Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българският език

Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език

Таблица на съдържанието:

• 1. Прѣдисловие
• 2. Постановка на проблемът
  • 2.1. Основни прѣчки прѣд рѣшаването на проблемът
  • 2.2. Прѣглед на текущото състояние
  • 2.3. Кратка историческа справка
  • 2.4. Изгледи и прѣпорѫки
  • 2.5. Алтернативна историческа справка, прѣдставена като сводка на недоразумѣнията [Draft][Added:2019-06-27]
• 3. Оставям другитѣ да говоря̨т
• 3.0. Прѣдставителна извадка
• 3.1. Мировлад: Езикът се грижи сам за себе си
• 3.2. Павлина Върбанова: Хайде да членуваме (правописно-синтактично)!
• 3.3. Adventurer: Нужен ли е пълният член?
• 3.4. Йордан Карапенчев: Има ли пълен член в българския език?
• 3.5. Христо Първев за правописното правило за пълния член
• 3.6. Петър Пашов за правописното правило за пълния член
• 3.7. Беню̄ Цонев за недостатъците на "Упътване за общо правописание" от 1899 г.
• 3.8. Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (1)
• 3.9. Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (2)
• 3.10. Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (3)
• 3.11. Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (4)
• 3.12. Вени Гюрова: Смъртта на пълния член
• 3.13. Юрий Маслов за правописното правило за пълния член
• 3.14. Иван Куцаров за правописното правило за пълния член
• 3.15. Красимира Алексова: "За" и "против" пълния член
• 3.16. Михаил Виденов - Пак за пълния член в българския език
• 3.17. Владимир Георгиев за правописното правило за пълния член
• 3.18. Кирил Мирчев за правописното правило за пълния член
• 3.19. Стойко Стойков за правописното правило за пълния член
• 3.20. Боян Вълчев: Пълният член под обстрел
• 3.21. Боян Вълчев: Филолозите трябва да описват езика, а не умозрително да съчиняват езикови правила
• 3.22. Боян Вълчев: Граматични правила в правописния речник?
• 3.23. Грађани от Мрежата за пълния член
• 3.24. 7thString за пълния член
• 3.25. Дискусия във форумът Наука.БГ: Образователният министър застана против отпадането на пълния член от българския език
• 3.26. Дискусия във форумът Наука.БГ: Проблемите на писмеността
• 3.27. Петър Пашов: По въпроса за пълния и краткия член в българския език
• 3.28. Христо Тамарин: Обща забележка за пълният и краткият член
• 3.29. Владко Мурдаров в защита на правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език [added:2019-01-02]
• 3.30. Александър Балабанов: За ролята на по-ограниченитѣ и тѣзи, дѣто не се рѣшаватъ да мисля̨т сами [added:2019-12-31]
• 4. Прѣпратки
• 5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

.. to the bottom ..

---

1. Прѣдисловие

Публикацията е посветена на една инструкция, нарѣчена правило за пълния̌т и непълния̌т члѣн в българския̌т език. Позволявам си да не спазвам тази инструкция, показвайки така нейната безсмисленост. Ще си позволя̨ и да я̨ наричам нелѣпата инструкция или пък гнусното правило.

Българския̌т език е артроманиакален. Той е прихвана̨л артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът. Макар гнусното правило да паразитира върху артроманията на нашия̌т език, то нѣ̋ма връзка с нея̨, и за да разберете тази публикация, изобщо не е необходимо да четете за артроманията и Balkansprachbund-ът.

Абсурдността на гнусното правило съм я̨ показал тук.

Цѣлта ми е да призова̨ за отмѣ̋на на нелѣпата инструкция и за послѣдваща вѣчна забрава на всичко писано по неин повод.

Цѣлта ми е да призова̨ за отмѣ̋на на гнусното правило и за послѣдваща вѣчна забрава на всичко писано по негов повод.

---

2. Постановка на проблемът

Проблемът би трѣ̋бвало да е ясен: наличието на нѣ̋каква нелѣпа инструкция, нарѣчена правило за пълния̌т и непълния̌т члѣн, която повече от вѣк паразитира в официалния̌т правопис на българския̌т език и чиято отмѣ̋на е повече от належаща.

---

2.1. Основни прѣчки прѣд рѣшаването на проблемът

На пръв поглед основната прѣчка е невѣжеството. Но на втори поглед изпѫква наглостта. На трето мѣ̋сто, в редица случаи контра-прѣдложенията сѫ несъстоятелни. Ще започна̨ с послѣдното.

• ►► Разнобой в контра-прѣдложенията. (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼ Разнобой в контра-прѣдложенията. (.. скрий ..)
  
  
  • Рѣшението на проблемът трѣ̋бва да бѫде просто:

    Нелѣпата инструкция (т.е. гнусното правило) се отмѣня, не се коментира повече и се отдава на забрава. За пълен и непълен члѣн нѣ̋ма защо да става дума.
    
    Опрѣдѣлителния̌т члѣн при имената от мѫжки род в единствено число (при всички прилагателни имена от м.р. в ед.ч. и при сѫществителнитѣ имена от м.р. в ед.ч., завършващи на съгласна) може да се пише или изговаря изцѣ̋ло, заедно с крайното Т, може и крайното Т да се пропусне, съгласно с навицитѣ и прѣдпочитанията на пишещия̌т или говорещия̌т, без това да се отразява на смисълът и без да има особена нуђа това да се коментира.
    
    Забѣлѣжѣте, че по този начин текстовете, в които нелѣпата правописна инструкция е спазена, си остават с правилен правопис.

  • За съжаление, нѣ̋кои прѣдлагат гнусното правило да се замѣни с друго правило.

    Ако гнусното правило се замѣни с друго правило, каквото и да е то, тогава текстовете, в които нелѣпата правописна инструкция е спазена, ще се окажа̨т със сгрѣшен правопис.

    • За съжаление, нѣ̋кои прѣдлагат гнусното правило да се замѣни с друго правило, напримѣр с правило за отмѣ̋на на пълния̌т члѣн.
    • Нѣ̋кои не прѣдлагат точно замѣ̋на на гнусното правило с правило за отмѣ̋на на пълния̌т члѣн, но така за съжаление го разбира публиката от неяснитѣ им писания.
    • Отмѣ̋на на така нарѣчения̌т пълен члѣн означава забрана на крайната съгласна Т в опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род в единствено число. Но това е невъзможно - крайното Т си го има в езикът - как ще го забраниш.
      
      
    • Възможна е "отмѣ̋на" на така нарѣчения̌т непълен члѣн.

    Отмѣ̋на на непълния̌т члѣн означава задължително писане на крайната съгласна Т в опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род в единствено число.
    
    Произнасянето ѝ остава незадължително, разбира се.
    
    Към такава практика сѫ се придържали напримѣр Каравелов, Ботев и Вазов. Тази практика е възприета и в Скопие. Такава практика би могла да се прѣпорѫча. И аз се придържам към нея̨. Но не бих искал тя да стане задължителна.
    
    Гнусното правило трѣ̋бва просто да бѫде отмѣнено, а не замѣнено.

    • Според правописът на Омарчевски, в сила от 1921 до 1923, гнусното правило е замѣнено с друго правило, нарѣчено евфонично. Възстановяването на онова евфонично правило сега изглеђа безпрѣдмѣтно и нѣ̋ма какво повече да се обсѫђа.
    
    
• ►► Покажи степенитѣ на наглостта ..
  
  
• ▼▼ Степенуване на наглостта. (.. скрий ..)
  
  
  
  • Слаба степен на наглост.

    Имам право на мнѣние - защо да не се възползвам от това си право - защо да не изкажа̨ нѣ̋какво мнѣние, въпрѣки че точно по този въпрос съм невѣжа.

  • Срѣдна степен на наглост.

    За мене това правило не важи, ама за даскалята трѣ̋бва да си важи. Даскалята трѣ̋бва да уча̨т дѣчурлигата на ум и разум. Колкото по-тѫпи нѣща уча̨т дѣцата в училище, толкоз по-възпитателно е за тѣ̋х - всѣки, който е ходил в казармата, добрѣ знае това.

  • Висока степен на наглост.

    Имам право по този правописен въпрос да водя̨ за носът цѣ̋л народ - защо да не се възползвам от това си право.

• ►► Покажи степенитѣ на невѣжеството ..
  
  
• ▼▼ И невѣжеството си има степени, разбира се. (.. скрий ..)
  
  
  • Пълно невѣжество - без коментар - no comment.
  
  
  • Невѣжество от тип "не е в час".

    Как така ще отпадне пълния̌т члѣн! Нашия̌т език ще заприлича на руския̌т! Члѣнът внася яснота!

    Нѣ̋кои хора не съзнават, че става дума само за едно правописно правило.
    Ако това правило се отмѣни, не се отмѣня артроманията на нашия̌т език, тя изобщо не се ощетява.
    
    Правилото, подлежащо на отмѣ̋на, нѣ̋ма отношение по това дали дадено сѫществително име ще се употрѣби със опрѣдѣлителен члѣн или без опрѣдѣлителен члѣн.
    
    Правилото, подлежащо на отмѣ̋на, засѣ̋га само имената от мѫжки род в единствено число, и то само когато сѫ употрѣбени с опрѣдѣлителен члѣн.
    
    Как в множествено число езикът ни се оправя без "пълен" члѣн?
    Как в женски и в срѣден род езикът ни се оправя без "пълен" члѣн?
    
    Езикът ни със сигурност има естествен механизъм да се оправя без "пълен" члѣн и доколкото правилото, подлежащо на отмѣ̋на, е само правописно, този естествен механизъм винѫги е в сила, дори и за мѫжки род в единствено число.

  • Невѣжество от тип "многознайко". Може би училищата произвеђат такива невѣжи многознайковци.

    Учителя̌т срѣщна̨ ученика. Тракторът блъсна̨ камиона. Бикът събори тореадора. Генералът наруга маю̄ра. Ако го нѣ̋маше пълния̌т члѣн, как щѣ̋хме да разберем кой кого е наругал и кой кого е съборил!

    Нѣ̋кои хора не съзнават, че става дума само за едно правописно правило.
    
    Смисълът на изрѣчението трѣ̋бва да бѫде ясен още прѣди прилагането на правописното правило за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн. Иначе текстът е неграмотно съставен.

    Учителя̌ срѣщна ученикът. Трактора̌ блъсна камионът. Бика̌ събори тореадорът.
    Ако тук си мислите, че пълния̌т члѣн опрѣдѣля подлогът, грѣшите. Словоредът опрѣдѣля подлогът, а гнусното правило просто не е приложено - това е положението в българския̌т език.

    Как в множествено число езикът ни се оправя без "пълен" члѣн?
    Как в женски и в срѣден род езикът ни се оправя без "пълен" члѣн?
    А как ли пък езикът ни се оправя без никакъв члѣн, когато сѫществителното име е неопрѣдѣлено?
    
    Езикът ни със сигурност има естествен механизъм да се оправя без "пълен" члѣн и доколкото правилото, подлежащо на отмѣ̋на, е само правописно, този естествен механизъм винѫги е в сила, дори за мѫжки род в единствено число.
    
    Този естествен механизъм - словоредът - е един и сѫщ и важи във всички случаи - подлогът прѣдшества прѣ̋кото допълнение:

    • Учителя̌т срѣщна̨ ученикът. Учителката срѣщна̨ ученикът. Учителката срѣщна̨ ученичката. Учителя̌т срѣщна̨ ученичката.
    • Тракторът блъсна̨ камионът. Колата блъсна̨ камионът. Колата блъсна̨ каруцата. Тракторът блъсна̨ каруцата.
    • Бикът събори тореадорът. Кравата събори доячката. Доячката събори тореадорът в сламата. Тореадорът събори доячката в сламата.

    Езикът ни като члѣн на Balkansprachbund-ът разполага и с друг естествен механизъм за опрѣдѣляне на подлогът.

    • Ученичката я̨ срѣщна̨ ученикът. Ученичката я̨ срѣщна̨ учителя̌т. Ученикът го срѣщна̨ учителката. Ученикът го срѣщна̨ ученичката.
    • Тракторът го блъсна̨ колата. Каруцата я̨ блъсна̨ камионът.

    Наличието на невѣжи многознайковци е една от демонстрациитѣ на фактът, че гнусното правило отчуђава езикът ни от носителитѣ му.

.. към началото ..

---

2.2. Прѣглед на текущото състояние

• ►► Досѣжно артроманията. (.. покажи тук ..) (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼ Досѣжно артроманията. (.. скрий ..)
  

  Артроманията на българския̌т език е замѣсена, понеже гнусното правило паразитира върху нея̨. Иначе тя нѣ̋ма връзка с него. Слава Богу, вече не се въдя̨т борци срѣщу артроманията, каквито е имало прѣз 19-ти вѣк.
  
  Сега само слѣдва да се повтори, за успокоение на невѣжитѣ, дѣто "не сѫ в час":

  Правилото, подлежащо на отмѣ̋на, нѣма отношение по това дали дадено сѫществително или прилагателно име ще се употрѣби със опрѣдѣлителен члѣн или без опрѣдѣлителен члѣн.
  
  С други думи, артроманията не се влияе от гнусното правило, нѣ̋ма да се повлияе и от отмѣ̋ната му.
  
  Докато артроманията има широк обхват и пълна имплементация в нашия̌т език, паразитиращото върху нея̨ гнусно правило има тѣсен обхват:

  • Само сѫществителнитѣ имена в единствено число от мѫжки род, завършващи на съгласна и члѣнувани с опрѣдѣлителен члѣн.
  • Само прилагателнитѣ имена в единствено число от мѫжки род, члѣнувани с опрѣдѣлителен члѣн.

  
  Изобщо не се влияя̨т от гнусното правило:

  • Нечлѣнуванитѣ сѫществителни и прилагателни имена.
  • Сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена в множествено число.
  • Сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена от женски или от срѣден род.
  • Сѫществителнитѣ имена от мѫжки род, завършващи на гласна (воеводата, дѣ̋дото).

  (.. скрий разсѫђенията досѣжно артроманията ..)



• ►► Истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език. (.. покажи тук ..) (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼ Истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език. (.. скрий ..)
  

  За да се изрази в българския̌т език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн. Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията със члѣн се наричат члѣнувани форми.
  
  Алгоритъмът на члѣнуването в българския̌т език може да се изрази чрѣз поредица от правила.
  

  
  
  • Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващо правило.. Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи.
  
  
  • Правило_1 (изход_1).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено)
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
    • Забѣлѣжка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в нѣмския̌т) имената в множествено число нѣ̋мат род.
  
  
  • Правило_2 (изход_2).
    • Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число.
    • Тѣ приемат члѣн -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
    • Примѣри: двѣтѣ, стотѣ, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
    • Забѣлѣжка: При нѣ̋кои числителни вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди. Дали във всичкитѣ случаи формата -тѣ етимологически не се явява съкращение на -тѣх?
  
  
  • Правило_3 (изход_3).
    • Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю.
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.
  
  
  • Правило_4 (изход_4).
    • Отнася се за имената от срѣден род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТО.
    • Примѣри: таксито, партито.
  
  
  • Правило_5 (изход_5).
    • Отнася се за имената от женски род.
    • Тѣ приемат члѣн -ТА.
    • Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
  
  
  • • Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.
  
  
  • Правило_6 (изход_6).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т.
    • Примѣри: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.
  
  
  • Правило_7 (изход_7).
    • Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
    • Примѣри: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.
  
  
  • Правило_8 (изход_8).
    • Отнася се за прилагателни имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
    • Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
    • Примѣри: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.
  
  
  • Правило_9 (изход_9).
    • Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
    • Тѣ приемат члѣн -Я̌Т.
    • Примѣри: деня̌т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
  
  
  • • Забѣлѣжка: Ако сте приложили нѣ̋кое правило от 6 до 9, то имайте прѣд вид, че в буквата Я̌ от члѣнът -Я̌Т(или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Напримѣр, деня̌т се произнася деньът.
    • Забѣлѣжка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 члѣнът е бил -ЬТ (деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловнитѣ ерове).
  
  
  • Правило_10 (изход_10).
    • Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
    • Члѣнът е -ЪТ.
    • Примѣри: носът, градът, пѣтелът, лъвът, тигърът, отговорът, езикът.
  
  
  • • Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държа̨т като прилагателни имена (мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..).

  Рѣшаваща забѣлѣжка по темата: И къдѣ е мѣ̋стото на гнусното правило тук?
  

  
  
  • Погледнѣте пак правилата (изходитѣ) от 6 до 10 ..
  
  
  • Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
  • не е задължително нито да се пише, нито да се произнася.
  
  
  • Обикновено в рѣчта тя се пропуска.
  
  
  • Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
  
  
  • Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусната.
  
  
  • Ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла. Сега едва ли има проблем члѣнът -ЪТ да се съкращава на -Ъ.

  Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба", т.е. със гнусното правило:
  

  
  
  • Погледнѣте пак правилата (изходитѣ) от 6 до 10 по-горѣ ..
  
  
  • Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не е задължително да се произнася.
  
  
  • Обикновено в рѣчта тя се пропуска.
  
  
  • Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусната. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
  
  
  • Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусната.
  
  
  • Когато тя се пише, члѣнът се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът се нарича непълен (или кратък).
  
  
  • Ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, тогава се пише непълен члѣн -А.
  
  
  • Слѣдното гнусно правило опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:
  
  
  • С пълен члѣн се члѣнуват подлогът и сказуемното опрѣдѣление.
  
  
  • В останалитѣ случаи се пише непълен члѣн.
  
  
  • Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с непълен члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.

  (.. скрий правилата за члѣнуване на имената в българския̌т език ..)



• ►► Статут на нелѣпата инструкция или статут на гнусното правило (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼ Статут на нелѣпата инструкция или статут на гнусното правило (.. скрий ..)

  Нелѣпата инструкция все още е в сила. Важи за училищата. Влиза в официалния̌т правописен рѣчник (виж Боян Вълчев, т.3.22.)
  
  Според Боян Вълчев, т.3.20, нелѣпата инструкция не е част от закон. Законът ("Наредба-закон за правописа", 1945) повелявал само слѣдното: Сѫществителнитѣ от мѫжки род в именителен падеж (т.е. когато сѫ подлог или сказуемно опрѣдѣление) да се члѣнуват с пълен члѣн. Нищо не се казвало в законът за непълния̌т члѣн - изглеђа практиката да се употрѣбява само пълен члѣн не противорѣчи на законът. Нищо не се казвало в законът и за члѣнуването на прилагателнитѣ имена.
  
  От друга страна, текстоветѣ в интернет нѣ̋мат териториална юрисдикция или имат съмнителна такава. Правописът в мрѣжата изцѣ̋ло е по усмотрение на авторитѣ и на модераторитѣ и администраторитѣ на интернет.
  

  (.. скрий статутът на гнусното правило ..)



• ►► Обхват на гнусното правило (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼ Обхват на гнусното правило (.. скрий ..)

  Има двѣ групи хора, които го владѣя̨т гнусното правило: прѣподавателитѣ по български език и коректоритѣ (хора, които си изкарват хлѣ̋бът с поправка на езикови грѣшки).

  Остана̨лата част от българската интелигенция обикновено не го владѣе гнусното правило:

  
  
  • Учителитѣ по математика, физика, химия, биология, .. не го владѣя̨т гнусното правило.
  • Лѣкаритѣ не го владѣя̨т гнусното правило - в медицинската документация (епикризи, анамнези, ..) то не се спазва.
  • Сѫдиитѣ не го владѣя̨т гнусното правило.
  • Инженеритѣ и архитектитѣ не го владѣя̨т гнусното правило.
  • Писателитѣ не го владѣя̨т гнусното правило - в писателскитѣ рѫкописи до намѣсата на коректоритѣ то не се спазва.
  • Министритѣ и депутатитѣ не го владѣя̨т гнусното правило.
  • Банкери, индустриалци и всѣ̋какви други бизнесмени не го владѣя̨т гнусното правило.
    • Банкери, индустриалци и всѣ̋какви други бизнесмени не дават бонус към заплатата на секретарката (бизнес-асистентката) заради евентуална нейна способност да прилага гнусното правило.
    • И, разбира се, гнусното правило изобщо не се спазва в бизнес-кореспонденцията.
  
  
  • .. Ако всички горѣизброени не го владѣя̨т гнусното правило, кой тогава ще го владѣе? Нима "работническата класа"? Или селянитѣ-кооператори?
  
  
  • .. И нима всички горѣизброени сѫ неграмотни?
  • .. Нима у нас грамотни сѫ само учителитѣ и прѣподавателитѣ по български език (и коректоритѣ)?
  
  
  • .. Ако е така, то пак се демонстрира фактът, че гнусното правило отчуђава българския̌т език от носителитѣ му.

  Ако нѣ̋кой достатъчно дълъг публикуван текст не е мина̨л прѣз коректор, то най-вѣроятно на нѣ̋кои мѣста в този текст гнусното правило се нарушава.

  Закон, който нѣ̋ма как да не се нарушава, компрометира цѣ̋лото законодателство и поради това той спѣшно трѣ̋бва да бѫде отмѣнен. Правописно правило, което нѣ̋ма как да не се нарушава, компрометира цѣлия̌т правопис, води до ерозия на отношението на хората към родния̌т си език и поради това то спѣшно трѣ̋бва да бѫде отмѣнено.

  (.. скрий обхватът на гнусното правило ..)



• ►► Защо гнусното правило е така трудно за овладяване (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼ Защо гнусното правило е така трудно за овладяване (.. скрий ..)

  Гнусното правило въвеђа в официалния̌т правопис различие међу именителен и винителен падеж при члѣнуванитѣ с опрѣдѣлителен члѣн имена от мѫжки род в единствено число, каквото различие в езикът ни не се усѣща. В езикът ни гнусното правило го нѣ̋ма, има го само в официалния̌т правопис.

  В други езици - руски, гръцки, сръбски, нѣмски - има различие међу именителен и винителен падеж при имената. Ако човѣк с ро̀ден български език учи руски, гръцки, сръбски, нѣмски, .., той трѣ̋бва да усвои кога кой падеж да употрѣбява и какви сѫ формитѣ за съотвѣтния̌т падеж.

  Нѣ̋кои казват: Правилото е толкова просто. Така както човѣк може да овладѣе падежитѣ в руски, гръцки, сръбски, нѣмски, .., така той може да овладѣе и това правописно правило.
  
  Гнусното правило прѣдполага отношения към родния̌т език като към чуђ, гнусното правило отчуђава българския̌т език от носителитѣ му.
  
  Един руснак (грък, сърбин, нѣмец, ..), дори да е пиян-залѣ̋н, нѣ̋ма да обърка падежитѣ в родния̌т си език.
  
  Ако човѣк с ро̀ден български език учи руски, гръцки, сръбски, нѣмски, .., той обикновено е изложен в срѣда, къдѣто съотвѣтния̌т език се говори правилно.
  
  Гнусното правило обаче го нѣ̋ма в реалния̌т език и то не може да бѫде овладѣ̋но по начинът, по който се овладѣ̋ват падежитѣ в руски, гръцки, сръбски, нѣмски, ..
  
  Дори когато чете "добра" литература на български език, т.е. текстове, къдѣто гнусното правило е спазено, човѣк има за цѣл да схване съдържанието на текстът, а не да му прави синтактичен анализ.
  
  Когато пък човѣк пише свой текст, той пак се съсрѣдоточава върху съдържанието прѣди всичко. Дори при повторен прочит на току-що написания̌т текст, човѣк пак е съсрѣдоточен прѣди всичко върху съдържанието.
  
  Едва слѣд като съдържанието на написания̌т текст е "одобрено", нужен е допълнителен прочит с цѣл чрѣз синтактичен анализ да се спази нелѣпата инструкция.
  
  

  Цитат от мрѣжата, изразяващ отчуђението међу българския̌т език и носителитѣ му:

  Най-грамотно пиша̨т на български небългаритѣ. Българитѣ си пиша̨т на български.
  

  Нѣ̋кои казват: Други езици имат къдѣ-къдѣ по-сложен правопис от българския̌т, и не се оплакват.
  
  Това е заблуда. Едва ли има европейски език с толкова нелѣпо и странно правописно правило. Със сигурност нѣ̋ма в руски, гръцки, сръбски, нѣмски, английски, испански, ..
  
  Напримѣр, правописът (spelling-ът) на отдѣлнитѣ английски (или пък гръцки, френски, ..) думи се усвоява сравнително лесно чрѣз наизустяване. По подобен начин се усвояват и китайскитѣ йероглифи. Това се оказва по-лесно, отколкото "нашето гнусно правило", понеже не е нужен специален синтактичен анализ. Правописът (spelling-ът) на отдѣлнитѣ английски думи се усвояват просто чрѣз четене на текстове, и то без да се налага втори прочит при писане за корекция на правописът. Сѫщото важи и за прилагания̌т тук от мене ятов правопис за българския̌т език.
  
  Сѫщо така, не се налага втори прочит на току-що написан текст с цѣл корекция на spelling-ът. Още при писането, когато човѣк е съсрѣдоточен върху съдържанието, spelling-ът на думата (или пък съотвѣтния̌т китайски йероглиф) по естествен начин изниква в съзнанието на пишещия̌т като част от понятието.

  (.. скрий разсѫђенията за трудното овладяване на гнусното правило ..)

.. към началото ..

---

2.3. Кратка историческа справка

.. Покажи историческата справка ..

(.. скрий историческата справка ..)

Има три вида правописни системи за нашия̌т балкано-славянски език:

• русофилски: характеризират се с наличието на рускитѣ букви Я и Й (.. от януари до май ..).
• сърбомански: характеризира се с буквата J вместо Й (.. од jануари до маj ..)
• маргинални, може би българофилски, напримѣр правописът на Найден Геров.

Нѣ̋ма да разглеђаме правописнитѣ системи, основани на друга азбука. Нѣ̋ма да се задѫлбочаваме и в скопския̌т сърбомански правопис.

В България прѣз послѣднитѣ два вѣка сѫ прѣобладавали русофилскитѣ правописни системи. Правописът, към който аз се придържам, сѫщо така е русофилски - боя̨ се, че бих изпаднал в маргиналност, ако отмѣня̨ буквата Я, напримѣр.

Има три официални русофилски правописа:

• Иванчевски: в сила от 1899 до 1945, без 1921-1923.
• Омарчевски: в сила от 1921 до 1923.
• ОФ (отечествено-фронтовски): в сила от 1945 досега.

Прѣди официалния̌т Иванчевски правопис (1899) сѫ се използвали различни правописни системи. Сега, в епохата на интернет, сѫщо така мога̨т да се използват различни правописни системи.

Та темата ни бѣше за гнусното правило. То е елемент на два официални правописа: на иванчевския̌т и на отечествено-фронтовския̌т. В омарчевския̌т правопис на негово мѣ̋сто стои нѣ̋какво друго правило, евфонично, пак гнусно, но не чак толкова.

Всичко започнало с едно много по-гнусно правило, с една още по-нелѣпа измишлю̄тина, тази на Неофит Рилски от неговата граматика от 1835.

.. Покажи разсѫђенията за Неофит Рилски ..

(.. скрий разсѫђенията за Неофит Рилски ..) Разлистѣте на 86-та страница. Примѣрът е със сѫществителното старец.

Падеж		Единствено число		Множествено число
Именителен падеж:		ста́рецо		ста́рцы те
Родителен падеж:		на ста́р[е]ца		на ста́рцы те
Дателен падеж:		на ста́рецатъ		на ста́рцы те
Винителен падеж:		ста́рецатъ		ста́рцы те

Коментари:

• Буквитѣ Ѣ (ят) и Ѫ (голѣ̋м юс) се употрѣбяват в граматиката на Неофит Рилски съвсѣм рѣ̋дко.
• Буквитѣ Ы (еры), І (йота) се употрѣбяват достатъчно често.
• Формитѣ на буквитѣ сѫ отпрѢди грађанския̌т шрифт - това си личи най-вече по буквитѣ Я (малък юс) и У (оук), но сѫщо така И и Н.
• Звукът Ъ се срѢща много по-рѢ̋дко, отколкото сме свикна̨ли. ЗамѢства се със О, У, Е или А.
• Когато звукът Ъ присѫства, той се означава с буквитѣ Ѫ (голѣ̋м юс) или А.
• По онова врѣме нашитѣ книжовници не били още осъзнали, че за звукът Ъ подхођа тъкмо буквата Ъ - за нашитѣ книжовници от онова врѣме буквата Ъ била просто знак за твърдост, както в руски и църковно-славянски.
• И сега конкретно за падежнитѣ форми на члѣнуваното с опрѣдѣлителен члѣн сѫществително име старец.
• Неофитовото гнусно правило е точно наопаки на сегашното гнусно правило: "пълен" (със Т) е члѣнът във винителния̌т падеж, а "кратък" (без Т) - при именителния̌т.
• Слѣдователно, не може и двѣтѣ гнусни правила да сѫ "вѣрни".
• В дѣйствителност, и двѣтѣ гнусни правила сѫ си двѣ различни измишлю̄тини, и двѣтѣ невѣрни.
• Да отбѣлѣжим все пак, че за сегашното гнусно правило се признава, че то е само правописно, признава се, че то нѣ̋ма никакви основания в говоримия̌т език и че би било съвсѣм неумѣстно да го налагаме в говорът.
• Докато за Неофитовото гнусно правило нѣ̋ма такава уговорка - като че ли то има претенцията да се наложи и в говорът.
• Ще илюстрирам "правилото" на Неофит Рилски чрѣз нѣ̋колко примѣра, приведени към по-съврѣменен правопис.
  
  
  • Старецо си изпусна бастунът.
  • Попо изповѣда старецът.
  • Старецо бѣ изповѣдан от попът.
  • Старецо цѣлуна рѫката на попа.
  • Старецо даде два гроша на попът.
  
  
• Послѣднитѣ два примѣра илюстрират измисленото от Неофит Рилски различие међу родителен и дателен падеж.
  
  
  • Цѣлуна рѫката на попа - родителен падеж.
  • Даде два гроша на попът - дателен падеж.
  
  
• Още илюстрирации на "идеята" на Неофит Рилски за различие међу родителен и дателен падеж.
  
  
  • Момъко вдигна от земята бастунът на стареца, който той бѣше изпуснал.
  • Момъко вдигна от земята бастунът и го подаде на старецът.
  
  
• В сѫщност, нашия̌т език отдавна не различава родителен от дателен падеж.
• Това е и основната характеристика на Balkansprachbund-ът, балканския̌т езиков съюз, към който нашия̌т език принадлежи. Цитат оттам:

  У нас, носителитѣ на балкански езици {GR,BG,RO,AL}, изобщо е притѫпено чувството, че родително и дателно отношение слѣдва да се изразяват различно.

• Нѣ̋кой може да оцѣнява високо усилията за "усъвършенстване" на езикът, изразени в разни гнусни правила.
• Но:
  • Българския̌т език е естествен език.
  • Ако нѣ̋кой естествен език (руски, гръцки, сръбски, нѣмски, ..) поддържа различие међу нѣ̋какви падежи (именителен, винителен, дателен, родителен, ..), ...
  • .. то носител на този език, колкото и неграмотен или пиян да е той, никога нѣ̋ма да ги обърка падежитѣ.
  • Съставител на граматика на нѣ̋кой естествен език трѣ̋бва да опише в нея дѣйствителното състояние на езикът, а не да се опитва да го "усъвършенства".
  • Съставител на граматика на българския̌т език трѣ̋бва да опише в нея дѣйствителното състояние на езикът, а не да се опитва да го "усъвършенства".
  • Вижте и т. 3.21. Боян Вълчев: Филолозите трябва да описват езика, а не умозрително да съчиняват езикови правила


• Проблемът с Неофит Рилски е, че той се поддава на изкушението да измисля езикови правила и дава лош примѣр на послѣдователитѣ си.


• Неофит Рилски добрѣ е познавал гръцкия̌т език - точно гръцкия̌т език вѣроятно му е подсказал члѣнът в именителен падеж да е -О.


• На Неофит Рилски сѫ му били добрѣ познати пурификационно-просвѣтителскитѣ стремежи на катаревусата. Но дали той е съзнавал, че привидно изкуственитѣ от гледна точка на разговорния̌т гръцки език нейни (на катаревусата) форми, тѣ не сѫ измислени, не сѫ измишлю̄тини, а сѫ заимствани от старо-гръцки.

(.. скрий разсѫђенията за Неофит Рилски ..)

• Нѣ̋кой може да оправдава разнитѣ гнусни правила (неофитовото, иванчевското, омарчевското), обяснявайки ги със стремежът към компромис међу различнитѣ диалекти.
• Но:
  • Чрѣз такова гнусно правило практически се наказват всички диалекти - гнусното правило го нѣ̋ма никъдѣ, то е измишлю̄тина.
  • Прѣдставѣте си, двама или трима ученика се скарват за нѣщо и се сбиват, а учителя̌т всичкитѣ ги наказва с нѣ̋какво тѫпо наказание, без изобщо да се заинтересува от сѫщината на спорът међу ученицитѣ.
  • Дѣйствителен компромис међу различнитѣ диалекти би било приемането на нѣ̋колко равноправни варианта, без специално правило кой вариант кога да се използва.
  • Всѣки да може да употрѣбява вариантът, към който е привикна̨л.

Проблемът на разнитѣ гнусни правила (неофитовото, иванчевското, омарчевското) е, че тѣ сѫ измислени и неестествени.

Иначе си има достатъчно правила, които сѫ естествени, понеже или сѫществуват в съврѣменния̌т език, или сѫ исторически обусловени.

Марин Дринов изтъквал слѣдния̌т принцип, който слѣдвало да се прилага при изграђането на ново-българския̌т книжовен език:

Диалектното разнообразие се прѣодолява, като се приеме най-архаичния̌т сѫществуващ вариант.

Ако приложим принципът на Дринов към члѣнуванитѣ имена от мѫжки род в единствено число, то бихме стигна̨ли до слѣдното "идеално" правило: повсемѣстното писане на члѣн -ЪТ или -Я̌Т (или евентуално -ЬТ), като съгласната Т може да изпада от произношението, както обикновено става и другадѣ (вѣстник, кръстник, президенски избори, и в много други случаи) - буквата Т се пише, макар че може да не се чуе.

Това "идеално" правило е било спазвано от редица книжовници, напримѣр от Любен Каравелов. Подобно правило е в сила и според скопския̌т сърбомански правопис. Но вече е късно да се въвеђа такова "идеално" правило - сега е пълно с текстове, които биха̨ му противорѣчали.

Гнусното правило на Неофит Рилски и това на Иванчевски се основават на въображаемо различаване на падежни форми при имената, и то при члѣнуваните с опрѣдѣлителен члѣн. Имат ли тѣ изобщо нѣ̋каква реална основа? (.. покажи ..)

Гнусното правило на Неофит Рилски и това на Иванчевски се основават на въображаемо различаване на падежни форми при имената, и то при члѣнуваните с опрѣдѣлителен члѣн. Имат ли тѣ изобщо нѣ̋каква реална основа? (.. скрий ..)

• Сега, в началото на 21-ви вѣк, нѣ̋ма носители на българския̌т език, които да различават падежи при члѣнуваните (сѫществителни и прилагателни) имена.
  • Макар че архаични падежни форми при нечлѣнуванитѣ имена се наблюдават:
    • Брат брата не жали.
    • Гарван гарвану око не вади.
    • На Господа Бога се уповаваме.
    • Майцѣ си (Христо Ботев).


• Прѣз 19-ти вѣк обаче все още такива е имало, но само в отдѣлни диалекти.
• Става дума само за два случая, нито един от които не се прѣсича с гнусното правило:


• В изолирани родопски говори се срѣщала члѣнна форма за одушевен мѫжки род единствено число винителен падеж, завършваща на -АТОГ (което явно е съкращение-контракция от по-старо -АТОГО). Фактически, самия̌т члѣн е -ТОГ, а -А- е окончанието за винителен падеж прѣди члѣнуването. Виж Българска диалектология от Ст. Стойков за смолянския̌т говор. Примѣри оттам в нормализирана форма:
  • Иди повикай (порѫчай) мѫжатог си.
  • Със стрикатог Тодора бѣхме ..


