Wednesday, September 21, 2016

Досежно артроманията

Досѣжно артроманията

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..


Досежно артроманията


▼▼   1. Aртроманията: предисловие (.. скрий го предисловието ..)


Тематиката за артроманията {Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} беше изложена изцело в публикацията за Balkansprachbund-ът, наред с многото други зася̋гащи Balkansprachbund-ът въпроси.

Настоящата публикация повтаря обсъ̨ждането на артроманията, без да предполага балкански контекст.

Специалния̌т удобен термин артромания (αρθρομανία, arthromania) за означаване на понятието за граматическата категория за определеност при имената се въвежда, за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

▼▼   2. Aртроманията: oпределение (дефиниция) (.. скрий oпределението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


Aртроманията (граматическата категория за определеност) изисква за всеки упоменат в речта обект морфологически (формално) да бъ̨де ясно дали той (упоменатия̌т обект) е вече въ̨тре в контекстът на речта (тогава обектът е определен) или едва сега влиза в него (тогава обектът е неопределен).
В езиците, на които артроманията им е чужда, т.е. в артронеутралните езици, се разчита в подобни случаи просто на контекстът - разчита се контекстът сам да се определя. Там съ̨що така може да се маркира определеност (например, с показателни местоимения) или неопределеност (например, с неопределителни местоимения), но това не се изисква, не е задължително.

Пример - начало на примерът: Куче ме залая. Куче ме ухапа.

Ако езикът ни беше артронеутрален - ако артроманията му беше чужда, то изразът не би бил съвсем ясен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:
  • Куче ме залая. И ме ухапа.
  • Куче ме залая. Това куче ме ухапа.
  • Куче ме залая. Съ̨щото куче ме ухапа.
  • Куче ме залая. Друго куче ме ухапа.
  • Едно куче ме залая. Едно куче ме ухапа.
  • Едно куче ме залая. Ня̋какво куче ме ухапа.
  •   и т.н.
Нашия̌т език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е съ̨щото, то то вече е в контекстът (споменато е, че ме е залаяло) и при повторно упоменаване тря̋бва да е в определена форма.
  • Куче ме залая. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
  • Куче ме залая. Кучето ме ухапа. => Съ̨щото куче ме е ухапало.
Край на примерът.
(.. скрий oпределението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Aртроманията: разпространение (.. скрий разпространението ..)  .. към началото ..

Има езици, на които артроманията им е чужда. Например, тя е чужда на руския̌т, на полския̌т, на латинския̌т, на старо-индийския̌т (санскрит), на финския̌т и естонския̌т, на китайския̌т, японския̌т и монголския̌т. В съ̨щност, на повечето езици по светът артроманията им е чужда, повечето езици по светът са̨ артронеутрални.

Чужда е била артроманията и на предполагаемия̌т пра-индо-европейски език, общия̌т предшественик на индо-европейските езици.

Има езици, на които артроманията им е частично позната. Например, такива са̨ сръбския̌т, словенския̌т, турския̌т, може би литовския̌т и латвийския̌т.

Eзиците с пълна имплементация на артроманията {OF_Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} (категорията за определеност при имената) можем да ги наречем артроманиакални (arthromaniac).

Артроманиакални са̨ всички балкански, всички романски езици, всички езици от германската група, всички съвременни келтски езици. Това са̨ все индо-европейски езици и при тех артроманията е нововъведение.

Артроманията има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Средиземноморието, Европа, Близкия̌т и Средния̌т Изток. Този факт ни навежда на мисълта, че артроманията се е разнесла като зараза (като инфекция) из този ареал.

Може би първия̌т познат артроманиакален език (и предполагаем източник на тази инфекция) е бил египетския̌т. Цитат оттук:
The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.
Други отдавна инфектирани с артроманията езици са̨ западно-семитските: финикийски, еврейски, арабски, все съ̨седи на египетския̌т. Или те са̨ породили артроманията и са̨ заразили с нея̨ египетския̌т, или обратното - те са̨ се заразили от египетския̌т. Как да е.

Преди гръцкия̌т и после латинския̌т да стана̨т основните езици на Средиземноморието, в предкласическата епоха, ня̋колко века преди Александър Македонски и преди пуническите войни, над Средиземноморието властвал финикийския̌т език. Гръцкия̌т език много неща попил от финикийския̌т. Едно от тя̋х било писмеността, буквите. Другото било артроманията. Забележете, че най-старите текстове на гръцки са̨ отпреди тази зараза - Илиадата и Одисеята на Омир не са̨ артроманиакални. Класическия̌т гръцки език - след инфекцията - вече е артроманиакален.

