) 
  
• ▼▼   Deshifriraneto na etryskata pismenost: moi komentari  (.. skrij gi ..) 
  
  
  
  • Za deshifriraneto na etryskata pismenost stava dyma v krajut na intervjyto.
  
  
  • Tekstovete na etryski ezik su zapisani s arxaichni grucki bykvi i mogut da se chetut, bez da se razbirat.
    Ezikut na etryskite e neizvesten, ili pone taka se priemashe doskoro.
  
  
  • Okazva se, che Vladimir Georgiev se e zablyghaval, che e razchel etryskata pismenost. Za suzhalenie, opitut my se klasificira kato neyspeshen.
  • Osnovnoto zablyghenie na Vladimir Georgiev po tozi povod e predpolozhenieto, che ezikut na etryskite e bil indo-evropejski. Mal-shans. Tova predpolozhenie se okazva greshno.
  • No vse pak prinosut my kum razshifrovaneto na etryskata pismenost se ceni.
    Dori otricatelniut rezyltat e ce̒nen i cenèn.
  
  
  • Edva v poslednite godini se priznava, che etryskata pismenost e razchetena.
    Prinosut osnovno e na familiata Bonfante, baqa i duqerja.
  • Okazva se, che etryskiut ezik ne e indo-evropejski.
    Neqo poveche, toj ne e sroden s nikoj poznat ezik.
  
  
  • (.. skrij  gi komentarite za etryskata pismenost ..)  (.. skrij go intervjyto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   "Prinosut" na Stalin za razvenchavaneto na "jafetizmut": komentari  (.. pokazhi gi ..) 
  
• ▼▼   "Prinosut" na Stalin za razvenchavaneto na "jafetizmut": komentari  (.. skrij gi ..) 
  
  
  
  • Eto tyka v intervjyto stava dyma za tova.
  
  
  • Akad. Vladimir Georgiev kazal: Nehma nito "arijsko ezikoznanie", nito "marksistko ezikoznanie".
  • Taka ni kaza i prepodavateljut ni po diamat v matematicheskiut fakyltet na sofijskiut yniversitet:
    Nehma socialisticheski i kapitalisticheski integral!
  
  
  • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Otkude e tova intervjy? Koga e davano?
    Vprochem, pri Stalin su vlezli trima ezikovedi: Vinogradov, aspirantut my Serebrennikov i Chikobava. Yredil gi e Chikobava po gryzinska linia.
    
    Intervjyto e ot 1985. Ne stava jasno koj e intervjyiraqiut.
    Verojatno togava Vladimir Georgiev naistina ne e znael koj e nalehl akul na Stalin.
  
  
  • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
    Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
    В языкознаньи знаете Вы толк,
    А я простой советский заключённый,
    И мне товарищ — серый брянский волк. ( tekst Aleshkovski, pee Visocki)
    
    Vladimir Georgiev v intervjyto:
    Vsuqnost, Stalin e napravil dobro prez zhivotut si edinstveno na suvetskoto ezikoznanie, i to ot starcheska zhagha da e i ezikoved…
    Tova e edinstvenoto dobro neqo, koeto Stalin e pravil prez zhivotut si.
  
  
  • Jafetizmut na Mar, kojto e vlastval nehkolko desetiletia v suvetskoto ezikoznanie, ne priznaval aksiomata za estestvenite ezici.
    Vse oqe ima dosta pishman-lingvisti, koito vse gledat da jų zaobikoljųt.
  
  
  • (.. skrij  gi komentarite za "prinosut" na Stalin ..)  (.. skrij go intervjyto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Deshifriraneto na minojskata pismenost: komentari  (.. pokazhi gi ..) 
  
• ▼▼   Deshifriraneto na minojskata pismenost: komentari  (.. skrij gi ..) 
  
  
  
  • Intervjyto s akad. Vladimir Georgiev e pyblikyvano v internet pod tova zaglavie.
  
  
  • Otklonenie: Vladimir Georgiev ypotrebjava terminite "xetski" i "jeroglifen xetski".
    Misljų, che v po-novo vreme su standartizirani terminite "xetski" (Hittite) i "xatski" (Hattic).
    Xetskiut ezik e indoevropejski. Klinopisnite tekstove na xetski su bili razcheteni ot cheshkijųt lingvist Bedřich Hrozný prez 1915.
    Klinopisnite tekstove na xetski su naj-starite tekstove na indoevropejski ezik, s koito naykata razpolaga.
    Xatskiut ezik ne e indoevropejski.
  
  
  • Svodka za minojskata pismenost (za nezapoznatite s faktite).
    
    Ima tri vida minojska pismenost.
    
    
    • Jeroglifna. Nerazchetena. Podxod kum nejų nehma. Minojskite jeroglifi ne prilichat na nikakvi drygi jeroglifi. Tekstovete sa malko.
    
    
    • Linear_A. Fonetichno srichkovo pismo. Oqe nerazcheteno. Vladimir Georgiev ima prinos v izsledvaneto na tazi pismenost. Ne e jasno na kakuv ezik e. Verojatno e na nehkoj otdavna izcheznul ezik.
    
    
    • Linear_B. Fonetichno srichkovo pismo na grucki ezik ot onova vreme. Razcheteno ot Majkul Ventris.
    
    Tekstovete na Linear_A mogut priblizitelno da se chetut na glas, no bez da se razbirat.
    Tekstovete na Linear_B se razbirat, zaqoto su na grucki.
    
    Ne e jasno dali ezikut na minojskite jeroglifi i ezikut na Linear_A e edin i suq.
    Pismenostta Linear_A verojatno e bila razrabotena za tozi neizvesten ezik i ne e bila suvsem podxodjaqa za gruckiut ezik.
    Poradi tova gruckite tekstove, zapisani na Linear_B, zvychut svoeobrazno i neprivichno.
  
  
  • V intervjyto si Vladimir Georgiev nablehga na opravdaniata za neyspexut si.
    Toj e imal i podgotovkata, i vuzmozhnostta da razshifrova Linear_B, no poradi predybeghenia kum gruckiut ezik, yspexut otishul pri Majkul Ventris.
  
  
  • Opit za analogia:
    
    Linear_A mozhe da se chete na glas, no ne mozhe da se razbira - ezikut e suvsem nepoznat. Nehma izgledi da bude nehkoga razshifrovan.
    
    Etryskata pismenost predi familiata Bonfante e bila na suqoto derexhe: chete se, ponezhe bykvite su kato gruckite, ama ne se razbira kakvo pishe - ezikut e suvsem nepoznat.
    
    Kakva e razlikata? Zaqo v razchitaneto na etryskoto pismo vse pak e imalo yspex?
    
    Zaradi ogromniut broj zapazeni etryski nadpisi - okolo 10000.
    
    I sega vkarajte v tazi sxema trakijskiut ezik s edinstveniut nadpis - na prustenut ot Ezerovo.
    Nikakuv shans nehma trakijskiut ezik nehkoga da ni stane izvesten.
  
  
  • (.. skrij  gi komentarite za minojskata pismenost ..)  (.. skrij go intervjyto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   References: prepratki  (.. pokazhi gi tyka ..) 
  
  ◄►  (.. skrij go intervjyto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼   References: prepratki  (.. skrij gi prepratkite ..) 
  
  
  • arhivar.blog.bg: Deshifrirane na minojskata pismenost
  • Deshifrirane na minojskata pismenost (intervjy s akad. Vladimir Georgiev)
  • wikipedia: Vladimir Georgiev
  • wikipedia: Michael Ventris
  • wikipedia: Boris Simeonov
  • wikipedia: Marr, Nikolaj Jakovlevich
  • wikipedia: Japhetic theory
  • wikipedia: J.V.Stalin: Marksizm i voprosы jazыkoznania
  • wikipedia: Roman Jakobson
  • wikipedia: Hittite language
  • wikipedia: Hattic language
  • wikipedia: Etruscan language
  • wikipedia: Giuliano Bonfante
  • wikipedia: Larissa_Bonfante
  • christotamarin.blogspot: Aksiomata za estestvenite ezici
  • christotamarin.blogspot: Estestvenite ezici v neprestanna promehna
  • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
  • facebook/ Daniel Nikolov ::2019-04-08 16:15
  • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
  • wikipedia: Tovariq Stalin, vы boljshoj ychёnыj
  • youtube: Tovariq Stalin, vы boljshoj ychёnыj (poёt Vыsockij)
  
  
  • (.. skrij gi prepratkite ..)  (.. skrij go intervjyto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   16. Keltskata ezikova grypa  (.. pokazhi go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   16. Keltskata ezikova grypa  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

• ◄►  Tozi tekst se otnasja do genealogichnata klasifikacia na ezicite, a ne do etimologiata na dymite.


• ►►   Keltskata ezikova grypa: fakti i zabelezhki  (.. pokazhi gi tyka ..)  (.. pokazhi vuv facebook ot 2022-10-11 09:53 ..) 
• ▼▼   Keltskata ezikova grypa: fakti i zabelezhki  (.. skrij gi ..)  (.. pokazhi vuv facebook ot 2022-10-11 09:53 ..) 
  
  
  • The Celtic Language Group: wikipedia.
  
  
  • Tuj kato az kjorav keltski ezik ne znam, tyka qe pishu samo obqi suobrazhenia.
    
    
    • Kogato sum razsughaval za indo-evropejqinata, primeri s keltski ezici ne sum daval - ogranichaval sum se do slavjanski, grucki, romanski i germanski.
    
