Мистеријата на българските гласни

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Мистерията на българскитѣ гласни

• 1. Disclaimer вмѣсто въведение
• 2. Прѣдговор
• 3. Сводка на несъотвѣтствията
• 4. Ударение. Силна и слаба позиция на гласнитѣ
• 5. Iотирани гласни
• 6. Вокализмът в силна позиция
  • 6.1. Шесттѣ гласни в силна позиция
  • 6.2. Явлението "промѣнливо Ѣ"
  • 6.3. Употрѣба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ
  • 6.4. Вокализмът в правописът
• 7. Вокализмът в слаба позиция
  • 7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиция
  • 7.2. Гласната О=У в слаба позиция
  • 7.3. Гласнитѣ И и Е в слаба позиция
• 8. Заключение
• 9. Прѣпратки (references)
• 10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Disclaimer вмѣсто въведение   (.. покажи го въведението ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Disclaimer вмѣсто въведение   (.. скрий го ..)

• Макар заглавието на очеркът да е "Мистерията на българскитѣ гласни", обхватът му е по-незначителен.


• Имат се прѣд вид източно-българскитѣ гласни, източно-българския̌т вокализъм.


• Родно за мене е източно-българското нарѣчие.
• Не владѣя̨ западно-българското нарѣчие.


• Съвсѣм съм наясно, че западно-българското е не по-малко българско от източно-българското.


• И западно-българскитѣ диалекти си имат тънкости, но аз не ги владѣя̨.

• (.. скрий го въведението ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Прѣдговор   (.. покажи го прѣдговорът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Прѣдговор   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Прѣдѝ дру̀гитѣ раздѣ̀ли, задължѝтелно трѣ̋бва да се прочетѐ този раздѣ̀л.


• ►►  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Цѣ̀лия̌т този о̀черк в сѫ̀щност е посветѐн на фонетѝчни проблѐми.
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата рѣ̀ч е извъ̀н прѣдмѣ̀тът на то̀зи очѐрк.


• ►►  Правопѝсни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  • Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс не позволя̀ва от нѐго да се извлѣчѐ произношѐнието:
    
    
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва мѣ̋стото на ударѐнието.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата А звучѝ като̀ Ъ.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата Я звучѝ като̀ IЪ.
    
    
    • По пъ̀рва то̀чка: Oста̀ва да се означа̀ват ударѐнията в по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото е сега̀шната пра̀ктика.
    • По вто̀ра и трѐта то̀чка: Вка̀рал съм в употрѣ̀ба диакритѝчни зна̀ци за цѣлта̀. Амѝ употрѣбя̀вайте ги.
    
    
    • Я̀сно е, че тѐкстоветѣ на бъ̀лгарски езѝк сѫ прѣдназначѐни са̀мо за хо̀ра, които зна̀я̨т бъ̀лгарски езѝк.
    
    
    • Проблѐм мо̀же да възнѝкне, са̀мо кога̀то дорѝ зна̀ещитѣ бъ̀лгарски езѝк се колѣба̀я̨т за смѝсълът.
      
      
      • Вървя̀ пѣша̀ два̀ ча̀са. - Ко̀й? А̀з или то̀й?
      • Зна̀кът за ударѐние не стѝга.
      
      
      • Забѣлѣжѣ̀те, че ако "а̀вторът" на фра̀зата я̨ произнесѐ, смѝсълът ѝ ще е я̀сен.
      • Колѣба̀ние за смѝсълът ще възнѝкне, кога̀то фра̀зата бѫ̀де запѝсана с официа̀лния̌т ОФ-правопѝс.
      
      
      • А това̀ означа̀ва, че сега̀шния̌т официа̀лен ОФ-правопѝс е дефѐктен.
      • Нѐ че правопѝсът прѣдѝ 1945 е бил по̀-добъ̀р.
  
  
  • Рѣшѝх в то̀зи о̀черк редо̀вно да означа̀вам ударѐнията.
    
    
    • Това̀ рѣшѐние нало̀жи спѣ̀шни bugfix-ове в мо̀итѣ програ̀мки за конвертѝране на тѐкстът међу̀ разлѝчнитѣ правопѝсни вариа̀нти.
    • Но ка̀к да е.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: Кога̀то бу̀квата Ѣ звучѝ като̀ IА, тя вѝнѫги е под ударѐние и аз вѝнѫги съм я̨ отбѣлѣ̋звал с диакритѝтичен зна̀к, ко̀йто прѣдпола̀га ударѐние: ѣ̋.
    
    
    • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията го взѐх, ѝмайки прѣд вѝд голѣ̋мото значѐние на ударѐнието за бъ̀лгарския̌т езѝк.
  
  
  • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията се отна̀ся са̀мо за то̀зи о̀черк, ко̀йто е посветѐн на бъ̀лгарскитѣ гла̀сни.
    
    
    • Ударѐнията не мо̀гѫ̨т да се поста̀вят автоматѝчно. Рѫ̀чно сѫ поста̀вени.
    • Не сѫ̀ поста̀вени ударѐния в текстове, напѝсани прѣди да взѐма̨ това̀ рѣшѐние.
    • Не сѫ̀ поста̀вени ударѐния в загла̀вия и "служѐбни ѝзрази".
  
  
  • Зна̀ете, че публика̀циитѣ си в blogspot ги прѣдла̀гам в нѣ̋колко правопѝсни вариа̀нта.
    
    
    • Обикновѐно сѫ означѐни така̀: Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD.
    
    
    • Пѝша̨ в Ѣ-БЪ, а конвертѝрането на тѐкстът към дру̀гитѣ правопѝсни вариа̀нти е автоматѝчно.
    
    
    • В правопѝсния̌т вариа̀нт Ѣ-БЪ:
      
      
      • Бу̀квата Ѫ се употрѣбя̀ва са̀мо та̀м, къдѣ̀то тя̀ се е употрѣбя̀вала и прѣдѝ 1945, прѣдѝ ОФ-правопѝсът.
      
      
      • В ча̀стност, бу̀квата Ѫ не сѐ употрѣбя̀ва в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци.
      • Вмѣ̀сто бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци се пишѫ̨т бу̀квитѣ А̨ и Я̨.
      
      
      • Досега̀ съм смѣ̋тал, че писането на бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци мо̀же да затруднѝ четливостта̀ на тѐкстът.
      • Ако̀ ѝскате да вѝдите бу̀квата Ѫ и в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци, прѣвключѣ̀те на правопѝсния̌т вариа̀нт ѢѪ-БЪ.
  
  
  • В то̀зи о̀черк, ко̀йто е посветѐн на бъ̀лгарскитѣ гла̀сни, се сблъ̀сквам със специа̀лен проблем:
    
    
    • Ка̀к да се означа̀ват вариантитѣ на безуда̀рната гла̀сна Е, като при това̀
      
      
      • .. се запа̀зи двоя̀кия̌т правопис на гла̀сна Е
      • .. с бу̀квитѣ Е и Ѣ
      • .. в по̀ст-модѐрния̌т правопѝс, към ко̀йто се придъ̀ржам.
    
    
    • То̀зи проблѐм ще бѫ̀де рѣша̀ван в движѐние.
  
  
  •   (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Изо̀бщо не сѝ поста̀вям за цѣ̀л
    да изпо̀лзвам то̀чни тѐрмини в то̀зи о̀черк.
    Терминоло̀гията си оста̀ва размѝта.
  
  
  • Напрѝмѣр, като пѝша̨ гла̀сна, това̀ мо̀же да зна̀чи гла̀сен зву̀к илѝ пък гла̀сна фонѐма.
  
  
  • В традицио̀нната терминоло̀гия:
    
    
    • В бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми:
      
      
      • А, О, Е, И, У и Ъ.
    
    
    • Ударѐнието се разглѐђа отдѣ̀лно.
    
    
    • В сла̀ба позѝция го̀рѣ-изброѐнитѣ гла̀сни фонѐми си ѝмат алофо̀ни.
  
  
  • Но̀ сѫществу̀ва и алтернатѝвна терминоло̀гия:
    
    
    • В бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми в сѝлна позѝция:
      
      
      • А̀, О̀, Ѐ, Ѝ, У̀ и Ъ̀.
      • Ударѐнието е фонетѝчна характерѝстика на тѣ̀зи фонѐми.
        То̀ мо̀же да присѫ̀тства или да отсѫ̀тства.
    
    
    • Освѣн това, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма нѣ̋колко гла̀сни фонѐми в сла̀ба позѝция:
      
      
      • А: прѣдста̀вя А и Ъ в сла̀ба позѝция, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • О: прѣдста̀вя О и У в сла̀ба позѝция, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от IА илѝ всѐ едно̀ от IЪ.
      • и мо̀же би това̀ не ѐ всѝчко.
  
  
  • Мака̀р донѣ̋къдѣ да се прѣпокрѝват, това̀ сѫ двѣ̀ разлѝчни поня̀тия:
    
    
    • Позѝция под ударѐние и безуда̀рна позѝция.
    
    
    • Сѝлна позѝция и сла̀ба позѝция.
  
  
  •   (.. скрий ги терминологичнитѣ неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  "Сѐлски нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  "Сѐлски нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В то̀зи о̀черк се разглѐђа съврѣ̀менния̌т бъ̀лгарски езѝк, а нѐ старо-бъ̀лгарски или старо-славя̀нски.
    
    
    • За вокалѝзмът в старо-бъ̀лгарски и старо-славя̀нски
      мо̀жете да прочетѐте в о̀черкът ми за краесло̀внитѣ ѐрове.
      До̀ста информа̀ция та̀м е да̀дена в комента̀ритѣ.
      Обърнѣ̀те внима̀ние на отклонѐнието "Прѣ̀глед на старо-славя̀нския̌т вокалѝзъм".
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата рѣч е извъ̀н прѣдмѣ̀тът на то̀зи очѐрк.
  
  
  • Прѣплѝтат се двѣ̀ поня̀тия:
    
    
    • Езѝковата но̀рма и установѝлия̌т се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк (η κοινή πανβουλγαρική διάλεκτος - о̀бщо-бъ̀лгарското койнѐ).
      
      
      • Езѝковата но̀рма вклю̀чва правого̀ворът, но нѐ и правопѝсът.
      
      
      • Езѝкови чертѝ извъ̀н но̀рмата, произхо̀ђащи от за̀падни бъ̀лгарски диалѐкти, не сѐ разглѐђат в то̀зи о̀черк.
    
    
    • Го̀ворът в "ро̀дното ми сѐло".
      
      
      • Ѝзточната ча̀ст на Центра̀лния̌т Прѣдбалка̀н.
      • Ко̀тел, Елѐна, Тъ̀рново, Трѣ̋вна.
  
  
  •   (.. скрий ги "селскитѣ" неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Забѣлѣ̀жка: Ста̀рческитѣ нево̀ли, пола̀зили ме напослѣ̀дък, ме нака̀рахѫ да изпо̀лзвам ду̀мата "нево̀ли".  (.. скрий го прѣдговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Сводка на несъотвѣтствията   (.. покажи ги несъотвѣтствията ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Сводка на несъотвѣтствията   (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 

• ►►  В позѝция бѐз ударѐние и в позѝция по̀д ударѐние гла̀снитѣ се произна̀сят мно̀го разлѝчно  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  В позѝция бѐз ударѐние и в позѝция по̀д ударѐние гла̀снитѣ се произна̀сят мно̀го разлѝчно  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В учѐбницитѣ по бъ̀лгарски език това явлѐние само се споменава,
    без да се описва подробно.
  
  
  • То̀ е изклю̀чено от бъ̀лгарския̌т езѝков станда̀рт,
    мака̀р да е широ̀ко застѫ̀пено в о̀бщо-бъ̀лгарския̌т разгово̀рен език,
  
  
  • Това̀ положѐние породѝ ну̀ђата от то̀зи о̀черк.
  
  
  • Забѣлѣ̀жка: В ру̀ски езѝк ѝма подо̀бно явлѐние.
    Та̀м оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма
    и е опѝсано в учѐбницитѣ със всѝчки подро̀бности.
    Описа̀нието на явлѐнието в ру̀ски мо̀же да е ѝзточник на анало̀гии,
    но̀ не мо̀же да послу̀жи за описание на явлѐнието в бъ̀лгарски.
    Това̀ сѫ два̀ разлѝчни езѝка.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Мѣ̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсменитѣ тѐкстове  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Мѣ̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсменитѣ тѐкстове  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Смѝсълът на рѣчта̀ се опрѣдѣ̀ля нѐ са̀мо от гла̀снитѣ и съгла̀снитѣ, но и от мѣ̋стото на ударѐнието.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: Значѐние за смѝсълът на рѣчта̀ ѝма и интона̀цията.
      Тя̀ се маркѝра с прѣпина̀телни зна̀ци: запета̀я, то̀чка, тирѐ, двоето̀чие, многото̀чкие, ..
  
  
  • Ударѐнието ѝма значѐние за смѝсълът на рѣчта̀ и в редѝца дру̀ги езѝци.
  • При пѝсане на гръ̀цки или прѝмѣрно на испа̀нски ударѐнията се означа̀ват послѣдова̀телно.
  
  
  • Слѣ̀двайки гръ̀цката традѝция, в тѐкстоветѣ на кѝрилица ударѐнията сѫ се означа̀вали в старо-бъ̀лгарски и в църко̀вно-славя̀нски.
  • Та̀зи пра̀ктика е била̀ изоста̀вена при въвѐђането на книгопеча̀тането в Русѝя.
  
  
  • В срѣда̀та на 19-ти вѣ̀к под ру̀ско влия̀ние пра̀ктиката ударѐнията да се означа̀ват пѝсмено е била изоста̀вена и в Бълга̀рия.
  
  
  • Пра̀ктиката да не сѐ означа̀ват ударѐнията, възприѐта в бъ̀лгарски, ру̀ски и украѝнски, прилѝча на пра̀ктиката в семѝтскитѣ езѝци (ара̀бски, еврѐйски, ..) да се изпу̀скат нѣ̋кои гла̀сни при пѝсане.
    Са̀мо човѣ̀к, който го зна̀е езѝкът, мо̀же да прочетѐ тѐкстът пра̀вилно.
  
  
  • Според официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс ударѐние се поста̀вя в слѣднитѣ случаи:
    
    
    • На кра̀ткото лѝчно мѣстоимѐние за да̀телен падѐж Ѝ, дорѝ кога̀то на нѐго не па̀да ѝстинско фонетѝчно ударѐние [задължѝтелно].
      
      
      • Мѝна̨лия̌т мѣ̀сец ѝ я̨ да̀дох цѣ̋лата си запла̀та на жена̀ си.
      • А пък то̀зи мѣ̀сец не ѝ я̨ да̀дох цѣ̋та, а са̀мо половѝната.
      
      
      • Във вто̀рото изрѣчѐние, за ра̀злика от пъ̀рвото, мѣстоимѐнието Ѝ е уда̀рено.
      • Официа̀лния̌т правопѝс оба̀че не позволя̀ва да се означѝ та̀зи ра̀злика.
    
    
    • На частѝцата ПО̀, за да се отличѝ тя̀ от прѣдло̀гът ПО [задължѝтелно].
      
      
      • То̀й излѣ̀зе по̀ юна̀к от мене.
      • И по̀ му прилѣ̋га.
      • Придвѝжиха̨ се ма̀лко по̀ на сѣвер.
      
      
      • Отбо̀рът се нуђа̀е от по-добъ̀р напада̀тел.
      • Ритнѝ то̀пката по-сѝлно.
      • Ако частѝцата ПО̀ е прило̀жена към прилага̀телно илѝ нарѣ̀чие, на нѐя̨ обикновѐно не сѐ пѝше ударѐние.
    
    
    • Прѣпорѫ̀чва се да се пѝше ударѐние, ако ду̀мата е омогра̀ф - ако ѝма дру̀га ду̀ма с дру̀го значѐние, различа̀ваща се по мѣ̋стото на ударѐнието.
      
      
      • У̀личен музикант уличѐн в кра̀жба.
      • Пѝжо е сгодѐн за Пѐнда, ама ча̀ка сго̀ден слу̀чай да развалѝ годѐжът.
    
    
    • Прѣпорѫ̀чвам да се сла̀га ударѐние на имена̀ на насѐлени мѣста̀ и мѣ̀стности, ако сѫ неизвѣ̀стни или ако чѐсто се бъ̀ркат.
      
      
      • Букурѐщ, Атѝна, Иста̀нбул, Годѐч.
  
  
  • В установѝлия̌т се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк мѣ̋стото на ударѐнието не са̀мо опрѣдѣ̀ля смѝсълът на рѣчта̀, но и ка̀чествено офо̀рмя произношѐнието на гла̀снитѣ.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  По традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  По традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Вѣроя̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
  • В процѐсът на прѣпѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
  
  
  • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐя е реализѝрана половинча̀то.
    
    
    • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
    • Но нѣ̋маме бу̀кви за {IО} и {IЪ}, а ну̀ђа от такѝва ѝмаме.
    • Русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили.
    
    
    • За {IО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
    • Мѫча̨ се да възстановя̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Iо̀та без то̀чка", за да се пѝше {IО} вмѣсто {ЙО} и {ЬО}.
    
    
    • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
  
  
  • По̀вече за ıотѝранитѣ гла̀сни - в раздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът се е колѣба̀ѣл отно̀сно явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋"  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът се е колѣба̀ѣл отно̀сно явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋"  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в раздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.
  
  
  • Спря̀мо явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋" правопѝсът мо̀же да бѫ̀де:
    
    
    • я̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
    • я̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квитѣ Я и Е според норматѝвното я̀кавско произношѐние); и
    • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
    
    
    • И при трѝтѣ типа правопѝс сѫ възмо̀жни уточнѐния с диакритѝчни зна̀ци.
  
  
  • Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс прѣдѝ 1945 е бѝл я̀тов, а сега е я̀кавски.
  
  
  • От шесттѣ̀ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се прѣдла̀гат за този очерк и за дру̀гитѣ ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • я̀тови сѫ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
    • я̀кавски е ОФ-БЪ; и
    • ѐкавски сѫ J-БЪ, BG и BGD.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀снитѣ А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀снитѣ А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в по̀драздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.


• ►►  Гла̀сната Ъ понѣ̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лния̌т правопѝс  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀сната Ъ понѣ̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лния̌т правопѝс  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Това̀ е традѝция, нало̀жена прѣз 19-ти вѣ̀к от русофѝли, сърбома̀ни и гръкома̀ни.
  
  
  • Традѝцията обхва̀ща и изпо̀лзането на бу̀квата Я за йотѝраната гла̀сна IЪ.
  
  
  • Официа̀лния̌т правопѝс отрѐђа два̀ слу̀чая, когато с бу̀квитѣ А и Я се означа̀ват съотвѣ̀тно Ъ и IЪ:
    
    
    • При опрѣдѣлѝтелнитѣ члѣ̀нове за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀.
      
      
      • Тога̀ва пѝша̨ тѣ̀зи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "коро̀нка" А̌-а̌ и Я̌-я̌.
      • Ако не сѐ употрѣбя̀ва така нарѣ̀чения̌т кратък члѣн, ка̀кто пра̀вя̨ а̀з, отпа̀да означа̀ването на гла̀сната Ъ с бу̀квата А в то̀зи слу̀чай.
    
    
    • При глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци.
      
      
      • Тога̀ва пѝша̨ тѣ̀зи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "опашлѐ" А̨-а̨ и Я̨-я̨.
  
  
  • От шесттѣ̀ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се прѣдла̀гат за този очерк и за дру̀гитѣ ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • Проблѐмът си сѫществу̀ва в пъ̀лна мѣ̋ра в Ѣ-БЪ и ОФ-БЪ.
    • Проблѐмът е рѣшен в BG и BGD.
    • При вариа̀нтът ѢѪ-БЪ звукъ̀т Ъ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци вѝнѫги се означа̀ва с буквата Ѫ.
    • При вариа̀нтът J-БЪ бу̀квата Я не сѐ употрѣбя̀ва, но проблѐмът си оста̀ва.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀снитѣ О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀снитѣ О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в по̀драздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.


• ►►  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝция  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝция  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За то̀зи проблѐм прочетѣ̀те в раздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.
  • Ѝменно то̀й до голѣ̋ма стѐпен ме нака̀ра да се захвана̨ с то̀зи о̀черк.


• ►►  Употрѣбя̀ват се разлѝчни от станда̀ртнитѣ кра̀тки винѝтелни мѣстоѝменни фо̀рми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употрѣбя̀ват се разлѝчни от станда̀ртнитѣ кра̀тки винѝтелни мѣстоѝменни фо̀рми  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по та̀зи прѣпра̀тка.
  • Ста̀ва ду̀ма за употрѣ̀бата на кра̀ткитѣ винѝтелни мѣстоѝменни фо̀рми
    МѪ-ТѪ-НѪ-ВѪ-СѪ вмѣ̀сто станда̀ртнитѣ МЕ-ТЕ-НИ-ВИ-СЕ.


• ►►  Употрѣбя̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употрѣбя̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѣ̀днитѣ прѣпра̀тки:
    
    
    • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нията с падѐжнитѣ оста̀тъци в станда̀ртния̌т бъ̀лгарски езѝк.
    • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.
  
  
  • В съврѣ̀менния̌т бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика међу именѝтелен и винѝтелен падѐж.
  • При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употрѣбя̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.
  
  
  • Ра̀зликата међу -А и -Ѫ се забѣлѣ̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.
  
  
  • Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѣ̀ща дорѝ в сценѝчната рѣ̀ч.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът .. 


• ◄►  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Ударение. Силна и слаба позиция на гласнитѣ  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Ударение. Силна и слаба позиция на гласнитѣ  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Ударѐнието  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ударѐнието  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За ударѐнието мо̀жете да прочетѐте във wikipèdia-та.
  
  
  • Бѐз да се изчѐрпват характерѝстикитѣ на ударѐнието в бъ̀лгарския̌т езѝк, срѣд тѣ̋х сѫ слѣ̀днитѣ:
    
    
    • То̀ е сѝлово (динамѝчно).
    • То̀ е неопрѣдѣлѐно (свобо̀дно) - не ѐ фиксѝрано - в разлѝчнитѣ ду̀ми то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно мѣ̋сто.
    • То̀ е подвѝжно - в разлѝчнитѣ фо̀рми на една̀ и сѫ̀ща ду̀ма то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно мѣ̋сто.
  
  
  • Ко̀лкото ударѐнието характеризѝра гла̀сната, то̀лкова то̀ характеризѝра и срѝчката.
    
    
    • Всѣ̋ка ду̀ма с по̀вече от двѣ̀ срѝчки ѝма понѐ едно̀ ударѐние.
    • Пов̀ечето двусрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние.
    • Нѣ̋кои едносрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние, но пов̀ечето такѝва нѣ̋мат.
  
  
  • Да зна̀ш мѣ̋стото на ударѐнието е ча̀ст от зна̀нието на езѝкът.
    
    
    • Пра̀вило нѣ̋ма.
    • В рѣ̀чници и посо̀бия за изуча̀ване на бъ̀лгарски езѝк от чуђенцѝ ударѐнията трѣ̋бва да се означа̀ват.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѣ̀ч ѝма ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние.
    
    
    • Чѐсто това̀ сѫ дву̀съста̀вни ду̀ми.
      
      
      • псѐвдо-исторѝчески, ѝзточно-правосла̀вен, ..
    
    
    • Но мо̀же да сѫ и трѝсъста̀вни ду̀ми.
      
      
      • ста̀ро-го̀рно-нѣ̀мски (Althochdeutsch, Old High German)
    
    
    • Фо̀рмитѣ за сравнѝтелна и прѣвъзхо̀дна стѐпен на прилага̀телнитѣ и нарѣ̀чията вѝнѫги ѝмат двѣ̀ ударѐния.
      
      
      • на̀й-голѣ̋м, на̀й-ма̀лък, на̀й-кѫ̀с, на̀й-дъ̀лъг, на̀й-чѐсто, на̀й-рѣ̋дко.
      • по̀-голѣ̋м, по̀-ма̀лък, по̀-кѫ̀с, по̀-дъ̀лъг, по̀-чѐсто, по̀-рѣ̋дко.
      
      
      • Сравнѣ̀те ду̀митѣ "по̀вече" и "по̀-зелѐн".
      • Пъ̀рвата ѝма едно̀ ударѐние, вто̀рата - двѣ̀.
    
    
    • Понѣ̀кога една̀ ду̀ма мо̀же да се употрѣбѝ с едно̀ или с двѣ̀ ударѐния по прѣцѣ̀нка на говорещия̌т.
      
      
      • В старо-бъ̀лгарския̌т езѝк ѝмало са̀мо отво̀рени срѝчки.
      • Оцѣнѣ̀те ра̀зликата међу̀ ста̀ро-бъ̀лгарския̌т текст и но̀во-бъ̀лгарския̌т му прѣ̀вод.
  
  
  • Като че лѝ едно̀ врѣ̀ме ѝмаше пра̀вило, че ако ду̀мата ѝма двѣ̀ ударѐния, тя̀ се пѝше полу̀-слѣ̋то, т.е. с тирѐ.
    
    
    • Сега̀ тако̀ва пра̀вило нѣ̋ма.
    • Сега̀ се постѫ̀пва субектѝвно, според мнѣ̀нието на съставѝтелитѣ на правопѝсния̌т рѣ̀чник.
    
    
    • Придъ̀ржам се към пра̀ктиката да употрѣбя̀вам по̀вече тирѐта.
    • Така̀, слѣд автоматѝчния̌т прѣнос на слѣ̀дващ ред, тѐкстоветѣ, офо̀рмени от компю̀тър, ще сѫ по̀-прѣглѐдни.
  
  
  • В ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние, едно̀то ударѐние мо̀же да се обявѝ за първѝчно.
    
    
    • А дру̀гото ще е вторѝчно.
  
  
  • До̀ста чу̀ђи ду̀ми и имена̀ ѝмат и втори́чно ударѐние.
    
    
    • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, ..
    • Кралѝца Елѝзабе́т и принцѐса Ма̀ргаре́т сѫ сестрѝ.
    • Бу̀дапе́ща, Бра̀тисла́ва, Ню̀-Йо̀рк, ..
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѣ̀ч ѝма и ду̀ми бѐз ударѐние.
    
    
    • Едносрѝчни служѐбни ду̀ми - прѣдло̀зи, съю̀зи, частѝци - обикновѐно нѣ̋мат ударѐние.
    
    
    • Фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме на глаго̀лът "съм" и едносрѝчнитѣ форми на лѝчнитѣ местоимѐния за винѝтелен и да̀телен падѐж обикновѐно нѣ̋мат ударѐние.
      
      
      • Но тѣ̀ получа̀ват ударѐние слѣ̀д частѝцата за отрица̀ние "не".
    
    
    • Дорѝ двусрѝчнитѣ прѣдло̀зи обикновѐно нѣ̋мат ударѐние в рѣчта̀.
      
      
      • међу, върху, прѣди, според, ..
    
    
    • Знамена̀телнитѣ ду̀ми - тѣ̀зи извъ̀н го̀рѣ-спомена̀титѣ - ѝмат ударѐниe.
      Дорѝ да сѫ едносрѝчни.
  
  
  • Гово̀рещия̌т мо̀же да сло̀жи ударѐние и на ду̀мичка, коя̀то обикновѐно се употрѣбя̀ва бѐз ударѐние, за да наблѣ̀гне на нѐя̨.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Сѝлна и сла̀ба позѝция на гла̀снитѣ  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сѝлна и сла̀ба позѝция на гла̀снитѣ  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ако гла̀сната е под ударѐние, тя̀ в сѝлна позѝция.
    
    
    • Ударѐнието мо̀же да е първѝчно или вторѝчно.
  
  
  • В сѝлна позѝция ѐ и послѣ̀дната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) фо̀рма.
    
    
    • Ива̀не! Ива̀нчo! Га̀нo! Га̀нкe!
    • Господѝне! Госпо̀жo! Госпо̀жице!
    
    
    • Напримѣр мо̀ето ѝме ѝма зва̀телна фо̀рма, разлѝчна от именѝтелно-винѝтелната фо̀рма:
    • Хрѝстo, изка̀рай ги говѐдата!
    • Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀жем да приѐмем, че на послѣ̀дната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) форма па̀да вторѝчно ударѐние.
    
    
    • Ива̀не́! Ива̀нчó! Га̀нó! Га̀нкé!
    • Господѝне́! Госпо̀жó! Госпо̀жице́!
    
    
    • Хрѝстó, изка̀рай ги говѐдата!
    • Хрѝсто ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • В оста̀на̨литѣ слу̀чаи гла̀сната е в сла̀ба позѝция.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът .. 


• ◄►  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Iотирани гласни  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Iотирани гласни  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Фонѐмата Iо̀т и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонѐмата Iо̀т и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В то̀зи по̀драздѣ̀л се прѣдста̀вя алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк.
    
    
    • Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми се прѣдста̀вя в слѣ̀дващия̌т по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Постулѝра се сѫществу̀ването на фонѐма Iо̀т.
  
  
  • Ако се нала̀га фонѐмата Iо̀т да я̨ означа̀вам с една̀ бу̀ква, то̀ ще изпо̀лзвам бу̀квата "ıо̀та бѐз то̀чка": I-ı.
    
    
    • Така̀ва бу̀ква е ѝмало в оригина̀лната кѝрилица като наслѣ̀дство от гръ̀цката а̀збука.
    • При въвѐђането на книгопеча̀тането в Русѝя на та̀зи бу̀ква ѝ сло̀жили отго̀рѣ то̀чка, за да заприлѝча на бу̀квата от латѝнската а̀збука.
    • В то̀зи си вѝд тя̀ влѝза в съврѣ̀менната украѝнска а̀збука.
    • Прѣз 19-ти вѣк бъ̀лгарскитѣ книжо̀вници я̨ изоста̀вили.
    • А от ру̀ската а̀збука била̀ прѣма̀хна̨та прѣз 1918.
    
    
    • Възстановя̀вам бу̀квата "ıо̀та бѐз то̀чка" (I-ı), за да се означа̀ва с нѐя̨ фонѐмата Iо̀т.
  
  
  • Фонѐмата Iо̀т (т.е. I) притежа̀ва слѣ̀днитѣ сво̀йства:
    
    
    • Iо̀т е съгла̀сна фонѐма.
    
    
    • Съгла̀сната Й е алофо̀н на фонѐмата Iо̀т.
      
      
      • Съгла̀сната Й е едѝн от на̀чинитѣ за реализѝране на фонѐмата Iо̀т.
    
    
    • Фонѐмата Iо̀т се реализѝра чрѣ̀з съгла̀сната Й в слѣ̀днитѣ слу̀чаи:
      
      
      • В кра̀я̌т на ду̀мата слѣ̀д гла̀сна.
        
        
        • рата̀й, тъ̀й, геро̀й, чу̀й, пѣ̀й, пѝй
      
      
      • В нача̀лото на ду̀мата прѣ̀д гла̀сна, коя̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • я̀м, ıо̀д, юна̀к
        
        
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е О, пѝша̨ IО (ıо̀тата е бѐз то̀чка).
      
      
      • Међу двѣ̀ гла̀сни, нѝто една̀ от коѝто не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • ста̀я, стру̀я, маıо̀р, стоя̨̀, пѣ̀я̨, пѝя̨
        
        
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е Ъ, пѝша̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е О, пѝша̨ IО (ıо̀та бѐз то̀чка прѣдѝ О).
          • В официа̀лния̌т правопѝс се пѝше ЙО.
    
    
    • Фонѐмата Iо̀т се реализѝра чрѣ̀з смекча̀ване на прѣдѝшната съгла̀сна в слѣ̀дния̌т слу̀чай:
      
      
      • Кога̀то фонѐмата Iо̀т едноврѣ̀менно
        е слѣ̀д съгла̀сна, коя̀то не ѐ Ж,Ч,Ш или Й (Й: дру̀га фонѐма Iо̀т),
        и е прѣ̀д гла̀сна, коя̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        
        • бу̀ря, вѣ̋ра, любо̀в, салю̀т, вървя̨̀т, деня̌̀т, ликıо̀р
        
        
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е Ъ, пѝша̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е О, пѝша̨ IО (ıо̀та бѐз то̀чка прѣдѝ О).
          • В официа̀лния̌т правопѝс се пѝше ЬО.
      
      
      • Според опѝсвания̌т в то̀зи по̀драздѣ̀л алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк, твъ̀рдитѣ и мѐкитѣ вариа̀нти на една̀ съгла̀сна нѐ прѣдставля̀ват отдѣ̀лни фонѐми.
      • Една̀ мѐка съгла̀сна се явя̀ва съчета̀ние на та̀зи съгла̀сна, прѣдста̀вена от едѝнствената си фонѐма, със фонѐмата Iо̀т.
    
    
    • В оста̀налитѣ слу̀чаи - в слу̀чаитѣ освѣ̀н тѣ̀зи изброѐни по̀-го̀рѣ в жъ̀лто, фонѐмата Iо̀т обикновѐно нѐ влия̀е на произношѐнието и със сѝгурност нѐ влия̀е на смѝсълът на рѣчта̀.
    • Ту̀ка попа̀дат слу̀чаитѣ:
      
      
      • в кра̀я̌т на ду̀мата слѣ̀д съгла̀сна,
      • међу двѣ̀ съгла̀сни,
      • в сѫсѣ̀дство с гла̀сна И или Е,
      • слѣ̀д съгла̀сна Ж-Ч-Ш,
      • слѣ̀д дру̀га фонѐма Iо̀т.
      
      
      • В слу̀чая̌т, кога̀то фонѐмата Iо̀т се намѝра в в сѫсѣ̀дство с гла̀сна И или Е, въ̀прѣки че тя̀ нѐ влия̀е на смѝсълът на рѣчта̀ и почтѝ нѐ влия̀е на произношѐнието, понѣ̋кога тя̀ получа̀ва ѝзраз в правопѝсът.
        
        
        • Христия̀нски, Бълга̀рия, Бълга̀рийо, Ита̀лия, Йерусали̨м, пѣ̀я̨, пѝя̨, позѝция, ..
        • Обаче: италиа̀нски, Бълга̀рио, Неа̀пол,
      
      
      • В правописнитѣ вариа̀нти BG и BGD слу̀чаитѣ, кога̀то така̀ва несѫщѐствена фонѐма Iо̀т се означа̀ва пѝсмено, сѫ свѐдени до мѝнимум.
    
    
    • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀же да се приѐме, че напрѝмѣр ду̀мата овча̀р ѝма фонѐма Iо̀т в кра̀я̌т си.
      
      
      • Та̀зи "виртуа̀лна" фонѐма не сѐ проявя̀ва, освѣ̀н прѣд гла̀сната Ъ в члѣну̀ваната форма овча̀ря̌т.
  
  
  • Според опѝсвания̌т в то̀зи по̀драздѣ̀л алтернатѝвен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лнитѣ фонѐми за гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма 27 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝция): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • фонѐмата Iо̀т,
    • 20 фонѐми за съгла̀сни (освѣ̀н фонѐмата Iо̀т): Б-В-Г-Д-Ж-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц-Ч-Ш-Џ.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В прѣдѝшния̌т по̀драздѣ̀л е прѣдста̀вен алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк, основа̀ващ се на фонѐмата Iо̀т.
    
    
    • В то̀зи по̀драздѣ̀л се прѣдста̀вя традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми, бѐз така̀ва фонѐма.
  
  
  • Според прѣдста̀вяния̌т в то̀зи по̀драздѣ̀л традицио̀нен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лнитѣ фонѐми за гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма 43 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝция): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • съгла̀сна фонѐма Й,
    • 4 фонѐми за съгла̀сни, коѝто нѣ̋мат мѐки съотвѣ̀тствия: Ж-Ч-Ш-Џ
    • 32 фонѐми за съгла̀сни с твъ̀рди и мѐки съотвѣ̀тствия: Б-В-Г-Д-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц.
  
  
  • Според прѣдста̀вяния̌т в то̀зи по̀драздѣ̀л традицио̀нен на̀бор фонѐми, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма 16 фонѐми за мѐки съгла̀сни.
    
    
    • Всѣ̋ка от тѣ̋х мо̀же да се срѣ̀ща са̀мо прѣд гла̀сна А-Ъ-О-У.
    • В алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми, опѝсан в прѣдѝшния̌т по̀драздѣ̀л, така̀ва фонѐма е про̀сто съчета̀ние на съгла̀сната с фонѐмата Iо̀т.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Съпоста̀вка међу традицио̀нния̌т на̀бор и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Съпоста̀вка међу традицио̀нния̌т на̀бор и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • И два̀та на̀бора "въ̀рша̨т ра̀бота".
  
  
  • Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми мо̀же би по̀ подхо̀ђа на фонѐтиката на бъ̀лгарския̌т езѝк.
  
  
  • Алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми по̀ подхо̀ђа на фонема̀тиката.
  • По̀ подхо̀ђа и на пѝсмената традѝция, на правопѝсът.
    
    
    • И в съврѣ̀менната ни кѝрилица, и в дрѣ̀вната кѝрилица, и в глаго̀лицата.
    
    
    • Това̀ е, защо̀то писмеността̀ ни е слѣ̀двала гръ̀цкия̌т модѐл, при ко̀йто нѣ̋ма означа̀ване на мѐки съгла̀сни, а мѐкитѣ съгла̀сни сѫ про̀сто съгла̀сни прѣд Iо̀т.
  
  
  • Алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми по̀-добрѣ̀ обясня̀ва ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в славя̀нскитѣ а̀збуки.
    
    
    • Нача̀ло на та̀зи традѝция вѣроя̀тно е да̀л лѝчно Светѝ Кѝрил Константѝнтин Филосо̀ф, ко̀йто въплътѝл та̀зи си идѐя в създа̀дената от нѐго глаго̀лица.
      
      
      • За ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в глаго̀лицата прочетѣ̀те ту̀ка.
    
    
    • В слѣ̀дващитѣ десетилѣ̀тия и вѣковѐ при прѣпѝсване от глаго̀лица на кѝрилица тази идѐя е била̀ заѝмствана и в кѝрилицата.
      
      
      • За ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в кѝрилицата прочетѣ̀те ту̀ка.
    
    
    • Тя̀ оба̀че нѝкога не ѐ била̀ реализѝрана в кѝрилицата послѣдова̀телно и в пълнота̀, ка̀кто това̀ е било̀ в глаго̀лицата.
    
    
    • В кѝрилицата се появѝла "добра̀та" на̀ша бу̀ква Ю като съкращѐние на гръ̀цкия̌т триграф IOY.
      
      
      • В Русѝя бу̀квата Ю я̨ изпо̀лзвали и на мѣ̋стото на IѪ.
    
    
    • За да се реализѝра в пълнота̀ идѐята за ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в старо-славя̀нската (старо-бъ̀лгарската) кѝрилицата, оста̀вало да се намѣ̀ри бу̀ква за IA.
      
      
      • Така̀ва бу̀ква не сѐ намѣ̀рила.
      • Оригина̀лния̌т гръ̀цки дигра̀ф IA оста̀на̨л в употрѣ̀ба дъ̀лго врѣ̀ме.
      
      
      • Наред с него, в Бълга̀рия и Румѫ̀ния за цѣлта̀ изпо̀лзвали бу̀квата Ѣ.
      • О̀ще по̀вече че в глаго̀лицата нѣ̋мало бу̀ква за звукъ̀т Ѣ, а за нѐго се изпо̀лзвала ıотѝраната бу̀ква IA.
      
      
      • В Русѝя нарѐд с дигра̀фът IA със сѫ̀щата цѣ̀л се употрѣбя̀вала и бу̀квата Ѧ (ма̀лък ю̀с).
      • Счѝтало се, че едно̀то е ıо̀та прѣ̀д А̀, а дру̀гото - ма̀лкия̌ ю̀с - е про̀сто ıо̀та по̀д А.
      • В ру̀скитѣ печа̀тни шрѝфтове бу̀квата Ѧ (ма̀лък ю̀с) придобѝла видъ̀т Я.
      
      
      • И така̀ съврѣ̀менната бъ̀лгарска а̀збука разпола̀га с бу̀ква Я.
    
    
    • Съврѣ̀менната бъ̀лгарска кѝрилица оба̀че ѝма ну̀ђа и от бу̀ква за ıотѝрано О и от бу̀ква за ıотѝрано Ъ.
  
  
  • Iотѝранитѣ гла̀сни ѝмат връ̀зка с явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" и затова̀ им е посветѐн цѣ̀лия̌т то̀зи раздѣ̀л.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Вокализмът в силна позиция  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Вокализмът в силна позиция

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   6.1. Шесттѣ гласни в силна позиция  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.1. Шесттѣ гласни в силна позиция  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• Ъ: Полу̀-затво̀рена срѣ̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• А: Отво̀рена срѣ̀дна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• У: Затво̀рена за̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• О: Отво̀рена за̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• И: Нѐнапрѐгна̨то-затво̀рена нѐнапрѐгна̨то-прѣ̀дна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• Е: Нѐнапрѐгна̨то-прѣ̀дна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)

---

   ►►   6.2. Явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.2. Явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• За явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" (за я̀товия̌т прѣ̀глас) мо̀жете да прочетѐте ту̀ка или ту̀ка.


• Доко̀лкото я̀товия̀т прѣ̀глас от Ѣ към IА ста̀ва са̀мо под ударѐние, то̀ това̀ явлѐние се разглѐђа ту̀ка, в раздѣ̀лът за вокалѝзмът в сѝлна позѝция.
  
  
  • Явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" в сла̀ба позѝция е ча̀ст от тру̀днитѣ проблѐми, обсѫ̀ђани в по̀драздѣ̀лът "Гла̀снитѣ Ѝ и Ѐ в сла̀ба позѝция".


• В настоя̀щия̌т о̀черк се разглѐђат са̀мо го̀воритѣ на ѝзток от я̀товата гра̀ница. За нѐя̨ мо̀жете да прочетѐте ту̀ка.


• Доско̀ро, са̀мо допрѣдѝ нѣ̋колко вѣ̀ка, Ѣ е била̀ отдѣ̀лна гла̀сна фонѐма в бъ̀лгарския̌т езѝк, нарѐд с А, О, Е, И, У, Ъ и мо̀же би Ѫ.
  
  
  • Откъм сѣвероза̀пад, откъм сръ̀бския̌т езѝк, "заду̀хал" стремѐж гла̀сния̌т звук Ѣ да се изравнѝ със звукъ̀т Е.
  
  
  • Ѝзточнитѣ бъ̀лгарски го̀вори се съпротивля̀вали на този стремѐж, донѣ̋къдѣ подпомо̀гна̨ти от ту̀рския̌т езѝк.
  
  
  • При всѐ това̀ всѣ̋ко Ѣ мина̨ло в Е, освѣ̀н в слу̀чая̌т, опѝсан по̀-до̀лу.


• И тъ̀й, кога̀ звукъ̀т Ѣ не прѣмина̀вал в Е, а запа̀звал по̀-ста̀рото си ка̀чество и сега̀ звучѝ като IА?
  
  
  • Кога̀то звукъ̀т Ѣ е под ударѐние.
    
    
    • Не забра̀вяйте, че сме в раздѣ̀лът за вокалѝзмът в сѝлна позѝция.
  
  
  • И кога̀то слѣ̀дващата срѝчка в ду̀мата не ѐ мѐка (а е твъ̀рда).
    • .. или пък нѣ̋ма слѣ̀дваща срѝчка.
  
  
  • Кога̀ срѝчката е мѐка и кога̀ е твъ̀рда?
    
    
    • Ако гла̀сната в срѝчката е И или Е, то срѝчката е мѐка.
    • Ако прѣдѝ гла̀сната в срѝчката има съгла̀сна Ж, Ч, Ш (вкл. Щ) или Iо̀т, то срѝчката е пак мѐка.
      • Ако има Iо̀т, зна̀чи в официа̀лния̌т правопѝс обикновѐно се пѝше Я, Ю или ЬО.
    
    
    • Ѝначе срѝчката е твъ̀рда.


• По̀-го̀рѣ привѐдох формулиро̀вка на я̀товото пра̀вило, пра̀вилото за промѣ̀нливото Ѣ.
• Сега̀ ще го формулѝрам и по дру̀г на̀чин.
• Промѣ̀нливото Я прѣмина̀ва в Е:
  
  
  • кога̀то е бѐз ударѐние,
    
    
    • (не забра̀вяйте, че вокалѝзмът в сла̀ба позѝция се разглѐђа в дру̀г раздѣ̀л)
  
  
  • или кога̀то в ду̀мата слѣ̀дващата срѝчка е мѐка.


• Да припо̀мня̨, че в разлѝчнитѣ правопѝсни вариа̀нти, в коѝто се прѣдла̀га то̀зи о̀черк, промѣ̀нливото Я и слу̀чаитѣ, кога̀то то̀ прѣмина̀ва в Е, се означа̀ват разлѝчно.
  
  
  • ОФ-БЪ: Я и Е (я̀кавски правопис).
  • Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ: Ѣ̋ и Ѣ (я̀тов правопис).
  • J-БЪ: Е̋ и Е (ѐкавски правопис).
  • BGD: E̋ и E (ѐкавски правопис).
  • BG: EH и E (ѐкавски правопис).


• Прѝмѣри на приложѐние на я̀товото пра̀вило:
  
  
  • свѣ̋т-свѣтъ̀т-свѣтовѐ, цвѣ̋т-цвѣтъ̀т-цвѣтовѐ, грѣ̋х-грѣхъ̀т-грѣховѐ
  • свѣ̋т-свѣту̀ва, блѣ̋н-блѣну̀ва
  • голѣ̋м-голѣ̋ма-голѣ̋мо-голѣми
  • прѣзрѣ̋л-прѣзрѣ̋ла-прѣзрѣ̋ло-прѣзрѣ̀ли
  • прѣ̋кор-рѣка̀
  • бѣ̋ло-зелѐно-червено
  • пѣ̋сък-пѣсъчлѝв
  • Ко̀й ли го вѣ̋тър довѣ̋?


• Не забра̀вяйте, че явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" и съотвѣ̀тно "я̀товото пра̀вило" сѫ приложѝми, са̀мо ако на това̀ мѣ̋сто в старо-славя̀нски е ѝмало гла̀сна Ѣ.
  
  
  • Но̀ и от това̀ ѝма изключѐние:
  
  
  • В старо-славя̀нски е "десьнъ" с Е,
  • оба̀че в ново-бъ̀лгарски е "дѣ̀сен-дѣ̋сна-дѣ̋сно-дѣ̀сни" с Ѣ,
  • и та̀зи промѣ̋на вѣроя̀тно се дължѝ на влия̀ние откъм ду̀мата "лѣ̋в".


• Като по̀вечето правила̀ в естѐственитѣ езѝци, я̀товото пра̀вило ѝма мно̀го изключѐния.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти от ру̀ски и от църко̀вно-славя̀нски, не сѫ подвла̀стни на я̀товото пра̀вило.
    
    
    • смѣ̀л, смѣ̀лост, члѣ̀н, члѣ̀нство, крѣ̀пост
    • успѣ̀х: обаче аз успѣ̋х
    
    
    • Бѐз да мо̀га̨ да го дока̀жа̨, твърдя̨̀, че ру̀скитѣ заѐмки съставля̀ват о̀коло половѝната от рѣ̀чниковия̌т съста̀в на съврѣ̀менния̌т бъ̀лгарски езѝк, като се вклю̀чват нау̀чната терминоло̀гия и међунаро̀дната лѐксика, кога̀то ду̀митѣ сѫ дошлѝ до бъ̀лгарски прѣз ру̀ски.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти в норматѝвния̌т езѝк от за̀падно-бъ̀лгарски го̀вори.
    
    
    • човѣ̀к (на ѝзток е челѣ̋к)
  
  
  • При нѣ̋кои числѝтелни.
    
    
    • двѣ̀
    • четиритѣ̀, петтѣ̀, .. стотѣ̀
    
    
    • Оба̀че: четиритѣ̋х, петтѣ̋х, .. стотѣ̋х
  
  
  • Глаго̀лнитѣ оконча̀ния -хме и -хте не сѐ смѣ̋тат за мѐки срѝчки.
    
    
    • Успѣ̋хте ли? - Успѣ̋хме.


• (.. скрий го подраздѣлът за промѣнливото ѣ ..)  .. към началото ..

---

   ►►   6.3. Употрѣба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.3. Употрѣба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѣ̀днитѣ прѣпра̀тки:
  
  
  • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нията с падѐжнитѣ оста̀тъци в станда̀ртния̌т бъ̀лгарски езѝк.
  • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.


• В съврѣ̀менния̌т бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика међу именѝтелен и винѝтелен падѐж.
• При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употрѣбя̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.


• Ра̀зликата међу -А и -Ѫ се забѣлѣ̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.


• Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѣ̀ща дорѝ в сценѝчната рѣ̀ч.


• Това̀ явлѐние се игнорѝра в правопѝсът.
  То̀ не влѝза в езѝковата но̀рма и не трѣ̋бва да влѝза.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

---

   ►►   6.4. Вокализмът в правописът  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.4. Вокализмът в правописът  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Цѣлта̀ на то̀зи по̀драздѣ̀л е да се обобщѝ правопѝсът на гла̀снитѣ.
  
  
  • Въпро̀си по правопѝсът се разглѐђат ка̀кто в прѣдѝшнитѣ, така̀ и в слѣ̀дващитѣ раздѣ̀ли и по̀драздѣ̀ли.


• ◄► Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарския̌т езѝк игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Така̀ се пра̀ви ка̀кто в официа̀лнитѣ правопѝси, така̀ и в нѐофициализѝранитѣ.
  • В ча̀стност, при всѝчкитѣ шест правопѝсни вариа̀нта (Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD), в коѝто а̀з прѣдла̀гам то̀зи о̀черк, се игнорѝра разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарския̌т езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът в сѝлна позѝция.
  • И то̀чно затова̀ по̀драздѣ̀лът за обобща̀ване на правопѝсът е поста̀вен в раздѣ̀лът за вокалѝзмът в сѝлна позѝция.


• ►►  Правопѝсът на гла̀снитѣ в сѝлна позѝция  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът на гла̀снитѣ в сѝлна позѝция  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Евентуа̀лно пра̀вило, че в сѝлна позѝция (под ударѐние) гла̀снитѣ А, Ъ, О, У, Е и И се пиша̨т съотвѣ̀тно с бу̀квитѣ А, Ъ, О, У, Е и И, се усложня̀ва от трѝ изключѐния:
    
    
    • Звукъ̀т Ъ в краесло̀вието понѣ̋кога се означа̀ва с бу̀квата А. Това̀ ста̀ва в два̀ слу̀чая:
      
      
      • При така̀ нарѣ̀ченитѣ непъ̀лни (или кра̀тки) члѣ̀нове за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, кога̀то кра̀йния̌т съгла̀сен зву̀к -Т от члѣ̀нът -ЪТ е изпу̀сна̨т, и оста̀ващото кра̀йно -Ъ се означа̀ва с бу̀квата А.
        
        
        • Напрѝмѣр, в официа̀лния̌т правопѝс се пѝше "града̌̀" вмѣсто "градъ̀".
        
        
        • А̀з глѐдам нѝкога да не го̀ изпу̀скам кра̀йното -Т от опрѣдѣлѝтелния̌т чл̀н.
        • А ако се нало̀жи да прила̀гам официа̀лния̌т правопѝс, в то̀зи слу̀чай сла̀гам на бу̀квата А̌ диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̌ звучѝ като -Ъ
      
      
      • В мно̀го глаго̀лни завъ̀ршъци звукъ̀т Ъ сѫ̀що така̀ се означа̀ва с бу̀квата А̨.
        
        
        • Напрѝмѣр: аз чета̨, тѣ̀ яда̨т.
        
        
        • В тѣ̀зи слу̀чаи па̀к сла̀гам диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̨ звучѝ като Ъ. Дру̀г диакритѝчен зна̀к.
        
        
        • В едѝн от правопѝснитѣ вариа̀нти, в коѝто то̀зи о̀черк се прѣдла̀га - във вариа̀нтът ѢѪ-БЪ, в тѣзи слу̀чаи се по̀лзва бу̀квата Ѫ̨: аз четѫ̨, тѣ̀ ядѫ̨т.
      
      
      • Традѝцията звукъ̀т Ъ в краесло̀вието понѣ̋кога да се означа̀ва с бу̀квата А е възнѝкна̨ла прѣ̀з 19-ти вѣ̀к порадѝ слѣ̀днитѣ припокрѝващи се причѝни:
        
        
        • Не сѫ̀ зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
        
        
        • Изпо̀лзването на бу̀квата Ъ като глухонѣ̋м "твёрдый зна̀к" в краесло̀вието.
        
        
        • Русофѝлия, сърбома̀ния, гръкома̀нщина, туркофо̀бия.
          
          
          • Нѣ̋кои счѝтали, че бъ̀лгарския̌т език бѝл придобѝл звукъ̀т Ъ под ту̀рско влия̀ние.
          • Това̀, разбѝра се, не ѐ вѣ̋рно - то̀зи зву̀к ни е славя̀нско наслѣ̀дство.
      
      
      • В мо̀итѣ правопѝсни вариа̀нти BG и BGD, коѝто се основа̀ват на латѝницата, а нѐ на кѝрилицата, звукъ̀т Ъ вѝнѫги се означа̀ва с бу̀квата U и нѝкога с A.
    
    
    • По традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с дру̀ги специа̀лни бу̀кви.
      
      
      • На ıотѝранитѣ гла̀сни им е посветѐн отдѣ̀лен раздѣ̀л в то̀зи о̀черк.
      
      
      • Вѣроя̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
      • В процѐсът на прѣпѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
      
      
      • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐя е реализѝрана половинча̀то.
        
        
        • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
        • Но нѣ̋маме бу̀кви за {IО} и {IЪ}, а ну̀ђа от такѝва ѝмаме.
        • Русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили.
        
        
        • За {IО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
        • Мѫча̨ се да възстановя̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Iо̀та без то̀чка", за да се пѝше {IО} вмѣсто {ЙО} и {ЬО}.
        
        
        • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
    
    
    • Явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" е присѫ̀що на бъ̀лгарския̌т езѝк и заслужа̀ва да ѝма нѣ̋какво отражѐние в правопѝсът.
      
      
      • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в прѣдѝшния̌т по̀драздѣ̀л.
      
      
      • Спря̀мо явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋" правопѝсът мо̀же да бѫ̀де:
        
        
        • я̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
        • я̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квитѣ Я и Е според норматѝвното я̀кавско произношѐние); и
        • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
        
        
        • И при трѝтѣ типа правопѝс сѫ възмо̀жни уточнѐния с диакритѝчни зна̀ци.
      
      
      • Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс прѣдѝ 1945 е бѝл я̀тов, а сега е я̀кавски.
      
      
      • От шесттѣ̀ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се прѣдла̀гат за този очерк и за дру̀гитѣ ми публика̀ции в blogspot:
        
        
        • я̀тови сѫ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
        • я̀кавски е ОФ-БЪ; и
        • ѐкавски сѫ J-БЪ, BG и BGD.
    
    
    • Употрѣ̀бата на ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ се игнорѝра в правопѝсът - във всѝчки правопѝсни вариа̀нти, освѣ̀н в нѣ̋кои неофициализѝрани такѝва от 19-ти вѣк.
  
  
  • Като заключѐние: Освѣ̀н шесттѣ̀ осно̀вни кѝрилски бу̀кви А, Ъ, О, У, Е и И за шесттѣ̀ осно̀вни гла̀сни в сѝлна позѝция, в употрѣ̀ба сѫ и слѣ̀днитѣ допълнѝтелни кѝрилски бу̀кви:
    
    
    • Ю: Употрѣбя̀ва се за ıотѝрано У.
    
    
    • Я: Употрѣбя̀ва се за ıотѝрани А и Ъ.
    
    
    • Ѣ: В официа̀лния̌т правопѝс до 1945 и в мо̀итѣ правопѝснитѣ вариа̀нти Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ та̀зи бу̀ква се употрѣбя̀ва на мѣ̋стото на ста̀рата гла̀сна Ѣ, като така̀ се да̀ва ѝзраз на явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ". Тѣ̀зи правопѝсни вариа̀нти се класифицѝрат като я̀тови.
    
    
    • Ѫ: В официа̀лния̌т правопѝс до 1945 и в мо̀итѣ правопѝснитѣ вариа̀нти Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ и J-БЪ та̀зи бу̀ква се употрѣбя̀ва вмѣсто буквата Ъ за гла̀сната Ъ, кога̀то та̀зи гла̀сна ѝма ю̀сов произхо̀д.
      
      
      • Това̀ е подро̀бно опѝсано по та̀зи прѣпра̀тка.
      
      
      • При нѣ̋кои по̀-ста̀ри правопѝсни вариа̀нти отпрѣдѝ стотѝна и по̀вече годѝни всѣ̋ка гла̀сна Ъ се е означа̀вала с бу̀квата Ѫ, а сама̀та бу̀ква Ъ се е употрѣбя̀вала са̀мо като "твёрдый зна̀к" в краесло̀вието.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го подраздѣлът за правописът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ка̀кто бѣ̀ изтъ̀кна̨то по̀-го̀рѣ, всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарския̌т езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът в сѝлна позѝция и игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Слѣдова̀телно, произношѐнието на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция не мо̀же да слу̀жи за здра̀ва осно̀ва при опрѣдѣ̀ляне на правопѝсът им.
    
    
    • А ли да напѝшем или Ъ?
    • О ли да напѝшем или У?
    
    
    • Такѝва въпро̀си ни се нала̀га чѐсто да си зада̀ваме.
  
  
  • Правопѝсът на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция се разглѐђа в трѝтѣ по̀драздѣ̀ла на раздѣ̀лът за вокалѝзмът в сла̀ба позѝция.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го подраздѣлът за правописът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• (.. скрий го вокализмът в правописът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Вокализмът в слаба позиция  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Вокализмът в слаба позиция

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

• Разлѝчието на вокалѝзмът в сла̀ба позѝция от вокалѝзмът в сѝлна позѝция понѣ̋кога се нарѝча "реду̀кция на неуда̀ренитѣ гла̀сни" или "вока̀лна реду̀кция".
  
  
  • "Реду̀кция" означа̀ва понѐ двѣ̀ нѣща̀:
    
    
    • Намалѐн (редуцѝран) е бро̀я̌т на разпознава̀емитѣ гла̀сни в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Докато в сѝлна позѝция се разпозна̀ват шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И),
      • в сла̀ба позѝция се разпозна̀ват по̀-ма̀лко.
    
    
    • Намалѐна (редуцѝрана) е сѝлата, с коя̀то се произна̀сят гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция, ..
      
      
      • и така̀ нѣ̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝция промѣ̀нят ка̀чеството си.


• Реду̀кцията на неуда̀рените гла̀сни прѣдставля̀ва съвку̀пност от трѝ явлѐния, коѝто ще бѫ̀да̨т разглѐдани послѣдова̀телно.
  
  
  • ▼▼  1. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция.
  • ▼▼  2. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция.
  • ▼▼  3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.

---

   ►►   7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиция  (.. покажи я̨ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиция  (.. скрий я̨ ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝк и бѝ слѣ̀двало да се призна̀е за нормативно. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝк и бѝ слѣ̀двало да се призна̀е за нормативно. (.. скрий ..) 
  
  
  • Да влѣ̀зе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбницитѣ по бъ̀лгарски езѝк за чуђенцѝ.
    
    
    • Тъ̀й като мно̀го от чуђенцѝтѣ, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затрудня̀ва звукът Ъ, то̀ прѣпорѫ̀чвам я̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция то̀й съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоя̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝция.


• ◄►  В сла̀ба позѝция гла̀снитѣ А и Ъ не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещитѣ, нито слу̀шащитѣ.
  
  
  • Гово̀рещия̌т не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀ся А или Ъ или нѣ̀що међу А и Ъ.
  • Това̀ е допустимо в рѣчта̀ и не завѝси от правопѝсът.
  
  
  • Слу̀шащитѣ при възприѐмане на смѝсълът на рѣчта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝция е произнѐсено А или Ъ или нѣ̀що међу А и Ъ.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝция произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐрий коя̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата А или нѣ̋коя от бу̀квитѣ Ъ или Ѫ.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като А, и като Ъ, и като нѣ̀що неопрѣдѣлѐно међу̀ А и Ъ, бѐз значѐние. Но правопѝсът е опрѣдѣлѐн.
  
  
  • Пра̀вило_1. Най-ва̀жното пра̀вило. Ако то̀ мо̀же да се прило̀жи, дру̀гитѣ правила̀ не важа̨̀т.
    
    
    • Ако в нѣ̋коя фо̀рма на сѫ̀щата ду̀ма гла̀сната изчѐзва от птоизношѐнието, зна̀чи та̀зи гла̀сна произхо̀ђа от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примѣри:
      
      
      • добро̀, о̀стро, ѐдро, дъ̀лго => добъ̀р, о̀стър, ѐдър, дъ̀лъг
      • Димѝтре! Пѐтре! => Димѝтър, Пѐтър.
      • Ко̀лко мѐтра е дъ̀лго? - Нѣ̋мам мѐтър да го измѣ̀ря̨.
      • Комунѝзмът и нацѝзмът сѫ вѝдове фашѝзъм. Комунѝзъм и нацѝзъм сѫ всѐ проя̀ви на фашѝзмът.
    
    
    • Ако ме мо̀жете да намѣ̀рите сло̀вофо̀рма с изпа̀дна̨ла гла̀сна, това̀ не означа̀ва, че трѣ̋бва непрѣ̀менно да се пѝше бу̀ква А или бу̀ква Ѫ. Ѝма и дру̀ги правила̀ надо̀лу.
  
  
  • Пра̀вило_2.
    
    
    • Потѫрсѣ̀те фо̀рма на сѫщата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѣ̀то гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же коя̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примѣри:
      
      
      • Бъ̀лгари => Бълга̀рия.
      • Ду̀мам ти, дъ̀ще, сѣ̀щай се, сна̀хо! => дъщеря̀, снаха̀.
      • С това̀ обръщѐние се обръ̀щаме към цѣ̀лия̌т наро̀д.
      • Прѣградѝха̨ пѫ̀тя̌т на говѐдата с прѣгра̀ди.
  
  
  • Пра̀вило_3.
    
    
    • В завършъцитѣ на ду̀митѣ - в наста̀вкитѣ и в оконча̀нията, не сѐ пиша̨т бу̀квитѣ Ъ и Ѫ.
    • Изключѐния:
      
      
      • Опрѣдѣлѝтелния̌т члѣ̀н за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ се пѝше Ъ.
      
      
      • В правопѝснитѣ вариа̀нти ѢѪ-БЪ, BG и BGD глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци се пиша̨т с етимологѝчното си Ѫ.
  
  
  • Пра̀вило_4.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в украѝнски на това̀ мѣ̋сто се чу̀ва О или в ру̀ски се пѝше О, то̀ гла̀сната произхо̀ђа от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примѣри:
      
      
      • *сос, *вов => със, във.
      • *Вардарот => Вардарът.
      • [рус] сочинение => съчинѐние.
  
  
  • Пра̀вило_5.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в сръ̀бски или в ру̀ски или в украѝнски на това̀ мѣ̋сто се чу̀ва У, то̀ гла̀сната произхо̀ђа от Ѫ и се пѝше с бу̀квата Ѫ или с бу̀квата Ъ, ако нѣ̋ма бу̀ква Ѫ на разположѐние.
    • Примѣри:
      
      
      • [рус] гудеть => гѫду̀лка, гѫдула̀р.
  
  
  • Ако нѣ̋ма приложѝмо пра̀вило.
    
    
    • Правопѝсът се опрѣдѣ̀ля по етимоло̀гията на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мна̨ло на съставѝтелитѣ на правопѝсния̌т рѣ̀чник.
    
    
    • По традѝция от 19-ти вѣк се прѣдпочѝта бу̀квата А.
    • Докъм срѣда̀та на 19-ти вѣк грамо̀тнитѣ хо̀ра у на̀с не зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
    
    
    • Голѣ̋м проблѐм сѫ ту̀рскитѣ ду̀ми, придобѝли гра̀ђанственост у на̀с прѣдѝ въвѐђането на съврѣ̀менната ту̀рска пѝсменост.
  
  
  • Забѣлѣ̀жки.
    
    
    • Ако бу̀квата Ѫ е достѫ̀пна за употрѣ̀ба, тя̀ се пѝше вмѣсто бу̀квата Ъ в опрѣдѣлѐни слу̀чаи, ка̀кто е опѝсано по та̀зи прѣпра̀тка.
    
    
    • Ако гла̀сната е ıотѝрана - IА или IЪ, едѝнствената кѝрилска бу̀ква в налѝчност е Я.
    • Сла̀гам ѝ диакритѝчен знак, ако тя̀ означа̀ва IЪ.
  
  
  • (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѣ̀л. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѣ̀л. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ста̀ва ду̀ма за явлѐнието "съвпадане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция".
  
  
  • Докъм срѣда̀та на 19-ти вѣк грамо̀тнитѣ хо̀ра у на̀с не зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
  • И това̀ явлѐние ограничѝло ну̀ђата от бу̀ква за звукъ̀т Ъ са̀мо до слу̀чаитѣ, кога̀то на гла̀сната па̀да ударѐние.
  • В сла̀ба позѝция на гла̀сната мо̀жѣло да се мѝне с бу̀ква А.
  
  
  • И досега̀ в завъ̀ршъцитѣ на ду̀митѣ - в наста̀вкитѣ и в оконча̀нията, звукъ̀т Ъ се бѣлѣ̀жи с бу̀квата А.
  • И та̀зи правопѝсна анома̀лия се прила̀га и в сѝлна позѝция.
  
  
  • И о̀ще нѣ̀що. Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, по традѝция йотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
  • В сѝлна позѝция сѫ ну̀жни двѣ бу̀кви: за IA и за IЪ.
  • В сла̀ба позѝция е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, която е в налѝчност - бу̀квата Я.
  • И като резулта̀т, бу̀квата Я се изпо̀лзва и за два̀та дифто̀нга - за IA и за IЪ, и в сѝлна позѝция.


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝма прѝмѣри за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝция (обръщѐние - обращѐние).
    
    
    • Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът - тѣ̀зи ду̀ми звуча̨̀т една̀кво.
    • Тѣ̀зи прѝмѣри сѫ съвсѣ̀м малобро̀йни, че да ѝмат значѐние.
    
    
    • Ду̀ми с една̀кво звучѐне и с разлѝчно значѐние се нарѝчат омонѝми.
    • Във всѣ̀ки естѐствен езѝк такѝва ду̀ми ѝма мно̀го.
    
    
    • В то̀зи конкрѐтен слу̀чай та̀зи омонѝмия е изку̀ствена.
  
  
  • Но се слу̀чва явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѣ̀л, да създа̀ва естѐствени омонѝми.
    
    
    • Вземѝ ги два̀та но̀жа!
      • Бро̀йна фо̀рма. Етимологѝчно: но̀жа
    
    
    • Вземѝ го но̀жа̌!
      • Члѣну̀вана фо̀рма, съкратѐна от но̀жът. Етимологѝчно: но̀жъ
    
    
    • Контѐкстът вѝнѫги ще помо̀гне да се различа̨̀т такѝва двѣ̀ фо̀рми.
  
  
  • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀.
    
    
    • На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха.
    • Сега̀ пѝшем снаха̀,
    • понѐже гла̀сната под ударѐние във вокатѝв звучѝ А: сна̀хо!


• ►►  Мо̀й комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заключѐние на по̀драздѣ̀лът. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Мо̀й комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заключѐние на по̀драздѣ̀лът. (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ нѣ̋ма да ста̀не ду̀ма)
  
  
  • Пъ̀рво, то̀чка 1.
    
    
    • Ѝмайте прѣд вѝд, че на̀шия̌т бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀снитѣ А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
    • Ако не ѐ под ударѐние, нѣ̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀теля̌т нѣ̋ма да объ̀рне внима̀ние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 2.
    
    
    • В бъ̀лгарския̌т езѝк чѐсто се срѣ̀ща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
    
    
    • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък. Спрѣ̀те да четѐте и си починѣ̀те, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѣ̀ки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 3.
    
    
    • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът се произна̀ся IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът тя̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни нѣ̋ма дру̀га подходя̀ща бу̀ква (русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили).
    • Повѣ̋рвайте ми, че е ра̀но за прѝмѣри.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 4.
    
    
    • Трѣ̋бва да Ви ста̀не я̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоя̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тя̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀на̨литѣ слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝђа до̀ста стра̀нно на русна̀цитѣ.
    
    
    • Спомнѣ̀те си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀я, нѣ̋ма значѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 5.
    
    
    • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът се пѝша̨т с А, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ.
      И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 6.
    Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за коя̀то по-го̀рѣ ста̀на̨ ду̀ма, че я̨ отбѣлѣ̋зваме с бу̀квата Я, не се срѣ̀ща в ко̀ренитѣ на бъ̀лгарскитѣ ду̀ми, а са̀мо в кра̀я̌т на ду̀митѣ.
    
    
    • При мѣстоимѐнията Я̨ и НЀЯ̨.
    
    
    • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ДЕНЯ̌̀Т, ДЕНЯ̌̀, СЪНЯ̌̀Т, СЪНЯ̌̀, сѝния̌т, бѣ̀лия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
      (при прѝмѣритѣ с ма̀лки бу̀кви произношѐнието нѣ̋ма значѐние, понѐже позѝцията е безуда̀рна).
    
    
    • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
      СѢДЯ̨̀ СѢДЯ̨̀Т ВЪРВЯ̨̀ ВЪРВЯ̨̀Т ДѢЛЯ̨̀ ДѢЛЯ̨̀Т СПЯ̨̀ СПЯ̨̀Т КРОЯ̨̀ КРОЯ̨̀Т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т сѫ̀дя̨ сѫ̀дя̨т
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
    Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът се пѝше А, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ, сѫ аналогѝчни на то̀чка 6.
    
    
    • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ГРАДА̌̀ (сравнѣте с ГРАДЪ̀Т: ГРАДА̌̀ трѣ̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀дна̨лото кра̀йно Т)
      НОСА̌̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБА̌̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДА̌̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговора̌ (о̀тговорът)
    
    
    • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
      ЛѢЖА̨̀ ЛѢЖА̨̀Т ГРѢША̨̀ ГРѢША̨̀Т ПРЕДА̨̀ ПРЕДА̨̀Т ЗОВА̨̀ ЗОВА̨̀Т ще УМРА̨̀ ще УМРА̨̀Т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝша̨ пѝша̨т
    
    
    • При оконча̀нието за мѝна̨ло врѣ̀ме -ХА̨ (то̀ е вѝнѫги нѐударено, тъ̀й че практѝчески нѣ̋ма значѐние):
      пѝсаха̨ но̀сѣха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 8.
    
    
    • Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът се пѝше А или Я, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лнитѣ оконча̀ния, глѐдам да ги отбѣлѣ̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
      
      сѣдя̨̀ сѣдя̨̀т сѫ̀дя̨ сѫ̀дя̨т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т вървя̨̀ вървя̨̀т дѣля̨̀ дѣля̨̀т спя̨̀ спя̨̀т кроя̨̀ кроя̨̀т лѣжа̨̀ лѣжа̨̀т грѣша̨̀ грѣша̨̀т преда̨̀ преда̨̀т зова̨̀ зова̨̀т пѝша̨ пѝша̨т ще умра̨̀ ще умра̨̀т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝсаха̨ но̀сѣха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 9.
    
    
    • Кога̀то в члѣ̀нът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀ трѣ̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀рѣ да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
      деня̌̀т съня̌̀т сѝния̌т, бѣ̀лия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
    
    
    • Тъ̀й като глѐдам вѝнѫги да пѝша̨ кра̀йното Т от члѣ̀нът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако нѣ̋кой прѣдпочѝта.
    
    
    • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
      
      
      • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀т
      • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀
      • Свѣтлинѝтѣ на града̌̀
  
  
  • (.. скрий го коментарът ми от 2018-11-14 ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът за гласнитѣ А и Ъ в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   7.2. Гласната О=У в слаба позиция  (.. покажи я̨ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.2. Гласната О=У в слаба позиция  (.. скрий я̨ ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝк. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝ. (.. скрий ..) 
  
  
  • Да влѣ̀зе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбницитѣ по бъ̀лгарски езѝк за чуђенцѝ.
    
    
    • Ако русна̀ци у̀ча̨т български и не мо̀га̨т да произнеса̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝция, мо̀жете да ги посъвѣ̀твате да ка̀зват У вмѣсто О.


• ◄►  В сла̀ба позѝция гла̀снитѣ О и У не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещитѣ, нито слу̀шащитѣ.
  
  
  • Гово̀рещия̌т не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀ся О или У или нѣ̀що међу О и У.
  • Това̀ е допустимо в рѣчта̀ и не завѝси от правопѝсът.
  
  
  • Слу̀шащитѣ при възприѐмане на смѝсълът на рѣчта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝция е произнѐсено О или У или нѣ̀що међу О и У.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝция произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐрий коя̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата О или бу̀квата У.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като О, и като У, и като нѣ̀що неопрѣдѣлѐно међу̀ О и У, бѐз значѐние. Но правопѝсът е опрѣдѣлѐн.
  
  
  • Пра̀вило.
    
    
    • Потѫрсѣ̀те фо̀рма на сѫщата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѣ̀то гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же коя̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примѣри:
      
      
      • Умо̀ра => уморѐн.
      • Сму̀т => смутѐн.
  
  
  • Ако пра̀вилото не мо̀же да се прило̀жи.
    
    
    • Правопѝсът се опрѣдѣ̀ля по етимоло̀гията на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мна̨ло на съставѝтелитѣ на правопѝсния̌т рѣ̀чник.
    
    
    
    • Голѣ̋м проблѐм сѫ чу̀ђитѣ ду̀ми.
  
  
  • Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, по традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
    
    
    • В сѝлна позѝция сѫ ну̀жни двѣ бу̀кви: за IО и за IУ.
    • Налѝчна е бу̀квата Ю за IУ.
    
    
    • В сла̀ба позѝция е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, която е в налѝчност - бу̀квата Ю.
    
    
    • В официа̀лния̌т правопѝс и в сѝлна и в сла̀ба позѝция се различа̀ват както неıотѝранитѣ О и У, така и ıотѝранитѣ ЙО/ЬО и Ю.
    
    
    • Мно̀го турцѝзми е приѐто да се пиша̨т с Ю вмѣсто с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
    
    
    • Мѫча̨ се да възстановя̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Iо̀та без то̀чка", за да се пѝше {IО} вмѣсто {ЙО} и {ЬО}.
  
  
  • (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ду̀мата блѝзо слѣ̀два да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв.
    Но езѝкът ни в сла̀ба позѝция не различа̀ва О и У,
    и в правопѝсът е попа̀дна̨ла фо̀рмата блѝзо.
    В слу̀чая̌т ѝма, разбѝра се, влия̀ние и от нарѣ̀чието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
  
  
  • Ако ду̀мата кокѝче я̨ напѝшем кукѝче,
    етимоло̀гията ӥ ще ни се изяснѝ.
    Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто
    момѝче е умалѝтелно от мома̀ и
    сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀.
    Цвѣ̀тето кокѝче е нарѣ̀чено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
  
  
  • Явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция" пора̀ђа омонѝмия в по̀-голѣ̋ма стѐпен, отко̀лкото това̀ пра̀ви явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", опѝсано в прѣдѝшния̌т по̀драздѣ̀л.
    
    
    • Ду̀ми, коѝто ѝмат разлѝчно значѐние и се пѝша̨т разлѝчно, но звуча̨т една̀кво.
    
    
    • Ока̀зва влия̀ние. Ука̀зва посо̀ката.
    
    
    • По пѫ̀тя̌т за Чѐрни връ̀х тѣ̀ чѐсто омалѣ̋ваха̨ и спѝраха̨ за почѝвка.
    • Дрѣ̀шките на дѣтѐто бъ̀рзо му омалѣ̋ваха̨.
    • На чертѐжитѣ дета̀йлитѣ се умаля̀ваха̨ в маща̀б едно̀ към дѐсет.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът за гласнитѣ О и У в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   7.3. Гласнитѣ И и Е в слаба позиция  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.3. Гласнитѣ И и Е в слаба позиция  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ►►  Тѣ̀зи слу̀чаи сѫ на̀й-сло̀жни за описа̀ние. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Тѣ̀зи слу̀чаи сѫ на̀й-сло̀жни за описа̀ние. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝменно порадѝ това̀ и запо̀чна̨х то̀зи о̀черк.
  • Не съ̀м сѝгурен, че ка̀зусът ще го рѣша̨̀.


• ►►  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѣ̀ се намѝраме. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѣ̀ се намѝраме. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Гла̀сната е И или Е.
  • Тя е в сла̀ба позѝция - бѐз ударѐние.
  • Гла̀сната е произнѐсена като гла̀сна - срѝчката не ѐ пропусна̨та,
    ка̀кто се слу̀чва понѣ̋кога в бъ̀рза или ленѝва рѣч.


• ►►  Лѐка попра̀вка на правопѝсът, за да стѫ̀пим на нѐго. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Лѐка попра̀вка на правопѝсът, за да стѫ̀пим на нѐго. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • По правопѝсът на ду̀мата за̀ек подравня̀ваме
    ду̀митѣ със схо̀дно звучѐне
    па̀ек (вмѣсто па̀як),
    пу̀ек (вмѣсто пу̀як) и
    по̀ес (вмѣсто по̀яс).
  • ка̀кто и съотвѣ̀тнитѣ произво̀дни думи:
    па̀ежина (вмѣсто па̀яжина).
  
  
  • Стѫ̀пваме на така̀ попра̀вения̌т правопѝс.
  
  
  • Съсрѣдоточа̀ваме се на бу̀квитѣ И и Е,
  • без да изпу̀скаме от по̀глед бу̀квата Я
  
  
  • и без да забра̀вяме, че гла̀сната е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние).
  
  
  • С наложѝтелната забѣлѣ̀жка, че в то̀зи контѐкст бу̀квата Ѣ, коя̀то а̀з изпо̀лзвам, е равносѝлна на бу̀квата Е.
  
  
  • (.. скрий го правописът и поправкитѣ му ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Да го отмѣ̀тнем стабѝлното И. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да го отмѣ̀тнем стабѝлното И. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Всѐ па̀к, да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сна, коя̀то е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние) и коя̀то е произнѐсена.
  
  
  • Въ̀прѣки че е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние), стабѝлното И не промѣ̀ня ка̀чеството си, не мо̀же да клонѝ прѝмѣрно към Е.
  
  
  • Стабѝлното И се бѣлѣ̀жи с бу̀квата И
  • и всѣ̋ка гла̀сна, коя̀то правопѝсно се бѣлѣ̀жи с бу̀квата И, е стабѝлно И.
    
    
    • Това̀ твърдѐние е са̀мо прѣдположѐние.
    
    
    • Не мо̀га да намѣ̀ря̨ прѝмѣри за гла̀сна в сла̀ба позѝция, коя̀то се бѣлѣ̀жи с с бу̀квата И и коя̀то да не ѐ стабѝлно И.
    
    
    • Но не бѝх се учу̀дил, ако такѝва прѝмѣри се намѣ̀рят.
    • Тѣ ще бѫ̀да̨т изключѐния от пра̀вилото.
  
  
  • (.. скрий го стабилното И ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Слѣ̀д като сме го отмѣ̀тна̨ли стабѝлното И, (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀снитѣ, отбѣлѣ̋звани с бу̀квитѣ Е или Ѣ.
• ▼▼  Слѣ̀д като сме го отмѣ̀тна̨ли стабѝлното И, (.. скрий ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀снитѣ, отбѣлѣ̋звани с бу̀квитѣ Е или Ѣ.
  
  
  • Да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сни, коѝто сѫ в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние) и коѝто сѫ произнѐсени.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квитѣ Е и Ѣ сѫ равносѝлни.
  
  
  • И бу̀квата Я не бѝва да я̨ изпу̀скаме от по̀глед.


• ►►  Наблюда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝция: (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • Е, клоня̀що към IЪ, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с буквата Э, и
  • Е, клоня̀що към И, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с буквата Є.
• ▼▼  Наблюда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝция: (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Е, клоня̀що към IЪ, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с бу̀квата Э, и
  • Е, клоня̀що към И, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с бу̀квата Є.
  
  
  • Ка̀к да запо̀мним бу̀квитѣ Э и Є?
    
    
    • Э (Э оборо̀тное, обра̀тно Э) е бу̀ква от ру̀ската а̀збука.
    • Є е бу̀ква от украѝнската а̀збука. За на̀с това̀ е една̀ от фо̀рмитѣ на бу̀квата Е, но не ѐ така̀ за украѝнцитѣ.
    
    
    • До̀ста славя̀нски гла̀сни на украѝнски езѝк се промѣ̀нят в I: моя̌т кон => мiй кiнь.
    
    
    • Затова̀ украѝнската бу̀ква Є е избра̀на да означа̀ва клоня̀щата към И гла̀сна Е,
    • а дру̀гата гла̀сна - та̀зи клоня̀ща към IЪ, се означа̀ва с ру̀ската бу̀ква Э.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квитѣ Е и Ѣ сѫ равносѝлни.
    
    
    • Всѐ па̀к, за пълнота̀ на изложѐнието, кога̀то бу̀квата Ѣ се замѣ̀ства от Э или Є,
    • сла̀гам им чертѝчка отго̀рѣ: Є̄є̄ Э̄э̄.
    • Чертѝчката нѝщо дру̀го не зна̀чи, освѣн че норма̀лно та̀м пѝша̨ Ѣ, а не Е.
  
  
  • (.. скрий ги двѣтѣ гласни Э и Є ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Въпро̀си бѐз о̀тговор. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Въпро̀си бѐз о̀тговор: (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Наблюда̀ва ли се гла̀сна "стабѝлно Е"?
    
    
    • Мо̀же бѝ ѝма в редѝца чу̀ђи ду̀ми.
    • Оба̀че в раздѣ̀лът за ударѐнието за такѝва ду̀ми е обявѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
  
  
  • Наблюда̀ва ли се гла̀сна, коя̀то мо̀же да е ту̀ Э, ту̀ Є?
    
    
    • Възмо̀жно е понѣ̋кога да ѝма колѣба̀ние међу̀ Э и Є.
  
  
  • Тѫ̀рся̨т се прѝмѣри.
    
    
    • И да се намѣ̀ря̨т прѝмѣри, това̀ ще бѫ̀да̨т изключѐния от правила̀та.
    
    
    • С дру̀ги думи, тѫ̀рся̨т се ко̀нтра-прѝмѣри -
    • ко̀нтра-прѝмѣри на правила̀та, коѝто слѣ̀дват.
  
  
  • И оста̀ва да се формулѝрат правила̀ кога е Э и кога е Є.
  
  
  • (.. скрий ги въпроситѣ без отговор ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  О̀ще за естество̀то на гла̀снитѣ Э и Є. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  О̀ще за естество̀то на гла̀снитѣ Э и Є. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Докато слу̀чаитѣ, опѝсани в по̀драздѣ̀литѣ А=Ъ и О=У в сла̀ба позѝция, сѫ про̀сти и симетрѝчни, слу̀чая̌т с гла̀сната Е съвсѣ̀м не ѐ такъ̀в.
  
  
  • Гла̀сната Є е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то Е мо̀же да си измѣнѝ ка̀чеството и да се приближѝ максима̀лно до И.
    
    
    • Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, това̀ явлѐние не ѐ симетрѝчно.
    • Гла̀сната И е стабѝлна, дорѝ в сла̀ба позѝция, и не мо̀же да клонѝ към Е.
  
  
  • Гла̀сната Э е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то Е мо̀же да си измѣнѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ.
    
    
    • В свѣтлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", опѝсано в по̀драздѣ̀л нѣ̋къдѣ наго̀рѣ, мо̀же да се дадѐ по̀-то̀чна формулиро̀вка:
      
      
      • Гла̀сната Э е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то тя̀ мо̀же да си измѣнѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или пък на IА.
    
    
    • Зарадѝ гла̀сната Э като реализа̀ция на Е, официа̀лния̌т правопѝс чѐсто прѣдпочѝта бу̀квата Я вмѣсто бу̀квата Е:
      
      па̀як (вмѣсто па̀ек),
      пу̀як (вмѣсто пу̀ек) и
      по̀яс (вмѣсто по̀ес).
    
    
    • Тъ̀й като съгла̀сната Iот се гу̀би слѣ̀д съгла̀сна Ш-Ж-Ч-Џ, то̀ мо̀же да се ка̀же, че слѣ̀д Ш-Ж-Ч-Џ гла̀сната Э е реализа̀ция на Е, коя̀то мо̀же максима̀лно да се доближѝ до Ъ (или до А).
  
  
  • Мо̀же да се прѣдполо̀жи, че доско̀ро езѝкът ни е различа̀вал двѣ̀тѣ гла̀сни Е и Ѣ.
    
    
    • В сѝлна позѝция това̀ се изразя̀ва в явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋",
    • а в сла̀ба позѝция - в гла̀снитѣ Є и Э.
  
  
  • Сѫ̀що така̀, гла̀сната Э мо̀же да бѫ̀де и реализа̀ция на IА в сла̀ба позѝция.
    
    
    • В свѣтлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", в сла̀ба позѝция съвпа̀дат и ıотѝранитѣ гла̀сни IА и IЪ.
    • В свѣтлина̀та на прѣдположѐнието, че в езѝкът ни доско̀ро е сѫществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сяна по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝха̨ билѝ обяснѝми рѣ̀дкитѣ слу̀чаи, когато ıотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣ̀з гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѣ̀з Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмѣр: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѣ̀те: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмѣр: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
  
  
  • (.. скрий го естество̀то на гла̀снитѣ Э и Є ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка. (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ако гла̀сната Е е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, то̀ тя̀ се реализѝра като Э.
    
    
    • Да се реализа̀ра като Э означа̀ва, че гла̀сната Е в сла̀ба позѝция мо̀же да измѣнѝ ка̀чеството си и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или на IА.
      
      
      • Ако е слѣд Ш-Ж-Ч-Џ, то тя̀ мо̀же да заприлѝча на Ъ или на А.
    
    
    • Срѝчката е затво̀рена, ако завъ̀ршва на съгла̀сна.
      
      
      • В ста̀ро-славя̀нския̌т езѝк нѣ̋мало затво̀рени срѝчки.
      • Такѝва се появѝли слѣ̀д изпа̀дането на сла̀битѣ ѐрове.
      • Разлѝчнитѣ славя̀нски езѝци по разлѝчен на̀чин, със съпѫ̀тстващи "стра̀нни" явлѐния, прѣживѣ̀ли поя̀вата на затво̀рени срѝчки.
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмѣри:
    
    
    • Мо̀га̨т ли са се намѣ̀ря̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, коя̀то да се реализѝра чрѣз Є, т.е. да клонѝ към И?
      
      
      • Да: глаго̀лнитѣ фо̀рми на -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и на -ем (1-во лицѐ мн.ч.).
        
        
        • Тѝ мо̀жєш да се въ̀рнєш.
        • Нѝе мо̀жєм да се въ̀рнєм.
      
      
      • Дру̀ги такѝва прѝмѣри бѝха̨ билѝ прѝзнак за ру̀ски акцѐнт.
    
    
    • Мо̀га̨т ли са се намѣ̀ря̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, коя̀то да се реализѝра като стабѝлно Е, коѐто не измѣ̀ня ка̀чеството си?
      
      
      • Такѝва прѝмѣри се намѝрат срѣд чу̀ђитѣ ду̀ми.
      
      
      • В раздѣ̀лът за ударѐнието за такѝва ду̀ми е обявѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
        
        
        • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, Елѝзабе́т, Ма̀ргаре́т, Бу̀дапе́ща.
  
  
  • Прѝмѣри:
    
    
    • Прѝмѣритѣ сѫ бана̀лни. Интерѐсни бѝха̨ билѝ ко̀нтра-прѝмѣритѣ.
    
    
    • про̀лэ̄т, ѐсэн, мѣ̋сэц, про̀лэ̄тэн, ѐсэнэн
    • пъ̀лэн, пра̀зэн, плъ̀тэн, чѐрэн, бѣ̀лэн
    • у̀сэ̄т, за̀вэ̄т, бо̀лэ̄ст, бо̀лэн, умѝслэн
    • вчѐрашэн, днѐшэн, у̀трэшэн, годѝшэн, сезо̀нэн
    • па̀эк, пу̀эк, по̀эс
  
  
  • (.. скрий го правилото за затворената сричка ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Разширѐние на обхва̀тът на го̀рното пра̀вило. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Разширѐние на обхва̀тът на го̀рното пра̀вило. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Да припо̀мня̨ го̀рното пра̀вило:
    
    
    • Обхва̀тът му е всѝчки затво̀рени срѝчки.
    
    
    • Кога̀то то̀ важѝ, гла̀сната Е в сла̀ба позѝция се реализѝра като Э.
  
  
  • Да се разширѝ обхва̀тът на го̀рното пра̀вило означа̀ва да се ка̀же кога̀ в отво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра като Э.
    
    
    • Защо̀то обхва̀тът на го̀рното пра̀вило мо̀же да се разширѝ са̀мо към отво̀ренитѣ срѝчки.
  