• Прѣз 19-ти вѣк в доста диалекти, но не във всички, в женски род единствено число се пазѣло различие међу именителен и винителен падеж както при нечлѣнуванитѣ, така и при члѣнуванитѣ имена, и това било отразено в нѣ̋кои тогавашни правописни системи, напримѣр при Найден Геров.
  • Водата е студена - именителен падеж.
  • Влѣ̋зох във водѫтѫ - винителен падеж.
  • Влѣ̋зох в студенѫтѫ водѫ - винителен падеж.
  • Студената вода ме измокри - именителен падеж.
  • Ще пием по еднѫ студенѫ водѫ - винителен падеж.
  • Ще пием по еднѫ студенѫ водѫ - и сега може да се каже така в разговорния̌т език.
  • .. Да, ама сега вече падежитѣ не се различават - сега може да се каже сѫщо така
  • .. Студенѫтѫ водѫ ме измокри, макар че падежът е именителен.


• Една от причинитѣ, довели до включването на гнусното правило в иванчевския̌т правопис, е кефът на русофилитѣ, духовния̌т им екстаз. Умирали сѫ си тѣ от кеф, когато на български и руски изрази се пиша̨т еднакво:
  • Три километра до полигона вмѣсто каравеловското Три километра до полигонат.

(.. скрий историческата справка ..)

.. към началото ..

---

2.4. Изгледи и прѣпорѫки

.. Покажи прѣпорѫкитѣ ..

(.. скрий прѣпорѫкитѣ ..)

• Да се върнем към т. 2.1. Основни прѣчки прѣд рѣшаването на проблемът.


• Тѣзи, дѣто съзнават абсурдността на гнусното правило, да прѣстана̨т да говоря̨т за замѣ̋на на това правило с друго, за отмѣ̋на на пълния̌т члѣн, за прѣмахването на пълния̌т члѣн и т.п.


• Правилото - гнусното правило - нелѣпата инструкция трѣ̋бва просто да се отмѣни, както и терминитѣ "пълен" и "кратък" члѣн трѣ̋бва да прѣстана̨т да се употрѣбяват.


• Проявитѣ на наглост слѣдва да се игнорират.


• На невѣжитѣ от тип "не сѫ в час" да им се обясни за какво става дума.


• В описанието на българския̌т език да се включи слѣдната констатация (слѣдния̌т факт):
  • Гласнитѣ звукове А и Ъ се различават само в силна позиция (под ударение или в послѣдната сричка на вокатив).
  • В неударена (слаба) позиция гласнитѣ звукове А и Ъ не се различават в произношението.
  • В правописът обаче омѣсването на буквитѣ А и Ъ е и си остава недопустимо.


• Гнусното правило се отмѣня.
• Опрѣдѣлителния̌т члѣн в единствено число, ..
  • .. ако не е -ТО или -ТА, ..
  • .. то той е -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т, ..
  • .. като в този случай в буквата Я̌ е вплетен звукът Ъ.
  • (виж Истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език).


• Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
• .. не е задължително нито да се пише, нито да се произнася.


• Обикновено в рѣчта тя се пропуска.


• Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусната. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.


• Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана или е пропусната.


• Ако тя се пропусне да се напише в члѣнът -ЪТ, вмѣсто члѣн -Ъ може да се напише члѣн -А, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
  • Магазинъ ще отвори във вторник.
  • Влакъ за София закъснѣ̋ с цѣ̋л час.
  • Закъснѣ̋х за часъ по математика.
  • "Свѣтлинитѣ на градъ" - режисю̄р Чарли Чаплин.


• Уроцитѣ по български език, посветени на гнусното правило, се замѣстват с по-смислени уроци.
  • Напримѣр за правописъ на буквата Й.
  • Или пък за мѣстоименията във винителен падеж (кого, никого, нѣ̋кого, всѣкиго, ..).


• В българския̌т език има опрѣдѣлителни (и неопрѣдѣлителни) члѣнове, но нѣ̋ма "пълен" нито пък "непълен" или "кратък" члѣн.


• Това да бѫде първа или единствена фаза на езикова реформа. Спорове по евентуална втора фаза (напримѣр възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ) не трѣ̋бва да забавя̨т първата фаза.

(.. скрий прѣпорѫкитѣ ..)

.. към началото ..

---

2.5. [Draft] Алтернативна историческа справка, прѣдставена като сводка на недоразумѣнията

.. Покажи сводката на недоразумѣнията ..

(.. скрий сводката на недоразумѣнията ..)

• Недоразумѣниeтo на парвенющината.
  • Алеко Константинов: "Пази Боже слѣ̋по да прогледа"

• Недоразумѣниeтo на невѣжеството.

  • .
  • ..

• Недоразумѣниeтo на русофилството.


• Недоразумѣниeтo на гръкоманщината.


• Недоразумѣниeтo на габровския̌т скѫперник.


• Недоразумѣниeтo на гласната Ъ.

(.. скрий сводката на недоразумѣнията ..)

.. към началото ..

---

3. Оставям другитѣ да говоря̨т

Прилагам серия постинги от категорията Пълният член от блогът unustamatubg.wordpress.com, с благодарност към unustamatubg.

Отдѣлно трѣ̋бва да се разглеђат мнѣнията на изтъкнати езиковѣди и мнѣнията на грађани от мрѣжата.

.. към началото ..

---

3.0. Прѣдставителна извадка

В подкрѣпа на моето мнѣние, прѣдлагам най-напрѣд прѣдставителна извадка от мнѣния, мои и на други хора.

• 3.19. Стойко Стойков:

  Срещу това правило решително са се изказвали в миналото повечето от нашите езиковеди и учители по български език като проф. Б. Цонев, проф. Ст. Младенов, Ив. П. Плачков, М. Иванов, Б. Образописов и др., а днес то се отрича от всички по-видни работници в областта на езика. Напълно изкуствено, това правило няма никаква научна и практическа стойност. То няма исторически основания. Не е в съгласие и с живата народна реч, защото няма нито един български диалект, в който да се употребяват две членни форми при имената от мъжки род, разграничавани синтактично.
  
  Изобщо това правило е правописно бреме, което никога няма да бъде усвоено от българския национален език, защото е в пълно противоречие с неговия аналитичен строеж и демократичен правопис.
  
  Единственото разумно, научно и практично разрешение на въпроса за членуване на имената от мъжки род, ед. число, в българския книжовен език е да се приемат и двата члена, напълно еднакви по значение и употреба.

• 3.8. Любомир Андрейчин:

  Въпреки голямото наблягане върху него при обучението, резултатите са наистина нищожни. Това се вижда твърде ясно например от кандидат-студентските писмени изпити по български език, при които това правило е занемарено и пренебрегнато в 97-98% от работите. По-добре е да се премахне това излишно правило и да се използуват силите и времето на учениците за изучаване на по-съществени неща.

• 3.17. Владимир Георгиев::

  Това правило е съвсем произволно установено. То не почива на никакви сериозни основания; стои в противоречие с духа на нашата езикова система.
  ..
  Аз съм учуден как може да се смята за сериозен аргумент твърдението, че ако премахнем това правило, нямало да бъде ясна разликата между подлог и допълнение.
  Нима можем да смятаме, че -ът може да променя смисъла на изречения като "кучето ухапа човекът"?
  
  Без да има каквото и да е научно езиково оправдание, то превръща цялата наша средна интелигенция в неграмотни хора.

• 3.18. Кирил Мирчев:

  .. правилото .. не само стои в противоречие с говоримата реч, но ни налага изисквания, които е трудно и безсмислено да следваме в нашия аналитичен език. Различието между субект и обект в българския език, както във всички езици с аналитичен строй, се определя от мястото на тия синтактични категории в изречението, или чрез интонационни средства, или най-после чрез вмъкване на допълнителни форми в речта, но не и чрез формални белези. Правилото е в коренно противоречие със строя на българския език и нищо чудно няма във факта, че въпреки дългогодишното му съществуване, то и до днес е трудно за възприемане, особено от подрастващото поколение. Всеки, който има и най-малък опит от непосредствен контакт с писмени работи на наши средношколци или студенти, се е убедил, че лъвската част на правописните грешки спада към неспазване „правилната“ употреба на пълен и съкратен член. За това нещо не бива да търсим вината само у учащите се. Вината е и в изкуствения характер на правилото, което изисква от тях усилия да изтъкват неща, които в говора им не съществуват. Неговото трудно усвояване е напълно обяснимо, защото се основава на тънкост, усетът за която е загубен в езиковото съзнание на българина. И най-ревностните поддръжници на това изкуствено правило признават, че то влиза в противоречие с говоримата реч. Изхвърлянето на това правило от правописа ни ще бъде значителна придобивка по пътя на все по-голяма демократизация на нашия правопис. То ще бъде и значително облекчение, особено за учащите се.

• 3.20. Боян Вълчев:

  Ако утре се проведе национален референдум за това дали това правило трябва да съществува или не, съм сигурен, че повечето българи ще се изкажат в негова подкрепа. Индивидуалните причини ще са най-разнообразни. В повечето случаи обаче това ще е от непознаване на същността на проблема. А ако някой тръгне да доказва безсмислието на правилото, сякаш всички оглушават – слушаме се, но не се чуваме. И отново декламираме едно и също като някаква мантра.
  ..
  В полза на коментираното правило се изнамират какви ли не доводи само и само съществуването му да бъде оправдавано. Ако се вгледаме непредубедено в цялата аргументация, ще видим, че тя е безсмислена, но пък продължава да набъбва. Същевременно по време на заниманията по български език в прогимназията и по-късно се прахосват време, интелектуални и емоционални усилия, за да се научи нещо непотребно, вместо и без това малкото предвидено време да се използва за нещо наистина полезно. Успех, разбира се, няма. И това е резултат от повече от 100-годишни усилия. С течение на времето незачитането на правилото става все по-голямо. И слава богу! Щом официалните създатели на правописния речник (както те са се закичили с това определение в най-новото му издание) не могат да решат въпроса, това ще стане въпреки тяхното бездействие. Питам се кога все пак те ще забележат това. Да не говорим и за това, че в последния правописен речник са отделили цели 4 страници от въвеждащата част, за да обяснят правилата, подправилата, подподправилата и правилцата, обрасли правилото. Защото, веднъж измислено, то е трябвало с течение на времето да се "доизкусурява" и дообосновава отново и отново, само и само да не се премахне. Ако това не е изкуство заради самото изкуство, здраве му кажи!

• 3.21. Боян Вълчев:

  
  Когато пред съставителите на правописния речник се поставя въпросът за заличаване на това правило, оттам се чува обяснението, че това можело да направи само парламентът, тъй като то било записано в закон.
  ..
  Всъщност това правило не е работа на парламента, нито на формулировка чрез юридически закон. Парламентът няма силата и не може да регулира различни вътрешноезикови процеси. Това не е работа и на филолозите – те трябва да описват езика, а не умозрително да съчиняват езикови правила.
  
  

• 3.22. Боян Вълчев:

  А дали и да не спомена пропиляното време и ненужно изразходваната интелектуална енергия за заучаването на това правило, което и след повече от 100 години не се спазва и не може да се спазва поради това, че категорично противоречи на вътрешната същност на нашия език?

• 3.1. Мировлад: Езикът се грижи сам за себе си

  А специално пък пълният член е върхът на наглостта от страна на езиковите "разбирачи" ..

• 3.14. Иван Куцаров за правописното правило за пълния член

  Това е издевателство върху българското общество, което изкуствено го прави неграмотно, без всякаква полза от изучаването му. Хвърлят се огромни усилия да се научи, за да се спази законът. Но ползата е нулева.

• 3.30. Александър Балабанов: За ролята на по-ограниченитѣ и тѣзи, дѣто не се рѣшаватъ да мисля̨т сами

  Това правило бѣ лесно да се научи, всички школници го научиха, а по-ограниченитѣ се и фанатизираха дори. И министерството на просвѣщението нѣмаше какво да прави, прие това правило, заповѣда го. Работата стигна до тамъ, щото въ българското правописание за единствено положително установено нѣщо се смѣта това -ътъ или -а.
  
  Едни спазватъ това правило, защото сѫ убѣдени, че е така, и защото по никой начинъ и за нищо не се рѣшаватъ да мислятъ сами. Други пък го спазватъ, само защото не искатъ да си иматъ разправии съ фанатицитѣ, а иначе добрѣ знаятъ, че то е безсмислица.

• 3.23. Калоян Доганов:

  Аз съм против оправдаването на една куха норма (пълния и непълния член) като "признак за грамотност". Това е някаква извратена форма на насилие и средство за прекарване на демаркационна линия между "елит" и "простолюдие". Учи се, но не е жива част от говоримия език. Правилото се усвоява много трудно, няма нищо общо с езиковото чувство на носителите на езика. Не изпълнява и никаква особена семантична функция, която да си струва усилието.

• 3.26. Христо Тамарин:

  .. уважаеми КГ125, много харесвам следната мисъл, която се появява под Вашите постинги:

  Свръхрегулацията е способна да догматизира и най-будния ум.

  Нашият правопис страда от свръхрегулация.

• 3.28. Христо Тамарин:

  Отмяната на правилото за пълният и непълният член няма да струва нищо. От такава отмяна само ще спечелим. Необходими са само воля и здрав разум.

.. към началото ..

---

3.1. Мировлад: Езикът се грижи сам за себе си

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Според мен е напълно абсурдно гледището, че "ако трябва да отменим официално пълния член, трябва да отменим почти всички закони" и т.н. Също така смятам за напълно неадекватно твърдението, че правилото било видите ли маркер, че носителят на езика е тъпанар и не разбира от какво има нужда, а пък Господ е пратил една върхушка снобовидни мъдреци да спасяват езика.

Българският (и всеки друг език) е рожба на носителите си и търпи непрестанно развитие. Да се додява на носителите, че не разумяват сложността на езика си, е все едно някой учен, дето изучава делфините, да почне да придиря на делфина как точно да издава звуците си за общение с другите делфини или да придава наклон на плавниците му, та да плува изискано и интелигентно.

Езиците еволюират, променят се, едни правила и конструкции отпадат, появяват се нови. Речниците и книжовната граматика не водят този процес, те само заснемат текущия състояние на езика. А специално пък пълният член е върхът на наглостта от страна на езиковите "разбирачи" – да наложиш изкуствено в езика едно несъществуващо правило е като да се опиташ да вклиниш пластмасова измишльотина в тялото на делфина, за да задоволиш собствената си представа за грация на неговите движения.

Оплакването, че носителите изпростяват и съответният език а-ха ще умре, а хората ще е превърнат в скотове без намесата на старейшините се носи от векове. Още по времето на Шекспир е имало регистрирани такива. Това са измишльотини и е като вайкането на масата хора, които от някаква възраст нататък почват да се вайкат колко невъзпитани са "днешните млади", пък те на тая възраст какви са били.

Пълният член не е "стойностно изкуство"; корелацията с интелигентността е само повърхностна (кой е овладял правилото, кой има желание да го прилага и т.н.) и не е по същество. Въпросът за изкуствеността на това конкретно правило, неговата неадекватност (още с пръкването му), липсата му на връзка с реалността, неговата нецелесъобразност и нежизнеспособност е съвсем отделен.

Това, че едно правило е сложно и изисква интелигентност за разбиране и прилагане, не означава автоматично, че то е адекватно на практиката или е някакво златно яйце. Теоретично могат да се въведат всякакви усложения в писмения език, например всяко изречение да завършва с корен кубичен от броя на думите в него, защо не и да се решава по някакво сложно диференциално уравнение за всеки абзац. Тъкмо ще вдигнем степента на математическа образованост на носителите.

(.. покажи мой коментар ..)

(.. скрий моя̌т коментар ..)

• Слѣдния̌т израз на Мировлад съм го извел по-горѣ в прѣставителната извадка:

  А специално пък пълният член е върхът на наглостта от страна на езиковите "разбирачи" ..

• Мировлад повдига и въпросът дали е възможно човѣк да говори грѣшно родния̌т си език. Отговорът е не - това е правилния̌т отговор и според логиката, и според политическата коректност.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.2. Павлина Върбанова: Хайде да членуваме (правописно-синтактично)!

.. Покажи статията ..

.. Скрий статията ..

Честно казано, чудя се как да започна. Дали с това, че правилото за употреба на пълния и краткия член е онази правописна норма, която, по скромните ми наблюдения, най-много измъчва интелигентните българи и смущава спокойния им сън? Или с една констатация, направена от мой преподавател във Великотърновския университет преди години? Ще започна с нея, пък дано ви подейства успокояващо. И тъй, паралелната употреба на пълния и краткия член при имената от мъжки род е най-изкуственото правописно правило в нашия книжовен език. Законно съжителство между две несъвместимости. Защото такова нещо в естествената, живата, говоримата българска реч просто няма. В нашите диалекти, на чиято основа се формират граматичните, лексикалните, правописните и каквито още се сетите книжовни норми, имената от мъжки род се членуват или само с кратък член (преобладаващо), или само с пълен (например в Централния балкански и в Странджанския говор). В нито един диалект не се срещат и пълният, и краткият член.

Защо и как тогава, ще попитате с право, се е наложило това изкуствено съжителство на граматични форми? История, приятели, история – борби за надмощие, опити за примиряване, съвместяване, така че да няма недоволни. Правилото, за което говорим, е едно от най-обсъжданите и най-променяните. Окончателно е утвърдено много отдавна – през 1899 г. с така наречения Иванчевски правопис (да не си помислите обаче, че коментарите са били преустановени като с магическа пръчица!). С едно кратко прекъсване (1921–1923) продължава да си действа и до днес.

И след цялата тази предварителна информация – да преминем към същността на въпроса. Така… Ще ви кажа нещо, което вероятно знаете. Написано е в предговора към "Нов правописен речник на българския език" (2002 г. – прясно-прясно!). Най-общо, пълните членни форми се употребяват, когато членуваното име е подлог, определение или именна част на съставно именно сказуемо, а кратките – във всички останали случаи. Толкова е просто и ясно! А вие се жалвате! Ами като напишете едно изречение, веднага започвате да му правите синтактичен разбор. За по-лесно – подчертавате подлога с една права черта, определението – с вълнообразна, сказуемото – с две черти и т.н.

Шегувам се, разбира се. И макар да съм филолог по образование, а може би точно поради тази причина, осъзнавам, че това правило е неуместно. Защото когато човек пише, той следи най-вече основната линия на мисълта си. За да спази правилото за пълния и краткия член, просто трябва да започне да прави анализ на написаното от себе си. Другите правописни правила (тук не говоря за пунктуация, т.е. за употреба на препинателни знаци), малко или много, са формални, на ниво морфема, дума, най-много словосъчетание, а това е на изреченско ниво!

Лош закон, но закон, са казали римляните навремето. Хайде да видим дали мога да ви бъда полезна с нещо. А да критикува всеки може. Ще представя с примери случаите, в които е редно да се пише пълен член:

1. Мисля, че ако човек малко се напрегне, може за секунда-две да посочи подлога в изречението. Например:

Директорът извика новия служител за справка.
Отборът бе победен от втория състав на гостуващия тим.

Във втория случай е важно да се определи правилно кой е граматическият вършител на действието, а не логическият. В действителност вторият състав на гостуващия тим е извършил този подвиг. Но ние няма да се подвеждаме и когато зададем въпроса "Кой бе победен?", за да открием подлога, ще отговорим "Отборът". Следователно тази дума заслужава пълен член.

2. Ако към подлога има определение, пълният член се прехвърля към него, да речем:

Силният отбор бе победен от втория състав на гостуващия тим.

3. Сега да разгледаме случаите, в които имаме именна част на съставно именно сказуемо. Тази изреченска част се определя сравнително лесно, не се стряскайте от названието й. Тя стои най-често след формите на спомагателния глагол съм и някои други глаголи, например явявам се, оказвам се, оставам, когато те се употребяват, малко или много, като негови синоними.

Нийл Армстронг е първият човек, стъпил на Луната.
В критичната ситуация Михаил се оказа мъжът с най-здрави нерви.

Във всички останали случаи извън изброените три се пише кратък член.

Има две формални правила, които могат да ви помогнат, когато се колебаете.

Ако в дадено изречение едно име може да бъде заменено с той, то се членува с пълен член. Ако на негово място може да се постави него или го, редно е да се употреби краткият вариант.

С нощния здрач (с него) се появи и свежият полъх (той) на вятъра (на него).

Второто формално и неписано правило гласи, че ако пред едно име стои предлог, то задължително се членува с кратък член, например: на пазара, в пълния автобус, според мъжа ми.

И за да бъда изчерпателна, ето още три особени и редки случая на употреба на членовете:

1. С пълен член се удостояват имената от мъжки род в заглавия на книги, филми и др. – когато се срещат самостоятелно, например: "Рибният буквар", "Храбрият оловен войник", "Последният мохикан".

2. Само с кратка членна форма се членуват съществителните имена от мъжки род, когато те представляват прякори и прозвища на лица, например: Иван Бухала, Петър Кривия.

3. Географски имена от типа на Хисаря, Предела, Леденика се пишат с кратък член.

Така стоят нещата. Като се рових из историята на българския правопис, се натъкнах на един любопитен факт. След 9 септември (годината е ясна) правителството назначава комисия от езиковеди и писатели, която да изработи проект за правописна реформа. У членовете на комисията явно заговаря здравия разум и те се произнасят за свободната употреба на двете членни форми – пълната и кратката. Министерският съвет обаче не приема това предложение и запазва старото синтактично правило. И ако досега не сте имали основание да се сърдите на Отечественофронтовското правителство, ето ви една сериозна причина!

В текста една дума съзнателно е написана с кратък член вместо с пълен. Открихте ли я?

(.. покажи мой коментар ..)

(.. скрий моя̌т коментар ..) Здравия̌ разум ни подсказва да не обръщаме внимание на гнусното правило, а не да търсим къдѣ то е нарушено.

.. Скрий статията ..

.. към началото ..

---

3.3. Adventurer: Нужен ли е пълният член?

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Преди известен брой години, когато бях студент, в едно упражнение по българска граматика стана въпрос за това дали е необходим пълният член. В разразилия се спор аз се изстъпих и с наивно-патетичен тон заявих, че членът в никакъв случай не бива да се премахва. Даже имах глупостта да уведомя състудентите си и преподавателката, че някакъв подобен маркер трябва да се въведе и другите два рода, където отсъства – женски и среден. По някаква странна причина не станах за посмешище. А трябваше. Когато попораснах и се замислих над позицията си ми стана ясно, че тя е погрешна. Пълният член е ненужен.

Ненужен е, защото не изпълнява никаква функция. Правилото за пълния член е въведено изкуствено в езика от Неофит Рилски, който дава формите за именителен, винителен и дателен падеж и казва, че именителният падеж трябва да бъде с пълен член. Тук би трябвало да светва червена лампа: В българския език почти НЯМА падежи. Нека цитираме проф. Петър Пашов, автор на «Българска граматика»:

Това правило е изцяло изкуствено и се основава на остарялото и неправилно схващане за съществуването на падежи в българския език… Понеже между двата варианта на членната морфема няма абсолютно никакво значение в смисъла, все едно е дали ще кажем „Стареца ме попита“ или „Старецът ме попита“… Би следвало нашият правопис да се освободи от това изкуствено правило, което напълно излишно усложнява правописа.

Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че при женски и среден род НЯМА такъв член и това не причинява никакво неудобство и никакво объркване на смисъла на изречението. Както става ясно, езикова причина за съществуването на пълен член няма.

Наскоро отворих съответната дискусионна страница във Fасеbооk, където в лицето ме плисна поток от какви ли не псевдоаргументи в полза на члена. Направи ми впечатление едно изказване, според което пълният член бил необходим, защото само той разграничавал образованите от простите и глупавите! Прави ли ви впечатление надменността на това изказване? Кой е втълпил на този човек мисълта, че запомнянето на едно граматично правило издава буден ум?! Ще ми се да можех да кажа: “Значи така ще правим, а? Ще поставяме нарочно клопки в езика, за да може в тях да се хващат по-необразованите?” Що за идея е това? Ако разчитаме на това, за да различим умния от глупавия, трябва сериозно да се замислим…

Щели да спечелят неграмотните от тази промяна. И какво ще спечелят? Екскурзия до Бахамските острови?

В същата група на Fасеbооk един човек каза, че ако премахнем пълния член има опасност (пази, боже!) да се опрости езикът! Веднага става ясно, човекът няма понятие от това какво е езикът, нито от това, че езиците се развиват в посока от по-сложен към по-опростен. С други думи, колкото по-опростена е граматиката на един език, толкова той е по-съвършен. Пример за това е китайският. Това е може би най-старият жив език. В него граматиката е опростена до крайност – няма граматични маркери нито за род, нито за число, нито за времена (почти), нито за падежи, да не говорим за членове! И функционира безотказно, без да стават обърквания и пр. Когато се каже, че един език е опростен, това е комплимент, а не обида.

Може още доста да се говори по въпроса, но ще оставя читателя с напомнянето, че емоционалните, патриотичните и снобарските аргументи нямат място в един езиков спор. Там може да има само езикови аргументи. Пълният член е граматически мъртъв. Няма смисъл да влачим трупа му като оловно гюле.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.4. Йордан Карапенчев: Има ли пълен член в българския език?

.. Покажи статията ..

.. Скрий статията ..

Поводът да искам да повдигна отново темата е, че наскоро попаднах на някакъв форум, където се групово се ругаеха “тъпаците”, които не искат да научат пълния член. Имаше и анкета показваща огромен превес на хората против отпадането.

Четейки коментарите се ужасих от некомпетентността и откровената неграмотност на хората защитаващи пълния член. Да се говори как пълният член е неизменна част от българския език е несериозно, защото дори и в момента, в който четете тази статия той не съществува. Причината не е, че глупави и неграмотни хора като мен не го използват правилно – просто той никога не е съществувал.

Преди да се ужасите от това твърдение държа да поясня, че абсолютно всички индоевропейски езици, към които спада и българският имат само определителен и неопределителен член. Пълни, кратки, криви и прави не съществуват никъде включително и в старобългарския, от който произлиза нашият съвременен език. Как тогава да си обясним мистериозната поява на пълен и кратък член в мъжки род? Колкото и невероятно да ви звучи всичко това е в резултат на едно историческо недоразумение.

Всичко започва с книгата "Болгарская граматика" на Неофит Рилски. Там е записано, че при имената от мъжки род единствено число се пише -о в именителен падеж, -а в родителен падеж и -атъ във винителен падеж Подобни разграничения има и за среден и за женски род. Неофит Рилски има изключителни заслуги за възраждането на българщината, така че ни най-малко не бих искал да го оплювам, но не мога да не отбележа, че и това правило никога не е било вярно. Промяната на членната морфема е опит да се обединят повече български диалекти в официалната граматика, а не отражение на състоянието на езика в началото на 19ти век.

Практичния дух на хората обаче не търпи подобни затруднения и през 70те години на 19ти век в българския емигрантски печат в Румъния и Русия се налага т. нар. Каравеловска правописна норма. Тя е доста опростена в сравнение с тази на Неофит Рилски и при нея определителния член в мъжки род е бил единствено атъ/ятъ – т.е. само сегашната морфема за пълен член.

За съжаление след освобождението, през 1899 година някой си не-твърде-интелигентен човечец става министър на образованието – Тодор Иванчов. Въпросният министър създава Иванчовския правопис (съдейки по нормите определени в него можем да кажем със сигурност, че е кръстен на малкия Иванчо от вицовете, а не на министъра). Там за пръв път се въвежда синтактично правило (това с подлога) за пълен и кратък член. С този научен пробив българският език прави решителна крачка извън индоевропейското семейство и се причислява към езици характерни за Африка или Кавказ – поне по тази си характеристика.

От 1921 до 1923 правителството на БЗНС заменя това правило с още по-странно. Пълен член в този период се пише пред дума, започваща с гласна, а непълен — пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Нямам никаква идея защо…. ако някой може да го обясни, с радост ще го изслушам. Това така или иначе е отменено през 1923. През 1944 комунистите правят нова реформа на правописа, която е почти същата като тази на БЗНС, с някои малки изключения – и с едно голямо – пълния член. От тогава досега изписването му се ръководи по Иванчовския правопис от 1899 година.

Днес на трона на малкия Иванчо седи Сергей Игнатов, които се чуди как ще разбираме кой извършва действието без пълен член. Ако беше останала в сила правописната реформа на БЗНС сигурно горкият човек нямаше да може да проумее дали думата започва с гласна или съгласна…

А аз тук междувременно се чудя докога няма да можем да разбираме някакви елементарни неща и ще сочим с пръст неграмотните хора, които не могат да стигнат до интелектуалното ниво на герой от вицовете.

.. Скрий статията ..

.. към началото ..

---

3.5. Христо Първев за правописното правило за пълния член

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Още с първите си прояви новобългарската граматична литература е трябвало да решава въпросите около аналитизма на името в съвременния български език. Липсата на цялостна система от падежни окончания се е виждала от всички и това в същност създава големи затруднения пред авторите от миналото [ХІХ] столетие при отразяването на езиковата действителност в граматиките. В същност открай време у нас е преобладавало схващането, че българската граматика не може да остане без падежи и без склонение. Затова първите възрожденски автори търсят начини и средства за представяне на системи, които да съответствуват на положението в другите славянски езици (отначало черковнославянски, а по-сетне старобългарски и руски). Практиката на Н. Рилски – да се използват „външни“ средства за попълване на склонитбените парадигми – оставя сериозни следи в нашата граматична литература. Макар че употребата на различни диалектни членни форми с функция на падежни окончания не намира последователи, трябва да се вземе под внимание, че у повечето автори на граматики до Освобождението разграничаването на отделни падежни форми чрез различни букви е било нещо обичайно (Й. Груев, Д. Войников, Н. Рилски, С. Радулов, и др., а след Освобождението – С. Панаретов и др.). Като отглас от изкуственото и твърде механично устройство на падежите у Н. Рилски и изобщо през Възраждането трябва да се разглежда правилото за писане на имената от мъжки род с пълна и кратка членна форма.

В граматиките от 30-те години [на ХХ век] придобиват по-прегледна форма и разработките от формално естество. При това за отбелязване е, че известното правописно правило за членуване на имената от мъжки род с оглед на службата им в изречението, формулирано още от Ив. Момчилов, бива представяно от мнозина, главно под влияние на А. Т.-Балан като книжовноезикова норма с някои уговорки макар.

Твърде обстойно разработва въпросите, свързани с категорията определеност, Н. Костов (Българска граматика, София, 1939). Специално внимание отделя той на правописното правило за членуване на имената от мъжки род, което е "чисто книжно, изкуствено правило, тъй като в живата реч никой не го спазва". Безсмислени са и названията "пълен" и "кратък", тъй като не изразяват нищо – форми с единия и форми с другия са напълно равностойни.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.6. Петър Пашов за правописното правило за пълния член

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Правописът ни задължава да употребяваме (тоест да пишем) пълния член, когато съществителното е подлог или сказуемно определение на подлога, а във всички останали случаи се пише краткият член. Това правило е изцяло изкуствено и се основава на остарялото и неправилно схващане за съществуването на падежи в българския език – даже така е формулирано правилото в указа за правописа през 1945 г.: „в именителен падеж се пише -ът и -ят”. Тъй като ние вече, така да се каже, нямаме чувство за падеж, допускаме много грешки при писането на пълен и кратък член. Понеже между двата варианта на членната морфема няма абсолютно никакво различие в смисъла, все едно е дали ще кажем Стареца ме попита или Старецът ме попита – но при писане сме длъжни да поставим пълен член, докато в изречения като Попитах стареца, Говорих със стареца сме длъжни да напишем краткия член, защото съществителното вече не е подлог. Би следвало нашият правопис да се освободи от това изкуствено правило, което напълно излишно усложнява правописа.

При изговор обаче това правило за пълен и непълен член, което е изцяло изкуствено, не е задължително и на практика не може да се спазва, затова спокойно можем да изговорим Романа се чете, но сме длъжни да напишем с пълен член Романът се чете, както впрочем и при деятелен залог Романа е хубав е правилно при изговор, но неправилно с кратък член при писане – трябва да напишем Романът е хубав. Това правило при една предстояща правописна реформа би следвало да отпадне.

Няма съмнение, че това е правописното правило, което най-много се нарушава, макар да е лесно за научаване – "на теория" всички знаят, че ако е подлог в изречението, съществителното в м. р. ед. ч. се членува с пълен член -ът или -ят, а във всички останали случаи се пише с кратък член -а или -я. Защо, след като правилото ни е известно още от началните класове, грешките упорито ни следват до края на средното училище, а и по-късно? Причината за това е, че самото правило за писане на пълен и кратък член е изцяло изкуствено – то не съществува в нито един народен говор, то не се спазва при говорене от нито един българин, в каквото и семейство да е роден и израсъл, колкото и високообразован да е. Следователно, необходимо е да си дадем ясна сметка за тези две неща: първо – това правило е само правописно, не и правоговорно; второ – за да го спазваме, налага се да правим синтактичен разбор, за да установим членуваното съществително от м. р. дали е подлог или не е. Всеки написан от нас текст ние сме длъжни да прегледаме още един път (освен обичайното изчитане за отстраняване на пропуски или случайни грешки) – и то целенасочено, специално за писането на пълен и кратък член! Отдавна се обсъжда въпросът за отменяне на това изкуствено правописно правило, което създава толкова много трудности и заради което се губи толкова много ценно време в училище.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.7. Беню̄ Цонев за недостатъците на "Упътване за общо правописание" от 1899 г.

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

… Но в същност това правило няма научна основа; защото нито историята на езика, нито пък диалектологията го подкрепя – нито пък е тъй практично, за да се прилага лесно. То е, да го речем направо, едно произволно правило, произлязло напросто оттам, че се иска да се намери място за двете членни форми (ътъ и а), получили в нашия писмен език еднакво исторично право. Инак – нищо друго не може го оправда. Ако за много натрапени правописни правила сè можем намери каква-годе основа в някое от многото български наречия, то за употребата на член -ътъ и -а (за прав и косвен падеж) няма отникъде подкрепа: ни един български говор не е намерен досега, който да прави тъкмо такава разлика между член за прав и член за косвен падеж, както гласи обикновеното книжовно правило.

Па и в нашия писмен език, колкото различни членни форми и да са се изреждали според наречията на разните книжовници (-отъ, -о, -ътъ, -атъ, -а, -етъ), сè не се е правила синтактична разлика помежду им. Първи, който заговори за такава разлика между днес употребителните членни форми за м. р. (ътъ и а), бе г-н А. Теодоров. В една своя рецензия върху „Mluvniсе jаzykа bulhаrskéhо“ от J. Wаgnеr (Псп. VІ., 153-165) г-н Теодоров земайки повод оттам, че нашите граматици не указват никакво правило за тия членни форми, предлага член -ътъ да служи за прав падеж, а член -а – за косвен. Основа за това му е предположението, че член -а (както и -ат) се е развил уж от някогашния родителен падеж на -а, който с време зема служба на винителен, а отпосле и на генерален или общ падеж с определено значение: убиха ми брата значи, според г-н Теодоров, не само убишѧ ми брата, но и убиха ми братът.

… в правописното ръководство на Карагюлев се казва: "Понеже това правило е изкуствено, може да се допусне отстъпване от него, когато го изисква благозвучието на речта". Още повече, патриархът на това изкуствено правило, сам г-н Теодоров, отстъпя от него в граматиката си за І и ІІ кл. (Пловдив, 1898 г.), казвайки на стр. 113: "Скъсената членна форма може да се допусне зарад благозвучие и рима".

(.. покажи мой коментар ..)

(.. скрий моя̌т коментар ..) Първо, от този цитат на Беню̄ Цонев излиза, че вдъхновител на сега дѣйстващото правило в сѫщност е Александър Теодоров-Балан. Това гнусно правило може да се нарича както омарчевското правило, така и балановото правило. Второ, Александър Теодоров-Балан е бил в пълна заблуда да счита, че формата с така нарѣчения̌т кратък члѣн "брата" произлиза от стар акузатив (което е още по-стар генитив и още по-стар аблатив). Архаични акузативни форми сѫ запазени: "Брат брата не храни", "На Господа Бога се уповаваме", така както сѫ запазени и архаични дателни форми ("Богу се моля̨т горещо", "Гарван гарвану око не вади"), но това сѫ все неопрѣдѣлени (нечлѣнувани) форми. Опрѣдѣлени (члѣнувани) форми сѫ запазени в нѣ̋кои диалекти, вижте кратката историческа справка (т. 2.3): "Иди порѫчай (повикай) мѫжатог си". Формата с така нарѣчения̌т кратък члѣн "брата" със сигурност произлиза от "братът" слѣд изпадане на крайната съгласна Т и използване на буквата А за прѣдаване на гласната Ъ в края̌т на думата.

