Etimologični etÿdi (ottyk-ottam v ezikoznanieto)

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Етимологични етюди
(оттук-оттам в езикознанието)

•   ►►   покажи ıѫ̨ таблицата на съдържанието   ◄◄

▼▼  

• 1. Прѣдговор
• 2. Сурва и кокиче
• 3. Хиляда турски заемки
• 4. Българи: етимология на нашия̌т етноним
• 5. Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи
• 6. Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали
• 7. Етимологията на думата обич
• 8. История на думата благодаря̨
• 9. Хипотеза за произходът на думата помаци
• 10. И тѫ̨з хубава!
• 11. Трогателно ли е човѣк да си тръгне
• 12. Паразитно протетично Х в стандартния̌т български език (хурката на баба)
• 13. Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
• 14. За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти
• 15. Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковѣд акад. Владимир Георгиев
• 16. Келтската езикова група
• 17. Хипотеза за етимология на етнонимът албанци
• 18. Хипотеза за разположението на родината на пра-германския̌т език
• 19. Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила
• 20. Прѣпратки (references)
• 21. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

▲▲  

---

►►   1. Прѣдговор   (.. покажи го прѣдговорът ..) 

▼▼   1. Прѣдговор   (.. скрий го прѣдговорът ..) 

• Текстоветѣ, публикувани тука, мога̨т да се чета̨т и поотдѣлно.


• Повечето от тѣ̋х сѫ Етимологични етюди -
  
  
  • разясняват произходът на разни думи.


• Други сѫ на различни теми от езикознанието, на които не им е намѣрено друго мѣ̋сто.


• (.. скрий го прѣдговорът ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Сурва и кокиче   (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Сурва и кокиче   (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи го във facebook там ..)  (.. или там ..) 

• ◄► Домашни думи.
  
  
  • Такива сѫ:
    
    
    • Думитѣ, които нашия̌т език е наслѣдил от своя̌т прѣдшественик - старо-славянския̌т език.
    • Това сѫ славянски думи.
    
    
    • Думи, които сѫ съставени само от домашни по произход морфеми.
    • Морфеми - това сѫ коренитѣ на думитѣ, прѣдставкитѣ и наставкитѣ.
    • Домашни по произход - славянски по произход или резултат от собствена иновация.
    
    
    • Думи, резултат от собствено словотворчество (собствена ономатопея)
    • Най-често възникват във връзка с дѣтския̌т говор.


• ►►   Кокиче е домашна дума.  (.. покажи за кокичето ..)  (.. скрий го раздѣлът за сурва и кокиче ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   Кокиче е домашна дума.  (.. скрий я̨ етимологията на кокичето ..) 
  
  
  • Би трѣ̋бвало тази дума да се пише кукѝче.
  • Тогава щѣше да стане ясно, че тя просто е умалителна форма (диминутив) на думата кука.
  
  
  • Цвѣтето прилича на кукичка.
  
  
  • Диминутивната форма е по слѣдния̌т модел:
    
    
    • мома => момиче
    • сестра => сестриче
    • кука => кукиче
  
  
  • Гръцкото название на кокичето Γάλανθος (Galanthus), което значи млѣчно цвѣте, е влѣ̋зло в међународната лексика.
  
  
  • Нѣ̋къдѣ пише, че нашата дума кокиче идвала от турското kar c̨ic̨eǧi, което звучи ка̀р-чичеѝ и означава снѣжно цвѣте.
    
    
    • Нѣ̋ма обяснение за звуковитѣ измѣнения от ка̀р-чичеѝ до кокѝче.
    
    
    • Както на български може да се каже снѣжно цвѣте, така и на турски може да се каже kar c̨ic̨eǧi.
    • Но това не е названието на кокичето нито на български, нито на турски.
    • На турски кокиче е akc̨a-bardak (бѣличка чаша, бѣ̋ла чашка).
  
  
  •  .. скрий я̨ етимологията на кокичето ..  (.. скрий го раздѣлът за сурва и кокиче ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Заемки от други езици.
  
  
  • Произходът на много думи е неясен. Неизвѣстен. Врѣмето е заличило слѣдитѣ.
  
  
  • За да се обяви, че нѣ̋коя наша дума е заемка от други език, този език трѣ̋бва да е извѣстен и нашия̌т език трѣ̋бва да е имал контакти с него.
    
    
    • Не може напримѣр да има заемки от тракийски език.
    • Не може да има тракийски думи в нашия̌т език.
    • Защото тракийския̌т език е неизвѣстен и нашия̌т език не е имал контакти с него.
    
    
    • Не може да има тракийски думи в нашия̌т език.
    • Може да има думи с неизвѣстен произход.
    
    
    • Близко до положението с тракийския̌т е и езикът на така нарѣченитѣ пра-българи.
  
  
  • Ако нашия̌т език заеме от нѣ̋кой друг език нѣ̋коя дума, тя става наша дума, българска дума, дума от нашия̌т български език.
  • Езикът, от който сме я̨ заели, не страда от това, че сме я̨ заели, и нѣ̋ма да ни се сърди.


• ►►   Думата сурва е заемка прѣз гръцки от латински.  (.. покажи за сурва ..)  (.. разгъна̨то ..)
  
  ◄►  (.. скрий го раздѣлът за сурва и кокиче ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   Думата сурва е заемка прѣз гръцки от латински.  (.. скрий я̨ етимологията на сурва ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
  
  
  • Има латинска дума Sorbus, с която в ботаниката се означават род дървета и храсти, често пѫти такива, дѣто дават и плодове.
  
  
  • В българската wikipedia този род дървета и храсти е нарѣчен о̀фика.
    
    
    • Не съм я̨ чувал тази дума в нашето село.
    • Прѣдполага се, че тя идвала от гръцки и значѣла "змийски храст".
    • Нѣкъдѣ из България о̀фиката била наричана "кучи дрѣ̋н".
    
    
    • Род о̀фика (Sorbus, Σόρβος).
    • Сѣмейство розови (Rosaceae, Ροδοειδή).
    • Разрѣд розоцвѣтни (Rosales, Ροδώδη).
    
    
    • На руски растението се нарича рябина.
  
  
  • В гръцката wikipedia има статия за Σόρβον.
    
    
    • В статията е указано, че растението е от (Γένος) родът Σόρβος (Sorbus), сѣмейство Ροδοειδή (Rosaceae), разрѣд (Τάξη) Ροδώδη (Rosales).
    
    
    • Вижте какво пише в гръцката wikipedia.
      
      
    • Ето какво пише там: (.. скрий го каквото пише там ..)

      Το Σόρβον (αρχ. Όον, λατ. sorbus) ..
      
      ..και γνωστό ως σούρβο ή σορβιά ή σουρβιά ή αβγαριά ή αγριοκυδωνιά
      
      είναι δένδρο φυλοβόλλο μεσαίου μεγέθους 15-20μ. ψηλό,
      αλλά και ο καρπός του.
      Ανήκει στην οικογένεια των Ροδοειδών (Rosaceae) και
      
      παράγει κίτρινους ή κατακκόκινους καρπούς
      που χρειάζονται μια περίοδο υπερωρίμανσης
      για να αποκτήσουν καφέ χρώμα και να γίνουν γλυκείς και φαγώσιμοι.

      Со̀рво (старо-гръцки *"яйце", латински sorbus) ..
      
      .. извѣстно и като су̀рво или сорвя̀ или сурвя̀ ..
      или *"яйца" или *"полска дюля", ..
      
      е широколистно дърво (или храст - в гръцки нѣ̋ма отдѣлна дума за храст) със срѣден размѣр .. и с плодове.
      
      Рађа жълти или червеникави плодове, които трѣ̋бва да прѣстоя̨т, докато придобия̨т кафяв цвѣ̋т и стана̨т сладки и ядливи.

    • Вижте подробности за гръцката дума.
    • Подробности за гръцката дума: (.. скрий ги подробноститѣ за гръцката дума ..)
      
      
      • Гръцката дума Σόρβος и латинската Sorbus напълно си съотвѣтстват.
      • И двѣтѣ сѫ от мѫжки род, по 2-ро склонение.
      • Приемам, че гръцката дума е заемка от латински, макар че е възможно да е било обратното.
      • Нѣ̋мам етимологичен рѣчник на латинския̌т език, за да провѣря̨.
      • Как да е. Това нѣ̋ма отношение към произходът на нашата дума су̀рва.
      • Тя е от гръцки.
      
      
      • В [ново-]гръцки названията на плодоветѣ обикновено сѫ от срѣден род, а на дърветата, които ги рађат, сѫ от женски род.
      • Поради това думата Σόρβο[ν] е от срѣден род, ..
      • .. и сѫ се появили думи от женски род специално да означават дървото или храстът: σορβιά, σουρβιά.
      
      
      • Думата σόρβο (со̀рво) с вариант σούρβο (су̀рво), бидейки от срѣден род, има множествено число във видът σόρβα (со̀рва) и съотвѣтно σούρβα (су̀рва).
      
      
      • Прѣходът от О към У в нѣ̋кои варианти на гръцката дума лесно може да бѫде обяснен със славянско влияние, тоест с влияние откъм българския̌т език.
      • В този смисъл, за обяснението на етимологията на българската дума су̀рва не е необходимо наличието на варианти с гласната У в гръцки.
      • Но все пак това помага.
  
  
  • Гръцката дума Σόρβο (со̀рво) с варианти σούρβο (су̀рво) и σούρβα (су̀рва) е била заета в нашия̌т език и прѣосмислена като дрѣ̋н.
    
    
    • СУРВА, СУРВА, ГЪРБИНА ДА Е ЗДРАВА, А СНАГАТА - ЯКА!
    
    
    • Със жилава дрѣ̋новица по гърбината.
    
    
    • Дрѣ̋нът първи цъфти, послѣден връзва - най-дълго издържа.
    • Erectus primus ejaculatur ultimus.
    
    
    • Прѣходът от О към У е типичен за славянски език като българския̌т.
    • Сравнѣте: Θeσσaλονίκη става Солун.
    
    
    • Обичая̌т се нарича су̀рваки.
    • В тази дума ясно си личи гръцка диминутивна наставка, както в Янаки, Михалаки, Христаки.
    • Обичая̌т су̀рваки се изпълнява прѣдимно от дѣчица, затова има диминутивна наставка.
    
    
    • Су̀рваки е на Василювден, 1-ви януари, на Нова Година.
    • Така че става дума за новогодишни пожелания.
    
    
    • По женския̌т род на думата година се подвеђа думата гърбина - форма за женски род от гръб.
    
    
    • Възможно е крайното -А в думата сурва сѫщо така да е бѣлѣг за български женски род, без да е свързана с нѣ̋какви гръцки словоформи, завършващи на -А.
    
    
    • Възможно е още нѣщо.
    • Ако крайното -А в думата сурва е от гръцки, то на тази дума ӥ е бил назначен женски род, а тя привлѣ̋кла към женския̌т род не само гърбина, но и думата година.
    
    
    • Как точно е стана̨ло, сега нѣ̋ма как да знаем.
  
  
  •  .. скрий я̨ етимологията на сурва ..  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. скрий го раздѣлът за сурва и кокиче ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Хиляда турски заемки   (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Хиляда турски заемки   (.. скрий го раздѣлът ..)  (..  покажи ги там  ..) 

• Темата е развита обстойно в отдѣлна публикация :
  
  
  • 1000 български думи в обща употрѣба с турски произход


• Прѣпратки вѫтрѣ в текстът:
  
  
  • прѣдговорът
  • общитѣ разсѫђения
  • частнитѣ разсѫђения
  • заключението (епилогът): да, ама ..
  • коментарът за излѣзлитѣ вече от употрѣба думи с турски произход
  • таблицата с думитѣ


• (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Българи: етимология на нашия̌т етноним  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Българи: етимология на нашия̌т етноним  (.. скрий го раздѣлът ..) 
(..  покажи гo произходът на българския̌т етноним там  ..) 

• Темата за етимология на нашия̌т етноним българи е развита обстойно ..
  
  
  • в специален раздѣл
  • на отдѣлна публикация относно произходът на българският етнос.


• Резюмѐ:
  
  
  • Думата българи прѣз гръцки идва от латинската дума vulgares, която означава простолюдие, хора, обикновени хора.


• (.. скрий го раздѣлът за етимология на думата българи ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2021-07-28 17:13:: ..

• ►►   Общи разсѫђения  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼   Общи разсѫђения  (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Лексиката е най-динамичния̌т езиков слой.
    Тя най-бързо и най-лесно се промѣня - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи промѣнят значението си..
  
  
  • Задачата ми е да дам примѣри на семантични шифтове - промѣ̋на на значението на думитѣ.
  
  
  • Първо общо съображение: Семантичнитѣ шифтове често пѫти се случват верижно. Ако в резултат на семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мѣ̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
  
  
  • Второ общо съображение: Дѣцата сѫ основни участници в семантичнитѣ шифтове. Новитѣ значения на думитѣ често ги задават дѣцата. Тѣ сѫ новото поколѣние носители на езикът.
    
    
    • Първа илюстрация: Я̀ вдѣни, баби, на нишката конецът в ухото на иглата!
  
  
  • Ще употрѣбявам думитѣ в съврѣменния̌т им външен вид, но имайте прѣд вид, че значенията им може да сѫ различни.
  
  
  • (.. скрий ги общитѣ разсѫђения ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   пазя̨ - храня̨  (.. покажи ..) 
• ▼▼   пазя̨ - храня̨  (.. скрий ..) 
  
  
  • Този семантичен шифт е свойствен за нашия̌т български език. Но може да се срѣща и другадѣ.
  
  
  • Глаголът пазя̨ е производна дума от пазуха, която сега звучи пазва, и вече така се пише.
    
    
    • Я да си запазя̨ кесията с жълтицитѣ. Този израз първо означавал нѣщо конкретно: Я̀ да скрия̨ в пазвата си кесията с жълтицитѣ. Там жълтицитѣ ще сѫ на сигурно мѣ̋сто.
    
    
    • Майката си го пази дѣтето. Този израз сѫщо означавал нѣщо конкретно: Майката държала дѣтето притисна̨то към пазвата си. Дѣтето се чувствало по-сигурно и по-защитено до майчината пазва.
    
    
    • От подобни изрази възникна̨л нашия̌т глагол пазя̨ със съврѣменното си значение: охранявам.
    
    
    • Забѣлѣжка: Нѣма особен смисъл да се тѫрся̨т индо-европейски съотвѣтствия на българския̌т глагол пазя̨.
      
      
      • Макар думата пазвант (пазач) да е с персийски произход, и макар че персийския̌т език сѫщо като нашия̌т е индо-европейски, думитѣ пазвант и пазач не сѫ сродни по произход.
  
  
  • Старото значение на думитѣ храня̨ и храна било охранявам и охрана. Но когато се появила думата пазя̨, с която можѣло да се замѣни думата храня̨, езикът ни се почувствал свободен да измѣни значението на тази дума храня̨.
  
  
  • Майката си го храни дѣтето.
    Нѣ̋кога това означавало: Майката си го пази детето.
    Сега означава: дава му да яде.
  
  
  • Майката си го кърми дѣтето.
    Нѣ̋кога това означавало: Майката дава на дѣтето да яде, не непрѣмѣнно млѣ̋ко от гѫрдитѣ си.
    Сега означава: дава му да суче.
  
  
  • Едноврѣменно с глаголитѣ храня̨ и кърмя̨, съотвѣтно промѣнят значенията си и думитѣ храна и кърма.
    
    
    • Сравнѣте значенията на подобнитѣ думи в руски. Там глаголът хранить запазва старото си значение от църковно-славянски (старо-български), а в източно-славянската си пълногласна форма хоронить означава погребвам (запазвам мъртвото тѣ̋ло в земята да не се вмирише). В руски думата кормить има старото си значение, а на българското кърмя̨ би съотвѣтствал изразът кормить грудью.
  
  
  • А как да намѣсим дѣцата? Прѣдставѣте си ситуация, когато нѣ̋кой възрастен казвал майката си го храни дѣтето в момент, когато тя го кърми. Възрастния̌т имал прѣд вид нѣ̋каква конкретна опасност и употрѣбил думата храни в смисъл пази. Дѣцата разбирали изразът в смисъл кърми, дава му да яде, понеже дѣцата усѣщали повече гладът, а не съзнавали опасността, за която ставало дума.
  
  
  • (.. скрий ги и храната, и охраната ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Да не се караме на дѣцата, а да ги накараме да се смѣя̨т  (.. покажи& ..) 
• ▼▼   Да не се караме на дѣцата, а да ги накараме да се смѣя̨т  (.. скрий ..) 
  
  
  • Да започнем с това, че думата кара на старо-славянски означавало наказание, както и сега е в руски. Оттам карам означавало най-напред наказвам.
  
  
  • Дѣца направили беля, пакост нѣ̋каква демекь.
  • Възрастнитѣ им се карат, което отначало трѣ̋бва да го разбирате, че ги наказват.
  
  
  • Нататък слѣдват двѣ нишки.
    
    
    • Първа нишка - нишката на неприятнитѣ караници.
      
      
      • Дѣца направили беля, пакост нѣ̋каква демекь.
      • Възрастнитѣ им се карат, което отначало - така трѣ̋бва да го разбирате - че ги наказват.
      
      
      • Дѣцата нищо не разбират. Това, че сѫ направили пакост, не разбират.
      
      
      • Виђат само, че възрастнитѣ им говоря̨т нѣщо сърдито на висок глас: карат им се.
      
      
      • Дѣцата виђат и това, че възрастнитѣ понѣ̋кога се карат помеђу си: говоря̨т си сърдито на висок глас.
      
      
      • За дѣцата това сѫ неприятни караници.
    
    
    • Втора нишка - нишката на приятнитѣ прѣкарвания.
      
      
      • Дѣте направило беля, пакост нѣ̋каква демекь.
      • Възрастнитѣ го карат - наказват го демекь.
      
      
      • Възрастнитѣ го карат - наказват го - да свърши нѣ̋каква работа, напримѣр да почисти оборът.
      
      
      • Дѣтето разбира, че сѫ го накарали да чисти оборът, но влага в тази дума нов смисъл - принуђава.
      • Дѣтето не е разбрало, че това е наказание.
      • То не е разбрало и това, че е направило беля.
      
      
      • Нататък, каруцар принуђава воловетѣ да тегля̨т каруцата, рѫгайки ги с остен.
      • Каруцаря̌т кара воловетѣ да тегля̨т колата.
      
      
      • Нататък, и шофıорът я̨ кара колата да се движи.
      • Шофıорът я̨ кара колата.
      
      
      • И ватманът го кара трамвая̌т. Не го наказва, както би си помисли жител на отдавна мина̨л вѣк, озовал се в настоящето чрѣз машина на врѣмето и опитващ се да разбере нашия̌т говор.
      
      
      • А пък ние сега сме благодарни на всѣки човѣк за приятно прѣкарано врѣме. Благодарни сме, че е накарал врѣмето да протече за нас приятно.
  
  
  • Нѣ̋къдѣ можете да прочетете, че глаголът карам бил остатък от езикът на така нарѣченитѣ пра-българи.
  • Цѣ̋лата пра-българска тематика е в зоната на здрачът. Тя е индоктринация на българското общество, която е напълно ненужна и дори врѣдна.
  
  
  • (.. скрий ги караницитѣ ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Работата е мѫка  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Работата е мѫка  (.. скрий ..) 
  
  
  • Дотук не сме прѣкрачвали границитѣ на славянщината, но сега ще го направим.
  
  
  • Славянската дума мѫка е заета в румѫнски (muncǎ) и в унгарски (munka), обаче с измѣстено значение: работа.
  
  
  • (.. скрий ги работата и мѫката ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Међу дѣтската работа и робството  (.. покажи ..) 
  
  ◄► (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   Међу дѣтската работа и робството  (.. скрий ..) 
  
  
  • Тази подточка се отнася за пра-индо-европейската епоха, за врѣмето прѣди повече от четири хиляди години.
  • От онова врѣме в съврѣменнитѣ индо-европейски езици сѫ остана̨ли думи с различно значение, но с общ корен.
  
  
  • Значенията, за които ще стане дума, сѫ:
    
    
    • Сирак.
      
      
      • Производни и подчинени значения: онеправдан, обезнадѣђен, наслѣдник, наслѣдство.
      • Пра-индо-европейския̌т корен в двѣ отгласни степени: *orbh-, *erbh-.
      
      
      • Гръцки: ὀρφανός (сирак). Заето в латински, а оттам във френски и английски.
      • Нѣмски: Erbe (masc: наслѣдник, fem: наслѣдничка, neuter: наслѣдство).
    
    
    • Роб.
      
      
      • Производно значение: работа.
      • Гръцки: δου̃λος и δουλειά.
      • Славянски: раб и работа.
      • Пра-индо-европейския̌т корен в славянски: *orbh-.
      • Работата я̨ върша̨т робитѣ.
    
    
    • Дѣте.
      
      
      • Старо-руски: робя (дѣте).
      • Пра-индо-европейския̌т корен е: *orbh-.
      
      
      • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, дѣте).
      • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, роб).
      • Една и сѫща дума в двѣтѣ значения.
      
      
      • [Изход, 20:9]
        ..
        ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποιήσεις πάντα τὰ ἔργα σου·
        τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
        οὐ ποιήσεις ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
        σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
        ὁ παῖς σου καὶ ἡ παιδίσκη σου,
        ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγιόν σου
        καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροικῶν ἐν σοί.
        ..
        ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
        ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
        ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
        H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
        H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
        И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
        ..
        Шест дни да работиш и да вършиш всичкитѣ си дѣла;
        а на седмия̌т ден, който е сѫбота на Господа твоя̌т Бог,
        да не вършиш никаква работа,
        нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти,
        нито слугата ти, нито слугинята ти,
        нито волът, нито добитъкът ти,
        нито чуђенецът, който е отвѫтрѣ вратитѣ ти;
        ..
        Гръцката дума παι̃ς не означава нито син, нито дъщеря, нито вол, пази Боже, а значи роб или слуга.
        
        Но пък в редица думи от међународната лексика сѫщата гръцка дума значи дѣте:
        педагогика, педиатрия, енциклопедия, педофилия.
  
  
  • Щрихи от битът в пра-старо врѣме, които може би обясняват омѣсването на горѣ-изброенитѣ значения:
    
    
    • Срѣдната продължителност на животът в пра-старо врѣме е била малка.
    
    
    • При малка срѣдна продължителност на животът голѣ̋ма част от населението сѫ дѣца.
    • И съотвѣтно нѣ̋ма как дѣцата да не върша̨т голѣ̋ма част от работата.
    
    
    • При малка срѣдна продължителност на животът голѣ̋ма част от дѣцата сѫ сираци.
    
    
    • Дѣцата често сѫ били продавани в робство.
    • Особено ако сѫ сираци.
    
    
    • Бащата (или нѣ̋кой роднина на сираче) можѣл да продаде дѣте в робство.
    • Така то нѣ̋ма да умре от глад, защото новия̌т му собственик ще го храни.
    • Пък и ще види свѣ̋т.
    
    
    • А пък полученитѣ от тази продажба срѣдства ще помогна̨т за изхранването на остана̨лата челяд.
    • И така никой нѣ̋ма да умре от глад.
    
    
    • Да разгледаме голѣ̋мо патриархално фермерско сѣмейство.
    
    
    • Стария̌т стопанин е прѣстарѣ̋л или вече се е помина̨л.
    • Оставил е рояк дечурлига на различна възраст.
    
    
    • Най-голѣмия̌т му син отдавна е овладѣ̋л стопанството и движи бизнесът.
    
    
    • По-малкитѣ му братя, сестри и племенници имат слѣднитѣ възможности (опции):
      
      
      • Да се запилѣя̨т по свѣтът да си тѫрся̨т късметът.
      • Момата да хване окото на нѣ̋кого и да се ожени за стопанин.
      
      
      • В нѣ̋коя неплодородна година да бѫда̨т продадени в робство.
      
      
      • До края̌т на животът си да работя̨т в родното си стопанство.
      • Да работя̨т само за храна и подслон.
      • Което означава да работя̨т като роби.
      • Робята сущие.
      
      
      • Най-голѣмия̌т син на собственикът има най-голѣ̋м шанс да го наслѣди.
      • Тази чест може да се падне на най-добрия̌т фермер срѣд "робятата".
  
  
  • (.. скрий ги дѣцата и робството ..)  (.. скрий го раздѣлът за семантичнитѣ шифтове ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2021-07-28 17:13:: ..

• ►►   Общи разсѫђения  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼   Общи разсѫђения  (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Лексиката е най-динамичния̌т езиков слой.
    Тя най-бързо и най-лесно се промѣня - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи промѣнят значението си..
  
  
  • Промѣнитѣ на значенията на думитѣ (семантичнитѣ шифтове) често пѫти се случват верижно. Ако слѣд семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мѣ̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
  
  
  • Да различаваме:
    
    
    • Думитѣ, които във врѣмето и пространството мога̨т да си мѣня̨т и формата, и значението.
    
    
    • Значенията, които във врѣмето и пространството мога̨т да бѫда̨т изразявани с различни думи.
  
  
  • Да означаваме:
    
    
    • Думитѣ в съврѣменната им форма в нормативния̌т български език, макар че във врѣмето и пространството тѣ мога̨т да си мѣня̨т и формата, и значението.
    
    
    • Значенията с думи, имащи това значение в съврѣменния̌т нормативен български език, въпрѣки че във врѣмето и пространството тѣзи значения мога̨т да бѫда̨т изразявани с различни думи. Морковен цвѣ̋т.
  
  
  • В този текст ще става дума не за индо-европейщината, не и за цѣ̋лата славянщина, а само за балканската славянщина, за нашия̌т български език.
  • В този текст ще става дума за послѣдното хилядолѣтие, за послѣднитѣ нѣ̋колко вѣка, а не за много дрѣвни или пра-стари врѣмена.
  • Ще става дума за ефект от прѣбиваването на нашия̌т балкано-славянски език в Balkansprachbund-ът (балканския̌т езиков съюз: това е прѣпратка).
  
  
  • Ще разгледаме какви ефекти е причинила характеристиката Βalkan‑5: GenericFutureTense.
  
  
  • Тѣзи ефекти може да сѫ различни в различнитѣ диалекти.
  
  
  • (.. скрий ги общитѣ разсѫђения ..)  (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►   Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. покажи го щѣнето ..) 
• ▼▼   Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. скрий го щѣнето ..) 
  
  
  • По русофилска традиция, водеща началото си от 19-ти вѣк, сега пишем ща̨, а не щѫ.
    
    
    • Обаче само се пише така. Правилното произношение си остава щѫ.
    
    
    • Старата форма на глаголът ща̨ е хъщѫ, в инфинитив хътѣти.
    • А в съврѣменния̌т руски тѣзи форми съотвѣтно сѫ хочу̀ и хотѐть.
    • В полски: chcę и chcieć.
  
  
  • Старото значение на глаголът ща̨ е искам.
    
    
    • Това е значението на този глагол не само в старо-български (старо-славянски), но и в съврѣменнитѣ руски и полски.
  
  
  • В съврѣменния̌т български глаголът ща̨ все още пази старото си значение искам в редица случаи.
    
    
    • Когато в контекстът присѫтства отрицание.
      
      
      • Дѣтето е злоядо - не ще да яде.
      
      
      • Не щеме ний богатство, не щеме ни пари,
        най искаме свобо̀да с човѣшки правдини! (Марш на Стефан Стамболов)
    
    
    • Когато в контекстът присѫтства условност.
      
      
      • Като не ще, ако ще!
    
    
    • Когато в контекстът присѫтства конюнктивност.
      
      
      • Без да ще ..
      • Без да иска ..
  
  
  • Обаче в повечето контексти по модел от Balkansprachbund-ът съврѣменния̌т български език използва глаголът ща̨ за образуване на бѫдеще врѣме.
    
    
    • О, налѣйте! Ще да пия̨!
      На душа ми да олекне,
      чувства трѣзви да убия̨,
      рѫка мѫжка да омекне!
      
      Ще да пия̨ на пук врагу,
      на пук и вам, патриоти,
      вече нѣ̋мам мило, драго,
      а вий... вий сте идиоти! (Христо Ботев, В механата)
    
    
    • пѣсента ще се пронесе
      по гори и по долища -
      горитѣ ще я̨ поема̨т,
      долища ще я̨ повторя̨т,
      и тѫгата ми ще мине, (Христо Ботев, Хайдути)
  
  
  • В отрицателни фрази българския̌т език прѣдпочита да образува бѫдеще врѣме чрѣз нѣ̋ма, и това е позволило на глаголът ща̨ да запази старото си значение искам, както бѣ отбѣлѣ̋зано по-горѣ.
    
    
    • Дѣтето нѣ̋ма да яде (бѫдеще врѣме).
    • Дѣтето не ще да яде (не иска).
    
    
    • Дѣтето ще да яде: Това обаче означава бѫдеще врѣме ..
  
  
  • .. и поради това езикът ни е изпитал необходимост да тѫрси замѣстители със значението иска.
  
  
  •  ..  скрий го прѣтоварването на глаголът ща̨  ..  (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►   Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението искам  (.. покажи го искането ..) 
• ▼▼   Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението искам  (.. скрий го искането ..) 
  
  
  • .. понеже стария̌т глагол с това значение, глаголът ща̨, е прѣтоварен.
  
  
  • Когато искам да си купя̨ нѣщо в магазинът, особено ако съм в чужбина, често
    
    
    • посочвам какво искам,
    • соча̨ го,
    • сакам го.
    
    
    • Аналогия за измѣнението на гласнитѣ:
    • "Засѣданието се проточи, защото стария̌т прѣдсѣдател нарочно го протака."
    
    
    • Навсѣ̋къдѣ в балкано-славянски (български)
      думата сакам се възприема
      като замѣстител на глаголът ща̨
      със значението искам.
    
    
    • Но се употрѣбява прѣдимно в западнитѣ диалекти.
    
    
    • Семантична пустота не остава, понеже
      думата сакам в старото си значение
      може да се замѣни със соча̨.
  
  
  • Когато искам да си купя̨ нѣщо, ако е нѣщо специално,
    
    
    • аз го тѫрся̨ по магазинитѣ.
    
    
    • Въпрос: Коя е старата общо-славянска дума със значението тѫрся̨?
    • Отговор: искам.
    
    
    • По този начин глаголът искам,
      чието старо значение било тѫрся̨,
      се сдобил с новото си значение искам..
    
    
    • Навсѣ̋къдѣ в балкано-славянски (български)
      думата искам се разпознава
      като замѣстител на глаголът ща̨
      със значението искам.
    
    
    • Но се употрѣбява прѣдимно в източнитѣ диалекти.
    
    
    • Семантична пустота обаче остава: езикът ни
      изпитал нуђа от дума със значение тѫрся̨.
  
  
  •  ..  скрий го значението искам  ..  (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►   Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението тѫрся̨  (.. покажи го тѫрсенето ..) 
  
  ◄► (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼   Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението тѫрся̨  (.. скрий го тѫрсенето ..) 
  
  
  • .. понеже стария̌т глагол с това значение, глаголът искам, придобил ново значение искам.
  
  
  • Тѫрси си тя нѣщо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ червило, я̀ мазило, ама май ключоветѣ, и като си я̨ разтѫрси торбата, ключоветѣ издрънчаха̨.
    
    
    • Така глаголът тѫрся̨
      със старо значение трѫскам
      придобил ново значение тѫрся̨.
    
    
    • Глаголитѣ трѫскам, треса̨, разтрисам не позволяват да се усѣти семантична пустота.
  
  
  • Тѫрси си тя нѣщо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ ключове, я̀ мазило, ама май червилото, бара с пръсти в торбата и си го напипва червилото.
    
    
    • Така глаголът барам
      със старо значение пипам,напипвам
      придобил ново значение тѫрся̨
      в редица западни диалекти.
    
    
    • Семантична пустота не остава.
  
  
  • В други западни диалекти със значение тѫрся̨ се употрѣбява глаголът тража̨.
    
    
    • Ще приведа̨ двѣ етимологии на тража̨.
    
    
    • ►►  Стара моя етимология на тража̨, която се оказва невѣ̋рна  (.. покажи ..)
    • ▼▼  Стара моя етимология на тража̨, която се оказва невѣ̋рна  (.. скрий ..)
      
      
      • Турската дума taras̨, съкращавана в български до траш, означава останкитѣ из нивята, лозята и градинитѣ слѣд прибиране на реколтата.
      
      
      • Бѣдни хора тѫрся̨т траш.
      
      
      • Така в езикът може би се е появил глаголът тража̨ със значение тѫрся̨.
    
    
    • ►►  Точната етимология на думата тража̨  (.. покажи ..)
    • ▼▼  Точната етимология на думата тража̨  (.. скрий ..)
      
      
      • Точната етимология на думата тража̨ ми бѣ подсказана във facebook от уважаемитѣ Robin Matéu и Lilia Ilieva.
      
      
      • Думата траг на сърбо-хърватски означава слѣда.
      
      
      • Така под влиянието на слѣдотѫрсачеството в западнитѣ диалекти се е появил глаголът тража̨ със значение тѫрся̨.
  
  
  •  ..  скрий го значението тѫрся̨  ..  (.. скрий ги източнитѣ и западнитѣ диалекти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Етимологията на думата обич  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Етимологията на думата обич  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  .. ::2021-08-03 11:27:: ..

• ◄► Нѣ̋кои погрѣшно я̨ причисляват към думитѣ с прабългарски произход, а тя си е чисто славянска.


• ◄► Думата обич е сродна с обиквам и обичай.
  
  
  • Прѣдставката е об-, а коренът - -въıк-.
  
  
  • В позиция след <б> звукът <в> изчезвал, както се е случило и в думитѣ
    
    
    • облак <= *об-влак
    • облѣчен <= *об-влѣчен
    • област <= *об-власт
  
  
  • Коренът -въıк- е сѫщия̌т, както в навик.
    
    
    • Има дълга нулева огласовка (заради пра-стар ларингал отпрѣд).
    • При нормална о-огласовка се получава коренът -ук-, както в неук, наука, уча, обучение.
  
  
  • Звукът <к> преминава в <ч> по първата славянска палатализация.


• ◄► И тъй, първоначалното значение на думата обич е привикване.


• ◄► Вѣроятно думата обич си е промѣнила значението поради вѣчното неразбирателство међу поколѣнията.
  • За илюстрация ще приведа̨ слѣдната
• ►►   Приказка за обичта  (.. покажи я̨ ..) 
  
  ◄► (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼   Приказка за обичта  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Жално хленчи прѣд майка си мома Грозданка:
  
  
  • Не го ща̨, ма мале, Стойка биволаря̌т, искам Стайка гѫдуларя̌т! Стайка гѫдуларя̌т любя̨ аз, ма мале!
  
  
  • Дума ӥ на мома Грозданка старата ӥ майка:
  
  
  • Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане.
    Не иска и да чуе тейко ти за Стайка гѫдуларя̌т.
    И е дал вече дума - обѣщал те е на Стойка биволаря̌т.
    Пък ти недѣй да се кахъриш много -
    ще се обикнете със Стойка.
    Тя, обичта, с врѣмето си идва!
  
  
  • Прѣвод на послѣднитѣ думи на Грозданкината стара майка:
  
  
  • .. ще привикнете един към друг със Стойко. То, привикването, с врѣмето си идва
  • 
    Задомили Грозданка за Стойка.
    Родили им се дѣчица. Добрѣ се грижѣл за челядта си Стойко.
    Домилѣ̋л ӥ Стойко на Грозданка.
    Не се сѣщала тя вече за Стайка гѫдуларя̌т.
    И по едно врѣме си рекла:
  
  
  • Право думаше мама, че обичта с врѣмето си идва.
    Сега вече Стойка обичам, Стойка аз любя̨.
  
  
  • (.. скрий я̨ приказката ..)  (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  
  

---

►►   8. История на думата благодаря̨  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   8. История на думата благодаря̨  (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

• Има се прѣд вид самата дума благодаря̨, а не идеята за благодарност.
• Защото има много начини да се изрази идеята за благодарност:
  
  
  • Господ да те поживи!
  • Хвала тебѣ!
  • Оцѣнявам това (Appreciated!)
  • Задължен съм ти.


• Основата благо-дар- е била измислена от тѣзи, които прѣди десет-единадесет вѣка сѫ прѣвели Светото Писание от гръцки на старо-славянски (старо-български).
  
  
  • Казва се, че нашето благодаря̨ е калка на гръцкото εὐχαριστῶ.
  
  
  • Това е книжовна дума - дума, измислена от книжовници.
  • В разговорнитѣ славянски езици тя не се употрѣбява, освѣн под влияние на книжовния̌т език.


• Слѣдователно, трѣ̋бва да се запитаме откога е гръцката дума εὐχαριστῶ.
  
  
  • В Новия̌т Завѣт гръцкото εὐχαριστῶ и сроднитѣ му думи се срѣщат много пѫти.
  
  
  • В класическата старо-гръцка литература такива думи като че ли не се срѣщат.
  
  
  • Важното е, че такива гръцки думи се срѣщат десетина пѫти във Ветхия̌т Завѣт,
    което означава, че думата εὐχαριστῶ, както и сроднитѣ ӥ думи, най-вѣроятно е била измислена от александрийскитѣ прѣводачи, за да прѣдада̨т с нея̨ нѣ̋каква еврейска дума.


• Ето цитат от Ветхия̌т Завѣт - текст отпрѣди близо 2500 години:  [Ecclesiasticus или Мѫдростта на Сира, 37:11]

  μή βουλεύου μετά του̃ υποβλεπομένου σε ..
  ..
  μετά βασκάνου περί ευχαριστίας
  ..

  ..
  Не се съвѣтвай с твой недоброжелател
  и от завистницитѣ си крий своитѣ намѣрения.
  Не се съвѣтвай с жена за нейната съперница,
  със страхливец - за война,
  с продавач - за размѣ̋на,
  с купувач - за продажба,
  със завистлив - за благодарност,
  с немилосърден - за благотворителност,
  с лѣнивец - за всѣ̋ко дѣло,
  ..

  .. Не съвѣщаваи .. съ завидливъıмъ о благодарении ..

• (.. скрий я̨ етимологията на думата благодаря̨ ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Хипотеза за произходът на думата помаци  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. покажи хипотезата във facebook ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Хипотеза за произходът на думата помаци  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. покажи хипотезата във facebook ..)  .. към началото ..

• Това е само хипотеза, вѣроятността на която по моя прѣцѣнка с малко надвишава 50%.


• Най-използвания̌т етноним за мюсюлманското население, говорещо на балкано-славянски език, е помаци.
  
  
  • Хората обикновено си нѣ̋мат свой собствен етноним.
  • Думата помаци за означаване на тѣзи хора сѫ я̨ употрѣбявали другитѣ - християнитѣ.
  
  
  • В мина̨лото самитѣ помаци не сѫ харесвали този етноним.
  • Прѣдпочитали сѫ да ги наричат ахряни.
    
    
    • Думата ахряни има библейски произход.
    • Според Ветхия̌т Завѣт арабитѣ произхођали от Исмаил с майка Агар и баща Авраам-Абрахам-Ибрахим.
    
    
    • От арабитѣ този произход бил прѣнесен, макар и неоснователно, към всички мюсюлмани.
    • Мюсюлманитѣ били наричани исмаилтяни (потомци на Исмаил) или агаряни (потомци на Агар).
    • Авраам-Абрахам-Ибрахим имал и син Исаак с майка Сара, но мюсюлманитѣ не се припознавали като потомци на Исаак и Сара.
    
    
    • От агаряни се получило ахряни слѣд замѣ̋ната на гръцката фрикативна гама с българско фрикативно Х (в български Г и К не сѫ фрикативни, а сѫ плозивни съгласни).
  
  
  • Как да е. Етимологията на думата ахряни е ясна, за разлика от етимологията на думата помаци.


• Ако от двѣ често използвани гръцки морфеми - прѣдставка απο- и корен -μαχ-, сглобя̨ дума, мога̨ да получѫ̨ απόμαχος (апо́махос).
• Тя има форми с ударение на -А-:
  • απομάχου (апома́ху) - родителен падеж единствено число,
  • απομάχων (апома́хон) - родителен падеж множествено число, и най-вече
  • απομάχους (апома́хус) - винителен падеж множествено число.


• Ако двѣтѣ използвани гръцки морфеми ги прѣведа̨ поотдѣлно на български - прѣдставка от- и корен бой, и ги сглобя̨ на български, ще се получи отбой.
  Ако думата се отнася до човѣк, това може да означава:
  
  
  • нѣ̋кой излѣ̋зъл от боя̌т (от битката),
  • нѣ̋кой напусна̨л боя̌т (битката),
  • нѣ̋кой отстѫпил в боя̌т (в битката).


• В стандартния̌т гръцки език я̨ има думата απόμαχος и тя означава ветеран.
  
  
  • От друга страна, колкото в старитѣ български разговорни диалекти е имало дума и понятие ветеран, толкова е имало и в тогавашнитѣ гръцки разговорни диалекти.
  
  
  • Малко хора сѫ знаѣли, че думата απόμαχος означава ветеран.


• Ще да сѫ се намѣрили хора, които сами сѫ си я̨ сглобили думата απόμαχος, както направих аз, придали сѫ ӥ значението отстѫпник в борбата за вѣ̋рата (отстѫпник в борбата за Христовата вѣ̋ра), и сѫ нарѣкли с тази дума нашенскитѣ славяногласни мюсюлмани.
  
