Dosežno artromaniata

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..

Досѣжно артроманията

• 1. Aртроманията: прѣдисловие
• 2. Aртроманията: oпрѣдѣление (дефиниция)
• 3. Aртроманията: разпространение
• 4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът
• 5. Aртроманията и елиноромансът
• 6. Елементи на имплементацията на артроманията
• 7. Показателни мѣстоимения в старо-славянски
• 8. Неуспѣшен опит за имплементацията на артроманията
• 9. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието
• 10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски
• 11. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът
• 12. Изоглосата на артроманията в южно-славянския̌т диалектен континуум
• 13. Aртроманията и разпадът на падежната система в индо-европейскитѣ езици
• 14. Принос на артроманията към глаголната система
• 15. Aртроманията: прѣпратки (references)
• 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Aртроманията: прѣдисловие (.. покажи го ..)

▼▼   1. Aртроманията: прѣдисловие (.. скрий го прѣдисловието ..)

Тематиката за артроманията {Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} бѣше изложена изцѣло в публикацията за Balkansprachbund-ът, наред с многото други засѣ̋гащи Balkansprachbund-ът въпроси.

Настоящата публикация повтаря обсѫђането на артроманията, без да прѣдполага балкански контекст.

Специалния̌т удобен термин артромания (αρθρομανία, arthromania) за означаване на понятието за граматическата категория за опрѣдѣленост при имената се въвеђа, за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

---

►►   2. Aртроманията: oпрѣдѣление (дефиниция) (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Aртроманията: oпрѣдѣление (дефиниция) (.. скрий oпрѣдѣлението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Aртроманията (граматическата категория за опрѣдѣленост) изисква за всѣки упоменат в рѣчта обект морфологически (формално) да бѫде ясно дали той (упоменатия̌т обект) е вече вѫтрѣ в контекстът на рѣчта (тогава обектът е опрѣдѣлен) или едва сега влиза в него (тогава обектът е неопрѣдѣлен).

В езицитѣ, на които артроманията им е чуђа, т.е. в артронеутралнитѣ езици, се разчита в подобни случаи просто на контекстът - разчита се контекстът сам да се опрѣдѣля. Там сѫщо така може да се маркира опрѣдѣленост (напримѣр, с показателни мѣстоимения) или неопрѣдѣленост (напримѣр, с неопрѣдѣлителни мѣстоимения), но това не се изисква, не е задължително.

Примѣр - начало на примѣрът: Куче ме залая. Куче ме ухапа.

Ако езикът ни бѣше артронеутрален - ако артроманията му бѣше чуђа, то изразът не би бил съвсѣм ясен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:

• Куче ме залая. И ме ухапа.
• Куче ме залая. Това куче ме ухапа.
• Куче ме залая. Сѫщото куче ме ухапа.
• Куче ме залая. Друго куче ме ухапа.
• Едно куче ме залая. Едно куче ме ухапа.
• Едно куче ме залая. Нѣ̋какво куче ме ухапа.
•   и т.н.

Нашия̌т език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е сѫщото, то то вече е в контекстът (споменато е, че ме е залаяло) и при повторно упоменаване трѣ̋бва да е в опрѣдѣлена форма.

• Куче ме залая. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
• Куче ме залая. Кучето ме ухапа. => Сѫщото куче ме е ухапало.

Край на примѣрът.

(.. скрий oпрѣдѣлението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Aртроманията: разпространение (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Aртроманията: разпространение (.. скрий разпространението ..)  .. към началото ..

Има езици, на които артроманията им е чуђа. Напримѣр, тя е чуђа на руския̌т, на полския̌т, на латинския̌т, на старо-индийския̌т (санскрит), на финския̌т и естонския̌т, на китайския̌т, японския̌т и монголския̌т. В сѫщност, на повечето езици по свѣтът артроманията им е чуђа, повечето езици по свѣтът сѫ артронеутрални.

Чуђа е била артроманията и на прѣдполагаемия̌т пра-индо-европейски език, общия̌т прѣдшественик на индо-европейскитѣ езици.

Има езици, на които артроманията им е частично позната. Напримѣр, такива сѫ сръбския̌т, словѣнския̌т, турския̌т, може би литовския̌т и латвийския̌т.

Eзицитѣ с пълна имплементация на артроманията {Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} (категорията за опрѣдѣленост при имената) можем да ги нарѣчем артроманиакални (arthromaniac).

Артроманиакални сѫ всички балкански, всички романски езици, всички езици от германската група, всички съврѣменни келтски езици. Това сѫ все индо-европейски езици и при тѣх артроманията е нововъведение.

Артроманията има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Срѣдиземноморието, Европа, Близкия̌т и Срѣдния̌т Изток. Този факт ни навеђа на мисълта, че артроманията се е разнесла като зараза (като инфекция) из този ареал.

Може би първия̌т познат артроманиакален език (и прѣдполагаем източник на тази инфекция) е бил египетския̌т. Цитат оттук:

The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.

Други отдавна инфектирани с артроманията езици сѫ западно-семитскитѣ: финикийски, еврейски, арабски, все сѫсѣди на египетския̌т. Или тѣ сѫ породили артроманията и сѫ заразили с нея̨ египетския̌т, или обратното - тѣ сѫ се заразили от египетския̌т. Как да е.

Прѣди гръцкия̌т и послѣ латинския̌т да стана̨т основнитѣ езици на Срѣдиземноморието, в прѣдкласическата епоха, нѣ̋колко вѣка прѣди Александър Македонски и прѣди пуническитѣ войни, над Срѣдиземноморието властвал финикийския̌т език. Гръцкия̌т език много нѣща попил от финикийския̌т. Едно от тѣ̋х било писмеността, буквитѣ. Другото било артроманията. Забѣлѣжѣте, че най-старите текстове на гръцки сѫ отпрѣди тази зараза - Илиадата и Одисеята на Омир не сѫ артроманиакални. Класическия̌т гръцки език - слѣд инфекцията - вече е артроманиакален.

От гръцкия̌т език, вѣроятно чрѣз елиноромансът, заразени с артромания се оказали романскитѣ, германскитѣ, келтскитѣ. Инфекцията се прѣдавала нататък: унгарския̌т вѣроятно се заразил от нѣмския̌т, а езикът на баскитѣ - от романсът.

Нашия̌т български език я̨ прихвана̨л артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.

От своя страна, арабския̌т език заразил с артромания персийския̌т и кюрдския̌т. Циганския̌т език я̨ е прихвана̨л артроманията по-скоро от гръцкия̌т.

(.. скрий го разпространението на артроманията ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Балкано-романския̌т език и гръцкия̌т език сѫ я̨ притежавали артроманията отпрѣди Balkansprachbund-ът и поради това артроманията е включена в списъкът на опрѣдѣлящитѣ характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑1}, като най-важната му характеристика.

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът. Нашия̌т език е имплементирал артроманията при втория̌т си опит слѣд неуспешен първи опит от врѣмето на славянския̌т си период.

Най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

Артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} се числи към основнитѣ балкански характеристики заради българския̌т език, да го отдѣли от сръбския̌т.

Срѣд допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът е причислена {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, задпоставения̌т опрѣдѣлителен члѣн.

Kак балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присѫща на цѣлия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем в контекстът на Balkansprachbund-ът.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Aртроманията и елиноромансът (.. покажи тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Aртроманията и елиноромансът (.. скрий го елиноромансът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Прѣдполага се, че механизмът, по който романскитѣ, германскитѣ и келтскитѣ езици сѫ я̨ прихвана̨ли артроманията, е пак езиков съюз - сѫщия̌т механизъм, по който и нашия̌т език я̨ е прихвана̨л.

Прѣдлагам Sprachbund със слѣдната датировка:

• от моментът, когато Римската империя завладява цѣ̋ла Южна Европа включително Балканитѣ, Анадолът, Сирия, Палестина, Либия
• до разпадът на романсът на отдѣлни романски езици слѣд 5-ти вѣк.

Прѣдлаганитѣ означения ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс сѫ работни. Бих ги замѣнил с по-подходящо означение, ако нѣ̋кой се сѣти.

Другитѣ параметри на този Sprachbund освѣн датировката оставям недоопрѣдѣлени.

Срѣд пълноправнитѣ члѣнове на елиноромансът задължително трѣ̋бва да присѫтстват елинофонията и романсът. Това сѫ били двата основни разговорни езика в Римската империя и тѣ със сигурност сѫ си взаимодѣйствали помеђу си.

Срѣд характерстикитѣ на елиноромансът, опрѣдѣлящитѣ или допълнителнитѣ, трѣ̋бва да влизат поне слѣднитѣ:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}. Най-важната характеристика на елиноромансът.
  Категория "опрѣдѣленост" при имената. {Arthromania}{Артромания}.
• {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}.
  Аналитичен перфект по моделът FactumHabet. {FactumHabet}
• {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}.
  Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока. {LiA}
• {Елинороманс‑4}{Балкан‑А5}.
  Разпадане на падежитѣ при имената (или поне сѫществено опростяване на склонитбенитѣ модели). {CaseSystemDeclined}
• {Елинороманс‑5}{Балкан‑А6}.
  Сравнителна степен на прилагателнитѣ. {PioMai}
• {Елинороманс‑6}{Балкан‑АE1}.
  Синтаксис с относителни изрази вмѣсто с причастия. {RelativePhrases}

При влизането си в елиноромансът елинофонията притежава само артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът влиза без нито една от шесттѣ горѣизброени характеристики. И двата езика, елинофонията и романсът, при закриването на елиноромансът (5-6-ти вѣк) излизат натоварени с всичкитѣ шест.

Периодът от 6-ти до 9-ти вѣк слѣд Христа не влиза в нито един от двата езикови съюза, нито в елиноромансът, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемония на елинофонията на Балканитѣ.

Кои други езици биха̨ могли да члѣнуват в елиноромансът? Със сигурност нѣ̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-члѣн е албанския̌т език. В познатото си от 15-ти вѣк състояние той притежава всичкитѣ шест горѣизброени характеристики, но той би могъл да ги е придобил не в елиноромансът, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанския̌т език е кандидат-члѣн на елиноромансът. Нѣ̋кои други палеобалкански езици - тракийски, македонски, илирийски - сѫщо. Но реалното състояние не го знаем и нѣ̋ма как да го узнаем.

Нашия̌т език (славянския̌т, старо-славянския̌т, старо-българския̌т) е познат в състоянието си от края̌т на 9-ти вѣк. Тогава той не притежавал нито една от характеристикитѣ {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Нѣ̋ма как да е участвал в елиноромансът.

Нѣщо повече, славянския̌т език от 9-ти вѣк не притежавал нито една от основнитѣ характеристикитѣ на Balkansprachbund-ът, a от допълнителнитѣ притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel}, може би {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}, и формално погледна̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъй, за славянския̌т език се знае, че не е члѣнувал в елиноромансът, и слѣдователно славянския̌т език не може да се отъђестви с нѣ̋кой палеобалкански език, който е кандидат-члѣн на елиноромансът. В частност, славянския̌т език не може да се отъђестви с тракийски.

Кои други езици биха̨ могли да члѣнуват в елиноромансът?

Всички засвидѣтелствани езици от германската група, дрѣвни или съврѣменни, я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Прѣдполага се, че и пра-германския̌т език, общия̌т прѣдшественик на германскитѣ езици, сѫщо така е бил артроманиакален, доста прѣди такъв да стане романсът. И още нѣщо: повечето съврѣменни германски езици я̨ имат и характеристиката {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet}. Слѣдователно, елиноромансът има кандидат-члѣнове и от германската група езици. Това поставя интересен териториален проблем - къдѣ пра-германскитѣ диалекти сѫ се срѣщна̨ли с елинофонията, и то слѣд като самата тя прихвана̨ла артроманията. Най-близкия̌т до умът ми отговор е "по Нашенско".

Всички съврѣменни келтски езици я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Вѣроятно, елиноромансът има кандидат-члѣнове и от келтската група езици.

(.. скрий го елиноромансът ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Елементи на имплементацията на артроманията (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Елементи на имплементацията на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Обикновено артроманията се имплементира чрѣз опрѣдѣлителни и неопрѣдѣлителни члѣнове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от показателни мѣстоимения - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в български крайното Т в члѣннитѣ форми обикновено се пропуска: пѫтя̌т към градът. Опрѣдѣлителния̌т члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр показателно), за което се знае, че маркира опрѣдѣленост. Ако в нѣ̋каква ситуация опрѣдѣлителния̌т члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация неопрѣдѣлителния̌т члѣн става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален.

Неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в английски. Неопрѣдѣлителния̌т члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр неопрѣдѣлително). Ако в нѣ̋каква ситуация неопрѣдѣлителния̌т члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация опрѣдѣлителния̌т члѣн става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален. Обикновено в българския̌т език е така: неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове се пропускат, дори за тѣ̋х не се говори в българската граматика, а опрѣдѣлителнитѣ члѣнове сѫ задължителни и в българската граматика се наричат просто члѣнове.

Забѣлѣжка за романски, славянски и гръцки.

• На тѣзи езици нѣ̋кога артроманията им е била чуђа (за гръцки - доста отдавна, в прѣдкласическия̌т период). Т.е. нѣ̋мало опрѣдѣлителни члѣнове нѣ̋кога в тѣзи езици.
• В тѣзи езици нѣ̋кога нѣ̋мало и лични мѣстоимения в 3-то лице (това нѣ̋ма връзка с артроманията).
• Тѣзи езици по-късно развили и лични мѣстоимения в 3-то лице, и опрѣдѣлителни члѣнове, изхођайки все от показателнитѣ си мѣстоимения.
• Уточнение_1: Само балкано-славянския̌т (българския̌т) език развил опрѣдѣлителни члѣнове, ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не успѣли да я̨ имплементират артроманията.
• Уточнение_2: Гръцкия̌т език и досега ги нѣ̋ма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.
• Слѣдствие_1: В гръцкия̌т език съвпадат акузативнитѣ форми (формитѣ за винителен падеж) на опрѣдѣлителния̌т члѣн и на личното мѣстоимение в 3-то лице.
• Слѣдствие_2: Сѫщото е вѣрно и за френския̌т език:
  • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван я̨ давам на Петър.
  • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.
• Слѣдствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, различни от формитѣ на опрѣдѣлителния̌т члѣн:
  • От латинскитѣ illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното мѣстоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на опрѣдѣлителния̌т члѣн le, la, les, съвпадащи с акузативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-то лице.
• Слѣдствие_4: Славянския̌т език е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектитѣ: той-тя-то-тѣ в стандартния̌т български, он-она-оно-они по диалектитѣ. Това сѫ номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице, които в славянски сѫ иновативни (и затова сѫ диалектно зависими), а в гръцки ги нѣ̋ма.

Край на забѣлѣжката.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Показателни мѣстоимения в старо-славянски (.. покажи ги тука ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Показателни мѣстоимения в старо-славянски (.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

Цѣлия̌т този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic). По-добрѣ прочетѣте учебник по старо-български/старо-славянски език.

Склонение се нарича схемата на измѣнение на дума (име - сѫществително, прилагателно, числително, или мѣстоимение) по число, по падеж и по род. Детайли на склонението в даден език мога̨т да се намѣря̨т в съотвѣтнитѣ учебници и справочници.

В ред индоевропейски езици (славянски, германски, и т.н.) мога̨т да се отдѣля̨т два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение.

В старо-славянския̌т език имало пет показателни мѣстоимения, всѣ̋ко от тѣ̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, всѣ̋ко от тѣ̋х със слѣди в съврѣменния̌т ни език. В долната таблица сѫ изброени номинативно-акузативнитѣ им форми за срѣден род в единствено число:

• мѣстоимение е: анафорично мѣстоимение, неутрална конотация
• мѣстоимение то: неутрална конотация
• мѣстоимение се: конотация за близост
• мѣстоимение ово: конотация за близост
• мѣстоимение оно: конотация за отдалеченост

Относно анафоричното мѣстоимение е:

• В този контекст гледайте на думата анафорично като на име, като на идентификация, а не като на класификация.
• Номинативнитѣ форми не се употрѣбявали самостоятелно - срѣщали се напримѣр в относителнитѣ мѣстоимения: "е-же" значѣло "което".
• Във всички съврѣменни славянски езици, както и в нашия̌т, косвенитѣ форми на анафоричното мѣстоимение сѫ дали косвенитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице: го, я̨, ги (их), му, ѝ, им.
• Понеже старитѣ форми на прѣдлозитѣ {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато слѣд такъв прѣдлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употрѣбени анафорично мѣстоимение, крайната съгласна Н от старата форма на прѣдлогът полѣпна̨ла по анафоричното мѣстоимение и така се получили днешнитѣ пълни форми на личното мѣстоимение: него, нему, нея̨(, них). Така стана̨ло във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашия̌т.
• При първия̌т неуспѣшен опит на славянския̌т език да я̨ имплементира артроманията било използвано именно анафоричното мѣстоимение.
• В съврѣменнитѣ славянски езици анафоричното мѣстоимение е не се е запазило като показателно мѣстоимение, каквото то е било в старо-славянския̌т език.

Остана̨литѣ показателни мѣстоимения то-се-ово-оно сѫ се запазили като показателни мѣстоимения, разбира се в промѣнена форма и не всѣ̋ко едно от тѣ̋х навсѣ̋къдѣ. Напримѣр, българския̌т език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативнитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения то или оно сѫ се получили номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице. Във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашия̌т.

Нашия̌т балкано-славянски език е използвал показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече мѣстоимението то при имплементацията на артроманията.

(.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Неуспѣшен опит за имплементация на артроманията (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Неуспѣшен опит за имплементация на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

Ако нѣ̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езицитѣ от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.

И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чуђа на романсът и на елинофонията: сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ да се скланят различно. В слѣдния̌т примѣр, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

• Organisation des Nations Unies
• Organización de las Naciones Unidas
• Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончания:

• United Nations Organization
• Организация Объединённых Наций
• Organizacja Narodów Zjednoczonych
• Организација уједињених нација

Стартираме подраздѣлът с това наблюдение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропейскитѣ езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение: именното склонение за сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена, и мѣстоименното склонение за мѣстоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателнитѣ слѣдват именното склонение, досущ като сѫществителнитѣ.

В балто-славяно-германски обаче мѣстоименното склонение се е разпространило и при прилагателнитѣ имена. Прѣди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.

Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с прѣдпоставен опрѣдѣлителен члѣн, произхођащ от старо показателно мѣстоимение, и с числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Това положение вѣроятно е оформено още в рамкитѣ на елиноромансът. Обаче в съврѣменните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е сѫщия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавскитѣ езици.

Стигаме до прѣдполагаемия̌т ход на събитията:

• Пра-германския̌т език вѫтрѣ във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
• Поради силното си диалектно члѣнение по онова врѣме пра-германския̌т език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
• Единия̌т от използванитѣ модели е бил добавяне на нѣ̋какво показателно мѣстоимение слѣд прилагателното име, за да се изрази опрѣдѣленост.
• Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
• Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от нѣ̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянскитѣ диалекти прихващат този модел.
• Балто-славянскитѣ диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
• Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
• Имплементацията е частична, защото когато сѫществителното име е употрѣбено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на опрѣдѣленост или неопрѣдѣленост си остана̨ло факултативно (незадължително, с мѣстоимение).
• Такова е положението поне в слѣднитѣ съврѣменни езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
• Славянския̌т език използвал формитѣ на анафоричното мѣстоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
• В резултат, във всички съврѣменни балто-славянски езици, включително в български, прилагателнитѣ имена имат двѣ форми - пълна и кратка.
• За пълната форма се прилага мѣстоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното мѣстоимение е към кратката форма.
• Пълната форма на прилагателнитѣ имена и досега изразява опрѣдѣленост в слѣднитѣ езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
• Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът успѣ̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията, той прави това, като надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена.
• Балкано-славянския̌т език надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена при имплементация на артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа стария̌т модел на имплементация.
• Ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
• В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тѣ̋х обикновено пълната форма на прилагателнитѣ се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
• Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспѣшен, понеже
  • имплементацията била само частична,
  • тя никъдѣ (освѣн в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
  • и даже е била съвсѣм загубена в руски и полски.
• В сѣврѣменния̌т нѣмски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят сѫществителнитѣ имена, прилагателнитѣ имена с атрибутивна функция и прилагателнитѣ имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
• В нѣмски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал сѫщия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
• Стария̌т германски модел, който балто-славянскитѣ езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавскитѣ езици.
• И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нѣщо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът сѫ съвсѣм независими от събитията в скандинавскитѣ езици.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. скрий правилото ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Цѣлия̌т този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст най-подходящо би било слѣдното опрѣдѣление: енклитика е думичка (обикновено едносрична), която не може да стои най-отпрѣд в словосъчетанието.

Много едносрични думички мога̨т да заемат в словосъчетанието първото мѣ̋сто и тѣ не сѫ енклитики, проклитики сѫ: аз, ти, той, .., не, ще, .., най-различни прѣдлози (на, по, от, ..) и съюзи (и, а, но).

Правилото е слѣдното: енклитикитѣ заемат второто мѣ̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото мѣ̋сто, то тя [е енклитика и] заема второто мѣ̋сто.

Понѣ̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примѣри за енклитики в българския̌т език:

• Обичам те. Мразя̨ те. Моля̨ се.
• Аз те обичам. Аз те мразя̨. Аз се моля̨.
• Не те обичам. Не те мразя̨. Не се моля̨.
• Много те обичам. Силно те мразя̨. Горещо се моля̨.
• Виђам те. Гледам те.
• Ясно те виђам. Внимателно те гледам.
• Не те виђам. Не те гледам.
• Хубава си, моя горо. Колко си хубава!
• Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
• Старци се моля̨т Богу горещо. Моля̨т се старци Богу горещо.
• Полное рѣшение задачи. Частичное рѣшение задачи. (Това бѣ̋ха̨ примѣри на руски - старото анафорично показателно мѣстоимение е е на второ мѣ̋сто - било е енклитика.)
• Пълното рѣшение на задачата. Частичното рѣшение на задачата. Рѣшението на задачата е частично. (Това вече е на български - формитѣ на опрѣдѣлителния̌т члѣн сѫ енклитики.)

И при първия̌т опит на славянщината да имплементира артроманията, и при успѣшния̌т втори опит на балкано-славянския̌т, използванитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения сѫ имали статут на енклитики.

(.. скрий го правилото ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

При толкова много артромания вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език нѣмало как да не я̨ прихване, още повече че артроманията се оказва силно заразна в Европа и Срѣдиземноморието. В сѫщност, само гръцкия̌т език стигал, за да се прѣдаде артроманията на нашия̌т език. Когато прѣз 14-ти/15-ти вѣк по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четиритѣ балкански езика, включително нашия̌т, в напълно уврѣло артроманиакално състояние.

Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език виђал моделът на артроманията, който гръцкия̌т език използвал - старо показателно мѣстоимение като опрѣдѣлителен члѣн и числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Освѣн това, нашия̌т език носѣл и споменът за първия̌т си неуспѣшен опит за имплементация на артроманията.

Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език успѣ̋л да я̨ имплементира артроманията, като комбинирал горнитѣ двѣ нѣща, прилагайки творчески подход.

Нашия̌т език използвал за опрѣдѣлителен члѣн формите на едно от показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече на мѣстоимението то, което имало неутрална конотация. Използванитѣ форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, най-често номинативна, се употрѣбявала като проклитика, тя се развила в лично мѣстоимение за 3-то лице (той, тя, то, тѣ, оно, ..), а не в опрѣдѣлителен члѣн. Да си спомним, че гръцкия̌т език и досега ги нѣма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно мѣстоимение е, сѫщо с неутрална конотация, както при първия̌т опит? Защото при стартът на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно мѣстоимение, каквото е било в старо-славянския̌т език.

А използвани ли сѫ били като опрѣдѣлителни члѣнове показателнитѣ мѣстоимения се-ово-оно с конотация за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в нѣкои диалекти в Родопитѣ и оттатък Вардарът. Пример:

• Селото отсам рѣката е патриаршистко, а селото оттатък рѣката е екзархийско.
• Селово е патриаршистко, а селоно е екзархийско.

Все пак, в повечето диалекти сѫ остана̨ли само опрѣдѣлителни члѣнове, произхођащи от показателното мѣстоимение с неутрална конотация то.

Да си припомним тук и важното правило за мѣ̋стото на енклитиката в устойчивото словосъчетание. Става дума за правилото за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието.

Гледайте на това като на примѣр за мѣ̋стото на опрѣдѣлителния̌т члѣн в българския̌т език, в нашия̌т български език, в родния̌т ни български език, в езикът ни рòден. Мѣ̋стото е второто.

По принцип, когато новия̌т опрѣдѣлителен члѣн в българския̌т език трѣ̋бвало да се сложи слѣд прилагателно име, то опрѣдѣлителния̌т члѣн се добавял към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростявания в повечето случаи пълнитѣ и краткитѣ форми на прилагателнитѣ прѣстана̨ли да се различават, освѣн в мъжки род единствено число. Именно в този случай и досега е видно, че езикът ни използва (надграђа) старата пълна форма на прилагателното име при члѣнуването му. Освѣн това, виден е и процес на обобщаване (на генерализация).

• От старитѣ форми градъ и градъ-тъ, къдѣто члѣнът е -тъ, което именно е старата форма на показателното мѣстоимение то за мѫжки род ..
• .. слѣд изпадане на слабитѣ ерове ..
• се получава град и град-ът, къдѣто се прѣосмисля члѣнът да е -ът, ..
• който члѣн се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното старий, ..
• за да се получи съврѣменното старийът град, ..
• което според възприетия̌т в България русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбѣлѣжи, че езикът ни в много случаи е прѣстана̨л да съгласува опрѣдѣлителния̌т члѣн по род, и е отдал прѣдпочитание на вокалната хармония. Напримѣр, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Я, получават опрѣдѣлителен члѣн -та: селата, полята, рѣката, рѫката, краката, крачетата, бащата, слугата, сѫдията, хилядата, бояџията. Аналогично, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът си, ако завършват на О или Е, получават опрѣдѣлителен члѣн -то: селото, полето, рѣшението, дѣдото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това явление е това, че формата за мѫжки род единствено число -ът, явно слаба и неспособна да заема позицията си слѣд гласна А/О/Е, се замѣства с -та или -то.

По-подробно относно правилото за члѣнуване на имената в българския̌т език можете да прочетете тук.

Забѣлѣжка относно неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език. В езикът ни има и неопрѣдѣлителни члѣнове един-една-едно-едни, но тѣ в повечето случаи мога̨т да се пропускат. В българския̌т език е в сила правило, че ако името е нечлѣнувано, то името е неопрѣдѣлено и члѣнът, който е изпуснат, е неопрѣдѣлителен. Има обаче изключения от това правило. Напримѣр:

Татко, защо снощи забλави да ме вземеш от дѣтската гλадина, че тλѣ̋бваше госпожица Петλова да ме доведе до в кѫщи? Един татко не пλави така!

В този случай неопрѣдѣлителния̌т члѣн един е задължителен.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Двѣ балкански характеристики се отнасят за артроманията:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} - основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът, и
• {Балкан‑А2} - допълнителна характеристика на Balkansprachbund-ът.

При разглеждането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманията се гледаше като на идея, като на инфекция (като на зараза), и се наблѣгаше върху разпространението й. Опрѣдѣление на артроманията бѣше дадено тук.

Досега в раздѣлът относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} бѣше изяснен въпросът как нашия̌т балкано-славянски език я̨ е имплементирал артроманията.

• • Нѣ̋кои изслѣдователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славянщината.
  • Тѣ може би считат артроманията за естествено присѫща на съврѣменнитѣ европейски езици.
  • Тѣ вѣроятно не биха̨ ѝ посветили отдѣлен балканизъм ..
  • и единственият набиващ се на очи свързан с артроманията балканизъм би бил задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
• • В това изложение не можем да избѣ̋гаме от славянщината.
  • Именно за славянщината артроманията не е характерна.
  • Именно нашия̌т балкано-славянски език я̨ е прихвана̨л артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.
  • Точно заради нашия̌т балкано-славянски език ..
  • артроманията {Балкан‑2} бѣше причислена към основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът.
  • Дори специален удобен термин - артромания - се въвеђа, ..
  • .. за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, ..
  • .. както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

При стартът на Balkansprachbund-ът гръцкия̌т бил отдавна артроманиакален, такива вѣроятно били албанския̌т и балкано-романския̌т по онова врѣме. Слѣдователно, имало откъдѣ нашия̌т език да я̨ прихване идеята за артромания - на първо мѣсто от гръцкия̌т език, може би нѣкакво влияние в тази посока е оказал и балкано-романския̌т, а за албанския̌т - както си е ясно - нищо не е ясно и нѣма да ни стане ясно.

И тъй, артроманиакалността на нашия̌т балкано-славянски език е балканщина, обаче начинът на имплементацията на артроманията {Балкан‑А2} в нашия̌т език е славянщина.

Възможността нашия̌т език да я̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн като чуђоезично влияние (дори в Balkansprachbund-ът) се изключва, понеже това е по-сложно обяснение, а обяснението като славянско наслѣдство е по-просто. Конкретно, изключва се възможността нашия̌т език да я̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн от албанския̌т език (със или без румѫнско посрѣдничество).

Задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българския̌т език е славянщина. При наличие на артромания {Балкан‑2}, задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2} в български си има обяснение в славянския̌т контекст.