  
  • И тъ̀й, кога̀ гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в отво̀рена срѝчка се реализѝра като Э,
    
    
    • така̀ че да промѣнѝ ка̀чеството си и да заприлѝча на IЪ или на IА,
    • а слѣд Ж-Ч-Ш-Џ - на Ъ или на А?
    
    
    • Наблюда̀ват се два̀ слу̀чая.
  
  
  • Пъ̀рви слу̀чай.
    
    
    • Ако понѐ в една̀ словофо̀рма или сро̀дна ду̀ма гла̀сната Е се реализѝра като Э, то̀ тя̀ запа̀зва това̀ си сво̀йство във всѝчки словофо̀рми и сро̀дни ду̀ми, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Прѝмѣри:
      
      
      • ко̀рэн => ко̀рэнът, ко̀рэни, корэнѝща
      • про̀лэ̄т => про̀лэ̄ти, про̀лэ̄тэн, запролэ̄тѝ се
      • умѝслэн => умѝслэна, умѝслэни
      • прѝмэ̄р => прѝмэ̄рни
      • па̀эк, пу̀эк, по̀эс => па̀эжина, па̀эци, пу̀эци, по̀эси
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмѣри:
      
      
      • .. тѫ̀рся̨т се такѝва ..
  
  
  • Вто̀ри слу̀чай.
    
    
    • Ако гла̀сната Е етимологѝчески произлѝза от ста̀ро-бъ̀лгарската (ста̀ро-славя̀нската) гла̀сна Ѣ, то тя̀ в сла̀ба позѝция се реализѝра като Э, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: В я̀тов правопѝс при произхо̀д от ста̀рата гла̀сна Ѣ гла̀сната Е се отбѣлѣ̋зва с бу̀квата Ѣ. Ако в ту̀кашнитѣ прѝмѣри се нала̀га да употрѣбя̨̀ бу̀ква Э или Є, сла̀гам ѝ чертѝчка отго̀рѣ.
    
    
    • Прѝмѣри:
      
      
      • у̀трэ̄, у̀трэ̄шэн
      • вѫ̀трэ̄, вѫ̀трэ̄шэн
      • го̀рэ̄, пла̀днэ̄
      • убэ̄дѐн, побэ̄дѐн, набэ̄дѐн
      
      
      • и опрѣдѣлителния̌т члѣн -тэ̄ (-тѣ).
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмѣри:
      
      
      • .. тѫ̀рся̨т се такѝва ..
  
  
  • Осо̀бен слу̀чай.
    
    
    • В свѣтлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", в сла̀ба позѝция съвпа̀дат и ıотѝранитѣ гла̀сни IА и IЪ.
    • В свѣтлина̀та на прѣдположѐнието, че в езѝкът ни доско̀ро е сѫществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сяна по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝха̨ билѝ обяснѝми рѣ̀дкитѣ слу̀чаи, когато ıотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣ̀з гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѣ̀з Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмѣр: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѣ̀те: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмѣр: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
    
    
    • В дѣйствѝтелност, тѣ̀зи слу̀чаи не сѫ̀ то̀лкова рѣ̀дки.
    • Прѣдпола̀гам, че това̀ се наблѫда̀ва вѝнѫги, кога̀то въпро̀сното IА е в сла̀ба позѝция и не ѐ в завъ̀ршъкът на ду̀мата.
    • Тѫ̀рся̨т се ко̀нтра-прѝмѣри на това̀ прѣдположѐние.
  
  
  • (.. скрий го разширението на обхватът на правилото ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Кога̀ Е в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣз гла̀сната Є? (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Кога̀ Е в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣз гла̀сната Є?. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В оста̀на̨литѣ слу̀чаи.
  
  
  • Кога̀то гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в отво̀рена срѝчка не влѝза в разширѐния̌т обхва̀т на го̀рното пра̀вило.
    
    
    • Тога̀ва тя̀ клонѝ към И и мо̀же плъ̀тно да се доближѝ до И,
    • коѐто зна̀чи, че тя̀ се реализѝра чрѣ̀з Є.
  
  
  • Прѝмѣри:
    
    
    • мєсо̀, пєро̀, грєбло̀
    • пѝлє, мага̀рє, а̀гнє
    • Лен̀чєто, Мар̀чєто, Ѝцєто
    
    
    • Мо̀жє да се въ̀рнє.
    • Мо̀жєтє да се въ̀рнєтє.
    • Мо̀жэ̄хмє да се въ̀рнєм.
    • Мо̀жэ̄хтє да се въ̀рнєтє.
    • Върнѣ̀тє ми паритэ̄!
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмѣри:
    
    
    • мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си
    • .. тѫ̀рся̨т се о̀ще такѝва ..
    
    
    • Мо̀же да ѝма колѣба̀ние далѝ срѝчката е затво̀рена или отво̀рена.
      
      
      • пилєшко мєсо̀ <> пилэшко мєсо̀
  
  
  • (.. скрий я̨ гласната Є като реализация на Е ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът за гласнитѣ Е и И в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Заключение  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Заключение  (.. скрий го ..)  .. към началото ..

Слѣ̀днитѣ ѝзводи за ѝзточно-бъ̀лгарския̌т вокалѝзъм в сла̀ба позѝция мога̨т да се дада̨т като заключѐние:

• Гла̀снитѣ А и Ъ не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.
• Гла̀снитѣ О и У не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.


• Гла̀сната И е стабѝлна и не промѣ̀ня ка̀чеството си.


• Освѣ̀н в рѣ̀дкитѣ слу̀чаи, кога̀то оста̀ва стабѝлна,
  гла̀сната Е се реализѝра по два̀ на̀чина:
  
  
  • илѝ чрѣз гла̀сната Э, коя̀то прѣдставля̀ва Е, клоня̀що към IЪ,
  • илѝ чрѣз гла̀сната Є, коя̀то прѣдставля̀ва Е, клоня̀що към И.


• В оконча̀нията -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и -ем (1-во лицѐ мн.ч.) на сѝлнитѣ глаго̀ли по 1-во спрежѐние гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Є.


• В затво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Э.


• Ако гла̀сната Е произлѝза от старо-бъ̀лгарската (ста̀ро-славя̀нската) гла̀сна Ѣ и съотвѣ̀тно в я̀тов правопѝс се пѝше с бу̀квата Ѣ, то̀ тя̀ се реализѝра чрѣ̀з Э.


• Ако вѐче е опрѣдѣлѐно, че гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Э, то̀ тя̀ запа̀зва това̀ си сво̀йство и при дру̀ги словофо̀рми и сро̀дни ду̀МИ.


• В мѣстоимѐнията мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Э.


• В оста̀на̨литѣ слу̀чаи гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Є.


• Осо̀бен слу̀чай. Кога̀то ıотѝраната гла̀сна IА е в сла̀ба позѝция и не ѐ в завъ̀ршъкът на ду̀мата, освѣ̀н че тя̀ се равня̀ва на IЪ, сѫ̀що така̀ тя̀ се равня̀ва и на Э, коѐто зна̀чи, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.

• (.. скрий го заключението ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• Мои публикации:
  • За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти
  • Диалектен континуум - що е то
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна
  • Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме
  • Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
  • Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език
  • [DraftProposal] Работен проект за езикова реформа
  • Мистерията на българскитѣ глаголи
  • Очерк за краесловнитѣ ерове
  • Глаголицата: странна и чуда̀та
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
  • Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• Други публикации:
  • Проф. Александър Балабанов за българския̌т език
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 1 [Към страница (1..529): ]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 2 [offline]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 3 [offline]
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако ѝма въпро̀с или комента̀р, на ко̀йто трѣ̋бва да отгово̀ря̨, ще прѣпѝша̨ въпро̀сът или комента̀рът ту̀ка и ще отгово̀ря̨ ту̀ка.

• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встѫпление  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встѫпление  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мой коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мой коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Отно̀сно вока̀лната реду̀кция в ѝзточно-бъ̀лгарски
      
      
      • Освѣ̀н за ѝзточно-бъ̀лгарски, това̀ явлѐние е характѐрно и за ру̀ския̌т езѝк, къдѣ̀то оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма.
        У на̀с явлѐнието оста̀ва извъ̀н но̀рмата.
      
      
      • Явлѐнието засѣ̋га не са̀мо правого̀ворът, но и правопѝсът.
      
      
      • Нѣ̋мам прѣд вѝд всѝчкитѣ ѝзточно-бъ̀лгарски диалекти, а са̀мо центра̀лно-балка̀нскитѣ: Ко̀тел-Елѐна-Тъ̀рново-Трѣ̋вна, за коѝто се смѣ̋та, че сѫ в осно̀вата на новобъ̀лгарския̌т книжо̀вен езѝк.
      
      
      • Нѣ̋ма да уточня̀вам ареа̀лът на явлѐнието - я̀вно е, че то̀й е до̀ста по̀-широ̀к.
    
    
    • Та̀зи тѐма е във връ̀зка с та̀зи.
    
    
    • Вока̀лната реду̀кция се изразя̀ва в двѣ̀ нѣща̀:
      
      
      • Бро̀я̌т на гла̀снитѣ зву̀кове в сла̀ба позѝция е намалѐн (редуцѝран) в сравнѐние с бро̀я̌т на гла̀снитѣ в сѝлна позѝция (коѝто сѫ 6).
      
      
      • Нѣ̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝция промѣ̀нят ка̀чеството си.
    
    
    • Гла̀сната е в сѝлна позѝция:
      
      
      • ако е под ударѐние, или
      • ако е послѣ̀дна гла̀сна в зва̀телна фо̀рма (вокатѝв), или
      • ако е интонацио̀нно удължѐна.
      
      
      Ѝначе гла̀сната е в сла̀ба позѝция.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка_1: Ѝзточнитѣ диалѐкти различа̀ват зва̀телнитѣ от именѝтелнитѣ фо̀рми в мно̀го по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото норматѝвния̌т бъ̀лгарски езѝк.
      Напрѝмѣр:
      
      
      • Хрѝсто (вокатѝв), изка̀рай ги говѐдата!
      • Хрѝсту (номинатѝв), ги изка̀ра говѐдата.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка_2: Реду̀кцията подмина̀ва слу̀чаитѣ на интонацио̀нно удължѐни срѝчки, дорѝ да не сѫ̀ уда̀рени. Послѣ̀дната срѝчка на вокатѝвът, за коѐто вѐче ста̀на̨ ду̀ма, е така̀ва.
      Дру̀г прѝмѣр:
      
      
      • Я̀ ко̀лко мно̀го сѝрьъне̄ си напра̀вил!
        (Ударѐнието е на ѝ, кра̀йното е̄ е удължѐно.)
    
    
    • В сѝлна (уда̀рена) позѝция езѝкът ни различа̀ва шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И)..
    • При дѣ̀йстваща вока̀лна реду̀кция, в сла̀ба позѝция се различа̀ват по-ма̀лко от шѐст гла̀сни.
    
    
    • Реду̀кцията на неуда̀рените гла̀сни в ѝзточно-бъ̀лгарски прѣдставля̀ва съвку̀пност от трѝ явлѐния, коѝто ще бѫ̀да̨т разглѐдани послѣдова̀телно.
      
      
      • 1. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция.
      
      
      • 2. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция.
      
      
      • 3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.
    
    
    • 1. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Практѝчески това̀ явлѐние е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝк и би слѣ̀двало да се призна̀е за нормативно. Едва̀ ли нѣ̋кой у на̀с различа̀ва в го̀ворът си гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция.
      
      
      • Ѝма прѝмѣри за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝция (обръщѐние - обращѐние). Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът. Тѣ̀зи прѝмѣри сѫ съвсѣ̀м малобро̀йни, че да ѝмат значѐние.
      
      
      • Бро̀йнитѣ фо̀рми и члѣ̀ннитѣ фо̀рми на сѫществѝтелнитѣ от мѫ̀жки род вѝнѫги мо̀га̨т да се различа̨̀т по контѐкстът:
        
        
        • Вземѝ два̀ но̀жа! (правого̀вор: но̀жа)
        • Вземѝ но̀жа̌! (правого̀вор: но̀жъ)
      
      
      • Установѝлия̌т се прѣз 19-ти вѣ̀к новобъ̀лгарски правопѝс изпо̀лзва това̀ явлѐние.
        
        
        • Члѣ̀ннитѣ фо̀рми на сѫществѝтелнитѣ от мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ мога̨т да се пѝша̨т с -А вместо с -Ъ:
          
          
          • Вземѝ но̀жа̌. Вѝж човѣ̀ка̌.
          • (Етимологѝчно и правого̀ворно: Вземѝ но̀жъ[т]. Вѝж човѣ̀къ[т].)
        
        
        • Сѫ̀що така̀, в редѝца глаго̀лни оконча̀ния се пѝше А вмѣсто Ъ.
        
        
        • Спомена̀титѣ правопѝсни анома̀лии се прила̀гат и под ударѐние.
      
      
      • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀. На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха, сега̀ пѝшем снаха. Но вѐче дорѝ под ударѐние във вокатѝв се чу̀ва А: сна̀хо!
      
      
      • Тъ̀й като мно̀го от чуђенцѝтѣ, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затрудня̀ва звукът Ъ, то̀ прѣпорѫ̀чвам я̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция то̀й съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоя̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝция.
    
    
    • 2. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Това̀ явлѐние сѫ̀що така̀ е мно̀го разпространѐно. Мо̀же би засѣ̋га над половѝната от гово̀рещитѣ на бъ̀лгарски.
      • Не слѣ̀два оба̀че да се приѐма за но̀рма.
      
      
      • Ако русна̀ци у̀ча̨т български и не мо̀га̨т да произнеса̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝция, мо̀жете да ги посъвѣ̀твате да ка̀зват У вмѣсто О, ка̀кто мно̀го от бъ̀лгаритѣ.
      
      
      • Слѣ̀дват прѝмѣри за отражѐнието на това̀ явлѐние върху правопѝсът:
        
        
        • Ду̀мата блѝзо слѣ̀два да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв. Но езѝкът ни в сла̀ба позѝция не различа̀ва О и У, и в правопѝсът е попа̀дна̨ла фо̀рмата блѝзо. В слу̀чая̌ ѝма, разбѝра се, влия̀ние и от нарѣ̀чието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
        
        
        • Мно̀го турцѝзми се пиша̨т с Ю вмѣсто с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
        
        
        • Ако ду̀мата кокѝче я̨ напѝшем кукѝче, етимоло̀гията ӥ ще ни се изяснѝ. Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто момѝче е умалѝтелно от мома̀ и сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀. Цвѣ̀тето кокѝче е нарѣ̀чено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
    
    
    • 3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Това̀ явлѐние е на̀й-сло̀жно за описа̀ние.
      
      
      • Нѣ̋ма да мо̀га̨ да го опѝша̨ - са̀мо поста̀вям проблѐмът.
      • А проблѐмът е, че ѝма разлѝчни слу̀чаи.
      
      
      • В нѣ̋кои слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝция прѣмина̀ва в И:
        
        
        • Лѐнчиту (т.е. Лѐнчето) хва̀на̨ чѐрния̌т влак, дѣ̀то се композѝра от Бурга̀с за Со̀фия.
        
        
        • Обѝчам пѝлишку мисо̀.
      
      
      • В дру̀ги слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝция прѣмина̀ва в IЪ (ЙЪ/ЬЪ):
        
        
        • Чѐрьън вла̀к се композѝра..
        
        
        • И мѐньъ мѫ й ма̀йка родѝла, и мѐньъ, ка̀кту и тѐбьъ.
      
      
      • А в трѐти слу̀чаи се допу̀скат и двѣ̀тѣ:
        
        
        • Я̀диниту/Я̀дьъниту (т.е. я̀денето) е гото̀во.
      
      
      • Мо̀же би, ако се въ̀рнем наза̀д в исто̀рията на ѝзточно-бъ̀лгарскитѣ диалѐкти, бѝхме намѣ̀рили състоя̀ние, при коѐто езѝкът е различа̀вал зву̀ковете Е и Ѣ, коѝто по̀слѣ сѫ се умѣ̀сили.
        
        
        • В уда̀рена позѝция звукъ̀т Е се запа̀звал, а за звукъ̀т Ѣ влѣ̋зло в сѝла добрѣ̀ позна̀тото пра̀вило за промѣ̀нливото Ѣ: звукъ̀т Ѣ прѣмина̀вал или в IА (Я), или в Е.
        
        
        • Ѐ, вѣроя̀тно звукъ̀т Ѣ мо̀жѣл да прѣмина̀ва в IА (Я) и в сла̀ба позѝция, и тога̀ва това̀ Я се редуцѝрало в IЪ (ЙЪ/ЬЪ).
    
    
    • (.. скрий го коментарът ми от 2011-03-29 ..)  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мой коментар по темата .. във facebook ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мой коментар по темата .. във facebook ..  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ нѣ̋ма да ста̀не ду̀ма)
    
    
    • Пъ̀рво, то̀чка 1.
      
      
      • Ѝмайте прѣд вѝд, че на̀шия̌т бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀снитѣ А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
      • Ако не ѐ под ударѐние, нѣ̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀теля̌т нѣ̋ма да объ̀рне внима̀ние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 2.
      
      
      • В бъ̀лгарския̌т езѝк чѐсто се срѣ̀ща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
      
      
      • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък. Спрѣ̀те да четѐте и си починѣ̀те, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѣ̀ки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 3.
      
      
      • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът се произна̀ся IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът тя̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни нѣ̋ма дру̀га подходя̀ща бу̀ква (русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили).
      • Повѣ̋рвайте ми, че е ра̀но за прѝмѣри.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 4.
      
      
      • Трѣ̋бва да Ви ста̀не я̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоя̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тя̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀на̨литѣ слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝђа до̀ста стра̀нно на русна̀цитѣ.
      
      
      • Спомнѣ̀те си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀я, нѣ̋ма значѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 5.
      
      
      • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът се пѝша̨т с А, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ.
        И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 6.
      Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за коя̀то по-го̀рѣ ста̀на̨ ду̀ма, че я̨ отбѣлѣ̋зваме с бу̀квата Я, не се срѣ̀ща в ко̀ренитѣ на бъ̀лгарскитѣ ду̀ми, а са̀мо в кра̀я̌т на ду̀митѣ.
      
      
      • При мѣстоимѐнията Я̨ и НЀЯ̨.
      
      
      • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ДЕНЯ̌̀Т, ДЕНЯ̌̀, СЪНЯ̌̀Т, СЪНЯ̌̀, сѝния̌т, бѣ̀лия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
        (при прѝмѣритѣ с ма̀лки бу̀кви произношѐнието нѣ̋ма значѐние, понѐже позѝцията е безуда̀рна).
      
      
      • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
        СѢДЯ̨̀ СѢДЯ̨̀Т ВЪРВЯ̨̀ ВЪРВЯ̨̀Т ДѢЛЯ̨̀ ДѢЛЯ̨̀Т СПЯ̨̀ СПЯ̨̀Т КРОЯ̨̀ КРОЯ̨̀Т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т сѫ̀дя̨ сѫ̀дя̨т
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
      Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът се пѝше А, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ, сѫ аналогѝчни на то̀чка 6.
      
      
      • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ГРАДА̌̀ (сравнѣте с ГРАДЪ̀Т: ГРАДА̌̀ трѣ̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀дна̨лото кра̀йно Т)
        НОСА̌̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБА̌̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДА̌̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговора̌ (о̀тговорът)
      
      
      • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
        ЛѢЖА̨̀ ЛѢЖА̨̀Т ГРѢША̨̀ ГРѢША̨̀Т ПРЕДА̨̀ ПРЕДА̨̀Т ЗОВА̨̀ ЗОВА̨̀Т ще УМРА̨̀ ще УМРА̨̀Т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝша̨ пѝша̨т
      
      
      • При оконча̀нието за мѝна̨ло врѣ̀ме -ХА̨ (то̀ е вѝнѫги нѐударено, тъ̀й че практѝчески нѣ̋ма значѐние):
        пѝсаха̨ но̀сѣха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 8.
      
      
      • Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът се пѝше А или Я, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лнитѣ оконча̀ния, глѐдам да ги отбѣлѣ̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
        
        сѣдя̨̀ сѣдя̨̀т сѫ̀дя̨ сѫ̀дя̨т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т вървя̨̀ вървя̨̀т дѣля̨̀ дѣля̨̀т спя̨̀ спя̨̀т кроя̨̀ кроя̨̀т лѣжа̨̀ лѣжа̨̀т грѣша̨̀ грѣша̨̀т преда̨̀ преда̨̀т зова̨̀ зова̨̀т пѝша̨ пѝша̨т ще умра̨̀ ще умра̨̀т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝсаха̨ но̀сѣха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 9.
      
      
      • Кога̀то в члѣ̀нът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀ трѣ̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀рѣ да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
        деня̌̀т съня̌̀т сѝния̌т, бѣ̀лия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
      
      
      • Тъ̀й като глѐдам вѝнѫги да пѝша̨ кра̀йното Т от члѣ̀нът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако нѣ̋кой прѣдпочѝта.
      
      
      • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
        
        
        • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀т
        • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀
        • Свѣтлинѝтѣ на града̌̀
    
    
    • (.. скрий го коментарът ми от 2018-11-14 ..)  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Стари мои коментари по темата .. на английски ..  (.. покажи ги тука ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Стари мои коментари по темата .. на английски ..  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • Each text in Bulgarian (or in Russian) which is appropriated for foreigners must have stress marks. Otherwise, it is useless.
      
      
      • In both Bulgarian and Russian, the vocalism in stressed positions is very different from the vocalism in unstressed positions.
        
        
        • Russian grammars usually give a good description of this phenomenon.
        • Bulgarian grammars usually hide that.
        • Anyway, a Russian grammar cannot help you in mastering Bulgarian.
        
        
        • Those two phenomena called vowel reduction are very different in their implementations in Bulgarian and in Russian.
        
        
        • Moreover, I would advise people fluent in Russian who are learning Bulgarian to forget about the vowel reduction in Russian at all and consider the vowel reduction in Bulgarian at its own, independently.
      
      
      • Actually, in common vernacular Bulgarian, there are three types of vocalisms:
        
        
        • vocalism under stress (normal strong positions)
        • last vowel in a vocative form (vocative strong positions)
        • vocalism in unstressed positions (weak positions)  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • There are six vowels in Bulgarian:
        
        
        • the "conventional" package of five vowels
          
          
          • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
          • {A,O,E,I,Y: Roman notation}

          Every Slavic language has the conventional package of five vowels in its repository. At least, I cannot specify a Slavic language for which this statement is not true.
          
          Some languages are satisfied with just the conventional packаgе: Greek, Spanish, Serbian.
          
          In Bulgarian, in strong positions, the five conventional vowels are pronounced in the same way as in Greek, Spanish, Serbian.

        and
        
        • the {Ъ: Cyrillic notation}{U: Roman notation} vowel.

          It has a wide range of possible implementations including

          
          
          • Turkish dotless I
          • Albanian ё
          • Romanian open а̌
          • Romanian close î/â

          
          So, this Bulgarian vowel Ъ can be found in the languages in neighborhood, too.
          
          Russians approximating Bulgarian Ъ with Russian Ы are wrong.

        • (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • A looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Ъ is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is U. Anyway, I shall use the letter Ъ here.
      
      
      • The speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish A and Ъ in a weak position. In a weak position, A and Ъ are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of A can be rendered by either A or Ъ or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Ъ can be rendered by either Ъ or A or something between.
      
      
      • This rule is usually not yet found in the descriptions of Bulgarian language. However, it is true. Nobody distinguishes A and Ъ in a weak position - this is the current situation.
      
      
      • Thus, in weak positions, the Standard Bulgarian language is satisfied with just the conventional package of five vowels:
        
        
        • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
        • {A,O,E,I,Y: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels A and Ъ are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
      
      
      • Example: The vowel A/Ъ in the 2nd syllable of the river names Ѝскър and Ва̀рдар (Iskur=>Iskar, Vardar) is the same.
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • By the way, the final vowel of a noun in Vocative position cannot be Ъ. If the final vowel of a noun in Vocative position is A, this A cannot be changed to Ъ, even if not stressed. That position is not weak. (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • O looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Y is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is Y again.
      
      
      • Most speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish O and Y in a weak position. In a weak position, O and Y are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of O can be rendered by either O or Y or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Y can be rendered by either Y or O or something between.
      
      
      • This rule is usually not found in the descriptions of Bulgarian language, probably because only the standard language is covered.
        
        
        • However, it is true. Few people distinguish O and Y in a weak position - this is the current situation.
        
        
        • Mastering pronunciation, schools of acting teach to distinguish O and Y in each position. TV and radio- speakers are recruited among those who always distinguish O and Y in their speech.
      
      
      • Although this feature - merging O and Y in weak positions - is not part of the standard language, it definitely stays in the common modern Bulgarian vernacular language.
      
      
      • Thus, in weak positions, the common modern Bulgarian vernacular language is satisfied with just four vowels:
        
        
        • {А=Ъ,О=Y,Е,И: Cyrillic notation}
        • {A=U,O=Y,E,I: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels O and Y are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
        
        
        • Some words are not spelled as etymology says: блѝзо (instead of блѝзу), кокѝче (instead of кукѝче).
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • Please note that, unlike the standard Bulgarian, the common modern Bulgarian vernacular language does distinguish the Nominative-Accusative form and the Vocative form of masculine names ending in -O:
        
        
        • Vocative, my name: Хрѝсто, изка̀рай ги говѐдата! Nominative: Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
      
      
      • Remark: The French diphtong -oi- is rendered as -oa- in Bulgarian, in contrast to Russian where it is -ya-. In both Bulgarian and Russian, it sounds the same. (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear [they won't]  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • {A=>Ъ} and {O=>Y} under stress
      
      
      • E in an unstressed closed syllable
      
      
      • E in other weak positions: open problem, help needed
    
    
    • ◄► .. скрий ги коментаритѣ ми на английски ..  .. свий ги ..  .. разгъни ги ..  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

Налей вино да пия, налей от лютата ракия – а пък всичко щом пропия, ще ти шетам ангария! Ти продаде ми имота – на, вземи ми и живота!

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Мистерията на българскитѣ гласни

• 1. Disclaimer вмѣсто въведение
• 2. Прѣдговор
• 3. Сводка на несъотвѣтствията
• 4. Ударение. Силна и слаба позиция на гласнитѣ
• 5. Iотирани гласни
• 6. Вокализмът̌ в силна позиция
  • 6.1. Шесттѣ гласни в силна позиция
  • 6.2. Явлението "промѣнливо Ѣ"
  • 6.3. Употрѣба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ
  • 6.4. Вокализмът̌ в правописът̌
• 7. Вокализмът̌ в слаба позиция
  • 7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиция
  • 7.2. Гласната О=У в слаба позиция
  • 7.3. Гласнитѣ И и Е в слаба позиция
• 8. Заключение
• 9. Прѣпратки (references)
• 10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Disclaimer вмѣсто въведение   (.. покажи го въведението ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Disclaimer вмѣсто въведение   (.. скрий го ..)

• Макар заглавието на очеркът̌ да е "Мистерията на българскитѣ гласни", обхватът̌ му е по-незначителен.


• Имат се прѣд вид източно-българскитѣ гласни, източно-българскиът̌ вокализъм.


• Родно за мене е източно-българското нарѣчие.
• Не владѣıѫ̨ западно-българското нарѣчие.


• Съвсѣм съм наясно, че западно-българското е не по-малко българско от източно-българското.


• И западно-българскитѣ диалекти си имат тънкости, но аз не ги владѣıѫ̨.

• (.. скрий го въведението ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Прѣдговор   (.. покажи го прѣдговорът̌ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Прѣдговор   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Прѣдѝ дру̀гитѣ раздѣ̀ли, задължѝтелно трѣ̋бва да се прочетѐ този раздѣ̀л.


• ►►  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Цѣ̀лиът̌ този о̀черк в сѫ̀щност е посветѐн на фонетѝчни проблѐми.
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата рѣ̀ч е извъ̀н прѣдмѣ̀тът̌ на то̀зи очѐрк.


• ►►  Правопѝсни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  • Официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс не позволя̀ва от нѐго да се извлѣчѐ произношѐнието:
    
    
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва мѣ̋стото на ударѐнието.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата А звучѝ като̀ Ъ.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата Я звучѝ като̀ IЪ.
    
    
    • По пъ̀рва то̀чка: Oста̀ва да се означа̀ват ударѐнията в по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото е сега̀шната пра̀ктика.
    • По вто̀ра и трѐта то̀чка: Вка̀рал съм в употрѣ̀ба диакритѝчни зна̀ци за цѣлта̀. Амѝ употрѣбя̀вайте ги.
    
    
    • Я̀сно е, че тѐкстоветѣ на бъ̀лгарски езѝк сѫ прѣдназначѐни са̀мо за хо̀ра, които зна̀ıѫ̨т бъ̀лгарски езѝк.
    
    
    • Проблѐм мо̀же да възнѝкне, са̀мо кога̀то дорѝ зна̀ещитѣ бъ̀лгарски езѝк се колѣба̀ıѫ̨т за смѝсълът̌.
      
      
      • Вървя̀ пѣша̀ два̀ ча̀са. - Ко̀й? А̀з или то̀й?
      • Зна̀кът̌ за ударѐние не стѝга.
      
      
      • Забѣлѣжѣ̀те, че ако "а̀вторът̌" на фра̀зата ıѫ̨ произнесѐ, смѝсълът̌ ѝ ще е я̀сен.
      • Колѣба̀ние за смѝсълът̌ ще възнѝкне, кога̀то фра̀зата бѫ̀де запѝсана с официа̀лниът̌ ОФ-правопѝс.
      
      
      • А това̀ означа̀ва, че сега̀шниът̌ официа̀лен ОФ-правопѝс е дефѐктен.
      • Нѐ че правопѝсът̌ прѣдѝ 1945 е бил по̀-добъ̀р.
  
  
  • Рѣшѝх в то̀зи о̀черк редо̀вно да означа̀вам ударѐнията.
    
    
    • Това̀ рѣшѐние нало̀жи спѣ̀шни bugfix-ове в мо̀итѣ програ̀мки за конвертѝране на тѐкстът̌ међу̀ разлѝчнитѣ правопѝсни вариа̀нти.
    • Но ка̀к да е.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: Кога̀то бу̀квата Ѣ звучѝ като̀ IА, тя вѝнѫги е под ударѐние и аз вѝнѫги съм ıѫ̨ отбѣлѣ̋звал с диакритѝтичен зна̀к, ко̀йто прѣдпола̀га ударѐние: ѣ̋.
    
    
    • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията го взѐх, ѝмайки прѣд вѝд голѣ̋мото значѐние на ударѐнието за бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
  
  
  • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията се отна̀ся са̀мо за то̀зи о̀черк, ко̀йто е посветѐн на бъ̀лгарскитѣ гла̀сни.
    
    
    • Ударѐнията не мо̀гѫ̨т да се поста̀вят автоматѝчно. Рѫ̀чно сѫ поста̀вени.
    • Не сѫ̀ поста̀вени ударѐния в текстове, напѝсани прѣди да взѐмѫ̨ това̀ рѣшѐние.
    • Не сѫ̀ поста̀вени ударѐния в загла̀вия и "служѐбни ѝзрази".
  
  
  • Зна̀ете, че публика̀циитѣ си в blogspot ги прѣдла̀гам в нѣ̋колко правопѝсни вариа̀нта.
    
    
    • Обикновѐно сѫ означѐни така̀: Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD.
    
    
    • Пѝшѫ̨ в Ѣ-БЪ, а конвертѝрането на тѐкстът̌ към дру̀гитѣ правопѝсни вариа̀нти е автоматѝчно.
    
    
    • В правопѝсниът̌ вариа̀нт Ѣ-БЪ:
      
      
      • Бу̀квата Ѫ се употрѣбя̀ва са̀мо та̀м, къдѣ̀то тя̀ се е употрѣбя̀вала и прѣдѝ 1945, прѣдѝ ОФ-правопѝсът̌.
      
      
      • В ча̀стност, бу̀квата Ѫ не сѐ употрѣбя̀ва в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци.
      • Вмѣ̀сто бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци се пишѫ̨т бу̀квитѣ А̨ и Я̨.
      
      
      • Досега̀ съм смѣ̋тал, че писането на бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци мо̀же да затруднѝ четливостта̀ на тѐкстът̌.
      • Ако̀ ѝскате да вѝдите бу̀квата Ѫ и в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци, прѣвключѣ̀те на правопѝсниът̌ вариа̀нт ѢѪ-БЪ.
  
  
  • В то̀зи о̀черк, ко̀йто е посветѐн на бъ̀лгарскитѣ гла̀сни, се сблъ̀сквам със специа̀лен проблем:
    
    
    • Ка̀к да се означа̀ват вариантитѣ на безуда̀рната гла̀сна Е, като при това̀
      
      
      • .. се запа̀зи двоя̀киът̌ правопис на гла̀сна Е
      • .. с бу̀квитѣ Е и Ѣ
      • .. в по̀ст-модѐрниът̌ правопѝс, към ко̀йто се придъ̀ржам.
    
    
    • То̀зи проблѐм ще бѫ̀де рѣша̀ван в движѐние.
  
  
  •   (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Изо̀бщо не сѝ поста̀вям за цѣ̀л
    да изпо̀лзвам то̀чни тѐрмини в то̀зи о̀черк.
    Терминоло̀гията си оста̀ва размѝта.
  
  
  • Напрѝмѣр, като пѝшѫ̨ гла̀сна, това̀ мо̀же да зна̀чи гла̀сен зву̀к илѝ пък гла̀сна фонѐма.
  
  
  • В традицио̀нната терминоло̀гия:
    
    
    • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми:
      
      
      • А, О, Е, И, У и Ъ.
    
    
    • Ударѐнието се разглѐђа отдѣ̀лно.
    
    
    • В сла̀ба позѝция го̀рѣ-изброѐнитѣ гла̀сни фонѐми си ѝмат алофо̀ни.
  
  
  • Но̀ сѫществу̀ва и алтернатѝвна терминоло̀гия:
    
    
    • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми в сѝлна позѝция:
      
      
      • А̀, О̀, Ѐ, Ѝ, У̀ и Ъ̀.
      • Ударѐнието е фонетѝчна характерѝстика на тѣ̀зи фонѐми.
        То̀ мо̀же да присѫ̀тства или да отсѫ̀тства.
    
    
    • Освѣн това, в бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝма нѣ̋колко гла̀сни фонѐми в сла̀ба позѝция:
      
      
      • А: прѣдста̀вя А и Ъ в сла̀ба позѝция, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • О: прѣдста̀вя О и У в сла̀ба позѝция, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от IА илѝ всѐ едно̀ от IЪ.
      • и мо̀же би това̀ не ѐ всѝчко.
  
  
  • Мака̀р донѣ̋къдѣ да се прѣпокрѝват, това̀ сѫ двѣ̀ разлѝчни поня̀тия:
    
    
    • Позѝция под ударѐние и безуда̀рна позѝция.
    
    
    • Сѝлна позѝция и сла̀ба позѝция.
  
  
  •   (.. скрий ги терминологичнитѣ неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  "Сѐлски нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  "Сѐлски нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В то̀зи о̀черк се разглѐђа съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк, а нѐ старо-бъ̀лгарски или старо-славя̀нски.
    
    
    • За вокалѝзмът̌ в старо-бъ̀лгарски и старо-славя̀нски
      мо̀жете да прочетѐте в о̀черкът̌ ми за краесло̀внитѣ ѐрове.
      До̀ста информа̀ция та̀м е да̀дена в комента̀ритѣ.
      Обърнѣ̀те внима̀ние на отклонѐнието "Прѣ̀глед на старо-славя̀нскиът̌ вокалѝзъм".
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата рѣч е извъ̀н прѣдмѣ̀тът̌ на то̀зи очѐрк.
  
  
  • Прѣплѝтат се двѣ̀ поня̀тия:
    
    
    • Езѝковата но̀рма и установѝлиът̌ се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк (η κοινή πανβουλγαρική διάλεκτος - о̀бщо-бъ̀лгарското койнѐ).
      
      
      • Езѝковата но̀рма вклю̀чва правого̀ворът̌, но нѐ и правопѝсът̌.
      
      
      • Езѝкови чертѝ извъ̀н но̀рмата, произхо̀ђащи от за̀падни бъ̀лгарски диалѐкти, не сѐ разглѐђат в то̀зи о̀черк.
    
    
    • Го̀ворът̌ в "ро̀дното ми сѐло".
      
      
      • Ѝзточната ча̀ст на Центра̀лниът̌ Прѣдбалка̀н.
      • Ко̀тел, Елѐна, Тъ̀рново, Трѣ̋вна.
  
  
  •   (.. скрий ги "селскитѣ" неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Забѣлѣ̀жка: Ста̀рческитѣ нево̀ли, пола̀зили ме напослѣ̀дък, ме нака̀рахѫ да изпо̀лзвам ду̀мата "нево̀ли".  (.. скрий го прѣдговорът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Сводка на несъотвѣтствията   (.. покажи ги несъотвѣтствията ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Сводка на несъотвѣтствията   (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 

• ►►  В позѝция бѐз ударѐние и в позѝция по̀д ударѐние гла̀снитѣ се произна̀сят мно̀го разлѝчно  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  В позѝция бѐз ударѐние и в позѝция по̀д ударѐние гла̀снитѣ се произна̀сят мно̀го разлѝчно  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В учѐбницитѣ по бъ̀лгарски език това явлѐние само се споменава,
    без да се описва подробно.
  
  
  • То̀ е изклю̀чено от бъ̀лгарскиът̌ езѝков станда̀рт,
    мака̀р да е широ̀ко застѫ̀пено в о̀бщо-бъ̀лгарскиът̌ разгово̀рен език,
  
  
  • Това̀ положѐние породѝ ну̀ђата от то̀зи о̀черк.
  
  
  • Забѣлѣ̀жка: В ру̀ски езѝк ѝма подо̀бно явлѐние.
    Та̀м оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма
    и е опѝсано в учѐбницитѣ със всѝчки подро̀бности.
    Описа̀нието на явлѐнието в ру̀ски мо̀же да е ѝзточник на анало̀гии,
    но̀ не мо̀же да послу̀жи за описание на явлѐнието в бъ̀лгарски.
    Това̀ сѫ два̀ разлѝчни езѝка.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Мѣ̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсменитѣ тѐкстове  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Мѣ̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсменитѣ тѐкстове  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Смѝсълът̌ на рѣчта̀ се опрѣдѣ̀ля нѐ са̀мо от гла̀снитѣ и съгла̀снитѣ, но и от мѣ̋стото на ударѐнието.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: Значѐние за смѝсълът̌ на рѣчта̀ ѝма и интона̀цията.
      Тя̀ се маркѝра с прѣпина̀телни зна̀ци: запета̀я, то̀чка, тирѐ, двоето̀чие, многото̀чкие, ..
  
  
  • Ударѐнието ѝма значѐние за смѝсълът̌ на рѣчта̀ и в редѝца дру̀ги езѝци.
  • При пѝсане на гръ̀цки или прѝмѣрно на испа̀нски ударѐнията се означа̀ват послѣдова̀телно.
  
  
  • Слѣ̀двайки гръ̀цката традѝция, в тѐкстоветѣ на кѝрилица ударѐнията сѫ се означа̀вали в старо-бъ̀лгарски и в църко̀вно-славя̀нски.
  • Та̀зи пра̀ктика е била̀ изоста̀вена при въвѐђането на книгопеча̀тането в Русѝя.
  
  
  • В срѣда̀та на 19-ти вѣ̀к под ру̀ско влия̀ние пра̀ктиката ударѐнията да се означа̀ват пѝсмено е била изоста̀вена и в Бълга̀рия.
  
  
  • Пра̀ктиката да не сѐ означа̀ват ударѐнията, възприѐта в бъ̀лгарски, ру̀ски и украѝнски, прилѝча на пра̀ктиката в семѝтскитѣ езѝци (ара̀бски, еврѐйски, ..) да се изпу̀скат нѣ̋кои гла̀сни при пѝсане.
    Са̀мо човѣ̀к, който го зна̀е езѝкът̌, мо̀же да прочетѐ тѐкстът̌ пра̀вилно.
  
  
  • Според официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс ударѐние се поста̀вя в слѣднитѣ случаи:
    
    
    • На кра̀ткото лѝчно мѣстоимѐние за да̀телен падѐж Ѝ, дорѝ кога̀то на нѐго не па̀да ѝстинско фонетѝчно ударѐние [задължѝтелно].
      
      
      • Мѝнѫ̨лиът̌ мѣ̀сец ѝ ıѫ̨ да̀дох цѣ̋лата си запла̀та на жена̀ си.
      • А пък то̀зи мѣ̀сец не ѝ ıѫ̨ да̀дох цѣ̋та, а са̀мо половѝната.
      
      
      • Във вто̀рото изрѣчѐние, за ра̀злика от пъ̀рвото, мѣстоимѐнието Ѝ е уда̀рено.
      • Официа̀лниът̌ правопѝс оба̀че не позволя̀ва да се означѝ та̀зи ра̀злика.
    
    
    • На частѝцата ПО̀, за да се отличѝ тя̀ от прѣдло̀гът̌ ПО [задължѝтелно].
      
      
      • То̀й излѣ̀зе по̀ юна̀к от мене.
      • И по̀ му прилѣ̋га.
      • Придвѝжихѫ̨ се ма̀лко по̀ на сѣвер.
      
      
      • Отбо̀рът̌ се нуђа̀е от по-добъ̀р напада̀тел.
      • Ритнѝ то̀пката по-сѝлно.
      • Ако частѝцата ПО̀ е прило̀жена към прилага̀телно илѝ нарѣ̀чие, на нѐıѫ̨ обикновѐно не сѐ пѝше ударѐние.
    
    
    • Прѣпорѫ̀чва се да се пѝше ударѐние, ако ду̀мата е омогра̀ф - ако ѝма дру̀га ду̀ма с дру̀го значѐние, различа̀ваща се по мѣ̋стото на ударѐнието.
      
      
      • У̀личен музикант уличѐн в кра̀жба.
      • Пѝжо е сгодѐн за Пѐнда, ама ча̀ка сго̀ден слу̀чай да развалѝ годѐжът̌.
    
    
    • Прѣпорѫ̀чвам да се сла̀га ударѐние на имена̀ на насѐлени мѣста̀ и мѣ̀стности, ако сѫ неизвѣ̀стни или ако чѐсто се бъ̀ркат.
      
      
      • Букурѐщ, Атѝна, Иста̀нбул, Годѐч.
  
  
  • В установѝлиът̌ се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк мѣ̋стото на ударѐнието не са̀мо опрѣдѣ̀ля смѝсълът̌ на рѣчта̀, но и ка̀чествено офо̀рмя произношѐнието на гла̀снитѣ.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  По традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  По традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Вѣроя̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
  • В процѐсът̌ на прѣпѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
  
  
  • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐя е реализѝрана половинча̀то.
    
    
    • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
    • Но нѣ̋маме бу̀кви за {IО} и {IЪ}, а ну̀ђа от такѝва ѝмаме.
    • Русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили.
    
    
    • За {IО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
    • Мѫчѫ̨ се да възстановıѫ̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Iо̀та без то̀чка", за да се пѝше {IО} вмѣсто {ЙО} и {ЬО}.
    
    
    • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
  
  
  • По̀вече за ıотѝранитѣ гла̀сни - в раздѣ̀лът̌ по та̀зи прѣпра̀тка.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът̌ се е колѣба̀ѣл отно̀сно явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋"  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът̌ се е колѣба̀ѣл отно̀сно явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋"  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в раздѣ̀лът̌ по та̀зи прѣпра̀тка.
  
  
  • Спря̀мо явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋" правопѝсът̌ мо̀же да бѫ̀де:
    
    
    • я̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
    • я̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квитѣ Я и Е според норматѝвното я̀кавско произношѐние); и
    • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
    
    
    • И при трѝтѣ типа правопѝс сѫ възмо̀жни уточнѐния с диакритѝчни зна̀ци.
  
  
  • Официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс прѣдѝ 1945 е бѝл я̀тов, а сега е я̀кавски.
  
  
  • От шесттѣ̀ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се прѣдла̀гат за този очерк и за дру̀гитѣ ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • я̀тови сѫ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
    • я̀кавски е ОФ-БЪ; и
    • ѐкавски сѫ J-БЪ, BG и BGD.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀снитѣ А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀снитѣ А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в по̀драздѣ̀лът̌ по та̀зи прѣпра̀тка.


• ►►  Гла̀сната Ъ понѣ̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лниът̌ правопѝс  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀сната Ъ понѣ̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лниът̌ правопѝс  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Това̀ е традѝция, нало̀жена прѣз 19-ти вѣ̀к от русофѝли, сърбома̀ни и гръкома̀ни.
  
  
  • Традѝцията обхва̀ща и изпо̀лзането на бу̀квата Я за йотѝраната гла̀сна IЪ.
  
  
  • Официа̀лниът̌ правопѝс отрѐђа два̀ слу̀чая, когато с бу̀квитѣ А и Я се означа̀ват съотвѣ̀тно Ъ и IЪ:
    
    
    • При опрѣдѣлѝтелнитѣ члѣ̀нове за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀.
      
      
      • Тога̀ва пѝшѫ̨ тѣ̀зи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "коро̀нка" Ъ-ъ и Я̌-я̌.
      • Ако не сѐ употрѣбя̀ва така нарѣ̀чениът̌ кратък члѣн, ка̀кто пра̀вıѫ̨ а̀з, отпа̀да означа̀ването на гла̀сната Ъ с бу̀квата А в то̀зи слу̀чай.
    
    
    • При глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци.
      
      
      • Тога̀ва пѝшѫ̨ тѣ̀зи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "опашлѐ" А̨-а̨ и Я̨-я̨.
  
  
  • От шесттѣ̀ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се прѣдла̀гат за този очерк и за дру̀гитѣ ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • Проблѐмът̌ си сѫществу̀ва в пъ̀лна мѣ̋ра в Ѣ-БЪ и ОФ-БЪ.
    • Проблѐмът̌ е рѣшен в BG и BGD.
    • При вариа̀нтът̌ ѢѪ-БЪ звукъ̀т Ъ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци вѝнѫги се означа̀ва с буквата Ѫ.
    • При вариа̀нтът̌ J-БЪ бу̀квата Я не сѐ употрѣбя̀ва, но проблѐмът̌ си оста̀ва.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀снитѣ О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀снитѣ О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в по̀драздѣ̀лът̌ по та̀зи прѣпра̀тка.


• ►►  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝция  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝция  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За то̀зи проблѐм прочетѣ̀те в раздѣ̀лът̌ по та̀зи прѣпра̀тка.
  • Ѝменно то̀й до голѣ̋ма стѐпен ме нака̀ра да се захванѫ̨ с то̀зи о̀черк.


• ►►  Употрѣбя̀ват се разлѝчни от станда̀ртнитѣ кра̀тки винѝтелни мѣстоѝменни фо̀рми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употрѣбя̀ват се разлѝчни от станда̀ртнитѣ кра̀тки винѝтелни мѣстоѝменни фо̀рми  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по та̀зи прѣпра̀тка.
  • Ста̀ва ду̀ма за употрѣ̀бата на кра̀ткитѣ винѝтелни мѣстоѝменни фо̀рми
    МѪ-ТѪ-НѪ-ВѪ-СѪ вмѣ̀сто станда̀ртнитѣ МЕ-ТЕ-НИ-ВИ-СЕ.


• ►►  Употрѣбя̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употрѣбя̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѣ̀днитѣ прѣпра̀тки:
    
    
    • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нията с падѐжнитѣ оста̀тъци в станда̀ртниът̌ бъ̀лгарски езѝк.
    • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.
  
  
  • В съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика међу именѝтелен и винѝтелен падѐж.
  • При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употрѣбя̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.
  
  
  • Ра̀зликата међу -А и -Ѫ се забѣлѣ̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.
  
  
  • Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѣ̀ща дорѝ в сценѝчната рѣ̀ч.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ .. 


• ◄►  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Ударение. Силна и слаба позиция на гласнитѣ  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Ударение. Силна и слаба позиция на гласнитѣ  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Ударѐнието  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ударѐнието  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За ударѐнието мо̀жете да прочетѐте във wikipèdia-та.
  
  
  • Бѐз да се изчѐрпват характерѝстикитѣ на ударѐнието в бъ̀лгарскиът̌ езѝк, срѣд тѣ̋х сѫ слѣ̀днитѣ:
    
    
    • То̀ е сѝлово (динамѝчно).
    • То̀ е неопрѣдѣлѐно (свобо̀дно) - не ѐ фиксѝрано - в разлѝчнитѣ ду̀ми то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно мѣ̋сто.
    • То̀ е подвѝжно - в разлѝчнитѣ фо̀рми на една̀ и сѫ̀ща ду̀ма то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно мѣ̋сто.
  
  
  • Ко̀лкото ударѐнието характеризѝра гла̀сната, то̀лкова то̀ характеризѝра и срѝчката.
    
    
    • Всѣ̋ка ду̀ма с по̀вече от двѣ̀ срѝчки ѝма понѐ едно̀ ударѐние.
    • Пов̀ечето двусрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние.
    • Нѣ̋кои едносрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние, но пов̀ечето такѝва нѣ̋мат.
  
  
  • Да зна̀ш мѣ̋стото на ударѐнието е ча̀ст от зна̀нието на езѝкът̌.
    
    
    • Пра̀вило нѣ̋ма.
    • В рѣ̀чници и посо̀бия за изуча̀ване на бъ̀лгарски езѝк от чуђенцѝ ударѐнията трѣ̋бва да се означа̀ват.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѣ̀ч ѝма ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние.
    
    
    • Чѐсто това̀ сѫ дву̀съста̀вни ду̀ми.
      
      
      • псѐвдо-исторѝчески, ѝзточно-правосла̀вен, ..
    
    
    • Но мо̀же да сѫ и трѝсъста̀вни ду̀ми.
      
      
      • ста̀ро-го̀рно-нѣ̀мски (Althochdeutsch, Old High German)
    
    
    • Фо̀рмитѣ за сравнѝтелна и прѣвъзхо̀дна стѐпен на прилага̀телнитѣ и нарѣ̀чията вѝнѫги ѝмат двѣ̀ ударѐния.
      
      
      • на̀й-голѣ̋м, на̀й-ма̀лък, на̀й-кѫ̀с, на̀й-дъ̀лъг, на̀й-чѐсто, на̀й-рѣ̋дко.
      • по̀-голѣ̋м, по̀-ма̀лък, по̀-кѫ̀с, по̀-дъ̀лъг, по̀-чѐсто, по̀-рѣ̋дко.
      
      
      • Сравнѣ̀те ду̀митѣ "по̀вече" и "по̀-зелѐн".
      • Пъ̀рвата ѝма едно̀ ударѐние, вто̀рата - двѣ̀.
    
    
    • Понѣ̀кога една̀ ду̀ма мо̀же да се употрѣбѝ с едно̀ или с двѣ̀ ударѐния по прѣцѣ̀нка на говорещиът̌.
      
      
      • В старо-бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝмало са̀мо отво̀рени срѝчки.
      • Оцѣнѣ̀те ра̀зликата међу̀ ста̀ро-бъ̀лгарскиът̌ текст и но̀во-бъ̀лгарскиът̌ му прѣ̀вод.
  
  
  • Като че лѝ едно̀ врѣ̀ме ѝмаше пра̀вило, че ако ду̀мата ѝма двѣ̀ ударѐния, тя̀ се пѝше полу̀-слѣ̋то, т.е. с тирѐ.
    
    
    • Сега̀ тако̀ва пра̀вило нѣ̋ма.
    • Сега̀ се постѫ̀пва субектѝвно, според мнѣ̀нието на съставѝтелитѣ на правопѝсниът̌ рѣ̀чник.
    
    
    • Придъ̀ржам се към пра̀ктиката да употрѣбя̀вам по̀вече тирѐта.
    • Така̀, слѣд автоматѝчниът̌ прѣнос на слѣ̀дващ ред, тѐкстоветѣ, офо̀рмени от компю̀тър, ще сѫ по̀-прѣглѐдни.
  
  
  • В ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние, едно̀то ударѐние мо̀же да се обявѝ за първѝчно.
    
    
    • А дру̀гото ще е вторѝчно.
  
  
  • До̀ста чу̀ђи ду̀ми и имена̀ ѝмат и втори́чно ударѐние.
    
    
    • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, ..
    • Кралѝца Елѝзабе́т и принцѐса Ма̀ргаре́т сѫ сестрѝ.
    • Бу̀дапе́ща, Бра̀тисла́ва, Ню̀-Йо̀рк, ..
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѣ̀ч ѝма и ду̀ми бѐз ударѐние.
    
    
    • Едносрѝчни служѐбни ду̀ми - прѣдло̀зи, съю̀зи, частѝци - обикновѐно нѣ̋мат ударѐние.
    
    
    • Фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме на глаго̀лът̌ "съм" и едносрѝчнитѣ форми на лѝчнитѣ местоимѐния за винѝтелен и да̀телен падѐж обикновѐно нѣ̋мат ударѐние.
      
      
      • Но тѣ̀ получа̀ват ударѐние слѣ̀д частѝцата за отрица̀ние "не".
    
    
    • Дорѝ двусрѝчнитѣ прѣдло̀зи обикновѐно нѣ̋мат ударѐние в рѣчта̀.
      
      
      • међу, върху, прѣди, според, ..
    
    
    • Знамена̀телнитѣ ду̀ми - тѣ̀зи извъ̀н го̀рѣ-спомена̀титѣ - ѝмат ударѐниe.
      Дорѝ да сѫ едносрѝчни.
  
  
  • Гово̀рещиът̌ мо̀же да сло̀жи ударѐние и на ду̀мичка, коя̀то обикновѐно се употрѣбя̀ва бѐз ударѐние, за да наблѣ̀гне на нѐıѫ̨.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Сѝлна и сла̀ба позѝция на гла̀снитѣ  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сѝлна и сла̀ба позѝция на гла̀снитѣ  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ако гла̀сната е под ударѐние, тя̀ в сѝлна позѝция.
    
    
    • Ударѐнието мо̀же да е първѝчно или вторѝчно.
  
  
  • В сѝлна позѝция ѐ и послѣ̀дната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) фо̀рма.
    
    
    • Ива̀не! Ива̀нчo! Га̀нo! Га̀нкe!
    • Господѝне! Госпо̀жo! Госпо̀жице!
    
    
    • Напримѣр мо̀ето ѝме ѝма зва̀телна фо̀рма, разлѝчна от именѝтелно-винѝтелната фо̀рма:
    • Хрѝстo, изка̀рай ги говѐдата!
    • Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀жем да приѐмем, че на послѣ̀дната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) форма па̀да вторѝчно ударѐние.
    
    
    • Ива̀не́! Ива̀нчó! Га̀нó! Га̀нкé!
    • Господѝне́! Госпо̀жó! Госпо̀жице́!
    
    
    • Хрѝстó, изка̀рай ги говѐдата!
    • Хрѝсто ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • В оста̀нѫ̨литѣ слу̀чаи гла̀сната е в сла̀ба позѝция.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ .. 


• ◄►  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Iотирани гласни  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Iотирани гласни  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Фонѐмата Iо̀т и алтернатѝвниът̌ на̀бор фонѐми  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонѐмата Iо̀т и алтернатѝвниът̌ на̀бор фонѐми  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В то̀зи по̀драздѣ̀л се прѣдста̀вя алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
    
    
    • Традицио̀нниът̌ на̀бор фонѐми се прѣдста̀вя в слѣ̀дващиът̌ по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Постулѝра се сѫществу̀ването на фонѐма Iо̀т.
  
  
  • Ако се нала̀га фонѐмата Iо̀т да ıѫ̨ означа̀вам с една̀ бу̀ква, то̀ ще изпо̀лзвам бу̀квата "ıо̀та бѐз то̀чка": I-ı.
    
    
    • Така̀ва бу̀ква е ѝмало в оригина̀лната кѝрилица като наслѣ̀дство от гръ̀цката а̀збука.
    • При въвѐђането на книгопеча̀тането в Русѝя на та̀зи бу̀ква ѝ сло̀жили отго̀рѣ то̀чка, за да заприлѝча на бу̀квата от латѝнската а̀збука.
    • В то̀зи си вѝд тя̀ влѝза в съврѣ̀менната украѝнска а̀збука.
    • Прѣз 19-ти вѣк бъ̀лгарскитѣ книжо̀вници ıѫ̨ изоста̀вили.
    • А от ру̀ската а̀збука била̀ прѣма̀хнѫ̨та прѣз 1918.
    
    
    • Възстановя̀вам бу̀квата "ıо̀та бѐз то̀чка" (I-ı), за да се означа̀ва с нѐıѫ̨ фонѐмата Iо̀т.
  
  
  • Фонѐмата Iо̀т (т.е. I) притежа̀ва слѣ̀днитѣ сво̀йства:
    
    
    • Iо̀т е съгла̀сна фонѐма.
    
    
    • Съгла̀сната Й е алофо̀н на фонѐмата Iо̀т.
      
      
      • Съгла̀сната Й е едѝн от на̀чинитѣ за реализѝране на фонѐмата Iо̀т.
    
    
    • Фонѐмата Iо̀т се реализѝра чрѣ̀з съгла̀сната Й в слѣ̀днитѣ слу̀чаи:
      
      
      • В кра̀ıът̌ на ду̀мата слѣ̀д гла̀сна.
        
        
        • рата̀й, тъ̀й, геро̀й, чу̀й, пѣ̀й, пѝй
      
      
      • В нача̀лото на ду̀мата прѣ̀д гла̀сна, коя̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • я̀м, ıо̀д, юна̀к
        
        
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е О, пѝшѫ̨ IО (ıо̀тата е бѐз то̀чка).
      
      
      • Међу двѣ̀ гла̀сни, нѝто една̀ от коѝто не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • ста̀я, стру̀я, маıо̀р, стоя̨̀, пѣ̀я̨, пѝя̨
        
        
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е Ъ, пѝшѫ̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е О, пѝшѫ̨ IО (ıо̀та бѐз то̀чка прѣдѝ О).
          • В официа̀лниът̌ правопѝс се пѝше ЙО.
    
    
    • Фонѐмата Iо̀т се реализѝра чрѣ̀з смекча̀ване на прѣдѝшната съгла̀сна в слѣ̀дниът̌ слу̀чай:
      
      
      • Кога̀то фонѐмата Iо̀т едноврѣ̀менно
        е слѣ̀д съгла̀сна, коя̀то не ѐ Ж,Ч,Ш или Й (Й: дру̀га фонѐма Iо̀т),
        и е прѣ̀д гла̀сна, коя̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        
        • бу̀ря, вѣ̋ра, любо̀в, салю̀т, вървя̨̀т, деня̌̀т, ликıо̀р
        
        
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е Ъ, пѝшѫ̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е О, пѝшѫ̨ IО (ıо̀та бѐз то̀чка прѣдѝ О).
          • В официа̀лниът̌ правопѝс се пѝше ЬО.
      
      
      • Според опѝсваниът̌ в то̀зи по̀драздѣ̀л алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскиът̌ езѝк, твъ̀рдитѣ и мѐкитѣ вариа̀нти на една̀ съгла̀сна нѐ прѣдставля̀ват отдѣ̀лни фонѐми.
      • Една̀ мѐка съгла̀сна се явя̀ва съчета̀ние на та̀зи съгла̀сна, прѣдста̀вена от едѝнствената си фонѐма, със фонѐмата Iо̀т.
    
    
    • В оста̀налитѣ слу̀чаи - в слу̀чаитѣ освѣ̀н тѣ̀зи изброѐни по̀-го̀рѣ в жъ̀лто, фонѐмата Iо̀т обикновѐно нѐ влия̀е на произношѐнието и със сѝгурност нѐ влия̀е на смѝсълът̌ на рѣчта̀.
    • Ту̀ка попа̀дат слу̀чаитѣ:
      
      
      • в кра̀ıът̌ на ду̀мата слѣ̀д съгла̀сна,
      • међу двѣ̀ съгла̀сни,
      • в сѫсѣ̀дство с гла̀сна И или Е,
      • слѣ̀д съгла̀сна Ж-Ч-Ш,
      • слѣ̀д дру̀га фонѐма Iо̀т.
      
      
      • В слу̀чаıът̌, кога̀то фонѐмата Iо̀т се намѝра в в сѫсѣ̀дство с гла̀сна И или Е, въ̀прѣки че тя̀ нѐ влия̀е на смѝсълът̌ на рѣчта̀ и почтѝ нѐ влия̀е на произношѐнието, понѣ̋кога тя̀ получа̀ва ѝзраз в правопѝсът̌.
        
        
        • Христия̀нски, Бълга̀рия, Бълга̀рийо, Ита̀лия, Йерусали̨м, пѣ̀я̨, пѝя̨, позѝция, ..
        • Обаче: италиа̀нски, Бълга̀рио, Неа̀пол,
      
      
      • В правописнитѣ вариа̀нти BG и BGD слу̀чаитѣ, кога̀то така̀ва несѫщѐствена фонѐма Iо̀т се означа̀ва пѝсмено, сѫ свѐдени до мѝнимум.
    
    
    • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀же да се приѐме, че напрѝмѣр ду̀мата овча̀р ѝма фонѐма Iо̀т в кра̀ıът̌ си.
      
      
      • Та̀зи "виртуа̀лна" фонѐма не сѐ проявя̀ва, освѣ̀н прѣд гла̀сната Ъ в члѣну̀ваната форма овча̀рıът̌.
  
  
  • Според опѝсваниът̌ в то̀зи по̀драздѣ̀л алтернатѝвен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лнитѣ фонѐми за гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция, в бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝма 27 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝция): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • фонѐмата Iо̀т,
    • 20 фонѐми за съгла̀сни (освѣ̀н фонѐмата Iо̀т): Б-В-Г-Д-Ж-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц-Ч-Ш-Џ.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Традицио̀нниът̌ на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскиът̌ езѝк  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Традицио̀нниът̌ на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскиът̌ езѝк  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В прѣдѝшниът̌ по̀драздѣ̀л е прѣдста̀вен алтернатѝвниът̌ на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскиът̌ езѝк, основа̀ващ се на фонѐмата Iо̀т.
    
    
    • В то̀зи по̀драздѣ̀л се прѣдста̀вя традицио̀нниът̌ на̀бор фонѐми, бѐз така̀ва фонѐма.
  
  
  • Според прѣдста̀вяниът̌ в то̀зи по̀драздѣ̀л традицио̀нен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лнитѣ фонѐми за гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция, в бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝма 43 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝция): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • съгла̀сна фонѐма Й,
    • 4 фонѐми за съгла̀сни, коѝто нѣ̋мат мѐки съотвѣ̀тствия: Ж-Ч-Ш-Џ
    • 32 фонѐми за съгла̀сни с твъ̀рди и мѐки съотвѣ̀тствия: Б-В-Г-Д-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц.
  
  
  • Според прѣдста̀вяниът̌ в то̀зи по̀драздѣ̀л традицио̀нен на̀бор фонѐми, в бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝма 16 фонѐми за мѐки съгла̀сни.
    
    
    • Всѣ̋ка от тѣ̋х мо̀же да се срѣ̀ща са̀мо прѣд гла̀сна А-Ъ-О-У.
    • В алтернатѝвниът̌ на̀бор фонѐми, опѝсан в прѣдѝшниът̌ по̀драздѣ̀л, така̀ва фонѐма е про̀сто съчета̀ние на съгла̀сната с фонѐмата Iо̀т.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Съпоста̀вка међу традицио̀нниът̌ на̀бор и алтернатѝвниът̌ на̀бор фонѐми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Съпоста̀вка међу традицио̀нниът̌ на̀бор и алтернатѝвниът̌ на̀бор фонѐми  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • И два̀та на̀бора "въ̀ршѫ̨т ра̀бота".
  
  
  • Традицио̀нниът̌ на̀бор фонѐми мо̀же би по̀ подхо̀ђа на фонѐтиката на бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
  
  
  • Алтернатѝвниът̌ на̀бор фонѐми по̀ подхо̀ђа на фонема̀тиката.
  • По̀ подхо̀ђа и на пѝсмената традѝция, на правопѝсът̌.
    
    
    • И в съврѣ̀менната ни кѝрилица, и в дрѣ̀вната кѝрилица, и в глаго̀лицата.
    
    
    • Това̀ е, защо̀то писмеността̀ ни е слѣ̀двала гръ̀цкиът̌ модѐл, при ко̀йто нѣ̋ма означа̀ване на мѐки съгла̀сни, а мѐкитѣ съгла̀сни сѫ про̀сто съгла̀сни прѣд Iо̀т.
  
  
  • Алтернатѝвниът̌ на̀бор фонѐми по̀-добрѣ̀ обясня̀ва ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в славя̀нскитѣ а̀збуки.
    
    
    • Нача̀ло на та̀зи традѝция вѣроя̀тно е да̀л лѝчно Светѝ Кѝрил Константѝнтин Филосо̀ф, ко̀йто въплътѝл та̀зи си идѐя в създа̀дената от нѐго глаго̀лица.
      
      
      • За ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в глаго̀лицата прочетѣ̀те ту̀ка.
    
    
    • В слѣ̀дващитѣ десетилѣ̀тия и вѣковѐ при прѣпѝсване от глаго̀лица на кѝрилица тази идѐя е била̀ заѝмствана и в кѝрилицата.
      
      
      • За ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в кѝрилицата прочетѣ̀те ту̀ка.
    
    
    • Тя̀ оба̀че нѝкога не ѐ била̀ реализѝрана в кѝрилицата послѣдова̀телно и в пълнота̀, ка̀кто това̀ е било̀ в глаго̀лицата.
    
    
    • В кѝрилицата се появѝла "добра̀та" на̀ша бу̀ква Ю като съкращѐние на гръ̀цкиът̌ триграф IOY.
      
      
      • В Русѝя бу̀квата Ю ıѫ̨ изпо̀лзвали и на мѣ̋стото на IѪ.
    
    
    • За да се реализѝра в пълнота̀ идѐята за ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в старо-славя̀нската (старо-бъ̀лгарската) кѝрилицата, оста̀вало да се намѣ̀ри бу̀ква за IA.
      
      
      • Така̀ва бу̀ква не сѐ намѣ̀рила.
      • Оригина̀лниът̌ гръ̀цки дигра̀ф IA оста̀нѫ̨л в употрѣ̀ба дъ̀лго врѣ̀ме.
      
      
      • Наред с него, в Бълга̀рия и Румѫ̀ния за цѣлта̀ изпо̀лзвали бу̀квата Ѣ.
      • О̀ще по̀вече че в глаго̀лицата нѣ̋мало бу̀ква за звукъ̀т Ѣ, а за нѐго се изпо̀лзвала ıотѝраната бу̀ква IA.
      
      
      • В Русѝя нарѐд с дигра̀фът̌ IA със сѫ̀щата цѣ̀л се употрѣбя̀вала и бу̀квата Ѧ (ма̀лък ю̀с).
      • Счѝтало се, че едно̀то е ıо̀та прѣ̀д А̀, а дру̀гото - ма̀лкиıъ ю̀с - е про̀сто ıо̀та по̀д А.
      • В ру̀скитѣ печа̀тни шрѝфтове бу̀квата Ѧ (ма̀лък ю̀с) придобѝла видъ̀т Я.
      
      
      • И така̀ съврѣ̀менната бъ̀лгарска а̀збука разпола̀га с бу̀ква Я.
    
    
    • Съврѣ̀менната бъ̀лгарска кѝрилица оба̀че ѝма ну̀ђа и от бу̀ква за ıотѝрано О и от бу̀ква за ıотѝрано Ъ.
  
  
  • Iотѝранитѣ гла̀сни ѝмат връ̀зка с явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" и затова̀ им е посветѐн цѣ̀лиът̌ то̀зи раздѣ̀л.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Вокализмът̌ в силна позиция  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Вокализмът̌ в силна позиция

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   6.1. Шесттѣ гласни в силна позиция  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.1. Шесттѣ гласни в силна позиция  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• Ъ: Полу̀-затво̀рена срѣ̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• А: Отво̀рена срѣ̀дна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• У: Затво̀рена за̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• О: Отво̀рена за̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• И: Нѐнапрѐгнѫ̨то-затво̀рена нѐнапрѐгнѫ̨то-прѣ̀дна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• Е: Нѐнапрѐгнѫ̨то-прѣ̀дна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)

---

   ►►   6.2. Явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.2. Явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• За явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" (за я̀товиът̌ прѣ̀глас) мо̀жете да прочетѐте ту̀ка или ту̀ка.


• Доко̀лкото я̀товия̀т прѣ̀глас от Ѣ към IА ста̀ва са̀мо под ударѐние, то̀ това̀ явлѐние се разглѐђа ту̀ка, в раздѣ̀лът̌ за вокалѝзмът̌ в сѝлна позѝция.
  
  
  • Явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" в сла̀ба позѝция е ча̀ст от тру̀днитѣ проблѐми, обсѫ̀ђани в по̀драздѣ̀лът̌ "Гла̀снитѣ Ѝ и Ѐ в сла̀ба позѝция".


• В настоя̀щиът̌ о̀черк се разглѐђат са̀мо го̀воритѣ на ѝзток от я̀товата гра̀ница. За нѐıѫ̨ мо̀жете да прочетѐте ту̀ка.


• Доско̀ро, са̀мо допрѣдѝ нѣ̋колко вѣ̀ка, Ѣ е била̀ отдѣ̀лна гла̀сна фонѐма в бъ̀лгарскиът̌ езѝк, нарѐд с А, О, Е, И, У, Ъ и мо̀же би Ѫ.
  
  
  • Откъм сѣвероза̀пад, откъм сръ̀бскиът̌ езѝк, "заду̀хал" стремѐж гла̀сниът̌ звук Ѣ да се изравнѝ със звукъ̀т Е.
  
  
  • Ѝзточнитѣ бъ̀лгарски го̀вори се съпротивля̀вали на този стремѐж, донѣ̋къдѣ подпомо̀гнѫ̨ти от ту̀рскиът̌ езѝк.
  
  
  • При всѐ това̀ всѣ̋ко Ѣ минѫ̨ло в Е, освѣ̀н в слу̀чаıът̌, опѝсан по̀-до̀лу.


• И тъ̀й, кога̀ звукъ̀т Ѣ не прѣмина̀вал в Е, а запа̀звал по̀-ста̀рото си ка̀чество и сега̀ звучѝ като IА?
  
  
  • Кога̀то звукъ̀т Ѣ е под ударѐние.
    
    
    • Не забра̀вяйте, че сме в раздѣ̀лът̌ за вокалѝзмът̌ в сѝлна позѝция.
  
  
  • И кога̀то слѣ̀дващата срѝчка в ду̀мата не ѐ мѐка (а е твъ̀рда).
    • .. или пък нѣ̋ма слѣ̀дваща срѝчка.
  
  
  • Кога̀ срѝчката е мѐка и кога̀ е твъ̀рда?
    
    
    • Ако гла̀сната в срѝчката е И или Е, то срѝчката е мѐка.
    • Ако прѣдѝ гла̀сната в срѝчката има съгла̀сна Ж, Ч, Ш (вкл. Щ) или Iо̀т, то срѝчката е пак мѐка.
      • Ако има Iо̀т, зна̀чи в официа̀лниът̌ правопѝс обикновѐно се пѝше Я, Ю или ЬО.
    
    
    • Ѝначе срѝчката е твъ̀рда.


• По̀-го̀рѣ привѐдох формулиро̀вка на я̀товото пра̀вило, пра̀вилото за промѣ̀нливото Ѣ.
• Сега̀ ще го формулѝрам и по дру̀г на̀чин.
• Промѣ̀нливото Я прѣмина̀ва в Е:
  
  
  • кога̀то е бѐз ударѐние,
    
    
    • (не забра̀вяйте, че вокалѝзмът̌ в сла̀ба позѝция се разглѐђа в дру̀г раздѣ̀л)
  
  
  • или кога̀то в ду̀мата слѣ̀дващата срѝчка е мѐка.


• Да припо̀мнıѫ̨, че в разлѝчнитѣ правопѝсни вариа̀нти, в коѝто се прѣдла̀га то̀зи о̀черк, промѣ̀нливото Я и слу̀чаитѣ, кога̀то то̀ прѣмина̀ва в Е, се означа̀ват разлѝчно.
  
  
  • ОФ-БЪ: Я и Е (я̀кавски правопис).
  • Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ: Ѣ̋ и Ѣ (я̀тов правопис).
  • J-БЪ: Е̋ и Е (ѐкавски правопис).
  • BGD: E̋ и E (ѐкавски правопис).
  • BG: EH и E (ѐкавски правопис).


• Прѝмѣри на приложѐние на я̀товото пра̀вило:
  
  
  • свѣ̋т-свѣтъ̀т-свѣтовѐ, цвѣ̋т-цвѣтъ̀т-цвѣтовѐ, грѣ̋х-грѣхъ̀т-грѣховѐ
  • свѣ̋т-свѣту̀ва, блѣ̋н-блѣну̀ва
  • голѣ̋м-голѣ̋ма-голѣ̋мо-голѣми
  • прѣзрѣ̋л-прѣзрѣ̋ла-прѣзрѣ̋ло-прѣзрѣ̀ли
  • прѣ̋кор-рѣка̀
  • бѣ̋ло-зелѐно-червено
  • пѣ̋сък-пѣсъчлѝв
  • Ко̀й ли го вѣ̋тър довѣ̋?


• Не забра̀вяйте, че явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" и съотвѣ̀тно "я̀товото пра̀вило" сѫ приложѝми, са̀мо ако на това̀ мѣ̋сто в старо-славя̀нски е ѝмало гла̀сна Ѣ.
  
  
  • Но̀ и от това̀ ѝма изключѐние:
  
  
  • В старо-славя̀нски е "десьнъ" с Е,
  • оба̀че в ново-бъ̀лгарски е "дѣ̀сен-дѣ̋сна-дѣ̋сно-дѣ̀сни" с Ѣ,
  • и та̀зи промѣ̋на вѣроя̀тно се дължѝ на влия̀ние откъм ду̀мата "лѣ̋в".


• Като по̀вечето правила̀ в естѐственитѣ езѝци, я̀товото пра̀вило ѝма мно̀го изключѐния.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти от ру̀ски и от църко̀вно-славя̀нски, не сѫ подвла̀стни на я̀товото пра̀вило.
    
    
    • смѣ̀л, смѣ̀лост, члѣ̀н, члѣ̀нство, крѣ̀пост
    • успѣ̀х: обаче аз успѣ̋х
    
    
    • Бѐз да мо̀гѫ̨ да го дока̀жѫ̨, твърдıѫ̨̀, че ру̀скитѣ заѐмки съставля̀ват о̀коло половѝната от рѣ̀чниковиът̌ съста̀в на съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк, като се вклю̀чват нау̀чната терминоло̀гия и међунаро̀дната лѐксика, кога̀то ду̀митѣ сѫ дошлѝ до бъ̀лгарски прѣз ру̀ски.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти в норматѝвниът̌ езѝк от за̀падно-бъ̀лгарски го̀вори.
    
    
    • човѣ̀к (на ѝзток е челѣ̋к)
  
  
  • При нѣ̋кои числѝтелни.
    
    
    • двѣ̀
    • четиритѣ̀, петтѣ̀, .. стотѣ̀
    
    
    • Оба̀че: четиритѣ̋х, петтѣ̋х, .. стотѣ̋х
  
  
  • Глаго̀лнитѣ оконча̀ния -хме и -хте не сѐ смѣ̋тат за мѐки срѝчки.
    
    
    • Успѣ̋хте ли? - Успѣ̋хме.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ за промѣнливото ѣ ..)  .. към началото ..

---

   ►►   6.3. Употрѣба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.3. Употрѣба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѣ̀днитѣ прѣпра̀тки:
  
  
  • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нията с падѐжнитѣ оста̀тъци в станда̀ртниът̌ бъ̀лгарски езѝк.
  • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.


• В съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика међу именѝтелен и винѝтелен падѐж.
• При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употрѣбя̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.


• Ра̀зликата међу -А и -Ѫ се забѣлѣ̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.


• Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѣ̀ща дорѝ в сценѝчната рѣ̀ч.


• Това̀ явлѐние се игнорѝра в правопѝсът̌.
  То̀ не влѝза в езѝковата но̀рма и не трѣ̋бва да влѝза.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  .. към началото ..

---

   ►►   6.4. Вокализмът̌ в правописът̌  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.4. Вокализмът̌ в правописът̌  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Цѣлта̀ на то̀зи по̀драздѣ̀л е да се обобщѝ правопѝсът̌ на гла̀снитѣ.
  
  
  • Въпро̀си по правопѝсът̌ се разглѐђат ка̀кто в прѣдѝшнитѣ, така̀ и в слѣ̀дващитѣ раздѣ̀ли и по̀драздѣ̀ли.


• ◄► Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарскиът̌ езѝк игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът̌ в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Така̀ се пра̀ви ка̀кто в официа̀лнитѣ правопѝси, така̀ и в нѐофициализѝранитѣ.
  • В ча̀стност, при всѝчкитѣ шест правопѝсни вариа̀нта (Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD), в коѝто а̀з прѣдла̀гам то̀зи о̀черк, се игнорѝра разлѝчието на вокалѝзмът̌ в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарскиът̌ езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът̌ в сѝлна позѝция.
  • И то̀чно затова̀ по̀драздѣ̀лът̌ за обобща̀ване на правопѝсът̌ е поста̀вен в раздѣ̀лът̌ за вокалѝзмът̌ в сѝлна позѝция.


• ►►  Правопѝсът̌ на гла̀снитѣ в сѝлна позѝция  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът̌ на гла̀снитѣ в сѝлна позѝция  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Евентуа̀лно пра̀вило, че в сѝлна позѝция (под ударѐние) гла̀снитѣ А, Ъ, О, У, Е и И се пишѫ̨т съотвѣ̀тно с бу̀квитѣ А, Ъ, О, У, Е и И, се усложня̀ва от трѝ изключѐния:
    
    
    • Звукъ̀т Ъ в краесло̀вието понѣ̋кога се означа̀ва с бу̀квата А. Това̀ ста̀ва в два̀ слу̀чая:
      
      
      • При така̀ нарѣ̀ченитѣ непъ̀лни (или кра̀тки) члѣ̀нове за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, кога̀то кра̀йниът̌ съгла̀сен зву̀к -Т от члѣ̀нът̌ -ЪТ е изпу̀снѫ̨т, и оста̀ващото кра̀йно -Ъ се означа̀ва с бу̀квата А.
        
        
        • Напрѝмѣр, в официа̀лниът̌ правопѝс се пѝше "града̌̀" вмѣсто "градъ̀".
        
        
        • А̀з глѐдам нѝкога да не го̀ изпу̀скам кра̀йното -Т от опрѣдѣлѝтелниът̌ чл̀н.
        • А ако се нало̀жи да прила̀гам официа̀лниът̌ правопѝс, в то̀зи слу̀чай сла̀гам на бу̀квата Ъ диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̌ звучѝ като -Ъ
      
      
      • В мно̀го глаго̀лни завъ̀ршъци звукъ̀т Ъ сѫ̀що така̀ се означа̀ва с бу̀квата А̨.
        
        
        • Напрѝмѣр: аз чета̨, тѣ̀ яда̨т.
        
        
        • В тѣ̀зи слу̀чаи па̀к сла̀гам диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̨ звучѝ като Ъ. Дру̀г диакритѝчен зна̀к.
        
        
        • В едѝн от правопѝснитѣ вариа̀нти, в коѝто то̀зи о̀черк се прѣдла̀га - във вариа̀нтът̌ ѢѪ-БЪ, в тѣзи слу̀чаи се по̀лзва бу̀квата Ѫ̨: аз четѫ̨, тѣ̀ ядѫ̨т.
      
      
      • Традѝцията звукъ̀т Ъ в краесло̀вието понѣ̋кога да се означа̀ва с бу̀квата А е възнѝкнѫ̨ла прѣ̀з 19-ти вѣ̀к порадѝ слѣ̀днитѣ припокрѝващи се причѝни:
        
        
        • Не сѫ̀ зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
        
        
        • Изпо̀лзването на бу̀квата Ъ като глухонѣ̋м "твёрдый зна̀к" в краесло̀вието.
        
        
        • Русофѝлия, сърбома̀ния, гръкома̀нщина, туркофо̀бия.
          
          
          • Нѣ̋кои счѝтали, че бъ̀лгарскиът̌ език бѝл придобѝл звукъ̀т Ъ под ту̀рско влия̀ние.
          • Това̀, разбѝра се, не ѐ вѣ̋рно - то̀зи зву̀к ни е славя̀нско наслѣ̀дство.
      
      
      • В мо̀итѣ правопѝсни вариа̀нти BG и BGD, коѝто се основа̀ват на латѝницата, а нѐ на кѝрилицата, звукъ̀т Ъ вѝнѫги се означа̀ва с бу̀квата U и нѝкога с A.
    
    
    • По традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с дру̀ги специа̀лни бу̀кви.
      
      
      • На ıотѝранитѣ гла̀сни им е посветѐн отдѣ̀лен раздѣ̀л в то̀зи о̀черк.
      
      
      • Вѣроя̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
      • В процѐсът̌ на прѣпѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
      
      
      • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐя е реализѝрана половинча̀то.
        
        
        • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
        • Но нѣ̋маме бу̀кви за {IО} и {IЪ}, а ну̀ђа от такѝва ѝмаме.
        • Русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили.
        
        
        • За {IО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
        • Мѫчѫ̨ се да възстановıѫ̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Iо̀та без то̀чка", за да се пѝше {IО} вмѣсто {ЙО} и {ЬО}.
        
        
        • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
    
    
    • Явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" е присѫ̀що на бъ̀лгарскиът̌ езѝк и заслужа̀ва да ѝма нѣ̋какво отражѐние в правопѝсът̌.
      
      
      • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в прѣдѝшниът̌ по̀драздѣ̀л.
      
      
      • Спря̀мо явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋" правопѝсът̌ мо̀же да бѫ̀де:
        
        
        • я̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
        • я̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квитѣ Я и Е според норматѝвното я̀кавско произношѐние); и
        • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
        
        
        • И при трѝтѣ типа правопѝс сѫ възмо̀жни уточнѐния с диакритѝчни зна̀ци.
      
      
      • Официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс прѣдѝ 1945 е бѝл я̀тов, а сега е я̀кавски.
      
      
      • От шесттѣ̀ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се прѣдла̀гат за този очерк и за дру̀гитѣ ми публика̀ции в blogspot:
        
        
        • я̀тови сѫ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
        • я̀кавски е ОФ-БЪ; и
        • ѐкавски сѫ J-БЪ, BG и BGD.
    
    
    • Употрѣ̀бата на ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ се игнорѝра в правопѝсът̌ - във всѝчки правопѝсни вариа̀нти, освѣ̀н в нѣ̋кои неофициализѝрани такѝва от 19-ти вѣк.
  
  
  • Като заключѐние: Освѣ̀н шесттѣ̀ осно̀вни кѝрилски бу̀кви А, Ъ, О, У, Е и И за шесттѣ̀ осно̀вни гла̀сни в сѝлна позѝция, в употрѣ̀ба сѫ и слѣ̀днитѣ допълнѝтелни кѝрилски бу̀кви:
    
    
    • Ю: Употрѣбя̀ва се за ıотѝрано У.
    
    
    • Я: Употрѣбя̀ва се за ıотѝрани А и Ъ.
    
    
    • Ѣ: В официа̀лниът̌ правопѝс до 1945 и в мо̀итѣ правопѝснитѣ вариа̀нти Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ та̀зи бу̀ква се употрѣбя̀ва на мѣ̋стото на ста̀рата гла̀сна Ѣ, като така̀ се да̀ва ѝзраз на явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ". Тѣ̀зи правопѝсни вариа̀нти се класифицѝрат като я̀тови.
    
    
    • Ѫ: В официа̀лниът̌ правопѝс до 1945 и в мо̀итѣ правопѝснитѣ вариа̀нти Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ и J-БЪ та̀зи бу̀ква се употрѣбя̀ва вмѣсто буквата Ъ за гла̀сната Ъ, кога̀то та̀зи гла̀сна ѝма ю̀сов произхо̀д.
      
      
      • Това̀ е подро̀бно опѝсано по та̀зи прѣпра̀тка.
      
      
      • При нѣ̋кои по̀-ста̀ри правопѝсни вариа̀нти отпрѣдѝ стотѝна и по̀вече годѝни всѣ̋ка гла̀сна Ъ се е означа̀вала с бу̀квата Ѫ, а сама̀та бу̀ква Ъ се е употрѣбя̀вала са̀мо като "твёрдый зна̀к" в краесло̀вието.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий го подраздѣлът̌ за правописът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът̌ на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът̌ на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ка̀кто бѣ̀ изтъ̀кнѫ̨то по̀-го̀рѣ, всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарскиът̌ езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът̌ в сѝлна позѝция и игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът̌ в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Слѣдова̀телно, произношѐнието на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция не мо̀же да слу̀жи за здра̀ва осно̀ва при опрѣдѣ̀ляне на правопѝсът̌ им.
    
    
    • А ли да напѝшем или Ъ?
    • О ли да напѝшем или У?
    
    
    • Такѝва въпро̀си ни се нала̀га чѐсто да си зада̀ваме.
  
  
  • Правопѝсът̌ на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция се разглѐђа в трѝтѣ по̀драздѣ̀ла на раздѣ̀лът̌ за вокалѝзмът̌ в сла̀ба позѝция.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът̌ ..  (.. скрий го подраздѣлът̌ за правописът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• (.. скрий го вокализмът̌ в правописът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Вокализмът̌ в слаба позиция  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Вокализмът̌ в слаба позиция

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

• Разлѝчието на вокалѝзмът̌ в сла̀ба позѝция от вокалѝзмът̌ в сѝлна позѝция понѣ̋кога се нарѝча "реду̀кция на неуда̀ренитѣ гла̀сни" или "вока̀лна реду̀кция".
  
  
  • "Реду̀кция" означа̀ва понѐ двѣ̀ нѣща̀:
    
    
    • Намалѐн (редуцѝран) е бро̀ıът̌ на разпознава̀емитѣ гла̀сни в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Докато в сѝлна позѝция се разпозна̀ват шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И),
      • в сла̀ба позѝция се разпозна̀ват по̀-ма̀лко.
    
    
    • Намалѐна (редуцѝрана) е сѝлата, с коя̀то се произна̀сят гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция, ..
      
      
      • и така̀ нѣ̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝция промѣ̀нят ка̀чеството си.


• Реду̀кцията на неуда̀рените гла̀сни прѣдставля̀ва съвку̀пност от трѝ явлѐния, коѝто ще бѫ̀дѫ̨т разглѐдани послѣдова̀телно.
  
  
  • ▼▼  1. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция.
  • ▼▼  2. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция.
  • ▼▼  3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.

---

   ►►   7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиция  (.. покажи ıѫ̨ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиция  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менниът̌ ни езѝк и бѝ слѣ̀двало да се призна̀е за нормативно. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менниът̌ ни езѝк и бѝ слѣ̀двало да се призна̀е за нормативно. (.. скрий ..) 
  
  
  • Да влѣ̀зе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбницитѣ по бъ̀лгарски езѝк за чуђенцѝ.
    
    
    • Тъ̀й като мно̀го от чуђенцѝтѣ, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затрудня̀ва звукът̌ Ъ, то̀ прѣпорѫ̀чвам я̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция то̀й съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоıѫ̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝция.


• ◄►  В сла̀ба позѝция гла̀снитѣ А и Ъ не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещитѣ, нито слу̀шащитѣ.
  
  
  • Гово̀рещиът̌ не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀ся А или Ъ или нѣ̀що међу А и Ъ.
  • Това̀ е допустимо в рѣчта̀ и не завѝси от правопѝсът̌.
  
  
  • Слу̀шащитѣ при възприѐмане на смѝсълът̌ на рѣчта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝция е произнѐсено А или Ъ или нѣ̀що међу А и Ъ.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝция произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐрий коя̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата А или нѣ̋коя от бу̀квитѣ Ъ или Ѫ.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като А, и като Ъ, и като нѣ̀що неопрѣдѣлѐно међу̀ А и Ъ, бѐз значѐние. Но правопѝсът̌ е опрѣдѣлѐн.
  
  
  • Пра̀вило_1. Най-ва̀жното пра̀вило. Ако то̀ мо̀же да се прило̀жи, дру̀гитѣ правила̀ не важѫ̨̀т.
    
    
    • Ако в нѣ̋коя фо̀рма на сѫ̀щата ду̀ма гла̀сната изчѐзва от птоизношѐнието, зна̀чи та̀зи гла̀сна произхо̀ђа от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примѣри:
      
      
      • добро̀, о̀стро, ѐдро, дъ̀лго => добъ̀р, о̀стър, ѐдър, дъ̀лъг
      • Димѝтре! Пѐтре! => Димѝтър, Пѐтър.
      • Ко̀лко мѐтра е дъ̀лго? - Нѣ̋мам мѐтър да го измѣ̀рıѫ̨.
      • Комунѝзмът̌ и нацѝзмът̌ сѫ вѝдове фашѝзъм. Комунѝзъм и нацѝзъм сѫ всѐ проя̀ви на фашѝзмът̌.
    