От гръцкия̌т език, вероятно чрез елиноромансът, заразени с артромания се оказали романските, германските, келтските. Инфекцията се предавала нататък: унгарския̌т вероятно се заразил от немския̌т, а езикът на баските - от романсът.

Нашия̌т български език я̨ прихвана̨л артроманията въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.

От своя страна, арабския̌т език заразил с артромания персийския̌т и кюрдския̌т. Циганския̌т език я̨ е прихвана̨л артроманията по-скоро от гръцкия̌т.
(.. скрий го разпространението на артроманията ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Балкано-романския̌т език и гръцкия̌т език са̨ я̨ притежавали артроманията отпреди Balkansprachbund-ът и поради това артроманията е включена в списъкът на определящите характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑1}, като най-важната му характеристика.

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът. Нашия̌т език е имплементирал артроманията при втория̌т си опит след неуспешен първи опит от времето на славянския̌т си период.

Най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

Артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{OF_Arthromania} се числи към основните балкански характеристики заради българския̌т език, да го отдели от сръбския̌т.

Сред допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът е причислена {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, задпоставения̌т определителен член.

Kак балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присъ̨ща на целия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем в контекстът на Balkansprachbund-ът.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Aртроманията и елиноромансът (.. скрий го елиноромансът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Предполага се, че механизмът, по който романските, германските и келтските езици са̨ я̨ прихвана̨ли артроманията, е пак езиков съюз - съ̨щия̌т механизъм, по който и нашия̌т език я̨ е прихвана̨л.

Предлагам Sprachbund със следната датировка:
  • от моментът, когато Римската империя завладява ця̋ла Южна Европа включително Балканите, Анадолът, Сирия, Палестина, Либия
  • до разпадът на романсът на отделни романски езици след 5-ти век.
Предлаганите означения OF_ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс са̨ работни. Бих ги заменил с по-подходящо означение, ако ня̋кой се сети.

Другите параметри на този Sprachbund освен датировката оставям недоопределени.

Сред пълноправните членове на елиноромансът задължително тря̋бва да присъ̨тстват елинофонията и романсът. Това са̨ били двата основни разговорни езика в Римската империя и те със сигурност са̨ си взаимодействали помежду си.

Сред характерстиките на елиноромансът, определящите или допълнителните, тря̋бва да влизат поне следните:
При влизането си в елиноромансът елинофонията притежава само артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът влиза без нито една от шестте гореизброени характеристики. И двата езика, елинофонията и романсът, при закриването на елиноромансът (5-6-ти век) излизат натоварени с всичките шест.

Периодът от 6-ти до 9-ти век след Христа не влиза в нито един от двата езикови съюза, нито в елиноромансът, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемония на елинофонията на Балканите.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът? Със сигурност ня̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-член е албанския̌т език. В познатото си от 15-ти век състояние той притежава всичките шест гореизброени характеристики, но той би могъл да ги е придобил не в елиноромансът, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанския̌т език е кандидат-член на елиноромансът. Ня̋кои други палеобалкански езици - тракийски, македонски, илирийски - съ̨що. Но реалното състояние не го знаем и ня̋ма как да го узнаем.

Нашия̌т език (славянския̌т, старо-славянския̌т, старо-българския̌т) е познат в състоянието си от края̌т на 9-ти век. Тогава той не притежавал нито една от характеристиките {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Ня̋ма как да е участвал в елиноромансът.

Нещо повече, славянския̌т език от 9-ти век не притежавал нито една от основните характеристиките на Balkansprachbund-ът, a от допълнителните притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel}, може би {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}, и формално погледна̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъй, за славянския̌т език се знае, че не е членувал в елиноромансът, и следователно славянския̌т език не може да се отъждестви с ня̋кой палеобалкански език, който е кандидат-член на елиноромансът. В частност, славянския̌т език не може да се отъждестви с тракийски.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът?