.. Скрий мнѣнието на Беню̄ Цонев ..

.. към началото ..

---

3.8. Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (1)

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Изтеклите 6 години от въвеждането на новия правопис потвърдиха отново, че това правило не може да разчита на реално приложение. При обсъждането на въпроса в Института за български език се очерта ясно становище за отменянето му.

Излишно е повече да мислим, че това правило може да бъде усвоено и прилагано от по-значителен процент лица между интелигенцията и в училищата. Въпреки голямото наблягане върху него при обучението, резултатите са наистина нищожни. Това се вижда твърде ясно например от кандидат-студентските писмени изпити по български език, при които това правило е занемарено и пренебрегнато в 97-98% от работите. По-добре е да се премахне това излишно правило и да се използуват силите и времето на учениците за изучаване на по-съществени неща.

Наша най-сериозна задача е да направим българския правопис по възможност най-последователен, достъпен и стабилен.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.9. Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (2)

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Типичен случай на несъобразяване със спецификата на езика в езиковото строителство е въведеното в нашия книжовен език правило за употребата на пълния и краткия член при имена от мъжки род в зависимост от „падежната“ им функция.

Съобразяването със спецификата на езика не е само теоретичен въпрос. То има важно значение и за практическото боравене с езика, тъй като правилата, които не са съобразени с това основно методологическо положение, не могат да бъдат добре усвоени в широката езикова практика и стават причина за постоянни и масово извършвани грешки.

Важно е да се изтъкне, че докато в течение на няколко десетилетия нашето езиково обучение бе натоварено със задачата да внедрява това правило в практиката на грамотните хора, в същото време нашият книжовен език показваше ясна тенденция към развитие в противоположна посока, като стигна до изоставяне на някои остатъци от падежни форми за винителен и дателен падеж при съществителните имена (на Ивана, Ивану).

Въпросът за смисловото обогатяване или уточняване на езика (например в случая чрез морфологично (падежно) разграничаване на някои синтактични категории) не трябва да се разглежда и разрешава абстрактно, чрез пренасяне на чужди на националната езикова специфика граматически категории, толкова повече, че трябва да се държи сметка за реалните възможности за практическо масово усвояване на теоретическите правила.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.10. Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (3)

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Теоретически в съвременния книжовен език се прави разлика между именителен и винителен падеж при членните форми на съществителните от мъжки род: им. п. учителят, столът, вин. п. учителя, стола, напр. "Учителят говори", "Столът се обърна", но "Ние слушаме учителя", "Седнах на стола".

Преди всичко трябва да се изтъкне, че това разграничение не съществува в никой български диалект. То е въведено съвсем изкуствено, без научно съобразяване с духа на нашия съвременен език, с цел да се включат в книжовния език членни форми от различни диалекти, като им се присвоят изкуствено различни падежни функции (началото на тази теория и практика се крие в донаучните филологически системи на Неофит Рилски и Йоаким Груев около средата на миналия век).

В съвременната практика това разграничение между функциите на пълния и краткия член се спазва твърде слабо. То има реално приложение само в по-изисканите печатни издания (интересно е, че то винаги е било третирано като правописно, а не като правоговорно правило). В писмената практика на интелигенцията и в училищата въпреки голямото внимание, което му се отдава при обучението, това правило няма никакво сериозно приложение. Що се отнася до говоримия език, в него то никога не е могло да се прилага последователно (дори и в практиката на най-върлите си защитници).

От това следва, че правилото за падежно разграничаване на формите на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род не може да се смята ни най-малко за внедрено като жива и реална норма в съвременния български език. Затова то трябва да бъде изоставено.

Защитниците на това правило изтъкват, че то правело езика ни по-точен, като давало възможност да се разграничава в някои случаи подлогът от прякото допълнение. Но такова разграничение не се прави при съществителни от женски и среден род, нито при множествено число в трите рода и въпреки това не се стига в тези случаи, които са много повече от другите, до никакви неудобства, неточности и недоразумения. Ако не се чувствува нужда от никакви изкуствени правила за разграничаване на подлог и допълнения в изречения като "Майката чака ученичката", "Детето чака майката", "Майката чака детето", "Учениците чакат учителката", "Учениците чакат учителите" и т. н., ясно е, че няма никаква нужда от такова изкуствено правило и в изречения като "Майката чака ученика", "Ученикът чака майката", "Учениците чакат учителя" и пр.

Въпросът за смисловото обогатяване на езика (напр. в случая чрез формално разграничаване на някои синтактични категории) би трябвало да се разглежда не абстрактно, а върху основата на живата и цялостна езикова система. При положение, че развитието но книжовния език е довело до изоставяне на такива остатъци от падежни разграничения, които съществуват реално в някои диалекти (напр. Ивана, Петра, дяда, вж. по-горе), твърде неправилно и от научно, и от практическо гледище би било да се задържат, от друга страна, въведени изкуствено разграничения, които нямат никаква основа в никой диалект и при това засягат твърде многобройни категории думи.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.11. Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (4)

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Изкуствено измисленото през XIX в. правило, придаващо падежни функции на различни по диалектна употреба членни форми на съществителните имена от мъжки род (-ът и –а), в зависимост от падежните функции на съществителните в изречението (градът — именителен падеж, града — винителен или по-добре — неименителен падеж), поддържа някаква традиция в писмената практика вече няколко десетилетия, но в живата реч остава и досега без приложение.

.. към началото ..

---

3.12. Вени Гюрова: Смъртта на пълния член

.. Покажи статията ..

.. Скрий статията ..

Това не е новина, а констатация на процес, протекъл в последните 10-15 години и безвъзвратно завършил. Това, че не е издаден смъртен акт по надлежния ред, не значи, че въпросният член е жив и здрав.

Дискусия в един форум по повод реклама „Търсете бикът“ ме накара да се замисля за неграмотността, но и отвъд нея. На практика вече не може да се срещне книга, вестник, субтитри на филм или надписи по телевизията, в които да не намериш нарушение на правилото за пълния и краткия член. За обявите отдавна сме претръпнали – „Магазина е затворен“, „Ресторанта работи до 24 часа“ дори не ги забелязваме.

Убедена съм, че ако се направи изследване на значителен брой неофициални текстове от Интернет (от форуми, мейлове и чатове), ще се потвърди отдавна известният факт, че поради правилото за пълния и краткия член практически 95% от българите са неграмотни. Казано инак, за 95% от българите правилото за пълен и кратък член е трудно за усвояване и прилагане.

И фактът, че езикови носители, които традиционно са базирани на книжовния език и са негови носители (книги, вестници, субтитри) по правило нарушават това правило, означава само едно – то е мъртво, усетът за него на пазителите му (коректори, редактори, автори) е умрял.

Лесно е да потърсим причините за това в последните 15 години – оттеглянето на държавата от поддръжката на културата, упадъка на българското образование, безхаберието на свободната преса, желанието на издателите да спестят пари за добри коректори…, сигурно още много неща могат да се изредят. И не че няма да са верни, но не са достатъчни като обяснение.

Проблемът с пълния и краткия член не само съществува преди 1989 г., той съществува откак през 19 век започва да се формира българският книжовен език и буни непрестанно езикови, литературни и политически страсти до 1944 г. Същината му е много проста – няма български говор/диалект, в който да съществува това правило. То е изкуствено съчинено – на синтактичен (квазипадежен) принцип – граматичният извършител на действието, т.е. подлогът на изречението се членува с пълен член. Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. Граматичният извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. Как да се прецени кой е извършителят? Ами преценява се кое е действието и се пита кой го върши. Само с дребната подробност, че не е съществувал реален български говор/диалект, където това да е функционирало. Т.е., никога не е имало езикова среда, езикови носители на това мислене, на тая логика.

Първоначално това правило е установено още в практиката на Пловдивската и Търновската езикови школи преди Освобождението, а се свързва с една по-стара традиция, създадена от Неофит Рилски. Каравелов и Марин Дринов са запазили само пълния член, но след Освобождението в широката практика са разпространени и двете форми, характерни за различни говорни области. В края на 19 век има три държавни опити за реформи.

Комисията за езикова реформа от 1893 г. предлага механическо правило за разграничаването им (пълен член се употребява при безпредложни съчетания, независимо от синтактичната (квазипадежната) им функция, а кратък член — в предложни съчетания, например „столът падна“, „донеса столът“, но „седни на стола“, „стани от стола“).

Комисията от 1895 г., Ив. Вазов като просветен министър през 1898 г. и Тодор Иванчев като просветен министър през 1899 г. възприемат изкуственото синтактично възрожденско правило. Този правопис, наречен Иванчевски (също и Дриновско-Иванчевски), слага край на правописните спорове от последното десетилетие на 19 век.

След войните новата земеделска власт се заема решително да промени устоите на държавата, вкл. и правописа. През 1921 г. министърът на просветата Стоян Омарчевски от кабинета на Стамболийски, след допитване до малка комисия изтъкнати езиковеди, предприема опростяване на правописа. За употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род се въвежда фонетично (еуфонично, т.е. благозвучно) правило: пълен член пред думи, които започват с гласна (за избягване на хиатуса, т.е. зева), а кратък член пред думи, които започват със съгласна, например „човека дойде“, „ловецът уби орела“, „българският език“, „българския народ“.

След преврата през 1923 г. е назначена незабавно нова правописна комисия, начело с проф. Любомир Милетич, по препоръка на която се възстановява синтактичното правило за употреба на пълния и краткия член в м. р., ед. ч., например „столът се обърна“, но „подай ми стола“, „седни на стола“.

След преврата от през 1944 г. новата власт назначава голяма комисия от езиковеди и писатели и извършва правописна реформа със специална наредба-закон. Правописната комисия предлага да се употребяват свободно двете форми на члена в м. р., ед. ч. (пълен и кратък член). Министерският съвет обаче не приема това и запазва старото синтактично правило, доста трудно за прилагане.

Трудността идва от това, че граматичният извършител на действието невинаги съвпада с реалния или логическия и за да се види извършителят, трябва да се прецени кое е действието. В живите говори/диалекти никога и никъде не е имало такова правило и то не съществува в говоримия език, а само в писмения. Децата трябва да го усвояват изкуствено в училище, без да се базират на околната говорна среда. А като добавим и трудностите със страдателния залог, става майка плаче. Да вземем изречението „Носът е счупен от камъка на пакостника“ и да питаме едно дете кое е действието. Обзалагам се, че според повечето счупването е действието, но от граматична гледна точка действието е „е счупен“. Ей ти пълно разминаване на граматичния извършител (носа) с логическия (камъка) и с реалния (пакостника). В случая граматичният извършител пък е и реалният потърпевш.

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълния член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. И пак по логиката на шегата, понеже си оправихме проблемите с македонците (в основни линии), мисля, че спокойно вече можем да узаконим един реално съществуващ факт – синтактичното правило за употребата на пълен и кратък член в мъжки род единствено число не съществува реално в българския книжовен език. Езикът е жива система, която се развива, а езиковите норми рано или късно се променят, съобразно с развитието на реалния език. И след като не само огромната част от българите не са в състояние да го прилагат в лични текстове, но и в по-голямата част от официалните писмени текстове (книги и вестници) правилото не функционира, редно е да напишем смъртния му акт. По мое мнение най-добър е вариантът на комисията от 1944 г. – дублетност, т.е. свободна употреба и на двете форми.

.. Скрий статията ..

.. към началото ..

---

3.13. Юрий Маслов за правописното правило за пълния член

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Школьная грамматика требует, однако, по крайней мере на письме, чуждого живому языку "синтаксического" разграничения между двумя вариантами по принципу "полная форма для прямого падежа (студентът върви), краткая — для косвенного (виждам студента)".

Поскольку это искусственное правило, вопреки здравому смыслу и духу языка, официально еще не отменено, лицам, изучающим болгарский язык, рекомендуется придерживаться его как своего рода условности, по крайней мере на письме.

(.. покажи мой коментар ..)

(.. скрий моя̌т коментар ..) Только на письме. И вообще, придерживаться этого искусственного правила не стоит.

.. към началото ..

---

3.14. Иван Куцаров за правописното правило за пълния член

Пълният член е престъпление. Това е издевателство върху българското общество, което изкуствено го прави неграмотно, без всякаква полза от изучаването му. Хвърлят се огромни усилия да се научи, за да се спази законът. Но ползата е нулева.

(.. покажи мой коментар ..)

(.. скрий моя̌т коментар ..) Не пълния̌т члѣн, а правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн, гнусното правило - то е прѣстѫпление и издѣвателство. От гнусното правило - полза нулева. А пък пълния̌т члѣн, както пише дѣдо Вазов, на клеветата може да строши зѫбът.

.. към началото ..

---

3.15. Красимира Алексова: "За" и "против" пълния член

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Пълният член остава в нашите книжовни норми още от времето на твърдото настояване на акад. Александър Теодоров – Балан. До своята 99-годишна възраст той твърди, че в българския език, ако се разменят местата на подлога и на прякото допълнение, няма да са ясни субект-обектните отношения. Например в изречението "Човека изяде вълка" не е ясно кой кого е изял, ако няма пълен член.

На този аргумент има силен контрааргумент. Българският език е развил друго средство за избягване на двусмислието в субект-обектните отношения. Дублираме допълнението, тоест, казваме: "Човека ГО изяде вълка" и вече е съвсем ясно кой кого. При устна речева изява правилото за пълен член не важи – говори се само с кратък член. Тоест, става въпрос за едно изцяло правописно правило.

Има и още един проблем, свързан с отпадналите падежи и някои остатъци от тях. Съвременните деца вече не носят в съзнанието си разликата между "кой – кого", "някой – някого", "никой – никого", в които ясно личи падежно отношение. Наследниците на винителни форми "кого, някого, никого" в днешно време са плод само на училищно обучение, но не и на реалното, спонтанно усвояване на езика. Вече почти никой не казва: "Ало, кого търсите?" или: "Иван е партньор, на когото можеш да се довериш". Масовото е: "Ало, кой търсите?" и "Иван е партньор, на който можеш да се довериш".

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.16. Михаил Виденов - Пак за пълния член в българския език

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Думата ми не е за някаква кой знае каква правописна реформа, а само за правописното правило за пълния и краткия член при имената от мъжки род, единствено число. Задължени сме при писане да употребяваме т. нар. пълен член (-ът, -ят) за подлога (субекта) на изречението, ако е необходимо той да се членува. За да не обременявам читателя, няма да изброявам и другите задължителни случаи. Това правило се оказа трудно за спазване от съвременния българин, надценени са граматичните му познания! То е изкуствено и ненужно, защото не изпълнява никакви смислоразличителни функции. Наложено е с т.нар. отечественофронтовска правописна реформа през 1945 г., без да е решение на специалната комисия. Еднолично дело е на акад. Ал. Теодоров-Балан, който не е бил член на комисията, но намира начин с огромния си авторитет да убеди тогавашния председател на Комитета за наука, изкуство и култура, че без правило за пълен и кратък член езикът ни ще бъде ощетен. Заслужилият учен е бил в плен на идеята, че в езика ни има падежи и с пълния член ще обозначаваме именителния падеж. И най-мъдрият може понякога да бъде наивен, защото в съвременния ни език падежи със синтактична функция няма (освен при някои отделни местоимения).

За да илюстрирам липсата на смислоразличителност на формите с пълен член, ще дам следния пример:
1) Камионът блъсна трактора (разбира се, че камионът е произвел действието);
2) Трактора блъсна камионът (тук въпреки пълната членна форма не разбираме, че камионът е произвел действието. Нещо повече: разбираме, че трактора е вършителят на действието).

Изследванията показват, че носителите на българския език се подчиняват на друго правило: името, което стои на по-предно място в словореда на изречението, се схваща като вършител (субект), независимо с каква членна форма е членувано. Затова в случая Трактора блъсна камионът схващаме, че трактора е предизвикал катастрофата, въпреки пълната членна форма на камионът. При такъв словоред в езика ни сме длъжни да използваме друга конструкция: Трактора го блъсна камионът. Тук думата камион може да е членувана с кратката форма и пак ще се разбере, че е субект, срв. Трактора го блъсна камиона. Това удвояване (дублиране) на допълнението е синтактична особеност на езика ни на фона на другите славянски езици, запазили своята падежна система.

И в сега действащите официални правила за устната реч и за поезията правилото за пълен и кратък член не е задължително. Представете си ужаса да правим синтактичен разбор на всяко изречение в бързия поток на речта! Тъй като синтактичното правило за употребата на пълната и кратката членна форма няма смислоразличителна функция, масовият носител на езика не го спазва и в писмената си практика. На всяка крачка можем да прочетем надписи от типа на Магазина е под видеонаблюдение и под.

Напълно излишно е да губим времето на учители, ученици и да тероризираме целия български народ с това ненужно правило! Слушал съм аргументи, че правилото изпълнявало функцията да различаваме грамотните от неграмотните. Това едва ли е сериозен аргумент! Предлагам на колегите от Института за български език при БАН, които са овластени да правят промени в действащия правопис, да ни освободят от задължителността на посоченото правило и всеки да може да използва пълната или кратката форма за членуване на имената от мъжки род, единствено число така, както намира за добре! На защитниците на сегашното положение ще им бъде разрешено да го употребяват в съгласие с Балановото изискване. Представете си само как ще им олекне на пишещите българи!

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.17. Владимир Георгиев за правописното правило за пълния член

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Правописът трябва да бъде лесен, за да бъде достъпен за широките народни маси. Днес това принципно положение е вече всеобщо възприето. Но все пак, като атавизъм от близкото минало, някои не се придържат строго към него. Типичен пример за това е сегашното правило за употребата на т. нар. пълен и непълен член за имената от мъжки род: "за именителен падеж се пише -ът (-ят), за косвен падеж -а (-я)". Голяма част от грешките из писмените работи на учениците и студентите, както и по вестници, списания, книги, са прегрешения срещу това правило. Без да има каквото и да е научно езиково оправдание, то превръща цялата наша средна интелигенция в неграмотни хора.

Това правило е съвсем произволно установено. То не почива на никакви сериозни основания; стои в противоречие с духа на нашата езикова система. И все пак, колкото и странно да е, то има някои привърженици, между които е и акад. А. Т.-Балан, който упорито го крепи от половин век насам. Аз съм учуден как може да се смята за сериозен аргумент твърдението, че ако премахнем това правило, нямало да бъде ясна разликата между подлог и допълнение. Нима можем да смятаме, че -ът може да променя смисъла на изречения като "кучето ухапа човекът"?

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.18. Кирил Мирчев за правописното правило за пълния член

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Един правописно-граматичен въпрос е употребата на пълен и съкратен член при съществителните имена от мъжки род. Тая проблема не е нова и се е слагала за разрешение при всеки опит за преустройство на правописа ни.

Що се отнася специално до правилото, което спазваме в днешния си правопис, то не само стои в противоречие с говоримата реч, но ни налага изисквания, които е трудно и безсмислено да следваме в нашия аналитичен език. Различието между субект и обект в българския език, както във всички езици с аналитичен строй, се определя от мястото на тия синтактични категории в изречението, или чрез интонационни средства, или най-после чрез вмъкване на допълнителни форми в речта, но не и чрез формални белези. Правилото е в коренно противоречие със строя на българския език и нищо чудно няма във факта, че въпреки дългогодишното му съществуване, то и до днес е трудно за възприемане, особено от подрастващото поколение. Всеки, който има и най-малък опит от непосредствен контакт с писмени работи на наши средношколци или студенти, се е убедил, че лъвската част на правописните грешки спада към неспазване „правилната“ употреба на пълен и съкратен член. За това нещо не бива да търсим вината само у учащите се. Вината е и в изкуствения характер на правилото, което изисква от тях усилия да изтъкват неща, които в говора им не съществуват. Неговото трудно усвояване е напълно обяснимо, защото се основава на тънкост, усетът за която е загубен в езиковото съзнание на българина. И най-ревностните поддръжници на това изкуствено правило признават, че то влиза в противоречие с говоримата реч. Изхвърлянето на това правило от правописа ни ще бъде значителна придобивка по пътя на все по-голяма демократизация на нашия правопис. То ще бъде и значително облекчение, особено за учащите се.

Употребата на пълен и непълен член в правописа ни трябва да има напълно факултативен характер. Говоримата книжовна българска реч явно предпочита кратката членна форма. Народните говори познават както единия, така и другия тип членна форма. Една част от тях показват предпочитание към първата, друга част към втората форма. Употребата обаче на пълната и кратката членна форма по говорите не се ръководи в никой случай от онова изкуствено правило, което бе натрапено в правописа на книжовния език.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.19. Стойко Стойков за правописното правило за пълния член

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Имената от мъжки род, ед. число, в българския книжовен език могат да бъдат членувани по два начина: с член -ът, -ят (мъжът, конят), наричан пълен и с член -а, -я (мъжа, коня), наричан кратък. Тия два члена са напълно еднакви по значение и нашите езиковеди и граматици са употребили много усилия, за да ги разграничат по някакъв начин, като въведат известен ред в тяхната употреба. За членуването на имената от мъжки род в българския правопис са били предлагани и официално приемани няколко правила – синтактично, евфонично, механично и пр., но нито едно от тях не се оказа задоволително. Особено незадоволително е т. нар. синтактично правило, възприето и в сегашния ни правопис. Срещу това правило решително са се изказвали в миналото повечето от нашите езиковеди и учители по български език като проф. Б. Цонев, проф. Ст. Младенов, Ив. П. Плачков, М. Иванов, Б. Образописов и др., а днес то се отрича от всички по-видни работници в областта на езика. Напълно изкуствено, това правило няма никаква научна и практическа стойност. То няма исторически основания. Не е в съгласие и с живата народна реч, защото няма нито един български диалект, в който да се употребяват две членни форми при имената от мъжки род, разграничавани синтактично.

Най-доброто доказателство за пълната негодност и изкуственост на синтактичното правило е обстоятелството, че след полувековно официално спазване и прилагане, то още не е проникнало в живата говорима реч, а си остава безжизнена граматикарска измислица, спазвана само в писмото. Изобщо това правило е правописно бреме, което никога няма да бъде усвоено от българския национален език, защото е в пълно противоречие с неговия аналитичен строеж и демократичен правопис. За усвояване и спазване на синтактичното правило е необходима специална граматична подготовка, по-висока езикова култура, без да се печели нещо с това. Така то се явява пречка за ограмотяване на широките народни маси. Не е случаен фактът, че то бе наложено на книжовния ни език и правопис по време на реакционните и противонародни режими на В. Радославов през 1899 г. и на Ал. Цанков през 1923 г. Не е случаен също така и фактът, че то бе изхвърлено по време на земеделския правопис през 1921-1923 год. и че бе почти единодушно отречено от правописната комисия, която проведе последната демократична отечественофронтовска реформа.

Единственото разумно, научно и практично разрешение на въпроса за членуване на имената от мъжки род, ед. число, в българския книжовен език е да се приемат и двата члена, напълно еднакви по значение и употреба. Практиката на книжовния език показва, че кратката членна форма се употребява по-често, та може да се формулира следното правило: членната форма за мъжки род, ед. число, в българския книжовен език е -а, -я, като покрай нея се допуска за благозвучие (свободно) и пълната членна форма -ът, -ят. На това предложение може да се възрази, че то внася смут и безредие в книжовния език. Трябва да се има пред вид обаче, че с него няма никаква намеса в книжовния език, а само писмено се отбелязва едно съществуващо положение, че по тоя начин българският правопис още в една точка се изравнява с живата книжовна реч.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.20. Боян Вълчев: Пълният член под обстрел

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Ако утре се проведе национален референдум за това дали това правило трябва да съществува или не, съм сигурен, че повечето българи ще се изкажат в негова подкрепа. Индивидуалните причини ще са най-разнообразни. В повечето случаи обаче това ще е от непознаване на същността на проблема. А ако някой тръгне да доказва безсмислието на правилото, сякаш всички оглушават – слушаме се, но не се чуваме. И отново декламираме едно и също като някаква мантра.

Обикновено хората просто използват правописните правила, без да разсъждават върху потребността или смисъла им. И това е естествено и правилно – не всички трябва да са филолози или да имат филологически познания. В разговори по въпроса с представители на различни професии винаги получавам отговора, че така сме разбирали кой е извършителят на действието, както са ги учили в училището. Объркването у тях настава, когато ги попитам как установяват това в женски и среден род или в множествено число.

И тогава всеки се сеща, че там няма никакви подобни показатели, и не знае какъв аргумент да посочи. Така е при нефилолозите. Когато обаче разговарям с филолози, те изваждат всякакви аргументи от типа на грамотност, норма (?), стилистика, езикова дисциплина, образованост, речници, граматики, правописна дисциплина, богатство (?) и какво ли още не. Най-непреклонни са хората, които са убедени, че владеят и спазват правилото. Те вярват в него като в религия, като очевидно смятат, че това ги прави по-ценни, показва ги като по-образовани, превръща ги в елит. Но същите тези хора спазват ли това правило безпогрешно в своята собствена практика? Ако би било така, защо е това пренебрежение към него, което наблюдаваме навсякъде?

Как се е стигнало до създаването и налагането на това правило?

Какво е положението в диалектите – нали книжовният език е израснал от тях. Никъде в диалектите няма подобна синтактично обусловена употреба. И ето първия въпрос: Нима диалектите са толкова "глупави", че да не изнамерят такава диференцирана употреба, ако би имало потребност и полза от нея? Какъв е действителният смисъл на това правило?

Правилото за пълния член в българския език е отживелица, не се спазва масово в писмената реч, а в устната е направо неприложимо. Това твърди проф. д.ф.н. Боян Вълчев, преподавател в Софийски университет. Ето и неговите практически доводи.

Вместо да излагам различни научни аргументи, смятам, че с една проста илюстрация мога най-добре да посоча безсмислието на това правило:

Учителят търси ученикът.

Разбираме ли нещо различно от:

Учителя търси ученика.

Има ли някой човек с българско езиково съзнание, който да се усъмни, че и в двете изречения учителят е извършителят на действието, а ученикът е обектът на търсене? Защото словоредът ни показва това. Ако разместим членовете, пак никой няма да се заблуди и да разбере погрешно смисъла:

Учителя търси ученикът.

Веднага се вижда, че не формата на члена решава кое е подлогът. Впрочем в различни вестници понякога се срещат подобни "въртележки", замислени за по-силен ефект, които обаче винаги водят до безсмислици. Разбира се, тук дадох съвсем прости и схематични примери. Те обаче показват ясно "ползата" от коментираното правило. Употрeбeната илюстрация е убедителна, ако търсим само рационалната страна на проблема, а се освободим от различните идеологеми, с които са ни задръствали в продължение на десетилетия в училището.

В посочените по-горе формулировки на правилото навсякъде се говори само за писане.

Ясно е, че всички са виждали невъзможността това правило да се прилага и в устната реч.

А ето и следващите въпроси: Как, без да спазваме това правило, се разбираме при устното си общуване? И отговорът е: Безпроблемно. Защото в устната си практика никой не спазва и не може да спазва това правило. И по-нататък: Изобщо това правило произлиза ли от съкровената същност на нашия език? Защо е само писмено? Отговора дадох още в началото: Това правило върви срещу същността на нашия съвременен език, то е чисто и просто една измислица.

В полза на коментираното правило се изнамират какви ли не доводи само и само съществуването му да бъде оправдавано. Ако се вгледаме непредубедено в цялата аргументация, ще видим, че тя е безсмислена, но пък продължава да набъбва. Същевременно по време на заниманията по български език в прогимназията и по-късно се прахосват време, интелектуални и емоционални усилия, за да се научи нещо непотребно, вместо и без това малкото предвидено време да се използва за нещо наистина полезно. Успех, разбира се, няма. И това е резултат от повече от 100-годишни усилия. С течение на времето незачитането на правилото става все по-голямо. И слава богу! Щом официалните създатели на правописния речник (както те са се закичили с това определение в най-новото му издание) не могат да решат въпроса, това ще стане въпреки тяхното бездействие. Питам се кога все пак те ще забележат това. Да не говорим и за това, че в последния правописен речник са отделили цели 4 страници от въвеждащата част, за да обяснят правилата, подправилата, подподправилата и правилцата, обрасли правилото. Защото, веднъж измислено, то е трябвало с течение на времето да се "доизкусурява" и дообосновава отново и отново, само и само да не се премахне. Ако това не е изкуство заради самото изкуство, здраве му кажи!

.. Скрий горното мнѣние ..

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Експертът: Езикът днес е просто средство за комуникация

Без заблуди

Трябва да сме наясно и да не се заблуждаваме за едно нещо: Днес езикът и свързаният с него правопис са само и единствено средства за езикова комуникация и отдавна вече не носят в себе си различни социални маркери, както е било в миналото. Време е да се подхване сериозна изследователска дейност на масовата практика, съпроводена с широка дискусия, за да може правописно-пунктуационната ни уредба да върви в крак с изискванията и потребностите на днешния и утрешния ден, а не да куцука със скоростта на по-миналия век. Само чрез знанието за изкуственото създаване на правилото за пълния и краткия член и за същността му можем да придобием истинска представа за него. Така няма да се водим сляпо от втълпеното ни или просто от емоционални нагласи. От изявления на съставителите на правописния речник съдя, че те са напълно наясно с проблема, но категорично отказват да предприемат промени – вижте напр. публикуваното от Вл. Мурдаров на http://www.balgarskiezik.org/lan_culture/upotrebata_na_palnia_chlen.PDF и сами преценете стойността на приведените аргументи. Обществената практика отдавна е показала безсмислието на това правило, а и филологическата наука е на същото мнение. През 1945 година Комисия от светила и поети налага дублетност на правилото

През 1945 година комисия от филолози, поети и писатели, представители на различни кръгове на интелигенцията, взема еднозначно и демократично решение за употребата на спорното правило – всеки да употребява пълния и краткия член "както желае" или правилният подход е дублетност без специална регулация.

.. Скрий горното мнѣние ..

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Личен архив

Карта на употребата на пълния и краткия член в различните райони на страната

В българското езиково землище има няколко фонетични облика на определителния член за мъжки род в единствено число. Териториално най-разпространен е т.нар. крaтък член – ъ (писмено -а/-я). Той се среща както на изток, така и на запад и географски обхваща голяма част от средата на днешната ни държавна територия. Пак в средата, но на по-ограничена площ и извън местата с кратък член се простира т.нар. пълен член -ът (писмено -ът/-ят) (вижте картата). Това са двете области, където стопанството и просветата са се развили най-рано и най-интензивно и от които произлиза най-значителната част от възрожденската и по-сетнешната ни интелигенция – учители, учебникари, граматици, вестникари, преводачи, занаятчии, търговци и т.н. Именно тук е първоизворът на явлението. То конкретно се свързва с появата през 1868 г. на най-авторитетната възрожденска граматика на българския език. Неин автор е Иван Момчилов от Елена. В почудата си как да се справи с двете конкуриращи се форми на определителния член за мъжки род, той ги поставя една до друга в таблицата. С оглед на практиката на своето съвремие, отразена в издаваните учебници, граматики, книги и вестници, а и в устната практика на градските селища в посочените области Ив. Момчилов прозорливо и внимателно предвижда прилагането на принципа на т.нар. дублетност, като посочва успоредно и двете форми, за да остави на времето да отсъди и на учените да решат. През второто следосвобожденско десетилетие идва ред и на правописа. Само през 90-те години се изреждат няколко правописни проекта. И винаги се взема отношение и към въпроса за пълния и краткия член. Най-напред е сформирана Комисията на младите филолози. Членовете на Комисията са изправени пред въпроса как да постъпят: Двете форми на члена са разпространени в "сърцето" на Княжеството и имат не само най-многобройните носители, но там са и най-образованите. И решението им е "да се удовлетворят и двете страни". Но все пак решават да формулират и правило, за да не се оставят нещата на самотек. И така слагат началото на разнообразни опити насилствено да се намери решение. Предложението им е лесно приложимо, но все пак то си остава насилствено: Дума от мъжки род, пред която няма предлог, се членува с пълен член, а дума, пред която има предлог, се членува с кратък член. Тук има съществено различие спрямо познатото ни днес синтактично правило, защото и прякото допълнение получава пълен член. След този опит за насилствено решение на въпроса идват и други – правописните проекти на К. Величков и Ив. Вазов, правописното упътване от 1899 г., довело до установяването на правилото като задължително за училището, еуфоничното правило от 20-те години и после връщането на предишното правило. И така се стига до 1945 г. Ако има една наистина представителна комисия, която у нас някога се е занимавала с правописните въпроси, то това е именно тази комисия. В нея влизат 25 души, сред които са най-видните за времето си филолози, поети и писатели, представители на различни кръгове на интелигенцията. И тяхното решение е еднозначно: всеки да употребява пълния и краткия член "както желае". Ето го отново правилният подход – дублетност без специална регулация. Така няма да има насилие над личните предпочитания на отделните хора, а самата филологическа наука ще може след известно време чрез целенасочени изследвания да установи коя от двете форми се е наложила. Просто и ясно. И всичко щеше да си остане така, ако вече 85-годишният Ал. Теодоров-Балан не беше тръгнал от министър на министър, за да ги увещава в нуждата от правилото, за което той радее още от младежките си години. И успява – та нали е почитан академик! Така в противоречие с решенията на Комисията в подготвения административен акт се появява един нов член – член 5, който гласи:

"Съществителните от мъжки родъ въ именителенъ падежъ се членуватъ съ пъленъ членъ."

И нито дума повече по въпроса. Ето това е въпросното правило. Административният акт носи названието "Наредба-закон за правописа" и е подписан най-напред от министър-председателя Кимон Георгиев, а след това и от регентите. Тази наредба не е минавала през пленарната зала на Народното събрание.

Цитираният член 5 повдига някои въпроси: Българският език е безпадежен, в което днес едва ли някой се съмнява, а защо в този член е записано "именителен падеж"? Отговорът е прост: Поради незадоволителното състояние на науката по това време. Другият въпрос обаче е по-важен: В "именителен падеж" се използва пълен член. А как е в останалите "падежи"? Има ли изобщо останали падежи? Според така записания текст само в "именителен падеж" (най-общо казано, когато думата е подлог) не може да се употребява кратък член, а следователно в останалите случаи би могло да се употребява и пълният член. А за краткия член не е казано нищо.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.21. Боян Вълчев: Филолозите трябва да описват езика, а не умозрително да съчиняват езикови правила

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Има един особено интересен феномен, който смятам, че трябва да бъде отбелязан: като че ли за много изследвачи все още не е напълно ясно в коя сфера може да се намесва кодификаторът и в коя не може и изобщо какво точно е норма и какво кодификация. В българския книжовен език от много време се обсъжда въпросът за т.нар. "пълен" и "кратък" член за мъжки род. Поне от средата на ХХ в. за българската граматическа наука е пределно ясно, че българският (книжовен) език е безпадежен. Същевременно се формулира правило, което гласи, че пълен член се употребява, когато името или словосъчетанието е подлог, а кратък – в останалите случаи. Тук всъщност прозира правило, формулиращо падежни взаимоотношения – именителен и неименителен падеж. Дори в закона за реформа на правописа от февруари 1945 г. формулировката е записана чрез израза "именителен падеж". В случая е видно, че става дума за проникване в езиковата система и за постулиране на правило, което е противно на същността на българския книжовен език. Самата практика показва категорично, че – образно казано – българите са "ампутирани" откъм категорията падеж по отношение на своя език и реално никой не може автоматично, а и не се стреми да спазва това правило. По принцип то няма никаква комуникативна стойност. Същевременно обаче се изучава упорито и по този начин се разпилява време за по-смислени занимания (вкл. и в обучението по български за чужденци). Едва напоследък П. Пашов посочи в своята граматика, че правилото е напълно изкуствено. Препоръката му обаче е отново половинчата – независимо от изкуствеността то трябвало да се спазва писмено. Когато пред съставителите на правописния речник се поставя въпросът за заличаване на това правило, оттам се чува обяснението, че това можело да направи само парламентът, тъй като то било записано в закон. От това положение ярко се вижда, че аргументите са хетерогенни. Всъщност това правило не е работа на парламента, нито на формулировка чрез юридически закон. Парламентът няма силата и не може да регулира различни вътрешноезикови процеси. Това не е работа и на филолозите – те трябва да описват езика, а не умозрително да съчиняват езикови правила.