  
  • Винѫги е сѫществувало заблуђението, че само славяногласнитѣ мюсюлмани и мюсюлманитѣ елинофони сѫ отстѫпили от Христовата вѣ̋ра и сѫ приели ислямът.
  • О, не. Абсолютното мнозинство от нашенскитѣ мюсюлмани сѫ потомци на християни.
  • Слѣд приемане на ислямът, тѣ при първа възможност сѫ мина̨ли на турски език.
  • Тѣзи от тѣ̋х, които не сѫ мина̨ли на турски и не сѫ стана̨ли турци, просто не сѫ имали възможността да го сторя̨т.


• В гръцки език за отстѫпник от Христовата вѣ̋ра се употрѣбява думата αποστάτης (апоста̀тис).
  
  
  • Тази гръцка дума е влѣ̋зла в међународната лексика.
  • С такава титла е бил закичен Юлиан, царувал в Цариград в годинитѣ међу 355 и 363.
  • Юлиан Отстѫпник, както е извѣстен, бил внук на цар Константин Велики и правнук на Света Елена.
  
  
  • В старитѣ гръцки разговорни диалекти едва ли сѫ знаѣли и думата αποστάτης, понеже тя като че ли не се използва често в гръцката православна традиция.
  • Нашето Отстѫпник като прѣ̋кор на цар Юлиан слѣдва по-скоро латинската традиция, а не гръцката.


• Звуковитѣ измѣнения от απομάχους (апома́хус) към пома̀к.
  
  
  • Началното А- лесно може да отпадне.
    • Напримѣр при имената: Атанас => Танас, Апостол => Постол
  
  
  • Случаи на прѣход от гръцко Х към българско К има и други.
    
    
    • Причината е, че в нѣ̋кои балкано-славянски диалекти звукът Х липсва.
    • Напримѣр, на ново-сѣверно-македонски (монтешарски) език, корем е стомак.


• Сѣтих се за нѣщо.
  
  
  • ►►   Ако аз не бѣ̋х аз, можѣх да прѣдположа̨  (.. какво? ..)
  • ▼▼   Ако аз не бѣ̋х аз, можѣх да прѣдположа̨ голѣ̋ма дрѣвност на етнонимът помаци.  (.. да бе, да ..)
    • Голѣ̋ма дрѣвност - отпрѣди ислямското нашествие.
    
    
    • В римската империя ветеранитѣ от армията (τους απομάχους) ги заселвали нѣ̋къде и им давали земя.
    • Ако аз не бѣ̋х аз, можѣх да прѣдположа̨, че днешнитѣ помаци сѫ потомци на онѣзи ветерани.
    
    
    • Принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото:
      
      
      • Колкото по-далече назад в мина̨лото е дадено събитие, толкова по-малко и по-нищожно е значението му точно за нас сега.
        Платната на отдалечаващитѣ се към мина̨лото събития чезна̨т зад хоризонтът.
      
      
      • Първостепенната роля на религията.


• (.. скрий го раздѣлът за прѣдполагаемата етимология на думата помак ..)  .. към началото ..

---

►►   10. И тѫ̨з хубава!  (.. покажи го раздѣлът ..) 

▼▼   10. И тѫ̨з хубава!  (.. скрий го раздѣлът ..) 

• Накратко: хубава означава lovely.
• А сега по-подробно.


• Влашкия̌т език не обича звукът Λ. Или го изпуска, или го замѣня с Р/R.
  
  
  • Ето началото на Божията молитва "Отче наш" на румѫнски.
    
    Tatăl nostru care eşti în ceruri,
    sfinţească-se numele Tău,
    vie împărăţia Ta,
    facă-se voia Ta,
    precum în cer aşa şi pe pământ.
  
  
  • Забѣлѣжѣте, че в славянската по произход дума ВОΛIA звукът Λ е изпусна̨т.
  
  
  • Славянския̌т корен ΛЮБ- сѫщо така е зает в румѫнски (влашки) без звукът Λ.
  • te iubesc: "любя̨ те", "обичам те", "I love you".


• В нашия̌т език има наставка -АВ:
  
  
  • гиздав, мургав, клıощав, болнав, лукав, ..
  
  
  • Тази наставка е заета и във влашки - срѣща се и във влашки думи.


• Или в нѣ̋кой балкано-романски (влашки) диалект, или в нѣ̋кой балкано-славянски (български) диалект наставката -АВ е била добавена към коренът ΛЮБ- във влашкия̌т му вид ЮБ- и се е получила думата ЮБАВ.
  
  
  • Иван Вазов е използвал тази дума със запазено Λ-:
    
    Дѣтенце хубаво, пиленце любаво!
  
  
  • Усѣтил я̨ е той тази думичка.
  • Може и да я̨ е чувал от майка си или от баба си.


• За обяснението на прѣходът от ЮБАВ към ХУБАВ е нужно да се запознаете с двѣ явления в нашия̌т език.
  
  
  • Дѣйствали сѫ послѣдователно.
  
  
  • Под дѣйствието на първото явление от ЮБАВ се е получило УБАВ.
    
    
    • Началната ıота от IУБАВ е била осмислена като протеза и изпусна̨та.
    • За славянскитѣ протези можете да прочетете тука.
  
  
  • Под дѣйствието на второто явление от УБАВ се е получило ХУБАВ.
    
    
    • За паразитното протетично Х в стандартния̌т български език можете да прочетете в друг раздѣл на тази публикация.


• (.. скрий го раздѣлът за етимологията на думата хубав ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Трогателно ли е човѣк да си тръгне  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Трогателно ли е човѣк да си тръгне  (.. скрий го раздѣлът ..) 

• Prerequisite: Добрѣ би било, прѣди да продължите, да сте прослѣдили друга моя бесѣда:
  
  
  • Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи.


• Значението пипам, докосвам.
  
  
  • На френски: toucher.
  • На английски: to touch.
  
  
  • На руски: тронуть, трогать, етимологията на трогать.
  
  
  • И на старо-български (старо-славянски) думата да тръгна̨ е имала значението да пипна̨.


• Бай Колю ги впрѣ̋га добичетата, качва се на колата и .. нататък?
  
  
  • Тръгва ги той с остенът по задницитѣ - пипа ги добичетата по задницитѣ.
  
  
  • И тръгна̨титѣ добичета тръгват, потеглят.
  
  
  • И колата тръгва.
  
  
  • И бай Колю тръгва за нивата.


• Прѣдставихме си как бай Колю с колата - марка Carruzza - тръгва за нивата.
  
  
  • И внукът му Ник си сѣ̋да в колата - Mercedez втора рѫка - и тръгва към гарата.
  
  
  • Да посрѣщне братовчедка си Никол.
  • Тя пристига с влакът, който тръгва от София в осем часът.
  
  
  • Тя идва на гости при дѣ̋до и баба.
  • Тръгва си в недѣля вечерта.
  
  
  • Из селото тръгва слухът, че Никол наесен ще се омѫжва.
  
  
  • И откъдѣ тръгна̨ всичко това?
  • От остенът, как откъдѣ.


• Важното е, че в съврѣменния̌т български език думата тръгвам вече не означава пипам.
• Да си припомним как е пипам на други езици.
  
  
  • На френски: toucher.
  • На английски: to touch.
  • На руски: тронуть, трогать.
  
  
  • Прѣгледайте всички значения на френската и на английската дума.
  
  
  • Първо във френския̌т език думата toucher с първично значение пипам придобила прѣносно значение трогвам.
  
  
  • Английски̌т език послѣдвал френския̌т.
  • Английската дума to touch с първично значение пипам сѫщо придобила прѣносно значение трогвам.
  
  
  • И руския̌т език послѣдвал френския̌т.
  • Vasmer: тро́гательный .. По-видимому, калька франц. touchant.


• А българскитѣ думи трогвам и трогателен сѫ просто заемки от руски.
  
  
  • Знаете, че в края̌т на 19-ти вѣк нашия̌т език е бил изрусен до неузнаваемост.
  
  
  • Езикът ни много харесал това трогателно гнѣ̋здо и надмина̨л руския̌т език по производни форми.
  
  
  • От българското трогвам към френски.
  • От българското трогателен към френски.


• (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Паразитно протетично Х в стандартния̌т български език (хурката на баба)  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Двѣ съображения за хурката на баба: общо и специално  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2023-02-05 20:00:: ..

• ►►   Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. покажи го ..) 
• ▼▼   Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. скрий го ..) 
  
  
  • Каква глупост само е сътворил "Google Translate".
    
    
    • ☺ Прѣвел е от български на руски
      "Баба ми предеше с хурка"
      така: "Бабушку унёс ураган". ☺
  
  
  • А можѣше "Google Translate" честно да си признае:
    
    
    • Не мога̨ да го прѣведа̨, interpretation not possible, перевести не удаётся.
  
  
  • Така правя̨т често и историцитѣ - и любителитѣ, и професионалиститѣ. Без да зная̨т как точно е било в мина̨лото, разказват нѣ̋какви приказки. И за тѣ̋хно щастие, нѣ̋ма кой да провѣри, ..
  
  
  • .. защото истината е:
    
    
    • Нищо не знаем за траки, маки, даки и пеко-таки!
    • И за така нарѣченитѣ пра-българи нищо не знаем!
    • Не знаем и нѣ̋ма никога да узнаем!
    • Мина̨лото е мъртво. От умрѣ̋ло хабер не чакай.
  
  
  • Ако нѣ̋кой е оставил нѣ̋какво свѣденийце, то това свѣденийце може да е чиста проба лъжа. То може да е получено "с Google Translate", напримѣр от пѫтуващ търговец, който таи професионалнитѣ си свѣдения от конкуренти. Знам, че бѫдещитѣ поколѣния нѣ̋ма да мога̨т правдиво да възпроизведа̨т в прѣдставитѣ си нашето врѣме въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим. А пък ако тепърва се намѣри писмено свѣдение за мина̨лото - то с почти 100% сигурност ще е съврѣменен фалшификат. Навъдили сѫ се изобрѣтателни печалбари, навъдили сѫ се и нахъсани патриотари.
  
  
  • Свѣденията, които дава историята на езицитѣ - лингвистичната археология - сѫ достатъчно надѣђни, по-надѣђни от разказът на историцитѣ. Вече казах защо - старитѣ документи и надписи може да сѫ пълни с лъжи, но даннитѣ за езицитѣ, които лингвистиката извлича чрѣз анализ на текстоветѣ, сѫ достатъчно надѣђни.
  
  
  • Но само дотук. Само ако останем в областта на лингвистиката. Ако намѣсим генетика, археология или нѣщо подобно, тогава надѣђността на лингвистичнитѣ свѣдения, така интерпретирани прѣз извън-лингвистични филтри, пропада.
  
  
  • Писал съм и друг пѫт - археологията може да има принос към лингвистиката, само ако изкопае надписи (стари текстове, стари звукозаписи сѫщо така се приемат).
  
  
  • (.. скрий го общото съображение ..)  (.. скрий го раздѣлът за бабината хурка ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Специално съображение: паразитно протетично Х в стандартния̌т български език  (.. покажи го ..) 
  
  ◄► (.. скрий го раздѣлът за бабината хурка ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼   Специално съображение: паразитно протетично Х в стандартния̌т български език  (.. скрий го ..) 
  
  
  • Тръгвам от етимологията на думата хурка.
    
    
    • На турски този уред се нарича örke.
    • Първата гласна е непроизносима за българитѣ.
    • Обикновено се апроксимира с "ю".
    • Но този пѫт "ю"-то е стана̨ло на "у".
    • Както при хубав, ще стане дума по-долу.
    
    
    • Думата *юрке я̨ подвели по женски род и стана̨ла *урка.
  
  
  • И послѣ се проявило едно явление, което наричам
    
    
    • паразитно протетично Х в стандартния̌т български език.
    
    
    • Тук под "стандартен български език" разбирайте диалектитѣ, лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
  
  
  • Примѣри за паразитно протетично Х:
    
    
    • харесах (гр. αρεσα)
    • хамбар (тур. ambar)
    • хвърлям (тур. fırlamak, fırlatmak)
    • холан (в изразът "ха̀йде хо̀лан", тур. oǧlan)
    • хубав (влашки *iubav)
    • хурка (тур. örke)
    
    
    • *хат (тур. at): [Димчо Дебелянов]

      Хатоветѣ там се ритат,
      ний "магаретата" мрем!

  
  
  • Обяснение за паразитното протетично Х.
    
    
    • В повечето балкано-славянски (български) диалекти звукът Х е изпадна̨л.
    
    
    • В нѣ̋кои диалекти, къдѣто звкукът Х е бил изпадна̨л, послѣ се възстановил.
      Такива били диалектитѣ, които послѣ сѫ лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
    
    
    • За славянскитѣ по произход думи имало нѣ̋какви опори,
      по които звукът Х да може да се възстанови правилно
      (хлѣ̋б, хрѣ̋н, хитър, храбър, мѫжки полов орган).
    
    
    • Но за чуђитѣ по произход думи хората прѣдстава си нѣ̋мали.
      И слагали паразитно протетично Х профилактично.
  
  
  • (.. скрий го паразитното протетично Х в български ..)  (.. скрий го раздѣлът за бабината хурка ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   13. Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2021-11-26 11:52:: ..

• ◄► Този текст не се отнася до етимологията на думитѣ.


• ►►   За какво ще става дума тука   (.. покажи ..) 
• ▼▼   За какво ще става дума тука   (.. скрий ..) 
  
  
  • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
    Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
  
  
  • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
    Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
  
  
  • Славянщината на нашия̌т език се доказва въз основа на врѣмевия̌т континуум, а не въз основата на славянизми (на славянски езикови черти).
  
  
  • Има обаче нѣ̋колко смайващи славянизма. Не знам онѣзи, дѣто понѣ̋кога твърдя̨т, че езикът ни не бил славянски, как си затварят очитѣ за тѣ̋х.
    
    
    • Езикът ни е славянски до мозъкът на коститѣ си.
  
  
  • Тѣзи смайващи славянизми сѫ такива черти, дѣто извън славянщината не се срѣщат.
    
    
    • Първия̌т е аспектологията на славянскитѣ глаголи -
      
      
      • имаме глаголи от свършен вид и глаголи от несвършен вид (перфективни и имперфективни глаголи).
    
    
    • Втори такъв славянизъм сѫ славянскитѣ възвратни мѣстоимения.
      
      
      • Ние (славянитѣ, ха-ха-ха) казваме: Обичам майка си. А на всѣки неславянски език се казва: Обичам майка ми.
  
  
  • Тук ще разгледам трети славянизъм: омѣсване на склоненията с основа на -O- и -U- при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род.
  
  
  • (.. скрий за какво ще става дума тука ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   За какво става дума тука   (.. покажи ..) 
• ▼▼   За какво става дума тука   (.. скрий ..) 
  
  
  • В пра-славянския̌т и в старо-славянския̌т език сѫществителнитѣ се скланяли по схема в зависимост както от родът си (женски, мѫжки, срѣден), така и от завършъкът на основата си. Така било и в гръцки, и в латински, разбира се.
  
  
  • Особеното за славянщината било, че двѣ такива схеми се омѣсили: сѫществителнитѣ от мѫжки род с основа на -O- и сѫществителнитѣ от мѫжки род с основа на -U-.
  • Става дума все за сѫществителни имена от мѫжки род.
  • Омѣсването означава: хората слѣд нѣ̋кое врѣме вече не знаѣли едно сѫществително име от мѫжки род дали да го скланят по O-схемата или пък по U-схемата.
  • Дори в най-старитѣ текстове се намира омѣсване.
  • За такова омѣсване допринася фактът, че нѣ̋кои форми (напримѣр именителен падеж ед.ч.) съвпадат по двѣтѣ схеми.
  
  

  • Число и падеж			O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема
    Ед.	номинатив	(именителен)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
    Ед.	генитив	(родителен)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
    Ед.	датив	(дателен)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
    Ед.	локатив	(мѣстен)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
    Ед.	вокатив	(звателен)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
    Мн.	номинатив	(именителен)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
    Мн.	генитив	(родителен)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

  
  
  • (.. скрий за какво става дума тука ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Послѣдствия (traces)   (.. покажи ги ..) 
• ▼▼   Послѣдствия (traces)   (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Първо послѣдствие: български език.
    
    
    • Множественото число на нѣ̋кои сѫществителни от мѫжки род завършва на -ове вмѣсто на -и
    
    
    • Народи, родове, вѣтрове, богове, залози, налози, кметове, депутати, ..
    
    
    • Езикът ни е намѣрил покой, като си е изработил правилото, че -ове се слага на едносричнитѣ сѫществителни. Обаче: лѫчи или лѫчове?
    
    
    • Аналогия: В руски сѫществителното "сын" има двѣ форми в множествено число: "сыновья" (неу̌трална форма) и "сыны" (възвишена форма).
  
  
  • Второ послѣдствие: български език.
    
    
    • Звателния̌т падеж при нѣ̋кои сѫществителни имена от мѫжки род
    
    
    • използва форми от старата О-схема (Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човѣче! Иване! Драгане! Господине! Лейтенанте!),
    
    
    • а при други - форми от старата U-схема (Другарю! Простако!).
    
    
    • Аналогия с полски: Pane połkowniku! При двѣтѣ думи от мѫжки род, завършващи на съгласна, едната има вокатив по O-схемата, другата - по U-схемата.
  
  
  • Трето послѣдствие: руски език.
    
    
    • И двѣтѣ форми за родителен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, и фактически нов падеж.
    
    
    • Оригиналния̌т родителен падеж е по O-схемата ("Производство сахара"),
    • а нов падеж, партативен, използва формитѣ по U-схемата ("Тебе сколько сахару в кофе?").
  
  
  • Четвърто послѣдствие: руски език.
    
    
    • И двѣтѣ форми за мѣстен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, и фактически пак имаме два падежа.
    
    
    • Формите по O-схемата ("о Крыме идёт речь") представляват "реферативен" падеж,
    • а формите по U-схемата ("отдыхать в Крыму") - мѣстен падеж.
  
  
  • Пето послѣдствие: руски език.
    
    
    • Формите за родителен падеж мн. ч.
    • по-често слѣдват U-схемата ("депутатов, народов, сербов, .."),
    • но понѣ̋кога слѣдват O-схемата ("крестьян, болгар, турок, ..").
  
  
  • Шесто послѣдствие: полски език.
    
    
    • В единствено число повечето форми за дателен и звателен падеж сѫ по U-схемата (-owi), но има нѣ̋кои по O-схемата:
      
      
      • Полски: Panu połkownikowi (пану полковникови). Руски: "Господину полковнику".
      
      
      • Полски: Pane połkowniku (пане полковнику). Български: *"Господине полковнико".
    
    
    • Омесване в полски има и при родителен падеж ед.ч.:
      
      
      • Обикновено е по O-схемата (Pana połkownika),
      
      
      • но понѣ̋кога е по U-схемата (Banku Pocztowego: на руски "Почтового банка").
    
    
    • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
    • Като резултат от това омѣсване, ако учите полски, трѣ̋бва за всѣ̋ко сѫществително от мѫжки род да запомните формата му за дателен падеж ед.ч.
  
  
  • Седмо послѣдствие: български език.
    
    
    • Нарѣчията долу и близу сѫ
    • стари форми за мѣстен падеж по U-схемата
    • съотвѣтно на сѫществителнитѣ имена от мѫжки род дол и *близ.
    
    
    • Нарѣчието долу си има диалектен вариант по O-схемата: долѣ.
    
    
    • За нарѣчието близу се е затвърдил правописът близо.
    • Но в Скопие си го пиша̨т близу.
  
  
  • Едва ли нѣ̋кой се съмнѣ̋ва, че такива послѣдствия мога̨т да се намѣря̨т и в другитѣ славянски езици.
  
  
  • Осмо послѣдствие: чешки език.
    
    
    • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
    • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
    • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
    • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
    
    
    • Czech is really difficult in this respect.
    • В това отношение чешкия̌т език наистина е труден.
  
  
  • (.. скрий ги послѣдствията ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Още разсѫђения по темата: относно битието на българския̌т език  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Още разсѫђения по темата: относно битието на българския̌т език  (.. скрий ..) 
  
  
  • Да се върнем 11 вѣка назад.
  
  
  • Разглеђаме двама славяногласни:
    Остромир е свикна̨л да скланя думата "Бог" по O-схемата,
    а Вълкашин - по U-схемата.
  
  
  • Нѣ̋кой славяногласен казва: "Слава Богови!".
    И двамата Остромир и Вълкашин го разбират напълно: "Glory To God".
    Остромир си казва на ум: В нашето село казват "Слава Богу!".
  
  
  • Нѣ̋кой славяногласен казва: "Слава Богу!".
    Остромир го разбира така: "Glory To God".
    Вълкашин го разбира така: "Glory Of God" или "God's Glory".
  
  
  • Да се върнем в съврѣменна България.
  
  
  • Всичките изрази "Glory To God", "Glory Of God" или "God's Glory"
    се прѣвеђат еднакво: "Слава на Бог" или "Слава на Бога" или "Слава Богу".
  
  
  • Езикът ни вече е балкански:
    
    
    • {Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.
  
  
  • (.. скрий го битието на българския̌т език ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славянски  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славянски  (.. скрий ..) 
  
  
  • Поради звукови изменения, най-вече заради законът за отваряне на сричката, при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род в единствено число, както по O-схемата, така и по U-схемата, формитѣ на стария̌т винителен падеж (акузатив) съвпадна̨ли с формитѣ за именителен падеж (номинатив).
  
  
  • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
  
  
  • Не ставало ясно кой кого е чул (услышал).
  • За да разрѣши проблемът, славянския̌т език развил категорията "одушевени сѫществителни имена" и за "одушевени сѫществителни имена" създал нов винителен падеж, нов акузатив, с форми от генитивът (родителния̌т падеж).
  
  
  • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
  • Чьловѣка услъıша Богъ.
  • Чьловѣкъ услъıша Бога.
  
  
  • Интересното е, че новия̌т акузатив заимствал генитивната форма само по O-схемата.
  • Напримѣр: Думата "съıнъ" можѣла да има генитив както по O-схемата (съıна), така и по U-схемата (съıну).
    Обаче, новия̌т акузатив можѣл да бѫде само "съıна".
  
  
  • (.. скрий го новия̌т акузатив ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   References: прѣпратки  (.. покажи ги тука ..) 
  
  ◄►  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   References: прѣпратки  (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) 
  
  
  • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
  • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
  • christotamarin.blogspot.com: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  
  
  • (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   14. За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   14. За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти  (.. скрий го раздѣлът ..) 

::2022-12-05 18:00::

• Този текст не се отнася до етимологията на думитѣ.


• Нѣ̋мам прѣд вид всичкитѣ източно-български диалекти, а само централно-балканскитѣ: Котел-Елена-Търново-Трѣ̋вна, за които се смѣ̋та, че сѫ в основата на новобългарския̌т книжовен език.


• Нѣ̋ма да уточнявам ареалът на явлението - явно е, че той е доста по-широк.


• Тази тема е във връзка с тази.


• Kраткитѣ (клитичнитѣ) винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в разглеђанитѣ диалекти сѫ измѣнени и прѣструктурирани.
  
  
  • За сравнение, дателнитѣ клитични форми {ми, ти, си, ни, ви, му, й, им} сѫ си остана̨ли стабилни.


• Нека да раздѣлим винителнитѣ клитични форми на три групи:
  
  
  • 1_{мѫ, тѫ, сѫ}
  • 2_{нѫ, вѫ}
  • 3_{го, я̨, ги}


• Третата група 3_{го, я̨, ги} не показва особености в сравнение с остана̨лите български диалекти.
  
  
  • Формата {ги} е общо нововъведение в българския̌т (балкано-славянския̌т) език.
  
  
  • Формата {я̨} в източнитѣ диалекти се произнася йъ, но това в случая̌т е етимологичното ӥ произношение, а не е проява на характерната за тези диалекти вокална редукция.
  
  
  • Формата {го} обаче нормално се редуцира до {гу}, и то дори под ударение (не гу познавам), което може би показва, че ударението е измѣстено върху клитиката неотдавна или поне след появата на вокалната редукция.


• За първата група 1_{мѫ, тѫ, сѫ} е характерна промѣ̋ната на етимологичната гласна Е (както в западно-българскитѣ {ме, те, се} във Ѫ(Ъ). Това не прилича да е проява на характерната редукция. По-скоро това е прѣструктуриране. Може да се тѫрси влашко влияние като обяснение на явлението. Ако пък държим да намѣрим обяснение в славянски, то възможно е малкия̌т юс в тѣзи форми да е прѣмина̨л в голѣ̋м юс (както има много подобни случаи в полски, макар там тѣ да сѫ систематични).


• Втората група 2_{нѫ, вѫ} е най-интересната. Освен промяна на гласната в Ѫ(Ъ), подобно на първата група, важното в случая̌т е да отбѣлѣжим, че източно-българскитѣ диалекти различават винителнитѣ от дателнитѣ клитични форми:
  
  
  • винителнитѣ форми сѫ {нѫ, вѫ},
  • а дателнитѣ - {ни, ви}.
  
  
  • Примѣр:
  
  
  • Шъ ви дам да разберете!
  • Ако не слушате, шъ вѫ дам на Торбалан!
  
  
  • И тука най-вѣроятно е влашкото влияние.
  
  
  • Възможно е това да е остатък от старо двойствено число, но това е малко вѣроятно, понеже форми с -A- са невъзможни (Не нѫ оставяй! Не на оставяй!).


• И тъй, диференцирането на винителнитѣ от дателнитѣ клитични форми на личнитѣ мѣстоимения е едно от най-важнитѣ нововъведения в източно-български, което не е влѣ̋зло в книжовния̌т ни език.


• Защо не е влѣ̋зло? Двѣ причини виђам.
  
  
  • Първо, създателитѣ на книжовния̌т ни език чувствали неприязън към звукът Ъ.
  
  
  • Второ, по принципът на Марин Дринов, слѣдвало да се приеме западно-българския̌т вариант, понеже е по-близо до старо-българския̌т език.


• (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

---

►►   15. Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковѣд акад. Владимир Георгиев  (.. покажи го интервюто ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   15. Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковѣд акад. Владимир Георгиев  (.. скрий го интервюто ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. ::2022-01-23 16:03:: ..

• ◄►  Този текст не се отнася до етимологията на думитѣ.


• ◄► Това интервю от 1985 е полезно четиво и го копирам да го има и тука при мене, в случай че изчезне оттам.
• ◄► Копирам тука и коментари от facebook, мои и на други хора, във връзка с това интервю.
• ◄► Не става ясно кой е интервюиращия̌т.


• ◄► Четири теми от интервюто прѣдставляват интерес:
  
  
  • Дешифрирането на минойската писменост.
  • Самокритика защо той не е успѣ̋л да разчете Линеар_Б.
  • Как е бил прѣвъзмогна̨т "яфетизмът" на Мар.
  • Дешифрирането на етруската писменост.


• ►►   Текстът на интервюто  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)
• ▼▼   Ето го интервюто или по-скоро спомен за него  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)

  През лѣ̋тото на 1985 трѣ̋бваше да направя̨ анкета с нашия̌т бѣлѣжит езиковѣд акад. Владимир Георгиев. Това бѣше задължително за дипломната ми работа в университетът в Пловдив. Курсовия̌т ми рѫководител проф. Борис Симеонов по този повод бѣ уредил да посѣтя̨ село Габаре, Врачанско, къдѣто акад. Георгиев щѣ̋л да прѣкара лѣ̋тото, в родната си кѫща.

  Анкетата ми бѣше за минойския̌т език и съвмѣстната работа на акад. Георгиев с англичанинът Майкъл Вентрис, който прѣз 1953 бѣ разчел минойската писменост Линеар_Б.

  Пътувах до Габаре с влак и автобус. В началото на селото се бѣлѣѣха̨ руинитѣ на "кале", т.е. останки от стара крѣпост. Природата бѣ живописна, никъдѣ не съм виђал толкова много бръмбари-рогачи. В полето имаше козар и той ме упѫти към кѫщата на професорът.

  Отворих широка порта към двор с много овощни дръвчета. В дъното до един сайвант имаше сѣнник, а под него маса с двѣ чаши и чайник. Владимир Георгиев бѣ облѣчен в разкошни западни дрехи, които придаваха̨ на старческата му осанка спортен вид. Той удряше бързо и увѣрено върху клавишитѣ на пишеща машина, а на бѣлия̌т лист се редѣ̋ха латински букви.

  Повечето от книгитѣ на свѣтовно известния̌т професор лингвист бѣ̋ха̨ написани на френски, немски, английски и руски. Дори издадената прѣз 1949 в сборникът "Годишник на Софийския̌т университет" монография "Дешифриране на минойскитѣ надписи", която бѣ̋х издирил в библиотеката, за да се подготвя̨, бѣ на френски.

  Като видях Владимир Георгиев в дворът, се стѫписах. Едва сега си дадох смѣтка, че прѣд мен стои не само човѣкът, който бе дешифрирал минойския̌т и етруския̌т, но който знаѣше дрѣвногръцки, латински, хетски, лувийски, фригийски, тракийски, лидийски, семитски, финикийски... Бѣ̋х на прагът на портата и рѣших да се върна̨, за да не прѣча̨ на работата, когато чух бодрото:

  - Ти ли си студентът на Боби Симеонов? Влизай, влѣз! Знаеш ли на какво викат по нашия̌т край "мюре"?

  - Не, - едвам отговорих и вече се чудѣх дали да му кажа̌, че имам интереси към сравнителното езикознание, а не толкова към лексикологията. Но си замълчах, щѣше да прозвучи тѫпо.

  - Ти си мюре, но не си виновен. Влизай, сипи си чай. Много сѫ любопитни… Боби те праща тук по зарѫка на Стефан Продев, гложди ги любопитството, пък и нали вече е "перестройка"… Сѣ̋дай, ще им утолим жађата за клюки…

  Нѣ̋мах прѣдстава за какво говори, но интуитивно схвана̨х, че професор Симеонов е имал основателна причина да фамилиарничи с мен. Всички състуденти ми завиђаха̨, Боби се славѣше в университетът с високомѣрието и прѣнебрѣжението си към тѣ̋х, а мен ме протежираше. Явно това е да си "мюре"?

  Прѣз 1985 свѣтът слѣдѣше със затихна̨л дъх прословутата "перестройка" на съвѣтския̌т президент Михаил Горбачов, с която той обѣщаваше "социализъм с човѣшко лице". В СССР настѫпваха̨ промѣни. Тѣ особено радваха̨ интелигенцията в България, която стана̨ смѣла и започна̨ да се опиянява от възможността за "гласност". Все повече се чуваха̨ критични думи, а тон за това в нашата страна се даваше от вѣстник "Култура" и неговия̌т главен редактор Стефан Продев. Както разбрах по-късно, Продев бѣ накарал Боби Симеонов да прати един студент, който под прѣдлог за "анкета" за дипломната си работа да накара великия̌т мълчаливец Владимир Георгиев да проговори. Обаче шефът на вѣстник "Антени" Веселин Йосифов, извѣстен с контактите си с Държавна сигурност, бѣше разбрал "планът" и дружески бѣ прѣдупрѣдил Владимир Георгиев каква е цѣлта на "анкетата" ми. От всички само аз не знаѣх, че съм "мюре" и че "анкетата" ми се слѣди от доста хора, които искаха̨ да разбера̨т една истина…

  Вгледах се в лицето на Владимир Георгиев, който довършваше статията си на немски, и установих, че това е лице на човѣк, затворен в себе си. То не излъчваше нищо простодушно и славянско, нѣ̋маше ги и типичнитѣ черти на българитѣ, сѣ̋каш прѣд мен бѣше западняк. Зад непосрѣдствената учтивост се криѣше талантът на индивидуалист.

  Още прѣз 1934, както разбрах по-късно, младия̌т учен Георгиев е имал срѣщи във Виена, къдѣто е специализирал, с учен-нацист, който се е опитал да го вербува за арийското езикознание.

  Прѣз 1933 и 1934 Георгиев специализира във Виена при най-добрия̌т езиковѣд по дрѣвни езици проф. Паул Кречмър. Прѣд него той сподѣля теорията си, че населението, което е живѣ̋ло на Балканитѣ и на Егея прѣди гърцитѣ, е говорило особен индоевропейски език. Георгиев дори смѣ̋тал, че е възможно създателитѣ на крито-минойската писменост да сѫ въодушевили финикийцитѣ да създада̨т своята азбука. Дарбата на младия̌т български учен и лекотата, с която усвоявал новитѣ и дрѣвни езици, е направила впечатление на Кречмър и един ден се появил този учен от Берлин, който се опитал да убѣди българинът, че в свѣтлината на новитѣ достижения на арийското езикознание на Шухард и Рейнерт, произходът на гръцкия̌т народ е германо-арийски и гърцитѣ сѫ първитѣ индогерманци на Егея, а ако е имало изобщо народи прѣди гръцката колонизация, тѣ не сѫ индоевропейски, а вѣроятно семити.

  Георгиев си замълчал. Той си спомни, че е мълчал по сѫщия̌т начин и нѣ̋колко години преди 1950, когато с типичния̌т си маниер на убѣђение, което не търпи неподчинение, съвѣтскитѣ езиковѣди проповѣ̋двали на българскитѣ си колеги, че марксисткото езикознание започва с яфетизмът на Н.Я.Мар…

  Прѣз 1985 нѣ̋маше леснодостѫпни записващи устройства (касетофони) и аз дращѣх по тетрадката с молив, а академик Георгиев е единствения̌т човѣк на свѣтът, който ме е успокоявал, че така и така ще прѣдам вѣ̋рно думите му, и да не се притѣснявам, ако пропусна̨ да запиша̨ нѣщо…

  Все пак съм записал немалко прѣ̋ка рѣч на моя̌т събесѣдник:

  - Нѣ̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание". Има умни хора, учени, езиковѣди. Един от тѣ̋х е Роман Якобсон. Той напусна̨л болшевишка Русия слѣд революцията, но не се занимавал с политика и успѣ̋л да поддържа връзки с колеги от СССР. Якобсон ги утѣшавал, че е абсурд "яфетизмът" на Мар да замѣсти истинското сравнително езикознание, но Мар почина̨л прѣз 1934, а теорията му продължавала да ограничава научнитѣ методи на сравнителното езикознание в СССР. Ето защо Якобсон намѣрил връзки и един ден прѣз 1950 прѣстарѣлия̌т Сталин приел в кабинетът си един млад съвѣтски учен-езиковѣд, чието име никога нѣ̋ма да научим. Той разказал на Сталин, че учението на грузинецът Мар не е истинска наука за езикът. Не се знае какво още му е говорил, но много скоро Сталин написал езиковѣдска студия и стана̨л езиковѣд. Била публикувана във вѣстник „Правда“ на първа страница без име, но всички знаѣли, че това го е писал лично другаря̌т Сталин. За един ден Мар бил детрониран и от свѣтило на марксисткото езикознание бил изпратен посмъртно в Сибир, а Номер 1 на марксисткото езикознание стана̨л Сталин, който наблегна̨л на методологията. Сталин бил написал горѣ-долу слѣдното: дори Маркс и Енгелс се учѣха от диалектическия̌т метод на Хегел, а другаря̌т Мар отказа да се учи от постиженията на класическото индоевропейско езикознание… Якобсон веднага написал статия в западен свѣтовен езиковѣдски журнал, в която подкрѣпял езиковѣдът Сталин.
  Всѫщност, Сталин е направил добро прѣз животът си единствено на съвѣтското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковѣд…

  Георгиев замълча за миг, събра мислитѣ си и продължи:

  - Аз издадох на френски прѣз 1949 книжката си от 80 страници "Дешифриране на минойскитѣ надписи". Бѣше ме страх да я̨ издам на български, защото все щѣше да се намѣри нѣ̋кой, който услужливо да каже, че не е "яфетическа". Но слѣд статията на Сталин от 1950 нѣщата се промѣниха̨. Прѣз 1950 и аз се включих да хваля̨ Сталин и изнесох два доклада "Учението на Й.В.Сталин за езикът и проблемитѣ на българското езикознание" и "Значението на новитѣ трудове на Й.В.Сталин за развитието на българското езикознание". За мен 1950 година бѣше най-плодотворна като учен, понеже всичко, върху което бѣ̋х работил, под страх да не бѫда̨ обвинен, че не е "яфетическо", сега можѣх да го публикувам уж е в духът на марксисткото езикознание на Сталин. Така се появиха̨ работите ми, които ме направиха̨ не само извѣстен на запад, но и стана̨х свѣтило в СССР, при това по теми, които не бих могъл да издам нито когато бѣ̋хме приятели на Германия, нито по врѣмето от 1944 до 1950, когато можѣх да бѫда̨ обвинен, че не съм "яфетист". Аз бѣ̋х езиковѣд със свѣтовна извѣстност още тогава и можѣх да пиша̨ на какъвто си искам от европейскитѣ езици и да публикувам, където си искам. Прѣз 1950 издадох съкратен вид на книгата си за дешифриране на минойскитѣ надписи в брой 4 на съвѣтското научно списание "Вестник древней истории". Прѣз сѫщата година излѣзе в Годишникът на Софийския̌т университет трудът ми "Минойскитѣ двуезични надписи". Прѣз 1950 пусна̨х обстойна статия по тази тема и в английското списание "The Language" под надслов: "Разрѣшението на минойския̌т проблем". Все прѣз 1950 в кн. 2 на "Lingua Romanensis" публикувах "Към въпросът за тълкуването на четири минойски надписи", а в "Studi Etruschi" пусна̨х "Произходът на етруските", къдѣто доказвах, че името "етруски" води произходът си от "Троя". Прѣз 1950 в нѣмското Kleinasiatische Forschungen пусна̨х "За произходът и езикът на пеласгитѣ, данайцитѣ и ахейцитѣ", а в бр. 71 на "Списание на БАН" се появи пак прѣз 1950 статията ми "Към етногенезисът на гръцкия̌т народ". Как се казваш?

  Вдигна̨х глава от листът и си казах името и фамилията. Професорът кимна̨ гостоприемно, сѣ̋каш едва сега ме бѣ поканил вкѫщи, и попита:

  - Сигурно си влюбен в структурализмът на Сюсюр?

  - Да - усмихна̨х се аз. - Но чета̨ и структуралисти литератори, като Цвѣтан Тодоров от Париж.

  - Охо, - засмѣ̋ се Георгиев. - А изкушен ли си от историята?

  - Малко - уклончиво отговорих аз.

  Изведнѫж живия̌т поглед на учения̌т потъмнѣ̋ и сѣ̋каш увѣхна̨. Той каза повече на себе си:

  - Аз бѣ̋х много изкушен от историческата тема за прѣдгръцкото население на Егея и неговия̌т произход. За един историк е добрѣ да има филологическа подготовка, като моята. Но за един езиковѣд, който е тръгна̨л да дешифрира непознати писмености, е гибелно да изграђа априорна историко-културна теория. Тя може да го подведе при конкретната работа над дешифрирането. Това научих от Майкъл Вентрис, един англичанин, по професия архитект. Той никога не ми го е казвал, нито си го е мислѣл, очевидно. Аз просто го проумѣ̋х, слѣд като той разчете Линеар_Б… Вентрис бѣше любител, но с добра езикова подготовка, и се опитваше да разчете минойскитѣ надписи. Прѣди него неуспѣшно се бѣ опитал Хрозни, един чех, който в младитѣ си години разчете хетската писменост, но на стари години не успѣ̋ да се справи с минойската. През 1950 получих за първи пѫт писмо от Майкъл Вентрис, в което той ми съобщаваше, че слѣди моитѣ разработки по дешифриране на минойската писменост и е възхитен от опитът ми да пробия̨ чрѣз фонетичното значение на знацитѣ. Майкъл ми изпращаше резюме̒ от своя кореспонденция с другитѣ изслѣдователи по свѣтът, които правѣха̨ опит да дешифрират знацитѣ от Крит. Той ми прѣдложи да си сътрудничим и редовно изпращаше писма какво прѣдприема и докъдѣ е стигна̨л. За да ме улесни, прѣдложи сам да се съсрѣдоточи в морфологични опити, след като аз съм поел фонетичнитѣ, но американката Алиса Кобер му била писала, че е безсмислено да се води кореспонденция. А Кобер бе единствената, която се занимаваше с флексията и дали единственото и множественото числа при минойскитѣ надписи се различават от падежитѣ или не. Майкъл тръгна̨ по тоя пѫт и ми благодарѣше за проучванията ми над етруския̌т език, понеже бѣ убѣден, че минойскитѣ надписи сѫ на етруски. Както казах, той не бѣше филолог и ми пишѣше, че без помощта на човѣк като мен, който да познава дрѣвногръцкитѣ диалекти, нѣ̋ма да успѣе да направи таблица с повтарящи се минойски знаци, понеже има понятие само от класическия̌т гръцки на Омир и не знае как е звучал гръцкия̌т 500 години прѣди това.