Всички засвидетелствани езици от германската група, древни или съвременни, я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{OF_Arthromania}. Предполага се, че и пра-германския̌т език, общия̌т предшественик на германските езици, съ̨що така е бил артроманиакален, доста преди такъв да стане романсът. И още нещо: повечето съвременни германски езици я̨ имат и характеристиката {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet}. Следователно, елиноромансът има кандидат-членове и от германската група езици. Това поставя интересен териториален проблем - къде пра-германските диалекти са̨ се срещна̨ли с елинофонията, и то след като самата тя прихвана̨ла артроманията. Най-близкия̌т до умът ми отговор е "по Нашенско".

Всички съвременни келтски езици я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{OF_Arthromania}. Вероятно, елиноромансът има кандидат-членове и от келтската група езици.
(.. скрий го елиноромансът ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Елементи на имплементацията на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Обикновено артроманията се имплементира чрез определителни и неопределителни членове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпределителните членове обикновено произхождат от показателни местоимения - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формите им са̨ изтъркани от употреба: например в български крайното Т в членните форми обикновено се пропуска: пъ̨тя̌т към градът. Определителния̌т член може да се замести с ня̋какво местоимение (например показателно), за което се знае, че маркира определеност. Ако в ня̋каква ситуация определителния̌т член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуация неопределителния̌т член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален.

Неопределителните членове обикновено произхождат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формите им са̨ изтъркани от употреба: например в английски. Неопределителния̌т член може да се замести с ня̋какво местоимение (например неопределително). Ако в ня̋каква ситуация неопределителния̌т член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуация определителния̌т член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален. Обикновено в българския̌т език е така: неопределителните членове се пропускат, дори за тя̋х не се говори в българската граматика, а определителните членове са̨ задължителни и в българската граматика се наричат просто членове.

Забележка за романски, славянски и гръцки.
  • На тези езици ня̋кога артроманията им е била чужда (за гръцки - доста отдавна, в предкласическия̌т период). Т.е. ня̋мало определителни членове ня̋кога в тези езици.
  • В тези езици ня̋кога ня̋мало и лични местоимения в 3-то лице (това ня̋ма връзка с артроманията).
  • Тези езици по-късно развили и лични местоимения в 3-то лице, и определителни членове, изхождайки все от показателните си местоимения.
  • Уточнение_1: Само балкано-славянския̌т (българския̌т) език развил определителни членове, ново-славянските езици (руски, полски, сръбски, ..) не успели да я̨ имплементират артроманията.
  • Уточнение_2: Гръцкия̌т език и досега ги ня̋ма номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.
  • Следствие_1: В гръцкия̌т език съвпадат акузативните форми (формите за винителен падеж) на определителния̌т член и на личното местоимение в 3-то лице.
  • Следствие_2: Съ̨щото е верно и за френския̌т език:
    • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван я̨ давам на Петър.
    • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.
  • Следствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, различни от формите на определителния̌т член:
    • От латинските illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното местоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на определителния̌т член le, la, les, съвпадащи с акузативните форми на личното местоимение за 3-то лице.
  • Следствие_4: Славянския̌т език е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектите: той-тя-то-те в стандартния̌т български, он-она-оно-они по диалектите. Това са̨ номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице, които в славянски са̨ иновативни (и затова са̨ диалектно зависими), а в гръцки ги ня̋ма.
Край на забележката.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Показателни местоимения в старо-славянски (.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

Целия̌т този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic). По-добре прочетете учебник по старо-български/старо-славянски език.

Склонение се нарича схемата на изменение на дума (име - съ̨ществително, прилагателно, числително, или местоимение) по число, по падеж и по род. Детайли на склонението в даден език мога̨т да се намеря̨т в съответните учебници и справочници.

В ред индоевропейски езици (славянски, германски, и т.н.) мога̨т да се отделя̨т два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение.