    
    • V tozi podrazdel qe se subira material za supostavkata meghy keltskata ezikova grypa i slavjanskata ezikova grypa.
  
  
  • [Fakt] Ima v naj-zapadnite chasti na Evropa edna grypa ot 4 (chetiri) rodstveni ezika, koito su dozhiveli do nasheto vreme.
  
  
  • [Zabelezhka] Povecheto ot ezicite, govoreni nehkoga prez minulite xiljadoletia, su ymreli. Dymata "ymreli" tyka oznachava, che te su izcheznuli, bez da ostavjųt potomstvo. V tozi smisul, latinskiut ezik ne e ymrehl, zaqoto e ostavil potomstvo. Toj - latinskiut ezik - e dozhivehl do nasheto vreme v raznoobrazni formi: frenski ezik, italianski, ispanski, portygalski, vlashki, ..
  • [Fakt] Prez 18-ti vek spomenatata po-gore grypa ot chetiri rodstveni ezika bila narechena keltska.
  
  
  • [Zabelezhka] "Kelti" e nazvanie na nehkakvi plemena ili narodi ot drevnostta, spomenavani v istoricheskite izvori.
  
  
  • [Zabelezhka] Dymata "kelti" v ezikovedski smisul i dymata "kelti" v smisul ot istoriata i arxeologiata nehmat niqo obqo. Taka kakto dymata "kompozicia" v smisulut ï ot myzikata i zhivopista i dymata "kompozicia" v smisulut ï ot zhelezoputniut transport nehmat niqo obqo. Kompozitorite kompozirat myzika - myzikalna kompozicia. Byrgaskite zheleznichari kompozirat cheren vlak za Sofia - vlakova kompozicia.
  
  
  • [Fakt] Keltskata ezikova grypa e chast ot indo-evropejskoto ezikovo semejstvo, nared s drygi ezikovi grypi kato romanskata, slavjanskata, germanskata, iranskata i indijskata, nared s ezici kato grucki, albanski i armenski, vseki ot koito sam obrazyva grypa.
  
  
  • [Zabelezhka] Lichno az razbiram pò ot dulboko prinadlezhnostta kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo na slavjanskata grypa, na germanskata grypa, na romansut i na gruckiut ezik. Prinadlezhnostta na keltskata grypa i na drygite gore-spomenati ezikovi grypi i ezici kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo jų priemam na doverie.
  
  
  • [Zabelezhka-rezjyme ] V Evropa su razprostraneni indo-evropejski (IE) ezici ot pet grypi: romanskata, germanskata, slavjanskata, keltskata i indijskata, a suqo taka oqe dva IE ezika - grucki i albanski, vseki ot koito sam obrazyva grypa. Armenskiut ne go vkljychvam v Evropa, za da ne vkljychu i iranskata grypa - neka tezi si ostanut v Azia. Ama ciganskiut ezik nehma kak da go izkljychu i zatova spomenax indijskata grypa.
  
  
  • [Fakt] Ot vsichkite spomenati v gornite zabelezhki ezikovi grypi i ezici, naj-malko nositeli - naj-malko xora, govoreqi na tehx, ima keltskata ezikova grypa.
  
  
  • [Zabelezhka] Ot vsichkite spomenati v gornite zabelezhki ezikovi grypi i ezici, mozhem da otdelim ciganskiut ezik i keltskite ezici. Te imat osobenost. Nehma nositel na ciganskiut ezik, kojto da znae samo ciganski. Nehma nositel na nehkoj keltski ezik, kojto da ne znae suqo taka anglijski ili frenski.
  
  
  • [Fakt] Chetirite keltski ezika se deljųt na dve grypi - Brittonic u Goidelic, ili P- i Q-:
    
    
    • {P:Brittonic languages} dva iztochni keltski ezika, oznachavani oqe kato dva P-ezika ili dva ezika ot podgrypata na P-keltskite ezici.
    
    
    • {Q:Goidelic languages} dva zapadni keltski ezika, oznachavani oqe kato dva Q-ezika ili dva ezika ot podgrypata na Q-keltskite ezici.
  
  
  • [Fakt-P] Dvata ezika ot podgrypata Brittonic su:
    
    
    • Valijski (Welsh). Ezikut na Wels (Wales). Dali princut i princesata na Wels go znajųt tozi ezik? Ponehkoga v tekstove na bulgarski tozi ezik mozhe da se sreqne i kato galski. Spored wikipedia-ta, Welsh e ròden za 562000 dyshi. (.. chyj valijski kak zvychi ..) 
    
    
    • Bretonski (Breton). Govoren na polyostrov Bretagne v Zapadna Francia. Spored wikipedia-ta, ròden e za 206000 dyshi. (.. chyj bretonski kak zvychi ..) 
    
    
    Obqo okolo 800000 dyshi imat nehkoj P-keltski ezik za ròden.
  
  
  • [Fakt-Q] Dvata ezika ot podgrypata Goidelic su:
    
    
    • Irlandski (Irish). Govori se na ostrov Irlandia. Spored wikipedia-ta, ròden e za okolo 80000 dyshi. (.. chyj irlandski kak zvychi ..) 
    
    
    • Shotlandsko-gaelski (Scottish Gaelic). Govori se v Shotlandia. Spored wikipedia-ta, ròden e za okolo 60000 dyshi. (.. chyj shotlandsko-gaelski ..) 
    
    
    • [Zabelezhka] Ne biva da se burka shotlandsko-gaelskiut ezik (Scottish Gaelic), kojto e Q-keltski ezik, sus shotlandskiut (Scottish) dialekt na anglijskiut ezik.
    
    
    Obqo okolo 200000 dyshi imat nehkoj Q-keltski ezik za ròden.
  
  
  • [Fakt-PQ] (wikipedia) Obqo okolo edin milion dyshi imat nehkoj keltski ezik za ròden. Tova e mnogo po-malko ot albanski, mnogo po-malko ot armenski. No tozi broj e po-golehm ot xorata, imaqi ezikut na baskite za ròden.
  
  
  • [Fakt-PQ] Vuv wikipedia-ta se davat oqe dva keltski ezika, vseki s po-malko ot 2000 nositeli:
    
    
    • Kornyolski (Cornish). Na polyostrov Cornwall. Tova e P-ezik, ot podgrypata Brittonic, i verojatno mozhe da mine za dialekt na valijskiut. (.. chyj kak zvychi Cornish ..) 
    
    
    • Manski (Manx). Na ostrov Man. Tova e Q-ezik, ot podgrypata Goidelic, i verojatno mozhe da mine za dialekt na irlandskiut. (.. chyj kak zvychi Manx ..) 
  
  
  • [Zabelezhka] Na vuprosi dali nehkoj ezik e dialekt obiknoveno otgovor dava politikata.
    
    Zapazvam si pravoto da schitam dvata ezika Cornish i Manx, ezici s prenebrezhimo malko nositeli, za dialekti.
    
    Predpochitam brojut na keltskite ezici da si ostane 2+2=4.
    A ne 3+3=6.
  
  
  • [Zabelezhka] Ima dva golemi britanski ostrova - ostrov Velikobritania i ostrov Irlandia. Vsichkoto im naselenie ot nad 80 miliona znae anglijski i v ezhednevieto si se opravja na anglijski. Po-malko ot milion mestni xora imat nehkoj keltski ezik za ròden, no i te znajųt i anglijski. E, da - gastarbajterite ot Polsha znajųt polski, a gastarbajterite ot Pakistan - panxhabski.
  
  
  • [Zabelezhka] Smejų da predpolozhu slednoto.
    
    
    • Pra-keltskiut ezik (Proto-Celtic), rekonstryiraniut obq predshestvenik na 4-te keltski ezika, se e govorel na ostrov Velikobritania.
    
    
    • Posle - sled vek-dva - i susedniut ostrov Irlandia se e zarazil s Proto-Celtic.
    
    
    • Prebivavaqiut na ostrov Velikobritania pra-keltski ezik se e razvil do P-keltski ezik. Zaraza s P-keltski ezik se e prexvurlila ot ostrovut na polyostrov Bretagne. I taka sega imame dva P-keltski ezika ili dva ezika ot podgrypata Brittonic - edin na ostrovut (Welsh) i edin na polyostrovut (Breton).
    
    
    • Prebivavaqiut na ostrov Irlandia pra-keltski ezik se e razvil do Q-keltski ezik. Zaraza s Q-keltski ezik se e prexvurlila ot ostrov Irlandia kum severnite chasti na ostrov Velikobritania. I taka sega imame dva Q-keltski ezika ot podgrypata Goidelic.
  
  
  • [Zabelezhka] Teritoriata na Zapadna Evropa se izkljychva kato vuzmozhna rodina na PIE (PIE, Proto-Indo-European, pra-indo-evropejskiut ezik). Dvata britanski ostrova suqo se izkljychvat. Vsichki indo-evropejski ezici ot germanskata, romanskata i keltskata grypa, koito sega se govorjųt na teritoriite na Zapadna Evropa i britanskite ostrovi, po nehkoe vreme su bili zaneseni tam.
    
    Kakvi ezici su se govoreli na tezi teritorii, predi tam da se nastani indo-evropejqinata - edin Gospod znae, a nie ne znaem i nehma kak da yznaem.
    
    Ne se znae i kakvi ezici su se govoreli na nashenskata teritoria, a za Zapadna Evropa i britanskite ostrovi nehma kak da se znae poveche.
  