Отклонение_1: Освѣн в балканскитѣ езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на опрѣдѣлителния̌т члѣн {PostPositionedArticles} сѫществува в скандинавскитѣ езици, в кюрдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн в германскитѣ езици и по-специално в скандинавскитѣ стана дума тук. Обаче германското влияние си е част от славянщината, то е един от факторитѣ, които сѫ я̨ изваяли.

Доколкото в другите романски езици свойството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го нѣ̋ма, то това свойство в балкано-романски (румѫнски) по всѣка вѣроятност е чуђо влияние в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славянски) и може би от албански. Вѣроятно вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-романския̌т език е прѣструктурирал своя̌т механизъм на опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Може това да е стана̨ло под албанско влияние още прѣди стартът Balkansprachbund-ът.

А доколкото историята на албанския̌т език е неизвѣстна, то за него има двѣ възможности:

• задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
• или е влияние от български и румѫнски вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Изоглосата на артроманията в южно-славянския̌т диалектен континуум (.. покажи я̨ ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Изоглосата на артроманията в южно-славянския̌т диалектен континуум (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..

Темата е развита в разделът за сръбския̌т език и Balkansprachbund-ът.

Привеждам откѫс оттам:

• {BК}{SR} Изоглоса на артроманията.
  • Това е най-важната изоглоса и именно тя слѣдва да се счита за границата међу българския̌т език като балкано-славянски и сръбския̌т език като ново-славянски.
  • ..
  • Докато разликитѣ по прѣдната изоглоса - ятовата граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артроманията е залѣгна̨ла надѫлбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на рѣчта.
  • Докато разлики по прѣдна изоглоса - ятова граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артромания е залѣгна̨ла надѫлбоко в структура на език и в третиране на контекст на рѣч.
  
  
  • Едва ли човѣк с ро̀ден ново-славянски език ще може да възстанови пропуснатитѣ в горното изрѣчение опрѣдѣлителни члѣнове. Той не би усѣтил и разликата.
  
  
  • От друга страна, това дълго изрѣчение илюстрира излишеството (редундантността) на артроманията, в което не би трѣбвало да се съмнявате, слѣд като на повечето езици по свѣтът артроманията им е чуђа.
  
  
  • Тѫрси се очертание на изоглосата на артроманията!

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   13. Aртроманията и разпадът на падежната система в индо-европейскитѣ езици (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Aртроманията и разпадът на падежната система в индо-европейскитѣ езици (.. скрий ..)  .. към началото ..

Разпадане на падежитѣ при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined} бѣше причислено към допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът и бѣ разгледано в детайли там.

Общ поглед накратко. От една страна, общия̌т стремеж при индо-европейскитѣ езици е броя̌т на словоформитѣ да намалява. От друга страна, артроманията ги увеличава броя̌т на словоформитѣ при имената. За да наддѣлѣе общия̌т стремеж, броя̌т на словоформитѣ при имената в случая̌т със артромания трѣбва да намалѣе повече, отколкото в случая̌т без артромания.

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   14. Принос на артроманията към глаголната система (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   14. Принос на артроманията към глаголната система (.. скрий ..)  .. към началото ..

Към основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът бѣше причислено свойството {Балкан‑3} (удвояване на допълненията) и бѣ разгледано в детайли там.

Цитат оттам:

Свойството {Балкан‑3} би могло сѫщо така да се интерпретира като приглаголна артромания, а артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът би трѣбвало в такъв случай да се класифицира като приименна артромания.

Съгласно с oпрѣдѣлението на артроманията, артроманиакалнитѣ езици се стремя̨т да не разчитат на контекстът на рѣчта, докато при артронеутралнитѣ езици за разшифроване на смисълът контекстът има голѣмо значение.

Да разгледаме слѣдния̌т примѣр: Осамотена влюбена двойка, младеж и дѣвойка. Младежът казва просто "обичам"-"αγαπώ"-"люблю".

• В артронеутралния̌т случай, виђайки, че само тя е в контекстът, дѣвойката приема, че именно тя е обичаната, и се чувства щастлива.
• В артроманиакалния̌т случай, дѣвойката не може да приеме, че личното мѣстоимение "те"-"σε"-"тебя" е просто пропуснато, и избухва в сълзи: "нима обичаш друга".

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   15. Aртроманията: прѣпратки (references) (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   15. Aртроманията: прѣпратки (references) (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

• christotamarin.blog::Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• christotamarin.blog::Аксиомата за естественитѣ езици
• christotamarin.blog::Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog::Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн в българския̌т език
• christotamarin.blog::Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език
• Wikipedia: Definiteness

---

►►   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2016-09-21 20:21::
  
  • Q: Нѣщо за самата дума артромания?
  • A: Думата е измислена и прѣдложена като термин от мене. Вижте напримѣр тук. Етимологически произлиза от гръцката дума άρθρα, която означава члѣнове. На английски терминът трѣбва да е Arthromania.


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21::
  
  • Q: ::В. Кандимиров, 2017-05-27 23:49:: Страшно интересно. Твърдението, че артроманията е зараза, ваше мнение ли е, или се среща в литературата?
  • A: ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21:: Думитѣ зараза или инфекция ги употрѣбявам за по-голѣма изразителност и нагледност. Не съм ги срѣщал другадѣ в този контекст. Обикновено се говори за међуезикови влияния. Става дума и за areal features. Освѣн с думитѣ зараза и инфекция, међуезикови влияния във Balkansprachbund-ът съм ги онагледил с "варене в казан".


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..

Досѣжно артроманията

• 1. Aртроманията: прѣдисловие
• 2. Aртроманията: oпрѣдѣление (дефиниция)
• 3. Aртроманията: разпространение
• 4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът
• 5. Aртроманията и елиноромансът̌
• 6. Елементи на имплементацията на артроманията
• 7. Показателни мѣстоимения в старо-славянски
• 8. Неуспѣшен опит за имплементацията на артроманията
• 9. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието
• 10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски
• 11. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът
• 12. Изоглосата на артроманията в южно-славянскиът̌ диалектен континуум
• 13. Aртроманията и разпадът̌ на падежната система в индо-европейскитѣ езици
• 14. Принос на артроманията към глаголната система
• 15. Aртроманията: прѣпратки (references)
• 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Aртроманията: прѣдисловие (.. покажи го ..)

▼▼   1. Aртроманията: прѣдисловие (.. скрий го прѣдисловието ..)

Тематиката за артроманията {Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} бѣше изложена изцѣло в публикацията за Balkansprachbund-ът, наред с многото други засѣ̋гащи Balkansprachbund-ът въпроси.

Настоящата публикация повтаря обсѫђането на артроманията, без да прѣдполага балкански контекст.

Специалниът̌ удобен термин артромания (αρθρομανία, arthromania) за означаване на понятието за граматическата категория за опрѣдѣленост при имената се въвеђа, за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, както в контекстът̌ на лингвистичната археология, така и в контекстът̌ на дескриптивната лингвистика.

---

►►   2. Aртроманията: oпрѣдѣление (дефиниция) (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Aртроманията: oпрѣдѣление (дефиниция) (.. скрий oпрѣдѣлението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Aртроманията (граматическата категория за опрѣдѣленост) изисква за всѣки упоменат в рѣчта обект морфологически (формално) да бѫде ясно дали той (упоменатиът̌ обект) е вече вѫтрѣ в контекстът̌ на рѣчта (тогава обектът̌ е опрѣдѣлен) или едва сега влиза в него (тогава обектът̌ е неопрѣдѣлен).

В езицитѣ, на които артроманията им е чуђа, т.е. в артронеутралнитѣ езици, се разчита в подобни случаи просто на контекстът̌ - разчита се контекстът̌ сам да се опрѣдѣля. Там сѫщо така може да се маркира опрѣдѣленост (напримѣр, с показателни мѣстоимения) или неопрѣдѣленост (напримѣр, с неопрѣдѣлителни мѣстоимения), но това не се изисква, не е задължително.

Примѣр - начало на примѣрът̌: Куче ме залая. Куче ме ухапа.

Ако езикът̌ ни бѣше артронеутрален - ако артроманията му бѣше чуђа, то изразът̌ не би бил съвсѣм ясен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:

• Куче ме залая. И ме ухапа.
• Куче ме залая. Това куче ме ухапа.
• Куче ме залая. Сѫщото куче ме ухапа.
• Куче ме залая. Друго куче ме ухапа.
• Едно куче ме залая. Едно куче ме ухапа.
• Едно куче ме залая. Нѣ̋какво куче ме ухапа.
•   и т.н.

Нашиът̌ език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е сѫщото, то то вече е в контекстът̌ (споменато е, че ме е залаяло) и при повторно упоменаване трѣ̋бва да е в опрѣдѣлена форма.

• Куче ме залая. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
• Куче ме залая. Кучето ме ухапа. => Сѫщото куче ме е ухапало.

Край на примѣрът̌.

(.. скрий oпрѣдѣлението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Aртроманията: разпространение (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Aртроманията: разпространение (.. скрий разпространението ..)  .. към началото ..

Има езици, на които артроманията им е чуђа. Напримѣр, тя е чуђа на рускиът̌, на полскиът̌, на латинскиът̌, на старо-индийскиът̌ (санскрит), на финскиът̌ и естонскиът̌, на китайскиът̌, японскиът̌ и монголскиът̌. В сѫщност, на повечето езици по свѣтът̌ артроманията им е чуђа, повечето езици по свѣтът̌ сѫ артронеутрални.

Чуђа е била артроманията и на прѣдполагаемиът̌ пра-индо-европейски език, общиът̌ прѣдшественик на индо-европейскитѣ езици.

Има езици, на които артроманията им е частично позната. Напримѣр, такива сѫ сръбскиът̌, словѣнскиът̌, турскиът̌, може би литовскиът̌ и латвийскиът̌.

Eзицитѣ с пълна имплементация на артроманията {BU_Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} (категорията за опрѣдѣленост при имената) можем да ги нарѣчем артроманиакални (arthromaniac).

Артроманиакални сѫ всички балкански, всички романски езици, всички езици от германската група, всички съврѣменни келтски езици. Това сѫ все индо-европейски езици и при тѣх артроманията е нововъведение.

Артроманията има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Срѣдиземноморието, Европа, Близкиът̌ и Срѣдниът̌ Изток. Този факт ни навеђа на мисълта, че артроманията се е разнесла като зараза (като инфекция) из този ареал.

Може би първиът̌ познат артроманиакален език (и прѣдполагаем източник на тази инфекция) е бил египетскиът̌. Цитат оттук:

The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.

Други отдавна инфектирани с артроманията езици сѫ западно-семитскитѣ: финикийски, еврейски, арабски, все сѫсѣди на египетскиът̌. Или тѣ сѫ породили артроманията и сѫ заразили с неıѫ̨ египетскиът̌, или обратното - тѣ сѫ се заразили от египетскиът̌. Как да е.

Прѣди гръцкиът̌ и послѣ латинскиът̌ да станѫ̨т основнитѣ езици на Срѣдиземноморието, в прѣдкласическата епоха, нѣ̋колко вѣка прѣди Александър Македонски и прѣди пуническитѣ войни, над Срѣдиземноморието властвал финикийскиът̌ език. Гръцкиът̌ език много нѣща попил от финикийскиът̌. Едно от тѣ̋х било писмеността, буквитѣ. Другото било артроманията. Забѣлѣжѣте, че най-старите текстове на гръцки сѫ отпрѣди тази зараза - Илиадата и Одисеята на Омир не сѫ артроманиакални. Класическиът̌ гръцки език - слѣд инфекцията - вече е артроманиакален.

От гръцкиът̌ език, вѣроятно чрѣз елиноромансът̌, заразени с артромания се оказали романскитѣ, германскитѣ, келтскитѣ. Инфекцията се прѣдавала нататък: унгарскиът̌ вѣроятно се заразил от нѣмскиът̌, а езикът̌ на баскитѣ - от романсът̌.

Нашиът̌ български език ıѫ̨ прихванѫ̨л артроманията вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът.

От своя страна, арабскиът̌ език заразил с артромания персийскиът̌ и кюрдскиът̌. Циганскиът̌ език ıѫ̨ е прихванѫ̨л артроманията по-скоро от гръцкиът̌.

(.. скрий го разпространението на артроманията ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Балкано-романскиът̌ език и гръцкиът̌ език сѫ ıѫ̨ притежавали артроманията отпрѣди Balkansprachbund-ът и поради това артроманията е включена в списъкът̌ на опрѣдѣлящитѣ характеристики на елиноромансът̌ като {Елинороманс‑1}, като най-важната му характеристика.

Нашиът̌ език (балкано-славянскиът̌) е прихванѫ̨л артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът. Нашиът̌ език е имплементирал артроманията при вториът̌ си опит слѣд неуспешен първи опит от врѣмето на славянскиът̌ си период.

Най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

Артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{BU_Arthromania} се числи към основнитѣ балкански характеристики заради българскиът̌ език, да го отдѣли от сръбскиът̌.

Срѣд допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът е причислена {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, задпоставениът̌ опрѣдѣлителен члѣн.

Kак балкано-романскиът̌ (влашкиът̌) е съчетал артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присѫща на цѣлиът̌ романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем в контекстът̌ на Balkansprachbund-ът.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Aртроманията и елиноромансът̌ (.. покажи тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Aртроманията и елиноромансът̌ (.. скрий го елиноромансът̌ ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Прѣдполага се, че механизмът̌, по който романскитѣ, германскитѣ и келтскитѣ езици сѫ ıѫ̨ прихванѫ̨ли артроманията, е пак езиков съюз - сѫщиът̌ механизъм, по който и нашиът̌ език ıѫ̨ е прихванѫ̨л.

Прѣдлагам Sprachbund със слѣдната датировка:

• от моментът̌, когато Римската империя завладява цѣ̋ла Южна Европа включително Балканитѣ, Анадолът̌, Сирия, Палестина, Либия
• до разпадът̌ на романсът̌ на отдѣлни романски езици слѣд 5-ти вѣк.

Прѣдлаганитѣ означения BU_ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс сѫ работни. Бих ги замѣнил с по-подходящо означение, ако нѣ̋кой се сѣти.

Другитѣ параметри на този Sprachbund освѣн датировката оставям недоопрѣдѣлени.

Срѣд пълноправнитѣ члѣнове на елиноромансът̌ задължително трѣ̋бва да присѫтстват елинофонията и романсът̌. Това сѫ били двата основни разговорни езика в Римската империя и тѣ със сигурност сѫ си взаимодѣйствали помеђу си.

Срѣд характерстикитѣ на елиноромансът̌, опрѣдѣлящитѣ или допълнителнитѣ, трѣ̋бва да влизат поне слѣднитѣ:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}. Най-важната характеристика на елиноромансът̌.
  Категория "опрѣдѣленост" при имената. {BU_Arthromania}{Артромания}.
• {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}.
  Аналитичен перфект по моделът̌ FactumHabet. {FactumHabet}
• {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}.
  Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока. {LiA}
• {Елинороманс‑4}{Балкан‑А5}.
  Разпадане на падежитѣ при имената (или поне сѫществено опростяване на склонитбенитѣ модели). {CaseSystemDeclined}
• {Елинороманс‑5}{Балкан‑А6}.
  Сравнителна степен на прилагателнитѣ. {PioMai}
• {Елинороманс‑6}{Балкан‑АE1}.
  Синтаксис с относителни изрази вмѣсто с причастия. {RelativePhrases}

При влизането си в елиноромансът̌ елинофонията притежава само артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът̌ влиза без нито една от шесттѣ горѣизброени характеристики. И двата езика, елинофонията и романсът̌, при закриването на елиноромансът̌ (5-6-ти вѣк) излизат натоварени с всичкитѣ шест.

Периодът̌ от 6-ти до 9-ти вѣк слѣд Христа не влиза в нито един от двата езикови съюза, нито в елиноромансът̌, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемония на елинофонията на Балканитѣ.

Кои други езици бихѫ̨ могли да члѣнуват в елиноромансът̌? Със сигурност нѣ̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-члѣн е албанскиът̌ език. В познатото си от 15-ти вѣк състояние той притежава всичкитѣ шест горѣизброени характеристики, но той би могъл да ги е придобил не в елиноромансът̌, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанскиът̌ език е кандидат-члѣн на елиноромансът̌. Нѣ̋кои други палеобалкански езици - тракийски, македонски, илирийски - сѫщо. Но реалното състояние не го знаем и нѣ̋ма как да го узнаем.

Нашиът̌ език (славянскиът̌, старо-славянскиът̌, старо-българскиът̌) е познат в състоянието си от краıът̌ на 9-ти вѣк. Тогава той не притежавал нито една от характеристикитѣ {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Нѣ̋ма как да е участвал в елиноромансът̌.

Нѣщо повече, славянскиът̌ език от 9-ти вѣк не притежавал нито една от основнитѣ характеристикитѣ на Balkansprachbund-ът, a от допълнителнитѣ притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel}, може би {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}, и формално погледнѫ̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъй, за славянскиът̌ език се знае, че не е члѣнувал в елиноромансът̌, и слѣдователно славянскиът̌ език не може да се отъђестви с нѣ̋кой палеобалкански език, който е кандидат-члѣн на елиноромансът̌. В частност, славянскиът̌ език не може да се отъђестви с тракийски.

Кои други езици бихѫ̨ могли да члѣнуват в елиноромансът̌?

Всички засвидѣтелствани езици от германската група, дрѣвни или съврѣменни, ıѫ̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{BU_Arthromania}. Прѣдполага се, че и пра-германскиът̌ език, общиът̌ прѣдшественик на германскитѣ езици, сѫщо така е бил артроманиакален, доста прѣди такъв да стане романсът̌. И още нѣщо: повечето съврѣменни германски езици ıѫ̨ имат и характеристиката {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet}. Слѣдователно, елиноромансът̌ има кандидат-члѣнове и от германската група езици. Това поставя интересен териториален проблем - къдѣ пра-германскитѣ диалекти сѫ се срѣщнѫ̨ли с елинофонията, и то слѣд като самата тя прихванѫ̨ла артроманията. Най-близкиът̌ до умът̌ ми отговор е "по Нашенско".

Всички съврѣменни келтски езици ıѫ̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{BU_Arthromania}. Вѣроятно, елиноромансът̌ има кандидат-члѣнове и от келтската група езици.

(.. скрий го елиноромансът̌ ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Елементи на имплементацията на артроманията (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Елементи на имплементацията на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Обикновено артроманията се имплементира чрѣз опрѣдѣлителни и неопрѣдѣлителни члѣнове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от показателни мѣстоимения - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в български крайното Т в члѣннитѣ форми обикновено се пропуска: пѫтıът към градът. Опрѣдѣлителниът̌ члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр показателно), за което се знае, че маркира опрѣдѣленост. Ако в нѣ̋каква ситуация опрѣдѣлителниът̌ члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация неопрѣдѣлителниът̌ члѣн става задължителен - иначе езикът̌ не би бил артроманиакален.

Неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в английски. Неопрѣдѣлителниът̌ члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр неопрѣдѣлително). Ако в нѣ̋каква ситуация неопрѣдѣлителниът̌ члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация опрѣдѣлителниът̌ члѣн става задължителен - иначе езикът̌ не би бил артроманиакален. Обикновено в българскиът̌ език е така: неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове се пропускат, дори за тѣ̋х не се говори в българската граматика, а опрѣдѣлителнитѣ члѣнове сѫ задължителни и в българската граматика се наричат просто члѣнове.

Забѣлѣжка за романски, славянски и гръцки.

• На тѣзи езици нѣ̋кога артроманията им е била чуђа (за гръцки - доста отдавна, в прѣдкласическиът̌ период). Т.е. нѣ̋мало опрѣдѣлителни члѣнове нѣ̋кога в тѣзи езици.
• В тѣзи езици нѣ̋кога нѣ̋мало и лични мѣстоимения в 3-то лице (това нѣ̋ма връзка с артроманията).
• Тѣзи езици по-късно развили и лични мѣстоимения в 3-то лице, и опрѣдѣлителни члѣнове, изхођайки все от показателнитѣ си мѣстоимения.
• Уточнение_1: Само балкано-славянскиът̌ (българскиът̌) език развил опрѣдѣлителни члѣнове, ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не успѣли да ıѫ̨ имплементират артроманията.
• Уточнение_2: Гръцкиът̌ език и досега ги нѣ̋ма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.
• Слѣдствие_1: В гръцкиът̌ език съвпадат акузативнитѣ форми (формитѣ за винителен падеж) на опрѣдѣлителниът̌ члѣн и на личното мѣстоимение в 3-то лице.
• Слѣдствие_2: Сѫщото е вѣрно и за френскиът̌ език:
  • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван ıѫ̨ давам на Петър.
  • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му ıѫ̨ дадох на Стефан.
• Слѣдствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът̌ е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, различни от формитѣ на опрѣдѣлителниът̌ члѣн:
  • От латинскитѣ illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното мѣстоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на опрѣдѣлителниът̌ члѣн le, la, les, съвпадащи с акузативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-то лице.
• Слѣдствие_4: Славянскиът̌ език е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектитѣ: той-тя-то-тѣ в стандартниът̌ български, он-она-оно-они по диалектитѣ. Това сѫ номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице, които в славянски сѫ иновативни (и затова сѫ диалектно зависими), а в гръцки ги нѣ̋ма.

Край на забѣлѣжката.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Показателни мѣстоимения в старо-славянски (.. покажи ги тука ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Показателни мѣстоимения в старо-славянски (.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

Цѣлиът̌ този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic). По-добрѣ прочетѣте учебник по старо-български/старо-славянски език.

Склонение се нарича схемата на измѣнение на дума (име - сѫществително, прилагателно, числително, или мѣстоимение) по число, по падеж и по род. Детайли на склонението в даден език могѫ̨т да се намѣрıѫ̨т в съотвѣтнитѣ учебници и справочници.

В ред индоевропейски езици (славянски, германски, и т.н.) могѫ̨т да се отдѣлıѫ̨т два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение.

В старо-славянскиът̌ език имало пет показателни мѣстоимения, всѣ̋ко от тѣ̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, всѣ̋ко от тѣ̋х със слѣди в съврѣменниът̌ ни език. В долната таблица сѫ изброени номинативно-акузативнитѣ им форми за срѣден род в единствено число:

• мѣстоимение е: анафорично мѣстоимение, неутрална конотация
• мѣстоимение то: неутрална конотация
• мѣстоимение се: конотация за близост
• мѣстоимение ово: конотация за близост
• мѣстоимение оно: конотация за отдалеченост

Относно анафоричното мѣстоимение е:

• В този контекст гледайте на думата анафорично като на име, като на идентификация, а не като на класификация.
• Номинативнитѣ форми не се употрѣбявали самостоятелно - срѣщали се напримѣр в относителнитѣ мѣстоимения: "е-же" значѣло "което".
• Във всички съврѣменни славянски езици, както и в нашиът̌, косвенитѣ форми на анафоричното мѣстоимение сѫ дали косвенитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице: го, ıѫ̨, ги (их), му, ѝ, им.
• Понеже старитѣ форми на прѣдлозитѣ {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато слѣд такъв прѣдлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употрѣбени анафорично мѣстоимение, крайната съгласна Н от старата форма на прѣдлогът̌ полѣпнѫ̨ла по анафоричното мѣстоимение и така се получили днешнитѣ пълни форми на личното мѣстоимение: него, нему, неıѫ̨(, них). Така станѫ̨ло във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашиът̌.
• При първиът̌ неуспѣшен опит на славянскиът̌ език да ıѫ̨ имплементира артроманията било използвано именно анафоричното мѣстоимение.
• В съврѣменнитѣ славянски езици анафоричното мѣстоимение е не се е запазило като показателно мѣстоимение, каквото то е било в старо-славянскиът̌ език.

Останѫ̨литѣ показателни мѣстоимения то-се-ово-оно сѫ се запазили като показателни мѣстоимения, разбира се в промѣнена форма и не всѣ̋ко едно от тѣ̋х навсѣ̋къдѣ. Напримѣр, българскиът̌ език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативнитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения то или оно сѫ се получили номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице. Във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашиът̌.

Нашиът̌ балкано-славянски език е използвал показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече мѣстоимението то при имплементацията на артроманията.

(.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Неуспѣшен опит за имплементация на артроманията (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Неуспѣшен опит за имплементация на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

Ако нѣ̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът̌ балто-славянски. Ако добавим и езицитѣ от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът̌ балто-славяно-германски.

И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чуђа на романсът̌ и на елинофонията: сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ да се скланят различно. В слѣдниът̌ примѣр, при романсът̌ и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

• Organisation des Nations Unies
• Organización de las Naciones Unidas
• Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончания:

• United Nations Organization
• Организация Объединённых Наций
• Organizacja Narodów Zjednoczonych
• Организација уједињених нација

Стартираме подраздѣлът̌ с това наблюдение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропейскитѣ езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение: именното склонение за сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена, и мѣстоименното склонение за мѣстоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателнитѣ слѣдват именното склонение, досущ като сѫществителнитѣ.

В балто-славяно-германски обаче мѣстоименното склонение се е разпространило и при прилагателнитѣ имена. Прѣди да си отговорим на въпросът̌ как е станѫ̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.

Елинофонията и нео-романсът̌ имплементират артроманията по идентичен начин - с прѣдпоставен опрѣдѣлителен члѣн, произхођащ от старо показателно мѣстоимение, и с числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Това положение вѣроятно е оформено още в рамкитѣ на елиноромансът̌. Обаче в съврѣменните германските езици се наблюдават два модела: единиът̌ модел е сѫщиът̌, както при нео-романсът̌ и елинофонията (немски, английски), а другиът̌ е моделът̌ на скандинавскитѣ езици.

Стигаме до прѣдполагаемиът̌ ход на събитията:

• Пра-германскиът̌ език вѫтрѣ във или под влиянието на елиноромансът̌ ıѫ̨ прихваща артроманията.
• Поради силното си диалектно члѣнение по онова врѣме пра-германскиът̌ език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
• Единиът̌ от използванитѣ модели е бил добавяне на нѣ̋какво показателно мѣстоимение слѣд прилагателното име, за да се изрази опрѣдѣленост.
• Това не бил единствениът̌ модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът̌ само този модел ще ни интересува.
• Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от нѣ̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянскитѣ диалекти прихващат този модел.
• Балто-славянскитѣ диалекти и в частност славянскиът̌ език по моделът̌, заимстван от германски, частично ıѫ̨ имплементират артроманията.
• Имплементацията е частична, защото обхваща само случаıът̌, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
• Имплементацията е частична, защото когато сѫществителното име е употрѣбено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на опрѣдѣленост или неопрѣдѣленост си останѫ̨ло факултативно (незадължително, с мѣстоимение).
• Такова е положението поне в слѣднитѣ съврѣменни езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
• Славянскиът̌ език използвал формитѣ на анафоричното мѣстоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
• В резултат, във всички съврѣменни балто-славянски езици, включително в български, прилагателнитѣ имена имат двѣ форми - пълна и кратка.
• За пълната форма се прилага мѣстоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното мѣстоимение е към кратката форма.
• Пълната форма на прилагателнитѣ имена и досега изразява опрѣдѣленост в слѣднитѣ езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
• Когато нашиът̌ балкано-славянски (български) език вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът успѣ̋ва да ıѫ̨ имплементира напълно артроманията, той прави това, като надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена.
• Балкано-славянскиът̌ език надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена при имплементация на артроманията вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът, но не надграђа стариът̌ модел на имплементация.
• Ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянскиът̌.
• В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тѣ̋х обикновено пълната форма на прилагателнитѣ се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
• Опитът̌ за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспѣшен, понеже
  • имплементацията била само частична,
  • тя никъдѣ (освѣн в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
  • и даже е била съвсѣм загубена в руски и полски.
• В сѣврѣменниът̌ нѣмски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят сѫществителнитѣ имена, прилагателнитѣ имена с атрибутивна функция и прилагателнитѣ имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
• В нѣмски и английски стариът̌ модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал сѫщиът̌ модел, който се използва от нео-романсът̌ и елинофонията.
• Стариът̌ германски модел, който балто-славянскитѣ езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавскитѣ езици.
• И в нашиът̌ балкано-славянски език станѫ̨ло нѣщо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът сѫ съвсѣм независими от събитията в скандинавскитѣ езици.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. скрий правилото ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Цѣлиът̌ този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст най-подходящо би било слѣдното опрѣдѣление: енклитика е думичка (обикновено едносрична), която не може да стои най-отпрѣд в словосъчетанието.

Много едносрични думички могѫ̨т да заемат в словосъчетанието първото мѣ̋сто и тѣ не сѫ енклитики, проклитики сѫ: аз, ти, той, .., не, ще, .., най-различни прѣдлози (на, по, от, ..) и съюзи (и, а, но).

Правилото е слѣдното: енклитикитѣ заемат второто мѣ̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото мѣ̋сто, то тя [е енклитика и] заема второто мѣ̋сто.

