Friday, September 16, 2016

Относно истинското правило за членуване на имената в българският език

Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българският език

(.. към най-важното ..)  (.. към препратките ..)  (.. към коментарите ..)  .. to the bottom ..



Относно истинското правило за членуване на имената в българския̌т език


Членуването в българския̌т език, първо приближение.

За да се изрази в българския̌т език граматическата категория определеност, обикновено към името (съ̨ществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя определителен член или накратко член.

Формите на имената (съ̨ществителните, прилагателните, числителните) и местоименията съ̀с член се наричат членувани форми.

Алгоритъмът на членуването в българския̌т език може да се изрази чрез поредица от правила.
  • Ако ня̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към следващото правило..
    Затова ще маркирам десетте правила, които следват, и като изходи.

  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: двата, хилядата, пъ̨тищата, решенията, селата, краката, рамената, ръ̨ката, реката, съ̨дията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
    • Забележка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в немския̌т) имената в множествено число ня̋мат род.

  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
    • Примери: двете, стотѐ, ръ̨цете, раменете, градовете, войските, армиите, никаквите.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -тя̋х (-тѣ̋х): десеття̋х Божи заповеди.

  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.

  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнася се за имената от среден род.
    • Те приемат член -ТО.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: таксито, партито.

  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнася се за имената от женски род.
    • Те приемат член -ТА.
    • Ударението се мести на членът.
    • Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.

    • Забележка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходите) дотук, то става дума за име (съ̨ществително, прилагателно, числително) от мъ̨жки род в единствено число.

  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на И.
    • Те приемат член -Я̌Т. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: десетия̌т, мъ̨жкия̌т, женския̌т, старшия̌т.

  • Правило_7 (изход_7).
    • Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на Й.
    • Те приемат член -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
    • В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.

  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнася се за прилагателните имена (от мъ̨жки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Те приемат първо стар член -И-, после нов член -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
    • В естествен правопис: -ИЪТ̌.
    • Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мъ̨жки род в единствено число добива пълната си форма.
    • Ударението остава неподвижно.
    • Примери: болния̌т, здравия̌т, белия̌т, черния̌т, големия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.

  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнася се за ня̋кои имена (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
    • Те приемат член -Я̌Т. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
    • Ударението остава неподвижно, освен в думата деня̊т.
    • Примери: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пъ̨даря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.

    • Забележка: Ако сте приложили ня̋кое правило от 6 до 9, то имайте пред вид, че в буквата Я̌ от членът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Например, деня̌т се произнася деньът.
    • Забележка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 членът е бил -ЬТ
      (деньт, царьт, коньт, пъ̨дарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловните ерове).

  • Правило_10 (изход_10).
    • Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
    • Членът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
    • Ударението се мести на членът при ня̋кои едносрични думи, които тря̋бва да се запомня̨т.
    • Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
    • Примери: носъ̀т, дъ̨бъ̀т, борът, градъ̀т, петелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.

    • Забележка: Местоименията, които имат членни форми, се държа̨т като прилагателни имена.
    • Примери: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговите, всички=>всичките, ..
  • .. към началото ..



Решаваща забележка по темата, най-важната забележка:

Крайната съгласна -Т в членните форми за мъ̨жки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.

Обикновено в речта тя се пропуска.

Слушащите обикновено не забеля̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т пред слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в членът -ЪТ, обикновено се пише член -А.
  • Така е, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
  • Сега едва ли има проблем членът -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпреки официалния̌т правопис.
  • Разбира се, при романизация ня̋ма проблем членът -UT да се съкращава на -U.
Според така наречения̌т естествен правопис, тя се пише -Ť, като с диакритичен знак е указано, че произношението ӥ не е задължително.



Повтарям съ̨щата най-важна забележка по темата, но този пъ̨т съобразена с "нормативната уредба":

Крайната съгласна -Т в членните форми за мъ̨жки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.

В речта тя често се пропуска.

Слушащите обикновено не забеля̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забележа̨т, специален смисъл на този факт не придават.

Четящия̌т пред слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.

Когато тя се пише, членът се нарича пълен, а ако тя не се пише, членът се нарича кратък (непълен).

Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в членът -ЪТ, тогава се пише кратък член -А.

Следното правило от официалния̌т правопис определя кога да се пише пълен член:

С пълен член се членуват подлогът и сказуемното определение.

В остана̨лите случаи се пише кратък член.

Изключение: Пря̋корите обикновено се членуват с кратък член, дори когато са̨ употребени като подлог или сказуемно определение.

Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицията.
То по-скоро е недодя̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото ня̋ма как да се спазва.

.. към началото ..



▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-29 13:30:: Сводка за ролята на граматическия̌т род в правилото за членуване

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 09:23:: Съ̨ществителни, завършващи на исторически мека съгласна

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-04 20:20:: Този очерк се дава в шест правописни варианта за българския̌т език

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-05-28 11:45::  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    • Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в стандартния̌т български език

    • ▼▼  (.. скрий ..)  Българския̌т език притежава пълна имплементация на артроманията.  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Това означава, че в него вина̨ги има противопоставяне на определени и неопределени форми на имената.
        • Пъ̨тя̌т е дълъг.
          • Фо̀рмата "пъ̨тя̌т" е определена, защото е членувана.
        • Този пъ̨т е дълъг.
          • Думата "пъ̨т" е определена чрез показателно местоимение.
        • Обиколния̌т пъ̨т е дълъг.
          • Думата "пъ̨т" е определена чрез членувано прилагателно.
        • Всеки пъ̨т водел към Рим.
          Всеки павиран пъ̨т водел към Рим.
          Асфалтиран пъ̨т водел към Евксиноград.
          • Думата "пъ̨т" е неопределена.
        • Първия̌т в България асфалтиран пъ̨т е бил между Варна и Евксиноград.
          • Думата "пъ̨т" е определена.

      • Тря̋бва да правите разлика между определено и членувано.
        • Да, чрез членуване се постига определеност.
        • Но и без членуване може да има определеност.

      • (.. скрий я̨ артроманията ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Артроманията и имената.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Става дума за имена на хора, селища, местности, области и т.н.
        Т.е. става дума за съ̨ществителни собствени имена.
      • Обикновено съ̨ществителните собствени имена имат само едно състояние спрямо артроманията: определено.
      • В гръцки език например собствените имена вина̨ги се употребяват с определителен член.

      • А в нашия̌т език действа система от правила и изключения кога едно име да се употребява без член и кога със член.

        • Рила, Пирин, Родопите и Балканът. Всичките тези имена на планини са̨ определени. Ня̋кои обаче са̨ членувани, други - не.
        • Добруджа и Лудогорието. Стара планина и Дунавската равнина.

        • Ня̋ма разлика дали е членувано или не - все е определено:
          • Река Дунав е наводнила Видин.
          • Реката Дунав е наводнила Видин.
          • Дунав е наводнил Видин.
          • Дунавът е наводнил Видин.
        • Впрочем, Видин съ̨що така е определено:
          • Дунавът е наводнил Видин.
          • Дунавът е наводнил град Видин.
          • Дунавът е наводнил градът Видин.

        • Женски имена:
          • Елена, Тамара, Мария, Йорданка, Ирина, Ивет, Пена, Пенка, Гана, Ганка, ..
          • Обаче: Ленчето, Тамарчето, Данчето, Надето, Сийчето, ..
        • Мъ̨жки имена:
          • Константин, Коста, Иван, Петър, Сава, Пеню, Ганю, ..
          • Обаче: Коцето, Ванката, Пената, Савата, ..

      • Доколкото този текст е предназначен за хора, знаещи български, ня̋ма да се впускам в авантюрата да формулирам правила и изключения кога собствените имена да се членуват и кога - не. Нашия̌т български език е естествен език и има поведението на естествен език - при собствените имена той слага член, когато му е кеф, а когато не му е кеф - не слага.

      • (.. скрий я̨ артроманията при имената ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Определеност без членуване.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • По-горе стана̨ дума, че съ̨ществителните собствени вина̨ги са̨ определени, дори без да са̨ членувани.
        Но тука става дума за съ̨ществителните нарицателни.
      • Ясно е, че чрез показателно местоимение или чрез членувано определение може да се придаде определеност.
        Но тука не става дума за тези регулярни случаи.

      • Съ̨ществителните нарицателни, означаващи близки роднини, се употребяват без член и пак са̨ определени:

        • майка, татко, баба, дя̋до, кака, леля, чичо, вуйчо, вуйна, ..

        • Както и Господ Бог, нашия̌т небесен отец, известен и като Аллах.

      • Примери:

        • Мама ми дръпна̨ ухото. Щеше да го скъ̨са. А пък тате ме наби.
        • На гости ни дойдоха̨ вуйчо и вуйна.
        • Снощи от детската гλадина ме взе татко.

        • Бог да прости. Господ си знае работата. Дал Бог добро.