  
  • [Zabelezhka] Po-gore pisax, che rekonstryiraniut obq predshestvenik na 4-te keltski ezika - pra-keltskiut ezik (Proto-Celtic), se e govorel na ostrov Velikobritania. Mozhe obache toj da se e govorel predi tova na kontinentut, i veche v kachestvoto si imenno na pra-keltski da e preminul ot kontinentut na ostrovut, a ot kontinentut da e bil izgonen. Edin Gospod znae kak e bilo, a nie ne znaem i nehma kak da yznaem.
  
  
  • [Zabelezhka] Predpolagam, che keltskite ezici su bili purvata indo-evropejska vulnà, zalehla Zapadna Evropa i britanskite ostrovi. I sledvaqata vulnà, sustavena ot romanskite i germanskite ezici, e iztikala keltskite ezici do krajniut, do ekstremniut zapad, i do ekstremno zapadane.
    
    No e vuzmozhno predi keltoezichnata vulnà da e imalo dryga indo-evropejska vulnà, sledite ot kojato da su bili zalicheni ot sledvaqite indo-evropejski vulnì. Edin Gospod znae kak e bilo, a nie ne znaem i nehma kak da yznaem.
  
  
  • [Zabelezhka] Kak da e. Sega keltskite ezici ni se predstavjat kato "pionerite", kato purvoproxodcite na indo-evropejqinata kum Zapadna Evropa i britanskite ostrovi.
  
  
  • (.. skrij gi faktite i zabelezhkite ..)  (.. skrij go razdelut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Kak zvychut keltskite ezici  (.. pokazhi tyka ..)  (.. chyj tam ..) 
• ▼▼   Kak zvychut keltskite ezici  (.. skrij ..)  (.. chyj tam ..) 
  
  
  • V youtube popadnux na video za keltskite ezici.
  
  
  • Mnogo ot nositelite na keltski ezici gi govoreli s anglijski ili frenski akcent.
  • Videoto celelo da pokazhe kakvo e pravilnoto proiznoshenie za vseki ezik.
  
  
  • Irlandski - na timestamp 0:11, bretonski - 01:15, valijski - 02:44, shotlandsko-gaelski - 03:29 .
  
  
  • (.. skrij zvycheneto na keltskite ezici ..)  (.. skrij go razdelut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Supostavka meghy dvete ezikovi grypi: slavjanskata i keltskata  (.. pokazhi jų tyka ..)  (.. pokazhi vuv facebook ot 2022-10-14 15:30 ..)
  
  ◄►  (.. skrij go razdelut za keltskata grypa ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼   Supostavka meghy dvete ezikovi grypi: slavjanskata i keltskata  (.. skrij jų ..)  (.. pokazhi vuv facebook ot 2022-10-14 15:30 ..)
  
  
  • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
  
  
  • [Razlika:Difference] Znaniata mi za slavjanskite ezici su dulboki, na ekspertno nivo. Rodniut mi ezik e slavjanski. Dokato po suqestvo bukel ne znam za keltskite ezici.
  
  
  • [Prilika:Similarity] I dvete tezi grypi prinadlezhut kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo. I slavjanskite ezici, i keltskite ezici su vse indo-evropejski. Te imat obq predshestvenik - pra-indo-evropejskiut ezik (PIE, PIE, Proto-Indo-European), govoren predi poveche ot pet xiljadi godini.
  
  
  • [Razlika:Difference] Dvete grypi su ot razlichni strani na izoglosata centum/satem. Slavjanskite ezici stojųt na stranata satem, a keltskite - na stranata centum. Bilo e vreme, kogato znachenieto na tazi izoglosa se e preyvelichavalo ot ychenite ezikovedi.
  
  
  • [Razlika:Difference] Keltskite ezici se govorjųt ot sravnitelno malko xora v "ekstremniut" Zapad na Evropa. Xorata s ròden keltski ezik su po-malko ot dva miliona.
    
    Xorata s ròden slavjanski ezik su poveche ot dvesta miliona.
    Stotina puti poveche.
    
    Nehkolko slavjanski ezika, v tova chislo bulgarskiut, su v sustojanie "napulno razviti", fully developed. Edva li nehkoj keltski ezik e v takova sustojanie.
    
    Ezikut e napulno razvit - fully developed, kogato toj e dostatuchen za vsichki nyghi v ezhednevieto, vkljychitelno administrativni i obrazovatelni, kogato na nego ima dostatuchno literatyra - i xydozhestvena i naychna, i kogato toj dava dostup do svetovnata literatyrna klasika chrez kachestveni prevodi.
  
  
  • [Prilika:Similarity] I dvete dymi "slavjani" i "kelti" imat tochni opredelenia - tochni definicii - v lingvistikata. Tova su xora, govoreqi suotvetno na slavjanski ili na keltski ezik.
    
    I dvete dymi obache se ypotrebjavat i izvun lingvistikata, kudeto znacheniata im su nejasni. Ypotrebjavat se v istoriata, arxeologiata, etno-kyltyrnite izsledvania, dori v genetikata.
    
    Loshoto e, che shirokata pyblika ne razbira, che tezi dymi se ypotrebjavat v razlichen smisul.
    
    Naprimer, xorata, koito v etno-kyltyrni ili istoricheski izsledvania su narecheni "kelti", mozhe da ne su bili keltoezichni.
    
    Arxeologiata mozhe da opredelja nehkakva izkopana kyltyra kato "slavjanska", vlagajki v dymata "slavjanska" nehkakuv nepoznat za mene smisul, no arxeologiata mozhe da dokazhe, che xorata su bili slavjanoglasni, samo ako izkopae nadpisi na slavjanski ezik.
  
  
  • [Razlika:Difference] Nehma xora, govoreqi na keltski ezik, koito da narichat sebe si "kelti" i ezikut si "keltski" s nasledena dymi "kelti" i "keltski". Dymata "keltski" e ezikova klasifikacia, tja e diagnoza, a ne samonazvanie.
    
    Ima dva slavjanski naroda - slovenci i slovaci, koito narichat sebe si "slavjani", a ezikut si - "slavjanski".
  
  
  • [Prilika:Similarity] Nehma xora, govoreqi na keltski ezik, koito da narichat sebe si "kelti" i ezikut si "keltski" s nasledena dymi "kelti" i "keltski". Dymata "keltski" e naychna ezikova klasifikacia, tja e diagnoza, a ne samonazvanie.
    
    Za povecheto slavjanoglasni, vkljychitelno i za nas bulgarite, dymata "slavjani" ili "slavjanski" e naychna ezikova klasifikacia, tja e diagnoza, a ne samonazvanie.
  
  
  • [Razlika:Difference] Istoricheski, arxeologicheski, etnokyltyrni izsledvania razshirjavat arealut na "keltite" v texen smisul na dymata dosta izvun arealut na ezikovite kelti, kakto te su poznati na suvremennata nayka za ezicite.
    
    V nashata suvremennost arealut na slavjanoglasieto v ezikov smisul e mnogo golehm, i ne se slychva istoricheski, arxeologicheski, etnokyltyrni izsledvania da razshirjavat arealut na "slavjanite" v texen smisul na dymata izvun dneshniut ezikov areal.
  
  
  • (.. skrij gi prilikite i razlikite ..)  (.. skrij go razdelut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  

---

►►   17. Xipoteza za etimologia na etnonimut albanci  (.. pokazhi go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   17. Xipoteza za etimologia na etnonimut albanci  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

• ◄►  Tozi tekst se otnasja do etimologiata na dyma ot meghynarodnata leksika.


• ►►   Svodka za etimologiata na nehkoi balkanski etnonimi  (.. pokazhi gi tyka ..) 
• ▼▼   Svodka za etimologiata na nehkoi balkanski etnonimi  (.. skrij gi ..) 
  
  
  • Makedonci.
    V tazi tochka qe izlejų cehloto si natrypano shegobijstvo, za da ne ostane takova za drygite tochki.
    
    Makedonci znachi vladeteli na mirydiata.
    Otgovarjat za tova tja da se slaga na vsehko gurne.
  
  
  • Rymunci. Jasno. Oznachava rimljani.
  
  
  • Vlasi. Pochti jasno. Tova e slavjanska dyma, zaemka v slavjanski ot nehkoj germanski dialekt.
  
  
  • Moldovani. Nejasno.
  
  
  • Bulgari. Jasno. Na etimologiata na nashiut etnonim e posveten specialen razdel. Verojatnost nad 80%.
  
  
  • Surbi. Jasno. Etimologiite na dymite bulgari i surbi su ysporedni edna na dryga.
    Ako ste procheli za etimologiata na etnonimut bulgari, bi trehbvalo da Vi se izjasni i etimologiata na etnonimut surbi.
  
  
  • Gurci. Nejasno. Tova e nazvanieto na gurcite, koeto nie evropejcite polzvame.
  
  
  • Elini. Nejasno. Tova e samonazvanieto na gurcite.
  
  
  • Jonijci. Nejasno. Tova e nazvanieto na gurcite iz Orientut.
  
  
  • Tyrci. Nejasno.
  
  
  • Cigani. Pochti jasno. Verojatno ot grucka dyma, kojato znachela "nedosegaemi".
  
  
  • (.. skrij gi drygite balkanski etnonimi ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►   Etimologia na sobstveniut etnonim na albancite  (.. pokazhi jų tyka ..) 
• ▼▼   Etimologia na sobstveniut etnonim na albancite  (.. skrij jų ..) 
  
  
  • Albanskoto samonazvanie shqiptarë (shkiptari) oznachava tezi, koito razbirat.
  
  
  • Albanskiut glagol sus znachenie razbiram e mnogo stara zaemka ot latinski: excipio/excipere.
  