Понѣ̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примѣри за енклитики в българскиът̌ език:

• Обичам те. Мразıѫ̨ те. Молıѫ̨ се.
• Аз те обичам. Аз те мразıѫ̨. Аз се молıѫ̨.
• Не те обичам. Не те мразıѫ̨. Не се молıѫ̨.
• Много те обичам. Силно те мразıѫ̨. Горещо се молıѫ̨.
• Виђам те. Гледам те.
• Ясно те виђам. Внимателно те гледам.
• Не те виђам. Не те гледам.
• Хубава си, моя горо. Колко си хубава!
• Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
• Старци се молıѫ̨т Богу горещо. Молıѫ̨т се старци Богу горещо.
• Полное рѣшение задачи. Частичное рѣшение задачи. (Това бѣ̋хѫ̨ примѣри на руски - старото анафорично показателно мѣстоимение е е на второ мѣ̋сто - било е енклитика.)
• Пълното рѣшение на задачата. Частичното рѣшение на задачата. Рѣшението на задачата е частично. (Това вече е на български - формитѣ на опрѣдѣлителниът̌ члѣн сѫ енклитики.)

И при първиът̌ опит на славянщината да имплементира артроманията, и при успѣшниът̌ втори опит на балкано-славянскиът̌, използванитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения сѫ имали статут на енклитики.

(.. скрий го правилото ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

При толкова много артромания вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът нашиът̌ балкано-славянски език нѣмало как да не ıѫ̨ прихване, още повече че артроманията се оказва силно заразна в Европа и Срѣдиземноморието. В сѫщност, само гръцкиът̌ език стигал, за да се прѣдаде артроманията на нашиът̌ език. Когато прѣз 14-ти/15-ти вѣк по Нашенско дошъл турскиът̌ език, той заварил и четиритѣ балкански езика, включително нашиът̌, в напълно уврѣло артроманиакално състояние.

Вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът нашиът̌ балкано-славянски език виђал моделът̌ на артроманията, който гръцкиът̌ език използвал - старо показателно мѣстоимение като опрѣдѣлителен члѣн и числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Освѣн това, нашиът̌ език носѣл и споменът̌ за първиът̌ си неуспѣшен опит за имплементация на артроманията.

Вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът нашиът̌ балкано-славянски език успѣ̋л да ıѫ̨ имплементира артроманията, като комбинирал горнитѣ двѣ нѣща, прилагайки творчески подход.

Нашиът̌ език използвал за опрѣдѣлителен члѣн формите на едно от показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече на мѣстоимението то, което имало неутрална конотация. Използванитѣ форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, най-често номинативна, се употрѣбявала като проклитика, тя се развила в лично мѣстоимение за 3-то лице (той, тя, то, тѣ, оно, ..), а не в опрѣдѣлителен члѣн. Да си спомним, че гръцкиът̌ език и досега ги нѣма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно мѣстоимение е, сѫщо с неутрална конотация, както при първиът̌ опит? Защото при стартът̌ на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно мѣстоимение, каквото е било в старо-славянскиът̌ език.

А използвани ли сѫ били като опрѣдѣлителни члѣнове показателнитѣ мѣстоимения се-ово-оно с конотация за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в нѣкои диалекти в Родопитѣ и оттатък Вардарът̌. Пример:

• Селото отсам рѣката е патриаршистко, а селото оттатък рѣката е екзархийско.
• Селово е патриаршистко, а селоно е екзархийско.

Все пак, в повечето диалекти сѫ останѫ̨ли само опрѣдѣлителни члѣнове, произхођащи от показателното мѣстоимение с неутрална конотация то.

Да си припомним тук и важното правило за мѣ̋стото на енклитиката в устойчивото словосъчетание. Става дума за правилото за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието.

Гледайте на това като на примѣр за мѣ̋стото на опрѣдѣлителниıът̌ члѣн в българскиıът̌ език, в нашиıът̌ български език, в родниıът̌ ни български език, в езикът ни рòден. Мѣ̋стото е второто.

По принцип, когато новиът̌ опрѣдѣлителен члѣн в българскиът̌ език трѣ̋бвало да се сложи слѣд прилагателно име, то опрѣдѣлителниът̌ члѣн се добавял към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростявания в повечето случаи пълнитѣ и краткитѣ форми на прилагателнитѣ прѣстанѫ̨ли да се различават, освѣн в мъжки род единствено число. Именно в този случай и досега е видно, че езикът̌ ни използва (надграђа) старата пълна форма на прилагателното име при члѣнуването му. Освѣн това, виден е и процес на обобщаване (на генерализация).

• От старитѣ форми градъ и градъ-тъ, къдѣто члѣнът̌ е -тъ, което именно е старата форма на показателното мѣстоимение то за мѫжки род ..
• .. слѣд изпадане на слабитѣ ерове ..
• се получава град и град-ът, къдѣто се прѣосмисля члѣнът̌ да е -ът, ..
• който члѣн се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното старий, ..
• за да се получи съврѣменното старийът град, ..
• което според възприетиът̌ в България русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбѣлѣжи, че езикът̌ ни в много случаи е прѣстанѫ̨л да съгласува опрѣдѣлителниът̌ члѣн по род, и е отдал прѣдпочитание на вокалната хармония. Напримѣр, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Я, получават опрѣдѣлителен члѣн -та: селата, полята, рѣката, рѫката, краката, крачетата, бащата, слугата, сѫдията, хилядата, бояџията. Аналогично, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът̌ си, ако завършват на О или Е, получават опрѣдѣлителен члѣн -то: селото, полето, рѣшението, дѣдото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това явление е това, че формата за мѫжки род единствено число -ът, явно слаба и неспособна да заема позицията си слѣд гласна А/О/Е, се замѣства с -та или -то.

По-подробно относно правилото за члѣнуване на имената в българскиът̌ език можете да прочетете тук.

Забѣлѣжка относно неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българскиът̌ език. В езикът̌ ни има и неопрѣдѣлителни члѣнове един-една-едно-едни, но тѣ в повечето случаи могѫ̨т да се пропускат. В българскиът̌ език е в сила правило, че ако името е нечлѣнувано, то името е неопрѣдѣлено и члѣнът̌, който е изпуснат, е неопрѣдѣлителен. Има обаче изключения от това правило. Напримѣр:

Татко, защо снощи забλави да ме вземеш от дѣтската гλадина, че тλѣ̋бваше госпожица Петλова да ме доведе до в кѫщи? Един татко не пλави така!

В този случай неопрѣдѣлителниът̌ члѣн един е задължителен.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Двѣ балкански характеристики се отнасят за артроманията:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} - основна характеристика на елиноромансът̌ и на Balkansprachbund-ът, и
• {Балкан‑А2} - допълнителна характеристика на Balkansprachbund-ът.

При разглеждането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманията се гледаше като на идея, като на инфекция (като на зараза), и се наблѣгаше върху разпространението й. Опрѣдѣление на артроманията бѣше дадено тук.

Досега в раздѣлът̌ относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} бѣше изяснен въпросът̌ как нашиът̌ балкано-славянски език ıѫ̨ е имплементирал артроманията.

• • Нѣ̋кои изслѣдователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славянщината.
  • Тѣ може би считат артроманията за естествено присѫща на съврѣменнитѣ европейски езици.
  • Тѣ вѣроятно не бихѫ̨ ѝ посветили отдѣлен балканизъм ..
  • и единственият набиващ се на очи свързан с артроманията балканизъм би бил задпоставеността на опрѣдѣлителниът̌ члѣн, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
• • В това изложение не можем да избѣ̋гаме от славянщината.
  • Именно за славянщината артроманията не е характерна.
  • Именно нашиът̌ балкано-славянски език ıѫ̨ е прихванѫ̨л артроманията вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът.
  • Точно заради нашиът̌ балкано-славянски език ..
  • артроманията {Балкан‑2} бѣше причислена към основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът.
  • Дори специален удобен термин - артромания - се въвеђа, ..
  • .. за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, ..
  • .. както в контекстът̌ на лингвистичната археология, така и в контекстът̌ на дескриптивната лингвистика.

При стартът̌ на Balkansprachbund-ът гръцкиът̌ бил отдавна артроманиакален, такива вѣроятно били албанскиът̌ и балкано-романскиът̌ по онова врѣме. Слѣдователно, имало откъдѣ нашиът̌ език да ıѫ̨ прихване идеята за артромания - на първо мѣсто от гръцкиът̌ език, може би нѣкакво влияние в тази посока е оказал и балкано-романскиът̌, а за албанскиът̌ - както си е ясно - нищо не е ясно и нѣма да ни стане ясно.

И тъй, артроманиакалността на нашиът̌ балкано-славянски език е балканщина, обаче начинът̌ на имплементацията на артроманията {Балкан‑А2} в нашиът̌ език е славянщина.

Възможността нашиът̌ език да ıѫ̨ е прихванѫ̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителниът̌ члѣн като чуђоезично влияние (дори в Balkansprachbund-ът) се изключва, понеже това е по-сложно обяснение, а обяснението като славянско наслѣдство е по-просто. Конкретно, изключва се възможността нашиът̌ език да ıѫ̨ е прихванѫ̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителниът̌ члѣн от албанскиът̌ език (със или без румѫнско посрѣдничество).

Задпоставеността на опрѣдѣлителниът̌ члѣн {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българскиът̌ език е славянщина. При наличие на артромания {Балкан‑2}, задпоставеността на опрѣдѣлителниът̌ члѣн {Балкан‑А2} в български си има обяснение в славянскиът̌ контекст.

Отклонение_1: Освѣн в балканскитѣ езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на опрѣдѣлителниът̌ члѣн {PostPositionedArticles} сѫществува в скандинавскитѣ езици, в кюрдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на опрѣдѣлителниът̌ члѣн в германскитѣ езици и по-специално в скандинавскитѣ стана дума тук. Обаче германското влияние си е част от славянщината, то е един от факторитѣ, които сѫ ıѫ̨ изваяли.

Доколкото в другите романски езици свойството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го нѣ̋ма, то това свойство в балкано-романски (румѫнски) по всѣка вѣроятност е чуђо влияние в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славянски) и може би от албански. Вѣроятно вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът балкано-романскиът̌ език е прѣструктурирал своıът̌ механизъм на опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Може това да е станѫ̨ло под албанско влияние още прѣди стартът̌ Balkansprachbund-ът.

А доколкото историята на албанскиът̌ език е неизвѣстна, то за него има двѣ възможности:

• задпоставеността на опрѣдѣлителниът̌ члѣн {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
• или е влияние от български и румѫнски вѫтрѣ в котелът̌ на Balkansprachbund-ът.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Изоглосата на артроманията в южно-славянскиът̌ диалектен континуум (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Изоглосата на артроманията в южно-славянскиът̌ диалектен континуум (.. скрий ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

Темата е развита в разделът̌ за сръбскиът̌ език и Balkansprachbund-ът.

Привеждам откѫс оттам:

• {BК}{SR} Изоглоса на артроманията.
  • Това е най-важната изоглоса и именно тя слѣдва да се счита за границата међу българскиът̌ език като балкано-славянски и сръбскиът̌ език като ново-славянски.
  • ..
  • Докато разликитѣ по прѣдната изоглоса - ятовата граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артроманията е залѣгнѫ̨ла надѫлбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на рѣчта.
  • Докато разлики по прѣдна изоглоса - ятова граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артромания е залѣгнѫ̨ла надѫлбоко в структура на език и в третиране на контекст на рѣч.
  
  
  • Едва ли човѣк с ро̀ден ново-славянски език ще може да възстанови пропуснатитѣ в горното изрѣчение опрѣдѣлителни члѣнове. Той не би усѣтил и разликата.
  
  
  • От друга страна, това дълго изрѣчение илюстрира излишеството (редундантността) на артроманията, в което не би трѣбвало да се съмнявате, слѣд като на повечето езици по свѣтът̌ артроманията им е чуђа.
  
  
  • Тѫрси се очертание на изоглосата на артроманията!

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   13. Aртроманията и разпадът̌ на падежната система в индо-европейскитѣ езици (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Aртроманията и разпадът̌ на падежната система в индо-европейскитѣ езици (.. скрий ..)  .. към началото ..

Разпадане на падежитѣ при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined} бѣше причислено към допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът и бѣ разгледано в детайли там.

Общ поглед накратко. От една страна, общиът̌ стремеж при индо-европейскитѣ езици е броıът̌ на словоформитѣ да намалява. От друга страна, артроманията ги увеличава броıът̌ на словоформитѣ при имената. За да наддѣлѣе общиът̌ стремеж, броıът̌ на словоформитѣ при имената в случаıът̌ със артромания трѣбва да намалѣе повече, отколкото в случаıът̌ без артромания.

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   14. Принос на артроманията към глаголната система (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   14. Принос на артроманията към глаголната система (.. скрий ..)  .. към началото ..

Към основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът бѣше причислено свойството {Балкан‑3} (удвояване на допълненията) и бѣ разгледано в детайли там.

Цитат оттам:

Свойството {Балкан‑3} би могло сѫщо така да се интерпретира като приглаголна артромания, а артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът̌ и на Balkansprachbund-ът би трѣбвало в такъв случай да се класифицира като приименна артромания.

Съгласно с oпрѣдѣлението на артроманията, артроманиакалнитѣ езици се стремıѫ̨т да не разчитат на контекстът̌ на рѣчта, докато при артронеутралнитѣ езици за разшифроване на смисълът̌ контекстът̌ има голѣмо значение.

Да разгледаме слѣдниът̌ примѣр: Осамотена влюбена двойка, младеж и дѣвойка. Младежът̌ казва просто "обичам"-"αγαπώ"-"люблю".

• В артронеутралниът̌ случай, виђайки, че само тя е в контекстът̌, дѣвойката приема, че именно тя е обичаната, и се чувства щастлива.
• В артроманиакалниът̌ случай, дѣвойката не може да приеме, че личното мѣстоимение "те"-"σε"-"тебя" е просто пропуснато, и избухва в сълзи: "нима обичаш друга".

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   15. Aртроманията: прѣпратки (references) (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   15. Aртроманията: прѣпратки (references) (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

• christotamarin.blog::Относно Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз
• christotamarin.blog::Аксиомата за естественитѣ езици
• christotamarin.blog::Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog::Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн в българския̌т език
• christotamarin.blog::Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българскиът̌ език
• Wikipedia: Definiteness

---

►►   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2016-09-21 20:21::
  
  • Q: Нѣщо за самата дума артромания?
  • A: Думата е измислена и прѣдложена като термин от мене. Вижте напримѣр тук. Етимологически произлиза от гръцката дума άρθρα, която означава члѣнове. На английски терминът̌ трѣбва да е BU_Arthromania.


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21::
  
  • Q: ::В. Кандимиров, 2017-05-27 23:49:: Страшно интересно. Твърдението, че артроманията е зараза, ваше мнение ли е, или се среща в литературата?
  • A: ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21:: Думитѣ зараза или инфекция ги употрѣбявам за по-голѣма изразителност и нагледност. Не съм ги срѣщал другадѣ в този контекст. Обикновено се говори за међуезикови влияния. Става дума и за areal features. Освѣн с думитѣ зараза и инфекция, међуезикови влияния във Balkansprachbund-ът съм ги онагледил с "варене в казан".


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..

Досежно артроманията

• 1. Aртроманията: предисловие
• 2. Aртроманията: oпределение (дефиниция)
• 3. Aртроманията: разпространение
• 4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът
• 5. Aртроманията и елиноромансът
• 6. Елементи на имплементацията на артроманията
• 7. Показателни местоимения в старо-славянски
• 8. Неуспешен опит за имплементацията на артроманията
• 9. Правило за второто мя̋сто на енклитиката в словосъчетанието
• 10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски
• 11. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът
• 12. Изоглосата на артроманията в южно-славянския̌т диалектен континуум
• 13. Aртроманията и разпадът на падежната система в индо-европейските езици
• 14. Принос на артроманията към глаголната система
• 15. Aртроманията: препратки (references)
• 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Aртроманията: предисловие (.. покажи го ..)

▼▼   1. Aртроманията: предисловие (.. скрий го предисловието ..)

Тематиката за артроманията {Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} беше изложена изцело в публикацията за Balkansprachbund-ът, наред с многото други зася̋гащи Balkansprachbund-ът въпроси.

Настоящата публикация повтаря обсъ̨ждането на артроманията, без да предполага балкански контекст.

Специалния̌т удобен термин артромания (αρθρομανία, arthromania) за означаване на понятието за граматическата категория за определеност при имената се въвежда, за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

---

►►   2. Aртроманията: oпределение (дефиниция) (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Aртроманията: oпределение (дефиниция) (.. скрий oпределението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Aртроманията (граматическата категория за определеност) изисква за всеки упоменат в речта обект морфологически (формално) да бъ̨де ясно дали той (упоменатия̌т обект) е вече въ̨тре в контекстът на речта (тогава обектът е определен) или едва сега влиза в него (тогава обектът е неопределен).

В езиците, на които артроманията им е чужда, т.е. в артронеутралните езици, се разчита в подобни случаи просто на контекстът - разчита се контекстът сам да се определя. Там съ̨що така може да се маркира определеност (например, с показателни местоимения) или неопределеност (например, с неопределителни местоимения), но това не се изисква, не е задължително.

Пример - начало на примерът: Куче ме залая. Куче ме ухапа.

Ако езикът ни беше артронеутрален - ако артроманията му беше чужда, то изразът не би бил съвсем ясен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:

• Куче ме залая. И ме ухапа.
• Куче ме залая. Това куче ме ухапа.
• Куче ме залая. Съ̨щото куче ме ухапа.
• Куче ме залая. Друго куче ме ухапа.
• Едно куче ме залая. Едно куче ме ухапа.
• Едно куче ме залая. Ня̋какво куче ме ухапа.
•   и т.н.

Нашия̌т език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е съ̨щото, то то вече е в контекстът (споменато е, че ме е залаяло) и при повторно упоменаване тря̋бва да е в определена форма.

• Куче ме залая. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
• Куче ме залая. Кучето ме ухапа. => Съ̨щото куче ме е ухапало.

Край на примерът.

(.. скрий oпределението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Aртроманията: разпространение (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Aртроманията: разпространение (.. скрий разпространението ..)  .. към началото ..

Има езици, на които артроманията им е чужда. Например, тя е чужда на руския̌т, на полския̌т, на латинския̌т, на старо-индийския̌т (санскрит), на финския̌т и естонския̌т, на китайския̌т, японския̌т и монголския̌т. В съ̨щност, на повечето езици по светът артроманията им е чужда, повечето езици по светът са̨ артронеутрални.

Чужда е била артроманията и на предполагаемия̌т пра-индо-европейски език, общия̌т предшественик на индо-европейските езици.

Има езици, на които артроманията им е частично позната. Например, такива са̨ сръбския̌т, словенския̌т, турския̌т, може би литовския̌т и латвийския̌т.

Eзиците с пълна имплементация на артроманията {OF_Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} (категорията за определеност при имената) можем да ги наречем артроманиакални (arthromaniac).

Артроманиакални са̨ всички балкански, всички романски езици, всички езици от германската група, всички съвременни келтски езици. Това са̨ все индо-европейски езици и при тех артроманията е нововъведение.

Артроманията има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Средиземноморието, Европа, Близкия̌т и Средния̌т Изток. Този факт ни навежда на мисълта, че артроманията се е разнесла като зараза (като инфекция) из този ареал.

Може би първия̌т познат артроманиакален език (и предполагаем източник на тази инфекция) е бил египетския̌т. Цитат оттук:

The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.

Други отдавна инфектирани с артроманията езици са̨ западно-семитските: финикийски, еврейски, арабски, все съ̨седи на египетския̌т. Или те са̨ породили артроманията и са̨ заразили с нея̨ египетския̌т, или обратното - те са̨ се заразили от египетския̌т. Как да е.

Преди гръцкия̌т и после латинския̌т да стана̨т основните езици на Средиземноморието, в предкласическата епоха, ня̋колко века преди Александър Македонски и преди пуническите войни, над Средиземноморието властвал финикийския̌т език. Гръцкия̌т език много неща попил от финикийския̌т. Едно от тя̋х било писмеността, буквите. Другото било артроманията. Забележете, че най-старите текстове на гръцки са̨ отпреди тази зараза - Илиадата и Одисеята на Омир не са̨ артроманиакални. Класическия̌т гръцки език - след инфекцията - вече е артроманиакален.

От гръцкия̌т език, вероятно чрез елиноромансът, заразени с артромания се оказали романските, германските, келтските. Инфекцията се предавала нататък: унгарския̌т вероятно се заразил от немския̌т, а езикът на баските - от романсът.

Нашия̌т български език я̨ прихвана̨л артроманията въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.

От своя страна, арабския̌т език заразил с артромания персийския̌т и кюрдския̌т. Циганския̌т език я̨ е прихвана̨л артроманията по-скоро от гръцкия̌т.

(.. скрий го разпространението на артроманията ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Балкано-романския̌т език и гръцкия̌т език са̨ я̨ притежавали артроманията отпреди Balkansprachbund-ът и поради това артроманията е включена в списъкът на определящите характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑1}, като най-важната му характеристика.

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът. Нашия̌т език е имплементирал артроманията при втория̌т си опит след неуспешен първи опит от времето на славянския̌т си период.

Най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

Артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{OF_Arthromania} се числи към основните балкански характеристики заради българския̌т език, да го отдели от сръбския̌т.

Сред допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът е причислена {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, задпоставения̌т определителен член.

Kак балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присъ̨ща на целия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем в контекстът на Balkansprachbund-ът.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Aртроманията и елиноромансът (.. покажи тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Aртроманията и елиноромансът (.. скрий го елиноромансът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Предполага се, че механизмът, по който романските, германските и келтските езици са̨ я̨ прихвана̨ли артроманията, е пак езиков съюз - съ̨щия̌т механизъм, по който и нашия̌т език я̨ е прихвана̨л.

Предлагам Sprachbund със следната датировка:

• от моментът, когато Римската империя завладява ця̋ла Южна Европа включително Балканите, Анадолът, Сирия, Палестина, Либия
• до разпадът на романсът на отделни романски езици след 5-ти век.

Предлаганите означения OF_ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс са̨ работни. Бих ги заменил с по-подходящо означение, ако ня̋кой се сети.

Другите параметри на този Sprachbund освен датировката оставям недоопределени.

Сред пълноправните членове на елиноромансът задължително тря̋бва да присъ̨тстват елинофонията и романсът. Това са̨ били двата основни разговорни езика в Римската империя и те със сигурност са̨ си взаимодействали помежду си.

Сред характерстиките на елиноромансът, определящите или допълнителните, тря̋бва да влизат поне следните:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}. Най-важната характеристика на елиноромансът.
  Категория "определеност" при имената. {OF_Arthromania}{Артромания}.
• {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}.
  Аналитичен перфект по моделът FactumHabet. {FactumHabet}
• {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}.
  Еднакво изразяване на местоположение и посока. {LiA}
• {Елинороманс‑4}{Балкан‑А5}.
  Разпадане на падежите при имената (или поне съ̨ществено опростяване на склонитбените модели). {CaseSystemDeclined}
• {Елинороманс‑5}{Балкан‑А6}.
  Сравнителна степен на прилагателните. {PioMai}
• {Елинороманс‑6}{Балкан‑АE1}.
  Синтаксис с относителни изрази вместо с причастия. {RelativePhrases}

При влизането си в елиноромансът елинофонията притежава само артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът влиза без нито една от шестте гореизброени характеристики. И двата езика, елинофонията и романсът, при закриването на елиноромансът (5-6-ти век) излизат натоварени с всичките шест.

Периодът от 6-ти до 9-ти век след Христа не влиза в нито един от двата езикови съюза, нито в елиноромансът, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемония на елинофонията на Балканите.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът? Със сигурност ня̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-член е албанския̌т език. В познатото си от 15-ти век състояние той притежава всичките шест гореизброени характеристики, но той би могъл да ги е придобил не в елиноромансът, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанския̌т език е кандидат-член на елиноромансът. Ня̋кои други палеобалкански езици - тракийски, македонски, илирийски - съ̨що. Но реалното състояние не го знаем и ня̋ма как да го узнаем.

Нашия̌т език (славянския̌т, старо-славянския̌т, старо-българския̌т) е познат в състоянието си от края̌т на 9-ти век. Тогава той не притежавал нито една от характеристиките {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Ня̋ма как да е участвал в елиноромансът.

Нещо повече, славянския̌т език от 9-ти век не притежавал нито една от основните характеристиките на Balkansprachbund-ът, a от допълнителните притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel}, може би {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}, и формално погледна̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъй, за славянския̌т език се знае, че не е членувал в елиноромансът, и следователно славянския̌т език не може да се отъждестви с ня̋кой палеобалкански език, който е кандидат-член на елиноромансът. В частност, славянския̌т език не може да се отъждестви с тракийски.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът?

Всички засвидетелствани езици от германската група, древни или съвременни, я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{OF_Arthromania}. Предполага се, че и пра-германския̌т език, общия̌т предшественик на германските езици, съ̨що така е бил артроманиакален, доста преди такъв да стане романсът. И още нещо: повечето съвременни германски езици я̨ имат и характеристиката {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet}. Следователно, елиноромансът има кандидат-членове и от германската група езици. Това поставя интересен териториален проблем - къде пра-германските диалекти са̨ се срещна̨ли с елинофонията, и то след като самата тя прихвана̨ла артроманията. Най-близкия̌т до умът ми отговор е "по Нашенско".

Всички съвременни келтски езици я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{OF_Arthromania}. Вероятно, елиноромансът има кандидат-членове и от келтската група езици.

(.. скрий го елиноромансът ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Елементи на имплементацията на артроманията (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Елементи на имплементацията на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Обикновено артроманията се имплементира чрез определителни и неопределителни членове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпределителните членове обикновено произхождат от показателни местоимения - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формите им са̨ изтъркани от употреба: например в български крайното Т в членните форми обикновено се пропуска: пъ̨тя̌т към градът. Определителния̌т член може да се замести с ня̋какво местоимение (например показателно), за което се знае, че маркира определеност. Ако в ня̋каква ситуация определителния̌т член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуация неопределителния̌т член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален.

Неопределителните членове обикновено произхождат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формите им са̨ изтъркани от употреба: например в английски. Неопределителния̌т член може да се замести с ня̋какво местоимение (например неопределително). Ако в ня̋каква ситуация неопределителния̌т член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуация определителния̌т член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален. Обикновено в българския̌т език е така: неопределителните членове се пропускат, дори за тя̋х не се говори в българската граматика, а определителните членове са̨ задължителни и в българската граматика се наричат просто членове.

Забележка за романски, славянски и гръцки.

• На тези езици ня̋кога артроманията им е била чужда (за гръцки - доста отдавна, в предкласическия̌т период). Т.е. ня̋мало определителни членове ня̋кога в тези езици.
• В тези езици ня̋кога ня̋мало и лични местоимения в 3-то лице (това ня̋ма връзка с артроманията).
• Тези езици по-късно развили и лични местоимения в 3-то лице, и определителни членове, изхождайки все от показателните си местоимения.
• Уточнение_1: Само балкано-славянския̌т (българския̌т) език развил определителни членове, ново-славянските езици (руски, полски, сръбски, ..) не успели да я̨ имплементират артроманията.
• Уточнение_2: Гръцкия̌т език и досега ги ня̋ма номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.
• Следствие_1: В гръцкия̌т език съвпадат акузативните форми (формите за винителен падеж) на определителния̌т член и на личното местоимение в 3-то лице.
• Следствие_2: Съ̨щото е верно и за френския̌т език:
  • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван я̨ давам на Петър.
  • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.
• Следствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, различни от формите на определителния̌т член:
  • От латинските illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното местоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на определителния̌т член le, la, les, съвпадащи с акузативните форми на личното местоимение за 3-то лице.
• Следствие_4: Славянския̌т език е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектите: той-тя-то-те в стандартния̌т български, он-она-оно-они по диалектите. Това са̨ номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице, които в славянски са̨ иновативни (и затова са̨ диалектно зависими), а в гръцки ги ня̋ма.

Край на забележката.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Показателни местоимения в старо-славянски (.. покажи ги тука ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Показателни местоимения в старо-славянски (.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

Целия̌т този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic). По-добре прочетете учебник по старо-български/старо-славянски език.

Склонение се нарича схемата на изменение на дума (име - съ̨ществително, прилагателно, числително, или местоимение) по число, по падеж и по род. Детайли на склонението в даден език мога̨т да се намеря̨т в съответните учебници и справочници.

В ред индоевропейски езици (славянски, германски, и т.н.) мога̨т да се отделя̨т два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение.

В старо-славянския̌т език имало пет показателни местоимения, вся̋ко от тя̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, вся̋ко от тя̋х със следи в съвременния̌т ни език. В долната таблица са̨ изброени номинативно-акузативните им форми за среден род в единствено число:

• местоимение е: анафорично местоимение, неутрална конотация
• местоимение то: неутрална конотация
• местоимение се: конотация за близост
• местоимение ово: конотация за близост
• местоимение оно: конотация за отдалеченост

Относно анафоричното местоимение е:

• В този контекст гледайте на думата анафорично като на име, като на идентификация, а не като на класификация.
• Номинативните форми не се употребявали самостоятелно - срещали се например в относителните местоимения: "е-же" значело "което".
• Във всички съвременни славянски езици, както и в нашия̌т, косвените форми на анафоричното местоимение са̨ дали косвените форми на личното местоимение за 3-ти лице: го, я̨, ги (их), му, ѝ, им.
• Понеже старите форми на предлозите {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато след такъв предлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употребени анафорично местоимение, крайната съгласна Н от старата форма на предлогът полепна̨ла по анафоричното местоимение и така се получили днешните пълни форми на личното местоимение: него, нему, нея̨(, них). Така стана̨ло във всички съвременни славянски езици, не само в нашия̌т.
• При първия̌т неуспешен опит на славянския̌т език да я̨ имплементира артроманията било използвано именно анафоричното местоимение.
• В съвременните славянски езици анафоричното местоимение е не се е запазило като показателно местоимение, каквото то е било в старо-славянския̌т език.

