Friday, September 16, 2016

Относно истинското правило за членуване на имената в българскиjът език

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

(.. към нај-важното ..)  (.. към препратките ..)  (.. към коментарите ..)  .. to the bottom ..



Относно истинското правило за членуване на имената в българскијът език


Членуването в българскијът език, първо приближение.

За да се изрази в българскијът език граматическата категорија определеност, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в крајът му, се добавја определителен член или накратко член.

Формите на имената (сѫществителните, прилагателните, числителните) и местоименијата съ̀с член се наричат членувани форми.

Алгоритъмът на членуването в българскијът език може да се изрази чрез поредица от правила.
  • Ако не̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към следващото правило..
    Затова ще маркирам десетте правила, които следват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А (или -JА), независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: двата, хилjадата, пѫтищата, решениjата, селата, краката, рамената, рѫката, реката, сѫдиjата, слугата, бащата, маjката, воjската, армиjата, никаквата.
    • Забележка: В българскиjът език (както впрочем и в рускиjът, и в немскиjът) имената в множествено число не̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
    • Примери: двете, стотѐ, рѫцете, раменете, градовете, воjските, армиите, никаквите.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -те̋х: десетте̋х Божи заповеди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнасjа се за имената, завършващи на -О или -Е или -У (-JУ) (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сиjчето, морето, всичкото, аташето, менjуто, парвенjуто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнасjа се за имената от среден род.
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнасjа се за имената от женски род.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението се мести на членът.
    • Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гноjта.

    • Забележка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходите) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
    • Те приемат член -JЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.

  • Правило_7 (изход_7). Не се прилага при този сърбомански правопис.
    • Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на J.
    • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис
      членът е -Я̌Т, в коjто краjното J е вплетено.
    • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Забележка: В сърбомански правопис членът си е -ЪТ.
    • Забележка: В сърбомански правопис се прилага последното правило (последниjът изход).
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери (в сърбомански правопис): краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнасjа се за прилагателните имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Те приемат първо стар член -И-, после съединително -J-, после нов член -ЪТ, като се получава -ИJЪТ.
    • В естествен правопис членът е -ИЪТ̌, без съединително -J-.
    • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -ИЯ̌Т.
    • Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнасjа се за не̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна, различна от -J.
    • Те приемат член -JЪТ. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -Я̌Т.
    • Ударението остава неподвижно, освен в думата денjъ̀т.
    • Примери: денjъ̀т, царjът, конjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.

  • Правило_10 (изход_10).
    • Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна или на -J.)
    • Членът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението се мести на членът при не̋кои едносрични думи, които тре̋бва да се запомнjа̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
    • Примери: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, петелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.
    • Забележка: Добавете и примерите от правило 7.

    • Забележка: Местоименијата, които имат членни форми, се държа̨т като прилагателни имена.
    • Примери: мој=>мојът, твој=>твојът, негови=>неговите, всички=>всичките, ..
  • .. към началото ..



Решаваща забележка по темата, нај-важната забележка:

Крајната съгласна -Т в членните форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ ..
не е задължително нито да се произнасја, нито да се пише.

Обикновено в речта тја се пропуска.

Слушащите обикновено не забеле̋зват дали тја е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четјащијът пред слушатели не е длъжен да се съобразјава с това, дали тја е написана в текстът или е пропусна̨та.

Според официалнијът русофилски правопис, ако тја се пропусне в членът -ЪТ, обикновено се пише член -А.
  • Така е, понеже доскоро (до 1945) крајната буква -Ъ не се е произнасјала.
  • Сега едва ли има проблем членът -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпреки официалнијът правопис.
  • Разбира се, при романизација не̋ма проблем членът -UT да се съкращава на -U.
Според така нареченијът естествен правопис, тја се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.



Повтарјам сѫщата нај-важна забележка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":

Крајната съгласна -Т в членните форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ не е задължително да се произнасја.

В речта тја често се пропуска.

Слушащите обикновено не забеле̋зват дали тја е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четјащијът пред слушатели не е длъжен да се съобразјава с това, дали тја е написана в текстът или е пропусна̨та.

Когато тја се пише, членът се нарича пълен, а ако тја не се пише, членът се нарича кратък (непълен).

Според официалнијът русофилски правопис, ако тја се пропусне в членът -ЪТ, тогава се пише кратък член -А.