      • Обаче:

        • На улицата срещна̨хме вуйчото на Мария.
        • В древния̌т Рим Марс е бил богът на войната.

      • (.. скрий я̨ определеността без членуване ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Неопределителен член в българския̌т език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

    • ▼▼  Падежите в ново-българския̌т език.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • В българския̌т език има остана̨ли падежи: по-малко, отколкото може би им се иска на ня̋кои, но повече, отколкото ня̋кои други може би предполагат.

        • Именителен (номинатив)
        • Винителен (акузатив)
        • Дателен (датив)
        • Звателен (вокатив)

      • Остатъци от другите старо-славянски падежи в застина̨ли форми се намират, но те сега се класифицират като наречия:

        • Зиме и лете, деня̋ и нощя̋, денем и нощем, числом и словом, ..
        • Вкъ̨щи, у дома, [иде ѝ] отръ̨ки, ..

      • При местоименията никога не е имало звателен падеж, но остана̨лите три падежа са̨ в редовна употреба. Все пак, местоименията са̨ извън предметът на този коментар и тука ще забравим за тя̋х.

      • В редовна употреба е и вокативът (звателния̌т падеж), съчетанието на който с артроманията е тривиално. Отмя̋таме го вокативът.

      • Датив (дателен падеж)

        • Стандартния̌т български език допуска дателни форми само при нечленувани имена, определени или не. И във всеки случай дателните форми придават на речта архаичен вид.

          • .. Старци се Богу моля̨т горещо .. (Ботев)
          • Майце си (заглавие на стихотворение от Ботев)

          • Мама Стояну думаше:
            ..
            Стоян мами си думаше:
            ..
          • Гарван гарвану око не вади.

        • Архаичния̌т канцеларски стил допуска изрази в датив, заети от руски, в които артроманията е пренебрегна̨та:

          • Царю Освободителю - от признателна България.
          • Да се изплати приносителю ..

      • Имената от среден род никога не са̨ различавали акузатив от номинатив (винителен от именителен падеж).

      • Остава да се покаже кога за номинативът и акузативът (за именителния̌т и винителния̌т падеж) в ново-българския̌т език мога̨т да се употребяват различаващи се форми в женски и мъ̨жки род и дали изобщо има такива случаи.

        • Редно е да се отбележи, че в ново-българския̌т език след всеки предлог падежът е винителен (акузатив).

        • Редно е да се отбележи и това, че повечето ново-български диалекти, както и стандартния̌т български език, не различават род (мъ̨жки-женски-среден) в множествено число.

        • И за да отметнем случая̌т: стандартния̌т български език и повечето диалекти никога не различават акузатив от номинатив в множествено число.

      • В следващия̌т коментар се разглежда балкано-славянски (български) диалект, където и трите падежа номинатив-акузатив-датив са̨ в употреба, при това в съчетание с артроманията.

      • (.. скрий ги падежите ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Именителен и винителен падеж в женски род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • При имената в женски род единствено число не е съ̨ществувал проблем различаването на формите за номинатив и акузатив (именителен и винителен падеж) да се съчетае със артроманията.

      • Обаче стандартния̌т български език, както и повечето диалекти, не различават тези форми. Макар съвсем доскоро да са̨ ги различавали.

        • Твърди се, че през 19-ти век това различие се пазело в севлиевския̌т диалект.

      • Редица български книжовници от 19-ти век са̨ поддържали това различие в правописът, към който са̨ се придържали.

      • Само за илюстрация, ще дам ня̋колко примера, за да видите какво означава всичко това.
        Номинативното окончание -А в акузатив се замества с -Ѫ.

        • Водата е студена. Топлата вода не тече. Измих се със студенъ̨ водъ̨.
        • Девойката излезе от рекъ̨тъ̨ мокра до кости. Търкаше снагъ̨тъ̨ си и се грееше на слънце. Скрит зад върбъ̨тъ̨, момък наблюдаваше девойкъ̨тъ̨ с примря̋лъ̨ душицъ̨.

        • Кръвта му изтичаше. Санитаря̌т едва успя̋ да спре кръвтъ̨, изтичащъ̨ от лютъ̨тъ̨ ранъ̨ на войникът.

        • Ние сме гости на сватбъ̨тъ̨ от странъ̨тъ̨ на булкъ̨тъ̨.
        • Момата чакаше сватбъ̨тъ̨ едновременно с тъ̨гъ̨ и надеждъ̨.
        • Без булкъ̨ и без ракиιъ̨ сватба не бива.