Остана̨лите показателни местоимения то-се-ово-оно са̨ се запазили като показателни местоимения, разбира се в променена форма и не вся̋ко едно от тя̋х нався̋къде. Например, българския̌т език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативните форми на показателните местоимения то или оно са̨ се получили номинативните форми на личното местоимение за 3-ти лице. Във всички съвременни славянски езици, не само в нашия̌т.

Нашия̌т балкано-славянски език е използвал показателните местоимения то-се-ово-оно и най-вече местоимението то при имплементацията на артроманията.

(.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Неуспешен опит за имплементация на артроманията (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Неуспешен опит за имплементация на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

Ако ня̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езиците от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.

И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чужда на романсът и на елинофонията: съ̨ществителните и прилагателните да се скланят различно. В следния̌т пример, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от съ̨ществителното "нации":

• Organisation des Nations Unies
• Organización de las Naciones Unidas
• Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и съ̨ществителното "нации" получават различни окончания:

• United Nations Organization
• Организация Объединённых Наций
• Organizacja Narodów Zjednoczonych
• Организација уједињених нација

Стартираме подразделът с това наблюдение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропейските езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение: именното склонение за съ̨ществителните и прилагателните имена, и местоименното склонение за местоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателните следват именното склонение, досущ като съ̨ществителните.

В балто-славяно-германски обаче местоименното склонение се е разпространило и при прилагателните имена. Преди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.

Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с предпоставен определителен член, произхождащ от старо показателно местоимение, и с числителното едно като неопределителен член. Това положение вероятно е оформено още в рамките на елиноромансът. Обаче в съвременните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е съ̨щия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавските езици.

Стигаме до предполагаемия̌т ход на събитията:

• Пра-германския̌т език въ̨тре във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
• Поради силното си диалектно членение по онова време пра-германския̌т език тръгва по различни пъ̨тища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
• Единия̌т от използваните модели е бил добавяне на ня̋какво показателно местоимение след прилагателното име, за да се изрази определеност.
• Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
• Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от ня̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянските диалекти прихващат този модел.
• Балто-славянските диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
• Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато съ̨ществителното име се съпровожда от прилагателно.
• Имплементацията е частична, защото когато съ̨ществителното име е употребено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на определеност или неопределеност си остана̨ло факултативно (незадължително, с местоимение).
• Такова е положението поне в следните съвременни езици: литовски, латвийски, сръбски, словенски.
• Славянския̌т език използвал формите на анафоричното местоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
• В резултат, във всички съвременни балто-славянски езици, включително в български, прилагателните имена имат две форми - пълна и кратка.
• За пълната форма се прилага местоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното местоимение е към кратката форма.
• Пълната форма на прилагателните имена и досега изразява определеност в следните езици: литовски, латвийски, сръбски, словенски.
• Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът успя̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията, той прави това, като надгражда пълната форма на прилагателните имена.
• Балкано-славянския̌т език надгражда пълната форма на прилагателните имена при имплементация на артроманията въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надгражда стария̌т модел на имплементация.
• Ново-славянските езици (руски, полски, сръбски, ..) не са̨ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
• В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тя̋х обикновено пълната форма на прилагателните се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
• Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспешен, понеже
  • имплементацията била само частична,
  • тя никъде (освен в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
  • и даже е била съвсем загубена в руски и полски.
• В севременния̌т немски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят съ̨ществителните имена, прилагателните имена с атрибутивна функция и прилагателните имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
• В немски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал съ̨щия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
• Стария̌т германски модел, който балто-славянските езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавските езици.
• И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нещо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът са̨ съвсем независими от събитията в скандинавските езици.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Правило за второто мя̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Правило за второто мя̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. скрий правилото ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Целия̌т този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст най-подходящо би било следното определение: енклитика е думичка (обикновено едносрична), която не може да стои най-отпред в словосъчетанието.

Много едносрични думички мога̨т да заемат в словосъчетанието първото мя̋сто и те не са̨ енклитики, проклитики са̨: аз, ти, той, .., не, ще, .., най-различни предлози (на, по, от, ..) и съюзи (и, а, но).

Правилото е следното: енклитиките заемат второто мя̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото мя̋сто, то тя [е енклитика и] заема второто мя̋сто.

Поня̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примери за енклитики в българския̌т език:

• Обичам те. Мразя̨ те. Моля̨ се.
• Аз те обичам. Аз те мразя̨. Аз се моля̨.
• Не те обичам. Не те мразя̨. Не се моля̨.
• Много те обичам. Силно те мразя̨. Горещо се моля̨.
• Виждам те. Гледам те.
• Ясно те виждам. Внимателно те гледам.
• Не те виждам. Не те гледам.
• Хубава си, моя горо. Колко си хубава!
• Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
• Старци се моля̨т Богу горещо. Моля̨т се старци Богу горещо.
• Полное решение задачи. Частичное решение задачи. (Това бя̋ха̨ примери на руски - старото анафорично показателно местоимение е е на второ мя̋сто - било е енклитика.)
• Пълното решение на задачата. Частичното решение на задачата. Решението на задачата е частично. (Това вече е на български - формите на определителния̌т член са̨ енклитики.)

И при първия̌т опит на славянщината да имплементира артроманията, и при успешния̌т втори опит на балкано-славянския̌т, използваните форми на показателните местоимения са̨ имали статут на енклитики.

(.. скрий го правилото ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

При толкова много артромания въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език немало как да не я̨ прихване, още повече че артроманията се оказва силно заразна в Европа и Средиземноморието. В съ̨щност, само гръцкия̌т език стигал, за да се предаде артроманията на нашия̌т език. Когато през 14-ти/15-ти век по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четирите балкански езика, включително нашия̌т, в напълно уврело артроманиакално състояние.

Въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език виждал моделът на артроманията, който гръцкия̌т език използвал - старо показателно местоимение като определителен член и числителното едно като неопределителен член. Освен това, нашия̌т език носел и споменът за първия̌т си неуспешен опит за имплементация на артроманията.

Въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език успя̋л да я̨ имплементира артроманията, като комбинирал горните две неща, прилагайки творчески подход.

Нашия̌т език използвал за определителен член формите на едно от показателните местоимения то-се-ово-оно и най-вече на местоимението то, което имало неутрална конотация. Използваните форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, най-често номинативна, се употребявала като проклитика, тя се развила в лично местоимение за 3-то лице (той, тя, то, те, оно, ..), а не в определителен член. Да си спомним, че гръцкия̌т език и досега ги нема номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно местоимение е, съ̨що с неутрална конотация, както при първия̌т опит? Защото при стартът на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно местоимение, каквото е било в старо-славянския̌т език.

А използвани ли са̨ били като определителни членове показателните местоимения се-ово-оно с конотация за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в некои диалекти в Родопите и оттатък Вардарът. Пример:

• Селото отсам реката е патриаршистко, а селото оттатък реката е екзархийско.
• Селово е патриаршистко, а селоно е екзархийско.

Все пак, в повечето диалекти са̨ остана̨ли само определителни членове, произхождащи от показателното местоимение с неутрална конотация то.

Да си припомним тук и важното правило за мя̋стото на енклитиката в устойчивото словосъчетание. Става дума за правилото за второто мя̋сто на енклитиката в словосъчетанието.

Гледайте на това като на пример за мя̋стото на определителния̌т член в българския̌т език, в нашия̌т български език, в родния̌т ни български език, в езикът ни рòден. Мя̋стото е второто.

По принцип, когато новия̌т определителен член в българския̌т език тря̋бвало да се сложи след прилагателно име, то определителния̌т член се добавял към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростявания в повечето случаи пълните и кратките форми на прилагателните престана̨ли да се различават, освен в мъжки род единствено число. Именно в този случай и досега е видно, че езикът ни използва (надгражда) старата пълна форма на прилагателното име при членуването му. Освен това, виден е и процес на обобщаване (на генерализация).

• От старите форми градъ и градъ-тъ, където членът е -тъ, което именно е старата форма на показателното местоимение то за мъ̨жки род ..
• .. след изпадане на слабите ерове ..
• се получава град и град-ът, където се преосмисля членът да е -ът, ..
• който член се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното старий, ..
• за да се получи съвременното старийът град, ..
• което според възприетия̌т в България русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбележи, че езикът ни в много случаи е престана̨л да съгласува определителния̌т член по род, и е отдал предпочитание на вокалната хармония. Например, всички имена (съ̨ществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Я, получават определителен член -та: селата, полята, реката, ръ̨ката, краката, крачетата, бащата, слугата, съ̨дията, хилядата, бояджията. Аналогично, всички имена (съ̨ществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът си, ако завършват на О или Е, получават определителен член -то: селото, полето, решението, дедото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това явление е това, че формата за мъ̨жки род единствено число -ът, явно слаба и неспособна да заема позицията си след гласна А/О/Е, се замества с -та или -то.

По-подробно относно правилото за членуване на имената в българския̌т език можете да прочетете тук.

Забележка относно неопределителните членове в българския̌т език. В езикът ни има и неопределителни членове един-една-едно-едни, но те в повечето случаи мога̨т да се пропускат. В българския̌т език е в сила правило, че ако името е нечленувано, то името е неопределено и членът, който е изпуснат, е неопределителен. Има обаче изключения от това правило. Например:

Татко, защо снощи забλави да ме вземеш от детската гλадина, че тλя̋бваше госпожица Петλова да ме доведе до в къ̨щи? Един татко не пλави така!

В този случай неопределителния̌т член един е задължителен.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Две балкански характеристики се отнасят за артроманията:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} - основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът, и
• {Балкан‑А2} - допълнителна характеристика на Balkansprachbund-ът.

При разглеждането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманията се гледаше като на идея, като на инфекция (като на зараза), и се наблегаше върху разпространението й. Определение на артроманията беше дадено тук.

Досега в разделът относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} беше изяснен въпросът как нашия̌т балкано-славянски език я̨ е имплементирал артроманията.

• • Ня̋кои изследователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славянщината.
  • Те може би считат артроманията за естествено присъ̨ща на съвременните европейски езици.
  • Те вероятно не биха̨ ѝ посветили отделен балканизъм ..
  • и единственият набиващ се на очи свързан с артроманията балканизъм би бил задпоставеността на определителния̌т член, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
• • В това изложение не можем да избя̋гаме от славянщината.
  • Именно за славянщината артроманията не е характерна.
  • Именно нашия̌т балкано-славянски език я̨ е прихвана̨л артроманията въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.
  • Точно заради нашия̌т балкано-славянски език ..
  • артроманията {Балкан‑2} беше причислена към основните характеристики на Balkansprachbund-ът.
  • Дори специален удобен термин - артромания - се въвежда, ..
  • .. за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, ..
  • .. както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

При стартът на Balkansprachbund-ът гръцкия̌т бил отдавна артроманиакален, такива вероятно били албанския̌т и балкано-романския̌т по онова време. Следователно, имало откъде нашия̌т език да я̨ прихване идеята за артромания - на първо место от гръцкия̌т език, може би некакво влияние в тази посока е оказал и балкано-романския̌т, а за албанския̌т - както си е ясно - нищо не е ясно и нема да ни стане ясно.

И тъй, артроманиакалността на нашия̌т балкано-славянски език е балканщина, обаче начинът на имплементацията на артроманията {Балкан‑А2} в нашия̌т език е славянщина.

Възможността нашия̌т език да я̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителния̌т член като чуждоезично влияние (дори в Balkansprachbund-ът) се изключва, понеже това е по-сложно обяснение, а обяснението като славянско наследство е по-просто. Конкретно, изключва се възможността нашия̌т език да я̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителния̌т член от албанския̌т език (със или без румъ̨нско посредничество).

Задпоставеността на определителния̌т член {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българския̌т език е славянщина. При наличие на артромания {Балкан‑2}, задпоставеността на определителния̌т член {Балкан‑А2} в български си има обяснение в славянския̌т контекст.

Отклонение_1: Освен в балканските езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на определителния̌т член {PostPositionedArticles} съ̨ществува в скандинавските езици, в кюрдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на определителния̌т член в германските езици и по-специално в скандинавските стана дума тук. Обаче германското влияние си е част от славянщината, то е един от факторите, които са̨ я̨ изваяли.

Доколкото в другите романски езици свойството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го ня̋ма, то това свойство в балкано-романски (румъ̨нски) по всека вероятност е чуждо влияние в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славянски) и може би от албански. Вероятно въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-романския̌т език е преструктурирал своя̌т механизъм на определителните членове. Може това да е стана̨ло под албанско влияние още преди стартът Balkansprachbund-ът.

А доколкото историята на албанския̌т език е неизвестна, то за него има две възможности:

• задпоставеността на определителния̌т член {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
• или е влияние от български и румъ̨нски въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.

(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Изоглосата на артроманията в южно-славянския̌т диалектен континуум (.. покажи я̨ ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Изоглосата на артроманията в южно-славянския̌т диалектен континуум (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..

Темата е развита в разделът за сръбския̌т език и Balkansprachbund-ът.

Привеждам откъ̨с оттам:

• {BК}{SR} Изоглоса на артроманията.
  • Това е най-важната изоглоса и именно тя следва да се счита за границата между българския̌т език като балкано-славянски и сръбския̌т език като ново-славянски.
  • ..
  • Докато разликите по предната изоглоса - ятовата граница - са̨ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артроманията е залегна̨ла надъ̨лбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на речта.
  • Докато разлики по предна изоглоса - ятова граница - са̨ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артромания е залегна̨ла надъ̨лбоко в структура на език и в третиране на контекст на реч.
  
  
  • Едва ли човек с ро̀ден ново-славянски език ще може да възстанови пропуснатите в горното изречение определителни членове. Той не би усетил и разликата.
  
  
  • От друга страна, това дълго изречение илюстрира излишеството (редундантността) на артроманията, в което не би требвало да се съмнявате, след като на повечето езици по светът артроманията им е чужда.
  
  
  • Тъ̨рси се очертание на изоглосата на артроманията!

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   13. Aртроманията и разпадът на падежната система в индо-европейските езици (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Aртроманията и разпадът на падежната система в индо-европейските езици (.. скрий ..)  .. към началото ..

Разпадане на падежите при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined} беше причислено към допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът и бе разгледано в детайли там.

Общ поглед накратко. От една страна, общия̌т стремеж при индо-европейските езици е броя̌т на словоформите да намалява. От друга страна, артроманията ги увеличава броя̌т на словоформите при имената. За да надделее общия̌т стремеж, броя̌т на словоформите при имената в случая̌т със артромания требва да намалее повече, отколкото в случая̌т без артромания.

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   14. Принос на артроманията към глаголната система (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   14. Принос на артроманията към глаголната система (.. скрий ..)  .. към началото ..

Към основните характеристики на Balkansprachbund-ът беше причислено свойството {Балкан‑3} (удвояване на допълненията) и бе разгледано в детайли там.

Цитат оттам:

Свойството {Балкан‑3} би могло съ̨що така да се интерпретира като приглаголна артромания, а артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът би требвало в такъв случай да се класифицира като приименна артромания.

Съгласно с oпределението на артроманията, артроманиакалните езици се стремя̨т да не разчитат на контекстът на речта, докато при артронеутралните езици за разшифроване на смисълът контекстът има големо значение.

Да разгледаме следния̌т пример: Осамотена влюбена двойка, младеж и девойка. Младежът казва просто "обичам"-"αγαπώ"-"люблю".

• В артронеутралния̌т случай, виждайки, че само тя е в контекстът, девойката приема, че именно тя е обичаната, и се чувства щастлива.
• В артроманиакалния̌т случай, девойката не може да приеме, че личното местоимение "те"-"σε"-"тебя" е просто пропуснато, и избухва в сълзи: "нима обичаш друга".

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►   15. Aртроманията: препратки (references) (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   15. Aртроманията: препратки (references) (.. скрий ги препратките ..)  .. към началото ..

• christotamarin.blog::Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• christotamarin.blog::Аксиомата за естествените езици
• christotamarin.blog::Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog::Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн в българския̌т език
• christotamarin.blog::Относно истинското правило за членуване на имената в българския̌т език
• Wikipedia: Definiteness

---

►►   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2016-09-21 20:21::
  
  • Q: Нещо за самата дума артромания?
  • A: Думата е измислена и предложена като термин от мене. Вижте например тук. Етимологически произлиза от гръцката дума άρθρα, която означава членове. На английски терминът требва да е OF_Arthromania.


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21::
  
  • Q: ::В. Кандимиров, 2017-05-27 23:49:: Страшно интересно. Твърдението, че артроманията е зараза, ваше мнение ли е, или се среща в литературата?
  • A: ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21:: Думите зараза или инфекция ги употребявам за по-голема изразителност и нагледност. Не съм ги срещал другаде в този контекст. Обикновено се говори за междуезикови влияния. Става дума и за areal features. Освен с думите зараза и инфекция, междуезикови влияния във Balkansprachbund-ът съм ги онагледил с "варене в казан".


• ◄►  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..) (.. свиј&скриј всичко ..) .. to the bottom ..

Досежно артроманијата

• 1. Aртроманијата: предисловие
• 2. Aртроманијата: oпределение (дефиниција)
• 3. Aртроманијата: разпространение
• 4. Aртроманијата и Balkansprachbund-ът
• 5. Aртроманијата и елиноромансът
• 6. Елементи на имплементацијата на артроманијата
• 7. Показателни местоименија в старо-славјански
• 8. Неуспешен опит за имплементацијата на артроманијата
• 9. Правило за второто ме̋сто на енклитиката в словосъчетанието
• 10. Имплементација на артроманијата в балкано-славјански
• 11. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът
• 12. Изоглосата на артроманијата в јужно-славјанскијът диалектен континуум
• 13. Aртроманијата и разпадът на падежната система в индо-европејските езици
• 14. Принос на артроманијата към глаголната система
• 15. Aртроманијата: препратки (references)
• 16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Aртроманијата: предисловие (.. покажи го ..)

▼▼   1. Aртроманијата: предисловие (.. скриј го предисловието ..)

Тематиката за артроманијата {Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} беше изложена изцело в публикацијата за Balkansprachbund-ът, наред с многото други засе̋гащи Balkansprachbund-ът въпроси.

Настојащата публикација повтарја обсѫђането на артроманијата, без да предполага балкански контекст.

Специалнијът удобен термин артроманија (αρθρομανία, arthromania) за означаване на понјатието за граматическата категорија за определеност при имената се въвеђа, за да се подчертае важността на това понјатие, на тази идеја, както в контекстът на лингвистичната археологија, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

---

►►   2. Aртроманијата: oпределение (дефиниција) (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Aртроманијата: oпределение (дефиниција) (.. скриј oпределението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Aртроманијата (граматическата категорија за определеност) изисква за всеки упоменат в речта обект морфологически (формално) да бѫде јасно дали тој (упоменатијът обект) е вече вѫтре в контекстът на речта (тогава обектът е определен) или едва сега влиза в него (тогава обектът е неопределен).

В езиците, на които артроманијата им е чуђа, т.е. в артронеутралните езици, се разчита в подобни случаи просто на контекстът - разчита се контекстът сам да се определја. Там сѫщо така може да се маркира определеност (например, с показателни местоименија) или неопределеност (например, с неопределителни местоименија), но това не се изисква, не е задължително.

Пример - начало на примерът: Куче ме залаја. Куче ме ухапа.

Ако езикът ни беше артронеутрален - ако артроманијата му беше чуђа, то изразът не би бил съвсем јасен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:

• Куче ме залаја. И ме ухапа.
• Куче ме залаја. Това куче ме ухапа.
• Куче ме залаја. Сѫщото куче ме ухапа.
• Куче ме залаја. Друго куче ме ухапа.
• Едно куче ме залаја. Едно куче ме ухапа.
• Едно куче ме залаја. Не̋какво куче ме ухапа.
•   и т.н.

Нашијът език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е сѫщото, то то вече е в контекстът (споменато е, че ме е залајало) и при повторно упоменаване тре̋бва да е в определена форма.

• Куче ме залаја. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
• Куче ме залаја. Кучето ме ухапа. => Сѫщото куче ме е ухапало.

Крај на примерът.

(.. скриј oпределението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Aртроманијата: разпространение (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Aртроманијата: разпространение (.. скриј разпространението ..)  .. към началото ..

Има езици, на които артроманијата им е чуђа. Например, тја е чуђа на рускијът, на полскијът, на латинскијът, на старо-индијскијът (санскрит), на финскијът и естонскијът, на китајскијът, јапонскијът и монголскијът. В сѫщност, на повечето езици по светът артроманијата им е чуђа, повечето езици по светът сѫ артронеутрални.

Чуђа е била артроманијата и на предполагаемијът пра-индо-европејски език, общијът предшественик на индо-европејските езици.

Има езици, на които артроманијата им е частично позната. Например, такива сѫ сръбскијът, словенскијът, турскијът, може би литовскијът и латвијскијът.

Eзиците с пълна имплементација на артроманијата {JO_Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} (категоријата за определеност при имената) можем да ги наречем артроманиакални (arthromaniac).

Артроманиакални сѫ всички балкански, всички романски езици, всички езици от германската група, всички съвременни келтски езици. Това сѫ все индо-европејски езици и при тех артроманијата е нововъведение.

Артроманијата има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Средиземноморието, Европа, Близкијът и Среднијът Изток. Този факт ни навеђа на мисълта, че артроманијата се е разнесла като зараза (като инфекција) из този ареал.

Може би първијът познат артроманиакален език (и предполагаем източник на тази инфекција) е бил египетскијът. Цитат оттук:

The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.

Други отдавна инфектирани с артроманијата езици сѫ западно-семитските: финикијски, еврејски, арабски, все сѫседи на египетскијът. Или те сѫ породили артроманијата и сѫ заразили с неја̨ египетскијът, или обратното - те сѫ се заразили от египетскијът. Как да е.

Преди гръцкијът и после латинскијът да стана̨т основните езици на Средиземноморието, в предкласическата епоха, не̋колко века преди Александър Македонски и преди пуническите војни, над Средиземноморието властвал финикијскијът език. Гръцкијът език много неща попил от финикијскијът. Едно от те̋х било писмеността, буквите. Другото било артроманијата. Забележете, че нај-старите текстове на гръцки сѫ отпреди тази зараза - Илиадата и Одисејата на Омир не сѫ артроманиакални. Класическијът гръцки език - след инфекцијата - вече е артроманиакален.

От гръцкијът език, веројатно чрез елиноромансът, заразени с артроманија се оказали романските, германските, келтските. Инфекцијата се предавала нататък: унгарскијът веројатно се заразил от немскијът, а езикът на баските - от романсът.

Нашијът български език ја̨ прихвана̨л артроманијата вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът.

От своја страна, арабскијът език заразил с артроманија персијскијът и кјурдскијът. Циганскијът език ја̨ е прихвана̨л артроманијата по-скоро от гръцкијът.

(.. скриј го разпространението на артроманијата ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Aртроманијата и Balkansprachbund-ът (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Aртроманијата и Balkansprachbund-ът (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Балкано-романскијът език и гръцкијът език сѫ ја̨ притежавали артроманијата отпреди Balkansprachbund-ът и поради това артроманијата е вклјучена в списъкът на определјащите характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑1}, като нај-важната му характеристика.

Нашијът език (балкано-славјанскијът) е прихвана̨л артроманијата {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът. Нашијът език е имплементирал артроманијата при вторијът си опит след неуспешен първи опит от времето на славјанскијът си период.

Нај-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

Артроманијата {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{JO_Arthromania} се числи към основните балкански характеристики заради българскијът език, да го отдели от сръбскијът.

Сред допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът е причислена {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, задпоставенијът определителен член.

Kак балкано-романскијът (влашкијът) е съчетал артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присѫща на целијът романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем в контекстът на Balkansprachbund-ът.

(.. скриј ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Aртроманијата и елиноромансът (.. покажи тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Aртроманијата и елиноромансът (.. скриј го елиноромансът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Предполага се, че механизмът, по којто романските, германските и келтските езици сѫ ја̨ прихвана̨ли артроманијата, е пак езиков съјуз - сѫщијът механизъм, по којто и нашијът език ја̨ е прихвана̨л.

Предлагам Sprachbund със следната датировка:

• от моментът, когато Римската империја завладјава це̋ла Јужна Европа вклјучително Балканите, Анадолът, Сирија, Палестина, Либија
• до разпадът на романсът на отделни романски езици след 5-ти век.

Предлаганите означенија JO_ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс сѫ работни. Бих ги заменил с по-подходјащо означение, ако не̋кој се сети.

Другите параметри на този Sprachbund освен датировката оставјам недоопределени.

Сред пълноправните членове на елиноромансът задължително тре̋бва да присѫтстват елинофонијата и романсът. Това сѫ били двата основни разговорни езика в Римската империја и те със сигурност сѫ си взаимодејствали помеђу си.

Сред характерстиките на елиноромансът, определјащите или допълнителните, тре̋бва да влизат поне следните:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}. Нај-важната характеристика на елиноромансът.
  Категорија "определеност" при имената. {JO_Arthromania}{Артроманија}.
• {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}.
  Аналитичен перфект по моделът FactumHabet. {FactumHabet}
• {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}.
  Еднакво изразјаване на местоположение и посока. {LiA}
• {Елинороманс‑4}{Балкан‑А5}.
  Разпадане на падежите при имената (или поне сѫществено опростјаване на склонитбените модели). {CaseSystemDeclined}
• {Елинороманс‑5}{Балкан‑А6}.
  Сравнителна степен на прилагателните. {PioMai}
• {Елинороманс‑6}{Балкан‑АE1}.
  Синтаксис с относителни изрази вместо с причастија. {RelativePhrases}

При влизането си в елиноромансът елинофонијата притежава само артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът влиза без нито една от шестте гореизброени характеристики. И двата езика, елинофонијата и романсът, при закриването на елиноромансът (5-6-ти век) излизат натоварени с всичките шест.

Периодът от 6-ти до 9-ти век след Христа не влиза в нито един от двата езикови съјуза, нито в елиноромансът, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемонија на елинофонијата на Балканите.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът? Със сигурност не̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-член е албанскијът език. В познатото си от 15-ти век състојание тој притежава всичките шест гореизброени характеристики, но тој би могъл да ги е придобил не в елиноромансът, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанскијът език е кандидат-член на елиноромансът. Не̋кои други палеобалкански езици - тракијски, македонски, илиријски - сѫщо. Но реалното състојание не го знаем и не̋ма как да го узнаем.

Нашијът език (славјанскијът, старо-славјанскијът, старо-българскијът) е познат в състојанието си от крајът на 9-ти век. Тогава тој не притежавал нито една от характеристиките {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Не̋ма как да е участвал в елиноромансът.

Нещо повече, славјанскијът език от 9-ти век не притежавал нито една от основните характеристиките на Balkansprachbund-ът, a от допълнителните притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel}, може би {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}, и формално погледна̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъј, за славјанскијът език се знае, че не е членувал в елиноромансът, и следователно славјанскијът език не може да се отъђестви с не̋кој палеобалкански език, којто е кандидат-член на елиноромансът. В частност, славјанскијът език не може да се отъђестви с тракијски.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът?

Всички засвидетелствани езици от германската група, древни или съвременни, ја̨ имат артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{JO_Arthromania}. Предполага се, че и пра-германскијът език, общијът предшественик на германските езици, сѫщо така е бил артроманиакален, доста преди такъв да стане романсът. И още нещо: повечето съвременни германски езици ја̨ имат и характеристиката {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet}. Следователно, елиноромансът има кандидат-членове и от германската група езици. Това поставја интересен териториален проблем - къде пра-германските диалекти сѫ се срещна̨ли с елинофонијата, и то след като самата тја прихвана̨ла артроманијата. Нај-близкијът до умът ми отговор е "по Нашенско".

Всички съвременни келтски езици ја̨ имат артроманијата {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{JO_Arthromania}. Веројатно, елиноромансът има кандидат-членове и от келтската група езици.

(.. скриј го елиноромансът ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Елементи на имплементацијата на артроманијата (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Елементи на имплементацијата на артроманијата (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Обикновено артроманијата се имплементира чрез определителни и неопределителни членове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпределителните членове обикновено произхођат от показателни местоименија - така е в гръцки, романски, славјански, германски. Често формите им сѫ изтъркани от употреба: например в български крајното Т в членните форми обикновено се пропуска: пѫтја̌т към градът. Определителнијът член може да се замести с не̋какво местоимение (например показателно), за което се знае, че маркира определеност. Ако в не̋каква ситуација определителнијът член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуација неопределителнијът член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален.

Неопределителните членове обикновено произхођат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славјански, германски. Често формите им сѫ изтъркани от употреба: например в англијски. Неопределителнијът член може да се замести с не̋какво местоимение (например неопределително). Ако в не̋каква ситуација неопределителнијът член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуација определителнијът член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален. Обикновено в българскијът език е така: неопределителните членове се пропускат, дори за те̋х не се говори в българската граматика, а определителните членове сѫ задължителни и в българската граматика се наричат просто членове.

Забележка за романски, славјански и гръцки.