  
  • Za albancite shkiptari oznachava tezi, koito razbirat tehxnata rech.
  
  
  • Shqipëria (Shkipurìja) - Albania na albanski - oznachava strana na razbiraqite xora, a ne strana na orlite.
  
  
  • (.. skrij jų etimologiata na sobstveniut etnonim na albancite ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►   Svodka za albanskiut ezik  (.. pokazhi jų tyka ..) 
• ▼▼   Svodka za albanskiut ezik  (.. skrij jų ..) 
  
  
  • Nashiut bulgarski ezik e slavjanski, a kakuv e albanskiut?
    
    
    • Albanskiut si e albanski.
    • Albanskite dialekti ne su zagybili vzaimna komytativnost i ezikut ne se e razroil na nehkolko ezika.
    • Ne se e razroil i gruckiut ezik.
    
    
    • Kogato nashiut slavjanski ezik se e raznesul na razlichni obshirni teritorii, vzaimnata komytativnost na dialektite my se zagybila i ezikut se e razroil.
    • Slavjanskiut dialekt na teritoriata na Polsha sega e otdelen polski ezik, a slavjanskiut dialekt na nashenska teritoria sega e otdelen bulgarski ezik.
    • Mnogo trydno se razbirame s poljacite, ako vseki govori na svojut ezik, no vse oqe si lichi, che ezicite ni su sestrinski.
    • Samo za edin slavjanski ezik si lichi, che toj e sestrinski na bulgarskiut.
    
    
    • Pri albancite samo albanskite dialekti su sestrinski pomeghy si.
    • Drygite ezici - slavjanski, vlashki, grucki - su my ednakvo chyghi na albanskiut ezik.
  
  
  • I vse pak. Albanskiut ezik e chlen na Balkansprachbund-ut (balkanskiut ezikov sujyz).
    
    
    • Dymata "balkanski" slehdva da se razbira v nehkakuv ezikov smisul, a ne v geografski smisul.
    
    
    • Zaedno s balkano-romanskiut (vlashkiut, rymunskiut), albanskiut ezik vliza v jadroto na Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Ako gruckiut ezik si go ima svojut elinizum izvun balkanqinata, ako nashiut balkano-slavjanski (bulgarski) ezik si jų ima slavjanqinata izvun balkanqinata, to albanskiut i vlashkiut (balkano-romanskiut) drygo osven Balkansprachbund-ut si nehmat.
  
  
  • Istoriata na albanskiut ezik otpredi Balkansprachbund-ut e neizvestna.
    
    
    • Naj-ranniut tekst na tozi ezik e ot AD1462 i go predstavja v napulno balkaniziran vid.
    
    
    • Po onova vreme - prez 15-ti vek (AD1462), i chetirite balkanski ezika su bili veche napulno balkanizirani.
    • Tuj che nehma osnovanie za izvod, che albanskiut ezik e iztochnikut na nehkoi ot xarakteristikite na Balkansprachbund-ut.
    
    
    • V albanski ima mnogo stari zaemki ot latinski i smajvaqi paraleli s vlashki.
  
  
  • Albanskiut ezik e naj-niskopostaveniut chlen na Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Vlianieto na albanskiut vurxy gruckiut i bulgarskiut e minimalno i prenebrezhimo malko.
    
    
    • Obache mozhem i verojatno trehbva da priemem, che tezi balkanski cherti na balkano-romanskiut, koito se spodeljat samo s albanskiut, su rezyltat ot albansko vlianie vurxy balkano-romanskiut.
  
  
  • Tradicionno na albanskiut ezik se gleda kato na potomuk na paleo-balkanski ezik.
    
    
    • Tozi paleo-balkanski ezik, schitan za predshestvenik na albanskiut, ne mozhe da bude narechen inache osven staro-albanski ili pra-albanski ili proto-albanski.
    • Nehma kak da znaem dali nehkoj ot spomenavanite v istoriata ezici (trakijski, ilirijski, i dr.) suvpada s pra-albanski.
    
    
    • V sledvaq podrazdel sxvaqaneto za albanskiut kato potomuk na paleo-balkanski ezik qe bude osporeno.
    
    
    • Kak da e. Ima dve xipotezi za proizxodut na albanskiut ezik s izravneni verojatnosti.
    • Toj ili e potomuk na paleo-balkanski, ili e potomuk na nehkoj paleo-italijski ezik.
    
    
    • Zhivi dnes potomci na paleo-balkanski ezik su sus sigyrnost gruckiut i verojatno albanskiut.
    • Drygi nehma. Ezicite trakijski i ilirijski su vuobrazhaemi - niqo ne znaem za tehx.
    • Nashiut ezik sus sigyrnost ne e potomuk na paleo-balkanski ezik.
  
  
  • Razbira se, albanskiut e indo-evropejski ezik - ot indo-evropejskoto ezikovo semejstvo.
  
  
  • Albanskiut ezik e zaimstval mnogo dymi ot tyrskiut, ot gruckiut, ot slavjanskiut (ot nashiut).
  • Naj-vazhnoto za nego e, che toj e zaimstval mnogo mnogo dymi ot latinskiut ezik i ot romansut, i to prez razlichni periodi, i to oqe predi Balkansprachbund-ut.
  
  
  • Za iljystracia da vzemem purvite dva stixa na Bozhiata molitva "Otche nash" na albanski vuv varianti tosk i gheg, na rymunski i na italianski (na slavjanski bi trehbvalo da znaem tekstut naizyst):
    
    

    	Ati ynë që je në qiell, u shënjtëroftë emri yt. arthtë mbretëria jote; u bëftë dëshira jote, si në qiell, edhe mbi dhe.		Ati ynë që je në qiell, shejtnue kjoftë emni yt. ardhtë mbretnia jote; u baftë vullnesa jote, si në qiell ashtu në dhe.
    	Tatăl nostru care eşti în ceruri, sfinţească-se numele Tău, vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, precum în cer aşa şi pe pământ.		Padre nostro che sei nei cieli, sia santificato il tuo Nome, venga il tuo Regno, sia fatta la tua Volontà come in cielo così in terra.

    Komentari:
    • Purvata dyma i na albanski, i na rymunski, izglegha da e slavjanska. Za rymunski e sigyrno. Slavjanskata dyma "Otjche" e vuv vokativ i v star diminytiv. V albanski i rymunski dymata e suqo taka vuv vokativ, kakto i v gruckiut original. I v gotski ezik tyk slagali suqata dyma - atta.
    • Formite na pritezhatelnite mestoimenia ynë-yt-jote izglegha da su si albanski. Predlozite në i mbi - suqo.
    • Otnositelnoto mestoimenie që, ako ne e albansko, izglegha da e romanska zaemka.
    • Albanskata dyma za "nebe" qiell izglegha da e romanska zaemka.
    • Rymunskoto sfinţească-se e ot slavjanski, a albanskite dymi na tova mehsto v dvata dialekta su zaemki ot romansut.
    • Dymata emri-emni "imeto" v albanski, ako ne e albanska, izglegha da e slavjanska zaemka. Tyk se vigha, che v albanski se slychva dialekten, no veche kanoniziran prexod ot N=>R, kojto nared s drygi podobni prexodi, izkrivjava zvykoviut oblik na dymite.
    • Glagolut ardhtë, ako ne e s albanski proizxod, izglegha da e grucka zaemka.
    • Glagolut bëftë si e s albanski proizxod, naj-verojatno. No se rodee sus slavjanskiut glagol bujvati - vse pak albanskiut go klasificirat kato indo-evropejski ezik.
    • I dvete dymi za "volja", ypotrebeni v albanski - dëshira i vullnesa, su zaemki ot romansut. Rymunskata dyma voia e sus slavjanski proizxod.
    • Dymata za "zemja" dhe si e s albanski proizxod, naj-verojatno.
    • Sujyzut ashtu, ypotreben vuv variantut gheg, ako ne e s albanski proizxod, mozhe da e slavjanska zaemka, ponezhe napomnja za nashata dyma oqe (oshte).
    • Obobqenie za rymunskiut tekst. Ima samo tri dymi sus slavjanski proizxod, no sus sigyren slavjanski proizxod (tatăl, sfinţească, voia). Ostanulite dymi su si romanski, nehma dymi s grucki ili albanski proizxod. (Dali?)
    • Obobqenie za albanskiut tekst. Ima chetiri-pet dymi sus sigyren romanski proizxod (qiell, shejtnue, mbretëria, dëshira, vullnesa), edna dyma (që) ima predpolagaem romanski proizxod, dryga edna dyma (ardhtë) ima predpolagaem grucki proizxod. Tri dymi imat predpolagaem slavjanski proizxod. Osven predlozi, sujyzi, mestoimenia, sigyren "albanski" proizxod imat dve dymi (bëftë i dhe).
    • Da otbelezhim, che i na staro-slavjanski, i na balkano-slavjanski vsichkite dymi v tozi tekst su sus slavjanski proizxod.
    • Izvodut, kojto mozhem da si napravim za albanskiut ezik ot tozi tekst, e, che v albanskata leksika preobladavat zaemkite, i to zaemkite ot romansut.
    • Chrez albanskiut ezik trydno mozhe da se stigne do paleobalkanska leksika, razlichna ot gruckata. S drygi dymi, do paleobalkanskata leksika ne mozhe da se stigne i prez albanskiut ezik, tja e prosto zagybena. Obache turseneto na takava leksika e vazhna politicheska zadacha, postavena ot magnodachisti i trakovudi.
  