    
    • Ако ме мо̀жете да намѣ̀рите сло̀вофо̀рма с изпа̀днѫ̨ла гла̀сна, това̀ не означа̀ва, че трѣ̋бва непрѣ̀менно да се пѝше бу̀ква А или бу̀ква Ѫ. Ѝма и дру̀ги правила̀ надо̀лу.
  
  
  • Пра̀вило_2.
    
    
    • Потѫрсѣ̀те фо̀рма на сѫщата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѣ̀то гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же коя̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примѣри:
      
      
      • Бъ̀лгари => Бълга̀рия.
      • Ду̀мам ти, дъ̀ще, сѣ̀щай се, сна̀хо! => дъщеря̀, снаха̀.
      • С това̀ обръщѐние се обръ̀щаме към цѣ̀лиът̌ наро̀д.
      • Прѣградѝхѫ̨ пѫ̀тıът̌ на говѐдата с прѣгра̀ди.
  
  
  • Пра̀вило_3.
    
    
    • В завършъцитѣ на ду̀митѣ - в наста̀вкитѣ и в оконча̀нията, не сѐ пишѫ̨т бу̀квитѣ Ъ и Ѫ.
    • Изключѐния:
      
      
      • Опрѣдѣлѝтелниът̌ члѣ̀н за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ се пѝше Ъ.
      
      
      • В правопѝснитѣ вариа̀нти ѢѪ-БЪ, BG и BGD глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци се пишѫ̨т с етимологѝчното си Ѫ.
  
  
  • Пра̀вило_4.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в украѝнски на това̀ мѣ̋сто се чу̀ва О или в ру̀ски се пѝше О, то̀ гла̀сната произхо̀ђа от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примѣри:
      
      
      • *сос, *вов => със, във.
      • *Вардарот => Вардарът.
      • [рус] сочинение => съчинѐние.
  
  
  • Пра̀вило_5.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в сръ̀бски или в ру̀ски или в украѝнски на това̀ мѣ̋сто се чу̀ва У, то̀ гла̀сната произхо̀ђа от Ѫ и се пѝше с бу̀квата Ѫ или с бу̀квата Ъ, ако нѣ̋ма бу̀ква Ѫ на разположѐние.
    • Примѣри:
      
      
      • [рус] гудеть => гѫду̀лка, гѫдула̀р.
  
  
  • Ако нѣ̋ма приложѝмо пра̀вило.
    
    
    • Правопѝсът̌ се опрѣдѣ̀ля по етимоло̀гията на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мнѫ̨ло на съставѝтелитѣ на правопѝсниът̌ рѣ̀чник.
    
    
    • По традѝция от 19-ти вѣк се прѣдпочѝта бу̀квата А.
    • Докъм срѣда̀та на 19-ти вѣк грамо̀тнитѣ хо̀ра у на̀с не зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
    
    
    • Голѣ̋м проблѐм сѫ ту̀рскитѣ ду̀ми, придобѝли гра̀ђанственост у на̀с прѣдѝ въвѐђането на съврѣ̀менната ту̀рска пѝсменост.
  
  
  • Забѣлѣ̀жки.
    
    
    • Ако бу̀квата Ѫ е достѫ̀пна за употрѣ̀ба, тя̀ се пѝше вмѣсто бу̀квата Ъ в опрѣдѣлѐни слу̀чаи, ка̀кто е опѝсано по та̀зи прѣпра̀тка.
    
    
    • Ако гла̀сната е ıотѝрана - IА или IЪ, едѝнствената кѝрилска бу̀ква в налѝчност е Я.
    • Сла̀гам ѝ диакритѝчен знак, ако тя̀ означа̀ва IЪ.
  
  
  • (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѣ̀л. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѣ̀л. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ста̀ва ду̀ма за явлѐнието "съвпадане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция".
  
  
  • Докъм срѣда̀та на 19-ти вѣк грамо̀тнитѣ хо̀ра у на̀с не зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
  • И това̀ явлѐние ограничѝло ну̀ђата от бу̀ква за звукъ̀т Ъ са̀мо до слу̀чаитѣ, кога̀то на гла̀сната па̀да ударѐние.
  • В сла̀ба позѝция на гла̀сната мо̀жѣло да се мѝне с бу̀ква А.
  
  
  • И досега̀ в завъ̀ршъцитѣ на ду̀митѣ - в наста̀вкитѣ и в оконча̀нията, звукъ̀т Ъ се бѣлѣ̀жи с бу̀квата А.
  • И та̀зи правопѝсна анома̀лия се прила̀га и в сѝлна позѝция.
  
  
  • И о̀ще нѣ̀що. Ка̀кто ста̀нѫ̨ ду̀ма, по традѝция йотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
  • В сѝлна позѝция сѫ ну̀жни двѣ бу̀кви: за IA и за IЪ.
  • В сла̀ба позѝция е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, която е в налѝчност - бу̀квата Я.
  • И като резулта̀т, бу̀квата Я се изпо̀лзва и за два̀та дифто̀нга - за IA и за IЪ, и в сѝлна позѝция.


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝма прѝмѣри за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝция (обръщѐние - обращѐние).
    
    
    • Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът̌ - тѣ̀зи ду̀ми звучѫ̨̀т една̀кво.
    • Тѣ̀зи прѝмѣри сѫ съвсѣ̀м малобро̀йни, че да ѝмат значѐние.
    
    
    • Ду̀ми с една̀кво звучѐне и с разлѝчно значѐние се нарѝчат омонѝми.
    • Във всѣ̀ки естѐствен езѝк такѝва ду̀ми ѝма мно̀го.
    
    
    • В то̀зи конкрѐтен слу̀чай та̀зи омонѝмия е изку̀ствена.
  
  
  • Но се слу̀чва явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѣ̀л, да създа̀ва естѐствени омонѝми.
    
    
    • Вземѝ ги два̀та но̀жа!
      • Бро̀йна фо̀рма. Етимологѝчно: но̀жа
    
    
    • Вземѝ го но̀жъ!
      • Члѣну̀вана фо̀рма, съкратѐна от но̀жът̌. Етимологѝчно: но̀жъ
    
    
    • Контѐкстът̌ вѝнѫги ще помо̀гне да се различѫ̨̀т такѝва двѣ̀ фо̀рми.
  
  
  • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀.
    
    
    • На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха.
    • Сега̀ пѝшем снаха̀,
    • понѐже гла̀сната под ударѐние във вокатѝв звучѝ А: сна̀хо!


• ►►  Мо̀й комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заключѐние на по̀драздѣ̀лът̌. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Мо̀й комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заключѐние на по̀драздѣ̀лът̌. (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ нѣ̋ма да ста̀не ду̀ма)
  
  
  • Пъ̀рво, то̀чка 1.
    
    
    • Ѝмайте прѣд вѝд, че на̀шиът̌ бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀снитѣ А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
    • Ако не ѐ под ударѐние, нѣ̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀телıът̌ нѣ̋ма да объ̀рне внима̀ние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 2.
    
    
    • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк чѐсто се срѣ̀ща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
    
    
    • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък. Спрѣ̀те да четѐте и си починѣ̀те, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѣ̀ки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 3.
    
    
    • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът̌ се произна̀ся IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът̌ тя̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни нѣ̋ма дру̀га подходя̀ща бу̀ква (русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили).
    • Повѣ̋рвайте ми, че е ра̀но за прѝмѣри.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 4.
    
    
    • Трѣ̋бва да Ви ста̀не я̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоя̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тя̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀нѫ̨литѣ слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝђа до̀ста стра̀нно на русна̀цитѣ.
    
    
    • Спомнѣ̀те си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀я, нѣ̋ма значѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 5.
    
    
    • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът̌ се пѝшѫ̨т с А, но според правого̀ворът̌ трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ.
      И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 6.
    Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за коя̀то по-го̀рѣ ста̀нѫ̨ ду̀ма, че ıѫ̨ отбѣлѣ̋зваме с бу̀квата Я, не се срѣ̀ща в ко̀ренитѣ на бъ̀лгарскитѣ ду̀ми, а са̀мо в кра̀ıът̌ на ду̀митѣ.
    
    
    • При мѣстоимѐнията IѪ̨ и НЀIѪ̨.
    
    
    • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ДЕНIЪ̀Т̌, ДЕНIЪ̀, СЪНIЪ̀Т̌, СЪНIЪ̀, сѝниът̌, бѣ̀лиът̌, зелѐниът̌, червѐниът̌, ..
      (при прѝмѣритѣ с ма̀лки бу̀кви произношѐнието нѣ̋ма значѐние, понѐже позѝцията е безуда̀рна).
    
    
    • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
      СѢДIѪ̨̀ СѢДIѪ̨̀Т ВЪРВIѪ̨̀ ВЪРВIѪ̨̀Т ДѢЛIѪ̨̀ ДѢЛIѪ̨̀Т СПIѪ̨̀ СПIѪ̨̀Т КРОIѪ̨̀ КРОIѪ̨̀Т па̀зıѫ̨ па̀зıѫ̨т гово̀рıѫ̨ гово̀рıѫ̨т сѫ̀дıѫ̨ сѫ̀дıѫ̨т
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
    Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът̌ се пѝше А, но според правого̀ворът̌ трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ, сѫ аналогѝчни на то̀чка 6.
    
    
    • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ГРАДЪ̀ (сравнѣте с ГРАДЪ̀Т: ГРАДЪ̀ трѣ̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀днѫ̨лото кра̀йно Т)
      НОСЪ̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБЪ̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДЪ̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговоръ (о̀тговорът̌)
    
    
    • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
      ЛѢЖѪ̨̀ ЛѢЖѪ̨̀Т ГРѢШѪ̨̀ ГРѢШѪ̨̀Т ПРЕДѪ̨̀ ПРЕДѪ̨̀Т ЗОВѪ̨̀ ЗОВѪ̨̀Т ще УМРѪ̨̀ ще УМРѪ̨̀Т ще до̀йдѫ̨ ще до̀йдѫ̨т пѝшѫ̨ пѝшѫ̨т
    
    
    • При оконча̀нието за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме -ХѪ̨ (то̀ е вѝнѫги нѐударено, тъ̀й че практѝчески нѣ̋ма значѐние):
      пѝсахѫ̨ но̀сѣхѫ̨ взѐхѫ̨ глѐдахѫ̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 8.
    
    
    • Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът̌ се пѝше А или Я, но според правого̀ворът̌ трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лнитѣ оконча̀ния, глѐдам да ги отбѣлѣ̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
      
      сѣдıѫ̨̀ сѣдıѫ̨̀т сѫ̀дıѫ̨ сѫ̀дıѫ̨т па̀зıѫ̨ па̀зıѫ̨т гово̀рıѫ̨ гово̀рıѫ̨т вървıѫ̨̀ вървıѫ̨̀т дѣлıѫ̨̀ дѣлıѫ̨̀т спıѫ̨̀ спıѫ̨̀т кроıѫ̨̀ кроıѫ̨̀т лѣжѫ̨̀ лѣжѫ̨̀т грѣшѫ̨̀ грѣшѫ̨̀т предѫ̨̀ предѫ̨̀т зовѫ̨̀ зовѫ̨̀т пѝшѫ̨ пѝшѫ̨т ще умрѫ̨̀ ще умрѫ̨̀т ще до̀йдѫ̨ ще до̀йдѫ̨т пѝсахѫ̨ но̀сѣхѫ̨ взѐхѫ̨ глѐдахѫ̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 9.
    
    
    • Кога̀то в члѣ̀нът̌ за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀ трѣ̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀рѣ да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
      денıъ̀т̌ сънıъ̀т̌ сѝниът̌, бѣ̀лиът̌, зелѐниът̌, червѐниът̌, ..
    
    
    • Тъ̀й като глѐдам вѝнѫги да пѝшѫ̨ кра̀йното Т от члѣ̀нът̌ за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако нѣ̋кой прѣдпочѝта.
    
    
    • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът̌ на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
      
      
      • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀т
      • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀
      • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ми от 2018-11-14 ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ за гласнитѣ А и Ъ в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   7.2. Гласната О=У в слаба позиция  (.. покажи ıѫ̨ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.2. Гласната О=У в слаба позиция  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менниът̌ ни езѝк. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менниът̌ ни езѝ. (.. скрий ..) 
  
  
  • Да влѣ̀зе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбницитѣ по бъ̀лгарски езѝк за чуђенцѝ.
    
    
    • Ако русна̀ци у̀чѫ̨т български и не мо̀гѫ̨т да произнесѫ̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝция, мо̀жете да ги посъвѣ̀твате да ка̀зват У вмѣсто О.


• ◄►  В сла̀ба позѝция гла̀снитѣ О и У не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещитѣ, нито слу̀шащитѣ.
  
  
  • Гово̀рещиът̌ не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀ся О или У или нѣ̀що међу О и У.
  • Това̀ е допустимо в рѣчта̀ и не завѝси от правопѝсът̌.
  
  
  • Слу̀шащитѣ при възприѐмане на смѝсълът̌ на рѣчта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝция е произнѐсено О или У или нѣ̀що међу О и У.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝция произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐрий коя̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата О или бу̀квата У.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като О, и като У, и като нѣ̀що неопрѣдѣлѐно међу̀ О и У, бѐз значѐние. Но правопѝсът̌ е опрѣдѣлѐн.
  
  
  • Пра̀вило.
    
    
    • Потѫрсѣ̀те фо̀рма на сѫщата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѣ̀то гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же коя̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примѣри:
      
      
      • Умо̀ра => уморѐн.
      • Сму̀т => смутѐн.
  
  
  • Ако пра̀вилото не мо̀же да се прило̀жи.
    
    
    • Правопѝсът̌ се опрѣдѣ̀ля по етимоло̀гията на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мнѫ̨ло на съставѝтелитѣ на правопѝсниът̌ рѣ̀чник.
    
    
    
    • Голѣ̋м проблѐм сѫ чу̀ђитѣ ду̀ми.
  
  
  • Ка̀кто ста̀нѫ̨ ду̀ма, по традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
    
    
    • В сѝлна позѝция сѫ ну̀жни двѣ бу̀кви: за IО и за IУ.
    • Налѝчна е бу̀квата Ю за IУ.
    
    
    • В сла̀ба позѝция е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, която е в налѝчност - бу̀квата Ю.
    
    
    • В официа̀лниът̌ правопѝс и в сѝлна и в сла̀ба позѝция се различа̀ват както неıотѝранитѣ О и У, така и ıотѝранитѣ ЙО/ЬО и Ю.
    
    
    • Мно̀го турцѝзми е приѐто да се пишѫ̨т с Ю вмѣсто с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
    
    
    • Мѫчѫ̨ се да възстановıѫ̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Iо̀та без то̀чка", за да се пѝше {IО} вмѣсто {ЙО} и {ЬО}.
  
  
  • (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ду̀мата блѝзо слѣ̀два да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв.
    Но езѝкът̌ ни в сла̀ба позѝция не различа̀ва О и У,
    и в правопѝсът̌ е попа̀днѫ̨ла фо̀рмата блѝзо.
    В слу̀чаıът̌ ѝма, разбѝра се, влия̀ние и от нарѣ̀чието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
  
  
  • Ако ду̀мата кокѝче ıѫ̨ напѝшем кукѝче,
    етимоло̀гията ӥ ще ни се изяснѝ.
    Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто
    момѝче е умалѝтелно от мома̀ и
    сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀.
    Цвѣ̀тето кокѝче е нарѣ̀чено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
  
  
  • Явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция" пора̀ђа омонѝмия в по̀-голѣ̋ма стѐпен, отко̀лкото това̀ пра̀ви явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", опѝсано в прѣдѝшниът̌ по̀драздѣ̀л.
    
    
    • Ду̀ми, коѝто ѝмат разлѝчно значѐние и се пѝшѫ̨т разлѝчно, но звучѫ̨т една̀кво.
    
    
    • Ока̀зва влия̀ние. Ука̀зва посо̀ката.
    
    
    • По пѫ̀тıът̌ за Чѐрни връ̀х тѣ̀ чѐсто омалѣ̋вахѫ̨ и спѝрахѫ̨ за почѝвка.
    • Дрѣ̀шките на дѣтѐто бъ̀рзо му омалѣ̋вахѫ̨.
    • На чертѐжитѣ дета̀йлитѣ се умаля̀вахѫ̨ в маща̀б едно̀ към дѐсет.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ за гласнитѣ О и У в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   7.3. Гласнитѣ И и Е в слаба позиция  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.3. Гласнитѣ И и Е в слаба позиция  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ►►  Тѣ̀зи слу̀чаи сѫ на̀й-сло̀жни за описа̀ние. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Тѣ̀зи слу̀чаи сѫ на̀й-сло̀жни за описа̀ние. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝменно порадѝ това̀ и запо̀чнѫ̨х то̀зи о̀черк.
  • Не съ̀м сѝгурен, че ка̀зусът̌ ще го рѣшѫ̨̀.


• ►►  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѣ̀ се намѝраме. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѣ̀ се намѝраме. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Гла̀сната е И или Е.
  • Тя е в сла̀ба позѝция - бѐз ударѐние.
  • Гла̀сната е произнѐсена като гла̀сна - срѝчката не ѐ пропуснѫ̨та,
    ка̀кто се слу̀чва понѣ̋кога в бъ̀рза или ленѝва рѣч.


• ►►  Лѐка попра̀вка на правопѝсът̌, за да стѫ̀пим на нѐго. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Лѐка попра̀вка на правопѝсът̌, за да стѫ̀пим на нѐго. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • По правопѝсът̌ на ду̀мата за̀ек подравня̀ваме
    ду̀митѣ със схо̀дно звучѐне
    па̀ек (вмѣсто па̀як),
    пу̀ек (вмѣсто пу̀як) и
    по̀ес (вмѣсто по̀яс).
  • ка̀кто и съотвѣ̀тнитѣ произво̀дни думи:
    па̀ежина (вмѣсто па̀яжина).
  
  
  • Стѫ̀пваме на така̀ попра̀вениът̌ правопѝс.
  
  
  • Съсрѣдоточа̀ваме се на бу̀квитѣ И и Е,
  • без да изпу̀скаме от по̀глед бу̀квата Я
  
  
  • и без да забра̀вяме, че гла̀сната е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние).
  
  
  • С наложѝтелната забѣлѣ̀жка, че в то̀зи контѐкст бу̀квата Ѣ, коя̀то а̀з изпо̀лзвам, е равносѝлна на бу̀квата Е.
  
  
  • (.. скрий го правописът̌ и поправкитѣ му ..)  (.. свий го подраздѣлът̌ ..) 


• ►►  Да го отмѣ̀тнем стабѝлното И. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да го отмѣ̀тнем стабѝлното И. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Всѐ па̀к, да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сна, коя̀то е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние) и коя̀то е произнѐсена.
  
  
  • Въ̀прѣки че е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние), стабѝлното И не промѣ̀ня ка̀чеството си, не мо̀же да клонѝ прѝмѣрно към Е.
  
  
  • Стабѝлното И се бѣлѣ̀жи с бу̀квата И
  • и всѣ̋ка гла̀сна, коя̀то правопѝсно се бѣлѣ̀жи с бу̀квата И, е стабѝлно И.
    
    
    • Това̀ твърдѐние е са̀мо прѣдположѐние.
    
    
    • Не мо̀га да намѣ̀рıѫ̨ прѝмѣри за гла̀сна в сла̀ба позѝция, коя̀то се бѣлѣ̀жи с с бу̀квата И и коя̀то да не ѐ стабѝлно И.
    
    
    • Но не бѝх се учу̀дил, ако такѝва прѝмѣри се намѣ̀рят.
    • Тѣ ще бѫ̀дѫ̨т изключѐния от пра̀вилото.
  
  
  • (.. скрий го стабилното И ..)  (.. свий го подраздѣлът̌ ..) 


• ►►  Слѣ̀д като сме го отмѣ̀тнѫ̨ли стабѝлното И, (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀снитѣ, отбѣлѣ̋звани с бу̀квитѣ Е или Ѣ.
• ▼▼  Слѣ̀д като сме го отмѣ̀тнѫ̨ли стабѝлното И, (.. скрий ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀снитѣ, отбѣлѣ̋звани с бу̀квитѣ Е или Ѣ.
  
  
  • Да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сни, коѝто сѫ в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние) и коѝто сѫ произнѐсени.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квитѣ Е и Ѣ сѫ равносѝлни.
  
  
  • И бу̀квата Я не бѝва да ıѫ̨ изпу̀скаме от по̀глед.


• ►►  Наблюда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝция: (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • Е, клоня̀що към IЪ, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с буквата Э, и
  • Е, клоня̀що към И, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с буквата Є.
• ▼▼  Наблюда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝция: (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Е, клоня̀що към IЪ, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с бу̀квата Э, и
  • Е, клоня̀що към И, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с бу̀квата Є.
  
  
  • Ка̀к да запо̀мним бу̀квитѣ Э и Є?
    
    
    • Э (Э оборо̀тное, обра̀тно Э) е бу̀ква от ру̀ската а̀збука.
    • Є е бу̀ква от украѝнската а̀збука. За на̀с това̀ е една̀ от фо̀рмитѣ на бу̀квата Е, но не ѐ така̀ за украѝнцитѣ.
    
    
    • До̀ста славя̀нски гла̀сни на украѝнски езѝк се промѣ̀нят в I: моя̌т кон => мiй кiнь.
    
    
    • Затова̀ украѝнската бу̀ква Є е избра̀на да означа̀ва клоня̀щата към И гла̀сна Е,
    • а дру̀гата гла̀сна - та̀зи клоня̀ща към IЪ, се означа̀ва с ру̀ската бу̀ква Э.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квитѣ Е и Ѣ сѫ равносѝлни.
    
    
    • Всѐ па̀к, за пълнота̀ на изложѐнието, кога̀то бу̀квата Ѣ се замѣ̀ства от Э или Є,
    • сла̀гам им чертѝчка отго̀рѣ: Є̄є̄ Э̄э̄.
    • Чертѝчката нѝщо дру̀го не зна̀чи, освѣн че норма̀лно та̀м пѝшѫ̨ Ѣ, а не Е.
  
  
  • (.. скрий ги двѣтѣ гласни Э и Є ..)  (.. свий го подраздѣлът̌ ..) 


• ►►  Въпро̀си бѐз о̀тговор. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Въпро̀си бѐз о̀тговор: (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Наблюда̀ва ли се гла̀сна "стабѝлно Е"?
    
    
    • Мо̀же бѝ ѝма в редѝца чу̀ђи ду̀ми.
    • Оба̀че в раздѣ̀лът̌ за ударѐнието за такѝва ду̀ми е обявѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
  
  
  • Наблюда̀ва ли се гла̀сна, коя̀то мо̀же да е ту̀ Э, ту̀ Є?
    
    
    • Възмо̀жно е понѣ̋кога да ѝма колѣба̀ние међу̀ Э и Є.
  
  
  • Тѫ̀рсıѫ̨т се прѝмѣри.
    
    
    • И да се намѣ̀рıѫ̨т прѝмѣри, това̀ ще бѫ̀дѫ̨т изключѐния от правила̀та.
    
    
    • С дру̀ги думи, тѫ̀рсıѫ̨т се ко̀нтра-прѝмѣри -
    • ко̀нтра-прѝмѣри на правила̀та, коѝто слѣ̀дват.
  
  
  • И оста̀ва да се формулѝрат правила̀ кога е Э и кога е Є.
  
  
  • (.. скрий ги въпроситѣ без отговор ..)  (.. свий го подраздѣлът̌ ..) 


• ►►  О̀ще за естество̀то на гла̀снитѣ Э и Є. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  О̀ще за естество̀то на гла̀снитѣ Э и Є. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Докато слу̀чаитѣ, опѝсани в по̀драздѣ̀литѣ А=Ъ и О=У в сла̀ба позѝция, сѫ про̀сти и симетрѝчни, слу̀чаıът̌ с гла̀сната Е съвсѣ̀м не ѐ такъ̀в.
  
  
  • Гла̀сната Є е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то Е мо̀же да си измѣнѝ ка̀чеството и да се приближѝ максима̀лно до И.
    
    
    • Ка̀кто ста̀нѫ̨ ду̀ма, това̀ явлѐние не ѐ симетрѝчно.
    • Гла̀сната И е стабѝлна, дорѝ в сла̀ба позѝция, и не мо̀же да клонѝ към Е.
  
  
  • Гла̀сната Э е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то Е мо̀же да си измѣнѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ.
    
    
    • В свѣтлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", опѝсано в по̀драздѣ̀л нѣ̋къдѣ наго̀рѣ, мо̀же да се дадѐ по̀-то̀чна формулиро̀вка:
      
      
      • Гла̀сната Э е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то тя̀ мо̀же да си измѣнѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или пък на IА.
    
    
    • Зарадѝ гла̀сната Э като реализа̀ция на Е, официа̀лниът̌ правопѝс чѐсто прѣдпочѝта бу̀квата Я вмѣсто бу̀квата Е:
      
      па̀як (вмѣсто па̀ек),
      пу̀як (вмѣсто пу̀ек) и
      по̀яс (вмѣсто по̀ес).
    
    
    • Тъ̀й като съгла̀сната Iот се гу̀би слѣ̀д съгла̀сна Ш-Ж-Ч-Џ, то̀ мо̀же да се ка̀же, че слѣ̀д Ш-Ж-Ч-Џ гла̀сната Э е реализа̀ция на Е, коя̀то мо̀же максима̀лно да се доближѝ до Ъ (или до А).
  
  
  • Мо̀же да се прѣдполо̀жи, че доско̀ро езѝкът̌ ни е различа̀вал двѣ̀тѣ гла̀сни Е и Ѣ.
    
    
    • В сѝлна позѝция това̀ се изразя̀ва в явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋",
    • а в сла̀ба позѝция - в гла̀снитѣ Є и Э.
  
  
  • Сѫ̀що така̀, гла̀сната Э мо̀же да бѫ̀де и реализа̀ция на IА в сла̀ба позѝция.
    
    
    • В свѣтлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", в сла̀ба позѝция съвпа̀дат и ıотѝранитѣ гла̀сни IА и IЪ.
    • В свѣтлина̀та на прѣдположѐнието, че в езѝкът̌ ни доско̀ро е сѫществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сяна по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝхѫ̨ билѝ обяснѝми рѣ̀дкитѣ слу̀чаи, когато ıотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣ̀з гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѣ̀з Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмѣр: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѣ̀те: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмѣр: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
  
  
  • (.. скрий го естество̀то на гла̀снитѣ Э и Є ..)  (.. свий го подраздѣлът̌ ..) 


• ►►  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка. (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ако гла̀сната Е е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, то̀ тя̀ се реализѝра като Э.
    
    
    • Да се реализа̀ра като Э означа̀ва, че гла̀сната Е в сла̀ба позѝция мо̀же да измѣнѝ ка̀чеството си и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или на IА.
      
      
      • Ако е слѣд Ш-Ж-Ч-Џ, то тя̀ мо̀же да заприлѝча на Ъ или на А.
    
    
    • Срѝчката е затво̀рена, ако завъ̀ршва на съгла̀сна.
      
      
      • В ста̀ро-славя̀нскиът̌ езѝк нѣ̋мало затво̀рени срѝчки.
      • Такѝва се появѝли слѣ̀д изпа̀дането на сла̀битѣ ѐрове.
      • Разлѝчнитѣ славя̀нски езѝци по разлѝчен на̀чин, със съпѫ̀тстващи "стра̀нни" явлѐния, прѣживѣ̀ли поя̀вата на затво̀рени срѝчки.
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмѣри:
    
    
    • Мо̀гѫ̨т ли са се намѣ̀рıѫ̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, коя̀то да се реализѝра чрѣз Є, т.е. да клонѝ към И?
      
      
      • Да: глаго̀лнитѣ фо̀рми на -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и на -ем (1-во лицѐ мн.ч.).
        
        
        • Тѝ мо̀жєш да се въ̀рнєш.
        • Нѝе мо̀жєм да се въ̀рнєм.
      
      
      • Дру̀ги такѝва прѝмѣри бѝхѫ̨ билѝ прѝзнак за ру̀ски акцѐнт.
    
    
    • Мо̀гѫ̨т ли са се намѣ̀рıѫ̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, коя̀то да се реализѝра като стабѝлно Е, коѐто не измѣ̀ня ка̀чеството си?
      
      
      • Такѝва прѝмѣри се намѝрат срѣд чу̀ђитѣ ду̀ми.
      
      
      • В раздѣ̀лът̌ за ударѐнието за такѝва ду̀ми е обявѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
        
        
        • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, Елѝзабе́т, Ма̀ргаре́т, Бу̀дапе́ща.
  
  
  • Прѝмѣри:
    
    
    • Прѝмѣритѣ сѫ бана̀лни. Интерѐсни бѝхѫ̨ билѝ ко̀нтра-прѝмѣритѣ.
    
    
    • про̀лэ̄т, ѐсэн, мѣ̋сэц, про̀лэ̄тэн, ѐсэнэн
    • пъ̀лэн, пра̀зэн, плъ̀тэн, чѐрэн, бѣ̀лэн
    • у̀сэ̄т, за̀вэ̄т, бо̀лэ̄ст, бо̀лэн, умѝслэн
    • вчѐрашэн, днѐшэн, у̀трэшэн, годѝшэн, сезо̀нэн
    • па̀эк, пу̀эк, по̀эс
  
  
  • (.. скрий го правилото за затворената сричка ..)  (.. свий го подраздѣлът̌ ..) 


• ►►  Разширѐние на обхва̀тът̌ на го̀рното пра̀вило. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Разширѐние на обхва̀тът̌ на го̀рното пра̀вило. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Да припо̀мнıѫ̨ го̀рното пра̀вило:
    
    
    • Обхва̀тът̌ му е всѝчки затво̀рени срѝчки.
    
    
    • Кога̀то то̀ важѝ, гла̀сната Е в сла̀ба позѝция се реализѝра като Э.
  
  
  • Да се разширѝ обхва̀тът̌ на го̀рното пра̀вило означа̀ва да се ка̀же кога̀ в отво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра като Э.
    
    
    • Защо̀то обхва̀тът̌ на го̀рното пра̀вило мо̀же да се разширѝ са̀мо към отво̀ренитѣ срѝчки.
  
  
  • И тъ̀й, кога̀ гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в отво̀рена срѝчка се реализѝра като Э,
    
    
    • така̀ че да промѣнѝ ка̀чеството си и да заприлѝча на IЪ или на IА,
    • а слѣд Ж-Ч-Ш-Џ - на Ъ или на А?
    
    
    • Наблюда̀ват се два̀ слу̀чая.
  
  
  • Пъ̀рви слу̀чай.
    
    
    • Ако понѐ в една̀ словофо̀рма или сро̀дна ду̀ма гла̀сната Е се реализѝра като Э, то̀ тя̀ запа̀зва това̀ си сво̀йство във всѝчки словофо̀рми и сро̀дни ду̀ми, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Прѝмѣри:
      
      
      • ко̀рэн => ко̀рэнът, ко̀рэни, корэнѝща
      • про̀лэ̄т => про̀лэ̄ти, про̀лэ̄тэн, запролэ̄тѝ се
      • умѝслэн => умѝслэна, умѝслэни
      • прѝмэ̄р => прѝмэ̄рни
      • па̀эк, пу̀эк, по̀эс => па̀эжина, па̀эци, пу̀эци, по̀эси
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмѣри:
      
      
      • .. тѫ̀рсıѫ̨т се такѝва ..
  
  
  • Вто̀ри слу̀чай.
    
    
    • Ако гла̀сната Е етимологѝчески произлѝза от ста̀ро-бъ̀лгарската (ста̀ро-славя̀нската) гла̀сна Ѣ, то тя̀ в сла̀ба позѝция се реализѝра като Э, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: В я̀тов правопѝс при произхо̀д от ста̀рата гла̀сна Ѣ гла̀сната Е се отбѣлѣ̋зва с бу̀квата Ѣ. Ако в ту̀кашнитѣ прѝмѣри се нала̀га да употрѣбıѫ̨̀ бу̀ква Э или Є, сла̀гам ѝ чертѝчка отго̀рѣ.
    
    
    • Прѝмѣри:
      
      
      • у̀трэ̄, у̀трэ̄шэн
      • вѫ̀трэ̄, вѫ̀трэ̄шэн
      • го̀рэ̄, пла̀днэ̄
      • убэ̄дѐн, побэ̄дѐн, набэ̄дѐн
      
      
      • и опрѣдѣлителниът̌ члѣн -тэ̄ (-тѣ).
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмѣри:
      
      
      • .. тѫ̀рсıѫ̨т се такѝва ..
  
  
  • Осо̀бен слу̀чай.
    
    
    • В свѣтлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", в сла̀ба позѝция съвпа̀дат и ıотѝранитѣ гла̀сни IА и IЪ.
    • В свѣтлина̀та на прѣдположѐнието, че в езѝкът̌ ни доско̀ро е сѫществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сяна по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝхѫ̨ билѝ обяснѝми рѣ̀дкитѣ слу̀чаи, когато ıотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣ̀з гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѣ̀з Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмѣр: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѣ̀те: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмѣр: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
    
    
    • В дѣйствѝтелност, тѣ̀зи слу̀чаи не сѫ̀ то̀лкова рѣ̀дки.
    • Прѣдпола̀гам, че това̀ се наблѫда̀ва вѝнѫги, кога̀то въпро̀сното IА е в сла̀ба позѝция и не ѐ в завъ̀ршъкът̌ на ду̀мата.
    • Тѫ̀рсıѫ̨т се ко̀нтра-прѝмѣри на това̀ прѣдположѐние.
  
  
  • (.. скрий го разширението на обхватът̌ на правилото ..)  (.. свий го подраздѣлът̌ ..) 


• ►►  Кога̀ Е в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣз гла̀сната Є? (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Кога̀ Е в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣз гла̀сната Є?. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В оста̀нѫ̨литѣ слу̀чаи.
  
  
  • Кога̀то гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в отво̀рена срѝчка не влѝза в разширѐниът̌ обхва̀т на го̀рното пра̀вило.
    
    
    • Тога̀ва тя̀ клонѝ към И и мо̀же плъ̀тно да се доближѝ до И,
    • коѐто зна̀чи, че тя̀ се реализѝра чрѣ̀з Є.
  
  
  • Прѝмѣри:
    
    
    • мєсо̀, пєро̀, грєбло̀
    • пѝлє, мага̀рє, а̀гнє
    • Лен̀чєто, Мар̀чєто, Ѝцєто
    
    
    • Мо̀жє да се въ̀рнє.
    • Мо̀жєтє да се въ̀рнєтє.
    • Мо̀жэ̄хмє да се въ̀рнєм.
    • Мо̀жэ̄хтє да се въ̀рнєтє.
    • Върнѣ̀тє ми паритэ̄!
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмѣри:
    
    
    • мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си
    • .. тѫ̀рсıѫ̨т се о̀ще такѝва ..
    
    
    • Мо̀же да ѝма колѣба̀ние далѝ срѝчката е затво̀рена или отво̀рена.
      
      
      • пилєшко мєсо̀ <> пилэшко мєсо̀
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ гласната Є като реализация на Е ..)  (.. свий го подраздѣлът̌ ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ за гласнитѣ Е и И в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Заключение  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Заключение  (.. скрий го ..)  .. към началото ..

Слѣ̀днитѣ ѝзводи за ѝзточно-бъ̀лгарскиът̌ вокалѝзъм в сла̀ба позѝция могѫ̨т да се дадѫ̨т като заключѐние:

• Гла̀снитѣ А и Ъ не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.
• Гла̀снитѣ О и У не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.


• Гла̀сната И е стабѝлна и не промѣ̀ня ка̀чеството си.


• Освѣ̀н в рѣ̀дкитѣ слу̀чаи, кога̀то оста̀ва стабѝлна,
  гла̀сната Е се реализѝра по два̀ на̀чина:
  
  
  • илѝ чрѣз гла̀сната Э, коя̀то прѣдставля̀ва Е, клоня̀що към IЪ,
  • илѝ чрѣз гла̀сната Є, коя̀то прѣдставля̀ва Е, клоня̀що към И.


• В оконча̀нията -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и -ем (1-во лицѐ мн.ч.) на сѝлнитѣ глаго̀ли по 1-во спрежѐние гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Є.


• В затво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Э.


• Ако гла̀сната Е произлѝза от старо-бъ̀лгарската (ста̀ро-славя̀нската) гла̀сна Ѣ и съотвѣ̀тно в я̀тов правопѝс се пѝше с бу̀квата Ѣ, то̀ тя̀ се реализѝра чрѣ̀з Э.


• Ако вѐче е опрѣдѣлѐно, че гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Э, то̀ тя̀ запа̀зва това̀ си сво̀йство и при дру̀ги словофо̀рми и сро̀дни ду̀МИ.


• В мѣстоимѐнията мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Э.


• В оста̀нѫ̨литѣ слу̀чаи гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Є.


• Осо̀бен слу̀чай. Кога̀то ıотѝраната гла̀сна IА е в сла̀ба позѝция и не ѐ в завъ̀ршъкът̌ на ду̀мата, освѣ̀н че тя̀ се равня̀ва на IЪ, сѫ̀що така̀ тя̀ се равня̀ва и на Э, коѐто зна̀чи, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.

• (.. скрий го заключението ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• Мои публикации:
  • За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти
  • Диалектен континуум - що е то
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна
  • Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме
  • Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българскиът̌ език
  • Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българскиът̌ език
  • [DraftProposal] Работен проект за езикова реформа
  • Мистерията на българскитѣ глаголи
  • Очерк за краесловнитѣ ерове
  • Глаголицата: странна и чуда̀та
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
  • Принципи на моитѣ възгледи за минѫ̨лото
• Други публикации:
  • Проф. Александър Балабанов за българския̌т език
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 1 [Към страница (1..529): ]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 2 [offline]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 3 [offline]
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако ѝма въпро̀с или комента̀р, на ко̀йто трѣ̋бва да отгово̀рıѫ̨, ще прѣпѝшѫ̨ въпро̀сът̌ или комента̀рът̌ ту̀ка и ще отгово̀рıѫ̨ ту̀ка.

• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встѫпление  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встѫпление  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мой коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мой коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Отно̀сно вока̀лната реду̀кция в ѝзточно-бъ̀лгарски
      
      
      • Освѣ̀н за ѝзточно-бъ̀лгарски, това̀ явлѐние е характѐрно и за ру̀скиът̌ езѝк, къдѣ̀то оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма.
        У на̀с явлѐнието оста̀ва извъ̀н но̀рмата.
      
      
      • Явлѐнието засѣ̋га не са̀мо правого̀ворът̌, но и правопѝсът̌.
      
      
      • Нѣ̋мам прѣд вѝд всѝчкитѣ ѝзточно-бъ̀лгарски диалекти, а са̀мо центра̀лно-балка̀нскитѣ: Ко̀тел-Елѐна-Тъ̀рново-Трѣ̋вна, за коѝто се смѣ̋та, че сѫ в осно̀вата на новобъ̀лгарскиът̌ книжо̀вен езѝк.
      
      
      • Нѣ̋ма да уточня̀вам ареа̀лът̌ на явлѐнието - я̀вно е, че то̀й е до̀ста по̀-широ̀к.
    
    
    • Та̀зи тѐма е във връ̀зка с та̀зи.
    
    
    • Вока̀лната реду̀кция се изразя̀ва в двѣ̀ нѣща̀:
      
      
      • Бро̀ıът̌ на гла̀снитѣ зву̀кове в сла̀ба позѝция е намалѐн (редуцѝран) в сравнѐние с бро̀ıът̌ на гла̀снитѣ в сѝлна позѝция (коѝто сѫ 6).
      
      
      • Нѣ̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝция промѣ̀нят ка̀чеството си.
    
    
    • Гла̀сната е в сѝлна позѝция:
      
      
      • ако е под ударѐние, или
      • ако е послѣ̀дна гла̀сна в зва̀телна фо̀рма (вокатѝв), или
      • ако е интонацио̀нно удължѐна.
      
      
      Ѝначе гла̀сната е в сла̀ба позѝция.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка_1: Ѝзточнитѣ диалѐкти различа̀ват зва̀телнитѣ от именѝтелнитѣ фо̀рми в мно̀го по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото норматѝвниът̌ бъ̀лгарски езѝк.
      Напрѝмѣр:
      
      
      • Хрѝсто (вокатѝв), изка̀рай ги говѐдата!
      • Хрѝсту (номинатѝв), ги изка̀ра говѐдата.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка_2: Реду̀кцията подмина̀ва слу̀чаитѣ на интонацио̀нно удължѐни срѝчки, дорѝ да не сѫ̀ уда̀рени. Послѣ̀дната срѝчка на вокатѝвът̌, за коѐто вѐче ста̀нѫ̨ ду̀ма, е така̀ва.
      Дру̀г прѝмѣр:
      
      
      • Я̀ ко̀лко мно̀го сѝрьъне̄ си напра̀вил!
        (Ударѐнието е на ѝ, кра̀йното е̄ е удължѐно.)
    
    
    • В сѝлна (уда̀рена) позѝция езѝкът̌ ни различа̀ва шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И)..
    • При дѣ̀йстваща вока̀лна реду̀кция, в сла̀ба позѝция се различа̀ват по-ма̀лко от шѐст гла̀сни.
    
    
    • Реду̀кцията на неуда̀рените гла̀сни в ѝзточно-бъ̀лгарски прѣдставля̀ва съвку̀пност от трѝ явлѐния, коѝто ще бѫ̀дѫ̨т разглѐдани послѣдова̀телно.
      
      
      • 1. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция.
      
      
      • 2. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция.
      
      
      • 3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.
    
    
    • 1. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Практѝчески това̀ явлѐние е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менниът̌ ни езѝк и би слѣ̀двало да се призна̀е за нормативно. Едва̀ ли нѣ̋кой у на̀с различа̀ва в го̀ворът̌ си гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция.
      
      
      • Ѝма прѝмѣри за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝция (обръщѐние - обращѐние). Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът̌. Тѣ̀зи прѝмѣри сѫ съвсѣ̀м малобро̀йни, че да ѝмат значѐние.
      
      
      • Бро̀йнитѣ фо̀рми и члѣ̀ннитѣ фо̀рми на сѫществѝтелнитѣ от мѫ̀жки род вѝнѫги мо̀гѫ̨т да се различѫ̨̀т по контѐкстът̌:
        
        
        • Вземѝ два̀ но̀жа! (правого̀вор: но̀жа)
        • Вземѝ но̀жъ! (правого̀вор: но̀жъ)
      
      
      • Установѝлиът̌ се прѣз 19-ти вѣ̀к новобъ̀лгарски правопѝс изпо̀лзва това̀ явлѐние.
        
        
        • Члѣ̀ннитѣ фо̀рми на сѫществѝтелнитѣ от мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ могѫ̨т да се пѝшѫ̨т с -А вместо с -Ъ:
          
          
          • Вземѝ но̀жъ. Вѝж човѣ̀къ.
          • (Етимологѝчно и правого̀ворно: Вземѝ но̀жъ[т]. Вѝж човѣ̀къ[т].)
        
        
        • Сѫ̀що така̀, в редѝца глаго̀лни оконча̀ния се пѝше А вмѣсто Ъ.
        
        
        • Спомена̀титѣ правопѝсни анома̀лии се прила̀гат и под ударѐние.
      
      
      • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀. На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха, сега̀ пѝшем снаха. Но вѐче дорѝ под ударѐние във вокатѝв се чу̀ва А: сна̀хо!
      
      
      • Тъ̀й като мно̀го от чуђенцѝтѣ, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затрудня̀ва звукът̌ Ъ, то̀ прѣпорѫ̀чвам я̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция то̀й съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоıѫ̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝция.
    
    
    • 2. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Това̀ явлѐние сѫ̀що така̀ е мно̀го разпространѐно. Мо̀же би засѣ̋га над половѝната от гово̀рещитѣ на бъ̀лгарски.
      • Не слѣ̀два оба̀че да се приѐма за но̀рма.
      
      
      • Ако русна̀ци у̀чѫ̨т български и не мо̀гѫ̨т да произнесѫ̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝция, мо̀жете да ги посъвѣ̀твате да ка̀зват У вмѣсто О, ка̀кто мно̀го от бъ̀лгаритѣ.
      
      
      • Слѣ̀дват прѝмѣри за отражѐнието на това̀ явлѐние върху правопѝсът̌:
        
        
        • Ду̀мата блѝзо слѣ̀два да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв. Но езѝкът̌ ни в сла̀ба позѝция не различа̀ва О и У, и в правопѝсът̌ е попа̀днѫ̨ла фо̀рмата блѝзо. В слу̀чаıъ ѝма, разбѝра се, влия̀ние и от нарѣ̀чието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
        
        
        • Мно̀го турцѝзми се пишѫ̨т с Ю вмѣсто с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
        
        
        • Ако ду̀мата кокѝче ıѫ̨ напѝшем кукѝче, етимоло̀гията ӥ ще ни се изяснѝ. Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто момѝче е умалѝтелно от мома̀ и сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀. Цвѣ̀тето кокѝче е нарѣ̀чено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
    
    
    • 3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Това̀ явлѐние е на̀й-сло̀жно за описа̀ние.
      
      
      • Нѣ̋ма да мо̀гѫ̨ да го опѝшѫ̨ - са̀мо поста̀вям проблѐмът̌.
      • А проблѐмът̌ е, че ѝма разлѝчни слу̀чаи.
      
      
      • В нѣ̋кои слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝция прѣмина̀ва в И:
        
        
        • Лѐнчиту (т.е. Лѐнчето) хва̀нѫ̨ чѐрниът̌ влак, дѣ̀то се композѝра от Бурга̀с за Со̀фия.
        
        
        • Обѝчам пѝлишку мисо̀.
      
      
      • В дру̀ги слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝция прѣмина̀ва в IЪ (ЙЪ/ЬЪ):
        
        
        • Чѐрьън вла̀к се композѝра..
        
        
        • И мѐньъ мѫ й ма̀йка родѝла, и мѐньъ, ка̀кту и тѐбьъ.
      
      
      • А в трѐти слу̀чаи се допу̀скат и двѣ̀тѣ:
        
        
        • Я̀диниту/Я̀дьъниту (т.е. я̀денето) е гото̀во.
      
      
      • Мо̀же би, ако се въ̀рнем наза̀д в исто̀рията на ѝзточно-бъ̀лгарскитѣ диалѐкти, бѝхме намѣ̀рили състоя̀ние, при коѐто езѝкът̌ е различа̀вал зву̀ковете Е и Ѣ, коѝто по̀слѣ сѫ се умѣ̀сили.
        
        
        • В уда̀рена позѝция звукъ̀т Е се запа̀звал, а за звукъ̀т Ѣ влѣ̋зло в сѝла добрѣ̀ позна̀тото пра̀вило за промѣ̀нливото Ѣ: звукъ̀т Ѣ прѣмина̀вал или в IА (Я), или в Е.
        
        
        • Ѐ, вѣроя̀тно звукъ̀т Ѣ мо̀жѣл да прѣмина̀ва в IА (Я) и в сла̀ба позѝция, и тога̀ва това̀ Я се редуцѝрало в IЪ (ЙЪ/ЬЪ).
    
    
    • (.. скрий го коментарът̌ ми от 2011-03-29 ..)  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мой коментар по темата .. във facebook ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мой коментар по темата .. във facebook ..  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ нѣ̋ма да ста̀не ду̀ма)
    
    
    • Пъ̀рво, то̀чка 1.
      
      
      • Ѝмайте прѣд вѝд, че на̀шиът̌ бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀снитѣ А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
      • Ако не ѐ под ударѐние, нѣ̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀телıът̌ нѣ̋ма да объ̀рне внима̀ние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 2.
      
      
      • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк чѐсто се срѣ̀ща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
      
      
      • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък. Спрѣ̀те да четѐте и си починѣ̀те, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѣ̀ки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 3.
      
      
      • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът̌ се произна̀ся IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът̌ тя̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни нѣ̋ма дру̀га подходя̀ща бу̀ква (русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили).
      • Повѣ̋рвайте ми, че е ра̀но за прѝмѣри.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 4.
      
      
      • Трѣ̋бва да Ви ста̀не я̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоя̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тя̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀нѫ̨литѣ слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝђа до̀ста стра̀нно на русна̀цитѣ.
      
      
      • Спомнѣ̀те си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀я, нѣ̋ма значѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 5.
      
      
      • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът̌ се пѝшѫ̨т с А, но според правого̀ворът̌ трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ.
        И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 6.
      Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за коя̀то по-го̀рѣ ста̀нѫ̨ ду̀ма, че ıѫ̨ отбѣлѣ̋зваме с бу̀квата Я, не се срѣ̀ща в ко̀ренитѣ на бъ̀лгарскитѣ ду̀ми, а са̀мо в кра̀ıът̌ на ду̀митѣ.
      
      
      • При мѣстоимѐнията IѪ̨ и НЀIѪ̨.
      
      
      • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ДЕНIЪ̀Т̌, ДЕНIЪ̀, СЪНIЪ̀Т̌, СЪНIЪ̀, сѝниът̌, бѣ̀лиът̌, зелѐниът̌, червѐниът̌, ..
        (при прѝмѣритѣ с ма̀лки бу̀кви произношѐнието нѣ̋ма значѐние, понѐже позѝцията е безуда̀рна).
      
      
      • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
        СѢДIѪ̨̀ СѢДIѪ̨̀Т ВЪРВIѪ̨̀ ВЪРВIѪ̨̀Т ДѢЛIѪ̨̀ ДѢЛIѪ̨̀Т СПIѪ̨̀ СПIѪ̨̀Т КРОIѪ̨̀ КРОIѪ̨̀Т па̀зıѫ̨ па̀зıѫ̨т гово̀рıѫ̨ гово̀рıѫ̨т сѫ̀дıѫ̨ сѫ̀дıѫ̨т
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
      Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът̌ се пѝше А, но според правого̀ворът̌ трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ, сѫ аналогѝчни на то̀чка 6.
      
      
      • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ГРАДЪ̀ (сравнѣте с ГРАДЪ̀Т: ГРАДЪ̀ трѣ̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀днѫ̨лото кра̀йно Т)
        НОСЪ̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБЪ̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДЪ̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговоръ (о̀тговорът̌)
      
      
      • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
        ЛѢЖѪ̨̀ ЛѢЖѪ̨̀Т ГРѢШѪ̨̀ ГРѢШѪ̨̀Т ПРЕДѪ̨̀ ПРЕДѪ̨̀Т ЗОВѪ̨̀ ЗОВѪ̨̀Т ще УМРѪ̨̀ ще УМРѪ̨̀Т ще до̀йдѫ̨ ще до̀йдѫ̨т пѝшѫ̨ пѝшѫ̨т
      
      
      • При оконча̀нието за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме -ХѪ̨ (то̀ е вѝнѫги нѐударено, тъ̀й че практѝчески нѣ̋ма значѐние):
        пѝсахѫ̨ но̀сѣхѫ̨ взѐхѫ̨ глѐдахѫ̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 8.
      
      
      • Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът̌ се пѝше А или Я, но според правого̀ворът̌ трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лнитѣ оконча̀ния, глѐдам да ги отбѣлѣ̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
        
        сѣдıѫ̨̀ сѣдıѫ̨̀т сѫ̀дıѫ̨ сѫ̀дıѫ̨т па̀зıѫ̨ па̀зıѫ̨т гово̀рıѫ̨ гово̀рıѫ̨т вървıѫ̨̀ вървıѫ̨̀т дѣлıѫ̨̀ дѣлıѫ̨̀т спıѫ̨̀ спıѫ̨̀т кроıѫ̨̀ кроıѫ̨̀т лѣжѫ̨̀ лѣжѫ̨̀т грѣшѫ̨̀ грѣшѫ̨̀т предѫ̨̀ предѫ̨̀т зовѫ̨̀ зовѫ̨̀т пѝшѫ̨ пѝшѫ̨т ще умрѫ̨̀ ще умрѫ̨̀т ще до̀йдѫ̨ ще до̀йдѫ̨т пѝсахѫ̨ но̀сѣхѫ̨ взѐхѫ̨ глѐдахѫ̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 9.
      
      
      • Кога̀то в члѣ̀нът̌ за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀ трѣ̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀рѣ да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
        денıъ̀т̌ сънıъ̀т̌ сѝниът̌, бѣ̀лиът̌, зелѐниът̌, червѐниът̌, ..
      
      
      • Тъ̀й като глѐдам вѝнѫги да пѝшѫ̨ кра̀йното Т от члѣ̀нът̌ за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако нѣ̋кой прѣдпочѝта.
      
      
      • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът̌ на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
        
        
        • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀т
        • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀
        • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀
    
    
    • (.. скрий го коментарът̌ ми от 2018-11-14 ..)  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Стари мои коментари по темата .. на английски ..  (.. покажи ги тука ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Стари мои коментари по темата .. на английски ..  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • Each text in Bulgarian (or in Russian) which is appropriated for foreigners must have stress marks. Otherwise, it is useless.
      
      
      • In both Bulgarian and Russian, the vocalism in stressed positions is very different from the vocalism in unstressed positions.
        
        
        • Russian grammars usually give a good description of this phenomenon.
        • Bulgarian grammars usually hide that.
        • Anyway, a Russian grammar cannot help you in mastering Bulgarian.
        
        
        • Those two phenomena called vowel reduction are very different in their implementations in Bulgarian and in Russian.
        
        
        • Moreover, I would advise people fluent in Russian who are learning Bulgarian to forget about the vowel reduction in Russian at all and consider the vowel reduction in Bulgarian at its own, independently.
      
      
      • Actually, in common vernacular Bulgarian, there are three types of vocalisms:
        
        
        • vocalism under stress (normal strong positions)
        • last vowel in a vocative form (vocative strong positions)
        • vocalism in unstressed positions (weak positions)  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • There are six vowels in Bulgarian:
        
        
        • the "conventional" package of five vowels
          
          
          • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
          • {A,O,E,I,Y: Roman notation}

          Every Slavic language has the conventional package of five vowels in its repository. At least, I cannot specify a Slavic language for which this statement is not true.
          
          Some languages are satisfied with just the conventional packаgе: Greek, Spanish, Serbian.
          
          In Bulgarian, in strong positions, the five conventional vowels are pronounced in the same way as in Greek, Spanish, Serbian.

        and
        
        • the {Ъ: Cyrillic notation}{U: Roman notation} vowel.

          It has a wide range of possible implementations including

          
          
          • Turkish dotless I
          • Albanian ё
          • Romanian open ъ
          • Romanian close î/â

          
          So, this Bulgarian vowel Ъ can be found in the languages in neighborhood, too.
          
          Russians approximating Bulgarian Ъ with Russian Ы are wrong.

        • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • A looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Ъ is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is U. Anyway, I shall use the letter Ъ here.
      
      
      • The speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish A and Ъ in a weak position. In a weak position, A and Ъ are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of A can be rendered by either A or Ъ or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Ъ can be rendered by either Ъ or A or something between.
      
      
      • This rule is usually not yet found in the descriptions of Bulgarian language. However, it is true. Nobody distinguishes A and Ъ in a weak position - this is the current situation.
      
      
      • Thus, in weak positions, the Standard Bulgarian language is satisfied with just the conventional package of five vowels:
        
        
        • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
        • {A,O,E,I,Y: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels A and Ъ are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
      
      
      • Example: The vowel A/Ъ in the 2nd syllable of the river names Ѝскър and Ва̀рдар (Iskur=>Iskar, Vardar) is the same.
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • By the way, the final vowel of a noun in Vocative position cannot be Ъ. If the final vowel of a noun in Vocative position is A, this A cannot be changed to Ъ, even if not stressed. That position is not weak. (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • O looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Y is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is Y again.
      
      
      • Most speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish O and Y in a weak position. In a weak position, O and Y are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of O can be rendered by either O or Y or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Y can be rendered by either Y or O or something between.
      
      
      • This rule is usually not found in the descriptions of Bulgarian language, probably because only the standard language is covered.
        
        
        • However, it is true. Few people distinguish O and Y in a weak position - this is the current situation.
        
        
        • Mastering pronunciation, schools of acting teach to distinguish O and Y in each position. TV and radio- speakers are recruited among those who always distinguish O and Y in their speech.
      
      
      • Although this feature - merging O and Y in weak positions - is not part of the standard language, it definitely stays in the common modern Bulgarian vernacular language.
      
      
      • Thus, in weak positions, the common modern Bulgarian vernacular language is satisfied with just four vowels:
        
        
        • {А=Ъ,О=Y,Е,И: Cyrillic notation}
        • {A=U,O=Y,E,I: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels O and Y are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
        
        
        • Some words are not spelled as etymology says: блѝзо (instead of блѝзу), кокѝче (instead of кукѝче).
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • Please note that, unlike the standard Bulgarian, the common modern Bulgarian vernacular language does distinguish the Nominative-Accusative form and the Vocative form of masculine names ending in -O:
        
        
        • Vocative, my name: Хрѝсто, изка̀рай ги говѐдата! Nominative: Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
      
      
      • Remark: The French diphtong -oi- is rendered as -oa- in Bulgarian, in contrast to Russian where it is -ya-. In both Bulgarian and Russian, it sounds the same. (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear [they won't]  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • {A=>Ъ} and {O=>Y} under stress
      
      
      • E in an unstressed closed syllable
      
      
      • E in other weak positions: open problem, help needed
    
    
    • ◄► .. скрий ги коментаритѣ ми на английски ..  .. свий ги ..  .. разгъни ги ..  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Мистерията на българските гласни

• 1. Disclaimer вместо въведение
• 2. Предговор
• 3. Сводка на несъответствията
• 4. Ударение. Силна и слаба позиция на гласните
• 5. Йотирани гласни
• 6. Вокализмът в силна позиция
  • 6.1. Шестте гласни в силна позиция
  • 6.2. Явлението "променливо Ѣ"
  • 6.3. Употреба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ
  • 6.4. Вокализмът в правописът
• 7. Вокализмът в слаба позиция
  • 7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиция
  • 7.2. Гласната О=У в слаба позиция
  • 7.3. Гласните И и Е в слаба позиция
• 8. Заключение
• 9. Препратки (references)
• 10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Disclaimer вместо въведение   (.. покажи го въведението ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Disclaimer вместо въведение   (.. скрий го ..)

• Макар заглавието на очеркът да е "Мистерията на българските гласни", обхватът му е по-незначителен.


• Имат се пред вид източно-българските гласни, източно-българския̌т вокализъм.


• Родно за мене е източно-българското наречие.
• Не владея̨ западно-българското наречие.


• Съвсем съм наясно, че западно-българското е не по-малко българско от източно-българското.


• И западно-българските диалекти си имат тънкости, но аз не ги владея̨.

• (.. скрий го въведението ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Предговор   (.. покажи го предговорът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Предговор   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Предѝ дру̀гите раздѐли, задължѝтелно тря̋бва да се прочетѐ този раздѐл.


• ►►  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Цѐлия̌т този о̀черк в съ̨̀щност е посветѐн на фонетѝчни проблѐми.
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата рѐч е извъ̀н предмѐтът на то̀зи очѐрк.


• ►►  Правопѝсни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  • Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс не позволя̀ва от нѐго да се извлечѐ произношѐнието:
    
    
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва мя̋стото на ударѐнието.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата А звучѝ като̀ Ъ.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата Я звучѝ като̀ IЪ.
    
    
    • По пъ̀рва то̀чка: Oста̀ва да се означа̀ват ударѐнията в по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото е сега̀шната пра̀ктика.
    • По вто̀ра и трѐта то̀чка: Вка̀рал съм в употрѐба диакритѝчни зна̀ци за целта̀. Амѝ употребя̀вайте ги.
    
    
    • Я̀сно е, че тѐкстовете на бъ̀лгарски езѝк са̨ предназначѐни са̀мо за хо̀ра, които зна̀я̨т бъ̀лгарски езѝк.
    
    
    • Проблѐм мо̀же да възнѝкне, са̀мо кога̀то дорѝ зна̀ещите бъ̀лгарски езѝк се колеба̀я̨т за смѝсълът.
      
      
      • Вървя̀ пѣша̀ два̀ ча̀са. - Ко̀й? А̀з или то̀й?
      • Зна̀кът за ударѐние не стѝга.
      
      
      • Забележѐте, че ако "а̀вторът" на фра̀зата я̨ произнесѐ, смѝсълът ѝ ще е я̀сен.
      • Колеба̀ние за смѝсълът ще възнѝкне, кога̀то фра̀зата бъ̨̀де запѝсана с официа̀лния̌т ОФ-правопѝс.
      
      
      • А това̀ означа̀ва, че сега̀шния̌т официа̀лен ОФ-правопѝс е дефѐктен.
      • Нѐ че правопѝсът предѝ 1945 е бил по̀-добъ̀р.
  
  
  • Решѝх в то̀зи о̀черк редо̀вно да означа̀вам ударѐнията.
    
    
    • Това̀ решѐние нало̀жи спѐшни bugfix-ове в мо̀ите програ̀мки за конвертѝране на тѐкстът между̀ разлѝчните правопѝсни вариа̀нти.
    • Но ка̀к да е.
    
    
    • Забелѐжка: Кога̀то бу̀квата Ѣ звучѝ като̀ IА, тя вѝнъ̨ги е под ударѐние и аз вѝнъ̨ги съм я̨ отбеля̋звал с диакритѝтичен зна̀к, ко̀йто предпола̀га ударѐние: ѣ̋.
    
    
    • Решѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията го взѐх, ѝмайки пред вѝд голя̋мото значѐние на ударѐнието за бъ̀лгарския̌т езѝк.
  
  
  • Решѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията се отна̀ся са̀мо за то̀зи о̀черк, ко̀йто е посветѐн на бъ̀лгарските гла̀сни.
    
    
    • Ударѐнията не мо̀га̨т да се поста̀вят автоматѝчно. Ръ̨̀чно са̨ поста̀вени.
    • Не са̨̀ поста̀вени ударѐния в текстове, напѝсани преди да взѐма̨ това̀ решѐние.
    • Не са̨̀ поста̀вени ударѐния в загла̀вия и "служѐбни ѝзрази".
  
  
  • Зна̀ете, че публика̀циите си в blogspot ги предла̀гам в ня̋колко правопѝсни вариа̀нта.
    
    
    • Обикновѐно са̨ означѐни така̀: Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD.
    
    
    • Пѝша̨ в Ѣ-БЪ, а конвертѝрането на тѐкстът към дру̀гите правопѝсни вариа̀нти е автоматѝчно.
    
    
    • В правопѝсния̌т вариа̀нт Ѣ-БЪ:
      
      
      • Бу̀квата Ѫ се употребя̀ва са̀мо та̀м, къдѐто тя̀ се е употребя̀вала и предѝ 1945, предѝ ОФ-правопѝсът.
      
      
      • В ча̀стност, бу̀квата Ѫ не сѐ употребя̀ва в глаго̀лните завъ̀ршъци.
      • Вмѐсто бу̀квата Ѫ в глаго̀лните завъ̀ршъци се пиша̨т бу̀квите А̨ и Я̨.
      
      
      • Досега̀ съм смя̋тал, че писането на бу̀квата Ѫ в глаго̀лните завъ̀ршъци мо̀же да затруднѝ четливостта̀ на тѐкстът.
      • Ако̀ ѝскате да вѝдите бу̀квата Ѫ и в глаго̀лните завъ̀ршъци, превключѐте на правопѝсния̌т вариа̀нт ѢѪ-БЪ.
  
  
  • В то̀зи о̀черк, ко̀йто е посветѐн на бъ̀лгарските гла̀сни, се сблъ̀сквам със специа̀лен проблем:
    
    
    • Ка̀к да се означа̀ват вариантите на безуда̀рната гла̀сна Е, като при това̀
      
      
      • .. се запа̀зи двоя̀кия̌т правопис на гла̀сна Е
      • .. с бу̀квите Е и Ѣ
      • .. в по̀ст-модѐрния̌т правопѝс, към ко̀йто се придъ̀ржам.
    
    
    • То̀зи проблѐм ще бъ̨̀де реша̀ван в движѐние.
  
  
  •   (.. скрий ги правописните неволи ..)  (.. скрий го предговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Изо̀бщо не сѝ поста̀вям за цѐл
    да изпо̀лзвам то̀чни тѐрмини в то̀зи о̀черк.
    Терминоло̀гията си оста̀ва размѝта.
  
  
  • Напрѝмер, като пѝша̨ гла̀сна, това̀ мо̀же да зна̀чи гла̀сен зву̀к илѝ пък гла̀сна фонѐма.
  
  
  • В традицио̀нната терминоло̀гия:
    
    
    • В бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми:
      
      
      • А, О, Е, И, У и Ъ.
    
    
    • Ударѐнието се разглѐжда отдѐлно.
    
    
    • В сла̀ба позѝция го̀ре-изброѐните гла̀сни фонѐми си ѝмат алофо̀ни.
  
  
  • Но̀ съ̨ществу̀ва и алтернатѝвна терминоло̀гия:
    
    
    • В бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми в сѝлна позѝция:
      
      
      • А̀, О̀, Ѐ, Ѝ, У̀ и Ъ̀.
      • Ударѐнието е фонетѝчна характерѝстика на тѐзи фонѐми.
        То̀ мо̀же да присъ̨̀тства или да отсъ̨̀тства.
    
    
    • Освен това, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма ня̋колко гла̀сни фонѐми в сла̀ба позѝция:
      
      
      • А: предста̀вя А и Ъ в сла̀ба позѝция, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • О: предста̀вя О и У в сла̀ба позѝция, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от IА илѝ всѐ едно̀ от IЪ.
      • и мо̀же би това̀ не ѐ всѝчко.
  
  
  • Мака̀р доня̋къде да се препокрѝват, това̀ са̨ двѐ разлѝчни поня̀тия:
    
    
    • Позѝция под ударѐние и безуда̀рна позѝция.
    
    
    • Сѝлна позѝция и сла̀ба позѝция.
  
  
  •   (.. скрий ги терминологичните неволи ..)  (.. скрий го предговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  "Сѐлски нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  "Сѐлски нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В то̀зи о̀черк се разглѐжда съврѐменния̌т бъ̀лгарски езѝк, а нѐ старо-бъ̀лгарски или старо-славя̀нски.
    
    
    • За вокалѝзмът в старо-бъ̀лгарски и старо-славя̀нски
      мо̀жете да прочетѐте в о̀черкът ми за краесло̀вните ѐрове.
      До̀ста информа̀ция та̀м е да̀дена в комента̀рите.
      Обърнѐте внима̀ние на отклонѐнието "Прѐглед на старо-славя̀нския̌т вокалѝзъм".
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата реч е извъ̀н предмѐтът на то̀зи очѐрк.
  
  
  • Преплѝтат се двѐ поня̀тия:
    
    
    • Езѝковата но̀рма и установѝлия̌т се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк (η κοινή πανβουλγαρική διάλεκτος - о̀бщо-бъ̀лгарското койнѐ).
      
      
      • Езѝковата но̀рма вклю̀чва правого̀ворът, но нѐ и правопѝсът.
      
      
      • Езѝкови чертѝ извъ̀н но̀рмата, произхо̀ждащи от за̀падни бъ̀лгарски диалѐкти, не сѐ разглѐждат в то̀зи о̀черк.
    
    
    • Го̀ворът в "ро̀дното ми сѐло".
      
      
      • Ѝзточната ча̀ст на Центра̀лния̌т Предбалка̀н.
      • Ко̀тел, Елѐна, Тъ̀рново, Тря̋вна.
  
  
  •   (.. скрий ги "селските" неволи ..)  (.. скрий го предговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Забелѐжка: Ста̀рческите нево̀ли, пола̀зили ме напослѐдък, ме нака̀рахъ̨ да изпо̀лзвам ду̀мата "нево̀ли".  (.. скрий го предговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Сводка на несъответствията   (.. покажи ги несъответствията ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Сводка на несъответствията   (.. скрий ги несъответствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 

• ►►  В позѝция бѐз ударѐние и в позѝция по̀д ударѐние гла̀сните се произна̀сят мно̀го разлѝчно  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  В позѝция бѐз ударѐние и в позѝция по̀д ударѐние гла̀сните се произна̀сят мно̀го разлѝчно  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В учѐбниците по бъ̀лгарски език това явлѐние само се споменава,
    без да се описва подробно.
  
  
  • То̀ е изклю̀чено от бъ̀лгарския̌т езѝков станда̀рт,
    мака̀р да е широ̀ко застъ̨̀пено в о̀бщо-бъ̀лгарския̌т разгово̀рен език,
  
  
  • Това̀ положѐние породѝ ну̀ждата от то̀зи о̀черк.
  
  
  • Забелѐжка: В ру̀ски езѝк ѝма подо̀бно явлѐние.
    Та̀м оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма
    и е опѝсано в учѐбниците със всѝчки подро̀бности.
    Описа̀нието на явлѐнието в ру̀ски мо̀же да е ѝзточник на анало̀гии,
    но̀ не мо̀же да послу̀жи за описание на явлѐнието в бъ̀лгарски.
    Това̀ са̨ два̀ разлѝчни езѝка.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий ги несъответствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Мя̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсмените тѐкстове  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Мя̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсмените тѐкстове  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Смѝсълът на речта̀ се опредѐля нѐ са̀мо от гла̀сните и съгла̀сните, но и от мя̋стото на ударѐнието.
    
    
    • Забелѐжка: Значѐние за смѝсълът на речта̀ ѝма и интона̀цията.
      Тя̀ се маркѝра с препина̀телни зна̀ци: запета̀я, то̀чка, тирѐ, двоето̀чие, многото̀чкие, ..
  
  
  • Ударѐнието ѝма значѐние за смѝсълът на речта̀ и в редѝца дру̀ги езѝци.
  • При пѝсане на гръ̀цки или прѝмерно на испа̀нски ударѐнията се означа̀ват последова̀телно.
  
  
  • Слѐдвайки гръ̀цката традѝция, в тѐкстовете на кѝрилица ударѐнията са̨ се означа̀вали в старо-бъ̀лгарски и в църко̀вно-славя̀нски.
  • Та̀зи пра̀ктика е била̀ изоста̀вена при въвѐждането на книгопеча̀тането в Русѝя.
  
  
  • В среда̀та на 19-ти вѐк под ру̀ско влия̀ние пра̀ктиката ударѐнията да се означа̀ват пѝсмено е била изоста̀вена и в Бълга̀рия.
  
  
  • Пра̀ктиката да не сѐ означа̀ват ударѐнията, възприѐта в бъ̀лгарски, ру̀ски и украѝнски, прилѝча на пра̀ктиката в семѝтските езѝци (ара̀бски, еврѐйски, ..) да се изпу̀скат ня̋кои гла̀сни при пѝсане.
    Са̀мо човѐк, който го зна̀е езѝкът, мо̀же да прочетѐ тѐкстът пра̀вилно.
  
  
  • Според официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс ударѐние се поста̀вя в следните случаи:
    
    
    • На кра̀ткото лѝчно местоимѐние за да̀телен падѐж Ѝ, дорѝ кога̀то на нѐго не па̀да ѝстинско фонетѝчно ударѐние [задължѝтелно].
      
      
      • Мѝна̨лия̌т мѐсец ѝ я̨ да̀дох ця̋лата си запла̀та на жена̀ си.
      • А пък то̀зи мѐсец не ѝ я̨ да̀дох ця̋та, а са̀мо половѝната.
      
      
      • Във вто̀рото изречѐние, за ра̀злика от пъ̀рвото, местоимѐнието Ѝ е уда̀рено.
      • Официа̀лния̌т правопѝс оба̀че не позволя̀ва да се означѝ та̀зи ра̀злика.
    
    
    • На частѝцата ПО̀, за да се отличѝ тя̀ от предло̀гът ПО [задължѝтелно].
      
      
      • То̀й излѐзе по̀ юна̀к от мене.
      • И по̀ му приля̋га.
      • Придвѝжиха̨ се ма̀лко по̀ на север.
      
      
      • Отбо̀рът се нужда̀е от по-добъ̀р напада̀тел.
      • Ритнѝ то̀пката по-сѝлно.
      • Ако частѝцата ПО̀ е прило̀жена към прилага̀телно илѝ нарѐчие, на нѐя̨ обикновѐно не сѐ пѝше ударѐние.
    
    
    • Препоръ̨̀чва се да се пѝше ударѐние, ако ду̀мата е омогра̀ф - ако ѝма дру̀га ду̀ма с дру̀го значѐние, различа̀ваща се по мя̋стото на ударѐнието.
      
      
      • У̀личен музикант уличѐн в кра̀жба.
      • Пѝжо е сгодѐн за Пѐнда, ама ча̀ка сго̀ден слу̀чай да развалѝ годѐжът.
    
    
    • Препоръ̨̀чвам да се сла̀га ударѐние на имена̀ на насѐлени места̀ и мѐстности, ако са̨ неизвѐстни или ако чѐсто се бъ̀ркат.
      
      
      • Букурѐщ, Атѝна, Иста̀нбул, Годѐч.
  
  
  • В установѝлия̌т се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк мя̋стото на ударѐнието не са̀мо опредѐля смѝсълът на речта̀, но и ка̀чествено офо̀рмя произношѐнието на гла̀сните.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий ги несъответствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  По традѝция йотѝраните гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  По традѝция йотѝраните гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Вероя̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
  • В процѐсът на препѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
  
  
  • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐя е реализѝрана половинча̀то.
    
    
    • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
    • Но ня̋маме бу̀кви за {ЙО} и {IЪ}, а ну̀жда от такѝва ѝмаме.
    • Русна̀ците не са̨̀ ни измѝслили.
    
    
    • За {ЙО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
    • Мъ̨ча̨ се да възстановя̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Йо̀та без то̀чка", за да се пѝше {ЙО} вместо {ЙО} и {ЬО}.
    
    
    • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
  
  
  • По̀вече за йотѝраните гла̀сни - в раздѐлът по та̀зи препра̀тка.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий ги несъответствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът се е колеба̀ел отно̀сно явлѐнието "промѐнливо Ѣ̋"  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът се е колеба̀ел отно̀сно явлѐнието "промѐнливо Ѣ̋"  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѐте в раздѐлът по та̀зи препра̀тка.
  
  
  • Спря̀мо явлѐнието "промѐнливо Ѣ̋" правопѝсът мо̀же да бъ̨̀де:
    
    
    • я̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
    • я̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квите Я и Е според норматѝвното я̀кавско произношѐние); и
    • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
    
    
    • И при трѝте типа правопѝс са̨ възмо̀жни уточнѐния с диакритѝчни зна̀ци.
  
  
  • Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс предѝ 1945 е бѝл я̀тов, а сега е я̀кавски.
  
  
  • От шесттѐ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се предла̀гат за този очерк и за дру̀гите ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • я̀тови са̨ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
    • я̀кавски е ОФ-БЪ; и
    • ѐкавски са̨ J-БЪ, BG и BGD.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий ги несъответствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀сните А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀сните А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѐте в по̀драздѐлът по та̀зи препра̀тка.


• ►►  Гла̀сната Ъ поня̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лния̌т правопѝс  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀сната Ъ поня̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лния̌т правопѝс  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Това̀ е традѝция, нало̀жена през 19-ти вѐк от русофѝли, сърбома̀ни и гръкома̀ни.
  
  
  • Традѝцията обхва̀ща и изпо̀лзането на бу̀квата Я за йотѝраната гла̀сна IЪ.
  
  
  • Официа̀лния̌т правопѝс отрѐжда два̀ слу̀чая, когато с бу̀квите А и Я се означа̀ват съотвѐтно Ъ и IЪ:
    
    
    • При определѝтелните члѐнове за мъ̨̀жки ро̀д в едѝнствено число̀.
      
      
      • Тога̀ва пѝша̨ тѐзи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "коро̀нка" А̌-а̌ и Я̌-я̌.
      • Ако не сѐ употребя̀ва така нарѐчения̌т кратък член, ка̀кто пра̀вя̨ а̀з, отпа̀да означа̀ването на гла̀сната Ъ с бу̀квата А в то̀зи слу̀чай.
    
    
    • При глаго̀лните завъ̀ршъци.
      
      
      • Тога̀ва пѝша̨ тѐзи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "опашлѐ" А̨-а̨ и Я̨-я̨.
  
  
  • От шесттѐ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се предла̀гат за този очерк и за дру̀гите ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • Проблѐмът си съ̨ществу̀ва в пъ̀лна мя̋ра в Ѣ-БЪ и ОФ-БЪ.
    • Проблѐмът е решен в BG и BGD.
    • При вариа̀нтът ѢѪ-БЪ звукъ̀т Ъ в глаго̀лните завъ̀ршъци вѝнъ̨ги се означа̀ва с буквата Ѫ.
    • При вариа̀нтът J-БЪ бу̀квата Я не сѐ употребя̀ва, но проблѐмът си оста̀ва.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий ги несъответствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀сните О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀сните О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѐте в по̀драздѐлът по та̀зи препра̀тка.


• ►►  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝция  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝция  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За то̀зи проблѐм прочетѐте в раздѐлът по та̀зи препра̀тка.
  • Ѝменно то̀й до голя̋ма стѐпен ме нака̀ра да се захвана̨ с то̀зи о̀черк.


• ►►  Употребя̀ват се разлѝчни от станда̀ртните кра̀тки винѝтелни местоѝменни фо̀рми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употребя̀ват се разлѝчни от станда̀ртните кра̀тки винѝтелни местоѝменни фо̀рми  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по та̀зи препра̀тка.
  • Ста̀ва ду̀ма за употрѐбата на кра̀тките винѝтелни местоѝменни фо̀рми
    МѪ-ТѪ-НѪ-ВѪ-СѪ вмѐсто станда̀ртните МЕ-ТЕ-НИ-ВИ-СЕ.


• ►►  Употребя̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употребя̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѐдните препра̀тки:
    
    
    • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нията с падѐжните оста̀тъци в станда̀ртния̌т бъ̀лгарски езѝк.
    • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.
  
  
  • В съврѐменния̌т бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика между именѝтелен и винѝтелен падѐж.
  • При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употребя̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.
  
  
  • Ра̀зликата между -А и -Ѫ се забеля̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.
  
  
  • Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѐща дорѝ в сценѝчната рѐч.
  
  
  • .. скрий го подразделът .. 


• ◄►  (.. скрий ги несъответствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Ударение. Силна и слаба позиция на гласните  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Ударение. Силна и слаба позиция на гласните  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Ударѐнието  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ударѐнието  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За ударѐнието мо̀жете да прочетѐте във wikipèdia-та.
  
  
  • Бѐз да се изчѐрпват характерѝстиките на ударѐнието в бъ̀лгарския̌т езѝк, сред тя̋х са̨ слѐдните:
    
    
    • То̀ е сѝлово (динамѝчно).
    • То̀ е неопределѐно (свобо̀дно) - не ѐ фиксѝрано - в разлѝчните ду̀ми то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно мя̋сто.
    • То̀ е подвѝжно - в разлѝчните фо̀рми на една̀ и съ̨̀ща ду̀ма то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно мя̋сто.
  
  
  • Ко̀лкото ударѐнието характеризѝра гла̀сната, то̀лкова то̀ характеризѝра и срѝчката.
    
    
    • Вся̋ка ду̀ма с по̀вече от двѐ срѝчки ѝма понѐ едно̀ ударѐние.
    • Пов̀ечето двусрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние.
    • Ня̋кои едносрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние, но пов̀ечето такѝва ня̋мат.
  
  
  • Да зна̀ш мя̋стото на ударѐнието е ча̀ст от зна̀нието на езѝкът.
    
    
    • Пра̀вило ня̋ма.
    • В рѐчници и посо̀бия за изуча̀ване на бъ̀лгарски езѝк от чужденцѝ ударѐнията тря̋бва да се означа̀ват.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѐч ѝма ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние.
    
    
    • Чѐсто това̀ са̨ дву̀съста̀вни ду̀ми.
      
      
      • псѐвдо-исторѝчески, ѝзточно-правосла̀вен, ..
    
    
    • Но мо̀же да са̨ и трѝсъста̀вни ду̀ми.
      
      
      • ста̀ро-го̀рно-нѐмски (Althochdeutsch, Old High German)
    
    
    • Фо̀рмите за сравнѝтелна и превъзхо̀дна стѐпен на прилага̀телните и нарѐчията вѝнъ̨ги ѝмат двѐ ударѐния.
      
      
      • на̀й-голя̋м, на̀й-ма̀лък, на̀й-къ̨̀с, на̀й-дъ̀лъг, на̀й-чѐсто, на̀й-ря̋дко.
      • по̀-голя̋м, по̀-ма̀лък, по̀-къ̨̀с, по̀-дъ̀лъг, по̀-чѐсто, по̀-ря̋дко.
      
      
      • Сравнѐте ду̀мите "по̀вече" и "по̀-зелѐн".
      • Пъ̀рвата ѝма едно̀ ударѐние, вто̀рата - двѐ.
    
    
    • Понѐкога една̀ ду̀ма мо̀же да се употребѝ с едно̀ или с двѐ ударѐния по прецѐнка на говорещия̌т.
      
      
      • В старо-бъ̀лгарския̌т езѝк ѝмало са̀мо отво̀рени срѝчки.
      • Оценѐте ра̀зликата между̀ ста̀ро-бъ̀лгарския̌т текст и но̀во-бъ̀лгарския̌т му прѐвод.
  
  
  • Като че лѝ едно̀ врѐме ѝмаше пра̀вило, че ако ду̀мата ѝма двѐ ударѐния, тя̀ се пѝше полу̀-сля̋то, т.е. с тирѐ.
    
    
    • Сега̀ тако̀ва пра̀вило ня̋ма.
    • Сега̀ се постъ̨̀пва субектѝвно, според мнѐнието на съставѝтелите на правопѝсния̌т рѐчник.
    
    
    • Придъ̀ржам се към пра̀ктиката да употребя̀вам по̀вече тирѐта.
    • Така̀, след автоматѝчния̌т пренос на слѐдващ ред, тѐкстовете, офо̀рмени от компю̀тър, ще са̨ по̀-преглѐдни.
  
  
  • В ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние, едно̀то ударѐние мо̀же да се обявѝ за първѝчно.
    
    
    • А дру̀гото ще е вторѝчно.
  
  
  • До̀ста чу̀жди ду̀ми и имена̀ ѝмат и втори́чно ударѐние.
    
    
    • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, ..
    • Кралѝца Елѝзабе́т и принцѐса Ма̀ргаре́т са̨ сестрѝ.
    • Бу̀дапе́ща, Бра̀тисла́ва, Ню̀-Йо̀рк, ..
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѐч ѝма и ду̀ми бѐз ударѐние.
    
    
    • Едносрѝчни служѐбни ду̀ми - предло̀зи, съю̀зи, частѝци - обикновѐно ня̋мат ударѐние.
    
    
    • Фо̀рмите за сега̀шно врѐме на глаго̀лът "съм" и едносрѝчните форми на лѝчните местоимѐния за винѝтелен и да̀телен падѐж обикновѐно ня̋мат ударѐние.
      
      
      • Но тѐ получа̀ват ударѐние слѐд частѝцата за отрица̀ние "не".
    
    
    • Дорѝ двусрѝчните предло̀зи обикновѐно ня̋мат ударѐние в речта̀.
      
      
      • между, върху, преди, според, ..
    
    
    • Знамена̀телните ду̀ми - тѐзи извъ̀н го̀ре-спомена̀тите - ѝмат ударѐниe.
      Дорѝ да са̨ едносрѝчни.
  
  
  • Гово̀рещия̌т мо̀же да сло̀жи ударѐние и на ду̀мичка, коя̀то обикновѐно се употребя̀ва бѐз ударѐние, за да наблѐгне на нѐя̨.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Сѝлна и сла̀ба позѝция на гла̀сните  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сѝлна и сла̀ба позѝция на гла̀сните  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ако гла̀сната е под ударѐние, тя̀ в сѝлна позѝция.
    
    
    • Ударѐнието мо̀же да е първѝчно или вторѝчно.
  
  
  • В сѝлна позѝция ѐ и послѐдната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) фо̀рма.
    
    
    • Ива̀не! Ива̀нчo! Га̀нo! Га̀нкe!
    • Господѝне! Госпо̀жo! Госпо̀жице!
    
    
    • Например мо̀ето ѝме ѝма зва̀телна фо̀рма, разлѝчна от именѝтелно-винѝтелната фо̀рма:
    • Хрѝстo, изка̀рай ги говѐдата!
    • Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀жем да приѐмем, че на послѐдната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) форма па̀да вторѝчно ударѐние.
    
    
    • Ива̀не́! Ива̀нчó! Га̀нó! Га̀нкé!
    • Господѝне́! Госпо̀жó! Госпо̀жице́!
    
    
    • Хрѝстó, изка̀рай ги говѐдата!
    • Хрѝсто ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • В оста̀на̨лите слу̀чаи гла̀сната е в сла̀ба позѝция.
  
  
  • .. скрий го подразделът .. 


• ◄►  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Йотирани гласни  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Йотирани гласни  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Фонѐмата Йо̀т и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонѐмата Йо̀т и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В то̀зи по̀драздѐл се предста̀вя алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк.
    
    
    • Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми се предста̀вя в слѐдващия̌т по̀драздѐл.
  
  
  • Постулѝра се съ̨ществу̀ването на фонѐма Йо̀т.
  
  
  • Ако се нала̀га фонѐмата Йо̀т да я̨ означа̀вам с една̀ бу̀ква, то̀ ще изпо̀лзвам бу̀квата "йо̀та бѐз то̀чка": I-ı.
    
    
    • Така̀ва бу̀ква е ѝмало в оригина̀лната кѝрилица като наслѐдство от гръ̀цката а̀збука.
    • При въвѐждането на книгопеча̀тането в Русѝя на та̀зи бу̀ква ѝ сло̀жили отго̀ре то̀чка, за да заприлѝча на бу̀квата от латѝнската а̀збука.
    • В то̀зи си вѝд тя̀ влѝза в съврѐменната украѝнска а̀збука.
    • През 19-ти век бъ̀лгарските книжо̀вници я̨ изоста̀вили.
    • А от ру̀ската а̀збука била̀ према̀хна̨та през 1918.
    
    
    • Възстановя̀вам бу̀квата "йо̀та бѐз то̀чка" (I-ı), за да се означа̀ва с нѐя̨ фонѐмата Йо̀т.
  
  
  • Фонѐмата Йо̀т (т.е. I) притежа̀ва слѐдните сво̀йства:
    
    
    • Йо̀т е съгла̀сна фонѐма.
    
    
    • Съгла̀сната Й е алофо̀н на фонѐмата Йо̀т.
      
      
      • Съгла̀сната Й е едѝн от на̀чините за реализѝране на фонѐмата Йо̀т.
    
    
    • Фонѐмата Йо̀т се реализѝра чрѐз съгла̀сната Й в слѐдните слу̀чаи:
      
      
      • В кра̀я̌т на ду̀мата слѐд гла̀сна.
        
        
        • рата̀й, тъ̀й, геро̀й, чу̀й, пѣ̀й, пѝй
      
      
      • В нача̀лото на ду̀мата прѐд гла̀сна, коя̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • я̀м, ıо̀д, юна̀к
        
        
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Йо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Йо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Йо̀т) е О, пѝша̨ ЙО (йо̀тата е бѐз то̀чка).
      
      
      • Между двѐ гла̀сни, нѝто една̀ от коѝто не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • ста̀я, стру̀я, маıо̀р, стоя̨̀, пѣ̀я̨, пѝя̨
        
        
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Йо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Йо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Йо̀т) е Ъ, пѝша̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Йо̀т) е О, пѝша̨ ЙО (йо̀та бѐз то̀чка предѝ О).
          • В официа̀лния̌т правопѝс се пѝше ЙО.
    
    
    • Фонѐмата Йо̀т се реализѝра чрѐз смекча̀ване на предѝшната съгла̀сна в слѐдния̌т слу̀чай:
      
      
      • Кога̀то фонѐмата Йо̀т едноврѐменно
        е слѐд съгла̀сна, коя̀то не ѐ Ж,Ч,Ш или Й (Й: дру̀га фонѐма Йо̀т),
        и е прѐд гла̀сна, коя̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        
        • бу̀ря, вѣ̋ра, любо̀в, салю̀т, вървя̨̀т, деня̌̀т, ликıо̀р
        
        
        • Ако гла̀сната слѐд Йо̀т е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѐд Йо̀т е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѐд Йо̀т е Ъ, пѝша̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѐд Йо̀т е О, пѝша̨ ЙО (йо̀та бѐз то̀чка предѝ О).
          • В официа̀лния̌т правопѝс се пѝше ЬО.
      
      
      • Според опѝсвания̌т в то̀зи по̀драздѐл алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк, твъ̀рдите и мѐките вариа̀нти на една̀ съгла̀сна нѐ представля̀ват отдѐлни фонѐми.
      • Една̀ мѐка съгла̀сна се явя̀ва съчета̀ние на та̀зи съгла̀сна, предста̀вена от едѝнствената си фонѐма, със фонѐмата Йо̀т.
    