В старо-славянския̌т език имало пет показателни местоимения, вся̋ко от тя̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, вся̋ко от тя̋х със следи в съвременния̌т ни език. В долната таблица са̨ изброени номинативно-акузативните им форми за среден род в единствено число:
  • местоимение е: анафорично местоимение, неутрална конотация
  • местоимение то: неутрална конотация
  • местоимение се: конотация за близост
  • местоимение ово: конотация за близост
  • местоимение оно: конотация за отдалеченост
Относно анафоричното местоимение е:
  • В този контекст гледайте на думата анафорично като на име, като на идентификация, а не като на класификация.
  • Номинативните форми не се употребявали самостоятелно - срещали се например в относителните местоимения: "е-же" значело "което".
  • Във всички съвременни славянски езици, както и в нашия̌т, косвените форми на анафоричното местоимение са̨ дали косвените форми на личното местоимение за 3-ти лице: го, я̨, ги (их), му, ѝ, им.
  • Понеже старите форми на предлозите {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато след такъв предлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употребени анафорично местоимение, крайната съгласна Н от старата форма на предлогът полепна̨ла по анафоричното местоимение и така се получили днешните пълни форми на личното местоимение: него, нему, нея̨(, них). Така стана̨ло във всички съвременни славянски езици, не само в нашия̌т.
  • При първия̌т неуспешен опит на славянския̌т език да я̨ имплементира артроманията било използвано именно анафоричното местоимение.
  • В съвременните славянски езици анафоричното местоимение е не се е запазило като показателно местоимение, каквото то е било в старо-славянския̌т език.
Остана̨лите показателни местоимения то-се-ово-оно са̨ се запазили като показателни местоимения, разбира се в променена форма и не вся̋ко едно от тя̋х нався̋къде. Например, българския̌т език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативните форми на показателните местоимения то или оно са̨ се получили номинативните форми на личното местоимение за 3-ти лице. Във всички съвременни славянски езици, не само в нашия̌т.

Нашия̌т балкано-славянски език е използвал показателните местоимения то-се-ово-оно и най-вече местоимението то при имплементацията на артроманията.
(.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Неуспешен опит за имплементация на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

Ако ня̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езиците от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.

И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чужда на романсът и на елинофонията: съ̨ществителните и прилагателните да се скланят различно. В следния̌т пример, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от съ̨ществителното "нации":
  • Organisation des Nations Unies
  • Organización de las Naciones Unidas
  • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών
Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и съ̨ществителното "нации" получават различни окончания:
  • United Nations Organization
  • Организация Объединённых Наций
  • Organizacja Narodów Zjednoczonych
  • Организација уједињених нација
Стартираме подразделът с това наблюдение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропейските езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение: именното склонение за съ̨ществителните и прилагателните имена, и местоименното склонение за местоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателните следват именното склонение, досущ като съ̨ществителните.

В балто-славяно-германски обаче местоименното склонение се е разпространило и при прилагателните имена. Преди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.

Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с предпоставен определителен член, произхождащ от старо показателно местоимение, и с числителното едно като неопределителен член. Това положение вероятно е оформено още в рамките на елиноромансът. Обаче в съвременните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е съ̨щия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавските езици.

Стигаме до предполагаемия̌т ход на събитията:
  • Пра-германския̌т език въ̨тре във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
  • Поради силното си диалектно членение по онова време пра-германския̌т език тръгва по различни пъ̨тища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
  • Единия̌т от използваните модели е бил добавяне на ня̋какво показателно местоимение след прилагателното име, за да се изрази определеност.
  • Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
  • Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от ня̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянските диалекти прихващат този модел.
  • Балто-славянските диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
  • Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато съ̨ществителното име се съпровожда от прилагателно.
  • Имплементацията е частична, защото когато съ̨ществителното име е употребено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на определеност или неопределеност си остана̨ло факултативно (незадължително, с местоимение).
  • Такова е положението поне в следните съвременни езици: литовски, латвийски, сръбски, словенски.
  • Славянския̌т език използвал формите на анафоричното местоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
  • В резултат, във всички съвременни балто-славянски езици, включително в български, прилагателните имена имат две форми - пълна и кратка.
  • За пълната форма се прилага местоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното местоимение е към кратката форма.
  • Пълната форма на прилагателните имена и досега изразява определеност в следните езици: литовски, латвийски, сръбски, словенски.
  • Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът успя̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията, той прави това, като надгражда пълната форма на прилагателните имена.
  • Балкано-славянския̌т език надгражда пълната форма на прилагателните имена при имплементация на артроманията въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надгражда стария̌т модел на имплементация.
  • Ново-славянските езици (руски, полски, сръбски, ..) не са̨ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
  • В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тя̋х обикновено пълната форма на прилагателните се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
  • Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспешен, понеже
    • имплементацията била само частична,
    • тя никъде (освен в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
    • и даже е била съвсем загубена в руски и полски.
  • В севременния̌т немски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят съ̨ществителните имена, прилагателните имена с атрибутивна функция и прилагателните имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
  • В немски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал съ̨щия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
  • Стария̌т германски модел, който балто-славянските езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавските езици.
  • И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нещо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът са̨ съвсем независими от събитията в скандинавските езици.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Правило за второто мя̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. скрий правилото ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Целия̌т този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст най-подходящо би било следното определение: енклитика е думичка (обикновено едносрична), която не може да стои най-отпред в словосъчетанието.