  
  • (.. skrij gi svedeniata za albanskiut ezik ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►   Kavkazkata Albania  (.. pokazhi jų tyka ..) 
• ▼▼   Kavkazkata Albania  (.. skrij jų ..) 
  
  
  • Nazvanieto Albania se sreqa i v rajonut na Kavkaz.
  
  
  • Opitite da se svurzhut kavkazkata s balkanskata Albania su neyspeshni.
  
  
  • Lekoverieto, s koeto nie, balkanskite bulgari, priemame da ima vruzka meghy naimenovaniata na dynavskata Bulgaria i onazi Bulgaria po Volga, e smajvaqo.
  
  
  • (.. skrij jų kavkazkata Albania ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►   Raznite formi na albanskiut etnonim  (.. pokazhi jų tyka ..) 
• ▼▼   Raznite formi na albanskiut etnonim  (.. skrij jų ..) 
  
  
  • Etnonimut na albancite - dymata, a kojato drygite gi narichat - na Balkanite se sreqa v nekolko fonetichni formi.
    
    
    • Prexodut ot vsehka edna ot tehx kum vsehka dryga e objasnim.
    
    
    • V dejstvitelnost, razlichavaqite se fonetichno formi su vse grucki.
  
  
  • Tyrskata forma arnavut (arnayt) idva ot gruckoto αρναβj́της (arnavitis).
  
  
  • Y nas tozi etnonim se sreqa predimno v tyrskata my forma arnayti.
  • Mnogo rehdko se sreqa i edna ot gruckite formi: arbanasi (ili arvanasi), mozhe bi s vlashko posrednichestvo.
  
  
  • Drygi grucki formi su αρβανj́της (arvanitis) i αλβανj́της (alvanitis).
  
  
  • Poslednata spomenata forma αλβανj́τες (alvanites) e vlehzla v meghynarodnata leksika.
  • Na latinski ima vidut albani.
  
  
  • Svojata xipoteza za etimologiata na tazi dyma ot meghynarodnata leksika qv jų izlozhu v sledvaqiut podrazdel.
  
  
  • Spored oficialnata - alternativnata - xipoteza, fòrmata na korenut alban- e naj-starata.
  • Napomnja za neqo behlo.
  
  
  • Naistina, ostanulite formi mogut da se polychut ot alban-.
  • No i alban- mozhe da se polychi ot vsehka edna ot gore-spomanatite formi.
  
  
  • Za objasnenieto na raznoobrazieto na gruckite formi se privlichat tri javlenia.
    
    
    • Metateza. Razmestvane na zvykovete.
      
      
      • Metateza se e slychila meghy formite αρβανj́της (arvanitis) i αρναβj́της (arnavitis).
      • Ne e jasno koja ot tezi formi e purvichnata.
    
    
    • Proxodnost (frikativnost) pri zvychnite shymni suglasni.
      
      
      • Novo-gruckiut ezik naznachava frikativnost (proxodnost) na zvychnite shymni suglasni Β-Γ-Δ, osven sled nosova suglasna Μ-Ν.
      
      
      • S osnovanie se priema, che formite s pregradno (plozivno) B su po-stari, a tezi s frikativno (proxodno) V su po-novi.
      
      
      • Obiknoveno pri zaemane na grucka dyma v meghynarodnata leksika tazi novo-grucka frikativnost se eliminira.
      
      
      • Osven tova, formi s plozivno B mogut da suqestvyvat vuv vlashki dialekti.
    
    
    • Omesvane na suglasnite Λ i R.
      
      
      • Tova javlenie ne e xarakterno za nashiut ezik, no se sreqa v grucki i osobeno chesto vuv vlashki.
      • Dali se sreqa v albanski - ne znajų.
      
      
      • Decata trydno se naychavat da proiznasjat zvykut R i go zamenjat s Λ.
      • Kato porasne, dori da se naychi da proiznasja zvykut R, deteto mozhe da ne znae koga e R i koga Λ.
      • Osobeno kogato prez detstvoto my vuzrastnite okolo nego ne govorjųt pravilno, a ot ymilenie podrazhavat na detskiut my govor.
      • Osobeno kogato prekaleno mladata my majka oqe pazi svojut detski govor.
  
  
  • (.. skrij gi raznite formi na albanskiut etnonim ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►   Raznite vlashki formi na dymata "romei"  (.. pokazhi jų tyka ..) 
• ▼▼   Raznite vlashki formi na dymata "romei"  (.. skrij jų ..) 
  
  
  • Dymata romei e oznachenie na nacia.
    
    
    • Imperskiut ezik na rimskata imperia se smenil ot latinski na grucki.
    
    
    • Na grucki dymata e bila romèi (ρωμαj́οj).
    
    
    • Na latinski dymata e bila romàni (romani).
  
  
  • Kakvo oznachava romàni (romani)?
    
    
    • Zhiteli na gradut Rim li oznachava?
    • Ili zhiteli na Rimskata imperia?
    
    
    • Po impersko vreme oznachava vtoroto.
  
  
  • Kakvo oznachava amerikanci?
    
    
    • Zhitelite na Latinska Amerika amerikanci li su?
    • Ili samo zhitelite na SAQ su amerikanci?
  
  
  • Da ostavim gruckiut ezik, kudeto imperskoto samonazvanie e romèi.
  
  
  • Na dvata "pobratimeni" balkanski ezika - balkano-romanski i albanski, se polzva romanskoto (latinskoto) impersko samonazvanie romàni (romani).
    
    
    • Kogato su pitali nehkogo kakuv e, dori chovekut da e bil "shkiptar", toj e durzhal da kazhe, che e romàn (romano), toest romej, podanik na rimskata imperia.
  
  
  • Nazvanieto romàni (romani) ima nehkolko zasvidetelstvani formi na Balkanite.
    
    
    • Na suvremenen rymunski to e români (romùnj).
    • No se sreqat i drygi formi:
    
    
    • aromàni
    • aromùni
    • armàni
    
    
    • Zabelezhka_1: Ima izvestna italianska marka Armani. Osnovateljut na firmata qe da e bil potomuk na xora ot Balkanite.
    
    
    • Zabelezhka_2: Stava dyma za xora, zhiveeqi na teritoriata na dneshnite Severna Gurcia, Severna Makedonia i Albania. Ne za Rymunia.
  
  
  • Fòrmata armani (armàni) trehbva da jų zapomnim, che qe se vurnem na nejų.
  
  
  • (.. skrij gi raznite vlashki formi na dymata "romei" ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►   Samata xipoteza za etimologiata na albanskiut etnonim  (.. pokazhi jų tyka ..) 
• ▼▼   Samata xipoteza za etimologiata na albanskiut etnonim  (.. skrij jų ..) 
  
  
  • Verojatnostta na tazi xipoteza e golehma, no vse pak e pod 50%.
  • Oficialnata alternativna xipoteza - ot imeto na nehkakuv star grad na albanskoto krajbrezhie - ima oqe po-malka verojatnost.
  • Tova oznachava slednoto: ne znaem i edva li qe yznaem nehkoga.
  
  
  • Veche be spomenato fonetichnoto javlenie
    
    
    • Omesvane na suglasnite Λ i R.
    
    
    • To be privlecheno, za da se objasnjųt razlichnite grucki formi na albanskiut etnonim.
    
    
    • Stranni fonetichni javlenia se slychvat i v albanskiut ezik, i vuv vlashkiut (balkano-romanskiut) ezik.
  
  
  • Samata xipoteza se osnovava na drygo podobno javlenie.
    
    
    • Omesvane na suglasnite M i B.
    
    
    • I dvete tezi suglasni su labialni - artikylirat se pri ystnite.
    • Suglasnata B e plozivna (pregradna) - izdishvaniut vuzdyx sreqa pregrada.
    • Suglasnata M e nosova - chast ot izdishvaniut vuzdyx se propyska prez nosut.
    
    
    • Chovek sus silna xrema i zapyshen nos e sklonen da proiznasja M kato B.
  
  
  • ARMAN => ARBAN => ALBAN.
    
    
    • Tova e xipotezata.
    • Samo purviut prexod e nov - ne e bil zabelehzan dosega.
    • Vtoriut prexod e izvesten - nabljydava se v nazvanieto Arbanasi.
  
  
  • Dovodi protiv alternativnata xipoteza.
    
    
    • Albancite su planinsko naselenie.
    • Trydno mozhe da se prieme, che qe polychut etnonimut si ot imeto na grad, i to na krajbrezhen grad.
  
  
  • (.. skrij jų samata xipoteza ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ►►   Xipoteza za paleo-italijskiut proizxod na albanskiut ezik  (.. pokazhi jų tyka ..) 
• ▼▼   Xipoteza za paleo-italijskiut proizxod na albanskiut ezik  (.. skrij jų ..) 
  
  
  • V tozi etjyd (v tova izsledvane) stava dyma obqo za tri xipotezi:
    
    
    • Xipotezata za proizxodut na albanci i Albania, koito su dymi ot meghynarodnata leksika.
      
      
      • Tja beshe veche izlozhena.
      • Stava dyma za prexodite ROMAN => AROMAN => ARMAN => ARBAN => ALBAN.
      
      
      • Da jų narechem xipoteza Armani.
    
    
    • Xipoteza Abryco.
      
      
      • Tova e xipoteza za paleo-italijskiut proizxod na albanskiut ezik.
    
    
    • Xipoteza Bari.
      
      
      • Tova e xipotezata za vtoroto prishestvie na romansut na Balkanite.
      • Tja qe bude izlozhena v tozi suqiut podrazdel, zaedno s xipotezata Abryco.
  