    
    • В оста̀налите слу̀чаи - в слу̀чаите освѐн тѐзи изброѐни по̀-го̀ре в жъ̀лто, фонѐмата Йо̀т обикновѐно нѐ влия̀е на произношѐнието и със сѝгурност нѐ влия̀е на смѝсълът на речта̀.
    • Ту̀ка попа̀дат слу̀чаите:
      
      
      • в кра̀я̌т на ду̀мата слѐд съгла̀сна,
      • между двѐ съгла̀сни,
      • в съ̨сѐдство с гла̀сна И или Е,
      • слѐд съгла̀сна Ж-Ч-Ш,
      • слѐд дру̀га фонѐма Йо̀т.
      
      
      • В слу̀чая̌т, кога̀то фонѐмата Йо̀т се намѝра в в съ̨сѐдство с гла̀сна И или Е, въ̀преки че тя̀ нѐ влия̀е на смѝсълът на речта̀ и почтѝ нѐ влия̀е на произношѐнието, поня̋кога тя̀ получа̀ва ѝзраз в правопѝсът.
        
        
        • Христия̀нски, Бълга̀рия, Бълга̀рийо, Ита̀лия, Йерусали̨м, пѣ̀я̨, пѝя̨, позѝция, ..
        • Обаче: италиа̀нски, Бълга̀рио, Неа̀пол,
      
      
      • В правописните вариа̀нти BG и BGD слу̀чаите, кога̀то така̀ва несъ̨щѐствена фонѐма Йо̀т се означа̀ва пѝсмено, са̨ свѐдени до мѝнимум.
    
    
    • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀же да се приѐме, че напрѝмер ду̀мата овча̀р ѝма фонѐма Йо̀т в кра̀я̌т си.
      
      
      • Та̀зи "виртуа̀лна" фонѐма не сѐ проявя̀ва, освѐн пред гла̀сната Ъ в члену̀ваната форма овча̀ря̌т.
  
  
  • Според опѝсвания̌т в то̀зи по̀драздѐл алтернатѝвен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лните фонѐми за гла̀сните в сла̀ба позѝция, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма 27 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝция): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • фонѐмата Йо̀т,
    • 20 фонѐми за съгла̀сни (освѐн фонѐмата Йо̀т): Б-В-Г-Д-Ж-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц-Ч-Ш-Џ.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В предѝшния̌т по̀драздѐл е предста̀вен алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк, основа̀ващ се на фонѐмата Йо̀т.
    
    
    • В то̀зи по̀драздѐл се предста̀вя традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми, бѐз така̀ва фонѐма.
  
  
  • Според предста̀вяния̌т в то̀зи по̀драздѐл традицио̀нен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лните фонѐми за гла̀сните в сла̀ба позѝция, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма 43 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝция): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • съгла̀сна фонѐма Й,
    • 4 фонѐми за съгла̀сни, коѝто ня̋мат мѐки съотвѐтствия: Ж-Ч-Ш-Џ
    • 32 фонѐми за съгла̀сни с твъ̀рди и мѐки съотвѐтствия: Б-В-Г-Д-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц.
  
  
  • Според предста̀вяния̌т в то̀зи по̀драздѐл традицио̀нен на̀бор фонѐми, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма 16 фонѐми за мѐки съгла̀сни.
    
    
    • Вся̋ка от тя̋х мо̀же да се срѐща са̀мо пред гла̀сна А-Ъ-О-У.
    • В алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми, опѝсан в предѝшния̌т по̀драздѐл, така̀ва фонѐма е про̀сто съчета̀ние на съгла̀сната с фонѐмата Йо̀т.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Съпоста̀вка между традицио̀нния̌т на̀бор и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Съпоста̀вка между традицио̀нния̌т на̀бор и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • И два̀та на̀бора "въ̀рша̨т ра̀бота".
  
  
  • Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми мо̀же би по̀ подхо̀жда на фонѐтиката на бъ̀лгарския̌т езѝк.
  
  
  • Алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми по̀ подхо̀жда на фонема̀тиката.
  • По̀ подхо̀жда и на пѝсмената традѝция, на правопѝсът.
    
    
    • И в съврѐменната ни кѝрилица, и в дрѐвната кѝрилица, и в глаго̀лицата.
    
    
    • Това̀ е, защо̀то писмеността̀ ни е слѐдвала гръ̀цкия̌т модѐл, при ко̀йто ня̋ма означа̀ване на мѐки съгла̀сни, а мѐките съгла̀сни са̨ про̀сто съгла̀сни пред Йо̀т.
  
  
  • Алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми по̀-добрѐ обясня̀ва йотѝраните гла̀сни бу̀кви в славя̀нските а̀збуки.
    
    
    • Нача̀ло на та̀зи традѝция вероя̀тно е да̀л лѝчно Светѝ Кѝрил Константѝнтин Филосо̀ф, ко̀йто въплътѝл та̀зи си идѐя в създа̀дената от нѐго глаго̀лица.
      
      
      • За йотѝраните гла̀сни бу̀кви в глаго̀лицата прочетѐте ту̀ка.
    
    
    • В слѐдващите десетилѐтия и вековѐ при препѝсване от глаго̀лица на кѝрилица тази идѐя е била̀ заѝмствана и в кѝрилицата.
      
      
      • За йотѝраните гла̀сни бу̀кви в кѝрилицата прочетѐте ту̀ка.
    
    
    • Тя̀ оба̀че нѝкога не ѐ била̀ реализѝрана в кѝрилицата последова̀телно и в пълнота̀, ка̀кто това̀ е било̀ в глаго̀лицата.
    
    
    • В кѝрилицата се появѝла "добра̀та" на̀ша бу̀ква Ю като съкращѐние на гръ̀цкия̌т триграф IOY.
      
      
      • В Русѝя бу̀квата Ю я̨ изпо̀лзвали и на мя̋стото на IѪ.
    
    
    • За да се реализѝра в пълнота̀ идѐята за йотѝраните гла̀сни бу̀кви в старо-славя̀нската (старо-бъ̀лгарската) кѝрилицата, оста̀вало да се намѐри бу̀ква за IA.
      
      
      • Така̀ва бу̀ква не сѐ намѐрила.
      • Оригина̀лния̌т гръ̀цки дигра̀ф IA оста̀на̨л в употрѐба дъ̀лго врѐме.
      
      
      • Наред с него, в Бълга̀рия и Румъ̨̀ния за целта̀ изпо̀лзвали бу̀квата Ѣ.
      • О̀ще по̀вече че в глаго̀лицата ня̋мало бу̀ква за звукъ̀т Ѣ, а за нѐго се изпо̀лзвала йотѝраната бу̀ква IA.
      
      
      • В Русѝя нарѐд с дигра̀фът IA със съ̨̀щата цѐл се употребя̀вала и бу̀квата Ѧ (ма̀лък ю̀с).
      • Счѝтало се, че едно̀то е йо̀та прѐд А̀, а дру̀гото - ма̀лкия̌ ю̀с - е про̀сто йо̀та по̀д А.
      • В ру̀ските печа̀тни шрѝфтове бу̀квата Ѧ (ма̀лък ю̀с) придобѝла видъ̀т Я.
      
      
      • И така̀ съврѐменната бъ̀лгарска а̀збука разпола̀га с бу̀ква Я.
    
    
    • Съврѐменната бъ̀лгарска кѝрилица оба̀че ѝма ну̀жда и от бу̀ква за йотѝрано О и от бу̀ква за йотѝрано Ъ.
  
  
  • Йотѝраните гла̀сни ѝмат връ̀зка с явлѐнието "промѐнливо Ѣ" и затова̀ им е посветѐн цѐлия̌т то̀зи раздѐл.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го разделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Вокализмът в силна позиция  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Вокализмът в силна позиция

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   6.1. Шестте гласни в силна позиция  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.1. Шестте гласни в силна позиция  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• Ъ: Полу̀-затво̀рена срѐдна закръ̨̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• А: Отво̀рена срѐдна незакръ̨̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• У: Затво̀рена за̀дна закръ̨̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• О: Отво̀рена за̀дна закръ̨̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• И: Нѐнапрѐгна̨то-затво̀рена нѐнапрѐгна̨то-прѐдна незакръ̨̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• Е: Нѐнапрѐгна̨то-прѐдна незакръ̨̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)

---

   ►►   6.2. Явлението "променливо Ѣ"  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.2. Явлението "променливо Ѣ"  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• За явлѐнието "промѐнливо Ѣ" (за я̀товия̌т прѐглас) мо̀жете да прочетѐте ту̀ка или ту̀ка.


• Доко̀лкото я̀товия̀т прѐглас от Ѣ към IА ста̀ва са̀мо под ударѐние, то̀ това̀ явлѐние се разглѐжда ту̀ка, в раздѐлът за вокалѝзмът в сѝлна позѝция.
  
  
  • Явлѐнието "промѐнливо Ѣ" в сла̀ба позѝция е ча̀ст от тру̀дните проблѐми, обсъ̨̀ждани в по̀драздѐлът "Гла̀сните Ѝ и Ѐ в сла̀ба позѝция".


• В настоя̀щия̌т о̀черк се разглѐждат са̀мо го̀ворите на ѝзток от я̀товата гра̀ница. За нѐя̨ мо̀жете да прочетѐте ту̀ка.


• Доско̀ро, са̀мо допредѝ ня̋колко вѐка, Ѣ е била̀ отдѐлна гла̀сна фонѐма в бъ̀лгарския̌т езѝк, нарѐд с А, О, Е, И, У, Ъ и мо̀же би Ѫ.
  
  
  • Откъм североза̀пад, откъм сръ̀бския̌т езѝк, "заду̀хал" стремѐж гла̀сния̌т звук Ѣ да се изравнѝ със звукъ̀т Е.
  
  
  • Ѝзточните бъ̀лгарски го̀вори се съпротивля̀вали на този стремѐж, доня̋къде подпомо̀гна̨ти от ту̀рския̌т езѝк.
  
  
  • При всѐ това̀ вся̋ко Ѣ мина̨ло в Е, освѐн в слу̀чая̌т, опѝсан по̀-до̀лу.


• И тъ̀й, кога̀ звукъ̀т Ѣ не премина̀вал в Е, а запа̀звал по̀-ста̀рото си ка̀чество и сега̀ звучѝ като IА?
  
  
  • Кога̀то звукъ̀т Ѣ е под ударѐние.
    
    
    • Не забра̀вяйте, че сме в раздѐлът за вокалѝзмът в сѝлна позѝция.
  
  
  • И кога̀то слѐдващата срѝчка в ду̀мата не ѐ мѐка (а е твъ̀рда).
    • .. или пък ня̋ма слѐдваща срѝчка.
  
  
  • Кога̀ срѝчката е мѐка и кога̀ е твъ̀рда?
    
    
    • Ако гла̀сната в срѝчката е И или Е, то срѝчката е мѐка.
    • Ако предѝ гла̀сната в срѝчката има съгла̀сна Ж, Ч, Ш (вкл. Щ) или Йо̀т, то срѝчката е пак мѐка.
      • Ако има Йо̀т, зна̀чи в официа̀лния̌т правопѝс обикновѐно се пѝше Я, Ю или ЬО.
    
    
    • Ѝначе срѝчката е твъ̀рда.


• По̀-го̀ре привѐдох формулиро̀вка на я̀товото пра̀вило, пра̀вилото за промѐнливото Ѣ.
• Сега̀ ще го формулѝрам и по дру̀г на̀чин.
• Промѐнливото Я премина̀ва в Е:
  
  
  • кога̀то е бѐз ударѐние,
    
    
    • (не забра̀вяйте, че вокалѝзмът в сла̀ба позѝция се разглѐжда в дру̀г раздѐл)
  
  
  • или кога̀то в ду̀мата слѐдващата срѝчка е мѐка.


• Да припо̀мня̨, че в разлѝчните правопѝсни вариа̀нти, в коѝто се предла̀га то̀зи о̀черк, промѐнливото Я и слу̀чаите, кога̀то то̀ премина̀ва в Е, се означа̀ват разлѝчно.
  
  
  • ОФ-БЪ: Я и Е (я̀кавски правопис).
  • Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ: Ѣ̋ и Ѣ (я̀тов правопис).
  • J-БЪ: Е̋ и Е (ѐкавски правопис).
  • BGD: E̋ и E (ѐкавски правопис).
  • BG: EH и E (ѐкавски правопис).


• Прѝмери на приложѐние на я̀товото пра̀вило:
  
  
  • свя̋т-светъ̀т-световѐ, цвя̋т-цветъ̀т-цветовѐ, гря̋х-грехъ̀т-греховѐ
  • свя̋т-свету̀ва, бля̋н-блену̀ва
  • голя̋м-голя̋ма-голя̋мо-големи
  • презря̋л-презря̋ла-презря̋ло-презрѐли
  • пря̋кор-река̀
  • бя̋ло-зелѐно-червено
  • пя̋сък-песъчлѝв
  • Ко̀й ли го вя̋тър довя̋?


• Не забра̀вяйте, че явлѐнието "промѐнливо Ѣ" и съотвѐтно "я̀товото пра̀вило" са̨ приложѝми, са̀мо ако на това̀ мя̋сто в старо-славя̀нски е ѝмало гла̀сна Ѣ.
  
  
  • Но̀ и от това̀ ѝма изключѐние:
  
  
  • В старо-славя̀нски е "десьнъ" с Е,
  • оба̀че в ново-бъ̀лгарски е "дѣ̀сен-дѣ̋сна-дѣ̋сно-дѣ̀сни" с Ѣ,
  • и та̀зи промя̋на вероя̀тно се дължѝ на влия̀ние откъм ду̀мата "лѣ̋в".


• Като по̀вечето правила̀ в естѐствените езѝци, я̀товото пра̀вило ѝма мно̀го изключѐния.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти от ру̀ски и от църко̀вно-славя̀нски, не са̨ подвла̀стни на я̀товото пра̀вило.
    
    
    • смѐл, смѐлост, члѐн, члѐнство, крѐпост
    • успѐх: обаче аз успя̋х
    
    
    • Бѐз да мо̀га̨ да го дока̀жа̨, твърдя̨̀, че ру̀ските заѐмки съставля̀ват о̀коло половѝната от рѐчниковия̌т съста̀в на съврѐменния̌т бъ̀лгарски езѝк, като се вклю̀чват нау̀чната терминоло̀гия и междунаро̀дната лѐксика, кога̀то ду̀мите са̨ дошлѝ до бъ̀лгарски през ру̀ски.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти в норматѝвния̌т езѝк от за̀падно-бъ̀лгарски го̀вори.
    
    
    • човѐк (на ѝзток е челя̋к)
  
  
  • При ня̋кои числѝтелни.
    
    
    • двѐ
    • четиритѐ, петтѐ, .. стотѐ
    
    
    • Оба̀че: четиритя̋х, пеття̋х, .. стотя̋х
  
  
  • Глаго̀лните оконча̀ния -хме и -хте не сѐ смя̋тат за мѐки срѝчки.
    
    
    • Успя̋хте ли? - Успя̋хме.


• (.. скрий го подразделът за променливото ѣ ..)  .. към началото ..

---

   ►►   6.3. Употреба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.3. Употреба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѐдните препра̀тки:
  
  
  • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нията с падѐжните оста̀тъци в станда̀ртния̌т бъ̀лгарски езѝк.
  • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.


• В съврѐменния̌т бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика между именѝтелен и винѝтелен падѐж.
• При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употребя̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.


• Ра̀зликата между -А и -Ѫ се забеля̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.


• Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѐща дорѝ в сценѝчната рѐч.


• Това̀ явлѐние се игнорѝра в правопѝсът.
  То̀ не влѝза в езѝковата но̀рма и не тря̋бва да влѝза.


• (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..

---

   ►►   6.4. Вокализмът в правописът  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.4. Вокализмът в правописът  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Целта̀ на то̀зи по̀драздѐл е да се обобщѝ правопѝсът на гла̀сните.
  
  
  • Въпро̀си по правопѝсът се разглѐждат ка̀кто в предѝшните, така̀ и в слѐдващите раздѐли и по̀драздѐли.


• ◄► Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарския̌т езѝк игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Така̀ се пра̀ви ка̀кто в официа̀лните правопѝси, така̀ и в нѐофициализѝраните.
  • В ча̀стност, при всѝчките шест правопѝсни вариа̀нта (Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD), в коѝто а̀з предла̀гам то̀зи о̀черк, се игнорѝра разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарския̌т езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът в сѝлна позѝция.
  • И то̀чно затова̀ по̀драздѐлът за обобща̀ване на правопѝсът е поста̀вен в раздѐлът за вокалѝзмът в сѝлна позѝция.


• ►►  Правопѝсът на гла̀сните в сѝлна позѝция  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът на гла̀сните в сѝлна позѝция  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Евентуа̀лно пра̀вило, че в сѝлна позѝция (под ударѐние) гла̀сните А, Ъ, О, У, Е и И се пиша̨т съотвѐтно с бу̀квите А, Ъ, О, У, Е и И, се усложня̀ва от трѝ изключѐния:
    
    
    • Звукъ̀т Ъ в краесло̀вието поня̋кога се означа̀ва с бу̀квата А. Това̀ ста̀ва в два̀ слу̀чая:
      
      
      • При така̀ нарѐчените непъ̀лни (или кра̀тки) члѐнове за мъ̨̀жки ро̀д едѝнствено число̀, кога̀то кра̀йния̌т съгла̀сен зву̀к -Т от члѐнът -ЪТ е изпу̀сна̨т, и оста̀ващото кра̀йно -Ъ се означа̀ва с бу̀квата А.
        
        
        • Напрѝмер, в официа̀лния̌т правопѝс се пѝше "града̌̀" вместо "градъ̀".
        
        
        • А̀з глѐдам нѝкога да не го̀ изпу̀скам кра̀йното -Т от определѝтелния̌т чл̀н.
        • А ако се нало̀жи да прила̀гам официа̀лния̌т правопѝс, в то̀зи слу̀чай сла̀гам на бу̀квата А̌ диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̌ звучѝ като -Ъ
      
      
      • В мно̀го глаго̀лни завъ̀ршъци звукъ̀т Ъ съ̨̀що така̀ се означа̀ва с бу̀квата А̨.
        
        
        • Напрѝмер: аз чета̨, тѣ̀ яда̨т.
        
        
        • В тѐзи слу̀чаи па̀к сла̀гам диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̨ звучѝ като Ъ. Дру̀г диакритѝчен зна̀к.
        
        
        • В едѝн от правопѝсните вариа̀нти, в коѝто то̀зи о̀черк се предла̀га - във вариа̀нтът ѢѪ-БЪ, в тези слу̀чаи се по̀лзва бу̀квата Ѫ̨: аз четѫ̨, тѣ̀ ядѫ̨т.
      
      
      • Традѝцията звукъ̀т Ъ в краесло̀вието поня̋кога да се означа̀ва с бу̀квата А е възнѝкна̨ла прѐз 19-ти вѐк порадѝ слѐдните припокрѝващи се причѝни:
        
        
        • Не са̨̀ зна̀ели с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
        
        
        • Изпо̀лзването на бу̀квата Ъ като глухоня̋м "твёрдый зна̀к" в краесло̀вието.
        
        
        • Русофѝлия, сърбома̀ния, гръкома̀нщина, туркофо̀бия.
          
          
          • Ня̋кои счѝтали, че бъ̀лгарския̌т език бѝл придобѝл звукъ̀т Ъ под ту̀рско влия̀ние.
          • Това̀, разбѝра се, не ѐ вя̋рно - то̀зи зву̀к ни е славя̀нско наслѐдство.
      
      
      • В мо̀ите правопѝсни вариа̀нти BG и BGD, коѝто се основа̀ват на латѝницата, а нѐ на кѝрилицата, звукъ̀т Ъ вѝнъ̨ги се означа̀ва с бу̀квата U и нѝкога с A.
    
    
    • По традѝция йотѝраните гла̀сни се означа̀ват с дру̀ги специа̀лни бу̀кви.
      
      
      • На йотѝраните гла̀сни им е посветѐн отдѐлен раздѐл в то̀зи о̀черк.
      
      
      • Вероя̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
      • В процѐсът на препѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
      
      
      • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐя е реализѝрана половинча̀то.
        
        
        • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
        • Но ня̋маме бу̀кви за {ЙО} и {IЪ}, а ну̀жда от такѝва ѝмаме.
        • Русна̀ците не са̨̀ ни измѝслили.
        
        
        • За {ЙО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
        • Мъ̨ча̨ се да възстановя̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Йо̀та без то̀чка", за да се пѝше {ЙО} вместо {ЙО} и {ЬО}.
        
        
        • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
    
    
    • Явлѐнието "промѐнливо Ѣ" е присъ̨̀що на бъ̀лгарския̌т езѝк и заслужа̀ва да ѝма ня̋какво отражѐние в правопѝсът.
      
      
      • За това̀ явлѐние прочетѐте в предѝшния̌т по̀драздѐл.
      
      
      • Спря̀мо явлѐнието "промѐнливо Ѣ̋" правопѝсът мо̀же да бъ̨̀де:
        
        
        • я̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
        • я̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квите Я и Е според норматѝвното я̀кавско произношѐние); и
        • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
        
        
        • И при трѝте типа правопѝс са̨ възмо̀жни уточнѐния с диакритѝчни зна̀ци.
      
      
      • Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс предѝ 1945 е бѝл я̀тов, а сега е я̀кавски.
      
      
      • От шесттѐ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се предла̀гат за този очерк и за дру̀гите ми публика̀ции в blogspot:
        
        
        • я̀тови са̨ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
        • я̀кавски е ОФ-БЪ; и
        • ѐкавски са̨ J-БЪ, BG и BGD.
    
    
    • Употрѐбата на ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ се игнорѝра в правопѝсът - във всѝчки правопѝсни вариа̀нти, освѐн в ня̋кои неофициализѝрани такѝва от 19-ти век.
  
  
  • Като заключѐние: Освѐн шесттѐ осно̀вни кѝрилски бу̀кви А, Ъ, О, У, Е и И за шесттѐ осно̀вни гла̀сни в сѝлна позѝция, в употрѐба са̨ и слѐдните допълнѝтелни кѝрилски бу̀кви:
    
    
    • Ю: Употребя̀ва се за йотѝрано У.
    
    
    • Я: Употребя̀ва се за йотѝрани А и Ъ.
    
    
    • Ѣ: В официа̀лния̌т правопѝс до 1945 и в мо̀ите правопѝсните вариа̀нти Е-БЪ и ЕЪ̨-БЪ та̀зи бу̀ква се употребя̀ва на мя̋стото на ста̀рата гла̀сна Ѣ, като така̀ се да̀ва ѝзраз на явлѐнието "промѐнливо Ѣ". Тѐзи правопѝсни вариа̀нти се класифицѝрат като я̀тови.
    
    
    • Ѫ: В официа̀лния̌т правопѝс до 1945 и в мо̀ите правопѝсните вариа̀нти Е-БЪ, ЕЪ̨-БЪ и J-БЪ та̀зи бу̀ква се употребя̀ва вместо буквата Ъ за гла̀сната Ъ, кога̀то та̀зи гла̀сна ѝма ю̀сов произхо̀д.
      
      
      • Това̀ е подро̀бно опѝсано по та̀зи препра̀тка.
      
      
      • При ня̋кои по̀-ста̀ри правопѝсни вариа̀нти отпредѝ стотѝна и по̀вече годѝни вся̋ка гла̀сна Ъ се е означа̀вала с бу̀квата Ѫ, а сама̀та бу̀ква Ъ се е употребя̀вала са̀мо като "твёрдый зна̀к" в краесло̀вието.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий го подразделът за правописът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът на гла̀сните в сла̀ба позѝция  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът на гла̀сните в сла̀ба позѝция  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ка̀кто бѐ изтъ̀кна̨то по̀-го̀ре, всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарския̌т езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът в сѝлна позѝция и игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Следова̀телно, произношѐнието на гла̀сните в сла̀ба позѝция не мо̀же да слу̀жи за здра̀ва осно̀ва при опредѐляне на правопѝсът им.
    
    
    • А ли да напѝшем или Ъ?
    • О ли да напѝшем или У?
    
    
    • Такѝва въпро̀си ни се нала̀га чѐсто да си зада̀ваме.
  
  
  • Правопѝсът на гла̀сните в сла̀ба позѝция се разглѐжда в трѝте по̀драздѐла на раздѐлът за вокалѝзмът в сла̀ба позѝция.
  
  
  • .. скрий го подразделът ..  (.. скрий го подразделът за правописът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• (.. скрий го вокализмът в правописът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Вокализмът в слаба позиция  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Вокализмът в слаба позиция

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

• Разлѝчието на вокалѝзмът в сла̀ба позѝция от вокалѝзмът в сѝлна позѝция поня̋кога се нарѝча "реду̀кция на неуда̀рените гла̀сни" или "вока̀лна реду̀кция".
  
  
  • "Реду̀кция" означа̀ва понѐ двѐ неща̀:
    
    
    • Намалѐн (редуцѝран) е бро̀я̌т на разпознава̀емите гла̀сни в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Докато в сѝлна позѝция се разпозна̀ват шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И),
      • в сла̀ба позѝция се разпозна̀ват по̀-ма̀лко.
    
    
    • Намалѐна (редуцѝрана) е сѝлата, с коя̀то се произна̀сят гла̀сните в сла̀ба позѝция, ..
      
      
      • и така̀ ня̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝция промѐнят ка̀чеството си.


• Реду̀кцията на неуда̀рените гла̀сни представля̀ва съвку̀пност от трѝ явлѐния, коѝто ще бъ̨̀да̨т разглѐдани последова̀телно.
  
  
  • ▼▼  1. Съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция.
  • ▼▼  2. Съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝция.
  • ▼▼  3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.

---

   ►►   7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиция  (.. покажи я̨ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиция  (.. скрий я̨ ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция - е повсемѐстно в съврѐменния̌т ни езѝк и бѝ слѐдвало да се призна̀е за нормативно. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция - е повсемѐстно в съврѐменния̌т ни езѝк и бѝ слѐдвало да се призна̀е за нормативно. (.. скрий ..) 
  
  
  • Да влѐзе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбниците по бъ̀лгарски езѝк за чужденцѝ.
    
    
    • Тъ̀й като мно̀го от чужденцѝте, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затрудня̀ва звукът Ъ, то̀ препоръ̨̀чвам я̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция то̀й съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоя̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝция.


• ◄►  В сла̀ба позѝция гла̀сните А и Ъ не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещите, нито слу̀шащите.
  
  
  • Гово̀рещия̌т не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀ся А или Ъ или нѐщо между А и Ъ.
  • Това̀ е допустимо в речта̀ и не завѝси от правопѝсът.
  
  
  • Слу̀шащите при възприѐмане на смѝсълът на речта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝция е произнѐсено А или Ъ или нѐщо между А и Ъ.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝция произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐрий коя̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата А или ня̋коя от бу̀квите Ъ или Ѫ.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като А, и като Ъ, и като нѐщо неопределѐно между̀ А и Ъ, бѐз значѐние. Но правопѝсът е определѐн.
  
  
  • Пра̀вило_1. Най-ва̀жното пра̀вило. Ако то̀ мо̀же да се прило̀жи, дру̀гите правила̀ не важа̨̀т.
    
    
    • Ако в ня̋коя фо̀рма на съ̨̀щата ду̀ма гла̀сната изчѐзва от птоизношѐнието, зна̀чи та̀зи гла̀сна произхо̀жда от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примери:
      
      
      • добро̀, о̀стро, ѐдро, дъ̀лго => добъ̀р, о̀стър, ѐдър, дъ̀лъг
      • Димѝтре! Пѐтре! => Димѝтър, Пѐтър.
      • Ко̀лко мѐтра е дъ̀лго? - Ня̋мам мѐтър да го измѐря̨.
      • Комунѝзмът и нацѝзмът са̨ вѝдове фашѝзъм. Комунѝзъм и нацѝзъм са̨ всѐ проя̀ви на фашѝзмът.
    
    
    • Ако ме мо̀жете да намѐрите сло̀вофо̀рма с изпа̀дна̨ла гла̀сна, това̀ не означа̀ва, че тря̋бва непрѐменно да се пѝше бу̀ква А или бу̀ква Ѫ. Ѝма и дру̀ги правила̀ надо̀лу.
  
  
  • Пра̀вило_2.
    
    
    • Потъ̨рсѐте фо̀рма на съ̨щата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѐто гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же коя̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примери:
      
      
      • Бъ̀лгари => Бълга̀рия.
      • Ду̀мам ти, дъ̀ще, сѐщай се, сна̀хо! => дъщеря̀, снаха̀.
      • С това̀ обръщѐние се обръ̀щаме към цѐлия̌т наро̀д.
      • Преградѝха̨ пъ̨̀тя̌т на говѐдата с прегра̀ди.
  
  
  • Пра̀вило_3.
    
    
    • В завършъците на ду̀мите - в наста̀вките и в оконча̀нията, не сѐ пиша̨т бу̀квите Ъ и Ѫ.
    • Изключѐния:
      
      
      • Определѝтелния̌т члѐн за мъ̨̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ се пѝше Ъ.
      
      
      • В правопѝсните вариа̀нти ЕЪ̨-БЪ, BG и BGD глаго̀лните завъ̀ршъци се пиша̨т с етимологѝчното си Ѫ.
  
  
  • Пра̀вило_4.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в украѝнски на това̀ мя̋сто се чу̀ва О или в ру̀ски се пѝше О, то̀ гла̀сната произхо̀жда от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примери:
      
      
      • *сос, *вов => със, във.
      • *Вардарот => Вардарът.
      • [рус] сочинение => съчинѐние.
  
  
  • Пра̀вило_5.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в сръ̀бски или в ру̀ски или в украѝнски на това̀ мя̋сто се чу̀ва У, то̀ гла̀сната произхо̀жда от Ѫ и се пѝше с бу̀квата Ѫ или с бу̀квата Ъ, ако ня̋ма бу̀ква Ѫ на разположѐние.
    • Примери:
      
      
      • [рус] гудеть => гъ̨ду̀лка, гъ̨дула̀р.
  
  
  • Ако ня̋ма приложѝмо пра̀вило.
    
    
    • Правопѝсът се опредѐля по етимоло̀гията на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мна̨ло на съставѝтелите на правопѝсния̌т рѐчник.
    
    
    • По традѝция от 19-ти век се предпочѝта бу̀квата А.
    • Докъм среда̀та на 19-ти век грамо̀тните хо̀ра у на̀с не зна̀ели с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
    
    
    • Голя̋м проблѐм са̨ ту̀рските ду̀ми, придобѝли гра̀жданственост у на̀с предѝ въвѐждането на съврѐменната ту̀рска пѝсменост.
  
  
  • Забелѐжки.
    
    
    • Ако бу̀квата Ѫ е достъ̨̀пна за употрѐба, тя̀ се пѝше вместо бу̀квата Ъ в определѐни слу̀чаи, ка̀кто е опѝсано по та̀зи препра̀тка.
    
    
    • Ако гла̀сната е йотѝрана - IА или IЪ, едѝнствената кѝрилска бу̀ква в налѝчност е Я.
    • Сла̀гам ѝ диакритѝчен знак, ако тя̀ означа̀ва IЪ.
  
  
  • (.. скрий ги правописните неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѐл. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѐл. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ста̀ва ду̀ма за явлѐнието "съвпадане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция".
  
  
  • Докъм среда̀та на 19-ти век грамо̀тните хо̀ра у на̀с не зна̀ели с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
  • И това̀ явлѐние ограничѝло ну̀ждата от бу̀ква за звукъ̀т Ъ са̀мо до слу̀чаите, кога̀то на гла̀сната па̀да ударѐние.
  • В сла̀ба позѝция на гла̀сната мо̀жело да се мѝне с бу̀ква А.
  
  
  • И досега̀ в завъ̀ршъците на ду̀мите - в наста̀вките и в оконча̀нията, звукъ̀т Ъ се белѐжи с бу̀квата А.
  • И та̀зи правопѝсна анома̀лия се прила̀га и в сѝлна позѝция.
  
  
  • И о̀ще нѐщо. Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, по традѝция йотѝраните гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
  • В сѝлна позѝция са̨ ну̀жни две бу̀кви: за IA и за IЪ.
  • В сла̀ба позѝция е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, която е в налѝчност - бу̀квата Я.
  • И като резулта̀т, бу̀квата Я се изпо̀лзва и за два̀та дифто̀нга - за IA и за IЪ, и в сѝлна позѝция.


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝма прѝмери за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝция (обръщѐние - обращѐние).
    
    
    • Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът - тѐзи ду̀ми звуча̨̀т една̀кво.
    • Тѐзи прѝмери са̨ съвсѐм малобро̀йни, че да ѝмат значѐние.
    
    
    • Ду̀ми с една̀кво звучѐне и с разлѝчно значѐние се нарѝчат омонѝми.
    • Във всѐки естѐствен езѝк такѝва ду̀ми ѝма мно̀го.
    
    
    • В то̀зи конкрѐтен слу̀чай та̀зи омонѝмия е изку̀ствена.
  
  
  • Но се слу̀чва явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѐл, да създа̀ва естѐствени омонѝми.
    
    
    • Вземѝ ги два̀та но̀жа!
      • Бро̀йна фо̀рма. Етимологѝчно: но̀жа
    
    
    • Вземѝ го но̀жа̌!
      • Члену̀вана фо̀рма, съкратѐна от но̀жът. Етимологѝчно: но̀жъ
    
    
    • Контѐкстът вѝнъ̨ги ще помо̀гне да се различа̨̀т такѝва двѐ фо̀рми.
  
  
  • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀.
    
    
    • На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха.
    • Сега̀ пѝшем снаха̀,
    • понѐже гла̀сната под ударѐние във вокатѝв звучѝ А: сна̀хо!


• ►►  Мо̀й комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заключѐние на по̀драздѐлът. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Мо̀й комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заключѐние на по̀драздѐлът. (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ ня̋ма да ста̀не ду̀ма)
  
  
  • Пъ̀рво, то̀чка 1.
    
    
    • Ѝмайте пред вѝд, че на̀шия̌т бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀сните А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
    • Ако не ѐ под ударѐние, ня̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀теля̌т ня̋ма да объ̀рне внима̀ние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 2.
    
    
    • В бъ̀лгарския̌т езѝк чѐсто се срѐща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
    
    
    • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък. Спрѐте да четѐте и си починѐте, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѐки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 3.
    
    
    • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът се произна̀ся IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът тя̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни ня̋ма дру̀га подходя̀ща бу̀ква (русна̀ците не са̨̀ ни измѝслили).
    • Повя̋рвайте ми, че е ра̀но за прѝмери.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 4.
    
    
    • Тря̋бва да Ви ста̀не я̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоя̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тя̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀на̨лите слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝжда до̀ста стра̀нно на русна̀ците.
    
    
    • Спомнѐте си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀я, ня̋ма значѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 5.
    
    
    • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът се пѝша̨т с А, но според правого̀ворът тря̋бва да се чу̀ва Ъ.
      И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 6.
    Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за коя̀то по-го̀ре ста̀на̨ ду̀ма, че я̨ отбеля̋зваме с бу̀квата Я, не се срѐща в ко̀рените на бъ̀лгарските ду̀ми, а са̀мо в кра̀я̌т на ду̀мите.
    
    
    • При местоимѐнията Я̨ и НЀЯ̨.
    
    
    • При члену̀ваните фо̀рми за мъ̨̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ДЕНЯ̌̀Т, ДЕНЯ̌̀, СЪНЯ̌̀Т, СЪНЯ̌̀, сѝния̌т, бѐлия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
      (при прѝмерите с ма̀лки бу̀кви произношѐнието ня̋ма значѐние, понѐже позѝцията е безуда̀рна).
    
    
    • При редѝца оконча̀ния при сѝлните глаго̀ли:
      СЕДЯ̨̀ СЕДЯ̨̀Т ВЪРВЯ̨̀ ВЪРВЯ̨̀Т ДЕЛЯ̨̀ ДЕЛЯ̨̀Т СПЯ̨̀ СПЯ̨̀Т КРОЯ̨̀ КРОЯ̨̀Т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т съ̨̀дя̨ съ̨̀дя̨т
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
    Слу̀чаите, кога̀то според правопѝсът се пѝше А, но според правого̀ворът тря̋бва да се чу̀ва Ъ, са̨ аналогѝчни на то̀чка 6.
    
    
    • При члену̀ваните фо̀рми за мъ̨̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ГРАДА̌̀ (сравнете с ГРАДЪ̀Т: ГРАДА̌̀ тря̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀дна̨лото кра̀йно Т)
      НОСА̌̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБА̌̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДА̌̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговора̌ (о̀тговорът)
    
    
    • При редѝца оконча̀ния при сѝлните глаго̀ли:
      ЛЕЖА̨̀ ЛЕЖА̨̀Т ГРЕША̨̀ ГРЕША̨̀Т ПРЕДА̨̀ ПРЕДА̨̀Т ЗОВА̨̀ ЗОВА̨̀Т ще УМРА̨̀ ще УМРА̨̀Т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝша̨ пѝша̨т
    
    
    • При оконча̀нието за мѝна̨ло врѐме -ХА̨ (то̀ е вѝнъ̨ги нѐударено, тъ̀й че практѝчески ня̋ма значѐние):
      пѝсаха̨ но̀сеха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 8.
    
    
    • Слу̀чаите, кога̀то според правопѝсът се пѝше А или Я, но според правого̀ворът тря̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лните оконча̀ния, глѐдам да ги отбеля̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
      
      седя̨̀ седя̨̀т съ̨̀дя̨ съ̨̀дя̨т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т вървя̨̀ вървя̨̀т деля̨̀ деля̨̀т спя̨̀ спя̨̀т кроя̨̀ кроя̨̀т лежа̨̀ лежа̨̀т греша̨̀ греша̨̀т преда̨̀ преда̨̀т зова̨̀ зова̨̀т пѝша̨ пѝша̨т ще умра̨̀ ще умра̨̀т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝсаха̨ но̀сеха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 9.
    
    
    • Кога̀то в члѐнът за мъ̨̀жки ро̀д едѝнствено число̀ тря̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀ре да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
      деня̌̀т съня̌̀т сѝния̌т, бѐлия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
    
    
    • Тъ̀й като глѐдам вѝнъ̨ги да пѝша̨ кра̀йното Т от члѐнът за мъ̨̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако ня̋кой предпочѝта.
    
    
    • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
      
      
      • Светлинѝте на градъ̀т
      • Светлинѝте на градъ̀
      • Светлинѝте на града̌̀
  
  
  • (.. скрий го коментарът ми от 2018-11-14 ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го подразделът за гласните А и Ъ в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   7.2. Гласната О=У в слаба позиция  (.. покажи я̨ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.2. Гласната О=У в слаба позиция  (.. скрий я̨ ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝция - е повсемѐстно в съврѐменния̌т ни езѝк. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝция - е повсемѐстно в съврѐменния̌т ни езѝ. (.. скрий ..) 
  
  
  • Да влѐзе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбниците по бъ̀лгарски езѝк за чужденцѝ.
    
    
    • Ако русна̀ци у̀ча̨т български и не мо̀га̨т да произнеса̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝция, мо̀жете да ги посъвѐтвате да ка̀зват У вместо О.


• ◄►  В сла̀ба позѝция гла̀сните О и У не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещите, нито слу̀шащите.
  
  
  • Гово̀рещия̌т не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀ся О или У или нѐщо между О и У.
  • Това̀ е допустимо в речта̀ и не завѝси от правопѝсът.
  
  
  • Слу̀шащите при възприѐмане на смѝсълът на речта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝция е произнѐсено О или У или нѐщо между О и У.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝция произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐрий коя̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата О или бу̀квата У.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като О, и като У, и като нѐщо неопределѐно между̀ О и У, бѐз значѐние. Но правопѝсът е определѐн.
  
  
  • Пра̀вило.
    
    
    • Потъ̨рсѐте фо̀рма на съ̨щата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѐто гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же коя̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примери:
      
      
      • Умо̀ра => уморѐн.
      • Сму̀т => смутѐн.
  
  
  • Ако пра̀вилото не мо̀же да се прило̀жи.
    
    
    • Правопѝсът се опредѐля по етимоло̀гията на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мна̨ло на съставѝтелите на правопѝсния̌т рѐчник.
    
    
    
    • Голя̋м проблѐм са̨ чу̀ждите ду̀ми.
  
  
  • Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, по традѝция йотѝраните гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
    
    
    • В сѝлна позѝция са̨ ну̀жни две бу̀кви: за ЙО и за IУ.
    • Налѝчна е бу̀квата Ю за IУ.
    
    
    • В сла̀ба позѝция е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, която е в налѝчност - бу̀квата Ю.
    
    
    • В официа̀лния̌т правопѝс и в сѝлна и в сла̀ба позѝция се различа̀ват както нейотѝраните О и У, така и йотѝраните ЙО/ЬО и Ю.
    
    
    • Мно̀го турцѝзми е приѐто да се пиша̨т с Ю вместо с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
    
    
    • Мъ̨ча̨ се да възстановя̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Йо̀та без то̀чка", за да се пѝше {ЙО} вместо {ЙО} и {ЬО}.
  
  
  • (.. скрий ги правописните неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ду̀мата блѝзо слѐдва да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв.
    Но езѝкът ни в сла̀ба позѝция не различа̀ва О и У,
    и в правопѝсът е попа̀дна̨ла фо̀рмата блѝзо.
    В слу̀чая̌т ѝма, разбѝра се, влия̀ние и от нарѐчието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
  
  
  • Ако ду̀мата кокѝче я̨ напѝшем кукѝче,
    етимоло̀гията ӥ ще ни се изяснѝ.
    Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто
    момѝче е умалѝтелно от мома̀ и
    сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀.
    Цвѐтето кокѝче е нарѐчено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
  
  
  • Явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝция" пора̀жда омонѝмия в по̀-голя̋ма стѐпен, отко̀лкото това̀ пра̀ви явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция", опѝсано в предѝшния̌т по̀драздѐл.
    
    
    • Ду̀ми, коѝто ѝмат разлѝчно значѐние и се пѝша̨т разлѝчно, но звуча̨т една̀кво.
    
    
    • Ока̀зва влия̀ние. Ука̀зва посо̀ката.
    
    
    • По пъ̨̀тя̌т за Чѐрни връ̀х тѐ чѐсто омаля̋ваха̨ и спѝраха̨ за почѝвка.
    • Дрѐшките на детѐто бъ̀рзо му омаля̋ваха̨.
    • На чертѐжите дета̀йлите се умаля̀ваха̨ в маща̀б едно̀ към дѐсет.


• ◄►  (.. скрий го подразделът за гласните О и У в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   7.3. Гласните И и Е в слаба позиция  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.3. Гласните И и Е в слаба позиция  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ►►  Тѐзи слу̀чаи са̨ на̀й-сло̀жни за описа̀ние. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Тѐзи слу̀чаи са̨ на̀й-сло̀жни за описа̀ние. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝменно порадѝ това̀ и запо̀чна̨х то̀зи о̀черк.
  • Не съ̀м сѝгурен, че ка̀зусът ще го реша̨̀.


• ►►  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѐ се намѝраме. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѐ се намѝраме. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Гла̀сната е И или Е.
  • Тя е в сла̀ба позѝция - бѐз ударѐние.
  • Гла̀сната е произнѐсена като гла̀сна - срѝчката не ѐ пропусна̨та,
    ка̀кто се слу̀чва поня̋кога в бъ̀рза или ленѝва реч.


• ►►  Лѐка попра̀вка на правопѝсът, за да стъ̨̀пим на нѐго. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Лѐка попра̀вка на правопѝсът, за да стъ̨̀пим на нѐго. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • По правопѝсът на ду̀мата за̀ек подравня̀ваме
    ду̀мите със схо̀дно звучѐне
    па̀ек (вместо па̀як),
    пу̀ек (вместо пу̀як) и
    по̀ес (вместо по̀яс).
  • ка̀кто и съотвѐтните произво̀дни думи:
    па̀ежина (вместо па̀яжина).
  
  
  • Стъ̨̀пваме на така̀ попра̀вения̌т правопѝс.
  
  
  • Съсредоточа̀ваме се на бу̀квите И и Е,
  • без да изпу̀скаме от по̀глед бу̀квата Я
  
  
  • и без да забра̀вяме, че гла̀сната е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние).
  
  
  • С наложѝтелната забелѐжка, че в то̀зи контѐкст бу̀квата Ѣ, коя̀то а̀з изпо̀лзвам, е равносѝлна на бу̀квата Е.
  
  
  • (.. скрий го правописът и поправките му ..)  (.. свий го подразделът ..) 


• ►►  Да го отмѐтнем стабѝлното И. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да го отмѐтнем стабѝлното И. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Всѐ па̀к, да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сна, коя̀то е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние) и коя̀то е произнѐсена.
  
  
  • Въ̀преки че е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние), стабѝлното И не промѐня ка̀чеството си, не мо̀же да клонѝ прѝмерно към Е.
  
  
  • Стабѝлното И се белѐжи с бу̀квата И
  • и вся̋ка гла̀сна, коя̀то правопѝсно се белѐжи с бу̀квата И, е стабѝлно И.
    
    
    • Това̀ твърдѐние е са̀мо предположѐние.
    
    
    • Не мо̀га да намѐря̨ прѝмери за гла̀сна в сла̀ба позѝция, коя̀то се белѐжи с с бу̀квата И и коя̀то да не ѐ стабѝлно И.
    
    
    • Но не бѝх се учу̀дил, ако такѝва прѝмери се намѐрят.
    • Те ще бъ̨̀да̨т изключѐния от пра̀вилото.
  
  
  • (.. скрий го стабилното И ..)  (.. свий го подразделът ..) 


• ►►  Слѐд като сме го отмѐтна̨ли стабѝлното И, (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀сните, отбеля̋звани с бу̀квите Е или Ѣ.
• ▼▼  Слѐд като сме го отмѐтна̨ли стабѝлното И, (.. скрий ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀сните, отбеля̋звани с бу̀квите Е или Ѣ.
  
  
  • Да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сни, коѝто са̨ в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние) и коѝто са̨ произнѐсени.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квите Е и Ѣ са̨ равносѝлни.
  
  
  • И бу̀квата Я не бѝва да я̨ изпу̀скаме от по̀глед.


• ►►  Наблюда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝция: (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • Е, клоня̀що към IЪ, коѐто ще отбеля̋звам с буквата Э, и
  • Е, клоня̀що към И, коѐто ще отбеля̋звам с буквата Є.
• ▼▼  Наблюда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝция: (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Е, клоня̀що към IЪ, коѐто ще отбеля̋звам с бу̀квата Э, и
  • Е, клоня̀що към И, коѐто ще отбеля̋звам с бу̀квата Є.
  
  
  • Ка̀к да запо̀мним бу̀квите Э и Є?
    
    
    • Э (Э оборо̀тное, обра̀тно Э) е бу̀ква от ру̀ската а̀збука.
    • Є е бу̀ква от украѝнската а̀збука. За на̀с това̀ е една̀ от фо̀рмите на бу̀квата Е, но не ѐ така̀ за украѝнците.
    
    
    • До̀ста славя̀нски гла̀сни на украѝнски езѝк се промѐнят в I: моя̌т кон => мiй кiнь.
    
    
    • Затова̀ украѝнската бу̀ква Є е избра̀на да означа̀ва клоня̀щата към И гла̀сна Е,
    • а дру̀гата гла̀сна - та̀зи клоня̀ща към IЪ, се означа̀ва с ру̀ската бу̀ква Э.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квите Е и Ѣ са̨ равносѝлни.
    
    
    • Всѐ па̀к, за пълнота̀ на изложѐнието, кога̀то бу̀квата Ѣ се замѐства от Э или Є,
    • сла̀гам им чертѝчка отго̀ре: Є̄є̄ Э̄э̄.
    • Чертѝчката нѝщо дру̀го не зна̀чи, освен че норма̀лно та̀м пѝша̨ Ѣ, а не Е.
  
  
  • (.. скрий ги двете гласни Э и Є ..)  (.. свий го подразделът ..) 


• ►►  Въпро̀си бѐз о̀тговор. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Въпро̀си бѐз о̀тговор: (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Наблюда̀ва ли се гла̀сна "стабѝлно Е"?
    
    
    • Мо̀же бѝ ѝма в редѝца чу̀жди ду̀ми.
    • Оба̀че в раздѐлът за ударѐнието за такѝва ду̀ми е обявѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
  
  
  • Наблюда̀ва ли се гла̀сна, коя̀то мо̀же да е ту̀ Э, ту̀ Є?
    
    
    • Възмо̀жно е поня̋кога да ѝма колеба̀ние между̀ Э и Є.
  
  
  • Тъ̨̀рся̨т се прѝмери.
    
    
    • И да се намѐря̨т прѝмери, това̀ ще бъ̨̀да̨т изключѐния от правила̀та.
    
    
    • С дру̀ги думи, тъ̨̀рся̨т се ко̀нтра-прѝмери -
    • ко̀нтра-прѝмери на правила̀та, коѝто слѐдват.
  
  
  • И оста̀ва да се формулѝрат правила̀ кога е Э и кога е Є.
  
  
  • (.. скрий ги въпросите без отговор ..)  (.. свий го подразделът ..) 


• ►►  О̀ще за естество̀то на гла̀сните Э и Є. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  О̀ще за естество̀то на гла̀сните Э и Є. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Докато слу̀чаите, опѝсани в по̀драздѐлите А=Ъ и О=У в сла̀ба позѝция, са̨ про̀сти и симетрѝчни, слу̀чая̌т с гла̀сната Е съвсѐм не ѐ такъ̀в.
  
  
  • Гла̀сната Є е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то Е мо̀же да си изменѝ ка̀чеството и да се приближѝ максима̀лно до И.
    
    
    • Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, това̀ явлѐние не ѐ симетрѝчно.
    • Гла̀сната И е стабѝлна, дорѝ в сла̀ба позѝция, и не мо̀же да клонѝ към Е.
  
  
  • Гла̀сната Э е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то Е мо̀же да си изменѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ.
    
    
    • В светлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция", опѝсано в по̀драздѐл ня̋къде наго̀ре, мо̀же да се дадѐ по̀-то̀чна формулиро̀вка:
      
      
      • Гла̀сната Э е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то тя̀ мо̀же да си изменѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или пък на IА.
    
    
    • Зарадѝ гла̀сната Э като реализа̀ция на Е, официа̀лния̌т правопѝс чѐсто предпочѝта бу̀квата Я вместо бу̀квата Е:
      
      па̀як (вместо па̀ек),
      пу̀як (вместо пу̀ек) и
      по̀яс (вместо по̀ес).
    
    
    • Тъ̀й като съгла̀сната Йот се гу̀би слѐд съгла̀сна Ш-Ж-Ч-Џ, то̀ мо̀же да се ка̀же, че слѐд Ш-Ж-Ч-Џ гла̀сната Э е реализа̀ция на Е, коя̀то мо̀же максима̀лно да се доближѝ до Ъ (или до А).
  
  
  • Мо̀же да се предполо̀жи, че доско̀ро езѝкът ни е различа̀вал двѐте гла̀сни Е и Ѣ.
    
    
    • В сѝлна позѝция това̀ се изразя̀ва в явлѐнието "промѐнливо Ѣ̋",
    • а в сла̀ба позѝция - в гла̀сните Є и Э.
  
  
  • Съ̨̀що така̀, гла̀сната Э мо̀же да бъ̨̀де и реализа̀ция на IА в сла̀ба позѝция.
    
    
    • В светлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция", в сла̀ба позѝция съвпа̀дат и йотѝраните гла̀сни IА и IЪ.
    • В светлина̀та на предположѐнието, че в езѝкът ни доско̀ро е съ̨ществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сяна по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝха̨ билѝ обяснѝми рѐдките слу̀чаи, когато йотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѐз гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѐз Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмер: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѐте: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмер: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
  
  
  • (.. скрий го естество̀то на гла̀сните Э и Є ..)  (.. свий го подразделът ..) 


• ►►  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка. (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ако гла̀сната Е е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, то̀ тя̀ се реализѝра като Э.
    
    
    • Да се реализа̀ра като Э означа̀ва, че гла̀сната Е в сла̀ба позѝция мо̀же да изменѝ ка̀чеството си и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или на IА.
      
      
      • Ако е след Ш-Ж-Ч-Џ, то тя̀ мо̀же да заприлѝча на Ъ или на А.
    
    
    • Срѝчката е затво̀рена, ако завъ̀ршва на съгла̀сна.
      
      
      • В ста̀ро-славя̀нския̌т езѝк ня̋мало затво̀рени срѝчки.
      • Такѝва се появѝли слѐд изпа̀дането на сла̀бите ѐрове.
      • Разлѝчните славя̀нски езѝци по разлѝчен на̀чин, със съпъ̨̀тстващи "стра̀нни" явлѐния, преживѐли поя̀вата на затво̀рени срѝчки.
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмери:
    
    
    • Мо̀га̨т ли са се намѐря̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, коя̀то да се реализѝра чрез Є, т.е. да клонѝ към И?
      
      
      • Да: глаго̀лните фо̀рми на -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и на -ем (1-во лицѐ мн.ч.).
        
        
        • Тѝ мо̀жєш да се въ̀рнєш.
        • Нѝе мо̀жєм да се въ̀рнєм.
      
      
      • Дру̀ги такѝва прѝмери бѝха̨ билѝ прѝзнак за ру̀ски акцѐнт.
    
    
    • Мо̀га̨т ли са се намѐря̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, коя̀то да се реализѝра като стабѝлно Е, коѐто не измѐня ка̀чеството си?
      
      
      • Такѝва прѝмери се намѝрат сред чу̀ждите ду̀ми.
      
      
      • В раздѐлът за ударѐнието за такѝва ду̀ми е обявѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
        
        
        • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, Елѝзабе́т, Ма̀ргаре́т, Бу̀дапе́ща.
  
  
  • Прѝмери:
    
    
    • Прѝмерите са̨ бана̀лни. Интерѐсни бѝха̨ билѝ ко̀нтра-прѝмерите.
    
    
    • про̀лэ̄т, ѐсэн, мѣ̋сэц, про̀лэ̄тэн, ѐсэнэн
    • пъ̀лэн, пра̀зэн, плъ̀тэн, чѐрэн, бѣ̀лэн
    • у̀сэ̄т, за̀вэ̄т, бо̀лэ̄ст, бо̀лэн, умѝслэн
    • вчѐрашэн, днѐшэн, у̀трэшэн, годѝшэн, сезо̀нэн
    • па̀эк, пу̀эк, по̀эс
  
  
  • (.. скрий го правилото за затворената сричка ..)  (.. свий го подразделът ..) 


• ►►  Разширѐние на обхва̀тът на го̀рното пра̀вило. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Разширѐние на обхва̀тът на го̀рното пра̀вило. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Да припо̀мня̨ го̀рното пра̀вило:
    
    
    • Обхва̀тът му е всѝчки затво̀рени срѝчки.
    
    
    • Кога̀то то̀ важѝ, гла̀сната Е в сла̀ба позѝция се реализѝра като Э.
  
  
  • Да се разширѝ обхва̀тът на го̀рното пра̀вило означа̀ва да се ка̀же кога̀ в отво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра като Э.
    
    
    • Защо̀то обхва̀тът на го̀рното пра̀вило мо̀же да се разширѝ са̀мо към отво̀рените срѝчки.
  
  
  • И тъ̀й, кога̀ гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в отво̀рена срѝчка се реализѝра като Э,
    
    
    • така̀ че да променѝ ка̀чеството си и да заприлѝча на IЪ или на IА,
    • а след Ж-Ч-Ш-Џ - на Ъ или на А?
    
    
    • Наблюда̀ват се два̀ слу̀чая.
  
  
  • Пъ̀рви слу̀чай.
    
    
    • Ако понѐ в една̀ словофо̀рма или сро̀дна ду̀ма гла̀сната Е се реализѝра като Э, то̀ тя̀ запа̀зва това̀ си сво̀йство във всѝчки словофо̀рми и сро̀дни ду̀ми, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Прѝмери:
      
      
      • ко̀рэн => ко̀рэнът, ко̀рэни, корэнѝща
      • про̀лэ̄т => про̀лэ̄ти, про̀лэ̄тэн, запролэ̄тѝ се
      • умѝслэн => умѝслэна, умѝслэни
      • прѝмэ̄р => прѝмэ̄рни
      • па̀эк, пу̀эк, по̀эс => па̀эжина, па̀эци, пу̀эци, по̀эси
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмери:
      
      
      • .. тъ̨̀рся̨т се такѝва ..
  
  
  • Вто̀ри слу̀чай.
    
    
    • Ако гла̀сната Е етимологѝчески произлѝза от ста̀ро-бъ̀лгарската (ста̀ро-славя̀нската) гла̀сна Ѣ, то тя̀ в сла̀ба позѝция се реализѝра като Э, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Забелѐжка: В я̀тов правопѝс при произхо̀д от ста̀рата гла̀сна Ѣ гла̀сната Е се отбеля̋зва с бу̀квата Ѣ. Ако в ту̀кашните прѝмери се нала̀га да употребя̨̀ бу̀ква Э или Є, сла̀гам ѝ чертѝчка отго̀ре.
    
    
    • Прѝмери:
      
      
      • у̀трэ̄, у̀трэ̄шэн
      • вѫ̀трэ̄, вѫ̀трэ̄шэн
      • го̀рэ̄, пла̀днэ̄
      • убэ̄дѐн, побэ̄дѐн, набэ̄дѐн
      
      
      • и определителния̌т член -тэ̄ (-тѣ).
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмери:
      
      
      • .. тъ̨̀рся̨т се такѝва ..
  
  
  • Осо̀бен слу̀чай.
    
    
    • В светлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция", в сла̀ба позѝция съвпа̀дат и йотѝраните гла̀сни IА и IЪ.
    • В светлина̀та на предположѐнието, че в езѝкът ни доско̀ро е съ̨ществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сяна по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝха̨ билѝ обяснѝми рѐдките слу̀чаи, когато йотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѐз гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѐз Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмер: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѐте: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмер: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
    
    
    • В действѝтелност, тѐзи слу̀чаи не са̨̀ то̀лкова рѐдки.
    • Предпола̀гам, че това̀ се наблъ̨да̀ва вѝнъ̨ги, кога̀то въпро̀сното IА е в сла̀ба позѝция и не ѐ в завъ̀ршъкът на ду̀мата.
    • Тъ̨̀рся̨т се ко̀нтра-прѝмери на това̀ предположѐние.
  
  
  • (.. скрий го разширението на обхватът на правилото ..)  (.. свий го подразделът ..) 


• ►►  Кога̀ Е в сла̀ба позѝция се реализѝра чрез гла̀сната Є? (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Кога̀ Е в сла̀ба позѝция се реализѝра чрез гла̀сната Є?. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В оста̀на̨лите слу̀чаи.
  
  
  • Кога̀то гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в отво̀рена срѝчка не влѝза в разширѐния̌т обхва̀т на го̀рното пра̀вило.
    
    
    • Тога̀ва тя̀ клонѝ към И и мо̀же плъ̀тно да се доближѝ до И,
    • коѐто зна̀чи, че тя̀ се реализѝра чрѐз Є.
  
  
  • Прѝмери:
    
    
    • мєсо̀, пєро̀, грєбло̀
    • пѝлє, мага̀рє, а̀гнє
    • Лен̀чєто, Мар̀чєто, Ѝцєто
    
    
    • Мо̀жє да се въ̀рнє.
    • Мо̀жєтє да се въ̀рнєтє.
    • Мо̀жэ̄хмє да се въ̀рнєм.
    • Мо̀жэ̄хтє да се въ̀рнєтє.
    • Върнѣ̀тє ми паритэ̄!
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмери:
    
    
    • мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си
    • .. тъ̨̀рся̨т се о̀ще такѝва ..
    
    
    • Мо̀же да ѝма колеба̀ние далѝ срѝчката е затво̀рена или отво̀рена.
      
      
      • пилєшко мєсо̀ <> пилэшко мєсо̀
  
  
  • (.. скрий я̨ гласната Є като реализация на Е ..)  (.. свий го подразделът ..) 


• ◄►  (.. скрий го подразделът за гласните Е и И в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Заключение  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Заключение  (.. скрий го ..)  .. към началото ..

Слѐдните ѝзводи за ѝзточно-бъ̀лгарския̌т вокалѝзъм в сла̀ба позѝция мога̨т да се дада̨т като заключѐние:

• Гла̀сните А и Ъ не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.
• Гла̀сните О и У не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.


• Гла̀сната И е стабѝлна и не промѐня ка̀чеството си.


• Освѐн в рѐдките слу̀чаи, кога̀то оста̀ва стабѝлна,
  гла̀сната Е се реализѝра по два̀ на̀чина:
  
  
  • илѝ чрез гла̀сната Э, коя̀то представля̀ва Е, клоня̀що към IЪ,
  • илѝ чрез гла̀сната Є, коя̀то представля̀ва Е, клоня̀що към И.


• В оконча̀нията -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и -ем (1-во лицѐ мн.ч.) на сѝлните глаго̀ли по 1-во спрежѐние гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Є.


• В затво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Э.


• Ако гла̀сната Е произлѝза от старо-бъ̀лгарската (ста̀ро-славя̀нската) гла̀сна Ѣ и съотвѐтно в я̀тов правопѝс се пѝше с бу̀квата Ѣ, то̀ тя̀ се реализѝра чрѐз Э.


• Ако вѐче е определѐно, че гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Э, то̀ тя̀ запа̀зва това̀ си сво̀йство и при дру̀ги словофо̀рми и сро̀дни ду̀МИ.


• В местоимѐнията мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Э.


• В оста̀на̨лите слу̀чаи гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Є.


• Осо̀бен слу̀чай. Кога̀то йотѝраната гла̀сна IА е в сла̀ба позѝция и не ѐ в завъ̀ршъкът на ду̀мата, освѐн че тя̀ се равня̀ва на IЪ, съ̨̀що така̀ тя̀ се равня̀ва и на Э, коѐто зна̀чи, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.

• (.. скрий го заключението ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Препратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Препратки (references)   (.. скрий ги ..)

• Мои публикации:
  • За кратките винителни форми на личните местоимения в източно-българските диалекти
  • Диалектен континуум - що е то
  • Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна промена
  • Ако искаме да възстановим буквите Ѣ и Ѫ, как да ги употребяваме
  • Относно правилото за така наречените пълен и непълен член в българския̌т език
  • Относно истинското правило за членуване на имената в българския̌т език
  • [DraftProposal] Работен проект за езикова реформа
  • Мистерията на българските глаголи
  • Очерк за краесловните ерове
  • Глаголицата: странна и чуда̀та
  • Съчинението "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на ця̋лата тематика
  • Принципи на моите възгледи за мина̨лото
• Други публикации:
  • Проф. Александър Балабанов за българския̌т език
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 1 [Към страница (1..529): ]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 2 [offline]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 3 [offline]
• (.. скрий ги препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако ѝма въпро̀с или комента̀р, на ко̀йто тря̋бва да отгово̀ря̨, ще препѝша̨ въпро̀сът или комента̀рът ту̀ка и ще отгово̀ря̨ ту̀ка.

• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встъ̨пление  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встъ̨пление  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мой коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мой коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Отно̀сно вока̀лната реду̀кция в ѝзточно-бъ̀лгарски
      
      
      • Освѐн за ѝзточно-бъ̀лгарски, това̀ явлѐние е характѐрно и за ру̀ския̌т езѝк, къдѐто оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма.
        У на̀с явлѐнието оста̀ва извъ̀н но̀рмата.
      
      
      • Явлѐнието зася̋га не са̀мо правого̀ворът, но и правопѝсът.
      
      
      • Ня̋мам пред вѝд всѝчките ѝзточно-бъ̀лгарски диалекти, а са̀мо центра̀лно-балка̀нските: Ко̀тел-Елѐна-Тъ̀рново-Тря̋вна, за коѝто се смя̋та, че са̨ в осно̀вата на новобъ̀лгарския̌т книжо̀вен езѝк.
      
      
      • Ня̋ма да уточня̀вам ареа̀лът на явлѐнието - я̀вно е, че то̀й е до̀ста по̀-широ̀к.
    
    
    • Та̀зи тѐма е във връ̀зка с та̀зи.
    
    
    • Вока̀лната реду̀кция се изразя̀ва в двѐ неща̀:
      
      
      • Бро̀я̌т на гла̀сните зву̀кове в сла̀ба позѝция е намалѐн (редуцѝран) в сравнѐние с бро̀я̌т на гла̀сните в сѝлна позѝция (коѝто са̨ 6).
      
      
      • Ня̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝция промѐнят ка̀чеството си.
    
    
    • Гла̀сната е в сѝлна позѝция:
      
      
      • ако е под ударѐние, или
      • ако е послѐдна гла̀сна в зва̀телна фо̀рма (вокатѝв), или
      • ако е интонацио̀нно удължѐна.
      
      
      Ѝначе гла̀сната е в сла̀ба позѝция.
    
    
    • Забелѐжка_1: Ѝзточните диалѐкти различа̀ват зва̀телните от именѝтелните фо̀рми в мно̀го по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото норматѝвния̌т бъ̀лгарски езѝк.
      Напрѝмер:
      
      
      • Хрѝсто (вокатѝв), изка̀рай ги говѐдата!
      • Хрѝсту (номинатѝв), ги изка̀ра говѐдата.
    
    
    • Забелѐжка_2: Реду̀кцията подмина̀ва слу̀чаите на интонацио̀нно удължѐни срѝчки, дорѝ да не са̨̀ уда̀рени. Послѐдната срѝчка на вокатѝвът, за коѐто вѐче ста̀на̨ ду̀ма, е така̀ва.
      Дру̀г прѝмер:
      
      
      • Я̀ ко̀лко мно̀го сѝрьъне̄ си напра̀вил!
        (Ударѐнието е на ѝ, кра̀йното е̄ е удължѐно.)
    
    
    • В сѝлна (уда̀рена) позѝция езѝкът ни различа̀ва шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И)..
    • При дѐйстваща вока̀лна реду̀кция, в сла̀ба позѝция се различа̀ват по-ма̀лко от шѐст гла̀сни.
    
    
    • Реду̀кцията на неуда̀рените гла̀сни в ѝзточно-бъ̀лгарски представля̀ва съвку̀пност от трѝ явлѐния, коѝто ще бъ̨̀да̨т разглѐдани последова̀телно.
      
      
      • 1. Съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция.
      
      
      • 2. Съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝция.
      
      
      • 3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.
    
    
    • 1. Съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Практѝчески това̀ явлѐние е повсемѐстно в съврѐменния̌т ни езѝк и би слѐдвало да се призна̀е за нормативно. Едва̀ ли ня̋кой у на̀с различа̀ва в го̀ворът си гла̀сните А и Ъ в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция.
      
      
      • Ѝма прѝмери за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝция (обръщѐние - обращѐние). Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът. Тѐзи прѝмери са̨ съвсѐм малобро̀йни, че да ѝмат значѐние.
      
      
      • Бро̀йните фо̀рми и члѐнните фо̀рми на съ̨ществѝтелните от мъ̨̀жки род вѝнъ̨ги мо̀га̨т да се различа̨̀т по контѐкстът:
        
        
        • Вземѝ два̀ но̀жа! (правого̀вор: но̀жа)
        • Вземѝ но̀жа̌! (правого̀вор: но̀жъ)
      
      
      • Установѝлия̌т се през 19-ти вѐк новобъ̀лгарски правопѝс изпо̀лзва това̀ явлѐние.
        
        
        • Члѐнните фо̀рми на съ̨ществѝтелните от мъ̨̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ мога̨т да се пѝша̨т с -А вместо с -Ъ:
          
          
          • Вземѝ но̀жа̌. Вѝж човѐка̌.
          • (Етимологѝчно и правого̀ворно: Вземѝ но̀жъ[т]. Вѝж човѐкъ[т].)
        
        
        • Съ̨̀що така̀, в редѝца глаго̀лни оконча̀ния се пѝше А вместо Ъ.
        
        
        • Спомена̀тите правопѝсни анома̀лии се прила̀гат и под ударѐние.
      
      
      • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀. На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха, сега̀ пѝшем снаха. Но вѐче дорѝ под ударѐние във вокатѝв се чу̀ва А: сна̀хо!
      
      
      • Тъ̀й като мно̀го от чужденцѝте, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затрудня̀ва звукът Ъ, то̀ препоръ̨̀чвам я̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция то̀й съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоя̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝция.
    
    
    • 2. Съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Това̀ явлѐние съ̨̀що така̀ е мно̀го разпространѐно. Мо̀же би зася̋га над половѝната от гово̀рещите на бъ̀лгарски.
      • Не слѐдва оба̀че да се приѐма за но̀рма.
      
      
      • Ако русна̀ци у̀ча̨т български и не мо̀га̨т да произнеса̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝция, мо̀жете да ги посъвѐтвате да ка̀зват У вместо О, ка̀кто мно̀го от бъ̀лгарите.
      
      
      • Слѐдват прѝмери за отражѐнието на това̀ явлѐние върху правопѝсът:
        
        
        • Ду̀мата блѝзо слѐдва да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв. Но езѝкът ни в сла̀ба позѝция не различа̀ва О и У, и в правопѝсът е попа̀дна̨ла фо̀рмата блѝзо. В слу̀чая̌ ѝма, разбѝра се, влия̀ние и от нарѐчието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
        
        
        • Мно̀го турцѝзми се пиша̨т с Ю вместо с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
        
        
        • Ако ду̀мата кокѝче я̨ напѝшем кукѝче, етимоло̀гията ӥ ще ни се изяснѝ. Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто момѝче е умалѝтелно от мома̀ и сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀. Цвѐтето кокѝче е нарѐчено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
    
    
    • 3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Това̀ явлѐние е на̀й-сло̀жно за описа̀ние.
      
      
      • Ня̋ма да мо̀га̨ да го опѝша̨ - са̀мо поста̀вям проблѐмът.
      • А проблѐмът е, че ѝма разлѝчни слу̀чаи.
      
      
      • В ня̋кои слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝция премина̀ва в И:
        
        
        • Лѐнчиту (т.е. Лѐнчето) хва̀на̨ чѐрния̌т влак, дѐто се композѝра от Бурга̀с за Со̀фия.
        
        
        • Обѝчам пѝлишку мисо̀.
      
      
      • В дру̀ги слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝция премина̀ва в IЪ (ЙЪ/ЬЪ):
        
        
        • Чѐрьън вла̀к се композѝра..
        
        
        • И мѐньъ мъ̨ й ма̀йка родѝла, и мѐньъ, ка̀кту и тѐбьъ.
      
      
      • А в трѐти слу̀чаи се допу̀скат и двѐте:
        
        
        • Я̀диниту/Я̀дьъниту (т.е. я̀денето) е гото̀во.
      
      
      • Мо̀же би, ако се въ̀рнем наза̀д в исто̀рията на ѝзточно-бъ̀лгарските диалѐкти, бѝхме намѐрили състоя̀ние, при коѐто езѝкът е различа̀вал зву̀ковете Е и Ѣ, коѝто по̀сле са̨ се умѐсили.
        
        
        • В уда̀рена позѝция звукъ̀т Е се запа̀звал, а за звукъ̀т Ѣ вля̋зло в сѝла добрѐ позна̀тото пра̀вило за промѐнливото Ѣ: звукъ̀т Ѣ премина̀вал или в IА (Я), или в Е.
        
        
        • Ѐ, вероя̀тно звукъ̀т Ѣ мо̀жел да премина̀ва в IА (Я) и в сла̀ба позѝция, и тога̀ва това̀ Я се редуцѝрало в IЪ (ЙЪ/ЬЪ).
    
    
    • (.. скрий го коментарът ми от 2011-03-29 ..)  (.. скрий ги старите ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мой коментар по темата .. във facebook ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мой коментар по темата .. във facebook ..  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ ня̋ма да ста̀не ду̀ма)
    
    
    • Пъ̀рво, то̀чка 1.
      
      
      • Ѝмайте пред вѝд, че на̀шия̌т бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀сните А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
      • Ако не ѐ под ударѐние, ня̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀теля̌т ня̋ма да объ̀рне внима̀ние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 2.
      
      
      • В бъ̀лгарския̌т езѝк чѐсто се срѐща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
      
      
      • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък. Спрѐте да четѐте и си починѐте, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѐки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 3.
      
      
      • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът се произна̀ся IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът тя̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни ня̋ма дру̀га подходя̀ща бу̀ква (русна̀ците не са̨̀ ни измѝслили).
      • Повя̋рвайте ми, че е ра̀но за прѝмери.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 4.
      
      
      • Тря̋бва да Ви ста̀не я̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоя̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тя̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀на̨лите слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝжда до̀ста стра̀нно на русна̀ците.
      
      
      • Спомнѐте си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀я, ня̋ма значѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 5.
      
      
      • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът се пѝша̨т с А, но според правого̀ворът тря̋бва да се чу̀ва Ъ.
        И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 6.
      Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за коя̀то по-го̀ре ста̀на̨ ду̀ма, че я̨ отбеля̋зваме с бу̀квата Я, не се срѐща в ко̀рените на бъ̀лгарските ду̀ми, а са̀мо в кра̀я̌т на ду̀мите.
      
      
      • При местоимѐнията Я̨ и НЀЯ̨.
      
      
      • При члену̀ваните фо̀рми за мъ̨̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ДЕНЯ̌̀Т, ДЕНЯ̌̀, СЪНЯ̌̀Т, СЪНЯ̌̀, сѝния̌т, бѐлия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
        (при прѝмерите с ма̀лки бу̀кви произношѐнието ня̋ма значѐние, понѐже позѝцията е безуда̀рна).
      
      
      • При редѝца оконча̀ния при сѝлните глаго̀ли:
        СЕДЯ̨̀ СЕДЯ̨̀Т ВЪРВЯ̨̀ ВЪРВЯ̨̀Т ДЕЛЯ̨̀ ДЕЛЯ̨̀Т СПЯ̨̀ СПЯ̨̀Т КРОЯ̨̀ КРОЯ̨̀Т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т съ̨̀дя̨ съ̨̀дя̨т
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
      Слу̀чаите, кога̀то според правопѝсът се пѝше А, но според правого̀ворът тря̋бва да се чу̀ва Ъ, са̨ аналогѝчни на то̀чка 6.
      
      
      • При члену̀ваните фо̀рми за мъ̨̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ГРАДА̌̀ (сравнете с ГРАДЪ̀Т: ГРАДА̌̀ тря̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀дна̨лото кра̀йно Т)
        НОСА̌̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБА̌̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДА̌̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговора̌ (о̀тговорът)
      
      
      • При редѝца оконча̀ния при сѝлните глаго̀ли:
        ЛЕЖА̨̀ ЛЕЖА̨̀Т ГРЕША̨̀ ГРЕША̨̀Т ПРЕДА̨̀ ПРЕДА̨̀Т ЗОВА̨̀ ЗОВА̨̀Т ще УМРА̨̀ ще УМРА̨̀Т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝша̨ пѝша̨т
      
      
      • При оконча̀нието за мѝна̨ло врѐме -ХА̨ (то̀ е вѝнъ̨ги нѐударено, тъ̀й че практѝчески ня̋ма значѐние):
        пѝсаха̨ но̀сеха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 8.
      
      
      • Слу̀чаите, кога̀то според правопѝсът се пѝше А или Я, но според правого̀ворът тря̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лните оконча̀ния, глѐдам да ги отбеля̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
        
        седя̨̀ седя̨̀т съ̨̀дя̨ съ̨̀дя̨т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т вървя̨̀ вървя̨̀т деля̨̀ деля̨̀т спя̨̀ спя̨̀т кроя̨̀ кроя̨̀т лежа̨̀ лежа̨̀т греша̨̀ греша̨̀т преда̨̀ преда̨̀т зова̨̀ зова̨̀т пѝша̨ пѝша̨т ще умра̨̀ ще умра̨̀т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝсаха̨ но̀сеха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 9.
      
      
      • Кога̀то в члѐнът за мъ̨̀жки ро̀д едѝнствено число̀ тря̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀ре да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
        деня̌̀т съня̌̀т сѝния̌т, бѐлия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
      
      
      • Тъ̀й като глѐдам вѝнъ̨ги да пѝша̨ кра̀йното Т от члѐнът за мъ̨̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако ня̋кой предпочѝта.
      
      
      • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
        
        
        • Светлинѝте на градъ̀т
        • Светлинѝте на градъ̀
        • Светлинѝте на града̌̀
    
    
    • (.. скрий го коментарът ми от 2018-11-14 ..)  (.. скрий ги старите ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Стари мои коментари по темата .. на английски ..  (.. покажи ги тука ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Стари мои коментари по темата .. на английски ..  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • Each text in Bulgarian (or in Russian) which is appropriated for foreigners must have stress marks. Otherwise, it is useless.
      
      
      • In both Bulgarian and Russian, the vocalism in stressed positions is very different from the vocalism in unstressed positions.
        
        
        • Russian grammars usually give a good description of this phenomenon.
        • Bulgarian grammars usually hide that.
        • Anyway, a Russian grammar cannot help you in mastering Bulgarian.
        
        
        • Those two phenomena called vowel reduction are very different in their implementations in Bulgarian and in Russian.
        
        
        • Moreover, I would advise people fluent in Russian who are learning Bulgarian to forget about the vowel reduction in Russian at all and consider the vowel reduction in Bulgarian at its own, independently.
      
      
      • Actually, in common vernacular Bulgarian, there are three types of vocalisms:
        
        
        • vocalism under stress (normal strong positions)
        • last vowel in a vocative form (vocative strong positions)
        • vocalism in unstressed positions (weak positions)  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • There are six vowels in Bulgarian:
        
        
        • the "conventional" package of five vowels
          
          
          • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
          • {A,O,E,I,Y: Roman notation}

          Every Slavic language has the conventional package of five vowels in its repository. At least, I cannot specify a Slavic language for which this statement is not true.
          
          Some languages are satisfied with just the conventional packаgе: Greek, Spanish, Serbian.
          
          In Bulgarian, in strong positions, the five conventional vowels are pronounced in the same way as in Greek, Spanish, Serbian.

        and
        
        • the {Ъ: Cyrillic notation}{U: Roman notation} vowel.

          It has a wide range of possible implementations including

          
          
          • Turkish dotless I
          • Albanian ё
          • Romanian open а̌
          • Romanian close î/â

          
          So, this Bulgarian vowel Ъ can be found in the languages in neighborhood, too.
          
          Russians approximating Bulgarian Ъ with Russian Ы are wrong.

        • (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • A looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Ъ is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is U. Anyway, I shall use the letter Ъ here.
      
      
      • The speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish A and Ъ in a weak position. In a weak position, A and Ъ are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of A can be rendered by either A or Ъ or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Ъ can be rendered by either Ъ or A or something between.
      
      
      • This rule is usually not yet found in the descriptions of Bulgarian language. However, it is true. Nobody distinguishes A and Ъ in a weak position - this is the current situation.
      
      
      • Thus, in weak positions, the Standard Bulgarian language is satisfied with just the conventional package of five vowels:
        
        
        • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
        • {A,O,E,I,Y: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels A and Ъ are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
      
      
      • Example: The vowel A/Ъ in the 2nd syllable of the river names Ѝскър and Ва̀рдар (Iskur=>Iskar, Vardar) is the same.
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • By the way, the final vowel of a noun in Vocative position cannot be Ъ. If the final vowel of a noun in Vocative position is A, this A cannot be changed to Ъ, even if not stressed. That position is not weak. (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • O looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Y is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is Y again.
      
      
      • Most speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish O and Y in a weak position. In a weak position, O and Y are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of O can be rendered by either O or Y or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Y can be rendered by either Y or O or something between.
      
      
      • This rule is usually not found in the descriptions of Bulgarian language, probably because only the standard language is covered.
        
        
        • However, it is true. Few people distinguish O and Y in a weak position - this is the current situation.
        
        
        • Mastering pronunciation, schools of acting teach to distinguish O and Y in each position. TV and radio- speakers are recruited among those who always distinguish O and Y in their speech.
      
      
      • Although this feature - merging O and Y in weak positions - is not part of the standard language, it definitely stays in the common modern Bulgarian vernacular language.
      
      
      • Thus, in weak positions, the common modern Bulgarian vernacular language is satisfied with just four vowels:
        
        
        • {А=Ъ,О=Y,Е,И: Cyrillic notation}
        • {A=U,O=Y,E,I: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels O and Y are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
        
        
        • Some words are not spelled as etymology says: блѝзо (instead of блѝзу), кокѝче (instead of кукѝче).
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • Please note that, unlike the standard Bulgarian, the common modern Bulgarian vernacular language does distinguish the Nominative-Accusative form and the Vocative form of masculine names ending in -O:
        
        
        • Vocative, my name: Хрѝсто, изка̀рай ги говѐдата! Nominative: Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
      
      
      • Remark: The French diphtong -oi- is rendered as -oa- in Bulgarian, in contrast to Russian where it is -ya-. In both Bulgarian and Russian, it sounds the same. (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear [they won't]  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • {A=>Ъ} and {O=>Y} under stress
      
      
      • E in an unstressed closed syllable
      
      
      • E in other weak positions: open problem, help needed
    
    
    • ◄► .. скрий ги коментарите ми на английски ..  .. свий ги ..  .. разгъни ги ..  (.. скрий ги старите ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги старите ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. свиј&скриј всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Мистеријата на българските гласни

• 1. Disclaimer вместо въведение
• 2. Предговор
• 3. Сводка на несъответствијата
• 4. Ударение. Силна и слаба позиција на гласните
• 5. Јотирани гласни
• 6. Вокализмът в силна позиција
  • 6.1. Шестте гласни в силна позиција
  • 6.2. Јавлението "променливо Ѣ"
  • 6.3. Употреба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ
  • 6.4. Вокализмът в правописът
• 7. Вокализмът в слаба позиција
  • 7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиција
  • 7.2. Гласната О=У в слаба позиција
  • 7.3. Гласните И и Е в слаба позиција
• 8. Заклјучение
• 9. Препратки (references)
• 10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Disclaimer вместо въведение   (.. покажи го въведението ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Disclaimer вместо въведение   (.. скриј го ..)

• Макар заглавието на очеркът да е "Мистеријата на българските гласни", обхватът му е по-незначителен.


• Имат се пред вид източно-българските гласни, източно-българскијът вокализъм.


• Родно за мене е източно-българското наречие.
• Не владеја̨ западно-българското наречие.


• Съвсем съм најасно, че западно-българското е не по-малко българско от източно-българското.


• И западно-българските диалекти си имат тънкости, но аз не ги владеја̨.

• (.. скриј го въведението ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Предговор   (.. покажи го предговорът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Предговор   (.. скриј го ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Предѝ дру̀гите раздѐли, задължѝтелно тре̋бва да се прочетѐ този раздѐл.


• ►►  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. скриј ги ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Цѐлијът този о̀черк в сѫ̀щност е посветѐн на фонетѝчни проблѐми.
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата рѐч е извъ̀н предмѐтът на то̀зи очѐрк.


• ►►  Правопѝсни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни "нево̀ли" (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  • Официа̀лнијът бъ̀лгарски правопѝс не позволја̀ва от нѐго да се извлечѐ произношѐнието:
    
    
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва ме̋стото на ударѐнието.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата А звучѝ като̀ Ъ.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата Я звучѝ като̀ IЪ.
    
    
    • По пъ̀рва то̀чка: Oста̀ва да се означа̀ват ударѐнијата в по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото е сега̀шната пра̀ктика.
    • По вто̀ра и трѐта то̀чка: Вка̀рал съм в употрѐба диакритѝчни зна̀ци за целта̀. Амѝ употребја̀вајте ги.
    
    
    • Ја̀сно е, че тѐкстовете на бъ̀лгарски езѝк сѫ предназначѐни са̀мо за хо̀ра, които зна̀ја̨т бъ̀лгарски езѝк.
    
    
    • Проблѐм мо̀же да възнѝкне, са̀мо кога̀то дорѝ зна̀ещите бъ̀лгарски езѝк се колеба̀ја̨т за смѝсълът.
      
      
      • Вървя̀ пѣша̀ два̀ ча̀са. - Ко̀й? А̀з или то̀й?
      • Зна̀кът за ударѐние не стѝга.
      
      
      • Забележѐте, че ако "а̀вторът" на фра̀зата ја̨ произнесѐ, смѝсълът ѝ ще е ја̀сен.
      • Колеба̀ние за смѝсълът ще възнѝкне, кога̀то фра̀зата бѫ̀де запѝсана с официа̀лнијът ОФ-правопѝс.
      
      
      • А това̀ означа̀ва, че сега̀шнијът официа̀лен ОФ-правопѝс е дефѐктен.
      • Нѐ че правопѝсът предѝ 1945 е бил по̀-добъ̀р.
  
  
  • Решѝх в то̀зи о̀черк редо̀вно да означа̀вам ударѐнијата.
    
    
    • Това̀ решѐние нало̀жи спѐшни bugfix-ове в мо̀ите програ̀мки за конвертѝране на тѐкстът међу̀ разлѝчните правопѝсни вариа̀нти.
    • Но ка̀к да е.
    
    
    • Забелѐжка: Кога̀то бу̀квата Ѣ звучѝ като̀ IА, тја вѝнѫги е под ударѐние и аз вѝнѫги съм ја̨ отбеле̋звал с диакритѝтичен зна̀к, ко̀јто предпола̀га ударѐние: ѣ̋.
    
    
    • Решѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнијата го взѐх, ѝмајки пред вѝд голе̋мото значѐние на ударѐнието за бъ̀лгарскијът езѝк.
  
  
  • Решѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнијата се отна̀сја са̀мо за то̀зи о̀черк, ко̀јто е посветѐн на бъ̀лгарските гла̀сни.
    
    
    • Ударѐнијата не мо̀га̨т да се поста̀вјат автоматѝчно. Рѫ̀чно сѫ поста̀вени.
    • Не сѫ̀ поста̀вени ударѐнија в текстове, напѝсани преди да взѐма̨ това̀ решѐние.
    • Не сѫ̀ поста̀вени ударѐнија в загла̀вија и "служѐбни ѝзрази".
  
  
  • Зна̀ете, че публика̀циите си в blogspot ги предла̀гам в не̋колко правопѝсни вариа̀нта.
    
    
    • Обикновѐно сѫ означѐни така̀: Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD.
    
    
    • Пѝша̨ в Ѣ-БЪ, а конвертѝрането на тѐкстът към дру̀гите правопѝсни вариа̀нти е автоматѝчно.
    
    
    • В правопѝснијът вариа̀нт Ѣ-БЪ:
      
      
      • Бу̀квата Ѫ се употребја̀ва са̀мо та̀м, къдѐто тја̀ се е употребја̀вала и предѝ 1945, предѝ ОФ-правопѝсът.
      
      
      • В ча̀стност, бу̀квата Ѫ не сѐ употребја̀ва в глаго̀лните завъ̀ршъци.
      • Вмѐсто бу̀квата Ѫ в глаго̀лните завъ̀ршъци се пиша̨т бу̀квите А̨ и Я̨.
      
      
      • Досега̀ съм сме̋тал, че писането на бу̀квата Ѫ в глаго̀лните завъ̀ршъци мо̀же да затруднѝ четливостта̀ на тѐкстът.
      • Ако̀ ѝскате да вѝдите бу̀квата Ѫ и в глаго̀лните завъ̀ршъци, превклјучѐте на правопѝснијът вариа̀нт ѢѪ-БЪ.
  
  
  • В то̀зи о̀черк, ко̀јто е посветѐн на бъ̀лгарските гла̀сни, се сблъ̀сквам със специа̀лен проблем:
    
    
    • Ка̀к да се означа̀ват вариантите на безуда̀рната гла̀сна Е, като при това̀
      
      
      • .. се запа̀зи двоја̀кијът правопис на гла̀сна Е
      • .. с бу̀квите Е и Ѣ
      • .. в по̀ст-модѐрнијът правопѝс, към ко̀јто се придъ̀ржам.
    
    
    • То̀зи проблѐм ще бѫ̀де реша̀ван в движѐние.
  
  
  •   (.. скриј ги правописните неволи ..)  (.. скриј го предговорът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Изо̀бщо не сѝ поста̀вјам за цѐл
    да изпо̀лзвам то̀чни тѐрмини в то̀зи о̀черк.
    Терминоло̀гијата си оста̀ва размѝта.
  
  
  • Напрѝмер, като пѝша̨ гла̀сна, това̀ мо̀же да зна̀чи гла̀сен зву̀к илѝ пък гла̀сна фонѐма.
  
  
  • В традицио̀нната терминоло̀гија:
    
    
    • В бъ̀лгарскијът езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми:
      
      
      • А, О, Е, И, У и Ъ.
    
    
    • Ударѐнието се разглѐђа отдѐлно.
    
    
    • В сла̀ба позѝција го̀ре-изброѐните гла̀сни фонѐми си ѝмат алофо̀ни.
  
  
  • Но̀ сѫществу̀ва и алтернатѝвна терминоло̀гија:
    
    
    • В бъ̀лгарскијът езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми в сѝлна позѝција:
      
      
      • А̀, О̀, Ѐ, Ѝ, У̀ и Ъ̀.
      • Ударѐнието е фонетѝчна характерѝстика на тѐзи фонѐми.
        То̀ мо̀же да присѫ̀тства или да отсѫ̀тства.
    