  Всѫщност, знаеш ли какво е казал "Еклисиаст" в Библията? – този въпрос бе към мен: - Много познание не развива духът. Това е казал и го е казал за такива като мен…

  Владимир Георгиев се огледа. Бѣше хубав ден от края̌т на август, дълъг и топъл. Тишината попиваше в мислитѣ му и го прѣдразполагаше към откровение:

  - Ти нѣ̋ма да си ходиш, ще спиш в лѣ̋тната кухня. А сега ще ти кажа̨ най-важното. Когато в началото на 20-ти вѣк Евънс проучи минойскитѣ надписи, той установи и тритѣ вида минойско писмо. Първата писменост на дрѣвнитѣ хора от Крит, живѣли в столицата Кнос на легендарния̌т цар Минос през 3-то хилядолѣтие прѣди новата ера, е било йероглифното писмо. Но минойскитѣ йероглифи нѣ̋мат нищо общо с египетскитѣ. Приемник на критскитѣ йероглифи е писмото Линеар_А, което не е разчетено, но се знае, че не е на гръцки език. Слѣд това е Линеар_Б, което е на елински диалект от поне 800 години прѣди Омир. На Кипър има слогова писменост, която е от врѣмето на микенцитѣ. Всички тези писмености се засичат, дори не е ясно дали кноските йероглифи сѫ били употрѣбявани от сѫщия̌т народ, който е говорил Линеар_А. През 1972 във Варна бѣше открито халколитно селище от 4-то хилядолѣтие прѣди Христа, къдѣто е намѣрено най-старото технологично обработено злато в Европа и свѣтът. Сложи една права линия от Варна до Крит и прѣд теб е територията на загадката, нарѣчена "дрѣвни Балкани". Тук топонимите и днес са от времето на пеласгите и траките. Класическият древногръцки е пълен с такива думи, а Крит е бил робовладелческо общество, понеже минойските надписи са предимно инвентарни списъци, били са продавани и хора, не само жито и добитък. А в "Илиада" Омир ни прѣдставя една родова аристокрация, която тепърва ще става робовладелско общество. Моята идея, свързана с историческата картина на Балкано-егейския̌т свѣ̋т, бѣше, че "Илиада" и "Одисея", независимо, че се формират међу 10-ти и 6-ти в.в. пр.н.е., съдържат всѫщност спомен от края̌т на микенската епоха. Този спомен е мѫтен, понеже над него сѫ наслагвани по-късни елементи, но споменът може да бѫде реконструиран. Аз установих, че героитѣ, които водя̨т война против Троя в омировския̌т епос, сѫ наричани "ахейци, данайци и аргейци", но това очевидно не сѫ гърци, въпрѣки че като не-гърци сѫ били елинизирани. Чисто гръцкитѣ племена, а именно еолийци, дорийци и йонийци ги нѣ̋ма в "Илиада". В нея̨ името на йонийцитѣ се срѣща само един пѫт, в 13-та пѣсен, но това явно е по-късна добавка. Разбираш ли, тритѣ главни племена, от които е съставен гръцкия̌т народ, които сѫ дорийци, еолийци и йонийци, не сѫществуват за "Илиада". Според мен, микенската цивилизация е била унищожена прѣз 12-ти вѣк от гърцитѣ и аз бѣ̋х съгласен с Майкъл Вентрис, че Линеар_Б не е писменост на древногръцки език, а на етруския̌т, но сгрѣших. Вентрис все пак доказа, че Линеар_Б е писменост на древногръцки. И все пак, независимо, че Линеар_Б е била писменост на древногръцки език, той не е сѫщия̌т като дрѣвногръцкия̌т на Омир. Разбираш ли? За Чедуик това е стар диалект, а за мен ахейци, данайци и аргейци сѫ очевидно пра-гърци, тѣ говоря̨т койне, древногръцки, който не е точно езикът на Омир. Това явно сѫ първитѣ елинизирани микенци и тѣ̋хна писменост е Линеар_Б. По-късно, чиститѣ елини, каквито сѫ дорийци, еолийци и йонийци, приемат за писменост финикийската азбука.

  - Ако не са гърци, какви са? - попитах аз.

  - Тукидид пише: "До Троянската война Елада не бе направила нищо с общи усилия. На мен даже ми се струва, че Елада като съвкупност не е и носила това име и че това нейно обозначение дори не е сѫществувало прѣди Елин, синът на Девкалион, но че имената по нея̨ идвали от имената на отдѣлнитѣ племена, прѣдимно пеласгитѣ." А Херодот отбѣлѣ̋зва: "Населението на Атика бѣше пеласгийско, но с идването на елинитѣ то промѣни своя̌т език." Забѣлѣжи, името на данайцитѣ в класическия̌т период не е свързано нито с едно гръцко племе и нѣ̋ма връзка с гръцки диалект. Причината очевидно е слѣдната. Прѣз 1947 при разкопки в юго-източна Мала Азия бѣ̋ха̨ намѣрени билингви на йероглифния̌т "хетски" и на финикийски езици. Това даде възможност да се дешифрира йероглифния̌т "хетски" и стана̨ ясно, че той е език на народът "дануна". Отдавна се прѣдполагаше, че името "дануна", което се срѣща в египетски и семитски, е идентично с името на "данайцитѣ" от "Илиада". "Дануна" е семитското име на този народ, а самоназванието му е "аданава(на)". Тоест, на езикът на гърцитѣ е прѣтърпѣ̋ло съвсѣм незначително измѣнение. "Аргейци" значи "жители на Аргос". В класическия̌т период това сѫ елини, но какви сѫ били жителитѣ на Аргос прѣди това? В "Каталогът на корабитѣ", една късна част от "Илиада", все пак има данни за по-дрѣвни врѣмена. Там срѣщаме изразът "всеелини и ахейци". Тоест, очевидно изразът е спомен от врѣмето, когато етническото различие међу елини и ахейци, е сѫществувало. И ахейцитѣ не сѫ били още елинизирани. Във войната с Троя, елинитѣ не сѫ основната сила, тѣ както беотийци и етолийци сѫ викани от нѣ̋кой, който е рѫководил центърът. Негръцки народи тогава сѫ ахейци, данайци, ликийци, етруски, които по това врѣме сѫ живѣли в Егейската област. Други негръцки народи, населяващи тогава Егея, сѫ: етео-критянитѣ, пеласгитѣ, кидонитѣ, карийцитѣ, лелегитѣ, троянцитѣ, дарданцитѣ… Прѣз 13-ти вѣк пр.н.е. Егея е опустошена, а гръцкитѣ племена прѣз 12-ти вѣк пр.н.е колонизират и елинизират земитѣ на негръцкитѣ народи: Тукидид дава свѣдение, че Беотия, колонизирана от беотийци, прѣди това се е казвала Кадмея. Слѣд Троянската война, според Тукидид, дорийцитѣ завладѣ̋ват Пелопонес. Тесалийцитѣ прѣвземат Тесалия, етолийцитѣ земята, която става Етолия. Атиняните, които сѫ пеласги, сѫ елинизирани от йонийцитѣ. Пеласгитѣ в Атина, според Херодот, се самонаричали "кранеяи"… Ето това е моята историческа теория: носителитѣ на крито-микенската цивилизация сѫ били не-гърци. Окончателното колонизиране на тая цивилизация от гърци е завършило прѣз 12-ти вѣк пр.н.е. След 12-ти вѣк вече нѣ̋ма минойски писмености. Една част от ахейци, данайци, аргейци и кидонци остават на Егея и сѫ асимилирани, а друга се заселва по южния̌т брѣ̋г на Мала Азия. Тѣхнитѣ имена се срѣщат в хетски език и в йероглифния̌т "хетски", езикът на "дануна". Една част от пеласгитѣ и старо-критянитѣ се прѣселват от Крит в Палестина слѣд 12-ти вѣк пр.н.е. и имената им като пелистимци/филистимци и кафторийци (о. Кафтор в Библията е о. Крит) са известни в Библията, където се сочи, че са преселници от о. Кафтор. Тоест, според моята теория, произходът на гръцкия̌т народ и на гръцкия̌т език от класическата епоха, сѫ резултат от доста сложен синтез на негръцки и гръцки племена и диалекти. Грѣшката ми бѣше, че не допусна̨х, че този период започва още прѣз 15-ти вѣк пр.н.е. и че е възможно минойското писмо Линеар_Б да е част от този сложен синтез. И докато аз вѣ̋рвах на априорната си историческа теория, според която елинизацията датира след 13-ти вѣк пр.н.е. и не допусках, че Линеар_Б, който е от 15-ти вѣк пр.н.е., е форма на дрѣвногръцкия̌т, моя̌т приятел Майкъл Вентрис, необрѣменен от исторически хипотези, на базата на една таблица, направена по образец на военните системи да дешифровка, влѣзе в историята.

  - А как дешифрирахте етруската писменост?

  Владимир Георгиев се засмѣ̋:

  - Отказах се от историческите хипотези, загърбих взирането във фонетиката и използвах "морфологичния̌т метод" на Вентрис. Така разчетох етруското писмо. Майкъл щѣше да е щастлив от подходът ми, но нещастна автомобилна катастрофа отне животът му още прѣз септември 1956.

  • (.. скрий  го самото интервю ..)  (.. скрий всичко за интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Дешифрирането на етруската писменост: мои коментари  (.. покажи ги ..) 
  
• ▼▼   Дешифрирането на етруската писменост: мои коментари  (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • За дешифрирането на етруската писменост става дума в края̌т на интервюто.
  
  
  • Текстоветѣ на етруски език сѫ записани с архаични гръцки букви и мога̨т да се чета̨т, без да се разбират.
    Езикът на етрускитѣ е неизвѣстен, или поне така се приемаше доскоро.
  
  
  • Оказва се, че Владимир Георгиев се е заблуђавал, че е разчел етруската писменост. За съжаление, опитът му се класифицира като неуспѣшен.
  • Основното заблуђение на Владимир Георгиев по този повод е прѣдположението, че езикът на етрускитѣ е бил индо-европейски. Мал-шанс. Това прѣдположение се оказва грѣшно.
  • Но все пак приносът му към разшифроването на етруската писменост се цѣни.
    Дори отрицателния̌т резултат е цѣ̒нен и цѣнѐн.
  
  
  • Едва в послѣднитѣ години се признава, че етруската писменост е разчетена.
    Приносът основно е на фамилията Bonfante, баща и дъщеря.
  • Оказва се, че етруския̌т език не е индо-европейски.
    Нѣщо повече, той не е сроден с никой познат език.
  
  
  • (.. скрий  ги коментаритѣ за етруската писменост ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   "Приносът" на Сталин за развѣнчаването на "яфетизмът": коментари  (.. покажи ги ..) 
  
• ▼▼   "Приносът" на Сталин за развѣнчаването на "яфетизмът": коментари  (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • Ето тука в интервюто става дума за това.
  
  
  • Акад. Владимир Георгиев казал: Нѣ̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание".
  • Така ни каза и прѣподавателя̌т ни по диамат в математическия̌т факултет на софийския̌т университет:
    Нѣ̋ма социалистически и капиталистически интеграл!
  
  
  • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Откъдѣ е това интервю? Кога е давано?
    Впрочем, при Сталин сѫ влѣзли трима езиковѣди: Виноградов, аспирантът му Серебренников и Чикобава. Уредил ги е Чикобава по грузинска линия.
    
    Интервюто е от 1985. Не става ясно кой е интервюиращия̌т.
    Вѣроятно тогава Владимир Георгиев наистина не е знаѣл кой е налѣ̋л акъл на Сталин.
  
  
  • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
    Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
    В языкознаньи знаете Вы толк,
    А я простой советский заключённый,
    И мне товарищ — серый брянский волк. ( текст Алешковски, пѣе Висоцки)
    
    Владимир Георгиев в интервюто:
    Всѫщност, Сталин е направил добро прѣз животът си единствено на съвѣтското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковѣд…
    Това е единственото добро нѣщо, което Сталин е правил прѣз животът си.
  
  
  • Яфетизмът на Мар, който е властвал нѣ̋колко десетилѣтия в съвѣтското езикознание, не признавал аксиомата за естественитѣ езици.
    Все още има доста пишман-лингвисти, които все гледат да я̨ заобиколя̨т.
  
  
  • (.. скрий  ги коментаритѣ за "приносът" на Сталин ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Дешифрирането на минойската писменост: коментари  (.. покажи ги ..) 
  
• ▼▼   Дешифрирането на минойската писменост: коментари  (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • Интервюто с акад. Владимир Георгиев е публикувано в интернет под това заглавие.
  
  
  • Отклонение: Владимир Георгиев употрѣбява терминитѣ "хетски" и "йероглифен хетски".
    Мисля̨, че в по-ново врѣме сѫ стандартизирани терминитѣ "хетски" (Hittite) и "хатски" (Hattic).
    Хетския̌т език е индоевропейски. Клинописнитѣ текстове на хетски сѫ били разчетени от чешкия̨т лингвист Bedřich Hrozný прѣз 1915.
    Клинописнитѣ текстове на хетски сѫ най-старитѣ текстове на индоевропейски език, с които науката разполага.
    Хатския̌т език не е индоевропейски.
  
  
  • Сводка за минойската писменост (за незапознатитѣ с фактитѣ).
    
    Има три вида минойска писменост.
    
    
    • Йероглифна. Неразчетена. Подход към нея̨ нѣ̋ма. Минойскитѣ йероглифи не приличат на никакви други йероглифи. Текстоветѣ са малко.
    
    
    • Линеар_А. Фонетично сричково писмо. Още неразчетено. Владимир Георгиев има принос в изслѣдването на тази писменост. Не е ясно на какъв език е. Вѣроятно е на нѣ̋кой отдавна изчезна̨л език.
    
    
    • Линеар_Б. Фонетично сричково писмо на гръцки език от онова врѣме. Разчетено от Майкъл Вентрис.
    
    Текстоветѣ на Линеар_А мога̨т приблизително да се чета̨т на глас, но без да се разбират.
    Текстоветѣ на Линеар_Б се разбират, защото сѫ на гръцки.
    
    Не е ясно дали езикът на минойскитѣ йероглифи и езикът на Линеар_А е един и сѫщ.
    Писмеността Линеар_А вѣроятно е била разработена за този неизвѣстен език и не е била съвсем подходяща за гръцкия̌т език.
    Поради това гръцкитѣ текстове, записани на Линеар_Б, звуча̨т своеобразно и непривично.
  
  
  • В интервюто си Владимир Георгиев наблѣ̋га на оправданията за неуспѣхът си.
    Той е имал и подготовката, и възможността да разшифрова Линеар_Б, но поради прѣдубѣђения към гръцкия̌т език, успѣхът отишъл при Майкъл Вентрис.
  
  
  • Опит за аналогия:
    
    Линеар_А може да се чете на глас, но не може да се разбира - езикът е съвсем непознат. Нѣ̋ма изгледи да бѫде нѣ̋кога разшифрован.
    
    Етруската писменост прѣди фамилията Bonfante е била на сѫщото дереџе: чете се, понеже буквитѣ сѫ като гръцкитѣ, ама не се разбира какво пише - езикът е съвсѣм непознат.
    
    Каква е разликата? Защо в разчитането на етруското писмо все пак е имало успѣх?
    
    Заради огромния̌т брой запазени етруски надписи - около 10000.
    
    И сега вкарайте в тази схема тракийския̌т език с единствения̌т надпис - на пръстенът от Езерово.
    Никакъв шанс нѣ̋ма тракийския̌т език нѣ̋кога да ни стане извѣстен.
  
  
  • (.. скрий  ги коментаритѣ за минойската писменост ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   References: прѣпратки  (.. покажи ги тука ..) 
  
  ◄►  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   References: прѣпратки  (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) 
  
  
  • arhivar.blog.bg: Дешифриране на минойската писменост
  • Дешифриране на минойската писменост (интервю с акад. Владимир Георгиев)
  • wikipedia: Vladimir Georgiev
  • wikipedia: Michael Ventris
  • wikipedia: Борис Симеонов
  • wikipedia: Марр, Николай Яковлевич
  • wikipedia: Japhetic theory
  • wikipedia: Й.В.Сталин: Марксизм и вопросы языкознания
  • wikipedia: Roman Jakobson
  • wikipedia: Hittite language
  • wikipedia: Hattic language
  • wikipedia: Etruscan language
  • wikipedia: Giuliano Bonfante
  • wikipedia: Larissa_Bonfante
  • christotamarin.blogspot: Аксиомата за естественитѣ езици
  • christotamarin.blogspot: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
  • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
  • facebook/ Даниел Николов ::2019-04-08 16:15
  • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
  • wikipedia: Товарищ Сталин, вы большой учёный
  • youtube: Товарищ Сталин, вы большой учёный (поёт Высоцкий)
  
  
  • (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   16. Келтската езикова група  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Келтската езикова група  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄►  Този текст се отнася до генеалогичната класификация на езицитѣ, а не до етимологията на думитѣ.


• ►►   Келтската езикова група: факти и забѣлѣжки  (.. покажи ги тука ..)  (.. покажи във facebook от 2022-10-11 09:53 ..) 
• ▼▼   Келтската езикова група: факти и забѣлѣжки  (.. скрий ги ..)  (.. покажи във facebook от 2022-10-11 09:53 ..) 
  
  
  • The Celtic Language Group: wikipedia.
  
  
  • Тъй като аз кıорав келтски език не знам, тука ще пиша̨ само общи съображения.
    
    
    • Когато съм разсѫђавал за индо-европейщината, примѣри с келтски езици не съм давал - ограничавал съм се до славянски, гръцки, романски и германски.
    
    
    • В този подраздѣл ще се събира материал за съпоставката међу келтската езикова група и славянската езикова група.
  
  
  • [Факт] Има в най-западнитѣ части на Европа една група от 4 (четири) родствени езика, които сѫ доживѣли до нашето врѣме.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Повечето от езицитѣ, говорени нѣ̋кога прѣз мина̨литѣ хилядолѣтия, сѫ умрѣли. Думата "умрѣли" тука означава, че тѣ сѫ изчезна̨ли, без да оставя̨т потомство. В този смисъл, латинския̌т език не е умрѣ̋л, защото е оставил потомство. Той - латинския̌т език - е доживѣ̋л до нашето врѣме в разнообразни форми: френски език, италиански, испански, португалски, влашки, ..
  • [Факт] Прѣз 18-ти вѣк споменатата по-горѣ група от четири родствени езика била нарѣчена келтска.
  
  
  • [Забѣлѣжка] "Келти" е название на нѣ̋какви племена или народи от дрѣвността, споменавани в историческитѣ извори.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Думата "келти" в езиковѣдски смисъл и думата "келти" в смисъл от историята и археологията нѣ̋мат нищо общо. Така както думата "композиция" в смисълът ӥ от музиката и живописта и думата "композиция" в смисълът ӥ от желѣзопѫтния̌т транспорт нѣ̋мат нищо общо. Композиторитѣ композират музика - музикална композиция. Бургаскитѣ желѣзничари композират черен влак за София - влакова композиция.
  
  
  • [Факт] Келтската езикова група е част от индо-европейското езиково сѣмейство, наред с други езикови групи като романската, славянската, германската, иранската и индийската, наред с езици като гръцки, албански и арменски, всѣки от които сам образува група.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Лично аз разбирам по̀ от дѫлбоко принадлѣжността към индо-европейското езиково сѣмейство на славянската група, на германската група, на романсът и на гръцкия̌т език. Принадлѣжността на келтската група и на другитѣ горѣ-споменати езикови групи и езици към индо-европейското езиково сѣмейство я̨ приемам на довѣрие.
  
  
  • [Забѣлѣжка-резюме ] В Европа сѫ разпространени индо-европейски (ИЕ) езици от пет групи: романската, германската, славянската, келтската и индийската, а сѫщо така още два ИЕ езика - гръцки и албански, всѣки от които сам образува група. Арменския̌т не го включвам в Европа, за да не включа̨ и иранската група - нека тѣзи си остана̨т в Азия. Ама циганския̌т език нѣ̋ма как да го изключа̨ и затова споменах индийската група.
  
  
  • [Факт] От всичкитѣ споменати в горнитѣ забѣлѣжки езикови групи и езици, най-малко носители - най-малко хора, говорещи на тѣ̋х, има келтската езикова група.
  
  
  • [Забѣлѣжка] От всичкитѣ споменати в горнитѣ забѣлѣжки езикови групи и езици, можем да отдѣлим циганския̌т език и келтскитѣ езици. Тѣ имат особеност. Нѣ̋ма носител на циганския̌т език, който да знае само цигански. Нѣ̋ма носител на нѣ̋кой келтски език, който да не знае сѫщо така английски или френски.
  
  
  • [Факт] Четиритѣ келтски езика се дѣля̨т на двѣ групи - Brittonic u Goidelic, или P- и Q-:
    
    
    • {P:Brittonic languages} два източни келтски езика, означавани още като два P-езика или два езика от подгрупата на P-келтскитѣ езици.
    
    
    • {Q:Goidelic languages} два западни келтски езика, означавани още като два Q-езика или два езика от подгрупата на Q-келтскитѣ езици.
  
  
  • [Факт-P] Двата езика от подгрупата Brittonic сѫ:
    
    
    • Валийски (Welsh). Езикът на У̌елс (Wales). Дали принцът и принцесата на У̌елс го зная̨т този език? Понѣ̋кога в текстове на български този език може да се срѣщне и като галски. Според wikipedia-та, Welsh е ро̀ден за 562000 души. (.. чуй валийски как звучи ..) 
    
    
    • Бретонски (Breton). Говорен на полуостров Bretagne в Западна Франция. Според wikipedia-та, ро̀ден е за 206000 души. (.. чуй бретонски как звучи ..) 
    
    
    Общо около 800000 души имат нѣ̋кой P-келтски език за ро̀ден.
  
  
  • [Факт-Q] Двата езика от подгрупата Goidelic сѫ:
    
    
    • Ирландски (Irish). Говори се на остров Ирландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 80000 души. (.. чуй ирландски как звучи ..) 
    
    
    • Шотландско-гаелски (Scottish Gaelic). Говори се в Шотландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 60000 души. (.. чуй шотландско-гаелски ..) 
    
    
    • [Забѣлѣжка] Не бива да се бърка шотландско-гаелския̌т език (Scottish Gaelic), който е Q-келтски език, със шотландския̌т (Scottish) диалект на английския̌т език.
    
    
    Общо около 200000 души имат нѣ̋кой Q-келтски език за ро̀ден.
  
  
  • [Факт-PQ] (wikipedia) Общо около един милион души имат нѣ̋кой келтски език за ро̀ден. Това е много по-малко от албански, много по-малко от арменски. Но този брой е по-голѣ̋м от хората, имащи езикът на баскитѣ за ро̀ден.
  
  
  • [Факт-PQ] Във wikipedia-та се дават още два келтски езика, всѣки с по-малко от 2000 носители:
    
    
    • Корнуолски (Cornish). На полуостров Cornwall. Това е P-език, от подгрупата Brittonic, и вѣроятно може да мине за диалект на валийския̌т. (.. чуй как звучи Cornish ..) 
    
    
    • Мански (Manx). На остров Ман. Това е Q-език, от подгрупата Goidelic, и вѣроятно може да мине за диалект на ирландския̌т. (.. чуй как звучи Manx ..) 
  
  
  • [Забѣлѣжка] На въпроси дали нѣ̋кой език е диалект обикновено отговор дава политиката.
    
    Запазвам си правото да считам двата езика Cornish и Manx, езици с прѣнебрѣжимо малко носители, за диалекти.
    
    Прѣдпочитам броя̌т на келтскитѣ езици да си остане 2+2=4.
    А не 3+3=6.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Има два голѣми британски острова - остров Великобритания и остров Ирландия. Всичкото им население от над 80 милиона знае английски и в ежедневието си се оправя на английски. По-малко от милион мѣстни хора имат нѣ̋кой келтски език за ро̀ден, но и тѣ зная̨т и английски. Е, да - гастарбайтеритѣ от Полша зная̨т полски, а гастарбайтеритѣ от Пакистан - панџабски.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Смѣя̨ да прѣдположа̨ слѣдното.
    
    
    • Пра-келтския̌т език (Proto-Celtic), реконструирания̌т общ прѣдшественик на 4-тѣ келтски езика, се е говорѣл на остров Великобритания.
    
    
    • Послѣ - слѣд вѣк-два - и сѫсѣдния̌т остров Ирландия се е заразил с Proto-Celtic.
    
    
    • Прѣбиваващия̌т на остров Великобритания пра-келтски език се е развил до P-келтски език. Зараза с P-келтски език се е прѣхвърлила от островът на полуостров Bretagne. И така сега имаме два P-келтски езика или два езика от подгрупата Brittonic - един на островът (Welsh) и един на полуостровът (Breton).
    
    
    • Прѣбиваващия̌т на остров Ирландия пра-келтски език се е развил до Q-келтски език. Зараза с Q-келтски език се е прѣхвърлила от остров Ирландия към сѣвернитѣ части на остров Великобритания. И така сега имаме два Q-келтски езика от подгрупата Goidelic.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Територията на Западна Европа се изключва като възможна родина на ПИЕ (PIE, Proto-Indo-European, пра-индо-европейския̌т език). Двата британски острова сѫщо се изключват. Всички индо-европейски езици от германската, романската и келтската група, които сега се говоря̨т на териториитѣ на Западна Европа и британскитѣ острови, по нѣ̋кое врѣме сѫ били занесени там.
    
    Какви езици сѫ се говорѣли на тѣзи територии, прѣди там да се настани индо-европейщината - един Господ знае, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
    
    Не се знае и какви езици сѫ се говорѣли на нашенската територия, а за Западна Европа и британскитѣ острови нѣ̋ма как да се знае повече.
  
  
  • [Забѣлѣжка] По-горѣ писах, че реконструирания̌т общ прѣдшественик на 4-тѣ келтски езика - пра-келтския̌т език (Proto-Celtic), се е говорѣл на остров Великобритания. Може обаче той да се е говорѣл прѣди това на континентът, и вече в качеството си именно на пра-келтски да е прѣмина̨л от континентът на островът, а от континентът да е бил изгонен. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Прѣдполагам, че келтскитѣ езици сѫ били първата индо-европейска вълна̀, залѣ̋ла Западна Европа и британскитѣ острови. И слѣдващата вълна̀, съставена от романскитѣ и германскитѣ езици, е изтикала келтскитѣ езици до крайния̌т, до екстремния̌т запад, и до екстремно западане.
    
    Но е възможно прѣди келтоезичната вълна̀ да е имало друга индо-европейска вълна̀, слѣдитѣ от която да сѫ били заличени от слѣдващитѣ индо-европейски вълнѝ. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
  
  
  • [Забѣлѣжка] Как да е. Сега келтскитѣ езици ни се прѣдставят като "пионеритѣ", като първопроходцитѣ на индо-европейщината към Западна Европа и британскитѣ острови.
  
  
  • (.. скрий ги фактитѣ и забѣлѣжкитѣ ..)  (.. скрий го раздѣлът за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Как звуча̨т келтскитѣ езици  (.. покажи тука ..)  (.. чуй там ..) 
• ▼▼   Как звуча̨т келтскитѣ езици  (.. скрий ..)  (.. чуй там ..) 
  
  
  • В youtube попадна̨х на видео за келтскитѣ езици.
  
  
  • Много от носителитѣ на келтски езици ги говорѣли с английски или френски акцент.
  • Видеото цѣлѣ̨ло да покаже какво е правилното произношение за всѣки език.
  
  
  • Ирландски - на timestamp 0:11, бретонски - 01:15, валийски - 02:44, шотландско-гаелски - 03:29 .
  
  
  • (.. скрий звученето на келтскитѣ езици ..)  (.. скрий го раздѣлът за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Съпоставка међу двѣтѣ езикови групи: славянската и келтската  (.. покажи я̨ тука ..)  (.. покажи във facebook от 2022-10-14 15:30 ..)
  
  ◄►  (.. скрий го раздѣлът за келтската група ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼   Съпоставка међу двѣтѣ езикови групи: славянската и келтската  (.. скрий я̨ ..)  (.. покажи във facebook от 2022-10-14 15:30 ..)
  
  
  • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
  
  
  • [Разлика:Difference] Знанията ми за славянскитѣ езици сѫ дѫлбоки, на експертно ниво. Родния̌т ми език е славянски. Докато по сѫщество бѫкел не знам за келтскитѣ езици.
  
  
  • [Прилика:Similarity] И двѣтѣ тѣзи групи принадлѣжа̨т към индо-европейското езиково сѣмейство. И славянскитѣ езици, и келтскитѣ езици сѫ все индо-европейски. Тѣ имат общ прѣдшественик - пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE, Proto-Indo-European), говорен прѣди повече от пет хиляди години.
  
  
  • [Разлика:Difference] Двѣтѣ групи сѫ от различни страни на изоглосата centum/satem. Славянскитѣ езици стоя̨т на страната satem, а келтскитѣ - на страната centum. Било е врѣме, когато значението на тази изоглоса се е прѣувеличавало от ученитѣ езиковѣди.
  
  
  • [Разлика:Difference] Келтскитѣ езици се говоря̨т от сравнително малко хора в "екстремния̌т" Запад на Европа. Хората с ро̀ден келтски език сѫ по-малко от два милиона.
    
    Хората с ро̀ден славянски език сѫ повече от двѣста милиона.
    Стотина пѫти повече.
    
    Нѣ̋колко славянски езика, в това число българския̌т, сѫ в състояние "напълно развити", fully developed. Едва ли нѣ̋кой келтски език е в такова състояние.
    
    Езикът е напълно развит - fully developed, когато той е достатъчен за всички нуђи в ежедневието, включително административни и образователни, когато на него има достатъчно литература - и художествена и научна, и когато той дава достѫп до свѣтовната литературна класика чрѣз качествени прѣводи.
  
  
  • [Прилика:Similarity] И двѣтѣ думи "славяни" и "келти" имат точни опрѣдѣления - точни дефиниции - в лингвистиката. Това сѫ хора, говорещи съотвѣтно на славянски или на келтски език.
    
    И двѣтѣ думи обаче се употрѣбяват и извън лингвистиката, къдѣто значенията им сѫ неясни. Употрѣбяват се в историята, археологията, етно-културнитѣ изслѣдвания, дори в генетиката.
    
    Лошото е, че широката публика не разбира, че тѣзи думи се употрѣбяват в различен смисъл.
    
    Напримѣр, хората, които в етно-културни или исторически изслѣдвания сѫ нарѣчени "келти", може да не сѫ били келтоезични.
    
    Археологията може да опрѣдѣля нѣ̋каква изкопана култура като "славянска", влагайки в думата "славянска" нѣ̋какъв непознат за мене смисъл, но археологията може да докаже, че хората сѫ били славяногласни, само ако изкопае надписи на славянски език.
  
  
  • [Разлика:Difference] Нѣ̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наслѣдена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
    
    Има два славянски народа - словѣнци и словаци, които наричат себе си "славяни", а езикът си - "славянски".
  
  
  • [Прилика:Similarity] Нѣ̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наслѣдена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
    
    За повечето славяногласни, включително и за нас българитѣ, думата "славяни" или "славянски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
  
  
  • [Разлика:Difference] Исторически, археологически, етнокултурни изслѣдвания разширяват ареалът на "келтитѣ" в тѣхен смисъл на думата доста извън ареалът на езиковитѣ келти, както тѣ сѫ познати на съврѣменната наука за езицитѣ.
    
    В нашата съврѣменност ареалът на славяногласието в езиков смисъл е много голѣ̋м, и не се случва исторически, археологически, етнокултурни изслѣдвания да разширяват ареалът на "славянитѣ" в тѣхен смисъл на думата извън днешния̌т езиков ареал.
  
  
  • (.. скрий ги приликитѣ и разликитѣ ..)  (.. скрий го раздѣлът за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  

---

►►   17. Хипотеза за етимология на етнонимът албанци  (.. покажи го раздѣлът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   17. Хипотеза за етимология на етнонимът албанци  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄►  Този текст се отнася до етимологията на дума от међународната лексика.


• ►►   Сводка за етимологията на нѣ̋кои балкански етноними  (.. покажи ги тука ..) 
• ▼▼   Сводка за етимологията на нѣ̋кои балкански етноними  (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Македонци.
    В тази точка ще излѣя̨ цѣ̋лото си натрупано шегобийство, за да не остане такова за другитѣ точки.
    
    Македонци значи владѣтели на мирудията.
    Отговарят за това тя да се слага на всѣ̋ко гърне.
  
  
  • Румѫнци. Ясно. Означава римляни.
  
  
  • Власи. Почти ясно. Това е славянска дума, заемка в славянски от нѣ̋кой германски диалект.
  
  
  • Молдовани. Неясно.
  
  
  • Българи. Ясно. На етимологията на нашия̌т етноним е посветен специален раздѣл. Вѣроятност над 80%.
  
  
  • Сърби. Ясно. Етимологиитѣ на думитѣ българи и сърби сѫ успоредни една на друга.
    Ако сте прочели за етимологията на етнонимът българи, би трѣ̋бвало да Ви се изясни и етимологията на етнонимът сърби.
  
  
  • Гърци. Неясно. Това е названието на гърцитѣ, което ние европейцитѣ ползваме.
  
  
  • Елини. Неясно. Това е самоназванието на гърцитѣ.
  
  
  • Йонийци. Неясно. Това е названието на гърцитѣ из Ориентът.
  
  
  • Турци. Неясно.
  
  
  • Цигани. Почти ясно. Вѣроятно от гръцка дума, която значѣла "недосѣгаеми".
  
  
  • (.. скрий ги другитѣ балкански етноними ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Етимология на собствения̌т етноним на албанцитѣ  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Етимология на собствения̌т етноним на албанцитѣ  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Албанското самоназвание shqiptarë (шкиптари) означава тѣзи, които разбират.
  
  
  • Албанския̌т глагол със значение разбирам е много стара заемка от латински: excipio/excipere.
  
  
  • За албанцитѣ шкиптари означава тѣзи, които разбират тѣ̋хната рѣч.
  
  
  • Shqipëria (Шкипърѝя) - Албания на албански - означава страна на разбиращитѣ хора, а не страна на орлитѣ.
  
  
  • (.. скрий я̨ етимологията на собствения̌т етноним на албанцитѣ ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Сводка за албанския̌т език  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Сводка за албанския̌т език  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Нашия̌т български език е славянски, а какъв е албанския̌т?
    
    
    • Албанския̌т си е албански.
    • Албанскитѣ диалекти не сѫ загубили взаимна комутативност и езикът не се е разроил на нѣ̋колко езика.
    • Не се е разроил и гръцкия̌т език.
    
    
    • Когато нашия̌т славянски език се е разнесъл на различни обширни територии, взаимната комутативност на диалектитѣ му се загубила и езикът се е разроил.
    • Славянския̌т диалект на територията на Полша сега е отдѣлен полски език, а славянския̌т диалект на нашенска територия сега е отдѣлен български език.
    • Много трудно се разбираме с поляцитѣ, ако всѣки говори на своя̌т език, но все още си личи, че езицитѣ ни сѫ сестрински.
    • Само за един славянски език си личи, че той е сестрински на българския̌т.
    
    
    • При албанцитѣ само албанскитѣ диалекти сѫ сестрински помеђу си.
    • Другитѣ езици - славянски, влашки, гръцки - сѫ му еднакво чуђи на албанския̌т език.
  
  
  • И все пак. Албанския̌т език е члѣн на Balkansprachbund-ът (балканския̌т езиков съюз).
    
    
    • Думата "балкански" слѣ̋два да се разбира в нѣ̋какъв езиков смисъл, а не в географски смисъл.
    
    
    • Заедно с балкано-романския̌т (влашкия̌т, румѫнския̌т), албанския̌т език влиза в ядрото на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Ако гръцкия̌т език си го има своя̌т елинизъм извън балканщината, ако нашия̌т балкано-славянски (български) език си я̨ има славянщината извън балканщината, то албанския̌т и влашкия̌т (балкано-романския̌т) друго освѣн Balkansprachbund-ът си нѣ̋мат.
  
  
  • Историята на албанския̌т език отпрѣди Balkansprachbund-ът е неизвѣстна.
    
    
    • Най-ранния̌т текст на този език е от AD1462 и го прѣдставя в напълно балканизиран вид.
    
    
    • По онова врѣме - прѣз 15-ти вѣк (AD1462), и четиритѣ балкaнски езика сѫ били вече напълно балканизирани.
    • Тъй че нѣ̋ма основание за извод, че албанския̌т език е източникът на нѣ̋кои от характеристикитѣ на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • В албански има много стари заемки от латински и смайващи паралели с влашки.
  
  
  • Албанския̌т език е най-нископоставения̌т члѣн на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Влиянието на албанския̌т върху гръцкия̌т и българския̌т е минимално и прѣнебрѣжимо малко.
    
    
    • Обаче можем и вѣроятно трѣ̋бва да приемем, че тѣзи балкански черти на балкано-романския̌т, които се сподѣлят само с албанския̌т, сѫ резултат от албанско влияние върху балкано-романския̌т.
  
  
  • Традиционно на албанския̌т език се гледа като на потомък на палео-балкански език.
    
    
    • Този палео-балкански език, считан за прѣдшественик на албанския̌т, не може да бѫде нарѣчен иначе освѣн старо-албански или пра-албански или прото-албански.
    • Нѣ̋ма как да знаем дали нѣ̋кой от споменаванитѣ в историята езици (тракийски, илирийски, и др.) съвпада с пра-албански.
    
    
    • В слѣдващ подраздѣл схващането за албанския̌т като потомък на палео-балкански език ще бѫде оспорено.
    
    
    • Как да е. Има двѣ хипотези за произходът на албанския̌т език с изравнени вѣроятности.
    • Той или е потомък на палео-балкански, или е потомък на нѣ̋кой палео-италийски език.
    
    
    • Живи днес потомци на палео-балкански език сѫ със сигурност гръцкия̌т и вѣроятно албанския̌т.
    • Други нѣ̋ма. Езицитѣ тракийски и илирийски сѫ въображаеми - нищо не знаем за тѣ̋х.
    • Нашия̌т език със сигурност не е потомък на палео-балкански език.
  
  
  • Разбира се, албанския̌т е индо-европейски език - от индо-европейското езиково сѣмейство.
  
  
  • Албанския̌т език е заимствал много думи от турския̌т, от гръцкия̌т, от славянския̌т (от нашия̌т).
  • Най-важното за него е, че той е заимствал много много думи от латинския̌т език и от романсът, и то прѣз различни периоди, и то още прѣди Balkansprachbund-ът.
  
  
  • За илюстрация да вземем първитѣ два стиха на Божията молитва "Отче наш" на албански във варианти tosk и gheg, на румѫнски и на италиански (на славянски би трѣ̋бвало да знаем текстът наизуст):
    
    

    	Ati ynë që je në qiell, u shënjtëroftë emri yt. arthtë mbretëria jote; u bëftë dëshira jote, si në qiell, edhe mbi dhe.		Ati ynë që je në qiell, shejtnue kjoftë emni yt. ardhtë mbretnia jote; u baftë vullnesa jote, si në qiell ashtu në dhe.
    	Tatăl nostru care eşti în ceruri, sfinţească-se numele Tău, vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, precum în cer aşa şi pe pământ.		Padre nostro che sei nei cieli, sia santificato il tuo Nome, venga il tuo Regno, sia fatta la tua Volontà come in cielo così in terra.

    Коментари:
    • Първата дума и на албански, и на румѫнски, изглеђа да е славянска. За румѫнски е сигурно. Славянската дума "Отьче" е във вокатив и в стар диминутив. В албански и румѫнски думата е сѫщо така във вокатив, както и в гръцкия̌т оригинал. И в готски език тук слагали сѫщата дума - atta.
    • Формитѣ на притежателнитѣ мѣстоимения ynë-yt-jote изглеђа да сѫ си албански. Прѣдлозитѣ në и mbi - сѫщо.
    • Относителното мѣстоимение që, ако не е албанско, изглеђа да е романска заемка.
    • Албанската дума за "небе" qiell изглеђа да е романска заемка.
    • Румѫнското sfinţească-se е от славянски, а албанскитѣ думи на това мѣ̋сто в двата диалекта сѫ заемки от романсът.
    • Думата emri-emni "името" в албански, ако не е албанска, изглеђа да е славянска заемка. Тук се виђа, че в албански се случва диалектен, но вече канонизиран прѣход от N=>R, който наред с други подобни прѣходи, изкривява звуковия̌т облик на думитѣ.
    • Глаголът ardhtë, ако не е с албански произход, изглеђа да е гръцка заемка.
    • Глаголът bëftë си е с албански произход, най-вѣроятно. Но се родѣе със славянския̌т глагол бъıвати - все пак албанския̌т го класифицират като индо-европейски език.
    • И двѣтѣ думи за "воля", употрѣбени в албански - dëshira и vullnesa, сѫ заемки от романсът. Румѫнската дума voia е със славянски произход.
    • Думата за "земя" dhe си е с албански произход, най-вѣроятно.
    • Съюзът ashtu, употрѣбен във вариантът gheg, ако не е с албански произход, може да е славянска заемка, понеже напомня за нашата дума още (оште).
    • Обобщение за румѫнския̌т текст. Има само три думи със славянски произход, но със сигурен славянски произход (tatăl, sfinţească, voia). Остана̨литѣ думи сѫ си романски, нѣ̋ма думи с гръцки или албански произход. (Дали?)
    • Обобщение за албанския̌т текст. Има четири-пет думи със сигурен романски произход (qiell, shejtnue, mbretëria, dëshira, vullnesa), една дума (që) има прѣдполагаем романски произход, друга една дума (ardhtë) има прѣдполагаем гръцки произход. Три думи имат прѣдполагаем славянски произход. Освѣн прѣдлози, съюзи, мѣстоимения, сигурен "албански" произход имат двѣ думи (bëftë и dhe).
    • Да отбѣлѣжим, че и на старо-славянски, и на балкано-славянски всичкитѣ думи в този текст сѫ със славянски произход.
    • Изводът, който можем да си направим за албанския̌т език от този текст, е, че в албанската лексика прѣобладават заемкитѣ, и то заемкитѣ от романсът.
    • Чрѣз албанския̌т език трудно може да се стигне до палеобалканска лексика, различна от гръцката. С други думи, до палеобалканската лексика не може да се стигне и прѣз албанския̌т език, тя е просто загубена. Обаче тѫрсенето на такава лексика е важна политическа задача, поставена от магнодачисти и траковъди.
  