  
  • Tova su tri razlichni xipotezi.
    
    
    • Vsehka ot tehx si ima svojata dvycifrena verojatnost malko pod 50%.
    
    
    • Vsehka ot tehx mozhe da e vehrna ili nevehrna nezavisimo ot drygite dve xipotezi.
    
    
    • No ako edna ot trite xipotezi e vehrna, verojatnostta na drygite dve se yvelichava.
  
  
  • Zapochva izlozhenieto na xipotezata Abryco.
    
    
    • Tradicionno na albanskiut ezik se gleda kato na potomuk na paleo-balkanski ezik.
      
      
      • Tozi paleo-balkanski ezik, schitan za predshestvenik na albanskiut, ne mozhe da bude narechen inache osven staro-albanski ili pra-albanski ili proto-albanski.
      • Nehma kak da znaem dali nehkoj ot spomenavanite v istoriata ezici (trakijski, ilirijski, i dr.) suvpada s pra-albanski.
    
    
    • Ima dve xipotezi za proizxodut na albanskiut ezik s izravneni verojatnosti.
    • Toj ili e potomuk na paleo-balkanski, ili e potomuk na nehkoj paleo-italijski ezik.
    
    
    • Zhivi dnes potomci na paleo-balkanski ezik su sus sigyrnost gruckiut i verojatno albanskiut.
    • Drygi nehma. Ezicite trakijski i ilirijski su vuobrazhaemi - niqo ne znaem za tehx.
    • Nashiut ezik sus sigyrnost ne e potomuk na paleo-balkanski ezik.
    
    
    • Albanskiut ezik e potomuk na nehkoj paleo-italijski ezik - tova e xipotezata Abryco.
    
    
    • Ima nehkolko paleo-italijski indo-evropejski ezika, vseki ot koito bi mogul da bude identificiran kato proto-albanski.
      
      
      • Osk-ymbrijski (sabelski).
      • Sicilijski.
      • A zaqo ne i keltski.
  
  
  • Ot xipotezata Abryco kum xipotezata Bari.  Vizhte iljystracia.  (.. vzeta e ottam ..) 
    
    
    • Pri xipotezata Abryco stava dyma za planinite na Jyzhna Italia.
    • Dalechko ot Rim.
    • Tam mozhe da se e zapazil paleo-italijski ezik, kojto ne e bil suvsem stupkan ot turzhestvyvaqiut romans.
    
    
    • Makar da e govorelo na svoj mesten ezik, kojto samo te si go razbirali, tova naselenie se e smehtalo za chast ot rimskata nacia.
    • Kazano na romans, te su bili romani.
    • I razbira se, v ezikut im imalo mnogo dymi ot romansut.
    
    
    • Poveche ot xiljada godini teritoriata na Jyzhna Italia neizmenno e bila chast ot Rimskata imperia.
    • Blizo xiljada godini teritoriata na Jyzhna Italia neizmenno e bila pod administrativnata vlast na Carigrad-Konstantinopol.
    
    
    • Predi okolo xiljada godini nastupila golehma promehna.
    • Carigrad-Konstantinopol izgybil vlastta si nad tezi teritorii.
    • Nadoshli arabi-mavri-mjysjylmani.
    • Nadoshli i normani.
    
    
    • I golehma chast ot tova naselenie predpochelo da se spasi na Balkanite.
    • Balkanite oqe bili pod vlastta na Carigrad-Konstantinopol.
    
    
    • I bez tova, ot vekove meghy Bari i Drach imalo redoven morski transport, chast ot putjut meghy Rim i Konstantinopol.
    • Preplyvali protokut Otranto, kojto otdelja Italia ot Balkanite, i se zaselili ot drygata strana na moreto.
  
  
  • Zapochva izlozhenieto na xipotezata Bari.
    
    
    • V celiut tozi etjyd (v tova izlozhenie) pogledut beshe samo vurxy teritoriata na dneshnite Albania, Severna Makedonia i Severna Gurcia.
    • Na tazi teritoria e bilo razpolozheno ogniqeto na Balkansprachbund-ut - tam e bil na Balkansprachbund-ut fokysut.
    • I trite xipotezi se otnasjat samo za tazi teritoria.
    
    
    • Pochti ne e zamesen gruckiut ezik.
    • Ne e zamesen i nashiut ezik.
    • Zameseni su samo albanski i vlashki (balkano-romanski) - dvata pobratimeni balkanski ezika.
    
    
    • Da razgledame proizxodut na rymunskiut ezik.
    
    
    • Oficialnata rymunska doktrina e takava:
    • Ezikut na rimskite kolonisti ot vremeto na car Trajan se zapazil v dun gorite karpatski i vuzkrusnul kato suvremenen rymunski ezik.
    • Tazi oficialna xipoteza e napulno nesustojatelna i nehma kakvo da se zanimavam s nejų.
    
    
    • Rymunskiut (balkano-romanskiut) ezik se e oformil v jadroto na Balkansprachbund-ut, v negoviut fokys, v negovoto ogniqe.
    • Rymunskiut (balkano-romanskiut) ezik se e oformil v jadroto na teritoriata, za kojato stava dyma tyka, i ottam se e razprostranil i po drygi chasti na Balkanite, ottam e stignul do Transilvania, a posle i do Vlashko i Moldova.
    • Tova ne go razglegham kato xipoteza, a kato neqo sigyrno.
    
    
    • Postavja se vuprosut za proizxodut na balkano-romanskiut (vlashkiut) ezik, kakto toj se e oformil v jadroto na Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Dali toj si e stoehl tam prez vsichkite dve xiladi godini, otkakto rimskata imperia e zavojyvala tazi teritoria.
    • Tova e alternativnata xipoteza na xipotezata Bari.
    • Chovek e po-sklonen da prieme nejų.
    
    
    • No spored xipotezata Bari drygo e stanulo.
      
      
      • Onja dreven romans otpredi 2000 godini, mozhe da e suqestvyval do vremeto na car Jystinian, no ne e prezhivehl vremeto na car Iraklì.
      
      
      • Priblizitelno predi xiljada godini presen romans otkum Jyzhna Italia prez protokut Otranto se stovaril na Balkanite.
      
      
      • Naj-verojatno, tozi presen romans preplyval moreto zaedno s albanskiut ezik - ramo do ramo, greblo do greblo, kakto vinugi e bilo.
  
  
  • Zakljychitelna zabelezhka: Kakva e majka Tereza? Albanka ili vlaxkinja? Tja samata trydno bi mogla da kazhe.
  
  
  • (.. skrij jų xipotezata za italijskiut proizxod ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  


• ◄►  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   18. Xipoteza za razpolozhenieto na rodinata na pra-germanskiut ezik  (.. pokazhi go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   18. Xipoteza za razpolozhenieto na rodinata na pra-germanskiut ezik  (.. skrij go razdelut ..) 
(..  pokazhi jų xipotezata tam  ..) 

• Xipoteza za razpolozhenieto na rodinata na pra-germanskiut ezik e razvita obstojno ..
  
  
  • v otdelna pyblikacia.


• Rezjymè:
  
  
  • Za pra-slavjanskiut ezik e jasno, che ne e zhivehl v susedstvo s gruckiut.
  • A puk pra-germanskiut ezik trehbva da e zhivehl po-blizo do gruckiut ezik, otkolkoto pra-slavjanskiut ezik.
  
  
  • Sledovatelno, rodinata na pra-germanskiut ezik e bila razpolozhena v Jyzhna Evropa, v susedstvo s gruckiut.
  • V chastnost, gotskiut ezik ne e xodil na Sever.


• (.. skrij go razdelut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   19. Call for Rules, Rules Wanted: tursjųt se pravila  (.. pokazhi go razdelut drygade ..)  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   19. Call for Rules, Rules Wanted: tursjųt se pravila  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

• ◄► V pyblikaciata si Estestvenite ezici v neprestanna promena
  • sum oburnul vnimanie na fyndamentalnoto znachenie na zvykovite izmenenia.

    Okazva se, che za razlika ot leksicheskite izmenenia, zvykovite izmenenia podlezhut na analiz i klasifikacia. Sistematizaciata i klasifikaciata na zvykovite izmenenia stojųt v osnovata na istoricheskata lingvistika kato nayka.

• ◄► 

  V tozi tekst qe se spru na tri zvykovi izmenenia,
  slychili se v dva razlichni ezika v razlichni momenti ot minuloto.
  Za tezi tri zvykovi izmenenia nehma dobro sistematichno objasnenie
  koga se slychvat i koga ne se slychvat.
  Ponehkoga se slychvat, ponehkoga ne se slychvat.
  Sometimes win, sometimes ljyn. .. ostanuloto e kasha .. (Dimitar Iliev)

• ►►   Turseno pravilo pri iztochnite pra-slavjanski dialekti  (.. pokazhi ..) 
• ▼▼   Turseno pravilo pri iztochnite pra-slavjanski dialekti  (.. skrij ..) 
  
  
  • Prexodut ot [E] kum [O].
    
    
    • Stava dyma za prexodut ot zvykut [E] kum zvykut [O],
      kojto se e slychil v iztochnite dialekti na pra-slavjanskiut ezik.
    
    
    • Tova e mnogo star prexod, otpredi poveche ot 12 veka.
    • No ne se znae kolko star e toj po-tochno.
    
    
    • Suvremenni primeri ot ryski i ykrainski:
      один, осень, олень, молоко (mlehko), полон (plen na ykrainski).
    