• На тези езици не̋кога артроманијата им е била чуђа (за гръцки - доста отдавна, в предкласическијът период). Т.е. не̋мало определителни членове не̋кога в тези езици.
• В тези езици не̋кога не̋мало и лични местоименија в 3-то лице (това не̋ма връзка с артроманијата).
• Тези езици по-късно развили и лични местоименија в 3-то лице, и определителни членове, изхођајки все от показателните си местоименија.
• Уточнение_1: Само балкано-славјанскијът (българскијът) език развил определителни членове, ново-славјанските езици (руски, полски, сръбски, ..) не успели да ја̨ имплементират артроманијата.
• Уточнение_2: Гръцкијът език и досега ги не̋ма номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.
• Следствие_1: В гръцкијът език съвпадат акузативните форми (формите за винителен падеж) на определителнијът член и на личното местоимение в 3-то лице.
• Следствие_2: Сѫщото е верно и за френскијът език:
  • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван ја̨ давам на Петър.
  • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му ја̨ дадох на Стефан.
• Следствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, различни от формите на определителнијът член:
  • От латинските illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното местоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на определителнијът член le, la, les, съвпадащи с акузативните форми на личното местоимение за 3-то лице.
• Следствие_4: Славјанскијът език е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектите: тој-тја-то-те в стандартнијът български, он-она-оно-они по диалектите. Това сѫ номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице, които в славјански сѫ иновативни (и затова сѫ диалектно зависими), а в гръцки ги не̋ма.

Крај на забележката.

(.. скриј ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Показателни местоименија в старо-славјански (.. покажи ги тука ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Показателни местоименија в старо-славјански (.. скриј ги ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

Целијът този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic). По-добре прочетете учебник по старо-български/старо-славјански език.

Склонение се нарича схемата на изменение на дума (име - сѫществително, прилагателно, числително, или местоимение) по число, по падеж и по род. Детајли на склонението в даден език мога̨т да се намерја̨т в съответните учебници и справочници.

В ред индоевропејски езици (славјански, германски, и т.н.) мога̨т да се отделја̨т два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение.

В старо-славјанскијът език имало пет показателни местоименија, все̋ко от те̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, все̋ко от те̋х със следи в съвременнијът ни език. В долната таблица сѫ изброени номинативно-акузативните им форми за среден род в единствено число:

• местоимение е: анафорично местоимение, неутрална конотација
• местоимение то: неутрална конотација
• местоимение се: конотација за близост
• местоимение ово: конотација за близост
• местоимение оно: конотација за отдалеченост

Относно анафоричното местоимение е:

• В този контекст гледајте на думата анафорично като на име, като на идентификација, а не като на класификација.
• Номинативните форми не се употребјавали самостојателно - срещали се например в относителните местоименија: "е-же" значело "което".
• Във всички съвременни славјански езици, както и в нашијът, косвените форми на анафоричното местоимение сѫ дали косвените форми на личното местоимение за 3-ти лице: го, ја̨, ги (их), му, ѝ, им.
• Понеже старите форми на предлозите {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато след такъв предлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употребени анафорично местоимение, крајната съгласна Н от старата форма на предлогът полепна̨ла по анафоричното местоимение и така се получили днешните пълни форми на личното местоимение: него, нему, неја̨(, них). Така стана̨ло във всички съвременни славјански езици, не само в нашијът.
• При първијът неуспешен опит на славјанскијът език да ја̨ имплементира артроманијата било използвано именно анафоричното местоимение.
• В съвременните славјански езици анафоричното местоимение е не се е запазило като показателно местоимение, каквото то е било в старо-славјанскијът език.

Остана̨лите показателни местоименија то-се-ово-оно сѫ се запазили като показателни местоименија, разбира се в променена форма и не все̋ко едно от те̋х навсе̋къде. Например, българскијът език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативните форми на показателните местоименија то или оно сѫ се получили номинативните форми на личното местоимение за 3-ти лице. Във всички съвременни славјански езици, не само в нашијът.

Нашијът балкано-славјански език е използвал показателните местоименија то-се-ово-оно и нај-вече местоимението то при имплементацијата на артроманијата.

(.. скриј ги ..)  (.. покажи ги там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Неуспешен опит за имплементација на артроманијата (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Неуспешен опит за имплементација на артроманијата (.. скриј ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

Ако не̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвијски и славјански, бихме могли да използваме терминът балто-славјански. Ако добавим и езиците от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славјано-германски.

И тъј, има една балто-славјано-германска характеристика, којато е съвършено чуђа на романсът и на елинофонијата: сѫществителните и прилагателните да се скланјат различно. В следнијът пример, при романсът и елинофонијата, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

• Organisation des Nations Unies
• Organización de las Naciones Unidas
• Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

Докато в англијски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончанија:

• United Nations Organization
• Организация Объединённых Наций
• Organizacja Narodów Zjednoczonych
• Организација уједињених нација

Стартираме подразделът с това наблјудение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропејските езици се наблјудават два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение: именното склонение за сѫществителните и прилагателните имена, и местоименното склонение за местоименијата. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателните следват именното склонение, досущ като сѫществителните.

В балто-славјано-германски обаче местоименното склонение се е разпространило и при прилагателните имена. Преди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблјудение.

Елинофонијата и нео-романсът имплементират артроманијата по идентичен начин - с предпоставен определителен член, произхођащ от старо показателно местоимение, и с числителното едно като неопределителен член. Това положение веројатно е оформено още в рамките на елиноромансът. Обаче в съвременните германските езици се наблјудават два модела: единијът модел е сѫщијът, както при нео-романсът и елинофонијата (немски, англијски), а другијът е моделът на скандинавските езици.

Стигаме до предполагаемијът ход на събитијата:

• Пра-германскијът език вѫтре във или под влијанието на елиноромансът ја̨ прихваща артроманијата.
• Поради силното си диалектно членение по онова време пра-германскијът език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементација на артроманијата.
• Единијът от използваните модели е бил добавјане на не̋какво показателно местоимение след прилагателното име, за да се изрази определеност.
• Това не бил единственијът модел за имплементација на артроманијата в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
• Поради влијание откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от не̋какъв тогавашен централно-европејски Sprachbund, балто-славјанските диалекти прихващат този модел.
• Балто-славјанските диалекти и в частност славјанскијът език по моделът, заимстван от германски, частично ја̨ имплементират артроманијата.
• Имплементацијата е частична, защото обхваща само случајът, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
• Имплементацијата е частична, защото когато сѫществителното име е употребено самостојателно, без прилагателно, маркирането на определеност или неопределеност си остана̨ло факултативно (незадължително, с местоимение).
• Такова е положението поне в следните съвременни езици: литовски, латвијски, сръбски, словенски.
• Славјанскијът език използвал формите на анафоричното местоимение е за тази си частична имплементација на артроманијата.
• В резултат, във всички съвременни балто-славјански езици, вклјучително в български, прилагателните имена имат две форми - пълна и кратка.
• За пълната форма се прилага местоименното склонение, понеже тја е образувана с добавјане на анафоричното местоимение е към кратката форма.
• Пълната форма на прилагателните имена и досега изразјава определеност в следните езици: литовски, латвијски, сръбски, словенски.
• Когато нашијът балкано-славјански (български) език вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът успе̋ва да ја̨ имплементира напълно артроманијата, тој прави това, като надграђа пълната форма на прилагателните имена.
• Балкано-славјанскијът език надграђа пълната форма на прилагателните имена при имплементација на артроманијата вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа старијът модел на имплементација.
• Ново-славјанските езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацијата на артроманијата, за разлика от балкано-славјанскијът.
• В езици като руски и полски частичната имплементација на артроманијата се е загубила. При те̋х обикновено пълната форма на прилагателните се използва с атрибутивна функција, а кратката форма - с предикативна функција.
• Опитът за имплементација на артроманијата в балто-славјански по този модел се счита за неуспешен, понеже
  • имплементацијата била само частична,
  • тја никъде (освен в балкано-славјански) не е била надградена до пълна
  • и даже е била съвсем загубена в руски и полски.
• В севременнијът немски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланјат сѫществителните имена, прилагателните имена с атрибутивна функција и прилагателните имена с предикативна функција. То и в англијски е така, но там разнообразието е минимално.
• В немски и англијски старијът модел за имплементација на артроманијата е бил забравен, и е възтържествувал сѫщијът модел, којто се използва от нео-романсът и елинофонијата.
• Старијът германски модел, којто балто-славјанските езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементација на артроманијата в скандинавските езици.
• И в нашијът балкано-славјански език стана̨ло нещо подобно, но събитијата в Balkansprachbund-ът сѫ съвсем независими от събитијата в скандинавските езици.

(.. скриј ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Правило за второто ме̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Правило за второто ме̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. скриј правилото ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Целијът този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст нај-подходјащо би било следното определение: енклитика е думичка (обикновено едносрична), којато не може да стои нај-отпред в словосъчетанието.

Много едносрични думички мога̨т да заемат в словосъчетанието първото ме̋сто и те не сѫ енклитики, проклитики сѫ: аз, ти, тој, .., не, ще, .., нај-различни предлози (на, по, от, ..) и съјузи (и, а, но).

Правилото е следното: енклитиките заемат второто ме̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото ме̋сто, то тја [е енклитика и] заема второто ме̋сто.

Поне̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примери за енклитики в българскијът език:

• Обичам те. Мразја̨ те. Молја̨ се.
• Аз те обичам. Аз те мразја̨. Аз се молја̨.
• Не те обичам. Не те мразја̨. Не се молја̨.
• Много те обичам. Силно те мразја̨. Горещо се молја̨.
• Виђам те. Гледам те.
• Јасно те виђам. Внимателно те гледам.
• Не те виђам. Не те гледам.
• Хубава си, моја горо. Колко си хубава!
• Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
• Старци се молја̨т Богу горещо. Молја̨т се старци Богу горещо.
• Полное решение задачи. Частичное решение задачи. (Това бе̋ха̨ примери на руски - старото анафорично показателно местоимение е е на второ ме̋сто - било е енклитика.)
• Пълното решение на задачата. Частичното решение на задачата. Решението на задачата е частично. (Това вече е на български - формите на определителнијът член сѫ енклитики.)

И при първијът опит на славјанщината да имплементира артроманијата, и при успешнијът втори опит на балкано-славјанскијът, използваните форми на показателните местоименија сѫ имали статут на енклитики.

(.. скриј го правилото ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Имплементација на артроманијата в балкано-славјански (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Имплементација на артроманијата в балкано-славјански (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

При толкова много артроманија вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът нашијът балкано-славјански език немало как да не ја̨ прихване, още повече че артроманијата се оказва силно заразна в Европа и Средиземноморието. В сѫщност, само гръцкијът език стигал, за да се предаде артроманијата на нашијът език. Когато през 14-ти/15-ти век по Нашенско дошъл турскијът език, тој заварил и четирите балкански езика, вклјучително нашијът, в напълно уврело артроманиакално състојание.

Вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът нашијът балкано-славјански език виђал моделът на артроманијата, којто гръцкијът език използвал - старо показателно местоимение като определителен член и числителното едно като неопределителен член. Освен това, нашијът език носел и споменът за първијът си неуспешен опит за имплементација на артроманијата.

Вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът нашијът балкано-славјански език успе̋л да ја̨ имплементира артроманијата, като комбинирал горните две неща, прилагајки творчески подход.

Нашијът език използвал за определителен член формите на едно от показателните местоименија то-се-ово-оно и нај-вече на местоимението то, което имало неутрална конотација. Използваните форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, нај-често номинативна, се употребјавала като проклитика, тја се развила в лично местоимение за 3-то лице (тој, тја, то, те, оно, ..), а не в определителен член. Да си спомним, че гръцкијът език и досега ги нема номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно местоимение е, сѫщо с неутрална конотација, както при първијът опит? Защото при стартът на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно местоимение, каквото е било в старо-славјанскијът език.

А използвани ли сѫ били като определителни членове показателните местоименија се-ово-оно с конотација за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в некои диалекти в Родопите и оттатък Вардарът. Пример:

• Селото отсам реката е патриаршистко, а селото оттатък реката е екзархијско.
• Селово е патриаршистко, а селоно е екзархијско.

Все пак, в повечето диалекти сѫ остана̨ли само определителни членове, произхођащи от показателното местоимение с неутрална конотација то.

Да си припомним тук и важното правило за ме̋стото на енклитиката в устојчивото словосъчетание. Става дума за правилото за второто ме̋сто на енклитиката в словосъчетанието.

Гледајте на това като на пример за ме̋стото на определителнијът член в българскијът език, в нашијът български език, в роднијът ни български език, в езикът ни рòден. Ме̋стото е второто.

По принцип, когато новијът определителен член в българскијът език тре̋бвало да се сложи след прилагателно име, то определителнијът член се добавјал към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростјаванија в повечето случаи пълните и кратките форми на прилагателните престана̨ли да се различават, освен в мъжки род единствено число. Именно в този случај и досега е видно, че езикът ни използва (надграђа) старата пълна форма на прилагателното име при членуването му. Освен това, виден е и процес на обобщаване (на генерализација).

• От старите форми градъ и градъ-тъ, където членът е -тъ, което именно е старата форма на показателното местоимение то за мѫжки род ..
• .. след изпадане на слабите ерове ..
• се получава град и град-ът, където се преосмислја членът да е -ът, ..
• којто член се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното стариј, ..
• за да се получи съвременното старийът град, ..
• което според възприетијът в Българија русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбележи, че езикът ни в много случаи е престана̨л да съгласува определителнијът член по род, и е отдал предпочитание на вокалната хармонија. Например, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Ја, получават определителен член -та: селата, полјата, реката, рѫката, краката, крачетата, бащата, слугата, сѫдијата, хилјадата, бојаџијата. Аналогично, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът си, ако завършват на О или Е, получават определителен член -то: селото, полето, решението, дедото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това јавление е това, че формата за мѫжки род единствено число -ът, јавно слаба и неспособна да заема позицијата си след гласна А/О/Е, се замества с -та или -то.

По-подробно относно правилото за членуване на имената в българскијът език можете да прочетете тук.

Забележка относно неопределителните членове в българскијът език. В езикът ни има и неопределителни членове един-една-едно-едни, но те в повечето случаи мога̨т да се пропускат. В българскијът език е в сила правило, че ако името е нечленувано, то името е неопределено и членът, којто е изпуснат, е неопределителен. Има обаче изклјученија от това правило. Например:

Татко, защо снощи забλави да ме вземеш от детската гλадина, че тλе̋бваше госпожица Петλова да ме доведе до в кѫщи? Един татко не пλави така!

В този случај неопределителнијът член един е задължителен.

(.. скриј ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   11. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Две балкански характеристики се отнасјат за артроманијата:

• {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} - основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът, и
• {Балкан‑А2} - допълнителна характеристика на Balkansprachbund-ът.

При разглеждането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманијата се гледаше като на идеја, като на инфекција (като на зараза), и се наблегаше върху разпространението ј. Определение на артроманијата беше дадено тук.

Досега в разделът относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} беше изјаснен въпросът как нашијът балкано-славјански език ја̨ е имплементирал артроманијата.

• • Не̋кои изследователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славјанщината.
  • Те може би считат артроманијата за естествено присѫща на съвременните европејски езици.
  • Те веројатно не биха̨ ѝ посветили отделен балканизъм ..
  • и единственијат набиващ се на очи свързан с артроманијата балканизъм би бил задпоставеността на определителнијът член, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
• • В това изложение не можем да избе̋гаме от славјанщината.
  • Именно за славјанщината артроманијата не е характерна.
  • Именно нашијът балкано-славјански език ја̨ е прихвана̨л артроманијата вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът.
  • Точно заради нашијът балкано-славјански език ..
  • артроманијата {Балкан‑2} беше причислена към основните характеристики на Balkansprachbund-ът.
  • Дори специален удобен термин - артроманија - се въвеђа, ..
  • .. за да се подчертае важността на това понјатие, на тази идеја, ..
  • .. както в контекстът на лингвистичната археологија, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

При стартът на Balkansprachbund-ът гръцкијът бил отдавна артроманиакален, такива веројатно били албанскијът и балкано-романскијът по онова време. Следователно, имало откъде нашијът език да ја̨ прихване идејата за артроманија - на първо место от гръцкијът език, може би некакво влијание в тази посока е оказал и балкано-романскијът, а за албанскијът - както си е јасно - нищо не е јасно и нема да ни стане јасно.

И тъј, артроманиакалността на нашијът балкано-славјански език е балканщина, обаче начинът на имплементацијата на артроманијата {Балкан‑А2} в нашијът език е славјанщина.

Възможността нашијът език да ја̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителнијът член като чуђоезично влијание (дори в Balkansprachbund-ът) се изклјучва, понеже това е по-сложно објаснение, а објаснението като славјанско наследство е по-просто. Конкретно, изклјучва се възможността нашијът език да ја̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителнијът член от албанскијът език (със или без румѫнско посредничество).

Задпоставеността на определителнијът член {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българскијът език е славјанщина. При наличие на артроманија {Балкан‑2}, задпоставеността на определителнијът член {Балкан‑А2} в български си има објаснение в славјанскијът контекст.

Отклонение_1: Освен в балканските езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на определителнијът член {PostPositionedArticles} сѫществува в скандинавските езици, в кјурдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на определителнијът член в германските езици и по-специално в скандинавските стана дума тук. Обаче германското влијание си е част от славјанщината, то е един от факторите, които сѫ ја̨ извајали.

Доколкото в другите романски езици својството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го не̋ма, то това својство в балкано-романски (румѫнски) по всека веројатност е чуђо влијание в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славјански) и може би от албански. Веројатно вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-романскијът език е преструктурирал својът механизъм на определителните членове. Може това да е стана̨ло под албанско влијание още преди стартът Balkansprachbund-ът.

А доколкото историјата на албанскијът език е неизвестна, то за него има две възможности:

• задпоставеността на определителнијът член {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
• или е влијание от български и румѫнски вѫтре в котелът на Balkansprachbund-ът.

(.. скриј ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

---

►►   12. Изоглосата на артроманијата в јужно-славјанскијът диалектен континуум (.. покажи ја̨ ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Изоглосата на артроманијата в јужно-славјанскијът диалектен континуум (.. скриј ја̨ ..)  .. към началото ..

Темата е развита в разделът за сръбскијът език и Balkansprachbund-ът.

Привеждам откѫс оттам:

• {BК}{SR} Изоглоса на артроманијата.
  • Това е нај-важната изоглоса и именно тја следва да се счита за границата међу българскијът език като балкано-славјански и сръбскијът език като ново-славјански.
  • ..
  • Докато разликите по предната изоглоса - јатовата граница - сѫ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артроманијата е залегна̨ла надѫлбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на речта.
  • Докато разлики по предна изоглоса - јатова граница - сѫ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артроманија е залегна̨ла надѫлбоко в структура на език и в третиране на контекст на реч.
  
  
  • Едва ли човек с ро̀ден ново-славјански език ще може да възстанови пропуснатите в горното изречение определителни членове. Тој не би усетил и разликата.
  
  
  • От друга страна, това дълго изречение илјустрира излишеството (редундантността) на артроманијата, в което не би требвало да се съмнјавате, след като на повечето езици по светът артроманијата им е чуђа.
  
  
  • Тѫрси се очертание на изоглосата на артроманијата!

(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   13. Aртроманијата и разпадът на падежната система в индо-европејските езици (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Aртроманијата и разпадът на падежната система в индо-европејските езици (.. скриј ..)  .. към началото ..

Разпадане на падежите при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined} беше причислено към допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът и бе разгледано в детајли там.

Общ поглед накратко. От една страна, общијът стремеж при индо-европејските езици е бројът на словоформите да намалјава. От друга страна, артроманијата ги увеличава бројът на словоформите при имената. За да надделее общијът стремеж, бројът на словоформите при имената в случајът със артроманија требва да намалее повече, отколкото в случајът без артроманија.

(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   14. Принос на артроманијата към глаголната система (.. покажи ..)  .. към началото ..

▼▼   14. Принос на артроманијата към глаголната система (.. скриј ..)  .. към началото ..

Към основните характеристики на Balkansprachbund-ът беше причислено својството {Балкан‑3} (удвојаване на допълненијата) и бе разгледано в детајли там.

Цитат оттам:

Својството {Балкан‑3} би могло сѫщо така да се интерпретира като приглаголна артроманија, а артроманијата {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът би требвало в такъв случај да се класифицира като приименна артроманија.

Съгласно с oпределението на артроманијата, артроманиакалните езици се стремја̨т да не разчитат на контекстът на речта, докато при артронеутралните езици за разшифроване на смисълът контекстът има големо значение.

Да разгледаме следнијът пример: Осамотена влјубена двојка, младеж и девојка. Младежът казва просто "обичам"-"αγαπώ"-"люблю".

• В артронеутралнијът случај, виђајки, че само тја е в контекстът, девојката приема, че именно тја е обичаната, и се чувства щастлива.
• В артроманиакалнијът случај, девојката не може да приеме, че личното местоимение "те"-"σε"-"тебя" е просто пропуснато, и избухва в сълзи: "нима обичаш друга".

(.. скриј ..)  .. към началото ..

---

►►   15. Aртроманијата: препратки (references) (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   15. Aртроманијата: препратки (references) (.. скриј ги препратките ..)  .. към началото ..

• christotamarin.blog::Относно Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз
• christotamarin.blog::Аксиомата за естествените езици
• christotamarin.blog::Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog::Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн в българския̌т език
• christotamarin.blog::Относно истинското правило за членуване на имената в българскијът език
• Wikipedia: Definiteness

---

►►   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2016-09-21 20:21::
  
  • Q: Нещо за самата дума артроманија?
  • A: Думата е измислена и предложена като термин от мене. Вижте например тук. Етимологически произлиза от гръцката дума άρθρα, којато означава членове. На англијски терминът требва да е JO_Arthromania.


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21::
  
  • Q: ::В. Кандимиров, 2017-05-27 23:49:: Страшно интересно. Твърдението, че артроманијата е зараза, ваше мнение ли е, или се среща в литературата?
  • A: ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21:: Думите зараза или инфекција ги употребјавам за по-голема изразителност и нагледност. Не съм ги срещал другаде в този контекст. Обикновено се говори за међуезикови влијанија. Става дума и за areal features. Освен с думите зараза и инфекција, међуезикови влијанија във Balkansprachbund-ът съм ги онагледил с "варене в казан".


• ◄►  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokazhi vsichko ..) (.. svij&skrij vsichko ..) .. to the bottom ..

Dosezhno artromaniata

• 1. Artromaniata: predislovie
• 2. Artromaniata: opredelenie (definicia)
• 3. Artromaniata: razprostranenie
• 4. Artromaniata i Balkansprachbund-ut
• 5. Artromaniata i elinoromansut
• 6. Elementi na implementaciata na artromaniata
• 7. Pokazatelni mestoimenia v staro-slavjanski
• 8. Neyspeshen opit za implementaciata na artromaniata
• 9. Pravilo za vtoroto mehsto na enklitikata v slovosuchetanieto
• 10. Implementacia na artromaniata v balkano-slavjanski
• 11. Zadpostaven opredelitelen chlen v Balkansprachbund-ut
• 12. Izoglosata na artromaniata v jyzhno-slavjanskiut dialekten kontinyym
• 13. Artromaniata i razpadut na padezhnata sistema v indo-evropejskite ezici
• 14. Prinos na artromaniata kum glagolnata sistema
• 15. Artromaniata: prepratki (references)
• 16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Artromaniata: predislovie (.. pokazhi go ..)

▼▼   1. Artromaniata: predislovie (.. skrij go predislovieto ..)

Tematikata za artromaniata {Arthromania}{Elinoromans‑1}{Balkan‑2} beshe izlozhena izcelo v pyblikaciata za Balkansprachbund-ut, nared s mnogoto drygi zasehgaqi Balkansprachbund-ut vuprosi.

Nastojaqata pyblikacia povtarja obsughaneto na artromaniata, bez da predpolaga balkanski kontekst.

Specialniut ydoben termin artromania (αρθρομανία, arthromania) za oznachavane na ponjatieto za gramaticheskata kategoria za opredelenost pri imenata se vuvegha, za da se podchertae vazhnostta na tova ponjatie, na tazi ideja, kakto v kontekstut na lingvistichnata arxeologia, taka i v kontekstut na deskriptivnata lingvistika.

---

►►   2. Artromaniata: opredelenie (definicia) (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   2. Artromaniata: opredelenie (definicia) (.. skrij opredelenieto ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

Artromaniata (gramaticheskata kategoria za opredelenost) iziskva za vseki ypomenat v rechta obekt morfologicheski (formalno) da bude jasno dali toj (ypomenatiut obekt) e veche vutre v kontekstut na rechta (togava obektut e opredelen) ili edva sega vliza v nego (togava obektut e neopredelen).

V ezicite, na koito artromaniata im e chygha, t.e. v artroneytralnite ezici, se razchita v podobni slychai prosto na kontekstut - razchita se kontekstut sam da se opredelja. Tam suqo taka mozhe da se markira opredelenost (naprimer, s pokazatelni mestoimenia) ili neopredelenost (naprimer, s neopredelitelni mestoimenia), no tova ne se iziskva, ne e zadulzhitelno.

Primer - nachalo na primerut: Kyche me zalaja. Kyche me yxapa.

Ako ezikut ni beshe artroneytralen - ako artromaniata my beshe chygha, to izrazut ne bi bil suvsem jasen, no bixme mogli, razbira se, da go ytochnim:

• Kyche me zalaja. I me yxapa.
• Kyche me zalaja. Tova kyche me yxapa.
• Kyche me zalaja. Suqoto kyche me yxapa.
• Kyche me zalaja. Drygo kyche me yxapa.
• Edno kyche me zalaja. Edno kyche me yxapa.
• Edno kyche me zalaja. Nehkakvo kyche me yxapa.
•   i t.n.

Nashiut ezik obache e artromaniakalen. Ako vtoroto kyche e suqoto, to to veche e v kontekstut (spomenato e, che me e zalajalo) i pri povtorno ypomenavane trehbva da e v opredelena forma.

• Kyche me zalaja. Kyche me yxapa. => Drygo kyche me e yxapalo.
• Kyche me zalaja. Kycheto me yxapa. => Suqoto kyche me e yxapalo.

Kraj na primerut.

(.. skrij opredelenieto ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   3. Artromaniata: razprostranenie (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   3. Artromaniata: razprostranenie (.. skrij razprostranenieto ..)  .. kum nachaloto ..

Ima ezici, na koito artromaniata im e chygha. Naprimer, tja e chygha na ryskiut, na polskiut, na latinskiut, na staro-indijskiut (sanskrit), na finskiut i estonskiut, na kitajskiut, japonskiut i mongolskiut. V suqnost, na povecheto ezici po svetut artromaniata im e chygha, povecheto ezici po svetut su artroneytralni.

Chygha e bila artromaniata i na predpolagaemiut pra-indo-evropejski ezik, obqiut predshestvenik na indo-evropejskite ezici.

Ima ezici, na koito artromaniata im e chastichno poznata. Naprimer, takiva su srubskiut, slovenskiut, tyrskiut, mozhe bi litovskiut i latvijskiut.

Ezicite s pulna implementacia na artromaniata {LA_Arthromania}{Elinoromans‑1}{Balkan‑2} (kategoriata za opredelenost pri imenata) mozhem da gi narechem artromaniakalni (arthromaniac).

Artromaniakalni su vsichki balkanski, vsichki romanski ezici, vsichki ezici ot germanskata grypa, vsichki suvremenni keltski ezici. Tova su vse indo-evropejski ezici i pri tex artromaniata e novovuvedenie.

Artromaniata ima svurzan (contiguous) areal na razprostranenie - Sredizemnomorieto, Evropa, Blizkiut i Sredniut Iztok. Tozi fakt ni navegha na misulta, che artromaniata se e raznesla kato zaraza (kato infekcia) iz tozi areal.

Mozhe bi purviut poznat artromaniakalen ezik (i predpolagaem iztochnik na tazi infekcia) e bil egipetskiut. Citat ottyk:

The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.

Drygi otdavna infektirani s artromaniata ezici su zapadno-semitskite: finikijski, evrejski, arabski, vse susedi na egipetskiut. Ili te su porodili artromaniata i su zarazili s nejų egipetskiut, ili obratnoto - te su se zarazili ot egipetskiut. Kak da e.

Predi gruckiut i posle latinskiut da stanut osnovnite ezici na Sredizemnomorieto, v predklasicheskata epoxa, nehkolko veka predi Aleksandur Makedonski i predi pynicheskite vojni, nad Sredizemnomorieto vlastval finikijskiut ezik. Gruckiut ezik mnogo neqa popil ot finikijskiut. Edno ot tehx bilo pismenostta, bykvite. Drygoto bilo artromaniata. Zabelezhete, che naj-starite tekstove na grucki su otpredi tazi zaraza - Iliadata i Odisejata na Omir ne su artromaniakalni. Klasicheskiut grucki ezik - sled infekciata - veche e artromaniakalen.

Ot gruckiut ezik, verojatno chrez elinoromansut, zarazeni s artromania se okazali romanskite, germanskite, keltskite. Infekciata se predavala natatuk: yngarskiut verojatno se zarazil ot nemskiut, a ezikut na baskite - ot romansut.

Nashiut bulgarski ezik jų prixvanul artromaniata vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut.