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.22. Боян Вълчев: Граматични правила в правописния речник?

.. Покажи мнѣнието ..

.. Скрий мнѣнието ..

Това е нещо, на което мястото му не е там. Освен че са ни обяснили диференцираната употреба на пълния и краткия член (който със сигурност не е нито езиков, нито правописен въпрос, защото реално не съществува в езика, въпреки аргумента на един от съставителите на речника, че така сме били разбирали кое е подлогът в заглавията във вестниците с обърнат словоред, създадени от неграмотни журналисти и редактори с объркано езиково съзнание), там намираме и обяснение за съгласуването на учтивите форми (едно правило, което Л. Андрейчин, воден от "чиста" логика, формулира адхок в една своя вестникарска бележка, без да е правил каквито и да било изследвания във връзка с него и което реално никой не (може да) спазва, защото противоречи на основни постановки, описани от теорията на книжовните езици). Граматическите правила не са работа на правописния речник. В бъдеще те трябва да се извадят от въвеждащата част. Правописът трябва да ни показва думите и техните форми, а не да ни разяснява синтактични правила, които и без това са съмнителни.

Всъщност прословутото правило за пълния и краткия член е следствие от предвиждането на инструмента "дублетност". Още Ив. Момчилов (1868 г.) казва, че слага в таблицата двата члена (пълния и краткия), пък в бъдеще ще се види кой от тях ще се наложи. А това е направено, защото през Възраждането, а и до днес в диалектите както на изток, така и на запад са много разпространени тези две форми, но никъде това не е по синтактичния принцип, формулиран в правописа. Тук няма повече да говоря по този въпрос, защото той е толкова изхабен, че не си заслужава дори да се споменава. Но пък съставителите на речника са отделили цели 4 страници в увода, за да ни го разяснят с всичките обрасли го правила, правилца и полуправилца – само и само да бъде оправдано съществуването му. А дали и да не спомена пропиляното време и ненужно изразходваната интелектуална енергия за заучаването на това правило, което и след повече от 100 години не се спазва и не може да се спазва поради това, че категорично противоречи на вътрешната същност на нашия език?

.. Скрий мнѣнието ..

.. към началото ..

---

3.23. Грађани от Мрѣжата за пълния̌т члѣн

.. Покажи дискусията ..

.. Скрий дискусията ..

• Василена:

  
  Пълният член сякаш се поставя на някакъв социолингвистичен пиедестал, издигнат да отличи интелигентните от „простите“, превърнал се е в статутен символ един вид. Така всеки, който е наясно с използването му, че и някои, които само си мислят, че са, надават супер вой при всяко предложенияе за отпадане или дублетност. Нямало да си личи вече кой колко е грамотен. Може би трябва да се дискутира и какво е грамотност. Идеята, че това е наизустяването на изкуствени езикови правила, принадлежи на една много остаряла образователна идеология, насърчаваща само запаметяването и възпроизвеждането на фиксирана информация. Но явно има много защитници все още. И за мен дублетността е най-доброто. Така пълният член ще може да изпълнява стилистична функция, а и който смята, че звучи много интелигентно, ще може да си го използва.
  
  

• Росица:

  
  Днешните правописни грешĸи са yтрешните правила. Езиĸът не е инститyция, той е инстрyмент, ĸойто обслyжва xората и трябва да се променя, не ĸогато една инститyция ĸаже (БАH), а ĸогато мнозинството реши таĸа. Bсичĸо е демоĸрация, а езиĸът е най-демоĸратичното нещо на света – създаден от xора за xора, и най-големият идиот го ползва. А на идолопоĸлонниците на Πълния Член мога да ĸажа – намерете си дрyга работа, вместо постоянно да замествате с той и него… граматиĸата не е цел на ĸомyниĸацията. Аĸо има ĸаĸво да ĸажеш, ĸазвай си го с ĸратъĸ или пълен, все ще се разберем… пъĸ празнодyмците да си го следят…
  
  

• begemot:

  
  Твърдението на върлите защитници на члена, което най-много ме дразни е, че според тях, видите ли, правилната употреба на пълен член е мерило за персонален, а цялостната сложност на правописа – за национален интелект (интеуект). Разбирам, че премахването на това правило безвъзвратно ще лиши някои хора от всякаква възможност да демонстрират интелектуален потенциал, защото освен да употребяват пълен член друго не могат, и много съжалявам за тях. Иначе, ако сложността на един правопис е повод за гордост и мерило за интелект, то дайте да вземем да върнем глаголицата, че е по-така… шик. Или да минем на йероглифи? Даже предлагам, за да се направим на много умни, да използваме сложни криптиращи алгоритми.
  
  

• Npaine:

  
  За мен да твърдиш че пълния член е признак на грамотност е доста подобно на твърдението на мнозинството от българите че Под Игото им е любима книга. Еми като не са чели друго коя книга да им е любима? Та същото е и с члена: някой като не е чувал за други знания, не знае кой е Нютон, Декарт, Микеланджело или Цезар, пълния член е център на грамотноста му.
  
  

• Калоян Доганов:

  
  Аз съм против оправдаването на една куха норма (пълния и непълния член) като "признак за грамотност". Това е някаква извратена форма на насилие и средство за прекарване на демаркационна линия между "елит" и "простолюдие". Учи се, но не е жива част от говоримия език. Правилото се усвоява много трудно, няма нищо общо с езиковото чувство на носителите на езика. Не изпълнява и никаква особена семантична функция, която да си струва усилието.
  
  

.. Скрий дискусията ..

.. към началото ..

---

3.24. Дискусия в мрѣжата: 7thString за пълния член

.. Покажи дискусията ..

.. Скрий дискусията ..

• 7thString:

  
  На мен също ми прави впечатление масовата неграмотност по повод пълния и кратък член, ама много пъти съм си мислил дали всъщност изобщо е нужно това нещо в езика? Има ли някаква практическа полза от пълен и кратък член, особено при положение, че първия не се чете?
  
  

• bmo:

  
  Пълният член в българския език е нещо като „who“ и „whom“ в английския. Много паплач в САЩ не употребява whom правилно, но не съм чул досега да са го премахнали от езика си.
  
  

• EAmechaniX:

  
  Как така не се чете?
  
  

• 7thString:

  
  Така. Дай си телефона на лични да си полафим 2 минути и ще ти пусна на запис колко пъти ще кажеш ЪТ вместо А. Така е и правилно според съответните книги, занимаващи се с произношението в българския език.
  
  bmo, who и whom директно се превеждат като който и комуто – падежи ли се наричаха, вече не се сещам – няма толкова връзка към членуването
  
  Въпроса ми е, по-скоро, дали факта, че в началото на това изречение написах А вместо ЪТ, го променя смислово по някакъв начин и дали има ситуации, в които смисълЪТ на написаното да зависи от използвания член. Ако няма – значи е някакво паразитно явление, което е добре да изчезне. Не ме разбирайте грешно – за мен е много грозно, когато някой пише и говори неграмотно, но нека не бъркаме понятията – езика не е една константа, а е процес, който тече по-бързо отколкото си мислим и е добре „книжовността“ да се update-ва спрямо съвремието, което така или иначе си върви напред.
  
  

• n1k0:

  
  Tака е, езикът прилича на организъм много повече, отколкото на каквото и да е друго – расте, развива се, в даден момент може и да умре… Промените са некомфортни, до известна степен, но няма смисъл да се защитава фанатично някаква книжовност – дали дадена промяна ще навлезе в езика, се определя преди всичко от неговите носители, каквито сме всички ние Според мен рано или късно ще изтече времето и на пълния член; както изтече времето на ята и на падежите.
  
  

• miro2bg:

  
  Трябва си учене и четене. Не може, понеже народът масово се чалгаризира, да се „ъпдейтва“ българския език. Тук достатъчно го ъпдейтват – всеки ден срещам "кОпувам", "здравеи те", "аматИори", "какво толко", "иЗкам", "тея" (тези) и какви ли не щуротиЙ още… Да се равняваме по такива неграмотници ли? Тцъ, не съм съгласен! Иначе след 15 – 20 години българският език ще е нещо непознато и отвратително.
  
  

• 7thString:

  
  Аз съм съгласен с теб, но ако останалите 6 милиона не са, "българският език ще е нещо непознато и отвратително", но това е положението. Тей, като зачекнахме английския, там примерно падежите не са паднали официално, но почти никъде не ги използват освен в правни текстове и по някои по-елитни новини.
  
  Сравнявайки с нашите плиткоумни медии, където масово се говори с отвратителен шопски акцент и нулева граматика, мисля, че положението е безнадеждно.
  
  

• Lighthammer:

  
  Ще добавя и аз едно мнение, подкрепящо „златната среда“. Наистина няма нужда да се изпада във фанатизми за правописа, например пропусната запетая или сгрешен член. Не е необходимо да се търси под вола теле.
  
  Но просто не мога да се съглася с останалите, за които е все едно дали ще напишат "кОпувам", "здравеи те", "аматИори", "какво толко", "иЗкам", "тея" (тези) и какви ли не щуротиЙ (използвах примерите на колегата Миро, защото са много добри), или е все едно, че ще срещат текст от подобен вид. Вярно е, че "разбирачите" едва ли ще променят нещо, защото в повечето случаи са над тези неща и това би било под нивото им (разбирате за какво говоря). Но има и други, които наистина знаят, че имат нужда от корекция в това отношение и биха си направили труда да прочетат някое правило, пък било то и тука (включвам и себе си в това число). Също така, някои просто не се сещат през останалото време за тези неща и мисля, че темата е точно за такива хора. Според мен, тук има една много простичка логика: ако не те интересуват тези правила и темата като цяло, то си влязъл и пишеш тук, само за да си чешеш езика (пръстите), обяснявайки на всички, че си по-голям от българския език и неговите правила не важат за теб. Ех, ако можехме да насочим енергията от тия безсмислени препирни за направата на нещо хубаво…
  
  

• EAmechaniX:

  
  Дай ми един текст и ми гледай сеира, колко пъти ще сбъркам, докато го чета по телефона! Какво общо има говоренето, пък ако ще и по телефона да е?!
  
  …пък и темата се казва "Бърз урок по правопис", а не по правоговор. Тъй че се чете, че и се пише, че даже и пушек вдига…
  
  

• martist:

  
  Скоро ще се затрием… Народ без писменост.
  Младежите ако може да пишат на латиница.
  Пълният член се обявява за паразит…
  Изумен съм и едновременно с това изпадам в тежка депресия…
  Виждам как бай-мангау ни превзема до 10 години.
  Виждам един народ, който от безхаберие затрива всичко, за което са се борили "братята Методиеви" (това е последният хит!), Чинтулов, Каравелов и всички загинали четници.
  Колега "седма струна", моля отвори някой учебник по "БГ език" (както му казват вече) … и прочети защо не може да премахнем пълния член. След това осмисли поетата информация и започни да го употребяваш!!!
  След последните ми приятели, които избягаха в Чили се замислям дали не е по-добре колкот’се може по-далече… Баси
  Положението е повече от критично… То да беше само тая криза…
  Добри Чинтулов е казал : „Боже, аз не съм желал такава свобода за народа ти“
  Имаме нужда и от него и от Любен Каравелов и т.н. да поучителстват малко.
  
  

• EAmechaniX:

  
  мда…тряа махнем и подлог, и сказуемо. Лошо, Гошо!
  
  

• martist:

  
  Мили хора!!! Пълният и „празният“ член не са част само от правописа!!! Те са оновна част от българския език! От нас самите!
  
  Защо разсъждавате: дай да ги махаме тия членове, щот ни моа са Оправа де да ги тургам!?! Толкова е лесно
  
  Формулата беше нещо от сорта:
  Пълен член се замества с „Кой? Той.“
  Непълният (кой, той) член се замества с „него“ „Те са оновна част от { българския език – него }“
  
  Дали не е лесно да се провери за една секунда??? Трябва желание!
  
  Ай кажете ми ся как да ги маинЬем тие членове???
  
  Помислихте ли какъв хаос ще настане???
  
  

• EAmechaniX:

  
  Ех, как го членуваме тоя език, ама всеки ден така го членуваме с тия членове, че от членуване големите ни членове, така се изтъркаха, че останаха само малки членове.
  
  

• 7thString:

  
  Аз зададох съвсем резонен въпрос, а вие се държите като ощипани моми в цикъл. Повтарям въпроса:
  
  Дайте пример за ситуация, в която използването на пълен/кратък член и объркването им променя смисъла на изречението.
  
  Наричам го паразит – да – тъй, като не мога да видя никаква практическа полза от него, след като дори не се изговаря различно. Питам точно поради съмнението ми, че може да съм в грешка, но никой не даде сносен отговор. Мен ми е пределно ясно кога се пише едното, кога другото, но като инженер човек, не мога да кажа на черното – бяло, когато нещо е просто там, защото "е там". Всъщност, това пълно/непълно членуване някога служело ли е за нещо и било ли е нещо различно от паразитен елемент в българския език?
  
  Пак казвам, не се заяждам, но ако желаете – продължавайте да се държите детински
  Може би в мен липсва какъвто и да е фанатичен патриотизъм и хич не цепя басма на нещата такива, каквито са – какво сега – български език и да го слагаме на пиедестал само щото е… български. Ако мислите, че за последните 10-20-50 години английския е на същия хал, много се лъжете
  
  martist, ако определяш ролята му като помощна, да успеем да различим кой какво прави, мисля, че е тъпо при положение, че това е най-важно да стане бързо при говор, където точно тази разлика не се произнася, отколкото писмено, когато имаме предостатъчно време, ако, естествено IQ-то ни е повече от това на олигофрен, да извадим „актьорите“ в изречението от контекста.
  
  Споко, еволюцията на езика сама ще каже дали пълния член има място в съвременния език или не, независимо колко страници е темата за правописа в българския музикантски форум и колко сърдити физиономии създава този факт
  
  

• n1k0:

  
  Заека бие пилето vs. Заекът бие пилето Кой кого бие? Все още не може да се премахне, защото словоредът в… БГ езика… не е фиксиран. Дали това ще стане някога… time will tell… според мен, да
  
  

• EAmechaniX:

  
  А трябва ли пълният член, да променя смисъла на изречението, за да се приеме, че членът е нужен или ненужен в българската граматика?
  Сам по себе си, въпросът ти е некоректно зададен и резонът е извън всяка граматическа логика.
  Практическа полза има и тя е точно в граматиката на езика ни. Затова е толкова богат и красив.
  Главната буква в началото на изречението също не променя смисъла, но трябва ли да се премахне по твоята логика?
  А каква практическа полза имат кавичките? Те и без това не се изговарят. Ами останалите препинателни знаци?
  Да си чул, да се изговаря запетайка? Като се замисля по твоята логика, достигам до заключение, че трябва да се премахне цялата пунктуация, защото тя носи полза само при четене. Има и още…
  Трябва ли да пишем ХЛЯП, само защото така се изговаря и буквата Б няма резонност в практически смисъл?!
  
  Сега ако си разбрал какво искам да кажа, ще преосмислиш резонността (ебати сложната дума, дано я написах правилно) на въпроса си.
  
  

• n1k0:

  
  Има много причини, поради които дадено правило в писмената или устната реч се поддържа. Винаги, обаче, има причина – нещо, което да налага прилагането на правилото – било то смислова, историческа или дори естетическа, ако щете. И когато тази причина вече не е налична, поради едно или друго, правилото спира да се прилага. Така се променят и развиват езиците и, ако пра-дядо ми можеше да прочете нещо от наше време, вероятно би се хванал за главата…
  
  Съжалявам, EAmechaniX, но въпросът на 7thString е резонен. Аз се опитах да отговоря, дано е станало ясно
  
  

• 7thString:

  
  Благодаря за отговора
  
  Вярно, че съм срещал подобни изречения, особено в заглавия на новини, където примесено с неграмотност, не можеш да разбереш кой кого пребива Обаче какво правим с останалите родове, т.к. само заека може да се членува пълно? Пилето преби кокошката – кой кого и как да уточним?
  
  Всеки език си има несъвършенства де – в английския може да прочетеш цяла статия и да не разбереш героя какъв е – мъж ли е, жена ли е, травестит ли е…
  
  Българския език далеч не е богат – напротив – затова и всеки ден все по устойчиво навлизат чуждици, а за красотата – да, но не смятам, че изкуствено създадени, безсмислени усложнения без никаква практическа полза допринасят за красотата Лично мнение.
  
  

• n1k0:

  
  Няма как да се уточни, докато словоредът е свободен. Този проблем съществува и в английския език, но не в такава степен, тъй като там моделът подлог->сказуемо->допълнение на практика се счита за стандартен; размяната на местата на подлога и допълнението не е невъзможна, но е доста нетипична – започваш да звучиш като мастър Йода…
  
  

• martist:

  
  Колега „седма струна“…Недей си мисли, че се заяждам, но ме смая твърдението ти, че нашияТ (той) език не е богат! Да не би английскияТ (той) да е по-богат? И понеже не ценим това, което сме и това, което имаме, за това ще се затрием като нация. Започнем ли да премахваме основни правила в езика (него) ни ще настъпи хаос и ще се наложи да учим турски и цигански, за да може да си купим хляб в магазина!
  Нация се претапя, като и се секне културата…започва се от религията, минава се през училището. Точно това ще се случи, ако позволим да продължат своеволията в неграмотните заглавия. Ти сам не можеш да разбереш кой-кого.
  
  „Пилето пребива кокошката“ – тук няма нужда от пълен член, за да се разбере кой-кого. „Заека пребива петела“ – Ето тук не може да определиш кой-кого.
  
  Съжалявам много, но мързелът не мори, а мъчи.
  
  Всичте налудничави идеи идват от мързел и нехание…..
  
  

• 7thString:

  
  Колега мартист, отвори една дебела книга, може и виртуална, и се просвети за богатството на английския език, който спомена. Кофти, но факт, сори, батка – колкото пъти ми се е случвало без затруднение да превеждам всякакви нюанси от български на английски, толкова и ми се е случвало да липсват думи, които точно да дефинират английски текст на български. Соре, друже – нашийот език е беден от лексикална гледна точка. Доколкото не ме лъже паметта – 3 пъти по-малък набор от думи и то неброейки директните чуждици. Обичам примера с торбата – кажи ми една българска дума за торба пликче? кесийка? сак? торбичка? Колкото и да напира патриотизма в теб, трябва да приемем нещата такива, каквито са – нашите жени не са най-хубави, нашите деца, ох, опази боже, далеч не са най-умни, нашия език далеч не е най-благозвучния език на света, нито пък нашата история – кой-знае колко подражателна. Което не е повод да не се гордеем с това, което имаме, но не е и повод да парадираме с фиктивни глупости.
  
  Второ, директно по примера – хайде помисли в първото изречение – защо пък кокошката да не пребива пилето? Също, както петела може да пребие заека, и обратно.
  
  И последно, така да ти го кажа – мързела е най-влиятелния тласък на технологичния прогрес от векове насам… мързела, и оптимизацията.
  
  И да – ако мога да кажа а, нямам нищо против ааааааааааааа да отпадне като паразит, след като всички биха ме разбрали
  Затуй са ми гнусни езици като френския, където пишеш 5 букви, за да прочетеш една. Кво да прайш – инженерна работа – в кръвта ми е да оптимизирам
  
  Със здраве…
  
  

• miro2bg:

  
  Хубу де, къв е проблема? Не слагай никъде пълен член, пиши както ти дойде – без да спазваш каквито и да било правила в правописа и готово. А, и обезателно с "4" вместо "ч" и "6" вместо "ш".
  
  

• 7thString:

  
  Смейте се вие, ама ако онзи преди няколко години, който предложи да се махне кирилицата, беше една идея по-мъж и инат, щяхте да пишете сега na latinitsa. Най-много да бяхте заформили някой "протест" тип разходка по жълтите павета на кебапчета и с тъпи надписи на кадастрон.
  
  

• martist:

  
  Не ми се спори с хора, които твърдят подобни неща…. Историята ни е доста "по" от историите на бая народи, но на дали си се интересувал…т. нар. Велики Сили са успели да ни промият мозъците, за да се стигне до тук и да слушам от хората около мен как, видиш ли, нямаме история…и не била за подражание…..
  
  Защо трябва историци и хора завършили славянска филология и др. в Полша да ме учат на на моята история (имам предвид, че те са наясно с истинската ни история.)
  
  Ето и един случай:
  Руснак седи до мен. Аз си превеждам на Български. Той казва
  
  – Оооо, ти пишеш на наш’та азбука
  – Нееее, Вие пишете на нашата азбука – му викам аз.
  – Бе ти на мен ми не разправяй тия врели не кипели…нали виждам буквите, които съм учил в училище…
  
  Тук идва ролята на учителката ни по ПОЛСКИ
  
  – Инар, Кирилицата е измислена от братята Кирил и Методий, за да имат писменост и независимост БЪЛГАРИТЕ!!! Твоите прадеди ( и не само те) са взели старите книги на Българите и са ги изгорили и са пренаписали историята им.
  – Но в наш’те учебници по история и Руски език пише съвсем различни неща!?!
  – Да, защото така е по угодно на „Великите сили“…
  – Ама…
  
  И т.н.
  
  Млъквам и се моля за синовете ми. Но аз ще ги науча кои сме и от къде сме, за да не са заблудени. И това не от патриотизъм ами от реализъм!!!
  
  

• 7thString:

  
  В такива теми трябва да липсва емоция и криворазбран патриотизъм… иначе винаги се стига до идиотски "аргументи". В две страници единствено един отговор на конкретен въпрос се получи, но се оказва, че и в двата случая пълния и кратък член са дефектни.
  
  

• martist:

  
  За последно съм и аз в тая тема…
  
  Защо не махнем тактовите черти? Само пречат, а и не се свирят!!!
  
  Отговор на въпроса ти получи, а именно:
  Ако махнем пълния член ще настане хаос!
  
  

• EAmechaniX:

  
  Гледам, размахвате си малките членовете тука, ама баш ГОЛЕМИЯТ ЧЛЕН остава. Точка! И никакви инджинери-минджинери няма, да попречат с малките си членове това да се промени, ако ще да се съдерат от гъзъ до врътъ…
  Ей, да не видите един голям член и си го слагате, където си поискате, а място му е на точно определено място. И понеже не влиза къде да е, решихте, че ви е прекалено голям. Няма се плашункате – членът не е толкова голям!
  
  В българския език има граматически закони, които са мислени, прилагат се на теория и практика, имат логическа обосновка, и така ще бъде… Да не говорим, че и малките, и големите членове са безплатни – колко му е да ги ползваме…
  
  С обич!
  Ваш THE 4LEN.
  
  пп Не се четял …
  
  Бе и други работи сме измислили. Докато другите слагат член отпред, ние тарикатите си го слагаме отзад. Абе вие зат’ва ли искате да го махаме!? Я вижте, колко си ни е добре! И без тва сме свикнали да ни е там. Хехехе…
  
  

• Stone:

  
  Практическото правило за измерване на "голям" и "малък" член е просто като шублер: Ако думата може да се замени с "кой/той", тогава се използва пълен член. Ако може да се замени с "кого/него", тогава се използва кратък. Ако някой досега е боледувал от това, вече е излекуван само с две линии и не би следвало да има проблеми. Елементарен езиков усет, от който само човек с много дълбока ретардация или мързел може да е трайно лишен.
  
  Повдигнатите въпроси са резонни, но това да е проблемът ни – като американска овална писта е. А има и по-лабиринтни неща – подробности около употребата на запетаи, на слято, полуслято и разделно писане. Някои от пишещите демонстрираха, че владеят и това, но други – не. Тези "орнаменти" какво ще ги правим, ще ги бръснем ли и как – с Gillette или с Husqvarna?
  
  Както бях писал вече, не толкова българският език е богат или беден, колкото хората са с богати или бедни речници.
  
  

• martist:

  
  Страхувам се, че в близко бъдеще ще се пръкне някой министър на образованието и в стремежа си за реформи ще прокара идеята си за премахване на пълния член. Некадърниците в събранието ще я гласуват, защото и те не знаят що е туй и използва ли се изобщо.
  
  Имаше такава група у Фейсбукот… Там каква война се разрази…И как наскачаха да ругаят неуките мързелчета, като им обясняваш, че без член не може. Ни човекът, ни езикът…Беше жестоко!!!
  
  Защо не получих отговор на въпроса “ Защо не премахнем тактовата черта? Тя е не нужна и не се свири. Само пречи!“
  
  Да приемем ,че солунските двама братя са гърци. За чий им е било тогава да създават писменост на някакъв си там народ, който да получи независимост със собствена азбука? Защо са се превеждали Библията и разните му там книги? Ако бяха грЪци, щяха ли да се занимават с дело неугодно на родината им?
  
  Но и аз не съм много наясно с историята (както си пролича и в порпуска ми). Само ме е яд на хора, които не уважават произхода си, съответно и себе си….
  
  Последният хит от днес е: тЪка не се прави!!!???!!! О МАЙ ФАКИН ГОД!!!!
  
  Ще продължа в друг пост, ако модераторът прецени да трие или слее….
  
  Ние сме народ с много богата история. Това е доказано със старите документи и писания, които се пазят по китайски и японски музеи. Един приятел беше там и ми ги показа на снимка. Там местните като чуят България или Българин те считат за брат. Ние не сме по онези земи от много време и всичко можеше да е забравено, но за това "дръпнатите" са велики нации, защото предават от баща на син историята и традициите си!!! Този мой приятел ми разказа, защо именно от България редовно излита самолет за Япония с доставка на бактерията съдържаща се в киселото ни мляко. Също така ми разказа, че ако българин отиде по тези земи, няма да остане сам. Посрещат го винаги "като брат" – както каза той! И това не е заради това че дръпнатите са вечно усмихнати. Ние сме част от историята им! Тя дали не е стара? Дали нашата история и традиции не са стари?
  
  После беше ходил по земите на днешен Пакистан. Там има някаква си планина, която забравих как се казва. Там местните също посрещат българите като братя. И до ден днешен има имена на местности или малки населени места, чиито имена странно съвпадат с някои наши градове и села. Там има и почти разрушен от времето Мадарски конник…Видях го на снимка, а след време прочетох в книга, на един историк изследовател, за съществуването му. Но хората там (ние ги мислим за прости „пущиняци“ ) знаят за нас. Те също знаят, че нашите прадеди са пренасяли всичко със себе си!
  
  Днешните пакистанци му разказали как българите са били лечители, занимавали са се с духовни "работи". Той спомена също, че местни китайци и японци са му казвали за общото между китайска-японска народна медицина и тогавашните лечители от нашите прадеди…
  
  След това в Полша се запознавам с различни етноси и хора, които са чували от бабите си истории за нас..
  
  Докато говоря по телефона с майка ми една молдовка със сълзи на очите започва да ми говори колко и е мъчно за родината и колко общо сме имали ние с тях… След това се запознах с историята на преселването ни и, че те са част от нашата колония, която е отишла на север….Но те са наясно с това (естествено не всички, защото великата СССР се е постарала).
  
  Това е една много малка част от нашата история. Историята ни не започва през 681г.
  
  Ние обаче, за разлика от останалите народи (говоря за мести…политиците не мога да разбера защо нямат изгода да се знаят тия неща) не я знаем тая част от историята ни. Бтв-то на културата се опитаха да направят някакъв комерс по темата, на който аз се израдвах много, но колко от нас си спомняме на какво ни научи той?
  
  Още много може да се пише, но не е за тази тема.
  
  Хайде ш,ме извинявате за отплесвсането…
  
  Лек ден!
  
  

• n1k0:

  
  Апропо, кога започва историята на Съединените Щати? С първите заселници? 1776? Или някога отдавна в Европа, или може би Азия? Питам, защото историята може да се проследява доста назад и в един момент да се окаже, че всички сме роднини… Българите сега нямаме нищо общо с възрожденските си предци, камо ли с някакви древни азиатски племена. Както се спомена, Кирил и Методий са били гръцки християнски мисионери, създали писменост за един варварски народ с цел разпространение на Библията. Нека не се мислим за по-велики, от колкото сме – имаме велики личности, но все пак чужденци са ни дали първата писменост и чужденци са ни освободили от робство…
  
  

• 7thString:

  
  Мисля, че много точно каза каквото имаше. И още повече, адски комплексарско е изобщо някой да се величае за това, че преди N века някой бил направил нещо. Също толкова комплексарско, колкото да кажа, че съм велик, щото българин е измислил еди какво си – ми измислил е човека, евала му. Ама ти си едно нищо с BG в паспорта, освен ако ти не измислиш нещо велико. Аман – напомня ми на промити американци дето като видят шаренкия си флаг, свършват в гащите, нищо, че живеят половината във фургони и чистят помията в макдоналдс…
  
  Но верно, темата се отплесна.
  
  И връщайки се на сагата у фейсО за пълния член, какво се оказва - че няма кой да даде смислен отговор на недоволството им – и "необразованите, малоумни гаменчета" се оказват по-интелигентни от "грамотните акъли", защото питат – "хубу де, тоя пълен член за какво ни е" и никой не успява да даде конкретен отговор.
  
  

• EAmechaniX:

  
  Вземете малко прочете, преди да пишете – ‘ич не боли, ама ‘ич!
  Например: http://www.math.bas.bg/~tabov/azbuka.htm
  
  Извинявай колега седма струна, ама ти бавно-развиващ ли си? …или просто спориш за самия спор?
  Не му били отговорили на въпроса. Ти изобщо отговори ли на въпросите, които ти зададохме, а?
  Ако искаш да разбереш за какво ти е пълен член – отвори граматиката. Ние не те изпитваме тук – и ти не го прави!,
  Ако знаеш колко нещо ти спестих току що… Че почна да ме нервиш вече…
  
  

• martist:

  
  "Варварски народ…."
  
  Доколкото знам "Чужденците" са създали писмеността, за да може да се освободим от влиянието на гръТСката (още един нов хит) църква.
  Преди да се създаде глаголицата сите книги са биле на старогръТСки и латински. С цел независима църква – автоматично народ "чужденците" са се постарали….
  
  Поправете ме ако греша!!!
  
  Отговорът на въпроса дали ни е необходим пълниот член е:
  
  Ще настане хаос в езика ни, ако го премахнем. Както и ще настане хаос в музиката ако премахнем тактовата черта!
  
  Историята на хАмерика, такава каквато е сега, започва преди има нема 300 години. Сбирщина престъпници решават да изтрепват всичко живо наред и да праат империя. Местните са имали история, но това друга тема.
  
  Както казах нашата история е стара и си е наша, защото прадедите ни „варвари“ са пренасали всичко със себе си. История, традиции, имена, знания, коне, жени, деца, чашите за вино, покъщнина и т.н.
  
  Тъпите американци (каквито не са) са пренесли агресията на престъпниците от Европа и обичаите на робите от африка. За това ся сите чернилки им се струват екзотични, щото си пазят техните традиции и свирукат реге и пафкат тревица…
  Останалата част от чернилките е като нашто ром…съди за дискриминация само ако си го погледнал на криво….
  
  

• n1k0:

  
  Само не разбирам кавичите… Византийците не са ни считали за варвари? Византийските дипломати (Кирил и Методий) не са чужденци? Или може би погрешно съм интерпретирал употребата им (като ирония, а не цитат).
  
  Хайде да не започваме и Американската история, защото има много какво да се каже, а не ми се спори с хора, запознати с нея само от обща култура.
  
  

• 7thString:

  
  В крайна сметка темата приключи
  
  Може ли пълния член във всяко едно изречение, всеки род, число и т.н., безусловно и недвузначно да определи „героите“ в изречението?
  
  Оказва се, че не. И не върши работата, за която е „замислен“. Затова и на подобни въпроси се отговаря „политически“, с някакви „хаоси“ и паранормални явления, като политически обяснения преди избори.
  
  Циганче преби българче…
  или българче преби циганче кой кого – пълния член се изпразнил…
  
  А само за справка, тактовата чертЪ, въпреки нотната ми неграмотност, съм чувал, че еднозначно и недвусмислено отброява и разделя един цял такт от другите, независимо дали "нотите вътре са от мъжки или женски род".
  
  

• EAmechaniX:

  
  А трябва ли? Или това е само твоя логика и на още един куп дървени философи.
  
  В английския език например, има 200 и няколко неправилни глагола. Ся трябва ли и там да търсим смисъл?! …като просто можем на всеки глагол да сложим просто едно ed, за да получим минало време.
  Да не говорим, че понякога и трите времена са с различни думи.
  Айде де, къф е смисъла?!
  
  

• 7thString:

  
  За да е правило, и за да е полезен „инструмент“ в дадена система – да, трябва. Другото медицината го нарича паразит.
  
  

• Egon:

  
  Примерът, който си дал с българче и циганче е доста странен, при положение, че това е среден род и там пълен член няма…
  
  Ето ти пример:
  
  Мъжът уби бивола.
  Мъжа уби биволът.
  
  Пълният член променя целия смисъл,
  то е видно и не схващам точно спорът за какво е.
  
  Без пълен член малко трудно ще разбираме кое е подлог и кое допълнение.
  
  А езикът не е продукт на човека, той нас, не ние него
  
  И въпроси „защо“ са неуместни, така се е развил, така се е получило, такова е правилото – точка. Няма място за разсъждения тука.
  
  

• martist:

  
  Колега…без да те обидя, защото имам спомен, че сме си писали хубави думи в темата за авторска музика, но…
  
  Къде видя пълен член в примерите, които си дал… Извинявай, но инженерната ти мисъл граничи с неграмотността. Примерите не са точни и от тях не може да правим заключение нужен ли ни е пълниЯТ член. Ти знаеш ли какво е пълен член? Съмнявам се и именно от там ти идват налудничавите идеи…
  
  Относно мнението на колегата НИКО… Нали сме демокрация…свобода на словото, но ТЕ зарад’ такивИ разсъждения сме на тоя хал….
  Понеже се интересувам, ако искаш може и на лично, моля те напиши ми подробно за дългата история на хАмерика във целия и блясък…това сериозно
  
  

• 7thString:

  
  Ааа не, последния ти абзац много напомня на религия – „така е, не се спори – така е прието“
  
  Колкото до примера – нали точно това казвам – щом целта на пълния член е да поясни ролите в изречението, би следвало да работи с всички родове и числа, а не само в един род. Това означава, че от 6 комбинации, този елемент в езика върши работа само в 1/6 от случаите.
  
  В крайна сметка все повече хора разчитат на словореда, и ако трябва да го разменят, биха казали(подчертавам КАЗАЛИ) „биволА бе убит от мъжа“
  
  Всъщност чувствам се малко кофти – едно време се гордеех, че съм от малкото сред приятелите ми, които знаеха с лекота кога къде какъв член се слага. Сега виждам, че същността и практическото значение на това граничи с 0… еми, „естествения подбор“ на езика си знае работата.
  
  едит: мартист, аз не мисля че в тоя спор е цел някой да обиди някой. Примера, който съм дал е точно за да се види невъзможността на пълния член да се използва – точно защото циганчето и българчето са в среден род, ед.ч.
  
  Българинът преби циганина -> българина преби циганинът – тук помага
  Българите пребиха циганите – тук нямаме пълни членове, затова казвам, че п.ч. върши някаква работа в 1/6 от случаите Надявам се да съм обяснил разбираемо.
  
  

• Egon:

  
  А аз да те питам теб какво те топли уж дъъългата история на България?
  
  Само да уточня – не е заяждане.
  
  И айде да не се мерим с Америка, а?! Че няма май да е в наша полза сравнението.
  
  Биенето в гърдите ала Бай Ганьо е просто смешно, нефункционално, контрапродуктивно и издава проблеми от друг характер на този, който го прави.
  Нищо лично.
  
  За пълния член си напълно прав
  
  Пълният член не е необходимо да се изговаря, правилото е само за писане.
  
  Оставаше да изговаряме пълните членове всеки път, както го правят спортните коментатори и то винаги грешно – на теренът и пр.
  
  

• 7thString:

  
  Това за мен ли е? Аз точно 2 реда по-нагоре казах, че не се гордея с историята на България или каквато и да е друга история. Егото си градя на лични постижения. Историята на България може да предизвиква уважение в мен, но не и да стъпвам на тази история откъм его. Най-малкото – на повечето места като видят паспорта ти се присещат за мангалчета, джебчии и пр.
  