  
  • (.. скрий ги свѣденията за албанския̌т език ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Кавказката Албания  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Кавказката Албания  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Названието Албания се срѣща и в районът на Кавказ.
  
  
  • Опититѣ да се свържа̨т кавказката с балканската Албания сѫ неуспѣшни.
  
  
  • Лековѣрието, с което ние, балканскитѣ българи, приемаме да има връзка међу наименованията на дунавската България и онази България по Волга, е смайващо.
  
  
  • (.. скрий я̨ кавказката Албания ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Разнитѣ форми на албанския̌т етноним  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Разнитѣ форми на албанския̌т етноним  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Етнонимът на албанцитѣ - думата, а която другитѣ ги наричат - на Балканитѣ се срѣща в нѣколко фонетични форми.
    
    
    • Прѣходът от всѣ̋ка една от тѣ̋х към всѣ̋ка друга е обясним.
    
    
    • В дѣйствителност, различаващитѣ се фонетично форми сѫ все гръцки.
  
  
  • Турската форма arnavut (арнаут) идва от гръцкото αρναβίτης (арнавитис).
  
  
  • У нас този етноним се срѣща прѣдимно в турската му форма арнаути.
  • Много рѣ̋дко се срѣща и една от гръцкитѣ форми: арбанаси (или арванаси), може би с влашко посрѣдничество.
  
  
  • Други гръцки форми сѫ αρβανίτης (арванитис) и αλβανίτης (алванитис).
  
  
  • Послѣдната спомената форма αλβανίτες (алванитес) е влѣ̋зла в међународната лексика.
  • На латински има видът albani.
  
  
  • Своята хипотеза за етимологията на тази дума от међународната лексика щв я̨ изложа̨ в слѣдващия̌т подраздѣл.
  
  
  • Според официалната - алтернативната - хипотеза, фо̀рмата на коренът alban- е най-старата.
  • Напомня за нѣщо бѣ̋ло.
  
  
  • Наистина, остана̨литѣ форми мога̨т да се получа̨т от alban-.
  • Но и alban- може да се получи от всѣ̋ка една от горѣ-споманатитѣ форми.
  
  
  • За обяснението на разнообразието на гръцкитѣ форми се привличат три явления.
    
    
    • Метатеза. Размѣстване на звуковетѣ.
      
      
      • Метатеза се е случила међу формитѣ αρβανίτης (арванитис) и αρναβίτης (арнавитис).
      • Не е ясно коя от тѣзи форми е първичната.
    
    
    • Проходност (фрикативност) при звучнитѣ шумни съгласни.
      
      
      • Ново-гръцкия̌т език назначава фрикативност (проходност) на звучнитѣ шумни съгласни Β-Γ-Δ, освѣн слѣд носова съгласна Μ-Ν.
      
      
      • С основание се приема, че формитѣ с прѣградно (плозивно) Б сѫ по-стари, а тѣзи с фрикативно (проходно) В сѫ по-нови.
      
      
      • Обикновено при заемане на гръцка дума в међународната лексика тази ново-гръцка фрикативност се елиминира.
      
      
      • Освѣн това, форми с плозивно Б мога̨т да сѫществуват във влашки диалекти.
    
    
    • Омѣсване на съгласнитѣ Λ и Р.
      
      
      • Това явление не е характерно за нашия̌т език, но се срѣща в гръцки и особено често във влашки.
      • Дали се срѣща в албански - не зная̨.
      
      
      • Дѣцата трудно се научават да произнасят звукът Р и го замѣнят с Λ.
      • Като порасне, дори да се научи да произнася звукът Р, дѣтето може да не знае кога е Р и кога Λ.
      • Особено когато прѣз дѣтството му възрастнитѣ около него не говоря̨т правилно, а от умилѣние подражават на дѣтския̌т му говор.
      • Особено когато прѣкалено младата му майка още пази своя̌т дѣтски говор.
  
  
  • (.. скрий ги разнитѣ форми на албанския̌т етноним ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Разнитѣ влашки форми на думата "ромеи"  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Разнитѣ влашки форми на думата "ромеи"  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Думата ромеи е означение на нация.
    
    
    • Имперския̌т език на римската империя се смѣнил от латински на гръцки.
    
    
    • На гръцки думата е била ромѐи (ρωμαίοι).
    
    
    • На латински думата е била рома̀ни (romani).
  
  
  • Какво означава рома̀ни (romani)?
    
    
    • Жители на градът Рим ли означава?
    • Или жители на Римската империя?
    
    
    • По имперско врѣме означава второто.
  
  
  • Какво означава американци?
    
    
    • Жителитѣ на Латинска Америка американци ли сѫ?
    • Или само жителитѣ на САЩ сѫ американци?
  
  
  • Да оставим гръцкия̌т език, къдѣто имперското самоназвание е ромѐи.
  
  
  • На двата "побратимени" балкански езика - балкано-романски и албански, се ползва романското (латинското) имперско самоназвание рома̀ни (romani).
    
    
    • Когато сѫ питали нѣ̋кого какъв е, дори човѣкът да е бил "шкиптар", той е държал да каже, че е рома̀н (romano), тоест ромей, поданик на римската империя.
  
  
  • Названието рома̀ни (romani) има нѣ̋колко засвидѣтелствани форми на Балканитѣ.
    
    
    • На съврѣменен румѫнски то е români (ромѫ̀нь).
    • Но се срѣщат и други форми:
    
    
    • арома̀ни
    • аромѫ̀ни
    • арма̀ни
    
    
    • Забѣлѣжка_1: Има извѣстна италианска марка Armani. Основателя̌т на фирмата ще да е бил потомък на хора от Балканитѣ.
    
    
    • Забѣлѣжка_2: Става дума за хора, живѣещи на територията на днешнитѣ Сѣверна Гърция, Сѣверна Македония и Албания. Не за Румѫния.
  
  
  • Фо̀рмата armani (арма̀ни) трѣ̋бва да я̨ запомним, че ще се върнем на нея̨.
  
  
  • (.. скрий ги разнитѣ влашки форми на думата "ромеи" ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Самата хипотеза за етимологията на албанския̌т етноним  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Самата хипотеза за етимологията на албанския̌т етноним  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Вѣроятността на тази хипотеза е голѣ̋ма, но все пак е под 50%.
  • Официалната алтернативна хипотеза - от името на нѣ̋какъв стар град на албанското крайбрѣжие - има още по-малка вѣроятност.
  • Това означава слѣдното: не знаем и едва ли ще узнаем нѣ̋кога.
  
  
  • Вече бѣ споменато фонетичното явление
    
    
    • Омѣсване на съгласнитѣ Λ и Р.
    
    
    • То бѣ привлѣчено, за да се обясня̨т различнитѣ гръцки форми на албанския̌т етноним.
    
    
    • Странни фонетични явления се случват и в албанския̌т език, и във влашкия̌т (балкано-романския̌т) език.
  
  
  • Самата хипотеза се основава на друго подобно явление.
    
    
    • Омѣсване на съгласнитѣ M и Б.
    
    
    • И двѣтѣ тѣзи съгласни сѫ лабиални - артикулират се при устнитѣ.
    • Съгласната Б е плозивна (прѣградна) - издишвания̌т въздух срѣща прѣграда.
    • Съгласната М е носова - част от издишвания̌т въздух се пропуска прѣз носът.
    
    
    • Човѣк със силна хрема и запушен нос е склонен да произнася M като Б.
  
  
  • АРMАН => АРБАН => АЛБАН.
    
    
    • Това е хипотезата.
    • Само първия̌т прѣход е нов - не е бил забѣлѣ̋зан досега.
    • Втория̌т прѣход е извѣстен - наблюдава се в названието Арбанаси.
  
  
  • Доводи против алтернативната хипотеза.
    
    
    • Албанцитѣ сѫ планинско население.
    • Трудно може да се приеме, че ще получа̨т етнонимът си от името на град, и то на крайбрѣжен град.
  
  
  • (.. скрий я̨ самата хипотеза ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►   Хипотеза за палео-италийския̌т произход на албанския̌т език  (.. покажи я̨ тука ..) 
• ▼▼   Хипотеза за палео-италийския̌т произход на албанския̌т език  (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • В този етюд (в това изслѣдване) става дума общо за три хипотези:
    
    
    • Хипотезата за произходът на албанци и Албания, които сѫ думи от међународната лексика.
      
      
      • Тя бѣше вече изложена.
      • Става дума за прѣходитѣ РОMАН => АРОMАН => АРMАН => АРБАН => АЛБАН.
      
      
      • Да я̨ нарѣчем хипотеза Армани.
    
    
    • Хипотеза Абруцо.
      
      
      • Това е хипотеза за палео-италийския̌т произход на албанския̌т език.
    
    
    • Хипотеза Бари.
      
      
      • Това е хипотезата за второто пришествие на романсът на Балканитѣ.
      • Тя ще бѫде изложена в този сѫщия̌т подраздѣл, заедно с хипотезата Абруцо.
  
  
  • Това сѫ три различни хипотези.
    
    
    • Всѣ̋ка от тѣ̋х си има своята двуцифрена вѣроятност малко под 50%.
    
    
    • Всѣ̋ка от тѣ̋х може да е вѣ̋рна или невѣ̋рна независимо от другитѣ двѣ хипотези.
    
    
    • Но ако една от тритѣ хипотези е вѣ̋рна, вѣроятността на другитѣ двѣ се увеличава.
  
  
  • Започва изложението на хипотезата Абруцо.
    
    
    • Традиционно на албанския̌т език се гледа като на потомък на палео-балкански език.
      
      
      • Този палео-балкански език, считан за прѣдшественик на албанския̌т, не може да бѫде нарѣчен иначе освѣн старо-албански или пра-албански или прото-албански.
      • Нѣ̋ма как да знаем дали нѣ̋кой от споменаванитѣ в историята езици (тракийски, илирийски, и др.) съвпада с пра-албански.
    
    
    • Има двѣ хипотези за произходът на албанския̌т език с изравнени вѣроятности.
    • Той или е потомък на палео-балкански, или е потомък на нѣ̋кой палео-италийски език.
    
    
    • Живи днес потомци на палео-балкански език сѫ със сигурност гръцкия̌т и вѣроятно албанския̌т.
    • Други нѣ̋ма. Езицитѣ тракийски и илирийски сѫ въображаеми - нищо не знаем за тѣ̋х.
    • Нашия̌т език със сигурност не е потомък на палео-балкански език.
    
    
    • Албанския̌т език е потомък на нѣ̋кой палео-италийски език - това е хипотезата Абруцо.
    
    
    • Има нѣ̋колко палео-италийски индо-европейски езика, всѣки от които би могъл да бѫде идентифициран като прото-албански.
      
      
      • Оск-умбрийски (сабелски).
      • Сицилийски.
      • А защо не и келтски.
  
  
  • От хипотезата Абруцо към хипотезата Бари.  Вижте илюстрация.  (.. взета е оттам ..) 
    
    
    • При хипотезата Абруцо става дума за планинитѣ на Южна Италия.
    • Далечко от Рим.
    • Там може да се е запазил палео-италийски език, който не е бил съвсѣм стъпкан от тържествуващия̌т романс.
    
    
    • Макар да е говорѣло на свой мѣстен език, който само тѣ си го разбирали, това население се е смѣ̋тало за част от римската нация.
    • Казано на романс, тѣ сѫ били романи.
    • И разбира се, в езикът им имало много думи от романсът.
    
    
    • Повече от хиляда години територията на Южна Италия неизмѣнно е била част от Римската империя.
    • Близо хиляда години територията на Южна Италия неизмѣнно е била под административната власт на Цариград-Константинопол.
    
    
    • Прѣди около хиляда години настѫпила голѣ̋ма промѣ̋на.
    • Цариград-Константинопол изгубил властта си над тѣзи територии.
    • Надошли араби-маври-мюсюлмани.
    • Надошли и нормани.
    
    
    • И голѣ̋ма част от това население прѣдпочело да се спаси на Балканитѣ.
    • Балканитѣ още били под властта на Цариград-Константинопол.
    
    
    • И без това, от вѣкове међу Бари и Драч имало редовен морски транспорт, част от пѫтя̌т међу Рим и Константинопол.
    • Прѣплували протокът Отранто, който отдѣля Италия от Балканитѣ, и се заселили от другата страна на морето.
  
  
  • Започва изложението на хипотезата Бари.
    
    
    • В цѣлия̌т този етюд (в това изложение) погледът бѣше само върху територията на днешнитѣ Албания, Сѣверна Македония и Сѣверна Гърция.
    • На тази територия е било разположено огнището на Balkansprachbund-ът - там е бил на Balkansprachbund-ът фокусът.
    • И тритѣ хипотези се отнасят само за тази територия.
    
    
    • Почти не е замѣсен гръцкия̌т език.
    • Не е замѣсен и нашия̌т език.
    • Замѣсени сѫ само албански и влашки (балкано-романски) - двата побратимени балкански езика.
    
    
    • Да разгледаме произходът на румѫнския̌т език.
    
    
    • Официалната румѫнска доктрина е такава:
    • Езикът на римскитѣ колонисти от врѣмето на цар Траян се запазил в дън горитѣ карпатски и възкръсна̨л като съврѣменен румѫнски език.
    • Тази официална хипотеза е напълно несъстоятелна и нѣ̋ма какво да се занимавам с нея̨.
    
    
    • Румѫнския̌т (балкано-романския̌т) език се е оформил в ядрото на Balkansprachbund-ът, в неговия̌т фокус, в неговото огнище.
    • Румѫнския̌т (балкано-романския̌т) език се е оформил в ядрото на територията, за която става дума тука, и оттам се е разпространил и по други части на Балканитѣ, оттам е стигна̨л до Трансилвания, а послѣ и до Влашко и Молдова.
    • Това не го разглеђам като хипотеза, а като нѣщо сигурно.
    
    
    • Поставя се въпросът за произходът на балкано-романския̌т (влашкия̌т) език, както той се е оформил в ядрото на Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Дали той си е стоѣ̋л там прѣз всичкитѣ двѣ хилади години, откакто римската империя е завоювала тази територия.
    • Това е алтернативната хипотеза на хипотезата Бари.
    • Човѣк е по-склонен да приеме нея̨.
    
    
    • Но според хипотезата Бари друго е стана̨ло.
      
      
      • Оня дрѣвен романс отпрѣди 2000 години, може да е сѫществувал до врѣмето на цар Юстиниан, но не е прѣживѣ̋л врѣмето на цар Ираклѝ.
      
      
      • Приблизително прѣди хиляда години прѣсен романс откъм Южна Италия прѣз протокът Отранто се стоварил на Балканитѣ.
      
      
      • Най-вѣроятно, този прѣсен романс прѣплувал морето заедно с албанския̌т език - рамо до рамо, гребло до гребло, както винѫги е било.
  
  
  • Заключителна забѣлѣжка: Каква е майка Тереза? Албанка или влахкиня? Тя самата трудно би могла да каже.
  
  
  • (.. скрий я̨ хипотезата за италийския̌т произход ..)  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• ◄►  (.. скрий го раздѣлът за етимология на етнонимът «албанци» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   18. Хипотеза за разположението на родината на пра-германския̌т език  (.. покажи го раздѣлът ..)  .. към началото ..

▼▼   18. Хипотеза за разположението на родината на пра-германския̌т език  (.. скрий го раздѣлът ..) 
(..  покажи я̨ хипотезата там  ..) 

• Хипотеза за разположението на родината на пра-германския̌т език е развита обстойно ..
  
  
  • в отдѣлна публикация.


• Резюмѐ:
  
  
  • За пра-славянския̌т език е ясно, че не е живѣ̋л в сѫсѣдство с гръцкия̌т.
  • А пък пра-германския̌т език трѣ̋бва да е живѣ̋л по-близо до гръцкия̌т език, отколкото пра-славянския̌т език.
  
  
  • Слѣдователно, родината на пра-германския̌т език е била разположена в Южна Европа, в сѫсѣдство с гръцкия̌т.
  • В частност, готския̌т език не е ходил на Сѣвер.


• (.. скрий го раздѣлът ..)  .. към началото ..

---

►►   19. Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. покажи го раздѣлът другадѣ ..)  (.. покажи го тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   19. Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► В публикацията си Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна
  • съм обърна̨л внимание на фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения.

    Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежа̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоя̨т в основата на историческата лингвистика като наука.

• ◄► 

  В този текст ще се спра̨ на три звукови измѣнения,
  случили се в два различни езика в различни моменти от мина̨лото.
  За тѣзи три звукови измѣнения нѣ̋ма добро систематично обяснение
  кога се случват и кога не се случват.
  Понѣ̋кога се случват, понѣ̋кога не се случват.
  Sometimes win, sometimes люн. .. остана̨лото е каша .. (Dimitar Iliev)

• ►►   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. скрий ..) 
  
  
  • Прѣходът от [Е] към [О].
    
    
    • Става дума за прѣходът от звукът [Е] към звукът [О],
      който се е случил в източнитѣ диалекти на пра-славянския̌т език.
    
    
    • Това е много стар прѣход, отпрѣди повече от 12 вѣка.
    • Но не се знае колко стар е той по-точно.
    
    
    • Съврѣменни примѣри от руски и украински:
      один, осень, олень, молоко (млѣ̋ко), полон (плѣн на украински).
    
    
    • В източно-славянски има много думи с [Е]: ясно е, че съвсѣм не всѣ̋ко [Е] е стана̨ло на [О].
    
    
    • Не се знае кога - при какви условия - този прѣход е бил осѫществен и кога той не се е случил.
    • Поне аз не зная̨ това. Ако нѣ̋кой знае, да пише.
    
    
    • Прѣдупрѣђение:Прѣходът от [Е] (или по-точно от [JE]) към [JO],
      • който се наблюдава в руски и бѣлоруски, а и в полски,
        е от много по-късно врѣме и
        нѣ̋ма нищо общо с обсѫђания̌т тука стар прѣход.
      
      
      • Примѣри в руски за относително новия̌т прѣход:
        лёд (звучи льот), шёл (звучи шол), и т.н.
      
      
      • Впрочем, има правило кога този относително нов прѣход се случва в руски.
      • Личи си, че е нов, понеже в руския̌т правопис е запазено старото произношение.
    
    
    • Безполезна подсказка: За пра-индо-европейския̌т език и съотвѣтно за индо-европейскитѣ езици
      • се прѣдполага явление, нарѣчено Ablaut или отглас, при което гласнитѣ [Е] и [О] си съотвѣтстват, като [Е] обикновено се слага в глаголнитѣ основи, а [О] - в основитѣ на сѫществителнитѣ.
      
      
      • Примѣри от нашия̌т език.
        
        
        • На поднос поднесох кафе на гоститѣ.
        • Съселянитѣ ще се съберем на сбор на Димитровден.
      
      
      • Ablaut-ът е много старо явление, но и обсѫђания̌т тука прѣход може да е толкова стар.
  
  
  • Опрѣдѣление на източната славянщина. EastSlavic VS MainstreamSlavic
    Двѣ езикови характеристики обособяват източно-славянскитѣ диалекти
    от остана̨лата част на славяногласието.
    
    
    • Пълногласието.
    • Прѣходът от [Е] към [О], за който стана̨ дума по-горѣ.
    
    Въпрос, на който не зная̨ отговорът:
    
    
    • Има ли славянски диалект, който да е източно-славянски само наполовина?
      Т.е. да притежава само една от горнитѣ двѣ езикови характеристики?
    
    
    • Приемам, че нѣ̋ма.
    • Ако нѣ̋кой знае, да пише.
  
  
  • (.. скрий ги източнитѣ пра-славянски диалекти ..)  (.. скрий го раздѣлът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. скрий ..) 
  
  
  • Изпадане на звукът [S] в срѣдата на думитѣ.
  
  
  • Има много френски думи, по срѣдата на които в мина̨лото се е чувал звук [S], а сега този звук вече го нѣ̋ма, защото прѣди нѣ̋колко вѣка изпадна̨л.
  
  
  • Въпрѣки че вече не се чуваала, буквата S я̨ пишѣли до началото на 19-ти вѣк.
  
  
  • И тъй, по онова врѣме само хора знаещи френски можѣли да кажа̨т буквата S в срѣда̀та на нѣ̋коя дума дали се чувала в произношението или е била изпадна̨ла.
  
  
  • Нѣ̋мало правило кога една такава буква звучи и кога не се чува.
  • Ако нѣ̋кой знае подобно правило, да пише.
  
  
  • Послѣ рѣшили в случаитѣ, когато тя не звучи, да не я̨ пиша̨т.
    Обаче отсѫтствието ӥ започна̨ли да го отбѣлѣ̋зват с ударение над прѣдната гласна, най-често сиркумфлекс.
  
  
  • Примѣри:
    
    
    • forest => forêt (гора)
    • feste => fête (праздник)
    • coste => côte (брѣ̋г, ребро)
    • isle =>île (остров)
  
  
  • Контра-примѣри:
    
    
    • forestier (лѣсничей)
    • festival
    • costal (ребрен)
  
  
  • Глухо S във фамилни имена.
    
    
    • Доста фамилни имена по наслѣдство пазя̨т стар правопис.
    • При тѣ̋х се срѣща глухо S, както и други правописни особености.
    
    
    • Примѣр: Henri Lebesgue (извѣстен френски математик).
  
  
  • (.. скрий го изчезващото S в старо-френски ..)  (.. скрий го раздѣлът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. покажи ..) 
• ▼▼   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. скрий ..) 
  
  
  • Става дума за френския̌т дифтонг ‑oi‑.
  
  
  • Съпѫтстващо явление: френския̌т дифтонг ‑ai‑.
    
    
    • И прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑ai‑ се срѣщал често, но не толкова често, колкото сега.
    • Тогава той се произнасял [ài] (на кирилица [а̀й]) и затова така се и пишѣл.
    
    
    • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
      
      
      • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
        (на кирилица: [а̀й] => [а̀е] => [аѐ] =>[ѐ]).
      
      
      • Сега френския̌т дифтонг ‑ai‑ се срѣща много често и звучи [ɛ] (отворено е).
  
  
  • Отправната точка.
    
    
    • Прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑oi‑ се срѣщал много често, по-често от сега.
    • Тогава той се произнасял [òi] (на кирилица [о̀й]) и затова така се и пишѣл.
    
    
    • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
      
      
      • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
        (на кирилица: [о̀й] => [о̀е] => [оѐ] =>[у̌ѐ]).
    
    
    • Това ще бѫде отправната ни точка:
      френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста по-често от сега и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
    
    
    • В сричка прѣд носова съгласна това произношение се пази и досега.
  
  
  • Случайното поведение на дифтонгът ‑oi‑.
    • Слѣд отправната точка, но доста прѣди 19-ти вѣк.
    
    
    • И тъй, френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста често и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
    
    
    • Но при нѣ̋кои срѣщания на този дифтонг -
      може би в половината, може би в по-малко от половината -
      призвукът [w] изчезвал и дифтонгът ‑oi‑ започвал да звучи [ɛ] (отворено е).
    • В остана̨литѣ случаи той запазвал звученето си [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
    
    
    • Настѫпил момент, когато ако човѣк не знаѣл френски като ро̀ден,
      то той не знаѣл и как да прочете дифтонгът ‑oi‑:
      дали като [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]) или като [ɛ].
  
  
  • Утежняващо обстоятелство.
    
    
    • Вѣроятно към края̌т на 18-ти вѣк, а може би едва в 19-ти вѣк,
      дифтонгът ‑oi‑, когато той звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ])
      и слѣдващата съгласна в сричката не била носова,
      промѣнил звученето си на [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
    
    
    • Това е звученето сега.
    
    
    • Държавата това съм аз! - казал краля̌т.
    
    
    • Тогава: L'estat c'est moy! - dit le roy.
    • Чувало се: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
    
    
    • Сега: L'état c'est moi! - dit le roi.
    • Чува се: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
  
  
  • Френския̌т дифтонг ‑oi‑ сега.
    
    
    • В началото на 19-ти вѣк започна̨ли да пиша̨т ‑ai‑ вмѣсто ‑oi‑,
      когато това ‑oi‑ звучало [ɛ] (отворено е), а не [wa].
    
    
    • Сега дифтонгът, който според френския̌т правопис се отбѣлѣ̋зва с буквитѣ ‑oi‑,
      звучи [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
    
    
    • Обаче ако има носов призвук, запазва се по-архаично произношение [wɛ̃̃].
    
    
    • Стана̨ дума, че френски фамилни имена често пазя̨т стар правопис.
      Не намирам френски фамилни имена, в които дифтонгът ‑oi‑ да звучи [ɛ].
      Вѣроятно не се е случвало призвукът [w] да е изпадал във фамилни имена.
  
  
  • Примѣри със запазено ‑oi‑.
    
    
    • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Франсоа: лично име)
    • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Франсоаз: лично име)
    • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (тюркоазено, турски цвѣ̋т)
    • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (китайски), gallois [galwɛ => galwa] (галски)
    • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
      moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
    
    
    • и много други.
  
  
  • Примѣри с ново ‑ai‑ вмѣсто старо ‑oi‑.
    
    
    • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (френски)
    • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (английски)
    • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (имаше)
    • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (познаваше)
    
    
    • и много други.
  
  
  • (.. скрий го дифтонгът OI в старо-френски ..)  (.. скрий го раздѣлът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. покажи във facebook  тука или  тука ..)  (.. скрий го раздѣлът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   20. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   20. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• Мои публикации:
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна
  • Диалектен континуум - що е то
  • Относно значението на принципът за континуитетът в историята
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • Очерк за краесловнитѣ ерове
  • The CV of Slavophonia
  • Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
  • 1000 български думи в обща употрѣба с турски произход
  • Мистерията на българскитѣ гласни
  • Мистерията на българскитѣ глаголи
  • The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ
  • Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
  • Относно произходът на българския̌т етнос
  • Сѣверно сияние огрѣ̋ва дрѣвна Тракия
  • XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• Други публикации:
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Речник на българския̌ език
  • Online Etymology Dictionary
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Dictionnaire Etymologique
  • Etymological Dictionary of the German Language by F. Kluge, 1891
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   21. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   21. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::Етимологичен просветител, 2020-02-29 09:00:: Етимология на думата "високосна"  (.. покажи я̨ тука ..)  (.. покажи я̨ във facebook ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::Етимологичен просветител, 2020-02-29 09:00:: Етимология на думата високосна  (.. скрий я̨ ..)  (.. покажи я̨ във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • Думата високосен произлиза по дълъг пѫт от латинското bisextus, което е съставено от bis ("два пѫти") и sextus ("шести").
  
  
  • За да разберем защо съставкитѣ на bisextus сѫ тѣзи, е нужно да се запознаем накратко с въведения̌т от Гай Юлий Цезар прѣз 46 г. пр. н.е. календар (Юлианския̌т календар).
  
  
  • В рамкитѣ на мѣсецът има три дена - календи, нони и иди, служещи като опорни точки, според които се отбѣлѣ̋зват днитѣ, като е важна идващата опорна точка (вж. примѣрът по-долу).
    
    
    • Календитѣ сѫ 1-вия̌т ден на съотвѣтния̌т мѣсец.
    • Идитѣ сѫ 15-ия̌т ден от мѣсецитѣ март, май, юли и октомври, а от остана̨литѣ - 13-ия̌т.
    • Нонитѣ (от nonus "девет") са деветия̌т ден прѣди идитѣ - 7-ия̌т или 5-ия̌т ден.
  
  
  • Нужно е да се спомене, че римлянитѣ броя̨т инклузивно, което означава, че когато броя̨т днитѣ, включват и самия̌ ден, от който броя̨т.
    
    
    • Затова деветия̌т ден (нонитѣ) прѣди мартенскитѣ иди (15 март) е 7 март.
    • Ето как би се преброило от 15-и до 7-и март с инклузивно броене: {1: 15-и март, иди}, {2: 14-и март},{3: 13},{4: 12},{5: 11},{6: 10},{7: 9},{8: 8},{9: 7-и март, нони}.
  
  
  • Примѣр: В мѣсец януари днитѣ се отбѣлѣ̋зват със слѣднитѣ формули (показан е и краткия̌т, и пълния̌т им вариант):
    
    
    • 1 януари: Kal. Ian.: Kalendis Ianuariis (януарскитѣ календи)
    • 2 януари: a.d. IV Non. Ian.: ante diem quartum Nonas Ianuarias (четвъртия̌т ден прѣди януарскитѣ нони)
    • 3 януари: a.d. III Non. Ian.: ante diem tertium Nonas Ianuarias (третия̌т ден прѣди януарскитѣ нони)
    • 5 януари: Non. Ian.: Nonis Ianuariis (януарскитѣ нони)
    • 6 януари: a.d. VIII Id. Ian:/ ante diem octavum Idus Ianuarias (осмия̌т ден прѣди януарскитѣ иди)
    • 13 януари: Id. Ian.: Idibus Ianuariis (януарскитѣ иди)
    • 14 януари: a.d. XIX Kal. Feb.: ante diem undevicesimum Kalendas Februarias (деветнадесетия̌т ден прѣди февруарскитѣ календи)
    • 23 януари: a.d. X Kal. Feb.: ante diem decimum Kalendas Februarias (десетия̌т ден прѣди февруарскитѣ календи)
    • 31 януари: Prid. Kal. Feb.: pridie Kalendas Februarias (деня̌т прѣди февруарскитѣ календи)
  
  
  • На всѣ̋ка четвърта година се вмъква още един ден.
  • Допълнителния̌т ден се изразява в удвояването на 24 февруари,
    който по този начин продължава 48 часа.
  
  
  • 24 февруари се отбѣлѣ̋зва така:
    a.d. VI Kal. Mart.: ante diem sextum Kalendas Martias (шестия̌т ден прѣди мартенскитѣ календи).
  
  
  • А когато има високосна година, втория̌т 24 февруари, изпълняващ функцията на съврѣменния̌т 29 февруари, се отбѣлѣ̋зва така:
    a.d. bis VI Kal. Mart.: ante diem bis sextum Kalendas Martias (втори пѫт шестия̌т ден прѣди мартенскитѣ календи).
  
  
  • От тази формула самия̌т вмъкна̨т ден започва да се нарича bisextus (dies), което с немалко пѫтуване достига и до българския̌т език като високосен.
  
  
  • От картинката: лат. bisextus => гр. βίσεξτος => староруски високостъ => руски високосный.
  
  
  • Използвам случая̌т да прѣпорѫчам страницата на Етимологичен просвѣтител във facebook.
  
  
  • .. скрий я̨ етимологията на думата високосна ..  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-04-26 20:13:: Със звънче в рѫка тѫрсим слѣдитѣ на думата "кузунак"  (.. покажи тука ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-04-26 20:13:: Със звънче в рѫка тѫрсим слѣдитѣ на думата "кузунак"  (.. скрий ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • Това е обща дума във влашки (румѫнски) и в български. (.. Вижте .. тука .. или .. тука .. или .. тука ..)
  
  
  • В Българския̌т етимологичен рѣчник двѣ различни гръцки думи сѫ приведени като прѣдположения за произходът на думата "козунак" ("козонак"):
    
    
    • κουδουνάκι (куδуна̀ки), която означава "звънче", или
    • κοσώνα (косо̀на), която означавала "кукла".
  
  
  • Според мене първото прѣдпоожение е по-вѣроятно и приемам него.
  • Запазвам гласнитѣ, както сѫ в гръцкото κουδουνάκι (куδуна̀ки),
    
    
    • и затова пиша̨ "кузунак", а не "козонак", "кузонак" или "козунак".
    
    
    • Българския̌т език не различава гласнитѣ звукове О и У в слаба позиция.
    • Както и да го напишем, разлика в произношението ние българитѣ не забѣлѣ̋зваме.
  
  
  • Критика на прѣдположението за "куклата".
    
    
    • Основния̌т довод за тоеа прѣдположение е, че кузунацитѣ ги оформяли във вид на нѣ̋каква кукла.
    • Обаче:
    
    
    • Напълно необясним е звуковия̌т прѣход от С (S) към З (Z).
    
    
    • В гръцкия̌т език думата κοσώνα (косо̀на) хич я̨ нѣ̋ма.
    • На гръцки "кукла" си е "кукла" ("κούκλα") - нашата дума е заемка от гръцки.
    
    
    • При алтернативната версия ("звънче") завършъкът "-ак" е от гръцкия̌т диминутив.
    • А при тази версия ("кукла") на завършъкът "-ак" отдѣлно трѣ̋бва да му се тѫрси славянска етимология,
    • защото κοσώνα (косо̀на) прилича да е от женски род и диминутивът би бил κοσωνούλα (косону̀ла).
  
  
  • При прѣдположението "звънче" има двѣ трудности:
    
    
    • Не се сѣщам за друга заемка от гръцки в български, къдѣто гръцката проходна делта да се прѣдава със звукът З(Z).
      
      
      • Това не е голѣ̋м проблем.
      • Нѣ̋кой друг може да се сѣти.
      • Може да има и примѣр от влашки език, което би било достатъчно.
      
      
      • Освѣн това, когато срѣдно-европейци (обикновено нѣмско-езични) се мѫча̨т с английски, англоговорящитѣ чуват от устата им именно звук З(Z) на мѣ̋стото на звучното английско th, което от своя страна е идентично с гръцката проходна делта.
    
    
    • Не се сѣщам как да обясня̨ семантичния̌т шифт от звънче към великденски хлѣ̋б с яйца.
      
      
      • Нѣ̋кой може да се сѣти.
      
      
      • Но и никой да не се сѣти:
      
      
      • Семантичнитѣ шифтове биват много по-странни от звуковитѣ и граматичнитѣ промѣни.
      
      
      • Може да ни липсва въображение за обяснението на семантичнитѣ шифтове.
      
      
      • Но пък липсата на обяснение на звуковия̌т прѣход от С (S) към З (Z) при алтернативното прѣдположение е голѣ̋м проблем.
      
      
      • Затова приемам "звънчето" като по-вѣроятно от "куклата".
  
  
  • .. скрий я̨ етимологията на думата кузунак ..  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokaži vsičko ..)  (.. svij&skrij vsičko ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Etimologični etÿdi
(ottyk-ottam v ezikoznanieto)

•   ►►   pokaži ü tablicata na suduržanieto   ◄◄

▼▼  

• 1. Predgovor
• 2. Syrva i kokiče
• 3. Xiläda tyrski zaemki
• 4. Bulgari: etimologia na našiut etnonim
• 5. Semantic shifts: Otnosno etimologiata na ne̋koi dymi
• 6. Iztočnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali
• 7. Etimologiata na dymata obič
• 8. Istoria na dymata blagodarü
• 9. Xipoteza za proizxodut na dymata pomaci
• 10. I tuz xybava!
• 11. Trogatelno li e čovek da si trugne
• 12. Parazitno protetično X v standartniut bulgarski ezik (xyrkata na baba)
• 13. Obqoslavänskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot mužki rod
• 14. Za kratkite vinitelni formi na ličnite mestoimenia v iztočno-bulgarskite dialekti
• 15. Intervÿ s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev
• 16. Keltskata ezikova grypa
• 17. Xipoteza za etimologia na etnonimut albanci
• 18. Xipoteza za razpoloženieto na rodinata na pra-germanskiut ezik
• 19. Call for Rules, Rules Wanted: tursüt se pravila
• 20. Prepratki (references)
• 21. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

▲▲  

---

►►   1. Predgovor   (.. pokaži go predgovorut ..) 

▼▼   1. Predgovor   (.. skrij go predgovorut ..) 

• Tekstovete, pyblikyvani tyka, mogut da se četut i pootdelno.


• Povečeto ot te̋x su Etimologični etÿdi -
  
  
  • razäsnävat proizxodut na razni dymi.


• Drygi su na različni temi ot ezikoznanieto, na koito ne im e namereno drygo me̋sto.


• (.. skrij go predgovorut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2. Syrva i kokiče   (.. pokaži go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   2. Syrva i kokiče   (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. pokaži go vuv facebook tam ..)  (.. ili tam ..) 

• ◄► Domašni dymi.
  
  
  • Takiva su:
    
    
    • Dymite, koito našiut ezik e nasledil ot svoüt predšestvenik - staro-slavänskiut ezik.
    • Tova su slavänski dymi.
    
    
    • Dymi, koito su sustaveni samo ot domašni po proizxod morfemi.
    • Morfemi - tova su korenite na dymite, predstavkite i nastavkite.
    • Domašni po proizxod - slavänski po proizxod ili rezyltat ot sobstvena inovacia.
    
    
    • Dymi, rezyltat ot sobstveno slovotvorčestvo (sobstvena onomatopeä)
    • Naj-često vuznikvat vuv vruzka s detskiut govor.


• ►►   Kokiče e domašna dyma.  (.. pokaži za kokičeto ..)  (.. skrij go razdelut za syrva i kokiče ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼   Kokiče e domašna dyma.  (.. skrij ü etimologiata na kokičeto ..) 
  
  
  • Bi tre̋bvalo tazi dyma da se piše kykìče.
  • Togava qeše da stane äsno, če tä prosto e ymalitelna forma (diminytiv) na dymata kyka.
  
  
  • Cveteto priliča na kykička.
  
  
  • Diminytivnata forma e po sledniut model:
    
    
    • moma => momiče
    • sestra => sestriče
    • kyka => kykiče
  
  
  • Gruckoto nazvanie na kokičeto Γάλανθος (Galanthus), koeto znači mlečno cvete, e vle̋zlo v meǧynarodnata leksika.
  
  
  • Ne̋kude piše, če našata dyma kokiče idvala ot tyrskoto kar c̨ic̨eǧi, koeto zvyči kàr-čičeì i označava snežno cvete.
    
    
    • Ne̋ma obäsnenie za zvykovite izmenenia ot kàr-čičeì do kokìče.
    
    
    • Kakto na bulgarski može da se kaže snežno cvete, taka i na tyrski može da se kaže kar c̨ic̨eǧi.
    • No tova ne e nazvanieto na kokičeto nito na bulgarski, nito na tyrski.
    • Na tyrski kokiče e akc̨a-bardak (belička čaša, be̋la čaška).
  
  
  •  .. skrij ü etimologiata na kokičeto ..  (.. skrij go razdelut za syrva i kokiče ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ◄► Zaemki ot drygi ezici.
  
  
  • Proizxodut na mnogo dymi e neäsen. Neizvesten. Vremeto e zaličilo sledite.
  
  
  • Za da se obävi, če ne̋koä naša dyma e zaemka ot drygi ezik, tozi ezik tre̋bva da e izvesten i našiut ezik tre̋bva da e imal kontakti s nego.
    
    
    • Ne može naprimer da ima zaemki ot trakijski ezik.
    • Ne može da ima trakijski dymi v našiut ezik.
    • Zaqoto trakijskiut ezik e neizvesten i našiut ezik ne e imal kontakti s nego.
    
    
    • Ne može da ima trakijski dymi v našiut ezik.
    • Može da ima dymi s neizvesten proizxod.
    
    
    • Blizko do položenieto s trakijskiut e i ezikut na taka narečenite pra-bulgari.
  
  
  • Ako našiut ezik zaeme ot ne̋koj dryg ezik ne̋koä dyma, tä stava naša dyma, bulgarska dyma, dyma ot našiut bulgarski ezik.
  • Ezikut, ot kojto sme ü zaeli, ne strada ot tova, če sme ü zaeli, i ne̋ma da ni se surdi.


• ►►   Dymata syrva e zaemka prez grucki ot latinski.  (.. pokaži za syrva ..)  (.. razgunuto ..)
  
  ◄►  (.. skrij go razdelut za syrva i kokiče ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼   Dymata syrva e zaemka prez grucki ot latinski.  (.. skrij ü etimologiata na syrva ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Ima latinska dyma Sorbus, s koäto v botanikata se označavat rod durveta i xrasti, često puti takiva, deto davat i plodove.
  
  
  • V bulgarskata wikipedia tozi rod durveta i xrasti e narečen òfika.
    
    
    • Ne sum ü čyval tazi dyma v našeto selo.
    • Predpolaga se, če tä idvala ot grucki i značela "zmijski xrast".
    • Nekude iz Bulgaria òfikata bila naričana "kyči dre̋n".
    
    
    • Rod òfika (Sorbus, Σόρβος).
    • Semejstvo rozovi (Rosaceae, Ροδοειδή).
    • Razred rozocvetni (Rosales, Ροδώδη).
    
    
    • Na ryski rastenieto se nariča рябина.
  
  
  • V gruckata wikipedia ima statia za Σόρβον.
    
    
    • V statiata e ykazano, če rastenieto e ot (Γένος) rodut Σόρβος (Sorbus), semejstvo Ροδοειδή (Rosaceae), razred (Τάξη) Ροδώδη (Rosales).
    