    
    • V iztochno-slavjanski ima mnogo dymi s [E]: jasno e, che suvsem ne vsehko [E] e stanulo na [O].
    
    
    • Ne se znae koga - pri kakvi yslovia - tozi prexod e bil osuqestven i koga toj ne se e slychil.
    • Pone az ne znajų tova. Ako nehkoj znae, da pishe.
    
    
    • Predypreghenie:Prexodut ot [E] (ili po-tochno ot [JE]) kum [JO],
      • kojto se nabljydava v ryski i beloryski, a i v polski,
        e ot mnogo po-kusno vreme i
        nehma niqo obqo s obsughaniut tyka star prexod.
      
      
      • Primeri v ryski za otnositelno noviut prexod:
        лёд (zvychi льот), шёл (zvychi шол), i t.n.
      
      
      • Vprochem, ima pravilo koga tozi otnositelno nov prexod se slychva v ryski.
      • Lichi si, che e nov, ponezhe v ryskiut pravopis e zapazeno staroto proiznoshenie.
    
    
    • Bezpolezna podskazka: Za pra-indo-evropejskiut ezik i suotvetno za indo-evropejskite ezici
      • se predpolaga javlenie, narecheno Ablaut ili otglas, pri koeto glasnite [E] i [O] si suotvetstvat, kato [E] obiknoveno se slaga v glagolnite osnovi, a [O] - v osnovite na suqestvitelnite.
      
      
      • Primeri ot nashiut ezik.
        
        
        • Na podnos podnesox kafe na gostite.
        • Suseljanite qe se suberem na sbor na Dimitrovden.
      
      
      • Ablaut-ut e mnogo staro javlenie, no i obsughaniut tyka prexod mozhe da e tolkova star.
  
  
  • Opredelenie na iztochnata slavjanqina. EastSlavic VS MainstreamSlavic
    Dve ezikovi xarakteristiki obosobjavat iztochno-slavjanskite dialekti
    ot ostanulata chast na slavjanoglasieto.
    
    
    • Pulnoglasieto.
    • Prexodut ot [E] kum [O], za kojto stanu dyma po-gore.
    
    Vupros, na kojto ne znajų otgovorut:
    
    
    • Ima li slavjanski dialekt, kojto da e iztochno-slavjanski samo napolovina?
      T.e. da pritezhava samo edna ot gornite dve ezikovi xarakteristiki?
    
    
    • Priemam, che nehma.
    • Ako nehkoj znae, da pishe.
  
  
  • (.. skrij gi iztochnite pra-slavjanski dialekti ..)  (.. skrij go razdelut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Turseno pravilo za izchezvaqo S v staro-frenski  (.. pokazhi ..) 
• ▼▼   Turseno pravilo za izchezvaqo S v staro-frenski  (.. skrij ..) 
  
  
  • Izpadane na zvykut [S] v sredata na dymite.
  
  
  • Ima mnogo frenski dymi, po sredata na koito v minuloto se e chyval zvyk [S], a sega tozi zvyk veche go nehma, zaqoto predi nehkolko veka izpadnul.
  
  
  • Vupreki che veche ne se chyvaala, bykvata S jų pisheli do nachaloto na 19-ti vek.
  
  
  • I tuj, po onova vreme samo xora znaeqi frenski mozheli da kazhut bykvata S v sredàta na nehkoja dyma dali se chyvala v proiznoshenieto ili e bila izpadnula.
  
  
  • Nehmalo pravilo koga edna takava bykva zvychi i koga ne se chyva.
  • Ako nehkoj znae podobno pravilo, da pishe.
  
  
  • Posle reshili v slychaite, kogato tja ne zvychi, da ne jų pishut.
    Obache otsutstvieto ï zapochnuli da go otbelehzvat s ydarenie nad prednata glasna, naj-chesto sirkymfleks.
  
  
  • Primeri:
    
    
    • forest => forêt (gora)
    • feste => fête (prazdnik)
    • coste => côte (brehg, rebro)
    • isle =>île (ostrov)
  
  
  • Kontra-primeri:
    
    
    • forestier (lesnichej)
    • festival
    • costal (rebren)
  
  
  • Glyxo S vuv familni imena.
    
    
    • Dosta familni imena po nasledstvo pazjųt star pravopis.
    • Pri tehx se sreqa glyxo S, kakto i drygi pravopisni osobenosti.
    
    
    • Primer: Henri Lebesgue (izvesten frenski matematik).
  
  
  • (.. skrij go izchezvaqoto S v staro-frenski ..)  (.. skrij go razdelut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►   Turseno pravilo za diftongut OI v staro-frenski  (.. pokazhi ..) 
• ▼▼   Turseno pravilo za diftongut OI v staro-frenski  (.. skrij ..) 
  
  
  • Stava dyma za frenskiut diftong ‑oi‑.
  
  
  • Suputstvaqo javlenie: frenskiut diftong ‑ai‑.
    
    
    • I predi vekove vuv frenskiut ezik diftongut ‑ai‑ se sreqal chesto, no ne tolkova chesto, kolkoto sega.
    • Togava toj se proiznasjal [ài] (na kirilica [àj]) i zatova taka se i pishel.
    
    
    • V proiznoshenieto na tozi frenski diftong prez vekovete se slychili plavni posledovatelni promeni:
      
      
      • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
        (na kirilica: [àj] => [àe] => [aè] =>[è]).
      
      
      • Sega frenskiut diftong ‑ai‑ se sreqa mnogo chesto i zvychi [ɛ] (otvoreno e).
  
  
  • Otpravnata tochka.
    
    
    • Predi vekove vuv frenskiut ezik diftongut ‑oi‑ se sreqal mnogo chesto, po-chesto ot sega.
    • Togava toj se proiznasjal [òi] (na kirilica [òj]) i zatova taka se i pishel.
    
    
    • V proiznoshenieto na tozi frenski diftong prez vekovete se slychili plavni posledovatelni promeni:
      
      
      • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
        (na kirilica: [òj] => [òe] => [oè] =>[wè]).
    
    
    • Tova qe bude otpravnata ni tochka:
      frenskiut diftong ‑oi‑ se sreqal dosta po-chesto ot sega i zvychal [wɛ] (na kirilica [wè]).
    
    
    • V srichka pred nosova suglasna tova proiznoshenie se pazi i dosega.
  
  
  • Slychajnoto povedenie na diftongut ‑oi‑.
    • Sled otpravnata tochka, no dosta predi 19-ti vek.
    
    
    • I tuj, frenskiut diftong ‑oi‑ se sreqal dosta chesto i zvychal [wɛ] (na kirilica [wè]).
    
    
    • No pri nehkoi sreqania na tozi diftong -
      mozhe bi v polovinata, mozhe bi v po-malko ot polovinata -
      prizvykut [w] izchezval i diftongut ‑oi‑ zapochval da zvychi [ɛ] (otvoreno e).
    • V ostanulite slychai toj zapazval zvycheneto si [wɛ] (na kirilica [wè]).
    
    
    • Nastupil moment, kogato ako chovek ne znael frenski kato ròden,
      to toj ne znael i kak da prochete diftongut ‑oi‑:
      dali kato [wɛ] (na kirilica [wè]) ili kato [ɛ].
  
  
  • Ytezhnjavaqo obstojatelstvo.
    
    
    • Verojatno kum krajut na 18-ti vek, a mozhe bi edva v 19-ti vek,
      diftongut ‑oi‑, kogato toj zvychal [wɛ] (na kirilica [wè])
      i sledvaqata suglasna v srichkata ne bila nosova,
      promenil zvycheneto si na [wa] (na kirilica [wà]).
    
    
    • Tova e zvycheneto sega.
    
    
    • Durzhavata tova sum az! - kazal kraljut.
    
    
    • Togava: L'estat c'est moy! - dit le roy.
    • Chyvalo se: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
    
    
    • Sega: L'état c'est moi! - dit le roi.
    • Chyva se: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
  
  
  • Frenskiut diftong ‑oi‑ sega.
    
    
    • V nachaloto na 19-ti vek zapochnuli da pishut ‑ai‑ vmesto ‑oi‑,
      kogato tova ‑oi‑ zvychalo [ɛ] (otvoreno e), a ne [wa].
    
    
    • Sega diftongut, kojto spored frenskiut pravopis se otbelehzva s bykvite ‑oi‑,
      zvychi [wa] (na kirilica [wà]).
    
    
    • Obache ako ima nosov prizvyk, zapazva se po-arxaichno proiznoshenie [wɛ̃̃].
    
    
    • Stanu dyma, che frenski familni imena chesto pazjųt star pravopis.
      Ne namiram frenski familni imena, v koito diftongut ‑oi‑ da zvychi [ɛ].
      Verojatno ne se e slychvalo prizvykut [w] da e izpadal vuv familni imena.
  
  
  • Primeri sus zapazeno ‑oi‑.
    
    
    • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Fransoa: lichno ime)
    • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Fransoaz: lichno ime)
    • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (tjyrkoazeno, tyrski cveht)
    • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (kitajski), gallois [galwɛ => galwa] (galski)
    • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
      moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
    
    
    • i mnogo drygi.
  
  
  • Primeri s novo ‑ai‑ vmesto staro ‑oi‑.
    
    
    • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (frenski)
    • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (anglijski)
    • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (imashe)
    • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (poznavashe)
    
    
    • i mnogo drygi.
  
  
  • (.. skrij go diftongut OI v staro-frenski ..)  (.. skrij go razdelut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  (.. pokazhi vuv facebook  tyka ili  tyka ..)  (.. skrij go razdelut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   20. Prepratki (references)   (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   20. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..