    
    • Освен това, в бъ̀лгарскијът езѝк ѝма не̋колко гла̀сни фонѐми в сла̀ба позѝција:
      
      
      • А: предста̀вја А и Ъ в сла̀ба позѝција, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • О: предста̀вја О и У в сла̀ба позѝција, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от IА илѝ всѐ едно̀ от IЪ.
      • и мо̀же би това̀ не ѐ всѝчко.
  
  
  • Мака̀р доне̋къде да се препокрѝват, това̀ сѫ двѐ разлѝчни понја̀тија:
    
    
    • Позѝција под ударѐние и безуда̀рна позѝција.
    
    
    • Сѝлна позѝција и сла̀ба позѝција.
  
  
  •   (.. скриј ги терминологичните неволи ..)  (.. скриј го предговорът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  "Сѐлски нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  "Сѐлски нево̀ли" (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • В то̀зи о̀черк се разглѐђа съврѐменнијът бъ̀лгарски езѝк, а нѐ старо-бъ̀лгарски или старо-славја̀нски.
    
    
    • За вокалѝзмът в старо-бъ̀лгарски и старо-славја̀нски
      мо̀жете да прочетѐте в о̀черкът ми за краесло̀вните ѐрове.
      До̀ста информа̀ција та̀м е да̀дена в комента̀рите.
      Обърнѐте внима̀ние на отклонѐнието "Прѐглед на старо-славја̀нскијът вокалѝзъм".
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата реч е извъ̀н предмѐтът на то̀зи очѐрк.
  
  
  • Преплѝтат се двѐ понја̀тија:
    
    
    • Езѝковата но̀рма и установѝлијът се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк (η κοινή πανβουλγαρική διάλεκτος - о̀бщо-бъ̀лгарското којнѐ).
      
      
      • Езѝковата но̀рма вклју̀чва правого̀ворът, но нѐ и правопѝсът.
      
      
      • Езѝкови чертѝ извъ̀н но̀рмата, произхо̀ђащи от за̀падни бъ̀лгарски диалѐкти, не сѐ разглѐђат в то̀зи о̀черк.
    
    
    • Го̀ворът в "ро̀дното ми сѐло".
      
      
      • Ѝзточната ча̀ст на Центра̀лнијът Предбалка̀н.
      • Ко̀тел, Елѐна, Тъ̀рново, Тре̋вна.
  
  
  •   (.. скриј ги "селските" неволи ..)  (.. скриј го предговорът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Забелѐжка: Ста̀рческите нево̀ли, пола̀зили ме напослѐдък, ме нака̀рахѫ да изпо̀лзвам ду̀мата "нево̀ли".  (.. скриј го предговорът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Сводка на несъответствијата   (.. покажи ги несъответствијата ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Сводка на несъответствијата   (.. скриј ги несъответствијата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..) 

• ►►  В позѝција бѐз ударѐние и в позѝција по̀д ударѐние гла̀сните се произна̀сјат мно̀го разлѝчно  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  В позѝција бѐз ударѐние и в позѝција по̀д ударѐние гла̀сните се произна̀сјат мно̀го разлѝчно  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • В учѐбниците по бъ̀лгарски език това јавлѐние само се споменава,
    без да се описва подробно.
  
  
  • То̀ е изклју̀чено от бъ̀лгарскијът езѝков станда̀рт,
    мака̀р да е широ̀ко застѫ̀пено в о̀бщо-бъ̀лгарскијът разгово̀рен език,
  
  
  • Това̀ положѐние породѝ ну̀ђата от то̀зи о̀черк.
  
  
  • Забелѐжка: В ру̀ски езѝк ѝма подо̀бно јавлѐние.
    Та̀м оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма
    и е опѝсано в учѐбниците със всѝчки подро̀бности.
    Описа̀нието на јавлѐнието в ру̀ски мо̀же да е ѝзточник на анало̀гии,
    но̀ не мо̀же да послу̀жи за описание на јавлѐнието в бъ̀лгарски.
    Това̀ сѫ два̀ разлѝчни езѝка.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј ги несъответствијата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Ме̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсмените тѐкстове  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ме̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсмените тѐкстове  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • Смѝсълът на речта̀ се опредѐлја нѐ са̀мо от гла̀сните и съгла̀сните, но и от ме̋стото на ударѐнието.
    
    
    • Забелѐжка: Значѐние за смѝсълът на речта̀ ѝма и интона̀цијата.
      Тја̀ се маркѝра с препина̀телни зна̀ци: запета̀ја, то̀чка, тирѐ, двоето̀чие, многото̀чкие, ..
  
  
  • Ударѐнието ѝма значѐние за смѝсълът на речта̀ и в редѝца дру̀ги езѝци.
  • При пѝсане на гръ̀цки или прѝмерно на испа̀нски ударѐнијата се означа̀ват последова̀телно.
  
  
  • Слѐдвајки гръ̀цката традѝција, в тѐкстовете на кѝрилица ударѐнијата сѫ се означа̀вали в старо-бъ̀лгарски и в църко̀вно-славја̀нски.
  • Та̀зи пра̀ктика е била̀ изоста̀вена при въвѐђането на книгопеча̀тането в Русѝја.
  
  
  • В среда̀та на 19-ти вѐк под ру̀ско влија̀ние пра̀ктиката ударѐнијата да се означа̀ват пѝсмено е била изоста̀вена и в Бълга̀рија.
  
  
  • Пра̀ктиката да не сѐ означа̀ват ударѐнијата, възприѐта в бъ̀лгарски, ру̀ски и украѝнски, прилѝча на пра̀ктиката в семѝтските езѝци (ара̀бски, еврѐјски, ..) да се изпу̀скат не̋кои гла̀сни при пѝсане.
    Са̀мо човѐк, којто го зна̀е езѝкът, мо̀же да прочетѐ тѐкстът пра̀вилно.
  
  
  • Според официа̀лнијът бъ̀лгарски правопѝс ударѐние се поста̀вја в следните случаи:
    
    
    • На кра̀ткото лѝчно местоимѐние за да̀телен падѐж Ѝ, дорѝ кога̀то на нѐго не па̀да ѝстинско фонетѝчно ударѐние [задължѝтелно].
      
      
      • Мѝна̨лијът мѐсец ѝ ја̨ да̀дох це̋лата си запла̀та на жена̀ си.
      • А пък то̀зи мѐсец не ѝ ја̨ да̀дох це̋та, а са̀мо половѝната.
      
      
      • Във вто̀рото изречѐние, за ра̀злика от пъ̀рвото, местоимѐнието Ѝ е уда̀рено.
      • Официа̀лнијът правопѝс оба̀че не позволја̀ва да се означѝ та̀зи ра̀злика.
    
    
    • На частѝцата ПО̀, за да се отличѝ тја̀ от предло̀гът ПО [задължѝтелно].
      
      
      • То̀ј излѐзе по̀ јуна̀к от мене.
      • И по̀ му приле̋га.
      • Придвѝжиха̨ се ма̀лко по̀ на север.
      
      
      • Отбо̀рът се нуђа̀е от по-добъ̀р напада̀тел.
      • Ритнѝ то̀пката по-сѝлно.
      • Ако частѝцата ПО̀ е прило̀жена към прилага̀телно илѝ нарѐчие, на нѐја̨ обикновѐно не сѐ пѝше ударѐние.
    
    
    • Препорѫ̀чва се да се пѝше ударѐние, ако ду̀мата е омогра̀ф - ако ѝма дру̀га ду̀ма с дру̀го значѐние, различа̀ваща се по ме̋стото на ударѐнието.
      
      
      • У̀личен музикант уличѐн в кра̀жба.
      • Пѝжо е сгодѐн за Пѐнда, ама ча̀ка сго̀ден слу̀чај да развалѝ годѐжът.
    
    
    • Препорѫ̀чвам да се сла̀га ударѐние на имена̀ на насѐлени места̀ и мѐстности, ако сѫ неизвѐстни или ако чѐсто се бъ̀ркат.
      
      
      • Букурѐщ, Атѝна, Иста̀нбул, Годѐч.
  
  
  • В установѝлијът се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк ме̋стото на ударѐнието не са̀мо опредѐлја смѝсълът на речта̀, но и ка̀чествено офо̀рмја произношѐнието на гла̀сните.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј ги несъответствијата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  По традѝција јотѝраните гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  По традѝција јотѝраните гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • Вероја̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
  • В процѐсът на препѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
  
  
  • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐја е реализѝрана половинча̀то.
    
    
    • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
    • Но не̋маме бу̀кви за {ЈО} и {IЪ}, а ну̀ђа от такѝва ѝмаме.
    • Русна̀ците не сѫ̀ ни измѝслили.
    
    
    • За {ЈО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
    • Мѫча̨ се да възстановја̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Јо̀та без то̀чка", за да се пѝше {ЈО} вместо {ЙО} и {ЬО}.
    
    
    • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
  
  
  • По̀вече за јотѝраните гла̀сни - в раздѐлът по та̀зи препра̀тка.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј ги несъответствијата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът се е колеба̀ел отно̀сно јавлѐнието "промѐнливо Ѣ̋"  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът се е колеба̀ел отно̀сно јавлѐнието "промѐнливо Ѣ̋"  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • За това̀ јавлѐние прочетѐте в раздѐлът по та̀зи препра̀тка.
  
  
  • Спрја̀мо јавлѐнието "промѐнливо Ѣ̋" правопѝсът мо̀же да бѫ̀де:
    
    
    • ја̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
    • ја̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квите Я и Е според норматѝвното ја̀кавско произношѐние); и
    • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
    
    
    • И при трѝте типа правопѝс сѫ възмо̀жни уточнѐнија с диакритѝчни зна̀ци.
  
  
  • Официа̀лнијът бъ̀лгарски правопѝс предѝ 1945 е бѝл ја̀тов, а сега е ја̀кавски.
  
  
  • От шесттѐ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се предла̀гат за този очерк и за дру̀гите ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • ја̀тови сѫ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
    • ја̀кавски е ОФ-БЪ; и
    • ѐкавски сѫ J-БЪ, BG и BGD.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј ги несъответствијата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀сните А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀сните А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ јавлѐние прочетѐте в по̀драздѐлът по та̀зи препра̀тка.


• ►►  Гла̀сната Ъ поне̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лнијът правопѝс  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀сната Ъ поне̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лнијът правопѝс  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Това̀ е традѝција, нало̀жена през 19-ти вѐк от русофѝли, сърбома̀ни и гръкома̀ни.
  
  
  • Традѝцијата обхва̀ща и изпо̀лзането на бу̀квата Я за јотѝраната гла̀сна IЪ.
  
  
  • Официа̀лнијът правопѝс отрѐђа два̀ слу̀чаја, когато с бу̀квите А и Я се означа̀ват съотвѐтно Ъ и IЪ:
    
    
    • При определѝтелните члѐнове за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀.
      
      
      • Тога̀ва пѝша̨ тѐзи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "коро̀нка" А̌-а̌ и Я̌-я̌.
      • Ако не сѐ употребја̀ва така нарѐченијът кратък член, ка̀кто пра̀вја̨ а̀з, отпа̀да означа̀ването на гла̀сната Ъ с бу̀квата А в то̀зи слу̀чај.
    
    
    • При глаго̀лните завъ̀ршъци.
      
      
      • Тога̀ва пѝша̨ тѐзи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "опашлѐ" А̨-а̨ и Я̨-я̨.
  
  
  • От шесттѐ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се предла̀гат за този очерк и за дру̀гите ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • Проблѐмът си сѫществу̀ва в пъ̀лна ме̋ра в Ѣ-БЪ и ОФ-БЪ.
    • Проблѐмът е решен в BG и BGD.
    • При вариа̀нтът ѢѪ-БЪ звукъ̀т Ъ в глаго̀лните завъ̀ршъци вѝнѫги се означа̀ва с буквата Ѫ.
    • При вариа̀нтът J-БЪ бу̀квата Я не сѐ употребја̀ва, но проблѐмът си оста̀ва.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј ги несъответствијата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀сните О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀сните О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ јавлѐние прочетѐте в по̀драздѐлът по та̀зи препра̀тка.


• ►►  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝција  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝција  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За то̀зи проблѐм прочетѐте в раздѐлът по та̀зи препра̀тка.
  • Ѝменно то̀ј до голе̋ма стѐпен ме нака̀ра да се захвана̨ с то̀зи о̀черк.


• ►►  Употребја̀ват се разлѝчни от станда̀ртните кра̀тки винѝтелни местоѝменни фо̀рми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употребја̀ват се разлѝчни от станда̀ртните кра̀тки винѝтелни местоѝменни фо̀рми  (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ јавлѐние мо̀жете да прочетѐте по та̀зи препра̀тка.
  • Ста̀ва ду̀ма за употрѐбата на кра̀тките винѝтелни местоѝменни фо̀рми
    МѪ-ТѪ-НѪ-ВѪ-СѪ вмѐсто станда̀ртните МЕ-ТЕ-НИ-ВИ-СЕ.


• ►►  Употребја̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употребја̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • За това̀ јавлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѐдните препра̀тки:
    
    
    • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нијата с падѐжните оста̀тъци в станда̀ртнијът бъ̀лгарски езѝк.
    • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.
  
  
  • В съврѐменнијът бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика међу именѝтелен и винѝтелен падѐж.
  • При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употребја̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.
  
  
  • Ра̀зликата међу -А и -Ѫ се забеле̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.
  
  
  • Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѐща дорѝ в сценѝчната рѐч.
  
  
  • .. скриј го подразделът .. 


• ◄►  (.. скриј ги несъответствијата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Ударение. Силна и слаба позиција на гласните  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Ударение. Силна и слаба позиција на гласните  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Ударѐнието  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ударѐнието  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • За ударѐнието мо̀жете да прочетѐте във wikipèdia-та.
  
  
  • Бѐз да се изчѐрпват характерѝстиките на ударѐнието в бъ̀лгарскијът езѝк, сред те̋х сѫ слѐдните:
    
    
    • То̀ е сѝлово (динамѝчно).
    • То̀ е неопределѐно (свобо̀дно) - не ѐ фиксѝрано - в разлѝчните ду̀ми то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно ме̋сто.
    • То̀ е подвѝжно - в разлѝчните фо̀рми на една̀ и сѫ̀ща ду̀ма то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно ме̋сто.
  
  
  • Ко̀лкото ударѐнието характеризѝра гла̀сната, то̀лкова то̀ характеризѝра и срѝчката.
    
    
    • Все̋ка ду̀ма с по̀вече от двѐ срѝчки ѝма понѐ едно̀ ударѐние.
    • Пов̀ечето двусрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние.
    • Не̋кои едносрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние, но пов̀ечето такѝва не̋мат.
  
  
  • Да зна̀ш ме̋стото на ударѐнието е ча̀ст от зна̀нието на езѝкът.
    
    
    • Пра̀вило не̋ма.
    • В рѐчници и посо̀бија за изуча̀ване на бъ̀лгарски езѝк от чуђенцѝ ударѐнијата тре̋бва да се означа̀ват.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѐч ѝма ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние.
    
    
    • Чѐсто това̀ сѫ дву̀съста̀вни ду̀ми.
      
      
      • псѐвдо-исторѝчески, ѝзточно-правосла̀вен, ..
    
    
    • Но мо̀же да сѫ и трѝсъста̀вни ду̀ми.
      
      
      • ста̀ро-го̀рно-нѐмски (Althochdeutsch, Old High German)
    
    
    • Фо̀рмите за сравнѝтелна и превъзхо̀дна стѐпен на прилага̀телните и нарѐчијата вѝнѫги ѝмат двѐ ударѐнија.
      
      
      • на̀ј-голе̋м, на̀ј-ма̀лък, на̀ј-кѫ̀с, на̀ј-дъ̀лъг, на̀ј-чѐсто, на̀ј-ре̋дко.
      • по̀-голе̋м, по̀-ма̀лък, по̀-кѫ̀с, по̀-дъ̀лъг, по̀-чѐсто, по̀-ре̋дко.
      
      
      • Сравнѐте ду̀мите "по̀вече" и "по̀-зелѐн".
      • Пъ̀рвата ѝма едно̀ ударѐние, вто̀рата - двѐ.
    
    
    • Понѐкога една̀ ду̀ма мо̀же да се употребѝ с едно̀ или с двѐ ударѐнија по прецѐнка на говорещијът.
      
      
      • В старо-бъ̀лгарскијът езѝк ѝмало са̀мо отво̀рени срѝчки.
      • Оценѐте ра̀зликата међу̀ ста̀ро-бъ̀лгарскијът текст и но̀во-бъ̀лгарскијът му прѐвод.
  
  
  • Като че лѝ едно̀ врѐме ѝмаше пра̀вило, че ако ду̀мата ѝма двѐ ударѐнија, тја̀ се пѝше полу̀-сле̋то, т.е. с тирѐ.
    
    
    • Сега̀ тако̀ва пра̀вило не̋ма.
    • Сега̀ се постѫ̀пва субектѝвно, според мнѐнието на съставѝтелите на правопѝснијът рѐчник.
    
    
    • Придъ̀ржам се към пра̀ктиката да употребја̀вам по̀вече тирѐта.
    • Така̀, след автоматѝчнијът пренос на слѐдващ ред, тѐкстовете, офо̀рмени от компју̀тър, ще сѫ по̀-преглѐдни.
  
  
  • В ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние, едно̀то ударѐние мо̀же да се објавѝ за първѝчно.
    
    
    • А дру̀гото ще е вторѝчно.
  
  
  • До̀ста чу̀ђи ду̀ми и имена̀ ѝмат и втори́чно ударѐние.
    
    
    • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, ..
    • Кралѝца Елѝзабе́т и принцѐса Ма̀ргаре́т сѫ сестрѝ.
    • Бу̀дапе́ща, Бра̀тисла́ва, Нју̀-Јо̀рк, ..
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѐч ѝма и ду̀ми бѐз ударѐние.
    
    
    • Едносрѝчни служѐбни ду̀ми - предло̀зи, съју̀зи, частѝци - обикновѐно не̋мат ударѐние.
    
    
    • Фо̀рмите за сега̀шно врѐме на глаго̀лът "съм" и едносрѝчните форми на лѝчните местоимѐнија за винѝтелен и да̀телен падѐж обикновѐно не̋мат ударѐние.
      
      
      • Но тѐ получа̀ват ударѐние слѐд частѝцата за отрица̀ние "не".
    
    
    • Дорѝ двусрѝчните предло̀зи обикновѐно не̋мат ударѐние в речта̀.
      
      
      • међу, върху, преди, според, ..
    
    
    • Знамена̀телните ду̀ми - тѐзи извъ̀н го̀ре-спомена̀тите - ѝмат ударѐниe.
      Дорѝ да сѫ едносрѝчни.
  
  
  • Гово̀рещијът мо̀же да сло̀жи ударѐние и на ду̀мичка, која̀то обикновѐно се употребја̀ва бѐз ударѐние, за да наблѐгне на нѐја̨.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Сѝлна и сла̀ба позѝција на гла̀сните  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сѝлна и сла̀ба позѝција на гла̀сните  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • Ако гла̀сната е под ударѐние, тја̀ в сѝлна позѝција.
    
    
    • Ударѐнието мо̀же да е първѝчно или вторѝчно.
  
  
  • В сѝлна позѝција ѐ и послѐдната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) фо̀рма.
    
    
    • Ива̀не! Ива̀нчo! Га̀нo! Га̀нкe!
    • Господѝне! Госпо̀жo! Госпо̀жице!
    
    
    • Например мо̀ето ѝме ѝма зва̀телна фо̀рма, разлѝчна от именѝтелно-винѝтелната фо̀рма:
    • Хрѝстo, изка̀рај ги говѐдата!
    • Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀жем да приѐмем, че на послѐдната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) форма па̀да вторѝчно ударѐние.
    
    
    • Ива̀не́! Ива̀нчó! Га̀нó! Га̀нкé!
    • Господѝне́! Госпо̀жó! Госпо̀жице́!
    
    
    • Хрѝстó, изка̀рај ги говѐдата!
    • Хрѝсто ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • В оста̀на̨лите слу̀чаи гла̀сната е в сла̀ба позѝција.
  
  
  • .. скриј го подразделът .. 


• ◄►  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Јотирани гласни  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Јотирани гласни  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Фонѐмата Јо̀т и алтернатѝвнијът на̀бор фонѐми  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонѐмата Јо̀т и алтернатѝвнијът на̀бор фонѐми  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • В то̀зи по̀драздѐл се предста̀вја алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскијът езѝк.
    
    
    • Традицио̀ннијът на̀бор фонѐми се предста̀вја в слѐдващијът по̀драздѐл.
  
  
  • Постулѝра се сѫществу̀ването на фонѐма Јо̀т.
  
  
  • Ако се нала̀га фонѐмата Јо̀т да ја̨ означа̀вам с една̀ бу̀ква, то̀ ще изпо̀лзвам бу̀квата "јо̀та бѐз то̀чка": I-ı.
    
    
    • Така̀ва бу̀ква е ѝмало в оригина̀лната кѝрилица като наслѐдство от гръ̀цката а̀збука.
    • При въвѐђането на книгопеча̀тането в Русѝја на та̀зи бу̀ква ѝ сло̀жили отго̀ре то̀чка, за да заприлѝча на бу̀квата от латѝнската а̀збука.
    • В то̀зи си вѝд тја̀ влѝза в съврѐменната украѝнска а̀збука.
    • През 19-ти век бъ̀лгарските книжо̀вници ја̨ изоста̀вили.
    • А от ру̀ската а̀збука била̀ према̀хна̨та през 1918.
    
    
    • Възстановја̀вам бу̀квата "јо̀та бѐз то̀чка" (I-ı), за да се означа̀ва с нѐја̨ фонѐмата Јо̀т.
  
  
  • Фонѐмата Јо̀т (т.е. I) притежа̀ва слѐдните сво̀јства:
    
    
    • Јо̀т е съгла̀сна фонѐма.
    
    
    • Съгла̀сната Й е алофо̀н на фонѐмата Јо̀т.
      
      
      • Съгла̀сната Й е едѝн от на̀чините за реализѝране на фонѐмата Јо̀т.
    
    
    • Фонѐмата Јо̀т се реализѝра чрѐз съгла̀сната Й в слѐдните слу̀чаи:
      
      
      • В кра̀јът на ду̀мата слѐд гла̀сна.
        
        
        • рата̀й, тъ̀й, геро̀й, чу̀й, пѣ̀й, пѝй
      
      
      • В нача̀лото на ду̀мата прѐд гла̀сна, која̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • я̀м, ıо̀д, юна̀к
        
        
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Јо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Јо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Јо̀т) е О, пѝша̨ ЈО (јо̀тата е бѐз то̀чка).
      
      
      • Међу двѐ гла̀сни, нѝто една̀ от коѝто не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • ста̀я, стру̀я, маıо̀р, стоя̨̀, пѣ̀я̨, пѝя̨
        
        
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Јо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Јо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Јо̀т) е Ъ, пѝша̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѐд Й (след Јо̀т) е О, пѝша̨ ЈО (јо̀та бѐз то̀чка предѝ О).
          • В официа̀лнијът правопѝс се пѝше ЈО.
    
    
    • Фонѐмата Јо̀т се реализѝра чрѐз смекча̀ване на предѝшната съгла̀сна в слѐднијът слу̀чај:
      
      
      • Кога̀то фонѐмата Јо̀т едноврѐменно
        е слѐд съгла̀сна, која̀то не ѐ Ж,Ч,Ш или Ј (Ј: дру̀га фонѐма Јо̀т),
        и е прѐд гла̀сна, која̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        
        • бу̀ря, вѣ̋ра, любо̀в, салю̀т, вървя̨̀т, деня̌̀т, ликıо̀р
        
        
        • Ако гла̀сната слѐд Јо̀т е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѐд Јо̀т е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѐд Јо̀т е Ъ, пѝша̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѐд Јо̀т е О, пѝша̨ ЈО (јо̀та бѐз то̀чка предѝ О).
          • В официа̀лнијът правопѝс се пѝше ЬО.
      
      
      • Според опѝсванијът в то̀зи по̀драздѐл алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскијът езѝк, твъ̀рдите и мѐките вариа̀нти на една̀ съгла̀сна нѐ представлја̀ват отдѐлни фонѐми.
      • Една̀ мѐка съгла̀сна се јавја̀ва съчета̀ние на та̀зи съгла̀сна, предста̀вена от едѝнствената си фонѐма, със фонѐмата Јо̀т.
    
    
    • В оста̀налите слу̀чаи - в слу̀чаите освѐн тѐзи изброѐни по̀-го̀ре в жъ̀лто, фонѐмата Јо̀т обикновѐно нѐ влија̀е на произношѐнието и със сѝгурност нѐ влија̀е на смѝсълът на речта̀.
    • Ту̀ка попа̀дат слу̀чаите:
      
      
      • в кра̀јът на ду̀мата слѐд съгла̀сна,
      • међу двѐ съгла̀сни,
      • в сѫсѐдство с гла̀сна И или Е,
      • слѐд съгла̀сна Ж-Ч-Ш,
      • слѐд дру̀га фонѐма Јо̀т.
      
      
      • В слу̀чајът, кога̀то фонѐмата Јо̀т се намѝра в в сѫсѐдство с гла̀сна И или Е, въ̀преки че тја̀ нѐ влија̀е на смѝсълът на речта̀ и почтѝ нѐ влија̀е на произношѐнието, поне̋кога тја̀ получа̀ва ѝзраз в правопѝсът.
        
        
        • Христия̀нски, Бълга̀рия, Бълга̀рийо, Ита̀лия, Йерусали̨м, пѣ̀я̨, пѝя̨, позѝция, ..
        • Обаче: италиа̀нски, Бълга̀рио, Неа̀пол,
      
      
      • В правописните вариа̀нти BG и BGD слу̀чаите, кога̀то така̀ва несѫщѐствена фонѐма Јо̀т се означа̀ва пѝсмено, сѫ свѐдени до мѝнимум.
    
    
    • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀же да се приѐме, че напрѝмер ду̀мата овча̀р ѝма фонѐма Јо̀т в кра̀јът си.
      
      
      • Та̀зи "виртуа̀лна" фонѐма не сѐ пројавја̀ва, освѐн пред гла̀сната Ъ в члену̀ваната форма овча̀рјът.
  
  
  • Според опѝсванијът в то̀зи по̀драздѐл алтернатѝвен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лните фонѐми за гла̀сните в сла̀ба позѝција, в бъ̀лгарскијът езѝк ѝма 27 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝција): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • фонѐмата Јо̀т,
    • 20 фонѐми за съгла̀сни (освѐн фонѐмата Јо̀т): Б-В-Г-Д-Ж-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц-Ч-Ш-Џ.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Традицио̀ннијът на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскијът езѝк  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Традицио̀ннијът на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскијът езѝк  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • В предѝшнијът по̀драздѐл е предста̀вен алтернатѝвнијът на̀бор фонѐми за бъ̀лгарскијът езѝк, основа̀ващ се на фонѐмата Јо̀т.
    
    
    • В то̀зи по̀драздѐл се предста̀вја традицио̀ннијът на̀бор фонѐми, бѐз така̀ва фонѐма.
  
  
  • Според предста̀вјанијът в то̀зи по̀драздѐл традицио̀нен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лните фонѐми за гла̀сните в сла̀ба позѝција, в бъ̀лгарскијът езѝк ѝма 43 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝција): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • съгла̀сна фонѐма Й,
    • 4 фонѐми за съгла̀сни, коѝто не̋мат мѐки съотвѐтствија: Ж-Ч-Ш-Џ
    • 32 фонѐми за съгла̀сни с твъ̀рди и мѐки съотвѐтствија: Б-В-Г-Д-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц.
  
  
  • Според предста̀вјанијът в то̀зи по̀драздѐл традицио̀нен на̀бор фонѐми, в бъ̀лгарскијът езѝк ѝма 16 фонѐми за мѐки съгла̀сни.
    
    
    • Все̋ка от те̋х мо̀же да се срѐща са̀мо пред гла̀сна А-Ъ-О-У.
    • В алтернатѝвнијът на̀бор фонѐми, опѝсан в предѝшнијът по̀драздѐл, така̀ва фонѐма е про̀сто съчета̀ние на съгла̀сната с фонѐмата Јо̀т.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Съпоста̀вка међу традицио̀ннијът на̀бор и алтернатѝвнијът на̀бор фонѐми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Съпоста̀вка међу традицио̀ннијът на̀бор и алтернатѝвнијът на̀бор фонѐми  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • И два̀та на̀бора "въ̀рша̨т ра̀бота".
  
  
  • Традицио̀ннијът на̀бор фонѐми мо̀же би по̀ подхо̀ђа на фонѐтиката на бъ̀лгарскијът езѝк.
  
  
  • Алтернатѝвнијът на̀бор фонѐми по̀ подхо̀ђа на фонема̀тиката.
  • По̀ подхо̀ђа и на пѝсмената традѝција, на правопѝсът.
    
    
    • И в съврѐменната ни кѝрилица, и в дрѐвната кѝрилица, и в глаго̀лицата.
    
    
    • Това̀ е, защо̀то писмеността̀ ни е слѐдвала гръ̀цкијът модѐл, при ко̀јто не̋ма означа̀ване на мѐки съгла̀сни, а мѐките съгла̀сни сѫ про̀сто съгла̀сни пред Јо̀т.
  
  
  • Алтернатѝвнијът на̀бор фонѐми по̀-добрѐ објаснја̀ва јотѝраните гла̀сни бу̀кви в славја̀нските а̀збуки.
    
    
    • Нача̀ло на та̀зи традѝција вероја̀тно е да̀л лѝчно Светѝ Кѝрил Константѝнтин Филосо̀ф, ко̀јто въплътѝл та̀зи си идѐја в създа̀дената от нѐго глаго̀лица.
      
      
      • За јотѝраните гла̀сни бу̀кви в глаго̀лицата прочетѐте ту̀ка.
    
    
    • В слѐдващите десетилѐтија и вековѐ при препѝсване от глаго̀лица на кѝрилица тази идѐја е била̀ заѝмствана и в кѝрилицата.
      
      
      • За јотѝраните гла̀сни бу̀кви в кѝрилицата прочетѐте ту̀ка.
    
    
    • Тја̀ оба̀че нѝкога не ѐ била̀ реализѝрана в кѝрилицата последова̀телно и в пълнота̀, ка̀кто това̀ е било̀ в глаго̀лицата.
    
    
    • В кѝрилицата се појавѝла "добра̀та" на̀ша бу̀ква Ю като съкращѐние на гръ̀цкијът триграф IOY.
      
      
      • В Русѝја бу̀квата Ю ја̨ изпо̀лзвали и на ме̋стото на IѪ.
    
    
    • За да се реализѝра в пълнота̀ идѐјата за јотѝраните гла̀сни бу̀кви в старо-славја̀нската (старо-бъ̀лгарската) кѝрилицата, оста̀вало да се намѐри бу̀ква за IA.
      
      
      • Така̀ва бу̀ква не сѐ намѐрила.
      • Оригина̀лнијът гръ̀цки дигра̀ф IA оста̀на̨л в употрѐба дъ̀лго врѐме.
      
      
      • Наред с него, в Бълга̀рија и Румѫ̀нија за целта̀ изпо̀лзвали бу̀квата Ѣ.
      • О̀ще по̀вече че в глаго̀лицата не̋мало бу̀ква за звукъ̀т Ѣ, а за нѐго се изпо̀лзвала јотѝраната бу̀ква IA.
      
      
      • В Русѝја нарѐд с дигра̀фът IA със сѫ̀щата цѐл се употребја̀вала и бу̀квата Ѧ (ма̀лък ју̀с).
      • Счѝтало се, че едно̀то е јо̀та прѐд А̀, а дру̀гото - ма̀лкија̌ ју̀с - е про̀сто јо̀та по̀д А.
      • В ру̀ските печа̀тни шрѝфтове бу̀квата Ѧ (ма̀лък ју̀с) придобѝла видъ̀т Я.
      
      
      • И така̀ съврѐменната бъ̀лгарска а̀збука разпола̀га с бу̀ква Я.
    
    
    • Съврѐменната бъ̀лгарска кѝрилица оба̀че ѝма ну̀ђа и от бу̀ква за јотѝрано О и от бу̀ква за јотѝрано Ъ.
  
  
  • Јотѝраните гла̀сни ѝмат връ̀зка с јавлѐнието "промѐнливо Ѣ" и затова̀ им е посветѐн цѐлијът то̀зи раздѐл.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скриј го разделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Вокализмът в силна позиција  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Вокализмът в силна позиција

• TocEnumSecondPass

  (.. скриј го ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   6.1. Шестте гласни в силна позиција  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.1. Шестте гласни в силна позиција  (.. скриј ги ..)  .. към началото ..

• Ъ: Полу̀-затво̀рена срѐдна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуј ..)  (.. прочети ..)
• А: Отво̀рена срѐдна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуј ..)  (.. прочети ..)
• У: Затво̀рена за̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуј ..)  (.. прочети ..)
• О: Отво̀рена за̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуј ..)  (.. прочети ..)
• И: Нѐнапрѐгна̨то-затво̀рена нѐнапрѐгна̨то-прѐдна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуј ..)  (.. прочети ..)
• Е: Нѐнапрѐгна̨то-прѐдна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуј ..)  (.. прочети ..)

---

   ►►   6.2. Јавлението "променливо Ѣ"  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.2. Јавлението "променливо Ѣ"  (.. скриј го ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• За јавлѐнието "промѐнливо Ѣ" (за ја̀товијът прѐглас) мо̀жете да прочетѐте ту̀ка или ту̀ка.


• Доко̀лкото ја̀товија̀т прѐглас от Ѣ към IА ста̀ва са̀мо под ударѐние, то̀ това̀ јавлѐние се разглѐђа ту̀ка, в раздѐлът за вокалѝзмът в сѝлна позѝција.
  
  
  • Јавлѐнието "промѐнливо Ѣ" в сла̀ба позѝција е ча̀ст от тру̀дните проблѐми, обсѫ̀ђани в по̀драздѐлът "Гла̀сните Ѝ и Ѐ в сла̀ба позѝција".


• В настоја̀щијът о̀черк се разглѐђат са̀мо го̀ворите на ѝзток от ја̀товата гра̀ница. За нѐја̨ мо̀жете да прочетѐте ту̀ка.


• Доско̀ро, са̀мо допредѝ не̋колко вѐка, Ѣ е била̀ отдѐлна гла̀сна фонѐма в бъ̀лгарскијът езѝк, нарѐд с А, О, Е, И, У, Ъ и мо̀же би Ѫ.
  
  
  • Откъм североза̀пад, откъм сръ̀бскијът езѝк, "заду̀хал" стремѐж гла̀снијът звук Ѣ да се изравнѝ със звукъ̀т Е.
  
  
  • Ѝзточните бъ̀лгарски го̀вори се съпротивлја̀вали на този стремѐж, доне̋къде подпомо̀гна̨ти от ту̀рскијът езѝк.
  
  
  • При всѐ това̀ все̋ко Ѣ мина̨ло в Е, освѐн в слу̀чајът, опѝсан по̀-до̀лу.


• И тъ̀ј, кога̀ звукъ̀т Ѣ не премина̀вал в Е, а запа̀звал по̀-ста̀рото си ка̀чество и сега̀ звучѝ като IА?
  
  
  • Кога̀то звукъ̀т Ѣ е под ударѐние.
    
    
    • Не забра̀вјајте, че сме в раздѐлът за вокалѝзмът в сѝлна позѝција.
  
  
  • И кога̀то слѐдващата срѝчка в ду̀мата не ѐ мѐка (а е твъ̀рда).
    • .. или пък не̋ма слѐдваща срѝчка.
  
  
  • Кога̀ срѝчката е мѐка и кога̀ е твъ̀рда?
    
    
    • Ако гла̀сната в срѝчката е И или Е, то срѝчката е мѐка.
    • Ако предѝ гла̀сната в срѝчката има съгла̀сна Ж, Ч, Ш (вкл. Щ) или Јо̀т, то срѝчката е пак мѐка.
      • Ако има Јо̀т, зна̀чи в официа̀лнијът правопѝс обикновѐно се пѝше Я, Ю или ЬО.
    
    
    • Ѝначе срѝчката е твъ̀рда.


• По̀-го̀ре привѐдох формулиро̀вка на ја̀товото пра̀вило, пра̀вилото за промѐнливото Ѣ.
• Сега̀ ще го формулѝрам и по дру̀г на̀чин.
• Промѐнливото Я премина̀ва в Е:
  
  
  • кога̀то е бѐз ударѐние,
    
    
    • (не забра̀вјајте, че вокалѝзмът в сла̀ба позѝција се разглѐђа в дру̀г раздѐл)
  
  
  • или кога̀то в ду̀мата слѐдващата срѝчка е мѐка.


• Да припо̀мнја̨, че в разлѝчните правопѝсни вариа̀нти, в коѝто се предла̀га то̀зи о̀черк, промѐнливото Я и слу̀чаите, кога̀то то̀ премина̀ва в Е, се означа̀ват разлѝчно.
  
  
  • ОФ-БЪ: Я и Е (ја̀кавски правопис).
  • Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ: Ѣ̋ и Ѣ (ја̀тов правопис).
  • J-БЪ: Е̋ и Е (ѐкавски правопис).
  • BGD: E̋ и E (ѐкавски правопис).
  • BG: EH и E (ѐкавски правопис).


• Прѝмери на приложѐние на ја̀товото пра̀вило:
  
  
  • све̋т-светъ̀т-световѐ, цве̋т-цветъ̀т-цветовѐ, гре̋х-грехъ̀т-греховѐ
  • све̋т-свету̀ва, бле̋н-блену̀ва
  • голе̋м-голе̋ма-голе̋мо-големи
  • презре̋л-презре̋ла-презре̋ло-презрѐли
  • пре̋кор-река̀
  • бе̋ло-зелѐно-червено
  • пе̋сък-песъчлѝв
  • Ко̀ј ли го ве̋тър дове̋?


• Не забра̀вјајте, че јавлѐнието "промѐнливо Ѣ" и съотвѐтно "ја̀товото пра̀вило" сѫ приложѝми, са̀мо ако на това̀ ме̋сто в старо-славја̀нски е ѝмало гла̀сна Ѣ.
  
  
  • Но̀ и от това̀ ѝма изклјучѐние:
  
  
  • В старо-славја̀нски е "десьнъ" с Е,
  • оба̀че в ново-бъ̀лгарски е "дѣ̀сен-дѣ̋сна-дѣ̋сно-дѣ̀сни" с Ѣ,
  • и та̀зи проме̋на вероја̀тно се дължѝ на влија̀ние откъм ду̀мата "лѣ̋в".


• Като по̀вечето правила̀ в естѐствените езѝци, ја̀товото пра̀вило ѝма мно̀го изклјучѐнија.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти от ру̀ски и от църко̀вно-славја̀нски, не сѫ подвла̀стни на ја̀товото пра̀вило.
    
    
    • смѐл, смѐлост, члѐн, члѐнство, крѐпост
    • успѐх: обаче аз успе̋х
    
    
    • Бѐз да мо̀га̨ да го дока̀жа̨, твърдја̨̀, че ру̀ските заѐмки съставлја̀ват о̀коло половѝната от рѐчниковијът съста̀в на съврѐменнијът бъ̀лгарски езѝк, като се вклју̀чват нау̀чната терминоло̀гија и међунаро̀дната лѐксика, кога̀то ду̀мите сѫ дошлѝ до бъ̀лгарски през ру̀ски.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти в норматѝвнијът езѝк от за̀падно-бъ̀лгарски го̀вори.
    
    
    • човѐк (на ѝзток е челе̋к)
  
  
  • При не̋кои числѝтелни.
    
    
    • двѐ
    • четиритѐ, петтѐ, .. стотѐ
    
    
    • Оба̀че: четирите̋х, петте̋х, .. стоте̋х
  
  
  • Глаго̀лните оконча̀нија -хме и -хте не сѐ сме̋тат за мѐки срѝчки.
    
    
    • Успе̋хте ли? - Успе̋хме.


• (.. скриј го подразделът за променливото ѣ ..)  .. към началото ..

---

   ►►   6.3. Употреба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.3. Употреба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. скриј ..)  .. към началото ..

• За това̀ јавлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѐдните препра̀тки:
  
  
  • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нијата с падѐжните оста̀тъци в станда̀ртнијът бъ̀лгарски езѝк.
  • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.


• В съврѐменнијът бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика међу именѝтелен и винѝтелен падѐж.
• При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употребја̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.


• Ра̀зликата међу -А и -Ѫ се забеле̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.


• Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѐща дорѝ в сценѝчната рѐч.


• Това̀ јавлѐние се игнорѝра в правопѝсът.
  То̀ не влѝза в езѝковата но̀рма и не тре̋бва да влѝза.


• (.. скриј го подразделът ..)  .. към началото ..

---

   ►►   6.4. Вокализмът в правописът  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   6.4. Вокализмът в правописът  (.. скриј го ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Целта̀ на то̀зи по̀драздѐл е да се обобщѝ правопѝсът на гла̀сните.
  
  
  • Въпро̀си по правопѝсът се разглѐђат ка̀кто в предѝшните, така̀ и в слѐдващите раздѐли и по̀драздѐли.


• ◄► Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарскијът езѝк игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝција.
  
  
  • Така̀ се пра̀ви ка̀кто в официа̀лните правопѝси, така̀ и в нѐофициализѝраните.
  • В ча̀стност, при всѝчките шест правопѝсни вариа̀нта (Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD), в коѝто а̀з предла̀гам то̀зи о̀черк, се игнорѝра разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝција.
  
  
  • Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарскијът езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът в сѝлна позѝција.
  • И то̀чно затова̀ по̀драздѐлът за обобща̀ване на правопѝсът е поста̀вен в раздѐлът за вокалѝзмът в сѝлна позѝција.


• ►►  Правопѝсът на гла̀сните в сѝлна позѝција  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът на гла̀сните в сѝлна позѝција  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • Евентуа̀лно пра̀вило, че в сѝлна позѝција (под ударѐние) гла̀сните А, Ъ, О, У, Е и И се пиша̨т съотвѐтно с бу̀квите А, Ъ, О, У, Е и И, се усложнја̀ва от трѝ изклјучѐнија:
    
    
    • Звукъ̀т Ъ в краесло̀вието поне̋кога се означа̀ва с бу̀квата А. Това̀ ста̀ва в два̀ слу̀чаја:
      
      
      • При така̀ нарѐчените непъ̀лни (или кра̀тки) члѐнове за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, кога̀то кра̀јнијът съгла̀сен зву̀к -Т от члѐнът -ЪТ е изпу̀сна̨т, и оста̀ващото кра̀јно -Ъ се означа̀ва с бу̀квата А.
        
        
        • Напрѝмер, в официа̀лнијът правопѝс се пѝше "града̌̀" вместо "градъ̀".
        
        
        • А̀з глѐдам нѝкога да не го̀ изпу̀скам кра̀јното -Т от определѝтелнијът чл̀н.
        • А ако се нало̀жи да прила̀гам официа̀лнијът правопѝс, в то̀зи слу̀чај сла̀гам на бу̀квата А̌ диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̌ звучѝ като -Ъ
      
      
      • В мно̀го глаго̀лни завъ̀ршъци звукъ̀т Ъ сѫ̀що така̀ се означа̀ва с бу̀квата А̨.
        
        
        • Напрѝмер: аз чета̨, тѣ̀ яда̨т.
        
        
        • В тѐзи слу̀чаи па̀к сла̀гам диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̨ звучѝ като Ъ. Дру̀г диакритѝчен зна̀к.
        
        
        • В едѝн от правопѝсните вариа̀нти, в коѝто то̀зи о̀черк се предла̀га - във вариа̀нтът ѢѪ-БЪ, в тези слу̀чаи се по̀лзва бу̀квата Ѫ̨: аз четѫ̨, тѣ̀ ядѫ̨т.
      
      
      • Традѝцијата звукъ̀т Ъ в краесло̀вието поне̋кога да се означа̀ва с бу̀квата А е възнѝкна̨ла прѐз 19-ти вѐк порадѝ слѐдните припокрѝващи се причѝни:
        
        
        • Не сѫ̀ зна̀ели с која̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
        
        
        • Изпо̀лзването на бу̀квата Ъ като глухоне̋м "твёрдыј зна̀к" в краесло̀вието.
        
        
        • Русофѝлија, сърбома̀нија, гръкома̀нщина, туркофо̀бија.
          
          
          • Не̋кои счѝтали, че бъ̀лгарскијът език бѝл придобѝл звукъ̀т Ъ под ту̀рско влија̀ние.
          • Това̀, разбѝра се, не ѐ ве̋рно - то̀зи зву̀к ни е славја̀нско наслѐдство.
      
      
      • В мо̀ите правопѝсни вариа̀нти BG и BGD, коѝто се основа̀ват на латѝницата, а нѐ на кѝрилицата, звукъ̀т Ъ вѝнѫги се означа̀ва с бу̀квата U и нѝкога с A.
    
    
    • По традѝција јотѝраните гла̀сни се означа̀ват с дру̀ги специа̀лни бу̀кви.
      
      
      • На јотѝраните гла̀сни им е посветѐн отдѐлен раздѐл в то̀зи о̀черк.
      
      
      • Вероја̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
      • В процѐсът на препѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
      
      
      • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐја е реализѝрана половинча̀то.
        
        
        • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
        • Но не̋маме бу̀кви за {ЈО} и {IЪ}, а ну̀ђа от такѝва ѝмаме.
        • Русна̀ците не сѫ̀ ни измѝслили.
        
        
        • За {ЈО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
        • Мѫча̨ се да възстановја̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Јо̀та без то̀чка", за да се пѝше {ЈО} вместо {ЙО} и {ЬО}.
        
        
        • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
    
    
    • Јавлѐнието "промѐнливо Ѣ" е присѫ̀що на бъ̀лгарскијът езѝк и заслужа̀ва да ѝма не̋какво отражѐние в правопѝсът.
      
      
      • За това̀ јавлѐние прочетѐте в предѝшнијът по̀драздѐл.
      
      
      • Спрја̀мо јавлѐнието "промѐнливо Ѣ̋" правопѝсът мо̀же да бѫ̀де:
        
        
        • ја̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
        • ја̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квите Я и Е според норматѝвното ја̀кавско произношѐние); и
        • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
        
        
        • И при трѝте типа правопѝс сѫ възмо̀жни уточнѐнија с диакритѝчни зна̀ци.
      
      
      • Официа̀лнијът бъ̀лгарски правопѝс предѝ 1945 е бѝл ја̀тов, а сега е ја̀кавски.
      
      
      • От шесттѐ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се предла̀гат за този очерк и за дру̀гите ми публика̀ции в blogspot:
        
        
        • ја̀тови сѫ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
        • ја̀кавски е ОФ-БЪ; и
        • ѐкавски сѫ J-БЪ, BG и BGD.
    
    
    • Употрѐбата на ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ се игнорѝра в правопѝсът - във всѝчки правопѝсни вариа̀нти, освѐн в не̋кои неофициализѝрани такѝва от 19-ти век.
  
  
  • Като заклјучѐние: Освѐн шесттѐ осно̀вни кѝрилски бу̀кви А, Ъ, О, У, Е и И за шесттѐ осно̀вни гла̀сни в сѝлна позѝција, в употрѐба сѫ и слѐдните допълнѝтелни кѝрилски бу̀кви:
    
    
    • Ю: Употребја̀ва се за јотѝрано У.
    
    
    • Я: Употребја̀ва се за јотѝрани А и Ъ.
    
    
    • Ѣ: В официа̀лнијът правопѝс до 1945 и в мо̀ите правопѝсните вариа̀нти Е-БЪ и ЕѪ-БЪ та̀зи бу̀ква се употребја̀ва на ме̋стото на ста̀рата гла̀сна Ѣ, като така̀ се да̀ва ѝзраз на јавлѐнието "промѐнливо Ѣ". Тѐзи правопѝсни вариа̀нти се класифицѝрат като ја̀тови.
    
    
    • Ѫ: В официа̀лнијът правопѝс до 1945 и в мо̀ите правопѝсните вариа̀нти Е-БЪ, ЕѪ-БЪ и J-БЪ та̀зи бу̀ква се употребја̀ва вместо буквата Ъ за гла̀сната Ъ, кога̀то та̀зи гла̀сна ѝма ју̀сов произхо̀д.
      
      
      • Това̀ е подро̀бно опѝсано по та̀зи препра̀тка.
      
      
      • При не̋кои по̀-ста̀ри правопѝсни вариа̀нти отпредѝ стотѝна и по̀вече годѝни все̋ка гла̀сна Ъ се е означа̀вала с бу̀квата Ѫ, а сама̀та бу̀ква Ъ се е употребја̀вала са̀мо като "твёрдыј зна̀к" в краесло̀вието.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј го подразделът за правописът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът на гла̀сните в сла̀ба позѝција  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът на гла̀сните в сла̀ба позѝција  (.. скриј ..) 
  
  
  
  • Ка̀кто бѐ изтъ̀кна̨то по̀-го̀ре, всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарскијът езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът в сѝлна позѝција и игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝција.
  
  
  • Следова̀телно, произношѐнието на гла̀сните в сла̀ба позѝција не мо̀же да слу̀жи за здра̀ва осно̀ва при опредѐлјане на правопѝсът им.
    
    
    • А ли да напѝшем или Ъ?
    • О ли да напѝшем или У?
    
    
    • Такѝва въпро̀си ни се нала̀га чѐсто да си зада̀ваме.
  
  
  • Правопѝсът на гла̀сните в сла̀ба позѝција се разглѐђа в трѝте по̀драздѐла на раздѐлът за вокалѝзмът в сла̀ба позѝција.
  
  
  • .. скриј го подразделът ..  (.. скриј го подразделът за правописът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• (.. скриј го вокализмът в правописът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Вокализмът в слаба позиција  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Вокализмът в слаба позиција

• TocEnumSecondPass

  (.. скриј го ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

• Разлѝчието на вокалѝзмът в сла̀ба позѝција от вокалѝзмът в сѝлна позѝција поне̋кога се нарѝча "реду̀кција на неуда̀рените гла̀сни" или "вока̀лна реду̀кција".
  
  
  • "Реду̀кција" означа̀ва понѐ двѐ неща̀:
    
    
    • Намалѐн (редуцѝран) е бро̀јът на разпознава̀емите гла̀сни в сла̀ба позѝција.
      
      
      • Докато в сѝлна позѝција се разпозна̀ват шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И),
      • в сла̀ба позѝција се разпозна̀ват по̀-ма̀лко.
    
    
    • Намалѐна (редуцѝрана) е сѝлата, с која̀то се произна̀сјат гла̀сните в сла̀ба позѝција, ..
      
      
      • и така̀ не̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝција промѐнјат ка̀чеството си.


• Реду̀кцијата на неуда̀рените гла̀сни представлја̀ва съвку̀пност от трѝ јавлѐнија, коѝто ще бѫ̀да̨т разглѐдани последова̀телно.
  
  
  • ▼▼  1. Съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција.
  • ▼▼  2. Съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝција.
  • ▼▼  3. Реду̀кција на гла̀сната Е в сла̀ба позѝција.

---

   ►►   7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиција  (.. покажи ја̨ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.1. Гласната А=Ъ в слаба позиција  (.. скриј ја̨ ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ јавлѐние - съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција - е повсемѐстно в съврѐменнијът ни езѝк и бѝ слѐдвало да се призна̀е за нормативно. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ јавлѐние - съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција - е повсемѐстно в съврѐменнијът ни езѝк и бѝ слѐдвало да се призна̀е за нормативно. (.. скриј ..) 
  
  
  • Да влѐзе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбниците по бъ̀лгарски езѝк за чуђенцѝ.
    
    
    • Тъ̀ј като мно̀го от чуђенцѝте, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затруднја̀ва звукът Ъ, то̀ препорѫ̀чвам ја̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝција то̀ј съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоја̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝција.


• ◄►  В сла̀ба позѝција гла̀сните А и Ъ не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещите, нито слу̀шащите.
  
  
  • Гово̀рещијът не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀сја А или Ъ или нѐщо међу А и Ъ.
  • Това̀ е допустимо в речта̀ и не завѝси от правопѝсът.
  
  
  • Слу̀шащите при възприѐмане на смѝсълът на речта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝција е произнѐсено А или Ъ или нѐщо међу А и Ъ.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. скриј ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝција произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐриј која̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата А или не̋која от бу̀квите Ъ или Ѫ.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като А, и като Ъ, и като нѐщо неопределѐно међу̀ А и Ъ, бѐз значѐние. Но правопѝсът е определѐн.
  
  
  • Пра̀вило_1. Нај-ва̀жното пра̀вило. Ако то̀ мо̀же да се прило̀жи, дру̀гите правила̀ не важа̨̀т.
    
    
    • Ако в не̋која фо̀рма на сѫ̀щата ду̀ма гла̀сната изчѐзва от птоизношѐнието, зна̀чи та̀зи гла̀сна произхо̀ђа от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примери:
      
      
      • добро̀, о̀стро, ѐдро, дъ̀лго => добъ̀р, о̀стър, ѐдър, дъ̀лъг
      • Димѝтре! Пѐтре! => Димѝтър, Пѐтър.
      • Ко̀лко мѐтра е дъ̀лго? - Не̋мам мѐтър да го измѐрја̨.
      • Комунѝзмът и нацѝзмът сѫ вѝдове фашѝзъм. Комунѝзъм и нацѝзъм сѫ всѐ проја̀ви на фашѝзмът.
    
    
    • Ако ме мо̀жете да намѐрите сло̀вофо̀рма с изпа̀дна̨ла гла̀сна, това̀ не означа̀ва, че тре̋бва непрѐменно да се пѝше бу̀ква А или бу̀ква Ѫ. Ѝма и дру̀ги правила̀ надо̀лу.
  
  
  • Пра̀вило_2.
    
    
    • Потѫрсѐте фо̀рма на сѫщата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѐто гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же која̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примери:
      
      
      • Бъ̀лгари => Бълга̀рија.
      • Ду̀мам ти, дъ̀ще, сѐщај се, сна̀хо! => дъщерја̀, снаха̀.
      • С това̀ обръщѐние се обръ̀щаме към цѐлијът наро̀д.
      • Преградѝха̨ пѫ̀тјът на говѐдата с прегра̀ди.
  
  
  • Пра̀вило_3.
    
    
    • В завършъците на ду̀мите - в наста̀вките и в оконча̀нијата, не сѐ пиша̨т бу̀квите Ъ и Ѫ.
    • Изклјучѐнија:
      
      
      • Определѝтелнијът члѐн за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ се пѝше Ъ.
      
      
      • В правопѝсните вариа̀нти ЕѪ-БЪ, BG и BGD глаго̀лните завъ̀ршъци се пиша̨т с етимологѝчното си Ѫ.
  
  
  • Пра̀вило_4.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в украѝнски на това̀ ме̋сто се чу̀ва О или в ру̀ски се пѝше О, то̀ гла̀сната произхо̀ђа от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примери:
      
      
      • *сос, *вов => със, във.
      • *Вардарот => Вардарът.
      • [рус] сочинение => съчинѐние.
  
  
  • Пра̀вило_5.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в сръ̀бски или в ру̀ски или в украѝнски на това̀ ме̋сто се чу̀ва У, то̀ гла̀сната произхо̀ђа от Ѫ и се пѝше с бу̀квата Ѫ или с бу̀квата Ъ, ако не̋ма бу̀ква Ѫ на разположѐние.
    • Примери:
      
      
      • [рус] гудеть => гѫду̀лка, гѫдула̀р.
  
  
  • Ако не̋ма приложѝмо пра̀вило.
    
    
    • Правопѝсът се опредѐлја по етимоло̀гијата на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мна̨ло на съставѝтелите на правопѝснијът рѐчник.
    
    
    • По традѝција от 19-ти век се предпочѝта бу̀квата А.
    • Докъм среда̀та на 19-ти век грамо̀тните хо̀ра у на̀с не зна̀ели с која̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
    
    
    • Голе̋м проблѐм сѫ ту̀рските ду̀ми, придобѝли гра̀ђанственост у на̀с предѝ въвѐђането на съврѐменната ту̀рска пѝсменост.
  
  
  • Забелѐжки.
    
    
    • Ако бу̀квата Ѫ е достѫ̀пна за употрѐба, тја̀ се пѝше вместо бу̀квата Ъ в определѐни слу̀чаи, ка̀кто е опѝсано по та̀зи препра̀тка.
    
    
    • Ако гла̀сната е јотѝрана - IА или IЪ, едѝнствената кѝрилска бу̀ква в налѝчност е Я.
    • Сла̀гам ѝ диакритѝчен знак, ако тја̀ означа̀ва IЪ.
  
  
  • (.. скриј ги правописните неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Официа̀лнијът бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от јавлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѐл. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Официа̀лнијът бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от јавлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѐл. (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ста̀ва ду̀ма за јавлѐнието "съвпадане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција".
  
  
  • Докъм среда̀та на 19-ти век грамо̀тните хо̀ра у на̀с не зна̀ели с која̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
  • И това̀ јавлѐние ограничѝло ну̀ђата от бу̀ква за звукъ̀т Ъ са̀мо до слу̀чаите, кога̀то на гла̀сната па̀да ударѐние.
  • В сла̀ба позѝција на гла̀сната мо̀жело да се мѝне с бу̀ква А.
  
  
  • И досега̀ в завъ̀ршъците на ду̀мите - в наста̀вките и в оконча̀нијата, звукъ̀т Ъ се белѐжи с бу̀квата А.
  • И та̀зи правопѝсна анома̀лија се прила̀га и в сѝлна позѝција.
  
  
  • И о̀ще нѐщо. Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, по традѝција јотѝраните гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
  • В сѝлна позѝција сѫ ну̀жни две бу̀кви: за IA и за IЪ.
  • В сла̀ба позѝција е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, којато е в налѝчност - бу̀квата Я.
  • И като резулта̀т, бу̀квата Я се изпо̀лзва и за два̀та дифто̀нга - за IA и за IЪ, и в сѝлна позѝција.


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скриј ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝма прѝмери за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝција (обръщѐние - обращѐние).
    
    
    • Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът - тѐзи ду̀ми звуча̨̀т една̀кво.
    • Тѐзи прѝмери сѫ съвсѐм малобро̀јни, че да ѝмат значѐние.
    
    
    • Ду̀ми с една̀кво звучѐне и с разлѝчно значѐние се нарѝчат омонѝми.
    • Във всѐки естѐствен езѝк такѝва ду̀ми ѝма мно̀го.
    
    
    • В то̀зи конкрѐтен слу̀чај та̀зи омонѝмија е изку̀ствена.
  
  
  • Но се слу̀чва јавлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѐл, да създа̀ва естѐствени омонѝми.
    
    
    • Вземѝ ги два̀та но̀жа!
      • Бро̀јна фо̀рма. Етимологѝчно: но̀жа
    
    
    • Вземѝ го но̀жа̌!
      • Члену̀вана фо̀рма, съкратѐна от но̀жът. Етимологѝчно: но̀жъ
    
    
    • Контѐкстът вѝнѫги ще помо̀гне да се различа̨̀т такѝва двѐ фо̀рми.
  
  
  • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀.
    
    
    • На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха.
    • Сега̀ пѝшем снаха̀,
    • понѐже гла̀сната под ударѐние във вокатѝв звучѝ А: сна̀хо!


• ►►  Мо̀ј комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заклјучѐние на по̀драздѐлът. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Мо̀ј комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заклјучѐние на по̀драздѐлът. (.. скриј го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ не̋ма да ста̀не ду̀ма)
  
  
  • Пъ̀рво, то̀чка 1.
    
    
    • Ѝмајте пред вѝд, че на̀шијът бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀сните А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
    • Ако не ѐ под ударѐние, не̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀телјът не̋ма да объ̀рне внима̀ние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 2.
    
    
    • В бъ̀лгарскијът езѝк чѐсто се срѐща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
    
    
    • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък. Спрѐте да четѐте и си починѐте, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѐки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 3.
    
    
    • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът се произна̀сја IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът тја̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни не̋ма дру̀га подходја̀ща бу̀ква (русна̀ците не сѫ̀ ни измѝслили).
    • Пове̋рвајте ми, че е ра̀но за прѝмери.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 4.
    
    
    • Тре̋бва да Ви ста̀не ја̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоја̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тја̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀на̨лите слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝђа до̀ста стра̀нно на русна̀ците.
    
    
    • Спомнѐте си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀ја, не̋ма значѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 5.
    
    
    • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът се пѝша̨т с А, но според правого̀ворът тре̋бва да се чу̀ва Ъ.
      И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 6.
    Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за која̀то по-го̀ре ста̀на̨ ду̀ма, че ја̨ отбеле̋зваме с бу̀квата Я, не се срѐща в ко̀рените на бъ̀лгарските ду̀ми, а са̀мо в кра̀јът на ду̀мите.
    
    
    • При местоимѐнијата Ја̨ и НЀЈа̨.
    
    
    • При члену̀ваните фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ДЕНЈа̌̀Т, ДЕНЈа̌̀, СЪНЈа̌̀Т, СЪНЈа̌̀, сѝнијът, бѐлијът, зелѐнијът, червѐнијът, ..
      (при прѝмерите с ма̀лки бу̀кви произношѐнието не̋ма значѐние, понѐже позѝцијата е безуда̀рна).
    
    
    • При редѝца оконча̀нија при сѝлните глаго̀ли:
      СЕДЈа̨̀ СЕДЈа̨̀Т ВЪРВЈа̨̀ ВЪРВЈа̨̀Т ДЕЛЈа̨̀ ДЕЛЈа̨̀Т СПЈа̨̀ СПЈа̨̀Т КРОЈа̨̀ КРОЈа̨̀Т па̀зја̨ па̀зја̨т гово̀рја̨ гово̀рја̨т сѫ̀дја̨ сѫ̀дја̨т
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
    Слу̀чаите, кога̀то според правопѝсът се пѝше А, но според правого̀ворът тре̋бва да се чу̀ва Ъ, сѫ аналогѝчни на то̀чка 6.
    
    
    • При члену̀ваните фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ГРАДА̌̀ (сравнете с ГРАДЪ̀Т: ГРАДА̌̀ тре̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀дна̨лото кра̀јно Т)
      НОСА̌̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБА̌̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДА̌̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговора̌ (о̀тговорът)
    
    
    • При редѝца оконча̀нија при сѝлните глаго̀ли:
      ЛЕЖА̨̀ ЛЕЖА̨̀Т ГРЕША̨̀ ГРЕША̨̀Т ПРЕДА̨̀ ПРЕДА̨̀Т ЗОВА̨̀ ЗОВА̨̀Т ще УМРА̨̀ ще УМРА̨̀Т ще до̀јда̨ ще до̀јда̨т пѝша̨ пѝша̨т
    
    
    • При оконча̀нието за мѝна̨ло врѐме -ХА̨ (то̀ е вѝнѫги нѐударено, тъ̀ј че практѝчески не̋ма значѐние):
      пѝсаха̨ но̀сеха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 8.
    
    
    • Слу̀чаите, кога̀то според правопѝсът се пѝше А или Я, но според правого̀ворът тре̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лните оконча̀нија, глѐдам да ги отбеле̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
      
      седја̨̀ седја̨̀т сѫ̀дја̨ сѫ̀дја̨т па̀зја̨ па̀зја̨т гово̀рја̨ гово̀рја̨т вървја̨̀ вървја̨̀т делја̨̀ делја̨̀т спја̨̀ спја̨̀т кроја̨̀ кроја̨̀т лежа̨̀ лежа̨̀т греша̨̀ греша̨̀т преда̨̀ преда̨̀т зова̨̀ зова̨̀т пѝша̨ пѝша̨т ще умра̨̀ ще умра̨̀т ще до̀јда̨ ще до̀јда̨т пѝсаха̨ но̀сеха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 9.
    
    
    • Кога̀то в члѐнът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀ тре̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀ре да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
      денја̌̀т сънја̌̀т сѝнијът, бѐлијът, зелѐнијът, червѐнијът, ..
    
    
    • Тъ̀ј като глѐдам вѝнѫги да пѝша̨ кра̀јното Т от члѐнът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако не̋кој предпочѝта.
    
    
    • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
      
      
      • Светлинѝте на градъ̀т
      • Светлинѝте на градъ̀
      • Светлинѝте на града̌̀
  
  
  • (.. скриј го коментарът ми от 2018-11-14 ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скриј го подразделът за гласните А и Ъ в слаба позиција ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   7.2. Гласната О=У в слаба позиција  (.. покажи ја̨ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.2. Гласната О=У в слаба позиција  (.. скриј ја̨ ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ јавлѐние - съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝција - е повсемѐстно в съврѐменнијът ни езѝк. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ јавлѐние - съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝција - е повсемѐстно в съврѐменнијът ни езѝ. (.. скриј ..) 
  
  
  • Да влѐзе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбниците по бъ̀лгарски езѝк за чуђенцѝ.
    
    
    • Ако русна̀ци у̀ча̨т български и не мо̀га̨т да произнеса̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝција, мо̀жете да ги посъвѐтвате да ка̀зват У вместо О.


• ◄►  В сла̀ба позѝција гла̀сните О и У не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещите, нито слу̀шащите.
  
  
  • Гово̀рещијът не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀сја О или У или нѐщо међу О и У.
  • Това̀ е допустимо в речта̀ и не завѝси от правопѝсът.
  
  
  • Слу̀шащите при възприѐмане на смѝсълът на речта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝција е произнѐсено О или У или нѐщо међу О и У.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. скриј ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝција произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐриј која̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата О или бу̀квата У.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като О, и като У, и като нѐщо неопределѐно међу̀ О и У, бѐз значѐние. Но правопѝсът е определѐн.
  
  
  • Пра̀вило.
    
    
    • Потѫрсѐте фо̀рма на сѫщата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѐто гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же која̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примери:
      
      
      • Умо̀ра => уморѐн.
      • Сму̀т => смутѐн.
  
  
  • Ако пра̀вилото не мо̀же да се прило̀жи.
    
    
    • Правопѝсът се опредѐлја по етимоло̀гијата на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мна̨ло на съставѝтелите на правопѝснијът рѐчник.
    
    
    
    • Голе̋м проблѐм сѫ чу̀ђите ду̀ми.
  
  
  • Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, по традѝција јотѝраните гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
    
    
    • В сѝлна позѝција сѫ ну̀жни две бу̀кви: за ЈО и за IУ.
    • Налѝчна е бу̀квата Ю за IУ.
    
    
    • В сла̀ба позѝција е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, којато е в налѝчност - бу̀квата Ю.
    
    
    • В официа̀лнијът правопѝс и в сѝлна и в сла̀ба позѝција се различа̀ват както нејотѝраните О и У, така и јотѝраните ЙО/ЬО и Ю.
    
    
    • Мно̀го турцѝзми е приѐто да се пиша̨т с Ю вместо с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
    
    
    • Мѫча̨ се да възстановја̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Јо̀та без то̀чка", за да се пѝше {ЈО} вместо {ЙО} и {ЬО}.
  
  
  • (.. скриј ги правописните неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скриј ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ду̀мата блѝзо слѐдва да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв.
    Но езѝкът ни в сла̀ба позѝција не различа̀ва О и У,
    и в правопѝсът е попа̀дна̨ла фо̀рмата блѝзо.
    В слу̀чајът ѝма, разбѝра се, влија̀ние и от нарѐчието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
  
  
  • Ако ду̀мата кокѝче ја̨ напѝшем кукѝче,
    етимоло̀гијата ӥ ще ни се изјаснѝ.
    Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто
    момѝче е умалѝтелно от мома̀ и
    сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀.
    Цвѐтето кокѝче е нарѐчено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
  
  
  • Јавлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝција" пора̀ђа омонѝмија в по̀-голе̋ма стѐпен, отко̀лкото това̀ пра̀ви јавлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција", опѝсано в предѝшнијът по̀драздѐл.
    
    
    • Ду̀ми, коѝто ѝмат разлѝчно значѐние и се пѝша̨т разлѝчно, но звуча̨т една̀кво.
    
    
    • Ока̀зва влија̀ние. Ука̀зва посо̀ката.
    
    
    • По пѫ̀тјът за Чѐрни връ̀х тѐ чѐсто омале̋ваха̨ и спѝраха̨ за почѝвка.
    • Дрѐшките на детѐто бъ̀рзо му омале̋ваха̨.
    • На чертѐжите дета̀јлите се умалја̀ваха̨ в маща̀б едно̀ към дѐсет.


• ◄►  (.. скриј го подразделът за гласните О и У в слаба позиција ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   7.3. Гласните И и Е в слаба позиција  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   7.3. Гласните И и Е в слаба позиција  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ►►  Тѐзи слу̀чаи сѫ на̀ј-сло̀жни за описа̀ние. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Тѐзи слу̀чаи сѫ на̀ј-сло̀жни за описа̀ние. (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝменно порадѝ това̀ и запо̀чна̨х то̀зи о̀черк.
  • Не съ̀м сѝгурен, че ка̀зусът ще го реша̨̀.


• ►►  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѐ се намѝраме. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѐ се намѝраме. (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Гла̀сната е И или Е.
  • Тја е в сла̀ба позѝција - бѐз ударѐние.
  • Гла̀сната е произнѐсена като гла̀сна - срѝчката не ѐ пропусна̨та,
    ка̀кто се слу̀чва поне̋кога в бъ̀рза или ленѝва реч.


• ►►  Лѐка попра̀вка на правопѝсът, за да стѫ̀пим на нѐго. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Лѐка попра̀вка на правопѝсът, за да стѫ̀пим на нѐго. (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • По правопѝсът на ду̀мата за̀ек подравнја̀ваме
    ду̀мите със схо̀дно звучѐне
    па̀ек (вместо па̀як),
    пу̀ек (вместо пу̀як) и
    по̀ес (вместо по̀яс).
  • ка̀кто и съотвѐтните произво̀дни думи:
    па̀ежина (вместо па̀яжина).
  
  
  • Стѫ̀пваме на така̀ попра̀венијът правопѝс.
  
  
  • Съсредоточа̀ваме се на бу̀квите И и Е,
  • без да изпу̀скаме от по̀глед бу̀квата Я
  
  
  • и без да забра̀вјаме, че гла̀сната е в сла̀ба позѝција (бѐз ударѐние).
  
  
  • С наложѝтелната забелѐжка, че в то̀зи контѐкст бу̀квата Ѣ, која̀то а̀з изпо̀лзвам, е равносѝлна на бу̀квата Е.
  
  
  • (.. скриј го правописът и поправките му ..)  (.. свиј го подразделът ..) 


• ►►  Да го отмѐтнем стабѝлното И. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да го отмѐтнем стабѝлното И. (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Всѐ па̀к, да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сна, која̀то е в сла̀ба позѝција (бѐз ударѐние) и која̀то е произнѐсена.
  
  
  • Въ̀преки че е в сла̀ба позѝција (бѐз ударѐние), стабѝлното И не промѐнја ка̀чеството си, не мо̀же да клонѝ прѝмерно към Е.
  
  
  • Стабѝлното И се белѐжи с бу̀квата И
  • и все̋ка гла̀сна, која̀то правопѝсно се белѐжи с бу̀квата И, е стабѝлно И.
    
    
    • Това̀ твърдѐние е са̀мо предположѐние.
    
    
    • Не мо̀га да намѐрја̨ прѝмери за гла̀сна в сла̀ба позѝција, која̀то се белѐжи с с бу̀квата И и која̀то да не ѐ стабѝлно И.
    
    
    • Но не бѝх се учу̀дил, ако такѝва прѝмери се намѐрјат.
    • Те ще бѫ̀да̨т изклјучѐнија от пра̀вилото.
  
  
  • (.. скриј го стабилното И ..)  (.. свиј го подразделът ..) 


• ►►  Слѐд като сме го отмѐтна̨ли стабѝлното И, (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀сните, отбеле̋звани с бу̀квите Е или Ѣ.
• ▼▼  Слѐд като сме го отмѐтна̨ли стабѝлното И, (.. скриј ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀сните, отбеле̋звани с бу̀квите Е или Ѣ.
  
  
  • Да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сни, коѝто сѫ в сла̀ба позѝција (бѐз ударѐние) и коѝто сѫ произнѐсени.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квите Е и Ѣ сѫ равносѝлни.
  
  
  • И бу̀квата Я не бѝва да ја̨ изпу̀скаме от по̀глед.


• ►►  Наблјуда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝција: (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • Е, клонја̀що към IЪ, коѐто ще отбеле̋звам с буквата Э, и
  • Е, клонја̀що към И, коѐто ще отбеле̋звам с буквата Є.
• ▼▼  Наблјуда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝција: (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Е, клонја̀що към IЪ, коѐто ще отбеле̋звам с бу̀квата Э, и
  • Е, клонја̀що към И, коѐто ще отбеле̋звам с бу̀квата Є.
  
  
  • Ка̀к да запо̀мним бу̀квите Э и Є?
    
    
    • Э (Э оборо̀тное, обра̀тно Э) е бу̀ква от ру̀ската а̀збука.
    • Є е бу̀ква от украѝнската а̀збука. За на̀с това̀ е една̀ от фо̀рмите на бу̀квата Е, но не ѐ така̀ за украѝнците.
    
    
    • До̀ста славја̀нски гла̀сни на украѝнски езѝк се промѐнјат в I: моя̌т кон => мiй кiнь.
    
    
    • Затова̀ украѝнската бу̀ква Є е избра̀на да означа̀ва клонја̀щата към И гла̀сна Е,
    • а дру̀гата гла̀сна - та̀зи клонја̀ща към IЪ, се означа̀ва с ру̀ската бу̀ква Э.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квите Е и Ѣ сѫ равносѝлни.
    
    
    • Всѐ па̀к, за пълнота̀ на изложѐнието, кога̀то бу̀квата Ѣ се замѐства от Э или Є,
    • сла̀гам им чертѝчка отго̀ре: Є̄є̄ Э̄э̄.
    • Чертѝчката нѝщо дру̀го не зна̀чи, освен че норма̀лно та̀м пѝша̨ Ѣ, а не Е.
  
  
  • (.. скриј ги двете гласни Э и Є ..)  (.. свиј го подразделът ..) 


• ►►  Въпро̀си бѐз о̀тговор. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Въпро̀си бѐз о̀тговор: (.. скриј ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Наблјуда̀ва ли се гла̀сна "стабѝлно Е"?
    
    
    • Мо̀же бѝ ѝма в редѝца чу̀ђи ду̀ми.
    • Оба̀че в раздѐлът за ударѐнието за такѝва ду̀ми е објавѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
  
  
  • Наблјуда̀ва ли се гла̀сна, која̀то мо̀же да е ту̀ Э, ту̀ Є?
    
    
    • Възмо̀жно е поне̋кога да ѝма колеба̀ние међу̀ Э и Є.
  
  
  • Тѫ̀рсја̨т се прѝмери.
    
    
    • И да се намѐрја̨т прѝмери, това̀ ще бѫ̀да̨т изклјучѐнија от правила̀та.
    
    
    • С дру̀ги думи, тѫ̀рсја̨т се ко̀нтра-прѝмери -
    • ко̀нтра-прѝмери на правила̀та, коѝто слѐдват.
  
  
  • И оста̀ва да се формулѝрат правила̀ кога е Э и кога е Є.
  
  
  • (.. скриј ги въпросите без отговор ..)  (.. свиј го подразделът ..) 


• ►►  О̀ще за естество̀то на гла̀сните Э и Є. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  О̀ще за естество̀то на гла̀сните Э и Є. (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Докато слу̀чаите, опѝсани в по̀драздѐлите А=Ъ и О=У в сла̀ба позѝција, сѫ про̀сти и симетрѝчни, слу̀чајът с гла̀сната Е съвсѐм не ѐ такъ̀в.
  
  
  • Гла̀сната Є е реализа̀ција на гла̀сната Е в сла̀ба позѝција, кога̀то Е мо̀же да си изменѝ ка̀чеството и да се приближѝ максима̀лно до И.
    
    
    • Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, това̀ јавлѐние не ѐ симетрѝчно.
    • Гла̀сната И е стабѝлна, дорѝ в сла̀ба позѝција, и не мо̀же да клонѝ към Е.
  
  
  • Гла̀сната Э е реализа̀ција на гла̀сната Е в сла̀ба позѝција, кога̀то Е мо̀же да си изменѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ.
    
    
    • В светлина̀та на јавлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција", опѝсано в по̀драздѐл не̋къде наго̀ре, мо̀же да се дадѐ по̀-то̀чна формулиро̀вка:
      
      
      • Гла̀сната Э е реализа̀ција на гла̀сната Е в сла̀ба позѝција, кога̀то тја̀ мо̀же да си изменѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или пък на IА.
    
    
    • Зарадѝ гла̀сната Э като реализа̀ција на Е, официа̀лнијът правопѝс чѐсто предпочѝта бу̀квата Я вместо бу̀квата Е:
      
      па̀як (вместо па̀ек),
      пу̀як (вместо пу̀ек) и
      по̀яс (вместо по̀ес).
    
    
    • Тъ̀ј като съгла̀сната Јот се гу̀би слѐд съгла̀сна Ш-Ж-Ч-Џ, то̀ мо̀же да се ка̀же, че слѐд Ш-Ж-Ч-Џ гла̀сната Э е реализа̀ција на Е, која̀то мо̀же максима̀лно да се доближѝ до Ъ (или до А).
  
  
  • Мо̀же да се предполо̀жи, че доско̀ро езѝкът ни е различа̀вал двѐте гла̀сни Е и Ѣ.
    
    
    • В сѝлна позѝција това̀ се изразја̀ва в јавлѐнието "промѐнливо Ѣ̋",
    • а в сла̀ба позѝција - в гла̀сните Є и Э.
  
  
  • Сѫ̀що така̀, гла̀сната Э мо̀же да бѫ̀де и реализа̀ција на IА в сла̀ба позѝција.
    
    
    • В светлина̀та на јавлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција", в сла̀ба позѝција съвпа̀дат и јотѝраните гла̀сни IА и IЪ.
    • В светлина̀та на предположѐнието, че в езѝкът ни доско̀ро е сѫществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сјана по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝха̨ билѝ објаснѝми рѐдките слу̀чаи, когато јотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝција се реализѝра чрѐз гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѐз Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмер: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѐте: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмер: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
  
  
  • (.. скриј го естество̀то на гла̀сните Э и Є ..)  (.. свиј го подразделът ..) 


• ►►  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝција и в затво̀рена срѝчка. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝција и в затво̀рена срѝчка. (.. скриј го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ако гла̀сната Е е в сла̀ба позѝција и в затво̀рена срѝчка, то̀ тја̀ се реализѝра като Э.
    
    
    • Да се реализа̀ра като Э означа̀ва, че гла̀сната Е в сла̀ба позѝција мо̀же да изменѝ ка̀чеството си и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или на IА.
      
      
      • Ако е след Ш-Ж-Ч-Џ, то тја̀ мо̀же да заприлѝча на Ъ или на А.
    
    
    • Срѝчката е затво̀рена, ако завъ̀ршва на съгла̀сна.
      
      
      • В ста̀ро-славја̀нскијът езѝк не̋мало затво̀рени срѝчки.
      • Такѝва се појавѝли слѐд изпа̀дането на сла̀бите ѐрове.
      • Разлѝчните славја̀нски езѝци по разлѝчен на̀чин, със съпѫ̀тстващи "стра̀нни" јавлѐнија, преживѐли поја̀вата на затво̀рени срѝчки.
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмери:
    
    
    • Мо̀га̨т ли са се намѐрја̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝција и в затво̀рена срѝчка, која̀то да се реализѝра чрез Є, т.е. да клонѝ към И?
      
      
      • Да: глаго̀лните фо̀рми на -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и на -ем (1-во лицѐ мн.ч.).
        
        
        • Тѝ мо̀жєш да се въ̀рнєш.
        • Нѝе мо̀жєм да се въ̀рнєм.
      
      
      • Дру̀ги такѝва прѝмери бѝха̨ билѝ прѝзнак за ру̀ски акцѐнт.
    
    
    • Мо̀га̨т ли са се намѐрја̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝција и в затво̀рена срѝчка, која̀то да се реализѝра като стабѝлно Е, коѐто не измѐнја ка̀чеството си?
      
      
      • Такѝва прѝмери се намѝрат сред чу̀ђите ду̀ми.
      
      
      • В раздѐлът за ударѐнието за такѝва ду̀ми е објавѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
        
        
        • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, Елѝзабе́т, Ма̀ргаре́т, Бу̀дапе́ща.
  
  
  • Прѝмери:
    
    
    • Прѝмерите сѫ бана̀лни. Интерѐсни бѝха̨ билѝ ко̀нтра-прѝмерите.
    
    
    • про̀лэ̄т, ѐсэн, мѣ̋сэц, про̀лэ̄тэн, ѐсэнэн
    • пъ̀лэн, пра̀зэн, плъ̀тэн, чѐрэн, бѣ̀лэн
    • у̀сэ̄т, за̀вэ̄т, бо̀лэ̄ст, бо̀лэн, умѝслэн
    • вчѐрашэн, днѐшэн, у̀трэшэн, годѝшэн, сезо̀нэн
    • па̀эк, пу̀эк, по̀эс
  
  
  • (.. скриј го правилото за затворената сричка ..)  (.. свиј го подразделът ..) 


• ►►  Разширѐние на обхва̀тът на го̀рното пра̀вило. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Разширѐние на обхва̀тът на го̀рното пра̀вило. (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • Да припо̀мнја̨ го̀рното пра̀вило:
    
    
    • Обхва̀тът му е всѝчки затво̀рени срѝчки.
    
    
    • Кога̀то то̀ важѝ, гла̀сната Е в сла̀ба позѝција се реализѝра като Э.
  
  
  • Да се разширѝ обхва̀тът на го̀рното пра̀вило означа̀ва да се ка̀же кога̀ в отво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра като Э.
    
    
    • Защо̀то обхва̀тът на го̀рното пра̀вило мо̀же да се разширѝ са̀мо към отво̀рените срѝчки.
  
  
  • И тъ̀ј, кога̀ гла̀сната Е в сла̀ба позѝција и в отво̀рена срѝчка се реализѝра като Э,
    
    
    • така̀ че да променѝ ка̀чеството си и да заприлѝча на IЪ или на IА,
    • а след Ж-Ч-Ш-Џ - на Ъ или на А?
    
    
    • Наблјуда̀ват се два̀ слу̀чаја.
  
  
  • Пъ̀рви слу̀чај.
    
    
    • Ако понѐ в една̀ словофо̀рма или сро̀дна ду̀ма гла̀сната Е се реализѝра като Э, то̀ тја̀ запа̀зва това̀ си сво̀јство във всѝчки словофо̀рми и сро̀дни ду̀ми, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Прѝмери:
      
      
      • ко̀рэн => ко̀рэнът, ко̀рэни, корэнѝща
      • про̀лэ̄т => про̀лэ̄ти, про̀лэ̄тэн, запролэ̄тѝ се
      • умѝслэн => умѝслэна, умѝслэни
      • прѝмэ̄р => прѝмэ̄рни
      • па̀эк, пу̀эк, по̀эс => па̀эжина, па̀эци, пу̀эци, по̀эси
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмери:
      
      
      • .. тѫ̀рсја̨т се такѝва ..
  
  
  • Вто̀ри слу̀чај.
    
    
    • Ако гла̀сната Е етимологѝчески произлѝза от ста̀ро-бъ̀лгарската (ста̀ро-славја̀нската) гла̀сна Ѣ, то тја̀ в сла̀ба позѝција се реализѝра като Э, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Забелѐжка: В ја̀тов правопѝс при произхо̀д от ста̀рата гла̀сна Ѣ гла̀сната Е се отбеле̋зва с бу̀квата Ѣ. Ако в ту̀кашните прѝмери се нала̀га да употребја̨̀ бу̀ква Э или Є, сла̀гам ѝ чертѝчка отго̀ре.
    
    
    • Прѝмери:
      
      
      • у̀трэ̄, у̀трэ̄шэн
      • вѫ̀трэ̄, вѫ̀трэ̄шэн
      • го̀рэ̄, пла̀днэ̄
      • убэ̄дѐн, побэ̄дѐн, набэ̄дѐн
      
      
      • и определителнијът член -тэ̄ (-тѣ).
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмери:
      
      
      • .. тѫ̀рсја̨т се такѝва ..
  
  
  • Осо̀бен слу̀чај.
    
    
    • В светлина̀та на јавлѐнието "съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција", в сла̀ба позѝција съвпа̀дат и јотѝраните гла̀сни IА и IЪ.
    • В светлина̀та на предположѐнието, че в езѝкът ни доско̀ро е сѫществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сјана по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝха̨ билѝ објаснѝми рѐдките слу̀чаи, когато јотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝција се реализѝра чрѐз гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѐз Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмер: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѐте: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмер: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
    
    
    • В дејствѝтелност, тѐзи слу̀чаи не сѫ̀ то̀лкова рѐдки.
    • Предпола̀гам, че това̀ се наблѫда̀ва вѝнѫги, кога̀то въпро̀сното IА е в сла̀ба позѝција и не ѐ в завъ̀ршъкът на ду̀мата.
    • Тѫ̀рсја̨т се ко̀нтра-прѝмери на това̀ предположѐние.
  
  
  • (.. скриј го разширението на обхватът на правилото ..)  (.. свиј го подразделът ..) 


• ►►  Кога̀ Е в сла̀ба позѝција се реализѝра чрез гла̀сната Є? (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Кога̀ Е в сла̀ба позѝција се реализѝра чрез гла̀сната Є?. (.. скриј ..)  .. към началото ..
  
  
  • В оста̀на̨лите слу̀чаи.
  
  
  • Кога̀то гла̀сната Е в сла̀ба позѝција и в отво̀рена срѝчка не влѝза в разширѐнијът обхва̀т на го̀рното пра̀вило.
    
    
    • Тога̀ва тја̀ клонѝ към И и мо̀же плъ̀тно да се доближѝ до И,
    • коѐто зна̀чи, че тја̀ се реализѝра чрѐз Є.
  
  
  • Прѝмери:
    
    
    • мєсо̀, пєро̀, грєбло̀
    • пѝлє, мага̀рє, а̀гнє
    • Лен̀чєто, Мар̀чєто, Ѝцєто
    
    
    • Мо̀жє да се въ̀рнє.
    • Мо̀жєтє да се въ̀рнєтє.
    • Мо̀жэ̄хмє да се въ̀рнєм.
    • Мо̀жэ̄хтє да се въ̀рнєтє.
    • Върнѣ̀тє ми паритэ̄!
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмери:
    
    
    • мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си
    • .. тѫ̀рсја̨т се о̀ще такѝва ..
    
    
    • Мо̀же да ѝма колеба̀ние далѝ срѝчката е затво̀рена или отво̀рена.
      
      
      • пилєшко мєсо̀ <> пилэшко мєсо̀
  
  
  • (.. скриј ја̨ гласната Є като реализација на Е ..)  (.. свиј го подразделът ..) 


• ◄►  (.. скриј го подразделът за гласните Е и И в слаба позиција ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Заклјучение  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Заклјучение  (.. скриј го ..)  .. към началото ..

Слѐдните ѝзводи за ѝзточно-бъ̀лгарскијът вокалѝзъм в сла̀ба позѝција мога̨т да се дада̨т като заклјучѐние:

• Гла̀сните А и Ъ не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.
• Гла̀сните О и У не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.


• Гла̀сната И е стабѝлна и не промѐнја ка̀чеството си.


• Освѐн в рѐдките слу̀чаи, кога̀то оста̀ва стабѝлна,
  гла̀сната Е се реализѝра по два̀ на̀чина:
  
  
  • илѝ чрез гла̀сната Э, која̀то представлја̀ва Е, клонја̀що към IЪ,
  • илѝ чрез гла̀сната Є, која̀то представлја̀ва Е, клонја̀що към И.


• В оконча̀нијата -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и -ем (1-во лицѐ мн.ч.) на сѝлните глаго̀ли по 1-во спрежѐние гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Є.


• В затво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Э.


• Ако гла̀сната Е произлѝза от старо-бъ̀лгарската (ста̀ро-славја̀нската) гла̀сна Ѣ и съотвѐтно в ја̀тов правопѝс се пѝше с бу̀квата Ѣ, то̀ тја̀ се реализѝра чрѐз Э.


• Ако вѐче е определѐно, че гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Э, то̀ тја̀ запа̀зва това̀ си сво̀јство и при дру̀ги словофо̀рми и сро̀дни ду̀МИ.


• В местоимѐнијата мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Э.


• В оста̀на̨лите слу̀чаи гла̀сната Е се реализѝра чрѐз Є.


• Осо̀бен слу̀чај. Кога̀то јотѝраната гла̀сна IА е в сла̀ба позѝција и не ѐ в завъ̀ршъкът на ду̀мата, освѐн че тја̀ се равнја̀ва на IЪ, сѫ̀що така̀ тја̀ се равнја̀ва и на Э, коѐто зна̀чи, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.

• (.. скриј го заклјучението ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Препратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Препратки (references)   (.. скриј ги ..)