    
    • Vižte kakvo piše v gruckata wikipedia.
      
      
    • Eto kakvo piše tam: (.. skrij go kakvoto piše tam ..)

      Το Σόρβον (αρχ. Όον, λατ. sorbus) ..
      
      ..και γνωστό ως σούρβο ή σορβιά ή σουρβιά ή αβγαριά ή αγριοκυδωνιά
      
      είναι δένδρο φυλοβόλλο μεσαίου μεγέθους 15-20μ. ψηλό,
      αλλά και ο καρπός του.
      Ανήκει στην οικογένεια των Ροδοειδών (Rosaceae) και
      
      παράγει κίτρινους ή κατακκόκινους καρπούς
      που χρειάζονται μια περίοδο υπερωρίμανσης
      για να αποκτήσουν καφέ χρώμα και να γίνουν γλυκείς και φαγώσιμοι.

      Sòrvo (staro-grucki *"äjce", latinski sorbus) ..
      
      .. izvestno i kato sỳrvo ili sorva̋ ili syrva̋ ..
      ili *"äjca" ili *"polska dÿlä", ..
      
      e širokolistno durvo (ili xrast - v grucki ne̋ma otdelna dyma za xrast) sus sreden razmer .. i s plodove.
      
      Raǧa žulti ili červenikavi plodove, koito tre̋bva da prestoüt, dokato pridobiut kafäv cve̋t i stanut sladki i ädlivi.

    • Vižte podrobnosti za gruckata dyma.
    • Podrobnosti za gruckata dyma: (.. skrij gi podrobnostite za gruckata dyma ..)
      
      
      • Gruckata dyma Σόρβος i latinskata Sorbus napulno si suotvetstvat.
      • I dvete su ot mužki rod, po 2-ro sklonenie.
      • Priemam, če gruckata dyma e zaemka ot latinski, makar če e vuzmožno da e bilo obratnoto.
      • Ne̋mam etimologičen rečnik na latinskiut ezik, za da proverü.
      • Kak da e. Tova ne̋ma otnošenie kum proizxodut na našata dyma sỳrva.
      • Tä e ot grucki.
      
      
      • V [novo-]grucki nazvaniata na plodovete obiknoveno su ot sreden rod, a na durvetata, koito gi raǧat, su ot ženski rod.
      • Poradi tova dymata Σόρβο[ν] e ot sreden rod, ..
      • .. i su se poävili dymi ot ženski rod specialno da označavat durvoto ili xrastut: σορβιά, σουρβιά.
      
      
      • Dymata σόρβο (sòrvo) s variant σούρβο (sỳrvo), bidejki ot sreden rod, ima množestveno čislo vuv vidut σόρβα (sòrva) i suotvetno σούρβα (sỳrva).
      
      
      • Prexodut ot O kum Y v ne̋koi varianti na gruckata dyma lesno može da bude obäsnen sus slavänsko vlianie, toest s vlianie otkum bulgarskiut ezik.
      • V tozi smisul, za obäsnenieto na etimologiata na bulgarskata dyma sỳrva ne e neobxodimo naličieto na varianti s glasnata Y v grucki.
      • No vse pak tova pomaga.
  
  
  • Gruckata dyma Σόρβο (sòrvo) s varianti σούρβο (sỳrvo) i σούρβα (sỳrva) e bila zaeta v našiut ezik i preosmislena kato dre̋n.
    
    
    • SYRVA, SYRVA, GURBINA DA E ZDRAVA, A SNAGATA - ÄKA!
    
    
    • Sus žilava dre̋novica po gurbinata.
    
    
    • Dre̋nut purvi cufti, posleden vruzva - naj-dulgo izdurža.
    • Erectus primus ejaculatur ultimus.
    
    
    • Prexodut ot O kum Y e tipičen za slavänski ezik kato bulgarskiut.
    • Sravnete: Θeσσaλονίκη stava Solyn.
    
    
    • Običaüt se nariča sỳrvaki.
    • V tazi dyma äsno si liči grucka diminytivna nastavka, kakto v Änaki, Mixalaki, Xristaki.
    • Običaüt sỳrvaki se izpulnäva predimno ot dečica, zatova ima diminytivna nastavka.
    
    
    • Sỳrvaki e na Vasilÿvden, 1-vi änyari, na Nova Godina.
    • Taka če stava dyma za novogodišni poželania.
    
    
    • Po ženskiut rod na dymata godina se podveǧa dymata gurbina - forma za ženski rod ot grub.
    
    
    • Vuzmožno e krajnoto -A v dymata syrva suqo taka da e beleg za bulgarski ženski rod, bez da e svurzana s ne̋kakvi grucki slovoformi, zavuršvaqi na -A.
    
    
    • Vuzmožno e oqe neqo.
    • Ako krajnoto -A v dymata syrva e ot grucki, to na tazi dyma ï e bil naznačen ženski rod, a tä privle̋kla kum ženskiut rod ne samo gurbina, no i dymata godina.
    
    
    • Kak točno e stanulo, sega ne̋ma kak da znaem.
  
  
  •  .. skrij ü etimologiata na syrva ..  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)  (.. skrij go razdelut za syrva i kokiče ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   3. Xiläda tyrski zaemki   (.. pokaži go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   3. Xiläda tyrski zaemki   (.. skrij go razdelut ..)  (..  pokaži gi tam  ..) 

• Temata e razvita obstojno v otdelna pyblikacia :
  
  
  • 1000 bulgarski dymi v obqa ypotreba s tyrski proizxod


• Prepratki vutre v tekstut:
  
  
  • predgovorut
  • obqite razsuǧenia
  • častnite razsuǧenia
  • zaklÿčenieto (epilogut): da, ama ..
  • komentarut za izlezlite veče ot ypotreba dymi s tyrski proizxod
  • tablicata s dymite


• (.. skrij go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   4. Bulgari: etimologia na našiut etnonim  (.. pokaži go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   4. Bulgari: etimologia na našiut etnonim  (.. skrij go razdelut ..) 
(..  pokaži go proizxodut na bulgarskiut etnonim tam  ..) 

• Temata za etimologia na našiut etnonim bulgari e razvita obstojno ..
  
  
  • v specialen razdel
  • na otdelna pyblikacia otnosno proizxodut na bulgarskiat etnos.


• Rezÿmè:
  
  
  • Dymata bulgari prez grucki idva ot latinskata dyma vulgares, koäto označava prostolÿdie, xora, obiknoveni xora.


• (.. skrij go razdelut za etimologia na dymata bulgari ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   5. Semantic shifts: Otnosno etimologiata na ne̋koi dymi  (.. pokaži go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   5. Semantic shifts: Otnosno etimologiata na ne̋koi dymi  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2021-07-28 17:13:: ..

• ►►   Obqi razsuǧenia  (.. pokaži gi ..) 
• ▼▼   Obqi razsuǧenia  (.. skrij gi ..) 
  
  
  • Leksikata e naj-dinamičniut ezikov sloj.
    Tä naj-burzo i naj-lesno se promenä - vuznikvat ili se zaimstvat novi dymi, stari dymi se zabravät, dymi promenät značenieto si..
  
  
  • Zadačata mi e da dam primeri na semantični šiftove - prome̋na na značenieto na dymite.
  
  
  • Purvo obqo suobraženie: Semantičnite šiftove često puti se slyčvat verižno. Ako v rezyltat na semantičen šift ostane semantičesko nestabilno vakantno me̋sto, dryg semantičen šift go zapulva.
  
  
  • Vtoro obqo suobraženie: Decata su osnovni yčastnici v semantičnite šiftove. Novite značenia na dymite često gi zadavat decata. Te su novoto pokolenie nositeli na ezikut.
    
    
    • Purva ilÿstracia: A̋ vdeni, babi, na niškata konecut v yxoto na iglata!
  
  
  • Qe ypotrebävam dymite v suvremenniut im vunšen vid, no imajte pred vid, če značeniata im može da su različni.
  
  
  • (.. skrij gi obqite razsuǧenia ..)  (.. skrij go razdelut za semantičnite šiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   pazü - xranü  (.. pokaži ..) 
• ▼▼   pazü - xranü  (.. skrij ..) 
  
  
  • Tozi semantičen šift e svojstven za našiut bulgarski ezik. No može da se sreqa i drygade.
  
  
  • Glagolut pazü e proizvodna dyma ot pazyxa, koäto sega zvyči pazva, i veče taka se piše.
    
    
    • Ä da si zapazü kesiata s žulticite. Tozi izraz purvo označaval neqo konkretno: A̋ da skriu v pazvata si kesiata s žulticite. Tam žulticite qe su na sigyrno me̋sto.
    
    
    • Majkata si go pazi deteto. Tozi izraz suqo označaval neqo konkretno: Majkata duržala deteto pritisnuto kum pazvata si. Deteto se čyvstvalo po-sigyrno i po-zaqiteno do majčinata pazva.
    
    
    • Ot podobni izrazi vuzniknul našiut glagol pazü sus suvremennoto si značenie: oxranävam.
    
    
    • Zabeležka: Nema osoben smisul da se tursüt indo-evropejski suotvetstvia na bulgarskiut glagol pazü.
      
      
      • Makar dymata pazvant (pazač) da e s persijski proizxod, i makar če persijskiut ezik suqo kato našiut e indo-evropejski, dymite pazvant i pazač ne su srodni po proizxod.
  
  
  • Staroto značenie na dymite xranü i xrana bilo oxranävam i oxrana. No kogato se poävila dymata pazü, s koäto moželo da se zameni dymata xranü, ezikut ni se počyvstval svoboden da izmeni značenieto na tazi dyma xranü.
  
  
  • Majkata si go xrani deteto.
    Ne̋koga tova označavalo: Majkata si go pazi deteto.
    Sega označava: dava my da äde.
  
  
  • Majkata si go kurmi deteto.
    Ne̋koga tova označavalo: Majkata dava na deteto da äde, ne nepremenno mle̋ko ot gurdite si.
    Sega označava: dava my da syče.
  
  
  • Ednovremenno s glagolite xranü i kurmü, suotvetno promenät značeniata si i dymite xrana i kurma.
    
    
    • Sravnete značeniata na podobnite dymi v ryski. Tam glagolut хранить zapazva staroto si značenie ot curkovno-slavänski (staro-bulgarski), a v iztočno-slavänskata si pulnoglasna forma хоронить označava pogrebvam (zapazvam murtvoto te̋lo v zemäta da ne se vmiriše). V ryski dymata кормить ima staroto si značenie, a na bulgarskoto kurmü bi suotvetstval izrazut кормить грудью.
  
  
  • A kak da namesim decata? Predstavete si sityacia, kogato ne̋koj vuzrasten kazval majkata si go xrani deteto v moment, kogato tä go kurmi. Vuzrastniut imal pred vid ne̋kakva konkretna opasnost i ypotrebil dymata xrani v smisul pazi. Decata razbirali izrazut v smisul kurmi, dava my da äde, poneže decata yseqali poveče gladut, a ne suznavali opasnostta, za koäto stavalo dyma.
  
  
  • (.. skrij gi i xranata, i oxranata ..)  (.. skrij go razdelut za semantičnite šiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Da ne se karame na decata, a da gi nakarame da se smeüt  (.. pokaži& ..) 
• ▼▼   Da ne se karame na decata, a da gi nakarame da se smeüt  (.. skrij ..) 
  
  
  • Da započnem s tova, če dymata kara na staro-slavänski označavalo nakazanie, kakto i sega e v ryski. Ottam karam označavalo naj-napred nakazvam.
  
  
  • Deca napravili belä, pakost ne̋kakva demekj.
  • Vuzrastnite im se karat, koeto otnačalo tre̋bva da go razbirate, če gi nakazvat.
  
  
  • Natatuk sledvat dve niški.
    
    
    • Purva niška - niškata na nepriatnite karanici.
      
      
      • Deca napravili belä, pakost ne̋kakva demekj.
      • Vuzrastnite im se karat, koeto otnačalo - taka tre̋bva da go razbirate - če gi nakazvat.
      
      
      • Decata niqo ne razbirat. Tova, če su napravili pakost, ne razbirat.
      
      
      • Viǧat samo, če vuzrastnite im govorüt neqo surdito na visok glas: karat im se.
      
      
      • Decata viǧat i tova, če vuzrastnite pone̋koga se karat pomeǧy si: govorüt si surdito na visok glas.
      
      
      • Za decata tova su nepriatni karanici.
    
    
    • Vtora niška - niškata na priatnite prekarvania.
      
      
      • Dete napravilo belä, pakost ne̋kakva demekj.
      • Vuzrastnite go karat - nakazvat go demekj.
      
      
      • Vuzrastnite go karat - nakazvat go - da svurši ne̋kakva rabota, naprimer da počisti oborut.
      
      
      • Deteto razbira, če su go nakarali da čisti oborut, no vlaga v tazi dyma nov smisul - prinyǧava.
      • Deteto ne e razbralo, če tova e nakazanie.
      • To ne e razbralo i tova, če e napravilo belä.
      
      
      • Natatuk, karycar prinyǧava volovete da teglüt karycata, rugajki gi s osten.
      • Karycarüt kara volovete da teglüt kolata.
      
      
      • Natatuk, i šoförut ü kara kolata da se dviži.
      • Šoförut ü kara kolata.
      
      
      • I vatmanut go kara tramvaüt. Ne go nakazva, kakto bi si pomisli žitel na otdavna minul vek, ozoval se v nastoäqeto črez mašina na vremeto i opitvaq se da razbere našiut govor.
      
      
      • A puk nie sega sme blagodarni na vseki čovek za priatno prekarano vreme. Blagodarni sme, če e nakaral vremeto da proteče za nas priatno.
  
  
  • Ne̋kude možete da pročetete, če glagolut karam bil ostatuk ot ezikut na taka narečenite pra-bulgari.
  • Ce̋lata pra-bulgarska tematika e v zonata na zdračut. Tä e indoktrinacia na bulgarskoto obqestvo, koäto e napulno nenyžna i dori vredna.
  
  
  • (.. skrij gi karanicite ..)  (.. skrij go razdelut za semantičnite šiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Rabotata e muka  (.. pokaži ..) 
• ▼▼   Rabotata e muka  (.. skrij ..) 
  
  
  • Dotyk ne sme prekračvali granicite na slavänqinata, no sega qe go napravim.
  
  
  • Slavänskata dyma muka e zaeta v rymunski (muncǎ) i v yngarski (munka), obače s izmesteno značenie: rabota.
  
  
  • (.. skrij gi rabotata i mukata ..)  (.. skrij go razdelut za semantičnite šiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Meǧy detskata rabota i robstvoto  (.. pokaži ..) 
  
  ◄► (.. skrij go razdelut za semantičnite šiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼   Meǧy detskata rabota i robstvoto  (.. skrij ..) 
  
  
  • Tazi podtočka se otnasä za pra-indo-evropejskata epoxa, za vremeto predi poveče ot četiri xilädi godini.
  • Ot onova vreme v suvremennite indo-evropejski ezici su ostanuli dymi s različno značenie, no s obq koren.
  
  
  • Značeniata, za koito qe stane dyma, su:
    
    
    • Sirak.
      
      
      • Proizvodni i podčineni značenia: onepravdan, obeznadeǧen, naslednik, nasledstvo.
      • Pra-indo-evropejskiut koren v dve otglasni stepeni: *orbh-, *erbh-.
      
      
      • Grucki: ὀρφανός (sirak). Zaeto v latinski, a ottam vuv frenski i anglijski.
      • Nemski: Erbe (masc: naslednik, fem: naslednička, neuter: nasledstvo).
    
    
    • Rob.
      
      
      • Proizvodno značenie: rabota.
      • Grucki: δου̃λος i δουλειά.
      • Slavänski: rab i rabota.
      • Pra-indo-evropejskiut koren v slavänski: *orbh-.
      • Rabotata ü vuršut robite.
    
    
    • Dete.
      
      
      • Staro-ryski: робя (dete).
      • Pra-indo-evropejskiut koren e: *orbh-.
      
      
      • Staro-grucki: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, dete).
      • Staro-grucki: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, rob).
      • Edna i suqa dyma v dvete značenia.
      
      
      • [Izxod, 20:9]
        ..
        ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποιήσεις πάντα τὰ ἔργα σου·
        τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
        οὐ ποιήσεις ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
        σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
        ὁ παῖς σου καὶ ἡ παιδίσκη σου,
        ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγιόν σου
        καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροικῶν ἐν σοί.
        ..
        ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
        ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
        ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
        H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
        H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
        И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
        ..
        Šest dni da rabotiš i da vuršiš vsičkite si dela;
        a na sedmiut den, kojto e subota na Gospoda tvoüt Bog,
        da ne vuršiš nikakva rabota,
        nito ti, nito sinut ti, nito duqerä ti,
        nito slygata ti, nito slyginäta ti,
        nito volut, nito dobitukut ti,
        nito čyǧenecut, kojto e otvutre vratite ti;
        ..
        Gruckata dyma παι̃ς ne označava nito sin, nito duqerä, nito vol, pazi Bože, a znači rob ili slyga.
        
        No puk v redica dymi ot meǧynarodnata leksika suqata grucka dyma znači dete:
        pedagogika, pediatria, enciklopedia, pedofilia.
  
  
  • Qrixi ot bitut v pra-staro vreme, koito može bi obäsnävat omesvaneto na gore-izbroenite značenia:
    
    
    • Srednata produlžitelnost na životut v pra-staro vreme e bila malka.
    
    
    • Pri malka sredna produlžitelnost na životut gole̋ma čast ot naselenieto su deca.
    • I suotvetno ne̋ma kak decata da ne vuršut gole̋ma čast ot rabotata.
    
    
    • Pri malka sredna produlžitelnost na životut gole̋ma čast ot decata su siraci.
    
    
    • Decata često su bili prodavani v robstvo.
    • Osobeno ako su siraci.
    
    
    • Baqata (ili ne̋koj rodnina na sirače) možel da prodade dete v robstvo.
    • Taka to ne̋ma da ymre ot glad, zaqoto noviut my sobstvenik qe go xrani.
    • Puk i qe vidi sve̋t.
    
    
    • A puk polyčenite ot tazi prodažba sredstva qe pomognut za izxranvaneto na ostanulata čeläd.
    • I taka nikoj ne̋ma da ymre ot glad.
    
    
    • Da razgledame gole̋mo patriarxalno fermersko semejstvo.
    
    
    • Stariut stopanin e prestare̋l ili veče se e pominul.
    • Ostavil e roäk dečyrliga na različna vuzrast.
    
    
    • Naj-golemiut my sin otdavna e ovlade̋l stopanstvoto i dviži biznesut.
    
    
    • Po-malkite my bratä, sestri i plemennici imat slednite vuzmožnosti (opcii):
      
      
      • Da se zapileüt po svetut da si tursüt kusmetut.
      • Momata da xvane okoto na ne̋kogo i da se oženi za stopanin.
      
      
      • V ne̋koä neplodorodna godina da budut prodadeni v robstvo.
      
      
      • Do kraüt na životut si da rabotüt v rodnoto si stopanstvo.
      • Da rabotüt samo za xrana i podslon.
      • Koeto označava da rabotüt kato robi.
      • Робята сущие.
      
      
      • Naj-golemiut sin na sobstvenikut ima naj-gole̋m šans da go nasledi.
      • Tazi čest može da se padne na naj-dobriut fermer sred "робятата".
  
  
  • (.. skrij gi decata i robstvoto ..)  (.. skrij go razdelut za semantičnite šiftove ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   6. Iztočnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali  (.. pokaži go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   6. Iztočnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2021-07-28 17:13:: ..

• ►►   Obqi razsuǧenia  (.. pokaži gi ..) 
• ▼▼   Obqi razsuǧenia  (.. skrij gi ..) 
  
  
  • Leksikata e naj-dinamičniut ezikov sloj.
    Tä naj-burzo i naj-lesno se promenä - vuznikvat ili se zaimstvat novi dymi, stari dymi se zabravät, dymi promenät značenieto si..
  
  
  • Promenite na značeniata na dymite (semantičnite šiftove) često puti se slyčvat verižno. Ako sled semantičen šift ostane semantičesko nestabilno vakantno me̋sto, dryg semantičen šift go zapulva.
  
  
  • Da različavame:
    
    
    • Dymite, koito vuv vremeto i prostranstvoto mogut da si menüt i formata, i značenieto.
    
    
    • Značeniata, koito vuv vremeto i prostranstvoto mogut da budut izrazävani s različni dymi.
  
  
  • Da označavame:
    
    
    • Dymite v suvremennata im forma v normativniut bulgarski ezik, makar če vuv vremeto i prostranstvoto te mogut da si menüt i formata, i značenieto.
    
    
    • Značeniata s dymi, imaqi tova značenie v suvremenniut normativen bulgarski ezik, vupreki če vuv vremeto i prostranstvoto tezi značenia mogut da budut izrazävani s različni dymi. Morkoven cve̋t.
  
  
  • V tozi tekst qe stava dyma ne za indo-evropejqinata, ne i za ce̋lata slavänqina, a samo za balkanskata slavänqina, za našiut bulgarski ezik.
  • V tozi tekst qe stava dyma za poslednoto xilädoletie, za poslednite ne̋kolko veka, a ne za mnogo drevni ili pra-stari vremena.
  • Qe stava dyma za efekt ot prebivavaneto na našiut balkano-slavänski ezik v Balkansprachbund-ut (balkanskiut ezikov suÿz: tova e prepratka).
  
  
  • Qe razgledame kakvi efekti e pričinila xarakteristikata Βalkan‑5: GenericFutureTense.
  
  
  • Tezi efekti može da su različni v različnite dialekti.
  
  
  • (.. skrij gi obqite razsuǧenia ..)  (.. skrij gi iztočnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Glagolut ща̨ ne može poveče sam da nosi značenieto iskam  (.. pokaži go qeneto ..) 
• ▼▼   Glagolut ща̨ ne može poveče sam da nosi značenieto iskam  (.. skrij go qeneto ..) 
  
  
  • Po rysofilska tradicia, vodeqa načaloto si ot 19-ti vek, sega pišem ща̨, a ne щѫ.
    
    
    • Obače samo se piše taka. Pravilnoto proiznošenie si ostava qu.
    
    
    • Starata forma na glagolut ща̨ e хъщѫ, v infinitiv хътѣти.
    • A v suvremenniut ryski tezi formi suotvetno su хочу̀ i хотѐть.
    • V polski: chcę i chcieć.
  
  
  • Staroto značenie na glagolut ща̨ e iskam.
    
    
    • Tova e značenieto na tozi glagol ne samo v staro-bulgarski (staro-slavänski), no i v suvremennite ryski i polski.
  
  
  • V suvremenniut bulgarski glagolut ща̨ vse oqe pazi staroto si značenie iskam v redica slyčai.
    
    
    • Kogato v kontekstut prisutstva otricanie.
      
      
      • Deteto e zloädo - ne qe da äde.
      
      
      • Ne qeme nij bogatstvo, ne qeme ni pari,
        naj iskame svobòda s čoveški pravdini! (Marš na Stefan Stambolov)
    
    
    • Kogato v kontekstut prisutstva yslovnost.
      
      
      • Kato ne qe, ako qe!
    
    
    • Kogato v kontekstut prisutstva konÿnktivnost.
      
      
      • Bez da qe ..
      • Bez da iska ..
  
  
  • Obače v povečeto konteksti po model ot Balkansprachbund-ut suvremenniut bulgarski ezik izpolzva glagolut ща̨ za obrazyvane na budeqe vreme.
    
    
    • O, nalejte! Qe da piu!
      Na dyša mi da olekne,
      čyvstva trezvi da ybiu,
      ruka mužka da omekne!
      
      Qe da piu na pyk vragy,
      na pyk i vam, patrioti,
      veče ne̋mam milo, drago,
      a vij... vij ste idioti! (Xristo Botev, V mexanata)
    
    
    • pesenta qe se pronese
      po gori i po doliqa -
      gorite qe ü poemut,
      doliqa qe ü povtorüt,
      i tugata mi qe mine, (Xristo Botev, Xajdyti)
  
  
  • V otricatelni frazi bulgarskiut ezik predpočita da obrazyva budeqe vreme črez ne̋ma, i tova e pozvolilo na glagolut ща̨ da zapazi staroto si značenie iskam, kakto be otbele̋zano po-gore.
    
    
    • Deteto ne̋ma da äde (budeqe vreme).
    • Deteto ne qe da äde (ne iska).
    
    
    • Deteto qe da äde: Tova obače označava budeqe vreme ..
  
  
  • .. i poradi tova ezikut ni e izpital neobxodimost da tursi zamestiteli sus značenieto iska.
  
  
  •  ..  skrij go pretovarvaneto na glagolut qu  ..  (.. skrij gi iztočnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Ezikut si tursi dymi da my go nosüt značenieto iskam  (.. pokaži go iskaneto ..) 
• ▼▼   Ezikut si tursi dymi da my go nosüt značenieto iskam  (.. skrij go iskaneto ..) 
  
  
  • .. poneže stariut glagol s tova značenie, glagolut qu, e pretovaren.
  
  
  • Kogato iskam da si kypü neqo v magazinut, osobeno ako sum v čyžbina, često
    
    
    • posočvam kakvo iskam,
    • soču go,
    • sakam go.
    
    
    • Analogia za izmenenieto na glasnite:
    • "Zasedanieto se protoči, zaqoto stariut predsedatel naročno go protaka."
    
    
    • Navse̋kude v balkano-slavänski (bulgarski)
      dymata sakam se vuzpriema
      kato zamestitel na glagolut qu
      sus značenieto iskam.
    
    
    • No se ypotrebäva predimno v zapadnite dialekti.
    
    
    • Semantična pystota ne ostava, poneže
      dymata sakam v staroto si značenie
      može da se zameni sus soču.
  
  
  • Kogato iskam da si kypü neqo, ako e neqo specialno,
    
    
    • az go tursü po magazinite.
    
    
    • Vupros: Koä e starata obqo-slavänska dyma sus značenieto tursü?
    • Otgovor: iskam.
    
    
    • Po tozi način glagolut iskam,
      čieto staro značenie bilo tursü,
      se sdobil s novoto si značenie iskam..
    
    
    • Navse̋kude v balkano-slavänski (bulgarski)
      dymata iskam se razpoznava
      kato zamestitel na glagolut qu
      sus značenieto iskam.
    
    
    • No se ypotrebäva predimno v iztočnite dialekti.
    
    
    • Semantična pystota obače ostava: ezikut ni
      izpital nyǧa ot dyma sus značenie tursü.
  
  
  •  ..  skrij go značenieto iskam  ..  (.. skrij gi iztočnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Ezikut si tursi dymi da my go nosüt značenieto tursü  (.. pokaži go turseneto ..) 
  
  ◄► (.. skrij gi iztočnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼   Ezikut si tursi dymi da my go nosüt značenieto tursü  (.. skrij go turseneto ..) 
  
  
  • .. poneže stariut glagol s tova značenie, glagolut iskam, pridobil novo značenie iskam.
  
  
  • Tursi si tä neqo v torbata (razbiraj v damskata si čanta) - a̋ červilo, a̋ mazilo, ama maj klÿčovete, i kato si ü raztursi torbata, klÿčovete izdrunčaxu.
    
    
    • Taka glagolut tursü
      sus staro značenie truskam
      pridobil novo značenie tursü.
    
    
    • Glagolite truskam, tresu, raztrisam ne pozvolävat da se yseti semantična pystota.
  
  
  • Tursi si tä neqo v torbata (razbiraj v damskata si čanta) - a̋ klÿčove, a̋ mazilo, ama maj červiloto, bara s prusti v torbata i si go napipva červiloto.
    
    
    • Taka glagolut baram
      sus staro značenie pipam,napipvam
      pridobil novo značenie tursü
      v redica zapadni dialekti.
    
    
    • Semantična pystota ne ostava.
  
  
  • V drygi zapadni dialekti sus značenie tursü se ypotrebäva glagolut tražu.
    
    
    • Qe privedu dve etimologii na tražu.
    
    
    • ►►  Stara moä etimologia na tražu, koäto se okazva neve̋rna  (.. pokaži ..)
    • ▼▼  Stara moä etimologia na tražu, koäto se okazva neve̋rna  (.. skrij ..)
      
      
      • Tyrskata dyma taras̨, sukraqavana v bulgarski do traš, označava ostankite iz niväta, lozäta i gradinite sled pribirane na rekoltata.
      
      
      • Bedni xora tursüt traš.
      
      
      • Taka v ezikut može bi se e poävil glagolut tražu sus značenie tursü.
    
    
    • ►►  Točnata etimologia na dymata tražu  (.. pokaži ..)
    • ▼▼  Točnata etimologia na dymata tražu  (.. skrij ..)
      
      
      • Točnata etimologia na dymata tražu mi be podskazana vuv facebook ot yvažaemite Robin Matéu i Lilia Ilieva.
      
      
      • Dymata trag na surbo-xurvatski označava sleda.
      
      
      • Taka pod vlianieto na sledotursačestvoto v zapadnite dialekti se e poävil glagolut tražu sus značenie tursü.
  
  
  •  ..  skrij go značenieto tursü  ..  (.. skrij gi iztočnite i zapadnite dialekti ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   7. Etimologiata na dymata obič  (.. pokaži go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   7. Etimologiata na dymata obič  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. pokaži tam ..)  .. ::2021-08-03 11:27:: ..

• ◄► Ne̋koi pogrešno ü pričislävat kum dymite s prabulgarski proizxod, a tä si e čisto slavänska.


• ◄► Dymata obič e srodna s obikvam i običaj.
  
  
  • Predstavkata e об-, a korenut - -въıк-.
  
  
  • V pozicia sled <б> zvykut <v> izčezval, kakto se e slyčilo i v dymite
    
    
    • oblak <= *об-влак
    • oblečen <= *об-влѣчен
    • oblast <= *об-власт
  
  
  • Korenut -въıк- e suqiut, kakto v navik.
    
    
    • Ima dulga nyleva oglasovka (zaradi pra-star laringal otpred).
    • Pri normalna o-oglasovka se polyčava korenut -ук-, kakto v neyk, nayka, yča, obyčenie.
  
  
  • Zvykut <k> preminava v <ч> po purvata slavänska palatalizacia.


• ◄► I tuj, purvonačalnoto značenie na dymata obič e privikvane.


• ◄► Veroätno dymata obič si e promenila značenieto poradi večnoto nerazbiratelstvo meǧy pokoleniata.
  • Za ilÿstracia qe privedu slednata
• ►►   Prikazka za običta  (.. pokaži ü ..) 
  
  ◄► (.. skrij ü etimologiata na dymata obič ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)  (.. pokaži ü tam ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼   Prikazka za običta  (.. skrij ü ..) 
  
  
  • Žalno xlenči pred majka si moma Grozdanka:
  
  
  • Ne go qu, ma male, Stojka bivolarüt, iskam Stajka gudylarüt! Stajka gudylarüt lÿbü az, ma male!
  
  
  • Dyma ï na moma Grozdanka starata ï majka:
  
  
  • Tejko ti kakto e rekul, duqe, tuj qe stane.
    Ne iska i da čye tejko ti za Stajka gudylarüt.
    I e dal veče dyma - obeqal te e na Stojka bivolarüt.
    Puk ti nedej da se kaxuriš mnogo -
    qe se obiknete sus Stojka.
    Tä, običta, s vremeto si idva!
  
  
  • Prevod na poslednite dymi na Grozdankinata stara majka:
  
  
  • .. qe priviknete edin kum dryg sus Stojko. To, privikvaneto, s vremeto si idva
  • 
    Zadomili Grozdanka za Stojka.
    Rodili im se dečica. Dobre se grižel za čelädta si Stojko.
    Domile̋l ï Stojko na Grozdanka.
    Ne se seqala tä veče za Stajka gudylarüt.
    I po edno vreme si rekla:
  
  
  • Pravo dymaše mama, če običta s vremeto si idva.
    Sega veče Stojka običam, Stojka az lÿbü.
  
  
  • (.. skrij ü prikazkata ..)  (.. skrij ü etimologiata na dymata obič ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)  (.. pokaži ü tam ..)  .. kum načaloto ..
  
  

---

►►   8. Istoria na dymata blagodarü  (.. pokaži go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   8. Istoria na dymata blagodarü  (.. skrij go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

• Ima se pred vid samata dyma blagodarü, a ne ideäta za blagodarnost.
• Zaqoto ima mnogo načini da se izrazi ideäta za blagodarnost:
  
  
  • Gospod da te poživi!
  • Xvala tebe!
  • Ocenävam tova (Appreciated!)
  • Zadulžen sum ti.


• Osnovata blago-dar- e bila izmislena ot tezi, koito predi deset-edinadeset veka su preveli Svetoto Pisanie ot grucki na staro-slavänski (staro-bulgarski).
  
  
  • Kazva se, če našeto blagodarü e kalka na gruckoto εὐχαριστῶ.
  
  
  • Tova e knižovna dyma - dyma, izmislena ot knižovnici.
  • V razgovornite slavänski ezici tä ne se ypotrebäva, osven pod vlianie na knižovniut ezik.


• Sledovatelno, tre̋bva da se zapitame otkoga e gruckata dyma εὐχαριστῶ.
  
  
  • V Noviut Zavet gruckoto εὐχαριστῶ i srodnite my dymi se sreqat mnogo puti.
  
  
  • V klasičeskata staro-grucka literatyra takiva dymi kato če li ne se sreqat.
  
  
  • Važnoto e, če takiva grucki dymi se sreqat desetina puti vuv Vetxiut Zavet,
    koeto označava, če dymata εὐχαριστῶ, kakto i srodnite ï dymi, naj-veroätno e bila izmislena ot aleksandrijskite prevodači, za da predadut s neü ne̋kakva evrejska dyma.


• Eto citat ot Vetxiut Zavet - tekst otpredi blizo 2500 godini:  [Ecclesiasticus ili Mudrostta na Sira, 37:11]

  μή βουλεύου μετά του̃ υποβλεπομένου σε ..
  ..
  μετά βασκάνου περί ευχαριστίας
  ..

  ..
  Ne se suvetvaj s tvoj nedobroželatel
  i ot zavistnicite si krij svoite namerenia.
  Ne se suvetvaj s žena za nejnata supernica,
  sus straxlivec - za vojna,
  s prodavač - za razme̋na,
  s kypyvač - za prodažba,
  sus zavistliv - za blagodarnost,
  s nemilosurden - za blagotvoritelnost,
  s lenivec - za vse̋ko delo,
  ..

  .. Ne suveqavai .. su zavidlivujmu o blagodarenii ..

• (.. skrij ü etimologiata na dymata blagodarü ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   9. Xipoteza za proizxodut na dymata pomaci  (.. pokaži go razdelut ..)  (.. pokaži xipotezata vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   9. Xipoteza za proizxodut na dymata pomaci  (.. skrij go razdelut ..)  (.. pokaži xipotezata vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..

• Tova e samo xipoteza, veroätnostta na koäto po moä precenka s malko nadvišava 50%.


• Naj-izpolzvaniut etnonim za mÿsÿlmanskoto naselenie, govoreqo na balkano-slavänski ezik, e pomaci.
  
  
  • Xorata obiknoveno si ne̋mat svoj sobstven etnonim.
  • Dymata pomaci za označavane na tezi xora su ü ypotrebävali drygite - xristianite.
  
  
  • V minuloto samite pomaci ne su xaresvali tozi etnonim.
  • Predpočitali su da gi naričat axräni.
    
    
    • Dymata axräni ima biblejski proizxod.
    • Spored Vetxiut Zavet arabite proizxoǧali ot Ismail s majka Agar i baqa Avraam-Abraxam-Ibraxim.
    
    
    • Ot arabite tozi proizxod bil prenesen, makar i neosnovatelno, kum vsički mÿsÿlmani.
    • Mÿsÿlmanite bili naričani ismailtäni (potomci na Ismail) ili agaräni (potomci na Agar).
    • Avraam-Abraxam-Ibraxim imal i sin Isaak s majka Sara, no mÿsÿlmanite ne se pripoznavali kato potomci na Isaak i Sara.
    
    
    • Ot agaräni se polyčilo axräni sled zame̋nata na gruckata frikativna gama s bulgarsko frikativno X (v bulgarski G i K ne su frikativni, a su plozivni suglasni).
  
  
  • Kak da e. Etimologiata na dymata axräni e äsna, za razlika ot etimologiata na dymata pomaci.


• Ako ot dve često izpolzvani grucki morfemi - predstavka απο- i koren -μαχ-, sglobü dyma, mogu da polyču απόμαχος (apómaxos).
• Tä ima formi s ydarenie na -A-:
  • απομάχου (apomáxy) - roditelen padež edinstveno čislo,
  • απομάχων (apomáxon) - roditelen padež množestveno čislo, i naj-veče
  • απομάχους (apomáxys) - vinitelen padež množestveno čislo.


• Ako dvete izpolzvani grucki morfemi gi prevedu pootdelno na bulgarski - predstavka ot- i koren boj, i gi sglobü na bulgarski, qe se polyči otboj.
  Ako dymata se otnasä do čovek, tova može da označava:
  
  
  • ne̋koj izle̋zul ot boüt (ot bitkata),
  • ne̋koj napysnul boüt (bitkata),
  • ne̋koj otstupil v boüt (v bitkata).


• V standartniut grucki ezik ü ima dymata απόμαχος i tä označava veteran.
  
  
  • Ot dryga strana, kolkoto v starite bulgarski razgovorni dialekti e imalo dyma i ponätie veteran, tolkova e imalo i v togavašnite grucki razgovorni dialekti.
  
  
  • Malko xora su znaeli, če dymata απόμαχος označava veteran.


• Qe da su se namerili xora, koito sami su si ü sglobili dymata απόμαχος, kakto napravix az, pridali su ï značenieto otstupnik v borbata za ve̋rata (otstupnik v borbata za Xristovata ve̋ra), i su narekli s tazi dyma našenskite slavänoglasni mÿsÿlmani.
  
  
  • Vinugi e suqestvyvalo zablyǧenieto, če samo slavänoglasnite mÿsÿlmani i mÿsÿlmanite elinofoni su otstupili ot Xristovata ve̋ra i su prieli islämut.
  • O, ne. Absolÿtnoto mnozinstvo ot našenskite mÿsÿlmani su potomci na xristiani.
  • Sled priemane na islämut, te pri purva vuzmožnost su minuli na tyrski ezik.
  • Tezi ot te̋x, koito ne su minuli na tyrski i ne su stanuli tyrci, prosto ne su imali vuzmožnostta da go storüt.


• V grucki ezik za otstupnik ot Xristovata ve̋ra se ypotrebäva dymata αποστάτης (apostàtis).
  
  
  • Tazi grucka dyma e vle̋zla v meǧynarodnata leksika.
  • S takava titla e bil zakičen Ÿlian, caryval v Carigrad v godinite meǧy 355 i 363.
  • Ÿlian Otstupnik, kakto e izvesten, bil vnyk na car Konstantin Veliki i pravnyk na Sveta Elena.
  
  
  • V starite grucki razgovorni dialekti edva li su znaeli i dymata αποστάτης, poneže tä kato če li ne se izpolzva često v gruckata pravoslavna tradicia.
  • Našeto Otstupnik kato pre̋kor na car Ÿlian sledva po-skoro latinskata tradicia, a ne gruckata.


• Zvykovite izmenenia ot απομάχους (apomáxys) kum pomàk.
  
  
  • Načalnoto A- lesno može da otpadne.
    • Naprimer pri imenata: Atanas => Tanas, Apostol => Postol
  
  
  • Slyčai na prexod ot grucko X kum bulgarsko K ima i drygi.
    
    
    • Pričinata e, če v ne̋koi balkano-slavänski dialekti zvykut X lipsva.
    • Naprimer, na novo-severno-makedonski (montešarski) ezik, korem e stomak.


• Setix se za neqo.
  
  
  • ►►   Ako az ne be̋x az, možex da predpoložu  (.. kakvo? ..)
  • ▼▼   Ako az ne be̋x az, možex da predpoložu gole̋ma drevnost na etnonimut pomaci.  (.. da be, da ..)
    • Gole̋ma drevnost - otpredi islämskoto našestvie.
    
    
    • V rimskata imperia veteranite ot armiata (τους απομάχους) gi zaselvali ne̋kude i im davali zemä.
    • Ako az ne be̋x az, možex da predpoložu, če dnešnite pomaci su potomci na onezi veterani.
    
    
    • Principite na moite vuzgledi za minuloto:
      
      
      • Kolkoto po-daleče nazad v minuloto e dadeno subitie, tolkova po-malko i po-niqožno e značenieto my točno za nas sega.
        Platnata na otdalečavaqite se kum minuloto subitia čeznut zad xorizontut.
      
      
      • Purvostepennata rolä na religiata.


• (.. skrij go razdelut za predpolagaemata etimologia na dymata pomak ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   10. I tuz xybava!  (.. pokaži go razdelut ..) 

▼▼   10. I tuz xybava!  (.. skrij go razdelut ..) 

• Nakratko: xybava označava lovely.
• A sega po-podrobno.


• Vlaškiut ezik ne običa zvykut Λ. Ili go izpyska, ili go zamenä s R/R.
  
  
  • Eto načaloto na Božiata molitva "Otče naš" na rymunski.
    
    Tatăl nostru care eşti în ceruri,
    sfinţească-se numele Tău,
    vie împărăţia Ta,
    facă-se voia Ta,
    precum în cer aşa şi pe pământ.
  