Много едносрични думички мога̨т да заемат в словосъчетанието първото мя̋сто и те не са̨ енклитики, проклитики са̨: аз, ти, той, .., не, ще, .., най-различни предлози (на, по, от, ..) и съюзи (и, а, но).

Правилото е следното: енклитиките заемат второто мя̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото мя̋сто, то тя [е енклитика и] заема второто мя̋сто.

Поня̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примери за енклитики в българския̌т език:
  • Обичам те. Мразя̨ те. Моля̨ се.
  • Аз те обичам. Аз те мразя̨. Аз се моля̨.
  • Не те обичам. Не те мразя̨. Не се моля̨.
  • Много те обичам. Силно те мразя̨. Горещо се моля̨.
  • Виждам те. Гледам те.
  • Ясно те виждам. Внимателно те гледам.
  • Не те виждам. Не те гледам.
  • Хубава си, моя горо. Колко си хубава!
  • Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
  • Старци се моля̨т Богу горещо. Моля̨т се старци Богу горещо.
  • Полное решение задачи. Частичное решение задачи. (Това бя̋ха̨ примери на руски - старото анафорично показателно местоимение е е на второ мя̋сто - било е енклитика.)
  • Пълното решение на задачата. Частичното решение на задачата. Решението на задачата е частично. (Това вече е на български - формите на определителния̌т член са̨ енклитики.)

И при първия̌т опит на славянщината да имплементира артроманията, и при успешния̌т втори опит на балкано-славянския̌т, използваните форми на показателните местоимения са̨ имали статут на енклитики.
(.. скрий го правилото ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

При толкова много артромания въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език немало как да не я̨ прихване, още повече че артроманията се оказва силно заразна в Европа и Средиземноморието. В съ̨щност, само гръцкия̌т език стигал, за да се предаде артроманията на нашия̌т език. Когато през 14-ти/15-ти век по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четирите балкански езика, включително нашия̌т, в напълно уврело артроманиакално състояние.

Въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език виждал моделът на артроманията, който гръцкия̌т език използвал - старо показателно местоимение като определителен член и числителното едно като неопределителен член. Освен това, нашия̌т език носел и споменът за първия̌т си неуспешен опит за имплементация на артроманията.

Въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език успя̋л да я̨ имплементира артроманията, като комбинирал горните две неща, прилагайки творчески подход.

Нашия̌т език използвал за определителен член формите на едно от показателните местоимения то-се-ово-оно и най-вече на местоимението то, което имало неутрална конотация. Използваните форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, най-често номинативна, се употребявала като проклитика, тя се развила в лично местоимение за 3-то лице (той, тя, то, те, оно, ..), а не в определителен член. Да си спомним, че гръцкия̌т език и досега ги нема номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно местоимение е, съ̨що с неутрална конотация, както при първия̌т опит? Защото при стартът на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно местоимение, каквото е било в старо-славянския̌т език.

А използвани ли са̨ били като определителни членове показателните местоимения се-ово-оно с конотация за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в некои диалекти в Родопите и оттатък Вардарът. Пример:
  • Селото отсам реката е патриаршистко, а селото оттатък реката е екзархийско.
  • Селово е патриаршистко, а селоно е екзархийско.
Все пак, в повечето диалекти са̨ остана̨ли само определителни членове, произхождащи от показателното местоимение с неутрална конотация то.

Да си припомним тук и важното правило за мя̋стото на енклитиката в устойчивото словосъчетание. Става дума за правилото за второто мя̋сто на енклитиката в словосъчетанието.

Гледайте на това като на пример за мя̋стото на определителния̌т член в българския̌т език, в нашия̌т български език, в родния̌т ни български език, в езикът ни рòден. Мя̋стото е второто.