  

• Egon:

  
  Не, не, не е за тебе, за martist е
  
  С тебе на тази тема сме на едно мнение,
  с него пък за пълния член, хехе
  
  така е то.
  
  

• martist:

  
  И сегаааа
  
  Сам си противоречиш…Хем помага в даден случай, хем дай да го махаме…
  Кому е нужно да го махаме, за да се налага да говорим и обясняваме с дълги изречения кой-кого….?
  
  Ако сравняваме историята си с тази на Америка си е отсЕкъде в наша полза. Това е тема за правопис. От личен опит съм разбрал да не взимам участие в теми за история именно заради здравомислещи хора като някои тука. Нека да не спорим за историята…
  Не градя его, а гледам реално на нещата. Мой си мироглед кво да се праи…
  
  Неизползването на пълен член не е ли граматична грешка, а не правописна? За това тряа се намалява оценка при неизползването му!!!
  
  Само да добавя… Понеже гръците, японците, китайците и.т.н ги е еня за историята им и ги топли много, за туй са развита туристическа дестинация и имат какво да покажат. По нашите земи има бая какво да се показва, но нас не ни грее дългата ни история или историята, която е била на наште земи….
  
  

• n1k0:

  
  Наистина няма смисъл да се спори за история – мартист смята за начало на българската история Адам и Ева сигурно, а на американската – независимостта от 1776 г. Това без лоши чувства, разбира се…
  
  За пълния член съм съгласен – трябва да се употребява правилно, докато правилото важи. Обаче според мен правилото ще отпадне в някакъв момент в полза на фиксиран словоред, защото, както каза 7-ма струна, е непълно и разбалансира езиковата система.
  
  

• Egon:

  
  Хаха,
  добре казано това с Адам и Ева ))
  
  Ако се приеме правило за отпадане на пълния член, тогава всички трябва да се съобразяваме с него. Аз лично смятам, че това е богатство за езика, защото така словоредът ти е свободноизбираем и имаш повече място за собствения ти стил, при фиксирания словоред не е така.
  
  Но каквото дойде.
  
  Засега има пълен член и по него най-много си личи грамотността на даден човек. Особено ако го слага където му падне. По-добре да не го слага никъде.
  
  

• EAmechaniX:

  
  "биволА бе убит от мъжа" Така, обаче това е в страдателен залог. Дай сега същия пример но в деятелен!
  …или казваш – няма да има такъв?!
  
  

• 7thString:

  
  Ъъъ по терминология ме губиш – Мъжът/а убива бивола/ът? – това ли трябва да е деятелен?
  
  Тогава обаче как можеш да уточниш в този формат другите родове и числа – пр. момичето покани момчето – кой кого кани? Ако словореда е фиксиран – ясно… явно едно време като са ги мислели тия работи, само мъжЪТ са „правели“ а останалите там жени, челяд и стадо, са били само потърпевши от действията.
  
  

• EAmechaniX:

  
  Виж, ясно ми е, какво искаш да кажеш, но не можеш да отречеш, че във всяко правило има изключение. Факт! Именно такива изключения правят езика по-богат и идеята, да се опрости е безсмислена.
  
  Можем да погледнем нещата и от друг ъгъл:
  
  Ако приемем за момент, че има полза (аз съм убеден, че е така) от пълния член в м.р/е.ч., (защото останалите родове просто се членуват), то можем да заключим, че липсата на пълен член в останалите родове, е недостатък в езика ни. !!! Твоят пример го доказва, как не може да се определи, кой е подлогът в женски род. Така, че е въпрос на гледна точка. И в крайна сметка премахването му може да опрости езика ни в лошия смисъл, а не в добрия. Няма правило, което да казва, че пълният член трябва да се изговаря, но когато се пише, там няма интонация и акценти, и става каша. Затова смятам, че именно пълният член е едно улеснение, а не паразит.
  
  …и ако започнем да премахваме “безсмислената част“ от граматиката с цел опростяване, в крайна сметка, накрая може да се окаже, че ще говорим с ръцете и краката, и ще казваме само ъ-ъ-ъ-ъ… Дадох доста примери и някой от тях под формата на реторични въпроси – смятам, че е достатъчно.
  
  Богатството на един език е в граматиката му, а не в броя на думите! Така мисля.
  
  Сега като заключение искам да пусна един въпрос-игра, да се позабавляваме. По късно ще ви кажа верния отговор.
  Премахнете излишните букви :
  
  Красивия/т, умния/т или богатия/т е истинския/т мъж?
  
  

• Stone:

  
  Освен да се въведе пълен член и за останалите родове: момчетот покани момичето…
  
  

• 7thString:

  
  Виж това е по-интелигентна идея, с която съм съгласен но така някак си звучи… недъгаво
  
  

• Angels_sky:

  
  Тъй… "Във" се пише, когато е в началото на изречението. Предполагам, че това правило е поради същата причина, поради която във всички останали случаи, освен преди дума,която започва с „в“ или „ф“, се пише просто „в“. (Доста дълго и неразбираемо изречение съчиних,а? ) А, именно-да звучи по-добре и да не си плетеш езика. Пробвай да си го кажеш – "В или извън България" … Звучи като "вили", освен ако не те засърби устата, да натъртваш на "ВВВВ".
  
  А, това, което Каменов спомена за "Търсиме,мислиме,играеме,свириме" и прочее, също мен лично МНОГО ме дразни и е типично за хора, живеещи по западните части на България. Както и изключително дразнещото завършване на „а“, когато трябва да е „я“ – „спа“, „мисла“, „чиста“, „да изясна“. В най-лошите случаи завършват дори не на „а“, а на „ъ“,но това е друго. Големият проблем на българсия народ е, че на все по-малко хора им пука дали ще се изказват правилно (било то говоримо, или писмено). Масова неграмотност и освен,че никой не си прави труда да забележи, на никого не му и дреме накъде потъва българският език. До няколко години той ще бъде напълно променен. Думата „кого“ или всички останали думи с този корен, вече почти не присъстват в речта. Всеки си говори само на „кой“ и се обзалагам, че малцина знаят кога се използва „кого“ и кога „кой“.
  
  Пълен и непълен член???? – Ъ?! Уат дъ фак?! Бал съм му ма*ата (с извинение) – Тотална подигравка с това правило в българския език. До-скоро поне не слагаха пълен член, когато трябва, ами просто си карахме на непълния за каквото и да било. Сега освен,че продължава да се използва непълен,когато трябва да е обратното, ами почнахме да бучкаме и ПЪЛЕН член (наистина му бучкаме пълен член на този наш език), когато въобще няма никаква логика да бъде такъв. Дори не са разменени местата им (тоест когато трябва да е пълен,да е непълен и обратното), ами просто ей така безразборно, както ни дойде си пишем "ят" или "я", "а" или "ът"…. Давам пример – "Великият българин е*а мамата на българският език. На великия българин не му дреме за българският език, за мръсния боклук и за казанът на баба Пенка. Великия бъгарин е велик. Той не се нуждае от каквито и да е правила." Нещо такова… който е по-запознат с граматиката, може и да разбере примера ми. Оставете това – в интернет и по местата, където се използва по-разговорен начин на изразяване – добре,все пак, до накъде е приемливо, но това,приятели, започна по телевизията,по вестниците,по табелите,по обявите,по улиците,учебниците, дори и книгите (последните 2 , за щастие, много по-рядко). Масова неграмотност и безхаберие! Ами, как безхаберник и неграмотник да научи детето си да чете, да пише и да говори… Как да се запази този език. Давам двайсетина години(най-много), ако оцелеем след края на света тази година и Българският език, ще бъде просто език. П.С: Първите неща,които написах са относно тема на разговори, някъде из страниците,която мернах и ми се прищя да поясня и да доизкоментирам Мога да дам още безброй много примери за неграмотност, но ще спестя време и усилия и на мен и на вас, съответно аз да пиша, вие да четете (ако някой е имал търпение да стигне до тук в писанията ми,естествено) Обичайте се, това е най-важното.
  
  

.. Скрий дискусията ..

.. към началото ..

---

3.25. Дискусия във форумът Наука.БГ: Образователният министър застана против отпадането на пълния член от българския език

Дискусията във форумът Наука.БГ (слѣд модераторска намѣса) може да се намери тук, а нейно копие - тук. Оставям я̨ без коментар - no comment.

.. Покажи дискусията ..

Оставям тази дискусия без коментар - no comment.

.. Скрий дискусията ..


.. Скрий дискусията ..

.. към началото ..

---

3.26. Дискусия във форумът Наука.БГ: Проблемите на писмеността

Дискусията във форумът Наука.БГ може да се намери тук. В дискусията съм участвал и аз. Основната ѝ нишка е друга. Тук съм отдѣлил да се покаже само това, което се отнася за пълния̌т и краткия̌т член в българския̌т език.

Оставям дискусията без коментар - no comment.

.. Покажи дискусията ..

В тази дискусия съм участвал и аз. Основната ѝ нишка е друга. Тук съм отдѣлил да се покаже само това, което се отнася за пълния̌т и краткия̌т член в българския̌т език. Оставям дискусията без коментар - no comment.

.. Скрий дискусията ..

• [2011-05-27] Христо Тамарин:

  
  От друга страна, уважаеми КГ125, много харесвам следната мисъл, която се появява под Вашите постинги:

  Свръхрегулацията е способна да догматизира и най-будния ум.

  Нашият правопис страда от свръхрегулация. Поради това, против съм да се въвеждат нови правила. Ако може, някои стари правила трябва да се премахнат или да се отслабят (правилото за пълен и кратък член да се премахне, правилото за СЪС и ВЪВ да се отслаби).
  
  

• [2011-05-16] DendroaspisP:

  
  Бих искал да попитам автора на темата дали някога е боравил със закони и с юридически текстове? Т.е т.нар специализиран език?
  
  И ако го е правил, и няма пълни членове, които да уточняват точната логика на написаното (сиреч кой-кой е в цялата работа и какъв е смисълът на цялата работа), а трябва да разчитаме на "логиката на езика", наясно ли е, че аз като съдия мога да приема такава логика, която вместо на свобода, може да го прати нейде за дълго време на топло? И в този случай да го попитам, кой и на какво основание ще ми разкрива коя е точната логика на езика, когато в случая се прилага волята на законодателя, изрично изразена в съответния закон или на съда в съдебво решение, а не логиката на езика?
  
  Тъй като има и други такива специализирани, но много важни за обществото области, как вижда да се регулира въпроса с уточняване на смисъла в такива текстове, ако се приеме да отпадне пълния член.
  
  В същност, по-горе зададох и друг въпрос - това отпадане на члена касае само съществителните или и прилагателните и т.н?
  
  

  
  Прегледах го. Но се спрях на това, което живо ме интересува и където ти точно така обясняваш, че без пълен член може да се стигне в определени случаи (даваш и пример) до двусмислие и тогава именно "логиката на езика" решава кое е правилното.
  
  За това ти давам пример със законите, където езиковото тълкуване е само един от способите за изясняване на смисъла на текста на закона. И този способ съвсем не е основен. И ако всеки закон трябва в такъв случай да се тълкува поне езиково... просто не знам дали си представяш това до какъв хаос ще доведе?
  
  Затова задавам и въпросЪТ - при такива специализирани текстове на специализиран език какво е предложението ти за правилно тълкуване.
  
  

• [2011-05-21] DendroaspisP:

  
  "Справедлив закон" не е правно понятие, а такова от областта на етиката. Изобщо, в правото хората много често търсят справедливост като етично понятие и са разочаровани, когато не я намерят. "Справедливост" в правото значи само едно единствено нещо - еднакво прилагане на закона, т.е решаването на идентични казуси по еднакъв начин. В това отношение, нашият съд също може да бъде упрекван, защото дори на ниво върховни съдилища идентични казуси по различни причини се решават по различен начин, а това е недопустимо (за по-нисшестоящитге съдилища това е донякъде допустимо, въпреки че също не е желателно, тъй като се предполага, че те все още се "учат" на право - по-точно на прилагането му и не са на нивото на върховните съдии).
  
  Законите са добри или лоши, но не в зависимост от етичната им преценка, а по един доста обективен принцип - дали правилно отразяват обективната реалност и дали по най-удачният начин регулират обективните обществени отношения. В древността правото като цяло е следвало живота (най-ярък представител е римското право и то не само в частноправен, но и в публичноправен аспект). Днес по ред причини, включително и поради посочената от теб "клиентелщина", законодателните органи се опитват да моделират живота, т.е чрез закони да създават обективни обществени отношения. Да сложиш каруцата пред коня е доста деликатна работа, горе-долу като да изнасяш "демокрация" и да я налагаш на арабска държава, чиито обществени отношения все още са от зората на възникване на исляма.
  
  На трето място, дори и идеята в един закон да е добра, т.е той да е в максимална степен съответен на материята, която ще регулира, идва следващия проблем - правната техника на писане на този закон. То не става както днешните ни законотворци вършат тази работа - често драскайки на крак, докато си отпива питието в парламентарното кафене. Не случайно наблегнах на това във въпросите си до теб. Правото ползва думите от езика, но то си има специфичен език и изказ. законът не може да бъде написан като разказ, приказка или новела. Нито като разговор на улицата.
  
  И ако тези, които написват закона нямат достатъчно опит и познания (дори това, че някой е учил и завършил право не винаги е достатъчно), и най-добрата идея може да се окаже окепазена, законът да е неясен и дори двусмислен. Така само изписване може да промени идеята или да я направи практически неприложима.
  
  Добрият закон - в техническо и идейно отношение е този, който търпи най-малко промени. Хората не са склонни да спазват калпави закони и затова често се налага да се правят принудителни кръпки на такива закони, известни като изменения и допълнения. Колкото повече изменения и допълнения има в един закон, толкова по-неудачен е той, а практическият резултат е, че той в малка или никаква степен не регулира и обслужва обществените отношения.
  
  

• [2011-05-27] Христо Тамарин:

  
  Уважаеми DendroaspisP, ако някой текст, написан на български език, разчита на пълният и краткият член, за да се предаде смисълът, то този текст е написан неграмотно.
  
  Правилото за пълният и краткият член засяга само правописът. То не се отнася за правоговорът. Ако някой текст, написан на български език, разчита на пълният и краткият член, за да се предаде смисълът, а не на словоредът или контекстът, то този текст не може да се прочете на глас. Как е бил обсъждан от трибуната на парламентът тогава?
  
  Освен това, правилото за пълният и краткият член засяга само имената (съществителни и прилагателни) от мъжки род в единствено число. Ами ако в юридическият документ се използват думи в множествено число? Или пък в женски род? Или пък в среден род? К'во прайваме тогаз?
  
  Считам за недостатъчно грамотен оня, дето пише например Збогом. Обаче да спазва Правилото за пълният и краткият член от никого не очаквам.
  
  Във Вашият цитат, който приведох, има допусната правописна грешка - нарушили сте Правилото. Не Ви обвинявам за това, защото добре съзнавам, че да спазва човек това правило, означава да си изработи отношение към родният си български език като към чужд език. Понеже това правило е напълно чуждо на езикът ни, то противоречи на природата му. За защитниците на това правило в най-голяма степен важи това, дето се появява под съобщенията на уважаемият съфорумник КГ125: Свръхрегулацията е способна да догматизира и най-будния ум.
  
  Правилото просто трябва да се отмени. Нека да не е грешка, ако се намери някой чешит да продължава да го спазва. Аз например ще се старая винаги да пиша буквата Т в членните форми (т.е. винаги да употребявам така нареченият пълен член). Друг може винаги да употребява краткият член и нека това да не е грешка. Трети може да ги употребява, както му дойде, и това пак да не е грешка.
  
  И за съществителните става дума, и за прилагателните, но само за членните форми в мъжки род единствено число. И не става дума, пази Боже, за отпадане на членът. Нито за отпадане на така нареченият пълен член. Става дума за отпадане на едно странно и чуждо на нашият език правило. При това е сигурно, че отпадането на това правило нищо няма да струва и до вредни последици няма да доведе. А като отпадне това правило, ще се освободи учебно време за по-смислени занимания, та дано трудът на учителите да стане по-плодотворен и неграмотните понамалеят.
  
  

• [2011-05-27] DendroaspisP:

  
  Уважаеми Тамарин,
  
  не споделям мнението Ви за юридическите текстове и пълния и кратък член. А именно смисълът е основен, а не правоговора (тук пунктуацията също играе огромна роля, но това е друг въпрос). И изобщо не касае само членуването на думи в мъжки род, единствено число (или идеята да отпадне членуването само на думи в мъжки род?).
  
  В долния текст бихме ли ми казали какъв е смисъла на следното:
  
  "Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди."
  
  и
  
  "Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите."
  
  и дали смисълът на горното е абсолютно и безспорно идентичен със смисъла на същото, но написано по следния начин:
  
  ""Чл. 25. (1) Разпоредби на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди."
  
  и
  
  "Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредби на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите."
  
  

• [2011-05-28] Христо Тамарин:

  
  Уважаеми DendroaspisP, убеждавате ме, че разбирате от лингвистика по-малко и от уважаемият съфорумник adXok.
  
  Четете внимателно, моля Ви се.
  
  Става дума за едно правило. Това правило не засяга устната реч, а само писмената. Това правило не засяга имената (съществителните и прилагателните) от множествено число. Това правило не засяга имената (съществителните и прилагателните) от женски и среден род. Това правило има отношение само към имената (съществителните и прилагателните) от мъжки род в единствено число, и то само когато са членувани. И това правило няма отношение по въпроса дали имената да се членуват или не.
  
  Следователно, текстове, където няма членувани имена от мъжки род в единствено число, нямат никакво отношение към това правило - те не се влияят от него, няма да се повлияят и от отмяната му.
  
  В частност, в юридическите текстове, които привеждате, няма членувани имена от мъжки род в единствено число и тези текстове нямат никакво отношение към обсъжданото правило, тъй че не берете грижа.
  
  

• [2011-05-28] DendroaspisP:

  
  Уважаеми Тамарин,
  
  аз съм ползувател на писаното слово и то ми е необходимо на професионално потребителско ниво. Вие, разбиращите, трябва да създадете такива правила, че в специализирани текстове, където смисълът е най-важен, да няма проблеми при установяването му. Така, както Вие (предполагам, разбира се), че нищо не разбирате от право и за това, когато нуждата налага, си наемате лице с юридическо образование. Е, разбира се, редица бъгари са почитатели на лаишката пенкилерщина, но това е личен проблем на интелекта на всеки от нас.
  
  А за това, че все пак днес отговорихте (разбиращите, имам предвид) на въпросите ми от преди три седмици - благодаря. Сега нещата вече са по-ясни и редица от въпросите ми отпадат. Така че, въпросите ми бяха следствие, а не причина (по липса на предоставена точна и ясна информация) и Вашите изводи за моята компетентност са малко неточни и субективни, но това е човешко.
  
  

• [2011-05-28] Христо Тамарин:

  
  Сам сте си виновен, уважаеми DendroaspisP. Защищавахте правило, което не разбирате и не владеете. Изказвахте мнение по въпрос, който не разбирахте. Разбира се, че по юридически въпроси ще търся юристи. Не искам също така да ме питат на референдум за ядрена електро-централа, понеже от ядрена енергетика не разбирам. Специалистите трябва да вземат решението.
  
  Фактът, че това правило все още е в сила, прави огромната част от образованите българи неграмотни, понеже не владеят това правило. Отмяната му е наложителна. Колкото по-бързо стане, толкова по-добре. Защитниците му или не разбират за какво става дума, дори да са министри на образованието, или са от малцината, които го владеят, и не искат да се лишат от това свое превъзходство.
  
  

• [2011-05-28] ISTORIK:

  
  Тук не става дума за някакво интелектуално превъзходство или за някакво окултно знание, недостъпно за непосветените. Става дума за правило, което немалко хора не са усвоили в училище. Дали - защото не са внимавали в час по български език, дали - защото са бягали от час... Това ги прави частично неграмотни, да. Но вместо да отпадат правила, които са създадени с идеята езикът (поне - в писмената си част) да бъде разбираем, тези хора трябва да си купят една граматика или един учебник по български език. Или - да се поровят в интернет. И да го научат най-накрая. Какво толкова сложно има в това? Не става дума за изравняване на химична реакция или за математическа формула - неща, които не са ежедневна необходимост. Иде реч за родния език, на който всички ние говорим и мислим ежедневно, ежечасно, ежеминутно.
  
  Лошото е, че тези, които не владеят правилото за пълния член, не владеят и много други правила. Мит, утопия е че премахваме правилото и - хоп! - неграмотните стават грамотни.
  
  Ако премахнем всички правила в родния си език и минем изцяло на междуметия и на мучене, тогава всички ще станат (не)грамотни и ще бъде изграден така жадуваният от някои лингвистичен комунизъм.
  
  

• [2011-05-28] Христо Тамарин:

  
  А Вие, уважаеми ISTORIK, дали знаете правилото и дали го владеете?
  
  Знаете го, не се съмнявам. Но не го владеете.
  

  • [2011-05-22] ISTORIK:

    921 г. - БЗНС
    1945 г. - БКП
    
    Това са годините, в които се правят промени, за да може да се избегне "великобългарскияТ шовинизъм", да се "натрие носът" на интелектуалците и гражданите. И тъпите селяни - земеделци и комунисти - да започнат да изглеждат що-годе грамотни.

  На едното място правилно сте написали носът, понеже така бихте го произнесли навярно, ама малко преди това сте изпуснали буквата Т от така нареченият пълен член, понеже на това място в говорът тя обикновено не се чува.
  
  Друг съфорумник, който не изглежда да е неграмотен, а въпреки това защищава обсъжданото правило, е уважаваният господин Михов. На него също му се случва да изпуска така нареченият пълен член:
  

  • [2010-07-07] Михов:

    
    Започвам тази тема с ясното съзнание, че досега доста е изприказвано по нея във форума. КонкретнияТ повод да я отворя е отново споменатияТ "пъклен" План Ран-Ът.
    
    

  Нима Вие, уважаеми ISTORIK, или пък уважаваният господин Михов сте неграмотни?
  
  Толкова ли е сложно да разберете, че точно това правило има научаване, но няма овладяване. Да, от учебници, от училище, от монографии, можете да научите правилото. За разлика от уважаемият съфорумник DendroaspisP, Вие сте го научили, не се съмнявам.
  
  Но правилото няма овладяване, понеже е изкуствено, странно, тъпо, чуждо, абсурдно. Понеже не е естествено за нашият език.
  
  Да, случайно сте я допуснали тази правописна грешка. Ама има толкова други правила - например правилата за правописът на звучните и беззвучните съгласни. Някога да Ви се е случвало ей-така случайно да напишете ХЛЯП? Или пък OФЦA? Или пък ЗБОГОМ? Не вярвам. Другите правила са естествени и поради това грамотните хора ги овладяват. Но това правило няма овладяване.
  
  Тук стана вече дума за законодателство. Какъв смисъл има от закон, който няма как да не бъде нарушаван?
  

  • [2011-05-28] ISTORIK:

    {1} Лошото е, че тези, които не владеят правилото за пълния член, не владеят и много други правила.
    
    {2} Мит, утопия е че премахваме правилото и - хоп! - неграмотните стават грамотни.
    
    {3} Ако премахнем всички правила в родния си език и минем изцяло на междуметия и на мучене, тогава всички ще станат (не)грамотни и ще бъде изграден така жадуваният от някои лингвистичен комунизъм.
    
    

  {1} Ами самият Вие, уважаеми ISTORIK, вярвам, сте от хората, които другите правила ги владеете, ама точно това не го владеете, както излиза.
  
  {2} Ами самият Вие, уважаеми ISTORIK, сега излиза да сте неграмотен. И хоп - премахваме правилото и ставате грамотен. И аз също, и уважаемият господин Михов също.
  
  {3} Излишен беше този офф-топик за междуметията.
  
  Става дума да се отмени правило, което няма как да бъде спазвано. Самото наличие на такова правило компрометира и останалите правила. Така както закон, който няма как да не бъде нарушаван, компрометира цялото законодателство.
  
  

• [2011-05-28] Стоедин:

  
  Добре казано, г-н Тамарин! Ха, сигинка съм любопитен как ще се обосноват другарите радетели на пълния и краткия член?
  
  Само за едно ще ви обърна внимание, че малко сте се заблудил. Има хора, които пишат ЗБОГОМ (майор Деянов, например).
  
  

• [2011-05-28] Їwaнь:

  
  

  
  Както в миналото, така и днес правилото за различаването на пълен и кратък определителен член в българския правопис бива обект на езиковедски спор. Въпреки че в съвременните български го̀вори не се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член, съществуват разлики в тяхната употреба. Поради това в книжовния език се е наложило правилото за употребата на пълната и кратката форма на пълния член спрямо падежа на името в изречението, т. нар. синтактично правило.
  
  За пръв път различаване на различни форми на члена според синтактичната функция на членуваното име въвежда Неофит Рилски в своята "Болгарска граматика", 1835 г., който в стремежа си да обедини различната употреба на членната морфема в различните български го̀вори стига до следното правило:

  Членът при имената от мъжки род единствено число се пише -о в именителен падеж, -а в родителен падеж и -атъ във винителен падеж.

  До края на XIX век подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж -та се променя в -тѫ във винителен и родителен падеж успоредно с окончавието на думата, съответно от -а в -ѫ и от -я в - ѭ. Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род.
  
  Първият официален правопис на българския език санкционира употребата на определителния член според съвременното синтактично правило. През 1921 г. то е отменено от правописната реформа на правителството на БЗНС в полза на евфоничното правило, което определя пълен член да се ползва само пред думи, започващи с гласна. С падането на режима на БЗНС през 1923 г. цялата правописната реформа е отхвърлена и синтактичното правило е върнато в сила. В първоначалния проект за правописна реформа на правителството на Отечествения фронт от 1945 г. на пълния и краткия опредетелен член се дава еднаква стойност и се позволява свободната им употреба като дублети, каквито те се явяват в говоримата реч и поезията, но впоследствие е решено да се запази действащото синтактичното правило.
  
  Макар и общоприето, съвременното правило бива обект на критика от страна на някои български езиковеди като Беньо Цонев, Стефан Младенов и Петър Пашов. Докато някои предлагат премахване на пълния определителен член, други се обявяват за повторна замяна на синтактичното правило с евфоничното.
  

  
  

• [2011-05-28] Христо Тамарин:

  
  

  
  Въпреки че в съвременните български го̀вори не се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член, съществуват разлики в тяхната употреба. Поради това в книжовния език се е наложило правилото за употребата на пълната и кратката форма на пълния член спрямо падежа на името в изречението, т. нар. синтактично правило.
  
  

  Никога в никой български говор не се е правило разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член.
  
  Да, съществуват различни форми на определителният член за мъжки род в единствено число в различните диалекти, но в никой диалект няма синтактично разделение между тези форми.
  
  Пълният член означава крайната съгласна Т в определителният член да се чува, а краткият член - крайната съгласна Т да се изпусне.
  
  В никой говор, където крайната съгласна Т в определителният член за мъжки род в единствено число може да се изпусне и може да се чуе, няма правило кога това Т да се изпусне и кога да се произнася. Има обаче говори, където крайната съгласна Т никога не се изпуска: Казанлък, Карлово, ..
  

  
  За пръв път различаване на различни форми на члена според синтактичната функция на членуваното име въвежда Неофит Рилски в своята "Болгарска граматика", 1835 г., който в стремежа си да обедини различната употреба на членната морфема в различните български го̀вори стига до следното правило:

  Членът при имената от мъжки род единствено число се пише -о в именителен падеж, -а в родителен падеж и -атъ във винителен падеж.

  
  

  Правилото на Неофит Рилски е наопаки на сегашното. Което показва, че и двете правила са изкуствени. На Неофит Рилски хрумнало тъй, на проф. Балан хрумнало инак. Общото между двамата е разбирането, че без правило не може: и на езикът ни, както и на народът ни, им трябва хомот.
  
  В естественото състояние на нашият език няма подобно правило. Хомотът е нахлузен изкуствено.
  

  
  {1} До края на XIX век подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж -та се променя в -тѫ във винителен и родителен падеж успоредно с окончавието на думата, съответно от -а в -ѫ и от -я в - ѭ.
  
  {2} Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род.
  
  

  {1} Вероятно става дума за Пловдивската книжовна школа и Найден Геров. Тук обаче случаят е друг. Не се имат пред вид членните форми, а въобще формите на имената от женски род в единствено число - за тях се въвежда разграничението между винителният и именителният падеж от близката история на езикът ни. Това правило не страда от абсурдност, понеже има поне исторически основания и в такъв смисъл не е изкуствено. Ако то се бе наложило, вероятно грамотните хора щяха да го усвоят. Но то няма нищо общо с обсъжданото правило за пълният и краткият член, едно напълно абсурдно правило. Това правило на Геров се отнася за имената от женски род и не се застъпва с абсурдното правило, което сега е в сила.
  
  {2} Това би било добро решение. Както писах, има говори, където крайната съгласна Т в определителният член за мъжки род в единствено число не може да се изпуска. Ако непременно искате правило, това е естественото правило, по Дринов и Каравелов. То е прието и от скопяните. Лошото е, че досегашните текстове ще му противоречат - затова предпочитам отмяната на сега действащото правило.
  
  Има и други примери в подкрепа на Дринов и Каравелов: в думата весТник буквата Т може да не се чуе, но винаги трябва да се напише. Съобразете, че дали съгласната Т се изпуска или не, е въпрос просто на фонетиката, а не на синтаксисът.
  

  
  Макар и общоприето, съвременното правило бива обект на критика от страна на някои български езиковеди като Беньо Цонев, Стефан Младенов и Петър Пашов. Докато някои предлагат премахване на пълния определителен член, други се обявяват за повторна замяна на синтактичното правило с евфоничното.
  
  

  То не е общоприето, а е озаконено.
  
  Премахването на пълният член (т.е. забраната крайното Т да се произнася) е абсурдно: и говорът ли трябва да си променяме!
  
  Замяната на синтактичното правило с евфоничното е скок от трън на глог. Евфоничното правило е също така изкуствено.
  
  А бе, хора, без хомот не можете ли? Правилото може просто да се отмени. Не се нуждаем от никакво друго правило в замяна.
  
  

• [2011-05-29] Михов:

  
  Така е!
  
  Поздравление, г-н Тамарин, заслужен плюс!
  
  Признавам, допускам такива грешки. Даже има една още по-"срамна" (поне за мен) във форума. В моя защита трябва да кажа, че пиша бързо и по усет, а обикновено често пъти нямам никакво време да редактирам. После виждам грешката (това е точно такъв пример), но нищо не мога да направя. Разбира се, когато пиша официални документи, повече внимавам.
  
  Естествено, правилото за пълен и непълен член е "изкуствено и странно". В това, спор няма! Но, лично на мен ми харесва! И продължавам да смятам, че е важен маркер за грамотност! Конкретно моята грамотност/неграмотност няма отношение към принципната ми позиция. Очевидно е, че аз и Историк знаем правилото и го владеем, но не го прилагаме винаги правилно. Защото наистина е "изкуствено". Обаче, ако тръгнем да докараме езика до "естественото" му състояние, дали не трябва да започнем да пишем "конституций", "еврейте", "дупостимо" както пишат много млади хора?
  
  Има ли проблем дори и неграмотните да се застъпват за традициите? Очевидно няма. Защото в противен случай ще празнуваме "традицийте", нали? ;)
  
  П.П. Иначе признавам, че като по-млад бях много педантичен за правописа, а с годините взех да го давам по-лабаво...
  
  

• [2011-05-29] каскадьора:

  
  По въпроса за "правилото" за пълния член естествено няма какво повече да се добави към казаното от Хр. Тамарин.
  
  Може само да се повтаря.
  

  • [2010-07-07] Михов:

    
    Започвам тази тема с ясното съзнание, че досега доста е изприказвано по нея във форума. КонкретнияТ повод да я отворя е отново споменатияТ "пъклен" План Ран-Ът.
    
    

  Тогава е важно да уточним, че поне 99% от българите са неграмотни и че техният дял не може да намалява.
  
  Нещо повече - както също беше казано, вероятно и Вие попадате в тази категория (не ми се рови в стари постове). Сега доволни ли сте?
  
  

• [2011-05-29] glishev:

  
  Така и не разбрах кое му е трудното на правилото за пълния член. Имате нещо в м. р., ед. ч. и просто трябва да решите дали е подлог или сказуемно определение. Ако е и е членувано, то членът ще бъде пълен. Ако пред тоя, членувания има предлог, значи членът ще бъде малък. Не е кой знае какво правило, лесно е за научаване.
  
  Човекът е брат за човека.
  
  Гарванът не вади око на гарвана.
  
  Просто като фасул и си има определено смислово значение, да не говорим, че издава известна грамотност и дори носи очарованието на едно отдавна изчезнало старобългарско показателно местоимение.
  
  Всичко друго са празни приказки. "Бара не работи" ще напише някой недоограмотен. Аха, схванах. Значи вместо да работи, някой бара. Не барай, бе, иди да работиш! И на това отгоре пропуснал запетая след "бара", тцъ, тцъ... Виж, ако беше написал, че "барът не работи", щях да го разбера правилно.
  
  Или някой си написал: "отивам при човекът". Как така, бе, джанъм... Човекът идва при тебе, а ти отиваш при човека.
  
  Хубаво е да се научи това правилце и да си се спазва. Ама ужас, правописът би свръхрегулиран, ама олеле, било изкуствено. Я стига. Просто е факт, че на повечето хора не им пука дали пишат правилно и се дразнят, когато някой им забележи грешките. По тая причина биха искали грешките им да станат правило. Аз пък мисля, че човек трябва да си уважава езика, да си даде малко зор и да пропише правилно.
  
  

• [2011-05-29] ISTORIK:

  
  

  • [2011-05-28] Христо Тамарин:

    А Вие, уважаеми ISTORIK, дали знаете правилото и дали го владеете?
    
    Знаете го, не се съмнявам. Но не го владеете.
    
    На едното място правилно сте написали носът, понеже така бихте го произнесли навярно, ама малко преди това сте изпуснали буквата Т от така нареченият пълен член, понеже на това място в говорът тя обикновено не се чува.
    
    .. Ами самият Вие, уважаеми ISTORIK, вярвам, сте от хората, които другите правила ги владеете, ама точно това не го владеете, както излиза.
    

  Напротив, не съм го пропуснал. Просто не му е там мястото. Ако му беше, щях да съм го сложил. Как не Ви хрумна такъв вариант, не зная.
  
  Виждам, че Вие поставяте пълен член и на места, където той не е необходим. Такъв тип грешки се допускат поради хиперурбанизъм (престараване в желанието да се изразяваме "по градски").
  
  Употребата на членните форми в съвременния български книжовен език е обяснена пределно ясно тук:
  
  http://nauka.bg/forum/topic/8164-..
  
  

• [2011-05-29] ISTORIK:

  
  Съществува много ясно правило:
  
  Ако думата, за която се колебаем дали да бъде написана с пълен или с кратък член, се замести с личното местоимение "той" и изречението е граматически правилно, тази дума трябва да бъде написана с пълен член. Ако не може да се замести с "той", а - с "него" или пък - с "го", тогава вече няма основание да се пише пълен член, защото думата не е подлог в изречението. Този, който такова (извършителят на действието), е с пълен член, а онзи, когото таковат (върху когото се извършва действието) – не е. По-просто от това обяснение не мога да дам. Ето примери:
  

  Ножът вече е опрял до кокала. Мъжът допря с глава дръвника. Конят подскочи и събори ездача си. Учителят наказа непослушния ученик. Ковачът подкова коня. Ученикът поздрави учителя си по химия. Учителят помоли ученика да затвори вратата на кабинета по химия от външната страна. Хлебарят замести тестото за хляба. Младежът се заслуша в шума на морските вълни. Вятърът задуха силно и вдигна окапалите листа във въздуха. Даскалът, попът, кметът и дежурният учител чакаха влака с нетърпение. Човек за човека е вълк. Гарван гарвану (тоест - на гарвана) око не вади.
  

  Но знаете ли къде е най-коварното, къде е минното поле?
  
  Когато става дума за пасивните конструкции. Например: Хотелът е в ремонт. Магазинът бе преместен на съседната улица.
  