      • Тогава, допреди 200-300 години, в нашето село (Централна Северна България) така се е говорело:

        • Момъкът се скри зад върбъ̨тъ̨. Върбата го скриваше от погледът ѝ.

      • Сега обаче номинатив и акузатив вече не се различават и вся̋как е възможно да се каже:

        • Момъкът се скри зад върбата. Върбата го скриваше от погледът ѝ.
        • Момъкът се скри зад върбъ̨тъ̨. Върбъ̨тъ̨ го скриваше от погледът ѝ.

      • Сега така (с окончание -А или пък -Ъ̨ вместо -А) се говори не само в нашето село, но и според установилия̌т се общо-български разговорен език.

        • Дори от театралната сцена може да се чуе изговор с -Ъ̨.

      • Макар в стандартния̌т български език окончанието вина̨ги да е -А. Дори под ударение.

      • И тъй, това е последния̌т елемент от славянската падежна система, който изпада в ново-българския̌т език. Изпадна̨л е сравнително наскоро. Защо?

        • В диалектите, където стария̌т звук Ъ̨ е премина̨л в У или в О̨, обсъ̨жданото тук различие обикновено се пази.
        • В следващия̌т коментар се разглежда балкано-славянски (български) диалект, където това различие е остана̨ло непокъ̨тна̨то досега, до началото на 21-ви век. Там стария̌т звук Ъ̨ е премина̨л в О̨.

        • В диалектите, където стария̌т звук Ъ̨ е премина̨л в А, обсъ̨жданото тук различие ня̋ма как да се пази.

        • "В нашето село" стария̌т звук Ъ̨ е премина̨л в Ъ, а пък нашия̌т език различава А от Ъ само под ударение. И тъй, в диалектите, легна̨ли в основата на стандартния̌т български език, различието е можело да се запази, само когато крайната гласна е ударена. Многото случаи, когато крайната гласна е неударена, са̨ загладили различието и то взело, че изчезна̨ло.

        • Влашкия̌т език съ̨що така може да е оказал ня̋какво влияние за изчезването на различието между акузатив и номинатив при имената в женски род единствено число.

        • Може би и омразата към звукът Ъ у ня̋кои книжовници от 19-ти век да е повлияла. Заради нея̨ например и досега пишем буква А вместо Ъ̨ в редица глаголни окончания.

      • (.. скрий женски род единствено число ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Именителен и винителен падеж в мъ̨жки род единствено число.  (.. скрий ..)  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

      • Това би следвало да е основната част на този обстоен коментар. Започна̨х го заради това.

      • Падежните форми за акузатив и датив за мъ̨жки род по-трудно се съчетават с артроманията.

        • Поради това такива са̨ запазени много малко.

        • В стандартния̌т български език, както впрочем и "в нашето село", ня̋ма членувани форми в мъ̨жки род за акузатив и датив.

          • Нечленувани има: другиго, другиму.

        • Все пак, в следващия̌т коментар се разглежда балкано-славянски (български) диалект, където такива форми са̨ в употреба.

      • Дателни форми за нечленувани имена от мъ̨жки род са̨ показани по-горе в параграфът, озаглавен Падежите в ново-българския̌т език.

      • Съответни на показаните там дателни форми за нечленувани имена от мъ̨жки род, съ̨ществуват и винителни форми, чиято употреба е по-честа от тази на дателните.

      • Едва ли ще се намери винителна форма, различаваща се от именителната, за неодушевени съ̨ществителни, след като формите не са̨ се различавали и в старо-славянски.

      • И тъй, винителни форми за мъ̨жки род, различаващи се от именителните:

        • На първо мя̋сто, мъ̨жки собствени имена.

          • Дя̋да си Христа слушайте!

          • Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя.
          • Ний с бай Ганя вля̋зохме в бюфетъ.

          • Помогна̨ха̨ на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския̌т ямурлук, наметна̨ си той една белгийска мантия — и всички рекоха̨, че бай Ганю е вече ця̋л европеец.

          • Има каменни надписи от времето на Крума и Омуртага.

          • Танаса - смахна̨тия̌т Танас - го зася̋кох снощи в кръчмата.

          • Забележка_1: Ако тря̋бва да се употреби член (смахна̨тия̌т Танас), особената акузативна форма е невъзможна.
          • Забележка_2: Следете за падежите - къде е винителен (акузатив) и къде е именителен (номинатив). И последния̌т пияница от "нашето село" не бърка тези падежи.