• Мои публикации:
  • За кратките винителни форми на личните местоименија в източно-българските диалекти
  • Диалектен континуум - що е то
  • Perpetual Mutation: Естествените езици в непрестанна промена
  • Ако искаме да възстановим буквите Ѣ и Ѫ, как да ги употребјаваме
  • Относно правилото за така наречените пълен и непълен член в българскијът език
  • Относно истинското правило за членуване на имената в българскијът език
  • [DraftProposal] Работен проект за езикова реформа
  • Мистеријата на българските глаголи
  • Очерк за краесловните ерове
  • Глаголицата: странна и чуда̀та
  • Съчинението "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на це̋лата тематика
  • Принципи на моите възгледи за мина̨лото
• Други публикации:
  • Проф. Александър Балабанов за българския̌т език
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 1 [Към страница (1..529): ]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 2 [offline]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 3 [offline]
• (.. скриј ги препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако ѝма въпро̀с или комента̀р, на ко̀јто тре̋бва да отгово̀рја̨, ще препѝша̨ въпро̀сът или комента̀рът ту̀ка и ще отгово̀рја̨ ту̀ка.

• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встѫпление  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встѫпление  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мој коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мој коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Отно̀сно вока̀лната реду̀кција в ѝзточно-бъ̀лгарски
      
      
      • Освѐн за ѝзточно-бъ̀лгарски, това̀ јавлѐние е характѐрно и за ру̀скијът езѝк, къдѐто оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма.
        У на̀с јавлѐнието оста̀ва извъ̀н но̀рмата.
      
      
      • Јавлѐнието засе̋га не са̀мо правого̀ворът, но и правопѝсът.
      
      
      • Не̋мам пред вѝд всѝчките ѝзточно-бъ̀лгарски диалекти, а са̀мо центра̀лно-балка̀нските: Ко̀тел-Елѐна-Тъ̀рново-Тре̋вна, за коѝто се сме̋та, че сѫ в осно̀вата на новобъ̀лгарскијът книжо̀вен езѝк.
      
      
      • Не̋ма да уточнја̀вам ареа̀лът на јавлѐнието - ја̀вно е, че то̀ј е до̀ста по̀-широ̀к.
    
    
    • Та̀зи тѐма е във връ̀зка с та̀зи.
    
    
    • Вока̀лната реду̀кција се изразја̀ва в двѐ неща̀:
      
      
      • Бро̀јът на гла̀сните зву̀кове в сла̀ба позѝција е намалѐн (редуцѝран) в сравнѐние с бро̀јът на гла̀сните в сѝлна позѝција (коѝто сѫ 6).
      
      
      • Не̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝција промѐнјат ка̀чеството си.
    
    
    • Гла̀сната е в сѝлна позѝција:
      
      
      • ако е под ударѐние, или
      • ако е послѐдна гла̀сна в зва̀телна фо̀рма (вокатѝв), или
      • ако е интонацио̀нно удължѐна.
      
      
      Ѝначе гла̀сната е в сла̀ба позѝција.
    
    
    • Забелѐжка_1: Ѝзточните диалѐкти различа̀ват зва̀телните от именѝтелните фо̀рми в мно̀го по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото норматѝвнијът бъ̀лгарски езѝк.
      Напрѝмер:
      
      
      • Хрѝсто (вокатѝв), изка̀рај ги говѐдата!
      • Хрѝсту (номинатѝв), ги изка̀ра говѐдата.
    
    
    • Забелѐжка_2: Реду̀кцијата подмина̀ва слу̀чаите на интонацио̀нно удължѐни срѝчки, дорѝ да не сѫ̀ уда̀рени. Послѐдната срѝчка на вокатѝвът, за коѐто вѐче ста̀на̨ ду̀ма, е така̀ва.
      Дру̀г прѝмер:
      
      
      • Ја̀ ко̀лко мно̀го сѝрьъне̄ си напра̀вил!
        (Ударѐнието е на ѝ, кра̀јното е̄ е удължѐно.)
    
    
    • В сѝлна (уда̀рена) позѝција езѝкът ни различа̀ва шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И)..
    • При дѐјстваща вока̀лна реду̀кција, в сла̀ба позѝција се различа̀ват по-ма̀лко от шѐст гла̀сни.
    
    
    • Реду̀кцијата на неуда̀рените гла̀сни в ѝзточно-бъ̀лгарски представлја̀ва съвку̀пност от трѝ јавлѐнија, коѝто ще бѫ̀да̨т разглѐдани последова̀телно.
      
      
      • 1. Съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција.
      
      
      • 2. Съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝција.
      
      
      • 3. Реду̀кција на гла̀сната Е в сла̀ба позѝција.
    
    
    • 1. Съвпа̀дане на гла̀сните А и Ъ в сла̀ба позѝција.
      
      
      • Практѝчески това̀ јавлѐние е повсемѐстно в съврѐменнијът ни езѝк и би слѐдвало да се призна̀е за нормативно. Едва̀ ли не̋кој у на̀с различа̀ва в го̀ворът си гла̀сните А и Ъ в сла̀ба (неуда̀рена) позѝција.
      
      
      • Ѝма прѝмери за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝција (обръщѐние - обращѐние). Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът. Тѐзи прѝмери сѫ съвсѐм малобро̀јни, че да ѝмат значѐние.
      
      
      • Бро̀јните фо̀рми и члѐнните фо̀рми на сѫществѝтелните от мѫ̀жки род вѝнѫги мо̀га̨т да се различа̨̀т по контѐкстът:
        
        
        • Вземѝ два̀ но̀жа! (правого̀вор: но̀жа)
        • Вземѝ но̀жа̌! (правого̀вор: но̀жъ)
      
      
      • Установѝлијът се през 19-ти вѐк новобъ̀лгарски правопѝс изпо̀лзва това̀ јавлѐние.
        
        
        • Члѐнните фо̀рми на сѫществѝтелните от мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ мога̨т да се пѝша̨т с -А вместо с -Ъ:
          
          
          • Вземѝ но̀жа̌. Вѝж човѐка̌.
          • (Етимологѝчно и правого̀ворно: Вземѝ но̀жъ[т]. Вѝж човѐкъ[т].)
        
        
        • Сѫ̀що така̀, в редѝца глаго̀лни оконча̀нија се пѝше А вместо Ъ.
        
        
        • Спомена̀тите правопѝсни анома̀лии се прила̀гат и под ударѐние.
      
      
      • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀. На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха, сега̀ пѝшем снаха. Но вѐче дорѝ под ударѐние във вокатѝв се чу̀ва А: сна̀хо!
      
      
      • Тъ̀ј като мно̀го от чуђенцѝте, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затруднја̀ва звукът Ъ, то̀ препорѫ̀чвам ја̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝција то̀ј съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоја̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝција.
    
    
    • 2. Съвпа̀дане на гла̀сните О и У в сла̀ба позѝција.
      
      
      • Това̀ јавлѐние сѫ̀що така̀ е мно̀го разпространѐно. Мо̀же би засе̋га над половѝната от гово̀рещите на бъ̀лгарски.
      • Не слѐдва оба̀че да се приѐма за но̀рма.
      
      
      • Ако русна̀ци у̀ча̨т български и не мо̀га̨т да произнеса̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝција, мо̀жете да ги посъвѐтвате да ка̀зват У вместо О, ка̀кто мно̀го от бъ̀лгарите.
      
      
      • Слѐдват прѝмери за отражѐнието на това̀ јавлѐние върху правопѝсът:
        
        
        • Ду̀мата блѝзо слѐдва да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв. Но езѝкът ни в сла̀ба позѝција не различа̀ва О и У, и в правопѝсът е попа̀дна̨ла фо̀рмата блѝзо. В слу̀чаја̌ ѝма, разбѝра се, влија̀ние и от нарѐчието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
        
        
        • Мно̀го турцѝзми се пиша̨т с Ю вместо с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
        
        
        • Ако ду̀мата кокѝче ја̨ напѝшем кукѝче, етимоло̀гијата ӥ ще ни се изјаснѝ. Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто момѝче е умалѝтелно от мома̀ и сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀. Цвѐтето кокѝче е нарѐчено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
    
    
    • 3. Реду̀кција на гла̀сната Е в сла̀ба позѝција.
      
      
      • Това̀ јавлѐние е на̀ј-сло̀жно за описа̀ние.
      
      
      • Не̋ма да мо̀га̨ да го опѝша̨ - са̀мо поста̀вјам проблѐмът.
      • А проблѐмът е, че ѝма разлѝчни слу̀чаи.
      
      
      • В не̋кои слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝција премина̀ва в И:
        
        
        • Лѐнчиту (т.е. Лѐнчето) хва̀на̨ чѐрнијът влак, дѐто се композѝра от Бурга̀с за Со̀фија.
        
        
        • Обѝчам пѝлишку мисо̀.
      
      
      • В дру̀ги слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝција премина̀ва в IЪ (ЙЪ/ЬЪ):
        
        
        • Чѐрьън вла̀к се композѝра..
        
        
        • И мѐньъ мѫ ј ма̀јка родѝла, и мѐньъ, ка̀кту и тѐбьъ.
      
      
      • А в трѐти слу̀чаи се допу̀скат и двѐте:
        
        
        • Ја̀диниту/Ја̀дьъниту (т.е. ја̀денето) е гото̀во.
      
      
      • Мо̀же би, ако се въ̀рнем наза̀д в исто̀ријата на ѝзточно-бъ̀лгарските диалѐкти, бѝхме намѐрили състоја̀ние, при коѐто езѝкът е различа̀вал зву̀ковете Е и Ѣ, коѝто по̀сле сѫ се умѐсили.
        
        
        • В уда̀рена позѝција звукъ̀т Е се запа̀звал, а за звукъ̀т Ѣ вле̋зло в сѝла добрѐ позна̀тото пра̀вило за промѐнливото Ѣ: звукъ̀т Ѣ премина̀вал или в IА (Я), или в Е.
        
        
        • Ѐ, вероја̀тно звукъ̀т Ѣ мо̀жел да премина̀ва в IА (Я) и в сла̀ба позѝција, и тога̀ва това̀ Ја се редуцѝрало в IЪ (ЙЪ/ЬЪ).
    
    
    • (.. скриј го коментарът ми от 2011-03-29 ..)  (.. скриј ги старите ми коментари по темата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мој коментар по темата .. във facebook ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мој коментар по темата .. във facebook ..  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ не̋ма да ста̀не ду̀ма)
    
    
    • Пъ̀рво, то̀чка 1.
      
      
      • Ѝмајте пред вѝд, че на̀шијът бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀сните А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
      • Ако не ѐ под ударѐние, не̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀телјът не̋ма да объ̀рне внима̀ние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 2.
      
      
      • В бъ̀лгарскијът езѝк чѐсто се срѐща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
      
      
      • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък. Спрѐте да четѐте и си починѐте, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѐки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 3.
      
      
      • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът се произна̀сја IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът тја̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни не̋ма дру̀га подходја̀ща бу̀ква (русна̀ците не сѫ̀ ни измѝслили).
      • Пове̋рвајте ми, че е ра̀но за прѝмери.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 4.
      
      
      • Тре̋бва да Ви ста̀не ја̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоја̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тја̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀на̨лите слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝђа до̀ста стра̀нно на русна̀ците.
      
      
      • Спомнѐте си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀ја, не̋ма значѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 5.
      
      
      • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът се пѝша̨т с А, но според правого̀ворът тре̋бва да се чу̀ва Ъ.
        И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 6.
      Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за која̀то по-го̀ре ста̀на̨ ду̀ма, че ја̨ отбеле̋зваме с бу̀квата Я, не се срѐща в ко̀рените на бъ̀лгарските ду̀ми, а са̀мо в кра̀јът на ду̀мите.
      
      
      • При местоимѐнијата Ја̨ и НЀЈа̨.
      
      
      • При члену̀ваните фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ДЕНЈа̌̀Т, ДЕНЈа̌̀, СЪНЈа̌̀Т, СЪНЈа̌̀, сѝнијът, бѐлијът, зелѐнијът, червѐнијът, ..
        (при прѝмерите с ма̀лки бу̀кви произношѐнието не̋ма значѐние, понѐже позѝцијата е безуда̀рна).
      
      
      • При редѝца оконча̀нија при сѝлните глаго̀ли:
        СЕДЈа̨̀ СЕДЈа̨̀Т ВЪРВЈа̨̀ ВЪРВЈа̨̀Т ДЕЛЈа̨̀ ДЕЛЈа̨̀Т СПЈа̨̀ СПЈа̨̀Т КРОЈа̨̀ КРОЈа̨̀Т па̀зја̨ па̀зја̨т гово̀рја̨ гово̀рја̨т сѫ̀дја̨ сѫ̀дја̨т
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
      Слу̀чаите, кога̀то според правопѝсът се пѝше А, но според правого̀ворът тре̋бва да се чу̀ва Ъ, сѫ аналогѝчни на то̀чка 6.
      
      
      • При члену̀ваните фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ГРАДА̌̀ (сравнете с ГРАДЪ̀Т: ГРАДА̌̀ тре̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀дна̨лото кра̀јно Т)
        НОСА̌̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБА̌̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДА̌̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговора̌ (о̀тговорът)
      
      
      • При редѝца оконча̀нија при сѝлните глаго̀ли:
        ЛЕЖА̨̀ ЛЕЖА̨̀Т ГРЕША̨̀ ГРЕША̨̀Т ПРЕДА̨̀ ПРЕДА̨̀Т ЗОВА̨̀ ЗОВА̨̀Т ще УМРА̨̀ ще УМРА̨̀Т ще до̀јда̨ ще до̀јда̨т пѝша̨ пѝша̨т
      
      
      • При оконча̀нието за мѝна̨ло врѐме -ХА̨ (то̀ е вѝнѫги нѐударено, тъ̀ј че практѝчески не̋ма значѐние):
        пѝсаха̨ но̀сеха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 8.
      
      
      • Слу̀чаите, кога̀то според правопѝсът се пѝше А или Я, но според правого̀ворът тре̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лните оконча̀нија, глѐдам да ги отбеле̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
        
        седја̨̀ седја̨̀т сѫ̀дја̨ сѫ̀дја̨т па̀зја̨ па̀зја̨т гово̀рја̨ гово̀рја̨т вървја̨̀ вървја̨̀т делја̨̀ делја̨̀т спја̨̀ спја̨̀т кроја̨̀ кроја̨̀т лежа̨̀ лежа̨̀т греша̨̀ греша̨̀т преда̨̀ преда̨̀т зова̨̀ зова̨̀т пѝша̨ пѝша̨т ще умра̨̀ ще умра̨̀т ще до̀јда̨ ще до̀јда̨т пѝсаха̨ но̀сеха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 9.
      
      
      • Кога̀то в члѐнът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀ тре̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀ре да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
        денја̌̀т сънја̌̀т сѝнијът, бѐлијът, зелѐнијът, червѐнијът, ..
      
      
      • Тъ̀ј като глѐдам вѝнѫги да пѝша̨ кра̀јното Т от члѐнът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако не̋кој предпочѝта.
      
      
      • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
        
        
        • Светлинѝте на градъ̀т
        • Светлинѝте на градъ̀
        • Светлинѝте на града̌̀
    
    
    • (.. скриј го коментарът ми от 2018-11-14 ..)  (.. скриј ги старите ми коментари по темата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Стари мои коментари по темата .. на англијски ..  (.. покажи ги тука ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Стари мои коментари по темата .. на англијски ..  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • Each text in Bulgarian (or in Russian) which is appropriated for foreigners must have stress marks. Otherwise, it is useless.
      
      
      • In both Bulgarian and Russian, the vocalism in stressed positions is very different from the vocalism in unstressed positions.
        
        
        • Russian grammars usually give a good description of this phenomenon.
        • Bulgarian grammars usually hide that.
        • Anyway, a Russian grammar cannot help you in mastering Bulgarian.
        
        
        • Those two phenomena called vowel reduction are very different in their implementations in Bulgarian and in Russian.
        
        
        • Moreover, I would advise people fluent in Russian who are learning Bulgarian to forget about the vowel reduction in Russian at all and consider the vowel reduction in Bulgarian at its own, independently.
      
      
      • Actually, in common vernacular Bulgarian, there are three types of vocalisms:
        
        
        • vocalism under stress (normal strong positions)
        • last vowel in a vocative form (vocative strong positions)
        • vocalism in unstressed positions (weak positions)  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • There are six vowels in Bulgarian:
        
        
        • the "conventional" package of five vowels
          
          
          • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
          • {A,O,E,I,Y: Roman notation}

          Every Slavic language has the conventional package of five vowels in its repository. At least, I cannot specify a Slavic language for which this statement is not true.
          
          Some languages are satisfied with just the conventional packаgе: Greek, Spanish, Serbian.
          
          In Bulgarian, in strong positions, the five conventional vowels are pronounced in the same way as in Greek, Spanish, Serbian.

        and
        
        • the {Ъ: Cyrillic notation}{U: Roman notation} vowel.

          It has a wide range of possible implementations including

          
          
          • Turkish dotless I
          • Albanian ё
          • Romanian open а̌
          • Romanian close î/â

          
          So, this Bulgarian vowel Ъ can be found in the languages in neighborhood, too.
          
          Russians approximating Bulgarian Ъ with Russian Ы are wrong.

        • (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • A looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Ъ is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is U. Anyway, I shall use the letter Ъ here.
      
      
      • The speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish A and Ъ in a weak position. In a weak position, A and Ъ are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of A can be rendered by either A or Ъ or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Ъ can be rendered by either Ъ or A or something between.
      
      
      • This rule is usually not yet found in the descriptions of Bulgarian language. However, it is true. Nobody distinguishes A and Ъ in a weak position - this is the current situation.
      
      
      • Thus, in weak positions, the Standard Bulgarian language is satisfied with just the conventional package of five vowels:
        
        
        • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
        • {A,O,E,I,Y: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels A and Ъ are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
      
      
      • Example: The vowel A/Ъ in the 2nd syllable of the river names Ѝскър and Ва̀рдар (Iskur=>Iskar, Vardar) is the same.
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • By the way, the final vowel of a noun in Vocative position cannot be Ъ. If the final vowel of a noun in Vocative position is A, this A cannot be changed to Ъ, even if not stressed. That position is not weak. (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • O looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Y is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is Y again.
      
      
      • Most speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish O and Y in a weak position. In a weak position, O and Y are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of O can be rendered by either O or Y or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Y can be rendered by either Y or O or something between.
      
      
      • This rule is usually not found in the descriptions of Bulgarian language, probably because only the standard language is covered.
        
        
        • However, it is true. Few people distinguish O and Y in a weak position - this is the current situation.
        
        
        • Mastering pronunciation, schools of acting teach to distinguish O and Y in each position. TV and radio- speakers are recruited among those who always distinguish O and Y in their speech.
      
      
      • Although this feature - merging O and Y in weak positions - is not part of the standard language, it definitely stays in the common modern Bulgarian vernacular language.
      
      
      • Thus, in weak positions, the common modern Bulgarian vernacular language is satisfied with just four vowels:
        
        
        • {А=Ъ,О=Y,Е,И: Cyrillic notation}
        • {A=U,O=Y,E,I: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels O and Y are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
        
        
        • Some words are not spelled as etymology says: блѝзо (instead of блѝзу), кокѝче (instead of кукѝче).
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • Please note that, unlike the standard Bulgarian, the common modern Bulgarian vernacular language does distinguish the Nominative-Accusative form and the Vocative form of masculine names ending in -O:
        
        
        • Vocative, my name: Хрѝсто, изка̀рай ги говѐдата! Nominative: Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
      
      
      • Remark: The French diphtong -oi- is rendered as -oa- in Bulgarian, in contrast to Russian where it is -ya-. In both Bulgarian and Russian, it sounds the same. (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear [they won't]  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • {A=>Ъ} and {O=>Y} under stress
      
      
      • E in an unstressed closed syllable
      
      
      • E in other weak positions: open problem, help needed
    
    
    • ◄► .. скриј ги коментарите ми на англијски ..  .. свиј ги ..  .. разгъни ги ..  (.. скриј ги старите ми коментари по темата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скриј ги старите ми коментари по темата ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokazhi vsichko ..)  (.. svij&skrij vsichko ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Misteriata na bulgarskite glasni

• 1. Disclaimer vmesto vuvedenie
• 2. Predgovor
• 3. Svodka na nesuotvetstviata
• 4. Ydarenie. Silna i slaba pozicia na glasnite
• 5. Iotirani glasni
• 6. Vokalizmut v silna pozicia
  • 6.1. Shestte glasni v silna pozicia
  • 6.2. Javlenieto "promenlivo Ѣ"
  • 6.3. Ypotreba na stari vinitelni formi za zhenski rod na -Ѫ
  • 6.4. Vokalizmut v pravopisut
• 7. Vokalizmut v slaba pozicia
  • 7.1. Glasnata A=Ъ v slaba pozicia
  • 7.2. Glasnata O=Y v slaba pozicia
  • 7.3. Glasnite I i E v slaba pozicia
• 8. Zakljychenie
• 9. Prepratki (references)
• 10. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Disclaimer vmesto vuvedenie   (.. pokazhi go vuvedenieto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   1. Disclaimer vmesto vuvedenie   (.. skrij go ..)

• Makar zaglavieto na ocherkut da e "Misteriata na bulgarskite glasni", obxvatut my e po-neznachitelen.


• Imat se pred vid iztochno-bulgarskite glasni, iztochno-bulgarskiut vokalizum.


• Rodno za mene e iztochno-bulgarskoto narechie.
• Ne vladejų zapadno-bulgarskoto narechie.


• Suvsem sum najasno, che zapadno-bulgarskoto e ne po-malko bulgarsko ot iztochno-bulgarskoto.


• I zapadno-bulgarskite dialekti si imat tunkosti, no az ne gi vladejų.

• (.. skrij go vuvedenieto ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   2. Predgovor   (.. pokazhi go predgovorut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   2. Predgovor   (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

• ◄► Predì drỳgite razdèli, zadulzhìtelno trehbva da se prochetè tozi razdèl.


• ►►  Fonetìchni "nevòli" (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Fonetìchni "nevòli" (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • Cèliut tozi òcherk v sùqnost e posvetèn na fonetìchni problèmi.
  
  
  • Izpỳskaneto na suglàsni, glàsni i srìchki v bùrzata i v lenìvata rèch e izvùn predmètut na tòzi ochèrk.


• ►►  Pravopìsni "nevòli" (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Pravopìsni "nevòli" (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  • Oficiàlniut bùlgarski pravopìs ne pozvoljàva ot nègo da se izvlechè proiznoshènieto:
    
    
    • Zaqòto ne sè ykàzva mehstoto na ydarènieto.
    • Zaqòto ne sè ykàzva kogà bỳkvata A zvychì katò Ъ.
    • Zaqòto ne sè ykàzva kogà bỳkvata Я zvychì katò IЪ.
    
    
    • Po pùrva tòchka: Ostàva da se oznachàvat ydarèniata v pòveche slỳchai, otkòlkoto e segàshnata pràktika.
    • Po vtòra i trèta tòchka: Vkàral sum v ypotrèba diakritìchni znàci za celtà. Amì ypotrebjàvajte gi.
    
    
    • Jàsno e, che tèkstovete na bùlgarski ezìk su prednaznachèni sàmo za xòra, koito znàjųt bùlgarski ezìk.
    
    
    • Problèm mòzhe da vuznìkne, sàmo kogàto dorì znàeqite bùlgarski ezìk se kolebàjųt za smìsulut.
      
      
      • Вървя̀ пѣша̀ два̀ ча̀са. - Ко̀й? А̀з или то̀й?
      • Znàkut za ydarènie ne stìga.
      
      
      • Zabelezhète, che ako "àvtorut" na fràzata jų proiznesè, smìsulut ih qe e jàsen.
      • Kolebànie za smìsulut qe vuznìkne, kogàto fràzata bùde zapìsana s oficiàlniut OF-pravopìs.
      
      
      • A tovà oznachàva, che segàshniut oficiàlen OF-pravopìs e defèkten.
      • Nè che pravopìsut predì 1945 e bil pò-dobùr.
  
  
  • Reshìx v tòzi òcherk redòvno da oznachàvam ydarèniata.
    
    
    • Tovà reshènie nalòzhi spèshni bugfix-ove v mòite progràmki za konvertìrane na tèkstut meghỳ razlìchnite pravopìsni variànti.
    • No kàk da e.
    
    
    • Zabelèzhka: Kogàto bỳkvata Ѣ zvychì katò IA, tja vìnugi e pod ydarènie i az vìnugi sum jų otbelehzval s diakritìtichen znàk, kòjto predpolàga ydarènie: ѣ̋.
    
    
    • Reshènieto redòvno da oznachàvam ydarèniata go vzèx, ìmajki pred vìd golehmoto znachènie na ydarènieto za bùlgarskiut ezìk.
  
  
  • Reshènieto redòvno da oznachàvam ydarèniata se otnàsja sàmo za tòzi òcherk, kòjto e posvetèn na bùlgarskite glàsni.
    
    
    • Ydarèniata ne mògut da se postàvjat avtomatìchno. Rùchno su postàveni.
    • Ne sù postàveni ydarènia v tekstove, napìsani predi da vzèmu tovà reshènie.
    • Ne sù postàveni ydarènia v zaglàvia i "slyzhèbni ìzrazi".
  
  
  • Znàete, che pyblikàciite si v blogspot gi predlàgam v nehkolko pravopìsni variànta.
    
    
    • Obiknovèno su oznachèni takà: Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD.
    
    
    • Pìshu v Ѣ-БЪ, a konvertìraneto na tèkstut kum drỳgite pravopìsni variànti e avtomatìchno.
    
    
    • V pravopìsniut variànt Ѣ-БЪ:
      
      
      • Bỳkvata Ѫ se ypotrebjàva sàmo tàm, kudèto tjà se e ypotrebjàvala i predì 1945, predì OF-pravopìsut.
      
      
      • V chàstnost, bỳkvata Ѫ ne sè ypotrebjàva v glagòlnite zavùrshuci.
      • Vmèsto bỳkvata Ѫ v glagòlnite zavùrshuci se pishut bỳkvite А̨ i Я̨.
      
      
      • Dosegà sum smehtal, che pisaneto na bỳkvata Ѫ v glagòlnite zavùrshuci mòzhe da zatrydnì chetlivosttà na tèkstut.
      • Akò ìskate da vìdite bỳkvata Ѫ i v glagòlnite zavùrshuci, prevkljychète na pravopìsniut variànt ѢѪ-БЪ.
  
  
  • V tòzi òcherk, kòjto e posvetèn na bùlgarskite glàsni, se sblùskvam sus speciàlen problem:
    
    
    • Kàk da se oznachàvat variantite na bezydàrnata glàsna E, kato pri tovà
      
      
      • .. se zapàzi dvojàkiut pravopis na glàsna E
      • .. s bỳkvite E i Ѣ
      • .. v pòst-modèrniut pravopìs, kum kòjto se pridùrzham.
    
    
    • Tòzi problèm qe bùde reshàvan v dvizhènie.
  
  
  •   (.. skrij gi pravopisnite nevoli ..)  (.. skrij go predgovorut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Terminologìchni "nevòli" (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Terminologìchni "nevòli" (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Izòbqo ne sì postàvjam za cèl
    da izpòlzvam tòchni tèrmini v tòzi òcherk.
    Terminològiata si ostàva razmìta.
  
  
  • Naprìmer, kato pìshu glàsna, tovà mòzhe da znàchi glàsen zvỳk ilì puk glàsna fonèma.
  
  
  • V tradiciònnata terminològia:
    
    
    • V bùlgarskiut ezìk ìma shèst glàsni fonèmi:
      
      
      • A, O, E, I, Y i Ъ.
    
    
    • Ydarènieto se razglègha otdèlno.
    
    
    • V slàba pozìcia gòre-izbroènite glàsni fonèmi si ìmat alofòni.
  
  
  • Nò suqestvỳva i alternatìvna terminològia:
    
    
    • V bùlgarskiut ezìk ìma shèst glàsni fonèmi v sìlna pozìcia:
      
      
      • À, Ò, È, Ih, Ỳ i Ъ̀.
      • Ydarènieto e fonetìchna xarakterìstika na tèzi fonèmi.
        Tò mòzhe da prisùtstva ili da otsùtstva.
    
    
    • Osven tova, v bùlgarskiut ezìk ìma nehkolko glàsni fonèmi v slàba pozìcia:
      
      
      • A: predstàvja A i Ъ v slàba pozìcia, koìto ne se ̀ razlichàvat.
      • O: predstàvja O i У v slàba pozìcia, koìto ne se ̀ razlichàvat.
      • I.
      • E, koèto e neotlichìmo ot I.
      • E, koèto e neotlichìmo ot IA ilì vsè ednò ot IЪ.
      • i mòzhe bi tovà ne è vsìchko.
  
  
  • Makàr donehkude da se prepokrìvat, tovà su dvè razlìchni ponjàtia:
    
    
    • Pozìcia pod ydarènie i bezydàrna pozìcia.
    
    
    • Sìlna pozìcia i slàba pozìcia.
  
  
  •   (.. skrij gi terminologichnite nevoli ..)  (.. skrij go predgovorut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  "Sèlski nevòli" (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  "Sèlski nevòli" (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • V tòzi òcherk se razglègha suvrèmenniut bùlgarski ezìk, a nè staro-bùlgarski ili staro-slavjànski.
    
    
    • Za vokalìzmut v staro-bùlgarski i staro-slavjànski
      mòzhete da prochetète v òcherkut mi za kraeslòvnite èrove.
      Dòsta informàcia tàm e dàdena v komentàrite.
      Oburnète vnimànie na otklonènieto "Prègled na staro-slavjànskiut vokalìzum".
  
  
  • Izpỳskaneto na suglàsni, glàsni i srìchki v bùrzata i v lenìvata rech e izvùn predmètut na tòzi ochèrk.
  
  
  • Preplìtat se dvè ponjàtia:
    
    
    • Ezìkovata nòrma i ystanovìliut se òbqo-bùlgarski razgovòren ezìk (η κοjνή πανβουλγαρjκή δjάλεκτος - òbqo-bùlgarskoto kojnè).
      
      
      • Ezìkovata nòrma vkljỳchva pravogòvorut, no nè i pravopìsut.
      
      
      • Ezìkovi chertì izvùn nòrmata, proizxòghaqi ot zàpadni bùlgarski dialèkti, ne sè razglèghat v tòzi òcherk.
    
    
    • Gòvorut v "ròdnoto mi sèlo".
      
      
      • Ìztochnata chàst na Centràlniut Predbalkàn.
      • Kòtel, Elèna, Tùrnovo, Trehvna.
  
  
  •   (.. skrij gi "selskite" nevoli ..)  (.. skrij go predgovorut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄► Zabelèzhka: Stàrcheskite nevòli, polàzili me naposlèduk, me nakàraxu da izpòlzvam dỳmata "nevòli".  (.. skrij go predgovorut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   3. Svodka na nesuotvetstviata   (.. pokazhi gi nesuotvetstviata ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   3. Svodka na nesuotvetstviata   (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..) 

• ►►  V pozìcia bèz ydarènie i v pozìcia pòd ydarènie glàsnite se proiznàsjat mnògo razlìchno  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  V pozìcia bèz ydarènie i v pozìcia pòd ydarènie glàsnite se proiznàsjat mnògo razlìchno  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V ychèbnicite po bùlgarski ezik tova javlènie samo se spomenava,
    bez da se opisva podrobno.
  
  
  • Tò e izkljỳcheno ot bùlgarskiut ezìkov standàrt,
    makàr da e shiròko zastùpeno v òbqo-bùlgarskiut razgovòren ezik,
  
  
  • Tovà polozhènie porodì nỳghata ot tòzi òcherk.
  
  
  • Zabelèzhka: V rỳski ezìk ìma podòbno javlènie.
    Tàm obàche tò vlìza v ezìkovata nòrma
    i e opìsano v ychèbnicite sus vsìchki podròbnosti.
    Opisànieto na javlènieto v rỳski mòzhe da e ìztochnik na analògii,
    nò ne mòzhe da poslỳzhi za opisanie na javlènieto v bùlgarski.
    Tovà su dvà razlìchni ezìka.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Mehstoto na ydarènieto ne sè oznachàva v pìsmenite tèkstove  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Mehstoto na ydarènieto ne sè oznachàva v pìsmenite tèkstove  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Smìsulut na rechtà se opredèlja nè sàmo ot glàsnite i suglàsnite, no i ot mehstoto na ydarènieto.
    
    
    • Zabelèzhka: Znachènie za smìsulut na rechtà ìma i intonàciata.
      Tjà se markìra s prepinàtelni znàci: zapetàja, tòchka, tirè, dvoetòchie, mnogotòchkie, ..
  
  
  • Ydarènieto ìma znachènie za smìsulut na rechtà i v redìca drỳgi ezìci.
  • Pri pìsane na grùcki ili prìmerno na ispànski ydarèniata se oznachàvat posledovàtelno.
  
  
  • Slèdvajki grùckata tradìcia, v tèkstovete na kìrilica ydarèniata su se oznachàvali v staro-bùlgarski i v curkòvno-slavjànski.
  • Tàzi pràktika e bilà izostàvena pri vuvèghaneto na knigopechàtaneto v Rysìja.
  
  
  • V sredàta na 19-ti vèk pod rỳsko vliànie pràktikata ydarèniata da se oznachàvat pìsmeno e bila izostàvena i v Bulgària.
  
  
  • Pràktikata da ne sè oznachàvat ydarèniata, vuzprièta v bùlgarski, rỳski i ykraìnski, prilìcha na pràktikata v semìtskite ezìci (aràbski, evrèjski, ..) da se izpỳskat nehkoi glàsni pri pìsane.
    Sàmo chovèk, kojto go znàe ezìkut, mòzhe da prochetè tèkstut pràvilno.
  
  
  • Spored oficiàlniut bùlgarski pravopìs ydarènie se postàvja v slednite slychai:
    
    
    • Na kràtkoto lìchno mestoimènie za dàtelen padèzh Ih, dorì kogàto na nègo ne pàda ìstinsko fonetìchno ydarènie [zadulzhìtelno].
      
      
      • Mìnuliut mèsec ih jų dàdox cehlata si zaplàta na zhenà si.
      • A puk tòzi mèsec ne ih jų dàdox cehta, a sàmo polovìnata.
      
      
      • Vuv vtòroto izrechènie, za ràzlika ot pùrvoto, mestoimènieto Ih e ydàreno.
      • Oficiàlniut pravopìs obàche ne pozvoljàva da se oznachì tàzi ràzlika.
    
    
    • Na chastìcata PÒ, za da se otlichì tjà ot predlògut PO [zadulzhìtelno].
      
      
      • Tòj izlèze pò jynàk ot mene.
      • I pò my prilehga.
      • Pridvìzhixu se màlko pò na sever.
      
      
      • Otbòrut se nyghàe ot po-dobùr napadàtel.
      • Ritnì tòpkata po-sìlno.
      • Ako chastìcata PÒ e prilòzhena kum prilagàtelno ilì narèchie, na nèjų obiknovèno ne sè pìshe ydarènie.
    
    
    • Preporùchva se da se pìshe ydarènie, ako dỳmata e omogràf - ako ìma drỳga dỳma s drỳgo znachènie, razlichàvaqa se po mehstoto na ydarènieto.
      
      
      • Ỳlichen myzikant ylichèn v kràzhba.
      • Pìzho e sgodèn za Pènda, ama chàka sgòden slỳchaj da razvalì godèzhut.
    
    
    • Preporùchvam da se slàga ydarènie na imenà na nasèleni mestà i mèstnosti, ako su neizvèstni ili ako chèsto se bùrkat.
      
      
      • Bykyrèq, Atìna, Istànbyl, Godèch.
  
  
  • V ystanovìliut se òbqo-bùlgarski razgovòren ezìk mehstoto na ydarènieto ne sàmo opredèlja smìsulut na rechtà, no i kàchestveno ofòrmja proiznoshènieto na glàsnite.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Po tradìcia jotìranite glàsni se oznachàvat s razlìchni bỳkvi  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Po tradìcia jotìranite glàsni se oznachàvat s razlìchni bỳkvi  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Verojàtno tàzi pràktika vòdi nachàloto si ot glagòlicata i lìchno ot Svetì Kìril Konstantìn Filosòf.
  • V procèsut na prepìsvane na knìgi ot glagòlica na kirìlica, tovà e bilò vuzprièto i v kìrilicata.
  
  
  • Kàkto obiknovèno stava, tàzi idèja e realizìrana polovinchàto.
    
    
    • Ìmame bỳkvi za {IA:Я} i za {IY:Ю}.
    • No nehmame bỳkvi za {IO} i {IЪ}, a nỳgha ot takìva ìmame.
    • Rysnàcite ne sù ni izmìslili.
    
    
    • Za {IO} pìshem {ЙО} ilì {ЬО}, a za {IЪ} - {Я}.
    • Muchu se da vuzstanovjų̀ originàlnata kìrilska bỳkava "Iòta bez tòchka", za da se pìshe {IO} vmesto {ЙО} i {ЬО}.
    
    
    • Kogàto bỳkvata {Я} oznachàva {IЪ}, slàgam ih diakritìchen znàk.
  
  
  • Pòveche za jotìranite glàsni - v razdèlut po tàzi prepràtka.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Pravopìsut se e kolebàel otnòsno javlènieto "promènlivo Ѣ̋"  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Pravopìsut se e kolebàel otnòsno javlènieto "promènlivo Ѣ̋"  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Za tovà javlènie prochetète v razdèlut po tàzi prepràtka.
  
  
  • Sprjàmo javlènieto "promènlivo Ѣ̋" pravopìsut mòzhe da bùde:
    
    
    • jàtov (izpòlzva se bỳkvata Ѣ);
    • jàkavski (izpòlzvat se bỳkvite Я i E spored normatìvnoto jàkavsko proiznoshènie); i
    • èkavski (izpòlzva se sàmo bỳkvata E).
    
    
    • I pri trìte tipa pravopìs su vuzmòzhni ytochnènia s diakritìchni znàci.
  
  
  • Oficiàlniut bùlgarski pravopìs predì 1945 e bìl jàtov, a sega e jàkavski.
  
  
  • Ot shesttè pravopìsni variànta, koìto se predlàgat za tozi ocherk i za drỳgite mi pyblikàcii v blogspot:
    
    
    • jàtovi su Ѣ-БЪ i ѢѪ-БЪ;
    • jàkavski e ОФ-БЪ; i
    • èkavski su J-БЪ, BG i BGD.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Glàsnite A i Ъ se otlichàvat sàmo pod ydarènie  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Glàsnite A i Ъ se otlichàvat sàmo pod ydarènie  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • Za tovà javlènie prochetète v pòdrazdèlut po tàzi prepràtka.


• ►►  Glàsnata Ъ ponehkoga se oznachàva s bỳkvata A v oficiàlniut pravopìs  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Glàsnata Ъ ponehkoga se oznachàva s bỳkvata A v oficiàlniut pravopìs  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • Tovà e tradìcia, nalòzhena prez 19-ti vèk ot rysofìli, surbomàni i grukomàni.
  
  
  • Tradìciata obxvàqa i izpòlzaneto na bỳkvata Я za jotìranata glàsna IЪ.
  
  
  • Oficiàlniut pravopìs otrègha dvà slỳchaja, kogato s bỳkvite A i Я se oznachàvat suotvètno Ъ i IЪ:
    
    
    • Pri opredelìtelnite chlènove za mùzhki ròd v edìnstveno chislò.
      
      
      • Togàva pìshu tèzi bỳkvi s diakritìchen znàk "korònka" U-u i Я̌-я̌.
      • Ako ne sè ypotrebjàva taka narècheniut kratuk chlen, kàkto pràvjų àz, otpàda oznachàvaneto na glàsnata Ъ s bỳkvata A v tòzi slỳchaj.
    
    
    • Pri glagòlnite zavùrshuci.
      
      
      • Togàva pìshu tèzi bỳkvi s diakritìchen znàk "opashlè" А̨-а̨ i Я̨-я̨.
  
  
  • Ot shesttè pravopìsni variànta, koìto se predlàgat za tozi ocherk i za drỳgite mi pyblikàcii v blogspot:
    
    
    • Problèmut si suqestvỳva v pùlna mehra v Ѣ-БЪ i ОФ-БЪ.
    • Problèmut e reshen v BG i BGD.
    • Pri variàntut ѢѪ-БЪ zvykùt Ъ v glagòlnite zavùrshuci vìnugi se oznachàva s bykvata Ѫ.
    • Pri variàntut J-БЪ bỳkvata Я ne sè ypotrebjàva, no problèmut si ostàva.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Glàsnite O i Y se otlichàvat sàmo pod ydarènie  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Glàsnite O i Y se otlichàvat sàmo pod ydarènie  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • Za tovà javlènie prochetète v pòdrazdèlut po tàzi prepràtka.


• ►►  Slòzhno e da se formylìra pràvilo za proiznoshènieto na E v slàba pozìcia  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Slòzhno e da se formylìra pràvilo za proiznoshènieto na E v slàba pozìcia  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • Za tòzi problèm prochetète v razdèlut po tàzi prepràtka.
  • Ìmenno tòj do golehma stèpen me nakàra da se zaxvanu s tòzi òcherk.


• ►►  Ypotrebjàvat se razlìchni ot standàrtnite kràtki vinìtelni mestoìmenni fòrmi  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Ypotrebjàvat se razlìchni ot standàrtnite kràtki vinìtelni mestoìmenni fòrmi  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  
  • Za tovà javlènie mòzhete da prochetète po tàzi prepràtka.
  • Stàva dỳma za ypotrèbata na kràtkite vinìtelni mestoìmenni fòrmi
    МѪ-ТѪ-НѪ-ВѪ-СѪ vmèsto standàrtnite МЕ-ТЕ-НИ-ВИ-СЕ.


• ►►  Ypotrebjàvat se stàri vinìtelni fòrmi za zhènski ròd na -Ѫ  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Ypotrebjàvat se stàri vinìtelni fòrmi za zhènski ròd na -Ѫ  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Za tovà javlènie mòzhete da prochetète po slèdnite prepràtki:
    
    
    • Kàk se suchetàva artromàniata s padèzhnite ostàtuci v standàrtniut bùlgarski ezìk.
    • Imenìtelen i vinìtelen padèzh v zhènski ròd edìnstveno chislò.
  
  
  • V suvrèmenniut bùlgarski ezìk pri imenàta s (ot zhènski ròd) osnòva na -A ne sè pràvi ràzlika meghy imenìtelen i vinìtelen padèzh.
  • Pri vsè tovà vinìtelnoto okonchànie -Ѫ se ypotrebjàva narèd s imenìtelnoto okonchànie -A.
  
  
  • Ràzlikata meghy -A i -Ѫ se zabelehzva, sàmo kogàto ydarènieto pàda na okonchànieto.
  
  
  • Proiznoshènie s vinìtelno okonchànie -Ѫ se srèqa dorì v scenìchnata rèch.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut .. 


• ◄►  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   4. Ydarenie. Silna i slaba pozicia na glasnite  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   4. Ydarenie. Silna i slaba pozicia na glasnite  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..) .. kum nachaloto ..

• ►►  Ydarènieto  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Ydarènieto  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Za ydarènieto mòzhete da prochetète vuv wikipèdia-ta.
  
  
  • Bèz da se izchèrpvat xarakterìstikite na ydarènieto v bùlgarskiut ezìk, sred tehx su slèdnite:
    
    
    • Tò e sìlovo (dinamìchno).
    • Tò e neopredelèno (svobòdno) - ne è fiksìrano - v razlìchnite dỳmi tò mòzhe da pàda na razlìchno mehsto.
    • Tò e podvìzhno - v razlìchnite fòrmi na ednà i sùqa dỳma tò mòzhe da pàda na razlìchno mehsto.
  
  
  • Kòlkoto ydarènieto xarakterizìra glàsnata, tòlkova tò xarakterizìra i srìchkata.
    
    
    • Vsehka dỳma s pòveche ot dvè srìchki ìma ponè ednò ydarènie.
    • Pov̀echeto dvysrìchni dỳmi ìmat ydarènie.
    • Nehkoi ednosrìchni dỳmi ìmat ydarènie, no pov̀echeto takìva nehmat.
  
  
  • Da znàsh mehstoto na ydarènieto e chàst ot znànieto na ezìkut.
    
    
    • Pràvilo nehma.
    • V rèchnici i posòbia za izychàvane na bùlgarski ezìk ot chyghencì ydarèniata trehbva da se oznachàvat.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Dỳmi s pòveche ot ednò ydarènie  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Dỳmi s pòveche ot ednò ydarènie  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V bùlgarskata rèch ìma dỳmi s pòveche ot ednò ydarènie.
    
    
    • Chèsto tovà su dvỳsustàvni dỳmi.
      
      
      • psèvdo-istorìcheski, ìztochno-pravoslàven, ..
    
    
    • No mòzhe da su i trìsustàvni dỳmi.
      
      
      • stàro-gòrno-nèmski (Althochdeutsch, Old High German)
    
    
    • Fòrmite za sravnìtelna i prevuzxòdna stèpen na prilagàtelnite i narèchiata vìnugi ìmat dvè ydarènia.
      
      
      • nàj-golehm, nàj-màluk, nàj-kùs, nàj-dùlug, nàj-chèsto, nàj-rehdko.
      • pò-golehm, pò-màluk, pò-kùs, pò-dùlug, pò-chèsto, pò-rehdko.
      
      
      • Sravnète dỳmite "pòveche" i "pò-zelèn".
      • Pùrvata ìma ednò ydarènie, vtòrata - dvè.
    
    
    • Ponèkoga ednà dỳma mòzhe da se ypotrebì s ednò ili s dvè ydarènia po precènka na govoreqiut.
      
      
      • V staro-bùlgarskiut ezìk ìmalo sàmo otvòreni srìchki.
      • Ocenète ràzlikata meghỳ stàro-bùlgarskiut tekst i nòvo-bùlgarskiut my prèvod.
  
  
  • Kato che lì ednò vrème ìmashe pràvilo, che ako dỳmata ìma dvè ydarènia, tjà se pìshe polỳ-slehto, t.e. s tirè.
    
    
    • Segà takòva pràvilo nehma.
    • Segà se postùpva sybektìvno, spored mnènieto na sustavìtelite na pravopìsniut rèchnik.
    
    
    • Pridùrzham se kum pràktikata da ypotrebjàvam pòveche tirèta.
    • Takà, sled avtomatìchniut prenos na slèdvaq red, tèkstovete, ofòrmeni ot kompjỳtur, qe su pò-preglèdni.
  
  
  • V dỳmi s pòveche ot ednò ydarènie, ednòto ydarènie mòzhe da se objavì za purvìchno.
    
    
    • A drỳgoto qe e vtorìchno.
  
  
  • Dòsta chỳghi dỳmi i imenà ìmat i vtoríchno ydarènie.
    
    
    • xàrdwér, sòftwér, ..
    • Kralìca Elìzabét i princèsa Màrgarét su sestrì.
    • Bỳdapéqa, Bràtisláva, Njỳ-Jòrk, ..
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Dỳmi bèz ydarènie  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Dỳmi bèz ydarènie  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V bùlgarskata rèch ìma i dỳmi bèz ydarènie.
    
    
    • Ednosrìchni slyzhèbni dỳmi - predlòzi, sujỳzi, chastìci - obiknovèno nehmat ydarènie.
    
    
    • Fòrmite za segàshno vrème na glagòlut "sum" i ednosrìchnite formi na lìchnite mestoimènia za vinìtelen i dàtelen padèzh obiknovèno nehmat ydarènie.
      
      
      • No tè polychàvat ydarènie slèd chastìcata za otricànie "ne".
    
    
    • Dorì dvysrìchnite predlòzi obiknovèno nehmat ydarènie v rechtà.
      
      
      • meghy, vurxy, predi, spored, ..
    
    
    • Znamenàtelnite dỳmi - tèzi izvùn gòre-spomenàtite - ìmat ydarènie.
      Dorì da su ednosrìchni.
  
  
  • Govòreqiut mòzhe da slòzhi ydarènie i na dỳmichka, kojàto obiknovèno se ypotrebjàva bèz ydarènie, za da nablègne na nèjų.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Sìlna i slàba pozìcia na glàsnite  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Sìlna i slàba pozìcia na glàsnite  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Ako glàsnata e pod ydarènie, tjà v sìlna pozìcia.
    
    
    • Ydarènieto mòzhe da e purvìchno ili vtorìchno.
  
  
  • V sìlna pozìcia è i poslèdnata glasna vuv vokatìvna (zvàtelna) fòrma.
    
    
    • Ivàne! Ivàncho! Gàno! Gànke!
    • Gospodìne! Gospòzho! Gospòzhice!
    
    
    • Naprimer mòeto ìme ìma zvàtelna fòrma, razlìchna ot imenìtelno-vinìtelnata fòrma:
    • Xrìsto, izkàraj gi govèdata!
    • Xrìsty gi izkàra govèdata.
  
  
  • "Bèz ogranichènie na obqnosttà" mòzhem da prièmem, che na poslèdnata glasna vuv vokatìvna (zvàtelna) forma pàda vtorìchno ydarènie.
    
    
    • Ivàné! Ivànchó! Gànó! Gànké!
    • Gospodìné! Gospòzhó! Gospòzhicé!
    
    
    • Xrìstó, izkàraj gi govèdata!
    • Xrìsto gi izkàra govèdata.
  
  
  • V ostànulite slỳchai glàsnata e v slàba pozìcia.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut .. 


• ◄►  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   5. Iotirani glasni  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   5. Iotirani glasni  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..) .. kum nachaloto ..

• ►►  Fonèmata Iòt i alternatìvniut nàbor fonèmi  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Fonèmata Iòt i alternatìvniut nàbor fonèmi  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V tòzi pòdrazdèl se predstàvja alternatìven nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk.
    
    
    • Tradiciònniut nàbor fonèmi se predstàvja v slèdvaqiut pòdrazdèl.
  
  
  • Postylìra se suqestvỳvaneto na fonèma Iòt.
  
  
  • Ako se nalàga fonèmata Iòt da jų oznachàvam s ednà bỳkva, tò qe izpòlzvam bỳkvata "jòta bèz tòchka": I-ı.
    
    
    • Takàva bỳkva e ìmalo v originàlnata kìrilica kato naslèdstvo ot grùckata àzbyka.
    • Pri vuvèghaneto na knigopechàtaneto v Rysìja na tàzi bỳkva ih slòzhili otgòre tòchka, za da zaprilìcha na bỳkvata ot latìnskata àzbyka.
    • V tòzi si vìd tjà vlìza v suvrèmennata ykraìnska àzbyka.
    • Prez 19-ti vek bùlgarskite knizhòvnici jų izostàvili.
    • A ot rỳskata àzbyka bilà premàxnuta prez 1918.
    
    
    • Vuzstanovjàvam bỳkvata "jòta bèz tòchka" (I-ı), za da se oznachàva s nèjų fonèmata Iòt.
  
  
  • Fonèmata Iòt (t.e. I) pritezhàva slèdnite svòjstva:
    
    
    • Iòt e suglàsna fonèma.
    
    
    • Suglàsnata Й e alofòn na fonèmata Iòt.
      
      
      • Suglàsnata Й e edìn ot nàchinite za realizìrane na fonèmata Iòt.
    
    
    • Fonèmata Iòt se realizìra chrèz suglàsnata Й v slèdnite slỳchai:
      
      
      • V kràjut na dỳmata slèd glàsna.
        
        
        • рата̀й, тъ̀й, геро̀й, чу̀й, пѣ̀й, пѝй
      
      
      • V nachàloto na dỳmata prèd glàsna, kojàto ne è È ili Ѝ.
        
        
        • я̀м, ıо̀д, юна̀к
        
        
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e Y, pìshem Ю.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e A, pìshem Я.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e O, pìshu IO (jòtata e bèz tòchka).
      
      
      • Meghy dvè glàsni, nìto ednà ot koìto ne è È ili Ѝ.
        
        
        • ста̀я, стру̀я, маıо̀р, стоя̨̀, пѣ̀я̨, пѝя̨
        
        
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e Y, pìshem Ю.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e A, pìshem Я.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e Ъ, pìshu Я̨ ili Я̌.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e O, pìshu IO (jòta bèz tòchka predì O).
          • V oficiàlniut pravopìs se pìshe JO.
    
    
    • Fonèmata Iòt se realizìra chrèz smekchàvane na predìshnata suglàsna v slèdniut slỳchaj:
      
      
      • Kogàto fonèmata Iòt ednovrèmenno
        e slèd suglàsna, kojàto ne è Zh,Ch,Sh ili J (J: drỳga fonèma Iòt),
        i e prèd glàsna, kojàto ne è È ili Ì.
        
        
        
        • бу̀ря, вѣ̋ра, любо̀в, салю̀т, вървя̨̀т, деня̌̀т, ликıо̀р
        
        
        • Ako glàsnata slèd Iòt e Y, pìshem Ю.
        • Ako glàsnata slèd Iòt e A, pìshem Я.
        • Ako glàsnata slèd Iòt e Ъ, pìshu Я̨ ili Я̌.
        • Ako glàsnata slèd Iòt e O, pìshu IO (jòta bèz tòchka predì O).
          • V oficiàlniut pravopìs se pìshe JO.
      
      
      • Spored opìsvaniut v tòzi pòdrazdèl alternatìven nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk, tvùrdite i mèkite variànti na ednà suglàsna nè predstavljàvat otdèlni fonèmi.
      • Ednà mèka suglàsna se javjàva suchetànie na tàzi suglàsna, predstàvena ot edìnstvenata si fonèma, sus fonèmata Iòt.
    
    
    • V ostànalite slỳchai - v slỳchaite osvèn tèzi izbroèni pò-gòre v zhùlto, fonèmata Iòt obiknovèno nè vliàe na proiznoshènieto i sus sìgyrnost nè vliàe na smìsulut na rechtà.
    • Tỳka popàdat slỳchaite:
      
      
      • v kràjut na dỳmata slèd suglàsna,
      • meghy dvè suglàsni,
      • v susèdstvo s glàsna I ili E,
      • slèd suglàsna Zh-Ch-Sh,
      • slèd drỳga fonèma Iòt.
      
      
      • V slỳchajut, kogàto fonèmata Iòt se namìra v v susèdstvo s glàsna I ili E, vùpreki che tjà nè vliàe na smìsulut na rechtà i pochtì nè vliàe na proiznoshènieto, ponehkoga tjà polychàva ìzraz v pravopìsut.
        
        
        • Христия̀нски, Бълга̀рия, Бълга̀рийо, Ита̀лия, Йерусали̨м, пѣ̀я̨, пѝя̨, позѝция, ..
        • Obache: италиа̀нски, Бълга̀рио, Неа̀пол,
      
      
      • V pravopisnite variànti BG i BGD slỳchaite, kogàto takàva nesuqèstvena fonèma Iòt se oznachàva pìsmeno, su svèdeni do mìnimym.
    
    
    • "Bèz ogranichènie na obqnosttà" mòzhe da se prième, che naprìmer dỳmata ovchàr ìma fonèma Iòt v kràjut si.
      
      
      • Tàzi "virtyàlna" fonèma ne sè projavjàva, osvèn pred glàsnata Ъ v chlenỳvanata forma ovchàrjut.
  
  
  • Spored opìsvaniut v tòzi pòdrazdèl alternatìven nàbor fonèmi, ako nè broìm eventyàlnite fonèmi za glàsnite v slàba pozìcia, v bùlgarskiut ezìk ìma 27 fonèmi:
    
    
    • 6 fonèmi za glàsni (v sìlna pozìcia): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • fonèmata Iòt,
    • 20 fonèmi za suglàsni (osvèn fonèmata Iòt): Б-В-Г-Д-Ж-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц-Ч-Ш-Џ.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Tradiciònniut nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Tradiciònniut nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V predìshniut pòdrazdèl e predstàven alternatìvniut nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk, osnovàvaq se na fonèmata Iòt.
    
    
    • V tòzi pòdrazdèl se predstàvja tradiciònniut nàbor fonèmi, bèz takàva fonèma.
  
  
  • Spored predstàvjaniut v tòzi pòdrazdèl tradiciònen nàbor fonèmi, ako nè broìm eventyàlnite fonèmi za glàsnite v slàba pozìcia, v bùlgarskiut ezìk ìma 43 fonèmi:
    
    
    • 6 fonèmi za glàsni (v sìlna pozìcia): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • suglàsna fonèma Й,
    • 4 fonèmi za suglàsni, koìto nehmat mèki suotvètstvia: Ж-Ч-Ш-Џ
    • 32 fonèmi za suglàsni s tvùrdi i mèki suotvètstvia: Б-В-Г-Д-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц.
  
  
  • Spored predstàvjaniut v tòzi pòdrazdèl tradiciònen nàbor fonèmi, v bùlgarskiut ezìk ìma 16 fonèmi za mèki suglàsni.
    
    
    • Vsehka ot tehx mòzhe da se srèqa sàmo pred glàsna А-Ъ-О-У.
    • V alternatìvniut nàbor fonèmi, opìsan v predìshniut pòdrazdèl, takàva fonèma e pròsto suchetànie na suglàsnata s fonèmata Iòt.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Supostàvka meghy tradiciònniut nàbor i alternatìvniut nàbor fonèmi  (.. pokazhi tyka ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Supostàvka meghy tradiciònniut nàbor i alternatìvniut nàbor fonèmi  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • I dvàta nàbora "vùrshut ràbota".
  
  
  • Tradiciònniut nàbor fonèmi mòzhe bi pò podxògha na fonètikata na bùlgarskiut ezìk.
  
  
  • Alternatìvniut nàbor fonèmi pò podxògha na fonemàtikata.
  • Pò podxògha i na pìsmenata tradìcia, na pravopìsut.
    
    
    • I v suvrèmennata ni kìrilica, i v drèvnata kìrilica, i v glagòlicata.
    
    
    • Tovà e, zaqòto pismenosttà ni e slèdvala grùckiut modèl, pri kòjto nehma oznachàvane na mèki suglàsni, a mèkite suglàsni su pròsto suglàsni pred Iòt.
  
  
  • Alternatìvniut nàbor fonèmi pò-dobrè objasnjàva jotìranite glàsni bỳkvi v slavjànskite àzbyki.
    
    
    • Nachàlo na tàzi tradìcia verojàtno e dàl lìchno Svetì Kìril Konstantìntin Filosòf, kòjto vuplutìl tàzi si idèja v suzdàdenata ot nègo glagòlica.
      
      
      • Za jotìranite glàsni bỳkvi v glagòlicata prochetète tỳka.
    
    
    • V slèdvaqite desetilètia i vekovè pri prepìsvane ot glagòlica na kìrilica tazi idèja e bilà zaìmstvana i v kìrilicata.
      
      
      • Za jotìranite glàsni bỳkvi v kìrilicata prochetète tỳka.
    
    
    • Tjà obàche nìkoga ne è bilà realizìrana v kìrilicata posledovàtelno i v pulnotà, kàkto tovà e bilò v glagòlicata.
    
    
    • V kìrilicata se pojavìla "dobràta" nàsha bỳkva Ю kato sukraqènie na grùckiut trigraf IOY.
      
      
      • V Rysìja bỳkvata Ю jų izpòlzvali i na mehstoto na IѪ.
    
    
    • Za da se realizìra v pulnotà idèjata za jotìranite glàsni bỳkvi v staro-slavjànskata (staro-bùlgarskata) kìrilicata, ostàvalo da se namèri bỳkva za IA.
      
      
      • Takàva bỳkva ne sè namèrila.
      • Originàlniut grùcki digràf IA ostànul v ypotrèba dùlgo vrème.
      
      
      • Nared s nego, v Bulgària i Rymùnia za celtà izpòlzvali bỳkvata Ѣ.
      • Òqe pòveche che v glagòlicata nehmalo bỳkva za zvykùt Ѣ, a za nègo se izpòlzvala jotìranata bỳkva IA.
      
      
      • V Rysìja narèd s digràfut IA sus sùqata cèl se ypotrebjàvala i bỳkvata Ѧ (màluk jỳs).
      • Schìtalo se, che ednòto e jòta prèd À, a drỳgoto - màlkiu jỳs - e pròsto jòta pòd A.
      • V rỳskite pechàtni shrìftove bỳkvata Ѧ (màluk jỳs) pridobìla vidùt Я.
      
      
      • I takà suvrèmennata bùlgarska àzbyka razpolàga s bỳkva Я.
    
    
    • Suvrèmennata bùlgarska kìrilica obàche ìma nỳgha i ot bỳkva za jotìrano O i ot bỳkva za jotìrano Ъ.
  
  
  • Iotìranite glàsni ìmat vrùzka s javlènieto "promènlivo Ѣ" i zatovà im e posvetèn cèliut tòzi razdèl.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   6. Vokalizmut v silna pozicia  (.. pokazhi go ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   6. Vokalizmut v silna pozicia

• TocEnumSecondPass

  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..

---

   ►►   6.1. Shestte glasni v silna pozicia  (.. pokazhi gi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   6.1. Shestte glasni v silna pozicia  (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..

• Ъ: Polỳ-zatvòrena srèdna zakrùglena glàsna  (.. chyj ..)  (.. procheti ..)
• A: Otvòrena srèdna nezakrùglena glàsna  (.. chyj ..)  (.. procheti ..)
• Y: Zatvòrena zàdna zakrùglena glàsna  (.. chyj ..)  (.. procheti ..)
• O: Otvòrena zàdna zakrùglena glàsna  (.. chyj ..)  (.. procheti ..)
• I: Nènaprègnuto-zatvòrena nènaprègnuto-prèdna nezakrùglena glàsna  (.. chyj ..)  (.. procheti ..)
• E: Nènaprègnuto-prèdna nezakrùglena glàsna  (.. chyj ..)  (.. procheti ..)

---

   ►►   6.2. Javlenieto "promenlivo Ѣ"  (.. pokazhi go ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   6.2. Javlenieto "promenlivo Ѣ"  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

• Za javlènieto "promènlivo Ѣ" (za jàtoviut prèglas) mòzhete da prochetète tỳka ili tỳka.


• Dokòlkoto jàtoviàt prèglas ot Ѣ kum IA stàva sàmo pod ydarènie, tò tovà javlènie se razglègha tỳka, v razdèlut za vokalìzmut v sìlna pozìcia.
  
  
  • Javlènieto "promènlivo Ѣ" v slàba pozìcia e chàst ot trỳdnite problèmi, obsùghani v pòdrazdèlut "Glàsnite Ih i È v slàba pozìcia".


• V nastojàqiut òcherk se razglèghat sàmo gòvorite na ìztok ot jàtovata grànica. Za nèjų mòzhete da prochetète tỳka.


• Doskòro, sàmo dopredì nehkolko vèka, Ѣ e bilà otdèlna glàsna fonèma v bùlgarskiut ezìk, narèd s A, O, E, И, У, Ъ i mòzhe bi Ѫ.
  
  
  • Otkum severozàpad, otkum srùbskiut ezìk, "zadỳxal" stremèzh glàsniut zvyk Ѣ da se izravnì sus zvykùt E.
  
  
  • Ìztochnite bùlgarski gòvori se suprotivljàvali na tozi stremèzh, donehkude podpomògnuti ot tỳrskiut ezìk.
  
  
  • Pri vsè tovà vsehko Ѣ minulo v E, osvèn v slỳchajut, opìsan pò-dòly.


• I tùj, kogà zvykùt Ѣ ne preminàval v E, a zapàzval pò-stàroto si kàchestvo i segà zvychì kato IA?
  
  
  • Kogàto zvykùt Ѣ e pod ydarènie.
    
    
    • Ne zabràvjajte, che sme v razdèlut za vokalìzmut v sìlna pozìcia.
  
  
  • I kogàto slèdvaqata srìchka v dỳmata ne è mèka (a e tvùrda).
    • .. ili puk nehma slèdvaqa srìchka.
  
  
  • Kogà srìchkata e mèka i kogà e tvùrda?
    
    
    • Ako glàsnata v srìchkata e I ili E, to srìchkata e mèka.
    • Ako predì glàsnata v srìchkata ima suglàsna Zh, Ch, Sh (vkl. Q) ili Iòt, to srìchkata e pak mèka.
      • Ako ima Iòt, znàchi v oficiàlniut pravopìs obiknovèno se pìshe Я, Ю ili ЬО.
    
    
    • Ìnache srìchkata e tvùrda.


• Pò-gòre privèdox formyliròvka na jàtovoto pràvilo, pràviloto za promènlivoto Ѣ.
• Segà qe go formylìram i po drỳg nàchin.
• Promènlivoto Я preminàva v E:
  
  
  • kogàto e bèz ydarènie,
    
    
    • (ne zabràvjajte, che vokalìzmut v slàba pozìcia se razglègha v drỳg razdèl)
  
  
  • ili kogàto v dỳmata slèdvaqata srìchka e mèka.


• Da pripòmnjų, che v razlìchnite pravopìsni variànti, v koìto se predlàga tòzi òcherk, promènlivoto Я i slỳchaite, kogàto tò preminàva v E, se oznachàvat razlìchno.
  
  
  • ОФ-БЪ: Я i E (jàkavski pravopis).
  • Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ: Ѣ̋ i Ѣ (jàtov pravopis).
  • J-БЪ: Е̋ i E (èkavski pravopis).
  • BGD: E̋ i E (èkavski pravopis).
  • BG: EH i E (èkavski pravopis).


• Prìmeri na prilozhènie na jàtovoto pràvilo:
  
  
  • sveht-svetùt-svetovè, cveht-cvetùt-cvetovè, grehx-grexùt-grexovè
  • sveht-svetỳva, blehn-blenỳva
  • golehm-golehma-golehmo-golemi
  • prezrehl-prezrehla-prezrehlo-prezrèli
  • prehkor-rekà
  • behlo-zelèno-cherveno
  • pehsuk-pesuchlìv
  • Kòj li go vehtur doveh?


• Ne zabràvjajte, che javlènieto "promènlivo Ѣ" i suotvètno "jàtovoto pràvilo" su prilozhìmi, sàmo ako na tovà mehsto v staro-slavjànski e ìmalo glàsna Ѣ.
  
  
  • Nò i ot tovà ìma izkljychènie:
  
  
  • V staro-slavjànski e "десьнъ" s E,
  • obàche v novo-bùlgarski e "дѣ̀сен-дѣ̋сна-дѣ̋сно-дѣ̀сни" s Ѣ,
  • i tàzi promehna verojàtno se dulzhì na vliànie otkum dỳmata "лѣ̋в".


• Kato pòvecheto pravilà v estèstvenite ezìci, jàtovoto pràvilo ìma mnògo izkljychènia.
  
  
  • Dỳmi, zaèti ot rỳski i ot curkòvno-slavjànski, ne su podvlàstni na jàtovoto pràvilo.
    
    
    • smèl, smèlost, chlèn, chlènstvo, krèpost
    • yspèx: obache az yspehx
    
    
    • Bèz da mògu da go dokàzhu, tvurdjų̀, che rỳskite zaèmki sustavljàvat òkolo polovìnata ot rèchnikoviut sustàv na suvrèmenniut bùlgarski ezìk, kato se vkljỳchvat naỳchnata terminològia i meghynaròdnata lèksika, kogàto dỳmite su doshlì do bùlgarski prez rỳski.
  
  
  • Dỳmi, zaèti v normatìvniut ezìk ot zàpadno-bùlgarski gòvori.
    
    
    • chovèk (na ìztok e chelehk)
  
  
  • Pri nehkoi chislìtelni.
    
    
    • dvè
    • chetiritè, pettè, .. stotè
    
    
    • Obàche: chetiritehx, pettehx, .. stotehx
  
  
  • Glagòlnite okonchània -xme i -xte ne sè smehtat za mèki srìchki.
    
    
    • Yspehxte li? - Yspehxme.


• (.. skrij go podrazdelut za promenlivoto ѣ ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   6.3. Ypotreba na stari vinitelni formi za zhenski rod na -Ѫ  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   6.3. Ypotreba na stari vinitelni formi za zhenski rod na -Ѫ  (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..

• Za tovà javlènie mòzhete da prochetète po slèdnite prepràtki:
  
  
  • Kàk se suchetàva artromàniata s padèzhnite ostàtuci v standàrtniut bùlgarski ezìk.
  • Imenìtelen i vinìtelen padèzh v zhènski ròd edìnstveno chislò.


• V suvrèmenniut bùlgarski ezìk pri imenàta s (ot zhènski ròd) osnòva na -A ne sè pràvi ràzlika meghy imenìtelen i vinìtelen padèzh.
• Pri vsè tovà vinìtelnoto okonchànie -Ѫ se ypotrebjàva narèd s imenìtelnoto okonchànie -A.


• Ràzlikata meghy -A i -Ѫ se zabelehzva, sàmo kogàto ydarènieto pàda na okonchànieto.


• Proiznoshènie s vinìtelno okonchànie -Ѫ se srèqa dorì v scenìchnata rèch.


• Tovà javlènie se ignorìra v pravopìsut.
  Tò ne vlìza v ezìkovata nòrma i ne trehbva da vlìza.


• (.. skrij go podrazdelut ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   6.4. Vokalizmut v pravopisut  (.. pokazhi go ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   6.4. Vokalizmut v pravopisut  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

• ◄► Celtà na tòzi pòdrazdèl e da se obobqì pravopìsut na glàsnite.
  
  
  • Vupròsi po pravopìsut se razglèghat kàkto v predìshnite, takà i v slèdvaqite razdèli i pòdrazdèli.


• ◄► Vsìchki pravopìsni variànti za bùlgarskiut ezìk ignorìrat razlìchieto na vokalìzmut v sìlna i slàba pozìcia.
  
  
  • Takà se pràvi kàkto v oficiàlnite pravopìsi, takà i v nèoficializìranite.
  • V chàstnost, pri vsìchkite shest pravopìsni variànta (Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD), v koìto àz predlàgam tòzi òcherk, se ignorìra razlìchieto na vokalìzmut v sìlna i slàba pozìcia.
  
  
  • Vsìchki pravopìsni variànti za bùlgarskiut ezìk se osnovàvat na vokalìzmut v sìlna pozìcia.
  • I tòchno zatovà pòdrazdèlut za obobqàvane na pravopìsut e postàven v razdèlut za vokalìzmut v sìlna pozìcia.


• ►►  Pravopìsut na glàsnite v sìlna pozìcia  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Pravopìsut na glàsnite v sìlna pozìcia  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Eventyàlno pràvilo, che v sìlna pozìcia (pod ydarènie) glàsnite A, Ъ, O, Y, E i И se pishut suotvètno s bỳkvite A, Ъ, O, Y, E i И, se yslozhnjàva ot trì izkljychènia:
    
    
    • Zvykùt Ъ v kraeslòvieto ponehkoga se oznachàva s bỳkvata A. Tovà stàva v dvà slỳchaja:
      
      
      • Pri takà narèchenite nepùlni (ili kràtki) chlènove za mùzhki ròd edìnstveno chislò, kogàto kràjniut suglàsen zvỳk -T ot chlènut -ЪТ e izpỳsnut, i ostàvaqoto kràjno -Ъ se oznachàva s bỳkvata A.
        
        
        • Naprìmer, v oficiàlniut pravopìs se pìshe "града̌̀" vmesto "градъ̀".
        
        
        • Àz glèdam nìkoga da ne gò izpỳskam kràjnoto -T ot opredelìtelniut chl̀n.
        • A ako se nalòzhi da prilàgam oficiàlniut pravopìs, v tòzi slỳchaj slàgam na bỳkvata U diakritìchen znàk, ykàzvaq, che bỳkvata А̌ zvychì kato -Ъ
      
      
      • V mnògo glagòlni zavùrshuci zvykùt Ъ sùqo takà se oznachàva s bỳkvata А̨.
        
        
        • Naprìmer: аз чета̨, тѣ̀ яда̨т.
        
        
        • V tèzi slỳchai pàk slàgam diakritìchen znàk, ykàzvaq, che bỳkvata А̨ zvychì kato Ъ. Drỳg diakritìchen znàk.
        
        
        • V edìn ot pravopìsnite variànti, v koìto tòzi òcherk se predlàga - vuv variàntut ѢѪ-БЪ, v tezi slỳchai se pòlzva bỳkvata Ѫ̨: аз четѫ̨, тѣ̀ ядѫ̨т.
      
      
      • Tradìciata zvykùt Ъ v kraeslòvieto ponehkoga da se oznachàva s bỳkvata A e vuznìknula prèz 19-ti vèk poradì slèdnite pripokrìvaqi se prichìni:
        
        
        • Ne sù znàeli s kojà bỳkva da oznachàvat zvykùt Ъ.
        
        
        • Izpòlzvaneto na bỳkvata Ъ kato glyxonehm "tvërdыj znàk" v kraeslòvieto.
        
        
        • Rysofìlia, surbomània, grukomànqina, tyrkofòbia.
          
          
          • Nehkoi schìtali, che bùlgarskiut ezik bìl pridobìl zvykùt Ъ pod tỳrsko vliànie.
          • Tovà, razbìra se, ne è vehrno - tòzi zvỳk ni e slavjànsko naslèdstvo.
      
      
      • V mòite pravopìsni variànti BG i BGD, koìto se osnovàvat na latìnicata, a nè na kìrilicata, zvykùt Ъ vìnugi se oznachàva s bỳkvata U i nìkoga s A.
    
    
    • Po tradìcia jotìranite glàsni se oznachàvat s drỳgi speciàlni bỳkvi.
      
      
      • Na jotìranite glàsni im e posvetèn otdèlen razdèl v tòzi òcherk.
      
      
      • Verojàtno tàzi pràktika vòdi nachàloto si ot glagòlicata i lìchno ot Svetì Kìril Konstantìn Filosòf.
      • V procèsut na prepìsvane na knìgi ot glagòlica na kirìlica, tovà e bilò vuzprièto i v kìrilicata.
      
      
      • Kàkto obiknovèno stava, tàzi idèja e realizìrana polovinchàto.
        
        
        • Ìmame bỳkvi za {IA:Я} i za {IY:Ю}.
        • No nehmame bỳkvi za {IO} i {IЪ}, a nỳgha ot takìva ìmame.
        • Rysnàcite ne sù ni izmìslili.
        
        
        • Za {IO} pìshem {ЙО} ilì {ЬО}, a za {IЪ} - {Я}.
        • Muchu se da vuzstanovjų̀ originàlnata kìrilska bỳkava "Iòta bez tòchka", za da se pìshe {IO} vmesto {ЙО} i {ЬО}.
        
        
        • Kogàto bỳkvata {Я} oznachàva {IЪ}, slàgam ih diakritìchen znàk.
    
    
    • Javlènieto "promènlivo Ѣ" e prisùqo na bùlgarskiut ezìk i zaslyzhàva da ìma nehkakvo otrazhènie v pravopìsut.
      
      
      • Za tovà javlènie prochetète v predìshniut pòdrazdèl.
      
      
      • Sprjàmo javlènieto "promènlivo Ѣ̋" pravopìsut mòzhe da bùde:
        
        
        • jàtov (izpòlzva se bỳkvata Ѣ);
        • jàkavski (izpòlzvat se bỳkvite Я i E spored normatìvnoto jàkavsko proiznoshènie); i
        • èkavski (izpòlzva se sàmo bỳkvata E).
        
        
        • I pri trìte tipa pravopìs su vuzmòzhni ytochnènia s diakritìchni znàci.
      
      
      • Oficiàlniut bùlgarski pravopìs predì 1945 e bìl jàtov, a sega e jàkavski.
      
      
      • Ot shesttè pravopìsni variànta, koìto se predlàgat za tozi ocherk i za drỳgite mi pyblikàcii v blogspot:
        
        
        • jàtovi su Ѣ-БЪ i ѢѪ-БЪ;
        • jàkavski e ОФ-БЪ; i
        • èkavski su J-БЪ, BG i BGD.
    
    
    • Ypotrèbata na stàri vinìtelni fòrmi za zhènski ròd na -Ѫ se ignorìra v pravopìsut - vuv vsìchki pravopìsni variànti, osvèn v nehkoi neoficializìrani takìva ot 19-ti vek.
  
  
  • Kato zakljychènie: Osvèn shesttè osnòvni kìrilski bỳkvi A, Ъ, O, Y, E i И za shesttè osnòvni glàsni v sìlna pozìcia, v ypotrèba su i slèdnite dopulnìtelni kìrilski bỳkvi:
    
    
    • Ю: Ypotrebjàva se za jotìrano У.
    
    
    • Я: Ypotrebjàva se za jotìrani A i Ъ.
    
    
    • Ѣ: V oficiàlniut pravopìs do 1945 i v mòite pravopìsnite variànti E-BU i EU-BU tàzi bỳkva se ypotrebjàva na mehstoto na stàrata glàsna Ѣ, kato takà se dàva ìzraz na javlènieto "promènlivo Ѣ". Tèzi pravopìsni variànti se klasificìrat kato jàtovi.
    
    
    • Ѫ: V oficiàlniut pravopìs do 1945 i v mòite pravopìsnite variànti E-BU, EU-BU i J-BU tàzi bỳkva se ypotrebjàva vmesto bykvata Ъ za glàsnata Ъ, kogàto tàzi glàsna ìma jỳsov proizxòd.
      
      
      • Tovà e podròbno opìsano po tàzi prepràtka.
      
      
      • Pri nehkoi pò-stàri pravopìsni variànti otpredì stotìna i pòveche godìni vsehka glàsna Ъ se e oznachàvala s bỳkvata Ѫ, a samàta bỳkva Ъ se e ypotrebjàvala sàmo kato "tvërdыj znàk" v kraeslòvieto.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go podrazdelut za pravopisut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Pravopìsut na glàsnite v slàba pozìcia  (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Pravopìsut na glàsnite v slàba pozìcia  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Kàkto bè iztùknuto pò-gòre, vsìchki pravopìsni variànti za bùlgarskiut ezìk se osnovàvat na vokalìzmut v sìlna pozìcia i ignorìrat razlìchieto na vokalìzmut v sìlna i slàba pozìcia.
  
  
  • Sledovàtelno, proiznoshènieto na glàsnite v slàba pozìcia ne mòzhe da slỳzhi za zdràva osnòva pri opredèljane na pravopìsut im.
    
    
    • A li da napìshem ili Ъ?
    • O li da napìshem ili У?
    
    
    • Takìva vupròsi ni se nalàga chèsto da si zadàvame.
  
  
  • Pravopìsut na glàsnite v slàba pozìcia se razglègha v trìte pòdrazdèla na razdèlut za vokalìzmut v slàba pozìcia.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go podrazdelut za pravopisut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• (.. skrij go vokalizmut v pravopisut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   7. Vokalizmut v slaba pozicia  (.. pokazhi go ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   7. Vokalizmut v slaba pozicia

• TocEnumSecondPass

  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..) .. kum nachaloto ..

• Razlìchieto na vokalìzmut v slàba pozìcia ot vokalìzmut v sìlna pozìcia ponehkoga se narìcha "redỳkcia na neydàrenite glàsni" ili "vokàlna redỳkcia".
  
  
  • "Redỳkcia" oznachàva ponè dvè neqà:
    
    
    • Namalèn (redycìran) e bròjut na razpoznavàemite glàsni v slàba pozìcia.
      
      
      • Dokato v sìlna pozìcia se razpoznàvat shèst glàsni (A, U, O, Y, E, I),
      • v slàba pozìcia se razpoznàvat pò-màlko.
    
    
    • Namalèna (redycìrana) e sìlata, s kojàto se proiznàsjat glàsnite v slàba pozìcia, ..
      
      
      • i takà nehkoi glàsni v slàba pozìcia promènjat kàchestvoto si.


• Redỳkciata na neydàrenite glàsni predstavljàva suvkỳpnost ot trì javlènia, koìto qe bùdut razglèdani posledovàtelno.
  
  
  • ▼▼  1. Suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia.
  • ▼▼  2. Suvpàdane na glàsnite O i Y v slàba pozìcia.
  • ▼▼  3. Redỳkcia na glàsnata E v slàba pozìcia.

---

   ►►   7.1. Glasnata A=Ъ v slaba pozicia  (.. pokazhi jų ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   7.1. Glasnata A=Ъ v slaba pozicia  (.. skrij jų ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  Praktìcheski tovà javlènie - suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia - e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezìk i bì slèdvalo da se priznàe za normativno. (.. pokazhi ..) 
• ▼▼  Praktìcheski tovà javlènie - suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia - e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezìk i bì slèdvalo da se priznàe za normativno. (.. skrij ..) 
  
  
  • Da vlèze v oficiàlnata akademìchna gramàtika i v ychèbnicite po bùlgarski ezìk za chyghencì.
    
    
    • Tùj kato mnògo ot chyghencìte, koìto izychàvat bùlgarski, gi zatrydnjàva zvykut Ъ, tò preporùchvam jàsno da im se kàzva, che v slàba (neydàrena) pozìcia tòj suvpad̀a s A, i takà im ostàva da go ysvojų̀t sàmo v ydàrena pozìcia.


• ◄►  V slàba pozìcia glàsnite A i Ъ ne gi razlichàvat ednà ot drỳga nito govòreqite, nito slỳshaqite.
  
  
  • Govòreqiut ne obrùqa vnimànie dalì proiznàsja A ili Ъ ili nèqo meghy A i Ъ.
  • Tovà e dopystimo v rechtà i ne zavìsi ot pravopìsut.
  
  
  • Slỳshaqite pri vuzprièmane na smìsulut na rechtà ne obrùqat vnimànie dalì v slàba pozìcia e proiznèseno A ili Ъ ili nèqo meghy A i Ъ.


• ►►  Pravopìsni nevòli: kogà se pìshe bỳkva A i kogà Ъ ili Ѫ. (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Pravopìsni nevòli: kogà se pìshe bỳkva A i kogà Ъ ili Ѫ. (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • V slàba (neydàrena) pozìcia proiznoshènieto ne mòzhe da slỳzhi za kritèrij kojà bykva da se napìshe: dalì bỳkvata A ili nehkoja ot bỳkvite Ъ ili Ѫ.
  • Glàsnata mòzhe da se proiznesè i kato A, i kato Ъ, i kato nèqo neopredelèno meghỳ A i Ъ, bèz znachènie. No pravopìsut e opredelèn.
  
  
  • Pràvilo_1. Naj-vàzhnoto pràvilo. Ako tò mòzhe da se prilòzhi, drỳgite pravilà ne vazhùt.
    
    
    • Ako v nehkoja fòrma na sùqata dỳma glàsnata izchèzva ot ptoiznoshènieto, znàchi tàzi glàsna proizxògha ot Ъ i se pìshe s bỳkvata Ъ.
    • Primeri:
      
      
      • dobrò, òstro, èdro, dùlgo => dobùr, òstur, èdur, dùlug
      • Dimìtre! Pètre! => Dimìtur, Pètur.
      • Kòlko mètra e dùlgo? - Nehmam mètur da go izmèrjų.
      • Komynìzmut i nacìzmut su vìdove fashìzum. Komynìzum i nacìzum su vsè projàvi na fashìzmut.
    
    
    • Ako me mòzhete da namèrite slòvofòrma s izpàdnula glàsna, tovà ne oznachàva, che trehbva neprèmenno da se pìshe bỳkva A ili bỳkva Ѫ. Ìma i drỳgi pravilà nadòly.
  
  
  • Pràvilo_2.
    
    
    • Potursète fòrma na suqata dyma ili drỳga sròdna dỳma, kudèto glàsnata e ydàrena i mòzhe da pokàzhe kojà bỳkva da se izpòlzva.
    • Primeri:
      
      
      • Bùlgari => Bulgària.
      • Dỳmam ti, dùqe, sèqaj se, snàxo! => duqerjà, snaxà.
      • S tovà obruqènie se obrùqame kum cèliut naròd.
      • Pregradìxu pùtjut na govèdata s pregràdi.
  
  
  • Pràvilo_3.
    
    
    • V zavurshucite na dỳmite - v nastàvkite i v okonchàniata, ne sè pishut bỳkvite Ъ i Ѫ.
    • Izkljychènia:
      
      
      • Opredelìtelniut chlèn za mùzhki ròd v edìnstveno chislò se pìshe Ъ.
      
      
      • V pravopìsnite variànti EU-BU, BG i BGD glagòlnite zavùrshuci se pishut s etimologìchnoto si Ѫ.
  
  
  • Pràvilo_4.
    
    
    • Ako v sròdna dyma v zàpadno-bùlgarski dialèkt ili v ykraìnski na tovà mehsto se chỳva O ili v rỳski se pìshe O, tò glàsnata proizxògha ot Ъ i se pìshe s bỳkvata Ъ.
    • Primeri:
      
      
      • *sos, *vov => sus, vuv.
      • *Vardarot => Vardarut.
      • [rys] sochinenie => suchinènie.
  
  
  • Pràvilo_5.
    
    
    • Ako v sròdna dyma v zàpadno-bùlgarski dialèkt ili v srùbski ili v rỳski ili v ykraìnski na tovà mehsto se chỳva Y, tò glàsnata proizxògha ot Ѫ i se pìshe s bỳkvata Ѫ ili s bỳkvata Ъ, ako nehma bỳkva Ѫ na razpolozhènie.
    • Primeri:
      
      
      • [rys] gydetj => gudỳlka, gudylàr.
  
  
  • Ako nehma prilozhìmo pràvilo.
    
    
    • Pravopìsut se opredèlja po etimològiata na dỳmata.
    • Ili puk sybektìvno - kàkto im e xrỳmnulo na sustavìtelite na pravopìsniut rèchnik.
    
    
    • Po tradìcia ot 19-ti vek se predpochìta bỳkvata A.
    • Dokum sredàta na 19-ti vek gramòtnite xòra y nàs ne znàeli s kojà bỳkva da oznachàvat zvykùt Ъ.
    
    
    • Golehm problèm su tỳrskite dỳmi, pridobìli gràghanstvenost y nàs predì vuvèghaneto na suvrèmennata tỳrska pìsmenost.
  
  
  • Zabelèzhki.
    
    
    • Ako bỳkvata Ѫ e dostùpna za ypotrèba, tjà se pìshe vmesto bỳkvata Ъ v opredelèni slỳchai, kàkto e opìsano po tàzi prepràtka.
    
    
    • Ako glàsnata e jotìrana - IА ili IЪ, edìnstvenata kìrilska bỳkva v nalìchnost e Я.
    • Slàgam ih diakritìchen znak, ako tjà oznachàva IЪ.
  
  
  • (.. skrij gi pravopisnite nevoli ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Oficiàlniut bùlgarski pravopìs se vuzpòlzva ot javlènieto, opìsvano v tòzi pòdrazdèl. (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Oficiàlniut bùlgarski pravopìs se vuzpòlzva ot javlènieto, opìsvano v tòzi pòdrazdèl. (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Stàva dỳma za javlènieto "suvpadane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia".
  
  
  • Dokum sredàta na 19-ti vek gramòtnite xòra y nàs ne znàeli s kojà bỳkva da oznachàvat zvykùt Ъ.
  • I tovà javlènie ogranichìlo nỳghata ot bỳkva za zvykùt Ъ sàmo do slỳchaite, kogàto na glàsnata pàda ydarènie.
  • V slàba pozìcia na glàsnata mòzhelo da se mìne s bỳkva A.
  
  
  • I dosegà v zavùrshucite na dỳmite - v nastàvkite i v okonchàniata, zvykùt Ъ se belèzhi s bỳkvata A.
  • I tàzi pravopìsna anomàlia se prilàga i v sìlna pozìcia.
  
  
  • I òqe nèqo. Kàkto stànu dỳma, po tradìcia jotìranite glàsni se oznachàvat s razlìchni bỳkvi.
  • V sìlna pozìcia su nỳzhni dve bỳkvi: za IA i za IЪ.
  • V slàba pozìcia e dostàtuchna ednà bỳkva - tàzi, kojato e v nalìchnost - bỳkvata Я.
  • I kato rezyltàt, bỳkvata Я se izpòlzva i za dvàta diftònga - za IA i za IЪ, i v sìlna pozìcia.


• ►►  Osòbenosti. (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Osòbenosti. (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Ìma prìmeri za dỳmi, koìto se razlichàvat sàmo po A i Ъ v neydàrena pozìcia (obruqènie - obraqènie).
    
    
    • Estèstveno, razlìchieto e sàmo v pravopìsut - tèzi dỳmi zvychùt ednàkvo.
    • Tèzi prìmeri su suvsèm malobròjni, che da ìmat znachènie.
    
    
    • Dỳmi s ednàkvo zvychène i s razlìchno znachènie se narìchat omonìmi.
    • Vuv vsèki estèstven ezìk takìva dỳmi ìma mnògo.
    
    
    • V tòzi konkrèten slỳchaj tàzi omonìmia e izkỳstvena.
  
  
  • No se slỳchva javlènieto, opìsvano v tòzi pòdrazdèl, da suzdàva estèstveni omonìmi.
    
    
    • Vzemì gi dvàta nòzha!
      • Bròjna fòrma. Etimologìchno: nòzha
    
    
    • Vzemì go nòzhu!
      • Chlenỳvana fòrma, sukratèna ot nòzhut. Etimologìchno: nòzhu
    
    
    • Kontèkstut vìnugi qe pomògne da se razlichùt takìva dvè fòrmi.
  
  
  • Interèsna e dỳmata snaxà.
    