  Романът се посреща с интерес от всички почитатели на автора. Тогава се разсъждава логически – че "всички харесват романа" и забравят, че всъщност "Той се посреща с интерес.". В такива пасивни изреченски конструкции се допускат най-много грешки.
  В устната реч като че ли се предпочита употребата на краткия член.
  
  Всъщност, всичко започва през 1835 г. Тогава Неофит Рилски пише една „Болгарска граматика", в която е събрал материал от различни български диалекти. Когато започва да я пише, той всъщност взема за образец черковнославянските граматики, в които има падежи. Той изследва всички български говори, заема членовете от тях и ги натоварва с функции на падежи в черковнославянската граматика. И книжовникът решава – взема от един диалект формата и я слага за именителен падеж, от друг диалект взима формата за винителен падеж и така измисля всичко. Наистина това е доказателство тъкмо, че цялото правило е съвсем изкуствено създадено. Над 170 години по някакъв начин то продължава да действа. И още нещо – през 1945 г., когато се утвърждава отечественофронтовския правопис, е имало предложение това правило да отпадне. И до последния момент акад. Александър Теодоров-Балан е обикалял лингвистите от човек на човек, за да убеди хората, че правилото трябва да остане.
  
  Първият опит за налагане на правила в българския правопис е от 1899 г. Тодор Иванчов, министър на просветата, и Марин Дринов въвеждат използването на пълното и непълното членуване. През 1921 г. правописната реформа на БЗНС въвежда "еуфонията". Според това правило пълен член се използва само пред думи, започващи с гласна буква. Пред думи, започващи със съгласни, се употребява непълният член. Когато земеделците идват на власт, обидени от "снобизма" на гражданите, въвеждат фонетичен член - слага се "т" само ако следващата дума започва с гласна. Тази тяхна идея е една от причините за деветоюнския преврат. След падането на БЗНС цялата правописна реформа е отхвърлена и синтактичното правило е върнато отново. През 1945 г. при управлението на Отечествения фронт също се прави реформа в правописа. В първоначалния й вариант на пълния и краткия определителен член се дава еднаква тежест и се позволява свободната им употреба като дублети. Впоследствие обаче е решено пълният и непълният член да се употребяват различно. Това правило важи и до днес.
  
  Промяна на членуването би повлияла върху цялата граматична система на езика. Колкото и да е изкуствено, това правило вече е вкарано в граматиката. То следва определена логика. Истинският, изконният член е пълният. Било е "градъ" и се е прибавило "-т" за мъжки род, за женски "-та", за среден "-то". Истинският член е морфемата, която носи определеността. И тя е "т".
  
  Що се отнася да въпросното правило:

  • да, то е изкуствено, но е създадено, за да различава граматичен вършител от граматичен не-вършител на действието (тоест различава подлог от не-подлог);
  • да, то е приложимо предимно в писмената реч;
  • да, правилото за пълен и кратък член трябва да остане, защото владеенето му говори за степента на грамотност и за езиковата дисциплина на носителите на нашия език (хората, които говорят на български език);
  • да, придавайки синтактична функция на това "т", нашите предци са искали да обединят нацията. Затова наш патриотичен дълг е да го спасим от посегателството на желаещите да го "кастрират";
  • да, това правило прави мнозина да изглеждат неграмотни или полуграмотни, но те сами са си виновни за това. При употребата на пълния член личи до каква степен човек изобщо мисли, когато оформя речта си.

  
  И най-важното: не бива да се забравя, че за националния книжовен език най-важна характеристика са правилата, нормите. Понеже именно нормираният език е разбираем за всичките му носители (за употребяващите го). Ако правилата, под влияние на недостатъчната грамотност на някои, едно по едно бъдат отменени, тогава изобщо няма да може да се говори за книжовен език.
  
  Именно пълният член показва абсурдното разминаване между претенции и реалност в българското училище. Децата са принудени да се правят на побъркани структуралисти и деконструктивисти още от 9-годишна възраст. Те зубрят наизуст неразбираеми и ненужни литературоведски заклинания, от които получават възпаление на мозъка с усложнения, намразвайки завинаги и българската, и световната литература. И в същото време няма кой да ги научи къде да сложат едно "ът"! Или има кой, но пък не остава време за това. Българският пълен член може да се научи прекрасно само за един ден. Но той се преподава само за един-два часа и скоро след това правилата за коректната му употреба биват забравени. Както казва Иво Сиромахов: "Пълния член е на изчезване в интернет форумите и в есемесите. Все повече хора не помнят дали изобщо го е имало."
  
  

• [2011-05-30] Христо Тамарин:

  
  

  • [2011-05-28] Христо Тамарин:

    Знаете го, не се съмнявам. Но не го владеете.
    
    На едното място правилно сте написали носът, понеже така бихте го произнесли навярно, ама малко преди това сте изпуснали буквата Т от така нареченият пълен член, понеже на това място в говорът тя обикновено не се чува.
    

  • [2011-05-29] ISTORIK:

    Напротив, не съм го пропуснал. Просто не му е там мястото. Ако му беше, щях да съм го сложил. Как не Ви хрумна такъв вариант, не зная.
    

  Какво разочарование за мене! Сбъркал съм. Винаги човек трябва да се съмнява. Вие, уважаеми ISTORIK, не само не владеете правилото, но не го и знаете. Понеже Ви посочих грешката, а Вие упорствате. Грешката Ви не е била случайна. Колко жалко.
  
  Жалко и за цялата форумна общност.
  
  Уважаеми г-н Глишев, след като виждате, че самият ISTORIK не знае Балановото правило, все още ли ще го защищавате? Да се съмнявам ли, че Вие го знаете?
  
  Извинение и поздравление в допълнение: Честит рожден ден, уважаеми ISTORIK! Знаете, че изобщо не държа на Балановото правило и не изисквам от никого да го знае. Наздраве!
  
  

• [2011-05-30] Христо Тамарин:

  
  

  • [2011-05-29] ISTORIK:

    Виждам, че Вие поставяте пълен член и на места, където той не е необходим. Такъв тип грешки се допускат поради хиперурбанизъм (престараване в желанието да се изразяваме "по градски").
    

  Не става дума за хиперурбанизъм.
  
  Аз съм заявил в този форум, че няма да спазвам Балановото правило, и призовавам за отмяната му. Заявил съм, че ще се старая да не изпускам крайната буква Т от определителният член, което значи, че ще гледам винаги да използвам така нареченият пълен член. Разбира се, тази буква може да се изпуска в устната реч. Но не искам да въвеждам и ново правило. Ако аз или някой друг изпусне крайното Т, това не е грешка.
  
  Дали крайната буква Т от определителният член да се изпуска в устната реч или не, това зависи изцяло от фонетичното обкръжение и навиците на говорещият. Тази крайна буква Т няма синтактична функция в устната реч.
  
  

.. Скрий дискусията ..

.. към началото ..

---

3.27. Петър Пашов: По въпроса за пълния и краткия член в българския език

Статията на Петър Пашов по въпросът за пълния̌т и краткия̌т член в българския̌т език можете да я̨ намерите там или пък там.

Можете да я̨ видите и тук.

.. Покажи статията ..

.. Скрий статията на Петър Пашов по въпросът за пълния̌т и краткия̌т член в българския̌т език ..

Петър Пашов: По въпроса за пълния и краткия член в българския език

Правилото за употреба на пълен и кратък член в съвременния български книжовен език има вече дълга история. Водили са се спорове, но все още не е постигнато решение, което, бидейки адекватно на реалното положение в системата на езика, да не създава в езиковата практика толкова много неясноти и трудности. Въпреки че се отделя в училище и в учебниците толкова много време и място за това правило, което уж е просто и ясно, българските ученици (макар и с международно признат висок коефициент на интелигентност) не могат да го усвоят и да го прилагат безпроблемно дори когато "са се реализирали" като дейци на словото, тоест преизобилно пълнят публичното пространство със свои текстове — писмени (в пороя от периодични печатни издания) и устни (в многобройните радиа и телевизии). Основната причина се крие в това, че мнозина не си дават сметка на какво се опира това правило, как е формулирано то и дали засяга и писмената, и устната форма на книжовния български език.

Когато през Възраждането почва съзнателното книжовно строителство, нашият език единствен от славянските се оказва с членове — за разлика и от широко разпространения и у нас черковнославянски език (който най-общо казано — е руска редакция на старобългарски език). След остри спорове се налага схващането новобългарският книжовен език да се изгради не въз основа на езика майка, на книжовното предание, а на съвременната народна реч. И тъй като в абсолютно всички български говори (диалекти) е имало членове, и то твърде разнообразни — значи членуването, въпреки упорита съпротива, не е могло да не бъде прието. Оставало е само да се реши кои форми да се приемат за книжовни. Сравнително бързо и естествено се урежда този въпрос за множествено число и за ж. и ср. род в единствено число, следователно е оставало само да се установи нормата за члена в м. р. ед. число — пълен (с -т: волът, конът, краят) и кратък (без -т: вола, коня, края). От тогава, та до сега повече от век и половина се изреждат различни правила, а проблемът си остава нерешен задоволително и е сериозно препятствие за пълно усвояване на българския правопис. Причината се крие в това, че в нито един териториален български говор не се използват едновременно и пълен, и кратък член, а само единият от тях — следователно в езиковото съзнание на никой българин не е "заложено" някакво различаване в употребата им.

Без да можем тук да навлизаме в подробности (читателят може да ги намери широко осветлени в някои от посочените в библиографията трудове), целесъобразно е с оглед на поставената в тази статия научнопрактическа задача да се изтъкнат няколко важни съображения.

Тъй като до неотдавна не се е отдавало необходимото значение на разликата между правопис и правоговор, правилото за пълен и кратък член се е схващало задължително и като правописно, и като правоговорно.

Необходимо е обаче да се осъзнае, че това е само правописно правило — то така е и формулирано в Наредбата — закон за новия правопис от февруари 1945 г. Обаче в издадения през същата година "Правописен и правоговорен наръчник" на Дружеството на филолозите слависти изрично в отделна бележка е посочено: "Правилото за пълен член се употребява само в писана реч. В говора обикновено не се спазва." След това в издадените правописни речници, а също и в учебниците, тази важна забележка обикновено се изпуска — сякаш правилото е и правописно, и правоговорно. Езиковата практика обаче показва, че несъмнено в говоримата книжовна реч много по-често, почти изключително се употребява краткият член, а ако се употреби и пълен член, това не става по някакво правило...

Правописното правило за пълен и кратък член е базирано върху схващането, че и в новобългарския книжовен език продължава да има падежи, та "пълният член се употребява в именителен падеж, а краткият член — във винителен падеж...". Впоследствие — в скоби започва да се отбелязва липсващото в самия закон позоваване на синтактичната служба на името: "Пълният член (-ът, -ят) се употребява, когато съществителното е в именителен падеж (подлог или сказуемо име): Дъбът израсъл. Най-голямото животно на сушата е слонът. Краткият член (-а, -я) се употребява, когато съществителното е във винителен падеж (пряко или предложно допълнение): Работникът отсякъл дъба. Направили от дъба бъчва." (Правописен и правоговорен наръчник, 28). Впоследствие "тайно и полека" се изпуска (неразличимото за новите поколения) различаване по падеж и се говори само за различаване по синтактична служба на членуваното име (като в някои случаи все пак има позоваване на "падежите" при личните местоимения, които биха могли да се употребят вместо съответното съществително): "Пълната форма се употребява, когато името е подлог или определение и сказуемно определение на подлога, т. е. когато вместо съществително име може да се яви именителната форма на личните местоимения: Протоколът трябва да се напише още днес (-той трябва да се напише още днес). Новият правилник влезе в сила. Вие ли сте новият учител? Това е новият учебник. (При последните изречения не случайно не е посочено = новият той, защото би трябвало да се замени словосъчетанието новият учител = той, макар че за българина не звучи естествено израз като Вие ли сте той! — П. П.)" (Правописен речник — БАН, 20).

Изобщо смесването на морфологично и синтактично равнище при формулиране на правилото за пълен и кратък член не е издържано в научно — а и в практическо отношение и това води до голям брой усложнения (за които не си дават сметка даже авторите на учебници, че и на правописни речници и справочници!). Обикновено се казва, че с пълен член се членува подлогът и неговите определения, но не се изброяват всички разновидности на тези определения — а много ли са хората, които различават сказуемно определение въобще, та и да правят разлика между сказуемно определение на подлога (което било в именителен падеж) и сказуемно определение на прякото допълнение (което пък било във винителен падеж).

А с какъв член да си послужим при приложението — и тук малцина знаят твърдо коя част на изречението е приложение, а пък после кое точно е приложение на подлога (защото само то се пише с пълен член). Примерите, когато се колебаем пълен или кратък член да напишем и когато дори след размишление пак допускаме правописни грешки (а по указанията на Министерството на образованието и науката те се смятат за "груби" — добре че по една или друга причина не всички учители, редактори и коректори са толкова строги).

Тук ще посоча само два примера от наскоро излезли книги на филолози българисти: "В пространството на изкуството социалнополитическите йерархии се обезсилват, за да се активират онези закони, които са валидни в царството на Аполон, предводителят на музите." — подчертаното съществително е приложение на несъгласуваното определение „на Аполон”, така че трябва да бъде с кратък член: "…в царството на Аполон, предводителя на музите." Неоправдано е, въпреки теоретизацията на някои специалисти, да се казва, че при това обособено приложение трябвало "да се подразбира" цяло, макар и подчинено изречение: "…който е предводителят на музите". С пълен член ще бъде обаче в изречение като "Това е Аполон, предводителят на музите" или "Аполон, предводителят на музите, е бил много почитан". Ето и втория (или вторият!) пример: "Вчера посрещнахме на летището Иванов, най-достойният представител на страната ни." След това авторът коментира: "Много често в тези случаи се разсъждава, че щом приложението се отнася към допълнението, то също трябва да бъде употребено с непълен член. Заради това се чете (по радиото и телевизията — значи става дума не за правопис, а за изговор, правоговор — П. П.) Вчера посрещнахме на летището Иванов, най-достойния представител. В същото време се пропуска фактът, че това приложение е част от едно цяло изречение Иванов е най-достойният представител, и заради това е необходима употреба на пълен член." Макар че съм привърженик на схващането за свободната употреба на пълния и краткия член не само в говоримата книжовна реч (каквато е официалното положение), но и в писмената реч (каквато е неофициалното, но преобладаващо положение), все пак ще отбележа, че според официалния днешен правопис — и по изначалното "падежно правило" (достатъчно е да се преведе това изречение на руски или на немски език), и според новоформулираното "синтактично правило" — това приложение трябва да бъде с кратък член, щом пояснява прякото допълнение. А пък като правим синтактични преобразувания, разбира се, че ще се променят в синтактичните служби на някои части на изречението (а в "падежните езици" ще се замени един падеж с друг).

Нищо не се казва в учебниците и в правописните справочници как се членуват различните обстоятелствени пояснения: Следващият(или следващия) път ела с баща си или Да се видим следобеда — ранния или късния (или Да се видим следобедът — ранният или късният). Не може да не се признае, че всеки българин, даже и когато има основание да мисли, че владее българския правопис, има нужда от дълги размишления, преди да реши пълен или кратък член да напише (като при това — нека да бъде пределно ясно — кой член ще напишем, няма никакво значение за смисъла!). Значи правилото, ако се запази така „по неволя преоблечено в синтактични одежди”, то следва да се допълни, като се каже че обстоятелственото пояснение се членува с кратък член (защото е било във винителен падеж: — но кой да го знае сега, докато Н. Геров (Речник на българския език, т. I— 5, 1895—1904 г., преиздаден фототипно през 1975—1978 г.) последователно прави разлика между Тихата вода бряг рони — имен. пад., подлог, но напр. Влезе тихо, тихом— вин. пад., обст. поясн., също както и пр. допълн., вин. пад.).

В някои правописни справочници и учебници се казва, че заглавие се членува с пълен член. Пита се обаче, ако името в заглавието не се схваща като подлог, а като пряко допълнение, с пълен или с кратък член да го напишем, напр. ако поставим за заглавие виковете на публиката след театрално представление "Автора, автора!" ("искаме да го видим и него, не само артистите и режисьора") или може би "Авторът, авторът!" ("да излезе и той!"). Вижда се какви трудности могат да се появят, като се преминава от морфологично на синтактично равнище, срв. напр. с падежния руски език — публиката скандира само "Автора!" (винителен падеж: "просим автора"). Също така, ако се изведат в заглавия напр. "Пропуска, моля!" ("покажете си пропуска"), "Скалпела!" (хирургът по време на операция), "Порфейла и часовника! И пръстена!" (при обир) и други подобни изрази, напълно възможни като заглавия — ясно е, че не може просто да се каже, че заглавието се пише с пълен член.

Също никъде не е казано с пълен или с кратък член трябва да се членува обръщението — вярно е, че такива случаи са редки, но съществуват в днешния български език, като от говоримата реч преминават и в писмената. Известно е, че звателната форма (която не е и никога не е била "истински падеж" и която не се членува), но постепенно също се изоставя в днешния ни език (с изключение на някои лични и нарицателни имена), та за обръщение служи "общата" форма на съществ. име (Браво, ефрейтор! наред с Браво, ефрейторе!). В нашия съвременен език незвателната форма може да се употреби и членува като обръщение — пита се какъв член е правилно е да се употреби: Ефрейтора, събери войниците! или Ефрейторът, събери войниците! Тъй като в правилото от Наредбата-закон за правописа (която още не е отменена — това може да стане само със закон, приет от Народното събрание) е записано, че в именителен падеж членът е пълен, би трябвало да се замислим в кой падеж е обръщението, което не е в звателна форма — говорещите падежен език, напр. русите, нямат никаква нужда да се замислят: падежите и тяхната правилна употреба са трайно "програмирани в главите им", не ги смесват независимо колко са образовани, дали са уморени, разсеяни или пияни — като обръщение те ще употребят именителен падеж: вместо изчезналия в новоруски език звателен: "Трубач, ко мне!". За българите обаче, включително и за добре езиково образованите, е много трудно да решат как да се напише директното обръщение на командира към тръбача: Тръбача, свири сбор! или Тръбачът, свири сбор! Има обаче и още нещо — нека да не се смята за заяждане от моя страна, за дребнавост — би трябвало да се прави разлика и когато заповедта е отправена не директно към тръбача, а чрез други: Тръбачът при мен! (подразбира се Тръбачът да дойде при мене! — Тръбачът е подлог) и Тръбача при мен! (сега пък би трябвало да се подразбира Доведете тръбача при мен! — тръбача е пряко допълнение; на руски в този случай ще бъде във винителен падеж Трубача ко мне!).

В своето известно изследване (Една неописана употреба на членуваната форма — към въпроса за формата на обръщението е български език, Сборник в чест на Ал. Т. Балан, 1956 г.) Светомир Иванчев, който за пръв път изнесе обилен материал за членувана форма при обръщение и теоретично го осветли, изобщо не засяга въпроса пълен или кратък член трябва да се употребява, въпреки че има в изнесения от него материал и няколко обръщения с пълен член. Иванчев беше специалист по славянско езикознание, преподаваше и старобългарски език, владееше и немски език — все падежни езици, — но явно за него вече не е била актуална падежната трактовка на правилото за пълен и кратък член. Защото звателната форма (звателният падеж) съвсем естествено се заменя от именителен падеж — както в руски език, така е станало и в български език, когато все още са функ­ционирали падежни форми. Нека в подкрепа на това отбележим, че във възрожденската ни книжнина, особено от пловдивската школа (Н. Геров, Й. Груев) се прави падежна разлика не само при м. род., напр. Брат брата не храни…, но и при ж. род: жена, сестра (им. п.) женѫ, сестрѫ (вин. п. — окончанието е писано с "широко ъ"), напр. Сестра сестрѫ жени. Тази разлика се пази и досега в редица североизточни български диалекти, напр. в традиционния говор на родното ми село Буря, Севлиевско, се прави ясна разлика между Жена ти у вас ли е? (жена е в им. падеж — подлог), но Извикай женъ си (женъ е във вин. падеж — пряко допълнение); когато това съществително се употреби като обръщение, ще се каже Жена, слагай да ядем! (жена е в имен. падеж, заместил звателната форма жено). Тази разлика е последователно прокарана от Н. Геров в неговия речник (ето и един пример със същ. име от мъжки род, но с "женско" окончание -а: Какъвто баща­та, такъв и синът, но И бащѫ си за пари продава; в родния ми говор и сега се казва Както рече баща ти, но Слушай бащъ си). В българския книжовен език това падежно противопоставяне е отдавна изоставено, но то е било все още живо по времето, когато първоначално се е регламентирала употребата на пълен и кратък член.

Макар и да изглежда абсурдно, някак неестествено (защото не е било досега формулирано и следователно никой не му е обръщал внимание, но тук го посочвам, тъй като е много показателно колко остаряло и ненужно вече е това прословуто правило за употребата на пълен и кратък член!), би следвало членуваното обръщение при същ. имена в м. род. ед. число да е с пълен член. И затова, ако все още ще упорстваме да запазим правилото за употреба на пълен и кратък член, охранявано от непроменения закон за правописа от 1945 г., в пълната формулировка на това правило трябва да се прибави, че членувано обръщение при м. род в ед. число се пише с пълен член: Младежът, премини напред! Русият, угаси цигарата!

В миналото — през Възраждането и в десетилетията непосредствено след Освобождението — при имена от м. род в ед. число са се употребявали и други членове с по-особени съкращения. Макар че тези форми са отпаднали от нашия книжовен език от стотина години, те се срещат в произведенията на нашите писатели класици, които се изучават в училище, а и се четат от все още четящите книги у нас — значи тяхната същност и употреба трябва да се посочи.

На първо място при една група съществителни на -ия като напр. хаджията, чорбаджията, челебията, които са от м. род (поради това, че означават мъже), но членът е -та (заради „женското” оконча­ние на тези същ. имена) е могъл да се съкращава на -т: хаджият, чорбаджият, челебият, напр. у Ив. Вазов: хаджият, чифтесакалият и др. При тези неупотребявани вече съкратени членове не се е правела разлика по функция, тоест хаджията да се схваща като пълен член -та в днешния смисъл, а хаджият — като кратък член -т (още повече че има формален звуков — но не морфемен — съвпадеж между членуваното с "усечен" член чифтесакалият и напр. днешно членувано с пълен член причастие дочакалият).

Може обаче да се отбележи и още нещо любопитно, даже куриозно, но много показателно за употребата на пълен член — в диалекти, които не познават кратък член, а използват само пълен член, прибавеният след съществителни от женски род, завършващи на съгласна, член -та, който е винаги ударен (длан — дланта, сол — солта), "се допълва" с още едно -т: солта става солтът и пр. Отдавна са изнесени подобни примери от Габровско като Солтът къде е? Подай ми солтът — аналогично на м. р. Зъбът ме боли. Счупих си зъбът — без в диалекта да се прави разлика, както се вижда от примерите, между подлог (им.падеж) и допълнение (вин. падеж).

Много по-разпространени и по-дълго са се задържали — чак до края на Първата световна война, особено в мерената книжовна реч, едни особени двойно съкратени (или "свръхсъкратени") членове при прилагателни имена в м. род. ед. число: новий, светлий. Тези членове (макар и "свръхкратки") обаче не са функционирали като кратки в сегашния смисъл, тоест не се е правела разлика нито по падеж, нито според синтактичната служба — те са функционирали и като пълни, и като кратки членове. Има извънредно много примери в поезията на най-добрите ни поети от онова време (двамата Славейковци, Вазов, Яворов, Кирил Христов. Смирненски и др.), ще се огранича да дам само едно четиристишие от Пенчо Славейков (Псалом на поета), в което има две прилагателни, членувани със свръхкратък член — едното вместо пълния член, а другото — вместо краткия: Другарко, сещам аз последний час настава, час сбогом и от теб, и от света да взема — към своя хубав край се вече приближава на земний ми живот тъжовната поема. Другите две правила за употребата на пълен и кратък член — също така изкуствени (а те не са могли да не бъдат изкуствени, защото в българския език никога не е имало някаква разлика в значението на двата члена, някакво граматическо противопоставяне!) — са били предлагани и прилагани епизодично. Едното (евфоничното правило — "за благозвучие") е било даже узаконено по време на така нар. земеделски правопис (1921 — 1923 г.): пълен член -ът, -ят се пише, когато следва­щата дума започва с гласна, а кратък член -а, -я се пише, когато следващата дума започва със съгласна — Ловецът уби орела с първият изстрел, но Ловеца свали орелът още с първия куршум. Другото правило, което е било предлагано, но не е било узаконявано, се ръководи от отсъствието или наличието пред членуваната дума на предлог: когато името е без предлог, членува се с пълен член, а когато е с предлог — с кратък член. Ловецът уби орелът с първия изстрел, Ловецът се любуваше на полета на орела и не натисна спусъкът, Ловецът следеше полетът на орела.

Ако се запази сегашното правило, не можем да се задоволим с неговия опростен вариант (с пълен член се пише подлогът и неговите определения), а трябва да се спазват цяла поредица от положения, които схематично могат да се представят по следния начин:

Когато са в мъжки род единствено число, с пълен член се пишат:

• подлогът: В основата на човешкия напредък е трудът.
• съгласуваното определение на подлога: Съзнателният труд носи радост.
• приложението на подлога: Димитър, знаменосецът на училището, е отличник.
• съгласуваното определяне на приложението на подлога: Димитър, училищният знаменосец, е отличник.
• именната част на съставно сказуемо: Димитър беше знаменосецът ни.
• съгласуваното определение на именната част на съставно сказуемо: Димитър беше нашият знаменосец.
• сказуемното определение на подлога: Първенец на цялото училище се оказа отличникът на нашия клас.
• съгласуваното определение на сказуемното определение на подлога: Първенец на училището се оказа нашият отличник.
• приложението на сказуемното определение на подлога: Първенец на училището се оказа нашият отличник, знаменосецът ни.
• заглавие (ако се схваща като подлог): Знаменосецът Нашият знаменосец
• обръщение: Знаменосецът, застанете отпред! Пожарникарят, елате бързо тук!

Беше обърнато внимание, че правилото за пълен и кратък член е само правописно, то не е (и въобще не може да бъде!) задължително правоговорно, защото никой никога не би могъл да го спазва при говорене. Но има един правоговорен проблем при разглежданите членове, който, макар че е от голяма важност, обикновено се забравя — и то въпреки че в повечето учебници се посочва несъответствието между буква и звук: краткият член се пише -а, -я, но се произнася (-ъ), (-йъ): пише се зъба, деня, но се изговаря (зъбъ), (денйъ). Пълната форма на члена при съществителни от м. р. с твърда крайна съгласна се пише и се изговаря с ъ: зъбът, кракът, а защо кратката форма се пише с -а, пък се изговаря (-ъ) и това личи особено ясно под ударение (и тук обяснението е историческо: защото крайните ерове по стария правопис са се пишели, но не са се произнасяли, та ако напишем кракъ, ще се изговаря крак). Но нали вече пълни шест десетилетия не пишем непроизносимите крайни ерове, а има и редица думи от турски произход, които сме възприели по устен път и ги пишем с произносим краен -ъ, напр. аслъ, затъ, имамбаялдъ, джобпарасъ.

Мисля, че е дошло време вече да пишем На светъ България е само една… — така се изговаря и затова се отличава от света България; Настъпи ми кракъ, но Изправи се на крака; Всички в долъ ясно чуха звукъ на рогъ от хълмъ, а това значеше, че са дочакали мигъ (или че е дошъл мигът) докрай да си изпълнят дългъ… — произнесете го сега с ясно -а, както е написано, за да се убедите колко ненормално, неестествено звучи: Всички в дола ясно чуха звука на рога (това не са никакви рога? — а е рогъ, рогът!) от хълма, а това значеше, че са дочакали мига докрай да си изпълнят дълга…

По-сериозни трудности — при една евентуална правописна промяна — ще се появят за означаването с днешната наша графика на книжовното за говоримата реч ъ-звучене на гласната при така нар. меки варианти и на краткия член (-я), и на пълния (-ят), когато "възстановява" мекостта на крайната съгласна на членуваното име. Ако е при диалектния член -о, можеше лесно да отличим писмено твърдия вари­ант доло от мекия деньо, но в книжовния език членът е (-ъ(т), а мекост пред (ъ) условно се пише с буквата я, която обаче всички нормално произнасят (йа), но при членните морфеми правоговорно е (йъ) (или /ьъ/, но съчетанието на двата ера някак си е неприемливо). Би могло да се възстанови старият звуков гласеж на днес безгласната буква ь, както е било в старославянски (старобългарски) и както беше преди сегашния правопис (и то само при меката пълна членна форма) — до 1945 г. се пишеше коньт, деньт, сънът и се произнасяше както и сега (денйът, сънйът). Ако се даде звукова стойност (йъ) на буквата ь — което поради създадените навици ще бъде доста трудно, но не и невъзможно, бихме могли да пишем и краткия член день/денйъ (а също и многобройните глаголни форми спьт, но мрът; спь, но мръ). Така ще стане ясно, че единствено в българския език се е запазила старинната звукова стойност и на двата ера — докато в руски език те са само знакове за твърдост и мекост. Така не само ще приближим нашия правопис е правоговора, но и ще проличи още по-ясно, че новобългарският език е пряк наследник на класическия за славянските, а и за европейските езици старобългарски (старославянски) език.

Очевидно е дошло време да се направи предложение за осмисляне на правописното правило за пълен и кратък член при съществителните имена от мъжки род, единствено число. Водещо начало би трябвало да бъде установеният вече правоговор. Употребата на пълен и кратък член да бъде свободна, а изговорът и на двата члена да бъде с (ъ): брегът, брегъ; деньт, день

.. Скрий статията на Петър Пашов по въпросът за пълния̌т и краткия̌т член в българския̌т език ..

.. към началото ..

---

3.28. Христо Тамарин: Обща забележка за пълният и непълният член

В блогът си unustamatubg е привел и компилация от мои текстове, взети от различни мѣста от мрѣжата.

.. Покажи мнѣнието ..

Тази тема не засяга правоговорът, доколкото правило за пълният и краткият член се отнася само за правописът.

Не си губете времето да учите това безсмислено правило. То не съществува в реалният език. По начало се отнася само за писаната реч. Никой не го спазва в говорът, няма и как. То е някаква академична измишльотина. То е насилие над нашият език, който падежи не различава. Въпрос на време е да бъде отменено. Формите с кратък член (МЪЖА==МЪЖЪ, ГРАДА==ГРАДЪ, ЧАСА==ЧАСЪ, ЕЗИКА==ЕЗИКЪ) са просто съкращения на формите с пълен член (МЪЖЪТ, ГРАДЪТ, ЧАСЪТ, ЕЗИКЪТ) при отпадане на крайният звук. Би следвало да няма никакво значение дали крайният звук Т се пише или не. Можете да го пишете винаги. Можете и да го изпускате винаги. Можете да го пишете само пред гласна. Можете и никакво правило да не спазвате.

Не е редно да се изисква от хора с роден български език да различават именителен падеж от общият падеж. (Понеже въпросното правило е именно това: въвежда се именителен падеж, различен от общият падеж.) Да, когато говорим и пишем на руски, ни се налага да различаваме именителен падеж и другите падежи, но не е редно към родният си език да се отнасяме като към чужд. Ние, българите, не можем да научим изкуственото правило за членуването в мъжки род, понеже това правило го няма в родният ни език. Така както бъркаме падежите в руски, така бъркаме и пълните членове. По-добре е това правило да го зарежем. Повярвайте, езикът ни от това нищо няма да загуби.

Самият факт, че това правило трябва да се научи, както трябва да се изучат падежите в руския език, показва, че това правило е чуждо на нашия език. То е въведено по недоразумение и аз нямам нищо против да отпадне пак по недоразумение. Поради изкуственият си характер, то важи само за писменият език и не може да се прилага към говоримият език, т.е. дори създателите на това правило не са посмели да го приложат и към говорът. През 18-ти век в никой диалект няма такова нещо. В родният диалект на Вазов и Ботев например имало само пълен член. В други диалекти – само кратък.

В езикът ни има глаголни окончания, но не се различават пълни и кратки глаголни окончания. В езикът ни има определителни членове, но пълни и кратки членове не се различават. Това е в естественото състояние на нашият език, без насилия, извращения и гаври. Понеже правилото за пълният и краткият член не е просто насилие над езикът, то е също така извращение и гавра. Тъпотия.

Не съм намесвал западните говори в тази тематика. Искам да обърна внимание, че поддържането на такава логическа несъстоятелност на правописът отдалечава езикът ни от всички говори, не само от югозападните. Състоятелността на правописът следва да се възстанови по наши си вътрешни причини, като се премахне това извращение.

Протестирам срещу несъстоятелното правило за пълният и краткият член. То не обогатява нашият език. То само гълта ресурс, които би могъл да се употреби другаде. В условията на царящата у нас (даже и сред министрите) неграмотност, става лукс да се изразходва този ресурс именно за такова безсмислено и несъстоятелно правило. Вместо да си губят времето с това правило, по-добре е учителите да наблегнат на други елементи на правописът и правоговорът, белким се преборим донякъде с неграмотността. Вместо изкуствено да се различава именителен от винителен падеж там, където такова разграничение няма (а именно при членуваните имена от мъжки род в единствено число), по-добре е да се подкрепи с ресурс винителният падеж там, където все още го има.

Отмяната на правилото за пълният и краткият член няма да струва нищо. От такава отмяна само ще спечелим. Необходими са само воля и здрав разум.

.. Скрий мнѣнието ..

.. Покажи цѣлият ми постинг във форумът Наука.БГ от 2011-03-17 ..

Ето го и цѣлият ми постинг във форумът Наука.БГ от 2011-03-17: .. Скрий го ..

Искам да покажа колко абсурдна е тематиката за пълния и краткия член в българския език. Новото е в зелено. Старото е в червено.

Тъй като някои не са разбрали или се правят, че не са разбрали, ще поясня.

С червено са дадени старите измишльотини, отпреди сто и кусур години. Със зелено са дадени нови измишльотини, които ми хрумнаха преди няколко дена. Стари или нови, все са си измишльотини.

В езикът ни има глаголни окончания, но не се различават пълни и кратки глаголни окончания. В езикът ни има определителни членове, но пълни и кратки членове не се различават. Това е в естественото състояние на нашият език, без насилия, извращения и гаври. Понеже правилото за пълният и краткият член не е просто насилие над езика, то е също така извращение и гавра. Тъпотия.

Тази тема не засяга правоговорът, доколкото правило за пълният и краткият член се отнася само за правописът. Моля въпросите относно правоговорът да се обсъждат в други теми.

Не съм намесвал западните говори в тази тематика. Искам да обърна внимание, че поддържането на такава логическа несъстоятелност на правописът отдалечава езикът ни от всички говори, не само от югозападните. Състоятелността на правописът следва да се възстанови по наши си вътрешни причини, като се премахне това извращение.

Има и други правила, които регулират и донякъде също насилват езикът ни. Но срещу тях не протестирам. Те са естествени. Не са гавра. Не са извращения.

• Пример 1. Правилото за променливото Я, за което спомена уважаемият съфорумник RIZAR и на което е посветена специална тема. Това правило не е изкуствено. То се спазва в доста от диалектите и оттам е взето в литературният ни език. Друг е въпросът, че до 1945г. правилото за променливото Я е било само правоговорно, а сега засяга и правописът. Но как да е. Макар донякъде да е насилие за западните ни диалекти, за по-голямата част от източните ни диалекти това правило е естествено. Все пак, литературният ни език взема за основа източни диалекти, централно-балканските: Котел, Елена, Трявна. Не протестирам срещу правилото за променливото Я.


• Пример 2. Мястото на ударението. За него няма правило. Правоговорът възприема мястото на ударението пак от централно-балканските говори. За тях това място на ударението е естествено. На останалите им се налага да заучават правилното място на ударението. Не протестирам срещу изборът на мястото на ударението.


• Пример 3. Няма правило и за метатезата РЪ/ЪР и ЛЪ/ЪЛ. Правоговорът възприема състоянието пак от централно-балканските говори. На останалите им се налага да заучават отделните думи. И срещу това не протестирам.


• Пример 4. В стандартния ни език от югозападните ни говори е въведено деепричастието: бидейки, имайки, знаейки. На носителите на източнитете диалекти, където деепричастие няма, им се налага да усвоят употребата му. Деепричастието обогатява езикът ни. То добре се откроява и в устната и в писмената реч. Не може да се обърка. Има си хас да протестирам срещу деепричастието.