Следното правило от официалнијът правопис определја кога да се пише пълен член:

С пълен член се членуват подлогът и сказуемното определение.

В остана̨лите случаи се пише кратък член.

Изклјучение: Пре̋корите обикновено се членуват с кратък член, дори когато сѫ употребени като подлог или сказуемно определение.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицијата.
То по-скоро е недоде̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото не̋ма как да се спазва.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролјата на граматическијът род в правилото за членуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Сѫществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в шест правописни варианта за българскијът език

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::  (.. скриј го коментарът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    • Как се съчетава артроманијата с падежните остатъци в стандартнијът български език

    • ▼▼  (.. скриј ..)  Българскијът език притежава пълна имплементација на артроманијата.  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Това означава, че в него винѫги има противопоставјане на определени и неопределени форми на имената.
        • Пѫтјът е дълъг.
          • Фо̀рмата "пѫтјът" е определена, защото е членувана.
        • Този пѫт е дълъг.
          • Думата "пѫт" е определена чрез показателно местоимение.
        • Обиколнијът пѫт е дълъг.
          • Думата "пѫт" е определена чрез членувано прилагателно.
        • Всеки пѫт водел към Рим.
          Всеки павиран пѫт водел към Рим.
          Асфалтиран пѫт водел към Евксиноград.
          • Думата "пѫт" е неопределена.
        • Първијът в Българија асфалтиран пѫт е бил међу Варна и Евксиноград.
          • Думата "пѫт" е определена.

      • Тре̋бва да правите разлика међу определено и членувано.
        • Да, чрез членуване се постига определеност.
        • Но и без членуване може да има определеност.

      • (.. скриј ја̨ артроманијата ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Артроманијата и имената.  (.. скриј ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Става дума за имена на хора, селища, местности, области и т.н.
        Т.е. става дума за сѫществителни собствени имена.
      • Обикновено сѫществителните собствени имена имат само едно състојание спрјамо артроманијата: определено.
      • В гръцки език например собствените имена винѫги се употребјават с определителен член.

      • А в нашијът език дејства система от правила и изклјученија кога едно име да се употребјава без член и кога със член.

        • Рила, Пирин, Родопите и Балканът. Всичките тези имена на планини сѫ определени. Не̋кои обаче сѫ членувани, други - не.
        • Добруџа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.

        • Не̋ма разлика дали е членувано или не - все е определено:
          • Река Дунав е наводнила Видин.
          • Реката Дунав е наводнила Видин.
          • Дунав е наводнил Видин.
          • Дунавът е наводнил Видин.
        • Впрочем, Видин сѫщо така е определено:
          • Дунавът е наводнил Видин.
          • Дунавът е наводнил град Видин.
          • Дунавът е наводнил градът Видин.

        • Женски имена:
          • Елена, Тамара, Марија, Јорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
          • Обаче: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сијчето, ..
        • Мѫжки имена:
          • Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пенју, Ганју, ..
          • Обаче: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..

      • Доколкото този текст е предназначен за хора, знаещи български, не̋ма да се впускам в авантјурата да формулирам правила и изклјученија кога собствените имена да се членуват и кога - не. Нашијът български език е естествен език и има поведението на естествен език - при собствените имена тој слага член, когато му е кеф, а когато не му е кеф - не слага.

      • (.. скриј ја̨ артроманијата при имената ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Определеност без членуване.  (.. скриј ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • По-горе стана̨ дума, че сѫществителните собствени винѫги сѫ определени, дори без да сѫ членувани.
        Но тука става дума за сѫществителните нарицателни.
      • Јасно е, че чрез показателно местоимение или чрез членувано определение може да се придаде определеност.
        Но тука не става дума за тези регулјарни случаи.

      • Сѫществителните нарицателни, означаващи близки роднини, се употребјават без член и пак сѫ определени:

        • мајка, татко, баба, де̋до, кака, лелја, чичо, вујчо, вујна, ..

        • Както и Господ Бог, нашијът небесен отец, известен и като Аллах.

      • Примери:

        • Мама ми дръпна̨ ухото. Щеше да го скѫса. А пък тате ме наби.
        • На гости ни дојдоха̨ вујчо и вујна.
        • Снощи от детската гλадина ме взе татко.

        • Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.