  
  • Zabeležete, če v slavänskata po proizxod dyma VOΛIA zvykut Λ e izpysnut.
  
  
  • Slavänskiut koren ΛŸB- suqo taka e zaet v rymunski (vlaški) bez zvykut Λ.
  • te iubesc: "lÿbü te", "običam te", "I love you".


• V našiut ezik ima nastavka -AV:
  
  
  • gizdav, myrgav, klöqav, bolnav, lykav, ..
  
  
  • Tazi nastavka e zaeta i vuv vlaški - sreqa se i vuv vlaški dymi.


• Ili v ne̋koj balkano-romanski (vlaški) dialekt, ili v ne̋koj balkano-slavänski (bulgarski) dialekt nastavkata -AV e bila dobavena kum korenut ΛŸB- vuv vlaškiut my vid ŸB- i se e polyčila dymata ŸBAV.
  
  
  • Ivan Vazov e izpolzval tazi dyma sus zapazeno Λ-:
    
    Detence xybavo, pilence lÿbavo!
  
  
  • Ysetil ü e toj tazi dymička.
  • Može i da ü e čyval ot majka si ili ot baba si.


• Za obäsnenieto na prexodut ot ŸBAV kum XYBAV e nyžno da se zapoznaete s dve ävlenia v našiut ezik.
  
  
  • Dejstvali su posledovatelno.
  
  
  • Pod dejstvieto na purvoto ävlenie ot ŸBAV se e polyčilo YBAV.
    
    
    • Načalnata öta ot IYBAV e bila osmislena kato proteza i izpysnuta.
    • Za slavänskite protezi možete da pročetete tyka.
  
  
  • Pod dejstvieto na vtoroto ävlenie ot YBAV se e polyčilo XYBAV.
    
    
    • Za parazitnoto protetično X v standartniut bulgarski ezik možete da pročetete v dryg razdel na tazi pyblikacia.


• (.. skrij go razdelut za etimologiata na dymata xybav ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   11. Trogatelno li e čovek da si trugne  (.. pokaži go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   11. Trogatelno li e čovek da si trugne  (.. skrij go razdelut ..) 

• Prerequisite: Dobre bi bilo, predi da produlžite, da ste prosledili dryga moä beseda:
  
  
  • Semantic shifts: Otnosno etimologiata na ne̋koi dymi.


• Značenieto pipam, dokosvam.
  
  
  • Na frenski: toucher.
  • Na anglijski: to touch.
  
  
  • Na ryski: тронуть, трогать, etimologiata na трогать.
  
  
  • I na staro-bulgarski (staro-slavänski) dymata da trugnu e imala značenieto da pipnu.


• Baj Kolÿ gi vpre̋ga dobičetata, kačva se na kolata i .. natatuk?
  
  
  • Trugva gi toj s ostenut po zadnicite - pipa gi dobičetata po zadnicite.
  
  
  • I trugnutite dobičeta trugvat, poteglät.
  
  
  • I kolata trugva.
  
  
  • I baj Kolÿ trugva za nivata.


• Predstavixme si kak baj Kolÿ s kolata - marka Carruzza - trugva za nivata.
  
  
  • I vnykut my Nik si se̋da v kolata - Mercedez vtora ruka - i trugva kum garata.
  
  
  • Da posreqne bratovčedka si Nikol.
  • Tä pristiga s vlakut, kojto trugva ot Sofia v osem časut.
  
  
  • Tä idva na gosti pri de̋do i baba.
  • Trugva si v nedelä večerta.
  
  
  • Iz seloto trugva slyxut, če Nikol naesen qe se omužva.
  
  
  • I otkude trugnu vsičko tova?
  • Ot ostenut, kak otkude.


• Važnoto e, če v suvremenniut bulgarski ezik dymata trugvam veče ne označava pipam.
• Da si pripomnim kak e pipam na drygi ezici.
  
  
  • Na frenski: toucher.
  • Na anglijski: to touch.
  • Na ryski: тронуть, трогать.
  
  
  • Pregledajte vsički značenia na frenskata i na anglijskata dyma.
  
  
  • Purvo vuv frenskiut ezik dymata toucher s purvično značenie pipam pridobila prenosno značenie trogvam.
  
  
  • Anglijskjt ezik posledval frenskiut.
  • Anglijskata dyma to touch s purvično značenie pipam suqo pridobila prenosno značenie trogvam.
  
  
  • I ryskiut ezik posledval frenskiut.
  • Vasmer: тро́гательный .. По-видимому, калька франц. touchant.


• A bulgarskite dymi trogvam i trogatelen su prosto zaemki ot ryski.
  
  
  • Znaete, če v kraüt na 19-ti vek našiut ezik e bil izrysen do neyznavaemost.
  
  
  • Ezikut ni mnogo xaresal tova trogatelno gne̋zdo i nadminul ryskiut ezik po proizvodni formi.
  
  
  • Ot bulgarskoto trogvam kum frenski.
  • Ot bulgarskoto trogatelen kum frenski.


• (.. skrij go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   12. Parazitno protetično X v standartniut bulgarski ezik (xyrkata na baba)  (.. pokaži go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   12. Dve suobraženia za xyrkata na baba: obqo i specialno  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2023-02-05 20:00:: ..

• ►►   Obqo suobraženie: čestno da si priznaem, če počti niqo ne znaem za minuloto  (.. pokaži go ..) 
• ▼▼   Obqo suobraženie: čestno da si priznaem, če počti niqo ne znaem za minuloto  (.. skrij go ..) 
  
  
  • Kakva glypost samo e sutvoril "Google Translate".
    
    
    • ☺ Prevel e ot bulgarski na ryski
      "Baba mi predeše s xyrka"
      taka: "Бабушку унёс ураган". ☺
  
  
  • A možeše "Google Translate" čestno da si priznae:
    
    
    • Ne mogu da go prevedu, interpretation not possible, перевести не удаётся.
  
  
  • Taka pravüt često i istoricite - i lÿbitelite, i profesionalistite. Bez da znaüt kak točno e bilo v minuloto, razkazvat ne̋kakvi prikazki. I za te̋xno qastie, ne̋ma koj da proveri, ..
  
  
  • .. zaqoto istinata e:
    
    
    • Niqo ne znaem za traki, maki, daki i peko-taki!
    • I za taka narečenite pra-bulgari niqo ne znaem!
    • Ne znaem i ne̋ma nikoga da yznaem!
    • Minuloto e murtvo. Ot ymre̋lo xaber ne čakaj.
  
  
  • Ako ne̋koj e ostavil ne̋kakvo svedenijce, to tova svedenijce može da e čista proba luža. To može da e polyčeno "s Google Translate", naprimer ot putyvaq turgovec, kojto tai profesionalnite si svedenia ot konkyrenti. Znam, če budeqite pokolenia ne̋ma da mogut pravdivo da vuzproizvedut v predstavite si našeto vreme vuz osnova na pismenite pametnici, koito qe im ostavim. A puk ako tepurva se nameri pismeno svedenie za minuloto - to s počti 100% sigyrnost qe e suvremenen falšifikat. Navudili su se izobretatelni pečalbari, navudili su se i naxusani patriotari.
  
  
  • Svedeniata, koito dava istoriata na ezicite - lingvističnata arxeologia - su dostatučno nadeǧni, po-nadeǧni ot razkazut na istoricite. Veče kazax zaqo - starite dokymenti i nadpisi može da su pulni s luži, no dannite za ezicite, koito lingvistikata izvliča črez analiz na tekstovete, su dostatučno nadeǧni.
  
  
  • No samo dotyk. Samo ako ostanem v oblastta na lingvistikata. Ako namesim genetika, arxeologia ili neqo podobno, togava nadeǧnostta na lingvističnite svedenia, taka interpretirani prez izvun-lingvistični filtri, propada.
  
  
  • Pisal sum i dryg put - arxeologiata može da ima prinos kum lingvistikata, samo ako izkopae nadpisi (stari tekstove, stari zvykozapisi suqo taka se priemat).
  
  
  • (.. skrij go obqoto suobraženie ..)  (.. skrij go razdelut za babinata xyrka ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Specialno suobraženie: parazitno protetično X v standartniut bulgarski ezik  (.. pokaži go ..) 
  
  ◄► (.. skrij go razdelut za babinata xyrka ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼   Specialno suobraženie: parazitno protetično X v standartniut bulgarski ezik  (.. skrij go ..) 
  
  
  • Trugvam ot etimologiata na dymata xyrka.
    
    
    • Na tyrski tozi yred se nariča örke.
    • Purvata glasna e neproiznosima za bulgarite.
    • Obiknoveno se aproksimira s "ÿ".
    • No tozi put "ÿ"-to e stanulo na "y".
    • Kakto pri xybav, qe stane dyma po-doly.
    
    
    • Dymata *ÿrke ü podveli po ženski rod i stanula *yrka.
  
  
  • I posle se proävilo edno ävlenie, koeto naričam
    
    
    • parazitno protetično X v standartniut bulgarski ezik.
    
    
    • Tyk pod "standarten bulgarski ezik" razbirajte dialektite, legnuli v osnovata na standartniut bulgarski ezik.
  
  
  • Primeri za parazitno protetično X:
    
    
    • xaresax (gr. αρεσα)
    • xambar (tyr. ambar)
    • xvurläm (tyr. fjrlamak, fjrlatmak)
    • xolan (v izrazut "xàjde xòlan", tyr. oǧlan)
    • xybav (vlaški *iubav)
    • xyrka (tyr. örke)
    
    
    • *xat (tyr. at): [Dimčo Debelänov]

      Xatovete tam se ritat,
      nij "magaretata" mrem!

  
  
  • Obäsnenie za parazitnoto protetično X.
    
    
    • V povečeto balkano-slavänski (bulgarski) dialekti zvykut X e izpadnul.
    
    
    • V ne̋koi dialekti, kudeto zvkykut X e bil izpadnul, posle se vuzstanovil.
      Takiva bili dialektite, koito posle su legnuli v osnovata na standartniut bulgarski ezik.
    
    
    • Za slavänskite po proizxod dymi imalo ne̋kakvi opori,
      po koito zvykut X da može da se vuzstanovi pravilno
      (xle̋b, xre̋n, xitur, xrabur, mužki polov organ).
    
    
    • No za čyǧite po proizxod dymi xorata predstava si ne̋mali.
      I slagali parazitno protetično X profilaktično.
  
  
  • (.. skrij go parazitnoto protetično X v bulgarski ..)  (.. skrij go razdelut za babinata xyrka ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   13. Obqoslavänskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot mužki rod  (.. pokaži go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   13. Obqoslavänskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot mužki rod  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2021-11-26 11:52:: ..

• ◄► Tozi tekst ne se otnasä do etimologiata na dymite.


• ►►   Za kakvo qe stava dyma tyka   (.. pokaži ..) 
• ▼▼   Za kakvo qe stava dyma tyka   (.. skrij ..) 
  
  
  • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
    Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
  
  
  • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
    Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
  
  
  • Slavänqinata na našiut ezik se dokazva vuz osnova na vremeviut kontinyym, a ne vuz osnovata na slavänizmi (na slavänski ezikovi čerti).
  
  
  • Ima obače ne̋kolko smajvaqi slavänizma. Ne znam onezi, deto pone̋koga tvurdüt, če ezikut ni ne bil slavänski, kak si zatvarät očite za te̋x.
    
    
    • Ezikut ni e slavänski do mozukut na kostite si.
  
  
  • Tezi smajvaqi slavänizmi su takiva čerti, deto izvun slavänqinata ne se sreqat.
    
    
    • Purviut e aspektologiata na slavänskite glagoli -
      
      
      • imame glagoli ot svuršen vid i glagoli ot nesvuršen vid (perfektivni i imperfektivni glagoli).
    
    
    • Vtori takuv slavänizum su slavänskite vuzvratni mestoimenia.
      
      
      • Nie (slavänite, xa-xa-xa) kazvame: Običam majka si. A na vseki neslavänski ezik se kazva: Običam majka mi.
  
  
  • Tyk qe razgledam treti slavänizum: omesvane na skloneniata s osnova na -O- i -U- pri suqestvitelnite imena ot mužki rod.
  
  
  • (.. skrij za kakvo qe stava dyma tyka ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Za kakvo stava dyma tyka   (.. pokaži ..) 
• ▼▼   Za kakvo stava dyma tyka   (.. skrij ..) 
  
  
  • V pra-slavänskiut i v staro-slavänskiut ezik suqestvitelnite se sklanäli po sxema v zavisimost kakto ot rodut si (ženski, mužki, sreden), taka i ot zavuršukut na osnovata si. Taka bilo i v grucki, i v latinski, razbira se.
  
  
  • Osobenoto za slavänqinata bilo, če dve takiva sxemi se omesili: suqestvitelnite ot mužki rod s osnova na -O- i suqestvitelnite ot mužki rod s osnova na -U-.
  • Stava dyma vse za suqestvitelni imena ot mužki rod.
  • Omesvaneto označava: xorata sled ne̋koe vreme veče ne znaeli edno suqestvitelno ime ot mužki rod dali da go sklanät po O-sxemata ili puk po U-sxemata.
  • Dori v naj-starite tekstove se namira omesvane.
  • Za takova omesvane doprinasä faktut, če ne̋koi formi (naprimer imenitelen padež ed.č.) suvpadat po dvete sxemi.
  
  

  • Čislo i padež			O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema
    Ed.	nominativ	(imenitelen)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
    Ed.	genitiv	(roditelen)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
    Ed.	dativ	(datelen)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
    Ed.	lokativ	(mesten)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
    Ed.	vokativ	(zvatelen)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
    Mn.	nominativ	(imenitelen)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
    Mn.	genitiv	(roditelen)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

  
  
  • (.. skrij za kakvo stava dyma tyka ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Posledstvia (traces)   (.. pokaži gi ..) 
• ▼▼   Posledstvia (traces)   (.. skrij gi ..) 
  
  
  • Purvo posledstvie: bulgarski ezik.
    
    
    • Množestvenoto čislo na ne̋koi suqestvitelni ot mužki rod zavuršva na -ove vmesto na -i
    
    
    • Narodi, rodove, vetrove, bogove, zalozi, nalozi, kmetove, depytati, ..
    
    
    • Ezikut ni e nameril pokoj, kato si e izrabotil praviloto, če -ove se slaga na ednosričnite suqestvitelni. Obače: luči ili lučove?
    
    
    • Analogia: V ryski suqestvitelnoto "сын" ima dve formi v množestveno čislo: "сыновья" (newtralna forma) i "сыны" (vuzvišena forma).
  
  
  • Vtoro posledstvie: bulgarski ezik.
    
    
    • Zvatelniut padež pri ne̋koi suqestvitelni imena ot mužki rod
    
    
    • izpolzva formi ot starata O-sxema (Bože! Narode! Otče! Otče Paisie! Starče! Čoveče! Ivane! Dragane! Gospodine! Lejtenante!),
    
    
    • a pri drygi - formi ot starata U-sxema (Drygarÿ! Prostako!).
    
    
    • Analogia s polski: Pane połkowniku! Pri dvete dymi ot mužki rod, zavuršvaqi na suglasna, ednata ima vokativ po O-sxemata, drygata - po U-sxemata.
  
  
  • Treto posledstvie: ryski ezik.
    
    
    • I dvete formi za roditelen padež ed.č. se izpolzvat, no ezikut e razrabotil diferenciacia, i faktičeski nov padež.
    
    
    • Originalniut roditelen padež e po O-sxemata ("Производство сахара"),
    • a nov padež, partativen, izpolzva formite po U-sxemata ("Тебе сколько сахару в кофе?").
  
  
  • Četvurto posledstvie: ryski ezik.
    
    
    • I dvete formi za mesten padež ed.č. se izpolzvat, no ezikut e razrabotil diferenciacia, i faktičeski pak imame dva padeža.
    
    
    • Formite po O-sxemata ("о Крыме идёт речь") predstavlävat "referativen" padež,
    • a formite po U-sxemata ("отдыхать в Крыму") - mesten padež.
  
  
  • Peto posledstvie: ryski ezik.
    
    
    • Formite za roditelen padež mn. č.
    • po-često sledvat U-sxemata ("депутатов, народов, сербов, .."),
    • no pone̋koga sledvat O-sxemata ("крестьян, болгар, турок, ..").
  
  
  • Šesto posledstvie: polski ezik.
    
    
    • V edinstveno čislo povečeto formi za datelen i zvatelen padež su po U-sxemata (-owi), no ima ne̋koi po O-sxemata:
      
      
      • Polski: Panu połkownikowi (pany polkovnikovi). Ryski: "Gospodiny polkovniky".
      
      
      • Polski: Pane połkowniku (pane polkovniky). Bulgarski: *"Gospodine polkovniko".
    
    
    • Omesvane v polski ima i pri roditelen padež ed.č.:
      
      
      • Obiknoveno e po O-sxemata (Pana połkownika),
      
      
      • no pone̋koga e po U-sxemata (Banku Pocztowego: na ryski "Почтового банка").
    
    
    • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
    • Kato rezyltat ot tova omesvane, ako yčite polski, tre̋bva za vse̋ko suqestvitelno ot mužki rod da zapomnite formata my za datelen padež ed.č.
  
  
  • Sedmo posledstvie: bulgarski ezik.
    
    
    • Narečiata долу i близу su
    • stari formi za mesten padež po U-sxemata
    • suotvetno na suqestvitelnite imena ot mužki rod дол i *близ.
    
    
    • Narečieto долу si ima dialekten variant po O-sxemata: долѣ.
    
    
    • Za narečieto близу se e zatvurdil pravopisut близо.
    • No v Skopie si go pišut близу.
  
  
  • Edva li ne̋koj se sumne̋va, če takiva posledstvia mogut da se namerüt i v drygite slavänski ezici.
  
  
  • Osmo posledstvie: češki ezik.
    
    
    • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
    • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
    • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
    • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
    
    
    • Czech is really difficult in this respect.
    • V tova otnošenie češkiut ezik naistina e tryden.
  
  
  • (.. skrij gi posledstviata ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Oqe razsuǧenia po temata: otnosno bitieto na bulgarskiut ezik  (.. pokaži ..) 
• ▼▼   Oqe razsuǧenia po temata: otnosno bitieto na bulgarskiut ezik  (.. skrij ..) 
  
  
  • Da se vurnem 11 veka nazad.
  
  
  • Razgleǧame dvama slavänoglasni:
    Ostromir e sviknul da sklanä dymata "Бог" po O-sxemata,
    a Vulkašin - po U-sxemata.
  
  
  • Ne̋koj slavänoglasen kazva: "Слава Богови!".
    I dvamata Ostromir i Vulkašin go razbirat napulno: "Glory To God".
    Ostromir si kazva na ym: V našeto selo kazvat "Слава Богу!".
  
  
  • Ne̋koj slavänoglasen kazva: "Слава Богу!".
    Ostromir go razbira taka: "Glory To God".
    Vulkašin go razbira taka: "Glory Of God" ili "God's Glory".
  
  
  • Da se vurnem v suvremenna Bulgaria.
  
  
  • Vsičkite izrazi "Glory To God", "Glory Of God" ili "God's Glory"
    se preveǧat ednakvo: "Slava na Bog" ili "Slava na Boga" ili "Slava Bogy".
  
  
  • Ezikut ni veče e balkanski:
    
    
    • {Balkan-1}. Ednakvo izrazävane na roditelno i datelno otnošenie {Gen=Dat}.
  
  
  • (.. skrij go bitieto na bulgarskiut ezik ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Oqe po temata: Nov akyzativ za odyševeni suqestvitelni imena v slavänski  (.. pokaži ..) 
• ▼▼   Oqe po temata: Nov akyzativ za odyševeni suqestvitelni imena v slavänski  (.. skrij ..) 
  
  
  • Poradi zvykovi izmenenia, naj-veče zaradi zakonut za otvaräne na sričkata, pri suqestvitelnite imena ot mužki rod v edinstveno čislo, kakto po O-sxemata, taka i po U-sxemata, formite na stariut vinitelen padež (akyzativ) suvpadnuli s formite za imenitelen padež (nominativ).
  
  
  • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
  
  
  • Ne stavalo äsno koj kogo e čyl (услышал).
  • Za da razreši problemut, slavänskiut ezik razvil kategoriata "odyševeni suqestvitelni imena" i za "odyševeni suqestvitelni imena" suzdal nov vinitelen padež, nov akyzativ, s formi ot genitivut (roditelniut padež).
  
  
  • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
  • Чьловѣка услъıша Богъ.
  • Чьловѣкъ услъıша Бога.
  
  
  • Interesnoto e, če noviut akyzativ zaimstval genitivnata forma samo po O-sxemata.
  • Naprimer: Dymata "съıнъ" možela da ima genitiv kakto po O-sxemata (съıна), taka i po U-sxemata (съıну).
    Obače, noviut akyzativ možel da bude samo "съıна".
  
  
  • (.. skrij go noviut akyzativ ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   References: prepratki  (.. pokaži gi tyka ..) 
  
  ◄►  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼   References: prepratki  (.. skrij gi prepratkite ..) 
  
  
  • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
  • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
  • christotamarin.blogspot.com: Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
  
  
  • (.. skrij gi prepratkite ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   14. Za kratkite vinitelni formi na ličnite mestoimenia v iztočno-bulgarskite dialekti  (.. pokaži go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   14. Za kratkite vinitelni formi na ličnite mestoimenia v iztočno-bulgarskite dialekti  (.. skrij go razdelut ..) 

::2022-12-05 18:00::

• Tozi tekst ne se otnasä do etimologiata na dymite.


• Ne̋mam pred vid vsičkite iztočno-bulgarski dialekti, a samo centralno-balkanskite: Kotel-Elena-Turnovo-Tre̋vna, za koito se sme̋ta, če su v osnovata na novobulgarskiut knižoven ezik.


• Ne̋ma da ytočnävam arealut na ävlenieto - ävno e, če toj e dosta po-širok.


• Tazi tema e vuv vruzka s tazi.


• Kratkite (klitičnite) vinitelni formi na ličnite mestoimenia v razgleǧanite dialekti su izmeneni i prestryktyrirani.
  
  
  • Za sravnenie, datelnite klitični formi {mi, ti, si, ni, vi, my, j, im} su si ostanuli stabilni.


• Neka da razdelim vinitelnite klitični formi na tri grypi:
  
  
  • 1_{mu, tu, su}
  • 2_{nu, vu}
  • 3_{go, ü, gi}


• Tretata grypa 3_{go, ü, gi} ne pokazva osobenosti v sravnenie s ostanulite bulgarski dialekti.
  
  
  • Formata {gi} e obqo novovuvedenie v bulgarskiut (balkano-slavänskiut) ezik.
  
  
  • Formata {ü} v iztočnite dialekti se proiznasä йъ, no tova v slyčaüt e etimologičnoto ï proiznošenie, a ne e proäva na xarakternata za tezi dialekti vokalna redykcia.
  
  
  • Formata {go} obače normalno se redycira do {gy}, i to dori pod ydarenie (ne gy poznavam), koeto može bi pokazva, če ydarenieto e izmesteno vurxy klitikata neotdavna ili pone sled poävata na vokalnata redykcia.


• Za purvata grypa 1_{mu, tu, su} e xarakterna prome̋nata na etimologičnata glasna E (kakto v zapadno-bulgarskite {me, te, se} vuv Ѫ(Ъ). Tova ne priliča da e proäva na xarakternata redykcia. Po-skoro tova e prestryktyrirane. Može da se tursi vlaško vlianie kato obäsnenie na ävlenieto. Ako puk duržim da namerim obäsnenie v slavänski, to vuzmožno e malkiut ÿs v tezi formi da e preminul v gole̋m ÿs (kakto ima mnogo podobni slyčai v polski, makar tam te da su sistematični).


• Vtorata grypa 2_{nu, vu} e naj-interesnata. Osven promäna na glasnata v Ѫ(Ъ), podobno na purvata grypa, važnoto v slyčaüt e da otbeležim, če iztočno-bulgarskite dialekti različavat vinitelnite ot datelnite klitični formi:
  
  
  • vinitelnite formi su {nu, vu},
  • a datelnite - {ni, vi}.
  
  
  • Primer:
  
  
  • Šu vi dam da razberete!
  • Ako ne slyšate, šu vu dam na Torbalan!
  
  
  • I tyka naj-veroätno e vlaškoto vlianie.
  
  
  • Vuzmožno e tova da e ostatuk ot staro dvojstveno čislo, no tova e malko veroätno, poneže formi s -A- sa nevuzmožni (Ne nu ostaväj! Ne na ostaväj!).


• I tuj, diferenciraneto na vinitelnite ot datelnite klitični formi na ličnite mestoimenia e edno ot naj-važnite novovuvedenia v iztočno-bulgarski, koeto ne e vle̋zlo v knižovniut ni ezik.


• Zaqo ne e vle̋zlo? Dve pričini viǧam.
  
  
  • Purvo, suzdatelite na knižovniut ni ezik čyvstvali nepriazun kum zvykut Ъ.
  
  
  • Vtoro, po principut na Marin Drinov, sledvalo da se prieme zapadno-bulgarskiut variant, poneže e po-blizo do staro-bulgarskiut ezik.


• (.. skrij go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   15. Intervÿ s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev  (.. pokaži go intervÿto ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   15. Intervÿ s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev  (.. skrij go intervÿto ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. ::2022-01-23 16:03:: ..

• ◄►  Tozi tekst ne se otnasä do etimologiata na dymite.


• ◄► Tova intervÿ ot 1985 e polezno četivo i go kopiram da go ima i tyka pri mene, v slyčaj če izčezne ottam.
• ◄► Kopiram tyka i komentari ot facebook, moi i na drygi xora, vuv vruzka s tova intervÿ.
• ◄► Ne stava äsno koj e intervÿiraqiut.


• ◄► Četiri temi ot intervÿto predstavlävat interes:
  
  
  • Dešifriraneto na minojskata pismenost.
  • Samokritika zaqo toj ne e yspe̋l da razčete Linear_B.
  • Kak e bil prevuzmognut "äfetizmut" na Mar.
  • Dešifriraneto na etryskata pismenost.


• ►►   Tekstut na intervÿto  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  (.. ili puk tam ..)
• ▼▼   Eto go intervÿto ili po-skoro spomen za nego  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  (.. ili puk tam ..)

  Prez le̋toto na 1985 tre̋bvaše da napravü anketa s našiut beležit ezikoved akad. Vladimir Georgiev. Tova beše zadulžitelno za diplomnata mi rabota v yniversitetut v Plovdiv. Kyrsoviut mi rukovoditel prof. Boris Simeonov po tozi povod be yredil da posetü selo Gabare, Vračansko, kudeto akad. Georgiev qe̋l da prekara le̋toto, v rodnata si kuqa.

  Anketata mi beše za minojskiut ezik i suvmestnata rabota na akad. Georgiev s angličaninut Majkul Ventris, kojto prez 1953 be razčel minojskata pismenost Linear_B.

  Putyvax do Gabare s vlak i avtobys. V načaloto na seloto se beleexu ryinite na "kale", t.e. ostanki ot stara krepost. Prirodata be živopisna, nikude ne sum viǧal tolkova mnogo brumbari-rogači. V poleto imaše kozar i toj me yputi kum kuqata na profesorut.

  Otvorix široka porta kum dvor s mnogo ovoqni druvčeta. V dunoto do edin sajvant imaše sennik, a pod nego masa s dve čaši i čajnik. Vladimir Georgiev be oblečen v razkošni zapadni drexi, koito pridavaxu na starčeskata my osanka sporten vid. Toj ydräše burzo i yvereno vurxy klavišite na pišeqa mašina, a na beliut list se rede̋xa latinski bykvi.

  Povečeto ot knigite na svetovno izvestniut profesor lingvist be̋xu napisani na frenski, nemski, anglijski i ryski. Dori izdadenata prez 1949 v sbornikut "Godišnik na Sofijskiut yniversitet" monografia "Dešifrirane na minojskite nadpisi", koäto be̋x izdiril v bibliotekata, za da se podgotvü, be na frenski.

  Kato vidäx Vladimir Georgiev v dvorut, se stupisax. Edva sega si dadox smetka, če pred men stoi ne samo čovekut, kojto be dešifriral minojskiut i etryskiut, no kojto znaeše drevnogrucki, latinski, xetski, lyvijski, frigijski, trakijski, lidijski, semitski, finikijski... Be̋x na pragut na portata i rešix da se vurnu, za da ne preču na rabotata, kogato čyx bodroto:

  - Ti li si stydentut na Bobi Simeonov? Vlizaj, vlez! Znaeš li na kakvo vikat po našiut kraj "mÿre"?

  - Ne, - edvam otgovorix i veče se čydex dali da my kažu, če imam interesi kum sravnitelnoto ezikoznanie, a ne tolkova kum leksikologiata. No si zamulčax, qeše da prozvyči tupo.

  - Ti si mÿre, no ne si vinoven. Vlizaj, sipi si čaj. Mnogo su lÿbopitni… Bobi te praqa tyk po zaruka na Stefan Prodev, gloždi gi lÿbopitstvoto, puk i nali veče e "perestrojka"… Se̋daj, qe im ytolim žaǧata za klÿki…

  Ne̋max predstava za kakvo govori, no intyitivno sxvanux, če profesor Simeonov e imal osnovatelna pričina da familiarniči s men. Vsički sustydenti mi zaviǧaxu, Bobi se slaveše v yniversitetut s visokomerieto i prenebreženieto si kum te̋x, a men me protežiraše. Ävno tova e da si "mÿre"?

  Prez 1985 svetut sledeše sus zatixnul dux proslovytata "perestrojka" na suvetskiut prezident Mixail Gorbačov, s koäto toj obeqavaše "socializum s čoveško lice". V SSSR nastupvaxu promeni. Te osobeno radvaxu inteligenciata v Bulgaria, koäto stanu smela i započnu da se opianäva ot vuzmožnostta za "glasnost". Vse poveče se čyvaxu kritični dymi, a ton za tova v našata strana se davaše ot vestnik "Kyltyra" i negoviut glaven redaktor Stefan Prodev. Kakto razbrax po-kusno, Prodev be nakaral Bobi Simeonov da prati edin stydent, kojto pod predlog za "anketa" za diplomnata si rabota da nakara velikiut mulčalivec Vladimir Georgiev da progovori. Obače šefut na vestnik "Anteni" Veselin Ösifov, izvesten s kontaktite si s Duržavna sigyrnost, beše razbral "planut" i dryžeski be predypredil Vladimir Georgiev kakva e celta na "anketata" mi. Ot vsički samo az ne znaex, če sum "mÿre" i če "anketata" mi se sledi ot dosta xora, koito iskaxu da razberut edna istina…

  Vgledax se v liceto na Vladimir Georgiev, kojto dovuršvaše statiata si na nemski, i ystanovix, če tova e lice na čovek, zatvoren v sebe si. To ne izlučvaše niqo prostodyšno i slavänsko, ne̋maše gi i tipičnite čerti na bulgarite, se̋kaš pred men beše zapadnäk. Zad neposredstvenata yčtivost se krieše talantut na individyalist.

  Oqe prez 1934, kakto razbrax po-kusno, mladiut yčen Georgiev e imal sreqi vuv Viena, kudeto e specializiral, s yčen-nacist, kojto se e opital da go verbyva za arijskoto ezikoznanie.

  Prez 1933 i 1934 Georgiev specializira vuv Viena pri naj-dobriut ezikoved po drevni ezici prof. Payl Krečmur. Pred nego toj spodelä teoriata si, če naselenieto, koeto e žive̋lo na Balkanite i na Egeä predi gurcite, e govorilo osoben indoevropejski ezik. Georgiev dori sme̋tal, če e vuzmožno suzdatelite na krito-minojskata pismenost da su vuodyševili finikijcite da suzdadut svoäta azbyka. Darbata na mladiut bulgarski yčen i lekotata, s koäto ysvoäval novite i drevni ezici, e napravila vpečatlenie na Krečmur i edin den se poävil tozi yčen ot Berlin, kojto se opital da ybedi bulgarinut, če v svetlinata na novite dostiženia na arijskoto ezikoznanie na Šyxard i Rejnert, proizxodut na gruckiut narod e germano-arijski i gurcite su purvite indogermanci na Egeä, a ako e imalo izobqo narodi predi gruckata kolonizacia, te ne su indoevropejski, a veroätno semiti.

  Georgiev si zamulčal. Toj si spomni, če e mulčal po suqiut način i ne̋kolko godini predi 1950, kogato s tipičniut si manier na ybeǧenie, koeto ne turpi nepodčinenie, suvetskite ezikovedi propove̋dvali na bulgarskite si kolegi, če marksistkoto ezikoznanie započva s äfetizmut na N.Ä.Mar…

  Prez 1985 ne̋maše lesnodostupni zapisvaqi ystrojstva (kasetofoni) i az draqex po tetradkata s moliv, a akademik Georgiev e edinstveniut čovek na svetut, kojto me e yspokoäval, če taka i taka qe predam ve̋rno dymite my, i da ne se pritesnävam, ako propysnu da zapišu neqo…

  Vse pak sum zapisal nemalko pre̋ka reč na moüt subesednik:

  - Ne̋ma nito "arijsko ezikoznanie", nito "marksistko ezikoznanie". Ima ymni xora, yčeni, ezikovedi. Edin ot te̋x e Roman Äkobson. Toj napysnul bolševiška Rysia sled revolÿciata, no ne se zanimaval s politika i yspe̋l da poddurža vruzki s kolegi ot SSSR. Äkobson gi ytešaval, če e absyrd "äfetizmut" na Mar da zamesti istinskoto sravnitelno ezikoznanie, no Mar počinul prez 1934, a teoriata my produlžavala da ograničava nayčnite metodi na sravnitelnoto ezikoznanie v SSSR. Eto zaqo Äkobson nameril vruzki i edin den prez 1950 prestareliut Stalin priel v kabinetut si edin mlad suvetski yčen-ezikoved, čieto ime nikoga ne̋ma da nayčim. Toj razkazal na Stalin, če yčenieto na gryzinecut Mar ne e istinska nayka za ezikut. Ne se znae kakvo oqe my e govoril, no mnogo skoro Stalin napisal ezikovedska stydia i stanul ezikoved. Bila pyblikyvana vuv vestnik „Pravda“ na purva stranica bez ime, no vsički znaeli, če tova go e pisal lično drygarüt Stalin. Za edin den Mar bil detroniran i ot svetilo na marksistkoto ezikoznanie bil izpraten posmurtno v Sibir, a Nomer 1 na marksistkoto ezikoznanie stanul Stalin, kojto nablegnul na metodologiata. Stalin bil napisal gore-doly slednoto: dori Marks i Engels se yčexa ot dialektičeskiut metod na Xegel, a drygarüt Mar otkaza da se yči ot postiženiata na klasičeskoto indoevropejsko ezikoznanie… Äkobson vednaga napisal statia v zapaden svetoven ezikovedski žyrnal, v koäto podkrepäl ezikovedut Stalin.
  Vsuqnost, Stalin e napravil dobro prez životut si edinstveno na suvetskoto ezikoznanie, i to ot starčeska žaǧa da e i ezikoved…

  Georgiev zamulča za mig, subra mislite si i produlži:

  - Az izdadox na frenski prez 1949 knižkata si ot 80 stranici "Dešifrirane na minojskite nadpisi". Beše me strax da ü izdam na bulgarski, zaqoto vse qeše da se nameri ne̋koj, kojto yslyžlivo da kaže, če ne e "äfetičeska". No sled statiata na Stalin ot 1950 neqata se promenixu. Prez 1950 i az se vklÿčix da xvalü Stalin i iznesox dva doklada "Yčenieto na J.V.Stalin za ezikut i problemite na bulgarskoto ezikoznanie" i "Značenieto na novite trydove na J.V.Stalin za razvitieto na bulgarskoto ezikoznanie". Za men 1950 godina beše naj-plodotvorna kato yčen, poneže vsičko, vurxy koeto be̋x rabotil, pod strax da ne budu obvinen, če ne e "äfetičesko", sega možex da go pyblikyvam yž e v dyxut na marksistkoto ezikoznanie na Stalin. Taka se poävixu rabotite mi, koito me napravixu ne samo izvesten na zapad, no i stanux svetilo v SSSR, pri tova po temi, koito ne bix mogul da izdam nito kogato be̋xme priateli na Germania, nito po vremeto ot 1944 do 1950, kogato možex da budu obvinen, če ne sum "äfetist". Az be̋x ezikoved sus svetovna izvestnost oqe togava i možex da pišu na kakuvto si iskam ot evropejskite ezici i da pyblikyvam, kudeto si iskam. Prez 1950 izdadox sukraten vid na knigata si za dešifrirane na minojskite nadpisi v broj 4 na suvetskoto nayčno spisanie "Вестник древней истории". Prez suqata godina izleze v Godišnikut na Sofijskiut yniversitet trydut mi "Minojskite dvyezični nadpisi". Prez 1950 pysnux obstojna statia po tazi tema i v anglijskoto spisanie "The Language" pod nadslov: "Razrešenieto na minojskiut problem". Vse prez 1950 v kn. 2 na "Lingua Romanensis" pyblikyvax "Kum vuprosut za tulkyvaneto na četiri minojski nadpisi", a v "Studi Etruschi" pysnux "Proizxodut na etryskite", kudeto dokazvax, če imeto "etryski" vodi proizxodut si ot "Troä". Prez 1950 v nemskoto Kleinasiatische Forschungen pysnux "Za proizxodut i ezikut na pelasgite, danajcite i axejcite", a v br. 71 na "Spisanie na BAN" se poävi pak prez 1950 statiata mi "Kum etnogenezisut na gruckiut narod". Kak se kazvaš?

  Vdignux glava ot listut i si kazax imeto i familiata. Profesorut kimnu gostopriemno, se̋kaš edva sega me be pokanil vkuqi, i popita:

  - Sigyrno si vlÿben v stryktyralizmut na Sÿsÿr?

  - Da - ysmixnux se az. - No četu i stryktyralisti literatori, kato Cvetan Todorov ot Pariž.

  - Oxo, - zasme̋ se Georgiev. - A izkyšen li si ot istoriata?

  - Malko - yklončivo otgovorix az.

  Izvednuž živiut pogled na yčeniut potumne̋ i se̋kaš yvexnu. Toj kaza poveče na sebe si:

  - Az be̋x mnogo izkyšen ot istoričeskata tema za predgruckoto naselenie na Egeä i negoviut proizxod. Za edin istorik e dobre da ima filologičeska podgotovka, kato moäta. No za edin ezikoved, kojto e trugnul da dešifrira nepoznati pismenosti, e gibelno da izgraǧa apriorna istoriko-kyltyrna teoria. Tä može da go podvede pri konkretnata rabota nad dešifriraneto. Tova nayčix ot Majkul Ventris, edin angličanin, po profesia arxitekt. Toj nikoga ne mi go e kazval, nito si go e mislel, očevidno. Az prosto go proyme̋x, sled kato toj razčete Linear_B… Ventris beše lÿbitel, no s dobra ezikova podgotovka, i se opitvaše da razčete minojskite nadpisi. Predi nego neyspešno se be opital Xrozni, edin čex, kojto v mladite si godini razčete xetskata pismenost, no na stari godini ne yspe̋ da se spravi s minojskata. Prez 1950 polyčix za purvi put pismo ot Majkul Ventris, v koeto toj mi suobqavaše, če sledi moite razrabotki po dešifrirane na minojskata pismenost i e vuzxiten ot opitut mi da probiu črez fonetičnoto značenie na znacite. Majkul mi izpraqaše rezÿme̒ ot svoä korespondencia s drygite izsledovateli po svetut, koito pravexu opit da dešifrirat znacite ot Krit. Toj mi predloži da si sutrydničim i redovno izpraqaše pisma kakvo predpriema i dokude e stignul. Za da me ylesni, predloži sam da se susredotoči v morfologični opiti, sled kato az sum poel fonetičnite, no amerikankata Alisa Kober my bila pisala, če e bezsmisleno da se vodi korespondencia. A Kober be edinstvenata, koäto se zanimavaše s fleksiata i dali edinstvenoto i množestvenoto čisla pri minojskite nadpisi se različavat ot padežite ili ne. Majkul trugnu po toä put i mi blagodareše za proyčvaniata mi nad etryskiut ezik, poneže be ybeden, če minojskite nadpisi su na etryski. Kakto kazax, toj ne beše filolog i mi pišeše, če bez pomoqta na čovek kato men, kojto da poznava drevnogruckite dialekti, ne̋ma da yspee da napravi tablica s povtaräqi se minojski znaci, poneže ima ponätie samo ot klasičeskiut grucki na Omir i ne znae kak e zvyčal gruckiut 500 godini predi tova.