    
    • Na staro-bùlgarski e bilò снъха.
    • Segà pìshem снаха̀,
    • ponèzhe glàsnata pod ydarènie vuv vokatìv zvychì A: snàxo!


• ►►  Mòj komentàr po temàta ot 2018-11-14 vuv facebook kato zakljychènie na pòdrazdèlut. (.. pokazhi go ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Mòj komentàr po temàta ot 2018-11-14 vuv facebook kato zakljychènie na pòdrazdèlut. (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Qrìxi po bùlgarski pravopìs i pravogòvor (za bỳkvata Ѣ nehma da stàne dỳma)
  
  
  • Pùrvo, tòchka 1.
    
    
    • Ìmajte pred vìd, che nàshiut bùlgarski ezìk razlichàva glàsnite A i Ъ ednà ot drỳga sàmo pod ydarènie.
    • Ako ne è pod ydarènie, nehma znachènie dalì qe se proiznesè A ili Ъ - slyshàteljut nehma da obùrne vnimànie.
  
  
  • Po-natàtuk, tòchka 2.
    
    
    • V bùlgarskiut ezìk chèsto se srèqa dvyglàsnata IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
    
    
    • I za tàzi dvyglàsna vazhì gòrnoto: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) se razlichàva ot IА (ЙА, ЬА) sàmo pod ydarènie.
  
  
  • Po-natàtuk. Sprète da chetète i si pochinète, ako Vi stàne mnògo. Vuv vsèki momènt mòzhete da napràvite tovà.
  
  
  • Po-natàtuk, tòchka 3.
    
    
    • Tàzi dvyglàsna IЪ (ЙЪ, ЬЪ) spored pravogòvorut se proiznàsja IЪ (ЙЪ, ЬЪ), obàche spored pravopìsut tjà se oznachàva s bỳkvata Я, ponèzhe v àzbykata ni nehma drỳga podxodjàqa bỳkva (rysnàcite ne sù ni izmìslili).
    • Povehrvajte mi, che e ràno za prìmeri.
  
  
  • Po-natàtuk, tòchka 4.
    
    
    • Trehbva da Vi stàne jàsno, che na bùlgarski bỳkvata Я ìma dvojàko proiznoshènie. V òkolo polovìnata slỳchai tjà se chetè IА (ЙА, ЬА), kàkto na rỳski, ponèzhe tovà si e rỳska bỳkva, a v ostànulite slỳchai bỳkvata Я na bùlgarski se chetè IЪ (ЙЪ, ЬЪ), koèto im se vìgha dòsta strànno na rysnàcite.
    
    
    • Spomnète si vse pàk, che dalì qe e IА (ЙА, ЬА) ili IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - tovà ìma znachènie sàmo pod ydarènie. Bez ydarènie - vsè tàja, nehma znachènie.
  
  
  • Po-natàtuk, tòchka 5.
    
    
    • Ìma mnògo slovofòrmi, koìto spored pravopìsut se pìshut s A, no spored pravogòvorut trehbva da se chỳva Ъ.
      I pàk, ìma smìsul da obrùqame vnimànie sàmo pod ydarènie.
  
  
  • Po-natàtuk, tòchka 6.
    Dvyglàsnata IЪ (ЙЪ, ЬЪ), za kojàto po-gòre stànu dỳma, che jų otbelehzvame s bỳkvata Я, ne se srèqa v kòrenite na bùlgarskite dỳmi, a sàmo v kràjut na dỳmite.
    
    
    • Pri mestoimèniata Jų i NÈJų.
    
    
    • Pri chlenỳvanite fòrmi za mùzhki ròd v edìnstveno chislò:
      DENJùT, DENJù, SUNJùT, SUNJù, sìniut, bèliut, zelèniut, chervèniut, ..
      (pri prìmerite s màlki bỳkvi proiznoshènieto nehma znachènie, ponèzhe pozìciata e bezydàrna).
    
    
    • Pri redìca okonchània pri sìlnite glagòli:
      SEDJų̀ SEDJų̀T VURVJų̀ VURVJų̀T DELJų̀ DELJų̀T SPJų̀ SPJų̀T KROJų̀ KROJų̀T pàzjų pàzjųt govòrjų govòrjųt sùdjų sùdjųt
  
  
  • Po-natàtuk, tòchka 7. Produlzhènie na tòchka 5.
    Slỳchaite, kogàto spored pravopìsut se pìshe A, no spored pravogòvorut trehbva da se chỳva Ъ, su analogìchni na tòchka 6.
    
    
    • Pri chlenỳvanite fòrmi za mùzhki ròd v edìnstveno chislò:
      GRADÙ (sravnete s GRADÙT: GRADÙ trehbva da se chỳe katò GRADÙ, katò GRADÙT bez izpàdnuloto kràjno T)
      NOSÙ (NOSÙT) GURBÙ (GURBÙT) GLADÙ (GLADÙT) òtgovoru (òtgovorut)
    
    
    • Pri redìca okonchània pri sìlnite glagòli:
      LEZhÙ LEZhÙT GREShÙ GREShÙT PREDÙ PREDÙT ZOVÙ ZOVÙT qe YMRÙ qe YMRÙT qe dòjdu qe dòjdut pìshu pìshut
    
    
    • Pri okonchànieto za mìnulo vrème -XU (tò e vìnugi nèydareno, tùj che praktìcheski nehma znachènie):
      pìsaxu nòsexu vzèxu glèdaxu
  
  
  • Po-natàtuk, tòchka 8.
    
    
    • Slỳchaite, kogàto spored pravopìsut se pìshe A ili Я, no spored pravogòvorut trehbva da se chỳva Ъ ili IЪ (ЙЪ, ЬЪ), nezavìsimo ot ydarènieto, sàmo pri glagòlnite okonchània, glèdam da gi otbelehzvam otdòly s diakritìchen znàk ògunche ili opashlè:
      
      sedjų̀ sedjų̀t sùdjų sùdjųt pàzjų pàzjųt govòrjų govòrjųt vurvjų̀ vurvjų̀t deljų̀ deljų̀t spjų̀ spjų̀t krojų̀ krojų̀t lezhù lezhùt greshù greshùt predù predùt zovù zovùt pìshu pìshut qe ymrù qe ymrùt qe dòjdu qe dòjdut pìsaxu nòsexu vzèxu glèdaxu
  
  
  • Po-natàtuk, tòchka 9.
    
    
    • Kogàto v chlènut za mùzhki ròd edìnstveno chislò trehbva da se pìshe bỳkvata Я, glèdam otgòre da ï slàgam diakritìchen znàk korònka:
      denjùt sunjùt sìniut, bèliut, zelèniut, chervèniut, ..
    
    
    • Tùj kato glèdam vìnugi da pìshu kràjnoto T ot chlènut za mùzhki ròd edìnstveno chislò, tò ne mì se nalàga da slàgam korònka na bỳkvata A. No vsè pàk, tovà e vuzmòzhno, ako nehkoj predpochìta.
    
    
    • Dopỳskam zaglàvieto na fìlmut na Chàrli Chàplin da se pìshe razlìchno:
      
      
      • Svetlinìte na gradùt
      • Svetlinìte na gradù
      • Svetlinìte na gradù
  
  
  • (.. skrij go komentarut mi ot 2018-11-14 ..)  (.. pokazhi go vuv facebook ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut za glasnite A i Ъ v slaba pozicia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   7.2. Glasnata O=Y v slaba pozicia  (.. pokazhi jų ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   7.2. Glasnata O=Y v slaba pozicia  (.. skrij jų ..)  (.. svij jų ..)  (.. razguni jų ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  Praktìcheski tovà javlènie - suvpàdane na glàsnite O i У v slàba pozìcia - e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezìk. (.. pokazhi ..) 
• ▼▼  Praktìcheski tovà javlènie - suvpàdane na glàsnite O i У v slàba pozìcia - e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezì. (.. skrij ..) 
  
  
  • Da vlèze v oficiàlnata akademìchna gramàtika i v ychèbnicite po bùlgarski ezìk za chyghencì.
    
    
    • Ako rysnàci ỳchut bulgarski i ne mògut da proiznesùt zvykùt O v slàba pozìcia, mòzhete da gi posuvètvate da kàzvat Y vmesto O.


• ◄►  V slàba pozìcia glàsnite O i У ne gi razlichàvat ednà ot drỳga nito govòreqite, nito slỳshaqite.
  
  
  • Govòreqiut ne obrùqa vnimànie dalì proiznàsja O ili У ili nèqo meghy O i У.
  • Tovà e dopystimo v rechtà i ne zavìsi ot pravopìsut.
  
  
  • Slỳshaqite pri vuzprièmane na smìsulut na rechtà ne obrùqat vnimànie dalì v slàba pozìcia e proiznèseno O ili У ili nèqo meghy O i У.


• ►►  Pravopìsni nevòli: kogà se pìshe bỳkva O i kogà У. (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Pravopìsni nevòli: kogà se pìshe bỳkva O i kogà У. (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • V slàba (neydàrena) pozìcia proiznoshènieto ne mòzhe da slỳzhi za kritèrij kojà bykva da se napìshe: dalì bỳkvata O ili bỳkvata У.
  • Glàsnata mòzhe da se proiznesè i kato O, i kato У, i kato nèqo neopredelèno meghỳ O i У, bèz znachènie. No pravopìsut e opredelèn.
  
  
  • Pràvilo.
    
    
    • Potursète fòrma na suqata dyma ili drỳga sròdna dỳma, kudèto glàsnata e ydàrena i mòzhe da pokàzhe kojà bỳkva da se izpòlzva.
    • Primeri:
      
      
      • Ymòra => ymorèn.
      • Smỳt => smytèn.
  
  
  • Ako pràviloto ne mòzhe da se prilòzhi.
    
    
    • Pravopìsut se opredèlja po etimològiata na dỳmata.
    • Ili puk sybektìvno - kàkto im e xrỳmnulo na sustavìtelite na pravopìsniut rèchnik.
    
    
    
    • Golehm problèm su chỳghite dỳmi.
  
  
  • Kàkto stànu dỳma, po tradìcia jotìranite glàsni se oznachàvat s razlìchni bỳkvi.
    
    
    • V sìlna pozìcia su nỳzhni dve bỳkvi: za IO i za IУ.
    • Nalìchna e bỳkvata Ю za IУ.
    
    
    • V slàba pozìcia e dostàtuchna ednà bỳkva - tàzi, kojato e v nalìchnost - bỳkvata Ю.
    
    
    • V oficiàlniut pravopìs i v sìlna i v slàba pozìcia se razlichàvat kakto nejotìranite O i У, taka i jotìranite ЙО/ЬО i Ю.
    
    
    • Mnògo tyrcìzmi e prièto da se pishut s Ю vmesto s ЙО/ЬО, ponèzhe ìmame takàva bỳkva: кюфте, юрдек.
    
    
    • Muchu se da vuzstanovjų̀ originàlnata kìrilska bỳkava "Iòta bez tòchka", za da se pìshe {IO} vmesto {ЙО} i {ЬО}.
  
  
  • (.. skrij gi pravopisnite nevoli ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  Osòbenosti. (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Osòbenosti. (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Dỳmata блѝзо slèdva da se pìshe блѝзу, zaqòto tovà e star lokatìv.
    No ezìkut ni v slàba pozìcia ne razlichàva O i Y,
    i v pravopìsut e popàdnula fòrmata блѝзо.
    V slỳchajut ìma, razbìra se, vliànie i ot narèchieto блѝзко, koèto e proizvòdno ot prilagàtelno.
  
  
  • Ako dỳmata кокѝче jų napìshem кукѝче,
    etimològiata ï qe ni se izjasnì.
    Кукѝче e ymalìtelno ot ку̀ка, takà kàkto
    момѝче e ymalìtelno ot мома̀ i
    сестрѝче e ymalìtelno ot сестра̀.
    Cvèteto кокѝче e narècheno takà, ponèzhe prilìcha na kỳkichka.
  
  
  • Javlènieto "suvpàdane na glàsnite O i У v slàba pozìcia" poràgha omonìmia v pò-golehma stèpen, otkòlkoto tovà pràvi javlènieto "suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia", opìsano v predìshniut pòdrazdèl.
    
    
    • Dỳmi, koìto ìmat razlìchno znachènie i se pìshut razlìchno, no zvychut ednàkvo.
    
    
    • Okàzva vliànie. Ykàzva posòkata.
    
    
    • Po pùtjut za Chèrni vrùx tè chèsto omalehvaxu i spìraxu za pochìvka.
    • Drèshkite na detèto bùrzo my omalehvaxu.
    • Na chertèzhite detàjlite se ymaljàvaxu v maqàb ednò kum dèset.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut za glasnite O i У v slaba pozicia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

   ►►   7.3. Glasnite I i E v slaba pozicia  (.. pokazhi gi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

   ▼▼   7.3. Glasnite I i E v slaba pozicia  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  Tèzi slỳchai su nàj-slòzhni za opisànie. (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Tèzi slỳchai su nàj-slòzhni za opisànie. (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Ìmenno poradì tovà i zapòchnux tòzi òcherk.
  • Ne sùm sìgyren, che kàzysut qe go reshù.


• ►►  Da ytochnìm i da si propòmnim kudè se namìrame. (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Da ytochnìm i da si propòmnim kudè se namìrame. (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Glàsnata e И ili E.
  • Tja e v slàba pozìcia - bèz ydarènie.
  • Glàsnata e proiznèsena kato glàsna - srìchkata ne è propysnuta,
    kàkto se slỳchva ponehkoga v bùrza ili lenìva rech.


• ►►  Lèka popràvka na pravopìsut, za da stùpim na nègo. (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Lèka popràvka na pravopìsut, za da stùpim na nègo. (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Po pravopìsut na dỳmata за̀ек podravnjàvame
    dỳmite sus sxòdno zvychène
    па̀ек (vmesto па̀як),
    пу̀ек (vmesto пу̀як) i
    по̀ес (vmesto по̀яс).
  • kàkto i suotvètnite proizvòdni dymi:
    па̀ежина (vmesto па̀яжина).
  
  
  • Stùpvame na takà popràveniut pravopìs.
  
  
  • Susredotochàvame se na bỳkvite И i E,
  • bez da izpỳskame ot pògled bỳkvata Я
  
  
  • i bez da zabràvjame, che glàsnata e v slàba pozìcia (bèz ydarènie).
  
  
  • S nalozhìtelnata zabelèzhka, che v tòzi kontèkst bỳkvata Ѣ, kojàto àz izpòlzvam, e ravnosìlna na bỳkvata E.
  
  
  • (.. skrij go pravopisut i popravkite my ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Da go otmètnem stabìlnoto И. (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Da go otmètnem stabìlnoto И. (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Vsè pàk, da si pripòmnim, che stàva dỳma za glàsna, kojàto e v slàba pozìcia (bèz ydarènie) i kojàto e proiznèsena.
  
  
  • Vùpreki che e v slàba pozìcia (bèz ydarènie), stabìlnoto И ne promènja kàchestvoto si, ne mòzhe da klonì prìmerno kum E.
  
  
  • Stabìlnoto И se belèzhi s bỳkvata И
  • i vsehka glàsna, kojàto pravopìsno se belèzhi s bỳkvata И, e stabìlno И.
    
    
    • Tovà tvurdènie e sàmo predpolozhènie.
    
    
    • Ne mòga da namèrjų prìmeri za glàsna v slàba pozìcia, kojàto se belèzhi s s bỳkvata И i kojàto da ne è stabìlno И.
    
    
    • No ne bìx se ychỳdil, ako takìva prìmeri se namèrjat.
    • Te qe bùdut izkljychènia ot pràviloto.
  
  
  • (.. skrij go stabilnoto И ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Slèd kato sme go otmètnuli stabìlnoto И, (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • ostàvat glàsnite, otbelehzvani s bỳkvite E ili Ѣ.
• ▼▼  Slèd kato sme go otmètnuli stabìlnoto И, (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  • ostàvat glàsnite, otbelehzvani s bỳkvite E ili Ѣ.
  
  
  • Da si pripòmnim, che stàva dỳma za glàsni, koìto su v slàba pozìcia (bèz ydarènie) i koìto su proiznèseni.
  
  
  • V tòzi kontèkst bỳkvite E i Ѣ su ravnosìlni.
  
  
  • I bỳkvata Я ne bìva da jų izpỳskame ot pògled.


• ►►  Nabljydàvat se dvà vìda glàsni E v slàba pozìcia: (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
  • E, klonjàqo kum IЪ, koèto qe otbelehzvam s bykvata Э, i
  • E, klonjàqo kum И, koèto qe otbelehzvam s bykvata Є.
• ▼▼  Nabljydàvat se dvà vìda glàsni E v slàba pozìcia: (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • E, klonjàqo kum IЪ, koèto qe otbelehzvam s bỳkvata Э, i
  • E, klonjàqo kum И, koèto qe otbelehzvam s bỳkvata Є.
  
  
  • Kàk da zapòmnim bỳkvite Э i Є?
    
    
    • Э (Э оборо̀тное, obràtno Э) e bỳkva ot rỳskata àzbyka.
    • Є e bỳkva ot ykraìnskata àzbyka. Za nàs tovà e ednà ot fòrmite na bỳkvata E, no ne è takà za ykraìncite.
    
    
    • Dòsta slavjànski glàsni na ykraìnski ezìk se promènjat v I: моя̌т кон => мiй кiнь.
    
    
    • Zatovà ykraìnskata bỳkva Є e izbràna da oznachàva klonjàqata kum И glàsna E,
    • a drỳgata glàsna - tàzi klonjàqa kum IЪ, se oznachàva s rỳskata bỳkva Э.
  
  
  • V tòzi kontèkst bỳkvite E i Ѣ su ravnosìlni.
    
    
    • Vsè pàk, za pulnotà na izlozhènieto, kogàto bỳkvata Ѣ se zamèstva ot Э ili Є,
    • slàgam im chertìchka otgòre: Є̄є̄ Э̄э̄.
    • Chertìchkata nìqo drỳgo ne znàchi, osven che normàlno tàm pìshu Ѣ, a ne E.
  
  
  • (.. skrij gi dvete glasni Э i Є ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Vupròsi bèz òtgovor. (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Vupròsi bèz òtgovor: (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Nabljydàva li se glàsna "stabìlno E"?
    
    
    • Mòzhe bì ìma v redìca chỳghi dỳmi.
    • Obàche v razdèlut za ydarènieto za takìva dỳmi e objavèno, che ìmat vtorìchno ydarènie.
  
  
  • Nabljydàva li se glàsna, kojàto mòzhe da e tỳ Э, tỳ Є?
    
    
    • Vuzmòzhno e ponehkoga da ìma kolebànie meghỳ Э i Є.
  
  
  • Tùrsjųt se prìmeri.
    
    
    • I da se namèrjųt prìmeri, tovà qe bùdut izkljychènia ot pravilàta.
    
    
    • S drỳgi dymi, tùrsjųt se kòntra-prìmeri -
    • kòntra-prìmeri na pravilàta, koìto slèdvat.
  
  
  • I ostàva da se formylìrat pravilà koga e Э i koga e Є.
  
  
  • (.. skrij gi vuprosite bez otgovor ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Òqe za estestvòto na glàsnite Э i Є. (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Òqe za estestvòto na glàsnite Э i Є. (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Dokato slỳchaite, opìsani v pòdrazdèlite A=Ъ i O=У v slàba pozìcia, su pròsti i simetrìchni, slỳchajut s glàsnata E suvsèm ne è takùv.
  
  
  • Glàsnata Є e realizàcia na glàsnata E v slàba pozìcia, kogàto E mòzhe da si izmenì kàchestvoto i da se priblizhì maksimàlno do И.
    
    
    • Kàkto stànu dỳma, tovà javlènie ne è simetrìchno.
    • Glàsnata И e stabìlna, dorì v slàba pozìcia, i ne mòzhe da klonì kum E.
  
  
  • Glàsnata Э e realizàcia na glàsnata E v slàba pozìcia, kogàto E mòzhe da si izmenì kàchestvoto i da zaprilìcha maksimàlno na IЪ.
    
    
    • V svetlinàta na javlènieto "suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia", opìsano v pòdrazdèl nehkude nagòre, mòzhe da se dadè pò-tòchna formyliròvka:
      
      
      • Glàsnata Э e realizàcia na glàsnata E v slàba pozìcia, kogàto tjà mòzhe da si izmenì kàchestvoto i da zaprilìcha maksimàlno na IЪ ili puk na IA.
    
    
    • Zaradì glàsnata Э kato realizàcia na E, oficiàlniut pravopìs chèsto predpochìta bỳkvata Я vmesto bỳkvata E:
      
      па̀як (vmesto па̀ек),
      пу̀як (vmesto пу̀ек) i
      по̀яс (vmesto по̀ес).
    
    
    • Tùj kato suglàsnata Iot se gỳbi slèd suglàsna Ш-Ж-Ч-Џ, tò mòzhe da se kàzhe, che slèd Ш-Ж-Ч-Џ glàsnata Э e realizàcia na E, kojàto mòzhe maksimàlno da se doblizhì do Ъ (ili do A).
  
  
  • Mòzhe da se predpolòzhi, che doskòro ezìkut ni e razlichàval dvète glàsni E i Ѣ.
    
    
    • V sìlna pozìcia tovà se izrazjàva v javlènieto "promènlivo Ѣ̋",
    • a v slàba pozìcia - v glàsnite Є i Э.
  
  
  • Sùqo takà, glàsnata Э mòzhe da bùde i realizàcia na IА v slàba pozìcia.
    
    
    • V svetlinàta na javlènieto "suvpàdane na glàsnite A i U v slàba pozìcia", v slàba pozìcia suvpàdat i jotìranite glàsni IА i IЪ.
    • V svetlinàta na predpolozhènieto, che v ezìkut ni doskòro e suqestvỳvala fonèmata Ѣ, proiznàsjana po-shiròko ot E i blìzo do IА, bìxu bilì objasnìmi rèdkite slỳchai, kogato jotìranata glàsna IА v slàba pozìcia se realizìra chrèz glàsnata Э.
    • A da se realizìra chrèz Э oznachàva, che mòzhe da se proiznesè i kato E.
    
    
    • Prìmer: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Sravnète: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Drỳg prìmer: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
  
  
  • (.. skrij go estestvòto na glàsnite Э i Є ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Pùrvo vàzhno pràvilo: glàsnata E v slàba pozìcia i v zatvòrena srìchka. (.. pokazhi go ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Pùrvo vàzhno pràvilo: glàsnata E v slàba pozìcia i v zatvòrena srìchka. (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Ako glàsnata E e v slàba pozìcia i v zatvòrena srìchka, tò tjà se realizìra kato Э.
    
    
    • Da se realizàra kato Э oznachàva, che glàsnata E v slàba pozìcia mòzhe da izmenì kàchestvoto si i da zaprilìcha maksimàlno na IЪ ili na IA.
      
      
      • Ako e sled Ш-Ж-Ч-Џ, to tjà mòzhe da zaprilìcha na Ъ ili na A.
    
    
    • Srìchkata e zatvòrena, ako zavùrshva na suglàsna.
      
      
      • V stàro-slavjànskiut ezìk nehmalo zatvòreni srìchki.
      • Takìva se pojavìli slèd izpàdaneto na slàbite èrove.
      • Razlìchnite slavjànski ezìci po razlìchen nàchin, sus supùtstvaqi "strànni" javlènia, prezhivèli pojàvata na zatvòreni srìchki.
  
  
  • Kòntra-prìmeri:
    
    
    • Mògut li sa se namèrjųt dỳmi s glàsnata E v slàba pozìcia i v zatvòrena srìchka, kojàto da se realizìra chrez Є, t.e. da klonì kum И?
      
      
      • Da: glagòlnite fòrmi na -еш (2-ro licè ed.ch.) i na -ем (1-vo licè mn.ch.).
        
        
        • Тѝ мо̀жєш да се въ̀рнєш.
        • Нѝе мо̀жєм да се въ̀рнєм.
      
      
      • Drỳgi takìva prìmeri bìxu bilì prìznak za rỳski akcènt.
    
    
    • Mògut li sa se namèrjųt dỳmi s glàsnata E v slàba pozìcia i v zatvòrena srìchka, kojàto da se realizìra kato stabìlno E, koèto ne izmènja kàchestvoto si?
      
      
      • Takìva prìmeri se namìrat sred chỳghite dỳmi.
      
      
      • V razdèlut za ydarènieto za takìva dỳmi e objavèno, che ìmat vtorìchno ydarènie.
        
        
        • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, Елѝзабе́т, Ма̀ргаре́т, Бу̀дапе́ща.
  
  
  • Prìmeri:
    
    
    • Prìmerite su banàlni. Interèsni bìxu bilì kòntra-prìmerite.
    
    
    • про̀лэ̄т, ѐсэн, мѣ̋сэц, про̀лэ̄тэн, ѐсэнэн
    • пъ̀лэн, пра̀зэн, плъ̀тэн, чѐрэн, бѣ̀лэн
    • у̀сэ̄т, за̀вэ̄т, бо̀лэ̄ст, бо̀лэн, умѝслэн
    • вчѐрашэн, днѐшэн, у̀трэшэн, годѝшэн, сезо̀нэн
    • па̀эк, пу̀эк, по̀эс
  
  
  • (.. skrij go praviloto za zatvorenata srichka ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Razshirènie na obxvàtut na gòrnoto pràvilo. (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Razshirènie na obxvàtut na gòrnoto pràvilo. (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • Da pripòmnjų gòrnoto pràvilo:
    
    
    • Obxvàtut my e vsìchki zatvòreni srìchki.
    
    
    • Kogàto tò vazhì, glàsnata E v slàba pozìcia se realizìra kato Э.
  
  
  • Da se razshirì obxvàtut na gòrnoto pràvilo oznachàva da se kàzhe kogà v otvòrena srìchka glàsnata E se realizìra kato Э.
    
    
    • Zaqòto obxvàtut na gòrnoto pràvilo mòzhe da se razshirì sàmo kum otvòrenite srìchki.
  
  
  • I tùj, kogà glàsnata E v slàba pozìcia i v otvòrena srìchka se realizìra kato Э,
    
    
    • takà che da promenì kàchestvoto si i da zaprilìcha na IЪ ili na IA,
    • a sled Ж-Ч-Ш-Џ - na Ъ ili na A?
    
    
    • Nabljydàvat se dvà slỳchaja.
  
  
  • Pùrvi slỳchaj.
    
    
    • Ako ponè v ednà slovofòrma ili sròdna dỳma glàsnata E se realizìra kato Э, tò tjà zapàzva tovà si svòjstvo vuv vsìchki slovofòrmi i sròdni dỳmi, dorì i v otvòrena srìchka.
    
    
    • Prìmeri:
      
      
      • ко̀рэн => ко̀рэнът, ко̀рэни, корэнѝща
      • про̀лэ̄т => про̀лэ̄ти, про̀лэ̄тэн, запролэ̄тѝ се
      • умѝслэн => умѝслэна, умѝслэни
      • прѝмэ̄р => прѝмэ̄рни
      • па̀эк, пу̀эк, по̀эс => па̀эжина, па̀эци, пу̀эци, по̀эси
    
    
    • Kòntra-prìmeri:
      
      
      • .. tùrsjųt se takìva ..
  
  
  • Vtòri slỳchaj.
    
    
    • Ako glàsnata E etimologìcheski proizlìza ot stàro-bùlgarskata (stàro-slavjànskata) glàsna Ѣ, to tjà v slàba pozìcia se realizìra kato Э, dorì i v otvòrena srìchka.
    
    
    • Zabelèzhka: V jàtov pravopìs pri proizxòd ot stàrata glàsna Ѣ glàsnata E se otbelehzva s bỳkvata Ѣ. Ako v tỳkashnite prìmeri se nalàga da ypotrebjų̀ bỳkva Э ili Є, slàgam ih chertìchka otgòre.
    
    
    • Prìmeri:
      
      
      • у̀трэ̄, у̀трэ̄шэн
      • вѫ̀трэ̄, вѫ̀трэ̄шэн
      • го̀рэ̄, пла̀днэ̄
      • убэ̄дѐн, побэ̄дѐн, набэ̄дѐн
      
      
      • i opredelitelniut chlen -тэ̄ (-тѣ).
    
    
    • Kòntra-prìmeri:
      
      
      • .. tùrsjųt se takìva ..
  
  
  • Osòben slỳchaj.
    
    
    • V svetlinàta na javlènieto "suvpàdane na glàsnite A i U v slàba pozìcia", v slàba pozìcia suvpàdat i jotìranite glàsni IА i IЪ.
    • V svetlinàta na predpolozhènieto, che v ezìkut ni doskòro e suqestvỳvala fonèmata Ѣ, proiznàsjana po-shiròko ot E i blìzo do IА, bìxu bilì objasnìmi rèdkite slỳchai, kogato jotìranata glàsna IА v slàba pozìcia se realizìra chrèz glàsnata Э.
    • A da se realizìra chrèz Э oznachàva, che mòzhe da se proiznesè i kato E.
    
    
    • Prìmer: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Sravnète: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Drỳg prìmer: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
    
    
    • V dejstvìtelnost, tèzi slỳchai ne sù tòlkova rèdki.
    • Predpolàgam, che tovà se nabludàva vìnugi, kogàto vupròsnoto IА e v slàba pozìcia i ne è v zavùrshukut na dỳmata.
    • Tùrsjųt se kòntra-prìmeri na tovà predpolozhènie.
  
  
  • (.. skrij go razshirenieto na obxvatut na praviloto ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Kogà E v slàba pozìcia se realizìra chrez glàsnata Є? (.. pokazhi ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  Kogà E v slàba pozìcia se realizìra chrez glàsnata Є?. (.. skrij ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • V ostànulite slỳchai.
  
  
  • Kogàto glàsnata E v slàba pozìcia i v otvòrena srìchka ne vlìza v razshirèniut obxvàt na gòrnoto pràvilo.
    
    
    • Togàva tjà klonì kum И i mòzhe plùtno da se doblizhì do И,
    • koèto znàchi, che tjà se realizìra chrèz Є.
  
  
  • Prìmeri:
    
    
    • мєсо̀, пєро̀, грєбло̀
    • пѝлє, мага̀рє, а̀гнє
    • Лен̀чєто, Мар̀чєто, Ѝцєто
    
    
    • Мо̀жє да се въ̀рнє.
    • Мо̀жєтє да се въ̀рнєтє.
    • Мо̀жэ̄хмє да се въ̀рнєм.
    • Мо̀жэ̄хтє да се въ̀рнєтє.
    • Върнѣ̀тє ми паритэ̄!
  
  
  • Kòntra-prìmeri:
    
    
    • мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си
    • .. tùrsjųt se òqe takìva ..
    
    
    • Mòzhe da ìma kolebànie dalì srìchkata e zatvòrena ili otvòrena.
      
      
      • пилєшко мєсо̀ <> пилэшко мєсо̀
  
  
  • (.. skrij jų glasnata Є kato realizacia na E ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut za glasnite E i И v slaba pozicia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   8. Zakljychenie  (.. pokazhi go ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   8. Zakljychenie  (.. skrij go ..)  .. kum nachaloto ..

Slèdnite ìzvodi za ìztochno-bùlgarskiut vokalìzum v slàba pozìcia mogut da se dadut kato zakljychènie:

• Glàsnite A i Ъ ne sè razlichàvat ednà ot drỳga.
• Glàsnite O i У ne sè razlichàvat ednà ot drỳga.


• Glàsnata I e stabìlna i ne promènja kàchestvoto si.


• Osvèn v rèdkite slỳchai, kogàto ostàva stabìlna,
  glàsnata E se realizìra po dvà nàchina:
  
  
  • ilì chrez glàsnata Э, kojàto predstavljàva E, klonjàqo kum IЪ,
  • ilì chrez glàsnata Є, kojàto predstavljàva E, klonjàqo kum И.


• V okonchàniata -еш (2-ro licè ed.ch.) i -ем (1-vo licè mn.ch.) na sìlnite glagòli po 1-vo sprezhènie glàsnata E se realizìra chrèz Є.


• V zatvòrena srìchka glàsnata E se realizìra chrèz Э.


• Ako glàsnata E proizlìza ot staro-bùlgarskata (stàro-slavjànskata) glàsna Ѣ i suotvètno v jàtov pravopìs se pìshe s bỳkvata Ѣ, tò tjà se realizìra chrèz Э.


• Ako vèche e opredelèno, che glàsnata E se realizìra chrèz Э, tò tjà zapàzva tovà si svòjstvo i pri drỳgi slovofòrmi i sròdni dỳMI.


• V mestoimèniata mènэ, tèbэ, sèbэ si glàsnata E se realizìra chrèz Э.


• V ostànulite slỳchai glàsnata E se realizìra chrèz Є.


• Osòben slỳchaj. Kogàto jotìranata glàsna IА e v slàba pozìcia i ne è v zavùrshukut na dỳmata, osvèn che tjà se ravnjàva na IЪ, sùqo takà tjà se ravnjàva i na Э, koèto znàchi, che mòzhe da se proiznesè i kato E.

• (.. skrij go zakljychenieto ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   9. Prepratki (references)   (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   9. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)

• Moi pyblikacii:
  • Za kratkite vinitelni formi na lichnite mestoimenia v iztochno-bulgarskite dialekti
  • Dialekten kontinyym - qo e to
  • Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna promena
  • Ako iskame da vuzstanovim bykvite Ѣ i Ѫ, kak da gi ypotrebjavame
  • Otnosno praviloto za taka narechenite pulen i nepulen chlen v bulgarskiut ezik
  • Otnosno istinskoto pravilo za chlenyvane na imenata v bulgarskiut ezik
  • [DraftProposal] Raboten proekt za ezikova reforma
  • Misteriata na bulgarskite glagoli
  • Ocherk za kraeslovnite erove
  • Glagolicata: stranna i chydàta
  • Suchinenieto "Za bykvite"/"О письменьхъ" na Chernorizec Xrabur: opit za prostranen analiz na cehlata tematika
  • Principi na moite vuzgledi za minuloto
• Drygi pyblikacii:
  • Проф. Александър Балабанов за българския̌т език
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 1 [Към страница (1..529): ]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 2 [offline]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 3 [offline]
• (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   10. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. pokazhi gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   10. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

Ako ìma vupròs ili komentàr, na kòjto trehbva da otgovòrjų, qe prepìshu vupròsut ili komentàrut tỳka i qe otgovòrjų tỳka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Stari moi komentari po temata kato vstuplenie  (.. pokazhi gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Stari moi komentari po temata kato vstuplenie  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Star moj komentar po temata .. vuv forumnauka.bg ..  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Star moj komentar po temata .. vuv forumnauka.bg ..  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Otnòsno vokàlnata redỳkcia v ìztochno-bùlgarski
      
      
      • Osvèn za ìztochno-bùlgarski, tovà javlènie e xaraktèrno i za rỳskiut ezìk, kudèto obàche tò vlìza v ezìkovata nòrma.
        Y nàs javlènieto ostàva izvùn nòrmata.
      
      
      • Javlènieto zasehga ne sàmo pravogòvorut, no i pravopìsut.
      
      
      • Nehmam pred vìd vsìchkite ìztochno-bùlgarski dialekti, a sàmo centràlno-balkànskite: Kòtel-Elèna-Tùrnovo-Trehvna, za koìto se smehta, che su v osnòvata na novobùlgarskiut knizhòven ezìk.
      
      
      • Nehma da ytochnjàvam areàlut na javlènieto - jàvno e, che tòj e dòsta pò-shiròk.
    
    
    • Tàzi tèma e vuv vrùzka s tàzi.
    
    
    • Vokàlnata redỳkcia se izrazjàva v dvè neqà:
      
      
      • Bròjut na glàsnite zvỳkove v slàba pozìcia e namalèn (redycìran) v sravnènie s bròjut na glàsnite v sìlna pozìcia (koìto su 6).
      
      
      • Nehkoi glàsni v slàba pozìcia promènjat kàchestvoto si.
    
    
    • Glàsnata e v sìlna pozìcia:
      
      
      • ako e pod ydarènie, ili
      • ako e poslèdna glàsna v zvàtelna fòrma (vokatìv), ili
      • ako e intonaciònno ydulzhèna.
      
      
      Ìnache glàsnata e v slàba pozìcia.
    
    
    • Zabelèzhka_1: Ìztochnite dialèkti razlichàvat zvàtelnite ot imenìtelnite fòrmi v mnògo pòveche slỳchai, otkòlkoto normatìvniut bùlgarski ezìk.
      Naprìmer:
      
      
      • Xrìsto (vokatìv), izkàraj gi govèdata!
      • Xrìsty (nominatìv), gi izkàra govèdata.
    
    
    • Zabelèzhka_2: Redỳkciata podminàva slỳchaite na intonaciònno ydulzhèni srìchki, dorì da ne sù ydàreni. Poslèdnata srìchka na vokatìvut, za koèto vèche stànu dỳma, e takàva.
      Drỳg prìmer:
      
      
      • Jà kòlko mnògo sìrjunē si napràvil!
        (Ydarènieto e na ih, kràjnoto ē e ydulzhèno.)
    
    
    • V sìlna (ydàrena) pozìcia ezìkut ni razlichàva shèst glàsni (A, U, O, Y, E, I)..
    • Pri dèjstvaqa vokàlna redỳkcia, v slàba pozìcia se razlichàvat po-màlko ot shèst glàsni.
    
    
    • Redỳkciata na neydàrenite glàsni v ìztochno-bùlgarski predstavljàva suvkỳpnost ot trì javlènia, koìto qe bùdut razglèdani posledovàtelno.
      
      
      • 1. Suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia.
      
      
      • 2. Suvpàdane na glàsnite O i Y v slàba pozìcia.
      
      
      • 3. Redỳkcia na glàsnata E v slàba pozìcia.
    
    
    • 1. Suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia.
      
      
      • Praktìcheski tovà javlènie e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezìk i bi slèdvalo da se priznàe za normativno. Edvà li nehkoj y nàs razlichàva v gòvorut si glàsnite A i Ъ v slàba (neydàrena) pozìcia.
      
      
      • Ìma prìmeri za dỳmi, koìto se razlichàvat sàmo po A i Ъ v neydàrena pozìcia (obruqènie - obraqènie). Estèstveno, razlìchieto e sàmo v pravopìsut. Tèzi prìmeri su suvsèm malobròjni, che da ìmat znachènie.
      
      
      • Bròjnite fòrmi i chlènnite fòrmi na suqestvìtelnite ot mùzhki rod vìnugi mògut da se razlichùt po kontèkstut:
        
        
        • Vzemì dvà nòzha! (pravogòvor: nòzha)
        • Vzemì nòzhu! (pravogòvor: nòzhu)
      
      
      • Ystanovìliut se prez 19-ti vèk novobùlgarski pravopìs izpòlzva tovà javlènie.
        
        
        • Chlènnite fòrmi na suqestvìtelnite ot mùzhki ròd v edìnstveno chislò mogut da se pìshut s -A vmesto s -Ъ:
          
          
          • Vzemì nòzhu. Vìzh chovèku.
          • (Etimologìchno i pravogòvorno: Vzemì nòzhu[t]. Vìzh chovèku[t].)
        
        
        • Sùqo takà, v redìca glagòlni okonchània se pìshe A vmesto Ъ.
        
        
        • Spomenàtite pravopìsni anomàlii se prilàgat i pod ydarènie.
      
      
      • Interèsna e dỳmata snaxà. Na staro-bùlgarski e bilò снъха, segà pìshem снаха. No vèche dorì pod ydarènie vuv vokatìv se chỳva A: snàxo!
      
      
      • Tùj kato mnògo ot chyghencìte, koìto izychàvat bùlgarski, gi zatrydnjàva zvykut Ъ, tò preporùchvam jàsno da im se kàzva, che v slàba (neydàrena) pozìcia tòj suvpad̀a s A, i takà im ostàva da go ysvojų̀t sàmo v ydàrena pozìcia.
    
    
    • 2. Suvpàdane na glàsnite O i Y v slàba pozìcia.
      
      
      • Tovà javlènie sùqo takà e mnògo razprostranèno. Mòzhe bi zasehga nad polovìnata ot govòreqite na bùlgarski.
      • Ne slèdva obàche da se prièma za nòrma.
      
      
      • Ako rysnàci ỳchut bulgarski i ne mògut da proiznesùt zvykùt O v slàba pozìcia, mòzhete da gi posuvètvate da kàzvat Y vmesto O, kàkto mnògo ot bùlgarite.
      
      
      • Slèdvat prìmeri za otrazhènieto na tovà javlènie vurxy pravopìsut:
        
        
        • Dỳmata блѝзо slèdva da se pìshe блѝзу, zaqòto tovà e star lokatìv. No ezìkut ni v slàba pozìcia ne razlichàva O i Y, i v pravopìsut e popàdnula fòrmata блѝзо. V slỳchaju ìma, razbìra se, vliànie i ot narèchieto блѝзко, koèto e proizvòdno ot prilagàtelno.
        
        
        • Mnògo tyrcìzmi se pishut s Ю vmesto s ЙО/ЬО, ponèzhe ìmame takàva bỳkva: кюфте, юрдек.
        
        
        • Ako dỳmata кокѝче jų napìshem кукѝче, etimològiata ï qe ni se izjasnì. Кукѝче e ymalìtelno ot ку̀ка, takà kàkto момѝче e ymalìtelno ot мома̀ i сестрѝче e ymalìtelno ot сестра̀. Cvèteto кокѝче e narècheno takà, ponèzhe prilìcha na kỳkichka.
    
    
    • 3. Redỳkcia na glàsnata E v slàba pozìcia.
      
      
      • Tovà javlènie e nàj-slòzhno za opisànie.
      
      
      • Nehma da mògu da go opìshu - sàmo postàvjam problèmut.
      • A problèmut e, che ìma razlìchni slỳchai.
      
      
      • V nehkoi slỳchai glàsnata E v slàba pozìcia preminàva v И:
        
        
        • Lènchity (t.e. Lèncheto) xvànu chèrniut vlak, dèto se kompozìra ot Byrgàs za Sòfia.
        
        
        • Obìcham pìlishky misò.
      
      
      • V drỳgi slỳchai glàsnata E v slàba pozìcia preminàva v IЪ (ЙЪ/ЬЪ):
        
        
        • Chèrjun vlàk se kompozìra..
        
        
        • I mènju mu j màjka rodìla, i mènju, kàkty i tèbju.
      
      
      • A v trèti slỳchai se dopỳskat i dvète:
        
        
        • Jàdinity/Jàdjunity (t.e. jàdeneto) e gotòvo.
      
      
      • Mòzhe bi, ako se vùrnem nazàd v istòriata na ìztochno-bùlgarskite dialèkti, bìxme namèrili sustojànie, pri koèto ezìkut e razlichàval zvỳkovete E i Ѣ, koìto pòsle su se ymèsili.
        
        
        • V ydàrena pozìcia zvykùt Е se zapàzval, a za zvykùt Ѣ vlehzlo v sìla dobrè poznàtoto pràvilo za promènlivoto Ѣ: zvykùt Ѣ preminàval ili v IА (Я), ili v E.
        
        
        • È, verojàtno zvykùt Ѣ mòzhel da preminàva v IА (Я) i v slàba pozìcia, i togàva tovà Ja se redycìralo v IЪ (ЙЪ/ЬЪ).
    
    
    • (.. skrij go komentarut mi ot 2011-03-29 ..)  (.. skrij gi starite mi komentari po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Star moj komentar po temata .. vuv facebook ..  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Star moj komentar po temata .. vuv facebook ..  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • Qrìxi po bùlgarski pravopìs i pravogòvor (za bỳkvata Ѣ nehma da stàne dỳma)
    
    
    • Pùrvo, tòchka 1.
      
      
      • Ìmajte pred vìd, che nàshiut bùlgarski ezìk razlichàva glàsnite A i Ъ ednà ot drỳga sàmo pod ydarènie.
      • Ako ne è pod ydarènie, nehma znachènie dalì qe se proiznesè A ili Ъ - slyshàteljut nehma da obùrne vnimànie.
    
    
    • Po-natàtuk, tòchka 2.
      
      
      • V bùlgarskiut ezìk chèsto se srèqa dvyglàsnata IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
      
      
      • I za tàzi dvyglàsna vazhì gòrnoto: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) se razlichàva ot IА (ЙА, ЬА) sàmo pod ydarènie.
    
    
    • Po-natàtuk. Sprète da chetète i si pochinète, ako Vi stàne mnògo. Vuv vsèki momènt mòzhete da napràvite tovà.
    
    
    • Po-natàtuk, tòchka 3.
      
      
      • Tàzi dvyglàsna IЪ (ЙЪ, ЬЪ) spored pravogòvorut se proiznàsja IЪ (ЙЪ, ЬЪ), obàche spored pravopìsut tjà se oznachàva s bỳkvata Я, ponèzhe v àzbykata ni nehma drỳga podxodjàqa bỳkva (rysnàcite ne sù ni izmìslili).
      • Povehrvajte mi, che e ràno za prìmeri.
    
    
    • Po-natàtuk, tòchka 4.
      
      
      • Trehbva da Vi stàne jàsno, che na bùlgarski bỳkvata Я ìma dvojàko proiznoshènie. V òkolo polovìnata slỳchai tjà se chetè IА (ЙА, ЬА), kàkto na rỳski, ponèzhe tovà si e rỳska bỳkva, a v ostànulite slỳchai bỳkvata Я na bùlgarski se chetè IЪ (ЙЪ, ЬЪ), koèto im se vìgha dòsta strànno na rysnàcite.
      
      
      • Spomnète si vse pàk, che dalì qe e IА (ЙА, ЬА) ili IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - tovà ìma znachènie sàmo pod ydarènie. Bez ydarènie - vsè tàja, nehma znachènie.
    
    
    • Po-natàtuk, tòchka 5.
      
      
      • Ìma mnògo slovofòrmi, koìto spored pravopìsut se pìshut s A, no spored pravogòvorut trehbva da se chỳva Ъ.
        I pàk, ìma smìsul da obrùqame vnimànie sàmo pod ydarènie.
    
    
    • Po-natàtuk, tòchka 6.
      Dvyglàsnata IЪ (ЙЪ, ЬЪ), za kojàto po-gòre stànu dỳma, che jų otbelehzvame s bỳkvata Я, ne se srèqa v kòrenite na bùlgarskite dỳmi, a sàmo v kràjut na dỳmite.
      
      
      • Pri mestoimèniata Jų i NÈJų.
      
      
      • Pri chlenỳvanite fòrmi za mùzhki ròd v edìnstveno chislò:
        DENJùT, DENJù, SUNJùT, SUNJù, sìniut, bèliut, zelèniut, chervèniut, ..
        (pri prìmerite s màlki bỳkvi proiznoshènieto nehma znachènie, ponèzhe pozìciata e bezydàrna).
      
      
      • Pri redìca okonchània pri sìlnite glagòli:
        SEDJų̀ SEDJų̀T VURVJų̀ VURVJų̀T DELJų̀ DELJų̀T SPJų̀ SPJų̀T KROJų̀ KROJų̀T pàzjų pàzjųt govòrjų govòrjųt sùdjų sùdjųt
    
    
    • Po-natàtuk, tòchka 7. Produlzhènie na tòchka 5.
      Slỳchaite, kogàto spored pravopìsut se pìshe A, no spored pravogòvorut trehbva da se chỳva Ъ, su analogìchni na tòchka 6.
      
      
      • Pri chlenỳvanite fòrmi za mùzhki ròd v edìnstveno chislò:
        GRADÙ (sravnete s GRADÙT: GRADÙ trehbva da se chỳe katò GRADÙ, katò GRADÙT bez izpàdnuloto kràjno T)
        NOSÙ (NOSÙT) GURBÙ (GURBÙT) GLADÙ (GLADÙT) òtgovoru (òtgovorut)
      
      
      • Pri redìca okonchània pri sìlnite glagòli:
        LEZhÙ LEZhÙT GREShÙ GREShÙT PREDÙ PREDÙT ZOVÙ ZOVÙT qe YMRÙ qe YMRÙT qe dòjdu qe dòjdut pìshu pìshut
      
      
      • Pri okonchànieto za mìnulo vrème -XU (tò e vìnugi nèydareno, tùj che praktìcheski nehma znachènie):
        pìsaxu nòsexu vzèxu glèdaxu
    
    
    • Po-natàtuk, tòchka 8.
      
      
      • Slỳchaite, kogàto spored pravopìsut se pìshe A ili Я, no spored pravogòvorut trehbva da se chỳva Ъ ili IЪ (ЙЪ, ЬЪ), nezavìsimo ot ydarènieto, sàmo pri glagòlnite okonchània, glèdam da gi otbelehzvam otdòly s diakritìchen znàk ògunche ili opashlè:
        
        sedjų̀ sedjų̀t sùdjų sùdjųt pàzjų pàzjųt govòrjų govòrjųt vurvjų̀ vurvjų̀t deljų̀ deljų̀t spjų̀ spjų̀t krojų̀ krojų̀t lezhù lezhùt greshù greshùt predù predùt zovù zovùt pìshu pìshut qe ymrù qe ymrùt qe dòjdu qe dòjdut pìsaxu nòsexu vzèxu glèdaxu
    
    
    • Po-natàtuk, tòchka 9.
      
      
      • Kogàto v chlènut za mùzhki ròd edìnstveno chislò trehbva da se pìshe bỳkvata Я, glèdam otgòre da ï slàgam diakritìchen znàk korònka:
        denjùt sunjùt sìniut, bèliut, zelèniut, chervèniut, ..
      
      
      • Tùj kato glèdam vìnugi da pìshu kràjnoto T ot chlènut za mùzhki ròd edìnstveno chislò, tò ne mì se nalàga da slàgam korònka na bỳkvata A. No vsè pàk, tovà e vuzmòzhno, ako nehkoj predpochìta.
      
      
      • Dopỳskam zaglàvieto na fìlmut na Chàrli Chàplin da se pìshe razlìchno:
        
        
        • Svetlinìte na gradùt
        • Svetlinìte na gradù
        • Svetlinìte na gradù
    
    
    • (.. skrij go komentarut mi ot 2018-11-14 ..)  (.. skrij gi starite mi komentari po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Stari moi komentari po temata .. na anglijski ..  (.. pokazhi gi tyka ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..
  • ▼▼  Stari moi komentari po temata .. na anglijski ..  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
      
      
      • Each text in Bulgarian (or in Russian) which is appropriated for foreigners must have stress marks. Otherwise, it is useless.
      
      
      • In both Bulgarian and Russian, the vocalism in stressed positions is very different from the vocalism in unstressed positions.
        
        
        • Russian grammars usually give a good description of this phenomenon.
        • Bulgarian grammars usually hide that.
        • Anyway, a Russian grammar cannot help you in mastering Bulgarian.
        
        
        • Those two phenomena called vowel reduction are very different in their implementations in Bulgarian and in Russian.
        
        
        • Moreover, I would advise people fluent in Russian who are learning Bulgarian to forget about the vowel reduction in Russian at all and consider the vowel reduction in Bulgarian at its own, independently.
      
      
      • Actually, in common vernacular Bulgarian, there are three types of vocalisms:
        
        
        • vocalism under stress (normal strong positions)
        • last vowel in a vocative form (vocative strong positions)
        • vocalism in unstressed positions (weak positions)  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
      
      
      • There are six vowels in Bulgarian:
        
        
        • the "conventional" package of five vowels
          
          
          • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
          • {A,O,E,I,Y: Roman notation}

          Every Slavic language has the conventional package of five vowels in its repository. At least, I cannot specify a Slavic language for which this statement is not true.
          
          Some languages are satisfied with just the conventional package: Greek, Spanish, Serbian.
          
          In Bulgarian, in strong positions, the five conventional vowels are pronounced in the same way as in Greek, Spanish, Serbian.

        and
        
        • the {Ъ: Cyrillic notation}{U: Roman notation} vowel.

          It has a wide range of possible implementations including

          
          
          • Turkish dotless I
          • Albanian ë
          • Romanian open u
          • Romanian close î/â

          
          So, this Bulgarian vowel Ъ can be found in the languages in neighborhood, too.
          
          Russians approximating Bulgarian Ъ with Russian Ы are wrong.

        • (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
      
      
      • A looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Ъ is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is U. Anyway, I shall use the letter Ъ here.
      
      
      • The speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish A and Ъ in a weak position. In a weak position, A and Ъ are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of A can be rendered by either A or Ъ or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Ъ can be rendered by either Ъ or A or something between.
      
      
      • This rule is usually not yet found in the descriptions of Bulgarian language. However, it is true. Nobody distinguishes A and Ъ in a weak position - this is the current situation.
      
      
      • Thus, in weak positions, the Standard Bulgarian language is satisfied with just the conventional package of five vowels:
        
        
        • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
        • {A,O,E,I,Y: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels A and Ъ are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
      
      
      • Example: The vowel A/Ъ in the 2nd syllable of the river names Ѝскър and Ва̀рдар (Iskur=>Iskar, Vardar) is the same.
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • By the way, the final vowel of a noun in Vocative position cannot be Ъ. If the final vowel of a noun in Vocative position is A, this A cannot be changed to Ъ, even if not stressed. That position is not weak. (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
      
      
      • O looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Y is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is Y again.
      
      
      • Most speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish O and Y in a weak position. In a weak position, O and Y are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of O can be rendered by either O or Y or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Y can be rendered by either Y or O or something between.
      
      
      • This rule is usually not found in the descriptions of Bulgarian language, probably because only the standard language is covered.
        
        
        • However, it is true. Few people distinguish O and Y in a weak position - this is the current situation.
        
        
        • Mastering pronunciation, schools of acting teach to distinguish O and Y in each position. TV and radio- speakers are recruited among those who always distinguish O and Y in their speech.
      
      
      • Although this feature - merging O and Y in weak positions - is not part of the standard language, it definitely stays in the common modern Bulgarian vernacular language.
      
      
      • Thus, in weak positions, the common modern Bulgarian vernacular language is satisfied with just four vowels:
        
        
        • {А=Ъ,О=Y,Е,И: Cyrillic notation}
        • {A=U,O=Y,E,I: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels O and Y are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
        
        
        • Some words are not spelled as etymology says: блѝзо (instead of блѝзу), кокѝче (instead of кукѝче).
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • Please note that, unlike the standard Bulgarian, the common modern Bulgarian vernacular language does distinguish the Nominative-Accusative form and the Vocative form of masculine names ending in -O:
        
        
        • Vocative, my name: Хрѝсто, изка̀рай ги говѐдата! Nominative: Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
      
      
      • Remark: The French diphtong -oi- is rendered as -oa- in Bulgarian, in contrast to Russian where it is -ya-. In both Bulgarian and Russian, it sounds the same. (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear [they won't]  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
      
      
      • {A=>Ъ} and {O=>Y} under stress
      
      
      • E in an unstressed closed syllable
      
      
      • E in other weak positions: open problem, help needed
    
    
    • ◄► .. skrij gi komentarite mi na anglijski ..  .. svij gi ..  .. razguni gi ..  (.. skrij gi starite mi komentari po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi starite mi komentari po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..


• ◄►  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

---

(.. pokaži vsičko ..)  (.. svij&skrij vsičko ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Misteriata na bulgarskite glasni

• 1. Disclaimer vmesto vuvedenie
• 2. Predgovor
• 3. Svodka na nesuotvetstviata
• 4. Ydarenie. Silna i slaba pozicia na glasnite
• 5. Iotirani glasni
• 6. Vokalizmut v silna pozicia
  • 6.1. Šestte glasni v silna pozicia
  • 6.2. Ävlenieto "promenlivo Ѣ"
  • 6.3. Ypotreba na stari vinitelni formi za ženski rod na -Ѫ
  • 6.4. Vokalizmut v pravopisut
• 7. Vokalizmut v slaba pozicia
  • 7.1. Glasnata A=Ъ v slaba pozicia
  • 7.2. Glasnata O=Y v slaba pozicia
  • 7.3. Glasnite I i E v slaba pozicia
• 8. Zaklÿčenie
• 9. Prepratki (references)
• 10. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Disclaimer vmesto vuvedenie   (.. pokaži go vuvedenieto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   1. Disclaimer vmesto vuvedenie   (.. skrij go ..)

• Makar zaglavieto na očerkut da e "Misteriata na bulgarskite glasni", obxvatut my e po-neznačitelen.


• Imat se pred vid iztočno-bulgarskite glasni, iztočno-bulgarskiut vokalizum.


• Rodno za mene e iztočno-bulgarskoto narečie.
• Ne vladeü zapadno-bulgarskoto narečie.


• Suvsem sum naäsno, če zapadno-bulgarskoto e ne po-malko bulgarsko ot iztočno-bulgarskoto.


• I zapadno-bulgarskite dialekti si imat tunkosti, no az ne gi vladeü.

• (.. skrij go vuvedenieto ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2. Predgovor   (.. pokaži go predgovorut ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   2. Predgovor   (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

• ◄► Predì drỳgite razdèli, zadulžìtelno tre̋bva da se pročetè tozi razdèl.


• ►►  Fonetìčni "nevòli" (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Fonetìčni "nevòli" (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • Cèliut tozi òčerk v sùqnost e posvetèn na fonetìčni problèmi.
  
  
  • Izpỳskaneto na suglàsni, glàsni i srìčki v bùrzata i v lenìvata rèč e izvùn predmètut na tòzi očèrk.


• ►►  Pravopìsni "nevòli" (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pravopìsni "nevòli" (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  • Oficiàlniut bùlgarski pravopìs ne pozvola̋va ot nègo da se izvlečè proiznošènieto:
    
    
    • Zaqòto ne sè ykàzva me̋stoto na ydarènieto.
    • Zaqòto ne sè ykàzva kogà bỳkvata A zvyčï katò Ъ.
    • Zaqòto ne sè ykàzva kogà bỳkvata Я zvyčï katò IЪ.
    
    
    • Po pùrva tòčka: Ostàva da se označàvat ydarèniata v pòveče slỳčai, otkòlkoto e segàšnata pràktika.
    • Po vtòra i trèta tòčka: Vkàral sum v ypotrèba diakritìčni znàci za celtà. Amì ypotreba̋vajte gi.
    
    
    • A̋sno e, če tèkstovete na bùlgarski ezìk su prednaznačèni sàmo za xòra, koito znàüt bùlgarski ezìk.
    
    
    • Problèm mòže da vuznìkne, sàmo kogàto dorì znàeqite bùlgarski ezìk se kolebàüt za smìsulut.
      
      
      • Вървя̀ пѣша̀ два̀ ча̀са. - Ко̀й? А̀з или то̀й?
      • Znàkut za ydarènie ne stìga.
      
      
      • Zabeležète, če ako "àvtorut" na fràzata ü proiznesè, smìsulut ï qe e a̋sen.
      • Kolebànie za smìsulut qe vuznìkne, kogàto fràzata bùde zapìsana s oficiàlniut OF-pravopìs.
      
      
      • A tovà označàva, če segàšniut oficiàlen OF-pravopìs e defèkten.
      • Nè če pravopìsut predì 1945 e bil pò-dobùr.
  
  
  • Rešìx v tòzi òčerk redòvno da označàvam ydarèniata.
    
    
    • Tovà rešènie nalòži spèšni bugfix-ove v mòite progràmki za konvertìrane na tèkstut meǧỳ razlìčnite pravopìsni variànti.
    • No kàk da e.
    
    
    • Zabelèžka: Kogàto bỳkvata Ѣ zvyčï katò IA, tä vìnugi e pod ydarènie i az vìnugi sum ü otbele̋zval s diakritìtičen znàk, kòjto predpolàga ydarènie: ѣ̋.
    
    
    • Rešènieto redòvno da označàvam ydarèniata go vzèx, ìmajki pred vìd gole̋moto značènie na ydarènieto za bùlgarskiut ezìk.
  
  
  • Rešènieto redòvno da označàvam ydarèniata se otnàsä sàmo za tòzi òčerk, kòjto e posvetèn na bùlgarskite glàsni.
    
    
    • Ydarèniata ne mògut da se postàvät avtomatìčno. Rùčno su postàveni.
    • Ne sù postàveni ydarènia v tekstove, napìsani predi da vzèmu tovà rešènie.
    • Ne sù postàveni ydarènia v zaglàvia i "slyžèbni ìzrazi".
  
  
  • Znàete, če pyblikàciite si v blogspot gi predlàgam v ne̋kolko pravopìsni variànta.
    
    
    • Obiknovèno su označèni takà: Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD.
    
    
    • Pìšu v Ѣ-БЪ, a konvertìraneto na tèkstut kum drỳgite pravopìsni variànti e avtomatìčno.
    
    
    • V pravopìsniut variànt Ѣ-БЪ:
      
      
      • Bỳkvata Ѫ se ypotreba̋va sàmo tàm, kudèto ta̋ se e ypotreba̋vala i predì 1945, predì OF-pravopìsut.
      
      
      • V čàstnost, bỳkvata Ѫ ne sè ypotreba̋va v glagòlnite zavùršuci.
      • Vmèsto bỳkvata Ѫ v glagòlnite zavùršuci se pišut bỳkvite А̨ i Я̨.
      
      
      • Dosegà sum sme̋tal, če pisaneto na bỳkvata Ѫ v glagòlnite zavùršuci mòže da zatrydnì četlivosttà na tèkstut.
      • Akò ìskate da vìdite bỳkvata Ѫ i v glagòlnite zavùršuci, prevklÿčète na pravopìsniut variànt ѢѪ-БЪ.
  
  
  • V tòzi òčerk, kòjto e posvetèn na bùlgarskite glàsni, se sblùskvam sus speciàlen problem:
    
    
    • Kàk da se označàvat variantite na bezydàrnata glàsna E, kato pri tovà
      
      
      • .. se zapàzi dvoa̋kiut pravopis na glàsna E
      • .. s bỳkvite E i Ѣ
      • .. v pòst-modèrniut pravopìs, kum kòjto se pridùržam.
    
    
    • Tòzi problèm qe bùde rešàvan v dvižènie.
  
  
  •   (.. skrij gi pravopisnite nevoli ..)  (.. skrij go predgovorut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Terminologìčni "nevòli" (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Terminologìčni "nevòli" (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Izòbqo ne sì postàväm za cèl
    da izpòlzvam tòčni tèrmini v tòzi òčerk.
    Terminològiata si ostàva razmìta.
  
  
  • Naprìmer, kato pìšu glàsna, tovà mòže da znàči glàsen zvỳk ilì puk glàsna fonèma.
  
  
  • V tradiciònnata terminològia:
    
    
    • V bùlgarskiut ezìk ìma šèst glàsni fonèmi:
      
      
      • A, O, E, I, Y i Ъ.
    
    
    • Ydarènieto se razglèǧa otdèlno.
    
    
    • V slàba pozìcia gòre-izbroènite glàsni fonèmi si ìmat alofòni.
  
  
  • Nò suqestvỳva i alternatìvna terminològia:
    
    
    • V bùlgarskiut ezìk ìma šèst glàsni fonèmi v sìlna pozìcia:
      
      
      • À, Ò, È, Ï, Ỳ i Ъ̀.
      • Ydarènieto e fonetìčna xarakterìstika na tèzi fonèmi.
        Tò mòže da prisùtstva ili da otsùtstva.
    
    
    • Osven tova, v bùlgarskiut ezìk ìma ne̋kolko glàsni fonèmi v slàba pozìcia:
      
      
      • A: predstàvä A i Ъ v slàba pozìcia, koìto ne se ̀ različàvat.
      • O: predstàvä O i У v slàba pozìcia, koìto ne se ̀ različàvat.
      • I.
      • E, koèto e neotličìmo ot I.
      • E, koèto e neotličìmo ot IA ilì vsè ednò ot IЪ.
      • i mòže bi tovà ne è vsìčko.
  
  
  • Makàr done̋kude da se prepokrìvat, tovà su dvè razlìčni pona̋tia:
    
    
    • Pozìcia pod ydarènie i bezydàrna pozìcia.
    
    
    • Sìlna pozìcia i slàba pozìcia.
  
  
  •   (.. skrij gi terminologičnite nevoli ..)  (.. skrij go predgovorut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  "Sèlski nevòli" (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  "Sèlski nevòli" (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • V tòzi òčerk se razglèǧa suvrèmenniut bùlgarski ezìk, a nè staro-bùlgarski ili staro-slava̋nski.
    
    
    • Za vokalìzmut v staro-bùlgarski i staro-slava̋nski
      mòžete da pročetète v òčerkut mi za kraeslòvnite èrove.
      Dòsta informàcia tàm e dàdena v komentàrite.
      Oburnète vnimànie na otklonènieto "Prègled na staro-slava̋nskiut vokalìzum".
  
  
  • Izpỳskaneto na suglàsni, glàsni i srìčki v bùrzata i v lenìvata reč e izvùn predmètut na tòzi očèrk.
  
  
  • Preplìtat se dvè pona̋tia:
    
    
    • Ezìkovata nòrma i ystanovìliut se òbqo-bùlgarski razgovòren ezìk (η κοινή πανβουλγαρική διάλεκτος - òbqo-bùlgarskoto kojnè).
      
      
      • Ezìkovata nòrma vkly̋čva pravogòvorut, no nè i pravopìsut.
      
      
      • Ezìkovi čertì izvùn nòrmata, proizxòǧaqi ot zàpadni bùlgarski dialèkti, ne sè razglèǧat v tòzi òčerk.
    
    
    • Gòvorut v "ròdnoto mi sèlo".
      
      
      • Ìztočnata čàst na Centràlniut Predbalkàn.
      • Kòtel, Elèna, Tùrnovo, Tre̋vna.
  
  
  •   (.. skrij gi "selskite" nevoli ..)  (.. skrij go predgovorut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ◄► Zabelèžka: Stàrčeskite nevòli, polàzili me naposlèduk, me nakàraxu da izpòlzvam dỳmata "nevòli".  (.. skrij go predgovorut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   3. Svodka na nesuotvetstviata   (.. pokaži gi nesuotvetstviata ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   3. Svodka na nesuotvetstviata   (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..) 

• ►►  V pozìcia bèz ydarènie i v pozìcia pòd ydarènie glàsnite se proiznàsät mnògo razlìčno  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  V pozìcia bèz ydarènie i v pozìcia pòd ydarènie glàsnite se proiznàsät mnògo razlìčno  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V yčèbnicite po bùlgarski ezik tova ävlènie samo se spomenava,
    bez da se opisva podrobno.
  
  
  • Tò e izkly̋čeno ot bùlgarskiut ezìkov standàrt,
    makàr da e širòko zastùpeno v òbqo-bùlgarskiut razgovòren ezik,
  
  
  • Tovà položènie porodì nỳǧata ot tòzi òčerk.
  
  
  • Zabelèžka: V rỳski ezìk ìma podòbno ävlènie.
    Tàm obàče tò vlìza v ezìkovata nòrma
    i e opìsano v yčèbnicite sus vsìčki podròbnosti.
    Opisànieto na ävlènieto v rỳski mòže da e ìztočnik na analògii,
    nò ne mòže da poslỳži za opisanie na ävlènieto v bùlgarski.
    Tovà su dvà razlìčni ezìka.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Me̋stoto na ydarènieto ne sè označàva v pìsmenite tèkstove  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Me̋stoto na ydarènieto ne sè označàva v pìsmenite tèkstove  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Smìsulut na rečtà se opredèlä nè sàmo ot glàsnite i suglàsnite, no i ot me̋stoto na ydarènieto.
    
    
    • Zabelèžka: Značènie za smìsulut na rečtà ìma i intonàciata.
      Ta̋ se markìra s prepinàtelni znàci: zapetàä, tòčka, tirè, dvoetòčie, mnogotòčkie, ..
  
  
  • Ydarènieto ìma značènie za smìsulut na rečtà i v redìca drỳgi ezìci.
  • Pri pìsane na grùcki ili prìmerno na ispànski ydarèniata se označàvat posledovàtelno.
  
  
  • Slèdvajki grùckata tradìcia, v tèkstovete na kìrilica ydarèniata su se označàvali v staro-bùlgarski i v curkòvno-slava̋nski.
  • Tàzi pràktika e bilà izostàvena pri vuvèǧaneto na knigopečàtaneto v Rysìä.
  
  
  • V sredàta na 19-ti vèk pod rỳsko vliànie pràktikata ydarèniata da se označàvat pìsmeno e bila izostàvena i v Bulgària.
  
  
  • Pràktikata da ne sè označàvat ydarèniata, vuzprièta v bùlgarski, rỳski i ykraìnski, prilìča na pràktikata v semìtskite ezìci (aràbski, evrèjski, ..) da se izpỳskat ne̋koi glàsni pri pìsane.
    Sàmo čovèk, kojto go znàe ezìkut, mòže da pročetè tèkstut pràvilno.
  
  
  • Spored oficiàlniut bùlgarski pravopìs ydarènie se postàvä v slednite slyčai:
    
    
    • Na kràtkoto lìčno mestoimènie za dàtelen padèž Ï, dorì kogàto na nègo ne pàda ìstinsko fonetìčno ydarènie [zadulžìtelno].
      
      
      • Mìnuliut mèsec ï ü dàdox ce̋lata si zaplàta na ženà si.
      • A puk tòzi mèsec ne ï ü dàdox ce̋ta, a sàmo polovìnata.
      
      
      • Vuv vtòroto izrečènie, za ràzlika ot pùrvoto, mestoimènieto Ï e ydàreno.
      • Oficiàlniut pravopìs obàče ne pozvola̋va da se označï tàzi ràzlika.
    
    
    • Na častìcata PÒ, za da se otličï ta̋ ot predlògut PO [zadulžìtelno].
      
      
      • Tòj izlèze pò ÿnàk ot mene.
      • I pò my prile̋ga.
      • Pridvìžixu se màlko pò na sever.
      
      
      • Otbòrut se nyǧàe ot po-dobùr napadàtel.
      • Ritnì tòpkata po-sìlno.
      • Ako častìcata PÒ e prilòžena kum prilagàtelno ilì narèčie, na nèü obiknovèno ne sè pìše ydarènie.
    
    
    • Preporùčva se da se pìše ydarènie, ako dỳmata e omogràf - ako ìma drỳga dỳma s drỳgo značènie, različàvaqa se po me̋stoto na ydarènieto.
      
      
      • Ỳličen myzikant yličèn v kràžba.
      • Pìžo e sgodèn za Pènda, ama čàka sgòden slỳčaj da razvalì godèžut.
    
    
    • Preporùčvam da se slàga ydarènie na imenà na nasèleni mestà i mèstnosti, ako su neizvèstni ili ako čèsto se bùrkat.
      
      
      • Bykyrèq, Atìna, Istànbyl, Godèč.
  
  
  • V ystanovìliut se òbqo-bùlgarski razgovòren ezìk me̋stoto na ydarènieto ne sàmo opredèlä smìsulut na rečtà, no i kàčestveno ofòrmä proiznošènieto na glàsnite.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Po tradìcia ötìranite glàsni se označàvat s razlìčni bỳkvi  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Po tradìcia ötìranite glàsni se označàvat s razlìčni bỳkvi  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Veroa̋tno tàzi pràktika vòdi načàloto si ot glagòlicata i lìčno ot Svetì Kìril Konstantìn Filosòf.
  • V procèsut na prepìsvane na knìgi ot glagòlica na kirìlica, tovà e bilò vuzprièto i v kìrilicata.
  
  
  • Kàkto obiknovèno stava, tàzi idèä e realizìrana polovinčàto.
    
    
    • Ìmame bỳkvi za {IA:Я} i za {IY:Ю}.
    • No ne̋mame bỳkvi za {IO} i {IЪ}, a nỳǧa ot takìva ìmame.
    • Rysnàcite ne sù ni izmìslili.
    
    
    • Za {IO} pìšem {ЙО} ilì {ЬО}, a za {IЪ} - {Я}.
    • Muču se da vuzstanovű originàlnata kìrilska bỳkava "Iòta bez tòčka", za da se pìše {IO} vmesto {ЙО} i {ЬО}.
    
    
    • Kogàto bỳkvata {Я} označàva {IЪ}, slàgam ï diakritìčen znàk.
  
  
  • Pòveče za ötìranite glàsni - v razdèlut po tàzi prepràtka.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Pravopìsut se e kolebàel otnòsno ävlènieto "promènlivo Ѣ̋"  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pravopìsut se e kolebàel otnòsno ävlènieto "promènlivo Ѣ̋"  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Za tovà ävlènie pročetète v razdèlut po tàzi prepràtka.
  
  
  • Spra̋mo ävlènieto "promènlivo Ѣ̋" pravopìsut mòže da bùde:
    
    
    • a̋tov (izpòlzva se bỳkvata Ѣ);
    • a̋kavski (izpòlzvat se bỳkvite Я i E spored normatìvnoto a̋kavsko proiznošènie); i
    • èkavski (izpòlzva se sàmo bỳkvata E).
    
    
    • I pri trìte tipa pravopìs su vuzmòžni ytočnènia s diakritìčni znàci.
  
  
  • Oficiàlniut bùlgarski pravopìs predì 1945 e bìl a̋tov, a sega e a̋kavski.
  
  
  • Ot šesttè pravopìsni variànta, koìto se predlàgat za tozi očerk i za drỳgite mi pyblikàcii v blogspot:
    
    
    • a̋tovi su Ѣ-БЪ i ѢѪ-БЪ;
    • a̋kavski e ОФ-БЪ; i
    • èkavski su J-БЪ, BG i BGD.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Glàsnite A i Ъ se otličàvat sàmo pod ydarènie  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Glàsnite A i Ъ se otličàvat sàmo pod ydarènie  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • Za tovà ävlènie pročetète v pòdrazdèlut po tàzi prepràtka.


• ►►  Glàsnata Ъ pone̋koga se označàva s bỳkvata A v oficiàlniut pravopìs  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Glàsnata Ъ pone̋koga se označàva s bỳkvata A v oficiàlniut pravopìs  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • Tovà e tradìcia, nalòžena prez 19-ti vèk ot rysofìli, surbomàni i grukomàni.
  
  
  • Tradìciata obxvàqa i izpòlzaneto na bỳkvata Я za ötìranata glàsna IЪ.
  
  
  • Oficiàlniut pravopìs otrèǧa dvà slỳčaä, kogato s bỳkvite A i Я se označàvat suotvètno Ъ i IЪ:
    
    
    • Pri opredelìtelnite člènove za mùžki ròd v edìnstveno čislò.
      
      
      • Togàva pìšu tèzi bỳkvi s diakritìčen znàk "korònka" U-u i Я̌-я̌.
      • Ako ne sè ypotreba̋va taka narèčeniut kratuk člen, kàkto pràvü àz, otpàda označàvaneto na glàsnata Ъ s bỳkvata A v tòzi slỳčaj.
    
    
    • Pri glagòlnite zavùršuci.
      
      
      • Togàva pìšu tèzi bỳkvi s diakritìčen znàk "opašlè" А̨-а̨ i Я̨-я̨.
  
  
  • Ot šesttè pravopìsni variànta, koìto se predlàgat za tozi očerk i za drỳgite mi pyblikàcii v blogspot:
    
    
    • Problèmut si suqestvỳva v pùlna me̋ra v Ѣ-БЪ i ОФ-БЪ.
    • Problèmut e rešen v BG i BGD.
    • Pri variàntut ѢѪ-БЪ zvykùt Ъ v glagòlnite zavùršuci vìnugi se označàva s bykvata Ѫ.
    • Pri variàntut J-БЪ bỳkvata Я ne sè ypotreba̋va, no problèmut si ostàva.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Glàsnite O i Y se otličàvat sàmo pod ydarènie  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Glàsnite O i Y se otličàvat sàmo pod ydarènie  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • Za tovà ävlènie pročetète v pòdrazdèlut po tàzi prepràtka.


• ►►  Slòžno e da se formylìra pràvilo za proiznošènieto na E v slàba pozìcia  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Slòžno e da se formylìra pràvilo za proiznošènieto na E v slàba pozìcia  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • Za tòzi problèm pročetète v razdèlut po tàzi prepràtka.
  • Ìmenno tòj do gole̋ma stèpen me nakàra da se zaxvanu s tòzi òčerk.


• ►►  Ypotreba̋vat se razlìčni ot standàrtnite kràtki vinìtelni mestoìmenni fòrmi  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Ypotreba̋vat se razlìčni ot standàrtnite kràtki vinìtelni mestoìmenni fòrmi  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • Za tovà ävlènie mòžete da pročetète po tàzi prepràtka.
  • Stàva dỳma za ypotrèbata na kràtkite vinìtelni mestoìmenni fòrmi
    МѪ-ТѪ-НѪ-ВѪ-СѪ vmèsto standàrtnite МЕ-ТЕ-НИ-ВИ-СЕ.


• ►►  Ypotreba̋vat se stàri vinìtelni fòrmi za žènski ròd na -Ѫ  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Ypotreba̋vat se stàri vinìtelni fòrmi za žènski ròd na -Ѫ  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Za tovà ävlènie mòžete da pročetète po slèdnite prepràtki:
    
    
    • Kàk se sučetàva artromàniata s padèžnite ostàtuci v standàrtniut bùlgarski ezìk.
    • Imenìtelen i vinìtelen padèž v žènski ròd edìnstveno čislò.
  
  
  • V suvrèmenniut bùlgarski ezìk pri imenàta s (ot žènski ròd) osnòva na -A ne sè pràvi ràzlika meǧy imenìtelen i vinìtelen padèž.
  • Pri vsè tovà vinìtelnoto okončànie -Ѫ se ypotreba̋va narèd s imenìtelnoto okončànie -A.
  
  
  • Ràzlikata meǧy -A i -Ѫ se zabele̋zva, sàmo kogàto ydarènieto pàda na okončànieto.
  
  
  • Proiznošènie s vinìtelno okončànie -Ѫ se srèqa dorì v scenìčnata rèč.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut .. 


• ◄►  (.. skrij gi nesuotvetstviata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   4. Ydarenie. Silna i slaba pozicia na glasnite  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   4. Ydarenie. Silna i slaba pozicia na glasnite  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..) .. kum načaloto ..

• ►►  Ydarènieto  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Ydarènieto  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Za ydarènieto mòžete da pročetète vuv wikipèdia-ta.
  
  
  • Bèz da se izčèrpvat xarakterìstikite na ydarènieto v bùlgarskiut ezìk, sred te̋x su slèdnite:
    
    
    • Tò e sìlovo (dinamìčno).
    • Tò e neopredelèno (svobòdno) - ne è fiksìrano - v razlìčnite dỳmi tò mòže da pàda na razlìčno me̋sto.
    • Tò e podvìžno - v razlìčnite fòrmi na ednà i sùqa dỳma tò mòže da pàda na razlìčno me̋sto.
  
  
  • Kòlkoto ydarènieto xarakterizìra glàsnata, tòlkova tò xarakterizìra i srìčkata.
    
    
    • Vse̋ka dỳma s pòveče ot dvè srìčki ìma ponè ednò ydarènie.
    • Pov̀ečeto dvysrìčni dỳmi ìmat ydarènie.
    • Ne̋koi ednosrìčni dỳmi ìmat ydarènie, no pov̀ečeto takìva ne̋mat.
  
  
  • Da znàš me̋stoto na ydarènieto e čàst ot znànieto na ezìkut.
    
    
    • Pràvilo ne̋ma.
    • V rèčnici i posòbia za izyčàvane na bùlgarski ezìk ot čyǧencì ydarèniata tre̋bva da se označàvat.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Dỳmi s pòveče ot ednò ydarènie  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Dỳmi s pòveče ot ednò ydarènie  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V bùlgarskata rèč ìma dỳmi s pòveče ot ednò ydarènie.
    
    
    • Čèsto tovà su dvỳsustàvni dỳmi.
      
      
      • psèvdo-istorìčeski, ìztočno-pravoslàven, ..
    
    
    • No mòže da su i trìsustàvni dỳmi.
      
      
      • stàro-gòrno-nèmski (Althochdeutsch, Old High German)
    
    
    • Fòrmite za sravnìtelna i prevuzxòdna stèpen na prilagàtelnite i narèčiata vìnugi ìmat dvè ydarènia.
      
      
      • nàj-gole̋m, nàj-màluk, nàj-kùs, nàj-dùlug, nàj-čèsto, nàj-re̋dko.
      • pò-gole̋m, pò-màluk, pò-kùs, pò-dùlug, pò-čèsto, pò-re̋dko.
      
      
      • Sravnète dỳmite "pòveče" i "pò-zelèn".
      • Pùrvata ìma ednò ydarènie, vtòrata - dvè.
    
    
    • Ponèkoga ednà dỳma mòže da se ypotrebì s ednò ili s dvè ydarènia po precènka na govoreqiut.
      
      
      • V staro-bùlgarskiut ezìk ìmalo sàmo otvòreni srìčki.
      • Ocenète ràzlikata meǧỳ stàro-bùlgarskiut tekst i nòvo-bùlgarskiut my prèvod.
  
  
  • Kato če lì ednò vrème ìmaše pràvilo, če ako dỳmata ìma dvè ydarènia, ta̋ se pìše polỳ-sle̋to, t.e. s tirè.
    
    
    • Segà takòva pràvilo ne̋ma.
    • Segà se postùpva sybektìvno, spored mnènieto na sustavìtelite na pravopìsniut rèčnik.
    
    
    • Pridùržam se kum pràktikata da ypotreba̋vam pòveče tirèta.
    • Takà, sled avtomatìčniut prenos na slèdvaq red, tèkstovete, ofòrmeni ot kompy̋tur, qe su pò-preglèdni.
  
  
  • V dỳmi s pòveče ot ednò ydarènie, ednòto ydarènie mòže da se obävì za purvìčno.
    
    
    • A drỳgoto qe e vtorìčno.
  
  
  • Dòsta čỳǧi dỳmi i imenà ìmat i vtoríčno ydarènie.
    
    
    • xàrdwér, sòftwér, ..
    • Kralìca Elìzabét i princèsa Màrgarét su sestrì.
    • Bỳdapéqa, Bràtisláva, Ny̋-Őrk, ..
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Dỳmi bèz ydarènie  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Dỳmi bèz ydarènie  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V bùlgarskata rèč ìma i dỳmi bèz ydarènie.
    
    
    • Ednosrìčni slyžèbni dỳmi - predlòzi, suy̋zi, častìci - obiknovèno ne̋mat ydarènie.
    
    
    • Fòrmite za segàšno vrème na glagòlut "sum" i ednosrìčnite formi na lìčnite mestoimènia za vinìtelen i dàtelen padèž obiknovèno ne̋mat ydarènie.
      
      
      • No tè polyčàvat ydarènie slèd častìcata za otricànie "ne".
    
    
    • Dorì dvysrìčnite predlòzi obiknovèno ne̋mat ydarènie v rečtà.
      
      
      • meǧy, vurxy, predi, spored, ..
    
    
    • Znamenàtelnite dỳmi - tèzi izvùn gòre-spomenàtite - ìmat ydarènie.
      Dorì da su ednosrìčni.
  
  
  • Govòreqiut mòže da slòži ydarènie i na dỳmička, koa̋to obiknovèno se ypotreba̋va bèz ydarènie, za da nablègne na nèü.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Sìlna i slàba pozìcia na glàsnite  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Sìlna i slàba pozìcia na glàsnite  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Ako glàsnata e pod ydarènie, ta̋ v sìlna pozìcia.
    
    
    • Ydarènieto mòže da e purvìčno ili vtorìčno.
  
  
  • V sìlna pozìcia è i poslèdnata glasna vuv vokatìvna (zvàtelna) fòrma.
    
    
    • Ivàne! Ivànčo! Gàno! Gànke!
    • Gospodìne! Gospòžo! Gospòžice!
    
    
    • Naprimer mòeto ìme ìma zvàtelna fòrma, razlìčna ot imenìtelno-vinìtelnata fòrma:
    • Xrìsto, izkàraj gi govèdata!
    • Xrìsty gi izkàra govèdata.
  
  
  • "Bèz ograničènie na obqnosttà" mòžem da prièmem, če na poslèdnata glasna vuv vokatìvna (zvàtelna) forma pàda vtorìčno ydarènie.
    
    
    • Ivàné! Ivànčó! Gànó! Gànké!
    • Gospodìné! Gospòžó! Gospòžicé!
    
    
    • Xrìstó, izkàraj gi govèdata!
    • Xrìsto gi izkàra govèdata.
  
  
  • V ostànulite slỳčai glàsnata e v slàba pozìcia.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut .. 


• ◄►  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   5. Iotirani glasni  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   5. Iotirani glasni  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..) .. kum načaloto ..

• ►►  Fonèmata Iòt i alternatìvniut nàbor fonèmi  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Fonèmata Iòt i alternatìvniut nàbor fonèmi  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V tòzi pòdrazdèl se predstàvä alternatìven nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk.
    
    
    • Tradiciònniut nàbor fonèmi se predstàvä v slèdvaqiut pòdrazdèl.
  
  
  • Postylìra se suqestvỳvaneto na fonèma Iòt.
  
  
  • Ako se nalàga fonèmata Iòt da ü označàvam s ednà bỳkva, tò qe izpòlzvam bỳkvata "őta bèz tòčka": I-ı.
    
    
    • Takàva bỳkva e ìmalo v originàlnata kìrilica kato naslèdstvo ot grùckata àzbyka.
    • Pri vuvèǧaneto na knigopečàtaneto v Rysìä na tàzi bỳkva ï slòžili otgòre tòčka, za da zaprilìča na bỳkvata ot latìnskata àzbyka.
    • V tòzi si vìd ta̋ vlìza v suvrèmennata ykraìnska àzbyka.
    • Prez 19-ti vek bùlgarskite knižòvnici ü izostàvili.
    • A ot rỳskata àzbyka bilà premàxnuta prez 1918.
    
    
    • Vuzstanova̋vam bỳkvata "őta bèz tòčka" (I-ı), za da se označàva s nèü fonèmata Iòt.
  
  
  • Fonèmata Iòt (t.e. I) pritežàva slèdnite svòjstva:
    
    
    • Iòt e suglàsna fonèma.
    
    
    • Suglàsnata Й e alofòn na fonèmata Iòt.
      
      
      • Suglàsnata Й e edìn ot nàčinite za realizìrane na fonèmata Iòt.
    
    
    • Fonèmata Iòt se realizìra črèz suglàsnata Й v slèdnite slỳčai:
      
      
      • V kràüt na dỳmata slèd glàsna.
        
        
        • рата̀й, тъ̀й, геро̀й, чу̀й, пѣ̀й, пѝй
      
      
      • V načàloto na dỳmata prèd glàsna, koa̋to ne è È ili Ѝ.
        
        
        • я̀м, ıо̀д, юна̀к
        
        
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e Y, pìšem Ю.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e A, pìšem Я.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e O, pìšu IO (őtata e bèz tòčka).
      
      
      • Meǧy dvè glàsni, nìto ednà ot koìto ne è È ili Ѝ.
        
        
        • ста̀я, стру̀я, маıо̀р, стоя̨̀, пѣ̀я̨, пѝя̨
        
        
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e Y, pìšem Ю.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e A, pìšem Я.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e Ъ, pìšu Я̨ ili Я̌.
        • Ako glàsnata slèd Й (sled Iòt) e O, pìšu IO (őta bèz tòčka predì O).
          • V oficiàlniut pravopìs se pìše Ö.
    
    
    • Fonèmata Iòt se realizìra črèz smekčàvane na predìšnata suglàsna v slèdniut slỳčaj:
      
      
      • Kogàto fonèmata Iòt ednovrèmenno
        e slèd suglàsna, koa̋to ne è Ž,Č,Š ili J (J: drỳga fonèma Iòt),
        i e prèd glàsna, koa̋to ne è È ili Ì.
        
        
        
        • бу̀ря, вѣ̋ра, любо̀в, салю̀т, вървя̨̀т, деня̌̀т, ликıо̀р
        
        
        • Ako glàsnata slèd Iòt e Y, pìšem Ю.
        • Ako glàsnata slèd Iòt e A, pìšem Я.
        • Ako glàsnata slèd Iòt e Ъ, pìšu Я̨ ili Я̌.
        • Ako glàsnata slèd Iòt e O, pìšu IO (őta bèz tòčka predì O).
          • V oficiàlniut pravopìs se pìše JO.
      
      
      • Spored opìsvaniut v tòzi pòdrazdèl alternatìven nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk, tvùrdite i mèkite variànti na ednà suglàsna nè predstavla̋vat otdèlni fonèmi.
      • Ednà mèka suglàsna se äva̋va sučetànie na tàzi suglàsna, predstàvena ot edìnstvenata si fonèma, sus fonèmata Iòt.
    
    
    • V ostànalite slỳčai - v slỳčaite osvèn tèzi izbroèni pò-gòre v žùlto, fonèmata Iòt obiknovèno nè vliàe na proiznošènieto i sus sìgyrnost nè vliàe na smìsulut na rečtà.
    • Tỳka popàdat slỳčaite:
      
      
      • v kràüt na dỳmata slèd suglàsna,
      • meǧy dvè suglàsni,
      • v susèdstvo s glàsna I ili E,
      • slèd suglàsna Ž-Č-Š,
      • slèd drỳga fonèma Iòt.
      
      
      • V slỳčaüt, kogàto fonèmata Iòt se namìra v v susèdstvo s glàsna I ili E, vùpreki če ta̋ nè vliàe na smìsulut na rečtà i počtì nè vliàe na proiznošènieto, pone̋koga ta̋ polyčàva ìzraz v pravopìsut.
        