      • Обаче:

        • На улицата срещна̨хме вујчото на Марија.
        • В древнијът Рим Марс е бил богът на војната.

      • (.. скриј ја̨ определеността без членуване ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Неопределителен член в българскијът език.  (.. скриј ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 

    • ▼▼  Падежите в ново-българскијът език.  (.. скриј ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • В българскијът език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на не̋кои, но повече, отколкото не̋кои други може би предполагат.

        • Именителен (номинатив)
        • Винителен (акузатив)
        • Дателен (датив)
        • Звателен (вокатив)

      • Остатъци от другите старо-славјански падежи в застина̨ли форми се намират, но те сега се класифицират като наречија:

        • Зиме и лете, дене̋ и ноще̋, денем и нощем, числом и словом, ..
        • Вкѫщи, у дома, [иде ѝ] отрѫки, ..

      • При местоименијата никога не е имало звателен падеж, но остана̨лите три падежа сѫ в редовна употреба. Все пак, местоименијата сѫ извън предметът на този коментар и тука ще забравим за те̋х.

      • В редовна употреба е и вокативът (звателнијът падеж), съчетанието на којто с артроманијата е тривиално. Отме̋таме го вокативът.

      • Датив (дателен падеж)

        • Стандартнијът български език допуска дателни форми само при нечленувани имена, определени или не. И във всеки случај дателните форми придават на речта архаичен вид.

          • .. Старци се Богу молја̨т горещо .. (Ботев)
          • Мајце си (заглавие на стихотворение от Ботев)

          • Мама Стојану думаше:
            ..
            Стојан мами си думаше:
            ..
          • Гарван гарвану око не вади.

        • Архаичнијът канцеларски стил допуска изрази в датив, заети от руски, в които артроманијата е пренебрегна̨та:

          • Царју Освободителју - от признателна Българија.
          • Да се изплати приносителју ..

      • Имената от среден род никога не сѫ различавали акузатив от номинатив (винителен от именителен падеж).

      • Остава да се покаже кога за номинативът и акузативът (за именителнијът и винителнијът падеж) в ново-българскијът език мога̨т да се употребјават различаващи се форми в женски и мѫжки род и дали изобщо има такива случаи.

        • Редно е да се отбележи, че в ново-българскијът език след всеки предлог падежът е винителен (акузатив).

        • Редно е да се отбележи и това, че повечето ново-български диалекти, както и стандартнијът български език, не различават род (мѫжки-женски-среден) в множествено число.

        • И за да отметнем случајът: стандартнијът български език и повечето диалекти никога не различават акузатив от номинатив в множествено число.

      • В следващијът коментар се разглеђа балкано-славјански (български) диалект, където и трите падежа номинатив-акузатив-датив сѫ в употреба, при това в съчетание с артроманијата.

      • (.. скриј ги падежите ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.  (.. скриј ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • При имената в женски род единствено число не е сѫществувал проблем различаването на формите за номинатив и акузатив (именителен и винителен падеж) да се съчетае със артроманијата.

      • Обаче стандартнијът български език, както и повечето диалекти, не различават тези форми. Макар съвсем доскоро да сѫ ги различавали.

        • Твърди се, че през 19-ти век това различие се пазело в севлиевскијът диалект.

      • Редица български книжовници от 19-ти век сѫ поддържали това различие в правописът, към којто сѫ се придържали.

      • Само за илјустрација, ще дам не̋колко примера, за да видите какво означава всичко това.
        Номинативното окончание -А в акузатив се замества с -Ѫ.

        • Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенѫ водѫ.
        • Девојката излезе от рекѫтѫ мокра до кости. Търкаше снагѫтѫ си и се грееше на слънце. Скрит зад върбѫтѫ, момък наблјудаваше девојкѫтѫ с примре̋лѫ душицѫ.

        • Кръвта му изтичаше. Санитарјът едва успе̋ да спре кръвтѫ, изтичащѫ от лјутѫтѫ ранѫ на војникът.

        • Ние сме гости на сватбѫтѫ от странѫтѫ на булкѫтѫ.
        • Момата чакаше сватбѫтѫ едновременно с тѫгѫ и надеђѫ.
        • Без булкѫ и без ракиιѫ сватба не бива.