• Пример 5. В стандартния ни език от руският и от старо-българският език е въведено сегашното активно причастие: бъдещ, имащ, знаещ. Тъй като в никой диалект (нито български, нито руски) няма активно сегашно причастие, на всички им се налага да усвоят употребата му. Това причастие обогатява езикът ни. То добре се откроява и в устната и в писмената реч. Не може да се обърка. Има си хас да протестирам срещу него.

Протестирам срещу несъстоятелното правило за пълният и краткият член. То не обогатява нашият език. То само гълта ресурс, които би могъл да се употреби другаде. В условията на царящата у нас (даже и сред министрите) неграмотност, става лукс да се изразходва този ресурс именно за такова безсмислено и несъстоятелно правило. Вместо да си губят времето с това правило, по-добре е учителите да наблегнат на други елементи на правописът и правоговорът, белким се преборим донякъде с неграмотността. Вместо изкуствено да се различава именителен от винителен падеж там, където такова разграничение няма (а именно при членуваните имена от мъжки род в единствено число), по-добре е да се подкрепи с ресурс винителният падеж там, където все още го има, например.

Отмяната на правило за пълният и краткият член няма да струва нищо. От такава отмяна само ще спечелим. Необходими са само воля и здрав разум.

Ясно е, че отворих темата във връзка с анкетата, пусната от уважаемия съфорумник glishev. Естествено, там отговорих с опция 2 (правилото просто да се премахне). Харесва ми и опция 3 (оставане само на пълният член), но така из нашите библиотеки биха се появили книги със сбъркан правопис, а това не е съвсем желателно. А иначе, опция 3 (само пълен член) е съвсем логична състоятелна и има подкрепа например в подбалканските диалекти (родните диалекти на Ботев и Вазов), както и във всички диалекти (например в крайният югозапад и в Родопите), където има тройно членуване (неутрално, близко и далечно).

.. Скрий постингът ..

.. към началото ..

---

3.29. Владко Мурдаров в защита на правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език

На 2016-10-14 съм написал слѣдния̌т коментар:

Приведенитѣ в тази моя публикация мнѣния в защита на гнусното правило сѫ все от невѣжи хора. Доколкото можах да се убѣдя̨ слѣд ровене в мрѣжата, единствения̌т изтъкна̨т езиковѣд-българист, който защищава гнусното правило, е Владко Мурдаров.
..
От друга страна, в мрѣжата се намират прѣразказани от журналисти уж негови (на Мурдаров) мнѣния, но се боя̨, че мога̨ да го злѣпоставя̨, ако приведа̨ такова мнѣние.

На 2019-01-02 пак съм написал коментар, слѣд като в сайтът obekti.bg попаднах на текст на Владко Мурдаров. Там се дава текстът на Мурдаров заедно с пространни мои коментари към текстът.

Текстът на Мурдаров може да се види там в сайтът. Имайте обаче прѣд вид, че заглавието "Докога ще гонят пълния член от езика ни?" е на редакцията на сайтът, а не на Мурдаров. Смисълът на публикацията на Мурдаров се изразява по-добрѣ от мотото, показващо се под картинката: "Не трябва да премахваме единственото правило, което се отнася до твърде малкото случаи, когато се изисква известно замисляне при писане".

Текстът на Мурдаров е приведен без измѣнение и тук (.. покажи го ..).

Ето го текстът на Владко Мурдаров: (.. скрий го ..)

Мото: Не трябва да премахваме единственото правило, което се отнася до твърде малкото случаи, когато се изисква известно замисляне при писане.

Когато през последните години в обществото ни се чуят гласове за промяна на правописа, всички очакват, че измененията непременно ще бъдат свързани преди всичко с отмяната на правилото за употребата на пълния и непълния член при имената от мъжки род. Тази идея е продиктувана от наложилото се мнение, че правилото е трудно за усвояване, защото кара пишещия да се замисли, а общата тенденция като че ли е да се пише, без да се мисли върху граматиката на изречението, което изграждаме. Така смятат журналистите, така мислят и учителите, които винаги се оплакват, че учениците им не могат да научат правилото, и което е още по-важно - че не умеят да го прилагат. Заради това през годините дори са се чували гласове, когато се оценяват писмените работи при разни изпити, да не се обръща внимание на прилагането на правилото, а всеки да си пише както си иска. Макар че това не е възможно, когато говорим за грамотно написан текст.

Напоследък някои от езиковедите също се присъединиха към общия хор да се отмени действието на правилото, като препоръчват хората да пишат така, както говорят, тоест без да се съобразяват с това сложно правило. Защото действително има разлика между действието на правилото в масовата писмена и устна реч днес. При писмената реч обикновено по необясними причини във всякакви случаи се дава предпочитание на непълния член. Тръгнете по улиците и ще видите, че е почти невъзможно да се прочете правилно написан надпис от рода на „Магазинът търси продавачки” или „Обектът е в ревизия”, защото в такива случаи редовно се появяват неправилните „магазина” или „обекта”. В същото време при устната реч, където самото правило дава по-голяма свобода при прилагане, все по-ясно се забелязва тенденцията при публични изяви говорещите да дават предпочитание на формите с пълен член независимо от ролята на конкретните думи в изречението.

Смущенията от прилагането на правилото за пълния и непълния член идват оттам, че то е въведено преди повече от 170 години напълно изкуствено в езика ни, за да закрепи някаква мнима представа за съществуване на падежи при съществителните. Затова сега, когато падежните остатъци дори и при местоименията са на път напълно да ни напуснат, е естествено хората да решат, че трябва да се премахне и въпросното правило. Впрочем подобни идеи са изказвани неведнъж през целия 20. век. Дори когато през 1945 г. се приема Наредбата закон за тъй наречения отечественофронтовски правопис, която е предвиждала отпадането на правилото, академик Александър Теодоров-Балан, отстоявал го в продължение на повече от петдесет години, до последния момент е обикалял от човек на човек министрите да го брани и с мъка е успял да го задържи. Посочвам този факт, защото ако в обществото ни наистина узрее мисълта за отстраняването на правилото, промяната не може да бъде направена по решение на отделни хора, а трябва да се извърши от Народното събрание, след като приемането му е станало със закон.

Лично аз обаче съм от застъпниците на идеята, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува. За мене неговото прилагане говори за степента на грамотност на човека, на неговата езикова дисциплина. И дори за начина му на мислене. Евентуалната отмяна може да подведе да се мисли и за други промени в националния ни книжовен език, а така да го лиши и от най-характерната му черта - нормите и правилата, според които съществува.

Изкушавам се да подскажа само един голям проблем, който естествено би се появил при възможна отмяна. Доскоро се смяташе, че логиката и словоредът на изречението много улеснявали разбирането на смисъла му, независимо от това дали дадено съществително име е правилно членувано. Днес положението е по-различно, защото изборът на обратния словоред, който се наложи като модерен похват преди всичко при заглавията на вестниците през последните двайсетина години, доста обърква нещата.

За да не бъда голословен, ще посоча някои заглавия, избрани от популярни вестници. В тях четем например „Един милиард затрил кабинетът”. Ако се замислим, ще видим, че това изречение може да бъде разбрано по два съвършено различни начина. Първата възможност е да се окаже, че милиардът е затрил кабинета. Другата е, че кабинетът е затрил милиарда. Единствено използването на пълния член при „кабинет” помага да се преодолее това колебание и да се разбере, че той продължава да си съществува, но е прахосал милиарда. Абсолютно същото важи и за заглавия като „Промяната на конституцията може да определи желаният консенсус”, където пак пълният член при „консенсус” ни помага да се ориентираме, че точно консенсусът ще доведе до промяната на конституцията, а не че промяната ще предизвика консенсуса.

Има обаче и заглавия, когато при обратен словоред точно използваният непълен член също може да помогне да се ориентираме в съдържанието му. За пример ще посоча „Задължителния психологически преглед на учителите предвижда закон”, където се оказва, че законът налага прегледа на учителите, или „Топмошеника арестува полицията в Русе”. С него все пак се съобщава, че полицията е арестувала мошеника, а не обратното.

Смятам, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува, защото то се отнася до твърде малкото случаи, когато се изисква известно замисляне при писане. При това отдавна е посочен и един елементарен механизъм с използване на местоимението той, за да се провери как трябва да се членува дадено име в изречението. Този механизъм не отскоро е представен и в учебниците и от учителите се изисква просто достатъчно много да упражняват учениците си в прилагането му, за да си спестят след това множеството грешки в писмените им работи.

Специално обръщам внимание на писмената реч, защото в устната положението е по-различно. Общо може да се каже, че там самото правило дава известна свобода. Това означава, че когато името трябва да бъде употребено с пълен член в писмената реч, в устната се допуска употребата и на пълен, и на непълен член, без това да се смята грешка. Затова в изречението „Изборът се посреща от всички с нескрит интерес”, в което името „изборът” е оформено според изискванията на писмената реч с пълен член (Той се посреща, а не Него се посреща), в устната реч може да се употреби и с пълен, но и с непълен член – избора. Същото се отнася и до случаи като „Очаква се докладът на комисията да бъде внесен за обсъждане до понеделник”, където може да се каже и докладът, и доклада. Така е и при по-елементарни изречения като „Иванов е отличникът на випуска”, в което отличникът може да се изговори с пълен или непълен член.

Когато името трябва да бъде употребено в писмената реч с непълен член обаче, според правилото, действащо в устната, не бива да се допуска използването на пълния член. Затова в изречението „Докладчикът призова кандидата сам да се оттегли от надпреварата”, името „кандидат” може да бъде употребено само с непълен член. Използването му с пълен член – кандидатът, което се допуска от някои поради погрешната им представа, че така поставяли едва ли не логическо ударение върху думата, обаче вече се смята за грешка. Същото важи и за случаи като „Делегацията беше приета от президента на страната”, където съществителното „президент” задължително трябва да се изговори с непълен член.

Както личи, при членуването на имената в устната книжовна реч вече се допуска относителна свобода. Това може да създаде лъжливото впечатление, че сякаш е направена първата крачка към отмяната на строгото правило и при писане. Всъщност известната свобода при говорене е наложена преди всичко от масовата речева практика, но посоченото ограничение при употребата на непълния член и тук е доказателство, че съществена промяна при общо действащите правила (според мене) не бива да се очаква.

Както е известно, днес като мотив за отпадането на правилото за пълния и непълния член обикновено се сочи, че при писането в интернет съществувал голям хаос. Това обаче не е убедително основание, защото в личната си кореспонденция всеки има свободата да пише както умее. При публичните текстове, поместени в интернет обаче, не може да се говори за истинско лутане, защото те все пак са премислени и смислово, и граматически, за да бъдат разбрани лесно, и при това еднозначно.

.. Скрий текстът на Владко Мурдаров ..

Към моитѣ пространни коментари по текстът на Владко Мурдаров

.. към началото ..

---

3.30. Александър Балабанов: За ролята на по-ограниченитѣ и тѣзи, дѣто не се рѣшаватъ да мисля̨т сами

Хапливи бѣлѣжки на Александър Балабанов по тази тема, публикувани във вѣстник Развигор на 1921-01-30.

.. Покажи ги ..

Нѣкои езиконеведци установиха правило: дума отъ мѫжки родъ съ опрѣдѣлителенъ членъ въ именителенъ падежъ да се пише съ -ътъ или -ятъ, а въ нѣкой косвенъ падежъ - съ -а или -я. Тоестъ "столътъ е новъ", но не "стола е новъ"; "купихъ стола", но не "купихъ столътъ"!

Това правило бѣ лесно да се научи, всички школници го научиха, а по-ограниченитѣ се и фанатизираха дори. И министерството на просвѣщението нѣмаше какво да прави, прие това правило, заповѣда го. Работата стигна до тамъ, щото въ българското правописание за единствено положително установено нѣщо се смѣта това -ътъ или -а.

Едни спазватъ това правило, защото сѫ убѣдени, че е така, и защото по никой начинъ и за нищо не се рѣшаватъ да мислятъ сами. Други пък го спазватъ, само защото не искатъ да си иматъ разправии съ фанатицитѣ, а иначе добрѣ знаятъ, че то е безсмислица.

Прѣди всичко, въ нашия езикъ нѣма падежи, освѣнъ нѣкои останки при собственитѣ имена. Но и да има, -ътъ или -а - това отъ падежа ли иде, поради падежа ли е? Съвсѣмъ не. -Ътъ ли е, -а ли е, -ятъ ли е - това е поради опрѣдѣленостьта на члена, тука нѣма никаква работа падежътъ. Защото, ако бѣ поради именителния или косвения падежъ, би трѣбвало никога да не можемъ да пишемъ "купихъ столъ", а винаги само "купихъ стола", дори и когато се разправя за неопрѣдѣления столъ неизвѣстенъ никому до тогава. Може човѣкъ да полудѣе отъ това правило, защото никога не ще може да седне на столъ, а винаги само на стола.

Въ диалектитѣ на българския езикъ нѣма въ единъ и сжщъ диалектъ да се казва и човѣкътъ и човѣка, а или само човѣкътъ, свѣтътъ, или само човѣка, свѣта, все едно дали въ именителенъ или въ косвенъ падежъ. Езиконевѣдецътъ нѣмаше право да забърква човѣкътъ съ човѣка - и тогава нѣмаше да имаме това идиотско правило, което нѣма нищо общо нито съ българския правописъ, нито съ българския езикъ. Тия, които понѣкога мислятъ и сами, разбира се, не го спазватъ. Но, все пакъ, ще кажа какъ би трѣбвало да се постѫпва, и не толкова, за да науча нѣкого на нѣщо, а само за да окуража тия, които чувствуватъ правилно и се стѣсняватъ да пишатъ, тъй както чувствуватъ. Защото въпросъть -ътъ или - а съвсѣмъ не е правописенъ, а е въпросъ на чувство. Смѣсванието на -ътъ отъ единъ говоръ съ -а отъ другъ говоръ може да се оправдае съ благозвучието. И така пиши по-скоро „живота търпи", не ще бѫде толкова голѣма грѣшка, колкото "животътъ е тежъкъ", пиши "университета търси" - по̀ нѣма да сбъркашъ, отколкото ако пишешъ "университетътъ търси...". А пъкъ, ако искашъ и въ това да си бѫдешъ послѣдователенъ, избери или само -ътъ, или само -а, по-добрѣ е само -а. Въ стихове бѫди съвсѣмъ свободенъ.

Ал. Б.

.. Скрий ги бѣлѣжкитѣ на Александър Балабанов ..

.. към началото ..

---

4. Прѣпратки

• Online:
  • unustamatubg.wordpress.com: Category Archives: Пълният член
  • Мировлад: Езикът се грижи сам за себе си, по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2012/05/07/
  • Павлина Върбанова: Хайде да членуваме (правописно-синтактично)!, pavlinav.wordpress.com, по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2012/05/06/
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/05/06/: Adventurer: Нужен ли е пълният член?
  • Йордан Карапенчев: Има ли пълен член в българския език?, по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2012/05/06/
  • Христо Първев за правописното правило за пълния член, Христо Първев, Очерк по история на българската граматика, изд. Наука и изкуство, 1975, по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2012/09/24/
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/05/09/: Петър Пашов за правописното правило за пълния член, публикувано в Практическа българска граматика, изд. "Народна просвета", 1989 г., стр. 66, 246
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/05/09/: Беньо Цонев за недостатъците на „Упътване за общо правописание” от 1899 г.
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/10/25/: Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (1), из доклада "Основните проблеми на съвременния български правопис", 1951
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/10/10/: Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член(2), Из доклада "Въпросът за националната самобитност на езика", 1952
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/05/09/: Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член(3), прѣпечатва се от сп. Български език, 1952, кн. 1-2, стр. 20-35; сп. Български език, 1958, кн. 1, стр. 3-10.
  • Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член(4), откѫс от Из историята на нашето езиково строителство, изд. "Народна просвета", 1986, по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2012/05/07/
  • semkiibonbonki.blogspot.com/2012/01/: Вени Гюрова: Смъртта на пълния член, по-стара версия: semkiibonbonki.blogspot.com/2006/06/, по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2012/05/09/
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/05/07/: Юрий Маслов за правописното правило за пълния член
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/05/07/: Иван Куцаров за правописното правило за пълния член
  • unustamatubg.wordpress.com/2013/07/27/: Красимира Алексова: "За" и "против" пълния член
  • unustamatubg.wordpress.com/2013/03/16/: Михаил Виденов - Пак за пълния член в българския език, публикувано в списание "Наука", бр. 1`2013
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/10/25/: Владимир Георгиев за правописното правило за пълния член
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/10/25/: Кирил Мирчев за правописното правило за пълния член
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/10/25/: Стойко Стойков за правописното правило за пълния член
  • Боян Вълчев: Пълният член под обстрел, публикувано във monitor.bg/article?id=393273 (dead link), по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2013/07/24/
  • unustamatubg.wordpress.com/2013/04/05/: Боян Вълчев: Филолозите трябва да описват езика, а не умозрително да съчиняват езикови правила, Българският книжовен език и взаимоотношенията му със социалната структура, институциите и образованието, Bulgarien zwischen Byzanz und dem Westen (Köln 2008, S. 171–195)
  • Боян Вълчев: Правописът не (трябва да) е самоцел, той е само средство, рецензия на Официалният правописен речник на българския език ("Просвета", 2012 г.), публикувано в списание "Български език и литература", година LV, книжка 1, 2013, по прѣпратка от Борислав Георгиев, по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2013/04/05/
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/05/07/: Граждани от Мрежата за пълния член
  • unustamatubg.wordpress.com/2013/03/28/: 7thString за пълния член (из дискусия в мрѣжата)
  • Образователният министър застана против отпадането на пълния член от българския език: дискусия във форум Наука.БГ, по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2012/05/06/
  • Проблемите на писмеността: дискусия във форум Наука.БГ
  • Петър Пашов: По въпроса за пълния и краткия член в българския език, по прѣпратка от unustamatubg.wordpress.com/2012/10/07/
  • unustamatubg.wordpress.com/2012/05/06/: Христо Тамарин: Обща забележка за пълният и краткият член
  • obekti.bg/2018-08-26 18:00/Проф. Владко Мурдаров: Докога ще гонят пълния член от езика ни?
  • Държавен вестник, брой 47, 1945-02-27, НАРЕДБА-ЗАКОНЪ за правописа
  • Христо Тамарин: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
  • Христо Тамарин: Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език
  • Христо Тамарин: Досѣжно артроманията
  • Христо Тамарин: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • Стойко Стойков, Българска диалектология, София, 2002
  • Неофит Рилски, Болгарска грамматıка, 1835
• Offline:
  • Практическа българска граматика, изд. "Народна просвета", 1989 г.
  • Михаил Виденов - Пак за пълния член в българския език, публикувано в списание "Наука", бр. 1`2013, текстът е взет от https://unustamatubg.wordpress.com/2013/03/16/
  • Христо Първев, Очерк по история на българската граматика, изд. Наука и изкуство, 1975, текстът е взет от https://unustamatubg.wordpress.com/2013/03/16/

.. към началото ..

---

Ако има въпрос или коментар, на който трѣбва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тук и ще отговоря̨ тук.

• ::christo.tamarin, 2016-10-06 21:01:: В тази публикация цитатитѣ сѫ в изобилие. Запазен е оригиналния̌т им правопис.


• ::christo.tamarin, 2016-10-14 19:15:: Приведенитѣ в тази моя публикация мнѣния в защита на гнусното правило сѫ все от невѣжи хора. Доколкото можах да се убѣдя̨ слѣд ровене в мрѣжата, единствения̌т изтъкна̨т езиковѣд-българист, който защищава гнусното правило, е Владко Мурдаров. Боян Вълчев (т. 3.20) дава прѣпратка към нѣ̋каква публикация на Вл. Мурдаров по темата, но не можах да я̨ отворя̨. От друга страна, в мрѣжата се намират прѣразказани от журналисти уж негови (на Мурдаров) мнѣния, но се боя̨, че мога̨ да го злѣпоставя̨, ако приведа̨ такова мнѣние.


• ::christo.tamarin, 2017-07-12 21:17:: Милена Петкова: На кой му е нужен пълния член? (публикация в news.bg)
  
  
  • ► Виж публикацията на Милена Петкова там в news.bg и коментаритѣ към нея̨.
  
  
  • ► Виж публикацията на Милена Петкова тука.
  • ▼ Ето я̨ публикацията на Милена Петкова (.. скрий я̨ ..):

    .. Покажи моитѣ коментари ..

    На кой му е нужен пълния член? Всъщност правилният въпрос е: "На кого му е нужен пълният член?"
    
    Дебатът за опростяването или опростачването на българския език вероятно не е най-големият ни проблем в момента. Чакаме ново правителство, НЕК и Топлофикация искат увеличаване на цените на тока и парното, в Македонския парламент се бият, а Турция претендира да е защитник на границата ни. Но с правописните промени обикновено се случва така - те изплуват между другото, уж съобразени с обществените нагласи и нивото на общата грамотност. После ние, пишейки, се борим с правила, които би трябвало да облекчават, а не да затрудняват писмената реч. Аргументът на учените от БАН, които започват проучване на обществените нагласи, е, че трябва да се установи кои от нормите масово се пренебрегват, защото затрудняват пишещите.
    
    Факт е обаче, че нивото на грамотност стремително пада година след година. Задава се ново поколение, което е тотално неграмотно и ако ще се съобразяваме с неговите нагласи, след време вероятно ще трябва основно да "даунлоудваме" и "ъплоудваме", да зачеркнем запетаите като препинателен знак и всякакви други правила за слято и полуслято писане. Нали езикът върви след хората, а не те след него? И колкото по-неграмотни ставаме, толкова по-опростен, да не кажем прост, ще е правописът ни. Тогава всички ще можем на воля "да ходиме, да видиме, да правиме", никой няма да се тревожи как се пише "не знам" и "до скоро" и само отделни закоравели следовници на правописа ще търсят в гугъл езикови справки за една или друга дума, докато все още се намират.
    
    Негативните нагласи към правописните реформи имат оправдание в годините. Много от промените, които бяха въведени, не бяха убедително обосновани и не ставаше твърде ясно, защо трябва да облекчат писането. Така за "вкъщи" бе прието например слято писане, но същото не важи за "у дома", макар логиката да го подсказва. Същото е и с използването на главни букви вътре в изречението като в случаите с "Елин-Пелиновите" или "Йордан-Йовковите" разкази например. Около самата дума "например" има вечни колебания, след като години наред ни учеха, че си върви със запетаите. Сега обаче вече не е така, вметнатите части като "разбира се" се ограждат със запетаи, но не и вметнатите думи като "навярно", "наистина", "според мен". Трудно би могъл да следваш норми, в които не виждаш особена логика, а изключенията са повече от правилата. Не е по-улеснена и деловата кореспонденция, където могат да се видят най-различни варианти на думата "бизнес план", която може да се пише и разделно, и слято. Кого го интересува?
    
    Вероятно ще попитат повечето от нас и въпросът ще е грешно зададен. Защо писането трябва да е сложно, след като говоренето върви към опростяване? Вероятно защото писането ще остане единственият белег за грамотност. А и ние не сме спрели да пишем, нали?
    
    Вижте какво става в социалните мрежи. Там властва тотална неграмотност и не става дума за книжовни правила със спорно значение - нещата са много по-сериозни. Един "пост" ти е достатъчен да разбереш от кое малцинство е пишещият или от кой край на България. А малкото, осмелили се да негодуват срещу всеобщата неграмотност, биват нападани с аргумента: "Ние тук споделяме, за да си помагаме, не за да оценяват грамотността ни." А защо се налага да си помагаме? Защото някой е учил до 4 клас и не може дори да си напише автобиографията за постъпване на работа, камо ли да претендира за сносно заплащане.
    
    Миналата година Франция прие нови правила в правописа, които засягат над 2400 думи. Въпреки архаичния и неимоверно усложнен правопис, голяма част от хората се противопоставиха на решението за промяна, защото нямало да бъде лесно прокарването на реформата в училищата.
    
    У нас подобни вълнения няма. Обикновено нормите се създават някъде в БАН, привеждат се до знанието на учителите, а учениците ги наизустяват, защото няма логика, по която да ги запомнят. Изобщо борбата за книжовен език у нас се води неубедително и на "парче".
    
    Също като в онзи паметен случай от миналия век, когато актьорът Константин Кисимов помолил проф. Балабанов да запазят малкия ер (ь), за да може да се пише Косьо. То всъщност и думата актьор нямаше да може да се пише, ако бяха го отхвърлили. Според легендата гениалният актьор просто го ударил на молба: "Моля ви се да не пипате "ь"! Така са се правели правописни реформи у нас и това не се е променило особено с годините. Вероятно тези, на които не им е все едно какво се случва с писмеността, просто ще трябва да го удрят на молба... от време на време.
    

    .. Скрий ги моитѣ коментари ..
    
    Макар че Милена Петкова е озаглавила статията си "На кого му е нужен пълния̌т члѣн?", статията ѝ не е за пълния̌т члѣн, още по-малко за непълния̌т.
    
    В дѣйствителност статията показва сбърканитѣ цѣли на българското образование и плачевнитѣ резултати от него. Което съотвѣтства и на сбърканитѣ цѣли на българското общество.
    
    

    На кой му е нужен пълния член? Всъщност правилният въпрос е: "На кого му е нужен пълният член?"
    

    • На този въпрос отговарям така: На никого не е нужен пълния̌т члѣн, така както и непълния̌т члѣн на никого не е нужен. В българския̌т език има просто члѣн, опрѣдѣлителен члѣн. Понятията пълен и непълен члѣн на никого не сѫ нужни. Правилото кога да се употрѣбява единия̌т члѣн и кога другия̌т не е нужно - това правило фактически го нѣ̋ма в нашия̌т език и никога не го е имало. Вижте пак тука.
    
    
    • В заглавието си авторката е илюстрирала още една често допускана грѣшка: игнорирането на винителнитѣ форми на мѣстоименията. Вмѣсто да се губи учебно врѣме за такава явна нелѣпост като правилото за пълния̌т и непълния̌т члѣн, по-добрѣ е да се задѣли учебно врѣме в подкрѣпа на винителния̌т и дателния̌т падеж, доколкото все още ги има в езикът ни.
    
    
    • Дали авторката съзнава колко различни сѫ тѣзи двѣ грѣшки, допуснати умишлено от нея̨ в заглавието? Едната грѣшка - игнорирането на винителнитѣ форми на мѣстоименията - изразява естественото развитие на езикът. Другата - ако изобщо се счита за грѣшка - изразява наглост и насилие.
    
    
    • Тази моя публикация е посветена само на нелѣпостта на правилото за пълния̌т и непълния̌т члѣн. По останалитѣ езикови въпроси аз съм твърдѣ консервативен.
    
    
    • В заглавието е употрѣбен изразът "всъщност". В този случай, ако се питаме дали този израз да се пише слѣ̋то или раздѣлно, значи сме хора с робска психика. Нѣ̋ма никакъв проблем и слѣ̋тото и раздѣлното писане да сѫ разрѣшени и в случая̌т равноправни.
    
    

    Дебатът за опростяването или опростачването на българския език вероятно не е най-големият ни проблем в момента. Чакаме ново правителство, НЕК и Топлофикация искат увеличаване на цените на тока и парното, в Македонския парламент се бият, а Турция претендира да е защитник на границата ни. Но с правописните промени обикновено се случва така - те изплуват между другото, уж съобразени с обществените нагласи и нивото на общата грамотност. После ние, пишейки, се борим с правила, които би трябвало да облекчават, а не да затрудняват писмената реч. Аргументът на учените от БАН, които започват проучване на обществените нагласи, е, че трябва да се установи кои от нормите масово се пренебрегват, защото затрудняват пишещите.
    
    Факт е обаче, че нивото на грамотност стремително пада година след година. Задава се ново поколение, което е тотално неграмотно и ако ще се съобразяваме с неговите нагласи, след време вероятно ще трябва основно да "даунлоудваме" и "ъплоудваме", да зачеркнем запетаите като препинателен знак и всякакви други правила за слято и полуслято писане. Нали езикът върви след хората, а не те след него? И колкото по-неграмотни ставаме, толкова по-опростен, да не кажем прост, ще е правописът ни. Тогава всички ще можем на воля "да ходиме, да видиме, да правиме", никой няма да се тревожи как се пише "не знам" и "до скоро" и само отделни закоравели следовници на правописа ще търсят в гугъл езикови справки за една или друга дума, докато все още се намират.
    

    • Специално проблемът със слѣ̋тото, полуслѣ̋тото и раздѣлното писане в много от случаитѣ има тривиално рѣшение - правила не сѫ нужни.
    
    
    • Правила сѫ допустими за масовитѣ случаи. Напримѣр, съюзът "да", както и частицитѣ "не" и "ще" се пиша̨т отдѣлно от глаголът. Както е и сега.
    
    
    • Прѣз цѣ̋лата си история нашия̌т език мощно е засмуквал чуђици. Как може думи като "даунлоудваме" или "ъплоудваме" да прѣдставляват нѣ̋какъв проблем?
    
    
    • Нѣ̋ма нищо страшно, ако всички можем на воля "да ходиме, да видиме, да правиме". Стига да можем "да ходим, да видим, да правим", пак на воля.
    
    

    Негативните нагласи към правописните реформи имат оправдание в годините. Много от промените, които бяха въведени, не бяха убедително обосновани и не ставаше твърде ясно, защо трябва да облекчат писането. Така за "вкъщи" бе прието например слято писане, но същото не важи за "у дома", макар логиката да го подсказва. Същото е и с използването на главни букви вътре в изречението като в случаите с "Елин-Пелиновите" или "Йордан-Йовковите" разкази например. Около самата дума "например" има вечни колебания, след като години наред ни учеха, че си върви със запетаите. Сега обаче вече не е така, вметнатите части като "разбира се" се ограждат със запетаи, но не и вметнатите думи като "навярно", "наистина", "според мен". Трудно би могъл да следваш норми, в които не виждаш особена логика, а изключенията са повече от правилата. Не е по-улеснена и деловата кореспонденция, където могат да се видят най-различни варианти на думата "бизнес план", която може да се пише и разделно, и слято. Кого го интересува?
    
    Вероятно ще попитат повечето от нас и въпросът ще е грешно зададен. Защо писането трябва да е сложно, след като говоренето върви към опростяване? Вероятно защото писането ще остане единственият белег за грамотност. А и ние не сме спрели да пишем, нали?
    

    • Доколко спазването на правилото за пълния̌т и непълния̌т члѣн може да се счита за бѣлѣг за грамотност, можете да видите тука.
    
    
    • Грамотност или интелект? Грамотност или интелигентност? Нима не е крайно нелѣпо природната интелигентност да се противопоставя на грамотността.
    
    
    • Вижте тука степенитѣ на невѣжеството. Специално невѣжеството от тип "многознайко" често е съчетание на фалшива грамотност и съмнителен интелект.
    
    

    Вижте какво става в социалните мрежи. Там властва тотална неграмотност и не става дума за книжовни правила със спорно значение - нещата са много по-сериозни. Един "пост" ти е достатъчен да разбереш от кое малцинство е пишещият или от кой край на България. А малкото, осмелили се да негодуват срещу всеобщата неграмотност, биват нападани с аргумента: "Ние тук споделяме, за да си помагаме, не за да оценяват грамотността ни." А защо се налага да си помагаме? Защото някой е учил до 4 клас и не може дори да си напише автобиографията за постъпване на работа, камо ли да претендира за сносно заплащане.
    
    Миналата година Франция прие нови правила в правописа, които засягат над 2400 думи. Въпреки архаичния и неимоверно усложнен правопис, голяма част от хората се противопоставиха на решението за промяна, защото нямало да бъде лесно прокарването на реформата в училищата.
    
    У нас подобни вълнения няма. Обикновено нормите се създават някъде в БАН, привеждат се до знанието на учителите, а учениците ги наизустяват, защото няма логика, по която да ги запомнят. Изобщо борбата за книжовен език у нас се води неубедително и на "парче".
    
    Също като в онзи паметен случай от миналия век, когато актьорът Константин Кисимов помолил проф. Балабанов да запазят малкия ер (ь), за да може да се пише Косьо. То всъщност и думата актьор нямаше да може да се пише, ако бяха го отхвърлили. Според легендата гениалният актьор просто го ударил на молба: "Моля ви се да не пипате "ь"! Така са се правели правописни реформи у нас и това не се е променило особено с годините. Вероятно тези, на които не им е все едно какво се случва с писмеността, просто ще трябва да го удрят на молба... от време на време.
    

    • Не става с молба. Просто дѣйстваме. Сега сме в интернет.
    
    
    • Текстоветѣ в интернет нѣ̋мат териториална юрисдикция или имат съмнителна такава. Правописът в мрѣжата изцѣ̋ло е по усмотрение на авторитѣ и на модераторитѣ и администраторитѣ на интернет.
    
    

    
    

    (.. скрий я̨ публикацията на Милена Петкова ..)



• ::christo.tamarin, 2018-11-04 11:35:: Коментирал съм публикация в segabg.
  
  
  • ► Виж публикацията там в segabg.com и срѣд коментаритѣ към нея̨ намѣрѣте моя̌т.
  • ► Виж коментарът ми тука.
  • ▼ Ето го коментарът ми. (..скрий го..)

    "Върти Земята, ах, върти Земята
    праха̌ на Галилео Галилей..."
    
    Поѐт написал горния̌т стих.
    
    Поѐт (друг или сѫщия̌т) се замислил: "А не трѣ̋бва ли пълен члѣн?"
    
    "Върти Земята, ах, върти Земята
    прахът на Галилео Галилей..."
    
    Сѣ̋каш има значение. Образованието е осакатило на хората мисленето - мисля̨т си, че има значение. И с пълен, и с непълен члѣн - все не е ясно кой кого върти.
    
    Защото първо от рѣчта, от още ненаписаната рѣч, трѣ̋бва да стане ясно кой кого върти, и едва тогава - едва при записът на текстът - евентуално да се приложи правописното правило за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн.
    
    Нѣ̋ма значение какъв члѣн ще се употрѣби - стихът винаги навеђа на размисъл: кой кого върти.
    
    Поетът има право да сътвори стихът си така, че да навеђа на размисъл - така е направил поетът.
    
    Ако поетът е искал да се изкаже точно, независимо дали в рационална или в ирационална перспектива, той е имал възможността да го направи:
    
    "Върти го тя, върти Земята
    прахът на Галилео Галилей."
    
    "Върти я̨ той, върти Земята
    прахът на Галилео Галилей."
    

  • ► Виж коментарът ми във facebook.


• ::christo.tamarin, 2019-01-02 21:09:: Ще коментирам текст на Владко Мурдаров от сайтът на obekti.bg
  
  
  • ◄► Попаднах на тази публикация на Владко Мурдаров едва днес, 2019-01-02.
  • ◄► Добавен е нов раздѣл 3.29 към 3-та глава, къдѣто се привеђа текстът на Мурдаров без измѣнение.
  • ►►  На 2016-10-14 бѣ̋х написал коментар, който може да се види по-горѣ или пък тука.
  • ▼▼  На 2016-10-14 бѣ̋х написал слѣдния̌т коментар, който може да се види и по-горѣ. (..скрий го оттука..)

    ::christo.tamarin, 2016-10-14 19:15:: Приведенитѣ в тази моя публикация мнѣния в защита на гнусното правило сѫ все от невѣжи хора. Доколкото можах да се убѣдя̨ слѣд ровене в мрѣжата, единствения̌т изтъкна̨т езиковѣд-българист, който защищава гнусното правило, е Владко Мурдаров. Боян Вълчев (т. 3.20) дава прѣпратка към нѣ̋каква публикация на Вл. Мурдаров по темата, но не можах да я̨ отворя̨. От друга страна, в мрѣжата се намират прѣразказани от журналисти уж негови (на Мурдаров) мнѣния, но се боя̨, че мога̨ да го злѣпоставя̨, ако приведа̨ такова мнѣние.

    Е, вече имаме текст, подписан с името на самия̌т Мурдаров, по който може да се коментира.

  • ►►  Сегашни мои пространни коментари, слѣдващи текстът на Владко Мурдаров (..покажи ги..)
  • ▼▼  Сегашни мои пространни коментари, слѣдващи текстът на Владко Мурдаров (..скрий ги..)