По принцип, когато новия̌т определителен член в българския̌т език тря̋бвало да се сложи след прилагателно име, то определителния̌т член се добавял към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростявания в повечето случаи пълните и кратките форми на прилагателните престана̨ли да се различават, освен в мъжки род единствено число. Именно в този случай и досега е видно, че езикът ни използва (надгражда) старата пълна форма на прилагателното име при членуването му. Освен това, виден е и процес на обобщаване (на генерализация).
  • От старите форми градъ и градъ-тъ, където членът е -тъ, което именно е старата форма на показателното местоимение то за мъ̨жки род ..
  • .. след изпадане на слабите ерове ..
  • се получава град и град-ът, където се преосмисля членът да е -ът, ..
  • който член се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното старий, ..
  • за да се получи съвременното старийът град, ..
  • което според възприетия̌т в България русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбележи, че езикът ни в много случаи е престана̨л да съгласува определителния̌т член по род, и е отдал предпочитание на вокалната хармония. Например, всички имена (съ̨ществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Я, получават определителен член -та: селата, полята, реката, ръ̨ката, краката, крачетата, бащата, слугата, съ̨дията, хилядата, бояджията. Аналогично, всички имена (съ̨ществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът си, ако завършват на О или Е, получават определителен член -то: селото, полето, решението, дедото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това явление е това, че формата за мъ̨жки род единствено число -ът, явно слаба и неспособна да заема позицията си след гласна А/О/Е, се замества с -та или -то.

По-подробно относно правилото за членуване на имената в българския̌т език можете да прочетете тук.

Забележка относно неопределителните членове в българския̌т език. В езикът ни има и неопределителни членове един-една-едно-едни, но те в повечето случаи мога̨т да се пропускат. В българския̌т език е в сила правило, че ако името е нечленувано, то името е неопределено и членът, който е изпуснат, е неопределителен. Има обаче изключения от това правило. Например:
Татко, защо снощи забλави да ме вземеш от детската гλадина, че тλя̋бваше госпожица Петλова да ме доведе до в къ̨щи? Един татко не пλави така!
В този случай неопределителния̌т член един е задължителен.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Две балкански характеристики се отнасят за артроманията: При разглеждането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманията се гледаше като на идея, като на инфекция (като на зараза), и се наблегаше върху разпространението й. Определение на артроманията беше дадено тук.

Досега в разделът относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} беше изяснен въпросът как нашия̌т балкано-славянски език я̨ е имплементирал артроманията.
    • Ня̋кои изследователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славянщината.
    • Те може би считат артроманията за естествено присъ̨ща на съвременните европейски езици.
    • Те вероятно не биха̨ ѝ посветили отделен балканизъм ..
    • и единственият набиващ се на очи свързан с артроманията балканизъм би бил задпоставеността на определителния̌т член, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
    • В това изложение не можем да избя̋гаме от славянщината.
    • Именно за славянщината артроманията не е характерна.
    • Именно нашия̌т балкано-славянски език я̨ е прихвана̨л артроманията въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.
    • Точно заради нашия̌т балкано-славянски език ..
    • артроманията {Балкан‑2} беше причислена към основните характеристики на Balkansprachbund-ът.
    • Дори специален удобен термин - артромания - се въвежда, ..
    • .. за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, ..
    • .. както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.
При стартът на Balkansprachbund-ът гръцкия̌т бил отдавна артроманиакален, такива вероятно били албанския̌т и балкано-романския̌т по онова време. Следователно, имало откъде нашия̌т език да я̨ прихване идеята за артромания - на първо место от гръцкия̌т език, може би некакво влияние в тази посока е оказал и балкано-романския̌т, а за албанския̌т - както си е ясно - нищо не е ясно и нема да ни стане ясно.

И тъй, артроманиакалността на нашия̌т балкано-славянски език е балканщина, обаче начинът на имплементацията на артроманията {Балкан‑А2} в нашия̌т език е славянщина.

Възможността нашия̌т език да я̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителния̌т член като чуждоезично влияние (дори в Balkansprachbund-ът) се изключва, понеже това е по-сложно обяснение, а обяснението като славянско наследство е по-просто. Конкретно, изключва се възможността нашия̌т език да я̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителния̌т член от албанския̌т език (със или без румъ̨нско посредничество).

Задпоставеността на определителния̌т член {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българския̌т език е славянщина. При наличие на артромания {Балкан‑2}, задпоставеността на определителния̌т член {Балкан‑А2} в български си има обяснение в славянския̌т контекст.

Отклонение_1: Освен в балканските езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на определителния̌т член {PostPositionedArticles} съ̨ществува в скандинавските езици, в кюрдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на определителния̌т член в германските езици и по-специално в скандинавските стана дума тук. Обаче германското влияние си е част от славянщината, то е един от факторите, които са̨ я̨ изваяли.