Ot svoja strana, arabskiut ezik zarazil s artromania persijskiut i kjyrdskiut. Ciganskiut ezik jų e prixvanul artromaniata po-skoro ot gruckiut.

(.. skrij go razprostranenieto na artromaniata ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   4. Artromaniata i Balkansprachbund-ut (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   4. Artromaniata i Balkansprachbund-ut (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

Balkano-romanskiut ezik i gruckiut ezik su jų pritezhavali artromaniata otpredi Balkansprachbund-ut i poradi tova artromaniata e vkljychena v spisukut na opredeljaqite xarakteristiki na elinoromansut kato {Elinoromans‑1}, kato naj-vazhnata my xarakteristika.

Nashiut ezik (balkano-slavjanskiut) e prixvanul artromaniata {Balkan‑2}{Elinoromans‑1} vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut. Nashiut ezik e implementiral artromaniata pri vtoriut si opit sled neyspeshen purvi opit ot vremeto na slavjanskiut si period.

Naj-vazhnata xarakteristika na Balkansprachbund-ut e {Balkan‑1}{Gen=Dat}.

Artromaniata {Balkan‑2}{Elinoromans‑1}{LA_Arthromania} se chisli kum osnovnite balkanski xarakteristiki zaradi bulgarskiut ezik, da go otdeli ot srubskiut.

Sred dopulnitelnite xarakteristiki na Balkansprachbund-ut e prichislena {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles}, zadpostaveniut opredelitelen chlen.

Kak balkano-romanskiut (vlashkiut) e suchetal artromaniata {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}, prisuqa na celiut romans, sus {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles}, e interesen problem v kontekstut na Balkansprachbund-ut.

(.. skrij ..)  (.. pokazhi tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   5. Artromaniata i elinoromansut (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   5. Artromaniata i elinoromansut (.. skrij go elinoromansut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

Predpolaga se, che mexanizmut, po kojto romanskite, germanskite i keltskite ezici su jų prixvanuli artromaniata, e pak ezikov sujyz - suqiut mexanizum, po kojto i nashiut ezik jų e prixvanul.

Predlagam Sprachbund sus slednata datirovka:

• ot momentut, kogato Rimskata imperia zavladjava cehla Jyzhna Evropa vkljychitelno Balkanite, Anadolut, Siria, Palestina, Libia
• do razpadut na romansut na otdelni romanski ezici sled 5-ti vek.

Predlaganite oznachenia LA_ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund i po-kratkoto elinoromans su rabotni. Bix gi zamenil s po-podxodjaqo oznachenie, ako nehkoj se seti.

Drygite parametri na tozi Sprachbund osven datirovkata ostavjam nedoopredeleni.

Sred pulnopravnite chlenove na elinoromansut zadulzhitelno trehbva da prisutstvat elinofoniata i romansut. Tova su bili dvata osnovni razgovorni ezika v Rimskata imperia i te sus sigyrnost su si vzaimodejstvali pomeghy si.

Sred xarakterstikite na elinoromansut, opredeljaqite ili dopulnitelnite, trehbva da vlizat pone slednite:

• {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}. Naj-vazhnata xarakteristika na elinoromansut.
  Kategoria "opredelenost" pri imenata. {LA_Arthromania}{Artromania}.
• {Elinoromans‑2}{Balkan‑AR3}.
  Analitichen perfekt po modelut FactumHabet. {FactumHabet}
• {Elinoromans‑3}{Balkan‑A1}.
  Ednakvo izrazjavane na mestopolozhenie i posoka. {LiA}
• {Elinoromans‑4}{Balkan‑A5}.
  Razpadane na padezhite pri imenata (ili pone suqestveno oprostjavane na sklonitbenite modeli). {CaseSystemDeclined}
• {Elinoromans‑5}{Balkan‑A6}.
  Sravnitelna stepen na prilagatelnite. {PioMai}
• {Elinoromans‑6}{Balkan‑AE1}.
  Sintaksis s otnositelni izrazi vmesto s prichastia. {RelativePhrases}

Pri vlizaneto si v elinoromansut elinofoniata pritezhava samo artromaniata {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}, a romansut vliza bez nito edna ot shestte goreizbroeni xarakteristiki. I dvata ezika, elinofoniata i romansut, pri zakrivaneto na elinoromansut (5-6-ti vek) izlizat natovareni s vsichkite shest.

Periodut ot 6-ti do 9-ti vek sled Xrista ne vliza v nito edin ot dvata ezikovi sujyza, nito v elinoromansut, nito v Balkansprachbund-ut. Tova e period na xegemonia na elinofoniata na Balkanite.

Koi drygi ezici bixu mogli da chlenyvat v elinoromansut? Sus sigyrnost nehma kak da znaem.

Purvo, kandidat-chlen e albanskiut ezik. V poznatoto si ot 15-ti vek sustojanie toj pritezhava vsichkite shest goreizbroeni xarakteristiki, no toj bi mogul da gi e pridobil ne v elinoromansut, a po-kusno, edva v Balkansprachbund-ut. Kak da e. Albanskiut ezik e kandidat-chlen na elinoromansut. Nehkoi drygi paleobalkanski ezici - trakijski, makedonski, ilirijski - suqo. No realnoto sustojanie ne go znaem i nehma kak da go yznaem.

Nashiut ezik (slavjanskiut, staro-slavjanskiut, staro-bulgarskiut) e poznat v sustojanieto si ot krajut na 9-ti vek. Togava toj ne pritezhaval nito edna ot xarakteristikite {Elinoromans‑1}..{Elinoromans‑5}. Nehma kak da e ychastval v elinoromansut.

Neqo poveche, slavjanskiut ezik ot 9-ti vek ne pritezhaval nito edna ot osnovnite xarakteristikite na Balkansprachbund-ut, a ot dopulnitelnite pritezhaval samo {Balkan‑A8}{MidCentralVowel}, mozhe bi {Elinoromans‑6}{Balkan‑AE1}{RelativePhrases}, i formalno poglednuto {Balkan‑A9} i {Balkan‑AR4}{Unsprezece}.

I tuj, za slavjanskiut ezik se znae, che ne e chlenyval v elinoromansut, i sledovatelno slavjanskiut ezik ne mozhe da se otughestvi s nehkoj paleobalkanski ezik, kojto e kandidat-chlen na elinoromansut. V chastnost, slavjanskiut ezik ne mozhe da se otughestvi s trakijski.

Koi drygi ezici bixu mogli da chlenyvat v elinoromansut?

Vsichki zasvidetelstvani ezici ot germanskata grypa, drevni ili suvremenni, jų imat artromaniata {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}{LA_Arthromania}. Predpolaga se, che i pra-germanskiut ezik, obqiut predshestvenik na germanskite ezici, suqo taka e bil artromaniakalen, dosta predi takuv da stane romansut. I oqe neqo: povecheto suvremenni germanski ezici jų imat i xarakteristikata {Elinoromans‑2}{Balkan‑AR3}{FactumHabet}. Sledovatelno, elinoromansut ima kandidat-chlenove i ot germanskata grypa ezici. Tova postavja interesen teritorialen problem - kude pra-germanskite dialekti su se sreqnuli s elinofoniata, i to sled kato samata tja prixvanula artromaniata. Naj-blizkiut do ymut mi otgovor e "po Nashensko".

Vsichki suvremenni keltski ezici jų imat artromaniata {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}{LA_Arthromania}. Verojatno, elinoromansut ima kandidat-chlenove i ot keltskata grypa ezici.

(.. skrij go elinoromansut ..)  (.. pokazhi go tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   6. Elementi na implementaciata na artromaniata (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   6. Elementi na implementaciata na artromaniata (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

Obiknoveno artromaniata se implementira chrez opredelitelni i neopredelitelni chlenove (definite and indefinite articles, ορjστjκά καj αόρjστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Opredelitelnite chlenove obiknoveno proizxoghat ot pokazatelni mestoimenia - taka e v grucki, romanski, slavjanski, germanski. Chesto formite im su izturkani ot ypotreba: naprimer v bulgarski krajnoto T v chlennite formi obiknoveno se propyska: putjut kum gradut. Opredelitelniut chlen mozhe da se zamesti s nehkakvo mestoimenie (naprimer pokazatelno), za koeto se znae, che markira opredelenost. Ako v nehkakva sityacia opredelitelniut chlen mozhe da se propysne, bez da e zamesten, to v tazi sityacia neopredelitelniut chlen stava zadulzhitelen - inache ezikut ne bi bil artromaniakalen.

Neopredelitelnite chlenove obiknoveno proizxoghat ot chislitelnoto edno - taka e v grucki, romanski, slavjanski, germanski. Chesto formite im su izturkani ot ypotreba: naprimer v anglijski. Neopredelitelniut chlen mozhe da se zamesti s nehkakvo mestoimenie (naprimer neopredelitelno). Ako v nehkakva sityacia neopredelitelniut chlen mozhe da se propysne, bez da e zamesten, to v tazi sityacia opredelitelniut chlen stava zadulzhitelen - inache ezikut ne bi bil artromaniakalen. Obiknoveno v bulgarskiut ezik e taka: neopredelitelnite chlenove se propyskat, dori za tehx ne se govori v bulgarskata gramatika, a opredelitelnite chlenove su zadulzhitelni i v bulgarskata gramatika se narichat prosto chlenove.

Zabelezhka za romanski, slavjanski i grucki.

• Na tezi ezici nehkoga artromaniata im e bila chygha (za grucki - dosta otdavna, v predklasicheskiut period). T.e. nehmalo opredelitelni chlenove nehkoga v tezi ezici.
• V tezi ezici nehkoga nehmalo i lichni mestoimenia v 3-to lice (tova nehma vruzka s artromaniata).
• Tezi ezici po-kusno razvili i lichni mestoimenia v 3-to lice, i opredelitelni chlenove, izxoghajki vse ot pokazatelnite si mestoimenia.
• Ytochnenie_1: Samo balkano-slavjanskiut (bulgarskiut) ezik razvil opredelitelni chlenove, novo-slavjanskite ezici (ryski, polski, srubski, ..) ne yspeli da jų implementirat artromaniata.
• Ytochnenie_2: Gruckiut ezik i dosega gi nehma nominativnite formi na lichnoto mestoimenie v 3-to lice.
• Sledstvie_1: V gruckiut ezik suvpadat akyzativnite formi (formite za vinitelen padezh) na opredelitelniut chlen i na lichnoto mestoimenie v 3-to lice.
• Sledstvie_2: Suqoto e verno i za frenskiut ezik:
  • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Knigata na Ivan jų davam na Petur.
  • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Bytilkata my jų dadox na Stefan.
• Sledstvie_3: V imenitelen padezh zaradi akcentyvaneto romansut e razvil formi na lichnoto mestoimenie za 3-to lice, razlichni ot formite na opredelitelniut chlen:
  • Ot latinskite illud, illum, illus, illa[m], illes vuv frenski ot edna strana se polychavat nominativni formi na lichnoto mestoimenie il[s] i elle[s], a ot dryga strana formi na opredelitelniut chlen le, la, les, suvpadaqi s akyzativnite formi na lichnoto mestoimenie za 3-to lice.
• Sledstvie_4: Slavjanskiut ezik e razvil formi na lichnoto mestoimenie za 3-to lice, otlichavaqi se po dialektite: toj-tja-to-te v standartniut bulgarski, on-ona-ono-oni po dialektite. Tova su nominativnite formi na lichnoto mestoimenie v 3-to lice, koito v slavjanski su inovativni (i zatova su dialektno zavisimi), a v grucki gi nehma.

Kraj na zabelezhkata.

(.. skrij ..)  (.. pokazhi tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   7. Pokazatelni mestoimenia v staro-slavjanski (.. pokazhi gi tyka ..)  (.. pokazhi gi tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   7. Pokazatelni mestoimenia v staro-slavjanski (.. skrij gi ..)  (.. pokazhi gi tam ..)  .. kum nachaloto ..

Celiut tozi podrazdel e otklonenie ot osnovnata tema (off-topic). Po-dobre prochetete ychebnik po staro-bulgarski/staro-slavjanski ezik.

Sklonenie se naricha sxemata na izmenenie na dyma (ime - suqestvitelno, prilagatelno, chislitelno, ili mestoimenie) po chislo, po padezh i po rod. Detajli na sklonenieto v daden ezik mogut da se namerjųt v suotvetnite ychebnici i spravochnici.

V red indoevropejski ezici (slavjanski, germanski, i t.n.) mogut da se otdeljųt dva tipa sklonenie: imenno sklonenie i mestoimenno sklonenie.

V staro-slavjanskiut ezik imalo pet pokazatelni mestoimenia, vsehko ot tehx s edna ot tri vuzmozhni konotacii - neytralna, za blizost ili za otdalechenost, vsehko ot tehx sus sledi v suvremenniut ni ezik. V dolnata tablica su izbroeni nominativno-akyzativnite im formi za sreden rod v edinstveno chislo:

• mestoimenie e: anaforichno mestoimenie, neytralna konotacia
• mestoimenie to: neytralna konotacia
• mestoimenie se: konotacia za blizost
• mestoimenie ovo: konotacia za blizost
• mestoimenie ono: konotacia za otdalechenost

Otnosno anaforichnoto mestoimenie e:

• V tozi kontekst gledajte na dymata anaforichno kato na ime, kato na identifikacia, a ne kato na klasifikacia.
• Nominativnite formi ne se ypotrebjavali samostojatelno - sreqali se naprimer v otnositelnite mestoimenia: "e-zhe" znachelo "koeto".
• Vuv vsichki suvremenni slavjanski ezici, kakto i v nashiut, kosvenite formi na anaforichnoto mestoimenie su dali kosvenite formi na lichnoto mestoimenie za 3-ti lice: go, jų, gi (ix), my, ih, im.
• Ponezhe starite formi na predlozite {VU,SU,KU} bili {VUN,SUN,KUN}, kogato sled takuv predlog {VU,SU,KU} bilo ypotrebeni anaforichno mestoimenie, krajnata suglasna N ot starata forma na predlogut polepnula po anaforichnoto mestoimenie i taka se polychili dneshnite pulni formi na lichnoto mestoimenie: nego, nemy, nejų(, nix). Taka stanulo vuv vsichki suvremenni slavjanski ezici, ne samo v nashiut.
• Pri purviut neyspeshen opit na slavjanskiut ezik da jų implementira artromaniata bilo izpolzvano imenno anaforichnoto mestoimenie.
• V suvremennite slavjanski ezici anaforichnoto mestoimenie e ne se e zapazilo kato pokazatelno mestoimenie, kakvoto to e bilo v staro-slavjanskiut ezik.

Ostanulite pokazatelni mestoimenia to-se-ovo-ono su se zapazili kato pokazatelni mestoimenia, razbira se v promenena forma i ne vsehko edno ot tehx navsehkude. Naprimer, bulgarskiut ezik e dobavil -va, za da se polychi tova i onova.

Ot nominativnite formi na pokazatelnite mestoimenia to ili ono su se polychili nominativnite formi na lichnoto mestoimenie za 3-ti lice. Vuv vsichki suvremenni slavjanski ezici, ne samo v nashiut.

Nashiut balkano-slavjanski ezik e izpolzval pokazatelnite mestoimenia to-se-ovo-ono i naj-veche mestoimenieto to pri implementaciata na artromaniata.

(.. skrij gi ..)  (.. pokazhi gi tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   8. Neyspeshen opit za implementacia na artromaniata (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   8. Neyspeshen opit za implementacia na artromaniata (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..

Ako nehkoe tvurdenie go izkazvame za litovski, latvijski i slavjanski, bixme mogli da izpolzvame terminut balto-slavjanski. Ako dobavim i ezicite ot germanskata grypa, togava bixme mogli da izpolzvame terminut balto-slavjano-germanski.

I tuj, ima edna balto-slavjano-germanska xarakteristika, kojato e suvursheno chygha na romansut i na elinofoniata: suqestvitelnite i prilagatelnite da se sklanjat razlichno. V sledniut primer, pri romansut i elinofoniata, prilagatelnoto "obedineni" ne se tretira razlichno ot suqestvitelnoto "nacii":

• Organisation des Nations Unies
• Organización de las Naciones Unidas
• Οργανjσμός Ηνωμένων Εθνών

Dokato v anglijski-ryski-polski-srubski, prilagatelnoto "obedineni" i suqestvitelnoto "nacii" polychavat razlichni okonchania:

• United Nations Organization
• Организация Объединённых Наций
• Organizacja Narodów Zjednoczonych
• Организација уједињених нација

Startirame podrazdelut s tova nabljydenie.

Stana veche dyma, che obiknoveno v indoevropejskite ezici se nabljydavat dva tipa sklonenie: imenno sklonenie i mestoimenno sklonenie: imennoto sklonenie za suqestvitelnite i prilagatelnite imena, i mestoimennoto sklonenie za mestoimeniata. V grucki ezik i v romanskite ezici e taka: prilagatelnite sledvat imennoto sklonenie, dosyq kato suqestvitelnite.

V balto-slavjano-germanski obache mestoimennoto sklonenie se e razprostranilo i pri prilagatelnite imena. Predi da si otgovorim na vuprosut kak e stanulo tova, da formylirame oqe edno nabljydenie.

Elinofoniata i neo-romansut implementirat artromaniata po identichen nachin - s predpostaven opredelitelen chlen, proizxoghaq ot staro pokazatelno mestoimenie, i s chislitelnoto edno kato neopredelitelen chlen. Tova polozhenie verojatno e oformeno oqe v ramkite na elinoromansut. Obache v suvremennite germanskite ezici se nabljydavat dva modela: ediniut model e suqiut, kakto pri neo-romansut i elinofoniata (nemski, anglijski), a drygiut e modelut na skandinavskite ezici.

Stigame do predpolagaemiut xod na subitiata:

• Pra-germanskiut ezik vutre vuv ili pod vlianieto na elinoromansut jų prixvaqa artromaniata.
• Poradi silnoto si dialektno chlenenie po onova vreme pra-germanskiut ezik trugva po razlichni putiqa i probva razlichni modeli za implementacia na artromaniata.
• Ediniut ot izpolzvanite modeli e bil dobavjane na nehkakvo pokazatelno mestoimenie sled prilagatelnoto ime, za da se izrazi opredelenost.
• Tova ne bil edinstveniut model za implementacia na artromaniata v germanski, no za momentut samo tozi model qe ni interesyva.
• Poradi vlianie otkum germanski, teritorialno razpolozheno v centralna Evropa, mozhe bi kato chast ot nehkakuv togavashen centralno-evropejski Sprachbund, balto-slavjanskite dialekti prixvaqat tozi model.
• Balto-slavjanskite dialekti i v chastnost slavjanskiut ezik po modelut, zaimstvan ot germanski, chastichno jų implementirat artromaniata.
• Implementaciata e chastichna, zaqoto obxvaqa samo slychajut, kogato imeto ima atribyt, t.e. kogato suqestvitelnoto ime se suprovogha ot prilagatelno.
• Implementaciata e chastichna, zaqoto kogato suqestvitelnoto ime e ypotrebeno samostojatelno, bez prilagatelno, markiraneto na opredelenost ili neopredelenost si ostanulo fakyltativno (nezadulzhitelno, s mestoimenie).
• Takova e polozhenieto pone v slednite suvremenni ezici: litovski, latvijski, srubski, slovenski.
• Slavjanskiut ezik izpolzval formite na anaforichnoto mestoimenie e za tazi si chastichna implementacia na artromaniata.
• V rezyltat, vuv vsichki suvremenni balto-slavjanski ezici, vkljychitelno v bulgarski, prilagatelnite imena imat dve formi - pulna i kratka.
• Za pulnata forma se prilaga mestoimennoto sklonenie, ponezhe tja e obrazyvana s dobavjane na anaforichnoto mestoimenie e kum kratkata forma.
• Pulnata forma na prilagatelnite imena i dosega izrazjava opredelenost v slednite ezici: litovski, latvijski, srubski, slovenski.
• Kogato nashiut balkano-slavjanski (bulgarski) ezik vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut yspehva da jų implementira napulno artromaniata, toj pravi tova, kato nadgragha pulnata forma na prilagatelnite imena.
• Balkano-slavjanskiut ezik nadgragha pulnata forma na prilagatelnite imena pri implementacia na artromaniata vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut, no ne nadgragha stariut model na implementacia.
• Novo-slavjanskite ezici (ryski, polski, srubski, ..) ne su pravili vtori opit za implementaciata na artromaniata, za razlika ot balkano-slavjanskiut.
• V ezici kato ryski i polski chastichnata implementacia na artromaniata se e zagybila. Pri tehx obiknoveno pulnata forma na prilagatelnite se izpolzva s atribytivna fynkcia, a kratkata forma - s predikativna fynkcia.
• Opitut za implementacia na artromaniata v balto-slavjanski po tozi model se schita za neyspeshen, ponezhe
  • implementaciata bila samo chastichna,
  • tja nikude (osven v balkano-slavjanski) ne e bila nadgradena do pulna
  • i dazhe e bila suvsem zagybena v ryski i polski.
• V sevremenniut nemski polozhenieto prilicha na tova v ryski i polski: razlichno se sklanjat suqestvitelnite imena, prilagatelnite imena s atribytivna fynkcia i prilagatelnite imena s predikativna fynkcia. To i v anglijski e taka, no tam raznoobrazieto e minimalno.
• V nemski i anglijski stariut model za implementacia na artromaniata e bil zabraven, i e vuzturzhestvyval suqiut model, kojto se izpolzva ot neo-romansut i elinofoniata.
• Stariut germanski model, kojto balto-slavjanskite ezici neqastno zaimstvali, bil dorazvit do pulna implementacia na artromaniata v skandinavskite ezici.
• I v nashiut balkano-slavjanski ezik stanulo neqo podobno, no subitiata v Balkansprachbund-ut su suvsem nezavisimi ot subitiata v skandinavskite ezici.

(.. skrij ..)  (.. pokazhi tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   9. Pravilo za vtoroto mehsto na enklitikata v slovosuchetanieto (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   9. Pravilo za vtoroto mehsto na enklitikata v slovosuchetanieto (.. skrij praviloto ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..

Celiut tozi podrazdel e otklonenie ot osnovnata tema (off-topic).

Za tozi kontekst naj-podxodjaqo bi bilo slednoto opredelenie: enklitika e dymichka (obiknoveno ednosrichna), kojato ne mozhe da stoi naj-otpred v slovosuchetanieto.

Mnogo ednosrichni dymichki mogut da zaemat v slovosuchetanieto purvoto mehsto i te ne su enklitiki, proklitiki su: az, ti, toj, .., ne, qe, .., naj-razlichni predlozi (na, po, ot, ..) i sujyzi (i, a, no).

Praviloto e slednoto: enklitikite zaemat vtoroto mehsto v slovosuchetanieto. S drygi dymi, ako edna ednosrichna dymichka ne mozhe da zaema v slovosuchetanieto purvoto mehsto, to tja [e enklitika i] zaema vtoroto mehsto.

Ponehkoga tova pravilo se naricha zakon na Wackernagel.

Primeri za enklitiki v bulgarskiut ezik:

• Obicham te. Mrazjų te. Moljų se.
• Az te obicham. Az te mrazjų. Az se moljų.
• Ne te obicham. Ne te mrazjų. Ne se moljų.
• Mnogo te obicham. Silno te mrazjų. Goreqo se moljų.
• Vigham te. Gledam te.
• Jasno te vigham. Vnimatelno te gledam.
• Ne te vigham. Ne te gledam.
• Xybava si, moja goro. Kolko si xybava!
• Pozhelavam ti go. Ot surdce ti go pozhelavam.
• Starci se moljųt Bogy goreqo. Moljųt se starci Bogy goreqo.
• Polnoe reshenie zadachi. Chastichnoe reshenie zadachi. (Tova behxu primeri na ryski - staroto anaforichno pokazatelno mestoimenie e e na vtoro mehsto - bilo e enklitika.)
• Pulnoto reshenie na zadachata. Chastichnoto reshenie na zadachata. Reshenieto na zadachata e chastichno. (Tova veche e na bulgarski - formite na opredelitelniut chlen su enklitiki.)

I pri purviut opit na slavjanqinata da implementira artromaniata, i pri yspeshniut vtori opit na balkano-slavjanskiut, izpolzvanite formi na pokazatelnite mestoimenia su imali statyt na enklitiki.

(.. skrij go praviloto ..)  (.. pokazhi go tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   10. Implementacia na artromaniata v balkano-slavjanski (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   10. Implementacia na artromaniata v balkano-slavjanski (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

Pri tolkova mnogo artromania vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut nashiut balkano-slavjanski ezik nemalo kak da ne jų prixvane, oqe poveche che artromaniata se okazva silno zarazna v Evropa i Sredizemnomorieto. V suqnost, samo gruckiut ezik stigal, za da se predade artromaniata na nashiut ezik. Kogato prez 14-ti/15-ti vek po Nashensko doshul tyrskiut ezik, toj zavaril i chetirite balkanski ezika, vkljychitelno nashiut, v napulno yvrelo artromaniakalno sustojanie.

Vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut nashiut balkano-slavjanski ezik vighal modelut na artromaniata, kojto gruckiut ezik izpolzval - staro pokazatelno mestoimenie kato opredelitelen chlen i chislitelnoto edno kato neopredelitelen chlen. Osven tova, nashiut ezik nosel i spomenut za purviut si neyspeshen opit za implementacia na artromaniata.

Vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut nashiut balkano-slavjanski ezik yspehl da jų implementira artromaniata, kato kombiniral gornite dve neqa, prilagajki tvorcheski podxod.

Nashiut ezik izpolzval za opredelitelen chlen formite na edno ot pokazatelnite mestoimenia to-se-ovo-ono i naj-veche na mestoimenieto to, koeto imalo neytralna konotacia. Izpolzvanite formi imali statyt na enklitiki. Ako edna takava forma, naj-chesto nominativna, se ypotrebjavala kato proklitika, tja se razvila v lichno mestoimenie za 3-to lice (toj, tja, to, te, ono, ..), a ne v opredelitelen chlen. Da si spomnim, che gruckiut ezik i dosega gi nema nominativnite formi na lichnoto mestoimenie v 3-to lice.

Zaqo ne bilo izpolzvano anaforichnoto pokazatelno mestoimenie e, suqo s neytralna konotacia, kakto pri purviut opit? Zaqoto pri startut na Balkansprachbund-ut to veche ne bilo pokazatelno mestoimenie, kakvoto e bilo v staro-slavjanskiut ezik.

A izpolzvani li su bili kato opredelitelni chlenove pokazatelnite mestoimenia se-ovo-ono s konotacia za blizost ili otdalechenost? Da, i dosega se izpolzvat v nekoi dialekti v Rodopite i ottatuk Vardarut. Primer:

• Seloto otsam rekata e patriarshistko, a seloto ottatuk rekata e ekzarxijsko.
• Selovo e patriarshistko, a selono e ekzarxijsko.

Vse pak, v povecheto dialekti su ostanuli samo opredelitelni chlenove, proizxoghaqi ot pokazatelnoto mestoimenie s neytralna konotacia to.

Da si pripomnim tyk i vazhnoto pravilo za mehstoto na enklitikata v ystojchivoto slovosuchetanie. Stava dyma za praviloto za vtoroto mehsto na enklitikata v slovosuchetanieto.

Gledajte na tova kato na primer za mehstoto na opredelitelnijut chlen v bulgarskijut ezik, v nashijut bulgarski ezik, v rodnijut ni bulgarski ezik, v ezikut ni ròden. Mehstoto e vtoroto.

Po princip, kogato noviut opredelitelen chlen v bulgarskiut ezik trehbvalo da se slozhi sled prilagatelno ime, to opredelitelniut chlen se dobavjal kum pulnata forma na prilagatelnoto ime. No zaradi foneticheski oprostjavania v povecheto slychai pulnite i kratkite formi na prilagatelnite prestanuli da se razlichavat, osven v muzhki rod edinstveno chislo. Imenno v tozi slychaj i dosega e vidno, che ezikut ni izpolzva (nadgragha) starata pulna forma na prilagatelnoto ime pri chlenyvaneto my. Osven tova, viden e i proces na obobqavane (na generalizacia).

• Ot starite formi градъ i градъ-тъ, kudeto chlenut e -тъ, koeto imenno e starata forma na pokazatelnoto mestoimenie to za muzhki rod ..
• .. sled izpadane na slabite erove ..
• se polychava град i град-ът, kudeto se preosmislja chlenut da e -ut, ..
• kojto chlen se obobqava i se prilaga i kum pulnata forma na prilagatelnoto starij, ..
• za da se polychi suvremennoto старийът град, ..
• koeto spored vuzprietiut v Bulgaria rysofilski pravopis e стария̌т град.

Stryva si da se otbelezhi, che ezikut ni v mnogo slychai e prestanul da suglasyva opredelitelniut chlen po rod, i e otdal predpochitanie na vokalnata xarmonia. Naprimer, vsichki imena (suqestvitelni, prilagatelni, chislitelni), nezavisimo ot rod i chislo, ako zavurshvat na A ili Ja, polychavat opredelitelen chlen -ta: selata, poljata, rekata, rukata, krakata, krachetata, baqata, slygata, sudiata, xiljadata, bojaxhiata. Analogichno, vsichki imena (suqestvitelni, prilagatelni, chislitelni) ot edinstveno chislo, nezavisimo ot rodut si, ako zavurshvat na O ili E, polychavat opredelitelen chlen -to: seloto, poleto, reshenieto, dedoto, chichoto, atasheto, kracheto, ednoto. Edinstvenoto osobeno v tova javlenie e tova, che formata za muzhki rod edinstveno chislo -ut, javno slaba i nesposobna da zaema poziciata si sled glasna A/O/E, se zamestva s -ta ili -to.