• Moi pyblikacii:
  • Aksiomata za estestvenite ezici
  • Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna promena
  • Dialekten kontinyym - qo e to
  • Otnosno znachenieto na principut za kontinyitetut v istoriata
  • Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
  • Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavjanski
  • Ocherk za kraeslovnite erove
  • The CV of Slavophonia
  • Nashata slavjanqina - ot vekove za vekove
  • 1000 bulgarski dymi v obqa ypotreba s tyrski proizxod
  • Misteriata na bulgarskite glasni
  • Misteriata na bulgarskite glagoli
  • The Genealogy of Languages: Genealogichna klasifikacia na ezicite
  • Principi na moite vuzgledi za minuloto
  • Otnosno proizxodut na bulgarskiut etnos
  • Severno sianie ogrehva drevna Trakia
  • XT Keyboard Layouts Reference: Klaviatyri s razshirena kirilica
• Drygi pyblikacii:
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Речник на българския̌ език
  • Online Etymology Dictionary
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Dictionnaire Etymologique
  • Etymological Dictionary of the German Language by F. Kluge, 1891
• (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   21. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. pokazhi gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   21. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.

• ►►  ::Etimologichen prosvetitel, 2020-02-29 09:00:: Etimologia na dymata "visokosna"  (.. pokazhi jų tyka ..)  (.. pokazhi jų vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  ::Etimologichen prosvetitel, 2020-02-29 09:00:: Etimologia na dymata visokosna  (.. skrij jų ..)  (.. pokazhi jų vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Dymata visokosen proizliza po dulug put ot latinskoto bisextus, koeto e sustaveno ot bis ("dva puti") i sextus ("shesti").
  
  
  • Za da razberem zaqo sustavkite na bisextus su tezi, e nyzhno da se zapoznaem nakratko s vuvedeniut ot Gaj Jylij Cezar prez 46 g. pr. n.e. kalendar (Jylianskiut kalendar).
  
  
  • V ramkite na mesecut ima tri dena - kalendi, noni i idi, slyzheqi kato oporni tochki, spored koito se otbelehzvat dnite, kato e vazhna idvaqata oporna tochka (vzh. primerut po-doly).
    
    
    • Kalendite su 1-viut den na suotvetniut mesec.
    • Idite su 15-iut den ot mesecite mart, maj, jyli i oktomvri, a ot ostanulite - 13-iut.
    • Nonite (ot nonus "devet") sa devetiut den predi idite - 7-iut ili 5-iut den.
  
  
  • Nyzhno e da se spomene, che rimljanite brojųt inklyzivno, koeto oznachava, che kogato brojųt dnite, vkljychvat i samiu den, ot kojto brojųt.
    
    
    • Zatova devetiut den (nonite) predi martenskite idi (15 mart) e 7 mart.
    • Eto kak bi se prebroilo ot 15-i do 7-i mart s inklyzivno broene: {1: 15-i mart, idi}, {2: 14-i mart},{3: 13},{4: 12},{5: 11},{6: 10},{7: 9},{8: 8},{9: 7-i mart, noni}.
  
  
  • Primer: V mesec janyari dnite se otbelehzvat sus slednite formyli (pokazan e i kratkiut, i pulniut im variant):
    
    
    • 1 janyari: Kal. Ian.: Kalendis Ianuariis (janyarskite kalendi)
    • 2 janyari: a.d. IV Non. Ian.: ante diem quartum Nonas Ianuarias (chetvurtiut den predi janyarskite noni)
    • 3 janyari: a.d. III Non. Ian.: ante diem tertium Nonas Ianuarias (tretiut den predi janyarskite noni)
    • 5 janyari: Non. Ian.: Nonis Ianuariis (janyarskite noni)
    • 6 janyari: a.d. VIII Id. Ian:/ ante diem octavum Idus Ianuarias (osmiut den predi janyarskite idi)
    • 13 janyari: Id. Ian.: Idibus Ianuariis (janyarskite idi)
    • 14 janyari: a.d. XIX Kal. Feb.: ante diem undevicesimum Kalendas Februarias (devetnadesetiut den predi fevryarskite kalendi)
    • 23 janyari: a.d. X Kal. Feb.: ante diem decimum Kalendas Februarias (desetiut den predi fevryarskite kalendi)
    • 31 janyari: Prid. Kal. Feb.: pridie Kalendas Februarias (denjut predi fevryarskite kalendi)
  
  
  • Na vsehka chetvurta godina se vmukva oqe edin den.
  • Dopulnitelniut den se izrazjava v ydvojavaneto na 24 fevryari,
    kojto po tozi nachin produlzhava 48 chasa.
  
  
  • 24 fevryari se otbelehzva taka:
    a.d. VI Kal. Mart.: ante diem sextum Kalendas Martias (shestiut den predi martenskite kalendi).
  
  
  • A kogato ima visokosna godina, vtoriut 24 fevryari, izpulnjavaq fynkciata na suvremenniut 29 fevryari, se otbelehzva taka:
    a.d. bis VI Kal. Mart.: ante diem bis sextum Kalendas Martias (vtori put shestiut den predi martenskite kalendi).
  
  
  • Ot tazi formyla samiut vmuknut den zapochva da se naricha bisextus (dies), koeto s nemalko putyvane dostiga i do bulgarskiut ezik kato visokosen.
  
  
  • Ot kartinkata: lat. bisextus => gr. βj́σεξτος => staroryski visokostu => ryski visokosnыj.
  
  
  • Izpolzvam slychajut da preporucham stranicata na Etimologichen prosvetitel vuv facebook.
  
  
  • .. skrij jų etimologiata na dymata visokosna ..  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-04-26 20:13:: Sus zvunche v ruka tursim sledite na dymata "kyzynak"  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
  
  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-04-26 20:13:: Sus zvunche v ruka tursim sledite na dymata "kyzynak"  (.. skrij ..)  (.. pokazhi vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Tova e obqa dyma vuv vlashki (rymunski) i v bulgarski. (.. Vizhte .. tyka .. ili .. tyka .. ili .. tyka ..)
  
  
  • V Bulgarskiut etimologichen rechnik dve razlichni grucki dymi su privedeni kato predpolozhenia za proizxodut na dymata "kozynak" ("kozonak"):
    
    
    • κουδουνάκj (kyδynàki), kojato oznachava "zvunche", ili
    • κοσώνα (kosòna), kojato oznachavala "kykla".
  
  
  • Spored mene purvoto predpoozhenie e po-verojatno i priemam nego.
  • Zapazvam glasnite, kakto su v gruckoto κουδουνάκj (kyδynàki),
    
    
    • i zatova pishu "kyzynak", a ne "kozonak", "kyzonak" ili "kozynak".
    
    
    • Bulgarskiut ezik ne razlichava glasnite zvykove O i Y v slaba pozicia.
    • Kakto i da go napishem, razlika v proiznoshenieto nie bulgarite ne zabelehzvame.
  
  
  • Kritika na predpolozhenieto za "kyklata".
    
    
    • Osnovniut dovod za toea predpolozhenie e, che kyzynacite gi oformjali vuv vid na nehkakva kykla.
    • Obache:
    
    
    • Napulno neobjasnim e zvykoviut prexod ot S (S) kum Z (Z).
    
    
    • V gruckiut ezik dymata κοσώνα (kosòna) xich jų nehma.
    • Na grucki "kykla" si e "kykla" ("κούκλα") - nashata dyma e zaemka ot grucki.
    
    
    • Pri alternativnata versia ("zvunche") zavurshukut "-ak" e ot gruckiut diminytiv.
    • A pri tazi versia ("kykla") na zavurshukut "-ak" otdelno trehbva da my se tursi slavjanska etimologia,
    • zaqoto κοσώνα (kosòna) prilicha da e ot zhenski rod i diminytivut bi bil κοσωνούλα (kosonỳla).
  
  
  • Pri predpolozhenieto "zvunche" ima dve trydnosti:
    
    
    • Ne se seqam za dryga zaemka ot grucki v bulgarski, kudeto gruckata proxodna delta da se predava sus zvykut Z(Z).
      
      
      • Tova ne e golehm problem.
      • Nehkoj dryg mozhe da se seti.
      • Mozhe da ima i primer ot vlashki ezik, koeto bi bilo dostatuchno.
      
      
      • Osven tova, kogato sredno-evropejci (obiknoveno nemsko-ezichni) se muchut s anglijski, anglogovorjaqite chyvat ot ystata im imenno zvyk Z(Z) na mehstoto na zvychnoto anglijsko th, koeto ot svoja strana e identichno s gruckata proxodna delta.
    
    
    • Ne se seqam kak da objasnjų semantichniut shift ot zvunche kum velikdenski xlehb s jajca.
      
      
      • Nehkoj mozhe da se seti.
      
      
      • No i nikoj da ne se seti:
      
      
      • Semantichnite shiftove bivat mnogo po-stranni ot zvykovite i gramatichnite promeni.
      
      
      • Mozhe da ni lipsva vuobrazhenie za objasnenieto na semantichnite shiftove.
      
      
      • No puk lipsata na objasnenie na zvykoviut prexod ot S (S) kum Z (Z) pri alternativnoto predpolozhenie e golehm problem.
      
      
      • Zatova priemam "zvuncheto" kato po-verojatno ot "kyklata".
  
  
  • .. skrij jų etimologiata na dymata kyzynak ..  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Заголовок

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

[Draft] EtudesEtymology's Title

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---