Доколкото в другите романски езици свойството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го ня̋ма, то това свойство в балкано-романски (румъ̨нски) по всека вероятност е чуждо влияние в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славянски) и може би от албански. Вероятно въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-романския̌т език е преструктурирал своя̌т механизъм на определителните членове. Може това да е стана̨ло под албанско влияние още преди стартът Balkansprachbund-ът.

А доколкото историята на албанския̌т език е неизвестна, то за него има две възможности:
  • задпоставеността на определителния̌т член {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
  • или е влияние от български и румъ̨нски въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Изоглосата на артроманията в южно-славянския̌т диалектен континуум (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..

Темата е развита в разделът за сръбския̌т език и Balkansprachbund-ът.

Привеждам откъ̨с оттам:
  • {BК}{SR} Изоглоса на артроманията.
    • Това е най-важната изоглоса и именно тя следва да се счита за границата между българския̌т език като балкано-славянски и сръбския̌т език като ново-славянски.
    • ..
    • Докато разликите по предната изоглоса - ятовата граница - са̨ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артроманията е залегна̨ла надъ̨лбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на речта.
    • Докато разлики по предна изоглоса - ятова граница - са̨ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артромания е залегна̨ла надъ̨лбоко в структура на език и в третиране на контекст на реч.

    • Едва ли човек с ро̀ден ново-славянски език ще може да възстанови пропуснатите в горното изречение определителни членове. Той не би усетил и разликата.

    • От друга страна, това дълго изречение илюстрира излишеството (редундантността) на артроманията, в което не би требвало да се съмнявате, след като на повечето езици по светът артроманията им е чужда.

    • Тъ̨рси се очертание на изоглосата на артроманията!
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Aртроманията и разпадът на падежната система в индо-европейските езици (.. скрий ..)  .. към началото ..

Разпадане на падежите при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined} беше причислено към допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът и бе разгледано в детайли там.

Общ поглед накратко. От една страна, общия̌т стремеж при индо-европейските езици е броя̌т на словоформите да намалява. От друга страна, артроманията ги увеличава броя̌т на словоформите при имената. За да надделее общия̌т стремеж, броя̌т на словоформите при имената в случая̌т със артромания требва да намалее повече, отколкото в случая̌т без артромания.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   14. Принос на артроманията към глаголната система (.. скрий ..)  .. към началото ..

Към основните характеристики на Balkansprachbund-ът беше причислено свойството {Балкан‑3} (удвояване на допълненията) и бе разгледано в детайли там.

Цитат оттам:
Свойството {Балкан‑3} би могло съ̨що така да се интерпретира като приглаголна артромания, а артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът би требвало в такъв случай да се класифицира като приименна артромания.
Съгласно с oпределението на артроманията, артроманиакалните езици се стремя̨т да не разчитат на контекстът на речта, докато при артронеутралните езици за разшифроване на смисълът контекстът има големо значение.

Да разгледаме следния̌т пример: Осамотена влюбена двойка, младеж и девойка. Младежът казва просто "обичам"-"αγαπώ"-"люблю".
  • В артронеутралния̌т случай, виждайки, че само тя е в контекстът, девойката приема, че именно тя е обичаната, и се чувства щастлива.
  • В артроманиакалния̌т случай, девойката не може да приеме, че личното местоимение "те"-"σε"-"тебя" е просто пропуснато, и избухва в сълзи: "нима обичаш друга".
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2016-09-21 20:21::
    • Q: Нещо за самата дума артромания?
    • A: Думата е измислена и предложена като термин от мене. Вижте например тук. Етимологически произлиза от гръцката дума άρθρα, която означава членове. На английски терминът требва да е OF_Arthromania.

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21::
    • Q: ::В. Кандимиров, 2017-05-27 23:49:: Страшно интересно. Твърдението, че артроманията е зараза, ваше мнение ли е, или се среща в литературата?
    • A: ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21:: Думите зараза или инфекция ги употребявам за по-голема изразителност и нагледност. Не съм ги срещал другаде в този контекст. Обикновено се говори за междуезикови влияния. Става дума и за areal features. Освен с думите зараза и инфекция, междуезикови влияния във Balkansprachbund-ът съм ги онагледил с "варене в казан".

  • ◄►  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..



Posted by at
Labels: , , ,
Last changed at 2024-06-16T13:59:00Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)