Po-podrobno otnosno praviloto za chlenyvane na imenata v bulgarskiut ezik mozhete da prochetete tyk.

Zabelezhka otnosno neopredelitelnite chlenove v bulgarskiut ezik. V ezikut ni ima i neopredelitelni chlenove edin-edna-edno-edni, no te v povecheto slychai mogut da se propyskat. V bulgarskiut ezik e v sila pravilo, che ako imeto e nechlenyvano, to imeto e neopredeleno i chlenut, kojto e izpysnat, e neopredelitelen. Ima obache izkljychenia ot tova pravilo. Naprimer:

Tatko, zaqo snoqi zabλavi da me vzemesh ot detskata gλadina, che tλehbvashe gospozhica Petλova da me dovede do v kuqi? Edin tatko ne pλavi taka!

V tozi slychaj neopredelitelniut chlen edin e zadulzhitelen.

(.. skrij ..)  (.. pokazhi tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   11. Zadpostaven opredelitelen chlen v Balkansprachbund-ut (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   11. Zadpostaven opredelitelen chlen v Balkansprachbund-ut (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)  .. kum nachaloto ..

Dve balkanski xarakteristiki se otnasjat za artromaniata:

• {Elinoromans‑1}{Balkan‑2} - osnovna xarakteristika na elinoromansut i na Balkansprachbund-ut, i
• {Balkan‑A2} - dopulnitelna xarakteristika na Balkansprachbund-ut.

Pri razglezhdaneto na {Elinoromans‑1}{Balkan‑2} na artromaniata se gledashe kato na ideja, kato na infekcia (kato na zaraza), i se nablegashe vurxy razprostranenieto j. Opredelenie na artromaniata beshe dadeno tyk.

Dosega v razdelut otnosno dopulnitelnata xarakteristika {Balkan‑A2} beshe izjasnen vuprosut kak nashiut balkano-slavjanski ezik jų e implementiral artromaniata.

• • Nehkoi izsledovateli na Balkansprachbund-ut mozhe bi ne se interesyvat ot slavjanqinata.
  • Te mozhe bi schitat artromaniata za estestveno prisuqa na suvremennite evropejski ezici.
  • Te verojatno ne bixu ih posvetili otdelen balkanizum ..
  • i edinstveniat nabivaq se na ochi svurzan s artromaniata balkanizum bi bil zadpostavenostta na opredelitelniut chlen, t.e. {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles}.
• • V tova izlozhenie ne mozhem da izbehgame ot slavjanqinata.
  • Imenno za slavjanqinata artromaniata ne e xarakterna.
  • Imenno nashiut balkano-slavjanski ezik jų e prixvanul artromaniata vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut.
  • Tochno zaradi nashiut balkano-slavjanski ezik ..
  • artromaniata {Balkan‑2} beshe prichislena kum osnovnite xarakteristiki na Balkansprachbund-ut.
  • Dori specialen ydoben termin - artromania - se vuvegha, ..
  • .. za da se podchertae vazhnostta na tova ponjatie, na tazi ideja, ..
  • .. kakto v kontekstut na lingvistichnata arxeologia, taka i v kontekstut na deskriptivnata lingvistika.

Pri startut na Balkansprachbund-ut gruckiut bil otdavna artromaniakalen, takiva verojatno bili albanskiut i balkano-romanskiut po onova vreme. Sledovatelno, imalo otkude nashiut ezik da jų prixvane idejata za artromania - na purvo mesto ot gruckiut ezik, mozhe bi nekakvo vlianie v tazi posoka e okazal i balkano-romanskiut, a za albanskiut - kakto si e jasno - niqo ne e jasno i nema da ni stane jasno.

I tuj, artromaniakalnostta na nashiut balkano-slavjanski ezik e balkanqina, obache nachinut na implementaciata na artromaniata {Balkan‑A2} v nashiut ezik e slavjanqina.

Vuzmozhnostta nashiut ezik da jų e prixvanul {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles} zadpostavenostta na opredelitelniut chlen kato chyghoezichno vlianie (dori v Balkansprachbund-ut) se izkljychva, ponezhe tova e po-slozhno objasnenie, a objasnenieto kato slavjansko nasledstvo e po-prosto. Konkretno, izkljychva se vuzmozhnostta nashiut ezik da jų e prixvanul {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles} zadpostavenostta na opredelitelniut chlen ot albanskiut ezik (sus ili bez rymunsko posrednichestvo).

Zadpostavenostta na opredelitelniut chlen {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles} v bulgarskiut ezik e slavjanqina. Pri nalichie na artromania {Balkan‑2}, zadpostavenostta na opredelitelniut chlen {Balkan‑A2} v bulgarski si ima objasnenie v slavjanskiut kontekst.

Otklonenie_1: Osven v balkanskite ezici {,BG,RO,AL}, zadpostavenost na opredelitelniut chlen {PostPositionedArticles} suqestvyva v skandinavskite ezici, v kjyrdski i vuv farsi.

Otklonenie_2: Za zadpostavenostta na opredelitelniut chlen v germanskite ezici i po-specialno v skandinavskite stana dyma tyk. Obache germanskoto vlianie si e chast ot slavjanqinata, to e edin ot faktorite, koito su jų izvajali.

Dokolkoto v drygite romanski ezici svojstvoto {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles} go nehma, to tova svojstvo v balkano-romanski (rymunski) po vseka verojatnost e chygho vlianie v Balkansprachbund-ut: ot bulgarski (balkano-slavjanski) i mozhe bi ot albanski. Verojatno vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut balkano-romanskiut ezik e prestryktyriral svojut mexanizum na opredelitelnite chlenove. Mozhe tova da e stanulo pod albansko vlianie oqe predi startut Balkansprachbund-ut.

A dokolkoto istoriata na albanskiut ezik e neizvestna, to za nego ima dve vuzmozhnosti:

• zadpostavenostta na opredelitelniut chlen {Balkan‑A2} ili e sobstvena xarakteristika na albanski,
• ili e vlianie ot bulgarski i rymunski vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut.

(.. skrij ..)  (.. pokazhi tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   12. Izoglosata na artromaniata v jyzhno-slavjanskiut dialekten kontinyym (.. pokazhi jų ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   12. Izoglosata na artromaniata v jyzhno-slavjanskiut dialekten kontinyym (.. skrij jų ..)  .. kum nachaloto ..

Temata e razvita v razdelut za srubskiut ezik i Balkansprachbund-ut.

Privezhdam otkus ottam:

• {BK}{SR} Izoglosa na artromaniata.
  • Tova e naj-vazhnata izoglosa i imenno tja sledva da se schita za granicata meghy bulgarskiut ezik kato balkano-slavjanski i srubskiut ezik kato novo-slavjanski.
  • ..
  • Dokato razlikite po prednata izoglosa - jatovata granica - su samo fonetichni i lesno preodolimi samo chrez edna bykva e, artromaniata e zalegnula nadulboko v stryktyrata na ezikut i v tretiraneto na kontekstut na rechta.
  • Dokato razliki po predna izoglosa - jatova granica - su samo fonetichni i lesno preodolimi samo chrez edna bykva e, artromania e zalegnula nadulboko v stryktyra na ezik i v tretirane na kontekst na rech.
  
  
  • Edva li chovek s ròden novo-slavjanski ezik qe mozhe da vuzstanovi propysnatite v gornoto izrechenie opredelitelni chlenove. Toj ne bi ysetil i razlikata.
  
  
  • Ot dryga strana, tova dulgo izrechenie iljystrira izlishestvoto (redyndantnostta) na artromaniata, v koeto ne bi trebvalo da se sumnjavate, sled kato na povecheto ezici po svetut artromaniata im e chygha.
  
  
  • Tursi se ochertanie na izoglosata na artromaniata!

(.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   13. Artromaniata i razpadut na padezhnata sistema v indo-evropejskite ezici (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   13. Artromaniata i razpadut na padezhnata sistema v indo-evropejskite ezici (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..

Razpadane na padezhite pri imenata {Balkan‑A5}{CaseSystemDeclined} beshe prichisleno kum dopulnitelnite xarakteristiki na Balkansprachbund-ut i be razgledano v detajli tam.

Obq pogled nakratko. Ot edna strana, obqiut stremezh pri indo-evropejskite ezici e brojut na slovoformite da namaljava. Ot dryga strana, artromaniata gi yvelichava brojut na slovoformite pri imenata. Za da naddelee obqiut stremezh, brojut na slovoformite pri imenata v slychajut sus artromania trebva da namalee poveche, otkolkoto v slychajut bez artromania.

(.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   14. Prinos na artromaniata kum glagolnata sistema (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   14. Prinos na artromaniata kum glagolnata sistema (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..

Kum osnovnite xarakteristiki na Balkansprachbund-ut beshe prichisleno svojstvoto {Balkan‑3} (ydvojavane na dopulneniata) i be razgledano v detajli tam.

Citat ottam:

Svojstvoto {Balkan‑3} bi moglo suqo taka da se interpretira kato priglagolna artromania, a artromaniata {Balkan‑2}{Elinoromans‑1}, izvedena kato dryga osnovna xarakteristika na elinoromansut i na Balkansprachbund-ut bi trebvalo v takuv slychaj da se klasificira kato priimenna artromania.

Suglasno s opredelenieto na artromaniata, artromaniakalnite ezici se stremjųt da ne razchitat na kontekstut na rechta, dokato pri artroneytralnite ezici za razshifrovane na smisulut kontekstut ima golemo znachenie.

Da razgledame sledniut primer: Osamotena vljybena dvojka, mladezh i devojka. Mladezhut kazva prosto "obicham"-"αγαπώ"-"люблю".

• V artroneytralniut slychaj, vighajki, che samo tja e v kontekstut, devojkata priema, che imenno tja e obichanata, i se chyvstva qastliva.
• V artromaniakalniut slychaj, devojkata ne mozhe da prieme, che lichnoto mestoimenie "te"-"σε"-"тебя" e prosto propysnato, i izbyxva v sulzi: "nima obichash dryga".

(.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   15. Artromaniata: prepratki (references) (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   15. Artromaniata: prepratki (references) (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

• christotamarin.blog::Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
• christotamarin.blog::Aksiomata za estestvenite ezici
• christotamarin.blog::Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog::Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн в българския̌т език
• christotamarin.blog::Otnosno istinskoto pravilo za chlenyvane na imenata v bulgarskiut ezik
• Wikipedia: Definiteness

---

►►   16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. pokazhi gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2016-09-21 20:21::
  
  • Q: Neqo za samata dyma artromania?
  • A: Dymata e izmislena i predlozhena kato termin ot mene. Vizhte naprimer tyk. Etimologicheski proizliza ot gruckata dyma άρθρα, kojato oznachava chlenove. Na anglijski terminut trebva da e LA_Arthromania.


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21::
  
  • Q: ::V. Kandimirov, 2017-05-27 23:49:: Strashno interesno. Tvurdenieto, che artromaniata e zaraza, vashe mnenie li e, ili se sreqa v literatyrata?
  • A: ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21:: Dymite zaraza ili infekcia gi ypotrebjavam za po-golema izrazitelnost i naglednost. Ne sum gi sreqal drygade v tozi kontekst. Obiknoveno se govori za meghyezikovi vliania. Stava dyma i za areal features. Osven s dymite zaraza i infekcia, meghyezikovi vliania vuv Balkansprachbund-ut sum gi onagledil s "varene v kazan".


• ◄►  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

---

(.. pokaži vsičko ..) (.. svij&skrij vsičko ..) .. to the bottom ..

Dosežno artromaniata

• 1. Artromaniata: predislovie
• 2. Artromaniata: opredelenie (definicia)
• 3. Artromaniata: razprostranenie
• 4. Artromaniata i Balkansprachbund-ut
• 5. Artromaniata i elinoromansut
• 6. Elementi na implementaciata na artromaniata
• 7. Pokazatelni mestoimenia v staro-slavänski
• 8. Neyspešen opit za implementaciata na artromaniata
• 9. Pravilo za vtoroto me̋sto na enklitikata v slovosučetanieto
• 10. Implementacia na artromaniata v balkano-slavänski
• 11. Zadpostaven opredelitelen člen v Balkansprachbund-ut
• 12. Izoglosata na artromaniata v ÿžno-slavänskiut dialekten kontinyym
• 13. Artromaniata i razpadut na padežnata sistema v indo-evropejskite ezici
• 14. Prinos na artromaniata kum glagolnata sistema
• 15. Artromaniata: prepratki (references)
• 16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Artromaniata: predislovie (.. pokaži go ..)

▼▼   1. Artromaniata: predislovie (.. skrij go predislovieto ..)

Tematikata za artromaniata {Arthromania}{Elinoromans‑1}{Balkan‑2} beše izložena izcelo v pyblikaciata za Balkansprachbund-ut, nared s mnogoto drygi zase̋gaqi Balkansprachbund-ut vuprosi.

Nastoäqata pyblikacia povtarä obsuǧaneto na artromaniata, bez da predpolaga balkanski kontekst.

Specialniut ydoben termin artromania (αρθρομανία, arthromania) za označavane na ponätieto za gramatičeskata kategoria za opredelenost pri imenata se vuveǧa, za da se podčertae važnostta na tova ponätie, na tazi ideä, kakto v kontekstut na lingvističnata arxeologia, taka i v kontekstut na deskriptivnata lingvistika.

---

►►   2. Artromaniata: opredelenie (definicia) (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   2. Artromaniata: opredelenie (definicia) (.. skrij opredelenieto ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

Artromaniata (gramatičeskata kategoria za opredelenost) iziskva za vseki ypomenat v rečta obekt morfologičeski (formalno) da bude äsno dali toj (ypomenatiut obekt) e veče vutre v kontekstut na rečta (togava obektut e opredelen) ili edva sega vliza v nego (togava obektut e neopredelen).

V ezicite, na koito artromaniata im e čyǧa, t.e. v artroneytralnite ezici, se razčita v podobni slyčai prosto na kontekstut - razčita se kontekstut sam da se opredelä. Tam suqo taka može da se markira opredelenost (naprimer, s pokazatelni mestoimenia) ili neopredelenost (naprimer, s neopredelitelni mestoimenia), no tova ne se iziskva, ne e zadulžitelno.

Primer - načalo na primerut: Kyče me zalaä. Kyče me yxapa.

Ako ezikut ni beše artroneytralen - ako artromaniata my beše čyǧa, to izrazut ne bi bil suvsem äsen, no bixme mogli, razbira se, da go ytočnim:

• Kyče me zalaä. I me yxapa.
• Kyče me zalaä. Tova kyče me yxapa.
• Kyče me zalaä. Suqoto kyče me yxapa.
• Kyče me zalaä. Drygo kyče me yxapa.
• Edno kyče me zalaä. Edno kyče me yxapa.
• Edno kyče me zalaä. Ne̋kakvo kyče me yxapa.
•   i t.n.

Našiut ezik obače e artromaniakalen. Ako vtoroto kyče e suqoto, to to veče e v kontekstut (spomenato e, če me e zalaälo) i pri povtorno ypomenavane tre̋bva da e v opredelena forma.

• Kyče me zalaä. Kyče me yxapa. => Drygo kyče me e yxapalo.
• Kyče me zalaä. Kyčeto me yxapa. => Suqoto kyče me e yxapalo.

Kraj na primerut.

(.. skrij opredelenieto ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   3. Artromaniata: razprostranenie (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   3. Artromaniata: razprostranenie (.. skrij razprostranenieto ..)  .. kum načaloto ..

Ima ezici, na koito artromaniata im e čyǧa. Naprimer, tä e čyǧa na ryskiut, na polskiut, na latinskiut, na staro-indijskiut (sanskrit), na finskiut i estonskiut, na kitajskiut, äponskiut i mongolskiut. V suqnost, na povečeto ezici po svetut artromaniata im e čyǧa, povečeto ezici po svetut su artroneytralni.

Čyǧa e bila artromaniata i na predpolagaemiut pra-indo-evropejski ezik, obqiut predšestvenik na indo-evropejskite ezici.

Ima ezici, na koito artromaniata im e častično poznata. Naprimer, takiva su srubskiut, slovenskiut, tyrskiut, može bi litovskiut i latvijskiut.

Ezicite s pulna implementacia na artromaniata {LD_Arthromania}{Elinoromans‑1}{Balkan‑2} (kategoriata za opredelenost pri imenata) možem da gi narečem artromaniakalni (arthromaniac).

Artromaniakalni su vsički balkanski, vsički romanski ezici, vsički ezici ot germanskata grypa, vsički suvremenni keltski ezici. Tova su vse indo-evropejski ezici i pri tex artromaniata e novovuvedenie.

Artromaniata ima svurzan (contiguous) areal na razprostranenie - Sredizemnomorieto, Evropa, Blizkiut i Sredniut Iztok. Tozi fakt ni naveǧa na misulta, če artromaniata se e raznesla kato zaraza (kato infekcia) iz tozi areal.

Može bi purviut poznat artromaniakalen ezik (i predpolagaem iztočnik na tazi infekcia) e bil egipetskiut. Citat ottyk:

The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.

Drygi otdavna infektirani s artromaniata ezici su zapadno-semitskite: finikijski, evrejski, arabski, vse susedi na egipetskiut. Ili te su porodili artromaniata i su zarazili s neü egipetskiut, ili obratnoto - te su se zarazili ot egipetskiut. Kak da e.

Predi gruckiut i posle latinskiut da stanut osnovnite ezici na Sredizemnomorieto, v predklasičeskata epoxa, ne̋kolko veka predi Aleksandur Makedonski i predi pyničeskite vojni, nad Sredizemnomorieto vlastval finikijskiut ezik. Gruckiut ezik mnogo neqa popil ot finikijskiut. Edno ot te̋x bilo pismenostta, bykvite. Drygoto bilo artromaniata. Zabeležete, če naj-starite tekstove na grucki su otpredi tazi zaraza - Iliadata i Odiseäta na Omir ne su artromaniakalni. Klasičeskiut grucki ezik - sled infekciata - veče e artromaniakalen.

Ot gruckiut ezik, veroätno črez elinoromansut, zarazeni s artromania se okazali romanskite, germanskite, keltskite. Infekciata se predavala natatuk: yngarskiut veroätno se zarazil ot nemskiut, a ezikut na baskite - ot romansut.

Našiut bulgarski ezik ü prixvanul artromaniata vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut.

Ot svoä strana, arabskiut ezik zarazil s artromania persijskiut i kÿrdskiut. Ciganskiut ezik ü e prixvanul artromaniata po-skoro ot gruckiut.

(.. skrij go razprostranenieto na artromaniata ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   4. Artromaniata i Balkansprachbund-ut (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   4. Artromaniata i Balkansprachbund-ut (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

Balkano-romanskiut ezik i gruckiut ezik su ü pritežavali artromaniata otpredi Balkansprachbund-ut i poradi tova artromaniata e vklÿčena v spisukut na opredeläqite xarakteristiki na elinoromansut kato {Elinoromans‑1}, kato naj-važnata my xarakteristika.

Našiut ezik (balkano-slavänskiut) e prixvanul artromaniata {Balkan‑2}{Elinoromans‑1} vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut. Našiut ezik e implementiral artromaniata pri vtoriut si opit sled neyspešen purvi opit ot vremeto na slavänskiut si period.

Naj-važnata xarakteristika na Balkansprachbund-ut e {Balkan‑1}{Gen=Dat}.

Artromaniata {Balkan‑2}{Elinoromans‑1}{LD_Arthromania} se čisli kum osnovnite balkanski xarakteristiki zaradi bulgarskiut ezik, da go otdeli ot srubskiut.

Sred dopulnitelnite xarakteristiki na Balkansprachbund-ut e pričislena {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles}, zadpostaveniut opredelitelen člen.

Kak balkano-romanskiut (vlaškiut) e sučetal artromaniata {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}, prisuqa na celiut romans, sus {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles}, e interesen problem v kontekstut na Balkansprachbund-ut.

(.. skrij ..)  (.. pokaži tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   5. Artromaniata i elinoromansut (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   5. Artromaniata i elinoromansut (.. skrij go elinoromansut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

Predpolaga se, če mexanizmut, po kojto romanskite, germanskite i keltskite ezici su ü prixvanuli artromaniata, e pak ezikov suÿz - suqiut mexanizum, po kojto i našiut ezik ü e prixvanul.

Predlagam Sprachbund sus slednata datirovka:

• ot momentut, kogato Rimskata imperia zavladäva ce̋la Ÿžna Evropa vklÿčitelno Balkanite, Anadolut, Siria, Palestina, Libia
• do razpadut na romansut na otdelni romanski ezici sled 5-ti vek.

Predlaganite označenia LD_ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund i po-kratkoto elinoromans su rabotni. Bix gi zamenil s po-podxodäqo označenie, ako ne̋koj se seti.

Drygite parametri na tozi Sprachbund osven datirovkata ostaväm nedoopredeleni.

Sred pulnopravnite členove na elinoromansut zadulžitelno tre̋bva da prisutstvat elinofoniata i romansut. Tova su bili dvata osnovni razgovorni ezika v Rimskata imperia i te sus sigyrnost su si vzaimodejstvali pomeǧy si.

Sred xarakterstikite na elinoromansut, opredeläqite ili dopulnitelnite, tre̋bva da vlizat pone slednite:

• {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}. Naj-važnata xarakteristika na elinoromansut.
  Kategoria "opredelenost" pri imenata. {LD_Arthromania}{Artromania}.
• {Elinoromans‑2}{Balkan‑AR3}.
  Analitičen perfekt po modelut FactumHabet. {FactumHabet}
• {Elinoromans‑3}{Balkan‑A1}.
  Ednakvo izrazävane na mestopoloženie i posoka. {LiA}
• {Elinoromans‑4}{Balkan‑A5}.
  Razpadane na padežite pri imenata (ili pone suqestveno oprostävane na sklonitbenite modeli). {CaseSystemDeclined}
• {Elinoromans‑5}{Balkan‑A6}.
  Sravnitelna stepen na prilagatelnite. {PioMai}
• {Elinoromans‑6}{Balkan‑AE1}.
  Sintaksis s otnositelni izrazi vmesto s pričastia. {RelativePhrases}

Pri vlizaneto si v elinoromansut elinofoniata pritežava samo artromaniata {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}, a romansut vliza bez nito edna ot šestte goreizbroeni xarakteristiki. I dvata ezika, elinofoniata i romansut, pri zakrivaneto na elinoromansut (5-6-ti vek) izlizat natovareni s vsičkite šest.

Periodut ot 6-ti do 9-ti vek sled Xrista ne vliza v nito edin ot dvata ezikovi suÿza, nito v elinoromansut, nito v Balkansprachbund-ut. Tova e period na xegemonia na elinofoniata na Balkanite.

Koi drygi ezici bixu mogli da členyvat v elinoromansut? Sus sigyrnost ne̋ma kak da znaem.

Purvo, kandidat-člen e albanskiut ezik. V poznatoto si ot 15-ti vek sustoänie toj pritežava vsičkite šest goreizbroeni xarakteristiki, no toj bi mogul da gi e pridobil ne v elinoromansut, a po-kusno, edva v Balkansprachbund-ut. Kak da e. Albanskiut ezik e kandidat-člen na elinoromansut. Ne̋koi drygi paleobalkanski ezici - trakijski, makedonski, ilirijski - suqo. No realnoto sustoänie ne go znaem i ne̋ma kak da go yznaem.

Našiut ezik (slavänskiut, staro-slavänskiut, staro-bulgarskiut) e poznat v sustoänieto si ot kraüt na 9-ti vek. Togava toj ne pritežaval nito edna ot xarakteristikite {Elinoromans‑1}..{Elinoromans‑5}. Ne̋ma kak da e yčastval v elinoromansut.

Neqo poveče, slavänskiut ezik ot 9-ti vek ne pritežaval nito edna ot osnovnite xarakteristikite na Balkansprachbund-ut, a ot dopulnitelnite pritežaval samo {Balkan‑A8}{MidCentralVowel}, može bi {Elinoromans‑6}{Balkan‑AE1}{RelativePhrases}, i formalno poglednuto {Balkan‑A9} i {Balkan‑AR4}{Unsprezece}.

I tuj, za slavänskiut ezik se znae, če ne e členyval v elinoromansut, i sledovatelno slavänskiut ezik ne može da se otuǧestvi s ne̋koj paleobalkanski ezik, kojto e kandidat-člen na elinoromansut. V častnost, slavänskiut ezik ne može da se otuǧestvi s trakijski.

Koi drygi ezici bixu mogli da členyvat v elinoromansut?

Vsički zasvidetelstvani ezici ot germanskata grypa, drevni ili suvremenni, ü imat artromaniata {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}{LD_Arthromania}. Predpolaga se, če i pra-germanskiut ezik, obqiut predšestvenik na germanskite ezici, suqo taka e bil artromaniakalen, dosta predi takuv da stane romansut. I oqe neqo: povečeto suvremenni germanski ezici ü imat i xarakteristikata {Elinoromans‑2}{Balkan‑AR3}{FactumHabet}. Sledovatelno, elinoromansut ima kandidat-členove i ot germanskata grypa ezici. Tova postavä interesen teritorialen problem - kude pra-germanskite dialekti su se sreqnuli s elinofoniata, i to sled kato samata tä prixvanula artromaniata. Naj-blizkiut do ymut mi otgovor e "po Našensko".

Vsički suvremenni keltski ezici ü imat artromaniata {Elinoromans‑1}{Balkan‑2}{LD_Arthromania}. Veroätno, elinoromansut ima kandidat-členove i ot keltskata grypa ezici.

(.. skrij go elinoromansut ..)  (.. pokaži go tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   6. Elementi na implementaciata na artromaniata (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   6. Elementi na implementaciata na artromaniata (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

Obiknoveno artromaniata se implementira črez opredelitelni i neopredelitelni členove (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Opredelitelnite členove obiknoveno proizxoǧat ot pokazatelni mestoimenia - taka e v grucki, romanski, slavänski, germanski. Često formite im su izturkani ot ypotreba: naprimer v bulgarski krajnoto T v člennite formi obiknoveno se propyska: putüt kum gradut. Opredelitelniut člen može da se zamesti s ne̋kakvo mestoimenie (naprimer pokazatelno), za koeto se znae, če markira opredelenost. Ako v ne̋kakva sityacia opredelitelniut člen može da se propysne, bez da e zamesten, to v tazi sityacia neopredelitelniut člen stava zadulžitelen - inače ezikut ne bi bil artromaniakalen.

Neopredelitelnite členove obiknoveno proizxoǧat ot čislitelnoto edno - taka e v grucki, romanski, slavänski, germanski. Često formite im su izturkani ot ypotreba: naprimer v anglijski. Neopredelitelniut člen može da se zamesti s ne̋kakvo mestoimenie (naprimer neopredelitelno). Ako v ne̋kakva sityacia neopredelitelniut člen može da se propysne, bez da e zamesten, to v tazi sityacia opredelitelniut člen stava zadulžitelen - inače ezikut ne bi bil artromaniakalen. Obiknoveno v bulgarskiut ezik e taka: neopredelitelnite členove se propyskat, dori za te̋x ne se govori v bulgarskata gramatika, a opredelitelnite členove su zadulžitelni i v bulgarskata gramatika se naričat prosto členove.

Zabeležka za romanski, slavänski i grucki.

• Na tezi ezici ne̋koga artromaniata im e bila čyǧa (za grucki - dosta otdavna, v predklasičeskiut period). T.e. ne̋malo opredelitelni členove ne̋koga v tezi ezici.
• V tezi ezici ne̋koga ne̋malo i lični mestoimenia v 3-to lice (tova ne̋ma vruzka s artromaniata).
• Tezi ezici po-kusno razvili i lični mestoimenia v 3-to lice, i opredelitelni členove, izxoǧajki vse ot pokazatelnite si mestoimenia.
• Ytočnenie_1: Samo balkano-slavänskiut (bulgarskiut) ezik razvil opredelitelni členove, novo-slavänskite ezici (ryski, polski, srubski, ..) ne yspeli da ü implementirat artromaniata.
• Ytočnenie_2: Gruckiut ezik i dosega gi ne̋ma nominativnite formi na ličnoto mestoimenie v 3-to lice.
• Sledstvie_1: V gruckiut ezik suvpadat akyzativnite formi (formite za vinitelen padež) na opredelitelniut člen i na ličnoto mestoimenie v 3-to lice.
• Sledstvie_2: Suqoto e verno i za frenskiut ezik:
  • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Knigata na Ivan ü davam na Petur.
  • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Bytilkata my ü dadox na Stefan.
• Sledstvie_3: V imenitelen padež zaradi akcentyvaneto romansut e razvil formi na ličnoto mestoimenie za 3-to lice, različni ot formite na opredelitelniut člen:
  • Ot latinskite illud, illum, illus, illa[m], illes vuv frenski ot edna strana se polyčavat nominativni formi na ličnoto mestoimenie il[s] i elle[s], a ot dryga strana formi na opredelitelniut člen le, la, les, suvpadaqi s akyzativnite formi na ličnoto mestoimenie za 3-to lice.
• Sledstvie_4: Slavänskiut ezik e razvil formi na ličnoto mestoimenie za 3-to lice, otličavaqi se po dialektite: toj-tä-to-te v standartniut bulgarski, on-ona-ono-oni po dialektite. Tova su nominativnite formi na ličnoto mestoimenie v 3-to lice, koito v slavänski su inovativni (i zatova su dialektno zavisimi), a v grucki gi ne̋ma.