          • А пък Стѐфана жена му го изпъ̨дила от къ̨щи.
          • Не бе, Стѐфан я̨ изпъ̨дил жена си от къ̨щи.
          • Стефа̀на изпъ̨дила мъ̨жът си от къ̨щи.
          • Стефа̀на изпъ̨дила мъ̨жът си Пенча от къ̨щи.
          • На Стѐфана жена му и на Танаса жена му са̨ първи братовчедки.

          • Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова.

          • "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия̌т казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа̨ чепките."
            • Явен фалшификат. Само човек, който владее български език на нивото на вманиачен геймър зад клавиатура, може да сложи винителна форма вместо именителна, уж със цел архаизация. Ама архаизацията означава падежите да се употребяват правилно. А да не говорим за думата Булгорско. Тоз фалшификатор и булгур не е ял през животът си.

        • Прегледайте пак параграфът по-горе, озаглавен Определеност без членуване.

        • На второ мя̋сто, стигаме до съ̨ществителните нарицателни, означаващи небесния̌т ни Отец или близки роднини, които се употребяват без член. И при тя̋х, както при собствените имена, са̨ възможни акузативни форми, различни от номинативните.

          • Страх от Господа Бога ня̋мате.
          • Почитайте Бога.
          • Молете се на Бога.

          • Дя̋да си Христа слушайте!
          • Кажи на татка си да ми се обади.
          • Чича си Стѐфана виждал ли си го?
          • Вуйча ти Ивана го отведоха̨ милиционерите.

      • Забележка_1: Не всички съ̨ществителни нарицателни, означаващи близки роднини, се употребяват без член. Ня̋кои приемат член и те ня̋мат специални акузативни форми:

        • Синът ми го взеха̨ войник.
        • С мъ̨жът ѝ сме приятели.

      • Забележка_2: Ако съ̨ществително нарицателно, означаващо близки роднини, е с основа на -А, дори да се употребява без член, не може да има специална акузативна форма:

        • Баща ми го пенсионираха̨.
        • Ня̋кога, преди повече от 300 години, това може да е звучало така: Бащъ̨ ми го пенсионираше.

      • Забележка_3: В граматическия̌т анализ, който правя̨т, ня̋кои хора бъркат винителната форма на съ̨ществителни от мъ̨жки род в единствено число с фо̀рмата, членувана с така наречения̌т непълен член.

        • Синът ми го взеха̨ войник.
        • С мъ̨жът ѝ сме приятели.
        • Сина̌ ми го взеха̨ войник.
        • С мъ̨жа̌ ѝ сме приятели.

          • Независимо как е записано - с пълен член или с непълен, това са̨ членувани форми.
          • Защото под ударение гласната ясно се чува Ъ, както и да е написано.
          • Защото вина̨ги може да се чуе крайното Т от определителния̌т член, както и да е написано.

        • Страх от Господа Бога ня̋мате.
        • Почитайте Бога.
        • Молете се на Бога.

          • Това обаче са̨ винителни - акузативни - форми.
          • Това не са̨ членувани форми.

          • Защото следните форми са̨ невъзможни:

          • Страх от Господът Богът ня̋мате.
          • Почитайте Богът.
          • Молете се на Богът.

          • Но пък следните форми са̨ възможни, и те са̨ именно членни форми, а не специални акузативни форми:

            • Почитайте Богът на Аврама.
            • (Дори да е написано Бога̌, пак е членна форма.)
            • (Аврама: това е акузативна форма, Аврамът е невъзможно.)

      • (.. скрий мъ̨жки род единствено число ..) 

    • ◄►  (.. скрий го коментарът за стандартния̌т български език ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-05-29 22:13::  Как се съчетава артроманията с падежните остатъци в ня̋кои български диалекти

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-06-05 12:11:: Съчетанието на артроманията с падежните остатъци в исторически план

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-16 11:27:: Алгоритъмът на членуването бе допълнен с правила за ударението

  • ►►  ::christo.tamarin, 2024-06-24 10:07:: Известие за въвеждането на естествения̌т правопис







6 comments:

  1. Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?

    Безстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.

    ReplyDelete
  2. Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".

    ReplyDelete
  3. Този помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?

    От примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?

    Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?

    ReplyDelete
    Replies
    1. В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:

      da slúshash stárehne
      ímame chétri hadayé

      Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.

      Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."

      Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.

      Delete
  4. От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".

    Аналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".

    На кралете държавите се наричат кралства.
    Кралемтям държавите се наричат кралства.

    Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Прав сте.

      В тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.

      Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.

      Delete