    Е, вече имаме текст, подписан с името на самия̌т Мурдаров, по който може да се коментира.

    Мото: Не трябва да премахваме единственото правило, което се отнася до твърде малкото случаи, когато се изисква известно замисляне при писане.

    • Правилата за запетаитѣ сѫщо така карат пишещия̌т да се замисли, и мисля̨, че сѫ прѣдостатъчни за тази цѣл.
    • Лѣкаря̌т, пишещ медицинска документация относно заболяване на пациент (анамнеза, епикриза, ..), трѣ̋бва да мисли не за тѫпи правописни правила, а за пациентът и заболяването му.
    • Сѫдията, пишещ мотиви за сѫдебното си рѣшение, трѣ̋бва да мисли не за тѫпи правописни правила, а за сѫдебния̌т казус и за законитѣ и алинеитѣ, които прилага.
    • На практика, нито Лѣкаря̌т, нито Сѫдията, никой не спазва гнусното правописно правило.
    • Това, че Лѣкаря̌т и Сѫдията не спазват гнусното правописно правило, според Мурдаров ги прави неграмотни.
    • А пък според мене сѫ по-грамотни от Мурдаров.

    Когато през последните години в обществото ни се чуят гласове за промяна на правописа, всички очакват, че измененията непременно ще бъдат свързани преди всичко с отмяната на правилото за употребата на пълния и непълния член при имената от мъжки род. Тази идея е продиктувана от наложилото се мнение, че правилото е трудно за усвояване, защото кара пишещия да се замисли, а общата тенденция като че ли е да се пише, без да се мисли върху граматиката на изречението, което изграждаме. Така смятат журналистите, така мислят и учителите, които винаги се оплакват, че учениците им не могат да научат правилото, и което е още по-важно - че не умеят да го прилагат. Заради това през годините дори са се чували гласове, когато се оценяват писмените работи при разни изпити, да не се обръща внимание на прилагането на правилото, а всеки да си пише както си иска. Макар че това не е възможно, когато говорим за грамотно написан текст.

    • Съвсѣм не става дума всѣки да пише както си иска.
    • Само това гнусно правило, само правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн, само то подлѣжи на отмѣ̋на.
    • И всѣки да употрѣбява пълен или непълен члѣн според навицитѣ и прѣдпочитанията си.
    • Ето аз според прѣдпочитанията си употрѣбявам само така нарѣчения̌т пълен члѣн, но гледам текстоветѣ ми да изглеђат грамотно написани.
    • Граматиката в груби линии се раздѣля на три части: фонетика, морфология и синтаксис.
    • Гнусното правописно правило за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн се основава на синтаксисът, и именно това прави правилото трудно за прилагане.
    • Нѣ̋ма европейски език, къдѣто да има правописно правило, основаващо се на синтаксисът.
    • В нашия̌т правопис има много правила, както такива основаващи се на фонетиката, така и такива основаващи се на морфологията.
    • Твърдо съм против отмѣ̋на или промѣ̋на на правилото за правописът на звучнитѣ и беззвучнитѣ съгласни.
    • Твърдо съм против отмѣ̋на на правилото за двойно Т в думи като младостта.
    • Твърдо съм за отмѣ̋на само на това гнусно правило, само правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн.

    Напоследък някои от езиковедите също се присъединиха към общия хор да се отмени действието на правилото, като препоръчват хората да пишат така, както говорят, тоест без да се съобразяват с това сложно правило.

    • Всички водещи езиковѣди с честна позиция винѫги сѫ били против правилото. Друг е въпросът, че гласът им е бивал заглушаван.

    Защото действително има разлика между действието на правилото в масовата писмена и устна реч днес.

    • Чудя̨ се как Мурдаров може да се заблуђава. Или нарочно се мѫчи нас да ни заблуђава.
    • Това гнусно правило никога не е обхващало правоговорът, устната рѣч.
    • Това гнусно правило винѫги е било само правописно.
    • Естествено е да има разлика међу писмената и устната рѣч.
    • За устната рѣч гнусното правило не важи и никога не е важало.
    • Отклонение. В годинитѣ 1921..1923, когато в сила е бил правописът на Омарчевски, това гнусно правило е било замѣнено с друго правило, основано на фонетиката и благозвучието. Онова правило от правописът на Омарчевски би могло да се опита да се наложи и в говорът, но за щастие не е имало врѣме да успѣе.

    При писмената реч обикновено по необясними причини във всякакви случаи се дава предпочитание на непълния член. Тръгнете по улиците и ще видите, че е почти невъзможно да се прочете правилно написан надпис от рода на „Магазинът търси продавачки” или „Обектът е в ревизия”, защото в такива случаи редовно се появяват неправилните „магазина” или „обекта”. В същото време при устната реч, където самото правило дава по-голяма свобода при прилагане, все по-ясно се забелязва тенденцията при публични изяви говорещите да дават предпочитание на формите с пълен член независимо от ролята на конкретните думи в изречението.

    • Причината при писмената рѣч обикновено да се дава прѣдпочитание на непълния̌т член е лесно обяснима: заради краткостта. Защо да пиша̨т хората двѣ букви, като може и една.
    • Който си нѣ̋ма друга работа, нека да брои колко пѫти крайното Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род се произнася и колко пѫти се пропуска.

    Смущенията от прилагането на правилото за пълния и непълния член идват оттам, че то е въведено преди повече от 170 години напълно изкуствено в езика ни, за да закрепи някаква мнима представа за съществуване на падежи при съществителните.

    • 2019-170=1849: Или има печатна грѣшка в числото 170, или Мурдаров се заблуђава.
    • Кратка историческа справка можете да намѣрите в раздѣл 2.3.
    • Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, вѣроятно и Найден Геров - всичкитѣ сѫ употрѣбявали само така нарѣчения̌т пълен члѣн и в устната, и в писмената си рѣч.
    • Нѣ̋ма спор, че разглеђаното правило е изкуствено. Изкуствено правило в естествения̌т ни език.
    • Все пак, разглеђаното изкуствено правило не е въведено в езикът, а само в правописът.
    • И то е въведено прѣз 1899, в самото навечерие на 20-ти вѣк, само прѣди около 120 години.
    • То е част от първия̌т официален правопис за българския̌т език.

    Затова сега, когато падежните остатъци дори и при местоименията са на път напълно да ни напуснат, е естествено хората да решат, че трябва да се премахне и въпросното правило.

    • Тук се виђа колко непослѣдователно и противорѣчиво е мнѣнието на Мурдаров.
    • Първо, разумни гласове за отмѣ̋на на гнусното правило сѫ се чували прѣз всичкото врѣме, когато то е било в сила, от 1899 досега.
    • И, разбира се, тѣ винѫги сѫ били заглушавани от хорът на невѣжитѣ.
    • И при всѣ̋ка "революционна" ситуация правилото е било атакувано.
    • И, разбира се, в "революционна" ситуация тази атака е била оглавявана от невѣжи хора.
    • Така е било прѣз 1921, за което по-горѣ вече стана дума.
    • Така е било и прѣз 1945, за което по-долу ще стане дума.
    • Второ, този текст на писателя̌т Ангел Каралийчев от 1942 показва, че още тогава винителни мѣстоименни форми сѫ били прѣнебрѣгвани:

      Чавдаръ разпрегна колцата си и надникна въ воденицата: нѣма никой. Само едно празно пукнато гърне край огнището. Нищо друго.

    • Трето. Виђа се, че положението никак не е ново, а е с вѣковна давност.
    • Не знам дали Мурдаров е срѣд хората, от които зависи рѣшаването на проблемът.
    • Във всѣки случай, хората, от които рѣшаването на проблемът зависи, сѫ се придържали и се придържат към вѣковна традиция да се занимават реално с нищоправене, а образно с тестисопендулация или мамепендулация (не се занимавайте да критикувате моя̌т "латински").
    • Врѣме е проблемът да се разгледа спокойно в ситуация, която не е "революционна", за да не бѫда̨т заглушавани гласоветѣ на разумът.
    • Четвърто. От този цитат на Мурдаров оставам с впечатлението, че той като че ли е прѣжалил винителнитѣ форми при мѣстоименията.
    • Прѣжалил е естествена характеристика на нашия̌т език, свидно наслѣдство от прѣдцитѣ ни прѣз дългитѣ вѣкове.
    • А "самоотвержено" брани едно гнусно изкуствено правописно правило.
    • Хайде холан. Haydi olağan.
    • Зарѣжѣте го гнусното правописно правило. Изхвърлѣте го от училищата. Забравѣте го. За пълен и непълен члѣн изобщо да не става повече дума. В българския̌т език има само един члѣн: опрѣдѣлителен члѣн. (Има и неопрѣдѣлителен члѣн, но това сѫ подробности.)
    • А с освободенитѣ ресурси (учебни часове) подкрѣпѣте винителнитѣ мѣстоименни форми.
    • Спасѣте ги. Тѣ ще издъхна̨т, ако не ги подкрѣпим.

    Впрочем подобни идеи са изказвани неведнъж през целия 20. век. Дори когато през 1945 г. се приема Наредбата закон за тъй наречения отечественофронтовски правопис, която е предвиждала отпадането на правилото, академик Александър Теодоров-Балан, отстоявал го в продължение на повече от петдесет години, до последния момент е обикалял от човек на човек министрите да го брани и с мъка е успял да го задържи. Посочвам този факт, защото ако в обществото ни наистина узрее мисълта за отстраняването на правилото, промяната не може да бъде направена по решение на отделни хора, а трябва да се извърши от Народното събрание, след като приемането му е станало със закон.

    • Първо. Според изслѣдванията на Боян Вълчев (т.3.20), гнусното правило не било част от Наредбата-закон (1945) за отечествено-фронтовския̌т правопис.
    • Законът повелявал само слѣдното: Сѫществителнитѣ от мѫжки род в именителен падеж да се члѣнуват с пълен члѣн.
    • Нищо не се казвало в законът и за члѣнуването на прилагателнитѣ имена.
    • Нищо не се казвало в законът за непълния̌т члѣн. Изглеђа, практиката да се употрѣбява само пълен члѣн, към която аз се придържам, не противорѣчи на законът.
    • Второ. Прѣз 1944 в България сѫ дошли на власт изключително прости хора, по-прости, отколкото прѣз 1921.
    • А на невѣжитѣ хора рѣшаването на проблемът с гнусното правописно правило им се виђа така: "да се махне пълния̌т члѣн".
    • Ето, и на тази публикация на Владко Мурдаров, която сега коментирам, редакторитѣ на сайтът www.obekti.bg, проявявайки съотвѣтната доза невѣжество, сѫ ѝ сложили заглавие:

      "Докога ще гонят пълния член от езика ни?"

    • Прѣдполагам, че в първоначалната версия на Наредбата-закон (1945) за отечествено-фронтовския̌т правопис е било записано именно нѣщо такова: "Премахва се пълниятъ члѣнъ".
    • Но прѣмахването на пълния̌т члѣн би прѣдставлявало истинска катастрофа за нашия̌т език.
    • Непълния̌т члѣн би могъл да се прѣмахне, но не и пълния̌т.
    • Академик Александър Теодоров-Балан е разбрал сериозността на ситуацията и е издѣйствал първоначалната версия да се замѣни със слѣдното:

      Сѫществителнитѣ отъ мѫжки родъ въ именителенъ падежъ се членуватъ с пъленъ членъ.

    • Както е записано и в Наредбата-закон (1945) за отечествено-фронтовския̌т правопис.
    • Тогава (1945) академик Александър Теодоров-Балан е прѣдотвратил една катастрофа с езикът.

    Лично аз обаче съм от застъпниците на идеята, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува. За мене неговото прилагане говори за степента на грамотност на човека, на неговата езикова дисциплина. И дори за начина му на мислене. Евентуалната отмяна може да подведе да се мисли и за други промени в националния ни книжовен език, а така да го лиши и от най-характерната му черта - нормите и правилата, според които съществува.

    • Първо. Добрѣ, става ни ясно, че Мурдаров е срѣд застѫпницитѣ на идеята за нищоправенето и съотвѣтно за тестисопендулацията и мамепендулацията (не се занимавайте да критикувате моя̌т "латински").
    • Второ. Заради това, че аз игнорирам гнусното правило, че аз изобщо не се придържам към него, Владко Мурдаров занижава оцѣнката за моята грамотност, намалява ми поведението заради лоша езикова дисциплина, и дори май ме праща на психиатър за евентуални ментални отклонения, доколкото съм го разбрал.
    • Трето. Наистина има и други езикови норми, които подлѣжа̨т на прочистване.
    • Но тѣ сѫ бѣли кахъри в сравнение с обсѫђаното тука гнусно правописно правило.
    • Норми, които масово в практиката се прѣнебрѣгват (а гнусното правило е такава правописна норма), злѣпоставят (компрометират) цѣ̋лата нормативна уредба.
    • Нормативната уредба трѣ̋бва да се поизчисти от такива норми, започвайки от обсѫђаното тука гнусно правописно правило.
    • И на това, което остане, на него трѣ̋бва да се наблѣ̋га при обучението по български език в училище.
    • И без това оскѫднитѣ ресурси трѣ̋бва да се съсрѣдоточа̨т на важнитѣ нѣща.
    • И забѣлѣжѣте: отмѣ̋ната на обсѫђаното тука гнусно правописно правило нѣ̋ма да струва нищо. То се отмѣня и се забравя.
    • Всички написани и напечатани текстове, в които гнусното правописно правило е спазено, си остават с правилен правопис.
    • Освѣн това, нѣ̋ма да бѫде забранено на любителитѣ на това правописно правило и в бѫдеще да си го спазват.
    • Важното е, че то нѣ̋ма да бѫде нито задължително, нито прѣпорѫчително.

    Изкушавам се да подскажа само един голям проблем, който естествено би се появил при възможна отмяна. Доскоро се смяташе, че логиката и словоредът на изречението много улеснявали разбирането на смисъла му, независимо от това дали дадено съществително име е правилно членувано. Днес положението е по-различно, защото изборът на обратния словоред, който се наложи като модерен похват преди всичко при заглавията на вестниците през последните двайсетина години, доста обърква нещата.

    • Второ. "Модерния̌т похват", който Мурдаров е забѣлѣ̋зал, се датира с възстановяването на пазарното стопанство в България. Прѣз тоталитаризмът би било безсмислено да се ползва такъв ефект. Но за всичко това, послѣ. Сега, първо.
    • Първо. Нѣ̋ма значение какво се е смѣ̋тало сега и какво прѣди.
    • Нашия̌т български език е най-обикновен естествен език.
    • Нашия̌т български език е обикновен естествен език, хем славянски, хем балкански.
    • Рѣшението на този казус не може да не е сѫщото, както в близкитѣ южно-славянски езици, както в западно-славянскитѣ езици, и както в гръцкия̌т език, който е друг балкански език.
    • Нашия̌т език, както и "побратимитѣ" му гръцки и сръбски, прилагат едно и сющо рѣшение вече нѣ̋колко хилядолетия, още от пра-индо-европейски врѣмена.
    • Нищо не се е промѣнило в нашия̌т език по отношение на този казус прѣз послѣднитѣ нѣ̋колко хилядолѣтия.
    • Нищо не се е промѣнило, разбира се, и прѣз послѣднитѣ десетилѣтия.
    • Казусът е как да се опрѣдѣли коя дума е подлогът.
    • Казусът в подробности е разгледан тук (игнорирайте заглавието на раздѣлът).
    • Ако нашия̌т български език бѣше изкуствен език като есперанто, то този език би могъл изкуствено и да се подобрява.
    • Напримѣр на конгрес на есперантиститѣ може да се приема̨т измѣнения в езикът.
    • Или на конгрес на есперантиститѣ може да се избере комисия със задача да въведе измѣнения в езикът.
    • Обаче подобни дѣйствия спрямо естествен език се характеризират като хулигански и насилнически.
    • Човѣк може да опише механизмът, по който в нашия̌т естествен български език се опрѣдѣля подлогът.
    • Но човѣк не може да подобрява този механизъм.
    • Дори да сѫ задѣйствани от най-високо мѣ̋сто, опититѣ да се прави това сѫ насилнически и хулигански.
    • Отклонение. Ако нѣ̋кой по този повод ме укори, че хулиганска постѫпка е да се придържам към този правопис, то отговарям веднага:
    • На никого не го налагам този правопис.
    • Многократно съм писал, че не става дума и не бива в училищата да занимават дѣцата с правописът на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
    • Многократно съм писал, че това е материя за студенти по българска или славянска филология.
    • А доколкото за такива студенти и сега е задължителен курс по старо-български език, значи тѣ, студентитѣ по българска или славянска филология, и сега учат кога се пиша̨т тѣзи букви.
    • Второ. По тоталитарно интернационал-социалистическо врѣме във вѣстницитѣ не можѣха̨ да се срѣщна̨т такива заглавия:
      • "Първомайски потоп погреба петстотин в Згориград" (за събитието от 1966-05-01), или пък
      • "Коледна касапница в Дървеница" (за събитието от 1974-12-25).
    • По тоталитарно интернационал-социалистическо врѣме тиражитѣ на вѣстницитѣ бѣ̋ха̨ обект на държавно планиране, а не проблем на журналиститѣ.
    • Слѣд възстановяването на капитализмът (или казано меко, на пазарното стопанство, или казано точно, на Божия̌т ред) в България, всѣки наистина трѣ̋бва да си го изкарва хлѣ̋бът.
    • Специално журналиститѣ трѣ̋бваше да се боря̨т за тираж.
    • Защото с тиражът идват и скѫпитѣ реклами, откъдѣто идват заплатитѣ и премиитѣ на журналиститѣ.
    • Специално журналиститѣ в интернет трѣ̋бва да се боря̨т за посѣщения на ўеб-страницата, защото пак така: многото посѣщения довеђат скѫпитѣ реклами, откъдѣто идват заплатитѣ и премиитѣ.
    • От гледна точка на днешнитѣ журналисти, които сами трѣ̋бва да си го изкарват хлѣ̋бът, е противопоказно заглавията да сѫ информативни.
    • Заглавията трѣ̋бва да сѫ интригуващи.
    • Заглавието трѣ̋бва да накара читателя̌т да си го купи вѣстникът от будката.
    • Заглавието трѣ̋бва да накара читателя̌т да влѣзе вѫтрѣ в ўеб-страницата, че да му се покажа̨т рекламитѣ там.
    • От гледна точка на днешнитѣ журналисти, възможността да пиша̨т интригуващи заглавия е богатство на нашия̌т език.
    • Колкото и да се мѫчите да ги затрудните с разни измислени правописни правила, тѣ пак ще му намѣря̨т цаката.
    • Във връзка с това измисленитѣ правописни правила сѫ прѣливане от пусто в празно.

    За да не бъда голословен, ще посоча някои заглавия, избрани от популярни вестници. В тях четем например „Един милиард затрил кабинетът”. Ако се замислим, ще видим, че това изречение може да бъде разбрано по два съвършено различни начина. Първата възможност е да се окаже, че милиардът е затрил кабинета. Другата е, че кабинетът е затрил милиарда. Единствено използването на пълния член при „кабинет” помага да се преодолее това колебание и да се разбере, че той продължава да си съществува, но е прахосал милиарда. Абсолютно същото важи и за заглавия като „Промяната на конституцията може да определи желаният консенсус”, където пак пълният член при „консенсус” ни помага да се ориентираме, че точно консенсусът ще доведе до промяната на конституцията, а не че промяната ще предизвика консенсуса.

    • Езикът ни, нашия̌ естествен български език, е достатъчно богат и прѣдоставя достатъчно изразни срѣдства.
    • Ако журналистът искаше яснота в заглавието, той не би имал проблеми да я̨ изрази:
      • „Един милиард долара провалиха̨ кабинетът”.
      • „Един милиард долара ги е затрил кабинетът”.
    • Ама журналистът не иска яснота в случая̌т. Той иска интригуващо заглавие.
    • И не си мислѣте, че "пълния̌т" члѣн нѣ̋каква яснота внася.
    • "Журналистът" знае, че хората, които ще обърна̨т внимание дали члѣнът е пълен или непълен, сѫ прѣнебрѣжимо малко за статистиката.
    • Ако "журналистът" се притесняваше, че "пълния̌т" члѣн разплита интригата,
    • то той щѣше да направи заглавието още по-"интригуващо":
    • „Промяната на конституцията може да определи желаното национално съгласие”.
    • Ето Ви и друго интригуващо заглавие, в което "интригата" с "пълния̌т" и "непълния̌т" члѣн нѣ̋ма мѣ̋сто:
    • Иска ли еврозоната България или не?.
    • Отклонение. Веднага разплитам интригата, че да не ходите там:
    • И България иска еврозоната, и еврозоната иска България, но в моментът еврозоната не е в кондиция да приеме България.

    Има обаче и заглавия, когато при обратен словоред точно използваният непълен член също може да помогне да се ориентираме в съдържанието му. За пример ще посоча „Задължителния психологически преглед на учителите предвижда закон”, където се оказва, че законът налага прегледа на учителите, или „Топмошеника арестува полицията в Русе”. С него все пак се съобщава, че полицията е арестувала мошеника, а не обратното.

    • „Задължителният психологически преглед на учителите предвижда закон” - и така да бѣше, нищо нѣ̋маше да се промѣни.
    • "Вино пи дѣте" - пак от контекстът си е съвсѣм ясно коя дума е подлогът.

    Смятам, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува, защото то се отнася до твърде малкото случаи, когато се изисква известно замисляне при писане. При това отдавна е посочен и един елементарен механизъм с използване на местоимението той, за да се провери как трябва да се членува дадено име в изречението. Този механизъм не отскоро е представен и в учебниците и от учителите се изисква просто достатъчно много да упражняват учениците си в прилагането му, за да си спестят след това множеството грешки в писмените им работи.

    • Първо. Текстът, даден по-горѣ в удебелен шрифт, е изведен и като мото на тази публикация на Владко Мурдаров.
    • Прѣдлагам на редакторитѣ на сайтът obekti.bg да замѣня̨т неадекватното заглавие "Докога ще гонят пълния член от езика ни?" с този текст.
    • Защото никой от знаещитѣ за какво става дума не възнамѣрява да гони пълния̌т члѣн.
    • Второ. Текстът в удебелен шрифт, изведен като мото, съм го коментирал по-горѣ в качеството му на мото.
    • Но ще повторя̨ коментарът си и тук.
    • • Правилата за запетаитѣ сѫщо така карат пишещия̌т да се замисли, и мисля̨, че сѫ прѣдостатъчни за тази цѣл.
      • Лѣкаря̌т, пишещ медицинска документация относно заболяване на пациент (анамнеза, епикриза, ..), трѣ̋бва да мисли не за тѫпи правописни правила, а за пациентът и заболяването му.
      • Сѫдията, пишещ мотиви за сѫдебното си рѣшение, трѣ̋бва да мисли не за тѫпи правописни правила, а за сѫдебния̌т казус и за законитѣ и алинеитѣ, които прилага.
      • На практика, нито Лѣкаря̌т, нито Сѫдията, никой не спазва гнусното правописно правило.
      • Това, че Лѣкаря̌т и Сѫдията не спазват гнусното правописно правило, според Мурдаров ги прави неграмотни.
      • А пък според мене сѫ по-грамотни от Мурдаров.
    • Трето. Ясно ни става, че елементарния̌т механизъм с използването на мѣстоимението той до сѫществени резултати не е довел.
    • • Нѣ̋ма и да доведе.

    Специално обръщам внимание на писмената реч, защото в устната положението е по-различно. Общо може да се каже, че там самото правило дава известна свобода. Това означава, че когато името трябва да бъде употребено с пълен член в писмената реч, в устната се допуска употребата и на пълен, и на непълен член, без това да се смята грешка. Затова в изречението „Изборът се посреща от всички с нескрит интерес”, в което името „изборът” е оформено според изискванията на писмената реч с пълен член (Той се посреща, а не Него се посреща), в устната реч може да се употреби и с пълен, но и с непълен член – избора. Същото се отнася и до случаи като „Очаква се докладът на комисията да бъде внесен за обсъждане до понеделник”, където може да се каже и докладът, и доклада. Така е и при по-елементарни изречения като „Иванов е отличникът на випуска”, в което отличникът може да се изговори с пълен или непълен член.

    • Правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн винѫги е било само правописно.
    • Самата мисъл, че обхватът на това напълно изкуствено правило може да се разшири и до устната рѣч, е кощунствена.

    Когато името трябва да бъде употребено в писмената реч с непълен член обаче, според правилото, действащо в устната, не бива да се допуска използването на пълния член. Затова в изречението „Докладчикът призова кандидата сам да се оттегли от надпреварата”, името „кандидат” може да бъде употребено само с непълен член. Използването му с пълен член – кандидатът, което се допуска от някои поради погрешната им представа, че така поставяли едва ли не логическо ударение върху думата, обаче вече се смята за грешка. Същото важи и за случаи като „Делегацията беше приета от президента на страната”, където съществителното „президент” задължително трябва да се изговори с непълен член.

    • Самата мисъл, че обхватът на това напълно изкуствено правило може да се разшири и до писмената рѣч, е кощунствена.
    • За съжаление, "кощунствата" продължават.
    • Да напомня̨, че в устната рѣч не дѣйства никакво подобно правило.
    • Никой не може да забрани на човѣк да произнесе въпросното Т, ако така му дойде на езикът:
      • От хижата до върхъТ имате пет часа изкачване.
    • Както и никой не може да го задължи да произнесе въпросното Т:
      • От хижата до върхъ имате пет часа изкачване.
    • Међу другото, призовавам това писане "до върхъ" да се приеме за допустимо, наред с "до върхът" и "до върха̌"
    • Т.е., при писане да има три равностойни варианта:
      • върхът
      • върхъ
      • върха̌
      (не обръщайте внимание на диакритичнитѣ знаци).
    • А пък в говорът и сега, противно на мнѣнието на Мурдаров, допустими и равностойни сѫ двата варианта:
      • върхъ̀т
      • върхъ̀
    • При втория̌т вариант просто звукът Т е изпадна̨л от произношението.
    • В български език има доста други случаи, когато звукът Т понѣ̋кога изпада.
    • Ще посоча̨ нѣ̋кои такива случаи, но прѣдупрѣђавам nazi-граматицитѣ да не взема̨т да измисля̨т правило кога Т-то отпада и кога не.
      • В думи като вѣс[т]ник, учас[т]ник, нощница (нош[т]ница), ..
      • В думи като старос[т], младос[т], радос[т], .., мос[т], ..
      • Едина[д]есе[т], двана[д]есе[т], .., два[д]есе[т], три[д]есе[т], .., пе[т]десе[т], .., деве[т]десе[т]
      • Случая̌т "върхъ̀[т]" е сѫщия̌т.

    Както личи, при членуването на имената в устната книжовна реч вече се допуска относителна свобода. Това може да създаде лъжливото впечатление, че сякаш е направена първата крачка към отмяната на строгото правило и при писане. Всъщност известната свобода при говорене е наложена преди всичко от масовата речева практика, но посоченото ограничение при употребата на непълния член и тук е доказателство, че съществена промяна при общо действащите правила (според мене) не бива да се очаква.

    • Естествено е, че в разглеђания̌т случай в устната рѣч има свобода:
      • крайното Т от опрѣдѣлителния̌т може да се произнесе, но може и да се пропусне,
      • без това да има нѣ̋какво значение.
    • И винѫги е имало такава свобода.
    • Тази свобода е била ограничавана само от говорнитѣ навици на човѣкът.
    • В мина̨лото тази свобода е била ограничавана от езиковитѣ характеристики на съотвѣтния̌т диалект.
    • Напримѣр, Левски, Ботев, Вазов, .. в говорът си никога не сѫ пропускали крайното Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн.
    • Прѣди около половин вѣк посѣтих Казанлък и мога̨ да свидѣтелствам, че мѣстнитѣ не изпускаха̨ крайното Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн.
    • Във всички балкано-славянски (български) диалекти, в които има тройно члѣнуване (отдѣлни форми за близки и за отдалечени обекти), крайното Т от опрѣдѣлителния̌т члѣн не може да се изпуска.

    Както е известно, днес като мотив за отпадането на правилото за пълния и непълния член обикновено се сочи, че при писането в интернет съществувал голям хаос. Това обаче не е убедително основание, защото в личната си кореспонденция всеки има свободата да пише както умее. При публичните текстове, поместени в интернет обаче, не може да се говори за истинско лутане, защото те все пак са премислени и смислово, и граматически, за да бъдат разбрани лесно, и при това еднозначно.

    • Първо. Надѣ̋вам се уважаемия̌т Владко Мурдаров да признава, че този мой публичен текст, помѣстен в интернет,
    • е прѣмислен и смислово, и граматически, за да бѫде разбран по-лесно, и при това еднозначно.
    • И при това, в "грубо нарушение" на защищаваното от Мурдаров гнусно правописно правило.
    • Второ. Да, и аз може би допринасям за този голѣ̋м хаос при писането в интернет.
    • Повечето ми текстове сѫ издържани в този правопис, който аз наричам
      • пост-модерен.
    • Но освѣн това, имам текстове в мрѣжата на още три правописни варианта за български език:
      • квази-отечествено-фронтовски,
      • екавско-сърбомански, и
      • български с латиница.
    • Трето. Писането в интернет би било най-слабия̌т мотив против обсѫђаното тука гнусно правописно правило.
    • Основния̌т мотив: не бива родолюбци да толерират такова изкуствено правило в нашия̌т свиден ро̀ден естествен български език.
    • Защото то е насилническо.
    • Защото то е издѣвателство над езикът.
    • Защото показва прѣзрѣние към интелигенцията от страна на nazi-граматицитѣ.
    • Но от друга страна, интернет дава трибуна на всѣки.
    • Моя̌т глас против гнусното правило едва ли би се чул, ако не бѣше интернет.
    • Интернет показва и смайващата неграмотност на голѣ̋ма част от пишещитѣ.
    • Интернет показа провалът на образователната ни система при обучението по ро̀ден български език.
    • Ако не бѣше интернет, тази въпиюща неграмотност нѣ̋маше как да проличи.
    • И вмѣсто да съсрѣдочи ресурситѣ, и без това оскѫдни, върху важни проблеми, обучението по български език все още се занимава с глупости.
    • А други много по-важни проблеми има. Напримѣр:
      • Правописът на буквата Й.
      • Правописът на звучнитѣ и беззвучнитѣ съгласни.
      • Винителнитѣ мѣстоименни форми.

    .. скрий ми коментаритѣ по текстът на Мурдаров ..



• ::christo.tamarin, 2019-03-22 22:15:: Македонцитѣ пиша̨т по-лесно от нас!
  
  
  • ►► ..  Покажи ..
  • ▼▼ ..  Скрий ..
  
  
  • ►►  Повод за този коментар
    • е интервю с Константин Куцаров.
  • ▼▼  Повод (..скрий го..) за този коментар
    • намѣрих в наскоро попадна̨ло ми
    • интервю с Константин Куцаров,
    • взето от журналистката Таня Иванова
    • и публикувано на 2010-12-16 в 168chasa.bg
    • под заглавие
    • "Македонцитѣ пиша̨т по-лесно от нас!".
  
  
  • ►►  Мнѣнието на баща му
    • Иван Куцаров (.. покажи ..)
  • ▼▼  Мнѣнието на баща му
    • Иван Куцаров (.. скрий ..)
    • по въпросът за пълния̌т и краткия̌т члѣн
    • е дадено в точка 3.14.

    Разбрах, че баща му се е помина̨л наскоро.
    Бог да го прости. Отиваме си старитѣ.

  
  
  • ►►  Из интервюто с Константин Куцаров:
    • цитати по темата (.. покажи ..)
  • ▼▼  Из интервюто с Константин Куцаров:
    • цитати по темата (.. скрий ..)

      Моитѣ коментари сѫ в зелено.

    • Не члѣнуването затруднява българитѣ, а правилото за употрѣба на пълен или кратък члѣн. Члѣнуването служи за изразяване на граматичното значение "опрѣдѣленост" и в този план не се грѣши, докато правилото е нѣщо съвсѣм различно и нѣ̨ма връзка с опрѣдѣлеността.

      Изразяване на граматичната категория "опрѣдѣленост" съм го нарекъл "артромания". Артроманията е недѣлима част от нашия̌т балкански език и всѣки с ро̀ден български език я̨ владѣе.

    • Диференциращото члѣнуване е едно от най-голѣмитѣ безумия в нашата книжовно-езикова история.

      В официалната част на нашата книжовно-езикова традиция, извън съвкупността на чешититѣ, не се сѣщам за по-голѣ̋мо безумие.

    • Диференциращото члѣнуване не е присѫщо на нито един български диалект.

      Ами то в българскитѣ диалекти нѣ̋ма безумни нѣща.

    • Правилото е само правописно и не се отнася до правоговорната норма.

      Има си хас.

    • Защо трѣ̋бва да измѫчваме срѣдностатистическия̌т българин с едно безполезно правило и да го правим неграмотен!

      За кефът на нормотворцитѣ със садистически наклонности.

    • Подлогът се разбира от само себе си.

      Ако не се разбира коя дума е подлогът, това означава, че фразата е неправилно съставена и се нуђае от уточнение или прѣработка. Все пак, говоримата форма е основна за един естествен език като нашия̌т български език.

    • Колкото до нѣ̋какво си ударение - очевидно съм остана̨л неразбран или журналиститѣ тѫрся̨т сензация. Аз съм против всѣ̋какъв задължителен способ за отбѣлѣ̋зване на подлогът. Прѣдлагам само при наличие на двусмислие в книжовната норма да е прѣдвиден знак, чрез който пишещия̌т, ако желае, да може да посочи подлогът. Този знак може да е всѣ̋какъв - диакритичен (надредов), различен шрифт и т.н. И никакво ударение.

      Без да съм бил повлиян от уважаемия̌т Константин Куцаров, нѣ̋колко пѫти съм прѣдлагал за тази цѣл препинателен знак "подлога". Нека привърженицитѣ_ на безумното правило за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн да го употрѣбяват, колкото си искат. Сложил съм им една подлога, нали забѣлѣ̋звате.

    • Има още много недомислия в сегашната книжовно-езикова нормативност.

      Правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн е най-голѣ̋мото безумие, но има и други, разбира се.
      
      Не привеђам и не коментирам цѣ̋лото интервю - прочетѣте го сами. То излиза и извън темата за гнусното безумно правило. С нѣ̋кои нѣща съм съгласен с уважаемия̌т Константин Куцаров, с други - не.
      
      Само едно свое несъгласие не мога̨ да прѣнебрѣгна̨. На мѣ̋стото на подлѣжащото на отмѣ̋на гнусно безумно правило не бива да се въвеђа правило за задължителен пълен члѣн нито пък правило за задължителен непълен члѣн. Гнусното безумно правило трѣ̋бва просто да се отмѣни.

      • Езиковата реформа, която се мѫдри, трѣ̋бва да бѫде съвмѣстима, backward compatible:
      • Нищо от езикът, което е правилно според сегашната норма, не трѣ̋бва да става неправилно.
      • Нищо от езикът, което е допустимо според сегашната норма, не трѣ̋бва да става недопустимо.



• :: todor.tchervenkov , 2019-12-18 12:15:: Текст публикуван в списание Учител прѣз 1899 ..
  
  
  • ►► ..  Покажи .. как разумния̌т глас на тогавашнитѣ български учители не е бил чут.
  • ▼▼ ..  Скрий .. текстът на Д.А.Шопов, публикуван на стр. 450 на списание Учител прѣз 1899.

    За членуванието на имената отъ м. родъ ед. ч. ще кажемъ пакъ това, което сме казвали и другъ пѫть на страницитѣ на това списание. Правилото за членувание имената съ ътъ, ьтъ, ять, когато сѫ въ именителенъ падежъ, а съ а, я, когато сѫ въ винителенъ падежъ, трѣба да се изостави, защото не се основава на живия говоръ, защото е искуствено. Нали ужъ трѣба да основаваме граматическитѣ си правила на живата рѣчь, а не живата рѣчь на изкуствени правила? Нѣкои даже мислιѫтъ, че наистина въ имен. пад. ед. ч. имената се употрѣбяватъ съ членове на съгласна т, а въ винителенъ п. безъ нея. ..

.. към началото ..

---

---