Kraj na zabeležkata.

(.. skrij ..)  (.. pokaži tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   7. Pokazatelni mestoimenia v staro-slavänski (.. pokaži gi tyka ..)  (.. pokaži gi tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   7. Pokazatelni mestoimenia v staro-slavänski (.. skrij gi ..)  (.. pokaži gi tam ..)  .. kum načaloto ..

Celiut tozi podrazdel e otklonenie ot osnovnata tema (off-topic). Po-dobre pročetete yčebnik po staro-bulgarski/staro-slavänski ezik.

Sklonenie se nariča sxemata na izmenenie na dyma (ime - suqestvitelno, prilagatelno, čislitelno, ili mestoimenie) po čislo, po padež i po rod. Detajli na sklonenieto v daden ezik mogut da se namerüt v suotvetnite yčebnici i spravočnici.

V red indoevropejski ezici (slavänski, germanski, i t.n.) mogut da se otdelüt dva tipa sklonenie: imenno sklonenie i mestoimenno sklonenie.

V staro-slavänskiut ezik imalo pet pokazatelni mestoimenia, vse̋ko ot te̋x s edna ot tri vuzmožni konotacii - neytralna, za blizost ili za otdalečenost, vse̋ko ot te̋x sus sledi v suvremenniut ni ezik. V dolnata tablica su izbroeni nominativno-akyzativnite im formi za sreden rod v edinstveno čislo:

• mestoimenie e: anaforično mestoimenie, neytralna konotacia
• mestoimenie to: neytralna konotacia
• mestoimenie se: konotacia za blizost
• mestoimenie ovo: konotacia za blizost
• mestoimenie ono: konotacia za otdalečenost

Otnosno anaforičnoto mestoimenie e:

• V tozi kontekst gledajte na dymata anaforično kato na ime, kato na identifikacia, a ne kato na klasifikacia.
• Nominativnite formi ne se ypotrebävali samostoätelno - sreqali se naprimer v otnositelnite mestoimenia: "e-že" značelo "koeto".
• Vuv vsički suvremenni slavänski ezici, kakto i v našiut, kosvenite formi na anaforičnoto mestoimenie su dali kosvenite formi na ličnoto mestoimenie za 3-ti lice: go, ü, gi (ix), my, ï, im.
• Poneže starite formi na predlozite {VU,SU,KU} bili {VUN,SUN,KUN}, kogato sled takuv predlog {VU,SU,KU} bilo ypotrebeni anaforično mestoimenie, krajnata suglasna N ot starata forma na predlogut polepnula po anaforičnoto mestoimenie i taka se polyčili dnešnite pulni formi na ličnoto mestoimenie: nego, nemy, neü(, nix). Taka stanulo vuv vsički suvremenni slavänski ezici, ne samo v našiut.
• Pri purviut neyspešen opit na slavänskiut ezik da ü implementira artromaniata bilo izpolzvano imenno anaforičnoto mestoimenie.
• V suvremennite slavänski ezici anaforičnoto mestoimenie e ne se e zapazilo kato pokazatelno mestoimenie, kakvoto to e bilo v staro-slavänskiut ezik.

Ostanulite pokazatelni mestoimenia to-se-ovo-ono su se zapazili kato pokazatelni mestoimenia, razbira se v promenena forma i ne vse̋ko edno ot te̋x navse̋kude. Naprimer, bulgarskiut ezik e dobavil -va, za da se polyči tova i onova.

Ot nominativnite formi na pokazatelnite mestoimenia to ili ono su se polyčili nominativnite formi na ličnoto mestoimenie za 3-ti lice. Vuv vsički suvremenni slavänski ezici, ne samo v našiut.

Našiut balkano-slavänski ezik e izpolzval pokazatelnite mestoimenia to-se-ovo-ono i naj-veče mestoimenieto to pri implementaciata na artromaniata.

(.. skrij gi ..)  (.. pokaži gi tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   8. Neyspešen opit za implementacia na artromaniata (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   8. Neyspešen opit za implementacia na artromaniata (.. skrij ..)  (.. pokaži tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..

Ako ne̋koe tvurdenie go izkazvame za litovski, latvijski i slavänski, bixme mogli da izpolzvame terminut balto-slavänski. Ako dobavim i ezicite ot germanskata grypa, togava bixme mogli da izpolzvame terminut balto-slaväno-germanski.

I tuj, ima edna balto-slaväno-germanska xarakteristika, koäto e suvuršeno čyǧa na romansut i na elinofoniata: suqestvitelnite i prilagatelnite da se sklanät različno. V sledniut primer, pri romansut i elinofoniata, prilagatelnoto "obedineni" ne se tretira različno ot suqestvitelnoto "nacii":

• Organisation des Nations Unies
• Organización de las Naciones Unidas
• Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

Dokato v anglijski-ryski-polski-srubski, prilagatelnoto "obedineni" i suqestvitelnoto "nacii" polyčavat različni okončania:

• United Nations Organization
• Организация Объединённых Наций
• Organizacja Narodów Zjednoczonych
• Организација уједињених нација

Startirame podrazdelut s tova nablÿdenie.

Stana veče dyma, če obiknoveno v indoevropejskite ezici se nablÿdavat dva tipa sklonenie: imenno sklonenie i mestoimenno sklonenie: imennoto sklonenie za suqestvitelnite i prilagatelnite imena, i mestoimennoto sklonenie za mestoimeniata. V grucki ezik i v romanskite ezici e taka: prilagatelnite sledvat imennoto sklonenie, dosyq kato suqestvitelnite.

V balto-slaväno-germanski obače mestoimennoto sklonenie se e razprostranilo i pri prilagatelnite imena. Predi da si otgovorim na vuprosut kak e stanulo tova, da formylirame oqe edno nablÿdenie.

Elinofoniata i neo-romansut implementirat artromaniata po identičen način - s predpostaven opredelitelen člen, proizxoǧaq ot staro pokazatelno mestoimenie, i s čislitelnoto edno kato neopredelitelen člen. Tova položenie veroätno e oformeno oqe v ramkite na elinoromansut. Obače v suvremennite germanskite ezici se nablÿdavat dva modela: ediniut model e suqiut, kakto pri neo-romansut i elinofoniata (nemski, anglijski), a drygiut e modelut na skandinavskite ezici.

Stigame do predpolagaemiut xod na subitiata:

• Pra-germanskiut ezik vutre vuv ili pod vlianieto na elinoromansut ü prixvaqa artromaniata.
• Poradi silnoto si dialektno členenie po onova vreme pra-germanskiut ezik trugva po različni putiqa i probva različni modeli za implementacia na artromaniata.
• Ediniut ot izpolzvanite modeli e bil dobaväne na ne̋kakvo pokazatelno mestoimenie sled prilagatelnoto ime, za da se izrazi opredelenost.
• Tova ne bil edinstveniut model za implementacia na artromaniata v germanski, no za momentut samo tozi model qe ni interesyva.
• Poradi vlianie otkum germanski, teritorialno razpoloženo v centralna Evropa, može bi kato čast ot ne̋kakuv togavašen centralno-evropejski Sprachbund, balto-slavänskite dialekti prixvaqat tozi model.
• Balto-slavänskite dialekti i v častnost slavänskiut ezik po modelut, zaimstvan ot germanski, častično ü implementirat artromaniata.
• Implementaciata e častična, zaqoto obxvaqa samo slyčaüt, kogato imeto ima atribyt, t.e. kogato suqestvitelnoto ime se suprovoǧa ot prilagatelno.
• Implementaciata e častična, zaqoto kogato suqestvitelnoto ime e ypotrebeno samostoätelno, bez prilagatelno, markiraneto na opredelenost ili neopredelenost si ostanulo fakyltativno (nezadulžitelno, s mestoimenie).
• Takova e položenieto pone v slednite suvremenni ezici: litovski, latvijski, srubski, slovenski.
• Slavänskiut ezik izpolzval formite na anaforičnoto mestoimenie e za tazi si častična implementacia na artromaniata.
• V rezyltat, vuv vsički suvremenni balto-slavänski ezici, vklÿčitelno v bulgarski, prilagatelnite imena imat dve formi - pulna i kratka.
• Za pulnata forma se prilaga mestoimennoto sklonenie, poneže tä e obrazyvana s dobaväne na anaforičnoto mestoimenie e kum kratkata forma.
• Pulnata forma na prilagatelnite imena i dosega izrazäva opredelenost v slednite ezici: litovski, latvijski, srubski, slovenski.
• Kogato našiut balkano-slavänski (bulgarski) ezik vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut yspe̋va da ü implementira napulno artromaniata, toj pravi tova, kato nadgraǧa pulnata forma na prilagatelnite imena.
• Balkano-slavänskiut ezik nadgraǧa pulnata forma na prilagatelnite imena pri implementacia na artromaniata vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut, no ne nadgraǧa stariut model na implementacia.
• Novo-slavänskite ezici (ryski, polski, srubski, ..) ne su pravili vtori opit za implementaciata na artromaniata, za razlika ot balkano-slavänskiut.
• V ezici kato ryski i polski častičnata implementacia na artromaniata se e zagybila. Pri te̋x obiknoveno pulnata forma na prilagatelnite se izpolzva s atribytivna fynkcia, a kratkata forma - s predikativna fynkcia.
• Opitut za implementacia na artromaniata v balto-slavänski po tozi model se sčita za neyspešen, poneže
  • implementaciata bila samo častična,
  • tä nikude (osven v balkano-slavänski) ne e bila nadgradena do pulna
  • i daže e bila suvsem zagybena v ryski i polski.
• V sevremenniut nemski položenieto priliča na tova v ryski i polski: različno se sklanät suqestvitelnite imena, prilagatelnite imena s atribytivna fynkcia i prilagatelnite imena s predikativna fynkcia. To i v anglijski e taka, no tam raznoobrazieto e minimalno.
• V nemski i anglijski stariut model za implementacia na artromaniata e bil zabraven, i e vuzturžestvyval suqiut model, kojto se izpolzva ot neo-romansut i elinofoniata.
• Stariut germanski model, kojto balto-slavänskite ezici neqastno zaimstvali, bil dorazvit do pulna implementacia na artromaniata v skandinavskite ezici.
• I v našiut balkano-slavänski ezik stanulo neqo podobno, no subitiata v Balkansprachbund-ut su suvsem nezavisimi ot subitiata v skandinavskite ezici.

(.. skrij ..)  (.. pokaži tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   9. Pravilo za vtoroto me̋sto na enklitikata v slovosučetanieto (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   9. Pravilo za vtoroto me̋sto na enklitikata v slovosučetanieto (.. skrij praviloto ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

Celiut tozi podrazdel e otklonenie ot osnovnata tema (off-topic).

Za tozi kontekst naj-podxodäqo bi bilo slednoto opredelenie: enklitika e dymička (obiknoveno ednosrična), koäto ne može da stoi naj-otpred v slovosučetanieto.

Mnogo ednosrični dymički mogut da zaemat v slovosučetanieto purvoto me̋sto i te ne su enklitiki, proklitiki su: az, ti, toj, .., ne, qe, .., naj-različni predlozi (na, po, ot, ..) i suÿzi (i, a, no).

Praviloto e slednoto: enklitikite zaemat vtoroto me̋sto v slovosučetanieto. S drygi dymi, ako edna ednosrična dymička ne može da zaema v slovosučetanieto purvoto me̋sto, to tä [e enklitika i] zaema vtoroto me̋sto.

Pone̋koga tova pravilo se nariča zakon na Wackernagel.

Primeri za enklitiki v bulgarskiut ezik:

• Običam te. Mrazü te. Molü se.
• Az te običam. Az te mrazü. Az se molü.
• Ne te običam. Ne te mrazü. Ne se molü.
• Mnogo te običam. Silno te mrazü. Goreqo se molü.
• Viǧam te. Gledam te.
• Äsno te viǧam. Vnimatelno te gledam.
• Ne te viǧam. Ne te gledam.
• Xybava si, moä goro. Kolko si xybava!
• Poželavam ti go. Ot surdce ti go poželavam.
• Starci se molüt Bogy goreqo. Molüt se starci Bogy goreqo.
• Polnoe rešenie zadači. Častičnoe rešenie zadači. (Tova be̋xu primeri na ryski - staroto anaforično pokazatelno mestoimenie e e na vtoro me̋sto - bilo e enklitika.)
• Pulnoto rešenie na zadačata. Častičnoto rešenie na zadačata. Rešenieto na zadačata e častično. (Tova veče e na bulgarski - formite na opredelitelniut člen su enklitiki.)

I pri purviut opit na slavänqinata da implementira artromaniata, i pri yspešniut vtori opit na balkano-slavänskiut, izpolzvanite formi na pokazatelnite mestoimenia su imali statyt na enklitiki.

(.. skrij go praviloto ..)  (.. pokaži go tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   10. Implementacia na artromaniata v balkano-slavänski (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   10. Implementacia na artromaniata v balkano-slavänski (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

Pri tolkova mnogo artromania vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut našiut balkano-slavänski ezik nemalo kak da ne ü prixvane, oqe poveče če artromaniata se okazva silno zarazna v Evropa i Sredizemnomorieto. V suqnost, samo gruckiut ezik stigal, za da se predade artromaniata na našiut ezik. Kogato prez 14-ti/15-ti vek po Našensko došul tyrskiut ezik, toj zavaril i četirite balkanski ezika, vklÿčitelno našiut, v napulno yvrelo artromaniakalno sustoänie.

Vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut našiut balkano-slavänski ezik viǧal modelut na artromaniata, kojto gruckiut ezik izpolzval - staro pokazatelno mestoimenie kato opredelitelen člen i čislitelnoto edno kato neopredelitelen člen. Osven tova, našiut ezik nosel i spomenut za purviut si neyspešen opit za implementacia na artromaniata.

Vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut našiut balkano-slavänski ezik yspe̋l da ü implementira artromaniata, kato kombiniral gornite dve neqa, prilagajki tvorčeski podxod.

Našiut ezik izpolzval za opredelitelen člen formite na edno ot pokazatelnite mestoimenia to-se-ovo-ono i naj-veče na mestoimenieto to, koeto imalo neytralna konotacia. Izpolzvanite formi imali statyt na enklitiki. Ako edna takava forma, naj-često nominativna, se ypotrebävala kato proklitika, tä se razvila v lično mestoimenie za 3-to lice (toj, tä, to, te, ono, ..), a ne v opredelitelen člen. Da si spomnim, če gruckiut ezik i dosega gi nema nominativnite formi na ličnoto mestoimenie v 3-to lice.

Zaqo ne bilo izpolzvano anaforičnoto pokazatelno mestoimenie e, suqo s neytralna konotacia, kakto pri purviut opit? Zaqoto pri startut na Balkansprachbund-ut to veče ne bilo pokazatelno mestoimenie, kakvoto e bilo v staro-slavänskiut ezik.

A izpolzvani li su bili kato opredelitelni členove pokazatelnite mestoimenia se-ovo-ono s konotacia za blizost ili otdalečenost? Da, i dosega se izpolzvat v nekoi dialekti v Rodopite i ottatuk Vardarut. Primer:

• Seloto otsam rekata e patriaršistko, a seloto ottatuk rekata e ekzarxijsko.
• Selovo e patriaršistko, a selono e ekzarxijsko.

Vse pak, v povečeto dialekti su ostanuli samo opredelitelni členove, proizxoǧaqi ot pokazatelnoto mestoimenie s neytralna konotacia to.

Da si pripomnim tyk i važnoto pravilo za me̋stoto na enklitikata v ystojčivoto slovosučetanie. Stava dyma za praviloto za vtoroto me̋sto na enklitikata v slovosučetanieto.

Gledajte na tova kato na primer za me̋stoto na opredelitelniüt člen v bulgarskiüt ezik, v našiüt bulgarski ezik, v rodniüt ni bulgarski ezik, v ezikut ni ròden. Me̋stoto e vtoroto.

Po princip, kogato noviut opredelitelen člen v bulgarskiut ezik tre̋bvalo da se složi sled prilagatelno ime, to opredelitelniut člen se dobaväl kum pulnata forma na prilagatelnoto ime. No zaradi fonetičeski oprostävania v povečeto slyčai pulnite i kratkite formi na prilagatelnite prestanuli da se različavat, osven v mužki rod edinstveno čislo. Imenno v tozi slyčaj i dosega e vidno, če ezikut ni izpolzva (nadgraǧa) starata pulna forma na prilagatelnoto ime pri členyvaneto my. Osven tova, viden e i proces na obobqavane (na generalizacia).

• Ot starite formi градъ i градъ-тъ, kudeto členut e -тъ, koeto imenno e starata forma na pokazatelnoto mestoimenie to za mužki rod ..
• .. sled izpadane na slabite erove ..
• se polyčava град i град-ът, kudeto se preosmislä členut da e -ut, ..
• kojto člen se obobqava i se prilaga i kum pulnata forma na prilagatelnoto starij, ..
• za da se polyči suvremennoto старийът град, ..
• koeto spored vuzprietiut v Bulgaria rysofilski pravopis e стария̌т град.

Stryva si da se otbeleži, če ezikut ni v mnogo slyčai e prestanul da suglasyva opredelitelniut člen po rod, i e otdal predpočitanie na vokalnata xarmonia. Naprimer, vsički imena (suqestvitelni, prilagatelni, čislitelni), nezavisimo ot rod i čislo, ako zavuršvat na A ili Ä, polyčavat opredelitelen člen -ta: selata, poläta, rekata, rukata, krakata, kračetata, baqata, slygata, sudiata, xilädata, boäx̌iata. Analogično, vsički imena (suqestvitelni, prilagatelni, čislitelni) ot edinstveno čislo, nezavisimo ot rodut si, ako zavuršvat na O ili E, polyčavat opredelitelen člen -to: seloto, poleto, rešenieto, dedoto, čičoto, atašeto, kračeto, ednoto. Edinstvenoto osobeno v tova ävlenie e tova, če formata za mužki rod edinstveno čislo -ut, ävno slaba i nesposobna da zaema poziciata si sled glasna A/O/E, se zamestva s -ta ili -to.

Po-podrobno otnosno praviloto za členyvane na imenata v bulgarskiut ezik možete da pročetete tyk.

Zabeležka otnosno neopredelitelnite členove v bulgarskiut ezik. V ezikut ni ima i neopredelitelni členove edin-edna-edno-edni, no te v povečeto slyčai mogut da se propyskat. V bulgarskiut ezik e v sila pravilo, če ako imeto e nečlenyvano, to imeto e neopredeleno i členut, kojto e izpysnat, e neopredelitelen. Ima obače izklÿčenia ot tova pravilo. Naprimer:

Tatko, zaqo snoqi zabλavi da me vzemeš ot detskata gλadina, če tλe̋bvaše gospožica Petλova da me dovede do v kuqi? Edin tatko ne pλavi taka!

V tozi slyčaj neopredelitelniut člen edin e zadulžitelen.

(.. skrij ..)  (.. pokaži tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   11. Zadpostaven opredelitelen člen v Balkansprachbund-ut (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   11. Zadpostaven opredelitelen člen v Balkansprachbund-ut (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

Dve balkanski xarakteristiki se otnasät za artromaniata:

• {Elinoromans‑1}{Balkan‑2} - osnovna xarakteristika na elinoromansut i na Balkansprachbund-ut, i
• {Balkan‑A2} - dopulnitelna xarakteristika na Balkansprachbund-ut.

Pri razgleždaneto na {Elinoromans‑1}{Balkan‑2} na artromaniata se gledaše kato na ideä, kato na infekcia (kato na zaraza), i se nablegaše vurxy razprostranenieto j. Opredelenie na artromaniata beše dadeno tyk.

Dosega v razdelut otnosno dopulnitelnata xarakteristika {Balkan‑A2} beše izäsnen vuprosut kak našiut balkano-slavänski ezik ü e implementiral artromaniata.

• • Ne̋koi izsledovateli na Balkansprachbund-ut može bi ne se interesyvat ot slavänqinata.
  • Te može bi sčitat artromaniata za estestveno prisuqa na suvremennite evropejski ezici.
  • Te veroätno ne bixu ï posvetili otdelen balkanizum ..
  • i edinstveniat nabivaq se na oči svurzan s artromaniata balkanizum bi bil zadpostavenostta na opredelitelniut člen, t.e. {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles}.
• • V tova izloženie ne možem da izbe̋game ot slavänqinata.
  • Imenno za slavänqinata artromaniata ne e xarakterna.
  • Imenno našiut balkano-slavänski ezik ü e prixvanul artromaniata vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut.
  • Točno zaradi našiut balkano-slavänski ezik ..
  • artromaniata {Balkan‑2} beše pričislena kum osnovnite xarakteristiki na Balkansprachbund-ut.
  • Dori specialen ydoben termin - artromania - se vuveǧa, ..
  • .. za da se podčertae važnostta na tova ponätie, na tazi ideä, ..
  • .. kakto v kontekstut na lingvističnata arxeologia, taka i v kontekstut na deskriptivnata lingvistika.

Pri startut na Balkansprachbund-ut gruckiut bil otdavna artromaniakalen, takiva veroätno bili albanskiut i balkano-romanskiut po onova vreme. Sledovatelno, imalo otkude našiut ezik da ü prixvane ideäta za artromania - na purvo mesto ot gruckiut ezik, može bi nekakvo vlianie v tazi posoka e okazal i balkano-romanskiut, a za albanskiut - kakto si e äsno - niqo ne e äsno i nema da ni stane äsno.

I tuj, artromaniakalnostta na našiut balkano-slavänski ezik e balkanqina, obače načinut na implementaciata na artromaniata {Balkan‑A2} v našiut ezik e slavänqina.

Vuzmožnostta našiut ezik da ü e prixvanul {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles} zadpostavenostta na opredelitelniut člen kato čyǧoezično vlianie (dori v Balkansprachbund-ut) se izklÿčva, poneže tova e po-složno obäsnenie, a obäsnenieto kato slavänsko nasledstvo e po-prosto. Konkretno, izklÿčva se vuzmožnostta našiut ezik da ü e prixvanul {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles} zadpostavenostta na opredelitelniut člen ot albanskiut ezik (sus ili bez rymunsko posredničestvo).

Zadpostavenostta na opredelitelniut člen {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles} v bulgarskiut ezik e slavänqina. Pri naličie na artromania {Balkan‑2}, zadpostavenostta na opredelitelniut člen {Balkan‑A2} v bulgarski si ima obäsnenie v slavänskiut kontekst.

Otklonenie_1: Osven v balkanskite ezici {,BG,RO,AL}, zadpostavenost na opredelitelniut člen {PostPositionedArticles} suqestvyva v skandinavskite ezici, v kÿrdski i vuv farsi.

Otklonenie_2: Za zadpostavenostta na opredelitelniut člen v germanskite ezici i po-specialno v skandinavskite stana dyma tyk. Obače germanskoto vlianie si e čast ot slavänqinata, to e edin ot faktorite, koito su ü izvaäli.

Dokolkoto v drygite romanski ezici svojstvoto {Balkan‑A2}{PostPositionedArticles} go ne̋ma, to tova svojstvo v balkano-romanski (rymunski) po vseka veroätnost e čyǧo vlianie v Balkansprachbund-ut: ot bulgarski (balkano-slavänski) i može bi ot albanski. Veroätno vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut balkano-romanskiut ezik e prestryktyriral svoüt mexanizum na opredelitelnite členove. Može tova da e stanulo pod albansko vlianie oqe predi startut Balkansprachbund-ut.

A dokolkoto istoriata na albanskiut ezik e neizvestna, to za nego ima dve vuzmožnosti:

• zadpostavenostta na opredelitelniut člen {Balkan‑A2} ili e sobstvena xarakteristika na albanski,
• ili e vlianie ot bulgarski i rymunski vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut.

(.. skrij ..)  (.. pokaži tam pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   12. Izoglosata na artromaniata v ÿžno-slavänskiut dialekten kontinyym (.. pokaži ü ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   12. Izoglosata na artromaniata v ÿžno-slavänskiut dialekten kontinyym (.. skrij ü ..)  .. kum načaloto ..

Temata e razvita v razdelut za srubskiut ezik i Balkansprachbund-ut.

Priveždam otkus ottam:

• {BK}{SR} Izoglosa na artromaniata.
  • Tova e naj-važnata izoglosa i imenno tä sledva da se sčita za granicata meǧy bulgarskiut ezik kato balkano-slavänski i srubskiut ezik kato novo-slavänski.
  • ..
  • Dokato razlikite po prednata izoglosa - ätovata granica - su samo fonetični i lesno preodolimi samo črez edna bykva e, artromaniata e zalegnula nadulboko v stryktyrata na ezikut i v tretiraneto na kontekstut na rečta.
  • Dokato razliki po predna izoglosa - ätova granica - su samo fonetični i lesno preodolimi samo črez edna bykva e, artromania e zalegnula nadulboko v stryktyra na ezik i v tretirane na kontekst na reč.
  
  
  • Edva li čovek s ròden novo-slavänski ezik qe može da vuzstanovi propysnatite v gornoto izrečenie opredelitelni členove. Toj ne bi ysetil i razlikata.
  
  
  • Ot dryga strana, tova dulgo izrečenie ilÿstrira izlišestvoto (redyndantnostta) na artromaniata, v koeto ne bi trebvalo da se sumnävate, sled kato na povečeto ezici po svetut artromaniata im e čyǧa.
  
  
  • Tursi se očertanie na izoglosata na artromaniata!

(.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   13. Artromaniata i razpadut na padežnata sistema v indo-evropejskite ezici (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   13. Artromaniata i razpadut na padežnata sistema v indo-evropejskite ezici (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

Razpadane na padežite pri imenata {Balkan‑A5}{CaseSystemDeclined} beše pričisleno kum dopulnitelnite xarakteristiki na Balkansprachbund-ut i be razgledano v detajli tam.

Obq pogled nakratko. Ot edna strana, obqiut stremež pri indo-evropejskite ezici e broüt na slovoformite da namaläva. Ot dryga strana, artromaniata gi yveličava broüt na slovoformite pri imenata. Za da naddelee obqiut stremež, broüt na slovoformite pri imenata v slyčaüt sus artromania trebva da namalee poveče, otkolkoto v slyčaüt bez artromania.

(.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   14. Prinos na artromaniata kum glagolnata sistema (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   14. Prinos na artromaniata kum glagolnata sistema (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

Kum osnovnite xarakteristiki na Balkansprachbund-ut beše pričisleno svojstvoto {Balkan‑3} (ydvoävane na dopulneniata) i be razgledano v detajli tam.

Citat ottam:

Svojstvoto {Balkan‑3} bi moglo suqo taka da se interpretira kato priglagolna artromania, a artromaniata {Balkan‑2}{Elinoromans‑1}, izvedena kato dryga osnovna xarakteristika na elinoromansut i na Balkansprachbund-ut bi trebvalo v takuv slyčaj da se klasificira kato priimenna artromania.

Suglasno s opredelenieto na artromaniata, artromaniakalnite ezici se stremüt da ne razčitat na kontekstut na rečta, dokato pri artroneytralnite ezici za razšifrovane na smisulut kontekstut ima golemo značenie.

Da razgledame sledniut primer: Osamotena vlÿbena dvojka, mladež i devojka. Mladežut kazva prosto "običam"-"αγαπώ"-"люблю".

• V artroneytralniut slyčaj, viǧajki, če samo tä e v kontekstut, devojkata priema, če imenno tä e običanata, i se čyvstva qastliva.
• V artromaniakalniut slyčaj, devojkata ne može da prieme, če ličnoto mestoimenie "te"-"σε"-"тебя" e prosto propysnato, i izbyxva v sulzi: "nima običaš dryga".

(.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   15. Artromaniata: prepratki (references) (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   15. Artromaniata: prepratki (references) (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

• christotamarin.blog::Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
• christotamarin.blog::Aksiomata za estestvenite ezici
• christotamarin.blog::Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
• christotamarin.blog::Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн в българския̌т език
• christotamarin.blog::Otnosno istinskoto pravilo za členyvane na imenata v bulgarskiut ezik
• Wikipedia: Definiteness

---

►►   16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. pokaži gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   16. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2016-09-21 20:21::
  
  • Q: Neqo za samata dyma artromania?
  • A: Dymata e izmislena i predložena kato termin ot mene. Vižte naprimer tyk. Etimologičeski proizliza ot gruckata dyma άρθρα, koäto označava členove. Na anglijski terminut trebva da e LD_Arthromania.


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21::
  
  • Q: ::V. Kandimirov, 2017-05-27 23:49:: Strašno interesno. Tvurdenieto, če artromaniata e zaraza, vaše mnenie li e, ili se sreqa v literatyrata?
  • A: ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21:: Dymite zaraza ili infekcia gi ypotrebävam za po-golema izrazitelnost i naglednost. Ne sum gi sreqal drygade v tozi kontekst. Obiknoveno se govori za meǧyezikovi vliania. Stava dyma i za areal features. Osven s dymite zaraza i infekcia, meǧyezikovi vliania vuv Balkansprachbund-ut sum gi onagledil s "varene v kazan".


• ◄►  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..) (.. свернуть все̇ ..) .. to the bottom ..

Артромания - что это такое

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..) (.. collapse all ..) .. to the bottom ..

The Arthromania: using articles, definite and indefinite

Not available in English yet.

.. to the top ..

---