      • Тогава, допреди 200-300 години, в нашето село (Централна Северна Българија) така се е говорело:

        • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбата го скриваше от погледът ѝ.

      • Сега обаче номинатив и акузатив вече не се различават и все̋как е възможно да се каже:

        • Момъкът се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
        • Момъкът се скри зад върбѫтѫ. Върбѫтѫ го скриваше от погледът ѝ.

      • Сега така (с окончание -А или пък -Ѫ вместо -А) се говори не само в нашето село, но и според установилијът се общо-български разговорен език.

        • Дори от театралната сцена може да се чуе изговор с -Ѫ.

      • Макар в стандартнијът български език окончанието винѫги да е -А. Дори под ударение.

      • И тъј, това е последнијът елемент от славјанската падежна система, којто изпада в ново-българскијът език. Изпадна̨л е сравнително наскоро. Защо?

        • В диалектите, където старијът звук Ѫ е премина̨л в У или в О̨, обсѫђаното тук различие обикновено се пази.
        • В следващијът коментар се разглеђа балкано-славјански (български) диалект, където това различие е остана̨ло непокѫтна̨то досега, до началото на 21-ви век. Там старијът звук Ѫ е премина̨л в О̨.

        • В диалектите, където старијът звук Ѫ е премина̨л в А, обсѫђаното тук различие не̋ма как да се пази.

        • "В нашето село" старијът звук Ѫ е премина̨л в Ъ, а пък нашијът език различава А от Ъ само под ударение. И тъј, в диалектите, легна̨ли в основата на стандартнијът български език, различието е можело да се запази, само когато крајната гласна е ударена. Многото случаи, когато крајната гласна е неударена, сѫ загладили различието и то взело, че изчезна̨ло.

        • Влашкијът език сѫщо така може да е оказал не̋какво влијание за изчезването на различието међу акузатив и номинатив при имената в женски род единствено число.

        • Може би и омразата към звукът Ъ у не̋кои книжовници от 19-ти век да е повлијала. Заради неја̨ например и досега пишем буква А вместо Ѫ в редица глаголни окончанија.

      • (.. скриј женски род единствено число ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Именителен и винителен падеж в мѫжки род единствено число.  (.. скриј ..)  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Това би следвало да е основната част на този обстоен коментар. Започна̨х го заради това.

      • Падежните форми за акузатив и датив за мѫжки род по-трудно се съчетават с артроманијата.

        • Поради това такива сѫ запазени много малко.

        • В стандартнијът български език, както впрочем и "в нашето село", не̋ма членувани форми в мѫжки род за акузатив и датив.

          • Нечленувани има: другиго, другиму.

        • Все пак, в следващијът коментар се разглеђа балкано-славјански (български) диалект, където такива форми сѫ в употреба.

      • Дателни форми за нечленувани имена от мѫжки род сѫ показани по-горе в параграфът, озаглавен Падежите в ново-българскијът език.

      • Съответни на показаните там дателни форми за нечленувани имена от мѫжки род, сѫществуват и винителни форми, чијато употреба е по-честа от тази на дателните.

      • Едва ли ще се намери винителна форма, различаваща се от именителната, за неодушевени сѫществителни, след като формите не сѫ се различавали и в старо-славјански.

      • И тъј, винителни форми за мѫжки род, различаващи се от именителните:

        • На първо ме̋сто, мѫжки собствени имена.

          • Де̋да си Христа слушајте!

          • Хајде всеки от нас да разкаже нещо за бај Ганја.
          • Ниј с бај Ганја вле̋зохме в бјуфетъ.

          • Помогна̨ха̨ на бај Ганја да смъкне от плещите си агарјанскијът јамурлук, наметна̨ си тој една белгијска мантија — и всички рекоха̨, че бај Ганју е вече це̋л европеец.

          • Има каменни надписи от времето на Крума и Омуртага.

          • Танаса - смахна̨тијът Танас - го засе̋кох снощи в кръчмата.

          • Забележка_1: Ако тре̋бва да се употреби член (смахна̨тијът Танас), особената акузативна форма е невъзможна.
          • Забележка_2: Следете за падежите - къде е винителен (акузатив) и къде е именителен (номинатив). И последнијът пијаница от "нашето село" не бърка тези падежи.