  Vsuqnost, znaeš li kakvo e kazal "Eklisiast" v Bibliata? – tozi vupros be kum men: - Mnogo poznanie ne razviva dyxut. Tova e kazal i go e kazal za takiva kato men…

  Vladimir Georgiev se ogleda. Beše xybav den ot kraüt na avgyst, dulug i topul. Tišinata popivaše v mislite my i go predrazpolagaše kum otkrovenie:

  - Ti ne̋ma da si xodiš, qe spiš v le̋tnata kyxnä. A sega qe ti kažu naj-važnoto. Kogato v načaloto na 20-ti vek Evuns proyči minojskite nadpisi, toj ystanovi i trite vida minojsko pismo. Purvata pismenost na drevnite xora ot Krit, živeli v stolicata Knos na legendarniut car Minos prez 3-to xilädoletie predi novata era, e bilo jeroglifnoto pismo. No minojskite jeroglifi ne̋mat niqo obqo s egipetskite. Priemnik na kritskite jeroglifi e pismoto Linear_A, koeto ne e razčeteno, no se znae, če ne e na grucki ezik. Sled tova e Linear_B, koeto e na elinski dialekt ot pone 800 godini predi Omir. Na Kipur ima slogova pismenost, koäto e ot vremeto na mikencite. Vsički tezi pismenosti se zasičat, dori ne e äsno dali knoskite jeroglifi su bili ypotrebävani ot suqiut narod, kojto e govoril Linear_A. Prez 1972 vuv Varna beše otkrito xalkolitno seliqe ot 4-to xilädoletie predi Xrista, kudeto e namereno naj-staroto texnologično obraboteno zlato v Evropa i svetut. Složi edna prava linia ot Varna do Krit i pred teb e teritoriata na zagadkata, narečena "drevni Balkani". Tyk toponimite i dnes sa ot vremeto na pelasgite i trakite. Klasičeskiat drevnogrucki e pulen s takiva dymi, a Krit e bil robovladelčesko obqestvo, poneže minojskite nadpisi sa predimno inventarni spisuci, bili sa prodavani i xora, ne samo žito i dobituk. A v "Iliada" Omir ni predstavä edna rodova aristokracia, koäto tepurva qe stava robovladelsko obqestvo. Moäta ideä, svurzana s istoričeskata kartina na Balkano-egejskiut sve̋t, beše, če "Iliada" i "Odiseä", nezavisimo, če se formirat meǧy 10-ti i 6-ti v.v. pr.n.e., suduržat vsuqnost spomen ot kraüt na mikenskata epoxa. Tozi spomen e muten, poneže nad nego su naslagvani po-kusni elementi, no spomenut može da bude rekonstryiran. Az ystanovix, če geroite, koito vodüt vojna protiv Troä v omirovskiut epos, su naričani "axejci, danajci i argejci", no tova očevidno ne su gurci, vupreki če kato ne-gurci su bili elinizirani. Čisto gruckite plemena, a imenno eolijci, dorijci i önijci gi ne̋ma v "Iliada". V neü imeto na önijcite se sreqa samo edin put, v 13-ta pesen, no tova ävno e po-kusna dobavka. Razbiraš li, trite glavni plemena, ot koito e sustaven gruckiut narod, koito su dorijci, eolijci i önijci, ne suqestvyvat za "Iliada". Spored men, mikenskata civilizacia e bila yniqožena prez 12-ti vek ot gurcite i az be̋x suglasen s Majkul Ventris, če Linear_B ne e pismenost na drevnogrucki ezik, a na etryskiut, no sgrešix. Ventris vse pak dokaza, če Linear_B e pismenost na drevnogrucki. I vse pak, nezavisimo, če Linear_B e bila pismenost na drevnogrucki ezik, toj ne e suqiut kato drevnogruckiut na Omir. Razbiraš li? Za Čedyik tova e star dialekt, a za men axejci, danajci i argejci su očevidno pra-gurci, te govorüt kojne, drevnogrucki, kojto ne e točno ezikut na Omir. Tova ävno su purvite elinizirani mikenci i te̋xna pismenost e Linear_B. Po-kusno, čistite elini, kakvito su dorijci, eolijci i önijci, priemat za pismenost finikijskata azbyka.

  - Ako ne sa gurci, kakvi sa? - popitax az.

  - Tykidid piše: "Do Troänskata vojna Elada ne be napravila niqo s obqi ysilia. Na men daže mi se stryva, če Elada kato suvkypnost ne e i nosila tova ime i če tova nejno oboznačenie dori ne e suqestvyvalo predi Elin, sinut na Devkalion, no če imenata po neü idvali ot imenata na otdelnite plemena, predimno pelasgite." A Xerodot otbele̋zva: "Naselenieto na Atika beše pelasgijsko, no s idvaneto na elinite to promeni svoüt ezik." Zabeleži, imeto na danajcite v klasičeskiut period ne e svurzano nito s edno grucko pleme i ne̋ma vruzka s grucki dialekt. Pričinata očevidno e slednata. Prez 1947 pri razkopki v ÿgo-iztočna Mala Azia be̋xu namereni bilingvi na jeroglifniut "xetski" i na finikijski ezici. Tova dade vuzmožnost da se dešifrira jeroglifniut "xetski" i stanu äsno, če toj e ezik na narodut "danyna". Otdavna se predpolagaše, če imeto "danyna", koeto se sreqa v egipetski i semitski, e identično s imeto na "danajcite" ot "Iliada". "Danyna" e semitskoto ime na tozi narod, a samonazvanieto my e "adanava(na)". Toest, na ezikut na gurcite e preturpe̋lo suvsem neznačitelno izmenenie. "Argejci" znači "žiteli na Argos". V klasičeskiut period tova su elini, no kakvi su bili žitelite na Argos predi tova? V "Katalogut na korabite", edna kusna čast ot "Iliada", vse pak ima danni za po-drevni vremena. Tam sreqame izrazut "vseelini i axejci". Toest, očevidno izrazut e spomen ot vremeto, kogato etničeskoto različie meǧy elini i axejci, e suqestvyvalo. I axejcite ne su bili oqe elinizirani. Vuv vojnata s Troä, elinite ne su osnovnata sila, te kakto beotijci i etolijci su vikani ot ne̋koj, kojto e rukovodil centurut. Negrucki narodi togava su axejci, danajci, likijci, etryski, koito po tova vreme su živeli v Egejskata oblast. Drygi negrucki narodi, naselävaqi togava Egeä, su: eteo-kritänite, pelasgite, kidonite, karijcite, lelegite, troäncite, dardancite… Prez 13-ti vek pr.n.e. Egeä e opystošena, a gruckite plemena prez 12-ti vek pr.n.e kolonizirat i elinizirat zemite na negruckite narodi: Tykidid dava svedenie, če Beotia, kolonizirana ot beotijci, predi tova se e kazvala Kadmeä. Sled Troänskata vojna, spored Tykidid, dorijcite zavlade̋vat Pelopones. Tesalijcite prevzemat Tesalia, etolijcite zemäta, koäto stava Etolia. Atinänite, koito su pelasgi, su elinizirani ot önijcite. Pelasgite v Atina, spored Xerodot, se samonaričali "kraneäi"… Eto tova e moäta istoričeska teoria: nositelite na krito-mikenskata civilizacia su bili ne-gurci. Okončatelnoto kolonizirane na taä civilizacia ot gurci e zavuršilo prez 12-ti vek pr.n.e. Sled 12-ti vek veče ne̋ma minojski pismenosti. Edna čast ot axejci, danajci, argejci i kidonci ostavat na Egeä i su asimilirani, a dryga se zaselva po ÿžniut bre̋g na Mala Azia. Texnite imena se sreqat v xetski ezik i v jeroglifniut "xetski", ezikut na "danyna". Edna čast ot pelasgite i staro-kritänite se preselvat ot Krit v Palestina sled 12-ti vek pr.n.e. i imenata im kato pelistimci/filistimci i kaftorijci (o. Kaftor v Bibliata e o. Krit) sa izvestni v Bibliata, kudeto se soči, če sa preselnici ot o. Kaftor. Toest, spored moäta teoria, proizxodut na gruckiut narod i na gruckiut ezik ot klasičeskata epoxa, su rezyltat ot dosta složen sintez na negrucki i grucki plemena i dialekti. Greškata mi beše, če ne dopysnux, če tozi period započva oqe prez 15-ti vek pr.n.e. i če e vuzmožno minojskoto pismo Linear_B da e čast ot tozi složen sintez. I dokato az ve̋rvax na apriornata si istoričeska teoria, spored koäto elinizaciata datira sled 13-ti vek pr.n.e. i ne dopyskax, če Linear_B, kojto e ot 15-ti vek pr.n.e., e forma na drevnogruckiut, moüt priatel Majkul Ventris, neobremenen ot istoričeski xipotezi, na bazata na edna tablica, napravena po obrazec na voennite sistemi da dešifrovka, vleze v istoriata.

  - A kak dešifriraxte etryskata pismenost?

  Vladimir Georgiev se zasme̋:

  - Otkazax se ot istoričeskite xipotezi, zagurbix vziraneto vuv fonetikata i izpolzvax "morfologičniut metod" na Ventris. Taka razčetox etryskoto pismo. Majkul qeše da e qastliv ot podxodut mi, no neqastna avtomobilna katastrofa otne životut my oqe prez septemvri 1956.

  • (.. skrij  go samoto intervÿ ..)  (.. skrij vsičko za intervÿto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ►►   Dešifriraneto na etryskata pismenost: moi komentari  (.. pokaži gi ..) 
  
• ▼▼   Dešifriraneto na etryskata pismenost: moi komentari  (.. skrij gi ..) 
  
  
  
  • Za dešifriraneto na etryskata pismenost stava dyma v kraüt na intervÿto.
  
  
  • Tekstovete na etryski ezik su zapisani s arxaični grucki bykvi i mogut da se četut, bez da se razbirat.
    Ezikut na etryskite e neizvesten, ili pone taka se priemaše doskoro.
  
  
  • Okazva se, če Vladimir Georgiev se e zablyǧaval, če e razčel etryskata pismenost. Za sužalenie, opitut my se klasificira kato neyspešen.
  • Osnovnoto zablyǧenie na Vladimir Georgiev po tozi povod e predpoloženieto, če ezikut na etryskite e bil indo-evropejski. Mal-šans. Tova predpoloženie se okazva grešno.
  • No vse pak prinosut my kum razšifrovaneto na etryskata pismenost se ceni.
    Dori otricatelniut rezyltat e ce̒nen i cenèn.
  
  
  • Edva v poslednite godini se priznava, če etryskata pismenost e razčetena.
    Prinosut osnovno e na familiata Bonfante, baqa i duqerä.
  • Okazva se, če etryskiut ezik ne e indo-evropejski.
    Neqo poveče, toj ne e sroden s nikoj poznat ezik.
  
  
  • (.. skrij  gi komentarite za etryskata pismenost ..)  (.. skrij go intervÿto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   "Prinosut" na Stalin za razvenčavaneto na "äfetizmut": komentari  (.. pokaži gi ..) 
  
• ▼▼   "Prinosut" na Stalin za razvenčavaneto na "äfetizmut": komentari  (.. skrij gi ..) 
  
  
  
  • Eto tyka v intervÿto stava dyma za tova.
  
  
  • Akad. Vladimir Georgiev kazal: Ne̋ma nito "arijsko ezikoznanie", nito "marksistko ezikoznanie".
  • Taka ni kaza i prepodavatelüt ni po diamat v matematičeskiut fakyltet na sofijskiut yniversitet:
    Ne̋ma socialističeski i kapitalističeski integral!
  
  
  • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Otkude e tova intervÿ? Koga e davano?
    Vpročem, pri Stalin su vlezli trima ezikovedi: Vinogradov, aspirantut my Serebrennikov i Čikobava. Yredil gi e Čikobava po gryzinska linia.
    
    Intervÿto e ot 1985. Ne stava äsno koj e intervÿiraqiut.
    Veroätno togava Vladimir Georgiev naistina ne e znael koj e nale̋l akul na Stalin.
  
  
  • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
    Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
    В языкознаньи знаете Вы толк,
    А я простой советский заключённый,
    И мне товарищ — серый брянский волк. ( tekst Aleškovski, pee Visocki)
    
    Vladimir Georgiev v intervÿto:
    Vsuqnost, Stalin e napravil dobro prez životut si edinstveno na suvetskoto ezikoznanie, i to ot starčeska žaǧa da e i ezikoved…
    Tova e edinstvenoto dobro neqo, koeto Stalin e pravil prez životut si.
  
  
  • Äfetizmut na Mar, kojto e vlastval ne̋kolko desetiletia v suvetskoto ezikoznanie, ne priznaval aksiomata za estestvenite ezici.
    Vse oqe ima dosta pišman-lingvisti, koito vse gledat da ü zaobikolüt.
  
  
  • (.. skrij  gi komentarite za "prinosut" na Stalin ..)  (.. skrij go intervÿto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Dešifriraneto na minojskata pismenost: komentari  (.. pokaži gi ..) 
  
• ▼▼   Dešifriraneto na minojskata pismenost: komentari  (.. skrij gi ..) 
  
  
  
  • Intervÿto s akad. Vladimir Georgiev e pyblikyvano v internet pod tova zaglavie.
  
  
  • Otklonenie: Vladimir Georgiev ypotrebäva terminite "xetski" i "jeroglifen xetski".
    Mislü, če v po-novo vreme su standartizirani terminite "xetski" (Hittite) i "xatski" (Hattic).
    Xetskiut ezik e indoevropejski. Klinopisnite tekstove na xetski su bili razčeteni ot češkiut lingvist Bedřich Hrozný prez 1915.
    Klinopisnite tekstove na xetski su naj-starite tekstove na indoevropejski ezik, s koito naykata razpolaga.
    Xatskiut ezik ne e indoevropejski.
  
  
  • Svodka za minojskata pismenost (za nezapoznatite s faktite).
    
    Ima tri vida minojska pismenost.
    
    
    • Jeroglifna. Nerazčetena. Podxod kum neü ne̋ma. Minojskite jeroglifi ne priličat na nikakvi drygi jeroglifi. Tekstovete sa malko.
    
    
    • Linear_A. Fonetično sričkovo pismo. Oqe nerazčeteno. Vladimir Georgiev ima prinos v izsledvaneto na tazi pismenost. Ne e äsno na kakuv ezik e. Veroätno e na ne̋koj otdavna izčeznul ezik.
    
    
    • Linear_B. Fonetično sričkovo pismo na grucki ezik ot onova vreme. Razčeteno ot Majkul Ventris.
    
    Tekstovete na Linear_A mogut priblizitelno da se četut na glas, no bez da se razbirat.
    Tekstovete na Linear_B se razbirat, zaqoto su na grucki.
    
    Ne e äsno dali ezikut na minojskite jeroglifi i ezikut na Linear_A e edin i suq.
    Pismenostta Linear_A veroätno e bila razrabotena za tozi neizvesten ezik i ne e bila suvsem podxodäqa za gruckiut ezik.
    Poradi tova gruckite tekstove, zapisani na Linear_B, zvyčut svoeobrazno i neprivično.
  
  
  • V intervÿto si Vladimir Georgiev nable̋ga na opravdaniata za neyspexut si.
    Toj e imal i podgotovkata, i vuzmožnostta da razšifrova Linear_B, no poradi predybeǧenia kum gruckiut ezik, yspexut otišul pri Majkul Ventris.
  
  
  • Opit za analogia:
    
    Linear_A može da se čete na glas, no ne može da se razbira - ezikut e suvsem nepoznat. Ne̋ma izgledi da bude ne̋koga razšifrovan.
    
    Etryskata pismenost predi familiata Bonfante e bila na suqoto derex̌e: čete se, poneže bykvite su kato gruckite, ama ne se razbira kakvo piše - ezikut e suvsem nepoznat.
    
    Kakva e razlikata? Zaqo v razčitaneto na etryskoto pismo vse pak e imalo yspex?
    
    Zaradi ogromniut broj zapazeni etryski nadpisi - okolo 10000.
    
    I sega vkarajte v tazi sxema trakijskiut ezik s edinstveniut nadpis - na prustenut ot Ezerovo.
    Nikakuv šans ne̋ma trakijskiut ezik ne̋koga da ni stane izvesten.
  
  
  • (.. skrij  gi komentarite za minojskata pismenost ..)  (.. skrij go intervÿto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   References: prepratki  (.. pokaži gi tyka ..) 
  
  ◄►  (.. skrij go intervÿto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼   References: prepratki  (.. skrij gi prepratkite ..) 
  
  
  • arhivar.blog.bg: Dešifrirane na minojskata pismenost
  • Dešifrirane na minojskata pismenost (intervÿ s akad. Vladimir Georgiev)
  • wikipedia: Vladimir Georgiev
  • wikipedia: Michael Ventris
  • wikipedia: Boris Simeonov
  • wikipedia: Marr, Nikolaj Äkovlevič
  • wikipedia: Japhetic theory
  • wikipedia: J.V.Stalin: Marksizm i voprosы äzыkoznania
  • wikipedia: Roman Jakobson
  • wikipedia: Hittite language
  • wikipedia: Hattic language
  • wikipedia: Etruscan language
  • wikipedia: Giuliano Bonfante
  • wikipedia: Larissa_Bonfante
  • christotamarin.blogspot: Aksiomata za estestvenite ezici
  • christotamarin.blogspot: Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na
  • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
  • facebook/ Daniel Nikolov ::2019-04-08 16:15
  • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
  • wikipedia: Tovariq Stalin, vы boljšoj yčёnыj
  • youtube: Tovariq Stalin, vы boljšoj yčёnыj (poёt Vыsockij)
  
  
  • (.. skrij gi prepratkite ..)  (.. skrij go intervÿto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   16. Keltskata ezikova grypa  (.. pokaži go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   16. Keltskata ezikova grypa  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

• ◄►  Tozi tekst se otnasä do genealogičnata klasifikacia na ezicite, a ne do etimologiata na dymite.


• ►►   Keltskata ezikova grypa: fakti i zabeležki  (.. pokaži gi tyka ..)  (.. pokaži vuv facebook ot 2022-10-11 09:53 ..) 
• ▼▼   Keltskata ezikova grypa: fakti i zabeležki  (.. skrij gi ..)  (.. pokaži vuv facebook ot 2022-10-11 09:53 ..) 
  
  
  • The Celtic Language Group: wikipedia.
  
  
  • Tuj kato az körav keltski ezik ne znam, tyka qe pišu samo obqi suobraženia.
    
    
    • Kogato sum razsuǧaval za indo-evropejqinata, primeri s keltski ezici ne sum daval - ograničaval sum se do slavänski, grucki, romanski i germanski.
    
    
    • V tozi podrazdel qe se subira material za supostavkata meǧy keltskata ezikova grypa i slavänskata ezikova grypa.
  
  
  • [Fakt] Ima v naj-zapadnite časti na Evropa edna grypa ot 4 (četiri) rodstveni ezika, koito su doživeli do našeto vreme.
  
  
  • [Zabeležka] Povečeto ot ezicite, govoreni ne̋koga prez minulite xilädoletia, su ymreli. Dymata "ymreli" tyka označava, če te su izčeznuli, bez da ostavüt potomstvo. V tozi smisul, latinskiut ezik ne e ymre̋l, zaqoto e ostavil potomstvo. Toj - latinskiut ezik - e dožive̋l do našeto vreme v raznoobrazni formi: frenski ezik, italianski, ispanski, portygalski, vlaški, ..
  • [Fakt] Prez 18-ti vek spomenatata po-gore grypa ot četiri rodstveni ezika bila narečena keltska.
  
  
  • [Zabeležka] "Kelti" e nazvanie na ne̋kakvi plemena ili narodi ot drevnostta, spomenavani v istoričeskite izvori.
  
  
  • [Zabeležka] Dymata "kelti" v ezikovedski smisul i dymata "kelti" v smisul ot istoriata i arxeologiata ne̋mat niqo obqo. Taka kakto dymata "kompozicia" v smisulut ï ot myzikata i živopista i dymata "kompozicia" v smisulut ï ot železoputniut transport ne̋mat niqo obqo. Kompozitorite kompozirat myzika - myzikalna kompozicia. Byrgaskite železničari kompozirat čeren vlak za Sofia - vlakova kompozicia.
  
  
  • [Fakt] Keltskata ezikova grypa e čast ot indo-evropejskoto ezikovo semejstvo, nared s drygi ezikovi grypi kato romanskata, slavänskata, germanskata, iranskata i indijskata, nared s ezici kato grucki, albanski i armenski, vseki ot koito sam obrazyva grypa.
  
  
  • [Zabeležka] Lično az razbiram pò ot dulboko prinadležnostta kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo na slavänskata grypa, na germanskata grypa, na romansut i na gruckiut ezik. Prinadležnostta na keltskata grypa i na drygite gore-spomenati ezikovi grypi i ezici kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo ü priemam na doverie.
  
  
  • [Zabeležka-rezÿme ] V Evropa su razprostraneni indo-evropejski (IE) ezici ot pet grypi: romanskata, germanskata, slavänskata, keltskata i indijskata, a suqo taka oqe dva IE ezika - grucki i albanski, vseki ot koito sam obrazyva grypa. Armenskiut ne go vklÿčvam v Evropa, za da ne vklÿču i iranskata grypa - neka tezi si ostanut v Azia. Ama ciganskiut ezik ne̋ma kak da go izklÿču i zatova spomenax indijskata grypa.
  
  
  • [Fakt] Ot vsičkite spomenati v gornite zabeležki ezikovi grypi i ezici, naj-malko nositeli - naj-malko xora, govoreqi na te̋x, ima keltskata ezikova grypa.
  
  
  • [Zabeležka] Ot vsičkite spomenati v gornite zabeležki ezikovi grypi i ezici, možem da otdelim ciganskiut ezik i keltskite ezici. Te imat osobenost. Ne̋ma nositel na ciganskiut ezik, kojto da znae samo ciganski. Ne̋ma nositel na ne̋koj keltski ezik, kojto da ne znae suqo taka anglijski ili frenski.
  
  
  • [Fakt] Četirite keltski ezika se delüt na dve grypi - Brittonic u Goidelic, ili P- i Q-:
    
    
    • {P:Brittonic languages} dva iztočni keltski ezika, označavani oqe kato dva P-ezika ili dva ezika ot podgrypata na P-keltskite ezici.
    
    
    • {Q:Goidelic languages} dva zapadni keltski ezika, označavani oqe kato dva Q-ezika ili dva ezika ot podgrypata na Q-keltskite ezici.
  
  
  • [Fakt-P] Dvata ezika ot podgrypata Brittonic su:
    
    
    • Valijski (Welsh). Ezikut na Wels (Wales). Dali princut i princesata na Wels go znaüt tozi ezik? Pone̋koga v tekstove na bulgarski tozi ezik može da se sreqne i kato galski. Spored wikipedia-ta, Welsh e ròden za 562000 dyši. (.. čyj valijski kak zvyči ..) 
    
    
    • Bretonski (Breton). Govoren na polyostrov Bretagne v Zapadna Francia. Spored wikipedia-ta, ròden e za 206000 dyši. (.. čyj bretonski kak zvyči ..) 
    
    
    Obqo okolo 800000 dyši imat ne̋koj P-keltski ezik za ròden.
  
  
  • [Fakt-Q] Dvata ezika ot podgrypata Goidelic su:
    
    
    • Irlandski (Irish). Govori se na ostrov Irlandia. Spored wikipedia-ta, ròden e za okolo 80000 dyši. (.. čyj irlandski kak zvyči ..) 
    
    
    • Šotlandsko-gaelski (Scottish Gaelic). Govori se v Šotlandia. Spored wikipedia-ta, ròden e za okolo 60000 dyši. (.. čyj šotlandsko-gaelski ..) 
    
    
    • [Zabeležka] Ne biva da se burka šotlandsko-gaelskiut ezik (Scottish Gaelic), kojto e Q-keltski ezik, sus šotlandskiut (Scottish) dialekt na anglijskiut ezik.
    
    
    Obqo okolo 200000 dyši imat ne̋koj Q-keltski ezik za ròden.
  
  
  • [Fakt-PQ] (wikipedia) Obqo okolo edin milion dyši imat ne̋koj keltski ezik za ròden. Tova e mnogo po-malko ot albanski, mnogo po-malko ot armenski. No tozi broj e po-gole̋m ot xorata, imaqi ezikut na baskite za ròden.
  
  
  • [Fakt-PQ] Vuv wikipedia-ta se davat oqe dva keltski ezika, vseki s po-malko ot 2000 nositeli:
    
    
    • Kornyolski (Cornish). Na polyostrov Cornwall. Tova e P-ezik, ot podgrypata Brittonic, i veroätno može da mine za dialekt na valijskiut. (.. čyj kak zvyči Cornish ..) 
    
    
    • Manski (Manx). Na ostrov Man. Tova e Q-ezik, ot podgrypata Goidelic, i veroätno može da mine za dialekt na irlandskiut. (.. čyj kak zvyči Manx ..) 
  
  
  • [Zabeležka] Na vuprosi dali ne̋koj ezik e dialekt obiknoveno otgovor dava politikata.
    
    Zapazvam si pravoto da sčitam dvata ezika Cornish i Manx, ezici s prenebrežimo malko nositeli, za dialekti.
    
    Predpočitam broüt na keltskite ezici da si ostane 2+2=4.
    A ne 3+3=6.
  
  
  • [Zabeležka] Ima dva golemi britanski ostrova - ostrov Velikobritania i ostrov Irlandia. Vsičkoto im naselenie ot nad 80 miliona znae anglijski i v ežednevieto si se opravä na anglijski. Po-malko ot milion mestni xora imat ne̋koj keltski ezik za ròden, no i te znaüt i anglijski. E, da - gastarbajterite ot Polša znaüt polski, a gastarbajterite ot Pakistan - panx̌abski.
  
  
  • [Zabeležka] Smeü da predpoložu slednoto.
    
    
    • Pra-keltskiut ezik (Proto-Celtic), rekonstryiraniut obq predšestvenik na 4-te keltski ezika, se e govorel na ostrov Velikobritania.
    
    
    • Posle - sled vek-dva - i susedniut ostrov Irlandia se e zarazil s Proto-Celtic.
    
    
    • Prebivavaqiut na ostrov Velikobritania pra-keltski ezik se e razvil do P-keltski ezik. Zaraza s P-keltski ezik se e prexvurlila ot ostrovut na polyostrov Bretagne. I taka sega imame dva P-keltski ezika ili dva ezika ot podgrypata Brittonic - edin na ostrovut (Welsh) i edin na polyostrovut (Breton).
    
    
    • Prebivavaqiut na ostrov Irlandia pra-keltski ezik se e razvil do Q-keltski ezik. Zaraza s Q-keltski ezik se e prexvurlila ot ostrov Irlandia kum severnite časti na ostrov Velikobritania. I taka sega imame dva Q-keltski ezika ot podgrypata Goidelic.
  
  
  • [Zabeležka] Teritoriata na Zapadna Evropa se izklÿčva kato vuzmožna rodina na PIE (PIE, Proto-Indo-European, pra-indo-evropejskiut ezik). Dvata britanski ostrova suqo se izklÿčvat. Vsički indo-evropejski ezici ot germanskata, romanskata i keltskata grypa, koito sega se govorüt na teritoriite na Zapadna Evropa i britanskite ostrovi, po ne̋koe vreme su bili zaneseni tam.
    
    Kakvi ezici su se govoreli na tezi teritorii, predi tam da se nastani indo-evropejqinata - edin Gospod znae, a nie ne znaem i ne̋ma kak da yznaem.
    
    Ne se znae i kakvi ezici su se govoreli na našenskata teritoria, a za Zapadna Evropa i britanskite ostrovi ne̋ma kak da se znae poveče.
  
  
  • [Zabeležka] Po-gore pisax, če rekonstryiraniut obq predšestvenik na 4-te keltski ezika - pra-keltskiut ezik (Proto-Celtic), se e govorel na ostrov Velikobritania. Može obače toj da se e govorel predi tova na kontinentut, i veče v kačestvoto si imenno na pra-keltski da e preminul ot kontinentut na ostrovut, a ot kontinentut da e bil izgonen. Edin Gospod znae kak e bilo, a nie ne znaem i ne̋ma kak da yznaem.
  
  
  • [Zabeležka] Predpolagam, če keltskite ezici su bili purvata indo-evropejska vulnà, zale̋la Zapadna Evropa i britanskite ostrovi. I sledvaqata vulnà, sustavena ot romanskite i germanskite ezici, e iztikala keltskite ezici do krajniut, do ekstremniut zapad, i do ekstremno zapadane.
    
    No e vuzmožno predi keltoezičnata vulnà da e imalo dryga indo-evropejska vulnà, sledite ot koäto da su bili zaličeni ot sledvaqite indo-evropejski vulnì. Edin Gospod znae kak e bilo, a nie ne znaem i ne̋ma kak da yznaem.
  
  
  • [Zabeležka] Kak da e. Sega keltskite ezici ni se predstavät kato "pionerite", kato purvoproxodcite na indo-evropejqinata kum Zapadna Evropa i britanskite ostrovi.
  
  
  • (.. skrij gi faktite i zabeležkite ..)  (.. skrij go razdelut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Kak zvyčut keltskite ezici  (.. pokaži tyka ..)  (.. čyj tam ..) 
• ▼▼   Kak zvyčut keltskite ezici  (.. skrij ..)  (.. čyj tam ..) 
  
  
  • V youtube popadnux na video za keltskite ezici.
  
  
  • Mnogo ot nositelite na keltski ezici gi govoreli s anglijski ili frenski akcent.
  • Videoto celelo da pokaže kakvo e pravilnoto proiznošenie za vseki ezik.
  
  
  • Irlandski - na timestamp 0:11, bretonski - 01:15, valijski - 02:44, šotlandsko-gaelski - 03:29 .
  
  
  • (.. skrij zvyčeneto na keltskite ezici ..)  (.. skrij go razdelut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Supostavka meǧy dvete ezikovi grypi: slavänskata i keltskata  (.. pokaži ü tyka ..)  (.. pokaži vuv facebook ot 2022-10-14 15:30 ..)
  
  ◄►  (.. skrij go razdelut za keltskata grypa ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼   Supostavka meǧy dvete ezikovi grypi: slavänskata i keltskata  (.. skrij ü ..)  (.. pokaži vuv facebook ot 2022-10-14 15:30 ..)
  
  
  • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
  
  
  • [Razlika:Difference] Znaniata mi za slavänskite ezici su dulboki, na ekspertno nivo. Rodniut mi ezik e slavänski. Dokato po suqestvo bukel ne znam za keltskite ezici.
  
  
  • [Prilika:Similarity] I dvete tezi grypi prinadležut kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo. I slavänskite ezici, i keltskite ezici su vse indo-evropejski. Te imat obq predšestvenik - pra-indo-evropejskiut ezik (PIE, PIE, Proto-Indo-European), govoren predi poveče ot pet xilädi godini.
  
  
  • [Razlika:Difference] Dvete grypi su ot različni strani na izoglosata centum/satem. Slavänskite ezici stoüt na stranata satem, a keltskite - na stranata centum. Bilo e vreme, kogato značenieto na tazi izoglosa se e preyveličavalo ot yčenite ezikovedi.
  
  
  • [Razlika:Difference] Keltskite ezici se govorüt ot sravnitelno malko xora v "ekstremniut" Zapad na Evropa. Xorata s ròden keltski ezik su po-malko ot dva miliona.
    
    Xorata s ròden slavänski ezik su poveče ot dvesta miliona.
    Stotina puti poveče.
    
    Ne̋kolko slavänski ezika, v tova čislo bulgarskiut, su v sustoänie "napulno razviti", fully developed. Edva li ne̋koj keltski ezik e v takova sustoänie.
    
    Ezikut e napulno razvit - fully developed, kogato toj e dostatučen za vsički nyǧi v ežednevieto, vklÿčitelno administrativni i obrazovatelni, kogato na nego ima dostatučno literatyra - i xydožestvena i nayčna, i kogato toj dava dostup do svetovnata literatyrna klasika črez kačestveni prevodi.
  
  
  • [Prilika:Similarity] I dvete dymi "slaväni" i "kelti" imat točni opredelenia - točni definicii - v lingvistikata. Tova su xora, govoreqi suotvetno na slavänski ili na keltski ezik.
    
    I dvete dymi obače se ypotrebävat i izvun lingvistikata, kudeto značeniata im su neäsni. Ypotrebävat se v istoriata, arxeologiata, etno-kyltyrnite izsledvania, dori v genetikata.
    
    Lošoto e, če širokata pyblika ne razbira, če tezi dymi se ypotrebävat v različen smisul.
    
    Naprimer, xorata, koito v etno-kyltyrni ili istoričeski izsledvania su narečeni "kelti", može da ne su bili keltoezični.
    
    Arxeologiata može da opredelä ne̋kakva izkopana kyltyra kato "slavänska", vlagajki v dymata "slavänska" ne̋kakuv nepoznat za mene smisul, no arxeologiata može da dokaže, če xorata su bili slavänoglasni, samo ako izkopae nadpisi na slavänski ezik.
  
  
  • [Razlika:Difference] Ne̋ma xora, govoreqi na keltski ezik, koito da naričat sebe si "kelti" i ezikut si "keltski" s nasledena dymi "kelti" i "keltski". Dymata "keltski" e ezikova klasifikacia, tä e diagnoza, a ne samonazvanie.
    
    Ima dva slavänski naroda - slovenci i slovaci, koito naričat sebe si "slaväni", a ezikut si - "slavänski".
  
  
  • [Prilika:Similarity] Ne̋ma xora, govoreqi na keltski ezik, koito da naričat sebe si "kelti" i ezikut si "keltski" s nasledena dymi "kelti" i "keltski". Dymata "keltski" e nayčna ezikova klasifikacia, tä e diagnoza, a ne samonazvanie.
    
    Za povečeto slavänoglasni, vklÿčitelno i za nas bulgarite, dymata "slaväni" ili "slavänski" e nayčna ezikova klasifikacia, tä e diagnoza, a ne samonazvanie.
  
  
  • [Razlika:Difference] Istoričeski, arxeologičeski, etnokyltyrni izsledvania razširävat arealut na "keltite" v texen smisul na dymata dosta izvun arealut na ezikovite kelti, kakto te su poznati na suvremennata nayka za ezicite.
    
    V našata suvremennost arealut na slavänoglasieto v ezikov smisul e mnogo gole̋m, i ne se slyčva istoričeski, arxeologičeski, etnokyltyrni izsledvania da razširävat arealut na "slavänite" v texen smisul na dymata izvun dnešniut ezikov areal.
  
  
  • (.. skrij gi prilikite i razlikite ..)  (.. skrij go razdelut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  

---

►►   17. Xipoteza za etimologia na etnonimut albanci  (.. pokaži go razdelut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   17. Xipoteza za etimologia na etnonimut albanci  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

• ◄►  Tozi tekst se otnasä do etimologiata na dyma ot meǧynarodnata leksika.


• ►►   Svodka za etimologiata na ne̋koi balkanski etnonimi  (.. pokaži gi tyka ..) 
• ▼▼   Svodka za etimologiata na ne̋koi balkanski etnonimi  (.. skrij gi ..) 
  
  
  • Makedonci.
    V tazi točka qe izleü ce̋loto si natrypano šegobijstvo, za da ne ostane takova za drygite točki.
    
    Makedonci znači vladeteli na mirydiata.
    Otgovarät za tova tä da se slaga na vse̋ko gurne.
  
  
  • Rymunci. Äsno. Označava rimläni.
  
  
  • Vlasi. Počti äsno. Tova e slavänska dyma, zaemka v slavänski ot ne̋koj germanski dialekt.
  
  
  • Moldovani. Neäsno.
  
  
  • Bulgari. Äsno. Na etimologiata na našiut etnonim e posveten specialen razdel. Veroätnost nad 80%.
  
  
  • Surbi. Äsno. Etimologiite na dymite bulgari i surbi su ysporedni edna na dryga.
    Ako ste pročeli za etimologiata na etnonimut bulgari, bi tre̋bvalo da Vi se izäsni i etimologiata na etnonimut surbi.
  
  
  • Gurci. Neäsno. Tova e nazvanieto na gurcite, koeto nie evropejcite polzvame.
  
  
  • Elini. Neäsno. Tova e samonazvanieto na gurcite.
  
  
  • Önijci. Neäsno. Tova e nazvanieto na gurcite iz Orientut.
  
  
  • Tyrci. Neäsno.
  
  
  • Cigani. Počti äsno. Veroätno ot grucka dyma, koäto značela "nedosegaemi".
  
  
  • (.. skrij gi drygite balkanski etnonimi ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ►►   Etimologia na sobstveniut etnonim na albancite  (.. pokaži ü tyka ..) 
• ▼▼   Etimologia na sobstveniut etnonim na albancite  (.. skrij ü ..) 
  
  
  • Albanskoto samonazvanie shqiptarë (škiptari) označava tezi, koito razbirat.
  
  
  • Albanskiut glagol sus značenie razbiram e mnogo stara zaemka ot latinski: excipio/excipere.
  
  
  • Za albancite škiptari označava tezi, koito razbirat te̋xnata reč.
  
  
  • Shqipëria (Škipurìä) - Albania na albanski - označava strana na razbiraqite xora, a ne strana na orlite.
  
  
  • (.. skrij ü etimologiata na sobstveniut etnonim na albancite ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ►►   Svodka za albanskiut ezik  (.. pokaži ü tyka ..) 
• ▼▼   Svodka za albanskiut ezik  (.. skrij ü ..) 
  
  
  • Našiut bulgarski ezik e slavänski, a kakuv e albanskiut?
    
    
    • Albanskiut si e albanski.
    • Albanskite dialekti ne su zagybili vzaimna komytativnost i ezikut ne se e razroil na ne̋kolko ezika.
    • Ne se e razroil i gruckiut ezik.
    
    
    • Kogato našiut slavänski ezik se e raznesul na različni obširni teritorii, vzaimnata komytativnost na dialektite my se zagybila i ezikut se e razroil.
    • Slavänskiut dialekt na teritoriata na Polša sega e otdelen polski ezik, a slavänskiut dialekt na našenska teritoria sega e otdelen bulgarski ezik.
    • Mnogo trydno se razbirame s poläcite, ako vseki govori na svoüt ezik, no vse oqe si liči, če ezicite ni su sestrinski.
    • Samo za edin slavänski ezik si liči, če toj e sestrinski na bulgarskiut.
    
    
    • Pri albancite samo albanskite dialekti su sestrinski pomeǧy si.
    • Drygite ezici - slavänski, vlaški, grucki - su my ednakvo čyǧi na albanskiut ezik.
  
  
  • I vse pak. Albanskiut ezik e člen na Balkansprachbund-ut (balkanskiut ezikov suÿz).
    
    
    • Dymata "balkanski" sle̋dva da se razbira v ne̋kakuv ezikov smisul, a ne v geografski smisul.
    
    
    • Zaedno s balkano-romanskiut (vlaškiut, rymunskiut), albanskiut ezik vliza v ädroto na Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Ako gruckiut ezik si go ima svoüt elinizum izvun balkanqinata, ako našiut balkano-slavänski (bulgarski) ezik si ü ima slavänqinata izvun balkanqinata, to albanskiut i vlaškiut (balkano-romanskiut) drygo osven Balkansprachbund-ut si ne̋mat.
  
  
  • Istoriata na albanskiut ezik otpredi Balkansprachbund-ut e neizvestna.
    
    
    • Naj-ranniut tekst na tozi ezik e ot AD1462 i go predstavä v napulno balkaniziran vid.
    
    
    • Po onova vreme - prez 15-ti vek (AD1462), i četirite balkanski ezika su bili veče napulno balkanizirani.
    • Tuj če ne̋ma osnovanie za izvod, če albanskiut ezik e iztočnikut na ne̋koi ot xarakteristikite na Balkansprachbund-ut.
    
    
    • V albanski ima mnogo stari zaemki ot latinski i smajvaqi paraleli s vlaški.
  
  
  • Albanskiut ezik e naj-niskopostaveniut člen na Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Vlianieto na albanskiut vurxy gruckiut i bulgarskiut e minimalno i prenebrežimo malko.
    
    
    • Obače možem i veroätno tre̋bva da priemem, če tezi balkanski čerti na balkano-romanskiut, koito se spodelät samo s albanskiut, su rezyltat ot albansko vlianie vurxy balkano-romanskiut.
  
  
  • Tradicionno na albanskiut ezik se gleda kato na potomuk na paleo-balkanski ezik.
    
    
    • Tozi paleo-balkanski ezik, sčitan za predšestvenik na albanskiut, ne može da bude narečen inače osven staro-albanski ili pra-albanski ili proto-albanski.
    • Ne̋ma kak da znaem dali ne̋koj ot spomenavanite v istoriata ezici (trakijski, ilirijski, i dr.) suvpada s pra-albanski.
    
    
    • V sledvaq podrazdel sxvaqaneto za albanskiut kato potomuk na paleo-balkanski ezik qe bude osporeno.
    
    
    • Kak da e. Ima dve xipotezi za proizxodut na albanskiut ezik s izravneni veroätnosti.
    • Toj ili e potomuk na paleo-balkanski, ili e potomuk na ne̋koj paleo-italijski ezik.
    
    
    • Živi dnes potomci na paleo-balkanski ezik su sus sigyrnost gruckiut i veroätno albanskiut.
    • Drygi ne̋ma. Ezicite trakijski i ilirijski su vuobražaemi - niqo ne znaem za te̋x.
    • Našiut ezik sus sigyrnost ne e potomuk na paleo-balkanski ezik.
  
  
  • Razbira se, albanskiut e indo-evropejski ezik - ot indo-evropejskoto ezikovo semejstvo.
  
  
  • Albanskiut ezik e zaimstval mnogo dymi ot tyrskiut, ot gruckiut, ot slavänskiut (ot našiut).
  • Naj-važnoto za nego e, če toj e zaimstval mnogo mnogo dymi ot latinskiut ezik i ot romansut, i to prez različni periodi, i to oqe predi Balkansprachbund-ut.
  