        
        • Христия̀нски, Бълга̀рия, Бълга̀рийо, Ита̀лия, Йерусали̨м, пѣ̀я̨, пѝя̨, позѝция, ..
        • Obače: италиа̀нски, Бълга̀рио, Неа̀пол,
      
      
      • V pravopisnite variànti BG i BGD slỳčaite, kogàto takàva nesuqèstvena fonèma Iòt se označàva pìsmeno, su svèdeni do mìnimym.
    
    
    • "Bèz ograničènie na obqnosttà" mòže da se prième, če naprìmer dỳmata ovčàr ìma fonèma Iòt v kràüt si.
      
      
      • Tàzi "virtyàlna" fonèma ne sè proäva̋va, osvèn pred glàsnata Ъ v členỳvanata forma ovčàrüt.
  
  
  • Spored opìsvaniut v tòzi pòdrazdèl alternatìven nàbor fonèmi, ako nè broìm eventyàlnite fonèmi za glàsnite v slàba pozìcia, v bùlgarskiut ezìk ìma 27 fonèmi:
    
    
    • 6 fonèmi za glàsni (v sìlna pozìcia): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • fonèmata Iòt,
    • 20 fonèmi za suglàsni (osvèn fonèmata Iòt): Б-В-Г-Д-Ж-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц-Ч-Ш-Џ.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Tradiciònniut nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Tradiciònniut nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • V predìšniut pòdrazdèl e predstàven alternatìvniut nàbor fonèmi za bùlgarskiut ezìk, osnovàvaq se na fonèmata Iòt.
    
    
    • V tòzi pòdrazdèl se predstàvä tradiciònniut nàbor fonèmi, bèz takàva fonèma.
  
  
  • Spored predstàväniut v tòzi pòdrazdèl tradiciònen nàbor fonèmi, ako nè broìm eventyàlnite fonèmi za glàsnite v slàba pozìcia, v bùlgarskiut ezìk ìma 43 fonèmi:
    
    
    • 6 fonèmi za glàsni (v sìlna pozìcia): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • suglàsna fonèma Й,
    • 4 fonèmi za suglàsni, koìto ne̋mat mèki suotvètstvia: Ж-Ч-Ш-Џ
    • 32 fonèmi za suglàsni s tvùrdi i mèki suotvètstvia: Б-В-Г-Д-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц.
  
  
  • Spored predstàväniut v tòzi pòdrazdèl tradiciònen nàbor fonèmi, v bùlgarskiut ezìk ìma 16 fonèmi za mèki suglàsni.
    
    
    • Vse̋ka ot te̋x mòže da se srèqa sàmo pred glàsna А-Ъ-О-У.
    • V alternatìvniut nàbor fonèmi, opìsan v predìšniut pòdrazdèl, takàva fonèma e pròsto sučetànie na suglàsnata s fonèmata Iòt.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Supostàvka meǧy tradiciònniut nàbor i alternatìvniut nàbor fonèmi  (.. pokaži tyka ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Supostàvka meǧy tradiciònniut nàbor i alternatìvniut nàbor fonèmi  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • I dvàta nàbora "vùršut ràbota".
  
  
  • Tradiciònniut nàbor fonèmi mòže bi pò podxòǧa na fonètikata na bùlgarskiut ezìk.
  
  
  • Alternatìvniut nàbor fonèmi pò podxòǧa na fonemàtikata.
  • Pò podxòǧa i na pìsmenata tradìcia, na pravopìsut.
    
    
    • I v suvrèmennata ni kìrilica, i v drèvnata kìrilica, i v glagòlicata.
    
    
    • Tovà e, zaqòto pismenosttà ni e slèdvala grùckiut modèl, pri kòjto ne̋ma označàvane na mèki suglàsni, a mèkite suglàsni su pròsto suglàsni pred Iòt.
  
  
  • Alternatìvniut nàbor fonèmi pò-dobrè obäsna̋va ötìranite glàsni bỳkvi v slava̋nskite àzbyki.
    
    
    • Načàlo na tàzi tradìcia veroa̋tno e dàl lìčno Svetì Kìril Konstantìntin Filosòf, kòjto vuplutìl tàzi si idèä v suzdàdenata ot nègo glagòlica.
      
      
      • Za ötìranite glàsni bỳkvi v glagòlicata pročetète tỳka.
    
    
    • V slèdvaqite desetilètia i vekovè pri prepìsvane ot glagòlica na kìrilica tazi idèä e bilà zaìmstvana i v kìrilicata.
      
      
      • Za ötìranite glàsni bỳkvi v kìrilicata pročetète tỳka.
    
    
    • Ta̋ obàče nìkoga ne è bilà realizìrana v kìrilicata posledovàtelno i v pulnotà, kàkto tovà e bilò v glagòlicata.
    
    
    • V kìrilicata se poävìla "dobràta" nàša bỳkva Ю kato sukraqènie na grùckiut trigraf IOY.
      
      
      • V Rysìä bỳkvata Ю ü izpòlzvali i na me̋stoto na IѪ.
    
    
    • Za da se realizìra v pulnotà idèäta za ötìranite glàsni bỳkvi v staro-slava̋nskata (staro-bùlgarskata) kìrilicata, ostàvalo da se namèri bỳkva za IA.
      
      
      • Takàva bỳkva ne sè namèrila.
      • Originàlniut grùcki digràf IA ostànul v ypotrèba dùlgo vrème.
      
      
      • Nared s nego, v Bulgària i Rymùnia za celtà izpòlzvali bỳkvata Ѣ.
      • Òqe pòveče če v glagòlicata ne̋malo bỳkva za zvykùt Ѣ, a za nègo se izpòlzvala ötìranata bỳkva IA.
      
      
      • V Rysìä narèd s digràfut IA sus sùqata cèl se ypotreba̋vala i bỳkvata Ѧ (màluk y̋s).
      • Sčìtalo se, če ednòto e őta prèd À, a drỳgoto - màlkiu y̋s - e pròsto őta pòd A.
      • V rỳskite pečàtni šrìftove bỳkvata Ѧ (màluk y̋s) pridobìla vidùt Я.
      
      
      • I takà suvrèmennata bùlgarska àzbyka razpolàga s bỳkva Я.
    
    
    • Suvrèmennata bùlgarska kìrilica obàče ìma nỳǧa i ot bỳkva za ötìrano O i ot bỳkva za ötìrano Ъ.
  
  
  • Iotìranite glàsni ìmat vrùzka s ävlènieto "promènlivo Ѣ" i zatovà im e posvetèn cèliut tòzi razdèl.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  (.. skrij go razdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   6. Vokalizmut v silna pozicia  (.. pokaži go ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   6. Vokalizmut v silna pozicia

• TocEnumSecondPass

  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..

---

   ►►   6.1. Šestte glasni v silna pozicia  (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

   ▼▼   6.1. Šestte glasni v silna pozicia  (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..

• Ъ: Polỳ-zatvòrena srèdna zakrùglena glàsna  (.. čyj ..)  (.. pročeti ..)
• A: Otvòrena srèdna nezakrùglena glàsna  (.. čyj ..)  (.. pročeti ..)
• Y: Zatvòrena zàdna zakrùglena glàsna  (.. čyj ..)  (.. pročeti ..)
• O: Otvòrena zàdna zakrùglena glàsna  (.. čyj ..)  (.. pročeti ..)
• I: Nènaprègnuto-zatvòrena nènaprègnuto-prèdna nezakrùglena glàsna  (.. čyj ..)  (.. pročeti ..)
• E: Nènaprègnuto-prèdna nezakrùglena glàsna  (.. čyj ..)  (.. pročeti ..)

---

   ►►   6.2. Ävlenieto "promenlivo Ѣ"  (.. pokaži go ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

   ▼▼   6.2. Ävlenieto "promenlivo Ѣ"  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

• Za ävlènieto "promènlivo Ѣ" (za a̋toviut prèglas) mòžete da pročetète tỳka ili tỳka.


• Dokòlkoto a̋toviàt prèglas ot Ѣ kum IA stàva sàmo pod ydarènie, tò tovà ävlènie se razglèǧa tỳka, v razdèlut za vokalìzmut v sìlna pozìcia.
  
  
  • Ävlènieto "promènlivo Ѣ" v slàba pozìcia e čàst ot trỳdnite problèmi, obsùǧani v pòdrazdèlut "Glàsnite Ï i È v slàba pozìcia".


• V nastoa̋qiut òčerk se razglèǧat sàmo gòvorite na ìztok ot a̋tovata grànica. Za nèü mòžete da pročetète tỳka.


• Doskòro, sàmo dopredì ne̋kolko vèka, Ѣ e bilà otdèlna glàsna fonèma v bùlgarskiut ezìk, narèd s A, O, E, И, У, Ъ i mòže bi Ѫ.
  
  
  • Otkum severozàpad, otkum srùbskiut ezìk, "zadỳxal" stremèž glàsniut zvyk Ѣ da se izravnì sus zvykùt E.
  
  
  • Ìztočnite bùlgarski gòvori se suprotivla̋vali na tozi stremèž, done̋kude podpomògnuti ot tỳrskiut ezìk.
  
  
  • Pri vsè tovà vse̋ko Ѣ minulo v E, osvèn v slỳčaüt, opìsan pò-dòly.


• I tùj, kogà zvykùt Ѣ ne preminàval v E, a zapàzval pò-stàroto si kàčestvo i segà zvyčï kato IA?
  
  
  • Kogàto zvykùt Ѣ e pod ydarènie.
    
    
    • Ne zabràväjte, če sme v razdèlut za vokalìzmut v sìlna pozìcia.
  
  
  • I kogàto slèdvaqata srìčka v dỳmata ne è mèka (a e tvùrda).
    • .. ili puk ne̋ma slèdvaqa srìčka.
  
  
  • Kogà srìčkata e mèka i kogà e tvùrda?
    
    
    • Ako glàsnata v srìčkata e I ili E, to srìčkata e mèka.
    • Ako predì glàsnata v srìčkata ima suglàsna Ž, Č, Š (vkl. Q) ili Iòt, to srìčkata e pak mèka.
      • Ako ima Iòt, znàči v oficiàlniut pravopìs obiknovèno se pìše Я, Ю ili ЬО.
    
    
    • Ìnače srìčkata e tvùrda.


• Pò-gòre privèdox formyliròvka na a̋tovoto pràvilo, pràviloto za promènlivoto Ѣ.
• Segà qe go formylìram i po drỳg nàčin.
• Promènlivoto Я preminàva v E:
  
  
  • kogàto e bèz ydarènie,
    
    
    • (ne zabràväjte, če vokalìzmut v slàba pozìcia se razglèǧa v drỳg razdèl)
  
  
  • ili kogàto v dỳmata slèdvaqata srìčka e mèka.


• Da pripòmnü, če v razlìčnite pravopìsni variànti, v koìto se predlàga tòzi òčerk, promènlivoto Я i slỳčaite, kogàto tò preminàva v E, se označàvat razlìčno.
  
  
  • ОФ-БЪ: Я i E (a̋kavski pravopis).
  • Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ: Ѣ̋ i Ѣ (a̋tov pravopis).
  • J-БЪ: Е̋ i E (èkavski pravopis).
  • BGD: E̋ i E (èkavski pravopis).
  • BG: EH i E (èkavski pravopis).


• Prìmeri na priložènie na a̋tovoto pràvilo:
  
  
  • sve̋t-svetùt-svetovè, cve̋t-cvetùt-cvetovè, gre̋x-grexùt-grexovè
  • sve̋t-svetỳva, ble̋n-blenỳva
  • gole̋m-gole̋ma-gole̋mo-golemi
  • prezre̋l-prezre̋la-prezre̋lo-prezrèli
  • pre̋kor-rekà
  • be̋lo-zelèno-červeno
  • pe̋suk-pesučlìv
  • Kòj li go ve̋tur dove̋?


• Ne zabràväjte, če ävlènieto "promènlivo Ѣ" i suotvètno "a̋tovoto pràvilo" su priložìmi, sàmo ako na tovà me̋sto v staro-slava̋nski e ìmalo glàsna Ѣ.
  
  
  • Nò i ot tovà ìma izklÿčènie:
  
  
  • V staro-slava̋nski e "десьнъ" s E,
  • obàče v novo-bùlgarski e "дѣ̀сен-дѣ̋сна-дѣ̋сно-дѣ̀сни" s Ѣ,
  • i tàzi prome̋na veroa̋tno se dulžï na vliànie otkum dỳmata "лѣ̋в".


• Kato pòvečeto pravilà v estèstvenite ezìci, a̋tovoto pràvilo ìma mnògo izklÿčènia.
  
  
  • Dỳmi, zaèti ot rỳski i ot curkòvno-slava̋nski, ne su podvlàstni na a̋tovoto pràvilo.
    
    
    • smèl, smèlost, člèn, člènstvo, krèpost
    • yspèx: obače az yspe̋x
    
    
    • Bèz da mògu da go dokàžu, tvurdű, če rỳskite zaèmki sustavla̋vat òkolo polovìnata ot rèčnikoviut sustàv na suvrèmenniut bùlgarski ezìk, kato se vkly̋čvat naỳčnata terminològia i meǧynaròdnata lèksika, kogàto dỳmite su došlì do bùlgarski prez rỳski.
  
  
  • Dỳmi, zaèti v normatìvniut ezìk ot zàpadno-bùlgarski gòvori.
    
    
    • čovèk (na ìztok e čele̋k)
  
  
  • Pri ne̋koi čislìtelni.
    
    
    • dvè
    • četiritè, pettè, .. stotè
    
    
    • Obàče: četirite̋x, pette̋x, .. stote̋x
  
  
  • Glagòlnite okončània -xme i -xte ne sè sme̋tat za mèki srìčki.
    
    
    • Yspe̋xte li? - Yspe̋xme.


• (.. skrij go podrazdelut za promenlivoto ѣ ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   6.3. Ypotreba na stari vinitelni formi za ženski rod na -Ѫ  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..

   ▼▼   6.3. Ypotreba na stari vinitelni formi za ženski rod na -Ѫ  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

• Za tovà ävlènie mòžete da pročetète po slèdnite prepràtki:
  
  
  • Kàk se sučetàva artromàniata s padèžnite ostàtuci v standàrtniut bùlgarski ezìk.
  • Imenìtelen i vinìtelen padèž v žènski ròd edìnstveno čislò.


• V suvrèmenniut bùlgarski ezìk pri imenàta s (ot žènski ròd) osnòva na -A ne sè pràvi ràzlika meǧy imenìtelen i vinìtelen padèž.
• Pri vsè tovà vinìtelnoto okončànie -Ѫ se ypotreba̋va narèd s imenìtelnoto okončànie -A.


• Ràzlikata meǧy -A i -Ѫ se zabele̋zva, sàmo kogàto ydarènieto pàda na okončànieto.


• Proiznošènie s vinìtelno okončànie -Ѫ se srèqa dorì v scenìčnata rèč.


• Tovà ävlènie se ignorìra v pravopìsut.
  Tò ne vlìza v ezìkovata nòrma i ne tre̋bva da vlìza.


• (.. skrij go podrazdelut ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   6.4. Vokalizmut v pravopisut  (.. pokaži go ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

   ▼▼   6.4. Vokalizmut v pravopisut  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

• ◄► Celtà na tòzi pòdrazdèl e da se obobqì pravopìsut na glàsnite.
  
  
  • Vupròsi po pravopìsut se razglèǧat kàkto v predìšnite, takà i v slèdvaqite razdèli i pòdrazdèli.


• ◄► Vsìčki pravopìsni variànti za bùlgarskiut ezìk ignorìrat razlìčieto na vokalìzmut v sìlna i slàba pozìcia.
  
  
  • Takà se pràvi kàkto v oficiàlnite pravopìsi, takà i v nèoficializìranite.
  • V čàstnost, pri vsìčkite šest pravopìsni variànta (Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD), v koìto àz predlàgam tòzi òčerk, se ignorìra razlìčieto na vokalìzmut v sìlna i slàba pozìcia.
  
  
  • Vsìčki pravopìsni variànti za bùlgarskiut ezìk se osnovàvat na vokalìzmut v sìlna pozìcia.
  • I tòčno zatovà pòdrazdèlut za obobqàvane na pravopìsut e postàven v razdèlut za vokalìzmut v sìlna pozìcia.


• ►►  Pravopìsut na glàsnite v sìlna pozìcia  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pravopìsut na glàsnite v sìlna pozìcia  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Eventyàlno pràvilo, če v sìlna pozìcia (pod ydarènie) glàsnite A, Ъ, O, Y, E i И se pišut suotvètno s bỳkvite A, Ъ, O, Y, E i И, se ysložna̋va ot trì izklÿčènia:
    
    
    • Zvykùt Ъ v kraeslòvieto pone̋koga se označàva s bỳkvata A. Tovà stàva v dvà slỳčaä:
      
      
      • Pri takà narèčenite nepùlni (ili kràtki) člènove za mùžki ròd edìnstveno čislò, kogàto kràjniut suglàsen zvỳk -T ot člènut -ЪТ e izpỳsnut, i ostàvaqoto kràjno -Ъ se označàva s bỳkvata A.
        
        
        • Naprìmer, v oficiàlniut pravopìs se pìše "града̌̀" vmesto "градъ̀".
        
        
        • Àz glèdam nìkoga da ne gò izpỳskam kràjnoto -T ot opredelìtelniut čl̀n.
        • A ako se nalòži da prilàgam oficiàlniut pravopìs, v tòzi slỳčaj slàgam na bỳkvata U diakritìčen znàk, ykàzvaq, če bỳkvata А̌ zvyčï kato -Ъ
      
      
      • V mnògo glagòlni zavùršuci zvykùt Ъ sùqo takà se označàva s bỳkvata А̨.
        
        
        • Naprìmer: аз чета̨, тѣ̀ яда̨т.
        
        
        • V tèzi slỳčai pàk slàgam diakritìčen znàk, ykàzvaq, če bỳkvata А̨ zvyčï kato Ъ. Drỳg diakritìčen znàk.
        
        
        • V edìn ot pravopìsnite variànti, v koìto tòzi òčerk se predlàga - vuv variàntut ѢѪ-БЪ, v tezi slỳčai se pòlzva bỳkvata Ѫ̨: аз четѫ̨, тѣ̀ ядѫ̨т.
      
      
      • Tradìciata zvykùt Ъ v kraeslòvieto pone̋koga da se označàva s bỳkvata A e vuznìknula prèz 19-ti vèk poradì slèdnite pripokrìvaqi se pričìni:
        
        
        • Ne sù znàeli s koa̋ bỳkva da označàvat zvykùt Ъ.
        
        
        • Izpòlzvaneto na bỳkvata Ъ kato glyxone̋m "tvërdыj znàk" v kraeslòvieto.
        
        
        • Rysofìlia, surbomània, grukomànqina, tyrkofòbia.
          
          
          • Ne̋koi sčìtali, če bùlgarskiut ezik bìl pridobìl zvykùt Ъ pod tỳrsko vliànie.
          • Tovà, razbìra se, ne è ve̋rno - tòzi zvỳk ni e slava̋nsko naslèdstvo.
      
      
      • V mòite pravopìsni variànti BG i BGD, koìto se osnovàvat na latìnicata, a nè na kìrilicata, zvykùt Ъ vìnugi se označàva s bỳkvata U i nìkoga s A.
    
    
    • Po tradìcia ötìranite glàsni se označàvat s drỳgi speciàlni bỳkvi.
      
      
      • Na ötìranite glàsni im e posvetèn otdèlen razdèl v tòzi òčerk.
      
      
      • Veroa̋tno tàzi pràktika vòdi načàloto si ot glagòlicata i lìčno ot Svetì Kìril Konstantìn Filosòf.
      • V procèsut na prepìsvane na knìgi ot glagòlica na kirìlica, tovà e bilò vuzprièto i v kìrilicata.
      
      
      • Kàkto obiknovèno stava, tàzi idèä e realizìrana polovinčàto.
        
        
        • Ìmame bỳkvi za {IA:Я} i za {IY:Ю}.
        • No ne̋mame bỳkvi za {IO} i {IЪ}, a nỳǧa ot takìva ìmame.
        • Rysnàcite ne sù ni izmìslili.
        
        
        • Za {IO} pìšem {ЙО} ilì {ЬО}, a za {IЪ} - {Я}.
        • Muču se da vuzstanovű originàlnata kìrilska bỳkava "Iòta bez tòčka", za da se pìše {IO} vmesto {ЙО} i {ЬО}.
        
        
        • Kogàto bỳkvata {Я} označàva {IЪ}, slàgam ï diakritìčen znàk.
    
    
    • Ävlènieto "promènlivo Ѣ" e prisùqo na bùlgarskiut ezìk i zaslyžàva da ìma ne̋kakvo otražènie v pravopìsut.
      
      
      • Za tovà ävlènie pročetète v predìšniut pòdrazdèl.
      
      
      • Spra̋mo ävlènieto "promènlivo Ѣ̋" pravopìsut mòže da bùde:
        
        
        • a̋tov (izpòlzva se bỳkvata Ѣ);
        • a̋kavski (izpòlzvat se bỳkvite Я i E spored normatìvnoto a̋kavsko proiznošènie); i
        • èkavski (izpòlzva se sàmo bỳkvata E).
        
        
        • I pri trìte tipa pravopìs su vuzmòžni ytočnènia s diakritìčni znàci.
      
      
      • Oficiàlniut bùlgarski pravopìs predì 1945 e bìl a̋tov, a sega e a̋kavski.
      
      
      • Ot šesttè pravopìsni variànta, koìto se predlàgat za tozi očerk i za drỳgite mi pyblikàcii v blogspot:
        
        
        • a̋tovi su Ѣ-БЪ i ѢѪ-БЪ;
        • a̋kavski e ОФ-БЪ; i
        • èkavski su J-БЪ, BG i BGD.
    
    
    • Ypotrèbata na stàri vinìtelni fòrmi za žènski ròd na -Ѫ se ignorìra v pravopìsut - vuv vsìčki pravopìsni variànti, osvèn v ne̋koi neoficializìrani takìva ot 19-ti vek.
  
  
  • Kato zaklÿčènie: Osvèn šesttè osnòvni kìrilski bỳkvi A, Ъ, O, Y, E i И za šesttè osnòvni glàsni v sìlna pozìcia, v ypotrèba su i slèdnite dopulnìtelni kìrilski bỳkvi:
    
    
    • Ю: Ypotreba̋va se za ötìrano У.
    
    
    • Я: Ypotreba̋va se za ötìrani A i Ъ.
    
    
    • Ѣ: V oficiàlniut pravopìs do 1945 i v mòite pravopìsnite variànti E-BU i EU-BU tàzi bỳkva se ypotreba̋va na me̋stoto na stàrata glàsna Ѣ, kato takà se dàva ìzraz na ävlènieto "promènlivo Ѣ". Tèzi pravopìsni variànti se klasificìrat kato a̋tovi.
    
    
    • Ѫ: V oficiàlniut pravopìs do 1945 i v mòite pravopìsnite variànti E-BU, EU-BU i J-BU tàzi bỳkva se ypotreba̋va vmesto bykvata Ъ za glàsnata Ъ, kogàto tàzi glàsna ìma y̋sov proizxòd.
      
      
      • Tovà e podròbno opìsano po tàzi prepràtka.
      
      
      • Pri ne̋koi pò-stàri pravopìsni variànti otpredì stotìna i pòveče godìni vse̋ka glàsna Ъ se e označàvala s bỳkvata Ѫ, a samàta bỳkva Ъ se e ypotreba̋vala sàmo kato "tvërdыj znàk" v kraeslòvieto.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go podrazdelut za pravopisut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Pravopìsut na glàsnite v slàba pozìcia  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pravopìsut na glàsnite v slàba pozìcia  (.. skrij ..) 
  
  
  
  • Kàkto bè iztùknuto pò-gòre, vsìčki pravopìsni variànti za bùlgarskiut ezìk se osnovàvat na vokalìzmut v sìlna pozìcia i ignorìrat razlìčieto na vokalìzmut v sìlna i slàba pozìcia.
  
  
  • Sledovàtelno, proiznošènieto na glàsnite v slàba pozìcia ne mòže da slỳži za zdràva osnòva pri opredèläne na pravopìsut im.
    
    
    • A li da napìšem ili Ъ?
    • O li da napìšem ili У?
    
    
    • Takìva vupròsi ni se nalàga čèsto da si zadàvame.
  
  
  • Pravopìsut na glàsnite v slàba pozìcia se razglèǧa v trìte pòdrazdèla na razdèlut za vokalìzmut v slàba pozìcia.
  
  
  • .. skrij go podrazdelut ..  (.. skrij go podrazdelut za pravopisut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• (.. skrij go vokalizmut v pravopisut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   7. Vokalizmut v slaba pozicia  (.. pokaži go ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   7. Vokalizmut v slaba pozicia

• TocEnumSecondPass

  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..

• Razlìčieto na vokalìzmut v slàba pozìcia ot vokalìzmut v sìlna pozìcia pone̋koga se narìča "redỳkcia na neydàrenite glàsni" ili "vokàlna redỳkcia".
  
  
  • "Redỳkcia" označàva ponè dvè neqà:
    
    
    • Namalèn (redycìran) e bròüt na razpoznavàemite glàsni v slàba pozìcia.
      
      
      • Dokato v sìlna pozìcia se razpoznàvat šèst glàsni (A, U, O, Y, E, I),
      • v slàba pozìcia se razpoznàvat pò-màlko.
    
    
    • Namalèna (redycìrana) e sìlata, s koa̋to se proiznàsät glàsnite v slàba pozìcia, ..
      
      
      • i takà ne̋koi glàsni v slàba pozìcia promènät kàčestvoto si.


• Redỳkciata na neydàrenite glàsni predstavla̋va suvkỳpnost ot trì ävlènia, koìto qe bùdut razglèdani posledovàtelno.
  
  
  • ▼▼  1. Suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia.
  • ▼▼  2. Suvpàdane na glàsnite O i Y v slàba pozìcia.
  • ▼▼  3. Redỳkcia na glàsnata E v slàba pozìcia.

---

   ►►   7.1. Glasnata A=Ъ v slaba pozicia  (.. pokaži ü ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

   ▼▼   7.1. Glasnata A=Ъ v slaba pozicia  (.. skrij ü ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  Praktìčeski tovà ävlènie - suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia - e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezìk i bì slèdvalo da se priznàe za normativno. (.. pokaži ..) 
• ▼▼  Praktìčeski tovà ävlènie - suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia - e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezìk i bì slèdvalo da se priznàe za normativno. (.. skrij ..) 
  
  
  • Da vlèze v oficiàlnata akademìčna gramàtika i v yčèbnicite po bùlgarski ezìk za čyǧencì.
    
    
    • Tùj kato mnògo ot čyǧencìte, koìto izyčàvat bùlgarski, gi zatrydna̋va zvykut Ъ, tò preporùčvam a̋sno da im se kàzva, če v slàba (neydàrena) pozìcia tòj suvpad̀a s A, i takà im ostàva da go ysvoűt sàmo v ydàrena pozìcia.


• ◄►  V slàba pozìcia glàsnite A i Ъ ne gi različàvat ednà ot drỳga nito govòreqite, nito slỳšaqite.
  
  
  • Govòreqiut ne obrùqa vnimànie dalì proiznàsä A ili Ъ ili nèqo meǧy A i Ъ.
  • Tovà e dopystimo v rečtà i ne zavìsi ot pravopìsut.
  
  
  • Slỳšaqite pri vuzprièmane na smìsulut na rečtà ne obrùqat vnimànie dalì v slàba pozìcia e proiznèseno A ili Ъ ili nèqo meǧy A i Ъ.


• ►►  Pravopìsni nevòli: kogà se pìše bỳkva A i kogà Ъ ili Ѫ. (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pravopìsni nevòli: kogà se pìše bỳkva A i kogà Ъ ili Ѫ. (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • V slàba (neydàrena) pozìcia proiznošènieto ne mòže da slỳži za kritèrij koa̋ bykva da se napìše: dalì bỳkvata A ili ne̋koä ot bỳkvite Ъ ili Ѫ.
  • Glàsnata mòže da se proiznesè i kato A, i kato Ъ, i kato nèqo neopredelèno meǧỳ A i Ъ, bèz značènie. No pravopìsut e opredelèn.
  
  
  • Pràvilo_1. Naj-vàžnoto pràvilo. Ako tò mòže da se prilòži, drỳgite pravilà ne važùt.
    
    
    • Ako v ne̋koä fòrma na sùqata dỳma glàsnata izčèzva ot ptoiznošènieto, znàči tàzi glàsna proizxòǧa ot Ъ i se pìše s bỳkvata Ъ.
    • Primeri:
      
      
      • dobrò, òstro, èdro, dùlgo => dobùr, òstur, èdur, dùlug
      • Dimìtre! Pètre! => Dimìtur, Pètur.
      • Kòlko mètra e dùlgo? - Ne̋mam mètur da go izmèrü.
      • Komynìzmut i nacìzmut su vìdove fašìzum. Komynìzum i nacìzum su vsè proa̋vi na fašìzmut.
    
    
    • Ako me mòžete da namèrite slòvofòrma s izpàdnula glàsna, tovà ne označàva, če tre̋bva neprèmenno da se pìše bỳkva A ili bỳkva Ѫ. Ìma i drỳgi pravilà nadòly.
  
  
  • Pràvilo_2.
    
    
    • Potursète fòrma na suqata dyma ili drỳga sròdna dỳma, kudèto glàsnata e ydàrena i mòže da pokàže koa̋ bỳkva da se izpòlzva.
    • Primeri:
      
      
      • Bùlgari => Bulgària.
      • Dỳmam ti, dùqe, sèqaj se, snàxo! => duqera̋, snaxà.
      • S tovà obruqènie se obrùqame kum cèliut naròd.
      • Pregradìxu pùtüt na govèdata s pregràdi.
  
  
  • Pràvilo_3.
    
    
    • V zavuršucite na dỳmite - v nastàvkite i v okončàniata, ne sè pišut bỳkvite Ъ i Ѫ.
    • Izklÿčènia:
      
      
      • Opredelìtelniut člèn za mùžki ròd v edìnstveno čislò se pìše Ъ.
      
      
      • V pravopìsnite variànti EU-BU, BG i BGD glagòlnite zavùršuci se pišut s etimologìčnoto si Ѫ.
  
  
  • Pràvilo_4.
    
    
    • Ako v sròdna dyma v zàpadno-bùlgarski dialèkt ili v ykraìnski na tovà me̋sto se čỳva O ili v rỳski se pìše O, tò glàsnata proizxòǧa ot Ъ i se pìše s bỳkvata Ъ.
    • Primeri:
      
      
      • *sos, *vov => sus, vuv.
      • *Vardarot => Vardarut.
      • [rys] sočinenie => sučinènie.
  
  
  • Pràvilo_5.
    
    
    • Ako v sròdna dyma v zàpadno-bùlgarski dialèkt ili v srùbski ili v rỳski ili v ykraìnski na tovà me̋sto se čỳva Y, tò glàsnata proizxòǧa ot Ѫ i se pìše s bỳkvata Ѫ ili s bỳkvata Ъ, ako ne̋ma bỳkva Ѫ na razpoložènie.
    • Primeri:
      
      
      • [rys] gydetj => gudỳlka, gudylàr.
  
  
  • Ako ne̋ma priložìmo pràvilo.
    
    
    • Pravopìsut se opredèlä po etimològiata na dỳmata.
    • Ili puk sybektìvno - kàkto im e xrỳmnulo na sustavìtelite na pravopìsniut rèčnik.
    
    
    • Po tradìcia ot 19-ti vek se predpočìta bỳkvata A.
    • Dokum sredàta na 19-ti vek gramòtnite xòra y nàs ne znàeli s koa̋ bỳkva da označàvat zvykùt Ъ.
    
    
    • Gole̋m problèm su tỳrskite dỳmi, pridobìli gràǧanstvenost y nàs predì vuvèǧaneto na suvrèmennata tỳrska pìsmenost.
  
  
  • Zabelèžki.
    
    
    • Ako bỳkvata Ѫ e dostùpna za ypotrèba, ta̋ se pìše vmesto bỳkvata Ъ v opredelèni slỳčai, kàkto e opìsano po tàzi prepràtka.
    
    
    • Ako glàsnata e ötìrana - IА ili IЪ, edìnstvenata kìrilska bỳkva v nalìčnost e Я.
    • Slàgam ï diakritìčen znak, ako ta̋ označàva IЪ.
  
  
  • (.. skrij gi pravopisnite nevoli ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Oficiàlniut bùlgarski pravopìs se vuzpòlzva ot ävlènieto, opìsvano v tòzi pòdrazdèl. (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Oficiàlniut bùlgarski pravopìs se vuzpòlzva ot ävlènieto, opìsvano v tòzi pòdrazdèl. (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Stàva dỳma za ävlènieto "suvpadane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia".
  
  
  • Dokum sredàta na 19-ti vek gramòtnite xòra y nàs ne znàeli s koa̋ bỳkva da označàvat zvykùt Ъ.
  • I tovà ävlènie ograničìlo nỳǧata ot bỳkva za zvykùt Ъ sàmo do slỳčaite, kogàto na glàsnata pàda ydarènie.
  • V slàba pozìcia na glàsnata mòželo da se mìne s bỳkva A.
  
  
  • I dosegà v zavùršucite na dỳmite - v nastàvkite i v okončàniata, zvykùt Ъ se belèži s bỳkvata A.
  • I tàzi pravopìsna anomàlia se prilàga i v sìlna pozìcia.
  
  
  • I òqe nèqo. Kàkto stànu dỳma, po tradìcia ötìranite glàsni se označàvat s razlìčni bỳkvi.
  • V sìlna pozìcia su nỳžni dve bỳkvi: za IA i za IЪ.
  • V slàba pozìcia e dostàtučna ednà bỳkva - tàzi, koäto e v nalìčnost - bỳkvata Я.
  • I kato rezyltàt, bỳkvata Я se izpòlzva i za dvàta diftònga - za IA i za IЪ, i v sìlna pozìcia.


• ►►  Osòbenosti. (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Osòbenosti. (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Ìma prìmeri za dỳmi, koìto se različàvat sàmo po A i Ъ v neydàrena pozìcia (obruqènie - obraqènie).
    
    
    • Estèstveno, razlìčieto e sàmo v pravopìsut - tèzi dỳmi zvyčùt ednàkvo.
    • Tèzi prìmeri su suvsèm malobròjni, če da ìmat značènie.
    
    
    • Dỳmi s ednàkvo zvyčène i s razlìčno značènie se narìčat omonìmi.
    • Vuv vsèki estèstven ezìk takìva dỳmi ìma mnògo.
    
    
    • V tòzi konkrèten slỳčaj tàzi omonìmia e izkỳstvena.
  
  
  • No se slỳčva ävlènieto, opìsvano v tòzi pòdrazdèl, da suzdàva estèstveni omonìmi.
    
    
    • Vzemì gi dvàta nòža!
      • Bròjna fòrma. Etimologìčno: nòža
    
    
    • Vzemì go nòžu!
      • Členỳvana fòrma, sukratèna ot nòžut. Etimologìčno: nòžu
    
    
    • Kontèkstut vìnugi qe pomògne da se različùt takìva dvè fòrmi.
  
  
  • Interèsna e dỳmata snaxà.
    
    
    • Na staro-bùlgarski e bilò снъха.
    • Segà pìšem снаха̀,
    • ponèže glàsnata pod ydarènie vuv vokatìv zvyčï A: snàxo!


• ►►  Mòj komentàr po temàta ot 2018-11-14 vuv facebook kato zaklÿčènie na pòdrazdèlut. (.. pokaži go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Mòj komentàr po temàta ot 2018-11-14 vuv facebook kato zaklÿčènie na pòdrazdèlut. (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Qrìxi po bùlgarski pravopìs i pravogòvor (za bỳkvata Ѣ ne̋ma da stàne dỳma)
  
  
  • Pùrvo, tòčka 1.
    
    
    • Ìmajte pred vìd, če nàšiut bùlgarski ezìk različàva glàsnite A i Ъ ednà ot drỳga sàmo pod ydarènie.
    • Ako ne è pod ydarènie, ne̋ma značènie dalì qe se proiznesè A ili Ъ - slyšàtelüt ne̋ma da obùrne vnimànie.
  
  
  • Po-natàtuk, tòčka 2.
    
    
    • V bùlgarskiut ezìk čèsto se srèqa dvyglàsnata IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
    
    
    • I za tàzi dvyglàsna važï gòrnoto: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) se različàva ot IА (ЙА, ЬА) sàmo pod ydarènie.
  
  
  • Po-natàtuk. Sprète da četète i si počinète, ako Vi stàne mnògo. Vuv vsèki momènt mòžete da napràvite tovà.
  
  
  • Po-natàtuk, tòčka 3.
    
    
    • Tàzi dvyglàsna IЪ (ЙЪ, ЬЪ) spored pravogòvorut se proiznàsä IЪ (ЙЪ, ЬЪ), obàče spored pravopìsut ta̋ se označàva s bỳkvata Я, ponèže v àzbykata ni ne̋ma drỳga podxoda̋qa bỳkva (rysnàcite ne sù ni izmìslili).
    • Pove̋rvajte mi, če e ràno za prìmeri.
  
  
  • Po-natàtuk, tòčka 4.
    
    
    • Tre̋bva da Vi stàne a̋sno, če na bùlgarski bỳkvata Я ìma dvoa̋ko proiznošènie. V òkolo polovìnata slỳčai ta̋ se četè IА (ЙА, ЬА), kàkto na rỳski, ponèže tovà si e rỳska bỳkva, a v ostànulite slỳčai bỳkvata Я na bùlgarski se četè IЪ (ЙЪ, ЬЪ), koèto im se vìǧa dòsta strànno na rysnàcite.
    
    
    • Spomnète si vse pàk, če dalì qe e IА (ЙА, ЬА) ili IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - tovà ìma značènie sàmo pod ydarènie. Bez ydarènie - vsè tàä, ne̋ma značènie.
  
  
  • Po-natàtuk, tòčka 5.
    
    
    • Ìma mnògo slovofòrmi, koìto spored pravopìsut se pìšut s A, no spored pravogòvorut tre̋bva da se čỳva Ъ.
      I pàk, ìma smìsul da obrùqame vnimànie sàmo pod ydarènie.
  
  
  • Po-natàtuk, tòčka 6.
    Dvyglàsnata IЪ (ЙЪ, ЬЪ), za koa̋to po-gòre stànu dỳma, če ü otbele̋zvame s bỳkvata Я, ne se srèqa v kòrenite na bùlgarskite dỳmi, a sàmo v kràüt na dỳmite.
    
    
    • Pri mestoimèniata Ü i NÈÜ.
    
    
    • Pri členỳvanite fòrmi za mùžki ròd v edìnstveno čislò:
      DENŰT, DENŰ, SUNŰT, SUNŰ, sìniut, bèliut, zelèniut, červèniut, ..
      (pri prìmerite s màlki bỳkvi proiznošènieto ne̋ma značènie, ponèže pozìciata e bezydàrna).
    
    
    • Pri redìca okončània pri sìlnite glagòli:
      SEDŰ SEDŰT VURVŰ VURVŰT DELŰ DELŰT SPŰ SPŰT KROŰ KROŰT pàzü pàzüt govòrü govòrüt sùdü sùdüt
  
  
  • Po-natàtuk, tòčka 7. Produlžènie na tòčka 5.
    Slỳčaite, kogàto spored pravopìsut se pìše A, no spored pravogòvorut tre̋bva da se čỳva Ъ, su analogìčni na tòčka 6.
    
    
    • Pri členỳvanite fòrmi za mùžki ròd v edìnstveno čislò:
      GRADÙ (sravnete s GRADÙT: GRADÙ tre̋bva da se čỳe katò GRADÙ, katò GRADÙT bez izpàdnuloto kràjno T)
      NOSÙ (NOSÙT) GURBÙ (GURBÙT) GLADÙ (GLADÙT) òtgovoru (òtgovorut)
    
    
    • Pri redìca okončània pri sìlnite glagòli:
      LEŽÙ LEŽÙT GREŠÙ GREŠÙT PREDÙ PREDÙT ZOVÙ ZOVÙT qe YMRÙ qe YMRÙT qe dòjdu qe dòjdut pìšu pìšut
    
    
    • Pri okončànieto za mìnulo vrème -XU (tò e vìnugi nèydareno, tùj če praktìčeski ne̋ma značènie):
      pìsaxu nòsexu vzèxu glèdaxu
  
  
  • Po-natàtuk, tòčka 8.
    
    
    • Slỳčaite, kogàto spored pravopìsut se pìše A ili Я, no spored pravogòvorut tre̋bva da se čỳva Ъ ili IЪ (ЙЪ, ЬЪ), nezavìsimo ot ydarènieto, sàmo pri glagòlnite okončània, glèdam da gi otbele̋zvam otdòly s diakritìčen znàk ògunče ili opašlè:
      
      sedű sedűt sùdü sùdüt pàzü pàzüt govòrü govòrüt vurvű vurvűt delű delűt spű spűt kroű kroűt ležù ležùt grešù grešùt predù predùt zovù zovùt pìšu pìšut qe ymrù qe ymrùt qe dòjdu qe dòjdut pìsaxu nòsexu vzèxu glèdaxu
  
  
  • Po-natàtuk, tòčka 9.
    
    
    • Kogàto v člènut za mùžki ròd edìnstveno čislò tre̋bva da se pìše bỳkvata Я, glèdam otgòre da ï slàgam diakritìčen znàk korònka:
      denűt sunűt sìniut, bèliut, zelèniut, červèniut, ..
    
    
    • Tùj kato glèdam vìnugi da pìšu kràjnoto T ot člènut za mùžki ròd edìnstveno čislò, tò ne mì se nalàga da slàgam korònka na bỳkvata A. No vsè pàk, tovà e vuzmòžno, ako ne̋koj predpočìta.
    
    
    • Dopỳskam zaglàvieto na fìlmut na Čàrli Čàplin da se pìše razlìčno:
      
      
      • Svetlinìte na gradùt
      • Svetlinìte na gradù
      • Svetlinìte na gradù
  
  
  • (.. skrij go komentarut mi ot 2018-11-14 ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut za glasnite A i Ъ v slaba pozicia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   7.2. Glasnata O=Y v slaba pozicia  (.. pokaži ü ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

   ▼▼   7.2. Glasnata O=Y v slaba pozicia  (.. skrij ü ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  Praktìčeski tovà ävlènie - suvpàdane na glàsnite O i У v slàba pozìcia - e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezìk. (.. pokaži ..) 
• ▼▼  Praktìčeski tovà ävlènie - suvpàdane na glàsnite O i У v slàba pozìcia - e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezì. (.. skrij ..) 
  
  
  • Da vlèze v oficiàlnata akademìčna gramàtika i v yčèbnicite po bùlgarski ezìk za čyǧencì.
    
    
    • Ako rysnàci ỳčut bulgarski i ne mògut da proiznesùt zvykùt O v slàba pozìcia, mòžete da gi posuvètvate da kàzvat Y vmesto O.


• ◄►  V slàba pozìcia glàsnite O i У ne gi različàvat ednà ot drỳga nito govòreqite, nito slỳšaqite.
  
  
  • Govòreqiut ne obrùqa vnimànie dalì proiznàsä O ili У ili nèqo meǧy O i У.
  • Tovà e dopystimo v rečtà i ne zavìsi ot pravopìsut.
  
  
  • Slỳšaqite pri vuzprièmane na smìsulut na rečtà ne obrùqat vnimànie dalì v slàba pozìcia e proiznèseno O ili У ili nèqo meǧy O i У.


• ►►  Pravopìsni nevòli: kogà se pìše bỳkva O i kogà У. (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pravopìsni nevòli: kogà se pìše bỳkva O i kogà У. (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • V slàba (neydàrena) pozìcia proiznošènieto ne mòže da slỳži za kritèrij koa̋ bykva da se napìše: dalì bỳkvata O ili bỳkvata У.
  • Glàsnata mòže da se proiznesè i kato O, i kato У, i kato nèqo neopredelèno meǧỳ O i У, bèz značènie. No pravopìsut e opredelèn.
  
  
  • Pràvilo.
    
    
    • Potursète fòrma na suqata dyma ili drỳga sròdna dỳma, kudèto glàsnata e ydàrena i mòže da pokàže koa̋ bỳkva da se izpòlzva.
    • Primeri:
      
      
      • Ymòra => ymorèn.
      • Smỳt => smytèn.
  
  
  • Ako pràviloto ne mòže da se prilòži.
    
    
    • Pravopìsut se opredèlä po etimològiata na dỳmata.
    • Ili puk sybektìvno - kàkto im e xrỳmnulo na sustavìtelite na pravopìsniut rèčnik.
    
    
    
    • Gole̋m problèm su čỳǧite dỳmi.
  
  
  • Kàkto stànu dỳma, po tradìcia ötìranite glàsni se označàvat s razlìčni bỳkvi.
    
    
    • V sìlna pozìcia su nỳžni dve bỳkvi: za IO i za IУ.
    • Nalìčna e bỳkvata Ю za IУ.
    
    
    • V slàba pozìcia e dostàtučna ednà bỳkva - tàzi, koäto e v nalìčnost - bỳkvata Ю.
    
    
    • V oficiàlniut pravopìs i v sìlna i v slàba pozìcia se različàvat kakto neötìranite O i У, taka i ötìranite ЙО/ЬО i Ю.
    
    
    • Mnògo tyrcìzmi e prièto da se pišut s Ю vmesto s ЙО/ЬО, ponèže ìmame takàva bỳkva: кюфте, юрдек.
    
    
    • Muču se da vuzstanovű originàlnata kìrilska bỳkava "Iòta bez tòčka", za da se pìše {IO} vmesto {ЙО} i {ЬО}.
  
  
  • (.. skrij gi pravopisnite nevoli ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Osòbenosti. (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Osòbenosti. (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Dỳmata блѝзо slèdva da se pìše блѝзу, zaqòto tovà e star lokatìv.
    No ezìkut ni v slàba pozìcia ne različàva O i Y,
    i v pravopìsut e popàdnula fòrmata блѝзо.
    V slỳčaüt ìma, razbìra se, vliànie i ot narèčieto блѝзко, koèto e proizvòdno ot prilagàtelno.
  
  
  • Ako dỳmata кокѝче ü napìšem кукѝче,
    etimològiata ï qe ni se izäsnì.
    Кукѝче e ymalìtelno ot ку̀ка, takà kàkto
    момѝче e ymalìtelno ot мома̀ i
    сестрѝче e ymalìtelno ot сестра̀.
    Cvèteto кокѝче e narèčeno takà, ponèže prilìča na kỳkička.
  
  
  • Ävlènieto "suvpàdane na glàsnite O i У v slàba pozìcia" poràǧa omonìmia v pò-gole̋ma stèpen, otkòlkoto tovà pràvi ävlènieto "suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia", opìsano v predìšniut pòdrazdèl.
    
    
    • Dỳmi, koìto ìmat razlìčno značènie i se pìšut razlìčno, no zvyčut ednàkvo.
    
    
    • Okàzva vliànie. Ykàzva posòkata.
    
    
    • Po pùtüt za Čèrni vrùx tè čèsto omale̋vaxu i spìraxu za počìvka.
    • Drèškite na detèto bùrzo my omale̋vaxu.
    • Na čertèžite detàjlite se ymala̋vaxu v maqàb ednò kum dèset.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut za glasnite O i У v slaba pozicia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

   ►►   7.3. Glasnite I i E v slaba pozicia  (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

   ▼▼   7.3. Glasnite I i E v slaba pozicia  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  Tèzi slỳčai su nàj-slòžni za opisànie. (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Tèzi slỳčai su nàj-slòžni za opisànie. (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Ìmenno poradì tovà i zapòčnux tòzi òčerk.
  • Ne sùm sìgyren, če kàzysut qe go rešù.


• ►►  Da ytočnìm i da si propòmnim kudè se namìrame. (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Da ytočnìm i da si propòmnim kudè se namìrame. (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Glàsnata e И ili E.
  • Tä e v slàba pozìcia - bèz ydarènie.
  • Glàsnata e proiznèsena kato glàsna - srìčkata ne è propysnuta,
    kàkto se slỳčva pone̋koga v bùrza ili lenìva reč.


• ►►  Lèka popràvka na pravopìsut, za da stùpim na nègo. (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Lèka popràvka na pravopìsut, za da stùpim na nègo. (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Po pravopìsut na dỳmata за̀ек podravna̋vame
    dỳmite sus sxòdno zvyčène
    па̀ек (vmesto па̀як),
    пу̀ек (vmesto пу̀як) i
    по̀ес (vmesto по̀яс).
  • kàkto i suotvètnite proizvòdni dymi:
    па̀ежина (vmesto па̀яжина).
  
  
  • Stùpvame na takà popràveniut pravopìs.
  
  
  • Susredotočàvame se na bỳkvite И i E,
  • bez da izpỳskame ot pògled bỳkvata Я
  
  
  • i bez da zabràväme, če glàsnata e v slàba pozìcia (bèz ydarènie).
  
  
  • S naložìtelnata zabelèžka, če v tòzi kontèkst bỳkvata Ѣ, koa̋to àz izpòlzvam, e ravnosìlna na bỳkvata E.
  
  
  • (.. skrij go pravopisut i popravkite my ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Da go otmètnem stabìlnoto И. (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Da go otmètnem stabìlnoto И. (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Vsè pàk, da si pripòmnim, če stàva dỳma za glàsna, koa̋to e v slàba pozìcia (bèz ydarènie) i koa̋to e proiznèsena.
  
  
  • Vùpreki če e v slàba pozìcia (bèz ydarènie), stabìlnoto И ne promènä kàčestvoto si, ne mòže da klonì prìmerno kum E.
  
  
  • Stabìlnoto И se belèži s bỳkvata И
  • i vse̋ka glàsna, koa̋to pravopìsno se belèži s bỳkvata И, e stabìlno И.
    
    
    • Tovà tvurdènie e sàmo predpoložènie.
    
    
    • Ne mòga da namèrü prìmeri za glàsna v slàba pozìcia, koa̋to se belèži s s bỳkvata И i koa̋to da ne è stabìlno И.
    
    
    • No ne bìx se yčỳdil, ako takìva prìmeri se namèrät.
    • Te qe bùdut izklÿčènia ot pràviloto.
  
  
  • (.. skrij go stabilnoto И ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Slèd kato sme go otmètnuli stabìlnoto И, (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • ostàvat glàsnite, otbele̋zvani s bỳkvite E ili Ѣ.
• ▼▼  Slèd kato sme go otmètnuli stabìlnoto И, (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  • ostàvat glàsnite, otbele̋zvani s bỳkvite E ili Ѣ.
  
  
  • Da si pripòmnim, če stàva dỳma za glàsni, koìto su v slàba pozìcia (bèz ydarènie) i koìto su proiznèseni.
  
  
  • V tòzi kontèkst bỳkvite E i Ѣ su ravnosìlni.
  
  
  • I bỳkvata Я ne bìva da ü izpỳskame ot pògled.


• ►►  Nablÿdàvat se dvà vìda glàsni E v slàba pozìcia: (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • E, klona̋qo kum IЪ, koèto qe otbele̋zvam s bykvata Э, i
  • E, klona̋qo kum И, koèto qe otbele̋zvam s bykvata Є.
• ▼▼  Nablÿdàvat se dvà vìda glàsni E v slàba pozìcia: (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • E, klona̋qo kum IЪ, koèto qe otbele̋zvam s bỳkvata Э, i
  • E, klona̋qo kum И, koèto qe otbele̋zvam s bỳkvata Є.
  
  
  • Kàk da zapòmnim bỳkvite Э i Є?
    
    
    • Э (Э оборо̀тное, obràtno Э) e bỳkva ot rỳskata àzbyka.
    • Є e bỳkva ot ykraìnskata àzbyka. Za nàs tovà e ednà ot fòrmite na bỳkvata E, no ne è takà za ykraìncite.
    
    
    • Dòsta slava̋nski glàsni na ykraìnski ezìk se promènät v I: моя̌т кон => мiй кiнь.
    
    
    • Zatovà ykraìnskata bỳkva Є e izbràna da označàva klona̋qata kum И glàsna E,
    • a drỳgata glàsna - tàzi klona̋qa kum IЪ, se označàva s rỳskata bỳkva Э.
  
  
  • V tòzi kontèkst bỳkvite E i Ѣ su ravnosìlni.
    
    
    • Vsè pàk, za pulnotà na izložènieto, kogàto bỳkvata Ѣ se zamèstva ot Э ili Є,
    • slàgam im čertìčka otgòre: Є̄є̄ Э̄э̄.
    • Čertìčkata nìqo drỳgo ne znàči, osven če normàlno tàm pìšu Ѣ, a ne E.
  
  
  • (.. skrij gi dvete glasni Э i Є ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Vupròsi bèz òtgovor. (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Vupròsi bèz òtgovor: (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Nablÿdàva li se glàsna "stabìlno E"?
    
    
    • Mòže bì ìma v redìca čỳǧi dỳmi.
    • Obàče v razdèlut za ydarènieto za takìva dỳmi e obävèno, če ìmat vtorìčno ydarènie.
  
  
  • Nablÿdàva li se glàsna, koa̋to mòže da e tỳ Э, tỳ Є?
    
    
    • Vuzmòžno e pone̋koga da ìma kolebànie meǧỳ Э i Є.
  
  
  • Tùrsüt se prìmeri.
    
    
    • I da se namèrüt prìmeri, tovà qe bùdut izklÿčènia ot pravilàta.
    
    
    • S drỳgi dymi, tùrsüt se kòntra-prìmeri -
    • kòntra-prìmeri na pravilàta, koìto slèdvat.
  
  
  • I ostàva da se formylìrat pravilà koga e Э i koga e Є.
  
  
  • (.. skrij gi vuprosite bez otgovor ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Òqe za estestvòto na glàsnite Э i Є. (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Òqe za estestvòto na glàsnite Э i Є. (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Dokato slỳčaite, opìsani v pòdrazdèlite A=Ъ i O=У v slàba pozìcia, su pròsti i simetrìčni, slỳčaüt s glàsnata E suvsèm ne è takùv.
  
  
  • Glàsnata Є e realizàcia na glàsnata E v slàba pozìcia, kogàto E mòže da si izmenì kàčestvoto i da se približï maksimàlno do И.
    
    
    • Kàkto stànu dỳma, tovà ävlènie ne è simetrìčno.
    • Glàsnata И e stabìlna, dorì v slàba pozìcia, i ne mòže da klonì kum E.
  
  
  • Glàsnata Э e realizàcia na glàsnata E v slàba pozìcia, kogàto E mòže da si izmenì kàčestvoto i da zaprilìča maksimàlno na IЪ.
    
    
    • V svetlinàta na ävlènieto "suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia", opìsano v pòdrazdèl ne̋kude nagòre, mòže da se dadè pò-tòčna formyliròvka:
      
      
      • Glàsnata Э e realizàcia na glàsnata E v slàba pozìcia, kogàto ta̋ mòže da si izmenì kàčestvoto i da zaprilìča maksimàlno na IЪ ili puk na IA.
    
    
    • Zaradì glàsnata Э kato realizàcia na E, oficiàlniut pravopìs čèsto predpočìta bỳkvata Я vmesto bỳkvata E:
      
      па̀як (vmesto па̀ек),
      пу̀як (vmesto пу̀ек) i
      по̀яс (vmesto по̀ес).
    
    
    • Tùj kato suglàsnata Iot se gỳbi slèd suglàsna Ш-Ж-Ч-Џ, tò mòže da se kàže, če slèd Ш-Ж-Ч-Џ glàsnata Э e realizàcia na E, koa̋to mòže maksimàlno da se dobližï do Ъ (ili do A).
  
  
  • Mòže da se predpolòži, če doskòro ezìkut ni e različàval dvète glàsni E i Ѣ.
    
    
    • V sìlna pozìcia tovà se izraza̋va v ävlènieto "promènlivo Ѣ̋",
    • a v slàba pozìcia - v glàsnite Є i Э.
  
  
  • Sùqo takà, glàsnata Э mòže da bùde i realizàcia na IА v slàba pozìcia.
    
    
    • V svetlinàta na ävlènieto "suvpàdane na glàsnite A i U v slàba pozìcia", v slàba pozìcia suvpàdat i ötìranite glàsni IА i IЪ.
    • V svetlinàta na predpoložènieto, če v ezìkut ni doskòro e suqestvỳvala fonèmata Ѣ, proiznàsäna po-širòko ot E i blìzo do IА, bìxu bilì obäsnìmi rèdkite slỳčai, kogato ötìranata glàsna IА v slàba pozìcia se realizìra črèz glàsnata Э.
    • A da se realizìra črèz Э označàva, če mòže da se proiznesè i kato E.
    
    
    • Prìmer: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Sravnète: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Drỳg prìmer: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
  
  
  • (.. skrij go estestvòto na glàsnite Э i Є ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Pùrvo vàžno pràvilo: glàsnata E v slàba pozìcia i v zatvòrena srìčka. (.. pokaži go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pùrvo vàžno pràvilo: glàsnata E v slàba pozìcia i v zatvòrena srìčka. (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Ako glàsnata E e v slàba pozìcia i v zatvòrena srìčka, tò ta̋ se realizìra kato Э.
    
    
    • Da se realizàra kato Э označàva, če glàsnata E v slàba pozìcia mòže da izmenì kàčestvoto si i da zaprilìča maksimàlno na IЪ ili na IA.
      
      
      • Ako e sled Ш-Ж-Ч-Џ, to ta̋ mòže da zaprilìča na Ъ ili na A.
    
    
    • Srìčkata e zatvòrena, ako zavùršva na suglàsna.
      
      
      • V stàro-slava̋nskiut ezìk ne̋malo zatvòreni srìčki.
      • Takìva se poävìli slèd izpàdaneto na slàbite èrove.
      • Razlìčnite slava̋nski ezìci po razlìčen nàčin, sus supùtstvaqi "strànni" ävlènia, preživèli poa̋vata na zatvòreni srìčki.
  
  
  • Kòntra-prìmeri:
    
    
    • Mògut li sa se namèrüt dỳmi s glàsnata E v slàba pozìcia i v zatvòrena srìčka, koa̋to da se realizìra črez Є, t.e. da klonì kum И?
      
      
      • Da: glagòlnite fòrmi na -еш (2-ro licè ed.č.) i na -ем (1-vo licè mn.č.).
        
        
        • Тѝ мо̀жєш да се въ̀рнєш.
        • Нѝе мо̀жєм да се въ̀рнєм.
      
      
      • Drỳgi takìva prìmeri bìxu bilì prìznak za rỳski akcènt.
    
    
    • Mògut li sa se namèrüt dỳmi s glàsnata E v slàba pozìcia i v zatvòrena srìčka, koa̋to da se realizìra kato stabìlno E, koèto ne izmènä kàčestvoto si?
      
      
      • Takìva prìmeri se namìrat sred čỳǧite dỳmi.
      
      
      • V razdèlut za ydarènieto za takìva dỳmi e obävèno, če ìmat vtorìčno ydarènie.
        
        
        • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, Елѝзабе́т, Ма̀ргаре́т, Бу̀дапе́ща.
  
  
  • Prìmeri:
    
    
    • Prìmerite su banàlni. Interèsni bìxu bilì kòntra-prìmerite.
    
    
    • про̀лэ̄т, ѐсэн, мѣ̋сэц, про̀лэ̄тэн, ѐсэнэн
    • пъ̀лэн, пра̀зэн, плъ̀тэн, чѐрэн, бѣ̀лэн
    • у̀сэ̄т, за̀вэ̄т, бо̀лэ̄ст, бо̀лэн, умѝслэн
    • вчѐрашэн, днѐшэн, у̀трэшэн, годѝшэн, сезо̀нэн
    • па̀эк, пу̀эк, по̀эс
  
  
  • (.. skrij go praviloto za zatvorenata srička ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Razširènie na obxvàtut na gòrnoto pràvilo. (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Razširènie na obxvàtut na gòrnoto pràvilo. (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Da pripòmnü gòrnoto pràvilo:
    
    
    • Obxvàtut my e vsìčki zatvòreni srìčki.
    
    
    • Kogàto tò važï, glàsnata E v slàba pozìcia se realizìra kato Э.
  
  
  • Da se razširì obxvàtut na gòrnoto pràvilo označàva da se kàže kogà v otvòrena srìčka glàsnata E se realizìra kato Э.
    
    
    • Zaqòto obxvàtut na gòrnoto pràvilo mòže da se razširì sàmo kum otvòrenite srìčki.
  
  
  • I tùj, kogà glàsnata E v slàba pozìcia i v otvòrena srìčka se realizìra kato Э,
    
    
    • takà če da promenì kàčestvoto si i da zaprilìča na IЪ ili na IA,
    • a sled Ж-Ч-Ш-Џ - na Ъ ili na A?
    
    
    • Nablÿdàvat se dvà slỳčaä.
  
  
  • Pùrvi slỳčaj.
    
    
    • Ako ponè v ednà slovofòrma ili sròdna dỳma glàsnata E se realizìra kato Э, tò ta̋ zapàzva tovà si svòjstvo vuv vsìčki slovofòrmi i sròdni dỳmi, dorì i v otvòrena srìčka.
    
    
    • Prìmeri:
      
      
      • ко̀рэн => ко̀рэнът, ко̀рэни, корэнѝща
      • про̀лэ̄т => про̀лэ̄ти, про̀лэ̄тэн, запролэ̄тѝ се
      • умѝслэн => умѝслэна, умѝслэни
      • прѝмэ̄р => прѝмэ̄рни
      • па̀эк, пу̀эк, по̀эс => па̀эжина, па̀эци, пу̀эци, по̀эси
    
    
    • Kòntra-prìmeri:
      
      
      • .. tùrsüt se takìva ..
  
  
  • Vtòri slỳčaj.
    
    
    • Ako glàsnata E etimologìčeski proizlìza ot stàro-bùlgarskata (stàro-slava̋nskata) glàsna Ѣ, to ta̋ v slàba pozìcia se realizìra kato Э, dorì i v otvòrena srìčka.
    
    
    • Zabelèžka: V a̋tov pravopìs pri proizxòd ot stàrata glàsna Ѣ glàsnata E se otbele̋zva s bỳkvata Ѣ. Ako v tỳkašnite prìmeri se nalàga da ypotrebű bỳkva Э ili Є, slàgam ï čertìčka otgòre.
    
    
    • Prìmeri:
      
      
      • у̀трэ̄, у̀трэ̄шэн
      • вѫ̀трэ̄, вѫ̀трэ̄шэн
      • го̀рэ̄, пла̀днэ̄
      • убэ̄дѐн, побэ̄дѐн, набэ̄дѐн
      
      
      • i opredelitelniut člen -тэ̄ (-тѣ).
    
    
    • Kòntra-prìmeri:
      
      
      • .. tùrsüt se takìva ..
  
  
  • Osòben slỳčaj.
    
    
    • V svetlinàta na ävlènieto "suvpàdane na glàsnite A i U v slàba pozìcia", v slàba pozìcia suvpàdat i ötìranite glàsni IА i IЪ.
    • V svetlinàta na predpoložènieto, če v ezìkut ni doskòro e suqestvỳvala fonèmata Ѣ, proiznàsäna po-širòko ot E i blìzo do IА, bìxu bilì obäsnìmi rèdkite slỳčai, kogato ötìranata glàsna IА v slàba pozìcia se realizìra črèz glàsnata Э.
    • A da se realizìra črèz Э označàva, če mòže da se proiznesè i kato E.
    
    
    • Prìmer: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Sravnète: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Drỳg prìmer: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
    
    
    • V dejstvìtelnost, tèzi slỳčai ne sù tòlkova rèdki.
    • Predpolàgam, če tovà se nabludàva vìnugi, kogàto vupròsnoto IА e v slàba pozìcia i ne è v zavùršukut na dỳmata.
    • Tùrsüt se kòntra-prìmeri na tovà predpoložènie.
  
  
  • (.. skrij go razširenieto na obxvatut na praviloto ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ►►  Kogà E v slàba pozìcia se realizìra črez glàsnata Є? (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Kogà E v slàba pozìcia se realizìra črez glàsnata Є?. (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • V ostànulite slỳčai.
  
  
  • Kogàto glàsnata E v slàba pozìcia i v otvòrena srìčka ne vlìza v razširèniut obxvàt na gòrnoto pràvilo.
    
    
    • Togàva ta̋ klonì kum И i mòže plùtno da se dobližï do И,
    • koèto znàči, če ta̋ se realizìra črèz Є.
  
  
  • Prìmeri:
    
    
    • мєсо̀, пєро̀, грєбло̀
    • пѝлє, мага̀рє, а̀гнє
    • Лен̀чєто, Мар̀чєто, Ѝцєто
    
    
    • Мо̀жє да се въ̀рнє.
    • Мо̀жєтє да се въ̀рнєтє.
    • Мо̀жэ̄хмє да се въ̀рнєм.
    • Мо̀жэ̄хтє да се въ̀рнєтє.
    • Върнѣ̀тє ми паритэ̄!
  
  
  • Kòntra-prìmeri:
    
    
    • мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си
    • .. tùrsüt se òqe takìva ..
    
    
    • Mòže da ìma kolebànie dalì srìčkata e zatvòrena ili otvòrena.
      
      
      • пилєшко мєсо̀ <> пилэшко мєсо̀
  
  
  • (.. skrij ü glasnata Є kato realizacia na E ..)  (.. svij go podrazdelut ..) 


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut za glasnite E i И v slaba pozicia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   8. Zaklÿčenie  (.. pokaži go ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   8. Zaklÿčenie  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..

Slèdnite ìzvodi za ìztočno-bùlgarskiut vokalìzum v slàba pozìcia mogut da se dadut kato zaklÿčènie:

• Glàsnite A i Ъ ne sè različàvat ednà ot drỳga.
• Glàsnite O i У ne sè različàvat ednà ot drỳga.


• Glàsnata I e stabìlna i ne promènä kàčestvoto si.


• Osvèn v rèdkite slỳčai, kogàto ostàva stabìlna,
  glàsnata E se realizìra po dvà nàčina:
  
  
  • ilì črez glàsnata Э, koa̋to predstavla̋va E, klona̋qo kum IЪ,
  • ilì črez glàsnata Є, koa̋to predstavla̋va E, klona̋qo kum И.


• V okončàniata -еш (2-ro licè ed.č.) i -ем (1-vo licè mn.č.) na sìlnite glagòli po 1-vo sprežènie glàsnata E se realizìra črèz Є.


• V zatvòrena srìčka glàsnata E se realizìra črèz Э.


• Ako glàsnata E proizlìza ot staro-bùlgarskata (stàro-slava̋nskata) glàsna Ѣ i suotvètno v a̋tov pravopìs se pìše s bỳkvata Ѣ, tò ta̋ se realizìra črèz Э.


• Ako vèče e opredelèno, če glàsnata E se realizìra črèz Э, tò ta̋ zapàzva tovà si svòjstvo i pri drỳgi slovofòrmi i sròdni dỳMI.


• V mestoimèniata mènэ, tèbэ, sèbэ si glàsnata E se realizìra črèz Э.


• V ostànulite slỳčai glàsnata E se realizìra črèz Є.


• Osòben slỳčaj. Kogàto ötìranata glàsna IА e v slàba pozìcia i ne è v zavùršukut na dỳmata, osvèn če ta̋ se ravna̋va na IЪ, sùqo takà ta̋ se ravna̋va i na Э, koèto znàči, če mòže da se proiznesè i kato E.

• (.. skrij go zaklÿčenieto ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   9. Prepratki (references)   (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   9. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)

• Moi pyblikacii:
  • Za kratkite vinitelni formi na ličnite mestoimenia v iztočno-bulgarskite dialekti
  • Dialekten kontinyym - qo e to
  • Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna promena
  • Ako iskame da vuzstanovim bykvite Ѣ i Ѫ, kak da gi ypotrebävame
  • Otnosno praviloto za taka narečenite pulen i nepulen člen v bulgarskiut ezik
  • Otnosno istinskoto pravilo za členyvane na imenata v bulgarskiut ezik
  • [DraftProposal] Raboten proekt za ezikova reforma
  • Misteriata na bulgarskite glagoli
  • Očerk za kraeslovnite erove
  • Glagolicata: stranna i čydàta
  • Sučinenieto "Za bykvite"/"О письменьхъ" na Černorizec Xrabur: opit za prostranen analiz na ce̋lata tematika
  • Principi na moite vuzgledi za minuloto
• Drygi pyblikacii:
  • Проф. Александър Балабанов за българския̌т език
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 1 [Към страница (1..529): ]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 2 [offline]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 3 [offline]
• (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   10. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. pokaži gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   10. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)   (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

Ako ìma vupròs ili komentàr, na kòjto tre̋bva da otgovòrü, qe prepìšu vupròsut ili komentàrut tỳka i qe otgovòrü tỳka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Stari moi komentari po temata kato vstuplenie  (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Stari moi komentari po temata kato vstuplenie  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Star moj komentar po temata .. vuv forumnauka.bg ..  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Star moj komentar po temata .. vuv forumnauka.bg ..  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Otnòsno vokàlnata redỳkcia v ìztočno-bùlgarski
      
      
      • Osvèn za ìztočno-bùlgarski, tovà ävlènie e xaraktèrno i za rỳskiut ezìk, kudèto obàče tò vlìza v ezìkovata nòrma.
        Y nàs ävlènieto ostàva izvùn nòrmata.
      
      
      • Ävlènieto zase̋ga ne sàmo pravogòvorut, no i pravopìsut.
      
      
      • Ne̋mam pred vìd vsìčkite ìztočno-bùlgarski dialekti, a sàmo centràlno-balkànskite: Kòtel-Elèna-Tùrnovo-Tre̋vna, za koìto se sme̋ta, če su v osnòvata na novobùlgarskiut knižòven ezìk.
      
      
      • Ne̋ma da ytočna̋vam areàlut na ävlènieto - a̋vno e, če tòj e dòsta pò-širòk.
    
    
    • Tàzi tèma e vuv vrùzka s tàzi.
    
    
    • Vokàlnata redỳkcia se izraza̋va v dvè neqà:
      
      
      • Bròüt na glàsnite zvỳkove v slàba pozìcia e namalèn (redycìran) v sravnènie s bròüt na glàsnite v sìlna pozìcia (koìto su 6).
      
      
      • Ne̋koi glàsni v slàba pozìcia promènät kàčestvoto si.
    
    
    • Glàsnata e v sìlna pozìcia:
      
      
      • ako e pod ydarènie, ili
      • ako e poslèdna glàsna v zvàtelna fòrma (vokatìv), ili
      • ako e intonaciònno ydulžèna.
      
      
      Ìnače glàsnata e v slàba pozìcia.
    
    
    • Zabelèžka_1: Ìztočnite dialèkti različàvat zvàtelnite ot imenìtelnite fòrmi v mnògo pòveče slỳčai, otkòlkoto normatìvniut bùlgarski ezìk.
      Naprìmer:
      
      
      • Xrìsto (vokatìv), izkàraj gi govèdata!
      • Xrìsty (nominatìv), gi izkàra govèdata.
    
    
    • Zabelèžka_2: Redỳkciata podminàva slỳčaite na intonaciònno ydulžèni srìčki, dorì da ne sù ydàreni. Poslèdnata srìčka na vokatìvut, za koèto vèče stànu dỳma, e takàva.
      Drỳg prìmer:
      
      
      • A̋ kòlko mnògo sìrünē si napràvil!
        (Ydarènieto e na ï, kràjnoto ē e ydulžèno.)
    
    
    • V sìlna (ydàrena) pozìcia ezìkut ni različàva šèst glàsni (A, U, O, Y, E, I)..
    • Pri dèjstvaqa vokàlna redỳkcia, v slàba pozìcia se različàvat po-màlko ot šèst glàsni.
    
    
    • Redỳkciata na neydàrenite glàsni v ìztočno-bùlgarski predstavla̋va suvkỳpnost ot trì ävlènia, koìto qe bùdut razglèdani posledovàtelno.
      
      
      • 1. Suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia.
      
      
      • 2. Suvpàdane na glàsnite O i Y v slàba pozìcia.
      
      
      • 3. Redỳkcia na glàsnata E v slàba pozìcia.
    
    
    • 1. Suvpàdane na glàsnite A i Ъ v slàba pozìcia.
      
      
      • Praktìčeski tovà ävlènie e povsemèstno v suvrèmenniut ni ezìk i bi slèdvalo da se priznàe za normativno. Edvà li ne̋koj y nàs različàva v gòvorut si glàsnite A i Ъ v slàba (neydàrena) pozìcia.
      
      
      • Ìma prìmeri za dỳmi, koìto se različàvat sàmo po A i Ъ v neydàrena pozìcia (obruqènie - obraqènie). Estèstveno, razlìčieto e sàmo v pravopìsut. Tèzi prìmeri su suvsèm malobròjni, če da ìmat značènie.
      
      
      • Bròjnite fòrmi i člènnite fòrmi na suqestvìtelnite ot mùžki rod vìnugi mògut da se različùt po kontèkstut:
        
        
        • Vzemì dvà nòža! (pravogòvor: nòža)
        • Vzemì nòžu! (pravogòvor: nòžu)
      
      
      • Ystanovìliut se prez 19-ti vèk novobùlgarski pravopìs izpòlzva tovà ävlènie.
        
        
        • Člènnite fòrmi na suqestvìtelnite ot mùžki ròd v edìnstveno čislò mogut da se pìšut s -A vmesto s -Ъ:
          
          
          • Vzemì nòžu. Vìž čovèku.
          • (Etimologìčno i pravogòvorno: Vzemì nòžu[t]. Vìž čovèku[t].)
        
        
        • Sùqo takà, v redìca glagòlni okončània se pìše A vmesto Ъ.
        
        
        • Spomenàtite pravopìsni anomàlii se prilàgat i pod ydarènie.
      
      
      • Interèsna e dỳmata snaxà. Na staro-bùlgarski e bilò снъха, segà pìšem снаха. No vèče dorì pod ydarènie vuv vokatìv se čỳva A: snàxo!
      
      
      • Tùj kato mnògo ot čyǧencìte, koìto izyčàvat bùlgarski, gi zatrydna̋va zvykut Ъ, tò preporùčvam a̋sno da im se kàzva, če v slàba (neydàrena) pozìcia tòj suvpad̀a s A, i takà im ostàva da go ysvoűt sàmo v ydàrena pozìcia.
    
    
    • 2. Suvpàdane na glàsnite O i Y v slàba pozìcia.
      
      
      • Tovà ävlènie sùqo takà e mnògo razprostranèno. Mòže bi zase̋ga nad polovìnata ot govòreqite na bùlgarski.
      • Ne slèdva obàče da se prièma za nòrma.
      
      
      • Ako rysnàci ỳčut bulgarski i ne mògut da proiznesùt zvykùt O v slàba pozìcia, mòžete da gi posuvètvate da kàzvat Y vmesto O, kàkto mnògo ot bùlgarite.
      
      
      • Slèdvat prìmeri za otražènieto na tovà ävlènie vurxy pravopìsut:
        
        
        • Dỳmata блѝзо slèdva da se pìše блѝзу, zaqòto tovà e star lokatìv. No ezìkut ni v slàba pozìcia ne različàva O i Y, i v pravopìsut e popàdnula fòrmata блѝзо. V slỳčaü ìma, razbìra se, vliànie i ot narèčieto блѝзко, koèto e proizvòdno ot prilagàtelno.
        
        
        • Mnògo tyrcìzmi se pišut s Ю vmesto s ЙО/ЬО, ponèže ìmame takàva bỳkva: кюфте, юрдек.
        
        
        • Ako dỳmata кокѝче ü napìšem кукѝче, etimològiata ï qe ni se izäsnì. Кукѝче e ymalìtelno ot ку̀ка, takà kàkto момѝче e ymalìtelno ot мома̀ i сестрѝче e ymalìtelno ot сестра̀. Cvèteto кокѝче e narèčeno takà, ponèže prilìča na kỳkička.
    
    
    • 3. Redỳkcia na glàsnata E v slàba pozìcia.
      
      
      • Tovà ävlènie e nàj-slòžno za opisànie.
      
      
      • Ne̋ma da mògu da go opìšu - sàmo postàväm problèmut.
      • A problèmut e, če ìma razlìčni slỳčai.
      
      
      • V ne̋koi slỳčai glàsnata E v slàba pozìcia preminàva v И:
        
        
        • Lènčity (t.e. Lènčeto) xvànu čèrniut vlak, dèto se kompozìra ot Byrgàs za Sòfia.
        
        
        • Obìčam pìlišky misò.
      
      
      • V drỳgi slỳčai glàsnata E v slàba pozìcia preminàva v IЪ (ЙЪ/ЬЪ):
        
        
        • Čèrün vlàk se kompozìra..
        
        
        • I mènü mu j màjka rodìla, i mènü, kàkty i tèbü.
      
      
      • A v trèti slỳčai se dopỳskat i dvète:
        
        
        • A̋dinity/A̋dünity (t.e. a̋deneto) e gotòvo.
      
      
      • Mòže bi, ako se vùrnem nazàd v istòriata na ìztočno-bùlgarskite dialèkti, bìxme namèrili sustoa̋nie, pri koèto ezìkut e različàval zvỳkovete E i Ѣ, koìto pòsle su se ymèsili.
        
        
        • V ydàrena pozìcia zvykùt Е se zapàzval, a za zvykùt Ѣ vle̋zlo v sìla dobrè poznàtoto pràvilo za promènlivoto Ѣ: zvykùt Ѣ preminàval ili v IА (Я), ili v E.
        
        
        • È, veroa̋tno zvykùt Ѣ mòžel da preminàva v IА (Я) i v slàba pozìcia, i togàva tovà Ä se redycìralo v IЪ (ЙЪ/ЬЪ).
    
    
    • (.. skrij go komentarut mi ot 2011-03-29 ..)  (.. skrij gi starite mi komentari po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Star moj komentar po temata .. vuv facebook ..  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Star moj komentar po temata .. vuv facebook ..  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Qrìxi po bùlgarski pravopìs i pravogòvor (za bỳkvata Ѣ ne̋ma da stàne dỳma)
    
    
    • Pùrvo, tòčka 1.
      
      
      • Ìmajte pred vìd, če nàšiut bùlgarski ezìk različàva glàsnite A i Ъ ednà ot drỳga sàmo pod ydarènie.
      • Ako ne è pod ydarènie, ne̋ma značènie dalì qe se proiznesè A ili Ъ - slyšàtelüt ne̋ma da obùrne vnimànie.
    
    
    • Po-natàtuk, tòčka 2.
      
      
      • V bùlgarskiut ezìk čèsto se srèqa dvyglàsnata IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
      
      
      • I za tàzi dvyglàsna važï gòrnoto: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) se različàva ot IА (ЙА, ЬА) sàmo pod ydarènie.
    
    
    • Po-natàtuk. Sprète da četète i si počinète, ako Vi stàne mnògo. Vuv vsèki momènt mòžete da napràvite tovà.
    
    
    • Po-natàtuk, tòčka 3.
      
      
      • Tàzi dvyglàsna IЪ (ЙЪ, ЬЪ) spored pravogòvorut se proiznàsä IЪ (ЙЪ, ЬЪ), obàče spored pravopìsut ta̋ se označàva s bỳkvata Я, ponèže v àzbykata ni ne̋ma drỳga podxoda̋qa bỳkva (rysnàcite ne sù ni izmìslili).
      • Pove̋rvajte mi, če e ràno za prìmeri.
    
    
    • Po-natàtuk, tòčka 4.
      
      
      • Tre̋bva da Vi stàne a̋sno, če na bùlgarski bỳkvata Я ìma dvoa̋ko proiznošènie. V òkolo polovìnata slỳčai ta̋ se četè IА (ЙА, ЬА), kàkto na rỳski, ponèže tovà si e rỳska bỳkva, a v ostànulite slỳčai bỳkvata Я na bùlgarski se četè IЪ (ЙЪ, ЬЪ), koèto im se vìǧa dòsta strànno na rysnàcite.
      
      
      • Spomnète si vse pàk, če dalì qe e IА (ЙА, ЬА) ili IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - tovà ìma značènie sàmo pod ydarènie. Bez ydarènie - vsè tàä, ne̋ma značènie.
    
    
    • Po-natàtuk, tòčka 5.
      
      
      • Ìma mnògo slovofòrmi, koìto spored pravopìsut se pìšut s A, no spored pravogòvorut tre̋bva da se čỳva Ъ.
        I pàk, ìma smìsul da obrùqame vnimànie sàmo pod ydarènie.
    
    
    • Po-natàtuk, tòčka 6.
      Dvyglàsnata IЪ (ЙЪ, ЬЪ), za koa̋to po-gòre stànu dỳma, če ü otbele̋zvame s bỳkvata Я, ne se srèqa v kòrenite na bùlgarskite dỳmi, a sàmo v kràüt na dỳmite.
      
      
      • Pri mestoimèniata Ü i NÈÜ.
      
      
      • Pri členỳvanite fòrmi za mùžki ròd v edìnstveno čislò:
        DENŰT, DENŰ, SUNŰT, SUNŰ, sìniut, bèliut, zelèniut, červèniut, ..
        (pri prìmerite s màlki bỳkvi proiznošènieto ne̋ma značènie, ponèže pozìciata e bezydàrna).
      
      
      • Pri redìca okončània pri sìlnite glagòli:
        SEDŰ SEDŰT VURVŰ VURVŰT DELŰ DELŰT SPŰ SPŰT KROŰ KROŰT pàzü pàzüt govòrü govòrüt sùdü sùdüt
    
    
    • Po-natàtuk, tòčka 7. Produlžènie na tòčka 5.
      Slỳčaite, kogàto spored pravopìsut se pìše A, no spored pravogòvorut tre̋bva da se čỳva Ъ, su analogìčni na tòčka 6.
      
      
      • Pri členỳvanite fòrmi za mùžki ròd v edìnstveno čislò:
        GRADÙ (sravnete s GRADÙT: GRADÙ tre̋bva da se čỳe katò GRADÙ, katò GRADÙT bez izpàdnuloto kràjno T)
        NOSÙ (NOSÙT) GURBÙ (GURBÙT) GLADÙ (GLADÙT) òtgovoru (òtgovorut)
      
      
      • Pri redìca okončània pri sìlnite glagòli:
        LEŽÙ LEŽÙT GREŠÙ GREŠÙT PREDÙ PREDÙT ZOVÙ ZOVÙT qe YMRÙ qe YMRÙT qe dòjdu qe dòjdut pìšu pìšut
      
      
      • Pri okončànieto za mìnulo vrème -XU (tò e vìnugi nèydareno, tùj če praktìčeski ne̋ma značènie):
        pìsaxu nòsexu vzèxu glèdaxu
    
    
    • Po-natàtuk, tòčka 8.
      
      
      • Slỳčaite, kogàto spored pravopìsut se pìše A ili Я, no spored pravogòvorut tre̋bva da se čỳva Ъ ili IЪ (ЙЪ, ЬЪ), nezavìsimo ot ydarènieto, sàmo pri glagòlnite okončània, glèdam da gi otbele̋zvam otdòly s diakritìčen znàk ògunče ili opašlè:
        
        sedű sedűt sùdü sùdüt pàzü pàzüt govòrü govòrüt vurvű vurvűt delű delűt spű spűt kroű kroűt ležù ležùt grešù grešùt predù predùt zovù zovùt pìšu pìšut qe ymrù qe ymrùt qe dòjdu qe dòjdut pìsaxu nòsexu vzèxu glèdaxu
    
    
    • Po-natàtuk, tòčka 9.
      
      
      • Kogàto v člènut za mùžki ròd edìnstveno čislò tre̋bva da se pìše bỳkvata Я, glèdam otgòre da ï slàgam diakritìčen znàk korònka:
        denűt sunűt sìniut, bèliut, zelèniut, červèniut, ..
      
      
      • Tùj kato glèdam vìnugi da pìšu kràjnoto T ot člènut za mùžki ròd edìnstveno čislò, tò ne mì se nalàga da slàgam korònka na bỳkvata A. No vsè pàk, tovà e vuzmòžno, ako ne̋koj predpočìta.
      
      
      • Dopỳskam zaglàvieto na fìlmut na Čàrli Čàplin da se pìše razlìčno:
        
        
        • Svetlinìte na gradùt
        • Svetlinìte na gradù
        • Svetlinìte na gradù
    
    
    • (.. skrij go komentarut mi ot 2018-11-14 ..)  (.. skrij gi starite mi komentari po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Stari moi komentari po temata .. na anglijski ..  (.. pokaži gi tyka ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Stari moi komentari po temata .. na anglijski ..  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
      
      
      • Each text in Bulgarian (or in Russian) which is appropriated for foreigners must have stress marks. Otherwise, it is useless.
      
      
      • In both Bulgarian and Russian, the vocalism in stressed positions is very different from the vocalism in unstressed positions.
        
        
        • Russian grammars usually give a good description of this phenomenon.
        • Bulgarian grammars usually hide that.
        • Anyway, a Russian grammar cannot help you in mastering Bulgarian.
        
        
        • Those two phenomena called vowel reduction are very different in their implementations in Bulgarian and in Russian.
        
        
        • Moreover, I would advise people fluent in Russian who are learning Bulgarian to forget about the vowel reduction in Russian at all and consider the vowel reduction in Bulgarian at its own, independently.
      
      
      • Actually, in common vernacular Bulgarian, there are three types of vocalisms:
        
        
        • vocalism under stress (normal strong positions)
        • last vowel in a vocative form (vocative strong positions)
        • vocalism in unstressed positions (weak positions)  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
      
      
      • There are six vowels in Bulgarian:
        
        
        • the "conventional" package of five vowels
          
          
          • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
          • {A,O,E,I,Y: Roman notation}

          Every Slavic language has the conventional package of five vowels in its repository. At least, I cannot specify a Slavic language for which this statement is not true.
          
          Some languages are satisfied with just the conventional package: Greek, Spanish, Serbian.
          
          In Bulgarian, in strong positions, the five conventional vowels are pronounced in the same way as in Greek, Spanish, Serbian.

        and
        
        • the {Ъ: Cyrillic notation}{U: Roman notation} vowel.

          It has a wide range of possible implementations including

          
          
          • Turkish dotless I
          • Albanian ë
          • Romanian open u
          • Romanian close î/â

          
          So, this Bulgarian vowel Ъ can be found in the languages in neighborhood, too.
          
          Russians approximating Bulgarian Ъ with Russian Ы are wrong.

        • (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
      
      
      • A looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Ъ is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is U. Anyway, I shall use the letter Ъ here.
      
      
      • The speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish A and Ъ in a weak position. In a weak position, A and Ъ are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of A can be rendered by either A or Ъ or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Ъ can be rendered by either Ъ or A or something between.
      
      
      • This rule is usually not yet found in the descriptions of Bulgarian language. However, it is true. Nobody distinguishes A and Ъ in a weak position - this is the current situation.
      
      
      • Thus, in weak positions, the Standard Bulgarian language is satisfied with just the conventional package of five vowels:
        
        
        • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
        • {A,O,E,I,Y: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels A and Ъ are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
      
      
      • Example: The vowel A/Ъ in the 2nd syllable of the river names Ѝскър and Ва̀рдар (Iskur=>Iskar, Vardar) is the same.
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • By the way, the final vowel of a noun in Vocative position cannot be Ъ. If the final vowel of a noun in Vocative position is A, this A cannot be changed to Ъ, even if not stressed. That position is not weak. (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
      
      
      • O looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Y is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is Y again.
      
      
      • Most speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish O and Y in a weak position. In a weak position, O and Y are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of O can be rendered by either O or Y or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Y can be rendered by either Y or O or something between.
      
      
      • This rule is usually not found in the descriptions of Bulgarian language, probably because only the standard language is covered.
        
        
        • However, it is true. Few people distinguish O and Y in a weak position - this is the current situation.
        
        
        • Mastering pronunciation, schools of acting teach to distinguish O and Y in each position. TV and radio- speakers are recruited among those who always distinguish O and Y in their speech.
      
      
      • Although this feature - merging O and Y in weak positions - is not part of the standard language, it definitely stays in the common modern Bulgarian vernacular language.
      
      
      • Thus, in weak positions, the common modern Bulgarian vernacular language is satisfied with just four vowels:
        
        
        • {А=Ъ,О=Y,Е,И: Cyrillic notation}
        • {A=U,O=Y,E,I: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels O and Y are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
        
        
        • Some words are not spelled as etymology says: блѝзо (instead of блѝзу), кокѝче (instead of кукѝче).
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • Please note that, unlike the standard Bulgarian, the common modern Bulgarian vernacular language does distinguish the Nominative-Accusative form and the Vocative form of masculine names ending in -O:
        
        
        • Vocative, my name: Хрѝсто, изка̀рай ги говѐдата! Nominative: Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
      
      
      • Remark: The French diphtong -oi- is rendered as -oa- in Bulgarian, in contrast to Russian where it is -ya-. In both Bulgarian and Russian, it sounds the same. (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear [they won't]  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
      
      
      • {A=>Ъ} and {O=>Y} under stress
      
      
      • E in an unstressed closed syllable
      
      
      • E in other weak positions: open problem, help needed
    
    
    • ◄► .. skrij gi komentarite mi na anglijski ..  .. svij gi ..  .. razguni gi ..  (.. skrij gi starite mi komentari po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi starite mi komentari po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Мистерия болгарских гласных

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

[Draft] The Mystery Of Bulgarian Vowels

Not available yet - still in development, this is a draft version only.

.. to the top ..

---