          • А пък Стѐфана жена му го изпѫдила от кѫщи.
          • Не бе, Стѐфан ја̨ изпѫдил жена си от кѫщи.
          • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си от кѫщи.
          • Стефа̀на изпѫдила мѫжът си Пенча от кѫщи.
          • На Стѐфана жена му и на Танаса жена му сѫ първи братовчедки.

          • Песни и стихотворенија от Ботьова и Стамболова.

          • "Бајо Либене, дочувам, че ти и онаја лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливијът казашки ботуш в Булгорско? Ако туј е тъј, то аз с моите кунки ще ви отрежа̨ чепките."
            • Јавен фалшификат. Само човек, којто владее български език на нивото на вманиачен гејмър зад клавиатура, може да сложи винителна форма вместо именителна, уж със цел архаизација. Ама архаизацијата означава падежите да се употребјават правилно. А да не говорим за думата Булгорско. Тоз фалшификатор и булгур не е јал през животът си.

        • Прегледајте пак параграфът по-горе, озаглавен Определеност без членуване.

        • На второ ме̋сто, стигаме до сѫществителните нарицателни, означаващи небеснијът ни Отец или близки роднини, които се употребјават без член. И при те̋х, както при собствените имена, сѫ възможни акузативни форми, различни от номинативните.

          • Страх от Господа Бога не̋мате.
          • Почитајте Бога.
          • Молете се на Бога.

          • Де̋да си Христа слушајте!
          • Кажи на татка си да ми се обади.
          • Чича си Стѐфана виђал ли си го?
          • Вујча ти Ивана го отведоха̨ милиционерите.

      • Забележка_1: Не всички сѫществителни нарицателни, означаващи близки роднини, се употребјават без член. Не̋кои приемат член и те не̋мат специални акузативни форми:

        • Синът ми го взеха̨ војник.
        • С мѫжът ѝ сме пријатели.

      • Забележка_2: Ако сѫществително нарицателно, означаващо близки роднини, е с основа на -А, дори да се употребјава без член, не може да има специална акузативна форма:

        • Баща ми го пенсионираха̨.
        • Не̋кога, преди повече от 300 години, това може да е звучало така: Бащѫ ми го пенсионираше.

      • Забележка_3: В граматическијът анализ, којто правја̨т, не̋кои хора бъркат винителната форма на сѫществителни от мѫжки род в единствено число с фо̀рмата, членувана с така нареченијът непълен член.

        • Синът ми го взеха̨ војник.
        • С мѫжът ѝ сме пријатели.
        • Сина̌ ми го взеха̨ војник.
        • С мѫжа̌ ѝ сме пријатели.

          • Независимо как е записано - с пълен член или с непълен, това сѫ членувани форми.
          • Защото под ударение гласната јасно се чува Ъ, както и да е написано.
          • Защото винѫги може да се чуе крајното Т от определителнијът член, както и да е написано.

        • Страх от Господа Бога не̋мате.
        • Почитајте Бога.
        • Молете се на Бога.

          • Това обаче сѫ винителни - акузативни - форми.
          • Това не сѫ членувани форми.

          • Защото следните форми сѫ невъзможни:

          • Страх от Господът Богът не̋мате.
          • Почитајте Богът.
          • Молете се на Богът.

          • Но пък следните форми сѫ възможни, и те сѫ именно членни форми, а не специални акузативни форми:

            • Почитајте Богът на Аврама.
            • (Дори да е написано Бога̌, пак е членна форма.)
            • (Аврама: това е акузативна форма, Аврамът е невъзможно.)

      • (.. скриј мѫжки род единствено число ..) 

    • ◄►  (.. скриј го коментарът за стандартнијът български език ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  Как се съчетава артроманијата с падежните остатъци в не̋кои български диалекти

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманијата с падежните остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на членуването бе допълнен с правила за ударението

  • ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Известие за въвеђането на естественијът правопис







6 comments:

  1. Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?

    Безстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.

    ReplyDelete
  2. Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".

    ReplyDelete
  3. Този помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?

    От примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?

    Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?

    ReplyDelete
    Replies
    1. В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:

      da slúshash stárehne
      ímame chétri hadayé

      Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.

      Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."

      Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.

      Delete
  4. От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".

    Аналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".

    На кралете държавите се наричат кралства.
    Кралемтям държавите се наричат кралства.

    Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Прав сте.

      В тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.

      Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.

      Delete