  
  • Za ilÿstracia da vzemem purvite dva stixa na Božiata molitva "Otče naš" na albanski vuv varianti tosk i gheg, na rymunski i na italianski (na slavänski bi tre̋bvalo da znaem tekstut naizyst):
    
    

    	Ati ynë që je në qiell, u shënjtëroftë emri yt. arthtë mbretëria jote; u bëftë dëshira jote, si në qiell, edhe mbi dhe.		Ati ynë që je në qiell, shejtnue kjoftë emni yt. ardhtë mbretnia jote; u baftë vullnesa jote, si në qiell ashtu në dhe.
    	Tatăl nostru care eşti în ceruri, sfinţească-se numele Tău, vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, precum în cer aşa şi pe pământ.		Padre nostro che sei nei cieli, sia santificato il tuo Nome, venga il tuo Regno, sia fatta la tua Volontà come in cielo così in terra.

    Komentari:
    • Purvata dyma i na albanski, i na rymunski, izgleǧa da e slavänska. Za rymunski e sigyrno. Slavänskata dyma "Otjče" e vuv vokativ i v star diminytiv. V albanski i rymunski dymata e suqo taka vuv vokativ, kakto i v gruckiut original. I v gotski ezik tyk slagali suqata dyma - atta.
    • Formite na pritežatelnite mestoimenia ynë-yt-jote izgleǧa da su si albanski. Predlozite në i mbi - suqo.
    • Otnositelnoto mestoimenie që, ako ne e albansko, izgleǧa da e romanska zaemka.
    • Albanskata dyma za "nebe" qiell izgleǧa da e romanska zaemka.
    • Rymunskoto sfinţească-se e ot slavänski, a albanskite dymi na tova me̋sto v dvata dialekta su zaemki ot romansut.
    • Dymata emri-emni "imeto" v albanski, ako ne e albanska, izgleǧa da e slavänska zaemka. Tyk se viǧa, če v albanski se slyčva dialekten, no veče kanoniziran prexod ot N=>R, kojto nared s drygi podobni prexodi, izkriväva zvykoviut oblik na dymite.
    • Glagolut ardhtë, ako ne e s albanski proizxod, izgleǧa da e grucka zaemka.
    • Glagolut bëftë si e s albanski proizxod, naj-veroätno. No se rodee sus slavänskiut glagol bujvati - vse pak albanskiut go klasificirat kato indo-evropejski ezik.
    • I dvete dymi za "volä", ypotrebeni v albanski - dëshira i vullnesa, su zaemki ot romansut. Rymunskata dyma voia e sus slavänski proizxod.
    • Dymata za "zemä" dhe si e s albanski proizxod, naj-veroätno.
    • Suÿzut ashtu, ypotreben vuv variantut gheg, ako ne e s albanski proizxod, može da e slavänska zaemka, poneže napomnä za našata dyma oqe (ošte).
    • Obobqenie za rymunskiut tekst. Ima samo tri dymi sus slavänski proizxod, no sus sigyren slavänski proizxod (tatăl, sfinţească, voia). Ostanulite dymi su si romanski, ne̋ma dymi s grucki ili albanski proizxod. (Dali?)
    • Obobqenie za albanskiut tekst. Ima četiri-pet dymi sus sigyren romanski proizxod (qiell, shejtnue, mbretëria, dëshira, vullnesa), edna dyma (që) ima predpolagaem romanski proizxod, dryga edna dyma (ardhtë) ima predpolagaem grucki proizxod. Tri dymi imat predpolagaem slavänski proizxod. Osven predlozi, suÿzi, mestoimenia, sigyren "albanski" proizxod imat dve dymi (bëftë i dhe).
    • Da otbeležim, če i na staro-slavänski, i na balkano-slavänski vsičkite dymi v tozi tekst su sus slavänski proizxod.
    • Izvodut, kojto možem da si napravim za albanskiut ezik ot tozi tekst, e, če v albanskata leksika preobladavat zaemkite, i to zaemkite ot romansut.
    • Črez albanskiut ezik trydno može da se stigne do paleobalkanska leksika, različna ot gruckata. S drygi dymi, do paleobalkanskata leksika ne može da se stigne i prez albanskiut ezik, tä e prosto zagybena. Obače turseneto na takava leksika e važna političeska zadača, postavena ot magnodačisti i trakovudi.
  
  
  • (.. skrij gi svedeniata za albanskiut ezik ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ►►   Kavkazkata Albania  (.. pokaži ü tyka ..) 
• ▼▼   Kavkazkata Albania  (.. skrij ü ..) 
  
  
  • Nazvanieto Albania se sreqa i v raönut na Kavkaz.
  
  
  • Opitite da se svuržut kavkazkata s balkanskata Albania su neyspešni.
  
  
  • Lekoverieto, s koeto nie, balkanskite bulgari, priemame da ima vruzka meǧy naimenovaniata na dynavskata Bulgaria i onazi Bulgaria po Volga, e smajvaqo.
  
  
  • (.. skrij ü kavkazkata Albania ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ►►   Raznite formi na albanskiut etnonim  (.. pokaži ü tyka ..) 
• ▼▼   Raznite formi na albanskiut etnonim  (.. skrij ü ..) 
  
  
  • Etnonimut na albancite - dymata, a koäto drygite gi naričat - na Balkanite se sreqa v nekolko fonetični formi.
    
    
    • Prexodut ot vse̋ka edna ot te̋x kum vse̋ka dryga e obäsnim.
    
    
    • V dejstvitelnost, različavaqite se fonetično formi su vse grucki.
  
  
  • Tyrskata forma arnavut (arnayt) idva ot gruckoto αρναβίτης (arnavitis).
  
  
  • Y nas tozi etnonim se sreqa predimno v tyrskata my forma arnayti.
  • Mnogo re̋dko se sreqa i edna ot gruckite formi: arbanasi (ili arvanasi), može bi s vlaško posredničestvo.
  
  
  • Drygi grucki formi su αρβανίτης (arvanitis) i αλβανίτης (alvanitis).
  
  
  • Poslednata spomenata forma αλβανίτες (alvanites) e vle̋zla v meǧynarodnata leksika.
  • Na latinski ima vidut albani.
  
  
  • Svoäta xipoteza za etimologiata na tazi dyma ot meǧynarodnata leksika qv ü izložu v sledvaqiut podrazdel.
  
  
  • Spored oficialnata - alternativnata - xipoteza, fòrmata na korenut alban- e naj-starata.
  • Napomnä za neqo be̋lo.
  
  
  • Naistina, ostanulite formi mogut da se polyčut ot alban-.
  • No i alban- može da se polyči ot vse̋ka edna ot gore-spomanatite formi.
  
  
  • Za obäsnenieto na raznoobrazieto na gruckite formi se privličat tri ävlenia.
    
    
    • Metateza. Razmestvane na zvykovete.
      
      
      • Metateza se e slyčila meǧy formite αρβανίτης (arvanitis) i αρναβίτης (arnavitis).
      • Ne e äsno koä ot tezi formi e purvičnata.
    
    
    • Proxodnost (frikativnost) pri zvyčnite šymni suglasni.
      
      
      • Novo-gruckiut ezik naznačava frikativnost (proxodnost) na zvyčnite šymni suglasni Β-Γ-Δ, osven sled nosova suglasna Μ-Ν.
      
      
      • S osnovanie se priema, če formite s pregradno (plozivno) B su po-stari, a tezi s frikativno (proxodno) V su po-novi.
      
      
      • Obiknoveno pri zaemane na grucka dyma v meǧynarodnata leksika tazi novo-grucka frikativnost se eliminira.
      
      
      • Osven tova, formi s plozivno B mogut da suqestvyvat vuv vlaški dialekti.
    
    
    • Omesvane na suglasnite Λ i R.
      
      
      • Tova ävlenie ne e xarakterno za našiut ezik, no se sreqa v grucki i osobeno često vuv vlaški.
      • Dali se sreqa v albanski - ne znaü.
      
      
      • Decata trydno se nayčavat da proiznasät zvykut R i go zamenät s Λ.
      • Kato porasne, dori da se nayči da proiznasä zvykut R, deteto može da ne znae koga e R i koga Λ.
      • Osobeno kogato prez detstvoto my vuzrastnite okolo nego ne govorüt pravilno, a ot ymilenie podražavat na detskiut my govor.
      • Osobeno kogato prekaleno mladata my majka oqe pazi svoüt detski govor.
  
  
  • (.. skrij gi raznite formi na albanskiut etnonim ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ►►   Raznite vlaški formi na dymata "romei"  (.. pokaži ü tyka ..) 
• ▼▼   Raznite vlaški formi na dymata "romei"  (.. skrij ü ..) 
  
  
  • Dymata romei e označenie na nacia.
    
    
    • Imperskiut ezik na rimskata imperia se smenil ot latinski na grucki.
    
    
    • Na grucki dymata e bila romèi (ρωμαίοι).
    
    
    • Na latinski dymata e bila romàni (romani).
  
  
  • Kakvo označava romàni (romani)?
    
    
    • Žiteli na gradut Rim li označava?
    • Ili žiteli na Rimskata imperia?
    
    
    • Po impersko vreme označava vtoroto.
  
  
  • Kakvo označava amerikanci?
    
    
    • Žitelite na Latinska Amerika amerikanci li su?
    • Ili samo žitelite na SAQ su amerikanci?
  
  
  • Da ostavim gruckiut ezik, kudeto imperskoto samonazvanie e romèi.
  
  
  • Na dvata "pobratimeni" balkanski ezika - balkano-romanski i albanski, se polzva romanskoto (latinskoto) impersko samonazvanie romàni (romani).
    
    
    • Kogato su pitali ne̋kogo kakuv e, dori čovekut da e bil "škiptar", toj e duržal da kaže, če e romàn (romano), toest romej, podanik na rimskata imperia.
  
  
  • Nazvanieto romàni (romani) ima ne̋kolko zasvidetelstvani formi na Balkanite.
    
    
    • Na suvremenen rymunski to e români (romùnj).
    • No se sreqat i drygi formi:
    
    
    • aromàni
    • aromùni
    • armàni
    
    
    • Zabeležka_1: Ima izvestna italianska marka Armani. Osnovatelüt na firmata qe da e bil potomuk na xora ot Balkanite.
    
    
    • Zabeležka_2: Stava dyma za xora, živeeqi na teritoriata na dnešnite Severna Gurcia, Severna Makedonia i Albania. Ne za Rymunia.
  
  
  • Fòrmata armani (armàni) tre̋bva da ü zapomnim, če qe se vurnem na neü.
  
  
  • (.. skrij gi raznite vlaški formi na dymata "romei" ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ►►   Samata xipoteza za etimologiata na albanskiut etnonim  (.. pokaži ü tyka ..) 
• ▼▼   Samata xipoteza za etimologiata na albanskiut etnonim  (.. skrij ü ..) 
  
  
  • Veroätnostta na tazi xipoteza e gole̋ma, no vse pak e pod 50%.
  • Oficialnata alternativna xipoteza - ot imeto na ne̋kakuv star grad na albanskoto krajbrežie - ima oqe po-malka veroätnost.
  • Tova označava slednoto: ne znaem i edva li qe yznaem ne̋koga.
  
  
  • Veče be spomenato fonetičnoto ävlenie
    
    
    • Omesvane na suglasnite Λ i R.
    
    
    • To be privlečeno, za da se obäsnüt različnite grucki formi na albanskiut etnonim.
    
    
    • Stranni fonetični ävlenia se slyčvat i v albanskiut ezik, i vuv vlaškiut (balkano-romanskiut) ezik.
  
  
  • Samata xipoteza se osnovava na drygo podobno ävlenie.
    
    
    • Omesvane na suglasnite M i B.
    
    
    • I dvete tezi suglasni su labialni - artikylirat se pri ystnite.
    • Suglasnata B e plozivna (pregradna) - izdišvaniut vuzdyx sreqa pregrada.
    • Suglasnata M e nosova - čast ot izdišvaniut vuzdyx se propyska prez nosut.
    
    
    • Čovek sus silna xrema i zapyšen nos e sklonen da proiznasä M kato B.
  
  
  • ARMAN => ARBAN => ALBAN.
    
    
    • Tova e xipotezata.
    • Samo purviut prexod e nov - ne e bil zabele̋zan dosega.
    • Vtoriut prexod e izvesten - nablÿdava se v nazvanieto Arbanasi.
  
  
  • Dovodi protiv alternativnata xipoteza.
    
    
    • Albancite su planinsko naselenie.
    • Trydno može da se prieme, če qe polyčut etnonimut si ot imeto na grad, i to na krajbrežen grad.
  
  
  • (.. skrij ü samata xipoteza ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ►►   Xipoteza za paleo-italijskiut proizxod na albanskiut ezik  (.. pokaži ü tyka ..) 
• ▼▼   Xipoteza za paleo-italijskiut proizxod na albanskiut ezik  (.. skrij ü ..) 
  
  
  • V tozi etÿd (v tova izsledvane) stava dyma obqo za tri xipotezi:
    
    
    • Xipotezata za proizxodut na albanci i Albania, koito su dymi ot meǧynarodnata leksika.
      
      
      • Tä beše veče izložena.
      • Stava dyma za prexodite ROMAN => AROMAN => ARMAN => ARBAN => ALBAN.
      
      
      • Da ü narečem xipoteza Armani.
    
    
    • Xipoteza Abryco.
      
      
      • Tova e xipoteza za paleo-italijskiut proizxod na albanskiut ezik.
    
    
    • Xipoteza Bari.
      
      
      • Tova e xipotezata za vtoroto prišestvie na romansut na Balkanite.
      • Tä qe bude izložena v tozi suqiut podrazdel, zaedno s xipotezata Abryco.
  
  
  • Tova su tri različni xipotezi.
    
    
    • Vse̋ka ot te̋x si ima svoäta dvycifrena veroätnost malko pod 50%.
    
    
    • Vse̋ka ot te̋x može da e ve̋rna ili neve̋rna nezavisimo ot drygite dve xipotezi.
    
    
    • No ako edna ot trite xipotezi e ve̋rna, veroätnostta na drygite dve se yveličava.
  
  
  • Započva izloženieto na xipotezata Abryco.
    
    
    • Tradicionno na albanskiut ezik se gleda kato na potomuk na paleo-balkanski ezik.
      
      
      • Tozi paleo-balkanski ezik, sčitan za predšestvenik na albanskiut, ne može da bude narečen inače osven staro-albanski ili pra-albanski ili proto-albanski.
      • Ne̋ma kak da znaem dali ne̋koj ot spomenavanite v istoriata ezici (trakijski, ilirijski, i dr.) suvpada s pra-albanski.
    
    
    • Ima dve xipotezi za proizxodut na albanskiut ezik s izravneni veroätnosti.
    • Toj ili e potomuk na paleo-balkanski, ili e potomuk na ne̋koj paleo-italijski ezik.
    
    
    • Živi dnes potomci na paleo-balkanski ezik su sus sigyrnost gruckiut i veroätno albanskiut.
    • Drygi ne̋ma. Ezicite trakijski i ilirijski su vuobražaemi - niqo ne znaem za te̋x.
    • Našiut ezik sus sigyrnost ne e potomuk na paleo-balkanski ezik.
    
    
    • Albanskiut ezik e potomuk na ne̋koj paleo-italijski ezik - tova e xipotezata Abryco.
    
    
    • Ima ne̋kolko paleo-italijski indo-evropejski ezika, vseki ot koito bi mogul da bude identificiran kato proto-albanski.
      
      
      • Osk-ymbrijski (sabelski).
      • Sicilijski.
      • A zaqo ne i keltski.
  
  
  • Ot xipotezata Abryco kum xipotezata Bari.  Vižte ilÿstracia.  (.. vzeta e ottam ..) 
    
    
    • Pri xipotezata Abryco stava dyma za planinite na Ÿžna Italia.
    • Dalečko ot Rim.
    • Tam može da se e zapazil paleo-italijski ezik, kojto ne e bil suvsem stupkan ot turžestvyvaqiut romans.
    
    
    • Makar da e govorelo na svoj mesten ezik, kojto samo te si go razbirali, tova naselenie se e sme̋talo za čast ot rimskata nacia.
    • Kazano na romans, te su bili romani.
    • I razbira se, v ezikut im imalo mnogo dymi ot romansut.
    
    
    • Poveče ot xiläda godini teritoriata na Ÿžna Italia neizmenno e bila čast ot Rimskata imperia.
    • Blizo xiläda godini teritoriata na Ÿžna Italia neizmenno e bila pod administrativnata vlast na Carigrad-Konstantinopol.
    
    
    • Predi okolo xiläda godini nastupila gole̋ma prome̋na.
    • Carigrad-Konstantinopol izgybil vlastta si nad tezi teritorii.
    • Nadošli arabi-mavri-mÿsÿlmani.
    • Nadošli i normani.
    
    
    • I gole̋ma čast ot tova naselenie predpočelo da se spasi na Balkanite.
    • Balkanite oqe bili pod vlastta na Carigrad-Konstantinopol.
    
    
    • I bez tova, ot vekove meǧy Bari i Drač imalo redoven morski transport, čast ot putüt meǧy Rim i Konstantinopol.
    • Preplyvali protokut Otranto, kojto otdelä Italia ot Balkanite, i se zaselili ot drygata strana na moreto.
  
  
  • Započva izloženieto na xipotezata Bari.
    
    
    • V celiut tozi etÿd (v tova izloženie) pogledut beše samo vurxy teritoriata na dnešnite Albania, Severna Makedonia i Severna Gurcia.
    • Na tazi teritoria e bilo razpoloženo ogniqeto na Balkansprachbund-ut - tam e bil na Balkansprachbund-ut fokysut.
    • I trite xipotezi se otnasät samo za tazi teritoria.
    
    
    • Počti ne e zamesen gruckiut ezik.
    • Ne e zamesen i našiut ezik.
    • Zameseni su samo albanski i vlaški (balkano-romanski) - dvata pobratimeni balkanski ezika.
    
    
    • Da razgledame proizxodut na rymunskiut ezik.
    
    
    • Oficialnata rymunska doktrina e takava:
    • Ezikut na rimskite kolonisti ot vremeto na car Traän se zapazil v dun gorite karpatski i vuzkrusnul kato suvremenen rymunski ezik.
    • Tazi oficialna xipoteza e napulno nesustoätelna i ne̋ma kakvo da se zanimavam s neü.
    
    
    • Rymunskiut (balkano-romanskiut) ezik se e oformil v ädroto na Balkansprachbund-ut, v negoviut fokys, v negovoto ogniqe.
    • Rymunskiut (balkano-romanskiut) ezik se e oformil v ädroto na teritoriata, za koäto stava dyma tyka, i ottam se e razprostranil i po drygi časti na Balkanite, ottam e stignul do Transilvania, a posle i do Vlaško i Moldova.
    • Tova ne go razgleǧam kato xipoteza, a kato neqo sigyrno.
    
    
    • Postavä se vuprosut za proizxodut na balkano-romanskiut (vlaškiut) ezik, kakto toj se e oformil v ädroto na Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Dali toj si e stoe̋l tam prez vsičkite dve xiladi godini, otkakto rimskata imperia e zavoÿvala tazi teritoria.
    • Tova e alternativnata xipoteza na xipotezata Bari.
    • Čovek e po-sklonen da prieme neü.
    
    
    • No spored xipotezata Bari drygo e stanulo.
      
      
      • Onä dreven romans otpredi 2000 godini, može da e suqestvyval do vremeto na car Ÿstinian, no ne e prežive̋l vremeto na car Iraklì.
      
      
      • Priblizitelno predi xiläda godini presen romans otkum Ÿžna Italia prez protokut Otranto se stovaril na Balkanite.
      
      
      • Naj-veroätno, tozi presen romans preplyval moreto zaedno s albanskiut ezik - ramo do ramo, greblo do greblo, kakto vinugi e bilo.
  
  
  • Zaklÿčitelna zabeležka: Kakva e majka Tereza? Albanka ili vlaxkinä? Tä samata trydno bi mogla da kaže.
  
  
  • (.. skrij ü xipotezata za italijskiut proizxod ..)  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• ◄►  (.. skrij go razdelut za etimologia na etnonimut «albanci» ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   18. Xipoteza za razpoloženieto na rodinata na pra-germanskiut ezik  (.. pokaži go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   18. Xipoteza za razpoloženieto na rodinata na pra-germanskiut ezik  (.. skrij go razdelut ..) 
(..  pokaži ü xipotezata tam  ..) 

• Xipoteza za razpoloženieto na rodinata na pra-germanskiut ezik e razvita obstojno ..
  
  
  • v otdelna pyblikacia.


• Rezÿmè:
  
  
  • Za pra-slavänskiut ezik e äsno, če ne e žive̋l v susedstvo s gruckiut.
  • A puk pra-germanskiut ezik tre̋bva da e žive̋l po-blizo do gruckiut ezik, otkolkoto pra-slavänskiut ezik.
  
  
  • Sledovatelno, rodinata na pra-germanskiut ezik e bila razpoložena v Ÿžna Evropa, v susedstvo s gruckiut.
  • V častnost, gotskiut ezik ne e xodil na Sever.


• (.. skrij go razdelut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   19. Call for Rules, Rules Wanted: tursüt se pravila  (.. pokaži go razdelut drygade ..)  (.. pokaži go tyka ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   19. Call for Rules, Rules Wanted: tursüt se pravila  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

• ◄► V pyblikaciata si Estestvenite ezici v neprestanna promena
  • sum oburnul vnimanie na fyndamentalnoto značenie na zvykovite izmenenia.

    Okazva se, če za razlika ot leksičeskite izmenenia, zvykovite izmenenia podležut na analiz i klasifikacia. Sistematizaciata i klasifikaciata na zvykovite izmenenia stoüt v osnovata na istoričeskata lingvistika kato nayka.

• ◄► 

  V tozi tekst qe se spru na tri zvykovi izmenenia,
  slyčili se v dva različni ezika v različni momenti ot minuloto.
  Za tezi tri zvykovi izmenenia ne̋ma dobro sistematično obäsnenie
  koga se slyčvat i koga ne se slyčvat.
  Pone̋koga se slyčvat, pone̋koga ne se slyčvat.
  Sometimes win, sometimes lÿn. .. ostanuloto e kaša .. (Dimitar Iliev)

• ►►   Turseno pravilo pri iztočnite pra-slavänski dialekti  (.. pokaži ..) 
• ▼▼   Turseno pravilo pri iztočnite pra-slavänski dialekti  (.. skrij ..) 
  
  
  • Prexodut ot [E] kum [O].
    
    
    • Stava dyma za prexodut ot zvykut [E] kum zvykut [O],
      kojto se e slyčil v iztočnite dialekti na pra-slavänskiut ezik.
    
    
    • Tova e mnogo star prexod, otpredi poveče ot 12 veka.
    • No ne se znae kolko star e toj po-točno.
    
    
    • Suvremenni primeri ot ryski i ykrainski:
      один, осень, олень, молоко (mle̋ko), полон (plen na ykrainski).
    
    
    • V iztočno-slavänski ima mnogo dymi s [E]: äsno e, če suvsem ne vse̋ko [E] e stanulo na [O].
    
    
    • Ne se znae koga - pri kakvi yslovia - tozi prexod e bil osuqestven i koga toj ne se e slyčil.
    • Pone az ne znaü tova. Ako ne̋koj znae, da piše.
    
    
    • Predypreǧenie:Prexodut ot [E] (ili po-točno ot [JE]) kum [JO],
      • kojto se nablÿdava v ryski i beloryski, a i v polski,
        e ot mnogo po-kusno vreme i
        ne̋ma niqo obqo s obsuǧaniut tyka star prexod.
      
      
      • Primeri v ryski za otnositelno noviut prexod:
        лёд (zvyči льот), шёл (zvyči шол), i t.n.
      
      
      • Vpročem, ima pravilo koga tozi otnositelno nov prexod se slyčva v ryski.
      • Liči si, če e nov, poneže v ryskiut pravopis e zapazeno staroto proiznošenie.
    
    
    • Bezpolezna podskazka: Za pra-indo-evropejskiut ezik i suotvetno za indo-evropejskite ezici
      • se predpolaga ävlenie, narečeno Ablaut ili otglas, pri koeto glasnite [E] i [O] si suotvetstvat, kato [E] obiknoveno se slaga v glagolnite osnovi, a [O] - v osnovite na suqestvitelnite.
      
      
      • Primeri ot našiut ezik.
        
        
        • Na podnos podnesox kafe na gostite.
        • Suselänite qe se suberem na sbor na Dimitrovden.
      
      
      • Ablaut-ut e mnogo staro ävlenie, no i obsuǧaniut tyka prexod može da e tolkova star.
  
  
  • Opredelenie na iztočnata slavänqina. EastSlavic VS MainstreamSlavic
    Dve ezikovi xarakteristiki obosobävat iztočno-slavänskite dialekti
    ot ostanulata čast na slavänoglasieto.
    
    
    • Pulnoglasieto.
    • Prexodut ot [E] kum [O], za kojto stanu dyma po-gore.
    
    Vupros, na kojto ne znaü otgovorut:
    
    
    • Ima li slavänski dialekt, kojto da e iztočno-slavänski samo napolovina?
      T.e. da pritežava samo edna ot gornite dve ezikovi xarakteristiki?
    
    
    • Priemam, če ne̋ma.
    • Ako ne̋koj znae, da piše.
  
  
  • (.. skrij gi iztočnite pra-slavänski dialekti ..)  (.. skrij go razdelut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Turseno pravilo za izčezvaqo S v staro-frenski  (.. pokaži ..) 
• ▼▼   Turseno pravilo za izčezvaqo S v staro-frenski  (.. skrij ..) 
  
  
  • Izpadane na zvykut [S] v sredata na dymite.
  
  
  • Ima mnogo frenski dymi, po sredata na koito v minuloto se e čyval zvyk [S], a sega tozi zvyk veče go ne̋ma, zaqoto predi ne̋kolko veka izpadnul.
  
  
  • Vupreki če veče ne se čyvaala, bykvata S ü pišeli do načaloto na 19-ti vek.
  
  
  • I tuj, po onova vreme samo xora znaeqi frenski moželi da kažut bykvata S v sredàta na ne̋koä dyma dali se čyvala v proiznošenieto ili e bila izpadnula.
  
  
  • Ne̋malo pravilo koga edna takava bykva zvyči i koga ne se čyva.
  • Ako ne̋koj znae podobno pravilo, da piše.
  
  
  • Posle rešili v slyčaite, kogato tä ne zvyči, da ne ü pišut.
    Obače otsutstvieto ï započnuli da go otbele̋zvat s ydarenie nad prednata glasna, naj-često sirkymfleks.
  
  
  • Primeri:
    
    
    • forest => forêt (gora)
    • feste => fête (prazdnik)
    • coste => côte (bre̋g, rebro)
    • isle =>île (ostrov)
  
  
  • Kontra-primeri:
    
    
    • forestier (lesničej)
    • festival
    • costal (rebren)
  
  
  • Glyxo S vuv familni imena.
    
    
    • Dosta familni imena po nasledstvo pazüt star pravopis.
    • Pri te̋x se sreqa glyxo S, kakto i drygi pravopisni osobenosti.
    
    
    • Primer: Henri Lebesgue (izvesten frenski matematik).
  
  
  • (.. skrij go izčezvaqoto S v staro-frenski ..)  (.. skrij go razdelut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►   Turseno pravilo za diftongut OI v staro-frenski  (.. pokaži ..) 
• ▼▼   Turseno pravilo za diftongut OI v staro-frenski  (.. skrij ..) 
  
  
  • Stava dyma za frenskiut diftong ‑oi‑.
  
  
  • Suputstvaqo ävlenie: frenskiut diftong ‑ai‑.
    
    
    • I predi vekove vuv frenskiut ezik diftongut ‑ai‑ se sreqal često, no ne tolkova često, kolkoto sega.
    • Togava toj se proiznasäl [ài] (na kirilica [àj]) i zatova taka se i pišel.
    
    
    • V proiznošenieto na tozi frenski diftong prez vekovete se slyčili plavni posledovatelni promeni:
      
      
      • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
        (na kirilica: [àj] => [àe] => [aè] =>[è]).
      
      
      • Sega frenskiut diftong ‑ai‑ se sreqa mnogo često i zvyči [ɛ] (otvoreno e).
  
  
  • Otpravnata točka.
    
    
    • Predi vekove vuv frenskiut ezik diftongut ‑oi‑ se sreqal mnogo često, po-često ot sega.
    • Togava toj se proiznasäl [òi] (na kirilica [òj]) i zatova taka se i pišel.
    
    
    • V proiznošenieto na tozi frenski diftong prez vekovete se slyčili plavni posledovatelni promeni:
      
      
      • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
        (na kirilica: [òj] => [òe] => [oè] =>[wè]).
    
    
    • Tova qe bude otpravnata ni točka:
      frenskiut diftong ‑oi‑ se sreqal dosta po-često ot sega i zvyčal [wɛ] (na kirilica [wè]).
    
    
    • V srička pred nosova suglasna tova proiznošenie se pazi i dosega.
  
  
  • Slyčajnoto povedenie na diftongut ‑oi‑.
    • Sled otpravnata točka, no dosta predi 19-ti vek.
    
    
    • I tuj, frenskiut diftong ‑oi‑ se sreqal dosta često i zvyčal [wɛ] (na kirilica [wè]).
    
    
    • No pri ne̋koi sreqania na tozi diftong -
      može bi v polovinata, može bi v po-malko ot polovinata -
      prizvykut [w] izčezval i diftongut ‑oi‑ započval da zvyči [ɛ] (otvoreno e).
    • V ostanulite slyčai toj zapazval zvyčeneto si [wɛ] (na kirilica [wè]).
    
    
    • Nastupil moment, kogato ako čovek ne znael frenski kato ròden,
      to toj ne znael i kak da pročete diftongut ‑oi‑:
      dali kato [wɛ] (na kirilica [wè]) ili kato [ɛ].
  
  
  • Ytežnävaqo obstoätelstvo.
    
    
    • Veroätno kum kraüt na 18-ti vek, a može bi edva v 19-ti vek,
      diftongut ‑oi‑, kogato toj zvyčal [wɛ] (na kirilica [wè])
      i sledvaqata suglasna v sričkata ne bila nosova,
      promenil zvyčeneto si na [wa] (na kirilica [wà]).
    
    
    • Tova e zvyčeneto sega.
    
    
    • Duržavata tova sum az! - kazal kralüt.
    
    
    • Togava: L'estat c'est moy! - dit le roy.
    • Čyvalo se: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
    
    
    • Sega: L'état c'est moi! - dit le roi.
    • Čyva se: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
  
  
  • Frenskiut diftong ‑oi‑ sega.
    
    
    • V načaloto na 19-ti vek započnuli da pišut ‑ai‑ vmesto ‑oi‑,
      kogato tova ‑oi‑ zvyčalo [ɛ] (otvoreno e), a ne [wa].
    
    
    • Sega diftongut, kojto spored frenskiut pravopis se otbele̋zva s bykvite ‑oi‑,
      zvyči [wa] (na kirilica [wà]).
    
    
    • Obače ako ima nosov prizvyk, zapazva se po-arxaično proiznošenie [wɛ̃̃].
    
    
    • Stanu dyma, če frenski familni imena često pazüt star pravopis.
      Ne namiram frenski familni imena, v koito diftongut ‑oi‑ da zvyči [ɛ].
      Veroätno ne se e slyčvalo prizvykut [w] da e izpadal vuv familni imena.
  
  
  • Primeri sus zapazeno ‑oi‑.
    
    
    • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Fransoa: lično ime)
    • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Fransoaz: lično ime)
    • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (tÿrkoazeno, tyrski cve̋t)
    • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (kitajski), gallois [galwɛ => galwa] (galski)
    • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
      moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
    
    
    • i mnogo drygi.
  
  
  • Primeri s novo ‑ai‑ vmesto staro ‑oi‑.
    
    
    • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (frenski)
    • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (anglijski)
    • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (imaše)
    • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (poznavaše)
    
    
    • i mnogo drygi.
  
  
  • (.. skrij go diftongut OI v staro-frenski ..)  (.. skrij go razdelut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  (.. pokaži vuv facebook  tyka ili  tyka ..)  (.. skrij go razdelut za trite turseni pravila ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   20. Prepratki (references)   (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   20. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..

• Moi pyblikacii:
  • Aksiomata za estestvenite ezici
  • Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna promena
  • Dialekten kontinyym - qo e to
  • Otnosno značenieto na principut za kontinyitetut v istoriata
  • Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
  • Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavänski
  • Očerk za kraeslovnite erove
  • The CV of Slavophonia
  • Našata slavänqina - ot vekove za vekove
  • 1000 bulgarski dymi v obqa ypotreba s tyrski proizxod
  • Misteriata na bulgarskite glasni
  • Misteriata na bulgarskite glagoli
  • The Genealogy of Languages: Genealogična klasifikacia na ezicite
  • Principi na moite vuzgledi za minuloto
  • Otnosno proizxodut na bulgarskiut etnos
  • Severno sianie ogre̋va drevna Trakia
  • XT Keyboard Layouts Reference: Klaviatyri s razširena kirilica
• Drygi pyblikacii:
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Речник на българския̌ език
  • Online Etymology Dictionary
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Dictionnaire Etymologique
  • Etymological Dictionary of the German Language by F. Kluge, 1891
• (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   21. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. pokaži gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   21. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ►►  ::Etimologičen prosvetitel, 2020-02-29 09:00:: Etimologia na dymata "visokosna"  (.. pokaži ü tyka ..)  (.. pokaži ü vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  ::Etimologičen prosvetitel, 2020-02-29 09:00:: Etimologia na dymata visokosna  (.. skrij ü ..)  (.. pokaži ü vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Dymata visokosen proizliza po dulug put ot latinskoto bisextus, koeto e sustaveno ot bis ("dva puti") i sextus ("šesti").
  
  
  • Za da razberem zaqo sustavkite na bisextus su tezi, e nyžno da se zapoznaem nakratko s vuvedeniut ot Gaj Ÿlij Cezar prez 46 g. pr. n.e. kalendar (Ÿlianskiut kalendar).
  
  
  • V ramkite na mesecut ima tri dena - kalendi, noni i idi, slyžeqi kato oporni točki, spored koito se otbele̋zvat dnite, kato e važna idvaqata oporna točka (vž. primerut po-doly).
    
    
    • Kalendite su 1-viut den na suotvetniut mesec.
    • Idite su 15-iut den ot mesecite mart, maj, ÿli i oktomvri, a ot ostanulite - 13-iut.
    • Nonite (ot nonus "devet") sa devetiut den predi idite - 7-iut ili 5-iut den.
  
  
  • Nyžno e da se spomene, če rimlänite broüt inklyzivno, koeto označava, če kogato broüt dnite, vklÿčvat i samiu den, ot kojto broüt.
    
    
    • Zatova devetiut den (nonite) predi martenskite idi (15 mart) e 7 mart.
    • Eto kak bi se prebroilo ot 15-i do 7-i mart s inklyzivno broene: {1: 15-i mart, idi}, {2: 14-i mart},{3: 13},{4: 12},{5: 11},{6: 10},{7: 9},{8: 8},{9: 7-i mart, noni}.
  
  
  • Primer: V mesec änyari dnite se otbele̋zvat sus slednite formyli (pokazan e i kratkiut, i pulniut im variant):
    
    
    • 1 änyari: Kal. Ian.: Kalendis Ianuariis (änyarskite kalendi)
    • 2 änyari: a.d. IV Non. Ian.: ante diem quartum Nonas Ianuarias (četvurtiut den predi änyarskite noni)
    • 3 änyari: a.d. III Non. Ian.: ante diem tertium Nonas Ianuarias (tretiut den predi änyarskite noni)
    • 5 änyari: Non. Ian.: Nonis Ianuariis (änyarskite noni)
    • 6 änyari: a.d. VIII Id. Ian:/ ante diem octavum Idus Ianuarias (osmiut den predi änyarskite idi)
    • 13 änyari: Id. Ian.: Idibus Ianuariis (änyarskite idi)
    • 14 änyari: a.d. XIX Kal. Feb.: ante diem undevicesimum Kalendas Februarias (devetnadesetiut den predi fevryarskite kalendi)
    • 23 änyari: a.d. X Kal. Feb.: ante diem decimum Kalendas Februarias (desetiut den predi fevryarskite kalendi)
    • 31 änyari: Prid. Kal. Feb.: pridie Kalendas Februarias (denüt predi fevryarskite kalendi)
  
  
  • Na vse̋ka četvurta godina se vmukva oqe edin den.
  • Dopulnitelniut den se izrazäva v ydvoävaneto na 24 fevryari,
    kojto po tozi način produlžava 48 časa.
  
  
  • 24 fevryari se otbele̋zva taka:
    a.d. VI Kal. Mart.: ante diem sextum Kalendas Martias (šestiut den predi martenskite kalendi).
  
  
  • A kogato ima visokosna godina, vtoriut 24 fevryari, izpulnävaq fynkciata na suvremenniut 29 fevryari, se otbele̋zva taka:
    a.d. bis VI Kal. Mart.: ante diem bis sextum Kalendas Martias (vtori put šestiut den predi martenskite kalendi).
  
  
  • Ot tazi formyla samiut vmuknut den započva da se nariča bisextus (dies), koeto s nemalko putyvane dostiga i do bulgarskiut ezik kato visokosen.
  
  
  • Ot kartinkata: lat. bisextus => gr. βίσεξτος => staroryski visokostu => ryski visokosnыj.
  
  
  • Izpolzvam slyčaüt da preporučam stranicata na Etimologičen prosvetitel vuv facebook.
  
  
  • .. skrij ü etimologiata na dymata visokosna ..  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-04-26 20:13:: Sus zvunče v ruka tursim sledite na dymata "kyzynak"  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
  
  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-04-26 20:13:: Sus zvunče v ruka tursim sledite na dymata "kyzynak"  (.. skrij ..)  (.. pokaži vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Tova e obqa dyma vuv vlaški (rymunski) i v bulgarski. (.. Vižte .. tyka .. ili .. tyka .. ili .. tyka ..)
  
  
  • V Bulgarskiut etimologičen rečnik dve različni grucki dymi su privedeni kato predpoloženia za proizxodut na dymata "kozynak" ("kozonak"):
    
    
    • κουδουνάκι (kyδynàki), koäto označava "zvunče", ili
    • κοσώνα (kosòna), koäto označavala "kykla".
  
  
  • Spored mene purvoto predpooženie e po-veroätno i priemam nego.
  • Zapazvam glasnite, kakto su v gruckoto κουδουνάκι (kyδynàki),
    
    
    • i zatova pišu "kyzynak", a ne "kozonak", "kyzonak" ili "kozynak".
    
    
    • Bulgarskiut ezik ne različava glasnite zvykove O i Y v slaba pozicia.
    • Kakto i da go napišem, razlika v proiznošenieto nie bulgarite ne zabele̋zvame.
  
  
  • Kritika na predpoloženieto za "kyklata".
    
    
    • Osnovniut dovod za toea predpoloženie e, če kyzynacite gi oformäli vuv vid na ne̋kakva kykla.
    • Obače:
    
    
    • Napulno neobäsnim e zvykoviut prexod ot S (S) kum Z (Z).
    
    
    • V gruckiut ezik dymata κοσώνα (kosòna) xič ü ne̋ma.
    • Na grucki "kykla" si e "kykla" ("κούκλα") - našata dyma e zaemka ot grucki.
    
    
    • Pri alternativnata versia ("zvunče") zavuršukut "-ak" e ot gruckiut diminytiv.
    • A pri tazi versia ("kykla") na zavuršukut "-ak" otdelno tre̋bva da my se tursi slavänska etimologia,
    • zaqoto κοσώνα (kosòna) priliča da e ot ženski rod i diminytivut bi bil κοσωνούλα (kosonỳla).
  
  
  • Pri predpoloženieto "zvunče" ima dve trydnosti:
    
    
    • Ne se seqam za dryga zaemka ot grucki v bulgarski, kudeto gruckata proxodna delta da se predava sus zvykut Z(Z).
      
      
      • Tova ne e gole̋m problem.
      • Ne̋koj dryg može da se seti.
      • Može da ima i primer ot vlaški ezik, koeto bi bilo dostatučno.
      
      
      • Osven tova, kogato sredno-evropejci (obiknoveno nemsko-ezični) se mučut s anglijski, anglogovoräqite čyvat ot ystata im imenno zvyk Z(Z) na me̋stoto na zvyčnoto anglijsko th, koeto ot svoä strana e identično s gruckata proxodna delta.
    
    
    • Ne se seqam kak da obäsnü semantičniut šift ot zvunče kum velikdenski xle̋b s äjca.
      
      
      • Ne̋koj može da se seti.
      
      
      • No i nikoj da ne se seti:
      
      
      • Semantičnite šiftove bivat mnogo po-stranni ot zvykovite i gramatičnite promeni.
      
      
      • Može da ni lipsva vuobraženie za obäsnenieto na semantičnite šiftove.
      
      
      • No puk lipsata na obäsnenie na zvykoviut prexod ot S (S) kum Z (Z) pri alternativnoto predpoloženie e gole̋m problem.
      
      
      • Zatova priemam "zvunčeto" kato po-veroätno ot "kyklata".
  
  
  • .. skrij ü etimologiata na dymata kyzynak ..  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Заголовок

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

[Draft] EtudesEtymology's Title

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---